Вестник "Струма" брой 133

в социалистическа България
"някакъв танц Добруджана, който
вероятно е български". Дали
това наистина е било така, или
не, и самата Хаджиколева не
знае, но е факт, че по изказванията
на някои от участниците
личи амбицията новите български
танци да се разпространят
и извън България като част от
културната пропаганда.
От намерените материали
може да се съди, че наистина започва
работа по създаването и
разпространението на български
съвременни танци и музика.
Още през същата 1963 година
на плоча е записана музиката
към новия танц "И-ха-ха",
трада"
композирана от Димитър Вълчев.
Започват да се организират
и комсомолски танцови конкурси,
на които се танцуват чужди
и български съвременни танци.
От 1965 година започва да
о на първия
ро око, защото се предвижда за
износ, например в Бразилия. Затова
на България е предложен
внос на съветските ПТ-76 на
много ниска цена и помощ в модернизирането
им, но заместник-министърът
на отбраната
ген.-полк. Борис Тодоров категорично
се противопоставя. Той
смята, че България трябва да
има повече свои оръжия, според
него ПТ-76 е остарял, има
слаба броня и маломощно оръдие.
Пратениците уважават доводите
и започва изработката на
макети и детайли.
Междувременно обаче идва
10.ХI.1989 г. и макар финансирането
рязко да намалява, все
пак започват контакти с израелски
производители, които да
доставят за танка високотехнологични
наблюдателни уреди.
Малко след това обаче институтът
е закрит, конструкторите са
уволнени, документацията - унищожена,
а от проекта за български
танк се запазва единствено
макетът.
Конструирането и произвеждането
по времето на социализма
е строго контролирано
от държавата. Създаването
на български спортен автомобил
е тема табу, която
днес ни звучи налудничаво и
фантастично. Това обаче е
факт. Един български инженер
сбъдва своята мечта, осъществявайки
собствено
производство във време на
информационна мъгла и създава
български спортен автомобил,
носещ името на столицата
"София".
Всичко започва през 1962
година, когато Велизар Андреев
завършва "Автомобили,
трактори и кари" в Машинноелектротехнически
институт и
още тогава дипломната му работа
представлява макет на
автомобил. Това е голям риск,
тъй като проектът е извън наложените
от времето рамки.
Разработеният от Андреев
дизайн е по американски модел
с отварящи се фарове и
не е приет добре от изпитващата
комисия. Дипломната
работа е оценена с "четворка".
За щастие обаче това не отчайва
младия инженер и той
продължава да развива своите
идеи.
Следващият проект, по
който работи Велизар Ан-
излиза месечното списание на
Централния дом за народно
творчество "Естрада", призвано
да служи като примерно ръководство
и източник на идеи за
художествената самодейност. В
книжките освен разкази, стихове
и естрадно-сатирични програми,
се публикуват и подробни
описания на съвременни танци,
както български, така и чужди.
Такива например са новосъздадените
български танци
"Пирина", "Славяна", "Джинка",
"Липник", "Дили-дили", "Албена"
и др. Характерен за някои от тях
е не само неравноделният ритъм,
но и начинът на танцуване
- в редици, един до друг, младеж
и девойка. Не са отминати
и модерни съветски танци като
"Йолочка", "Терикон", "Елбрус",
"Усмивка".
Публикувани са описания и
на западни танци като "Медисон",
"Хали-гали", "Леткис",
"Шейк", но преминали през обработката
на български хореографи.
Заводът за грамофонни
плочи "Балкантон" също издава
малка плоча със запис на музиката
към финландския танц "Леткис"
с описание на стъпките на
обратната страна на обложката.
Тиражират се записи на мелодии
към съветски и български
танци.
Въпреки тези усилия трудно
е да се повярва, че фолклорните
мотиви на новите български
танци са успели да събудят патриотични
чувства у младежите.
Поне така изглежда от страниците
на цяла поредица от броеве
на вестник "Народна култура"
от зимата и пролетта на 1966 година,
поместени под общата
рубрика "О, неразумни!... Поради
что се срамиш"... Още с прочитането
на този надслов читателят
правилно предусеща, че
статиите под него ще се занимават
с проблемите на "чуждопоклонничеството"
и "борбата"
с него. Очаквано една от водещите
теми е за популярната музика
и танци, разпространявани
от телевизията, радиото и
бюро "Естрада" - най-отявлени
проводници на чуждото влияние.
СТРУМА
ИСТИНСКИ ИСТОРИИ
Публикациите продължават
Изображение
на "изкълчени"
танци
Вторник, 9 юни 2020 г.
да говорят за шестващото пренебрежение
към родното и поставянето
му в подчинено положение
на буржоазното. За младежи,
които танцуват шейк, а не
знаят ни едно българско хоро.
За недостатъчните "национални"
по стил естрадни песни и модерни
танци. За сляпото подражателство
на Запада и т.н. Тук отново
се срещаме с композиторката
Лисичкова, която пак припомня
за своята "добруджана",
а сетне обвинява певицата Лили
Иванова, че в репертоара й
няма никакви следи от национално
звучене и повечето й песни
са "чуждоземни".
Според хореографката Маргарита
Дикова пък младите не
танцували, а се "борели" с чуждите
танци, понеже били "чужди
като национална основа".
