ОТ РЕДАКЦИЯТА - Нотариална камара на Република България

ОТ РЕДАКЦИЯТАУважаеми колеги,Желая Ви здраве, лично щастие и професионални успехи.Жак ПреверДа нарисуваш птицаВземи бои и четкаи първо нарисувай клеткапосле с размах-двадобави отворена врата.Нарисувай след тованещо за красотапосле нещо обикновено,нещо хубавои нещо потребноза птичето.Намери дървои окачи на него твоето платно,в градинатаили в горатаскрий се зад това дърво,не говории дори не се движи…Понякога птичето бързо пристига,но понякога много време не стига,за да се решида долети.Не се обезсърчавай –чакай,чакай, ако трябва с години.Всъщност твоето търпениене е от никакво значениеза красотата на това творение.Когато птичето долети,ако изобщо прецени,запази дълбока тишина,и го чакай да намери своята врата.Когато птичето мине през нея,ти лекичко се протегнии я затвори.Послеизтрий внимателноклетката от твоето платнобез да докосваш на птичетонито едно перо.После нарисувай дървотокато най-красивото клончеизбери за своето птиче.Нарисувай също зелени листа,добави на вятъра свежестта,на слънцето нежната топлинаи шума на насекомите в лятната суха трева.И после чакай птичето да реши да запее.Ако птичето не иска да пее,това не е на добре,защото значи, че рисуваш зле.Но, ако птичето все пак се решии те удостоисъс своята песен,това е повече от добреи означава, че ще ти дадеедно свое перце,с което да напишешимето си долу, в ъгъла, под неговото краче.Жълтее се небето.Просто ей такаПристигна пролетта.ШикиВ полетоЦъфнали са прасковиИ сякаш хората са по-добри.СунджюПролетна река.Слънцето залязва, а няма мост.БусонВ уличкатаПролетна лунаДокосва покривите.НорикоОтварям прозорецаИ гоня мухите – вълни в полето.КакиоЗаписал Димитър Танев

ДРУГИТЕ ЗА НАССнимка Денис БучелИнтервю с КрасимирДимитров, експерт къмпарламентарнатаКомисия по правнивъпроси, зам.-декан наЮридическия факултети научен секретарв Русенския университет„Ангел Кънчев”,преподавател посемейно, наследствено игражданско право вСофийския университет„Св. Климент Охридски“,член на Комисията зазащита на личните данниНотариалната реформае най-успешнатав юридическата сфераПовече правомощия, повече нотариални производства и компетентностиозначава по-голямо признание и доверие на държавата към нотариуса,което няма как да не е свързано с по-голяма отговорност. Много неща бяха променени особено презпоследната година по отношение на нотариалнатаматерия. Нотариалната камараполучи и отличия от страна на Съюзана юристите, от Световния съюз налатинските нотариати. Как оценяватенапредъка на нотариалната професия?Ще си позволя да започна малко от по-далечс едно въвеждащо изречение – категорично смятам,че нотариалната реформа, началото накоято бе поставено преди 15 години с приеманетона Закона за нотариусите и нотариалнатадейност, е най-успешната реформа в юридическатасфера. Възприемането на принципите на3

латинския нотариат и въвеждането им в българскотозаконодателство, неговото усъвършенстванепрез последните години, достигнаха доедин логичен край – България стана не самопълноправен член на Международния съюз налатинския нотариат, но е и държава, която презпоследните години се дава за пример, с коетотрябва да се гордеем. При всички случаи трябвада отбележим активността, която проявихаСъветът на нотариусите и другите органи наНотариалната камара през последните години,както и успешното сътрудничество с Министерствотона правосъдието, Министерството навътрешните работи, Министерството на външнитеработи, Съюза на юристите в България имного други организации, имащи отношениекъм нотариалната дейност. Като един огроменуспех може да бъде отчетено създаването наинформационната система на Нотариалнатакамара и промените в законодателството, свързанис достъпа на нотариусите до два от найважнитерегистри на държавата – Националнатабаза данни „Население“, поддържана от МРРБи по-точно от Главна дирекция „ГРАО“, кактои до системата на МВР за българските личнидокументи, по-конкретно достъпа до снимкитев тях. Постижение, което беше високо оцененоот колегите от другите нотариати от ЕС и извъннего като решителна мярка в борбата с имотнитеизмами. От този момент нататък изменениятав законодателството, които предстоят, самоще затвърдят ролята на нотариуса като гарант награжданския оборот. Нотариусът се превръща включова фигура в борбата с имотните измами,кражбата на самоличност, кражбата на търговскидружества и много други опасности, характерниза съвременното българско общество.Тенденцията трябва да бъде към увеличаване нанеговата компетентност, защото в тази посокаима много неща, които могат да се случват.Информационната система на Нотариалнатакамара съдържа части от регистъра на нотариусите.Нейното съдържание може да се увеличи свключване на данни относно други нотариалниудостоверявания, което би било както в интересна гражданския и търговския оборот, така ипряко свързано със защита на правата на хората. Казахте, че много неща могат да се случат.Вие работите доста активно в правнатаматерия в тази сфера, която споредпредседателя на Нотариалната камара нее статична, прилича на търкалящ секамък и трябва да се развива. В тазивръзка какво предстои, какви нормативнипромени предлагате към момента?На различните нива предстоят няколконеща, които мога да споделя. Едното, за коетознаят всички, е внесеният от правителството вНародното събрание Законопроект за изменениеи допълнение на Закона за нотариусите инотариалната дейност, свързан с достъпа допрофесията и по-специално относно гражданството.Действащият закон изисква за придобиванена нотариална правоспособност кандидатътда е единствено български гражданин. Срешение на съда на Европейския съюз товаизискване беше обявено за дискриминационнои държавите членки бяха задължени да променятзаконодателството си, като достъп до нотариалнатапрофесия ще имат всички гражданина страните от ЕС, включително и на Европейскотоикономическо пространство и КонфедерацияШвейцария.Между другото, ще си позволя да коментирам,макар че класическите и най-старите нотариати,като френския, италианския и германския,доста сериозно се притесниха от товарешение, че за нас не е голям проблем възможносттана нашите конкурси за нотариуси дамогат да участват граждани на ЕС. Ще сесъздаде въозможност български граждани даучастват в придобиване на нотариална правоспособноств друга държава членка. Доколкотознам, един подобен случай във Франция вмомента е висящ.Освен това дискусионни са няколко проблемав Закона за нотариусите и нотариалнатадейност. Не казвам, че ще бъдат факт, но такаили иначе те се обсъждат. Свързани са основнос Нотариалната камара и нейното Общо събрание.Дискусионен е например въпросът за времетона провеждане на Общото събрание –дали да остане както досега се провеждаше впоследната събота и неделя на месец януари.Най-малкото защото няколко пъти се установи,че поради метеорологични причини едначаст от колегите не можеха да участват в работатана това Общо събрание. Не че то не сепровежда законосъобразно с падащ кворумедин час след неговото начало, но в края накраищата хубаво е да се помисли, дали да не се4

предложи друга дата, когато евентуално такивапричини не биха възпрепятствали колегите отучастие.Другото, което е дискусионно, е далиОбщото събрание да няма като орган свойпредседател и заместник-председател, които дабъдат постоянни с тригодишен мандат и да сезанимават с всички въпроси, свързани с организациятаи провеждането. Струва ми се, четова е по-добро разрешение от досегашнатапрактика да се избират за всяко отделно общосъбрание.Третият много важен въпрос е свързан сучастието на нотариусите в работата на Общотосъбрание. Всеки нотариус е член на Общотосъбрание, но това не е само негово право, а изадължение да участва в работата му лично. ВУстава на Нотариалната камара е предвиденокато изключение, ако са налице важни причини– заболяване, отсъствие или др., да бъде представляванот пълномощник. Има обаче колегинотариуси, които много рядко или почти никогадосега не са участвали лично в работата наОбщото събрание, което е най-висшият органна Нотариалната камара. С оглед на това досегашнатазаконова възможност един нотариус дапредставлява до трима други може да се преосмислии да бъде ограничена до едно представителство.Освен това дискусионно е доколко ередно ограничен кръг хора, снабдени с по трипълномощни, да решават най-важните въпроси,свързани с дейността на Нотариалнатакамара. Да не забравяме, че когато някой евъзпрепятстван да участва в Общото събрание,той може да упълномощи и своя помощникнотариус. Какви подзаконови изменения трябва дабъдат приети?Отново искам да подчертая подкрепата,която получава Нотариалната камара от министърана правосъдието в настоящия етап запромени в подзаконови актове, свързани снотариалната дейност. Това се отнася както доПравилника за вписванията, така и до Наредба№32 за служебните архиви на нотариусите инотариалните кантори. Още преди повече отдве години една сериозна работна група изготвипредложения за изменения и допълненияв Правилника за вписванията. Според мен теса много важни за прехода от персоналната къмреалната система на вписванията и за създаванена имотните партиди, но за съжаление все ощене са внесени в Министерския съвет. Надявамсе това да стане съвсем скоро.Освен това има, макар и предизвикващимного дискусии и реакции, предложения заизменения в Наредба №32 за служебнитеархиви на нотариусите и нотариалните кантори.Относно тях Съветът на нотариусите вземного добро решение да бъде създадена комисия,включваща представители, излъчени отвсички регионални колеги. Тази комисия щеобобщи всички становища по предложенията ите ще бъдат предоставени на министъра на правосъдието,в чиято компетентност е изменениетона Наредба №32. Аз лично приветствампредложените изменения, защото те са свързанине само с увеличаване на компетентносттана нотариуса, а и могат да бъдат разглежданикато нови форми за защита правата на гражданите.Някои от тези предложения, напр. относнот.нар последно пълномощно, са взаимстваникато идея от чужди законодателства, в коитосъществуват отдавна. Разбира се, каква редакцияще се даде и доколко лицата ще се възползватот тази възможност, е бъдещ проблем, нотова не означава да не се потърси начин за промянав нормативната уредба. Вие казахте, че промените в Правилниказа вписванията са изготвени, но три годинине могат да се приемат. Защо е такаваголяма съпротивата срещу тези промени?Какво точно се сменя?Според мен съпротива няма. Това е найстранното.Тези изменения бяха подготвени отголяма работна група, включваща представителина всички гилдии. По някои предложенияимаше различни виждания, например въпросът,когато една молба за вписване не отговаряна изискванията, винаги ли трябва да се постановяваотказ от съдията по вписванията. Предложениетобеше, че не трябва винаги да сепостановява отказ, а когато става дума за нещодребно, като липсващ документ, който не епредставен, може да се остави без движение.Нотариусът може да бъде уведомен и документътда бъде добавен същия ден, с което сеотстранява нередовността. Постановяването наотказ в такъв случай създава много проблеми.Процедурата е да се обжалва пред съда, а в5

някои случаи забавянето във времето увреждаинтересите на гражданите.Съдиите по вписванията имаха особенивиждания дали може да има „оставяне без движение“,макар че представителите на съдебнатасистема категорично казаха, че то е допустимои по новия ГПК.Един от генералните въпроси е за т.нар.информационна система „ИКАР“ на Агенциятапо вписванията. Тя няма правна уредба. Койможе да е против това да бъде уредено в Правилникапо вписванията, че има такава информационнасистема, че тя предвижда определенинеща? Дали е законна или незаконна, не бих сепроизнесъл. Не е въпросът в това. Тя липсва вправния мир. Това не е само мое мнение, но ина много мои колеги. Не виждам по това каквопротиворечие може да има. Друго, което предлагахме,и то е важно и конкретно, е относномомента по вписването. Предвижда се това да емоментът, в който молбата за вписване е отразенавъв входящия регистър. Това би привелоПравилника за вписванията в съответствие сновия ГПК. Там е казано, че когато има откази отказът е обжалван и отменен от съда, вписванетосе смята за извършено в момента напредставяне на молбата за вписване. А когатоняма отказ, от кой момент се смята? Ето това епредложението с този входящ регистър илидвойно входящ, който се предлага в правилника,за да се види точният момент. Това давазащита на купувача в случаите, когато продавачъте продал два пъти имота последователнопри двама различни нотариуси. Може да сеокаже, че втората продажба е вписана предипървата и вторият купувач ще стане собственикс оглед на това. Има случаи с продажба наимоти, съпътствани с ипотеки, които се вписватпо обратен ред; при ипотеката вписването имапо-особено значение, тъй като от този моментсе поражда правното действие на договора.На следващо място, едва ли някой е против,че трябва да започне изграждането на имотнитепартиди. Нали вървим в тази посока – отперсонална към реална система на вписванията?На практика системата „ИКАР“ предвиждатова, но то не е уредено нормативно. Това енещото, което е странно, че не се случва.Но ние имаме много класически аналогичнипримери. От 1990 г., когато започнаха демократичнитепромени в нашето общество, аз незнам някой да е бил против уредбата на имущественитевзаимоотношения между съпрузитепо Семейния кодекс от 1985 г. Трябваше даминат обаче 19 години, за да се приеме нов СКи тези промени да станат факт, а иначе абсолютновсички бяха на мнение, че действащатауредба от 1985 г. не е добра. Това може би ехарактерно за българското право, че по въпросите,които не са спорни, не се случва нищо. Азне мога да си обясня защо. Това, което казвате, има пълната подкрепав медийното и общественото пространство,защото всеки, който придобиеили продаде имот, иска това да се впише намомента. Друго, което се коментира каточаст от пакета промени против имотнитеизмами, е проблемът с удостоверениятаза наследници. Тук също имаше достаразумни предложения. Какво мислите втази насока?Мога да кажа няколко неща, защото пак еминало. Имаше разумни предложения. Имашеидеи тези удостоверения да се издават само отнотариусите или поне и от нотариуси, като едноново производство. Във всички държави от ЕСсе издават или от нотариус, или от съда. Българияе единствената държава, в която се издаватот органа на местната власт. Не че е лошо, нобеше констатирано в практиката, че така илииначе с тази дейност в 90% от случаите сезанимават лица без юридическо образование.Понякога се допускат много грешки. В практикатами като член на Комисията за защита наличните данни мога да кажа, че съм бил свидетели не само на неволни грешки, а и на умишленоиздаване на удостоверения на лица, коитонямат право.Турските колеги, които не са още в ЕС,миналата година бяха много радостни, че освенсъда, който традиционно в Турция издава такиваудостоверения, ще издават и те. На еднасъвместна среща във Варна аз си позволих дапопитам председателя на нотариалната колегияв Истанбул, защо смятат, че хората ще се обръщаткъм тях. Неговият основен аргумент беше,че по-бързо ще ги издават при равни другиусловия – вместо за два-три месеца, те ще ставатза една седмица. И те много се радваха,защото получиха увеличаване на тяхната ком-6

петентност.Реално при нас това не се случи. А идеята,която имахме, и аз лично поддържах тогава, бетова да не бъде просто удостоверение занаследници, а един документ, който да имачисто юридическа стойност. Нотариусът освенда впише кои са наследниците по закон, даопредели техните дялове, когато са налицедоказателства. Ако има някакъв спор за наследяванеили други неща, разбира се, той серешава от съда, но когато няма пречка, тозидокумент би имал по-различна форма освенизписването на някакви имена. Всеки един оттях би знаел, какъв е неговият дял от тованаследство, като син, внук, братовчед и братпри различните хипотези. И си мисля, че товаби било полезно и ценно, защото това е част отедна обща по-стара идея, която сме я обсъждали,за да бъдат разтоварени съдилищата отт.нар. първа фаза на съдебната делба, когатоняма правен спор. При тази първа фаза съдътрешава три въпроса: кои са наследниците, какъве размерът на техните дялове и какво се включвав наследството. Когато има спор, няма каксъдът да не се произнесе със съдебно решение.Ами когато няма такъв спор – идват триманаследници, знаят какво безспорно им влиза внаследството, защо това да не мине като еднонотариално производство и директно да сепристъпи към следваща фаза.Много бих искал колегите нотариуси да не сепритесняват от нови неща. Много пъти съмчувал от някои от тях: „Защо са ни нови задълженияи отговорности?“. Държавата е овластиланотариуса с едно публично право. Тези новизадължения и отговорности не би трябвало да серазглеждат като нови тежести, а като нови правомощия,които тя му възлага. По-генерално ипо-философски погледнато, това означава, чедържавата му има по-голямо доверие. Няма дапосочвам държави, в които протичат обратнипроцеси, определени нотариални производствапреминават в друга компетентност. Това е найлошиятпът. Моделът зад океана е още понежелан– там нотариусите са много. Съвсемлесно е да придобиеш качество на нотариус, акаква ще е цената на услугата, как ще се сдобивашс клиенти е въпрос на свободния пазар, напазарна конкуренция. Нещо, което смятам, ченикой не желае, и то не е присъщо за нашетоправо. В края на краищата ние вървим помодела на латинския нотариат, който смеизбрали. Това значи, че нотариусът е орган,който държавата, от една страна, овластява, а отдруга – натоварва с определени функции, коитоса държавни, затова тя определя каква е цената,която трябва да се плати за едно нотариалнопроизводство. Тук стигаме до прословутататема за тарифите, която не искам да отварям,но тя също е доста болезнен момент. Спазването на тарифата не е ли частот етичните правила на професията?Аз контактувам с много колеги от различнирегионални колегии и те ми споделят, че сезабелязват различни прояви на нелоялна конкуренция.Те са опасни. Чуват се разни неща,свързани с нотариалните такси. Някои колегине прилагат новата тарифа, а старата, коятобеше с по-ниски стойности на таксите. Други,колкото и безумно да звучи, правели различниотстъпки от таксите за различните нотариалнипроизводства. Това, от една страна, при проблемас пазара на недвижими имоти и броя нанотариалните удостоверения, които намаляватпрез последните години, води до увеличаванена техните клиенти. Но при всички случаи товоди до нещо по-страшно, а именно – тръгва секъм онзи другия път – на другия модел на нотариата.Там, където всеки си предлага услугите,може да подбива и да намалява цената и т.н.Тръгвайки по този път, ние ще стигнем донещото, от което всеки се страхува тайно, ноникой не го изказва явно. Убеден съм, че това евременно явление и ще бъде преодоляно. Следователно вашият съвет към нотариуситее да не се притесняват от увеличаванетона правомощията, а да им се радват.За мен пътят за утвърждаването на нотариатае в тази посока. Повече правомощия, повеченотариални производства и компетентностиозначава по-голямо признание и доверие надържавата към нотариуса, а това няма как да нее свързано с по-голяма отговорност. Но тя идваот факта, че който има по-малка отговорност,от него по-малко неща зависят и може даправи. Нотариусът трябва да бъде помощник ина държавата, и на общините, както го прави7

със събирането на местните данъци и такси. От 14 години вие следите отблизо реформатав нотариалната система. Какизглежда българският нотариат сега икакво пожелавате на колегите нотариуси?Преди 14 години имаше много въпроси ималко отговори. Между 1997 и 2003 г. сенаправиха няколко сериозни изменения вЗакона за нотариусите и нотариалната дейности в подзаконовите източници на нотариалнотоправо. Като мечта изглеждаше присъединяванетони към Международния съюз на латинскиянотариат, както и членството на РепубликаБългария в ЕС и присъединяването къмЕвропейския нотариат. Сега българският нотариатизглежда много по-стабилен и единен,сочен за пример сред другите държави членки.Точно преди 10 години в първия Нотариаленбюлетин за 2002 г. пожелах на българскитенотариуси „много здраве, висок професионализъми етичност в отношенията между тяхи с клиентите, необходими за успеха на нотариалнатареформа и за престижа на професията“.Освен това, което им пожелавам отново, бихдопълнил да не забравят никога, че успехът навсеки един от тях в нотариалната дейност еобвързан от всички останали. Наскоро на единсеминар на нотариална колегия припомнихчудесната мисъл на стария английски поет отXVII в. Джон Дън, която Хемингуей бешепреоткрил и сложил за мото на един свой известенроман: „Никой не е остров в океана нанищото, той е полуостров, свързан с континентана всичко останало. Затова когато чуеш дабие камбана, недей питай за кого бие тя – камбанатабие за теб.“Ренета Николова8В бр. 171, април-юни 2012 г.на списание „Гномон“, изданиена Международнияинститут за история на нотариата,са публикувани статиина двама от нашите редовниавтори: проф. д-р ГеоргиБоянов – „Удостоверяване направото на собственост в България(исторически бележки)“,и д-р Петър Раймундов– „Правомощията на прокурорапо чл. 537, ал. 3 отГПК“. Същите статии сапубликувани още през миналатагодина в бр. 2 и 3 на„Нотариален бюлетин“.

След наводнението в селоБисер, в резултат от направенитеот вас дарения се събрасума в размер на 38 000 лв.по сметката на Нотариалнарегионална колегия при АСгр. Варна, като нейният председател,нот. Обретен Обретенов,е уговорил за тази сума дасе построи една нова къща намястото на съборената отнаводнението.Тъй като набраната сума енеодстатъчна, дарителскатакампания продължава.Припомняме банковатасметка на Регионална Нотариалнаколегия град ВарнаСиБанк ЕАД, клон Варна:IBAN:BG90 BUIB 9888 5030959700BIC: BUIBBGSFДарение за село Бисер9

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУСПосещение на делегацияна Министерството на правосъдиетона Сърбия в Нотариалната камарана Република България2 март 2012 г.Нотариалната камара бе домакин на първапо рода си среща с делегация на сръбскотоМинистерство на правосъдието. Западнитени съседи бяха на посещение у нас, за дапочерпят опит за създаването на подобна нанашата Нотариална камара структура в родинатаси. През 2011 г. е приет нормативен акт,който регламентира дейността й и в моментавърви нейното структуриране. Очаква сефигурата на нотариуса да добие популярноств Сърбия през септември т.г. Сръбската делегациябе ръководена от Гордана Пуалич, държавенсекретар. В нея бяха включени двамазам.-министри на правосъдието – ЙелицаПайович и Деян Пашич, както и представителина основния и стопанския съд в Белград.От българска страна, освен председателя наНотариалната камара Димитър Танев, в срещатавзеха участие и председателят на Нотариалнаколегия – област София, нотариусСветла Бошнакова, както и Наско Борисов,представител на „Сиела“ и неизменен сътрудникна Нотариалната камара в областта нановите технологии. Нотариус Танев представина гостите си историята на българскиянотариат. Като важен резултат от активнатадейност на камарата Димитър Танев посочи,че през последните години драстично са спадналиизмамите с имоти. Днес българскиятнотариус има възможност да работи с подреденаинформационна система и да осигурявакачествена и сигурна услуга на българскитеграждани. Срещата завърши с обещания затясно и дългосрочно сътрудничество, както иза нови срещи в рамките на бъдещи съвместнисеминари.10

жавата, в която са ситуирани. Нотариусът втази трансгранична връзка трябва да е кактогарант за сигурността на прехвърлянето, такаи консултант, защитаващ интересите на страните.На събранието беше представена презентация,която онагледи прехвърлянето идаде заявка да бъде алтернатива наCROBECO. Холандският нотариус получаваинформация от испанския поземлен регистъри изпраща нотариалния акт в холандскиярегистър. Холандският регистър осъществяваконтакт със служител по вписванията в Испания.Като интересен нюанс към испанскатапрезентация се разви въпросът за разходите,които трябва да направи клиентът. Аргументът,че услугата би се оскъпила двойно, представителитена белгийския нотариат посрещнахас контрааргумент, че нотариусите могатда поделят хонорара. Белгийците дадоха примерсъс собствената си практика, в която всякаот страните разполага с отделен нотариус.Тъй като CROBECO е пилотен проект ище бъде финализиран през юни 2012 г.,CNUE трябва да вземе решение относнонеговото развитие. Eвропейската асоциацияна имотния регистър (ELRA), която стои задпроекта, ще проведе заключителна конференцияна 31 май 2012 г. Тогава трябва да станеясно бъдещето му. Тъй като настоящиятCROBECO e осъществен и с европейскисредства, по линия на дирекция „Правосъдие“към Европейската комисия, ELRA обмислявъзможността за CROBECO II, нов проект,за чиято реализация ще е необходимо повторноискане за съфинансиране от Европейскатакомисия. Вдъхновен от работата на испанскиянотариат и от механизмите за финансиране наподобни проекти от страна на Комисията,CNUE разглежда опциите за чисто нотариаленотговор на CROBECO. Отговор, койтода подчертае ролята на нотариуса и да дадеповече гаранции за сигурност на страните. НаОбщото събрание бе изразено мнението, чеедин от съществените недостатъци наCROBECO e заобикалянето на нотариуса вкачеството му на компетентен съветник настраните, в името на улеснения документооборот.Съществен проблем е и намесата надва имотни регистъра, което е в противоречиес амбицията, проектът да прави прехвърлянетона имущество по-бързо.В контекста на възможните варианти засъдбата на проекта, беше презентирана ифренско-немска алтернатива на CROBECO.Тя не е самоцелна, а е резултат от усилията натри работни групи, получили мандат от12

CNUE, за разработване на подобен проект.Групите обобщиха дейността си от Изпълнителниясъвет, проведен на 12 януари, доОбщото събрание и демонстрираха т.нар.showcase за европейско нотариално сътрудничество.В основата на това сътрудничествотрябва да бъде уважаване волята на страните ина съответното национално законодателство.Нотариус Тиери Вашон (познат на българскатаНотариална камара от проведения през2011 г. в Пловдив семинар по темите „Нотариалнадеонтология“, „Електронни регистри“,„Нови моменти в развитието на европейскотоправо“) и нотариус Гасен, ръководещработната група „Нови технологии“ къмCNUE, демонстрираха „сигурното нотариалнопространство“ (https://www.espacenotarial.com).Това е пример от практическатаработа на Парижката нотариална камара,който според тях е приложим и в трансграниченмащаб. Според ръководителите на работнитегрупи, този начин на транснационалнопрехвърляне на документи би бил много полесенза осъществяване както от гледна точкана улеснената технически процедура, така и отгледна точка на минималните разходи. За даубедят присъстващите в удобствата на тозипроект, Вашон и Гасен го презентираха подформата на видеоконференция.С оглед необходимостта от бърз напредъкна проектите в развитие, стана ясно, че енеобходимо една подгрупа да започне работавърху техническите аспекти на това трансграничнонотариално сътрудничество, да проучинуждите на различните национални системи,да анализира приложимостта на френскияопит. Към тази подгрупа с готовност се ангажираиспанският нотариат.Професионална принадлежностВажна точка от дневния ред на събраниетобеше професионалната принадлежност. Нейноторазглеждане бе продиктувано от проблемитена Словенския нотариат. По време напоследната предизборна кампания в Словениядве от партиите – кандидатки за места впарламента, са проявили „враждебност“ къмнотариата. Предизборната им риторика поотношение на юридическите професии евключвала премахване на задължението занотариусите да членуват в професионалниорганизации, възможност за развиване насвободна конкуренция и др. Въпреки че тезипартии не са влезли в словенския парламент,опасността за нотариата все още е осезаема.Подобни проблеми съществуват и в другидържави, като те са обусловени от икономическатаобстановка. Държави като Гърция, Португалия,Ирландия се обръщат с молба зафинансова помощ към европейските и световнитеинституции. Т.нар. тройка – Европейскатакомисия, Международният валутенфонд и Европейската централна банка, налагарадикални реформи в замяна на отпусканитесредства. Тези реформи засягат и юридическитепрофесии, в това число и нотариусите,разбира се. В контекста на тази нестабилнаситуация, по време на Общото събрание прездекември 2011 г. тогавашното австрийскопредседателство на CNUE направи предложениеза възобновяване работата на работнатагрупа „Деонтология“ под белгийско ръководство.Белгийският нотариат прие предложението.Задачата на тази работна група е даподготви меморандум от името на Европейскиянотариат, аргументиращ задължителнатапрофесионална принадлежност.Във връзка с тази задача е проведено предварителносъбрание през февруари 2011 г.между немския, румънския, австрийскиянотариат и представители на CNUE. Повреме на събранието са очертани основнитемоменти, които ще залегнат в меморандума.Работната група предвижда действия в тристъпки. Първо – да бъдат подчертани основнитехарактеристики на един контролен орган.Второ, да бъде съставен въпросник, позволяващна всички държави членки да сравнятсистемите си на национално равнище. Наедин трети и предпоследен етап трябва да бъдесъставен предварителен доклад, изброяващосновните черти на професионалните организациив отделните държави, които да бъдатобобщени, за да се създаде оптималниятпрактически профил „the best practices“.Целта е крайният вариант на този документ дабъде представен на следващото Общо събраниена CNUE през юни в Талин, Естония.Мисията на меморандума ще бъде „пропагандиране“пред националните и европейскитеполитически институции в полза на професионалнитеорганизации, обединяващи свободнипрофесии, каквато е и нотариалната.В хода на Общото събрание бяха обсъдени и13

