Вестник "Струма", брой 74, Вторник, 30 март 2021 г.

Как Белград и скопски сърбо-енича
сиамски близнаци "македонска на
Блаже Конески, акушер № 1 на
„македонския език“
Миналия четвъртък Партията
на европейските социалисти
(ПЕС), водена от бившия български
премиер Сергей Станишев,
в съдружие със зелените
внесоха в Европейския парламент
(ЕП) скандална Поправка
77а към Доклада на Комисията
за Северна Македония за 2019-
2020 г.
Гласи: „Осъжда неотдавнашните
провокативни изявления
на български правителствени
служители по исторически въпроси,
засягащи Северна Македония,
които противоречат на
духа на Договора за добросъседски
отношения с България.
Призовава българските органи
да се въздържат от подобни изявления
въпреки продължаващата
предизборна кампания в
България. Приветства зрелия и
балансиран отговор на тази
провокация от страна на правителствените
служители в Северна
Македония“.
Странната Поправка 77а е
тенденциозната подкрепа на
Скопие. В разрез с фактите:
през последното тримесечие на
2020 г. в Северна Македония
"езикът на омразата" придоби
небивали размери, а злостния
антибългарски тон задаваха македонските
медии, 2/3 от които
тайно финансирани от Белград.
Всъщност Поправка 77а визираше
критични изказвания на
вицепремиера Кр. Каракачанов,
лидер на ВМРО-БНД. Те обаче
ни най-малко не бяха провокативни:
представяха обективно
историческата истина, защитавайки
българския национален
интерес.
На следващия ден, 24 март
(сряда), евросоцдепутатът Петър
Витанов ужилено реагира на
критиките за задкулисна роля
на ПЕС и лидера й Станишев в
Поправка 77а, доколкото четирима
от петте евродепутати,
подписали я, са социалисти, неловко
се оправда. Острият тон
на соцевродепутатката от Словения
Таня Файон показа, че
Скопие успешно лобира за
своята кауза: "Българското вето
за Северна Македония е безотговорно.
Едностранният интерес
и изборният календар
нямат нищо общо с изпълнените
критерии от страна на страните
членки и затова България
трябва да оттегли своето вето".
Поправката не получи подкрепа
в Европарламента и падна,
но постави резонен въпрос:
НАПРАВИ ЛИ СОФИЯ
ГРЕШКИ И КАКВИ В
ДИАЛОГА
със Северна Македония? Три са
основните:
1) Поради дефицит на експертиза
по македонския въпрос
на Външно министерство
при съставянето на договора
със БЮР Македония, София инкасира
автогол. Съпоставката
между българо-македонския и
гръцко-македонския (Преспански)
договор го доказа. Докато
Атина принуди Скопие веднъж
завинаги да се откаже от кражбата
на елинско културно-историческо
наследство, София
прие двусмисления термин "обща
история", тълкуван от Скопие
както му отърва.
2) Подписвайки Договора в
Скопие на 1 август 2017 г., легитимирахме
"македонския"
език, връщайки ни на изходна
точка: януари 1934 г., когато Коминтерна
прие резолюция, декретираща
съществуването на
измислена македонска нация и
език.
3) Вместо да предостави на
страните членки на ЕС смислен
меморандум, доказващ как насилствено
е наложен в 1945 г.
нар. македонски език, че дотогава
европейската наука и статистиките
не споменават македонска
нация и език, Външно
министерство "влезе в капана"
на дребнавата риторика със
Скопие.
А Европа се чуди и мае защо
"се дърляме" за някакъв си език
и идентитет. Но как сторически
невежият Брюксел да знае и
проумее, че историческият път
на Балканите няма нищо общо
с този на Западна и Централна
Европа? Когато в Италия, Франция,
Испания изгрява Ренесансът,
над балканските народи
"свисти ятаганът" на турския
варварин. Европа никога не се
е сблъсквала с феномена
КРАЖБА НА ИСТОРИЯ, как да ни
разбере?! И всичко това поради
несвършената пропагандна
работа на Външно министерство.
