Вестник "Струма", брой 74, Вторник, 30 март 2021 г.

ри изродиха доктриналните
ция" и "македонски език"
Н. Стоянов
на сиамски близнаци.
И тъй, по своята същност македонизмът
като идеологическа
концепция и социално-политическа
практика е перфидно насилие
над духовната и етнокултурна
същност на македонските
българи във Вардарска Македония.
Насилие, довело до
неусетна за външния свят трансформация
в жертвена маса,
днес искрено убедена и надъхана,
че външни и вътрешни вра-
стр. 12-13
гове "желаят злото и гибелта" на
тяхната татковина.
Какви процеси протичат в
Народна република Македония
Джордж Оруел
след 1945 година в сферата на
т.нар. македонско езиково
"генетичните корени" на днешните
"македонци" с македоните корена
строителство? Процеси на ус-
на Филип II, а София не можа СЪРБИЗАЦИЯ И
да го стори със Западнобългарското
царство на Самуила във-
БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКА
ИЗХВЪРЛЯНЕ НА
и-чрез българо-македонския от всички сфери на живота.
договор?! В американски атлас Главният герой в Оруеловия
(Hammond Historical Atlas "1984" Уинстън наивно пита ангсоц-езиковеда
Сайм: "Как вър-
Greystone Press / New York,
1965) на стр. 100 е публикувана
карта. Там в зелен цвят (виж отговаря: "Бавно. Сега съм
ви работата по речника?". Сайм
на
СТРУМА
И ЧИП
зел“ на спора Скопие-София
та на Джилас) "решава" въпроса.
На 3.V.1945 г. съставя резолюция,
в която обяснява защо
сърбизмите остават,
а българизмът Ъ отпада. Решението
с приложената нова
македонска азбука е публикувано
в празничния брой на вестник
"Нова Македония" от 5, 6,
7 май 1945 г.".
Такъв аналог като "македонския
език" няма в историята. Базиран
върху югозападните български
диалекти, в азбуката механично
са вмъкнати сръбски
букви и преднамерено махнати
ключови български букви. Найважна
от които е "Ъ" - крайЪгЪлна
буква на кирилицата. Целта
и смисълът на деянието са подруги.
Както в романа-антиутопия
на британския писател
Джордж Оруел, издаден 1949 г.,
и там, в тоталитарната държава
Океания, също измислят нов
език, наречен НОВГОВОР, "притежание
на онези, които управляват
държавата, водещите
лидери на партията".
И тъй в реалния свят, няколко
години преди да бъде публикуван
романът на Оруел, в 1945
година във Вардарска Македония
мълчаливо, потайно и неусетно
протича странен процес,
досущ приличен на описваната
от Оруел несвобода в Океания.
Там, където британецът говори
за тоталитарна Океания, дето по
идеологически причини се създава
речникът на Новговор, в
Скопие директивно и насилстве-
но израждат по цезаровски македонскиот
jазик.
Че резултатът, който новговорът
постига в тоталитарна Океания
и в Колишевска Македония,
е един и същ, говори Оруел:
"Целта на новговор бе не
само да осигури изразно средство
за възгледите и начина на
мислене, подхождащи на последователите
на ангсоц (съкрат.
британски социализъм), но и да
направи невъзможен друг начин
на мислене".
Новговорът в Океания е лингвистичен
продукт на идеологията
на ангсоца, така както македонскиот
jазик в Титова и
постТитова Македония е изкуствен
продукт на противоестествено
социално-политическо
развитие на квазиетнос (измислен),
претендиращ за многовековна
история, ограбвайки българската.
По най-вулгарен начин
се присвояват велики дати,
събития, личности, а думата
"българско" е заменено с
"македонско". Че македонизмът
е чипирал съзнанието на нещастните
братя във Вардарско,
във-и-чрез изкуствения "македонски
jазик", е повече от ясно.
