Вестник "Струма", брой 265, Сряда, 17 ноември 2021 г.

СТРУМА
17 ноември 2021 г. СВЯТ
стр. 11
The Spectator: Какъв е планът на Путин за Украйна?
А. Блинкен Вл. Зеленски
Посланието на Владимир
Путин е толкова ясно и познато,
колкото избрания от
него метод на действие. Кремъл
започна поредното мащабно
натрупване на войски
по границата с Украйна. Каква
е причината? За отмъщение.
Работата е там, че през
октомври президентът Владимир
Зеленски отиде във
Вашингтон, за да поиска отново
да приеме Украйна в
НАТО, пише британското издание
The Spectator. Тази
мощна демонстрация на сила
- втората за тази година,
накара държавния секретар
на САЩ Антъни Блинкен да
предупреди европейските
съюзници, че Русия показва
опасни признаци на подготовка
за инвазия на по-слабия
си южен съсед.
"Притесняваме се, че Русия
може да направи сериозна
грешка, опитвайки се да
повтори това, което направи
през 2014 г., когато съсредоточи
сили по границата (с
Украйна) и нахлу в суверенна
украинска територия, като
същевременно неоснователно
твърдеше, че е провокирана",
каза той. "Не сме
наясно с намеренията на
Москва, но руската тактика
ни позната".
Говорителят на Кремъл
Дмитрий Песков заяви, че
Русия "не представлява заплаха
за никого", и обвини
страните от НАТО в провокативни
действия.
Сателитните снимки обаче
разказват друга история.
Русия организира мащабно
прехвърляне на сухопътни
войски, бронирана техника,
танкове и самоходна артилерия
в град Елня, който се намира
близо до руската граница
с Беларус и Украйна.
Последния път, когато Путин
извърши същата маневра
през март, очевидното му
намерение беше да изпрати
ясно послание до новата администрация
на Байдън, че
Кремъл няма да толерира западната
намеса в делата на
Украйна, и което е по-важно
- неговата позиция не може
да бъде пренебрегната.
По време на кампанията
си за преизбиране Байдън
обеща да накара Русия да
плати за своите зверства, като
предполагаема намеса в
президентските избори в
САЩ през 2016 и 2020 г.,
опита за убийство срещу
опозиционния политик Алексей
Навални и кибератаките
срещу американската
стратегическа инфраструктура.
След седмици на силно
възмущение от страна на западните
столици Путин изтегли
войските. Изглежда обаче
пролетната дажба от дрънкане
на оръжия се е отплатила.
През юни имаше среща
в Женева, за която той
копнееше - среща на върха
с Байдън. Президентът на
САЩ неохотно се отказа от
планираните санкции срещу
практически завършения газопровод
"Северен поток-2"
на фона на недостиг на енергийни
ресурси в Европа.
Защо Путин избра този
момент, за да демонстрира
отново силата си? Една от
непосредствените причини е
ескалиращата миграционна
криза на полско-беларуската
граница.
Варшава изпрати войски,
за да се противопостави на
хилядите мигранти, които
съюзникът на Путин Александър
Лукашенко открито насърчаваше
в опитите им да
пресекат границата на ЕС.
Въпреки че полският премиер
Матеуш Моравецки тази
седмица обвини Путин в
"организиране" на кризата,
не е ясно дали идеята за
превръщането на мигрантите
в оръжие произхожда от
Кремъл, или от Лукашенко.
Едно е ясно: Путин изпрати
ясен сигнал за готовността
си да подкрепи беларуския
режим. Той изпрати два
стратегически бомбардировача
да патрулират въздушното
пространство на Беларус.
Въпреки това по-вероятната
причина за поредната
демонстрация на сила е комбинация
от два фактора. Първо,
посещението на Зеленски
във Вашингтон и намерението
на САЩ да увеличат
военната подкрепа за Украйна
разгневиха Кремъл. Второ,
самочувствието на Москва
нарасна. Решението на
Daily Express: Путин отново надхитри ЕС, цената
на газа се покачва, вътре в блока цари раздор
Владимир Путин
След кратък период на затишие
цената на газа в Европа
отново се повиши. Въпреки че
Русия обеща да напълни европейските
складове с газ преди
зимата, някои експерти казват,
че това не се случва. В същото
време се засилват разногласията
в рамките на Европейския
съюз относно използването
на ядрената енергетика,
пише Daily Express.
Европейският енергиен пазар
преживя кратък период на
спокойствие поради увеличаването
на доставките на руски
газ, пише Daily Express.
Преди това цените на газа в
Европа се повишиха до рекордни
нива поради намалените
доставки и нарастващото търсене
след пандемията. Тогава
цените паднаха, тъй като Русия
отвори вентилите на своите
тръбопроводи и изпрати допълнително
количество газ към Европа
през Украйна и през Полша.
