природа под закрила в благоевградска област - Българска ...

ПРИРОДА ПОД ЗАКРИЛА 

В БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ 

Учебно помагало за самоподготовка 

за състезание “НАТУРА 2000” 

Катерина Ангелова 

Пловдив 

2008

Въведение 

Уважаеми приятели на природата, 

Настоящото учебно помагало, Ви предоставя възможност да се запознаете с 

особеностите на поставеното под закрила природно богатство от уникални 

места и биоразнообразие в Благоевградска област. Книжката е разработена, 

така, че да е от полза в подготовката на участниците в областните състезания 

“Натура 2000”, организирани и провеждани от Българска Фондация 

Биоразнообразие. Целта на състрезанията е да се стимулира интерес към 

защитените територии и видове на местно ниво, да се популяризират 

международните ангажименти, поети от България за опазването им и да се 

повиши природозащитната култура на участниците. 

Макар да са подготвени специално за участниците в състезанията, това 

учебно помагало заедно с първата книжка “Природа под закрила в България”, 

биха били полезни и за студенти и природолюбители, изкушени да се 

запознаят по-подробно с опазването на биологичното разнообразие в 

Благоевградска област. 

Книжката включва информация за категориите защитени треритории в 

Благоевградска област – национални, природни паркове, резервати, 

поддържани резервати, защитени местности, природни забелижителности, за 

орнитологично важни места, защитените видове, световно застрашените видове 

и др. Надяваме се, тази книжка да Ви помогне и улесни при опознаването им! 

Днес българската природа е поставена под сериозна заплаха, за това обща 

грижа, но и грижа на всеки един от нас, е да опознаем и съхраним природното 

богатство на България и да го предадем на децата! 

Пожелаваме Ви успех и много приятни мигове при срещите Ви с 

впечатляващото богатство на българската природа! 

Учебното помагало се издава в рамките на проект на Българска Фондация 

Биоразнообразие, одобрен от Министерство на образованието и науката и 

финансиран по схемата „Да направим училището привлекателно за младите 

хора”. Документът се издава с финансовата подкрепа на Оперативна програма 

„Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез 

Европейския социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на 

документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви 

обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното 

становище на Европейския съюз и Министерство на образованието и науката. 

ISBN 978-954-9959-43-7 

Автор: Катерина Ангелова 

Снимки: Георги Попгеоргиев (www.testudo.bspb.org), Кирил Методиев (www.bgflora.net), 

Катерина Ангелова, Пьотр Жежиха, www.ImagesFromBulgaria.com, Н. Петков, Кирил Капустин, 

Атанас Грозданов и Иван Пашалиев. 

Снимка на корицата: Пьотр Жежиха, еделвайс (Leontopodium alpinum) 

Българска Фондация Биоразнообразие 

Пловдив, 2008 

1

ПРИРОДА ПОД ЗАКРИЛА 

В БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ 

Учебно помагало за самоподготовка 

за състезание “НАТУРА 2000” 

Катерина Ангелова 

СЪДЪРЖАНИЕ 

А. Защитени територии в Благоевградска област …………………………………………………………… 2 

А.1. Национални паркове в Благоевградска област ……………………………………………………… 2 

1. “ПИРИН” ……………………………………………………………………………………………………………………… 3 

2. “РИЛА” ………………………………………………………………………………………………………………………… 4 

А.2. Природни паркове в Благоевградска област …………………………………………………………… 5 

1. “БЕЛАСИЦА” ………………………………………………………………………………………………………………… 5 

А.3. Резервати в Благоевградска област ………………………………………………………………………… 6 

1. “АЛИ БОТУШ” ……………………………………………………………………………………………………………… 6 

2. “БАЮВИ ДУПКИ – ДЖИНДЖИРИЦА”……………………………………………………………………………… 7 

3. “КОНГУРА” …………………………………………………………………………………………………………………… 8 

4. “ОРЕЛЯК” …………………………………………………………………………………………………………………… 8 

5. “ПАРАНГАЛИЦА”…………………………………………………………………………………………………………… 8 

6. “СОКОЛАТА” ………………………………………………………………………………………………………………… 9 

7. “ТИСАТА”……………………………………………………………………………………………………………………… 9 

8. “ЮЛЕН” ……………………………………………………………………………………………………………………… 10 

А.4. Поддържани резервати в Благоевградска област ………………………………………………… 11 

1. “КОНСКИ ДОЛ” …………………………………………………………………………………………………………… 11 

2. “ТЪМНАТА ГОРА” ……………………………………………………………………………………………………… 11 

А.5. Защитени местности в Благоевградска област ……………………………………………………… 12 

А.6. Природни забележителности в Благоевградска област ……………………………………… 16 

Б. Природни обекти, защитени по международното законодателство ………………………… 18 

Б.1. Биосферни резервати и обекти на ЮНЕСКО в Благоевградска област ……………… 18 

Б.3. КОРИНЕ – биотопи в Благоевградска област ………………………………………………………… 18 

Б.4. Орнитологично важни места в Благоевградска област ………………………………………… 19 

Б.5. НАТУРА 2000 в Благоевградска област ………………………………………………………………… 35 

В. Защитени видове в Благоевградска област ………………………………………………………………… 37 

Г. Видове от Червена книга на България, разпространени в Благоевградска област … 46 

Д. Ендемити в Благоевградска област ……………………………………………………………………………… 51 

Е. Реликти в Благоевградска област ………………………………………………………………………………… 56 

Ж. Световно застрашени видове в Благоевградска област …………………………………………… 57 

Използвани източници ……………………………………………………………………………………………………… 60 

2

ПРИРОДА ПОД ЗАКРИЛА В БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ 

Учебно помагало за самоподготовка за състезание “НАТУРА 2000” 

А. Защитени територии в Благоевградска област: 

В Благоевградска област има представители на всички 6 категории защитени 

територии в България. В границите и попадат 2 национални парка, 1 природен 

парк, 8 резервата, 2 поддържани резервата, 16 защитени местности и 16 

природни забележителности. 

Карта на общините в Благоевградска област 

А.1. Национални паркове в Благоевградска област. 

В Благоевградска област попада целия национален парк „Пирин” и голяма 

част от национален парк „Рила”. 

3

1. Национален парк ”Пирин” 

Национален парк “Пирин” е създаден през 1969 г. Обявен е за запазване 

естествения характер на прирoдните екосистеми и ладшафти заедно с техните 

растителни и животински съобщества и местообитания. Паркът попада изцяло в 

Благоевградска област като обхваща територии в землищата на град Банско, на 

град Добринище, на селата Кремен и Обидим от община Банско, на град Разлог, 

на селата Горна Сушица, Лиляново, Пирин, Плоски и Сугарево от община 

Сандански, на селата Бежани, Градево и Сенокос от община Симитли, на селата 

Брезница и Корница от община Гоце Делчев, на селата Влахи и Стара Кресна от 

община Кресна и на село Илинденци от община Струмяни. 

От трите национални парка в България Пирин има най-малка територия, 

но включва най-голямо разнообразие от природни дадености. Включен е в 

Списъка на ООН на националните паркове и е обект на Конвенцията за 

световното културно и природно наследство. По-голямата част от територията 

му е разположена на височина над 2 000 м. Най-висок връх е Вихрен - 2 915 м. 

В парка има 75 върха над 2 000 м и 113 пещери. Резерватите в него са два – 

“Баюви дупки - Джинджирица” и “Юлен”. 2/3 от екосистемите в парка са 

естествени. Горите са 43 % от територията на парка. 

Флората на НП “Пирин” включва около 2000 вида висши растения, което 

е около 1/2 от българската флора. Освен тях се срещат около 320 вида мъхове 

и няколко стотици вида водорасли. Характерна особеност за пиринската флора 

е високият процент на ендемизъм. В Парка се срещат 18 локални ендемити, 15 

български ендемити и няколко десетки балкански ендемити. Локалните 

ендемити растат само в Пирин и никъде другаде по света. Такива са например 

пирински мак (Papaver degenii), пиринска ливадина (Poa pirinica), урумов и 

кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii и O. kozuharovii), яворкова клопачка 

(Rhinanthus javorkae), пиринска мащерка (Thymus perinicus), давидов лопен 

(Verbascum davidoffii), пиринска власатка (Festuca pirinica) и др. Поинтересните 

от българските ендемити са фердинандова гъшарка (Arabis 

ferdinandi-coburgii), урумов кривец (Chondrilla urumoffii), българско вятърче 

(Jasione bulgarica), костова тлъстига (Sedum kostovii) и др. Балканските 

ендемити са най-многобройни, като много от тях са широкоразпространени 

видове. Балкански ендемити са напр. добре познатата бяла мура (Pinus peuce), 

златистата кандилка (Aquilegia aurea), дребнолюспестият карамфил (Dianthus 

microlepis), балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) и др. Много от 

растенията са редки и защитени. Такива са например познатият на всички 

еделвайс, някои видове тинтява, много орхидеи и др. От растящите в парка 

видове, в Червената книга на България са включени 126 вида, а 59 вида са 

защитени от закона. 

В Национален парк "Пирин" са установени 2091 вида и подвида 

безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това 

число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида 

присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. Това 

са само около половината от очакваните да бъдат открити в района видове. 

От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 

8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 177 вида птици и 45 вида бозайници. От 

птиците в Червената книга на България са включени 31 вида, в Червения 

списък на Международния съюз за защита на природата - 2 вида, в 

Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните 

местообитания - 148 вида, а в Европейската директива за опазване на птиците 

- 40 вида. Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, 

лещарката, ливадният дърдавец са част от това многообразие и се нуждаят от 

4

специална защита. От бозайниците 5 вида са включени в Червената книга на 

България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата - 

12 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и 

природните местообитания - 37 вида, а в Европейската директива за опазване 

на природните местообитания - 24 вида. От особено внимание и защита се 

нуждаят кафявата мечка и балканската дива коза. 

2. Национален парк ”Рила” 

Край североизточната граница на Благоевградска област попадат голяма 

част от териториите на национален парк „Рила” – те са в общините 

Благоевград, Разлог, Белица и Якоруда. 

Национален парк “Рила” е най-големият национален парк в България. 

Обявен е през 1992 г. Разположен е в централните и най-високи части на Рила 

планина. В него се опазват саморегулиращи се екосистеми, които притежават 

значително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и 

застрашени видове. 60% от територията му е с надморска височина над 2 000 

м, а Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров. 90% от 

екосистемите тук са естествени, докато в Европа почти не се срещат такива. 

1/5 от територията на парка е заета от резервати – “Парангалица”, 

“Скакавица”, “Ибър” и “Централен рилски резерват”. Името Рила 

произхожда от тракийското название Роула - “много вода”. В парка има 140 

езера и оттук извират едни от най-пълноводните реки на Балканския 

полуостров – Марица, Искър, Места. По-голямата част от територията на парка 

е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. 

Установените досега в парка видове висши растения представляват 38,35 

% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с 

ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните рилски 

ендемити са 3 вида – рилска (божествена) иглика, павловско шапиче и рилски 

ревен. Българските ендемити са 18 вида, а балканските ендемити са 36 вида. 

Множество видове от крайезерната и скална флора са преживели 

заледяванията. Тук се е формирала голяма група предимно глациални реликти 

(останали от ледниковия период). Общият брой на реликтите 

(видове, останали от минали геологични епохи) на територията на парка е 105 

(74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). Национален парк 

“Рила” е “обетована земя” за редки и застрашени растения. Така от видовете 

висши растения, установени на територията на парка, в Червената книга на 

България са включени 98 вида: 8 застрашени и 90 редки или около 13% от 

всички видове в Червената книга. Защитени от закона са 42 вида или 10,79% 

от всички защитени от закона видове. Този факт показва голямата 

консервационна значимост на парковата територия. 

Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 

вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 

вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с 

консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в парка, 121 

вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската 

Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита 

на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт 

безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци 

на застрашени видове. Сред безгръбначните животни са установени 242 

ендемични вида и подвида, както и 244 реликти. Така територията на 

Националния парк се оказва място, където продължават еволюционните 

процеси и продължават да се формират нови видове безгръбначни животни. 

5

Общо 13 вида безгръбначни животни са застрашени от изчезване в планетарен 

мащаб. 

Гръбначната фауна е представена от 5 вида риби, 20 вида земноводни и 

влечуги, 99 вида птици и 48 вида бозайници. Общо 24 вида гръбначни животни 

са в световната Червена книга, като застрашени от окончателно изчезване от 

Земята. В Национален парк “Рила” обитават най-многобройните в България 

популации на дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, на 

пернатоногата и малката кукумявка, на златката, както и най-голямата 

високопланинска популация на лалугера. Паркът е една от териториите в 

Европа с най-жизнени популации на хищните птици. Същевременно, той 

представлява основен екологичен коридор между европейската, 

средиземноморската и предноазиатската фауна. 

Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 

върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, 

дълбоки каньони и водопади. На територията на Национален парк “Рила” са 

разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период. 

Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните 

защитени територии на ООН. На територията на Национален парк “Рила” се 

намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с 

площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – 

“Парангалица”, обявен през 1933 г. 

А.2. Природни паркове в Благоевградска област. 

1. “Беласица” (до гр. Петрич – обхваща територии в землищата на град 

Петирч и на селата Беласица, Габрене, Камена, Ключ, Коларово, Самуилово, 

Скрът и Яворница, община Петрич) 

Приоден парк „Беласица” е разположен в едноименната гранична 

планина в най-югозападното ъгълче на България до град Петрич. Обявен е 

през 2007 година на обща площ от 11732,40 хектара, за да се запазят 

естествените кестенови гори, вековните смесени гори от обикновен бук и 

6

Питомен (обикновен, ядлив) 

кестен (Castanea sativa) 

обикновен (ядлив) кестен (Castanea sativa 

Mill.) и естествените чинарови местообитания. 

В него се опазват също много защитени и 

ендемични растителни и животински видове, 

като обикновен тис (Taxus baccata L.), 

бодливолистен джел (Ilex aquifolium L.), 

планински явор (Acer heldreichii Orph. ex 

Boiss.), карстова люцерна (Medicago 

carstiensis Jacq. ssp. belassitzae Koz.), 

албански крем (Lilium albanicum Grsb.), 

белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi 

Bechstein), черен кълвач (Dryocopos martius 

L.) и др. Паркът е обявен също и с цел да се 

развиват екотуризма и устойчивите 

традиционни местни ползвания от планината, 

както и за трансгранично сътрудничество и 

устойчиво развитие на региона. На 

територията на парка се намира резерват 

„Конгура” обявен за опазване на естествени 

горски екосистеми от обикновен кестен 

(Castanea sativa Mill.) и обикновен бук (Fagus 

sylvatica L.) 

Планината е климатична граница между 

Средиземноморския и Преходноконтиненталния 

регион. На територията й са 

установени над 1500 растения, което е около 38% от флората на страната, а 

113 от тях са с високо консервационно значение. Безгръбначната фауна е 

оригинална и изключително богата на видове. Учените все още откриват в 

Беласица нови видове за науката. Установени са 36 ендемични, 44 редки и 3 

реликтни вида насекоми. Беласица дава убежище и на многожество гръбначни 

животни – 8 вида земноводни, 18 вида влечуги, 119 вида птици и 33 

бозайници. 

Десетки години пазена строго с бодлива тел от хората, като гранична 

територия, днес Беласица е запазила уникални растителни и животински 

видове. В България са разположени около 30 % от площта й и това е 

Албански единствената крем (Lilium 

планина 

albanicum) 

в страната, която може да бъде обявена за тристранна 

Снимка: транс-гранична Латинка Топалова защитена - Жежиха територия между България, Гърция и Македония, 

което е добра възможност за устойчиво развитие и за общото европейско 

бъдеще на региона. Вековните кестенови гори на Беласица са важни за 

опазване не само за България, но и за Европа. 

А.3. Резервати в Благоевградска област. 

1. “АЛИ БОТУШ”/ “СЛАВЯНКА” (с. Катунци, до Сандански, в планината 

Славянка) – най-голямото находище на черна мура и рядка скална 

планинска растителност 

Резерватът “Али ботуш”, известен още като “Славянка” се намира в 

граничната планина Славянка. “Али ботуш” е обявен през 1951 година, а през 

1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и 

биосфера” на ЮНЕСКО като територия за опазване на световното природно 

наследство. В границите на резервата, простиращ се върху 1628 ха, се намира 

най-голямото естествено находище на черна мура описано в ареала на вида. 

Възрастта на гората е около 70 – 120 години, като отделни дървета достигат 

7

над 200 години. В резервата се срещат също бялата мура (Pinus peuce), 

обикновеният тис (Taxus baccata), борисовата ела (Abies borisi - regis), 

кошаниновото вълче лико (Daphne kosanini) и др. 

В резервата “Али ботуш” са описани над 1400 вида растения, като 20 от 

тях се български ендемити, а 42 са балкански ендемити или други редки, 

застрашени от изчезване или защитени видове, като венериният косъм, 

алпийска крехка папрат, гръцката и дряновската ведрица, дряновски 

карамфил, славянско котенце, костова тлъстига, стрибърниева каменоломка, 

дългошпореста теменуга и др. 

От бозайниците в резервата се срещат сърна, дива свиня, заек, лисица, 

язовец, чакал и др. Разпространени са двата вида сухоземни костенурки, 

македонският гущер (Lacerda erhardi), изключително рядката котешка змия 

(Telescopus fallax). Голямо е разнообразието сред средиземноморските 

представители на безгръбначните животни, които са общо над 1200 вида. Сред 

тях се откроява пъстроцветното царство на пеперудите – над 200 вида, някои 

от които нови за науката. 

Една от причините за добре съхранената природа в резервата е, че в 

периода 1944-1989 година планината е била затворена за туристите гранична 

зона между България и Гърция. Днес планината гостоприемно очаква 

откривателите на нейната първичната красота. 

2. “БАЮВИ ДУПКИ – ДЖИНДЖИРИЦА” (до гр. Разлог, в НП “Пирин”) – 

ценни, уникални за Европа гори от черна и бяла мура 

Резерватът "Баюви дупки – Джинджирица" е една от най-старите защитени 

територии в България, обявена още през 1934 година. Площта му е 2873 ха, а 

надморската височина варира между 1200 и 2884 м. През 1977 г. е включен в 

листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО Човек и 

Биосфера. Разположен е в Национален парк “Пирин”, между върховете Пирин и 

Бански суходол, включва циркусите Баюви дупки, Разложки Суходол, връх 

Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. 

На територията на резервата се опазват изключително ценни съобщества 

от бяла и черна мура, около 500 вида висши растения, от тях 55 ендемити, 

8

някои от които локални и много видове, включени в Червената книга на 

България, в Европейски и Световни списъци на застрашени от изчезване 

растения. 

Близо 60 % от територията на резервата е заета от гори, като те са 

предимно от бяла и черна мура. Средната възраст на горите от бяла мура е 

между 100 и 250 години, а в отделни райони и до 570 години. Части от гората 

Малка Джинджирица са на възраст от 500 до 570 години. Белите мури в 

резервата достигат до височина над 35 метра. Две дървета черна мура са на 

възраст от над 1050 години и са обявени за защитени обекти. Високите части 

на резервата са заети от клекови формации на възраст на места до близо 100 

години. Средната им височина е от 1,5 м. до 2 м., но понякога и до 3 м. 

Символ на биосферния резерват е балканската дива коза. Срещат се още 

дива свиня, златка, белка, катерица, мечка. От птиците резервата обитават 

глухар, лещарка, сокол, ястреб, кълвач и др. 

3. КОНГУРА” (до гр. Петрич) – Обявен за опазване на единствените 

запазени естествени горски екосистеми от питомен кестен и бук 

Резерватът “Конгура” се намира в планината Беласица, в землището на 

град Петрич. Обявен е през 1988 година с цел да се опазят естествени горски 

екосистеми от обикновен (ядлив) кестен (Castanea sativa Mill.) и обикновен бук 

(Fagus sylvatica L.), както и местообитания на редки и застрашени от изчезване 

растителни и животински видове. Възрастта на горите в резервата е над 200 

години, като отделни дървета са на над 500 години. Резерватът заема площ от 

1312 ха и е част от Природен парка „Беласица”. 

4. “ОРЕЛЯК” (до гр. Гоце Делчев, община Гоце Делчев) – Обявен за 

опазване на еталонни първични букови гори 

Ореляк е името на резерват в Южен Пирин, на около 20 км от гр. Гоце 

Делчев. Резерватът е обявен през 1985 г. с цел опазването на първични букови 

гори характерни за Среден и Южен Пирин. Територията на резервата е 758,1 

хектара. Той обхваща местностите Черна гора, Баничанска чешма, Баничка 

мандра и други в близост до връх Ореляк, откъдето носи и името си. Това е 

типичен горски резерват от вековни букови гори със средна възраст над 150 

години. В резервата ограничено се среща и бяла мура, а малка част от него е 

заета от високопланински пасища, където се среща прочутият пирински 

(мурсалски) чай (Sideritis scardica). Резерват Ореляк е разположен между 900 и 

1800 м надморска височина. Голяма част от територията на резервата е с голям 

наклон на склона, затова и въпреки неголямата си площ резерватът обхваща 

голяма височинна амплитуда. Скалната основа на резервата е изградена от 

мрамори. Характерно за горските масиви от бук, които се опазват в резерват 

Ореляк е, че въпреки възрастта си, горите са останали изключително гъсти. В 

по-ниските части на резервата буковите гори са заменени от видовете воден 

габър и мъждрян. От голямо значение са ендемичните видове, които се срещат 

в Ореляк. Голям е броят на българските и балкански ендемити - шарпланинска 

рупа, златист равнец, македонска каменоломка, гризебахова теменуга, 

родопска телчарка, пиринска гьшарка, пиринска мащерка и други. Въпреки 

неголямата територия на резервата животинския свят е много разнообразен. 