други въпроси от значение за дейността наCNUE. Eдин от тях бе належащото преместванена седалището му. Бяха предложени различнитеварианти, на които са се спрели натоваренитесъс задачата да потърсят ново място заадминистрацията на Съвета. Всички представителина нотариатите, членове на CNUE, приветствахарешението за смяна адреса на организацията.Остава да бъде избран възможно найподходящияткато условия и, разбира се,финансово най-изгоден вариант. Общотосъбрание гласува и прие бюджета на CNUE.Проектите на организацията, както и информацияза дейността на нотариатите, членуващив нея, могат да бъдат проследени на интернетадреса http://www.cnue.eu/Заседание на Европейскатанотариална мрежаАтина, 26–27 април 2012 г.На 26 и 27 април 2012 г. в Атина се проведередовна среща на Европейската нотаралнамрежа, като домакин беше гръцката Нотариалнакамара. По традиция първият ден отсрещата беше посветен на Отдела за обучениекъм Европейската нотариална мрежа. Кактообикновено, откриването направи г-н ДжованиЛиота (координатор на Отдела заобучение към Европейската нотариалнамрежа), заедно с президента на гръцкатаНотариална камара г-н Константинос Влахакиси г-жа Елена Церцигиани – представителна Гърция в Европейската нотариална мрежа.Представител на България в Европейскатанотариална мрежа е заместник-председателятна Нотариалната камара, нотариус КаменКаменов, а дейността му се подпомага отюрисконсулта на Нотариалната камара ЦанкоИванов.Европейската нотариална мрежа работи всътрудничество с всички европейски институциии това е една от причините нейните проектида се борят за финансиране от Европейскатакомисия. Секретарят на Съюза на европейскитенотариати г-жа Кларис Мартен икоординаторът на мрежата г-н Щефан Матикизнесоха доклад отностно развитието нат.нар. Проект за обучение. Идеята на тозипроект е да се изгради система в рамките наЕвропейската нотариална мрежа, която даосигурява продължаващо обучение (подформата на лекции, семинари, статии, наръчници,помагала, обучения, обмяна на теоретичени практически опит) за нотариусите вЕвропа. Главна цел е това да се превърне ведин изцяло практически насочен проект, откойто всеки един нотариус би имал реалнаполза при работата със своите чуждестранниклиенти. За по-голяма ефективност се възприепредложението, направено още на предишнатасреща във Виена (ноември 2011 г.),държавите да бъдат разделени на регионалникомитети. Така България попада в единкомитет с Румъния, Гърция и Унгария. Проектъте все още в начална фаза и се очаквапървите резултати да бъдат представени вначалото на следващата година, когато въввсеки регионален комитет трябва да се проведепоне по един международен семинар.Нотариатите, които имат постоянно представителствов Брюксел, бяха неформалноизбрани за отговорници на регионалнитекомитети. Така в нашия регионален комитеторганизационната роля се падна на Румъния.Румънският представител в Европейскатанотариална мрежа г-н Раул Радой изрази14

готовност и желание да посети България презесента на 2012 г. и да представи проекта внай-големи подробности. Тъй като идеята есеминарите да бъдат с практическа, а не толковатеоретична насоченост, се предвиждавсички нотариати предварително да събератвъпроси, поставени директно от нотариусите,като това спомогне за най-правилния изборна темите на семинара.Срещата продължи с кръгла маса, на коятоучастниците имаха възможност да изкажатстановищата си, както и да предложат найефективнитеспоред тях методи за продължаващообучение.Вторият ден от срещата беше изключителнонатоварен и бяха разгледани 18 теми. Тованаложи заседанието да приключи значителнопо-късно от предвиденото. Поради наситеносттана програмата, приветствията бяхасъкратени. Координаторът на ENN г-н ЩефанМатик, зам.-председателят на CNUEг-н Рудолф Кайндл и председателят на гръцкатаНотариална камара г-н КонстантиносВлахакис откриха срещата, след което директнонасочиха вниманието на присъстващитекъм дневния ред на заседанието. Министерствона правосъдието на Гърция също имашесвои представители на срещата. Както вечебеше споменато, проектите на Европейскатанотариалната мрежа се борят за финансиранеот Европейската комисия. Представителят наЕК демонстрира заинтересованост към проектитеи участва активно в дискусиите досамия край на срещата. Той подчерта, чеработата на България и Румъния се отличава спостоянство и положителни резултати. Въвфиналното си обръщение той даде изключителновисока оценка на работа на Европейскатанотариална мрежа.Като отделна точка в дневния ред бешезалегнала Директивата за медиацията, нейнототраспониране на национално ниво и ролята,която нотариусите следва да имат при способитеза извънсъдебното решаване на споровете.Беше подчертано, че естеството на професиятаправи всеки нотариус „медиатор попризвание“ и е необходимо медиацията да сепревърне в част от дейността на всеки нотариус.Темата остана отворена за предложения истановища, като работата по нея ще продължии на следващите срещи на Европейската нотариалнамрежа.Г-жа Кларис Мартен – генерален секретарна CNUE, изнесе доклад относно предстоящотоприемане на регламент за наследяванията,както и на създаващия се с него Европейскисертификат за наследяване. Предвиждасе това да бъде унифициран документ,който ще се издава в държавите членки, удостоверяващкачеството на наследник. Не сепредвижда този документ да измести издаванитев рамките на националното законодателствоудостоверения за наследници, а да сеиздава само в случай на трансгранични сделки,при които е необходимо да се докаже качествотона наследник в друга държава членка.Следващият проект, който беше представен,е условно наименован Европейска картана изискванията за валидност на документи(преводът е по-скоро описателен и предстоиуточняване името на проекта на българскиезик – European Authentication Map) – сайт,15

условно наречен „карта“, на който всеки нотариусще има възможност да провери всичкиформални изисквания на основните документи,касаещи нотариалната дейност във всякадържава членка. Идеята за проекта се зародина предишната среща на Европейската нотариалнамрежа във Виена и в момента е вразвитие, като се уточнява най-удачнатаформа, която да бъде максимално полезна навсеки нотариус. Буквално преди дни в Нотариалнатакамара постъпи концепцията за тазиЕвропейска карта на изискванията за валидностна документи на английски език. В найкраткисрокове предстои нейното превежданена български език.Срещата на Европейската нотариалнамрежа продължи с нейните два най-амбициознипроекта. Първият е вече познатият сайтза наследствените режими в Европа(www.successions-europe.eu), който успешнофункционира на 23 езика, включително ибългарски. Тъй като това е вече финализиранпроект, обсъжданията бяха насочени главнокъм неговото подобряване и допълнителнопопуляризиране. На втория проект, койтопредвижда създаването на подобен сайт забрачните режими, беше отделено доста повечевреме. Работата е твърде напреднала, представителитена нотариатите в рамките на мрежатаси сътрудничат активно и се очаква наследващата среща през есента да бъде официалнопредставен порталът за брачнитережими в Европа, преведен на 23 езика.Координаторът на Европейската нотариалнамрежа г-н Щефан Матик представи докладза сътрудничеството с Европейска съдебнамрежа. Обсъждаха се и много други практическивъпроси, касаещи мрежата, бъдещипроекти, статистики, обобщение на най-честосрещаните казуси, възникнали проблеми ит.н.Следващата среща на Европейската нотариалнамрежа ще се проведе в Прага презноември 2012 г.16

Посещение на нотариуси отРегионалната колегия при Апелативенсъд – гр. Бургас, в ПарижОт 27 април до 2 май 2012 г.група от 33 представители наРК-гр. Бургас посетиха Париж,в това число българското посолствои българския консул, френскатаНотариална камара инотариалната кантора на френскиянотариус Пиер Тарад.Париж е петото място, коетонотариусите от Регионалнаколегия при Апелативен съдБургас посещават през последнитечетири години – Москва(2009), Санкт Петербург иЛондон (2010), и Берлин(2011).Двучасовата среща с консулана България в Париж г-н ИванРайчев, и г-жа Марияна Райкова-Николова,директор надирекция „Международни програмии проекти“ в Министерствотона правосъдието и съпругана посланика ни г-н МаринРайков, протече с взаименинтерес и обсъждане на трудноститепри изпълнението нанотариалните функции на българскияконсул в чужбина. Найчестобългарските гражданинямат валидни документи засамоличност или техният срок еизтекъл. В момента във Франция170 наши сънароднициизтърпяват наказание лишаванеот свобода във френски затвории липсата им на валидни документиза самоличност затрудняваконсула при неговите нотариалниудостоверявания. Специфичноза Франция е, че тамсе извършват много осиновяванияна български деца, катодокументите по тези досиетаВ посолството с българския консул в Париж г-н ИванРайчев и с г-жа Райковаподлежат на заверка и легализация.На френска територияследват около 4000 българскистуденти, основно в градоветеПариж, Страсбург, Лион, катоза Париж студентите са около1000. Особено представителнае старата сграда на българскотопосолство от 1864 г., бившчастен дом на френски аристократи,по времето, когато вПариж се прокарват големитебулеварди. През Втората световнавойна сградата е притежаниена богата еврейска фамилия,от която за един вагонтютюн е била закупена отШишманов (макар и с несъвсем редовни документи) ипрехвърлена на българскатадържава. След войната Българияи Франция се съдят впродължение на 5 години относнособствеността на имота,като френският съд я присъждана българската държава. През1972 г. е изградена преднатасграда в нов стил, имотът е наизключително стратегическомясто в абсолютния център наПариж, до Сена и недалече отАйфеловата кула.В своята практика консулътни в Париж не е съставял нотариалнозавещание по смисълана чл. 84, ал. 2 от ЗННД, нитоморски протест. Годишно приключваобщия регистър с около5000 записвания, в моментаконсулството е на регистър№1600, архивът е чудесноводен и изключително добресъхраняван с помощта на единсътрудник.Особено интересно бе посещениетов нотариалната канторана френския нотариус ПиерТарад, където общо работят 7нотариуси – 5 в съдружие и 2титуляри, както и общо 4517

18човека персонал. Правнитеобласти, в които работи кантората,са: семейно и наследственоправо, банково кредитиране иипотеки, фирмено дело. Нагодина се обработват около3500 нотариални акта. Нотариалнитеактове се пазят 75години, след което се предават вдържавния архив. Най-стариятнотариален акт в тази кантора еот ХІ в. за една продажба налозе в Монмартър. Досиетата сепазят 30 години, тъй като врамките на този срок може дапродължи разглеждането навъпроса и даване на информацияна страните по сделката.Самият нотариус носи отговорностза изповяданата сделка 10години. Телеактът се използвасамо за ипотеките и представлявадематериализиране на нотариалнатадейност. Когато нотариусътсе оттегли, той може дапредложи кой нотариус да дойдена неговото място. Разходитепо сделката представляват около7% от стойността на материалнияинтерес. Вписването наизповядания нотариален актстава в рамките на 2–3 месеца иедва след това страните го получават.Освен това е необходимода се спазва 7-дневен срок заразмисъл на страните, както и 2месеца е срокът да се произнесеобщината дали ще изкупи имотапри посочената цена. Депозитнатакаса във Франция представлявабанката на нотариусите,където се намират и технитесметки, по които се превеждатсумите по сделките. Проучва сепроизходът на средствата и стова френските нотариуси севключват в борбата срещу пранетона пари, като са задълженида сигнализират съответнитеоргани. На входа на всяка кантора,на видно място е поставенгербът на френските нотариуси.Кристин Мартенс – завеждащдирекция „Международносътрудничество“към Висшия съвет на френскиянотариатПоказани ни бяха нотариалнитедела и какво се съхранява в тях.Във френската Нотариалнакамара бяхме посрещнати иосъществихме среща с г-жаКристин Мартенс – директорна външния отдел на Висшиясъвет на френския нотариат от10 години. Тя е специалист помеждународно право и работизаедно с девет сътрудници. Г-жа Мартенс ни запозна съсструктурата, състава и организациятана Висшия съвет нафренския нотариат, както и снеобходимото обучение зазапочване работа като нотариусвъв Франция. На 2 ноември1945 г. с декрет се създаваВисшият съвет на нотариата,който се управлява от 7 членове,които се избират. ВъвФранция има 33 регионалниколегии, а мандатът на Висшиясъвет е 2 години. Седемтечлена на Висшия съвет заседаватвсяка седмица, а председателят,който е действащ нотариусизвън Париж, задължителное в Париж всеки вторники сряда. Нотариалната камараработи със 105 сътрудници.Френският нотариус ПиерТарад демонстрира съдържаниетона едно нотариалноделоЗадължително е завършванена 7-годишно юридическообразование, след което семинава през специализираноучилище за подготовка на нотариуси,като във Франция има 5такива училища: Бордо, Лил,Париж, Рен и Монпелие. Те сеуправляват както по линия наобразованието, така и от професията.След това е задължителендвегодишен стаж и такаможе да се стане помощникнотариус.Нямат ограничение вбройката на помощник-нотариусите.За да стане нотариус,кандидатът трябва да си намерикантора, която иска да го вземе,като с това трябва да се съгласи иминистърът. Може да се кандидатстваи на конкурс за създаванена нови кантори, тъй катоминистерството всяка годинапреразглежда необходимосттаот разкриване на нови кантори.Във Висшия съвет има 20дирекции, общо във Франциякъм момента нотариусите са9223, а дали и колко нови канторида се създадат – това решаваспециализирана комисия отМинистерството на правосъди-

Хамурапи, първиятзаконотворецБългарските нотариуси пред Лувъраето, Министерството на икономиката,Висшия съвет на френскиянотариат, както и представителина местната администрация– общините. Най-малко9–10-годишно обучение енеобходимо, за да се стане нотариус.В нотариалните канториосвен нотариусите и помощник-нотариуситеима и счетоводител,консултант по недвижимитеимоти и др.Съществуват и т.нар. нотариусина заплата, което е особеностна френския нотариат. Вслучая той не е съдружник, а гонаемат на заплата и тези случаине са много. Само 800 такиванотариуси има в цяла Франция,като най-вече от този тип нотариуссе интересуват жените,които представляват 33% отвсички нотариуси.Активно сътрудничество сеосъществява с нотариусите отБългария, Китай (от 2011 г. вКитай има свободен нотариат,като Франция е помогнала занеговото създаване. В моментаима Юридически факултет вШанхай със специализиранообучение за 3000 нотариуси,като миналата година се празнува10 години от създаването накитайския нотариат). Иматтесни контакти и с Русия, къдетоследващия месец в СанктПетербург ще се състои широкмеждународен форум повъпросите на руския нотариат,на която ще присъства и председателятна френския Висшсъвет, както и представители отнотариатите от цял свят. Францияпомага много във Виетнам,където техният нотариат е от2006 г. Ползотворно е сътрудничествотои с Мароко, Тунис,Алжир, Полша, Румъния,Мадагаскар, както и с всичкидържави франкофони.Навсякъде се подарявахаекземпляри от Нотариалниябюлетин на Нотариалнатакамара, от Нотариалния алманахна Регионалната колегияот Бургас за 2011 г., както икнигата за историческите ценностии паметници на Българияот проф. Божидар Димитров,дискове с фолклорнамузика и др.Освен съдържателната професионалнапрограма нотариуситепосетиха Лувър, като особеновнимание отделиха наКодекса на Хамурапи, който ецар от първата династия наВавилон 1792–1750 г. пр.Хр.,както и на базалтовата колона, сразмери 225 х 190 см, намеренав Иран, на която са изсеченипървите известни в света законии която включва встъпление и282 члена със санкции, описващиосновните аспекти на общественияживот. В горната частна колоната е изобразена срещамежду управляващия Вавилони Бога Слънце, който му връчвазнака на вселенската власт.Присъствахме на представлениев Мулен Руж, както и на балет впрекрасно реставрираната сградана френската опера „Гарние“.Направихме разходка скораб по Сена, разгледахмеПантеона и катедралата „НотрДам“ и други забележителностина Париж, който остави незабравимиспомени в нас.Нотариус Станка Стайкова,председателна Регионалната колегияНотариална камара -гр. Бургас19

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТСеминар на Нотариалнатарегионална колегияпри АС – град Бургас10 март 2012 г.На 10 март 2012 г. в гр. Бургас Регионалната колегия къмАС - Бургас проведе семинар на тема: „Задължителна застраховка„Гражданска отговорност” на нотариусите“ с лектор проф. д-р ПоляГолева, преподавател по застрахователно право в София–НБУ, и вуниверситетите във Варна и Пловдив, автор на книгите:„Отговорност на лекаря за вреди, причинени на пациента“ (2004),„Застрахователно право” (1997, 2011), както и на„Застрахователно право”– на английски език.1. Обсъдени бяха: ретроактивна дата(назад във времето – 5 години или отзапочването на нотариалната дейност),задължение за уведомяване на застрахователяпри съмнение, че ще бъде ангажиранаотговорността му при виновно нарушениеили виновно бездействие (неизпълнениена права и задължения на нотариуса),последици. Прие се, че застраховкататрябва да обхваща всички права и задълженияпо ГПК, ЗННД, Наредба №32 идруги нормативни актове, т.е. цялостнатанотариална дейност. Констатира се отпредставените от различни нотариуси„Общи условия“ на застраховката им, чевсеки отделен застраховател има изисквания,които обезпечават добра позиция занего, но нотариусът е оставен произволносам и определя на практика и най-честосамо размера на обезщетението. Давносттаза обезщетяване на вредите, причинениот нотариус спрямо трето лице, коятоотговорност има имуществен характер ипо своята същност е „деликатна отговорност“по чл. 45–54 ЗЗД и тече от причиняванена вредата, която е общата 5-годишнадавност.2. Обсъди се възможността за „груповозастраховане“, което може да се извърши отНотариалната камара – гр. София, и иматакова в Германия, Австрия, Франция,Русия, с цел да се обезпечат и защитят праватана клиентите ни още в по-голяма степени се създаде по-голяма правосигурност вохранителното производство, както и насамия нотариус или неговите наследници,например при негова смърт, заличаване,изпадане в невъзможност да упражнява професиятаси, пенсиониране и др. Пет годинислед това да бъде покрита с груповата музастраховка от датата на преустановяване нанотариалната му дейност и други хипотези,като целта е при всички случаи да можем даобезщетим клиента (страната в нотариалнотопроизводство) и др.3. Коментар на Решение 696/2008 г.,ВКС по т.д. 400/2008 г., 2 отд. ТК -Апис, относно неизпълнение на задължениятапо чл. 73 от ЗННД относно проверкана самоличността на продавача на имота, врезултат на което договорът за продажба ебил обявен за нищожен поради липса насъгласие – нотариалният акт е подписан от20

друго лице, различно от истинския продавач.Проверката от нотариуса на името на лицето,на ЕГН и дата на раждане, респ. съответствиена ЕГН с посочената в личната картадата на раждане, всичко това не е направеноот нотариуса и с това той е нарушил задължениятаси по чл. 25, ал.1 ЗННД. Налице е ипричинна връзка между това и настъпилитеза купувача правни последици – отстраняванетому от имота по силата на съдебноторешение. ИНТЕРЕСНОТО В ТОВАРЕШЕНИЕ Е, ЧЕ ОСВЕН ОБЕЗЩЕ-ТЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИДО РАЗМЕРА НА МАТЕРАЛНИЯИНТЕРЕС Е ПРИСЪДЕНО ОТ ПРЕД-ХОДНИТЕ ИНСТАНЦИИ И ПРИЕТООТ ВКС ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА НЕИМУ-ЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ – ДИСКОМ-ФОРТ И БЕЗПОКОЙСТВА, УСТАНО-ВЕНИ ОТ ГЛАСНИТЕ ДОКАЗАТЕЛ-СТВА И ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ СЪДА НАОСНОВАНИЕ ЧЛ. 52 ЗЗД ПО СПРА-ВЕДЛИВОСТ.4. Семинарът на РК-Бургас реши проф.д-р Поля Голева да даде становище по темата,както и да се организира от НК националенсеминар по въпроса.В заключение искам да цитирам т. 7 отстатията на проф. д-р Поля Голева „Задължителназастраховка „Гражданска отговорност“на нотариусите“, публикувана в списание„Съвременно право“, с.35:Въпросът за създаване на гаранционенобезщетителен фонд:„Независимо от задължителния си характер,ЗГО на нотариусите не покрива всичкислучаи на имуществена професионалнаотговорност. Така няма да е налице застрахователнопокритие, ако нотариусът несключи застрахователен договор, ако в договораса предвидени изключения от застрахователнатазащита, ако застрахованият неизпълнява произтичащите от застрахователниядоговор задължения и последният бъдепрекратен, ако изтече срокът на договора ипр. Мислими са още хипотези на изчерпванена уговорената в договора застрахователнасума.Във всички тези случаи следва да се помислиза допълнително обезпечаване както наинтересите на нотариусите, така и на увреденитеот тях трети лица. Възможни са няколкоразрешения на проблема:Първо, да се сключи допълнителна ЗГОот нотариусите, която ще покрива риска надустановената застрахователна сума или в случаите,които не са обхванати от задължителнатаЗГО. Тази застраховка може да се сключипоотделно от всеки нотариус с доброволноизбран от него застраховател или да сесключи доброволна групова застраховка чрезНотариалната камара.Второ, да се създаде гаранционен обезщетителенфонд от застрахователите, в който теда правят отчисления от застрахователнитепремии по сключените от тях задължителниЗГО на нотариусите.Трето, нотариусите да се самозастраховат,като създадат към Нотариалната камарагаранционен обезщетителен фонд, от койтода се покриват вреди, необхванати от задължителнатаЗГО. Постъпленията от фонда щепредставляват отчисления от задължителнитевноски в полза на Нотариалната камарасъгласно чл. 32 от Закона за нотариусите.“Станка Стайкова,председател наРегионалната колегия -гр. Бургас21

Пролетен семинар наНотариалната колегия приСофийски апелативен съдЕдна от темите на проведения в гр. Банскопролетен семинар на РК при САС бе „Придобиванеправо на собственост върху съсобственимот по давност само от един от съсобствениците“.По тази тема основен лектор беше гл.асистент Павел Сарафов – преподавател повещно право в СУ „Св. Климент Охридски“.Две са становищата, които са се оформили вправния мир, едното обаче преобладава, и то сеизразява в това, че не може да се придобиеправо на собственост върху съсобствен имот подавност само от един от съсобствениците. Ето ипримери от съдебната практика на ВКС,непризнаващ, че е налице ЯВНОСТ приотблъскване владението на съсобственик присъсобственост:1. р. 381-10-ІІ г. о. на ВКС по г. д. №37/10 г.Единият съсобственик (на правото на строеж)самостоятелно изгражда обекта (за който еучредено общото право на строеж), т.е. влагасвои средства и материали (няма данни далистроителните книжа са издадени на негово имеили на името на двамата съсобственици);упражнява самостоятелно фактическата властвърху така построения обект; самостоятелно втечение на 10 години е заплащал консумативнитеразноски и данъците за него и разходите заподдръжката му.Във всички тези случаи според състава наВКС се касае за действия в изпълнение на поетидоговорни задължения и търпими действия,които не отричат правата на другия съсобственик,като отношенията във връзка с тези действиясе уреждат според чл. 30, ал. 3 ЗС.Ето защо владението не е било явно и отестество да отрече владението на другия съсобственик.Съсобствеността е възникнала от договор заобщо учредяване на право на строеж.Поводът е производство по чл. 33, ал. 2 ЗС,при което долните съдилища са отхвърлилииска, с аргумент, че няма съсобственост.Тази позиция на ВКС се отличава от позициятана долноинстанционните съдилища – и вдвете съдилища от долните инстанции са приели,че се касае за действия, които явно отричатвладението на другия съсобственик и следователное налице надлежно установено и недвусмисленодемонстрирано владение.2. р. 169-06-І г. о. на ВКС по г. д. № 754/05 г.Извършването на необходимите за поддържанетона вещта в добро състояние ремонтниработи не може да се приемат като демонстриранена намерение за своене, тъй като обичайносе извършват от ползващия цялата вещ собственик.Съсобствеността е възникнала от договор задарение.Поводът е извършване на делба, в първафаза – по допускане на делбата, и възникналияв тази връзка спор кои са съделителите.Първоинстанционният съд признава изтекладавност, въззивната инстанция отменя решениетому и приема, че не е налице придобивнадавност, ВКС потвърждава позицията на въззивниясъд.3. р. 239-96-І г. о. на ВС по г. д. №91/96 г.Това, че съсобственикът е обработвал земятаи е плащал данъци, не сочи, че е отблъснато владениетона останалите съсобственици. Това саобикновени действия, които се развиват в рамкитена общото ползване, което съсобственикътосъществява по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС.Съсобствеността е възникнала въз основа нанаследство.4. р. 238-00-І г. о. на ВКС по г. д. №1031/99 г.Не може да се счита, че е отблъснато владениетона другия съсобственик при положение,че не са установени факти на явно демонстри-22

ране на волята на съсобственика да владее цялатавещ единствено и само за себе си. Напротив,когато са установени данни с обратен знак – чедецата на другия съсобственик са посещавалиимота и са демонстрирали наследствените сиправа, това ясно показва, че имотът е запазилсъсобствения си характер.Съсобствеността е възникнала въз основа нанаследство.Поводът е извършване на делба, в първафаза – по допускане на делбата и по възникналияв тази връзка спор кои са съделителите.5. р. 132-06-І г. о. на ВКС по г. д. №807/05 г.Наличието на нотариален акт по обстоятелственапроверка за придобиване по давност натри урегулирани имота, представляващи бившаземеделска земя, не изключва наличието насъсобственост върху тези имоти. „Нотариалниятакт по обстоятелствена проверка самоконстатира твърдени обстоятелства и затова тойне може да летимира“ лицето като едноличенсобственик и да се противопостави на останалитесъсобственици, след като те оспорват праватана същото това лице. В допълнение следвада се отбележи, че жалбоподателят не основававладението си на писмен документ, порадикоето след включването на имотите в ТКЗС до1990 г. владението върху тях, дори да е осъществявано,е правно ирелевантно – арг. чл. 12,ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 89 ЗС (ред. до 1990 г.).По аргумент от противното обаче, ако лицетобе основавало твърдението си на писмендокумент по силата на чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоби могло да релевира надлежна погасителнадавност. Това е обяснимо, тъй като наличиетона такъв документ би изиграло ролята на яснодемостриране на намерението за владение поотношение на останалите съсобственици.Съсобствеността е възникнала въз основа нанаследство.Поводът е извършване на делба, в първафаза – по допускане на делбата и по възникналияв тази връзка спор кои са съделителите.6. р. 97-06-І г. о. на ВКС по г.д. №805/05 г.Фактът, че в имота са живели родителите насъсобственика, както и той самият заедно съссвоето семейство, както и фактът, че тойизвършва поддръжката на имота и предприемаремонтите в него, не дава основание да сесчита, че е станал изключителен собственик насъщия. Извършените правни действия позащита на имота от един от собствениците,както и заплащането на данъци също не могатда доведат до придобиването по давност на делана другия съсобственик.Обстоятелството, че другият съсобственикне е живял в имота, а в друга държава, не обосноваваизвод, че той се е дезинтересирал отнего, тъй като от данните по делото е видно, чепри всяко идване в България той е посещавалимота, а и че до определен момент отношениятамежду съсобствениците са били нормални ите са обсъждали строителството на нова жилищнасграда в имота, в която другият съсобственикда придобие гарсониера.Съсобствеността е възникнала въз основа нанаследство между наследодателите на наследниците(вероятно са били братя).Поводът е извършване на делба, в първа фаза– по допускане на делбата и по възникналия втази връзка спор дали имотът е съсобствен.7. р. 503-09-ІІІ г. о. на ВКС по г. д.№4087/08 г.Събраните по делото доказателства не обосноваватизвод за придобиване по давност наидеалните части на останалите съсобственицина земята. Представената служебна бележа заполучаване на рента от земята не означава, чеполучателят на рентата е собственик на посоченатаземя. Оригинерният способ за придобиванена вещни права изисква упражняване нафактическа власт върху имота, с намерение засвоене в предвидения от закона срок. Жалбоподателятне е доказал да са осъществени елементитена владението в посочения срок, за дасе приеме, че е собственик на земята, от коятое получавал рента, на основание изтекла в неговаполза придобивна давност.8. р. 35-09-ІV г. о. на ВКС по г.д. №4530/07г.Едностранното деклариране на притежаванитенепокрити недвижими имоти не е основаниеза признаване собственически права върхутях, респ. основание за владение и началенмомент за придобивна давност, започнала датече в полза на владелеца по смисъла на чл. 12,ал. 7 ЗСПЗЗ.9. р.147-10-ІV г. о. на ВКС по г. д. №2427/08 г.При наследствено правоприемство съна-23

