You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
исто Смирненски - Мария и Райна,<br />
рад и ми отвориха очите към света<br />
СТРУМА<br />
НИстр. 12-13<br />
пи, нагоре черна пола,<br />
после бяла блуза с бяла<br />
якичка, барета с монограм<br />
на училището, по<br />
който могат да те познаят<br />
поне от 50 метра<br />
къде учиш, и ако си в<br />
някаква нередност, да<br />
те докладват. В учебните<br />
часове бяхме и с черни<br />
ученически престилки<br />
с пристегнати коланчета.<br />
По време на учението<br />
ми военните години бяха<br />
започнали да поотшумяват<br />
и се чувстваше<br />
някакво пробуждащо се<br />
раздвижване към по-добро.<br />
Хранихме се в стол,<br />
ходихме на кино, театър.<br />
Библиотеката в читалището<br />
беше богата<br />
4<br />
съкровищница на книги.<br />
50-те години на миналия<br />
век в Благоевград бяха<br />
времена на мечти, на<br />
романтика.<br />
- Сега връщаш ли се<br />
към него?<br />
- О, да, в спомени! Та<br />
нима може да се забрави.<br />
Вече съм над 80 г., но<br />
и сега се виждам като<br />
ученичка. Ето, има празненство<br />
на площад "Македония“.<br />
Към него поемат<br />
под строй със свои<br />
духови музики всички<br />
училища. Звучат музики,<br />
песни, а по тротоарите<br />
се струпал народ,<br />
като че минават правителствени<br />
делегации.<br />
Тези взаимни празнувания<br />
на гражданство с<br />
ученици си бяха едно голямо<br />
житейско разнообразие.<br />
Ами да разкажа ли за<br />
Стъргалото? Стъргалото<br />
наричахме улицата<br />
от сградата на бившия<br />
ГУМ нагоре към площад<br />
"Македония“, оттам<br />
покрай градската баня и<br />
сградата на Националната<br />
агенция за приходите<br />
/тогава хотел<br />
Калинка като ученичка в Благоевград /сн. 1/. Със съпруга си Крум<br />
Миленков /1958/ в най-щастливия им ден /сн. 2/. На екскурзия в<br />
Рилския манастир с дъщеря им Жасмина /сн. 3/. Семейна снимка<br />
от 2003 г. Калинка с внучетата си Иво, Веселка, Калинка и<br />
съпруга си Крум /сн. 4/. 1985 г. Калинка Миленкова е третата<br />
отляво, права /сн. 5/. Прославеният тим „Барселона“ /Черниче/<br />
от 60-те години с Крум Миленков-Врънгата /третият отляво<br />
клекнал на сн. 6/. Крум с колеги автобусни шофьори /сн. 7/<br />
и като войник в Брезник /сн. 8/.<br />
"Волга“, който беше единствен<br />
за града/ се продължаваше<br />
в посока към<br />
стадион "Христо Ботев“.<br />
Движението бе като<br />
два потока от хора,<br />
предимно млади. На учениците<br />
се разрешаваше<br />
до 21 часа. Там се разменяха<br />
любовни погледи, от<br />
двата потока се поздравяваха<br />
приятели и<br />
познати. Ние, учениците,<br />
избягвахме да рискуваме<br />
след 21 часа, че когото<br />
открият, може и да<br />
му намалят поведението<br />
/тогава към оценките<br />
по изучаваните предмети<br />
се добавяше и оценка<br />
за поведение, която<br />
ако не е с дума "примерно“,<br />
лошо се пише. Движението<br />
по Стъргалото бе<br />
и мястото на влюбване.<br />
- И на тебе ли?<br />
6<br />
- Моето се оказа посложно.<br />
Аз все нямах добро<br />
самочувствие за мене<br />
си. Дори и като отраснах,<br />
не разбрах, че съм<br />
била хубава, а ми го казваха.<br />
И все така си карах<br />
смирено. От приятелки<br />
по-късно разбрах, че в<br />
гимназията съм имала<br />
голям почитател, и то<br />
знаменосецът, но аз не<br />
съм поддала, или по-точно<br />
не съм забелязала, а и<br />
той не е намерил куража<br />
да ми го каже.<br />
- И как свърши за<br />
теб приказката Благоевград?<br />
- Ами взех, че се омъжих<br />
и се върнах в Черниче.<br />
Примами ме Крум Андонов<br />
Миленков. И той бе<br />
учил в Благоевград, но е<br />