Това се дължи на голямата надморска височина. Срещат се глухар, заек, дива 

свиня, вълк, мечка, сърна и други. 

5. “ПАРАНГАЛИЦА” (до Благоевград, в НП “Рила”) – Обявен за 

опазване на девствени смърчови гори 

“Парангалица” е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след найстария 

резерват в България – “Силкосия” в Странджа. Името на резервата е 

9

древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено. 

Резерватът е разположен в Национален парк “Рила” върху част от 

югозападните склонове на планината, на площ от 1509 хектара. В него се 

опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 

250 години. 

В резервата са установени около 300 вида висши растения като 75 вида са 

включени в Червената книга на България. Установени са 12 вида каменоломки. 

В Парангалица се намират популации на локалния рилски ендемит и глациален 

реликт – божествена (рилска) иглика. Срещат се още златистата кандилка, 

планинския божур, жълтата и петнистата тинтява, българското омайниче, 

бялата мура и други защитени от закона и включени в Червената книга на 

България видове. 

В резервата се срещат много представители на бозайниците: мечка, 

благороден елен, сърна, вълк, дива котка. Има голямо разнообразие от птици, 

среща се глухаря. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на 

биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. 

6. “СОКОЛАТА” (с. Игралище, община Струмяни) – Обявен за опазване 

на вековна първична благунова гора в района на Малашевска планина 

– местен екотип благун 

Резерватът е с площ от 211 ха. Разположен е в Малашевска планина в 

землището на село Игралище. Създаден е през февруари 1985 г., за да се 

запази вековна високостъблена първична гора от благун (вид дъб) и 

характерната за района флора и фауна. 

7. “ТИСАТА” (до гр. Кресна) – Обявен за опазване на единственото в 

България компактно находище на дървовидна хвойна и 

средиземноморски биоценози – виж също тема Б.4/ 4 

Резерват “Тисата” е 

обявен през октомври 

1949 г. Площта му е 574,5 

ха. Изграден е от два 

сектора – източен и 

западен, които заемат 

част от предпланинския 

пояс на Пирин и 

Малашевска планина, 

северно от град Кресна, с 

надморска височина – от 

250 до 850 метра. Поголямата 

част от 

резервата се намира в 

Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) 

Снимка: Кирил Методиев 

www.bgflora.net 

Малашевска планина, 

това е т.н. западен 

сектор. Източният сектор 

включва местността 

Хълма над Влахинска река в Пирин. Основен дървесен вид е дървовидната 

хвойна (Juniperus excelsa) – 35,26 % от площта, следвана от косматия дъб 

(31,75 %), келявия габър (10,15 %), горуна, мъждряна, черния бор и т.н. 

От проучените досега български резервати “Тисата” и районът около него 

по видово богатство на птиците в периода на гнездене отстъпват единствено на 

резерват “Сребърна”. В “Тисата” се срещат най-голям брой и най-висок процент 

на видове с южен произход. На територията на резервата са установени 109 

10

гнездящи видове птици, като 31 от тях са средиземноморски, индо-африкански, 

туркестано-средиземноморски и палеосредиземноморски видове. От 

установените в резервата видове птици 22 са включени в Червената книга на 

България, а 62 са с европейско природозащитно значение. “Тисата” е място от 

световно значение, като представителен биом за Средиземноморската зона. Тук 

се срещат 8 от установените за страната 9 биомно ограничени вида, 

характерни за средиземноморската зона – планински кеклик, испанско 

каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко 

черноглаво коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава 

овесарка. “Тисата” е едно от петте най-важни места в страната за чухала, 

пъстрия скален дрозд, синия скален дрозд и белочелата сврачка. 

Резерватът е интересен и с това, че в него се намира най-голямото у нас 

находище на защитения от закона растителен вид – дървовидна хвойна. Тук се 

срещат и други защитени или включени в червената книга растителни видове 

като: дилянова мишовка, средиземноморски шпорец, ресничест дебелец, 

френска жълтица, планинско подрумиче, южно подрумиче, вълнест миризлив 

бурен и др. 

Много богато по тези места е разнообразието от пеперуди, като се срещат 

десетки редки, ендемични и реликтни видове – включително Rettera comarovi. 

Влечугите са представени от средиземноморски, малоазийски и понтийски 

видове, някои от които са включени в Червената книга на България – змия 

червейница, леопардов смок, котешка змия и др. 

Екологичните проблеми на “Тисата” се пораждат главно от пашата на 

добитък, от свободното движение на хора, а в последните години и от проекта 

за автомагистрала. 

8. “ЮЛЕН” (над 

Банско, в НП “Пирин”) – 

Обявен за опазване на 

образци от горски 

субалпийски и алпийски 

екосистеми и находища 

на редки, застрашени и 

ендемични животински 

и растителни видове – 

виж също в тема Б.4/ 7 

Резерватът обявен 

през 1994 година и 

обхваща 3156,2 ха от 

територията на Национален 

парк “Пирин”, от които 

2385 ха са гори. Целта на 

обявяването му е да се 

запазят без човешка 

намеса образци от горски, 

субалпийски, и алпийски 

екосистеми 

върху 

силикатна скална основа и 

находища на редки, 

застрашени и ендемични 

животински и растителни 

видове. Територията на 

резервата е разположена 

11

от 1650 м до 2851 м надморска височина. В геоморфоложката структура на 

района са добре изразени глациални и периглациални форми, образувани през 

плейстоценското захлаждане на климата. В резервата са вкслчочени няколо 

езерни комплекса. Това са Василашките, Типитцките, Стражишките, 

Полейжанските, Дисилишките езера и няколко единични, от които изтичат 

малки планински реки. 

В резервата има вековни гори от бяла мура, бял бор, смърч, ела и клек. 

Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на 

резервата има богат състав. Установени са 700 вида висши растения. 

Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки 

представители са планиският божур, нарцисоцветната съсънка и златистата 

кандилка. Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са 

черния емпетрум и разпростряната сибалдия. Резерватът има голямо 

консервационно значение за видове като шиполиста, слоновото хоботниче, 

скалната острица и др. 

От животинския свят за резервата типични представители на бозайниците 

са мечката, вълкът и дивата коза. От птиците характерни за резервата са 

синигерите, кълвачите, сокерицата, глухарят и балканският кеклик. На 

припечни места в резервата може да се види усойницата, а в някои от езерата 

и реките се срещат балканската пъстърва. 

А.4. Поддържани резервати в Благоевградска област. 

На територията на Благоевградска област има обявени два поддържани 

резервата. 

1. “КОНСКИ ДОЛ” (до с. Плетена, община Сатовча), наричан още 

“Казана” – Обявен за опазване на вековна смесена елово – смърчово – 

букова гора. 

Резерватът води началото си още от 1941 година, когато част от днешната 

защитена територия е обявена за природен паметник. Единственото 

ограничение в него тогава било забраната на сечта, а самата територия била 

маркирана с трайни знаци. През 1948 година, на площ от 32,5 ха от 

държавната гора “Дикчан”, е обявен съществуващият днес резерват. Въпреки, 

че територията е била вече резерват, през петдесетте години на миналия век 

са изсечени по-голямата част от престарелите, но все още здрави ели, които са 

били главната причина за отделянето на тази част от “Дъбраш” за защитена 

територия. След началото на шестдесетте години е установен строг режим на 

стопанисване, а през 1999 година “Конски дол” е прекатегоризиран в 

поддържан резерват. В днешно време възрастта на дърветата достига до 300 

години. Ловуването и пашата на добитък в района все още създават сериозни 

проблеми. 

2. “ТЪМНА ГОРА” (до с. Ковачевица, община Гърмен) – Обявен за 

опазване на вековна смесена гора от смърч, бук и ела, характерна за 

тази част на Родопите 

Резерватът е обявен през 1948 година и обхваща 32,6 ха в землището на 

живописното село Ковачевица, което от своя страна е архитектурен резерват. 

Намира се на надморска височина 1250 – 1700 метра. Горите в него са гъсти, с 

големи корони на дърветата, сред които трудно прониква слънце. Поради това 

местните хора са ги наричали караормани (тъмно гори), откъдето идва името на 

местността, а по-късно и на резервата. Резерватната територия обхваща 

стръмни и насечени терени със северно и североизточно изложение. Средната 

възраст на гората е около 130 години, но има отделни дървета – смърч и ела – 

12

на повече от 250 години, с височина около 40 метра. Младите гори са 

незначителни по площ и заемат отделни петна, получени в резултат на 

загиването на единични или групи престарели дървета. Поради ограничената 

територия на резервата трудно може да се говори за животни характерни само 

за него. Срещат се елени, сърни, диви свине, лисици, катерици, а от птиците – 

глухар, сойка, черен кълвач, обикновена чинка, горска зидарка и др. 

А.5. Защитени местности в Благоевградска област. 

Защитените местности в Благоевградска област са 16 на брой. 

1. „БАБИТЕ” (до гр. Петрич) – бивша буферна зона на резерват 

„Конгура” 

Обявена през 2007 година на площ от 285 хектара. Обхваща бившата 

буферна зона на резерват „Конгура” и е обявена с цел предотвратяване на 

негативно човешко въздействие в близост до строгата резерватна територия. В 

защитената местност се забранява строителството, разкриването на кариери, 

голите сечи, залесяването с неприсъщи за района дървесни видове, 

ловуването, пашата на домашни животни, използването на химични средства за 

разстителна защита. В защитената територия е разрешено събирането на 

плодове от кестеновите насаждения, както и поддръжката на съществуващите 

пътища. 

2. “БЕЛАЦИТЕ” (до гр. Якоруда) – Обявена за опазване на група 

вековни смърчови дървета 

Обявена през 2003 година за опазване на група вековни смърчови дървета 

в землището на село Абгьовци, община Якоруда. Площта на защитената 

територия е 0,2 ха. 

3. „БЕСЛЕТ” (до с. Ковачевица, община Гърмен) – бивша буферна зона 

на поддържан резерват „Тъмна гора” 

Обявена през 2007 година на площ от 57,9 хектара. Обхваща бившата 

буферна зона на поддържан резерват „Тъмната гора” и е обявена с цел 

предотвратяване на негативно човешко въздействие в близост до строгата 

резерватна територия. В защитената местност се забранява строителството, 

разкриването на кариери, замърсяването с химически вещества, с промишлени 

и с битови отпадъци, залесяването с неприсъщи за района дървесни видове, 

ловуването. В защитената територия е разрешено косенето на сено, както и 

пашата на домашни животни (без кози) в определените с лесоустройствения 

проект пасищни площи и в поземления фонд. 

4. “ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА ЧИНАР” (с. Горна Брезница, община 

Кресна) – Обявена за опазване на естествено находище на чинари с 

възраст над 300 години 

Обявена през 1974 година за опазване на естествено находище на чинари 

с възраст над 300 години в землището на село с. Горна Брезница, община 

Кресна. Площта на защитената територия е 0,7 ха. 

5. “ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА ЧИНАР – БУЙНА” (с. Горна Брезница, 

община Кресна) – Обявена за опазване на естествено находище на 

чинари с възраст над 300 години 


с възраст над 300 години в землището на село с. Горна Брезница, община 

Кресна. Площта на защитената територия е 0,4 ха. 

13

6. “ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА ЧИНАР – КУЧКАРНИКА” (с. Горна 

Брезница, община Кресна) – Обявена за опазване на естествено находище 

на чинари с възраст над 300 години 


с възраст над 300 години в землището на село Горна Брезница, община Кресна. 

Площта на защитената територия е 11,4 ха. 

7. „КРЕСНЕНСКО ДЕФИЛЕ” (до гр. Кресна) – бивша буферна зона на 

резерват „Тисата” 

Обявена през 2008 

година на площ от 418,50 

ха. Обхваща бившата 

буферна зона на резерват 

„Тисата” и е обявена с цел 

предотвратяване на 

негативно човешко 

въздействие в близост до 

Змия червейница (Typhlops_vermicularis) 

Снимка:Георги Попгеоргиев, 

http://testudo.bspb.org 

14 

строгата резерватна 

територия. В защитената 

местност се забраняват 

залесявания с неприсъщи 

за района видове, 

извеждането на сечи (с 

изключение на санитарни), 

строителството на сгради и 

пътища, както и 

разширяването 

на 

съществуващия горски път, преминаващ през защитената местност по западния 

бряг на река Струма. Забранява се разкриването на кариери, баластриери, 

коригиране на водното течение на р. Струма и нарушаване на водния режим. 

Забранява се ловуването и пашата на кози. 

8. “КРУШЕ” известно още като “КАЛУГЕРИЦА” (до гр. Разлог) – 

Обявена за опазване на единственото у нас находище на лазерпициума 

(срамник) – Laserpitium archangelica 

Защитената местност е обявена през 1989 година за опазване на 

единственото у нас находище на лазерпициума (срамник) – Laserpitium 

archangelica. Разположена е в непосредствена в землището на гр. Разлог и се 

простира на площ от 0,8 ха. 

9. „ЛЪЖНИЦА” (до с. Лъжница, община Гоце Делчев) – бивша буферна 

зона на резерват „Ореляк” 


буферна зона на резерват „Ореляк” и е обявена с цел предотвратяване на 


защитената местност се забранява изгарянето на тревна и храстова 

растителност, изграждането на нови сгради, пътища, въжени линии и спортни 

съоръжения, разкриването на кариери, използването на химически препарати 

за борба с вредители или за торене на пасищата, ловуването. В защитената 

територия е разрешено поддържането на съществуващите заслони за 

животновъдството. 

10. „МАНАСТИРИЩЕТО” (до с. Плетена, община Сатовча) – бивша 

буферна зона на поддържан резерват „Конски дол”


буферна зона на поддържан резерват „Конски дол” и е обявена с цел 

предотвратяване на негативно човешко въздействие в близост до строгата 

резерватна територия. В защитената местност се забранява строителството, 

разкриването на кариери, изменянето на водния режим, замърсяването с 

химични вещества, промишлени и битови отпадъци, залесяването с неприсъщи 

за района дървесни видове, ловуването, лагеруването и паленето на огън 

извън определените места. В защитената територия е разрешено косенето на 

сено, както и пашата на домашни животни (без кози) в определените с 

лесоустройствения проект пасищни площи и в поземления фонд. 

11. “МОРАВСКА” (до гр. Кресна) – Обявена за запазване на реликтна 

средиземноморска растителност с главно участие на дървовидна 

хвойна и богато орнитологино разнообразие – виж също тема Б.4/ 4 

Защитената местност е обявена през 1991 година. Разположена е в 

непосредствена близост до резерват “Тисата”, в землището на гр. Кресна и се 

простира на площ от 264,9 ха. 

12. “ПАВЛЬОВА ПАДИНА” (с. Лъки, община Хаджидимово) – Обявена 

за опазване на характерни растителни съобщества с участие на 

средиземноморски и субсредиземноморски редки и застрашени видове 

Защитената местност е обявена през 2003 година за опазване на 

характерни растителни съобщества с участие на средиземноморски и 

субсредиземноморски редки и застрашени видове. Разположена е в землището 

на с. Лъки, община Хаджидимово и се простира на площ от 88,3 ха. 

13. “РУПИТЕ” (до с. Рупите, община Петрич) – Опазване на крайречна 

гора и характерна флора и фауна – виж също тема Б.4/ 9 

Обявена е през 1980 

Каспийска блатна костенурка 

година на площ от 20 ха. 

(Mauremys rivulata) 

Защитена местност “Рупите” 

представлява 

важен 

орнитологичен обект и опазва 

крайречна заливна гора в 

горския участък на река 

Струма, съставена главно от 

бяла топола. В района на 

защитената територия са 

установени 201 вида птици, 

включително 

редица 

www.testudo.bspb.org 

Снимка: Георги Попгеоргиев 

15 

средиземноморски видове, 

които рядко могат да се 

наблюдават другаде у нас. 

През нея минава един от 

двата миграционни пътя на 

птиците през българска 

територия – Via Aristotelis. Тук могат да се наблюдават и четирите вида наши 

костенурки, много видове змии, балканска чесновница, както и малкия речен 

кефал (Leuciscus borysthenicus), който е вид с локално разпространение. В 

непосредствена близост до “Рупите” е разположена природната 

забележителност “Кожух”. 

Разрешено е защитената местност да служи за нуждите на 

Орнитологичната станция към Института по зоология при БАН за изследване на 

миграцията на птиците. На територията на ЗМ “Рупите” се забранява

безпокоенето, преследването, убиването и ловенето на животните; събирането 

и унищожаването на яйцата на птиците и повреждане на гнездата им; 

използването на пестициди; всякакво строителство и разширяване на 

съществуващите сгради; геоложки и други проучвания или дейности, с които се 

нарушава естествения облик на местността; ловуването и стрелянето на 200 м 

от границите на защитената местност; влизането и преминаването на хора и 

домашни животни. 

14. „СЛАВЯНКА” (до селата Голешово от община Сандански, Нова Ловча 

и Парил - от община Хаджидимово) – бивша буферна зона на резерват 

„Али Ботуш” 


буферна зона на резерват „Али Ботуш” и е обявена с цел предотвратяване на 


защитената местност се забранява изгарянето на тревната и храстовата 

растителност, залесяването с неприсъщи за района дървесни видове, 

изграждането на нови сгради, пътища и въжени линии, разкриването на 

кариери, използването на химически препарати за борба с вредители или за 

торене на пасищата, ловуването. В защитената територия е разрешена пашата 

в земите от поземления фонд, поддържането на съществуващите заслони за 

нуждите на животновъдството, поддържането на черния път до 

високопланинските пасища, както и използването на обработваемите земи по 

предназначението им. 

15. “ТОПЛИЩЕ” (с. Коларово, община Петрич) – Обявена за опазване 

на находище на папрат величествена осмунда (Osmunda regalis L.) 

Защитената местност обхваща 

0,3 ха и е обявена през 1992 

година за опазване на находището 

на редкия вид – величествена 

осмунда (Osmunda regalis L.). В 

България видът се среща само по 

долината на река Струмешница и 

е защитен вид, включен в 

Червената книга на България. 

На територията на ЗМ 

“Топлище” се забранява: 

строителство и всякакви други 

дейности, с които се изменя 

естествения облик на местността; 

внасяне на нехарактерни за 

района растителни и животински 

видове; извеждане на голи сечи и 

реконструкции; бране на цветя за 

букети и събиране на билки; паша 

на домашни животни 

целогодишно; пресушаване на 

блатото Мухалница и нарушаване 

на водния режим. 

Величествена осмунда 

(Osmunda regalis L.) 

Снимка: Иван Пашалиев 

16. ЧУКАРО (до с. Игралище, община Струмяни) – бивша буферна зона 

на резерват „Соколата” 


буферна зона на резерват „Соколата” и е обявена с цел предотвратяване на 

16


защитената местност се забранява изгарянето на тревната и храстовата 

растителност, изграждането на нови сгради, пътища, въжени линии и спортни 

съоръжения, разкриването на кариери и други дейности променящи водния 

режим на територията, използването на химически препарати за борба с 

вредители или за торене на пасищата, ловуването. В защитената територия е 

разрешена пашата в земите от поземления фонд, поддържането на 

съществуващите заслони за нуждите на животновъдството, както и 

използването на обработваемите земи по предназначението им. 

А.6. Природни забележителности в Благоевградска област. 

Природните забележителности в Благоевградска област са 16 на брой. 

1. “ВОДОПАДА – ПОПИНА ЛЪКА” (до гр. Сандански) – Обявена за 

опазване на водопад 

Обявена е през 1965 година за опазване на водопад на река Санданска 

Бистрица в Пирин планина в землището на град Сандански. Намира се на 

надморска височина 1230 метра, а височината на пада е 15 метра. Обхваща 

площ от 0,5 ха около водопада. 

2. “ВОДОПАДА - ТУФЧА” (с. Брезница, община Гоце Делчев) – Обявена 

за опазване на водопад 

Обявена е през 1965 година за опазване на водопад на река Туфча в 

Пирин планина, в землището на село Брезница. Намира се на надморска 

височина 1050 метра, а височината на пада е 11 метра. Обхваща площ от 0,2 

ха около водопада. 

3. “КАЯЛИЙСКИ СКАЛИ” (с. Гърмен, община Гърмен) – Обявена за 

опазване на скални образувания 

Обявена през 1995 година за опазване на скално образувание. Площта на 

защитената територия е 8 ха. 

