Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Д<br />
-р Виктория Каракостова<br />
е общопрактикуващ<br />
лекар с<br />
над 2500 пациенти. Във<br />
втория кабинет на Бойко<br />
Борисов беше назначена<br />
за зам. председател на<br />
Борда на директорите на<br />
МБАЛ - Благоевград от<br />
квотата на Реформаторския<br />
блок, чийто 3-годишен<br />
мандат изтече преди<br />
половин година. Освен<br />
като джипи е работила като<br />
завеждащ вътрешно<br />
отделение в болницата и<br />
химиотерапевт в онкологията.<br />
Била е завеждащ<br />
лекар в селищната система на Кочериново. Засега тя е единственият<br />
лекар във фамилия Каракостови, чиито предци в миналото са<br />
били войводи, заможни търговци, икономисти, учили в Швейцария. Бащата<br />
на д-р Каракостова е известният в миналото композитор и<br />
ръководител на оркестър "Джумайци" Константин Каракостов.<br />
Д-р Виктория Каракостова е направила проучване на родословното<br />
дърво на фамилията, която произлиза от Крушево, Вардарска Македония.<br />
Тя е единствената жена хаджия във фамилия Каракостови след<br />
посещение на Божи гроб.<br />
- Г-жо Каракостова, Вие<br />
произхождате от стар род,<br />
участвахте ли тази година в<br />
срещата на горноджумайските<br />
родове?<br />
- Не. За съжаление никога не<br />
съм била канена нито от страна<br />
на общината, нито от читалището,<br />
както и от Историческия музей,<br />
които, доколкото знам, са<br />
организатори на събитието.<br />
Много е странно игнорирането<br />
ни, тъй като нашето семейство,<br />
фамилия Каракостови, са преселници<br />
в Горна Джумая от 19<br />
век. Братята на дядо ми, които<br />
са се занимавали с прекупуване<br />
на тютюн, идват през 80-те<br />
години на 19 век, а впоследствие<br />
и майка им, и моят дядо Тома,<br />
най-малкият от тримата<br />
братя. Действието се развива<br />
през 1892 г., моят дядо е на 9<br />
години. Първоначално се настаняват<br />
при най-големия брат,<br />
впоследствие дядо ми се устройва<br />
сам. Занимава се с други начинания,<br />
за разлика от двамата<br />
си братя, които влизат в тютюневия<br />
бизнес.<br />
- Откъде идва Вашият род?<br />
- Семейството произхожда от<br />
Крушево, Вардарска Македония,<br />
и е тясно свързано с видни<br />
влашки родове. Доколкото<br />
знам, имаме роднинска връзка<br />
с войводата Питу Гули, загинал<br />
в Илинденско-Преображенското<br />
въстание, и с храбрата жена на<br />
лидера на ВМРО Иван Михайлов<br />
- Менча Кърничева, застреляла<br />
във виенския Бургтеатър Тодор<br />
Паница за предателство. Племенница<br />
на дядо ми е съпругата<br />
на революционера Никола Карев,<br />
ръководител на Крушевската<br />
република.<br />
- Защо решават да се преселят<br />
в Горна Джумая?<br />
- Моят прадядо Коста почива,<br />
когато дядо ми е на 6 години,<br />
а братята му са по-голями.<br />
Заедно с майка си и баба си идват<br />
тук, за да търсят препитание<br />
в тютюнопреработването. Дядо<br />
ми Тома е учил в румънско училище,<br />
впоследствие в гръцко.<br />
Говореше свободно румънски,<br />
гръцки и турски, понеже е търгувал<br />
с турците в рамките на Османската<br />
империя, и пишеше на<br />
турски с арабски букви. Дядо ми<br />
започва да се занимава с търговия<br />
на платове и шивашка манифактура.<br />
Имал е шивашка работилница<br />
в Горна Джумая, в<br />
която са работили предимно албанци<br />
като чираци и калфи. Баба<br />
ми Виктория също е с потекло<br />
от Вардарска Македония. Тя<br />
е родена в Битоля през 1904 г.<br />
