You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Бившият директор на Завода за тежко оборудване в Червена могила<br />
През 1983 г. бях избран от Кадаф<br />
резиденцията му в Триполи и домовет<br />
на трите либийски армии<br />
Имаше ми повече доверие, отколкото на министрите си, които<br />
работеха по три часа на ден - в първия пиеха кафе и чай,<br />
през втория приемаха по трима души с по 2 въпроса, а<br />
третият им час беше за почивка, преди да се приберат у дома<br />
И<br />
нж. Стоил Славев Кацов е роден през 1943 г. в<br />
дупнишкото село Тополница. Завършил е гимназия<br />
"Христо Ботев" - Дупница, а след това Висшия<br />
инженерно-строителен институт в София, специалност<br />
"Промишлено и гражданско строителство".<br />
Професионалният му път започва като строителен инженер<br />
в ТЕЦ "Бобов дол", бил е главен инженер в Завода<br />
за хартия и целулоза в Разлог и директор на завода в<br />
село Червена могила. В Триполи, Либия, е ръководил<br />
строителството на най-голямата травматологична<br />
болница. Избран е от Кадафи за поддръжка на резиденцията<br />
му и поддръжка на домовете на висшите му офицери,<br />
командири на трите либийски армии. Инж. Стоил Кацов е баща на един син и<br />
дядо на прекрасна внучка, които живеят в Германия. Той е автор на книгата "Попътни<br />
мисли на един живот" и на романите "Една звезда над пустинята", "Семейство<br />
Врангелови", "Пътуване" и "Калугерица".<br />
- Инж. Кацов, вярно ли е,<br />
че първият човек от рода Ви<br />
е пристигнал от гр. Кацов,<br />
Словакия?<br />
- Предполага се, че първият<br />
човек в рода е пристигнал от гр.<br />
Кацов, Словакия, откъдето идва<br />
и фамилията на рода. От нашия<br />
род има хора в градовете<br />
Пловдив, Варна и Червен бряг.<br />
Аз съм роден в китната махала<br />
на село Тополница - Боров дол,<br />
която е на 2 км от селото. Беше<br />
бедно село с недостиг на вода<br />
за пиене, та дори и за хляб.<br />
След 9 септември 1944 г. родът<br />
на дядо ми Кацов е определен<br />
като род от "лош класов<br />
произход". Единият от синовете<br />
на дядо ми - Живко Кацов, е<br />
убит от комунистите. Другият -<br />
Васил Кацов, непосредствено<br />
след това е напуснал страната.<br />
Третият - Димитър Кацов, всяка<br />
година на 9 септември на калкана<br />
на общината изписвал с<br />
катран "Сталин не значи мир",<br />
въпреки охраната на общината.<br />
Единственото нещо, което<br />
го е спасило от затвор, е това,<br />
че той не е въвлякъл други хора<br />
в идеята си. Четвъртият син<br />
е баща ми - Славе Кацов, който<br />
е бил аполитичен. Баща ми<br />
беше миньор, а майка ми Стойна<br />
домакиня. Като дете със семейството<br />
си сме следвали баща<br />
ми по месторабота. Живели<br />
сме в Буново, Мирково, Долно<br />
Камарци. Бях седемгодишен,<br />
когато започнаха да ми идват<br />
разни мисли в главата, без да<br />
съм чел книги и без да знам азбуката.<br />
Но ги забравях и реших,<br />
че трябва да ги записвам, а не<br />
можех да пиша. Но желанието<br />
ми беше толкова голямо, че<br />
взех един пирон и на таблата<br />
на леглото на родителите ми започнах<br />
да пиша с йероглифи.<br />
Написаното беше "Аз искам<br />
да летя в небето и от там света<br />
да гледам", което по-късно като<br />
студент перифразирах: "Хей,<br />
светлинен лъч, ще се хвана<br />
някога за теб и залюлея над<br />
света". Първо учих в село Мирково,<br />
а след това в Долно Камарци.<br />
До завършването ми на<br />
първо отделение не знаех, че<br />
има художествена литература.<br />
А след това през лятото прочетох<br />
книгите "Чучулигата" на Решат<br />
Нури и "Татул" и "Снаха" на<br />
Георги Караславов. Аз четях<br />
книгите на глас, а майка ми слушаше<br />
и плачеше. Когато станах<br />
ученик в гимназия "Христо Ботев",<br />
нашата паралелка изучавахме<br />
предмет "Тютюнопроизводство"<br />
и ходехме на стаж в<br />
тютюневия склад. Там през<br />
обедната почивка четяха книгата<br />
"Чучулигата" по високоговорителя<br />
на работниците. Четях<br />
много. Единствената книга, която<br />
не исках да прочета и никой<br />
не я купуваше, беше "Земя отвъд<br />
океана" на двама съветски<br />
писатели, специално командировани<br />
от СССР да опишат<br />
САЩ. След като прочетох книгата,<br />
я споделих със съучениците<br />
си и за една седмица се<br />
изчерпа от книжарницата, а събираше<br />
прах в най-горния рафт<br />
на стелажа. Пишех, но в един<br />
момент осъзнах, че онова, в<br />
което вярвах, е химера. Тогава<br />
събрах всичко, което съм написал,<br />
пред двора на къщата и го<br />
запалих.<br />
След гимназията родителите<br />
ми ме убеждаваха, че трябва<br />
да съм по-близо до тях и да запиша<br />
Механотехникум, но аз<br />
исках да уча в университет.<br />
Преди да започна да уча висше<br />
образование, служих във Военното<br />
училище в Шумен, 14 месеца<br />
в Любимец, Хасковско.<br />
