Krasota-Yumpu

восък, върху които пишат с пръчици. От тези пръчици, които
се казвали стилоси, започва историята си славният и древен
род на моливите.
Когато хартията сменила дъсчиците, стилосите станали ненужни.
На тяхно място дошло оловото. Оказало се, че ако с
олово драснеш по хартия, то остава бледа сива следа.
Оловото разтегляли като тънка пръчица и я поставяли в
дървен или железен държател. Названието на тези моливи се е
съхранило в немския език. На немски език моливът се нарича
bleistift, т.е. оловна пръчица.
По-късно оловото било заменено от много мек черен минерал,
който получил името си от древногръцката дума „графос“
– пиша. Така графитът, или наричан още Черен камък, станал
пишещата сърцевина на молива. Наистина, да се пише с графит
се оказало много по-добре, отколкото с олово. Той правел
четлива, ясна линия на хартията.
През 1565 година в английското графство Кимбърленд открили
големи залежи от графит и тогава окончателно забравили
оловото. Режели графита на тънки пластинки, шлифовали ги,
след това изпилявали пръчици, които заработвали в тръстика
или залепвали в дървена рамка. Такива моливи стрували скъпо
и били малко. Постепенно запасите от графит в Кимбърленд
започнали да свършват. С указ на краля било разрешено да се
добива графит само шест седмици в годината и било строго
забранено да се изнася зад граница. За нарушителите имало
смъртна присъда. По-късно графит бил открит и на други
места.
И тук – тайнствено понижи гласа си Арт – се случило, на
пръв поглед, незначително събитие – чашата се счупила.
– Обикновена чаша?
– Не съвсем. Чашата била специална. Това била малка
тигла за химическата промишленост. Такива чаши-тигли изработвал
чешкият архитект и индустриалец Йозеф Хартмут.
Той се увличал от архитектурата, предложил нов метод за обработка
на дървесината и изобретил особен вид глина, която се
27