02.10.2018 Views

Вестник "Струма" брой 230

вторник 2 октомври 2018 година

вторник 2 октомври 2018 година

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Д<br />

-р Виктория Каракостова<br />

е общопрактикуващ<br />

лекар с<br />

над 2500 пациенти. Във<br />

втория кабинет на Бойко<br />

Борисов беше назначена<br />

за зам. председател на<br />

Борда на директорите на<br />

МБАЛ - Благоевград от<br />

квотата на Реформаторския<br />

блок, чийто 3-годишен<br />

мандат изтече преди<br />

половин година. Освен<br />

като джипи е работила като<br />

завеждащ вътрешно<br />

отделение в болницата и<br />

химиотерапевт в онкологията.<br />

Била е завеждащ<br />

лекар в селищната система на Кочериново. Засега тя е единственият<br />

лекар във фамилия Каракостови, чиито предци в миналото са<br />

били войводи, заможни търговци, икономисти, учили в Швейцария. Бащата<br />

на д-р Каракостова е известният в миналото композитор и<br />

ръководител на оркестър "Джумайци" Константин Каракостов.<br />

Д-р Виктория Каракостова е направила проучване на родословното<br />

дърво на фамилията, която произлиза от Крушево, Вардарска Македония.<br />

Тя е единствената жена хаджия във фамилия Каракостови след<br />

посещение на Божи гроб.<br />

- Г-жо Каракостова, Вие<br />

произхождате от стар род,<br />

участвахте ли тази година в<br />

срещата на горноджумайските<br />

родове?<br />

- Не. За съжаление никога не<br />

съм била канена нито от страна<br />

на общината, нито от читалището,<br />

както и от Историческия музей,<br />

които, доколкото знам, са<br />

организатори на събитието.<br />

Много е странно игнорирането<br />

ни, тъй като нашето семейство,<br />

фамилия Каракостови, са преселници<br />

в Горна Джумая от 19<br />

век. Братята на дядо ми, които<br />

са се занимавали с прекупуване<br />

на тютюн, идват през 80-те<br />

години на 19 век, а впоследствие<br />

и майка им, и моят дядо Тома,<br />

най-малкият от тримата<br />

братя. Действието се развива<br />

през 1892 г., моят дядо е на 9<br />

години. Първоначално се настаняват<br />

при най-големия брат,<br />

впоследствие дядо ми се устройва<br />

сам. Занимава се с други начинания,<br />

за разлика от двамата<br />

си братя, които влизат в тютюневия<br />

бизнес.<br />

- Откъде идва Вашият род?<br />

- Семейството произхожда от<br />

Крушево, Вардарска Македония,<br />

и е тясно свързано с видни<br />

влашки родове. Доколкото<br />

знам, имаме роднинска връзка<br />

с войводата Питу Гули, загинал<br />

в Илинденско-Преображенското<br />

въстание, и с храбрата жена на<br />

лидера на ВМРО Иван Михайлов<br />

- Менча Кърничева, застреляла<br />

във виенския Бургтеатър Тодор<br />

Паница за предателство. Племенница<br />

на дядо ми е съпругата<br />

на революционера Никола Карев,<br />

ръководител на Крушевската<br />

република.<br />

- Защо решават да се преселят<br />

в Горна Джумая?<br />

- Моят прадядо Коста почива,<br />

когато дядо ми е на 6 години,<br />

а братята му са по-голями.<br />

Заедно с майка си и баба си идват<br />

тук, за да търсят препитание<br />

в тютюнопреработването. Дядо<br />

ми Тома е учил в румънско училище,<br />

впоследствие в гръцко.<br />

Говореше свободно румънски,<br />

гръцки и турски, понеже е търгувал<br />

с турците в рамките на Османската<br />

империя, и пишеше на<br />

турски с арабски букви. Дядо ми<br />

започва да се занимава с търговия<br />

на платове и шивашка манифактура.<br />

Имал е шивашка работилница<br />

в Горна Джумая, в<br />

която са работили предимно албанци<br />

като чираци и калфи. Баба<br />

ми Виктория също е с потекло<br />

от Вардарска Македония. Тя<br />

