Via magazine/For Him - Exclusive Railwey
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
48
Изпълнителен директор<br />
Славчо Славов<br />
Главен редактор<br />
Изпълнителен<br />
директор<br />
Тори Алберт<br />
Помощник-редактор<br />
Иван Шишиев<br />
Главен фотограф<br />
Главен<br />
редактор<br />
Ивайло Петров<br />
Търговски директор<br />
Владимир Борисов<br />
Маркетинг и рекланма<br />
Елица Илиева<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
www.via-<strong>magazine</strong>.com<br />
Фотографи<br />
2<br />
Фотограф Ивайло Петров<br />
Автори<br />
Тори Алберт<br />
Иван Шишиев<br />
Димитър Деянов<br />
Вероника Маринова<br />
Ивайла Тодорова<br />
Автори<br />
Фотографи<br />
Ивайло Петров<br />
Кирил Станоев<br />
Кенан Мехмедов<br />
Момчил Миков<br />
Никаква част от това издание не може да бъде<br />
репродуцирана изцяло или частично без<br />
изричното писмено разрешение на издателите.<br />
Всички права са запазени.<br />
Офис<br />
гр. София 1000<br />
бул. „Стамболийски” №30Б<br />
тел.: 02 943 50 50<br />
GSM: 0889 33 73 73<br />
Офис<br />
съдържание<br />
GO, GO, GADGET!<br />
Истории с призраци<br />
VIA TOP 5<br />
Каква литература е най-подходяща<br />
История, обримчена в релси<br />
Централна гара на София<br />
Ангел Алексиев<br />
Парни локомотиви серия 46.оо<br />
SEXODUS<br />
FOR HIM • 2014 • RAILWAY Lifestyle<br />
Когато едно момче срещна едно момиче във влака<br />
Да те свалят във и от влака<br />
Когато Ози Озбърн се качи на лудия влак<br />
La nueva y la ex<br />
В УМА МИ<br />
Check yo’ self<br />
One way ticket<br />
Недовършени истории<br />
Свалка в купето<br />
Патронче водка, сок, Fu-Gees и да ме няма<br />
VIA VOYAGE<br />
4-19<br />
24-31<br />
32-39<br />
40-43<br />
44-47<br />
Hit the road, Jack!<br />
Най-интерените кътчета из България,<br />
до които може да се стигне с българската железница<br />
LiFE<br />
Йордан Караджов<br />
печат: “ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА” ЕАД
Момчета, има ли някой от вас в Русия? Да! Ами, тогава ще ни<br />
е много лесно да се свържем чрез новата ми придобивка – истинския<br />
„червен телефон”, използван от първите във властта,<br />
за постоянна и директна връзка с лидери от цял свят.<br />
Сигурна съм, че между вас има много лидери от всички сфери,<br />
затова единственият по рода си ексклузивен, корпоративен<br />
брой за БДЖ Пътнически превози на VIA MAGAZINE - RAILWAY,<br />
ще ви представи различни предложения, съвети и малки пикантерии,<br />
с които да заговорите дама във влак.<br />
Благодаря на целия екип за търпението, лесното преминаване<br />
през трудностите, които не бяха никак малко, отзивчивостта<br />
и, най-вече, за жарта, която показаха от себе си!<br />
Приятен път!<br />
Тори Алберт<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
3
GO, GADGET!<br />
Имаме ли повод да се<br />
„страхуваме от пътуванията<br />
във влакове или това са просто<br />
митове и легенди?<br />
За последните десет години, в<br />
които сериозно се опитвам да навлеза<br />
в света на свръхестественото<br />
и духовното, съм се убедила<br />
в няколко сериозни и неуспорими<br />
факта. Един от тях, и може би найважният,<br />
е, че „чудесата” не само<br />
се случват, ние хората не само<br />
сме главно-действащи лица, но и<br />
сме първопричината за тях. Истината<br />
е, че се опитваме да възприемем<br />
убеждението, че ежедневният<br />
свят е единствен и съществуването<br />
на друг незрим е равно на предположението,<br />
че Земята е плоска.<br />
Всъщност държа да се върна в началото<br />
на статията и да уточня<br />
употребата на термините<br />
„свръхестествено” и „чудо”. Избрах<br />
тези две думи, с цел да улесня<br />
вашите разбирания, читатели,<br />
„<br />
с уговорки, че въобще не влагам общоприетия<br />
смисъл. А сега нека заменим<br />
„свръхестествено” със „събиране<br />
на второто внимание”, а „чудо” – „импровизация”.<br />
Нашите сетивни възприятия<br />
могат да бъдат развивани с<br />
нужните духовни практики или чисто<br />
ментална настройка, но не това е акцентът<br />
на тази тема.<br />
Преди да стигнем до историите с<br />
призраци във влакове, или иначе казано<br />
– „призрачни влакове”, нека първо<br />
разгледаме няколко интересни и нестандартни<br />
разбирания за самите<br />
призраци. Всички предложения, които<br />
ще изложа по-долу имат едно общо<br />
помежду си – за да можем да обхванем<br />
всичко свръхестествено, освен<br />
огромно въображение, трябва да имаме<br />
и достатъчно енергия, която да<br />
използваме, докато се стремим към<br />
него.<br />
фотографи: Кенан Мехмедов и Момчил Миков<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
GO,<br />
4<br />
Истории<br />
с призраци
Историите с призраци съществуват<br />
постоянно и независимо от нашите<br />
желание или нежелание да примем<br />
всичко това за истина. Например православното<br />
обяснение за тези невидими,<br />
но достатъчно притеснителни<br />
елементи, е, че това са „поднебесни<br />
сили на злобата”, с които не трябва<br />
да общуваме по никакъв повод. Древните<br />
толтеки пък биха нарекли тези<br />
явления „съюзници”, чието обуздаване<br />
може да бъде само в помощ на воина.<br />
Християнството твърди още, че<br />
призраците, като духове на починали<br />
хора, няма как да съществуват, тъй<br />
като човешката енергия продължава<br />
пътя си след смъртта и е невъзможно<br />
да се завърне на Земята. Следователно<br />
духовете, които някои медиуми<br />
твърдят, че виждат, всъщност са сатанински<br />
сили, които възприемат човешката<br />
форма на близък починал, за<br />
да смущават духа на човека, който<br />
участва в това преживяване.<br />
Но нека не задълбаваме толкова<br />
навътре. Всичко това може да се погледне<br />
и от съвсем друга страна –<br />
хумористичната. От дистанцията<br />
между сериозното и забавното, осъзнавам,<br />
че стои „врата към безкрайността”,<br />
но все пак считам, че дори<br />
тези истории имат своя развлекателен<br />
чар.<br />
Призрачният влак<br />
от Стейтсвил.<br />
На 27 август 1891 година в американския<br />
град Стейтсвил, Северна<br />
Каролина, се случва нещо ужасяващо,<br />
което ще остане в историята<br />
като мистична легенда за един призрачен<br />
влак. Точно в 2 часа през нощта<br />
пътнически влак пада от мост,<br />
който е на два километра от града.<br />
25 човека загиват и много други са<br />
тежко ранени. Нещастният случай<br />
обаче не остава забравен от жителите<br />
в този район. Още нещо – те<br />
твърдят, че влакът се е превърнал<br />
в призрак, който от тогава, до денднешен<br />
взима жертви всяка година<br />
на същата дата. През 2010 година бе<br />
регистриран съвсем пресен случай с<br />
29-годишния Кристофър Кайзер, загинал<br />
на същото място, по същото време<br />
и по същия начин. Въпреки всички<br />
страховити истории, всяка година се<br />
организират събирания на търсачи на<br />
свръхестествени преживявания, които<br />
целят да предизвикат влака призрак.<br />
Защо го правят ли? А защо не?<br />
Малките призрачни<br />
гарички в Англия.<br />
Къде другаде могат да кацнат извънземните,<br />
освен в американска пустиня?<br />
Е, оказва се, че може да се<br />
„забележат” странни форми на неживот<br />
и на европейска територия. Англия<br />
може да е известна с музиканти,<br />
футболисти, автори и лордове,<br />
но не можем да и’ отречем едно – има<br />
си своите странни моменти и в призрачните<br />
митове. Един такъв например<br />
е митът за малките призрачни<br />
ж.п. гари. Някои от тях се намират<br />
в: Мерипорт, Дърам, Манчестър, Лондон<br />
и много други. Гарите в големите<br />
градове могат да се „похвалят” с<br />
много самоубийства, които са повод<br />
за скалъпването на истории с духове,<br />
призраци, които бродят по платформите,<br />
но се чуват само стъпките<br />
и т.н. Истинският ужас прелива от<br />
малките коварни гарички.<br />
Гара в Мерипорт плаши жителите<br />
със среднощните ужасяващи детски<br />
писъци и ридания. Легендата води началото<br />
си от зловещо семейство<br />
с тъмна и неясна история. Докато<br />
мама, тате и малкото детенце се<br />
разхождали, изведнъж бащата откача<br />
и хвърля рожбата си върху влаковите<br />
релси. Разбира се, за това си деяние,<br />
мъжът бил осъден и обесен.<br />
Източният<br />
експрес.<br />
Тази история е малко банална, но за<br />
сметка на това пък истинска. Мъж<br />
ограбил фирмата, в която работел.<br />
Заедно с отмъкнатото богатство,<br />
мъжът решил да потегли от Амстердам<br />
и дим да го няма. Безкрайното<br />
му пътуване напред-назад започнало<br />
да влияе на психиката му пагубно, не<br />
издържал и... сложил край на живота<br />
си, самоубивайки се с пистолет. Години<br />
по-късно медиум, който пътувал в<br />
същия влак имал видение, което било<br />
толкова истинско, че нямал и капка<br />
съмнение за случилото се. От тогава<br />
регистрираните оплаквания от същото<br />
видение са безброй.<br />
Е, мили читатели, как мислите?<br />
Имаме ли повод да се страхуваме<br />
от пътуванията във влакове или<br />
това са просто митове и легенди?<br />
И все пак, не е ли „по-вълнуващо<br />
да не знаем зад кой храст се крие<br />
заекът, отколкото да се държим<br />
така, сякаш знаем всичко?”<br />
Тори Алберт<br />
5
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Йордан Караджов • интериор: Експрес Корона<br />
VIA<br />
TOP 5<br />
Ж.П. като музикално и филмово вдъхновение<br />
6<br />
GO, GO, GADGET!
