European Commission (DG ENV) - NOBANIS

European Commission (DG ENV)
A COMPARATIVE ASSESSMENT OF
EXISTING POLICIES ON INVASIVE
SPECIES IN THE EU MEMBER STATES
AND IN SELECTED OECD COUNTRIES
[Contract number: 070307/2010/577435/ETU/B2]
Contacts
Pierre Sonigo
Anne Turbé – Sandra Berman
BIO Intelligence Service
+ 33 1 53 90 11 80
pierre.sonigo@biois.com
anne.turbe@biois.com
sandra.berman@biois.com
Country Assessments
Annexes
16 September 2011
In association with

2
This page is left intentionally blank
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
September 2011

September 2011
Contents
1. Annexes .......................................................................................................... 5
Annex 1: EU Member States ............................................................................................................ 5
1.1. Austria ................................................................................................................................... 5
1.2. Belgium ............................................................................................................................... 41
1.3. Bulgaria ............................................................................................................................... 69
1.4. Cyprus ............................................................................................................................... 263
1.5. Czech republic ................................................................................................................... 265
1.6. Denmark ............................................................................................................................ 315
1.7. Estonia ............................................................................................................................... 357
1.8. Finland ............................................................................................................................... 376
1.9. France ................................................................................................................................ 386
1.10. Germany ............................................................................................................................ 497
1.11. Greece ............................................................................................................................... 523
1.12. Hungary ............................................................................................................................. 527
1.13. Ireland ............................................................................................................................... 551
1.14. Italy.................................................................................................................................... 567
1.15. Latvia ................................................................................................................................. 579
1.16. Lithuania ............................................................................................................................ 616
1.17. Luxembourg ...................................................................................................................... 646
1.18. Malta ................................................................................................................................. 658
1.19. The Netherlands ................................................................................................................ 663
1.20. Poland ............................................................................................................................... 810
1.21. Portugal ............................................................................................................................. 836
1.22. Romania ............................................................................................................................ 855
1.23. Slovakia ........................................................................................................................... 1053
1.24. Slovenia ........................................................................................................................... 1104
1.25. Sweden ............................................................................................................................ 1429
1.26. Spain ................................................................................................................................ 1449
1.27. UK .................................................................................................................................... 1466
1.28. Northern Ireland ............................................................................................................. 1513
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
3

4
This page is left intentionally blank.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
September 2011

AUSTRIA
September 2011
1. ANNEXES
ANNEX 1: EU MEMBER STATES
1.1. AUSTRIA
AT120 - Bundesgesetz über die Überwachung des Handels mit Exemplaren
wildlebender Tier- und Pflanzenarten; Law on animal trade 2009
Strengere Maßnahmen
§ 2. (1) Der Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft
hat durch Verordnung für die Ein- und Ausfuhr von und den sonstigen Handel mit
Exemplaren von in der Verordnung (EG) Nr. 338/97 angeführten Arten strengere
Maßnahmen als in dieser Verordnung vorgesehen festzulegen, soweit dies
1. zur Erfüllung von Verpflichtungen gemäß dem Recht der Europäischen Union notwendig
ist oder
2. im Interesse der Erhaltung einer Art oder Population einschließlich ihres
Verbreitungsgebietes geboten ist und unmittelbar anwendbares Recht der Europäischen
Union dem nicht entgegensteht.
(2) Soweit dies auf Grund von Rechtsvorschriften der Europäischen Union geboten ist, hat
der Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft auch für
den Handel mit Exemplaren anderer als der in der Verordnung (EG) Nr. 338/97 angeführten
Arten Genehmigungspflichten, sonstige Beschränkungen und Verbote festzulegen.
Erwerb durch Erbschaft oder Schenkung
§ 3. (1) Werden Exemplare, die dem Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) der
Verordnung (EG) Nr. 338/97 unterliegen, im Wege einer Erbschaft oder Schenkung
weitergegeben, so hat der neue Eigentümer dies dem Bundesminister für Land- und
Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft unverzüglich anzuzeigen.
(2) Auflagen und Sicherheiten gehen auf den neuen Eigentümer über.
Mitteilungspflicht
§ 4. Für jede zollamtliche Abfertigung lebender Exemplare, die von der Verordnung (EG) Nr.
338/97 oder von diesem Bundesgesetz erfasst sind, ist die voraussichtliche Ankunftszeit der
für die Abfertigung lebender Exemplare zuständigen Zollstelle unter Angabe der Art und
Zahl der Tiere und Pflanzen sowie ihrer Einordnung in die Anhänge der Verordnung (EG) Nr.
338/97 mindestens 18 Stunden vorher mitzuteilen.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
5

6
Kennzeichnung
§ 5. (1) Beim Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft
ist ein zentrales Register über die für Exemplare vergebenen Kennzeichen und die an
Betriebe zugewiesenen Registrierungscodes einzurichten, soweit dies zur Erreichung der
Ziele der Verordnung (EG) Nr. 338/97 erforderlich ist. Sofern die Kennzeichnung von
Exemplaren einen Registrierungscode eines Betriebes und eventuell weitere spezifische
Elemente enthält, kann sich die Eintragung in das zentrale Register auf den
Registrierungscode beschränken, sofern die Erreichung der Ziele der Verordnung (EG) Nr.
338/97 nicht gefährdet ist und eine Nachverfolgbarkeit der Kennzeichnung gewährleistet
ist.
(2) Der Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft hat mit
Verordnung jene Arten zu bezeichnen, für die im Falle der Ein-, Aus- oder Durchfuhr sowie
des Transports und des Handels eine Kennzeichnung erforderlich ist. Weiters hat er
Ausnahmen von der Kennzeichnungspflicht und die auf die einzelnen Arten anzuwendenden
Methoden der Kennzeichnung festzulegen. Dabei ist auf den neuesten Stand der
biologischen und veterinärmedizinischen Forschung Bedacht zu nehmen und
sicherzustellen, dass die jeweilige Methode der Kennzeichnung den geringst möglichen
Eingriff in die körperliche Integrität und das Wohlbefinden der Art darstellt.
(3) Diese Verordnung hat insbesondere Vorschriften im Sinne der
Durchführungsverordnung zu enthalten über
1. die Art und Beschaffenheit des Kennzeichens,
2. die Methode und den Zeitpunkt der Kennzeichnung,
3. den Ort der Platzierung des Kennzeichens sowie
4. Form und Inhalt des Kennzeichnungsprotokolls.
(4) Die Kennzeichnung hat durch eine von der Vollzugsbehörde (§ 13 Abs. 1) mit Bescheid
besonders ermächtigte Person gemäß Abs. 5 oder durch einen Tierarzt zu erfolgen. Der
Halter des Exemplars hat die Kosten der Kennzeichnung zu tragen und jede notwendige
Unterstützung zu leisten. Sofern die Kennzeichnungsmethode der Fotodokumentation
angewendet wird, ist die Kennzeichnung gemäß der Verordnung nach Abs. 2 vom Halter des
Exemplars durchzuführen.
(5) Soweit dies im Interesse der Wirtschaftlichkeit, Zweckmäßigkeit oder Sparsamkeit
erforderlich ist, hat die Vollzugsbehörde (§ 13 Abs. 1) natürliche oder juristische Personen,
die über ausreichende veterinärmedizinische oder biologische Kenntnisse verfügen,
verlässlich sind, deren Objektivität außer Zweifel steht und bei denen eine ordnungsgemäße
Durchführung der Kennzeichnung gewährleistet ist, zur Durchführung der Kennzeichnung
bestimmter Gruppen von Exemplaren mit Bescheid zu ermächtigen. Die Ermächtigung ist
erforderlichenfalls an Bedingungen, Fristen und Auflagen zu binden, durch welche eine
ordnungsgemäße Durchführung der Kennzeichnung gewährleistet ist. Die Ermächtigung ist
zu widerrufen, wenn die Voraussetzungen dafür nicht mehr gegeben sind. Vor Erlassung
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

eines Ermächtigungs- oder Widerrufsbescheides ist die wissenschaftliche Behörde des
Landes zu hören, in dem die ermächtigte Person ihre Tätigkeit ausüben soll oder ausübt.
(6) Über die Durchführung der Kennzeichnung von lebenden Exemplaren, außer im Fall der
Fotodokumentation, hat der Halter des Exemplars ein Kennzeichnungsprotokoll zu
erstellen. Das Kennzeichnungsprotokoll ist von der die Kennzeichnung durchführenden
Person zu bestätigen. Im Falle eines Antrags auf Erteilung einer Genehmigung oder auf
Ausstellung einer Bescheinigung nach der Verordnung (EG) Nr. 338/97 ist das
Kennzeichnungsprotokoll an die Vollzugsbehörde zur Aufnahme der Daten in das zentrale
Register zu übermitteln. Form und Inhalt des Kennzeichnungsprotokolls sind in der
Verordnung gemäß Abs. 2 festzulegen.
September 2011
Kontrollbefugnisse und Nachweispflichten
§ 6. (1) Soweit dies zur Vollziehung sowie zur Erreichung der Ziele dieses Bundesgesetzes,
der Verordnung (EG) Nr. 338/97 oder der Durchführungsverordnung erforderlich ist, sind
die gemäß § 13 Abs. 1, 3 und 4 mit der Vollziehung betrauten Behörden im Rahmen ihrer
Zuständigkeiten sowie die von diesen im Einzelfall beauftragten Sachverständigen befugt,
Grundstücke und Gebäude zu betreten und zu besichtigen, Transportmittel anzuhalten,
Behältnisse und Transportmittel zu öffnen und zu besichtigen sowie Kontrollen
vorzunehmen.
Gerichtlich strafbare Handlungen
§ 7. (1) Wer Exemplare einer dem Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) und Abs. 2
(Anhang B) der Verordnung (EG) Nr. 338/97 unterliegenden Art
1. ohne die nach Art. 4 und 5 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 erforderliche Genehmigung
oder Bescheinigung oder
2. entgegen einem nach den Bestimmungen dieses Bundesgesetzes oder den Art. 4 bis 7
und 11 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 erlassenen behördlichen Auftrag
einführt, ausführt, wiederausführt oder durchführt, ist vom Gericht mit Freiheitsstrafe bis
zu zwei Jahren oder mit Geldstrafe bis zu 360 Tagessätzen zu bestrafen.
(2) Ebenso ist zu bestrafen, wer entgegen Art. 8 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 Exemplare
einer dem Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) und Abs. 2 (Anhang B) der
Verordnung (EG) Nr. 338/97 unterliegenden Art
1. kauft, zu kaufen anbietet oder sonst erwirbt,
2. zur Schau stellt, vorrätig hält, befördert oder sonst verwendet oder
3. verkauft oder zu verkaufen anbietet.
(3) Ebenso ist zu bestrafen, wer entgegen Art. 9 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 lebende
Exemplare einer dem Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) unterliegenden Art
befördert.
(4) Wer eine Straftat nach Abs. 1 bis 3 begeht, innerhalb der letzten zwölf Monate vor der
Tat zumindest wegen zwei solcher Taten rechtskräftig verurteilt wurde und in der Absicht
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
7

8
gehandelt hat, sich durch ihre wiederkehrende Begehung eine fortlaufende Einnahme zu
verschaffen, ist vom Gericht mit Freiheitsstrafe bis zu fünf Jahren zu bestrafen.
(5) Wer eine der in Abs. 1 bis 3 bezeichneten Handlungen grob fahrlässig begeht, ist vom
Gericht mit Freiheitsstrafe bis zu einem Jahr oder mit Geldstrafe bis zu 180 Tagessätzen zu
bestrafen.
(6) Keine gerichtliche Strafbarkeit nach Abs. 1 bis 5 besteht in jenen Fällen, in denen die
Handlung eine unerhebliche Menge dieser Exemplare betrifft und eine unerhebliche
Auswirkung auf den Erhaltungszustand der Art haben; diese Fälle sind nach Maßgabe des §
8 als verwaltungsbehördliche Finanzvergehen strafbar. Der Bundesminister für Land- und
Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft hat im Einvernehmen mit dem
Bundesminister für Justiz und dem Bundesminister für Finanzen mit Verordnung die
Unerheblichkeit der Menge der Exemplare und der Auswirkung auf den Erhaltungszustand
der Art näher festzulegen.
(7) Die den Gegenstand der strafbaren Handlung bildenden Exemplare samt den zu ihrer
Aufbewahrung, Verwahrung oder Betreuung verwendeten Gegenständen sind einzuziehen
und dem Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft
zur Durchführung des weiteren Verfahrens nach § 11 zu übergeben.
(8) Die Gerichte und die Staatsanwaltschaften können bei der Verfolgung der Straftat nach
Abs. 1 bis 5 die Zollbehörden in Anspruch nehmen. Im Übrigen ist § 196 des
Finanzstrafgesetzes (FinStrG) sinngemäß anzuwenden.
(9) Das Hauptverfahren wegen der in Abs. 4 genannten Straftaten obliegt dem
Landesgericht (§ 31 Abs. 4 Z 3 StPO).
Verwaltungsbehördlich zu ahndende Finanzvergehen
§ 8. (1) Wer vorsätzlich
1. ein Exemplar einer dem Geltungsbereich des Art. 3 der Verordnung (EG) Nr. 338/97
unterliegenden Art entgegen diesem Bundesgesetz oder den Art. 4, 5, 7 oder 11 der
Verordnung (EG) Nr. 338/97 einführt, ausführt, wiederausführt oder durchführt oder
2. durch unrichtige oder unvollständige Angaben eine nach diesem Bundesgesetz oder nach
den Art. 4, 5, 7, 8, 9, 10 oder 11 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 erforderliche
Genehmigung oder Bescheinigung erschleicht oder das Vorliegen der Genehmigungsfreiheit
vortäuscht oder
3. gegen Art. 6 Abs. 3, gegen die Art. 8 oder 9 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 oder gegen §
3 Abs. 1 oder § 6 Abs. 2 dieses Bundesgesetzes verstößt oder
4. gegen eine Verordnung gemäß § 2 oder § 5 dieses Bundesgesetzes verstößt oder
5. gegen die in der Durchführungsverordnung erlassenen Kennzeichnungsvorschriften oder
gegen den Zulassungsbescheid verstößt oder
6. gegen das Bundesgesetz gemäß § 15 Abs. 3 verstößt,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

egeht ein Finanzvergehen und ist von der Finanzstrafbehörde mit Geldstrafe bis zu 20 000
Euro, sofern jedoch ein Exemplar einer dem Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A)
der Verordnung (EG) Nr. 338/97 unterliegenden Art betroffen ist, mit Geldstrafe bis 40 000
Euro, zu bestrafen.
(2) Wer ein Finanzvergehen nach Abs. 1 begeht und innerhalb der letzten zwei Jahre vor der
Tat zumindest zwei solcher Finanzvergehen begangen hat sowie in der Absicht gehandelt
hat, sich durch ihre wiederkehrende Begehung eine fortlaufende Einnahme zu verschaffen,
ist mit Geldstrafe bis zu 40 000 Euro, sofern jedoch ein Exemplar einer dem Geltungsbereich
des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) der Verordnung (EG) Nr. 338/97 unterliegenden Art betroffen
ist, mit Geldstrafe bis zu 80 000 Euro, zu bestrafen.
(3) Wer eine der in Abs. 1 genannten strafbaren Handlungen grob fahrlässig begeht, ist von
der Finanzstrafbehörde mit Geldstrafe bis zu 10 000 Euro, sofern ein Exemplar einer dem
Geltungsbereich des Art. 3 Abs. 1 (Anhang A) der Verordnung (EG) Nr. 338/97
unterliegenden Art betroffen ist, jedoch mit Geldstrafe bis 20 000 Euro zu bestrafen.
(4) Die Bestimmungen über Strafverschärfung bei Rückfall gemäß § 41 FinStrG sind auf die
Finanzvergehen nach Abs. 1 und 2 mit der Maßgabe anzuwenden, dass sich der Rückfall nur
auf diese Tatbestände bezieht.
September 2011
(5) Eine Finanzordnungswidrigkeit begeht, wer vorsätzlich
1. gegen § 4 verstößt oder
2. wer entgegen den Bestimmungen der Durchführungsverordnung abgelaufene, nicht
genutzte oder nicht mehr gültige Genehmigungen oder Bescheinigungen nicht unverzüglich
zurücksendet.
Die Finanzordnungswidrigkeit wird mit einer Geldstrafe bis zu 1 000 Euro geahndet.
(6) Der Täter ist gemäß Abs. 1 bis 3 nicht zu bestrafen, wenn die Tat den Tatbestand einer in
die Zuständigkeit der Gerichte fallenden strafbaren Handlung bildet oder sonst nach einer
anderen Bestimmung mit strengerer Strafe bedroht ist.
(7) Neben den in Abs. 1 und 2 genannten Strafen ist auf Verfall nach Maßgabe des § 17
FinStrG zu erkennen, wobei ausschließlich die den Gegenstand der strafbaren Handlung
bildenden Exemplare samt den zu ihrer Aufbewahrung, Verwahrung oder Betreuung
verwendeten Gegenständen dem Verfall unterliegen. Auf Verfall ist auch dann zu erkennen,
wenn Abs. 1 und 2 bloß deshalb unanwendbar sind, weil die Tat nach einer anderen
Bestimmung mit strengerer Strafe bedroht ist.
Beschlagnahme
§ 10. Werden Exemplare einer dem Geltungsbereich des Art. 3 der Verordnung (EG) Nr.
338/97 unterliegenden Art an einer Einfuhrstelle ohne eine nach der Verordnung (EG) Nr.
338/97 erforderliche gültige Genehmigung oder Bescheinigung in die Gemeinschaft
eingeführt und liegt weder eine gemäß § 7 strafbare Handlung noch ein Finanzvergehen
nach § 8 vor, sind die Exemplare
1. bei ungenütztem Verstreichen der Frist nach Art. 49 Zollkodex oder
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
9

10
2. vor Verstreichen der Frist nach Art. 49 Zollkodex wenn die Exemplare zu verenden oder
zu verderben drohen
unbeschadet des Art. 16 Abs. 4 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 gemäß § 29 Abs. 3
Zollrechts-Durchführungsgesetz zu beschlagnahmen. Die Beschlagnahme ist dem
Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft zwecks
Durchführung des Verfahrens nach § 11 Abs. 2 unverzüglich anzuzeigen.
Behandlung eingezogener, für verfallen erklärter oder beschlagnahmter Exemplare
§ 11. (1) Wird ein Exemplar gemäß § 7 Abs. 5 eingezogen oder gemäß § 8 Abs. 6 oder § 9
Abs. 1 für verfallen erklärt, so hat der Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft,
Umwelt und Wasserwirtschaft auf Kosten desjenigen, der die strafbare Handlung begangen
hat, nach Art. 16 Abs. 3 und 4 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 vorzugehen.
(2) Wird ein Exemplar gemäß § 10 beschlagnahmt, so ist dieses, ausgenommen in den Fällen
einer gemäß der Durchführungsverordnung rückwirkenden Ausstellung von Dokumenten
betreffend die Ein-, Aus- oder Wiederausfuhr, vom Bundesminister für Land- und
Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft einzuziehen. Der Bundesminister für Land-
und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft hat auf Kosten desjenigen, der das
Exemplar in die Gemeinschaft eingeführt hat, nach Art. 16 Abs. 3 und 4 der Verordnung (EG)
Nr. 338/97 vorzugehen.
(3) Kann kein Einvernehmen mit dem Ausfuhrland über die Rücknahme des Exemplars
gemäß Art. 16 Abs. 3 lit. b Verordnung (EG) Nr. 338/97 hergestellt werden, dann hat
derjenige, der die strafbare Handlung gemäß § 7 Abs. 5 oder das Finanzvergehen gemäß § 8
Abs. 6 oder § 9 Abs. 1 begangen hat oder das gemäß § 10 beschlagnahmte Exemplar in die
Gemeinschaft eingeführt hat, der Republik Österreich neben den Kosten gemäß Abs. 1 und
2 den gesamten Aufwand, der durch die Einfuhr in die Gemeinschaft entstanden ist sowie
alle daraus entstehende Kosten, insbesondere Gutachtenskosten für die Verhinderung der
Einschleppung von Pflanzenkrankheiten und Schadorganismen aus dem Titel des
Schadenersatzes zu ersetzen.
Behörden, Zuständigkeiten
§ 13. (1) Vollzugsbehörde im Sinne des Art. IX des Übereinkommens und des Art. 13 Abs. 1
lit. a der Verordnung (EG) Nr. 338/97 ist der Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft,
Umwelt und Wasserwirtschaft.
(2) Anträge auf Ausstellung von Genehmigungen und Bescheinigungen nach diesem
Bundesgesetz sind beim Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und
Wasserwirtschaft unter Verwendung der Formulare gemäß der Durchführungsverordnung
einzubringen.
(3) Als wissenschaftliche Behörde im Sinne des Art. IX des Übereinkommens und Art. 13
Abs. 2 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 ist die nach den landesrechtlichen Bestimmungen in
Betracht kommende Einrichtung anzusehen.
(4) Die Überwachung der Einhaltung der in § 1 Z 1 und 2 genannten Vorschriften sowie
dieses Bundesgesetzes und die Ermittlung bei Verstößen sind unbeschadet des § 6 Abs. 1
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

Zollrechts-Durchführungsgesetzes Aufgaben der Zollverwaltung, sofern sich aus den
Bestimmungen dieses Bundesgesetzes nicht anderes ergibt.
September 2011
(5) In den Fällen des Abs. 4
1. findet die Zollaufsicht nach Maßgabe des Abschnittes C des Zollrechts-
Durchführungsgesetzes (ZollR-DG), BGBl. Nr. 659/1994, Anwendung, soweit in diesem
Bundesgesetz oder in den § 1 Z 1 und 2 genannten Vorschriften nicht besondere
Regelungen getroffen werden,
2. unterliegen die Exemplare der zollamtlichen Überwachung gemäß § 17 ZollR-DG und
3. haben die Zollämter und die Zollorgane das Zollrecht (§ 2 Abs. 1 ZollR-DG) anzuwenden.
(6) Zur Durchführung des Finanzstrafverfahrens für die in § 8 genannten Finanzvergehen
und Finanzordnungswidrigkeiten sind die in § 58 Abs. 1 lit. a FinStrG genannten Zollämter
zuständig, wenn diese Finanzvergehen in ihrem Bereich begangen oder entdeckt worden
sind.
(7) Im Interesse einer zweckmäßigen, raschen, einfachen und kostensparenden Verwaltung
sind den nach diesem Gesetz zuständigen Behörden, soweit dies zur Vollziehung im Rahmen
dieses Gesetzes notwendig ist, von den Bezirksverwaltungsbehörden die gemäß § 25
Tierschutzgesetz, BGBl. I Nr. 118/2004 vorliegenden Meldungen über die Haltung von
Wildtieren, die besondere Ansprüche an die Haltung stellen, zur Verfügung zu stellen.
AT121 - Gesamte Rechtsvorschrift für Tierschutzgesetz; Law on animal protection
Begriffsbestimmungen
2. Haustiere: domestizierte Tiere der Gattungen Rind, Schwein, Schaf, Ziege und Pferd,
jeweils mit Ausnahme exotischer Arten, sowie Großkamele, Kleinkamele, Wasserbüffel,
Hauskaninchen, Haushunde, Hauskatzen, Hausgeflügel und domestizierte Fische;
3. Heimtiere: Tiere, die als Gefährten oder aus Interesse am Tier im Haushalt gehalten
werden, soweit es sich um Haustiere oder domestizierte Tiere der Ordnungen der
Fleischfresser, Nagetiere, Hasenartige, Papageienvögel, Finkenvögel, Taubenvögel und der
Klasse der Fische handelt;
4. Wildtiere: alle Tiere außer den Haus- und Heimtieren;
5. Schalenwild: Rotwild, Damwild, Sikahirsche, Davidshirsche, Muffelwild und Schwarzwild;
Verbot der Tötung
§ 6. (1) Es ist verboten, Tiere ohne vernünftigen Grund zu töten.
(2) Es ist verboten, Hunde oder Katzen zur Gewinnung von Nahrung oder anderen
Produkten zu töten.
(3) Die Tötung von Tieren zum Zweck der Aus-, Fort- und Weiterbildung ist nur an
wissenschaftlichen Einrichtungen und nur insoweit zulässig, als sie für den angestrebten
Zweck unerlässlich ist und nicht durch alternative Methoden ersetzt werden kann.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
11

12
(4) Unbeschadet der Verbote nach Abs. 1 und 2 darf das wissentliche Töten von
Wirbeltieren nur durch Tierärzte erfolgen. Dies gilt nicht
1. für die fachgerechte Tötung von landwirtschaftlichen Nutztieren und von Futtertieren (§
32),
2. für die fachgerechte Tötung von Tieren im Rahmen der Aus-, Fort- und Weiterbildung
gemäß Abs. 3,
3. für die fachgerechte Schädlingsbekämpfung,
4. in Fällen, in denen die rasche Tötung unbedingt erforderlich ist, um dem Tier nicht
behebbare Qualen zu ersparen.
Verkaufsverbot von Tieren
§ 8a. (1) Das Feilbieten und das Verkaufen von Tieren auf öffentlich zugänglichen Plätzen,
soweit dies nicht im Rahmen einer Veranstaltung gemäß § 28 erfolgt, sowie das Feilbieten
von Tieren im Umherziehen sind verboten.
(2) Das öffentliche Feilbieten von Tieren ist nur im Rahmen einer gemäß § 31 Abs. 1
genehmigten gewerblichen Haltung oder durch gemäß § 31 Abs. 4 gemeldete Züchter
gestattet
Grundsätze der Tierhaltung
§ 13. (1) Tiere dürfen nur gehalten werden, wenn auf Grund ihres Genotyps und Phänotyps
und nach Maßgabe der folgenden Grundsätze davon ausgegangen werden kann, dass die
Haltung nach dem anerkannten Stand der wissenschaftlichen Erkenntnisse ihr
Wohlbefinden nicht beeinträchtigt.
(2) Wer ein Tier hält, hat dafür zu sorgen, dass das Platzangebot, die Bewegungsfreiheit, die
Bodenbeschaffenheit, die bauliche Ausstattung der Unterkünfte und
Haltungsvorrichtungen, das Klima, insbesondere Licht und Temperatur, die Betreuung und
Ernährung sowie die Möglichkeit zu Sozialkontakt unter Berücksichtigung der Art, des Alters
und des Grades der Entwicklung, Anpassung und Domestikation der Tiere ihren
physiologischen und ethologischen Bedürfnissen angemessen sind.
Wildtiere
§ 25. (1) Wildtiere, die - etwa im Hinblick auf Klima, Ernährung, Bewegungsbedürfnis oder
Sozialverhalten - besondere Ansprüche an die Haltung stellen, dürfen bei Erfüllung der
vorgeschriebenen Voraussetzungen nur auf Grund einer binnen zwei Wochen
vorzunehmenden Anzeige der Wildtierhaltung bei der Behörde gehalten werden. In
Gehegen, in denen Schalenwild ausschließlich zur Fleischgewinnung gehalten wird, darf
dieses bei Erfüllung der vorgeschriebenen Voraussetzungen ebenfalls nur auf Grund einer
Anzeige der Wildtierhaltung bei der Behörde gehalten werden. Die Anzeige hat den Namen
und die Anschrift des Halters, die Art und Höchstzahl der gehaltenen Tiere, den Ort der
Haltung und weitere Angaben zu enthalten, die zur Beurteilung durch die Behörde
erforderlich sind; das Nähere ist durch Verordnung des Bundesministers für Gesundheit, in
Bezug auf Gehege, in denen Schalenwild ausschließlich zur Fleischgewinnung gehalten wird,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

im Einvernehmen mit dem Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und
Wasserwirtschaft, zu regeln.
September 2011
(2) Einer Anzeige nach Abs. 1 bedürfen nicht:
1. Einrichtungen, die dem Tierversuchsgesetz, BGBl. Nr. 501/1989, unterliegen,
2. Zoos,
3. Tierheime,
4. die Haltung von Tieren im Rahmen gewerblicher Tätigkeiten.
(3) Der Bundesminister für Gesundheit hat durch Verordnung unter Bedachtnahme auf die
Zielsetzung und die sonstigen Bestimmungen dieses Bundesgesetzes sowie den
anerkannten Stand der wissenschaftlichen Erkenntnisse
1. jene Wildtiere zu bezeichnen, die besondere Anforderungen an die Haltung stellen und
2. die Haltung bestimmter Wildtierarten aus Gründen des Tierschutzes zu verbieten. Ein
solches Verbot gilt nicht für Zoos, die über eine Bewilligung gemäß § 26 verfügen, sowie für
wissenschaftliche Einrichtungen, die ihre Wildtierhaltung gemäß Abs. 1 angezeigt haben.
(4) Für die Haltung von Wildtieren, die keine besonderen Anforderungen an Haltung und
Pflege stellen, in gewerbsmäßig betriebenen Einrichtungen gilt Abs. 1 entsprechend.
(5) Die Haltung von Pelztieren zur Pelzgewinnung ist verboten.
Haltung von Tieren in Zoos
§ 26. (1) Die Haltung von Tieren in Zoos bedarf einer Bewilligung nach § 23.
(2) Nähere Bestimmungen über Mindestanforderungen für Zoos in Bezug auf die
Ausstattung, Betreuung von Tieren, Betriebsführung, über die von den mit der Tierhaltung
beschäftigten Personen nachzuweisende Ausbildung sowie über von Zoos, mit Ausnahme
von Einrichtungen, in denen keine bedeutende Anzahl von Tieren oder Arten zur Schau
gestellt werden und die nicht für den Schutz wildlebender Tiere oder die Erhaltung der
biologischen Vielfalt bedeutend sind, zu erbringende Leistungen (Arterhaltung, Aufklärung
der Öffentlichkeit, wissenschaftliche Forschung) hat der Bundesminister für Gesundheit
unter Bedachtnahme auf die Zielsetzung und die sonstigen Bestimmungen dieses
Bundesgesetzes sowie den anerkannten Stand der wissenschaftlichen Erkenntnisse und die
Ansprüche der gehaltenen Tierarten durch Verordnung festzulegen.
(3) Wird der Zoo gänzlich oder teilweise geschlossen, so hat die Behörde für den Fall, dass
der Eigentümer der Tiere nicht in der Lage ist, für eine diesem Bundesgesetz entsprechende
Haltung zu sorgen, zu verfügen, dass die betroffenen Tiere solchen Vereinigungen,
Institutionen oder Personen übergeben werden, die Gewähr für eine diesem Bundesgesetz
entsprechende oder, sofern die Haltung im Ausland erfolgen soll, gleichwertige Haltung
bieten. Ist all dies nicht möglich, kann das Tier schmerzlos getötet werden.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
13