следниците придобиват собствеността в определенобем права. В техните вътрешни правоотношениясе счита, че всеки е владелец на своитеи държател на чуждите идеални части. Наследникът,който се позовава на придобивна давност,трябва да докаже не само че е ползвалимота, но и че е променил намерението си и езавладял частите на другия сънаследник. Промянатав намерението и преобръщането надържането във владение (interversio possessionis)не трябва да остане скрита, а трябва данамери външна изява в предприемане на конкретнидействия, които да бъдат насочени къмсъответните други наследници и да показватнесъмнено, че наследниците, които упражняватфактическата власт, отричат правата на останалитевърху имота и го владеят само за себе си.10. р. 2831-79-І г. о. на ВС по г. д.№1103/79 г.С откриването на наследството всички вещи,които са били във владение на наследодателя,минават във владение на наследниците му поправо, без да е необходимо да са завладели фактическивещите. При това положение, щом катос откриването на наследството всички сънаследнициса във владение, за да може един от тях дапридобие по давност тези вещи, нужно е владениетона останалите да е било отнето от него.Като се има предвид, че всеки от сънаследницитеможе да се ползва от общата вещ, вижда се,че не е достатъчно един от сънаследниците да сеползва сам от вещта, за да се приеме, че владениетона останалите сънаследници е прекратено.Необходимо е сънаследникът да е извършилтакива действия, от които да се вижда, че фактическатавласт на другите сънаследници е прекратена,че ако те се опитат да я упражнят върхувещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът щее отнел владението върху вещта на останалитесънаследници, ако не ги допуща да се ползватот общата вещ по никакъв начин. Същото щебъде, когато другите сънаследници не са се опиталида се ползват от общата вещ, но сънаследникътсе ползва от нея по такъв начин, койтопоказва, че я счита за своя.Това решение се сочи в опр. 1000-09-ІІг.о. на ВКС по г. д. №909/09 г., за да сеприеме, че решението на въззивния съд в сходнахипотеза е различно и на тази основа да седопуска неатакуваното въззивно решение докасационно обжалване.11. р. 161-93-ІV г. о. на ВС по г. д. №1649/92 г.Фактологията по случая е следната – бащазаминава в чужбина като оставя дъщеря си заотглеждане при своя баща (неин дядо). Следвреме дядото почива и дъщерята извършвадоброволна делба на имота със своите лели,сестри на заминалия баща, по силата на коятоделба тя придобива цялата вещ за себе си, аизравнява парично дяловете на своите лели.Така извършената делба е нищожна, порадинеучастие в нея на наследник (заминалият вчужбина баща), но се счита за начало на установяваневладение върху имота от страна надъщерята/племеницата по отношение дяловетена всички съсобственици, включително ина нейния баща. Преди да изминат 10 годиниот тази делба бащата се завръща и дъщерята гопуска да живее в имота, поради незадоволенатаму жилищна нужда. Междувременно тойсключва брак. След смъртта му неговатадъщеря предявява иск, за да установи поотношение на мащехата си, че е едноличнасобственица на целия имот, твърдейки, чепускайки баща си в имота при неговотозавръщане от чужбина, го е направила направно основание – договор за заем запослужване, поради което той е владял имотаза нея.С посоченото решение ВС приема, че не еналице отблъскване владението на съсобственик,ако преди изтичане срока на придобивнатадавност един съсобственик възстанови фактическатаси власт върху вещта и я държи задруг съсобственик. По отношение на чуждитеидеални части той би могъл да бъде третиранкато държател, владеещ за другиго (за своятадъщеря), но по отношение на идеалната сичаст, спрямо която е запазил правата си насобственост, той не може да има качествотодържател, защото в един субект се съчетаваупражняването на непосредствената фактическавласт и титулярството на правото на собственост.При тази хипотеза бащата на ищцатане би могъл по отношение на самия себе си давладее имота за друго лице – дъщеря си, тъйкато юридически е собственик на идеалнатачаст от вещта, а не е получил държането й направно основание (в случая заем за послужване),т.е. той упражнява фактическата власт засебе си като правомощие на пълното вещноправо, което притежава.24

12. опр. 1-10-І г. о. на ВКС по г.д. №984/09г.Съсобствеността е възникнала от брак ипоследващ развод. Съсобствената вещ е семейножилище, предоставено за ползване на единияот бившите съпрузи.При това положение въззивният съд еприел, че ползващият общото жилище бившсъпруг е живял в него на правно основание ипоради това е следвало да демонстрира явно икатегорично намерението си за своене спрямодругия съсобственик, което не е направено.Това разбиране на въззивния съд е възприетои от състава на ВКС, поради което не е допуснатокасационно обжалване на неговоторешение.13. опр. 100-09-ІІ г. о. на ВКС по г. д. №5233/08 г.Декларирането на имота като съсобствен ииздаването след това на констативен нотариаленакт за придобиване по давност не са достатъчни,за да се приеме, че съсобственикът е демонстриралпред останалите съсобственици по достатъчноясен начин промяна на владението за тях впромяна на владението за себе си.Поводът е извършване на делба, в първа фаза– по допускане на делбата и по възникналия втази връзка спор дали имотът е съсобствен.14. опр. 1001-09-І г. о. на ВКС по г. д.796/09 г.В случая не е налице явност на владениетопо отношение на останалите съсобственици,тъй като имотите са били предоставени за ползванена кооперация, която реално не ги еобработвала. Имотите не са били оградени и нее установено ответниците да не са допускалиищците до тях и по този начин да са отблъскваливладението им.Обстоятелството, че е налице предшестващадоброволна делба (от 1996 г.), която е нищожнапоради неучастие в нея на съсобственик и набазата на нея лице, участвало в нея, е извършенодарение на свое дете, явяващо се съделител внастоящото дело, също не дава основание да сеприеме, че е демонстрирано владение, отричащоправата на другите съсобственици. Не можеда се счита, че вписването на нотариалния актза дарението обективира намерението насъсобственика да владее за себе си и оповестяваостаналите съделители за това негово намерение,независимо от публичния ефект от вписването.Вписването на подобен акт само посебе си не е указание за изключителност на владението,ако не е съчетано с упражняването нафактически действия върху вещта, а в случая еустановено, че ползващите се от този акт лицаса обработвали имота едва две-три годинипреди завеждането на иска за делбата.Извод: С други думи, може да приемем, чеедно такова вписване може да изпълни значениетона оповестяване на останалите съсобственициза намерението на съсобственика да придобиев собственост идеалните им части, нотова трябва да е съчетано и с осъществяванетона фактическа власт върху вещта в рамките насрока на придобивната давност, каквато власт впроцесния случай не е установена.Поводът за опр. е допускането на делба испор дали имотите, предмет на делбата, сасъсобствени (Въззивният съд е приел, че предшестващадоброволна делба на лозя е нищожнапо чл. 75, ал. 2 ЗН, поради неучастие в нея навсички наследници).15. опр. 101-12-І г. о. на ВКС по г. д. №323/11 г.За да придобият по давност цялата сграда,ищците е следвало да отблъснат владението надругите съсобственици и да упражняват фактическавласт върху сградата с намерение да я държатза себе си. Съдът е намерил, че доказателства,сочещи по несъмнен начин ищците да саманифестирали по отношение на останалитесъсобственици намерението си за своене насградата, не са ангажирани. Ответниците (т.е.другите съсобственици) са заплащали местенданък за сградата и дворното място, участвалиса в процедурата по узаконяване на същата наимето на двамата съсобственика (единият откоито е ответник).Ползуването на съсобствения имот от единот съсобствениците не е достатъчно за придобиванетому по давност. Счита се, че той е държателпо отношение частта на другите съсобствениции за да ги придобие по давност, следвада промени намерението си по отношениена тях, след което да ги владее в установения отзакона давностен срок. Промяната на намерениетотрябва да бъде обективирана по отношениена останалите съсобственици по начин,който сочи недвусмислено, че съсобственикътотрича правата им върху техните идеални частиот вещта.25

Другото становище, което не е толковапопулярно, е, че може да се придобие право насобственост по давност само от един от съсобственицитевърху съсобствената вещ и ето примериот съдебната практика, признаваща наличиетона явност при отблъскване на владениетопри съсобственост:1. р. 168-06-І г. о. на ВКС по г.д. № 704/05 г.(цит. по: Нотариалното производство всветлината на новата съдебна практика, съст.Весела Ивчева, С., 2008, 617–620).Предмет на иск за делба е двуетажна жилищнасграда заедно със застроеното и незастроенотодворно място.Съдът приема, че не е налице съсобственоствърху процесния имот, тъй като същият е билсобственост само на наследодателите на едно отпризованите към делба лице.През 1973 г. те получили на свое име строителникнижа за преустройството на старатасграда и са извършили сериозна реконструкцияв нея както в първия, така и във втория й етаж.През 1975 г. се снабдяват с нотариален акт пообстоятелствена проверка за придобиванеимота по давност.При това положение съдът е приел, че намерениетоза владение имота за себе си е демонстриранопо категоричен начин, чрез манифестиранена това намерение още от наследодателитена единия от съделителите, които са противопоставилитова свое намерение на наследодателитена другия съделител, доколкото последните,а и техните деца са знаели за тези преустройства.В тази връзка съдът се позовава и на презумпциятапо чл. 69 ЗС и приема, че в конкретнияслучай тя не е оборена от ищеца поделбата.Случаят е показателен за значението нафактора време, който позволява да се откроиясно действителната картина на нещата и да сенаправи един по-уверен и обоснован извод –имало ли е открито демонстриране на намерениеза своене и било ли е то известно на лицата,срещу които владението е било упражнявано.При положение, че владелческите действия сабили предприети още през 1973 г., и впоследствиеса допълнени с констативен нотариаленакт от 1975 г., както и че в течение на близо 30години (делото на въззивния съд е от 2005 г.,което дава основание да се мисли, че първоинстанционнотодело е не чак толкова отдалеченовъв времето от тази година) може уверено да сеприеме, че е налице явност на владението иизтичане на съответната придобивна давност. Втакава ситуация доказателствената тежестнаистина стои по друг начин и се поставяакцент върху презумпцията по чл. 69 ЗС,която следва да бъде надлежно опровергана.2. р. 70-80-ОСГК на ВС по г. д. № 65/80Искът е по спор за собственост относно двуетажнасграда, построена от ответника в имот,собственост на ищеца. С решение на състав отІ г. о. на ВС е прието, че ответникът не е променилдържането, което е имал върху спорнияимот във владение, което да противопостави наищеца, както и че не е упражнил за себе си ипротив волята на ищеца право на строеж върхусъщия имот и следователно не е придобил подавност единия етаж от двуетажната сграда.Във връзка с това решение е подадена молбаза преглед по реда на надзора на влязло в силарешение. В мотивите си ОСГК, който разглеждамолбата за преглед, приема, че съставът наВС, произнесъл въпросното решение, не еобсъдил предоставена декларация от12.VІ.1964 г., произхождаща от ищеца, скоято той дава съгласие ответникът да построи внеговия парцел двуетажна сграда и за двамата(за ищеца и ответника), в светлината на евентуалнатавъзможност въз основа на тази декларация,от датата, посочена в нея, ответникът да езапочнал упражняване на владение върху правона строеж, изразено в подготовка на самиястроеж, подготовка на терена, набавяне наматериали за строежа и други такива, в какъвтосмисъл делото не е било достатъчно изяснено.ИЗВЪН ХИПОТЕЗАТАНА СЪСОБСТВЕНОСТ1. р. 126 от 9.ІІІ.2010 по г.д.№2605/09 г. на Районен съд – ШуменНалице е място, съставено от два имота. Заединия имот ищците имат документ за собственост,а за другия нямат, но твърдят, че още от1964 г. техните родители са владели и дватаимота като едно място. Същото е обработваноот бащата на ищците още от 1963–1964 г.,когато минали мероприятия за земеустрояване.Още тогава родителите на ищците оградилимястото, облагородили го и го ползвали безпрепятствено.От съдебно-техническата експерти-26

за става ясно, че не може да се установи далимежду двата имота е имало граница още от1964 г., но при планове и заснемания към1991, 1992 и 1997 г. имотът е бил третиранкато общ – т.е. между двата имота не е ималограница и това прави вероятно вярно твърдението,че същите са владени като един общимот. Отделно от това вещото лице сочи, че вдвата имота са засадени овошки, които са на30–35 години.На базата на тези данни съдът приема, че еналице изтекла в полза на ищците придобивнадавност, която е довела до придобиване от тяхна право на собственост върху процесния имот(това е вторият имот, за който те нямат документза собственост). Тя е започнала да тече затяхната праводателка след 21.ХІ.1997 г. с влизанев сила на нормите на чл. 11, ал. 13 ЗСПЗЗи чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Дотогава са действалинорми, които са препятствали придобиване насобственост въз основа на изтекла придобивнадавност върху земеделски земи. След прехвърлянена имота от праводателката върху ищците,станало с нотариален акт за дарение през1999 г., ищците са установили собствено владение,което е било необезпокоявано и домомента на завеждане на исковата молба понастоящото дело от 16.VІІ.2009 г., койтопериод е по-голям от 10 години и поради товадори и като недобросъвестни владелци и без даприсъединят владението на своя праводателищците следва да бъдат признати за собственицивъз основа на изтекла придобивна давност.Допълнителен щрих към картината е, чеищците сключили договор за охрана на имотапрез 2005 г., но това обстоятелство не еобсъждано от съда и той не прави изводи въввръзка с него.2. р. от 22.ІХ.06 г. по г. д. № 299/2006 г.на Великотърновския окръжен съдПрез 1982 г. бащата на ответника по устносъглашение с майката на ищеца закупува имот вполза на сина си (ответник по настоящотодело). От тогава го е владял за него (сина), безпротивопоставяне от страна на собствениците.В това отношение показанията на свидетелитесе подкрепят и с представения пощенски записот месец април 1982 г., доказващ плащането поизвършената устна покупка.Фактът на непосещаване на имота не представляванеупражняване на владелчески действия.На първо място, защото владението може да сеосъществява по различни начини – чрез другиго,чрез просто ограждане на имота и недопусканена друг да го ползва и др. На второ място, защотосъществува презумпция по чл. 83 ЗС.Началният момент на придобивната давносте този, в който владелецът манифестира своетонамерение да стане собственик спрямо лицата,чиито права давността застрашава (отрича).Владението, осъществено от 1982 г. насетне, еманифестирано на продавачите по нищожнатапоради липса на форма покупко-продажбамежду наследодателите на ищците, от една страна,и бащата на ответника, от друга. Затовазаявлението, по повод на което е съставен нотариалниятакт от 1995 г., не започва, а завършвафактическия състав на давността.3. опр. 10-11-ІІ г.о. на ВКС по г.д. №866/10 г.Материалноправната разпоредба на чл. 79,ал. 1 ЗС е точно изтълкувана от въззивния съд.Процесният имот от момента на отчуждаванетому за изграждане на кооперативен пазар, завършилопрез 1960 г., е бил част от реализиранотомероприятие и се ползва и понастоящем попредназначение за задоволяване на общественинужди на населението на общината. Десетгодишнатапридобивна давност започнала да течев полза на ответника – община Р., след отпаданена забраната за това (чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ– доп. ДВ, бр. 107/97 г.), е изтекла къммомента на предявяване на иска за собственост,т.е. собствеността върху имота, реституирана нанаследниците-ищци по силата на закона –ЗВСОНИ (ДВ, бр. 15/92 г.), е придобита отответника след 21.ХІ.1997 г., поради изтичанена десетгодишна придобивна давност, до предявяванена иска на 21.ІІ.2008 г.На семинара г-н Сарафов ни уведоми, чеима заявено искане за издаване на тълкувателнорешение по въпроса, какво да разбираме под„явност“ на владението, тъй като легална дефиницияняма. Същото се очаква след 19 април2012 г.Светла Бошнакова,председател наНотариалната колегияпри САС27

ДЕН НА КОНСТИТУЦИЯТА И НА ЮРИСТАНа 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема Конституцията наКняжество България и така поставя началото на парламентарния живот у нас.Търновската конституция провъзгласява Третата българска държава за конституционнамонархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделениена трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85„Представителството на Българското княжество се заключава в Народното събрание,което бива: Обикновено и Велико.” Парламентът заедно с княза получаваправомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасятзаконопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат наутвърждаване от княза.Още на следващия ден след приемането на Конституцията – 17 април 1879 г.,Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание седна задача – избор на държавен глава. Петербург предлага 22-годишния подпоручик инемски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г.княз Александър полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българскоправителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов.Изказване на Димитър Танев, на трибуната от ляво на дясно:председателят на СЮБ Владислав Славов, вицепрезидентът на РепубликаБългария Маргарита Попова, министърът на правосъдието Диана Ковачеваи проф. Лазар Груев, председател на ВКС28На 19 април 2012 г. всалона на Съюза на юриститев България бе проведенотържествено събрание послучай Деня на Конституциятаи на юриста. Участващитев събитието юристибяха приветствани от вицепрезидентаг-жа МаргаритаПопова и министъра на правосъдиетог-жа Диана Ковачева.На тържеството присъствахазам.-вътрешният министърг-н Веселин Вучков,председателят на Върховниякасационен съд проф. ЛазарГруев, представители наВисшия съдебен съвет, Висшияадвокатски съвет, Съюзана съдиите в България, Асоциациятана прокурорите,Нотариалната камара, Камаратана частните съдебниизпълнители и други пред-

Нотариус Камен Каменов получава наградатаИзказване на наградения нотариус КрасимирКатранджиевставители на юридическатаобщност в България.„В днешни времена нямачовешка дейност, която да несе нуждае от нас“, заявипредседателят на Централниясъвет на Съюза на юристите,конституционниятсъдия Владислав Славов. „Замен е професионална чест дасъм тук сред вас. Ние смеучастници в държавностроителнотодело от 1879 г.насам“, подчерта в приветственотоси слово вицепрезидентътна БългарияМаргарита Попова.„Публичност, прозрачности професионализъмтрябва да са основнитепринципи в следващия Висшсъдебен съвет“, заяви министърътна правосъдието ДианаКовачева. Според неясъдебната реформа се случва,но не с необходимите темпове.Тя се обърна към юриститес молба да спомогнат занейното ускоряване.„Денят на юриста е времето,когато си спомняме заделото на нашите предци.Въпреки празника не трябвада забравяме и проблемитена системата“, заяви ДаниелаДоковска, председател наВисшия адвокатски съвет.„През последните годиниНотариалната камара успя дасе утвърди и да разшири правомощиятаси. Направиха седоста комплексни изменения,засягащи собствеността.Една от последните ни победибе, че организирахмеработна група, в която участвахаспециалисти по вещнои нотариално право, Камаратана строителите в България,представители на кадастъра идр., за да се уреди статутът напаркоместата“, заяви в приветственотоси слово председателятна съвета на Нотариалнатакамара ДимитърТанев и подчерта, че организациятаще продължи усиленатаси борба срещу имотнитеизмами.В тържествена обстановкав сградата на СЮБ бяхаотличени съдии, адвокати,прокурори и нотариуси отцялата страна – Кети Маркова,съдия във Висшиякасационен съд, проф. д-рМария Манолова, Даниела29

Доковска, бившият председателна частните съдебниизпълнители Георги Дичев,нотариусите Камен Каменови Красимир Катранджиев идр.Денят на Конституциятаи на юриста беше отбелязани с концерт на Струннияоркестър към Културния домпри Съюза на юристите вБългария.Председателят на Нотариалната камара ДимитърТанев и награденият с почетен знак нотариус КаменКаменов30Камен Каменов,зам.-председател на Нотариалната камара:Ние сме превантивният страж награжданския оборот Нотариус Каменов, как гледате на полученото от васотличие?Това е висока чест за мен и за моите колеги. В действителносткато традиционен член на латинския нотариат и гилдия,изповядваща неговите принципи, българските нотариуси смепревантивният страж на гражданския оборот, на държавата исъдебната система. Всички наши инициативи, които тепървапредстоят, са с оглед на увеличаване на правомощията ни.Надявам се да защитим доброто си име. Как се промени българският нотариат в последнитегодини?През изминалото десетилетие доста неща се измениха, катосе започне с изграждането на публичния положителен образ нанотариуса и преминем през конкретните инициативи. Някои оттях са например връзката с базата на МВР за населението,справките, които правим по личните карти. В международенплан сме от първите членове отличници на европейската системана завещания, в която могат да се правят справки за целия ЕС.Същевременно водим активна дейност в Eвропейскатанотариална мрежа. Имаме договор с френския, който е найсилниятлатински нотариат. В тази връзка ние, българскитенотариуси, ще продължим да се стремим да бъдем стабиленнотариат не само в Европа, но и в света.

Пролетен семинар на Нотариалната камара с нотариуси отстраната и представители на Националното сдружение наобщините, Дипломатическия институт и дирекция „Консулскиотношения” към Министерство на външните работи на тема„Нотариусът в помощна публичната администрация”гр. Девин, 12–13 май 2012 г.Изглед към град ДевинНа 12 и 13 май в гр. Девин се проведе пролетниятсеминар на Нотариалната камара наРепублика България. Целта на семинара бе дасе продължи успешната дейност, която предивреме започнаха нотариус Анелия Карабенчеваи нотариус Станка Стайкова с издадените оттях ръководства: „Наръчник за нотариалниудостоверявания в кметството“ (2009) и „Нотариалнифункции на българските консули“(2010).С издаването на „Наръчника за нотариалниудостоверявания в кметството“ стартирахаредица ползотворни обучения относно изискваниятана новия ГПК, по отношение ролятана кметовете, зам.-кметовете, кметскитенаместници и секретарите на общините приудостоверяване на подпис и съдържание надокументи, а през месец май 2011 г. нотариусСтанка Стайкова присъства и на обучението нановия дипломатически състав на страната.31

Участниците в семинара бяхапосрещнати по български с хляб и солНа семинара в Девин преподавателите отСофийския университет „Св. Климент Охридски“Благой Видин, професор по международночастно право, и Красимир Димитров, преподавателпо нотариално право, двамата авторина ръководствата, както и нотариуси от странатапосветиха усилия да разяснят на бъдещи консулии кметове на малки селища как правилно даизпълняват нотариални функции, залегнали вчл. 83 и 84 от Закона за нотариусите и нотариалнатадейност. Целта е да се осигури нотариалносъдействие на нуждаещи се, когато то неможе да се предостави от нотариус. Създаванетона улеснение обаче не трябва да води до накърняванесигурността на гражданския оборот.Проф. Видин и Кр. Димитров подробно32Кметът на гр. Девин,нашият колега нотариусЦветалин Пенков, поздравиучастниците в семинараДискусията е интересна за всички –нотариуси, бъдещи консули, кметовеПредседателят на Нотариалната камара нотариусДимитър Танев представя гостите от НСОРБ и МВнР,до него е преподавателят по нотариално право КрасимирДимитровразясниха кой какви нотариални компетенцииима. По отношение на органите на местнатавласт тези компетенции са ограничени, тъй катоте най-често нямат необходимата правна квалификация.Един от сериозните проблеми есвързан с пълномощните за разпореждане снедвижими имоти, тъй като за разлика от нотариусите,които незабавно въвеждат както такивапълномощни, така и тяхното оттегляне винформационната система на Нотариалнатакамара, за органите на местната администрацияняма такова задължение. Затова при сключванена сделката с недвижим имот, когато някоя отстраните участва с пълномощник, не може да се

Благой Видин, професор помеждународно частноправо в Софийскияуниверситет „Св. КлиментОхридски“Нотариус Анелия Карабенчева представя ръководството„Наръчник за нотариални удостоверявания вкметството“Милена Иванова, директор на дирекция „Консулскиотношения“, и авторката на „Нотариални функции набългарските консули“ нот. Станка Стайкова се допълватв разяснителната дейностнаправи справка в информационнатасистема с цел да сеустанови съществуването иавтентичността на пълномощното.Другият сериозен проблеме свързан с необходимостта отобучение на органите наместната администрация,началото, на което бе поставеноот г-жа Анелия Карабенчева,нотариус в съдебниярайон на РС Бяла Слатина,която подготви и издаде наръчникза нотариални удостоверяванияв кметството.Умишлените нарушения наизискванията на закона оторгани на местната администрацияса по-редки, отколкотодопуснатите грешки порадинедостатъчна подготовка. Не енеобходимо допълнителноограничаване на тази компетентност,защото това няма дае в интерес на хората от малкитенаселени места, които щебъдат принудени и за найдребнинотариални удостоверяванияда пътуват и да правятдопълнителни разходи.Нотариус Станка Стайковададе нагледни примери задопуснати грешки и нарушенияна закона при удостоверяванена документи от българскиконсули в чужбина.Получи се много ползотворнадискусия, в която участиевзеха Милена Иванова,директор на дирекция „Консулскиотношения“ приМВнР, и Таня Михайлова,директор на Дипломатическияинститут.Особено важен момент ебългарските консулски идипломатически представителив чужбина, както и органитена местната власт да имат33

Директорът на Дипломатическияинститут г-жа Таня Михайлова връчи нанотариус Станка Стайкова –председател на Нотариалната колегияпри АС-град Бургас и член на Съвета нанотариусите, грамота за заслуги всътрудничеството междуДипломатическия институт приМинистерство на външните работи иНотариалната камаравъзможност да въвеждат заверените от тяхдокументи в информационната система наНотариалната камара „Единство“. Вписванетоще бъде безплатно и ще помогне за избягванетона грешки, както и извършването на измамис недвижими имоти. Законово това и сега еразрешено, но местните органи и консулите неса се възползвали от възможността. Кметоветеще извършват вписвания в регистъра само вобщините, където няма нотариуси. За целта енеобходим само компютър и интернет. Замомента, освен нотариусите и няколко съдиипо вписванията, в системата могат да влизат иоколо 500 прокурори, съдии и дознатели. Всистемата се съдържат извлечения от пълномощниза разпореждане с недвижими имоти,оттегляне на пълномощни, завещания. Тъйкато обаче кметовете и консулите в чужбина неотразяват там документите, които заверяват,нотариусите не могат да проверят автентичносттаим, когато изповядват сделка с таковапълномощно. Димитър Танев – председател наНотариалната камара в България, сподели:„Едно пълномощно, което е изпратено от чужбинаи след като не е оформено по надлежнияред, пристигайки в България, то може да провалисъответната сделка. Това е важно, тъй катоима над 1 млн. българи в чужбина и над 1 млн.души, които живеят в малките населени места встраната, а при кметовете и консулите сеизвършва удостоверяване на стотици хилядидокументи. Така ще се възпрепятстват съдебниспорове и няма да се провалят сделки. Още поголямозначение има за случаите с фалшивипълномощни, тъй като, когато сделката е винформационната система, не могат да сеизвършват имотни измами с фалшиви пълномощни...Включването на кметове и консули в34

Колегите нот. Милена Илчева и нот.Калоян Иванов в добро настроениеВечерта не мина без саксофона нанотариус Антони ГетовДетският фолклорен ансамбъл на градаизнесе програма за участниците всеминараПредставителите на Нотариалнатаколегия при АС – гр. Велико Търново, нот.Денчо Денчев, зам.-председател на Съветана нотариусите, нот. Димитър Джонов,председател на колегията, и нот. ПламенИванов от Павликени със съпругитесистемата може да стане за няколко месеца.Консулите могат да бъдат задължени да го правятсъс заповед на външния министър, а кметоветев малките населени места – със заповед накмета на общината“, коментира Танев.В скоро време България ще бъде включена вЕвропейската мрежа на регистрите на завещаниятаи чрез информационната система „Единство“за момента ще могат да се проверяватзавещания от Франция, Белгия, Румъния ирайона на Санкт Петербург. До няколко месецаще има възможност и за достъп до регистритена завещанията на Полша, Литва, Естония,Холандия, Словения и Люксембург, а догодина– и до тези на Германия, Австрия и Швейцария.По този начин ще може да се проверяват изавещания от чужбина.Директорът на Дипломатическия институтг-жа Таня Михайлова връчи на нотариус СтанкаСтайкова – председател на Нотариалнатаколегия при АС-град Бургас и член на Съветана нотариусите грамота за заслуги в сътрудничествотомежду Дипломатическия институт приМинистерство на външните работи и Нотариалнатакамара.На следващия ден, 13 май, се проведе дискусияотносно предлаганите промени в Наредба№32 за служебните архиви на нотариусите инотариалните кантори.35

БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОПравото на собственост вбългарското законодателство –уредба между три конституцииПроф. дюн Владимир ПетровПо друг начин си представях правното регулиранена правото на собственост след политическитеи икономическите промени в Българияпрез 90-те години на миналия век и приеманетона Конституцията, чиято 20-годишнинаот приемането й като основен закон на странатаотбелязваме тази година.И до днес съм убеден, че всички значимипромени в правното регулиране на собствеността,въплътени в нормите на Конституцията,трябваше да намерят законово претворяванев Закона за собствеността (ЗС), който вечеповече от 60 години (Обн.„Известия“, бр. 92от 16 ноември 1951 г., в сила от 17 декември1951 г.) безпроблемно и качествено обслужвабългарската правна система като основенвещноправен източник. Неуспешни бяха опититеда се внуши и на обществото, и на законодателя,че ЗС е изчерпил своите регулативнивъзможности, че изработен и приет презпериод на най-злостно отричане на частнатасобственост и „социалистическо преустройство“в България, ЗС няма да може да обслужвавъпросите на собствеността на демократичнообщество, което започва да изгражда пазарнаикономика, основана на частната собственост.Не се осъществиха и идеите, няколко годинислед приемането на Конституцията, ЗС да бъдезаменен с един козметично подобрен модел наЗакона за имуществото, за собствеността и сервитутите(ЗИСС – отм.). Тогава здравиятюридически разум надделя, а преобладаващотовярно мнение на българските юристи, за тяхначест, отхвърли идеята, защото намери ЗИССза безнадеждно архаичен закон, който щевърне развитието на българското вещно право сдесетки години назад.Допълнително ми се струва, че не може дазаменим ЗС с един закон, какъвто е ЗИСС, вкойто 80% от неговите норми регулират материятана сервитутите, и то по начин, който ехарактерен за обществените отношения в Българияот преди повече от век, в началото наразвитието на капитализма у нас и създаванетона буржоазнодемократична държава. ОтЗИСС не можеше да се изгради фундамент замодерен и демократичен вещен закон.Когато виждах в основата на новия вещензакон ЗС, имах предвид и един чисто субективенмомент, който обаче е толкова важен, чепредпоставя всички останали. Кой ще правитози закон? Може ли да се намерят хора, коитода изработят правила, които поне да се доближатдо известните, елегантни по изказ, но ипрецизни като юридически конструкции разпоредбина ЗС?Опитът да се направи проект за Гражданскикодекс ми се струваше сполучлив, особено внеговия последен вариант от 1999 г. Тойотразяваше повече от 20-годишните усилия дасе приготви такъв проект, а в първите му вариантиучастваха много от големите имена набългарската цивилистика – бившите професории изтъкнати практикуващи адвокати ИванАпостолов, Петко Венедиков и Кръстьо Цончев,професорите Любен Василев, ВиталиТаджер, Александър Кожухаров, ЛилянаНенова, бившите върховни съдии ХристоТасев и Димитър Златинов. Несъмнено технитезнания и юридически опит са играли значителнароля за изготвянето на качествен имодерен проект. Това, което намирам за особеноважное, е, че и в последния вариант наПроекта за Граждански кодекс, частта навещното право беше изградена върху норменияобхват на Закона за собствеността, къмкойто бяха разнесени по институти и подреденилогически и систематически новите правила36

във връзка със собствеността1.ЗС беше правен за обществено-икономическистрой, който беше противопоказан не самона вещното право, но и на правото въобще,защото предвиждаше постепенно, но абсолютносигурно отмиране на правото като система зарегулиране на отношенията в обществото. Следователнопартийно-държавната поръчка е билаЗС да бъде един юридически палиатив, който дарегулира собствеността, ограничените вещниправа, владението, докато настъпи онази фаза всоциалистическия обществен строй, когатоморалните норми ще отменят и заместят юридическитеправила на закона.Изпълнителите обаче са били юристи отвисока класа. Някои от тях са били наши учителив правото. Изтъкнати правници, с култура,широка подготовка и умения да транспониратв един много български и отлично изработенвещен закон, всичко, което сме заимствалии наследили от цивилистичните традиции надържави като Франция, Италия и Германия. Тене са изработвали палиатив, а закон за десеткигодини, който ще надживее (както животътдоказа) нихилистичните възгледи на комунистическатаидеология за историческата обреченостна държавата и правото. Изработвали сазакон, сега от висотата на времето можем дакажем, който да легне като здрав темел в основатана новоизгражданото, но всъщност досегашнои много старо вещно право на България.Закон, който, ако пакостни ръце на прибързании неопитни законодатели не разруши, може1В. Таджер, след приемането през 1991 г. наКонституцията на Република България,също поддържаше становището, че уредбатана правото на собственост и по-общо набългарското вещно право трябва да се извършис изработването и приемането на Гражданскикодекс. При пазарни условия, спореднего, „когато всички видове собственост саподчинени на еднакви условия и изисквания,за предпочитане е всички вещноправни разпоредбида се обхванат и систематизират ведин закон“. Този закон трябва да бъде Гражданскияткодекс, а решенията за частичнакодификация на вещното право след приеманетона Конституцията да бъдат подготвителенетап за кодификация на гражданскотоправо и създаване на новата структурана частното право. Таджер, В. Съвременничастноправни проблеми: Уредбата насобствеността в Конституцията от1991 г., С., 1995, с. 21.да трупа години на добра регулативна функцияи подобно на френския Code civil, който е наповече от 200 години, и на германския BGB,който навърши 100 години и подхвана второстолетие, може да се радва на стабилитет и нормативнодълголетие.Всяка конституция – демократична илиавторитарна, в регулирането на основнитеправа и задължения на гражданите си служи седин и същ набор от субективни права, коитоочертават техния конституционно-правен статус.Разликата е в съдържащите се в Конституциятаи законодателството гаранции за спазванетои зачитането на конституционно прогласенитеправа и свободи. Защото липсата нагаранции прави правата и свободите фиктивнии компрометира демократичния характер наКонституцията.Особено съществен белег за демократичносттана една конституция е наличието в неяна уредба на правото на частна собственост,признаването от Конституцията на правото начастна собственост сред установените и гарантираниформи на собственост, изработванетовъз основа на конституционните норми назаконови гаранции и защитни средства срещупосегателства и нарушения на правото на частнасобственост.Правото на частна собственост формираикономическата и личностната свобода награжданите. Гарантира съществените за всякачовешка личност качества независимост идостойнство. Предпоставка е за създаване наусловия за материално и духовно богат живот.Затова не е достатъчно само и единствено прогласяванетона правото на частна собственост вКонституцията. Това право трябва да се облягана стриктни и засилени гаранции, че ще бъдесъблюдавано с най-голяма строгост не само вКонституцията, но и в законодателството,изградено върху конституционните правила.Конституцията на Република България в чл.17, ал. 1 прогласява правото на собственост и нанаследяване за гарантирани и защитени отзакона, а в ал. 3 на чл. 17 Конституциятаобявява частната собственост и за неприкосновена.Конституционният законодател неслучайное поместил тези текстове в глава първа„Основни начала“ на Конституцията. С товатой иска да подчертае приоритетното, изключителноважно значение на правото на собственостза гарантиране на всички останали37

конституционно регламентирани права направните субекти. А по силата на чл. 5, ал. 1,където Конституцията е изрично обявена завърховен закон, на която другите закони немогат да противоречат, и на чл. 5, ал. 2, къдетое предвидено, че разпоредбите на Конституциятаимат непосредствено действие, конституционниятзаконодател иска да подчертае, чена разпоредбите в Конституцията, които уреждатправото на собственост, като основно инай-важно икономическо, имуществено правона правните субекти, не могат да противоречатникакви норми в закона, които регулират придобиванетои притежаването на имоти и движимивещи от физически и юридически лица.Правото на собственост е въздигнато восновно човешко право и в чл. 17, ал. 1 от Всеобщатадекларация за правата на човека наООН от 1948 г., където е прогласено, че „Всекичовек има право на собственост, индивидуалноили съответно с други лица“ (по Сборник помеждународно публично право, С., 2001, с.209). Отбелязано е като изключително важноправо в тържествено прогласената от Европейскияпарламент, от Съвета и Комисията Хартана Европейския съюз за основните права,Ница, 7 декември 2000 г. В чл. 17 на Хартатасе казва, че всеки има право да притежава, даползва, да се разпорежда и да завещава имущество,което е придобил законно. Никой не можеда бъде лишен от своята собственост, освен вобществен интерес, в случаите и при условията,предвидени със закон, срещу справедливо обезщетение,изплатено своевременно за нейнатазагуба. Значението му на особено важно имущественоправо е отбелязано и в мотивите наРешение №5 от 21 март 1996 г., по конст. дело№4 от 1996 г. на Конституционния съд (обн.ДВ, бр. 31 от 12 април 1996 г.), където съдътприема, че каквото и да било защитено и гарантираноот закона право, „не може да се осъществявав нарушение на основни начала на Конституцията– правото на защитената от законачастна собственост и нейната неприкосновеност“(Сб. Решения и определения на Конституционниясъд, 1996, С.; 1997, с. 52).Трите конституции, за които става дума взаглавието, са отменената Конституция наНародна република България от 1947 г.(Обн.ДВ, бр. 284 от 6 декември 1947 г.), отмененатаКонституция на Народна република Българияот 1971 г. (Обн. ДВ, бр. 39 от 18 май1971 г.), която доразвива основните принципина Конституцията от 1947 г., „с оглед на новияетап от изграждането на социалистическотообщество“ (Преамбюл на Конституцията от1971 г.) и действащата Конституция на РепубликаБългария (Обн. ДВ, бр. 56 от 13 юли1991 г.).2Разделя ги период от 45 години, през койтоуредбата на правото на собственост в законодателствотоотразяваше икономическите и правнитеидеи на социализма, претворени в практикатана социалистическото общество, коетобеше „устремено“, според Преамбюла на Конституциятаот 1971 г., към изграждане наразвито социалистическо общество, увеличаванена социалистическата собственост и материалнотои духовното богатство на народа, къмразгръщане и задълбочаване на социалистическатадемокрация и създаване на все по-благоприятниусловия за многостранен разцвет насвободната човешка личност.С известно различие по въпроса за изричното,макар и формално, признаване и допусканена частната собственост, като установенаот Конституцията форма на собственост и оттози аспект, по-близка до действащата Конституцияот 1991 г., Конституцията от 1947 г. ееднотипна по идеологическа и икономическасъщност със своята приемница от периода наизграждане на развито социалистическо общество– Конституцията от 1971 г.Конституцията от 1947 г. познаваше идопускаше съществуването на частната собственост.В чл. 6 тя постановяваше, че средстватаза производство в Народна републикаБългария принадлежат на държавата (общонароденимот), на кооперациите или на частнитефизически или юридически лица. А в чл. 10,ал. 1 обявяваше частната собственост и нейнотонаследяване, както и частния почин в стопанството,за признати и защитени от закона.2Нататък в текста ще си служа само сдумата „Конституцията“, когато се позовавамна действащата Конституция наРепублика България от 1991 г. При посочванена някоя от отменените конституции щесоча за пояснение и годината на нейнотоприемане. Например за отменената Конституциятана Народна република Българияот 1971 г. – Конституцията от 1971 г.,а за отменената Конституция на Народнарепублика България от 1947 г. – Конституциятаот 1947 г.38

Изработвана в условията на действащата Търновскаконституция3 и изграденото върху нейнитепостановки буржоазно-демократичнозаконодателство, Конституцията от 1947 г.беше съхранила от това законодателство някоиот ценностните моменти в правното регулиранена правото на собственост. Освен че допускашесъществуването на частната собственост,тази конституция създаде конституционнаоснова в редица закони да бъдат възприетиутвърдени демократични институти на частнотоправо, да бъдат изработени и приети закони,които се радват на стабилитет и регулативнодълголетие – прилагат се и досега. Такива саЗаконът за наследството (Обн. ДВ, бр. 22 от22 януари 1949 г.); Законът за лицата и семейството(Обн. ДВ, бр. 182 от 19 август 1949 г.);Законът за задълженията и договорите (Обн.ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.) и самиятЗакон за собствеността (Обн. „Известия“, бр.92 от 16 ноември 1951 г.).Демократичният характер на тази конституцияобаче не отиде по-далеч и отвъд голословнотозаявление, че частната собственост и нейнотонаследяване се признават и защитават отзакона. Защото в следващите алинеи на чл. 10тази демократична конституция, сякаш за даопровергае себе си, обяви частните монополнисъглашения и сдружения, като картели, тръстовеи концерни, за забранени (ал. 4); въведевъзможността, частната собственост да бъде3Търновската конституция – Конституцияна Българското царство, приета на 16април 1879 г. в кратки, но напълно достатъчнитекстове очертаваше общитерамки, върху които ще се изградят в законодателствотоотносимите към различнитевидове право на собственост правила. ГлаваХІ, чл. 51– „Държавните имоти принадлежатна Българското царство и с тях немогат да се ползват нито царят, нито неговитероднини“; чл. 52 – „Начинът, по койтоще се отстъпват и залагат самите имоти,а така също разпореждането с приходитеим, ще се определят със закон“; чл. 53 – „Държавнитеимоти се управляват от надлежнияминистър“; Глава ХІІ, Дял ІІІ, чл. 67 –„Правата на собственост са неприкосновени“;чл. 68 – „Принудително отстъпване наимот може да стане само заради държавна иобществена полза, със справедливо и предварителнозаплащане. Начинът, по койтоможе да става такова отстъпване, ще сеопредели в особен закон.“ограничена или отчуждена принудително, пъкмакар и само за държавна или обществена ползаи срещу справедливо обезщетение (ал. 5);предвиди право на държавата да национализиранапълно или частично известни клонове илиотделни предприятия от промишлеността, размяната,транспорта и кредита (ал. 6).Веднага след нейното приемане, въз основана нормите на Конституцията от 1947 г., бяхаприети т.нар. класово-революционни закони:Законът за национализация на частни индустриалнии минни предприятия (Обн. ДВ, бр.302 от 27 декември 1947 г.); Законът заотчуждаване на едрата градска покрита недвижимасобственост (Обн. ДВ, бр. 87 от 15април 1948 г.); Законът за национализиранена товарни плавателни съдове (Обн. ДВ, бр.265 от 11 ноември 1948 г.); Законът за изкупуванена едрия земеделски машинен инвентар(Обн. ДВ, бр. 48 от 29 февруари 1948 г.);Законът за изкупуване на търговския инвентар(Обн. ДВ, бр. 294 от 15 декември 1948 г.);15-то Постановление на Министерския съветот 15 октомври 1948 г. относно отчуждаванена вили, намиращи се в курортното място„Боровец“, Самоковско (Обн. ДВ, бр. 265 от1 ноември 1948 г.); Указът за отменяване наТърговския закон и на Закона за дружествата сограничена отговорност (Обн. „Известия“, бр.78 от 28 ноември 1951 г.); Правилникът заликвидиране на търговските и о. о. дружества(Обн. „Известия“, бр. 66 от 18 август 1953 г.)и много други4, както и извършени „класовореволюционнитемероприятия на народната4Част от многобройните актове, издаденивъз основа на Конституцията от 1947 г. икоито са несъмнено тежко посегателствовърху конституционно признатата частнасобственост, са посочени във връзка с възстановяванетона собствеността върху недвижимиимоти на техните собственици, в чл.2от Закона за възстановяване на собственосттавърху одържавени недвижими имоти(ЗВСОНИ – обн., ДВ, бр. 15 от 21 февруари1992 г.) и чл. 1 от Закона за възстановяванесобствеността върху някои отчуждениимоти по Закона за териториално и селищноустройство, Закона за планово изгражданена населените места, Закона за благоустройствона населените места, Закона задържавните имоти и Закона за собствеността(ЗВСНОИ – обн., ДВ, бр. 15 от 21февруари 1992 г.).39

власт“, които бяха директно и брутално посегателствовърху частната собственост, която Конституциятаот 1947 г. допуска.Конституцията в чл. 17, ал. 4 предвижда, чережимът на обектите на държавната и общинскатасобственост се определя със закон. Другорешение не можеше и да се предвиди за тазисобственост. Анахронизмът на Наредбата задържавните имоти беше отдавна оценяван катопозорен за българското законодателство. Държавнатасобственост, която по времето насоциализма, изразена в проценти, обхващашеоколо 96% от всичката собственост в страната,се регулираше в акт с ранга на наредба. Стигнасе до абсурдното положение, собствеността награжданите, която се придобиваше главно оттрудовото възнаграждение, което те получавахав държавни, кооперативни, обществени предприятияи организации, през 1973 г. да бъденормирана в закон – Закон за собствеността награжданите, а могъщата държавна собственост,към която постепенно трябваше да се приобщаватостаналите видове собственост, за да сеизпълни предначертанието на Конституциятаот 1971 г., и всички видове собственост да сеслеят в „единна общонародна собственост“,„доволстваше“ в мизерните рамки на Наредбатаза държавните имоти. Това обстоятелство –желая да вметна, играеше много пакостна роляв процеса на правоприлагането, защото тоталнообъркваше безспорните юридически правилаза ранговете на нормативните актове исубординацията между тях. Законът за собствеността„спеше“, защото чиновниците нехаехаза неговите правила и масово прилагаха„евангелието“ на държавната собственост –Наредбата за държавните имоти (НДИ - обн.ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г.).Малко преди да бъде уредена държавнатасобственост в Наредбата за държавните имоти,беше приет Законът за нормативните актове(ЗНА – обн. ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г.) иУказ № 883 за прилагане на Закона за нормативнитеактове (Обн. ДВ, бр. 39 от 21 май1974 г.). В тогавашната редакция на чл. 3, ал. 1,ЗНА предвиждаше, че в материята, за която сеотнася, законът трябва да уреди пълно всичкиобществени отношения, които се поддават натрайна уредба. Материята на държавната собственостсега, а при действието на Конституциятаот 1971 г. още повече, винаги е била сред найважнатаи съществена. Обществените отношения,свързани с държавната собственост, катоособено значими и поддаващи се на трайноуреждане, отговаряха на всички изисквания дабъдат уредени в нормативен акт, с ранг на закон.Това категорично подчертаваше и Конституциятаот 1971 г., която в чл. 15, ал. 1 прогласявашедържавната собственост, която Конституциятанаричаше още „общонародна“, за висша формана социалистическата собственост, съставляваединен фонд, определя социалистическияхарактер на собствеността на кооперативните иобществените организации и се ползва с особеназакрила. На основата на държавната (общонародна)собственост чл. 15, ал. 2 от Конституциятаот 1971 г. очертаваше един постепененпроцес на развитие и сближаване на формите наобществена собственост, за да прераснат в единнаобщонародна собственост.Обяснение за възприетия подход, държавнатасобственост да бъде регулирана с наредба,трябва да видим в няколко насоки. Преди всичков създадения с Конституцията от 1971 г. редза работата на Народното събрание.Народното събрание, съгласно чл. 66, ал. 2,е върховен орган на държавна власт, който посилата на чл. 67 от Конституцията съединявазаконодателната и изпълнителната дейност надържавата. То обаче не е постоянно действащорган, а се свиква на сесии от Държавния съвет,най-малко три пъти през годината (чл. 71, ал. 1от Конституцията от 1971 г.).5Държавният съвет според чл. 90 от Конституциятае висшият постоянно действащ органна държавната власт, който като висш орган наНародното събрание осигурява съединяванетона законодателната с изпълнителната дейност.Сред многобройните му правомощия са: даупражнява правото на законодателна инициатива(чл. 93, т. 4); да издава укази и другиюридически актове по основните въпроси,5Народното събрание и при действието наКонституцията от 1947 г. не беше постояннодействащ орган. То се свикваше, съгласночл. 19, ал. 1, на редовна сесия с Указ на Президиумана Народното събрание два пъти вгодината – на 1 ноември и на 1 февруари. АкоПрезидиумът не свика Народното събрание втези срокове, Конституцията от 1947 г.допускаше Народното събрание да се събересамо. На извънредна сесия, освен по решение наПрезидиума, Народното събрание можеше дабъде свикано и по искане най-малко на еднатрета от народните представители.40

6Преди изменението, чл. 21 ЗС (ред. „Известия“,бр. 92 от 16 ноември 1951 г.) предвиждашеуправлението, стопанисването иразпореждането с държавните имоти, включителнотези на жилищния фонд, да се уреждатс правилник, одобрен от Министерскиясъвет. Това е Правилникът за държавнитеимоти (Обн. „Известия“, бр. 59 от 15 юли1952 г.), отменен с §9 от Заключителнитеразпоредби на НДИ. Въз основа на делегацияот чл. 106 ЗС, Министерският съвет издадеПравилник за отчуждаване на имоти за държавнаи обществена нужда (Обн. „Известия“,бр. 57 от 8 юли 1952 г.), който същобеше отменен с §9 от Заключителните разпоредбина НДИ.произтичащи от законите и решенията наНародното събрание (чл. 93, т. 7); да давазадължителни за всеки тълкувания на законитеи нормативните укази (чл. 93, т. 8).Правото да приема, изменя и отменя законитее предоставено от чл. 78 т. 4 от Конституциятаот 1971 г. обаче само на Народнотосъбрание. Което означава, че по въпроси, свързанис управлението, стопанисването и разпорежданетос държавни имоти, които налагатбързо и оперативно решаване, трябва да сенамери орган, който, макар и с подзаконов акт,да ги уреди. Изменената редакция на чл. 21 ЗС(ДВ, бр. 87 от 8 ноември 1974 г.) делегира наМинистерския съвет правото да издава наредбаза управлението, стопанисването и разпорежданетос държавните имоти.6От друга страна, чл. 1, ал. 2 от Конституциятаот 1971 г. обявяваше за ръководна сила вдържавата и обществото Българската комунистическапартия. Това естествено принизявашеролята на Народното събрание, което трябвашеда съобразява дейността си с решенията наръководната сила в обществото и държавата.В нормотворческата практика това означавашепасивна законодателна дейност на Народнотосъбрание, главно по изменение на съществуващизакони, и изключително активна дейностна Министерския съвет по ръководене нацялостната дейност на държавата, с нормативниактове с подзаконов характер. Добрата илилошата страна на това установено положениебеше, че позволяваше на висшия изпълнително-разпоредителенорган на държавната власт– на Министерския съвет, да изпитва в практикатаразлични модели на управленска политика,каквито например бяха многобройните икономическимеханизми за управление на народнотостопанство.Наредбата за държавните имоти се оказамного стабилен акт. Тя преживя и пет години отпериода на демократично преустройство настраната след приемане на Конституцията наРепублика България и беше отменена с Постановление№235 на Министерския съвет от 19септември 1996 г., с което беше приет Правилникътза прилагане на Закона за държавнатасобственост.Конституцията в чл. 17, ал. 4 не предрешававъпроса за начина, по който трябва да бъде уреденадържавната и общинската собственост –дали чрез отделни закони за държавната иобщинската собственост, в един общ закон,специално за тези два вида собственост, или вдосега съществуващ закон. Тя сочи само рангана нормативния акт, в който уредба трябва данамерят отношенията, свързани с държавната иобщинската собственост.Конституционният съд, много фрагментарно,което можем да го отдадем и на непрецизнаформулировка, извадена от контекста на неговитеразсъждения, изглежда е склонен да приеме,че конституционният законодател, в хипотезатана чл. 17, ал. 4 от Конституцията, е ималпредвид държавната и общинската собственостда бъдат уредени в един акт с ранг на закон. Вдиспозитива на Решение №2 от 6 февруари1996 г. по конст. дело №26 от 1995 г. наКонституционния съд (Обн. ДВ, бр. 16 от 23февруари 1996 г.) се казва, че „със закон сеопределя режимът на обектите на държавната иобщинската публична собственост, включителнои на тази, която е извън обсега на действиена чл. 18 от Конституцията. Такъв закон е предвиденда бъде издаден в чл.17, ал. 4 от Конституцията“.77„От друга гледна точка, в най-тяснатавръзка между държавната и общинскатасобственост, като видове публична собственостобосновава извода за необходимост задвете – държавната и общинската собственост,да бъде създадена обща нормировка...„При новите политически условия – пишеВ.Таджер – би трябвало да се систематизираправната уредба на държавната собственост,както и на общинската собственост ведин нормативен акт, и то от ранга назакон“. Таджер, В. Съвременни частноправнипроблеми: Общинската собственост – новвид публична собственост, С., 1995, 41–42.41

Законодателят възприе идеята с отделнизакони да урежда двата вида собственост. През1996 г. прие и двата закона, които обнародва ведин и същ брой на „Държавен вестник“ –Закон за държавната собственост – (ЗДС -обн. ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1юни 1996 г.) и Закон за общинската собственост(ЗОС - обн. ДВ, бр. 44 от 21 май1996г., в сила от 1 юни 1996 г.). По отношениена общия закон – ЗС – те са lex specialis. Ате от своя страна са lex generalis, по отношениена такива специални закони, каквито са например:Законът за собствеността и ползването наземеделските земи (ЗСПЗЗ – обн. ДВ, бр. 17от 1 март 1991 г.); Законът за местното самоуправлениеи местната администрация(ЗМСМА – обн. ДВ, бр. 77 от 17 септември1991 г.); Законът за устройство на територията(ЗУТ – обн. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г., всила от 31 март 2001 г.); Законът за енергетиката(ЗЕ – обн. ДВ, бр. 107 от 9 декември2003 г.); Законът за водите (Обн. ДВ, бр. 67от 27 юли 1999 г., в сила от 28 януари2000 г.); Законът за горите (Обн. ДВ, бр.125 от 29 декември 1997 г.); Законът за концесиите(Обн. ДВ, бр. 36 от 2 май 2006 г., всила от 1 юли 2006 г.).Съотношението при законите на общи испециални в годините след приемането на Конституциятаот 1971 г. е свързано с особено мраченпериод от развитието на българската правнасистема и уредбата в Конституцията и законодателствотона правото на собственост.Конституцията от 1971 г. не предвиждашеотделно регулиране в закон на правото на личнасобственост. За него бяха относими общитеразпоредби на ЗС – чл. 28 и чл. 29, които сеотнасяха и за частната собственост. Според чл.28, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗС (ред. „Известия“,бр. 92 от 16 ноември 1951 г.), в лична ичастна собственост могат да се намират всякаквивещи, притежаването на които не е забраненона частни лица. Лична е собствеността върхувсички други вещи, притежавани от граждани,като постройки за живеене и за здравни нужди,домакински принадлежности, вещи за домашностопанство и други вещи за лично илисемейно ползване. Частна е собствеността(чл. 28, ал. 2 ЗС) върху такива вещи, които сеизползват от собственика като средства за производство.Чл. 29 ЗС (ред. „Известия“, бр. 92от 16 ноември 1951 г.) препращаше за особенатазакрила на личната собственост и защитатана частната собственост, както и начините заупражняване на частната собственост, къмуредбата в отделни закони и постановлениятана държавния народностопански план.А тези отделни закони, тези lex specialis сеоказаха такива, че обезличиха напълно общияЗакон за собствеността, обезсмислиха постановлениятаи на чл. 21 от Конституцията от1971 г., в които се съдържаше конституционнатауредба на правото на лична собственост награжданите.Трябва да призная, че много пъти съм търсилотговор на въпроса, случайни ли са били тезизаконодателни решения, които едва внимателниятим анализ ги открива зад нормално търсенатаобикновена цел, с цялата им истинска ижестока същност. Или това са били законодателидемагози и манипулатори, не самите народнипредставители, които послушно са гласуваливсичко, което им е било предложено, а онезианонимни професионалисти, юристи от високакласа, които са се забавлявали да изобретяватуловките, с които са маскирали, с доброжелателнотои допустимо от правилата на законодателнататехника делегиране, правото на частна собствености лична собственост да бъдат уредениизвън ЗС в отделни закони, истинските си намеренияда ограничат и двата вида собственост, аако могат, и да ликвидират частната. Срещу вторатавероятност може да бъде изложен сериозниятаргумент, че точно по това време социализмътв България беше най-силен и стабилен иедва ли би проявявал толкова „деликатност“ визпълнението на задачата да се ликвидира частнатасобственост. От друга страна, че това е билаедна от целите на планираното специално регулиранена частната и лична собственост, показватзаконодателни актове, които бяха създаденинепосредствено след Конституцията и в чиитоцели не може да има никакво съмнениеС единия от тях беше ликвидирано Сдружениетоза обществен автомобилен транспорт(СОАТ)8, което обединяваше голям брой8Прекратяването на СОАТ се извърши съсЗакона за изменение на Закона за моторнитепревозни средства (Обн. ДВ, бр. 35 от 5май 1972 г.), в § 4 от Преходните разпоредби,на които се предвиждаше, че прекратяванетона сдруженията за обществен автомобилентранспорт, както и изкупуването натоварните автомобили и автобуси, собстве-42

