21.07.2015 Views

Резюме на трудовете - Технически Университет - София

Резюме на трудовете - Технически Университет - София

Резюме на трудовете - Технически Университет - София

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

10. Тодоров Т. С. Николов. Р., Маринов Ф., Приблизителен метод за оценкавлиянието <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление върху трептенията <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>конзола, Механика <strong>на</strong> машините, 75, Годи<strong>на</strong> XVi, Книга 3, ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2008, стр. 48-51,[P].В публикацията се разглеждат аероди<strong>на</strong>мичните дисипации <strong>на</strong> трептящасистема маса-пружи<strong>на</strong>-магнит. Предложен е нов метод за определяне <strong>на</strong> коефициента<strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мично съпротивление <strong>на</strong> трептяща конзола. Направени са изследвания <strong>на</strong>изведения ди<strong>на</strong>мичен модел. Реал<strong>на</strong>та трептяща система се състои от еластич<strong>на</strong>едностранно запъ<strong>на</strong>та плоска греда с феромагнит<strong>на</strong> маса в свободния край и магнит,разположен под феромагнит<strong>на</strong>та маса. При определяне <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong>аероди<strong>на</strong>мично съпротивление е пренебрег<strong>на</strong>то разпределението <strong>на</strong> масата <strong>на</strong>конзолата по дължи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> гредата. Прието е, че е в сила хипотезата <strong>на</strong> DanielBernoulli за успоредност <strong>на</strong> сеченията след деформацията. Освен това е пренебрег<strong>на</strong>товлиянието <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление върху вида <strong>на</strong> кривата <strong>на</strong> деформиране<strong>на</strong> конзол<strong>на</strong>та греда. Изведено е уравнението <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та линия при малкидеформации във функция <strong>на</strong> преместването <strong>на</strong> свободния край <strong>на</strong> гредата. Намере<strong>на</strong> езависимостта <strong>на</strong> скоростта <strong>на</strong> свободния край във функция <strong>на</strong> времето и <strong>на</strong>длъж<strong>на</strong>такоорди<strong>на</strong>та <strong>на</strong> гредата. Чрез зависимостта за скоростта е изразе<strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мич<strong>на</strong>тасила, действаща върху безкрайно малък елемент. Получе<strong>на</strong>та система елементарнисили е редуцира<strong>на</strong> за свободния край <strong>на</strong> гредата, при което е изведен и коефициента<strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мично съпротивление. Влиянието <strong>на</strong> формата и качеството <strong>на</strong>повърхнините е отчетено чрез стойността <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичносъпротивление.Ди<strong>на</strong>мичният модел <strong>на</strong> системата е съставен като е добавено аероди<strong>на</strong>мичнотосъпротивление в резултат, <strong>на</strong> което е получено силно нелинейно диференциалноуравнение. Разгледан е числен пример и решението е получено числено и качественочрез построяване <strong>на</strong> фазови траектории. Установено е, че фазовите траекторииспираловидно се стремят към устойчивото положение, което в случая е от тип фокусвътре в сепаратрисата. Освен тази устойчива зо<strong>на</strong>, съответстваща <strong>на</strong> затихващипериодични трептения се показва, че съществува и зо<strong>на</strong> <strong>на</strong> апериодично движение, вкоято може да се <strong>на</strong>влезе при големи стойности <strong>на</strong> <strong>на</strong>чалните условия <strong>на</strong>преместването и скоростта. От качествения а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> трептящата система сеустановява, че съществуват три равновесни точки. Първата точка е устойчива от типфокус, а втората точка e неустойчив тип седло. Третата устойчива точка е от типфокус и не е показа<strong>на</strong> <strong>на</strong> фазовия портрет, защото се <strong>на</strong>мира в зо<strong>на</strong> заета от плътнототяло <strong>на</strong> магнита.Предложеният метод дава възможност чрез сравнително прости пресмятанияда се получи първо<strong>на</strong>чал<strong>на</strong> представа за степента <strong>на</strong> влияние <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичнитесили върху трептящи системи. Така се избягват сложните а<strong>на</strong>лизи, свързани срешаването <strong>на</strong> частни диференциални уравнения, за сметка <strong>на</strong> точността. Валидността<strong>на</strong> пресмятанията по посочения метод до голяма степен зависи от точността <strong>на</strong><strong>на</strong>чалните параметри.11. Тодоров Т. С., Ячев И., Хинов К., Николов. Р., Изследване трептенията <strong>на</strong>конзола в магнитно поле с отчитане разпределението <strong>на</strong> масата и аероди<strong>на</strong>мичнотосъпротивление, Механика <strong>на</strong> машините, 75, Годи<strong>на</strong> XVi, Книга 3, ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2008,стр. 44-47 [Р].В статията се разглеждат нелинейни осцилации <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong> конзола вмагнитно поле. Съставен е ди<strong>на</strong>мичен модел, в който са взети предвидразпределенията <strong>на</strong> масата, теглото и аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление. Моделът еизследван а<strong>на</strong>литично и числено и са показани някои негови свойства. Съставен е7


ди<strong>на</strong>мичен модел с разпределени параметри. Изведени са зависимостите заразпределеното аероди<strong>на</strong>мично съпротивление, линейното разпределение <strong>на</strong> теглото<strong>на</strong> гредата и инерцион<strong>на</strong>та сила. В съответствие с уравнението <strong>на</strong> Euler-Bernoulli,известно още като теорема <strong>на</strong> Shwedler е изведено диференциалното уравнение, чрезкоето са описани <strong>на</strong>пречните колебания <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та конзола. Сил<strong>на</strong>танелинейност, следваща от функцията signum пред разпределе<strong>на</strong>та сила <strong>на</strong>аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление е редуцира<strong>на</strong>, като са разгледани два типа частнидиференциални уравнения – едно при положител<strong>на</strong> скорост и второ за отрицател<strong>на</strong>скорост <strong>на</strong> <strong>на</strong>пречните колебания. Чрез тези диференциални уравнения може да се<strong>на</strong>мерят формите <strong>на</strong> свободните затихващи трептения, като се следи з<strong>на</strong>ка <strong>на</strong>скоростта <strong>на</strong> точките от еластич<strong>на</strong>та линия. За този тип греда провисването и ъгъла <strong>на</strong><strong>на</strong>кло<strong>на</strong> <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та линия в точката <strong>на</strong> окачване са нули, от което следват<strong>на</strong>чалните условия. Гранични условия има за свободния край <strong>на</strong> гредата, къдетолипсва огъващ момент и това нулира в тази точка втората част<strong>на</strong> производ<strong>на</strong> полиней<strong>на</strong>та коорди<strong>на</strong>та. Третата производ<strong>на</strong> в тази точка не е нула, защото в свободниякрай действат силите <strong>на</strong> теглото от феромагнит<strong>на</strong>та маса и съсредоточе<strong>на</strong>та магнит<strong>на</strong>сила. Други две <strong>на</strong>чални условия са формата <strong>на</strong> гредата и вида <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та линия в<strong>на</strong>чалния момент от времето. Приета е статич<strong>на</strong> форма, съвпадаща с полином отчетвърта степен <strong>на</strong> линей<strong>на</strong>та коорди<strong>на</strong>та, а неговата производ<strong>на</strong> спрямо линей<strong>на</strong>такоорди<strong>на</strong>та дава вида <strong>на</strong> функцията <strong>на</strong> <strong>на</strong>кло<strong>на</strong> <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та линия в <strong>на</strong>чалниямомент.Търсено е решение с разделяне <strong>на</strong> променливите като сума от две функции <strong>на</strong>ед<strong>на</strong> променлива. Изведени са а<strong>на</strong>литичните изрази <strong>на</strong> тези функции за двата случая.Посочено е как може да се определят неизвестните пет интеграционни константи.Освен а<strong>на</strong>литично, задачата е реше<strong>на</strong> и числено. Показани са характерниформи <strong>на</strong> трептене <strong>на</strong> гредата и движението <strong>на</strong> свободния и край. Създаденият моделописва почти всички съществени фактори, влияещи <strong>на</strong> трептенията <strong>на</strong> гредата.12. Тодоров Т. С. Качествен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> идеализира<strong>на</strong> трептяща система масапружи<strong>на</strong>-магнит,Механика <strong>на</strong> машините, 75, годи<strong>на</strong> XVI, 3, ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2008, стр. 40-43, [Р, С].Създаден е ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> трептяща система с еластич<strong>на</strong> конзола иферомагнит<strong>на</strong> маса, разположе<strong>на</strong> в магнитно поле. Изведени са каноничнитеуравнения в бездименсионно пространство <strong>на</strong> параметрите. С помощта <strong>на</strong> качестве<strong>на</strong><strong>на</strong>лиз са определени отношенията <strong>на</strong> величините, от които зависи състоянието <strong>на</strong>системата. За целта в изведеното диференциално уравнение за движение <strong>на</strong> систематае въведено безразмерно време. Направени са полагания и смя<strong>на</strong> <strong>на</strong> променливата,което свежда задачата до а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> канонично нелинейно диференциално уравнение сдва неизвестни постоянни параметъра. Поради консервативния характер <strong>на</strong> систематае получен интеграла <strong>на</strong> енергията с точност до константа. Чрез този интеграл са<strong>на</strong>мерени уравненията <strong>на</strong> фазовите траектории във фазовата равни<strong>на</strong> <strong>на</strong>преместването и скоростта. Така се стига до израз, при който чрез задаване <strong>на</strong>различни стойности <strong>на</strong> интеграцион<strong>на</strong>та константа, се получава фамилията от фазовикриви. А<strong>на</strong>лизът <strong>на</strong> тези фамилии криви се извършва чрез представяне <strong>на</strong> неяв<strong>на</strong>тафункция <strong>на</strong> фазовите криви като сума от две по-прости функции. Ед<strong>на</strong>та от тезифункции е дробно рацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>, а другата полином, съдържащ втора и трета степен <strong>на</strong>променливата. Двете функции позволяват <strong>на</strong>гледно да се а<strong>на</strong>лизират енергийнитенива и чрез тях да се построят фазовите криви. Доказано, е че е възможно систематада съществува в две разновидности: с ед<strong>на</strong> и две затворени фазови траектории.Получени са кривите <strong>на</strong> бифуркация, които очертават границите <strong>на</strong> двете решения.Изводите са полезни за а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> устойчивостта <strong>на</strong> трептящата система.8


