Вестник "Струма", брой 74, Вторник, 30 март 2021 г.

СТРУМА 30 март 2021 г.
РАЗНИ ХОРА
стр. 24
18-годишната Фатиме от с. Краище се готви онлайн за зрелостните изпити
в СУ в Белица от разстояние 2500 км, чака с нетърпение да се върне у нас,
за да прегърне семейството си и да си купи рокля за бала от Турция
Девойката сварена от коронакризата в Лондон миналото лято, сега Англия й
плаща 80% от заплатата в ресторанта, където се хванала да работи, надява
се да й помогне и при висшето образование, което е решила да учи пак там
Ф
атиме Мехмед e
на 18 години, от
белишкото с.
Краище. Тя е един от малкото
български ученици,
избрали да учат дистанционно
и онлайн, и то от
далечен Лондон. Тези дни
Фатиме стана интернет
знаменитост със стихотворението
"Ангели",
посветено на покойните
й съселяни - д-р Емил Вакльов,
баща му д-р Муса
Вакльов и майка му - медицинската
сестра Ава,
които преди 8 месеца се заразиха от коронавирус и
починаха. Стиховете на младата беличанка разчувстваха
много хора и станаха повод млади и стари да
си спомнят за невероятното семейство, години наред
лекувало местните по 24 часа в денонощието, без
да се оплакват от натовареност, от малко пари или
от капризни пациенти.
С Фатиме се свързваме, докато провежда онлайн
обучението си, а отговорите си ги пише в междучасието.
- Здравей, Фатиме, как
върви обучението?
- Много добре.
- Би ли се представила?
- Да, родена съм в с. Краище,
на 18 години съм и в момента
съм ученичка в 12 клас
в СУ ,,Св. св. Кирил и Методий"
в Белица.
- И учиш онлайн от 2500
км разстояние?
- Да, обучението ми, което
е подготовка за държавните
зрелостни изпити, протича
онлайн, разликата между
това и на моите съученици е,
че те са си у дома, в България,
а аз съм в Лондон.
- Какво правиш там?
- Дойдох на 5 юни миналата
година да работя през
ваканцията и да практикувам
английския си език.
- Къде живееш и какво
работиш?
- Живея със сестра ми и
зет ми, а работя в ресторант.
Сестра ми е по-голяма от мен
и е тук от 2 години.
- Не пострада ли работата
ти от английския локдаун?
- Да, ресторанта го затвориха,
но държавата ми помага
- плаща 80% от заплатата
ми и очаквам всичко да свърши,
за да се върна пак на работа
през лятото.
- Значи за държавните
ние в Лондон?
- Така е, много са високи,
но ще гоня стипендии и ще
искам помощ от държавата.
- Не ти ли хрумва, че
след като се дипломираш,
можеш да решиш да се устроиш
в Лондон, както направиха
хиляди твои връстници?
- Не. Ще се върна в България
- като успяла и можеща,
за да помагам за развитието
на нашата красива страна.
Милея за България и с удоволствие
бих се прибрала. Да
съм заедно със семейство ми
и да им помагам в семейния
бизнес, това засега е голямазрелостни
изпити ще
се прибереш в България?
- Разбира се. Вече
избрах втората ми матура
да бъде по география.
- А откъде тази
страст към писането, и
то на стихотворения?
- Обичам литературата,
обичам да чета и
това ме подтикна към
писането.
- Кога написа първото
си стихотворение?
- Сравнително скоро
беше, на 26.03.2019 г.,
и с него участвах в конкурс
на тема "Човекът -
Свободен и Независим".
Спечелих 3-о място и бях наградена
в Благоеврад. Стихосбирка
все още нямам, но
имам няколко стихотворения
и след време се надявам, че
ще издам и книга.
- Как разбра за смъртта
на сем. Вакльови и какво те
свързва с тях?
- Бях в Лондон и майка ми
сподели по телефона за случилото
се. Повярвайте ми, дъхът
ми спря за секунди, бях
потресена. В рамките на
няколко минути не осъзнавах
какво наистина се случва. Докато
се опитвах да приема за-
губата на д-р Муса, се случи
още по-ужасно нещо - загубихме
и сина му, и съпругата
му. Дълго време отказвах да
повярвам, че това наистина
се случва, и все още не искам
да го вярвам. Загубата на
тези хора разтресе всички.
