План за управление на Природен комплекс Дуранкулашко езеро

БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА 

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО 

ПРОЕКТ “СЕВЕРНИ КРАЙБРЕЖНИ ВЛАЖНИ ЗОНИ” 

ПРИРОДЕН КОМЛЕКС “ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО” 

ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

България, Варна 1998 

Министерство на околната среда Швейцарска асоциация Швейцарска агенция за 

и водите - Национална служба за защита на птиците развитие и сътрудничество 

за защита на природата /SVS/ /SDC/

Áúëãàðî-Øâåéöàðñêàòà ïðîãðàìà çà îïàçâàíå íà áèîðàçíîîáðàçèåòî 

Áúëãàðî-Øâåéöàðñêàòà ïðîãðàìà çà îïàçâàíå íà áèîëîãè÷íîòî ðàçíîîáðàçèå ñå 

ôèíàíñèðà îò Øâåéöàðñêàòà àãåíöèÿ çà ðàçâèòèå è ñúòðóäíè÷åñòâîî è ñå ðåàëèçèðà 

ñ ïàðòíüîðñòâîòî íà áúëãàðñêîòî Ìèíèñòåðñòâî íà îêîëíàòà ñðåäà è âîäèòå, 

áúëãàðñêè íåïðàâèòåëñòâåíè îðãàíèçàöèè, Pro Natura - Øâåéöàðñêàòà ëèãà çà çàùèòà 

íà ïðèðîäàòà, BirdLife Switzerland - Øâåéöàðñêàòà àñîöèàöèÿ çà çàùèòà íà ïòèöèòå è 

Ñâåòîâíèÿ ñúþç çà çàùèòà íà ïðèðîäàòà. 

Îñíîâíàòà öåë íà ïðîãðàìàòà å äà äîïðèíàñÿ çà îïàçâàíåòî íà áúëãàðñêàòà ïðèðîäà, 

êàòî ïîäìàãà èçïúëíåíèåòî íà "Íàöèîíàëíàòà ñòðàòåãèÿ çà áèîðàçíîîáðàçèåòî" è 

"Íàöèîíàëíèÿ ïëàí çà ïðèîðèòåòíè äåéñòâèÿ ïî îïàçâàíå íà íàé-çíà÷èìèòå âëàæíè 

çîíè â Áúëãàðèÿ" ÷ðåç èíñòèòóöèîíàëíî óêðåïâàíå è êîíêðåòíè äåéñòâèÿ. Ïðîãðàìàòà 

ðàáîòè â ñëåäíèòå îáëàñòè: 

• Îïàçâàíå, àäìèíèñòðàöèÿ è ïîëèòèêà. Îáó÷åíèå íà ìåíèäæúðè íà çàùèòåíèòå 

òåðèòîðèè. 

• Åêîëîãè÷íî îáó÷åíèå è ïðîãðàìè çà âðúçêè ñ îáùåñòâåíîñòòà è çàñèëâàíå íà 

ñúòðóäíè÷åñòâîòî, ñúçäàâàíå íà Èíôîðìàöèîííè öåíòðîâå; 

• Ðàçøèðÿâàíå è óêðåïâàíå íà ìðåæèòå îò çàùèòåíè òåðèòîðèè; ðàçðàáîòâàíå 

íà ïëàíîâå çà óïðàâëåíèå íà ñúùåñòâóâàùè è íîâîïðåäëîæåíè çàùèòåíè òåðèòîðèè; 

• Íàñúð÷àâàíå íà åêîëîãè÷íîòî ñåëñêî ñòîïàíñòâî è ñòèìóëèðàíå íà 

âçàèìîäåéñòâèåòî ìåæäó ñåëñêîòî ñòîïàíñòâî è ïðèðîäîçàùèòàòà; 

• Ïîìîù ïðè óñòîé÷èâîòî ðàçâèòèå â ðàéîíèòå íà ïðîåêòèòå, ðàçðàáîòâàíå íà 

ïîëèòèêà çà åêîòóðèçúì; 

• Åêîìîíèòîðèíã. 

Ïðîãðàìàòà âêëþ÷âà ïðîåêòè íà òåðèòîðèÿòà íà Öåíòðàëåí Áàëêàí, Èçòî÷íè Ðîäîïè, 

Äîáðóäæà, Ñòðàíäæà, âëàæíèòå çîíè ïî ×åðíîìîðñêîòî êðàéáðåæèå è ïðîâåæäà 

áèîëîãè÷åí ìîíèòîðèíã è îïàçâàíå íà ðàñòèòåëíèòå ãåíåòè÷íè ðåñóðñè â ðàçëè÷íè 

ðåãèîíè íà Áúëãàðèÿ. 

Ïðîåêò Ñåâåðíè êðàéáðåæíè âëàæíè çîíè 

Ïðîåêò "Ñåâåðíè êðàéáðåæíè âëàæíè çîíè" å ñâúðçàí ñ ðàçðàáîòâàíå íà ïëàíîâå çà 

óïðàâëåíèå íà òðè îò íàé-çíà÷èìèòå âëàæíè çîíè íà Áúëãàðèÿ, ðàçïîëîæåíè ïî 

ñåâåðíîòî áúëãàðñêî ×åðíîìîðèå: 

* Äóðàíêóëàøêî åçåðî 

* Øàáëåíñêè åçåðåí êîìïëåêñ 

* Çàëèâíèòå ãîðè ïðè óñòèåòî íà ð. Êàì÷èÿ 

Âñè÷êè òåçè âëàæíè çîíè èìàò ìåæäóíàðîäíî ïðèðîäîçàùèòíî çíà÷åíèå è ñà âêëþ÷åíè 

êúì îáåêòèòå íà Ðàìñàðñêàòà êîíâåíöèÿ èëè íà ÞÍÅÑÊÎ Ïðîãðàìàòà çà 

áèîñôåðíèòå ðåçåðâàòè. Òðèòå âëàæíè çîíè ñà Îðíèòîëîãè÷íî âàæíè ìåñòà (ÎÂÌ), 

ñúãëàñíî êðèòåðèèòå íà BirdLife International. 

Ïðîåêòúò ðàáîòè îò èìåòî íà áúëãàðñêîòî Ìèíèñòåðñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà è 

âîäèòå - Íàöèîíàëíà ñëóæáà çà çàùèòà íà ïðèðîäàòà, ïîä ðúêîâîäñòâîòî íà 

Øâåéöàðñêàòà ëèãà çà çàùèòà íà ïðèðîäàòà è ñ îðãàíèçàöèîííàòà ïîäêðåïà íà 

Áúëãàðñêî äðóæåñòâî çà çàùèòà íà ïòèöèòå - êëîí Âàðíà. 

Ðàçðàáîòâàíåòî íà ïëàíîâåòå çà óïðàâëåíèå áåøå âúçìîæíî áëàãîäàðåíèå íà 

ðåçóëòàòèòå îò ïðîó÷âàíèÿòà è ïðåïîðúêèòå íà ïîâå÷å îò 30 åêñïåðòè îò 

ðàçëè÷íè íàó÷íè è ïðàâèòåëñòâåíè èíñòèòèóöèè.

БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА 

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО 

ПРОЕКТ “СЕВЕРНИ КРАЙБРЕЙЖНИ ВЛАЖНИ ЗОНИ” 

1000 София, ул. Гр.Игнатиев 38 Б 

тел/факс: (+359) 02 980 41 31, тел: (+359) 02 89 76 01 

e-mail: bsbcp@inet.bg 

ПРИРОДЕН КОМПЛЕКС ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО 

ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

/предварителен вариант/ 

Автор: Димитър Георгиев, БШПОБ 

Експертно и техническо подпомагане:: Сергей Дерелиев, БШПОБ 

Вихра Хайнаджиева, БШПОБ 

Супервайзер: Gottlieb Dandliker, 

Швейцарска асоциация за защита на птиците 

Научни консултанти: 

доц. Станой Ковачев /Хидробиолог/, Софийски университет 

гл.ас. д-р Майя Стойнева /Алголог/, Софийски университет 

н.с. д-р Милен Василев /Ихтиолог/, Институт по зоология към БАН 

ст.н.с. д-р Мариана Филипова /Ботаник/, Природонаучен музей - Варна 

н.с. д-р Добри Иванов /Ботаник/, Варненска ботаническа градина 

д-р Димитър Димитров /Ботаник/, Софийски университет 

ст.н.с.Божидар Иванов /Орнитолог/, Институт по зоология към БАН 

н.с. Дочко Шамов /Агроном/, Институт по растителни генетични ресурси-Садово 

Джордж Грозев, /Биолог/, Институт по рибни ресурси - Пловдив 

доц. Данчо Данчев /Хидрогеолог/, Минно-геоложки университет 

Калина Шопова /Хидрогеолог/, МОСВ, ОЦОСУР 

Ростислав Траянов, /Биолог/, БДЗП 

Росица Кънева /Биолог/, Институт по зоология към БАН 

Юлиана Янакиева /Агроном/, Поземлена комисия - Балчик 

Любомир Профиров, МОСВ, Експерт 

Кадастрални карти: ТопГео ООД./ Кирил Данаилов/ 

Corel Draw карти: Михаил Ненов 

Превод: Марина Чорбанова

Българо-Швейцарска програма за опазване на биоразнообразието 

СЪДЪРЖАНИЕ 

РЕЗЮМЕ...............................................................................................................................................................6 

ЧАСТ I - ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА МЯСТОТО ....................................................................................8 

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ...................................................................................................................................8 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И КРАТКО ОПИСАНИЕ ...............................................................................................8 

1. 1. СТАТУТ.........................................................................................................................................................9 

1.1.1. Собственост..................................................................................................................................9 

1.1.2. Обявяване .......................................................................................................................................9 

1.1.3. Оценка на съществуващите данни..............................................................................................9 

1.2. СЪЩЕСТВУВАЩА УПРАВЛЕНСКА ИНФРАСТРУКТУРА................................................................................. 10 

1.2.1. Организационна и административна инфраструктура в границите на мястото..............10 

1.2.2. Персонал и отговорности ..........................................................................................................10 

1.2.3. Сгради и съоръжения, обслужващи управлението на коммплекса........................................11 

ФИЗИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА / АБИОТИЧНА СРЕДА.................................................................... 11 

1.3.КЛИМАТ.................................................................................................................................................... 11 

1.3.1. Национален климат.....................................................................................................................11 

1.3.2. Регионален климат......................................................................................................................12 

1.3.3. Местен климат............................................................................................................................12 

1.4. ГЕОЛОГО-ХИДРОГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ................................................................................... 13 

1.4.1. Геоложки условия........................................................................................................................13 

1.4.2. Хидрографска характеристика.................................................................................................14 

1.4.3. Хидрогеоложки условия. Естествен воден баланс на Дуранкулашко езеро..........................16 

1.4.4. Хидрохимична характеристика на подземните води от сарматския водоносен хоризонт, в 

границите на водосборната област на Дуранкулашко езеро................................................................. 17 

1.4.5. Хидрохимична характеристика на езерните води...................................................................18 

1.5. ПОЧВИ И ПОЧВЕНИ УСЛОВИЯ ( КАРТА NО 5) ...................................................................................20 

БИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА / БИОТИЧНА СРЕДА ...................................................................21 

1.6. СЪОБЩЕСТВА, БИОТОПИ, ЕКОСИСТЕМИ......................................................................................2 1 

1.7. РАСТИТЕЛНОСТ (КАРТА NО 7)..............................................................................................................21 

1.8. ФЛОРА......................................................................................................................................................26 

1.8.1. Фитопланктонно съобщество...................................................................................................26 

1.8.2. Флора на висшите растения......................................................................................................27 

1.9. ФАУНА .....................................................................................................................................................27 

1.9.1. Безгръбначна фауна ....................................................................................................................27 

1.9.2. Риби...............................................................................................................................................28 

1.9.3. Земноводни (Амphibia) и влечуги (Reptilia)................................................................................29 

1.9.4. Птици (Аves) ................................................................................................................................30 

1.9.5. Бозайници (Mammalia) ................................................................................................................36 

КУЛТУРНА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА .................................................37 

1. 10. НАСТОЯЩИ ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС...................................37 

1.10.1. Водочерпене .................................................................................................................................37 

1.10.2. Земеделие......................................................................................................................................38 

1.10.3. Животновъдство (вкл. паша).....................................................................................................39 

1.10.4. Лов.................................................................................................................................................40 

1.10.5. Риболов.........................................................................................................................................42 

1.10.6. Горско стопанство .....................................................................................................................44 

1.10.7. Рекреация ..................................................................................................................................... 44 

1.10.8. Застрояване /таблица 15/ .......................................................................................................... 45 

1.10.9. Образователни дейности / познавателен туризъм ................................................................. 45 

1.10.10. Научни изследвания ................................................................................................................. 45 

1.10.11. Други ......................................................................................................................................... 46 

1.11. НАСТОЯЩИ ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В СЪСЕДСТВО НА ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС.... 49 

1.11.1. Стопански дейности................................................................................................................... 49 

1.11.2. Настояща демографска ситуация в района на природния комплекс..................................... 50 

1.11.3. Планиране..................................................................................................................................... 51 

1.12. ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В МИНАЛОТО ................................................................................... 51 

1.12.1. Древна история / Археологически находки................................................................................ 51 

1.12.2. Стопански дейности в миналото.............................................................................................. 52 

План за управление на комплекс Дуранкулашко Езеро 

Версия юли 1998


1. 13. БИБЛИОГРАФИЯ..................................................................................................................................55 

1. 14. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА .....................................................................................................................56 

1.14.1. Уязвимост....................................................................................................................................56 

1.14.2. Уникалност на мястото ............................................................................................................56 

1.14.3. Естествен характер...................................................................................................................56 

1.14.4. Типичност ....................................................................................................................................57 

1.14.5. Специален интерес......................................................................................................................57 

1.14.6. Размери.........................................................................................................................................57 

1.14.7. Разнообразие................................................................................................................................58 

1.14.8. Стабилност на водната екосистема .......................................................................................58 

1. 15. СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ .................................................................................59 

1.15.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ЗАПЛАХИТЕ ................................................................................................59 

1.15.2. Потенциал на природниЯ комплекс...........................................................................................60 

ЧАСТ II: ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ. ОГРАНИЧАВАЩИ ФАКТОРИ ...................................................6 1 

2.1. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ .............................................................................................................................61 

2.1.1. Първостепенни цели....................................................................................................................61 

2.1.2. Второстепенни цели ...................................................................................................................61 

2.2. ОГРАНИЧЕНИЯ .........................................................................................................................................61 

2.2.1. Естествени тенденции...............................................................................................................61 

2.2.2. Ограничения с антропогенен характер .................................................................................... 62 

2.3. ПОТЕНЦИАЛ НА МЯСТОТО................................................................................................................62 

2.3.1. Опазване на видовете .................................................................................................................62 

2.3.2. Ползване на природни ресурси....................................................................................................63 

ЧАСТ III: ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ. СТРАТЕГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТO............................................65 

3.1. ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ.........................................................................................................................65 

3.2. СТРАТЕГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО /ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ/...........................................................66 

3.2.1. Управление на биотопите и ключовите видове от флората и фауната.............................. 66 

3.2.2. Мониторинг / проучвания / събиране на информация.............................................................. 70 

3.2.3. Обществен достъп (карта Nо:19) ........................................................................................... 72 

3.2.4. Режими на ползване (стопански дейности)............................................................................. 73 

3.2.5. Административна инфраструктура ........................................................................................ 75 

3.2.6. Зониране (карта Nо:) .................................................................................................................. 76 

3.3. ПРОГРАМИ ......................................................................................................................................... 77 

3.3.1. Програма за управление на тръстиковите масиви (карта Nо:16) ........................................ 77 

3.3.2. Програма за управление на тревните съобщества ................................................................. 79 

3.3.3. Програма за хидрогеоложки мониторинг (карта Nо: ) ........................................................ 80 

3.3.4. Програма за хидробиологичен мониторинг в Дуранкулашко езеро ........................................ 82 

3.3.5. Програма за орнитологичен мониторинг ................................................................................. 82 

3.3.6. Програма за ботанически мониторинг..................................................................................... 83 

3.4. ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА РАБОТА................................................................................................................. 84 

ЧАСТ IV: СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА И КАРТИТЕ ...................................................................... 86 




РЕЗЮМЕ 

Местоположение: Природният комплекс е разположен в най-североизточната част на 

България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от гр. 

Шабла, Варненска област. 

Описание: 

Влажна зона, включваща крайбрежния лиман Дуранкулашко езеро, с 

прилежащи пясъчни дюни, морска акватория, тревни съобщества, горскодървесни и 

храстови ннасаждения и обработваеми земеделски земи. Площта на природния 

комплекс е 20 425.3 дка, разпределени по биотопи съгласно табици 1 и 2. 

Статут: 7 891 дка от територията на комплекса са държавна собственост, 4732 дка - 

общинска и 7802 дка (само обработваеми земи) - частна собственост. 

Природна забележителност (ПЗ) "Дуранкулашко езеро" - 4 385.4 дка 

от територията на комплекса /Заповед No 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на 

природната среда към Министерски съвет (Прил.1), сега Министерство на околната 

среда и водите (МОСВ)/. Границата на защитения природен обект (ЗПО) минава по 

бреговете на езерото. 

Дуранкулашко езеро е включено в списъка на Рамсарската 

конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, с 

диплома от 18.11.1984 г. 

Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - 

Орнитологично важните места /ОВМ/ в Европа, под наименование "Дуранкулашко 

езеро". 

Природозащитна значимост: Дуранкулашко езеро е сред най-значимите влажни зони на 

България (Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите 

влажни зони на България, 1993). Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е 

единствения крайбрежен лиман по бълг. Черноморие със запазен естествен характер. 

Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи - 

един от най-редките типове екосистеми в България. 

В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 

27 вида с важна международна и национална консервационна значимост. Находището 

на Sch.triqueter e най-представителното в страната. 

Най-голямо е значението на мястото за опазване на птичата фауна като зимуващите 

популации на 4 вида водолюбиви птици (малък корморан - Halietor pygmeus, голяма 

белочела гъска - Anser albifrons, сива гъска - Anser anser и червеногуша гъска - Branta 

ruficollis) имат главна заслуга за международното признание на влажната зона като 

Рамсарски обект. Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера формират заедно 

най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен 

мащаб червеногуша гъска. 

Природния комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява 

благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. 

Обекта е с международно значение за 3 гнездящи вида птици - малък воден бик 

(Ixobrychus minutus), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и черночела сврачка 

(Lanius minor), както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на 

белооката потапница (Аythya nyroca), немия лебед (Cygnus olor), тръстиковия блатар 

(Circus aeruginosus), турилика (Burhinus oedicnemus), дебелоклюната чучулига 

(Melanocorypha calandra) и индийското шаварче (Acrocephalus agricola). 

Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран (Cyprinus carpio), а 

пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската 

чесновница (Pelobates syriacus). 

Степните местообитания около езерото са важни за опазването на пъстрия пор 

(Vormela peregusna), нютоновия хомяк (Mesocricetus newtoni) и лалугера (Spermophilus 

citellus). 




Управленска политика: 

• Дългосрочно опазване на уникалните и представителни съобщества и екосистеми - 

(естествена) крайбрежна влажна зона, пясъчни дюни, ксерофитни тревни съобщества със 

степен характер, в съответствие с Националната стратегия за опазване на 

биоразнообразието. 

• Запазване и увеличаване числеността на ключовите зимуващи и мигриращи водолюбиви 

видове птици, със специално внимание на популацията на червеногушата гъска 

(Br.ruficollis), за утвърждаване на влажната зона като важен обект на Рамсарската 

конвенция. 

• Трайно опазване на редките и застрашени представители на биоразнообразието. 

• Хармонизиране ползването на природни ресурси с природозащитната политика в района на 

природния комплекс, с приоритетно запазване на традиционните дейности на местното 

население. 

• Използване на природните и културните дадености на мястото за развитие на познавателен 

туризъм и други дейности с ниска степен на въздействие, които да осигурят възвръщаемост 

на средствата за опазване на влажната зона. 

Основни предписания и дейности: 

• Разширяване на настоящия защитен природен обект, като към него приоритетно да се 

включат пясъчните дюни, морската акватория и тревни съобщества. 

• Свеждане до минимум на деградационните процеси в езерото чрез елиминиране или 

ограничавне влиянието на източниците на биогени във водната екосистема, както и чрез 

запазване на естествения воден режим на езерото. 

• Управление на тръстиковите масиви - увеличаване площта на откритите водни площи, 

косене на ротационен принцип, паша на едър рогат добитък, насочено към забавяне 

еутрофикацията на водоема и подобряване условията за биоразнообразието. 

• Управление на тревните съобщества чрез регламентиране на пашата и други дейности по 

подобряване на състоянието им. 

• Обособяване на територия от земеделски земи около езерото, стопанисвани по специална 

схема на сеитбообращение, насочено към осигуряване на нужната хранителна база за 

зимуващите гъски. 

• Регламентиране на лова и риболова по начин който да не засяга редките и застрашени 

представители на биоразнообразието и природните екосистеми като цяло. 

• Създаване на база за развитие на познавателен туризъм и природозащитното 

образование. 

• Обособяване на административно-управленска структура / единица за охрана и 

стопанисване на природния комплекс 

Таблица 1. Настоящо и предложено площно разпространение на основните биотопи 

ОСНОВНИ БИОТОПИ 

ПЛОЩИ, дка 

1998 2002 

Открити водни площи 2529.5 2 606.0 

Водолюбива растителност 1932.6 1 863.7 

Пясъчни дюни и плажова ивица 444.9 444.9 

Тревни съобщества 2863.7 3 565.5 

Горскодървесни и храстови насаждения 1339.8 1 223.5 

Обработваеми земи 8327.3 7 991.4 

Прилежаща морска акватория 2565.3 2 565.3 

Урбанизирани терени 286.4 132.0 

Археологически обект 120.8 18.0 

Канали 15.0 15.0 

ОБЩО: 20 425.3 20 425.3 




ЧАСТ I - ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА МЯСТОТО 

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И КРАТКО ОПИСАНИЕ 

* Област Варна 

* Община Шабла 

* Най-близък град Шабла 

* Най-близко селище с. Дуранкулак, с. Ваклино 

* Географски координати 28° 33' 43°Е, 30'' 40' 30''N 

* Местоположение Най-североизточната част на 

България 

12-17 км северно от гр. Шабла 

4-9 км от Българо-Румънската 

граница 

• * Площ (дка) 20 425.3 

• Граници (съгласно приложената кадастрална карта No 1) 

• * Землища (кад.карта Nо 1) с. Дуранкулак 

с. Стаевци 

с. Ваклино 

с. Крапец 

• Основни биотопи (карта Nо 2) площ Шифър по Corine 

(дка) 

Biotopes 

! открити водни площи на сладководния 2 529.5 22. 

крайбрежен лиман - Дуранкулашко езеро 

(в т.ч. Карталийско блато) 

! водолюбива растителност 1 932.6 53. 

! пясъчни дюни и плажова ивица 444.9 16. 

! тревни съобщества 2 863.7 3. 

! горскодървесни и храстови насаждения 1 339.8 83. 

! обработваеми земи 8 327.3 82. 

! прилежаща морска акватория 2 565.3 11.1 

! археологически разкопки 120.8 86. 

! урбанизирани терени (в т.ч. канали и пътища) 286.4 86.6 

! канали 15.0 89.22 




1.1. СТАТУТ 

1.1.1. СОБСТВЕНОСТ 

В Таблица 1 са посочени площите (в дка) на различните видове собствености и 

разпределението им по биотопи в границите на комплекса (карта No 3). 

ТАБЛИЦА 2. 

ВИДОВЕ СОБСТВЕНОСТ, дка 

ОБЩИНСКА ДЪРЖАВНА ЧАСТНА ОБЩО 

ОТКРИТИ ВОДНИ ПЛОЩИ 2 529.5 2 529.5 

ВОДОЛЮБИВА РАСТИТЕЛНОСТ 232.8 1 699.8 1 932.6 

ПСЪЧНИ ДЮНИ И ПЛАЖОВА 

395.8 49.1 444.9 

ИВИЦА 

ТРЕВНИ СЪОБЩЕСТВА 2 756.2 107.5 2 863.7 

ГОРСКОДЪРВЕСНИ И ХРАСТОВИ 

534.0 805.8 1 339.8 

НАСАЖДЕНИЯ 

ОБРАБОТВАЕМИ ЗЕМИ 524.9 7 802.4 8 327.3 

ПРИЛЕЖАЩА МОРСКА АКВАТОРИЯ 2 565.3 2 565.3 

УРБАНИЗИРАНИ ТЕРЕНИ 226.4 60.0 286.4 

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ 20.0 100.8 120.8 

КАНАЛИ 15.0 15.0 

ОБЩО 4 618.2 7 699.2 7 802.4 20 425.3 

1.1.2. ОБЯВЯВАНЕ 

Национално ниво 

• Понастоящем 4 462.1* дка от територията на комплекса е под защита като природна 

забележителност (ПЗ) "Дуранкулашко езеро", обявена със Заповед No 123/21.02.1980 г. на 

Комитета по опазване на природната среда към Министерски съвет (Прил.1), сега 

Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Границата на защитения природен 

обект (ЗПО) минава по бреговете на езерото и блатото от югоизточната му страна. 

• Дуранкулашко езеро е включено в Националния план за приоритетни действия по опазване 

на най-значимите влажни зони на България, 1993. 

Международно ниво 

• Част от мястото, а именно територията на настоящия защитен природен обект (ЗПО), е 

включена в списъка на Рамсарската конвенция като влажна зона с международно значение, 

по-специално като местообитание за водолюбиви птици, под наименование "Дуранкулашко 

езеро", с диплома от 28.11.1984 г. 

• Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните 

места /ОВМ/ в Европа, под наименование "Дуранкулашко езеро" (Прил.2). 

1.1.3. ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДАННИ 

Corine Biotopes база данни към МОСВ код: F00008800 

/в рамките на европейската програма CORINE/ 

BirdLife International база данни ОВМ код: BG-009 




Тази площ не сътветства на посочената в Заповедта за защита - 350 ха (Прил.1), поради 

невземане под внимание реалните очертания на езерото и грешно измерване на площите при 

обявяване на защитения природен обект 

1.2. СЪЩЕСТВУВАЩА УПРАВЛЕНСКА ИНФРАСТРУКТУРА 

1.2.1. ОРГАНИЗАЦИОННА И АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА В ГРАНИЦИТЕ НА 

МЯСТОТО 

* Министерство на околната среда и водите (МОСВ). 

Провежда националната екологична политика чрез регионалната си структура РИОСВ - 

Варна, т.е.: 

- направлява и контролира спазването на природозащитните режими в природна 

забележителност "Дуранкулашко езеро" и опазването на поставените под защита растителни и 

животински видове извън границите на защитения природен обект; 

- контролира състоянието на околната среда (води, почви, въздух); 

- координира контролните функции на другите министeрства и ведомства по отношение 

на околната среда; 

- чрез Българо-Швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие 

(БШПОБР) възлага изготвянето на плана за управление на природния комплекс. 

* Община Шабла - 4 618.2 дка от комплекса са общинска собственост 

Носи пряка отговорност за охраната и стопанисването на настоящия защитен природен обект - 

ПЗ “Дуранкулашко езеро” /съгласно Писмо# 08-00-526 от 05.01.1997 на МОСВ/. 

* Горско стопанство (ГС) - Балчик (Регионална дирекция по горите - Варна). 

- стопанисва и охранява държавния горски фонд (ДГФ) в границите на комплекса; 

- този горски фонд, който е в границите на защитения природен обект се стопанисва от 

ГС - Балчик съгласно наложените от заповедта за защита режими. 

- координира и контролира ловната дейност и спортния риболов в и извън природния 

комплекс, взимайки под внимание режима на ПЗ "Дуранкулашко езеро". 

* Ловно-рибарско Дружество - Шабла. 

- контролира ловната дейност и спортния риболов; 

- стопанисва дивеча извън природната забележителност; 

- зарибява езерото. 

* Земеделски кооперации ("Дуранкулак", "Захари Стоянов", "Ваклино", "Сортови 

семена") стопанисват 7802 дка обработваеми земеделски земи - частна и общинска 

собственост. 

* "Напоителни системи" ЕАД - отговаря за експлоатацията на езерните води за 

напояване чрез 3-те си помпени станции /ПС/, разположени около езерата. 

* "В и К" ООД - експлоатира подземните води за питейни нужди във водосбора на 

езерото. 

1.2.2. ПЕРСОНАЛ И ОТГОВОРНОСТИ 

Понастоящем липсва самостоятелно обособена административна единица, пряко 

отговорна както за цялостното управление на природния комплекс, така и за самия ЗПО 

“Дуранкулашко езеро”. Спазването на нормативната уредба, касаеща опазването на 

биоразнообразието и природните територии (ЗЗП, ЗОС, ЗЛС, ЗРС, ЗТСУ) в района на 

комплекса се съблюдава от няколко длъжностни лица от Община-Шабла, ГС-Балчик и ЛРД- 

Шабла, но в рамките на конкретните функции, с които те са натоварени от съответните 

ведомства. Вниманието, което тези служители могат да отделят обаче, е твърде малко предвид 

големия обем на останалите им ангажименти. 

МОСВ, респ. РИОСВ-Варна, на практика не е в състояние да осъществява надлежен 

контрол по спазване на природозащитното законодателство в района поради ред затруднения 




от експертен, финансов и технически характер. В това отношение възлагането на охраната и 

стопанисването на ПЗ “Дуранкулашко езеро” от МОСВ на Община-Шабла е подходяща стъпка 

към подобряване опазването на този ЗПО. 

В изпълнение на тези свои ангажименти Общинската администрация в Шабла е 

осигурила и оторизирала 3-ма платени служители (от 01.07.1997), съблюдаващи спазването на 

природозащитното законодателство на територията на цялата Община с по-голямо внимание 

към режимите в ЗПТ. 

ГС-Балчик има един горски надзирател, който се грижи за опазването на ДГФ и за 

провеждането на дърводобивните и лесокултурните дейности в него на територията на цялата 

северна част на Община-Шабла. По този начин неговото присъствие в района на езерото е 

твърде слабо. 

ЛРД-Шабла разполага с двама надзиратели за цялата територия на географския си 

обхват, т.е. границите на Община-Шабла. Техният контрол върху лова и риболова, предвид 

концентрацията на тези дейности именно около езерата, има по-съществен принос за опазване 

на биоразнообразието в района на влажната зона. 

1.2.3. СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, ОБСЛУЖВАЩИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОММПЛЕКСА 

В момента в чертите на природния комплекс няма сгради и съоръжения, които да 

обслужват дейности, свързани с охраната и стопанисването му. 

ФИЗИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА / АБИОТИЧНА СРЕДА 

1.3.КЛИМАТ 

1.3.1. НАЦИОНАЛЕН КЛИМАТ 

Климатът на България се определя преди всичко от географското й положение в 

южната част на умерените географски ширини. Територията на страната се включва в умерено 

континенталния климатичен пояс и заема преходно положение в този пояс към 

средиземноморския климат. Северна България има средна януарска температура с 2° по-ниска 

от средната януарска температура на местата със същата геоографска ширина в западните 

части на Европа. Това подчертава по-голямата континенталност на климата. Неговите черти се 

формират под влияние на редица основни фактори, измежду които на предно място стои 

положението на страната спрямо общата атмосферна циркулация. Преобладаващата в 

умерените ширини посока на движение на въздушните маси запад-изток, неголямата 

отдалеченост на България от Средиземно море, близостта й с Черно море и особено 

положението й спрямо Атлантическия океан, са причини тя да се залива предимно от въздушни 

маси от морски произход. 

Важен климатообразуващ фактор е разнообразният релеф на страната. Посоката на 

планините, разположението им по посока на преобладаващите въздушни маси, тяхната 

височина, разчлененост, степен на залесеност и други, са извънредно важни условия за 

формирането на климата на отделните райони в България. 

Черно море оказва влияние върху климата на тясна ивица от крайбрежието с ширина от 

25 до 30 км. Това влияние се изразява, общо взето, в смекчаване на континенталността на 

климата - по-топла, с по-малко снеговалежи зима, мека и продължителна есен, хладна пролет и 

не така горещо и сухо лято. 

Средната годишна температура на въздуха за страната е 10,5° С. Лятото е твърде 

горещо. Средната юлска температура за всички райони на страната е между 20 и 25°С. 

Годишната амплитуда на температурата в Северна България е по-голяма, а по Черноморието и 

в планинските райони тя е по-малка. 




Валежите са свързани предимно с нахлуването на северозападни, западни и 

югозападни въздушни маси. Затова и тяхното количество намалява от запад на изток. Те са 

умерени по количество и се изчисляват средно за България на 698 мм. През зимата валежите 

са предимно от сняг. Снежната покривка има различна устойчивост и дебелина за отделните 

райони. 

Ветровете, които духат в страната са с различна посока, честота и скорост. В откритите 

простори на Дунавската равнина, Горнотракийската низина, котловините и планините на 

Западна България и др. преобладават западни и северозападни ветрове. По черноморското 

крайбрежие и Добруджа твърде често духат североизточни ветрове, които се отличават с 

голяма сила, особено зиме и напролет. През зимата понякога те се предружават с обилни 

снеговалежи и ниски температури, като предизвикват продължителни виелици. 

Въз основа на многогодишни системни наблюдения на метеорологичната обстановка 

територията на България може да се подели на пет климатични области (Събев и Станев, 1963) 

: 

! умерено-континентална 

! преходно-континентална 

! преходно-средиземноморска 

! черноморска 

! планинска 

1.3.2. РЕГИОНАЛЕН КЛИМАТ 

Съгласно климатичната класификация на Л.Събев и Св.Станев (1963 г.) районът на 

Българското черноморско крaйбрежие се включва в Черноморската климатична област. 

Природен комплекс Дуранкулашко езеро попада в Добружанския микроклиматичен район на 

Северното черноморие. 

Климатът на Добружанския район е преходно-континентален като основно значение за 

циркулацията на въздушните маси и за отделните климатични елементи има влиянието на 

Черноморския басейн, което достига до 25-30 км западно от бреговата линия и включва почти 

изцяло водосборната област на Дуранкулашкото езеро. 

Средномногогодишната температура на въздуха е около +11.0°C (Иванов и др., 1964 г). 

Районът се характеризира с относително най-ниски зимни температури в Черноморската 

област (средноминимална януарска температура : -0.5 - +1.5°С). Най-горещите месеци са юли и 

август (средно-максимална юлска температура +21.0 - +23.0°С). 

Годишната сума на валежите в района е най-малката от регистрираните в България и 

се колебае между 480 и 530 мм (Иванов и др., 1964). Максималните валежни суми се 

отбелязват през месеците октомври и ноември, а минималните - през февруари и август. Около 

40% от валежите са във вид на сняг. Снежната покривка се образува през декември и се 

задържа до края на февруари. 

Добружанският район е равнинен и открит на север. Средномногогодишната скорост на 

вятъра е около 3.5 м/сек (Авт. колектив, 1982) и е два пъти по-висока от характерната за 

Южното черноморие. Характеризира се с най-малък брой дни “тихо време” (само 16% от дните 

в годината). Посоката на духащите силни ветрове е предимно от север и североизток. 

Характерът на ветровете и равнинният релеф обуславят нахлуване на студени континентални 

маси през зимата и сух и горещ въздух през лятото. 

1.3.3. МЕСТЕН КЛИМАТ 

Непосредствената близост на природен комплекс Дуранкулашко езеро до морето 

предопределя сравнително по-мекия характер на зимата и по-хладното лято тук на фона на 

общата климатична характеристика на Добруджанския микроклиматичен район. 

За температурния и ветровия режим съдим по данни отчетени в метеорологична 

станция - Шабла (МС-Шабла), като най-близко разположена до природния комплекс(15-18 км в 

южна посока). За измерване количествата на валежите от 1963 до 1978 г. е функционирала 

дъждомерна станция - Дуранкулак, а от 1952 до 1984 г. - дъждомерна станция-Крапец. След 

1984 г. за приблизително определяне на падналите валежи в района на Дуранкулашко езеро се 

ползват единствено данните от МС-Шабла. 




Средните януарски температури са 0.5-1.5°С и са обикновено с 1°С по-високи от 

средните за страната; Средните минимални температури са -14°С - -15°С, но общият брой на 

дните с отрицателни температури е по-малък от 35 бр. за годината. Средната априлска 

температура е 9-10°С, средната юлска - 21.5°С-22.5°С, а максималната - до 40-41°С (География 

на Бълга-рия,1989); средномногогодишната температура е 11-12°С. Дните с температура над 

5°С са средно 255 бр/год, а над 10°С - 200-205 бр/год. Многогодишния средномесечен ход на 

температурата на въздуха за периода 1931-70 г. е представен в таблица3. 

Таблица 3.Многогодишен средномесечен ход на температурата на въздуха (t°C) за периода 

1931-70г. 

/Метеорологична станция (МС) - Шабла/ 

Станция 

НВ, 

м 

Многогодишни средномесечни температури, t°C 

Средногод. 

температ., 

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII °С 

Шабла 37 0.6 2.0 4.4 9.8 15.7 20.1 22.5 22.1 18.0 13.2 8.9 3.8 11.8 

Данните за температурите, измерени в МС - Шабла след 1970 г., не са обобщени и 

обработени от НИМХ, в резултат на което не е възможно ползването им за очертаване на 

съвременните тенденции в изменението на регионалния климат. Приблизителни оценки сочат 

повишаване на средногодишната температура в района с 0.5°С през последните 10-15 години 

(Стефанов и кол., 1997). 

По отношение на валежите, районът на езерния комплекс се характеризира като 

засушлив. Средногодишната валежна сума за период от 32 год. - от 1952 г. до 1984 г. вкл., е 

450 мм (Данчев, Шопова, 1996). Максималните валежи се отбелязват през ноември (по-рядко 

през октомври или декември), а минималните - през август и отчасти през февруари-март. 

Многогодишния средномесечен ход на валежните суми за периода 1952-84 г. е представен в 

табл.4. 

Таблица 4. Многогодишни средномесечни суми на валежите за периода 1952-84 г. 

Период, 

год. 

1952- 

1984 

1963- 

1978 

Станция 

НВ, 

м 

Многогодишни средномесечни валежни суми, мм Годишни 

суми, 

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII мм 

Крапец 35 27 28 43 44 43 39 31 39 38 48 35 450 

Дуранкул 

ак 

31 36 25 31 46 44 33 32 38 32 42 46 436 

Влиянието на морето се изразява в поддържането на по-висока относителна влажност 

на въздуха и в по-малкия брой на дните със снежна покривка през зимата. 

Средногодишната скорост на вятъра за района на природния комплекс е 3.6 м/сек 

(Авторски колектив, 1982). Силните ветрове са предимно от север, северозапад и североизток. 

За района е характерен и морският бриз през пролетните и летните месеци. 

1.4. ГЕОЛОГО-ХИДРОГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ 

1.4.1. ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ 

Геоложкият строеж се характеризира с разпространение на кватернерни и миоценски 

отложения (фиг.1). 

Кватернерът е представен от съвременни (холоценски) отложения - пясъци и глини и 

старокватернерни отложения - льос. 

Пясъците са с ограничено площно разпространение, основно в пясъчната коса и 

плажовата ивица. Те са разно-, средно- и дребно-зърнести с голяма съдържание на натрошени 

мидени черупки. Зърната са предимно карбонатни и по-малко силикатни. Дебелината на 

пясъците в косата е от порядъка на 2 до 5 метра. 




Пясъци, богати на глинести частици, се намират и в дънните участъци на речните 

долини. Тяхната дебилина е малка, до 2-3 м. 

Анализът на пясъчните проби от косата при Дуранкулашко едеро показва, че пясъците 

са средно зърнести, с коефициент на филтрация 27-37 м/ден. 

Глините се срещат в дънните части на езерото и речните долини. Те имат особено 

място в съществуването на езерото, тъй като в тях се формира неговата чашка. Дебелината им 

в някогаштиге долини - сега езеро, достига до 15-18 м. Те са богати на органични-растителни и 

животински останки. Глини с такава характеристика се наслагват в обсега на езерото и в 

настояще време. Като прослойки в тях се срещат глинести пясъци, тини и торф. Липсват данни 

за техния химически състав. 

Льосът е старокватернерно еолитно образувание и се разпростира на широки площи 

във водосборната област на езерото. Той заема основно вододелните масиви и покрива като 

шапка по-старите скали. Дебелината му е разнообразна и варира от нула (в периферните части 

на вододелните масиви) до 20-25 м. Льосът отсъства на много места по склоновете на речните 

долини. 

Льосът като прахово-глинеста скала притежава голяма пористост- до 45-52%. Активната 

му пористост обаче, поради дребнозърнестия му строеж, е малка - до 5-6%, а от тук и 

филтрационните му свойства са малки - 0.5 до 1.5-2.5 м/ден. Коефициента на филтрация е помалък 

в местата, където льосът има по-малка дебелина и запазено първично състояние. 

Проучванията установяват наличие на подльосови глини предимно от “терра роса”, 

които са водоупорни и спомагат за формиране на водонаситена зона в льосовите отложения 

(района на с.Крапец). 

Съвременно образувание е и почвения слой. Той се формира предимно на льосова 

основа и е с дебелина до 1-1.5 м. Малка е дебелината му до 0.2-0.3 м в местата, където за 

основа му служат други скали. Почвеният слой има голямо значение за инфилтрацията на 

валежните води и за формирането химическия състав на подземните води. (вж. 1.5.) 

Миоценските отложения са представени от сарматски варовици, които са с най-голямо 

значение за акумулирането на подземните води във водосборната област на Дуранкулашко 

езеро. Варовиците имат широко площно разпространение. Те представляват дебела серия от 

тънки органично-черупчести пластове, като част от тях са с добре литифицирано карбонатно 

вещество, а други са по-слабо литифицирани и са с по-ограничено разпространение. На 

отделни места в междупластията от варовици има глинести прослойки с малка дебелина- 15-20 

см. 

Дебелината на сарматския карбонатен комплекс е от 60-70 до 170- 180 м. Тя е по-малка 

в западната част от водосборната област на езерото и нараства на изток, за да достигне до 

максималната си стойност. 

Варовиците са силно порести и заедно със запазената първична порестост към общата 

се прибавя и делът на шуплите, пукнатините и каверните. Общата порестост достига 15-18 %, а 

активната е 8-12%. 

Коефициентът на филтрацията от редица полеви проучвания варира в широки гроници- 

5-10 до над 200 м/ден. 

Напукването и окарстяването са създали голяма разнородност в масата на варовиковия 

комплекс. Всички видове празнини, пори, шупли, пукнатини и каверни са в хидравлическа 

връзка, което благоприятства формирането на издържан водоносен хоризонт. Последният има 

повсеместно разпространение в територията на водосборната област на езерото. 

1.4.2. ХИДРОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 

В хидрографско отношение територията на комплекса се отнася към североизточната 

безотточна част на Добруджанския район (район на крайморските реки, отичащи се директно 

към басейна на Черно море). Най-характерните хидрографски елементи са повърхностната 

речно-овражна система (вътрешна зона), Дуранкулашкото езеро и Черно море (външна - 

брегова зона на акваторията). 

• Вътрешна зона 

Вътрешната зона обхваща по същество водосборната област на езерото. 

Хидрографската мрежа е представена от няколко реки, по-големи от които са: река 

Ваклинска, реките от с.Било - с.Смин и от с.Граничар - Дуранкулак. 

В коритата на реките се формира само кратковременен повърхностен отток -обикновено 

при обилни валежи или интензивно снеготопене и по същество те представляват суходолия; 

понятието река тук се употребява условно. 




Основна причина за практическото отсъствие на повърхностен отток е равнинния 

релеф, наличието на силно окарстен литоложки субстрат, особено в обсега на речните долини, 

слабите валежи и липсата на извори, които да формират и поддържат непрекъсващ във 

времето отток. Валежната вода бързо понира/попива/ в дълбочина и подхранва подземните 

води, чиято дълбочина е по-голяма от дъната на речните русла. Това характеризира долините 

на реките като “висящи”. Тези особености на разглежданата територия ограничават до минимум 

участието на валежите във формирането на повърхностния отток и значението на 

хидрологичната компонента, т.е. на повърхностните води, за подхранването на езерата. Рязко 

нараства влиянието на устойчивата съставка (подземното подхранване на езерата), която 

достига до 90%, но е със значителни вътрешни вариации: зимният сезонен отток количествено 

преобладава над летния. Това обуславя изключителното значение на подземните води не само 

за разглеждания район, но и за цялата територия на Югоизточна Добруджа, която се 

характеризира като “безводна” по повърхностен отток, но е изключително “водна” по подземен 

отток. 

Повърхностния отток от водосборната област (476 км 2 ) на езеро Дуранкулак се 

изчислява на 0,015 м 3 /с. Средномногогодишният обем на този отток е около 0,473.10 6 м 3 . 

Посоченият обем на оттока представлява големината на средномногогодишното 

подхранване на езеро Дуранкулак с повърхностни води. 

• Дуранкулашко езеро 

Дуранкулашкото езеро е най-важния хидрографски елемент и основен, определящ 

ландшафтен компонент в природния комплекс. То представлява плитък, закрит лиман, заемащ 

прибрежните ниски части на дълбоките суходолия (реките Ваклинска, с.Било - с.Смин и 

с.Граничар - Дуранкулак). Формирало се е в началото на холоцена(преди около 10 000 години), 

когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните 

долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати по-късно от морето чрез пясъчна 

коса и превърнати в езеро. 

Тaблица 5. Основни хидрографски параметри на Дуранкулашко езеро 

Открити 

водни 

площи, 

дka 

Надморска 

височина на 

водното 

ниво, 

от… до…, м 

Дълбочина, 

м 

Обем 

на 

водата, 

м 3 .10 3 

Преобладаващо 

подхранване 

Водосборна 

област 

Соленост 

макс. Средна подземна 

2 529.5 +0.09-+0.60 4.0 1.4 2 500 с подземни води 542 km 2 сладководно 

В приустиевите части на реките (суходолията) са образувани лъчеобразни врязвания на 

езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна 

опашка (карта Nо 1). В по-голямата си част те са обрасли с водолюбива растителност. 

Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско 

(Орлово) блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с 

водолюбива растителност плитчина (до 1-2 м дълбочина). Допълнително, в средата на 70-те 

год., Карталийско блато е отделено от останалата акватория с изкуствено създадена дига. Така 

на практика се обособяват два басейна, което нарушава естествения воден режим на 

Карталийско блато и впоследствие предизвиква промени в хидрохимичните му параметри с 

негативен характер (вж 1.4.5.). През 1995 г. дигата е прекъсната по средата и е получена водна 

връзка широка 10-12 м, но това не води до съществени положителни резултати. 