частни собственици на товарни камиони. Нямасмисъл да казвам, че това беше безумен акт наомраза към частната собственост, защото излизанетона толкова много товарни коли от работасериозно затрудни стопанската дейност настраната, освен че тя се лиши от един значителенизточник на приходи в бюджета. Със закриванетона СОАТ обаче беше ликвидирана ипо-значителната част от частната собственост,защото останаха много на брой, но дребничастни производители, главно занаятчии идребни селски стопани, измъкнали се и спасилиот масовото коопериране, поради местоположениетона собствеността им – земи в полупланинскитеи планинските райони на страната.Паралелно с линията на ликвидиране начастната собственост вървеше процесът на приобщаванена формите на собственост, с огледпревръщането им в „единна общонародна“.Осъществи се „одържавяване“ на собственосттана трудово производителните кооперации –ТПК, които бяха обхванати от комбинатите закомунално битови услуги при народните съвети.Още не може и вероятно никога няма да се възстановикооперативната собственост, коятопотъна в имуществото на тези недомислени стопанскиобразувания, а машините, които в ТПКпроизвеждаха и създаваха доход и продукт, вкомбинатите бяха бракувани и унищожени.Законодателната промяна, с която започнаунищожаването на частната собственост ижестокото, безсмислено ограничаване на личнатасобственост, беше правно-техническиподробно и внимателно обмислена и изработена,а с едно изменение в ЗС и много умеломаскирана. В същия брой на „Държавен вестник“– бр. 26 от 30 март 1973 г., в който бешеобнародван Законът за собствеността на гражданите,беше добавена и нова втора алинея къмчл. 29 (отм.) ЗС, която предвиждаше, че„въпросите относно размерите на недвижимитеимоти и вещните права върху тях, които гражданитемогат да притежават, и за реда на тяхнотопрехвърляне и придобиване се уреждат сотделни закони“. Тази промяна не засегнаформално частната собственост. За нея още впървоначалната редакция на чл. 29 ЗС от1951 г. беше предвидено, че защитата й, както иначините за нейното упражняване, се уреждатот отделни закони и постановленията на държавниянародностопански план.Въпреки тази „елегантна“ законодателнаманевра, която целеше да заблуди българскотообщество относно истинските цели на специалнияЗакон за собствеността на гражданите(Обн. ДВ, бр. 26 от 30 март 1973 г.), истинатаотдавна беше много прозрачна. Защоточл. 29, ал. 1 ЗС продължаваше да „гарантира“защитата на частната собственост, препращайкикъм отделни закони и народностопанскияплан, а Конституцията от 1971 г. вече я бешеобрекла, като не я обяви в чл. 14 сред съществуващитев България форми на собственост.Подобен законодателен подход днес, отпогледа на годините, можем да окачествимединствено като юридически цинизъм. Школскаистина е, че формите на собственост, коитоще бъдат законодателно уредени в една държава,се определят в Конституцията. Следователно,като не предвиди сред тези форми частнатасобственост, Конституцията от 1971 г. официалнодекларира, че такава форма не съществува,а ако съществува, трябва да бъде премахната.При това положение по-почтено заедна законодателна политика беше да ликвидирапо законов път частната собственост, за даприведе фактическото положение в съответствиес юридическото, прогласено от Конституцията.Вместо да избере този естествен и законосъобразенподход, нашата правна системаизбра абсурдното – Конституцията от 1971 г. неурежда частната собственост, защото смята, четакава не съществува или не трябва да съществува.А основният вещен закон – Законът засобствеността, в противоречие с Конституцияностна граждани, става по ред и условия,определени от Министерския съвет. Редът иусловията се определяха в Решение №159 наБюрото на Министерския съвет от 25април 1972 г., за уточняване на реда по изкупуванетои продажбата на употребяванимоторни превозни средства (ДВ, бр. 35 от 5май 1972 г.), с което беше изменена ал. ІІ отт. 1 на Решение №2 на Бюрото на Министерскиясъвет от 8 януари 1972 г. Решениетозадължаваше ДСО „Вторични суровини“да изкупува от АД „Булстрад“, от митниците,от държавните учреждения и предприятияи от обществените и кооперативнитеорганизации моторни превозни средства,бракувани по реда на Наредбата за разкомплектуване,бракуване и ликвидиране намоторни превозни средства (ДВ, бр. 49 от22 юли 1971 г.), както и моторни превознисредства, които му бъдат предложени отДСО „Мототехника и автосервиз“.43

та, я регламентира, препраща за защитата иподробната й уредба към специални закони итри години след Конституцията от 1971 г.продължава да поддържа, че тя съществува,докато даде време на специалните актове дасторят нужното, като я премахнат.В онези години, когато критични оценкикъм решенията на върховния орган на държавнавласт – Народното събрание – не бяхамного „насърчителни“, защото всички те бяхаинспирирани от партийни постановки на ръководната,съгласно чл.1, ал. 2 от Конституцията,сила в обществото и държавата – Българскатакомунистическа партия, подходът на конституционниязаконодател се величаеше като някакваизключителна държавническа мъдрост,характеризираше се като диалектически и прогностичен,при всичката и до днес неизясненасъщност на тези „безгръбначни“, псевдонаучнихарактеристики.Въпреки че Законът за собствеността награжданите (ЗСГ) и Правилникът за приложениена Закона за собствеността на гражданите(ППЗСГ) нанесоха тежки поражения на частнатасобственост, в усилията да я унищожат,тази собственост се оказа много жилава иустойчива. Парадоксално звучи, но тя преживякато незаконна и непризната от Конституциятаблизо 20 години, за да възкръсне, когатообществените промени изпратиха в историятасамата конституция, а в новата Конституция от1991 г. тя влезе като алтернативна на могъщатапублична собственост. Нещо повече, в усилиятаси, как по-сериозно и тържествено да яуреди, конституционният законодател единственонея обяви в чл. 17, ал. 3 от Конституциятаза „неприкосновена“, а приватизационнитезакони непрекъснато увеличаваха абсолютнияй дял.Замислен като реакция срещу едно явление,което не съществуваше, но трябваше да севнуши на обществото, че съществува, Законътза собствеността на гражданите разшири своитецели, като тръгна да ограничи допълнително иликвидира остатъците от частната собственост.Нормативно това беше извършено с тричлена – чл. 11, 12 и 13 на ЗСГ (отм.). Приспиващодобронамерен и мек, чл. 11, ал. 1 ЗСГ, вдуха и на конституционните разпоредби (чл. 21Конституцията от 1971 г.) предвиждаше, чегражданите, на които е разрешено да упражняватстопанска дейност, могат да притежаватдребни средства за производство, които по види размер са необходими за тази дейност. Товаса ателиета, магазинни помещения, работилници,селскостопански и други помещения, коитоса необходими на тях и на членовете на семействатаим за допустима от закона дейност.„Отрезвяването“ въвежда ал. 3 на чл. 11 ЗСГ(отм.), която предвижда задължение за собственицитена тези имоти да ги прехвърлят чрезобщинския (районния) народен съвет поместонахождението на имота, когато имотитене са им необходими за упражняване на съответнатастопанска дейност или когато тя бъдепреустановена.Същият подход беше приложен по отношениена селскостопанските имоти. Чл. 12, ал. 1ЗСГ предвиждаше право на лицата, които сезанимават със селскостопанска дейност, да притежаватселскостопански имоти в размери,определени от Министерския съвет съобразнохарактера на района. Санкцията за притежаванетона имоти над определените размери, кактои над размерите на селскостопански имот извънстроителните части на населеното място, с големинана един парцел по смисъла на чл. 5, ал. 3,т. 1 ЗСГ, въвеждаше ал. 2 на този член. Имотитеставаха държавна собственост по силата назакона, като собственикът им се обезщетявашепо цени, определени от Министерския съвет.Чл. 13 ЗСГ довършваше процедурата, ограничавайкиразпоредителните действия на собственикадаже с имоти, притежавани в законнодопустимия размер. Собственикът на такиваимоти не може да ги прехвърля на граждани,освен с договор за издръжка и гледане, приусловие че и приобретателят упражнява селскостопанскадейност. Ако недвижимите имоти,притежавани в законно допустимите размери,и селскостопанските имоти извън строителнитечасти на населеното място по чл. 5, ал. 3, т. 1ЗСГ, бъдат включени в границите на населенитеместа или във вилните зони, те се отчуждаватза държавна или обществена нужда.Параграф 9 от Преходните и заключителнитеразпоредби на ЗСГ възлагаше на Министерскиясъвет да издаде правилник за неговотоприложение. Правилникът за приложение наЗакона за собствеността на гражданите(ППЗСГ – обн. ДВ, бр. 45 от 8 юни 1973 г.)многократно надхвърли негативните характеристикина закона, за прилагането на койтобеше издаден. От всяка негова разпоредба44

лъхаше педантична ненавист към частната, но илична собственост, стремеж на всяка цена дабъдат ограничавани и задушавани, а частнатасобственост и безвъзвратно смачкана и унищожена.ЗСГ и ППЗСГ, с внушената им партийно-класоваомраза към всякакъв вид собственостна физическите и юридическите лица, щеостанат като най-човеконенавистните и антихуманнинормативни актове в цялата историяна българското законодателство. Последицитеот тези безумни, сатанински актове, струва мисе, че българското общество няма да излекуваскоро, а мрачната им сянка, внимателен анализще покаже, че присъства във всички неудачни инесправедливи нормативни решения след началотона демократичните промени в България.Регулативното действие на ЗСГ и ППЗСГпоказа обаче нещо много страшно, коетоизглежда излезе от възможностите за контролна създателите на идеята за ограничаване наличната и унищожаване на частната собственостили те не са си представяли какви метастазиможе да даде такова злокачествено образувание.Явлението е познато от историята намного страни – законодателството на революционнаФранция, в комунистическия Съветскисъюз по времето на Ленин и Сталин, когатозаконът сякаш се откъсва от своите вдъхновителии създатели и започва да осъществява по свояпреценка за добро и справедливо, законно инезаконно, морално и неморално правно регулиранена обществените отношения. Превръщасе в уродливо и хищно чудовище, което тероризираобществото и отнема всякакви конституционнопрогласени права и свободи на гражданите.Наред със задачата да ограничава и ликвидирачастната собственост в духа на Конституциятаот 1971 г., Законът за собствеността на гражданитенасочи главното си внимание към ограничаванена личната собственост. Това бешевойна на един закон с цялото общество, която,за съжаление, ЗСГ печелеше убедително. Притежаниетобеше сведено до един жилищен иедин вилен имот. Съществуваха всевъзможнизабрани – за застроената площ на жилището,което се придобива (до 120 кв. м); на вилата –до 60 кв. м, на височина до два етажа, от коитовторият е полуетаж; за придобиването на ателие,за притежаването на магазин, за закупуванетона държавно жилище, ако си имал другожилище или вила и си ги прехвърлил, ако притежавашлека кола и нямаш заем над определенасума. Вторият имот, който е укрит, първоначалноподлежеше на конфискация. Впоследствиепремахнаха тази съвършено противоконституционнаразпоредба, но за гражданите,които пострадаха, това беше твърде малкаутеха, а задължението за прехвърляне на вторияимот чрез народния съвет остана. Народниятсъвет (чл.16, ал. 1 ЗСГ – отм.) определяшецената и купувача на недвижимите имоти,които се прехвърлят. Замяната на недвижимиимоти в София с леки автомобили беше забраненас една кметска заповед, в нарушение начл. 21 ЗСГ (отм.), който я допускаше, а послепрактиката на Върховния съд мотивира справедливосттана този беззаконен акт с неравностойносттана двете престации по замяната.Законът бързо наложи свирепия режим наадминистративния произвол в материята навещното право. Той деструктурира и деморализирабългарското общество. Унищожи крехкотодемографско равновесие, което гарантирашежизненост на българската нация. Запазванетона двете жилища се осъществяваше чрезпрекратяване на брака между съпрузите. А тамкъдето желаещите да встъпят в брак имахажилища, за да не се окажат, че след брака са сдве, едното от които трябва да прехвърлят,просто отлагаха брака. И това не се смяташе занеморално, защото прехвърлянето на второтожилище лична собственост автоматически разпростирашережима на съпружеската имущественаобщност върху запазеното жилище надругия съпруг, но не даваше никакви гаранциив случай на развод, когато единият от съпрузитетрябва да напусне жилището и отново датърси такова – след като е имал преди брака.Когато отмениха рестриктивните и санкционнитетекстове на ЗСГ, обществото сиотдъхна и започна да поправя юридическитевреди, които той нанесе. Процес, който завсеки български гражданин ще продължи посвоему необозрим период напред във времето.До ден-днешен не са изследвани обаче моралнитерани, които този закон причини на обществото.За близо 20-годишното му действие,голяма част от младото поколение на странатане създаде семейство. Когато законът бешеотменен (запазена беше само глава трета наЗСГ) – тези хора бяха излезли от репродуктивнатавъзраст, когато се създават семейства ираждат деца.45

46Конституцията от 1971 г. не познавашеобщинската собственост. В чл. 14 тя определяшеформите на собственост в Народна републикаБългария като държавна (общонародна)собственост, кооперативна собственост, собственостна обществените организации и личнасобственост. Възприета е линията на Конституциятаот 1947 г., която в чл. 6 също не сочешеобщинската собственост сред формите на собственостнаред със собствеността на държавата(общонароден имот), на кооперациите или начастните физически или юридически лица9.С Конституцията от 1947 г. общинскатасобственост е мълчаливо отменена. „Фактически– пише В. Таджер – тогава се извършваодържавяване на общинската собственост, еднасъщинска безвъзмездна национализация, коятодо сега не е била определена. Особеното натази национализация се състои в това, че сеотменя и изключва категорията „общинска собственост“.10Възстановяването на общинската собственостстава изрично. Началото на преустройствотона българското общество бележи двеособено съществени изменения и допълнения вКонституцията от 1971 г. Отменен е в главапърва „Обществено-политическо устройство“,чл. 1, който прогласяваше Народна републикаБългария за социалистическа държава на трудещитесе от града и селото, начело с работническатакласа (чл. 1, ал. 1); открояваше и конституционнозакрепваше ролята на Българскатакомунистическа партия като ръководна сила вдържавата и обществото (чл. 1, ал. 2); възлагашена Българската комунистическа партия даръководи изграждането на развито социалистическообщество в Народна република България,в тясно братско сътрудничество с Българскияземеделски народен съюз (чл. 1, ал. 3).С измененията и допълненията в Конституциятаот 1971 г., в чл. 14 е изрично посочена иобщинската собственост като конституционно9В преамбюла на Конституцията от1971 г., конституционният законодателотбелязва значението на Конституциятана Народна република България от 1947 г. идекларира, че новата Конституция наНародна република България от 1971 г.доразвива нейните основни принципи с огледна новия етап от изграждането на социалистическотообщество в България.10Таджер, В., цит. съч., 1995, с. 31. 11Пак там, с. 32.призната форма на собственост, а в чл. 16, ал. 2са определени и конкретни обекти, които Конституциятаобявява за общинска собственост.Възстановяването на общинската собственост,по мнението на В. Таджер, е по същество„първият акт на реприватизация, извършен поконституционен ред, както е извършено одържавяванетопрез 1947 г. По същество сеизвършва възстановяване на общинската собственост,тъй като обектите, които според чл.16, ал. 2 са обявени за общинска собственост,бяха в миналото като правило също общинскасобственост.“11При действието на Конституцията от 1971 г.изменение на Закона за собствеността (ДВ,бр. 31 от 17 април 1990 г.) определи в чл. 2, чесобствеността принадлежи на държавата, наобщините, на кооперациите и други юридическилица и на граждани. А в няколко други текстапосочи обектите на общинска собственост –вещите, обявени от Конституцията и законитеза изключителна общинска собственост, ивещите, които общината придобива по чл. 6(отм. ЗС), както и сделките, които могат да сеизвършват с обекти общинска собственост:замяна на общински недвижим имот с имотина кооперации, обществени организации,граждани (чл. 13 – отм. ЗС); прехвърляне направото на собственост и учредяване на правона строеж върху общинска земя на юридическилица и граждани (чл. 15 – отм., във връзка с чл.13 – отм. ЗС); учредяване на право на ползваневърху общински имот на юридически лица играждани (чл. 15д – отм., във връзка с чл. 13 –отм. ЗС).Изменението на чл. 6 ЗС от 1991 г. (ДВ,бр. 77 от 17 септември 1991 г.) премахна считанотоза недоразумение понятие „изключителнаобщинска собственост“ в изменението натози член от 1990 г. и изрично посочи имуществото,което се включва в общинската собственост.Конституцията от 1971 г., определяйки в чл.15, ал. 1 държавната (общонародна) собственостза висша форма на социалистическа собственост,прогласяваше предвидената за тазисобственост „особена закрила“. Логиката натази грижа на конституционния законодателникога не е будела съмнение. Държавната собственостопределя „социалистическия харак-

тер“ на собствеността на кооперативните иобществените организации. Държавна собственостса огромният комплекс от имоти ивещи, посочени в чл. 16 от Конституцията от1971 г. – заводите и фабриките, подземнитебогатства, естествените източници на енергия,ядрената енергия, горите, пасищата, водите,пътищата, железопътният, водният и въздушнияттранспорт, пощите, телеграфите, телефоните,радиото и телевизията, по-голямата частот които чл. 5, ал. 1 (отм.) ЗС прогласява заизключителна държавна собственост. Запазванетои укрепването на социалистическата собственостбеше вменено в дълг на всеки гражданин(чл. 3, ал. 2 – отм. ЗС). Само в предвидениот закона случаи Конституцията от1971 г. допускаше кооперациите и общественитеорганизации да притежават средства запроизводство и други имоти.Обстоятелството, че държавната собственостзаемаше такова изключително важно положениесред допустимите от чл. 14 от Конституциятаот 1971 г. форми на собственост, катооснова на икономическата система на Народнарепублика България (чл. 13, ал. 1 от Конституциятаот 1971 г.), определяше и предвидените вЗС способи за защита. Чл. 16 (отм.) ЗСвъвеждаше една бърза извънсъдебна защита поотношение на държавни имоти, които се владеятнезаконно. Имотите се изземват от лицатавъз основа на заповед, издадена от председателяна изпълнителния комитет на окръжниянароден съвет. Този бърз и лесен способ зазащита не беше допустим за изземване наимоти, които са собственост на другите правнисубекти – кооперативни организации, обществениорганизации и граждани. Отстраненитеот имота нямаха право на претенции в качествотоим на владелци по чл. 73, ал. 1 и 74 ЗС.Чл. 16, ал. 4 (отм.) ЗС предвиждаше задължениеза органите на „народната милиция“ даоказват съдействие за изпълнение на заповедта.Изменението от 1990 г. предвиди разпростиранетона административноправната защита,която се отнасяше до тогава само за държавнатасобственост и по отношение на общинскатасобственост. Имоти общинска собственост,които се владеят незаконно, могат да бъдат иззетивъз основа на заповед, издадена от председателяна изпълнителния комитет на общинскиянароден съвет (чл. 16, ал. 1 – отм. ЗС).Тази извънсъдебна защита е отнесена – следприемането на Конституцията от 1991 г. иприемането на ЗДС и ЗОС – освен за държавнатаи по отношение на общинската собственост.Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС, имот – държавнасобственост, който се владее или държибез основание, който се ползва не по предназначениеили нуждата, от който е отпаднала, сеизземва със заповед на областния управител възоснова на мотивирано искане на съответнияминистър, въз основа на мотивирано искане насъответния ръководител или ръководител наведомство. Заповедта за изземване на имота сеизпълнява по административен ред със съдействиетона полицията (чл. 80, ал. 2 ЗДС).Предвидена е възможност заповедта на областнияуправител да бъде обжалвана по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс, нообжалването не спира изпълнението на заповедта,освен ако съдът разпореди друго (чл. 80,ал. 3 ЗДС). В чл. 81 ЗДС е вменено в задължениеза държавните органи – кметовете наобщините и полицията да оказват необходимотосъдействие на службите „Държавна собственост“за опазването и изземването на имотите– държавна собственост.Аналогично защитно правило за общинскатасобственост се съдържа в чл. 65 ЗОС. Общинскиимот, който се владее или държи без основание,не се използва по предназначение илинеобходимостта от него е отпаднала, се изземвавъз основа на заповед на кмета на общината, а вСтолична община и градовете с районно деление– и от кметовете на районите, в случаите ипо ред, установени от общинския съвет. Заповедтаза изземване на имота се изпълнява поадминистративен ред със съдействието на полицията.Подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалниякодекс. Обжалванетоне спира изпълнението, освен ако съдът не разпоредитова спиране. За общинската собственосте възпроизведено, съответно редактирано,правилото на чл. 16, ал. 3 (отм.) ЗС – лицата,от които са иззети имоти по ал. 1 на чл. 65 ЗОС,нямат правата на владелците по чл. 72–74 ЗС(чл. 65, ал. 5 ЗС).Създадена като една от формите на собственоств чл. 2 ЗС, които се ползват с еднаквивъзможности за развитие и закрила, общинскатасобственост веднага се оказа в някакво привилегированоположение. Още преди Конституциятада я обяви за една от двете формипублична собственост, освен в посочените вече47

текстове, в които тя се нареди заедно и неотлъчнос държавната собственост, общинската собственостзапочна да се ползва и с онези, все ощесъществуващи в законодателството ни привилегиии изключения от общия правен режим,които са специфични само и единствено за държавнатасобственост. Например в чл. 78 ЗСизключенията по ал. 2, която се отнасяше задържавните предприятия, чрез които е продаденаоткрадната или изгубена вещ, беше отнесенои за общинските предприятия. Собственикътна откраднатата или загубената вещ неможе да я иска от добросъвестния владелец втригодишния срок от кражбата или изгубването,когато владелецът е придобил вещта от държавноили общинско предприятие. В чл. 86ЗС, изменението от 1990 г. замени забранатада се придобива по давност вещ, която е социалистическасобственост, със забраната да сепридобиват вещи и имоти, които са държавнаили общинска собственост. По чл. 89 ЗС, акособственикът или изгубилият вещта не се намериили не се яви в годишен срок, вещта ставашедържавна собственост. Изменението от 1990г. промени това положение, като предвиди, чеслед едногодишния срок вещта става общинскасобственост.Чл. 136, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Конституциятаобяви общината за юридическо лице,основната административно-териториалнаединица, в която се осъществява местното самоуправление.Общината (чл. 140 от Конституцията)има право на своя собственост, коятоизползва в интерес на териториалната общност,и самостоятелен бюджет (чл. 141, ал. 1 от Конституцията).Общинската собственост се формирана няколко етапа. Първоначално това сеизвърши с измененията и допълненията наКонституцията от 1971 г., където в чл. 14 тя епосочена сред формите на собственост, наред сдържавната собственост, кооперативната собственост,собствеността на обществените организациии личната собственост. В чл. 16, ал. 2Конституцията от 1971 г. определяше отделниобекти на общинската собственост, за другипрепращаше за определянето им със закон. Сизменение в чл. 6 ЗС (ДВ, бр. 77 от 17 септември1991 г.) и след влизане в сила на Закона заместното самоуправление и местната администрация(ЗМСМА), с §7 от Преходните изаключителните разпоредби на ЗМСМА,много широк кръг от обекти, по силата на закона,станаха общинска собственост, включителнотези по §7 ЗМСМА, които преминаха отсобственост на държавата в собственост наобщините.Създаването през 1996 г. на Закона за държавнатасобственост и на Закона за общинскатасобственост, като нормативни актове „близнаци“или в съотношение на „майчина“ към„дъщерна“ собственост, предопредели, а вероятнои в бъдеще ще определя изключителнатаблизост между двата закона, в много от разпоредбитена всеки един от които може да се съзреогледалният образ на другия.Този подход на законодателя едва ли можеда бъде споделен. Той заличава или размиваразликите между двата вида публична собственост,обхванати от чл. 17, ал. 1 на Конституцията,въпреки че различията между тях са повечеот съществени, а в процеса на практическотоприлагане на двата закона тези два вида собственостпоказаха, че могат да съдържат имного антагонистични интереси.Държавната собственост, чийто субект напритежание е българската държава, е еднаогромна по вид и обхват маса от обекти, коитопораждат множество трудности при тяхнотостопанисване и управление. Държавните имотисе стопанисват, както предвижда чл. 18, ал. 6 отКонституцията, в интерес на гражданите иобществото. Общинската собственост е притежаниена общината и се използва в интерес напо-малката общност – населението на общината(чл. 140 от Конституцията)12. Двата субектав известен смисъл се припокриват в съотношениена национално към регионално, в каквотосъотношение се отнасят и притежаваните от тяхобекти. Тези на държавната собственост принадлежатна държавата като политическа организацияна целия народ, на всички граждани наРепублика България, и в този смисъл и награжданите от по-малката общност – общината.От друга страна, обектите и вещите, собственостна по-малката териториална общност12Използването на общинската собственоств интерес на населението на общината неозначава, че това е някаква форма на съсобственостмежду жителите на общината.Собственик е административно-териториалнатаединица – общината, която евъздигната от чл. 136, ал. 3 от Конституциятав юридическо лице. Вж. Таджер, В.,цит. съч., 33–34.48

– общината, служат за задоволяване на интереситесамо на гражданите, които са обхванати оттази община като нейно население и не принадлежатна която и да било друга община,съответно не могат да служат за задоволяваненуждите на нейното население.Така установеното от закона съотношениемежду субектите на собствеността и органите, накоито е предоставено стопанисването, управлениетои разпореждането с тази собственост, несамо че позволява, но до известна степен насърчаванезаконосъобразни опити да бъде намаляванадържавната собственост, за сметка наобщинската. Например чрез доста лекомисленоотстъпване, посредством различни нормативниактове, на държавни имоти и вещи и преминаванетоим в собственост на общината. Изграденае една порочна философия, която гледа наобщинската собственост като на производна отдържавната – инерция от времето, когато всичкиформи на обществена собственост, без личната,според чл. 15, ал. 2 от Конституцията от1971 г., трябваше постепенно да се развиват исближават, за да прераснат в единна (общонародна)собственост. Затова още първият акт –приетият след Конституцията Закон за местнотосамоуправление и местната администрация, с§6 и §7 от Преходните и заключителните разпоредбина ЗМСМА, доста свободно и с „щедраръка“ определи обектите на общинската собствености държавните имоти от заварените, коитопреминават в собственост на общините, с влизанетона закона в сила.Каква грижа за стопанисването на държавнотоимущество може да осъществява Министерскиятсъвет, по смисъла на чл. 106 от Конституцията,когато с §7 ПЗР на ЗМСМА законодателятпредостави една значителна и основначаст от това имущество в собственост на общините.Първите две точки по §7, ал. 1 – т. 1 и 2,доколкото се отнасят за обекти, очевидно сместно значение, струва ми се, уместно са предоставениот държавата в собственост на общините.С известни уговорки можем да приемемкато удачно и решението за предоставяне в собственостна общините на обектите по §7, ал. 1,точки 5, 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА. В никакъв случайобаче не може да бъде оценено като разумно,икономически оправдано и изгодно за интереситена държавата като собственик предоставянетов собственост на общината на огромнияфонд от обекти по §7, ал. 1, т. 3 ПРЗ наЗМСМА – незастроени парцели и имоти вселищните територии, предназначени зажилищно строителство, обществени, благоустройствении комунални мероприятия, придобитичрез отчуждително производство, с изключениена подлежащите на връщане на предишнитеим собственици. И именно около тезиподлежащи на връщане на предишните им собственициили предоставяне за стопанска дейностна физически и юридически лица общинскиимоти, бивша държавна собственост, се развихаи осъществиха такива сделки и корупционнимеханизми, които компрометираха и вероятнодобрите намерения на законодателя, и саматаидея за начина, по който трябва да бъде възстановенаобщинската собственост.Не по-малко драстично накърняване наинтересите на държавата като собственик е предоставянетов собственост на общините наобектите по §7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА –общинските пътища, улиците, булевардите,площадите, обществените паркинги в селищатаи зелените площи – за обществено ползване.Практическият пример за последиците от„щедрите подаръци“, които законодателятнаправи от името на държавата, като вместо дапази и отстоява нейната собственост, тойзапочна да къса едри и скъпи парчета от тазисобственост и да ги прехвърля на общините,пред очите на всички.Улиците, площадите, тротоарите, по коитосе движат гражданите, парковете в столицата,несъмнено представляват имоти – държавнасобственост, предназначени за трайно задоволяванена обществени потребности от националнозначение, чрез общо ползване, които посмисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗДС представляватпублична държавна собственост. София еобявена с чл. 169 от Конституцията за столицана Република България. Тя е център, в който есъсредоточено управлението на страната исградите на държавните учреждения. Тук садипломатическите представителства на страните,с които България поддържа дипломатическиотношения, и централните сгради на банки,търговски фирми, образователни, културни,спортни учреждения. София е център нацялостния обществен живот на България. Отдруга страна, тези обекти могат да бъдат третираникато общински пътища, улици, площади,обществени паркинги, зелени площи за общественоползване, които по смисъла на чл. 3,49