4. “КОЖУХА” (с. Кърналово и с. Рупите, община Петрич) – Обявена за 

опазване на местобитания на редки и застрашени растителни и 

животински видове – виж също тема Б.4/ 9 

Обявена е през 1962 година и разширена през 1976 година. Представлява 

уникално скалисто възвишение, остатък от стар изгаснал вулкан в землището 

на село Кърналово. Площта му е 94,2 ха. Това е територия с изключително 

значение за опазване на биологичното образование. Тук се срещат такива 

редки представители на флората като многоцветния първотрицетум, вебиевият 

бадем, обикновеният дракункулус, широколистният мразовец. Изключително е 

и богатството на влечуги, като един от видовете, които могат да се видят тук е 

изключително рядката котешка змия. Въпреки че най-високата точка на 

кратерът не е много висока (281 м.н.в.) поради ниската надморска височина на 

Петричкото котловинно поле кратерът създава впечатление за монументалност. 

На територията на ПЗ “Кожух” се забранява: сеченето, кастренето, 

повреждането и изкореняването на всякакви растения; преследването на 

дивите животни, влечугите и птиците, на техните малки и развалянето на 

гнездата или леговищата им; пашата на добитъка през всяко време, с 

изключение на овцете през есенния и зимен сезон (от 1 октомври до 31 март) 

съгласно посочените в Постановление на Министерски съвет от 30 декември 

1954г. норми за допустимия брой добитък; разкриването на кариери за камък, 

пясък, пръст или други инертни материали, както и увреждането или 

изменението на естествения облик на местността; чупенето, драскането и 

17

повреждането по какъвто и да е начин на пещерите, на скалните и на земните 

образувания в нея; изкуственото залесяване с чужди за местността дървесни 

видове. 

5. “КОЗИЯ КАМЪК” (с. Ковачевица, община Гърмен) – Обявена за 

опазване на скално образувание 

Обявена през 1976 година за опазване на скално образувание в землището 

на село Ковачевица. Площта на защитената територия е 0,6 ха. 

6. “КУПЕНА” (с. Господинци, община Гоце Делчев) – Обявена за 


Обявена през 1976 година за опазване на скално образувание в местността 

“Трибичко дере” в землището на село Господиновци. Площта на защитената 


7. “ КЬОШКАТА” (до гр. Разлог) – Обявена за опазване на карстов 

извор и пещера 

Обявена през 1976 година за опазване на карстов извор и пещера в 

землището на град Разлог. Площта на защитената територия е 5 ха. 

8. “МЕЛНИШКИ ПИРАМИДИ” (до гр. Мелник) – Обявена за опазване 

на уникални и характерни теренни особености – виж също тема Б.4/ 5 

Обявена е през 1960 година, а през 1978 година площта и е разширена до 

1165,6 ха. Намира се в околностите на град Мелник. Земните мелнишки 

пирамиди са образувани в 40 – 120 метра дебели старокватернерни 

тъмножълти и червеникави наслаги в полите на Южен Пирин. Благодарение на 

слабата спойка между частиците с разнороден минерален състав в 

седиментните наслаги се улеснява рушенето им и ерозията тук е създала 

своеобразни земни пирамиди, някои от които достигат до 100 метра височина. 

9. “МОМИНА СКАЛА” (с. Крупник, община Симитли) – Обявена за 

опазване на пирамиди от гранит 

Обявена е през 1978 година за опазване на скално образувание в 

Кресненското дефиле в землището на село Крупник. Площта и е 1 ха. 

10. “ОРЛИТЕ” (с. Влахи, община Кресна) – Обявена за опазване на 

скални образувания 


местността Черна вода в землището на село Влахи. Площта и е 10 ха. 

11. “ПЕЩЕРА В МЕСТНОСТТА БОЙЧОВА СКАЛА” (с. Логодаж, община 

Благоевград) – Обявена за опазване на пещера 

Обявена е през 1984 година за опазване на забележителна пещера в 

местността Бойчова скала в землището на село Логодаж, община Благоевград. 

Площта на защитената територия е 4 ха. 

12. “ПИРОСТИЯТА” (с. Мусомище, община Гоце Делчев) – Обявена за 


Обявена през 1962 година за опазване на скално образувание, намиращо 

се на 5 км южно от град Гоце Делчев в землището на село Мусомище. Площта 

на защитената територия е 0,2 ха. 

13. “ПИРОСТИЯТА” (с. Обидим, община Банско) – Обявена за 



се в землището на село Обидим, община Банско. Площта на защитената 


18

14. “СВАТБАТА” ( с. Осеново, община Банско) – Обявена за опазване 

на скално образувание 


се в землището на село Осеново, община Банско. Площта на защитената 


15. “ЧЕРНАТА СКАЛА” (с. Гостун, община Банско) – Обявена за 

опазване на скално образувание "Кара Кая” 


местността Кара кая в землището на село Гостун, община Банско. Площта на 

защитената територия е 3,5 ха. Виж също тема Б.4/ 8 

16. “ЧЕСТНА - ВОДОПАД - ЧЕСНЕНСКО УСОЕ” (до гр. Якоруда) – 

Обявена за опазване на водопад 

Обявена е през 1985 година за опазване на водопад на река Честна в 

землището на град Якоруда. Обхваща площ от 10 ха около водопада. 

Б. Природни обекти в Благоевградска област, защитени по 

международното законодателство 

Б.1. Биосферни резервати в Благоевградска област 

1. “АЛИ БОТУШ” старо “Славянка” (с. Катунци, до Сандански, в 

планината Славянка) – най-голямото находище на черна мура и рядка 

скална планинска растителност 

2. “БАЮВИ ДУПКИ – ДЖИНДЖИРИЦА” (до гр. Разлог, в НП “Пирин”) – 

ценни, уникални за Европа гори от черна и бяла мура 

3. “ПАРАНГАЛИЦА” (до Благоевград, в НП “Рила”) – девствени 

смърчови гори 

Б.2. Природни обекти в Благоевградска област, включени в 

Списъка на световното културно и природно наследство на 

ЮНЕСКО. 

В Благоевградска област се намира 1 обект от Списъка на световното 

културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е Национален парк 

“Пирин”. 

Б.3. КОРИНЕ – биотопи в Благоевградска област 

В България са определени 165 места от международно значение в мрежата 

“КОРИНЕ - биотопи” , от тях 19 се намират в Благоевградска област. Те са: 

1. “БАЙОВИ ДУПКИ - ДЖИНДЖИРИЦА” - 2873 ха (код на мястото: 

F00002702) 

2. “БЕЛАСИЦА” - 5377 ха (код на мястото: F00003100) 

3. “ЗАПАДНИ РОДОПИ” - 87000 ха (код на мястото: F00003600) 

4. “КАДИЙЦА” - 264 ха (код на мястото: F00002600) 

5. “КЕСТЕНОВИ ГОРИ” - 40 ха (код на мястото: F00003101) 

6. “КРЕСНА” - 21858 ха (код на мястото: F00002500) 

7. “ЛИЛЯНОВО” - 122 ха (код на мястото: F00003300) 

8. “МАЛКИЯ КОЖУХ” - 1658 ха (код на мястото: F00003200) 

9. “МАНАИЛОВА ПЕЩЕРА” - (код на мястото: F00002900) 

10. “МЕЛНИШКИ ПИРАМИДИ” - 4078 ха (код на мястото: F00003400) 

11. “МЕСТА” - 2303 ха (код на мястото: F00013900) 

19

12. “МОМИНА КЛИСУРА” - 4601 ха (код на мястото: F00002800) 

13. “ОРЕЛЯК” - 758 ха (код на мястото: F00002701) 

14. “ПАРАНГАЛИЦА” - 1488 ха (код на мястото: F00002401) 

15. “ПИРИН” - 74389 ха (код на мястото: F00002700) 

16. “РИЛА” - 138237 ха (код на мястото: F00002400) 

17. “СЛАВЯНКА” - 15519 ха (код на мястото: F00003500) 

18. “СОКОЛАТА” - 211 ха (код на мястото: F00003000) 

19. “ТИСАТА” - 575 ха (код на мястото: F00002501) 

Б.4. Орнитологично важни места в Благоевградска област 

В България са определени 114 орнитологично важни места с 

международно значение, от тях 10 се намират в Благоевградска област. Те са: 

Бобошево (код на мястото BG107) – много малка част на самата граница на 

областта, Западни Родопи (код на мястото BG063) – много малка част на 

самата граница на областта, Кочериново (код на мястото BG099) – много 

малка част на самата граница на областта, Кресна (код на мястото BG003), 

Мелнишки пирамиди (код на мястото BG072), Места (код на мястото 

BG076), Пирин (код на мястото BG056), Рила (код на мястото BG055), Рупите 

(код на мястото BG098) и Славянка (код на мястото BG078). 

Карта на Орнитологично важните места в Благоевградска област 

20

1. Бобошево (код на мястото BG107) 

В Благоевградска област попада много малка част от орнитологично 

важното място на самата граница на областта. 

Площта на мястото е 4835,20 ha. То обхваща главно влажни ливади и 

пасища в Югозападна България южно от град Бобошево. В ганиците му попадат 

източните склонове на Влахина планина и рида Пиянец над река Струма. 

Територията му се простира от селата Вуково, Доброво, Сопово и град 

Бобошево на север до село Бучино на юг. На запад границата преминава по 

билните части на планината, а на изток над Бобошево и селата Драгодан, 

Боровец, Бураново и Крумово. На територията на мястото се срещат няколко 

типа местообитания, от които с най-голямо значение са влажните ливади и 

пасища по склоновете на планината. 

Мястото е от международно значение за опазването световно застрашения 

ливаден дърдавец (Crex crex), който гнезди тук в значителна численост. 

Мястото силно се влияе от човешки дейности свързани основно с 

традиционните практики на ползване на ливадите и пасищата. Най-сериозните 

заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, 

както и превръщането им в лозя и гори. Промените във хидрологичния режим 

на района водят до промени във влажността на ливадите. Бракониерството е 

разпространена практика в района и предизвиква безпокойство и пряко 

унищожаване на птиците, включително на ливадния дърдавец. 

От 2007 година ОВМ „Бобошево” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. 

2. Западни Родопи (код на мястото BG063) 



Площта на мястото е 

125677,58 ha. То включва 

по-високата западна част на 

Западните Родопи с най- 

Дъждовник 

(Salamandra salamandra) 

Снимка: Георги Попгеоргиев, 


21 

представителните псевдобореални 

иглолистни гори, 

уникални за Европа. 

Северната граница следва 

линията Велинград – 

Ракитово – Батак – Пещера. 

Най-голяма площ заемат 

горите от бял бор следвани 

от смърча. По малки по площ 

са еловите и буковите гори. 

Срещат се също гори от 

черен бор и издънкови гори 

от горун, трепетлика и зимен 

дъб. Около 10 % от 

територията е заетa от открити пространства – пасища и ливади, както и на 

храсталачни съобщества. На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, 

Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища. 

В Западните Родопи са установени 130 вида птици, основно гнездящи, от 

които 21 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 

43 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи 

местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за 

биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита.

Западните Родопи поддържат най-многочислената популация на глухаря 

(Tetrao urogallus) в България. Те са едно от най-ценните места в страната от 

значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и на 

лещарката (Bonasa bonasia), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), 

пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), козодоя (Caprimulgus europaeus), 

черния кълвач (Dryocopus martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos) и 

на осояда (Pernis apivorus). Територията е една от най-значимие в Европа за 

опазване популациите на червеногръдката (Erithacus rubecula), чинката 

(Fringilla coelebs), белогушия дрозд (Turdus torquatus), коса (Turdus merula), 

жълтоглавото кралче (Regulus regulus) и черноглавото коприварче (Sylvia 

atricapilla). 

Западни Родопи граничат от север с гъсто населени райони и областни 

центрове. В непосредствена близост се намират много села, махали и малки 

градове. Естествените гори са застрашени от прекомерната екплоатация на 

горски ресурси извън малкото защитени територии, както и от повсеместни 

незаконни сечи. Това снижава качествата на горските екосистеми, нарушава 

естествения воден баланс в целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни 

процеси. Съществуващите язовири и водохващания също допринасят за 

сериозни нарушения на водния баланс. Реализирането на инвестиционни 

проекти за изграждане на множество малки ВЕЦ по поречията на планинските 

реки допълнително ще увеличат отрицателното въздействие върху водния 

баланс в Западните Родопи. В района е регистрирано и умишлено 

предизвикване на пожари в горите с цел търговия с дървесина. Премахването 

на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително 

възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене 

и храна. Развитието на ски туризма е най-сериозната заплаха, както за горите, 

така и за субалпийските местообитания. Мащабен проект за изграждане на ски 

комплекс и поддържащи съоръжения в района на Сюткя ще предизвика 

широкообхватно унищожаване на горски местообитания. Строителни дейности, 

свързани с развитието на туристичаската инфраструктура предизвиква 

нарушаване и унищожаване на ценни местообитания в лесно достъпните 

райони. Такъв процес е стартирал вече в района на язовир Доспат. 

Естествената сукцесия на горите във високопланинските ливади е застрашаващ 

фактор за гнездящите там птици, както и за грабливите птици, използващи 

тези територии за хранене. Преки заплахи за птиците са бракониерството 

(вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване 

на грабливи птици и сови, използване на капани), скалното катерене, 

движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. 

“off road”) и други. 

Включването на цялата територия на ОВМ „Западни Родопи” като защитена 

зона в Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000” все още се отлага. Част 

от територията на мястото се припокрива с одобрената вече като НАТУРА 2000 

защитена зона за опазване на местообитанията „Родопи – Западни”. Около 11% 

от територията на Западни Родопи е поставена под законова защита. Тук 

попадат 31 защитени територии – 4 резервата, един поддържан резерват, 22 

защитени местности и 4 природни забележителности. През 1998 г. около 96% 

от територията е определена за КОРИНЕ място, поради европейското и 

значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и 

животни, включително птици. 

3. Кочериново (код на мястото BG099) 



22

Площта на мястото е 2434,86 ha. То се намира в Югозападна България, в 

Благоевградската котловина. Територията му е заключена между главен път 

Е87 и град Кочериново на запад, град Рила на изток и пътя между двата града 

– на север. Южната граница преминава северно от село Стоб, като южно от 

село Пороминово върви в източна посока и обхваща земите между селото и 

квартал Бараково. Територията включва няколко типа местообитания, 

основното от които представляват мезофитните и алувиално-ливадни тревни 

формации – влажни ливади, пасища и други открити тревни пространства, 

разположени в долното течение на Рилска река и около нейния последен ляв 

приток. Голям процент от територията е заета от обработваеми площи. Има и 

овощни градини. 

Кочериново е от международно значение за опазването на гнездящия тук 

световно застрашен ливаден дърдавец (Crex crex) и едно от най-важните 

места в страната от значение за Европейския съюз за белия щъркел, които 

гнездят тук в значителни количества. Белият щъркел гнезди в селищата по 

периферията на мястото и се храни във влажните ливади. 

Мястото се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните 

практики на земеползване, земеделие и управление на водите. Пресушаването 

на влажните ливади предизвиква нарушаване на водния режим на територията 

и разрушаване на ключови за застрашените видове местообитания, особено за 

ливадния дърдавец и белия щъркел. Освен това разораването на ливадите и 

пасищата води до пълна загуба на важните за тези видове местообитания. 

Осъществяването на косенето и пашата е от ключово значение за поддържане 

на тревните местообитания. Друга човешка дейност с неблагоприятно 

въздействие върху местообитанията е неправилното управление на отпадъците. 

Ловът и бракониерството са разпространена практика в района и предизвикват 

безпокойство на птиците. 

От 2007 година ОВМ „Кочериново” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. Част от мястото граничи с 

природна забележителност “Стобски пирамиди”, обявена през 1964 година. 

4. Кресна (код на мястото BG003) 

Площта на мястото е 23495,61 ha. То е разположено в югозападна 

България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. На юг 

достига до селата Палат и Драката, а на север – до село Крупник. На изток 

влизат част от подножията на Пирин, а на запад – част от подстъпите на 

Малешевска планина. Климатът е преходно средиземноморски. По поречието 

на Струма преобладават нанонсните почви, смолници, делувиални/ 

пролувиални плитки почви, а по периферията – канелeни. Кресненският 

пролом е скален комплекс на силикатна основа. Той включва силно каменисти 

и стръмни склонове, голям скален масив с отвесни стени и по-малки скални 

местообитания. Южно от пролома има хълмове със средиземноморска 

растителност на надморска височина до 500 м. До тази надморска височина 

широко разпространение имат смесените гори от космат дъб, келяв габър и 

мъждрян и тези от дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) и космат дъб с подлес 

от вечнозелени средиземноморски храсти. На места преобладават гори от 

дървовидна хвойна, с подлес от червена хвойна (Juniperus oxycedrus). Драката 

(Paliurus spina-cristi) и кукуча (Pistacia terebinthus) се срещат предимно в 

пролома. В по-южните райони се срещат и някои типични средиземноморски 

вечнозелени видове - пърнар (Quercus coccifera) и зеленика (Phillyrea media). 

Характерни са съобщества на косматия дъб и келявия габър. Горите от 

дървовидна хвойна и смесените гори от дървовидна хвойна и космат дъб с 

подлес от средиземноморски храсти са местообитания, определящи високия 

23

процент на средиземноморски видове сред птиците в района (над 30%). По 

долината на река Струма, южно от Благоевград и в подножията на Пирин са 

представени съобщества на източен чинар. В по-ниските части на тези райони 

покрай реките, върху влажните места преобладават съобществата на върбите и 

елшите. Ендемит е диляновата мишовка (Minuartia dilijane). На места се срещат 

и култури от черен бор, обработваеми земи и пасища. 

В района на Кресна са установени 147 вида птици, основно гнездящи. От 

тях 22 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 64 

са от европейско природозащитно значение, като световно застрашен е 1 вид – 

ливадния дърдавец (Crex crex). Кресна е от световно значение като 

предствителен пример за Средиземноморския биом. Тук се срещат 8 биомно 

ограничени вида – планинският кеклик (Alectoris graeca), големият маслинов 

присмехулник (Hippolais olivetorum), белочелата сврачка (Lanius nubicus), 

черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), испанското каменарче 

(Oenanthe hispanica), червеногушото коприварче (Sylvia cantillans), малкото 

черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala) и скалната зидарка (Sitta 

neumayer). За късопръстия ястреб (Accipiter brevipes) районът на Кресна е едно 

от най–важните за гнездене места в България, за планинският кеклик (Alectoris 

graeca), градинската овесарка (Emberiza hortulana), големият маслинов 

присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърбата сврачка (Lanius collurio), 

белочелата сврачка (Lanius nubicus), горската чучулига (Lullula arborea), сивата 

овесарка (Miliaria calandra), синия скален дрозд (Monticola solitarius), жалобния 

синигер (Parus lugubris), гургулицата (Streptopelia turtur), пъстрия скален дрозд 

(Monticola saxatilis) и чухала (Otus scops) мястото поддържа значителна 

популация за страната. През Кресненския пролом преминава миграционния път 

Via Aristotelis, който има регионално значение за мигриращите птици – 

основно грабливи и пойни видове, но също така е важен за миграцията на 

водолюбивите птици. 

Върху местообитанията в Кресна оказват влияние човешки дейности, 

основно свързани със 

земеделие, ползване на 

горите, управление на 

водите и развитието на 

инфраструктурата. Сред 

най-сериозните негативни 

въздействия, свързани със 

земеделието 

е 

премахването 

на 

естествената растителност 

и превръщането на 

пасищата, ливадите и 

храстовите съобщества в 

обработваеми земеделски 

земи. Пашата на кози в 

горите и храстовите 

местообитанията води до 

деградация на тези 

местообитания и ерозия. 

Леопардов смок 

Снимка:Атанас Грозданов 

Главните сечи, както и залесяването с неприсъщи за района дървесни видове 

води до промяна на естествените местообитания. През мястото преминава 

международен транспортен коридор, който предизвиква фрагментация и 

влошаване на местообитанията в най-чувствителната му част – Кресненското 

24

дефиле. Мащабен инвестиционен проект за прокарване на магистрала през 

дефилето застрашава да унищожи голяма част от крайречните местообитания и 

ще засили изолацията на популациите на срещащите се видове животни и 

растения. Дейности и инвестиционни намерения, свързани с изграждането на 

мини-ВЕЦ-ове по поречието на Струма, както и изменението на водния режим 

на реката и притоците й оказват отрицателно влияние на крайречните 

местообитания и водния режим на цялата територия. Постепенната 

урбанизация на района също може да доведе до влошаване и загуба на ценни 

местообитания. 

От 2007 година ОВМ „Кресна” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. Около 6% от територията на 

защитената зона включва защитени територии. Единственият резерват в 

защитената зона – резерват “Тисата” е обявен през 1949 г. за опазване на 

дървовидната хвойна (Juniperus exelsa). Първоначално резерватът е обхващал 

19 ха, а през 1978 г. е разширен на сегашната си територия. Създадена е 

защитена местност „Кресна”, която обхваща бившата буферна зона на резерват 

„Тисата”. Природната забележителност “Моравска” е обявена също за опазване 

на дървовидната хвойна. Останалите защитени територии в защитената зона са 

обявени с цел защита на характерни ландшафти и растителни съобщества. До 

голяма степен територията се припокрива с КОРИНЕ място “Кресна”, обявено 

през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и 

застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. 