13. Todorov T. Pasheva V. An investigation of the air-resistance influence to the beamtransverse vibrations, AIP Conference Proceedings, v. 1184, 2009, pp. 90-95. [A],IF=13,069/2013 г.В публикацията са разгледани <strong>на</strong>пречните вибрации <strong>на</strong> конзол<strong>на</strong> греда с отчитане<strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление. Съставен е разпределен ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong>системата, който е решен чрез разработен уникален алгоритъм <strong>на</strong> метод <strong>на</strong> крайнитеелементи. За да се изследва влиянието <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление е съставенмодел с разпределени параметри, представляващ нелинейно частно диференциалноуравнение от четвърта степен. Зададени са граничните условия като е приетопърво<strong>на</strong>чал<strong>на</strong>та форма <strong>на</strong> гредата да съвпада с ед<strong>на</strong> от статичните й линии. Частнотодиференциално уравнение с посочените гранични условия е решено числено чрезметода <strong>на</strong> крайните елементи. За целта е използва<strong>на</strong> схема <strong>на</strong> Неймарк със сред<strong>на</strong>точка. Чрез апроксимации с десни разлики, заместващи производните и чрезприлагане <strong>на</strong> демпферираща сила <strong>на</strong> Релей са изведени основните уравнения <strong>на</strong>метода <strong>на</strong> крайните елементи. Получе<strong>на</strong>та система алгебрични уравнения е реше<strong>на</strong>числено. Проведен е експеримент с реал<strong>на</strong> система. Резултатите от експериментапотвърждават изведените теоретични зависимости.14. Тодоров Т. С., Николов. Р., Ячев И., Хинов К., Върху дисипациите <strong>на</strong> трептящасистема маса-пружи<strong>на</strong>-магнит, Механика <strong>на</strong> машините, 85, Книга 2, ТУ-Вар<strong>на</strong>Годи<strong>на</strong> XVII, 2009, стр18-22, [Р].Изследвано е влиянието <strong>на</strong> аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление <strong>на</strong> магнитномеханичнитрептящи системи. Съставен е едномасов ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> системата.Намерени са равновесните точки и е дадено условието за бифуркация. Направено есравнение <strong>на</strong> фазовите траектории за идеализирания и демпферирания модел.Трептящата система е съставе<strong>на</strong> от феромагнит<strong>на</strong>та маса, закрепе<strong>на</strong> неподвижно <strong>на</strong>еластич<strong>на</strong> конзол<strong>на</strong> греда, трептяща свободно в силово поле <strong>на</strong> неподвижен постояненмагнит.Даде<strong>на</strong> е теоретич<strong>на</strong> обосновка за апроксимационния израз, чрез който сеописва магнит<strong>на</strong>та сила. За целта е <strong>на</strong>правено изследване <strong>на</strong> магнитното поле <strong>на</strong>системата чрез метода <strong>на</strong> крайните елементи. Магнитното поле е а<strong>на</strong>лизирано катоососиметрично. Използвано е уравнение <strong>на</strong> Poisson относно магнитния векторпотенциалв цилиндрич<strong>на</strong> коорди<strong>на</strong>т<strong>на</strong> система. В област с достатъчно голямабуфер<strong>на</strong> зо<strong>на</strong> са <strong>на</strong>ложени хомогенни гранични условия <strong>на</strong> Dirihlet.Чрез програмния продукт FEMM (Finite Element Method Magnetics) и езика LuaScript ® е определе<strong>на</strong> <strong>на</strong> магнит<strong>на</strong>та сила, като е използван вградения метод с тензор <strong>на</strong><strong>на</strong>преженията <strong>на</strong> Maxwell. Броят <strong>на</strong> възлите <strong>на</strong> мрежата от крайни елементи заразличните задачи варира между 18000 и 20000. В резултат <strong>на</strong> тези пресмятания еизведе<strong>на</strong> формула за магнит<strong>на</strong>та сила във функция <strong>на</strong> въздуш<strong>на</strong>та межди<strong>на</strong>, която е отсъщия клас <strong>на</strong> зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> Coulomb, но се различава с ед<strong>на</strong> константа, която отново поа<strong>на</strong>логия е <strong>на</strong>рече<strong>на</strong> мнима въздуш<strong>на</strong> межди<strong>на</strong>.Съставен е модел с концентрирани параметри, описващ движението <strong>на</strong> масовияцентър <strong>на</strong> подвиж<strong>на</strong>та феромагнит<strong>на</strong> маса. Дисипатив<strong>на</strong>та сила, приведе<strong>на</strong> в масовияцентър е приета пропорцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> <strong>на</strong> квадрата <strong>на</strong> скоростта поради високите скорости.Определени са приведе<strong>на</strong>та еластич<strong>на</strong> сила и теглото и е съставено диференциалноуравнение, което е от втора степен с два нелинейни чле<strong>на</strong>, следващи от вида <strong>на</strong>магнит<strong>на</strong>та сила и аероди<strong>на</strong>мичното съпротивление.Въведено е безразмерно време и след смя<strong>на</strong> <strong>на</strong> променливата, целящаопростяване <strong>на</strong> дробно-алгебрич<strong>на</strong>та функция за магнит<strong>на</strong>та сила е полученканоничен вид <strong>на</strong> диференциалното уравнение.Понижаването <strong>на</strong> реда <strong>на</strong> това уравнение, водещ до ед<strong>на</strong> линей<strong>на</strong> и ед<strong>на</strong>рацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> функция съответно за скоростта и ускорението е следващият етап в9


изследването <strong>на</strong> движението. Условията за равновесие <strong>на</strong> системата са <strong>на</strong>мерени следнулиране <strong>на</strong> тези функции. Намерени са корените <strong>на</strong> уравнението, което се получаваслед нулиране <strong>на</strong> ускорението. Дадено е съотношението <strong>на</strong> параметрите, при коитосистемата има три реални коре<strong>на</strong>, съответно три равновесни положения. Изведено еуравнението <strong>на</strong> сепаратрисата, която е кривата ограничаваща бифуркационнотоповедение <strong>на</strong> системата.А<strong>на</strong>литичните резултати са потвърдени чрез качествен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> системата.Показано е и е а<strong>на</strong>лизирано влиянието <strong>на</strong> дисипациите. Сравнени са два видакачествени портрета <strong>на</strong> системата със и без дисипации. При системата с дисипации еустановено, че освен характерните за консерватив<strong>на</strong>та система движения съществувати такива, при които фазовите траектории пресичат сепаратрисата. Този вид движениее <strong>на</strong>речено преходно, защото след пресичане <strong>на</strong> сепаратрисата, то променя характераси от апериодично в периодично.От изследванията се установява, че пропорцио<strong>на</strong>лните <strong>на</strong> квадрата <strong>на</strong> скоросттадисипативни сили деформират кривите <strong>на</strong> идеал<strong>на</strong>та система. В близост до първатаравновес<strong>на</strong> точка, която е устойчив възел, фазовите траектории не са окръжности, аспирали. При идеал<strong>на</strong>та система има два вида апериодични движения извънсепаратрисата. Демпферирания модел има траектории, които при подходящи <strong>на</strong>чалниусловия имат първо<strong>на</strong>чален характер <strong>на</strong> апериодични движения, но вследствие <strong>на</strong>загубите пресичат сепаратрисата и променят движението си спираловидно. Това сакачествено нов тип движения в сравнение с тези <strong>на</strong> идеалния модел. Привидно сезапазва само характерът <strong>на</strong> движенията под втората сингуляр<strong>на</strong> точка, която енеустойчив възел. За разглежда<strong>на</strong>та реал<strong>на</strong> система се оказва, че третата равновес<strong>на</strong>точка е отрицател<strong>на</strong> и в дадения случай няма реален смисъл. Постигането й би биловъзможно само при взаимно проникване <strong>на</strong> магнитите, което не може да се реализираот конкретно описа<strong>на</strong>та в статията реал<strong>на</strong> структура.15. Nikolov R., Todorov T., Lumped dynamic model of vibrating tunable energyharvester with serial capacitive feedback, 24 International conference “Systems forAutomation of Engineering And Research” (SAER 2010), Publishing House of TechnicalUniversity of Sofia, 2010, pp. 239-244 [Р].В статията е изследван ди<strong>на</strong>мичен модел със съсредоточени параметри <strong>на</strong>микро електромеханич<strong>на</strong> вибрационно енерго-добиваща структура, която използвапиезоелектричен слой като източник <strong>на</strong> енергия. Собстве<strong>на</strong>та честота <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>таконзола е <strong>на</strong>строе<strong>на</strong> чрез два променливи кондензатора, които са оформени <strong>на</strong>свободния край <strong>на</strong> гредата и са свързани последователно. Във въведението <strong>на</strong> статиятае описан принципа <strong>на</strong> добиване <strong>на</strong> вторич<strong>на</strong> вибрацион<strong>на</strong> енергия, посочени саизточниците и са дадени сравнения с другите методи за усвояване <strong>на</strong> енергия <strong>на</strong>обкръжаващата среда включително и <strong>на</strong> светлинните и топлинните енергоизточници.Обър<strong>на</strong>то е внимание <strong>на</strong> факта, че <strong>на</strong>й-достъпните източници за изкуствено създаване<strong>на</strong> вибрации, като битови уреди, човешки движения, индустриални машини, създаватвибрации в ниския спектър <strong>на</strong> честотите. В микро електромеханичните устройствапоради влиянието <strong>на</strong> мащабиращи фактори, собствените честоти <strong>на</strong> осцилиращитесистеми са високи. Понеже <strong>на</strong>й-високо енергоотдаване се реализира при работа врезо<strong>на</strong>нс, за да се преодолее противоречието с ниските размери и високите честоти се<strong>на</strong>лага да се използват методи за <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>та честота <strong>на</strong> системата сдопълнителни източници <strong>на</strong> потенциал<strong>на</strong> енергия. С помощта <strong>на</strong> тези допълнителни,или <strong>на</strong>стройващи източници потенциал<strong>на</strong>та енергия <strong>на</strong> еластичността се сумира с тази<strong>на</strong> <strong>на</strong>стройването в резултат, <strong>на</strong> което се постига омекотяване <strong>на</strong> еластичния елемент,което е равносилно <strong>на</strong> понижаване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>та честота.Описа<strong>на</strong> е структурата <strong>на</strong> микро електромеханичното (МЕМС) енергодобиващо устройство. Енергоизточник <strong>на</strong> системата е пиезоелектричен слой,10