Е, просто не можем да го скрием от вас, VIA TOP е<br />
една от любимите рубрики на нашия екип. И да, разбира<br />
се, че си има причина. Винаги сме смятали, че найдобрият<br />
начин да прекараш времето си е като се забавляваш.<br />
Смело може да се твърди, че това е нашият<br />
смисъл на живота – забавлението и радостта от това,<br />
че въобще дишаме. Но, за да не ви отегчим още с първите<br />
думи, ще ви прехвърлим към две класации, които със<br />
сигурност ще приповдигнат настроението ви, особено<br />
след „Smooth criminal” и „Истории с призраци” (хо-хо...).<br />
VIA TOP 5 RAILROAD MUSIC<br />
1„Между Ад и Рай” – на първо място<br />
в класацията слагаме любимата песен<br />
на служителите от БДЖ, изпълнена от<br />
вечната банда „Сигнал”. Оказва се, че<br />
човешкия живот, изразен като пътуване<br />
с влак, се люлее между върховете и<br />
падините. А повече около създаването<br />
на парчето ще научите от интервюто с Данчо<br />
Караджов.<br />
2„One way ticket” – не знам за служителите<br />
на БДЖ, но тази песен вечен хит на Eruption<br />
определено може да се счете като моята<br />
любима, свързана с влакове... метафорични.<br />
3„Stop that train – ...I wanna get on, my baby,<br />
she is leaving me now”. Е, как да не му се дотанцува<br />
на човек! Ретро хитът и до денднешен<br />
предизвиква онази музикална частица<br />
в човешкото съзнания, без която никой не може<br />
да живее. Песента е в изпълнение на Clint Eastwood и<br />
General Saint, през далечната 1983 година. Само мога<br />
да си представя какъв фурор са направили ямайците с<br />
тази песен. Понякога ми се иска да съм била на 23 години<br />
в онези времена, когато хората все още са се възхищавали<br />
от новите изпълнители и творчество.<br />
4„Folsom prison blues” – ок, съгласете се с<br />
мен, че песента е гениална, нищо, че се пее<br />
предимно за затвор. Има нещо, което на автора<br />
му се е сторило забележително, като<br />
отвеждането на хора към различни места (дори тези<br />
места да не са затвор). Като истински evergreen, е изпята<br />
от десетки изпълнители, оригиналът е на Johnny<br />
Cash, но за да се отвлечем от ретро вълната поне за<br />
малко, ви предлагам същата в изпълнение на Everlast (В.<br />
Миков, поздрав!).<br />
5„Mystery train” – на последно място в тази<br />
странна класация бих поставила именно това<br />
парче на The Doors. И още един път – „Mystery<br />
train” е изпълнена от много други музиканти<br />
като Elvis, Bob Dylan и Johnny Cash. Ех, този Джони!<br />
Вълнувал е сърцата на момите от него време.<br />
Барахире, ти за кои филми ще ни разкажеш?<br />
Тори Алберт<br />
Аз също ще ви припомня някои филмови<br />
класики, в които ключов образ е влакът.<br />
Тори, готова ли си?<br />
VIA TOP 5<br />
RAILROAD MOVIE<br />
1„Хари Потър” – франчайзът<br />
за малкия цайсат<br />
магьосник проследява<br />
средствата за предвижване<br />
със завидна лекота.<br />
В нея има: летящи метли,<br />
коли и един класически<br />
парен локомотив, който води младите магьосници<br />
в училището за магии „Хогуъртс”<br />
и при неговия директор Дъмбълдор, който<br />
ги учи на интересни магийки с малки<br />
пръчици. Ок, подсъзнателно станах прекалено<br />
извратен, подобно на един нашенски<br />
певец, дето събира пръчки в гората. Затова<br />
спирам.<br />
2„Хрониките на Нарния: Лъвът,<br />
вещицата и дрешникът” – в началото<br />
на безсмъртната приказка<br />
на К.С. Луис, четиримата<br />
Певънси отиват на село (буквално) с железницата<br />
и там откриват дрешника, който<br />
води до земята на Лъва и вещицата.<br />
3<br />
„Догма” – двама ангели искат<br />
да се върнат на небето, но<br />
трябва да го направят тайно,<br />
затова използват влак. Колкото<br />
и неадекватно да звучи, от първото<br />
изричение обаче, този филм показва и какво<br />
се случва с човек без билет за БДЖ.<br />
4<br />
„Полярен експрес” – една от<br />
най-добрите анимации на новото<br />
време посочва на желаещите<br />
как се стига до Северния<br />
полюс, на гости на дядо Коледа, без да си<br />
взимал разни бели прахчета, а само с влак.<br />
5<br />
„Пътуване в Европа” – четирима<br />
приятели обикалят Европа<br />
с влак и им се случват куп<br />
забавни приключения, както и<br />
един много интересен италианец. Chiedere<br />
scusa, може би? Ама, не. Е, затова и вие<br />
трябва да се качите и да попътувате из<br />
България поне. То си е приключение само<br />
по себе си. Като случващото се в Парламента.<br />
Барахир Грей<br />
7
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
фотогроф: Кирил Станоев • модел: Ванеса Лу • Вагонно депо София<br />
Каква литература<br />
е най-подходяща<br />
по време на път<br />
Връщане към българското<br />
8<br />
GO, GO, GADGET!<br />
Такава, която да те разпуска, докато<br />
пътуваш (или с други думи – VIA<br />
MAGAZINE). На шега, на майтап – фактите<br />
са си факти. Никой не би седнал в<br />
купето, тръпнейки да разтвори страниците<br />
на „Вечният съпруг” на Достоевски<br />
(освен Барахир), или пък Никос Казандзакис<br />
(няма да назовавам лицето, което е<br />
способно да го направи, ха-ха). И сега сериозно.<br />
Няма да забравя часовете по литература<br />
преди няколко години в моето училище.<br />
Освен, че бяха атрактивни като<br />
стил на преподаване, те бяха и изключително<br />
полезни за мен. Ето например един<br />
разказ на Иван Вазов, който описва построяването<br />
на първите български железопътни<br />
линии като началото на едно<br />
ново време, една свободна България -<br />
„Дядо Йоцо гледа”. Не е никак зле от време,<br />
на време да препрочитаме българските<br />
класици. Горещо препоръчвам тази<br />
практика не само заради отговорността,<br />
която носим и която сме поели към<br />
родителите си, дІли всичките си сили, за<br />
да ни изучат, но и защото със сигурност<br />
ще попаднем на нещо интересно и развлекателно.<br />
Не случайно в следващите<br />
редове държа да обърна внимание изцяло<br />
на българската литература. Обърнете и<br />
вие внимание. Може заедно да помогнем<br />
на някой да промени мирогледа си и да се<br />
върне към корените си. Ето и аргументите,<br />
които ми помогнаха да стигна до<br />
този извод.<br />
Железният път в „Дядо Йоцо гледа” се<br />
свързва в мислите ни с понятието за<br />
свободна България, както вече споменах.<br />
За дядо Йоцо това е нещо велико,<br />
могъщо... българското му се струва вече<br />
велико. Строежът на железницата му<br />
говори с гърмежа си за идването на новото,<br />
на надеждата за по-светло бъдеще.<br />
Понеже той не бе видял железница,<br />
в неговото въображение я изрисуваше<br />
като огромен, крилат змей, който „пуща”<br />
пламък от устата си, бучи и реве, хвърчи<br />
с невиждана сила в планината, разгласявайки<br />
силата, славата и напредъка на<br />
свободната България. Вазовият разказ е<br />
обраснал през годините с много критически<br />
прочети, които са част от неговата<br />
литературна история и обременяват<br />
всеки нов опит за интерпретация.<br />
Сред основните тези, които ни интересуват<br />
в случая, е тази за травматичното<br />
разминаване във Вазовото творчество<br />
между родината и държавата.<br />
Проблемът е, че родината, чиито образ<br />
конструира Възраждането, е „робска” –<br />
робството е историческо обстоятелство<br />
на нейното измечтаване, а държавата<br />
(Новата земя), която е свързана
със свободата, е постоянен източник<br />
на недоволство, защото настъпващата<br />
с нея епоха на индивидуализма<br />
и отчуждението, разпада единното,<br />
обединено от освободителния идеал<br />
на национално „тяло”. И в този ред на<br />
мисли, образът на дядо Йоцо подозрително<br />
много прилича на образа на „непорасналия”<br />
народ дете.<br />
Друг български автор, който заслужава<br />
да бъде препрочетен (а за много<br />
от младите хора – прочетен за първи<br />
път), е Елин Пелин.<br />
В периода, през който Елин Пелин<br />
твори, основната тема е темата<br />
за селото. Както сами се досещате,<br />
тази тема продължава да бъде основна<br />
в злочестото българско общество,<br />
под една или друга форма (или както<br />
на практика се оказва – във всички<br />
сфери и форми). Умишлено няма да ви<br />
препоръчам конкретна творба, защото<br />
е невъзможно да се избере един<br />
от хиляди бисери. Моят личен фаворит<br />
може да се каже, че е сборникът<br />
„Под манастирската лоза”. Въпреки,<br />
че Елин Пелин не е първият писател,<br />
описващ „селската” реалност, независимо<br />
от етикетите, с които са го<br />
свързвали (селски разказвач, художник<br />
на българското село, майстор на<br />
късия разказ и т.н.), той пише като<br />
модерен автор, а не като от авторите<br />
от старото поколение. Пелиновото<br />
село не е обект на етнографско<br />
описание, а цял, изящен, културен<br />
комплекс. Героите му обикновено прекарват<br />
делниците си в изтощаващ,<br />
къртовски труд, борба с природата и<br />
чисто човешки неволи. Не знам за вас,<br />
читатели, но аз почти не виждам разлика<br />
в днешно време. И все пак, разказите<br />
на Елин Пелин остават свежи,<br />
лековати, понякога трогателни, но<br />
изключително забавни.<br />
И накрая, но не на последно място,<br />
ще ви препоръчам още един българин<br />
творец – Никола Вапцаров. Интересното<br />
при него е, че творбите му разполагат<br />
с международна известност,<br />
далеч надхвърляща тази, на който и<br />
да било друг български поет, включително<br />
и на Яворов и Ботев, основателно<br />
признати за негови учители.<br />
Вапцаровата лирика е съхранила<br />
своята жизненост през десетилетията<br />
и до днес се чете спонтанно<br />
и без необходимостта от институционните<br />
принуди на образованието.<br />
Всичко това поставя въпросите за<br />
съхранената виталност и за широкия<br />
адресат на неговата лирика, далеч<br />
надхвърлящи границите на родното.<br />
Никола Вапцаров е идеално четиво по<br />
време на път с влак, защото успокоява<br />
душевното състояние на читателя,<br />
особено този, който умее да цени<br />
поезията. От друга страна неговите<br />
творби поставят на изпитание както<br />
съвременната критика, така и<br />
образователните институции. Очевиден<br />
е източникът на проблема –<br />
Вапцаров изповядва идеологията, която,<br />
основателно или не, се схваща<br />
като исторически съкрушена и философски<br />
отхвърлена. Убеденото вярване<br />
в комунистическата идея, след чиято<br />
революция да възтържествуват<br />
нейните сила и право да промени света<br />
в равноправие, благоденствие и<br />
хармония, се оказва провалена. А оттук<br />
всички знаем какви са били последствията,<br />
които и до днес се налага<br />
да търпим.<br />
За българската литература мога<br />
да кажа още много неща, но не искам<br />
да губя интереса ви, затова ще спра<br />
до тук. Поне вече съм сигурна, че не<br />
ви липсват идеи за четиво по време<br />
на път.<br />
Тори Алберт<br />
9
История,<br />
обрамчена<br />
в релсите<br />
фотограф: Ивайло Петров • Локомотивно депо София<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
10<br />
GO, GO, GADGET!
Наточен като пушка помпа, обвита<br />
в станиол от горящ петрол, се<br />
хвърлям из дебрите на нощния бърз<br />
влак от Бургас за София. Часът е<br />
23:30. Децата спят дълбоко, защото<br />
са гледали последните реалити<br />
предавания. Аз от своя страна<br />
мъдря въпроси на темата кой е<br />
първият влак, съществувал някога.<br />
Вадя таблета! Време е за проверка<br />
на знанията с най-добрия приятел на<br />
средностатистическата българска<br />
младеж – чичо Google.bg (ако ползвате<br />
българската версия, значи вие<br />
сте истински националисти, а ако е<br />
руската версия, значи сте национал<br />
на партия със задни мисли от майка<br />
Москва). What the… Оказва се, че<br />
кака Wikipedia ме изненада приятно. В<br />
истинския смисъл на думата. Едва ли<br />
може да си представим нещо различно<br />
от съвременния устроен план на<br />
един влак – локомотив, вагони и кондуктори.<br />
Но върнат назад във времето<br />
се оказва, че транспортът върху<br />
релсите се е зародил в Древна Гърция,<br />
и по-специално - Коринският провлак.<br />
Разликата била там, че лишени от<br />
силата на неоткритата пара, животинската<br />
и човешка сили са били основните<br />
двигатели на влака (силно<br />
казано влак). А „релсите” са от варовик.<br />
Все пак фактът си е факт.<br />
През вековете съдбата прехвърляла<br />
идеята за глобален бърз транспорт<br />
върху релси, като тенис топка между<br />
Григор Димитров и Новак Джокович. В<br />
крайна сметка през 1550 година, за да<br />
се улесни транспортът между едно<br />
градче в Германия и близката мина,<br />
се създават дървени трамвайни релси.<br />
Според многото историци (без Божидар<br />
Димитров), първата истинска<br />
железница се зародила през 1605 година<br />
за пренасяне на въглища, през<br />
1760 година върху дървените релси<br />
се излива чугун, за да се увеличи<br />
„животът”им. А през 1790 година се<br />
поставят нови, изцяло железни релси<br />
(за удоволствие на по-тъмните ни<br />
братя). Първата истински работеща<br />
железница, дължаща се на парния локомотив,<br />
е станала достояние на малките<br />
хора, заради Джеймс Уат, който<br />
11
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
12<br />
не само оправя грешките на Томас<br />
Нюкомен от 1712 година, а го<br />
подобрява значително. Той слага<br />
кондензатор и пропускане на<br />
парата в цилиндъра и от двете<br />
страни на буталото. С което не<br />
само прави възможно пътуването<br />
на влак с по-голяма скорост и<br />
на по-голямо разстояние, а и позволява<br />
на пътниците да се чувстват<br />
удобно, без опасност от<br />
предварително затопляне на телата<br />
им с цел смърт. След парния<br />
локомотив, по-важните са<br />
тези на ток и дизел.<br />
Като пътуващ в удобството<br />
на Българската железница<br />
няма, как да не спомена нещо и<br />
за нея. И то не за да изкрънкам<br />
безплатен билет от кондуктора,<br />
защото няма да стане. Нашите<br />
кондуктори са неподкупни.<br />
Едва не ме изхвърлиха заради<br />
един мой опит. Но това е друга<br />
история, както казва Чък Норис,<br />
след което поваля сто и петдесет<br />
души с помощта на безимения<br />
си пръст.<br />
В историята на БДЖ е пълно с<br />
лица и събития, които заслужават<br />
внимание, но за съжаление<br />
това няма да бъде споменато<br />
тук (а в друга статия от този<br />
брой. Дерзай!). Първата линия в<br />
България е открита на 7 ноември<br />
1866 година и свързва градовете<br />
Русе и Варна. Постепенно<br />
с възраждащата се Българска<br />
държава, расте и железницата<br />
– през 1913 година е открита<br />
линията Мездра-Видин, като<br />
за половин век се строят линии,<br />
както в и около Балкана, така<br />
и в Южна България и в Добруджа.<br />
През 1952 година пък е открита<br />
и Подбалканската линия,<br />
свързваща София и Бъргас, през<br />
Карлово.<br />
След като парният локомотив<br />
пристига с откриването<br />
на първата линия,<br />
българската железница<br />
става най-предпочитаният<br />
транспорт за предвижване<br />
от точка А до точка Б.<br />
През XX век парните машини<br />
постепенно са заменени<br />
от електрически подвижен<br />
състав. XXI век пък донася<br />
със себе си и ерата на дизеловите<br />
влакове тип Siemens<br />
Desiroот, сериите 30 и 31. И<br />
ако сухата статистика не<br />
е по вкуса на претенциозните,<br />
то едно пуф-паф винаги<br />
оправя нещата. Пък дори и<br />
вече да не е на пара.<br />
Барахир Грей<br />
GO, GO, GADGET!