5. Мелнишки пирамиди (код на мястото BG072) 

Площта на мястото е 13579,14 ha. То обхваща областта около град 

Мелник, на север до селата Горна Сушица и Паскарево и на юг до селата 

Катунци и Калиманци. Почвите са глинести пясъци. Територията е предимно с 

хълмисто-ридов, силно разчленен релеф, с добре очертани, най-различно 

ориентирани, наклонени и къси склонове, които благоприятстват активни 

ерозионни процеси. Климатът е преходно средиземноморски. Районът се 

характеризира с голямо разнообразие от мозаечни местообитания със 

значително средиземноморско влияние. Основната част от територията е 

покрита с пасища и храсталаци, като се срещат и широколистни гори от космат 

дъб, благун, цер и келяв габър. Преобладава келявият габър, който често 

образува самостоятелни гори и храсталаци със средиземноморски елементи, 

като червена хвойна и др. Характерни за Мелнишките пирамиди са вечнозелените 

храсталачни съобщества на грипа (Phyllirea latifolia) с сухолюбива 

тревна растителност. Срещат се и малки компактни гори от пърнар (Q. 

coccifera). 

В района на Мелнишките пирамиди са установени 113 вида птици. От тях 

12 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 49 са 

от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи 


биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. 

От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. 

Мелнишките пирамиди са от световно значение като представителен район за 

Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 биомно ограничени вида, 

характерни за този биом – черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), 

големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), испанското каменарче 

(Oenanthe hispanica), червеногушото коприварче (Sylvia cantillans) и малкото 

черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala). За дебелоклюната чучулига 

(Melanocorypha calandra) районът на Мелнишки пирамиди е едно от найважните 

гнездови находища в България от значение за Европейския съюз. 

25

Районът поддържа представителни за страната гнездови популации на осояда 

(Pernis apivorus), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), късопръстата 

чучулига (Calandrella brachydactyla), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), 

големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърбата сврачка 

(Lanius collurio), горската чучулига (Lullula arborea) и пъстрия скален дрозд 

(Monticola saxatilis). Освен дванадесетте вида гнездящи в района грабливи 

птици, Мелнишките пирамиди редовно се ползват като ловна територия за 

грабливите птици, гнездящи в южен Пирин. 

Местообитанията в Мелнишките пирамиди се влияят от човешки дейности, 

свързани главно със земеделието, горскотото стопанство, ползването на водите 

и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните въздействия, свързани 

със земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането 

на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи. Пашата на 

селскостопански животни се осъществява в близост до селищата. Отдалечените 

от селищата пасища се използват слабо, поради по-малкия брой животни в 

сравнение с миналото. Това води до изоставяне на земите и обрастване с 

храсти и дървета на важни за птиците местообитанията. Пашата на кози в 

горите и храсталаците е причина за влошаване на качеството им. Голите сечи и 

залесяването с неприсъщи за района видове е причина за промени в горските 

местообитания. Инвестиционните намерения за строителство на малки ВЕЦ по 

поречиятана реките Мелнишка, Пиринска Бистрица и притоците им са 

допълнителна заплаха както за съществуването на крайречните местообитания, 

така и за общия воден баланс на района. Преки заплахи за птиците се 

предизвикват от делта- и парапланеризма, бракониерството и вземане на 

малки от гнездата им, движение на моторни превозни средства извън пътищата 

(т.нар. “off road”), безконтролно движение на хора и др. 

От 2007 година ОВМ “Мелнишки пирамиди” е включено като защитена 

зона в Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. В границите на 

защитената зона има само една защитена територия – природна 

забележителност “Мелнишки пирамиди”. Тя е обявена през 1978 г. с цел 

опазване на уникални земни форми и обхваща 8,5% от територията на зоната. 

През 1998 г. е определено КОРИНЕ място “Мелнишки пирамиди”, поради 

европейското му значение за опазването на редки и застрашени 

местообитания, растения и животни, включително птици. То обхваща 16,5% от 

зоната. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за 

Орнитологично важно място. 

6. Места (код на 

мястото BG076) 

Площта на мястото е 

20421,13 ha. То обхваща 

долината на едноименната 

река, като най-северната 

граница достига до село 

Места и на североизток 

включва скалното природно 

образувание Сватбата. На 

запад мястото включва найниските 

склонове на Южен 

Пирин, а на изток – ниските 

части на склоновете на 

Западните Родопи. В 

границите 

попадат 

Обикновен мишелов (Buteo buteo) 



26

притоците на река Места: Туфча при село Брезница, Канина река при село 

Гърмен, река Мътница при село Петрелик и река Бистрица при село Абланица. 

На юг достига до селата Годешево и Беслен и границата с Гърция. Има 

множество минерални извори при селата Баня, Огняново и Мусомища. Почвите 

са наносни, делувиални/пролувиални, плитки, канеленовидни смолници в 

Гоцеделчевската котловина. В мястото влиза и единствения пролом по 

поречието на реката - Момина клисура. Растителността е формирана от дъбови 

и дъбово-габърови гори, благунови примесени със средиземноморски елементи 

и култури от черен и бял бор. По сухите и припечни места се срещат космат 

дъб, виргилиев дъб (Q. virgiliana), храсталаци от червена хвойна. В 

крайречната растителност преобладават върбите (Salix alba, Salix fragilis), 

тополите (Populus nigra, Populus alba), черната елша (Alnus glutinosa) и чинара 

(Platanus orientalis). Често чинарът образува самостоятелни формации или 

такива с примеси на черна елша. Значителна част от територията е покрита с 

пасища и земеделски земи. 

В района на Места са 

установени 125 вида птици. От тях 

32 са включени в Червената книга 

на България. От срещащите се 

видове 56 са от европейско 

природозащитно значение. Мястото 

Белоока потапница (Aythya nyroca) 

Снимка: Н. Петков 

www.ImagesFromBulgaria.com 

27 

осигурява 

подходящи 

местообитания за 51 вида, 

включени в приложение 2 на 

Закона за биологичното 

разнообразие, за които се изискват 

специални мерки за защита. От тях 

45 са вписани също в приложение І 

на Директива 79/409 на ЕС. Мястото 

е от световно значение като 

предствителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 6 биомно 

ограничени вида, характерни за този биом – планински кеклик (Alectoris 

graeca), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), белочела сврачка 

(Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), червeногушо коприварче 

(Sylvia cantillans) и малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala). Места 

е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 

опазването на гнездящите тук бял щъркел, дебелоклюна чучулига 

(Melanocorypha calandra), градинска овесарка (Emberiza hortulana) и 

ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Мястото има условия за гнездене и на 

световно застрашения вид белошипа ветрушка (Falco naumanni), който също 

е наблюдаван в района. Тук се поддържат представителни популации на 

големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка. Поречието на Места е 

миграционен път от регионално значение за грабливи птици, но също така и за 

щъркели, гнездящи в Северозападна България, Сърбия и Румъния. Наймногочислените 

видове мигриращи птици, установени по поречието на Места са 

вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и мишеловът (Buteo buteo). 

Рибарниците, разположени на река Места в близост до град Гоце Делчев са 

едно от малкото места за почивка на водолюбивите птици в Югозападна 

България по време на миграция. Те редовно се посещават от блестящият ибис 

(Plegadis falcinellus), голямата бяла чапла (Egretta alba), малката бяла чапла 

(Egretta garzetta), малкият горски водобегач (Tringa glareola) и др. По време на 

миграция по долината на река Места се срещат 4 световно застрашени вида –

малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), белоока потапница (Aythya 

nyroca), голям креслив орел (Aquila clanga) и белошипа ветрушка (Falco 

naumanni). 

Долината на река Места е повлияна от земеделието, горското стопанство, 

ползването на водите и урбанизацията. Сред най-сериозните въздействия от 

земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на 

пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи, както и 

широката употреба на пестициди и изкуствени торове. Пашата се осъществява 

в близост до селищата. Отдалечените от селищата пасища не се използват 

пълноценно, поради малкия брой селскостопански животни в сравнение с 

миналото. Това води до изоставяне на земите и влошаване на важни за птиците 

местообитанията. Пашата на кози в горите и храсталаците влошава на 

качеството на тези местообитания. Голите сечи и залесяването с неприсъщи за 

района видове са снижили качествата на горските местообитания. Преки 

заплахи за птиците се предизвикват от катерачеството, делта- и 

парапланеризма, бракониерството и вземането на малки от гнездата на 

грабливи птици, движението на моторни превозни средства извън пътищата и 

др. През последното десетилетие туризмът в района интензивно се развива, 

което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не се 

регулира. Най-голяма заплаха за местообитанията за водолюбивите птици е 

пресушаването на рибовъдните басейни в рибарниците край Гоце Делчев. 

Екстензивният начин на рибопроизводство, който позволява наличието на 

крайбрежна водолюбива растителност е от значение за запазването на 

местообитанията, докато интензификацията на рибoпроизводството може да 

доведе до влошаване качествата и унищожаване на важните за птиците 

местообитания. 

От 2007 година ОВМ “Места” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. По-малко от 1% от 

територията включва и защитени територии – 2 природни забележителности, 

обявени през 1976 г. за опазване на скални образувания. Мястото до голяма 

степен се припокрива с територията на три КОРИНЕ места, определени през 

1998 г., поради европейското им значение за опазването на редки и 

застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 

г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно 

място. 

7. Пирин (код на мястото BG056) 

Площта на мястото е 79245,15 ha. То се намира в Югозападна България 

между долината на река Струма от запад и река Места от изток. Мястото 

обхваща по-високата част на едноименната планина. На север седловината 

Предел го разделя от Рила, а на юг територията му се простира до Парилска 

седловина. Територията му изцяло обхваща Национален парк “Пирин”. В 

морфографско отношение планината се разделя на три дяла: северен, среден и 

южен. Основното било е с направление северозапад-югоизток и се 

представлява главният водораздел между реките Струма и Места. Планината се 

характеризира със заострени върхове и стръмни и урвести склонове. Найстарите 

скални комплекси в нея са метаморфни гранитогнайси, кристалинни 

шисти и мрамори. Около 62% от площта и е заета от палеозойски и мезозойски 

гранити и гранитоподобни скали. Варовиковата, включително на 

мраморизирани варовици, част е най-богата на еднемични растителни видове. 

На територията на Пирин има 186 езера, повечето от които с глациален 

произход, разположени по дъната на терасираните циркусни склонове на 

надморска височина 2000 - 2715 м. От почвите преобладават кафявите горски 

28

и планинските тъмноцветни горски, по-малки площи заемат планинско 

ливадните и хумусно-карбонатните. Пирин планина е покрита основно с гори 

(71%) и високопланински ливади и открити пространства (10%). Субалпийския 

пояс също е напълно развит с широко разпространение на формации от клек, 

сибирска хвойна (Juniperus communis nana), балканският зановец 

(Chamaecitisus absinthoides), синя боровинка (Vaccinium uliginosum), пенцесова 

власатка (Festuca penzesii) и мощна власатка (Festuca valida). Растителността в 

планинските езера е представена от езерен изоетес (Isoetes lacustris), 

теснолистна ежова главица (Sparagnum angustifolium) и др. Иглолистният пояс 

е представен от съобщества на смърча, бялата мура и белия бор върху 

силикатни терени и от формации на черна мура и черен бор върху мраморни 

терени. На надморска 

височина 900-1000 и 

1000-1600 метра 

преобладават буковите 

съобщества. На по-ниска 

надморска височина 

преобладават 

широколистните гори от 

горун, обикновен габър и 

мизийски бук (Fagus 

moesiaca). Флората на 

Пирин включва 2000 вида 

растения, което е близо 

Пирин (връх Сиврията) 

50% от всички растителни 

Снимка: Катерина Ангелова 

видове описани в 

България. 

Пирин е представително място за комплекс от видове, характерни за 

високопланинските безлесни зони и за естествените иглолистни и букови гори. 

Тук се срещат 129 гнездящи вида птици, 19 от които са включени в Червената 

книга на България. От срещащите се видове 44 са от европейско 

природозащитно значение. Като световно застрашен е 1 вид. Мястото 

осигурява подходящи местообитания за 31 вида, включени в приложение 2 на 

Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки 

за защита. От тях 24 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. 

Пирин планина е от световно значение като представителен район за 

алпийския биом, поради срещащите се тук 3 биомно-ограничени вида, 

характерни за този биом, от общо 4 описани за България - скалолазката 

(Tichodroma muraria), жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus) и алпийската 

завирушка (Prunella collaris), представена тук с ендемичния подвид P. c. 

subapina. Тя е едно от най-ценните места в страната от значение за 

Европейския съюз за опазването на лещарката (Bonasa bonasia), врабчовата 

кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius 

funereus), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus) скалния орел (Aquila 

chrysaetos), глухаря (Tetrao urogallus), сокола скитник (Falco peregrinus), 

черния кълвач (Dryocopus martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos) и 

сивия кълвач (Picus canus). Пирин е едно от най-значимите места в Европа за 

опазването на пъстрия скален дрозд (Monticola saxatilis), планинския кеклик 

(Alectoris graeca), керкенеза (Falco tinnunculus), червеногръдката (Erithacus 

rubecula), белогушия дрозд (Turdus torquatus), пойния дрозд (Turdus 

philomelos) и жълтоглавото кралче (Regulus regulus). 

29

Пирин планина е заобиколена от селища в които бързо се развива отдиха 

и туризма. Природата й е уязвима от горско-стопанските дейности и развитието 

на туризма, особено от мащабни строителни дейности. Горските местообитания 

са силно застрашени от интензивния дърводобив извън Националния парк 

Пирин, както и от незаконни сечи на цялата територия. Голям проект за 

разширяване на ски комплекса и изграждане на поддържащи го съоръжения в 

една от най-ценните части на планината в близост до Банско причини мащабно 

унищожаване на столетни гори главно от бяла мура. Нови инвестиционни 

проекти за по-малки ски кимплекси са залегнали в регионалните планове за 

развитие на селищата около Пирин. Развитието на ски туризма е найсериозната 

заплаха както за горските така и за алпийските местообитания. 

Вече на практика е доказано, че този вид туризъм може да причини 

унищожаване на местообитания на големи територии и значително да влоши 

качеството на местообитанията на още по-големи територии. Основна заплаха 

за птиците в Пирин е унищожаването и разпокъсването на местообитанията им. 

Преки заплахи за птиците са бракониерството (отнемането на малки и на яйца 

от гнездата на грабливите птици, отстрелване на грабливи птици, сови и 

кокошеви), компроментиране на гнезденето при обезпокояване на птиците от 

дейности като алпинизъм, делта-планеризъм, движение извън разрешените 

пътеки, движение с моторни превозни средства (включително т.нар. “off road”) 

и други. Потенциална заплаха както за птиците в Южен Пирин, така и за 

местообитанията им е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива 

паркове ще ограничат достъпа на грабливите птици до ловните им територии. 

Те ще затруднят предвижването и ще предизвикват директно избиване на 

птици. 

От 2007 година ОВМ “Пирин” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. Половината от територията на 

защитената зона е поставена под допълнителна по-строга защита и чрез 

обявяването на националния парк “Пирин”. Той е обявен през 1962 г. с цел 

опазване на саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително 

биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени 

видове. Хабитатното разнообразие на Пирин е изключително голямо – 72 типа 

(по класификацията на CORINE). От тях 27 са включени в приложение 1 на 

Директивата за опазването на естествените местообитания на дивата флора и 

фауна (92/43/ЕЕС) като застрашени на територията на Европа. 

Високопланинските ливади в парка се явяват едни от най-важните елементи на 

еталонните комплексни местообитания на дребните бозайници. През 1983 г. 

националният парк е признат от UNESCO за обект на Световното културно и 

природно носледство. Паркът включва два резервата – “Баюви дупки – 

Джинджирица”, обявен през 1934 г. и “Юлен” – обявен през 1994 г. Първият от 

резерватите е обявен от UNESCO за биосферен резерват през 1977 г. Поголямата 

част от територия на Пирин планина е определена за КОРИНЕ място 

през 1998 г., поради европейското и значение за опазването на редки и 


година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно 

място. 

8. Рила (код на мястото BG055) 

Площта на мястото е 143733,01 ha. То се намира в Югозападна България 

на около 70 км от София. Мястото обхваща над 50% от едноименната планина. 

В границите му изцяло попадат Национален парк “Рила” и Природен парк 

“Рилски манастир”. В геоложко отношение Рила не се характеризира с голямо 

разнообразие. По-голямата част от скалите са стари метаморфни, интрузивни - 

30

южнобългарски гранити, а в периферните и по-ниски части на мястото се 

срещат седименти – палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги. Почвите 

са предимно кафяви горски, планински горски, тъмноцветни и планиски 

ливадни с маломощен хумусен хоризонт. На територията на Рила са 

разположени около 140 ледникови езера и няколко язовира. От нея извират 

реките Искър, Марица и Места. Тук се формира значителна част от 

националния воден ресурс. Рила планина е покрита основно с гори (46%) и 

високопланинки местообитания (51%). Около 90% от представените тук 

екосистеми са с естествен произход. В Рила се срещат 1400 вида висши 

растения. В алпийската зона са представени множество ливадни съобщества. В 

субалпийската зона са широко разпространени клекът, сибирската хвойна 

(Juniperus communis nana), обикновената боровинка и картълът. Поясът на 

иглолистните гори е представен от формации на бялата мура, смърча, белия 

бор и елата. В широколистните гори преобладава букът. Срещат се и смесени 

буково-иглолистни гори. 

Рила планина е представително място за комплекс от видове, характерни 

за високопланинските безлесни зони и за иглолистните и буковите гори. Тук се 

срещат 130 вида гнездящи птици, 20 от които са включени в Червената книга 

на България. От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно 

значение. Като световно застрашен е 1 вид. Мястото осигурява подходящи 


биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. 

От тях 20 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рила е 

от световно значение като представителен район за алпийския биом, поради 

срещащите се тук 3 биомно-ограничени вида, от общо 4 описани за България - 

скалолазката (Tichodroma muraria), жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus) 

и алпийската завирушка (Prunella collaris), представена тук с ендемичния 

подвид P. c. subapina. Тук се срещат най-многочислените популации в страната 

на врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка 

(Aegolius funereus) и трипръстия кълвач (Picoides tridactylus). Рила е едно от 

най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването 

на тези видове, както и за скалния орел (Aquila chrysaetos), глухаря (Tetrao 

31 

Рила (района на Седемте езера) 

Снимка: Катерина Ангелова

urogallus), сокола скитник (Falco peregrinus), черния кълвач (Dryocopus 

martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), козодоя (Caprimulgus 

europaeus) и лещарката (Bonasa bonasia). На европейско равнище районът е от 

значение за опазването на пъстрия скален дрозд (Monticola saxatilis), 

червеногръдката (Erithacus rubecula), чинката (Fringilla coelebs), въртошийката 

(Jynx torquilla), белоушия дрозд (Turdus torquatus), пойния дрозд (Turdus 

philomelos), коса (Turdus merula), жълтоглавото кралче (Regulus regulus), 

черноглавото коприварче (Sylvia atricapilla) и обикновеното конопарче 

(Carduelis cannabina). 

Местообитанията в Рила планина се влияят основно от човешките 

дейности, свързани с горското стопанство, развитието на туризма и ползването 

на водите. Горските местообитания са силно повлияни от интензивните горскостопански 

мероприятия извън двата парка, както и от умишлени опожарявания 

на горите. В планината е построена система от тунели за прехвърляне на води 

от един водосборен басейн към друг. Водите под 2000 м.н.в. са до голяма 

степен уловени в тази система, което влияе неблагорлиятно върху горските 

екосистеми. Значително въздействие върху 

високопланинските ливади оказват туризмът 

и събирането на медицински растения и 

билки. Големи инвестиционни проекти за 

изграждане на ски курорти и поддържащите 

ги съоръжения поставят под заплаха от 

пълно унищожаване на качествени горски 

местообитания и на високопланиски ливади 

и пасища. Със спирането на пашата в 

субалпийската зона е започнала сукцесия на 

храсталаците и иглолистните гори. Преки 

заплахи за птиците са бракониерството 

(отнемането на малки и на яйца от гнездата 

на грабливите птици, отстрел на дневни и 

нощни грабливи птици, лещарка и глухар); 

компроментиране на гнезденето при 

обезпокояване на птиците от алпинизма, 

делта-планеризма, движение извън 

разрешените пътеки на резерватите, 

движение с моторни превозни средства 

(включително т.нар. “off road”) и други. 

От 2007 година ОВМ “Рила” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. 75 % от територията на 

защитената зона включва защитени територии. В нея попада най-големия 

национален парк в България „Рила” – с обща площ 81 046 ха и 19 898,7 ха 

резерватна територия, както и Природен парк „Рилски манастир”. 90% от 

екосистемите в района са естествени. В Национален парк “Рила” са 

представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE. От тях 29 са с 

високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените 

хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за 

хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея. Природният 

парк “Рилски манастир” е бил част от Народен парк “Рила” (с площ 107923 ха) 

до 1998 г., но в съотвествие с Плана за управление има същия строг режим, 

както националния парк. Националният парк “Рила” и природния парк “Рилски 

манастир” включват 5 резервата – “Централен Рилски”, “Ибър”, 

“Риломанастирска гора”, “Парангалица” и “Скакавица”. Резерватът 

32 

Снимка: Катерина Ангелова

“Парангалица” е обявен от UNESCO за биосферен резерват през 1977. В 

границите на защитената зона се включват и две малки по площ защитени 

територии – природна забележителност “Черната скала” и Защитена местност 

“Пленщица”. Рила е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради 

европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, 

растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е 

обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. 

