Decoration & Découpage - брой 7

Брой №7, октомври/ ноември ‘2015 

DECORATION 

& DÉCOUPAGE 

Списание за хоби и арт занимания

Plasmolifting 

Plasmoliftinggel 

Тредлифтинг 

Фейслифтинг 

Пловдив, бул. ”Васил Априлов" № 29, тел.: 0896 736 988, 0895 639 696

Deco&Dec 

Скъпи приятели, 

Пред вас е един… позакъснял и позабавен брой на Decoration 

& Découpage. Причини за забавата има - и обективни, и 

субективни ☺. Важното обаче е, че списанието ни отново е тук! И отново 

е интересно! 

Искахме в този брой подборът и представянето на темите да са нестандартни. Затова големият ни 

фокус е към децата. Нашите деца - които творят и създават, които носят в духа и съзнанието си 

светлото пламъче на българщината. И за които това пламъче, ако им помогнем, ако лекичко ги 

подбутнем, може да стане пламък. Който да ни огрява, а не да ни изгаря… 

Ще Ви разкажем за талантливи български деца - от различни краища на страната ни, но всички 

обединени от красотата на изкуството, традициите и/или модерните технологии. Знаете ли, че има 

много, ама наистина много такива българчета? А ние, засипани от негативистичните и нихилистичните 

медийни… информации, сякаш не ги забелязваме. Или пък окайваме горко децата в стил “Какво ще 

правят тук, в тази еди-си-каква-си държава? Да вземат по-бързо да пораснат, че да се махат…” Само 

че услужливо забравяме, че държавата сме всички ние. И че от родители-нихилисти трудно ще се 

пръкнат деца-патриоти. 

Имаме още един фокус в този брой на списание Decoration & Découpage. Ще Ви представим късчета 

от красивия и уникален пъзел, наречен “Виетнам” - с част от многообразието му, колоритността му, 

историята му. 

Но да не издаваме повече, а?! Броят е пред Вас - наслаждавйте му се ☺. 

Ваша 

Любомира Бончева 

Главен редактор на Decoration & Découpage 

2

Съдържание 

Стр. 5 - С търпение, постоянство и душа 

Стр. 15 - Творете красиво 

Стр. 30 - Когато ръцете следват сърцето… 

Стр. 39 - Да рисуваш мечти 

Стр. 45 - Българка 

Стр. 47 - Лазарка 

Стр. 51 - Как да работим с акрилни медиуми 

Стр. 54 - Mixed Media 

Стр. 59 - Виетнам 

Стр. 61 - Далечни, но близки 

Стр. 70 - Етикет и суеверия 

Стр. 73 - Теу и водната магия 

Стр. 77 - Между бак и нам 

Стр. 83 - Четиво за посланици 

Стр. 87 - Занаятите - традиции, цветове и дух 

Стр. 96 - Ăn ngon miệng nhé 

Стр. 103 - Красотата на карвинга 

Стр. 106 - Дракони, мечове и райска красота 

Стр. 119 - Какво се случи 

Стр. 121 - Показалец 

Стр. 65 - Език и религия 

Адрес на редакцията: 

Гр. София, ул. “Пирин” №7 

e-mail: info@decodec.eu 

Главен редактор: Любомира Бончева 

Редакционен екип: 

Аня Будева 

Владимир Байчев 

Снимката на първа корица на списание 

Decoration & Découpage е предоставена от Мийя Александрова 

3

Децата 

на България

С търпение, 

постоянство и душа 

Бригита Златарева 

Няколко дни преди Великден ние от списание 

Decoration & Découpage получихме мило 

съобщение - че едни прекрасни варненски дечица 

са направили невероятни плъстени яйчица. Дали 

проявяваме интерес? Естествено, че проявяваме 

интерес - отговорихме вкупом. И така на страницата 

ни във Facebook се появиха толкова 

майсторски сътворени вълнени яйчица, сякаш бяха 

направени от… възрастни хора, а не от ръчичките 

на десетинагодишни дечица. След това пък 

публикувахме снимки от награждаването на 

малките майстори. И познайте за кого най-напред 

се сетихме, когато решихме да разработим темата 

си за творящите български деца?! 

Познахте! За страхотните варненски деца! За тях, 

за школата, за любовта към българското, разказва 

Бригита Златарева-Маринова - ръководител на 

“Творилницата”. Разказва с обич и с вдъхновение - 

така, както учи и малчуганите: 

“За децата, които имат отношение и влечение 

към историческото ни минало, ръчните домашни 

занаяти и приложните изкуства, на 1 октомври 

2014 г. Общински детски комплекс - Варна (ОДК) 

откри Школа по етнография и народни занаяти 

“Творилницата”. В нея възрастовият диапазон на 

обучаваните е 6-14 години. 

Като към всяко ново нещо, и при нас в началото 

напливът от деца беше огромен. Но впоследствие 

желаещите „се отсяха” и останаха най-търпеливите, 

най-сръчните и най-постоянните. Защото, 

за да направиш нещо уникално и красиво, се иска 

не само талант и естетически вкус. Изисква се 

търпение, постоянство и душа. 

Какво учим ли? Ами народни занаяти, народнопразничен 

календар и обредни традиции в 

България. През първата (учебна - бел. ред.) година 

децата се запознават с основни домашни занаяти, 

свързани с производството на текстил в българския 

бит - плъстене и тъкане, както и 

съпровождащите ги занаяти. Придобиват умения да 

създават различни изделия с техниките на плъсти - 

нунофелт и иглонабиване, предене, плетене, 

боядисване, тъкане и т.н. 

Вижте, нашите занятия не са от типа 

“работилничка" - като тези, които се обявяват в 

социалните мрежи. Те са за записани за цело- 

“Творилницата” 

Идеята за "Творилницата", учебната програма, 

отговорността за набирането на деца и 

поддържането на интереса им към школата са 

изцяло мои. Благодарна съм на директора на ОДК - 

Монка Николова, че ми даде възможност да работя 

с варненските деца и да ги уча на това, което знам 

и което е любимо мое хоби. 

5

годишно обучение деца. Всяко следващо занятие 

обогатява и допълва знанията и уменията на малчуганите, 

придобити при предходното (занятие). 

И за да можем да обръщаме внимание на всяко 

дете, работим в малки групи. А и местата при нас 

са ограничени - 39. Учебната програма е авторска 

и е съобразена с възрастта и възможностите на 

малките творци. В школата даден домашен занаят 

се изучава с постепенно надграждане и усложняване 

на техниките за работа. 

През първата година, докато "си събирахме" 

материали за школата, работихме с вълна. Вълната 

е благороден материал. Жив. Топъл. На децата им е 

уютно да работят с нея. Отварят се към другите. 

Неслучайно напоследък плъстите участват в арттерапиите. 

Благороден материал! Уча децата да 

използват родни материали и инструменти. Правим 

плъстите от българска вълна, с домашен сапун - 

точно както някога! Събираме какво ли не - 

отпадъчни парчета кожа, степани в пералнята 

вълнени дрехи, парчета плат, стъклени мъниста, 

изостанали по бабините ракли прежди, станчета, 

куки за плетене, игли. Често от нищо правим нещо. 

Всичко, изработено от малките майстори, 

представяме на изложба-базар и със събраните 

средства закупуваме материали. А най-добрите 

творби участват в конкурси. Досега сме се 

представили в 4 конкурса и имаме 14 награди! 

В процеса на работа децата усвояват знания, 

умения и техники от различни занаяти. Работят с 

естествени материали, които комбинират. Пластмасата 

Големи и малки помагат 

Плетачки 

е забранена ☺! Вече успешно съчетават вълната с 

глина, дърво и стъкло при изработването на 

бижута и изделия за декорация. Без да знаят какво 

е казаслък (български народен занаят, или 

декориране на изделия с помпони, шнурове, 

пискюли), могат да направят декорация с помпони, 

пискюли и ресни.” Г-жа Златарева с гордост 

споделя, че мартеници, изработени от нейните 

възпитаници, са заминали при българската 

общност в Рим. А част от тези мартеници пък са 

били специален подарък за Негово Светейшество 

Папа Франциск. Разказва, че, без да са учили 

бродерия, децата успяват да завършат творбата си. 

И дава за пример осемгодишната Добромира, която 

си изтъкала чергичка, за да си направи торбичка за 

телефончето - като междувременно се научила да 

подшива, да плете синджир на една кука и да прави 

топчета от вълна. 

На финала Бригита казва: “Всичко, което правим 

в школата, трябва да бъде използваемо. И красиво. 

Затова правим проект. И го следваме. И се 

получава идеално! 

Сега с гордост мога да заявя: България има 

прекрасни деца, които тачат фолклора, традициите 

и дават много от себе си, за да усвояват нови 

умения и да творят красота. Моите възпитаници се 

справят изключително успешно и в школата, и в 

училище. Проявяват интерес към всякакви ръчно 

правени съкровища. Имат усет за мярка и вкус към 

красивото. Откриха и много нови приятели, без 

разликата в годините да им пречи. Приятно им е да 

учат, да се забавляват и да творят заедно. Има 

“зрънца", които скоро ще са конкурентни на 

прочути майстори-занаятчии. И сега, като 

поглеждам назад, виждам - имало е смисъл ☺!” 

6

Майсторите от “Творилницата” 

Велина 

Вероника 

Велина Личева е седмокласничка в СОУ “Климент 

Охридски”. Много обича да работи с вълна. Носител 

е на първа награда от конкурса, посветен на Деня 

на Земята "Сръчни ръце”. 

Вероника Еновкян също учи в СОУ “Климент 

Охридски”. Но е в трети клас ☺. Има определен 

интерес към иглонабиването. 

Чанта от вълна, техника мокро плъстене 

Великденското ѝ яйце 

7

Добромира 

Патриция 

Добромира Стоименова е ученичка от трети клас 

на НУИ “Д. Христов”. Обожава естествените 

материали. 

Красивото яйце 

на Доби 

Патриция Чолакова е възпитаник на СОУ “Св. св. 

Кирил и Методий” и е в четвърти клас. Когато 

порасне, тя е убедена, че ще има школа като 

“Творилницата”. И че лично ще учи децата да 

творят. 

Куклата на 

Патриция 

8

Занаятите в “Творилницата” 

Първи стъпки в плъстенето 

Обложка за книга 

Цветето на Моника 

С такива материали работят 

Правим мартеници 

Моника прави слънчоглед 

Калъфи за телефон 

Цветна вълнена феерия

Работа с глина 

Разни разнообразни 

красоти от глина Йоана работи Творим с настроение ☺ Бижутата на малката принцеса 

Тъкане 

Теодор (9 год.) и 

неговото цъфнало 

цвете шарено 

Шестгодишният Лъчезар тъче 

Максим майстори 

совалки за станчета 

Лъчко гордо показва 

чергичката си 

10

D&D Project 

Димана 

Георгиева 

11

Вълшебните пантофи 

Автор: Димана Георгиева 

Материали: 

150 г дарачена/кардирана 

вълна (за първия и втория 

слой можете да ползвате погруба 

вълна, за горния слой - в 

зависимост от дизайнерското 

решение); 

филц или кожа за 

подметките на пантофите; 

тава; 

опаковъчно фолио (бъбъл 

найлон); 

Димана е шестокласничка в СОУ “Климент Охридски”. Носител е на първи 

награди от три конкурса. Каквото научи в “Творилницата”, веднага го 

упражнява у дома. Плете, преде, тъче, с една дума - ври в българщина! За 

читателите на списание Decoration & Découpage Димана е подготвила 

проект за вълшебни пантофи. Но… да знаете, че обяснението е гооооооляма 

тайна! Иначе пантофите няма да станат вълшебни ☺! 

Как да го направим? 

парче тюл (от стара завеса); 

шаблон (от парче балатум); 

сапун (домашен); 

бутилка от минерална вода с 

продупчена на 3-4 места 

капачка; 

гореща вода; 

игла за шиене с голямо ухо; 

здрав конец (в цвета на 

подметката); 

игла за иглонабиване; 

ножица; 

обущарски калъп (ако 

нямате, ползвайте краката на 

някой “модел”). 

1. Направете два шаблона - с 3 

номера по-големи от номера на 

обувките, които носите. Не 

забравяйте, че вълната се степва. 

И ако не “уголемите” шаблоните, 

ще направите пантофки за някой 

по-малък от вас ☺. Аз използвах 

ботушите на мама и по тях на лист 

хартия очертах шаблоните. 

2. Изрежете с ножица, пренесете 

върху парче балатум и отново 

изрежете. 

5. Вторият пласт трябва да е с 

напречни на първия пласт влакна. 

6. Третият пласт може да е шарен 

и пъстър (както е в моя случай), а 

влакната му да са в посоката на 

първия пласт вълна. 

7. Набодете на много места с 

иглата за иглонабиване, като 

внимавате тя да не опира в 

шаблона. 

И още: 

3. Увийте шаблона в бъбъл найлон 

въображение; 

- с балончетата навън. 

желание; 

търпение; 

4. Над него (найлона) положете 

упоритост ☺. 

първия пласт равномерно 

разстлана вълна. 

Препоръчваме да правите и двата 

пантофа едновременно - за да са 

еднакви, ако ще ги декорирате. 

8. Покрийте изделието с тюл. 

9. Напоете с гореща вода и 

притиснете, за да се напои 

вълната. Използвайте бутилката 

от минерална вода. За да не 

намокрите навсякъде, 

препоръчвам да работите в 

тавичка. 

12

10. Плъстете с домашен сапун, който, за по-лесна 

употреба, предварително сте накиснали във вряла 

вода. Така сапунът става като гел. Докато търкате 

със сапун, леко приглаждайте изделието. 

11. Увийте бъдещите пантофи в парчето тюл - за 

да придобият формата на шаблона. Работете с две 

ръце - отвън към средата на изделието. 

12. Изцедете водата и пяната, отстранете тюла, но 

този път увийте вълната с фолиото с балончетата 

към вълната. 

Димана Георгиева 

13. Пак търкайте енергично и с натиск. Така 

масажирайте и двата пантофа - поне по час на 

пантоф. 

14. Междувременно проверявайте дали влакната на 

вълната се сплъстяват. Ако се отделят от другите, 

значи трябва още да плъстите. Плъстете, докато 

влакната така се степат, че да не се отделят от 

другите. 

15. Когато приключите успешно с плъстенето, 

поставете един към друг левия и десния пантоф и в 

горната им страна направете прорез, така че да 

могат да бъдат обути. Направете прорезите с 

ножица (или с клъцка). 

Димана може и да преде… 

… и да плете 

16. Извадете шаблона. 

17. Ако имате обущарски калъп - добре. Ако 

нямате, хубаво е да имате модел - някой, който да 

обуе пантофите и вие да плъстите на краката му. 

Моят модел беше мама ☺. Само че не забравяйте 

да увиете краката на модела си с найлон - отново с 

балончетата навън. Продължавайте да плъстите, 

докато пантофът прилепне като чорап по крака. 

13

18. Когато и двата пантофа са готови, изперете ги, 

докато потече бистра вода. 

19. Оставете пантофите върху хавлиена кърпа, за 

да изсъхнат добре. 

20. Нали искате вашите пантофи по-дълго време да 

са здрави? Тогава трябва да им ушиете подметки! 

Направете ги с формата на стелки за обувки. 

Използвайте кожа или филц. 

Красоти, сътворени 

от сръчните ръчички на Димана 

21. С фестон бод зашийте подметките към 

пантофите. 

22. Можете да декорирате вашите вълшебни 

пантофи по различен начин. Моите ги направих 

пъстри - специално за мама! И с тях спечелих 

първа награда ☺. 

23. И накрая един съвет - ако имате котка, не 

правете топчета или излишна декорация по 

пантофите. Няма да можете да си ги носите 

спокойно, но пък ще създадете чудни забавления 

на Маца ☺. 

Блоковият материал е подготвен от 

Александринна Константинова 

Снимки: личен архив 

Една от 

наградите на младата дама 

14

Цвети Гидакис 

Творете красиво 

Наскоро Пазарджик се сдоби с една уникална 

Работилница. Тя носи закачливото име “Сръчко - 

за малки и големи” и е плод на вдъхновението, 

креативността и усилията на Цвети Гидакис. Цвети 

е една усмихната и лъчезарна млада дама, историк 

по образование и българка по убеждения и 

светоусещане. 

За философията на създадената от нея 

Работилница г-ца Гидакис казва: 

“Децата са нашето бъдеще и колкото полюбопитни 

и креативни са те, толкова поинтересно 

би било то. 

Нашата мисия е да възпитаваме родолюбие, 

уважение и почит към онова, което ни прави 

достоен и силен народ, а именно традициите! 

Приложните занятия в „Сръчко - за малки и 

големи“ са свързани с бита и поминъка на старите 

българи. От грънчарство, плъстене на вълна, 

традиционна кухня, тъкане, шев и кройка, писане 

на яйца с традиционна восъчна техника до 

изработване на макети, рециклиране и направа на 

домашен сапун… 

Работим по предварително разработени 

програми, съобразени със сезона и празниците в 

календара. Организираме тематични уикенди и 

майсторски класове. Разработваме специализирани 

открити уроци и мултимедийни презентации на 

историческа тематика. Работилниците са отворени 

за всеки и възрастово ограничение няма. 

Заниманията съдържат и разяснения за 

историческата епоха, корените на занаятите и 

всякакви любопитни факти. Всичко това дава и 

свобода на въображението, и нови специфични 

знания на малките и пораснали деца. 

Бих желала да се обърна към читателите на 

невероятното списание Decoration & Découpage, 

към всички творци, към всички, които обичат 

красивото, към всички българи: Бъдете в крак с 

времето, но никога не забравяйте традициите, 

Цвети и децата 

Да помогнем, за да станат цветята много красиви ☺ 

15

защото те ни правят различни от всички останали. 

Бъдете българи и се гордейте, защото културата ни 

е многообразна и пъстра. Творете красиво, за една 

по-красива България!” 