Именно заради това те се нуждаят
от съвременни български
танци, които всъщност се явяват
"продължаване на старата фолклорна
традиция". Публикуваните
статии съобщават за излъчено
на 29 януари същата година
телевизионно предаване, в което
се демонстрирали съвременни
български танци, което е похвално,
но в същото време все
още няма достатъчно места, където
човек да се научи на тези
танци, не били написани достатъчно
мелодии за тях. Дават се
за пример песните на Микис
Теодоракис, написани по фолклорни
мотиви, които "много
бързо прогонили западната музика
от гръцките заведения".
Присъствието в официалния
дискурс на темата за забавните
танци през 60-те години може
да се разбира като проява на
тоталитарните институции за
справяне с възникващи последствия
от поддържаната от самите
тях специфична модернизация
на обществото. Появата
на новите потребности от осмислено
свободно време, културни
събития, консумация, забавления
и популярна култура
не остават без отговор от страна
на ръководените от държавата
учреждения и предприятия.
Последните, въвличайки цели
експерти в съответните области,
се опитват да вземат инициативата
в културната практика.
Но пристигащите по различни
канали от по-модерния капиталистически
Запад идеи, порядки,
образи, звуци, аромати,
удоволствия се превръщат в
своеобразен идеал на престижното
модерно за българския
стр. 12-13
консуматор.
От друга страна, проблемът
за направляването на културата
от държавата разкрива и вътрешните
противоречия във и
между самите държавни звена,
мобилизирани в тази дейност.
В конкретния случай много от
факторите за разпространението
на тези модерни танци например
са междинни структури,
които освен културни задачи изпълняват
и финансов план (бюро
"Естрада" и "Балкантон"). Положение,
водещо, естествено,
до компромиси и приспособяване
към реалното търсене от
страна на публиката. Към това
се прибавят обществени организации
като Радиото и Телевизията,
които са критикувани, че
също водят двойствена политика.
Резултатите от държавно
инициираните опити за създаване
на забавни танци изживяват
кулминация в програмите на едно
от големите пропагандни събития
на режима през 60-те години
- Деветия световен фестивал
на младежта и студентите
през лятото на 1968 година. На
неформално ниво обаче тези
лабораторно създадени "образци"
не изглежда да са добили
сериозно разпространение,
което предизвестява безславния
им провал и изоставяне към
края на десетилетието.
Как бе създаден първият ни спортен автомобил
рът получава
помощ
от "Балканкар"
и Министерство
на машиностроенето.
Двигателят
е от
"Лада", а
купето от
стъклопласт.
Фаровете
на модела
са открити
свалени
в долната
част
на предницата.
Основната
разлика е
във външния
вид
на задната
част, който
дреев, представлява спортен
автомобил "Бъги" и е започнат
в края на 70-те години. Тогава,
с помощта на ученици от
Механотехникума и инженери
от "6-и септември", той поставя
началото на българското
автомобилостроене.
През 1981 година завършеният
автомобил е представен
в Пловдивския панаир по
време на ежегодната изложба
на техническото и научно
творчество на младежта. Колата
е от стъклопласт, няма
покрив и врати, а гумите му
са доста големи, както подобава
на един автомобил от такъв
тип. Превръща се в истинска
атракция и център на внимание
по време на изложението.
Три години по-късно, през
1984 година, Андреев създава
стопанско дружество "Авангард".
С още няколко души
той започва проектирането на
спортен автомобил, който само
година по-късно е представен
на същото място с далеч
по-иновативен за България
дизайн. Колата е наречена
"София" и е във виненочервен
металик. През 1986 година се
създава още едно дружество
- "Авангард-кар", чиято цел е
серийното производство на
спортните автомобили "София-Б"
/на снимката/. Първоначалното
виждане е било
то да достигне до 200 броя годишно.
През последната година на
социалистическия строй в
България, отново в Пловдив,
е представен подобреният вариант
на "София", този път в
сив металик. За него инжене-
е променен
коренно. Интериорът също е
подобрен и въпреки че моделът
е представен без характерните
вдигащи се нагоре
врати, той е приет и одобрен.
Доказателство за това е първото
автомобилно изложение
в България, проведено през
1990 година в НДК, където
"София" събира погледите на
софиянци.
През 1990 година, когато
вече е възможно, Велизар Андреев
основава собствена
частна фирма "Виликар", която
започва да произвежда новия
модел на джип, който е
със стъклопластова каросерия
и е базиран на агрегати
от "Лада". Наречен е "София-
C". През този период се
произвеждат и още няколко
автомобила от спортната серия
на "София".
През последното десетилетие
на XX век частната фирма
освен с производство се занимава
и с тунинг на леки автомобили.
Създава се прототип
на малък автобус, който,
разбира се, е представен на
Пловдивския панаир. До
смъртта си през 2001 година
Велизар Андреев не отстъпва
от мечтата си за конструиране
и серийно производство на
български спортни автомобили.
Равносметката е, че от
спортната серия "София-Б" за
периода от 1885-2001 година
са произведени 12 автомобила,
а от "София-C" от 1990
до 2001 година са създадени
60 коли, a Велизар Андреев
остава в историята като основоположник
на автомобилостроенето
в България.