Резюмета на трудовете - Geological Institute

Резюмета на трудовена гл. ас. д-р Александър Радуловкандидат в конкурса за академичната длъжност „доцент“ в Геологическия институт„Страшимир Димитров“ при Българската академия на науките,обявен в Държавен вестник, бр. 24 от 26 март 2010 г.Представени са резюмета на основните работи в периода след защитата на докторската дисертациядо датата на подаване на документите за участие в конкурса – 25.05.2010 г.Радулов, А. 2002. Карстовият извор на река Черни Осъм – алтернатива на язовир „Черни Осъм“. −Геология и минерални ресурси 5, 14-18.Обосновано се предлага използването на статичните запаси на Черниосъмския карстов басейн катоалтернатива на язовир въз основа на анализ на геоложкия строеж и карста в горното течение на р.Черни Осъм, Централен Балкан.***Perea, H., P. M Carner, J. Gambini, S. Boydell, K. Partecipants, et al. 2003. Paleoseismological data from anew trench across the El Camp Fault (Catalan Coastal Ranges, NE Iberian Peninsula).− Annals of Geophysics46, 5, 763-774.Разломът Ел Камп (Каталунска брегова верига, СИ Иберийски полуостров) е бавно плъзгащ серазсед, чийто сеизмичен потенциал е установен едва наскоро. В рамките на тренировъчен курс,проведен при разломът Ел Камп в пролувиалния терен Ла Поркуерола, са извършени новигеоморфоложки изследвания и проучвания в канави. Една нова канава (канава 8) е изработена вблизост до предишна канава в същия терен (канава 4). С помоща на два дълги топографски профиланапряко на разломния откос ние установихме, че скоростта на разломно хлъзгане по вертикалниявектор варира между 0,05 и 0,08 мм/г. На това място два основни разломни клона се корелиратмежду канави 8 и 4 като формират разломната зона. При анализа на канавата се откриха трипалеосеизмични събития: две – в интервала преди 34 000 и 125 000 г. (събития 3 и 4) и друго събитие– по-младо от 13 500 г., които могат да бъдат корелирани съответно със събития X (преди 50 000 – 125000 г.), Y (преди 35 000 – 50 000 г.) и Z (преди 3 000 – 25 000). Последното събитие при пролувиалниятерен Ла Поркуерола е описано за първи път, макар и с известна неточност.***Шанов, С., А. Радулов, Г. Николов. 2003. Значението на палеосеизмологията при изследване насеизмичната опасност в България. − Минно дело и геология 3, 22-27.Палеосеизмоложкият анализ става широко използван инструмент за разпознаване на историческии доисторически силни земетресения. Тези проучвания осигуряват допълнителна за сеизмичнитекаталози информация за разломните параметри и продължителността на сеизмичния цикъл (периодана повтаряемост на големите земетресения). Приключи тригодишен проект „Моментни деформациив млади скали – геоложки индикатори за палеосеизмични събития“ между Геологическия институтРезюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 1 от 7

при Българската академия на науките и Кралската обсерватория на Белгия. Първатапалеосеизмоложка канава беше изработена северно от с. Черна гора, където пресича разломенсегмент с повърхностно разломяване при земетресението от 1928 г.***Радулов, А, К. Ванесте, К. Вербек, С. Шанов, Т. Камелбек, М. Янева. 2004. Предишна сеизмичнаст наразлома, активиран при земетресението на 18 април 1928 г., по данни от канава до с. Поповица,южна България. − Геология и минерални ресурси 6, 13- 20.Горнотракийската депресия е сред сеизмично най-активните райони и точната оценка насеизмичната опасност се нуждае от палеосеизмоложки проучвания. В сътрудничество междуКралската обсерватория на Белгия и Българската академия на науките беше изкопана канава, коятопресича разлома активиран при Поповишкото земетресение (М 7,1) от 18.04.1928 г. Тук описвамегеоложките следи от минала разломна активност, които разпознахме в канавата край с. Поповица.Разпознати са четири събития. Установеното от нас вертикалното преместване на последнотосеизмично събитие (от 18.04.1928 г.) по геоложки данни напълно съвпада с данните от повторнатанивелация, извършена след земетресението. Силата на предишното и по-предишното събития еблизка до тази на земетресението през 1928 г. Силата на най-старото (четвърто) събитие е от същияпорядък. Периодът на повтаряемост на регистрираните земетресения е достатъчно дълъг заобразуване на почвен профил с обособени хоризонти. Керамична находка предполага, чепредишното събитие е реализирано в историческо време.