Друго характерно разширение на езерото, чието образуване също не е свързано с 

“удавянето” на суходолия, е т.н. Югоизточно блато (карта Nо1). Отделено е от езерото с тясна 

пясъчна коса, част от която се залива при водни стоежи над 30 см. Почти изцяло е обрасло с 

водолюбива растителност. 

В югозападната част на езерото се намират два острова- “Голямата ада” с надморска 

височина 12.4 м и “Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Тези острови са позитивни 

палеорелефни форми , запазени до наши дни и останали над водата 

• Брегова зона на акваторията на Черно море 

Черно море е основната хидрографска единица. Единствено към морето се насочват и 

оттичат по естествен път, както повърхностните, така и подземните води на една значителна 

по обхват водосборна област. 




Многобройните изследвания на динамиката на крайбрежните води показват широк 

спектър на колебания на морското ниво. Тези колебания се обуславят от различните по посока, 

сила и честота ветрове, както и от сеизмични или анемобарични явления, като повтаряемостта 

им е значително по-голяма през есенно-зимния сезон.. Денонощните амплитуди на морските 

колебания варират от 4-5 см до 80-130 см, а средногодишната амплитуда е от 0.17 м до 0.40 м. 

Влиянието на Черно море вурху езерния комплекс е пряко - чрез морските “пръски” и 

“прехвърляне” при вълнение или косвено - чрез просмукване (интрузия). 

Солеността на Черно море е променлива по стойност. В съвременната (кватернерна) 

история на морето са маркирани две опреснявания и две осолявания. Сега средната му 

соленост на повърхността е от 17-18%о до 21-22.5%о в дълбочина и е по-ниска от солеността 

на световния океан. По данни от режимни наблюдения при Шабла стойностите на солеността 

варират от 13.8-13.9%о до 18.5-18.6%о (1994-1996г.), като най-ниските стойности са през м.м. 

III-IV (това са очевидно “максимумите” на изливанията на подземни води), а максимумите - през 

VI-VII. 

Средната годишна температура на морето до 60-70 м дълбочина е 15-20 0 С, 

минималната температура на повърхността е 3-4 0 С, а максималната - 27-30 0 С (през м. VIII). На 

по-голяма дълбочина температурата е почти постоянна - 9 0 С (Георгиев М., 1979г.). 

Оформянето на бреговата зона и на езерото са тясно свързани с еволюцията на 

Черноморския басейн, като значителна по обхват негативна форма и продължителното 

циклично взаимодействие между динамиката на крайбрежните води и литоложкия субстрат 

(варовици, пясъци, глини) на сушата и прилежащата акватория. 

Счита се, че през плиоцена и плейстоцена черноморската грабеновидна депресия е 

потъвала и морето е трансгредирало към оградната суша. В края на плейстоцена 

Черноморския басейн регресира и водното ниво се понижава до 80 - 100 м спрямо 

съвременното. Водите му се опресняват, ерозийната дейност на речноовражната система 

се интензифицира и речните корита се разширяват и удълбочават значително, а някои 

реки се вдават в съвременната акватория. Рязко нарастват карстовите процеси в 

крайбрежните карбонатни скали и в речните долини. През холоцена (преди около 10 000 

години) настъпва нова трансгресия с характер на дълбока ингресия, т.е. повишаване на 

морското ниво и настъпване към сушата. Част от долните течения на реките са залети 

или превърнати в плитки заливи. Впоследствие от акумулационни процеси се формира 

пясъчна коса с различна ширина и дебелина, която “откъсва” удавените долини от морето. 

Към крайбрежните езера се насочват предимно карстови, пресни подземни води, като в 

зависимост от отлагането на тини, глини или пясъци, част от водите се “подпъхват” под 

езерата и се изливат субмаринно. 

1.4.3. ХИДРОГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ. ЕСТЕСТВЕН ВОДЕН БАЛАНС НА ДУРАНКУЛАШКО 

ЕЗЕРО 

Дуранкулашко езеро се подхранва основно (около 80 %) от подземните води на 

сарматския водоносен хоризонт. 

Подземните води по тип са пуктатинно-карстови и имат ненапорен характер. 

Разпространението им съвпада с разпространението на водоносните варовици. Дебелината на 

наситените с вода варовици- водонаситения хоризонт е различна. В западната част на 

водосборната област на езерото тя е от порядъка на 35-50 м и постепенно нараства в източна 

посока. В близост до Черно море и района на езерото дебелината на водоносния хоризонт 

достига до 120-150 м. Нарастването на дебелината на водоностния хоризонт на изток е 

свързано и с нарастване дебелината на варовиковия комплекс в тази посока и с постепенното 

снижаване на горнището му до морското ниво. Посоченото е причина за насищане с вода почти 

на цялата дебелина на варовиците. 

Нивото на подземните води по цялата площ на разпространението им се установява в 

самите варовици и е на дълбочина 50-60 до 10-12 и на по-малко метра в района на езерото и 

Черноморското крайбрежие. Хипсометрично нивото постепенно спада - от около 180 м в 

западната част на водосборната област до почти 0.0 метра при езерото и морето. Във 

водоностния хоризонт се е формирал подземен поток с посока на движение на подземните 

води от запад на изток. Напорният градиент на потока е от 0.003 - 0.002 до под 0.001, като 

намалява в източна посока, където филтрационните свойства на варовиците са по-добри. 




Подхранването на подземните води се осъществява основно от инфилтрация на 

валежни и частично от временно формирали се повърхностни води. Дебелината на скалите от 

зоната на аерация и литоложкия им състав имат значение за по-бързо или по-забавено 

достигане на инфилтриралите се води до подземните. Дебелата зона на аерация играе 

регулираща роля и подземните води получават относително равномерно подхранване във 

времето. Благоприятна роля за последното играят добрата водопоглъщаща и водоотдаваща 

способност на скалите от зоната на аерация - почвен слой, льос и варовици. Заедно с горното 

положителна роля в подхранването има и равнинния релеф, който създава условия за попродължително 

задържане на валежните води на повърхността и по-продължително време за 

инфилтрацията им. 

Получените данни приведени за цялата територия на подземната водосборна 

област на езеро Дуранкулак (542 км 2 ) показват, че средномногогодишното подхранване на 

подземните води от сарматския водоносен хоризонт е 31,79 млн. м 3 или 1008 л/с. 

Количеството подземна вода, която се дренира в езерото от сарматския 

водоносен хоризонт при естествени условия (без вододобив) е значително - 9.24 

млн.м 3 /год. (293 л/с). Това представлява основната приходна част от водния баланс на 

езерото. 

Важна роля при формирането на приходната част от водния баланс на езерото имат и 

падащите валежи върху свободната водна повърхност и върху площите, обрасли с водолюбива 

растителност. 

От друга страна най-съществената част от разходните пера на естествения воден 

баланс на езерото е количеството на оттичащата се вода през пясъчната коса и 

варовиците под нея към морето. 

Другите разходни елементи от водния баланс на езерото са изпарението от свободната 

водна повърхност и транспирацията от висшата водолюбива растителност. 

Таблица .Естествен воден баланс на Дуранкулашко езеро (млн.м 3 /год.), към 04.10.1996 г. 

ПРИХОД, млн.м 3 /год Общо, РАЗХОД, млн.м 3 /год Общо, 

от валежи от 

от 

от транспирация отток към 

повърхностни подземни млн.м 3 / изпарение 

Черно море млн.м 3 / 

води 

води год 

год 

2.001 0.473 9.240 11.714 2.270 2.322 7.142 11.734 

Водният баланс на езерото определя до голяма степен химическия състав, температурния и 

солевия режим на езерните води. 

1.4.4. ХИДРОХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ ОТ САРМАТСКИЯ 

ВОДОНОСЕН ХОРИЗОНТ, В ГРАНИЦИТЕ НА ВОДОСБОРНАТА ОБЛАСТ НА 

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО 

Съставът на подземните води от сарматския водоносен хоризонт е с най-голямо 

значение за формиране състава на водите на Дуранкулашко езеро. 

Съставът на подземните води се обуславя от действието на различни фактори и 

процеси: физикогеографски, геоложки, физикохимични, физически, биологични, антропогенни. 

От направените изследвания на водите на сарматския водоносен хоризонт през 50-те 

години е установено, че по химизъм те са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви с ниско 

съдържание на хлор в крайбрежната черноморска зона. 

През 60-те и 70-те години е установено, че подземните води са отново 

хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, но в много от направените анализи се констатира 

повишено съдържание на нитрати, което е резултат от нарастването на антропогенното 

влияние (спец. интензификацията на селското стопанство). Налице е и по-високо хлорно 

съдържание на подземните води в близост до влажната зона. Установените по-високи 

концентрации на хлор са показател за развитие на процеса интрузия - навлизане на солени 

морски води към сушата, в сарматския водоносен хоризонт. 

Направените хидрохимични изследвания на подземните води от водосбора на 

Дуранкулашко езеро през периода 1993-94 г от "Геоводинженеринг" и през 1996 г. (Данчев, 




Шопова,1997) показват, че те са пресни по обща минерализация. На места минерализацията 

надвишава 1 г/л, което се дължи на замърсяването с нитрати. Водите са умерено твърди и 

твърди. В типа им се наблюдава изменение от запад на изток: от нитратно-хидрокарбонатнохлорно-калциево-магнезиеви 

към хидрокарбонатно-хлорно-натриево-магнезиеви води. Това се 

дължи на дифузионния пренос (интрузия) на хлорни и натриеви йони от морските води в 

подземните. Този процес е ярко изразен в ивицата с ширина 2,5-3,0 км край морския бряг. В 

тази връзка анализът на пригодността на подземните води за напояване по Adj.SAR(Adjacent 

Sodium Adsorption Ratio) показва, че подземните води на запад от линията на селата Божаново- 

Смин-Стаевци са пригодни за напояване и не се очаква засоляване на напояваните почви. На 

изток от тази линия, около селата Ваклино, Дуранкулак, Граничар, където са разположени и 

напоителните помпени станции, е възможно засоляване на почвите при използване на водите 

за напояване. 

Причина за ускореното развитие на процеса интрузия е интензивния добив на 

подземни води в целия водосбор на езерото. 

По отношение на йонния състав на водите от сарматския водоносен хоризонт 

хидрокарбонатите са преобладаващи над другите йони, както в тегловно, така и в 

еквивалентно отношение, което е резултат най-вече от разтваряне на карбонатните скали 

/варовиците/. Хидрокарбонатите на практика представляват около 50% от целия йонен състав 

на изследваните подземни води. 

Прави впечатление повишеното съдържание на азотсъдържащи компоненти (амоний, 

нитрати, нитрити) - регистрирано във всички (36) опробвани пунктове от водосборната област 

на езерото. Най-тревожно е състоянието на подземните води при с.Нейково, където 

концентрацията на нитрати достига до 345.34 mg/l, а на амоний и нитрити - варира съответно от 

2.76 до 4,10 mg/l и от 2,10 до 3.5 мг/л, при с.Септемврийци - 41,3 mg/l нитрати, при с.Крапец-5,4 

mg/l амоний. Тези концентрации по БДС-”Вода за пиене” не се допускат. 

Сравнително висока е и съвремменната фонова стойност на фосфатите в подземните 

води от водосбора на езерото - 0.15 мг/л. В 5 от опробваните 17 пункта за фосфати 

съдържанието им е завишено, като в 4 от тях то е дори по-високо от нормата на “Вода за пиене” 

/БДС - 2823-75/, която е 0.5мг/л: Тези пунктове са помпена станция (ПС) Крапец - 3.56мг/л 

фосфати, кладенец на 500м южно от езерото - 0.82мг/л, с.Дуранкулак - 0.589мг/л, с. Божаново - 

от 1.81мг/л до 6.85мг/л. В пункта в с.Нейково съдържанието на фосфати е завишено до 0.27мг/л 

Повишеното съдържание на биогени (амоний, нитрати, нитрити, фосфати) в 

подземните води на сарматския водоносен хоризонт е свързано с човешките дейности: 

неспазване на необходимите изисквания при депониране на битови, селскостопански и 

др.отпадъци, липсата на канализационни мрежи в селищата, прекомерното торене в 

земеделските земи (особено фосфатното торене през 70-80-те год.). 

Биогенното замърсяване на подземните води по линията с.Септемврийци-Нейково- 

Божаново-Ваклино (т.н. Ваклинска река) вероятно се дължи на просмукването в дълбочина на 

отпадни води от свинекомплекс”Септемврийци”, чиято лагуна е изградена върху варовици с 

добри филтрационни свойства. 

По отношение съдържанието на тежки метали в подземните води от сарматския 

водоносен хоризонт, в границите на водосборната област на езеро Дуранкулак, не са 

установени сериозни отклонения от нормалните концентрации. Изключение правят кладенците 

при с.Нейково и с.Божаново, където съдържанието на манган е над нормата”вода за пиене” 

/БДС 2823-83/. За диагностициране на точния източник е необходимо да се направят 

допълнителни изследвания на факторите. Концентрацията на олово в пункта в с.Дуранкулак е 

близо до нормата на “вода за пиене”. Източниците на олово във водите са предимно с 

антропогенен характер. 

Прецизна оценка на качеството на подземните води може да се направи само на 

базата на няколкогодишни сезонни наблюдения. Така ще могат да се изведат евентуални 

тенденции в динамиката на състава на водите, тяхната взаимовръзка, влиянието на 

климатичните фактори, биологичните процеси, антропогенната дейност и др. 

Мониторинговите наблюдения ще дадат данни за контрол на влиянието на евентуални 

замърсители върху езерните води, ще позволят да се проследява развитието на процеса 

интрузия на солени морски води в сарматския водоносен хоризонт. 

1.4.5. ХИДРОХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕЗЕРНИТЕ ВОДИ 

Първа кратка информация за общата минерализация на Дуранкулашко езеро 

получаваме от Вълканов (1957) и от Рождественски (1962). По-късно детайлна хидрохимична 




характеристика е направена от Рождественски през 1964 (в Иванов и др., 1964) и през 1967. 

Авторът определя езерото като олигохалинно (бракично) и еутрофно поради сравнително 

ниската хлоридна соленост (средно SCl= 1.90%О ) и големите количества биогенни елементи и 

органична материя. Данни за химичния състав на езерната вода са публикувани от Рязкова 

(1975) и от Найденов и др. (1995). 

През 1995 и 1996 е проведено детайлно изследване на хидрохимичните характеристики 

на Дуранкулашко езеро, вкл. Карталийско блато (Хайнаджиева, 1997). 

Дуранкулашко езеро и Карталийско блато са плитки полимиктични (с многобройни 

пълни разбърквания през годината) басейни с колебания на температурата на водата в широки 

сезонни граници. Блатото е подложено на резки вариации в резултат на прегряване и 

преохлаждане. 

По отношение на минералния състав водата на Дуранкулашко езеро е прясна (средна 

хлоридна соленост SCl= 0.32%О ), хидрокарбонатно-хлоридна с висока степен на 

минерализация. От 60-те години до сега, хлоридната соленост на Дуранкулашко езеро е 

намаляла 6 пъти, поради прекъсване на директната връзка с морето след 1971 г. 

Водата на Карталийско блато е бракична (миксоолигохалинна - средно SCl= 0.93%О ), 

хидрокарбонатнатно-хлоридна, с много висока степен на минерализация. Това е резултат от 

слабия водообмен във водоема. 

По отношение концентрациите на калциевите и магнезиевите йони, водата на 

Дуранкулашко езеро е "твърда", а на Карталийско блато - "особено твърда" (според 

класификацията на Алекин - 1970). 

Водният стълб в Дуранкулашко езеро е наситен с кислород до дъното (средно 86%). 

Регистрирано е състояние на пресищане в повърхностния слой по време на 

водорасловите цъфтежи. Кислородното насищане е по-ниско в плиткото затворено 

Карталийско блато (средно 73%). В придънния слой на блатото вероятно се достига 

кислороден дефицит в резултат на интензивни биодеградационни процеси в седимента. 

В двата водоема е установено тежко натоварване с амоний (повече от 15 пъти в 

сравнение с 60-те години). Концентрациите са целогодишно високи и не ограничават 

развитието на фитопланктона. Състоянието е типично за хипертрофни (свръхпродуктивни) 

басейни. Количествата на нитритите и нитратите са нормални за незамърсени пресни води. 

Концентрациите на фосфатите (средно 0,18 мгР/л за Дуранкулашко езеро и 0,12 мгР/л за 

Карталийско блато) показват почти двойно увеличение в сравнение с предишни изследвания 

(през 60-те год.). Те характеризират двата водоема като еутрофни. За разлика от амония, 

фосфатите във водата се изчерпват от водораслите и бактериите и също 

благоприятстват развитието на фитопланктона. 

Увеличените количества биогенни елементи (амоний, фосфати) в двата водоема 

се дължат на продължително замърсяване на грунтовите и на повърхностните води от 

изкуственото торене, от битовите източници и фермите в района (Данчев, Шопова 1997.). 

Количеството на разтворената и суспендирана органична материя в Дуранкулашко 

езеро (без Карталийско блато) е нормално за еутрофен водоем. Тя има автохтонен произход - 

продукцията на фитопланктона и тръстиката и натрупания детрит. В Карталийско блато обаче, 

концентрацията на органичната материя е значително по-висока. Това е свързано с големите 

количества натрупан детрит във водоема и с вливането на замърсени води от торището край 

югозападния бряг. 

Дънният седимент в двата басейна е формиран от големите количества първична 

продукция - отмрял фитопланктон и макрофити, които се акумулират неусвоени на дъното като 

дебел слой черна тиня. Мирисът на сероводород (H2S) е слаб в езерото и много по-осезаем в 

блатото. Той свидетелства за процеси на гниене в седимента. 

Общо, Дуранкулашко езеро и Карталийско блато са еутрофни до хипертрофни 

водоеми според количеството на биогенните елементи и органичната материя във 

водата. Причините за напредналия еутрофикационен процес са следните : 

1. Намаляване на водообмена в двата басейна поради прекъсване на временната 

директна връзка с морето, водочерпенето в района и отделянето на Карталийско блато 

от езерото с дига. 

2. Продължителното замърсяване на грунтовите и на повърхностните пресни 

води, вливащи се във водоемите, с биогенни елементи и с органична материя. 




1.5. ПОЧВИ И ПОЧВЕНИ УСЛОВИЯ (КАРТА NО 4) 

Територията на природния комплекс попада в зоната на черноземите, които са 

основния зонален тип почва в Северна България. Застъпените са три от подтиповете на 

черноземите (съгласно класификацията на Койнов и др., 1964 г). Това са карбонатните, 

типичните и излужените черноземи. Всички те са образувани върху карбонатни скали - льос, 

глини, варовици, под въздействието на степна и лесостепна растителност, която осигурява 

постъпването в почвата на голяма маса органични остатъци (Хаджиянакиев, 1989). 

Основно разпространение имат карбонатните черноземи с няколко (5) разновидности 

(Синадинов, Илиев, 1977): 

! средно мощни, тежко песъчливо-глинести - заемат почти цялата територия 

на черноземният комплекс в района 

! слабо еродирани, средно песъчливо-глинести 

! слабо еродирани, тежко песъчливо-глинести; 

! плитки, средно и силно еродирани, каменисти, глинесто-песъчливи; 

! плитки, средно и силно еродирани, каменисти, средно песъчливо-глинести; 

! карасолуци, мощни леко глинести; 

Слабо участие в югозападната част на природния комплекс имат типичните чрноземи - 

в момента изкуствено залесени с горскодървесна и храстова растителност. 

В микропонижения, западно от Карталийско блато и южно от езерото, върху 

незначителни по площ територии са представени слабо и средно излужени черноземни почви. 

Характерното при тях е, че карбонатите са измити от същинските почвени хоризонти. 

Типът на почвите в района е най-съществения индикатор за характера на естествената 

растителна покривка преди да бъде променена или унищожена от активната дейност на човека, 

насочена към създаване на агрикултурни ценози и производни горски масиви. В случая 

определено може да се твърди, че естесвената растителност в района на природния 

комплекс (извън влажната зона и пясъчните дюни) е имала степен и лесостепен характер. 

Ограничено разпокъсано разпространение около езерото имат делувиално-ливадните 

почви. Заемат леглата на по-дълбите суходолия и заравненостите на терена около водоема. 

Образувани са под въздействието на горска и тревисто-ливадна растителност от мезифитен 

тип в условията на акумулация на почвен материал, пренасян от временно течащите 

повърхностни води. 

Почвите в местата, които се заливат при високи води на езерото и където подпочвените 

води се задържат по-продължително време близко до повърхността са от ливадно-блатен тип. 




БИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА / БИОТИЧНА СРЕДА 

1.6. СЪОБЩЕСТВА, БИОТОПИ, ЕКОСИСТЕМИ 

Обликът на природния комплекс като цяло се определя от влажната зона Дуранкулашко 

езеро, съчетана с пясъчни дюни, тревни съобщества, горскодървесни и храстови насаждения, 

обработваеми земи и морска акватория. 

На територията на мястото са установени следните уникални и представителни 

екосистеми, според критериите на Националната стратегия за опазване на биологичното 

разнообразие в България (1993): 

• Дуранкулашкото езеро като естествена влажна зона, вкл. като място за почивка на 

прелетни птици по първостепенния миграционен път Via pontica 

• ксерофитни тревни съобщества, останки от аборигенни степи 

• крайбрежни пясъчни дюни по брега на Черно море 

Биотопите в чертите на природния комплекс са обособени и класифицирани (Иванов, 

1997) съгласно Европейската програма “КОРИНЕ” (CORINE - Coordination of Information on 

Environment), чиято цел е локализация и описване на биотопите от европейско природозащитно 

значение за създаване на общоевропейска база данни, поддържана в Европейската агенция за 

околна среда (ЕЕА) в Копенхаген (табл.6) 

1.7. РАСТИТЕЛНОСТ (КАРТА N: 5) 

Съвременната растителна покривка в района на природния комплекс се е формирала 

под влияние на специфичните екологични условия (климатични, почвени, хидрогеоложки) и под 

антропогенното въздействие. 

Автохтонен характер, т.е. на коренна растителност, имат блатната /водна и 

водолюбива/ растителност в чертите на езерото, псамофитната (пясъчна) растителност по 

цялото протежение на пясъчните дюни, мезофитните тревни съобщества край западните 

брегове на езерото и тревните съобщества с изразен степен характер южно от югозападната 

част на езерото. Останалата сухоземна територия на природния комплекс е покрита от 

производна (вторична) растителност, формирана в резултат на определена човешка намеса. В 

случая останалите ксерофитни тревни и храстови съобщества, както и рудералната 

растителност, имат също естествен характер, но са формирани в процеса на продължителното 

взаимодействие на човешкото общество и природата, докато обработваемите земи и 

изкуствените горски насаждения са създадени съвсем целенасочено за сравнително кратък 

период от време, променяйки тотално вида на средата. 

• Коренна растителност 

Хидрофитна (водна) растителност 

Съобществата на водните растения заемат крайбрежните части на езерото с тинесто 

дъно, както и откритите водни площи сред тръстиковите масиви (при дълбочина до 1-1.5 м). Пошироко 

разпространение имат чистите и смесени асоциации на Potamogeton natans и 

Potamogeton pectinatus. Локализирани в Карталийско блато и сред водолюбивата растителност, 

южно от дигата са асоциациите на Potamogeton crispus, Ceratophyllum demersum, Myriophyllum 

spicatum, Utricularia vulgaris. В изграждането на тези съобщества като съпътстващи видове с 

по-значително участие са Lemna minor, Lemna trisulca, Ranunculus aquatilis. 

С природозащитна стойност са асоциациите на Utr.vullgaris от двете страни на 

дигата, отделяща Карталийско блато от езерото. Това е едно от най-големите находища на 

този вид в България. 

Хигрофитна (водолюбива) растителност 

Най-голяма площ - около 80% от площта на водолюбивата растителност, заемат 

съобществата на тръстиката (Phragmites australis), представени основно от чисти 

(монодоминантни) асоциации от този вид и смесени асоциации със съдоминиране на 

теснолистния папур (Т.аngustifolia): 

(1) Асоциация Phragmites australis 

В по-отдалечените от откритите водни площи участъци на това съобщество, където 

тръстиката е сравнително по-ниска (около 1.2-2.2м) се срещат редица съпътстващи видове, 

които оформят рехав втори етаж. Това са видовете: Epilobium hirsutum., Galium palustre, Lythrum 

salicaria, Calystegia sepium, Myosotis palustris, Urtica dioica, Solanum dulcamara, Mentha pulegium, 




Mentha aquatica, Lycopus europaeus и др., както и S.alba, която навлиза единично или на малки 

компактни групи сред тръстиковия масив в крайната тясна част на Ваклинския ръкав. 

Таблица 6. Класификация на биотопите съгласно европейската програма CORINE 

No Код по 

Наименование на 

Растителни асоциации 

Corine Biotopes 

Corine Biotopes 

1 11.121 Крайбрежни води - 

2 15.A2112 Western Pontic [Artemisia]-[Festuca] 

steppes 

(17) Arthemisia maritima + Vulpia myuros + 

Bromus arvensis 

3 15.A21273 Western Pontic [Agropyron elongatus] 

saline beds 

(18) Pastinaca sativa + Agropyrum elongatum 

(19) Agropyrum elongatum + Galega officinalis 

4 15.A21275 Western Pontic [Cynodon] saline beds (26) Cynodon dactylon + Tragus racemosus 

5 15.A21271 Western Pontic tall rush saline beds (8) Juncus maritimus 

6 16.1232 Pontic sand beach annual communities (21) Eryngium maritimum + Salsola soda 

7 16.123312 North-western Pontic sand beach 

[Crambe] communities 

8 16.2124 Pontic white dunes (22) Euphorbia sequeriana + Bromus sterilis 

(23) Leymus arenaria 

(24) Ammophyla arenaria 

(27) Festuca vaginata + Euphorbia sequeriana 

(28) Plantago arenaria + Vulpia myuros 

9 16.22B123 North-western Pontic 

(25) Holoschoenus vulgaris + Juncus gerardii 

[Calamagrostis]-[Scirpus] fixed dunes 

10 22.13 Eutrophic waterbodies - 

11 22.414 Bladderwort colonies (Formations of bladderworts Utricularia vulgaris) 

12 22.4314 Broad-leaved pondweed carpets (Formations of Potamogeton natans) 

13 31.8B731 Western Pontic jasmine christ's thorn (20) Paliurus spina-cristi + Crataegus monogyna 

scrub 

14 34.6344 Helleno-Balkanic andropogonid grass 

steppes 

(11) Bromus sterilis + Agropyron intermedium + 

Xeranthemum annuum + Scandix pecten-veneris 

(12) Agropyrum brandze 

(13) Agropyrum intermedium + Agropyrum 

brandze +Dactylis glomerata 

(14) Festuca pseudovina + Agropyrum brandze 

(15) Koeleria splendens +Chrysopogon gryllus + 

Hordeum bulbosum 

15 53.1111 Freshwater [Phragmites] beds (1) Phragmites australis 

16 53.1121 Dry freshwater [Phragmites] beds (2) Phragmites australis + Bolboschoenus 

maritimus 

(3) Phragmites australis + Juncus gerardii 

(4) Phragmites australis + Juncus gerardii + 

Bolboschoenus maritimus 

17 53.12 Common clubrush beds (9) Schoеnoplectus lacustris 

18 53.131 Great reedmace beds (6) Typha latifolia 

19 53.132 Lesser reedmace beds (5) Typha angustifolia + Phragmites australis 

20 53.17 Halophile clubrush beds (10 Schoеnoplectus triqueter 

(7) Bolboschoenus maritimus 

21 82.11 Field crops - 

22 83.3112 Native pine plantations - 

23 83.321 Poplar plantations - 

24 83.324 Locust tree plantations - 

25 83.325 Other broad-leaved tree plantations - 

26 86.4 Old industrial sites - 

27 86.6 Archeological site - 

28 87.2 Ruderal communities (16) Cartamus lanatus + Cirsium canescens + 

Eringium campestre + Bromus sterilis 

(29) Conium maculatum; 

(30) Cirsium ligulare + Carduus canescens + 

Centaurea solsticialis; 

(31) Artemisia absinthium + Achillea millefolium; + 

Carduus candicans; 

(32) Artemisia absinthium + Cirsium ligulare 

(33) Sambucus ebulus 




(5) Асоциация Typha angustifolia + Phragmites australis 

Разпространена е основно във Ваклинския ръкав и южно от дигата, отделяща 

Карталийско блато. Качественият състав на съобществата е представен от неголям брой 

видове. Освен доминантите, с по значително участие на места е Schoenoplectus lacustris. 

Останалите смесените съобщества на тръстиката са разпространени на ограничени 

площи предимно в северната част на Карталийско блато: 

(2) Асоциация Phragmites australis + Bolboschoenus maritimus 

(3) Асоциация Phragmites australis + Juncus gerardii 

(4) Асоциация Phragmites australis + Juncus gerardii+ Bolboschoenus maritimus 

(6) Асоциация Typha latifolia 

Месторастенията са в плитка вода до 0,4 м дълбочина. Заема незначителни площи в 

близост до Големия остров, както и в Дуранкулашкия ръкав на езерото, където освен основното 

съобщество се срещат и разпръснати отделни петна сред тръстиката. По-добре обособен е 

първият етаж, в чието изграждане наред с доминанта Typha latifolia участвуват и Typha 

augustifolia, Phragmites australis, Schoenoplectus lacustis. 

(7) Асоциация Bolboschoenus maritimus 

Това е третата най-широко разпространена водолюбива асоциация след (1) и (5). 

Обособени са три находища - Югоизточно блато, Дуранкулашки ръкав и край западните 

брегове на Карталийско блато. На някои от месторастенията с по-разреден тревостой 

монодоминантните съобщества преминават в смесени. В изграждането им освен доминантите 

участват и видове като Juncus gerardii, Heleocharis palustris, Schoenoplectus lacustris и др. 

(8) Асоциация Juncus maritimus 

Установена е на площ от няколко дка в района на югоизточното блато. Почвата през 

лятото почти изсъхва и е леко засолена. Съпътстващи са Bolboschoenus maritimus, Phragmites 

australis, Schoenoplectus lacustris, както и някои халофити - Suaeda maritima, Atriplex tatarica. 

(9) Асоциация Schoenoplectus lacustris 

Фрагменти от ценози на вида се срещат на много места в периферните части на 

езерото, но по компактно и характерно е съобществото южно от Карталийско блато. В отделни 

участъци като съдоминанти участват и Bolboschoenus maritimus, Phragmites australis и Butomus 

umbellatus. 

(10) Асоциация Schoenoplectus triqueter 

Най-добре представената ценоза на вида в България е в Дуранкулашко езеро. Тя е 

разположена островно в Карталийско блато на площ от около 150 дка и компактно в 

югоизточното блато. Флористичният състав е твърде беден. Освен доминанта растат и 

Phragmites australis, Bolboschoenus maritimus, Schoenoplectus lacustris, а в по дълбоките части и 

Potamogeton pectinatus. 

Освен споменатите асоциации по - слабо и фрагментарно разпространение имат 

следните съобщества: Butomus umbellatus + Schoenoplectus lacustris + Bolboschoenus maritimus, 

Carex riparia, Carex riparia + Agropyrum intermedium, Hordeum marinum, Hordeum marinum+ 

Schoenoplectus lacustris + Schoenoplectus triqueter, Puccinella distans + Juncus ranarius + 

Spergularia marina, Althea officinalis + Juncus gerardii, Althea officinalis + Phragmites australis + 

Dipsacus laciniatus. 

Псамофитна (пясъчна) растителност 

Заема пясъчните дюни и вътрешната (отдалечената от морския бряг) част на плажовата 

ивица 

(21) Асоциация Eringium maritimum + Salsola soda 

Разпространена е по плажовата ивица, където солеността е завишена. 

Пространственото разпределение на индивидите е неравномерно, като има участъци със 

значително по-висока плътност и такива където растителността почти липсва. Видовият състав 

е беден, като освен доминантите се срещат и Cacile maritima, Salsola ruthenica. 

Останалите псамофитни съобщества формират растителната покривка на пясъчните 

дюни: 

(22) Асоциация Euphorbia sequeriana + Bromus sterilis 

Има значително разпространение и образува широка ивица успоредно на морето в 

северната част на плажната ивица. Хоризонталната структура на съобществото е равномерна и 

то има отворен характер. Видовият състав е доста богат като по-характерните съпътстващи 

видове са Silene conica, Alyssum umbellatum, Agropyrum junceum, Centaurea arenaria, Astragalus 

onobryches, Linaria genistifolia, Medicago falcata и др. 

(23) Асоциация Leymus arenaria 




В повечето от случаите състава на съобществата и фрагментите е сравнително беден, 

като тези намиращи се по-близо до морето са изградени предимно от доминантния вид, а тези 

разположени в по-вътрешната част на плажната ивица се отличават с по-голямо богатство и 

заемат по-големи площи. Освен доминанта в състава на асоциацията влизат Eringium 

maritimum, Linaria genistifolia, Ammophyla arenaria, Agropyrum junceum, Centaurea arenaria и др. 

(24) Асоциация Ammophyla arenaria 

Сред по-характерните псамофилни видове участващи в състава на тази асоциация са 

Silene thimifolia, Centaurea arenaria, Agropyrum junceum, Chondrilla juncea, Eringium maritimum 

(25) Асоциация Holoschoenus vulgaris + Juncus gerardii 

Заема тясната екотонна зона между водолюбивата растителност и пясъчните дюни. 

Съставът и е сравнително беден като почти изцяло тревостоят е изграден от доминиращите 

видове. 

(26) Асоциация Cynodon dactylon + Tragus racemosus 

Заема неголеми площи край югоизточното блато. Съставът и е сравнително беден. 

Освен доминантите се срещат още и Spergularia salina, Centaurium umbellatum, Holoschoenus 

vulgaris, Plantago major. 

(27) Асоциация Festuca vaginata + Euphorbia sequeriana 

Разпространена е по южните дюни, в близост до водното огледало. Отличава се с 

беден видов състав, като освен доминантите се срещат още Silene thimifolia, Centaurea arenaria, 

Medicago falcata, Leymus arenaria, Ammophyla arenaria, Stachys maritima и др. 

(28)Асоциация Plantago arenaria + Vulpia myuros 

Заема ограничена площ южно от къмпинга между пясъчните дюни и масивите от 

водолюбива растителност. Обилието на съпътстващите видове е значително. По значително 

участие имат следните видове: Euphorbia sequeriana, Centaurea arenaria, Silene conica, Linaria 

genistifolia, Silene thimifolia, Eringium maritimum, Cardaria draba, Alysun umbellatum и др. 

Ксерофитна (сухоустойчива) тревна растителност 

Заема значителни площи предимно около южната част на езерото и за разлика от 

района на Шабленските езера ксерофитните съобщества от степен характер тук са много подобре 

запазени, с ниска степен на рудерализация. Преобладават чистите и смесени 

съобщества на Agropyrum brandzae - типичен степен вид. 

(12) Асоциация Agropyrum brandzae 

Съобществото се характеризира с изключително богатство на съпътстващи видове. 

Засилено участие имат редица степни видове, които заедно с доминанта придават типично 

степен характер на ценозата. От съпътстващите видове по-характерни са: Koeleria brevis, Stipa 

capillata, Poa bulbosa, Marubium peregrinum, Satureja coerulea, Teucrium polium, Asperula 

cynanchica, Onosma vizianii, Achillea clypeolata, Tanacetum millefolium, Dichantium ischaemum, 

Chrysopogon gryllus, Inula oculus-christi, Astragalus spruneri, Adonis vernalis и др. Интересно е да 

се отбележи присъствието единствено тук на Adonis volgensis. 

(13) Асоциация Agropyrum intermedium + Agropyrum brandzae + Dactylis glomerata 

Видовият състав на асоциацията е изключително разнообразен. Освен доминантите 

значителна роля играят степните видове Chrysopogon gryllus, Iris pumila, Hordeum bulbosum, 

Teucrium polium, Dianthus palens, Satureja coerulea. 

(14) Асоциация Festuca pseudovina + Agropyrum brandzae 

Във видовият състав, съпътстващ доминантите преобладават типично степните видове, 

по-често срещани от които са Astragalus hamosus, Helianthemum aegyptiacum, Marubium 

peregrinum, Achillea clypeolata, Teucrium polium. 

(15) Асоциация Koeleria splendens + Chrysopogon gryllus + Hordeum bulbosum 

Заема значителни площи на няколко отделни места в южната част на езерото в 

повечето случаи в близост до асоциация Agropyrum brandzae (12) при аналогични почвени 

условия. Освен доминантите съществена роля в изграждането на тревостоя играят и редица 

други степни видове, като: Koeleria brevis, Satureja coerulea, Echinops sphaerocephalus, Echinops 

ritro, Festuca pseudovina, Vulpia myuros, Trigonella gladiata и др. 

(17) Асоциация Artemisia maritima + Vulpia myuros + Bromus arvensis 

Заема сравнително малки площи в най-периферните части на Карталийското блато и в 

района на югоизточното блато по песъчливи терени. В състава на асоциацията освен 

доминиращите видове участват редица псамофити (пясъколюбиви) като Linaria genistifolia, 

Silene thimifolia, Astragalus onobrychis, както и редица рудерални видове като Centaurea 

solsticialis, Carduus candicans, Cynodon dactylon, Consolida regalis и др. 




Мезофитна (влаголюбива) тревна растителност 

Този тип растителност е със сравнително ограничено разпространение и се среща на 

понижени терени предимно в западната част на езерото в непосредствена близост до 

съобществата на хигрофитната растителност. 

(18) Асоциация Pastinaca sativa + Agropyrum elongatum 

В състава и освен доминантите участват и видове като: Trofolium repens, Daucus carota, 

Cichorium inthybus, Potentila reptans и др. 

(19) Асоциация Agropyrum elongatum + Galega officinalis 

Навлизането на рудерални видове (Artemisia absinthium, Centaurea solsticialis, Conium 

maculatum, Dipsacus laciniatus и др) е значително. 

• Вторична растителност 

Ксерофитна (сухоустойчива) растителност 

(11) Асоциация Bromus sterilis + Xeranthemum annuum + Scandix pecten-veneris 

Видовият състав е сравнително богат, с все още забележимо участие на степни видове 

като: Astragalus hamosus, Asperula cynanchica, Teucrium polium, Agropyrum brandzae. По-широко 

навлезли рудерални видове са и Eringium campestre, Centaurea calcitrapa, Carduus candicans и 

др. 

(20) Асоциация Paliurus spina-cristi + Crataegus monogyna 

Това са единствените съобщества от храстов тип, с вторичен характер. 

Разпространени са във вид на сравнително тесни ивици по стръмните, засушливи и 

каменисти южни брегове на езерото в близост до ксерофитните тревни съобщества от степен 

тип. Освен доминантите, от храстите се срещат и Prunus mahaleb, Rosa canina, Jasminum 

fruticans, както и все по-редкия в района на северното Черноморие – Amygdalus nana. На много 

места храсталаците са разредени и между тях е настанена тревиста сухолюбива растителност 

с по-характерни видове Koeleria brevis, Chrysopogon gryllus, Xeranthemum annuum, Hordeum 

bulbosum и др. 

Рудерална растителност 

Тревните съобщества около северните брегове на Дуранкулашкото езеро са тотално 

завладяни от рудерална растителност като последица от безогледна паша в продължение на 

десетилетия. Обособени са няколко асоциации. 

(16) Асоциация Cartamus lanatus + Cirsium canescens + Eringium campestre + Bromus 

sterilis 

Разпространена е на сравнително големи площи основно около Дуранкулашкия ръкав в близост 

до типично рудерални съобщества, поради което учасатието на рудералните видове е 

значително. Видовото разнообразие в асоциацията е голямо. Характерни видове са Lotus 

corniculatus, Trifolium fragiferum, Potentila reptans, Plantago lanceolata, Salvia pratensis, Panicum 

crus-gali, Taraxacum officinale, , Marubium peregrinum, Centaurea calcitrapa, Artemisia vulgaris, 

Cynodon dactylon и др. 

(29) Асоциация Conium maculatum 

(30) Асоциация Cirsium ligulare + Carduus candicans + Centaurea solsticialis 

(31) Асоциация Artemisia absinthium + Achilea millefolium 

Характерна е за понижените части на бившите рибарници край Карталийско блато. Тук 

много добре са представени бобовите растения: Lotus corniculatus, Mililotus oficinalis, различни 

видове Trifolium и Medicago. 

(32) Асоциация Artemisia absinthium + Cirsium ligulare + Carduus candicans 

(33) Асoциация Sambucus ebulus 

Среща се на ограничени площи в района на археологическите разкопки. 

• Изкуствена горскодървесна и храстова растителност (горски култури) 

Заема главно югозападната част на природния комплекс. 

Преобладават чистите култури от акация, хибридна топола, махалебка, черен бор. 

Всички те са нетипични за района видове и коренно променят естествения характер на 

биотопите (ксерофитни и мезофитни тревни съобщества, тръстикови масиви), върху които са 

залесени. 

Единствено създаването на култури от полски ясен (Fr.oxycarpa) и дръжкоцветен дъб 

(Q.pedunculiflora) oколо бреговете на Ваклинския ръкав върху влажни месторастения, може да 

се приеме като възстановяване на автохтонната растителност, която е била представена от 

гори от горните два вида и полския бряст (Ulm.campestris), (Бондев, 1991). В подкрепа на 




горната констатация е доброто естествено възобновяване на тези насаждения, особено при 

ясена, чийто изключително жизнен подраст навлиза и в тръстиковите масиви в съседство. 

1.8. ФЛОРА 

1.8.1. ФИТОПЛАНКТОННО СЪОБЩЕСТВО 

Водорасловата флора на Дуранкулашко езеро (вкл. Карталийско блато) съдържа 

повече от 219 таксона, съобщени от различни учени от 1905 г. насам (Петков, 1905 а, б, 1919; 

Воденичаров, 1962; Иванов и др., 1964; Петрова, 1967; Сайс, 1981; Стойнева, 1994 - ръкопис, 

1995 -в Найденов и др.). 

Като съобщество фитопланктонът е изучаван от Петрова (1967), Сайс (1981) и 

Стойнева (1994 - ръкопис, 1995 - в Найденов и др.). През 60-те години съобществото е 

изградено от таксоните Cyanophyta, Chlorophyta, Bacillariophytina и Euglenophyta. Зелените 

водорасли доминират като количество. Летният максимум в числеността е ясно изразен 

(6.68х10 6 кл/л). Средната численост (3.38х10 6 кл/л) характеризира високата продукция на 

езерото. 25 години по-късно са установени структурни промени, свързани с напредналата 

еутрофикация: участието на синьозелените водорасли се увеличава; малки по размери видове 

стават доминантни. 

Съвременното състояние на фитопланктонното съобщество според детайлното 

изследване на Стойнева (1997)от 1995-1996 г. е следното: 

Разпределението на водорасловите таксони е както следва: 

- Дуранкулашко езеро - 255 вида, вариетета и форми от 129 рода на 5 отдела и 6 

подотдела. Главните таксони са Cyanophyta, Chlorophyta, Bacillariophytina и Xanthophina. 

Видовият състав е типичен за еутрофизираните водоеми. 

- Карталийско блато - 185 вида и вариетета от 98 рода на 5 отдела и 6 подотдела. 

Главните таксони са Cyanophyta, Chlorophyta и Bacillariophytina. Необходимо е да се спомене 

присъствието на Euglenophyta, типично за плитки органично замърсени води. 

Броят на видовете на пункт през сезоните варира от 16 до 66 в Дуранкулашко езеро и от 

31 до 82 в Карталийско блато. Максимумът в общия брой видове е през юли - октомври. 

В количествен аспект, през 1995-1996, най-голямата численост в Дуранкулашко езеро е 

установена през октомври 1996 (633.6х10 6 кл/л) - цъфтеж от синьо-зелени водорасли. Найниската 

е отчетена през декември 1995 (11.6х10 6 кл/л). Количеството се увеличава от пролетта 

към лятото и намалява към зимата. 

В Карталийско блато най-високата численост е установена през декември 1995 

(1299.0х10 6 кл/л) - цъфтеж от пикопланктонни водорасли, а най-ниската е отчетена през май 

1996 (14,4 х 10 6 кл/л). Отчетени са два максимума - през лятото и през есента. 

Голямото увеличение на числеността и продуктивността на фитопланктона в 

сравнение с литературните данни (Петрова, 1967), се дължи на продължителното 

обогатяване на двата водоема с биогенни еллементи и показва високата степен на 

еутрофикация. 

По отношение количественото представяне на различните водораслови таксони през 

1995 и 1996 в двата водоема, синьо-зелените водорасли (Cyanophyta) участват с най-висока 

численост. Те предизвикват масови водораслови цъфтежи в някои периоди. Представителите 

на зелените водорасли (Euchlorphytina) най-често заемат второ място в количествената 

структура на фитопланктона, представени главно от хлорокални видове. Кремъчните 

водорасли (Bacillariophytina) обикновено заемат трето или понякога второ място (няколко 

случая на доминиране на кремъчните са регистрирани в Карталийско блато). По време на 

летните синьо-зелени цъфтежи кремъчните са почти изцяло изключени като численост. 

Представителите на останалите таксони имат по-малка роля във фитопланктонните 

количества. 

Значителните промени, регистрирани в количествената структура на 

фитопланктона през 1995-1996 (особено доминирането на циоанофитно-хлорококалните 

комплекси), в сравнение със състоянието през 60-те години, показват напредналият 

стадий на сукцесия на екосистемата. 

Дуранкулашко езеро и Карталийско блато могат да се класифицират като 

еутрофни до хипертрофни и бета-алфа мезосапробни басейни. Фитопланктонът е много 

обилен през топлите месеци, но е представен главно от видове - неусвояеми за зоопланктона и 




рибите. През студения период фитопланктонът е ядлив, но е с ниска хранителна стойност. 

Трофичните условия са по-добри в Карталийско блато. 

През всички сезони по-голямата част от първичната продукция остава неусвоена в 

трофичните вериги и се натрупва като детрит на дъното на водоемите. 

1.8.2. ФЛОРА НА ВИСШИТЕ РАСТЕНИЯ 

До 1995 г. конкретни флористични изследвания в района на Дуранкулашко езеро не са 

провеждани. Отделни видове се споменават в излезлите две флори на Добруджа /Brandza, 

1898, Китанов, Пенев,1980/, разработката на Б. Давидов /1906/ относно флората на 

крайбрежните пясъци, работата на Йорданов /1936/ върху разпространението на степната 

растителност в България, биологичната характеристика на Дуранкулашкото езеро от Кочев, 

Ковачев, Узунов. /1983/, характеристиката на растителността на водоемите в България от Кочев 

/1983/. 

Общият брой на установените видове висши растения (без внесените чрез 

изкуствени залесявания дъвесни и хастови видове) в района на природния комплекс е 303, 

които се отнасят към 55 семейства. (Филипова, Иванов, Димитров, 1997). Два вида, указани 

по рано за този район - Taraxacum bessarabicum и Lemna giba (Китанов, Пенев,1980) не са 

потвърдени по време на последните изследвания (1995-96). 