Но цените отново скочиха
в понеделник, когато търговци-
те предупредиха, че сегашният
ръст може и да не продължи до
зимата.
През октомври Владимир
Путин обеща, че Русия ще нагнетява
повече газ в хранилищата
на "Газпром" в Германия
и Австрия до 8 ноември. Но
търговци и анализатори уверяват,
че не са забелязали ръст
на доставките от Русия. В момента
цената на газа остава повече
от пет пъти по-висока от
преди година и няма признаци,
че пазарите се стабилизират.
Както отбелязва авторът на
статията, нежеланието на Русия
да помогне на европейците,
които са силно зависими от
доставките на природен газ,
поражда опасения, че през зимата
може да избухне пълномащабна
криза. Кремъл е обвинен,
че използва енергийните
носители като лост за постигане
на политическа печалба
срещу Европа. По-специално
Москва иска Брюксел да
одобри „Северен поток-2“.
Европейските министри се
опасяват, че проектът застрашава
националната сигурност
на Полша и Украйна. По мнението
на автора на статията Русия
не е направила много, за
да разсее тези подозрения, като
твърди само, че одобрението
на газопровода ще помогне
за стабилизиране на енергийния
сектор на Европа.
В същото време руският
анализатор Владимир Фролов
предупреждава Европа, че
Москва продължава да "напомпва
с енергия своите геополитически
мускули". Според него
Москва използва кризата в Европа,
за да насърчи одобрението
на „Северен поток-2“.
Поради това група евродепутати
призова Европейската
комисия да разследва ролята
на "Газпром" в настоящата криза.
Самият "Газпром" отрича
всички обвинения. Освен това
руската компания заяви, че е
одобрила и вече е започнала
да прилага план за пълнене на
газ в пет европейски подземни
хранилища.
Настоящата криза също играе
в полза на Путин, като показа
нарастващите разногласия
между членовете на Европейския
съюз. Например френският
президент Еманюел Макрон ръководи
движение от 10 държави,
които призовават Европейската
комисия да укрепи енергийните
пазари чрез инвестиции
в ядрената енергия. По
тяхно мнение, за да се спечели
борбата за климата, е необходима
ядрената енергетика, която
смятат за важна и надеждна
в контекста на намаляването на
използването на въглеводороди,
пише Daily Express.
администрацията на Байдън
да се откаже от санкциите
срещу "Северен поток-2" беше
важна стратегическа победа
за Путин - не само защото
отбеляза повишената
енергийна зависимост на ЕС
от Русия, но и защото предизвика
недоволство в отношенията
между Европейския
съюз и Киев и Вашингтон.
Скокът на цените на природния
газ показа колко
много Европа се нуждае от
руска енергия сега, докато се
опитва да се освободи от
въглищните електроцентрали,
за да постигне целите си
за климата.
В Русия парламентарните
избори през септември върнаха
управляващата прокремълска
партия към критично
конституционно мнозинство
в Държавната дума. Новата
вълна от политически репресии,
разгърнала се през лятото,
всъщност съкруши политическата
организация на
Алексей Навални, която изглеждаше
толкова силна миналата
година, че изглежда
представляваше сериозна
заплаха за политическата хегемония
на Кремъл.
Сега Навални е в затвора,
а поддръжниците му са под
изключително сериозен натиск.
Нобеловата награда за
мир отиде при руснака репортер,
а не при затворения
Навални, което спаси Москва
от неудобството на международната
арена. Освен това
Кремъл ограничи отворения
достъп до интернет в Русия,
принуждавайки Google и
Apple да спазват руските закони.
Като цяло, както пишат
Юджийн Румър и Андрю С.
Вайс от Фондацията на Карнеги
за международен мир:
"Въпреки широко разпространеното
мнение за последствията
от пандемията и
вътрешнополитическите сътресения
2021 г. всъщност беше
доста успешна за Владимир
Путин".
Единственото нещо, което
наистина се обърка, е, че
Кремъл не успя да ограничи
подкрепата на САЩ за Украйна,
която сега е един от найголемите
бенефициенти на
американска военна помощ
в света. През септември Байдън
потвърди нов пакет от
помощ от 60 милиона долара
за Украйна, който включва
противотанкови системи
"Джевлин" и е част от 2,5 милиарда
долара, които Съединените
щати са отделили за
отбраната на Украйна от
2014 г.
"Президентът Зеленски и
Украйна получиха толкова,
ако не и повече внимание от
сегашната администрация,
колкото всяка друга европейска
страна", каза тогава високопоставен
служител на
администрацията на Байдън.
Възможностите на Украйна
за разузнаване, киберпространство
и политическа
подривна дейност също нараснаха
значително благодарение
на щедрата помощ от
Обединеното кралство и други
западни страни. Дори Турция,
която периодично се нарича
съюзник на Русия, е предоставила
на Украйна безпилотни
летателни апарати.