Оризовите кукли - един от “специалитетите” на “Сръчко – 

за малки и големи” 

И сапунчета ☺ 

16

D&D Project 

17

Кошничка 


списания и/или вестници; 

дървени шишчета; 

лепило Ц-200; 

акрилни бои; 

Изработването на кошнички, панери и всякакви красоти от хартия е 

отличен начин ненужните списания и вестници да бъдат рециклирани. 

Технологията е лесна и забавна, развива въображението и се получават 

красиви форми, които, освен за украса, могат да се използват и в 

домакинството. 

(На снимките са Явора и Полин от Пазарджик) 

празна метална кутия; 

топъл силикон; 

картон; 


щипки. 

1. Нарежете хартията на ленти с 

ширина 6 см. 

2. С помощта на дървено шишче и 

малко лепило направете от 

лентите тръбички. 

4 

3 

3. Изрежете две картончета с 

желаната форма - те ще ви 

послужат за основа. Върху едното 

картонче залепете основните 

пръчици (водачи), а с другото 

захлупете. 

4. Използвайте празната метална 

кутия за калъп, като прихващате 

водачите с щипките. Запомнете: 

водачите винаги са нечетен брой, 

като добавяте и един допълнителен, 

с който започвате плетката. 

5. Плетенето е лесно - следвайте 

схемата „отгоре-отдолу“. Плетете, 

колкото желаете. Ако формата е 

по-ниска, а искате по-високо 

изделие, просто повдигнете 

„калъпа“ с подръчни материали – 

чаши, книги или каквото имате под 

ръка. 

18

разтворите малко лепило Ц-200. 

6 

6. Оцветете в 

цветове по 

избор. За поголяма 

здравина на 

творбата ви 

препоръчваме 

в акрилната 

боичка да 

7. Завършете изделието 

или с плетка (като 

преплитате тръбичките 

една в друга), или 

оставете водачите. Ако 

решите да използвате 

втория начин, подравнете 

водачите и ги залепете 

тук-там с топъл силикон. 

7 

www.decodec.eu 

19

За млада и сияйна 

кожа 

С Plasmolifting можете да подмладите кожата 

на лицето, шията и ръцете си. Тази 

инжекционно- лечебна процедура е 

ревитализираща. Базира се на патентован 

метод за обработка на кръв, при който се 

отделя богатата на тромбоцити плазма. 

Инжектирана в кожата, тази плазма 

нормализира клетъчното дишане, регулира 

водния баланс и стимулира образуване на 

хиалуронова киселина, колаген и еластин. 

С Plasmolifting Вие не само подмладявате 

кожата си. Вие подобрявате качеството ѝ чрез 

подкожното въвеждане на плазма от 

собствената си кръв. 

Ако имате: 

- хроностареене, т.е. възрастови промени по 

кожата; 

- фотостареене, т.е. влошено състояние на 

кожата вследствие излагане на слънце; 

- чувствителна кожа; 

- акне и/или постакне; 

- оплешивяване; 

- дерматологични заболявания (атопичен 

дерматит, екзема, псориазис), 

то с това мощно средство за 

стимулиране силите на организма за 

възпроизводство на собствени млади клетки 

ще ограничите всички изброени по-горе 

дерматологични проблеми. 

Резултатите след процедурата Plasmolifting 

са: 

- забавяне процеса на стареене; 

- редуциране на бръчките по кожата на 

лицето; 

- подобряване текстурата на кожата и 

повишаване на тургора ѝ; 

- намаляване интензивността на пигментните 

петна и признаците на фотостареене; 

- ограничаване на отоците и тъмните кръгове 

под очите; 

- подобрен тен; 

- ограничаване или цялостно изчистване на 

акне; 

- намаляване ефекта на “портокаловата 

кожа”; 

- повишаване локалния имунитет на кожата; 

- повишен колагенов синтез и засилена 

регенерация на кожата; 

- активиране на метаболизма; 

- нормализиране на водния и кислороден 

баланс. 

Plasmolifting е безопасна, неалергична и 

немутагеннна процедура, в която 

няма вредни компоненти. Не се 

прилага при: 

-системни заболявания на 

кръвта; 

-о н к о л о г и ч н и 

заболявания; 

-остър инфекциозен 

процес. 

-а лергия към 

антикоагуланти. 

За повече информация на тел. 0896 736 988, 0895 639 696 

или на адрес: гр. Пловдив, бул. ”Васил Априлов" № 29

D&D Project 

21

Оризови кукли 

плат; 

конци; 


Работилница „Шев и кройка“ в пазарджишката школа “Сръчко – за малки 

и големи” е една от най-интересните и креативни работилници за 

малчуганите. А оризовите куклички, които децата изработват, са наистина 

красиви и уникални. Технологията е лесна и приятна и дори деца, които 

никога не са шили, се справят изненадващо добре. 

ножици; 

игли; 

(На снимките е Елица от Пазарджик) 

прежда или жива вълна; 

цветни моливи или бои; 

панделки; 

ориз. 


1. Изрежете две кръгчета от 

желания плат - с различна 

големина. По-голямото ще 

използвате за телцето на куклата, 

а по-малкото - за главата. 

4. Съединете 

двете части, 

като ги 

зашиете. 

4 

2 

2. От двете кръгчета, с обикновен 

прав бод, оформете торбички. 

3. Напълнете торбичките с ориз. 

5 

5. От преждата (или живата 

вълна) оформете и пришийте коса. 

След това нарисувайте уста, носле 

и очи. Вържете панделки на 

плитките. И… куклата е готова! 

22

Оризова усмивка ☺ 

Оризовата царица 

Кукли правят кукли 

Деца от ОУ “Васил Друмев”, Пазарджик - всички са изработили оризови кукли 

23

Къща за гости “Баче Тодор” 

гр. Добринище, t: 0886 548 655, http://www.hotel-bt.com

D&D Project 

25

Плъстене 


разноцветна жива вълна; 

течен сапун; 

вода; 

бъбъл фолио. 

Плъстенето на вълна е от най-старите техники за изработване на тъкани 

за бита. В България майсторите от видинско са известни със своите 

уникални плъстени килими. 

Тази техника е много приятно занимание, особено за децата. 

Малчуганите предпочитат мократа техника - със сапун, вода и бъбъл фолио 

(може и с обикновен полиетилен) се получават красиви и творчески форми. 

С плъстене лесно се създават бижута, шалове, торбички, топчета и 

всякакви красиви джунджурии. 

(На снимките: децата от Общински детски комплекс, Пазарджик, 7-12 г.) 


1 

2 

3 

1. Подредете вълната на тънки 

пластове, като редувате 

хоризонтално и вертикално, в 

различни цветове, използвайки 

въображението си. 

2. Сложете малко сапун и 

напръскайте с вода. Започнете да 

разтърквате, да мачкате и 

стискате, докато сапунът се 

разпени. Повторете операциите 

няколко пъти. 

3. Изплакнете с вода, изсушете и 

вашата творба е готова! 

1 

2 

3 

26

D&D Project 

27

Килимче 


стан (рамка) - от летвички и 

пирончета; 

основа (дебел памучен конец); 

За тези, които си мечтаят да тъкат, но не разполагат с тъкачен стан 

вкъщи, предлагаме един лесен вариант - заместител. С него и децата могат 

да изработват малки килимчета. 

(На снимките: децата (7-12 г.) от Общински детски комплекс, 

Пазарджик) 

различни цветове прежда; 

безопасна игла; 

чук. 


1. Сглобете импровизирания стан, 

като използвате летвичките, 

пироните и чука. 

4 

4. Шарката на килимчето зависи 

от преждата, с която разполагате, 

3 

както и от вашето въображение. 

2. Насновете основата, която 

всъщност представлява дебел 

памучен конец. 

2 

3. Идва ред на най-интересното 

☺. Започнете тъкането по позната 

схема „отгоре-отдолу“. За 

улеснение ползвайте голяма 

безопасна игла, която заменя 

Забавлявайте се с тази приятна и 

красива техника! 

совалката на истинския стан. 

4 

3 

28

Така се преде 

А така се тъче на истински стан 

Блоковият материал е подготвен от 

Владимир Байчев 


29

Когато ръцете следват 

сърцето… 

Славка Георгиева 

Знаете ли, че наричат Търговище Малката 

Индонезия? Не сте чували, така ли? Ами сигурно не 

се интересувате и/или занимавате с батик! Само 

това може да е! 

Причината за културното сродяване на българския 

град и азиатската държава се нарича 

Славка Георгиева. Тя е старши учител и ръководител 

на Клуб “Батик” в Младежкия дом в 

Търговище. Красивата и одухотворена дама, с 

много упоритост - като типичен представител на 

зодия Козирог, създава нещо уникално за страната 

ни. За читателите на списание Decoration & Découpage 

г-жа Георгиева разказва: 

“С рисуване се занимавам от съвсем малка. През 

летните ваканции често посещавах детски лагери 

по изкуствата. 

Бях около десетгодишна, когато се обучавах при 

един художник, който беше дошъл от столицата. 

Веднъж той ни показа техниката батик. Толкова бях 

впечатлена! За мене всеки един етап от работата 

беше магия, а крайният резултат - изумителен! 

Запомних всички указания и вкъщи започнах сама 

да експериментирам. Имах нужда от още информация, 

но в библиотеката в Търговище намерих 

само няколко нещица по темата - главно от руски 

автори. Нали си спомняте - тогава нямаше 

интернет… 

Междувременно вече учех в паралелка по 

изобразително изкуство в моя град, но и учителите 

ми имаха откъслечни познания за батик. Тази 

екзотична техника все още не беше популярна в 

България. 

Същото се повтори и когато бях студентка - 

крайно недостатъчна информация! Аз обаче 

продължих да се занимавам на принципа ,,проба - 

грешка”. Дипломната ми работа беше изпълнена в 

техника батик. И тогава за първи път усетих, че 

това нетрадиционно рисуване предизвиква интерес 

у хората. 

Завърших висшето си образование (с педагогическа 

правоспособност) и се прибрах в родния 

град. Съдбата беше благосклонна към мен и ме 

изпрати в Център за работа с деца, където търсеха 

преподавател по приложни изкуства. Познайте 

какво реших! Че ще преподавам батик! Годината 

беше 1993-та, в Търговище никой не беше чувал 

за това изкуство и… усетих леко недоверие от 

страна на ръководството. Обаче не се отказах! 

Славка Георгиева сред 

твобрите на възпитаниците си 

Показах дипломната си работа в няколко 

търговищки училища и чудото се случи - видях 

блясък в очите на децата! Оборудвах малката стая, 

30

наречена ателие, с котлон, ютия, няколко кофи, 

малко бои, восък и много ентусиазъм ☺. И нали 

нямаше от кого да се уча, трябваше да откривам 

всичко абсолютно сама - технология, методика на 

обучение... 

След година броят на децата се увеличи три 

пъти. Интерес проявяваха малки и големи, 

момичета и момчета. За седем години (от 1993 г. 

до 2000 г.) желаещите да се занимават с батик 

нарастваха лавинообразно. Не връщах никого, 

работех извънредно - често вечер и в почивните 

дни. Но пък батикът вече беше популярен сред 

младите хора в Търговище! През този период през 

ателието минаваха годишно около стотина деца и 

младежи, като болшинството от тях имаха устойчив 

интерес. 

Ателие за родители 

Няколко години обучавах студенти от специалност 

“Моден дизайн” от филиала на 

Благоевградския университет. И възрастовата 

граница на интересуващите се от батик скочи. 

Започнах да организирам ателиета за възрастни, 

демонстрации на открито, благотворителни базари. 

Само че… през 2000 г. закриха Центъра за 

работа с деца - заради структурни преобразувания. 

И въпреки че си намерих работа като 

преподавател по български език и литература, не 

можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да се 

откажа от заниманията с батик. А и Клубът, който 

бях създала през 1993 г., вече беше достатъчно 

популярен. Децата непрекъснато ме търсеха и 

затова бях решена да намеря място и да възобновя 

занятията. И тогава за нас отвори вратите си 

Младежкия дом. 

Да, условията са различни - преподавам в 

масово училище, а обучението по батик се 

провежда във формат ежедневни вечерни курсове. 

Работя максимум са 20-25 деца годишно. 

През изминалите 20 години срещах трудности от 

различно естество, но целта ми винаги е била една 

и съща - да съхраня батика в Търговище! Защото е 

нещо различно и уникално, защото дава свободата 

да разширяваш хоризонта си и да преминаваш 

граници и разстояния, да опознаеш екзотична 

култура, да я преосмислиш и погледнеш през 

своята. Батик не е просто техника на рисуване. 

Батик е светоусещане, начин на мислене, начин на 

живот. С годините разбрах, че батикът е и 

прекрасен метод за възпитание - отваря 

максимално всички сетива за хармонията около 

нас, изгражда усет и потребност от красота за цял 

живот. Обучението формира ценни качества в 

децата - приятелство (често се налага да работят 

по двойки или в групички и да си помагат), 

сръчност, прецизност и търпение (творческият 

процес е продължителен и вълнуващият краен 

Реших, че трябва да потърся повече възможности 

за изява на децата. Започнахме активно 

да участваме в конкурси за детски рисунки. Обаче 

през първите години въобще не се вписвахме в 

регламентите и много често ни отхвърляха - батик 

не беше популярен в България. Но не се отказах, 

продължих да изпращам произведения на мои 

ученици и първите награди започнаха да идват! 

Годишна изложба на децата от Клуб “Батик” 

31

Авторска изложба на Мариела Петкова 

резултат можеш да видиш, само ако си достатъчно 

търпелив). Първоначално повечето деца не 

притежават тези качества - особено търпението! И 

за мен е истинско удоволствие да видя как 

техниката много бързо ги увлича, започва да ги 

възпитава и развива. 

това все повече засилва интереса на моите 

съграждани към родината на батика - Индонезия. 

От 20 години започвам обучението на новодошлите 

деца с “Приказка за Архипелага”. Оттогава датира 

и първият ми контакт с посолството на Индонезия. 

Отношенията ни обаче станаха изключително 

активни след 2011 г., когато беше създадено първото 

извън столицата Сдружение за приятелство с 

Индонезия - в Търговище. Последваха множество 

визити на Н. Пр. Посланика на Индонезия и на 

други дипломати: за нас беше огромна чест те да 

присъстват на тържественото отбелязване на 20-я 

рожден ден на Клуб “Батик” (през м. май 2014 г.). 

Посетиха и авторска изложба “Иконопис в техника 

батик” на възпитаничка на клуба - Мариела 

Петкова (май 2014 г.). А на откриването през 

април т.г. на самостоятелната изложба на едно от 

Всяка следваща година е все по-успешна. Името 

и стилът на работа на нашия клуб вече са 

разпознаваеми в страната и чужбина, признанието 

и наградите се множат, вече 20 години в 

Търговище интересът към техниката не стихва, 

имаме подкрепата на местната власт и обществеността. 

И това откровено ме радва! 

Създадохме истинско Батик-общество в нашия 

град, думата “батик” се превърна в почти парола 

☺. Бившите ми ученици се пръснаха из страната и 

по света, но нашите разговори и срещи винаги 

започват с темата батик! Има магия във всичко 

това! 

В България има съвсем малко школи за тази 

техника, а търговищенци се гордеят с нашата. И 

Самостоятелна изложба на Димана Стойчева 

най-активните ни деца - Димана Стойчева, дойде и 

културното аташе на посолството на Република 

Индонезия. 

Знаете ли - наскоро чух, че наричат Търговище 

Малката Индонезия. Ами да! Защо пък не?” 

Изложбата на Мариела в храм “Св. Иван Рилски” 

Блоковият материал е подготвен от Лара Димитрова 


32

Талантливите деца на Търговище 

Димана Стойчева 

Димана Стойчева е на 13 г. Участва в клуба от 5 

години. За нея г-жа Георгиева казва: “Изключително 

талантливо дете! С фина чувствителност и 

ясно изразено чувство за справедливост.” Димана 

е носител на множество престижни награди от 

национални и международни конкурси. Тя е 

любознателна, в училище е пълна отличничка. Чете 

много, често пътува с родителите си. Занимава се с 

фотография, много обича природата и особено 

животните, което личи в творбите ѝ - основно 

рисува животни. 

Част от творбите на 

Димана 

33

Клио Хари Глеридис 

Клио Хари Глеридис - на 14 г. И тя като Димана 

е в Клуб “Батик” от 5 години. Славка Георгиева е 

категорична, че Клио е всестранно развита млада 

дама - занимава се с балет, латино танци, театър, 

свири на пиано, много чете, пълна отличничка е. 

Талантливо и любознателно, момичето иска да 

бъде научен работник. Носител е на много 

престижни награди от национални и международни 

конкурси. 

Красивият свят на Клио 

На откриването на изложбата на Мариела Петкова 

Мариела Петкова е на 16 г. и вече осма година 

участва в клуба. Оценката на г-жа Георгиева е: 

“Справя се отлично в училище, работи по различни 

проекти, интересува се от психология, философия, 

древни и далечни култури, религия. Обича поезия, 

чете много и е изключително чувствително 

момиче.” Цели две години, за да подготви своя 

самостоятелна благотворителна изложба, Мариела 

рисува икони в техника батик. Често участва в 

благотворителни начинания, занимава се с 

доброволчество. 

“Света Анна” - автор Мариела Петкова 

34

D&D Project 

Прекрасно произведение с батик 

(снимка интернет) 

35

Клубът в Търговище споделя: 

Магията на батика 


текстилна тъкан; 

восък; 

багрила. 

Точна информация за раждането на батика липсва. Широко 

разпространено е схващането, че това се е случило някъде по 

индонезийските острови преди повече от 2000 години. Има и друга версия, 

според която ранни примери на батик могат да бъдат намерени в страните 

от Близкия и Далечния Изток, както и в Индия. 

Факт е обаче, че тази техника е била изключително популярна на 

островите Ява и Бали през ХIII в. А и самата дума има явански произход: 

производна е на амба ("пиша") и титик (от индонезийски “точка”). 


1.Направете проект върху хартия. 

