09.06.2020 Views

Вестник "Струма" брой 133

вторник 9 юни 2020 година

вторник 9 юни 2020 година

SHOW MORE
SHOW LESS

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

"Упадъчната" музика и танци

През 50-те и 60-те години на

XX век съвременните развлекателни

мелодии и танци и тяхното

най-ярко олицетворение по

това време - "джазовата музика",

се радват на осезаемо засилващ

се интерес сред младото

поколение в социалистическа

България. Официално схващан

като "упадъчен", произхождащ

от буржоазния Запад, джазът

се явява точка на противоречие

между проектите на държавата

за "комунистическото

възпитание" на гражданите и

появилите се нови вкусове сред

увеличаващите се градски слоеве.

Ранен отглас от това набиращо

сила явление намираме в

дискусия, отразена на няколко

броя на комсомолското списание

"Младеж" през 1956 година.

Темата започва от публикувано

писмо на гражданина К.

Колев, озаглавено "Против упадъчната

джазова музика". От написаното

става ясно, че тя вече

си е проправила път дори и в излъчвани

"хумористични филми,

сатирични предавания по радиото

и радиореклами", както и

по време на "някои спортни състезания

по художествена гимнастика,

баскетбол, волейбол,

колоездене и пр.".

Обяснението за бързото й

разпространение е, че тази музика

"е лека, лесно възприемлива,

не се иска много труд да се

разбере. Главното в нея е ритъмът.

Тя е весела, жива и допада

на буйните младежи. Джазовата

музика предразполага към отмора

и забравяне на несполуките

в ежедневието. Но тъкмо

това крие голяма опасност".

Въпросната опасност е представена

от оплакванията на

някои родители, че техните деца

търсели по радиото само такава

музика, или че "изпускали

Темата за отношенията

между половете и възможностите

за щастливо съвместно

съжителство е актуална във

всички времена и епохи. Въпреки

че подходът към всеки случай

е индивидуален, съществуват

базисни съвети и препоръки,

които не губят своята давност.

Предлагаме ви откъс от издадената

през 1930 година книга

"Женските изкуства за щастливо

съпружество" от Йона

Стоянова, в който авторката

дава напътствия на дамите за

бъдещия им брачен живот.

Млади моми,

Преди да се задомите, дори

преди думата си да дадете, дълго

се изучавайте и беседвайте

върху живота с човека, с когото

ще се съберете. Бъдете откровени

един с друг, мислете, че всичко

не е розово в семейния живот,

повече се спирайте на черното

в него.

Не бързайте да си отговаряте

на въпросите, преди да мислите

дни и нощи върху тях. Изпитайте

добре себе си ще може ли да се

приспособите един към друг с

взаимни отстъпки.

Не е умело само да си кажете:

Обичаш ли ме? - Обичам те,

и с това да се свърши решението

ви.

По-иначе погледнато, е донякъде

глупаво. Обичам парите,

положението - да, но самия чо-

Карикатура, осмиваща "магнитофонната младеж"

работа, за да ходят на някакви

танцови забави", а по улиците и

в трамвая и даже в училището

те си тананикали "извратени

джазови мелодии".

В статии, занимаващи се с

отношението към "модерното",

са поместени и редове, отново

говорещи за появата на джаза

като негърска музика, но навлязла

по кабаретата, нощните

мюзикхолове и ресторантите, и

деградирала до рокендрол и хула-хоп,

до възвеличаването на

изпълнителите им като "Били Холидей

и Елвис Прислей", способни

да доведат залата до истеричен

припадък...

В публикуван разказ "беснеещата

румба" пък се превръща в

олицетворение на младежи с

твърде високо самочувствие,

които ще получат своя урок от

новодошлия комсомолски инструктор.

Коментарите на Любен

Дилов, че всъщност не суингът

и буги-вугито са били оръжие

на западната пропаганда, а

борбата против тях ги е направила

такива, предизвикват яростна

критика.

