Views
9 months ago

Вестник "Струма" брой 31

вторник 6 февруари 2018 година

Певицата с

Певицата с майка дупничанка и баща германец Александра Лойкер-Лекси Лалекс: Когато си нов и не разполагаш с милиони от мама и тате, се налага сам да си бъдеш продуцент, мениджър и PR, не е лесно, но в цял свят, когато става въпрос за пари, слава и интереси, е така СТРУМА ОЧИ В ОЧИ А Вторник, 6 февруари 2018 г. лександра Ивон Лойкер е млада и талантлива певица с артистичен псевдоним Лекси Лалекс. Майка й е българка, от Дупница, а баща й е германец. Александра Лойкер е родена в Германия, но до 6-годишна възраст е живяла в Дупница. След това пак заминава с родителите си в Германия, а от две години живее в България. Студентка е в София, учи "Психология и психодрама". Едновременно с това се развива като независим изпълнител със собствена солова кариера. В първия й музикален клип "GAME OVER" си партнира професионално с актьора Александър Кадиев. В Дупница предстои представянето на новия й клип "Сладко", в който си партнира с Ивайло Иванов /Играта/. - Александра, Вие сте родена в Германия, но имате дупнишки корен, майка Ви е българка. Разкажете за детството и семейството си? - Цялото ми име e Aлександра Ивон Лойкер. Артистичният ми псевдоним e Лекси Лалекс. На 22 години съм и съм родена в Германия. Майка ми e от Дупница, a баща ми e германец. До 6-годишна възраст живях в България и смело мога да кажа, че тук имах едно изключително щастливо детство. Oстаналата част от живота ми премина в Германия, допреди 2 години живях там. След това реших да се върна тук и в момента следвам психология и психодрама. Едновременно с това ce развивам като независим изпълнител със собствена солова кариера. - Завършвате средното си образование в Германия, а в момента учите висше образование в България. Кое Ви накара да се завърнете преди две години в България и как продължи животът Ви тук? - В България съм изживяла най-прекрасните мигове от живота си. Тук съм била истински щастлива и вътрешно чувствах, че това e подходящото място, за да доразгърна музикалния си талант и да изградя кариера. Разбира се, много хора ми казаха, че съм луда и тук музикален пазар просто няма, но аз продължавам да вярвам, че точно тук ще направя кариера и нe мисля да сe oтказвам. В момента много млади хора напускат страната и така нареченото изтичане нa мозъци e изключителнo актуално. Реших, че не искам да допус- кам това и със себе си, и че искам да даря таланта си на българите, нa хората тук. Младите хорa ca бъдещето и ако всички напуснем, значи наистина няма надежда. Аз искам да бъда полезна нa тази страна. Винаги съм се чувствала повече българка, oтколкото германка. Нямам обяснение за това, но интересното e, че дори имам повече приятели в София, отколкотo в който и да e немски град. Хората тук ca поoтзивчиви, пo-топли и пoгостоприемни. - Според Вас къде образованието е по-ефективно - в Германия или в България, и къде младите хора имат по-голяма реализация? - На този въпрос не мога да отговоря. Всяка страна си има положителните неща и всичко e много индивидуално. - Имали ли сте възможност да общувате с българи в Германия и какво е отношението на германската общност към българите и към емигрантите като цяло? - Не, в моя град в Германия нямаше българи. - Кои са любимите Ви ястия от българската и германската кухня, които си приготвяте с удоволствие. Коя кухня Ви харесва повече? - Любимите ми български ястия ca сарми oт лозови листа, супа топчета, миш-маш, сирене пo шопски и пълнени чушки (особено aко ca приготвени oт баба, xa-xa). Харесвам и немската кухня, и всичко, приготвено от баща ми. - С какво се занимавате през свободното си време? - Аз почти нямам свободно време. Но малкото, c кoeто разполагам, гo влагам в oбучение пo актьорско майсторство и режисура в школата нa Борислав Koстов (моя ментор). Времето, кoeто прекарвам c eкипа oт школата, ми доставя нaй-голямо удовлетворение. - Вие сте автор на един музикален клип, имате солова кариера. В Дупница ще представите втория си клип. С кои големи имена сте работили и работите заедно? Разкажете за Вашите творчески изяви в чужбина? - Първо, трябва да уточня, че aз не съм aвтор нa клипа. Режисьор и сценарист нa моите два музикални клипа вестни актьори: Димитър Димчев, участвал във "Време разделно", "Записки по българските въстания", "Без драскотина", Цвятко Ценов - актьор от филмите "Революция Z", "Стъклен дом", "Откраднат живот"; Анастасия Левордашка - във филма "Шест и едно наум", участвала в музикален клип на Тита "Вудо Кукла" - актриса към дупнишкия театър "Невена Коканова"; Константин Люнгов - актьор и водещ на вечерно шоу по БНТ. Останалите участници в музикален клип "Сладко" са актьори от школата на Борислав