2. Прехвърлете проекта върху 

тъканта. 

3. Върху всички очертания, както 

и върху участъците, които ще 

бъдат бели, нанесете разтопен 

восък. 

Така обсъждаме проектите 

4. Оцветете с избраните от вас 

текстилни бои. 

5. Положете восък върху цялото 

платно 

6. Боядисайте в тъмен цвят. 

Изсушете добре. 

Нанасяне на восък с четка 

36

7. И идва най-вълнуващият момент, защото едва сега ще видите резултата от свършената от вас работа: 

изгладете платното през вестници, за да отнемете восъка. 

Индонезийски батик (снимка интернет) 

Изработка на батик - остров Ява, 1915 г. (снимка интернет) 

Батик-рисуване на остров Ява (снимка интернет) 

Традиционен “Tjanting” - дървен инструмент, с 

който се полага восъка (снимка интернет) 

Индонезийска жена рисува батик (снимка интернет) 

Батик в Шри Ланка (снимка интернет) 

Батик в Малайзия (снимка интернет) 

Явански батик (снимка интернет)

38

Да рисуваш мечти 

Людмила Стайкова и възпитаници на школа “Вале” 

Когато от фондация “Димитър Бербатов” ми 

казаха, че при тях има доста успели деца, 

занимаващи се с дигитална живопис и графика, ми 

прозвуча… много интересно. Като среднокомпютърно-интелигентен-човек 

се завтекох към 

Чичко Гугъл, за да намеря стройна дефиниция на 

този вид изкуство. Но не би! На български нямаше 

никакво систематизирано определение. Е, 

английският Uncle Google беше много поблагоразположен 

и успя да вдигне нивото ми на 

този вид осведоментост. 

Въпреки липсата на адекватно обяснение в 

интернет пространството, в България има школи, 

които обучават желаещите да се занимават с това 

изкуство. Има и детски школи, като вероятно найдобре 

позиционираната е тази в гр. Хасково. За 

нея, за нейните възпитаници разказва 

ръководителят ѝ Людмила Стайкова: 

“Компютърна школа „Вале” при Образцово 

народно читалище „Заря-1858” - гр. Хасково, е 

основана през 1998 г. С дигитална графика и 

живопис се занимаваме от 2008 г. Кое беше 

началото ли? Ами една покана за участие в конкурс 

в Добрич. Опитахме.. и получихме награда. Това ни 

окуражи. След това участвахме в конкурс и 

изложба във Варна - отидохме там и лично 

получихме наградите си! 

Така идеята ни да се насочим към това ново 

изкуство окончателно се затвърди. А и децата 

проявиха страхотен интерес. В Хасково и досега 

няма друга школа по компютърна графика и 

живопис, освен нашата. 

Да рисуваш с компютър означава да погледнеш 

отвъд и да откриеш смисъла, красотата в нещо 

просто. Да разкъсаш оковите, които ни поставя 

39

Така творим 

сухото и сиво ежедневие и да го оцветиш, да 

последваш сърцето си. Защото в изкуството 

ограничения няма! 

Нали знаете за бялата лястовица на Йордан 

Йовков? За онази надежда, която ви очарова, която 

ви прави щастливи? Е, това се случва с децата, 

когато за първи път се докоснат до дигиталната 

графика и живопис, докато рисуват първата си 

компютърна картина! Започнат да рисуват смело, 

енергично, рисуват смях, танц, аромат, цветя, 

природа, български ценности, рисуват своите 

детски мечти. Да, понякога грешат, но не се 

страхуват - защото за тях рисуването с компютър 

е умение, което непрекъснато усъвършенстват с 

обучение, с труд и с много любов. 

То е част от живота ни и ни помага да се 

опознаем, да достигнем до повече хора по света. 

Компютърната графика и живопис дава по-голяма 

сигурност на децата, защото те не се страхуват, че 

боята може да се разтече или пък листът да се 

скъса. Децата смесват емоции и багри, използат 

техниката и създават своите компютърни рисунки. 

И показват мислите, идеите, чувствате си. Изкуството 

Красота и от мъничета ☺ 

им дава свободата да правят това, което обичат. И 

са истински и откровено щастливи, когато техния 

труд, техните компютърни рисунки са оценени от 

публиката. 

В нашата школа се обучават деца в широк 

възрастов диапазон - от 5 до 18 години. Всички те 

участват в международни и национални конкурси и 

печелят призови места. 

Евродепутатът Мария Габриел ни подкрепи и 

нашите талантливи млади художници от Хасково 

със своите компютърни рисунки успяха да 

впечатлят Европейския парламент. Творбите на 

децата майсторски пресъздават български 

исторически паметници, национални традиции и 

обичаи, символи на европейски градове, мечтите и 

представата на българските деца за обединена 

Европа. На откриването на изложбата в Брюксел 

официални гости бяха председателят на Комисията 

по култура и образование в ЕП Дорис Пак, 

посланикът на Р България в Белгия Веселин 

Вълканов, постоянният представител в ЕС Димитър 

Цанчев, Светлозара Кабакчиева от екипа на 

комисар Кристалина Георгиева. 

Един от многото щастливи моменти и 

за децата, и за г-жа Стайкова 

Колко много наградени! 

40

Вече можем да се похвалим и със студентстипендиант. 

Това е Живко Огнянов, който следва 

специалност "Информационни технологии" в 

УниБИТ (Университет по библиотекознание и 

информационни технологии) - София. Живко е наш 

възпитаник, печелил е награди, стипендиант е на 

ромска фондация и продължава да се занимава с 

дигитална живопис и графика. 

За шеста поредна година компютърна школа 

„Вале” организира и Международен конкурс за 

компютърна рисунка и колаж „Творчество без 

граници”. Подпомагат ни фондация “Еврика" и 

читалище „Заря-1858”. Патрон на конкурса е 

евродепутатът Мария Габриел, която тази година 

награди златните медалисти от големите 

възрастови групи с посещение в Европейски 

парламент през 2016 година.” 

Първият студент-стипендиант 

на школата - Живко Огнянов, с Димитър Бербатов 

В Брюксел, с г-жа Мария Габриел 

Изложбата в ЕП 

Как да направим компютърната рисунка? 

1. Изяснете си идеята, която ще бъде вложена във вашата творба. 

2. Обмислете композиция, пропорции на творбата и фигурата/-те. 

3. Набележете си перспективата и светлосенките. 

4. Създайте скица на творбата. 

5. Изработете всеки детайл в отделен слой. 

6. Сега трябва да пристъпите към полагането на цветовете - чрез четките на Photoshop и 

миксиращата четка. 

7. За да добавите светлосенките на творбата, използвайте и останалите инструменти на 

програмата (Adobe Photoshop). 

8. Накрая съхранете във формат JPEG и отпечатайте творбата на хартия. 

41

Творците от “Вале” 

С г-жа Стайкова 

Бончо Янев 

Бончо Янев е ученик в компютърна школа „Вале” 

от 4 години. Оценката на г-жа Стайкова за него: 

“Бончо с постоянство и усърдие усвоява тайните на 

дигиталната графика и живопис. Рисунките му се 

отличават с индивидуалност, интересни идеи и 

красотата на творбите. 

Бончо е умен, трудолюбив и амбициозен ученик, 

готов винаги да помогне на съучениците си. 

Активно участва в организираните от школата 

изложби, носител е на призови награди от 

национални и международни конкурси. 

Той е сред успелите деца на България на 

фондация “Димитър Бербатов”. 

“Поглед” - творба на Бончо 

Картини на талантливото дете 

42

Малката Вяра с поредното признание 

Вяра Казакова 

У Вяра има един впечатляващ търсачески дух, 

който ѝ помага да работи активно и да се откроява 

с логична мисъл и нови умения. Тя също е носител 

на призови награди от международни и национални 

конкурси. И е сред номинираните деца на фондация 

“Димитър Бербатов”. 

Вяра Казакова посещава школата от 5 години. За 

нея Людмила Стайкова споделя: “Вяра е силно 

мотивирана и амбицирана да усвоява дигиталната 

живопис и графика и аз се гордея с това дете. 

Младата дама е много талантлива, има собствен 

стил, с който се откроява, проявява невероятно 

чувство за отговорност към всяка възложена ѝ 

задача. В работата си Вяра винаги търси 

провокацията и индивидуалността и обича да 

експериментира. Докосването до изкуството ѝ дава 

един по-красив поглед на заобикалящия ни свят. 

“Хасково - Камбанарията” - картина на Вяра Казакова 

На изложба 

Творби на Вяра 

43

Елена Маринова 

“Монументът Пресвета Богородица - 

Хасково” - творба на Елена 

Елена Маринова вече осма година е възпитаник 

на школа “Вале”. Оценката на г-жа Стайкова: 

“Умната, амбициозна и много талантлива Елена 

винаги търси провокацията в творбите си. И това 

прави работите ѝ разпознаваеми, със собствен 

стил. 

Тя рисува един по-красив и позитивен свят - 

така, както го вижда през собствените си очи. 

Участва в изложбите, които нашата школа 

организира. Творбите ѝ предизвикат интереса на 

публиката. С наградите, които получава от 

международни и национални конкурси, Елена 

Маринова популяризира дигиталната живопис и 

графика и прославя името на родното си Хасково, 

на читалище „Заря-1858” и на компютърна школа 

„Вале”. 

Финалист за 2013 г. в проекта „Успелите деца 

на България” на фондация „Димитър Бербатов” в 

категория “Изкуства” (ІХ-ХІІ клас), стипендиант на 

фондация “Комунитас” - проект “1000 стипендии”. 

Блоковият материал е подготвен от Мира Николова 


Елена Маринова и Димитър Бербатов 

Елена и Бончо 

44

D&D Project 

Борислав 

Димитров 

45

Българка 

Автор: Борислав Димитров 

Борислав Димитров е възпитаник на МГ „Д-р Петър Берон” - Варна. Той 

е в 8-ми клас, а с дигитална графика, живопис и рисуване се занимава от 6 

години - когато е бил второкласник. Класната му ръководителка от 

основното училище - г-жа Теодора Момчева, запалва малкото момче по 

компютърните рисунки. От тогава до сега Борислав е спечелил много 

награди и няколко поредни години е сред номинираните деца на фондация 

„Димитър Бербатов”. 

За създаването на своите компютърни творби използва: програма Microsoft 

Paint и Graphic Tablet. 


1. Задайте размера на рисунката. 

Поместете основното лице - в 

този случай в центъра на 

рисунката. Не забравяйте да 

записвате всяка нанесена от вас 

промяна. 

1 

4 

2. Изобразете и другото тяло - 

това на коня. 

4. Нанесете фона отзад. 

2 

3. Оцветете двете фигури. 

5 

5. Ако е необходимо - нанесете 

последни корекции. 

3 

46

D&D Project 

Анита Ковачева 

47

Лазарка 

Автор: Анита Ковачева 


стъклена бутилка; 

филцова прежда; 

дървена лъжица; 

хартиени розички за 

декорация; 

малко парче филц; 

сухо лепило; 

маркер; 

бои. 

Анита е на 13 години и учи в Първа частна математическа гимназия 

(София). 

Обича да рисува и твори различни забавни неща с ръцете си. В 

произведенията си винаги влага елемент на закачка и намигване. 

С рисунките и приложни си проекти е участвала в много национални и 

международни конкурси, от които има десетки отличия и награди. Анита е 

сред номинираните млади таланти на фондация „Димитър Бербатов”. 

С проекта, който ви представяме, момичето печели поощрителна награда 

в конкурса “Лазарка мома гиздава”, организиран от Национален дворец на 

децата. Идеята за Лазарката е вдъхновена от прекрасните кукли на Арткъща 

“Куклите”. 


1. Върху малка част от долния 

край на бутилката намажете 

лепило и върху него плътно 

омотайте преждата - без да 

припокривате. Притиснете, за да 

залепне добре. Продължете по 

същия начин до горния край на 

бутилката, като редувате различни 

цветове прежда. 

2. От прежда оформете коса за 

лазарката. Прикрепете с лепило 

или силикон косата към дървената 

лъжица. 

3. Идва ред да нарисувате лицето. 

Добре би било да пробвате 

предварително маркера на гърба 

на лъжицата, защото някои 

маркери се разливат по 

повърхността и контурите стават 

размазани. 

4. В бутилката пъхнете лъжицата 

и плътно я прикрепете (ако е 

необходимо, уплътнете с хартия). 

Мястото, където лъжицата и 

бутилката се съединяват, 

декорирайте с прежда или 

панделка. 

5. Сплетете венец от хартиени 

розички и го прикрепете на 

главата на куклата. 

6. От парче филц направете 

престилката. Декорирайте я с 

прежда или други подходущи 

материали. Завържете я на 

“кръста” на лазарката. 

48

Анита Ковачева 

Ангелът на Ани 

Одухотвореното лице на лазарката 

Котка от филц, изработена от момичето 

Последният 

проект на Анита 

49

За още по-добри 

резултати 

Препоръчваме Plasmolifting да се комбинира с Тредлифтинг с PDO 

мезоконци и Фейслифтинг с PDO лифтингови конци. Това са уникални 

техники за инжектиране на нишки от абсолютно безопасен 

саморазграждащ се материал, който позволява да се моделират тъкани 

във всички направления (вкл. и в недостъпни за други технологии 

участъци на лицето и тялото). 

Как действа този нов естетичен метод за уплътнение, укрепване и 

повдигане на отпуснатите тъкани? Мезоконците са система от игла с 

поставена в нея тънка монофиламентна нишка. Когато иглата се извади, 

конецът се отделя и остава имплантиран подкожно. 

Тази процедура има моментален стягащ и лифтинг ефект - кожата се 

ревитализира, придобива младежки вид, подобравя тонуса и блясъка си. 

Конецът се резорбира напълно за около 180-240 дни, като ефектът на 

биоревитализация продължава за повече от две години. 

За нас е важно да знаете, че ние: 

- прилагаме сертифицирани продукти; 

- сме отлично подготвени; 

- правим най-адекватния подбор за Вас. 

За повече информация на тел. 0896 736 988, 0895 639 696 

или на адрес: гр. Пловдив, бул. ”Васил Априлов" № 29

Съвети 

Как да работим с акрилни медиуми 

Творбата ви може да претърпи пълна 

трансформация, когато използвате различни 

медиуми. Те (медиумите) могат да добавят фактура, 

да забавят съхненето на акрилните бои, да 

подобряват излъчването на цветовете, да 

спестяват боя, тъй като увеличават обема на боите. 

И с различните получени ефекти винаги ще бъдете 

уникални. 

Всяка фирма, производител на акрилни бои, 

произвежда и медиуми за тях. Акрилният медиум 

съдържа същата смола като акрилните бои от 

дадена серия - затова и производителите винаги 

препоръчват да се използват заедно. Голяма част 

от фирмите обаче, с цел улеснение на крайния 

клиент, правят помощните си материали 

универсални, т.е. съвместими за работа с други 

марки. 

Има различни видове медиуми: 

а) по отношение на консистенцията им са: 

течни, гелове и пасти; 

б) по отношение на ефекта, който създават, 

биват: 

- при течните: мат, гланц, сатен, глазури, 

тинъри за разреждане, ретардери за забавяне на 

съхненето и др.; 

51

- при геловете: мат, гланц, сатен, ефекти на 

вода, супер хеви гелове (които създават обемен 3D 

ефект); 

- при пастите: финозърнести, едрозърнести, 

имитации на пясък, камък, земя, трева, керамика и 

други. 

Запазете цветовете 

Предлагаме ви три съвета от Winsor & Newton 

за работа с акрилните медиуми на фирмата. 

Разбира се, тези съвети са приложими и с 

аналогични продукти на други фирмипроизводители. 

Опитайте да гланцирате, за 

да промените цветовете 

Когато сте нарисували нещо, отгоре може да му 

добавите един слой гланцов гел медиум. Така ще 

уеднаквите цветовете. Това важи и за декорации, 

направени с декупажна техника. Гел медиумът, 

нанесен директно върху хартия или салфетка, 

отваря цветовете, избистря изображението, 

защитава и придава дълбочина. 

Може да използвате гел медиума по време на 

целия рисувателен процес - ще постигнете 

деликатност на цветовете и дълбочина. Пробвайте 

да прибавите капка вода към професионалния 

акрилен глос гел медиум и ще видите как с едно 

нанасяне ще постигнете гланцов ефект и дълбочина 

на цвета. 

Използвани правилно, медиумите запазват 

стабилността и жизненността на цветовете на 

творбите ви с години. 

Ако обаче прибавите много вода или много 

медиум, разредената акрилна боя губи част от 

акрилния си свързвател, оттам и устойчивостта си. 

Пигментът в боята намалява и настъпва промяна в 

цвета (изсветляване). 

За постигане на добър резултат използвайте 

медиумите според техните характеристики. Ако 

искате да разредите боята, без да изгубите 

стабилността ѝ и без да се промени цвета ѝ, 

използвайте медиуми за втечняване на акрилни бои 

- на капки директно върху палитрата, като следите 

разреждането. 

52

Забавлявайте се с текстурните медиуми (пасти) 

Когато се опитвате да хванете есенцията на 

скалистия бряг или просто искате да добавите още 

един слой боя за внушителност, използвайте 

текстурните медиуми. 

Например Galeria Glass Beads Texture Gel 

съдържа малки сферични стъклени мъниста и може 

да създаде ефект на бижу. 

Иридисцентният медиум (Galeria Iridescent Medium) 

пък придава искрящ, металик гланц на 

работата ви. Естественият му цвят е сребрист - с 

фини металикови частици, които, в зависимост от 

светлината, отблясват различно. Можете да го 

използвате самостоятелно, можете и да го 

смесвате с различни акрилни бои. При смесването 

оригиналният цвят на боята се променя в уникален 

металиков цвят. 

С любезното съдействие на фирма Winsor & Newton - производител на 

акрилни, маслени, темперни, акварелни бои, помощни материали и пособия. 