14
Entlaufene, ausgesetzte, zurückgelassene sowie von der Behörde beschlagnahmte oder
abgenommene Tiere
§ 30. (1) Die Behörde hat - soweit eine Übergabe an den Halter nicht in Betracht kommt -
Vorsorge zu treffen, dass entlaufene, ausgesetzte, zurückgelassene sowie von der Behörde
beschlagnahmte oder abgenommene Tiere an Personen, Institutionen und Vereinigungen
übergeben werden, die eine Tierhaltung im Sinne dieses Bundesgesetzes gewährleisten
können. Diese Personen, Vereinigungen oder Institutionen (im Folgenden: Verwahrer)
haben die Pflichten eines Halters.
(2) Die vom Land und vom Verwahrer zu erbringenden Leistungen und das dafür zu
entrichtende Entgelt sind vertraglich zu regeln.
(3) Solange sich Tiere im Sinne des Abs. 1 in der Obhut der Behörde befinden, erfolgt die
Unterbringung dieser Tiere auf Kosten und Gefahr des Tierhalters.
(4) Verwahrer von Tieren im Sinne des Abs. 1 haben den Organen, die mit der Vollziehung
dieses Bundesgesetzes beauftragt sind, jederzeitigen Zutritt zu den
Tierhaltungseinrichtungen und jederzeitige Kontrolle des Gesundheitszustandes des Tieres
zu gewähren und allen Anweisungen der Behörde Folge zu leisten.
(5) Für die Dauer der amtlichen Verwahrung trägt die Behörde die Pflichten des Tierhalters.
(6) Die Behörde hat die in ihrem örtlich zuständigen Wirkungsbereich aufgefundenen Tiere
in geeigneter Form kundzutun.
(7) Wird nicht innerhalb von einem Monat nach Bekanntgabe gemäß Abs. 6 eine Ausfolgung
im Sinne des Abs. 8 begehrt, so kann das Eigentum am Tier auf Dritte übertragen werden.
Sollte daraufhin innerhalb Jahresfrist der Eigentümer sein Eigentumsrecht geltend machen,
so ist ihm der gemeine Wert des Tieres abzüglich der angefallenen Kosten zu ersetzen.
(8) Die Ausfolgung von Tieren im Sinne des Abs. 1 an Personen, die ein Eigentumsrecht an
diesen Tieren geltend machen, bedarf der Zustimmung der Behörde.
Behördliche Überwachung
§ 35. (1) Die Überwachung der Einhaltung der Vorschriften dieses Bundesgesetzes und der
darauf gegründeten Verwaltungsakte obliegt der Behörde.
Verbot der Tierquälerei
§ 5. (1) Es ist verboten, einem Tier ungerechtfertigt Schmerzen, Leiden oder Schäden
zuzufügen oder es in schwere Angst zu versetzen.
(2) Gegen Abs. 1 verstößt insbesondere, wer
14. ein Heim- oder Haustier oder ein gehaltenes nicht heimisches Wildtier aussetzt oder
verlässt, um sich seiner zu entledigen;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
AT122 - Gesamte Rechtsvorschrift für Tierseuchengesetz; Law on animal diseases
II. Abschnitt.
Verhinderung der Einschleppung von Tierseuchen aus Ländern, die nicht zum
Geltungsgebiete dieses Gesetzes gehören.
Einfuhr und Durchfuhr von Sendungen
§ 4. (1) Sendungen im Sinne dieses Bundesgesetzes sind Tiere, tierische Rohstoffe und
Produkte sowie Gegenstände, die Träger des Ansteckungsstoffes einer Tierseuche sein
können
(2) Sendungen dürfen nur ein- oder durchgeführt werden, wenn vom Absender und
Empfänger die zur Verhinderung der Einschleppung von Tierseuchen erforderlichen
Maßnahmen getroffen werden. Derartige Maßnahmen hat der Bundeskanzler durch
Verordnung als Bedingungen und Auflagen für die Einfuhr und Durchfuhr unter
Bedachtnahme auf die Art der Sendung und auf die Größe der Gefahr der
Seucheneinschleppung festzulegen. Als Bedingungen und Auflagen kann insbesondere
vorgesehen werden, daß
1. beim Eintritt nach Österreich Zeugnisse eines dazu staatlich ermächtigten Tierarztes des
Ursprungs- oder Herkunftsstaates über die seuchenfreie Herkunft, den Gesundheitszustand
von Tieren oder andere für die Beurteilung der Gefahr der Seucheneinschleppung
maßgebende Umstände vorzulegen sind;
2. die Einfuhr oder Durchfuhr nur über die vom Bundeskanzler bestimmten Eintrittstellen
erfolgen darf;
3. eingeführte Sendungen an ihrem Bestimmungsort durch Amtstierärzte zu untersuchen
und unter veterinärbehördlicher Aufsicht den zur Verhütung der Einschleppung von
Tierseuchen erforderlichen Maßnahmen zu unterziehen sind.
(3) Der Bundeskanzler kann durch Verordnung Ausnahmen von der Einhaltung von
Bedingungen und Auflagen im Sinne des Abs. 2 sowie vom Erfordernis einer Einfuhr- oder
Durchfuhrbewilligung (Abs. 4) festsetzen, wenn dies zur Erleichterung des
Durchgangsverkehrs, der Durchfuhr oder des Reiseverkehrs sowie zur Erfüllung
zwischenstaatlicher Übereinkommen notwendig ist und eine Einschleppung von
Tierseuchen nicht zu befürchten ist.
(4) Ist nach dem Stand der veterinärmedizinischen Wissenschaft die Gefahr einer
Einschleppung von Tierseuchen durch bestimmte Sendungen in besonderem Maß gegeben,
so dürfen solche Sendungen nur mit Bewilligung des Bundeskanzlers ein- und durchgeführt
werden. Die Bewilligung ist zu erteilen, wenn im Hinblick auf die im Ursprungs- oder
Herkunftsland bestehende Seuchenlage keine veterinärpolizeilichen Bedenken bestehen
und durch Bedingungen und Auflagen im Sinne des Abs. 2 sichergestellt ist, daß keine
Gefahr der Einschleppung von Tierseuchen besteht.
(5) Der Bundeskanzler hat die nach dem Recht der EU vorzusehenden veterinärpolizeilichen
Bestimmungen betreffend die Ein- und Durchfuhr von Sendungen unter Bedachtnahme auf
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
15

16
die topographischen und verkehrsmäßigen Verhältnisse im Inland, auf die Erfordernisse der
Verhinderung der Verbreitung von Tierseuchen und des Schutzes der menschlichen
Gesundheit in Österreich sowie auf die Grundsätze der Zweckmäßigkeit, Raschheit,
Einfachheit und Kostenersparnis des Verfahrens durch Verordnung vorzuschreiben. Hiebei
können insbesondere auch veterinärbehördliche Zulassungen von Betrieben und nähere
Bestimmungen über deren Erteilung und Entziehung vorgesehen werden.
(6) Die Bestimmungen der Abs. 1 bis 5 gelten auch für das innergemeinschaftliche
Verbringen von Sendungen nach und aus Österreich. Bei der Erlassung von Verordnungen
zur Durchführung der Abs. 2 bis 5 sind alle veterinärpolizeilichen und sonstigen
Voraussetzungen und Bedingungen zu berücksichtigen, die gemäß den Vorschriften der EU
für grenztierärztliche Kontrollen von Sendungen aus Drittstaaten maßgeblich sind.
(7) Verordnungen zur Durchführung der Abs. 2 bis 5 sind im Einvernehmen mit den
Bundesministern für wirtschaftliche Angelegenheiten, für Finanzen, für Land- und
Forstwirtschaft und für Wissenschaft und Verkehr zu erlassen.
Veterinärbehördliche Grenzkontrolle
§ 4a. (1) Ist die Einfuhr oder Durchfuhr von Sendungen einer Bewilligung oder Bedingungen
und Auflagen unterworfen, so sind diese Sendungen an der Eintrittstelle einer Kontrolle zu
unterziehen (veterinärbehördliche Grenzkontrolle). Die Kontrolle ist durch vom
Bundeskanzler als Grenztierärzte bestellte Tierärzte auszuüben. Grenztierärzte sind Organe
des Bundes, sie haben bei ihrer dienstlichen Tätigkeit ein Dienstabzeichen sichtbar zu
tragen.
(2) Sendungen, für die die erforderliche Bewilligung nicht vorliegt oder vorgeschriebene
Bedingungen und Auflagen nicht eingehalten werden, ferner seuchenkranke oder
seuchenverdächtigeoder verendete Tiere sowie tierische Rohstoffe, Produkte und
Gegenstände, die Träger des Ansteckungsstoffes von Tierseuchen sind oder als solche
verdächtig erkannt werden, sind vom Grenztierarzt zur Einfuhr und Durchfuhr nicht
zuzulassen. Dies gilt nicht für Sendungen, deren Durchfuhr der Nachbarstaat gestattet und
für die der Bundeskanzler an diesen eine Zusicherung der Übernahme unter der Bedingung,
daß sich die Sendung beim Eintritt in den Nachbarstaat als seuchenfrei erwiesen hat,
abgegeben hat. In diesem Fall ist die Sendung ohne Rücksicht auf deren Zustand in
veterinärpolizeilicher Hinsicht zur Einfuhr oder Durchfuhr zuzulassen.
(3) Vom Einlangen einer kontrollpflichtigen Sendung in der Eintrittstelle hat im
Straßenverkehr das Zollamt, sonst das Verkehrsunternehmen den Grenztierarzt zu
verständigen.
(4) Der Anmelder im Sinne der zollrechtlichen Vorschriften ist über Verlangen des
Grenztierarztes verpflichtet, die Hilfe zu leisten, die erforderlich ist, damit der Grenztierarzt
die Nämlichkeit der Sendung hinsichtlich der Angaben im begleitenden Zeugnis feststellen
und deren veterinärpolizeilichen Zustand beurteilen kann.
(5) Der Bundeskanzler kann durch Verordnung bestimmen, daß die tierärztliche
Grenzkontrolle für bestimmte Sendungen zu entfallen hat, wenn die Einschleppung von
Tierseuchen nicht zu befürchten ist und Erleichterungen geboten sind
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
1. zur Ausübung des grenzüberschreitenden Reit- und Fahrsports mit Einhufern;
2. bei der Einfuhr und Durchfuhr von Hunden, Hauskatzen, Papageien, Hasen und anderen
Kleintieren im Reiseverkehr;
3. im Durchgangsverkehr;
4. bei der Durchfuhr oder
5. zur Erfüllung zwischenstaatlicher Übereinkommen.
(6) Verordnungen zur Durchführung des Abs. 5 sind im Einvernehmen mit den
Bundesministern für wirtschaftliche Angelegenheiten, für Finanzen, für Land- und
Forstwirtschaft und für öffentliche Wirtschaft und Verkehr zu erlassen.
Grenzkontrollgebühren
§ 4b. (1) Der Bundeskanzler hat im Einvernehmen mit dem Bundesminister für Finanzen und
in Übereinstimmung mit den diesbezüglichen Vorschriften der EU je nach Art der Sendung
und der Gefahr für die tierische oder menschliche Gesundheit sowie dem damit
verbundenen Aufwand
1. Gebühren für die Grenzkontrolle (Grenzkontrollgebühr) und
2. kostendeckende Pauschalgebühren für den Aufwand des Betriebes und der Erhaltung der
Grenzkontrollstellen (Betriebsgebühr), insbesondere für die Aus- und Einladung
kontrollpflichtiger Sendungen sowie für eine allfällige Verwahrung von Waren und eine
Verwahrung und Versorgung von lebenden Tieren bis zum Abschluß des
Untersuchungsverfahrens
durch Verordnung festzusetzen. Die Bestimmungen der Abs. 2 bis 5 gelten auch für die
Betriebsgebühr.
(2) Der Grenzkontrollgebühr ist anläßlich der grenztierärztlichen Abfertigung vom
Grenztierarzt nach der Verordnung gemäß Abs. 1 festzusetzen und dem Anmelder (§ 4a
Abs. 4) mit Bescheid vorzuschreiben.
(3) Im Eisenbahnverkehr hat die Eisenbahn gemäß § 71 Abs. 6 des
Eisenbahnbeförderungsgesetzes (EBG), BGBl. Nr. 180/1988, in der jeweils geltenden
Fassung, die vorgeschriebenen Grenzkontrollgebühren an der Grenzeintrittsstelle der
Sendung anzulasten und an das Bundesministerium für Gesundheit und Frauen abzuführen.
(4) Für andere als in Abs. 3 genannte Sendungen hat der Anmelder (Abs. 2) die
Grenzkontrollgebühr beim Zollamt, das der veterinärbehördlichen Grenzkontrollstelle
örtlich zugeordnet ist, zu erlegen; erst dann darf die Sendung von der Zollstelle überlassen
werden. Wird die Grenzkontrollgebühr nicht sogleich beim Grenzübertritt erlegt, so darf
abweichend davon die Sendung auch dann von der Zollstelle überlassen werden, wenn ein
Zahlungsaufschub gemäß Art. 226 der Verordnung (EWG) Nr. 2913/92 des Rates
(Zollkodex), ABl. Nr. L 302/1992 vom 19. Oktober 1992, bewilligt ist. Die
Grenzkontrollgebühr ist von den Zollämtern zu vereinnahmen und zugunsten des
Bundesministeriums für Gesundheit und Frauen zu verrechnen.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
17

18
(5) Wenn die Grenzkontrollgebühr nicht der Sendung angelastet oder nicht sogleich beim
Grenzeintritt erlegt wird, so ist der Bescheid, mit dem die Gebühren vorgeschrieben
werden, dem Empfänger der Sendung zuzustellen. Der Absender und der Empfänger der
Sendung haften als Gesamtschuldner für die Grenzkontrollgebühren. Für die Vorschreibung,
Einhebung und die zwangsweise Einbringung sind das Allgemeine
Verwaltungsverfahrensgesetz und das Verwaltungsvollstreckungsgesetz anzuwenden.
(6) Soweit es zur Erfüllung zwischenstaatlicher Übereinkommen erforderlich ist, kann der
Bundeskanzler im Einvernehmen mit dem Bundesminister für Finanzen durch Verordnung
bestimmen, daß die Grenzkontrollgebühren gegenüber bestimmten Staaten allgemein oder
für bestimmte Sendungen nicht oder nur in einem bestimmten Ausmaß einzuheben sind.
Kosten der veterinärpolizeilichen Maßnahmen am Inlandsbestimmungsort
§ 4c. (1) Die Kosten der veterinärpolizeilichen Maßnahmen, die auf Grund einer Auflage
gemäß § 4 Abs. 2 Z 3 getroffen werden, haben der Absender und der Empfänger als
Gesamtschuldner der Gebietskörperschaft zu ersetzen, der die Kosten erwachsen sind.
(2) Der Kostenersatz nach Abs. 1 ist von der Bezirksverwaltungsbehörde, die für den
Bestimmungsort zuständig ist, dem Empfänger durch Bescheid vorzuschreiben.
Ein- und Durchfuhrverbote und Beschränkungen.
§ 5. (1) Ist im Ausland eine Tierseuche ausgebrochen, so kann der Bundeskanzler, soweit
dies zur Verhinderung der Einschleppung in das Bundesgebiet erforderlich ist, die Einfuhr
und Durchfuhr von Tieren, tierischen Produkten und anderen Gegenständen, die Träger des
Ansteckungsstoffes sein können, verbieten oder beschränken.
(2) Derlei Verfügungen können bei besonderer Gefahr im Verzuge für den Verkehr zwischen
Grenzbezirken von den politischen Bezirksbehörden getroffen werden. Die getroffenen
Verfügungen sind im Wege der politischen Landesbehörde ungesäumt dem
Ackerbauministerium zur Kenntnis zu bringen.
§ 6. Besondere Bestimmungen hinsichtlich jener Staaten, mit denen Vereinbarungen
bestehen.
Die Bestimmungen der §§ 4, 4a, 4b und 4c gelten auch hinsichtlich jener Staaten, mit denen
zwischenstaatliche Übereinkommen (Tierseuchenübereinkommen) bestehen, sofern nicht
in diesen Übereinkommen abweichende Vereinbarungen getroffen sind.
III. Abschnitt.
Maßregeln zur Verhinderung der Weiterverbreitung und zur Tilgung von Tierseuchen im
Geltungsgebiete dieses Gesetzes.
A. Allgemeine Vorschriften.
Elektronisches Veterinärregister
§ 8. (1) Die Bundesministerin für Gesundheit, Familie und Jugend hat zur effizienten
bundeseinheitlichen Seuchenbekämpfung, zur epidemiologischen Rückverfolgbarkeit von
Tierseuchen und Zoonosen, zur Rückverfolgbarkeit von Futtermitteln und Lebensmitteln
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

tierischer Herkunft und Rückstandsüberwachung von lebenden Tieren und tierischen
Erzeugnissen, zur Gewährleistung einer ausreichenden veterinärpolizeilichen Kontrolle der
Tierbestände im Hinblick auf eine etwaige Seuchensituation sowie zur Risikobewertung bei
der Durchführung der amtlichen Kontrollen der Tiergesundheit und des Tierschutzes im
Sinne der Verordnung (EG) Nr. 882/2004 ein elektronisches Bundesrecht konsolidiert
www.ris.bka.gv.at Seite 7 von 33
Register zur Erfassung und Überwachung von Tierhaltungen und Tierhaltungsbetrieben,
gegliedert nach Tierarten, sowie von Schlachtbetrieben und zugelassenen Betrieben gemäß
§ 3 Tiermaterialiengesetz, BGBl. I Nr. 141/2003 idgF (TMG), für die gemäß § 8a eine Melde-
oder Registrierungsverpflichtung besteht, einzurichten und zu führen. Die Bundesministerin
für Gesundheit, Familie und Jugend kann sich bei der Einrichtung und Führung des Registers
eines Dienstleisters bedienen.
September 2011
Registrierungs- und Meldepflichten für Tierhalter und Betriebe
§ 8a. (1) Die Bundesministerin für Gesundheit, Familie und Jugend hat nach Einrichtung des
für die jeweilige Tier- oder Betriebsart vorgesehenen Teilbereiches des Registers gemäß § 8,
durch Verordnung festzulegen, ab welchem Zeitpunkt sich Halter von Tieren der in Anhang
A genannten Arten, einschließlich Betreiber von Brütereien, Besamungsstationen,
Embryotransfereinrichtungen und Samendepots, sowie Inhaber von Schlachtbetrieben und
zugelassenen Betrieben gemäß § 3 TMG, unter Angabe folgender Daten im Register
anzumelden haben: *…+
Tierseuchenrechtliche Bestimmungen beim Transport mittels Schienenfahrzeugen,
Schiffen, Kraftfahrzeugen (Anhängern) und Luftfahrzeugen
§ 11. (1) Insoweit die Beförderung von Tieren, die diesem Bundesgesetz unterliegen, nicht
in den Regelungsbereich des Tiertransportgesetzes 2007 fallen, sind beim Transport von
Wiederkäuern, Einhufern, Schweinen und Geflügel mittels Schienenfahrzeugen, Schiffen,
Kraftfahrzeugen (Anhängern) und Luftfahrzeugen folgende Mindestbedingungen
einzuhalten:
1. die verwendeten Transportmittel müssen leicht zu reinigen und desinfizieren sein;
2. die Transportmittel oder Transportbehältnisse müssen undurchlässige Böden aufweisen
und so beschaffen sein, dass das Herausfallen von Streu und Exkrementen und das
Abfließen von Harn und Sekreten bestmöglich verhindert wird;
3. ohne amtstierärztliche Genehmigung oder Anordnung dürfen nur Tiere, bei denen kein
Verdacht auf eine nach diesem Bundesgesetz oder einer auf Grund dieses Bundesgesetzes
erlassenen Verordnung anzeigepflichtigen Tierseuche vorliegt, transportiert werden;
4. Tiere, die mit demselben Transportmittel gemeinsam befördert werden, müssen – sofern
sie nicht direkt in einen Schlachthof verbracht werden – in Bezug auf bundesweit geltende
veterinärrechtliche Bekämpfungs- und Überwachungsprogramme denselben
Gesundheitsstatus aufweisen.
Die Bundesministerin für Gesundheit, Familie und Jugend kann - in Bezug auf
landwirtschaftliche Nutztiere im Einvernehmen mit dem Bundesminister für Land- und
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
19

20
Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft - nähere Bestimmungen insbesondere
hinsichtlich Reinigung und Desinfektion von Transportmitteln sowie das Vorgehen im Falle
der Erkrankung oder des Verendens von Tieren während des Transports erlassen.
AT140 - Gesamte Rechtsvorschrift für 2. Tierhaltungsverordnung; Regulation on
keeping animals
Wildtiere mit besonderen Anforderungen an die Haltung
§ 8. (1) Folgende Wildtierarten stellen besondere Ansprüche an Haltung und Pflege und
dürfen gemäß § 25 TSchG nur nach vorheriger Anzeige - unbeschadet anderer Pflichten
nach dem Bundesgesetz über die Überwachung des Handels mit Exemplaren wildlebender
Tier- und Pflanzenarten (Artenhandelsgesetz - Arthg) - BGBl. I Nr. 33/1998 sowie der
Verordnung über die Kennzeichnung von Arten (Arten-Kennzeichnungsverordnung) - BGBl.
II Nr. 321/1998 - an die Behörde gehalten werden:
1. alle Wildtierarten der Säugetiere (Mammalia), ausgenommen Schalenwild, Bison (Bison
bison) und Streifenhörnchen (Tamias Subspezies),
2. alle Wildtierarten der Vögel (Aves), ausgenommen Arten der Unzertrennlichen
(Agapornis spp.), der Plattschweifsittiche (Platycercidae), Wellensittiche (Melopsittacus
undulatus), Nymphensittiche (Nymphicus hollandicus), Prachtfinken (Estrilidae) und der
Chinesische Sonnenvogel (Leiothrix lutea), die Chinesische Zwergwachtel (Coturnix chinesis)
sowie das Diamanttäubchen (Geopelia cuneata),
3. alle Arten der Reptilien (Reptilia),
4. alle Arten der Lurche (Amphibia),
5. Fische, die in Freiheit mehr als 1 m lang werden.
(2) Alle gehaltenen Vögel der Ordnung Eulen (Strigiformes) und Greifvögel (Falconiformes)
sind mittels Beinring oder Transponder identifizierbar zu kennzeichnen. Ebenfalls so zu
kennzeichnen sind jene nicht domestizierten Vögel der Ordnung Papageien (Psittaciformes),
welche im Anhang A der Verordnung (EG) Nr. 338/97 des Rates genannt sind. Anlässlich der
Anzeige gemäß Abs. 1 ist der Behörde die Kennzeichnung zur Identifizierung mitzuteilen.
Verbot der Haltung bestimmter Wildtiere
§ 9. Außerhalb von Zoos, die über eine Bewilligung gemäß § 26 Abs. 1 des
Tierschutzgesetzes verfügen, sowie von wissenschaftlichen Einrichtungen, die ihre
Wildtierhaltung gemäß § 25 Abs. 1 des Tierschutzgesetzes anzeigen, ist die Haltung
folgender Wildtiere verboten:
1. Kloakentiere (Monotremata), alle Arten;
2. Riesengleiter (Dermoptera), alle Arten;
3. Menschenaffen (Pongidae);
4. Nebengelenktiere (Xenarthra), alle Arten;
5. Schuppentiere (Pholidota), alle Arten;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
6. Schleichkatzen (Viverridae), alle Arten;
7. Hyänen (Hyaenidae), alle Arten;
8. Hundeartige Raubtiere (Canidae), alle Arten mit Ausnahme von Wolf (Canis lupus), Fuchs
(Vulpes vulpes), Marderhund (Nyctereutes procyonoides) und Goldschakal (Canis aureus);
9. Großkatzen (Pantherini), alle Arten;
10. Kleinkatzen (Felini), alle Arten mit Ausnahme der Wildkatze (Felis silvestris) und des
Luchses (Lynx lynx);
11. Gepard (Acinonyx jubatus);
12. Großbären (Ursidae), alle Arten mit Ausnahme des Braunbären (Ursus arctos);
13. Katzenbär (Ailurus fulgens);
14. Bambusbär (Ailuropoda melanoleuca);
15. Robben (Pinnipedia), alle Arten;
16. Wale (Cetacea), alle Arten;
17. Röhrchenzähner (Tubulidentata), alle Arten;
18. Seekühe (Sirenia), alle Arten;
19. Nashörner (Rhinocerotidae), alle Arten;
20. Tapire (Tapiridae), alle Arten;
21. Flusspferde (Hippopotamidae), alle Arten;
22. Giraffen (Giraffidae), alle Arten;
23. Rüsseltiere (Proboscidea), alle Arten.
Anlage 2
Mindestanforderungen an die Haltung von Vögeln
11. Mindestanforderungen an die Haltung von Greifvögeln und Eulen
11.3.2. Nestjunge Vögel (Nestlinge)
(2) Das Auswildern nicht ausreichend auf das Leben in freier Natur vorbereiteter Jungvögel ist
verboten.
11.3.3. Adulte Greifvögel und Eulen
(4) Das Auswildern von genesenen Pfleglingen darf erst erfolgen, wenn sie ausreichend auf das Leben
in freier Natur vorbereitet sind.
AT141 - Verordnung des Bundesministers für Gesundheit über Gesundheits- und
Hygienevorschriften für Tiere der Aquakultur und Aquakulturerzeugnisse sowie
zur Verhütung und Bekämpfung bestimmter Wassertierkrankheiten; Aquaculture
- diseases regulation
2. Hauptstück
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
21

22
Überwachung der Aquakultur
Genehmigungspflicht von Betrieben
§ 3. (1) Aquakulturbetriebe sowie solche Verarbeitungsbetriebe, in denen auch Tiere der
Aquakultur aus Betrieben mit einem Gesundheitsstatus der Kategorie IV und V gemäß
Anhang 2 geschlachtet werden, bedürfen - sofern sie nicht gemäß § 4 lediglich zu
registrieren sind - vor Aufnahme der Tätigkeit der Genehmigung durch die
Bezirksverwaltungsbehörde.
(2) Der Betreiber hat die Genehmigung bei jener Bezirksverwaltungsbehörde, in deren
örtlichen Wirkungsbereich der Betrieb seinen Sitz hat, zu beantragen und dabei
entsprechende Unterlagen, die zumindest folgende Angaben zu enthalten haben,
vorzulegen:
8. Angaben über Maßnahmen, durch die eine Seuchenverschleppung bestmöglich
verhindert wird.
3. Hauptstück
Besondere Vorschriften für das Inverkehrbringen und den Transport von Tieren der
Aquakultur
Inverkehrbringen – allgemeine Bestimmungen
§ 11. (1) Werden Tiere der Aquakultur und ihre Erzeugnisse in Verkehr gebracht, so ist der
Gesundheitsstatus des entsendenden und des einbringenden Betriebes gemäß Anhang 2 zu
berücksichtigen. Der Gesundheitsstatus der Wassertiere am Bestimmungsort im Hinblick
auf die in Anhang 1 genannten Seuchen darf nicht gefährdet werden.
(2) Der Bundesminister für Gesundheit kann auf Antrag mit Bescheid genehmigen, dass
Tiere aus Aquakultur und ihre Erzeugnisse, welche die Anforderungen dieses Hauptstückes
nicht erfüllen, unter Überwachung der zuständigen Bezirksverwaltungsbehörde zu
wissenschaftlichen Zwecken in Verkehr gebracht werden. Im Bewilligungsbescheid können
Auflagen und Bedingungen für die Überwachung und zur Minimierung des Risikos der
Seuchenverschleppung festgelegt werden.
Maßnahmen bei Beförderungen
§ 12. (1) Tiere der Aquakultur dürfen nur in Fahrzeugen oder Behältnissen befördert
werden, die
1. so beschaffen sind, dass das zum Transport benötigte Wasser nicht auslaufen oder
abfließen kann, und
2. leicht zu reinigen und desinfizieren sind.
(2) Ein Wasserwechsel während des Transportes darf nur in einer geeigneten Anlage
erfolgen, wobei sicherzustellen ist, dass dadurch weder der Gesundheitsstatus der
beförderten Tiere der Aquakultur, noch der Gesundheitsstatus von Wassertieren am Ort
des Wasserwechsels oder am Bestimmungsort gefährdet wird. Insbesondere darf das beim
Wasserwechsel anfallende Wasser nicht direkt in Gewässer oder in Anlagen, in denen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

Wassertiere gehalten werden, eingeleitet werden. Der Wasserwechsel ist gemäß § 8 Abs. 3
zu dokumentieren.
(3) Fahrzeuge oder Behältnisse in denen Tiere der Aquakultur befördert sowie Geräte die
zum Fang, Verladen, Entladen oder Umladen verwendet worden sind, sind vor der erneuten
Benutzung zu reinigen und gegebenenfalls zu desinfizieren, wobei die dabei anfallenden
Flüssigkeiten nicht direkt in Gewässer oder in Anlagen, in denen Wassertiere gehalten
werden, eingeleitet werden dürfen.
September 2011
Inverkehrbringen für die Zucht und Wiederaufstockung von Gewässern
§ 14. (1) Tiere der Aquakultur dürfen zu Zwecken der Zucht oder Haltung in Aquakultur nur
in Verkehr gebracht werden, wenn sie
1. klinisch gesund sind und
2. nicht aus einem Zuchtbetrieb stammen, in dem eine ungeklärte erhöhte Mortalität
besteht.
Abweichend von Z 2 kann die Bezirksverwaltungsbehörde nach Zuziehung des
Amtstierarztes das Inverkehrbringen von Tieren zu Zwecken der Zucht oder Haltung in
Aquakultur mit Bescheid genehmigen, wenn diese Tiere aus einem Teil des Zuchtbetriebes
stammen, der von der epidemiologischen Einheit, in der die erhöhte Mortalität festgestellt
worden ist, unabhängig ist und veterinärfachlich kein Risiko einer Krankheitsverschleppung
zu befürchten ist.
(2) Tiere der Aquakultur, die zur unschädlichen Beseitigung oder Tötung im Rahmen von
Seuchenbekämpfungsmaßnahmen nach dem 4. Hauptstück dieser Verordnung bestimmt
sind, sowie Tiere, die aus einer Hälterung eines genehmigten Verarbeitungsbetriebs
stammen, dürfen nicht in Verkehr gebracht werden.
(3) Tiere der Aquakultur dürfen zum Zweck der Haltung oder des Besatzes in freie Gewässer
oder Angelteiche nur verbracht und eingebracht werden, wenn sie die Anforderungen
gemäß Abs. 1 erfüllen und aus Betrieben stammen, deren Gesundheitsstatus gemäß
Anhang 2 dem Gesundheitsstatus der Gewässer, in die sie eingebracht werden sollen,
zumindest gleichwertig ist.
(4) In seuchenfreie Gebiete (Zonen, Kompartimente) gemäß § 10 Abs. 2 dürfen zum Zweck
der Zucht, der Haltung oder des Besatzes Tiere der Aquakultur nur verbracht und
eingebracht werden, die aus Gebieten mit gleichem Gesundheitsstatus stammen.
(5) Wild lebende Wassertiere, die für eine anzeigepflichtige Seuche gemäß Anhang 1
empfänglich sind oder gemäß Verordnung (EG) Nr. 1251/2008 Überträgerarten dieser
Seuche sind, dürfen, sofern sie nicht aus einem seuchenfreien Gebiet (Zone, Kompartiment)
stammen, in Aquakulturbetriebe in seuchenfreien Gebieten (Zonen, Kompartimenten) nur
verbracht und eingebracht werden, wenn sie davor in einer geeigneten Station unter
Überwachung der Bezirksverwaltungsbehörde in Quarantäne gehalten wurden. Die
Quarantäne ist von der Bezirksverwaltungsbehörde so festzulegen, dass der Zeitraum nach
fachlicher Sicht ausreicht, um das Risiko einer Seucheneinschleppung zu minimieren.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
23

24
4. Hauptstück
Bekämpfung von Seuchen
1. Abschnitt
Sofortmaßnahmen bei Seuchenverdacht
Anzeigepflicht bei Seuchenverdacht
§ 17. (1) Jeder Ausbruch sowie jeder begründete Verdacht auf das Vorliegen einer
anzeigepflichtigen Seuche gemäß Anhang 1 ist gemäß § 17 TSG von den dort genannten
Personen anzuzeigen.
(2) Über die Verpflichtung der Anzeige gemäß Abs. 1 hinaus haben Leiter von staatlichen
oder privaten Laboratorien, die das Vorliegen einer neu auftretenden Krankheit bei
Wassertieren (das ist eine bis dato noch nicht nachgewiesene, ernst zu nehmende Krankheit
deren Ursache bekannt oder unbekannt sein kann sowie eine gelistete Krankheit in einer
neuen Wirtsart, die noch nicht als empfängliche Art bekannt ist), welche die Gesundheit des
Wassertierbestandes gefährden kann, feststellen, dies dem Bundesminister für Gesundheit
anzuzeigen.
(3) Bei begründetem Verdacht auf eine anzeigepflichtige Seuche gemäß Anhang 1 ist gemäß
§§ 20 und 24 TSG nach Maßgabe der nachfolgenden Bestimmungen vorzugehen.
Maßnahmen vor der amtlichen Seuchenfeststellung
§ 18. (1) Bei begründetem Verdacht auf Ausbruch einer Seuche gemäß Anhang 1 hat der
Tierhalter oder Betreiber des Zuchtbetriebes oder der Haltung unverzüglich von sich aus alle
ihm möglichen Maßnahmen zur Verhinderung einer Weiterverbreitung der Seuche zu
treffen.
(2) Der verdächtige Zuchtbetrieb/die verdächtige Haltung ist nach der Anzeige unverzüglich
zu sperren. Der behördliche Sperrbescheid hat auf jeden Fall folgende Anordnungen zu
enthalten:
1. es dürfen keine Tiere der Aquakultur ohne Genehmigung der Bezirksverwaltungsbehörde
aus dem gesperrten Betrieb/der Haltung verbracht oder in den gesperrten Betrieb/die
Haltung eingebracht werden;
2. verendete Tiere dürfen nur zur unschädlichen Beseitigung gemäß Tiermaterialiengesetz
(TMG), BGBl. I Nr. 141/2003, zuletzt geändert durch das Bundesgesetz BGBl. I Nr. 13/2006,
oder zu diagnostischen Zwecken aus dem Betrieb verbracht werden;
3. Tiere der Aquakultur aus dem Betrieb/der Haltung, deren Teile oder Eingeweide dürfen
nicht als Fischfutter verwendet oder in Verkehr gebracht werden;
4. von Tieren der Aquakultur stammende Teile, Rohstoffe, Erzeugnisse sowie sonstige
Gegenstände, die Träger von Ansteckungsstoffen sein können, dürfen nur mit Genehmigung
der Bezirksverwaltungsbehörde in Verkehr gebracht werden;
5. Personen haben vor jedem Verlassen der Anlage hygienische Maßnahmen zur
Verhinderung der Weiterverbreitung von Seuchenerregern zu treffen, zumindest aber
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

