Вестник "Струма" брой 255

За провокацията в Благоевград и днеш
за Никола Вапцаров и Македонс
Инициаторите на КК „Никола Вапцаров“, вляво е Атанас Мазнев
Едва ли случайно контролираните
кедония", перфидно (коварно)
от Белград медии в Скопие създавайки препъникамък в откедония",
го възхваляват. Той бе найяростен
ношенията София-Скопие. С тотото
радетел да свалим вева
бе "закована" перманентнаношенията
над Северна Македония та актуалност на стародавните
(24 юни 2022 г.). Стъпка, която претенции на Скопие за някакво
сериозни анализатори сочат като
"македонско малцинство" в
груба стратегическа грешка България.
с непоправими последици за Че гръцкото предложение за
България.
името бе византийски замислена
Да припомним на читателите...
провокация срещу България,
Преди 9 години, на 1.11. тогавашният премиер Борисов
2013 г., 23-ма гръцки диплома-
получи от незнаен нам умен
Понякога наказанието влече след себе си вина.
Станислав Лец
Бутафорното шоу, което ти изпращат писмо до тогавашния
спретнаха тази неделя в Благоевград
премиер Самарас. Отбеля-
групичка нахъсани македонисти
зват: Ако Гърция приеме за Рения,
от Северна Македопублика
Македония съставно
во главе с лидера на ВМРО- име с географско определение,
ДПМНЕ Христиан Мицкоски, доказа
в този пакет трябва да бъдат
за сетен път нестихващата включени и езикът, и идентич-
вакханалия на "езика на омразата".
ността. Документът обосновава
От десетилетия настрой-
гръцката позиция по спорния
ващ срещу нас югозападните по въпрос за името; гордиев възел
кръв и език братя. Вакханалия с ред вплетени в един капан казуси.
не просто ДИАГНОЗА за болестното
Гръцките дипломати с ос-
състояние на северномакедонското
нование смятат: "Отстъпките по
общество, чийто ви-
въпроса за името ще насърчат
рус властващият в Скопие македонизъм
Скопие и занапред "да фалши-
се опита - ЗА ПРЪВ фицира историята" и да раз-
ПЪТ ОТКРИТО - да пренесе директно
пространява "исторически нео-
в Пиринска Македония. боснованите си възгледи за мапространява
Това от години виждаме по кедонски език и македонска
улиците и площадите на Скопие идентичност". В документа се
и другите градове на Вардарска настоява по никакъв начин окончателното
Македония. Казваме Вардарска,
име да не е "Маке-
защото името "Северна Македония"
дония", защото това ще утвър-
бе наложено с йезуитски ди "безсмислената теория за
замисъл от Атина. За да напомня
обединение на разделена Макепие
непрекъснато - на Скодония".
и на София - че географски Горното становище ще залегне
Пиринско и Вардарско са едно
в решението на Атина как-
противоречиво цяло... во име да наложи на Скопие. А
Стана не по вина на Скопие, безхаберно наивна София няма
а по вина на късогледите български
позиция по името. Два бяха ва-
политици, неглижиращи риантите: Илинденска Македо-
ключовото значение на името, ния (предложен от Скопие) и
което получи бившата югославска
Северна Македония - от Атина.
република Македония. Да Едва ли случайно се премълча
припомним кой персонално носи
най-подходящото: историкощият
вина. Болезнено изживявагеографското
име Вардарска
се за непризнат лидер на Македония. Така Атина йезуитски
Балканите експремиер Борисов.
наложи името "Северна Ма-
Никола Вапцаров
съветник. На него дължим думите,
които 2012 г. тогавашният
премиер изрече пред паметника
на Гоце Делчев в Благоевград:
"Един от вариантите, който
попадна при мен, беше за Северна
Македония. И аз казах, че
това пък ние не бихме го приели,
защото утре ще кажат, че
Благоевград е македонски".
Тази и ред последващи отстъпки
на София потвърдиха
липсата на национална външна
политика. Доказа валидността
на проникновена мисъл на полския
интелектуалец Станислав
Лец: "Понякога наказанието
влече след себе си вина". Потвърдена
с неделната провокация
в Благоевград, направила
гражданите гузни свидетели на
откриването на т.нар. македонски
културен клуб "Никола Вапцаров".