Снимки: Winsor & Newton 

Предимствата на медиумите 

1. Независимо, че акрилните бои могат да се разреждат с 

вода, използването на медиуми повишава и прилепването 

(адхезията) им към повърхностите, и интензитета им. 

2. Акрилните медиуми се препоръчат за разреждане на 

боите и увеличаване на техния обем - без да се загубва 

целостта на покритието и тяхната перманентност и сияйност. 

3. Те подобряват гъвкавостта на акрилните бои (предпазват 

от напукване). 

4. Заличават следите от четката. 

5. Могат да служат като прозрачно лепило, в което да вграждате истински пясък, дървени 

стърготини или други материали - за да създавате колажи, многослойна живопис или различни ефекти 

върху творбата си. 

53

Полезно 

Mixed Media - внимателно с 

миксването 

не тип “художникът е искал да каже…”. Така 

съветват авторитетните имена в областта, като 

Наталия Жукова например. 

Знаете ли, че всъщност техниката датира още от 

1912 година? Нейни основоположници са Пабло 

Пикасо и Жорж Брак. През 1908 г. двамата заедно 

разработват кубизма, на чиято база стъпва mixed 

media. 

Творба на Пабло Пикасо - 1913 г. 

Техниката Mixed Media стана изключително 

популярна в деко- и крафт средите през 

последните година-две. На пръв поглед изглежда 

лесна, защото сякаш можеш да сложиш всичко 

(или повече от всичко) върху платното. Ама 

наистина всичко! То релефи, то шаблони, то 

кракъли, то медиуми, то… какво ли не. Ако пък 

вземете да сложите и някоя и друга картинка, 

направо ще сътворите един завършен микс-медияшедьовър! 

Век по-късно френската компания Pébéo 

създаде своята програма „Смесена техника” или Pebeo 

Mixed Media, в която обичайните материали за 

изобразително изкуство и бои за хоби и крафт се 

смесват с акрилни медиуми и епоксидни смоли. 

Получените различни ефекти – на желязо, пчелна 

пита, огледало, стъклена паста, релеф и др., 

вдъхновяват професионални художници, крафтъри, 

аматьори, хобисти да търсят нови и неочаквани 

арт-усещания. 

Да, ама не! Защото тази техника не е онзи тюрлю 

гювеч от боички и материали, който битува в 

мислите на много… творци. Не е и онзи сбирщайн, 

който практикуват част от същите тези много… 

творци - сбирщайн от всякакви подръчни и/или 

остатъчни материали. Творбите, изработени с 

Mixed Media, трябва да са хармонични - и в 

композиционно, и в цветово отношение. В тях 

трябва да има логика, при това - отявлена логика, а 

Творба на SIFA Decoupage - 2015 г. 

54

Пожар 



каширано или опънато 

платно на подрамка 10/10 см; 

четка ветрило; 

капкомер; 

дървена клечка; 

боя Fantasy Prisme vermilion 

(ref.166012); 

боя за керамика Ceramic 

yellow-orange (ref.025022); 

боя за стъкло Vitrail purple 

(053026). 

1. С дървената клечка 

разбъркайте добре боята Fantasy 

Prisme. С капкомера нанесете 

щедро в средата на платното. 

2. Докато боята Fantasy Prisme 

още не е изсъхнала, около нея 

нанесете с четката ветрило боята 

за керамика. 

1 

2 

3. Докато боите не са изсъхнали, с 

четката ветрило разнесете боята за 

стъкло върху боята за керамика и 

боята Fantasy Prisme. Оставете да 

изсъхне минимум 12 часа. 

3 

55

Цвете оранж 


каширано или опънато 

платно на подрамка 18/13 см; 

шпатула; 

четка ветрило; 

прозрачен акрилен гел 

медиум гланц (ref. 524170); 


структурна паста ефект “Черен 

пясък”; 

ограничител за стъкло Copper 

(ref 482000); 

бои за стъкло Vitrail: Lemon 

(ref 050023) и Orange (ref. 

050016); 

прозрачен медиум за стъкло 

Lightening medium (ref. 

051000). 

1. Върху платното нанесете с 

шпатулата прозрачния акрилен гел 

медиум. Изчакайте да изсъхне 

минимум 3 часа. Не се притеснявайте 

- след като изсъхне, той 

става напълно прозрачен. 

2. На 4 места върху платното 

нанесете от структурната паста с 

ефект “Черен пясък”. Нанасяйте 

директно от тубата, по показания 

начин. 

1 

2 

56

3. Дръжте 

5. Смесете 

платното 

жълтата боя 

хоризонтално и 

за стъкло с 

леко 

прозрачния 

притиснете с 

медиум за 

шпатулата 

стъкло в 

положената 

пропорция 

3 

структурна 

паста. Така ще 

50/50. С 

четката 

5 

получите равни и кръгли форми. 

ветрило 

щедро нанесете по половината от повърхността на 

платното. 

4. С ограничителя 

за 

стъкло 

очертайте 

листенцата и 

стъблата на 

цветята, 

които ще 

правите. 

Оставете да 

изсъхне минимум 1 час. 

4 

изсъхне минимум 10 часа. 

6 

6. По 

останалата 

част от платното 

по 

същия начин 

нанесете 

оранжевата 

боя за 

стъкло. 

Оставете да 

Материалът е подготвен с любезното съдействие на фирма Pébéo 

Снимки: Pébéo 

57

58

Виетнам - между 

възхищението и гнева 

Отдавна исках да представя Виетнам. Да представя тази държава цветно, културно и ограмотително - 

такава, каквато е. 

Е, въпреки настойчивостта ми, не успях да открия там някой, който да се занимава с декупаж ☺. Но пък 

открих толкова красиви неща за тази далечна страна, че трудно се откъснах от дългото-нещосъбирателство-на-тема-Виетнам. 

Сблъсках се с интересни факти, сблъсках се (при това абсолютно челно) с 

богатството на една изстрадана история и една мистична култура. Ето резултатът от моите сблъсъци - 

систематизиран, моля: 

1. Да се потопиш (или само да се докоснеш) в хилядолетията история на Виетнам е истинска приказка! 

Всеки досег може да се охарактеризира с две думи: красота и богатство. 

2. Обаче! В България, на български, почти няма адекватни материали, които адекватно да представят 

колоритността на виетнамските култура, традиции, история. За последните четири години има три пространни 

публикации, едната от които е под формата на самостоятелно (книжно) списание. Всичките (три!) са със 

съдействието на посолството на СР Виетнам в България. Такова презентиране - на страна с 90-милионно 

население, на държава с бърз и качествен икономически растеж, е повече от скромно и минималистично (но 

не в добрия смисъл на думата). 

3. Та на база 1 и 2 на помощ ми се възправиха всякакви източници на английски и руски език. Сигурно 

щяха да си ми много полезни и виетнамските интернет извори, но този език (виетнамският) не е най-силната 

ми страна ☺. И настана истинско културно приключение и забавление в посочените по-горе източници. Като 

отново постоянно се налагаха две основни думи - красота и богатство. 

4. Тук стигаме до стигмата, която битува в голяма част от българското обществено съзнание. За да 

тествам хипотезата си, проведох анкета. Резултатите не са приятни. Защото се потвърди първоначалното ми 

мнение, че голяма част от нас, българите, са подвластни на стара градска легенда - че в онези, 

социалистическите години, когато тук работеха и живееха хиляди виетнамци, популацията на бездомни кучета 

рязко е намаляла. Сливенчани дори твърдяха, че тогава и бездомните котки били изчезнали… Значи какво се 

оказа? Че първата асоциация у част от сънародниците ни, когато чуят “Виетнам”, е куче под формата на 

ядене… За справка: само в определени северни райони на далечната страна, по определени поводи, се 

консумират нашите четириноги приятели. И пак за справка: яденето на куче като особен деликатес е основно 

китайски прерогатив и датира още от времето на Конфуций (роден през 551 г. пр.н.е.). 

Мога да продължа, но предпочитам да обобщя: за месеците, през които се ровех, изучавах и пишех на тема 

“Виетнам”, у мене трайно се бяха настанили две основни чувства. Първото е на огромно възхищение - към 

културата, историята, самобитността, уникално красивата природа на тази цветна, интересна и завладяваща 

страна. Гледах в унес снимки на бродирани картини, на лакова живопис, на инкрустации със седеф… И си 

мислех колко очи са се взирали, колко пръстчета са пипали нежно и полека, за да бъдат създадени тези 

творби - с фин усет, с много любов и с още повече търпение. 

Второто ми чувство обаче беше коренно противоположно - на гняв! Гняв, че дори малка частица от цялото 

това богатство е непозната за България! И за да не изреждам поименно кому бях и продължавам да съм 

гневна, Ви оставям Вие да се докоснете до Виетнам. Сигурна съм, че ще се възхитите. Само дано след това да 

не сте гневни като мене… 

60

Далечни, но близки 

Чели ли сте интервюта с посланици? Скучно, та скучно, 

нали? Е, така е - дипломатически език, който не казва 

почти нищо (човешко); протокол, който трябва да се 

спазва; стандартни и консервативно заучени фрази, 

които обясняват колко много е направено на държавно 

ниво… 

Н.Пр. г-н Ле Дък Лиу - извънреден и пълномощен посланик 

на Социалистическа република Виетнам в Република България 

И когато тръгвах да взема това дълго, дълго отлагано 

интервю с Н.Пр. Посланика на СР Виетнам в Р България 

- г-н Ле Дък Лиу, се зарекох пред себе си: ще направя всичко възможно разговорът ни да е човешки, 

естествен, нормален. Въпреки предварително изпратените въпроси, защото това мноооого го мразя ☺ В такъв 

формат получавам отговорите на някой си секретар в посолството, а не на посланика ☺. Е, май по-скоро успях… 

Ваше Превъзходителство, в края на мандата Ви бих искала да Ви попитам: ако имахте още време, още 

възможности, какво бихте направили за популяризиране на изключително богатата виетнамска култура? 

Защото, когато например се ровех за повече информация за Вашия уникален воден театър, аз мислено търсех 

мястото в София, което би било подходящо за автентично представление на куклите, на декорите, на цялата 

водна приказка. 

Аз Ви благодаря, защото съм приятно изненадан от факта, че проявявате интерес към дипломатическата 

култура. Защото фактически и практически Вие се занимавате с дипломатическата икономика и там сте 

специалист. Знаете ли кои са петте основни лоста на дипломацията на която и да било държава? Това са: 

дипломацията в сферата на политиката, на икономиката, на културата, дипломацията в областта на 

парламентаризма и последният лост е народната дипломация. 

Виетнамската култура извира от духа на виетнамския 

народ, от стремежа му към национално 

освобождение, от стоическата борба, която през 

хилядите години е водил за отвоюването на 

собствената си независимост. Това е една богата 

култура, породена от народния ни дух, постижение 

от хиляди години труд, креативност и стоическа 

борба за изграждане и запазване на държавата и 

общността на виетнамските етноси. В нея са 

заложени всички елементи на борбата на народа 

ни. Тя извира от виетнамската душа, жизненост и 

енергия и озарява славната ни история. 

Г-н Ле Дък Лиу на годишната конференция на 

виетнамския бизнес в Европа - август ‘2015 

61

Но нашата култура е резултат и на обмена със 

световните цивилизации, на отношенията с другите 

култури по света, включително и с българската. И 

това е много важно, за да бъде културният обмен 

пълноценен. 

През тази година се навършиха 65 години от 

установяването на дипломатически отношения 

между СР Виетнам и Р България. Какви са 

измеренията на тези дългогодишни отношения? 

А в петата част - народната дипломация? 

Аз сега започвам да говоря за нея (смее се). 

През тези 65 години Виетнам и виетнамският народ 

научиха много за българската култура. Хората от 

моето поколение израснахме с образите на Деянов 

и Попов и никога няма да забравим българския 

филм “На всеки километър”. 

Нашите две страни установиха дипломатически 

отношения през м. феруари 1950 г. За тези 65 

години постигнахме много. Но най-значимото, 

според мене, постижение са онези над 35 000 

виетнамски граждани, които се обучаваха, специализираха, 

занимаваха се с изследователска 

дейност, работеха в България. И българското 

правителство, и българският народ се отнасяха към 

тях с внимание, с желанието да им помогнат, 

обгрижваха ги - за да могат те спокойно да 

работят, да учат, да живеят. След което да се 

завърнат и да бъдат полезни на Виетнам. 

Майор Деянов преди… 

… и Стефан Данаилов сега 

С министър Ангелкова 

От друга страна Вашата култура е добре позната 

в нашата страна. Давам Ви пример: в делегацията 

по време на официалното посещение на Вашия 

президент г-н Росен Плевнелиев у нас (през 2013 

г. - бел.авт.) участваше и ансамбъл „Мистерията на 

българските гласове“. Този женски вокален 

ансамбъл имаше два конерта - в Ханой и в Хо Ши 

Мин. Знаете ли, че и двете зали бяха препълнени? 

Днешното ни поколение пък си има други герои 

- всички наши медии, телевизията най-вече, 

излъчват предавания, които идват от България 

(напр. The Voice и Dancing Stars). Така че ние 

танцуваме по модела, по който ни учат Вашите 

танцьори. 

За добро или за лошо… Защото монетата винаги 

има две страни. 

Всичко има две страни! Както има добро, така 

има и лошо, което е обратната страна на доброто. 

62

Да, но между бялото и черното винаги има 

мноооооого цветове, нали? 

Напълно съм съгласен! Но трябва да се 

фокусираме върху положителните примери. 

Вижте, Ваше Превъзходителство, аз съм от 

онази порода безмерни оптимисти, които, като 

влезнат в гробище, виждат само плюсове ☺. 

върнем на онези над 35 000 виетнамски граждани, 

за които Ви споменах - учили, живели и работили 

във Вашата страна. Зная, че много българи говорят 

виетнамски език, обичат виетнамската кухня, 

обичат да пеят виетнамски песни. Това също е 

обмен между нашите две страни. 

А има ли общи черти между традиционните 

виетнамски и традиционните български занаяти? 

Това, което казвате, звучи абстрактно. Макар 

че… знаете ли какво казват у нас възрастните хора, 

когато погребват някого? Ако починалият е на 60- 

70 години, казват, че той ще живее още много над 

100 години. 

О, да! Ние имаме прекрасна дърворезба, Вие - 

също. Ние имаме красиви бродерии, Вие също. 

Когато бях в музея на Тодор Живков в гр. Правец, 

видях тъкачен стан - т.е. това е традиционен 

занаят и за двата народа. 

Така е, защото духът е безсмъртен. 

Да, затова човек не трябва да се страхува от 

смъртта. И аз съм убеден, че имаме много близки 

черти - между България и Виетнам, между Вас и 

мене. 

Да, ние всички сме хора! По стечение на 

обстоятелствата Вие сте се родили във Виетнам, а 

аз - в България. Пак по стечение на обстоятелствата 

Вие днес сте посланик. Но първо сме 

хора! 

Да, при Вас един от традиционните занаяти е 

тъкането на рогозки. При нас също са тъкали 

рогозки. 

Така е. Ювелирството, бубарството също са 

характерни и за Вас, и за нас. Така че сама 

виждате колко общи черти имаме. 

Това е последният Ви мандат като дипломат. 

Преди година ми бяхте казали, че сте имали 

възможност за избор и сте предпочели България. 

Защо? 

Между нас няма граница! Има много смесени 

бракове - доста хора от тукашната виетнамска 

общност са женени или омъжени за българки/ 

българи… Затова Ви казвам, че нашият народ много 

добре разбира българската култура. Нека да се 

За този ми последен мандат можех да избирам 

измежду Израел, Турция, Румъния, България и 

Южна Африка. Избрах Вашата страна по няколко 

причини. През дългите години на дипломатическата 

ми кариера съм бил къде ли не по света, 

Приветствие на Н.Пр. г-н Ле Дук Лиу по случай 

виетнамската Нова година 

На прием в посолството на СР Виетнам 

63

посещавал съм много страни. Бил съм посланик в 

Камбоджа, в Лаос, в Индонезия, в Япония. Но 

никога не бях идвал в Европа. Това беше и първата 

причина да избера България. Втората причина 

беше, че исках да се запозная с майор Деянов 

(екранният образ на Стефан Данаилов от филма “На 

всеки километър” - бел.авт.). И третата причина е, 

че България граничи с Румъния и Турция, където 

също можех да стана посланик. 

Предишният ми мандат беше в Осака, Япония и 

беше много успешен. Исках и този ми мандат, тук, 

във Вашата страна, да е много успешен. И това се 

случи! Чувствително се увеличи стокообменът 

между нашите две страни, Вашият президент беше 

на посещение във Виетнам преди две години, 

миналата година премиерът Орешарски също 

имаше визита. През май т.г. г-н Нгуен Тан Зунг, 

министър-председател на Социалистическа Република 

Виетнам, заедно с голяма делегация, беше 

на посещение в България. Подписаха се много 

спогодби, включително и в областта на културата. 

А успяхте ли да се срещнете с майор Деянов? 

Все пак неговият екранен образ е бил втората 

причина, за да изберете България за Вашия 

последен посланически мандат? 

Знаете ли, видях го от разстояние… Много се 

различава от това, което съм запомнил като образ… 

Но неговите наследници, неговите последователи 

са прекрасни! С тях, с Вас, всички ние, можем и ще 

направим много и добри неща за нашите две 

страни. Убеден съм в това! Както съм убеден и че 

отново ще бъда в България, но вече не в 

качеството си на дипломат. 

Визитна картичка: 

Зодия: Кон; 

Обича: хобитата си - да играе голф, тенис, 

бадминтон; 

Не обича: неискреността и лицемерието; 

Любима фраза: Всяка една работа трябва да се 

свърши много добре! 

"Когато пиеш вода, помни за извора” 

Виетнамците са благодарен народ и много добре 

знаят значението на тази тяхна поговорка: 

- Над 2500 виетнамски висшисти и аспиранти са 

получили български дипломи. 