фотограф: Ивайло Петров<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
Централната<br />
гара на София<br />
14<br />
GO, GO, GADGET!<br />
Пътникът. Вечер. Улиците на<br />
София заспиват, давайки унищожително<br />
предимство на пияните индивиди.<br />
Един почти закъснял пътник изскача<br />
от метростанция „Централна<br />
ж.п. гара” и се насочва към едноименната<br />
сграда. След десет минути последният<br />
влак за Бургас тръгва. Момчето<br />
спира до статуята пред Гарата<br />
и поглежда часовника. Той отброява<br />
минутите и секундите. Отброява<br />
историята и пулса на влаковете,<br />
тръгващи и пристигащи тук повече<br />
от век.<br />
Първата сграда.<br />
Историята на Централната гара<br />
на София е интересна и е белязана от<br />
великолепие и грешки, за да се стигне<br />
до днешното й състояние и мащабния<br />
ремонт, от който тя имаше страшна<br />
нужда.<br />
Началото на Гарата е стара<br />
почти колкото София като столица<br />
на България. Първата сграда по своята<br />
красота и визия, взаимствана от<br />
австрийската и чешката архитекту-
ра, бива построена през и официално<br />
открита на 1 август 1888 година. Архитекти<br />
на сградата са едни от добрите<br />
строители на времето си: тогавашният<br />
главен архитект на София<br />
Антонин Колар, който също построява<br />
паметника на Васил Левски, Военния<br />
клуб и сградата на Военната академия;<br />
Т. Марков, който също е виден<br />
деец в историята на софийската архитектура;<br />
Богдан Прошек, който освен<br />
Гарата има заслуги и в строежа<br />
на първата печатница в София, както<br />
и в сградата на първата пивоварна<br />
в града.<br />
Архитекурата на Централна<br />
ЖП гара вдъхвала възхищение както<br />
у току-що освободения българин,<br />
така и у чужденеца, решил да премине<br />
през София по работа. За кратко време<br />
тя се превръща в център на културния<br />
живот на града (на днешните<br />
културни центрова им викат чалготеки,<br />
но, хей, можеше и да е по-зле...<br />
май всъщност не може). И така, докато<br />
комунистическата тоталитарна<br />
власт не решава, че е моментът<br />
за нова сграда, която да закърпи нуждите<br />
на разрастващата се столица.<br />
И, бум, една от най-красивите сгради<br />
на столицата бива унищожена, окочателно<br />
и безвъзвратно.<br />
Втората сграда.<br />
Окончателното разрушаване на<br />
сградата е на 15 април 1974 година.<br />
Сегашната сграда е започната<br />
две години по-рано под ръководството<br />
на архитектите: Олга Станчева,<br />
Снежа Дакалова и младия им колега<br />
Милан Добрев. За съжаление, великата<br />
институция на БДЖ не получава<br />
това, което заслужава и което търси<br />
у една съвременна гара, която е не<br />
само централна в София, но и централна<br />
на България. Архитектите<br />
използват бетон, желязо и обикновено<br />
стъкло, за новата сграда. Те обаче<br />
не виждат, че истинската сграда<br />
на Държавната железница трябва<br />
да бъде най-топлото място в страната.<br />
Там майките посрещат и изпращат<br />
децата си, двойки се виждат<br />
след много време раздяла. Гарата е<br />
центърът на емоцията у пътниците<br />
и прагът, през който започват приключенията<br />
на мечтателите. Централната<br />
Гара на София обаче има<br />
по-скоро подтискащ вид, отколкото място<br />
за срещи. В крайна сметка немърливото<br />
строителство довежда и до<br />
постепенно рушене на сградата, продължило<br />
почти четиридесет години.<br />
Ново начало.<br />
И оттук започва новото начало на<br />
мястото, където мечтите на човека<br />
започват да се сбъдват.<br />
Пътникът бърза за влака, но обръща<br />
внимание, че голяма част от Централната<br />
гара на София е затворена.<br />
Огромни платна и железни огради<br />
покриват мястото. На една табела<br />
се чете, че ще е в ремонт до 2015 година.<br />
Като се очаква след този основен<br />
ремонт това място най-сетне<br />
да придобие вида, който трябваше да<br />
има още преди четиридесет години.<br />
Архитектурата, която заслужава и<br />
каквато имат другите български градове.<br />
А пътникът... той бърза да хване<br />
влака.<br />
Написано в Бургас от Барахир Грей.<br />
Горд пътник на Българската железница,<br />
бързащ да хване нощния влак.<br />
15
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
Ангел<br />
Алексиев<br />
Ето, че стигнахме до най-интересния разговор. Всички ние имаме няколко<br />
въпроса, които винаги са били интересни, когато става въпрос за парни локомотиви,<br />
ретро влакове, влакове с история и всичко свързано покрай тях. Следващият<br />
разговор е с човек, който е отделил 25 години от съзнателния си живот<br />
именно, за да стане част от всичко това, за което ние можем само да<br />
предполагаме.<br />
Здравей, Ангел! Разкажи ни повече за себе си? От колко време си<br />
машинист на парни локомотиви и какво е чувството?<br />
Машинист съм от 25 години в депото, а специално с парни локомотиви се<br />
занимавам от 2004 година. Разлика в локомотивите няма. Машинистът си е<br />
машинист и това носи много голяма отговорност. Друг е въпросът за начина<br />
на работа на съответния локомотив. Има локомотиви, с които много по-лесно<br />
минава дежурството и такива, които носят много по-тежък труд, предимно<br />
физически. Всъщност това са парните локомотиви.<br />
Как протича един ден на машинист на парни локомотиви? Какви<br />
са твоите задължения и как се справяш с тях?<br />
Парният локомотив е машина, която произвежда енергията за возене на влака.<br />
Денят протича нормално – явяваме се за работа, качваме се в съответния<br />
локомотив, изпълняваме задължителните предварителни манипулации, ако<br />
всичко е наред, потегляме с влака. Най-важното е вечерта да слезем живи<br />
16<br />
GO, GO, GADGET!<br />
и здрави и всички да са останали доволни.<br />
Аз видях, че композицията се<br />
състои от специални вагони.<br />
Каква е конструкцията на една<br />
такава композиция, освен парния<br />
локомотив?<br />
Вагоните са специални дотолкова,<br />
доколкото са част от „Корона Експрес”.<br />
Това са вагоните на цар Борис.<br />
Те са обслужвали изцяло царското<br />
семейство. Тези вагони напоследък се<br />
използват предимно за атракционни.<br />
Използват се още за филмови продукции.<br />
От техническа гледна точка<br />
няма нищо по-различно от обикновените<br />
вагони.<br />
Забелязах още, че витае едно<br />
особено настроение, когато<br />
потегляте. Облечени сте по<br />
атрактивен начин. Какви са взаимоотношенията<br />
между колегите?<br />
Преди тръгване на път винаги<br />
адреналинът е много висок, защото<br />
се изисква много физически труд. Ако<br />
не сме с висок адреналин, да се шегуваме<br />
между нас като братя, няма да<br />
върви работата. С колегите наистина<br />
сме в добри отношения, защото<br />
с един ако не си добре, локомотивът<br />
няма да върви. Все нещо ще се обърка,<br />
ако по някаква причина не се върши<br />
работата, заради скандали.<br />
Вие се грижите основно за реновирането<br />
и реставрирането<br />
на тези машини. От кого срещате<br />
подкрепа? И лично за теб, коя<br />
е твоята крепост?<br />
От всички машинисти в депото, аз<br />
останах с най-дълъг стаж. Подкрепа<br />
срещам от всички – от най-високо<br />
ниво в БДЖ, до поддръжката в ремонта,<br />
ръководители, шлосери, всеки<br />
помага. Хората гледат нещата да<br />
вървят и виждат, че в това нещо има<br />
перспектива, дори да е в бъдеще. Приемаме<br />
го като кауза.<br />
Кои са твоите начини да отпочинеш,<br />
когато си пренатоварен?<br />
Когато ми се насъбере много и усещам,<br />
че умората започва да набляга,<br />
ако не сме на път, взимам някой ден<br />
отпуска и гледам да не съм в София.<br />
Имаш ли тайни методи за<br />
поддържане на физическото си<br />
състояние и важно ли е да си във<br />
форма?<br />
Специално за работата на парния<br />
локомотив трябва да сме здрави физически,<br />
защото там е много тежък
трудът. Иначе обичам да ходя на риболов,<br />
но нямам много време напоследък.<br />
Всъщност мога да кажа, че<br />
така си почивам истински. Язовирите<br />
и реките ме успокояват.<br />
Имал ли си опасни моменти<br />
и как си излизал от тях?<br />
Опасни моменти като машинист,<br />
всеки, който има дълъг опит<br />
знае, че винаги има. От ситуацията<br />
се излиза според самата ситуация.<br />
Трябва да се реагира бързо,<br />
адекватно и да умееш да взимаш<br />
решения. Тежки инциденти, слава<br />
Богу, не съм имал.<br />
Имал ли си приятна изненада<br />
на работното място?<br />
Нещо неочаквано, което те е<br />
направило невероятно щастлив?<br />
По-приятна изненада от това да<br />
стигнем до крайната гара безпроблемно<br />
и пътниците да останат<br />
доволни, не съм имал.<br />
„Човекът е човек, когато<br />
е на път” – какво означава<br />
това за теб?<br />
Ние на път сме професионалисти.<br />
За нас това е работа и ежедневие.<br />
Когато си на екскурзия е<br />
съвсем различно. Тази работа обаче<br />
изисква невероятна концентрация.<br />
Пак ще повторя, че е важно<br />
да се стигне по график до края.<br />
Тогава се чувствам по-щастлив и<br />
по-спокоен.<br />
Какво е чувството да контролираш<br />
парен локомотив?<br />
Тук някакво специално усещане<br />
няма. Във всеки локомотив, особено<br />
в парния, е въпрос на рутина.<br />
Свикне ли човек веднъж, познава<br />
ли си локомотива, всичко става<br />
навик.<br />
Зарежда ли те тази искра в<br />
очите на хората?<br />
Определено ме радва това нещо.<br />
Самият факт, че те се наслаждават<br />
на нещо, което буквално е<br />
излезло от моите ръце, ме прави<br />
истински щастлив. Говори ми, че<br />
правя нещо наистина интересно.<br />
Какво е твоето послание<br />
към нашите читатели?<br />
Мога да кажа, че всеки, който<br />
се е допрял като турист, като<br />
пътник, му става интересно. Моето<br />
послание е, колкото могат,<br />
да използват повече услугите на<br />
БДЖ за атракционни пътешествия.<br />
Най-малкото, за да чуят<br />
парната свирка, която е първото<br />
впечатляващо нещо.<br />
Ели Радева<br />
17
Парни локомотиви<br />
серия 46.оо<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
Серията е образувана от 20 единици, представящи две конструктивни<br />
разновидности: първата, състояща се от 12 машини,<br />
тип 1F2-h2Gt, строени в H. CEGIELSKI - Poznan, е доставена<br />
през 1931 г., с експлоатационни номера 4.501 до 4.512 (след 1936<br />
г.- 46.01 до 46.12) и втората, състояща се от 8 машини, тип 1F2-<br />
h3Gt, строени в SCHWARTZKOPFF - Berlin, е получена след 12 го-<br />
Подробно описание на конструктивните особености и тракционни<br />
възможности на парните локомотиви серия 46 можете<br />
да прочетете в книгите „Тракцията в БДЖ 1866-1946” и „Локомотивното<br />
стопанство на БДЖ 1947-1990”, автор Димитър Деянов<br />
18<br />
GO, GO, GADGET!<br />
дини - през 1943 г., с експлоатационни номера 46.13<br />
до 46.20.<br />
Като конструкция и изпълнение, те са едно от<br />
върховите постижения на полското и германското<br />
локомотивостроене. Това са най-големите тендерни<br />
локомотиви в Европа и най-мощните парни локомотиви<br />
в цялата история на БДЖ. Всяка от тези<br />
машини беше наричана от персонала „баба Меца”<br />
(има някаква логика, нали физически най-силното<br />
животно по нашите земи е мечката?). Тези локомотиви<br />
са и единствените в нашия локомотивен<br />
парк, които имат в екипажа си по две безребордни<br />
колооси, а машините 46.13 до 46.20 са изобщо с<br />
най-голямата адхезионна маса (108 тона), измежду<br />
всички парни локомотиви в БДЖ.<br />
Първоначално формулираното предназначение на<br />
локомотивите серия 46, е: обслужване на тежките<br />
въглищни влакове по линията Перник-София и тежки<br />
товарни влакове по Презбалканската линия Стара<br />
Загора-Г. Оряховица и дефилето Мездра-София. В<br />
действителност, поради малкия им брой (серията<br />
остава недостатъчно попълнена, за обслужването<br />
на всички изброени участъци), техният експлоатационен<br />
живот преминава по участъка София-Владая-Перник,<br />
а след 1950 г. и по участъка София-Разменна-Перник.<br />
Димитър Деянов
Спартакиада - 2014<br />
Две точки разлика определиха победителя в<br />
крайното отборно класиране на дружествата<br />
За пръв път тази година железничарската<br />
спартакиада беше съвместно организирана от<br />
„Холдинг БДЖ” ЕАД, НК „Железопътна инфраструктура”<br />
и Българска работническа федерация<br />
„Спорт и здраве”. В състезанията участваха<br />
около 150 души, които се конкурираха в<br />
7 вида спорт (мини футбол, плажен волейбол,<br />
дартс, тенис, тенис на маса, теглене на въже и<br />
шах). Спортните срещи се проведоха между 13 и<br />
17 септември в комплекс „Гранд хотел Варна” в курорта<br />
„Свети Константин и Елена” . Състезанията<br />
се наблюдаваха от Петър Бунев, председател<br />
на Синдиката на железничарите в България (СЖБ),<br />
Александър Митрев, директор „Финанси” в „БДЖ –<br />
