Вестник "Струма" брой 138

игуменът Калистрат
оан Рилски
СТРУМА
В
еселин Вучков е роден на 26 декември 1968 година
в село Стоб, Кюстендилско. Професор е по
наказателнопроцесуално право в Нов български
университет, в Югозападния университет "Неофит
Рилски" в Благоевград и в Академията на МВР. Завършил
е Софийския университет "Св. Климент Охридски"
(1994), работил е като следовател. Автор е
на книгите: "Образуване на досъдебно производство
- актуални проблеми" (2015), "Доказателствени
средства в наказателното производство - същност и видове" (2006), "Предмет и тежест
на доказване в наказателното производство" (2008), "Секторът за сигурност в
процес на трансформация: критични разсъждения" (в съавторство, 2014) и др. Публикува
текстове и на историческа тематика. В периода от 2009 г. до 2013 г. е зам. министър
на вътрешните работи, след това е депутат от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота). От
ноември 2014 г. е министър на вътрешните работи, подава оставка от този пост през
март 2015 г.
шение в първите дни на октомври
1952 г. Светият синод на
БПЦ изпраща бившия игумен в
манастира в Бачково, където
манастирският събор му възлага
послушание.
След изпращането на бившия
игумен в Бачково (като резултат
от помилването) интересът
на хората към личността му
се възобновява. Присъствието
му тук се превръща в притегателен
център за много вярващи
(както българи, така и чужденци)
поради избистреното му
религиозно чувство, широката
обща култура, езиковите умения
и житейския опит. Такова
положение на нещата не може
да остави равнодушни органите
на Държавна сигурност.
Наблюдателното дело срещу
Калистрат, докато е монах в
Бачково, носи наименованието
"Предател" и е открито на 25
април 1956 г. В акта за поставяне
началото на наблюдателното
дело се споменава, че през
1952 г. бившият игумен е бил
вербуван като агент на ДС в
затвора, помилван и освободен
(на това обстоятелство ще
се спра след малко). Образуваното
оперативно дело на ДС
прелива от обобщения и справки
за миналото на архимандрита,
преписващи дословно предишни
изречения. Като мотив
за откриване на делото е изтъкнат
аргументът, че лицето може
да развие "остра вражеска
дейност - шпионаж, контрареволюционна
и др.". Започват
донесенията на агенти: "Жана",
"Мичурин" и др. В агентурното
донесение на "Жана" от септември
1955 г. например се споменава
за среща в Бачково
между Калистрат и проф. Венелин
Ганев; на разговора Калистрат
споменал, че от всички обвинителни
пунктове по процеса
си бил признал само вражески
изказвания: "в 1946 г. в
Рилския манастир при пререкания
върху религията с др. Георги
Димитров и през същата година
при изземване на всички
зърнени храни, вкл. и жито за
посев, от Станкедимитровския
комисар". Оперативното дело
изобилства от сведения, информация
за четене на личните
писма на бившия игумен, за
подробно проучване адресатите
на писмата и мн. др. Неотклонно
и с особено внимание
се следят срещите и разговорите
на Калистрат с дошлите на
посещения чужденци (германци,
гърци, белгийци, австрийци).
Изобщо - цялата огромна
машина на ДС е задействана!
На 24 април 1956 г. в Асеновград
е утвърден специален
план за агентурно-оперативни
мероприятия срещу Калистрат
и особено с цел да се зададе
нова линия на поведение на
петима агенти. Ще систематизирам
по-интересните данни.
Откриваме донесения за престой
на Калистрат в софийската
Александровска болница и
наличието на слух, че може да
бъде задържан, ако се върне в
Бачково. През ноември 1956
г. е разменена кореспонденция
между звена на ДС за необходимост
от наблюдение на Калистрат,
докато е на почивка
в Банкя. Налице е и иззето
писмо от д-р Кирил Панов от
София до фирма "Филипс Хемий"
във Виена за лекарства
за болестта Бюргер, като описва
дори, че Калистрат има
гангренясал крак. В Белене е
проведен разпит на касиера на
Бачковския манастир Андрей
Андреев, който е приятел на
Калистрат и го описва като
много честен.
По-напред в архивните документи
откриваме справка за
разпит, проведен на 8 януари
1953 г., на началника на отдел
"Духовенство" при ДС: видно
е, че Калистрат не искал да добави
нищо ново към вече дадените
показания. ДС особено
настоява за повече подробности
за бившия екзарх Стефан.
