Via magazine / For Him - May 2014

развили твоите кариера и живот?
До някъде съжалявам, да. Късно
е вече. Може би и аз съм толкова
страхлив, колкото всички останали.
Измислям си причини. Ако ме питаш
сега защо не съм заминал, аз ще ти
кажа хиляди причини. Истината е, че
съм изпитвал страх. Имах възможност
преди много години, когато бях
заминал за Париж - можех да остана
там.
Явно нещо в теб те дърпа много
силно към родното.
Разбира се. Аз съм толкова критичен,
защото обичам България.
Това е осъзнат процес. Като родител,
който се кара на детето си, защото
го обича и иска да бъде успешно в живота.
Ако не исках да има кино, нямаше
да се паля толкова. Ако не исках
България да е добре, нямаше да съм
толкова краен.
А какво трябва да се случи все
пак, за да се промени положението?
Съвсем простичко – да се създадат
критерии и тези критерии да се следват.
Ето днес е 7 април – денят на
Сатиричния театър. Миналата година
на този ден аз напарвих нещо, което
е много важно за развитието му,
но то не се продължи, само защото
съм го правил аз. Докато един е работил,
другите са мързелували, а после
не разбират какво се е случило и
логично нещата не се получават както
трябва.
Щях да те попитам как
определяш себе си – като поемоционален
или по-апатичен,
но по това, което ни разказваш
аз със сигурност бих те определила
като емоционална личност.
Напоследък съм започнал и много да
плача на кино. Станал съм чувствителен.
(смее се)
Ако не беше станал актьор,
художник и автор, с какво друго
би се занимавал?
Честно, не си представям себе си
в друга светлина. Не мога да се занимавам
с друго... не зная как става. Ако
стане катаклизъм, аз съм от първите,
които ще умрат – изключително
непригоден. Някой друг ще намери начин,
ще открадне само и само, за да
оцелее – аз не мога.
Много искам да разбера повече
за връзката ти с Милото. До
каква степен ти и той се припокривате
и имате ли въобще
общи черти?
Аз много го харесвам този човек. С
него живяхме три години заедно. До
такава степен съм свикнал с него, че
понякога, когато си облека сакото и
се погледна в огледалото – виждам и
неговото присъствие. Това, което направихме
са 60 игрални филма в много
дълги разкази. Този герой всеки път
трябва да бъде интересен, с изграден
характер, различен, любопитен
за това, което се случва. Аз толкова
свикнах с него, че не мога да кажа,
че съм извън него или той извън мен.
Не ми достигна обаче, че аз в живота
нямам нищо общо с него. Винаги съм
искал да бъда такъв, но не мога... за
съжаление.
Коя е ролята на живота ти?
Тази ми е. Имам малко роли, нали говорихме
– при мен нещата са малко,
но качествени. (смее се)
А коя роля би искал да изиграеш?
Нямам такава. Има роли, които ми
харесват и такива, които не ми харесват.
Има роли, написани от посредствени
автори и такива, написани
от гениални. Обикновено ние
българите сме много нетрудолюбиви
и вечно неподготвени. Когато не са
положени грам усилия, много се усеща.
Много хора се опитват да ме изненадат
с житейски философии, но
напоследък само глупости дочувам.
Коя е най-голямата ти слабост?
Децата. Аз много се поддавам на
тази тема, признавам. Може би и жените.
(смее се)
Има ли нещо в жените, което
те отблъсква?
Не, няма такова нещо. Аз имам изключително
сериозно отношение към
жените. Смятам, че жената е поотговорното
същество от двете.
Защото тя носи в себе си плода – новия
живот. Мъжът отива, ловува и
носи вкъщи, спи, яде и на следващия
ден излиза. Той няма отношение към
грижата. Тя е в ръцете на жената.
Жената е много по-отговорно и смислено
творение. В този свят, в който
живеем, тя е доста по-онеправдана.
Аз винаги съм на страната на жените.
То няма и мъже, както виждаме. В
отношенията няма мъж – той ти казва
„да“, а се оказва, че е „не“. Да не говорим
за хомосексуализма. Аз съм доста
краен в това отношение.
Кой е истинският двигател на
обществото?
Отново жените. Мъжете свикнаха
все повече жената да свърши работа.
Как се получи тази размяна на
ролите? Наистина жените станаха
по-силни, а мъжете разчитат
на нейните грижи.
Цивилизацията ни направи това.
Всичко е измислено за нашето улеснение.
Например, когатно се качвам в
колата, едно копче не натискам. Тя си
тръгва сама. Мъжът вече няма къде
да се докаже. Навремето той излиза
и отива на лов – носи храна. А сега?
Отиваш в магазина, обаждаш се – носят
ти храната вкъщи. Щом мъжът
няма къде да се доказва (а по принцип
се доказва на много ниски нива), той
започва да се доказва на
жената - на слабия пол. В един момент
се губи битката. Колкото повече
се развиват нещата, толкова повече
ние ставаме едно – среден род. В
Дания децата не ги разделят на „тя“
и „той“, а на „то“- среден род. Защото
по този начин ние им влиаем да
се самоопределят. Т.е. те трябвало
сами да се определят. Това е много
страшно, за което говорим. Когато
няма последователност в мисленето,
на повърхонстта излиза посредтвеността.
И колкото повече тя седи,
толкова повече в един момент унищожава
критериите и тя започва да
създава свои собствени критерии за
качество и те залива с тях.
И за край на нашия разговор,
какво би оставил като послание
на нашите читатели и твои фенове?
Много е важно едно нещо, което
аз никога не съм си позволявал да изпусна
- целта. Важно е да имаш една
цел и да я преследваш. Дори да падаш
безброй пъти, защото хиляди хора
ще искат да те разколебаят. Това е
ясно. Обаче идва един момент, в който
ставаш все по-добър, а те все позле
и некачествени противници, но И
това не трябва да те отказва.
Тори: Е, драги читателю, вярвам, че
ще се съгласиш с мен и тук. В разговора
с Калин Сърменов успяхме да изясним
не един или два сложни въпроса,
но също така възникнаха много нови.
Ежедневието на Калин е изпъстрено с
разнообразни случки, които са го довели
до основни изводи за живота в
България. Разочарован или не, той взима
решение да остане тук, където е
неговото родно място. Ти какъв избор
ще направиш?
Интервюто изготви: Тори Алберт
37