Семействата представени с най-много видове са: Asteraceae (51), Poaceae (39), 

Fabaceae (23), Lamiaceae (20), Apiaceae (16), (Прил. ). 

По биологичен тип във флората на мястото преобладават многогодишните тревисти 

растения (177), следвани от едногодишните (71), двугодишните (17) и т. н. Единствения 

естествено разпространен дървесен вид е бялата върба (Salix alba), разпространена във 

Ваклинския ръкав. 

В екологично отношение доминиращо положение заемат мезофитите (влаголюбиви) - 

58 вида, следвани от хигрофитите (водолюбиви) - 43. Хидрофитите (водни) са представени 

само от 9 вида. Прави впечатление значителното участие на рудералните видове (75), както и 

на ксерофитните (сухоустойчиви) - 34 и степните - 31 видове. Това е следствие от включването 

на значителни по площ обработваеми земи и пасища в чертите на комплекса. 

От първичния флорогенетичен анализ става ясно, че във флората на мястото 

преобладават евроазиатските геоелементи (84). На второ място са евромедитеранските (46), 

следвани от космополитите (36) и медитеранските (20). Това показва, че мястото, както и цяла 

Южна Добруджа са своеобразни убежища за флора от континентално медитерански тип. 

Общо видовете с различен тип медитеранско разпространение са 99 вида, което 

представлява 33% от общият брой видове. Вероятно не малка роля за миграцията на този 

елемент имат генетичните мостове по крайбрежието на Черно море, а също и ролята на 

птиците ежегодно прелитащи по крайбрежието по прелетния път Via pontica. 

Наличието на голям процент космополити (12%) се дължи главно на значителното 

участие на водолюбиви и рудерални видове. 

Природния комплекс се окачествява като относително беден на ендемични таксони, 

макар че срещащите се тук 5 вида съставляват 16% от растенията с определена 

консервационна значимост. 

Това са Балканските ендемити Achillea clypeolata S. et S., Astragalus spruneri Boiss., 

Verbascum purpureum (Janka) Hub.- Mor., Linum tauricum ssp. bulgaricum (Podp.) Petrova, Silene 

thymifolia S. et S. 

Всички растения с национална и международна консервационна значимост са 

представени в табл.8, а разпространението на най-важните от тях в чертите на комплекса е 

отразено на карта Nо 6. 

Най-голям брой растения с консервационна стойност са констатирани по пясъчните 

дюни и съседни екотонни зони - общо 15 вида, сред които приоритетните Centaurea arenaria, 

Festuca vaginata, Linum tauricum ssp. bulgaricum, Trifolium alexandrinum, Verbascum purpureum, 

Argusia sibirica, Bassia hirsuta. 

Сравнително голям е броят и на редките растения разпространени сред ксерофитните 

тревни съобщества южно от езерото - 12 вида. Сред тях са Adonis volgensis, Astragalus cornutus, 

Astragalus spruneri, Koeleria brevis, Stipa lessingiana, Achillea clypeolata, Limonium latifolium, 

Goniolimon besserianum. 

Сред водолюбивата растителност се срещат 4 ключови вида (Triglochin maritima, Juncus 

ranarius и др.), а в откритите водни площи само Utricularia vulgaris. 




Таблица 7 Статут и разпространение на растенията с национална и международна природозащитна значимост, природен комплекс Дуранкулашко езеро 

Европейски 

Bern Оценка тетен 

Приори- 

ЗЗП Червена книга Български Балкански Corine 

N: Т А К С О Н И 

на България ендемит ендемит 

червен 

популация вид 

списък 

Основен 

биотоп 

Corine 

код 

Рядък Застр.н 

1. Adonis volgensis Stev. + + 2 + 34.6344 

2. Argusia sibirica (L.) Dandy + + 1 + 16.2124 

3. Artemisia lerchiana Web. + + 34.6344 

4. Astragalus cornutus Pallas + + рядък 1 + 34.6344 

5. Astragalus spruneri Boiss. + + 1 + 34.6344 

6. Bassia hirsuta (L.) Aschers. + R V 1 + 16.2124 

7. Bupleurum gerardii All. + 16.2124 

8. Centaurea arenaria M. B. ex Wild. + 3 + 16.2124 

9. Cladium mariscus (L.) Pohl. + + 53.1111 

10. Convolvulus lineatus L. + 86.6 

11. Eryngium maritimum L. + + 3 + 16.123312 

12. Euphorbia paralias L. + 16.2124 

13. Festuca vaginata + 3 + 16.2124 

14. Goniolimo besserianum + + 1 + 86.6 

15. Gypsophila trychotoma + + 86.6 

16. Juncus ranarius + + 2 + 53.1111 

17. Koeleria brevis L. + 2 + 34.6344 

18. Lactuca tatarica (L.) + 16.2124 

19. Limonium gmelinii + 86.6 

20. Limonium latifolium + + 1 + 86.6 

21. Linum tauricum ssp.bulgaricum + + + 2 + 16.2124 

22. Salvinia natans (L.) + 53.1111 

23. Samolus valerandii L. + 53.1111 

24. Silene thymifolia + + + 3 + 16.2124 

25. Stachys maritima + 16.2124 

26. Stipa lessingiana + 2 + 34.6344 

27. Taraxacum bessarabicum + 16.2124 

28. Trifolium alexandrinum L. + 1 + 16.2124 

29. Triglochin maritima L. + + 2 + 16.2124 

30. Utricularia vulgaris L. + 3 + 53.1111 

31. Verbascum purpureum + + R I 2 + 16.2124 

32. Аchillea clypeolata + 2 + 34.6344 

Легенда: популация 1 - застрашена 2 - Уязвима 3 – Стабилна 

ЗЗП – Закон за защита на природата 




1.9. ФАУНА 

1.9.1. БЕЗГРЪБНАЧНА ФАУНА 

• Зоопланктонно съобщество в Дуранкулашко езеро 

Първи кратки сведения за зоопланктона на Дуранкулашко езеро получаваме от 

Бешовски (1967). Същата година Димов (1967) публикува резултатите си от детайлно 

изследване: зоопланктонното съобщество е изградено от копеподи, кладоцери и ротатории. 

Последната група има малко участие. Средната биомаса е 2179 мг/м 3 с изразен летен 

максимум. Найденов (1981) установява 43 зоопланктонни вида в Дуранкулашко езеро, 

количествено преобладаване на кладоцерите и копеподите и средна биомаса 2722 мг/м 3 с 

изразен летен максимум. Ковачев (1995) регистрира доминиране на ротаториите и качествено и 

количествено обедняване на зоопланктона като резултат от напредналата еутрофикация. 

През 1995 и 1996 е проведено детайлно изследване на зоопланктона на Дуранкулашко 

езеро и Карталийско блато (Ковачев, Хайнаджиева, 1997). 

В качествената структура на зоопланктона са установени общо 33 вида - 30 за 

Дуранкулашко езеро и 24 за Карталийско блато. Списъкът включва 16 ротатории (Rotatoria), 11 

кладоцери (Cladocera) и 6 копеподи (Copepoda). Запазва се тенденцията, отбелязана в 

литературната справка - качествено обединяване и промени в структурата на 

зоопланктона. Ротаториите са най-пластичната група и приемат доминантна позиция в 

условията на напреднала еутрофикация. 

В количествен аспект зоопланктонът на Дуранкулашко езеро е по-обилен в сравнение с 

литературните данни. Средната биомаса е 3589 мг/м 3 . Ниски стойности са регистрирани през 

зимата и през ранна пролет (поради ниски температури) и по време на масовия цъфтеж от 

неядливи синьо-зелени водорасли през октомври 1996 (Стойнева, 1997). Независимо от 

качествените изменения, зоопланктонът в Дуранкулашко езеро все още е обилен и е 

добра трофична база за рибите. 

Средната зоопланктонна биомаса в Карталийско блато е по-висока - 5678 мг/м 3 . Тя се 

дължи на единично взривообразно повишаване числеността на кладоцерата Bosmina 

longirostris (юни 1996). Резките колебания в количествата през годината показват 

нестабилността на съобществото. Това е резултат от нестабилния хидрохимичен режим 

(Хайнаджиева, 1997) и вероятно от променливите специфични хранителни условия. Въпреки 

единичният случай на голяма численост, зоопланктонът в Карталийско блато е беден 

трофичен ресурс за рибите. 

Общо качествените и количествени характеристики на зоопланктона в 

Дуранкулашко езеро и Карталийско блато са отражение на напредналия 

еутрофикационен процес. Отбелязани са качествено обедняване и доминиране на 

ротаториите в структурата. Отчетено е подтискащото влияние на синьо-зелените 

цъфтежи в Дуранкулашко езеро. Съобществото в Карталийско блато е нестабилно. 

• Зообентосно съобщество в Дуранкулашко езеро 

Първото съобщение за зообентоса на Дуранкулашко езеро е от Carausu (1943) за 

присъствието на понто-каспийския ендемит Chaetogammаrus ishnus. Специални изследвания за 

отделни таксони са проведени от Цветков (1955) за хирономидите, от Цветков (1958) за 

дънните ракообразни и от Узунов (1983) за олигохетите. Кратък таксономичен списък на 

зообентоса е публикуван от Иванов и др. (1964). Като съобщество зообентосът е изследван от 

Кънева-Абаджиева и Маринов (1967), от Ковачев и Узунов (1981) и от Ковачев (1995). 

Структурата на съобществото е изградена от олигохети (Tubificidae), ракообразни (Corrophium) 

и хирономиди (Chironomidae). През 60-те години трите таксона имат равно участие и висока 

обща средна биомаса - 27.2 г/м 2 . Двадесет години по-късно като резултат от бързата 

еутрофикация са отбелязани намаленото участие на корофидите и редуцираната обща средна 

биомаса -22.5 г/м 2 (Ковачев и Узунов, 1981). 

През 1995 и 1996 г. е проведено детайлно изследване на зообентоса в Дуранкулашко 

езеро и Кaрталийско блато от Ковачев и Хаийнаджиева (1997). 

Последното изследване показва, че зообентосният комплекс на откритите водни части в 

Дуранкулашко езеро е изграден от олигохети (Tubificidae) и хидрономидни ларви 

(Chironomidae). Съобществото е типично за дебелия слой органогенна тиня, натрупана на 




дъното като резултат от свръхпродукция. Доста по-масовите през 60-те години ракообразни 

от род Corrophium са установени с висока биомаса (21.0 г/м 2 ) само върху ограничено петно от 

пясък смесен с тиня и трошени мидени черупки в източната част на езерото. 

В количествен аспект е регистрирана тенденцията към намаляване на зообентоса 

в Дуранкулашко езеро. Средната биомаса е 18.4 г/м 2 . Хирономидите имат главно участие. 

Независимо от неблагоприятната тенденция, зообентосът в езерото все още е богат 

ресурс за рибите. 

Зообентосното съобщество в Карталийско блато е представено от олигохети и 

хирономиди. Разнообразието е много по-малко в сравнение с езерото. Установените 

количества са много ниски. Средната биомаса е 5.4 г/м 2 . Колебанията в обилието са резки. 

Съобществото очевидно е подтиснато от процесите на гниене на изобилния детрит, натрупан 

на дъното. 

Значително разнообразие на бентосни животни е регистрирано в крайбрежните биотопи 

(водни макрофити, каменисто и песъкливо дъно) на Дуранкулашко езеро и Карталийско блато. 

Установени са представители на таксоните Turbellaria, Oligochaeta, Hirudinea, Mollusca, 

Crustacea, Arachnoidea, Iusecta. Те са добра хранителна база за рибите и птиците. 

Присъствието на три амфиподи - понто-каспийски реликти - Chaetogammarus ishnus 

major, Pontogammarus robustoides (ендемит) и Dikerogammarus villosus (ендемит) 

повишава консервационното значение на Дуранкулашко езеро. 

В Дуранкулашко езеро е установена стабилна популация от езерен рак (Astacus 

leptоdactylus) с висока численост - най-малко 1.5 млн. възрастни екземпляра (Грозев, Траянов, 

1997). 

Съществуването на популацията е индикатор за отсъствието на трайни токсични 

влияния в езерото. Като предимно растителноядни и детритоядни (Goddart, 1988; Skurdal et al., 

1988; Булгурков, 1961), сладководните раци способстват за разграждането на органичната 

материя в езерото и забавят констатирания тук процес на еутрофикация. Ювенилните рачета 

служат за храна на бентосоядните риби (шаран, попчета), а ракът изобщо е трофичен ресурс за 

хищните риби в езерото - европейският сом, костурът,бялата риба. 

Kaрталийско блато не се обитава от езерния рак като резултат от специфичните 

хидрохимични условия в този водоем. 

1.9.2. РИБИ 

Съвременната ихтиофауна на Дуранкулашкото езеро се състои от 17 вида риби, 

отнасящи се към 7 семейства (Василев, Пехливанов, 1997). Преобладаващи са първично 

сладководните префставители от сем. Cyprinidae - 6 вида и първично морските сем.Gobiidae - 4 

вида. 

В сравнение с видовия състав на езерото през 50-те и 60-те години (Георгиев, 1967) 8 

вида риби не са установени по време на последните проучвания (1995/96г.), табл . Пет от тях - 

морски кефал (Mugil cephalus), платерина (Mugil aurata), илария (Mugil saliens), атерина 

(Atherina mochon pontica), писия (Platichthys fiesus luscus), са първично морски видове, 

временни обитатели на езеро. Навлизали са през канала, прокопаван ежегодно в края на 

зимата за източване на езерните води в морето. Останалите три вида са проходни риби - 

езерна трицoна (Clupeonella cultrivensis), брияна (Chalcalburnus chalcoides), малък морунаш 

(Vimba vimba tenella). Първите два от тези три вида са включени в Червената книга на 

Република България. 

Рибната фауна на езерото се е обогатила с 4 нови вида от 3 семейства: Cyprinidae (2 

вида) - бял амур (Ctenopharyngodon idella), толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix), Poecilidae (1 

вид) - гамбузия (Gambusia affinis holbroki), Gasterosteidae (1 вид) - трииглена бодливка 

(Gasterosteus aculeatus). И четирите вида имат ограничена численост. С изключение на 

трииглената бодливка (G.aculeatus), останалите видове са били интродуцирани изкуствено от 

човека с цел: 

- зарибяване с икономически цели - бял амур (C. idella) и толстолоб (H. molitrix); 

- борба с ларвите на комарите - гамбузия (G. aculeatus). 

Въпреки, че белият амур (C.idella), толстолобът (H. molitrix) и гамбузията (G. affinis 

holbrooki) не са видове от европейската фауна, респ. от българската, тяхното присъствие не 




оказва негативно влияние върху естествено срещащите се видове (първите два вида дори не 

могат да се размножават в езерото). 

С най-висока относителна численост в езерото се характеризират бабушката (Rutilus 

rutilus), червеноперката (Scardinius erythrophthalmus), костурът (Perca fluviatilis), бялата риба 

(Stizostedion lucioperca), кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), стронгилът (Neogobius 

melanostomus), мраморното попче (Proterorhinus marmoratus) и черноивичестата морска игла 

(Syngnattus nigrolineatus). 

Дебелоустото кафяво попче (Neogobius platyrostris) през последните години не е 

улавяно никъде другаде в България, освен в Дуранкулашкото езеро. Възможно е това да е 

единственият вътрешен водоем в България, обитаван от този вид. 

Дуранкулашкото езеро има определено значение за опазването на рибната фауна. Тук 

се срещат ценни видове в национален и международен мащаб: 

• Видове, включени в Червената книга на Република България 

- Cyprinus carpio (дива популация) категория "изчезнал" 

- Knipowitschia caucasica категория "застрашен" 

- Pungitius platygaster категория "застрашен" 

- Gasterosteus aculeatus категория "застрашен". 

• Видове, включени в Corine Biotopes Programme : шаран (Cyprinus carpio) - дива популация, 

сом (Silurus glanis). 

• Видиве, включени в Приложение III на Бернската конвенция : сом (Silurus glanis), деветиглена 

бодливка (Pungitius platygaster), черноивичеста морска игла (Syngnathus nigrolineatus), 

мраморно попче (Proterorhinus marmoratus). 

От горепосочените видове със стабилни популации се характеризират само 

черноивичестата морска игла (S.nigrolineatus), кавказкото попче (K.caucasica), и в известна 

степен мраморното попче (P.marmoratus). 

В природозащитно отношение приоротетни видове в Дуранкулашкото езеро са : 

1/ Cyprinus carpio - дивата популация е застрашена или дори изчезнала в резултат на 

асимилация от страна на културната форма, с която е било зарибявано езерото в продължение 

на повече от 50 години. Улавяни са екземпляри, които фенотипно приличат на дивата раса, но 

за да се докаже генотипното и съществуване са необходими допълнителни експериментални 

изследвания. Дивата популация на шарана определя езерото като международно значимо 

2/ Silurus glanis - естествен обитател на езерото с намаляваща популация; видът определя 

езерото като международно значимо. 

3/ Pungitius platygaster и Gasterosteus aculeatus - видове с малочислени популации в 

езерото, които понасят сериозни загуби от спадането на водното ниво през лятото в резултат 

на водочерпенето за напояване. 

4/ Neogobius platyrostris - малочислен вид в езерото; единствен вътрешен водоем в България, 

където е разпространен видът. 

От естественните обитатели на езерото икономическо значение имат бабушката (R. 

rutilus), червеноперката (S. erythrophythalmus), сомът (S. glanis), бялата риба (S. licioperca), 

костурът (Perca fluviatilis), стронгилът (N. melanostomus). Бялата риба (S. lucioperca) и сомът (S. 

glanis) имат по-ограничени популации тук, като сомът е дори вече рядък обитател. 

1.9.3. ЗЕМНОВОДНИ (АМPHIBIA) И ВЛЕЧУГИ (REPTILIA) 

Земноводните и влечугите в района на Дуранкулашко езеро понастоящем са 

представени от 7 вида земноводни и 8 вида влечуги (Траянов, 1996). Този брой земноводни 

представлява 44% от общия брой видове за България (Бешков, 1993) и 16% от европейските 

видове (Аrnold, 1992). Броят влечуги е само 26% от тези за България (Бешков, 1993) и 9% от 

европейските (Arnold, 1992). 

Повечето от описаните видове (Приложение ) са представени със стабилни 

популации. Най-многобройни за района са Bufo viridis, Rana ridibunda и Bombina bombina. С 

ниска численост на популациите са Rana dalmatina, Testudo graeca, Lacerta viridis и Vipera 

ammodytes. 

Независимо от бедното видово разнообразие, районът на Дуранкулашко езеро е важен 

в природозащитно отношение на фона на изключително бедната култивирана Добружанска 

степ (Бешков, 1995). 

С международно природозащитно значение (Прил. ), са общо 13 вида или 73% от 

херпетофауната на района: Bombina bombina, Pelobatis syriacus, Hyla arborea, Bufo viridis, Rana 




dalmatina, Emys orbicularis, Testudo graeca, Podarcis taurica, Natrix tesselata, Coluber jugularis, 

Vipera ammodytes. 

При провеждането на природозащитната политика в комплекса, задължителна 

приоритетност трябва да се отдаде на мерките, касаещи опазването на популациите на 

следните видове: 

- Bombina bombina - защитен от ЗЗП вид. Като убежище на многочислена и стабилна 

популация на вида, влажната зона играе ключова роля за опазването му в национален аспект. 

- Pelobates syriacus - вид, включен в Червената книга на България - категория застрашен 

и поставен под защита на ЗЗП. В района на Дуранкулашко езеро се намира една от трите 

известни засега стабилни популации на вида по северното българско Черноморие. Сериозни 

заплахи са замърсяването на част от размножителното находище (Карталийско блато) с битови 

отпадъци от близкия къмпинг и движението с автомобили през разливите на езерото откъм 

пясъчните дюни. 

- Testudo graeca - защитен от ЗЗП вид, включен в Европейския червен списък; почти 

изчезнал от района в резултат на интензивното земеделие и събирането от хората. 

- Vipera ammodytes - защитен от ЗЗП вид; почти изчезнал от района също в резултат на 

силния антропогенен натиск. 

Включването на Т. graeca и V. ammodytes към видовете, нуждаещи се от специално 

внимание при изпълнението на природозащитните мероприятия, е продиктувано и от 

драстичното намаляване на тяхната численост на територията на цялата страна. 

1.9.4. ПТИЦИ (АVES) 

Птиците са най-добре проучената фаунистична група в района на комплекса. 

Въз основа на данни на Петров, Златанов (1955), Дончев (1959, 1963, 1967, 1980, 1984), 

Георгиев, Дерелиев (in prep.), Делов (in litt.), Koenigstedt, Robel (1973), Dontschev (1975), Roberts 

(1980), Uhlig (1982), Michev et al. (1983) и други български и чужди орнотолози, както и 

Националната банка за орнотологична информация при БДЗП и International Waterfowl Census 

National Data Base, за последните 47 години (1950-1997) в района на природен комплекс 

"Дуранкулак" са установени 254 вида птици от 17 разреда. По отношение на общия брой 

видове в българската орнитофауна (Мичев, Янков, 1993) това съставалява 66 %. През 

последните 10 години (1988-1997) не са наблюдавани 13 вида, съобщени в миналото за района 

на езерото (виж Приложение ). 

Нови 22 вида, които до сега не са съобщавани в литературата, са добавени във 

фаунистичния списък на птиците на комплекса след 1988г. Георгиев и Дерелиев (in prep.) 

съобщават за посевна гъска (Anser fabalis), планинска потапница (Aythya marila); обикновена 

гага (Somateria mollissima); морски орел (Haliaetus albicilla); обикновен жерав (Grus grus), малка 

черногьрба чайка (Larus fuscus), голяма черногърба чайка (Larus marinus); голяма черноглава 

чайка (Larus ichthyaetus), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), жълтоглава стърчиопашка 

(Motacilla citreola), беловежд дрозд (Turdus iliacus), домашна червеноопашка (Phoenicurus 

ochruros), градинска червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus); градинска дърволазка (Certhia 

brachyfactila), Траянов et al.(1997) - за белобуза гъска (Branta leucopsis), Янков (НБОИ) за 

късопръст ястреб (Acciputer brevipes), чухал (Otus scops), горска ушата сова (Asio otus), 

червеноглава сврачка (Lanius senator), Делов (in litt.) за средна пъструшка (Porzana parva), 

малка пъструшка (Porzana pusillа), ливаден дърдавец (Crex crex.). 

Установени са 92 гнездящи вида от 13 разреда, което съставлява 38 % от 

съвременната орнитофауна на Дуранкулашкия комплекс. 

След 1988г. в района на езерото не са установени да се размножават 15 вида птици, 

съобщени като гнездящи от Петров и Златанов (1955), Дончев (1967), Robel et al. (1978). 

С нови 10 вида,за които до 1988г. не е сьобщавано от други автори,е допълнен списькьт 

на гнездящите птици. Георгиев и Дерелиев (in prep.) установяват лятно бърне (Anas 

qurquedula);зимно бърне (Anas crecca), кафявоглава потапница (Aythya ferina), черногърбо 

каменарче (Oenanthe pleschanka), елов певец (Phylloscopus collybita), Делов (in litt.) - средна 

пъструшка (Porzana parva);малка пъструшка (Porzana pusilla), Янков (in litt.) чухал (Otus scops), 

червеноглава сврачка (Lanius senator), Димитрив и Няголов (in litt.) - горска ушата сова (Asio 

otus.) 

С най-голямо значение от гнездящите видове са представителите на разредите 

Anseriformes, Charadriiformes, Ciconiiformes, Passeriformes и Falconiformes. 




Дуранкулашкото езеро е най-значителното гнездовище по българското Черноморие на 

белооката потапница (Aythya nyroca) - 10 гнездови двойки през 1996 (около 56% от двойките по 

Черноморието). В национален план, гнездящите в езерото двойки съставляват около 8% от 

българската популация (Петков. in litt.). Това е единственият световно застарашен вид, който 

гнезди в природния комплекс. 

За червеният ангъч (Tadorna ferruginea) съществуват условия да бъде възвърнат като 

гнездеща птица. 

С най-висока численост на двойките и плътност на популацията, от разред 

Ciconiiformes, е малкият воден бик (Ixobrychus minutus). Отбелязаният максимум е 17 двойки 

през 1996г. (плътност 0.9 дв./10ха). Това съставлява около 2% от националната популация. В 

Дуранкулашкото езеро гнездят до 2 двойки голям воден бик (Botaurus stellaris). Езерото 

предоставя определен потенциал за гнездене на повече двойки червена чапла (Ardea 

purpurea), сива чапла (Ardea cinerea), както и за връщане като гнездещи на нощната чапла 

(Nictycorax nictycorax), гривестата чапла (Ardeola ralloides). 

Мястото е важно гнездовище за морският дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) (мaкс. 

17 дв. през 1996 с плътност 3.5 дв./10ха плажова ивица) и блатната лястовица (Glareola 

pratincola) (макс. 14 дв. през 1996). На плажната ивица е установена и малка колония (до 6 

двойка) на белочела рибарка (Sterna albifrons). Съществуват условия за гнезденето на 

кокилобегача (Himantopus himantopus) , който не се размножава във влажната зона тук през 

последните години. 

Дуранкулашкото езеро, заедно с Шабленския езерен комплекс, са най-югозападната 

част от ареала на индийското шаварче (Аcrocephalus agricola). Това са единствените находища 

на този вид в България. През 1995г. е отчетен максимум от 14 двойки с плътност 0.75 дв./10ха. 

Дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra) е важен гнездящ вид в национален план. 

Установен е максимум от гнездящи двойки през 1996г., с плътност дв./10ха. 

Дуранкулашкият природен комплекс е второто Орнитологично Важно Място (ОВМ) в 

България с международно значение за гнезденето на черночелата сврачка (Lanius minor), ОВМ 

N:2 - за морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и ОВМ N:5 - за малкия воден бик 

(Ixobrychus minutus). Това са видове с неблагоприятен европейски природозащитен статус. 

Дуранкулашкото езеро е национално значимо гнездовище за тръстиковия блатар (Circus 

aeruginosus) (максимум 4 дв. през 1996г.).При създаване на подходящи условия е възможно да 

загнезди малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), който редовно летува тук. 

Поради факта, че мястото е разположено на прелетния път на птиците Via Pontica, 

значението му по време на миграциите е изключително. В района на езерото са установени 203 

мигриращи вида от 16 разреда. Езерото е с международна значимост за 2 вида от разред 

Pelecaniformes - малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и розовия пеликан (Pelecanus 

onocrotalus). 

С най-високи концентрации на мигриращи индивиди от разред Ciconiiformes се 

характеризират голямата бяла чапла (Egretta alba), сивата чапла (Ardea cinerea) и червената 

чапла (Ardea purpurea) , блестящият ибис (Plegadis falcinellus) и големият воден бик (Botaurus 

stellaris). 

Езерото е с висока значимост за миграцията на представителите от разред 

Anseriformes. То е важна междинна станция за видовете от род Anas и род Aythya. 

До 40 индивида тръстикови блатари (Circus aeruginosus) и 50 индивида полски блатари 

(Circus cyaneus) са отбелязвани на ден по време на прелет в района на природен комплекс 

"Дуранкулак". 

Въпреки, че видовете от разред Charadriiformes не образуват екстремни концентрации, 

за тях езерото има основно значение като миграционна станция. Важни в национален план са 

струпванията на бойник (Philomachus pugnax) и малка черноглава чайка (Larus melanocephalus). 

По време на миграция от целия район на северните черноморски езера единствено около 

Дуранкулашкото езеро се концентрира златистата булка (Pluvialis apricaria). 

През зимния сезон в района на езерото са отбелязани 100 вида птици от 12 разреда, 

като два от разредите са с най-значително количествено присъствие. 

Ключово значение Дуранкулашкото езеро има за зимуването на разред 

Anseriformes. Най-важен вид е червеногушата гъска (Branta ruficollis}. Заедно с 

Шабленския езерен комплекс, през последните години, през януари-февруари 

Дуранкулашкото езеро приема почти цялата популация на този световно застрашен вид. 

Максимумът за Дуранкулашко езеро е 39 233 инд. на 30.01.1997г. На тази дата е 




отбелязана най-високата численост на вида за района на северните черноморски езера 

от 62 653 индивида (Георгиев, Дерелиев, in prep.). 

Най-високи числености достигат концентрациите на голямата белочела гьска(Аnser 

albifrons). Заедно с Шабленския езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро, приемат най-големите 

числености в Бьлгария (Michev еt al., 1991) и едни от най- високите в Европа. 

От представителите на разред Pelecaniformes с международна важност са ежегодните 

концентрации на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). 

Значението на влажната зона като важно зимовище за водолюбиви птици се допълва от 

ежегодните струпвания през януари-февруари на десетки хиляди индивиди (макс. 42 418) 

зеленоглави патици (Anas platyrhynchos), и десетки до стотици индивиди неми лебеди (Cygnus 

olor) - макс. 460 екземпляра и пойни лебеди (Cygnus cygnus) - макс. 74 екземпляра. 

Влажната зона е с подчертано значение и за зимуването на големия воден бик 

(Botaurus stellaris), чиято численост достига до 8-10 индивида. 

Международната значимост на Дуранкулашкия природен комплекс се определя от 230 

вида птици: (виж Приложение ) 

• 5 вида водолюбиви птици, които образуват високи концентрации по време на миграция и 

зимуване, с което покриват количествените критерии на Рамсарската конвенция: малък 

корморан (Phalacrocorax pygmeus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), голяма белочела 

гъска (Anser albifrons), червеногуша гъска (Branta ruficollis), зеленоглава патица (Anas 

platyrhynchos.) 

Влажната зона поддържа редовно и числености от над 20 000 екземпляра водолюбиви 

птици. 

Таблица 8. Пет-годишни осреднени числености от Средно-зимните преброявания в природен 

комплекс "Дуранкулак" (Т.Мичев, Л.Профиров, Б.Иванов, в подготовка) 

Вид/година Рамсар 

критерии 

1977- 

1981 

1982- 

1986 

1987- 

1991 

1992- 

1996 

% от 

локал. 

1997 % от 

локал. 

попул. 

попул. 

Ph.pygmeus 250 32 378 0 93 1.51 0 

A.albifrons 6 500 14 824 45 151 32 609 17 970 2.28-6.95 7 283 1.12 

A.anser 250 422 85 163 0 1.69 30 

Br.ruficollis 700 178 428 2 403 3 903 3.43-5.58 1 536 2.19 

C.cygnus 170 0 12 2 11 74 

C.olor 450 5 30 27 15 43 

A.platyrhynchos 20 000 6 414 13 821 2 872 265 3 623 

Общ брой 20 000 24 702 66 983 39 804 25 743 1.23-3.35 20 587 1.02 

птици 

Брой на 

30 36 25 48 23 

видовете 

Червено - числености и проценти, покриващи Рамсарските критерии за международна 

значимост 

Справката от среднозимните преброявания от последните 20 години отразява, че само 

голямата белочела гъска (Anser albifrons) през този период е покривала редовно числените 

критерии на Рамсарската конвенция. Едва в последните 10 години червеногушата гъска 

(Branta ruficollis) се е концентрирала с числености над 1% от популацията си. Сивата гъска 

(Anser anser) и малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) спорадичо в периода 1977 - 1986 

са покривали критериите. 

През отразения 20 годишен период Дуранкулашкия природен комплекс ежегодно е 

приемал концентрации на водолюбиви птици над Рамсарския критерий от 20 000 индивида. 

Недостатакът на тази справка е, че отразява числеността на птиците само в средата на 

м. януари и не обхваща сезонната динамика на видовете. През други зимни месеци, 

водолюбивите птици могат да имат по-високи числености от средно януарските. Изследванията 

в периода 1995-1997 г. (Георгиев, Дерелиев, in prep.) показват, че освен нарастващото 

значение на тази влажна зона за зимуването на червеногуша гъска (Branta ruficollis),голяма 

белочела гъска (Anser albifrons) и малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), тук се 

концентрират и големи числености зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), надхвърлящи 




Рамсарските критерии. Беше потвърдено, че мястото е загубило значението си като зимовище 

за сивата гъска (Anser anser), поради което видът не е включен сред Рамсарските. 

Пo време на прелет струпванията на розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и малък 

корморан (Phalacrocorax pygmeus) също определят мястото като междунаридно значимо по 

силата на Рамсарската конвенция. 

Бъдещият мониторинг ще проследи тенденцията на Рамсарските видове птици в 

природен комплекс "Дуракнкулак". 

•136 вида със Европейско природозащитно значение (SPECs) според критериите на BirdLife 

International (Tucker, Heath, 1994), както следва : 

SPEC 1 - 7 вида, къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка белочела гъска (Anser 

erythropus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya 

nyroca),тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala),голям креслив орел (Aquila 

clanga),ливаден дърдавец (Crex crex), видове със световно природозащитно значение, тъй като 

са определени като световно застрашени, зависими от природозащитни мерки или 

недостатъчно проучени; 

SPEC 2 - 18 вида, чиито световни популации са концентрирани в Европа и имат 

неблагоприятен консервационен статус в Европа; 

SPEC 3 - 66 вида, чиито световни популации не са концентрирани в Европа и имат 

неблагоприятен консервационен статус в Европа; 

SPEC 4 - 47 вида, чиито световни популации са концентрирани в Европа и имат 

благоприятен консервационен статус в Европа. 

•92 вида с неблагоприятен природозащитен статус в Европа според критериите на BirdLife 

International (Tucker, Heath, 1994), както следва: 

- застаршени - 9 вида:лопатар (Platalea leucorodia), тръноопашата потапница (Oxyura 

leucocephala), степен блатар (Circus macrourus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям 

креслив орел (Aquila clanga), ловен сокол (Falco cherrug), кафявокрил огърличник (Glareola 

pratincola), дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), каспийска рибарка (Sterna caspia); 

- уязвими - 38 вида; 

- редки - 9 вида; 

- намаляващи - 31 вида; 

- локализирани - 5 вида 

•230 вида, включени в Приложение II и III на Бернската конвенция, както следва: 

- Приложение II - 163 вида, 

- Приложение III - 67 вида. 

•151 вида, включени в Приложение I и II на Бонската конвенция, както следва: 

- Приложение I - 3 вида къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), тръноопашата потапница 

(Oxyura leucocephala), морски орел (Haliaetus albicillа), като застрашени мигриращи птици; 

- Приложение II - 148 вида с неблагоприятен природозащитен статус, за опазването на 

които се изисква приемането на международни споразумения. 

•71 вида, включени в списъка на застрашените видове по проекта Corine Biotopes Programme, 

определящи мястото като европейски значимо. 

Националната значимост на мястото се определя от присъствието на 213 вида птици: 

•72 вида, включени в Червената кнга на Република България, както следва: 

- 21 вида в категория “рядък” (4 гнездещи: вечерна ветрушка Falco vespertinus,морски 

дъждосвирец Charadrius alexandrinus, чухал Otus scops,мустакат синигер Panurus biarmicus); 

- 48 вида в категория “застрашен” ( 14 гнездещи:голям воден бик Botaurus 

stellaris,сива гъска Anser anser,белоока потапница Aythya nyroca, кафявокрил огърличник 

Glareola pratincola,белочела рибарка Sterna albifrons и др.); 

- 3 вида в категория “изчезнал като гнездещ” (розов пеликан Pelecanus onocrotalus, 

обикновен жерав Grus grus, обикновена бекасина Gallinago gallinago). 

•213 вида птици (78 гнездящи) са обявени за защитени, съгласно Закона за защита на 

природата и Заповед N: 342 (ДВ., бр.42 от 1986г.). 




От всички 230 вида, определящи мястото, като международно значимо и 72 вида, като 

национално значимо, изброените по долу имат ключово природозащитно значение: 

- в международен аспект 

5 вида, малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), розов пеликан (Pelecanus 

onocrotalus),голяма белочела гъска (Anser albifrons), червеногуша гъска (Branta ruficoliis), 

зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), покриващи критериите на Рамсарската конвенция; 

3 гнездящи вида - малък воден бик (Ixobrychus minutus), морски дъждосвирец (Charadrius 

alexandrinus), черночела сврачка (Lanius minor), покриващи количествените критерии на 

ОВМ за международна занчимост; 

2 световно застрашени видa - червеногуша гъска (Branta ruficollis) и малка белочела гъска 

(Anser erythropus), последния редовно наблюдаван в района, но недостатъчно проучен; 

- в национален аспект 

18 гездящи, мигриращи и зимуващи вида:голям воден бик ( Botaurus stellaris), голяма бяла 

чапла (Egretta alba), сива чапла (Ardea cinerea), червена чапла (Ardea purpurea), блестящ 

ибис (Plegadis falcinellus), ням лебед (Cygnus olor), поен лебед (Cygnus cygnus), белоока 

потапница (Aythya nyroca), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus 

cyaneus), турилик (Burchinus oedicnemus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), 

златиста булка (Pluvialis apricaria), бойник (Philomachus pugnax), малка черноглава чайка 

(Larus melanocephalus), белочела рибарка (Sterna albifrons), дебелоклюна чучулига 

(Melanocorypha calаndra), индийско шаварче (Acrocephalus agricola); 

- в локален аспект 

5 гнездящи вида - голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), 

малка пъструшка (Porzana pusilla), блатно шаварче (Acrocephalus scirpaceus), тръстикова 

овесарка (Emberiza schoeniclus); 

3 мигриращи вида - голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Pozana parva), 

малка пъструшка (Porzana pusilla); 

4 рода мигриращи птици - Calidris, Tringa, Charadrius, Chlydonias. 

Важността на различните типове местообитания (Табл. 9) за ключовите видове птици е 

показана на карта N:10. 

Kато територия с международна значимост за опазването на птиците могат да се 

определят 10 160 дка (49%) от площта на природния комплекс. 

С национална значимост могат да бъдат категоризирани територии, възлизащи на 

площ от 2 684 дка (13%). 

Останалите територии с площ 7581 дка имат само регионално значение. Освен това те 

са необходим буфер за гарантиране на ефективното опазване на международно и национално 

значимите територии. 




Таблица 9 

Важни местообитания за ключовите таксони птици 

Местообитания 

Открити водни площи в 

голямото огледало на 

езерото 

Открити водни площи в 

Карталийско блато 

Тръстикови масиви 

/водолюбива растителност/ 

Разливи 

Изкуствени насаждения от 

бяла акация и хибридни 

тополи 

Обработваеми земеделски 

площи около Карталийско 

блато 

Плажова ивица и дюни 

Морска акватория 

Tревни съобщества 

мезофитни/ксерофитни 

Характер на пребиваване 

Гнездене Миграция Зимуване 

Ph. pygmeus 

Branta ruficollis 

Chlidonas sp. 

Anser albifrons 

Ph. pygmeus 

- 

Cygnus olor 

Cygnus cygnus 

Ixobrychus minutus 

Botaurus stellaris 

Aythya nyroca 

Circus aeruginosus 

Porzana porzana 

Porzana parva 

Porzana pusilla 

Acr. agricola 

Acr. scirpaceus 

Emb. schoeniclus 

- 

- 

Lanius minor 

B. oedicnemus 

Ch. alexandrinus 

Sterna albifrons 

B. oedicnemus 

Glareola pratincola 

Mel. calаndra 

- 

- 

Ph. pygmeus 

P. onocrotalus 

Aythya nyroca 

Chlidonias sp. 

Ph. pygmeus 


Egretta alba 

Ardea cinerea 

Ardea purpurea 


Circus cyaneus 

Porzana porzana 

Porzana parva 

Porzana pusilla 


Egretta alba 

Ardea cinerea 

Ardea purpurea 

Pl. falcinnelus 

Ph. pugnax 

Calidris, Tringa 

Charadrius sp. 


Circius cyaneus 

Pluvialis apricaria 

L. melanocephalus 

Calidris sp. 

Tringa sp. 

Charadrius sp. 

Larus melanocephalus 

An. platyrhynchos 



Ph. pygmeus 

Cygnus olor 

Cygnus cygnus 


Phalacrocorax 

pygmeus 





Cygnus olor 

Cygnus cygnus 

Cygnus olor 

Cygnus cygnus 


- - 

- 




1.9.5. БОЗАЙНИЦИ (MAMMALIA) 

Според първото подробно изслеване (Траянов, Кънева, 1996) дребната бозайна фауна 

(Insectivora, Rodentia, Lagomorpha) в района на Дуранкулашко езеро е представена от 26 вида ( 

Приложение, Табл. Nо ). Те представляват 62% от видовете, установени за България (Попов, 

1993) и 33% от общият брой видове в Европа (McDonald, 1993). Според Траянов, Павлов, Делов 

и др. (устно съобщение, 1997), в района се срещат 15 вида едри бозайници (Carnivora, 

Artiodactyla; Приложение , Табл. Nо ). Това са 71% от регистрираните за страната видове 

(Спиридонов, Спасов, 1993) и 33% от европейските видове (McDonald, 1993). 

С най-многобройни популации в района на природния комплекс са следните видове : 

Insectivora - европейска къртица (Talpa europaea), Crocidura leucodon, Cr. suaveolens; 

Rodentia - Mus sp., Mus spicilegus, Apodemus sp.; 

Lagomоrpha - заек (Lepus europaeus); 

Carnivora - чакал (Canis aureus). 

Многобройните видове от дребната бозайна фауна са добър трофичен ресурс за 

хищниците в района. Стабилната популация на степната мишка (М. spicilкegus) в района има и 

определена прородозащитна стойност, тъй като разпространението на този вид в национален 

мащаб е ограничено само в Североизточна България. Особено многочислен е в изоставените 

обработваеми земи около езерото, където хранителните им запаси ("складове") във вид на 

купчини, покрити с пръст, наброяват от 3 до 5 на декар. Интерес представлява фактът, че в 

запасите не са установени семена на културни растения, дори и в близост до обработваемите 

площи. 

В резултат на преселване от съседни територии в района на Дуранкулашкото езеро 

през последните 2-3 десетилетия се появяват два нови вида - чакалa (Canis aureus) и 

енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides). Числеността на чакала (C. aureus) се е увеличила 

рязко през последните 10 години и той се отстрелва като "вреден дивеч". Фактически доказани 

засега са само щетите, които той нанася на зимуващите водоплаващи и кокошеви (ловен 

фазан, полска яребица) птици. За изясняване влиянието на този хищник върху птиците по 

време на гнездене и някои представители на бозайниците (заек, сърна, останалите хищници) са 

необходими специални проучвания. Обратният процес в сравнение с този при чакала, т.е. към 

редукция на популацията, е протекъл с енотовидното куче (N. procyonоides) и понастоящем той 

е изчезващ вид за района. 

Видовете Sorex minutus, Мicromys minutus и Arvicola terrestris са отбелязани като редки 

eстествени обитатели на природния комплекс. 

С неизяснен статус са видовете Sorex araneus, Neomys anomalus, Driomys nitedula, 

Sicista subtilis, Mustela eversmani, Vormela peregusna и Felis silvestris. Предполага се, че броят 

им е района е много малък или, че изобщо не се срещат, въпреки наличието на подходящи 

биотопи. За тези видове са необходими по-подробни изследвания, за окончателно изясняване 

на статута им. 

От групата на едрите копитни бозайници, които са обект на лов, само дивото прасе 

(S.scrofa) и сърната (C.capreolus) имат икономическо значение /благородния елен (C.elaphus) 

има спорадични появи в района/. Съсредоточеностите на двата вида са в югоизточната част на 

комплекса - в района на Ваклинския ръкав на езерото. 

Черногърдия златист хомяк (Mesocricetus newtoni) е с национална и с международна 

природозащитна стойност. Той е долно-дунавски ендимит и главната част на ареала му е 

разположена в Североизточна България. В района на Дуранкулашко езеро разпространението 

му е ограничено на няколко петна с предполагаема висока численост (карта Nо ). 

Внимание заслужава и лалугера (Spermmophillus citelus), който също е с 

неблагоприятен национален и европейски статут. Разпространен е в необработваеми терени в 

комплекса, като най-плътната му популация е южно от езерото (карта No ). Като цяло 

числеността на вида в района на комплекса е спаднала драстично през последните години в 

резултат на рудерализацията на пасищата. 

Видрата (Lutra lutra) е включена в националната Червена книга, в Европейския Червен 

списък, в списъците на Бернската конвенция и Корине биотопи. Представена е със стабилна 

популация, за което говорят постоянно констатираните косвени белези за присъствието на вида 

в района на Дуранкулашко езеро. 

Интерес представлява еднократното наблюдение (1995 г) на вълка (C. lupus) 

(Караиванов, устно съобщение) - вид включен в Червената книга на България и с 

неблагоприятен европейски статус, считан за изчезнал от Южна Добруджа след 60-те години. 




КУЛТУРНА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 

1.10. НАСТОЯЩИ ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС 

1.10.1. ВОДОЧЕРПЕНЕ 

Тази стопанска дейност има ключово значение, тъй като ресурса, който ползва (водата) 

е най-важния екологичен компонент, предопределящ съществуването на влажната зона. 

Подземните води от водосборната област на езеро Дуранкулак се използват за 

водоснабдяване и напояване. Вододобивните съоръжения са разположени на различни места 

от водосбора на езерото, като само три (две напоителни и една водоснабдителна помпени 

станции) от тях се намират в обособените граници на природния комплекс. Единството между 

подземните води и откритите езерни води обаче (вж 1.4.3.), налага комплексното разглеждане, 

т.е. в границите на целия водосбор, на влиянието на вододобивните съоръжения върху 

естествения воден режим на езерото. 

Типът и характеристиките на вододобивните съоръжения са посочени в табл.10 и 

табл.11. Всички те черпят вода от сарматския водоносен хоризонт. 

Дренажните канали са разположени в непосредствена близост с езерото, което 

позволява те да привличат повърхностна вода от него, директно или косвено през ивицата 

варовици. Дренажният канал на напоителна помпена станция "Дуранкулак 1" завършва в 

езерото, а това дава възможност за прякото привличане на езерни води. 