Там откриваме и следния
пасаж: "След всичко това го
разпитах за връзките му и съвместно
обсъдихме възможностите
му за работа като сътрудник
- такива той има неограничени;
обаче, бидейки в Бачковския
манастир, откъснат от
София, заяви, че не може да
се възползва от тях". Оперативният
работник дори се опитва
да насочи Калистрат към
срещи с бившия екзарх Стефан,
но архимандритът изразил
резерви, изтъквайки обтегнатите
си отношения с него.
Не са случайни настояванията
на ДС за повече сведения
относно българския екзарх,
с когото Калистрат е
много близък. Разполагайки
всички разсъждения относно
Калистрат в по-общ контекст,
сме длъжни да отбележим обществено-политическите
процеси,
които протичат в страната
в тези преломни месеци
и години, включително в църковните
среди. Изравянето
гроба на царя през пролетта на
1946 г., честванията на 1000-
годишнината на Рилския манастир
месец след това, национализацията
през 1947 г.,
арестуването на Калистрат
през лятото на 1948 г. и др.
Понеделник,
ЩРИХИстр. 21 юни 2021 г.
12-13
под. - това са все събития, които
се случват на фона на безконтролните
саморазправи в първите
месеци след 9 септември
1944 г., включително и избиване
на много свещенослужители,
"узаконените" репресии чрез
т.нар. Народен съд до април
1945 г., ожесточеното противопоставяне
на доминиращата комунистическа
партия срещу опозиционните
партии, срещу съюзниците
в Отечествения фронт,
срещу "врага с партиен билет" и
т.н. Екзарх Стефан I също пада
жертва на "преврат" (по сполучливия
израз на Дилян Николчев).
Избран за български екзарх през
януари 1945 г., непосредствено
преди вдигане схизмата на БПЦ
от Вселенската патриаршия, Стефан
е принуден да освободи катедрата
през 1948 г., изолиран
е в карловското с. Баня до смъртта
си през 1957 г. и е подложен
на активни мероприятия от страна
на ДС. Основните събития
около оставката на екзарх Стефан
I се случват в първите дни
на септември 1948 г., точно когато
Калистрат е задържан в килиите
на ДС в София. Изобщо
БПЦ изпада в постепенно подчинение
на държавата, а методите
са ефикасни - национализиране
на църковни имоти, преминаване
към държавни субсидии, лансиране
на лоялни клирици и пр.
Ще спомена, че и един от найблизките
митрополити до игумена
Калистрат - Неврокопският
владика Борис, също става жертва
на убийство точно по това
време и точно на рождения си
ден (8 ноември 1948 г.), извършено
в петричкото с. Коларово
от бивш свещеник. В архивите
на ДС Борис е дефиниран като
"един от най-големите реакционери
владици, деен привърженик
на ВМРО, на германците и
на фашистките управници",
"стар приятел на англичаните".
Борис също е обект на агентурно
наблюдение от ДС с псевдоним
"Струга". И всички тези
тенденции се прокарват зад
призивите за "демократизиране
на църквата" (по сполучливото
определение на Момчил
Методиев).
Много важна е справката на
разузнавач от ДС в Асеновград,
подписана през януари
1957 г. В нея подробно се описва
съдебният процес срещу
Калистрат, насочването на
много агенти срещу него в Бачково.
Ала непосредствено след
описание на 10-годишната
присъда "лишаване от свобода"
е отбелязано: "Помилван и
освободен към края на 1952 г.,
след което е изпратен за монах
в Бачковския манастир, където
е и понастоящем".
В крайна сметка близо тригодишният
труд на щатни и нещатни
служители на ДС по оперативното
дело срещу Калистрат
при престоя му в Бачково
завършва със справка-заключение
за снемане на делото в
архив: "От известно време боледуваше
и на 23 януари 1959
г. почина в пловдивската болница".
Така кончината на популярния
монах поставя точка
и на 11-годишното му преследване
от страна на новоустановената
власт и нейния репресивен
орган - Държавна сигурност.
Нямаше как да не заостри
вниманието ми отметката в
постановлението от 1956 г. за
поставяне начало на наблюдателно
дело срещу Калистрат
след излизането му от затвора,
в което, сякаш между другото,
е споменато, че Калистрат
е бил вербуван за секретен
сътрудник през 1952 г. в
затвора, помилван, освободен
и изпратен в Бачково. Допълнено
е, че е отказал да сътрудничи,
делото му било в архив
и това е още едно съображение
да започне ново наблюдение.