В нарушение на закона,
без регистрация в съда, както бе
с нашите културни центрове в
Битоля и Охрид.
Неделното театрално позорище
бе срамно и заслужено
НАКАЗАНИЕ, упрек към бездарната
и предателска външна политика
на третия кабинет "Борисов",
подписал с лека ръка
импотентния българо-македонски
договор от 1 август 2017 г.
"Дело Борисово" бе продължено
с ускорен темп от кабинета
на К. Петков в странно негласен
комплот с дишащия от некомпетентност
(вече втори мандат!)
по външната ни политика
президент Радев. Така се стигна
до предателското решение от
24 юни, с което т.нар. Народно
събрание (НС) свали ветото над
Скопие за стартиране преговорния
процес за членство в Евросъюза.
Националното предателство
стигна своя връх с подписа,
който на 29 юни Кирил
Петков, в качеството на премиер
в оставка, сложи под работещото
срещу България
френско предложение на президента
Макрон. "Работещо",
защото между 25 и 28 юни под
натиска на македонската дипломация
окончателният текст бе
съществено променен във вреда
на България. Това обяснява
защо президент, кабинет и депутати
гузно премълчават истината
за натиканите в глуха улица
двустранни отношения.
Оттогава минаха четири месеца
и ред събития потвърдиха:
Скопие ни на йота не отстъпва
от дишащата с омраза и лицемерие
десетилетна политика
към България. Опрян на явната
подкрепа на Брюксел и Вашингтон,
македонизмът настъпва с
фанатично развети знамена.
Македонисткият "десант" в Благоевград
на българофоба Мицкоски
миналата неделя я потвърди.
Отсъствието на премиера Ковачевски
от вулгарното шоу в
Благоевград подразни скопските
медии. Той се оправда с неотложно
заседание на правителството.
Но подкрепи "десантот во
Пиринска Македониjа" на главния
си опонент Мицкоски. Публикува
просълзяващи слова:
"Мило ми е што македонски грагани,
вклучително и господинот
Мицкоски и господинот Апасиев
(лидер на проруската левица -
бел. Н.С.), може слободно да
одат и да се радуваат на културен
клуб во Бугариjа".
Грубият, поразително прост
Мицкоски не криеше защо отива
в Благоевград. Три дни преди
събитието скопската медия
МКД изнесе: "Лидерът на ВМРО-
ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви,
че иска в Благоевград, където
ке оди заради откриването
на македонски културен център,
македонците, които живеят в
България, да видят, че някой в
тяхната майчина държава се
грижи за тях".
Скопският портал "360 степени"
точно диагнозира появата
в Благоевград
на македонистката
тълпа от Скопие,
посрещната
от позастарелите
(но не в бляновете)
нашенски
еничари: "Мицкоски,
неговата
тайфа и целофанените
левичари
на Апасиев
трябва да станат
герои! На тях е
дадена плакетата
да се занимават с
хората, които
"бугарските комунисти
еднаш ги
тепаа, за да се
запишат како етнички
македонци,
а потоа ги тепаа,
за да се отпишат. Тие луге
са трагичната последица на предавничката
политика на Бугарската
комунистичка партиjа во
периодот од 30-ите години, па
се до почетокот (началото) на
60-те години на минатиот век.
Тие сами одлучиле (решиха) денеск
да се претставуваат како
маченици".
Не тях ли визира "патронът"
на техния "културен клуб" Никола
Вапцаров: "Не, за тях аз не
искам да пиша, / аз съм толкова
девствен и млад, / че гърдите
ми искат да дишат / на живот,
а не на тяхната смрад...".
Събитието в Благоевград бе
проявление и доказателство за
пагубата на колективни болести
от пандемичен тип. Защото
МАКЕДОНИЗМЪТ Е
БОЛЕСТ НА ОКОВАНИЯ
ДУХ,
чийто вирус преди 88 години бе
пуснат от лабораторията на Коминтерна.