- Никъде другаде по света българските 

възпитаници не са достигнали такива висоти в 

държавната йерархия, както е в днешен 

Виетнам. В България са завършили: вицепрезидентката 

проф. д-р Нгуен Тхи Зоан, 

председателят на Националното събрание г-н 

Нгуен Шин Хунг, първият вицепремиер д-р 

Нгуен Шин Хунг, министърът на морската 

продукция Та Куанг Нгок, заместник-министри 

на земеде-лието, културата, туризма, 

университетски ректори, генерални директори, 

прочути актьори и творци. 

Церемония по валидизиране на пощенска карта 

Едно интервю на Любомира Бончева с Н.Пр. г-н Ле Дък 

Лиу - извънреден и пълномощен посланик на 

Социалистическа република Виетнам в Република 

България 

Снимки: личен архив и интернет 

64

Език и религия: 

15 факти 

Няколко от големите световни религии и философии са оформили духовно-религиозния живот на виетнамския 

народ. Езикът му пък има много дълга история. 

1. Официалният национален език на Виетнам 

е виетнамски (Tiếng Việt, [тjенг вjет]), въпреки че 

различните райони на страната имат своите 

диалекти. Съществуват десетки различни езици, на 

които говорят различните етнически малцинства. 

2. Във виетнамския език има 6 тона. Той е 

един изключително музикален, богат и поетичен 

език. И както ни казаха: “Ако можете да пеете 

добре и имате добра музикална култура, много 

бързо ще усвоите езика ☺.” 

65

3. През II век пр.н.е. държавите Ау Лак и Нам 

Виет (така се е наричал Виетнам по това време) 

били завоювани от Китайската империя. За времето 

на хилядагодишното господство на китайските 

феодали писмеността "Чъ Хан - Chữ Hán" се е 

използвала в официалните административни 

документи и е била инструмент в управлението на 

страната. 

5. Западните католически мисионери 

въвеждат латинската писменост през XVII век. Тя 

получава названието "Куок Нгъ - Quốc ngữ” и в 

началото на XX век става единна общонационална 

писменост. Днес се нарича "Tiếng Việt”. 

4. През VIII век се формирала местна 

национална писменост - "Чъ Ном - Chữ Nôm". Тя 

също е била на база на китайския йероглиф. 

6. Най-използваните езици във Виетнам са: 

виетнамски, китайски (кантонски и мандарински), 

английски, френски и руски. 

66

7. Древните виетнамци вярвали, че всяка 

вещ, всеки предмет имат душа. И затова почитали 

много богове: Слънцето, Луната, Земята, Реката, 

Морето, Дъжда и пр. 

9. Във всеки дом, във всяко магазинче или 

ресторантче винаги има олтар, пред който са 

поставени дарове и свещи. Така виетнамците 

отдават почит към духовете - пазители на мястото. 

8. Виетнамците свято вярват, че никой от 

предците не умира истински - те само се пренасят 

в безплътен паралелен свят. А духовете им 

продължават да са край нас. 

10. Споменатите по-горе традиции тясно са 

се преплели с влиянието на будизма - найразпространената 

религия във Виетнам. Активно 

практикуващите будисти са около 10 милиона, а в 

страната има над 17 000 будистки пагоди. 

67

11. Следва католицизмът, който днес се 

изповядва от около 6 млн. виетнамци, за които се 

грижат 26 епархии и 6270 католически църкви. 

13. Каодаизмът почита и Буда, и Иисус, и 

Конфуций, и основателя на даоизма Лао Дзъ. 

Почита също и хуманисти като Виктор Юго и Лев 

Толстой. Проповядва единението на всички религии 

и човешки същества. 

12. Третата по влияние религия е каодаизмът 

- специфичен виетнамски култ. Основан е през 

1926 г. от Нго Ван Тиеу - държавен служител на 

остров Фу Куок. На г-н Тиеу му се явил 

богочовекът с едно око Као Дай. Днес това учение 

се изповядва от 2,4 млн. виетнамци. Има над 100 

култови места и близо 31 700 сановници. 

14. През 1939 г. като своеобразен микс от 

конфуцианство, будизъм и характерния виетнамски 

култ към предците възниква специфичното 

виетнамско вярване Хоа Хао. Проповядва единение 

и съгласие, разпространено е в Югозападен 

Виетнам сред 1,3 млн. вярващи. 

68

15. В страната има 1,3 млн. протестанти, 

както и около 72 000 мюсюлмани. 

Снимки: интернет 

69

Етикет и суеверия: 

19 полезности 

Ако сте решили да посетите невероятния Виетнам, може би ще се сблъскате с някои суеверия - съхранени 

от време оно, когато религията е била достатъчно силна. Така или иначе е добре да познавате и етикета, и 

суеверията в тази страна, в която хората обичайно са гостоприемни и доброжелателни. 

1. Много от жителите в градовете предпочитат 

ръкостискането, макар че често жените го 

избягват. Старият обичай за приветстване - с 

молитвен жест на ръцете (пред гърдите) и с лек 

поклон, се използва само в официални случаи. 

2. Виетнамците придават голямо значение 

на имената. При запознанство не бързат да ги 

съобщят и предпочитат обръщенията “господин” 

или “госпожа”. А на обществени места към децата 

си се обръщат с Първи, Втори и т.н. - по реда на 

раждане на малчуганите. 

4. Когато разговаряте, не се приближавайте 

твърде много към виетнамския си събеседник. 

5. Във Виетнам докосването на някого по 

главата или по рамото се смята за обида или 

агресия. 

3. Виетнамските имена се състоят от 

фамилно, бащино и лично име - в този порядък. 

Когато се обръщате към някого по име, използвайте 

само последното, т.е. личното, като към 

него задължително добавите “господин” или 

“госпожа”. 

70

6. При разговор виетнамците не гледат 

събеседника си в очите. С избягването на погледа 

те показват уважението и респекта си, особено към 

тези, които имат по-висок ранг и социален статус. 

7. Хората във Виетнам почти винаги се 

усмихват. Но това не винаги означава, че им е 

весело - може да не те разбират, може да не те 

признават, а може и да скърбят за нещо. 

трябва да направи или какво точно очакваш от него 

е признак на нетактичност и неуважение. 

11. Както в повечето страни от Източна Азия, 

така и във Виетнам никога няма да ви отговорят с 

категорично “не”. Ще използват различни уклончиви 

формулировки - понякога толкова витиевати, 

че трудно ще разберете отказа. 

8. Виетнамците говорят тихо. Те не одобряват 

шумните разговори на европейците, макар че 

никога няма да ви го покажат. 

9. Когато искат нещо от вас и/или имат 

някаква цел, виетнамците започват отдалеко. И 

така разговорът може да продължи с часове, но 

поне мъничко ще се конкретизира. 

10. В тази страна прямотата не е на почит: да 

кажеш на събеседника си - виетнамец, какво 

12. В ресторанта не е прието сметката да се 

дели - плаща този, чийто статус е по-висок. 

13. Не е вежливо да махате някому с ръка или 

пък да сочите с пръст. 

71

14. Ако влизате в будистки храм, оставете 

обувките си навън. Свещените паметници се 

обхождат по посока на часовниковата стрелка и 

когато излизате от храма, трябва да сте с лице към 

тях. 

15. На входните врати често висят огледала, 

обърнати към улицата. Смята се, че така домът ще 

бъде защитен от дракони, които, като видят 

отражението си, няма да посмеят да влезнат. 

17. Във Виетнам никога не поставяйте на 

масата само един прибор за хранене - задължително 

два, дори и да сте сам-самички на 

трапезата. 

18. Смята се, че не е на късмет, ако сутринта 

първо видите жена, а не мъж. 

19. За лоша поличба се счита, ако дадете 

само един подарък на булката. Младоженецът 

винаги дарява на възлюблената си два предмета, 

дори и единият от тях да не е много скъп. 

16. За табу се счита: да се хвалят новородените; 

двама (или повече) човека да ползват 

една и съща клечка за зъби; с вашите клечки за 

храна да докосвате клечките на друг човек; да 

поставяте клечките си за храна в яденето; да 

ползвате хавлиените кърпи на роднини; да 

обръщате наобратно музикалните инструменти. 


72

11 факти: 

Теу и водната магия 

Най-древният жанр на виетнамското изкуство е водният куклен театър. Той е автентичен, изключително 

популярен и не може да се види никъде другаде по света. Ето и любопитни факти за него: 

1. Водният куклен театър се появява през XI 

век, по време на управлението на династията Ли. 

Възниква в селата по делтата на р. Хонгха 

(Червената река) като развлечение за селяните по 

време на дъждовния период. 

2. За сцена тогава са служели оризовите 

поля или малки езерца, а бостанските плашила 

играели ролята на кукли-марионетки. Разбира се, 

основната тема на спектаклите е била и 

продължава да бъде селският бит. 

73

3. Герои на спектаклите са: огнедишащи 

гигантски дракони, еднорози, феникси и наймъдрата 

златна костенурка. Всеки образ е 

смислово натоварен: драконът символизира 

мъдрост, костенурката - дълголетие, еднорогът 

олицетворява физическата и умствената сила, а 

фениксът носи жизнената енергия. 

5. Кукленият воден театър много бързо 

станал популярен във Виетнам. Цели села се 

съревновавали - кой ще направи по-майсторско 

представление. Селяните започнали да шият 

шарени костюми на куклите, да измислят нови и 

нови трикове, научили се да създават вълнички по 

водната повърхност и дори да правят димни ефекти 

(във водата). 

4. Главният герой е куклата-момче Теу. Вече 

1000 години Теу излиза на сцената, “облечен” 

само с една червена набедрена препаска. Той е 

главният разказвач - може и да разсмива, но може 

и да критикува. Теу винаги възхвалява 

добродетелите и осмива злодеите. 

6. За прием в театралното общество 

съществувал ритуал за посвещение - трябва да 

изпиеш кръвта на петел и да дадеш клетва, че 

никога няма да издадеш тайните на театралната 

трупа. 

74

7. Чак през 1984 г. светът узнава за водния 

куклен театър - 15 виетнамски артиста направили 

турне в Германия, Франция, Италия и Холандия. 

Залите били препълнени, а зрителите - очаровани. 

вградени механизмите за задвижване на куклите. 

Кукловодите до такава степен създават 

реалистичен ефект, сякаш куклите оживяват и 

наистина се движат по водата. 

8. Куклите марионетки се изработват ръчно. 

От дърво (често дървесина на смокиня) се изрязва 

съответния персонаж, рисува се с ярки цветове и 

накрая се покрива с лак. Най-големите фигури са с 

височина до 1,5 метра и тежина до 15 кг. И тъй 

като дървените артисти “работят” във вода, 

животът им е кратък - не повече от 4 месеца. 

10. Действието тече под съпровод на жива 

музика - музиканти, които свирят на традиционни 

инструменти (флейти, барабани, дървени звънчета 

и дори чинии). Певците пеят, разказвайки 

историята. Всеки един спектакъл се състои от 

отделни кратки сцени, които по правило са не 

повече от 18. 

9. За да се движат куклите обаче, са 

необходими кукловоди, които в продължение на 

три години се обучават за това изкуство. Във всяко 

представление участват 11 кукловода, които по 

време на целия спектакъл са до кръста във водата, 

зад специален екран. Всеки дървен герой е 

закрепен на дълъг бамбуков прът, в който са 

11. И съвременните водни спектакли са с 

традиционни сюжети. Но артистите ги 

превъплъщават като истински вълшебници. 

Рибарят и рибата иска да се надхитрят, 

прибирането на реколтата е като битка, в която 

оризът, слънцето и дъжда се сражават. Сценките 

са наситени със загадъчен смисъл и са изпълнени 

75

изпълнени с хумор. В репертоара често се 

използват виетнамски народни приказки, легенди, 

митове и исторически събития. 

Снимки: интернет

Между бак и нам: 

15 факти за виетнамската музика 

Виетнамската музика има много богата история. Още от древността местните хора са изпитвали особена 

почит към този вид култура. За виетнамците музиката е основна потребност - оттук и голямото разнообразие на 

жанрове и инструменти в това изкуство. Във Виетнам музиката дава израз на най-съкровените за всеки един 

човек чувства. Тя е вдъхновение в труд и в бой. Тя възпитава децата в духа на традициите и патриотизма. Чрез 

нея се осъществява финото, но невидимо общуване със заобикалящия свят. Чрез нея се възпява възвишения 

стремеж за един щастлив живот. 

Неизброими са съхранените песни и музикални форми, които създават колоритността и многообразието на 

виетнамското музикално богатство. Сред тях са: приспивни детски песни; обредни песни; различни песни за 

работното ежедневие на хората; песни за ухажване; песни-загадки; повествования в стихотворна форма с 

музикален съпровод. Има песни за групово изпълнение, има и за традиционния виетнамски театър. 

Днес някои от музикалните жанрове съществуват в абсолютно автентичен вид, а други се 

появяват на сцената само в стилизирана форма. Музиката на Виетнам обединява около 60 

музикални традиции на различни народности, населяващи територията на страната. Част 

от тези традиции са признати от ЮНЕСКО за световно нематериално наследство.

1. Самобитното музикално изкуство на 

Виетнам започва да се развива през Х век - когато 

страната извоюва пълната си независимост. 

Дотогава музиката е имала влияние от Китай и 

Индия. 

3. Френската колонизация на Виетнам 

привнася западноевропейски полъх: в Ханой е 

открита консерватория, а в южните райони на 

страната се появява “кай луонг” (cải lương). 

2. Музиката на Виетнам се дели на два 

основни типа: “бак” изразява радост и “нам” - 

която предава минорното и спокойно състояние на 

света и човешката душа. 

4. Традиционното женско пеене “ка чу” (ca 

trù) е древен жанр в камерната музика в 

изпълнение на женски вокали. Произхожда от 

северната част на Виетнам. Това пеене е известно 

още като “хат адао” или “хат нои”. Дълго време е 

било предпочитано забавление от богатите. През 

2009 г. ЮНЕСКО го признава за световно 

нематериално културно наследство. 

78

5. “Нак таи тъ” (Nhạc tài tử - музика за 

аматьори) е камерен жанр на традиционната 

музика на Южен Виетнам. Пеят обикновените хора 

- пеят след дълги часове тежък труд. Тази музика 

изразява емоциите и чувствата на заселниците по 

делтата на река Меконг. Жанрът е признат за 

световно нематериално културно наследство от 

ЮНЕСКО през 2013 г. 

7. “Хат соан” (hát xoan) е фолклорна 

традиция на провинция Фу Тхо. Изпълнява се през 

пролетта - през първите два месеца на Лунната 

Нова година. Тази традиция е призната през 2011 

г. от ЮНЕСКО за световно нематериално културно 

наследство. 

6. “Куанхо" (Quan họ) е уникално вокално 

изкуство, което е част от културното наследство на 

земята Кинбак (днешната провинция Бак нин - Bắc 

Ninh). В куанхо една след друга пеят две групи - 

мъжка и женска, като си задават въпроси и 

отговарят чрез песните. Този стил има повече от 

210 различни мелодии и от 2009 г. е в списъка на 

ЮНЕСКО за световно нематериално културно 

наследство. 

8. “Наняк” (Nhã nhạc) е церемониална 

музика, появила се във Виетнам през ХIII век по 

време на династията Чан. Развива се по време на 

управлението на династията Ли (1427-1788), но 

най-висока институализация получава при 

династията Нгуен (1802-1945). Тази елегантна 

музика се е изпълнявала в императорския дворец - 

за официални церемонии и религиозни празници. 

“Наняк” е призната от ЮНЕСКО през 2003 г. като 

световно устно и нематериално наследство, а пет 

години по-късно е включена и в списъка на 

Световното нематериално културно наследство. 

79

9. “Чео” (Chèo) е сатиричен музикален 

театър, създаден като жанр от селяните в Северен 

Виетнам през XII в. (по време на династията Ли). 

Подобно на италианската Commedia dell'arte, чео 

често критикува различни несправедливости. В 

спектаклите има много импровизации, актьорите не 

просто играят, те живеят на сцената и искреността 

им истински подкупва зрителите. 

Задължителни атрибути при този жанр са маските, 

военната бутафория и пищната декорация. 

11. Сред музикалните инструменти на 

Виетнам най-популярен е гонгът. Той е неотменна 

част от духовния живот на много от народностите, 

живеещи на територията на страната. Счита се за 

свещен инструмент, използван при 

жертвоприношения, свещени обреди, сватбени и 

погребални церемонии, при празнуването на 

Новата година, при празнуването на военни победи 

и др. 

10. “Туонг” (tuồng, hát tuồng, известна също 

като hát bội) е театрална опера, за която се вярва, 

че се е появила в страната през XIII в. - когато 

Виетнам се сражава срещу монголите от 

династията Юан. Известният тогава актьор Ли 

Нгуен Кат (Lý Nguyên Cát) е пленен от виетнамците 

и императорският двор му възлага да популяризира 

китайския театър сред децата на благородниците. 

И тъй като основна тема в туонг е героиковоенната, 

управляващите високо ценили театъра - 

заради възможността чрез него да се подклаждат 

патриотичните чувства на поданиците. 

12. При някой народности във Виетнам на 

гонг могат да свирят само мъже. В Шак Буа пък на 

гонг свирят жени. Този музикален инструмент има 

различни вариации откъм размери - от 20 до 120 

cm в диаметър. Освен това на гонг може да свири и 

само един човек, може и цяла група (от 2 до 20 

човека). 

80

13. Сред музикалните инструменти на 

Виетнам се отличава “дан бау” (đàn bầu). Музиката 

му е очарователна, невероятно мелодична и 

затрогваща. На дан бау се изпълнява солото за 

акомпанимент при декламирането на стихове. В 

последните години този инструмент е заел 

подобаващото му се място в оперите Чео и Кай 

луонг, както и на световно известни сцени. 

15. “Шао” (sáo) е вертикална бамбукова 

флейта с дължина 40 до 55 cm, диаметър 1,5-2 cm 

и 6 или 10 отвора. Инструментът олицетворява 

музикалния дух на виетнамската провинция и 

четирите ѝ сезона. Шао е особено популярен 

инструмент сред народността Х’Монг и е постоянен 

спътник на младите в работата и в любовта, защото 

е най-ефикасният начин да се завоюва сърцето на 

любимата. 

