Вестник "Струма" брой 258

СТРУМА 3 ноември 2020 г.
В ДЕНЯ НА НАРОДНИЯ БУДИТЕЛ
РАЗНИ ХОРА
стр. 24
Учителка по стенография от Сандански изненадана от
дъщерите си с торта-книга
и пожелание, изписано на
професионалния език
С торта във вид на книга
и поздравление, написано
на стенографски, дъщерите
на известната в Сандански
преподавателка по стенография
Живка Мървакова -
Гергина Ноцкова и Весела
Ангелова, я изненадаха за
рождения й ден, който съвпада
с Деня на народните будители.
Рожденичката посрещна
децата си с топла погача,
лично приготвена от нея, тъй
като месенето и печенето е
едно от любимите й хобита.
В поднасянето на подаръците
се включи и големият
внук на г-жа Мървакова -
Кръсти Ноцков.
Дългогодишната учителка
в бившето Оздравително
училище получаваше през
целия ден стотици пожелания
за двойния си празник
от колеги и бивши нейни възпитаници
от цялата страна.
Живка Мървакова е била
преподавател по икономически
дисциплини и в Професионалната
техническа
гимназия, както и в ЗПГ.
Учителката благодари в
Дългогодишната учителка с прекрасната торта,
изписана със стенографски пожелания
социалната мрежа на стенографите
Агнес Димова и -
Людмила Караивановa за
оказаното от тях съдействие
при изписване на тортата на
специфичния език: „Честит
Внукът Кръсти поднесе голям подарък на баба
си по случай рождения й ден
рожден ден! Обичаме те, мамо
и бабо!“.
МАРИЯ ПЕТРОВА
Любопитна случка край Гара Пирин от далечната 1938 г.
Гончето на кресненски ловец докарало заек на мушката на
Борис III, царят възнаградил авджията с колет патрони
Сватбата на цар Борис III с царица
Йоана, в дъното са войниците
от 14-и Македонски полк
Цар Борис III отстрелял
заек в полето край Кресна
навремето, но любопитното
в цялата случка е друго, за
него разказва кресналията
Петър Петров, който макар и
вече на 86 г., все още е деен
и минава за един от недостижимите
в района майстори
по поправка на велосипеди.
Петров уточнява, че не е
пряк свидетел на случилото
се, но чул разказа от баща
си Томан Петров, който имал
късмета да види лично царя.
През 1931 г., когато бил
призован да отбие военната
си служба в Горна Джумая в
14-и Македонски полк, Борис
III се оженил за царица
Йоана. Тази сватба била събитие
не само за София и
страната, но имала и политическа,
и дипломатическа
значимост в международен
аспект. Като военен царят би
следвало да бъде удостоен на
сватбата си и с почетни войскови
части. За тази задача
е взето подразделение от 14-
и Македонски полк, а в нея
попаднал и кандидат-подофицерът
Томан Петров. Той
и другите войници били настанени
седмици по-рано в
базата на 6-и полк в София,
за да потренират парадни
маршировки по плаца.
По време на самото сватбено
празненство дефилирали
в шествието от централната
жп гара до двореца. Където
и да минели, народ ги
обграждал в шпалир от двете
страни. След ритуала имало
и за войниците сватбена
царска трапеза. В чиниите им
било сложено предостатъчно,
даже имало и по чаша вино.
Получили лични поздравления
и от царя.
Така видял Томан Петров
царя за първи път, а за втори
път го видял при пътуване
на царя по шосето през Крива
ливада, както тогава се
Царят с любимото
куче по време на лов
наричала Долната махала на
разрастващото се село Гара
Пирин /сега град Кресна/. И
при това царят бил сам с шофьора
си в колата, което
много го учудило, защото пътувал
без охрана. Тогава по
шосето, на което хората му
казвали "джадето", я минавали
по двайсетина коли дневно
и един автобус Петрич -
София, наричан "Юг", я не...
Та за въпросната случка:
Ситуацията се разиграла в м.
Рудината, която се намира
южно от Кресна, край река
Струма, и близо до село Долна
Градешница. Било през
1938 година. Царят с шофьора
си пътувал по "джадето" и
Кресненско Тодор
Шатев, брат на Веселин,
Теофил и Атанас Шатеви,
също известни в района със
завидни ловни и рибарски
умения. По онова време организираните
ловни излети
не са били обичайни и всеки
е могъл да ловува дори и
при някаква земеделска работа.
Срещнали се царят и
авджията, поговорили за
лов, за времето... Царят му
подал заека с думите: "Ваш
е, защото Вашето гонче го
докара на моя позиция". "Не,
не, вземете го Вие, защото
го отстреляхте", отговорил
му Тодор Шатев. Поспорили
малко и накрая ловецът
убедил царя да вземе заека,
ВИЦ НА БРОЯ
От утре пощальоните щели
да работят от дома си. Ще
спрял на почивка.
По това време се
дочул лай на ловно
гонче, който идвал
все по-близо.
Царят извадил от
багажника на колата
чифте и за късмет
кучето довело
баш на мушката на
царя заек. Той не
се поколебал,
стрелял и улучил
заека. Не минали
две-три минути,
и се появил и собственикът
на гончето.
Оказал се известният
ловец в
четат писмата ви и ако има
нещо важно, ще ви звъннат.
но още докато разговаряли,
така някак си не пропуснал
да каже, че за него отстрелването
на зайци не е проблем,
че ги има в изобилие из
пущините и може в някой
ден и по 5-6 да натръшка, но
малко е зле с "джепането"...
Взел царя заека, качил се в
колата и потеглили към София.
Случката обаче има продължение.
И то е, че не минали
две седмици, и Тодор
Шатев получил голяма пощенска
пратка. Отворил я и
що да види - ловни патрони,
барут, сачми /тогава ловците
сами си правели патроните/.
Имало и една кратка бележка:
"Благодаря за заека!
Цар Борис III!".
Ловецът Тодор Шатев бил
наясно, че е срещнал царя,
но не дал вид, че го е познал.
В негов разказ и в преразказ
на приятеля му Томан
Петров царят е бил облечен
скромно, в брич, ботуши,
тъмна куртка и каскет, и по
нищо не личало, че това е
най-големият държавен мъж
на страната, а още по-смайващото
било за ловеца как
царят си позволява да пътува
без надлежната охрана.
БОРИС САНДАНСКИ
00258
Пътнo
строителство
Асфалт, инертни
материали, изкопи,
вибропресовани бордюри, паваж
073/861200