Нейното семейство се преселва<br />
в Кюстендил през 1916 г. по време<br />
на Първата светова война. В<br />
тяхната къща в Битоля е бил<br />
квартирован генерал Цончев и<br />
при изтеглянето на българските<br />
4<br />
5<br />
войски семейството им се прехвърля<br />
в Кюстендил. Там баба ми<br />
завършва гимназия, като на 12-<br />
годишна възраст се адаптира към<br />
образователната система, нейна<br />
преподавателка по литература е<br />
писателката Елисавета Багряна.<br />
През 1922 г. дядо ми се жени<br />
за баба ми, сватбата е в катедралния<br />
храм "Св. Неделя" в София<br />
и от брака им се раждат 5<br />
деца. Трите момичета умират като<br />
малки и остават татко и чичо.<br />
Баща ми Константин е роден<br />
през 1930 г., а чичо ми Здравко<br />
през 1926 г. Семейството е използвало<br />
къщата на площад "Македония"<br />
за търговията на дядо<br />
ми с платове и са живели в Коевата<br />
къща и на други места. Найголемият<br />
брат на дядо ми - Александър,<br />
е живял в къща до моста<br />
на кв. "Вароша", водещ към<br />
църквата "Св. Въведение Богородично".<br />
Средният брат Янаки<br />
сравнително рано се изселва от<br />
Горна Джумая, в края на 19 век,<br />
и отива в Дупница. Там се занимава<br />
с търговия с тютюни, като<br />
е работил във фабрика "Никотиана"<br />
и се твърди, че е прототип<br />
на литературния герой<br />
Костов в романа "Тютюн" на Димитър<br />
Димов. Той има двама синове<br />
и една дъщеря. Синовете<br />
Единственият лека<br />
фамилия д-р В. Карак<br />
комити от Вардарска<br />
Мои роднини в Крушево са четникът Питу Гули, заг<br />
женското въстание, храбрата жена на лидера на ВМ<br />
Кърничева, застреляла във виенския театър предат<br />
ца на дядо ми е съпруга на ръководителя на Крушев<br />
на баба ми в Битоля била с огледален хол, правели с<br />
3 6<br />
му завършват американския Робърт<br />
колеж, след това учат и двамата<br />
в Швейцария. Единият е<br />
пълномощник посланик в Хелзинки<br />
преди 9 септември 1944<br />
г. Другият не е могъл да направи<br />
добра кариера поради това, че<br />
в Цюрих го блъска трамвай и е<br />
инвалидизиран, отрязват краката<br />
му. Но и той е завършил икономика<br />
там. Все още имам братовчеди<br />
от нашия род в Дупница,<br />
където къщата на Каракостови<br />
в центъра е добре позната.<br />
- Какво се случва след 9<br />
септември, когато идва така<br />
наречената "народна власт"?<br />
- Семейството прави опит да<br />
се върне в къщата си на площад<br />
"Македония" в Горна Джумая, но<br />
тя е национализирана. Аз съм<br />
родена в къщата на адвоката<br />
Патронев, която се намира на<br />
сегашната улица "Арсени Костенцев".<br />
През 1957 г. им разрешават<br />
да живеят под наем в<br />
собствената си къща. Аз съм била<br />
на двегодишна възраст и на<br />
баба ми й направило впечатление,<br />
че съм проговорила много<br />
ясно, когато сме били на балкончето,<br />
съм казала: "Бабо, знаеш<br />
ли, чичо Гоце има пушка". Паметникът<br />
на Гоце Делчев е бил открит<br />
тогава. Ние живеехме на<br />
втория етаж, а впоследствие<br />
под нас настаниха Концертна дирекция.<br />
Не си спомням кога<br />
престанахме да плащаме наем,<br />
но през 1990 г. ни върнаха къщата<br />
официално.<br />
- Лесно ли си взехте обратно<br />
имота, или имаше пречки?<br />
- Мисля, че не е имало спънки.<br />
Татко беше подал молба, той<br />
беше останал единствен наследник.<br />
Баба и чичо починаха в една<br />
година - през 1989 г., а дядо<br />
ми Тома доста преди тях. Татко<br />