Таблица 11. Вододобивни съоръжения за питейно водоснабдяване 

No ПОМПЕНА 

СТАНЦИЯ 

ВИД НА 

СЪОРЪЖЕНИЕТО 

ДЪЛБОЧИНА НА 

СЪОРЪЖЕНИЕТО,m 

1 "Ваклино" 1 брой шахтов и 

1 брой сондажен ∼ 25 

кладенец 

2 "Дуранкулак" 1 брой сондажен 

стопански двор кладенец 

3 "Дуранкулак" 3 броя сондажни 

кладенци 

4 "Крапец" 3 броя сондажни 


5 "Бежаново" 3 броя сондажни 


6 "Нейково" 1 брой сондажен 


7 "Смин" 2 броя сондажни 


8 "Септемврийци"с 3 броя сондажни 

винекомплекс кладенци 

9 "Било" 1 брой сондажен 


ДИАМЕТЪР, 

m 

1.200 

 

КАПАЦИТЕТ 

,л/с 

30 

10 

∼ 50 0.250 10 

35-40 0.300 25-30 

37-45 0.400 30 

116-130 0.300 30.40 

∼ 100 0.250 8 

∼ 100 0.300 30 

110 0.300 ∼35-40 

∼80 0.250 ∼10 

Таблица 12. Вододобивни съоръжения за напояване 

No ПОМПЕНА 

СТАНЦИЯ 

ВИД НА 

СЪОРЪЖЕНИЕТО 

ДЪЛБОЧИНА НА 

СЪОРЪЖЕНИЕТО, m 

ШИРИНA, 

ДЪЛЖИНА, 

m 

1 "Дуранкулак"1 дренажен канал ∼3.0 3-4 

1 225 

2 "Дуранкулак"2 дренажен канал 3.0 - 3.5 5-6 

375 

3 "Ваклино" дренажен канал 3.5 - 4.0 5-6 

775 

КАПАЦИТЕТ 

, л/с 

300 

100 

150 

ПС-Дуранкулак 1 е построена през 1954г., останалите две през 1960 г. 

Данните, посочени в табл.10 и 11, показват, че проектните количества вода са следните: 




- за питейно битово водоснабдяване 238 л/с или 6,875.10 6 м 3 /год. Секундният добив 

е следвало да бъде равномерен през цялата година. 

- за напояване - 550 л/с, концентрирано в 5 месечен период от годината - или 

7,128.10 6 м 3 /год. Последното разпределено в годишен период е 226 л/с. 

Сумарно в едногодишен период би следвало да се черпи 444 л/с или 13,998.10 6 м 3 /год. 

Отбелязвайки този сумарен проектен добив трябва да се изтъкне, че той не е достигнат нито 

веднъж през целия 40 годишен експлоатационен период - от 1956 до 1996 год. Добивът не е 

надвишавал 240-250 л/с или 7,57 до 7,88.10 6 м 3 /год. Това показва, че реално достигнатия добив 

на вода - 7.88.10 6 м 3 /год., не е превишавал годишния приток на подземни води към езерото - 

9,24.10 6 м 3 /год. 

Максимално добитото количество вода за напояване през периода 1978-1988 г. е 3 946 

910 м 3 или 125 л/с (за 1982 г.). Черпеното средногодишно количество вода за напояване/от 

1978 до 1988 г/ е 2 654 390 - 2 675 000 м 3 , или 84,2 до 84,8 л/с, разпределено за цялата година. 

Сумарното черпено количество вода - за напояване и водоснабдяване, средно е около 

205л/с или 6,46 .10 6 м 3 /год. Вододобива за периода 1978-88 г. е най-интензивен от целия 

експлоатационен период /1956-1996 г/ и не е превишавал стойността на средногодишното 

подхранване на езерото с подземна вода - 9,24.10 6 м 3 /год. Отнесено обаче само към 

активния поливен сезон, т.е. от май/юни до септември/октомври, сумарното черпено 

количество вода (около 300-500 л/с за периода 1978-88 г) превишава количеството 

подземна вода, която се дренира в езерото при естествени условия (293 л/с). В това 

именно се изразява негативната роля на водочерпенето, предизвикващо неестествени 

спадове на водното ниво през летните месеци. 

През 90-те год обаче този проблем не съществува, тъй като водочерпенето за 

напояване чувствително е спаднало и се движи в границите 45 698 - 235 955 куб.м/г. 

Понастоящем работи само ПС-Ваклино. ПС-Дуранкулак 1 не е работила от 1995г., а ПС- 

Дуранкулак 2 не функционира от 1992 г. Последната дори е разрушена, а техническото 

оборудване - изнесено. 

Основният консуматор на подземни води понастоящем остава питейното 

водоснабдяване (табл.12). 

Табл.13. Черпени количества вода за водоснабдяване през периода 1994-96г 

Година 

За питейно 

водоснабдяване, л/с 

За напояване, 

л/с 

ОБЩО, 

л/с 

1994 120 7,48 127,48 

1995 120 3,625 123,625 

1996 120 1,74 121,74 

1.10.2. ЗЕМЕДЕЛИЕ 

В границите на управляваната територия попадат 8 327 дка обработваеми земеделски 

площи. 

Включването им в полезрението на настоящия план за управление е продиктувано от 

следните съображения, налагащи по-особен подход при тяхното стопанисване: 

! те са важно и предпочитано място за хранене на зимуващите гъски, 

специално нивите в землището на с.Дуранкулак (масивите от Nо24 до Nо30) 

! поради относително по-наклонения терен и съседството на езерото, 

формиращия се върху тях повърхностен отток, който е богат на биогени и 

органика, се втича директно във водоемите 

! това са прилежащи на езерото земи, където плитко залягащите подземни 

води са слабо защитени откъм замърсяване при използването на изкуствени 

торове и химически препарати за растителна защита (Данчев, Шопоова, 

1997) 

! могат да играят роля на буферна зона към влажната зона, която безспорно е 

с по-голяма природозащитна значимост. 

Във връзка с това и в Заповедта за защита (Прил.1) е наложена забрана за неупотреба 

на пестициди до 500 м от брега на езерото. 




По-голямата част от обработваемите земи са частна собственост (7 802.4 дка), табл.2. 

Най-застъпената в момента форма на стопанисване на тези земи е кооперативната: 7 485 дка 

се стопанисват от земеделски кооперации - “Дуранкулак”- 3665 дка, “Сортови семена”- 3356 дка, 

“Зах.Стоянов”- 286 дка, “Ваклино”- 178 дка. От останалите 848 дка, 98 се обработват 

индивидуално от частни сообственици и 750 дка са временно необработваеми. 

Настоящата специфика на земеделските дейности в чертите на природния комплекс не 

се отличава от тази на Община Шабла като цяло (вж. 1.11.1). 

Преобладава отглеждането на зърнени (пшеница, царевица) и технически култури 

(слънчоглед) - табл.13. По отношение на агротехниката, чийто вид и параметри са критерий за 

интензивния характер на земеделското ползване, настоящата ситуация е следната: 

Угари, т.е. разорани, но незасети в продължение на 1-2 год. площи, не се оставят. 

Наличието на необработваеми земи (табл.13) в границите на комплекса се дължи на 

финансови и технически проблеми в самите кооперации. 

Съвременните икономически възможности на земеделските кооперации и личните 

стопани не позволяват широкото използване на изкуствени торове и химически препарати. 

Торенето след !990 г. е само с азотни торове (амониева селитра) в житните култури. 

Количествата, внасяни на декар, варират от 15 до 25-30 кг (1993-97г.) при технологична норма 

36-38 кг/дка. Това е 15-55% спад в сравнение със 70-те и 80-те години. Фосфорни и калиеви 

торове през последните години въобще не се употребяват. 

Използването на химически препарати за растителна защита през периода 1993-97г. е 

сведено предимно до препарата 2.4Д, който е пестицид с активно вещество 2.4 

дихлорфеноксиоцетна киселина, предимно при пшеницата в доза 200 гр/дка и царевицата 150 

гр/дка. В незначителна степен са използвани препаратите Зенкор и Гардиан. 

Разликата в количеството на площите, засяти с пшеница (табл.13), варира в твърде 

широки граници поради факта,че обработваемите земи северно от езерото (масиви No: 24-30) 

са част от сеитбообращателното парцелиране на кооперация “Дуранкулак”. Тези ниви обаче 

заедно със съседния масив Nо13 (северно от шосето за къмпинг Дуранкулак) са основните и, 

според наблюденията, предпочитани места за хранене на зимуващите гъски в района. Това 

налага нуждата от промяна в схемата за сеитбообращение на кооперацията в насока 

обезпечаване ежгодното засяване на поне 30-40 % от тези обработваеми земи с есенни житни 

култури. 

Таблица 14. Процентно съотношение на площите с различни култури спрямо общата площ на 

обработваемата земя в границите на природния комплекс за периода 1993-1997г. 

Култура 1993/94 1994/95 1995/96 1996/97 

Пшеница 47.6% 64.9% 8.5% 71.6% 

Твърда пшеница - - 10.6% - 

Ечемик 4.9% - - - 

Царевица 22.5% 9.3% 13.7% - 

Слънчоглед 12.0% 12.8% 46.0% - 

Леща - - 2.1% - 

Соя - - 2.2% - 

Кореандър - - 5.4% - 

Индивидуално 1.0% 1.0% 1.0% 1.0% 

Необработваеми 12.0% 12.0% 10.5% 6.7% 

Угар * - - - 20.7% 

1.10.3. ЖИВОТНОВЪДСТВО (ВКЛ. ПАША) 

До 1992-1993 г. в границите на природния комплекс са съществували 3 ферми: 

- за отглеждане на биволи край Карталийско блато 

- лятна ферма за крави (телета) край южната опашка на езерото 

- за отглеждане на гъски при Големия остров; 

Понастоящем в района на езерото е развито само пасищното животновъдство като 

животните пребивават в пасищата само през деня, а през нощта биват прибирани в личните 

стопанства или в кооперативни ферми в или в съседство на селищата, извън границите на 




езерния комплекс. За паша се използват около 2 600 дка от тревните съобщества, около 75 дка 

от пясъчните дюни (в землището на с. Крапец), около 170 дка от масивите с водолюбива 

растителност, около 450 дка изоставени обработваеми земи и 120 дка от залесените места. 

(карта Nо ) 

Съгласно действащата в момента Заповед за защита (Приложение 1) пашата в 

масивите от водолюбива растителност не се допуска. 

Броят на добитъка, изкарван на паша в чертите на комплекса (съгласно 

теренните наблюдения през 1995-1997 г.) е следния: 

1. В землището на с.Дуранкулак: 

крави/телета 210 - 250 (от тях 160-200 кооперативни) 

овце 45 - 60 

кози 10 - 15 

2. В землището на с. Ваклино: 

крави/телета 80 - 100 

овце 460 - 480 

кози 50 - 60 

3. В землището на с. Крапец: 

крави/телета 80 - 100 

овце 120 - 150 

кози 30 - 40 

Използвани още от далечното минало пасищата около езерото понасят много високи 

натоварвания с добитък (главно овце) от 60-те до края на 80-те години, като резултат от 

особеностите на животновъдството в страната, респ. и в този район. Това пренатоварване е 

било допълнително обуслувено от практическата неизползваемост на част от пасищата, 

превърнати в рибарници (землище Дуранкулак), животновъдни ферми и депа за изхвърляне на 

оборски тор, битови отпадъци и пръст от археологическите разкопки (землищата на селата 

Крапец, Ваклино и Дуранкулак). Голяма част от тях са били залесени (особено около 

Ваклинския ръкав). Понастоящем само рибарниците и част от прилежащите площи на 

изоставените вече ферми са възстановили използваемостта си като пасища. 

Пашата на добитък в обраслите с водолюбива растителност места, преди 15 юли, и по 

пясъчните дюни през цялата година (карта Nо: 12) има подчертано негативен ефект върху 

биоразнообразието: 

- унищожаване на гнездови местообитания и/или пряко безпокойство на 

гнездещи птици; 

- прогонване на прелетните птици от места за хранене и почивка; 

- безпокойство и унищожаване на хайвера на шарановите риби по време на мръстене, 

както и на някои земноводни в тези места; 

- деструктуриране на дюнните растителни съобщества. 

Количествата на пускания на паша добитък във всеки един от районите не превишават 

нормите за натоварване на единица площ от тревните съобщества (пасищата) с различна 

продуктивност (по Шамов, 1996). Въпреки това постоянно се наблюдава струпване на добитъка 

(главно стадата от овце и кози) на няколко места в близост до езерата, т.е. налице е 

нерационално използване на пасищата. Това води до ерозиране на по-сухите терени или до 

рудерализиране на по-влажните. 

1.10.4. ЛОВ 

В района на езерoтo (извън природна забележителност "Дуранкулашко езеро") се води 

активна организирана ловна дейност. През последните 5-10 години, наред с традиционния 

местен лов развитие получи международният ловен туризъм ( основно лов на диви гъски и помалко 

на други представители на пернатия дивеч). 

Ловната дейност се урежда със Закона за ловното стопанство (ЗЛС) и Правилника за 

приложение на закона за ловното стопанство (ППЗЛС). Ловът на различния вид дивеч е 

разрешен както следва; на водоплаващи птици - 01.09 - 31.01, на гълъби и гургулици - 15.08 - 

31.12, на пъдпъдъци - 15.08 - 30.09, на бекаси и бекасини - 15.08. - 28.02., на яребици - 01.10. - 

31.11., на фазани - 01.10. - 31.01., на зайци - 01.10. - 31.12., на благороден елен - 01.09. - 31.01., 




на сърни - 01.05. - 31.10, на диви свине - 01.06. - 31.01. Ловът на хищници (лисица, чакал, вълк, 

дива котка, черен пор, язовец) е разрешен целогодишно. На местно ниво, в зависимост от 

резултатите от таксацията на дивеча, се въвеждат ограничения или дори забрана на лова на 

определен ловен обект. 

Като ловни дни са определени събота и неделя, официалните празници, а след 1 

януари и сряда (само за водоплаващи птици). Ловът на хищници може да се провежда и извън 

тези дни. 

Всеки ловен излет се извършва с предварително издадено от ръководните органи на 

ЛРД-Шабла разрешително за лов. В него се означават имената на ловците, времето и мястото 

на лов, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч. 

Чуждестранните ловци ловуват всеки ден от седмицата, могат да отстрелят 

неограничено количество птици, като за всеки отстрелян индивид заплащат по тарифи на 

СЛРБ. В района те се развеждат от местни водачи. 

В Ловно-рибарско дружество-Шабла членуват 253 ловци от селищата на Шабленска 

община. Те са обединени в 5 ловни дружинки, както следва: 

- "Шабла I" (гр.Шабла) души 

- "Шабла II" (гр.Шабла) души 

- "Дуранкулак" (с.Дуранкулак, с.Граничар, с.Захари Стояново) души 

- "Ваклино" (с.Ваклино, с.Крапец) души 

- "Тюленово" (с.Тюленово, с.Горун) души. 

Природният комплекс "Дуранкулашко езро" попада в ловните полета на дружинките 

"Дуранкулак" и "Ваклино". 

В границите на комплекса най-популярен и развит е ловът на диви гъски и патици. Само 

голямата белочела гъска (A.albifrons) е разрешена за лов, а от патиците ловен обект са 

зеленоглавата патица (A.platyrhynchos), патицата клопач (A.clypeata), шилоопашатата патица 

(A.acuta), лятното (A.querquedula) и зимното бърне (A.crecca), патицата фиш (A.penelope), 

качулатата потапница (A.fuligula), патицата звънарка (B.clangula). 

Най-чувствителна ловна преса се наблюдава през декември и януари. Освен местните 

ловци, тогава прихождат най-много ловци от други части на България, както и чуждестранни 

ловци (през 1995-96 година те са били 27 души, а през 1996-97 - 30 души, ловували в района на 

северните черноморски езера). Основните места край езерото, откъдето стрелят ловците (виж 

карта N:) са черният път през пясъчните дюни (по цялото му протежение) и около Орлово блато 

(по целият му бряг). 

Наблюденията върху ловната преса свидетелстват за някои отклонения от законовите 

ограничения в лова. Нарушенията се извършват най-вече от приходящи български ловци и порядко 

от местни и чуждестранни. Въпреки, че като цяло червеногушата гъска е добре известна 

сред ловците като защитен вид, понякога се стреля по чисти ята от червеногуши гъски. 

Наблюдавани са стрелби и по други защитени видове птици, включително и по лебеди. Други 

нарушения на природозащитното законодателство е стрелбата от бреговете на езерото, като 

не се спазва 100 метровият буфер, а също и ловът от лодки в поставената под защита езерна 

акватория. Освен стрелбата от лодки, като нарушения на ловното законодателство са 

установени и лова в района без необходимото за това разрешително, лова извън позволеното 

време (в неловни дни и след 19.00 ч.), използването на непозволените звукови примамки. 

Особено при лоши метеорологични условия (когато птиците летят най-ниско) се отстрелват 

повече птици от разрешения лимит от 2 гъски и 5 патици на човек за ловен ден. 

Рамерът на щетите, които ловната дейност нанася върху популациите на зимуващите 

водоплаващи (забранени за лов), е трудно оценим в количествено отношение. А това е много 

важно за някои от редките и застрашени видове и най-вече за червеногушата гъска, за която 

района на Дуранкулашкото и Шабл. езера се очертава като основно съвременно зимовище. В 

тази връзка през ловния сезон 1995-96 г. в 10 наблюдавани ловни дни, едновременно около 

Дуранкулашкото езеро и Шабленския езерен комплекс, са установени със сигурност 2 

отстреляни червеногуши гъски. Чрез екстрапулиране на данните са получени резултати, които 

позволяват да се предположи, че около 30 индивида червеногуши гъски са били отстреляни за 

целия сезон, при максимална численост на вида за района на северните черноморски езера 

през този сезон - 38 550 индивида /Georgiev, Dereliev, in prep/, /Дерелиев, 1997/. Това е 0.08 % 

от макс. численост на зимуващите в района черв.гъски, което трудно може да се приеме за 

сериозна загуба, дори в рамките на едно зимовище. През този период (януари-февруари) 

обаче, в Дур.езеро са отбелязани и мин. 8 ранени птици, в Шабл.ез - мин. 3 и в Шабл. Тузла - 

мин. 4 ранени птици. Твърде вероятно е числеността на ранените червеногуши гъски да е 

многократно по-голяма. Въпреки това дори и тези несистемно събрани данни за ранени птици 




сочат за много по-голяма смъртност сред зимуващите черв. гъски в резултат на ловната 

дейност. 

Ловът в района на Дур. езеро (както и около Шабл. езера) има и други отрицателни 

ефекти върху жизнеността на популацията на черв. гъска. Практикуваната стрелба от 

бреговете на водоемите, както и на разстояние до около 500м от тях, значително безпокои 

птиците (в т.ч. и останалите водоплаващи), в резултат на което те избягват езерата като място 

за нощуване и се насочват към морето. Специално по отношение на гъските стрелбата в 

района на влажната зона има допълнително негативно влияние, правейки земеделските площи 

около езерото неизползваеми от птиците като място за хранене. Това ги принуждава 

ежедневно да извършват дълги полети до вътрешността на Добруджа (до 40-50 км) и обратно 

до местата за нощуване. Тези полети се отразяват крайно неблагоприятно върху енергетичния 

баланс на птиците. Тук трябва да се има предвид, че ловна дейност се провежда и в местата за 

хранене, което води до постянни премествания и в крайна сметка до непълноценно хранене на 

гъските. Така преди пролетната миграция птиците не са набрали нужните телесни запаси за 

осъществяване на прелета (около 6000 км) до гнездовите територии. Това води до забавяне на 

миграцията и в комбинация с някои други неблагоприятни фактори в гнездовищата може да 

стане причина за пълно компрометиране на гнездовия успех. 

По този начин активната ловна преса около основното зимовище на червеногушата 

гъска (Дуранкулашко езеро и Шабленските езера) може в значителна степен да допринесе за 

отрицателни тенденции в развитието на популацията на този вид. 

Щети от ловната дейност явно понася и друг вид, застрашен от изчезване в глобален 

мащаб - малката белочела гъска. През ловния сезон 1996/97 г. от пясъчните дюни на Дур. 

езеро е отстреляна една птица. Числеността на световната популация на този вид е в още покритични 

граници от черв. гъска, а в района на езерата най-вероятно зимуват до няколко 

десетки птици. Имайки предвид гореизложените факти, може да се предположи, че ловът в 

близост до езерата е възможно да доведе до физическото унищожаване на относително голям 

процент от популацията на вида. 

Контролът на лова на водоплаващи птици е крайно неефективен и упоменатите 

нарушения се извършват през целия ловен сезон. Тази ситуация изисква упражняването на поспециални 

мерки и изменение на някои от съществуващите ограничения в лова, които са 

недостатъчни. Особено внимание трябва да се обърне на българските ловци от други части на 

страната, които извършват по-голямия дял от браконерствата, а също така и на 

чуждестранните ловци, чиято ефективност в стрелбата е многократно по-висока от тази на 

българските. Не на последно място, трябва да се разширят границите на защитената природна 

територия, които в момента не осигуряват нужната защита за птиците. 

Предпочитано място за лов на фазан, дива свиня и сърна е района на Ваклинският 

ръкав на езерото. В обработваемите площи спорадично се провежда и лов на друг вид пернат 

дивеч (гълъби, гургулица, яребица, пъдпъдък) и заек. Провеждан при спазване на ловното и 

природозащитното законодателство, този лов не нанася сериозни щети на фауната. 

В границите на настоящата защитена територия се допуска регулиране на числеността 

на чакала, лисицата и дивата свиня при доказана необходимост, с разрешение на МОСВ. 

1.10.5. РИБОЛОВ 

• СТОПАНСКИ РИБОЛОВ 

От 50-те до края на 80-те години езерото е било обект на мащабно развиван стопански 

риболов (вж. 1.12.2.). Тази дейност е била регламентирана и от излязлата през 1980 г. Заповед 

за защита на езерото (вж. Приложение 1). Средногодишния улов е бил 38.5 тона, като основно 

място са заемали: шаран, бяла риба, бабушка, морски кефал, сом и костур. 

Понастоящем риболов с мрежени уреди се извършва от бригада от 2-ма души, 

разполагащи с една лодка. Уловът (по официална информация), се използва за задоволяване 

нуждите на ресторанта на брега на езерото (кад. No126), но статистика не се води. 

Относително преценено в уловите преобладава шарана, каракудата и толстолоба. Ресторанта 

с прилежащата си площ е общинска собственост, отдадена под наем на частна фирма. 

Съгласно договора фирмата (заедно с ЛРД-Шабла) зарибява езерото изкуствено всяка година 

с 2-3 месечни (еднолетни) рибки - основно шаран- култивирана форма и по-малко толстолоб и 




бял амур. През 1995 г. съотношението е средно около 70% шаран, 20% толстолоб и 10% бял 

амур като общото тегло на рибките е около 500 кг. 

Мрежите се хвърлят през всички сезони, когато метеорогичните условия позволяват (с 

изключение на двумесечната забрана, 15.04.-15.06) в цялото водно огледало на езерото.Това 

очевидно безпокои водоплаващите птици, използващи откритата водна акватория за хранене и 

почивка, по време на миграции и зимуване. 

Много по-сериозно е обаче негативното въздействие на ширещия се през последните 

години организиран незаконен риболов с мрежи. Извършва се от жители на селата Крапец и 

Дуранкулак с чисто комерсиални подбуди. Освен прогонването на прелетните и зимуващи 

птици от местата за почивка и хранене, тези незаконни дейности до голяма степен 

компрометират и гнезденето на редки и характерни в миналото за влажната зона птици (ням 

лебед, сива гъска, чапли). Изключително отрицателно влияе бракониерския риболов с мрежи 

жърху полулациите на местните стопански ценни видове риби. Извършван с темпове, каквито 

са те понастоящем, възстановителния потенциал на водния басейн за много от местните 

видове риби може да бъде изчерпан твърде скоро. 

• СПОРТЕН РИБОЛОВ 

В момента спортният риболов е официално разрешен само от южния бряг на езерото 

(ивица с дължина около 2,5 км), съгласно Заповедта за защита (Приложение 1). Може да се 

извършва само с въдица. 

Останалите условия, при които се извършва риболова, а именно: 

- срокове за забрана; 

- разрешени през седмицата дни за риболов; 

- вид и брой на въдиците; 

- размери на рибата, която може да се улавя, 

са регламентирани от Закона за рибното стопанство (ЗРС). 

Налице са някои нарушения на ЗРС и ЗЗП, произтичащи от извършвания спортен 

риболов 

а) влизане с ботуши и лодки (осн. гумени) в езерото, при което освен използване на 

въдици се хвърлят и мрежени уреди (включително грибове и винтери); 

б) използване на повече от една пръчка; 

в) улов за маломерни екземпляри; 

г) риболов извън разрешените за целта дни от седмицата. 

Натоварването през летните месеци (юли-септември) е значително. Често, особено в 

празнични дни, броят на риболовците надхвърля 100. В тези случаи най-сериозно е застъпен 

спортния риболов от неразрешени за целта места. Нарушенията произтичащи от спортния 

риболов влияят отрицателно на рибните запаси на водоема,причиняват безпокойство за 

гнездещи, мигриращи и зимуващи птици (в т.ч. пропъждане от удобни за размножаване , 

хранене и почивка места), както и пряко унищожаване на местообитанията им. 

Допълнителен проблем е замърсяването с битови отпадъци на местата, където се 

риболовства. 

• УЛОВ НА РАЦИ 

Уловът на раци е традиционен в Дуранкулашко езеро. Според Николов (1967) през 60- 

те години езерото е трето в страната по значение за раколова (след Мандренското и 

Шабленското). 

Понастоящем извършването на тази дейност не е директно регламентирано в 

Заповедта за защита (Прил.1). Сезонни ограничения за раколова - забрана от 1. Х до 15. VI., 

както и ограничения по отношение на размерите и броя на улавяните екземпляри, произтичат 

от ЗРС. 

За количествата излавяни раци няма точни данни, но по устни сведения на местните 

раколовци през последните години там се улавят до 500 хил. екземпляра на сезон. Поголямата 

част от този улов се прави от няколко местни жители с комерсиална цел в грубо 

нарушаване на нормативната уредба по ЗРС, както и на клауза 9/ от забранителните режими в 

Заповедта за защита, т.е. навлизане в периферията на водолюбивата растителност по време 

на размножителния перод на птиците. 

Неспазването на сезонните ограничения и улавянето на маломерни екземпляри е често 

явление от страна на приходящи раколовци, които ловят за лични нужди. 




1.10.6. ГОРСКО СТОПАНСТВО 

Обект на тази стопанска дейност в чертите на мястото са: 

- всички гори и други горски земи - държавна собственост (ДГФ) 

- горите създадени по договор върху земеделските земи (ССФ) - общинска собственост; 

17.9 дка от ДГФ попадат в границите на ПЗ "Дуранкулашко езеро", като 7.6 дка от тях са 

залесени, а останалите представляват тръстикови масиви смесени с бяла върба (S.alba). 

Горскостопанските мероприятия се провеждат от Горско стопанство (ГС) - Балчик - 

местното подразделение на Националното управление по горите. 

Базирани са на предварително изготвен и приет лесоустройствен проект (ЛУП), който се 

осъвременява на всеки 10 години. В момента се изпълнява ЛУП, приет през 1996г. 

Предвидените по ЛУП меоприятия в чертите на ПЗ не са регламентирани в Заповедта за 

защита. 

Всички гори и храстови насаждения, обект на ЛУП в границите на природния комплекс, 

са изкуствено създадени от местното ГС от 50-те до края на 80-те год. върху: 

- тревни съобщества - 1283 дка. 

- обработваеми земи - 49 дка 

- тръстикови масиви - 7.6 дка 

Изключение прави насаждението от полски ясен (Fr. oxicarpa) естествено възникнало 

във Ваклинския ръкав (отд.)в резултат на самосев от съседното изкуствено насаждение 

(отд.). Част от изкуствените насаждения в тръстиковите масиви са от хибридна топола (отд. 

20б). Освен унищожаването на естествен биотоп, отрицателната роля на тези насаждения (в 

резултат на транспирацията) по отношение на естествения воден баланс на езерото също 

трябва да се вземе под внимание при очертаването на мерките за подобряване състоянието на 

водната екосистема. 

В земеделските земи са залесени част от полезащитните пояси, включени в чертите на 

природния комплекс. 

Най-внушителните по площ естествени биотопи, унищожени в резултат на изкуствени 

залесявания са тревните съобщества, основно около Ваклинския ръкав. По-голямата част от 

тях са били с изразен степен характер на тревната покривка. 

Въпреки че насажденията са създадени върху естествени биотопи, основно от неместни 

видове, не трябва да се подминава и тяхната положителна роля за увеличаване на 

биоразнообразието на мястото: 

• Използват се за гнездене от над 25 вида птици, типични за тези местообитания (черночела 

сврачка, вечерна ветрушка, сокол орко, синявица и др.). 

Благодарение на изкуствените насаждения природния комплекс е сред петте найзначими 

места в национален мащаб за гнезденето на черночелата сврачка (L.minor); 

• Подходящи са за хранене и почивка на мигриращи видове птици (Passeriformes, 

Falconiformes и др.) 

• Привлекли са други типични за тези местообитания представители на фауната: горска 

дългокрака жаба R.dalmatina, катерица Sc.vulgaris, обикновен сънливец Gl.glis, сърна 

C.capreolus. 

В дървесните насаждения (над 10 год. възраст) се предвиждат санитарни и отгледни 

сечи, основно за добив на дърва за огрев за местното население. 

1.10.7. РЕКРЕАЦИЯ 

Край северната граница на природния комплекс, на морския бряг е разположен к-г 

"Космос" с капацитет 280 легла и други 7 туристически бази на различни предприятия и 

институции от страната с общ капацитет 395 легла. Този своеобразен туристически комплекс е 

създаден за лятна морска рекреация. Почиващите тук използват 200-300 м. от плажовата ивица 

от къмпинга в южна посока, през времето от 15.06.-15.09., като най-натоварен е периода 1.07.- 

31.08. 

Тази част от плажовата ивица се стопанисва от "Балкантурист" - Шабла. 

Често наблюдавано явление е безконтролно навлизане на туристи (вкл.и с МПС) от 

гореспоменатите туристически бази и от к-г "Крапец", разположен на около 2 км, южно от 




езерото, по цялата плажова ивица и дюните в съседство. По този начин през юни и началото на 

юли се безпопкоят гнездещите тук дъждосвирцови (морски и речен дъждосвирец, турилик, 

рибарки) и пойни птици. 

По-късно през август и септември се прогонват мигриращи водолюбиви птици от 

традиционните им места за почивка по време на прелет. 

В резултат на това човешко присъствие, по дюните са констатирани и случаи на 

унищожаване на редки растения и характерни растителни съобщества. 

Не трябва да се подминава и замърсяването на дюните и плажовата ивица с битови 

отпадъци от страна на туристите. 

1.10.8. ЗАСТРОЯВАНЕ /ТАБЛИЦА 15/ 

1.10.9. ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ / ПОЗНАВАТЕЛЕН ТУРИЗЪМ 

Влажната зона и съседните територии не са обект на специални и целенасочени 

образоваелни деиности. От края на 80-те години Дуранкулашко езеро се посещава ежегодно от 

западноевропейски групи туристи-природолюбители, основно с интерес към птиците. 

Предпочитаните месеци за посещение са април, май и първата половина на юни, както и 

септември, а през последните 3-4 години и февруари, заради зимуващите гъски. Броят на 

групите не надхвърля 6-8 за година. 

Регламент за пребиваването на групите в района на влажната зона липсва. 

Констатирани са случаи на навлизане на туристи в местата за размножаване на определени 

видове птици, пеша или с транспорти средства, което е възможно да има нежелателни ефекти 

за биоразнообразието. 

1.10.10. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 

• Екологични / биологични проучвания 

До 1995 г., когато започва изпълнението на проекта по разработването на настоящия 

план за управление в рамките на БШПОБР, по-комплексните и целенасочени екологични, вкл. 

биологични изследвания в Дуранк. езеро и прилежащите му територии са доста оскъдни. 

Такива са: 

i. Eжегодното януарско преброяване на водолюбивите птици в рамките на 

международния проект на Wetlands International за среднозимното отчитане на 

числеността на тази група птици. Провежда се от 1977г. и продължава и 

понасточщем. До началото на 90-те год. се извършва от Институтът по зоология и 

Институтът по екология при Българската академия на науките (БАН), а след това от 

БДЗП. 

ii. Месечното отчитане на зимуващите водолюбиви птици, 1992/93г. и 1993/94г., в 

рамките на проект на Институтът по зоология при БАН, обхващащ всички 

крайбрежни влажни зони по българското Черноморие 

iii. Проучването на хидрогеоложките условия в района на езерото през 1992-94 г. от 

“Геоводинженеринг” ЕООД по възложвната от МОСВ тема “Възстановяване и 

подобряване на екологичното равновесие на Дур. Езеро в съответствие с 

критериите на Рамсарската коонвенция 

iv. Измерване на водното ниво на езерото (и температурата на езерната вода), 

провеждано от НИМХ при БАН от 50-те г. до 1997г. За целта е изградена нивомерна 

рейка край брега на езерото, източно от ресторанта. 

Други изследвания върху природните екосистеми в района 

нерегулярни. 

са откъслечни и 

• Археологически проучвания 

Обект на археологически проучвания е Големият остров в Дуранкулашко езеро 

(вж.1.12.1). Те се провеждат от 1974 г. като най-мащабни са били в периода 1975-80 г. 

Продължават ежегодно и понастоящем, обикновено през месеците юли-август. 




За обслужване на археологическите дейности в началото на изследванията (1975-76г.) 

е построена дига (дължина 120м, широчина 5м и височина над водното ниво 1м), свързваща 

Големия остров с останалата суша. Това допринася за ускореното увеличаване площта на 

тръстиковия масив между острова и сушата от двете страни на дигата. В случая негативния 

ефект от това човешко вмешателство е свързан с незначителния принос за цялостната 

еутрофизация на водоема, както и с промяната на естествения характер на мястото. От друга 

страна, с разрастването на тръстиковия масив, в тази част на влажната зона се създават подобри 

условия за гнездене и укритие на редица видове птици и дуги представители на 

биоразнообразието. 

Много по-сериозно отрицателно въздействие, като последица от археологическите 

проучвания, има депонирането на изкопаните земни маси. Вместо да се изнасят на специално 

отредено за целта място голяма част от тях се изхвърля по стръмните склонове на острова и 

попадат дори и в езерото. Така се унищожават месторастения на редки растения, създават се 

условия за навлизане на рудерали, внася се допълнителна органика във водоема. Не трябва да 

се пренебрегва и факта, че по този начин естетичните качества и привлекателността на 

мястото за туристи рязко спадат. 

1.10.11. ДРУГИ 

• Газопровод 

През 1985 г. по цялото протежение на пясъчните дюни, на дълбочина 0,5 - 10м,, е 

прокаран газопровод (диаметър на тръбата - 10 см), т.е. със сравнително малък капацитет. Той 

отвежда природен газ от сондажа, направен през 1955 г. северно от к-г "Космос", до варовия 

цех край с. Крапец. Газта се пуска при нужда (по заявка) - неколкократно през годината (през 

1996 г. това е било само 2 пъти). 

Изкопните операции и полагането на тръбите са нарушили ествствения облик на 

дюните, унищожена е част от дюнната растителност. 

Бъдещи дейности, свързани с отстраняване на аварии или подмяна на тръбите, няма да 

се вместят в природозащитните концепции за опазване на пясъчните дюни. 

• Косене на тръстика 

Ежегодно местни хора (главно представители на ромското население от с.Дуранкулак) 

окосяват неголеми площи (от 1 до 3 дка) от тръстиковите масиви в северната част на 

Карталийско блато и в Дуранкулашкия ръкав на езерото. Обикновено това се прави през август 

- септември. 




Таблица 15. Влияние на застрояването върху опазването на природните екосистеми 

Наименование 


обектите 

Застроена 

площ, 

дка 

Прилежаща 

площ, 

дка 

Година 


построяване 

N 

КадN 

Използване Настоящ Отрицателен ефект 

статут 

в 

понастоящем 

миналотo 

в миналото понастоящем 

1 Ресторант 126 0.6 0.9 70-те + + общинска умерен умерен 

"Златна рибка" 

собственост 

2 Ферма за 103 5.3 15.7 70-те + - неуреден висок слаб 

биволи 

3 Вила о-в 133а 0.1 0.3 1977 + + неуреден умерен умерен 

"Малката ада" 

4 Складове 122 2.1 2.3 70-те + + неуреден умерен умерен 

5 Ферма за гъски 15 70-те + - неуреден висок умерен 

6 Сграда - 

фазанария 

7 Сграда на 

археолог.лагер 

8 ПС за питейни 

води, Ваклино 

9 ПС за 

напояване, 

Дуранкулак I 



Дуранкулак II 



Ваклино 

12 Рибарско 

селище 

- + - неуреден умерен слаб 

- 70-те + + неуреден умерен умерен 

41 + + държавна слаб 

слаб 

собственост 

+ - слаб слаб 

29 + - слаб слаб 

80 + + слаб слаб 

- 80-85 + - незаконно 

построено 

висок 

висок 




1.11. НАСТОЯЩИ ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В СЪСЕДСТВО НА 

ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС 

1.11.1. СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ 

Природен комплекс Дуранкулашко езеро се намира в административните граници на 

Община Шабла (площ - 329 679дка). Основен отрасъл в икономическото развитие на Общината 

е селското стопанство - земеделските земи заемат 85 % (280 227 дка) от нейната територия, 

като 95.9 % от тези земи са обработваеми. Това е един от най-високите показатели за 

България. Преобладава зърнопроизводството (пшеница, царевица), но кризисното състояние 

на националната икономика в днешно време се е отразило в намаляване на засетите площи и 

на добивите. Това е свързано и с намаляване количеството на използваните изкуствени торове 

и химически препарати. 

Като настояща заплаха, произтичаща от агромелиоративните дейности в 

обработваемите земи, се определя склада за изкуствени торове и химикали за борба с 

вредителите по растенията, разположен северно от с.Дуранкулак и западно от шосето за 

с.Граничар. Заема голяма площ и е открит. По самата площадка има разпръснати торове и 

химикали, които при интензивни валежи лесно се отнасят от временния отток в Дуранкулашкото 

суходолие, а чрез него и в езерото. Разтворени от валежите торове и химикали се просмукват в 

дълбочина и замърсяват подземните води, които в този район са слабо защитени. По този 

начин складът играе роля на постоянен източник на замърсяване, още повече че се намира 

само на 2,5 - 3 км от Дуранкулашкото езеро. 

Животновъдството е втория по значимост стопански отрасъл. Прави впечатление 

малкия относителен дял на пасищата - само 4.1% (12 000 дка) от селскостопанските земи на 

Общината. Това намалява стопанското значение на пасищното животновъдство, както и 

потенциала на района за развитието му. Същевременно там където се е залагало на него или 

все още се залага се е стигнало до преизпасване и деградиране (ерозиране, рудерализиране) 

на мерите. 

От друга страна отглеждането на животни във ферми при постоянно затворени условия 

в момента се прилага само при свиневъдството и отчасти при говедовъдството в района. Но и 

при двата типа отглеждане на животни, т.е. при постоянно затворени условия и в комбинация с 

извеждане на паша, съответните ферми са източници на органични отпадъци (от фекалии и 

хранителни продукти), които се натрупват на място или се изхвърлят на неподходящи за целта 

места, без спазване на определени изисквания за опазване на околната среда. Тези изисквания 

са насочени главно към предотвратяване замърсяването на водосборния басейн на езерото и 

произтичат от специфичните геолого-хидрогеоложки условия, при които се осъществява 

подхранването на езерото. В тази връзка следните животновъдни ферми са идентифицирани 

като замърсители на повърхностните и подземните води от водосбора на Дур. езеро: 

• Свинекомплекса до с. Септемврийци 

Това е най -сериозния замърсител на водите от сарматския водоносен хоризонт (вж. 

1.4.4.) 

Свинекомплексът е без пречиствателна станция, а отпадъците от него (в течно 

състояние) се депонират в специално направена лагуна, разположена в долината на р. 

Ваклинска. Лагуната при препълване и интензивни валежи започва да прелива и се 

формира отток с носени от водите твърди и течни замърсители по цялата дължина на 

речното корито. Не са единични случаите, когато този силно замърсен отток достига и 

до езеро Дуранкулак. Получава се не само недопустимо повърхностно замърсяване/вкл. 

и в коритото на реката/, но и проникване на замърсители в дълбочина до подземните 

води под самата лагуна. 

• Кравефермата в източния край на с. Дуранкулак 

Съществува от 60-те год. и до края на 80-те в нея са се отглеждали над 500 глави 

добитък само на затворено. Тя е една от малкото кравеферми в района на Шабленската 

Община, които оцеляват по време на социално-икономическите сътресения в началото 

на 90-те год. Понастоящем се стопанисва от земеделска кооперация “Дуранкулак” и 

въпреки редуцирания брой животни (около 150), по този показател тя е най-голямата в 

района. 

Отпадъците от фермата (хранителни продукти и фекалии), от самото начало на 

създаването и до наши дни,, се депонират безразборно върху мери (пасища) в 

План за управление на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

Версия юли 1998 49


съседство и в момента покриват територия от около 6-8 ха. Тази територия граничи с 

обработваеми земи, които са включени към природния комплекс Дур. езеро . Както 

площадката, така и самата ферма са разположени в близост до езерото, което създава 

благоприятни възможности за отнасяне на големи количества твърди и течни 

замърсители с валежните води във водоема. Освен това, предвид близостта на 

езерото, сарматския водоносен хоризонт е заложен сравнително плитко, което улеснява 

отвеждането на течните замърсители до подземните води, а чрез тях и в езерото (т.н. 

слабо защитени подземни води). 

• Ферма и торище в с.Твърдица. 

Съществува от 1994/95 г. при неясно регламентирани условия. 

Торове и хранителни отпадъци се натрупват в коритото на р.Ваклинска и съществува 

изключително благоприятна възможност за отмиването им дори и от временен 

повърхностен отток. Така заедно с разнасянето на замърсителите по коритото на 

реката, а евентуално и до езерото, се осъществява и инфилтрация на течната фракция 

в дълбочина до подземните води. 

Разглежданият обект е разположен също в зона със слабо защитени подземни води. 

Сред останалите икономически отрасли незначително е развито горското стопанство, 

което съответства на изключително ниския процент на лесистост на Общината - 0.4% или 10 

670 дка обща залесена площ. Всички гори на територията на Общината се стопанисват от 

Горско стопанство - Балчик. Добивът на дървесина е символичен, а основно значение имат 

рекреацинните гори и полезащитните горски пояси, които се отнасят към горите със специално 

предназначение. 

Развит е до известна степен и морския рекреационен туризъм. Северно и южно от 

езерото са разположени два къмпинга - Дуранкулак и Крапец в комплекс със над 30 

ведомствени почивни бази. Легловата база в тях е сравнително малка - общо около 1 000 

легла. Използват се само през топлите месеци - обикновено от юни до септември. 

Къмпинг Дуранкулак граничи с природния комплекс и това създава ред проблеми. През 

активния сезон по цялото протежение на пясъчните дюни и прилежащата част от езерото 

безразборно навлизат туристи (вж. 1.10.7.). Тръстиковите масиви и пясъчните дюни в 

съседство редовно се замърсяват с битови отпадъци, които с години не са почиствани, 

незаконно е изградена и естакада за авторемонти върху склона към езерото - също източник на 

замърсяване. Не е проучен въпроса с третирането на фекално-битовите води от 

туристическите бази тук. Наклона на терена и хидрогеоложките условия благоприятстват 

евентуалното им постъпване в северната част на езерото. 

Промишлени дейности в близост до природния комплекс не съществуват. Най-близките 

промишлени предприятия се намират в района на гр. Шабла, където са с подчинено значение. 

Цялостно погледнато, около 70% от комплекса по суша е заобиколен от обработваеми 

земи, като се изключат асфалтовите или черните пътища, играещи ролята на граница. 

Останалите терени, с които граничи комплекса са деградирали пасища, торището на 

кравефермата в Дуранкулак, части от регулационните граници на селата Ваклино и Дуранкулак, 

к-г “Дуранкулак”, изкуствени горски насаждения. 

Преобладаващия селскостопански характер на съседните територии 

предопределя ключовата роля на екологосъобразния подход при стопанисването на 

земеделските земи и животновъдните ферми за ефективното опазване на езерото. 

1.11.2. НАСТОЯЩА ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ В РАЙОНА НА ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС 

Община Шабла, в чиито граници се намира природния комплекс, обект на настоящия 

план за управление, по броя на населението си се нарежда сред малките общини на страната - 

7 128 души, като около 60 % от него са съсредоточени в административния център на 

Общината - гр. Шабла. Териториалното разпределние на населението в Общината показва 

много ниска гъстота от 21 души/км 2 при 75 души на км 2 за Варненеска област и 73 души/км 2 за 

България. Понастоящем демографските тенденции имат регресивен характер, като прогнозите 

са към 2005 г.населението на общината да намалее с около 15-16%. 

Природния комплекс попада в землищата на 4 села: 


Версия Юли 1998 50


- 30 % от землището на с. Дуранкулак, или 8 640 дка /от тях - 3940.8 дка обработваеми 

земеделски земи/ 

- 24 % от землището на с.Ваклино, или 4 416.2 дка /от тях – 1329.3 дка обработваеми 


- 18 % от землището на с.Крапец, или 4003.2 дка /от тях – 2873.8 дка обработваеми 


- 3.6 % от землището на с.Стаевци, или 479.6 дка /от тях - 195 дка обработваеми 

земеделски земи/. 

Населението на тези 4 селища в момента е следното: 

с.Дуранкулак - 658 жители, с.Ваклино - 315 жители, с.Крапец - 382 жители, с.Стаевци - 

12 жители (Национален статистически институт, 1994) 

Около 2/3 от работоспособното население в тези селища е заето в селскостопански 

дейности - земеделие, животновъдство. 

1.11.3. ПЛАНИРАНЕ 

Паралелно с изготвянето на настоящия план за управление се разработва и в края на 

1997г. е приет териториално-устройствен план (ТУП) на Община Шабла. Този план анализира 

настоящото земеползване и очертава икономическото развитие на Общината за периода от 

1998 г. до 2010 г. 

Като цяло в ТУП се отчита необходимоостта от опазването на влажната зона и съседни 

територии - главно като благоприятна база за развитие на познавателен, ловен (извън чертите 

на защитените територии) и риболовен туризъм. Във връзка с горното се предлага и 

разширяване на сегашния ЗПО - ПЗ “Дур.езеро” с нови граници почти съвпадащи с тези на 

природния комплекс. 

Най-конфликтната точка с плана за управление е планираното изграждане на 

туристически комплекс с 80 легла върху 90дка на полуострова, където е била разположена 

бившата гъша ферма, в югозападната част (кад Nо 14, 15, 16). 

Възможно негативно влияние върху опазването на природните екосистеми може да се 

очаква и от следните предвидени в ТУП стопански дейности: 

! Изграждането и бъдещото функциониране на яхтено пристанище пред къмпинг 

“Дуранкулак 

! Изграждане на пречиствателна станция за комуналните води на детския почивен 

комплекс при къмпинг “Крапец”, на около 2 км южно от езерото 

1.12. ПОЛЗВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ В МИНАЛОТО 

1.12.1. ДРЕВНА ИСТОРИЯ / АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ 

Върху Големият остров в Дуранкулашко езеро през 1974 г. са установени следи от 

хилядолетно човешко присъствие. Детайлни археологични проучвания са проведени през 1975- 

1980 г. (Тодорова, 1989). 

