Via magazine/For Him - Exclusive Railwey

Via Magazine RAILWAY Lifestyle• For him • ‘14
28
фотограф: Ивайло Петров • модел: Моника Маринова • грим и прическа: Калин Иванов
Когато Ози
Озбърн се качи
Кубинката с крака се изстреля.
Непонятността на случващото се
наоколо често забива един великански
десен крак в капачката на коляното
на повечето представители на
еволюиралите маймуноподобни същества
(жените не се включват по простата
причина, че тях ги е сътворил
Бог, ама от мъжа, ха-ха). Най-често
тази дефиниция е определяща за срещите
в между половото пространство.
Но не тъкъв е случаят. Иначе
казано, да се качиш на Лудия влак докато
дядо Ози Озбърн („Не обиждай
човека, Барахире!” - забележката на
95% от металистите) се промъква,
и, подтикнат от лудостта, удря движещото
се желязно чудовище, което
излиза от релсите. И всички се чудят
защо е направил това? Защото хората
и без това са зли, а от любов не
боли. Последното си беше лъжа, за което
нося лична отговорност. И оттук
лудостта ми се обажда. Хайде
да сътворим една хубава история за
доброто и любовта, пък ако ще и тя
да е едно полова, което означава, че
не съм и расист (което пък значи, че
маймуноподобните същества по-горе
в това писание не са негрите, а всички
хора, заблуден българино).
Макар и взетото заглавие да е буквално
взето от песента на бившия и
сегашен вокалист на Black Sabbath,
все пак има какво да се желае и извън
него. Всеки е луд и си личи от това,
SEXODUS
на Лудия влак
което учи или работи. Това е факт, а
фактите ги променят само историците,
политиците и Любо Пенев. След
като всеки е такъв, то какво е лудият
влак за него? Зло? Добро? Или
сам по себе си човешкият живот. Животът,
който ни хваща в ритъма си,
подобно на бас от електрическа китара,
хвърля ни по тоналността си
и после ни оставя в беззвучността
на смъртта. И ето тук се явява Ози
Озбърн, който ни говори за милионите
хора, правещи това еднообразие
на битието си. Така животът става
лош и бъдещето се подчинява на настоящето
безсмислие.Еднообразие.
Но... бам!
Една бутонка разтърси железните
релси, накара влака да дерайлира,
и подкара наново живота. И на кого
принадлежи тя? Отговорът е твърде
прост. Житейската бутонка принадлежи
на всеки един от нас. Защото
ние не сме създадени, за да ни правят
на луди. Създадени сме добри. И може
би не е чак толкова късно да преустановим
яростта към постъпките на
другите. Защото, нека си го признаем,
придаваме прекалено голямо и ненужно
значение на обидата от хорските
злодеяния. Усмихни се докато
четеш тази статия, аз се усмихвам.
После се качи на влака и отпраши за
Добрич - имат си красива галерия, или
пък Габрово – там се намира първата
българска банкнота и това не е