Krasota-Yumpu

– нещо като удостоверение за личността на молива. Има 70
цвята моливи и 18 степени на твърдост.
– Това го зная. Нашият учител Карабаджо ни го обясни –
важно каза Марина. А кои са най-добрите?
– Не бива да се поставя така въпросът. Всичко зависи
от това за какво се използва молива. За чертане е необходим
твърд, за рисуване – мек.
– За какво са ни моливи, след като имаме флумастери?
– При всичкото ми уважение към флумастерите, трябва да
призная, че за рисуване е по-добре да се използват моливи.
– Защо?
– Дори и заради това, че линията, направена с флумастер,
не можеш да я изтриеш с гумата. Когато художникът рисува,
той прави отначало скици, които винаги коригира. С флумастер
е хубаво да пишеш, да оцветяваш.
– А гумата? – не спира с въпросите Марина.
– Какво гумата?
– Тя кога се е появила? Заедно с молива ли?
– Не, това е друга история. Има такова дърво – хевеа. Индианците
го наричат плачещо дърво. Това е стройно дърво с
малки тесни листа, от ствола на които изтича бял сок – каучук.
Пръв споменава за плачещото дърво на индианците някой
си Антонио Херера в описанието на второто пътешествие на
Христофор Колумб. А през 1615 година Хуан де Торквемада,
завоевател и бандит, описал как туземците добиват белия сок.
В Мадрид всички се удивлявали и се забавлявали с донесените
от „Новите земи“ топчици от втвърден сок, които, като ги
удариш в земята, подскачали много високо.
По-късно се оказало, че сокът може да се използва не само
за топки, че течащите от раните-резки на хевеата каучукови
сълзи могат да се превърнат в гуми, плащове, галоши… Хевеата
се е превърнала в приказно дърво, на което растат пари.
Но първенец в семейството на каучуковите изделия е станала
обикновената ученическа гума.
Когато през 1738 година в Парижката академия на науките
за първи път попаднал този необикновен материал, химикът
29