9. Рупите (код на мястото BG098) 

Площта на мястото е 8837,25 ha. То обхваща долината на река Струма, 

южно от град Сандански до границата с Гърция. В границите влиза част от 

Марикостиновската котловина. Преобладават нанонсните почви по поречието 

на реката, смолници, делувиални/пролувиални, плитки почви. В близост до 

село Рупите има скални масиви, а също и минерални извори. Релефът е на 

места хълмист и преобладаващо равнинен. Климатът е преходно 

средиземноморски. Тук 

се намира единствената 

крайречна заливна гора 

в българския участък на 

река Струма, съставена 

главно от бяла топола. 

Срещат се редки 

растителни видове, като 

многоцветния 

първотерицетум 

(Parvotricetum 

myrianthum), вебиев 

бадем (Amygdalus 

webbi), обикновения 

дракункулус 

(Dracunculus vulgaris), 

широколистния 

Kотешка змия 

мразовец (Colchicum 

(Telescopus fallax) 

bivonae). Преобладават 

Снимка: Кирил Капустин 

откритите пространства 

– земеделски земи и 

пасища. Значителни територии са заети от храсталаци, като преобладават 

смесените храсталаци от драка (Paliurus spina-cristi) и червена хвойна 

(Juniperus oxycedrus) или от червена хвойна в съчетание с ксеротермни тревни 

формации. На места има редки широколистни гори, предимно от космат дъб и 

виргилиев дъб (Q. virgiliana) със средиземноморски елементи (Бондев, 1991). 

В района на Рупите са установени 141 вида птици. От тях 33 са включени 

в Червената книга на България. От срещащите се видове 63 са от европейско 

природозащитно значение. Като световно застрашени са 2 вида. Мястото 

осигурява подходящи местообитания за 56 вида, включени в приложение 2 на 

Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки 

за защита. От тях 52 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на 

ЕС. Рупите са едно от най-важните места в България от значение за 

Европейския съюз за опазването на гнездящите тук късопръст ястреб (Accipiter 

brevipes), орел змияр (Circaetus gallicus) и белия щъркел (Ciconia ciconia). В 

района поддържа представителни за страната популации на големия маслинов 

присмехулник (Hippolais olivetorum), белочелата сврачка (Lanius nubicus) и 

33

черночелата срачка (Lanius minor). По време на миграция и зимуване тук се 

среща и световно застрашения малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). 

Рупите е място, разположено в сравнително гъсто населен район с 

интензивно земеползване. То се влияе от човешки дейности, свързани със 

земеделие, горско стопанство, управление на водите, урбанизация и развитие 

на инфраструктурата. Основните заплахи, свързани с управлението на водите 

са коригиране на коритото на река Струма и пресушаване на съседните и 

територии. Това води до разрушаване на влажните зони и свързаните с тях 

месообитания, понижаване нивото на подпочвените води и допълнително 

засушаване на района. Инвестиционните намерения за изграждане на малки 

ВЕЦ по поречията на реките Лебница и Струма допълнително водят до 

разрушаване на речни местообитания и изменение във водния баланс на 

района. Изсичането на крайречните гори по поречието на Струма, както и 

незаконните сечи ще доведат до пълното унищожаване на тези местообитания 

и ще ограничат възможностите на късопръстия ястреб да намира подходящи 

места за гнездене. Поради съществуването на голям граничен контролнопропускателен 

пункт, както и на популярни религиозни места в границите на 

мястото, в последните години се наблюдава усилено застрояване на 

територията. Повечето от строителните дейности не се съобразяват с 

природната стойност на мястото и предизвикват разпокъсване, нарушаване и 

дори унищожаване на ценни местообитания. На много места и особено покрай 

пътищата съществуват незаконни сметища. Основните заплахи за птиците във 

влажните зони на територията на Рупите, основно рибарниците, са умишленото 

избиване на рибоядните птици и видрата. 

От 2007 година ОВМ “Рупите” е включено като защитена зона в 

Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. В границите на защитената 

зона попада една защитена местност, носеща същото име, обявена през 1980 г. 

и една природна забележителност – “Кожух”, обявена през 1975 г. Около 3 % 

от територията се припокрива с КОРИНЕ място Малкия Кожух, определено през 

1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и 


година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно 

място. 

10. Славянка (код на мястото BG078) 

Площта на мястото е 19446,67 ha. То се намира в Югозападна България, 

Южно от Пирин. Границите на мястото следват орографските граници на 

едноименната планина, като е обхваната и част от Южен Пирин на север от 

Голешевска река и част от западните склонове на планината Стъргач. 

Северната границата преминава южно от селата Садово, Тешово и Голешово, 

на изток съвпада с пътя от Садово за граничен пункт Илинден, а на запад 

достига до село Петрово. Южна граница е държавната с Гърция. Най-високият 

връх на планината е Гоцев връх (2242м.). Славянка е изградена от 

протерозойски метаморфозирани варовици и мрамори, което е причина теренът 

на планината да е типично карстов. Поради това тя е бедна на повърхностно 

течащи води, но за сметка на това в подножието и има многобройни карстови 

извори. Тази особеност в геоложкия и строеж, географското и разположение и 

климата в района създават условия за развитие на планинскосредиземноморска 

природа. В Славянка се наблюдават почти всички 

растително-георгафски пояси характерни за България. В подножието на 

планината ксеротермния дъбов пояс е съставен главно от вторични гори, както 

и храсталаци от келяв габър. Над тях се простират горите от мизийски бук 

(Fagus moesiaca) и воден габър (Ostrya carpinifolia), както и обширни гори от 

34

черен бор. Срещат се и съобщества на цар-борисовата ела (Abies borisii-regis). 

В иглолистния пояс на планината има гори от черна мура, типични за 

варовиковите планини в южните и западните части на Балканския полуостров. 

Над горната граница на гората са формирани предимно субалпийски храстови и 

тревни съобщества, също типични за тези планини. Срещат се и вечнозелени 

растения. Голям е броят и на средиземноморските и субсредиземноморски 

видове от безгръбначната и гръбначна фауна. 

Поради разнообразието на местообитания районът на Славянка се 

характеризира с разнообразие на орнитофауната, като се срещат както птици 

типични за високопланинските местообитания, така и такива, характерни за 

равнинните местообитания със средиземноморско влияние. Установени са 134 

вида птици, от които 21 са включени в Червената книга на България. От 

срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение. Като 

световно застрашен е 1 вид – ливадният дърдавец (Crex crex), срещащ се в 

ниските части на планината. Мястото осигурява подходящи местообитания за 

41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, 

за които се изискват специални мерки за защита. От тях 33 са вписани в 

приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Славянка е едно от най-важните 

места в страната за дебелоклюната чучулига (Melanocorhypha calandra), 

глухаря (Tetrao urogallus) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) 

гнездящи тук в значими количества. Врабчовата кукумявка (Glaucidium 

passerinum) и горската чучулига (Lullula arborea) имат представителни за 

страната популации в района. Застрашеният от изчезване в света ливаден 

дърдавец също гнезди в района, макар и с ниска численост. 

Районът около Славянка е слабо населен. Местообитанията са уязвими от 

човешки дейности, свързани с горското стопанство, земеделието и ползването 

на водите. В резервата “Али-Ботуш” не сa разрешени човешки дейности, но 

контролът върху спазването на режима му е недостатъчен. Извън защитената 

територия се извъшва интензивна горско-стопанска дейност, включително и 

голи сечи. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, 

ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират 

подходящи места за гнездене и храна. Крайречните гори в ниските части се 

изсичат, което може да доведе до пълното унищожаване на това местообитание 

и заедно с прекомерното ползване на водите за напояване причинява 

нарушения във водния режим в района. Сред най-сериозните въздействия, 

свързани със земеделието е премахването на естествената растителност и 

превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми 

земи, както и широката употреба на пестициди и изкуствени торове. Използват 

се предимно пасищата в близост до селищата. Останалите пасища не се 

използват пълноценно, поради намаления брой селскостопански животни в 

сравнение с миналото. Това води до изоставяне на земите и изчезване на 

важни за птиците местообитанията. Пашата на кози в горите и храсталаците е 

причина за влошаване на техните качества. Преки заплахи за птиците се 

предизвикват от скалното катерене, делта- и парапланеризма, бракониерството 

и вземане на малки от гнездата на грабливи птици, безконтролно движение на 

хора и др. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в 

района е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива са вече изградени в 

Гърция, в близост до българската граница и причиняват затруднения в 

предвижванията на грабливите птици и фрагментация на местообитанията им в 

района. През последното десетилетие започна развитие на туризма в района, 

което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не е 

регулиран по подходящ начин. Развитието на инфраструктурата, включително 

35

асфалтирането на пътя Парил – Голешево в близост до границата на резервата 

ще увеличи антропогенния натиск върху територията. 

От 2007 година ОВМ 

“Славянка” е включено като 

защитена зона в Националната 

екологична мрежа „НАТУРА 

2000”. В защитената зона 

попадат 3 защитени територии 

– резерватът „Али ботуш”, 

Защитена местност „Славянка” 

и защитената местност 

“Павльова падина”. Резерватът 

“Али-Ботуш” е обявен през 

1951 г. за опазване на горски 

екосистеми, а през 1977 е 

обявен от UNESCO (по 

програмата “Човек и 

биосфера”) за бисферен 

резерват. Защитената местност 

“Славянка” е обявена през 2008 

г. И включва буферната зона на 

Венерин косъм (Adiantum capillus-veneris) 


резервата. Защитената местност “Павльова падина” е обявена през 2003 г. за 

опазване на характерни растителни съобщества с участие на средиземноморски 

и субсредиземноморски редки и застрашени видове растения. Тези три 

защитени територии обхващат 8.7% от площта на защитената зона. КОРИНЕ 

място с името “Славянка” е определено през 1998 г., поради европейското му 

значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и 

животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за 

Орнитологично важно място. 

Б.5. Защитени зони от Националната екологична мрежа 

„НАТУРА 2000”, попадащи на територията на Благоевградска 

област. 

“НАТУРА 2000” е общоевропейска екологична мрежа от територии със 

специален режим на защита, изграждана от държавите членки на Европейския 

съюз (ЕС). Целта на изграждането й е да създаде условия за съхраняването на 

видове и местообитания, описани в приложенията на две директиви на 

Европейския съюз - Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните 

местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на 

дивите птици. 

Включването на райони в „НАТУРА 2000”, зависи от биологичното богатство 

на различните държави членки. Колкото е по-богато биологичното 

разнообразие на дадена страна, толкова повече места ще влязат в „НАТУРА 

2000” в границите на нейната територия. В националната мрежа „НАТУРА 2000” 

приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, Орнитологични 

важни места (ОВМ) и Важни места за растенията. До този момент в България са 

инвентаризирани и предложени 114 места според Директивата за Птиците и 

още 377 места по Директивата за местообитанията. В повечето случаи те се 

припокриват помежду си, като биологичното разнообразие на страната 

позволява „НАТУРА 2000” мрежата в България да обхваща 34-36% от площта 

на страната. 

36

Изборът на районите, предложени за включване в „НАТУРА 2000” се базира 

изцяло на научни критерии, като например степента на срещане и гъстотата на 

конкретни видове с консервационна значимост, както и екологичното качество 

и площта на природните местообитания, намиращи се в тези райони. 

В защитените зони от Националаната екологична мрежа „НАТУРА 2000” 

могат и попадат защитени територии (национални паркове, природни паркове, 

резервати, поддържани резервати, защитени местности и природни 

забележителности), като те запазват режимите си. Защитените зони обявявани 

по двете директиви могат да се припокриват в отделни свои части, тъй като 

макар да са определяни по различни критерии и независимо едни от други, 

обхватът им зависи от природните дадености на територията и е естествено 

една и съща територия да е важна, както по критериите на Директивата за 

птиците, така и по критериите на Директивата за местообитанията. 

Ограничителните режими в защитените зони от Националната екологична 

мрежа се определят с плановете им за управление, които предстои да бъдат 

приети. В защитените зони опазването на природата се постига на първо място 

чрез стимулиране и активно управление, поддържане, възстановяване и 

създаване в защитените зони на човешки дейности, които са пряко свързани с 

опазването на видове и местообитания или не ги увреждат. 

На второ място опазването се осъществява чрез ограничаване на дейности, 

които унищожават конкретен вид или неговото местообитание в дадена зона. 

Въпреки, че „НАТУРА 2000” обхваща защитени и досега територии, 

включително територи с най-строг режим на защита по българското 

законодателство (резерватите), тази екологична мрежа не е просто система от 

природни резервати, в която да е изключена всякаква човешка дейност. 

Защитените зони по „НАТУРА 2000”, са много по-големи по площ от защитените 

територии и включват, както общинска земя, така и частна собственост. 

Собствеността на замите в защитените зони не се променя. Целта на 

създаването на „НАТУРА 2000” мрежата не е отдалечаване или 

противопоставяне на човека и природата, нито пък отнемане на частна 

собственост. Целта е в бъдеще в защитените зони с общочовешко значение да 

се гарантира тяхното устойчиво екологично, икономическо и социално 

управление поради изключителното им природно богатство. За такива 

територии ще има множество европейски и национални програми за 

финансиране и подпомагане на дейности, които ще създадат нови възможности 

за местното население. 

Списък на защитени зони от Националната екологична мрежа, 

попадащи на територията на Благоевградска област. 

Защитени зони за опазване на дивите птици, приети с Решения на 

Министерски съвет (№ 122/2 март 2007г и № 802/4 декември 2007г), на 

основание чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие: 

№ код име община площ, ха 

1 BG0000209 Пирин 

2 BG0000495 Рила 

Разлог, Банско, Гоце Делчев, Струмяни, 

Симитли, Сандански, Кресна 

Белица, Якоруда, Благоевград, Разлог, 

Симитли 

40 356,00 

81 046,00 

3 BG0002003 Кресна Симитли, Сандански, Струмяни, Кресна 23 495,61 

4 BG0002072 

Мелнишки 

пирамиди 

Сандански 13 579,14 

37

5 BG0002076 Места 

Сатовча, Банско, Гоце Делчев, Гърмен, 

Хаджидимово 

20 421,13 

6 BG0002078 Славянка Хаджидимово, Сандански 19 446,67 

7 BG0002098 Рупите Сандански, Петрич 8 837,25 

8 BG0002099 Кочериново Благоевград 2 434,86 

9 BG0002107 Бобошево Благоевград 4 835,20 

Защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата 

флора и фауна, приети с Решения на Министерски Съвет (№ 122/2 март 

2007г, № 661/16 октомври 2007г и № 802/4 декември 2007г), на основание чл. 

10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие: 

№ код име община площ, ха 

1 BG0000209 Пирин 

Разлог, Банско, Гоце Делчев, 

Струмяни, Симитли, Сандански, 

Кресна 

40 356,00 

2 BG0000495 Рила 

Белица, Якоруда, Благоевград, 

Разлог, Симитли 

81 046,00 

3 BG0000167 Беласица Петрич 11 587,77 

4 BG0001030 Родопи - Западни 

5 BG0001028 

6 BG0000366 

7 BG0000224 

8 BG0001022 

9 BG0001023 

Среден Пирин - 

Алиботуш 

Кресна - 

Илинденци 

Огражден - 

Малашево 

Орановски 

пролом - Лешко 

Рупите - 

Струмешница 

10 BG0001021 Река Места 

Сатовча, Банско, Гърмен, 

Хаджидимово 

Сандански, Гоце Делчев, 

Хаджидимово, Петрич 

Кресна, Сандански, Симитли, 

Струмяни 

271 909,22 

68 408,26 

48 345,66 

Сандански, Струмяни, Петрич 27 373,50 

Благоевград, Симитли 13 270,57 

Сандански, Петрич 10 458,74 

Разлог, Банско, Гоце Делчев, 

Гърмен 

19 401,69 

11 BG0000220 Долна Места Сатовча, Хаджидимово 9 514,70 

12 BG0000625 Изворо Разлог 7,04 

13 BG0000626 Круше Разлог 291,87 

В. Защитени видове в Благоевградска област 

В.1.Защитени растения, разпространени в Благоевградска 

област 

Венерин косъм (Adiantum capillus-veneris) – Отглежда се и като 

декоративно растение, но диворастящо в природата е рядко и защитено. В 

Благоевградска област се среща в резервата „Али ботуш”. 

38

Дегенов (пирински) мак (Papaver degenii) – пирински ендемит, среща се 

само в Национален парк „Пирин”, цъфти в периода юли – септември. Видът е 

реликт, включен е в Червената книга на България с категорията „застрашен”, в 

новия Червен списък на България е поставен в категорията „уязвим”. Защитен 

е от закона за биологичното разнообраие. 

Двурога пчелица 

(Ophrys cornuta) – Също 

много красиво цвете от 

семейството на орхидеите, 

известна е още и под името 

пчела-гълъб, тъй като в 

профил цветът й прилича на 

гълъб, а когато се гледа 

отпред окраската на цвета й 

наподобява пчела. Последното 

е приспособление за 

привличане на насекоми 

опрашители. 

Обикновен тис (Taxus 

baccata) – Това иглолистно 

дърво е сред най-бавно 

растящите, но най-дълго 

живеещите видове. Намирани 

Двурога пчелица (Ophrys cornuta) 


са отделни екземпляри на възраст от 3000 - 4000 години. При него е интересо, 

че и листата, и дървесината са силно отровни, единствено малките червени 

месести обвивки на семената му са ядливи за животните. Тъй като расте много 

бавно, неговата дървесина освен отровна е и изключително здрава. Видът е 

терциерен реликт, т.е. срещал се е на Земята и през терциера и се е запазил до 

днес непроменен. Използва се и като декоративен вид в паркове и градини. 

Родопска горска майка (Lathraea rhodopea) – Това е паразитно растение 

по корените на дървесни видове. То е напълно без хлорофил и не 

фотосинтезира, което не му пречи да е забележително и красиво когато цъфти. 

Растението е бледо розово-лилаво на цвят. Както може да се предположи от 

наименованието му то се среща в гори. Защитен вид, балкански ендемит. 

Славянско котенце (Pulsatilla slaviankae) – Изклчително красиво 

растение с много интересни цветове. Отвътре венчелистчетата са розовоцикламени, 

а отвън са покрити с дълги гъсти копринено нежни власинки. Те 

дават името му “котенце”, тъй като докосването до тях е като погалване на 

коте. В Благоевградска област се среща в резервата „Али ботуш”. 

Албански крем (Lilium albanicum) – В Благоевградска област се среща в 

природен парк „Беласица”, цъфти в периода юни – юли. Видът е включен в 

Червената книга на България с категорията „застрашен”, в новия Червен 

списък на България е поставен в категорията „критично застрашен”. Защитен е 

от закона за биологичното разнообраие. 

Еделвайс (Leontopodium alpinum) – В България видът се среща много 

ограничено само в Пирин и в Средна Стара планина. Пиринските растения са 

по-малки, а според някои и по-красиви. ”, цъфти в периода юли – август. Видът 

е включен в Червената книга на България с категорията „застрашен”, в новия 

Червен списък на България е поставен също в категорията „застрашен”. 

Защитен е от закона за биологичното разнообраие. 

39

Пирински (мурсалски) чай (Sideritis scardica) – Видът е лечебно 

растение и балкански ендемит. Включен е в Червената книга на България с 

категорията „застрашен”, със същата категория е включен и в новия Червен 

списък на България. Среща се в резерват „Ореляк”, цъфти от юни до август. 

Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) – Резерват „ТИСАТА” (до гр. 

Кресна) е обявен за опазване на единственото в България компактно находище 

на дървовидна хвойна. Видът е включен в новия Чевен списък на България с 

категорията „уязвим”. Защитен е от закона за биологичното разнообраие. 

Нарцисоцветна съсънка (Anemone narcissiflora) – Среща се в резерват 

„Юлен” в НП „Пирин”, цъфти в периода юни – август. Видът е включен в 

Червената книга на България с категорията „застрашен”, в новия Червен 

списък на България е поставен в категорията „почти застрашен”. Защитен е от 

закона за биологичното разнообраие. 

Златиста кандилка и планински божур – Срещат се в НП „Рила” и НП 

„Пирин” - в резерватите „Парангалица” и „Юлен” и другаде в двата парка. 

Петнистата тинтява и жълта тинтява – Срещат се в резерват 

„Парангалица” и другаде в НП „Рила”, както и в НП „Пирин” 

Пърнар (Quercus coccifera) – Това е единственият у нас вечно зелен дъб. 

Той е преглациален реликт, съществувал е още от преди ледниковия период. 

Той е типичен средиземноморски вид. У нас като диворастящ вид се среща само 

в този най-топъл район на България по долината на река Струма. 