Тогава на 11 януари
1934 година с резолюция Коминтерна
декретира: "ВМРО
(обединена) е длъжна да организира
и всекидневно да води
борба против всички и всякакви
прояви на национален гнет.
В тази борба централен лозунг
на ВМРО (об) трябва да бъде лозунг
на правото на нацията на
самоопределение до отделяне и
завоюване на независима и
обединена македонска република
на трудещите се".
"Логично" есен 1934 г. под
псевдоним Бистришки е публикувана
статията "Защо ние, македонците,
сме отделна нация?".
Това е българският комунист
Васил Ивановски. В нея еничарят
пише: "В Македония са налице
всички елементи на една
самостоятелна македонска нация
със своя територия и икономическа
цялост, със свой
език и общ национален характер,
и със своя македонска история".
Авторът е секретар на Районен
комитет на БКП в Пловдив.
10 години по-късно ще стане
първият главен редактор на
мастодонта на македонската
преса - в. "Нова Македония". На
чиито страници май 1945 година
ще публикува македонската
азбука, съставена под редакцията
на Блаже Конески и стоманения
цензурен контрол на
Титовия идеолог, черногореца
Идентитетният македонист Мицкоски оглавява протест срещу френското
предложение (3.07.2022 г.)
Милован Джилас.
Година по-късно (1935 г.)
друг български комунист предлага:
Щом съществува македонска
нация, не трябва ли да изобретим
литературен македонски
език? Това е роденият в с. Цървище,
Кюстендилско, Алекси
Величков (1890-1943). В Кюстендил,
а сетне в Горна Джумая
(дн. Благоевград) е учител, а
след разгрома на Септемврийското
въстание1923 г. бяга в Съветска
Русия. На 1 юли 1935 г.
в писмо от Киев до избягалото
в Москва ръководство на ЦК на
БКП предлага създаването на
литературен македонски език да
се възложи на група украински
учени. И за начало да съставят
македонска азбука, база на бъдещата
македонска литература.
Това, разбира се, става факт едва
през 1944 година. Но вече
под егидата на Тито и ЮКП. Така
в Москва се ражда тезата за
изначално съществуващата "македонска
нация", нищо че дотогава
не същестува нито македонски
език, нито македонска
литература.
Македонисткият вирус "цъфти
и връзва" отровни плодове в
Титова Югославия. Вирус, който
със своите миазми (отровни изпарения)
взривява чувствата на
бедните духом, трови съзнанието
на людето, но най-паче на политиците.
Т.нар. културен клуб "Никола
Вапцаров" в Благоевград има
свой исторически предшественик.
С една съществена отлика.
Докато неговите учредители
имат проблем, както пише скопското
електронно издание
Tribuna.mk, с "нивниот образовен
цензус" и съмнителната култура,
не така стоят нещата със
интелектуалци с македонски корен
в София през втората половина
на 30-те години на миналия
век.
Става дума за
МАКЕДОНСКИЯ
ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК,
създаден в навечерието на Втората
световна война.
Уикипедия: "Комунистическата
дейност в България през втората
половина на тридесетте години
на XX век по коминтерновската
резолюция за създаването
на "македонска нация" довежда
до решението да се създаде
младежка група от интелигенти,
която да работи сред македонските
бежанци в България. През
октомври 1938 г. в София се учредява
литературна група от
млади и начинаещи поети, писатели
и журналисти, родени или
произхождащи от родители от
Македония... Функционира докъм
средата на 1941 г.
Инициативата за създаване на
македонски литературен кръжок
е на Комисията за работа с младежите
бежанци при Централния
комитет на Работническия младежки
съюз (РМС). Македонският
литературен кръжок е създаден,
за да стане проводник на
политиката на БКП по македонския
въпрос сред младата и образована
част на македонските
бежанци в България. По-известните
му членове са Никола Вапцаров,
Михаил Сматракалев,
Венко Марковски, Коле Неделковски,
Георги Абаджиев, Васил
Ивановски, Асен Ведров, Васил
Александров, Кирил Николов,
Антон Попов и др.
След Деветосептемврийския
преврат от 1944 година голяма