Download - Svetlin Nakov

документи. Документите могат да бъдат файлове с най-разнообразни
формати – MS Word .DOC файлове, Adobe Acrobat .PDF файлове, MS Excel
.XLS файлове, JPEG и GIF изображения, текстови файлове и др. За да се
следи самоличността на изпращачите и за да се гарантира, че никой не може
да промени документите след тяхното изпращане, е необходимо системата
да дава възможност на потребителите да подписват с цифров подпис
изпращаните файлове. Да разгледаме проблемите, които стоят пред
реализацията на такава система.
1.3.1. Общи съображения при подписването в уеб среда
За целите на цифровия подпис системата може да използва криптография,
базирана на публични ключове, а за удостоверяване на самоличността на
потребителите, които подписват документи, е най-удобно да бъдат използвани
цифрови сертификати.
Сертификатите могат да бъдат или саморъчно-подписани (self-signed) или да
бъдат издадени от някой сертификационен орган.
Кой издава сертификатите
Ако потребителите саморъчно си издават сертификати и подписват с тях
изпращаните документи, няма гаранция че някой злонамерен потребител
няма да си издаде сертификат с чуждо име и да подпише някакви документи
от името на друг потребител.
Използване на локален сертификационен орган
За да се избегне горният проблем, е възможен друг вариант – лицето, което
поддържа системата (системният администратор) да издава цифрови
сертификати на потребителите. Той може да осъществи това като създаде
локален сертификационен орган или като директно генерира и раздава
публичните и личните ключове на потребителите. На практика това е
моделът на директно доверие, при който всички потребители се доверяват
на една независима трета страна. Този модел работи добре в малки
организации, но не е приложим в глобална среда, каквато е Интернет.
Използване на утвърден (глобален) сертификационен орган
Другият подход е да се използват услугите на утвърдените сертификационни
органи. Всеки потребител на системата закупува сертификат от някой
сертификационен орган и този орган гарантира, че издаденият сертификат е
наистина на лицето, което е записано в сертификата. Личният ключ,
съответстващ на този сертификат, остава достъпен единствено за неговия
собственик и за никой друг (като за по-голяма сигурност може да се
съхранява върху смарт карта). Благодарение на това когато даден
потребител подпише даден документ със сертификата, издаден му от някой
сертификационен орган, има гаранция, че подписът е положен наистина от
него. Фалшификация е възможна само, ако злонамерени лица се сдобият с
личния ключ на някой потребител, за което отговорност носи самият този
потребител.
39