Опряна на фалшиви тези и
аргументи, македонската дипломация,
подобно на сирените на
Одисей, тихо накара страните
членки да се вслушат в нейните
лъжливи напеви...
Прав е проф. Петър Стоянович.
На въпрос "Ако Македония
е територия на сблъсък между
руско-сръбското и евроатлантическото
влияние, не трябваше
ли да подкрепим членството й в
Евросъюза БЕЗ УГОВОРКИ; още
повече че македонизмът, разпалващ
антибългарските настроения,
по същността си е сърбизъм",
отговори: "Без уговорки
действат само кръшнали от
задължения домакини, като
видят някой засукан поручик. В
държавното управление това
поведение се нарича нехайство
и безотговорност. България
първа призна Македония в началото
на 1992 година. Призна
я без ясни исторически аргументи,
а емоционално и с притеснение.
Какво да се очаква от
един "елит", съставен от средномащабни
провинциалисти, от
една страна, и довчерашни номенклатурчици,
от друга? Спомнете
си аргументите на тогавашния
държавен глава (Желю Желев
- бел.ред.) за бързото признаване:
да не си помислел
някой, че имаме претенции към
Македония, да не кажел някой,
че сме зависими от нечие мнение
отвън. По-късно им подарихме
танкове без условия. Лидерите
на Скопие пътека направиха
до София, обучаваха се
тук, що шампанско се изпи, що
народ (подчертавам доброволно!)
се кле в българския си корен
и общото бъдеще... Част от
тези хора и днес са в правителството
на Северна Македония,
представяте ли си? Е, видяхме
за двайсет години какви плодове
брахме от политиката на безусловна
и емоционална капитулация".
Ето една гавра, за която малцина
знаят.
РЕШЕНИЕТО ЗА
ДЕБЪЛГАРИЗАЦИЯ Е
ВЗЕТО В БЪЛГАРСКИ
МАНАСТИР.
Да, кражбата на българска
история стартира на форум,
проведен в манастира "Св. Прохор
Пчински", от 70 и кусур години
неправомерно окупиран и
присвоен от Сръбската православна
църква.
В тази света обител на 2 август
1944 г. е свършено сатанинско
дело, с което се слага
началото на психо-зомбираща
операция по изтръгване и заличаване
историческата памет на
македонските българи от Вардарско.
Там приемат две решения,
пряко свързани с кражбата
на история. АСНОМ (Антифашистко
събрание на народното
освобождение на Македония)
взема 9 решения, две от които
фатално важни:
"5. Македонскиот народен
jазик се воведува како службен
jазик. 6. Илинден, 2 август, се
прогласува за народен и духовен
празник во Македониjа".
С точка 6 е легализирана
първата кражба на българска
история. Присвоена е революционната
борба на македонските
българи под ръководството
на ВМОРО на Гоце Делчев, Даме
Груев и Яне Сандански. Обявеният
2 август за национален
празник на Титова СР Македония
е гавра с паметта на Гоце и
хилядите ратници на ВМОРО,
борещи се против турците и
против сръбските чети.
По този повод македонският
журналист Владимир Перев,
критикувайки опита лъжереформатори
от ВМРО-ДПМНЕ да
предложат нов концептуален
прочит на историята, иронично
пита: "Как "концептуалистите"
ще обяснят, как да се преодолеят
тези различия, по-големи
и по-съществени за оцеляването
на Македония, отколкото
въпроса "чий е Гоце"? И накрая,
нека не злоупотребяваме със
"стария" любител на женската
красота, мастиката и тютюна,
"нашия Ататюрк" (визира Лазар
Колишевски, първия партиен
бос в НР Македония - бел.ред).
Той казва, че е „македонец“, но
това трябва да се вземе предвид
в контекста на казаното. Когато
Гоце е казал, че е такъв, той
не е знаел, че македонците ще
се съберат в манастира "Св.
Прохор Пчински"... и ще си направят
език и нация в неговата
"ловна градина". Дори баба ми
Паца в София винаги казваше,
че е македонка, говореше ми на
"прилепски", но беше българка,
националистка и учителка на Екзархията,
която е завършила
Солунската гимназия "Св. св Кирил
и Методий". Би било хубаво
проблемите да свършат с
"нашия Ататюрк" и моята баба
Паца, но новите събития носят
със себе си нови въпроси".
