Вестник "Струма" брой 233

СТРУМА
11 октомври 2021 г. СВЯТ
стр. 10
Австрийският канцлер Себастиан Курц подаде
оставка след скандал за „медийни услуги“
Тече разследване за финансиране на благоприятно отразяване в таблоиден вестник
Две опозиционни
коалиции
изненадващо
спечелиха
мнозинство в
парламента,
стана ясно
след преброяването
на почти
99% от гласовете
на парламентарните
След загубата на изборите в Чехия
Андрей Бабиш е готов да води
преговори за съставяне на кабинет
Досегашната опозиция изненадващо
спечели мнозинство в парламента
Андрей Бабиш
избори в Чехия, предаде
ДПА.
Коалицията „Заедно“ и
съюзът на Партията на пиратите
и на партията „Кметове
и независими“ печелят общо
108 места в долната камара
на чешкия парламент, която
е с двеста места.
По последни данни „Заедно“
печели 27.6% от гласовете
на избирателите, а съюзът
на Партията на пиратите
и на „Кметове и независими“
- 15.5%. Партията на премиера
Андрей Бабиш АНО печели
27.3%.
„Промяната е тук, ние сме
промяната“, заяви Петер
Фиала от „Заедно“.
Изборните резултати на
двете опозиционни обединения
им дават възможност да
сформират правителство и
да свалят от власт Бабиш и
неговите съюзници, отбелязва
Ройтерс.
По време на предизборната
кампания премиерът Бабиш
бе засипан с критики
във връзка с начина на управление
на коронавирусната
криза в Чехия и с твърденията,
че се е възползвал от
премиерската си длъжност,
за да обслужва собствените
си бизнес интереси, отбелязва
Ройтерс. Бабиш отхвърля
всички обвинения срещу себе
си.
„Демократичната опозиция
ще има мнозинство и това
означава край на доминацията
на Андрей Бабиш“, заяви
Иван Бартош, лидерът на
Партията на пиратите. „Тази
вечер ще... вероятно ще започнем
преговори с другата
коалиция във връзка с възможността
да сформираме
ново правителство“, изтъкна
Бартош.
Опозиционните коалиции
изключват идеята да си сътрудничат
с Бабиш, тъй като
според тях той е бил в неприемлив
конфликт на интереси,
докато е бил премиер.
Опозицията обеща да намали
бюджетния дефицит и да
управлява по прозрачен начин.
Самият Бабиш обаче заяви,
че е готов да води преговори
за сформирането на ново
правителство, ако президентът
Милош Земан му възложи
тази задача. Той поздрави
опозиционното обединение
„Заедно“ за победата
му на изборите.
Чешката комунистическа
партия, която през последните
четири години подкрепяше
правителството на малцинството
на Бабиш, получи слаб
резултат и не успя да влезе в
парламента за първи път от
Втората световна война насам.
Австрийският канцлер Себастиан
Курц съобщи, че подава
оставка, но ще остане
лидер на Австрийската народна
партия и председател
на парламентарната й група.
Решението му идва само дни
след като срещу него започна
разследване за корупция.
Курц предложи външният министър
Александър Шаленберг
да бъде назначен за канцлер
на Австрия. 35-годишният
австрийски канцлер
заяви в речта си, че е мишена
на политическата опозиция,
и се представи като противник
на миграцията и привърженик
на силната интеграционна
политика.
Курц е разследван заради
твърдения, че държавни пари
са били използвани в корупционна
сделка, за да се
осигури положително отразяване
в таблоиден вестник.
Според прокуратурата „Курц
и девет други заподозрени,
както и три организации“ се
разследват по различни корупционни
престъпления,
свързани с аферата.
Същността на обвиненията
е, че между 2016 и 2018
г. “ресурси от финансовото
министерство са били изпол-
Себастиан Курц
звани за финансиране на
частично манипулирани
проучвания на общественото
мнение, които обслужват
изключително партийни политически
интереси“. Това е
Още когато преди 5 години
публикувахме Досиетата от
Панама (Panama Papers),
си знаехме, че това няма да
са последните разкрития. Така
и стана. Малко по-късно
дойдоха разкритията от Бахамските
острови, после така
наречените Досиета от Рая
(Paradise Papers), последвани
от Файловете FinCEN. Ето че
сега се появиха и Досиетата
„Пандора“ (Pandora Papers) -
може би най-голямото изти-
свързано с периода, в който
Курц пое ръководството на
Австрийската народна партия
(АНП) и я вкара в правителството
начело на коалиция
с крайнодясната Партия
на свободата (FPOe).
Прокурорите твърдят, че
неназована медийна компания
„е получила плащания“
в замяна на публикуването
на тези проучвания. Въпросната
компания не е официално
наименувана, но е широко
идентифицирана в австрийските
медии като таблоида
„Остерайх“. Групата,
която ръководи „Остерайх“,
излезе с изявление, в което
отрича, че са били извършени
някакви нарушения при
въвеждането в експлоатация
или публикуването на нейните
проучвания.
Курц започна втория си
мандат като канцлер през
януари 2020 г. начело на коалиция
със Зелената партия.
Предишното му правителство,
коалиция с крайнодясната
Партия на свободата
(ПС), се разпадна през май
2019 г. заради т.нар. корупционен
скандал „Ибисагейт“.
След като бившият ръководител
на ПС Хайнц-Кристиан
Щрахе беше заснет с
камера да предлага обществени
поръчки в замяна на
помощ за партийната кампания,
следователите започнаха
няколко мащабни разследвания
на предполагаемата
корупция в австрийската
политика. Някои от тях
бяха насочени към високопоставени
фигури от АНП,
включително Блюмел. Самият
Курц бе разследван по
подозрение, че е направил
неверни изявления пред парламентарна
комисия по корупция,
въпреки че не му бе
повдигнато обвинение.