е родена в Битоля през 1904 г.<br />

Нейното семейство се преселва<br />

в Кюстендил през 1916 г. по време<br />

на Първата светова война. В<br />

тяхната къща в Битоля е бил<br />

квартирован генерал Цончев и<br />

при изтеглянето на българските<br />

4<br />

5<br />

войски семейството им се прехвърля<br />

в Кюстендил. Там баба ми<br />

завършва гимназия, като на 12-<br />

годишна възраст се адаптира към<br />

образователната система, нейна<br />

преподавателка по литература е<br />

писателката Елисавета Багряна.<br />

През 1922 г. дядо ми се жени<br />

за баба ми, сватбата е в катедралния<br />

храм "Св. Неделя" в София<br />

и от брака им се раждат 5<br />

деца. Трите момичета умират като<br />

малки и остават татко и чичо.<br />

Баща ми Константин е роден<br />

през 1930 г., а чичо ми Здравко<br />

през 1926 г. Семейството е използвало<br />

къщата на площад "Македония"<br />

за търговията на дядо<br />

ми с платове и са живели в Коевата<br />

къща и на други места. Найголемият<br />

брат на дядо ми - Александър,<br />

е живял в къща до моста<br />

на кв. "Вароша", водещ към<br />

църквата "Св. Въведение Богородично".<br />

Средният брат Янаки<br />

сравнително рано се изселва от<br />

Горна Джумая, в края на 19 век,<br />

и отива в Дупница. Там се занимава<br />

с търговия с тютюни, като<br />

е работил във фабрика "Никотиана"<br />

и се твърди, че е прототип<br />

на литературния герой<br />

Костов в романа "Тютюн" на Димитър<br />

Димов. Той има двама синове<br />

и една дъщеря. Синовете<br />

Единственият лека<br />

фамилия д-р В. Карак<br />

комити от Вардарска<br />

Мои роднини в Крушево са четникът Питу Гули, заг<br />

женското въстание, храбрата жена на лидера на ВМ<br />

Кърничева, застреляла във виенския театър предат<br />

ца на дядо ми е съпруга на ръководителя на Крушев<br />

на баба ми в Битоля била с огледален хол, правели с<br />

3 6<br />

му завършват американския Робърт<br />

колеж, след това учат и двамата<br />

в Швейцария. Единият е<br />

пълномощник посланик в Хелзинки<br />

преди 9 септември 1944<br />

г. Другият не е могъл да направи<br />

добра кариера поради това, че<br />

в Цюрих го блъска трамвай и е<br />

инвалидизиран, отрязват краката<br />

му. Но и той е завършил икономика<br />

там. Все още имам братовчеди<br />

от нашия род в Дупница,<br />

където къщата на Каракостови<br />

в центъра е добре позната.<br />

- Какво се случва след 9<br />

септември, когато идва така<br />

наречената "народна власт"?<br />

- Семейството прави опит да<br />

се върне в къщата си на площад<br />

"Македония" в Горна Джумая, но<br />

тя е национализирана. Аз съм<br />

родена в къщата на адвоката<br />

Патронев, която се намира на<br />

сегашната улица "Арсени Костенцев".<br />

През 1957 г. им разрешават<br />

да живеят под наем в<br />

собствената си къща. Аз съм била<br />

на двегодишна възраст и на<br />

баба ми й направило впечатление,<br />

че съм проговорила много<br />

ясно, когато сме били на балкончето,<br />

съм казала: "Бабо, знаеш<br />

ли, чичо Гоце има пушка". Паметникът<br />

на Гоце Делчев е бил открит<br />

тогава. Ние живеехме на<br />

втория етаж, а впоследствие<br />

под нас настаниха Концертна дирекция.<br />

Не си спомням кога<br />

престанахме да плащаме наем,<br />

но през 1990 г. ни върнаха къщата<br />

официално.<br />

- Лесно ли си взехте обратно<br />

имота, или имаше пречки?<br />

- Мисля, че не е имало спънки.<br />

Татко беше подал молба, той<br />

беше останал единствен наследник.<br />

Баба и чичо починаха в една<br />

година - през 1989 г., а дядо<br />

ми Тома доста преди тях. Татко<br />