Hände zu waschen und das Schuhwerk zu reinigen und zu desinfizieren und die
Überbekleidung zu wechseln;
6. Fahrzeuge insbesondere Transportmittel müssen vor dem Verlassen des Betriebes außen
gereinigt und desinfiziert werden;
7. verendete Fische sind vom Betreiber/Halter – nach Entnahme der gemäß Abs. 3
erforderlichen Proben - unverzüglich unschädlich zu beseitigen oder beseitigen zu lassen.
September 2011
(3) Der gemäß § 21 Abs. 1 TSG entsendete Amtstierarzt hat
1. geeignete Proben gemäß Anhang 7 zu entnehmen und unverzüglich an das nationale
Referenzlabor zur Untersuchung auf das Vorliegen von Erregern einer Seuche gemäß
Anhang 1 einzusenden;
2. die im Betrieb oder der Haltung vorhandenen Tiere der Aquakultur (Menge und Arten) zu
erfassen und die geschätzte Anzahl der verendeten und seuchenkranken Tiere festzustellen;
3. eine Buchführung gemäß § 8 zu überprüfen.
2. Abschnitt
Bekämpfung exotischer Seuchen
Maßnahmen nach amtlicher Feststellung einer exotischen Seuche
§ 22. (1) Nach amtlicher Feststellung des Ausbruches einer exotischen Seuche (Anhang 1
Pkt. 1) ist der Betrieb oder die Haltung von der Bezirksverwaltungsbehörde zum
verseuchten Betrieb zu erklären und zu sperren. Der Gesundheitsstatus gemäß Anhang 2 ist
mit Kategorie V festzulegen. Besteht ein Betrieb aus mehreren, hinsichtlich der
Wasserversorgung getrennten Anlageteilen, so darf nach Vorliegen aller erforderlichen
Untersuchungsergebnisse eine Teilsperre verhängt werden, wenn folgende
Voraussetzungen erfüllt sind:
1. es ist nachweislich nur ein Anlagenteil von der exotischen Seuche betroffen und
2. die Anlagenteile und die dafür verwendeten Geräte und Materialien, die Träger von
Ansteckungsstoffen sein können, müssen voneinander vollkommen getrennt verwendet
werden und
3. es muss eine Übertragung von Krankheitserregern vom zu sperrenden Anlagenteil auf
nicht zu sperrende Teile ausgeschlossen sein.
(2) Im behördlichen Sperrbescheid sind zumindest folgende Maßnahmen anzuordnen:
1. Verendete Tiere der Aquakultur sind unter behördlicher Aufsicht gemäß TMG unschädlich
zu beseitigen.
2. Lebende Tiere mit klinischen Krankheitsanzeichen sind unter behördlicher Aufsicht zu
töten und gemäß TMG unschädlich zu beseitigen.
3. Es ist eine angemessene Frist festzulegen, innerhalb der lebende Tiere der Aquakultur,
die eine handelsübliche Größe erreicht haben und keinerlei klinische Krankheitszeichen
zeigen, unter behördlicher Überwachung zur Schlachtung für den unmittelbaren
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
25

26
menschlichen Verzehr oder für die Weiterverarbeitung verbracht werden dürfen. Hiebei ist
durch Vorschreibung entsprechender Maßnahmen sicherzustellen, dass durch die
Vorgänge, die dem Einbringen der Tiere in die Lebensmittelkette vorangehen, keine
Seuchenverschleppung erfolgt, insbesondere sind anfallende Nebenprodukte nach TMG
unschädlich zu beseitigen und eine Verbringung zur Weiterverarbeitung darf nur in
genehmigte Verarbeitungsbetriebe erfolgen.
4. Lebende Tiere der Aquakultur, die innerhalb der nach Z 3 festgelegten Frist nicht
geschlachtet werden, sind unter behördlicher Aufsicht zu töten und gemäß TMG
unschädlich zu beseitigen.
5. Fahrzeuge, insbesondere Transportmittel, in denen lebende oder verendete Tiere der
Aquakultur verbracht werden, müssen vor dem Verlassen des Betriebes außen gereinigt
und desinfiziert werden.
6. Nach Entfernung der Tiere der Aquakultur aus dem Betrieb sind dieser sowie
Gegenstände, die Träger des Seuchenerregers sein können zu reinigen und durch Organe
gemäß § 2b TSG zu desinfizieren.
7. Von Tieren der Aquakultur stammende Teile, Rohstoffe, Erzeugnisse sowie sonstige
Gegenstände, die Träger von Ansteckungsstoffen sein können, dürfen nur mit Genehmigung
der Bezirksverwaltungsbehörde in Verkehr gebracht werden.
8. Personen haben vor jedem Verlassen der Anlage hygienische Maßnahmen zur
Verhinderung der Weiterverbreitung von Seuchenerregern zu treffen zumindest aber
Hände zu waschen und das Schuhwerk zu reinigen und zu desinfizieren und die
Überbekleidung zu wechseln;
9. Es ist eine angemessene Frist festzulegen, innerhalb welcher der betroffene Zuchtbetrieb
oder die betroffene Haltung nach Reinigung und Desinfektion stillzulegen ist.
Weiters können zur Verhütung der Übertragung von Krankheitserregern auf andere
Wassertiere fachlich erforderliche Vorkehrungen getroffen werden.
(3) Alle Kontaktbetriebe oder –haltungen nach § 20 Abs. 1 und 2 sind von der
Bezirksverwaltungsbehörde auf das Vorliegen der betreffenden exotischen Seuche zu
untersuchen.
(4) Die epidemiologischen Untersuchungen nach § 19 sind weiterzuführen.
Schutz- und Überwachungszonen bei exotischen Seuchen
§ 23. (1) Nach amtlicher Feststellung des Ausbruches einer exotischen Seuche (Anhang 1
Pkt. 1) hat die zuständige Bezirksverwaltungsbehörde in Abhängigkeit von der
Übertragbarkeit der Seuche sowie den topografischen Gegebenheiten insbesondere des
Wassereinzugsgebietes, ein Gebiet, das für die Vermeidung der Seuchenverschleppung
angemessen groß ist, um den betroffenen Betrieb (die betroffene Haltung) als Schutzzone
festzulegen. In der Schutzzone sind alle genehmigten oder registrierten Betriebe und
Haltungen von der Bezirksverwaltungsbehörde auf das Vorliegen von Anzeichen der
exotischen Seuche zu untersuchen. Tiere der Aquakultur dürfen aus und in die Schutzzone
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

nur mit behördlicher Genehmigung verbracht werden, wobei sie von einer
Tiergesundheitsbescheinigung gemäß § 13 Abs. 2 begleitet werden müssen. Verendete
Tiere der Aquakultur sind gemäß TMG unschädlich zu beseitigen und dürfen nur hiezu oder
zu diagnostischen Zwecken verbracht werden.
(2) Im Anschluss an die Schutzzone ist eine Überwachungszone festzulegen, in dieser ist
eine stichprobenartige Untersuchung der Betriebe durchzuführen. Für Betriebe mit für die
exotische Seuche empfänglichen Arten kann darüber hinaus eine zusätzliche Untersuchung
nach § 7 Abs. 2 angeordnet werden. Tiere der Aquakultur dürfen aus und in die
Überwachungszone nur mit behördlicher Genehmigung verbracht werden, wobei sie von
einer Tiergesundheitsbescheinigung gemäß § 13 Abs. 2 begleitet werden müssen.
Verendete Tiere der Aquakultur sind gemäß TMG unschädlich zu beseitigen und dürfen nur
hiezu oder zu diagnostischen Zwecken verbracht werden.
(3) Hat die epidemiologische Untersuchung gemäß § 19 ergeben, dass der
Krankheitserreger möglicherweise in fließende Gewässer eingeschleppt wurde, so hat die
Bezirksverwaltungsbehörde in der Schutz- und Überwachungszone durch Verordnung
folgendes anzuordnen:
1. es dürfen keine Tiere der Aquakultur ohne Genehmigung der Bezirksverwaltungsbehörde
aus dem Gewässer verbracht oder in das Gewässer eingebracht werden;
2. verendete Wassertiere dürfen nur zur unschädlichen Beseitigung gemäß TMG oder zu
diagnostischen Zwecken verbracht werden;
3. Fischereiberechtigte und Fischereiausübungsberechtigte haben darauf zu achten, dass
durch sie keine Verschleppung der Seuche erfolgt, insbesondere dürfen gefangene
Wassertiere nur für den menschlichen Verzehr verwendet werden, wobei Eingeweide oder
allfällige andere Nebenprodukte unschädlich zu beseitigen sind und keinesfalls als Futter für
Wassertiere verwendet werden dürfen.
Weiters hat die Bezirksverwaltungsbehörde in diesen Gewässern durch den Amtstierarzt
oder andere geeignete Personen stichprobenhaft Untersuchung auf das Vorliegen von
Erregern der Seuche durchzuführen.
(4) Überschreitet das Gebiet der erforderlichen Schutz- oder Überwachungszone die
Bezirks- oder Landesgrenze, so hat die Behörde, in deren Zuständigkeitsbereich sich der
Seuchenbetrieb befindet, frühestmöglich vor Einrichtung der Schutz- und
Überwachungszone in ihrem örtlichen Zuständigkeitsbereich den Landeshauptmann sowie
die übrigen betroffenen Behörden zur Koordination in Kenntnis zu setzen. Der
Landeshauptmann hat in diesem Fall die erforderliche Koordination der Zonengrenzen
sicherzustellen.
(5) Im Falle der Überschreitung von Landes- oder Bundesgrenzen durch das Gebiet der
erforderlichen Schutz- oder Überwachungszone hat der zuständige Landeshauptmann
unverzüglich den Bundesminister für Gesundheit und die Landeshauptleute der
gegebenenfalls mitbetroffenen anderen Bundesländer zur Koordination in Kenntnis zu
setzen. Der Bundesminister hat in diesem Fall die erforderliche Koordination der
Zonengrenzen sicherzustellen.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
27

28
Aufhebung der Sperr- und Schutzmaßnahmen bei exotischen Seuchen
§ 24. (1) Die Maßnahmen gemäß § 22 sind aufzuheben, wenn die exotische Seuche
erloschen ist. Die Seuche gilt als erloschen, wenn
1. alle Tiere aus Aquakultur des gesperrten Betriebes/der gesperrten Haltung oder bei
Teilsperre des gesperrten Anlagenteiles verendet, getötet oder entfernt worden sind und
2. die Reinigung und Desinfektion gemäß § 22 Abs. 1 Z 6 abgeschlossen worden ist.
(2) Schutz- und Überwachungszonen gemäß § 23 sind aufzuheben, sobald die
Untersuchungen mit negativem Ergebnis abgeschlossen worden sind.
(3) Der Wiederbesatz ist nach Ablauf der Frist gemäß § 22 Abs. 1 Z 9 zulässig.
4. Abschnitt
Bekämpfungsmaßnahmen bei Feststellung von Seuchen bei wild lebenden Wassertieren
Schutzmaßnahmen bei exotischen Seuchen
§ 29. Wird bei wild lebenden Wassertieren eine exotische Seuche (Anhang 1 Pkt. 1)
festgestellt, so hat die Bezirksverwaltungsbehörde durch Verordnung folgendes
anzuordnen:
1. es dürfen keine Tiere der Aquakultur ohne Genehmigung der Bezirksverwaltungsbehörde
in das Gewässer ein- oder aus dem Gewässer verbracht werden;
2. verendete Wassertiere dürfen nur zur unschädlichen Beseitigung gemäß TMG oder zu
diagnostischen Zwecken verbracht werden;
3. Fischereiberechtigte und Fischereiausübungsberechtigte haben darauf zu achten, dass
durch sie keine Verschleppung der Seuche erfolgt, insbesondere dürfen gefangene
Wassertiere nur für den menschlichen Verzehr verwendet werden, wobei Eingeweide oder
allfällige andere Nebenprodukte unschädlich zu beseitigen sind und keinesfalls als Futter für
Wassertiere verwendet werden dürfen.
Weiters hat die Bezirksverwaltungsbehörde durch den Amtstierarzt oder andere geeignete
Personen regelmäßig das betroffene Wassereinzugsgebiet auf das Vorliegen des Erregers
der Seuche zu untersuchen und nach Maßgabe des Einzelfalles weitere Maßnahmen zur
Verhinderung der Seuchenverschleppung zu treffen.
Sanktionen
§ 34. (1) Verstöße gegen Gebote oder Verbote von Bestimmungen des 2. Hauptstückes
dieser Verordnung sind gemäß § 15 Z 7 des TGG mit Strafe bedroht.
(2) Verstöße gegen Gebote, Verbote oder Anordnungen des 3. und 4. Hauptstückes dieser
Verordnung sind gemäß §§ 63 und 64 des TSG mit Strafe bedroht.
Anhang 1
Anzeigepflichtige Seuchen und dafür empfänglichen Arten
1. Exotische Seuchen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
FISCHE Epizootische Hämatopoetische
Nekrose
Epizootisches Ulzeratives
Syndrom
Regenbogenforelle (Oncorhynchus mykiss)
und Flussbarsch (Perca fluviatilis)
Genera: Catla, Channa, Labeo,
Mastacembelus, Mugil, Puntius und
Trichogaster
WEICHTIERE Infektion mit Bonamia exitiosa Australische Flachauster (Crassostrea angasi)
und Chilenische Flachauster (Crassostrea
chilensis)
Infektion mit Perkinsus marinus Pazifische Auster (Crassostrea gigas) und
Amerikanische Auster (Crassostrea virginica)
Infektion mit Microcytos mackini Pazifische Auster (Crassostrea gigas),
Amerikanische Auster (Crassostrea virginica),
Westamerikanische Auster (Ostrea
conchaphila) und Europäische Auster (Ostrea
edulis)
KREBSTIERE Taura-Syndrom Golf white shrimp (Penaeus setiferus), Pacific
blue shrimp (Penaeus stylirostris) und Pacific
white shrimp (Penaeus vannamei)
Yellowhead Disease Gulf brown shrimp (Penaeus aztecus), Gulf
pink shrimp (P. duorarum), Kuruma prawn (P.
japonicus), Black tiger shrimp (P. monodon),
Gulf white shrimp (P. setiferus), Pacific blue
shrimp (P. stylirostris) und Pacific white
shrimp (P. vannamei)
AT142 - Gesamte Rechtsvorschrift für Pflanzenschutz-Maßnahmen-Verordnung;
Regulation on measures for plant protection
1. Abschnitt
Allgemeine Bestimmungen
Anwendungsgebiet und Verfahren
§ 1. (1) Führen die Untersuchungen gemäß dem 3. Abschnitt des Pflanzenschutzgesetzes
1995 zu dem Ergebnis, dass an Pflanzen, Pflanzenerzeugnissen oder Nährsubstrat anlässlich
des Verbringens im Gemeinsamen Markt die Anwesenheit von Schadorganismen
festgestellt wird, und erweist sich, dass das Risiko einer Ausbreitung von Schadorganismen
besteht, so hat das Kontrollorgan unter besonderer Berücksichtigung der Anforderungen an
das Verbringen gemäß Anhang IV Teil A Abschnitt II oder gegebenenfalls Anhang IV Teil B
des Pflanzenschutzgesetzes 1995 und unter Berücksichtigung der Biologie des
Schadorganismus und dessen Ausbreitungsrisikos eine oder mehrere der in den §§ 3 bis 5
dieser Verordnung angeführten Maßnahmen nach Anhörung der verantwortlichen Person
des Betriebes anzuordnen.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
29

30
(2) Das Kontrollorgan hat über angeordnete Maßnahmen eine Niederschrift anzufertigen,
wobei eine Ausfertigung der Niederschrift der verantwortlichen Person des Betriebs
auszufolgen ist.
(3) Die Kosten für angeordnete Maßnahmen sind vom Betrieb zu tragen.
§ 2. (1) Führen die Untersuchungen gemäß dem 4. Abschnitt des Pflanzenschutzgesetzes
1995 zu dem Ergebnis, dass Sendungen oder Teile von Sendungen oder herrenlose
Gegenstände aus Drittländern bei der Verbringung in das Zollgebiet der Europäischen
Gemeinschaft den Voraussetzungen gemäß § 23 Abs. 1 Z 2 oder Abs. 2 des
Pflanzenschutzgesetzes 1995 nicht entsprechen, so hat das Kontrollorgan unter besonderer
Berücksichtigung der Anforderungen an das Verbringen gemäß Anhang IV Teil A Abschnitt I
oder gegebenenfalls Anhang IV Teil B des Pflanzenschutzgesetzes 1995 und unter
Berücksichtigung der Biologie des Schadorganismus und dessen Ausbreitungsrisikos eine
oder mehrere der in den §§ 6 bis 11 dieser Verordnung angeführten Maßnahmen nach
Anhörung des Anmelders gemäß § 27 Abs. 1 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 anzuordnen.
(2) Das Kontrollorgan hat über angeordnete Maßnahmen eine Niederschrift anzufertigen,
wobei eine Ausfertigung der Niederschrift dem Anmelder auszufolgen ist.
(3) Die Kosten für angeordnete Maßnahmen sind vom Anmelder zu tragen.
2. Abschnitt
Amtliche Maßnahmen nach dem 3. Abschnitt des Pflanzenschutzgesetzes 1995
Behandlung
§ 3. (1) Wenn an Pflanzen, Pflanzenerzeugnissen, oder Gegenständen anlässlich der
Untersuchung gemäß den §§ 13 Abs. 1, 20 und 21 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 die
Anwesenheit von Schadorganismen festgestellt wird, dürfen diese unter amtlicher
Überwachung mit geeigneten Pflanzenschutzmaßnahmen, insbesondere mit geeigneten,
zugelassenen Pflanzenschutzmitteln behandelt werden, um eine Ausbreitung von
Schadorganismen zu verhindern. Im Anschluss an eine effektive Behandlung darf ein
entsprechender Pflanzenpass ausgestellt werden, wenn als Folge der Behandlung die
Bedingungen der §§ 11 oder 12 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 als erfüllt angesehen
werden können.
(2) Derartige Behandlungen dürfen unter folgenden Voraussetzungen durchgeführt werden:
1. Die Behandlung ist so oft durchzuführen, bis angenommen werden kann, dass der
betreffende Schadorganismus nicht mehr lebt, wobei der Betrieb das Risiko des Erfolges der
Behandlung bzw. der Lebenserhaltung der Pflanzen während der Behandlung trägt;
2. Die betreffenden Pflanzen, Pflanzenerzeugnisse oder Gegenstände sind einer neuerlichen
Untersuchung gemäß § 13 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 zu unterziehen;
3. Wird anlässlich dieser durchzuführenden Untersuchung, gegebenenfalls mit einem dem
Stand der Wissenschaft und Technik entsprechenden Laborverfahren, die Anwesenheit des
betreffenden Schadorganismus nochmals festgestellt, so ist für die betreffenden Pflanzen,
Pflanzenerzeugnisse oder Gegenstände die Ausstellung eines Pflanzenpasses nicht möglich,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

da in diesem Fall eine Ausbreitung des betreffenden Schadorganismus nicht ausgeschlossen
werden kann
September 2011
Entfernung des infizierten oder befallenen Erzeugnisses aus der Sendung
§ 8. Unbeschadet der Maßnahmen gemäß § 6 dürfen einzelne Partien, bei denen anlässlich
der Gesundheitskontrolle gemäß § 23 Abs. 2 Ziffer 1 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 die
Anwesenheit von Schadorganismen der Anhänge I oder II des Pflanzenschutzgesetzes 1995
festgestellt wurde, unter folgenden Voraussetzungen aus Sendungen entfernt werden:
1. Alle verbleibenden Partien der betreffenden Sendung sind zur Sicherstellung der
Abwesenheit von Schadorganismen einer Gesundheitsuntersuchung, die mit geeigneten,
dem Stand der Wissenschaft und Technik entsprechenden Laborverfahren durchzuführen
ist, zu unterziehen;
2. Partien, die aufgrund der Gesundheitsuntersuchung gemäß Z 1 ein positives
Laborergebnis aufweisen, sind einer Vernichtung gemäß § 9 zuzuführen;
3. Partien, die aufgrund der Gesundheitsuntersuchung gemäß Z 1 ein negatives
Laborergebnis aufweisen, dürfen gemäß § 33 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 zur
zollamtlichen Abfertigung freigegeben werden.
Vernichtung
§ 9. (1) Unbeschadet der Maßnahmen gemäß § 6 sind Sendungen oder Partien von
Sendungen, wenn die Verbringung an einen Ort außerhalb der Gemeinschaft entweder
untunlich oder nicht angebracht ist oder die Ausbreitung eines Schadorganismus oder
mehrerer Schadorganismen befürchtet werden muss, durch unschädliche Beseitigung zu
vernichten.
(2) Unter folgenden Voraussetzungen dürfen Partien oder Sendungen vernichtet werden:
1. Die unschädliche Beseitigung hat an dafür zugelassenen, geeigneten Orten (zB in
Betrieben zur Entsorgung von biogenen Materialien) zu erfolgen;
2. Der Transport zu den zugelassenen, geeigneten Orten hat unter zollamtlicher
Überwachung, das heißt in geschlossenen, unbeschädigten Umhüllungen oder in
plombierten Wagen zu erfolgen.
Auferlegung einer Quarantäne
§ 10. (1) Unbeschadet der Maßnahmen gemäß § 6 darf für Pflanzen, die zum Anpflanzen
bestimmt sind, unter folgenden Bedingungen eine Quarantäne auferlegt werden:
1. Die Pflanzen aus der betreffenden Partie oder aus der betreffenden Sendung sind, bis die
Ergebnisse der amtlichen Untersuchungen gemäß § 28 Abs. 4 des Pflanzenschutzgesetzes
1995 vorliegen, in einer Quarantänestation einer amtlichen Stelle gemäß § 3 Abs. 1 Z 1 oder
Z 2 des Pflanzenschutzgesetzes 1995 zu halten;
2. Der Anmelder hat das Risiko der Lebenserhaltung der Pflanzen während der Zeit der
Quarantäne zu tragen, sofern dem Träger der Quarantänestation nicht zumindest grobe
Fahrlässigkeit anzulasten ist.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
31

32
(2) Werden Pflanzen, denen eine Quarantäne gemäß Abs. 1 auferlegt worden ist, nach
Ablauf der Quarantänefrist und einer allfälligen, nach der Biologie der Pflanzen zu
bestimmenden Nachfrist, vom Anmelder nicht abgeholt, so sind die Pflanzen auf Kosten des
Anmelders der Vernichtung gemäß § 9 zuzuführen.
AT143 - Gesamte Rechtsvorschrift für Pflanzenschutzverordnung; Regulation on
plant protection
Leitlinien für Untersuchungen
§ 9. (1) Die Untersuchung gemäß § 8 Abs. 4 ist im betreffenden Gebiet durchzuführen.
(2) Das Untersuchungsverfahren hat auf der Aufzeichnung von Probeflächendaten zu
beruhen und zu umfassen:
1. die Einrichtung eines systematisch angelegten Netzes von Beobachtungspunkten,
welches das gesamte Untersuchungsgebiet abdeckt;
2. für jeden Beobachtungspunkt die Aufzeichnung der Nummer und der genauen Längen-
und Breitengrade, Angaben zur Topographie und gegebenenfalls eine
Geländebeschreibung.
Erforderlichenfalls sind weitere Informationen zu erheben. Die Beobachtungspunkte
können gekennzeichnet und in eine Landkarte eingetragen werden.
(3) Für die Beurteilung eines Beobachtungspunktes sind folgende Kriterien
ausschlaggebend:
1. das Gebiet um den Beobachtungspunkt muß ausreichend groß sein, um eine Auswahl
dieses Punktes zu ermöglichen;
2. im allgemeinen muß der Beobachtungspunkt in diesem Gebiet liegen, um eine
angemessene Untersuchung und Beurteilung zu ermöglichen;
3. in Ausnahmefällen können gegebenenfalls andere Beobachtungspunkte ausgewählt
werden, beispielsweise Stellen, an denen die Gefahr der Einschleppung von
Schadorganismen in das betreffende Gebiet besonders groß ist.
(4) Gegebenenfalls sind meteorologische Daten, insbesondere Niederschlags- und
Temperaturwerte, sowie bodenbedingte Daten aufzuzeichnen. Diese Daten sind
vorzugsweise am Beobachtungspunkt zu sammeln. Sie können aber auch bei einer
nahegelegenen Beobachtungsstation erlangt werden, die diese Variablen regelmäßig mißt.
Besondere Vorkommnisse (Trockenheit, starker Regen usw.) sind ebenfalls zu vermerken.
(5) Die Untersuchung an den Beobachtungspunkten hat mindestens
1. eine repräsentative Anzahl von Pflanzen oder Pflanzenerzeugnissen,
2. eine oder mehrere von dem (den) Schadorganismus(en) hauptsächlich befallene
Wirtspflanzen oder Wirtspflanzenerzeugnisse sowie gegebenenfalls auch andere Wirte und
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

3. eine Beschau zu einem Zeitpunkt, an dem der Befall am stärksten sein dürfte, um
festzustellen, ob Symptome oder Anzeichen für einen Befall durch den oder die
betreffenden Schadorganismen vorhanden sind,
September 2011
zu umfassen. In Zweifelsfällen sind Proben im Labor zu untersuchen.
(6) Gegebenenfalls sind an den Beobachtungspunkten Fallen aufzustellen, die die
betreffenden Schadorganismen anlocken; Art und Anzahl der Fallen sowie die
Fangmethoden haben sich nach der Schädlingsbiologie zu richten.
(7) Gegebenenfalls können zusätzliche Maßnahmen getroffen werden, um die in § 7
angeführten Bedingungen zu erfüllen.
5. Abschnitt
Gebühren
§ 16. (1) Für Tätigkeiten der jeweils zuständigen Behörde ist eine Gebühr nach Maßgabe des
im Anhang 5 dieser Verordnung enthaltenen Tarifs zu entrichten.
(2) Reisekosten, die im Zusammenhang mit Tätigkeiten der jeweils zuständigen Behörde
anfallen, sind - sofern es sich um Bundesbedienstete handelt - nach der Maßgabe der
Reisegebührenvorschrift des Bundes, in den übrigen Fällen unter sinngemäßer Anwendung
der Reisegebührenvorschrift des Bundes zu ersetzen. Diese Bestimmung gilt nicht für
Bedienstete anderer Gebietskörperschaften.
(3) Die Gebühr für Tätigkeiten des Bundesamtes für Wald richtet sich nach dem gemäß § 3
Abs. 6 BFWG erlassenen Tarif, jene für Tätigkeiten des Bundesamtes für
Ernährungssicherheit nach dem gemäß § 6 Abs. 6 GESG erlassenen Tarif.
(4) Gebühren für sonstige Tätigkeiten sind im Einzelfall nach den erbrachten Aufwendungen
(Personal- und Sachaufwand) zu verrechnen; diese sind Barauslagen im Sinne des § 76 AVG.
(5) Bei der Verrechnung der Gebühren ist die Endsumme auf volle 10 Eurocent abzurunden
oder aufzurunden. Hiebei werden Beträge bis einschließlich 4 Eurocent abgerundet, Beträge
ab 5 Eurocent aufgerundet.
(6) Werden Gebühren nicht ohne weiteres entrichtet, sind sie mit Bescheid vorzuschreiben.
Gebühren, die für Tätigkeiten der Behörde anlässlich der Vollziehung des 4. Abschnittes des
Pflanzenschutzgesetzes 1995 einzuheben sind, sind jedenfalls mit Bescheid vorzuschreiben.
(7) Soweit Tätigkeiten im Rahmen der mittelbaren Bundesverwaltung durchgeführt werden,
verbleibt ein Gebührenanteil von 80% bei der amtlichen Stelle, welche diese
Untersuchungen durchgeführt hat; der verbleibende Anteil von 20 % ist eine Einnahme des
Bundesamtes für Ernährungssicherheit. Diese Aufteilung gilt nicht für Barauslagen im Sinne
des § 76 AVG.
(8) Die Bestimmungen des Gebührengesetzes 1957 und der
Bundesverwaltungsabgabenverordnung 1983 bleiben unberührt.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
33

34
AT144 - Gesamte Rechtsvorschrift für Tierhaltungs-Gewerbeverordnung; Animal
keeping - commercial regulation
Mindestanforderungen an die Betreuung von Tieren
(5) Können sich Tiere im Geschäftsbereich frei bewegen, so ist sicherzustellen, dass sie sich
nicht verletzen können und andere Tiere nicht zu Schaden kommen oder in schwere Angst
versetzt werden. Weiters ist sicherzustellen, dass die Tiere den Geschäftsbereich nicht
verlassen können.
Besondere Anforderungen
§ 7. (1) Das Halten von Tieren, die ihrer Art nach für die Tierhaltung ungeeignet sind, ist
verboten.
AT145 - Gesamte Rechtsvorschrift für Zoo-Verordnung; Regulation of zoos
Bewilligung und Schließung von Zoos
§ 2. (1) Die gemäß § 26 Abs. 1 TSchG erforderliche Bewilligung für die Haltung von Tieren in
Zoos einschließlich jeder wesentlichen Änderung der für die Bewilligung maßgeblichen
Umstände ist nach Maßgabe des § 23 TSchG zu erteilen, wenn
7. der Zoo dem Entweichen von Tieren vorbeugt, um eine mögliche ökologische Bedrohung
einheimischer Arten zu verhindern, mit Ausnahme der Haltung von einheimischen Vögeln
mit der Möglichkeit zum Freiflug zum Zwecke der Wiedereinbürgerung oder Arterhaltung
Zoos der Kategorie A
§ 4. (1) Zoos der Kategorie A sind berechtigt, alle Arten von Säugetieren, Reptilien,
Amphibien, Fischen und Vögeln sowie Wildtierarten ohne Einschränkung der Zahl und Art zu
halten.
§ 6. (1) In Zoos der Kategorie B ist die Haltung folgender Säugetiere (Mammalia) verboten:
1. Kloakentiere (Monotremata), alle Arten;
2. Beuteltiere (Marsupialia), alle Arten, außer Bennettkänguru, Parmakänguru;
3. Insektenfresser (Insectivora), alle Arten, soweit sie nicht heimisch (wie zB Igel) sind;
4. Fledertiere (Chiroptera), alle Arten;
5. Riesengleiter (Dermoptera), alle Arten;
6. Spitzhörnchen (Tupaiidae), alle Arten;
7. Herrentiere (Primates), alle Arten;
8. Nebengelenktiere (Xenarthra), alle Arten;
9. Schuppentiere (Pholidota), alle Arten;
10. Schleichkatzen (Viverridae), alle Arten;
11. Hyänen (Hyaenidae), alle Arten;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

12. Hundeartige Raubtiere (Canidae), alle Arten mit Ausnahme von Wolf (Canis lupus),
Fuchs (Vulpes vulpes), Marderhund (Nyctereutes procyonoides) und Goldschakal (Canis
aureus);
September 2011
13. Großkatzen (Pantherini), alle Arten;
14. Kleinkatzen (Felini), alle Arten mit Ausnahme der Wildkatze (Felis silvestris) und des
Luchses (Lynx lynx)
15. Gepard (Acinonyx jubatus);
16. Großbären (Ursidae), alle Arten mit Ausnahme des Braunbären (Ursus arctos);
17. Katzenbär (Ailurus fulgens);
18. Bambusbär (Ailuropoda melanoleuca);
19. Robben (Pinnipedia), alle Arten;
20. Wale (Cetacea), alle Arten;
21. Röhrchenzähner (Tubulidentata), alle Arten;
22. Seekühe (Sirenia), alle Arten;
23. Nashörner (Rhinocerotidae), alle Arten;
24. Tapire (Tapiridae), alle Arten;
25. Flusspferde (Hippopotamidae), alle Arten;
26. Giraffen (Giraffidae), alle Arten;
27. Rüsseltiere (Proboscidea), alle Arten.;
AT300* - Österreichischer Aktionsplan zu gebietsfremden Arten (Neobiota);
Austrian Action Plan on Invasive Alien Species
Österreichischer Aktionsplan zu gebietsfremden Arten (Neobiota)
Der Aktionsplan richtet sich an alle betroffenen Institutionen und Organisationen. Diese
sind aufgefordert, die Ziele und Maßnahmen des Aktionsplans Neobiota im Rahmen ihrer
Tätigkeiten und Verantwortungen entsprechend zu berücksichtigen und mit ein zu
beziehen.
Als Neobiota werden Arten bezeichnet, die direkt oder indirekt vom Menschen nach 1492 in
ein bestimmtes Gebiet eingebracht wurden. Man unterscheidet „Neophyten“ (neu
eingebrachte Pflanzenarten), „Neozoen“ (neu eingebrachte Tierarten) und „Neomyzeten“
(neu eingebrachte Pilzarten).
I „gebietsfremde Art“ (= Neobiota): bezieht sich auf eineArt, eine Unterart, oder auf ein
niedrigeres Taxon, dasaußerhalb seines natürlichen vergangenen oder gegenwärtigen
Verbreitungsgebietes eingeführt wurde, und beinhaltet sämtliche Bestandteile solcher
Arten wie Gameten, Samen, Eier oder Diasporen, die überleben und sich in der Folge
weitervermehren könnten.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
35

36
II „invasive gebietsfremde Art“ (= invasive Neobiota3): bedeutet eine gebietsfremde Art,
deren Einführung und/oder Ausbreitung die biologische Vielfalt gefährdet.
III „potenziell invasive gebietsfremde Art“ (= potenziell invasive Neobiota): bedeutet eine
gebietsfremde Art, deren Einführung und/oder Ausbreitung die biologische Vielfalt
potenziell gefährdet. Es handelt sich um Arten, die sich aktuell so stark ausbreiten, dass sie
wahrscheinlich in einigen Jahren bis wenigen Jahrzehnten invasive Neobiota sein werden.
Oft treten diese Neobiota in naturräumlich vergleichbaren Regionen benachbarter Länder
schon invasiv auf, in Österreich jedoch (noch) nicht.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
37

38
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
39

40
Das ganze Aktionsplan kann herunterladen werden aus:
www.umweltbundesamt.at/fileadmin/site/umweltthemen/naturschutz/Neobiota_Dt.pdf
The complete text of the action plan can be downloaded from:
www.umweltbundesamt.at/fileadmin/site/umweltthemen/naturschutz/Neobiota_Engl.pdf
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
AUSTRIA
September 2011