***Radulov, A. 2006. Quaternary deposits in Orlova Chuka Cave, NE Bulgaria. In: ed. T. Tamas, S. Constantin, A.Persoiu, Karst Waters Institute Special Publication 10, Archives of Climate Change in Karst. May 2006, BaileHerculane, 41-44.В проучването се реконструира палеоклимата и палеосредата, в които са отложени седиментите отпещера Орлова чука (СИ България) въз основа на физични параметри на литоложките единици итяхното палеонтоложко съдържание. В разрез близо до входа на пещерата са отделени 14 пласта,които са отнесени към 4 основни генетични типа: изветрителен детритус, еолични алевролити,термокластични късове и спелеотеми. В разреза са установени следи от 4 периода на суров студенклимат (в пластове 2, 5а, 6 и 11), два периода на еолична седиментация (в пластове 2, 1 и в пласт 4),три периода на умерен климат (в пластове 3, 5b и последователността от пласт 7 до пласт 10). Впластове 8, 9 и 10 е намерен Ursus deningeri romeviensis, известен от миндел-риския интерглациал ириския глациал. U-Th датировка на сталагмит от ниво под пласт 4 показва, че началото на активнообразуване на спелеотеми започва в края на морски изотопен етаж 6 (137±6 Ka B.P.) и продължавапрез целия морски изотопен етаж 5. Пластове 1, 2, 3 и 4 се отнасят към морски изотопни етажи 3, 2 и1.***Radulov, A., M. Yaneva. 2006. Rupture model in a relay-ramp – Chirpan Fault, Southern Bulgaria. − ComptesRendus de l'Academie Bulgare des Sciences 59, 7, 759-766.Свързващите зони са особено важни при сегментацията на големи активни разломи. Твърдатавръзка между два разломни сегмента в зоната на тяхното припокриване дефинира тези двагеометрични сегмента като един поведенчески разломен сегмент. Средномащабни геоморфоложкичерти и деформации в млади отложения се използват като палеосеизмични индикатори в рамките насвързващата рампа на двата разломни сегмента от Чирпанския разлом. Младите седименти иРезюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 2 от 7

структурите, които проучихме в канава северно от Чирпан, съдържат следите на две повърхностниразломявания от началото на Субатлантическата климатична фаза. Въз основа на палеосеизмичнитезаписи е трасирано едно косо разривно нарушение в долната част на свързващата рампа.Нарушението свързва краищата на активните части от разломните сегменти. Твърдата връзка междуразломните сегменти Оризово – Чирпан и Чирпан – Тракия детерминира тяхната принадлежност къмедин сеизмогенен сегмент.***Radulov, A., C. Sanz de Galdeano, Y. Yanev, J. M Azanon, J. Galindo-Zaldivar, and S. Shanov. 2006. Quaternaryfaulting in Garanada basin, Southern Spain. In: Proceedings National Conference “Geosciences 2006”,Bulgarian Geological Society, Sofia, 67-70.Гранадският басейн се намира в централната част на Бетските кордилиери, южна Испания.Можество разломи по границите му и в неговите предели засягат млади седименти, включителноплейтоценските и холоценските хоризонти. Дължините и дългосрочните скорости на движение наактивните и потенциално активните разломи са добре изучени, но необходимите задетерминистична оценка на сеизмичната опасност палеосеизмоложки данни са оскъдни. Внастоящето проучване описваме палеосеизмоложки следи в три от считаните за активни разломи.Разклонението Бомберос на Гранадския разлом е претърпяло едно разломяващо събитие сразместване на едновъзрастни пластове от 0,7 м. Анализът на разломния откос на Падулския разломпоказва, че той е претърпял едно сравнително скорошно събитие с разместване около 0,7 м. Споредемпиричните зависимости между преместване и моментна магнитуда (Well, Coppersmith, 1994)силата на двете земетресения е аналогична и магнитудата варира между 6,5 и 6,8. Приблизителниятпериод на възвръщаемост на сеизмичните събития на Гранадския разлом и Падулския разлом еизчислен по данни за дългосрочната скорост на разломите (Sanz de Galdeano et al., 2003) иустановените косеизмични премествания. Средният период на възвращаемост на Гранадския разломе 1842 години, а на Падулския разлом е 2000 години. Получените стойности са ориентировъчни,поради недостатъчната точност на изчисление на дългосрочната скорост и оскъдните данни закосеизмични премествания.