Товарни превози” ЕООД и Христо Иванов, директор<br />
„Маркетинг и продажби” в „БДЖ – Пътнически превози”<br />
ЕООД. По-късно те участваха в церемонията<br />
по награждаването на финалистите.<br />
Прави впечатление, че във финалното отборно<br />
класиране на дружествата само две точки разделяха<br />
златото от среброто. При мини футбола<br />
за мъже отборът на НКЖИ зае първото място,<br />
след като на финала се наложи в оспорван двубой<br />
над отбора на дружеството за товарни превози<br />
в БДЖ. На трето място остана отборът<br />
на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. При жените<br />
победител стана отборът на „БДЖ – Товарни<br />
превози” ЕООД, който успя да надделее<br />
над представителния отбор на пътническото<br />
дружество.<br />
При другата дисциплина – „тенис на маса” ,<br />
призът в отборното класиране за мъже грабнаха<br />
„БДЖ – Пътнически превози” , следвани от „БДЖ –<br />
Товарни превози” и втори отбор на пътническото дружество. При<br />
жените позициите бяха разменени, като на най-високото стъпало<br />
застанаха представителките на товарното дружество, а след<br />
тях се наредиха състезателките от Пътнически превози и тенисистките<br />
на НКЖИ. Последните не бяха изпратили свои участници<br />
в шахмата, така че в тази дисциплина се състезаваха само отборите<br />
на БДЖ. При мъжете отново челната позиция се присъди на<br />
пътническото дружество, следвани от отбора на Холдинга и на Товарни<br />
превози.<br />
В плажния волейбол най-силно се представиха железничарите<br />
от НКЖИ, които заеха първите две места, а след тях се наредиха<br />
„БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. При жените предимство<br />
имаха състезателките от Товарни превози, след които застанаха<br />
тези от НКЖИ, а на трето място се класираха волейболистките<br />
от пътническото дружество. Не по-малко напрегнати и оспорвани<br />
се оказаха също и състезанията по дартс. И при жените, и<br />
при мъжете призьори станаха представителите на „Холдинг БДЖ”<br />
ЕООД. След тях се наредиха „БДЖ – Пътнически превози” . Трето<br />
място при мъжете обаче беше заето от състезателите на товарното<br />
дружество, а при жените от НКЖИ. Женският отбор на „товарите“<br />
успя да се класира на четвърта позиция.<br />
При „теглене на въже” най-напориста игра показа НКЖИ, следвани<br />
от отборът на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и конкурентите<br />
от „товарите” , които заеха третото място. Така на финала разпределението<br />
в крайното класиране отреди първо място за „БДЖ – Пътнически<br />
превози” ЕООД с 52 точки. „БДЖ – Товарни превози” останаха<br />
втори с 50 точки, НКЖИ – трети с 34 точки, а „Холдинг БДЖ” ЕАД зае<br />
четвъртата позиция с 25 точки.<br />
Участниците получиха специални награди под формата на стекове<br />
с бира от новия партньор на БРФ „Спорт и здраве” – Съюзът на<br />
пивоварите в България. По време на спартакиадата беше промотирана<br />
съвместната кампания „Спортът е по-добрият начин децата<br />
да пораснат”, която насърчава масовия спорт като алтернатива и<br />
превенция в експериментирането с алкохол от младежи под 18 години.<br />
На финала<br />
разпределението<br />
в крайното<br />
класиране<br />
отреди<br />
първо<br />
място за<br />
„БДЖ –<br />
Пътнически<br />
превози”<br />
ЕООД<br />
19
Добре дошли в РЕМИЗ!<br />
втора част 20-23 стр.<br />
Експрес „Корона<br />
© Ivaylo Petrov - Photography WWW.IPHOTOGRAPHY.INFO<br />
“<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
Експрес „Корона” се композира само от специализирани вагони<br />
и вагон-салони с разнообразно функционално предназначение.<br />
Той предлага комфортна обстановка и високо качество<br />
на обслужването, извършвано от елитен персонал, при луксозни<br />
официални, делови, туристически, юбилейни и атракционни<br />
пътувания за ограничен брой пътниц. Използването на вагон-салони<br />
по българските железници води началото си от 1866 година,<br />
когато е открита първата железопътна линия Русе-Варна.<br />
От тогава, постоянно се поддържа неголям парк луксозни<br />
вагон-салони, предназначени за така наречените „височайши”<br />
пътувания на короновани и некороновани държавни глави, както<br />
и на техния антураж. В исторически план, този специализиран<br />
парк е неколкократно подменян с по-модерен, по-комфортен и поусъвършенстван.<br />
Днес БДЖ разполага с няколко вагон-салона, доставени от<br />
Германия през периода 1938-1942 година, два броя, построени в<br />
България през 1958 и 1968 година и такива, доставени през 1975<br />
година от Източна Германия (бившата DDR). Първите са особено<br />
ценни със своето обзавеждане от епохата преди Втората<br />
световна война и съвършени динамично-ходови качества, осигуряващи<br />
висок комфорт при пътуването. Между тях са вагон-салоните<br />
№50, №51 и №52, предназначени първоначално за цар Борис<br />
III, царица Йоана и принц Кирил.<br />
Експрес „Корона” се композира за всеки отделен случай със<br />
специализирани вагони и вагон-салони, чиито брой, вид и подреждане<br />
в състава на влака, се избират по желание на клиентите.<br />
20<br />
GO, GO, GADGET!
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
22<br />
GO, GO, GADGET!
Мраморните плочи на гарата<br />
отразяват матовото ноемврийско<br />
слънце. Остават пет<br />
минути, докато влакът тръгне,<br />
а заклетите пушачи дърпат<br />
нервно от фасовете си. Личи<br />
си, че пръстите им мръзнат. И<br />
тогава го съзирам. Момче, видимо<br />
нервно. Такова, каквото не<br />
е способно да свали жена, дори<br />
ако използва тухла четворка,<br />
сложена с любов в чорап. И все<br />
пак... казват, че няма невъзможни<br />
неща. Пък и кой съм аз, че да<br />
лепя етикети безпричинно. А и<br />
нещо отвътре ми подсказва, че<br />
ще има екшън.<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
SEXODUS<br />
24<br />
Когато едно момче срещна едно<br />
момиче във влака<br />
Флирт във влака – неговата гледна точка<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Бояна Кантарска • грим и прически: Калин Иванов
Раницата е на гърба ми, а<br />
друг багаж нямам, няма<br />
какво да ми тежи, така<br />
че изчаквам да видя къде<br />
ще се качи. Последвам го.<br />
Момчето седи на една от<br />
четирите седалки, разположени<br />
„лице в лице”. Лицето<br />
му беше почервеняло<br />
от студа, както на всички<br />
останали.<br />
Освен него, в купето седеше и едно момиче, което<br />
разпалено разговаряше по телефона си. Въпреки<br />
нервното и’ изражение, треперещите устни и почти<br />
недоловимия тик на дясната и’ скула, имаше някакво<br />
красиво излъчване. Но не онова стандартното. Беше<br />
по-различна. Когато приключи с разговора си, а вероятно<br />
и с любовната си връзка, небрежна усмивка пробягна<br />
към смутеното момче. А той се сконфузи, все<br />
едно някой му е взел баничката и му е ударил шамар.<br />
Аз сядам на третото място с лице към момичето.<br />
Слагам си слушалките и задрямвам. Когато се събуждам,<br />
чувам в тишината между парчетата на The<br />
Animals „It’s my life” и „Lake of Fire” на Nirvana как момичето<br />
се хили над книгата, която чете. Няма значение<br />
коя е книгата, за нея има друга статия в този брой.<br />
Пък и тя не се хили на нея. А на момчето, което й е<br />
разказало някаква тотална простотия. И някъде тук<br />
една искра припламва в кафявите й очи. Момичето е<br />
впечатлено и... свалено. Та, в тази връзка се размислих<br />
става ли флирт, че дори и свалка, в българската<br />
железница. И още как! Защото във влака хората<br />
се гледат очи в очи, за разлика от, да речем, автобус<br />
или три синджира роби. Не е важно как е започнал<br />
флиртът. Като поразсъждаваме малко по-дълбоко, ще<br />
стигнем дори до идеята, че нито едно начало няма<br />
значение как е станало. Не е важно кой е пръв, а кой е<br />
последен. Дали с изпускане на бутилка или сблъскване<br />
между двамата, всичко това е една голяма теория<br />
на вероятностите, която дори Джон Наш не може да<br />
формулира. И все пак, поредната забивка във влака. Не<br />
звучи добре, нали? Още се чудя какво е станало с тях<br />
след като слезнаха заедно две спирки преди мен. Дали<br />
той я е изпратил до тях, дали тя му е позволила да я<br />
целуне пред вратата или всичко е завършило типично<br />
по български – с ракия и салата на масата, не зная. А<br />
и не искам да зная. Само ще ми развалят представата<br />
за истинската, сърдечна и незаменима радост от<br />
първите „тревоги”. Когато едно момче срещна едно<br />
момиче...<br />
F*ck, пътуването ми отново се изроди в лекция по<br />
психология на човешките връзки. Ще се успокоиш ли,<br />
братко по оръжие, ако ти кажа, че за мен си все същия<br />
боздуган на мъжкото мислене а.к.а. безмозъчен Хомо<br />
Сапиенс? Май да. Ок. Такъв си, но все пак съществуват<br />
и други важни неща, например да станеш свидетел<br />
на красива любов, зародила се на перона. Купувай<br />
билет и хващай посоката в някоя линия! Животът те<br />
зове.<br />
П. С. И да не ме издадеш на някой, че съм нежна душичка,<br />
че ще ти закова мидичките за стената!<br />
Тори, нещо да кажеш, а?<br />
Барахир Грей<br />
25
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Владислава Войнова • грим и прически: Калин Иванов, Надя Иванова<br />
Да те свалят<br />
26<br />
във и от влака<br />
SEXODUS<br />
Барахире, понякога прекаляваш с<br />
романтиката. Казвала съм ти хиляди<br />
пъти, че красотата на нещата се<br />
крие в умереността. Излъга ли, когато<br />
те попитах дали си гледал „Love<br />
actually”? Няма значение. Ето какво<br />
имам да кажа и аз за свалките във<br />
влак.
Моята история може да не е толкова<br />
трогателна и майсторски описана,<br />
като тази на Барахир, но пък<br />
е моя и това я прави достатъчно...<br />
моя. Но и романтика не липсва. Зависи<br />
от гледната точка. Както<br />
обичам да казвам, всяко нещо е<br />
само един от милиони пътища, а общото<br />
между тях е, че никой не води<br />
до никъде, затова трябва да изберем<br />
този, който има сърце – който носи<br />
радост. Когато човек следва този<br />
път, дори и с влак, те стават едно<br />
и спирките до целта нямат значение.<br />
В едно интервю Дженифър Лопес<br />
бе казала, че за нея любовта е само<br />
една спирка от едно безкрайно пътешествие.<br />
Не че Джей. Ло. е капацитет<br />
във философска наука, но донякъде<br />
е права жената. Полезно е, дори и за<br />
здравето, хората от време на време<br />
да се влюбват. Позабравили сме какво<br />
е чувството, кой ли ни и вини, но не е<br />
оправдание да си позволим самосъжалението,<br />
породено от мързел и бездействие.<br />
Бездействие, ама душевно. То<br />
е по-страшно.<br />
Та, пътувам си един ден аз във влака<br />
към Стара Загора, не питайте защо.<br />
Добре, де, ще си призная – имаше мач<br />
между Берое и Левски, пълна трагедия.<br />
Купето ми беше уютно, както винаги,<br />
звуковете на железницата успокояваха<br />
някак тялото ми, слушам си новата<br />
Лана Дел Рей и не мисля. И преди Барахир<br />
да ме е обвнили несправедливо<br />
в плагиатство, бързам да добавя, че<br />
въобще не бях задрямала, а следях найлюбопитно<br />
една случка. Една зараждаща<br />
се любов.<br />
Зараждането на новата любов си<br />
е банално, та банално. Момче, момиче,<br />
тръпка, паднала шапка, преплетени<br />
ръце и... любов. Колко му трябва на<br />
едно човешко същество съществено<br />
да се очовечи? Интересното идва<br />
след това (малко преди брак, бебе, беднотия,<br />
гладни крясъци, нерви и развод).<br />
След като свалих едната си слушалка,<br />
напълно нарочно, за да подслушам как<br />
се свалят двамата младежи, установих,<br />
че момчето няма билет и по някакъв<br />
начин е успял да се качи незабелязано<br />
за една спирка. Една спирка, но<br />
каква! Направо не си представях колко<br />
унизително може да се получи за него,<br />
когато контролата мине. И ето, нещеш<br />
ли, кондукторът се задава, вече<br />
малко изморен от една предишна разправа,<br />
която малко по-късно също ще<br />
стане обект на моето внимание. През<br />
това време двамата младежи, смуте-<br />
въздуха, замалко<br />
да падне под влака,<br />
но не стана. Нямаше<br />
вятър, нито<br />
друга причина да<br />
не падне точно<br />
пред обувката на<br />
сваления. Така и<br />
стана. Такъв е животът.<br />
Шанс.<br />
Бях очарована<br />
от всичко това.<br />
И ето сега, когато<br />
се налага да ви<br />
разкажа мои истории<br />
и преживявания<br />
с БДЖ, това е<br />
една от първите,<br />
за които се сещам.<br />
Макар цялата патетика,<br />
описана<br />
дотук, всъщност<br />
беше изключително<br />
комично и прекалено<br />
забавно, за<br />
да е истина.<br />
Половин час покъсно<br />
неволно разбрах<br />
защо кондук-<br />
Скочи като<br />
ощипана от седалката,<br />
светкавично<br />
написа<br />
номера си на<br />
една откъсната<br />
страница<br />
от списание VIA<br />
MAGAZINE, което<br />
