Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
р в известната горноджумайска<br />
остова: Потомка съм на търговци и<br />
Македония<br />
СТРУМА<br />
РОДОСЛОВНО ДЪРВО<br />
Вторник, 2 октомври 2018 г. стр. 12-13<br />
инал в Илинденско-Преобра-<br />
РО Иван Михайлов - Менча<br />
еля Тодор Паница, племенниската<br />
република, войводата Никола Карев, къщата<br />
е балове, ползвана е за квартира от генерал Цончев<br />
Търгувал е със сол, риба от Преспанското<br />
езеро, платове, храни...<br />
През поколение името му Коста<br />
се подновява. Дядо ми беше Тома<br />
Костов Каракостов. Татко ми<br />
се казваше Константин. В рода<br />
на брат ми има едно момче, но<br />
го кръстиха Ричард. Моята дъщеря<br />
е Константина, така че се<br />
продължиха нещата. Потомствено<br />
име е и Виктория, по линия на<br />
баба ми - Битолския клон. Там<br />
през поколение също са Виктории.<br />
По отношение на нейния род<br />
не съм стигнала толкова далеч,<br />
но знам, че семейството й е било<br />
много богато. Рентиери, които<br />
са давали къщи и земи под<br />
наем, имали са работници, арендатори,<br />
вила край битолското<br />
село Магарево. Нейното семейство<br />
са били много богати. В къщата<br />
им в Битоля, в която е бил<br />
настанен българският главнокомандващ<br />
ген. Цончев, са се организирали<br />
балове и вечеринки.<br />
За времето си е била изключително<br />
интересна, целият хол е<br />
бил с огледала, за да се гледат<br />
танцуващите, и стъклени полилеи,<br />
които при стрелбите и бомбардировките<br />
са изпочупени.<br />
Баба ми Виктория остава да<br />
живее с майка си Вергиния, брат<br />
си и баба си. Била е 4-годишна,<br />
когато баща й Михал, златар,<br />
отива на гурбет в Америка. Покъсно<br />
той се опитва да ги намери<br />
през Червен кръст, за да ги<br />
вземе при него, но американците<br />
слагат ограничения за изселване<br />
на лица над 60-годишна възраст.<br />
Бабата на баба ми е била<br />
над 60 години, а майка й не е<br />
искала да я изостави. Типично<br />
2<br />
Виктория Каракостова с баща си Константин Каракостов в Мелник /сн. 1/. Константин<br />
Каракостов в бебешката количка през 1931 г. /сн. 2/. Здравко Каракостов<br />
на пони /сн. 3/. Братята Константин и Здравко като деца /сн. 4/. Старата<br />
къща на Каракостови /сн. 5/. Сватбената снимка на Тома и Виктория Каракостови,<br />
които се венчават в църквата "Св. София" /сн. 6/. Дядото Тома Каракостов<br />
на фронта в Демир Хисар /сн.7/. К. Каракостов /сн. 8/. К. Каракостов на<br />
акордеона, певците са Елена Валеова и Ганчо Николов /сн. 9/.<br />
9<br />
македонска история - вярност<br />
към родителите. Предпочела е да<br />
остане с нея, а не да отиде при<br />
мъжа си в Америка. Богати са<br />
били явно, защото баба ми е<br />
разказвала, че първоначално<br />
отседнали в къщата на стринка<br />
ни в Кюстендил, а след това си<br />
купили своя в центъра. Разваляли<br />
са 1 наполеон, за да платят<br />
1 чувал жито и да могат да се<br />
хранят. Бащата на баба Виктория<br />
в Америка живее добре, праща<br />
им пари и колети оттам. Но<br />
по времето на Великата депресия<br />
той фалира и умира. След това<br />
нищо не знаем за този дядо<br />
Михал, нито къде е погребан, нито<br />
има ли наследство.<br />
- Жена му има ли след него<br />
друг мъж?<br />
- Не, баба Виктория остава<br />
вдовица и повече не се омъжва.<br />
Идва в Горна Джумая, където<br />
омъжва дъщеря си Виктория,<br />
моята баба, за дядо Тома. Синът<br />
й, на баба братът, остава да<br />
живее в Кюстендил. Неговият<br />
син Ваньо Кирладжиев, инженер<br />
химик, беше директор на завод<br />
"Марек", но е от първите изселници<br />
в Канада след 1990 година.<br />
Там му признаха дипломата<br />
и се устрои със семейството си.<br />
Аз имах една покана през 1997<br />
г. да му гостувам, предложи ми<br />
да отида в белградското посолство.<br />
Аз обаче предпочетох Либия<br />
и сигурно сбърках, макар че<br />
Либия беше един добър старт в<br />
живота ми.<br />
- Как се ориентирахте към<br />
медицината?<br />
- Звучи нескромно, но на мене<br />
общо взето всичко ми върви.<br />
Аз съм завършила със златен<br />
медал гимназията. Всички<br />
мислеха, че ще се насоча към<br />
литуратурата и историята. Може<br />
би в известна степен реших да<br />
уча медицина под давление на<br />
татко. Химията много ми вървеше.<br />
Даже на семестриалния изпит<br />
по химия в Медицинска академия<br />
имам "6+". Тази оценка ми<br />
написаха в студентската книжка.<br />
Много ми вървеше този<br />
предмет. Учителка в гимназията<br />
ми беше Станка Ножарова, но<br />
любовта към химията дължа на<br />
учителката ми Македонка Манолова<br />
от Второ<br />
основно училище.<br />
Биологията<br />
ми беше скучна<br />
наука, а химията<br />
- крайно интересна.<br />