Големият остров се намира в югоизточната част на Дуранкулашко езеро и е с площ 

около 18дка. Дълъг е 207 м, максималната му ширина е 117 м. Представлява 12 м висок 

карстов масив. Варовиковите скални образувания са покрити с почвен слой с антропогенен 

произход, натрупан в течение на хилядолетия като културен пласт (селищната могила в 

западната половина на острова е висока 3 м.). 

Стратиграфският сондаж от 1975 г. показва, че Големият остров е бил населен с 

прекъсвания от IV хил.пр.н.е. до края на X в. н.е. Във вертикален план се проследяват пет 

културни пласта : А - енеолит, Б - бронзова епоха, В - ранножелязна епоха, Г - античност 

(пределинистическа и елинистическа епоха), Д - ранно средновековие (селище от IX - X в.). 

Ранносредновековното селище е възникнало върху Големия остров около средата на IX 

век. Населението бързо нараства и през X в. вече е застроена цялата годна за обитаване площ 

- 8,4 дка. Като строителен материал е използван камъкът от предходните културни епохи. 

Разкрити са 212 сгради. В градоустройствен план те са групирани около два площада, свързани 




с дълга улица. (карта) (насочена изток - запад). Обособени са няколко сектора: култов 

комплекс, административен комплекс, жилищни комплекси на заможни семейства, жилищни 

комплекси на заможни фамилии, квартал на бедното население, входен комплекс и 

укрепителна стена. 

Благоприятните природни условия определят бързото нарастване на числеността на 

населението. Поминъкът на селището от Големия остров e бил земеделие, скотовъдство, лов и 

риболов. 

Малкият остров по това време е бил използван само за култови цели - открити са три 

погребения. 

В резултат на археологическите проучвания за ранносредновековното селище на 

Големият остров в Дуранкулашко езеро може да се направи следната социално-историческа 

характеристика. В средата на IX в. в Дуранкулак отсяда дошлото от северното причерноморие 

прабългарско население. То е част от финалните моменти на заселване на Южна Добруджа от 

прабългарите под натиска на хазарското господство. Носител е на Салтово-Маяцката култура, 

свързана със степите. След отсядането си в Добруджа прабългарското население контактува 

със славянското. Белези за славянско влияние се установяват и в селището на Големия 

остров. 

В културно-исторически план в развитието на селището (а също и в цялата ранносредновековна 

Южна Добруджа) се проследяват три фази : ранна-дохристиянска (IX в.), 

средна-християнска (IX - Xв.) и късна (края на X в.). В началото на XI в. културата запада и 

селището прекратява съществуването си под натиска на печенегите и Византия. 

Комплексният (многослоен) архиелогически обект на Големия остров в Дуранкулашко 

езеро има голяма културно-историческа стийност и в европейски мащаб. Екип от археолози 

(Тодорова, 1989) е разработил концепция за съхраняване и експониране на обекта, съобразена 

със статута на защитения природен обект - ПЗ “Дуранкулашко езеро. В концепцията са 

предвидени следните дейности : консервационна работа за оптимално запазване 

документалната стойност на обекта, частична реставрация на укрепителната стена и някои поважни 

сгради, теренно експониране на обекта за улесняване на изследователската дейност и 

туризма. 

1.12.2. СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ В МИНАЛОТО 

• Селско стопанство 

Това е отрасъла, който винаги е бил водещ в стопанското развитие на този край на 

страната. 

До края на 50-те год. земеделието е имало екстензивен характер с доминиране на 

частната собственост върху земите. Това е благопритствало в едно или друго отношение 

опазването на биоразнообразието. 

След това настъпва етап на поземлена реформа, свързана с одържавяване на 

земеделските земи, установяване на обществена форма на стопанисване на земята и 

постепенна интензификация на селскостопанското производство. 

Земеделието е с най-интензивен характер през 70-те и 80-те години. Угарната система 

е изоставена, използват се повсеместно изк. торове и хим. препарати за растителна защита с 

максимално покриване на технологичните норми. Около езерото се обособяват огромни 

поливни площи - около 4 400 дка. 

По отношение на животновъдството подчертано негативно влияние върху природните 

екосистеми са имали следните бивши ферми в границите на комплекса: 

! Ферма за биволи 

През 1983-84г. двете сгради, строени за обслужване на рибарниците, и 

прилежащата им площ се използват за изграждане на ферма за биволи. Фермата е 

просъществувала до 1992г. 

! Свинеферма в югозападната част на природния комплекс. След 1985г. е 

преобразувана във ферма за отглеждане на гъски. 

! Лятна ферма за крави (телета) край южната опашка на езерото 

• Водочерпене (вж. 1.10.1) 




• Риболов 

От практическо значение за изграждането на съвременна концепция за опазване на 

езерото е развитието на промишления риболов в него от началото на 30-те до 1992год. В 

технологично отношение се очертават три направления: 

! Риболов с мрежени уреди в езерото 

Извършван е през целия горепосочен период, като до 1948г. - от местната 

кооперация “Златен клас”, след това до 1966г. от предприятие “Държавен риболов”-Варна и от 

1966г. до 1992г. от ТКЗС-Дуранкулак (включено по-късно в АПК-Шабла). 

Данни за количества излавяна риба и зарибителен материал, както и за начина 

на организиране на риболова с мрежи до 1948г. липсват. Известно е, че се е зарибявало само с 

културен шаран, още от самото начало на този вид риболов. 

След 1948г. рибовъдството в езерото придобива твърде мащабни размери. 

Риболовната бригада е от 10-12 души (с 3-4 лодки) и разполага с 300м гриб и сетки. 

Количествата, които са били излавяни през отделните години (50-те и 60-те г.) са в границите 

26.9 - 56.4 тона (средногодишен улов - 38.5 тона). Основно място в уловите са заемали: шаран 

(75%), бяла риба, бабушка, сом, костур и морски кефал. Последният като първично морски вид 

е навлизал в езерото от морето през ежегодно прокопавания през юли канал, свързващ двата 

водоема. Чрез този канал се е целяло осушаването на плитчините и привличане на рибата в 

дълбоките места на голямото огледало на езерото. Така риболова до голяма степен е бил 

улесняван. Каналът се е затварял за няколко седмици по естествен път, от пясъчните наноси 

от морето. Това изпускане на езерни води продължава до 1971 г. (единствения прецедент в 

това отношение след това е през 1989 г., отново на същото място). Наличието на ежегодна 

връзка с морето, макар и временна, е играело важна роля за формирането на бракичния 

състав на езерните води (вж 1.4.5.). 

След поемането на промишления риболов от местното ТКЗС през 1966г., 

количествата на уловите с мрежи спадат - от 10.8 до 27.6 т/год. до 1978г., до 8т/год. в периода 

1988-92г. Риболовната бригада е от 4 души с две лодки, с по-слабо техническо оборудване. 

Успоредно с уловите се е провеждало и зарибяване на водоема, основно с 

култивиран шаран,, още от началото на стопанския риболов в езерото. В количествено 

отношение: от 50-те до края на 60-те год. ежегодно са пускани по 400-600 х. еднолетни рибки, 

през 70 и 80-те год. - от 80 до 320 х. също еднолетки. С бяла риба се зарибява през 70-те и 80- 

те години, а с цел по-пълно усвояване на трофичния потенциал са интродуцирани и пъстрия 

толстолоб в началото на 60-те и белия амур през 70-те г. Количествата еднолетки толстолоб, 

пускани в езерото са достигали до 120 хил. екз. (1976). 

Отварянето на езерото към морето е било забранено през 1971г. от окръжната 

администрация в гр.Добрич като резултат от оплаквания на ВиК за чувствителни спадове на 

нивото на подземните води в западната част на водосбора на езерото през месеците юли и 

август. 

Стремежа към опазване на стопански ценните рибни видове е подтикнал 

тогавашните ръководители и към едно доста неразумно решение, чиито негативни страни днес 

осезателно се проявяват. Това е изграждането (1975-76г.) на дигата между голямото водно 

огледало на езерото и Карталийско блато. Целта е била да се предотврати разпространението 

на рибата (по-специално на изкуствено внесената) в северната част на езерото, където 

риболова е по-труден и нерентабилен (наличие на блатна растителност, отдалеченост). В 

действителност обаче с това съоръжение се откъсват традиционните и най-подходящи места 

за размножаване на шарановите риби в Карталийско блато, а в цялостен екологичен аспект се 

слага началото на по-нататъшни ускорени деградационни процеси във водната екосистема на 

“новосъздадения водоем” (вж 1.4.5., 1.8.1., 1.9.1.) 

! Садково рибовъдство 

През периода 1979-83 г. в езерото около Малкия остров са били поставени 8 

садки с размери 8х5х2м. Разчитало се е на зарибителен материал - едногодишни рибки, 

произведени в рибарниците край Карталийско блато. Предварително плануваната висока 

продуктивност е била постигната. Преустановено е поради разрушаване на садките от есенни 

щормове. 

Този тип рибопроизводство е свързан с внасянето във водоема на големи 

количества органична материя и биогени, което е още един съществен принос за ускорените 

еутрофикационни процеси в езерото. 

! Рибарници 

Изградени са през 1978-80 г., западно от теснината между голямото водно 

огледало и Карталийско блато, върху пасища и част от екотонната зона, където обикновено се 




образуват пролетни разливи. Обхващат площ от дка, заедно с дигите. Басейните са 13 като 4 

от тях са с по-големи размери (обща площ 103 дка) и са били предназначени за угояване на 

рибата, а останалите - за размноожаване и отглеждане на личинки и зарибителен материал 

(еднолетни и едногодишни рибки). В техническо отношение са пригодени за отглеждане на 

шаран. 

Рибарниците са били водоснабдявани от помпена станция-Дуранкулак 1 чрез 

система от канали. Поради денивелацията в по-голямата част от разстоянието до рибарниците 

водата се е придвижвала гравитачно. 

След 1983 г. експлоатацията им окончателно се преустановява поради 

нерентабилност. Основна причина за това са били големите разходи за водоснабдяване в 

резултат на загуби на вода в песъчливата подложка на басейните. Поради невъзможност от 

задържане на оптимално водно ниво двата северни водоема въобще на са били ползвани в 

целия кратък период от функционирането на рибарниците . 

Впоследствие водоснабдителната система е разграбена и разрушена, а 

басейните се ползват за паша на едър рогат добитък. В двата най-северни от тях (до 25 % от 

площта им) по време на високите пролетни води на езерото се образуват разливи, които 

привличат голям брой дъждосвирцови птици. 




1.13. БИБЛИОГРАФИЯ 

Бондев,И.,1991,Растителността на България (карта),С. 

Ботев,Б., Ц.Пешев (ред.).1985.Червена книга на РБългария. Т.2.Животни. С., БАН, 183 с. 

Василев, М., Л. Пехливанов. 1996. Ихтиофауна на Дуранкулашко езеро. 

Велчев,В.1984. Червена книга на РБългария. Т.1.Растения.С., БАН,447 с. 

Данчев, Д, К.Шопова. 1997. Състояние на откритите и подземните води във водосбора на 

Дуранкулашко езеро и мерки за подобряване на водния режим на езрото. 

Дерелиев, С. 1997. Проучване на зимуващите популации на дивите гъски в района на 

Дуранкулашко и Шабленско езера през 1995/97г. 

Джарова, Д, Д.Желязов.. 1997. Почвите в Природен комплекс Дуранкулашко езеро. 

Георгиев,Д., С.Дерелиев. В подготовка.Съвременно състояние на орнитофауната на 

природен комплекс”Дуранкулак”. Доклад.Варна.БШПОБР 

Грозев, Д, Р.Траянов. 1997. Състояние на популацията на езерния рак (А.leptodaktilus) в 

Дуранкулашко езеро. 

Иванов,Б. 1993. Kомплекс Дуранкулак - Шaбла в: Национален план за приоритетни действия 

по опазване на най-значимите влажни зони в България. Мичев,Т.(ред.).С.,МОС,24-29. 

Кочев,Х.,Д.Йорданов.1981.Растителност на водоемите в България, С.,БАН, 184с. 

Костадинова,И. 1997. Орнитологично важни места в България.С.,БДЗП 

Ковачев, Ст., В. Хайнаджиева, 1997. Зоопланктон и зообентос на Дуранкулашко езеро - 

1995/96 

Мичев,Т., П.Янков.1993. Орнитофауна.-В:Национална стратегия за опазване на биологичното 

разнообразие. Основни доклади. Сакалян, М. (ред.). Т.1. С., ППБР, 585-614. 

Найденов, Д., Хр. Дянков. 1994. Отчет по темата ”Възстановяване и подобряване на 

биологичното равновесие на езерото П.З.”Дуранкулак” в съответствие с критериите на 

Рамсарската конвенция”.С..,ГЕОВОДИНЖЕНЕРИНГ ЕООД,дог.No34,109 с. 

Рождественски, А. 1964. Крайморски езера.В:Трудове на Института по хидрология и 

метеорология.Т.ХVI.Езерата в България.-С.,Наука и изкуство,21-26. 

Стефанов, П., 1996. Геофизично проучване в района на Дуранкулашко езеро. 

Стойнева, М. 1996. Проучване на фитопланктона в Дуранкулашко езеро. 

Събев, Л., Ст.Станев. 1963. Климатичните райони в България и техния климат. Тр.на ИХМ ,V. 

Тодорова, Х. 1989. Дуранкулак.БАН.Т.1. 

Траянов, Р. 1996. Съвременно състояние на земноводните и влечугите в района на 


Траянов, Р., Р.Кънева. 1997. Изследване на дребните бозайници /Micromammalia - Insectivora, 

Rodentia/ и заека (L.europaeus) на природен комплекс Дуранкулашко езеро. 

Филипова- Mаринова,М., Д..Димитров, Д.Иванов.1997. Доклад ”Флора и растителност на 

ПЗ”Дуранкулашко езеро”, БШПОБР, Варна. 

Хайнаджиева, В. 1997. Хидрохимична характеристика на откритите води на Дуранкулашко 

езеро. 

Шамов, Д. 1996. Състояние на пасищата около Дуранкулашко и Шабленско езера. 

Янакиева, Ю. 1997. Състояние на селското стопанство в района на Дурананкулашко и 

Шабленско езеро. 

***European Guide for The Preparation of Management Plans for protected and managed natural and seminatural 

habitats. Report of the working group.1987-1992. EUROSITE. 

***National Action Plan for The Conservation of The Most Important Wetlands in Bulgeria.S.,1995 

*** Национална банка за орнитологична информация към БДЗП. С., БДЗП. 

*** Национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие.1993.Основни 

доклади.Т.1,2. 

Arnold,E., J.Burton,1992. Field guide to the Reptiles and Amphibians of Britan and 

Europe.Collins,London. 

Collar,N.J., M.J.Crosby, A.J.Stattersfield.1994.Birds to Watch 2.The World List of Threatened 

birds.-BirdLife Coservation Series no.4. Cambridge,BirdLife International,407 p. 

Grimmett, R.F.A., R.T.A.Jones.1989.Important Bird Areas in Europe. ICBP Technical publication 

No9,Cambridge,ICBP,888 p. 

Heredia,B., L.Rose, M.Painter.1996.Globally Threatened Birds in Europe.Action plans.Council of 

Europe Puublishing. 




Macdonald,D., P.Barrett.1993.Mammals of Britain & Europe.Collins,London. 

1.14. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА 

1.14.1. УЯЗВИМОСТ 

Рудерализирането на пасищата с изразен степен характер, в резултат на прекомерната 

в миналото паша, застрашава редките представители на степната флора - Ach. clypeolata, Ad. 

volgensis, Astr. cornutus, Astr. sprunerri. 

Дивата популация на шарана (C. carpio) е застрашена от изчезване (ако все още 

съществува) чрез асимилация от културната форма, с която е зарибявано езерото в 

продължение на повече от 50 години. 

Популациите на шарановите риби като цяло са застрашени поради затлачването на 

естествените канали в тръстиковите масиви, служещи за връзка от голямото водно огледало до 

основното мръстилище - Орлово блато. 

Някои видове птици, които гнездят в езерото(Aythya nyroca, Botaurus stellaris и др.), 

зависят от малките открити водни площи и канали сред тръстиковите масиви, и разливите в 

периферията на масивите от водолюбива растителност (като места за гнездене и хранене). 

Повишената еутрофизация довежда до затлачването и обрастването на тези канали и открити 

водни площи, а спадането на водното ниво до липсата на разливи. 

Популациите на всички гнездещи птици във влажната зона са подложени на 

безпокойство от прекомерното присъствие на хора и пашуващ добитък. 

Зимуващата популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis) зависи от два основни 

фактора - наличие на житни посеви около езерото (в и извън границите на мястото) и ловната 

преса. 

1.14.2. УНИКАЛНОСТ НА МЯСТОТО 

Дуранкулашкото, заедно с Шабленското и Езерецкото езера са единствените лимани по 

северното българско Черноморие, които са запазили своя естествен облик. 

На територията на комплекса са установени 3 уникални и представителни екосистеми, 

залегнали в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1995. 

В езерото обитават три вида амфиподи, които са понто-каспийски реликти, като два от 

тях и ендемити - Chaetogammarus ishnus major, Pontogammarus robustoides (ендемит), 

Dikerogammarus villosus (ендемит). 

За кафявото дебелоусто попче (Neogobius platyrоstris) Дуранкулашкото езеро е 

единственият вътрешен водоем в България, където се среща този вид. 

Природният комплекс е находище на редките видове сирийска чесновница (Pelobates 

syriacus) и видра (Lutra lutra). Особено интересен обитател е нютоновият хомяк (Mesocricetus 

newtoni), който е долно-дунавски ендемит. 

Мястото дава убежище на 7 глобално застрашени вида птици. Заедно с Шабленския 

езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро формира най-голямото съвременно зимовище 

на световно застрашения вид червеногуша гъска (Branta ruficollis). През последните 

години езерото приема от 21% до 45% (1996-1997) от световната популация на вида. 

Двете влажни зони (Дуранкулашко езеро и Шабленския езерен комплекс) образуват 

едно от трите най-големи зимовища на голямата белочела гъска (Anser albifrons) в Европа. 

Отбелязани са 92 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус, от 

които 33 вида са гнездящи. 

78 вида гръбначни животни от фауната на Дуранкулашкия природен комплекс са 

включени в Червената книга на Република България. 

1.14.3. ЕСТЕСТВЕН ХАРАКТЕР 

Естественият характер на езерото и по-голямата част от водолюбивата растителност не 

е променен (като се изключат замърсяването с биогени, респ. ускорените процеси на 

еутрофизация, и трите диги, съответно, разделящата Орлово блато от голямото водно 

огледало, отделящата най-северната част на Орлово блато и свързващата острова “Голямата 

Ада” с брега). 

Пясъчните дюни са едни от най-добре запазените по българското Черноморие - с 

непроменена автохтонна растителност. 




Запазен е и естественият степен/полустепен характер на голяма част от тревните 

съобщества около езерото. Експанзията на рудералната растителност обаче на места е 

променила напълно естествения облик на тези биотопи (%). 

От друга страна, почти всички горски и храстови биотопи са изкуствено създадени, в 

някои случаи от неестествени за района видове. В степните хабитати е навлязъл нетипичен 

медитерански елемент - драката (Paliurus pinacristi). 

Урбанизираните терени (постройки и прилежащи територии) са % от площта на 

мястото. 

1.14.4. ТИПИЧНОСТ 

Езерото е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип 

по Черноморието. 

Отелните елементи на тези ландшафтни еденици са местообитания за типични 

растителни и животински съобщества. 

Изкуствените горски насаждения са привлекли типични за тези местообитания видове 

птици - вечерна ветрушка (Falco vespertinus), черночела сврачка (Lanius minor). 

1.14.5. СПЕЦИАЛЕН ИНТЕРЕС 

# Уникални и представителни за България съобщества и екосистеми, обект на понататъшни 

детайлни проучвания 

- пясъчни дюни - напълно запазени от човешката дейност; 

- мезофитни и ксерофитни тревни съобщества, включително останки от аборигенни 

степни съобщества; 

- естествена влажна зона по Черноморското крайбрежие; 

# Мястото се намира на един от първостепенните миграционни пътища на птиците в 

Европа - Via Pontica. 

# Присъствие на реликтни представители на амфиподите, сред които и ендемити - 

Chaetogammarus ishnus major, Pontogammarus robustoides, Dikerogammarus villosus. # 

Единствен вътрешен водоем в България, където обитава дебелоустото кафяво попче 

(Neogobius platyrostris). 

# Потенциално местообитание за дивата популация на шарана (C. carpio). 

# Многочислена популация на сирийската чесновница (Pelobates syriacus) 

# Дуранкулашкото езеро е част от северночерноморския езерен комплекс, който е 

най-голямото съвременно зимовище на червеногушата гъска (Branta ruficollis) в глобален 

мащаб. 

# Една от най-високите зимни концентрации на голямата белочела гъска (Anser 

albifrons) в Европа. 

# Най-висока численост на гнездящите двойки белоока потапница (Aythya nyroca) по 

българското Черноморие. 

# Уникално за България гнездовище на индийското шаварче (Acrocephalus agricola). 

# Мястото се намира в район с най-много наблюдения в страната на един от найредките 

видове птици - малката белочела гъска (Anser erythropus). 

# Районът на езерото се обитава от нютоновия хомяк (Mesocricetus newtoni), лалугера 

(Spermophillus citelus) и видрата (Lutra lutra) - видове с международно консервационно 

значение. 

# Островът “Голямата Ада” е археологичен обект с голяма стойност. 

1.14.6. РАЗМЕРИ 

Площта на езерото (в т.ч. водолюбивата растителност) - 4 385.4 дка съставлява 4% от 

площта на естествените влажни зони в България (11 000 ха). 

Ежегодно влажната зона поддържа международно значими числености от зимуващи 

водолюбиви птици от над 20 000 индивида. Езерото е част от най-голямото зимовище на 

червеногушата гъска (Branta ruficollis) ( през последните години между 21% и 45% от световната 

и популация /1996-1997/) и част от едното от трите места в Европа с най-високи концентрации 

на голямата белочела гъска (Anser albifrons) (до 73 500 индивида). 




Тук гнездят до 56% от двойките по българското Черноморие и 8% от националаната 

популация на световно засрашената белоока потапница (Aythya nyroca). 

1.14.7. РАЗНООБРАЗИЕ 

Детайлните проучвания през последните години сочат, че в Дуранкулашкия природен 

комплекс е представено голямо разнообразие от местообитания/биотопи и организми. 

- Corine Biotops + 27 естествени растителни асоциации 

- 17 вида риби, което съставлява 8% от българската ихтиофауна (Карапеткова и кол. 

1993) и 22% от ихтиофауната на българските крайморски езера (Карапеткова и кол. 1993); 

- 7 вида земноводни, което съставлява 44% от земноводната фауна на България 

(Бешков, 1993) и 16 % от европейската (Arnold, 1992); 

- 8 вида влечуги, което съставлява 26% от българската херпетофауна (Бешков, 1993) и 

9% от херпетофауната на Европа (Arnold, 1992); 

- 254 вида птици, което съсътавлява 66% от установените в България видове (Мичев, 

Янков, 1993); 

- 41 вида бозайници, което съставлява 65% от установените в България видове (без 

разредите Chiroptera, Cetacea и Pinnipedia) (Спиридонов, Спасов, 1993) и 33% от европейските 

видове (без разредите Chiroptera, Cetacea и Pinnipedia) (McDonald, 1993). 

1.14.8. СТАБИЛНОСТ НА ВОДНАТА ЕКОСИСТЕМА 

Анализът и сравняването на литературните данни и резултатите от последните 

хидрохимични и хидробиологични изследвания в Дуранкулашко езеро и в Карталийско блато 

ясно показват еутрофния до хипертрофен характер на изследваните водоеми. 

Естествената сукцесия е ускорена значително през последните 30 години от 

антропогенни дейности: 

1. Водите в двата водоема са обогатени на биогенни елементи през последните 

години поради вливането на замърсени подземни и повърхностни води от околните наторявани 

земи. Животновъдството, садковото рибовъдство и битовото замърсяване също са източник на 

биогени и органична материя. Обновяването на водите на езерото и блатото е намалено 

поради изграждането на диги и интензивното водочерпене в района. Двата водоема са се 

превърнали в "капани" за биогенните елементи и органичната материя. 

2. Високите концентрации на биогенните елементи изместват баланса на 

екосистемата към първичната продукция. Водораслови цъфтежи са регистрирани и в двата 

водоема. Фитопланктонът е представен главно от неусвояеми видове и от видове с ниска 

хранителна стойност за зоопланктона и рибите. По-голямата част от първичната продукция 

остава непреработена в хранителните вериги и се натрупва на дъното като тиня. 

3. Ниската хранителна стойност на фитопланктона води до качествено обедняване и 

изменение на зоопланктонната структура в двата басейна. Съобществото в езерото все още е 

добър трофичен ресурс, докато в блатото то е твърде нестабилно. 

4. Бързото натрупване на големи количества детрит на дъното е причина за 

качественото обедняване и намаляването на биомасата на зообентоса в двата водоема. 

Зообентосният комплекс все още е важен източник за храненето на рибите в Дуранкулашко 

езеро. Съобществото в Карталийско блато е подтиснато от процесите на гниене в седимента. 

Тези заключения показват, че естесвеният баланс в Дуранкулашко езеро и 

Карталийско блато е нарушен и изместен към ускорен процес на еутрофикация. 

Необходими са спешни реставрационни мерки, за да се възстанови стабилността 

на водната екосистема и да се избегне нейната бърза деградация. 




1.15. СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ 

1.15.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ЗАПЛАХИТЕ 

1.15.1.1. Заплахи със силно влияние 

• Намален водообмен в езерото в резултат на нарушен воден баланс: 

i. Нерегламентирано водочерпене за питейни и напоителни нужди, което 

предизвиква колебание на водното ниво през периода на активна експлоатация 

май-октомври 

ii. Отделяне на Карталийско блато от езерото с дига, с което водния режим на тази част от 

езерото се нарушава (в резултат на това деградационните процеси във водната екосистема тук 

са в много по-напреднал етап). Допълнително с това преграждане се лишават шарановите риби 

от удобни места за мръстене. 

• Увеличено съдържание на биогенни елементи (амоний, нитрати, фосфати) в езерото в 

резултат на: 

i. Интензивни земеделски мероприятия във водосборния басейн на езерото през 70-те и 

80-те год., свързани с използване на сравнително големи количества фосфорни и азотни 

торове в обработваемите площи 

ii. Неправилно складиране на изкуствени торове във водосбора на езерото - 

негативното влияние на склада за изкуствени торове и препарати за растителна защита, 

разположен между селата Дуранкулак и Граничар. 

iii. Животновъдство във водосборния басейн на езерото свързано с неправилно 

депониране на отпадъците от дейността. Най-сериозни замърсители в това отношение са: 

- двете ферми за отглеждане на гъски и биволи, разположени на брега на 

езерото и функционирали до началото на 90-те години 

- свинекомплекса до с.Септемврийци и кравефермите в селата Дуранкулак и 

Твърдица 

iv. Oтсъствието на канализация и пречистване на комунално-битовите води в селищата 

от водосбора на езерото; 

v. Неспазване на изискванията при депониране на битови отпадъци, водещо до 

обособяване на незаконни сметища в района на селищата около езерото и къмпинг 

“Дуранкулак” 

vi. Садково рибно стопанство в миналото (1983-1987). 

Претоварването с биогени е основна причина за ускорените процеси на еутрофизация и 

нарушаване на равновесието във водната екосистема на езерото. 

• Нарушаване на ловното и природозащитното законодателства от ловците. 

• Мащабен незаконен риболов с мрежи в езерото (вкл. в Карталийско блато). 

• Нерегулирана паша на домашни животни 

• Незаконно изземване на пясък от дюните 

• Рибарско селище на пясъчните дюни до Карталийско блато 

1.15.1.2. Заплахи с умерено влияние 

• Изкуствено зарибяване с култивирани форми на шарана C. carpio - лимитиращ фактор за 

оцеляването на дивата полулация на вида. 

• Спортен риболов извън определените със заповедта за защита места 

• Движение на туристи по цялото протежение на пясъчните дюни и плажовата ивица през 

юни-септември 




1.15.1.3. Заплахи със слабо влияние 

• Залесяване с тополови култури (Ваклински ръкав). 

• Неправилно депониране на изкопаните земни маси от археологическия обект 

1.15.2. ПОТЕНЦИАЛ НА ПРИРОДНИЯ КОМПЛЕКС 

1.15.2.1. Природозащитни аспекти 

Опазване на биотопите/местообитанията 

• Водна екосистема 

Възстановяването на природното равновесие на водната екосистема се благоприятства 

от 

- неизползване на фосфорни торове в обработваемите площи през последните 8-9 

години 

- нефункциониране понастоящем на трите ферми край езерото, с голямо негативно 

влияние върху екосистемата (биволарник, птицеферма за гъски и лятна ферма за крави); 

- реални възможности за подновяване изпускането на езерни води в морето. 

• Тревни съобщества 

Няколко фактора благоприятстват подобряването/възстановяването на естествения 

характер на по-голямата част от тревните съобщества: 

а/ редуцираният (като цяло ) брой на изкарвания на паша добитък 

б/ нефункционирането на трите ферми край езерото, като потенциални преки 

замърсители 

в/ едногодишният биологичен тип на по-голямата част от рудералната растителност 

г/ лошото състояние на част от изкуствените дървесни и храстови насаждения, което 

оправдава провеждането на мероприятия по превръщането им в пасища 

Това ще допринесе много и за запазване и увеличаване площта на биотопите с изразен 

степен и полустепен характер, като гаранция за опазването на голяма част от 

биоразнообразието с висока природозащитна стойност. 

• Пясъчни дюни 

Някои действия и решения на местната Община допринасят за опазването на дюните и 

плажовата ивица с тяхната характерна биота: 

- решението (от 1996г.) за изместване на рибарското селище от дюните на специално 

отредено петно за новото му изграждане при къмпинг “Дуранкулак”, извън чертите на 

природния комплекс; 

- назначената общинска охрана по съблюдаване на природозащитното законодателство 

(вж. 1.2.2.), което до голяма сстепен намалява случаите на незаконно изземване на пясък от 

дюните. 

1.15.2.2. Социално-икономически аспекти 

На фона на заплахите за биоразнообразието и равновесието в природните екосистеми, 

произтичащи от различните стопански дейности в и извън чертите на мястото, ползването на 

природни ресурси от влажната зона и съседните й територии, поставено на разумна и 

устойчива основа, може да има и определени положителни страни в природозащитен, 

социален и финансов аспект: 

! подобряване условията в определени местообитания (косене тръстики, паша) 

! източник на средства (чрез събиране на такси) за обезпечаване на част от 

природозащитните дейности в мястото – екотуризъм, стопански и спортен риболов, 

улов на раци, косене тръстики) 

! социална страна – създаване на възможности за трудово ангажиране на местното 

население чрез развитие на риболова и улова на раци, опознавателния туризъм, 

пашата и др. 

! икономическа страна – приходи за местната Община 




ЧАСТ II: ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ. ОГРАНИЧАВАЩИ ФАКТОРИ 

2.1. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ 

2.1.1. ПЪРВОСТЕПЕННИ ЦЕЛИ 

2.1.1.1. Трайно съхраняване на уникалните и представителни съобщества и екосистеми 

- (естествена) крайбрежна влажна зона, пясъчни дюни, ксерофитни тревни съобщества със 

степен характер; 

2.1.1.2. Гарантиране опазването на Дуранкулашко езеро в съответствие с критериите и 

изискванията на Рамсарската конвенция: 

- опазване на езерото заедно с Шабленския езерен комплекс, като основно 

зимовище на популацията на червеногушата гъска (Branta ruficollis) 

- запазване и увеличаване числеността на ключовите зимуващи и мигриращи 

водолюбиви видове птици 

2.1.1.3. Съхраняване и обогатяване на разнообразието от гнездещи птици, със 

специално внимание на популацията на белооката потапница (А. niroca) -- световно застрашен 

вид. 

2.1.1.4. Възстановяване и запазване на естествения воден режим на езерото и на 

природното равновесие в езерната екосистема; 

2.1.1.5. Опазване на редките видове растения, и по-специално на ендемитите, както и 

на редките растителни съобщества; 

2.1.1.6. Опазване популациите на всички редки и застрашени представители на рибната 

фауна; 

2.1.1.7. Преоценка на социалното и културното значение на мястото и поставяне 

ползването на природните ресурси в него на устойчива основа с приоритетно запазване на 

традиционните дейности на местното население. 

2.1.1.8. Използване на природните и културните дадености като атрактивен елемент за 

целите на познавателния и екологичния туризъм и природозащитното образование. 

2.1.2. ВТОРОСТЕПЕННИ ЦЕЛИ 

2.1.2.1. Опазване популацията на чесновницата (P. syriacus) 

2.1.2.2. Опазване популациите на редките видове бозайници - видра (Lutra lutra), пъстър 

пор (Formela peregusna), лалугер (S.cittelus) и др.. 

2.2. ОГРАНИЧЕНИЯ 

Върху постигането на дългосрочните цели могат да окажат влияние следните пречки и 

ограничения от природен, социално-икономически, правно-административен и финансов 

характер: 

2.2.1. ЕСТЕСТВЕНИ ТЕНДЕНЦИИ 

- естествена сукцесия в езерoтo 

- разширяване ареала на чакала (C.aureus) 




2.2.2. ОГРАНИЧЕНИЯ С АНТРОПОГЕНЕН ХАРАКТЕР 

2.2.2.1. Сравнително голяма част от територията на природния комплекс все още не е 

поставена под нужната защита на Закона за защита на природата (ЗЗП). 

2.2.2.2. Неприет Законa за защитените природни територии (ЗЗПТ). 

2.2.2.3. Липса на оторизиран и добре оборудван персонал, доректно отговорен за 

охраната на природната забележителност и за цялостното прилагане на природозащитното 

законодателство в района. 

2.2.2.4. Привлекателно място за лов на ловци от цяла България и приоритетен обект за 

международен ловен туризъм по отношение на водоплаващите видове птици. 

2.2.2.5. Липса на правен регламент за рибностопанската дейност във водоема. 

2.2.2.6. Постоянна потребителска нужда от ползване на подземни води за питейно 

водоснабдяване 

2.2.2.7. Тежка социално-икономическа ситуация в страната, която подтиква местните 

хора към бракониерство и нарушаване на наложените в защитената територия режими. 

2.2.2.8. Няма икономически интерес към ползването на тръстиковите стъбла като 

ресурс. Като цяло липсва специализирана техника за рязане на тръстика и за прокопаване на 

открити водни площи в тръстиковите масиви. 

2.2.2.9. Планирано е изграждането на туристическа база в югозападната част на 

природния комплекс, съгласно териториално-устройствения план (ТУП) на Община Шабла. 

Възможно несъответъсвие между други заложени в ТУП стопански дейности /яхтено 

пристанище, пречиствателна станция за отпадни води към детския почивен комплекс-Крапец/ и 

природозащитните виждания за района. 

2.2.2.10. Възможен недостиг на финансови средства за скъпо струващото елиминиране 

на някои от заплахите за влажната зона 

2.3. ПОТЕНЦИАЛ НА МЯСТОТО 

2.3.1. ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ 

Проучванията през последните години върху зимуващите популации на гъските (спец. 

червеногушата гъска) показват, че езерото и околностите му задоволяват изискванията на тези 

птици по отношение на убежището и хранителната база. Спокойните условия за пребиваване 

обаче все още не са на необходимото ниво. При бъдещо стриктно съблюдаване на 

предложените в настоящия план за управление режими, свързани с ограничаване до почти 

пълното елиминиране на фактора безпокойство, може да се очаква увеличаване на 

нощуващите в езерото гъски и осигуряване на необходимото спокойствие за хранене в 

специално предвидените за това земеделски земи. 

- Други водоплаващи - спазването на ловните режими в района на езерото ще спомогне 

за намаляване случаите на директно избиване и прогонване на други ключови в 

природозащитно отношение водолюбиви видове (малък корморан, голям воден бик, поен 

лебед). Езерото има необходимия потенциал да приюти по-големи числености от тези видове 

през зимата. 

- Богатите на храна за прелетните водолюбиви птици биотопи могат да се подобрят и 

увеличат по площ при добре организирано стопанисване на масивите от водолюбива 

растителност. Осигуряването на необходимото спокойствие (вкл. по пясъчните дюни и 

плажовата ивица) ще гарантира по-дълго задържане на птиците и евентуално загнездване на 

някои от тях (чапли, голям воден бик, малък корморан, белоока потапница, чайки, морски 




рибарки и др.). Подобряване на условията за гнездене може да се постигне чрез създаване на 

нови открити водни площи сред масивите от водолюбива растителност. 

- Липсата на сигурни находища на див шаран в национален мащаб и същевременно 

честия улов на екземпляри с морфологични белези на аборигенния вид, в съчетание със 

запазения естествен характер на водоема и богатата (все още) хранителна база в него, налагат 

необходимостта от програма за запазване или реинтродуциране на дивия шаран в 


Правилното стопанисване на тръстиковите масиви като цяло ще допринесе за 

увеличаване на рибните запаси, за опазване на някои от останалите ключови видове риби 

(бодливки), за създаване на по-добри условия за размножаване на чесновницата и т.н. 

2.3.2. ПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ 

Риболов 

Размерите и хидробиологичните характеристики на езерото позволяват развитието на 

рибопроизводствена дейност. 

За оползотворяване на богатия трофичен ресурс в лицето на фитопланктона и 

макрофитната растителност могат да се използват тоолстолоба и белия амур, които в 

минимални количества нямат негативно влияние върху местните видове риба (вж 1.9.2.) 

Зарибяването и призводството на културния шаран в езерото може да се замени изцяло 

с див шаран. Икономическата изгода в случая ще бъде по-ниска, но необходимостта от 

опазването на вида в национален мащаб, което ще има и своя съществен принос за глобалното 

запазване на вида, е с преимущество. За изпълнението на тази стопанска дейност, сподчертан 

природозащитен ефект са нужни определени условия, изтъкнати в 3.2.1.9. 

Може да се поднови зарибяването с бяла риба, която е местен хищен вид. Трофичната 

база за нея е много богата - бабушка, червеноперка. Тъй като липсват проучвания за влиянието 

на вида върху останалите видове, и по-специално върху шарана, е нужно да се започне със 

сравнително малки количества. 

Улов на раци 

От 50-те до 80-те години това е било доходно направление в местната икономика, и 

най-важното - без негативни ефекти върху биоразнообразието. Понастоящем се вадят и поголеми 

количества, но от бракониери. При уредени правно-административни условия, отново 

би могло да се разчита на тази дейност, като носеща многостранни поолзи. 

Косене на тръстики 

Необходимостта от провеждането на тази дейност се налага от потенциално голямата 

полза, която би имала за бодолюбивите птици, рибите, земноводните. 

Стопанския ефект обаче трябва да има подчинено значение, дори и в случай, че се 

намери добър пазар за тръстиковите стъбла като суровина. 

Паша на домашни животни 

Ползите от пашата за запазване и подобряване на местообитанията са следните: 

! Предотвратява разпространението на тръстиката (Ph.communis) извън очертанията 

на водоема 

! Обезпечава се наличието на открити и плитки водни площи в периферията на 

масивите от водолюбива растителност. Тези биотопи са благоприятни за голям 

брой водни птици, за размножаването на важни в спопанско и природозащитно 

отношение видове риби и земноводни 

Така на практика чрез пашата се постига същия ефект, както и с косенето на тръстика, 

но при определени усовия (ако липсва пазар за тръстикови стъбла) е по-евтин инструмент за 

поддържане на открити водни площи в плитчините на езерото. 

Същевремменно тревните съобщества включени в природния комплекс представляват 

основната част от пасищата на селата Дуранкулак и Ваклино (при определени обстоятелства и 




на с.Крапец). Това означава, че е неразумно да се забранява пашата в по-сухите пасища около 

езерото, което е една от традиционните дейности на местното население. Необходимо е да се 

определи и регламентира оптималното количество пашуващ добитък на единица площ, за да 

се предотврати както тоталното обрастване с житни треви (с неблагоприятен ефект върху 

някои ценни нежитни растения), така и рудерализацията на тревните съобщества. 

Земеделие 

Интензивното земеделие трудно може да бъде в хармония с възстановяването и 

поддържането на природното равновесие във водната екосистема. Това се отнася в най-голяма 

степен за полетата разположени в съседство на влажнната зона. 

От друга страна отглеждането на житни култури в нивите, северно от езерото, е с 

възможно най-голямо значение в района за обезпечаване на хранителен ресурс за зимуващите 

гъски. Прилагането на правилно разработена схема за сеитбообращение, може да обезсмисли 

нуждата от употреба на изкуствени торове и химикали в тези обработваеми земи. Още повече, 

че последните годинни доказаха нормалното развитие не само на житните култури и без 

употреба на фосфорни торове. 

В крайна сметка земеделските земи около езерото могат да се включат и в програма за 

производство на екологично ччиста селскостопанска продукция, което е заложен и в 

Териториално-устройствения план на Община-Шабла. 

Екотуризъм 

Съвременните тенденции в развитието на туристическия отрасъл показват увеличаване 

броя на туристите, преследващи при пътуванията си специфичен интерес. В резултат на това 

туристите все по-често напускат традиционните курорти и се очертава нуждата от организиране 

на специализирани пътувания. Така туризмът насочен към контакти с "дивата природа" през 90- 

те години се превръща в утвърждаващ се туристически бранш в България. 

Природните и културни дадености - биоразнообразие, естествени ландшафти, 

архелогически обекти, в района на Дуранкулашко езеро. предлагат изключително благоприятни 

условия за развитие на познавателен (екологичен) туризъм (вж. 1.15.5. Специален интерес). 

Доказателство за това е включването на Дуранкулашко езеро в по-голямата част от 

туристическите програми с опознавателна зоологична (главно орнитологична) насоченост на 

българските туроператорски фирми. 

При правилно регламентиране на отговорностите и съблюдаване на основните 

принципи за развитие на устойчив туризъм, тази дейност в бъдеще може да допринесе до 

нарастване на така нужните за местната икономика доходи, да засили внимането към опазване 

на биоразнообразието и останалите природни и културно-иасторически дадености, да 

стимулира местното население и местните власти към опазване на тези територии и към 

развитие на местна туристическа инфраструктура, свързана с изграждане на база за 

преспиване и заведения за хранене (извън природните територии) и на удобства за 

наблюдение - укрития, кули, в самото място 




ЧАСТ III: ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ. СТРАТЕГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТO 

/ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ/ 

3.1. ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ 

1/ Разширяване на настоящия защитен природен обект, като към него приоритетно да 

се включат пясъчните дюни, прилежащата морска акватория и пасищата в границите на 

мястото, (съгласно сега действащия ЗЗП). 

2/ Свеждане до минимум на деградационните процеси в езерото чрез: 

- ограничаване притока на биогени и други твърди и течни замърсители 

- възстановяване на водния режим - близък до естествения 

3/ Запазване разнообразието от биотопи 

4/ Точно регламентиране на ловната и риболовната дейности. 

5/ Регламентиране на пашата с оглед устойчивото използване на пасищата и запазване 

на степния/полустепния характер на част от тях. 

6/ Подобряване състоянието на тревните съобщества. 

7/ Осигуряване на нужната хранителна база за зимуващите гъски и патици, както в 

чертите на природния комплекс, така и извън него. 

8/ Разработване на система за определяне на икономическото влияние на зимуващите 

гъски върху житните култури в района. 

9/ Редовен мониторинг на най-важните абиотични и биотични фактори. 

10/ Стопанисване на тръстиковите масиви насочено към снижаване на еутрофикацията 

на водоема и към запазване и увеличаване на биоразнообразието. 

11/ Разработване и осъществаяване на програми за екологично и природозащитно 

образование. 

12/ Създаване на база за развитие на екотуризъм. 

13/ Обособяване на административно-управленска структура за охрана и стопанисване 

на природния комплекс. 




3.2. СТРАТЕГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО /ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ/ 

3.2.1. УПРАВЛЕНИЕ НА БИОТОПИТЕ И КЛЮЧОВИТЕ ВИДОВЕ ОТ ФЛОРАТА И ФАУНАТА 

• УПРАВЛЕНИЕ НА БИОТОПИТЕ 

3.2.1.1. Водна екосистема - система от мерки, насочени към свеждане до минимум на 

деградационните процеси в езерото. 

• Извън природния комплекс 

i. Ликвидиране на лагуната за отпадни води от свинекомплекса до с.Септемврийци. 

Изграждане на пречиствателна станция. Незамърсяване с отпадъци от дейността на 

застроената площ и пространството около фермата. 

Цел: Елиминиране на един от основните източници на биогени и други твърди и течни 

замърсители на подземните води от Сарматския водоносен хоризонт 

ii. Ликвидиране на торищата в бившите стопански дворове и ферми в селата от водосборния 

басейн на езерото (Ваклино, Божаново, Нейково, Било, Бежаново) 

Цел: Предотвратяване постъпването на замърсители (биогени и др.) в подземните 

води чрез валежите 

iii. Изграждане на специални торохранилища към фермите в селата Дуранкулак и Твърдица 

Цел: както 3.2.1.1.ii. 

iv. Закриване и подходящо ограждане на склада за изкуствени торове и химикали за борба с 

вредителите по растенията, разположен между селата Дуранкулак и Граничар 

Цел: както 3.2.1.1.ii. 

v. Почистване коритото на р. Ваклинска и Дуранкулашкото суходолие в обсега на 

едноименните села. Забрана за изхвърлянето на отпадъци в тези места. 

Цел: Предотвратяване втока на замърсители в езерото с води от временно формирал 

се повърхностен отток 

vi. Затваряне /ако не се ползва/ по подходящ начин на дълбокия сондажен кладенец в с. 

Ваклино 

Цел: Спиране свободното изливане на води, богати на сероводород. 

vii. Инвентаризиране на всички дълбоки сондажи във водосборната област на езерото. 

Определяне на тяхното състояние и конструктивни особености, позволяващи внасяне на 

замърсители в подземните води на сарматския водоносен хоризонт. 

Цел: Ограничаване постъпването на замърсители в подземните води на сарматския 

водоносен хоризонт. 

• В границите на природния комплекс 

viii. Неупотреба на фосфорни торове и химически препарати в обработваемите земи около 

езерото. Регламентиране ползването на азотни торове - прилагане на схема за екологично 

земеделие. 

Цел : Предотвратяване опасността от вток на нови количества биогени (специално 

фосфати), както и на различни твърди и течни замърсители, чрез валежите в 

подпочвените води или директно в езерото от повърхностно формирани води. 

ix. Изчистване на животновъдните отпадъци около Орлово блато и Ваклински ръкав 

Цел: Предотвратяване директното постъпване на твърди и течни замърсители с 

валежните води в езерото 




x. Изпускане на езерните води в морето през юли (след размножителния период на рибата), 

чрез прокопаване на канал през пясъчните дюни при голямото водно огледало на езерото. 