Снежно кокиче (Galanthus nivalis) – макар и често срещано в домашните 

градини, кокичето е защитен вид и брането на диворастящи екземпляри от него 

е забранено 

Примери за защитени растения, разпространени в Благоевградска 

област са: 

албански крем (Lilium albanicum) 

алепска млечка (Euphorbia aleppica) 

алпийска зърника (Rhamnus alpinus) 

алпийска крехка папрат (Cystopteris 

alpina) 

алпийска мантийка (Petrorhagia alpina) 

алпийски дифазиаструм (Diphasiastrum 

alpinum) 

алпийско притцелаго (Pritzelago alpina) 

архангеликов лазерпициум (Laserpitium 

archangelica) 

атикска мерендера (Merendera attica) 

багрилна айважива (Alkanna tinctoria) 

балкански цялолист (Haplophyllum 

balcanicum) 

беласишка люцерна (Medicago carstiensis) 

блатен гладиолус (Gladiolus palustris) 

блатен звездан (Lotus uliginosus) 

блатна лудвигия (Ludwigia palustris) 

блекстония (Blackstonia perfoliata) 

боасиерова поветица (Convolvulus 

boissieri) 

бодлив паленис (Pallenis spinosa) 

бодливолистен джел (Ilex aquifolium) 

борисов мразовец (Colchicum borisii) 

бохемски здравец (Geranium bohemicum) 

българско вятърче (Jasione bulgarica) 

бъндеришко шапиче (Alchemilla 

bandericensis) 

веленовскиево паче гнездо (Anchusa 

velenovskyi) 

величествена осмунда (Osmunda 

regalis) 

венерин косъм (Adiantum capillusveneris) 

водна шилолистка (Subularia aquatica) 

вонящо обичниче (Thalictrum foetidum) 

вълнеста камбанка (Campanula lanata) 

вълнестоцветен клин (Astragalus 

dasyanthus) 

горско вечерниче (Hesperis sylvestris) 

горчива телчарка (Polygala amarella) 

гризебахова теменуга (Viola 

grisebachiana) 

гръцко плюскавиче (Silene graeca) 

гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae) 

давидов лопен (Verbascum davidoffii) 

далматинска змийска трева (Goniolimon 

dalmaticum) 

двурога пчелица (Ophrys cornuta) 

дебелолист (Crassula tillaea) 

дегенов (пирински) мак (Papaver 

degenii) 

делипавлов бадем (Amygdalus delipavlovii) 

40

дракункулус (Dracunculus vulgaris) 

дребноцветен кокеш (Scorzonera 

parviflora) 

дребноцветна острица (Carex parviflora) 

дреновскиева ведрица (Fritillaria 

drenovskyi) 

дългободилест онопордум (Onopordum 

bracteatum) 

дългошпореста теменуга (Viola 

delphinantha) 

дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) 

еделвайс (Leontopodium alpinum) 

едростълбчест здравец (Geranium 

macrostylum) 

езерен изоетес (Isoetes lacustris) 

Паяковидна пчелица 

(Ophrys mammosa) 


елвезиево кокиче (Galanthus elwesii) 

елина (Elyna bellardii) 

енгадинова горчивка (Gentianella 

engadinensis) 

есенен спиралник (Spiranthes spyralis) 

жабешка дзука (Juncus ranarius) 

жълта тинтява (Gentiana lutea) 

звънче (Soldanella chrysostricta) 

златиста кандилка (Aquilegia aurea) 

златна раменка (Anthyllis aurea) 

златноцветен гарвански лук (Gagea 

chrysantha) 

златовръх (Rhodiola rosea) 

игликоцветна айважива (Alkanna 

primuliflora) 

издънкова мерендера (Merendera 

sobolifera) 

източна ведрица (Fritillaria orientalis) 

41 

имануелова метличина (Centaurea 

immanuelis-loewii) 

йорданова камбанка (Campanula 

jordanovii) 

йорданово зеле (Brassica jordanoffii) 

кабликианова чобанка (Petasites 

kablikianus) 

кадифена поветица (Convolvulus 

holosericeus) 

кахрис (Cachrys alpina) 

качулата боянка (Erysimum comatum) 

келереров центрантус (Centranthus 

kellereri) 

кладенчово лютиче (Ranunculus fontanus) 

клиновидно изтравниче (Asplenium 

cuneifolium) 

кожухаров окситропис (Oxytropis 

kozhucharovii) 

коленчесто диво жито (Aegilops 

geniculata) 

корабска гъжва (Sesleria korabensis) 

костова тлъстига (Sedum kostovii) 

красива теменуга (Viola speciosa) 

критска песъчарка (Arenaria cretica) 

критско плюскавиче (Silene cretica) 

кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia 

rotunda) 

къдрава горчивка (Gentianella crispata) 

къдрава криптограма (Cryptogramma 

crispa) 

късолистна луличка (Linaria brachyphylla) 

лепкава дитрихия (Dittrichia viscosa) 

липарис (Liparis loeselii) 

луковична пролетка (Romulea 

bulbocodium) 

лъжеблагороден лопен (Verbascum 

pseudonobile) 

лъскав напръстник (Digitalis laevigata) 

магеленска тлъстига (Sedum magellense) 

македонско паче гнездо (Anchusa 

macedonica) 

малка мехурка (Utricularia minor) 

малка пиринска власатка (Festuca pirinica) 

манагетова метличина (Centaurea 

mannagettae) 

междинна аубриета (Aubrieta intermedia) 

многогодишна сверция (Swertia perennis) 

нарцисоцветна съсънка (Anemone 

narcissiflora) 

недоразвит лимодорум (Limodorum 

abortivum) 

нежен лен (Linum elegans) 

нежна аубриета (Aubrieta gracilis) 

обикновен анакамптис (Anacamptis 

pyramidalis) 

обикновен тис (Taxus baccata) 

обикновена малколмия (Malcolmia 

orsiniana) 

оклопова каменоломка (Saxifraga 

androsacea) 

оливиеров минзухар (Crocus olivieri)

остроплоден сминдух (Trigonella spicata) 

парилска метличина (Centaurea parilica) 

паяковидна пчелица (Ophrys mammosa) 

персийска морина (Morina persica) 

петковия (Petkovia orphanidea) 

петниста тинтява (Gentiana punctata) 

пиренейска теменуга (Viola pyrenaica) 

пиринска мащерка (Thymus perinicus) 

пиринска метлица (Poa pirinica) 

пиринска песъчарка (Arenaria pirinica) 

пиринска теменуга (Viola perinensis) 

пирински късокрак (Festucopsis sancta) 

пиринско лале (Tulipa pirinica) 

пиринско шапиче (Alchemilla pirinica) 

плаваща лейка (Salvinia natans) 

планински божур (Trollius europaeus) 

подземноплоден уров (Vicia amphicarpa) 

подуточашков клин (Astragalus 

physocalyx) 

полегнала луличка (Lindernia procumbens) 

простолистна дилянка (Valeriana 

simplicifolia) 

пърнар (Quercus coccifera) 

равенска кандра (Erianthus ravennae) 

разпростряно еньовче (Galium demissum) 

регенсбургски зановец (Chamaecytisus 

ratisbonensis) 

ресничест дебелец (Sempervivum 

ciliosum) 

рилска теменуга (Viola orbelica) 

родопска горска майка (Lathraea 

rhodopea) 

родопско лале (Tulipa rhodopea) 

родопско омайниче (Geum rhodopaeum) 

родопско омразниче (Onosma rhodopea) 

румелийски тръбоцвет (Trachelium 

rumelianum) 

светииваново подрумиче (Anthemis sanctijohanis) 

серапиас (Serapias vomeracea) 

сибирски див тютюн (Ligularia sibirica) 

скален иберис (Iberis saxatilis) 

скална острица (Carex rupestris) 

скално секирче (Lathyrus saxatilis) 

славянско котенце (Pulsatilla slaviankae) 

снежно кокиче (Galanthus nivalis) 

сребролистен пащърнак (Pastinaca 

argyrophylla) 

стоянова айважива (Alkanna stojanovii) 

стоянова мишовка (Minuartia stojanovii) 

стоянова теменуга (Viola stojanowii) 

стрибърнов игловръх (Alyssum stribrnyi) 

стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi) 

суха телчарка (Polygala acarnanica) 

сърцевиден тайник (Listera cordata) 

съчленен коринефорус (Corynephorus 

divaricatus) 

татарски гониолимон (Goniolimon 

tataricum) 

тесалийска мантийка (Petrorhagia 

thessala) 

трансилванска камбанка (Campanula 

transsilvanica) 

трилистна богородична лъжичка 

(Menyanthes trifoliata) 

триумфетово подрумче (Anthemis 

triumfetii) 

урумов кривец (Chondrilla urumoffii) 

урумов окситропис (Oxytropis urumovii) 

фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandicoburgii) 

халерова иглика (Primula halleri) 

химантоглосум (Himantoglossum caprinum) 

хоботниче (Rhynchocorys elephas) 

хълмов гониолимон (Goniolimon collinum) 

хълмова гъшарка (Arabis collina) 

цоликоферова тлъстига (Sedum zollicoferi) 

червена съсънка (Anemone pavonina) 

черен емпетрум (Empetrum nigrum) 

черноморска ведрица (Fritillaria pontica) 

четинеста звъника (Hypericum setiferum) 

четирилистно разковниче (Marsilea 

quadrifolia) 

чуплива ефедра (Ephedra fragilis) 

широколистен мразовец (Colchicum 

bivonae) 

шкорпилова ведрица (Fritillaria skorpilii) 

шутлевортов папур (Typha schutleworthii) 

южна сладка папрат (Polypodium 

cambricum) 

южно лале (Tulipa australis) 

В.2. Защитени животни разпространени в Благоевградска 


Някои от видовете срещащи се в Струмско-Местенския район се срещат у нас 

само тук. Такива са: 

Котешка змия (Telescopus fallax) 

Планинска мишка (Apodemus mystacinus) 

Защитени видове животни, разпространени в Благоевградска област 

са: 

Алпийски тритон (Mesotriton alpestris) – виж също тема Е 

42

Каспийска (южна) блатна костенурка (Mauremys rivulata) – застрашен 

подвид. Разпространен в Струмската долина, блатата североизточно и 

югозападно от Свиленград, Източни Родопи и Южното Черноморско 

крайбрежие. 

Змия червейница (Typhlops vermicularis vermocularis) – рядък вид, 

уязвим от антропогенни въздействия. Разпространението и е типично 

спорадично: Струмската долина, резерват „Тисата”, около втория топъл извор 

по пътя от село Варвара (Пазарджишко) за Велинград, Харманли, Любимец, 

село Надежден (Хасковско), Свиленград, село Мандрица (Кърджалийско), 

Черноморското крайбрежие южно от Созопол и брегът срещу Змийския остров 

при устието на река Ропотамо. 

Леопардов смок (Zamenis situla) – застрашен вид, силно уязвим от 

антропогенни въздействия. Разпространен спорадично в Струмската долина, 

резерват „Тисата”, селата Горна Брезница и Струмяни- кв.Микрево. Среща се 

на хълма Кужух. 

Смок мишкар (Zamenis longissimus) – застрашен вид у нас и в границите 

на ареала си. Обитава предимно влажни гористи места или мезофилни ливади 

с храстова растителност, понякога на скалисти терени. Най-многоброен е в 

стари разредени гори в ниско- и среднопланинските места (Беласица, 

Малешевска планина, Източна Стара планина, Станджа). 

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata quatuorlineata) – застрашен подвид, 

силно уязвим от антропогенни 

въздействия. В България се 

среща в Струмската долина 

(около Кресна и Кресненското 

ханче, с.Горна Брезница, по 

пътя от Кресна за с.Влахи, 

гара Струмяни между 

гр.Сандански и с. Лиляново, 

вулканичния рид Кожух, 

Петрич, с.Лозеница при 

Мелник). 

Ивичест смок 

(Elaphe quatuorlineata quatuorlineata) 

Кирил Капустин www.ImagesFromBulgaria.com 

43 

Котешка 

змия 

(Telescopus fallax) – много 

рядък предимно нощно 

активен вид. Нарича се така 

поради тясната вертикална 

зеница на окото, подобна на 

тази на котките, а според 

изтъкнатия наш херпетолог 

Владимир Бешков – и поради 

пъстрото си тяло, напомнящо 

котешка опашка. У нас се 

среща в най-топлите южни 

райони на Югозападна 

България – в Санданско- 

Петричката котловина, където 

обитава каменисти припечни 

склонове, голи или обрасли с

храсталаци. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид “Кожух”, 

среща се и в планината Славянка, в резерват „Тисата” и др. Отровните й зъби 

са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е 

абсолютно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива 

змия, която бърза да се скрие в случай на опасност. Защитена е според 

българското природозащитно законодателство, както и по силата на редица 

международни природозащитни конвенции, които България е ратифицирала. 

Дори само улавянето й се 

смята за неотстранима щета 

върху природата. 

Балканска (сирийска) 

чесновница (Pelobates 

syriacus balcanikus) – 

застрашен подвид жаба, 

силно уязвим от 

антропогенни въздействия. 

Разпространен в България 

край река Дунав (Свищов, 

Белене), Черноморското 

крайбрежие, южно от нос 

Емине, в Петричко- 

Санданското поле, село 

Марково (Пловдивски окръг) 

и Елхово. 

Балканска (сирийска) чесновница 

(Pelobates syriacus balcanikus) 

Снимка: Г. Попгеоргиев 

Снежна чинка (Montifringila nivalis) – среща се у нас само във високите 

части на Пирин 

Ливаден дърдавец – има райони на гнездене на вида в орнитологично 

важни места “Бобошево”, “Кочериново” и “Славянка” (виж също теми Б.4./ 1, 3 

и 10), видът се среща също в орнитологично важно место “Кресна” (виж тема 

Б.4./ 4) 

Белошипа ветрушка – световно застрашен вид, наблюдаван е в района 

на орнитологично важно място “Места” (виж също тема Б.4/ 6) 

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) – едни от най-важните места в 

България за опазване на вида са ОВМ “Рупите” и ОВМ “Кресна”, като Кресна е 

едно от най–важните места за гнездене на вида в България, (виж също тема 

Б.4/ 9 и 4) 

Орел змияр (Circaetus gallicus) – едно от най-важните места за опазване 

на вида в България и от значение за опазването му в Европа е ОВМ “Рупите”, 

което е и място за гнездене на вида (виж също тема Б.4/ 9) 

Скален орел (Aquila chrysaetos) – едно от най-важните места за опазване 

на вида в България и от значение за опазването му в Европа е Пирин (виж 

също тема Б.4/ 7) 

Сокол скитник (Falco peregrinus) – едно от най-важните места за 

опазване на вида в България и от значение за опазването му в Европа е Пирин 

(виж също тема Б.4/ 7) 

Керкенез (Falco tinnunculus) – едно от най-значимите места в Европа за 

опазването на вида е Пирин (виж също тема Б.4/ 7) 

44

Обикновен мишелов (Buteo buteo) – масово разпространен вид в района 

на ОВМ “Места” 

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – представителни за страната 

гнездови популации на вида има в ОВМ “Мелнишки пирамиди” 

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) – по време на миграция се 

наблюдава в орнитологично важни места “Места” и “Рупите” (виж също теми 

Б.4/ 6 и 9) 

Белоока потапница (Aythya nyroca) – световно застрашен вид, по време 

на миграция се наблюдава в орнитологично важно място “Места” (виж също 

тема Б.4/ 6) 

Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) – ОВМ “Западни Родопи” е 

едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за 

опазването на този вид, а едни от най-многочислените популации на този вид в 

страната са описани за ОВМ “Рила”. Едни от най-значимите места в България за 

вида са планините Пирин и Славянка (виж също теми Б.4/ 7 и 10) 

Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) – ОВМ “Западни Родопи” е 

едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за 

опазването на този вид. Едни от най-многочислените му популации в страната 

са описани за ОВМ “Рила”. Едно от най-значимите места в България за вида е 

Пирин, но видът се среща със значима популация и на Славянка (виж също 

теми Б.4/ 7 и 10) 

Глухар (Tetrao urogallus) – едни от най-значимите места в България за 

вида са планините Пирин и Славянка. В Благоевградска област се среща също 

и в НП „Рила”. (виж също тема Б.4/ 7 и 10) 

Лещарката (Bonasa bonasia) – едно от най-ценните места в България за 

опазване на вида е Пирин. В Благоевградска област се среща също и в НП 

„Рила”. (виж също тема Б.4/ 7) 

Планински кеклик (Alectoris graeca) – едно от най-значимите места в 

Европа за опазването на вида е Пирин, но видът в областта се среща още в 

ОВМ “Места” и ОВМ “Кресна” и НП „Рила”. (виж също теми Б.4/ 4, 6 и 7) 

Бял щъркел (Ciconia ciconia) – едни от най-важните места в България за 

опазване на вида са ОВМ “Рупите” и ОВМ “Места” (виж също теми Б.4/ 6 и 9) 

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) – застрашен вид, по време на 

миграция се наблюдава в ОВМ “Места” 

Планински трипръст кълвач (Picoides tridactylus) – реликтен подвид, 

среща се само в Пирин (виж също тема Б.4/ 7) 

Чернен кълвач (Dryocopus martius) – ОВМ „Пирин”, ОВМ “Западни 

Родопи” и ОВМ “Рила” са едни от най-ценните места в страната от значение за 

Европейския съюз за опазването на този вид. В Благоевградска област се 

среща също и в ПП „Беласица”. (виж също тема Б.4/ 7) 

Жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus) – Тя е един от четирите 

биомно-ограничени вида, срещащи се в България. От световно значение като 

представителен район за вида е Пирин (виж също тема Б.4/ 7) 

Скалолазка (Tichodroma muraria) – Тя също е един от четирите биомноограничени 

вида, срещащи се в България. ОВМ “Рила” е от световно значение 

45

за нея като представителен район за алпийския биом. Едно от най-важните 

места за опазване на вида в България и от значение за опазването му в Европа 

е Пирин (виж също тема Б.4/ 7) 

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) – биомно 

ограничен вид, в Благоевградска област се среща в ОВМ “Кресна”, ОВМ 

“Рупите”, ОВМ “Мелнишки пирамиди” и ОВМ “Места”, като Кресна е едно от 

най-важните места за гнездене на вида в България. (виж теми Б.4/ 5, 6 и 9) 

Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra) – едни от найважните 

места в България за опазване на вида са ОВМ “Мелнишки пирамиди”, 

Славянка и ОВМ “Места”, като районът на Мелнишки пирамиди е едно от найважните 

гнездови находища в България от значение за Европейския съюз (виж 

също теми Б.4/ 5, 6 и 10) 

Дива коза (Rupicarpa rupicarpa) – застрашен вид среща се във високите 

части на Пирин, Рила, Стара планина и Родопите. Четирите изолирани и 

малочислени популации в страната са застрашени от генетично израждане. 

Правят се опити за възстановяване на популация на вида и в ПП “Витоша”. 

Основен проблем за опазването на вида е бракониерството. 

Лалугер (Spermophilus citellus) – Световно застрашен вид. Важна 

хранителна база за редки грабливи птици. 

Видра (Lutra lutra) – Световно застрашен вид. 

Мечка (Ursus arctos) – защитен и рядък вид. В България се среща в 

Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Славянка, Западни 

Родопи. Отделни животни обитават временно или постоянно Етрополска и 

Васильовска пл., Ихтиманаска Средна гора, Витоша, Верила, Плана, Влахина и 

Малашевската планина. 

В.3. Защитени вековни или забележителни дървета в 

Благоевградска област: 

1. Белия бор – общ. Разлог (с.Горно 

Драглище) 

2. “Чинар бей” – гр. Гоце Делчев 

3. Чинар – общ. Гоце Делчев (с. 

Корница) 

4. Чинар – общ. Гоце Делчев (с. 

Борово) 

5. Чинар – общ. Гърмен (с. Гърмен) 

6. Тополите – общ. Гоце Делчев (с. 

Мусомища) 

7. Тополите – общ. Гърмен (с. Дъбница) 

8. Чинар при ж.п. спирка “Яворов” – гр. 

Кресна 

9. Чинар при плажа – гр. Сандански 

10. Чинар при банята – гр. Сандански 

11. Чинар при пощата – гр.Мелник 

46 

12. Чинар при моста – гр. Мелник 

13. Чинар при площада – общ. 

Сандански (с. Джигурово) 

14. Чинара – гр. Петрич 

15. Чинара – общ. Петрич (с. Скрът) 

16. Чинар – общ. Петрич (с. 

Габрене) 

17. Кестен – общ. Петрич (с. Гега) 

18. Чинар в частен двор – гр. Петрич 

19. Полски бряст – в IV осн. 

училище в гр. Благоевград 

20. Дъб благун – общ. Благоевград 

(с. Горно Хърсово) 

21. Дъб в кв. Грамада – гр. 

Благоевград

22. Група дъбови дървета – 3 бр. – гр. 

Кресна 

23. Група чинари – 8 бр. – общ. Петрич 

(с. Ключ) 

24. Вракуповски дъбици – общ. 

Струмяни (с. Вракуповица) 

25. Пашовия дъб – общ. Струмяни (с. 

Палат) 

26. Дъб цер – общ. Благоевград (с. 

Падеш) 

27. Дъб благун – общ. Благоевград 

(с. Горно Хърсово) 

28. Чинар – общ. Сатовча (с. 

Годешево) 

29. Чинар – общ. Струмяни (с. 

Илинденци) 

30. Десет броя бял борови и 

смърчови дървета – общ. 

Якоруда (с. Абгьовци) 

31. Чинар – общ. Сандански (с. 