разположен близо до запъ<strong>на</strong>тия край <strong>на</strong> конзол<strong>на</strong> греда. За да се <strong>на</strong>маликапацитивното влияние <strong>на</strong> пиезоелектричния преобразувател са използвани електродитип „сплетени пръсти”. В свободния край <strong>на</strong> конзол<strong>на</strong>та греда чрез методите <strong>на</strong>обем<strong>на</strong> микро-машин<strong>на</strong> обработка от същия материал <strong>на</strong> гредата е оформе<strong>на</strong>инерцион<strong>на</strong> маса. Върху гор<strong>на</strong>та и дол<strong>на</strong>та сте<strong>на</strong> <strong>на</strong> инерцион<strong>на</strong>та маса са <strong>на</strong>несениелектроди, които образуват кондензатори с плоски електроди, <strong>на</strong>несени галваничновърху капака и основата <strong>на</strong> корпуса. Образувани са два кондензатора, които привибрациите <strong>на</strong> гредата променят капацитета си в противофаза. Двата кондензатора сасвързани серийно и общите им изводи са захранени от пиезоелектричния генератор <strong>на</strong><strong>на</strong>прежение, т.е. изводите <strong>на</strong> кондензаторите и изводите <strong>на</strong> пиезоелектричния слой сасвързани галванично.Създаден е ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> системата, в който електростатич<strong>на</strong>та сила епредставе<strong>на</strong> с дробно рацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> функция. Изведе<strong>на</strong> е зависимостта с помощта, <strong>на</strong>която трябва да се изберат параметрите <strong>на</strong> кондензаторите, така че да се понижирезо<strong>на</strong>нс<strong>на</strong>та честота до зададе<strong>на</strong> по-ниска стойност.Извършено е изследване <strong>на</strong> системата като е потвърде<strong>на</strong> стойността <strong>на</strong>резо<strong>на</strong>нс<strong>на</strong>та честота. Наличието <strong>на</strong> резо<strong>на</strong>нс е потвърдено чрез числено и качественорешение. Дадени са синтезираните параметри <strong>на</strong> системата.В заключението се посочва, че моделът със съсредоточени параметри създававъзможности за избор <strong>на</strong> параметрите по отношение <strong>на</strong> очакваното поведение, но сеобръща внимание <strong>на</strong> факта, че големият брой опростяващи предпоставки в тозислучай са основата <strong>на</strong> някои неточности <strong>на</strong> този вид модели. Отбелязано е също, ченедостатък <strong>на</strong> тази система е <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> „точка <strong>на</strong> отклоняване” в кондензаторите,което се изразява в неуправляемо преместване и последващо късо съединение <strong>на</strong>електродите <strong>на</strong> кондензаторите след изми<strong>на</strong>ване <strong>на</strong> 1/3 от целия ход.16. Тодоров Т., Моделиране <strong>на</strong> микро-електромеханични системи чрез уравнения<strong>на</strong> Лагранж-Максуел, Българско списание за инженерно проектиране, бр. 19, 2013,стр. 7-12, [Р, С].Съставен е и е изследван обобщен ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> микроелектромеханич<strong>на</strong> система, съдържаща еластич<strong>на</strong> конзола, маса, боби<strong>на</strong>,феромагнит<strong>на</strong> инерцион<strong>на</strong> маса и кондензатор. Изведени са уравненията за законите<strong>на</strong> изменение <strong>на</strong> обобщените коорди<strong>на</strong>ти <strong>на</strong> системата, които за разглеждания случайса количеството електричество в електрическия контур и преместването <strong>на</strong>сърцеви<strong>на</strong>та <strong>на</strong> боби<strong>на</strong>та. Реалният обект е осцилираща микро електромеханич<strong>на</strong>система, в която еластич<strong>на</strong>та греда променя едновременно капацитета <strong>на</strong> кондензатори индуктивността <strong>на</strong> електромагнит. Създаденият ди<strong>на</strong>мичен модел съдържа двесвързани нелинейни диференциални уравнения. Първото уравнение изразява баланса<strong>на</strong> силите, а второто баланса <strong>на</strong> <strong>на</strong>преженията. Полученият модел създава възможностза а<strong>на</strong>лизиране <strong>на</strong> физическия смисъл <strong>на</strong> отделните видове сили и <strong>на</strong>прежения.Показан е метод за а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> изведените уравнения чрез построяване <strong>на</strong> фазовипространства.17. Todorov T., Microelectromechanical systems for automation and control: A briefsurvey, Proceedings of 27th International Conference InfoTech-2013, [Р, С].В статията се разглеждат последните достижения в областта <strong>на</strong> микроелектромеханичните системи с акцент върху приложението им в автоматизиранисистеми и устройства за управление. Съгласно прогнозните изследвания <strong>на</strong> <strong>на</strong>йпрестижнитемаркетингови компании, въпреки че микро електромеханичните системисе появяват <strong>на</strong> в <strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> 80-те години <strong>на</strong> ми<strong>на</strong>лия век и въпреки тяхното бурно11


развитие в <strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> 90-те години <strong>на</strong> ми<strong>на</strong>лия век, по<strong>на</strong>стоящем тези устройства саедва в зората <strong>на</strong> своето развитие.В статията се посочва, че същите базови технологии, използвани законвенцио<strong>на</strong>лните интегрални схеми като фотолитография, структуриране с шаблони,легиране и бондиране се използват и за изработване <strong>на</strong> микромеханични елементи отсилициеви пластини или чрез добавяне <strong>на</strong> нови структурни слоеве. Въпреки товафундаментал<strong>на</strong>та разлика между МЕМС и интегралните схеми е че при МЕМС имаподвижни части. В МЕМС се използва електроника за задвижване <strong>на</strong> механичнитеелементи. Важ<strong>на</strong> тенденция е все по-ниската консумация <strong>на</strong> енергия, което създававъзможности за автономно захранване <strong>на</strong> МЕМС във всякаква среда.Цитирани са а<strong>на</strong>лизи <strong>на</strong> Frost & Sullivan, които показват, че при МЕМСбазираните сензори и актуатори се <strong>на</strong>блюдава бавен, но стабилен растеж виндустриалния сектор. Индустрията се развива <strong>на</strong> базата <strong>на</strong> интелигентно и безжичноуправление и мониторинг, където МЕМС играе все по съществе<strong>на</strong> роля.По данни <strong>на</strong> Yole Développement годишният темп <strong>на</strong> растеж (compound annualgrowth rate - CAGR) се очаква през следващите 5 години да бъде 5,2% което вабсолютни стойности е от $378М през 2012 до $510М през 2018 г.Забелязва се че в днешно време при МЕМС технологиите липсват стандарти, Втози смисъл е в сила правилото <strong>на</strong> Yole Développement „един продукт – ед<strong>на</strong>технология”. Може да се видят много различни производители <strong>на</strong> едно и същоустройство с различни технологии. Понякога това се случва в рамките <strong>на</strong> ед<strong>на</strong>компания. Например CMOS и МЕМС хибридни подходи може да се прилагат заинерционни устройства, сензори за <strong>на</strong>лягане и микрофони.В статията се разглежда пазарното поведение за някои от <strong>на</strong>й-употребяванитесензори като тези за <strong>на</strong>лягане, където според Yole Développement се предвижда голямприраст от $1.9B през 2012 до $3B през 2018 или повече от 8% CAGR. Заакселерометрите същият показател е 13%. В зависимост от типа <strong>на</strong> устройствотоCAGR варира от 1% до 90% като <strong>на</strong>й-голям ръст все още има при микро дисплеите.Разгледани са модерните <strong>на</strong>соки <strong>на</strong> развитие <strong>на</strong> МЕМС свързани сразработването <strong>на</strong> интелигентни материали и нови МЕМС технологии.Най-важните тенденции <strong>на</strong> развитие <strong>на</strong> тези устройства в днешно време са:търсене <strong>на</strong> нови материали и технологии, подобряване <strong>на</strong> принципите <strong>на</strong>преобразуване и създаване <strong>на</strong> нови такива все още непоз<strong>на</strong>ти в света <strong>на</strong> макро и микроустройствата.Публикации в специализирани <strong>на</strong>учни издания,извън публикациите, равностойни <strong>на</strong> монографичен труд18. Тодоров Т., Р. Николов, А. Лилов., Ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> клинов механизъм сотчитане <strong>на</strong> силите <strong>на</strong> триене, Механика транспорт комуникации, www.mtc-aj.com,2003 No 2, 2003 г. www.mtc-aj.com статия № 0018, стр. 1.9-1.15 [Р].В статията е разгледан метод за ди<strong>на</strong>мично изследване <strong>на</strong> клинов механизъм. Зацелта е създаден реален ди<strong>на</strong>мичен модел чрез уравненията <strong>на</strong> Lagrange от втори род.Силите <strong>на</strong> триене са определени с помощта <strong>на</strong> метода <strong>на</strong> D’Alembert. Комбинирането<strong>на</strong> двата принципа позволява да се <strong>на</strong>мерят а<strong>на</strong>литични изрази за реалните реакции,които модифицират уравненията <strong>на</strong> Lagrange. Тази модификация се изразява впромя<strong>на</strong> <strong>на</strong> приведените масови характеристики <strong>на</strong> модела, защото силите <strong>на</strong> триенезависят не само от активното външно <strong>на</strong>товарване, но и от инерционните сили.Показа<strong>на</strong> е практическата полезност <strong>на</strong> модела и са а<strong>на</strong>лизирани качественополучените резултати.12


