Вестник "Струма" брой 255

Харесай ни във Facebook: facebook.com/vestnik.struma
СТРУМА 2 ноември 2022 г. РЕПОРТЕР
стр. 4
КОРЕНИ
С разкази за тракийско злато, жълтици, открити от рибари по Струма, и
зловещи змии, които ги пазели, жителите на Вуково оцветиха поредната
си земляческа среща
Над триста човека се събраха
на традиционната землячес-
Спасов и Любомир Иванов
Велизар Лазов с Христо
ка среща за Димитровден в бобошевското
село Вуково. В събота
и неделя колони от автомобили
се извиха по стръмния
планински път от железния
мост над река Струма до величествената
планина Поглед, където
направо върху скалите са
стъпили къщите на вуковци от
горната махала. Селото е разположено
в седем махали. От
някогашните над 1600 жители
с триста обитавани къщи след
промените от 1989 г. днес са
останали около 30. Три черкви,
11тракийски оброчища, антично
селище, некропол, късноантична
крепост, пещерата Вида
и неземна природна красота
посрещат гостите на село Вуково.
Чак от Чикаго специално за
земляческата среща си дойде
гастарбайтерът Валентин Лудачки,
за да се види със земляците
си.
Райна Маулова пос-
Николина Лудачка и
Празника на вуковци уважи рещаха гостите
и председателят на ОбС - Бобошево
Стефан Тачев с децата
и тъща си. Тачев, който е сладкар,
почерпи с вкусни изделия
собствено производство. Народните
песни и хора "събудиха"
и заспалите необитавани
от години къщи на селото. Найголямата
радост от събора си
останаха многобройните срещи
на роднини и земляци, напуснали
Вуково след промените
през 1989 г. Съборяните се "Така и днешните политици
прехласваха по неземната красота
на селото и махалите му и България, един ден с празни
- чорбаджии, които съсипват
непрекъснато обикаляха малките
улички, търсейки следи от трябва да оцелее въпреки тях",
ръце ще си идат, но народът ни
своите предци.
завърши притчата си леля Райна.
На главния път, при портата
на средновековната българска За земляческата среща един
черква във Вуково две жени от големите радетели на село
посрещаха гостите. Николина Вуково - Вене Козарчето, поздрави
своите съселяни и пред-
Лудачка и Райна Маулова говореха
за битието си. Родът на стави своята книга за рода Лазови,
за село Вуково и Скри-
Николина е от Цървище. Децата
й си имат къща във Вуково и но, подготвяна три години и написана
съвместно с неговата
тя се радва на красивата есен
в селото. Райна е работила и в дъщеря д-р инж. Илияна Лазова
-Борисова. Вене Лазов е из-
Бобов дол, и в Италия. В празничния
ден синът й, запален риболовец,
си пробваше слуката ни и медали. Със съпругата си
вестен строител, с много орде-
на моста на Струма. Надка, която също е вуковка,
Райна и Николина се утешаваха
взаимно за тежките вре-
в бащината й къща в селото.
повече от десет години живеят
мена, в които живеят в момента
хората в страната и особе-
е строител като баща си Вене,
Синът му Велизар, който също
но в малките селца, и се сетиха
и за стара притча от Вуко-
римския пълководец Велиза-
е кръстен на големия тракиец,
во: Един от най-заможните рий, а дъщеря му на свети Илия
чорбаджии на селото, който - Илияна.
имал много стада и ратаи, усетил,
че наближава сетният му че и оттам носи прякора си с
Като дете Вене е бил козар-
час. Извикал дърводелеца и му гордост Вене Козарчето. И днес
поръчал ковчег. Но молбата му отглежда животни и има 10-годишна
коза от холандска поро-
била върху капака да има отвор
и ръцете му да бъдат поставени
върху него. Затюхкал се тващите, че преди 30 години
да. Вене припомни на присъс-
майсторът, такава поръчка досега
не бил имал. Срам не срам карали едра холандска коза за
във Вуково с хеликоптер са до-
и попитал чорбаджията защо разплод и той има от нейното
ръцете му трябва да са отгоре потомство. В късните часове на
на капака. Чорбаджията отговорил:
"За да видят всички, че само Момчил Павлевчев и Ве-
празника на дансинга оцеляха
с празни ръце съм дошъл на тоя лизар Лазов. Момчил си припомни:
"През 50-те години
свят и с празни ръце ще си отида".
много вуковци и цикловци ма-
Вене Козарчето с дъщеря си
Илияна и Валентин Лудачки от
долната махала
Емилиян Евтимов
вдига наздравица
сово се заселиха в Дупница,
след като ТКЗС-то им взе земята
и животните, с които я обработваха.
Обидени, останали
без препитание, вуковци и цикловци
обезлюдиха родните си
села да търсят препитание в големите
градове.
Момчил разказа още: "Моите
родители Павлевчеви, други
вуковци и няколко семейства
от Циклово, Васил Петров, Султана
Петрова, Маца и Гъоре
Петрови се заселиха на ул.
"Димчо Дебелянов" в Дупница,
където и при андъка си купиха
парцели и построиха къщи. До
ден днешен се знаем кои сме
вуковци, кои цикловци и много
се уважаваме по съседски,
чувстваме се като роднини с
останалите живи потомци на
нашите две съседни села Вуково
и Циклово. Но всяка свободна
минута ме тегли тук, откъдето
са моите предци".
