Вестник "Струма", брой 265, Сряда, 17 ноември 2021 г.

илецът, който влезе в Книгата
оща
енергичният лекар - спортната
медицина. Той започва като
спортен лекар в началото
на докторуването в казармата.
През 1950 г. разкрива и
ръководи в Дома на офицера
в Пловдив първия у нас кабинет
за медицински надзор над
физкултурата. По-късно разкрива
в МНЗСГ отдел за медицински
надзор върху спортистите.
Става инициатор за
провеждане на курсове за
обучение на спортни лекари.
„За радост на приятелите
ми аз бях първият български
лекар, член на Световната
асоциация на спортните лекари.
Изненадах се, че в асоциацията
се оказах единственият
ЛЕКАР СЪС ЗВАНИЕ
„МАЙСТОР НА
СПОРТА“.
Работохоликът Икономов е
неуморен. В Русе, Тетевен, МК
„Кремиковци“ организира радиолектории
за професионална
просвета на спортните лекари.
Провежда водни похо-
СТРУМА
БЪЛГАРСКИЯТ КАПИТАН НЕМО
Сряда, 17 ноември 2021 г. стр. 12-13
VIVERE AMORE EST! ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ!
Това е девизът на д-р Икономов.
Имаше навика от студентските
си години да поздравява
така. По тържествени
поводи винаги включваше
поздрав на латински с превод
на български - някой да не се
почувства неудобно, ако не
знае и не разбира латински.
От велики личности, например
папата през 1968 година, до
приятели и хора без слава,
всички биваха поздравявани
чрез мъдростта на латинските
поговорки и слова.
На Петте кюшета в центъра
на София, където живя д-р
Икономов повече от 50 години,
го познават всички, от
малки до големи и съвсем големи.
Обичаше да се шегува
с продавачи, живущи и чакащи
на спирките на транспорта
и да ги развеселява. Не
забравяше и да им разкаже
ди по Дунав и Янтра. Затвърдява
в практиката коло-, мотои
автотуризъм. Организира
някоя от пословичните му невероятни
истории за далечни
страни, небивали случки и
още по-невероятни преживявания.
авиопоход София-Москва -
единственият досега у нас.
Организира изкачването на
"Когато бях при белите мечки
на Северния полюс, една
мецана влезе в моето иглу и
аз си търках носа в нейния до
сутринта. Мецаната се оказа
една дебела ескимоска. Нали
знаете как се целуват ескимосите"
С носа..."
Хората забравяха за ежедневието,
за скуката, за беднотата,
за простащината, за
нещастията, за политическата
безсмислица... за всичко. Слушаха
с обич, уважение, възхищение
и желание да скочат в
другата реалност, където всичко
е възможно и която е възможна
само ако в сърцето си
останем млади въпреки всичко.
"Луд лудувам и съвсем не
мирувам!", повтаряше до последния
си ден д-р Икономов,
станал легенда и събитие не само
в България, но и по света!
Черни връх от 1300 медицински
работници (в чест на
1300-годишнината на България),
авторали за изкачване
на връх Околчица, празници
на пролетта, балове и ред още
прояви за опознаване и сближаване
на хората.
В магистралата на живота
на д-р Икономов намира
място и една огромна по размери
деятелност - пощата на
Нептун. Писмата, които той
изпраща с бутилки в морето,
са послания за мир, за
запазване чистотата на водите
на Световния океан, за
културен обмен между народите.
Описва и красотите на
България. В Книгата на Гинес
под номер 212097 деятелността
на българина Икономов
е вписана с рекордните
близо 50 000 бутилки с послания.
За разлика от някои
безсмислени рекорди, 50-те
хиляди послания носят безмерната
любов на един българин
към човека и природата,
към родината.
ат ми пуснахме първата бутилка в езерото
е и два дена писах обяснения в полицията
1
Д-р Георги Икономов и брат му близнак (двуяйчен) д-р Димитър
Икономов в студентските им години
жело. От полицията викат:
"Мани го, това е детска работа".
Даже ме арестуваха и два
дена трябваше да пиша обяснения.
Полицията ме пита
на "ГО и МИ". Подпъхнахме го
в бутилката, но не знаехме откъде
да намерим запушалка.
Царевицата, която растеше
наблизо, реши този проблем.
Бате Ване се събуди и се
ядоса, че сме му скъсали цигарената
кутия. Като разбра
каква е работата, се засмя и
каза: "Онази бутилка са намерили
в корема на акула, а вашата
кой знае какъв шаран ще
я глътне".
Да, ама не беше шаран.
След три дена дете намира бутилката
в Гърция. В посланието
вътре бяхме оставили адреса
ни и родителите на детето
ми пратиха покана да отида
в Гърция. Тук от България
не ме пускаха да вървя, не моли
да хванат бутилката и да я
счупят, но един рибар казал:
"Не, оставете я. Тя трябва да
върви".