BELGIUM
September 2011
1.2. BELGIUM
BE110 - Code rural; Rural Code
Art. 50. Le bourgmestre veille à la stricte exécution des lois et des règlements concernant :
1° (...), le pâturage communal, le glanage et le râtelage;
2° La multiplication et l'amélioration des races d'animaux et toutes espèces utiles à
l'agriculture;
3° la protection et la conservation des animaux et des oiseaux utiles à l'agriculture;
4° La destruction des animaux malfaisants et dangereux pour les troupeaux;
5° La destruction des animaux et des insectes nuisibles aux récoltes;
6° L'extirpation des chardons et autres plantes nuisibles à l'agriculture;
7° Les moyens de prévenir et d'arrêter les maladies contagieuses des animaux de toutes
espèces utiles à l'agriculture.
BE130R - 27 AVRIL 1995 - Ordonnance relative à la sauvegarde et à la protection
de la nature; Ordinance for nature protection 27/04/1995 (Brussels)
Art. 35. Le gouvernement peut, après avis du Conseil supérieur bruxellois de la
conservation de la nature, arrêter les conditions et les modalités d'introduction et de
réintroduction d'espèces animales ou végétales.
BE131R - 13 NOVEMBRE 2008. - Ordonnance relative à la responsabilité
environnementale en ce qui concerne la prévention et la réparation des
dommages environnementaux ; Ordinance on environmental responsibility
13/11/2008 (Brussels)
Art. 2. La présente ordonnance a pour objet de transposer la directive 2004/35/CE du
Parlement européen et du Conseil du 21 avril 2004 sur la responsabilité environnementale
en ce qui concerne la prévention et la réparation des dommages environnementaux.
Art. 4. La présente ordonnance s'applique aux :
a) dommages causés à l'environnement par l'une des activités professionnelles énumérées
à l'annexe III et à la menace imminente de tels dommages découlant de l'une de ces
activités;
Art. N3. Annexe III. - Activités visées à l'article 4.
13. Toute dissémination volontaire dans l'environnement ou tout transport d'especes
exotiques envahissantes (cf. Convention sur la diversite biologique du 5 juin 1992
approuvée par ordonnance du 25 avril 1996).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
41

42
BE160 - 8 NOVEMBRE 2007. - Arrêté royal concernant la prévention et la
réparation des dommages environnementaux dus au transport par la route, la
voie ferrée, par voie navigable ou par les airs : d'espèces végétales non indigènes
et d'espèces animales non indigènes, ainsi que les dépouilles de ces derniers suite
à leur import, export et transit; ainsi que de déchets lors de leur transit; Decree on
environmental damages caused by the transport of non-indigenous animal or
plant species 08/11/2007
This is the implementation in Belgian law of the EU Directive 2004/35/CEon prevention and
repair of environmental damages.
CHAPITRE III. - Champ d'application.
Art. 3. Le présent arrêté est uniquement d'application en cas de menace imminente de
dommages environnementaux et au dommage environnemental découlant d'une activité
professionnelle qui consiste :
1. le transport par route, par voie ferrée, par voie navigable ou par les airs d'espèces
végétales non indigènes et d'espèces animales non indigènes, ainsi que les dépouilles de ces
derniers suite à leur import, export et transit;
CHAPITRE IV. - Mesure préventives.
Art. 5. § 1er. Lorsqu'un dommage environnemental n'est pas encore survenu, mais qu'il
existe une menace imminente qu'un tel dommage survienne, l'exploitant d'une activité
professionnelle, qui consiste en un transport par la route, la voie ferrée, par voie navigable
ou par les air : d'espèces végétales non indigènes et d'espèces animales non indigènes, ainsi
que les dépouilles de ces derniers suite à leur import, export et transi; ainsi que dans le
transit de déchets, prend sans retard les mesures préventives nécessaires.
§ 2. Le cas échéant, et en tout état de cause lorsqu'une menace imminente de dommage
environnemental ne disparaît pas en dépit des mesures préventives prises par l'exploitant
de l'activité professionnelle mentionnée ci-dessus, ce dernier est tenu d'informer l'autorité
compétente de tous les aspects pertinents dans les meilleurs délais.
Art. 6. L'autorité compétente peut, à tout moment :
- obliger l'exploitant à fournir des informations chaque fois qu'une menace imminente d'un
dommage environnemental est présente ou dans le cas où une telle menace imminente est
suspectée;
- obliger l'exploitant à prendre les mesures préventives nécessaires;
- donner à l'exploitant les instructions à suivre quant aux mesures préventives nécessaires à
prendre; ou
- prendre elle-même les mesures préventives nécessaires.
CHAPITRE V. - Mesures de réparation.
Art. 7. Lorsqu'un dommage environnemental est survenu, dû à une activité professionnelle
qui consiste en un transport par la route, la voie ferrée, par voie navigable ou par les airs :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
d'espèces végétales non indigènes et d'espèces animales non indigènes, ainsi que les
dépouilles de ces derniers suite à leur import, export et transit; ainsi que de déchets lors de
leur transit, l'exploitant concerné informe le plus rapidement possible l'instance
compétente de tous les aspects pertinents de la situation et prend toutes les mesures de
réparation pratiques afin de combattre, d'endiguer, d'éliminer ou de traiter immédiatement
les contaminants concernés et/ou tout autre facteur de dommage, en vue de limiter ou de
prévenir de nouveaux dommages environnementaux et des incidences négatives sur la
santé humaine ou la détérioration des services d'écosystème.
Art. 8. L'autorité compétente peut, à tout moment : a) obliger l'exploitant d'une des
activités professionnelles mentionnées à l'article 7 à fournir des informations
complémentaires concernant tout dommage qui s'est produit;
b) prendre, contraindre l'exploitant d'une des activités professionnelles mentionnées à
l'article 7 à prendre ou donner des instructions à l'exploitant concernant toutes les mesures
de réparation pratiques afin de combattre, d'endiguer, d'éliminer ou de
gérerimmédiatement les contaminants concernés et/ou tout autre facteur de dommage, en
vue de limiter ou de prévenir de nouveaux dommages environnementaux et des incidences
négatives sur la santé humaine ou la détérioration des services d'écosystème;
c) obliger l'exploitant d'une des activités professionnelles mentionnées à l'article 7 à
prendre les mesures de réparation nécessaires;
d) donner à l'exploitant d'une des activités professionnelles mentionnées à l'article 7 les
instructions à suivre quant aux mesures de réparation nécessaires à prendre; ou
September 2011
e) prendre elle-même les mesures de réparation nécessaires.
CHAPITRE VI. - Coûts et responsabilité.
Art. 9. § 1er. De exploitant draagt de kosten voor de overeenkomstig dit besluit genomen
preventieve maatregelen en herstelmaatregelen.
§ 2. L'autorité compétente recouvre, éventuellement par le biais d'une caution ou d'autres
garanties appropriées, auprès de l'exploitant qui a causé le dommage ou la menace
imminente de dommage environnemental ou le dommage environnemental qui s'est
produit, les coûts qu'elle a supportés en ce qui concerne les mesures préventives et les
mesures de réparation entreprises en vertu de cet arrêté. Les ministres peuvent, après
délibération en Conseil des Ministres, déterminer par le biais de quelles cautions et
garanties le recouvrement aura lieu et les modalités de celui-ci.
§ 3. L'autorité compétente peut décider de ne pas recouvrer l'intégralité des coûts
supportés lorsque les dépenses nécessaires à cet effet seraient supérieures à la somme à
recouvrer, ou lorsque l'exploitant ne peut pas être identifié.
Art. 10. § 1er. Un exploitant n'est pas tenu de supporter le coût des actions de prévention
ou de réparation entreprises en application de cet arrêté lorsqu'il est en mesure de prouver
que la menace imminente de la survenance de dommage environnemental ou le dommage
environnemental qui s'est produit :
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
43

44
- est le fait d'un tiers, en dépit de mesures de sécurité appropriées; ou
- résulte du respect d'un ordre ou d'une instruction émanant d'une autorité publique autre
qu'un ordre ou une instruction consécutif à une émission ou à un incident causé par les
propres activités de l'exploitant.
§ 2. Les Ministres fixent, dans les cas mentionnés au § 1er, les règles et procédures qui
s'imposent afin de permettre à l'exploitant de recouvrir les coûts encourus
BE161 - 9 NOVEMBRE 2009. - Arrêté royal relatif aux conditions de police sanitaire
applicables aux animaux et aux produits d'aquaculture, et relatif à la prévention
de certaines maladies chez les animaux aquatiques et aux mesures de lutte contre
ces maladies; Decree on sanitary conditions for animals and aquaculture products
09/11/2009
Art. 11. § 1er. Sans préjudice des dispositions du chapitre 5, les animaux d'aquaculture
placés sur le marché à des fins d'élevage :
1° doivent être en bonne santé clinique, et
2° ne peuvent pas provenir d'une ferme aquacole ou d'un parc à mollusques ayant connu
une hausse non résolue de la mortalité.
Le présent paragraphe s'applique également aux maladies non mentionnées à l'annexe 4,
partie B, et aux espèces qui y sont sensibles.
Section 3. - Mesures de lutte en cas de confirmation d'une maladie exotique chez des
animaux d'aquaculture
Mesures d'ordre général
Art. 23. § 1er. En cas de présence confirmée, chez des animaux d'aquaculture, d'une
maladie exotique répertoriée à l'annexe 4, partie B, le vétérinaire officiel :
1° déclare la ferme aquacole ou le parc à mollusques en cause officiellement infecté;
2° détermine les limites d'une zone de confinement appropriée pour la maladie concernée,
assortie d'un périmètre de protection et d'un périmètre de surveillance, autour de la ferme
aquacole ou du parc à mollusques déclarés infectés;
3° aucune opération de repeuplement, ni aucun mouvement d'animaux d'aquaculture au
départ, à l'intérieur ou à l'entrée de la zone de confinement n'ait lieu sans son aval.
§ 2. L'Agence alimentaire informe le bourgmestre de la commune où se trouve la ferme
aquacole ou le parc à mollusques déclarés infectés.
§ 3. Le Ministre peut prescrire toutes les mesures nécessaires pour prévenir la propagation
de la maladie.
Protection des animaux aquatiques
Art. 27. Le Ministre peut prescrire toutes les mesures nécessaires pour éviter la
propagation de maladies à d'autres animaux aquatiques.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
Section 4. - Mesures de lutte en cas de confirmation d'une maladie non exotique chez des
animaux d'aquaculture
September 2011
Dispositions générales
Art. 29. § 1er. Si la présence d'une maladie non exotique répertoriée à l'annexe 4, partie B,
est confirmée dans, une zone ou un compartiment déclarés indemnes de cette maladie, le
Ministre décide :
1° d'appliquer les mesures prévues à la section 3 afin de retrouver le statut "indemne de la
maladie", ou
2° d'exécuter un programme d'éradication, tel que visé à l'article 33, § 2, selon les règles
qu'il fixe.
§ 2. Par dérogation à l'article 25, § 2, l'Agence alimentaire peut, autoriser que les animaux
en bonne santé clinique soient élevés jusqu'à ce qu'ils aient atteint la taille de
commercialisation avant leur abattage aux fins de la consommation humaine ou qu'ils
soient déplacés vers une autre zone ou un autre compartiment infecté. En pareil cas,
l'Agence alimentaire prend des mesures pour réduire ou, dans la mesure du possible,
empêcher la propagation de la maladie.
§ 3. Dans le cas où le Ministre décide de ne pas appliquer les mesures prévues au
paragraphe 1er, l'article 30 s'applique.
Mesures de confinement
Art. 30. § 1er. Si la présence d'une maladie non exotique répertoriée à l'annexe 4, partie B,
est confirmée dans une zone ou un compartiment non déclaré indemne de cette maladie,
l'Agence alimentaire prend des mesures afin d'empêcher la propagation de la maladie. Ces
mesures consistent à :
1° déclarer la ferme aquacole ou le parc à mollusques en cause officiellement infecté;
2° déterminer les limites d'une zone de confinement appropriée pour la malade concernée
et assortie d'un périmètre de protection et d'un périmètre de surveillance, autour de la
ferme aquacole ou du parc à mollusques déclarés infectés;
3° restreindre les mouvements des animaux d'aquaculture en provenance de la zone de
confinement de manière que ces animaux puissent exclusivement :
a) être introduits dans des fermes ou des parcs à mollusques dans les conditions prévues à
l'article 8, § 2, ou
b) être capturés ou ramassés puis mis à mort en vue de la consommation humaine dans les
conditions prévues à l'article 24, § 1er;
4° destiner à l'enlèvement et l'élimination les poissons et crustacés morts.
§ 2. L'Agence alimentaire informe le bourgmestre de la commune où se trouve la ferme
aquacole ou le parc à mollusques déclarés infectés.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
45

46
Section 5. - Mesures de lutte contre les maladies émergentes
Art. 31. Le Ministre peut fixer des mesures pour lutter contre tout foyer de maladie
émergente et empêcher la propagation de cette maladie lorsqu'elle est susceptible de
mettre en péril la situation zoosanitaire des animaux aquatiques.
Art. 32. § 1er. Le Ministre peut prendre des mesures pour prévenir l'introduction de
maladies non répertoriées à l'annexe 4, partie B ou pour lutter contre celles-ci.
§ 2. Les mesures visées au paragraphe 1er ne vont pas au-delà des actions nécessaires et
appropriées pour prévenir l'introduction de la maladie ou pour lutter contre celle-ci.
CHAPITRE 6. - Programmes de lutte et vaccination
Section 1re. - Programmes de surveillance et d'éradication
Elaboration et approbation des programmes de surveillance et d'éradication
Art. 33. § 1er. Lorsque le territoire national n'est pas connu comme étant infecté mais n'est
pas déclaré indemne, notamment la catégorie III à l'annexe 3, partie A, d'une ou plusieurs
maladies non exotiques répertoriées à l'annexe 4, partie B, le Ministre peut charger
l'Agence alimentaire d'élaborer un programme de surveillance conforme aux lignes
directrices de la Commission pour être déclaré indemne d'une ou de plusieurs de ces
maladies.
§ 2. Lorsque le territoire national est connu comme étant infecté, notamment la catégorie
V à l'annexe 3, partie A, par une ou plusieurs maladies non exotiques répertoriées à
l'annexe 4, partie B, le Ministre peut charger l'Agence alimentaire d'élaborer un programme
d'éradication conforme aux lignes directrices de la Commission d'une ou de plusieurs de ces
maladies
Plan d'intervention pour les maladies émergentes et exotiques
Art. 35. § 1er. L'Agence alimentaire élabore, conformément à l'annexe 8, un plan
d'intervention spécifiant les mesures nationales à mettre en oeuvre pour maintenir un
niveau élevé de sensibilisation et de préparation à la maladie.
L'Agence alimentaire soumet le plan d'intervention à la Commission pour approbation.
§ 2. Le plan d'intervention permet la mobilisation des installations, des équipements, du
personnel et de tout autre matériel nécessaire à l'éradication rapide et efficace d'un foyer.
Le plan d'intervention assure la coopération, la coordination et la compatibilité avec les
pays voisins.
§ 3. Le plan d'intervention donne, le cas échéant, une indication précise des besoins en
vaccin et des conditions de vaccination jugées nécessaires en cas de vaccination d'urgence.
§ 4. L'Agence alimentaire actualise le plan d'intervention au moins une fois tous les cinq ans
et le soumet à l'approbation de la Commission.
§ 5. Le plan d'intervention est mis en oeuvre en cas d'apparition d'un foyer de maladies
émergentes ou de maladies exotiques répertoriées à l'annexe 4, partie B.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
BE162 - 3 OCTOBRE 1997. - Arrêté royal portant des mesures de police sanitaire
relatives à la lutte contre certaines maladies exotiques des animaux ; Decree on
sanitary measures against exotic animal diseases 03/10/1997
September 2011
CHAPITRE I. - Définitions.
Article 1. Sans préjudice des dispositions de l'article 1 de la loi du 24 mars 1987 relative à la
santé des animaux, pour l'application du présent arrêté, il faut entendre par :
1° maladie : toute maladie exotique visée dans la liste reprise en annexe dénommée ciaprès
la maladie;
Art. 6. § 1. Dans l'exploitation sous suspicion, l'inspecteur vétérinaire exécute les mesures
suivantes :
1° recensement de toutes les catégories d'animaux des espèces sensibles et pour chaque
catégorie recensement du nombre d'animaux déjà morts, suspects d'être contaminés ou
suspects d'être atteints; ce recensement est mis à jour par le responsable en tenant compte
des animaux nés ou morts pendant la période de suspicion; ces données doivent être
produits sur demande;
2° une enquête épidémiologique conformément au chapitre V;
§ 2. Les mesures suivantes sont d'application dans l'exploitation sous suspicion :
1° tous les animaux des espèces sensibles y sont maintenus en étable ou sont confinés dans
un autre endroit permettant leur isolement;
2° tout mouvement des espèces sensibles en provenance ou à destination de l'exploitation
est interdit;
3° tout mouvement de personnes, d'animaux d'autres espèces non sensibles et de
véhicules, en provenance ou à destination de l'exploitation ainsi que tout mouvement de
viande ou de cadavres d'animaux, d'aliments pour animaux, de matériel, déchets,
déjections, litières, fumiers ou de tout ce qui est susceptible de transmettre la maladie, est
soumis à l'autorisation de l'inspecteur vétérinaire. L'inspecteur vétérinaire détermine les
conditions auxquelles il faut satisfaire pour éviter tout risque de propagation de la maladie.
4° des moyens appropiés de désinfection aux entrées et sorties des bâtiments, locaux ou
endroits hébergeant des animaux des espèces sensibles, ainsi qu'à celles de l'exploitation
elle-même sont mis en place, selon les instructions de l'inspecteur vétérinaire.
Annexe.
Art. N1. Annexe 1. LISTE DES MALADIES EXOTIQUES A DECLARATION OBLIGATOIRE.
Maladie Periode maximum d'incubation
Peste bovine 21 jours
Peste des petits ruminants 21 jours
Maladie vesiculeuse du porc 28 jours
Maladie hemorragique epizootique des cerfs 40 jours
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
47

48
Clavelee et variole caprine 21 jours
Stomatite vesiculeuse 21 jours
Maladie de Teschen 40 jours
Dermatose nodulaire contagieuse 28 jours
Fievre de la Vallee du Rift 30 jours
BE163 - 18 FEVRIER 2002. - Arrêté ministériel modifiant l'arrêté royal du 28 février
1994 relatif à la conservation, à la mise sur le marché et à l'utilisation des
pesticides à usage agricole ; Decree on pesticides 28/02/1994
2.8.6.2. Le Comité d'agréation évalue l'impact des micro-organismes exotiques/non
indigènes sur les organismes non cibles et sur leurs prédateurs après l'utilisation du produit
phytopharmaceutique conformément aux conditions d'utilisation prévues. Des données
expérimentales ne sont normalement pas requises, notamment lorsqu'il peut être
démontré qu'une évaluation appropriée des risques peut être réalisée avec les informations
disponibles.
BE164 - 21 DECEMBRE 2001. - Arrêté royal visant la protection des espèces dans
les espaces marins sous juridiction de la Belgique ; Decree on marine areas
protection 21/12/2001
4) espèce non indigène : toute espèce, sous-espèce, groupe taxonomique inférieur ou
génotype qui ne se rencontre pas dans les espaces marins de façon naturelle et ne peut y
pénétrer sans intervention humaine;
CHAPITRE VII. - Introduction délibérée et involontaire d'organismes non indigènes dans les
espaces marins.
Art. 13. Tout acte ou activité qui vise à introduire dans les espaces marins des individus
d'une espèce non indigène, ou qui vise à y introduire des individus d'une espèce indigène de
telle sorte que la possibilité existe que des individus d'une espèce non indigène soient
introduits directement ou indirectement dans les espaces marins, est soumis à une
autorisation conformément à l'article 11 de la loi. L'autorisation est accordée suivant la
procédure décrite à l'article 15 ci-dessous.
Art. 14. Le dépôt d'une demande d'autorisation suivant la procédure de l'article 15 ne
dispense pas le demandeur, le cas échéant, de l'obligation d'introduire une demande
d'autorisation distincte en application des article 25 à 30 de la loi. Dans ce cas
l'administration peut autoriser le demandeur à présenter une seule étude d'incidence
intégrée.
Art. 15. La demande d'autorisation est introduite par la personne qui souhaite poser l'acte
ou exercer l'activité.
La demande est adressée au ministre et notifiée à l'administration en un exemplaire
original et quatre copies. La demande comporte au moins les données suivantes :
1) nom, prénom, profession, domicile et nationalité du demandeur;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
September 2011
2) une identification de l'acte ou de l'activité projetés;
3) si le demandeur est une société, ses statuts et les pièces établissant les pouvoirs des
signataires de la demande;
4) une identification de l'espèce ou des espèces non-indigènes qui pourront être
introduites dans les espaces marins du fait de l'acte ou de l'activité;
5) une étude d'incidences telle que visée par l'article 28 de la loi, mettant l'accent sur les
conséquences possibles de l'introduction des organismes en question dans le milieu marin
pour la biote indigène et les communautés biologiques et sur les risques de propagation aux
espaces limitrophes.
La rétribution due conformément à l'article 30, § 2, de la loi est estimée et payée suivant la
procédure des articles 18 et 19 de l'arrêté royal du 20 décembre 2000 fixant les règles
relatives à l'évaluation des incidences sur l'environnement une application de la loi du 20
janvier 1999 visant la protection du milieu marin dans les espaces marins sous juridiction de
la Belgique.
Dès le paiement de la rétribution estimée l'administration passe immédiatement à
l'évaluation des incidences sur l'environnement de l'acte ou de l'activité projetés.
L'administration sollicite des départements de l'Institut spécialisés en la matière et, si elle le
juge nécessaire, d'experts belges et/ou étrangers un avis sur la demande.
Dans un délai maximum de soixante jours à dater du paiement de la rétribution,
l'administration transmet la demande et son avis sur celle-ci au ministre.
En cas d'avis défavorable de l'administration, le ministre se refuse à traiter plus avant la
demande. Sa décision, motivée, est notifiée au demandeur.
En cas d'avis favorable de l'administration, le ministre peut demander l'avis d'institutions
scientifiques supplémentaires. Il peut encore requérir du demandeur des informations
complémentaires.
Lorsque le ministre juge que la demande peut être accordée, l'arrêté d'autorisation, motivé
et éventuellement assorti de conditions, est soumis à Notre signature.
L'arrêté d'autorisation est publié par extrait au Moniteur belge.
Art. 16. L'autorisation reste suspendue jusqu'à ce que tous les permis et autorisations
exigés par la loi soient accordés et l'avis publié suivant la législation qui est d'application.
Art. 17. L'autorisation peut en tout temps être suspendue par le ministre, compte tenu de
risques nouveaux ou d'effets dommageables au milieu marin, à la biote indigène et aux
communautés biologiques, et à la biodiversité. Dans un délai de 45 jours à dater de la
notification de la suspension, le ministre procède au retrait de l'autorisation ou lève la
suspension. L'arrêté de retrait est soumis à Notre signature.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
49

50
BE165 - 26 OCTOBRE 2001. - Arrêté royal portant des mesures relatives à
l'importation, à l'exportation et au transit de certaines espèces d'oiseaux
sauvages non indigènes ; Decree on non-indigenous wild birds imports, exports
and transit 26/10/2001
Article 1. Pour l'application du présent arrêté on entend par :
5. Espèces non indigènes : toutes les espèces ou sous-espèces d'oiseaux vivant
naturellement à l'état sauvage sur le territoire européen des Etats membres, quoique ne
vivant pas naturellement à l'état sauvage sur le territoire de la Belgique, ainsi que les sousespèces
d'oiseaux ne vivant naturellement à l'état sauvage qu'en dehors du territoire
européen des Etats membres, dès lors que l'espèce à laquelle elles appartiennent ou
d'autres sous-espèces de celle-ci, vivent naturellement à l'état sauvage sur le territoire
européen;
Pour l'application du présent arrêté, n'est pas considérée comme espèce non indigène, une
espèce d'oiseaux qui, d'une part, ne se trouve pas sur le territoire belge, mais vit dans un
autre Etat membre dans lequel sa chasse est autorisée tant par les dispositions de la
directive 79/409/CEE du Conseil du 2 avril 1979 concernant la conservation des oiseaux
sauvages que par la législation de cet autre Etat membre et qui, d'autre part, n'est ni
migratrice ni menacée au sens de cette directive.
Art. 2. § 1. Dans le respect des compétences des Régions, l'importation, l'exportation et le
transit des espèces non indigènes sont réglés par les dispositions du présent arrêté.
§ 2. En concertation avec les autorités régionales, le Ministre peut pour des raisons
pratiques, préciser la liste des espèces non indigènes.
Art. 3.§ 1. L'importation, l'exportation et le transit de spécimens d'espèces non indigènes
sont interdits. Sont également interdits leur détention, leur vente, leur mise en vente, leur
offre en vente, leur transport pour la vente ou l'achat lorsque de telles opérations
concernent des spécimens faisant ou ayant fait l'objet d'une importation, d'une exportation
ou d'un transit. § 2. [1 Le paragraphe 1er ne s'applique pas aux spécimens issus d'un
élevage en captivité.
Les oiseaux vivants ou morts, nés et élevés en captivité, doivent être identifiés à l'aide
d'une bague individuelle formée d'un anneau cylindrique d'une seule pièce et
complètement fermé qui après avoir été placée dans les premiers jours de la vie de l'oiseau
ne peut être enlevée de la patte de l'oiseau devenu adulte. Lorsqu'il est démontré que cette
méthode d'identification ne peut pas être appliquée en raison des propriétés physiques ou
comportementales de l'espèce, ils sont identifiés, ainsi que les oiseaux élevés à l'étranger,
au moyen d'un transpondeur à micropuce inaltérable portant un numéro spécifique et
répondant aux normes ISO 11784 : 1996 (E) et 11785 : 1996 (E).
En ce qui concerne les oiseaux vivants ou morts, nés et élevés en captivité, provenant de
pays tiers ou d'autres Etats membres de l'Union européenne, les méthodes de marquage
qui y sont légalement admises, sont reconnues comme équivalentes.]
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
BE166 - Arrêté royal du 27 avril 2007 portant les conditions d'agrément des
établissements pour animaux et portant les conditions de commercialisation des
animaux modifié par l’arrêté royal du 14 septembre 2007 et par l’arrêté royal du
18 mars 2009 ; Decree on authorisation conditions for establishments holding
animals 27/04/2007 (modified on 14/09/2007 and 18/03/2009)
September 2011
CHAPITRE II. - Procédure d'agrément d'établissements.
Art. 2. § 1er. Pour l'exploitation d'un établissement, l'agrément visé à l'article 5, §
1er, de la loi est requis.
Section 1re. - Conditions générales.
Sous-section 1re. - Equipement.
Art. 4. § 1er. Les animaux sont logés de façon adéquate. Ils disposent de suffisamment
d'espace pour se mouvoir. Lors de la conception et l'aménagement du logement, il est tenu
compte du comportement spécifique de l'espèce. Un environnement monotone est évité.
La construction des logements pour animaux est solide et rend toute fuite impossible. Les
logements pour animaux situés à l'extérieur, sont résistants aux mauvaises conditions
atmosphériques. Les matériaux utilisés sont choisis et entretenus de sorte que les animaux
ne puissent se blesser ou s'empoisonner.
BE167 - 25 SEPTEMBRE 1998. - Arrêté ministériel modifiant l'arrêté ministériel du
27 juin 1994 établissant les règles vétérinaires et sanitaires relatives aux échanges
et aux importations de certains produits ; Decree on veterinary and sanitary rules
relative to exchanges of certain products 25/09/1998
Art. 1N1. CHAPITRE I. - Lait, produits à base et colostrum non destinés à la consommation
humaine.
Les échanges intracommunautaires et les importations de lait, de produits à base de lait et
de colostrum non destinés à la consommation humaine sont soumis aux conditions
suivantes:
1. le récipient, quel qu'il soit, dans lequel le produit est transporté doit porter une
indication précisant la nature du produit;
2. chaque lot doit être accompagné d'un document commercial pour les échanges
intracommunautaires et pour les importations de pays tiers d'un certificat sanitaire
conforme à la Décision 95/341/CE de la Commission portant le nom et le numéro
d'enregistrement de l'établissement de transformation ou de traitement; ce document ou
certificat doit être conservé par le destinataire pendant un an au moins;
3. le document ou le certificat visé au point 2 doit attester:
a) s'il s'agit de lait cru ou de colostrum, qu'il a été produit selon des conditions apportant
des garanties suffisantes en matière de santé animale. Ces conditions sont fixées au niveau
communautaire;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
51

52
b) s'il s'agit de lait ou de produits à base de lait traités ou transformés, que le lait ou le
produit à base de lait a été soumis à un traitement thermique d'une température minimale
de 72 °C pendant au moins quinze secondes ou à toute combinaison ayant un effet de
chauffage au moins équivalent et entraînant une réaction négative du test de la
phosphatase, suivi par:
i) dans le cas de lait en poudre ou de produit en poudre à base de lait, un procédé de
séchage;
ii) dans le cas de produit à base de lait, un procédé par lequel le pH a été abaissé et
maintenu pendant au moins une heure à un niveau inférieur à 6;
c) que, dans le cas du lait en poudre et des produits en poudre à base de lait, les conditions
suivantes ont été satisfaites:
i) après le séchage, toutes les précautions ont été prises pour éviter la contamination du
produit;
ii) le produit final a été placé dans des emballages neufs,
et
d) que, en cas de conditionnement en vrac, avant que le lait, les produits à base de lait et le
colostrum aient été chargés dans un véhicule ou un conteneur pour être acheminés vers
leur destination, ledit véhicule ou conteneur a été désinfecté à l'aide d'un produit agréé par
les autorités compétentes;
4. outre les exigences visées au points 1, 2 et 3, les importations de lait, de produits à base
de lait et de colostrum non destinés à la consommation humaine ne sont autorisées qu'en
provenance de pays tiers ou parties de pays tiers nommés ci-après. Dans le cas de
l'identification d'un risque d'introduction d'une maladie exotique ou de tout autre risque en
matière de santé animale, des conditions communautaires supplémentaires visant à la
protection de la santé animale peuvent être établies.
BE 168R - 26 OCTOBRE 2000. - Arrêté du Gouvernement de la Région de Bruxelles-
Capitale relatif à la conservation des habitats naturels ainsi que de la faune et de
la flore sauvages ; Decree on habitat and wild species conservation 26/10/2000
(Brussels)
Art. 14. Le Ministre veille à ce que l'introduction intentionnelle dans la nature d'une espèce
non indigène au territoire soit réglementée de manière à ne porter aucun préjudice aux
habitats naturels dans leur aire de répartition naturelle ni à la faune et à la flore sauvages
indigènes et, le cas échéant, interdit une telle introduction.
BE169R - 21 OKTOBER 1997. - Decreet betreffende het natuurbehoud en het
natuurlijk milieu; Decree on nature protection 21/10/1997 (Flanders)
Art. 51. § 3. De Vlaamse regering kan maatregelen nemen om het uitzetten van diersoorten
of van plantensoorten of organismen te regelen of te verbieden voorzover deze uitzetting
een bedreiging vormt voor de natuur of het natuurlijk milieu en om het vervoeren van
diersoorten of hun krengen of plantensoorten te regelen of te verbieden.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
September 2011
BE170R - Besluit van de Vlaamse regering tot wijziging van het besluit van de
Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende vaststelling van het Vlaams
reglement betreffende de milieuvergunning, en van het besluit van de Vlaamse
regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake
milieuhygiëne ; Decree on ecologic authorisations 06/02/2004 (Flanders)
Artikel 1. In artikel 1 van het besluit van de Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende
vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning, gewijzigd bij de
besluiten van de Vlaamse regering van 27 februari 1992, 28 oktober 1992, 27 april 1994, 1
juni 1995, 26 juni 1996, 22 oktober 1996, 12 januari 1999, 15 juni 1999, worden een 30°,
31°, 32°, 33°, ingevoegd die luiden als volgt :
" 30° genetisch gemodificeerd micro-organisme (GGM) of organisme (GGO) : een microorganisme
of een organisme waarvan het genetische materiaal gewijzigd is op een wijze die
van nature of door voortplanting of natuurlijke recombinatie niet mogelijk is. Volgens deze
definitie vindt genetische modificatie plaats als een van de in bijlage 15 A., deel 1,
genoemde technieken wordt toegepast, uitgenomen de technieken, opgesomd in bijlage 15
A., deel 2, bij dit besluit;
31° gebruiker : elke natuurlijke of rechtspersoon die verantwoordelijk is voor het ingeperkt
gebruik van GGO's en/of pathogene organismen;
32° bevoegde instantie : de afdeling Milieuvergunningen van AMINAL, per adres
hoofdbestuur;
33° technisch deskundige : de sectie Bioveiligheid en Biotechnologie van het
Wetenschappelijk Instituut voor Volksgezondheid (SBB), bedoeld in artikel 4 van het
samenwerkingsakkoord van 25 april 1997 tussen de Federale Staat en de Gewesten
betreffende de administratieve en wetenschappelijke coördinatie inzake bioveiligheid, die
op basis van een bevoegdheidsdelegatie overeenkomstig artikel 12, § 2, van het voormelde
samenwerkingsakkoord, de evaluatie van de bioveiligheid uitvoert. "
Annex IV
1.1. Criteria voor classificatie.
De classificatie van een soort, subsoort of variëteit van een (micro-)organisme houdt
rekening met het risico voor de gezondheid, de communauteit, en - in geval van dieren of
planten - met de eventuele economische impact van de ziekte.
Voor de classificatie van het biologisch risico voor planten gelden nog drie aanvullende
criteria :
1° het veelvuldig voorkomen van het organisme in het Belgisch leefmilieu;
2° de aanwezigheid van een doelwitplant in de omgeving van de installatie of op de plaats
waar de afval van de inrichting verwijderd wordt;
3° het exotisch karakter van het (micro-)organisme.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
53