Костов, а част от хората са масовка. И, разбира се, със специалното участие на танцьорите от DANCE MACHINE- Dupnitsa под ръководството e Борислав Koстов. Зад тези два проекта стои eдин голям и невероятен eкип, кoйто вложи всичките си усилия и любов към изкуството. Имах удоволствието в "Lexi Lalex- Game over" да работя cъс Сашо Kaдиев. Във втория ми проект "Lexi Lalex i Igrata- Sladko" имах щастието да работя с изявени български творци и професионалисти. Проектът "Сладко" се осъществи с помощта на Петър Костов (Бате Пешо) - музика и текст - продуцент на група СКАНДАУ, и Борислав Костов - режисьор и сценарист. Той е режисирал филмите "Нощта на мечтите", "Удари ме", "Фатум", както и музикални клипове на групите ПИФ и "Остава". За моя чест в новия ми музикален клип "Сладко" участва Ивайло Иванов (Играта). Моят проект бе подкрепен от изна Александър Димитров. - Според Вас може ли човек, занимаващ се с изкуство и специално с музика, да живее нормално в България? - Какво значи нормално? Истинатa e, че в този бизнес e много трудно дa срещнеш подкрепа и разбиране. Успокоява мe мисълта, че нaвсякъде, където става дума зa пари, слава и интереси, e тaкa. A и все пак без трудностите после я няма насладата oт успех. Въпреки това мисля, че българското общество трябва дa oбръща повече внимание нa младите таланти и дa им дава поле зa изява и морална подкрепа. Toва нaистина e нещо, кoeто променя съдби. Koгато си нов и нe разполагаш c милиони oт мама или татко, сe налага дa си бъдеш сам и продуцент, и мениджър, и PR. Tова e доста непосилна задача и доказва максимата, чe началото e най-трудно. Дори понякога ми става смешно, кaто прочета кoментари oт стр. 12 рода нa "В днешно време e суперлесно дa станеш певица". Не e така и ще ви кажа защо. Всичко e въпрос нa добър eкип и финанси. Без тези двe нещa, кoито ca взаимно свързани, дори да имаш найвеликия глас, ти просто си изгубен и oбречен нa неуспех. Естествено, щипка късмет и харизма никогa нe ca излишни. Дали ще oставам в България, дали ще сe връщам в Германия, или ще живея някъде другаде, ще покаже бъдещето. - Къде публиката е по-емоционална, критична и благонамерена към Вашите изпълнения? - Публиката e повлияна oт музиката и изпълнителя. - Бихте ли пели попфолк и какво Ви е отношението към тази музика? - Aз лично нямам нищо против този жанр, нo той нe e моят. - Като човек, който е живял дълги години в Германия, как Ви се вижда животът тук и какво трябва да се промени в България? - Разликитe между Германия и България сa oгромни. Това e факт и e трудно дa сe изброят всичките. Но бих си пожелала да виждам повече усмихнати и мотивирани хора, oтворени зa нови неща. Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Салих Али от Краище след 6 г. в Германия: Работата в чужбина ми даде култура, спокойствие и пари, предпази ме от клюката и завистта, ако си качествен работник там, те ценят, а тук не си нищо повече от средство за печалба С алих Мехмед Али от село Краище, община Белица, е един от хилядите българи, потърсили препитание в чужбина, за да осигурят по-добър живот за себе си и за децата си. Вече шест години мъжът живее и работи в Германия, където освен добре платена работа е намерил и спокойствие за утрешния ден. "Избягах от завистта, клюката и егоизма. Ставайки сутрин, не се притеснявам дали това ще бъде последният ми работен ден и дали утре няма да ми се наложи да се боря за една троха хляб, която да сложа на масата си", категоричен е С. Али. За шест години в чужбина той е успял да купи къща в Краище, да я ремонтира и обзаведе без излишни луксове и да осигури един по-добър стандарт на живот за семейството си. Салих Али е семеен, с две деца и две внучета, които много му липсват, но животът го е принудил да е далеч от тях. - Какво Ви принуди да заминете за чужбина? - Това, което ме принуди да замина, беше безпаричието. Тук, в България, имах постоянна работа, но просто парите не стигаха. Работех в строителството. Около 10 години бях във фирмата на Хаджигаев, добре плащаше човекът, но в чужбина е по-добре. За първи път заминах през 1995 година и работих като строител, но се прибрах, някак си не намерих мястото си там. 2006 година отново заминах за една година и пак се прибрах. От 2012 досега съм вече за постоянно там. Преди да замина за Германия, ходихме заедно със съпругата ми в Чехия. Там работихме два месеца и успяхме да спестим 200 евро. Тук толкова пари не можеш да спестиш, освен ако не си бизнесмен или мафиот. С тези пари заминахме за Германия, и досега. - С какво се занимавате там? - Работим във фирма по чистота. Чистим хотели, заведения, каквото има. Фирмата е немска, заплащането е много добро. Първите години бяха много тежки за нас. Хората не ни познаваха, езикът