14. “Дан даи” (Đàn đáy), също като дан бау, е 

струнен инструмен. Появява се през XV век в 

северните части на страната. Почти до края на XX 

век за струни на този инструмент са били 

използвани копринени влакна, но днес се използва 

найлон. На дан даи свирят само мъже. Ниският 

регистър, приглушеността на тона и топлите му 

звуци винаги го отличават сред останалите 

музикални инструменти. 


81

Четиво за посланици 

Знаете ли какво е nón lá? Това е традиционната виетнамска шапка. Онази същата, която виждаме на снимките 

- на виетнамски селяни, които работят на оризовите полета. Или пък на красиви и чаровни девойки, облечени в 

традиционната виетнамска дреха ао зай (áo dài). Тази шапка е една от емблемите на Виетнам, а нейни 

изображения има върху древни барабани отпреди 2500-3000 години. 

Та с такива шапки едни слънчеви виетнамски младежи танцуват прекрасни танци. У нас, в България. За 

съжаление, красотата, която създават, е малко позната тук. Знаят ги от посолството на СР Виетнам в България, 

знаят ги от виетнамската общност у нас, знае ги някой и друг българин и … дотук. Това е част от НЕпознаването 

на онази далечна, хилядолетна и изключително богата култура - виетнамската. 

Танцът с шапки у нас се представя от формация от двадесетина младежи. Някои от тях са второ поколение 

виетнамци в страната ни, т.е. те са се родили тук, защото техните родители са избрали да живеят и работят у 

нас. Други пък са дошли преди няколко години, за да следват висше образование в България. Четирима от тях 

бяха гости в редакцията на списание Decoration & Découpage - за да ни разкажат за себе си, за танца, за 

Виетнам. 

Ето ги поименно - Лин, Шон, Тиен и Кайла. Давам подсказка - Шон е момче, останалите са девойки ☺. Шон, 

освен че се явяваше говорител на групата, говори един фантастично правилен български език - граматически 

издържан, коректно структуриран и без ни наймалък 

повей на акцент. Следва “Политически 

науки”. Твърди, че България е много подходящо 

място за кариера в областта на изкуството и 

точните науки. 

Лин също е родена в България. Майка ѝ 

пристигнала тук преди 20 години, започнала да се 

занимава с бизнес, а малко по-късно се появила и 

Лин. Днес момичето следва дизайн. И също говори 

много добър български. 

Вечно усмихната Тиен пък, незнайно защо, се 

притеснява да говори нашия език. Разказва как 

83 

83

чичо ѝ бил студент в България и поканил баща ѝ 

тук. Той (бащата) толкова харесал страната ни, че 

се установил трайно. А преди 7 години пристигнали 

и останалите от семейството - майката, сестрата и 

Тиен, която в момента също учи. 

Кайла не е родена тук, но е дошла, привлечена 

от образованието в България. Предстои ѝ да се 

дипломира. 

И четиримата дават от свободното си време, за 

да могат да танцуват и да популяризират, макар и 

за момента в ограничен кръг, културата на 

далечната страна. А Шон тъжно споделя: “За 

разлика от преди, когато двете ни държави са били 

братя по строй, сега за Виетнам се знае много 

малко…” 

Младежите обясняват един през друг за 

шапките. Че се използват много от земеделците - 

заради субтропичния климат във 

Виетнам. Че така са направени, та да 

покриват цялото лице и да предпазват. 

Че, разбира се, се използва и като 

аксесоар. Че са твърди. Че конструкцията 

им, която е от бамбук, 

обикновено се укрепва с листа от 

бамбук. И че те танцуват с тях и с 

ветрила. Показват ми и шапки - 

специално са ги донесли в редакцията. 

Показват традиционни виетнамски 

облекла и ветрила. Обясняват ми, че 

във Виетнам жените много често 

използват шапки в танците - като 

изява на своята женственост. Е, не знаеха 

историята на тези танци. Но пък и аз не я зная ☺. 

Шон, като единствен мъж, продължи да се 

изявява като говорител. И типично по мъжки - да 

говори по-глобално. Но пък разказа интересни 

неща: “Младежка организация на виетнамците в 

България има още от 1980 г. Ние обаче мислим по 

нестандартен и нетипичен начин, защото искаме 

през цялата година да организираме различни 

събития, на които да събираме възможно наймного 

деца. Към момента в организацията ни 

членуват над 100 младежи, като имаме различни 

функции. Някои участват в организирането на 

събития, особено в частта с декорацията. Други 

изнасят представления - танцови и театрални. През 

2011 г. представихме мюзикъл и това беше 

първата ни голяма проява. Е, имаме и такива, които 

се занимават с финансите. Участвали сме в 

различни благотворителни събития.” 

Гледам ги тези деца. Слушам ги. Мъча се да се 

поставя на тяхно място - някои далече от родината 

си, други пък далече от онази, другата родина - на 

родителите им. Но въпреки всичко и всички те 

носят духа на народа си. И правят своите малки 

стъпчици, за да съхраняват този дух и да го 

разпространяват. Въпреки присъщия за годините 

им ентусиазъм, усетих и мъничкото тъга, че от 

посолството на СР Виетнам се сещат за тях, само 

когато има някакви събития. И затова ги 

провокирах със следната хипотеза: нека всеки от 

тях да си представи, че е културно аташе на 

Виетнам в България. И всеки от тях да ми каже 

84

какво ще направи, за да популяризира по найдобрия 

начин културата на тази далечна страна. 

Ето и спонтанните им отговори: 

Лин: “Искам нашата танцова група да е найизвестната 

сред всички азиатски групи! Затова 

първо ще се погрижа за нея. Ще намеря подходящо 

място, където всички танцьори да се чувстват 

добре. Ще поръчам много, ама много хубави 

облекла… 

Всяка година и особено за Лунната Нова година, 

ще организирам големи събития в центъра на 

София. Около НДК - там е добре, нали? И ще 

представяме виетнамската кухня, ще продаваме 

наши ястия. Знаеш ли, българите много харесвате 

виетнамските немчета. Всяка година ще го правя! И 

тогава няма как да не се знае за нас и нашата 

страна! 

Ще наема професионални учители по виетнамски 

език, които безплатно да обучават децата. Ще 

организирам събития за български момичета и 

момчета - да облекат наши носии, да се снимат с 

тях. 

Не зная дали и доколко посолството ни има за 

цел да популяризира виетнамската култура… Но 

имам чувството, че към момента проявите са 

ограничени. Ето ти пример - само виетнамци 

танцуваме. Когато има празник, почти никой не 

знае за него… Ако продължават по същия начин, 

както досега, няма да се получи нищо добро…” 

Шон: “Първо ще осъществя връзка с други 

културни аташета, от други посолства. Да видя те 

какво са направили, за да стане тяхната култура 

по-разпознаваема. Така ще взаимствам опит ☺. 

След това ще се обърна към хората от моята 

виетнамска общност. Ще разбера към какво се 

стремят, какво търсят, какво им липсва в България. 

Ако за тези хора приоритет са децата, ще направя 

така, че малчуганите да научат виетнамски език - 

за да разказват на приятелчетата си за своята 

родина. 

Ще търся кое е най-силното, най-впечатляващото 

от нашата култура. Кулинария ли е, 

занаяти ли са… Когато това ми е ясно, ще потърся 

във Виетнам подходящи организации, групи, 

фондации. И ще ги накарам да дойдат тук, в 

България. Трябва да създам подходящи условия - 

за да може и двете страни да останат с добри 

впечатления, за да има приемственост в мандатите 

на културните аташета.” 

Тиен: “Аз ще започна от децата и младежите и 

ще сформирам различни групи. Ще направя 

обучения по виетнамски език - не само за 

виетнамските деца. Ние и в момента организираме 

летни курсове за тях. Но ще го направя помащабно. 

Ще има и курсове за виетнамските танци, 

за нашата кухня. Ще се събираме за всякакви 

празници. Ако имам достатъчно бюджет, ще поканя 

професионални преподаватели.” 

85

Кайла:“ Ще започна с виетнамската кухня. За 

мене тя е най-разпознаваемото нещо от Виетнам. И 

това ще стане много лесно. Нали знаеш, че в 

България живеят много виетнамски семейства. А 

жените готвят мноооого добре. Ще събера жените 

и ще направя един кулинарен курс - който иска, 

нека да го посещава. Сигурна съм, че много 

младежи ще дойдат. 

яростен, както са другите азиатски дракони. Ще 

популяризирам историята на Виетнам, традиционото 

облекло през вековете. 

Ще използвам всички връзки и контакти, за да 

мога да представя виетнамската култура наистина 

по най-добрия начин.” 

Разделям се с тези прекрасни деца. Засега се 

разделям. И си мисля как са приели и обичат и 

двете си родини (Виетнам и България). Как се 

радват на хубавото в тях, как искат и полагат 

усилия това, хубавото, да се увеличава… Ей, има ли 

някой посланик, който да прочете това? И да се 

поучи? 

Снимки: личен архив и интернет 

Веднага след това ще организирам обучения за 

традиционни виетнамски занаяти - как се правят 

шапки, ветрила, клечки за ядене… Нека повече хора 

да се запознаят с виетнамската култура, с 

изкуството, с виетнамската живопис и архитектура. 

Архитектурата на нашите религиозни храмове е 

много специална, тя се различава от тази на 

другите страни в Азия. Дори и драконът ни е 

различен - нашият дракон е с по-приятелско 

излъчване, не изглежда суров и строг, не е такъв 

86

Занаятите - традиции, 

цветове и дух 

Виетнам е богат и откъм традиционни занаяти. И въпреки че някои от тях са повлияни или пък са възникнали 

под въздействието на Китай, Индия, Малайзия и др., във всички занаяти е вплетен виетнамския дух. 

Донгхо 

Донгхо (Đông Hồ) е традиционно виетнамско 

изобразително изкуство. Смята се, че води 

началото си още от XI век - по време на 

управлението на династията Ли, когато селяните от 

селото Донгхо (провинция Бак нин) започват да 

рисуват тези картини. Според други изследвания 

обаче това изкуство се появява през ХVII век (по 

време на управлението на династията Ле). 

В миналото картините донгхо са били задължителен 

елемент от празненствата за настъпването 

на Лунната Нова година. Но заради 

разпространението на фалшификати на донгхо, 

както и заради навлизането на западните обичаи 

при новогодишните тържества, тази традиция 

постепенно изчезва. 

Phú quý - за богатство 

87

Характерни теми на гравюрите донгхо са: духове, 

благопожелания, митически и исторически образи, 

алегории и народни предания, ежедневие. 

Vinh hoa- за слава 

Sân gà (Кокоши двор) - за сполука 

При рисуването се използват само натурални 

цветове, които се получават от различни растения. 

Освен боите, майсторите на тези картини често 

правят сами и хартията (т.нар. “зо”). Донгхо се 

печатат върху хартиите чрез дъска, на която като 

негатив са гравирани изображенията. След това 

процесът се повтаря с друга дъска и с друг цвят - 

докато рисунката бъде готова. Накрая се покрива 

със специална оризова паста хонеп (hồ nếp) и се 

суши на слънце. 

Хангчонг 

Хангчонг (Tranh Hàng Trống) се появява по време 

на управлението на династията Ле - в края на XVI 

в., в центъра на Ханой, в квартал Тиеутук (Tiêu 

Túc). В династическия период това място е било 

един от малкото центрове за създаване на народна 

живопис. В миналото много често са купували хангчонг 

за Лунната Нова година. Заради това, както и 

дангхо, тези рисунки са наричани новогодишни. 

Đánh_ghen - Ревнивата жена 

Белият тигър 

88

Гравюрите хангчонг се отпечатват в един 

екземпляр върху специална хартия (giấy xuyến chỉ). 

Боите се получават от натурални пигменти. 

Основни цветове са розов, светло син, зелен, 

червен, жълт. 

През 2010 г. се оказва, че във Виетнам е 

останал само един майстор на хангчонг. И затова 

правителството полага усилия за съживяването на 

този жанр. 

Ле Дин Нгиен - майстор на хангчонг 

Четирите изпълнителки 

Традиционните теми при хангчонг се подчиняват 

на духовни и културни символи като белия тигър 

(Bạch hổ) и шарана (cá chép), което показва посилната 

връзка на това изкуство с будизма и 

даоизма, отколкото на дангхо. Освен това стилът 

на хангчонг е по-скоро градски, докато този на 

дангхо отразява възприятията на селяните. 

Двата шарана 

Рисуване върху коприна 

Рисуването върху коприна (Tranh lụa) е 

традиционно изкуство в тази страна, възникнало 

преди стотици години и играло съществена роля в 

народното творчество. Във Виетнамския 

исторически музей има запазени копринени 

картини, датиращи от XV и XVI век. 

Според историците това изкуство е навлязло в 

страната от Китай. През XIX век, вследствие на 

френската колонизация, в рисуването върху 

коприна започва да се усеща и западното влияние. 

За апогей се сочат тридесетте години на миналия 

Копринена картина 

89

век и по-специално изложбата на виетнамски 

картини върху коприна на Парижкото изложение 

(през 1931 г.). 

Провинцилният живот, изобразен на Tranh lụa 

Бродирани картини 

Древен образец на Tranh lụa 

Характерни теми са провинциалните пейзажи, 

пагодите, историческите събития или сцени, както 

и ежедневния бит. Рисуването върху коприна 

изразява духа и естетиката на виетнамците. 

Невероятната мекота, дълбочината на изображенията, 

мистичността на внушенията отреждат 

особено място на този вид традиционно 

виетнамско изкуство. 

Майсторите на виетнамските “рисунки”, 

създадени от хиляди бодове, традиционно са жени. 

И това има своето историческо обяснение. Нека да 

се върнем векове назад, когато домакините са 

шиели и бродирали - за да украсят домовете си, 

дрехите си, да дарят някому от сътворената от тях 

красота. 

Бродерията във Виетнам има 700-годишна 

история. Твърди се, че води началото си от 

северните части на страната. Според различни 

изследователи ХVII в. е повратната точка в 

историята на бродерията във Виетнам, когато този 

занаят започва бързо да се разпространява. 

Едно от известните виетнамски платна 

Живите образи на бродираните картини 

90

Появявят се все повече и повече бродирани 

картини, като за оцветяването на копринените 

конци се използвали естествени багрила. 

Инкрустация със седеф 

Всяка година милиони красиви предмети, 

инкрустирани със седеф, намират своите нови 

собственици. За съжаление, малка част от 

купувачите знаят откъде идва това изкуство. 

Традиционен сюжет 

И днес, въпреки промишленото производство, 

традициите на това уникално изкуство са живи. Бод 

след бод, в продължение на седмици и месеци, 

майсторите вграждат в бродираните си картини 

духа и историята на страната си. 

Инкрустация със седеф 

Според историческите сведения люлка на 

инкрустациите със седеф е селцето Чуоннго (Chuôn 

Ngọ) в провинция Ха Тай (Ha Tây), близо до Ханой. 

В него по време на управлението на династията Ли 

живял Чуан Кан Тан (Truong Cong Thanh), който 

владеел и литературното, и бойното изкуство. Той 

обаче имал една страст - да декорира със седеф. И 

го правел толкова успешно, че се счита за 

родоначалник на инкрустацията със седеф. 

Създаването на една картина с бродерия 

Езерото Хуан Кием с лотоси 

Един изключително стар 

образец на това изкуство 

91

Лакова живопис 

Лакирането (nghề sơn mài) във Виетнам има 

близо двадесет вековна история. Лакирани 

предмети, датиращи още от IV-III век пр.н.е., са 

открити в древните гробници. През вековете 

виетнамските занаятчии и художници са използвали 

лака и за декорация, и за консервация. 

Натрошените парченца седеф внимателно се залепват 

С течение на годините този занаят се развил и 

изпод ръцете на сръчните майстори се появявали 

неповторими образци, някои от които украсявали 

дори европейските дворци. И днес, след толкова 

векове, наследството на Чуан Кан Тан е живо. А 

майсторите продължават да вграждат частица от 

сърцето си във всяка своя творба. 

Лакова живопис 

Най-качественият лак се добива в провинция Фу 

Тхо (Phú Thọ), в северната част на страната. Точно 

този лак е решаващият фактор за бързото развитие 

на изкуството в двата периода на Великия Виет (Đại 

Việt) - 1054-1400 г. и 1428-1804 г. Има три цвята 

лак - кафяв, черен и цинобър. 

Традиционна тема 

Инкрустация измежду лакирането 

Инкрустации със седеф и лакова живопис 

През цялата многовековна история на това 

изкуство майсторите са експериментирали с 

различни растителни материали, с пепел, 

натрошени черупки от яйца, със злато и сребро - 

за да могат техните произведения да бъдат 

уникални и разпознаваеми. След 1930 г. 

художниците започват да използват нова техника 

92

Бамбук и ратан 

Откакто се помнят, виетнамците умело използват 

бамбука и ратана, за да създават различни 

предмети, необходими в ежедневния им бит - 

посуда, мебели, оръдия на труда и др. А в 

миналото от бамбук и ратан местните хора са 

правели домове, колиби, лодки, играчки, музикални 

инструменти и др. 

Колорит и дълбочина 

на лакиране, която придава на творбите по-голям 

колорит и дълбочина. Благодарение на опита и 

традициите, вградени в това невероятно изкуство, 

днес лаковата живопис е абсолютен виетнамски 

специалитет и всяка една картина има уникален 

характер. 

Красиви предмети от бамбук 

Многообразие на лакови творби 

Първата задгранична премиера на виетнамски 

изделия от бамбук е през 1931 г. - на Парижкото 

изложение. И оттогава тези предмети стават 

популярни извън границите на страната, особено 

кошниците, кашпите и етажерките. 

Така се вдъхва живот на бамбука 

93

Днес от близо 1500 села във Виетнам, които са 

известни със занаятите си, в над 330 от тях се 

произвеждат различни предмети от бамбук и ратан. 