ми като единствен наследник си<br />
върна къщата. Пречките са били<br />
в по-ранен период, непосредствено<br />
след 9 септември, когато<br />
дядо ми е бил притиснат и<br />
обявен за "враг на народа". Останал<br />
е да издържа семейството<br />
си с една шивашка работилница<br />
с двама калфи. Всичко друго<br />
е било експроприирано, иззето<br />
е от народната власт. Къщата<br />
е била дадена на ДОСО<br />
(Доброволна организация за съдействие<br />
на охраната) и беше<br />
буквално съсипана, когато нашите<br />
се върнаха обратно.<br />
- Имаше ли спънки за реализацията<br />
на Вашия баща<br />
Константин Каракостов като<br />
произхождащ от буржоазно семейство?<br />
- Татко и чичо завършиха<br />
икономика. Чичо ми влиза успешно<br />
в по-ранен период, но<br />
впоследствие е изключен като<br />
син на "врагове на народа". И<br />
двамата с баща ми са служили<br />
в Трудови войски. При татко нещата<br />
са били много страшни.<br />
Като войник е бил 40 кг и оцелява<br />
благодарение на актьора<br />
Енчо Багаров, който го намира<br />
на летището в Кумарица и го<br />
привлича към ансамбъла на<br />
Строителни войски. Татко е<br />
свирил на акордеон и пиано и<br />
това много му е помагало, защото<br />
е изкарвал допълнителни<br />
приходи за семейството си. Той<br />
успя да следва задочно през<br />
1961 г., тогава нещата може би<br />
са поутихнали. Завършва икономика<br />
и работи като ТРЗ дълги<br />
години в завод "Димо Хаджидимов",<br />
впоследствие в Тютюневия<br />
комбинат. Междувременно<br />
се явява за категоризиране<br />
като музикант и имаше всички<br />
възможни категории, ордени<br />
"Кирил и Методий" втора и първа<br />
степен като културен деец.<br />
Занимаваше се с корепетиторска<br />
дейност, има много аранжименти<br />
на народна музика и много<br />
авторски произведения.<br />
През 60-те години е ръководител<br />
на естрадния оркестър "Благоевград".<br />
Тогава с него свириха<br />
Борис Грънчаров, Петър<br />
7<br />
Грънчаров, Иван Кацарски.<br />
Всички са любители музиканти,<br />
но оркестърът става много популярен<br />
за времето си. Баща ми<br />
водеше хорови състави на МВР,<br />
на читалището в Кочериново.<br />
Разбира се, и ансамбъл за градски<br />
фолклор "Варошлии", който<br />
на по-късен етап бе преименуван<br />
като "Джумайци" и беше към<br />
читалище "Никола Вапцаров".<br />
Имаше моменти, в които се<br />
чувстваше обиден от отношението<br />
и искаше да се откаже, но<br />
сърце не му даваше да го направи.<br />
Вкъщи винаги съм го запомнила<br />
на пианото, непрекъснато<br />
пишеше нещо. След смъртта<br />
му пианото буквално опустя.<br />
- Кои са неговите песни, които<br />
оттекват в съзнанието Ви?<br />
- Много са, но от прима виста<br />
си спомням за "Битоля, мой роден<br />
край", "Песен за Питу Гули",<br />
"Садила мома край море лозе",<br />
които са негови аранжименти.<br />
Татко почина през 2007 г. много<br />
нелепо. Инсултът е като че ли фамилната<br />
болест на Каракостови.<br />
Чичо ми почина на 63 г., а татко<br />
на 76 г. от инсулт след операция.<br />
- Докъде стигна Вашето изследване<br />
на родословното дърво?<br />
- По отношение на Крушевския<br />
род Каракостови съм успяла<br />
да стигна до края на 18 век - до<br />
бабата на дядо ми и нейния съпруг.<br />
Фамилията ни тръгва от Кара<br />
Коста, който е бил търговец.<br />
Кара е турска дума и означва черен.<br />
В рода ни нямаме нито един<br />
мургав, нито пък Кара Коста е бил<br />
черен. Той обаче е бил серт човек,<br />
по-нервен, по-избухлив.
Change language