Лешница) 

Г. Видове от Червената книга, разпространени в 


Г.1. Растения от Червената книга, разпространени в 


Г.1.1. Застрашени растения разпространени в 


Примери за застрашени растения, разпространени в Благоевградска област 

са: 


алиониева гъшарка (Arabis allionii) 

алпийска зърника (Rhamnus alpinus) 

алпийска крехка папрат (Cystopteris alpina) 

алпийска мантийка (Petrorhagia alpina) 

алпийска язовка (Bartsia alpina) 

Еделвайс 

(Leontopodium alpinum) 

Снимка: Пьотр Жежиха 

47 

алпийски дифазиаструм (Diphasiastrum 

alpinum) 

алпийско лъжичниче (Armeria alpina) 

апенински очиболец (Potentilla apennina) 


атоска рупа (Draba athoa) 


balcanicum) 

балкански шпорец (Delphinium 

balcanicum) 

балканско шапиче (Alchemilla 

catachnoa) 

банатска телчарка (Polygala hospita) 

белардиев жиловлек (Plantago 

bellardii) 

битинийска дрипавка (Crepis 

bithynica) 

битинийско глухарче (Taraxacum 

bithynicum) 

блатна лудвигия (Ludwigia palustris) 

блатно дренче (Callitriche palustris) 

блекстония (Blackstonia perfoliata) 

боасиерова поветица (Convolvulus 

boissieri) 

бодливолистен джел (Ilex aquifolium) 

бохемски здравец (Geranium 

bohemicum) 

буниум (Bunium ferulaceum) 

български рожец (Cerastium 

bulgaricum) 

българско живениче (Scrophularia 

bulgarica)

българско шапиче (Alchemilla bulgarica) 

валерандов самолус (Samolus valerandii) 

ванерово скалниче (Symphyandra 

wanneri) 

веленовскиево плюскавиче (Silene 

velenovskyana) 

венерин косъм (Adiantum capillus-veneris) 

влакнест миризлив бурен (Sideritis lanata) 

влакнеста мотовилка (Valerianella 

eriocarpa) 

водна шилолистка (Subularia aquatica) 

върбинков конски босилек (Salvia 

verbenaca) 

гола гъшарка (Arabis jacquinii) 

горско вечерниче (Hesperis sylvestris) 

горчива телчарка (Polygala amarella) 

грахова глушина (Vicia pisiformis) 

грациозно шапиче (Alchemilla gracillima) 

гребенест хипомаратрум (Hippomarathrum 

cristatum) 

гризебахова теменуга (Viola grisebachiana) 

гръцки кимион (Carum graecum) 



dalmaticum) 

дантониаструм (Danthoniastrum 

compactum) 

дегенов (пирински) мак (Papaver degenii) 

делипавлов бадем (Amygdalus delipavlovii) 

диоскоридова дилянка (Valeriana 

dioscoridis) 

дребна камбанка (Campanula 

cochlearifolia) 

дребно огнивче (Anagalis minima) 

дребноцветен кокеш (Scorzonera 

parviflora) 

дреновскиев карамфил (Dianthus 

drenowskyanus) 

дреновскиева ведрица (Fritillaria 

drenovskyi) 

дъгостълбчесто паче гнездо (Anchusa 

stylosa) 

дълговлакнеста теменуга (Viola orphanidis) 


delphinantha) 

еделвайс (Leontopodium alpinum) 

едностранна вулпия (Vulpia unilateralis) 

едрокоренищно глухарче (Taraxacum 

megalorrhizon) 

едростълбчест здравец (Geranium 

macrostylum) 

едроцветно секирче (Lathyrus grandiflorus) 

езерен изоетес (Isoetes lacustris) 

енгадинова горчивка (Gentianella 

engadinensis) 

есенен спиралник (Spiranthes spyralis) 

еснолистна жова главичка (Sparganium 

angustifolium) 

етненска тлъстига (Sedum aetnense) 

ехинофора (Echinophora sibthorpiana) 

жабешка дзука (Juncus ranarius) 

жерардова урока (Bupleurum gerardi) 

48 

Албански крем 

(Lilium albanicum) 

Снимка: Пьотр Жежиха 

жешля (Acer heldreichii) 

жлезист гръмотрън (Ononis adenotricha) 

звездолен (Asterolinon linum-stellatum) 

зеленоцветно шапиче (Alchemilla 

viridiflora) 



primuliflora) 

издута водна леща (Lemna gibba) 

издънкова мерендера (Merendera 

sobolifera) 

източен чинар (Platanus orientalis) 

източна ведрица (Fritillaria orientalis) 

йовибарба (Jovibarba heuffelii) 

йорданово зеле (Brassica jordanovii) 

кабликианова чобанка (Petasites 

kablikianus) 

каменоломкова мишовка (Minuartia 

saxifraga) 

каринтийска рупа (Draba carinthiaca) 

карниолска телчарка (Polygala carniolica) 

кахрис (Cachrys alpina) 



kellereri) 

келерерово великденче (Veronica 

kellererii) 

кернера (Kernera saxatilis) 

клиновидно изтравниче (Asplenium 

cuneifolium) 

клинолистен игловръх (Alyssum 

cuneifolium)

козя власатка (Festuca rupicola) 

короноплодна люцерна (Medicago 

coronata) 



кривоцветно усойниче (Echium 

plantagineum) 

критски ранилист (Stachys cretica) 

критски хипохерис (Hypochaeris cretensis) 

критско плюскавиче (Silene cretica) 

крумово великденче (Veronica krumovii) 

кръглолистен прибел (Smyrnium 

rotundifolium) 

кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia 

rotunda) 

купанов лук (Allium cupani) 

къдрава горчивка (Gentianella crispata) 

къдрава криптограма (Cryptogramma 

crispa) 

кълбоплодна люцерна (Medicago 

constricta) 

лазурен здравец (Geranium coeruleatum) 

лепкава каменоломка (Saxifraga 

ferdinandi-coburgi) 

луковична пролетка (Romulea 

bulbocodium) 



манагетова метличина (Centaurea 

mannagettae) 

маслиноподобно бясно дърво (Daphne 

oleoides) 


мека медуница (Pulmonaria mollis) 

мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi) 

многоцветен кимион (Carum multiflorum) 

монпелийска телчарка (Polygala 

monspeliaca) 

наплъстена рупа (Draba korabensis) 

нарцисоцветна съсънка (Anemone 

narcissiflora) 

нарязанолистна мъртва коприва (Lamium 

bifidum) 

недоразвит липодорум (Limodorum 

abortivum) 


нежен микропирум (Micropyrum tenellum) 


низбягващо еньовче (Galium procurrens) 

ниско бясно дърво (Daphne cneorum) 

обикновена малколмия (Malcolmia 

orsiniana) 

обикновена мехурка (Utricularia vulgaris) 

обикновена хуеция (Huetia cynapioides) 

оливиеров минзухар (Crocus olivieri) 

панчичев спореж (Senecio pancicii) 

панчичева пищялка (Angelica pancicii) 


персийска морина (Morina persica) 


пиренейска теменуга (Viola pyrenaica) 

пиринска злолетица (Erigeron uniflorus) 

49 





пирински девесил (Heracleum 

angustisectum) 


пирински чай (Sideritis scardica) 


планинска дилянка (Valeriana montana) 

планинска самодивска трева (Peucedanum 

oligophyllum) 

планински божур (Trollius europaeus) 

плътна гренландия (Groenlandia densa) 

полегнала луличка (Lindernia procumbens) 

поречолистен лопен (Verbascum 

rorripifolium) 

прицветникова злина (Barbarea bracteosa) 

простолистна дилянка (Valeriana 

simplicifolia) 

пълзяща телчарка (Polygala supina) 

пърнар (Quercus coccifera) 

равенска кандра (Erianthus ravennae) 

раздалеченолистна женска папрат 

(Athyrium distentifolium) 

разклонена триния (Trinia ramosissima) 

разнолистно омразниче (Onosma 

heterophylla) 

разнолистно шапиче (Alchemilla 

heterophylla) 

разпростряна сибалдия (Sibbaldia 

procumbens) 

ранна тинтявка (Gentianella praecox) 

ресничест дебелец (Sempervivum 

ciliosum) 

рилска жълтица (Leontodon rilaensis) 


родопска горска майка (Lathraea 

rhodopea) 

родопска мишовка (Minuartia rhodopaea) 

родопска телчарка (Polygala rhodopea) 

родопско великденче (Veronica 

rhodopaea) 

родопско/крайснежно звънче 

(Soldanella rhodopaea) 



rumelianum) 


сераделовидно клеоме (Cleome 

ornithopodioides) 


сибторпиева белоочка (Buglossoides 

sibthorpiana) 

силаум (Silaum silaus) 

силеров срамник (Laserpitium siler) 

синкава триния (Trinia glauca) 


смокиня (Ficus carica) 

средиземноморска мишовка (Minuartia 

mediterranea)

средно наваличе (Pyrola media) 

сръбски ранилист (Stachys serbica) 

старо биле (Atropa bella-donna) 

старопланинска козя брада (Tragopogon 

balcanicum) 

старопланинска лазаркиня (Asperula 

capitata) 

стенна гъшарка (Arabis muralis) 

стефанова рунянка (Hieracium stefanoffii) 



стрибърниева каменоломка (Saxifraga 

stribrnyi) 

стрибърнов игловръх (Alyssum stribrnyi) 


стълбчеста аубриета (Aubrieta columnae) 

сусамовиден клин (Astragalus sesameus) 


тесалийска мантийка (Petrorhagia 

thessala) 

трансилванска камбанка (Campanula 

transsilvanica) 

туретиев росопас (Fumaria thuretii) 

турски червен кантарион (Centaurium 

turcicum) 

тъмнолюспест пелин (Artemisia eriantha) 

тънкоцветен жиловлек (Plantago 

tenuiflora) 



уховидно подрумче (Anthemis auriculata) 


фибигия (Fibigia clypeata) 

френска логфия (Logfia gallica) 

халерова иглика (Primula halleri) 

хибридно паче гнездо (Anchusa hybrida) 

хоботниче (Rhynchocorys elephas) 

хопеаново глухарче (Taraxacum 

hoppeanum) 

хьойфелова тимянка (Ferula heuffelii) 

хьойфелово плюскавиче (Silene heuffelii) 

хьофтианово часовниче (Erodium 

hoefftianum) 

червенодръжково шапиче (Alchemilla 

erythropoda) 


черноморска ведрица (Fritillaria pontica) 

черноморски хипекоум (Hypecoum 

ponticum) 

четирилистно разковниче (Marsilea 

quadrifolia) 

чуждоземен шпорец (Delphinium 

peregrinum) 

шахтиева дрипавка (Crepis schachtii) 

широколистен мразовец (Colchicum 

bivonae) 

широколистна кръстатка (Crucianella 

latifolia) 

шпрунерова каменоломка (Saxifraga 

spruneri) 

шутлевортов папур (Typha schutleworthii) 

щитовидна мъжка папрат (Dryopteris 

pallida) 

яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae) 

Недоразвит лимодорум 

(Limodorum abortivum) 


Недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum) – Много красиво цвете от 

семейството на орхидеите, с розово – лилави цветове. Обитава разредени гори 

и цъфти в периода април – юни. Видът е реликт, включен е в Червената книга 

на България с категорията „застрашен”, защитен е от закона за биологичното 

разнообраие и по Конвенцията за международна търговия с диви видове от 

европейската флора и фауна (CITES). 

Г.1.2. Редки растения разпространени в Благоевградска 


Примери за редки растения, разпространени в Благоевградска област са: 

азиатска мишовка (Minuartia mesogitana) 

50 

алепска млечка (Euphorbia aleppica)

архангеликов лазерпициум (Laserpitium 

archangelica) 

беласишка люцерна (Medicago carstiensis) 

блатен телиптерис (Thelypteris 

thelypteroides) 

блатно кокиче (Leucojum aestivum) 

бодлив паленис (Pallenis spinosa) 




величествена осмунда (Osmunda 

regalis) 

вонящо обичниче (Thalictrum foetidum) 


дебелолист (Crassula tillaea) 

дракункулус (Dracunculus vulgaris) 

дребноцветна острица (Carex parviflora) 


жълта тинтява (Gentiana lutea) 

имануелова метличина (Centaurea 

immanuelis-loewii) 

кадифена поветица (Convolvulus 

holosericeus) 

кестен (ядлив) (Castanea sativa) 

коленчесто диво жито (Aegilops 

geniculata) 

лепкава дитрихия (Dittrichia viscosa) 


pseudonobile) 

51 

магеленска тлъстига (Sedum magellense) 

малка мехурка (Utricularia minor) 

обикновен тис (Taxus baccata) 

оклопова каменоломка (Saxifraga 

androsacea) 

остроплоден сминдух (Trigonella spicata) 

петниста тинтява (Gentiana punctata) 

подземноплоден уров (Vicia amphicarpa) 

разпростряно еньовче (Galium demissum) 

регенсбургски зановец (Chamaecytisus 

ratisbonensis) 


ръждива острица (Carex ferruginea) 

сибирски див тютюн (Ligularia sibirica) 

скално секирче (Lathyrus saxatilis) 

снежно кокиче (Galanthus nivalis) 

съчленен коринефорус (Corynephorus 

divaricatus) 

татарски гониолимон (Goniolimon 

tataricum) 

трилистна богородична лъжичка 

(Menyanthes trifoliata) 

хълмова гъшарка (Arabis collina) 


чуплива ефедра (Ephedra fragilis) 

южна сладка папрат (Polypodium 

cambricum) 

Блатно кокиче (Leucojum aestivum) – Видът е лечебно растение, 

включено в Червената книга на България като „рядък вид” и в Червения списък 

на България като „уязвим”. 

Г.2. Животни от Червената книга, разпространени в 


Г.2.1. Земноводни от Червената книга, разпространени в 


Алпийски тритон (Mesotriton alpestris) – виж също тема Е 

Балканска (сирийска) чесновница (Pelobates syriacus balcanikus) – 

застрашен подвид жаба, силно уязвим от антропогенни въздействия. 

Разпространен в България край река Дунав (Свищов, Белене), Черноморското 

крайбрежие, южно от нос Емине, в Петричко- Санданското поле, село Марково 

(Пловдивски окръг) и Елхово. 

Г.2.2. Влечуги от Червената книга, разпространени в 


Каспийска (южна) блатна костенурка (Mauremys rivulata) – застрашен 

подвид – Виж също тема В.2 

Змия червйница (Typhlops vermicularis vermocularis) – рядък вид, уязвим 

от антропогенни въздействия – Виж още тема В.2 

Леопардов смок (Zamenis situla) – застрашен вид, силно уязвим от 

антропогенни въздействия – Виж още тема В.2 

Смок мишкар (Zamenis longissima) – застрашен вид у нас

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata quatuorlineata) – застрашен подвид, 

силно уязвим от антропогенни 

въздействия – Виж още тема В.2 

Котешка змия (Telescopus 

fallax) – рядък предимно нощно 

активен вид – Виж още тема В.2 

Пясъчна (турска) боа (Еryx 

jaculus turcius) – застрашен 

подвид, уязвим от антропогенни 

въздействия. Разпространението и 

е спорадично: село Титари 

(Плевенско), между Сандански и 

село Лиляново, село Долно 

Спанчево, Благоевградски окръг, 

село Първенец (Пловдивсо), село 

Динево (местн. Хухла), Храманли, 

Свиленград и село Надежден 

(Хасковско). 

Г.2.3. Птици от Червената книга, разпространени в 


Редки видове птици, разпространени в Благоевградска област са: 

Вечерна ветрушка 

Пернатонога кукумявка 

Скален орел 

Черен кълвач 

Застрашени видове птици, разпространени в Благоевградска област са: 

Белоока потапница 

Белоопашат 

мишелов 

Белошипа ветрушка 

Блестящ ибис 

Глухар 

Голяма бяла чапла 

Късопръст ястреб 

Лещарка 

Ливаден дърдавец 

52 

Малък корморан 

Орел змияр 

Планински трипръст 

кълвач 

Сокол скитник 

Г.2.4. Бозайници от Червената книга, разпространени в 


Видра Дива коза Мечка 

Д. Ендемити, разпространени в Благоевградска област. 

Д.1. Балкански ендемити в Благоевградска област. 

Сред висшите растения в Благоевградска област има около 200 балкански 

ендемита, което е около 2/3 (около 67 %) от всички, срещащи се в България. 

Примери за балкански ендемити разпространени в Благоевградска област 

са: 

адамовичев лопен (Verbascum adamovicii) 

албанска мащерка (Thymus albanus) 


ароматна перуника (Iris suaveolens) 

атикска мащерка (Thymus atticus) 


Турска боа (Еryx jaculus turcius) 



атоска рупа (Draba athoa) 

балканска детелина (Trifolium trichopterum) 

балканска злина (Barbarea balcana) 

балканска каменоломка (Saxifraga sancta) 

балканска петлюга (Pinguicula balcanica)

балкански зановец (Chamaecytisus 

absinthioides) 

балкански коротамнус (Corothamnus 

rectipilosus) 

балкански рожец (Cerastium decalvans) 


balcanicum) 

балкански шпорец (Delphinium balcanicum) 

Атикска мерендера 

(Merendera attica) 


балканско коило (Stipa balcanica) 

балканско шапиче (Alchemilla catachnoa) 

бауманова дактилориза (Dactylorhiza 

baumanniana) 

белоцветен дебелец (Sempervivum 

leucanthum) 

благбъзова самодивска трева (Peucedanum 

aegopodioides) 

бледоезичест ранилист (Stachys leucoglossa) 

босненска мишовка (Minuartia bosniaca) 

българско шапиче (Alchemilla bulgarica) 

бяла мура (Pinus peuce) 

бяловлакнест равнец (Achillea chrysocoma) 

валдщайново плюскавиче (Silene waldsteinii) 

вебиева самогризка (Scabiosa webbiana) 

велебитска камбанка (Campanula velebitica) 

веленовскиева детелина (Trifolium 

velenovskyi) 

веленовскиева млечка (Euphorbia velenovskyi) 

вечнозелена каменоломка (Saxifraga 

sempervivum) 

високопланинска гъжва (Sesleria comosa) 

вълнеста камбанка (Campanula lanata) 

главеста жълтуга (Genista subcapitata) 

гола мащерка (Thymus glabrescens) 

грациозно шапиче (Alchemilla gracillima) 

гризебахова теменуга (Viola grisebachiana) 

гръцка айважива (Alkanna graeca) 

гръцка кръстатка (Crucianella graeca) 

гръцка поревка (Moenchia graeca) 

53 

гръцки кимион (Carum graecum) 


гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae) 

далматинска детелина (Trifolium 

dalmaticum) 


dalmaticum) 

далматинска микромериа (Micromeria 

dalmatica) 

дегенова еспарзета (Onobrychis degenii) 

дребнолюспест карамфил (Dianthus 

microlepis) 

дреновскиев карамфил (Dianthus 

drenowskyanus) 

дреновскиева боянка (Erysimum drenowskii) 

дреновскиева ведрица (Fritillaria drenovskyi) 

дълговлакнеста теменуга (Viola orphanidis) 

дългозъбо пропадниче (Pedicularis leucodon) 

дългостълбчеста злина (Barbarea 

longirostris) 


delphinantha) 

дьофлеров мразовец (Colchicum doerfleri) 

егейско еньовче (Galium aegaeum) 

едроцветен тънкорог (Koeleria macrantha) 

едроцветно червеноглавче (Knautia 

ambigua) 

етолийска теменуга (Viola aetolica) 

жешля (Acer heldreichii) 

жълт равнец (Achillea clypeolata) 

жълта звездоглавка (Cephalaria flava) 

заостренолистна метличина (Centaurea 

cuneifolia) 

зеленоцветен напръстник (Digitalis 

viridiflora) 

зеленоцветно шапиче (Alchemilla viridiflora) 


златистолюспеста метличина (Centaurea 

chrysolepis) 

златна раменка (Anthyllis aurea) 


primuliflora) 

каменолюбив рожец (Cerastium petricola) 

карниолска телчарка (Polygala carniolica) 


кинжаловидно сграбиче (Astragalus 

gladiatus) 

корабска гъжва (Sesleria korabensis) 

космат пащърнак (Pastinaca hirsuta) 

красива мащерка (Thymus comptus) 


криволистна попова лъжичка (Thlaspi 

bellidifolium) 

крилата козя брада (Tragopogon pterodes) 

кървав карамфил (Dianthus cruentus) 

лакмонска овсига (Bromus lacmonicus) 

лепкава каменоломка (Saxifraga ferdinandicoburgi) 

липицензов пореч (Rorippa lippizensis) 


pseudonobile)


лятно живениче (Scrophularia aestivalis) 

македонска власатка (Festuca macedonica) 

македонска ливадина (Poa macedonica) 

македонски спореж (Senecio macedonicus) 

македонско еньовче (Galium macedonicum) 

македонско паче гнездо (Anchusa macedonica) 

македонско подрумче (Anthemis macedonica) 

македонско червеноглавче (Knautia 

macedonica) 


мехуресто плюскавиче (Silene fabarioides) 

миджурско червеноглавче (Knautia 

midzorensis) 

мизийска камбанка (Campanula moesiaca) 

мизийски карамфил (Dianthus moesiacus) 

миризлива незабравка (Myosotis suaveolens) 