19. Гълъбов В., Николов Н., Тодоров Т., Славков В., Милев И., Аврамов И., Определяне<strong>на</strong> постоянните параметри <strong>на</strong> многоцелеви манипулатор по зададени дискретниположения <strong>на</strong> крайния ефектор, Механика <strong>на</strong> машините, 46, Годи<strong>на</strong> XI, Книга 2,Издателство <strong>на</strong> ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2003, стр. 9-14. [Р].В публикацията са предложени решения относно стойностите <strong>на</strong> постояннитепараметри <strong>на</strong> многоцелеви манипулатор по зададени дискретни положения <strong>на</strong>характеристич<strong>на</strong>та точка <strong>на</strong> крайния ефектор, заедно с условия за рогова илиректифируема точка от траекторията (четири безкрайно близки точки с тангента),характерни за множество манипулационни операции.20. Павлов Ст., Мончев М., Тодоров Т., Милев И., Преходни режими и устойчивост<strong>на</strong> движенията <strong>на</strong> двумасова механич<strong>на</strong> система, Механика <strong>на</strong> машините, 46, Годи<strong>на</strong>XI, Книга 2, Издателство <strong>на</strong> ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2003, стр. 131-135, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е изследва<strong>на</strong> двумасова механич<strong>на</strong> трептяща система в преходенрежим. Тази система е ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> многопозицион<strong>на</strong> вибрацион<strong>на</strong> маши<strong>на</strong>.Дадени са два метода за получаване <strong>на</strong> характеристиките <strong>на</strong> преходните процеси.Единият се основава <strong>на</strong> корените <strong>на</strong> характеристичния полином, а другият използваинтегрални уравнения <strong>на</strong> Волтера от втори род. Устойчивостта е изследва<strong>на</strong> спомощта <strong>на</strong> формулите <strong>на</strong> Виет, неравенствата <strong>на</strong> Ойлер и елементарните симетричниполиноми <strong>на</strong> Нютон. Извършен е ди<strong>на</strong>мичен синтез за определяне <strong>на</strong> физикомеханичнитепараметри.21. Павлов Ст., Мончев М., Милев И., Тодоров Т., Стацио<strong>на</strong>рни движения <strong>на</strong>двумасова механич<strong>на</strong> система, Механика <strong>на</strong> машините, 46, Годи<strong>на</strong> XI, Книга 2,Издателство <strong>на</strong> ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2003, стр. 136-139 [Р].В работата са изследвани стацио<strong>на</strong>рните движения <strong>на</strong> двумасова механич<strong>на</strong>трептяща система, която е ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> многопозицион<strong>на</strong> вибрацион<strong>на</strong>маши<strong>на</strong>. Намерени са максималните стойности <strong>на</strong> амплитудите <strong>на</strong> трептенията с целреализиране <strong>на</strong> <strong>на</strong>й-висока производителност <strong>на</strong> вибрацион<strong>на</strong>та маши<strong>на</strong>. Даде<strong>на</strong> еметодика за оптимален ди<strong>на</strong>мичен синтез <strong>на</strong> физико-механичните параметри,изхождайки от горните условия.22. Тодоров Т., Р. Николов, Милков М., Идентификация <strong>на</strong> ди<strong>на</strong>мични параметри <strong>на</strong>текстил<strong>на</strong> маши<strong>на</strong> за подови покрития, Механика <strong>на</strong> машините, 46, Годи<strong>на</strong> XI, Книга5, Издателство <strong>на</strong> ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2003, стр. 112-118, [Р].В статията се идентифицират ди<strong>на</strong>мични параметри <strong>на</strong> машинен агрегат за подовипокрития. Разкрита е подробно конструкцията <strong>на</strong> примко-формиращото устройство <strong>на</strong>маши<strong>на</strong>та. Като пример за идентификация е даден еластичен елемент <strong>на</strong> сдвоенозъбно колело за компенсиране <strong>на</strong> мъртвия ход. Направени са общи изводи завъзможностите <strong>на</strong> идентифициране <strong>на</strong> параметрите и съставяне ди<strong>на</strong>мични модели <strong>на</strong>текстил<strong>на</strong>та маши<strong>на</strong>.23. Тodorov T., Nikolov R., Karabulev D., On the Simulation of Planar MechanismsConsisting of SRS Dyads, Proceedings of 17th International Conference on Systems ofEngineering and Research SAER-2003, Technical University of Sofia, 2003, pp. 121-125[Р].В статията е разгледан геометричния а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> асурова група, поз<strong>на</strong>та влитературата като PRP (prismatic-reovolute-prismatic) тип. Изведени са уравненията зафункцията <strong>на</strong> положението първата и втората предавателни функции в локални иабсолютни коорди<strong>на</strong>ти. Разкрито е приложението <strong>на</strong> този вид изчисления вкомпютър<strong>на</strong> програма за а<strong>на</strong>лиз и синтез <strong>на</strong> механизми. Резултатите са визуализиранис графики и схеми <strong>на</strong> изследван шестстенен механизъм.13


24. Nikolov R., Kyosev Y., Todorov T., Low Cost Measurement System for Weaving LoomIrregularity Analysis, Proceedings of 17th International Conference on Systems ofEngineering and Research SAER-2003, Technical University of Sofia, 2003, pp. 147-151,[Р].В публикацията се разглежда система за определяне <strong>на</strong> зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> движение вал <strong>на</strong>тъкач<strong>на</strong> глава. За целта е използва<strong>на</strong> проста и евти<strong>на</strong> оптич<strong>на</strong> система от механич<strong>на</strong>компютър<strong>на</strong> мишка. Възможностите <strong>на</strong> мишката са разширени с помощта <strong>на</strong> диск срадиални растерни линии, <strong>на</strong>несени чрез лазерен принтер. Системата позволява да сеполучи оптичен цифров сиг<strong>на</strong>л с подходящи параметри, чрез които е определензаконът, по който се изменя ъгловата скорост <strong>на</strong> разглеждания вал. Освен това сададени основните метрологични параметри <strong>на</strong> измервател<strong>на</strong>та система.25. Todorov T., Andonov A., On the Optimization of a Spur Gear Transmission.Proceedings of the conference on research and development of machine elements andsystems, IRMES’04, Kraguevac16-17 Sept., 2004, pp. 601-60, [Р].Работата касае оптимизацията <strong>на</strong> тристепенен зъбен редуктор, разположен вцилиндричен корпус. Синтезът <strong>на</strong> предавката е сведен до решаване <strong>на</strong> класическазадача <strong>на</strong> Аполоний Пергски, за вписване в окръжност <strong>на</strong> други три тангиращиокръжности. Оптималните размери и оптималното разпределение <strong>на</strong> предавателнитечисла са определени като е поставе<strong>на</strong> целева функция за минимални габарити.Допълнителните условия <strong>на</strong> синтеза включват оптимално разпределение <strong>на</strong>мощностите и максимален коефициент <strong>на</strong> полезно действие.26. Pavlov S., Garabitow S., Todorov T., Quazy-Linear Plane Vibrations of The Two-Massed System Mashine-Foundation, Proceedings of the conference on research anddevelopment of machine elements and systems, IRMES’04, Kraguevac 16-17 Sept., 2004,pp. 465-471, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е разгледан проблема за влиянието <strong>на</strong> равнинните вибрации <strong>на</strong>двумасова система върху фундамента. Създаден е ди<strong>на</strong>мичен модел, в който всяко оттелата има шест степени <strong>на</strong> свобода. Определени са зоните <strong>на</strong> непериодич<strong>на</strong>стабилност чрез неравенствата <strong>на</strong> Ойлер, уравненията <strong>на</strong> Виет и формулите засиметрични полиноми <strong>на</strong> Нютон. Зоните <strong>на</strong> непериодич<strong>на</strong> стабилност даватвъзможност да се извърши оптимален ди<strong>на</strong>мичен синтез <strong>на</strong> масите, еластичните идемпфериращите елементи.27. Тодоров Т., Ташев. М., Изследване възможността за инженер<strong>на</strong> оптимизация <strong>на</strong>еволвент<strong>на</strong> цилиндрич<strong>на</strong> предавка с прави зъби, относно загубите от приплъзване впрофилите, Юбилей<strong>на</strong> ННТК АДП 2005, стр. 236-241, [Р].В публикацията е <strong>на</strong>правено изследване <strong>на</strong> загубите от приплъзване в профилите<strong>на</strong> еволвент<strong>на</strong> цилиндрич<strong>на</strong> зъб<strong>на</strong> предавка като функция <strong>на</strong> някои нейни основнипараметри и <strong>на</strong>товарването. Изведени са а<strong>на</strong>литичните зависимости за загубите веволвентни зъбни предавки като функция <strong>на</strong> относителното приплъзване.28. Ташев. М., Тодоров Т. А<strong>на</strong>литично изследване <strong>на</strong> влиянието <strong>на</strong> някои основнипараметри при циклоидни цилиндрични предавки, Юбилей<strong>на</strong> ННТК АДП 2005, стр.242-246 [Р].В статията е изследвано влиянието върху загубите <strong>на</strong> основните параметри <strong>на</strong>циклоидни цилиндрични предавки като коефициента <strong>на</strong> припокриване, специфич<strong>на</strong>таскорост <strong>на</strong> плъзгане и ъгъла <strong>на</strong> предаване <strong>на</strong> силата при изменение <strong>на</strong> броя <strong>на</strong> зъбитеи диаметрите <strong>на</strong> образуващите окръжности. Изведени са а<strong>на</strong>литични зависимости,чрез които влиянието върху загубите <strong>на</strong> основните параметри <strong>на</strong> циклоидните зъбнипредавки е представен във вид удобен за инженерни пресмятания.14


