03.01.2018 Views

Вестник "Струма" брой 302

Събота-неделя, 30 декември

Събота-неделя, 30 декември

SHOW MORE
SHOW LESS

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

и главен инженер на Завода за целулоза и хартия в Разлог Ст. Кацов:<br />

да поддържам<br />

е на командирите<br />

СТРУМА<br />

ДОВЕРЕНИК НА ДИКТАТОРА<br />

Събота-понеделник, 30 декември 2017 г. - 1 януари 2018 г.<br />

оръжие и стомана, завод за<br />

производство на пистолети, картечни<br />

пистолети "Макаров", специални<br />

пушки и на най-добрите<br />

танкове в света, чиято технология<br />

беше съветска. Заводът за<br />

танкове и друго специално оборудване<br />

имаше технология за<br />

студена обработка на стоманата,<br />

така нареченият ковашкопресов<br />

завод. Условията за работа<br />

и заплащането бяха най-високи<br />

в страната. През това време<br />

нямаше как да не забележа<br />

следствието от утопията на социализма.<br />

Всички излишни "некадърни"<br />

ръководители от София<br />

и Софийска област бяха изпратени<br />

за ръководители в заводите<br />

на село Червена могила, повечето<br />

от които бяха уволнени<br />

от Тодор Живков и с нареждане<br />

да не вземат управленски постове.<br />

Тази симбиоза от разнородни<br />

субекти с разнородно съзнание<br />

и човешка психика предполагаше<br />

неуспехи в колективното<br />

ръководство. Математиката<br />

показваше, че въпреки високото<br />

заплащане в България, доходите<br />

на един ръководител за<br />

четири години се равняват на доходите<br />

само за една година в<br />

чужбина. Благоприятното за преминаването<br />

на такава работа беше,<br />

че до тогавашния ми трудов<br />

стаж бях канен от ДСО и "Техноекспортстрой"<br />

три пъти, от<br />

които за две от тях имах заповеди,<br />

които не можаха да се изпълнят,<br />

поради неразрешението<br />

на ръководствата на обектите, на<br />

които съм работил. Противопоставянето<br />

на колективното ръководство<br />

на завода в Червена могила<br />

и други причини предизвикаха<br />

уволнението на пълномощника<br />

на ЦК на БКП, който ми даде<br />

разрешение за работа в чужбина.<br />

- И сте заминали за Либия...<br />

Какви бяха условията на<br />

работа там и как се отнасяше<br />

Кадафи към Вас?<br />

- На 20 март 1981 г. отлетях<br />

Моменти<br />

от живота<br />

на инж.<br />

за Триполи за<br />

Стоил Кацов<br />

строителството на<br />

най-голямата и найдобре<br />

оборудваната<br />

травматологична<br />

болница в света.<br />

Поради лошия класов<br />

произход, съгласно<br />

постулатите<br />

на БКП, не можех да<br />

заемам ръководна<br />

длъжност. Първият<br />

ден след идването<br />

ми в Триполи партийният<br />

секретар в<br />

посолството попитал<br />

"Кацов партиен<br />

член ли е?". При получаване<br />

на отрицателен отговор<br />

той казал: "Ще си назначим<br />

наше мумче, което е партиен<br />

член". Толкова е бил грамотен,<br />

че вместо момче, казвал мумче...<br />

И партийният секретар в<br />

посолството в Либия започна<br />

да работи за махането ми чрез<br />

партийния секретар на механизацията,<br />

партийния секретар на<br />

строителния обект и профсъюзния<br />

секретар на обекта в Либия,<br />

които започнаха да ми<br />

търсят кусури, чието основание<br />

да послужи за смяната ми. Но<br />

стр. 12-13<br />

когато некадърен човек си позволи<br />

да търси некадърността на<br />

доказал се специалист, доказването<br />

му е некадърно. След<br />

две години работа в Триполи<br />

бях избран от Кадафи за поддръжка<br />

на резиденцията му и<br />

поддръжка на домовете на висшите<br />

му офицери, командири<br />

на трите либийски армии. В<br />

продължение на две години работех<br />

в Либия. Тогава се направи<br />

втори тест върху мен,<br />

тоест не ни се заплати от министерството<br />

на строежите на<br />

Либия за извършените строителни<br />

работи в резиденцията.<br />

Инж. Стоил Кацов<br />

в Италия<br />

Обявих пред шефа<br />

на администрацията<br />

и финансовия<br />

отдел, че<br />

съм принуден да<br />

спра дейността си<br />

в резиденцията.<br />

Тъй като има условия<br />

държавата<br />

да търси отговорност<br />

за незаплащането<br />

й, Кадафи<br />

ме извика и ме<br />

попита: "Кой не ти<br />

плаща?". Аз му<br />

казах, че министерството<br />

на<br />

строежите, на<br />

които е възложено<br />

изплащането,<br />

не са изплатили<br />

обема на извършените<br />

строителни работи в<br />

продължение на две години. Тогава<br />

Кадафи извика началника<br />

на кабинета си и му възложи да<br />

отидем с него двамата до министерството<br />

на строежите, като<br />

свидетел на отговора от министъра<br />

на строежите. След това<br />

с началника на кабинета се<br />

върнахме при Кадафи, за да му<br />

обясним за ситуацията. Тогава<br />

той се обърна към началника на<br />

кабинета си и му каза: "Мохамед,<br />

сега ще мерите масата".<br />

Кадафи нареди министърът на<br />

Със свои колеги в гр. Триполи, Либия, при построяването на травматологичната болница<br />

