You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
се. Бях заобиколен. Имах чувството, че всички<br />
чуват мислите ми (то пък едни мисли). Дали<br />
им бях толкова интересен!? Не! Просто от четирите<br />
врати на трамвая, които по принцип<br />
създават такъв шум, бамкайки на всяко отваряне<br />
и затваряне и докарвайки на някой замислен<br />
като мен поне микроинфаркт, не работеше<br />
нито една. Не, работеше само първата, ама до<br />
половината. Ватманът обясни, че са се повредили<br />
току-що, по пътя. Добре, че слизах на Руски<br />
паметник, че ако бях до Съдебната можеше<br />
и тази половин врата да откаже. Забравих<br />
да отбележа - имах билет–гарант за моето<br />
безпроблемно и комфортно пътуване.<br />
Вече съм на твърда земя и знаех, че нещо ми<br />
липсва в колекцията. А, сетих се!<br />
Как можах да забравя метрото, нашият път<br />
към Европа. Още като малък, а това беше отдавна,<br />
си спомням окопите около ЦУМ, знаех,<br />
че там ще има нещо. „Кога?“ Това беше толкова<br />
труден въпрос, колкото „Как изглеждат<br />
извънземните?“. Всеки имаше представа,<br />
но никой не знаеше точно! Както и да е, доживях<br />
го - в метрото съм. То наистина лети.<br />
Е, не че всичко беше по мед и маргарин. Нали<br />
ми трябва билет! Служителката ми даде, поскоро<br />
една машинка до служителката. Тогава<br />
видях – баркодът беше размазан, грешка, случва<br />
се. Но въртележката не ме пусна, проблем.<br />
Връщам се при милата дама, е, тя изглеждаше<br />
така само на пръв поглед, за помощ. Тя: „Не!<br />
Вие не го пъхате правилно!“ Помислих си: „Абе,<br />
ти откъде знаеш!?“, ама нали съм възпитан,<br />
връщам се обратно. Втори опит – неуспешен!<br />
Пак там при тая, която ме обиди, че не мога<br />
да пъхам (имам няколко свидетелки, които могат<br />
да потвърдят обратното, но не исках да<br />
се защитавам на тема достойнство). Тя ме<br />
погледна, вбесена от моята несръчност, и с<br />
едно аристократично снизхождение ми отвори<br />
вратичката за инвалиди (нали и аз бях такъв<br />
в нейните очи).<br />
За Бога, нали имах билет, макар и прецакан!<br />
За мен нямаше затворени врати! Е, метрото<br />
вози добре, това беше черешката на тортата,<br />
а бе все едно си в старата S-класа. Найнакрая<br />
бях пред моя дом, погледнах към колата<br />
си и в този момент поисках да сключа официален<br />
брак с нея. Толкова я обичах! Седнах в нея,<br />
запалих цигара и си казах: Къде отиде романтиката!?<br />
Едно време в градския транспорт<br />
всеки ти се усмихваше, това беше един своеобразен<br />
facebook, нашата социална мрежа.<br />
Сега можеш да видиш усмивка само ако те притисне<br />
вратата или ти се затвори под носа.<br />
Уж говорим за модернизация и иновация, а една<br />
жена пред мен съсипа деня си само защото<br />
нямаше билетче и за разлика от много други,<br />
които умишлено пестят за сметка на държава<br />
и община, тя искаше да бъде честна. Е, читателю,<br />
в България животът ти май достигна<br />
цената на едно билетче!<br />
Владо Миков<br />
47
Change language