29. Todorov T., Pavlov S., Dynamic Error Estimation on Experimental Investigation ofMechanical Efficiency, Proceedings of the 4th Symposium KOD (Konstruiranje,Oblikovanje, Dizajn) 30-31 May, Palic, Serbia&Montenegro, 2006, pp. 221-224, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е <strong>на</strong>праве<strong>на</strong> оценка <strong>на</strong> влиянието <strong>на</strong> еластичността и масата приекспериментално определяне <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> механичнипредавки. Авторите стигат до заключението, че измерването механични величини вди<strong>на</strong>мичен режим чрез деформация <strong>на</strong> пружи<strong>на</strong> в общия случай може да доведе досъществени ди<strong>на</strong>мични грешки, защото измервател<strong>на</strong>та система сама по себе си етрептяща система. Параметрите <strong>на</strong> трептенията <strong>на</strong> тази система може да се окажатсъизмерими с тези <strong>на</strong> измерваните величини.30. Тодоров Т., Павлов Ст., Милев И., Цонев Н., Едно допълнение към кинематичнияа<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> лостови механизми, Механика <strong>на</strong> машините, 68, Годи<strong>на</strong> XV, Книга 2,Издателство <strong>на</strong> ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2007, стр. 36-42. [Р].В статията е показан метод за кинематичен а<strong>на</strong>лиз, при който а<strong>на</strong>литичнитезависимости за скоростите са изведени <strong>на</strong> базата <strong>на</strong> пла<strong>на</strong> <strong>на</strong> скоростите за даденоположение. Получени са нови релации за линейни и ъглови скорости, позволяващиизползването <strong>на</strong> компютърни пресмятания. Новото предложение е подходящо кактоза изследователски цели, така и за обучение <strong>на</strong> студенти, тъй като обединяваизвестните в литературата а<strong>на</strong>литични и графични методи.31. Todorov T., Pavlov S., Tashev M., Dynamical Analysis of Electrical Drive withAsynchronous Motor, Journal of Technical University at Plovdiv, Fundamental Sciencesand Applications, Vol. 13(5) 2006, pp. 137-143, [Р].В статията е разгледан ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> маши<strong>на</strong>, задвижва<strong>на</strong> от трифазе<strong>на</strong>синхронен електромотор. Статич<strong>на</strong>та характеристика, която дава зависимостта <strong>на</strong>въртящия момент <strong>на</strong> електромотора е апроксимира<strong>на</strong> с парабола. Изведени са простизависимости за пусковото време и пусковия ъгъл, като те са изразени и чрезвремеконстантата. При така приетата апроксимация <strong>на</strong> статич<strong>на</strong>та характеристикавремеконстантата е пропорцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> <strong>на</strong> приведения масов инерционен момент <strong>на</strong>маши<strong>на</strong>та и обратно пропорцио<strong>на</strong>лен <strong>на</strong> третата степен <strong>на</strong> номи<strong>на</strong>л<strong>на</strong>та ъгловаскорост <strong>на</strong> електромотора. Получените резултати са полезни за <strong>на</strong>учни изследвания иобучение.32. Тодоров T., Николов Р., Милев И, Теоретично изследване <strong>на</strong> стенд за коефициент<strong>на</strong> триене при плъзгане, Механика <strong>на</strong> машините, 71, Годи<strong>на</strong> XV, Книга 5, ТУ-Вар<strong>на</strong>,2007, стр. 42-46 [Р].В работата се разглежда теорията <strong>на</strong> трептенията <strong>на</strong> стенд за изследване <strong>на</strong> триенепри плъзгане. Съставен е ди<strong>на</strong>мичен модел, чрез който се описва движението <strong>на</strong> тяло,върху което действат сили <strong>на</strong> триене и сили предизвикани от деформацията <strong>на</strong>еластич<strong>на</strong> конзол<strong>на</strong> греда. На базата <strong>на</strong> изследванията <strong>на</strong> модела са <strong>на</strong>правени изводиза годността <strong>на</strong> стенда и възможностите за неговото приложение. Направени сапредложения за подобряване <strong>на</strong> точността и разширяване <strong>на</strong> функцио<strong>на</strong>лнитехарактеристики <strong>на</strong> стенда.33. Тодоров T., Николов Р., Милев И, Експериментално изследване <strong>на</strong> стенд закоефициент <strong>на</strong> триене при плъзгане, Механика <strong>на</strong> машините, 71, Годи<strong>на</strong> XV, Книга 5,ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2007, стр. 50-53, [Р].В статията се изследват възможностите <strong>на</strong> стенд за измерване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong>триене при плъзгане. За целта стендът е модернизиран с цифрови преобразуватели,чиито сиг<strong>на</strong>л се обработва софтуерно в реално време. Обработката <strong>на</strong> данните себазира <strong>на</strong> ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> трептяща система, описваща поведението <strong>на</strong>15


контролираните величини. Предложеният метод повишава достоверността иточността <strong>на</strong> измерванията и разширява учебно-методичните възможности заизследване <strong>на</strong> процесите при триене.34. Тодоров Т, Павлов С., Ташев М., Влияние <strong>на</strong> ъгловото ускорение върхуточността <strong>на</strong> балансиране <strong>на</strong> ротори чрез рамкови машини, Юбилей<strong>на</strong> <strong>на</strong>уч<strong>на</strong>конференция с между<strong>на</strong>родно участие МТФ 2007, Сборник доклади, Том II, ТУ-<strong>София</strong>, 2007, стр. 242-247, [Р].В статията е разгледа<strong>на</strong> точността <strong>на</strong> рамкова маши<strong>на</strong> за балансиране <strong>на</strong> ротори.При извеждане <strong>на</strong> основните зависимости за определяне <strong>на</strong> дебаланса и неговотоположение в литературата се разглежда ротор с постоян<strong>на</strong> скорост, от което следва, чеинерционните сили са само центростремителни. Понеже при рамковите машинироторът се оставя да се върти свободно под действието <strong>на</strong> силите <strong>на</strong> триене,движението му е затихващо. Това показва, че при а<strong>на</strong>лиза <strong>на</strong> разположението <strong>на</strong>силовите вектори, освен центробеж<strong>на</strong> сила за разглеждания метод <strong>на</strong> балансиранетрябва да се добави и тангенциал<strong>на</strong> инерцион<strong>на</strong> сила. Тази тангенциал<strong>на</strong> сила еизточник <strong>на</strong> грешка, която в някои случаи може да се окаже съществе<strong>на</strong>.35. Тодоров Т, Павлов, Ди<strong>на</strong>мичен синтез <strong>на</strong> агрегат с асинхронен електромотор,Юбилей<strong>на</strong> <strong>на</strong>уч<strong>на</strong> конференция с между<strong>на</strong>родно участие МТФ 2007, Сборникдоклади, Том II, ТУ-<strong>София</strong>, 2007, стр. 236-242, [Р].В статията е се разглежда задача за синтез <strong>на</strong> машинен агрегат, при която изборът<strong>на</strong> асинхронен електромотор се извършва по зададено пусково време. Предложен еориги<strong>на</strong>лен метод за апроксимиране <strong>на</strong> статич<strong>на</strong>та характеристика <strong>на</strong> асинхроненмотор, различ<strong>на</strong> от широко извест<strong>на</strong>та в литературата формула <strong>на</strong> Клос. Чрезсъздадения ди<strong>на</strong>мичен модел се разкриват възможности за избор <strong>на</strong> основнитепараметри <strong>на</strong> машинен агрегат по предварително зададени характеристики.36. Павлов С., Цонев Н., Тодоров Т., Подобряване механичните характеристики <strong>на</strong>механични системи, XVIII Нацио<strong>на</strong>лен <strong>на</strong>учен симпозиум с между<strong>на</strong>родно участие„Метрология и метрологично осигуряване 2008, стр. 160-164, [P].В публикацията са разгледани ди<strong>на</strong>мични модели <strong>на</strong> механични системи иусловията за съществуване <strong>на</strong> различни форми <strong>на</strong> трептения. На основата <strong>на</strong>критериите за съществуване <strong>на</strong> апериодич<strong>на</strong> устойчивост са показани някоивъзможности за ди<strong>на</strong>мичен синтез, чрез които още <strong>на</strong> етапа <strong>на</strong> конструиране може вз<strong>на</strong>чител<strong>на</strong> степен да бъдат <strong>на</strong>малени ди<strong>на</strong>мичните грешки и подобренифункцио<strong>на</strong>лните параметри <strong>на</strong> определени типове ди<strong>на</strong>мични системи.37. Todorov T., Todorov G., Nikolov N., Yosifov R., Piezoelectric evaluation of MEMSenergy harvester with interdigitated electrodes, Machine Mechanics, TU-Varna, No. 1,2010, pp. 39-41, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е описа<strong>на</strong> микро електромеханич<strong>на</strong> система за добив <strong>на</strong> енергияот вибрации. С цел подобряване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> системата саизползвани сплетени електроди, разположени <strong>на</strong> повърхността <strong>на</strong> пиезоелектричнияелектрод. Чрез изразяване <strong>на</strong> механичните <strong>на</strong>прежения и <strong>на</strong>длъжните деформации въвфункция <strong>на</strong> дължи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> еластичния елемент, който е конзол<strong>на</strong> двуслой<strong>на</strong> греда, саизведени зависимостите за електрическото <strong>на</strong>прежение <strong>на</strong> енергийниямикрогенератор.38. Todorov, T., Todorov G., Nikolov N., Yosifov R., Piezoelectric voltage evaluation ofMEMS cantilever energy harvester with interdigitated electrodes, World Journal ofEngineering, ICCE-18, Issue Supplement 2, Sun Light Publishing, 2010, pp. 257-258, [Р].16


