19.05.2016 Views

D&D Issue 6-small-NEW

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Аз: - Госпожо, от едно гранче ще се получи<br />

единствено шал-яка.<br />

Тя: - Какво е това?<br />

Аз показвам шал-яката, като предупреждавам,<br />

че е плетена от три гранчета. Следователно другата<br />

няма да бъде толкова широка, а ширината ѝ ще<br />

бъде само една педя. Но поне ще може да се усуче<br />

два пъти около врата, да се носи пусната напред<br />

или около едното рамо, обаче няма да пада много<br />

добре, защото избраната прежда е дебела. Нужни<br />

са поне три гранчета.<br />

Аз: - Изберете друга прежда…<br />

Тя: - Тази съм избрала!<br />

Аз: - Добре. Цената на гранчето е шест лева.<br />

Шалът ще ви струва 12 лева.<br />

Тя: - 10!<br />

Аз: - Госпожо, само преждата струва 6 лева!<br />

Тя: - 10!!!<br />

Може би тук беше моментът, когато трябваше да<br />

отворя широко вратата и да кажа: „Напуснете<br />

магазина ми, вие не уважавате труда на хората! Ако<br />

искате шал за 10 лева, отидете на „Илиенци“ или в<br />

„Джъмбо“!” Но не го направих. Стиснах зъби и<br />

казах: „Шалът Ви ще бъде готов в понеделник“.<br />

Посетителката си тръгна, а аз - изтощена от<br />

толкова безцеремонна наглост, бях подложена на<br />

още една вълна: „Ти си луда! Догони я и ѝ кажи да<br />

го д*ха! Няма да ѝ плетеш нищо на тая! Трудът ти<br />

само 4 лева ли струва?!...“.<br />

Прави бяха, разбира се…<br />

В понеделник жената се появи отново. Влезе с<br />

думите: „Съмнявам се, че ще харесам шала, ама да<br />

го видим все пак...“.<br />

Не го хареса, но го взе. Плати го с уговорката, че<br />

може и да го върне.<br />

Върна го на следващия ден. Аз пък ѝ върнах 10-<br />

те лева изключително любезно и без никакви<br />

коментари. Може би трябваше да задържа 6 лева<br />

за преждата, защото тя не е от моите стоки, а е на<br />

собственичката на помещението. Но не го<br />

направих.<br />

Реших, че съм си научила урока. Но не бях! 2-3<br />

дена след това влезе друга жена, разгледа<br />

камъните за бижута и поиска да ѝ оплета в мрежа<br />

един от тях – да го подаряла на учителката си по<br />

йога. Имах само златна тел, тя искаше сребърна.<br />

Купих от една приятелка сребърна тел, оплетох<br />

камъка... Познайте дали посетителката изобщо се<br />

върна.<br />

Не очаквам и да се върне. Надали изобщо се е<br />

замислила за моето отделено време, за парите,<br />

които съм дала, за разкарването ми, за плетенето<br />

на мрежата около неправилната форма на<br />

аметиста...

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!