Вестник "Струма" брой 259

More documents

Recommendations

Info

СТРУМА На среща в Охрид 11 ноември 2019 г. СВЯТ стр. 10 Зоран Заев, Александър Вучич и Еди Рама си договориха Балкански европейски съюз Първите хора на Скопие, Белград и Тирана се разбраха за създаване на мини Шенген, с което ще се премахнат пречките за свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора между трите страни Премиерът на Северна Македония Зоран Заев, сръбският президент Александър Вучич и албанският министърпредседател Еди Рама договориха на двудневна среща в Охрид конкретни мерки за премахване на пречките за свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора между трите държави. На пресконференция след срещата премиерът на Северна Македония Зоран Заев съобщи, че мерките ще бъдат включени в конкретен план за действие. „Планът за действие предвижда 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата цялостна работа на нашите граници. Той дава възможност за комплексно придвижване с лична карта на гражданите в Ангела Меркел През граничния пункт Прешево вече ще се преминава по-лесно целия този регион. Създава условия за бърза писта за камионите, които преминават нашите гранични пунктове“, съобщи Зоран Заев и изрази надежда мерките да подобрят условията на живот на хората в региона. Сред договорените мерки са още взаимно признаване на дипломите за образование и квалификациите, което да осигури свободно движение на работна ръка. Следващата среща от инициативата, известна като „мини Шенген“ е предвидена за 21 декември в Албания. Към срещата на тримата лидери в Охрид вчера се присъединиха Денис Звиздич, председател на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, и министърът на икономиката на Черна гора Драгица Секулич. Те проведоха и пленарно заседание с участието на представители на международни организации Момент от срещата между Еди Рама, Александър Вучич и Зоран Заев и институции, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие, Съветът за регионално сътрудничество, Европейската комисия, Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Сръбският президент Вучич заяви в интервю за националната телевизия вчера сутринта, че разговорите със Заев и Рама са били „много добри“ и че първата видима сделка ще бъде по-лесното преминаване през граничния пункт Прешево, а пътуването в Македония и Албания само с лична карта може да се очаква до Нова година. Тези промени ще повлияят на привличането на преки чуждестранни инвестиции, защото инвеститорите искат стабилност и голям пазар, каза Вучич. Той посочи, че Прешево е третият по важност пункт за преминаване в Сърбия, а решението да се провежда фитосанитарна инспекция 24 часа на ден ще утрои транзита на камионите от двете страни и ще намали експлоатационните разходи. Сръбският президент обяви още, че с незначителни промени в закона едно и също разрешение за работа може да важи и за трите държави. Трите държави ще могат да създават туристически пътеки заедно, което, добави той, е особено привлекателно за азиатските туристи. „Очаквам да получа подкрепа за проекта мини Шенген на предстоящата среща с Емануел Макрон в Париж, но и да чуя за новата методология, предложена от френския президент“, заяви сръбският президент Александър Вучич. Меркел призова Европа да разработи нови оръжия, Хайко Маас включително изтребител и танк ЕС не може да се защити без САЩ, признава външният министър на Германия Хайко Маас Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова европейските държави да разработят нови оръжия, включително самолети и танкове, съобщават руски медии. „В бъдеще ние съвместно ще разработим нови оръжейни системи, включително проект за боен самолет и проект за танк“, съобщи Меркел и добави, че Германия и Франция водят преговори за това. Канцлерът направи коментара по време на традиционното си ежеседмично видеообръщение, но този път то бе посветено на 64 г. от основаването на Бундесвера. Според Меркел конфликтът в Украйна и анексирането на Крим още веднъж са актуализирали отбраната и сътрудничеството в рамките на военните съюзи, особено в НАТО. Тя смята, че Европа трябва да засили военната си мощ в рамките на НАТО. Лидерът на Германия добави, че сигурността на страната се гарантира от съществуването на Бундесвера, което означава, че въоръжените сили трябва да получат необходимите финансови ресурси за развитие. По думите й външната и военната политика на Германия трябва да бъдат взаимносвързани, но също политиките на ЕС и НА- ТО. По-рано вчера министърът на външните работи на Германия Хайко Маас обяви в статия за списание „Шпигел“, че Европа, включително и Германия, е неспособна да се защити без помощта на САЩ. „За Германия е ясно - би било грешка, ако започнем да подкопаваме НАТО. Без САЩ нито Германия, нито Европа могат ефективно да се