бе взела със себе<br />
си, и го метна<br />
през изхода на<br />
вагона.<br />
ни и почервенели от срам и бушуващи<br />
хормони, разговаряха сладко и почти<br />
сричащо по някаква тема, която не<br />
беше ясна, но я обсъждаха само и само,<br />
за да се сдържат от това да се награбят<br />
най-неприлично във влака. Кондукторът<br />
учтиво помоли да представим<br />
билетите си. Аз имах. Тя имаше.<br />
Той беше с празни ръце. Междувременно<br />
спирката вече наближаваше и беше<br />
въпрос на минута двамата да се разделят<br />
един от друг, а аз да стана непосредствен<br />
свидетел на един филм.<br />
Докато го сваляха обаче, точно преди<br />
да слезне от вагона, той се обърна за<br />
последен път, с надежда да види красивото<br />
лице на своята нова приятелка<br />
и бъдеща любима. В този момент<br />
тя отърси нервно глава, осъзнала как-<br />
во изпуска. Скочи<br />
като ощипана от<br />
седалката, светкавично<br />
написа номера<br />
си на една<br />
откъсната страница<br />
от списание<br />
VIA MAGAZINE, което<br />
бе взела със<br />
себе си, и го метна<br />
през изхода на<br />
вагона. Листчето<br />
с телефонния номер<br />
се полюля във<br />
торът бе така ядосан. Оказа се, че в<br />
съседното купе пътували две момчета,<br />
които също успели да се качат без<br />
билети. С цялата си наглост обаче<br />
единият, на име Стефан, решил да се<br />
направи на ням, а другият – Хамди, му<br />
се водел придружител. Само мога да<br />
гадая какъв цирк разиграли двамата,<br />
когато кондукторът помолил „немия”<br />
да си покаже специалната карта. Другият<br />
започнал да ръкомаха във въздуха,<br />
уж обяснявайки, че трябва да покаже<br />
документ. Всичко това така разгневило<br />
нашия кондуктор, че той самият<br />
започнал да се чуди какви ги върши на<br />
този луд влак. Как им разбрах имената<br />
ли? Ми, запознахме се, а след това ходихме<br />
заедно на мача. Добри момчета.<br />
Тори Алберт<br />
27
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
28<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Моника Маринова • грим и прическа: Калин Иванов<br />
Когато Ози<br />
Озбърн се качи<br />
Кубинката с крака се изстреля.<br />
Непонятността на случващото се<br />
наоколо често забива един великански<br />
десен крак в капачката на коляното<br />
на повечето представители на<br />
еволюиралите маймуноподобни същества<br />
(жените не се включват по простата<br />
причина, че тях ги е сътворил<br />
Бог, ама от мъжа, ха-ха). Най-често<br />
тази дефиниция е определяща за срещите<br />
в между половото пространство.<br />
Но не тъкъв е случаят. Иначе<br />
казано, да се качиш на Лудия влак докато<br />
дядо Ози Озбърн („Не обиждай<br />
човека, Барахире!” - забележката на<br />
95% от металистите) се промъква,<br />
и, подтикнат от лудостта, удря движещото<br />
се желязно чудовище, което<br />
излиза от релсите. И всички се чудят<br />
защо е направил това? Защото хората<br />
и без това са зли, а от любов не<br />
боли. Последното си беше лъжа, за което<br />
нося лична отговорност. И оттук<br />
лудостта ми се обажда. Хайде<br />
да сътворим една хубава история за<br />
доброто и любовта, пък ако ще и тя<br />
да е едно полова, което означава, че<br />
не съм и расист (което пък значи, че<br />
маймуноподобните същества по-горе<br />
в това писание не са негрите, а всички<br />
хора, заблуден българино).<br />
Макар и взетото заглавие да е буквално<br />
взето от песента на бившия и<br />
сегашен вокалист на Black Sabbath,<br />
все пак има какво да се желае и извън<br />
него. Всеки е луд и си личи от това,<br />
SEXODUS<br />
на Лудия влак<br />
което учи или работи. Това е факт, а<br />
фактите ги променят само историците,<br />
политиците и Любо Пенев. След<br />
като всеки е такъв, то какво е лудият<br />
влак за него? Зло? Добро? Или<br />
сам по себе си човешкият живот. Животът,<br />
който ни хваща в ритъма си,<br />
подобно на бас от електрическа китара,<br />
хвърля ни по тоналността си<br />
и после ни оставя в беззвучността<br />
на смъртта. И ето тук се явява Ози<br />
Озбърн, който ни говори за милионите<br />
хора, правещи това еднообразие<br />
на битието си. Така животът става<br />
лош и бъдещето се подчинява на настоящето<br />
безсмислие.Еднообразие.<br />
Но... бам!<br />
Една бутонка разтърси железните<br />
релси, накара влака да дерайлира,<br />
и подкара наново живота. И на кого<br />
принадлежи тя? Отговорът е твърде<br />
прост. Житейската бутонка принадлежи<br />
на всеки един от нас. Защото<br />
ние не сме създадени, за да ни правят<br />
на луди. Създадени сме добри. И може<br />
би не е чак толкова късно да преустановим<br />
яростта към постъпките на<br />
другите. Защото, нека си го признаем,<br />
придаваме прекалено голямо и ненужно<br />
значение на обидата от хорските<br />
злодеяния. Усмихни се докато<br />
четеш тази статия, аз се усмихвам.<br />
После се качи на влака и отпраши за<br />
Добрич - имат си красива галерия, или<br />
пък Габрово – там се намира първата<br />
българска банкнота и това не е
тяхна шега (‘щото шегите им и без<br />
това са стиснати. Схвана ли? Ха-ха).<br />
Каквото и да направиш обаче на всяка<br />
цена се освободи от подтисническите<br />
чувства. Едва ли нещо е толкова<br />
важно, че да те отклони от единствената<br />
съществена цел.<br />
И ето пак сме на релсите. Избираме<br />
си начина на живот. Но ако не<br />
изберем такъв, който да ни направи<br />
щастливи, не можем да обвиним никого<br />
за това, защото си е наш.<br />
Така че... Спирачка!<br />
Нека влакът да изсвири, докато<br />
спре напълно. И започваме от начало,<br />
тръгваме от гара „Надежда”. Забрави<br />
за живота си. Промени го. Ти не си<br />
дрехите, аксесоарите и работата си.<br />
Ти си си ти. Направи нови не-правила<br />
и не живей един живот, след като можеш<br />
да имаш всички. Живей така, сякаш<br />
ще изпуснеш влака и ще го догониш<br />
с такси. С един приятел се случи.<br />
Сега той е машинистът и кара влака<br />
по върховете на света (буквално).<br />
Остава само да спомена за любовта<br />
между мъжките и женски видове,<br />
Ин и Ян и музикалната кутия с бележката<br />
вътре. Ама, няма. Нямам повече<br />
пространство. Скачай в кубинките и<br />
отивай да риташ релсите на влака. И<br />
го подкарай като истински човек. Каквото<br />
и по дяволите да свършиш, гледай<br />
само животът да не те блъсне.<br />
И така. Повече философия, съставена<br />
по песен, не ти трябва.<br />
Бам! Кубинката удари една релса.<br />
Барахир Грей<br />
29
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
30<br />
La nueva y la ex<br />
SEXODUS
фотограф: Ивайло Петров • модели: Петя Иванова, Радост Тодорова, Александра<br />
Цветкова, Биляна Василева, Ина Вучкова и Калин Иванов • прически: Калин Иванов -<br />
фризьорски салон „Дама Пика” • грим: Ина Вучкова, Елица Илиева • дрехи и аксесоари:<br />
Sin’ derella Boutique, Iva Rusinova fashion line • интериор: Витоша Експрес<br />
Ха-ха! Не мога да спра завладяващия<br />
ме смях, когато си представя следната<br />
картинка.<br />
Мъж и жена, видимо доволни от<br />
това, че са гаджета (особено тя), се<br />
настаняват най-комфортно в моето<br />
купе. В друг случай не бих обърнала<br />
внимание, но този път нямаше как да<br />
гледам настрани, още повече, че косата<br />
и’ ми влизаше в устата всеки път,<br />
когато я размяташе демонстративно,<br />
за да покаже на мъжа си колко е<br />
атрактивна. Тъй като ситуацията се<br />
развиваше през летния сезон, мъжът<br />
се отличаваше с бял, модерен чехъл,<br />
шорти на сини палми (странно, в природата<br />
никога не съм виждала сини<br />
палми) и прическа тип „Роналдо пред<br />
вратата на Лудогорец”. Страхотна<br />
двойка! Влакът тръгна, всички за малко<br />
се успокоихме и с притаен дъх се<br />
загледахме по близките ни, които ни<br />
махаха за довиждане от перона.<br />
Не минаха и две спирки, а нашата<br />
двойка вече имаше с какво да се срамува<br />
(или хвали, ако гледаме нещата<br />
от тийнейджърска гледна точка).<br />
Най-ненадейно в купето ни влезе друга<br />
пищна дама. Коса до кръста, букли,<br />
черен тен, стегнати бедра, къса<br />
пола и потник... сами си я представяте,<br />
не е никак трудно. Настъпи неловко<br />
мълчание от моите съседи. Момичето,<br />
което седеше до мен точно<br />
си беше навряла поредния кичур коса<br />
в устата ми, когато и двете замръзнахме<br />
пред образа на новокачилата<br />
се. Внезапно „моята” с кичура стана<br />
рязко (за малко да ми извади зъб) и удари<br />
„циганска” плесница през набъбналата<br />
уста на новата с тена. За секунди<br />
се разви такова меле във влака,<br />
че аз останах с увиснала уста (идеална<br />
възможност да попаднат всички<br />
прикрепени екстеншъни на света<br />
там), неадекватно премигваща. Защо<br />
тези жени се бият? Питахме се всички...<br />
наум. Чисто по български, никой<br />
от нас не стана да ги разтърве.<br />
Циркът си е цирк. Хората пари дават<br />
да ходят на бой с животни, а ние тука<br />
сме седнали да се оплакваме.<br />
Въпросът ни обаче намери отговор<br />
в един от отчаяните писъци на „Роналдо”:<br />
„Бебе, ама, това беше отдавна!”.<br />
Аха, ясно. Едната е бивша, а другата<br />
е нова, но борбата май не е за<br />
мъжа, а за това коя ще надделее в побоя.<br />
Силно подозирам, че това датира<br />
не от случайното им засичане във<br />
влака. А дали е случайно...<br />
Тори Алберт<br />
31
Check yo’<br />
self<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
В<br />
УМА МИ<br />
„Check yo’ self before you wreck<br />
yourself...” ни учи Ice Cube във вечния<br />
си хит от ‘90-те. Това е историята<br />
на изгубените вещи, странните запознанства,<br />
опасните ситуации, дългите<br />
железопътни пътища, звукът на<br />
локомотива и един кондуктор, който<br />
може да разкаже за всички тези неща<br />
от първа ръка.<br />
Между другото аз самата мога веднага<br />
да споделя няколко „идиотски” ситуации,<br />
на които бях станала свидетел<br />
преди години, но как бихте ми<br />
повярвали, ако нямах доказателства.<br />
И тъй като наскоро разбрах, че не съм<br />
единственият човек, на когото му се<br />
случват такива работи (шок си беше,<br />
предвид огромното ми желание да съм<br />
уникална), реших да се поразровя и да<br />
открия още един достоверен източник<br />
и тогава да ви го натрия пред<br />
очите. Ето на, намерих си. И то един<br />
от най-добрите в областта. Не кой<br />
да е. Той е кондуктор. Кондукторът.<br />
Всъщност това не е история за някой<br />
човек конкретно, въпреки че си<br />
имам такъв и не прелиствай страницата<br />
още, а за това да бъдеш кондуктор.<br />
Замисляли ли сте се някога какво<br />
им е на тези хора? Представяте<br />
ли си какво вижда този човек, когато<br />
се качва във влака, за да провери пасажерите<br />
дали са били коректни към<br />
БДЖ и са си заплатили пътуването,<br />
посредством малките хартийки, наречени<br />
небрежно билети? Не е толкова<br />
страшно ли? Ми, ок... помислете<br />
само. Качваш се ти да си пътуваш<br />
към китното местенце, където те<br />
канят на гости от памти века, но ти<br />
си се направил на леко забравил, взел<br />
куфарчето в дясната ръка и палтото<br />
в лявата. Изкачваш си най-спокойно<br />
стъпалата и влизаш във вагона. По<br />
пътя към купето срещаш няколко физиономии,<br />
които те гледат с ококорени<br />
очи, все едно си новобранец в нов<br />
курс, въпросително оглеждайки те,<br />
докато се опитваш да се разминеш<br />
с тях, но това е невъзможно без да<br />
продумаш, защото тактичност напъ-<br />
32
лно липсва (смятай ако си кондуктор,<br />
там всичко това, умножено по две).<br />
Стигнал си успешно до купето. И слава<br />
на Бога, защото ако се беше забавил<br />
още малко, щеше да останеш и<br />
без място, заради някой мургав брат,<br />
барабар с цялата фамилия, ухаеща от<br />
приятно по-приятно. А сега си представете<br />
невъобразимата паника, която<br />
настъпва във всичката тази паплач,<br />
когато на хоризонта се задава<br />
негово величество кондукторът. Винаги<br />
съм се изумявала от хаоса и смущението<br />
при наближаването на тази<br />
„гад, която иска да трови животеца<br />
на бедния народ”. Учудвало ме е, защото<br />
някак нелепо се получава, когато<br />
всички в крайна сметка осъзнаят, че<br />
имат билети. Както и да е. Гадта е<br />
преминала, а ти вече си спокоен, че<br />
имаш билет и не, не е цяло чудо. Така<br />
трябва да бъде, хей!<br />
Но не само това ме впечатлява. Освен<br />
всичко, кондукторите пазят повече<br />
мистериозни тайни, отколкото<br />
всяка книга, разказваща за алтернативна<br />
религия. Например цяла мистерия<br />
си е как изчезват пердета от<br />
влаковете!? Два въпроса имам – как и<br />
защо. Кому е нужно перденце от купе?<br />
С какво този атрибут ще бъде полезен<br />
в домакинството на някой брат<br />
(не по етнос). Имам предвид... перденце<br />
от купе. Седял кондукторът,<br />
почесвал се въпросително по главата<br />