Чрез него Белград постигна
мечтата на Стоян Новакович,
изначалния автор на македонизма
като доктрина. От една
страна, да откъсне постепенно
от българското емоционално,
нравствено и културно-психологически
зомбираните поколения
във Вардарска Македония,
и от друга страна - завинаги
да я прикове о талигата на
сръбския държавен шовинизъм.
В потвърждение на истина,
доверена на Уинстън от идеолога
О’Брайън: "Истинската
власт, властта, за която трябва
да се борим денонощно, не е
властта над предметите, а над
хората. Подчинението не е достатъчно.
Властта се състои в
причиняването на болка и унижение.
Властта се състои в разчленяването
на човешкото съзнание
и слепването му отново
във форма по твой избор".
След като "македонският
език" пролетта на 1945-а е изроден
по цезаровата метода,
логически и неизбежно стартира
процес на безогледно
ПРИСВОЯВАНЕ НА
ЦЕЛИ ПЕРИОДИ ОТ
БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ -
делото на Кирило-Методиевите
ученици Св. Климент и Св. Наум
Охридски, създатели на Охридската
и Преславската книжовна
школа; Западнобългарското
царство на Самуил, Възраждането
(края на ХVIII-ХIХ век),
борбата на ВМОРО на Гоце Делчев,
Даме Груев и Яне Сандански.
Преди 10 години албански
политик от Вардарска Македония
в интервю на Георги Коритаров
изрече думи с непреходна
актуалност. Днес покойният
Арбен Джафери: "Македония
иска да се интегрира в НАТО и
ЕС, за да се чувства сигурна. Така
тя иска да съхрани своята самобитност,
култура, идентитет
и своето име. Това е омагьосан
кръг, който много трудно може
да бъде преодолян. Единственото
решение е в научната интерпретация
на етногенезиса. В
Македония объркват разбира-
нето за историята на една територия
с историята на народа
- неща, които никога не съвпадат.
Всички хора имат еднаква
старост - и според светите книги,
и според Дарвин. Не става
въпрос за генетика, а за културен
континуитет (приемственост
- бел.ред) и наследство.
Някои народи го имат, а някои
не. Това обаче не е проблем.
Американците не са комплексирани
от обстоятелството, че не
са преки потомци на естественото
местно население. Това не
им попречи да създадат една нова
цивилизация, която се оказа
по-мощна от досегашните. Македонската
позиция се опитва
да присвои за себе си и античното
и славянското наследство.
Но народът е казал, че един човек
не може да носи две дини
под една мишница, защото може
да изгуби и двете".
Е, едната "диня" Скопие вече
загуби. На 17 юни 2018 г.
чрез Преспанския договор Атина
го принуди да се откаже от
измишльотината, че етническите
корени на днешните македонци
идели от Древномакедонското
царство на Филип II Македонски
и сина му Александър III Велики.
Впрочем не се намери нито
един македонски историк, за
жалост и български учен, да
припомни на Скопие, Атина и
Брюксел два исторически факта:
1) Древна Македония е локализирана
на територията на
днешна Егейска Македония,
простирайки се на юг до планината
Олимп. А територията на
днешна Северна Македония населявали
тракийски племена,
едно от които споменато още от
Омир в "Илиада". Пеоните -
съюзници на Троя, също тракийско
царство. Днес никой сериозен
учен не отрича: ТРАКИЙСКА-
ТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, родена преди
елинската, е най-древна част
от българското културно-историческо
наследство.
2) Племето македони няма
нищо общо с елините. То говори
на един от многото тракийски
диалекти. Руският учен Литаврин
ясно го казва: македоните
са тракийско племе, по метода
на роенето на пчелния кошер,
което се отделя от племето
мигдони и се заселва югозападно
от Солун. За да създаде
трако-македонска държава,
чиито велики царе Филип II и синът
му прославят своето племе
по целия тогава познат свят.
Защо Атина чрез Преспанския
договор отряза завинаги
Западно-Българското царство на Самуил
картата) е очертано Западно-
Българското царство на Самуил
(The Kingdom of Bulgaria).