Успешно влязох да уча медицина<br />
с пълен бал от 36 точки.<br />
Имахме задължителен политически<br />
изпит и когато аз кандидатствах,<br />
имаше годишнина от<br />
обесването на Васил Левски. Аз<br />
написах есе за Левски, което<br />
бяха публикували във в. "Студентска<br />
трибуна". Много ми се<br />
отдаваше писането. Така триумфално<br />
влязох в Медицинската<br />
академия, горе-долу и така излязох,<br />
със семестриален успех<br />
5,89, на държавните изпити<br />
имам само "5" на "Вътрешни болести"<br />
- специалността, която<br />
съм си избрала, защото професорът<br />
имаше някакво лично отношение.<br />
Но важното е животът да ти<br />
пише шестица. Когато реших<br />
да дойда да работя в Благоевград,<br />
директорът на „Народно<br />
здраве“ беше от Разложкия<br />
край. Исках да работя като терапевт<br />
по вътрешни болести. В<br />
благоевградската болница се<br />
намериха места за всички софиянци,<br />
за всички дошли от<br />
Разлог, Сандански, Петрич, но<br />
за мене място във вътрешно<br />
отделение нямаше и ме изпратиха<br />
в онкология. Но всяко зло<br />
за добро, защото аз специализирах<br />
"Вътрешни болести" и<br />
онкология и взех първа специалност.<br />
Фактически бях първият<br />
химиотерапевт по онкология<br />
с призната специалност<br />
"Вътрешни болести". Аз си обичам<br />
професията и много се<br />
радвам, че станах клиницист.<br />
1<br />
8<br />
Работила съм като началник на<br />
Общинска здравна служба, завеждащ<br />
отделение, в доболничната<br />
помощ. Човек завършва<br />
медицина не за да бъде<br />
книжен плъх, а да работи за хората.<br />
- От колко време сте общопрактикуващ<br />
лекар?<br />
- От 2000 г. Върнах се от Либия<br />
през юли месец. Джипи<br />
практиките бяха сформирани<br />
през април 2000 г. и бях решила<br />
да работя като специалист в<br />
извънболничната помощ или<br />
към РЗИ или Здравната каса. Но<br />
в Кочериново се събра една петиция<br />
с молба да работя при<br />
тях. Тогавашният кмет Катин<br />
дойде у дома и ми обясни, че<br />
хората искат аз да ги обслужвам.<br />
Аз много се колебах тогава<br />
какво да правя, но кметът<br />
отиде в Министерство на здравеопазването<br />
да провери какво<br />
става. Оказа се, че по здравна<br />
карта в община Кочериново<br />
има 4 практики. Всички бяха<br />
заети и макар че има незаписани<br />
хора, за мене няма практика.<br />
В интерес на истината Катин<br />
направи път до Кюстендил<br />
и министерството и тогава зам.<br />
министърът на здравеопазването<br />
Стойчо Кацаров промени<br />
здравната карта на общината,<br />
направи пета практика и аз кандисах<br />
след хиляди уговорки. От<br />
1 август до 1 септември 2000 г.<br />
при мен се записаха 1000 човека<br />
и направихме първото подаване<br />
на пациенти, оттогава<br />
работя като джипи там.<br />
- Колко пациенти имате в<br />
момента?<br />
- Към 2500 човека, като през<br />
този месец 6 новозаписани са<br />
от Благоевград, а 3-ма от други<br />
общини. Продължавам да работя<br />
в Кочериново. Пътувам сутрин<br />
с колата, следобед се връщам.<br />
Обикалям почти всички села,<br />
като две от тях съм предоставила<br />
на фелдшерката си, която<br />
сега се пенсионира, но медицинска<br />
сестра поема щафетата.<br />
Имам два лицензирани кабинета<br />
в Кочериново и хората имат<br />
възможност да ги посещават.<br />
Добре стана, че се направиха<br />
неотложни кабинети, защото порано,<br />
допреди няколко години,<br />
денонощно бяхме на разположение.<br />
Сега вече имаме възможност<br />
да почиваме в събота и неделя,<br />
но основната дейност пак<br />
си пада върху нас.<br />
- Разкажете за периода, в<br />
който се запознахте с младия<br />
лекар д-р Атанас Камбитов,<br />
днес кмет на Благоевград?<br />
- Атанас Камбитов дойде като<br />
млад лекар в Кочериново<br />
през 1993 г. заедно с д-р Христо<br />
Киров, който сега е джипи в<br />
с. Стоб. Една година преди това<br />
бяха дошли д-р Юруков,<br />
анастезиолог, и д-р Механджийска.<br />
Д-р Камбитов беше<br />
назначен като завеждащ участък<br />
в заводско селище. Работи<br />
кратко време там, искаше да<br />
специализира дерматология.<br />
Мисля, че ходи в РЗИ - Кюстендил<br />
и се зачисли. Може би работихме<br />
една година заедно и<br />
смея да кажа, че с него и с Киров<br />
бяхме в най-приятелски<br />
взаимоотношения. Но медицината<br />
не беше неговата сила,<br />
той просто нямаше желание да<br />
се занимава с това и впоследствие<br />
се отказа и се ориентира<br />
към бизнеса.<br />
- Като човек отвътре, какви<br />
са основните дефекти на<br />
здравната система? В момента<br />
пак се говори за реформи...<br />
- Отвсякъде я познавам<br />
здравната система. Пропуснахме<br />
да я реформираме навремето.<br />
Изядохме парите от допълнителните<br />
на стр. 14
Change language