и не могъл да разгадае тайната сам,<br />
докато изведнъж не му просветнало.<br />
Е, нямаше да му се просветли, ако не<br />
беше блеснал златен зъб, осветен от<br />
лъч светлина, право в окото на нашия<br />
кондуктор.<br />
Или пък онзи случай, когато кондукторът<br />
сам попаднал в разправия между<br />
мъж и възрастна дама, която настояваше<br />
да седи на неговото място,<br />
при положение, че всички останали<br />
били свободни. Кондукторът се почувствал<br />
толкова неудобно, че се наложи<br />
да въведе ред повишавайки и неговия<br />
тон. Прекрасно начало на работното<br />
време!<br />
За да не изпадаш в това положение,<br />
да гледаш как кондукторът<br />
търси начин да се справи с образувала<br />
се по нелеп начин ситуация,<br />
бъди сигурен, че си проверил<br />
себе си, преди да се качиш във влака.<br />
Влез в положение, бъди мъж и<br />
не тормози кондуктора! Защото<br />
може да те свали, ама докато<br />
влакът още се движи.<br />
Tory Albert<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
модели: Петя Иванова, Гергана<br />
Гергова, Калин Иванов, Росица<br />
Йолова, Мелинда Петрова, Михаела<br />
Миткова, Михаела Милчева<br />
• грим и прически: Калин<br />
Иванов, Надя Иванова<br />
33
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
фотограф: Кирил Станоев • модел: Христина Тушева • екип: Косме Григоров & Фернандо Абед<br />
34<br />
One way<br />
ticket<br />
„One way ticket to the blue…”. Да, де!<br />
Точно като в песента на Eruption.<br />
Знам, че вече си я тананикате. За силата<br />
на подсъзнанието – някой друг<br />
път. Сега за силата да отстояваш<br />
личностната си хармония. А в найлошия<br />
случай тя е точно на един билет<br />
разстояние. Билет от лотарията,<br />
билет за концерт, билет от<br />
БДЖ… Късче склонна към намачкване<br />
хартийка, изпълняващо отговорната<br />
функция на карта, покана, пропуск<br />
към бъдещето, надеждата, утопията,<br />
каквото там ви душа иска.<br />
Често ми се ще да хвана пътя. Не<br />
защото разни доброжелатели ме пра-<br />
щат да ходя до дестинации, започващи<br />
с „М”, нямам предвид Маями, а защото<br />
човек трябва да се грижи не<br />
само за задоволяване потребностите<br />
на физическите си нужди, а и за желанията<br />
на съдържателната си част,<br />
по-конкретно - душата. Ако вътрешността<br />
е в изрядно състояние, следователно<br />
и външността ще бъде. Това<br />
прозвуча като аксиома. Не харесвам<br />
математиката. Но харесвам философията.<br />
Та, ако трябва да синтезирам,<br />
ще кажа, че „човекът е човек, когато<br />
е на път”. Посоката, дължината и финалната<br />
спирка, са въпрос на предпочитания.<br />
В УМА МИ<br />
Всеки one way ticket има своята<br />
история. Какво кара хората да<br />
тръгнат с една торба вещи и много<br />
очаквания на път? Какво се изисква,<br />
за да завъртиш на 180 градуса живота<br />
си? Трудно ли е да кажеш на близките<br />
си и на себе си: „Тръгвам!”? Спасението<br />
продава ли се на касите на<br />
БДЖ?<br />
Познавам хора авантюристи. Те винаги<br />
пътуват. С каквото им попадне.<br />
Участват в една шеметна надпревара<br />
с времето. Те са родени, за да бъдат<br />
пътешественици. Нямат дом, не се<br />
легитимират под конкретен адрес. Те<br />
са граждани на света. Души във вечен<br />
полет. Познавам и такива, които<br />
искат да пускат дебели и устойчиви<br />
корени, но заминават принудително,<br />
защото натуралната им среда,н<br />
им го позволява. По-интересни са мотивите<br />
на хората, които през цялото<br />
си съзнателно съществуване<br />
са градили нещо статично - семеен<br />
уют, кариера, приятелства, дори чисто<br />
материални обекти – къщи, автомобили,<br />
мебели и удобства, за да<br />
вземат решение да изоставят напълно<br />
оборудвания си свят и да се здрависат<br />
най-приветливо с неизвестното.<br />
Понякога еднообразието уморява<br />
сетивата. Понякога човек се чувства<br />
непълноценен. Понякога животът се<br />
превръща в навик. Понякога искаш да<br />
срутиш всичко и да започнеш отначало,<br />
защото не си доволен от постигнатото.<br />
Понякога бягаш от проблемите.<br />
Понякога си бил изоставен от<br />
любим човек, от приятели, от себе<br />
си. Решението е еднопосочният билет.<br />
Приема се без лекарско предписание.<br />
Трябва ти само смелост. Свръх<br />
доза смелост. Защото всеки може да<br />
сгъне два ката дрехи, да ги пъхне в<br />
сака, да стигне до Централна гара,<br />
да купи билет, но не всеки би могъл да<br />
се качи на влака. А сирената на точно<br />
този влак може да се окаже химнът<br />
на победата за теб. Релсите и спирките<br />
ограничават физически пътешествието<br />
ти, но мисълта поеме ли<br />
на път, със сигурност ще те отведе<br />
на правилното място. Ако не знаете<br />
номера на Централна гара, свържете<br />
се с мен, ще ви съдействам! И да знаете,<br />
че във всяко купе има поне още<br />
един пътешественик. Може пък да<br />
сте в една и съща посока…<br />
Ти си машинистът на сърцето си!<br />
Bon voyage!<br />
Ивайла Тодорова
Забележително е как хората, отдаващи<br />
се на алкохолните неволи<br />
(веднъж на шест часа), заговарят<br />
с отвращение щом чуят да се споменава<br />
великата трансрепубликанска<br />
железница, която свързва Изтока<br />
със Запада. Често хората ми подмятат:<br />
„Барахире, защо изобщо още се<br />
движиш на тези пергели, бе? Купи си<br />
кола”. Не, чакайте. Това е друга история.Те<br />
в този случай казват: “Барахире,<br />
защо се движиш седем–осем часа<br />
с влака към морето. Вземи си автобуса”.<br />
Аз от своя страна им отвръщам<br />
доста нецензурирани отговори,<br />
които ако напиша тук първо ще бъда<br />
върнат за редакция и второ - ще ме<br />
обявят за невменяем или депутат.<br />
Или и двете, защото това се случва<br />
често в нашата мила родна страничка.<br />
И идва отговорът на въпроса защо<br />
използвам железницата? Ми, защото<br />
си искам. Капиш’?! Нека звуча вулгарно,<br />
нека остана неразбран. Всичко,<br />
което искам да кажа е, че съм<br />
романтик и все още виждам невидимия<br />
за другите смисъл да се движа<br />
по релсите. Влакът е средството,<br />
чрез което непознатите българи са<br />
се сприятелявали, сближавали, разделяли.<br />
С една дума, „натрясквали”.<br />
И тъй като имам навика да ставам<br />
прекалено философски, когато стане<br />
въпрос за романтичност, то е време<br />
да говоря по същество.<br />
Късна пролет. Разлистилите се<br />
дървета са по-зелени и от озлобен<br />
пинчер. Аз се хвърлям във влака за<br />
Бургас през Пловдив. Сядам и оглеждам<br />
купето. Един дядо гледа унило към<br />
света отвъд прозореца, представляващ<br />
в момента графит със среден<br />
пръст на фона на квартал „Хаджи Димитър”.<br />
Е, то това не е нищо ново<br />
под българското слънце. Баба чете<br />
вестник, на който само заглавието<br />
показва, че или някоя родна порно икона<br />
ще се отдаде на паричен имунитет<br />
от страна на мним чуждестранен<br />
бизнесмен или Годзила ще дойде и<br />
ще ни настъпи всички по краката. И<br />
като заговорих за Годзила – третият<br />
ми спътник много наподобява на<br />
нея. Има си и окачена тениска с надпис:<br />
„По-добре късно през нощта, отколкото<br />
на закуска”, смисълът на което<br />
силно ме озадачава. Последните<br />
двама обаче са най-обикновени момиче<br />
и момче. Бих казал дори, че са<br />
симпатични на пръв поглед. Имаше<br />
нещо различно в тях, което ме накара<br />
вътрешно да се усмихна. Те са студенти<br />
и играят шах.<br />
Това е тълпата, често от слоевете<br />
на обществото, която можеше да<br />
се нарече спокойно моя спътница. И<br />
все пак всеки един от тях има своята<br />
история. Своята неразказана история,<br />
която вероятно би станала смилаема<br />
само, ако имах патронче с някакъв<br />
алкохол. Но нямам. Както и ти.<br />
Затова по-добре да не чуваш какво<br />
имат да кажат за себе си тези хора.<br />
Внезапно мислите ми се прекъсват<br />
от влизането на кондуктора.<br />
Всички ние си изваждаме билетите<br />
и с треперещи пръсти ги подаваме<br />
към него. Не знам защо „треперещи”.<br />
Всъщност трепереше само бабата с<br />
вестника, защото беше на преклонна<br />
възраст, пък пътуването и’ съвсем<br />
не бе свързано с екскурзия. Българският<br />
пенсионер отдавна не<br />
ходи на почивка.<br />
Повечето ползваме намаление за<br />
билета, което е около 50% от цената<br />
на същия. Подаваме си ги поред, след<br />
което кондукторът ни пожелава приятно<br />
пътуване и продължава по другите<br />
купета. Всеки си мисли собствените<br />
си неща. Някои отварят книга<br />
и обстановката става с една нотка<br />
по-уютна.<br />
А сега въпросът! Основният въпрос,<br />
който вероятно гложди съзнанието<br />
ти – къде е пиенето в тази ситуация.<br />
Пиене няма бе, келеш. Във влака то не<br />
се вкарва. А защо не се вкарва ли? Освен<br />
да си бъркаме по-навътре в носа,<br />
да вадим жълто-зелени обекти, да ги<br />
правим на малки симпатични топчета<br />
и да стреляме по най-добрите си приятели<br />
или по шефа, което като се замисля,<br />
не е чак толкова лошо, май не<br />
сме измислили друго. Що за въпрос?<br />
Но да не бъда разбиран погрешно! Пиенето<br />
си е супер, но недей да го приемаш<br />
във влака. Бъди мъж, поркай си у<br />
вас! А недовършените истории...<br />
Барахир Грей<br />
София-Бургас Недовършени<br />
истории<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
35
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
„Истината или се осмеляваш“,<br />
като изключите истината,<br />
разбирасе. Действайте!<br />
Ама, наистина!<br />
Свалка в купето<br />
36<br />
В УМА МИ<br />
Мит или реалност
Има различни степени, с които бих определила<br />
влаковите пътешествия. Безспорно<br />
те могат да се окажат голямо приключение,<br />
дали добро или лошо, зависи от нас самите.<br />
Колкото и пъти да съм пътувала с влак, в<br />
момента, когато сложа крака си на първата<br />
стълба, за да се кача във вагона, в главата<br />
ми се появява една и съща мисъл: „Какво си<br />
мислят хората около мен? Всеки е замислен.<br />
Но за какво? Нима само за своите грижи и<br />
проблеми. Някой усмихнат, друг намръщен, а<br />
трети с безразлично изражение.”. Колкото и<br />
различни да са всички, точно там в този момент,<br />
ги свързва един детайл - фактът, че<br />
всички тези хора доброволно са се поставили<br />
в ситуацията, да седят и да гледат съседа<br />
си и да се опитват да разгадаят, типично<br />
по български, за какво си мисли другият/<br />
другата.<br />
Сигурна съм, че в главите на всеки един<br />
от вас, мили ми господа, се е зараждала<br />
поне една еротична мисъл, ако не и повече,<br />
какво би могло да се случи в купето<br />
около вас и по-точно - зная, че сте обмислили<br />
всяка подробност на малката, скрита,<br />
мръсна, но сладка, фантазия, която се заражда<br />
и оформя в подсъзнанието ви. Мисля,<br />
че е дошъл моментът да ви зарадвам, че не<br />
само на вас ви минават такива „вредни” нещица<br />
през главата. Най-просто казано, ние<br />
жените обичаме да фантазираме. В някои<br />
моменти, бих казала дори, че нашето въображение<br />
е по-голямо и от вашето. Разбира<br />
се, всичко това е с ясното условие, че трябва<br />
да се появи някой подходящ, който да знае<br />
точно как и какво да си поиска в правилния<br />
момент. Склонни сме не само да се замислим,<br />
но и да осъществим всичко, което ни се<br />
върти в главите. Повярвайте ми!<br />
И ето какво още ще ви призная. Ако искате<br />
да привлечете вниманието ни трайно и качествено,<br />
е много важно да оцелите точния<br />
моменти да ни заговорите. Една непринудена<br />
и забавна реплика, би направила много повече<br />
впечатление, от налудничави и втренчени<br />
погледи, пълни с колебание дали изобщо<br />
да си опитате късмета. Спрете да излъчвате<br />
неувереност с всяка фибра на тялото си<br />
и... действайте. Шансът да се получи един<br />
приятен разговор, който да прерасне в приятелство,<br />
а защо не и в нещо повече, е много<br />
по-голям ако видим срещу нас един уверен<br />
в себе си мъж, който не се страхува да поеме<br />
минималния риск да ни заговори. Вижте<br />
какво стана с двойката, която сключи брак<br />
във влак.<br />
Надявам се, че с всичко написано до тук,<br />
вдъхнах поне малко смелост на повечето от<br />
вас. Преодолявайки подсъзнателния стрес,<br />
който изпитвате от потенциален отказ,<br />
вие самите отваряте непознати врати<br />
за себе си. Ако трябва да бъда откровена,<br />
това ще подейства отрезвително не само на вас, но и нас жените,<br />
защото до голяма степен сме забравили какво означава това да сме<br />
жени в истинския смисъл на думата. Да бъдем охажвани, обгрижвани и<br />
заобиколени от желаното внимание. Ако ще ви е по-лесно, чисто психологически<br />
да възприемете нещата, защо не поиграете със себе си<br />
на „Истината или се осмеляваш”, като изключите истината, разбира<br />