54
De voornaamste criteria voor classificatie zijn :
1° de belangrijkheid van de ziekte of de ernst van de infectie;
2° het infectieus vermogen, de virulentie van de stam, de infectieuze dosis en de wijze van
overdracht;
3° het spectrum van specificiteit van de doelwitspecies;
4° de biologische stabiliteit;
5° het voorhanden zijn en de doeltreffendheid van profylactische of therapeutische
middelen;
6° het vermogen tot overleving en verspreiding in de communauteit of in het leefmilieu.
1.2. Risicoklassen.
Risicoklasse 1 : (micro-)organismen, erkend als niet-pathogeen voor mensen, dieren en
planten en niet schadelijk voor het leefmilieu of met een verwaarloosbaar risico voor de
mens en het leefmilieu op laboratoriumschaal. Deze klasse omvat dus, naast organismen
waarvan de onschadelijkheid is bewezen, stammen die allergeen kunnen zijn en
opportunistische pathogenen waarvan de meest representatieve vermeld staan in de
hiernavolgende lijsten.
1.2.1. Biologische agentia (menselijke pathogenen).
De biologische agentia (menselijke pathogenen) worden op basis van de hierboven
vermelde criteria voor classificatie onderverdeeld in drie biologische risicoklassen met
stijgende volgorde :
Risicoklasse 2 : (micro-)organismen die bij de mens een ziekte kunnen verwekken en een
gevaar vormen voor de personen die er rechtstreeks mee in contact komen. Hun
verspreiding in de communauteit is onwaarschijnlijk. Er bestaat meestal een profylaxis of
een efficiënte behandeling.
Risicoklasse 3 : (micro-)organismen die bij de mens een ernstige ziekte kunnen verwekken
en een gevaar vormen voor de personen die er rechtstreeks mee in contact komen. Er is
een mogelijk risico voor verspreiding in de communauteit. Er bestaat meestal een profylaxis
of een efficiënte behandeling.
Risicoklasse 4 : (micro-)organismen die bij de mens een ernstige ziekte kunnen verwekken
en een ernstig gevaar vormen voor de personen die er rechtstreeks mee in contact
komen.Er is een verhoogd risico voor verspreiding in de communauteit. Er bestaat meestal
geen profylaxis of geen efficiënte behandeling.
BE171R - 15 MEI 2009. Besluit van de Vlaamse Regering met betrekking tot
soortenbescherming en soortenbeheer (aangehaald als : het Soortenbesluit);
Decree on species 15/05/2009 (Flanders)
Artikel 1. In dit besluit wordt verstaan onder :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
3° uitheemse soort : een soort die niet van nature in het wild voorkomt in het Vlaamse
Gewest;
4° invasieve soort : een uitheemse soort die zich massaal verbreidt of kan verbreiden in zijn
nieuwe omgeving en zodoende een bedreiging kan vormen, hetzij voor het vermogen van
het natuurlijk milieu om in menselijke behoeften te voorzien, hetzij voor de inheemse
biodiversiteit;
September 2011
Art. 3. § 1. Dit besluit is van toepassing op :
1° inheemse soorten;
2° uitheemse vogelsoorten die van nature in het wild voorkomen op het Europese
grondgebied van de Europese Unie, of andere uitheemse soorten dan vogels, die zijn
opgenomen in bijlage IV van de Habitatrichtlijn of in bijlage II van het verdrag van Bern;
3° overige uitheemse soorten, voor de introductie van specimens van die soorten in het
wild of de toepassing van beheerregelingen met betrekking tot in het wild voorkomende
populaties ervan.
Art. 5. Het instituut coördineert de inventarisatie van de soorten die onder het
toepassingsgebied vallen van dit besluit, met het oog op :
1° het toezicht op de staat van instandhouding van inheemse soorten;
2° de opmaak van rode lijsten betreffende inheemse soorten, waarbij die soorten worden
ingedeeld in onder meer de klassen " uitgestorven ", " met uitsterven bedreigd ", " bedreigd
", " kwetsbaar " en " zeldzaam ";
3° het opvolgen van de toestand van invasieve soorten en potentieel invasieve soorten.
Rode lijsten worden door of onder coördinatie van het instituut opgemaakt, waarna ze
door de minister worden vastgesteld.
Bestaande rode lijsten moeten ten minste om de tien jaar worden geëvalueerd, met het
oog op een eventuele aanpassing aan de veranderde staat van instandhouding van de
soorten die er in zijn opgenomen. Aanpassingen worden doorgevoerd op voordracht van
het instituut, waarna de aangepaste rode lijst opnieuw door de minister wordt vastgesteld.
De termijn van tien jaar is een termijn van orde.
Art. 28. § 1. Een ontwerpbeheerregeling voor een bepaalde soort of voor een bepaalde
groep van soorten wordt, op initiatief van de minister, opgemaakt door of in opdracht van
het agentschap.
Als een beheerregeling opgemaakt wordt met het oog op het voorkomen of herstellen van
hinder, risico of schade aan landbouwgewassen of landbouwactiviteiten, dan kan ook de
Vlaamse minister bevoegd voor het landbouwbeleid het initiatief nemen in dit verband.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
55

56
§ 2. Een beheerregeling kan, binnen de perken van de daartoe vastgestelde
begrotingsmiddelen, de volgende maatregelen bevatten :
1° het uitvoeren van sensibiliseringsacties, daarbij inbegrepen het uitbrengen van codes
van goede praktijk;
2° het verrichten, het laten verrichten of het opleggen van specifieke beheers- of
bestrijdingsacties;
3° het sluiten van overeenkomsten met provinciale of lokale overheden of met
rechtsonderhorigen, organisaties of verenigingen, met het oog op het opzetten van
regionale of plaatselijke beheer- of bestrijdingsacties;
4° als het gaat over invasieve soorten, het beperken of verbieden van het onder zich
hebben, het vervoeren, het verhandelen of het ruilen, te koop of in ruil aanbieden van
specimens of eieren van de soorten in kwestie.
Art. 30. § 1. Een ontwerpbeheerregeling gaat vergezeld van een motiveringsnota waarin
aangetoond wordt dat de maatregelen van een beheerregeling niet disproportioneel zijn en
geen significant ongunstige impact hebben op de biodiversiteit of op de staat van
instandhouding van andere inheemse soorten.
§ 4. Voor de uitheemse soorten, voor de niet-beschermde inheemse soorten of voor de
beschermde soorten waarbij categorie 1 van bijlage 1 is aangekruist, kan er een
beheerregeling worden vastgesteld met het oog op het tegengaan van de negatieve
ecologische of economische impact die de soorten of de groep van soorten kunnen hebben,
of vanwege hun feitelijk of potentieel invasieve karakter.
BE172R - Besluit van de Vlaamse regering tot vaststelling van de criteria voor
duurzaam bosbeheer voor bossen gelegen in het Vlaamse Gewest; Decree for
forest sustainability criteria 27/06/2003 (Flanders)
Art. 5N.HOOFDSTUK V. - Criteria voor het behoud en de bevordering van de biologische
diversiteit.
Principe 5 : De bosbeheerder houdt bij het beheer van zijn bosbezit rekening met de
biologische diversiteit door zorg voor het behoud, de ontwikkeling of het herstel van de
ecologische functie van zijn bos.
Criterium 5.1 : In [1 het Agentschap]1 en bosgebruik worden maatregelen genomen ter
instandhouding van habitats en populaties van wilde dier- en plantensoorten met het oog
op de multifunctionaliteit.
1° Indicator 5.1.1 : De bosbeheerder houdt bij de bosbedrijfsvoering rekening met het
zorgprincipe en het standstillprincipe, toegepast op de biologische diversiteit.
Standplaatsen met een van nature rijke boomsoortensamenstelling mogen in geen geval
worden vervangen door uniforme bestanden of door een andere vorm van bodemgebruik.
Aanplanten van agressieve exoten is uitgesloten. Het omvormen van bossen van inheemse
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
loofboomsoorten naar homogene bossen van fijnspar, populier, andere niet-inheemse
soorten en grove dennen is uitgesloten.
September 2011
BE 173R - 24 AVRIL 2008. - Arrêté du Gouvernement wallon relatif à l'octroi de
subventions agro-environnementales ; Decree on agro-environmental subsidies
24/08/2008 (Wallonia)
Art. N1. Annexe 1. - Méthodes de production compatibles avec les exigences de la
protection de l'environnement, dites agro-environnementales, et conditions spécifiques qui
y sont liées pour l'obtention de subventions.
Méthode 1. - Eléments du réseau écologique et du paysage
Les éléments du réseau écologique et du paysage concernés sont les haies, les bandes
boisées, les arbres, arbustes, buissons et bosquets isolés, les arbres fruitiers à haute tige, et
les mares. Les producteurs qui s'engagent à ne pas détruire, à déclarer de tels éléments, à
entretenir et, si possible, à améliorer le réseau écologique de leur exploitation, peuvent
obtenir des subventions pour ces éléments, dans les conditions décrites ci-après.
Sous-méthode 1.c : mares
Le producteur qui s'engage à déclarer des mares situées dans ses parcelles agricoles et à les
entretenir peut obtenir une subvention annuelle de 50 euros par mare.
Les conditions à respecter sont les suivantes :
4° tout remblai et toute introduction de déchet, produit ou substance qui pourrait nuire à la
mare, de tout animal ou plante exotique et de tout palmipède ou poisson sont interdits;
BE174R - 4 JUILLET 2002. - Arrêté du Gouvernement wallon déterminant les
conditions sectorielles [et intégrales] relatives aux utilisations confinées
d'organismes génétiquement modifiés ou pathogènes ; Decree on GMO
conditions 04/07/2002 (Wallonia)
2.4. Liste des organismes dont l'utilisation est soumise aux dispositions des arrêtés fédéraux
relatifs à la lutte contre les organismes nuisibles aux végétaux et aux produits végétaux.
1. Modalités de classification des risques biologiques de micro-organismes et organismes
pour l'homme, l'animal et la plante.
Le risque biologique des organismes naturels est un des éléments de base nécessaire à
l'évaluation du niveau de risque d'une opération d'usage confiné visée a l'annexe III, 1ère
Partie.
Ce risque biologique est estimé en fonction des critères énumérés au point 1.1 de la
présente annexe. Quatre classes de risque croissant pour les humains et animaux
immunocompétents et les plantes saines sont ainsi définies.
La classe de risque attribuée à une espèce biologique sauvage doit être considéree comme
représentative du risque maximal théorique encouru par l'homme, l'animal, la plante ou
l'environnement.
1.1. Critères de classification.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
57

58
La classification d'une espèce, sous-espèce ou variété de (micro-)organisme tient compte
du risque pour la santé, la collectivité, et - dans le cas de l'animal et de la plante - de
l'éventuel impact économique de la maladie.
La classification du risque biologique pour la plante integre trois critères supplémentaires :
- la prévalence de l'organisme dans l'environnement belge;
- la présence de plante-cible dans l'environnement de l'installation ou du site d'élimination
des déchets;
- le caractère " exotique " du (micro-)organisme.
Les principaux critères de classification sont :
- l'importance de la maladie ou la gravité de l'infection;
- le potentiel infectieux (la virulence de la souche, la dose d'infection et son mode de
transmission);
- le spectre de spécificité d'espèce-cible;
- la stabilité biologique;
- la disponibilité et l'efficacité de moyens prophylactiques ou thérapeutiques;
- le potentiel de survie et de dissémination dans la collectivité ou l'environnement.
1.2. Classes de risque.
1.2.3. Les phytopathogènes.
Les phytopathogènes sont répartis en deux classes de risque biologique croissant et une
classe reprenant séparément pour des raisons de commodité juridique les organismes
definis comme " organismes de quarantaine " par le législateur européen (organismes
nuisibles aux végétaux et aux produits végétaux soumis à règlementation fédérale
phytosanitaire).
- Classe de risque 2 : (micro-)organismes qui peuvent provoquer une maladie chez la
plante, mais qui ne présentent pas de risque accru d'épidémie en cas de dissémination
accidentelle dans l'environnement belge. Ce sont des pathogènes ubiquistes pour lesquels
des moyens prophylactiques et thérapeutiques existent. Des (micro-)organismes
phytopathogènes non indigènes ou exotiques et incapables de survivre dans
l'environnement belge du fait de l'absence d'hôtes ou plante-cibles, ou de conditions
climatiques favorables appartiennent également à la classe de risque 2.
- Classe de risque 3 : (micro-)organismes qui peuvent provoquer chez la plante une maladie
d'importance économique ou environnementale pour laquelle les traitements sont
inexistants, difficiles d'application, ou coûteux. La dissémination accidentelle de ces (micro-
)organismes peut accroître les risques d'épidémies locales. Des souches exotiques de
(micro-)organismes habituellement présents dans l'environnement belge et non repris dans
la liste des (micro-)organismes de quarantaine font également partie de cette classe de
risque.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
- Organismes de quarantaine : (micro-)organismes nuisibles dont l'utilisation est soumise
aux dispositions des arrêtés fédéraux relatifs à la lutte contre les organismes nuisibles aux
végétaux et aux produits. Le présent arrêté est appliqué sans préjudice de l'obtention
préalable des autorisations requises par les autorités d'exécution des arrêtés
susmentionnés.
September 2011
Section 2. - Comité de biosécurité.
Art. 15. L'exploitant est tenu de constituer un comité de biosécurité dans le mois de l'octroi
du permis d'environnement autorisant un établissement au sein duquel une ou plusieurs
utilisations confinées d'OGM ou organismes pathogènes ou, en cas de déclaration, dans le
mois qui suit l'expiration du délai visé à l'article 15 du décret.
Le comité de biosécurité est composé :
1° de représentants de la direction responsables des utilisations confinées;
2° de représentants du personnel concerné par les utilisations confinées;
3° du responsable de la biosécurité;
4° de membres cooptés lorsque des connaissances spécifiques sont requises.
Le président est désigné parmi les membres du comité de biosécurité.
L'exploitant ou, le cas échéant, l'utilisateur notifie sans délai à l'autorité compétente et au
fonctionnaire technique la composition du comité de biosécurité.
Art. 16. Dans les limites de la police externe de l'environnement, le comité de biosécurité a
pour mission :
1° d'encadrer les utilisations confinées;
2° de superviser la constitution des déclarations et des demandes de permis;
3° de déterminer la compatibilité entre différents projets d'utilisation confinée envisagés
au sein d'une même installation;
4° de garantir la biosécurité lorsque plusieurs utilisations confinées différentes sont
menées au sein d'une même installation;
5° d'imposer aux utilisateurs le respect de règles;
6° d'une manière générale de veiller à la biosécurité des utilisations confinées entreprises
au sein de l'installation.
BE175R - 6 DECEMBRE 2001. - Décret relatif à la conservation des sites [Natura]
2000 ainsi que de la faune et de la flore sauvages. (Erratum, M.B. 14-02-2002, p.
5623) ; Decree on sites and wild species conservation 06/12/2001 (Wallonia)
Art. 5ter. § 1er. Sous réserve du paragraphe 2, sont interdites :
1° l'introduction dans la nature ou dans les parcs à gibier :
a. d'espèces animales et végétales non indigènes, à l'exclusion des espèces servant à
l'agriculture ou à la sylviculture,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
59

60
b. de souches non indigènes d'espèces animales et végétales indigènes à l'exclusion des
souches des espèces qui font l'objet d'une exploitation sylvicole ou agricole;
2° la réintroduction dans la nature d'espèces animales et végétales indigènes.
§ 2. Le Gouvernement arrête les conditions et les modalités d'octroi d'une autorisation
d'introduction dans la nature des espèces non indigènes ou de souches non indigènes
d'espèces indigènes ou de réintroduction d'espèces indigènes. ".
BE176R - 17 JUILLET 2003. - Arrêté du Gouvernement wallon portant conditions
sectorielles relatives aux carrières et à leurs dépendances ; Decree on quarries
17/07/2003 (Wallonia)
ANNEXE 1. - Liste des espèces végétales à utiliser pour le réaménagement des carrières.
BE180R - 23 AVRIL 2009. - Circulaire relative aux espèces exotiques
envahissantes ; Circular on IAS (Wallonia) 23/04/2009
Article M. 1. Champ d'application et définition.
Tout marché public portant sur la fourniture ou l'utilisation d'espèces animales ou végétales
veillera à la régulation des espèces exotiques envahissantes, conformément aux
dispositions de la présente circulaire.
Une espèce exotique envahissante, ou espèce invasive, est définie comme une espèce, une
sous-espèce ou un taxon inférieur introduit après l'an 1500 de manière accidentelle ou
intentionnelle par l'être humain en dehors de son aire de distribution naturelle et
présentant des capacités de dispersion menant à une expansion géographique de ses
populations et capable de se naturaliser, c'est-à-dire de se reproduire dans la nature et de
former des populations pérennes; comprend les parties, gamètes ou propagules de ladite
espèce pouvant survivre et ultérieurement se reproduire.
Les espèces invasives naturalisées en Belgique qui sont susceptibles de causer un préjudice
environnemental important sont reprises sur une liste noire, tandis que des espèces
invasives non encore naturalisées en Belgique mais responsables de dommages
environnementaux dans les régions limitrophes sont reprises sur une liste d'alerte dans la
base de données Harmonia accessible en ligne via le lien suivant
ias.biodiversity.be/ias/species/
2. Clause environnementale.
Les cahiers spéciaux des charges interdiront toute introduction intentionnelle des espèces
exotiques envahissantes recensées dans la liste noire et la liste d'alerte de la base de
données Harmonia accessible via le lien suivant : ias.biodiversity.be/ias/species/
BE181R - 23 JANVIER 2007. - Circulaire n° 2688 relative à la régulation d'espèces
animales non indigènes ; Circular on non indigenous animal species 23/01/2007
(Wallonia)
Article M. Il est décidé que le tir d'un animal non indigène est pratiqué :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
- par un chasseur lorsqu'il se trouve en action de chasse sur un territoire où il possède le
droit de chasse;
September 2011
- par un garde champêtre particulier sur le territoire pour lequel il est commissionné;
- par un occupant sur ses biens ou sur ceux qu'il exploite dans le cas où ces animaux
porteraient atteinte à ces biens et à la condition que l'occupant possède un permis de
chasse valide;
- par les fonctionnaires et préposés de la Division de la Nature et des Forêts dans les bois
soumis au régime forestier, dans les propriétés rurales domaniales ainsi que dans les
propriétés privées lorsqu'ils sont requis par le propriétaire ou l'ayant droit.
BE300 - Plan fédéral de développement durable 2004-2008 ; Federal Sustainable
Development Plan 2004-2008
See www.poddo.be/uploads/documentenbank/6deede686568cbf41324aa4bb84a1d1c.pdf
Action 18 Protéger la biodiversité
§ 31802. En ce qui concerne l’utilisation durable de la diversité biologique et le partage
équitable des avantages des ressources génétiques, différents départements fédéraux
jouent, à côté des Régions, un rôle non négligeable. On peut, par exemple, se référer au
commerce des espèces menacées, à l’octroi de brevets pour les ressources génétiques, à la
biotechnologie, à l’importation d’espèces non indigènes, etc. Le bois provenant d’abattages
illégaux doit être prohibé sur le marché belge (Accord de gouvernemental fédéral, 2003, p.
53) (voir action 19). Une intégration sectorielle à l’échelon fédéral peut largement
contribuer à arrêter la perte de biodiversité à l’horizon 2010, comme prévu dans le 6ème
Programme d’action pour l’environnement et la Stratégie européenne pour le
développement durable.
§ 31807. Les quatre Plans d’action sont rédigés en collaboration avec les SPF Économie,
PME, Classes moyennes et Énergie, Mobilité et Transports, Affaires étrangères, Commerce
extérieur et Coopération au développement, Politique scientifique, le Ministère de la
Défense, la CIDD et, lorsque c’est nécessaire, avec les Régions. Pour la mise en oeuvre de la
Convention sur la diversité biologique il est nécessaire d’avoir par secteur une vue
d’ensemble de ce qui est prévu et de ce qui nécessite encore des corrections. Divers
instruments seront utilisés, comme la coordination relative aux espèces non indigènes, la
création d’une task force intersectorielle pour les coupes de bois illégales (voir aussi action
19), et la concertation avec les groupes-cibles. En 2004, un coordinateur sera désigné au
sein de la CIDD. Il coordonnera tant la préparation que la mise en œuvre des Plans d’action,
entre autres via les groupes de coordination avec les acteurs concernés. Les Plans d’action
seront lancés et mis en œuvre dès 2005.
§ 31812. créer, en 2005, un système national de coordination et d’avertissement pour
l’introduction d’espèces non indigènes par les voies de communication
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
61

62
BE301 - Stratégie nationale pour la biodiversité 2006-2016 / Nationale
Biodiversiteitsstrategie 2006-2016; National Biodiversity Strategy 2006-2016
(See
www.health.belgium.be/eportal/Environment/BiodiversityandGMO/Biodiversity/Strategieb
iodiversite20062016/index.htm?fodnlang=fr )
3.7 Eviter l’introduction et atténuer l’impact des espèces exotiques envahissantes sur la
biodiversité
Les barrières géographiques naturelles et les conditions locales ont permis le
développement d’écosystèmes distincts présentant leur propre ensemble unique d’espèces.
En raison de l’augmentation du commerce international et des déplacements humains, le
rythme d’introduction des espèces dans les écosystèmes qui dépassent leur aire de
répartition a considérablement augmenté. Certaines de ces espèces, qui deviennent
envahissantes dans les nouvelles conditions locales, menacent l’équilibre de l’écosystème
local. Plusieurs cas ont déjà été rapportés en Belgique (Peeters et Van Goethem, 2002;
Branquart et al., 2006). Des organismes en tout genre sont transportés, y compris des virus
à l’origine de maladies, des bactéries, des champignons, des algues, des mousses, des
fougères, des plantes à fleurs, des invertébrés, des poissons, des oiseaux et des
mammifères.
En tant que Partie à la Convention de Berne, la Belgique devrait mettre en application la
Stratégie paneuropéenne relative aux Espèces exotiques envahissantes (EEE) (Conseil de
l’Europe, 2003).
La CDB a développé des principes directeurs qui peuvent aider la Belgique à empêcher
l’introduction d’EEE, à détecter de façon précoce la présence d’EEE récemment introduites
et d’entreprendre des mesures d’atténuation pour les EEE établies (CDB Décision VI/23). Eu
égard à la nature complexe des questions liées aux espèces exotiques envahissantes, il est
aujourd’hui difficile d’identifier clairement le partage des responsabilités au niveau belge. Si
l’on veut s’attaquer à ce problème et répondre aux diverses demandes concernant les
introductions d’espèces exotiques sur la base des Traités auxquels la Belgique est Partie, il
convient de toute urgence d’entreprendre des démarches concrètes et, au besoin, de
mettre au point des plans d’action coordonnés. Les recommandations opérationnelles
suivantes, basées sur les principes directeurs de la CDB et sur la Stratégie paneuropéenne
relative aux espèces exotiques envahissantes, ont été formulées par le Forum belge sur les
espèces envahissantes dans le cadre de la conférence SOS Invasions (Bruxelles, les 9 et 10
mars 2006) afin de réduire l’impact écologique et économique des espèces exotiques
envahissantes en Belgique.
1. Désigner ou créer une structure principale unique pour coordonner et garantir la
cohérence d’application de politiques sur les espèces non-indigènes dans des domaines
pertinents (contrôles phytosanitaires, santé et bien-être des animaux, commerce d’espèces
non-indigènes, initiatives de biosécurité, etc.).
2. Elaborer des procédures d’évaluation des risques à la fois complètes et largement
admises pour l’introduction volontaire d’espèces non-indigènes dans nature.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
3. Elaborer des plans d’action axés sur les principaux moyens d’introduction pour contribuer
à empêcher les introductions volontaires et involontaires pour tous les secteurs pertinents.
4. Revoir, étendre et actualiser la législation actuelle afin d’améliorer l’approche adoptée
dans le cadre des problèmes liés aux espèces exotiques envahissantes.
5. Etablir des mécanismes de détection et de contrôle précoces pour les espèces nonindigènes
nuisibles dans la nature.
September 2011
6. Constituer et maintenir les capacités scientifiques.
7. Accroître la sensibilisation de tous les secteurs pertinents en vue de garantir une bonne
compréhension des problèmes liés aux espèces exotiques envahissantes, y compris les
moyens d’introduction et les impacts économiques et écologiques.
BE302 - Federaal plan voor de integratie van de biodiversiteit in 4 federale
sleutelsectoren ; Federal sectorial plan for biodiversity integration
Available from :
https://portal.health.fgov.be/pls/portal/docs/PAGE/INTERNET_PG/HOMEPAGE_MENU/MIL
IEU1_MENU/INSPECTIONETDROITSENVIRONNEMENTAUX1_MENU/BURGERSCHAPENMILIE
U1_MENU/CONSULTATIONSPUBLIQUES1_MENU/OPENBARERAADPLEGINGFEDERALEPLANB
IOD_HIDE/OPENBARERAADPLEGINGFEDERALEPLANBIOD_DOCS/BIODIV_PLAN_ANNEX_NL.P
DF
Inleiding
Dit federaal plan voor de sectorale integratie van de biodiversiteit werd opgesteld om
uitvoering te geven aan actie 18, “De bescherming van biodiversiteit” van het tweede
Federaal Plan
voor Duurzame Ontwikkeling 2004-2008, dat door de regering werd aangenomen in
ministerraad van 24 september 2004. In deze context stelt de Federale Staat voor
Actieplannen uit te
werken om de biodiversiteit te integreren in vier federale sleutelsectoren, namelijk
economie,
ontwikkelingssamenwerking, transport en wetenschapsbeleid.
Deze verschillende federale sectoren spelen een niet onaanzienlijke rol op het vlak van
biodiversiteit.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
63

64
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
65

66
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

BELGIUM
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
67

68
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BELGIUM
September 2011

August 2011
BULGARIA
1.3. BULGARIA
All legislation available from: www.moew.government.bg
BG120 - ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ; Environmental Protection
Act
ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Обн. ДВ. Бр. 91 от 25 Септември 2002г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Приложно поле и обхват на закона
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на
здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната
биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на
замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на
околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите
лица по опазването на околната среда.
Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната
среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и
източниците на нейното замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на
замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за
управление на околната среда;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
69

70
10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините,
юридическите и физическите лица.
Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване
на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в
областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично
разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и
увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други
неблагоприятни въздействия върху тях;
10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и
регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.
Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата,
водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното
разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.
Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да
бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и
техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации,
радиации, както и някои генетично модифицирани организми.
Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната
среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този
закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.
Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи
се в споразумения и договори, по които Република България е страна.
Раздел II.
Държавна политика и органи за управление на околната среда
Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от
министъра на околната среда и водите.
Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в
секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство,
туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните
органи на изпълнителната власт.
Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите
(РИОСВ);
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на
районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности
са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на
общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на
РИОСВ;
3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на
съответната инспекция;
4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ -
министърът на околната среда и водите.
Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006
г.) Министърът на околната среда и водите:
1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на
околната среда в Република България;
2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната
система за мониторинг на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната
власт по отношение на околната среда;
5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:
а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и
норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на
средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими
природни ресурси;
г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на
околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;
7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението
на околната среда в съответствие със специалните закони;
8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;
8а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) организира и координира дейностите
по набиране, предварителна преценка и препращане на проектни
предложения до Европейската комисия по смисъла на Регламент (ЕО) №
614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно
финансовия инструмент за околна среда (LIFE+) (OB, L 149/1 от 9 юни 2007 г.) и
осъществява другите правомощия, произтичащи от прилагането на
регламента;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
71

72
9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подготвя и
представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните
актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Редът и
изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането
на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от
Министерския съвет.
Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:
1. Висш експертен екологичен съвет;
2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите
на околната среда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция
по околна среда се създават експертни екологични съвети.
(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се
определят с правилник на министъра на околната среда и водите.
Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на
околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система
за мониторинг на околната среда.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и
представлява от изпълнителен директор.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на
Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен
правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите,
дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват
провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на
регионално равнище.
(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната
среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните
директори или упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни
разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и
водите.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на
националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят
предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на
РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на
националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници,
издадени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 15. (1) Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно
изискванията на закона;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране
на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и
разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните
територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на
природното и културното наследство в тях;
6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на
чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на
територията на населените места, и контролират изпълнението на техните
задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет
екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят
актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за
установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на
околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи
необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по
управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал.
1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.
Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната
среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните
администрации на територията на областта по отношение провеждането на
държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на
околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15,
ал. 1, т. 8.
Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за
околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.
Чл. 18. Информацията за околната среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварително обработена информация;
3. нарочно обработена информация.
Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена,
визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
73

74
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между
тях;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите
и/или мерките, включително административните мерки, международни
договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на
законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които
оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на
околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората,
доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите
на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или
мерките, посочени в т. 2;
4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения,
доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите
на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или
мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и
допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната
среда.
Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде
отказан в случаите, когато се иска:
1. класифицирана информация, която представлява държавна или
служебна тайна;
2. информация, която представлява производствена или търговска
тайна, определена със закон;
3. информация, която представлява интелектуална собственост;
4. информация, която представлява лични данни, ако физическото
лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и
съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;
5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на
трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно
задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде
наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите
на околната среда.
(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от
датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за
предоставяне на достъп до исканата информация.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните
органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от
ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1
компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази
информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда
се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до
емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите,
определени от нормативните актове.
Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните
органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за
околната среда.
(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които
се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и
разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на
законодателната и съдебната власт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната
среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази
дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът
на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за
състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като
Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет
страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната
агенция по околна среда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в
тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния
статистически институт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите
ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната
среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът
на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и
водите.
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Операторите, извършващи дейности по
приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на
замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан
по-нататък "Регламент (ЕО) № 166/2006", докладват до регионалната инспекция по
околната среда и водите съгласно чл. 5 от същия регламент.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Операторите с издадени комплексно
разрешителни по чл. 117 докладват по ал. 1 чрез годишния доклад по чл. 125, ал. 1, т.
5. Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) №
166/2006 извън обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1, докладват по
ал. 1 чрез доклада по чл. 125а.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Докладите по ал. 1 се
представят до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се
отнася информацията в електронен формат в регистъра по чл. 22б, т. 2.
(4) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват
достоверността на получените от операторите данни и ги изпращат в
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
75

76
Изпълнителната агенция по околна среда в срок 31 май на съответната година,
следваща годината, за която се отнася информацията.
(5) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на
проверката по ал. 4.
Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпълнителният директор на
Изпълнителната агенция по околна среда:
1. обобщава данните по чл. 22а, ал. 4;
2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на
национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на
Изпълнителната агенция по околна среда.
Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и
водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент
(ЕО) № 166/2006.
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. -
ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При аварийни или други
замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или
индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи
вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата,
отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят
съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ,
басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а
при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено
регулиране.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят
Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото
наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото
здраве и на имуществото.
Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата
на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните
масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.
Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със
заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3
от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат
информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернетстраницата
на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентните органи и лицата по чл. 21
създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за
околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и
законодателство, свързано с околната среда;
2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;
3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако
такива са изготвени или поддържани в електронен вид;
4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и
други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в
подзаконов нормативен акт;
5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които
оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;
6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта
на околната среда.
(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.
Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага
процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до
обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до
обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена
информация или друг вид информация.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за
предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в
някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по
реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за
предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в
някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по
реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се
договаря за всеки конкретен случай.
Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 30, доп. - ДВ, бр.
65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Компетентните органи предоставят безплатно
налична първична и предварително обработената информация за околната среда
помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за
вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и
по чл. 11, ал. 1, т. 9.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Физическите и
юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната
власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в
Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен
ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
77

78
Чл. 31. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в
своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на
околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на
околната среда;
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в
областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и
чуждестранни образователни програми.
Глава трета.
ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Раздел I.
Общи условия
Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за
задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно
освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта
на околната среда.
Чл. 33. Определеното със закон използване на природни ресурси с цел
стопанска дейност е възмездно.
Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да
опазват и възстановяват околната среда.
Раздел II.
Опазване и използване на водите и водните обекти
Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се
основават на дългосрочна държавна политика.
(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти
е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново
равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води -
подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и
качество вода за:
1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;
2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните
зони;
3. стопанските и социалните дейности.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Използването на
водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водните обекти.
(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:
1. без разрешително;
2. с разрешително;
3. чрез предоставяне на концесия.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез
различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Водовземането и ползването на
водните обекти задължително е свързано с осигуряването на минимално допустимия
отток в реките.
Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;
2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните
води.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и използването на водите и
водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални
закони.
Раздел III.
Опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от
2007 г.)
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Опазването, устойчивото ползване и
възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на
функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и
практически невъзстановим природен ресурс.
(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) предотвратяване на нейното увреждане;
2. трайно запазване на многофункционалната й способност;
3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;
4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените
организми, растенията и животните;
5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни
изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;
6. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) отстраняване и/или намаляване на вредните изменения
на качеството й, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията
на типовете земеползване.
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Юридическите и физическите лица,
собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват
вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52
от 2008 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата
се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра
на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.
Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни
да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи
почвата.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
79