ми като единствен наследник си<br />

върна къщата. Пречките са били<br />

в по-ранен период, непосредствено<br />

след 9 септември, когато<br />

дядо ми е бил притиснат и<br />

обявен за "враг на народа". Останал<br />

е да издържа семейството<br />

си с една шивашка работилница<br />

с двама калфи. Всичко друго<br />

е било експроприирано, иззето<br />

е от народната власт. Къщата<br />

е била дадена на ДОСО<br />

(Доброволна организация за съдействие<br />

на охраната) и беше<br />

буквално съсипана, когато нашите<br />

се върнаха обратно.<br />

- Имаше ли спънки за реализацията<br />

на Вашия баща<br />

Константин Каракостов като<br />

произхождащ от буржоазно семейство?<br />

- Татко и чичо завършиха<br />

икономика. Чичо ми влиза успешно<br />

в по-ранен период, но<br />

впоследствие е изключен като<br />

син на "врагове на народа". И<br />

двамата с баща ми са служили<br />

в Трудови войски. При татко нещата<br />

са били много страшни.<br />

Като войник е бил 40 кг и оцелява<br />

благодарение на актьора<br />

Енчо Багаров, който го намира<br />

на летището в Кумарица и го<br />

привлича към ансамбъла на<br />

Строителни войски. Татко е<br />

свирил на акордеон и пиано и<br />

това много му е помагало, защото<br />

е изкарвал допълнителни<br />

приходи за семейството си. Той<br />

успя да следва задочно през<br />

1961 г., тогава нещата може би<br />

са поутихнали. Завършва икономика<br />

и работи като ТРЗ дълги<br />

години в завод "Димо Хаджидимов",<br />

впоследствие в Тютюневия<br />

комбинат. Междувременно<br />

се явява за категоризиране<br />

като музикант и имаше всички<br />

възможни категории, ордени<br />

"Кирил и Методий" втора и първа<br />

степен като културен деец.<br />

Занимаваше се с корепетиторска<br />

дейност, има много аранжименти<br />

на народна музика и много<br />

авторски произведения.<br />

През 60-те години е ръководител<br />

на естрадния оркестър "Благоевград".<br />

Тогава с него свириха<br />

Борис Грънчаров, Петър<br />

7<br />

Грънчаров, Иван Кацарски.<br />

Всички са любители музиканти,<br />

но оркестърът става много популярен<br />

за времето си. Баща ми<br />

водеше хорови състави на МВР,<br />

на читалището в Кочериново.<br />

Разбира се, и ансамбъл за градски<br />

фолклор "Варошлии", който<br />

на по-късен етап бе преименуван<br />

като "Джумайци" и беше към<br />

читалище "Никола Вапцаров".<br />

Имаше моменти, в които се<br />

чувстваше обиден от отношението<br />

и искаше да се откаже, но<br />

сърце не му даваше да го направи.<br />

Вкъщи винаги съм го запомнила<br />

на пианото, непрекъснато<br />

пишеше нещо. След смъртта<br />

му пианото буквално опустя.<br />

- Кои са неговите песни, които<br />

оттекват в съзнанието Ви?<br />

- Много са, но от прима виста<br />

си спомням за "Битоля, мой роден<br />

край", "Песен за Питу Гули",<br />

"Садила мома край море лозе",<br />

които са негови аранжименти.<br />

Татко почина през 2007 г. много<br />

нелепо. Инсултът е като че ли фамилната<br />

болест на Каракостови.<br />

Чичо ми почина на 63 г., а татко<br />

на 76 г. от инсулт след операция.<br />

- Докъде стигна Вашето изследване<br />

на родословното дърво?<br />

- По отношение на Крушевския<br />

род Каракостови съм успяла<br />

да стигна до края на 18 век - до<br />

бабата на дядо ми и нейния съпруг.<br />

Фамилията ни тръгва от Кара<br />

Коста, който е бил търговец.<br />

Кара е турска дума и означва черен.<br />

В рода ни нямаме нито един<br />

мургав, нито пък Кара Коста е бил<br />

черен. Той обаче е бил серт човек,<br />

по-нервен, по-избухлив.

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!