Славянка Станоева и Емилия
Симеонова пък припомниха
за една тяхна приятелка - Горица,
кметица и единствената
жителка на село Циклово, която
почина неотдавна. Славянка
сподели, че в памет на Горица
хората от Вуково и потомци на
цикловци отново се събират на
курбан.
Празнуващите се събраха
на трапеза вечерта под голямата
скала при вековния дрян в
местността Опаленица при Вене
Козарчето. На ливадата си
припомняха тайни истории за
иманета и гърнета с жълтици,
които по техните думи във Вуково
почти с лопати да ги ринеш.
Страхил от Мърджавския
род и Мърджавската махала от
долната половина на селото
разказа: "Аз съм последният от
рода с тази фамилия, която е
възникнала по много интересен
начин преди векове. В махалата
имало мърджав кон,
шарен кон, така са го наричали
и така махалата била наречена
по този начин и хората
от нея също". Страхил събуди
любопитството съ страховита
история за гърне с жълтици,
случила се на железния мост
на Струма преди пет-шест години.
Рибар от София с приятели
идва на палатка при река
Струма на Вуково. Както си
хвърля въдицата, закача гърне
с жълтици и го взема, но на
никого не посмява да каже. Носи
го направо в палатката си.
През нощта се събужда и вижда
на пълнолунието змии, надвесили
се над гърнето и всяка
с език взела жълтица, и върнали
имането си в Струма. Изплашил
се рибарят софиянец, зарязал
и палатката и побягнал с
колата си.
Приятелят на Страхил -
Христо Спасов, допълни: "И
после и аз ходих да видя палатката
и гърнето, което стоя там
дълго време. Какво е това
необяснимо чудо, само Бог
знае". Но Христо Иванов допълни,
че има легенда как самият
Юлий Цезар е минал по римски
златен път с конницата си до
Вуковци празнуват
Председателят на ОбС - Бобошево
Стефан Тачев със семейството си
Чешмата с тракийските делви на Вуково
военния римски гарнизон,който
се намирал на върха на скалите
на планина Поглед над Вуково.
Три тона злато е оставил
римският император плячка
при село Вуково, което били
заграбили войниците му от тракийските
светилища на връх
Поглед. Римският път, по който
е вървял към селото императорът,
е бил със златни плочки и
когато си тръгнал, цезарят заповядал
на войниците си да отбият
река Струма да тече по
златните плочки на римския път
и водите на реката да му пазят
златото. Цезарят изправил белия
си кон на задните му крака,
помахал с ръка и казал: "Ще
се върна за златото". И днес се
говори, че част от римският път
със златните плочки е под железния
мост на Струма, много
иманяри са идвали да го търсят,
но нощем на белия кон им се
явява императорът с думите:
"Ще се върна за златото", и
някаква невидима сила ги прогонва
от там", довършиха историята
си Христо Спасов и Страхил.
Гастарбайтерът от Чикаго,
който е от долната махала на
Вуково, сподели колко силно е
бил развълнуван синът му, когато
наскоро е бил в България,
когато е разбрал за тракийската
крепост във Вуково и щял да
се включи в експедиция до крепостта
при следващото си идване.
История за родово злато
разказа Емилиян Евтимов, на
когото през наследствен имот
бил прокаран главният път за
селото за по-пряко: "През 80-
те години кметът на селото Румен
Златанов, баща на Данчо
Златанов, който прокарвал
пътя от долната към горната махала,
накарал багериста да засече
път от родовия имот на
Емилиян Евтимов. Като започнали
работа, извадили гърне с
900 жълтици, които били на бабата
и дядото на Емилиян - Елена
и Стоил Кацарски. Преди да
издъхне, дядо Стоил извикал на
баба Елена, че е заровил в края
на имота гърнето с жълтици.
Търсили децата му, но не ги открили.
Трима души заедно с
кмета извадили гърнето и си го
разделили помежду си тайно от
комунистическата власт, за да
не им го вземат. "От цървули за
един ден станаха богаташи", каза
Емилиян Евтимов. Когато от
кацарските дотърчали до багера
в имота им, само отпечатъкът
от гърнето стоял в земята.
Но силата била на хората във
властта, както е и сега, с отгорчение
си спомня Емилиян Евтимов,
който се надява, че помалкото
гърне с жълтици, които
дядо Стоил е открил, ще попаднат
някой ден в ръцете на
потомците му.
В историята на Емилиян се
намеси вуковецът от долната
махала Любомир Иванов, който
е приятел с потомците на
споменатите в историята, и се
опита да оневини набедените
от Емилиян. Любомир е участвал
при строежа на пътя на
Вуково. Той сподели: "Аз извадих
двете големи тракийски
делви с жито на завоя до черквата,
при чешмата в центъра,
веднага ги сложихме над чешмата
на селото да стоят като
паметник на траките в село Вуково
и стоят до днес там. Но
наскоро мина вехтошарят от
Усойка и ми каза: "Ще дойда с
кола да вдигна делвите". Аз му
отговорих: "Само да посмееш!".
"Смятам, сподели Любомир
Иванов, че всички автентични
предмети във Вуково са част от
историята и хората на селото и
никой няма право да разграбва
нашето културно наследство.
Съветвам жителите на Вуково
и други села от Община
Бобошево да не си продават
скъпи родови предмети на вехтошари,
ако ги изнудват, да
звънят на полицията".
С такива вълнуващи срещи
и разкази премина земляческата
среща във Вуково.
ДЕНИ МИЛЕВА