80
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Който
причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка
състоянието й, предхождащо увреждането.
(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в
техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно
изменение на почвата около тях.
Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална
защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Преди
започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни
богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по
предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на
земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване
или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След приключване на дейностите по ал.
2 възложителят или инициаторът на проекта е длъжен да извърши
рекултивация на увредения терен.
Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци,
включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за
съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и
продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва
замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инвентаризацията и проучванията
на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и
поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват
съгласно наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването, устойчивото ползване и
възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на
този закон и на специален закон.
Раздел V.
Опазване и ползване на биологичното разнообразие
Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на
видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.
(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от
дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на естествения
ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие,
необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.
Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със
средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в
естествената им среда.
Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките,
гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни
и годишни планове и програми.
(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на
съответните специални закони.
Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите
възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на
общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.
Глава пета.
СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за
околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в
съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от
2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на околната
среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните и
другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва
Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския
съвет.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната
стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и
неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане
Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.
Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за
период 10 години и съдържа:
1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на
факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на
замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното
стопанство, както и на институционалната рамка, административните и
икономическите средства за осъществяване на политиката;
2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и
вътрешен план;
3. цели и приоритети;
4. средства за постигане на целите;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
81

82
5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните
позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и
вътрешен план;
6. петгодишен план за действие с конкретни институционални,
организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции,
необходими ресурси и източници на финансиране;
7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на
плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи
действия при необходимост;
8. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната
стратегия за околна среда са:
1. спазване принципите на устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и
околната среда;
3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното
разнообразие;
4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на
околната среда в резултат на природни процеси и явления;
5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.
(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в
Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.
(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната
стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното
събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната
среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на
принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна
среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната
среда.
Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в
сила от 16.10.2009 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно с
министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма,
министъра на регионалното развитие и благоустройството и други
заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на
квоти за търговия с емисии на парникови газове.
(2) Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на
парникови газове се приема от Министерския съвет за период 5 години.
(3) С плана по ал. 1 се определят и:
1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;
2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;
3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за
всяка инсталация;
4. делът единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани
емисии, които могат да се използват за изпълнение на задължението на оператора по
чл. 131з.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на
икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище
осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и
целите на закона и Националната стратегия за околна среда.
Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на
околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на
околната среда и водите.
(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3
години.
(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и
държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда,
подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и
предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането
на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на
фирми и на браншови организации.
(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират
изпълнението им.
(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за
изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за
нейното допълване и актуализиране.
(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.
Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет
или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в
общинските програми за околна среда.
Глава девета.
КОНТРОЛ
Раздел I.
Общи условия
Чл. 148. (1) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол
върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Контролът се осъществява на национално
равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от
него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите
на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните
управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях
длъжностни лица.
Чл. 149. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Физическите и юридическите
лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на
органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на
проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или
потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
83

84
(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи
и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на
структурно звено на министерството.
(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации,
организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват
съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните
функции.
Чл. 150. Физическите и юридическите лица, които притежават и
използват пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на
отпадъци, са длъжни да осигурят функционирането им, съгласно разпоредбите
на нормативните актове и съобразно условията в решенията по ОВОС, в
разрешителните и другите индивидуални административни актове, отнасящи
се до тях.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За установените по време на
контролната дейност административни нарушения контролните органи
съставят актове за установяване на нарушенията.
(2) В случаите по ал. 1 контролните органи могат да издават писмени
предписания и заповеди за налагане на принудителни административни
мерки.
Раздел II.
Превантивен контрол
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Превантивният контрол за
опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при
одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като условие в развитието на
инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други
разрешителни, предвидени в закона.
Чл. 153. (1) Превантивният контрол има за цел недопускане на
замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми
преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност.
(2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на
превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни
протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на
едноличните търговци, които подлежат на контрол.
(3) В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или
обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на
околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените
факти и/или обстоятелства.
(4) Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.
Чл. 154. (1) Текущият контрол обхваща:
1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите,
които й въздействат;
2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната
среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения по
оценка на въздействие върху околната среда и на предвидените мерки в програмите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Текущият контрол се осъществява чрез
извършване на проверки по документи и на място, наблюдения и измервания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато при проверка по документи или на
място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на
установените изисквания, проверяваното лице ги представя в 7-дневен срок от
проверката.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Текущият контрол включва достъп
до:
1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора;
2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта;
3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна
собственост.
Чл. 155. (1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица,
определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи.
(2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и
се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им.
Чл. 156. Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:
1. резултатите от изпълнението на мерките, предвидени в решенията по ОВОС
и разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти;
2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време
на извършването на превантивния и на текущия контрол.
Чл. 157. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и
издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол.
Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и
водите контролира изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено
разрешително по чл. 104, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006
г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в
сила от 25.12.2009 г.) Контролът по ал. 1 се извършва чрез съвместни проверки от
определени със заповед на министъра на околната среда и водите комисии,
съставени от представители на териториалните и регионалните структури на
Министерството на околната среда и водите, Министерството на
здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор и упълномощени представители
на областните управители и на кметовете на общините.
(3) Комисиите по ал. 2 контролират:
1. изпълнението на условията в разрешителните по чл. 104, ал. 1 и чл.
116д, ал. 1;
2. изпълнението на задълженията на оператора по чл. 115, т. 1, чл.
116а, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 116з, ал. 2.
(4) Съвместните проверки се осъществяват:
1. въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите;
2. при жалби и сигнали.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
85

86
(5) Съвместните проверки се осъществяват най-малко веднъж годишно
за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.
(6) Със заповедта по ал. 2 министърът на околната среда и водите
определя поименния състав и председателя на комисията, както и обектите и
обхвата на проверката.
(7) Министърът на околната среда и водите упълномощава
председателя на комисията по ал. 2 да съставя констативни протоколи за
извършените проверки, да дава задължителни предписания и да съставя
актове за констатираните при проверката административни нарушения.
(8) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава
годишния план за контролна дейност.
(9) Организацията на работата на комисията по ал. 2 и формата на
годишния план по ал. 4, т. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.
Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) По време на извършването на
съвместната проверка председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 съставя
констативен протокол, който се подписва от всички нейни членове.
(2) В протокола по ал. 1 се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания със срокове и
отговорници за изпълнението им.
(3) Председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 при констатирани
нарушения съставя акт за административно нарушение.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и
водите или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно
постановление, с което налага на оператора съответното административно
наказание.
Чл. 157в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При извършване на проверката
членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 имат право да изискват
необходимите данни, сведения, справки и обяснения от проверяваните лица и
от трети лица, свързани с осъществяване на контролираната дейност.
(2) Операторът на предприятието и/или съоръжението е длъжен да
осигурява на представителите на контролната комисия по чл. 157а, ал. 2
необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на
предприятието и/или съоръжението, вземане на проби и събиране на
необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.
(3) Членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 са длъжни да не разгласяват
служебната, производствената и търговската тайна, която им е станала известна при
или по повод осъществяването на контролната дейност.
Чл. 157г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Контролът по
изпълнение на изискванията на Регламент 1102/2008 се осъществява от министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) За целите на контрола по изпълнението на Регламент 1102/2008
изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и директорът на
Агенция "Митници" предоставят при поискване от министъра на околната среда и
водите или от оправомощени от него длъжностни лица информация съгласно чл. 5, ал.
3 от Регламент 1102/2008.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
BG121 ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ; Biological Diversity Act
ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините,
юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на
биологичното разнообразие в Република България.
(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи
организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните
съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в
тях.
(3) Биологичното разнообразие е неразделна част от националното
богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и
общинските органи и гражданите.
Чл. 2. Този закон цели:
1. опазването на представителни за Република България и за Европа
типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и
ендемични растителни и животински видове в рамките на Национална
екологична мрежа;
2. опазването на защитените растителни и животински видове от
флората и фауната на Република България, както и на тези, които са обект на
ползване и търговия;
3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и
животински видове извън естествената им среда;
4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на
местни растителни и животински видове в природата;
5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от
дивата флора и фауна;
6. опазването на вековни и забележителни дървета.
Глава втора.
НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА
Раздел I.
Общи положения
Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа,
включваща:
1. защитени зони, в които могат да участват защитени територии;
2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;
3. буферни зони около защитени територии.
(2) В Националната екологична мрежа приоритетно се включват
КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.
Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:
1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
87

88
ландшафтното разнообразие;
2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за
размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и
зимуване на дивите животни;
3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени
популации и видове;
4. участието на Република България в европейските и световните
екологични мрежи;
5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху
защитени територии.
Раздел II.
Защитени зони
Чл. 5. Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване
или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни
местообитания, както и на видовете в техния естествен район на
разпространение.
Чл. 6. (1) Защитени зони се обявяват за:
1. опазване на типовете природни местообитания, посочени в
приложение № 1;
2. опазване на местообитания на видовете растения и животни (без
птици), посочени в приложение № 2;
3. опазване на местообитания на видовете птици, посочени в
приложение № 2;
4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене,
зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове,
извън тези, посочени в приложение № 2.
(2) Застрашените от изчезване типове природни местообитания,
включени в приложение № 1, са приоритетни за опазване.
(3) Застрашените от изчезване растителни и животински видове,
включени в приложение № 2, са приоритетни за опазване.
Чл. 7. (1) Териториите, включващи типове природни местообитания от
приложение № 1, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:
1. степен на представеност на природния тип местообитание за
съответната територия;
2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в
сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в
границите на Република България;
3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип
природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;
4. обща оценка на значението на територията за съхранението на
съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на
показателите по т. 1, 2 и 3.
(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение
№ 2, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:
1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в
сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
България;
2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието,
които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното
възстановяване;
3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по
отношение на основния район на разпространение на вида;
4. обща оценка на значението на територията за съхранението на
съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.
(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от
приложение № 2, и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз
основа на следните показатели:
1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене,
зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията
на същия вид в Европа и в Република България;
2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в
съответната територия;
3. обща оценка на значението на територията за съхранението на
съответния вид въз основа на величината на показателите по т. 1 и 2.
Раздел III.
Обявяване и промени в защитените зони
Чл. 8. (1) Министерството на околната среда и водите осигурява
проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7,
които съдържат:
1. наименование;
2. предназначение на обекта;
3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;
4. попълнени стандартни форми с данни и оценки;
5. картен материал.
(2) Предложения за териториите - предмет на проучване по ал. 1, могат
да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.
Чл. 9. (1) След изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите
по отделни райони Министерството на околната среда и водите обявява деня и
мястото за провеждане на обществено обсъждане чрез средства за масово
осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.
(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на
заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните областни
администрации и общини, научни и академични институти, екологични и
обществени организации.
(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се
водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.
Чл. 10. (1) В срок до шест месеца след приключване на обществените
обсъждания по чл. 9 Министерството на околната среда и водите изготвя проект
на списък на защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от
обществените обсъждания се внася за разглеждане на заседание на Националния
съвет по биологичното разнообразие.
(2) Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
89

90
министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за
приемане.
(3) В срок до шест месеца от заседанието на Националния съвет по
биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася
списъка по ал. 1 в Министерския съвет.
(4) Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в
"Държавен вестник".
Чл. 11. (1) За защитени зони се обявяват територии, включени в
списъка по чл. 10, ал. 4.
(2) Обявяването на защитените зони и промените в тях се извършват от
министъра на околната среда и водите.
Чл. 12. (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за
обявяване на съответната защитена зона.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. основанието за нейното издаване;
2. наименованието и местоположението на защитената зона;
3. предназначението на защитената зона;
4. общата площ и описание на горите, земите и водните площи,
включени в защитената зона.
Чл. 13. Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху
земите, горите и водните площи в тях.
Чл. 14. За защитените територии, попадащи в границите на защитени
зони, се прилага Законът за защитените територии.
Чл. 15. За паметниците на културата, попадащи в границите на защитени
зони, се прилага Законът за паметниците на културата и музеите.
Чл. 16. (1) Промените в защитените зони са:
1. увеличение на площта;
2. намаление на площта;
3. заличаване.
(2) За промените по ал. 1 се прилагат чл. 9 и 10.
(3) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава
заповед.
(4) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 9, 10,
11 и 12.
Чл. 17. Заповедите по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 се обнародват в
"Държавен вестник".
Чл. 18. За обявените защитени зони и промените в тях Министерството
на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и
водите водят регистри.
Чл. 19. Когато съществува опасност от увреждане на територии от
списъка по чл. 10, ал. 4, преди да са обявени за защитени зони, министърът на
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
околната среда и водите може със заповед, обнародвана в "Държавен вестник",
да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до две години, с
изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.
Раздел IV.
Буферни зони
Чл. 20. (1) За буферни зони се обявяват зони около резерватите,
поддържаните резервати и влажните зони, които са защитени територии,
обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в
националните паркове.
(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното
въздействие върху защитените територии по ал. 1.
Чл. 21. Регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят
документация за обявяване на буферна зона, включваща:
1. описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната
зона;
2. карта на защитената територия и предлаганата буферна зона около
нея;
3. предложение за режима на буферната зона.
Чл. 22. (1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и
водите назначават комисия с представители на заинтересуваните териториални
органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и
собствениците на земи, гори и водни площи.
(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на
околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.
(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със
защитените територии, се прилагат процедурите, предвидени в Закона за
защитените територии.
Чл. 23. (1) Протоколът по чл. 22, ал. 2 и коригираната при необходимост
документация по чл. 21 се изпращат в Министерството на околната среда и
водите.
(2) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване
на буферната зона след съгласуване със заинтересуваните ведомства.
(3) Със заповедта по ал. 2 се забраняват или ограничават отделни
дейности или строителство, които биха повлияли неблагоприятно върху
състоянието и предназначението на защитените територии.
(4) Заповедта по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 24. Обявяването на буферни зони не води до промяна на
собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.
Чл. 25. (1) Промените в буферните зони са:
1. увеличение на площта;
2. намаление на площта;
3. промени в режима на дейностите;
4. заличаване в случай на заличаване на защитената територия, към
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
91

92
която е обявена.
(2) Промените по ал. 1 се извършват по реда на чл. 21, 22 и 23.
Чл. 26. За обявените буферни зони и промените в тях Министерството
на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и
водите водят регистри.
Раздел V.
Планове за управление и устройствени планове и проекти
Чл. 27. Планове за управление се разработват за:
1. защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1;
2. буферните зони по чл. 3, ал. 1, т. 3, като неразделна част от плановете
за управление на съответните защитени територии.
Чл. 28. Плановете за управление по чл. 27 се възлагат и утвърждават при
условията и по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за защитените
територии в зависимост от категорията на защитената територия. За защитените
зони, когато в тях не са включени защитени територии, се прилагат
разпоредбите на чл. 58, 61 и 62 от Закона за защитените територии.
Чл. 29. (1) В плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки,
които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни
местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и
обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните
защитени зони.
(2) Мерките по ал. 1 включват:
1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на
изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита;
2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни
събития;
3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;
4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на
видове или на популации на растителни и животински видове;
5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и
мониторинг.
(3) При определяне на мерките по ал. 2 при възможност се вземат
предвид:
1. регионалните и местните особености, освен тези за опазване на
биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото;
2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.
Чл. 30. (1) Устройствените планове, устройствените проекти за горите и
регионалните програми, разработвани по реда на други закони, се съобразяват с
мерките по чл. 29.
(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и
проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на
ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или
свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и
генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.
(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;
2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;
3. пещери, скални венци и стени и дюни;
4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни
планински масиви;
5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;
6. заливни речни тераси и крайречна растителност;
7. гори, разположени до 500 м надморска височина.
Чл. 31. (1) Плановете и програмите по чл. 30, ал. 1 и инвестиционните
предложения, които не са непосредствено свързани с управлението на
защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във
взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително
отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта
им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал. 1. За плановете и програмите
се извършва екологична оценка, а за инвестиционните предложения, включени в
приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда - оценка на
въздействието върху околната среда, по реда на същия закон.
(2) За инвестиционните предложения, извън случаите по ал. 1, може да
се извършва оценка на въздействието върху околната среда по ред, определен с
наредба на Министерския съвет.
Чл. 32. Положително становище по екологичната оценка за планове и
програми и положително решение по оценка на въздействие върху околната
среда за инвестиционни предложения се издават по реда на Закона за опазване
на околната среда само когато се установи, че защитената зона няма да бъде
значително увредена.
Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по
причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго
алтернативно решение.
(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно
местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на
изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с
човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху
околната среда.
Чл. 34. (1) В случаите по чл. 33 Министерството на околната среда и
водите взема компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната
екологична мрежа, независимо от фазата на реализация на плана или проекта.
(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия
тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или
животински вид:
1. на друго място в увредената защитена зона;
2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;
3. в нова защитена зона.
(3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от
инвеститора на плана или проекта.
Глава трета.
ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
93

94
Общи положения
Раздел I.
Чл. 35. Растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на
Република България се опазват в естествената им среда чрез:
1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична
мрежа;
2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано
ползване;
3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията,
съобразно екологичните изисквания на съответния вид;
4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна
степен на застрашеност;
5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на
популациите на редки и застрашени видове;
6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да
бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни
видове.
Чл. 36. В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за
опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна
извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на
генетичен материал при контролирани от човека условия.
Раздел II.
Защитени растителни и животински видове
Чл. 37. За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите
животински и растителни видове, посочени в приложение № 3.
Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с
каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на
размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те
са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и
струпване по време на миграция;
5. вземане на намерени мъртви екземпляри;
6. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и
предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне,
превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или
размяна на препарирани екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии
от развитието на животните.
Чл. 39. (1) Лице, което е намерило ранен или мъртъв екземпляр, без
умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение № 3, е
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
длъжно при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 да уведоми за това
най-близката регионална инспекция по околната среда и водите или държавно
лесничейство.
(2) По преценка на регионалната инспекция по околната среда и водите
или държавното лесничейство и в зависимост от състоянието му екземплярът:
1. се пуска на свобода в подходящ район;
2. се изпраща за лечение или отглеждане в спасителен център или
зоологическа градина;
3. се предоставя на научно или учебно заведение или природонаучен
музей за изследване или попълване на учебни сбирки;
4. се оставя на мястото, където е намерен или убит.
(3) За разпореждането с екземпляра по ал. 2 се съставя протокол, който
се изпраща в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 40. (1) За растителните видове от приложение № 3 се забраняват:
1. брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на
унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;
2. притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница,
търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата
екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от
развитието на растенията.
Раздел III.
Регулирано ползване на растителни и животински видове
Чл. 41. (1) Под режим на опазване и регулирано ползване от природата
се поставят видовете диви животни и растения, посочени в приложение № 4.
(2) В зависимост от състоянието на популациите и биологичните
изисквания на отделните видове от приложение № 4 режимите и условията за
ползването им обхващат:
1. предписания за достъп до определени райони;
2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени
популации;
3. срокове, правила и методи за ползване;
4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за
ползване на екземпляри;
5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба
или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или
части от тях;
6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни
видове при контролирани от човека условия.
(3) За видовете птици от приложение № 4 се забраняват:
1. ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане
на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на
отглеждане на малките;
2. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;
3. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца,
включително в случаите, когато те са изоставени.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
95

96
Чл. 42. (1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и
ловни видове от приложение № 4, се въвеждат със заповеди на министрите на
земеделието и горите и на околната среда и водите, които се обнародват в
"Държавен вестник".
(2) За останалите животински и растителни видове от приложение № 4
режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със
заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в
"Държавен вестник".
Чл. 43. Заповедите по чл. 42 се издават след обсъждане със
заинтересуваните централни ведомства, обществени организации и браншови
организации на ползватели, а в случаите на регионална или местна забрана за
ползване - и със съответните областни управители и кметове на общини.
Раздел IV.
Забранени методи, уреди и средства за улавяне и убиване
Чл. 44. (1) При улавяне или убиване на екземпляри от видове от
приложение № 4 се забранява използването на неселективните уреди, средства и
методи, посочени в приложение № 5.
(2) Забраната по ал. 1 важи и за животинските видове от приложение №
3 и видовете птици по чл. 45 в случаите на разрешено изключение по реда на чл.
49.
Раздел V.
Опазване на птици, срещащи се в диво състояние
Чл. 45. Всички видове птици извън тези по приложения № 3 и 4,
естествено срещащи се в диво състояние на територията на Република България,
подлежат на опазване и контрол с оглед поддържане популациите им в
благоприятно състояние.
Чл. 46. За птиците по чл. 45 се забраняват:
1. улавянето или убиването на екземпляри с каквито и да е уреди,
средства и методи;
2. задържането на екземпляри;
3. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;
4. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца,
включително в случаите, когато те са изоставени;
5. обезпокояването, особено през периода на размножаване и
отглеждане на малките.
Чл. 47. (1) За всички видове диви птици извън тези по приложение № 3
се забраняват задържането с цел търговия, транспортът с цел търговия,
предлагането за продажба и продажбата на живи или умрели птици или каквито
и да е различими части или продукти от такива птици.
(2) Алинея 1 не се отнася за видовете птици, посочени в приложение №
6, като дейностите по ал. 1 могат да се извършват само при доказване, че
птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Раздел VI.
Изключения
Чл. 48. (1) Изключения от забраните по чл. 38, 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46
и чл. 47, ал. 1 се допускат само когато няма друго алтернативно решение и при
условие, че популациите на засегнатия вид не са увредени в областта на
естественото им разпространение и са в благоприятно състояние.
(2) Изключенията по ал. 1 се допускат в следните случаи:
1. за защита на видове от дивата флора и фауна и за запазване на
природни местообитания;
2. за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури,
добитък, гори, води, рибарници и други видове имоти;
3. в интерес на общественото здраве и безопасност, включително на
въздушния транспорт или други причини от първостепенен обществен интерес;
4. за целите на научните изследвания и обучението при въвеждане или
повторно въвеждане на видове и на необходимата за тези цел селекция,
включително и изкуственото размножаване на растения.
(3) В случаите по ал. 2, когато се засягат видове от приложение № 3,
изключенията се допускат само за ограничен брой екземпляри.
Чл. 49. (1) Изключенията по чл. 48 се допускат с писмено разрешение
на:
1. министъра на околната среда и водите - за видовете от приложение №
3;
2. министъра на земеделието и горите и началника на Националното
управление по горите, съответно - за рибите и ловните видове от приложение №
4 след съгласуване с министъра на околната среда и водите;
3. министъра на околната среда и водите - за останалите видове от
приложение № 4 и за птиците по чл. 45.
(2) В разрешителното по ал. 1 се определят видовете, броят на
екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за
разпореждане с екземпляра и други условия, при които се допуска
изключението, както и органът или лицето, натоварено да осъществява контрола
по спазването на условията.
Чл. 50. (1) Разрешително по чл. 49, ал. 1 не се изисква за изнасяне на
екземпляри от видове по чл. 70.
(2) В случаите по ал. 1 се издава само разрешително за износ по реда на
глава четвърта.
Чл. 51. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 49, ал. 1
се определят с наредба, утвърдена от министрите на околната среда и водите и
на земеделието и горите.
Раздел VII.
Планове за действие за растителни и животински видове
Чл. 52. Планове за действие за растителни и животински видове се
разработват задължително, когато се установи, че:
1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
97

98
необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;
2. състоянието на популацията на вида в Република България или в
отделни региони не е благоприятно;
3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху
условията на природните местообитания или върху състоянието на местни
видове от дивата флора и фауна.
Чл. 53. При условията на чл. 52 с предимство се разработват планове за
действие за:
1. приоритетни видове от приложение № 2;
2. защитени растителни и животински видове от приложение № 3;
3. видове - предмет на регулирано ползване от приложение № 4;
4. видове - предмет на повторно въвеждане в природата.
вида;
Чл. 54. Плановете за действие обхващат:
1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на
2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида,
както и на условията в неговите природни местообитания;
3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;
4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за
вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се
налагат такива;
5. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида -
предмет на плана;
6. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от
осъществените дейности;
7. бюджет и график за реализиране на дейностите.
Чл. 55. (1) Изготвянето на планове за действие може да се възлага от:
1. министъра на околната среда и водите;
2. министъра на земеделието и горите или ръководителите на други
заинтересувани държавни органи;
3. неправителствени организации.
(2) Органите и организациите по ал. 1, т. 2 и 3 съгласуват с
Министерството на околната среда и водите заданията и проектите на плановете
за действие.
Чл. 56. (1) Плановете за действие се внасят за разглеждане в
Националния съвет по биологичното разнообразие.
(2) Плановете за действие се утвърждават от съответния компетентен
орган по чл. 49, ал. 1 след положително решение на Националния съвет по
биологичното разнообразие.
Чл. 57. Условията и редът за разработване на планове за действие за
видове се определят с наредба на министрите на околната среда и водите и на
земеделието и горите.
Раздел VIII.
Опазване на растителни и животински видове извън
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
естествената им среда
Чл. 58. (1) Опазването на видовете извън естествената им среда включва:
1. отглеждане и размножаване на животни и растения при контролирани
условия във вивариуми, зоологически или ботанически градини, дендрариуми,
живи колекции;
2. създаване на банки за семена, полен, гамети, ембриони, тъканни и
клетъчни култури и други колекции за съхраняване на растителни и животински
генетични ресурси при специални условия.
(2) Действията по ал. 1 не включват прилагане на техники и методи,
които водят до генетични изменения.
Чл. 59. Опазването по чл. 58, ал. 1 се прилага приоритетно за видове и
други таксони, които са:
1. непосредствено застрашени от изчезване от естествените им
местообитания на местно, национално или международно ниво;
2. от особен икономически интерес;
3. диви предшественици на културни сортове растения или примитивни
породи животни;
4. подходящи за използване при повторно въвеждане в природата;
5. от специфичен интерес за науката - ендемити, реликти и други;
6. подходящи за привличане на обществения интерес към проблемите на
опазването на биологичното разнообразие.
Чл. 60. (1) Опазването по чл. 58, ал. 1 може да се извършва от научни
организации, юридически и физически лица.
(2) Организациите и лицата по ал. 1 са длъжни да:
1. документират образците/екземплярите, както и техния произход;
2. етикетират и маркират образците/екземплярите, когато това е
възможно;
3. събират и поддържат информация по определени показатели за
състоянието на колекциите, както и за технологиите и техниките за тяхното
отглеждане и поддържане;
4. организират или участват в научни и други изследвания от значение
за опазване и отглеждане на видовете, включително такива, свързани с
повторното въвеждане в природата на диви видове;
5. предоставят размножителни материали от застрашени видове за
възстановяване или повторно въвеждане в природата;
6. предоставят при договаряне размножителни материали от застрашени
видове за създаване на насаждения за култивирано отглеждане на растения и
ферми за отглеждане на животни;
7. обменят информация с други институции с подобно предназначение и
цели;
8. осигуряват обществен достъп до колекциите, информация за
обществеността, свързана с видовете от колекциите, техните естествени
местообитания и опазване на биологичното разнообразие;
9. провеждат образователна и възпитателна дейност;
10. подават необходимата информация за попълване и поддържане на
регистрите по чл. 63.
(3) Освен задълженията по ал. 2 зоологическите градини са длъжни да:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
99

100
1. настаняват животните при условия, които удовлетворяват техните
биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;
2. осигуряват подходяща за отделните видове обстановка в местата,
където те са затворени;
3. поддържат високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи
и хранене при отглеждането и развъждането на животните;
4. предприемат необходимите мерки за предотвратяване бягството на
животни, за да бъдат избегнати възможни екологични заплахи за местните
видове.
Чл. 61. (1) Минималните изисквания и условия, при които се отглеждат
животни в зоологическите градини, се определят с наредба на министъра на
околната среда и водите.
(2) В случай на прилагане на принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3
Министерството на околната среда и водите разпорежда поставянето на
животните в други зоологически градини или места, където са осигурени
условията в наредбата по ал. 1 и по чл. 60, ал. 2 и 3.
Чл. 62. (1) Дейността в зоологическите градини се извършва въз основа
на лиценз, издаден от Министерството на околната среда и водите, при условия
и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Лицензът по ал. 1 се издава само при спазване на изискванията на чл.
60, ал. 2 и 3 и тези в наредбата по чл. 61, ал. 1.
(3) При установяване на дейност на зоологическа градина без лиценз
или в нарушение на изискванията и условията, при които е издаден лицензът,
министърът на околната среда и водите:
1. предписва мерки и определя срок не по-дълъг от 2 години, в който
зоологическата градина трябва да отстрани нарушенията, и/или
2. налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3.
(4) При неизпълнение на предписанията в определения по ал. 3, т. 1 срок
министърът на околната среда и водите налага принудителната мярка по чл. 122,
ал. 1, т. 3 и/или т. 4.
Чл. 63. (1) Министерството на околната среда и водите води регистър на
организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви
видове от местната или чуждата флора и фауна.
(2) Министерството на земеделието и горите води ведомствен регистър
на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от видове
от културната флора и фауна, както и на специализирани колекции от диви
дървесни и храстови видове или ловни видове от местната или чуждата флора и
фауна.
Чл. 64. Специализираните организации, които създават и поддържат
"национални колекции", се определят с акт на Министерския съвет, когато:
1. изпълняват и/или координират дейности по национални или
международни програми, свързани с генетични ресурси;
2. колекциите са предназначени за опазване и поддържане на значително
таксономично разнообразие от световната флора и фауна, включително диви
родственици на културни растения или примитивни породи и/или представляват
стратегически ресурс поради значителното разнообразие от видове, сортове,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
породи, форми, линии, включително такива с местен произход и/или са
еталонни по прилагане на поети от Република България международни
задължения.
Чл. 65. Условията и редът за попълване, поддържане и обслужване на
колекции, с изключение на тези, принадлежащи на физически лица, се
определят с актове, издадени от ръководителите на организациите и
юридическите лица по чл. 60, ал. 1.
Чл. 66. (1) Държавата е собственик на генетичните ресурси от
естествената флора и фауна на Република България.
(2) Достъпът до ресурсите се осъществява при спазване на разпоредбите
на този закон, а когато те са защитени от патент или други права на
интелектуална собственост - и на специалното законодателство в тази област.
(3) Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни за използване от
други държави въз основа на предварително договаряне в писмена форма на
условията и начина за разпределение на ползите от него при взаимноизгодни
условия, включващи:
1. цитиране на естествения произход на материала;
2. предоставяне от държавата ползвател на получени, свързани с тях или
произтичащи от тях научни резултати и технологии;
3. възвръщане на част от средствата, получени при използване на
материала, както и на продукти или изследвания, произтичащи от него с
търговска цел;
4. участие в съвместни научни изследвания.
(4) Договарянето може да предвиди безвъзмездно предоставяне на
генетични ресурси, когато те са предназначени за нетърговски цели: научни
изследвания, обучение, опазване на биологичното разнообразие или на
общественото здраве.
(5) Предоставянето на материалите за ползване от трети лица се
извършва с писмено съгласие на собственика при спазване на разпоредбите на
ал. 2, 3 и 4.
(6) Условията и редът за предоставяне на достъп до генетични ресурси
се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Раздел IX.
Въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни
животински и растителни видове в природата
Чл. 67. (1) Въвеждането в природата, както и вносът с цел развъждане и
отглеждане на неместни животински и растителни видове се допускат, ако това
не уврежда природни местообитания в тяхната естествена област на
разпространение или местни видове от дивата флора и фауна или техни
популации.
(2) Дейностите по ал. 1 се разрешават въз основа на разработена
програма само след положителна научна експертиза, възложена от съответния
компетентен орган по ал. 3 и след положително решение на Националния съвет
по биологичното разнообразие.
(3) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на:
1. началника на Националното управление по горите - за дървесни,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
101