В публикацията се разглежда пиезоелектричен вибрационен енергиенмикрогенератор <strong>на</strong> енергия. Генераторът е съставен от конзол<strong>на</strong> греда с инерцион<strong>на</strong>маса в свободния край и пиезоелектричен преобразувател <strong>на</strong> енергия, разположен вблизост до точката <strong>на</strong> запъване. Пиезоелектричния елемент работи в режим 31. Чреза<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> локалните деформации <strong>на</strong> гредата е изведе<strong>на</strong> зависимост за добиванотопиезоелектрично <strong>на</strong>прежение във функция <strong>на</strong> стъпката <strong>на</strong> електродите, тях<strong>на</strong>тагеометрия, обща дължи<strong>на</strong> и пиезоелектрич<strong>на</strong>та <strong>на</strong>прежител<strong>на</strong> константа.39. Иванов Иван, Тодоров Т., Настройване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>та честота <strong>на</strong> МЕМСосцилатор чрез капацитив<strong>на</strong> обрат<strong>на</strong> връзка, Сборник доклади XXVI между<strong>на</strong>род<strong>на</strong><strong>на</strong>уч<strong>на</strong> конференция 65 години Машинно-технологичен факултет и 100 години отрождението <strong>на</strong> акад. А. Балевски, Созопол, 2010, стр. 226-234, [Р].В статията е разгледан микро електромеханичен генератор <strong>на</strong> енергия, съставен отеластич<strong>на</strong> греда с маса, закрепе<strong>на</strong> в точката <strong>на</strong> максималното провисване при първатаформа <strong>на</strong> трептене. В зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> максималните деформации са разположенипиезоелектрични генератори <strong>на</strong> енергия. Повърхнините <strong>на</strong> инерцион<strong>на</strong>та масаобразуват с корпуса кондензатори, работещи в диференциал<strong>на</strong> схема. Показано е, чесъществува такава обрат<strong>на</strong> връзка, при която кондензаторите действат <strong>на</strong> гредата католиней<strong>на</strong> пружи<strong>на</strong> с отрицател<strong>на</strong> еластич<strong>на</strong> константа. Ди<strong>на</strong>миката <strong>на</strong> системата есведе<strong>на</strong> до класическа трептяща система от втори ред с демпферираща сила, от чийтоа<strong>на</strong>лиз са <strong>на</strong>правени изводи за възможностите за <strong>на</strong>стройване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>та честота<strong>на</strong> системата.40. Иванов Иван, Тодоров Т., Николов Р., Особености <strong>на</strong> моделирането <strong>на</strong>електромеханични микросистеми със съсредоточени параметри, Българско списаниеза инженерно проектиране, брой 5, м. 10, 2010, стр. 29-34, [Р].В статията се разглеждат ди<strong>на</strong>мични модели със съсредоточени параметри <strong>на</strong>вибрацион<strong>на</strong> електромеханич<strong>на</strong> микросистема. Показани са модели, описващи самомеханич<strong>на</strong>та или само електрическата част. Чрез уравнения <strong>на</strong> Лагранж-Максуел есъставен модел, който свързва механич<strong>на</strong>та и електрическата част <strong>на</strong> системата иотчита взаим<strong>на</strong>та обвързаност <strong>на</strong> процесите. Направени са изводи за приложимостта иполезността <strong>на</strong> моделите.41. Стоичков К., Тодоров Т., Синтез <strong>на</strong> затворен винтов диференциален механизъм сголямо предавателно отношение и <strong>на</strong>малени габарити, Българско списание заинженерно проектиране, ТУ-<strong>София</strong>, Бр. 8, 2011, стр. 35-30, [Р].В публикацията е разгледан затворен винтов диференциален механизъм с голямопредавателно отношение и <strong>на</strong>малени габарити. Използва<strong>на</strong>та класическа затворе<strong>на</strong>диференциал<strong>на</strong> винтова предавка <strong>на</strong> Рело е развита конструктивно така, че да сеполучи минимален осов габарит. Освен това е добаве<strong>на</strong> допълнител<strong>на</strong> зъб<strong>на</strong> предавкас цел увеличаване <strong>на</strong> предавателното отношение. Осовите размери <strong>на</strong> механизма саминимизирани конструктивно чрез помощта <strong>на</strong> специален винт с щпонков ка<strong>на</strong>л,който позволява двете степени зъбни колела да бъдат разположени в непосредстве<strong>на</strong>близост ед<strong>на</strong> от друга. Дадени са основните зависимости за подбиране <strong>на</strong> параметрите<strong>на</strong> зъбно-винтовата предавка с цел постигане <strong>на</strong> максимално предавателноотношение.42. Стоичков К., Тодоров Т., Коефициент <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> затворен винтовдиференциален механизъм, Българско списание за инженерно проектиране, ТУ-<strong>София</strong>, Бр. 8, 2011, стр. 53- 58, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е изведе<strong>на</strong> а<strong>на</strong>литич<strong>на</strong> зависимост за определяне <strong>на</strong> коефициента<strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> затворен винтов диференциален механизъм. Чрез получените17


резултати се доказва, че въпреки голямото предавателно отношение зъбно-винтоватапредавка има относително висок коефициент <strong>на</strong> полезно действие в сравнение другипредавки с голямо предавателно отношение и малки габарити.43. Павлов С., Николов Н, Стоичков С., Милев И., Тодоров Т., Ташев Т., Еднодопълнение към метода <strong>на</strong> тарираното въздействие, Механика <strong>на</strong> машините, 95,Годи<strong>на</strong> XIX, Книга 4, ТУ-Вар<strong>на</strong>, 2011, стр. 3-5, [Р].В публикацията се разглежда метода <strong>на</strong> тарираното въздействие и неговотоприложение при тримасов ди<strong>на</strong>мичен модел <strong>на</strong> машинен агрегат. Доказва семодифицираният тримасов модел дава по-достоверни решения в сравнение с широкоизползваните двумасови модели, като това не води до усложняване <strong>на</strong> уравненията <strong>на</strong>движение.44. Todorov G., Todorov T., Valtchev S., Ivanov I., Klaassens B., Tuning techniques forkinetic MEMS energy harvesters, Telecommunications Energy Conference (INTELEC)Proceedings, 2011 IEEE 33rd International, 2011, pp. 1-6, [Р, A].В <strong>на</strong>учния доклад авторите разглеждат различни техники за <strong>на</strong>стройване <strong>на</strong>микрогенератори <strong>на</strong> енергия с пиезоелектричен източник <strong>на</strong> <strong>на</strong>прежение икапацитив<strong>на</strong> обрат<strong>на</strong> връзка. Техниките са систематизирани в две по шест групи взависимост от типа <strong>на</strong> обрат<strong>на</strong>та връзка и типа <strong>на</strong> кондензаторите, които може дабъдат с <strong>на</strong>длъжно, или с <strong>на</strong>пречно действие. Изведени са електростатичнитеконстанти за всяка комби<strong>на</strong>ция и е извършен сравнителен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> възможностите за<strong>на</strong>стройване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>та честота <strong>на</strong> системата.45. Тодоров T, Христов М, Хинов К, Николов Р., Савчев С., Янева С., Софронов Я.,Христова Л, Николова П., Определяне <strong>на</strong> пиезоелектричното <strong>на</strong>прежение при МЕМСс двойно-запъ<strong>на</strong>та греда и сплетени електроди, Механика <strong>на</strong> машините, бр. 99, 2012,стр. 100-103, [Р].В <strong>на</strong>учния труд е изследвано <strong>на</strong>прежението <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> микро електромеханич<strong>на</strong>система за добив <strong>на</strong> енергия от вибрации. Генератор<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> системата се състоиот двойно запъ<strong>на</strong>та греда с <strong>на</strong>несени пиезоелектрични слоеве в запъ<strong>на</strong>тите краища.Напрежението от пиезоелектричните електроди се снема чрез сплетени гребеновидниелектроди, разположени <strong>на</strong> повърхността <strong>на</strong> всеки пиезоелектричен слой. Чрезизразяване <strong>на</strong> механичните <strong>на</strong>прежения и <strong>на</strong>длъжните деформации във функция <strong>на</strong>дължи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> гредата са изведени зависимостите за електрическото <strong>на</strong>прежение.46. Петков Г, Тодоров Т, Условия за съществуване <strong>на</strong> стацио<strong>на</strong>рен режим при микровиброударни генератори <strong>на</strong> енергия, Механика <strong>на</strong> машините, бр. 99, 2012, стр. 96-99.[Р].В статията е описан виброударен генератор <strong>на</strong> енергия съставен от тежка сфера,движеща се в цилиндричен корпус, дъното и капакът, <strong>на</strong> който са пиезоелектричнимембрани. Когато корпусът е подложен <strong>на</strong> вибрации сферата извършава възвратнотранслационно движение по оста <strong>на</strong> цилиндъра. В края <strong>на</strong> хода сферата удря един отдисковете, което предизвиква деформация <strong>на</strong> пиезоелектричния слой и последващивълнови процеси в него. В следствие <strong>на</strong> тези деформации се генерират електрическиимпулси. На базата <strong>на</strong> обосновани опростяващи предпоставки са изведени условиятаза съществуване <strong>на</strong> резо<strong>на</strong>нс, които са и условия за извличане <strong>на</strong> максимал<strong>на</strong> енергия.47. Маринов Ф., Живков В., Тодоров Т., Савчев С., Емпирични зависимости закоефициент <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> безстепенни трансмисии, Сборник докладиXXVII Между<strong>на</strong>род<strong>на</strong> <strong>на</strong>уч<strong>на</strong> конференция МТФ’2012 стр. 439-443, [Р].18