Семейство Вакльови не бяха
само нашите лични лекари,
бяхме приятелски семейства,
имам много спомени с тях.
Тези хора са били винаги до
мен и моето семейство - в
най-трудните ни дни и моменти
бяха неотлъчно до нас,
подкрепяли са ни, спасявали
са ни! Не съм се притеснявала
да се разболея, защото
знаех, че д-р Муса Вакльов
има решение за всеки мой
проблем. Не се е налагало да
отивам в болница, защото
нямаше болест, с която личните
ми лекари да не се
справят. Получавала съм доста
ценни съвети от доктор Муса
Вакльов, подкрепял ме е
много пъти, давал ми е стимул
и кураж да продължа.
Няма да забравя думите му,
които не един път ми е казвал:
„Никога не спирай пред
нищо, колкото и трудно да ти
бъде, ти си силно момиче, аз
вярвам в теб, а стане ли ти
трудно - потърси помощта ми,
аз винаги ще ти помогна“. За
съжаление няма да мога да му
споделям успехите си, за които
искрено би се зарадвал,
сигурна съм... А стихотворението,
което съм написала за
сем. Вакльови, е малко, за
Пътнo
строителство
Асфалт, инертни
материали, изкопи,
вибропресовани бордюри, паваж
073/861200
тях може да се напише роман.
Не мога да понеса загубата
им, не мога и не искам!
Все още не мога да приема,
че ги няма, и все си мисля,
че като се върна в селото, отново
ще ги срещна. Непрежалими,
истински герои! Завинаги
остават в моето сърце!
- Това ли е най-силното
ти стихотворение?
- Едно от тези, които много
си харесвам. Най-много
обичам това, което съм посветила
на майка ми, то ми е
любимото, защото го написах
с много, много любов.
- След като си в 12 клас,
предстои ти бал. Готова ли
си с избора на рокля?
- Да, балът наближава и
много се вълнувам. Роклята
ще си купя от Турция, но модела
още не съм избрала .
- Виждам по снимките ти
в профила, че много обичаш
да се снимаш с народна
носия, да не си певица
или танцьорка?
- Обличам носия на българските
традиционни празници,
много харесвам носиите
като цветове, усещане...
- Как се виждаш до края
на годината?
- Ами още през април ще
съм си в България, после бал,
изпитите и мисля наесен да
продължа образованието си
в Лондон.
- Какво ще учиш?
- Решила съм да следвам
бизнес, за да мога да помагам
на семейството ми за
ВИЦ НА БРОЯ
Дете се връща от училище.
Дядото се клати в люлеещ стол
и пита.
- Какво учихте днес?
- Ние не учим, а дискутираме.
- Е, по какво дискутирахте?
- По математика - колко е пет
по четири.
- Колко, разбира се двайсет.
- Той и учителят така каза, ама
не можа да получи мнозинство.
развитието и на семейния ни
бизнес.
- Какъв е той?
- Работят като търговци -
имат склад за перилни и почистващи
препарати и на самата
мен това ми е много интересно.
- Не са ли много високи
таксите за висше образовата
ми мечта.
- Какво от уредбата в Англия
ти се иска да имаме и
в България, за да се чувстваш
тук добре?
- В момента мога да дам
пример със ситуацията, в която
се намираме, и тя е пандемията.
Безброй хора по света
останаха без работа, особено
тези, които работеха в
сектора на туризма, хотелиерството
и ресторантите -
наложи се да бъдат затворени
поради епидемичната обстановка.
На хората в Англия
от тези сектори държавата не
спря да помага от първия ден.
Бяха отпуснати доста помощи
и на тях, и на всички останали
в малките и големи
бизнеси. В България Ковид-
19 постави много семейства
в трудно положение, а нито
една от административните
служби в България няма онлайн
обслужване - всичко се
случва на място, хората чакат
по опашки и губят време,
докато тук всичко може да се
случи онлайн, което е голям
плюс, особено сега, когато
нищо не работи. Англичаните
тук могат да кандидатстват
за всичко и да са сигурни, че
документите им ще бъдат обработени
по електронен път,
докато в България трябва да
чакаш административните
служби да отворят врати и да
се съобразиш с работното им
време. Ето, това ми се иска
"да откраднем" от Англия.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
00074