ал. 2, т. 1 ЗОС са публична общинска собственост,като имоти и вещи, определени със закон.И активната община присвоява държавнатасобственост, като е парцелирала градските артерии,улици, площади, тротоари и паркове и ги епредоставила за ползване на общински фирми.Гражданите не могат да ползват свободниместа за паркиране, движат се между автомобилипо тротоарите, навсякъде виждат ограничениясъс знаци и синджири, които означават,че съответната част от улицата, тротоара, паркае отдадена по някакъв начин за ползване отфирма или физическо лице срещу заплащане.Оказа се, че „дъщерната“ форма на собственост– общинската, активно започна да пречи на„майчината“– държавната собственост иосуетява възможностите й да изпълнява вмененотой от чл. 18, ал. 6 от Конституцията задължениесъс стопанисването и управлението натази собственост – да обслужва интересите награжданите и на обществото.Такова лекомислено и прибързано отстъпванена имоти и вещи, които трябва да бъдатдържавна собственост в полза на общината,представлява и допълнението на чл. 11 от Законаза наследството (ЗН) от 1999 г.– (ДВ, бр.96 от 5 ноември 1999 г.). Допълнението предвиди,че останалите без наследници обекти отедно наследство – движими вещи, жилища, ателиета,гаражи, парцели за жилищно строителствоили когато наследниците са се отказали отнаследството, или изгубили правото да го приемат,стават собственост на общината, на чиятотеритория се намират.В аргументирана критика на тази, нареченас основание „неуместна законодателна намеса вматерията на наследяването“, авторката А.Станева13 търси отговор на въпроса за съдбатана задълженията, които са включени в наследството.Чл. 11 ЗН разделя актива на наследствотомежду държавата и общината. Принципноцялото наследство се получава от държавата, нопо метода на изключването законодателятопределя, че държавата не получава и ставатсобственост на общината на чиято територия сенамират, обекти от наследството, като движимивещи, жилища, ателиета и гаражи, парцели иимоти, предназначени предимно за жилищно13Станева, А. Неуместна законодателнанамеса в материята на наследяването,Съвременно право, 2001, № 3, с. 82.строителство.Трудно можем да си представим по-лековатои безотговорно изоставяне на интересите надържавата от това разпределение на наследствотопо чл. 11 ЗН. Идеята за това по-скороподхвърлено, отколкото задълбочено и пространномотивирано предложение de lege ferenda,дължим на В. Таджер. „Заслужава си да сепомисли – пише в своя статия В. Таджер – заобявяване за общинска собственост на имотитебез собственици, които понастоящем ставатдържавна собственост... Може би – правидруго предложение той – общинска собственосттрябва да станат и онези наследства, закоито няма наследник по закон или по завещание.“14А. Станева обаче акцентира върху друго внормата на чл. 11 ЗН, която тя не е нарекла, нопредставлява и недопустимо злепоставяне наинтересите на кредиторите на това наследствоот „неуместната“, но и „необмислена“ намесана законодателя в материята на наследяването.„Задълженията остават за държавата – пишеавторката. – Разбира се, това не бива да предизвикватревога за нея. Държавата е защитенаот споменатото правило на чл. 61, ал. 2, във вр.с чл. 60, ал. 2 от ЗН – тя отговаря ограниченодо размера на стойността на получения актив отнаследството. Оказва се, че от преразпределениетона наследственото имущество междудържавата и общините неблагоприятнитепоследици остават за кредиторите на наследодателя.Те могат да очакват изпълнение само отдържавата, тъй като общината не поема задължение.Размерът на отговорността на държаватаобаче е сериозно намален, поради това чеголямата част от актива на наследството е отишлав полза на общините.“15Широко разпространен способ е и незаконнотоактуване на държавни имоти и вещикато общинска собственост, под „апатичния“и „благосклонен“ поглед на органите, натоварениот закона да стопанисват и управляватдържавната собственост, които не упражняватпредоставените им от ЗДС защитни способи,и за хипотезите, когато общините незаконноактуват като общинска собственост държавниимоти. Либералният до безотговорност14Таджер, В. , цит. съч., с. 53.15Станева, А. , цит. съч.50

режим на извършване на различни разпоредителниактове с имоти и вещи общинска собственост,като държим сметка за генезиса натази общинска собственост, след промените взаконодателството и нейното създаване сКонституцията от 1991 г. очертава общинскатасобственост като своеобразна трансмисия,междинен пункт за трансформиране на държавнатасобственост – първо в общинска, авпоследствие, заедно със съществуващатаобщинска собственост – и в частна, на физическии юридически лица. Държавната собственостмного лесно преминава в общинска.„Енергични“ общински управи и кметовемасово актуват като общински недвижимиимоти – държавна собственост. Коректив натова поведение беше предвиден в чл. 79, ал. 1и 2 ЗДС. Според ал. 1, когато незаконосъобразное актуван имот – държавна собственост,като общински, актът за общинска собственостсе отменя със заповед на областнияуправител. Заповедта на областния управителподлежеше, съгласно ал. 2 на чл. 79 ЗДС, наобжалване по реда на Административнопроцесуалниякодекс.През 2008 г., тези две разпоредби начл. 79 ЗДС бяха отменени (ДВ, бр. 54 от 13юли 2008 г.), като от нормения състав начлена остана единствено ал. 3, която постановява,че „споровете за материално право серешават по съдебен ред“. В същия брой на„Държавен вестник“ (бр. 54 от 13 юли2008 г.), изменение на чл. 58, ал. 4 ЗОСпредвиди разпоредба, която в очите на законодателядостатъчно ясно и категоричнозащитава държавната собственост от незаконосъобразнотой придобиване в собственостна общината. Актът за общинска собственост– за имот държавна собственост – четем в чл.58, ал. 4 ЗОС – преминал в собственост наобщината по силата на закон, за имот, прехвърленбезвъзмездно в собственост на общинатаот държавата, както и за имот, придобитв собственост на общината, чрез покупкопродажбаот държавата или чрез замянамежду общината и държавата, се съставя следотписването му от актовите книги за държавнасобственост по ред, определен от Министерскиясъвет.Конституцията не урежда възприетото вЗДС и ЗОС деление на публичната собственост– на публична държавна и частна държавнасобственост, както и на публичнаобщинска и частна общинска собственост. Вчл. 17, ал. 2 Конституцията въвежда делениетона собствеността на публична и частна, взависимост от качествата на носителя на правотона собственост. Критерият, който епредложен и се използва като разграничителенв правната теория, е в зависимост от това,дали на този носител са предоставени от Конституцията,наред с правомощията, които позакон има всеки собственик и държавнивластнически правомощия. Носителят напублична собственост има едновременноправо на собственост и държавни властническиправомощия. Според Конституцията изаконодателството на Република Българиятакива субекти са държавата и общините.Носителят на правото на частна собственосте само собственик. Той не обладаваосвен правото на собственост и предоставениму от Конституцията и закона държавнивластнически правомощия. Носители на правотона частна собственост са физическителица – гражданите и различни по вид и характер,допустими от българския закон, юридическилица.Делението на двата вида публична собственост,от своя страна, на държавна – публичнаи частна, и на общинска – публична и частнасобственост, не е разрешение на нито една отконституциите на България. Въведено е взаконодателството от ЗИСС (отм.), който евъзпроизвел образци от законодателството наФранция и Италия. ЗИСС не говори запублична и частна собственост на държаватаили общините. Служи си с термините „обществени“и „частни“, когато в чл. 21 ЗИССпосочва, че имуществата на държавата се разделятна обществени и частни. Според чл. 22ЗИСС, неизчерпателно изброени обществениимущества на държавата са: държавнитепътища, морските брегове, пристанищата,заливите, реките и потоците, вратите, стените,окопите, насипите на военните укрепления ина крепостите, т.е. имущества, малка част откоито биха попаднали, според разбираниятана днешния български законодател, в кръга напубличната държавна собственост. Всичкидруги имущества, с аргумент за противното,ЗИСС в чл. 22, ал. 2 обявява за частни имуществана държавата. Кръгът на общественитеи частните имущества – общинска собстве-51

ност, са определени в чл. 26, ал. 1 ЗИСС(отм.), като имущества за общо ползване ичастни имущества. Обществените имуществана държавата не могат да се отчуждават, докатообществените имущества на окръжията иобщините не могат да се отчуждават, доколкотонякой специален закон не постановявапротивното (чл. 24 и чл. 26, ал. 2 ЗИСС –отм.).Делението на държавната и общинскатасобственост на публична и частна се извършвавъз основа на различен критерий. Това не екритерият, който лежи в основата на разграничениетоизобщо на собствеността напублична и частна, по чл. 17, ал. 2 от Конституцията– дали носителят на правото на собственостима предоставени и държавни властническиправомощия. Разграничението насобствеността на публична и частна държавнаили общинска собственост е извършено вЗДС и ЗОС, съобразно предназначението наобектите. Законодателят е използвал и придвата закона техниката на изчерпателнотоизброяване на обектите на публичната собственост,а с аргумент за противното е очерталширокия кръг от имоти и вещи – частна държавнаили общинска собственост.Публична държавна собственост споредчл. 2, ал. 2 ЗДС са: обектите и имотите почл. 18, ал. 1 от Конституцията, определени съсзакон за изключителна държавна собственост;обектите и имотите, определени със закон илис акт на Министерския съвет за публична държавнасобственост; движимите вещи, определенисъс закон или с акт на Министерскиясъвет за публична държавна собственост;имотите, предоставени на ведомствата заизпълнение на функциите им; имотите отнационално значение, предназначени затрайно задоволяване на обществени потребностиот национално значение, чрез общоползване, определени от Министерския съвет;урегулираните поземлени имоти, отредени загранични контролно-пропускателни пунктове,и сградите, построени върху тях.Всички други имоти и вещи, както и плодоветеи приходите от имотите и вещите –публична държавна собственост – са частнадържавна собственост (чл. 2, ал. 3 ЗДС).Публична общинска собственост споредчл. 3, ал. 2 ЗОС са: имотите и вещите, определенисъс закон; имотите, предназначени заизпълнение на функциите на органите наместното самоуправление и местната администрация;други имоти, предназначени затрайно задоволяване на обществени потребностиот местно значение, определени отобщинския съвет.Частна общинска собственост са всичкидруги общински имоти и вещи, както и плодоветеи приходите от имотите и вещите –публична общинска собственост (чл. 3, ал. 3ЗОС).Разликата между публичната и частнатадържавна или общинска собственост е относителна.Не съществува някакво обективнокачество на имотите и вещите, което да гиопределя само и единствено като имоти ивещи от единия вид – само като публична илисамо като частна държавна или общинска собственост.Статусът на тези обекти зависи отпреценката на собственика – държавата, съответнообщината, и от нуждите, които трябвада бъдат задоволени. Конституцията в чл. 106е възложила на Министерския съвет да организирастопанисването на държавното имущество.Друга норма – чл. 18, ал. 6 на Конституцията– повелява, че държавните имотисе стопанисват и управляват в интерес награжданите и на обществото.Министерският съвет е органът, който споредчл. 6 ЗДС е компетентен да вземе решениеза определяне вида на имота или вещтакато публична държавна собственост иличастна държавна собственост. Според чл. 6,ал. 1 ЗДС имотите, които са престанали даимат качеството на публична държавна собственост,се обявяват за имоти и вещи – частнадържавна собственост, с решение наМинистерския съвет. И обратната хипотеза вчл. 6, ал. 2 ЗДС, когато имоти, които са частнадържавна собственост, са придобили качестватаи характеристиките на публична държавнасобственост, се обявяват за такива, срешение на Министерския съвет. Една относителнонова (2005) ал. 3 на чл. 6 забраняваконверсията на имоти – изключителна държавнасобственост в имоти – частна държавнасобственост.Аналогично разрешение е възприето вЗОС по отношение и на общинските имоти.Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОС имотите и вещите –публична общинска собственост, които сапрестанали да имат предназначението на52

публична собственост, се обявяват с решениена общинския съвет за частна общинска собственост.С решение на общинския съвет сеосъществява и обратната хипотеза, когатоимоти – частна общинска собственост, следкато са придобили предназначението напублична общинска собственост, се обявяватза публична общинска собственост.Имотите публична държавна или общинскасобственост са подчинени на специален правенрежим.Имотите и вещите – публична държавнасобственост не могат да бъдат обект на разпорежданеи да се придобиват по давност (чл. 7,ал. 1 ЗДС); собствеността върху такива имотине подлежи на възстановяване (чл. 7, ал. 4ЗДС); в случаите и при условията, определенисъс закон, с решение на Министерскиясъвет, върху имоти – публична държавна собственост,могат да се учредяват ограниченивещни права, когато това е необходимо заизграждане на национален обект или за трайнозадоволяване на обществени потребности(чл. 7, ал. 5 – нова, ДВ, бр. 87 от 5 ноември2010 г.); ограничените вещни права по чл. 7,ал. 5 ЗДС не могат да се учредяват върхуимоти – публична държавна собственост,свързани с националната сигурност и отбранатана страната, както и върху обекти илиимоти – изключителна държавна собственост;имоти – публична държавна собственост,могат да бъдат предоставени от Министерскиясъвет за управление на ведомствата и общините(чл. 15, ал. 2 ЗДС); имотите – публичнадържавна собственост, не могат да се използватне по предназначение и да се предоставятна трети лица, освен в случаите по чл. 16, ал.2, 5 и 6 и по чл. 16а ЗДС; застроените имоти– публична държавна собственост, задължителносе застраховат (чл. 12, ал. 1 ЗДС).Имотите и вещите – публична общинскасобственост, земите от общинския поземленфонд и горите и земите от общинския горскифонд, не могат да се придобиват по давност(чл. 7, ал. 1 ЗОС). Имотите и вещите –публична общинска собственост, не могат дасе отчуждават и да се прехвърлят в собственостна трети лица. Имотите – публичнаобщинска собственост, могат да се обременяватс ограничени вещни права само в случаите,определени със закон (чл. 7, ал. 2 ЗОС).Собствеността върху имоти – публичнаобщинска собственост, не подлежи на възстановяване(чл. 7, ал. 4 ЗОС). Застроенитеимоти – публична общинска собственост,задължително се застраховат (чл. 9, ал. 1ЗОС).След приемането на Конституцията, тенденциятаобщинската собственост да се третиракато привилегирована наред с държавната,по отношение на останалите видове собственост,още по-ярко се открои. Без да се спирамна многото проявни форми на това привилегированоположение, не мога да не отбележа,че когато се създаваше Конституцията ив чл. 17, ал. 3 беше записан принципът занеприкосновеност на частната собственост,сериозно се обсъждаше въпросът, дали изобщода съществува възможност за отчуждаванена имоти частна собственост, даже и за държавнинужди, защото това се считаше занарушение на принципа за неприкосновеност.С основание тогава се изтъкваше горчивиятопит от времето на социалистическиязаконодател, когато, чак до 1989 г., в чл. 101,ал. 2 (отм.)ЗС съществуваше възможносттаза особено важни нужди на кооперации идруги обществени организации, за коитоняма възможност да бъдат задоволени по другначин, да се отчуждават имоти на граждани.Това право при тогавашните условия бешетолкова жестоко компрометирано от посегателствавърху привлекателни имоти на граждани,за да бъде изградена на тяхно мястожилищна сграда, почивна станция, спортенкомплекс, сграда на политическа партия илиобществена организация, жилищна сграда наЖСК на граждани с ръководно положение вдържавата, че споменът за тези ексцеси карашемного юристи решително да се застъпватза юридическата недопустимост на отчуждаването.В ЗС, още преди приемането на Конституцията,нормата на чл. 2, ал. 2 беше до известнастепен изпразнена от съдържание. Въобщене можеше да се говори за еднакви възможностиза закрила на всички видове собственост,след като само за държавната и общинскатасобственост се отнасяха останалите от първоначалнатаредакция на ЗС специална защитапо чл. 16 (отм.) ЗС, чл. 78, ал. 2 и чл. 86ЗС.Следваше Конституцията да отчете тезинегативни оценки на действащото законода-53

телство и особено предпазливо да разширявавъзможността за отчуждаване на собственост,като държи сметка, че отчуждаването, катотежко посегателство върху частната собственост,представлява изключение от принципаза неприкосновеност на тази собственост итрябва да се използва действително в изключителнислучаи. В чл. 17, ал. 5, Конституциятадействително предвиди един фактическисъстав, който до известна степен създавагаранции, че отчуждаването няма да е повсеместноявление, каквото беше при режима наЗТСУ (отм.), където в „добрите“ години насоциализма се отчуждаваха 25–30 хил. имотагодишно. Допусна обаче, наред с държавата,правото да отчуждават собственост за особеноважни нужди да имат и общините, което,струва ми се, беше сериозен пробив в принципаза неприкосновеност на частната собственост.Въпросът обаче има и друга страна. Нетрябваше ли в закона конституционната повеляза неприкосновеност на частната собственостда бъде доведена докрай, като в случай нанеобходимост от имоти, които са за задоволяванена държавни, съответно общинскинужди, преди да се посегне към имотите частнасобственост на физически и юридическилица, двата вида публична собственост дапотърсят начин да задоволят нуждата си, катоползват имоти, които са тяхна собственост.Държавата първо потърси и поиска такъвнеобходим имот от притежаваните от общинитекато общинска собственост. А когатообщината има нужда от имот за нейни особеноважни обекти, преди да тръгне към отчуждаванена имоти – частна собственост, дапотърси разрешаването на нуждата си с имотина еднотипната като вид публична – държавнасобственост.Чл. 17, ал. 5, струва ми се, правилно неизключва такъв извод. Точният конституционенизраз е „принудително отчуждаване насобственост за държавни и общински нужди“.Текстът на чл. 17, ал. 5 от Конституциятаникъде не конкретизира, че подлежащите наотчуждаване имоти трябва да са само и единственособственост на частни физически июридически лица. Това означава, че конституционниятзаконодател не изключва възможността,за държавни нужди да бъдатотчуждавани и общински имоти, ако само стези имоти могат да бъдат задоволени нуждитена държавата. Съответно, ако единственатавъзможност за задоволяване на общинскитенужди е с държавен имот, да се потърси идопусне отчуждаване срещу държавата върхунейния имот. Държавната и общинската собственостса само видове на допустимите отКонституцията и обобщени от чл. 17, ал. 2форми на собственост – публична и частна.Те са толкова важни и полезни за икономикатаи цялостния живот на обществото, колкотои частната собственост, с нейните многобройниконкретни проявни форми, съобразноразлични и многобройни критерии – притежателина тази частна собственост, вид ихарактеристики, които я разграничават в рамкитена общото понятие частна собственост ит.н. В този смисъл трябва да се тълкува широкатаразпоредба на чл. 19, ал. 4 от Конституцията,според която „законът създава и гарантирана всички граждани и юридически лицаеднакви правни условия за стопанска дейност,като предотвратява злоупотребата с монополизма,нелоялната конкуренция и защитавапотребителя“.Ако конституционният законодател искашеда определи еднопосочно възможността заотчуждаване, т.е. че на отчуждаване подлежисамо частната собственост, той е могъл ищеше да изрази ясно и категорично това.Нормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията епределно ясна, когато говори за „принудителноотчуждаване на собственост за държавни иобщински нужди“. От нея, като безспорен,можем да направим единствено извода, че зазадоволяване на нужди на частни физическиили юридически лица не могат да се отчуждаватимоти собственост както на държавата иобщините, така и на други частни физическилица. Друго, според мен – е чия собственостможе да бъде отчуждавана – Конституцията вчл. 17, ал. 5 не е желаела да каже и не е казала.Тълкуването, което намери нормативнодоразвитие в глава трета „Принудителноотчуждаване на имоти – частна собственост задържавни нужди“ (чл. 32–41 ЗДС), респективнов глава трета „Принудително отчуждаванена имоти – частна собственост, заобщински нужди“ (чл. 21–33 ЗОС), недържи сметка според мен за действителнатаволя на конституционния законодател.Систематическото тълкуване на чл. 17, ал. 3,54

във връзка с чл. 17, ал. 5 от Конституцията,идва да покаже, че неслучайно законодателятне е посочил собственост на кои субекти можеда бъде отчуждавана, а само в полза на кои,т.е. за чии нужди могат да бъдат отчуждаванитези имоти. Защото, прогласил веднъжнеприкосновеността на частната собственост,конституционният законодател логично исправедливо е преценил, че за нужди на държаватаи общините отчуждаването трябва дабъде насочено към имоти, собственост навсички възможни субекти – носители на правона собственост, в това число и върху имоти,собственост на държавата, съответно наобщините.Противоконституционното тълкуване, чеза особено важни нужди на държавата можеда се посяга чрез отчуждаване само върхуимоти частна собственост на физически июридически лица, уврежда конституционнияпринцип за еднакво третиране на всичкиформи на собственост. Това тълкуване, коетосмея да твърдя, че не е действителната воля наКонституцията, вложена в чл. 17, ал. 5, е своеобразнареминисценция от законодателствотона социалистическа България, където яснои категорично се казваше, че „частната собственостможе да бъде ограничена или отчужденапринудително само за държавна илиобществена полза, срещу справедливо обезщетение“(чл. 10, ал. 5 от Конституцията от1947 г.), съответно, че „държавата може даотчуждава или да ограничава правото на собственоствърху имоти на гражданите, кооперациитеи обществените организации, за държавнии обществени нужди, срещу справедливообезщетение (чл. 28 от Конституциятаот 1971 г.).Като се абстрахираме от действителнатаволя на конституционния законодател, в ЗДСи ЗОС е намерил конкретно разрешениевъпросът, възможно ли е за държавни нуждида бъде отчуждавана общинска собственост иобратно – за общински нужди да бъде отчуждаванадържавна собственост. Според чл. 22,ал. 5 ЗОС имоти – собственост на държавата,не могат да бъдат отчуждавани принудителноза общински нужди. Когато общинскитенужди не могат да бъдат задоволени по другначин и се налага за изграждането на обектипублична общинска собственост, както и надруги обекти, определени със закон, да сезасегнат имоти – частна държавна собственост,имотите се прехвърлят безвъзмездно всобственост на общината по реда на Закона задържавната собственост (чл. 21, ал. 5, въввръзка с ал. 1 ЗОС). Такова разрешение виждамев чл. 34а, ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 87 от 5ноември 2010 г.) ЗДС, когато за изгражданетона национални обекти по чл. 34а, ал. 1ЗДС се засягат имоти – общинска собственост,тези имоти се прехвърлят безвъзмезднов собственост на държавата по Закона заобщинската собственост (чл. 34, ал. 5, въввръзка с ал. 1 ЗДС).В изследване волята на конституционниязаконодател, важно е, струва ми се, да видими как е претворена тази воля в общия закон –ЗС, както и какви изменения е претърпяла,когато по силата на конституционната делегацияна чл. 17, ал. 4, при изработването наЗДС и ЗОС са тълкували правилото на чл. 17,ал. 5.Частната собственост може да бъде ограничаванаили отчуждавана принудително – да севърнем на чл. 10, ал. 5 от Конституцията от1947 г. – само за държавна или общественаполза, срещу справедливо обезщетение. Конституционнияттекст е възпроизведен в чл. 101ЗС (ред. 16 ноември 1951 г.) в значителноизменен вид. От една страна е създадена посериознагаранция, отколкото предлага самиятконституционен текст, че частната собственостняма да бъде отчуждавана за каквито и да билодържавни или обществени нужди, а за „особеноважни нужди на държавата“. Посочени са исубектите, чиито имоти могат да бъдат отчуждавани.Това са частни лица (физически лица– граждани и юридически лица), кооперациии други обществени организации. Чл. 101, ал.2 ЗС обаче изяснява и субектите, в полза накоито могат да се отчуждават тези имоти.Недвижимите имоти на частните лица могат дабъдат отчуждавани и в полза на кооперации, ина други обществени организации. Конституционниятизраз „обществена полза“ е дешифриранв чл. 101, ал. 2 ЗС, като полза наонези лица, които като частни лица по предходнатаалинея 1 на чл. 101 ЗС могат да търпятотчуждаване на имотите си – кооперациитеи обществените организации. Това означава,че за нужди на едни кооперации и обществениорганизации могат да бъдат отчуждаваниимоти – собственост на други кооперации и55

обществени организации. Не подлежат наотчуждаване единствено имоти собственост надържавата, която за свои нужди може даотчуждава имоти на всички останали субекти.Не могат да бъдат отчуждавани имоти накооперации и обществени организации и занужди на частни лица, пък макар и за особеноважни нужди.На основание чл. 106 ЗС е одобрен отМинистерския съвет Правилник за отчуждаванена имоти за държавна и общественанужда (Обн., „Известия“, бр. 57 от 8 юли1952 г. – отм.), в чл. 2 на който, условията заотчуждаване на недвижимите имоти са определенине само „за особено важни нужди надържавата“, но и със съдържащия по-силнастепен на гаранция на частната собственоствърху тези имоти израз, „могат да бъдатотчуждавани само в изключителни случаи, заособено важни нужди на държавата“. Присъщите условия, т.е. само в изключителнислучаи, за особено важни нужди на държавата,могат да бъдат отчуждавани недвижимиимоти на кооперации и други обществениорганизации.Собствениците на отчуждените недвижимиимоти се обезщетяват чрез отстъпване на подходящнедвижим имот или плащане в брой;при отчуждаване на имоти, застроени сжилищни сгради, собствениците по тяхноискане се обезщетяват с отстъпване на подходящожилище, ако не притежават друго такова,достатъчно за жилищните нужди на семействатаим, или чрез отстъпване на подходящожилище в сградата, която ще бъде построенавърху отчуждения имот или в друга сграда, аако отчуждаването е за жилищно строителствона кооперации и на други обществени организации,собствениците, по тяхно желание,се обезщетяват задължително с отстъпване наподходящо жилище в сградата, която ще бъдепостроена върху отчуждения имот (чл. 4 отПравилника).Държавата може да отчуждава или да ограничаваправото на собственост – предвижда вчл. 28 Конституцията от 1971 г. За разлика оттекста на чл. 10, ал. 5 от Конституцията от1947 г., тук виждаме конституционно определении двата съществени момента, характеризиращиотчуждаването – правото на собственоствърху имоти, на кои субекти може дабъде отчуждавано или ограничавано – това сагражданите, кооперациите и общественитеорганизации, както и за чии нужди Конституциятадопуска да бъде отчуждавано и ограничаванотова право – за държавни или общественинужди. Липсва обаче категоричноторешение на чл. 10, ал. 5, че отчуждаването иограничаването може да се извърши само задържавни и обществени нужди, което щерече, че ако отчуждаването бъде извършено иза други нужди, а не „само за държавни иобществени нужди“, това отчуждаване щебъде извършено в нарушение на Конституцията.Законът за собствеността обаче, след Конституциятаот 1947 г. и в отличие от норматана чл. 28 от Конституцията от 1971 г., в чл.101 внася допълнителното изискване за допустимостна отчуждаването – нуждите на държавата,за които отчуждаването е допустимо,да са „особено важни“. Между двете конституциив чл. 101 ЗС е добавена и нова – ал. 4(„Известия“, бр. 12 от 11 февруари 1958 г.),която дава право на изпълнителния комитетна окръжния народен съвет или на народниясъвет, приравнен към окръжен, съгласувано сминистъра на земеделието и горите, да отчуждавачастни недвижими имоти, необходими заодворяване на държавни земеделски стопанства,машинно-тракторни станции и трудовокооперативниземеделски стопанства. Ал. 4на чл. 101 ЗС се запазва и след приемането наКонституцията от 1971 г., както и след приеманетона ЗСГ и ППЗСГ. Това обстоятелствотрябва да си го обясним с еднопосочносттана целите, които разпоредбата има, вунисон с тези актове. И тя, както ЗСГ иППЗСГ, чрез отчуждаването е насочена къмпремахването на частната или личната собственоствърху земеделски земи. Не намерихв проучванията си по въпроса данни, какви сабили приложните резултати от действието натази норма върху частната или личната собственостпо отношение на земеделски земи.Самата норма обаче има сравнително дълъгнормативен живот и приложно действие.Алинея 4 на чл. 101 ЗС е отменена след 30години, вече при действието на Конституциятаот 1971 г. и на нейния чл. 28, с изменениена ЗС (ДВ, бр. 91 от 2 декември 1988 г.).Чл. 28 от Конституцията от 1971 г. непосочва обществените нужди, за които, освенза държавни нужди, може да се отчуждава56