Казаното и изписаното обаче

явно не успява да отклони

младежта от стремежа към подобен

род развлечения, дори

напротив - в началото на 60-те

години вече се говори за особена

категория млади хора, за

характеристиките и проблемите

на която разказва публицистът

Юлиан Вучков на страниците на

списание "Пламък" през 1963

година. Представителите на обществото

на тази т.нар. "магнитофонна

младеж" били изявени

любители на удоволствията,

които търсели леснодостъпното

и модното. Названието им се

свързва с устройваните от тях

танцови сбирки "купони", на

които на магнетофони се въртели

записи на последните "рокови

мелодии"... Суетни и предизвикателни,

самодоволни и лицемерни,

те гледали с "разсеяни

очи и с една усмивка, която казва:

"Пет пари не давам за нищо".

Те не желаели да поемат никакви

отговорности и единственото,

което би могло да ги мобилизира,

били забавленията.

Есето на Вучков явно не остава

незабелязано, щом бива

коментирано и на форуми на

представители на отговорни институции

по въпросите на младежта

в началото на същата

1963 година. Такова е и Съвещанието

по създаването и пропагандирането

на съвременните

танци за младежта от 26 януари,

свикано от ЦК на ДКМС, чийто

протокол заема централно

място като източник на сведения

за разглеждания феномен.

Да дискутират проблема са поканени

специалисти от областите

на хореографията и музиката,

от Радио София и бюро "Естрада".

Очаквано, най-съществената

им задача трябвало да бъде създаването

на родни съвременни

танци. В това отношение България

изоставала от другите социалистически

страни, като например

Германската демократична

република, където няколко

години по-рано били успешно

"предпазени" от рокендрола

благодарение на създадения там

танц "Липси".

Последният, твърди се, вече

прехвърлил границите на родината

си, бил "популярен в много

страни в света". В Съветския

съюз пък бил обявен конкурс за

създаването на съвременни

младежки танци. Очакванията

на комсомола са, че стъпките и

мелодията на новите български

забавни танци ще са свързани

Съвети за щастлив брак в Царство България

век, преди да заживееш

по-отблизо с него, или

съвместен живот, е прибързано.

С това всеки се

самозалъгва. Откъде накъде

дошъл някой или

някоя и хайде, обичам

те?

Та кое обикна изведнъж?

Да отговориш -

външната хубост, е обидно.

Тя може да бъде изкуствена

и на улицата да

срещнете по-хубав или

по-хубава. Търсете,

вгледайте се във вътрешните

красоти, не е

важно пола. Както в жената,

така и в мъжа то е

най-важното. Тази хубава

красота е до гроб.

Външната рано отлетява,

мени се не от годините,

а от условията в живота. Има мъже,

както и жени, неслучили в

него, рано остаряват, погрозняват,

понякога и от скрити болести,

донесени в брака. Пак

повтарям, изучете вътрешната

хубост и при разбирателство я

изгладете до съвършенство, едната

и другата страна.

Девицата не обича още

мъжа, харесва й, иска да

се омъжи за него

Дево,

1. Бъди въздържана, обуздавай

страстите.

2. С голямо внимание незабелязано

изучи характера.

3. Наблюдавай неговото мнение

за облеклото, държанието и

пр. на жената.

4. Внимавай кое му е приятно,

отвратително, старай се да

усвоиш първото и да отстраниш

последното, ако е в тебе.

5. Още отрано проявявай интерес

и чети всичко, отнасящо

се към неговата професия. Без

стеснение питай да ти се обяснява,

което не разбираш.

6. В края увериш ли се, че той

е способен сам да се управлява,

според естествената светлина

на разума, а не под влиянието

на майки и сестри, не се

колебай. Ти ще държиш юздите

на щастието през целия живот,

ще го постигнеш, но с желание

и постоянство.

Млада невесто,

Знаеш вече, че съпругът те е

предпочел пред всички момичета,

щом се е решил и те е взел

за жена. За него ти си и хубава,

и добра. Това потвърждават неговите

мили и нежни обръщения,

изказвани дори и в присъствието

на други лица. Нищо не го смущава.

Налага ти се да се постараеш

да запазиш и заякчиш тези

му впечатления.

Помни, че искрата се разгаря

в пламък, затова бъди търпелива

и спокойно понасяй всичко.

Не заплашвай, не избухвай и

не се сърди, ако в съпруга ти има

недостатъци, които по-рано умело

е прикривал, не се възмущавай

при свършен факт.