защитят“, предупреди Маас. Той смята, че провеждането на външна политика и политика за сигурност без сътрудничеството на САЩ би било безотговорно, а разделянето на европейска и американска сигурност - опасно. Маас също изрази увереност, че Европа още много години ще се нуждае от НА- ТО. По думите му Северноатлантическият алианс „символизира разпределение на тежестта, международното сътрудничество, мултилатерализма“. Преди няколко дни френският президент Еманюел Макрон разбуни духовете с изказването си, че НАТО е в мозъчна смърт, а Европа „стои на ръба на пропастта“. С това Макрон си навлече гнева на Ангела Меркел, но беше поздравен от Русия. Президентът Ево Моралес съгласен за нови избори в Боливия Президентът на Боливия Ево Моралес обяви, че ще свика нови президентски избори, след като международни наблюдатели поставиха под въпрос резултатите от вота преди няколко седмици. Свиквам нови избори, за да може народът на Боливия да избере новото си правителство чрез гласуване, обяви той. Дългогодишният лидер също обеща да смени Евросъюзът започва да разработва за отбраната си нови бойни самолети и танкове членовете на избирателната комисия на страната. Организацията на американските държави препоръча вчера Боливия да проведе нови избори, след като са установени сериозни нарушения на последния вот, който поставя под въпрос победата на президента Ево Моралес. Международната организация обяви, че проверка на изборите на 20 октомври е установила „ясни манипулации“ на избирателната система и резултатите не могат да бъдат потвърдени. Манипулациите на компютърната система са в такъв размер, че те трябва да бъдат разследвани от Боливия и да се поеме отговорност при този сериозен случай, се казва в предварителен доклад. В събота недоволни граждани на Боливия нахлуха в две държавни медии и ги принудиха да прекъснат излъчванията, а някои полицаи прекратиха охраната на площада, където е разположен дворецът на Моралес, предаде АФП. Демонстрантите нахлуха в Bolivia TV и Radio Patria Nueva. Те принудиха журналистите да напуснат, като ги обвиниха, че обслужват интересите на Моралес. Около 40 журналисти напуснаха сградата, която се споделя от Ево Моралес двете медии, докато 300 демонстранти ги обиждаха. Моралес, който беше избран за първи път за президент през 2006 г., отхвърля призивите за оставка.
СТРУМА 11 ноември 2019 г. СТРАНАТА стр. 11 Проф. Ивайло Знеполски пред "Дойче веле": 30 години след Десети ноември България се развива със закъснение, но в правилната посока Комунизмът в България бе симбиоза между комунистическо и земеделско движение, като всяко от тях използва другото, за да постигне целите си, твърди интелектуалецът П рофесор Ивайло Знеполски е един от емблематичните български интелектуалци през последния половин век - философ, културолог, семиотик, теоретик на киното и литературата. През годините на прехода акцент в научните му интереси е изследването на близкото минало, като оглавява едноименен институт с респектираща издателска дейност. Проф. Знеполски подържа активна гражданска позиция с отчетливи политически измерения в десния регистър. Бил е министър на културата в две правителства. Интервюто му в "Дойче веле" поместваме с малки съкращения. - Проф. Знеполски, как да мислим за комунизма в България - като революция на бедните, модернистичен проект в „човешки материал“, възмездие за участието на страната в Тристранния пакт, пореден исторически реверанс към Русия, немска идеология, с която руснаците злоупотребиха, мафиотска форма на управление или нещо съвсем друго? - При установяването на комунизма в България има елементи от всичко това по малко - на фона на силата на съветското оръжие и имперските амбиции на Москва да завоюва нови територии, на които да съживи позамрялата амбиция на първоначалния комунистически проект (Маркс, Ленин) за световна комунистическа революция. В противен случай нямаше страни като Чехословакия или Полша, които не носят българските „грехове“, да попаднат под съветска опека. Всъщност във всяка страна от Източна Европа имитацията на парадигматичния модел на комунизма - болшевизма, е силно пречупена през националните особености, през исторически, социални, културни и дори народопсихологически предпоставки. Българският протокомунизъм, следвайки зададения модел, му налага и своя отпечатък. Той в много по-голяма степен от комунизмите в страните в Централна Европа носи белезите на селската култура. Всъщност бе симбиоза между комунистическо и земеделско движение, като всяко от тях използва другото, за да постигне целите си. Комунистическата партия след 9 септември 1944 г. набъбна за сметка на обезкървяване на земеделското движение; земеделското движение на свой ред използва комунистическата хегемония, за да осъществи старите си амбиции за власт, макар и под малко необичайна форма. - Как