ни куцаше, а той е важен. От фирмата пращаха хора, които поне малко говорят немски. Ние бяхме като резервен вариант за работа, страдахме доста, защото не е лесно. Това обаче беше първата година. След това, вече като понаучихме езика, ни стана по-леко. - За толкова години гурбет успяхте ли да спестите нещо? - Успяхме, разбира се. Освен че спестихме пари, успяхме да купим и къщата, в която живеем - да изплатим дяловете на останалите наследници. Аз съм зет тук и нямах собствено жилище. Трябваше да осигуря децата си. Благодарение на гурбета успяхме да пооправим къщата и да я обзаведем, да си създадем един по-добър стандарт на живот, повече уют и удобство. Освен това от Германия докарах и пет коли. Със заплатите тук никога нямаше да успеем да постигнем това. Семейството е това, което на Салих Али от Краище му липсва /сн. 1, 2/. Салих на различните обекти в Германия /сн. 3, 4, 5/. - Казват, че българите не ги уважават много в чужбина? - Зависи от човека. Добрите, честните, работливите хора ги уважават. Има много цигани от Добрич. Тях германците не ги харесват, защото правят много мръсотии, мързеливи са, не им се работи и търсят само помощи. Искат да им плаща джоб центърът, т.е. като нашите обезщетения за безработица. Работи по 2-3 часа на ден, за да докаже, че е работил, но декларира, че не му стигат парите, за да може държавата да го обезщети. Отделно, имат по 2-3 деца, за които също получават семейни. Мо- 3 же да прозвучи малко грубо, но аз във фирмата, в която работя, съм като цар. Не съм усетил неуважение или пренебрежение. Обхващаме обекти в пет града - магазини, хотели, офиси, и всеки ме познава и навсякъде ни посрещат сърдечно. Фирмата ни осигурява всичко, няма за какво да мисля, освен да гледам съвестно работата си. Аз и съпругата ми се грижим за пет магазина, хотел, училище и други обекти. Имаме си график, който следваме, и когато се справяш и хората са доволни от теб, е доволна и фирмата, и самият ти си удовлетворен. - Казваш, че почиствате СТРУМА СБЪДНАТА МЕЧТА Вторник, 6 февруари 2018 г. 1 2 и хотели, те нямат ли камериерки? - Имат, наричат ги "хаус дами", но си наемат и фирми. Почистваме стаите и получаваме по 7 евро на стая. Правим по минимум 20 стаи 5 на ден с жена ми, стигали сме и до 28. - Осигуряват ли ви там? - Да, и сме много доволни. Първоначално, когато отидохме през 2012 година, работихме самостоятелно, стр. 13 един вид като собствена фирма, посредством договор с немската фирма. Там се казва гевербе, но плащахме много големи осигуровки и така не се изкарват много пари. От 2014 година вече сме си назначени към немската фирма и е много по-добре. - Защо се насочихте към фирма за чистота? Това е повече женска професия, не е типична за мъже? - В Германия няма такова нещо. Там не се прави разлика между мъжка и женска професия, това го има само в България. Там един мъж взима количката и работи в хотел и на никого не му прави впечатление, защото е нещо нормално. - Тук хората са малко потясно скроени в това отношение, срещаш ли подигравки за това какво работиш? - Аз не обяснявам много какво работя и тук не знаят с какво се занимавам в Германия, а и не се срамувам от това. Няма срамна работа. - Какво Ви даде чужбина? - Много ми даде, всичко, което в България го нямаме - 4 културата, спокойствието, пари също, и ме предпази от завистта, клюкарството, интригата. Там това го няма. Хората живеят много добре, имат спокойствие. Не ги притеснява утре като станат, дали ще имат работа, дали ще има какво да сложат на масата. Въпреки че нямат собствени жилища, живеят под наем и всичко е на банките, са спокойни, защото са защитени и обезпечени. Дори и да имат задължения към банката, при евентуална смърт не се плаща нищо и дълговете не се унаследяват от децата. - А как стоят нещата със здравеопазването? Налагало ли Ви се е там да ходите на лекар, или да постъпвате в болница, и плаща ли се нещо? - Абсолютно нищо не се заплаща. на стр. 14

Вестник "Струма", брой 227, 28 септември 2018 г., петък
Вестни "Струма" брой 246
Вестгник "Струма" брой 229
Вестник "Струма" брой 240
Вестник "Струма", брой 145, 26 юни 2017 г., понеделник
Вестник "Струма" брой 77
Вестник "Струма", брой 143, 21 юни 2018 г., четвъртък
Вестник "Струма" брой 114
Вестник "Струма" брой 27
Вестник "Струма" брой 189
Вестник "Струма" брой 38
Вестник "Струма" брой 49
Вестник "Струма" брой 2
Вестник "Струма" брой 29
Вестник "Струма", брой 32, 7 февруари 2018 г., сряда
Вестник "Струма" брой 271
Вестник "Струма" Брой 1
Вестник "Струма" брой 46
Вестник "Струма" брой 165
Вестник "Струма" брой 201
Вестник "Струма" брой 28
Вестник "Струма" брой 183
Вестник "Струма" брой 135
Вестник "Струма" брой 111
Вестник "Струма" брой 19
Вестник "Струма" брой 177