Погрешно е да си мислиш, че

тези недостатъци, които водят

към развала на семейството, е

невъзможно да се обуздаят. Още

повече когато не си ти виновна

за появата им преди женитбата.

Бъди винаги весела и засмяна.

Засмяното лице не остарява

бързо.

Винаги посрещай и изпращай

мъжа си, както през годежния

живот.

На излизане му пожелавай

лека работа, сполука или на добър

час, ако заминава някъде подалеч.

И малкото камъче притуря

колата.

тителите на заведението нямали

нужда. За да се преодолее това

състояние, "добруджаната" се

нуждае от повече "пропаганда"

от страна на ДСП "Бюро Естрада".

Нуждае се от популяризи-

с българския фолклор. По-нататък

в дискусията става ясно, че

първият такъв танц вече е създаден

през лятото на 1962 година

от композиторката Лили

Лисичкова и хореографката Люба

Вълчева и носил името "добруджана".

Въпреки че бил "одобрен" от

различни комисии, танцът все

още не е "внедрен". Причините

за това са няколко. Авторката му

споделя пред присъстващите, че

в ресторантите, дори и да е в репертоара

на оркестрите, той не

се свири, защото самото му име

навявало асоциации с някакъв

народен танц, от какъвто посеране

и чрез отпечатване на ръководства

за игра и издаване на

грамофонни плочи.

Друг проблем на танца бил

фактът, че до този момент за него

била композирана само една

мелодия, а освен това му липсвала

простотата и лекотата,

която била характерна за идващите

отвън танци. Последното

донякъде е нелека задача, защото

в същото време се изтъква,

че важно било новите танци да

са базирани на българския фолклор

и типичните за него неравноделни

тактове, което щяло да

ги направи разпознаваеми и за

българите, и за чужденците.

Описание на новосъздаден танц на страниците на списание "Ес

Любопитно е, че представителят

на Радио София Пенка Хаджиколева

споменава за писмо,

получено в радиото от Франция,

разказващо, че в момента на

мода там била боса-новата и

На крачка от създаванет

български танк

През втората половина на

80-те след извършен анализ

български военни решават, че

специфичният планински релеф

на Балканите изисква специален

лек "планински" танк - много

подвижен, с голяма огнева

мощ и трудно забележим от радиолокаторите.

Този проект е

възложен на Военния научнотехнически

институт в София,

за да разработи лек плаващ

танк.

Като потенциален боен опонент

е разглеждан югославският

М-84 - на средна дистанция

оръдието на българския

трябва да му нанася поражения.

По това време се очаква и Гърция

и Турция скоро да приемат

на въоръжение германския танк

"Леопард 2", затова целта е да

му се противопостави адекватно

противодействие сред специфичния

балкански релеф.

По това време в Казанлък се

произвежда бойната машина за

пехотата БМП-23. Проектантите

усилват бронята й, повдигат

борда (за по-добро плаване) и

увеличават просвета. Иновация

е използването в танка на многослойна

броня от плочи зеолит

- минерал, добиван в Родопите,

изключително устойчив

срещу противотанкови боеприпаси.

Такава броня има и анти-

радарни качества

заради

специфичния

материал

и

липсата на

процеп между

листовете

й.

Макет на танка

Теглото на танка е проектирано

да бъде 18 т, а екипажът -

от трима души. Максималната

му скорост е планирана за 70

км/ч на суша и 6 при плаване.

Производството трябва да се

разпредели между няколко

предприятия. Заводът "Зебра" в

Курило е предвидено да изработва

гъсениците, Заводът за дизелови

двигатели във Варна -

мотора на танка (600-700 к.с.),

а картечницата ПКТ вече се

произвежда от завод "Арсенал"

- Казанлък. За производител на

МТ-12 пък е предвиден Заводът

за тежко машиностроене в Радомир,

а снарядите ще идват от

ВМЗ - Сопот. Производители на

броня са няколко предприятия,

а накрая танкът ще се сглобява

също в Радомир.

В края на 1988 г. амбициозният

проект е вече готов и се

разглежда на високо държавно

равнище. Той е одобрен и от съветски

военни експерти, макар

те да не го гледат с особено доб-

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!