Всяко село има не само своя характерна техника на 

изработка, но и свой собствен асортимент. 

Керамика и порцелан 

Керамиката и порцеланът във Виетнам имат своя 

хилядолетна история. Археологически находки 

сочат, че грънчарството се появява в страната 

преди десет хиляди години. И преминава през 

различни епохи - от бронзовата, през епохата на 

китайското владичество та до наши дни. 

А така - на ратана 

Производството на тези изделия има не само 

материално измерение. Те (изделията) са наситени 

с националния колорит на виетнамците. 

Mộ vò gốm, керамичен погребален съд 

от IV-IX век - Cát Tiên, южен Виетнам 

Виетнамските керамични и порцеланови изделия, 

с невероятната си глазура, са истински 

художествени произведения. Голяма част от тях се 

“раждат” в т.нар. керамични села, сред които найизвестни 

са Кимлан (Kim Lan), Батчанг (Bat Trang), 

Фуланг (Phu Lang) и Тхоха (Tho Ha). Всички те са 

близо до Ханой и често ги наричат “царствата на 

Снимка от традиционен фестивал на занаятите 

Керамичини съдове на брега на 

Червена река - от село Батчанг 

94

пеещите вази”. Изделията от тези села се нареждат 

сред най-добрите образци на виетнамската 

керамика. Така е било винаги - още от епохата на 

династиите Ли и Чан, когато майсторите от 

четирите села са държали монопола за направата 

на кралската посуда. А тайните за производството 

на керамичните изделия са се пазели не само от 

занаятчийските кланове, но и с кралски укази. 

Така се рисуват прочутите 

виетнамски вази 

В древни времена, в зависимост от глазурата, 

керамиката се е деляла на два основни вида: 

керамика в нефритени тонове и керамика в цвят 

слонова кост. Днешната палитра е много по-богата 

и позволава да се използват минимум 5 вида 

глазури - синя, кафява, бяла, зелена и 

“стилизирана” (с ефект на фини пукнатини). 


А така изглеждат на финала 

95

Ăn ngon miệng nhé* 

или 22… вкусни факти 

Виетнамската кухня е известна с изискания си вкус и… със своята необичайност. Листа от мента, кориандър, 

лимонова трева, джинджифил, черен пипер, босилек, чесън - това са малка част от подправките, които даряват 

всяко ястие с уникален аромат и предизвикват истинска кулинарна нирвана и у най-капризните чревоугодници. 

Тази кухня е самобитна и не прилича нито на китайската, нито на корейската, нито на японската, макар че има 

известни взаимки. Твърди си, че тя хармонично съчетава Ин и Ян. Насладете се на подбраните от нас факти за 

виетнамските храни, като ще започнем с географско-кулинарното деление на страната и ще продължим с 

кратък гурме речник ☺. 

* Ăn ngon miệng nhé - Добър апетит! 

96

1. Северен Виетнам е люлката на виетнамската 

цивилизация. И може би заради това в 

този регион кухнята е по-традиционна. А е и поконсервативна 

по отношение на използваните 

подправки. Две от емблематичните за страната 

ястия - супата фо (phở или phở bò) и бан куон (bánh 

cuốn), са се родили именно тук. Смята се, че в 

селата Vân Cù и Dao Cù се приготвя най-истинската 

и вкусна супа фо. 

3. Храната в южните райони на страната е 

обилно подправена и пикантна - като наследство 

от традициите на имигрантите от южен Китай, 

както и на френските колонизатори. Южняците 

предпочитат сладкия вкус в доста от храните, 

използват и много подправки. Благодарение на 

трите хиляди километра брегова линия, разнообразието 

на морски дарове в южняшката кухня е 

невероятно. Едно от най-популярните ястия в този 

кулинарен регион е ча том (Chả tôm) - скариди, 

увити в листа от захарна тръстика. 

2. В Централен Виетнам и особено в района 

около древната столица Хюе готвят най-засуканите 

ястия. И това е свързано с имперското минало на 

града, когато готвачите са се стремили да създават 

специални и екзотични блюда за императора и 

неговите придворни. Ястията от Централен Виетнам 

се отличават с естетиката си и хармоничния подбор 

на компонентите. Супата бун бо хюе (Bun Bo Hue) е 

едно от най-известните ястия от този регион. 

4. Френското влияние във виетнамската 

кухня се усеща в изобилието от багети, пастети и 

сирена, които масово се предлагат от уличните 

търговци. Наследство от французите е и любовта 

към кафето. Виетнамското кафе е със силен аромат 

и обикновено се сервира в малка чашка. 

97

5. Виетнамската кухня е изключително 

разнообразна. Според изследователи традиционните 

блюда са над 500, като в тях се 

включват и ястията с екзотични меса, и възхитителните 

вегетариански ястия. Виетнамците 

ядат (почти) всичко - без ограничения и забрани. И 

сочат като характерна черта на националната си 

кухня странния за европейците микс от превъзходен 

вкус и отблъскаващата миризма на 

блюдата. 

7. Основата на местната кухня, разбира се, е 

оризът (cơm). И това е логично, защото Виетнам и 

Тайланд са двете “родини” на ориза, макар че 

китайците също се борят за титлата. Тази 

жизненоважна култура се е появила във Виетнам 

преди около 6000 години. Често сравняват 

очертанията на територията на страната с кобилица 

с две кошници с ориз: едната е на север по делтата 

на Червената река, а другата - на юг, по делтата на 

р. Меконг. 

6. Кухнята на Виетнам е балансирана, зелена 

и здравословна. В нея подобаващо място заемат 

зеленчуците, а храната най-често се вари, задушава 

или запарва, но рядко се пържи. За да са 

удобни за хващане с клечки, продуктите са 

нарязани на едро. Освен това силните вкусове не 

се смесват - най-често един от вкусовете 

доминира над останалите. Един виетнамец трудно 

би разбрал българското очарование на миш-маш-а 

☺. 

8. Всеки жител на Виетнам годишно 

консумира минимум 200 кг ориз в чист вид. С 

малки изключения (касаещи супите) оризът 

присъства във всяко едно ядене на виетнамците, 

той винаги е на масата! И обикновено се приготвя в 

оризоварка, която традиционно служи на семейството 

години наред. При това - като се 

експлоатира по три пъти на ден ☺. 

98

9. Местната кухня предлага към ориза месо, 

разнообразни зелении и подправки, риба, бульони, 

сосове, омлети, гъби и какво ли още не. Месото е: 

пилешко, свинско, говеждо, змийско, кучешко (в 

северната част на страната), от котка, от плъх, от 

гълъби, врабчета, пуйки… от всичко, което се 

движи. Виетнамците ядат всичко - без ограничения 

и забрани. За особен деликатес се смятат 

блюдата от змия, костенурка, плъх… Много хора си 

мислят, че в тази страна се ядат и насекоми. Не! 

Ако искате да похапнете насекоми, идете в 

Камбоджа или Тайланд. 

11. Традиционното хранене във Виетнам се 

счита за колективно мероприятие - на масата 

блюдата се сервират в отделни чинии, които се 

ядат общо от всички на масата. Пред всеки има 

купичка, в която човек си сипва бял сварен ориз 

(без сол, мазнина и подправки, варен само с вода) 

и си взима по малко от това, което му харесва. С 

клечки, разбира се ☺. Нудлите и зеленчуците са с 

постоянно присъствие на виетнамските трапези, а 

компания им правят ориза, месото или морските 

дарове, супите (или бульона), рибения сос за 

топене. Типично за тукашните хора е бавното 

хранене - с внимание и уважение към всяка хапка. 

10. Хората във Виетнам се отнасят с огромно 

уважение към храната. Винаги използват пресни 

продукти, напазарувани специално за самото 

ядене. Няма да намерите заведение, в което за 

вечеря ще ви сервират храна, останала от 

сутрешното или обедното меню. Заради горещината 

храната се разваля много бързо и затова, 

ако някой собственик на заведение си позволи 

лукса да пробутва на клиентите си изостанали 

ястия, бързо ще фалира. 

12. Разнообразието на плодове във Виетнам е 

голямо: банани, кокос, гуава, хлебно дърво, дуриан, 

рамбутан (личи), манго, ананас, грейпфрут, помело, 

нар, питая (драконов плод) и какво ли още не. За 

разлика от Тайланд, където плодовете се предлагат 

изчистени и разрязани, тук те се продават цели.

13. Най-популярното ястие във Виетнам е 

супата phở (произнася се различно - фо, фъ или 

фе). Счита се за традиционно ястие в северната 

част на страната. В Южен Виетнам я ядат на 

закуска и понякога на обяд, докато северняците я 

консумиррат по всяко време. Оригиналната супа е 

телешка, но се предлага и в пилешка, и в свинска 

версии. Приготвя се от бистър бульон, дебели 

оризови спагети, много зелени подправки (лук, 

кориандър, босилек, джоджен и др.) и месо. 

15. Бан куон (bánh cuốn) са характерни за 

северната част на страната и са като нашите 

палачинки. Смята се, че са се появили в разположеното 

на брега на Червената река село Тханти 

(близо до Ханой). Тхантийските bánh cuốn се 

приготвят по специален начин - те са тънки като 

хартия, копринено меки са, прозрачни са като фин 

порцелан, без нито една гънка. Ханойските 

палачинки са едно от емблематичните ястия в 

страната - популярни и обичани не само от 

виетнамците, но и от чужденците. 

14. Още едно типично за Северен Виетнам 

ядене - нем куан (nem cuốn). В южната част на 

страната се нарича gỏi cuốn. А по света, както и у 

нас, тази вкусотийка е позната като пролетни 

рулца. Въпреки че нем-четата по никакъв начин не 

отговарят на здравословността на местната кухня 

(пържени са, мазни са, продуктите са смлени, 

вкусовете са смесени), те са много вкусни и 

любими и за виетнамците, и за чужденците. 

16. Още една ханойска гордост - бун ча (bún 

chả)! Това е северняшко ястие от печени свински 

късчета (или кюфтенца) - chả, подправени и 

сервирани върху нудли - bún. За първи път това 

блюдо е документирано през 1959 г. от Ву Банг 

(Vu Bang), който описва Ханой като град, обсебен 

от бун ча. В южните райони подобно ястие се 

нарича bún thịt nướng. 

100

17. Ча ка (chả cá) също е блюдо, характерно 

за Северен Виетнам. Станало популярно, благодарение 

на ресторанта Chả cá Lã Vọng в Ханой. 

Обявено е като едно от стоте ястия, които 

непременно трябва да опитате, преди да умрете. 

Представлява запържени крехки рибени парченца 

(от бяла риба), сервирани с оризови нудли (bún), 

фъстъци, зелен лук, копър и паста от скариди. 

19. И да продължим със супите, но не точно 

☺. Ми куан (Mì Quảng) хем е супа, хем по нашите 

разбирания е яхния. Това ястие произхожда от 

провинция Куанг Нам (Quảng Nam) в Централен 

Виетнам и е едно от най-популярните в региона. 

Сервирало се е по различни поводи - семейни 

празненства, помени, както и за Тет (Tết - Лунната 

Нова година). За ми куан има и стих: Thương nhau 

múc bát chè xanh, Làm tô mì Quảng anh xơi cho cùng. 

Подсказка за не-владеещите виетнамски език: за 

да покаже силната си любов към любимия, девойка 

от Куанг Нам сърдечно го кани да изпият по чаша 

чай и купичка с ми куан. Защото според нея 

(девойката) за този повод най-достойни да бъдат 

сервирани са чаят и супо-яхнийката ☺. 

18. Ястието бун бо Хюе (Bún bò Huế) е 

популярен представител на централно виетнамския 

регион и на отминалите династически времена от 

тази част на страната. Това всъщност е супа, в 

която има нудли (bún) и телешко месо (bò), с 

невероятен баланс на пикантни, кисели, солени и 

сладки аромати, в които леко доминира този на 

лимоновата трева. За родно място на бун бо Хюе се 

смята град Хюе (стара столица на Виетнам). В 

останалите части на страната е познато просто 

като bún bò. 

20. Као лау (Cao lầu) може да се намери само 

в град Хой Ан (провинция Куанг Нам). Според 

легендата, тиражирана в туристическите 

справочници, това ястие от плътните и лепкави 

101

оризови нудли може да се приготви само с вода от 

един определен кладенец в региона. Японофилите 

пък имат своя си версия. Така или иначе си 

заслужава да опитате као лау, защото вкусът му е 

неповторим, благодарение на кулинарната хармония 

на скариди, свинско, мента, босилек, бобови 

кълнове и… ☺. 

22. Бун бо нам бо (Bún bò Nam Bộ) също е 

супа от Юга, едно от класическите виетнамски 

блюда, популярни в цялата страна. Дори и 

ханойците уважават тази супа - въпреки пословичното 

съперничество между двете столици. Найвероятно 

лингвистичните ентусиасти (или просто 

онези, които обичат фо бо) вече са се досетили, че 

бун бо нам бо е супа от говеждо месо. Тя е със 

специфичен вкус - дължи са на фъстъците, с които 

е поръсена обилно. 

21. Кан чуа (Canh chua) е южняшка супа, лека 

и освежаващо кисела. За нея обикновено се 

използва риба от делтата на р. Меконг, както и 

домати, ананас, бобови кълнове и разни други 

вкусотийки. А защо е кисела? Ами заради 

тамаринда, който е неотменна съставка на кан чуа 

☺ Ако обаче сте прекалили със сгъстяването на 

супата и тя е станала като яхния, не забравяйте, че 

вече ще се казва lẩu canh chua. 


102

Красотата 

на карвинга 

В Тайланд, на всяко последно за годината 

пълнолуние се организирал Кралски фестивал. 

Обичаят бил по реката да се пускат фенери. И 

легендата разказва, че преди близо 700 години, 

през 1364 г., дамата от кралския двор Нанг 

Напомас украсила своя фенер с издълбани в 

различни форми плодове и зеленчуци. Крал Фра 

Руанг дотолкова се впечатлил от невероятното 

произведение, че постановил: всички знатни 

дами от твореца трябва да изучават това 

изкуство! 

Майсторите на карвинга Ле Нгок Анх 

и Буй Май Хиен 

Такива са преданията за възникването на карвинга. Е, китайците твърдят, че те са създателите на изящната 

резба върху плодове и зеленчуци. Защото карвингът е бил познат още по времето на династиите Тан (618- 

906) и Сун (960-1279). Японците и те се включват в надпреварата - мукимоно, тяхното изкуство за оформяне 

на плодове и зеленчуци чрез изрязване, се е появило през XVI век. 

Факт е обаче, че тънкостите на карвинга дълго време са се пазели в тайна и се предавали по наследство. 

Факт е и, че това красиво изкуство вече е достатъчно разпознаваемо в Европа и добива все по-голяма 

популярност. И още нещо е факт - че в България има двама виетнамци, които създават истински шедьоври от 

плодове и зеленчуци. 

Той е Ле Нгок Анх, а тя - Буй Май Хиен. Семейство са, обожават кулинарията и карвинга. Грижат се за 

вкуснотиите в посолството на СР Виетнам у нас, за ежедневното изхранване на дипломатическата мисия, за 

“хранителното” обезпечаване на различни представителни събития. Те са тези, които приготвят ястията за 

всички виетнамски делегации, дошли на посещение у нас, включително и най-високопоставените. 

Анх разказва: “В продължение на 6 години учих 

кулинария в Германия. И успоредно с това работех. 

Когато в Ханой откриха хотел “Шератон”, в 

продължение на половин година се обучавах, за да 

усвоя специфичната за веригата кухня и да науча 

английски език. И 16 години двамата със съпругата 

ми бяхме готвачи за тази престижна марка. В 

България сме от две години.” 

Питам го кое е по-трудно - да работиш в кухнята 

на известния хотел или в посолството. Бързобързо 

отговаря, че в “Шератон” май е било потрудничко 

- готвиш за много хора, но пък имаш 

103

екип. А тук са само двамата. И пак при събития, 

приеми и пр. готвят за много хора. Но и в двата 

случая трябва да си много, ама много внимателен. 

вземе занаята. Та, когато имали възможност, 

наблюдавали творецът на ледени фигури. Намерили 

различни книги по темата, гледали много видео 

клипове и премисляли всяко нещо, преди да го 

пробват. Така се научили - благодарение на 

неволята ☺. 

Както за всяко изкуство, така и за карвинга е 

нужно вдъхновение. А, и търпение е необходимо. 

Във Виетнам вярват, че хора, които имат едни 

определени кръгове по вътрешната част на 

пръстите си, са търпеливи и могат да се занимават 

с изкуство, вкл. и карвинг. Хиен има такива кръгове 

- показа ми ги ☺. Нужно е да имаш пространствено 

мислене, да имаш фантазия и подходящи за 

проекта материали. Анх казва, че най-добре се 

работи с тикви и моркови. Ряпата, репичките, 

динята, папаята също стават. Препоръчва ананасът 

само за декорация и като основа на композицията 

- иначе е мек, киселичък и не се държи добре при 

карвинга. 

Стигаме до карвинга. Анх и Хиен са самоуки. 

Мечтаели да се научат да правят резба върху 

плодове и зеленчуци. Разказват как в “Шератон” 

имало един възрастен виетнамец - правел чудни 

ледени скулпури. Обаче… той на никого нищичко не 

обяснявал, не разрешавал никому с пръст да 

докосне произведенията му, не искал никой да му, 

104

И понеже аз никога не бих и помислила да си 

похапна такова произведение на изкуството, питам 

любезните си събеседници дали на хората не им е 

жал да ядат направените с много любов, време и 

труд красиви плодно-зеленчукови фигури. 

Мнението на Анх: “Някои хора ги ядат. А има и 

такива, които започват да режат и да човъркат, за 

да видят какво има вътре в карвинг скулптурата…” 

Накрая, след всичките вкусни приказки и разкази 

на усмихнатото виетнамско семейство, дойде 

голямата ми изненада - Анх много обича 

българската шкембе чорба. И майсторски я 

приготвя! Още не съм я опитала, но пък намерих 

достоверни свидетели, на 

които да се доверя ☺. 