мраморна рунянка (Hieracium marmoreum) 

мъхната мишовка (Minuartia velutina) 

наплъстена рупа (Draba korabensis) 

нежен карамфил (Dianthus gracilis) 



необикновено еньовче (Galium mirum) 

несравнимо лютиче (Ranunculus 

incomparabilis) 

низбягващо еньовче (Galium procurrens) 

оливиеров минзухар (Crocus olivieri) 

олимпско изсипливче (Herniaria olympica) 

островърха урока (Bupleurum apiculatum) 

панчичев спореж (Senecio pancicii) 

панчичева пищялка (Angelica pancicii) 

панчичева синя китка (Orobanche pancicii) 


парнаско изсипливче (Herniaria parnassica) 

пенцесова власатка (Festuca penzesii) 

перест ранилист (Stachys plumosa) 

перистерска власатка (Festuca peristerea) 

петериев росопас (Fumaria petteri) 


пинантиева детелина (Trifolium pignantii) 

пиндска еспарзета (Onobrychis pindicola) 

пиринска боянка (Erysimum pirinicum) 



пирински чай (Sideritis scardica) 

планинска самодивска трева (Peucedanum 

oligophyllum) 

планински минзухар (Crocus veluchensis) 

плътен равнец (Achillea depressa) 

подуточашков клин (Astragalus physocalyx) 

поречолистен лопен (Verbascum rorripifolium) 

прешленест девесил (Heracleum verticillatum) 

придатъчна паламида (Cirsium 

appendiculatum) 

разнолистно шапиче (Alchemilla heterophylla) 

разперена камбанка (Campanula sparsa) 

ресничест дебелец (Sempervivum ciliosum) 

родопска горска майка (Lathraea rhodopea) 

родопска мишовка (Minuartia rhodopaea) 

родопска телчарка (Polygala rhodopea) 

54 

родопски коротамнус (Corothamnus 

agnipilus) 

родопско великденче (Veronica rhodopaea) 


румелийска звъника (Hypericum 

rumeliacum) 


rumelianum) 

румелийско лъжичниче (Armeria rumelica) 

рьомерово плюскавиче (Silene roemeri) 

свещникова паламида (Cirsium 

candelabrum) 

сенниковидна звъника (Hypericum 

umbellatum) 

симанкаев тънкокрак (Koeleria simonkaii) 

скален равнец (Achillea ageratifolia) 


спрунерово клинавче (Astragalus spruneri) 

сребролистна рунянка (Hieracium 

sericophyllum) 

средна ливадина (Poa media) 

сръбски равнец (Achillea serbica) 

Родопска горска майка 

(Lathraea rhodopea) 


www.bgflora.net 

сръбски ранилист (Stachys serbica) 

старопланинска козя брада (Tragopogon 

balcanicum) 



стрибърниева каменоломка (Saxifraga 

stribrnyi) 



сходна метличина (Centaurea affinis)

тесалийска мантийка (Petrorhagia thessala) 

тракийска власатка (Festuca thracica) 

тракийски лен (Linum thracicum) 

триниелистна самогризка (Scabiosa triniifolia) 

туфеста гайтаника (Melampyrum scardicum) 

тъжен карамфил (Dianthus tristis) 

фривалдскиево плюскавиче (Silene 

frivaldskyana) 

хелдрайхиев глог (Crataegus heldreichii) 

хелдрайхиева рунянка (Hieracium heldreichii) 

хелдрейхова детелина (Trifolium 

heldreichianum) 

херманово пропадниче (Pedicularis 

hoermanniana) 

херцеговинска власатка (Festuca 

hercegovinica) 

червено пропадниче (Pedicularis orthantha) 

черно шекерче (Nonnea atra) 

черногорско изсипливче (Herniaria 

nigrimontium) 

черноморски хипекоум (Hypecoum 

ponticum) 

чернотичинков лук (Allium melanantherum) 

чиниевиден карамфил (Dianthus pelviformis) 

шарпланинска рунянка (Hieracium 

scardicum) 

шарпланинска рупа (Draba scardica) 

широколистен мразовец (Colchicum bivonae) 

широколистна гъжва (Sesleria latifolia) 

шкорпилова ведрица (Fritillaria skorpilii) 

шкорпилово плюскавиче (Silene skorpilii) 

шпрунерова каменоломка (Saxifraga 

spruneri) 

щитовидна камбанка (Campanula scutellata) 

янкев зановец (Chamaecytisus jankae) 

янкиева рунянка (Hieracium jankae) 

Сред животните примери за балкански ендемит разпространен в 

Благоевградска област е: 

Босненска усойница (Vipera berus bosnensis) – среща се в България само 

във високите части на Пирин и Рила. Тя е подвид който се среща само на 

Балканския полуостров (балкански ендемичен подвид) 

Д.2. Български ендемити в Благоевградска област. 

Сред висшите растения в Благоевградска област има около 67 български 

ендемита, което е почти 40 % от всички български ендемити. Пример за 

български ендемити разпространени в Благоевградска област са: 

алиботушка боянка (Erysimum slavjankae) 

бондева люцерна (Medicago bondevii) 


българска енотера (Oenothera bulgarica) 

българска тимелея (Thymelaea bulgarica) 

българска шипка (Rosa bulgarica) 

български очиболец (Potentilla regisborisii) 

българско вятърче (Jasione bulgarica) 

българско живениче (Scrophularia 

bulgarica) 



вандазово кукувуче грозде (Muscari 

vandasii) 

веленовскиево плюскавиче (Silene 

velenovskyana) 

голяма пиринска власатка (Festuca 

pirinensis) 

грудкова тлъстига (Sedum tuberiferum) 


дегенов (пирински) мак (Papaver degenii) 

йорданова камбанка (Campanula 

jordanovii) 

йорданово зеле (Brassica jordanoffii) 


kellereri) 

келерерово великденче (Veronica 

kellererii) 

55 

кожухаров окситропис (Oxytropis 

kozhucharovii) 


крумово великденче (Veronica krumovii) 



матфелдиева рунянка (Hieracium 

mattffeldianum) 

нифолазова рунянка (Hieracium 

nipholasum) 

парилска шипка (Rosa parilica) 

пириния (Pirinia koenigii) 




пиринска рунянка (Hieracium pirinicola) 

пирински девесил (Heracleum 

angustisectum) 

пиринско великденче (Veronica orbelica) 

пиринско лале (Tulipa pirinica) 


рилска жълтица (Leontodon rilaensis) 

рилска незабравка (Myosotis orbelica) 


родопска зърника (Rhamnus rhodopeus) 

родопски лук (Allium rhodopaeum) 

родопско великденче (Veronica 

rhodopaea) 

родопско звънче (Soldanella rhodopaea)

родопско лале (Tulipa rhodopea) 



сребролистен пащърнак (Pastinaca 

argyrophylla) 

стефанова рунянка (Hieracium stefanoffii) 

стоянова айважива (Alkanna stojanovii) 

стоянова мащерка (Thymus stojanovi) 

стояново плюскавиче (Silene stojanovii) 

тракийска власатка (Festuca thracica) 


56 




червеникав дебелец (Sempervivum 

erythraeum) 

черноморска метличина (Centaurea 

euxina) 

шахтиева дрипавка (Crepis schachtii) 

яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae) 

янева мишовка (Minuartia janevii) 

Д.3. Локални ендемити в Благоевградска област. 

Цялата територия на Пирин планина, българските части на планините 

Беласица и Славянка, както и долината на река Места и флористичният район 

Южна Струмска долина с техните локални ендемити попадат в границите на 


Локалните ендемити от Пирин сред висшите растения са 16 на брой. 

Те са открити само в Пирин и никъде другаде по света: 




дегенов (пирински) мак 

(Papaver degenii) 

йорданово зеле (Brassica 

jordanoffii) 

кожухаров окситропис 

(Oxytropis kozhucharovii) 

нифолазова рунянка 

(Hieracium nipholasum) 

пириния (Pirinia koenigii) 

пиринска мащерка 

(Thymus perinicus) 

пиринска метлица 

(ливадина) (Poa pirinica) 

пиринска песъчарка 

(Arenaria pirinica) 

пиринско великденче 

(Veronica orbelica) 

пиринско лале (Tulipa 

pirinica) 

пиринско шапиче 

(Alchemilla pirinica) 

урумов окситропис 

(Oxytropis urumovii) 

фердинандова гъшарка 

(Arabis ferdinandi-coburgii) 

яворкова клопачка (Rhinanthus 

javorkae) 

Дегенов/пирински мак (Papaver degenii) 

Снимка: Кирил Методиев, www.bgflora.net 

Локални ендемити от планината Славянка са следните три растения: 

сребролистен пащърнак (Pastinaca argyrophylla) 


шахтиева дрипавка (Crepis schachtii)

Локален ендемит от планината Беласица е едно растение: 


Локален ендемит от флористичния район долината на река Места е 

едно растение: 

пиринска рунянка (Hieracium pirinicola) 

Локални ендемити от флористичния район Южна Струмска долина са 

две растения: 

българска енотера (Oenothera bulgarica) 

янева мишовка (Minuartia janevii) 

Е. Реликти, разпространени в Благоевградска област. 

Сред висшите растения пример за глациални реликти (останки от 

ледниковия период) разпространени в Благоевградска област са: 

алпийско лъжичниче (Armeria alpina) 


лепкава каменоломка (Saxifraga 

ferdinandi-coburgi) 


разпростряна сибалдия (Sibbaldia 

procumbens) 

скална острица (Carex rupestris) 

урумов окситропис (Oxytropis 

urumovii) 


Сред висшите растения пример за терциерни реликти (останки от 

терциерния период) разпространени в Благоевградска област са: 

подуточашков клин (Astragalus physocalyx) 

недоразвит липодорум (Limodorum abortivum) 


Сред висшите растения пример за други реликти разпространени в 

Благоевградска област са: 

пърнар (Quercus coccifera) – преглациален реликт от преди заледяванията 

четинеста звъника (Hypericum setiferum) 

Сред животните пример за реликти разпространени в Благоевградска 

област са усойницата, планинският трипръст кълвач и алпийският тритон. 



Алпийски тритон 

(Mesotriton alpestris) 

57 

Алпийски тритон 

(Mesotriton alpestris) - Видът 

е защитен от закона за 

билогичното разнообразие и 

от Бернската конвенция. 

Включен е в Червената 

книга на България с 

категорията „рядък”, както 

и в Червения списък на 

Международния съюз за 

защита на природата 

(IUSN) с категорията „слабо 

засегнат”. Алпийският 

тритон е един от малкото 

реликти сред гръбначните. 

Той е ключов вид за

алпийската и субалпийската област. Живее в близост до планински езера и 

мочурливи местности. Среща се и във водоеми със съвсем малка площ и 

дълбочина. През размножителния период живее по-често във водата, а през 

останалата част от годината главно на сушата. Там той се крие под изсъхнали 

листа, гниещи дървета и пънове. След събуждане от зимния сън се премества 

във водата, подготвяйки се за размножаване. Храни се с дребни безгръбначни. 

Основният ареал на алпийският тритон е в Средна Европа. В Южна Европа се 

среща на отделни изолирани находища, останали при оттеглянето на ледовете 

след последния ледников период. В България алпийският тритон също се среща 

в изолирани групи в Стара планина (Петрохан), Осоговска планина, Рила 

(Седемте Рилски езера, Якорудските езера, Юндола), Родопите (Смолянските 

езера и други) и Средна гора. Всички находища са с надморска височина от 

1200 до 2500 m. 

Ж. Световно застрашени видове в Благоевградска област 

Ж1. Примери за растения от Благоевградска област, включени в 

Червеният списък на Международния съюз за защита на природата 

(IUSN) са: 

Божествена (рилска) иглика (Primula 

deorum) - Среща се в НП „Рила”, резервата 

„Парангалица”, цъфти от юли до август. 

Видът е български ендемит, включен е в 

Червения списък на България с категорията 

„уязвим”, както и в Червената книга на 

България с категорията „застрашен”. 

Защитена е от закона за биологичното 

разнообраие и Бернската конвенция. В 

Европейския Червен списък е включен с 

категорията „рядък”. 

Гръцка (гусихиева) ведрица 

(Fritillaria gussichiae) – Расте в разредени 

гори или храсталаци, цъфти в периода април 

– юни. Балкански ендемит е, освен в 

България се среща още в Гърция и 

Македония. Видът е реликт, включен е в 

Червения списък на България с категорията 

„почти засегнат”, както и в Европейския 

Червен списък с категорията „рядък”. Защитена е от закона за биологичното 

разнообраие, както и по Конвенцията за международна търговия с диви видове 

от европейската флора и фауна (CITES) Вклчена е в списъка с видове, чиито 

местообитания са приоритетни за включване в мрежата от Важни места за 

растенията (флористично важни места). 

Атикска мерендера (Merendera attica) – Цъфти от февруари до април. 

Видът е балкански ендемит, включен е в Червения списък на България с 

категорията „критично застрашен”, както и в Червената книга на България с 

категорията „застрашен”. Защитена е от закона за биологичното разнообраие. 

В Европейския Червен списък е включен с категорията „рядък”. 

Ж2. Примери за животни от Благоевградска област, включени в 

Червеният списък на Международния съюз за защита на природата 

(IUSN) са: 

58 

Гръцка (гусихиева) 

ведрица (Fritillaria gussichiae) 

Снимка: Кирил Методиев

Шипоопашата костенурка 

(Testudo hermanni) 



59 

Шипоопашата сухоземна 

костенурка (Testudo hermanni) 

най-често се среща в 

нископланински и хълмисти 

райони, обраснали с храсти и 

ниски разредени гори. Този вид 

е по тясно свързан с гората. 

Среща се от морското равнище 

до около 1400 1450 м.н.в. 

Изцяло дневен вид, храни се 

предимно с растителна храна 

(тревисти растения), окапали 

плодове, също така яде 

мекотели и други безгръбначни 

животни. Снася на 2 или 3 пъти 

по 2 до 5 бели продълговати 

яйца, които заравя в трапчинки 

на земята, на сухи припечени места. Малките се излюпват след 100 до 120 дни. 

Зимува в рохкавата почва на сухи склонове почти винаги с южно изложение, в 

които изкопава наклонени надолу дупки с дълбочина от 30 – 90 см. Видът е 

защитен и е включен в Бернската конвенция. 

Шипобедрената сухоземна костенурка (Testudo graeca) е 

разпространена от морското равнище до 1300 м. н. в. Предпочита открити 

пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в 

храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, 

хранителния спектър не се 

различава от този на предходния 

вид. Снася на два или три пъти 

през летните месеци (юни, юли) 

по 2-8 почти кълбовидни яйца с 

варовикова черупка, които 

заравя на препечени места, 

малките се излюпват след 70 до 

100 дни. Установено е, че много 

често те излизат на повърхността 

едва на следващата пролет 

(зимуват в мястото, където са се 

излюпили). Продължителността 

на живот на този вид е около 

110-120 год. Видът е защитен и е 

включен в Бернската конвенция. 

Шипобедрена костенурка 

(Testudo graeca) 


Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – Видът е 

разпространен на територията на цялата страна, като достига до 1100 м 

надморска височина. В повечето области от ареала си, видът може да бъде 

открит в блатисти местности и разнородни бавнотечащи води – устия на реки, 

дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци. 

Обикновената блатна костенурка е дневно активен хищник, хранещ се с 

насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя 

главно под водата. Видът е защитен и е включен в Бернската конвенция. 

Белошипа ветрушка – световно застрашен вид, наблюдаван е в района 

на орнитологично важно място “Места” (виж също тема Б.4/ 6)

Ливаден дърдавец – има райони на гнездене на вида в орнитологично 

важни места “Бобошево”, “Кочериново” и “Славянка”, видът се среща също в 

орнитологично важно место “Кресна” (виж също теми Б.4./ 1, 3, 4 и 10). 

Малък корморан (Phalacrocorax 

pygmeus) – по време на миграция се 

наблюдава в орнитологично важни места 

“Места” и “Рупите” (виж също теми Б.4/ 

6 и 9) 

Белоока потапница (Aythya 

nyroca) – световно застрашен вид, по 

време на миграция се наблюдава в 

орнитологично важно място “Места” 

(виж също тема Б.4/ 6) 

Голям креслив орел (Aquila 

clanga) – по време на миграция се 

наблюдава в орнитологично важно място 

“Места” (виж също тема Б.4/ 6) 

Видра (Lutra lutra) – Видрата е 

включена в Световния червен списък на 

IUCN (Международния съюз за защита 

на природата), в конвенцията за 

опазване на европейската дива флора и 

фауна и природните местообитания 

(Бернска конвенция) и в конвенцията за международната търговия със 

застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). В българското 

законодателство видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие. В 

Червената книга на Република България е включен в категорията “застрашен 

от изчезване”. В Европа се среща във почти всички страни, но е рядка, 

застрашена и защитена повсеместно. Oсновни местообитания, в които се среща 

са реки с постоянен воден дебит, езера (включително соленоводни), потоци, 

заливни гори, оризища, канали, океански брегове, пещери, фиорди и др. 

Бърлогата и местата за почивка на видрата представляват тунели в земята, в 

коренища на дървета и скали, като обикновено има два изхода - единия, от 

които под водното ниво. У нас видът е разпространен в предпланините и 

ниските планини до 1000 - 1200 м.н.в. Най-плътните популации на вида за 

цяла Европа са установени в Странджа и Източните Родопи. Причините за това 

са слабия антропогенен натиск, наличието на подходящи местообитания, 

богатите на храна реки и традиционните земеделски практики в тези региони. 

Лалугер (Spermophilus citellus) – Световно застрашен вид. Лалугерът е 

дневно животно, живее на колонии в дупки в земята, които често са свързани в 

система от проходи с няколко изхода. Дупките изкопава сам, в тях често 

събира запаси от храна за зимата, въпреки, че натрупва значителни количества 

кафява мазнина и прекарва зимата в зимен сън. Множество са факторите, 

които водят до бързото изчезване на този вид – интензивно селско стопанство 

и използване на пестициди, изоставяне на ливади и пасища и обрастването им 

с високи треви, палене на стърнища и наводнения. Всичко това е причина 

лалугерът да е световно застрашен и популациите му в България бързо да 

намаляват. Лалугерът е основна хранителна база на редица други застрашени 

видове. 

*** 

60 

Видра (Lutra lutra) 

Снимка: Н. Петков

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ 

1. Асьов Б., Д. Димитров, Р. Василев, Ант. Петрова. 2002. Конспект на висшата 

флора на България. Хорология и флорни елементи. БШПОБР, С. 

2. Георгиев Г., 1993. Народните паркове и резервати в България, С, Просвета. 

3. Георгиев Г., 2004. Националните и природните паркове и резерватите в 

България, С. 

4. Закон за биологичното разнообразие 

http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/45567.html 

5. Попов В., 1980. Защитени природни обекти в НР България, С, ДИ “Народна 

просвета”. 

6. Топалова Л., 2007. Документация за създаване на Природен парк 

“Беласица”, БФБ, София. 

7. Топалова-Жежиха Л. 2007. Беласица – към устойчивото развитие и 

опазването на природата. Международна конференция „Натура 2000, 

защитени мършоядни видове и превенция на щети от хищници”, Мелник, 27- 

30 септември. 13-27. 

8. Червена книга на НРБългария. 1984. Том 1. Растения, С, БАН. 

9. Червена книга на НРБългария. 1985. Том 2. Животни, С, БАН. 

10. Янков П., 2002. Световно застрашени видове птици в България, Част 1, 

БДЗП, С. 

11. WALTER K.S., H. J. GIULLETT (EDS). 1998. 1997 IUCN Red List of Threatened 

Plants, IUCN, Cambridge 

http://bspb.org/show/435-static 

http://eea.government.bg/zpo/index.jsp 

http://testudo.bspb.org 

http://www.bgflora.net/species.html 

http://forum.bmo.bg/index.phpshowtopic=16732 

http://www.blriosv.hit.bg 

http://pirin.bg 

http://www.rilanationalpark.org 

http://www.biodiversity.bg 

61

Българска Фондация "Биоразнообразие" (БФБ) е неправителствена 

организация, чиято мисия е да допринася за опазване на 

биологичното разнообразие и природното наследство на България. 

Фондацията подпомага развитието на организациите и 

институциите, ангажирани с биоразнообразието, стимулира 

участието на гражданите в планирането и управлението на 

природните ресурси и защитените територии и допринася за 

обществената ангажираност към проблемите на дивата природа. 

Ние 

• участваме активно в промяната на природозащитното 

законодателство 

• инициираме национални кампании в полза на българската природа 

• създаваме механизми за широко обществено участие в 

управлението на защитените територии 

• представяме възможности за развитие на природосъобразен 

бизнес 

• въвличаме местните хора в конкретни дейности за опазване на 

природата 

• свързваме природозащитата и науката 

• разкриваме биоразнообразието в неговите социални, етични, 

културни и стопански измерения 

• разширяваме кръга от съмишленици за общата кауза 

Българска Фондация Биоразнообразие 

Член на IUCN 

адрес: София 1233, България 

кв. “Банишора”, бл. 54, вх. Д, 

тел./факс +359 2 9316183 

e-mail: bbf@biodiversity.bg 

www.bbf.biodiversity.bg 

63

природа под закрила в благоевградска област - Българска ...

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?