Вече споменах, че съществува
и справка от януари 1957
г., която почти буквално преповтаря
тази от април 1956 г.,
с важното уточнение, че във
втората справка липсва изразът
"бившият игумен е бил вербуван
като агент на ДС в затвора".
В архивните документи
можем да открием името на
бившия игумен единствено като
обект на Държавна сигурност
(т.нар. Обектова картотека):
"Окраска (в какво се уличава):
минала дейност по линия
на православна дейност",
а ръкописно е добавено: "авторитет".
Името му е отбелязано
и в регистъра на задържаните
лица от страна на ДС за
периода от 09. 09. 1944 г. до
1951 г. с отметката: "Арх. Калистрат,
дата: 30 юли 48 г., от
кого се изпраща лицето - от
Богданов".
При отсъствие на името му
в специално поддържаните регистрационни
дневници на сътрудниците,
на т.нар. камерни
сътрудници (тоест лица, които
се намират в следствената или
затворническата килия като
Калистрат (първият вляво, с венеца) на погребението
на екзарх Стефан в Бачково през 1957 г., архив
на Борис Цацов (публикува се за първи път)
обвиняеми или осъдени и сътрудничат
на органите за поведението
на техни съкилийници),
на подписан документ за
сътрудничество, на даден псевдоним
и пр. - налага се изводът,
че въпреки положените
усилия монахът да бъде привлечен
за сътрудничество (това
бе описано по-горе) Калистрат
е устоял на този натиск и е отказал
подобен ангажимент.
Така през януари 1959 г. си
отива от този свят архимандрит
Калистрат. След поклонение
пред ковчега бившият игумен
е погребан в гробището на
Бачковския манастир. Много
негови роднини и други близки
хора след това търпят тежки
репресии.
А какво се случва междувременно
с Рилската света обител,
на която бе посветил живота
си с отдаденост Калистрат"
С постановление на МС
от 5 ноември 1961 г. манастирът
е превърнат в музей, а на 9
ноември с.г. монасите го напускат,
"разпределени" в Троян и
в Бачково. Манастирската библиотека,
другите ценности и помещенията
са предадена на Националния
музей. (Именно тогава,
някъде през август 1967
г., в манастира се случва мигът
на запознанство на моите родители:
майка ми - млад киномеханик
по разпределение,
прожектиращ лятно кино върху
стена от Хрельовата кула или
в салона до магерницата, и баща
ми - млад минен техник,
който с бригада довежда по
гравитачен път вода, захранваща
и най-горните манастирски
етажи. Майка ми разказва за
манастирската обстановка: никакви
монаси, усещане за хотелски
комплекс и музей, в черквата
се продават сувенири и
свещи, които могат да се палят,
но без достъп до мощите на
Свети Йоан Рилски.)
На 1 ноември 1968 г. МС
разрешава на Светия синод в
Рилския манастир да се завърнат
12 монаси. Инак в продължение
на около четири десетилетия
тази обител бе със статут
на "Национален музей Рилски
манастир". След връщането
на монасите в края на 1968
г. игумен е бъдещият епископ
Йоан, който след време отново
зае този пост (1988) до
смъртта си през 2005 г., възстанови
монашеския статут на
манастира (1991) и проведе
реституционните процеси. Първото
ръкоположение на епископ
в този манастир е на 1 юли
1969 г., по време на тържествената
света литургия по случай
500 г. от връщането мощите на
Св. Йоан Рилски, когато архимандрит
Йоан е хиротонисан за
епископ с титлата Драговитийски
от патриарх Кирил. След него
и до днес Адрианополският
епископ Евлогий продължава
благочестивото дело.
През 941 г. сл. Хр., тоест пет
години преди своята смърт, Св.
Йоан Рилски решава да напише
до своите братя монаси "това
мое грубо и неуко завещание",
наставлявайки ги да пазят
вярата непорочна и незасегната
от всякакво злословие, да се
пазят от корена на всички злини
- сребролюбието, да не
търсят познанство и обич със
светската власт, да живеят единодушно,
единомишлено и "общежително",
да си избират за
наставници и за началници мъже,
"засвидетелствувани от
всички заради духовните им занимания
и които превъзхождат
всички по разум и духовно разсъждение,
а и способни добре"
да се пазят от вътрешни раздори
и разпри, да не забравят и
да не пренебрегват онези, които
живеят в уединение, да
проявяват постоянство в трудолюбието,
да утвърждават във
вярата единокръвния си народ...
След хиляда години игуменът
Калистрат изпълни този завет.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ
за kultura.bg