строежите заедно с мен да мери<br />

всички строителни работи,<br />

които са извършени в резиденцията,<br />

и се съпоставяха с предложените<br />

от мен за изплащане.<br />

И така мерихме в продължение<br />

на 4 месеца. Министърът<br />

на строежите докладва на<br />

Кадафи, че аз искам с 10% помалко<br />

пари от полагащите се за<br />

извършените работи. При влизането<br />

ни в кабинета на Кадафи<br />

същият каза: "Май че за масата<br />

Стоил Кацов иска по-малко,<br />

отколкото трябва?". Бяха<br />

извикани и други отговорни<br />

служители в резиденцията,<br />

пред които Кадафи заяви: "От<br />

днес аз имам повече доверие<br />

на Кацов, отколкото на моя министър<br />

на строежите! От утре<br />

документите от Кацов няма да<br />

се преглеждат, ще се подписват<br />

при получаването им от началника<br />

на финансовия отдел.<br />

След което двамата ще отидат<br />

в банката и ще пият толкова кафета<br />

и чайове, докато Стоил Кацов<br />

не получи документ, че му<br />

е преведена сумата". От тук нататък<br />

аз изхранвах с местна валута<br />

цялото поделение на "Техноекспортстрой",<br />

като с нея се<br />

осигуряваше плащането за<br />

поддръжка на механизацията,<br />

вода, ток и други.<br />

- Какво Ви направи найсилно<br />

впечатление от живота<br />

в Либия? Какво беше отношението<br />

на мъжете към жените<br />

там?<br />

- Има нещо много специално<br />

в арабина, каквото няма в европееца,<br />

азиатеца и американеца.<br />

Арабинът ще те прочете с<br />

поглед и ще разбере дали може<br />

да ти се довери или не. И ако не<br />

може да се довери, ще те отхвърли<br />

завинаги, но ако може<br />

да се довери, ще те приеме завинаги.<br />

Спомням си следния цитат:<br />

"Най-добре е да се храниш<br />

в китайска, арабска и италианска<br />

кухня и да имаш жена японка.<br />

Началникът на кабинета на<br />

Кадафи имаше 6 деца. Той все<br />

обещаваше, че няма да има повече<br />

деца. А аз го попитах: "Мохамед,<br />

нали обещаваше, че<br />

няма да имаш повече деца?" А<br />

той ми каза: "Стоиле, жената е<br />

дявол, допреш ли се до нея, загубваш<br />

ума си". Другият случай<br />

от поведението на арабското<br />

семейство е безхаберието, което<br />

се забелязва при мъжете. Когато<br />

мъжът тръгва да купува хляб<br />

и ако срещне по пътя си приятели,<br />

се заиграват на табла и<br />

може хляба да го занесе за вечеря<br />

у дома. Мъжете имаха право<br />

да работят на три места през<br />

деня, но не работеха повече от<br />

час на всяко от тях. Но получаваха<br />

по три заплати. Жените не<br />

работеха, гледаха си децата и<br />

домакинството. Жената раждаше,<br />

докато позволяваха физиологичните<br />

й възможности. Повечето<br />

семейства имаха по 12<br />

деца... Бензинът в Либия беше<br />

8 стотинки, а в България - над<br />

20 стотинки. Хлябът там беше 6<br />

стотинки, тук 50 стотинки. В министерствата<br />

в Либия се работеше<br />

не повече от три часа. Първият<br />

час се пие кафе, чай и се<br />

правеше раздумка. Във втория<br />

час се приемаха не повече от<br />

трима души, които можеха да<br />

задават не повече от два въпроса.<br />

В третия час - почивка, и<br />

след това у дома. Това е Либия.<br />

Климатичните условия в Либия<br />

за мен бяха благоприятни. За<br />

мен беше необходимо малко<br />

повишаване на атмосферното<br />

налягане, което ми действаше<br />