102
храстови и ловни видове;
2. министъра на околната среда и водите - за всички останали видове.
(4) Органите по ал. 3 могат със заповед, обнародвана в "Държавен
вестник", да забраняват въвеждането в природата на неместни видове, които
биха застрашили естествени природни местообитания или местни видове от
дивата флора и фауна.
Чл. 68. (1) Повторно въвеждане в природата на местни животински и
растителни видове се извършва по начин, който би допринесъл за трайно
възстановяване на видовете в благоприятно състояние.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на
съответния компетентен орган по чл. 67, ал. 3 съгласувано със заинтересуваните
централни ведомства и след отчитане мнението на обществеността в района на
повторно въвеждане на вида.
Чл. 69. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 67, ал. 3
и чл. 68, ал. 2 и за отчитане мнението на обществеността се определят с наредби,
съответно на министъра на околната среда и водите и на министъра на
земеделието и горите.
Глава четвърта.
ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА
ФЛОРА И ФАУНА
Раздел I.
Общи положения
Чл. 70. Разпоредбите в тази глава се отнасят за екземпляри от видове,
включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия със
застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.),
наричана за краткост "Конвенцията", които:
1. са застрашени от изчезване или са под режим на опазване и
регулирано ползване и са или могат да станат обект на търговия, посочени:
а) в приложение I към чл. III на Конвенцията;
б) в приложение № 3 на този закон, означени със знак (I);
в) в приложение № 4 на този закон, означени със знак (I);
2. се нуждаят от регулиране на търговията с тях, за да се избегне
опасността от използване, което е несъвместимо с оцеляването им, посочени в
приложение II към чл. IV на Конвенцията;
3. са определени за регулирана търговия в рамките на юрисдикцията на
държава, страна по Конвенцията, посочени в приложение III към чл. V на
Конвенцията.
Чл. 71. (1) Министерството на околната среда и водите е ръководното
ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията.
(2) Министърът на околната среда и водите със заповед определя
местата, изпълняващи функции на спасителни центрове по чл. 104, ал. 1, т. 1.
(3) Дейността на спасителните центрове по ал. 2 се определя с
правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 72. (1) Българската академия на науките със своите специализирани
институти, щатен научен персонал и асоциирани експерти е научният
консултативен орган по прилагане на Конвенцията.
(2) По предложение на Българската академия на науките министърът на
околната среда и водите издава заповед със списък на експертите, изпълняващи
функции по чл. 84 и чл. 87, т. 2.
(3) В списъка по ал. 2 се посочват имената, адресът и начините за
връзка, сферата на компетентност и районът на действие на експертите.
Раздел II.
Пренасяне през границата на Република България
Чл. 73. (1) Внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се
извършва съгласно изискванията на Конвенцията, този закон, Закона за
митниците и другите специални закони.
(2) Превозването на живи животни от видове по чл. 70 се извършва
съгласно изискванията за транспортиране на живи животни, публикувани от
Секретариата на Конвенцията, а при въздушен транспорт - и с изискванията,
установени с Резолюция 620, Приложение "А" на Международната организация
на авиационните превозвачи (IATA).
Чл. 74. (1) При издаването на разрешителни по чл. 75, ал. 1
екземплярите от видовете по чл. 70, т. 1 се третират като екземпляри от видове
по чл. 70, т. 2, когато са:
1. размножавани в развъдници, регистрирани в Секретариата на
Конвенцията;
2. индивидуално маркирани по недвусмислен начин.
(2) Условието по ал. 1, т. 2 не се прилага за растения и в случай, че
маркировката би увредила здравето на дадения екземпляр.
Чл. 75. (1) Внасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и
изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва само с разрешително,
издадено от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него
лица по образец CITES, посочен в приложение № 7.
(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква при:
1. транзитиране на екземпляри;
2. внасяне на екземпляри в случаите по чл. 74, ал. 1.
(3) Всяка пратка екземпляри по ал. 2, т. 1 задължително се придружава
от оригинален екземпляр на разрешително за износ по образец CITES, издадено
от ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията на
държавата на износа.
Чл. 76. (1) За всяка пратка екземпляри се издава отделно разрешително
по чл. 75, ал. 1, което я придружава по време на внасянето или изнасянето.
(2) Разрешителното е със срок на валидност шест месеца от датата на
издаването му.
(3) Разрешителното се счита за недействително:
1. след изтичане на срока по ал. 2;
2. след преминаване на границата, ако не е заверено от митническия
орган, съгласно чл. 87, т. 3;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
103

104
3. когато се установи, че издаването му е въз основа на невярно
представена от кандидата информация за условията за внасяне и изнасяне;
4. при повреждане;
5. при унищожаване;
6. при изгубване или кражба.
(4) Притежателят на разрешително е длъжен:
1. в случаите по ал. 3, т. 1, 2 и 4 да върне в 15-дневен срок оригинала и
всички копия в Министерството на околната среда и водите;
2. в случаите по ал. 3, т. 5 и 6 незабавно да уведоми за това
Министерството на околната среда и водите.
(5) В случаите по ал. 3, т. 3 и 6, Министерството на околната среда и
водите незабавно уведомява за това митническите органи, ръководното
ведомство на държавата на вноса и Секретариата на Конвенцията, като посочва
номера, датата и други опознавателни данни за разрешителното.
Чл. 77. (1) Лицето, което внася или изнася, е длъжно при преминаване
през границата да представи на митническия орган разрешителното по чл. 75, ал.
1.
(2) Когато лицето, което внася или изнася, не пренася пратката лично,
разрешителното трябва да е прикрепено към транспортните документи.
Чл. 78. (1) В случаите на внасяне и изнасяне на екземпляри, които са
хербарийни или музейни експонати, предназначени за дарение или обмяна при
нетърговски отношения между лица по чл. 96, ал. 1, разрешителното по чл. 75,
ал. 1 може да бъде заменено от етикет, одобрен от Секретариата на Конвенцията.
(2) Условията и редът за издаване на етикетите се определят със заповед
на министъра на околната среда и водите.
Чл. 79. Министърът на околната среда и водите или упълномощените от
него лица отказват издаване на разрешително по чл. 75, ал. 1, когато:
1. на кандидата е била наложена глоба или имуществена санкция или му
е конфискуван екземпляр по реда на този закон, за срок две години от влизането
в сила на наказателното постановление;
2. има писмено становище на научния консултативен орган, че това
застрашава оцеляването на вида в дивата природа;
3. има писмено становище на научния консултативен орган, че
кандидатът няма необходимите условия за отглеждане на дадения жив
екземпляр;
4. се нарушават условията по чл. 73, ал. 2;
5. внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 е с цел
търговия, за предоставяне на услуги или за други дейности, които имат за
основна цел печалба, с изключение на:
а) екземпляри по чл. 74, ал. 1, т. 1;
б) екземпляри, внесени или придобити в Република България преди
влизането в сила на Конвенцията, както и тяхното поколение, включително
първото поколение, отгледано от човека, при условие, че тези екземпляри са
внесени или придобити съгласно действащата тогава нормативна уредба;
в) продажбата на живи екземпляри за програми, свързани с
възстановяване на видове, за размножаване или за научни и образователни цели,
независимо от това, дали са уловени от природата, или са първо поколение,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
отгледано на затворено.
Чл. 80. Кандидатът за разрешително по чл. 75, ал. 1 подава писмено
заявление в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 81. (1) В заявлението по чл. 80 за внасяне на екземпляри от видове
по чл. 70, т. 1 се посочват:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. видът, състоянието и количеството на екземплярите;
3. очакваната дата и часът на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране - в случаите на внос на живи
екземпляри.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие на предварително издадено разрешително за износ от
ръководното ведомство на държавата на износа;
2. съдебна регистрация на фирма;
3. адресът и описание на условията, при които ще се отглеждат
внасяните живи екземпляри.
Чл. 82. (1) В заявлението по чл. 80 за изнасяне на екземпляри от видове
по чл. 70 се посочват:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. видът, състоянието и количеството на екземплярите;
3. очакваната дата и часът на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за произхода на екземпляра;
2. документ за регистрация съгласно чл. 91;
3. копие от документ за самоличност на кандидата;
4. удостоверение за актуално състояние на фирмата;
5. в случаите на изнасяне на екземпляри, размножени и отгледани на
затворено - кратко описание на рода или културата, от което да личи произходът
на отделните екземпляри, формиращи основата на този род или култура, и
номерът на полученото генетично поколение.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 4 не се прилагат в случаите по чл. 96, ал.
1.
Чл. 83. (1) В 3-дневен срок от получаване на заявлението за издаване на
разрешително за внасяне или изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1
министърът на околната среда и водите изисква становище от научния
консултативен орган по чл. 72.
(2) При заявление за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 2 и
3, становището по ал. 1 може да се изисква по преценка на министъра на
околната среда и водите.
Чл. 84. (1) Научният консултативен орган представя на Министерството
на околната среда и водите становище в 15-дневен срок от получаване на
искането по чл. 83, ал. 1.
(2) При необходимост от проверка на място тя се извършва от експерт от
списъка по чл. 72, ал. 2.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
105

106
Чл. 85. При спазване на всички условия на Конвенцията и този закон
разрешителното по чл. 75, ал. 1 се издава в срок до 5 работни дни от
получаването на заявлението по чл. 80 или от представянето на становище по чл.
84.
Раздел III.
Митнически надзор и контрол
Чл. 86. Митническите органи осъществяват митнически надзор и
контрол при внасяне и изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 на и извън
митническата територия на Република България.
Чл. 87. Митническите органи в съответствие с митническото
законодателство:
1. проверяват дали пратката се придружава от разрешително по чл. 75,
ал. 1 и 3;
2. изискват от граничната ветеринарна и фитосанитарна служба да
установи в срок до 1 час дали екземплярите отговарят на данните, посочени в
разрешителното; в случай, че тази идентификация не бъде извършена,
митническите органи се обръщат за идентификация и стойностна оценка на
екземплярите към съответен експерт от списъка по чл. 72, ал. 2, който е длъжен
да се яви на граничния пункт в срок до 6 часа от повикването;
3. заверяват оригинала и двете приложени копия на разрешителното за
внасяне или изнасяне по чл. 75, ал. 1, като вписват действителното количество
внасяни или изнасяни екземпляри, задържат и съхраняват копие № 3,
предназначено за митническите органи;
4. при внасяне задържат оригинала на разрешителното по чл. 75, ал. 1 и
оригиналното разрешително, издадено от ръководното ведомство по прилагане
на Конвенцията на държавата на износа;
5. в 5-дневен срок изпращат в Министерството на околната среда и
водите разрешителните по т. 4 - при внасяне, а при изнасяне - и копие на
завереното разрешително за износ по чл. 75, ал. 1.
Чл. 88. При установяване на нарушение на изискванията на този закон
или в случаи на съмнение за нарушение митническите органи задържат
екземплярите и вещите, послужили за извършване на нарушението, и незабавно
уведомяват Министерството на околната среда и водите или съответната
регионална инспекция по околната среда и водите, които осигуряват
поставянето на екземплярите при подходящи за тях условия в спасителни
центрове.
Чл. 89. Съответните регионални инспекции по околната среда и водите
и спасителни центрове оказват пълно съдействие на митническите органи за
изясняване на случаите по чл. 88 и вземане на решение по тях.
Раздел IV.
Регистрация
Чл. 90. (1) На регистрация подлежат всички екземпляри от видове по чл.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
70, т. 1 и 2, с изключение на хранителни продукти от тях и видовете - предмет на
Закона за лова и опазване на дивеча.
(2) Екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, за които са издадени
разрешителни за внос след влизане в сила на този закон, се регистрират
служебно от регионалните инспекции по околната среда и водите без постъпки
на собственика по реда на чл. 92.
(3) В 5-дневен срок от издаване на разрешително за внос
Министерството на околната среда и водите изпраща в съответната регионална
инспекция по околната среда и водите необходимата документация за
регистрацията по ал. 2.
Чл. 91. Регистрацията се извършва с документ, издаден от съответната
регионална инспекция по околната среда и водите по постоянния адрес на
собственика на екземпляра - физическо лице, или по седалището, съответно
адреса на управлението, на собственика на екземпляра - юридическо лице.
Чл. 92. (1) За регистрацията по чл. 91 собственикът в 15-дневен срок от
придобиването на екземпляра внася в регионалната инспекция по околната
среда и водите заявление, в което посочва:
1. име и ЕГН - за физически лица, а за юридически лица - наименование,
седалище и БУЛСТАТ;
2. данни за екземпляра - вид и състояние (жив, мъртъв, част от
екземпляр или продукт);
3. адрес на отглеждане - при придобиване на жив екземпляр;
4. начин на придобиване - внесен, закупен, разменен, дарен, размножен
на затворено, намерен.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. оригинален документ за регистрация, издаден от регионалната
инспекция по околната среда и водите - при покупка на вече регистриран по чл.
91 екземпляр;
2. документ за произход;
3. начин на маркировка на екземпляра;
4. оригинално разрешително или друг документ за улавяне или убиване
на екземпляра от природата, предвиден в нормативен акт и доказващ
законността на придобиването на екземпляра.
Чл. 93. Регионалните инспекции по околната среда и водите издават
документа за регистрация по чл. 91 в 5-дневен срок от постъпване на
документацията по чл. 90, ал. 3 или заявлението по чл. 92.
Чл. 94. (1) Собственикът на регистриран екземпляр е длъжен в 15-
дневен срок писмено да уведоми регионалната инспекция по околната среда и
водите при:
1. промяна на обстоятелства, свързани с екземпляра - продажба, смяна
на адреса на отглеждане на жив екземпляр или смърт, кражба или изгубване;
2. унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за
регистрация на екземпляра.
(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите:
1. отразяват промените по ал. 1 в регистъра по чл. 95;
2. издават нов документ за регистрация в случаите по ал. 1, т. 2;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
107

108
3. уведомяват Министерството на околната среда и водите за случаите
на кражба или изгубване на екземпляр или документ за регистрация.
Чл. 95. Регионалните инспекции по околната среда и водите водят
регистър на екземплярите по чл. 90.
Чл. 96. (1) Регистрацията на екземпляри по чл. 90 не се отнася за
колекции в зоологически и ботанически градини, музеи, университети,
институти на Българската академия на науките и други научни и академични
институти.
(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на околната среда и
водите списък на наличните екземпляри по видове, като в началото на всяка
текуща година внасят информация за настъпилите в списъка промени през
изтеклата година.
Чл. 97. (1) Физически и юридически лица със съдебна регистрация в
Република България имат право чрез Министерството на околната среда и
водите да регистрират в Секретариата на Конвенцията дейности за
размножаване и отглеждане на видове по чл. 70, т. 1.
(2) За регистрацията по ал. 1 лицата подават в Министерството на
околната среда и водите заявление, в което посочват:
1. адреса, където ще се извършва дейността;
2. научното наименование на видовете и условията за тяхното
размножаване и отглеждане;
3. доказателства за законното придобиване на изходния размножителен
материал.
Чл. 98. (1) В 15-дневен срок от постъпване на заявлението
Министерството на околната среда и водите извършва проверка на
обстоятелствата по чл. 97, ал. 2 и изисква становище от научния консултативен
орган по реда на чл. 83.
(2) В зависимост от проверката и становището по ал. 1 Министерството
на околната среда и водите:
1. изпраща документация за регистриране на дейността в Секретариата
съгласно изискванията на Конвенцията;
2. в случай на отказ в 30-дневен срок писмено уведомява заявителя.
Чл. 99. При прекратяване на регистрирана дейност лицата по чл. 97, ал.
1 са длъжни в 15-дневен срок да уведомят за това Министерството на околната
среда и водите, което изпраща в Секретариата на Конвенцията информация за
заличаване на регистрацията.
Раздел V.
Вътрешна търговия
Чл. 100. Забранява се предлагането за закупуване, придобиването с
търговска цел, излагането пред публика с търговска цел, използването за
търговски приходи и продажба, съхранението с цел продажба, предлагането с
цел продажба на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 101. Забраната по чл. 100 не се отнася за екземплярите, които са:
1. придобити преди влизане в сила на Конвенцията;
2. отгледани на затворено животински екземпляри или изкуствено
размножени растения - при доказване на тези обстоятелства;
3. необходими за развитие на науката, когато съответните видове са
единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видовете,
отгледани на затворено;
4. предназначени за размножителни програми или научни изследвания с
цел запазване на вида.
Чл. 102. (1) Забранява се търговията с нерегистрирани екземпляри в
случаите по чл. 101, както и търговията с нерегистрирани екземпляри от
видовете по чл. 70, т. 2.
(2) При продажбата на екземпляри, регистрирани по чл. 91, продавачът
предоставя на купувача оригинала на документа за регистрация на екземпляра.
Раздел VI.
Разпореждане с екземпляри, отнети в полза на държавата
Чл. 103. Разпореждането с екземпляри от видове по чл. 70, отнети в
полза на държавата по чл. 129, ал. 1, се извършва от министъра на околната
среда и водите.
Чл. 104. (1) До влизането в сила на наказателното постановление за
отнемане на екземплярите в полза на държавата министърът на околната среда и
водите разпорежда:
1. настаняване на живите екземпляри в определени за целта спасителни
центрове;
2. съхраняване на подходящи места на мъртви екземпляри, хранителни
продукти или медикаменти.
(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически
формалности, се поставят под режим на митническо складиране.
Чл. 105. (1) Екземплярите се връщат на собственика при отменяне на
наказателното постановление по съдебен ред в 7-дневен срок след влизането в
сила на съдебното решение.
(2) В 15-дневен срок след влизането в сила на съдебно решение, с което
се отхвърля жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на
екземплярите в полза на държавата след митническо оформяне, министърът на
околната среда и водите се разпорежда с тях съгласно чл. 106.
Чл. 106. (1) При отнемане на живи екземпляри в полза на държавата
министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа, когато тя е страна на произход
на екземплярите;
2. връщането им на държавата на износа в случаите по чл. 74, ал. 1;
3. предоставянето им на зоологическа или ботаническа градина или на
спасителни центрове;
4. пускането им на свобода, когато екземплярите са взети от природни
местообитания в рамките на страната, в случай че няма очевидни пречки за
тяхното оцеляване;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
109

110
5. продажбата им.
(2) При отнемане на мъртви екземпляри в полза на държавата
министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. безвъзмездното им предоставяне на висши училища или центрове за
обучение на кадри по прилагане на Конвенцията - за попълване на учебни
сбирки;
2. безвъзмездното им предоставяне на природонаучни музеи, а когато
имат художествена стойност - на музеи на изкуствата;
3. продажбата им.
(3) При отнемане на хранителни продукти или медикаменти в полза на
държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа;
2. предоставянето им на висши училища или центрове за обучение на
кадри по прилагане на Конвенцията - за попълване на учебни сбирки;
3. унищожаването им.
Чл. 107. (1) Разходите, свързани със становищата и проверките по чл. 84
и чл. 87, т. 2 и с разпорежданията по чл. 104 в случай на прилагане на чл. 105, ал.
1, са за сметка на републиканския бюджет.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват в бюджета на Министерството на
околната среда и водите от средствата, получени в случаите на продажба по чл.
106.
(3) Разходите, свързани с разпорежданията по чл. 104 и 106, са за сметка
на нарушителя. За обезпечаване на тяхното плащане органите, установяващи
нарушението, могат да задържат стоки или суми.
Чл. 108. При продажба по чл. 106 екземплярите се считат за законно
придобити при представяне на документа, с който са закупени.
Глава пета.
ОПАЗВАНЕ НА ВЕКОВНИ ИЛИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ
ДЪРВЕТА
Чл. 109. (1) Отделни вековни или забележителни дървета във или извън
населените места се обявяват за защитени, съгласувано с физическото или
юридическото лице - собственик на имота, в който се намира дървото.
(2) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда
и водите и лицето по ал. 1 подписват протокол, в който се посочват
местонахождението и характеристиките на дървото - вид, възраст, височина и
други особености, неговото състояние и необходимите поддържащи мерки,
както и задълженията на собственика за опазване на обекта.
(3) Протоколът по ал. 2 и скица за местонахождението на дървото се
изпращат в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 110. Министърът на околната среда и водите издава заповед за
обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 111. Собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни:
1. да ги опазват от унищожаване или увреждане;
2. да уведомяват съответната регионална инспекция по околната среда и
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
водите за настъпили промени в състоянието на обекта;
3. да съгласуват със съответната регионална инспекция по околната
среда и водите дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на
състоянието на обекта;
4. да осигуряват достъп на представители на регионалната инспекция по
околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на
защитените дървета.
Чл. 112. (1) Министерството на околната среда и водите може да
финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване
на защитените дървета.
(2) Собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите
предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална
инспекция по околната среда и водите.
Чл. 113. (1) Обявените защитени дървета се вписват в регистри в
Министерството на околната среда и водите и съответната регионална
инспекция по околната среда и водите.
(2) Унищожени, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени
дървета се заличават по реда на чл. 109, ал. 2 и чл. 110.
Глава шеста.
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Чл. 114. Министерството на околната среда и водите и други държавни
органи и техните поделения в рамките на своите компетенции осъществяват
управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в
Република България.
Чл. 115. Министърът на околната среда и водите:
1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на
биологичното разнообразие;
2. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени
организации и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на
биологичното разнообразие;
3. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени
организации и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на
биологичното разнообразие, организира и отчита изпълнението на плана;
4. изгражда и поддържа Националната екологична мрежа;
5. възлага разработването и утвърждава плановете за управление за
защитени зони и планове за действие за видове;
6. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини,
обществени организации, научни и академични институти по опазване на
биологичното разнообразие;
7. организира контрол върху дейностите на собствениците или
ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната
екологична мрежа;
8. финансира дейности по прилагане на този закон;
9. разработва и прилага механизми за стимулиране на дейности на
собствениците или ползвателите, неправителствени организации, сдружения и
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
111

112
други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на
биологичното разнообразие;
10. организира система за мониторинг на състоянието на биологичното
разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за
регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното
разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното
разнообразие;
11. изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие
и за дейностите по неговото опазване;
12. представлява Република България по въпросите за опазване на
биологичното разнообразие;
13. организира и поддържа държавни регистри, предвидени в този
закон;
14. издава заповеди, списъци, разрешителни и лицензии, предвидени в
този закон;
15. публикува списъци и измененията в тях за видовете по чл. 70.
Чл. 116. (1) Създава се Национален съвет по биологичното разнообразие
като консултативен орган на министъра на околната среда и водите.
(2) Съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие се
определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се
включват представители на заинтересуваните министерства и ведомства, научни
и академични институти, неправителствени и природозащитни организации.
(3) Дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие се
урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 117. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и
водите и директорите на дирекции на националните паркове:
1. контролират спазването на изискванията за опазване на биологичното
разнообразие при осъществяването на дейностите на собствениците или
ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната
екологична мрежа;
2. координират и контролират прилагането на плановете за управление и
плановете и проектите, предвидени в този закон, включително интегрирането им
в общинските планове и програми;
3. контролират опазването на растителните и животинските видове,
предмет на този закон;
4. поддържат регионалните регистри, предвидени в този закон;
5. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи.
Чл. 118. Министерството на земеделието и горите, Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и
техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:
1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;
2. интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото
управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми,
политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко
дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с
приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план
за опазване на биологичното разнообразие;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
3. разработват и внедряват планове за управление на защитени зони и
планове за действие за приоритетни растителни и животински видове;
4. сътрудничат с други компетентни органи, когато дейностите имат
взаимосвързани или натрупани ефекти върху биологичното разнообразие или
когато тяхната компетентност засяга един и същ обект или територия;
5. организират отраслови системи за мониторинг на състоянието на
биологичното разнообразие и на защитените зони и създават бази от данни и
географски информационни системи за характеристиките им, като предоставят
на Министерството на околната среда и водите информация, съгласувана по вид
и период на представяне;
6. финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с
опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на
биологичните ресурси;
7. използват резултатите от проучването на биологичното разнообразие
при изготвянето на планове, проекти, програми и политики в сектора или между
секторите;
8. контролират дейността на собствениците или ползвателите на земи,
гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;
9. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи;
10. осъществяват международно сътрудничество по въпроси от обща
загриженост, свързани с опазване на биологичното разнообразие и защитените
зони.
Чл. 119. (1) Министерството на околната среда и водите,
Министерството на земеделието и горите, общините, както и физическите и
юридическите лица - собственици и ползватели на гори, земи и водни площи в
Националната екологична мрежа, осъществяват тяхното стопанисване и охрана
съгласно разпоредбите на този закон и другите специални закони.
(2) Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи са
длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си за извършване на
дейностите и контрола по този закон при спазване на изискванията на другите
специални закони.
Чл. 120. Агенция "Митници" осъществява митническия контрол върху
внасянето и изнасянето на екземпляри от видовете по чл. 70 съгласно
изискванията на този закон, Закона за митниците и другите нормативни актове,
свързани с митническия контрол.
Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 121. За предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи
или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки
по реда на чл. 122.
Чл. 122. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
113

114
нарушение на този закон;
2. спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в
нарушение на този закон;
3. затваря зоологически градини или части от тях, които не
функционират в съответствие с изискванията на този закон;
4. отнема лицензи на зоологически градини в случаите по чл. 62, ал. 4.
(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на
околната среда и водите:
1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и
на други ресурси, както и строителството в защитени зони и буферни зони,
които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по
съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и
проекти;
2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната
среда над допустимите норми в защитени и буферни зони;
3. спират разпореждания на регионалните управления на горите,
държавните лесничейства и общинските органи, които са в нарушение на този
закон;
4. издават предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване
на нарушения.
(3) Началниците на регионалните управления на горите, директорите на
държавните лесничейства, както и кметовете на общини спират дейности и
строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи - държавна,
общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените
планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.
Чл. 123. Принудителните административни мерки могат да се обжалват
по реда на Закона за Върховния административен съд и на Закона за
административното производство.
Раздел II.
Административни нарушения и наказания
Чл. 124. За нарушение на режимите, определени по реда на чл. 19, чл. 23,
ал. 2, чл. 29, 30 и 42, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 1000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от
200 до 5000 лв.
Чл. 125. За нарушение на чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44,
46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2 и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1 и чл. 111, т. 1 физическите
лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв., а на юридическите лица и
едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.
Чл. 126. За осъществяване на дейност без лиценз по чл. 62, ал. 1 или без
разрешение по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 физическите лица се наказват с глоба
от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се
налага имуществена санкция от 2000 до 25 000 лв.
Чл. 127. За осъществяване на дейност без разрешително по чл. 75, ал. 1
физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а на юридическите
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 30 000
лв.
Чл. 128. За нарушение на чл. 76, ал. 4, чл. 92, ал. 1 и чл. 94, ал. 1
физическите лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., а на юридическите лица
и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 129. (1) Вещите, предмет на нарушение, и вещите, послужили за
неговото извършване, се отнемат в полза на държавата.
(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчния
процесуален кодекс.
Чл. 130. (1) Нарушенията по чл. 124 и 125 се установяват с акт на
длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от
министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на
общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на
околната среда и водите, от министъра на земеделието и горите, от областния
управител или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.
(2) Нарушенията по чл. 126 се установяват с акт на длъжностно лице,
определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на
земеделието и горите, а наказателните постановления се издават съответно от
министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите
или от упълномощени от тях лица.
(3) Нарушенията по чл. 127 и 128 се установяват с акт на длъжностно
лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните
постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от
упълномощени от него лица.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона
за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Благоприятно състояние на видовете" е, когато:
а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е
и ще остане жизнеспособен елемент на природното местообитание;
б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не е
налице тенденция към намаляване;
в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява
преживяването на популациите на този вид.
2. "Благоприятно състояние на природно местообитание" е, когато:
а) площта на неговото естествено разпространение е постоянна или се
разширява;
б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното
му съществуване;
в) състоянието на характерните за него видове е благоприятно.
3. "Ботаническа градина" е институция, която поддържа колекции от
живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания,
естественонаучното и природозащитното образование и възпитание и е отворена
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
115

116
за посещение повече от пет месеца в годината.
4. "Вивариум" е изкуствено подготвено място за отглеждане на диви
животни.
5. "Вид" е група от морфологично сходни организми, имащи общ
произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен
материал в естествени условия.
6. "Влажна зона" е район, включващ езера, блата, мочурища, торфища
или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени,
постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна,
полусолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив
не надхвърля 6 м.
7. "Внасяне" е въвеждане на митническата територия на Република
България на екземпляр, включително на екземпляр, уловен в морска среда,
която не е под юрисдикцията на никоя държава.
8. "Водни площи" са териториите от горския фонд, поземления фонд и
континенталния шелф и изключителната икономическа зона, залети с вода.
9. "Възстановяване" е пресъздаване в естествени условия на съобщества
от организми, екосистеми и комплекси от тях по модел на естествено
съществуващите или създаване на условия за повторно възникване или
увеличаване числеността на природни популации.
10. "Генетичен материал" са материали от растителен или животински
произход, съдържащи функционални единици на наследственост.
11. "Генетични ресурси" са генетичен материал с реална или
потенциална стойност.
12. "Гори" са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за
горите.
13. "Дата на придобиване" е датата, на която екземплярът е взет от
дивата природа, роден на затворено или изкуствено размножен, придобит при
търговски отношения или размяна.
14. "Дендрариум" е жива колекция от дървета и храсти върху определена
територия, организирана по систематичен, географски или друг научен принцип.
15. "Екземпляр" е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка
лесно разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното
или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен
документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се
идентифицира като част или дериват от животно или растение.
16. "Екземпляр, отгледан на затворено" е екземпляр от животински вид,
роден, излюпен и отгледан на затворено, или екземпляр от растителен вид,
размножен изкуствено. Изкуствено размножен екземпляр е този, който е
получен чрез репродукция в среда, създадена или модифицирана от човека и под
негов контрол, който при животните произхожда най-малко от второ поколение,
отглеждано от човека без добавка на генетичен материал от дивата природа.
17. "Екосистема" е динамичен комплекс от растителни, животински и
микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си
взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани
процеси и специфичен общ облик.
18. "Ендемичен вид" е този, който се среща само в определен географски
район.
19. "Застрашен вид" е този, който е заплашен от изчезване в целия си
ареал или в голяма част от него.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
20. "Земи" са селскостопанските земи по смисъла на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи.
21. "Зоологическа градина" е постоянно заведение, където животни от
диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на
повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и
други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или
видове.
22. "Изнасяне" е извеждане извън митническата територия на Република
България на екземпляр.
23. "Колекция" е сбирка от екземпляри от растителни или животински
видове (включително семена или други размножителни материали), отглеждани
или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за
научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на
видовете.
24. "КОРИНЕ място" е територия, описана по стандартната
международна методика на проекта на Съвета на Европа "КОРИНЕ биотопи".
25. "Ландшафт" е територия, специфичният облик и елементите на която
са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни
и/или човешки фактори.
26. "Местообитание на вид" е районът, определен от специфични
абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или
временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.
27. "Организъм" е всяко живо тяло, което е съставено от съгласувано
действащи органи и съществува самостоятелно. Организмът е индивид в
популация от отделен вид.
28. "Орнитологично важно място" е територия от международна
значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна
методика на Бърд Лайф Интернешънъл.
29. "Популация" е териториално обособена съвкупност от индивиди от
един и същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду
си.
30. "Потенциално застрашен вид" е този, за който е вероятно
скорошното му преминаване в категорията на застрашените видове, ако
факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват.
31. "Природно местообитание" са естествени или близки до
естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с
характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им
специфичен облик.
32. "Първостепенен обществен интерес" е този, свързан с общественото
здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху
околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по
отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.
33. "Рамсарско място" е влажна зона, която отговаря на критериите на
Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като
местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция) (ДВ, бр. 56 от 1992
г.).
34. "Рядък вид" е този, чиито популации са малобройни, разпръснати
или зависими от специфични фактори и ако не непосредствено, то косвено е
застрашен или потенциално застрашен по смисъла на т. 19 и 30.
35. "Спасителен център" е юридическо или физическо лице, определено
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
117

118
от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи
екземпляри.
36. "Съхранение" са всички мерки, които са необходими за запазване
или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви
растителни и животински видове в благоприятно състояние.
37. "Таксон" е общото наименование на класификационните единици,
към които се отнасят подвидът, видът и по-високите единици от ниво вид.
38. "Устойчиво управление" е управление на ползването, развитието и
опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност
на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически
и културни блага, без да се:
а) намалява възможността на бъдещите поколения и общности да
задоволяват социални, икономически и културни нужди;
б) нарушава способността на екосистемите да осъществяват своите
почвозащитни и климаторегулиращи функции;
в) намалява значително биологичното разнообразие.
39. "Фауна" са всички видове животни в определен район.
40. "Флора" са всички видове растения в определен район.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. В срок до 4 години от влизането в сила на този закон министърът на
околната среда и водите внася в Министерския съвет списъка по чл. 10, ал. 3.
§ 3. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на
околната среда и водите внася в Министерския съвет проект на наредбата по чл.
66, ал. 6.
§ 4. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички
физически и юридически лица, притежаващи екземпляри от видове по чл. 70, т.
1 и 2, ги регистрират по реда на глава четвърта, раздел IV.
§ 5. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички
физически и юридически лица по чл. 60, ал. 1 подават необходимата
информация за вписване в регистрите по чл. 63.
§ 6. В срок до една година от влизането в сила на този закон лицата по
чл. 96, ал. 1 представят списъците по чл. 96, ал. 2.
§ 7. В срок до 4 години от обнародването в "Държавен вестник" на
наредбата по чл. 61, ал. 1 собствениците на зоологически градини са длъжни да
ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление
за издаване на лиценз.
§ 8. (1) Буферните зони около резервати и поддържани резервати, без
тези, попадащи в национални паркове, обявени по реда на отменения Закон за
защита на природата, запазват своите граници и режими, освен ако не са
променени по реда на глава втора, раздел IV на този закон.
(2) Буферните зони около резервати, попадащи в национални паркове, се
заличават с този закон.
(3) Вековните дървета, обявени за защитени по реда на отменения Закон
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
за защита на природата, запазват своите режими, освен ако не са заличени по
реда на глава пета на този закон.
§ 9. Този закон отменя Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47
от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988
г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г. и бр. 29 от 2000 г.).
§ 10. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.;
изм., бр. 26 от 2001 г.) в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят
следните изменения:
1. Точка "6. Мечка (Ursus arctos L.)" се отменя.
2. Точка "23. Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)" се отменя.
11. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.;
изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г.) се правят
следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 5 думите "над 25 на сто" се заличават;
б) в ал. 4 накрая се добавя "и положително решение на Националния
съвет по биологичното разнообразие".
2. В чл. 38 се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след думата "взема" се добавя "с обикновено мнозинство";
б) създават се ал. 4 и 5:
(4) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за
приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, го
мотивират писмено в 3-дневен срок. Особените мнения се прилагат към
протокола.
(5) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема
окончателното решение за обявяване на защитената територия или за
отхвърляне на предложението."
3. В чл. 39, ал. 1 думите "съгласно предложението на комисията по чл.
38" се заменят с "при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5".
4. В чл. 42 се създава ал. 6:
"(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да
се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича
от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на
защитената територия."
5. В чл. 67 се създава ал. 3:
"(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън
границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на
околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на
общини."
6. В чл. 74 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 т. 1 и 4 се отменят;
б) в ал. 3 думите "утвърден от Министерския съвет" се заменят с
"определен от министъра на околната среда и водите".
7. Член 75 се отменя.
8. В чл. 79, ал. 3 след думата "лесничейства" се добавя "и дирекциите на
природни паркове".
9. Член 86 се отменя.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
119