правото на собственост върху имоти на граждани,кооперации и обществени организации.Ал. 2 на чл. 101 ЗС, която остава непромененаот първата редакция на текста ( ДВ, бр. 92от 16 ноември 1951 г.), без да посочва същоза нуждите на кои субекти се отнася изразът вконституционния текст16 – „за държавни иобществени нужди“, отнася същите условияна закона, т.е. за „особено важни нужди“ икъм отчуждаването на недвижими имоти начастни лица в полза на кооперации и обществениорганизации.При действието на чл. 28 от Конституциятаот 1971 г., изменение в чл. 21 ЗС (ДВ, бр.87 от 8 ноември 1974 г., в сила от 1 декември1974 г.), предвиди издаването на Наредба зауправлението, стопанисването и разпорежданетос държавните имоти. Наредбата за държавнитеимоти (НДИ), за която вече станадума в изложението, прибави някои допълнителниподробности към режима на отчуждаването,очертан в чл. 28 от Конституцията от1971 г. и чл. 101 ЗС. В чл. 6, ал. 3 НДИ, очевиднобез наличие на особено важни нуждина държавата, беше допуснато недвижимиимоти, които са паметници на културата илиприродни забележителности и прилежащитекъм тях зони, да бъдат отчуждавани и с огледна по-доброто им опазване и организиранена посещението им от граждани. В чл. 7 НДИ16Изразът „кооперации и други обществениорганизации“ отразява съществуващото изакрепено в законодателството характеризиранена кооперациите като обществениорганизации. Чл. 1 от Закона за кооперациите(Обн., „Известия“, бр. 13 от 13 февруари1953 г.) определя кооперациите като обществено-стопанскисоциалистически организации,които съставляват неразделна частот социалистическата стопанска организацияна НРБ. А според чл. 1 от Правилника закооперативните организации (Обн., „Известия“,бр. 27 от 2 април 1954 г.), на основаниечл. 2, ал. 1 от Закона за кооперациите,кооперациите са самодейни общественостопанскисоциалистически организации,които съставляват неразделна част отсоциалистическата организация на народнотостопанство и са органи на изпълнениетона държавния народностопански план.Кооперативните организации са обществениорганизации и по смисъла на чл. 1 отЗакона за кооперативните организации от1983 г.разшири кръга от вещни права, които могатда бъдат предмет на отчуждаване, като освенправото на собственост според този текст наотчуждаване подлежат правото на ползване,правото на строеж или друго вещно правовърху недвижимия имот.Последната редакция на чл. 101 ЗС, прикоято все още съществува възможност имотина граждани да се отчуждават в полза накооперации и други обществени организации,е от месец май 1989 г. (ДВ, бр. 38 от 19май 1989 г.). Няколко са специфичните новимоменти. В ал. 1, изразът „частни лица“ отпредходни редакции на чл. 101 ЗС, е замененс думата „граждани“. За нужди на държаватамогат да се отчуждават вече имоти само награждани, т.е. на физически лица, на кооперациии на други обществени организации.Възможността да се отчуждават имоти наюридически лица, които до тази редакция сеобхващаха от израза на закона „частни лица“,е отменена. Освен за особено важни нуждина държавата, въведено е и допълнителнотоусловие – „да не съществува възможност тезинужди да бъдат задоволени по друг начин“.Тази формулировка на чл. 101 ЗС от1989 г. е възпроизведена година по-късно,при изменението през 1990 г. на Конституциятаот 1971 г., когато в чл. 28 конституционниятзаконодател записва, че отчуждаванетое допустимо „само за особено важнинужди на държавата, които не могат да бъдатзадоволени по друг начин“.Последното, преди приемането на действащатаКонституция от 1991 г. изменениена чл. 101 ЗС (ДВ, бр. 31 от 17 април1990 г.), е свързано също с няколко новимоменти в правната уредба на отчуждаванетоза държавна и обществена нужда. Отмененае ал. 2 на чл. 101 ЗС, която допускашеотчуждаването на имоти на граждани в ползана кооперации и други обществени организации.По този начин отчуждаването като способза придобиване на имоти на граждани откооперации и други обществени организациие отменено и за първи, според мен съвършеноправилно, а оказа се и за последен път, законодателствотони допусна този принудителенспособ за отнемане на собственост да се прилагасамо и единствено в полза и за особеноважни нужди на държавата, които нямавъзможност да се задоволят по друг начин.57

Текстът въведе пределна яснота – отчуждавасе само за нужди на държавата, като могат дабъдат отчуждавани имоти на граждани, кооперациии други обществени организации.В редакцията на чл. 28, ал. 2 от 1990 г.,Конституцията от 1971 г. предвиждаше еднатвърде съществена гаранция за частния собственик.Той, според конституционния текст,можеше да оспори по съдебен ред основаниетоза отчуждаването. Конституционното разрешениене беше възпроизведено в ЗС. Чл.101 в една ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 31 от 17април 1990 г.) единствено предвиди, чеискането за отчуждаване се съобщава назаинтересуваните собственици по реда наГражданския процесуален кодекс (ГПК –отм.), които могат да направят възражение допредседателя на изпълнителния комитет наобластния народен съвет, както и да предложатначин на обезщетяване.17След приемането на ЗДС и ЗОС, уредбатав общия закон – чл. 101 ЗС, загуби практическозначение. С едно допълнително въведенои несъществуващо в текста на чл. 17,ал. 5 от Конституцията условие, че отчуждаванетосе извършва „за особено важни“ задържавата и общините нужди, нормата начл. 101 ЗС запази в най-голяма степен близосттадо конституционното правило, нопрактически хипотези на отчуждаване, прикоито регулирането в тази норма може данамери приложение, не съществуват.Законодателят създаде в двата специалнизакона уредба за всяко от отчуждаванията, взависимост от нуждите, които подлежат на17Начинът на обезщетяване след издаванетона Наредбата за държавните имоти, сеопределяше до отмяната й, в нейната главатрета „Обезщетяване за отчужденитеимоти“ (чл. 9-23). Според чл. 9, ал. 1 НДИ(отм.), собствениците на отчужденитенедвижими имоти за държавна, кооперативнаили обществена нужда можеха да бъдатобезщетени за отчуждения имот, с отстъпванена жилищен или друг недвижим имот,или право на строеж върху държавен недвижимимот, или с плащане в брой. Начинът наобезщетяване се определяше с акта наотчуждаването. НДИ уреждаше в глава четвърта(чл. 24 -32) и реда за извършване наотчуждаването, а в глава пета (чл. 33-43) иначина, по който се извършва оценка наотчуждените имоти.задоволяване – в глава трета ЗДС (чл.32–41), за отчуждаването на имоти за задоволяванена държавни нужди; в глава третаЗОС (чл. 21–33), за отчуждаването на имотиза задоволяване на общински нужди. ЗУТ, вглава със същото предметно съдържание, предвиждаотчуждаване на имоти за обекти –публична собственост на държавата и общините,но не създава специален ред, по койтотрябва да се извърши отчуждаването за специфичнитеобекти по чл. 205, т. 1–4 ЗУТ, апрепраща за реда, по който трябва да бъдеизвършено отчуждаването – към този, определенв ЗДС и ЗОС.Норми, които предвиждат отчуждаване наимоти частна собственост за държавни нужди,се съдържат и в Закона за пътищата, Закона заводите, Закона за горите, Закона за опазванена земеделските земи, Закона за защитенитетеритории, Закона за подземните богатства,Закона за енергетиката.Материята на отчуждаването за държавнии общински нужди е сред най-динамичните ипротиворечиво уреждани в съвременнотобългарското вещно законодателство. Обяснениеза това обстоятелство трябва да търсим взначението на отчуждаването, като изключениеот принципа за неприкосновеност начастната собственост, което в най-същественастепен и най-тежко засяга изключителноважни права и интереси на българските граждани.С подлежащия на отчуждаване недвижимимот често са свързани стари и дълбокифамилни връзки, емоционални спомени иследи за скъпи на човешката памет хора, запредци, с името на които е живял и се е гордялсобственикът на отчуждавания имот,единствена материална връзка с отишли си оттози свят бивши негови собственици, зарадикоето в езика на обикновения българскигражданин този имот се нарича „бащин“ или„майчин“. Подлежащият на отчуждаванеимот не рядко е единственото жилище на собственика,поради което отчуждаването имаособено болезнено и неприятно въздействиевърху него и членовете на неговото семейство.За тези многопосочни и важни за собственикавъздействия на отчуждаването конституционниятзаконодател е държал сметка, когатов условията на зараждащо се демократично и58

ориентирано към хуманни ценности обществов България е трябвало да изработи и формулираизключението от принципа за неприкосновеностна частната собственост, в разпоредбатана чл. 17, ал. 5 от Конституцията.Принудителното отчуждаване само за държавниили за държавни и общински нуждисъпътства българското законодателство отпървите следосвобожденски актове – Конституциятана Българското царство (чл. 68),през двете конституции на България катоНародна република – Конституцията от1947 г. (чл. 10, ал. 5 ) и Конституцията от1971 г. (чл. 28), продължава да съществува иднес, уредено в чл. 17, ал. 5 от действащатаКонституция на Република България.Еволюцията в конституционноправнотомислене, как да бъде уредено принудителнотоотчуждаване на имоти – частна собственост,за държавни и общински нужди, в една демократичнаи правова държава, е изкристализиралов редакцията на нормата на чл. 17, ал. 5от Конституцията. Няколко същественимомента могат да се откроят в текста на Конституцията.Преди всичко отчуждаването е принудителнамярка. Тя има място там и тогава, когатомежду нуждаещите се от имота субекти –държавата и общината, и неговия собственик,не е налице съгласие за преминаването насобствеността върху имота да се извърши понякой от съществуващите в закона прехвърлителниспособи. В този смисъл е и категоричнотостановище на законодателя в чл. 21, ал. 4ЗОС, който предвижда, че имотите, собственостна физически и юридически лица, не сеотчуждават, ако общината ги придобие в собственостпо реда на чл. 99, ал. 1 ЗУТ, чреззамяна с общински имот или ако собственицитеим учредят в полза на общината ограниченивещни права върху тези имоти.Законодателят не е посочил това разрешениеза държавните имоти, вероятно защотокато несъмнено е счел за ненужно да го уреждаизрично. Извод, в смисъл че и за задоволяванена държавни нужди, които не могат дабъдат задоволени по друг начин, отчуждаванетона имотите или частите от имоти – собственостна физически или юридически лица,може да бъде избегнато, може да бъде изведенпо тълкувателен път от нормата на чл. 32, ал.1, във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗДС, където сапосочени многобройни, доброволни, непринудителниспособи за придобиване на имотиот държавата – покупка, замяна, дарение,възмездно или безвъзмездно учредяване навещни права и т.н., други начини, определенив закона. Държавата, подобно на общината,може да придобие с правото на първикупувач по чл. 199 ЗУТ, необходим за задоволяванена нейните нужди имот, когато поподробен устройствен план имотът е предвиденза изграждане на обект – публична държавнаили общинска собственост. А наличиетона държавна нужда, която не може да бъдезадоволена по друг начин, за да бъде допустимоотчуждаването на имоти или части отимоти – собственост на физически или юридическилица, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗДС, сеустановява именно с влязъл в сила подробенустройствен план, който предвижда изгражданена обекти за задоволяване на държавнинужди, или с подробен устройствен план заизграждане на национален обект, за който еналице влязло в сила разпореждане за допусканена предварително изпълнение, или подруг начин, предвиден в закон.По отношение на какви вещи може да бъдеприложено принудителното отчуждаване,нормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията несочи. Счита се за общоприето, че подлежат наотчуждаване само недвижими имоти. Текстътна чл. 17, ал. 5 обаче е неслучайно, споредмен, формулиран така общо – „принудителноотчуждаване на собственост за държавнинужди“, без конституционният законодателда конкретизира, собственост върху каквивещи – само върху недвижими имоти иливърху недвижими имоти и движими вещи,подлежи на отчуждаване. За да може, ако сеналожи отчуждаване и на движими вещи,макар и като рядко изключение, такъв акт напринудително отнемане на собственост даима своята законосъобразна, конституционнаопора в нормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията.Поради непосредственото действие,съгласно чл. 5, ал. 2 на Конституцията,отчуждаването на недвижими имоти или движимивещи може да бъде извършено пряко,по силата на това непосредствено действие.Самият конституционен текст на чл. 17, ал. 5е онзи закон, въз основа на който и при спазванена останалите условия в този член щеможе да бъде отчужден имотът или движима-59

та вещ за нужди, които не могат да бъдатзадоволени по друг начин на държавата или наобщината.Теоретически може да се поддържа, чечл. 17, ал. 5 изхожда от една практическалогика, която изключва обхващането и надвижимите вещи от предвиденото отчуждаване– едва ли съществуват движими вещи,които да не могат да бъдат набавени от държаватаили общината, за задоволяване на технитенужди. Това могат да бъдат единственовещи, които представляват уникални културниценности, с национално и световно значение,собственост са на частни лица, които гипритежават законно, и държавата, съответнообщината, не могат да ги придобият чрезправни сделки от техните собственици.Като се съгласявам, че отчуждаване на движимивещи за държавни и общински нуждище бъде вероятно изключително рядък случай,струва ми се, че изследвайки текста на чл. 17,ал. 5 от Конституцията, трябва да се абстрахирамеот подобен аргумент, за да отбележимсъщественото – че редакцията на нормата неизключва възможността да бъдат отчуждаваниза държавни и общински нужди както недвижимиимоти, така и движими вещи.Впрочем, при действието на отмененатаКонституция от 1971 г., в Наредбата за държавнитеимоти (отм.) съществуваше отделнаглава шеста „Отчуждаване на движими вещи“(чл. 44–47 НДИ), в която се уреждаха редъти условията, при които можеше да се извършиотчуждаване на движими вещи, собственостна граждани, кооперации и други обществениорганизации, за особено важни нужди надържавата.От въведеното във фактическия състав наотчуждаването по чл. 17, ал. 5 от Конституциятаусловие, че отчуждаването може дастава „само въз основа на закон“, едностриктно тълкуване може да направи извод,че конституционният законодател е имал предвиднарочен закон, който да урежда цялостноматерията на отчуждаването. Като правнатехника, такъв подход не е изключен. В историческиплан, такова отчуждаване е извършенослед Конституцията от 1947 г., с печалноизвестния по своята същност и правни последициЗакон за отчуждаване на едрата градскапокрита недвижима собственост от 1948 г.Нашият законодател е намерил за достатъчно,в духа на конституционната норма, дауреди в съответни раздели на ЗДС отчуждаванетоза държавна нужда, а в ЗОС – отчуждаванетоза общинска нужда.Не подлежи на извеждане по тълкувателенпът на истинския смисъл на другите две условияв нормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията,които обуславят допустимостта на отчуждаванетона собственост за държавни иобщински нужди – изискването „тези нуждида не могат да бъдат задоволени по другначин“ и „след предварително и равностойнообезщетение“. Защото всяко тълкуване натези две условия, което се опира на представитеза понятията „нужди, които не могат дабъдат задоволени по друг начин“ и „предварителнои равностойно обезщетение“ в разговорния,в ежедневния български език съдържамного голямата вероятност да бъде съвършеноневярно и твърде далеч от волята, която конституционниятзаконодател е искал да изрази.Различно и променливо транспонираха всвои разпоредби правилото на чл. 17, ал. 5 отКонституцията, приетите през 1996 г. Законза държавната собственост и Закон за общинскатасобственост. Първоначално, след норматана чл. 101 от общия Закон за собствеността,в чл. 32 ЗДС, съответно в чл. 21ЗОС,законодателят предвиди уредба на отчуждаването,която в тези два члена възпроизвеждашередакцията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията– недвижими имоти или части от тях – собственостна физически или юридически лица,могат да се отчуждават принудително само зазадоволяване на такива нужди, които не евъзможно да бъдат задоволени по друг начин,след предварително и равностойно паричнообезщетение или обезщетяване с друг равностоенимот. Първоначалната редакция на чл.35, ал. 1 ЗДС (ред. ДВ, бр. 44 от 21 май1996 г.) доразвиваше разпоредбата на чл. 32,като също посочваше, че при отчуждаване нанедвижим имот на собственика се предлагадруг равностоен имот от същия вид или снегово съгласие – парично обезщетение илиимот от друг вид. Съгласно първоначалнатаредакция на § 1 от Допълнителните разпоредбина ЗДС, „равностойни имоти“ по смисълана глава трета ЗДС са имоти, приблизителноеднакви по местонахождение, вид, големинаи цена. При паричното обезщетяванеотчужденият имот се оценяваше по пазарни60

цени към датата на издаването на заповедта наобластния управител, за отчуждаване наимота и обезщетяване на собственика.Отчужденият и отстъпеният в обезщетениеимот се оценяваха по пазарни цени, към дататана заповедта на областния управител заотчуждаване на имота и обезщетяване на собственика.Предвиденото имотно обезщетение създавашесериозни трудности за държавата иобщините, в усилията им бързо да приключатотчуждителното производство и реализиратмероприятието, за което отчуждават имота.Отчуждаването започваше с предложение дособственика на имота за отчуждаване, в коетообластният управител посочваше потвърденатаот министъра на финансите и министъра нарегионалното развитие и благоустройствотодържавна нужда, на начина на обезщетяванеи цената на имотите. В случай на съгласие спредложението, областният управител сключвашедоговор със собственика на имота запокупко-продажба или замяна, а производствотоза отчуждаване се прекратява. Ако несе постигне споразумение, областният управителв 14-дневен срок издаваше заповед заотчуждаване на имота и обезщетяване на собственика.Заповедта се връчва на собственикапо реда на ГПК (отм.), който можеше да яобжалва в едномесечен срок, по реда на Законаза административното производство(отм.). Изменената редакция на чл. 32 ЗДСот 2003 г. (ДВ, бр. 63 от 15 юли 2003 г.)въведе като предпоставка и основание заотчуждаването съществуването на влязъл всила подробен устройствен план, по койтоимотът е предназначен за задоволяване надържавни нужди, които не могат да бъдатзадоволени по друг начин. Само по себе ситази промяна в частта й с въвеждането наизискването – отчуждаването да е предвиденовъв влязъл в сила подробен устройственплан, беше допълнителна гаранция към установенотоизключение за конституционнанеприкосновеност по отношение на частнатасобственост – допълнително условие, коетооще повече стесняваше приложното поле наотчуждаването за държавни нужди. Изменениетона ЗДС обаче отстъпи от нормата начл. 17, ал. 5 от Конституцията в една негативнанасока. Обезщетението с равностоеннедвижим имоти отпадна от правилото назакона и нормата на чл. 32 ЗДС, допуснасамо и единствено предварителното и равностойнообезщетение. В критически анализ натова изменение Зл. Орсов изтъкваше, чечастната собственост според Конституцията ематериална основа за правата на личността,затова задължава държавата да защитава игарантира собствеността, правата на личността,нейната сигурност и достойнство. Равностойноза собственика на отчуждения имот щее онова обезщетение, което му позволява дазадоволява без прекъсване в същата степеннуждите си, както ги е задоволявал с отчужденияимот. При имотно обезщетение държавататрябва да предостави на отчуждения собственикимот от същия вид, размер и местоположение,какъвто е бил отчужденият. А припарично обезщетение – парична сума,достатъчна, за да бъде придобит имот, койтобез прекъсване да задоволява в същата степеннуждите на собственика.18Изменението в чл. 32 ЗДС не бешепоследвано веднага от аналогично изменениев чл. 21 ЗОС. В коментар на това необичайноза двата закона различие предположих19,че изменението на ЗДС, което премахнаимотното обезщетение, е сондаж, как ще бъдеприето такова очевидно противоконституционноизменение, за да последва същотоизменение и в ЗОС. Още не беше публикуванотова мое становище, а проект за изменениена ЗОС вече беше изготвен, в който, средмногото значими промени, в това число инякои противоконституционни, беше включенои отпадането на имотното обезщетениепри отчуждаването на имоти – частна собственостза общински нужди.Не ми е известно правени ли са предложениядо Конституционния съд за обявяванеразпоредбите на чл. 32, ал. 1 ЗДС и чл. 21,ал. 1 ЗОС за противоконституционни, порадинарушение на нормата на чл. 17, ал. 5 отКонституцията. Въпреки че нарушението наконституционния текст съществува вече осемгодини и като накърняващо съществени права18Орсов, Зл. Нови правила за принудителноотчуждаване на частна собственост занужди на държавата, Съвременно право,2003, № 4, с. 53.19Петров, Вл. Устройство на територията,С., 2004, с. 469.61

на гражданите, засегнати от отчуждаване, еособено тежко. Склонен съм да мисля, четърпимостта към това много сериозно конституционнонарушение е последица от злеразбрано чувство за съпричастност към усилиятана държавата и общините да улеснят иускорят процедурите по отчуждаването наимоти и части от имоти – собственост нафизически или юридически лица, за задоволяванена държавни или общински нужди,които не могат да бъдат задоволени по другначин. Имах и съвсем немотивираното чувство,че законодателят ще направи опит даизлезе от това „бодящо в очите“ нарушение наКонституцията, като при някое от пореднитеизменения и допълнения на Конституциятавъведе в разпоредбата на чл. 17, ал. 5 разрешениетона ЗДС и ЗОС, че за отчужденияимот на собственика се дължи предварителнои равностойно парично обезщетение.Но видимо на уредбата на отчуждаването вЗДС и ЗОС не е било съдено да се стабилизира,пък и макар с несъмнено противоконституционната,в противоречие с чл. 17, ал. 5 отКонституцията, редакция на чл. 32 ЗДС и чл.21 ЗОС. Последното засега изменение на чл.32, ал. 1 ЗДС неочаквано измени посоката направната уредба. Можем да го наречем „връщанекъм Конституцията“, защото последнотоизменение на чл. 32, ал. 1 ЗДС, в унисон снормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията,отново предвиди, че отчуждаването на имотии части от имоти – собственост на физическиили юридически лица, за задоволяване надържавни нужди, които не могат да бъдатзадоволени по друг начин, се извършва следпредварително и равностойно обезщетение.ЗОС не възприе същия подход. Той запази,поне засега, „предварителното и равностойнопарично обезщетение“, макар и вустановената след много изменения и допълнения,крайно усложнена редакция на чл. 21,ал. 1 ЗОС – „имоти – собственост на физическиили на юридически лица, могат да бъдатотчуждавани принудително за задоволяванена общински нужди, които не могат да бъдатзадоволени по друг начин, въз основа на влязълв сила подробен устройствен план, предвиждащизграждането на обекти – публичнаобщинска собственост, както и за изгражданетона други обекти, определени със закон,след предварително и равностойно паричнообезщетение.“И за да завърша този далеч не систематиченпоглед върху уредбата на правото на собственостмежду три български конституции,иска ми се отново да се върна на ЗС и ролята,която той качествено и пълноценно може даиграе, за едно стегнато и рационално урежданена вещноправните институти.Мислейки за двата забележителни примерана нормативно дълголетие, национална гордости държавническа мъдрост – Code civile иBGB, аз си представям новата уредба на собственосттана държавата и общините или ведин Граждански кодекс, за изработването накойто, струва ми се, има достатъчно млади икачествени цивилисти, или ако продължидосегашната линия на негативно отношениекъм идеята за кодификация на гражданскотоправо, за една частична кодификация навещното право, като сериозно допълване иизменение на Закона за собствеността.Тягостно впечатление в тялото на тозиважен и достолепен източник на българскотовещно право прави „дупката“ в раздел ІІ„Държавна и общинска собственост“, в койтоот тридесет члена (чл. 3 – чл. 27) са останалидействащи само четири. В този норменобхват, даже и разделени, спокойно могат дасе поместят съществените текстове на дватаизлишно раздути и многословни закона –ЗДС и ЗОС. А с правилник за прилагане натози раздел или с два правилника – съответноза държавната и отделно за общинската собственост,да се уредят многобройните въпроси,които и сега се уреждат в ППЗДС и сеуреждаха до отмяната му в ППЗОС. Такъвизключително качествен правилник, възоснова на законовата делегация на чл. 49 ЗС,беше одобрен от Министерския съвет зауреждане правилата за управлението, за поддържанетона реда и за надзора по използванетона сградата в етажна собственост, заначина на отмяна на решенията на общотосъбрание и за реда, по който се изпълняваттези решения. Това е Правилникът за управлението,реда и надзора в етажната собственост(ПУРНЕС – Обн., „Известия“, бр. 101от 18 декември 1951 г.), който заедно със ЗСнадхвърли половин век в служба на задачата,със своите норми да осигури нормален ред испокойно съжителство в конфликтна собственост,като етажната. ПУРНЕС беше също62

много необмислено, а струва ми се, и покорупционни съображения отменен и замененс един нормотворчески полуфабрикат –от Закона за управление на етажната собственост,който вече няколко години не може даприведе в действие основните си регулативнимеханизми. Такъв правилник е и Правилникътза вписванията (Обн., „Известия“, бр.101 от 18 декември 1951 г.), който на основаниечл. 116 ЗС е одобрен от Министерскиясъвет за уреждане на подробностите относноначина на вписване и таксите, които се събиратпри вписването.Възможност за нормативно попълване напразнините в тялото на ЗС съдържа и главаVІІІ „Придобиване и изгубване на правотона собственост“, раздел 7 „Отчуждаване наимоти за държавна и обществена нужда“,където от нормен обхват на раздела от седемчлена, шест са отменени и действащ е самочл. 101 ЗС, многократно изменян, за даотрази промените в материята на отчуждаването.Чл. 101 ЗС е един добър пример, какмогат да се съчетават правила, които се отнасятза различни права на собственост, но иматобщи моменти, които позволяват обхващанетоим в една норма. Чл. 101 обхваща съссъдържанието си разпоредбите на чл. 32 ЗДСи чл. 21 ЗОС и е пример за законодателнаикономия, ако добре се владеят и използватинструментите и знанията на законодателнататехника. По същия начин могат да бъдатобединени да попълнят празнината на чл. 16(отм. ЗС) нормите на чл. 80 ЗДС и чл. 65, вкоито разликата с малки редакционни различияе в изразите „държавен имот“ (чл. 80ЗС) и „общински имот“ (чл. 65 ЗОС).Условията и редът, по който ще се предоставизащитата, са едни и същи – държавен илиобщински имот, който се владее без основание,който се ползва не по предназначениеили нуждата от който е отпаднала, се изземвавъз основа на заповед на областния управител,съответно кмета на общината. И дватаимота се изземват по административен ред.Едни и същи са и органите, които ще дадатсъдействие за изпълнение на заповедта –органите на полицията. Най-накрая, един исъщ е редът, по който може да се обжалвазаповедта и получи защита – редът на Административнопроцесуалниякодекс, а жалбата ипри двете хипотези не спира изпълнението назаповедта, освен ако съдът не разпоредидруго.Използването на приетата и установенапрактика на допълнения в законите с цифрено-буквенаномерация на нормите, с какватоси служат ЗДС и ЗОС, може да позволи, тамкъдето не достигнат за заместване на съответноторегулиране съществуващите места наотменени текстове, спокойно да се добавят,колкото е необходимо, нови норми с цифрено-буквеноозначение.Впрочем, в статия преди приемането нановия ГПК, предлагах по този начин да бъдеизменен и допълнен ГПК (отм.), за да бъдесъхранено както качеството на съдържащата сев него уредба, така и огромната съдебна практикаи теоретични съчинения, създаденивърху нормите на отменения ГПК. Проблемис прилагането на новата уредба ежедневнонапомнят за прибързаната му отмяна.63

ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВООснови на нотариалнотоправо на ГерманияПубличната власт на нотариусите. Назначаване за нотариус.Надзор над нотариусите. Право на нотариални разходиДоклад на Федералната нотариална камара на Германия, изнесен на 27септември2011 г. в Берлин пред нотариуси от Нотариалната регионална колегия при АС-гр. БургасНотариус д-р Томас Дийн, преподавател вУниверситета „Хумболт“, БерлинУважаеми дами и господа,От името на Федералната нотариална камарана Германия сърдечно Ви поздравявам заВашето посещение. Искам да споделя с Васнякои основни неща за немския нотариат ипри това да се спра по-подробно на пет от тях:– публичната власт на нотариуса, т.е. неговотоположение като носител на върховна власт;– назначаване за нотариус чрез Министерствотона правосъдието, т.е. от държавата;– сфера на компетенции и функции нанотариусите;– държавен надзор над нотариусите;– нотариални разходи.А. Публична власт на нотариуситеІ. Публична властНотариусите в Германия изпълняват официалнаслужба. Като част от правосъдието теотговарят за охрана на правата на гражданите.В тази си функция те поемат съответните задачикато оторизиран орган на охранителнотопроизводство.Немският нотариус, като носител на публичнавласт, не упражнява както адвоката еднасвободна професия.Публичната власт като държавна функция е вконтраст със свободната професия. Нотариусътне е както адвоката или съдията в държавнатаорганизация, а той упражнява своята публичнавласт в свободни структури. С други думи:Доколко нотариусът упражнява една публичнавласт, то той не е вграден в юридическа организация(структура), а е самостоятелен.Тази комбинация от публична власт и самостоятелностна нотариата е основа за високитевъзможности на немските нотариуси.Нотариусите в Германия се назначават иотстраняват от държавата. Нотариалните камари– като саморегулиращи се органи на нотариусите– имат в процедурата по назначаванетосамо една поддържаща роля. Правосъднотоминистерство не е обвързано с препоръките наНотариалната камара. По този начин ставаясно, че нотариусът упражнява държавнафункция.ІІ. Необходим изпит за придобиване наквалификацияНазначават се само толкова нотариуси, колкотоса необходими за поддържане на правовияред. При това особено важни са две изисквания:1. Необходимостта от осигуряване на населениетос нотариални услуги.2. Осигуряване на съответната възрастоваструктура на професията.64

Числеността на нотариусите е ограниченавъз основа на тези изпити. Нотариусът притова е независим и непартиен. Не икономическатаатрактивност на една сделка определятповедението му, а съобразяването със закона инеговата лоялност.ІІІ. Район на действиеВсеки нотариус е насочен от Министерствотона правосъдието към определено място,където той ще поддържа своето нотариалнобюро. Районът около това място се обозначавакато район на действие на нотариуса. Нотариусътне трябва да напуска своя район. Напримерне може да премести нотариалното сибюро в друг град. По този начин е постигнатотова, че и селските райони разполагат с висококвалифициранинотариуси.Определянето района на действие на всекинотариус има за резултат това, че цялата територияс населението се осигурява с правниуслуги. Това е голямо предимство на правнатасистема на охранителното производство в Германия.По този начин ние достигаме една голямаблизост до населението: докато в Германияима само около 700 съдилища, то на населениетоса предоставени повече от 8000 нотариусив цяла Германия.Едновременно с това в Германия има и свободенизбор на нотариус. Това означава, че всекигражданин може да избере нотариус за себе си,при това в цяла Германия. Само в този случайгражданинът трябва да отиде до нотариуса –нотариусът упражнява своите служебни функциисамо в рамките на своя район на действие.ІV. Нотариални компетенцииВ компетенциите на нотариусите се включвапреди всичко удостоверяване на документи.Преди 1970 г. компетентни да удостоверяватдокументи бяха и съдилищата. С постановлениеза изменение на Закона за удостоверяваниятатази компетенция беше концентриранапри нотариусите.На нотариусите са предоставени да извършвати други неща, така например:– доброволни наддавания (търгове);– да приемат завещания и да съхраняватценности;– да съхраняват пари, ценни книжа и др.В крайна сметка компетенциите на нотариуситесе определят от параграф 24 на Федералниязакон за нотариусите.§ 24(1) В кръга на служебните задължения нанотариуса принадлежи и грижата за участницитепри защита и охраняване на технитеправа, както и подготовка на проекти за документии консултиране на страните. Нотариусътсъщо така е овластен от закона, доколкото нямадруги някакви ограничения, да представляваучастниците пред съдебни и административниоргани.Този аспект е особено важен за висококвалифициранатаработа на нотариуса.Б. Назначаване за нотариусШироките и разнообразни компетенции нанотариусите са довели до това, че само найдобритеюристи в Германия се назначават занотариуси.Нотариусите в Германия, както и съдиите, сапълноправни юристи. Те са провели петгодишноюридическо обучение в университет, както идвегодишна практика и са положили съответнитедържавни изпити. В провинция Байерннапример избраните за помощник-нотариусипри втория държавен изпит са получи оценка,която ги нарежда между 2% от най-добрепредставилите се абсолвенти.Нотариусите трябва да са подходящи за тазипрофесия не само като специалисти, но същотака и като личности. За това например сарешаващи следните критерии, които се установяватв рамките на едно интервю за назначаване:– независимост;– съзнателност;– добър език за изразяване;– вярност към конституцията и закона;– поведение, което отговаря на честта напрофесията.Бъдещите нотариуси трябва да прослужатнай-малко 3 години като помощник-нотариуси.През това време всеки помощник-нотариуссе подготвя за специфичните задачи на нотариуса.Обучението се провежда при различниопитни нотариуси и се съпровожда от специфичнипрояви.Тъй като се определят само толкова помощник-нотариуси,колкото места за нотариуси щеима свободни след три или четири години,всеки помощник-нотариус може да се надяваслед успешното приключване на срока за свободномясто като нотариус.65

В. Държавен надзорСилната роля на държавата се вижда предивсичко в областта на надзора върху нотариусите.Нотариусите, като носители на публични функции,подлежат на държавен служебен надзор.Служебният надзор се провежда регулярно чрезокръжния съд посредством специализираниизпити. Нотариалните камари не са органи нанадзор и това е разликата с адвокатите.На надзорните органи са възложени провежданетона редовни изпити и мониторинг повреме на целия срок на действието на нотариуса.Те се провеждат по правило на всеки четиригодини. Междинни изпити и проверки са разрешенипо всяко време без особен повод.Частично се провеждат междинни изпити наслучаен принцип.Предмет на изпита е дали нотариусът е подходящда извършва всички официални сделки –§93, ал.2 от Федералния закон за нотариата.Изпитът се простира върху:– дали правилно нотариусът води документацията,при точно спазване на формата и формалноститена нотариалното удостоверяване;– спазване на професионални предписанияна Федералната камара и други разпоредби; те самного детайлизирани и стигат до там, че предписватвида на мастилото и цвета на печата;– воденето и съхраняването на служебнияархив на нотариуса – томове, книжа, указатели,справочници и актове, които нотариусът посилата на закона е длъжен да води;– автоматично обработване на лични даннипри спазване на Закона за защита на личнитеданни;– да се спазват правилата за запазване наценности, когато нотарусът съхранява такиваили пари;– наличието на професионална застраховка.Тъй като нотариусът отговаря неограничено сцялото си имущество за всички вредоноснипоследици от своята дейност, то той е длъжен дасключва подходяща професионална застраховка;– изчисляване на разходите на различниудостоверявания и съпътстващи документи исъбиране на таксите – §93, ал.3, изр.3 отФедералния закон за нотариусите. Нотариусъте задължен от закона да събира законово предписанитетакси. При това той не може да събиранито повече, нито по-малко от законовопредписаните. Това също така се проверява.В резултат се проверява цялата дейност.Надзорът има основно предпазен характер.Той трябва да предотврати нарушения на нотариусаи да не се накърни реномето на нотариалнатафункция и гладкото протичане на нотариалнатадейност.Нотариусът, като независима публична личност,не се нуждае от никакви указания илидопълнителни правомощия, за да прилагаматериалното право. Коректив в случая е принарушение на задълженията отговорността муза вреди, причинени при неспазване на неговитезадължения.Нотариуси, които виновно нарушават вмененитеим служебни задължения, извършватслужебно нарушение. Те могат по дисциплинаренпът да бъдат наказани по следния начин:– мъмрене;– парична глоба;– отстраняване от дейността му или преместванев друг район.Г. Нотариални разходиПо-специално искам да обърна вниманиена четири аспекта, а именно:– наредбата за държавните такси;– такси за ценностите;– изпълнител на привилегия;– осигуряване на нотариусите при старост(пенсия).І. Наредба за държавните таксиНотариусът в Германия събира законоустановенитетакси.Тези такси са единно установени в Германияза всички нотариуси в Наредбата за разходите.По този начин конкуренция между нотариуситее предварително изключена. Това между друготое належащо, за да защитава и осигурява икономическатанезависимост на нотариусите.Претендирането за таксите от нотариусастава по силата на закона, а не на основание начастен договор между нотариуса и участниците.Всеки нотариус е длъжен по закон действителнода изисква твърдо установените такси засвоята дейност, и то в съответния размер.Договаряне на таксите е строго забранено.Ако за някой официален акт в отделни случаинормативно не са предвидени такси, то тесе извършват безплатно. И това спада къмпубличната власт на нотариуса.ІІ. Такси според стойносттаРазмерът на таксите на един официален актсе определя по правило според неговата стой-66

ност. Така например при договор за покупкатаксата се определя според цената, а при еднозавещание таксата зависи от стойността на завещаното,респ. собствеността на завещателя.При това нотариалната такса е толкова повисока,колкото е по-скъпа нотариалната сделка.Кривата на таксите протича дегресивно. Приедна стойност на сделката, примерно 50 000евро, нотариалната такса възлиза на 132 евро.При двойно по-голяма стойност от 100 000евро, нотариалната такса възлиза на 207 евро.Свързващ елемент на системата за таксуванев Германия е връзката със стойността на сделката.Това таксуване според материалния интересе по-съвършено от другите системи – напримертвърдите такси или почасово таксуване. Таксуванетоспоред материалния интерес е особеносправедливо: по-висока такса ще трябва даплати този, който удостоверява по-скъпатасделка. Едновременно с това и този, който сеинтересува за собственост на малка цена илипък, който желае да сключи една малка сделка,и той получава първокласна юридическа консултация.ІІІ. Изчисляване на разходитеЗа своите действия нотариусът трябва даизчисли разходите, за което важат строги изисквания.Той е длъжен да направи на гражданитесвоите такси така прозрачни, щото те дамогат да си ги обяснят с помощта на закона.Особеното в нотариалното право за разходитее, че нотариусът в Германия сам събира таксите.Това означава: ако длъжникът не платинотариалните такси, то той може да предприемепринудителни мерки за тяхното събиране.За това той не трябва да се жали в съда, а можеведнага да премине към принудително изпълнение.Който не е съгласен с изчисленията понякоя нотариална такса, може безплатно да сеобърне към съответния административен съд.ІV. Осигуряване на нотариусите за пенсияОсигуряването на нотариусите в Германия епо региони различно уредено. В Байерн, носъщо така и във всички източни части на страната,с изключение на Берлин, нотариуситеподдържат една т.нар. нотариална каса. Нотариалнатакаса е една институция на публичнотоправо с различни функции. Например нотариалнатакаса плаща заплатите на помощникнотариусите,също така на кандидатите за нотариуси,които все още нямат собствен нотариат.Нотариалната каса е отговорна също така зазаплащането на допълнителна пенсия на излезлив пенсия нотариуси, или на вдовици и сираци,или на колеги, които не са в състояние даупражняват професията си.При пенсионната система на нотариусите секасае до една система, напълно обезпечена скапитали, която функционира независимо отдържавната социална осигурителна система.Състоянието на нотариалната каса се създавачрез вноски на нотариусите. Те трябва да превеждатедна част от своите такси за нотариалниудостоверявания на нотариалната каса. Размерътна тези вноски зависи от обстоятелството,колко е спечеленото през месеца. В провинцияБайерн квотата за нотариалната каса може дадостигне до 50% от таксите. С други думи,нотариусът в провинция Байерн трябва даотдели една голяма част от своите такси за нотариалнатакаса. Към това се прибавят и държавнитеданъци.Системата на нотариалната каса се доказа.Достигнатото чрез нея ниво на осигуряване емного високо. По-специално социалнатасигурност при осигуряване за невъзможност дасе упражнява професията в Германия е толковасилно изразена, както при нито едно другопрофесионално съсловие. Нотариалната касаосвен това осигурява финансово подпомаганена такива нотариуси, чието място не дава високидоходи. С това нотариалната каса осигурявана населението нотариални услуги и в икономическипо-слабите райони.V. Обобщение– Законово установените такси са основатаза една функционираща нотариална система.– Нотариалните такси трябва да се ориентираткъм стойността на сделката, не спрямо разходана нотариалното удостоверяване;– Финансовата система на социална сигурноств нотариалната гилдия допринася много застабилността на охранителното право и запокриване навсякъде с нотариални услуги занаселението.Очевидно нотариусите в Германия допринасятизключително много за правовата държава,като създават чрез официални документи правнасигурност и чрез своето непрекъснато присъствиепо цялата територия, както и чрез това, чеса на разположение на цялото население с висококвалифициранитеси правни съвети.67

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪРОРИСВладимир ПетровРеших да се оженя. Как взех това съдбоноснорешение ми е малко трудно да ви кажа,защото то като някакъв феноменален плодбуквално за броени часове цъфна, върза иузря у мен. Колегите ми твърдят, че несгодитеот битов характер като ръжда са проялиустойчивия ми ергенски нрав и са го направилиподатлив на женски ласки. А от ласкатадо венчилото било една крачка. Не зная.Може и да е така. Всъщност, наистина мибеше омръзнало от синята, непомнеща годинитеси риза, която аз наричах „семестриалка“,защото я гладех два пъти в един календар– на януарската и юнската сесия на студентите.Беше ми омръзнала и връзката – шеговитонаречена „въжето“. Върху неясните полскицветя, щампирани върху плата, от койтобеше направена, имаше, въпреки прането,толкова лекета, че наблюдателен човек бипознал какво е закусвал, обядвал и вечерялсобственикът й последните две години. Безкрайноскучна ми се струваше и стаята, вкоято прекарвах малкото си свободни часове,да не говорим за леглото, в което полагахергенските си телеса. То ми приличаше надървен ковчег, измислен от инквизицията иизпълнен с най-разнообразни оръдия затормоз – стеги, пирони, трошачки, в койтосистематично и жестоко се мачкаше гордиятми ергенски дух.И все пак колегите ми не бяха позналиистинската причина. Тя нямаше нищо общос тези битови проблеми. Тях аз понасяхстоически, намирайки упование в науката –единствената вярна приятелка в моя ергенскиживот.По нрав съм мек и любезен. Фигурата мие стройна и според мен привлекателна. Косата,макар и вече прошарена, е съумяла дазапази върху моята глава по-голямата част отщатните косми, с незначителни съкращенияпредимно на белите. При тези отличнифизически характеристики нямаше пречкаоще дълги години ергенското ми небе да бъдекротко и безоблачно.Един прекрасен есенен ден нахлузих „семестриалката“,вързах „въжето“ и с бодракрачка се упътих към Университета. На улицатаистинско чудо. Слънцето отворилоусмивки по лицата на хората, ще ти се да гипрегърнеш. Кафенетата пълни с хора, коитосе радват на топлото време. Няма шлифериили шапки. Само топлина, много слънчеватоплина и спокойствие.В такива дни работя като луд. Палвамцигара, отпивам от чашата с кафе и стръвносе нахвърлям върху пишещата машина. Аизписаните листа падат едно след друго, катопожълтелите есенни листа на кестените побулевард „Руски“. Само че колко дни в годинатаса такива…?Предвкусвайки удоволствието на творчеството,на скокове взех стъпалата на Университета.Пред централния вход шеговито кимнахна братя Георгиеви, които невъзмутимоседяха в металните си фотьойли, и с решителникрачки се насочих към кабинета. Околовратата на кабинета имаше няколко студенти,които шумно се смееха и коментираха нещо.Моето появяване ги смути. Те уплашено минаправиха път, усмихвайки ми се угоднически.Бързо пъхнах ключа в бравата, някак симеханично, погледнах към картоненататабелка на вратата и замрях… Краката ми сеподкосиха, а сърцето затупа тежко, като че сеготви да изхвръкне. Пред името и званиетоми – доц. Генко Стоянов, някой беше прибавилсричката „Ер“, така че на табелатанеблагозвучно и гадно се мъдреше иметоЕргенко Стоянов. Скъсах табелката, влязохв кабинета и с ожесточение я запратих вкошчето. Хубавият ден, творческото настроение,бяха отминали. Светлият, слънчевкабинет се беше превърнал в мрачната неугледнастая на доц. Ергенко Стоянов. Как сеудържах да не заплача, не разбрах. Излязохот Университета и дълго се разхождах поулиците, подритвайки с озлобление невиннитекамъчета по тях.Поставих нова табелка. Същият резултат.68

Появиха се и стихове. Сега вече към табелкатаможеше да се види и акуратно подрязанолистче с куплети, описващи различни странина героичния ми ергенски живот. Стихоплетецътми приписваше усилия да си намеряжена, каквито аз не правех. Но именнозащото не бяха верни, тези подигравателнитвърдения ме довеждаха до безсилен гняв, акръвното налягане пулсираше в жилите изамъгляваше здравия ми разсъдък. С красив,равен почерк, „творецът“ започваше в духана народната песен:„Рано станал Ергенко Стоянов,рано станал, лудо конче яхнал.Та отишъл у момини двори,да поиска мома за невеста.“Хвърлих листчето в коша, с надежда, че дотук ще секнат поетическите усилия на автора.Мислех си, че това е някой обиден студент,когото съм скъсал на изпита по моя предмет.Затова казах на асистентите ми деликатно даубеждават студентите, че не възнамерявам дакъсам и ще могат да си вземат изпита примен, на първата предстояща сесия. Но и товане помогна. Авторът на стиховете, вероятнобеше усетил вкуса на творчеството, защотослед няколко дена на вратата на кабинета мисе появи продължението:„Ала мома лесно не кандисва,да пере „семестриалка“ стара.Не я блазни доцентска заплата,и ергенска стая с два твърди кревата.“Тогава узря решението да се оженя. Простои естествено, то изпълни цялото мисъщество и създаде онази лекота и настроение,каквито чувстват хората след горещахвойнова баня, гарнирана с чаша леденоуиски.Започнаха „сондажите, както пишат вестницитепри правителствени кризи, за съставянена семейство“. Условията бяха изключителнолеки. Да бъде поне малко хубава. Дае ходила на училище (може и не много). Дазнае да готви манджи и да пере ризи. Условиялеки, та леки, ама да не се искаха всичкизаедно. А къде ще намериш жена да ги съчетаваедновременно, един Господ знае.Наложи се да отстъпя от две условия. Е, вкрая на краищата, може и да не е хубава. Точунким като е хубава има някаква полза.Само по-големи са й разходите за дрехи,кремове и мазила. Такава жена може данаправи мъжа си разноглед, в усилията даотрази мъжките погледи, които волно илиневолно събират физическите дадености нажена му. Колкото до манджите – нали имастолове – няма страшно. Както до сега съм якарал, така и после ще я караме вече двамата.Докато траяха проучванията, стиховетеедин подир друг продължаваха да се редят.Разбрали за мераците ми да се оженя (вероятноот колега с когото съм споделил), тевзеха на подбив и евентуалните ми избраници:„Ще се женя, юнак се закани,търся аз красавици избрани.Да се женят за тебе Ергенко,трябва тез красавици да са пияни!“Аз не се отчайвах. Акуратно подреждахнеизвестните поетически вдъхновения в еднапапка и търсех, упорито търсех жена за брак.Накрая намерих. Това се случи в средата назимата, когато мечтаното топло есенно слънцебеше отдавна отлетяло, а красивите, меки,разноцветно обагрени есенни листа пософийските улици, покрити с дебел, почернялот мръсотия сняг. Подробностите щеспестя. Оказа се бивша моя задочна студентка,вече в по-горен курс, която отговаряшена две от условията, но на точно противоположните.Беше хубава и млада, с дълги кестенявикоси, големи очи и изписани мигли наспяща кукла. Елегантните й крака бяха обутив скъпи маркови ботуши, а тялото й бешеобвито в дрехи, които несъмнено надхвърляхадоцентската ми заплата. Тези обстоятелства,не зная защо, ми навяваха тъжни мислии стряскаха спокойните мигове на ергенскиями сън. Но нямаше време за губене. Трябвашеда се оженя. Изпитвах ужас пред процедуратапо намиране на нова кандидатка.Освен това тя умееше да прави чудни яйцана очи, богато гарнирани с червен пипер ипрелестни усмивки, докато ги поднасяше.Все пак, ще се съгласите, че за собственасъпруга това не е малко.69

И аз й доставих удоволствие. Свенливо,сякаш се извинявах, й съобщих, че на нашатасватба ще бъдем с нейната елегантна лекакола – нов „Мерцедес“, който ще й подаря отсърце, в знак на силна и дълбока любов.След няколко дни изтеглих по-голяматачаст от дългогодишните ми ергенски спестявания,сключихме договор за продажба седна автомобилна къща и тя стана горд собственикна автомобила. „Мерцедесът“ небеше от най-скъпите модели, за какъвтоергенските спестявания щяха да се окажатнедостатъчни. Но все пак нов „Мерцедес“,бял като лебед, с кожен салон, радио и дискплейър,с навигатор за пътя и мотор, койтоработеше тихо като мъркане на коте.Уговорихме сватбата да направим презлятото, след което, с нейната вече кола, щеотидем на почивка в Италия. И всичко товаобилно полято с целувки, десетки малки,нежни целувки.Обсъждахме как ще украсим колата с цветя,за да изглежда и тя като младоженка, когато япомолим „учтиво“ да ни откара до гражданскотов общината, за да се бракосъчетаем.Започнахме да мислим за колеги и приятели,които да поканим на сватбата. Тя си припомниедин изключително глупав, но широкоизползван текст за покана, но опиянен отщастие, не посмях да й го кажа. Затова пъкпоетът, който със стиховете си, почвам да симисля, че от симпатия към мен се е опитвалда ме предпази от това безумие – брака,поради което допускам да е бил и някой отхабилитираните ми колеги или асистентите, снезначителни разлики възпроизведе текста,харесан и от моята бъдеща съпруга:„На празника на нашата младост,на най-прекрасния ни ден,поканени бъдете Вие,от Нея и от Мен!Моля, подаръците в пари!“Изпотих се от притеснение и срам. Такавапозорна за интелектуалец като мен поканащеше да ме направи за смях пред всичкиколеги и приятели. Още по-малко можех дакажа, че това е резултат на паметливите усилияна моята прелестна любима, защотолесно можеха да се досетят, че зад големитеочи и красивите мигли, в чаровната й главицадомуват общо взето вятърничави, пубертетнипредстави за живота. Смущаваше ме иобстоятелството, че празникът на нашатамладост имаше предвид очевидно и мен, а отдумите на обичното ми момиче разбрах, чеаз или съм връстник на нейния баща, илинезначително по-голям от него.Реших да послушам английската мъдрост и„да не тревожа тревогите, докато тревогитене ме тревожат“. Бъдещето ще покаже. Пъкако се наложи, в интерес на семейнотощастие, ще започна да викам на „набора“ –бащата на моето момиче, „татко“. Бях доволен,че поне засега тя не държеше да мезапознава с родителите си и да ме заведе насреща за някой от празниците в малкото балканскоградче, където беше родната й къща.През януари, скоро след Нова година, взехключовете от колата, за да я закарам на техническипреглед и заредя с бензин. Красиватасобственичка на „Мерцедеса“ не пожела дадойде с мен и продължи да се излежава втвърдото ми ергенско легло, което на нея й сеструваше много меко и удобно.През нощта беше валял сняг, който бешепокрил автомобила с десетина сантиметроваснежна покривка. Взех инструмент, койтобеше комбиниран между накрайник за стърженена лед и четка с твърд косъм, и започнахда разчиствам колата. И тогава, неволнонаправих първата пакост – чистейки капака,счупих гордия знак, символа на автомобилитемарка „Мерцедес“, ограденото в кръг тристранноразклонение, което много собственицина такива коли наричат „прицелът“.Ядосах се много. Упреквах се за невниманието,за самата идея аз да разчиствам колата,вместо да оставя тази работа на нейнатасобственица, когато благоволи да се излюпиот леглото.Едно зло никога не идва само. Във верносттана това правило трябваше да се уверясега от погледа на изминалото време и аз,защото, струва ми се за добро, дребните повреди,които причиних на колата с несръчнотоми поведение, бяха формалният повод заосуетяване на недомислената идея да сеоженя.Техническият преглед беше извършен итехникът, който обслужваше колата, ми70

махна с ръка да я изтегля от канала. Не могада си отговоря, педалът на спирачката ли сеизплъзна от контрола на мокрите ми от снегаобувки, или тръгнах с голяма скорост назад,но изпрасках задницата на „Мерцедеса“ вдърво, посадено като за беля на няколкометра от входната врата на сервиза. Десниятмигач и стоп светлините на автомобила станахана парчета, одраскана беше и боята вмястото на удара.Собственичката на автомобила изпадна внервна криза, когато огледа повредите. Нахвърлисе върху мен с грозен и вулгарен език,какъвто не съм предполагал, че може да излезеот устата на младо момиче, още повечетакова, което в броени месеци щеше да сепревърне в моя съпруга. Псуваше дърташкатами некадърност, наричаше ме простак ипедераст, изкуфял глупак, негоден за нищо,който преди да разбие нейната кола, е трябвалода си завре в задника склеротичнитеръце.Гузен и отвратен от грозния скандал, взехчантата си и се запътих към Университета.Разтреперан и болен от обида, прекарахследобедните часове в университетскотокафене, в разсеяни разговори с колеги и познатии безцелно зяпане на посетителите накафенето. В кабинета си не се качих. Бешеми станало безразлично ще има ли стихове навратата, или не. Целият мечтан от месецисвят се беше сгромолясал в мръсотията напороя от думи, в помията, с която ме заляжената, която въпреки разликата в годините,бях започнал искрено да обичам.Когато се прибрах у дома, „Мерцедесът“го нямаше. Нямаше я и неговата собственичка.Беше си прибрала багажа и напусналажилището. В надраскана с ядовит почеркбележка, оставена на масата, ме предупреждаваше,че няма да търпи такъв простак катомен да й съсипва живота и че ще се видя вчудо, ако се осмеля да я търся или искамобяснение.И странно, изведнъж се почувствах многопо-добре. Тази бележка сякаш вля предишнатадоза спокойствие в изтерзаната ми отслучилото се в този ужасен ден душа. Пушихцигари, пих чай и слушах радио. А когатоугасих лампата и си легнах, ергенското легломи се стори като никога дотогава меко иуютно.Така завършва историята на моята несъстояласе женитба. Приех спокойно прякораЕргенко и не обръщам внимание на закачкитена колегите. Преоткрих качествата иудобството на „семестриалката“ и „въжето“,които многократно заменях с подобни на тяхверни следовници. Остава да ви кажа каквостана с анонимния поет. Той вероятно загубиинтерес към моята особа, защото творчествотому неочаквано секна. С тъга, като позагубата на нещо близко и скъпо, прочетохпоследния му стих и го сложих в папката.Пророчески вярно, той отбелязваше края насватбените ми надежди:„Сън в съня е сбъднат,миг след миг лети.Няма да се сбъднатЕргенкови мечти.“71