Вестник "Струма" брой 255

ните национални предатели,
кия литературен кръжок
част от бившите
членове на кръжока
играят първостепенна
роля
сред македонските
бежански организации,
съдействайки
на югославската
власт
за засилване антибългарската
кампания сред бежанците
и насилствената
македонизация
в Пиринска
Македония".
Например Михаил
Сматракалев.
Историкът
Петър Галчин:
Йонко Вапцаров (в центъра) и Иван Михайлов (вдясно от бащата на Н.
"Михаил Сматра-
Вапцаров)
Бойка и Никола Вапцарови, Антон Попов и Атанас Романов
калев е дете на
бежанци от Беломорието. Роден
е в Серес... Когато гръцки войски
завладяват Беломорието,
пристига със семейството си в
свободна България. Установява
се в Пазарджик. Каква е неговата
съдба след 9 септември
1944 година? Михаил Сматракалев
станал адвокат в Серес, но
когато станало ясно, че България
е победена, се завърнал в
старите й предели. След септемврийската
промяна през 1944 г.
е изпратен за председател на окръжния
съд в Неврокоп (дн. Гоце
Делчев)".
Философът Тони Николов добавя:
"Съмишленик на Вапцаров
и поет под псевдонима Ангел
Жаров, който след 1946 г. като
съдия и прокурор в Пиринска
Македония издава безпощадни
присъди срещу противниците на
"македонизацията". После, след
скарването на БКП с Тито, извършва
пълен обрат и се пенсионира
като съдия в София. Но
през 1993 г. отново се пробужда
като македонец. Президентът
Киро Глигоров лично го прави
македонски гражданин и той завещава
архива си на Института
за македонска история в Скопие".
Разбира се, ключов обект на
публикацията е личността на Никола
Вапцаров. Талантливият
поет посмъртно стана обект на
разкъсващото "от осанна до разпни
го!"
Т. Николов: "В България до
1989 г. оценката за Вапцаров бе
повече от еднозначна - "поет-революционер"
и "комунист". Това
изчерпваше всичко. Идеологически
зададено, и то веднъж
завинаги, беше революционното
направление в българската
поезия - Ботев-Смирненски-
Вапцаров - ос, спрямо която се
подреждаха всички останали
поети... Йордан Каменов, един
от известните познавачи на неговото
творчество, признава в
книгата си "Властта, историята
и Вапцаров" (2004), че на практика
до 1989 г. всички тръгваха
от стиховете му, ала кривваха
към биографията му, започвайки
да величаят героя. Затова
някак логично след 1989 г. стана
тъкмо обратното - биографията
затисна поезията му. Тя изчезна,
сякаш оставайки между
пожълтелите страници на учебниците,
а едни нови съвременници
вече под вежди с него се
гледаха строго - Вапцаров стана
"поетът-терорист", отговорен
за злото, донесено от комунизма.
Това даде повод на Скопие
отново да препотвърди кражбата
на "История и исторически
личности". Че Вапцаров е живял
и загинал за Македония, че бил
до последниятси дъх заклет македонист.
Как и защо е създаден Македонският
литературен кръжок
(съкрат. МЛК)?
Т. Николов: "Така или иначе,
през 1938 г. бъдещият македонизъм
минава под шапката на
БКП. Иван Масларов, отговорник
в ЦК за младежите бежанци,
определя за "ментор" на кръжока
критика Васил Александров,
родом от Ботевград, но активно
сътрудничил на "Македонски
вести". Александров свиква
кръжока, който изработва
свой устав, редакционна програма
и си поставя точно определени
цели. Още в първата селекция
вътре попадат Никола
Йонков Вапцаров и Антон Попов.