Разломът „Алхамбра френски канал“ асоциира със сравнително запазен разломен откос, коетопредполага неговата млада активност. Детайлното описание на разломната зона в разкритие показва,че разломът е активен през плейстоцена с минимално кумулативно разместване 1,0-1,2 м.Съвременната почва не е засегната от разломяване.***Radulov, A., K. Vanneste, K. Verbeeck, M. Yaneva, T. Petermans, T.Camelbeeck, and S. Shanov. 2006.Paleoearthquake correlation in three trenches along Orizovo - Chirpan active fault segment. In: ProceedingsNational Conference “Geosciences 2006”, Bulgarian Geological Society, Sofia, 71-74.Едно от най-разрушителните земетресения на Балканския полуостров през ХХ век, земетресениетона 14 април 1928 с M S 6.8 (I 0 = IX MSK), се свързва с повърхностно разломяване на Чирпанския разломв Горнотракийската депресия. Въз основа на морфологията и различията в лежащото и висящотокрила, Чирпанският разлом се разделя на три главни разломни сегмента. Максималните стойности наповърхностното разместване през 1928 г. се привързва към средния разломен сегмент между селоОризово и град Чирпан. С цел установяване на разломната история на сегмента Оризово – Чирпанние разкопахме две канави и описахме едно разкритие, изработено при прокарването наавтомагистрала Тракия. В настоящото проучване се прави корелация на повърхностно разломяващитесъбития установените в трите канави. Сведения за земетресението през 1928 г. са установени и втрите канави. Предишните събития в трите канави се отнасят към едно разломяващо събитие поцялата дължина на сегмента Оризово – Чирпан. Радиовъглеродната възраст на засегнатитеРезюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 3 от 7

седименти в канава Копаните стеснява времевия интервал на събитието между 2185 ± 30 години BP и1750 г. Данни за едно по-предишно събитие са установени само в канава Черна гора и канаваКопаните. Събитието се случва между 5742 ± 85 години BP и 3540 ± 35 години BP. Сведения за еднопо-ранно събитие в началото на атлантическата климатична фаза и за едно непотвърдено събитиемежду по-предишното и това в началото на атлантика са намерени сама в канава Черна гора.***Sanz de Galdeano, C., S. Shanov, J. Galindo-Zaldivar, A. Radulov, G. Nikolov.2006. Neotectonics in theTabernas Desert (Almeria, Betic Cordilleras,Spain). In: Proceedings National Scientific Conference“Geosciences 2006”, Bulgarian Geological Society, Sofia, 75-78.Пустинята Табернас е източно продължение на коридора Алпухария (южно от планините Невада иФилабрес, Вътрешна зона на Бетската кордилера). Пресичат я големи дясно-отседни разломи снаправление И-З, ограничаващи значими антиформи, проследяващи се главно по фундамента.Разломи с направление ССЗ-ЮЮИ разсичат плиоценските и кватернерните седименти. Тяхнатасъвременна активност се изявява при Жергалското земетресение и неговите афтършоци, както и чрезнякои млади морфоложки черти. Всичките тези структури биха могли да се образуват при ССЗ-ЮЮИкомпресия и ИСИ-ЗЮЗ екстензия. Структурно-тектонските изследвания показват, че в някои отслучаите екстензията има значително по-силни прояви от компресията.***Vanneste, K., A. Radulov, P. De Martini, G. Nikolov, T. Petermans, K. Verbeeck, T. Camelbeeck, D. Pantosti, D.Dimitrov, S. Shanov. 2006. Paleoseismologic investigation of the fault rupture of the 14 April 1928 Chirpanearthquake (M 6.8), southern Bulgaria. − Journal Geophysical Research 111, B01303,doi:10.1029/2005JB003814.75 години след разрушителното Чирпанско земетресение на 14 април 1928 г. е извършенопалеосеизмоложко изследване на разлома чрез комбиниране на преглед на литературата отсъвременниците, геоморфоложко и геофизично проучване, както и с разкопаване на канава.Идентифицирани са разломният откос на терена, който е картиран в протежение на 12,5 km.Геофизичните профили и сондажи показват, че откосът е повърхностна изява на разсед, който е билактивен през плейстоценско и холоценско време. През 2002 г. е изкопана палеосеизмоложка канава сцел изучаване на разломната история. Тясна разломна зона в канавата разделя плио-плейстоценскиалувиален пясък в лежащото крило от холоценски алувиални и колувиални алеврити във висящотокрило на разседа.