си представяхте тогава бъдещето на България след 10, 20 или 30 години? - Вече се усещаше, че личният режим на Тодор Живков не може да се справи с надигащата се от различни посоки криза, но малцина от кръговете, които познавах (за да не кажа никой), допускаха, че с неговото сваляне снежната топка ще нараства толкова бързо. Живков се беше превърнал в олицетворение не само на личната власт, но и на партията, и на самия комунистически режим. Така че неговото падане имаше символичния смисъл на падане на комунистическата партия. Така или иначе не мога да кажа, че в месеците, предшестващи 10 ноември 1989 г., някой е мислил в перспектива. Живееше се с момента и за момента, от ден за ден, тъй като постоянно се случваше нещо необичайно, което ни изненадваше и изискваше моментална реакция. Може би тази неспособност да се видят нещата в перспектива беше причината набиращата потенциал опозиция да приеме някои конюнктурно приемливи, но в перспектива спъващи по-нататъшния процес на промяната договорки. - Защо не дойде „великото време на интелигенцията“ според прогнозата на д-р Желев? - Издигнатият от Желев лозунг посочва важната роля, която интелигенцията играеше като един вид вътрешновъншен коректив на комунистическата ортодоксалност. По същество немалка част от интелигенцията беше по-скоро реформаторски настроена, надяваше се на „социализъм с човешко лице“. Но в отделни случаи се появяваха и по-радикални жестове - като написването, публикуването и защитата на книгата „Фашизмът“. Но едва ли някой е бил готов да отиде на барикадата. В своята статия, отново обслужвайки момента, Желев призовава за съюз между партийните реформатори „а ла Горбачов“ и интелигенцията. Това беше тактически ход - почти в традицията на ленинизма да се използват временни съюзници, обединени от общи интереси, с оглед постигането на някаква по-далечна, скрита собствена цел. Интелектуалците, които навлизаха в политиката, имаха нужда от легализиране и превръщане в признат субект на публично действие. В същото време със свалянето на диктатора, но особено след падането на Берлинската стена, когато става Ивайло Знеполски гането на разумен компромис... - Кои от политическите лидери на прехода ще останат в историята? - От днешна гледна точка поне три фигури претендират за по-трайно присъствие. Първата от тях е Желю Желев - най-изявеният дисидент, създател на Клуба за гласност и демокрация и пръв председател на СДС, първият демократично избран президент. Вторият е Андрей Луканов - централна фигура в дворцовия преврат, който в по-голяма степен от другите „пучисти“ беше разбрал, че е свършено с мечтата за демократичен социализъм; стратег на българския капитализъм, чиито задкулисни сметки опорочиха постигнатия демократичен консенсус и предопределиха криминалния елемент в прехода. Третият е Иван Костов, който пое всички рискове за промяна на икономическия модел, проведе решително приватизацията, спасявайки държавната собственост от диво разграбване, а страната - от пълния банкрут, към който я тласна неоетатизмът на правителството Виденов. Тази приватизация е много критикувана за задкулисни договорености и за липса на механизми за ефективен следприватизационен контрол, но тя отвори пътя към едно съвременно пазарно стопанство. Костов ще бъде запомнен и с това, че като лидер не успя да удържи интегритета на СДС, предизвика последното голямо разцепване и така разруши и двуполюсния политически модел от първите години на прехода, който беше много сполучлив за ситуацията в България. Не съм сигурен, че към този списък трябва да прибавя и Бойко Борисов, най-дълго управлявалия през тези 30 г., тъй като по негово време дърхота да се започне диалог с по-широки слоеве от обществото доведе до постепенното свиване на политическата база на СДС. Тактическите грешки са известни: ранното започване на междуособиците вътре в съюза, довели го до поредица от разцепления и обезкървяване, прояви на лидерски егоцентризъм, които направиха невъзможни дискусията и пости- Тодор Живков Андрей Луканов Желю Желев ясно, че комунистическата власт не може да разчита повече на съветския чадър, реформаторите в партията се нуждаеха от някаква демократична легитимация и тя охотно им беше предоставена от значителна част от свободомислещата интелигенция. Така ходът на Желев успя, но не се знае в крайна сметка кой кого обслужи подобре. Дали групата около Луканов не извлече повече полза от този временен съюз" Съмненията около това допълнително радикализираха други части от интелигенцията, дотогава останала в сянка, която за по-ясно маркиране на разделителните линии прие необходимостта от ясно артикулиран антикомунистически дискурс. От този момент нататък интелигенцията се разцепи, започна да губи собствената си роля. И в единия, и в другия случай тя вече не защитаваше ценности, а партийни