Decoration & Découpage - брой 2

Свобода и още нещо
Срещаме с в ателието на Галя, където, съжалявам за клишето, се шири творчески хаос. Това
обаче е само на пръв поглед. При следващия прочит виждам една завладяваща подреденост.
Картините се радват на собствената си компания. И срамежливо поглеждат към текстила. Който
пък така се е наперил, че човек веднага схваща внушението “Аз съм фаворитът на Галя!”
Пием (някакъв) ароматен чай, който дори на мене - заклетата кафеджийка, ми хареса. Но май така
бях увлечена от разсъжденията на Галя, че не обърнах внимание какво точно пия :-)
“ Откакто съм завършила, съм художник.
Художественото образование (и средното, и висшето) ми
даде една страхотна основа! И ме дари със свободата,
която е изключително важна. В онези години
манталитетът на преподавателите беше да изискват от
нас. Само че откъде да ги научиш тези неща, които
изискват от тебе?! Ами, от средата, която си избрал и
създал! Тя те обогатява, тя е като люпилня за хрумки, за
идеи. И така - от разговори, художникът сам се учи.”
Питам Галя кое е определящото за един човек на
изкуството - трудът или талантът. Тя категорично отсича,
че изкуството е основно работа. Че трудът съставлява
един огромен процент и че, да - хубаво би било да има и
някакъв дар свише. Но трябва да се работи много
усилено. И с лека тъга и малко благородна завист
споделя, че на Запад това се осъзнава. А у нас мисленето
е доста по-различно. “Просперираща нация =
проспериращо изкуство. Когато една държава мисли за
изкуство, тогава тя просперира. Пазарът в България е
много свит. Отдавна всичко е нарисувано, измислено,
създадено.Хората търсят допълнителен доход и този
доход ги прави свободни. Гладът не те прави свободен!”
Част от уютните възглавници
“Българинът като цяло има ли усет към изкуството, към
естетичното?” - питам аз. Галя набира скорост:
“Постоянно се сблъсквам с неразбиране. Хората искат да
е стандартно, да е в матрицата. Те се стряскат от
цветовете, а аз толкова много обичам багрите… Опитвам
се да уча хората, че има голяма разлика между “хубаво” и
“харесва ми”. И най-големият кич, ако се харесва някому,
е изкуство.”
Тук вече започваме да спорим! Разпалено, с доводи!
Разговорът подскача и отскача между халтура, кич,
самооценка и какво ли още не. Художничката отстоява
мнението си, че в световен мащаб всичко, което се
харесва някому, се нарича изкуство. И дава за пример
Покривките, които мило
те канят да похапнеш
63