Земетресението през 1928 г. е предизвикало 0,45 m вертикално отместване на най-горната почва,което е в съответствие с данните от съвременниците на събитието. Ние установихме 3 колувиалниклинообразни единици в седиментите на висящото крило в близост до разлома, които свидетелстватза поне 3 палеоземетресения с повърхностни разломявания през и след атлантика. Времето напалеоземетресенията може да се определи само приблизително чрез полен. Земетресението преди1928 г. се характеризира с преместване 0,40-0,45 m и се е случило след около 2600 калибриранигодини BP (cal.y. B.P.). Третото събитие размества суббореална полуаридна карбонатна почва с 0,55-0,70 m между около 5750 и 2600 cal.y. BP. Четвъртото събитие е с минимално разместване 0,50-0,70 m,случило се между около 8900 cal.y. BP и времето на първото масово заселване на района - 4900 г. пр.Хр. Ние изчислихме, че холоценската скорост на разлома е 0,22 ± 0,12 mm/y., а средният интервал навъзвръщаемост на земетресения, сравними или по-силни от това през 1928 г. е 2350 ± 643 г.***Резюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 4 от 7

Radulov, A. 2007. Active faults in the Plovdiv Depression and their long-term slip rate. − Geologica Balcanica36, 3-4, 51-56.Пловдивското понижение е един от най-активните в сеизмично отношение райони в България.Местоположението на разломите, способни да предизвикат повърхностни разломявания в бъдеще, иразломните характеристики, необходими за оценка на сеизмичната опасност не са били обект наобстойни проучвания. В настоящата работа е определено местоположението на геометричнитеразломни сегменти, предложени са сценарии за вероятни сеизмогенни разломни сегменти и еизчислена дългосрочната скорост на разломите за района на Пловдивското понижение.Дефинирането на разломни сегменти, способни на бъдещо повърхностно разломяване, се основавана схващането, че тава са разломите, които са се активирали в миналото като са оставили следи врелефа и кватернерните седименти.Чрез геоморфоложки анализ се отделят разломните откоси - резултат от многократниповърхностни разломявания. Допълнителни геоморфоложки белези, основните от които са свързанис горноплейстоценски и холоценски речни тераси, подпомагат доказването на разломна активност итрасирането на разломите. Кватернерните басейни във висящите крила служат за определяне наразломите в заливните тераси на по-големите реки, където ерозията и бързата скорост наседиментация са заличили разломните откоси. Разломни откоси, разделени помежду си отняколкостотин метрови застъпвания, отстъпи или малки дерета, формират геометричен разломенсегмент. Приема се, че два геометрични разломни сегмента могат да се свържат в един сеизмогененразломен сегмент при разстояние до 2-3 km между тях в зоната на застъпване. Дължината напредполагаемите сеизмогенни разломни сегменти варира от 5 km до повече от 76 km. Въз основа назависимостите между дължината на повърхностното разломяване и силата на земетресението саизчислени очакваните магнитуди. В Пловдивското понижение могат да се очакват магнитуди между5,8 и 7,3.Активните разломи в Пловдивското понижение се характеризират с ниски скорости за последните820 000 години. Изчислените дългосрочни скорости са от порядъка на 0,024-0,149 mm/година.Скоростите са подценени, вероятно някои от тях с пъти, защото използваните дебелини накватернерните отложения отразяват само потъването на висящите крила и защото основата накватернера в много от басейните вероятно е по-млада. Интервалите на възвръщаемост на силнитесъбития са между 2000 и повече от 10 000 години.***Shanov, S., C. Sanz de Galdeano, J. Galindo-Zaldivar, A. Radulov, G. Nikolov, J. M. Azanon, M. Yaneva. 2007.Late Alpine deformations, Neotectonic evolution and Active tectonics of the southern border of the CentralBalkan Mountains: a new contribution. − Geologica Balcanica 36, 3-4, 41-50.Целта на изследванията на южната граница на Централния Балкан, респективно, севернитепериферии на Карловския и Шейновския грабени, е за изясняване на типа и последователността натектонските процеси от късноалпийското време до сега, както и да се намерят доказателства закъсноплиоценска и/или холоценска активност по разломните структури, ограничаващи грабените.