В <strong>на</strong>учния труд <strong>на</strong> базата <strong>на</strong> изследвания <strong>на</strong> безстепенни трансмисии от различенвид са изведени емпирични зависимости за коефициента <strong>на</strong> полезно действие от<strong>на</strong>товарването. Получените зависимостите са апроксимирани с а<strong>на</strong>литични формули,които описват обобщените статистически резултати с точност, която правирезултатите подходящи за инженерни пресмятания при проектиране <strong>на</strong> превознисредства или рекуперативни системи.48. Тодоров Т., Синтез по Чебишев: теория и приложение, Сборник доклади XXVIIМежду<strong>на</strong>род<strong>на</strong> <strong>на</strong>уч<strong>на</strong> конференция МТФ’2012, ТУ - <strong>София</strong>, стр. 444-452, [С, Р].В статията е описан метод за синтез <strong>на</strong> четиризвенни механизми чрез уравнението<strong>на</strong> Фройденщайн чрез директно прилагане <strong>на</strong> теоремата <strong>на</strong> Чебишев за <strong>на</strong>й-доброприближение. Предложеният метод дава по-добра апроксимация от метода <strong>на</strong>Сандор-Роуз, <strong>на</strong>речен „Метод <strong>на</strong> чебишовото подреждане <strong>на</strong> прецизните точки”,въпреки че и двата метода по своята същност са апроксимации с претегле<strong>на</strong> разлика ив общия случай не водят до <strong>на</strong>й-добро приближение.49. Цонов Л., Тодоров Т., Определяне <strong>на</strong> основните характеристики <strong>на</strong> механичниимпулсни предавки. Сборник доклади 8-ма <strong>на</strong>учно-техническа конференция смежду<strong>на</strong>родно участие, „Машиноз<strong>на</strong>ние и машинни елементи 2012”, Ту-<strong>София</strong>, стр.76-84, [Р]. В публикацията е <strong>на</strong>правен обзор <strong>на</strong> техниките и средствата за измерване<strong>на</strong> основните параметри <strong>на</strong> импулсни вариатори. Целта <strong>на</strong> статията е да улесниконструкторите при избор <strong>на</strong> устройства за създаване и измерване <strong>на</strong> въртящ моментпри високо <strong>на</strong>товарени машини и агрегати, в които се прилагат импулсни предавки.50. Кличев В., Тодоров Т., Проектиране <strong>на</strong> регулируем клапан <strong>на</strong> радиатор,задвижван чрез сплави с памет <strong>на</strong> формата, Българско списание за инженернопроектиране, бр. 19, 2013, стр. 69-74, [Р].В публикацията е описа<strong>на</strong> конструкция за регулиране <strong>на</strong> клапан чрез сплави спамет <strong>на</strong> формата. Ориги<strong>на</strong>лно решение в тази конструкция е използването <strong>на</strong>еластичния елемент <strong>на</strong> базовия клапан за възстановяване <strong>на</strong> дължи<strong>на</strong>та <strong>на</strong>задвижващата жица с памет <strong>на</strong> формата. Дадени са основните конструктивниизчисления <strong>на</strong> задвижванията със сплави с памет <strong>на</strong> формата. Показани са триизмернимодели <strong>на</strong> устройства и са изработени и изследвани опитни образци.51. Цонов Л., Тодоров Т., Определяне <strong>на</strong> условията за празен ход <strong>на</strong> шестзвененлостов механизъм <strong>на</strong> импулсен вариатор, Българско списание за инженернопроектиране, бр. 19, 2013 стр. 29-36, [Р].В публикацията авторите а<strong>на</strong>лизират кинематиката <strong>на</strong> шестзвенен лостовмеханизъм с цел да се установят зависимостите, гарантиращи състояние близко допрестой, при което въпреки постоян<strong>на</strong>та скорост <strong>на</strong> входа <strong>на</strong> вариатора, ъгловатаскорост <strong>на</strong> изходящия вал е нула. Механизмът е със структура тип Watt-2, което дававъзможност позиционните уравнения <strong>на</strong> двата шарнирни четиризвенника да сеполучат във вид <strong>на</strong> уравнения <strong>на</strong> Фройденщайн. Чрез тези уравнения е изведе<strong>на</strong> ифункцията <strong>на</strong> положението <strong>на</strong> целия механизъм. За целта е приложе<strong>на</strong> и подходящаротация <strong>на</strong> локалните коорди<strong>на</strong>тни системи. Използваният методът за кинематиче<strong>на</strong><strong>на</strong>лиз е подходящ за прилагане <strong>на</strong> известните методи за синтез по Фройденщайн зашестзвенния механизъм.52. Йосифов Р., Тодоров Т., Качамачков Ц., Сравнителен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> ултразвуковимикрогенератори <strong>на</strong> енергия, Българско Списание за инженерно проектиране, бр. 18,2013, стр. 23-28 [Р].19


Статията има обзорен характер. Акцентирано е <strong>на</strong> приложението <strong>на</strong>ултразвуковите вълни в медици<strong>на</strong>та като източник <strong>на</strong> кинетич<strong>на</strong> енергия.Ултразвуковите акустични вълни задействат микрогенератори <strong>на</strong> енергия. Чрез тезимикрогенератори се осигурява автономно (без батерийно) захранване <strong>на</strong>имплантирани устройства, които дават информация за състоянието <strong>на</strong> организма,извършват терапевтични манипулации като <strong>на</strong>пример дозирано доставяне <strong>на</strong>лекарства. Разгледани са последните достижения в тази <strong>на</strong>сока, като са показанимикро и <strong>на</strong>но пиезоелектрични генератори <strong>на</strong> енергия. А<strong>на</strong>лизирани са <strong>на</strong>й-честоизползваните техники, осигуряващи активиране <strong>на</strong> пиезоелектричния слой вширокоъгълен обхват с висок коефициент <strong>на</strong> полезно действие.53. Тодоров T., Йосифов Р., Проектиране и изследване <strong>на</strong> ултразвуков генератор <strong>на</strong>енергия, Българско списание за инженерно проектиране, бр.19, 2013 стр.49-54 [Р].В публикацията е показа<strong>на</strong> конструкция и е изработен прототип <strong>на</strong> ултразвуковгенератор <strong>на</strong> енергия. Актив<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> генератора е изработе<strong>на</strong> от полимеренпиезоелектричен материал PVDF, който притежава нисък акустичен импеданс.Теоретичните данни за характеристиките <strong>на</strong> ултразвуковия генератор <strong>на</strong> енергия сапотвърдени експериментално.54. Petkov G., Todorov T., Nikolov R., Investigations of piezoelectric vibro impact energysystem, Shock and Vibration, 2013, (in press) [Р, A], IF=0,535.В статията са дадени теоретични изследвания за количеството извлича<strong>на</strong> енергияот пиезоелектричен виброударен генератор, съставен от корпус с двепиезоелектрични мембрани и тежка сфера между тях. Под действието <strong>на</strong>инерционните сили, произтичащи от вибрации <strong>на</strong> окол<strong>на</strong>та среда, сферата отскача и<strong>на</strong><strong>на</strong>ся последователни удари <strong>на</strong> двете мембрани, които са разположени вертикалноед<strong>на</strong> <strong>на</strong>д друга. Изведени са основни теоретични зависимости за <strong>на</strong>личие <strong>на</strong> удар.Получени са законите <strong>на</strong> движение <strong>на</strong> сферата във вакуум. Чрез изграденитематематични модели са създадени предпоставки за оптимизационни пресмятания.Теоретичните резултати са потвърдени с експериментални изследвания върхупроизведен опитен образец <strong>на</strong> виброударен генератор, който притежава възможностиза регулиране <strong>на</strong> основните геометрични параметри.Учебници и учебни пособия55. Тодоров Т., МЕМС: моделиране и приложение, Част 1: Основни енергийнипреобразувания, <strong>Технически</strong> университет – <strong>София</strong>, 2013, 212 стр. [Р, С].В учебника са разработени седем глави.В първата глава са разгледани основните понятия и дефиниции, <strong>на</strong>правен епаралел между микросистеми и МЕМС, изложе<strong>на</strong> е класификацията <strong>на</strong>микросистемите, както и са демонстрирани примери за прилагане законите замащабиране <strong>на</strong> МЕМС прибори в практически важни случаи.Във втората глава озаглаве<strong>на</strong> „Моделиране <strong>на</strong> микро електромеханичнисистеми” са разгледани фундаменталните теории описващи МЕМС, моделите съссъсредоточени и разпределени параметри, уравненията <strong>на</strong> Лагранж – Максуел, както иса дени сведения за специализирани софтуерни продукти за моделиране <strong>на</strong> МЕМС.В трета глава „Еластични компоненти в МЕМС” са разгледани разнообразниеластични механизми и основите <strong>на</strong> тяхното проектиране, видовете еластичниокачвания, формулирани и доказани са теоремите <strong>на</strong> Кастилияно, както и са изложенитехни приложения.20