имал и проблеми, тъй като<br />
е бил причисляван като<br />
син на кулак, че родителите<br />
му, които са<br />
имали доста имоти, не<br />
са искали да влязат с тях<br />
в кооперативно стопанство.<br />
42 години изкара<br />
съпругът ми като професионален<br />
шофьор на автобус,<br />
возеше миньорите<br />
в "Пирин" - Брежани от<br />
селища от Кресненска и<br />
Струмянска община. Беше<br />
и голям футболист.<br />
Играеше в тимовете на<br />
Черниче и Брежани, а после<br />
стана и футболен съдия.<br />
Та с този Крум създадохме<br />
семейство, и за<br />
добро било. Той риташе<br />
топка, въртеше кормилото<br />
на автобусите, а аз<br />
поработих като магазинерка,<br />
после като лаборантка<br />
по обследване на<br />
каменните въглища в<br />
2<br />
сепарация<br />
"Орловец". И<br />
така се заредиха<br />
години,<br />
появиха<br />
се с тях синът<br />
ми Валери,<br />
който<br />
сега е заместник-директор<br />
на ДТ<br />
"Никола Вапцаров"<br />
в Благоевград,<br />
и<br />
дъщерята<br />
Жасмина,<br />
която се е<br />
специализирала<br />
като<br />
администраторка.<br />
- Черниче<br />
е сравнително<br />
ново селище.<br />
Корените<br />
на<br />
род Миленкови<br />
къде<br />
са?<br />
- Старите жилки са в<br />
Брежани, в махала Качева,<br />
оттам е станало преселването.<br />
- От секретарката<br />
на читалището в<br />
Черниче Галина Чивиева<br />
разбрах, че<br />
имаш големи заслуги<br />
към местната художествена<br />
самодейност.<br />
- Щом е казала, може<br />
и да е така. Пяла съм,<br />
участвала съм и в театралната<br />
трупа. Играехме<br />
пиесите си в една<br />
сграда близо до жп гара-<br />
та. Ходили сме из Брежани,<br />
Симитли, Крупник,<br />
Полена, Полето и<br />
други селища. Няколко<br />
години поработих на обществени<br />
начала и като<br />
читалищна библиотекарка.<br />
- Калинке, знам, че<br />
светът на книгите е<br />
като втори свят за<br />
теб. Как се увлече?<br />
- Започнах да чета<br />
още като ученичка в<br />
Черниче. После ме подхвана<br />
учителката ни<br />
Мария Измирлиева.<br />
Четях много, вживявах<br />
се в съдбините на героите.<br />
Ще споделя нещо<br />
несподеляно, но като<br />
четях "Под игото" на<br />
Иван Вазов, исках аз да<br />
съм тази Рада Госпожина.<br />
- Иван Вазов ли ти<br />
е любимият писател?<br />
- Един от любимите,<br />
защото много са ми допадали<br />
- Вера Мутафчиева,<br />
Йордан Йовков...<br />
Обичам да чета и поезия,<br />
но от по-старите<br />
поети - като Пейо Яворов<br />
с неговите "Две хубави<br />
очи"...<br />
- А ти лично пробваш<br />
ли да пишеш?<br />
- Така, за мене си.<br />
Имам няколко тетрадки,<br />
но не са за пред хора.<br />
Някои от стиховете ми<br />
са шеговити, други с<br />
посвещения.<br />
- Кажи някое?<br />
- Едно само, но кратко.<br />
За една девойка Нина:<br />
Роди се момиче<br />
в наше село Черниче,<br />
с устни на малина,<br />
с очи като къпина.<br />
Нина, мила Нина,<br />
пленяваш ти мнозина.<br />
- А за свои близки?<br />
- Малко. Наскоро драснах<br />
едно куплетче за сина<br />
ми Валери:<br />
На приятелите -<br />
вярва. На врагове - прощава.<br />
На близки и далечни<br />
непрестанно се раздава.<br />
Път избрал си, сине,<br />
който никак не е лек.<br />
Но така се заслужава,<br />
сине, думата човек!<br />
- Калинке, 8 пълни<br />
десетилетия житейска<br />
съдба с почтена<br />
възраст и товарът<br />
им не е лек.<br />
Как го носиш?<br />
- Ами още съм на крака,<br />
макар и трудно. Живея<br />
- кога с радост, кога<br />
с болежки, но такива са<br />
съдбините човешки. И,<br />
дай Боже, по много години<br />
на всеки!<br />
БОРИС САНДАНСКИ
Change language