Другите, освен домакина на
сбирките Асен Шухов, са Кирил
Николов, Георги Абаджиев, Тодор
Янев, Антон Великов (Беломорски),
Георги Деспотов, Иван
Керезиев. Към тях се присъединяват
и още двамина поети -
Коле Неделковски и Венко Марковски,
родом от Велес, вече
пишещи на македонски (не, велешкият
говор е български диалект
от централната група югозападни
говори - бел. Н.С.)... На
Н. Стоянов
СТРУМА
ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ
Сряда, 2 ноември 2022 г.
стр. 12-13
два или три пъти пред кръжочниците
идва да говори философът
Тодор Павлов, бъдещ регент
и бъдещ председател на БАН.
Той, чисто диалектически, тези
години стига до извода, че в Македония
има и "славяноезични
македонци", и "българи" - всичко
е въпрос на самоопределение".
Че Вапцаров от самото начало
заема централно място в
МЛК, говори фактът, че нему е
възложено да изнесе програмен
доклад. Т. Николов: "И тъкмо този
доклад, неговата тема, както
и тезите в него, бяха дълги години
сред най-строго пазените
тайни в НРБ по обясними идеологически
причини. Докладът на
Вапцаров, носещ дългото и предълго
заглавие "Върху Македония
и задълженията на писателите
македонци към нея, които
трябва да следват революционните
идеи на Гоце Делчев и Даме
Груев", е изнесен октомври
1938 г. В него Вапцаров не прави
друго, освен стриктно да се
придържа към начертаната партийна
линия. Анализират се на
първо място задачите на "пишущите
македонци". Там заявява:
"Случи се така, че в Сръбска и
Гръцка Македония великобългарските
утопии изстиват и
крепне едно ново поколение,
ентусиазирано от лозунга "Свободна
и Независима Македония".
Това е най-важният етап
от македонския въпрос в последните
години, който ние навреме
не забелязахме и за чието
проспиване носим лична и
организационна отговорност...
Но ако ние милеем за своята Родина,
ако в нас има капка македонска
кръв и е останала искра
от благороден патриотизъм, този
път трябва да се впрегнем,
за да понесем част от тежестта
на едно дело и жестокото величие
на една епоха".
Историкът П. Галчин, родом
от Пиринска Македония: "От
доклада се вижда, че в онзи момент
Вапцаров влага не етнически,
а политически смисъл в
понятието "македонец". Подразбира
се, че и той, подобно на
изстрадалото население от
Сръбска и Гръцка Македония,
вижда в македонското си самосъзнание
не някаква историческа
етническа даденост, а политическа
и "патриотична" целесъобразност".
В доклада си, изнесен октомври
1938 г., Вапцаров подчертава
негативната роля на ВМРО:
"Действително, страшни опустошения
направи в народната
душа бившата ВМРО. Тя ни остави
едно наследство на огорчение.
Една невяра. Нека не си
правим илюзии, че народът в
Петричко и бежанията в България
знаят добре да разграничат
нашия кристален идеализъм от
бандитските прийоми на михайловизма.
Ние нямаме създадено
едно стройно, популярно
учение, което напълно да измести
болката от простата душа с
вяра. И нашите другари, които
ще боравят в тази област с политика,
трябва добре да внимават,
защото досега е ясно, че
още не е преминала организационната
апатия".
Защо е това отричане на
ВМРО, след като години наред
бащата на поета, Йонко Вапцаров,
е виден и авторитетен, макар
и противоречив член на
ВМОРО! Лично познат на Гоце
Делчев и Яне Сандански, а след
1920 година - приближен на
Иван Михайлов.
Да, ВМРО на Тодор Александров,
а след убийството му наследен
от Иван Михайлов, създава
от Петричкия окръг "държава
в държавата". Но рязката
негативна оценка на ВМРО плътно
следва партийната оценка. В
личен план синът търси емоционален
мотив да изрече тази оценка.
Обвинен, че неправомерно
разходва пари на организацията,
по заповед на Иван Михайлов
Йонко Вапцаров е отвлечен
и стотина дни е в неизвестност.
Даже цар Борис III, към
когото се обръща за съдействие
майката на поета, отговаря, че
нищо не знае. Все пак, най-вероятно
след намесата на ген.
