Вестник "Струма" брой 233

СТРУМА 11 октомври 2021 г. ОТТУК-ОТТАМ стр. 16
Любовната история на Лионел Меси и Антонела Рокуцо -
една детска любов, оцеляла
през времето и разстоянието
1
Звездата на "Барселона"
Лионел Меси е от футболистите,
които не обичат да излагат
на показ личния си живот.
Предпочитат спокойствието и
семейния уют пред светлините
на прожекторите и публичния
блясък. Затова и рядко ще го
видим да дава интервюта или
да споделя неща от личния си
живот.
Лионел Меси, съвършеният
футболен маг, който няма равен
в света, е роден в третия
по големина град в Аржентина
- Росарио. Това място, сякаш
изгубено на географската карта,
се слави и с имената на още
две знаменити личности - Марадона
и Че Гевара.
Зад петкратния носител на
"Златната топка" обаче стои една
жена, която той обича повече
от всичко - неговата голяма
любов и майка на децата
му Антонела Рокуцо. Росарио
е и родният град на неговата
бъдеща половинка Антонела,
която е само с една година помлада
от него. Именно тук двамата
ще се запознаят още като
деца, а по-късно между тях
Лионел Меси и Антонела Рокуцо в
самото начало /сн. 1/, на сватбения
си ден /сн. 2/ и с децата /сн. 3/
ще пламне истински любовен
пожар. Най-добрият приятел на
Меси още като дете запознава
другаря си с братовчедка си
Антонела, която е родена на 26
февруари 1988 г. Красавицата
веднага се влюбва в Меси, въпреки
че той дълго време крие
трепетите си към нея в тайна.
Едва по-късно ще признае, че
е споделил на Лукас, че един
ден Антонела Рокуцо ще стане
негова жена. Когато двамата се
срещат за първи път, той е на
7, а тя на 6. С времето пътищата
им се разделят. Детето-чудо
е едва на 13 години, когато
е забелязан от "Барселона" и
заминава за Испания, за да се
превърне един ден в най-голямата
футболна звезда на
своето време.
През периода 2006-2009 г.
Меси изживява първите си
върхови моменти в своята кариера.
Той не само става голмайстор
в Испания, но и печели
първата си "Златна топка".
Но какво прави Антонела
Рокуцо по това време? Нейната
разцъфнала красота подлудява
местните момчета, едно от
Ако тръгнете за Южна Корея с
нагласата, че отивате в декор за
древна чаена церемония със
съответните пагоди, кимона, тишина
и цъфтящи вишни, ще
сбъркате жестоко. Ако очаквате
K-pop и Squid game реалност -
ще попаднете на правилното
място.
Всъщност двете - традиция и
хиперскоростен урбанистичен
комерс, съжителстват в страната,
просто първото не се вижда
с просто око на повърхността.
След първия, а и втори поглед
над Сеул и жителите му положението
изглежда брутално: корейците
работят като роби и консумират
до припадък, за да компенсират.
Търговските центрове и улици
са претъпкани, както и заведенията,
и се яде и пие шумно и
всеотдайно. „При нас не е работа,
а робство“, пояснява гидът
господин Чой.
Годишно корейците работят
средно по около 2000 часа, с
което се нареждат на трето
място в света по най-продължително
работно време. В автомобилната
индустрия, както и в заведения
и молове е нормално да
се работи почти нонстоп. Официалната
работна седмица може
да е 40-часова, но масово работодателите
не се свенят да я
нарушават с извънредни часове.
Тук се намесва и културата на
нощния живот, когато всички излизат
да харчат и „почиват“.
Точно зад лъскавите армату-
садата обаче
следват схлупени къщички и тесни
улички, където корейците се
крият от камерите по лъскавата
част, за да пушат. Оглеждат се
като крадци, сгушили цигарата в
шепа.
Това е вторият шок след олелията
и блъсканицата по търговските
улици. Не е новина, че в
Южна Корея пушенето е забранено
и на открито и може да се
пали само в специално посочени
за целта места закрити пушални,
каквито из градовете
всъщност почти няма.
А как се стимулират пушачите
да я спазват - ако снимате закононарушител
и пратите снимката
на здравните власти, ще получите
процент от глобата, която
нещастникът ще плати.
