Вестник "Струма" брой 138

СТРУМА
След срещата на върха между Байдън и Путин
Руският посланик
в САЩ Анатолий Антонов
се завърна в
неделя в дипломатическата
мисия след
тримесечно отсъствие,
заради влошените
отношения
между двете страни.
Още в понеделник
ще бъде на работно-
21 юни 2021 г. СВЯТ
стр. 11
Руският посланик се върна
обратно на работа в САЩ
то си място във Вашингтон.
Той е отлетял от Москва
за Ню Йорк, но е отказал коментари
на журналистите.
Двустранните отношения
Германия е тясно свързана
с Русия исторически и
икономически и трябва да
поддържа диалог с Москва
въпреки съществуващите
разногласия. Това заяви
канцлерът на Ангела Меркел
в своя седмичен подкаст по
повод наближаващата 80-
годишнина от нападението
на нацистка Германия срещу
Съветския съюз.
"Германия, както и целият
Европейски съюз, не
могат да приемат ситуацията
в Крим", подчерта Меркел.
Берлин е обезпокоен, че
Анатолий Антонов
се изостриха след интервюто
на президента Джо Байдън
през март, в което той каза,
че Москва трябва „да си плати“
за намесата си в американските
избори и нарече
руския президент Владимир
Путин „убиец“. В резултат Антонов
бе повикан в Москва
за консултации на 21 април,
а посланикът на САЩ в Москва
Джон Съливан се върна
във Вашингтон на 22 април
също за консултации, припомни
ТАСС.
След среща преди дни
между президентите на двете
страни Джо Байдън и Владимир
Путин в Женева двамата
се разбраха посланиците
да се върнат на работа.
Меркел: Германия е свързана с Русия,
но отношенията се усложняват
в последно време усилията
в областта на гражданското
общество както
в Русия, така и
в Беларус, са ограничени
и са
станали "невъзможни".
"Отношенията
ни се усложняват
заради задържането
на мирни демонстранти
и нежелани
опозиционери",
допълва
канцлерът. "Независимо
от това,
както и преди, Германия
се нуждае от диалог с
Русия", изтъква Меркел.
Ангела Меркел
Израел предупреди за опасности след
избора на Раиси за президент на Иран
Обявяват за светец "бащата" на ЕС,
ако признаят, че е извършил чудо
Папа Франциск
Папа Франциск поставя
френския държавник Робер
Шуман, един от основателите
на съвременна Европа, по
пътя към канонизация в Римокатолическата
църква.
Ватиканът заяви, че папата
е одобрил декрет, признаващ
„героичните добродетели“
на Шуман, ранен етап от
дългия процес, който може да
доведе до канонизация.
Шуман, който умира през
1963 г., е ключов за създаването
на днешните европейски
институции.
Няколко папи похвалиха
ролята, която Шуман, който
е набожен католик, изиграва
в опитите си да прекъсне цикъла
на войни в Европа. Декретът
означава, че той вече
има титлата „почтен“ в църквата.
Робер Шуман, покойният
бивш външен министър на
Франция, е на път да бъде
обявен за блажен (беатифициран)
от Римокатолическата
църква. Това стана
известно в събота, след като
папа Франциск одобри
списъка на хората, за които
започва тази теологична
процедура. Сред тях е и
френският държавник, положил
концептуалните основи
на Европейския съюз
върху опустошенията, нанесени
от Втората световна
война.
На 9 май 1950 Шуман
произнася ключова реч, в
която очертава идеите си за
сътрудничество в Европа.
Речта му става известна
под името Декларацията на
Робер Шуман
Шуман.
Робер Шуман почива
през 1963 г. на 77-годишна
възраст. Според портала
"Ватикан нюз" той е бил дълбоко
вярващ католик. Стремежът
му да бъде прекратен
цикълът на войни в Европа
е бил възхваляван от няколко
папи.
Беатификацията е последната
стъпка преди канонизацията,
тоест обявяването
за светец. На Шуман
трябва да бъде признато извършването
на едно чудо, за
да бъде обявен за блажен, а
ако му бъде признато второ
чудо, той ще бъде обявен за
светец на Римокатолическата
църква.
Израел осъди в неделя
избирането на твърдолинейния
съдия Ебрахим Раиси
за президент на Иран,
заявявайки, че неговото управление
ще бъде „режим
на брутални палачи“, с който
световните сили не
трябва да водят преговори
за нова ядрена сделка.
Раиси, който е под санкции
от САЩ за злоупотреби
с човешките права, в събота
очаквано си осигури
победа на президентските
избори след надпревара,
белязана от апатия на избирателите
заради икономическите
затруднения и
политическите ограничения,
припомня агенцията.
Израелският премиер
Нафтали Бенет, който свиква
първото заседание на
Нафтали Бенет
Ебрахим Раиси
кабинета след встъпването
си в длъжност миналата
седмица, каза, че Раиси е
дошъл на власт благодарение
на подкрепата на иранския
върховен лидер аятолах
Али Хаменей, а не в резултат
на свободно и всенародно
гласуване. Правителственото
заседание в
Израел бе излъчено по телевизията.
„Избирането на Раиси е,
бих казал, последният шанс
световните сили да се събудят,
преди отново да се
върнат към ядреното споразумение
и да разберат с кого
си имат работа“, каза Бенет
в изявление, което прочете
първо на иврит, а след
това и на английски.
„Никога не трябва да се
допуска режим на брутални
палачи да има оръжия за
масово унищожение“, каза
той. „Позицията на Израел
по този въпрос няма да се
промени“, подчерта Бенет.
Преди ден неправителствената
организация „Амнести
интернешънъл“ призова
да бъде разследвана
ролята на Раиси в извънсъдебните
екзекуции на хиляди
политически затворници
през 1988 г., предадоха
Ройтерс и Франс прес.
Иранските власти никога
не са признавали за масовите
екзекуции в годините
след победата на Ислямската
революция в Иран
през 1979 г. и Раиси никога
не е правил публични коментари
на твърденията за
предполагаемата си роля в
тези екзекуции.