Цел : Опресняване на езерните води и очистването им от биогени. 

xi. Разрушаване на дигата отделяща Карталийско (Орлово) блато от езерото, и на дигата в 

северната част на Орлово блато. 

Цел : Подобряване водния режим на Орлово блато, респ. хидрохимичните параметри на 

водната екосистема в тази част от езерото. 

xii. Редуциране площта на тръстиковите масиви с приоритет на района северно и южно от 

дигата, отделяща Орлово блато (вж 3.2.1.2.). 

Цел : Лимитиране на еутрофикационните процеси чрез намаляване количеството на 

гниещата макрофитна растителност (тръстика, папур). Благоприятстване 

водообмена между голямото огледало на езерото и Карталийско блато. 

3.2.1.2. Водолюбива растителност (тръстикови масиви). (вж 3.3.1.) 

i. Съгласно 3.2.1.1.(xii) - увеличаване площта на откритите води сред масивите от 

водолюбива растителност (с преобладаване на тръстика) 

ii. 

Изсичане и изнасяне на тръстика (от няколко предварително обособени участъци) - на 

ротационен принцип. 

iii. Паша на едър рогат добитък в периферията на определени масиви. 

iv. Почистване на битовите и строителните отпадъци в тръстиковия масив около к-г "Космос". 

v. Изсичане на тополовите култури във Ваклинския ръкав 

Цели на мероприятията в 3.2.1.2.: Лимитиране на еутрофикационните процеси чрез 

намаляване количеството на гниещата макрофитна растителност. Създаване на по-добри 

условия за размножаване и развитие на рибните популации и на някои ценни видове 

земноводни, влечуги и бозайници. Подобряване местообитанията на гнездещите видове 

птици, привличане на нови такива. Създаване на подходящи места за хранене и почивка на 

мигриращите птици. 

3.2.1.3. Пясъчни дюни и плажова ивица. 

i. Недопускане по-нататъшното изземване на пясък. 

ii. Редовно почистване на отпадъците изхвърляни от морето и от туристи. 

iii. Изнасяне на газопровода от дюните 

iv. Изнасяне постройките на бившото рибарско селище от дюните 

v. Рекултивация на изкопите образувани от незаконното изземване на пясък и от 

изнасянето на газопровода и рибарските постройки. 

vi. Отстраняване на рудералната растителност в периферията на дюните 

Цел на мероприятията в 3.2.1.3.: Предотвратъване разрушаването на дюнната 

екосистема, опазване находищата на редки растителни видове. 

3.2.1.4. Управление на тревните съобщества. (вж.3.3.2) (карта Nо: ) 

i. Регламентиране на пашата чрез възприемане на оптимални норми за сезонно 

натоварване с определен вид добитък на пасищата с различна продуктивност. 

Цел : Предотвратяване по-нататъшното ерозиране/обрастване с рудерали на 

пасищата. Запазване местообитанията на някои редки представители на флората и 

фауната. 

ii. Отстраняване на рудералната растителност чрез механично изсичане и мониторинг 

на възстановяването на съобществата. 




Цел : Възстановяване естественият характер на пасищата. Разширяване и 

подобряване местообитанията на ценни представители на флората и фауната. 

iii. Почистване на пасищата от незаконно изхвърлени битови и строителни отпадъци и 

от отпадъци от функциониралите в миналото животновъдни ферми. 

Цел: както ii. 

iv. Постепенно отстраняване на изкуствено създадени върху биотопи от тревиста 

растителност дървесни и храстови насаждения. 

Цел: Възстановяване на тревните съобщества като естествен биотоп. 

v. Изнасяне постройките на бившата ферма за гъски и рекултивация на терена 

Цел: както iv. 

3.2.1.5. Горскодървесни и храстови насаждения. 

i. Поддържане на насажденията, които са важни за гнезденето на малката сврачка (L.minor) и 

вечерната ветрушка (F.vespertinus), чрез залесяване със същите дървесни видове и сечи на 

ротационна основа 

ii. Съгласно 3.2.1.2.(v.) 

iii. Съгласно 3.2.1.4.(iv.) 

• КЛЮЧОВИ / ПРИОРИТЕТНИ ВИДОВЕ ОТ ФЛОРАТА И ФАУНАТА 

Растения (табл. 9) 

3.2.1.6. Видове растения по пясъчните дюни: A.sibirica, B hirsuta, C.arenaria, E.maritimum, 

F.vaginata, L.tauricum, S.thymifolia, T.maritima, T.alexandrinum, V.purpureum 

i. Изпълнение на мерките от 3.2.1.3. с акцент на I., iii., iv., vi. 

ii. Мониторинг на популациите 

Цел: Опазване находищата на видовете, стабилизиране на застрашените и уязвими 

популации 

3.2.1.7. Видове растения в тревните съобщества около езерото: Ad. volgensis, A. 

cornutus, K. brevis, A. spruneri, St. lessingiana, Ach. clypeolata 

i. Изпълнение на мерките от 3.2.1.4. 

ii. Мониторинг на популациите 

Цел: както 3.2.1.6. 

3.2.1.8. Видове растения на Големия остров - G.besserianum, L.latifolium: 

i. Прекратяване по-нататъшното разширяване на археологические разкопки на 

острова 

ii. Запазване на разположените сред разкопките находища на видовете при 

бъдещото експониране на археологическия обект 

iii. Стриктен контрол върху незаконното бране на растения от тези видове 

Цел: Опазване местните популации на видовете 

Риби (вж. 1.9.2.) 

3.2.1.9. Шаран - дива популация: 

i. Съгласно т.3.2.1.2. - подобряване условията за мръстене на вида 

ii. Временна забрана върху улова на шаран и върху зарибяване с културната форма 

iii. (Подробен) биохимичен/генетичен анализ и оценка на популацията на шарана 

iv. Ангажиране на подходящ рибарник в региона за отглеждане на зарибителен 

материал от див шаран. 

Препоръчително е използването на семенен материал от местни индивиди. 

v. Зарибяване с див шаран, съчетано с оборудване на водоем край езерото като 

помощен за целта. 

vi. Постоянен мониторинг върху развитието на популацията 




vii. При достигнати стабилни размери на запасите от див шаран - сваляне на забраната 

и контрол върху уловите 

vii. Иницииране разработването на национална програма за цялостно възстановяване на 

популацията на дивия шаран в страната. 

Цел: Съхраняване на местната популация и допринасяне за защитата на вида в 

национален и европейски мащаб 

3.2.1.10. Сом (S.glanis): 

i. Предотвратяване на бракониерския риболов с мрежи 

ii. Временна забрана върху улова на сом до стабилизиране на популацията, 

съчетано с подходящ мониторинг 

iii. Стриктен контрол върху качеството на уловите при стопанския и спортния 


Цел: Запазване и увеличаване/стабилизиране на популацията на вида 

Земноводни и влечуги (вж 1.9.3.) 

3.2.1.11. Сирийска чесновница (P.syriacus) 


ii. Мониторинг на популацията 

Цел: Гарантиране на дългосрочното опазване на популацията на вида 

3.2.1.12. Шипобедрена костенурка (T.graeca): 


ii. Мониторинг на популацията 

Цел: Гарантиране на дългосрочното опазване на популацията на вида 

Птици (вж. 1.9.4.) 

3.2.1.13. Зимуващи водолюбиви видове птици (вкл. Br.ruficollis) 

i. Изместване на съществуващите места за лов на водоплаващи птици на по-голямо 

отстояние от водоемите и прилежащите места за хранене(карта Nо:18) 

ii. Недопускане на риболов в езерото след 1. декември 

Цел: Осигуряване на спокойствие за зимуващите птици 

3.2.1.14. Червеногуша гъска (Br. ruficollis). 

i. Изместване на съществуващите места за лов на водоплаващи птици на по-голямо 

отстояние от водоемите и прилежащите места за хранене(карта Но:18); 

ii. Цел: Свеждане до минимум на директното убиване на червеногуши гъски и на 

безпокоенето на птиците по местата за нощуване и хранене. 

iii. Ежегодно засяване най-малко на 40-50% от обработваемите земи (участък от около 

8000 дка) в северната част на комплекса с житни култури по специално разработена 

схема. 

Цел: Осигуряване на нужната хранителна база за зимуващите гъски 

3.2.1.15. Мигриращи видове птици 

i. Съгласно т. 3.2.1.2. 

ii. Свеждане до минимум на човешкото присъствие в зона А (карта Nо 20) 

iii. Разрушаване на източните диги на рибарниците при Карталийско блато 

Цел: Подобряване условията за хранене и осигуряване на спокойствие за видовете 

3.2.1.16. Белоока потапница (A. niroca), голям воден бик (B. stellaris) : 

i. Съгласно т. 3.2.1.2. 

ii. Практикоприложни проучвания върху хранителната база на видовете 

iii. Както 3.2.1.15.(ii. и iii.) 

Цел: Подобряване условията за гнездене и хранене на вида. Увеличаване гнездовия 

успех и местната гнездяща популация като цяло 

3.2.1.17. Малка сврачка (L.minor) 




i. Изпълнение на мерките по т.3.2.1.5. 

ii. Мониторинг 

Цел: Запазване размерите на местната популация 

3.2.1.18. Дебелоклюна чучулига (M.calandra) 

i. Изпълнение на мерките по т.3.2.1.4. 

iii. Мониторинг 

Цел: Запазване и увеличаване числеността на местната популация 

3.2.1.19. Всички гнездещи видове 

i. Ефективна охрана и контрол по спазването на режимите на ползване 

ii. Мониторинг на популациите и заплахите 

Цел: Запазване и увеличаване числеността на местните популации. Осигуряване на 

подходящи условия за възстановяване стаута на гнездили в миналото видове и за 

привличане на нови гнездещи видове. 

Бозайници 

3.2.1.20. Лалугер (S.cittelus), нютонов хомяк (M.newtoni) 

i. Ефективна охрана и контрол по спазването на режимите на ползване (спец. пашата на 

добитък) 

ii. Мониторинг на популациите и заплахите 

Цел: Изясняване популационните параметри. Опазване и увеличаване на 

местните популации 

3.2.1.21. Чакал (C.aureus) 

i. Определяне на тенденциите в числеността на местната популация, хранителна база, 

лимитиращи фактори 

ii. Регулиране числеността на вида при доказани щети върху популациите на ключови 

видове птици и бозайници 

Цел: Управление местната популация на вида 

3.2.2. МОНИТОРИНГ / ПРОУЧВАНИЯ / СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ 

• MОНИТОРИНГ 

Мониторингът е комплекс от организирани системни наблюдения върху състоянието на 

екосистемите чрез следене на тенденциите в развитието на определени абиотични и 

биологични компоненети, с цел прогнозиране и насочване на природните процеси. 

С оглед навременното идентифициране на негативните тенденции, както и за 

опеделяне на ефекта от прилаганите мерки по управлението на местообитанията и видовете, 

от значение е провеждането на следните мониторингови наблюдения: 

3.2.2.1. Хидролого-хидрогеоложки мониторинг 

Важността на мониторинговите наблюдения върху този компонент на околната среда е 

неоспоримо, като се има предвид, че разглежданата територия е влажна зона и присъствието в 

нея на ценни растителни и животински видове и съобщества се дължи на създадените от 

абиотичните фактори благоприятни условия. 

Целите на хидролого-хидрогеоложкия мониторинг са следните: 

А. Определяне състоянието и използването на водния ресурс, тенденциите в стойностите на 

параметрите му, определяне на местата, където съществуват проблеми (източници на 

замърсяване и др.); 

Б. Оценка на проблемите на водния ресурс и определяне източниците на тези проблеми, както 

и дефиниране на специфичните мерки за разрешаването им; 




В. Оценка на ефективността на дейностите, насочени към подобряване на водния режим и 

хидрохимичните параметри на езерото. 

Наблюдавани параметри: 

• Параметри за определяне качеството на водите (подземни, повърхностно 

течащи, в дренажните канали и в езерото) 

За всички типове води - температура, цвят, мирис, активна реакция, разтворен кислород, 

наситеност с кислород, електропроводимост, БПК5, окисляемост /перпанг/, ХПК /бихроматна/, 

разтворени вещества, неразтворени вещества, хлорни йони, сулфатни йони, азот /амониев/, 

азот /нитритен/ , азот /нитратен/, органичен азот, фосфати, нефтопродукти, желязо /общо/, 

манган /общ/, олово, карбонати, хидрокарбонати. 

В повърхностните, каналните и езерните води е необходимо да се определя и мътността. 

• Параметри за определяне количеството на подземната, повърхностно 

течащата и езерната вода - водно ниво/стоежи/, водни количества 

3.2.2.2. Хидробиологичен мониторинг 

Цел: системни наблюдения върху развитието на процесите в езерната екосистема чрез 

регистриране на данни за ключови съобщества и индикаторни организми, с оглед следене на 

състоянието и тенденциите в развитието на екосистемата и определяне на ефекта от мерките 

насочени към възстаноовяване на естественото природно равновесие. 

Критерии, ключови съобщества и организми: 

Фитопланктон. Изследването на фитопланктона като първо звено в трофичната верига и найрано 

реагиращ компонент на екосистемата е изключително необходимо. В мониторинговата 

програма да залегне оценка на качествения и количестрвения състав на фитопланктона и на 

някои специфични структурни параметри (разнообразие, изравненост, доминантност, 

периодични тестове за токсичност). 

Препоръчително е да се слезе до най-ниския възможен таксономичен ранг, за да бъдат 

отбелязани на ранен етап всякакви евентуални промени във водната екосистема. Това би 

позволило провеждането на навременни тестове за токсичност при наблюдаване на тежки 

водораслови цъфтежи. 

Зоопланктон. Мониторинговата програма да обхване: видов състав, обилие и биомаса; 

съотношения на групите; участие на филтраторите, съотношение на изграждащите групи. 

Зообентос. Мониторинговата програма да обхване: видов състав, динамика на 

структурните и количествените показатели; популационни наблюдения върху видовете с 

консервационно значение - трите вида амфиподи - понто-каспийски реликти - 

Chaetogammarus ishnus major, Pontogammarus robustoides (ендемит) и Dikerogammarus 

villosus (ендемит. 

Популация на езерния рак (А.leptodactylus). 

Мониторинговата програма да включва: 

- ежегодни популационни и екологични изследвания - численост, възрастова и полова 

структура, лимитиращи фактори на водната среда 

- статистика на уловите 

Ихтиологичен мониторинг 

Мониторинговата програма да включва следните дейности: 

i. Осъществяване на контролни качествени улови с различни мрежени уреди през 3 

години, за да се следи има ли промени във видовия състав на ихтиофауната. 

ii. Осъществяване на контролни количествени улови през 4 години, които да установят 

промените в относителната численост на рибните популации. В тази връзка е необходимо да се 

отчитат възможно най-често в качествен и количествен аспект и промишлените улови, без 

което не е възможна никаква статистическа обработка и прогнозиране на уловите. 

iii. Създаване на база данни, обобщаваща резултатите от горните 3 пункта, която ще 

позволи да се следят тенденциите в промените на видовото разнообразие и числеността на 

популациите. На базата на тези тенденции, биха могли да се решат конкретни задачи относно 

една или друга човешка намеса. 




Биологичното състояние е свързано с физични и химични показатели на водата: 

температура, рН, установяване на нивата на биогенните елементи, показателите от 

кислородната група и др. Това налага паралелното хидрохимично и хидробиологично 

опробване на езрото. 

3.2.2.3. Орнитологичен мониторинг 

Основните цели на орнитологичния мониторинг са: 

1/ Чрез съпоставяне на данните от проучванията с по стари да се оцени ефективността на 

прилаганите природозащитни дейности според плана за управление. 

2/ Поддържане на база данни за орнитологичното разнообразие на езерото. 

3/ Определяне на някои допълнителни природозащитни мерки за световно застрашените 

видове. 

4/ Натрупване на базисни знания за популациите на малко изучени у нас световно застрашени 

видове. 

5/ Да се определи приноса на гъските за еутрофизацията на езерото. 

6/ Разработване на метод за икономическа оценка на влиянието на гъските върху житните 

култури. 

Основната задача на орнитологичния мониторинг е установяване на качественото и 

количествено присъствие на птичи видове в района на защитената територия, а също така и 

тяхната динамика. Мониторингът ще се провежда в няколко основни направления: 

1/ Мониторинг на гнездещите видове 

2/ Мониторинг на мигриращи птици (пролетна и есенна миграция) 

3/ Точка за мониторинг на есенната миграция на реещи птици 

4/ Мониторинг на зимуващи видове 

По специално внимание ще бъде отделено на изследванията свързани с три световно 

застрашени вида птици /червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser 

erythropus) и белоока потапница (Aythya nyroca)/, както и голямата белочела гъска (Anser 

albifrons) като икономически значим вид за района. 

3.2.2.4. Ботанически мониторинг 

1. Проследяване влиянието на човешката активност върху степната растителност 

посредством изследване на поленовото съдържание на копролити от овце, с цел 

получаване на данни за доминиращите степни видове, с които се хранят овцете през 

различни периоди от вегетационния сезон, данни за това кои видове се използват за храна 

от овцете и процентното им участие, данни за участието на рудералите в храната на 

овцете. 

2. Проследяване състоянието на консервационно важни растителни съобщества - 

Schoenoplectus triqueter, Utricularia vulgaris чрез отчитане динамиката на фенологичните 

фази, оценка на заеманата площ, численост, обилие и др. 

3. Наблюдение на динамиката на промените в площите на тръстиковия масив, фенологично 

поведение след косене или изгаряне. 

4. Проследяване фенологичната динамика и различните аспекти на растителността по 

пясъците. 

5. Мониторинг на човешкото въздействие върху степната растителност чрезизследване на 

поленовото съдържание в овчите копролити. Целта е да се определят доминантните степни 

видове, с които се хранят пашуващите овце, през различните сезони. По този начин може 

да се събере и реална информация за хранителния спектър на овцете, вкл. за 

присъствието на рудерални видове в него. 

3.2.3. ОБЩЕСТВЕН ДОСТЪП (КАРТА NО:15) 

3.2.3.1. Маркиране границите на защитената природна територия. Поставяне на 

предупредителни табели. 

3.2.3.2. Създаване на удобства за развитие на екотуризъм и образователни мероприятия. 




" Създаване на информационен/посетителски център. 

" Обособяване на опознователни и образователни маршрути; 

Използване на част от наличните черни и асфалтови пътища 

" Изграждане на укритие за наблюдение на интересни видове животни 

" Изграждане на наблюдателни кули за наблюдения на интересни представители на 

животинския свят 

" Поставяне на информационни табла с информация: 

- за природния комплекс, вкл.: а/ граници, вкл. на ЗПТ, Рамсарски обект, и др. 

б/ статут в/ значение г/ режими д/ стопанин 

- за ловци (на водоплаващи птици), вкл.: 

а/ разрешени места за лов 

б/ разрешени видове 

в/ по-важни забранени видове /червеногуша гъска, малка белочела 

гъска, белоока потапница и др./ 

г/ по-важни режими от ЗЛС 

- за риболовци (спортен риболов), вкл.: 

а/ разрешени места за спортен риболов 

б/ разрешени видове 

в/ информация за редките видове риби 

г/ по-важни режими от ЗРС 

3.2.3.3. Разработване на образователни програми. 

3.2.3.4.Обучение на водачи за посетителите на обекта 

3.2.3.5.Направа на 6 наколни пътеки през крайбрежните тръстикови масиви от брега на езерото 

до водното огледало - между началото на Дуранкулашкия ръкав и археологическия обект 

3.2.3.6. Поставяне на кошчета за отпадъци по маршрутите за наблюдение и образователни 

дейности, както и на местата за спортен риболов 

3.2.4. РЕЖИМИ НА ПОЛЗВАНЕ (СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ) 

1/. Водочерпене: 

При спазване изискванията за ненадвишаване експлоатацията на 60 % от естествения 

динамичен запас на подземни води от водоносния хоризонт се препоръчва: Черпеното 

годишно водно количества за напояване и питейно водоснабдяване от водосборната 

област на езеро Дуранкулак да не надвишава 4.75 млн.м. 3 /год, а именно при запазване на 

вододобива за питейно водоснабдяване около 120л/с или 3,78 млн. м 3 /год, черпеното водно 

количество подземни води за напояване не трябва да надвишава 0.97 млн. м 3 /год., 

разпределени в активния напоителен сезон. 

Горепосоченото максимално количество води за напояване да включва добива от двете 

помпени станции (Дуранкулак 1 и Ваклино) и всички частни сондажи в района на езерото. 

Последните да бъдат снабдени с водомерни апрати. 

С оглед ненадвишаване на препоръчаното максимално количество води за напояване 

да се приемат лимити за всяко от вододобивните съоръжения. 

2/. Риболов (карта #16) 

• Риболов с мрежени уреди 

i. Даване официални права /лицензиране, концесия или друг правно-административен 

подход/ на определено юридическо лице чрез своя риболовна бригада да извършва 

този вид риболов в голямото огледало на езерото (съгласно приложената карта); 




ii. Риболовната бригада да не е повече от 3 души, да се използва 1 лодка и мрежи с 

дължина не повече от 500 м, като най-малкото око на мреженото платно при 

тристенните мрежи да не е по-малко от 60 мм. По-малко око да се допуска само при 

едностенните мрежи. Да не се използва гриб поради селективните улови на маломерни 

риби. 

iii. Риболова да се извършва в периодите: 01-31.03. и 01.07.-31.11 

iv. 

В уловите да присъстват следните видове: толстолоб /H. molitrix/, бял амур /C. idella/, 

шаран - дива форма/C carpio/, бяла риба /S.lucioperca/, костур /P.fluvatilis/, бабушка 

/R.rutillus/, червеноперка /S.erythrophtalums/; 

v. Изловената риба толстолоб /H.molitrix/, бял амур /C.idella/, бяла риба(St.lucioperca) и 

шаран /C.carpio/ да се компенсира чрез изкуствено зарибяване с минимум същото 

количество (kg) зарибителен материал. Зарибяването да се извършва от официалния 

ползвател на ресурса съвместно с ЛРД - Шабла. 

vi. Зарибяването и ползването на шарана да съответства на предначертанията в 3.2.1.9. 

vii. Статистика на уловите - количество, качество 

• Спортен риболов 

I. Разрешени места (съгласно карта No:19) 

- южен бряг на голямото огледало - 2.5 км брегова ивица 

- северен бряг на голямото огледало на водоема - 1 км брегова ивица 

- западен бряг на голямото огледало на водоема - 1 км брегова ивица 

II. Периоди: 01.02 - 31.03 и 01.07. - 31.11. 

III. Риболова да се извършва само от брега на водоема с въдица, съгласно ЗРС 

• Улов на раци 

i. Спортен улов: 

- разрешените места съвпадат с тези за спортния риболов 

- да се извършва само от брега на водоема 

- средства за улов, количество и размери на индивидите - съгласно ЗРС 

ii. Стопански улов: 

- разрешените места във водоема съвпадат с тези за стопанския риболов 

- количество - до 50 000 екз на сезон 

Период за спортния и стопанския улов: 

01.юли. - 30.октомври 

3/. Лов (карта Nо:16): 

i. Водоплаващ дивеч - съгласно 3.2.1.13.(i.) 

В границите на комплекса се допуска лов на патици, разрешени по ЗЛС, само при брега на 

езерото около Дур. ръкав 

Срок: до 31.януари 

ii. Едър дивеч (диво прасе, сърна) около Ваклински ръкав. Ежегодно договаряне на отстрела с 

ЛРД-Шабла според състоянието на дивечовите популации. 

iii. Ловуване на гълъби, гургулици, зайци: 

землище Дуранкулак - масиви Nо: 24, 26, 34 

землище Ваклино - масиви Nо: 13, 14 

землище Крапец - масиви Nо: 4, 5 

iv. Специални местни ограничителни режими и изисквания за чуждестранните ловци: 

! употреба само на патрони със стоманени съчми 

! количества на отстреляния дивеч - да превишават до 2-3 пъти нормите, 

регламентирани за българските ловци 

! такса природозащита 

Сроковете и местата за ловуване - както за бълг. ловци 

4/. Паша (съгласно т.3.2.1.2. (.iii.) и 3.3.1. и 3.3.2.) 




5/. Земеделие - съгласно 3.2.1.1.(viii.) и 3.2.1.14.; също вж. 3.3 

6/. Горско стопанство 

i. Съгласнo 3.2.1.2. (v.) 

ii. Съгласнo 3.2.1.4. (iv.) 

iii. Провеждане на сечите след 15.07. (извън размножителния период на птиците) 

iv. Съгласнo 3.2.1.5. (i.) 

v. Залесителни дейности съгласно 3.2.1.5.(i.) 

7/. Рекреация 

i. Ползване на прилежащата на к-г “Дуранкулак” плажова ивица, 100 м дължина от границата 

на природния комплекс с къмпинга в южна посока, за лятна морска почивка 

3.2.5. АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА 

1. Назначаване на административно тяло, подчинено на Община-Шабла или на РИОСВ-Варна 

/ МОСВ-НСЗП, със следните по-общи задачи: 

! съблюдаване спазването на регламентираните с плана за управление режими на 

ползване и достъп на посетители; 

! съблюдаване правилното изпълнение на дейностите по управление на биотопите и 

ключовите видове; 

! участие в изпълнението на определени дейности по управление на биотопите и 

ключовите видове; 

! участие в мониторинговите дейности; 

! конрол по стопанисването на съоръженията за познавателен туризъм, 

образователни дейности, спортен риболов, както и и пряко спопанисване на част от 

тях. 

2. Административна сграда за персонала и за временно ангажирани специалисти по 

изпълнението на плана за управление. 

Възможности: 

- сградата на бъдещия информационен център 

- в нова самостоятелна сграда до ресторанта на брега на езерото 

- в нова самостоятелна сграда на мястото на бившия биволарник 

- сграда в с.Дуранкулак 

3. Оборудване на персонала: 

! автомобил(-и) с висока проходимост; 

! бинокли, радиостанции; 

! въоръжаване; 

! 2-местна моторна лодка; 

! други 

4. Пътища 

Запазване на настоящата мрежа от асфалтови и черни пътища, като попадащите в зона 

А (вж 3.2.6.) да се ползват само от персонала и съпровождани от него лица при охраната и 

стопанисването на природните територии. 




3.2.6. ЗОНИРАНЕ (КАРТА N: 17) 

Въз основа на регламентираните режими на ползване и достъп на посетители в 

природния комплекс могат да се обособят 3 зони (съгласно приложената карта) 

• Зона А - обхваща Карталийско блато, блатото в югоизточната част на мястото, 

Ваклински и Дуранкулашки ръкави на езерото, по-голямата част от пясъчните дюни и 

морската акватория. 

Разрешени дейности: 

! мониторинг и научни изследвания; 

! практически природозащитни дейности съгласно т.3.2.1.; 

! преминаване на превозни средства, съгласно 3.2.5.3., при доказана 

необходимост; 

! обособяване на опознавателни и образователни пешеходни маршрути (извън 

водните площи, вкл. и тръстиковите масиви). 

• Зона Б - обхваща всички територии извън Зона А (без обработваемите земеделските 

земи). 

Разрешени дейности (освен посочените за Зона А), съгласно 3.2.4.: 

! спортен и стопански риболов; 

! улов на раци; 

! лов 

! горскостопански мероприятия; 

! паша на домашни животни; 

! рекреационни дейности; 

! направа на пътеки и укрития, обслужващи образователните дейности и 

познавателния туризъм; 

! изграждане на наблюдателни кули; 

! изграждане на посетителски/информационен център. 

! археологически дейности; 

• Зона В - обхваща обработваемите земеделски земи. 

Разрешени дейности (освен посочените за Зони А и В), съгласно 3.2.4.: 

! земеделие; 

! лов 

На територията на цялото място да се забрани: 

! строеж на съоръжения и сгради, които не са свързани с предначертанията на 

Плана за управление; 

! замърсяване с битови, строителни, промишлени и животновъдни отпадъци; 

! използване на фосфорни торове в обработваемите земи; 

! използване на химически препарати за растителна защита при осигурени 

компенсации за земеползвателите. 




3.3. ПРОГРАМИ 

3.3.1. ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТРЪСТИКОВИТЕ МАСИВИ (КАРТА NО:13) 

Първа година 

1/ Удълбаване и разширяване на съществуващите открити водни площи: 

- масив I 36.7 дка 

- масив II 12.4 дка 

- масив III 1.4 дка 

- масив VI 0.3 дкa 

Общо: 50.8 дка 

Период за изпълнение: 

септември - октомври 

2/ Създаване на нови открити канали и басейни чрез: 

а/прокопаване 

• масив I басейн Nо:1 - 40х60 м 2.4 дка 

канал No:1 - 120х30 м 

3.6 дка 

канал Nо:2 - 150х10 м 

1.5 дка 

други канали -9 бр. - широки х5 м 

обща дължина около 1 030 м 4.25 дка 

• масив II канали 4 бр. широки х5 м 

обща дължина около 300 м 1.5 дка 

• масив III басейн No:1 - 30х30 м 0.9 дка 


0.9 дка 


1.8 дка 


0.45 дка 

• масив VI басейн Nо:1 - диаметър 50 м 1.95 дка 

басейн Nо:2 - 40 м 1.25 дка 



канали 7 бр. 

широки х5 м 

обща дължина около 800 м 4.0 дка 

Общо (нови открити водни площи): 

25.5 дка 

Период на изпълнение: 

септември - ноември 

б/ пролетно косене: 

• масив III участък Nо:5 - 20х40 м 0.8 дка 

• масив IV участък Nо:9 20х40 м 0.8 дка 

участък Nо:11 30х40 м 

1.2 дка 

• масив V участък Nо:12 20х20 м 0.4 дка 

Общо: 

3.2 дка 

Период на изпълнение: м. май, след показване на младата тръстика над водната 

повърхност 

Техника на изпълнение: на максимално възможна дълбочина 

Оптимална дълбочина на всички открити водни площи: 

1.2 - 1.5 м 

3/ Есенно-зимно косене на тръстиките: 

а/ В периферията на масивите: 

- масив I участък Nо:1 630х15 м 9.45 дка 

- масив III участък Nо:4 500х15 м 7.50 дка 

участък Nо:8 700х15 м 10.5 дка 

Общо: 

27.45 дка 




б/ Вътрешни плотове с широчина 20х20 м 

- масив I косене на първите 20 от 60-те плота 8.00 дка 

- масив II косене на първите 9 от 27-те плота 3.60 дка 

Общо: 

11.6 дка 

Период за изпълнение: септември - февруари 

Начин за извършване на всички дейности по 1/, 2/, 3/ 

механизирано 

4/ Изсичане на насаждението от топола във Ваклинския ръкав на езерото. 

Период на изпълнение: август - октомври 

Начин: 

механизирано 

5/ Паша на едър рогат добитък в определените площи 

период: 15/30 юли - 30 ноември 

Втора година 

1/ Създаване на нови открити канали и басейни чрез пролетно косене 

При добри резултати от обособяването на участъци Но:9 и Но:11 изпълнение на: 

участък Но:10 25х50 м 1.25 дка 

Възможни промени в периода и техниката на изпълнение след анализа на резултатите 

от мониторинга 

Начин: механизирано 

2/ Есенно-зимно косене на тръстиките 


- масив II участък Nо:2 600х15 м 9.0 дка 



Общо: 

23.25 дка 


- масив I косене на вторите 20 от 60-те плота 8.00 дка 

- масив VI косене на вторите 9 от 27-те плота 3.60 дка 

Общо: 

11.60 дка 



Трета година 

1/ Есенно-зимно косене на тръстиките 





Общо: 

25.5 дка 


- масив I косене на третите 20 от 60-те плота 8.00 дка 

-масив VI косене на третите 9 от 27-те плота 3.60 дка 

Общо: 

11.6 дка 



Четвърта година 






- масив I участък Nо:1 630х15 м 9.45 дка 

- масив II участък Nо:2 600х15 м 9.00 дка 


Общо: 

28.95 дка 

б/ Вътрешни плотове с широчина 20х20 м: 

- масив I косене на първите 20 от 60-те плота 8.00 дка 

- масив VI косене на първите 9 от 27-те плота 3.60 дка 

Общо: 

11.60 дка 

2/ Паша на едър рогат добитък в определените територии 


Пета година 






Общо: 

21.75 дка 

б/ Вътрешни плотове с широчина 20х20 м: 

- масив I косене на вторите 20 от 60-те плота 8.00 дка 

- масив VI косене на вторите 9 от 27-те плота 3.60 дка 

Общо: 

11.60 дка 



След пролетното окосяване (май) на участъци #:5, 9, 10, 11, 12 през втората година е 

необходимо да се правят септемврийски откоси при евентуално обрастване на образувалите се 

открити водни площи. 

3.3.2. ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТРЕВНИТЕ СЪОБЩЕСТВА (КАРТА # 14) 


1/ Регламентиране на пашата /оптимални норми за сезонно натоварване/ 

- участък Nо:1 - северно от Дуранкулашкия ръкав на езерото 

4 бр. едър рогат добитък (крави, телета) на хектар на сезон 

- южно от Дуранкулашкия ръкав на езерото 

25 бр. овце (кози) на хектар на сезон 

- участък Nо:2 - 9 бр. едър рогат добитък/ха 



- участък Nо:5 - 3 бр. едър рогат добитък/ха или 17 овце (кози)/ха 

- участък Nо:6 - 17 овце (кози)/ха 

- участък No:7 - 1 бр. едър рогат добитък/ха или 8 овце (кози)/ха 

- участък No:8 - 3 бр. едър рогат добитък/ха или 17 овце (кози)/ха 

Горепосочените норми за сезонно натоварване са базирани на общата продуктивност на 

пасищата, т.е. цялото количество трева, получена от 1 дка за вегетационен период и 

фактическата продуктивност, която е количеството зелена маса, приета от животните за 

същото време (по Шамов, 1997). 

2/ Борба с рудералната растителност 

2.1. Определяне на местата за машинно и ръчно косене май-юни 

2.2. Подготовка на местата за машинно косене май-юни 

2.3. Осъществяване на косенето юни - юли 

Възможно повтаряне 15 август - 15 септември 




2.4. Изнасяне на окосената растителност успоредно с изпълнението на 2.3. 

3/ Почистване на пасищата от всякакъв род отпадъци 

август - октомври 

Втора - пета година 

1/ Паша на домашни животни 

След анализа на резултатите от ежегодния мониторинг на състоянието на пасищата са 

възможни промени в оптималните норми на натоварване с добитък 

2/ Продължаване борбата с рудералната растителност до окончателното ликвидиране 

специално на Cirsium ligulare и Carduus candicans 

Мониторинг на възстановяването на естествения характер на тревните съобщества 

(използване на индикаторни видове, залагане на пробни площи). 

3.3.3. ПРОГРАМА ЗА ХИДРОГЕОЛОЖКИ МОНИТОРИНГ (КАРТА N: ) 


1/. Изграждане на мрежа от пунктове за наблюдения 

• Пунктове за наблюдение на езерните води 

! Хидрохимично опробване - 4 пункта: 

Пунктове 1, 2 и 3 в източната, централната и западната части на голямото огледало 

на езерото 

Пункт 5 в Караталийско блато 

! Замерване на водното ниво на езерото 

Пункт 4 - настоящата нивомерна рейка на НИМХ, разположена на северния бряг на 

голямото огледало на езерото. 

Необходимо е хидрометричният пост да се дооборудва, като се изгради преграда - 

вълногасител пред рейката. 

• Пунктове за наблюдение на повърхностните води 

Пункт 6 - изграждане на хидрометричен пост на р. Ваклинска. 

• Пунктове за наблюдение на подземните води 

Пунктовете от тази група се предлага да бъдат 9. Те представляват сондажни и 

шахтови кладенци, разположени в две редици- северно и южно от езерото. Редиците са 

ориентирани от запад към изток и съвпадат с посоката на подземния поток. Една част от 

пунктовете - 6 бр. са изградени, а 3 от тях предстои да се изградят /пунктове 8, 12 и 13/. 

Пункт 7 - Сондаж разположен до югоизточния бряг на езерото. Сондажът е изграден, но е 

необходимо оборудване на отвора му с капак. 

Пункт 8 - Сондаж разположен в югозападната част на езерото. Предстои изграждането му. 

Дълбочината на сондажа - 80 м, вътрешен диаметър-100мм. 

Сондажът следва да бъде оборудван с филтър от нивото на подземните води до дъното му, 

което ще осигурява свободен обмен на водата в сондажа с тази от водоносния хоризонт. 

Пункт 9 - Представлява съществуващ сондажен кладенец към помпената станция за 

водоснабдяване (ПСВ) “Ваклино”. Диаметърът на кладенеца позволява да се вземат водни 

проби и извършването на замери в него. Лесно достъпен е, но е в санитарно охранителна 

зона”А” на водоизточника. За извършване на наблюдения в него е необходимо съгласуване с 

ВиК. 

Към пункт 9 се включва за наблюдение и шахтов кладенец на ПСВ ”Ваклино”. Необходимо е 

също разрешението на ВиК. 




Пункт 10-- Представлява шахтов кладенец, разположен в центъра на с.Смин. Той се явява 

продължение на редицата от наблюдателни пунктове, южно от езерото. Изграден е. 

Необходимо е отвора да се снабди с капак. 

Пункт 11-Шахтов кладенец, разположен в центъра на с.Черноморци. Кладенецът е лесно 

достъпен. Устието му е добре защитено. 

Пункт 12 - Представлява сондаж, който следва да бъде изграден в близост до северозападния 

бряг на Орлово блато. Проектната дълбочина на изграждане се препоръчва да е 50м, 

вътрешния диаметър 100мм. Следва да бъде обсаден с надупчена колона от водното ниво до 

дъното, за да се осигури свободен обмен на водата в сондажа с тази от водоносния хоризонт. 

Отвора на сондажа е необходимо да бъде снабдено с капак. 

Пункт13 - Представлява сондаж, който следва да бъде изграден в източния край на 

с.Дуранкулак, северно от сградите на кравефермата. Проектна дълбочина - 80м, вътрешен 

диаметър-100мм. Трябва да бъде обсаден с надупчена колона от нивото на подземната вода 

до дъното на сондажа. Отворът да бъде с капак. 

Пункт 14 - Съществуващ шахтов кладенец в центъра на с.Стаевци. Това е най-западния 

мониторингов пункт от северния профил. Отворът на кладенеца да бъде снабден с капак. 

Пункт 15 - Съществуващ шахтов кладенец в южния край на с.Божаново, в близост до коритото 

на р.Ваклинска. Кладенецът представлява хидрогеоложки пункт от опорната мрежа на НИМХ- 

N15. Не е необходимо допълнително оборудване на кладенеца. 

Пункт 16 - Система от три броя сондажни кладенци към помпена станция за водоснабдяване 

“Дуранкулак”. Намира се на около 3 км североизточно от селото край шосето за границата. 

Кладенците са изградени и добре оборудвани и предоставят добри условия за наблюдения. 

Необходимо е съгласуване на дейностите с ВиК, тъй като кладенците и помпената станция са в 

санитарно-охранителна зона А. 

• Пунктове за наблюдение върху качеството на водите в дренажните канали 

около езерото 

Пункт17 - Дренажен канал към помпена станция за напояване “Дуранкулак 1”. Необходимо е да 

се потърси начин за отделно измерване количествата на езерната и подземната вода, които 

постъпват в канала. 

Пункт 18 - Дренажен канал към помпена станция за напояване “Дуранкулак 2”. 

Пункт 19 - Дренажен канал към помпена станция за напояване (ПСН) “Ваклино”. Точката за 

наблюдение да се маркира на бетоновата стена в края на канала до помпената станция. 

• Определяне количеството на черпените води за водоснабдяване и 

напояване 

Всички ПС и единични сондажи (вкл. и часните, разположени в нивите около езрото) да 

се оборудват с водомери. 

• Определяне качеството на водите за напояване 

Два пункта - ПСН“Дуранкулак”1 и ПСН“Ваклино” 

2/. Водене на наблюденията в пунктовете /първа - пета година 

• Нивото на езерните води да се измерва всеки ден. 

• Мониторинговите наблюдения за количеството (нивата) на подземните води да се 

извършват ежемесечно в пунктове 7-16. 

• Водни нива и количества се измерват и при формиран повърхностен поток в пункт 

Nо 6. 

• Мониторинговите наблюдения върху качеството на езерните и подземни води, както 

и на водата в дренажните канали, да се извършват най-малко един път на сезон. 

Наблюденията върху качеството на езерните води да съвпада с дните за 

хидробиологични проби, а на подземните води с дните за измерване на водните 

нива. 

• Мониторинг на качеството на водата да се извършва в пунктове 1-19 (без No 4) 




• За изследване развитието на процеса интрузия - в пунктовете 7, 9, 12 и 13 се 

препоръчва опробване и в дълбочина на кондутометрия, минерализация и за 

съдържание на хлор. Наблюденията да се извършват веднъж на сезон, като се 

обхване пред- и следнапоителния сезон. 

• Качеството на водите за напояване да се определя в началото, средата и края на 

поливния период 

3.3.4. ПРОГРАМА ЗА ХИДРОБИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО 

1/ Фитопланктон, зоопланктон, зообентос - ежегодно, сезонно, както следва: 

февруари-март 

май-юни 

август-септември 

ноември-декември 

Предлаганата сезонна честота на пробовзимания е минимална. По-честите 

пробовземания (напр. на всеки два месеца), единствено ще благоприятстват изясняването на 

ситуацията и промените във влажната зона. 

Места за пробовзимане. Да съвпадат с местата за качествено опробване на езерните 

води, т.е. пунктове 1, 2, 3 и 5. 

! Опробването на четирите пункта е задължително да се извършва в рамките на един 

ден. 

Натрупване на данни и използване на информация. Изготвяне на информационни бланки 

с цифрови таблици за нанасяне на данни. Периодично обобщаване и възможност за внасяне на 

поправки. По принцип е желателна компютъризирана информационна система (напр. с 

използването на програмата “Биодата” на фирма “Коракс”). 

2/. Езерен рак 

Популационни изследвания - ежегодно, двукратно - юни-юли и септември 

Статистика на уловите /от юли до септември/ 

- за стопанския улов - съгласно договора с лицензирания ползвател 

- за любителския улов - най-малко два пъти месечно 

3/. Рибна фауна 

i. Контролни качествени улови – веднъж на всеки три години 

ii. Контролни количествени улови – веднъж на пет години. 

Промишленият улов също трябва да се следи количествено и качествено колкото е 

възможно по-често. 

3.3.5. ПРОГРАМА ЗА ОРНИТОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ 

Мониторингът е необходимо да се провежда ежегодно: 

1/ Мониторинг на гнездещите видове 

Проучването на гнездовата орнитофауна ще се провежда през пролетно- летния сезон /майюли/. 

За осъществяване на мониторинга са необходими минимално 2 орнитолози. За повечето 

от видовете ще се прилага маршрутен метод и в по-малка степен стационарен метод. 

2/ Мониторинг на мигриращи птици (пролетна и есенна миграция) 

Проучването на мигриращите видове ще се провежда през месеците март- май и августоктомври. 

Ще се прилага маршрутен метод - периодично на 15 дни (т.е. минимално два пъти в 

месеца). Необходими са минимално 2 орнитолози. 

3/ Точка за мониторинг на есенната миграция на реещи птици 




Наблюдение на миграцията на реещи птици ще се провежда в периода август- октомври. Ще се 

прилага само стационарен метод, като е желателно на точката за наблюдение да има 

ежедневно 1-2 орнитолози. 

4/ Мониторинг на зимуващи видове 

Зимуващите видове ще се проучват в месеците ноември - февруари. Необходимо е 

прилагането както на маршрутен, така и на стационарен метод. Поради големите концентрации 

на нощуващи водоплаващи птици в езерото, за осъществяване на броене при сутрешно 

излитане ще са необходими минимално 4 орнитолози. Минималния брой посещения на обекта 

е 2 пъти месечно (през интервал от 15 дни). 

По специално внимание ще бъде отделено на изследванията свързани с три световно 

застрашени вида птици (червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser 

erythropus) и белоока потапница (Aythya nyroca) и един икономически значим вид за района 

(голяма белочела гъска (Anser albifrons)). 

За червеногушата и голямата белочела гъски, освен отчитането на численостите им, 

трябва да се проведат още две общи изследвания. Едното от тях е свързано с проучване на 

хранителната биология на видовете в нашите условия, свързано с разработване на модел за 

оценка на икономическото влияние на тези птици върху житните култури. Второто изследване е 

насочено към установяване на количеството биогени внасяни от гъските в езерото. Върху 

червеногушата гъска ще се проведат още допълнителни популационни изследвания 

(доколкото е възможно и върху малката белочела гъска). 

Изследването на белооката потапница трябва да е свързано с анализ на 

лимитиращите фактори върху нейната гнездова популация в езерото, в това число и на 

хранителните ресурси. 

3.3.6. ПРОГРАМА ЗА БОТАНИЧЕСКИ МОНИТОРИНГ 

1/ Проследяване състоянието на популациите на приоритетните видове чрез оценка на 

заеманата площ, проективно покритие, численост, обилие и др. 

Продължителност - през вегетационния сезон. Повторяемост - един път месечно, пет 

посещения. 

Ежегоднно провеждане 

2/ Проследяване състоянието на консервационно важни растителни съобщества - 

Schoenoplectus triqueter, Utricularia vulgaris чрез отчитане динамиката на фенологичните фази. 

Продължителност - през вегетационния сезон. Повторяемост - един път месечно, пет 

посещения. 

Провеждане - първа, трета и пета година 

3/ Наблюдение на динамиката на тръстиковите масиви. Фенологично поведение след косене. 

Проследяване промените в площите. 

Продължителност - през вегетационния сезон. Повторяемост - 1 път месечно - 5 

посещения 

Отчитането на промените в площите на тръст. масиви - чрез геодезически измервания през 

петата година от прилагането на настоящия план за управление. 

4/ Проследяване фенологичната динамика и различните аспекти на растителността по 

пясъците 

Продължителност - април - октомври. Повторяемост -2 пъти месечно - 10 посещения 

Провеждане - първа, трета и пета година 

5/ Проследяване влиянието на човешката активност върху степната растителност 

Продължителност - април - октомври. Повторяемост - 2 пъти месечно (12 

посещения за събиране на проби). Ежегодно провеждане. 