Нещо напълно немислимо по
нашите ширини. В тази част на
света това, което в Европа сме
приели за свещени лично пространство
и човешки права, почти
няма почва. Напълно нормално
е да ви блъскат по улиците и в
магазините без извинение. Повъзрастни
хора може и да ви овикат,
ако решат, че не проявявате
нужния респект към тях - уважението
към възрастните е базово
за корейската култура.
За капак могат да са брутално
откровени и вместо да замажат
лицемерно биха ви казали в лицето,
че сте грозен или глупав.
За чужденците, особено от Европа
и Америка, корейците може
да изглеждат груби, а различните
стандарти за индивидуални
нел ще й признае силните си
чувства към нея и двамата ще
започнат връзка, от която на
бял свят ще се появяват три
прекрасни момченца - Тиаго,
Матео и Чиро.
През 2008 г. Меси публично
обявява връзката си с Антонела,
когато по време на интервю
разкрива, че има жена
до себе си и тя е в Аржентина:
"С нея се чувствам спокоен и
щастлив", казва той за любимата
си. През 2012 г., докато
ликува след един от головете
си срещу Еквадор, Меси поставя
топката под фланелката си
и така съобщава
на целия
свят, че с Антонела
ще стават
родители.
През ноември
същата година
на бял свят се
появява първородният
им
син Тиаго.
На 11 септември
2015 г.
се ражда и
вторият им
син Матео, а една година след
сватбата им, която е през 2017
г., двамата изненадаха феновете
си с новината за третия им
син Чиро.
"Надявам се един ден да
имаме момиче", заявява щастливият
татко. Двамата се вричат
във вечна вярност преди
четири години в родния им град
Росарио, а сватбата им бе обявена
за "сватбата на века".
Булката бе пременена в рокля
на Роса Клара - марката, която
от години създава тоалети за
звезди като Ева Лонгория и
кралица Летисия. За красивото
събитие Меси бе заложил на
костюм на "Армани". Сред знаменитите
гости, които присъс-
3
които успява да спечели сърцето
й, но за кратко. Първоначално
тя учи дентална медицина
в университет, но прекъсва
и записва социална комуникация.
През 2016 г. тя споделя в
Инстаграм, че е подписала договор
с аржентински моден
бранд. С времето любовта
между Антонела и нападателя
на испанския гранд се засилва
все повече, за да избухне през
2007 г., когато Меси се завръща
в Росарио, за да утеши любимата
си, след като неин близък
приятел загива в тежка катастрофа.
Тогава именно Лио-
2
тваха на събитието, бяха Неймар,
Луис Суарес, Жерард Пике,
Карлес Пуйол, Шави Ернандес,
Агуеро, Гонсало Игуаин и
др.
"Той е всичко за мен. Познаваме
се отдавна, той ме познава
отлично. Знае как да ме
накара да се почувствам подобре,
дори в най-лошите моменти.
Той е човек, който няма
лоши дни, винаги е в добро
настроение", разказва за Лионел
любимата му Антонела.
Днес двамата са по-щастливи
от всякога - въпреки милионите,
които притежават,
най-ценното и незаменимо нещо
на този свят за тях са децата
им.
Какво не знаем за Южна Корея - през очите на чужденеца
лото люто зеле ким-чи, което е
миниатюрна част от корейската
кухня.
В Корея базов - като олиото и
оцета, е лютият сос гочуджанг,
който се слага на почти всичко.
Пристрастяващ е и оправя вкуса
дори на сашими.
Булгоги пък е не просто корейри
на модерните
сгради и широки
булеварди на
първа линия, на 2
метра отвъд фа-
права - остарели и дори нехуманни.
Това обаче е западната трактовка.
Налагането на приет за нас
стереотип към тотално различна
култура може да доведе до още
по-трудното й разбиране и прибързано
отхвърляне. А целта е
все пак да опознаем Южна Корея,
а не да я съдим.
Следващото противоречиво и
неизбежно нещо в Южна Корея
е храната. Или ще се влюбите в
нея за цял живот, или ще прекарате
най-гладните времена в живота
си, докато сте там. Храната
в Южна Корея е пристрастяващо
люта и пикантна, и то по азиатски,
което ще рече, че скомилите
там нямат нищо общо с това,
което смятаме за високо по скалата
за лютивост в Европа. Люто
се яде още от закуска, а ако това
не е вашата храна - алтернативите
са доста неапетитни като
например безсолен варен бял
ориз и блудкава супа с водорасли,
която - странно - корейците
смятат за незаменим лек за махмурлук.