Двама германски журналисти обясняват
защо досиетата „Пандора“ са толкова важни
чане на информация от данъчните
оазиси. Тези документи
разкриват механизмите, чрез
които стотици политици,
включително и 35 национални
лидери, са укривали парите
си във фирми пощенски кутии,
тръстове и фондации. А
така стигаме до сърцевината
на проблема: политиката, пише
Deutsche Welle.
Офшорният бизнес процъфтява
От години се знае, че съществуват
данъчни оазиси. Че
укриватели на данъци, мошеници,
измамници и други престъпници
използват фирми пощенски
кутии. И въпреки това
до ден-днешен сякаш няма
особено горещо желание това
да се промени.
Е, да, имаше разследвания,
неколцина политици подадоха
оставки, някои дори влязоха
в затвора. Тук и там се приеха
по-строги закони. Все повече
страни водят публичен
регистър за имуществото на
фирмите, а държавите от Г20
се договориха за глобален минимален
данък. Само дето този
данък възлиза на смехотворните
15% и всъщност важи
само за големите концерни.
Същинската голяма крачка
все още не е направена. И
големият офшорен бизнес си
върви. Все още можем само
да мечтаем за реален, бърз и
практичен обмен на информация
между следователите от
различни държави. Да не говорим
пък за някакви санкции
срещу данъчните оазиси. Че
как ли да стане това със санкциите?
Та нали един от най-
Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер
големите данъчни оазиси в
света са тъкмо Съединените
американски щати. Федералните
щати Делауеър, Невада и
Уайоминг вече от години са
обект на много критики. Резултат
- никакъв.
Нещо повече: когато през
2018 година един от големите
данъчни оазиси - Бахамските
острови - промени законодателството
си под натиска на
САЩ, много офшорни клиенти
се преместиха не другаде,
а тъкмо в САЩ - в Южна Дакота.
Политиката и лицемерието
Американските правителства
открай време са първопроходници
в борбата срещу
онези чуждестранни правителства,
които закрилят мръсните
пари и не осигуряват достатъчно
прозрачност. Но у дома
си, в собствения заден
двор, Вашингтон просто затваря
едно око. Или и двете. А
мошениците по цял свят са
сърдечно благодарни.
Но като ще говорим за
двоен аршин, изобщо няма
нужда да прекосяваме Океана.
Когато става дума за борба
срещу укриването на данъци,
ЕС също не е увенчан в
лаври. Само два дни след публикуването
на Pandora Papers,
европейските министри на
финансите извадиха три държави
от черния списък на данъчните
оазиси - Доминика,
Ангила и Сейшелите. И то на
заседанието си в Люксембург
- най-живописния данъчен оазис
в ЕС.
Как ли да обясним на хората,
че политиката вече от години
бездейства,
макар че ние непрекъснато
разобличаваме
политици,
които добре са се облагодетелствали
от офшорната
система? Че тъкмо онези обществени
дейци, които би
трябвало да ликвидират непочтената
практика, всъщност
сами печелят от нея. Няма как
да го обясниш.
Последиците от тези практики
прозират отвсякъде
А залогът е висок. Почти
всеки сериозен съвременен
проблем по един или друг начин
е свързан с данъчните оазиси,
фирмите пощенски кутии,
непрозрачните тръстове,
фондове или фондации. Независимо
дали говорим за климатичните
промени, за корупцията,
за финансирането на
тероризма или за разграбването
на богатствата на цели
континенти, връзката с фирми
фантоми веднага изплува на
повърхността, понеже чрез такива
мними компании найлесно
се заличават следите.
В същото време светът на
данъчните оазиси е свят на богатите
и супер богатите хора.
Нормалният човек просто не
може да си позволи цената на
билета за влизане в него. И
ако трябва да сме обективни:
този нормален човек изпуска
интересни възможности. Защото
офшорните територии
предлагат не само по-ниски
данъци, те ти позволят да си
избереш онези закони, които
най-добре ти пасват. Да, започва
се от данъците, но бързо
се стига до семейното и
наследственото право, до облигационното
право и до законите
за обявяване на фалит.
Ако всеки човек просто може
да си избира на кои закони да
се подчинява, обществото ще
се сблъска с един непосилен
проблем.
Това е битка за спасяване
на демокрацията
Когато малцина живеят в
луксозната ситуация да си избират
законите, веднага възниква
двукласово общество: от
едната страна лъщят блясъкът
и несметните богатства на хората
в офшорния свят, от другата
са всички останали. Само
че днешните хора вече не
приемат такова обществено
устройство, където за различните
прослойки важат различни
правила, а „онези там горе“
могат да си позволят какво ли
не. А това по парадоксален начин
застрашава самата демокрация,
защото популистите
много лесно обират гласовете
на тези недоволни хора. Достатъчно
е просто хубавичко да
наругаят „онези там горе“. А
ние като журналисти с всяко
ново разкритие затвърждаваме
това впечатление, нещо повече
- потвърждаваме убеждението,
че елитите си позволяват
да играят по съвсем други
правила.
Така че битката срещу данъчните
оазиси се превръща
и в битка за спасяване на самата
демокрация. Драматично
важна битка, която не можем
да си позволим да загубим.
Бастиан Обермайер и Фредерик
Обермайер са разследващи
журналисти в големия германски
вестник „Зюддойче Цайтунг“.
Те първи дадоха тласък на
международното разследване
на така наречените „Panama
Papers“ през 2016 година, за
което през 2017 получиха найпрестижната
журналистическа
награда: „Пулицър“.