Съществуващите данни, интерпретации и публикации представят структурата на грабените и южнитесклонове на Централния Балкан (Стара планина) като доминирани от изявени активни разломи,чийто сеизмичен потенциал е съизмерим с този на разломите от Горнотракийската депресия.Полевите изследвания по южния борд на Стара планина включваха изследвания на разривнинарушения от микро и мезо-ниво за да се реконструира еволюцията на полето на напреженията.Измервани са щрихи по тектонски огледала в 17 точки и големи количества пукнатини на срязване вдве разкрития. Дюншлифи са изготвени от 5 образеца, взети от зоната на разкриването нахлъзгателна повърхност (реликти от основната гранитоидна скала) и са изследвани микроскопски споляризирана светлина. Използвана е и информация от наскоро получени данни от сеизмичнитепрофили, достигащи от север към юг почти до билните части на Стара планина, както иРезюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 5 от 7

реинтерпретации на гравитационното поле в редукция Буге. Тези данни показват липсата наконформност между морфоложки изявените структури на Стара планина и строежа в дълбочина.Рекунструирани са тектонските полета на напреженията от ранно-алпийско време до днес. За първипът се доказва наличието на деформации от атийската тектонска фаза (в края на миоцена) по южниясклон на Стара планина. Това поле на напреженията се характеризира със субхоризонтално СИ-ЮЗнаправление на оста σ 3 и вариации на оста σ 1 от субвертикално до СЗ-ЮИ направление. Най-младототектонско поле на напреженията се характеризира с доминираща С-Ю екстензия. Главнотозаключение от изследването е, че наистина съществуват значими тектонски структури по южния ръбна Централния Балкан, но не от вида, приеман до сега. Много от разкриващите се тектонски разседниструктури показват характеристики на стари повърхности на навличане (или на вътрешнопреплъзване в алохтона). Тези оформящи южния склон на Централния Балкан структури саобразувани през неотектонския етап, но нито една от тях не показва съвременна активност. Нямаединна значима разломна структура, а комбинация от разломни структури, някои представляващистари навлачни повърхности. Някои млади разседи, образувани в края на миоцена саблагоприятствали по-късната екстензия и образуването на съответните млади седиментни басейни,но тези разломи са с ясна коса ориентация спрямо И-З направление на южния ръб на ЦентралнияБалкан. Учудващото е, че никъде не се намират следи от активна тектоника, а и сеизмичността емного слаба. Затова може да се предположи, че повечето от движенията са от типа на крип полистрични разломи, водещи и до промяна на наклона на седиментите в прилежащите младибасейни.***Радулов, А., А. Митев. 2008. Прилагане на двумерно електросъпротивително профилиране задоказване на активни разломи в терени с оскъдни повърхностни следи: Маришка разломна зона приХарманли, Южна България. − Списание на Българско геологическо дружество 69, 1-3, 79-86.В настоящата статия предлагаме резултатите от проучване върху съвременната разломна активностна участък от Маришката разломна зона при Харманли, Южна България, чрез прилагане на двумерноелектросъпротивително профилиране в район с оскъдни следи от разломни движения наповърхността. В първия етап на проучването разломът е трасиран чрез анализ на тектонския релеф всреден мащаб и геометрията на разломно контролирани плиоценски и плейстоценски басейни.Разломът е с посока И-З и се налага върху ранноалпийски зони на срязване. Северният разломен блоке подложен на относително потъване в сравнение с южния блок през плиоцена, плейстоцена ихолоцена. При детайлното теренно картиране по протежение на основата на съставния разломеноткос е установен силно деградирал млад разломен откос. Съставът и структурни характеристики напочвата осигуряват бегли индикации за млади повърхностни разломни движения.