като наркотик. Тези, които бяха<br />

с високо или ниско кръвно налягане,<br />

при особено съчетание<br />

на температурата, атмосферното<br />

налягане и влагата припадаха.<br />

За пръв път там видях паднал<br />

като мъртвец човек от моите<br />

работници, поради което на<br />

всеки обект имаше български<br />

лекар. Храната беше безплатна<br />

за всички работници на обекта.<br />

Всеки ден имаше първо, второ<br />

и трето, като второто ястие беше<br />

винаги с месо.<br />

- Вие имате син, който живее<br />

със семейството си в Германия.<br />

Имахте ли възможност<br />

да отидете да го посетите?<br />

- Със съпругата ми Тинка,<br />

която беше лекар по професия,<br />

имахме само 10 години брак,<br />

тя почина на 35 години. Аз сам<br />

съм отгледал и възпитал сина<br />

си. Сега той живее със семейството<br />

си в Германия, в гр. Пидинг.<br />

Занимава се с бизнес. Със<br />

съпругата му имат една дъщеря,<br />

която е моята гордост и радост.<br />

В детската градина в Германия<br />

взе две години за една. Ходил<br />

съм в Германия преди две години.<br />

Болно ми е да говоря за<br />

разликата между германеца и<br />

българина. В Германия виждаш<br />

ред, съзнание и чистота. Моята<br />

внучка беше на десет дни,<br />

когато започна да пътува за<br />

Германия и в продължение на<br />

две години пътуваше всеки месец<br />

с родителите си, след което<br />

се установиха за постоянно.<br />

В душата на германеца можеш<br />

да прочетеш яснота, откровеност,<br />

чест и готовност да ти помогне.<br />

Германецът става приятел<br />

на друг човек, без да се натрапва.<br />

Не за да има лична изгода<br />

от това. Тук, в България,<br />

един човек иска да стане приятел<br />

на друг, в повечето случаи<br />

заради личната изгода. В Германия<br />

се дават кредити с ниска<br />

лихва, а наемът се плаща на<br />

хазяина по банков път. Така не<br />

може да се скрият данъци и да<br />

се ощети държавата. Ходил съм<br />

и в Австрия, Гърция, Тунис, Италия,<br />

Щвейцария, Македония,<br />

Хърватска, Франция...<br />

- Пишете романи, кое Ви<br />

мотивира да творите днес?<br />

- Потребността да пиша, за<br />

това което съм усещал и правил<br />

през социализма и сега. Не<br />

всичко през социализма беше<br />

лошо. Тогава имаше и добри<br />

неща. Всички трудоспособни<br />

работеха и получаваха заплати<br />

на точната дата. Работниците<br />

бяха уважавани от системата.<br />

Директорът и ръководителят<br />

нямаха право да обиждат работника,<br />

нямаха право да му<br />

откажат изслушване, защото ги<br />

грозеше уволнение. В село Тополница<br />

имам вила и прекрасна<br />

овощна градина. Това е много<br />

хубаво, защото като пиша<br />

два-три часа, след това се раздвижвам<br />

в градината.<br />

- Какво е мнението Ви за<br />

демокрацията?<br />

- Ще отговоря с една действителност:<br />

от 481 година преди<br />

христа в Атина, където е първата<br />

и най-съвършена демокрация,<br />

е съществувал закон: "На<br />

всеки грък му се разрешава да<br />

убие друг грък, който не поддържа<br />

демокрацията и я разрушава".<br />

Но, което е най-парадоксалното,<br />

е, че няма убит грък,<br />

защото е нямало такъв, който<br />

е бил против демокрацията.<br />

Колко души трябва да бъдат<br />

убити в България, които не поддържат<br />

демокрацията, а я разрушават?<br />

Жестоко, нали?!<br />

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!