Скоро от Хамбург съобщиха,
че еди-кой си българин е
пуснал бутилка, която е намерена
в Гърция. Поинтересуваха
се кой съм, какъв съм.
Голям шум се вдигна тогава.
Спомням си, като ме писаха
така по вестниците, а баща
ми извади една ракия - от
тия с топчетата отгоре, дето се
натискат навътре, и вика на
съседа: "Идвай да пием за
Гошката. Голяма работа е той,
по радиото приказват за него".
Баща ми беше железар, а
майка ми шивачка, домакиня.
„Писмата отговори, които
получава, бяха отразеният
лъч, носещ желанието на хората
да другаруват помежду
си, да се търсят само за добро.
Затрогващо е например
писмото отговор на Бенчика
Монуер: „Аз съм тунизиец и
живея на о. Керкенах. Ако идвате
в Тунис като турист, аз
съм на Вашите услуги за всичко.
Прегръщам Ви с пожеланието
да живеете щастливо“.
Или писмото на Мохамед
Хабиб: „Искам да си кореспондираме
постоянно и да ми
станете приятел“.
Уверявам се, че по света
ИМА И ВИНАГИ ЩЕ
ИМА ХУБАВИ ХОРА,
независимо от нация и религия.
Малко след преминалата
първа младост детската мечта
на Гошко става реалност.
„Облякох бялата престилка на
корабен лекар и се „сгодих за
морето“. Годежното пътешествие
направих с риболовния
траулер „Физалия“. С траулерите
не се разделих 12 години“.
Корабният лекар и морски
Джобен часовник
и 15 книги
за отлична диплома
за средно образование
Златен орден
на труда, Югославия
Два медала
от Ягелонския
университет, Краков,
Полша (ме-
дал „Анджей Снядецки“ и медал „Николай Коперник“ - найвисокото
отличие за научни постижения в медицината)
Почетен гражданин на град Синтра, Португалия
Почетен гражданин на Кюстендил и София
белязани затрогващи срещи с
плаващи китове и кашалоти,
с игриви делфини и летящи
риби, с причудливи морски
живини.
„Най-тревожно преживявахме
морските бури - дъжд,
вятър и вълни, които се стоварваха
върху кораба като огромни
водни планини. При
спокойно море се любуваш
на тишината, на безбрежната
морска шир, на галещите
слънчеви лъчи. Нощем трудно
можеш да откъснеш очи от
звездно-елмазеното небе, от
игривата златиста лунна пътека.
Това са минути, в които се
пренасяш у дома, в раззеленилите
се градини. Минути, в
които кръжиш по планинските
пътеки и горски усои, заквасваш
спомените с любовта
на съпругата, с нежната обич
на децата“.
Затварям дневника. Какво
ли моторче е движило този енциклопедичен
мъж в неговия
живот! „Моторче ли? При всеки
човек това е сърцето и
ХЪСЪТ ДА ПРАВИ
ВСИЧКО С ЛЮБОВ И ДО
СЪВЪРШЕНСТВО“.
НАГРАДИ ЗА ОТЛИЧНИКА
ОПЕРИРАХ С ПОМОЩТА НА ГОТВАЧА И КАПИТАНА
За резерв напълнихме
камбуза (хранителния склад)
с пилешко, агнешко, телешко,
свинско, китово, делфиново
месо - всичко първо качество.
Днес на обяд капитанът
даде отривиста заповед: „Пълен
напред!“. Прибираме се.
В трюма на траулера лежат
над 22 тона риба. Сбогом, Баренцово
море. До нови срещи,
белочели айсберги!
По спешност трябваше да оперирам Стефко - заклещена
херния с непроходимост на червата. Не търпеше отлагане.
Асистираха ми готвачът и капитанът на траулера.
защо го пиша това в бутилката,
защо го пускам. Както и да
е, успях да замина за Гърция.
Като отидох там, разбрах, че
в Кресненското дефиле искакапитан
д-р Георги Икономов
прекосява Екватора 11 пъти,
стига до архипелага Шпицберген
и Северния ледовит океан
на 84 градуса с.ш., запознава
се с о. Южна Джорджия и
водите около него на 54 градуса
ю.ш. Пътува по 3-4 до 11
месеца без връщане в родината.
В дневника си има от-
Това отнася ли се до лекарската
професия? „Тя е преди
всичко призвание и донякъде
талант. И в никой случай не е
занаят за забогатяване. В Хипократовата
клетва има заклинание:
„Заклевам се... когато
влизам в някоя къща, това
да бъде само за да лекувам
някой болен“...