3.4. ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА РАБОТА 

/дейностите са подредени по проекти със съответните кодове/ 

Проект 

ДЕЙНОСТИ 1998 1999 2000 2001 2002 

код 

Управление на биотопите/местообитанията 

УМ-К Контрол по спазването на режимите на + + + + + 

ползване 

1. Водна екосистема 

УМ-ВЕ.1 Ликвидиране лагуната за отпадни води на + + 

свинекомплекс “Септемврийци” 

УМ-ВЕ.2 Изграждане на пречиствателна станция към + + 

свинекомплекс “Септемврийци” 

УМ-ВЕ.3 Обезопасяване/закриване на склада за + + 

изкуствени торове край с.Граничар 

УМ-ВЕ.4 Изграждане на торохранилище към + + + 

фермата в село Дуранкулак 

УМ-ВЕ.5 Изграждане на торохранилище към 

+ + 

фермата в село Твърдица 

УМ-ВЕ.6 Ликвидиране торищата от бивши ферми в 

+ + + 

района на селата от водосборния басейн на 

езерото /извън природния комплекс/ 

УМ-ВЕ.7 Почистване коритата на Дуранкулашкото и 

+ + 

Ваклинското суходолия в обсега на 

едноименните села 

УМ-ВЕ.8 Затваряне на дълбокия сондажен кладенец - + 

в с.Ваклино 

УМ-ВЕ.9 Инвентаризация на дълбоките сондажи във + + 

водосбора на езерото 

УМ-ВЕ.10 Изчистване отпадъците от животновъдна + + 

дейност край Карталийското блато и 

Ваклинския ръкав на езерото 

УМ-ВЕ.11 Изпускане на езерни води в морето + + + + + 

УМ-ВЕ.12 Разрушаване на дигата, отделяща + 

Карталийско блато от езерото и на дигата в 

северната част на Карталийско блато 

2. Водолюбива растителност 

УМ-ВР.1 Разширяване на стари и създаване на нови + + 

открити водни площи сред масивите от 

водолюбива растителност чрез 

прокопаване 

УМ-ВР.2 Косене на тръстика + + + + + 

УМ-ВР.3 Почистване на битовите и строителните 

отпадъци в тръстиковия масив край к-г 

“Космос” 

+ 

3. Пясъчни дюни и плажова ивица 

УМ-ПД.1 Ежегодно почистване на отпадъците по + + + + + 

дюните и плажа 

УМ-ПД.2 Изнасяне на газопровода от дюните + + 

УМ-ПД.3 Изнасяне на бившото рибарско селище от + + 

дюните 

УМ-ПД.4 Рекултивация на изкопите + 

4. Тревни съобщества 




УМ-ТС.1 Борба с рудералната растителност + + + + 

УМ-ТС.2 Почистване на пасищата + + 

УМ-ТС.3 Изнацяне на бившата ферма за гъски + + + 

УМ-Г 

5. Горско-дървесни и храстови насъждения 

Поддържане на насaжденията за малката 

сврачка и вечерната ветрушка 

+ + + + + 

Опазване на ключови видове 

КВ.1 Управление на популацията на дивия + + + + 

шаран 

КВ.2 Управление на популацията на зимуващите + + + + 

гъски 

КВ.3 Опазване на белооката потапница + + + + 

Мониторинг 

МОН.1 Подобряване състоянието на рейката за + 

изследване на водното ниво на езерото 

МОН.2 Изграждане на сондажи/кладенци за + + + + 

мониторинг на подводните води 

МОН.3 Хидрогеоложки мониторинг + + + + + 

МОН.4 Хидробиологичен мониторинг + + + + + 

МОН.5 Орнитологичен мониторинг + + + + + 

МОН.6 Ботанически мониторинг + + + + + 

Обществен достъп 

ОД.1 Изграждане на информационен 

+ + + 

/посетителски център 

ОД.2 Изграждане на укрития за наблюдение и + + 

проучване на зимуващите гъски и други 

водолюбиви видове птици 

ОД.3 Изграждане на наблюдателни кули + + 

ОД.4 Направа и поставяне на информационни + + 

табла 

ОД.5 Разработване на образователни програми + + + 

ОД.6 Поставяне на 6 наколни пътеки за спортен 

+ + 


ОД.7 Поставяне на кошчета за отпадъци + + 

Развитие на административна инфраструктура 

АИ.1 Изграждане на административна сграда + + + 

АИ.2 Екипировка на екипа – 4WD автомобил (-и) + + 

АИ.3 Екипировка на екипа – бинокли, + + + 

радиостанции, оръжие 




ЧАСТ IV: СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА И КАРТИТЕ 

ПРИЛОЖЕНИЯ 

I. Заповед за обявяване на Дуранкулашко езеро за защитен природен обект 

II. Орнитологично важни места в Европа 

IIа. Орнитологично важни места в България 

III. Списък на растенията на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

IV. Списък на рибите на Природен комплекс Дуранкулашко езеро. Статут и 

популационна оценка. 

V. Списък на земноводните и влечугите на Природен комплекс Дуранкулашко 

езеро 

VI. Списък на птиците на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

VIa. Природозащитен статут на птиците на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

VII. Списък на дребните бозайници на Природен комплекс “Дуранкулашко езеро” 

VIIа. Списък на едрите бозайници на Природен комплекс “Дуранкулашко езеро” 

КАРТИ 

1. Кадастрална карта М 1:25000 

2. Основни биотопи 1998 

3. Основни биотопи 2002 

4. Почви 

5. Растителност 

6. Разпространение на приоритетните растителни видове 

7. Места за размножаване на шарановите видове 

8. Разпространение и находища на по-важни видове земноводни и влечуги 

9. Значение на природния комплекс за птиците 

10. Разпространение и находища на по-важни видове бозайници 

11. Лов и риболов настояща ситуация 

12. Територии използвани за паша 

13. Управление на тръстиковите масиви 

14. Управление на тревните съобщества 

15. Обществен достъп 

16. Лов и риболов – режими на ползване 

17. Зониране на мястото 



С П И С Ъ К 

на растенията на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

Приложение III 

№ ВИД Семейство Флористичен Биологичен Екологичен 

елемент тип тип 

1. Achillea clypeolata S. et S. Asteraceae Balk M Xer 

2. Achillea millefolium L. Asteraceae EAs M rud 

3. Adonis vernalis L. Ranunculaceae Esib M st 

4. Adonis volgensis Stev. Ranunculaceae Po M st 

5. Agrimonia eupatoria L. Rosaceae EMed M Mez 

6. Agropyrum brandzae Pantu et Solac. Poaceae Po M St 

7. Agropyrum elongatum (Host) P. Br. Poaceae EMed M Ps 

8. Agropyrum intermedium (Host) P. Br. Poaceae EAs M Mes 

9. Agropyrum junceum (L.) P.B. Poaceae Emed M Ps 

10. Alisma plantago-aquatica L. Alismataceae EAsAm M Hyg 

11. Alium flavum L. Liliaceae EMed M Xer 

12. Alium moschatum L. Liliaceae POMed M Ps 

13. Alium sphaerocephalon L. Liliaceae Med M Xer 

14. Althea canabinna L. Malvaceae EAs M Xer 

15. Althea officinalis L. Malvaceae EAs M Hyg 

16. Alysum umbellatum Desv. Brassicaceae Med 1 Ps 

17. Amaranthus albus L. Amarantaceae Hol 2 rud 

18. Ammophyla arenaria (L.) Link. Poaceae EMed M Ps 

19. Anthemis tinctoria L. Asteraceae ESib M Xer 

20. Arctium lappa L. Asteraceae EAs 2 rud 

21. Argusia sibirica (L.) Dandy Boraginaceae EAs M PsHal 

22. Arrhenatherum elatius Mert. et Koch. Poaceae EAs M Mes 

23. Artemisia absinthium L. Asteraceae Bor M rud 

24. Artemisia lerchiana Web. Asteraceae PoMed M St 

25. Artemisia maritima L. Asteraceae Med M Ps 

26. Artemisia vulgaris L. Asteraceae Hol M rud 

27. Asparagus tenuifolius Lam. Liliaceae POMed M Xer 

28. Asperula cynanchica L. Rubiaceae EMed M St 

29. Astragalus cornutus Pallas Fabaceae mEdAs M St 

30. Astragalus hamosus L. Fabaceae Med As M St 

31. Astragalus onobrychis L. Fabaceae Med As M St 

32. Astragalus spruneri Boiss. Fabaceae BalE M St 

33. Astragalus vesicarius L. Fabaceae EMed M St 

34. Atriplex tatarica L. Chenopodiaceae EAs 1 Ps 

35. Ballota nigra L. Lamiaceae E M rud 

36. Bassia hirsuta (L.) Ascher. Chenopodiaceae Eas 2 Ps 

37. Bidens tripartita L. Asteraceae EAs 1 rud 

38. Bolboschoenus maritimus (L.) Pall Cyperaceae Cos M Hyg 

39. Bromus arvensis L. Poaceae Esib 1 rud 

40. Bromus scoparius L. Poaceae MedAs 1 Mez 

41. Bromus squarrosus L. Poaceae MedAs 1 Ps 

42. Bromus sterilis L. Poaceae Esib 1 rud 

43. Bromus tectorum L. Poaceae E 1 Mez 

44. Bupleurum gerardii All. Apiaceae Eas 1 Mez 

45. Bupleurum junceum L. Apiaceae Emed 1 Mez 

46. Bupleurum tenuissimum L. Apiaceae Eas 1 Xer 

47. Butomus umbellatum L. Butomaceae EAs M Hyg 

48. Cakile maritima Scop. Brassicaceae EMed 1 Ps 

49. Calamagrostis epigeios (L.)Roth. Poaceae EAs M Ps 

50. Calaminta sylvatica Bromf. Lamiaceae EOrT M Mez 

51. Calystegia sepium (L.) R. Br. Convolvulaceae Cos M Hyg 

1


52. Cardaria draba (L.) Desv. Brassicaceae EMed M rud 

53. Carduus acanthoides L. Asteraceae E 2 rud 

54. Carduus candicans W.K. Asteraceae Med 2 Rud 

55. Carduus nutans L. Asteraceae SMed 2 rud 

56. Carex colchica L. Cyperaceae EMed M Ps 

57. Carex divisa Huds. Cyperaceae EMed M Mez 

58. Carex riparia Curt. Cyperaceae EAs M Hyg 

59. Carthamus lanatus L. Asteraceae EMed 1 rud 

60. Centaurea arenaria M.B. ex Wild. Asteraceae PoSib M Ps 

61. Centaurea calcitrapa L. Asteraceae Med OT 2 rud 

62. Centaurea cyanus L. Asteraceae SMed 1, rud 

63. Centaurea diffusa Lam. Asteraceae PoMed 2 rud 

64. Centaurea salonitana Vis. Asteraceae PoMed M Xer 

65. Centaurea solsticialis L. Asteraceae SMed 1 rud 

66. Centaurea stoebe L. Asteraceae SMed 2 Xer 

67. Centaurium erithrea Rafn. Gentianaceae EMed 1 Mez 

68. Cephalaria uralensis Roem.et Schult. Dipsaceae SPo M St 

69. Ceratophyllum demersum L. Ceratophylaceae Cos M Hyd 

70. Chamaecytisus austriacus (L.) Link. Fabaceae Emed Hr Mez 

71. Chenopodium album L. Chenopodiaceae Cos 1 rud 

72. Chenopodium hybridum L. Chenopodiaceae Hol 1 Rud 

73. Chondrilla juncea L. Asteraceae EAs M Ps 

74. Chrysopogon gryllus (L.) Trin. Poaceae Cos M St 

75. Cichorium inthybus L. Asteraceae EAs M rud 

76. Cirsium arvense (L.) Scop. Asteraceae EAs M rud 

77. Cirsium canum (L.) All. Asteraceae Smed M rud 

78. Cirsium ligulare Boiss. Asteraceae Med 1,2 Mez 

79. Cladium mariscus (L.) Pohl. Cyperaceae Cos M Hyg 

80. Conium maculatum L. Apiaceae EAs 1 rud 

81. Consolida regalis S. F. Gray Ranunculaceae Emed 1 rud 

82. Convolvulus arvensis L. Convolvulaceae Cos M rud 

83. Convolvulus cantabrica L. Convolvulaceae EMed M Xer 

84. Convolvulus lineatus L. Convolvulaceae MedAs M Xer 

85. Coronilla emerus L. Fabaceae Med M Mez 

86. Cotinus coggigria L. Rhamnaceae Med Hr Mez 

87. Crambe maritima L. Brassicaceae Med M Ps 

88. Crepis setosa Hall Asteraceae SMed 1 rud 

89. Crupina vulgaris Cass. Asteraceae Med 1 Mez 

90. Crypsis aculeata (L.) Ait. Poaceae EAs 1 Hyg 

91. Cuscuta europaea L. Cuscutaceae EAs 1 Par 

92. Cynanchum acutum L. Asclepiadaceae Eas Hr Ps 

93. Cynodon dactylon L. Poaceae Cos M rud 

94. Cyperus pannonicus Jack. Cyperaceae EAs 1 Hyg 

95. Dactylis glomerata L. Poaceae EAs M Mez 

96. Datura stramonium L. Solanaceae EAsAm 1 Rud 

97. Daucus carota L. Apiaceae E 1 rud 

98. Delphinium consolida L. Ranunculaceae Eas 1 Rud 

99. Dianthus palens S. et S. Caryophyllaceae Med M St 

100. Dichantium ischaemum (L.) Rob. Poaceae EAs M St 

101. Digitalis lanata Ehrh. Scrophulariaceae EMed 1,2 Xer 

102. Dipsacus fullonum L. Asteraceae Hol 2 Rud 

103. Dipsacus laciniatus L. Dipsaceae SMed 2 Xer 

104. Echinops ritro L. Asteraceae Spo M Xer 

105. Echinops sphaerocephalus L. Asteraceae SMed M Xer 

106. Echium italicum L. Boraginaceae EMed 2 rud 

107. Epilobium angustifolium L. Onagraceae Bor M Mes 

108. Epilobium hirsutus L. Onagraceae Bor M Hyg 

2


109. Epilobium lanceolatum ssp. parviflorum Onagraceae EMed M Hyg 

110. Epilobium palustre L. Onagraceae Bor M Hyg 

111. Erigeron annuus (L.) Pers. Asteraceae Hol 1,M rud 

112. Erigeron canadensis L. Asteraceae Cos 1 Rud 

113. Eryngium campestre L Apiaceae E M rud 

114. Eryngium maritimum L. Apiaceae E M Ps 

115. Euonimus europaeus L. Celastraceae EAs Hr,D Mez 

116. Eupatorium cannabinum L. Asteraceae EAs M Mez 

117. Euphorbia amygdaloides L. Euphorbiaceae EAs M Mez 

118. Euphorbia cyparissias L. Euphorbiaceae E M rud 

119. Euphorbia paralias L. Euphorbiaceae PoMed M Ps 

120. Euphorbia seguieriana Heck Euphorbiaceae EAs M Ps 

121. Falcaria vulgaris Bernh. Apiaceae EAs 1,2,M rud 

122. Festuca pseudovina L. Poaceae EMed M St 

123. Festuca vaginata W. et K. ex Willd. Poaceae EMed M Ps 

124. Filago arvensis L. Asteraceae SMed 1 Ps 

125. Filipendula vulgaris Moench. Rosaceae EAs M Mez 

126. Galega officinalis L. Fabaceae EMed M Mez 

127. Galium album Mill. Rubiaceae EAs M Mez 

128. Galium palustre L. Rubiaceae Hol M Hyg 

129. Galium sylvaticum L. Rubiaceae E M Mez 

130. Galium verum L. Rubiaceae EAs M Mez 

131. Gliceria fluitans (L.) R. Br. Poaceae Bor M Hyg 

132. Goniolimon besserianum (Schult.). Plumbaginaceae PoMed M Xer 

133. Gypsophila trychotoma Wend. Caryophyllaceae Eas M Ps 

134. Heleocharis palustris (L.) R. et F. Cyperaceae Cos M Hyg 

135. Helianthemum aegyptiacum (L.) Mill. Cistaceae Med 1 Ps 

136. Helianthemum numularium (L.) Mill. Cistaceae EMed Hr,D Mez 

137. Helichrysum arenarium (L.) Moench. Asteraceae PoSib M Ps 

138. Heliotropium europaeum L. Boraginaceae EAs 1 rud 

139. Hieratium bouchinii Bess. Asteraceae Eas M Xer 

140. Holoschoenus vulgaris Link.. Cyperaceae EAs MK Hyg 

141. Hordeum bulbosum L. Poaceae Med M Xer 

142. Hordeum marinum Huds. Poaceae EAs 1 Ps 

143. Hypericum perforatum L. Hypericaceae Cos M Mez 

144. Inula hirta L. Asteraceae MedSib M Xer 

145. Inula oculus-christi L. Asteraceae SMed M Xer 

146. Iris pseudacorus L. Iridaceae ESib M Hyg 

147. Iris pumila L. Iridaceae EMed M St 

148. Jasminum fruticans L. Oleaceae EMed X Xer 

149. Juncus compresus Jasq. Juncaceae EAs M Hyg 

150. Juncus gerardii Loisel Juncaceae Sbor M Ps 

151. Juncus maritimus Lam. Juncaceae EAs M Hyg 

152. Juncus ranarius Song. et Perr. Juncaceae E 1 Hyg 

153. Kickxia elatine (L.) Dumort. Scrophulariaceae Hol 1 rud 

154. Koeleria brevis L. Poaceae Po M St 

155. Koeleria splendens DC. Poaceae PoMed M St 

156. Lactuca serriola L. Asteraceae EAs 1 Mez 

157. Lactuca tatarica (L.) C. A. Mey. Asteraceae AsPo M Hal 

158. Lathyrus tuberosus L. Fabaceae EAs M rud 

159. Lemna minor L. Lemnaceae Cos M Hyd 

160. Lemna trisulca L. Lemnaceae Cos M Hyd 

161. Leonurus cardiaca L. Lamiaceae EAs M rud 

162. Leymus arenaria (L.) Hochst. Poaceae Hol M Ps 

163. Limonium gmelinii (Willd.) S. Kuntze Plumbaginaceae EAs M Hal 

164. Limonium latifolium (Sm.) O. Kuntze Plumbaginaceae Po M Ps 

165. Linaria genistifolia ssp. euxina (Vel.) Scrophulariaceae Po 1 Ps 

3


166. Linum angustifolium L. Linaceae EMed 1,2 Xer 

167. Linum tauricum ssp. bulgaricum (Podp.) Linaceae BulE M Ps 

Petrova 

168. Lotus corniculatus L. Fabaceae Eas M rud 

169. Lycopus europaeus L. Lamiaceae EAs M Hyg 

170. Lythrum salicaria L. Lythraceae Cos M Hyg 

171. Malva sylvestris L. Malvaceae Cos 1,M rud 

172. Marrubium peregrinum L. . Lamiaceae EMed M St 

173. Medicago falcata L. Fabaceae EAs M Ps 

174. Medicago minima (L.) Bart. Fabaceae EAs 1 Ps 

175. Medicago sativa L. Fabaceae EAs M Mez 

176. Melica cilliata L. Poaceae E M Xer 

177. Melilotus alba Med. Fabaceae EAs 1 rud 

178. Melilotus officinalis (L.) Pall. Fabaceae EAs 2 rud 

179. Mentha aquatica L. Lamiaceae Bor M Hyg 

180. Mentha pulegium L. Lamiaceae SMed M Hyg 

181. Mentha spicata L. Lamiaceae EAs M Hyg 

182. Minuartia glomerata (MB.) Deg. Caryophyllaceae EMed 1,M Xer 

183. Myosotis palustris Lam. Boraginaceae Hol 1 Hyg 

184. Myriophyllum spicatum L. Haloragaceae Hol M Hyd 

185. Nigella arvensis L. Ranunculaceae E 1 rud 

186. Nonea pulla (L.) DC. Boraginaceae EAs 1 rud 

187. Ononis hircina Jacq. Fabaceae EAs M St 

188. Ononis pusilla L. Fabaceae EMed M St 

189. Ononis spinosa L. Fabaceae EAs M Mez 

190. Onosma vizianii Clem. Boraginaceae E M st 

191. Orlaya grandiflira L. Apiaceae Eas 1 rud 

192. Paliurus spina-cristi Mill. Rhamnaceae EAs Hr,D Mez 

193. Panicum crus-gali Pantu et Solac. Poaceae Cos 1 rud 

194. Papaver rhoeas L. Papaveraceae Cos 1 rud 

195. Pastinaca sativa L. Apiaceae ESib 2,M Mez 

196. Persicaria amphibium (L.) S. Gray Polygonaceae Cos M Hyg 

197. Persicaria hydropiper (L.) Opiz. Polygonaceae EAs 1 Hyg 

198. Peucedanum arenarium W. et K. Apiaceae EMed M Ps 

199. Phalaris arundinacea L. Poaceae Bor M Mez 

200. Phleum tenue Schrad. Poaceae Med 1 st 

201. Phragmites australis Trin. ex Steud. Poaceae Cos M Hyg 

202. Plantago arenaria W. et K. Plantaginaceae EAs 1 Ps 

203. Plantago lanceolata L. Plantaginaceae EAs M rud 

204. Plantago major L. Plantaginaceae Bor M rud 

205. Plumbago europaea L. Plumbaginaceae Med M Xer 

206. Poa palustris L. Poaceae Bor M Hyg 

207. Poa pratensis L. Poaceae Bor M Mez 

208. Polygonum aviculare (L.) L. Polygonaceae Cos 1 rud 

209. Polypogon monspeliensis (L.) Poaceae EAs 1 Ps 

210. Potamogeton crispus L. Potamogetonaceae Cos M Hyd 

211. Potamogeton natans L. Potamogetonaceae Cos M Hyg 

212. Potamogeton pectinatus L Potamogetonaceae Cos 1 Hyd 

213. Potentila argentea L. Rosaceae E M Xer 

214. Potentila reptans L. Rosaceae Cos M rud 

215. Potentilla bornmuelleri Borb. Rosaceae Po M St 

216. Prunus mahaleb L. Rosaceae EMed Hr,D Xer 

217. Prunus spinosa L. Rosaceae EMed Hr Mez 

218. Puccinellia distans (L.) Parl. Poaceae Hol M Hyg 

219. Pulicaria vulgaris Gaerth. Asteraceae Eas 1 rud 

220. Ranunculus aquatilis L. Ranunculaceae Cos M Hyd 

221. Reseda lutea L. Resedaceae Hol 1,M rud 

4


222. Rhamnus catarcthicus L. Rhamnaceae EAs Hr Mez 

223. Rubus caesius L. Rosaceae EAs Xr Rud 

224. Rumex conglomeratus Murr. Polygonaceae EAs M Mez 

225. Rumex palustris Sm. Polygonaceae EAs 1, Hyg 

226. Salicornia europaea L. Chenopodiaceae Eas 1, Hal 

227. Salix alba L. Salicaceae Eas D Hyg 

228. Salsola soda L. Chenopodiaceae EAs 1 Hal 

229. Salvia aetiopis L. Lamiaceae EAs 2,M St 

230. Salvia pratensis L. Lamiaceae EMed M Mez 

231. Salvia virgata Jacq. Lamiaceae EAs M Mez 

232. Salvinia natans (L.) All. Salviniaceae Cos 1 Hyd 

233. Sambucus ebulus Caprifoliaceae EMed M rud 

234. Sambucus nigra L. Caprifoliaceae EOrT Hr,D Mez 

235. Samolus valerandii L. Primulaceae Cos M HygHal 

236. Sangusorba minor Scop. Rosaceae Hol M rud 

237. Satureja coerulea Janka Lamiaceae Med Hr St 

238. Scabiosa ucranica L. Dipsaceae Po 2-M Mez 

239. Scandix pecten-veneris L. Apiaceae Eas 1 rud 

240. Schoenoplectus lacustris (L.) Palla Cyperaceae Cos M Hyg 

241. Schoenoplectus lotiralis (Schrad.) Cyperaceae EAs M Hyg 

242. Schoenoplectus triqueter (L.) Palla Cyperaceae Bor M Hyg 

243. Scolimus hispanicus L. Asteraceae Med 1,2 rud 

244. Scutellaria altissima L. Lamiaceae E M Mez 

245. Setaria viridis (L.) PB. Poaceae EAs 1 rud 

246. Sideritis montana L. Lamiaceae EMed 1 Xer 

247. Silene alba (Mill.) E.Kr. Caryophyllaceae EMed 1,M Mez 

248. Silene conica L Caryophyllaceae EAs 1 mez 

249. Silene noctiflora L. Caryophyllaceae Esib 1,2 rud 

250. Silene otites(L.) Wibel Caryophyllaceae Emed M mez 

251. Silene thymifolia S. et S. Caryophyllaceae BalE M Ps 

252. Silene viridiflora L. Caryophyllaceae EMed M Mez 

253. Sium lancifolium M.B. Apiaceae Eas M Hyg 

254. Sium latifolium L. Apiaceae EAsAm M Hyg 

255. Solanum dulcamara L. Solanaceae Hol M Mez 

256. Solanum nigrum L. Solanaceae Cos 1 rud 

257. Sonchus oleraceus L. Asteraceae Cos 1 Mez 

258. Sparganium erectum L. Sparganiaceae Hol M Hyg 

259. Spergularia marina (L.) Griseb. Caryophyllaceae SBor 1,2 PsHal 

260. Stachys maritima Guan.. Lamiaceae PoMed M Ps 

261. Stachys recta L. Lamiaceae EMed M Xer 

262. Stipa capillata L. Poaceae PoMed M St 

263. Stipa lessingiana Trin. et Rupr. Poaceae EAs M St 

264. Suaeda maritima (L.) Dum. Chenopodiaceae Cos 1 Hal 

265. Tanacetum millefolium (L.) Tzvel. Asteraceae Po M Xer 

266. Taraxacum bessarabicum (Horn.) Asteraceae EMed M Mez 

267. Taraxacum officinale Veb. Asteraceae SMed M rud 

268. Teucrium chamaedrys L. Lamiaceae EMed Hr Mez 

269. Teucrium polium L. Lamiaceae EMed Hr St 

270. Teucrium scordium L. Lamiaceae EMed M Hyg 

271. Thalictrum lucidum L. Ranunculaceae E M Mez 

272. Thalictrum minus L. Ranunculaceae EMed M Mez 

273. Tordylium apulum L. Apiaceae EMed 1,2 Mez 

274. Torilis arvensis (Huds.) Lime Apiaceae Eas 1 rud 

275. Tragopogon dubius Scop. Asteraceae SMed 2 rud 

276. Tragopogon pratensis L. Asteraceae SMed 2 Xer 

277. Tragus racemosus (L.) All. Poaceae EAs M rud 

278. Trifolium alexandrinum L. Fabaceae Med 1 Ps 

5


279. Trifolium fragiferum L. Fabaceae E M Ps 

280. Trifolium pratensis L. Fabaceae Bor M Mez 

281. Trifolium repens L. Fabaceae ESib M rud 

282. Triglochin maritima L. Juncaginaceae Cos M Hygal 

283. Trigonella gladiata Stev. ex MB. Fabaceae Med 1 St 

284. Typha angustifolia L. Typhaceae Cos M Hyg 

285. Typha latifolia L. Typhaceae Cos M Hyg 

286. Urtica dioica L. Urticaceae Hol M rud 

287. Utricularia vulgaris L. Lentibulariaceae Hol M Hyd 

288. Verbascum blataria L. Scrophulariaceae Hol 1,2 rud 

289. Verbascum longiflorum Ten. Scrophulariaceae Med 2,M Mez 

290. Verbascum purpureum (Janka) Scrophulariaceae BalE 2 Ps 

291. Verbascum tabsiforme Schrad. Scrophulariaceae EMed 2 Mez 

292. Verbena officinalis L. Verbenaceae Cos M rud 

293. Veronica prostrata L. Scrophulariaceae Eas M Mez 

294. Veronica teucrium L. Scrophulariaceae EAS M Xer 

295. Vincetoxicum hirundinaria Medic. Asclepiadaceae Eas M Mez 

296. Vulpia myuros (L.) Gmel Poaceae Bor 1 St 

297. Xanthium spinosum L. Asteraceae Cos 1 rud 

298. Xanthium strumarium L. Asteraceae E 1 rud 

299. Xeranthemum annuum L. Asteraceae Med 1 Xer 

300. Ziziphora capitata L. Lamiaceae EAs 1 Xer 

6

ВИД 


НА РИБИТЕ НА ПРИРОДЕН КОМПЛЕКС ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО 

Оценка на 

числеността 

1950-66 1995-96 

Приложение IV 

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ 

Червена 

книга на 

България 

Бернска 

конвенция 

Програма 

CORINE 

BIOTOPES 

Постояннии видове 

I. Clupeidae 

1. Clupeonella cultriventris - + - 

II. Cyprinidae - 

2. Rutilus rutilus + +++ 

3. Scardinius erythrophthalmus + +++ 

4. Chalcalburnus chalcoides + - 

5. Vimba vimba tenella + - 

6. Carassius auratus gibelio + ++ 

7. Cyprinus carpio (wild population) + + Застрашен + 

8. Ctenopharyngodon idella - + 

9. Hypophthalmichthys molitrix - + 

III. Siluridae 

10. Silurus glanis - + + + + 

IV. Poecilidae 

11. Gambusia affinis holbrooki - + 

V. Percidae 

12. Stizostedion lucioperca + ++ 

13. Perca fluviatilis + +++ 

VI. Gobiidae 

14. Knipowitschia caucasica + +++ Застрашен 

15. Neogobius melanostomus + +++ 

16. Neogobius platyrostris + + 

17. Proterorhinus marmoratus + ++ + 

VII. Gasterosteidae 

18. Pungitius platygaster + + Застрашен + 

19. Gasterosteus aculeatus - + Застрашен 

VIII. Syngnathidae 

20. Syngnathus nigrolineatus + +++ + 

Временно пребиваващи видове 

21. Mugil cephalus + - 

22. Mugil aurata + - 

23. Mugil saliens + - 

X. Atherinidae 

24. Aterina mochon pontica + - 

XI. Pleuronectidae 

25. Platichthys flesus luscus + - 

+ ниска численост /вкл. единично установяване/ 

++ обикновен вид 

+++ многоброен вид

Приложение V 


на земноводните (Amphibians) и влечугите (Reptiles) на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

Относителна численост и природозащитен статут 

N: 

ВИД 

Оценка 





Българаия 


Закон за 

защита на 

природата 


червен 

списък 




CORINE 

Biotopes 

Земноводни (Aphibia) 

1. Bombina bombina 3 - + LR:cd + + 

2. Pelobates fuscus 0 - + - + + 

3. Pelobates syriacus 2 Застрашен + - + + 

4. Hyla arborea 3 - + LR:nt + + 

5. Bufo viridis 2 - + - + + 

6. Rana dalmatina 1 - - - + + 

7. Rana ridibunda 3 - + - - - 

- 

Влечуги (Reptilia) - 

1. Testudo graeca 1 - + VU A1cd + + 

2. Emys orbicularis 3 - + LR:nt + + 

3. Podarcis taurica 2 - - - + - 

4. Lacerta viridis 1 - - - + + 

5. Natrix natrix 3 - - - - - 

6. Natrix tessellata 3 - - - + + 

7. Coluber jugularis 2 - + - + - 

8. Vipera ammodytes 1 - + - + + 

ОБЩО: 1 10 4 13 11 

Легенда към количествената оценка: 

0 – неустановен вид по време на последните проучвания 1995-96 г., но е възможно да се среща в 

конкретния район 

1 – ниска численост 

2 – обикновен вид 

3 – многоброен вид 

Забележка: В таблицарта е посочена най-високата численост във всички отделните биотопи 

Европейски червен списък (по IUCN, 1996) 

LR:cd - Нисък риск: консервационно зависим (Lower Risk: conservation dependent) 

LR:nt - Нисък риск: полузастрашен (Lower Risk: near threatened) 

VU... - Уязвим (Vulnerable)

Ñ Ï È Ñ Ú Ê 

ÍÀ ÏÒÈÖÈÒÅ ÍÀ ÏÐÈÐÎÄÅÍ ÊÎÌÏËÅÊÑ ÄÓÐÀÍÊÓËÀØÊÎ ÅÇÅÐÎ 

(1945-1997) 

Ñåðãåé Äåðåëèåâ, Äèìèòúð Ãåîðãèåâ, Ëþáîìèð Ïðîôèðîâ, 1997 

N: ÂÈÄ SV R SM B AM W V Íàáëþäåíèÿ íàé-âèñîêè ÷èñëåíîñòè 

1 ×åðíîãóø ãìóðêà÷ 

Gavia arctica 

2 Ìàëúê ãìóðåö 

Tachybaptus ruficollis* 

3 Ãîëÿì ãìóðåö 

Podiceps cristatus* 

4 ×åðâåíîâðàò ãìóðåö 

Podiceps grisegena 

5 Óøàò ãìóðåö 

Podiceps auritus 

6 ×åðíîâðàò ãìóðåö 

Podiceps nigricollis 

7 Ãîëÿì êîðìîðàí 

Phalacrocorax carbo 

8 Êà÷óëàò êîðìîðàí 

Phalacrocorax aristotelis 

9 Ìàëúê êîðìîðàí 

Phalacrocorax pygmeus 

10 Ðîçîâ ïåëèêàí 

Pelecanus onocrotalus 

11 Êúäðîãëàâ ïåëèêàí 

Pelecanus crispus 

12 Ãîëÿì âîäåí áèê 

Botaurus stellaris* 

13 Ìàëúê âîäåí áèê 

Ixobrychus minutus* 

14 Íîùíà ÷àïëà 

Nycticorax nycticorax (*) 

15 Ãðèâåñòà ÷àïëà 

Ardeola ralloides (*) 

16 (Áèâîëñêà ÷àïëà) 

(Bubulcus ibis) 

17 Ìàëêà áÿëà ÷àïëà 

Egretta garzetta 

19 Ãëÿìà áÿëà ÷àïëà 

Egretta alba 

20 Ñèâà ÷àïëà 

Ardea cinerea* 

21 ×åðâåíà ÷àïëà 

Ardea purpurea* 

23 Áÿë ùúðêåë 

Ciconia ciconia* 

24 Áëåñòÿù èáèñ 

Plegadis falcinellus 

25 Ëîïàòàð 

Platalea leucorodia 

26 Íÿì ëåáåä 

Cygnus olor* 

27 Ìàëúê ëåáåä 

Cygnus columbianus 

28 Ïîåí ëåáåä 

Cygnus cygnus 

29 Ïîñåâíà ãúñêà 

Anser fabalis 

30 Ãîëÿìà áåëî÷åëà ãúñêà 


2 2 1 

25.05.1996 - 21 ind.; 17.11.1996 - 30 ind.; 15.12.1996 - 6 ind. 

2 1 2 1 

14.04.1996 - 39 ind.; 1996 - 5 br.pairs; 14.10.1996 - 61 ind.; 

12.01.1995 - 2 ind. 

2 2 2 2 


15.01.1996 - 83 ind. (IWCNDB) 

1 2 

1 1 1 

31.02.1996 - 3 ind.; 25.10.1994 - 14 ind. 

30.03.1994 - 1 ind.; 02.10.1996 - 3 ind.; 23.02.1978 - 6 ind. (Vatev) 

3 3 3 

30.03.1994 - 361 ind.; 31.10.1993 - 150 ind.; 

22.01.1994 - 770 ind. (Proffirov) 

3 3 3 

1 

16.03.1996 - 280 ind.; 31.10.1993 - 183 ind.; 15.12.1996 - 170 ind. 

01.04.1995 - 2 ind. 

1 3 3 3 

25.05.1996 - 1 ind.; 25.07.1996 - 20 ind.; 30.03.1997 - 125 ind.; 

01.11.1996 - 228 ind.; 15.01.1996 - 356 ind. (IWCNDB) 

3 4 

1 1 1 

14.04.1995 - 236 ind.; 10.09.1988 - 1 200 ind. (Jaschoff) 

20.03.1972 - 8 ind. (Donchev); 25.10.1994 - 2 ind.; 14.12.1995 - 3 ind 

1 1 1 1 


02.01.1997 - 8 ind. 

1 2 1 

2 1 

01.05.1996 - 2 ind.; 1996 - 17 br.pairs; 02.09.1996 - 2 ind. 

14.04.1972 - 42 ind. (Donchev); 13.10.1996 - 1 ind. 

2 2 

01.05.1996 - 37 ind.; 10.09.1996 - 11 ind. 

1 2 1 

1 

10.06.1965 - 5 ind. (Donchev) 

08.05.1995 - 6 ind.; 16.08.1996 - 28 ind.; 01.12.1996 - 4 ind. 

1 2 1 

30.03.1997 - 9 ind.; 30.11.1993 - 90 ind.; 14.12.1995 - 8 ind. 

2 1 2 1 

2 1 2 1 


02.01.1997 - 6 ind. 


01.12.1996 - 1 ind. 

2 1 4 

April 1995 - 186 ind.; 1995 - 3 br.pairs; 30.08.1995 - 3 500 ind. 

3 2 

1 

14.04.1996 - 123 ind.; 16.08.1996 - 13 ind. 

15.10.1995 - 1 ind. 

2 1 3 2 

30.03.1997 - 23 ind.; 1995 - 1 br.pair; 30.11.1993 - 460 ind.; 

02.01.1997 - 96 ind. 

2 

2 2 2 

3 4 5 

22.02.1996 - 20 ind. 

16.03.1996 - 48 ind.; 30.11.1993 - 27 ind.; 13.01.1997 - 74 ind. 

1 1 

01.11.1996 - 1 ind.; 22.01.1994 - 5 ind. (Profirov) 

04.04.1995 - 66 ind.; 14.11.1995 - 2 162 ind.; 30.01.1997 - 73 531 ind.

31 Ìàëêà áåëî÷åëà ãúñêà 

Anser erythropus 

32 Ñèâà ãúñêà 

Anser anser* 

33 Ñíåæíà ãúñêà 

(Anser caerulescens) 

34 Áåëîáóçà ãúñêà 

Branta leucopsis 

35 ×åðâåíîãóøà ãúñêà 


36 ×åðâåí àíãú÷ 

Tadorna ferruginea (*) 

37 Áÿë àíãú÷ 

Tadorna tadorna* 

38 Ìàíäàðèíêà 

(Aix galericulata) 

39 Ôèø 

Anas penelope 

40 Ñèâà ïàòèöà 

Anas strepera * 

41 Çèìíî áúðíå 

Anas crecca* 

42 Çåëåíîãëàâà ïàòèöà 

Anas platyrhynchos* 

43 Øèëîîïàøàòà ïàòèöà 

Anas acuta 

44 Ëÿòíî áúðíå 

Anas querquedula* 

45 Êëîïà÷ 

Anas clypeata 

46 ×åðâåíîêëþíà ïîòàïíèöà 

Netta rufina (*) 

47 Êàôÿâîãëàâà ïîòàïíèöà 

Aythya ferina* 

48 Áåëîîêà ïîòàïíèöà 

Aythya nyroca* 

49 Êà÷óëàòà ïîòàïíèöà 

Aythya fuligula 

50 Ïëàíèíñêà ïîòàïíèöà 

Aythya marila 

51 Îáèêíîâåíà ãàãà 

Somateria mollissima 

52 (Êàäèôåíà ïîòàïíèöà) 

(Melanita fusca) 

53 Çâúíàðêà 

Bucephala clangula 

54 Ìàëúê íèðåö 

Mergus albellus 

55 Ñðåäåí íèðåö 

Mergus serrator 

56 Ãîëÿì íèðåö 

Mergus merganser 

57 Òðúíîîïàøàòà ïîòàïíèöà 

Oxyura leucocephala 

58 Îñîÿä 

Pernis apivorus 

59 Ìîðñêè îðåë 

Haliaeetus albicilla 

60 Îðåë ðèáàð 

Circaetus gallicus 

61 Òðúñòèêîâ áëàòàð 

Circus aeruginosus* 

62 Ïîëñêè áëàòàð 

Circus cyaneus 

63 Ñòåïåí áëàòàð 

Circus macrourus 

1 1 

1 1 

01.04.1955 - 1 ind.; 24.01.1997 - 1 ind. 

1 1 5 2 

5 5 

2 1 

1 

14.04.1995 - 2 ind.; 1996 - 1 br.pair; 17-20.1984 - 1000 ind. (Çüîìåð 

16.02.1996 - 76 ind. 

22.01.1979 - 2 ind. (Michev et al.) 

0 

15.03.1997 - 1 ind. 

02.03.1996 - 15 017 ind.; 30.01.1997 - 39 216 ind. 

12.11.1961 - 24 ind. (Donchev); 23.01.1997 - 6 ind.; 

2 1 3 2 

16.03.1996 - 26 ind.; 1995 - 1 br.pair; 30.11.1993 - 192 ind.; 

02.01.1997 - 41 ind. 

3 3 3 

1 

24.12.1969 - 4 ind. Peshev) 

16.03.1996 - 590 ind.; 12.11.1995 - 126 ind.; 15.01.1996 - 700 ind. 

2 1 1 1 

30.03.1997 - 35 ind.; 1996 - 1 br.pair; 11.08.1996 - 7 ind.; 

13.01.1997 - 4 ind. (IWCNDB) 

2 1 2 3 

3 2 4 5 

01.03.1996 - 23 ind.; 1995 - 1 br.pair; 25.10.1994 - 26 ind.; 

12.01.1991 - 150 ind. 

01.03.1996 - 572 ind.; 1996 - 10 br.pairs; 29.11.1994 - 1 245 ind.; 

30.01.1997 - 42 418 ind. 

3 2 4 

30.03.1997 - 164 ind.; 30.11.1993 - 17 ind.; 

23.02.1978 - 2 958 ind. (Vatev) 

3 1 2 

3 2 2 


30.03.1997 - 348 ind.; 31.10.1995 - 12 ind.; 12.01.1991 - 40 ind. 

2 2 2 

01.03.1996 - 14 ind.; 29.11.1994 - 14 ind.; 

27.02.1964 - 40 ind. (Donchev) 

3 1 3 4 

2 2 3 1 


02.01.1997 - 1 894 ind. 

14.01.1995 - 42 ind.; 1996 - 10 br.pairs; 


4 2 4 

01.03.1996 - 1 066 ind.; 29.11.1994 - 42 ind.; 28.12.1995 - 1 500 ind 

2 1 2 

16.03.1996 - 13 ind.; 02.11.1996 - 4 ind.; 

15.11.1996 - 16 ind. (IWCNDB) 

14.04.1995 - 1 ind.; 22.07.1995 - 1 ind. 

1 

13.02.1978 - 3 ind. (Donchev) 

2 2 2 

30.03.1994 - 2 ind.; 30.11.1993 - 11 ind.; 02.01.1997 - 64 ind. 

2 2 2 

01.03.1996 - 27 ind.; 30.11.1993 - 11 ind.; 13.02.1997 - 15 ind. 

2 2 2 

14.04.1996 - 45 ind.; 30.11.1993 - 71 ind.; 14.12.1995 - 68 ind. 

1 1 1 

01.04.1995 - 1 ind.; 20.11.1963 - 9 ind. (Donchev); 08.01.1997 - 5 ind 

1 3 

31.03.1993 - 2 ind.; Jan. 1983 - 214 ind. (IWCNDB); 

14.12.1995 - 3 ind. 

2 2 

08.05.1995 - 27 ind.; 08.09.1988 - 75 ind. (Jaschoff) 

1 1 

16.03.1996 - 1 ind.; 12.02.1997 - 2 ind. 

1 1 

2 1 1 2 

27.05.1996 - 1 ind.; 27.08 - 07.09.1995 - 3 ind. 


14.12.1995 - 20 ind. 

2 2 2 

01.03.1996 - 10 ind.; 29.11.1995 - 50 ind.; 15.12.1996 - 23 ind. 

1 

14.04.1996 - 1 ind.

64 Ëèâàäåí áëàòàð 

Circus pygargus 

65 Ãîëÿì ÿñòðåá 

Accipiter gentilis 

66 Ìàëúê ÿñòðåá 

Accipiter nisus 

67 Êúñîïðúñò ÿñòðåá 

Accipiter brevipes 

68 Îáèêíîâåí ìèøåëîâ 

Buteo buteo 

69 Áåëîîïàøàò ìèøåëîâ 

Buteo rufinus 

70 Ñåâåðåí ìèøåëîâ 

Buteo lagopus 

71 Ìàëúê êðåñëèâ îðåë 

Aquila pomarina 

72 Ãîëÿì êðåñëèâ îðåë 

Aquila clanga 

73 Îðåë ðèáàð 

Pandion haliaetus 

74 Îáèêíîâåíà âåòðóøêà 

Falco tinnunculus* 

75 Âå÷åðíà âåòðóøêà 

Falco vespertinus* 

76 Ìàëúê ñîêîë 

Falco columbarius 

77 Ñîêîë îðêî 

Falco subbuteo* 

78 Ëîâåí ñîêîë 

Falco cherrug 

79 Ñîêîë ñêèòíèê 

Falco peregrinus 

80 ßðåáèöà 

Perdix perdix* 

81 Ïúäïúäúê 

Coturnix coturnix* 

82 Îáèêíîâåí ôàçàí 

Phasianus colchicus* 

83 Êðåùàëåö 

Rallus aquaticus* 

84 Ãîëÿìà ïúñòðóøêà 

Porzana porzana* 

85 Ñðåäíà ïúñòðóøêà 

Porzana parva* 

86 Ìàëêà ïúñòðóøêà 

Porzana pusilla* 

87 Ëèâàäåí äúðäàâåö 

Crex crex 

88 Çåëåíîíîæêà 

Gallinula chloropus* 

89 Ëèñêà 

Fulica atra* 

90 Îáèêíîâåí æåðàâ 

Grus grus 

91 Ñòðèäîÿä 

Haematopus ostralegus 

92 Êîêèëîáåãà÷ 

Himantopus himantopus (*) 

93 Ñàáëåêëþí 

Recurvirostra avosetta (*) 

94 Òóðèëèê 

Burhinus oedicnemus * 

95 Êàôÿâîêðèë îãúðëè÷íèê 

Glareola pratincola* 

96 (×åðíîêðèë îãúðëè÷íèê) 

(Glareola nordmanni) 

1 1 1 

1 1 1 

1 

02.09.1996- 1 ind. 

0 

31.05.1993 - 1 ind. 

1 1 1 

1 1 1 

05.05.1995 - 1 ind.; 18.09.1996 - 1 ind.(Delov); 15.12.1996 - 1 ind. 

01.04.1995 - 2 ind.; 01.11.1996 - 4 ind.; 14.12.1995 - 2 ind. 

14.04.1995 - 7 ind.; 29.11.1994 - 5 ind.; 30.01.1997 - 4 ind. 

31.03.1996 - 1 ind.; 13.02.1997 - 1 ind.; 05.10.1996 - 1 ind. 

1 1 1 

01.03.1996 - 2 ind.; 28.10.1995 - 1 ind.; 02.01.1997 - 5 ind. 

1 

0 

08.05.1995 - 2 ind. 

30.11.1995 - 1 ind. 

1 1 1 

04.04.1995 - 2 ind.; 02.10.1996 - 2 ind.; 01.12.1996 - 1 ind. 

