Via magazine / For Him - April 2014

положения. Какво имам предвид? Далечната
‘88-ма, ‘89-та година, аз си
извадих едно погрешно заключение,
че огромна част от моите сънародници,
страшно желаят да бъдат свободни.
. Средата, от която аз си извадих
тези заключения, бяха лекарското
съсловие, което поради много причини
потомствени, познавам добре и
второ студентите по медицина, които
при всичките им недостатъци,
все пак са каймака на младежта. От
тази среда аз си извадих погрешното
заключение, че ние страшно много искаме
да бъдем свободни. Сега познавам
хора от академиците в БАН, до
циганите в Чистотата, като минете
през миньори, шофьори, металурзи,
лекари, учители, каквото си помислите.
Виждам, че това не е ценност за
огромна част от нашите сънародници,
но тогава аз си направих погрешно
заключение и се „изрепчих” на комунистическия
режим, което хвърли
живота ми в една такава писта, от
която още не мога да изляза. Ако аз
знаех истината, защото все пак за
25 години съм поне по-близко до нея
и след познанството с такъв огромен
кръг хора, аз просто нямаше да
се хвана с това, с което се захванах.
Без грам чувство за малоценност го
казвам, предполагам още ‘95-та, “96-
та година щях да съм професор в Щатите.
Любимият ми въпрос, който
винаги надниква най-добре в
същността на събеседника е какво
е Вашето изкушение? На какво не
можете да устоите? Как оценявате
изкушенията си - градивни или
деградивни?
За изключително интензивните години,
които бях принуден да изживея,
имам някаква яснота какво ми харесва
и какво не ми харесва. Не ми харесва
политиката, не ми харесват политиците,
за мен това е една среда, която
хората познават само по външни прояви,
те не виждат вътрешната й същност,
която е отвратителна. Това е
една категория хора, които са, като
че ли, подбирани с обратна селекция
- най-подлите, най-прикритите. Невероятна
среда, с която аз съм принуден
да общувам ежедневно.
Това, което ми харесва да правя е да
се занимавам с наука, с домашни любимци,
да си говоря с хора, с които нямаме
никакви обвързаности като бизнес
ангажименти. Обичам да карам
кола, защото ме разпуска. Аз съм бил
в 53 държави до момента. Да, в началото,
много ми харесваше, признавам
си го, сега е досадно за мен. Бил
съм на най-хубавите места на тази
планета и съм се срещал с едни от
най-известните й хора, тъй че диапазонът,
в който съм шарил, е огромен.
Много е важно къде слагаш акцента.
За мен това е вътрешната хармония,
да не се обвиняваш за това, което си
направил, а да живееш в хармония със
себе си. Когато сутрин се събуждаш
да те събужда часовникът, а не собствената
ти съвест.
Какво е Вашето обръщение към
читателите на VIA MAGAZINE?
Аз пожелавам успех на това ново
начинание. Пожелавам кураж на екипа,
който го прави с вечната истина, че:
„Дори и най-дългият поход, започва с
първата крачка.” И още нещо, тук ще
цитирам един велик човек, който имам
честта лично да познавам - Вацлав
Хавел, който казва: „Единствената
битка, която със сигурност ще изгубиш,
е битката, от която предварително
се отказваш”. Тъй че дерзайте,
вярвайте в себе си. Обстановката
е безкрайно трудна и объркана, найвече,
защото ако имаше ред, трудностите
са преодолими, но когато е
безредие, каквото е в България, е много
по-трудно. Съжалявам, че държавата
е в това състояние, сигурно и ние
имаме вина за това, което сме направили
или за това, което е трябвало,
а не сме направили, но държавата за
съжаление е твърде далече от това,
за което мечтаехме през ‘89-та година.
Вие сте по-лесни - млади сте,
част от вас ще се вдигнат и ще заминат
на някъде. Хубаво би било да е
37