Електосъпротивителните измервания са извършени по три профила, разположени напречно напредполагаемата разломна следа. Първият профил пресича основата на Ахматовската свита на юг ипо-млад алувий на север. Вертикална зона с по-ниско електрично съпротивление в средната част наразреза указва за наличието на разлом, който размества алувиалните пластове в дълбочина иконтролира разпространението на най-младия алувий и колувий. В по-голямата си част вториятпрофил преминава през заливната тераса на р. Марица. Електросъпротивителният разрез доказваналичието на разлом в холоценския алувий. Разломът достига до повърхността. Третият профил езаложен на откос в долноплейстоценски алувий на най-високата тераса на Марица. Електичнитесъпротивления показват широка разломна зона в долния плейстоцен. Единичен разлом сепроследява нагоре до повърхността. Електросъпротивителните проучвания доказват плейстоценска ихолоценска активност на проучвания участък от Маришката разломна зона. В опит за изчисляване надългосрочната скорост на движение по разломната повърхнина установихме, че тя е не по-малка от0,04 mm/г. за периода от ранния плейстоцен до днес и около 0,09 mm/г. за холоцена.***Резюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 6 от 7

Радулов, А. 2009. Отсед и възсед в условия на регионална екстензия. В: Сборник разширени резюметаНационална конференция „Геонауки 2009“, Българско геологическо дружество, София,75-76.Представят два случая на разломни нарушения в значително големи обеми земна кора, по коитоотсъства разседно преместване. Всяко от нарушенията достига до повърхността и представлявасамостоятелен сеизмичен източник. Първият случай касае разломно нарушение частичноограничаващо неогенския Елховски басейн северно от с. Болярово. Вторият случай разглежда разломв ЮЗ България, северно от Бобошево. Двата разлома контролират съвременния релеф и плиоценхолоценскаседиментация. Те са очертани при анализ на тектонски форми на релефа. Тяхнатакинематика е изведена чрез интерпретация на електросъпротивителни разрези. Следва да сезаключи, че дори и при ниски скорости на деформация съществуват достатъчно големи обеми земнакора, в които могат да се генерират значителни разломни премествания в условия, различни от тези врегионалното поле на тектонски напрежения.***Sanz de Galdeano, C., S. Shanov, J. Galindo-Zaldívar, A. Radulov, G. Nikolov. 2010. A new tectonicdiscontinuity in the Betic Cordillera deduced from active tectonics and seismicity in the Tabernas Basin. −Journal of Geodynamics 50, 2р 57-66, doi:10.1016/j.jog.2010.02.005.В пустинята Табернас, неогенски басейн в ЮИ Испания, големи И-З гънки съществуват заедно сголеми Е-З десни отседи и множество ССЗ-ЮЮИ разломи. Тези разломи засягат плио-кватернернитеседименти. Елипсоидите на палеонапреженията показват почти постоянен опън (ос σ 3 ) в ИСИ-ЗЮЗнаправление наред с променливи посоки на основното свиване (ос σ 1 ) от вертикална до СЗ-ЮИориентировки. Множеството ССЗ-ЮЮИ разломи в южната част, непосредствено източно от гр.Алмерия, проявяват тендения към продължение на север и по този начин формират тектонскопрекъсване на Бетската вътрешна зона. Сеизмичната афтършокова серия на Жергалскотоземетресение през 2002 г. се разполага в тази ССЗ-ЮЮЕ разломна зона. При тези условия Е-Знарушения действат като трансферни разломи.***Shanov, S., A. Radulov. 2010. Seismotectonic model on geological data for 1892 Dulovo Earthquake, LowerDanube Valley. – In: Proceedings of XIX Congress of the Carpatian Balkan Geological Association,Thessaloniki, Special volume 100, 191-196.Потенциално активните разломи в района на Долнодунавското течение между Карпатските иБалканските планински вериги все още са недостатъчно добре разпознати. Епицентърът наединственото историческо „странно“ земетресение на територията на България с магнитуда М S = 7,известно като „Дуловското земетресение от 1892“ се намира в този район. Първата стъпка засъставяне на сеизмотектонски модел за това събитие е идентифицирането на най-близкия активенразлом. Анализът показа, че земетресението се е случило в Тутраканския грабен. Разпознат еразломен сегмент на Дуловския разлом, който най-вероятно се е активирал през 1892 г. приДуловското земетресение. Неговата дължина е 42±5 км и ширината му е 15±2 км. Преместването отразсядането от последното сеизмично събитие е оценено на 2 м. Приложени са три подхода заопределяне на максималната му магнитуда. Те показват вариации на М S между 6,8 и 7,5. Найвероятнатастойност е 7.Резюмета на трудовe на гл. ас. д-р Александър Радулов към май 2010 г. стр. 7 от 7