1 1 1 1 

2 1 

1 1 1 

1 1 


02.01.1997 - 1 ind. 

08.05.1995 - 23 ind.; 1995 - 4 br.pairs 

1 1 

29.11.1994 - 1 ind.; 15.12.1996 - 1 ind. 

1 1 

14.04.1995 - 1 ind.; 1995 - 1 br.pair; 02.10.1996 - 3 ind. 

25.10.1994 - 1 ind.; 13.02.1997 - 1 ind. 

1 

18.09.1996 - 1 ind. (Delov) 

1 0 

1 + 

12.11.1995 - 4 ind. 

1996 - 3 br.pairs; 02.10.1996 - 8 ind.; 11.01.1991 - 7 ind. 

1995 - 9 br.pairs; 22.01.1994 - 1 ind. (Profirov) 

1 2 1 2 

14.04.1996 - 5 ind.; 1996 - 15 br.pairs (Delov); 02.11.1996 - 7 ind.; 

14/.12.1995 - 10 ind. 

1 1 1 

08.03.1993 - 2 ind. (Delov); 1994 - 1 br.pair (Delov); 

Aug.1995 - 6 ind. (Delov) 

2 1 2 

25.04.19962 - >10 ind. (Delov); 1994 - 7 br.pairs (Delov); 

Sept.1993 - 5-10 ind. (Delov) 

1 1 1 

09.04.1993 - 3 ind. (Delov); 1994 - 3 br.pairs (Delov); Sept.1995 - 4 i 

1 

Aug. 1996 - 4 ind. (Delov) 

2 2 1 1 


01.12.1996 - 1 ind. 

4 2 4 4 

01.03.1996 - 2 347 ind.; 1996 - 16 br.pairs; 29.11.1994 - 1 525 ind.; 

02.01.1997 - 2 085 ind. 

1 2 

14.04.1996 - 2 ind.; 02.11.1996 - 31 ind. 

2 1 

02.04.1976 - 10 ind. (Nankinov), 22.07.1995 - 6 ind. 

1 1 

14.04.1996 - 5 ind.; 16.08.1996 - 3 ind. 

1 1 1 

1 1 

20.03.1994 - 1 ind.; 29.11.1994- 5 ind.; 13.02.1997 - 1 ind. 

1996 - 6 br.pairs; 26.08.1995 - 2 ind. 

2 2 

06.05.1996 - 22 ind.; 1996 - 14 br.pairs 

0 

28.08.1972 - 1 ind. (Donchev)

97 Ðå÷åí äúæäîñâèðåö 

Charadrius dubius* 

98 Ïÿñú÷åí äúæäîñâèðåö 

Charadrius hiaticula 

99 Ìîðñêè äúæäîñâèðåö 

Charadrius alexandrinus* 

100 Ïëàíèíñêè äúæäîñâèðåö 

Charadrius morinelus 

101 Çëàòèñòà áóëêà 

Pluvialis apricaria 

102 Ñðåáðèñòà áóëêà 

Pluvialis squatarola 

103 Êàëóãåðèöà 

Vanellus vanellus* 

104 Òðèïðúñò áðåãîáåãà÷ 

Calidris alba 

105 Ìàëúê áðåãîáåãà÷ 

Calidris minuta 

106 Ñèâ áðåãîáåãà÷ 

Calidris temminckii 

107 Êðèîêëþí áðåãîáåãà÷ 

Calidris ferruginea 

108 Òúìíîãðúä áðåãîáåãà÷ 

Calidris alpina 

109 Ïëîñêîêëþí áðåãîáåãà÷ 

Limicola falcinellus 

110 

(Tryngites subruficollis) 

111 Áîéíèê 

Philomachus pugnax 

112 Ãëóõàð÷å 

Lymnocryptes minima 

113 Ñðåäíà áåêàñèíà 

Gallinago gallinago 

114 Ãîðñêè áåêàñ 

Scolopax rusticola 

115 ×åðíîîïàøàò êðàéáðåæåí áåêàñ 

Limosa limosa (*) 

116 Ïúñòðîîïàøàò êðàéáðåæåí áåê 

Limosa lapponica 

117 Ìàëúê ñâèðåö 

Numenius phaeopus 

118 (Òúíêîêëþí ñâèðåö) 

(Numenius tenuirostris) 

119 Ãîëÿì ñâèðåö 

Numenius arquata 

120 Ãîëÿì ÷åðâåíîíîã âîäîáåãà÷ 

Tringa erythropus 

121 Ìàëúê ÷åðâåíîíîã âîäîáåãà÷ 

Tringa totanus (*) 

122 Ìàëúê çåëåíîíîã âîäîáåãà÷ 

Tringa stagnatilis (*) 

123 Ãîëÿì çåëåíîíîã âîäîáåãà÷ 

Tringa nebularia 

124 Ãîëÿì ãîðñêè âîäîáåãà÷ 

Tringa ochropus 

125 Ìàëúê ãîðñêè âîäîáåãà÷ 

Tringa glareola 

126 (Ïåïåëÿâ áðåãîáåãà÷) 

(Xenus cinereus) 

127 Êþêÿâåö 

Actitis hypoleucos (*) 

128 Êàìúêîîáðúùà÷ 

Arenaria interpres 

129 Ïëîñêîêëþí ëèñòîíîã 

Phalaropus lobatus 

2 1 2 


1 1 

2 2 1 1 

0 

08.04.1996 - 1 ind. 

3 1 

1 2 1 

14.04.1996 - 1 ind.; 16.10.1995 - 5 ind. 


12.01.1995 - 1 ind. IWCNDB) 

01.04.1995 - 260 ind.; .01.1997 - 2 ind. 

01.05.1996 - 4 ind.; 30.11.1993 - 13 ind.; 08.01.1992 - 9 ind. 

2 1 2 2 

01.03.1996 - 53 ind.; 1995 - 7 dw.; 12.11.1995 - 96 ind.; 

14.12.1995 - 14 ind. 

2 2 2 

3 2 

1 

01.05.1996 - 6 ind. 

2 

2 1 2 

4 2 

2 2 2 

2 1 

01.05.1996 - 14 ind.; 01.11.1961 - 80 ind. (Donchev); 

02.01.1997 - 33 ind. 

25.05.1996 - 208 ind.; 27.07.1996 - 25 ind. 

25.05.1996 - 17 ind. 

08.04.1996 - 8 ind.; 02.12.1996 - 4 ind.; 

13.01.1997 - 19 ind. (IWCNDB) 

2 

27.08.1980 - 18 ind. (Uhlig); 16.08.1996 - 1 ind. 

0 

24.08.1972 - 1 ind. (Kneis) 

16.03.1996 - 2 548 ind.; 02.10.1996 - 22 ind. 

1 


2 

01.03.1996- 53 ind. 

0 

08.04.1996 - 1 ind. 

0 

01.03.1996 - 21 ind.; 30.11.1995 - 20 ind.; 14.12.1996 - 37 ind. 

26.04.1992 - 18 ind. (Ivanov); 12.11.1995 - 1 ind. /dead/ 

01.04.1995 - 1 ind. 

0 

19.12.1965 - 1 ind. (Donchev) 

1 1 1 

04.04.1995 - 5 ind.; 14.10.1996 - 2 ind.; 13.01.1997 - 1 ind. (IWCNDB 

1 

01.04.1995 - 4 ind. 

2 2 

01.04.1995 - 44 ind.; 30.07.1996 - 10 ind. 

1 1 

08.06.1996 - 8 ind. (Profirov); 14.04.1996 - 7 ind. 

1 1 

14.04.1995 - 3 ind.; 16.08.1996 - 1 ind. 

1 1 

14.04.1995 - 2 ind.; 07.09.1995 - 1 ind. 

2 2 

01.05.1996 - 14 ind.; 16.08.1996 - 19 ind. 

0 

1 2 1 

27.08.1980 1 ind. (Uhlig) 

01.05.1996 -3 ind.; 30.07.1993 - 10 ind.; 13.01.1997 - 2 ind.(IWCNDB 

1 1 1 

01.05.1996 - 2 ind.; 8-10.09.1988 - 8 ind. (Jaschoff); 

02.01.1997 - 1 ind. 

1 

10.09.1996 - 3 ind.

130 (Ñðåäåí ìîðåëåòíèê) 

(Stercorarius parasiticus) 

131 Ãîëÿìà ÷åðíîãëàâà ÷àéêà 

Larus ichthyaetus 

132 Ìàëêà ÷åðíîãëàâà ÷àéêà 

Larus melanocephalus 

133 Ìàëêà ÷àéêà 

Larus minutus 

134 Ðå÷íà ÷àéêà 

Larus ridibundus (*) 

135 Äúëãîêëþíà ÷àéêà 

Larus genei 

136 ×àéêà áóðåâåñíèöà 

Larus canus 

137 Ìàëêà ÷åðíîãúðáà ÷àéêà 

Larus fuscus 

138 Ñðåáðèñòà ÷àéêà 

Larus cachinnans 

139 Ãîëÿìà ÷åðíîãúðáà ÷àéêà 

Larus marinus 

140 Äåáåëîêëþíà ðèáàðêà 

Gelochelidon nilotica 

141 Êàñïèéñêà ðèáàðêà 

Sterna caspia 

142 Ãðèâåñòà ðèáàðêà 

Sterna sandvicensis 

143 Ðå÷íà ðèáàðêà 

Sterna hirundo * 

144 Áåëî÷åëà ðèáàðêà 

Sterna albifrons* 

145 Áåëîáóçà ðèáàðêà 

Chlidonias hybridus (*) 

146 ×åðíà ðèáàðêà 

Chlidonias niger (*) 

147 Áåëîêðèëà ðèáàðêà 

Chlidonias leucopterus (*) 

148 Äîìàøåí ãúëúá 

Columba livia 

149 Ãúëúá õðàëóïàð 

Columba oenas 

150 Ãðèâåê 

Columba palumbus 

151 Ãóãóòêà 

Streptopelia decaocto* 

152 Ãóðãóëèöà 

Streptopelia turtur* 

153 Êóêóâèöà 

Cuculus canorus* 

154 ×óõàë 

Otus scops* 

155 (Áóõàë) 

(Bubo bubo) 

156 Äîìàøà êóêóìÿâêà 

Athene noctua* 

157 Ãîðñêà óøàòà ñîâà 

Asio otus* 

158 Áëàòíà ñîâà 

Asio flammeus 

159 Êîçîäîé 

Caprimulgus europaeus 

160 ×åðåí áúðçîëåò 

Apus apus 

161 Àëïèéñêè áúðçîëåò 

Apus melba 

162 Çåìåðîäíî ðèáàð÷å 

Alcedo atthis* 

0 

03.10.1976 - 1 ind. (Roberts) 

0 

4 4 3 

14.02.1996 - 1 ind. 

08.04.1996 - 1 000 ind.; 10.10.1976 - 5 000 ind. (Donchev); 

01.12.1996 - 516 ind. 

3 2 2 

04.04.1995 - 146 ind.; 11.08.1996 - 15 ind.; 

15.01.1995 - 23 ind. (IWCNDB) 

4 3 2 

2 3 

16.03.1996 - 1 570 ind.; 07.09.1995 - 560 ind.; 

13.02.1997 - 83 ind. (IWCNDB) 

16.03.1996 - 10 ind.; 30.08.1968 - 130 ind. (Robel et al.) 

4 3 4 

01.03.1996 - 1 860 ind.; 30.11.1993 - 920 ind.; 14.12.1995 - 2 615 in 

2 1 1 

3 4 3 

1 1 

1 1 

0 

16.11.1996 - 1 ind. 

01.04.1995 - 44 ind.; 30.11.1995 - 1 ind.;15.01.1996 - 1 ind. (IWCND 

01.05.1996 - 110 ind.; 25.10.1994 - 1 800 ind.; 01.12.1996 - 160 ind. 

14.04.1996 - 3 ind.; 18-21.09.1996 - 2 ind. (Delov) 

08.04.1996 - 1 ind.; 07-09.09.1988 - 8 ind. (Jaschoff) 

2 2 

01.05.1996 - 36 ind.; 21.09.1996 - 10 ind. 

1 1 2 

1 1 1 

14.04.1995 - 4 ind.; 1995 - 1 br.paor; 30.07.1993 - 30 ind. 

-1.05.1996 - 3 ind.; 1995 - 6 br.pairs; 11.08.1996 - 2 ind. 

1 2 1 

summer 1996 - 2 ind.; 04.05.1996 - 20 ind.; 11.08.1996 - 8 ind. 

+ 

2 4 

2 

01.05.1996 - 35 ind.; 30.08.1968 - 5 - 7 000 ind. (Robel et al.) 

01.05.1996 - 47 ind. 

2 2 3 

01.03.1996 - 11 ind.; 12.11.1995 - 35 ind.; 22.02.1996 - 150 ind. 

2 3 

01.03.1996 - 12 ind.; 02.01.1997 - 172 ind. 

2 1 

1996 - 1 br.pair; 02.11.1996 - 17 ind. 

1 1 

2 

1995 - 13 br.pairs 

2 1 

1996 - 11 br.pairs; 30.08.1995 - 1 ind. 

1 

1992 - 1 br.pair (Jankov) 

0 

31.01.1965 - 1 ind. (Donchev) 

1996 - 1 br.pair; 13.02.1997 - 1 ind. 

1 1 

1992 - 1 br.pair (Dimitrov, Njagolov); 29.01.1992 - 2 ind. (Jankov) 

1 

01.03.1996 - 1 ind. 

1 1 

1 

+ 

2 1 1 1 

08.05.1995 - 1 ind.; 18-21.09.1996 - 1 ind. (Delov) 

18-21.09.1996 - 4 ind. (Delov) 

12.04.1996 - 14 ind.; 1996 - 1 br.pair; 02.10.1996 - 8 ind.; 

15.12.1996 - 1 ind.

163 Ï÷åëîÿä 

08.05.1995 - 1 ind.; 1996 - 10 br.pairs; 07.09.1995 - >100 ind. 

1 2 3 

Merops apiaster* 

164 Ñèíÿâèöà 

1996 - 2 br.pairs 

1 

Coracias garrulus* 

165 Ïàïóíÿê 

1996 - 4 br.pairs; 01.04.1995 - 17 ind. 

2 1 

Upupa epops* 

166 Çåëåí êúëâà÷ 

14.04.1996 - 1 ind.; 1996 - 1 br.pair; 17.02.1995 - 1 ind 

1 1 

Picus viridis* 

167 Ãîëÿì ïúñòúð êúëâà÷ 

14.04.1996 - 1 ind.; 02.09.1996 - 1 ind. 

1 

Dendrocopos major* 

168 Ñèðèéñêè êúëâà÷ 

1996 - 4 br.pairs 

1 1 

Dendrocopos syriacus* 

169 Melanocorypha calandra* 04.04.1995 - 11 ind.; 1996 - br.pairs; 26.08.1995 - 250 ind.; 

2 2 3 2 

15.12.1997 - 15 ind. 

170 (Ìàëêà êúñîïðúñòà ÷ó÷óëèãà) 

08.06.1972 - 1 ind. (Koenigstedt, Robel) 

0 

(Calandrella rufescens) 

171 Êà÷óëàòà ÷ó÷óëèãà 

1996 - 32 br.pairs; 16.08.1996 - 51 ind. 

2 2 

Galerida cristata* 

172 Ãîðñêà ÷ó÷óëèãà 

1995 - 1 br.pair 

1 

Lullula arborea* 

173 Ïîëñêà ÷ó÷óëèãà 


2 2 3 2 

02.01.1997 - 27 ind. 

Alauda arvensis* 

174 Áðåãîâà ëÿñòîâèöà 

25.07.1996 - 2 500 ind. 

4 

Riparia riparia 

175 Ñåëñêà ëÿñòîâèöà 

14.04.1996 - >200 ind.; 02.10.1996 - >1000 ind. 

3 4 

Hirundo rustica 

176 ×åðâåíîêðúñòà ëÿñòîâèöà 

12.04.1996 - 1 ind. 

1 

Hirundo daurica 

177 Ãðàäñêà ëÿñòîâèöà 

14.04.1995 - 3 ind. 

1 

Delichon urbica 

178 Ïîëñêà áúáðèöà 

14.04.1996 - 1 ind.; 1996 - 10 br.pairs 

1 2 

Anthus campestris* 

179 Ãîðñêà áúáðèöà 

02.10.1996 - 1 ind. 

1 

Anthus trivialis 

180 Ëèâàäíà áúáðèöà 

01.04.1995 - 9 ind.; 06.11.1996 - 22 ind.; 29.01.1994 - 3 ind. 

1 2 1 

Anthus pratensis 

181 Âîäíà áúáðèöà 

16.03.1996 - 3 ind.; 28.10.1995 - 11 ind.; 02.01.1997 - 3 ind. 

1 2 1 

Anthus spinoletta 

182 Æúëòà ñòúð÷èîïàøêà 

01.04.1995 - 113 ind.; 1996 - 16 br.pairs; 07.09.1995 - >500 ind. 

3 2 3 

Motacilla flava* 

183 Æúëòîãëàâà ñòúð÷èîïàøêà 

14.04.1996 - 2 ind. 

1 

Motacilla citreola 

184 Ïëàíèíñêà ñòúð÷èîïàøêà 

02.11.1996 - 1 ind. 

1 

Motacilla cinerea 

185 Áÿëà ñòúð÷èîïàøêà 

01.04.1995 - 210 ind.; 10.10.1995 - 200 ind/.; 01.12.1996 - 12 ind. 

3 3 2 

Motacilla alba 

186 Îðåõ÷å 

16.11.1996 - 3 ind.; 14.12.1995 - 4 ind. 

1 1 

Troglodytes troglodytes 

187 ×åðâåíîãðúäêà 


1 1 

Erithacus rubecula* 

188 Þæåí ñëàâåé 

14.04.1996 - 2 ind.; 1996 - 12 br.pairs 

1 2 

Luscinia megarhynchos* 

189 Ñèíüîãóøêà 

04.04.1995 - 1 ind.; 31.08.1968 - 1 ind. (Robel et al.) 

1 1 

Luscinia svecica 

190 Äîìàøíà ÷åðâåíîîïàøêà 

14.10.1996 - 12 ind. 

2 

Phoenicurus ochruros 

191 Ãðàäèíñêà ÷åðâåíîîïàøêà 

16.03.1996 - 4 ind.; 13.09.1995 - 4 ind. (Profirov) 

1 1 

Phoenicurus phoenicurus 

192 Ðúæäèâîãóøî ëèâàäàð÷å 

01.05.1996 - 2 ind.; 07.09.1995 - 4 ind.; 15.12.1996 - 2 ind. 

1 1 1 

Saxicola rubetra 

193 ×åðíîãóøî ëèâàäàð÷å 

16.03.1996 - 2 ind.; 14.10.1996 - 9 ind.; 15.12.1996 - 1 ind. 

1 1 1 

Saxicola torquata 

194 Ñèâî êàìåíàð÷å 

01.04.1995 - 16 ind.; 1995 - 1 br.pair; 02.10.1996 - 4 ind. 

2 1 1 

Oenanthe oenanthe* 

195 ×åðíîãúðáî êàìåíàð÷å 

1996 - 2 br.pair 

1 

Oenanthe pleschanka*

196 Êîñ 

Turdus merula* 

197 Õâîéíîâ äðîçä 

Turdus pilaris 

198 Ïîåí äðîçä 

Turdus philomelos* 

199 Áåëîâåæä äðîçä 

Turdus iliacus 

200 Èìåëîâ äðîçä 

Turdus viscivorus 

201 Ñâèëåíî øàâàð÷å 

Cettia cetti 

202 (Ðå÷åí öâúðêà÷) 

(Locustella fluviatilis) 

203 Òðúñòèêîâ öâúðêà÷ 

Locustella luscinioides* 

204 Êðàéáðåæíî øàâàð÷å 

Acrocephalus schoenobaenus(*) 

205 Èíäèéñêî øàâàð÷å 

Acrocephalus agricola* 

206 Ìî÷óðíî øàâàð÷å 

Acrocephalus palustris* 

207 Áëàòíî øàâàð÷å 

Acrocephalus scirpaceus* 

208 Òðúñòèêîâ äðîçä 

Acrocephalus arundinaceus* 

209 Ìàëúê ìàñëèíîâ ïðèñìåõóëíèê 

Hippolais pallida 

210 ßñòðåáîãóøî êîïðèâàð÷å 

Sylvia nisoria* 

211 Ìàëêî áåëîãóøî êîïðèâàð÷å 

Sylvia curruca 

212 Ãîëÿìî áåëîãóøî êîïðèâàð÷å 

Sylvia communis* 

213 Ãîëÿìî ÷åðíîãëàâî êîïðèâàð÷å 

Sylvia atricapila* 

214 Áóêîâ ïåâåö 

Phylloscopus sibilatrix 

215 Åëîâ ïåâåö 

Phylloscopus collybita* 

216 Áðåçîâ ïåâåö 

Phylloscopus trochilus 

217 Æúëòîãëàâî êðàë÷å 

Regulus regulus 

218 Ñèâà ìóõîëîâêà 

Muscicapa striata 

219 ×åðâåíîãóøà ìóõîëîâêà 

Ficedula parva 

220 Áåëîãóøà ìóõîëîâêà 

Ficedula albicollis 

221 Ìóñòàêàò ñèíèãåð 

Panurus biarmicus* 

222 Ñèí ñèíèãåð 

Parus caeruleus 

223 Ãîëÿì ñèíèãåð 

Parus major* 

224 Ãðàäèíñêà äúðâîëàçêà 

Certhia brachydactyla 

225 Òîðáîãíåçäåí ñèíèãåð 

Remiz pendulinus* 

226 Àâëèãà 

Oriolus oriolus* 

227 ×åðâåíîãúðáà ñâðà÷êà 

Lanius collurio* 

228 ×åðíî÷åëà ñâðà÷êà 

Lanius minor* 

1 

1 1 1 


2 1 2 

1 1 

1 2 

2 

2 2 

+ 

1 

1 

25.10.1992 - 1 ind. 

1 

1 

31.03.1993 - 30 ind.; 16.11.1996 - 3 ind.; 11.01.1991 - 20 ind. 

30.03.1994 - 5 ind.; 1996 - 2 br.pairs 

28.10.1995 - 1 ind. 

25.10.1992 - 1 ind. 

31.08.1968 - 1 ind.; Robel et al.) 

1 

01.03.1996 - 5 ind.; 1995 - 11 br.pairs 

1 

21.09.1996 - 8 ind. 

2 

1995 - 14 br.pairs 

1996 - 31 br.pairs 

01.05.1996 - 29 ind.; 1996 - 62 br.pairs 

3 

1996 - 150 + br.pairs 

1996 - 4 br.pairs 

1 

30.03.1994 - 1 ind. 

1 2 

1 1 1 

01.05.1996 - 1 ind.; 1996 - 10 br.pairs 


14.04.1996 - 4 ind.; 26.08.1995 - 1 ind. 

1 1 

05.05.1995 - 1 ind.; 1995 - 1 br.pair 

1 1 

2 

05.05.1995 - 20 ind. 

25.10.1994 - 4 ind. 

1 

07.09.1995 - 6 ind. 

1 

1 

13.009.1995 - 3 ind. (Profirov) 

1 

05.05.1995 - 3 ind. 

1 2 

1995 - 4 br.pairs; 31.10.1993 - 63 ind. 

1 + 

16.11.1996 - 1 ind. 

+ 1 

1 2 1 

0 

16.11.1996 - 1 ind. 

12.01.1991 - 2 ind.; 14.10.1996 - 1 ind. 

26.08.1995 - 2 ind. 


1 2 2 


1 2 1 

04.05.1996 - 7 ind.; 1996 - 18 br.pairs; 16.08.1996 - 6 ind.

229 Ãîëÿìà ñâðà÷êà 

Lanius excubitor 

230 ×åðâåíîãëàâà ñâðà÷êà 

Lanius senator* 

231 Ñîéêà 

Garrulus glandarius* 

232 Ñâðàêà 

Pica pica 

233 ×àâêà 

Corvus monedula 

234 Ïîñåâíà âðàíà 

Corvus frugilegus 

235 Ñèâà âðàíà 

Corvus corone cornix* 

236 Îáèêíîâåí ñêîðåö 

Sturnus vulgaris* 

237 Ðîçîâ ñêîðåö 

Sturnus roseus 

238 Äîìàøíî âðàá÷å 

Passer domesticus* 

239 Èòàëèàíñêî âðàá÷å 

Passer hispaniolensis* 

240 Ïîëñêî âðàá÷å 

Passer montanus* 

241 Îáèêíîâåíà ÷èíêà 

Fringilla coelebs* 

242 Ïëàíèíñêà ÷èíêà 

Fringilla montifringilla 

243 Çåëåíèêà 

Carduelis chloris* 

244 Ùèãëåö 

Carduelis carduelis* 

245 Åëõîâà ñêàòèÿ 

Carduelis spinus 

246 Îáèêíîâåíî êîíîïàð÷å 

Carduelis cannabina* 

247 ×åðåøàðêà 

Coccothraustes coccothraustes* 

248 (Ñíåæíà îâåñàðêà) 

(Plectrophenax nivalis) 

249 Æúëòà îâåñàðêà 

Emberiza citrinella 

250 Çåëåíîãóøà îâåñàðêà 

Emberiza cirlus 

251 Ãðàäèíñêà îâåñàðêà 

Emberiza hortulana* 

252 Òðúñòèêîâà îâåñàðêà 

Emberiza schoeniclus* 

253 ×åðíîãëàâà îâåñàðêà 

Emberiza melanocephala* 

254 Ñèâà îâåñàðêà 

Miliaria calandra* 

ËÅÃÅÍÄÀ: 

3 

1 1 

1 1 

+ 

06.05.1986 - 1 ind. (Jankov); 1992 - 1 br.pair (Jankov) 

1996 - 2 br.pairs; 02.10.1996 - 3 ind. 

2 

02.10.1996 - 40 ind.; 01.12.1996 - 50 ind. 

3 

4 3 4 

14.10.1996 - 144 ind.; 17.10.1996 - 60 ind. 

01.03.1996 - 2 500 ind.; 31.10.1995 - 345 ind.; 17.02.1995 - 2 000 in 

2 1 

1996 - 1 br.pair; 16.11.1996 - 16 ind.; 13.02.1997 - 3 ind. 

5 1 

30.03.1996 - 28 000 ind.; 01.12.1997 - 7 000 ind.; 1996 - 4 br.pairs 

04.07.1995 - 300 ind. 

3 + 

07.09.1995 - 200 ind.; 31.03.1996 - 10 ind. 

3 

1 + 

1996 - 100 br.pairs 

02.10.1996 - 5 ind. 

1 1 2 2 


15.12.1996 - 50 ind. 

2 

1 2 3 

16.11.1996 - 25 ind. 


2 1 2 3 


12.01.1995 - 230 ind. 

2 1 

1 1 2 3 

1 1 

1996 - 3 br.pairs 

1 1 

+ 

28.10.1995 - 49 ind.; 15.12.1996 - 3 ind. 


14.12.1995 - 110 ind. 

0 

26.12.1978 - 1 ind. (Nonev) 

1 

1995 - 2 br.pairs 

2 1 2 2 

1 

1996 - 4 br.pairs 

26.10.1994 - 7 ind.; 01.12.1996 - 3 ind. 

16.03.1996- 14 ind.; 1996 - 11 br.pairs; 16.11.1996 - 21 ind.; 

13.01.1997 - 68 ind. 

2 2 3 3 

14.04.1996 - 25 ind.; 1996 - 51 br.pairs; 02.09.1996 0 400 ind.; 

01.12.1996 - 232 ind. 

+ - ëèïñà íà òî÷íè äàííè SV - ëåòóâàù 

0 óñòàíîâåí åäèíè÷åí åêçåìïëÿð R - ðàçìíîæàâàù ñå, ïîñòîÿíåí 

1 - 1 - 9 åêç. SM ïðåëåòåí ïðîëåòíà ìèãðàöèÿ 

2 - 10 - 99 åêç. B - ðàçìíîæàâàù ñå, ïðåëåòåí 

3 - 100 - 999 åêç. AM - ïðåëåòåí åñåííà ìèãðàöèÿ 

4 - 1000 - 9999 åêç. W - çèìóâàù 

5 - 10000 - 99999 åêç. V - ñêèòàù 

6 - 100000 - 999999 åêç. 

÷åðâåíî* - ãíåçäÿù âèä ñèíüî (*) âèä, èç÷åçíàë êàòî ãíåçäÿù ñëåä 1988 

(çåëåíî) - âèä, íåóñòàíîâÿâàí ïðåç ïîñëåäíèòå 10 ãîäèíè

Приложение VIа 

Природозащитен статут на птиците на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 

Л.Профиров, С.Дерелиев, 1998 

ВИД (* = гнездящ) ЧК ЗЗП CORINE БЕРН РАМСАP 

БОН SPEC ЕСЗ 

Прил. Кол. крит. Данни (макс.) Прил категор. статут 

1 Gavia arctica R + # II 30 II 3 V 

2 Tachybaptus ruficollis* + II 61 S 

3 Podiceps cristatus* + I III 83 S 

4 Podiceps grisegena R + II 14 II S 

5 Podiceps auritus + # II 3 II (S) 

6 Podiceps nigricollis Thr + I II 279 S 

7 Phalacrocorax carbo Thr + I III (100) 1000 280 S 

8 Phalacrocorax aristotelis Thr + I III 2 4 S 

9 Phalacrocorax pygmeus Thr + # II (50) 250 356 II 2 V 

10 Pelecanus onocrotalus Ext + # II (75) 200 236 II 3 R 

11 Pelecanus crispus Thr + # II (All) 25 3 I 1 V 

12 Botaurus stellaris* Thr + # II (25). 8 II 3 (V) 

13 Ixobrychus minutus* + # II 2 II 3 (V) 

14 Nycticorax nycticorax + # II 600 8 3 D 

15 Ardeola ralloides + # II 120 37 3 V 

16 Bubulcus ibis + II 0 S 

17 Egretta garzetta + # II (130) 400 28 S 

18 Egretta alba Thr + # II (5) 120 16 II S 

19 Ardea cinerea* + III 48 S 

20 Ardea purpurea* Thr + # II (65) 200 61 II 3 V 

21 Ciconia nigra Thr + # II 350 0 II 3 R 

22 Ciconia ciconia* + # II 4000 3500 II 2 V 

23 Plegadis falcinellus Thr + # II (35) 100 123 II 3 D 

24 Platalea leucorodia Thr + # II (20) 6 1 II 2 E 

25 Cygnus olor* Thr + III 450 96 II S 

26 Cygnus columbianus + # II 160 20 II 3” L” 

27 Cygnus cygnus + # II 170 74 II 4” S 

28 Anser fabalis + III 2 II S 

29 Anser albifrons III 6500 73531 II S 

30 Anser erythropus Thr + # II 40 1 II 1 V 

31 Anser anser* Thr + III 250 76 II S 

32 Anser caerulescens + III 0 II 

33 Branta leucopsis # II 1 II L” 

34 Branta ruficollis Thr + # II 700 39216 II 1 L” 

35 Tadorna ferruginea Thr + # II 200 0 II 3 V 

36 Tadorna tadorna* Thr + II 750 92 II S 

37 Aix galericulata III 0 II 

38 Anas penelope III 5600 700 II S 

39 Anas strepera* Thr + III 1000 35 II 3 V 

40 Anas crecca* III 10500 27 II S 

41 Anas platyrhynchos* III 20000 42418 II S 

42 Anas acuta III 12000 164 II 3 V 

43 Anas querquedula* III 20000 523 II 3 V 

44 Anas clypeata III 4500 348 II S 

45 Netta rufina R + III 500 25 II 3 D 

46 Aythya ferina* Thr + III 10000 1894 II 4 S 

47 Aythya nyroca* Thr + # III 300 42 II 1 V 

48 Aythya fuligula III 6000 1500 II S 

49 Aythya marila + III 1500 16 II 3” L” 

1




50 Somateria mollissima + III 1 II S 

51 Melanitta fusca + III 15 0 II 3” L” 

52 Bucephala clangula III 200 64 II S 

53 Mergus albellus + II 650 27 II 3 V 

54 Mergus serrator + III 500 68 II S 

55 Mergus merganser + III 100 5 II S 

56 Oxyura leucocephala R + # II 115 3 I 1 E 

57 Pernis apivorus Thr + # II II 4 S 

58 Milvus migrans Thr + # II II 3 V 

59 Haliaeetus albicilla Thr + # II I 3 R 

60 Circaetus gallicus Thr + # II II 3 R 

61 Circus aeruginosus* Thr + # II II S 

62 Circus cyaneus R + # II II 3 V 

63 Circus macrourus R + # II II 3 E 

64 Circus pygargus R + # II II 4 S 

65 Accipiter gentilis Thr + II II S 

66 Accipiter nisus Thr + II II S 

67 Accipiter brevipes Thr + # II II 2 R 

68 Buteo buteo + II II S 

69 Buteo rufinus Thr + # II II 3 (E) 

70 Buteo lagopus + II II S 

71 Aquila pomarina Thr + # II II 3 R 

72 Aquila clanga R + # II II 1 E 

73 Pandion haliaetus Thr + # II II 3 R 

74 Falco tinnunculus* + II II 3 D 

75 Falco vespertinus* R + II II 3 V 

76 Falco columbarius + # II II S 

77 Falco subbuteo* Thr + II II S 

78 Falco cherrug Thr + # II II 3 E 

79 Falco peregrinus Thr + # II II 3 R 

80 Perdix perdix* III 3 V 

81 Coturnix coturnix* III II 3 V 

82 Phasianus colchicus* Thr III S 

83 Rallus aquaticus* + III 10 (S) 

84 Porzana porzana* + # II 6 II 4 S 

85 Porzana parva* + # II 10 II 4 (S) 

86 Porzana pusilla* + # II 4 II 3 R 

87 Crex crex Thr + # II 4 1 (V) 

88 Gallinula chloropus* + III 98 S 

89 Fulica atra* III 20000 2347 II S 

90 Grus grus Ext + # II 200 31 II 3 V 

91 Haematopus ostralegus Thr + III 7500 6 S 

92 Himantopus himantopus Thr + # II (50) 150 5 II S 

93 Recurvirostra avosetta R + # II (100) 250 5 II 4/3” L” 

94 Burhinus oedicnemus* Thr + # II 4 II 3 V 

95 Glareola pratincola* Thr + # II (30) 100 38 II 3 E 

96 Glareola nordmanni + II 0 II 3 R 

97 Charadrius dubius* + II 14 II (S) 

98 Charadrius hiaticula + II 3 II S 

99 Charadrius alexandrinus* R + II (100) 250 10 II 3 D 

100 Charadrius morinellus + # II 1 II (S) 

101 Pluvialis apricaria + # III 260 II 4 S 

102 Pluvialis squatarola + III 5 II (S) 

103 Vanellus vanellus* + III 96 II (S) 

104 Calidris alba + II 33 II S 

2




105 Calidris minuta + II 208 II (S) 

106 Calidris temminckii + II 6 II (S) 

107 Calidris ferruginea + II 17 II 

108 Calidris alpina + II 19 II 3” V” 

109 Limicola falcinellus + II 11 II 3 (V) 

110 Tryngites subruficollis 0 

111 Philomachus pugnax + # III 2548 II 4 S 

112 Lymnocryptes minima + III 1 II 3” (V)” 

113 Gallinago gallinago Ext + III 37 II S 

114 Scolopax rusticola R III 1 II 3” V” 

115 Limosa limosa + III 53 II 2 V 

116 Limosa lapponica + III 1 II 3” (V)” 

117 Numenius phaeopus + III 1 II 4 (S) 

118 Numenius tenuirostris + # II 3 0 I 1 

119 Numenius arquata + III 5 II 3” D” 

120 Tringa erythropus + III 4 II S 

121 Tringa totanus Thr + III 44 II 2 D 

122 Tringa stagnatilis R + II 7 II (S) 

123 Tringa nebularia Thr + III 3 II S 

124 Tringa ochropus Thr + II 2 II (S) 

125 Tringa glareola + # II 19 II 3 D 

126 Xenus cinereus + II 0 II (S) 

127 Actitis hypoleucos + II 3 II S 

128 Arenaria interpres + II 2 II S 

129 Phalaropus lobatus + # II 3 II (S) 

130 Stercorarius parasiticus + III 0 (S) 

131 Larus ichthyaetus III 1 II S 

132 Larus melanocephalus R + # II 3200 II 4 S 

133 Larus minutus + II 146 3 D 

134 Larus ridibundus R + III 1570 S 

135 Larus genei R + # II 10 II S 

136 Larus canus + III 2615 2 D 

137 Larus fuscus + 44 4 S 

138 Larus cachinans 1800 (S) 

139 Larus marinus + 1 4 S 

140 Gelochelidon nilotica Thr + # II (20) 200 3 3 (E) 

141 Sterna caspia R + # II 2 II 3 (E) 

142 Sterna sandvicensis + # II (400) 1300 36 II 2 D 

143 Sterna hirundo* + # II (700). 30 II S 

144 Sterna albifrons* Thr + # II (100). 3 II 3 D 

145 Chlidonias hybridus Thr + # II -750 10 3 D 

146 Chlidonias niger Thr + # II (200) 600 60 II 3 D 

147 Chlidonias leucopterus + # II 47 II S 

148 Columba livia + III S 

149 Columba oenas Thr + III 4 S 

150 Columba palumbus 4 S 

151 Streptopelia decaocto * III (S) 

152 Streptopelia turtur* III 3 D 

153 Cuculus canorus* + III S 

154 Otus scops* R + II 2 (D) 

155 Bubo bubo Thr + # II 3 V 

156 Athene noctua * + II 3 D 

157 Asio otus* + II S 

158 Asio flammeus R + # II 3 (V) 

159 Caprimulgus europaeus + # II 2 (D) 

3




160 Apus apus + III S 

161 Apus melba + II S 

162 Alcedo atthis* + # II 3 D 

163 Merops apiaster* + II II 3 D 

164 Coracias garrulus* + # II II 2 (D) 

165 Upupa epops* + II S 

166 Picus viridis* + II 2 D 

167 Dendrocopos major* + II S 

168 Dendrocopos syriacus* + # II 4 (S) 

169 Melanocorypha calandra* + II 3 (D) 

170 Calandrella rufescens + II 3 V 

171 Galerida cristata* + III 3 (D) 

172 Lullula arborea* + # III 2 V 

173 Alauda arvensis* + III 3 V 

174 Riparia riparia + II 3 D 

175 Hirundo rustica + II 3 D 

176 Hirundo daurica + II S 

177 Delichon urbica + II S 

178 Anthus campestris* + # II 3 V 

179 Anthus trivialis + II S 

180 Anthus pratensis + II 4 S 

181 Anthus spinoletta + II S 

182 Motacilla flava* + II S 

183 Motacilla citreola II (S) 

184 Motacilla cinerea + II (S) 

185 Motacilla alba + II S 

186 Troglodytes troglodytes + II S 

187 Erithacus rubecula* + II II 4 S 

188 Luscinia megarhynchos* + II II 4 (S) 

189 Luscinia svecica + # II II S 

190 Phoenicurus ochruros + II II S 

191 Phoenicurus phoenicurus + II II 2 V 

192 Saxicola rubetra + II II 4 S 

193 Saxicola torquata + II II 3 (D) 

194 Oenanthe oenanthe* + II II S 

195 Oenanthe pleschanka* + II II (S) 

196 Turdus merula* + III II 4 S 

197 Turdus pilaris + III II 4” S 

198 Turdus philomelos* + III II 4 S 

199 Turdus iliacus + III II 4" S 

200 Turdus viscivorus + III II 4 S 

201 Cettia cetti + II II S 

202 Locustella fluviatilis + III II 4 S 

203 Locustella luscinioides* + II II 4 (S) 

204 Acroc. schoenobaenus + II II 4 (S) 

205 Acrocephalus agricola* + II II S 

206 Acrocephalus palustris* + II II 4 S 

207 Acrocephalus scirpaceus* + II II 4 S 

208 Acroc.arundinaceus* + II II (S) 

209 Hippolais pallida + II II 3 (V) 

210 Sylvia nisoria* + # II II 4 (S) 

211 Sylvia curruca + II II S 

212 Sylvia communis * + II II 4 S 

213 Sylvia atricapilla* + II II 4 S 

214 Phylloscopus sibilatrix + II II 4 (S) 

4




215 Phylloscopus collybita* + II II (S) 

216 Phylloscopus trochilus + II II S 

217 Regulus regulus + II II 4 (S) 

218 Muscicapa striata + II II 3 D 

219 Ficedula parva + # II II (S) 

220 Ficedula albicollis + # II II 4 S 

221 Panurus biarmicus* R + II II (S) 

222 Parus caeruleus + II 4 S 

223 Parus major* + II S 

224 Certhia brachydactyla + II 4 S 

225 Remiz pendulinus* + II (S) 

226 Oriolus oriolus* + II S 

227 Lanius collurio* + # II 3 (D) 

228 Lanius minor* + # II 2 (D) 

229 Lanius excubitor + II 3 (D) 

230 Lanius senator* + II 2 V 

231 Garrulus glandarius* (S) 

232 Pica pica S 

233 Corvus monedula 4 (S) 

234 Corvus frugilegus S 

235 Corvus corone cornix* S 

236 Sturnus vulgaris* S 

237 Sturnus roseus R + II (S) 

238 Passer domesticus* S 

239 Passer hispaniolensis* + III (S) 

240 Passer montanus* III S 

241 Fringilla coelebs* + III 4 S 

242 Fringilla montifringilla + III S 

243 Carduelis chloris* + II 4 S 

244 Carduelis carduelis* + II (S) 

245 Carduelis spinus + II 4 S 

246 Carduelis cannabina* + II 4 S 

247 Coccotr.coccotraustes* + II S 

248 Plectrophenax nivalis + II (S) 

249 Emberiza citrinella + II 4 (S) 

250 Emberiza cirlus + II 4 (S) 

251 Emberiza hortulana* + # III 2 V 

252 Emberiza schoeniclus* + II S 

253 Emberiza melanocephala* + II 2 (V) 

254 Miliaria calandra* + II 4 (S) 

5


ЛЕГЕНДА КЪМ ТАБЛИЦАТА: 

ЧК - Червена книга на Република България, т.2., БАН,1985,София. 

ККатегории видове: 

Р -рядък, З -застрашен, И - изчезнал 

ЗЗП - вид, защитен със Заповед N: 342/21.04.1986 на КОПС при МС, ДВ N 42, 1986. 

CORINE - ключов вид по критериите на проекта на Европейската комисия "КОРИНЕ Биотопи" 

за опазване на биотопите с общоевропейско значение. 

БЕРН - Бернска конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна 

Прил.II - строго защитен вид 

Прил.III - защитен вид 

РАМСАР - Рамсарска конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално 

като местообитания за водолюбиви птици 

- Кол.крит. - количествени критерии за конкретния водолюбив вид в Европа 

(xx) - брой гнездящи двойки; 

xxx- брой птици по време на миграция или зимуване 

Данни (макс.) - максимални количества, установени в Шабленска тузла през 90-те години 

БОН - Мигриращи видове, включени в Бонската конвенция 

Прил.I - Застрашени видове в целия или в част от ареала им 

Прил.II - Видове с неблагоприятен статут, за чието подобряване е нужно междунар. сътрудничество 

7.SPEC - категории на видовете от европейско природозащитно значение 

SPEC 1 - Вид застрашен от изчезване в световен мащаб 

SPEC 2 - Вид концентриран в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус 

SPEC 3 - Биомно ограничен вид вид в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус 

SPEC 4 - Вид концентриран в Европа с благоприятен природозащитен статус 

"- категория, съответстваща на зимните популации на видовете" 

ЕСЗ - Европейски статут на застрашеност 

E -Застрашен 

L - Локализиран 

V -Уязвим 

S - Стабилен 

R - Рядък 

( ) - Временен статут 

D - Намаляващ 

6

Приложение VII 


на дребните бозайници (Isectivora, Rodentia, Lagomorpha)) на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 


N: 

ВИД 

Оценка 










Европейс 

ки червен 

списък 




CORINE 

Biotopes 

Insectivora 

1. Erinaceus concolor 2 - + - - - 

2. Talpa europaea 2 - - - - - 

3. Sorex araneus 0 - - - - - 

4. Sorex minutus 1 - - - - - 

5. Neomys anomalus 0 - - - - - 

6. Crocidura leucodon 2 - - - - - 

7. Crocidura suaveolens 3 - - - - - 

Rodentia 

8. Sciurus vulgaris 1 - - - - - 

9. Spermophillus citelus 2 - - - + + 

10. Glis glis 1 - - - - - 

11. Driomys nitedula 0 - - - - - 

12. Nanospalax leucodon 2 - - + - - 

13. Mus sp. 3 - - - - - 

14. Mus spicilegus 3 - - - - - 

15. Rattus rattus 2 - - - - - 

16. Rattus norvegicus 2 - - - - - 

17. Apodemus sp. 3 - - - - - 

18. Micromys minutus 2 - - - - - 

19. Mesocricetus newtoni 1 + + + - - 

20. Arvicola terrestris 1 - - - - - 

21. Microtus sp. 1 - - - - 

22. Myocastor coypus 0 - - - - - 

23. Sicista subtilis 0 + + - + - 

Lagomorpha 

24. Lepus europaeus 2 - - - - - 

2 3 2 2 1 







Забележка: В таблицарта е посочена най-високата численост във всички отделните биотопи

Приложение VIIa 

N: 


на едрите бозайници (Carnivora, Artiodactyla) на Природен комплекс Дуранкулашко езеро 


ВИД 

Оценка 











червен 

списък 




CORINE 

Biotopes 

Хищници (Carnivora) 

1. Canis lupus 1 - - +(v) + + 

2. Canis aureus 3 - - - - - 

3. Vulpes vulpes 3 - - - - - 

4. Nyctereutes 

1 - - - - - 

procyonoides 

5. Mustela nivalis 2 - - - - - 

6. Mustela eversmanni 0 рядък + - - - 

7. Mustela putorius 2 - - - - - 

8. Vormela peregusna 0 застрашен + +(v) - + 

9. Martes foina 2 - - - - - 

10. Meles meles 2 - - - - - 

11. Lutra lutra 2 застрашен + +(v) + + 

12. Felis silvestris 0 - - - + + 

Чифтокопитни 

(Artiodactyla) 

13. Sus scrofa 2 - - - - - 

14. Cervus elaphus 1 - - - - - 

15. Capreolus capreolus 3 - - - - - 

ОБЩО: 3 3 3 3 4 







Забележка: В таблицарта е посочена най-високата численост във всички отделните биотопи 

Европейски червен списък (по IUCN, 1996) 

V - 

Уязвим (Vulnerable)

1 1

План за управление на Природен комплекс Дуранкулашко езеро

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?