се. Действайте! Ама, наистина! И за да ви докажа, че не говоря празни<br />
приказки, ще ви разкажа за един приятел, който имах навремето.<br />
Той не беше обикновен човек. Беше от хората, които не могат да си<br />
пропилеят времето в безразличие и затова често правеше много интересни<br />
експерименти със себе си. Беше възприел идеята, че влакът<br />
София-Бургас е новият сайт за запознанства, в който си е направил<br />
профил за една нощ. Е, познайте дали на сутринта не слизаше от влака<br />
с мацка под ръка, че даже и с две, и най-малко две шумни компании,<br />
с които да си прекара страхотно на морето. Или където го е свалил<br />
шансът. Чудя се къде ли са го отвели пътищата на родината? От него<br />
научих, че животът е прекалено кратък, за да пропиляваме времето,<br />
което ни е дадено на Земята, в колебания и страхове. Искайте всичко<br />
и ще го имате. Живейте за емоцията, защото в крайна сметка, тя е<br />
нещото, което ни определя като хора. Направете следващите няколко<br />
часа незабравими, тук и сега! После ще разказвате. Приятно пътуване<br />
и до нови срещи!<br />
Вероника Маринова<br />
37
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
Едно пътуване<br />
винаги може<br />
да доведе мислещото<br />
същество<br />
до неподозирани<br />
размисли и<br />
постижения<br />
на умствения си капацитет...<br />
Психиката на човека<br />
е много крехък лед.<br />
По него може да се<br />
върви изключително<br />
трудно, да не кажа<br />
направо, че е невъзможно.<br />
Изумително<br />
е как човекът се променя в рамките<br />
на няколко секунди, когато го сполети<br />
някакво драматично събитие, например<br />
вихрушка от нетърпими нещастия,<br />
работа с невъзможни хора<br />
или най-обикновена, мила, родна простащина.<br />
По-чувствителните натури,<br />
каквато съм аз, изпитват непреодолимо<br />
желание да се отърват<br />
възможно най-бързо от неизбежния<br />
сблъсък с един от изброените елементи<br />
или обратното – ако случайно<br />
се случи нещо, което си заслужава да<br />
бъде разказано, то със сигурност ще<br />
искат да го задържат възможно найдълго.<br />
Дали е възможно или не, зависи<br />
от това каква наклонност имаш<br />
– оптимистична или песимистична. И<br />
все пак, трудно мога да повярвам на<br />
вечно щастливите хора (или тези, които<br />
не пият). Чувствителното ми аз<br />
изгаря от желание да се разчовърка<br />
повече в тъмните и привидно недостижими<br />
дебри на съзнанието, обвито<br />
в тапети на несигурност, невежество<br />
и, много често, опиянение.<br />
Затова искам да те взема с мен на<br />
това пътешествие. Да се снабдим с<br />
малко водка, сок от червена боровинка,<br />
да си пуснем „Ready or not” и заедно<br />
да отпътуваме с влака на Ози, за<br />
който вече знаеш.<br />
38<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Теодора Христова • грим и прическа: Калин Иванов, Надя Иванова
Патронче водка, сок, Fu-Gees и да ме няма<br />
Макар да предпочитам<br />
теологията<br />
като водеща<br />
наука,<br />
даваща<br />
ти нужните<br />
познания да се справиш с чувствителността<br />
си, този път ще<br />
разгледам психологията като вариант.<br />
Например един път се бях<br />
замислила как се изгражда отчитането<br />
на реалността. Понеже<br />
често ме обвиняват в избягване<br />
на реалността, прагматичното и<br />
консуматорското, на което бивам<br />
подлагана ежесекундно, ето какво<br />
ми обясни чичо Чарли Бренър в основния<br />
си курс по психоанализа: „По<br />
всяка вероятност то (отчитането<br />
на реалността) се създава постепенно,<br />
по време на растежа<br />
и развитието, подобно на останалите<br />
функции на Егото. Знаем,<br />
че през първите седмици от живота<br />
бебето не е в състояние да<br />
различи дразнителите, идващи<br />
от тялото му, от дразнителите<br />
на нагоните и от дразнителите<br />
от външната среда. Тази способност<br />
се придобива постепенно,<br />
от една страна, като резултат<br />
от развитието на нервната система<br />
и сетивните органи, и от<br />
друга, като резултат от натрупания<br />
опит.” Не се притеснявайте,<br />
на мен също в началото ми звучеше<br />
нелепо това обяснение на реалността.<br />
Всъщност все още ми<br />
звучи твърде нелепо, предвид цялата<br />
сложност на битието, духовната<br />
връзка с Господ и околната<br />
среда, обичта към себе си и към<br />
другите. Не е ли твърде елементарно<br />
да сравниш неща, грандиозни<br />
като тези, с... дразнението, идващо<br />
от носа? Защо реалност да<br />
е само дразнението на сетивата?<br />
Къде остава духът? Ако всичко е<br />
само това, определено ще имам<br />
нужда от още една глътка от моя<br />
коктейл и един много здрав ритник<br />
по житейския влак.<br />
А<br />
сега да разгледаме<br />
какво прави<br />
човек, когато<br />
иска да се „откъсне”<br />
от тази<br />
измъчваща реалност,<br />
базирана<br />
върху дразненията на сетивата.<br />
Обикновено измисляме<br />
какви ли не щуротии,<br />
само и само<br />
да не си спомняме<br />
какви ангажименти<br />
ни чакат. И<br />
колкото повече ни<br />
притискат, подценяват, пренебрегват<br />
и сочат с пръст какво „трябва” да се<br />
случи, толкова повече се отдалечаваме<br />
от вътрешното спокойствие и желание<br />
за сътрудничество в какъвто и да<br />
е екип. Проблем, наболял особено силно<br />
в днешните младежки среди, но за<br />
това друг път.<br />
Най-първото нещо, за<br />
което всеки се сеща,<br />
когато чуе думата<br />
„почивка” е „удоволствие”.<br />
Да видим<br />
какво казва Бренър<br />
относно удоволствието:<br />
„Най-общо принципът на удоволствието<br />
означава, че психиката проявява<br />
тенденция да функционира по<br />
такъв начин, че да постига удоволствие<br />
и да избягва противоположното<br />
чувство (...) най-често употребяваната<br />
от Фройд дума за противоположното<br />
чувство е „болка” (...) Фройд добавя,<br />
че стремежът към доставяне на удоволствие<br />
е повелителен и неотложен в<br />
началото на живота и че в процеса на<br />
развитие човек постепенно придобива<br />
способността да отлага удоволствието.”<br />
Макар Фройд отдавна да е обявен<br />
за малко архаичен в областта на психологията,<br />
какво по-добро изречение<br />
бих могла да кажа аз?<br />
От наученото дотук<br />
стана ясно, че след<br />
изясняването на<br />
това що е то реалност<br />
от ранна детска<br />
възраст, последствията<br />
не са<br />
никак приятни, като най-неприятното<br />
от всички е способността да се отлага<br />
удоволствието и да бъде замествано<br />
с болка. Защо? Защо бихме си причинили<br />
всичко това? Мисля, че едно<br />
патронче водка няма да ми помогне<br />
да открия отговор на всичко,<br />
песента свърши, а и дойде време<br />
да слизаме на следващата спирка.<br />
Едно пътуване винаги може да доведе<br />
мислещото същество до неподозирани<br />
размисли и постижения на<br />
умствения си капацитет...<br />
Тори Алберт<br />
39
VOYAGE<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
VIA<br />
Използвам изперкалата възможност<br />
въпреки че искам да седна на седалката<br />
мира на около петдесет километра<br />
на първото корпоративно из-<br />
дание в България – VIA MAGAZINE<br />
RAILWAY, за да разфасовам докрай, подобно<br />
на маймуна, окачена на бананов<br />
стълб, пътешественическата<br />
си история. Това не е само статия,<br />
посветена на пътуването, било то с<br />
влак, самолет, кола, ферибот или кракомобил.<br />
Това е частица барут, забила<br />
се в зъба на индианския вожд, наречен<br />
Life. E,по-скоро <strong>Via</strong> life.<br />
Част I: над гравитацията.<br />
Гледката на паркиран самолет винаги<br />
е възбуждаща. Когато бяхме малки,<br />
скандирахме, подобно на комунистически<br />
баби с шарени забрадки, „самолет,<br />
номер пет; давай газ, за Бургас”.<br />
И бум! Имам си самолет! Не мой, бе,<br />
жираф прост. А такъв дето ме кара<br />
насам-натам из Европа. Като в този<br />
случай, нискотарифната въздушна пистарка<br />
се е насочила към столицата<br />
на европейското кралск’... да де, схванахте<br />
мисълта – Брюксел. Пътят към<br />
шенгена на шенгените и банкнотата<br />
от петстотин евро е осеян с добри<br />
намерения, подобно заек засилил<br />
се към зелето, било то и брюкселско.<br />
Скачам на самолета. Стюардът (да,<br />
съществуват – високи блондини, без<br />
пол и личен живот) ми казва накратко<br />
на пилота и да подкарам това<br />
чудо вече. Пред мен една „принцеса”<br />
от люлинско потекло пита на развален<br />
български защо няма право да<br />
седи със скапания си пинчър на колене.<br />
Блондинът и’ отговаря дружелюбно,<br />
че не е възможно, тъй като при<br />
рязка спирачка, малкият ще се превърне<br />
в квичащ шрапнел. И макар че самолетът<br />
няма резки спирачки, то<br />
всички се съгласяват с него. Току виж<br />
кухата кака с чуждите (чужди, ‘щото<br />
друг и’ ги е плащал) торпеда каже<br />
„да”. И тя казва, защото такива рядко<br />
казват „не”.<br />
Тръгваме, пуф-паф! Не, чакай. Не<br />
беше така. Самолетът каза фиу-у-у.<br />
През следващите часове само болката<br />
в главата, плачещото дребно<br />
българско поколение и новият месечник<br />
на списанието от борда са налице.<br />
Под нас пътническият влак по<br />
направление „Пловдив–София” тръгва<br />
от гарата на Филиповия град. А аз<br />
съм глава над облаците. Страните<br />
се изнизват – Сърбия, Австрия, Германия<br />
и прочие... отлитат за един<br />
миг. Усещам напрежение в тила, наподобяващ<br />
самосвал блъскащ контрольор<br />
от софийски градски транспорт,<br />
което означава, че се снижаваме. Летището<br />
южно от столицата на Белгия. Пиене<br />
все още няма. Но времето е хубаво.<br />
Първата глътка въздух, когато<br />
слизам, е удивително чиста, без консерванти<br />
и ГМО. Всеки българин вади<br />
новия модел смартфон, който заложната<br />
може да му поднесе, но уви, интернетът<br />
е кодиран! Тук wi-fi-то се<br />
плаща. И псуването не помага.<br />
Тъй като все още има много километри<br />
до Брюксел, хващаме транспорта<br />
– красив, ултрамодерен автобус. Влизам<br />
в него и забелязвам местното издание<br />
на известно списание. Подобно<br />
на всеки източноевропейски гражданин,<br />
изведнъж в мен напира чувството<br />
за притежание на това книжно<br />
тяло, нищо че и бъкел не разбирам от<br />
езика. То трябва да бъде мое! Но за<br />
моя радост, моят спътник в първата<br />
част на това приключение ме плесна<br />
с масивния си куфар по ръцете, което<br />
причини едно малко „ох” и много болка.<br />
Благодаря, за което!<br />
До Брюксел остават 10 километра.<br />
Един влак издухва автобуса ни като<br />
лисица, профучаваща покрай гниещ<br />
дънер. Тук се запитвам не можеше ли<br />
и аз да съм на този влак. Е, и ние ще<br />
стигнем до града... Някой ден.<br />
Следва продълговато обяснение на<br />
се казва Шарлероа и се на-<br />
случки от Брюксел.<br />
да седна където мога. И аз го правя,<br />
Hit the road, Jack!<br />
Барахир Грей<br />
40<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Мелинда Петрова<br />
грим и прическа: Калин Иванов
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
София, Пловдив, Бургас, Петрич,<br />
Варна – хубави места, до които<br />
българският индивид може да достигне<br />
с железната колесница на държавния<br />
експрес. Но тези велики дестинации<br />
(особено Петрич) са прекалено<br />
болезнено познати (като Петрич бел.<br />
ред.). И подобно на новия Индиана<br />
Джоунс, да ме прощава проф. Овчаров,<br />
ще ви разкарам из добрите дестинации,<br />
които малко хора познават.<br />
Осеновлашки манастир „Св.<br />
Богородица”. Как, аджаба, се стига<br />
до там? Взимаш влака от София<br />
до гара Елисейна. После си пеша десет<br />
километра. Защо да бия толкова<br />
път? Защото дори блудкавият мозък<br />
и болящите стави от седене на човек<br />
се нуждаят от малко раздвижва-<br />
Най-интерените кътчета из България, до които<br />
42<br />
не. С какво впечатлява? Църквата на<br />
манаситира, която се състои от седем<br />
действащи църкви, намиращи се<br />
под покрива й. Основаният по времето<br />
на Втората българска държава<br />
поради това се нарича още „Седемте<br />
престола”.<br />
Музей на мозайките в Девня.<br />
Как се стига до там? Железницата<br />
до Повеляново, от там се прехвърляш<br />
на удобния влак тип „Siemens Desiro”<br />
и за около десет минути слизаш на<br />
гара „Девня”. Защо да бия толкова<br />
път? Защото мозайките, съдържащи<br />
се вътре са едни от най-красивите<br />
късноантични представители в целия<br />
безумно-изнервящ врящ тиган, наричан<br />
от теб на гаелено свят. С какво<br />
ще ме впечатли? Ми, не знам. Теб<br />
VIA - VOYAGE<br />
специално с нищо, ‘щото мислиш единствено<br />
как ще завърши следващият<br />
кръг на нашето велико футболно<br />
първенство. За останалите – музайката:<br />
„Горгона Медуза”, “Сатир и антилопа”,<br />
“Отвличането на Ганимед” и<br />
много други.<br />