В четвъртата глава със заглавие „Термоактуатори в МЕМС” са разгледаниобщите принципи <strong>на</strong> микро термо-задвижванията, в частност U-образни и V-образнимикро термоактуатори, пневмо- и хидро- термоактуатори, двуслойни и многослойнимикро термоактуатори, както и конкретно – различни типове термо микрохващачи.В пета глава „Капацитивни МЕМС” са обяснени физическите основи <strong>на</strong>капацитивните преобразувания в МЕМС, работата <strong>на</strong> капацитивни МЕМС суспоредни електроди и с <strong>на</strong>пречно преместване, подробно е изложе<strong>на</strong> теорията заточката <strong>на</strong> нестабилност при капацитивни актуатори с <strong>на</strong>пречно действие,възможността за омекотяване <strong>на</strong> еластич<strong>на</strong>та система и <strong>на</strong>стройване <strong>на</strong> собстве<strong>на</strong>тачестота, показа<strong>на</strong> е диференциал<strong>на</strong> схема <strong>на</strong> капацитивен актуатор и <strong>на</strong> актуатор съсстранично действие, <strong>на</strong> капацитивни линейни и ротационни двигатели, дисплеи иоптични ключове, основните зависимости и особеностите <strong>на</strong> капацитивните МЕМСсензори.В шеста глава „Магнитни и електромагнитни МЕМС” са изложени основнитезависимости при електромагнитните устройства и МЕМС, актуаторите базирани <strong>на</strong>силата <strong>на</strong> Лоренц МЕМС и сензорите детектиращи промя<strong>на</strong>та <strong>на</strong> магнитнотосъпротивление, електроди<strong>на</strong>мичните МЕМС, разгледани са редица важни запрактиката аспекти <strong>на</strong> постоянните магнити и магнитните материали,магнитостриктивните и магнитоеластичните МЕМС, както приложенията <strong>на</strong> ефекта<strong>на</strong> Хол и магниторезистивните сензори.В седмата глава „Тензорезизтивни и пиезорезистивни МЕМС сензори” савъведени основните понятия и зависимости, обичай<strong>на</strong>та конструкция и приложение<strong>на</strong> тензорезисторите, теорията <strong>на</strong> пиезорезистивните сензори, както и тях<strong>на</strong>таструктура и приложения.Друга важ<strong>на</strong> цел <strong>на</strong> учебника е да запоз<strong>на</strong>е читателите си: студенти,докторанти, преподаватели и специалисти, работещи в областта с приложението <strong>на</strong>основните МЕМС сензори и актуатори. В това число, в него са отразени публичноизвестнитепостижения <strong>на</strong> български специалисти и колективи от академичните средии индустрията в областта <strong>на</strong> МЕМС.Учебникът е илюстриран с 205 фигури, като в текста са дадени техни подробниобяснения, съдържа 2 приложения, цитирани са 233 литературни източници.56. Тодоров Г., Тодоров Т., Ръководство за лабораторни упражнения по технологияконструиране приложение <strong>на</strong> МЕМС, <strong>Технически</strong> университет – <strong>София</strong>, 2001, 81 стр.В ръководството са разработени седем<strong>на</strong>десет теми <strong>на</strong> лабораторни упражнения,които съответстват <strong>на</strong> учеб<strong>на</strong>та програма <strong>на</strong> дисципли<strong>на</strong>та „Технология и приложение<strong>на</strong> МЕМС”, изучава<strong>на</strong> в магистърския курс <strong>на</strong> специалността „Компютърнопроектиране и технологии в машиностроенето”, в Машинно-технологичния факултет<strong>на</strong> ТУ-<strong>София</strong>.Темите <strong>на</strong> лабораторните упражнения са ориги<strong>на</strong>лни и касаят нова и ди<strong>на</strong>мичноразвиваща се област <strong>на</strong> съвременните микро-технологии. Две от темите са посветени<strong>на</strong> изучаването и приложението <strong>на</strong> микро-лазерните обработки, за които в Машиннотехнологичнияфакултет е осигурено уникално оборудване. Три последователни темицелят да запоз<strong>на</strong>ят студентите с апаратурата и съпътстващия софтуер, пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>ченза тестване <strong>на</strong> микросистеми. Оста<strong>на</strong>лите два<strong>на</strong>десет теми разкриват функцио<strong>на</strong>лнитехарактеристики <strong>на</strong> типични МЕМС сензори, задвижвания, и енерго-добиващиустройства. Тези упражнения включват изучаването <strong>на</strong> микросензори спиезоелектрично, пиезорезистивно, електромагнитно и капацитивно преобразуване.Освен това се изследват сензорните възможности <strong>на</strong> сплавите с памет <strong>на</strong> формата итяхното приложение в задвижващи механизми.Друга важ<strong>на</strong> цел <strong>на</strong> ръководството е да запоз<strong>на</strong>е студентите с възможностите,<strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> действие и приложението <strong>на</strong> типични широко разпространени МЕМС21


сензори като акселерометри, жироскопи, сензори за измерване <strong>на</strong> сила, механични<strong>на</strong>прежения и <strong>на</strong>лагане.Разработените методики <strong>на</strong> изследване в голямата си част са базирани <strong>на</strong> модер<strong>на</strong>компютризира<strong>на</strong> апаратура, ползваща софтуерния продукт LabVIEW и съответниспециализирани хардуерни модули. Това спомага студентите да <strong>на</strong>трупатдопълнителни з<strong>на</strong>ния за използването, <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> програмиране и обработване <strong>на</strong>резултатите с апаратура, притежаваща високи метрологични показатели.Лабораторните упражнения са илюстрирани с необходимите схеми и фигури,съдържат подробни теоретични обосновки и указания за провеждане <strong>на</strong>експериментите.57. Тодоров Т., Николов Р. Финомеханични устройства и микросистеми:ръководство за лабораторни упражнения, Софтрейд, 2011, 73 стр.Ръководството е пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чено за студентите изучаващи, микроелектромеханични системи (МЕМС), или микросистеми в дисциплини, къдетоосновно се разглежда тяхното моделиране и приложение. Лабораторните упражнения,описани тук са пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чени за дисциплините „Елементи и механизми <strong>на</strong>мехатронни системи”, „Технология и приложение <strong>на</strong> МЕМС”и „Механични основи <strong>на</strong>МЕМС” и се четат в различни факултети <strong>на</strong> <strong>Технически</strong> университет – <strong>София</strong>.Основ<strong>на</strong> цел <strong>на</strong> ръководството е да се потвърдят експерименталнофундаменталните теории, <strong>на</strong> които се основава моделирането и синтеза <strong>на</strong>микросистемите и финомеханичните устройства. Разгледани са въпроси, свързани сди<strong>на</strong>миката <strong>на</strong> осцилиращи системи, термо-механични, електромагнитни,пиезоелектрични, и пиезорезистивни системи. В две от упражненията се разглеждатзадвижвания и сензори, използващи сплави с памет <strong>на</strong> формата. Изследвани са микрои а<strong>на</strong>логичните им макро системи с цел да се докаже валидността <strong>на</strong> общите методи<strong>на</strong> изследване и влиянието <strong>на</strong> мащабиращите фактори. Успоредно с изучаването <strong>на</strong>сложните процеси във финомеханичните устройства, студентите се <strong>на</strong>учават даизползват модер<strong>на</strong> измервател<strong>на</strong> апаратура с високи метрологични показатели.58. Гълъбов В., Гарабитов Ст., Тодоров Т., Стоянова Я., Кандева М., Савчев С.,Маринов Ф., Вълчев И., Стоев Т., Данчев И., Драганов В., Стоичков К., Милев И.,Николов Н., Ръководство по машиноз<strong>на</strong>ние за лабораторни упражнения, Глава 4.Геометричен и кинематичен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> механизмите, Курсова задача помашиноз<strong>на</strong>ние, Протоколи за лабораторни упражнения по машиноз<strong>на</strong>ние, Софтрейд,2011, стр. 18-22, 67-102.В глава четвърта <strong>на</strong> ръководството са описани методите за кинематичен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong>елементарни механизми, чрез експериментално определяне <strong>на</strong> функцията <strong>на</strong>положението, първата и втората предавателни функции. Изложен е а<strong>на</strong>литичнияметод за кинематично изследване <strong>на</strong> елементарни механизми и са изяснениграфичните методи за същите механизми. Цел <strong>на</strong> упражнението е да се изследвареален механизъм, да се <strong>на</strong>мерят положенията <strong>на</strong> зве<strong>на</strong>та, скоростите и ускоренията<strong>на</strong> характерни точки и ъгловите скорости и ускорения. След определяне <strong>на</strong>кинематичните величини по трите различни метода се извършва сравнителен а<strong>на</strong>лиз,за точността <strong>на</strong> получените резултати и приложимостта <strong>на</strong> методите.59. Павлов Ст., Драганов В., Данчев И., Стоев Т., Гарабитов Ст., Тодоров Т.,Маринов Ф., Николов Н., Ръководство за лабораторни упражнения по теория <strong>на</strong>механизмите и машините: Геометричен и кинематичен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> елементаренлостов механизъм; Ди<strong>на</strong>мични параметри <strong>на</strong> електрозадвижване, CD-ROM,Издателство ТУ-<strong>София</strong>, 2002 г.22


В лабораторното упражнение „Геометричен и кинематичен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> елементаренлостов механизъм” е разясне<strong>на</strong> основно теорията <strong>на</strong> геометричния и кинематичнияа<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> механизмите. Дадени са връзките между предавателните функции искоростите и ускоренията. Изведени са а<strong>на</strong>литичните изрази за положението, първатаи втората предавателни функции <strong>на</strong> коляномотовилков механизъм, шарниренчетиризвенник и кулисен механизъм. Обяснени са принципите залег<strong>на</strong>ли в графичниякинематичен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> механизмите. Описан е експеримент за сваляне <strong>на</strong> графиката<strong>на</strong> функцията <strong>на</strong> положението от реален елементарен механизъм. Показан е алгоритъмбазиран <strong>на</strong> числен метод със средни разлики за числено диференциране <strong>на</strong>резултатите от измерването. Съставен е протокол за <strong>на</strong><strong>на</strong>сяне <strong>на</strong> данните, тяхнотосравняване и а<strong>на</strong>лизиране.Цел <strong>на</strong> лабораторното упражнение „Ди<strong>на</strong>мични параметри <strong>на</strong> електрозадвижване”е да се определи експериментално статич<strong>на</strong>та характеристика <strong>на</strong> двигателя и призададено <strong>на</strong>товарване и масови параметри да се <strong>на</strong>мери зако<strong>на</strong> за движение <strong>на</strong> вала <strong>на</strong>електродвигателя. Изведено е диференциалното уравнение за движение като еразгледан модел <strong>на</strong> машинен агрегат, съставен от асинхронен електродвигател,редуктор и спирачка с регулируем въртящ момент. Изведено е диференциалнотоуравнение за движение. След апроксимиране <strong>на</strong> двигател<strong>на</strong>та статич<strong>на</strong>характеристика с парабола е <strong>на</strong>мерено решението <strong>на</strong> уравнението и са дадениизразите за пусковото време и зако<strong>на</strong> за движение за вала <strong>на</strong> двигателя.За провеждане <strong>на</strong> упражнението се използват стендове за измерване <strong>на</strong> механиченКПД. Характеристиките <strong>на</strong> двигателите се <strong>на</strong>мират след като се апроксимират пометода <strong>на</strong> <strong>на</strong>й-малките квадрати. От тези апроксимации се определят коефициентите<strong>на</strong> параболата <strong>на</strong> електродвигателя. Решението за зако<strong>на</strong> за движение се <strong>на</strong>мира ва<strong>на</strong>литичен и графичен вид.Законът за движение се определя експериментално чрез цифрови оптични сензории компютър.В протокола <strong>на</strong> упражнението се <strong>на</strong><strong>на</strong>сят всички зададени параметри иполучените теоретични и експериментални резултати и се правят изводи завалидността <strong>на</strong> модела и точността <strong>на</strong> измерванията.Пояснения <strong>на</strong> съкращенията: [Р] – рецензиран труд; [С] – самостоятелен труд; [A],[B+] – публикация в списание с импакт фактор, IF – стойност <strong>на</strong> импакт фактор.23

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!