You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Сутрин. Телефонът ми звъни, после и другият.<br />
Шок и хаос. Главата ми не знае къде е тялото.<br />
Ставам. Паля цигара и отивам към кафе машината.<br />
Чакам. Усещам аромата на кафето, главата<br />
и тялото са напът да се намерят. Поглеждам часовника,<br />
рано е. Паля втора цигара. В главата ми<br />
започват наченки на мисли. Трябва да свърша толкова<br />
неща днес. Нямам време. Пия кафето набързо,<br />
за да имам време. Пуша бързо, за да имам време.<br />
Обличам се бързо… пестя време. Днес реших, че<br />
няма да се бръсна, не искам да губя време. Така си<br />
казах и вчера, и онзи ден, и деня преди него. Всъщност,<br />
с брада се харесвам, а и пестя време. На работа<br />
съм. Не ми се работи, а най-много мразя някой<br />
да ти пожелае „Приятна работа!”, двете думи<br />
в словосъчетание се самоизключват! Както и да<br />
е! Говоря с толкова много хора. За да имам време<br />
за всички, говоря бързо. Дано ме разбират, май да.<br />
Гледам часовника, движа се добре. Към обяд вече<br />
толкова много съм бързал, че се чувствах като<br />
Белия заек от „Алиса в страната на чудесата”, не<br />
само се чувствах, но май и приличах на него. Над<br />
петдесет пъти погледнах часовника си този ден,<br />
все едно ме беше страх да не съм го загубил. Харесвах<br />
го, ама чак пък толкова… Имам един колега,<br />
неговият часовник не работи, а той прилежно<br />
го носи и редовно го поглежда. Винаги ми е ставало<br />
смешно, но защо ли!? Може би смешният съм аз!<br />
Човекът просто харесва аксесоара си, без значение,<br />
че не го използва по предназначение (а, тук се<br />
получи рима)! Сега осъзнавам колко е щастлив! Той<br />
владее времето, а не то него. Пък и часовникът<br />
му е готин (аз съм ценител)! Стана следобед, а аз<br />
нищо не съм хапнал, нямах време. Нищо, ще ям покъсно!<br />
Исках да свърша всичките планирани задачи,<br />
за да мога да се посветя след това на себе си,<br />
нали затова все бързах. В главата ми постоянно<br />
нещо тиктака.<br />
Вечер. Положих морното си тяло на дивана, пуснах<br />
си John Legend и се замислих. Цял ден препусках,<br />
за да имам повече свободно време, не си<br />
изпих кафето с кеф, не обърнах достатъчно внимание<br />
на никого (най-вече на себе си), не сложих<br />
нищо в стомаха и защо… за да спестя време, време,<br />
в което се чувствах като парцал, изморен от<br />
търчане и втренчване в стрелките. Сега нито ми<br />
се ядеше, нито ми се говореше. Имах време, но<br />
кухо и празно.<br />
Поводът да ти напиша всичко това, „читателю”,<br />
е една гротескна картина, която виждам всеки<br />
ден, на път за работа, а именно – погребална<br />
агенция, а над офиса й, сложен огромен електронен<br />
часовник. Яко! Броят ни секундите! Както казва<br />
женският любимец Куката: „ Господ, братле,<br />
има график за всеки от нас!”. Смисъл от бързане<br />
няма! Читателю, наслаждавай се на всеки миг и<br />
превръщай всяка минута в шейсет достойни, прекрасни<br />
и стойностни секунди! Аз съм пушач и веднага<br />
си спомних любимата ми мерна единица за<br />
време: „Всичко ще стане… след една цигара време”!<br />
Мисля, че имам какво още да споделя с теб,<br />
ама първо ще запаля… с кеф…<br />
Владо Миков<br />
LiFE 45
Change language