Град Клисура. Как да стигна до<br />
там без счупена бедрена кост? С влак<br />
е най-удобно и без наранявания. Гарата<br />
се намира на около петнадесет<br />
минути от центъра на града. Защо да<br />
бия път? Ако искаш бий. Аз тук излагам<br />
факти. Факт едно – много красив<br />
град, изпъстрен с липса на много туристи,<br />
какъвто е например Копривщица.<br />
И факт две – съдържащ невероятни<br />
сгради и умопобъркващи брюнетки<br />
(подсказка - огледай се в центъра<br />
фотограф: Ивайло Петров • модели - гара Враца: Михаела Миткова, Теодора Христова, Михаела Милчева, гара Банкя: Бояна Кантарска, Мария
и погледни в музея). Ок, и какво от<br />
това? Алоу, колега, по ръкоблудство.<br />
Красиви жени. Може и да ти обърнат<br />
внимание. Не, последното беше лъжа.<br />
Тракийската гробница, Къщамузей<br />
„Чудомир” и Исторически<br />
музей Искра – Казанлък. Как да се<br />
дотътря до там? Със самолет и после<br />
хващаш совалката минаваш през<br />
Петрохан и си там. По-лесният вариант<br />
е с влака, ако случайно решиш.<br />
Защо да бия път? Ами имаме си една<br />
гробница, която е в списъка на „ЮНЕ-<br />
СКО”. Само вмятам, да не се обидиш<br />
нещо. Уникален музей и къща, в която<br />
е живял „Чудомир” (ако не знаеш кой е<br />
той, значи не си български гражданин,<br />
но в днешно време кой ли е?). Пък и<br />
жената, работеща там, е много вежлива<br />
и ще ти разкаже повече за историята<br />
на къщата. Е и? Ами, какво да<br />
кажа, освен че ти си безнадежден<br />
случай. И културата на нашата мила<br />
родна страна ти е чужда.<br />
Крепост „Баба Вида” – Видин.<br />
Как да долазя до там? Преди да кажеш<br />
WTF, аз ще ти донапиша, че си<br />
смотан. Влакът тръгва в 07:00 часа<br />
от Централната в София. Гледай да<br />
не закъснееш. Защо да се занимвам<br />
изобщо? Защото, противно на общото<br />
мнение, градът на брега на Дунава<br />
е много приветлив и красив. Особено<br />
ако го прекараш на някое заведение,<br />
което се намира на борда на многото<br />
корабчета, в компанията на красива<br />
жена. В краен случай може и приятелката<br />
ти. Е, и какво от това? Ами<br />
виж и крепостта. После пак ще си говорим.<br />
Кюстендил. Как да го достигна?<br />
Със „Siemens Desiro” ти е на една линия<br />
разтояние. Защо да бия три часа?<br />
Защото аз ти казвам. Центърът на<br />
Кюстендил е изпъстрен с толкова<br />
забележителности, че Митко Пайнера<br />
би преустроил фирмата в сферата<br />
на туризма. Е, и? Римски терми,<br />
“Дервиш баня”, Средновековна църква<br />
„Свети Георги”, Джамия “Фатих Мехмед”,<br />
Регионален исторически музей<br />
“Академик Йордан Иванов” и още много<br />
забележителности. Откарай си четирибуквието<br />
там преди края на 2014<br />
година.<br />
може да се стигне с българската железница<br />
Кацарова, Габриела Цветомирова, Моника Маринова, Десислава Николчова • грим и прически: Калин Иванов, Надя Иванова<br />
Барахир Грей<br />
43
фотограф: Ивайло Петров • интериор: Експрес Корона<br />
„Влакът просто<br />
продължава“ няма<br />
да означава нищо, но<br />
ако вникнеш дълбоко,<br />
ще разбереш, че<br />
влакът всъщност е<br />
животът.<br />
life<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle• <strong>For</strong> him • ‘14<br />
Йордан<br />
Караджов<br />
44
Намираме се в кабинета на Юлиан<br />
Пейчев, организатор производство<br />
към ППП София, звено спални вагони,<br />
служба РЕМИЗ, който бе така добър<br />
да ни предостави уютна обстановка,<br />
за да проведем вълнуващия за целия<br />
ни екип разговор с незабравимата легенда<br />
на музикална България – Йордан<br />
Караджов, фронтмен на любимата на<br />
всички група „Сигнал”. Роден в София<br />
на 20 януари 1952 година, учи в 36 ОУ<br />
„Максим Горки” (в момента училището<br />
е 36 СОУ „Максим Горки”, където е<br />
учила и завършила и главният редактор<br />
на VIA MAGAZINE).<br />
Преди да преминем към самия разговор,<br />
бързам да добавя, че г-н Караджов<br />
впечатли екипите на VIA MAGAZINE и<br />
Ivaylo Petrov Photography с безкрайните<br />
си търпение, точност и отзивчивост,<br />
които са задължителни елементи<br />
в характера на истинския творец.<br />
Здравейте, г-н Караджов! Както<br />
вече знаете, любимата песен<br />
на служителите на БДЖ е „Между<br />
Ад и Рай” и нямаше как първият<br />
ми въпрос да не е свързан<br />
именно с нея. Моля разкажете<br />
от къде почерпихте вдъхновение<br />
за написване на наистина лиричния<br />
текст?<br />
Това беше през 1995 година, когато<br />
записвахме втория албум с найдобрите<br />
хитове на Сигнал и, по молба<br />
на издателите, искаха освен част<br />
от хитовете, да включим и едно ново<br />
парче. Аз написах музиката. Обадих<br />
се на Сашо Петров, когото бих нарекъл<br />
гений на перото, и му казах, че<br />
до ден днешен не сме работили заедно,<br />
аз имам готово парче и би ли искал<br />
да опитаме. Той взе присърце всичко,<br />
което имах предвид и след няколко дни<br />
ми се обади и ми каза: „Данчо, аз съм<br />
готов. Песента се казва „Между Ад<br />
и Рай”. Като прочетох текста, ми се<br />
подкосиха краката, защото символизира<br />
целия живот на един човек. Когато<br />
трябваше да му платя за труда,<br />
който беше вложил, той категорично<br />
отказа. Подари ни текста, защото<br />
счете, че сме големи музиканти, а и<br />
това е първият текст, който пише за<br />
нас. За огромна радост на всички, песента<br />
стана един от големите хитове<br />
на групата, който и до ден-днешен<br />
се пее.<br />
Макар че ще Ви върна назад във<br />
времето, може ли да ни разкажете<br />
и за заснемането на клипа?<br />
Боян Даскалов е режисьор на клипа.<br />
1995 година беше едно много стран-<br />
45
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY • <strong>For</strong> him • Lifestyle• август ‘14 <strong>For</strong> him • ‘14<br />
46<br />
life<br />
гас и от там към Ахтопол. Това пътуване<br />
за мен беше съдбоносно, защото<br />
ден след пристигането ми там, се запознах<br />
с моята съпруга, с която съм<br />
вече 44 години. Радваме се заедно на<br />
много стабилен съвместен живот.<br />
Вече сме баба и дядо на две внучки –<br />
Ния, която е на три години и дъщеря<br />
на моя син, и Алиса, която Лора роди<br />
съвсем скоро. Фактически това е<br />
най-важното ми пътуване с влак.<br />
Запознавали ли сте се в купе?<br />
Какво е чувството да срещнеш<br />
нов човек в такава ситуация?<br />
Искам да споделя един спомен.<br />
Това е било някъде ‘84 година, бяхме<br />
на 45-дневно турне в Русия и трябваше<br />
да пътуваме с влак около 800<br />
километра, а това за руснаците е<br />
нищо като разстояние. Те казват:<br />
„Ей тука е. Много е близо, на 800 км.”.<br />
А като се сетиш, че в България нямаме<br />
права такава дистанция… (усмихва<br />
се...) Тръгна влакът, между другото<br />
те имат страхотни влакове и<br />
ние имахме щастието да се возим в<br />
такъв влак. Когато купето се отвори,<br />
влезе един човек с платнена раничка<br />
на гърба, страшно отруден, и попита<br />
има ли свободно място в купето. Наистина<br />
имаше, въпреки, че можеше да<br />
кажем, че няма. Но той ни се стори<br />
много интересен типаж човек. Тези<br />
800 км. минаха като минута-две. Този<br />
човек ни разказа невероятни истории<br />
от неговия живот… от бита на обикновения<br />
руснак. Тогава разбрахме, че<br />
за да си руснак и да живееш в тази велика<br />
страна, не е случайно. Речникът<br />
му беше смазващ. На раздяла ни каза:<br />
„Момчета, това е от мен. Желая ви<br />
всичко най-добро!“. Сигурно винаги ще<br />
си го спомням този момент.<br />
Слизали ли сте на грешна спирка?<br />
Не съм слизал на грешна спирка. Но<br />
всеки човек има грешна спирка някъде<br />
в живота му. Колкото по-малко грешни<br />
спирки, толкова по-добре. Но не се<br />
знае къде може да го отведе, може да<br />
е в посока, която той е желал.<br />
Позволете да навляза в поно<br />
време. Човек се чудеше дали да<br />
прави музика, дали да я заснема, с кое<br />
първо да се захване, но ние някак си<br />
сме призвани да продължаваме и да<br />
се инатим (смее се…). Ние сме заклети<br />
рокаджии от дъното на душите<br />
си. Когато Канал 1 поръча да се<br />
заснеме клип за тази песен, защото<br />
всички много я харесаха, казаха, че<br />
това е нещото, което е много различно<br />
от всичко, което се случваше<br />
по това време. Аз съм основният<br />
композитор на групата и при положение,<br />
че съм написал стотина песни<br />
за бандата, изведнъж се явява една<br />
друга песен, заради която ти казват,<br />
че си сменил стила и то по възможно<br />
най-успешния начин. Бяхме много въодушевени.<br />
Излезнахме на снимки, той<br />
предварително беше огледал съответните<br />
места и неслучайно половината<br />
клип минава по влакови релси,<br />
гари и т.н. И може би не е случайно,<br />
че съм тук и давам това интервю.<br />
Всичко е свързано. Ако буквално някой<br />
реши да прочете текста „Влакът<br />
просто продължава” няма да означава<br />
нищо, но ако вникнеш дълбоко, ще<br />
разбереш, че влакът всъщност е животът.<br />
Каква е личната Ви философия<br />
за „пътуването”?<br />
От както се помня аз пътувам.<br />
Дали с влак, дали със самолет, дали с<br />
кола или пеша, животът ми е минал в<br />
път, защото самата работа изисква<br />
пътуване от град, на град,. Ежедневни<br />
концерти и срещи с хората. Философията<br />
е много проста – пътуването<br />
определя битието на един човек<br />
и той колкото повече пътува, толкова<br />
повече разбира за света, за хората,<br />
дори и за себе си. Разбираш,<br />
след хилядите километри, дали си от<br />
този тип хора, които са призвани да<br />
вършат тази работа, която всъщност<br />
дълбоко е влезнала в подсъзнанието<br />
на хората, които толкова години<br />
слушат Сигнал.<br />
Не мога да се сдържа да не Ви<br />
върна още по-назад във времето.<br />
Какъв е първият Ви спомен<br />
с влак?<br />
Естествено, влакът беше основно<br />
превозно средство много години<br />
и така зададен въпросът ми навява<br />
една мисъл, която ще споделя с вас.<br />
Това беше лятото на 1970 година, когато<br />
приключих тук кандидатстуденстските<br />
изпити. Аз, с китарата<br />
на гръб, от Централна гара в София<br />
се качих на влака и заминах за Бурпред<br />
сградата на РЕМИЗ
личната страна на един разговор.<br />
Кога сте истински щастлив?<br />
Семейството ме прави най-щастлив.<br />
След като и децата пораснаха и разбраха,<br />
че моята работа е свързана с много пътувания<br />
и срещи с много хора. Те разбраха<br />
техният баща с какво име и уважение се<br />
ползва от много българи. Повярваха също и<br />
в това каква цена съм платил. Общо взето<br />
майка им Мариана ги е гледала едва ли не<br />
сама, докато аз пътувах по 40-50 дни, само<br />
с по 10 дни паузи. Моето щастие се корени<br />
именно тук при тях и моята професия. Подкрепата<br />
на моето семейство ме прави истински<br />
щастлив.<br />
Какво ще се случва с Данчо Караджов?<br />
Ще се върна една година назад, когато<br />
направихме наистина невероятно шоу, по<br />
случай 35 години Сигнал, беше на световно<br />
ниво и все още ни владее това чувство на<br />
убийствено удовлетворение. Залата беше<br />
претъпкана, хората показаха наистина безкомпромисната<br />
си любов към бандата и към<br />
нашата музика. Може би ще си дадем почивка<br />
откъм творчеството, но след нея ще започнем<br />
отново да събираме идеи за следващия<br />
18-ти албум. За това за сега още нищо<br />
не мога да кажа какво предстои, но предстои<br />
всичко, свързано с музиката.<br />
Има ли нови лица или стилове, които<br />
могат да бъдат вдъхновение?<br />
Разбира се, че има. Времето не спира. То<br />
по някакъв начин изменя стиловете в музиката,<br />
но ние сме група, която се радва на<br />
един постоянен успех през годините. Ако<br />
вземем като пример едни световни имена<br />
като Пинк Флоид или Роулинг Стоунс, които<br />
наскоро честваха 50 години на сцена, доказва,<br />
че ако ти си постигнал класическото в<br />
самото начало и това начало е надживяло<br />
времето, няма нищо по-хубаво за един артист<br />
да се радва на едно такова музикално<br />
дълголетие. Що се касае до младите, те<br />
са съвременници за времето, в което живеят.<br />
За нас не е толкова лесно да останем<br />
на хълма, брулени от ветровете, но това<br />
е подарък за нас, че в тази конкуренция на<br />
съвременните стилове, Сигнал продължава<br />
да действа и да се слуша от млади и от стари.<br />
Не искам да крия факта, че на този концерт<br />
в Арена Армеец влизаха цели фамилии.<br />
Какво е Вашето послание за читателите<br />
на VM?<br />
Да бъдат истински фенове на VIA<br />
MAGAZINE, защото ако няма подкрепата<br />
на читателите или публиката, артистите<br />
ще стоят вкъщи и сами ще рецитират<br />
или пеят, и никой няма да може да се радва<br />
на съответните успехи, които са заложени<br />
така или иначе като много, много труд.<br />
Ели Радева<br />
47