Корейската кухня отдавна е
очаровала света, неслучайно
наскоро в Оксфордския речник
бяха вкарани и някои корейски
думи, сред които булгоги и кимбап.
За съжаление в България е
известно основно ферментираско
барбекю, а и типичен за
страната начин на хранене и
поднасяне. Това са хапки - обикновено
от телешко месо, нарязани
на тънко и обилно напоени
с пикантна марината. Само че
по заведенията клиентите си ги
готвят сами. В повечето ресторанти
или има вградени газови
котлони и скари по средата на
масите, или ви ги носят и вие сами
печете месото.
Ако не внимавате, може да си
поръчате нещо, което смятате за
телешко, и да ви донесат тенджерка,
сурово яйце, изключително
лют бульон и сурови вътрешности,
които да си сготвите
сами на масата.
При това страстта на корейците
към телешкото е сравнително
нова. Днешният икономически
звяр се обръща към индустриалното
и технологично
производство през 60-то години
на миналия век, а преди това
е била бедна земеделска страна.
И дълги векове яденето на говеждо
е било незаконно. Защото,
ако няма крави, няма кой да
оре ориза. А той изхранва доста
повече хора.
Естествено, в Корея има и
„по-нормална“ храна като пържено
пиле и дори печена нелюта
риба, както и прочутият бибимбап
- ориз със зеленчуци,
месо и яйце, просто човек
трябва да е внимателен.
Вероятно вече цял свят разбра,
че корейците са спрели да
ядат кучешко отдавна и за турист
е трудно да опита - ако изобщо
държи, но друга традиция е жива
- сашими.
На рибния пазар в крайбрежния
Бусан, втория по големина
град в страната, може да се опита
не просто сурова риба, която
човек сам си избира от аквариум,
но и суров октопод. Атракцията
е в това, че когато се поднасят,
пипалата са още „живи“ -
мърдат и е добре човек да дъвче
енергично, ако не иска да се задави
с шаващата из устата му
хапка.
Е, далеч не е екстремно като
яденето на живи змиорки в Япония,
което дори взема жертви от
задавяне, но е доста безвкусно
и се нуждае от повечко лют сос.
Ако по европейските стандарти
„преследването“ на пушачи и
яденето на сурови октоподи звучи
нецивилизовано, ето нещо, за
което можем само да завиждаме.
В Южна Корея е пълно с безплатни,
чисти тоалетни. Има ги
навсякъде не само в градовете,
по пътища и паркинги. Можете
да се озовете в национален природен
парк, да тръгнете на разходка
по пътека и изведнъж в
„дивото“ да се озовете пред тоалетна.
Чиста и дори с биде.
Друга фрапираща разлика са
мъжете. Както навсякъде жените
са луди по външния си вид и
някои очевидно прекаляват с
козметика и корекции, но няма
никакви мачовци, бръснати батки
и чичета с бирени кореми. Мъжете
там изглеждат скромно, като
момчета, младите дори женствено,
и е факт - K-pop типажите
са по-скоро национален стандарт.
Не ходете в Корея през април,
въпреки че именно тогава цъфтят
вишните и по парковете се зареждат
опашки за селфита. Това
време е едно от най-тежките по
отношение качеството на въздуха,
което и без това целогодишно
не е на висота.
През пролетта обаче в Корея
минават, и то с много, най-тежките
ноемврийски нива на софийските
смог и поле. Тогава фините
прахови частици, бълвани от
хилядите заводи на запад в Китай,
се смесват с прашните ветрове
от монголската пустиня. Резултатът
може да се види и почти
пипне и като цяло единственото
възможно решение е човек
да стои на закрито.
„И ние имаме заводи там, и те
бълват мръсотия“, обясни господин
Чой, когато го попитахме защо
Южна Корея търпи замърсяването
откъм Китай.
А Северна Корея? Един от найпопулярните
турове от Сеул е към
демилитаризираната зона между
двете държави. Нищо че лошите
чувства между братовчедите още
преобладават - това не пречи на
южняците да изкарват по някой
вон от затворения север.