Има обаче един голям
проблем, който Зеленски така
и не успя да разреши. Той
не успя да напредне с членството
на Украйна в НАТО, тъй
като Байдън категорично отхвърли
исканията му. Членството
в НАТО изисква кандидатите
да отговарят на множество
условия, като правни
реформи, модернизация
на отбранителния сектор,
прозрачна и стабилна икономика,
и най-важното - отсъствие
на каквито и да било
замразени конфликти.
През 2014 г. Украйна отстъпи
Крим на Русия, а източните
й региони остават под
контрола на подкрепяните от
Русия сепаратисти. Въпреки
това, докато шансовете на
Украйна да се присъедини
към НАТО са малки, Путин и
най-близкото му обкръжение
продължават да проявяват
безпокойство по делата на
съседната страна. През юли
Путин публикува обширен
трактат, в който заявява, че
Украйна не е и никога не е
била независима държава, че
Украйна е неразделна част от
Русия, че няма ясно изразена
етническа идентичност,
култура, религия и език. Путин
подчерта, че Украйна
процъфтява само когато е
била част от Русия и страда,
когато не е била, и че независимостта
на Украйна винаги
е била насърчавана и
спонсорирана от враговете
на Русия.
Това беше есе, с което Путин
се опита да оправдае намесата
на страната си в делата
на Украйна.
Несъмнено пълномащабна
инвазия в Украйна ще
навреди сериозно на Путин,
провокирайки тежък икономически
и евентуално военен
отговор от страна на НАТО.
Но както показаха необмислените
решения на Путин
през 2014 г., той невинаги е
хладнокръвният, пресметлив
стратег, какъвто Западът си
го представя.
Неговият мироглед - поне
ако се съди от неговите есета и
речи - е пропит с параноя и
страх да не бъде обграден. Тя
се основава на напълно погрешни
предположения за същността
на украинската държавност
и национална идентичност.
Добавете към това силна и скъпа
нова армия, и пълното отсъствие
на контрол и баланси
върху личната власт на Путин,
и ще получите опасно нестабилна
смес.
Изпълнение на проект CB 006.2.11.103 "Изграждане на капацитет за устойчиво използване на
екосистемните услуги от местните общности в планинските райони" - CAPLOCOM
СОПД "Местна агенция за икономическо развитие - Разлог", като водещ партньор, и партньорите Екологично
сдружение "Здравец 2002", Македонска Каменица, Република Северна Македония, и Институт за гората
- Българска академия на науките /ИГ-БАН/ продължават изпълнението на проект "Изграждане на капацитет за
устойчиво използване на екосистемните услуги от местните общности в планинските региони", съфинансиран
от ЕС чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС между Република България и
Република Северна Македония 2014-2020 с CCI № 2014TC16I5CB006. Договорът за субсидия беше подписан
на 05.03.2021 година с краен срок за изпълнение 05.06.2022 година.
Към настоящия момент основните дейности, изпълнени по проекта, са:
Международен семинар "Повишаване на осведомеността и готовност за сътрудничество в изграждането
на капацитет за по-добро управление на природните ресурси". Събитието се проведе в Разлог и събра над
100 души, интересуващи се от опазването на природата и устойчиво използване на природните ресурси,
както и интеграция на екосистемни услуги в градоустройственото и териториалното планиране - експерти,
учени, отговорни институции и власти, НПО, млади хора и други заинтересовани страни. Целта на семинара
беше да запознае присъстващите участници от целевите общини - Разлог, България, и Македонска Каменица,
Република Северна Македония, с актуалните проблеми на горите в трансграничния регион и да ги мотивира
да вземат активно участие в защитата на природни ресурси и устойчиво използване на екосистемните услуги;
Обучение на тема: "Изграждане на капацитет на заинтересованите страни за смекчаване на последиците
от изменението на климата и интегриране на концепцията за екосистемните услуги в местното планиране и
управление". Обучението беше организирано от Екологично сдружение "Здравец 2002", Македонска Каменица,
и имаше за цел да запознае заинтересованите страни и вземащите решения от трансграничния регион за
подхода за оценка на екосистемните услуги и смекчаването на климатичните промени. Експерти в MAES
(еколози, специалисти по GIS) проведоха двудневен курс на обучение, който включваше лекции, практически
упражнения и дискусия на кръгла маса. Представена беше концепцията за екосистемните услуги - практическото
й приложение в процесите на планиране и управление, включително вземане на решения и прилагане на
концепцията за картографиране на екосистемните услуги и резултати, получени от оценката на екосистемите.
Проектът е съфинансиран от ЕС чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС
между Република България и Република Северна Македония 2014-2020, с референтен номер CCI 2014TC16I5CB006.
Тази публикация отразява само възгледите на автора и е единствена отговорност на СОПД "МАИР - Разлог",
и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.