позиции. Не го казвам с укор, може би това беше необходим и дори неизбежен процес, но доведе до загуба на собствен глас. От коректив гласът на интелигенцията стана поддържащ - и колкото по-поддържащ беше, толкова повече губеше значението си, защото тон даваше някой друг. И така, докато през годините с бавното ни придвижване към обществото на консумацията и на спектакъла интелигенцията загуби всякакво значение. Центърът на публичността бе зает от други - аудио-визуални персони и шоубизнеса. Голяма роля за това изиграха свободните медии. Креативната интелигенция от сферата на литературата, театъра и киното трудно намираше път към публиката, защото в резултат на нещо, което можем да наречем „естетическа инерция“, тя дълго време не можа да намери адекватен език за новата реалност. Продължаваше да залага на намека и езоповския език - в една среда, където хората вече крещяха проблемите си. Другата негативна крайност, изразяваща се в дублирането на езика на сензационната преса (мутренските саги), беше не помалко безперспективна. Тази загуба на мястото на интелигенцията в обществения живот статистически може да се аргументира с факта, че - във Великото народно събрание депутатите интелектуалци бяха около 15%, през следващите два парламента прогресивно намаляваха, докато постепенно напълно изчезнаха от политическата сцена. Като политици те не бяха полезни. Предстои им да си върнат мястото, което е присъщо на интелектуалците. - Кои бяха най-големите грешки, допуснати от СДС, в резултат на които фактически отпаднаха от политическия живот на страната? - Може да се говори за два типа грешки - стратегически и тактически. Стратегическа грешка беше, че не успя да оползотвори цялостния потенциал на обществото, първоначалния ентусиазъм на хората, надцени силата на една активна, но сравнително малка група. Още тогава СДС трябваше да се отвори към по-широки маси от дотогава неособено граждански активни хора, трябваше да изземе козове от БКП и да привлече и членовете на комунистическата партия от по-младите поколения, неомърсени, некомпрометирани, неучаствали активно в политиките на режима. Мнозина от тях принадлежаха към техническата интелигенция, притежаваха добри позиции в стопанския живот и можеха да бъдат много полезни. Тази нео- жавата, вече член на Европейския съюз, навлиза в нормалността. На ход са вечните социални проблеми и усъвършенстването на изградените системи - административна, икономическа, правна, образователна, здравеопазване и т.н. Борисов ще остане най-вероятно с прозвището „строителят“. - На какво според Вас се дължи засилващата се носталгия към времената на Тодор Живков? - Много се съмнявам в констатацията, че тази носталгия се засилва. Самият факт, че понякога тя се изговаря от млади хора, родени далеч след края на НРБ и не притежаващи никаква база за сравнение, показва, че носталгията, доколкото я има, е подсилвана и насаждана с оглед на някаква политическа употреба. Проблемите на всекидневието събуждат копнежи по някакво друго място, някакво нетук, където се живее по-добре и където много от всекидневните притеснения ще ни бъдат спестени. Това не е политически оцветена носталгия. Социалната утопия се е породила още през 18 век, но свръхексплоатацията й от комунизма доведе до нейната смърт. Днес никой не вярва на приказките за по-доброто бъдеще, на това се дължи и масовото недоверие към понятието „преход“. В носталгията се преплитат реални притеснения и разочарования, копнежи - все човешки чувства. Тя винаги ще съществува. - Как виждате България днес - 30 г. след свалянето на Живков? - Мненията на повечето българи за състоянието днес се колебаят между две народни мъдрости: „Можеше да бъде и по-зле“ и „Можеше да бъде и по-добре“. Колкото и да изглеждат противоположни, и двете мнения изразяват едно и също нещо - поносимост на настоящето, съгласие с поетата посока на развитие. Хората с мнението „Можеше да бъде и позле“ се задоволяват с помалко и се опасяват от резки промени, скептично са настроени към политиката и политиците. Това е мнението на песимистите, задоволяващи се със статуквото. Хората с мнението „Можеше да бъде и по-добре“ са по-активните и критично мислещите, те не се задоволяват толкова лесно, дават си сметка за изпуснатото, за неоползотворените възможности. Това са поскоро опозиционно настроени хора. Сумарно мнението ми е, че в съзвучие с националната традиция България се развива със закъснение и в правилната посока.
Page 1 and 2: Година XXVIII, брой 259 (
Page 3 and 4: Харесай ни във Facebook
Page 5 and 6: Харесай ни във Facebook
Page 7 and 8: СТРУМА 11 ноември 2019
Page 9: СТРУМА 11 ноември 2019
Page 13 and 14: г. Плевнелиев переш
Page 15 and 16: СТРУМА Кой казва, ч
Page 23: СТРУМА 11 ноември 2019

Вестник "Струма" брой 259

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?