Иван Вълков, тогава посланик
на Царство България в Рим, Йонко
Вапцаров е освободен.
Това обяснява защо когато
Н. Вапцаров говори за историята
на Македонското освободително
движение, визира само
историята на ВМОРО на Гоце
Делчев и Яне Сандански. Несъмнено
изпълнява партийната повеля
за създаване на македонска
литература и история. Потвърждава
го любопитен пасаж
от доклада: "Ние трябва да познаваме
македонската история и
най-вече историята на националреволюционното
ни движение
- Илинден, Гоце, Даме, сраженията.
Смъртта им и подвизите
на много неизвестни. Трябва
да се създаде така наречената
революционна романтика, която
е съставна част на художествения
реализъм".
Към края на доклада си Н.
Вапцаров произнася думи, които
пораждат съмнение у другарите.
"И ако в различните етапи
на тази борба и сложните политически
ситуации, в които тя е
Македонскияат литературен кръжок. Отляво надясно седнали
- Никола Вапцаров, Михаил Сматракалев и Антон Попов
попадала, се е появила идеята
за автономна или независима
Македония, то това се е налагало
като тактика на борбата, при
която не се е засягало нито националното
съзнание, нито
крайните цели".
Това напомня мисъл на Гоце
Делчев и други лидери на
ВМОРО, когато говорят, че идеята
за автономна (в рамките на
Османската империя) Македония
е тактическа, а не стратегическа
задача. Което дава основание
на Петър Галчин в неговата
стойностна студия да твърди:
тук Вапцаров визира не етно-културна
Македония, а социално-политическа.
Постепенно обаче, с времето,
дейността на МЛК намалява.
Няма го предишния ентусиазъм.
Животът си взема своето...
"Стеснява се - отбелязва П.
Галчин - и кръгът на редовно участващите
в кръжочната дейност.
Васил Александров е напуснал
кръжока няколко месеца след
учредяването му. Иван Керезиев
се занимава с живопис и рядко
го посещава. Само от време на
време идва на заседанията му
Венко Марковски. Асен Шудров
(Ведров) се отдал на литературна
дейност извън кръжока. На
практика Македонският литературен
кръжок се свежда до числото
на неговото ръководство
от партийни деятели - Вапцаров,
Сматракалев, Антон Попов
и още двама-трима души - общо
пет-шест човека. В МЛК
почват дрязги, несъгласия. Но
малцина, запознати с архивните
материали (до 1989 г. "арестувани"
в спецфонда на Партийния
архив на ЦК на БКП), се
добират до истината. Става дума
за нарастващи разногласия
между Антон Попов и М. Сматракалев,
от една страна, Н. Вапцаров
и други - от друга.
Петър Галчин: "Но очевидно
Антон Попов е бил недоволен
от идейния "занес" на Никола
Вапцаров и на другите като него.
През пролетта на 1940 г. той
пише обширна критическа статия
(От "Буря над родината" до
"Чудна е Македония"). В нея А.
Попов отправя открит упрек
към членовете на Македонския
литературен кръжок и най-вече
към Н. Вапцаров, че избягвали
македонската проблематика
...Учудващо малко място на
страниците на статията си А.
Попов отделя на поезията на Н.
Вапцаров. Той явно е недоволен
от своя другар от Банско,
защото преобладаващо пише
по теми, които не касаят пряко
Македония.
Ето какво казва за МЛК Иван
Керезиев в интервю за в. "Дума"
(23 юли 2003 г.). На въпрос
"Как говори Вапцаров?", художникът
отговаря: "Той говори така,
както се говори - на хубав
български литературен език. Четеше
спокойно, без отсянка на
каквото и да е колебание". А относно
твърденията на скопски
литератори, които, за да докажат
"македонизма" на Вапцаров,
цитират откъс от стихотворението
"Земя": "Тази земя, по която
тъпча сега, / тази земя, /
на стр. 16