Снимки: личен архив

15 туристически точки: 

Дракони, мечове и райска красота 

Някога преди много, много години живели крал и кралица. Те обаче били необикновени крал и кралица - 

той бил дракон, а тя - богиня. Кралското семейство имало точно 100 деца. А легендата твърди, че тези деца 

са предците на днешните виетнамци. 

Може и да повярвата на преданията, когато видите красивата природа, докоснете се до богата история и 

достойна култура, когато общувате с любезните тук хора… И затова Виетнам е изключително атрактивна 

туристическа дестинация. Вижте нашите предложения. Предупреждаваме, че няма да следваме географски 

посоки, а ще “подскачаме” из картата на страната ☺. 

106

Делтата на Меконг (Đồng bằng Sông Cửu Long) 

Със своите 4350 км Меконг е 12-тата по 

дължина река в света и трета по отток. Извира от 

Тибет (планината Тангла) и се влива в Южнокитайско 

море. 

Виетнамците наричат Меконг или "Куу Лонг” 

(Деветте дракона), или “Дат Нуок” (означава 

родина). Защо деветте дракона? Ами заради 

деветте притока, които се вливат в реката в района 

на плодородната ѝ делта. И там равнината е 

пресечена от множество канали, отвеждащи 

излишните количества приливни води по изключително 

практичен начин. 

Делтата на Меконг осигурява 40% от добивите 

на храни в страната, въпреки че тази област (на 

делтата) заема едва 10% от територията на Виетнам. 

Селскостопанският потенциал на тези земи 

обаче са забелязани едва когато идват френските 

окупатори. Но тъй като съдбата е странна и 

понякога доста иронична, същите тези земи стават 

перфектно прикритие за бойците от виетнамската 

съпротива срещу французите, а по-късно - и 

срещу американците. 

Тук целият живот е съсродоточен във водата: 

има колоритни плаващи пазари, има наколни (или 

плаващи) жилища, има пагоди, има и много диви 

животни и растения. Меконгският басейн е един от 

най-богатите на биологично разнообразие в света 

- има големи птичи колонии, срещат се пет вида 

делфини (вкл. и т.нар. иравадски делфин).

Оризовите тераси (Ruộng bậc thang) 

И понеже започнахме по кралски, нека да 

продължим в същия дух ☺. В северозападната част 

на Виетнам, близо до границата с Китай, се намира 

кралицата на планините. Нарича се Са Па (Sa Pa) и 

кралската ѝ осанка се извисява над едноименния 

град (в провинция Лао Кай). 

Хой Ан (Hội An) 

Още от XV век, когато се заселват китайци и 

японци, Хой Ан (Hội An) е международно 

пристанище. Всяка една от живеещите в градчето 

етнически общности се е ръководела от своите 

закони и управител. Но в средата на XVIII век 

японските шогуни забраняват международната 

търговия и японското присъствие намалява - за 

сметка на китайската общност. 

Са Па е място, известно с невероятно красивите 

си оризови тераси, където местните хора 

отглеждат ориз, царевица и зеленчуци. Терасите са 

разположени в долината Muong Hoa (между града и 

планината Фансипан). 

В Хой Ан могат да се видят изискани и елегантни 

дървени къщи, между които се издигат зали за 

събрания, храмове, фамилни параклиси. Те са на 

повече от два века и са останали от богатите 

китайски търговци, заселили се в красивото 

крайбрежно градче. Къщите и днес са обитаеми - в 

тях, сред исторически и антични ценности, живеят 

наследниците на някогашните собственици. 

Заради тесните канали, които насичат града, 

наричат Хой Ан “Венеция на Виетнам”. А емблемата 

на този приказен град е японският покрит мост. 

108

Хюе (Huế) 

Знаете ли къде е минавала демаркационната 

линия между Северен и Южен Виетнам? В 

централната част на страната, близо до 17-я 

паралел. Точно там се намира един невероятен 

град - с богата история, известен с финеса и 

духовността си. Хюе (Huế)! 

През 1802 г. император Гиа Лонг - основател на 

династията Нгуен, провъзгласява града за столица 

на цялата своя империя. И (по подобие на 

китайските владетели) създава за нуждите на 

семейството си “Пурпурен забранен град”. Повече 

от два века Хюе е съсредоточие на научни и 

духовни ценности, на имперската изтънченост и 

поетичната романтика. По време на големия пожар 

от 1947 г. градът е частично унищожен. Разрухата 

продължава и през Виетнамската война (1956- 

1973 г.). 

Днес болшинството от сградите са напълно 

възобновени. През 1993 г. ЮНЕСКО признава Хюе 

за паметник на световното културно наследство. 

Две от неговите емблематични забележителности 

са портата Нго Мон и дворецът Тай Хоа.

Пагодата Тиен Мю (Chùa Thiên Mụ) 

Това е най-високата пагода във Виетнам. Намира 

се в Хюе, има изглед към река Парфюм и е 

провъзгласена за неофициален символ на древния 

имперски град. 

В превод Тиен Мю означава “Небесната Майка”. 

В началото на XVII век лорд Нгуен Хоанг има 

видение от Небесната Майка, според което 

(видение) Бог ще слезе на земята и ще издигне 

огромна пагода, в която местните хора ще се молят 

за просперитета и благоденствието на страната си. 

Така през 1601 г. се появява Тиен Мю - 

първоначално семпла конструкция, която 

впоследствие е разширена. Днес тази пагода има 7 

етажа, висока е 21 м и е едно очарователно 

вълшебство, сътворено от човешка ръка. 

Националният парк Бах Ма (Vườn quốc gia Bạch 

Mã) 

И да продължим в околностите на Хюе, където 

се намира виетнамското природно съкровище - 

Националния парк Бах Ма. Това е една от найкрасивите 

местности, намираща се на защитена 

територия - център на растителното разообразие в 

страната. 

Създаден в началото на ХХ век, Бах Ма е 

естествена биогеографска граница между Северен 

и Южен Виетнам. В парка живеят 2100 растителни 

и над 1500 животински вида. По-редките 

бозайници, които можете да срещнете там, са 

азиатският слон, белобузият гибон, както и редки 

видове птици. И всичко това - сред няколко големи 

езера и романтични водопади. 

110

Езерото Хоан Кием (Hồ Hoàn Kiếm) 

Когато един ден император Ле Лои (Lê Lợi) бил 

на разходка с лодка в езеро, от водните дълбини 

изплувал богът на Златната костенурка и му дал 

магическия меч на боговете. С този меч 

императорът изтласкал настъпващите китайци, а 

след победата Ле Лои върнал магическото оръжие 

на бога на Златната костенурка. Така гласи 

легендата, но заради тази легенда езерото се 

нарича Хоан Кием, което в превод означава 

“завърналия се меч”. 

Хоан Кием е разположено в историческия център 

на Ханой и е едно от най-живописните места в 

града. В него живеят големи костенурки с меки 

черупки - от критично застрашения вид Rafetus leloii 

(наречени в чест на император Ле Лои). 

Близо до северния бряг на езерото е 

Нефритеният остров, на който през XVIII в. е 

издигнат Храма на Нефритената планина (Ngoc Son 

Temple). Островът е свързан с брега с дървен, 

боядисан в червено, мост - мостът на Утринното 

слънце.

Заливът Ха Лонг (Hạ Long Bay) 

Затворете очи и си представете, че пътувате с 

лодка - сред синьо-зелените води на мистичен 

залив. Лодката се промушва между стотици 

островчета с необичайна форма, а вие тръпнете в 

очакване каква още омайваща красота ще видите 

след ето това островче… 

А сега отворете очи, защото това не е приказка, 

повярвайте ми! Такова ще е изживяването ви, ако 

отидете в залива Ха Лонг, който е в списъка на 

ЮНЕСКО за световно природно наследство и е сред 

33-те най-красиви заливи в света, както и сред 

26-те места на земното кълбо, където наистина ще 

се почувствате сякаш сте в оживяла приказка. 

Според легендата Великият дракон, който 

живеел в планината, се спуснал на брега на това 

кътче от Северен Виетнам, ударил земята с 

опашката си и в залива се появили почти 2000 

приказно красиви островчета. А хората нарекли 

това място Hạ Long Bay, което в превод означава 

“Залив на спускащия се дракон”. 

112

Ми Тхо (Mỹ Tho) 

Разположен около делтата на р. Меконг, в 

миналото този град е бил един от най-големите и 

развити търговски центрове в Южен Виетнам. Днес 

ситуацията е същата, защото в този регион се 

произвежда повече от половината количество ориз, 

необходим за цялата страна. 

Ми Тхо е известен с очарователните си плаващи 

пазари - на тях, директно от типичните виетнамски 

лодки, хората купуват и продават различни 

продукти. 

Фу Куок (Phú Quốc) 

Най-големият остров във Виетнам е Фу Куок. 

Разположен е в предната част на Камбоджанския 

бряг, а девствеността му е навсякъде - в 

тропическите гори, в кораловите рифове, в 

уникалната плажна ивица. За да обобщя - ако 

остров Пукет не беше завзет от туристическите 

нашествия, ако не беше така грозно комерсиализиран, 

той щеше да е тайландският аналог на 

виетнамския Фу Куок. 

113

Чанг Ан (Tràng An) 

На 90 км от Ханой, в северната провинция Нин 

Бин, се намира пейзажният комплекс Чанг Ан - 

включен в списъка на ЮНЕСКО за световно 

културно и природно наследство в три категории 

(култура, естетичност и геология). 

Културният аспект на Чанг Ан е фокусиран върху 

древната столица Хоа Лъ - избрана за престолен 

град от три кратко-преживели-династии в периода 

968-1009 г. (династията Дин и ранните Ле и Ли). 

В категорията “Природа” Чанг Ан представя 

смайващи пещери, величествени планини и 

спокойни реки, сред които с финес са разположени 

храмове и пагоди. Всичко това - на площ от 4000 

хектара! 

А чрез геологичния аспект на този невероятен 

пейзажен комплекс можете да се върнете в многомного 

ранната човешка история - чак 30 000 

години назад.

Тай Нин (Tây Ninh) 

Искате ли да видите една необикновена 

катедрала? Тогава идете в югозападен Виетнам, в 

провинция Тай Нин, в едноименния град, който е 

столица на провинцията. Боядисана в ярки цветове, 

с изобразено Божествено око на балкона, гледащ 

към входната врата - това е катедралата Као Дай 

(Cao Đài), Светият престол на каодаизма. 

В Као Дай ще усетите мистиката и странния микс 

от религии: таванът е боядисан в синьо и е украсен 

със звезди, облаци, фризове от лъвове и 

костенурки; колоните са розови и по тях пълзят 

зелени дракони; вътрешната част на храма 

приютява голяма синя сфера, покрита със звезди, 

през които Божественото око наблюдава 

богомолците. 

Тунелите Ку Чи (Củ Chi) 

Планирани още през 40-те години на миналия 

век, тези тунели са изкопани двадесетина години 

по-късно и са използвани за укрития от 

бунтовниците на Виетконг (Viet Cong) по време на 

войната във Виетнам. 

Ку Чи са сложна мрежа от тунели с обща 

дължина от 250 км, прокопани на няколко (до 4) 

нива, разположени едно под друго. Едно от тези 

съоръжения дори минава под американската база, 

която се е намирала по време на войната в 

селището. Подземните проходи позволявали на 

различни групи от бойци на Националния фронт за 

освобождение на Виетнам - Viet Cong, да се 

свързват помежду си и да внедряват свои хора в 

Сайгон. 

По време на Виетнамската война тук загиват над 

12 000 човека, но офанзивата Тет, разработена в 

тези тунели, променя начина на мислене на 

американците - които осъзнават, че водят война, 

която не могат да спечелят. 

115

Муи Не (Mũi Né) 

Пустите някога плажове на южното рибарско 

селище Муи Не за последните 15 години са 

претърпели невероятна метаморфоза. Заради 

силния морски бриз днес те са привлекателна 

дестинация за кайтисти и уиндсърфисти. А за 

редовите любители на природните красоти Муи Не 

е вълнуващо преживяване сред приказно красивите 

дюни и слънчевото обаяние на тропическия юг. 

Храмът на литературата Ван Миу (Văn Miếu) 

През ХI век в чест на Конфуций, в известната 

императорска академия, владетелят Лай Тан Тонг 

построява Ван Миу - храмът на литературата. В 

продължения на векове в академията се обучавали 

аристократи, благородници и членове на кралските 

семейства. 

Целият комплекс се състои от пет живописни 

двора - един от друг по-интересни и красиви. 

Днес, десет века по-късно, сградата и литературният 

храм са запазили автентичния си архитектурен 

вид и са сред от най-значимите културни 

забележителности на Ханой. 

116

Блоковият материал за Виетнам е 

подготвен от Любомира Бончева 

Снимки: интернет

118

Какво се случи 

Идеите пак полетяха 

За втора поредна година, в 

навечерието на най-българския 

празник - 24 май, в София се 

проведе арт-фестивала „Полет на 

идеите”. Организаторите от 

магазини „Идея – Твоето място за 

творчество” отново бяха подготвили 

много изненади за всички любители 

на приложното изкуство и ръчно 

изработените неща. 

Логично най- голям беше 

интересът към Деня на отворените 

врати. За красиво-правещите имаше 

демонстрации на Melitta Rusznyak 

от Pentart (Унгария) и Мariadele 

Colombo от Stamperia (Италия). 

Бяха представени новостите в хоби 

материалите и свързаните с тях 

техники – състаряване, mixed media, 

декупаж върху коприна, стиймпънк, 

скрапбукинг. 

Традиционно в следващите два 

дни се проведоха различни 

работилници. А организаторите 

обещаха, че традиционно и догодина 

идеите пак ще полетят. 

Снимки: “Идея - Твоето място за творчество 

119

DAW 

В края на м. май т.г. в Атина, Гърция, се проведе 

първият европейски конгрес на най-авторитетното 

декупажно общество в света - Découpage Artists 

Worldwide (National Guild of Découpeurs). 

Снимки: DAW 

БИДД 

Вече и в България има официално регистрирано 

сдружение, насочено към декупажа и декорацията 

- "Български институт по декупаж и декорация”. То 

ще работи в обществена полза, а част от целите му 

са: 

а) да съдейства за усвояването и практическото 

прилагане на теорията и методите/техниките на 

декупажа и декорацията; 

б) да осъществява връзка, взаимодействие и 

помощ между специалистите (в случая опитните и с 

най-много практика), които работят в областта на 

декупажа и декорацията; 

в) да подпомага и организира обучението и 

повишаване квалификацията на членовете на 

сдружението в областта на декупажа и 

декорацията; 

г) да съдейства за популяризирането и 

разпространението на декупажа и декорацията 

като професия и учебна дисциплина; 

д) да съдейства за провеждане на обучения с 

цел разработване на нови техники и усвояване на 

различни материали ; 

е) да осъществява връзка с държавни и частни 

институции по повод организиране на изложби, 

пазари и панаири и др. на декупажните и 

декоративните творби и популяризиране на 

занаята; 

ж ) да осъществява сътрудничество с 

международните сдружения и институти в тази 

област. 

Да пожелаем успех на новото сдружение! 

120

Показалец 

Стр. 1 - Plasmolifting - Пловдив, бул. ”Васил Априлов" № 29, тел.: 0896 736 988, 0895 639 696 

Стр. 5 - Школа по етнография и народни занаяти "Творилницата" при ОДК-Варна, тел.: 0878362025, e-mail: 

brigi@abv.bg, ръководител Бригита Златарева-Маринова 

Стр. 15 - "Сръчко – за малки и големи”, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза"№ 53, тел.: 0899 951 809, 

управител: Цветелина Гидакис 


Стр. 24 - Къща за гости “Баче Тодор” - гр. Добринище, www.hotel-bt.com, тел: 0886 548 655 

Стр. 30 - Клуб „Батик” - гр. Търговище, ул. Христо Ботев №10, тел. 0601 65214, 0601 65174, 0601 65719, 0601 

65528 

Стр. 38 - BMM - www.bmm.bike 

Стр. 39 - Компютърна школа “Вале” - гр. Хасково, площад “Свобода” 11, ОНЧ “Заря-1858" 

Стр. 49 - ICN - гр. София, бул. “Симеоновско шосе” №33, тел.: 0700 30070, 02/ 491 88 77, моб. тел. 0888 738 

338, www.icn.bg 


Стр. 51 - Дистрибутори в България на Winsor & Newton: www.arista-bg.com и www.artservicebg.com 

Стр. 54 - Дистрибутори в България на Pébéo: www.arista-bg.com и www.smilehobby.net 

Стр. 58 - Антисмокинг център - www.daotkajemcigarite.alle.bg 

Стр. 118 - Къща за гости “Баче Тодор” - гр. Добринище, www.hotel-bt.com, тел: 0886 548 655 

Стр. 119 - магазин “Идея - твоето място за творчество” - гр. София, пл. "Славейков" №7В (безистена срещу 

фонтана); тел.: 0887 999 562; 0887 460 881; гр. Плевен, ТЦ MAXI - партер; тел.: 0887 941 999; 0887 460 763; e- 

mail: ideahobbybg@gmail.com; www.ideahobby.bg 

За достоверността на материалите, публикувани в списание Decoration & Découpage, 

отговорност носят авторите им. 

121

Снимка: Мийя Александрова 

Decoration & Découpage - всички права запазени. 

Всички изображения, картинки, текстове, снимки и друга информация, публикувани в това издание, както 

и на уебсайта, са собственост на Decoration & Découpage и/или на неговите партньори и са под закрила на 

Закона за авторското право и сродните му права. 

Всяко възпроизвеждане, промяна и други на част или на цялото съдържание на списанието и/или уебсайта 

е забранено и се преследва по предвидения от закона ред, освен ако е налице изричното съгласие на Decoration 

& Découpage и/или на неговите партньори за съответния вид използване. 

122

Decoration & Découpage - брой 7

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?