Download - Svetlin Nakov

Описаният подход не работи винаги, защото в някои уеб браузъри JavaScript
кодът се изпълнява с такива права, че не може да осъществява достъп до
файловата система. Независимо, че аплетът е подписан и може да чете
локални файлове, ако бъде извикан негов метод от JavaScript, този метод ще
работи с намалени права. Това поведение може да е различно при
различните уеб браузъри, но при всички случаи създава неприятности.
3.2.3. Проектиране на аплета за подписване
Нека сега проектираме конкретната функционалност на аплета за подписване
на документи в уеб среда и опишем начинът му на работа.
Подписаният аплет трябва да се извиква директно от потребителя
Поради описаните преди малко проблеми вместо да извикваме Java функция
за подписване на файл от JavaScript, е много по-добре да направим аплетът
да има формата на бутон, който при натискане да подписва избрания от
потребителя файл и да записва изчислената сигнатура в определено поле на
HTML формата.
По желание може да се накара аплетът чрез JavaScript автоматично да
изпраща HTML формата след изчисляване на сигнатурата за да не може
потребителят да промени нещо по тази форма след извършване на подписването.
В такъв случай може да е удобно HTML формата да няма бутон за
изпращане и изпращането й да става единствено от аплета и то само след
успешно подписване. Така потребителят няма да има възможност да изпраща
неподписани или грешно подписани файлове.
Сървърът получава документа, подпис и сертификат
При подписване на документ е необходимо на сървъра да се изпраща не
само документът и изчисления от него цифров подпис, но също и сертификатът,
използван при подписването, придружен от цялата му сертификационна
верига (ако е налична).
Сертификатът е необходим, защото в него се съхранява публичният ключ на
потребителя, извършил подписването, а без него не може да се верифицира
подписът. Освен това сертификатът свързва този публичен ключ с конкретно
лице, извършило подписването.
Ако изпращаме на сървъра само документа, сигнатурата и публичния ключ,
ще можем да проверим валидността на сигнатурата, но няма да имаме
информация кое е лицето, което притежава този публичния ключ, освен ако
сървърът няма някакъв списък от публичните ключове на всички свои
клиенти.
В общия случай най-удобно е на сървъра да се изпраща сертификатът на
потребителя заедно със сертификационната му верига, за да може тя да
бъде верифицирана след като бъде получена.
69