С двете решения АСНОМ
стартира нечувано престъпление:
духовно-културното отродяване
на македонските българи
от Вардарско. Без да ги питат,
без референдум, им отнемат
родния език, забраняват да говорят
и пишат на него! Извършва
се масово аутодафе (публично
изгаряне - бел.ред.) на
българска литература. Скришом
се унищожават паметници на
българската писменост и култура,
ценни артефакти като незнайно
де захвърленият Битолски
надпис на българския цар
Иван Владислав, племенник на
цар Самуил. А Георги-Димитровска
София през годините
1945-1949 позорно, предателски
мълчи. Физическият и духовен
геноцид "текат" паралелно.
Ликвидирана е македонската
интелигенция с открито изразено
българско самосъзнание.
Ние също не оставаме назад.
На 4 април 1945 г. post factum
шести състав на т.нар. Народен
съд осъжда директора на в.
„3ора“ (наричан българския
"Таймс") Данаил Крапчев. Още
МАКЕДОНИСТК
Вторник, 30 март 2021 г.
на 10 септември 1944 г. е убит
в горноджумайския затвор.
Плаща за гражданската си честност,
защото предрича разложението
и пропадането на комунистическия
режим, защото
брани личната свобода. „Няма
по-голямо благо за човека от
личната свобода - пише в „Зора“
още преди 1944 г. - Тя сама
по себе си е цел. Без нея човекът
се чувства като риба на сухо...
Затова диктатурата, която
се проповядва например от комунистите,
е мракобесническа“.
Големият български журналист
Данаил Крапчев
ПОСРЕЩА В Г. ДЖУМАЯ
ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ И
СМЪРТТА.
Версии няколко. Най-достоверната
е на Денон Шемтон, народен
обвинител, следовател,
по-късно арестуван за рушвети:
"Обесихме го с голям кеф в
Горна Джумая". Друг затворник,
Васил Сеизов: "Данаил бил в
карцера, направил си връв от
скъсаните от него чорапи, увиснал
на гвоздей във вратата на
килията...". Както се казва: самообесиха
го...
Един познат, Стоян Влахов,
се възмущава: Как така до денднешен
няма в Благоевград почетен
знак на великия българин?!...
А в света никакъв отзвук
за геноцида над македонските
българи. Никаква защита: от София,
от Москва, от уж демократичен
Запад на престъплението,
вихрещо се във Вардарска и Пиринска
Македония през 1945-
1948 година!
Македонският език е - забележете!
- обявен за службен,
т.е. държавен, преди да съществува
като такъв! По-парадоксалното:
въпреки че съществувал
векове, няма азбука! Ще се
пръкне чак пролет 1945-а! Под
надзора на Белград! Парадокс
След 4 месеца тези младежи трябва да учат „македонски език“
(Втори конгрес на Македонската младеж в Скопие, януари 1945 г.)
Уводна статия за „гордиевия въ
на парадоксите, с който нашенските
днешни "експерти" така и
не запознаха цъкаща Европа!
Как да знаят, че азбуката на "македонскиот
jазик" е изродена по
метода на "цезаровото сечение",
насилствено? Акушерите
са полуграмотни езиковеди воглаве
с обявения посмъртно за
пети герой на македонската нация,
сърбо-еничаря Блаже Конески.
А човекът, от дистанция
санкциониращ процеса на "цезаровото
израждане", е съратникът
на Тито и идеолог № 1 на
ЮКП, черногорецът Милован
Джилас.
Парадоксът е, че
- бележи Драгни
Драгнев - "черногорецът
Джилас се показва
по-голям "македонец"
от великосърбина
Конески.
Накарал го да се откаже
от [сръбските
букви] . [Венко]
Марковски пък
трябвало да се откаже
от Ъ. В азбуката,
наложена от
Джилас, остават
сръбските графеми
. Седмица
след ултиматума
на М. Джилас в
Белград, в Скопие
бива сформирана
Трета езиковедска
комиися. Тя "дефинитивно"
(думата е
взета от телеграма-