Със свои колеги в гр. Триполи<br />
- Имаше ли извращения по<br />
Ваше време в казармата?<br />
- Този период в казармата<br />
беше едно полезно усещане за<br />
възмъжаване. Бях назначен за<br />
взводен командир в Любимец.<br />
Ние бяхме оператори на радиолокационни<br />
станции, които<br />
следяха движението на самолетите,<br />
в обсега ни бяха Турция,<br />
Гърция, България и Югославия.<br />
- Имали сте голямо желание<br />
да учите български език<br />
и литература, а защо не сте<br />
го направили?<br />
- Да. Имах голямо желание<br />
да продължа да уча висше образование<br />
с български език и<br />
литература, но заплащането на<br />
тези професии беше ниско, а<br />
трябваше да помагам на семейството<br />
си. Но без значение какво<br />
исках да следвам, общината<br />
в Дупница не ми разреши да<br />
запиша висше образование. В<br />
деня, в който ме отрязаха, баща<br />
ми, унил и обезкуражен, си<br />
тръгнал към вкъщи и срещнал<br />
Демиревски, който по това време<br />
беше шеф на театъра и киното.<br />
Разказал му всичко и той<br />
му предложил да се върнат двамата<br />
в общината. Демиревски<br />
направил на нищо кмета и подчинените<br />
му, като им казал: "Това<br />
дете е било на една година,<br />
когато всичко се е случило с<br />
рода му. То не е отговорно за<br />
нищо". След което те изпълнили<br />
нареждането му да ми се издаде<br />
разрешение за следване.<br />
В казармата исках да се готвя<br />
Инж. Стоил Кацов със<br />
сина си в Либия<br />
ва преследване продължиха<br />
до 10 ноември<br />
1989 г. Първата<br />
година в ТЕЦ "Бобов<br />
дол" проектирах двестаметровия<br />
комин и<br />
охладителните кули, а<br />
впоследствие контролирах<br />
и строителството<br />
му. Заплащането<br />
на техническото<br />
ръководство беше<br />
високо, с добавка<br />
33% върху заплатата<br />
и персонални добавки<br />
към началниците<br />
на отдели и стопанското<br />
ръководство,<br />
главен инженер, началник...<br />
Получавахме<br />
повече от миньо-<br />
за конкурсен изпит по български<br />
език и литература, а трима<br />
от взвода се готвеха за изпит<br />
по математика и ме попитаха за<br />
някои неща. Оказа се, че аз бях<br />
подготвен по математика, без<br />
да се готвя. Помагах на тях и<br />
прочетох /не решавах задачи/<br />
два огромни сборника по математика<br />
на български и руски<br />
език, поради което реших да<br />
следвам предмет, за който конкурсен<br />
изпит е математика. Бях<br />
приет в четири инженерни специалности:<br />
"Пътно и железопътно<br />
строителство" и "Промишлено<br />
и гражданско строителство"<br />
във Висшия институт по строителство<br />
и "Механика и машиностроене"<br />
и "Геология" в Минно-геоложкия<br />
институт. Аз избрах<br />
специалността "Промишлено<br />
и гражданско строителство".<br />
- Работили сте като инженер<br />
в ТЕЦ "Бобов дол", в Завода<br />
за хартия и целулоза в Разлог,<br />
били сте директор на завода<br />
в Червена могила. Какви<br />
бяха условията на труд по<br />
Ваше време и какво беше заплащането?<br />
- След като завърших висшето<br />
си образование, бях разпределен<br />
на работа в ТЕЦ "Бобов<br />
дол", работих там две години. В<br />
първия ден бях поставен в една<br />
стая с доносник, който трябваше<br />
да следи поведението и развитието<br />
ми. Тази проверка и то-<br />
рите, но работехме на<br />
ненормирано работно време.<br />
След това бях разпределен в<br />
Разлог в Завода за хартия и целулоза.<br />
Там определението "лош<br />
класов произход" продължи.<br />
Парторгът проверяваше бюрото<br />
ми за улики. За приятели и съмишленици<br />
на обекта избирах<br />
неговите "уши", за да може парторгът<br />
по-лесно да разбере за<br />
поведението ми. В някои случаи<br />
той споделяше с мен това, което<br />
бях казал пред тях. Така той<br />
разбираше откровеността ми и<br />
липсата на каквито и да било<br />
подривни действия към системата,<br />
поради което бях оценен високо,<br />
нямаше скрито-покрито.<br />
Но когато предадох обекта като<br />
главен инженер, парторгът искаше<br />
да ме лиши от орден, какъвто<br />
предлагаше Държавно строително<br />
обединение промишлено<br />
строителство. И тъй като повтори<br />
предложението, генералният<br />
директор чрез факс изрази мнението<br />
си, че ако не фигурирам<br />
аз, няма да позволи наградите за<br />
строителния обект. Получих златен<br />
орден и значка "Кольо Фичето".<br />
След предаването на обекта<br />
в гр. Разлог бях върнат отново<br />
в ТЕЦ "Бобов дол" като главен<br />
инженер и предадох последните<br />
строителни работи на инвеститора.<br />
След това бях назначен<br />
за директор в Завода за тежко<br />
оборудване в Червена могила,<br />
който беше най-големият завод<br />
за тежко оръжейно оборудване<br />
в социалистическата система.<br />
Там имаше завод за производство<br />
на специален чугун за
Change language