Защо Скопие краде чужда
история? Защото изкуственият
и вече сърбизиран "македонски
език" не е достатъчен. За да докажат,
че Цар Самуловото царство
е македонско, първо трябва
да се докаже, че македонският
език, чиято азбука, механично
лежаща на Вуковата (сръбска)
азбука, има многовековна давност.
Скопие няма друг избор,
освен да краде чужда, българска
история. След като няма
собствена... Само с език, претъпкан
със сърбизми и азбука с
няколко сръбски (некирилски)
букви, трудно можеш да убедиш
света, че като етнос съществуваш
от векове. Ето защо Скопие
няма друг избор, освен да
краде чужда история. Само така
ще докаже вековен етнически
идентитет. Това обяснява защо
езикът и идентитетът са двете
фундаментални мантри на
македонистката пропаганда.
Свързани помежду си, подобно
прилагателните. Много е интересно...
Даваме завършен вид
на езика - вида, който ще има,
когато никой няма да говори нищо
друго... Сигурно си мислиш,
че главната ни работа е да измисляме
нови думи. Нищо подобно.
Ние унищожаваме думи
- унищожаваме ги всеки ден с
десетки, със стотици хиляди.
Кастрим езика до корен".
Точно така става с лексикалното
богатство на югозападните
български говори. В
македонския език от 1945 година
насам под ръководството
на Главният граматик на Титова
Македония, сръбската икона
Блаже Конески, целенасочено
дирижира процеса на изчегъртване
на българската лексика.
Прави го не понаучному, а
с най-примитивен, но ефективен
метод. По механично вулгарен
начин: просто маха българските
и слага сръбски думи.
Нищо ново, нищо оригинално,
но ефективно. Постепенно с годините
и неусетно ампутира цели
терминологични "гнезда" на
българския език, заместени
със сръбски... Затуй австрийският
езиковед проф. Ото
Кронщайнер казва, че македонският
език е български, написан
на сръбска пишеща машина.
Проф. Петър Стоянович отбелязва:
"Нека оставим науката
на лингвистите. За мен
днешният език в Северна Македония
не е български, защото
е променен нарочно, целенасочено,
частично е сърбизиран,
само и само да не прилича
напълно на онова, което е
бил до средата на 40-те години
на 20 век: а именно български
диалект. До края на Втората
световна война мнозинството
от населението в онази територия
е говорило български
диалект. Това е историческата
истина и не виждам защо Скопие
го отрича, ако търси факти.
Това е част от общата история,
а не от споделената".
Македонският журналист
Деян Асезки показва как умишлено
или не "македонският
език" е бил отдалечаван от българския.
"В нaчaлoтo нa 20 вeк
мaкeдoнcкият и бългaрcкият ca
били тoлкoвa близки, кaктo днec
ca cръбcкият и чeрнoгoрcкият
eзик. Първaтa кoдификaция нa
литeрaтурния eзик в
мaкeдoнcкaтa държaвa cтaвa нa
бaзaтa нa cръбcкaтa кирилицa
нa Вук Кaрaджич, кoятo в oнзи
мoмeнт e мнoгo дaлeч oт
aвтeнтичнoтo мaкeдoнcкo
нaрeчиe. Пo тoзи нaчин ca изхвърлeни
букви, кoитo
oбeктивнo ca нужни зa изпиcвaнeтo
нa гoвoрния eзик. Тe
ca изхвърлeни caмo и
eдинcтвeнo зaщoтo cъщecтвувaт
в бългaрcкaтa, нo нe и в
cръбcкaтa aзбукa".
Така се стига до
ИМПЛАНТИРАНЕ НА
"МАКЕДОНИСТКИЯ ЧИП"
в съзнанието и поведението на
нашите югозападни сънародници.
И това става през 40-те години
на миналия век, когато
българите от Вардарска Македония
бяха на стр. 16