120
10. В приложение № 1 четвъртата колона на таблицата и текстът след
таблицата се заличават.
11. В приложение № 2 четвъртата колона на таблицата се заличава.
12. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133
от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г.) в чл. 3, ал. 2 накрая се добавя
"освен в случаите по чл. 67, ал. 3 от Закона за защитените територии".
13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда
и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на финансите и на кметовете на
общините.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юли 2002 г. и на 2
август 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1
Знакът "!" отбелязва типовете природни местообитания, включени в
Приложение I на Резолюция № 4 (1996) на Постоянния комитет на Бернската
конвенция.
Знакът "*" отбелязва приоритетни типове природни местообитания за
опазване.
Кодът в трета колона и наименованието на типа местообитание на
английски език съответстват на Единната европейска класификация на
местобитанията (A Classification of Palaearctic Habitats, 1996)
! * Код Наименование на Наименование на типа
местообитание на местообитание на
английски език български език
1 2 3 4 5
! * 11.3 Sea grass meadows Подводни ливади
! * 12.7 Sea-caves Морски пещери
! * 13.2 Еstuaries Естуарии
! * 14. Mud flats and sand Тинести и пясъчни
flats морски плитчини
! * 15.115 Continental glasswort Континентални поляни
swards със солянка (Salicornia
herbacea)
! * 15.14 Inland salt meadows Континентални солени
ливади
! * 15.A Continental salt Континентални засолени
steppes and степи и солени блата
saltmarshes
! * 16.2 Dunes Дюни
! * 16.3 Humid dune-slacks Влажни понижения
между дюните
17.2 Annual vegetation Едногодишна растител-
of drift lines ност върху морски край-
брежни наноси
* 17.3 Perennial vegetation Многогодишна растител-
of stony banks ност на каменисти брегове
18.22 Vegatated sea cliffs Обрасли морски стръмни
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
of the Mediteranea скали по средиземномор-
coasts ското крайбрежие
! * 21. Coastal lagoons Лагуни
22.12 и Hard oligo-meso- Твърди олиго-мезотрофни
22.44 trophic waters with води с бентосна растител-
benthic vegetation ност от Chara spp.
of Chara spp.
22.13 Natural eutrophic Естествени еутрофни езе-
lakes with Magnopo- ра с растителност от тип
tamion or Hydrocha- Magnopotamion или
rition - type vegetation Hydrocharition
22.14 Natural dystrophic Естествени дистрофични
lakes and ponds езера
! * 22.3113 Euro-Siberian Евросибирски езерни
quillwort swards съобщества от шилолист
(Isoetes lacustris)
! * 22.351 Ponto-Pannonic river- Понто-Панонски съоб-
bank dwarf sedge щества от дзуки и острици
communities по преовлажнени речни
брегове (Juncus spp., Carex spp.)
! * 22.412 Frogbit rafts Формации, богати на во-
дянка (Hydrocharus morsus- ranae)
! * 22.413 Water-soldier rafts Съобщества на алоевиден
стратиотес (Stratiotes
aloides)
! * 22.414 Bladderwort colonies Формации от мехурка
(Utricularia australis,
Ulticularia vulgaris)
! * 22.415 Salvinia covers Покрития от салвиния
(Salvinia natans)
! * 22.416 Aldrovanda Съобщества от алдрован-
communities да (Aldrovanda
communities)
! * 23.113 Ponto-Pannonic Понто-Панонски солени
salt lakes езера
* 24.17 Waterfalls Водопади
* 24.221 и Alpine rivers and the Алпийски реки и тревна
24.222 herbaceous vegetation растителност по техните
along their banks брегове
24.4 Water courses of Плаваща растителност по
plain to montane предпланински реки
levels with the Ranunculion
fluitantis and
Callitricho-Batrachion
vegetation
! * 31.22C Pontic ling heaths Понтийски ниски храст-
чета
! * 31.4251 Balkan Range Старопланински съобщес-
Kotschy's alpenrose тва от миртолистен родо-
heaths дендрон (Rhododendron
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
121

122
myrtifolium)
! * 31.4252 Rila Kotschy's Рилски съобщества от
alpenrose heaths миртолистен рододендрон
(Rhododendron
myrtifolium)
! * 31.461 Rhodopide Рило-Родопски съобщест-
Bruckenthalia ва от връшняк
heaths (Bruckenthalia spiculifolia)
! * 31.4631 Balkan range Старопланински съобщес-
Bruckenthalia тва от връшняк
heaths (Bruckenthalia spiculifolia)
* 31.47 Alpide bearberry Съобщества от мечо гроз-
heaths де (Arctostaphylos uva-ursi)
31.58 Balkano-Rhodopide Балканско-Рило-Родопски
dwarf mountain pine храстови съобщества от
scrub клек (Pinus mugo)
31.636 Rhodope Potentilla Родопски съобщества на
fruticosa thickets храстовидния очиболец
(Potentilla fruticosa)
! * 31.7J1 Northern Thracian Севернотракийски съоб-
tragacanth hedgehog- щества от айтоско сграби-
heath че (Astracantha aitosensis)
31.88 Juniperus communis Формации на Juniperus
formations on heaths communis върху варовико-
or calcareous ви полета и пасища
grasslands
32.1162 Quercus coccifera Ниски гори от пърнар
low woods (Quercus coccifera)
oт 32.131 Arborescent matorral Хвойнови формации
до
32.1
35
with
Juniperus
spp.
* 32.21A Phillyrea thickets Съобщества от грипа
(Phillyrea latifolia)
! 34.11 Rupicolous calcareous Карстови пасища
or basophilic grasslands
of the Alysso-
Sedion albi
! * 34.31 Sub-continental Субконтинентални степни
steppic grasslands съобщества
! * 34.311 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански съоб-
savory steppes щества от степен тип с
участие на ароматни растения
! * 34.34 Central European Централноевропейски
calcaro-siliceous тревни съобщества по ва-
grasslands ровиково-силикатни почви
! * 34.532 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански нис-
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
short grass and котревни и едногодишни
therophyte съобщества
communities
! * 34.911 Pannonic loess Панонски льосови степи
steppes
! * 34.921 Western Pontic Западнопонтийски степи
steppes
oт 36.41 Alpine and subalpine Алпийски и субалпийски
до 36.43 calcareous grasslands варовикови пасища
! * 37.242 Flood swards Тревни съобщества по
заливни тераси
! * 37.25 Transitional tall herb Високотревни съобщества
humid meadows по границите на влажни
ливади
! * 37.26 Continental humid Континентални влажни
meadows ливади
! * 38.2521 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ли-
mesophile floodplain вади по заливни равнини
meadows
! * 38.2522 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ме-
mesophile foothill зофилни ливади на пред-
meadows планините
! * 38.2523 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ме-
mesophile cold зофилни ливади, подхран-
water meadows вани със студени подпоч-
вени води
* 41.11 Luzulo-Fagetum Букови гори от типа
beech forests Luzulo-Fagetum
* 41.13 Asperulo-Fagetum Букови гори от типа
beech forests Asperulo-Fagetum
* 41.15 Medio-European Средноевропейски субал-
subalpine beech пийски букови гори с Acer
wood swith Acer and и Rumex arifolius
Rumex arifolius
* 41.16 Medio-European Средноевропейски буко-
limestone beech forests ви гори от типа
of the Cephalanthero- Cephalanthero-Fagion
Fagion
! * 41.19 Moesian beech Мизийски букови гори
forests
! * 41.1E11 Eastern Balkan Източностаропланински
Range oriental гори от източен бук
beech forests (Fagus orientalis)
! * 41.1E121 Stranja bearberry Странджански гори от
tree-oriental beech източен бук с южно евкси-
forests нски елементи в подлеса
! * 41.1E122 Stranja rhododen- Странджански гори от
dron-oriental beech източен бук с подлес от
forests странджанска зеленика
(Rhododendron ponticum)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
123

124
* 41.24 Sub-Atlantic and Дъбово-габърови гори от
medio-European oak типа Stelarioor
oak-hornbeam Carpinetum
forests of the Carpinion
betuli
* 41.26 Galio-Carpinetum Дъбово-габърови гори от
oak-hornbeam forests типа Galio-Carpinetum
! * 41.2C South-eastern Югоизточноевропейски
European oak-horn- гори от обикновен габър,
beam forests примесени с дъб (Carpinus
betulus - Quercus spp.)
! * 41.4 Mixed ravine and Смесени гори по долини и
slope forests склонове
! * 41.7 Thermophilous and Термофилни и субсреди-
sub-Mediterranean земноморски дъбови гори
oak woods
! * 41.8 Mixed thermophilous Смесени термофилни гори
forest
! * 41.H1111 Stranja beech-horn- Странджански смесени
beam-lime forests гори от източен бук, обик-
новен габър и сребролистна липа
! * 41.H1112 Stranja beech-Quer- Странджански гори от из-
cus polycarpa forests точен горун и източен бук
(Quercus polycarpa - Fagus orientalis)
! * 42.16 Moesian silver fir Мизийски гори с обикно-
forests вена ела (Abies alba)
! * 42.17 Balkano-Pontic fir Балкано-Понтийски гори
forests от обикновена ела
! * 42.2412 Central Rhodopide Централно Рило-Родоп-
spruce forests ски смърчови гори (Picea
abies)
! * 42.2413 Moeso-Macedonian Мизийско-Македонски
spruce forests смърчови гори
! * 42.245 Balkan Range spruce Старопланински смърчо-
forests ви гори
! * 42.5C South-eastern Източноевропейски гори
European Scots от бял бор (Pinus sylvestris)
pine forests
! * 42.66 Pallas' pine forests Чер борови гори (Pinus
nigra ssp. palassiana)
! * 42.716 Rhodopide white- Гори от черна мура на
barked pine forests Пирин и Славянка (Pinus
leucodermis)
! * 42.723 Rila and Pirin Гори от бяла мура на Рила
Macedonian pine и Пирин (Pinus peuce)
forests
! * 42.725 Balkan Macedonian Старопланински гори от
pine woods бяла мура (Pinus peuce)
42.8 Mediterranean pine Средиземноморски боро-
forests with endemic ви гори от ендемични
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Mesogean pines борове
! * 42.A32 Peri-Rhodopide Гори от дървовидна хвой-
Grecian juniper на по периферията на
woods Рило-Родопския масив
(Juniperus excelsa)
! * 42.A7 Western Palaearctic Западно палеарктически
yew woods групировки от тис (Taxus
baccata)
! * 44.1 Riparian willow Крайречни ивици от вър-
formations ба (Salix spp.)
! * 44.216 Balkan Range grey Старопланиски галерии от
alder galleries бяла елша (Alnus incana)
! * 44.3211 Stitchwort ash-alder Смесени ясеново-елшови
woods групировки край реките
(Fraxinus excelsior - Alnus glutinosa)
! * 44.4322 Coastal Bulgarian Крайбрежни лонгозни
longos forests гори в България
! * 44.4323 Central Balkan ash- Вътрешни лонгозни гори
oak-alder forests край Тунджа и Марица
! * 44.66 Ponto-Sarmatic Понто-Сарматски смесе-
mixed poplar ни тополови гори край
riverine forests реките
! * 44.711 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански край-
riparian plane forests речни ивици от чинар
(Platanus orientalis)
! * 44.81411 Western Pontic fresh Западно понтийски нахо-
water Tamarix дища на тамарикс край
smyrnensis сладководни басейни
(+ Tamarix tetranda)
Stands
! * 44.81412 Western Pontic Западнопонтийски нахо-
coastal Tamarix дища на тамарикс край
smyrnensis Черноморското край-
(+ Tamarix tetranda) брежие
Stands
* 44.9 Alder, willow, oak, Смесени елшово-върбово-
aspen swamp woods дъбови и мъждрянови
гори по заблатени почви
! * 51.1 Active raised bogs Активни преовлажнени
торфища
* 53 Water-fringe Крайводни пояси от
vegetation растителност
! * 54.12 Hard water springs Извори на твърди (варови-
ти) води
* 54.42 Black-white-star Острицови блата
sedge fens
! * 54.58 Sphagnum and Сфагново-пушицови гру-
cottongrass rafts пировки (Sphagnum spp. -
Eryophorum angustifolium)
* 61.11 Alpine siliceous Алпийски силикатни
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
125

126
screes сипеи
61.2 Calcareous and Карбонатни сипеи
calcshist screes of
the montane to alpine
levels (Thlaspietea
rotundifolii)
62.1 Calcareous rocky Хазмофитна растител-
slopes with chasmo- ност върху варовикови
phytic vegetation скални склонове
62.2 Siliceous rocky slopes Хазмофитна растителност
with chasmophytic върху силикатни скални
vegetation склонове
62.3 Siliceous rock with Пионерна растителност
pioneer vegetation върху скали
of the Sedo-Scleranthion
or of the
Sedo albi-Veronicion
dillenii
! * 64.4 Fluviatile dunes Дюни от речни пясъци
! * 64.A Standing stone Побити камъни
inland dunes
! * 65 Caves Пещери
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2
Знакът "!" пред името на даден вид означава, че видът е включен в
приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската
конвенция
Знакът "*" пред името на даден вид означава, че видът изисква
приоритетно съхранение на неговото местообитание
1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES
БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA
РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA
Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae
! * Средиземноморски Rhinolophus blasii
подковонос
! * Южен подковонос Rhinolophus euryale
! * Голям подковонос Rhinolophus
ferrumequinum
! * Mалък подковонос Rhinolophus hipposideros
! * Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi
Сем. Булдогови прилепи Molossidae
Булдогов прилеп Tadarida teniotis
Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae
! * Широкоух прилеп Barbastella barbastellus
Северен вечерник Eptesicus nilssoni
Полунощен прилеп Eptesicus serotinus
Савиево прилепче Hypsugo savii
Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi
Дългоух нощник Myotis bechsteini
Остроух нощник Myotis blythi
Нощник на Брандт Myotis brandti
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
! * Дългопръст нощник Myotis capaccinii
Воден нощник Myotis daubentoni
Мустакат нощник Myotis mystacinus
! * Трицветен нощник Myotis emarginatus
! * Голям нощник Myotis myotis
Нощник на Натерер Myotis nattereri
Голям вечерник Nyctalus lasiopterus
Малък вечерник Nyctalus leisleri
Ръждив вечерник Nyctalus noctula
Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus
Прилеп на Натузий Pipistrellus nathusii
Средиземноморско прилепче Pipistrelus kuhlii
Кафяв дългоух прилеп Plecotus auritus
Сив дългоух прилеп Plecotus austriacus
Двуцветен прилеп Vespertilio murinus
РАЗРЕД ГРИЗАЧИ RODENTIA
Сем. Хомяци Cricetidae
! Обикновен (голям) хомяк Mesocricetus newtoni
Добруджански(среден) хомяк Cricetus cricetus
Сив (малък) хомяк Cricetulus migratorius
Сем. Сънливци Gliridae
* Горски сънливец Dryomys nitedula
* Мишевиден сънливец Myomimus roachi
* Лешников сънливец Muscardinus avellanarius
Сем. Катерици Sciuridae
! * Лалугер Citellus citellus
РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA
Сем. Кучета Canidae
! Европейски вълк Canis lupus
Сем. Мечки Ursidae
! * Кафява мечка Ursus arctos
Сем. Порови Mustelidae
! * Видра Lutra lutra
Степен пор Vormela eversmanni
Пъстър пор Vormela peregusna
РАЗРЕД ПЕРКОНОГИ PINNIPEDIA
! * Тюлен монах Monachus monachus
РАЗРЕД KИТОПОДОБНИ CETACEA
Делфин Delphinus delphis
! * Муткуп (морска свиня) Phocoena phocoena
! * Афала Tursiops truncatus
РАЗРЕД ЧИФТОКОПИТНИ ARTIODACTILA
Кухороги Bovidae
! * Дива коза Rupicapra rupicapra
balcanica
ПТИЦИ AVES
РАЗРЕД PODICIPEDIFORMES
ГМУРЕЦОДОБНИ
Сем. Гмурцови Podicipedidae
Червеноврат гмурец Podiceps grisegena
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
127

128
Черноврат гмурец Podiceps nigricollis
РАЗРЕД PELECANIFORMES
ПЕЛИКАНОПОДОБНИ
Сем. Корморанови Phalacrocoracidae
! Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus
! Среден корморан Phalacrocorax aristotelis
Сем. Пеликанови Pelecanidae
! Къдроглав пеликан Pelecanus crispus
! Розов пеликан Pelecanus onocrotalus
РАЗРЕД CICONIIFORMES
ЩЪРКЕЛОПОДОБНИ
Сем. чаплови Ardeidae
! Гривеста чапла Ardeola ralloides
! Ръждива чапла Ardea purpurea
! Голям воден бик Botaurus stellaris
! Голяма бяла чапла Egretta alba
! Малка бяла чапла Egretta garzetta
! Mалък воден бик Ixobryhus minutus
! Нощна чапла Nycticorax nycticorax
Сем. Щъркелови Ciconiidae
! Бял щъркел Ciconia ciconia
! Черен щъркел Ciconia nigra
Сем. Ибисови Threskiornithidae
! Бяла лопатарка Plаtalea leucorodia
! Блестящ ибис Plegadis falcinellus
РАЗРЕД ANSERIFORMES
ГЪСКОПОДОБНИ
Сем. патицови Anatidae
Голяма белочела гъска Anser albifrons
Сива гъска Anser anser
! Mалка белочела гъска Аnser erythropus
! Белоока потапница Aythya nyroca
! Червеногуша гъска Branta ruficollis
! Тундров лебед Cygnus bewickii
! Поен лебед Cygnus cygnus
! Мраморна патица Маrmoronetta angustirostris
! Малък нирец Mergus albellus
! Тръноопашата патица Oxyura leucocephala
! Ръждив ангъч Тadorna ferruginea
Бял ангъч Tadorna tadorna
РАЗРЕД FALCONIFORMES
СОКОЛОПОДОБНИ
Сем. Орли рибари Pandionidae
! Орел рибар Pandion haliaetus
Сем. Ястребови Accipitridae
! Късопръст ястреб Accipiter brevipes
! Черен лешояд Aegypius monachus
! Скален орел Aquila chrysaetos
! Голям креслив орел Aquila clanga
! Kръстат (царски) орел Aquila heliaca
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
! Малък креслив орел Aquila pomarina
! Белоопашат мишелов Buteo rufinus
! Орел змияр Circаеtus gallicus
! Тръстиков блатар Circus aeruginosus
! Полски блатар Circus cyaneus
! Степен блатар Circus macrourus
! Ливаден блатар Circus pygargus
! * Орел змияр Circаеtus gallicus
! Пепелява каня Elanus caeruleus
! Брадат лешояд Gypaetus barbatus
! Белоглав лешояд Gyps fulvus
! Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla
! Ястребов орел Hieraaetus fasciatus
! Малък орел Hieraaetus pennatus
! Черна каня Milvus migrans
! Червена каня Milvus milvus
! Египетски лешояд Neophron percnopterus
! Осояд Pernis apivorus
Сем. Соколови Falconidae
Ловен сокол Falco cherrug
! Малък сокол Falco columbarius
! Средиземноморски сокол Falco eleonorae
! Белошипа ветрушка Falco naumanni
! Сокол скитник Falco peregrinus
Вечерна ветрушка Falco vespertinus
РАЗРЕД GALLIFORMES
КОКОШОПОДОБНИ
Сем. Фазанови Phasanidae
Планински кеклик Alectoris graeca graeca
! Лещарка Bonasa bonasia
! Глухар Tetrao urogallus
РАЗРЕД GRUIFORMES
ЖЕРАВОПОДОБНИ
Сем. Жеравови Gruidae
! Сив жерав Grus grus
Сем. Дроплови Otididae
! * Дропла Otis tarda
Сем. Дърдавцови Rallidae
! Ливаден дърдавец Crex crex
! Голяма пъструшка Porzana porzana
! Средна пъструшка Porzana parva
! Малка пъструшка Porzana pusilla
РАЗРЕД ДЪЖДО- CHARADRIIFORMES
СВИРЦОПОДОБНИ
Сем. Туриликови Burhinidae
! Турилик Burhinus oedicnemus
Сем. Дъждосвирцови Charadriidae
Морски дъждосвирец Charadrius alexandrinus
Планински дъждосвирец Eudromias morinellus
Плоскоклюн блатобегач Limicola falcinellus
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
129

130
! Златистопер дъждосвирец Pluvialis apricaria
Сем. Бекасови Scolopacidae
! Тънкоклюн свирец Numenius tenuirostris
! Плоскоклюн листоног Phalaropus fulicarius
! Бойник Philomachus pugnax
! Малък горски водобегач Tringa glareola
* Малък червеноног водобегач Tringa totanus
Сем. Саблеклюнови Recurvirostridae
! Кокилобегач Himantopus himantopus
! Саблеклюн Recurvirostra avoseta
Сем. Листоногови Phalaropodidae
! Тънкоклюн листоног Phalaropus lobatus
Сем. Огърличникови Glareolidae
! Чернокрил огърличник Glareola nordmanni
! Кафявокрил огърличник Glareola pratincola
Сем. Чайкови Lariidae
! Белобуза рибарка Chlidonias hybridus
! Белокрила рибарка Chlidonias leucopterus
! Черна рибарка Chlidonias niger
! Дебелоклюна рибарка Geochelidon nilotica
! Дългоклюна чайка Larus genei
! Малка черноглава чайка Larus melanocephalus
! Белочела рибарка Sterna albifrons
! Каспийска рибарка Sterna caspia
! Речна рибарка Sterna hirundo
! Гривеста рибарка Sterna sandvicensis
РАЗРЕД СОВОПОДОБНИ STIGIFORMES
Сем. Същински сови Strigidae
! Пернатонога кукумявка Aegolius funereus
! Блатна сова Asio flammeus
! Бухал Bubo bubo
! Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum
! Уралска улулица Strix uralensis
РАЗРЕД CAPRIMULGIFORMES
KОЗОДОЕПОДОБНИ
Сем. Козодоеви Caprimulgidae
! Козодой Caprimulgus europaeus
РАЗРЕД CORACIIFORMES
СИНЯВИЦОПОДОБНИ
Сем. Земеродни рибарчета Alcedinidae
! Земеродно рибарче Alcedo atthis
Сем. Пчелоядови Meropidae
Обикновен пчелояд Merops apiaster
Сем. Синявицови Coraciidae
! Синявица Coracias garrulus
РАЗРЕД PICIFORMES
КЪЛВАЧОПОДОБНИ
Сем. Кълвачови Picidae
! Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus
! Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
! Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos
! Черен кълвач Dryocopus martius
! Трипръст кълвач Picoides tridactylus
! Сив кълвач Picus canus
РАЗРЕД PASSERIFORMES
ВРАБЧОПОДОБНИ
Сем. Чучулигови Alaudidae
! Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla
! Горска чучулига Lullula arborea
! Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra
Сем. Лястовицови Hirundinidae
Брегова лястовица Riparia riparia
Сем. Стърчиопашкови Motacillidae
! Полска бъбрица Anthus campestris
Сем. Сврачкови Laniidae
! Червеногърба сврачка Lanius collurio
! Черночела сврачка Lanius minor
Белочела сврачка Lanius nubicus
Сем. Дроздови Turdidae
Трънковче Cercotrichas galactotes
Син скален дрозд Monticola solitarius
* Испанско каменарче Oenanthe hispanica
Черногърбо каменарче Oenanthe pleshanka
* Градинска червеноопашка Phoenicurus phoenicurus
Сем. Коприварчеви Sylviidae
! Водно шаварче Acrocephalus paludicola
! Голям маслинов присмехулник Hippolais olivetorum
Червеногушо коприварче Sylvia cantillans
Орфеево коприварче Sylvia hortensis
! Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria
Сем. Мухоловкови Muscicapidae
! Червеногуша мухоловка Ficedula parva
! Беловрата мухоловка Ficedula albicollis
! Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata
Сем. Зидаркови Sittidae
Скална зидарка Sitta neumayer
Сем. Скалолазкови Tichodromadidae
Скалолазка Tichodroma muraria
Сем. Вранови Corvidae
Жълтоклюна гарга Pyrrhocorax graculus
Сем. Врабчови Passeridae
Скално врабче Petronia petronia
Сем. Овесаркови Emberizidae
! Градинска овесарка Emberiza hortulana
ВЛЕЧУГИ REPTILIA
РАЗРЕД KОСТЕНУРКИ TESTUDINES
Сем. Сухоземни костенурки Testudinidae
! * Шипобедрена костенурка Testudo graeca
! * Шипоопашата костенурка Testudo hermanni
Сем. Блатни костенурки Emydidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
131

132
! * Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis
! * Каспийска блатна костенурка Mauremys caspica
РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA
Сем. Смокове Colubridae
! * Леопардов смок Elaphe situla
! * Ивичест смок Elaphe quatuorlineata
quatuorlineata
! * Пъстър смок Elaphe quatuorlineata
sauromates
ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA
РАЗРЕД ОПАШАТИ CAUDATA
Сем. Саламандрови Salamandridae
Алпийски тритон Triturus alpestris
! * Голям гребенест тритон Triturus cristatus
РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA
Сем. Бумки Dissoglosidae
! * Червенокоремна бумка Bombina bombina
! * Жълтокоремна бумка Bombina variegata
Сем. Жаби дървесници Hylidae
Жаба дървесница Hyla arborea
Сем. Чесновници Pelobatidae
Обикновена чесновница Pelobates fuscus
Балканска чесновница Pelobates syriacus
balcanicus
Сем. Водни жаби Ranidae
Дългокрака горска жаба Rana dalmatina
Планинска водна жаба Rana temporaria
РИБИ PISCES
РАЗРЕД ACIPENSERIFORMES
ЕСЕТРОПОДОБНИ
Сем. Есетрови Acipenseridae
Руска есетра Acipenser guildenstaedi
Шип Acipenser nudiventris
Чига Acipenser ruthenus
Пъструга Acipenser stellatus
! * Немска есетра Acipenser sturio
Моруна Huso huso
РАЗРЕД SALMONIFORMES
ПЪСТЪРВОПОДОБНИ
Сем. Пъстървови Salmonidae
! * Дунавска пъстърва Hucho hucho
РАЗРЕД CYPRINIFORMES
ШАРАНОПОДОБНИ
Сем. Шаранови Cyprinidae
! * Распер Aspius aspius
! * Белопера кротушка Gobio albipinatus
! * Малка кротушка Gobio uranoscopus
! * Горчивка Rhodeus sericeus amarus
Сем. Виюнови Cobitidae
! * Виюн Misgurnus fossilis
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Струмски гулеш Noemacheilus breschi
! * Балкански щипок Sabanejwia aurata
РАЗРЕД PERCIFORMES
КОСТУРОПОДОБНИ
Сем. Костурови Percidae
! Ивичест бибан Gymnocephalus schraetzer
! * Малка вретенарка Zingel streber
РАЗРЕД CLUPEIFORMES
СЕЛДОПОДОБНИ
Сем. Селдови Clupeidae
! * Карагьоз Alosa pontica
* Малка дунавска скумрия Alosa caspia nordmani
* Резовски карагьоз Alosa caspia bulgarica
* Блеч Alosa maeotica
! * Средиземноморска финта Alosa fallax
РАЗРЕД SCORPAENIFORMES
СКОРПИДОПОДОБНИ
Сем. Главочи Cottidae
! * Главоч Cottus gobio
2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES
НАСЕКОМИ INSECTA
РАЗРЕД БРЪМБАРИ COLEOPTERA
Сем. Бръмбари бегачи Carabidae
! * Бръмбър рогач Lucanus cervus
! * Алпийска розалиа Rosalia alpina
РАЗРЕД ПЕПЕРУДИ LEPIDOPTERA
Балканска жълтушка Colias balcanica
Родопска кадифянка Erebia rhodopensis
Аполон червен Parnassius apolo
Розово нощно пауново око Perisomena caesigema
РАЗРЕД ЦИПОКРИЛИ HYMENOPTERA
Сем. Мравки Formicidae
Червена горска мравка Formica rufa
МОЛЮСКИ MOLLUSCS
РАЗРЕД МИДИ BIVALVIA
Сем. Бисерни миди Unionoidae
! * Бисерна мида Unio crassus
3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS
ОТДЕЛ LICOPODIOPHYTA
ПЛАУНООБРАЗНИ
Сем. Плаунови Lycopodiaceae
Сплескан дифазиаструм Diphasiastrum
complanatum
Блатна ликоподиела Lycopodiella inundata
(Lepidotis inundata)
ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA
Сем. Разковничеви Marsileaceae
! * Четирилистно разковниче Marsilea quadrifolia
Сем. Царскопапратови Оsmundaceae
Царска папрат Osmunda regalis
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
133

134
Лейкови Salviniaceae
Плаваща лейка Salvinia natans
Телиптеридови Thelypteridacee
Блатен телиптерис Thelypteris palustris
ОТДЕЛ MAGNOLOPHYTA
ПОКРИТОСЕМЕННИ
Сем. Лаваницови Alismataceae
! * Парнасиева калдезия Caldesia parnassifolia
Сем. Кокичеви Amaryllidaceae
Пясъчна лилия Pancratium maritimum
Сем. Сенникоцветни Apiaceae
! Пълзяща целина Apium repens
Приморски ветрогон Eryngium maritimum
Сем. Сложноцветни Asteraceae
! Тракийски равнец Achillea thracica
Имануелова метличина Centaurea immanuelisloewii
Кернерова метличина Centaurea kernerana
Румелийска метличина Centaurea rumelica
Бодлив миск Jurinea tzar-ferdinandii
Еделвайс Leontopodium alpinum
! * Сибирски див тютюн Ligularia sibirica
Морски отантус Otanthus maritimus
Български сърпец Serratula bulgarica
Сем. Кръстоцветни Brassicaceae
Черноморска ауриния Aurinia uechtritziana
(Lepidotrichum
uechtritzianum)
Ароматна матиола Matthiola odoratissima
Сем. Камбанкови Campanulaceae
Вълнеста камбанка Campanula lanata
Широколистна камбанка Campanula latifolia
Българско вятърче Jasione bulgarica
Сем. Карамфилови Caryophyllaceae
Картъловиден карамфил Dianthus nardiformis
! Урумов карамфил Dianthus urumoffii
Текирска мишорка Gypsophylla tekirae
Велчево плюскавиче Silene velcevii
Сем. Дебелецови Crassulaceae
Костова тлъстига Sedum kostovi
Сем. Острицови Cyperaceae
Ръждива острица Carex ferruginea
Тинеста острица Carex limosa
Режещ кладиум Cladium mariscus
! * Карниолска пушица Eleocharis carniolica
Белардиева кобрезия Kobresia myosuroides
(Elyna bellardii)
Сем. Росянкови Droseraceae
! * Жлезиста алдрованда Aldrovanda vesiculosa
Сем. Пиренови Ericaceae
Странджанска зеленика Rhododendron ponticum
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
! Кавказка боровинка Vaccinium arctostaphyllos
Сем. Бобови Fabaceae
! Айтоски клин Astracantha aitosensis
Тракийски клин Astracantha thracica
(Astragalus thracicus)
! Алпийско сграбиче Astragalus alopecurus
(A. centralpinus)
! Мехуресточашково сграбиче Astragalus physocalix
Ковачев зановец Chamaecytisus kovacevii
Едноцветна конска подкова Hippocrepis unisiliquosa
Сем. Букови Fagaceae
Пърнар Quercus coccifera
Странджански дъб Quercus hartwissiana
Сем. Водянкови Hydrocharitaceae
Алоевиден стратиотес Stratiotes aloides
Сем. Перуникови Iridaceae
Оливиеров минзухар Crocus olivieri
Томасиниев минзухар Crocus tommasinianus
Сем. Устноцветни Lamiaceae
Украинска коча билка Nepeta ucrainica
Переста какула Salvia pinnata
Кримска какула Salvia scabiosifolia
Сем. Лентибулариеви Lentibulariaceae
Южна мехурка Utricularia ausrtalis
(U. neglecta)
Сем. Кремови Liliaceae
! Давидов мразовец Colchicum davidovii
Дряновска ведрица Fritillaria drenovskii
Гусихиева ведрица Fritillaria gussichiae
Източна ведрица Fritillaria orientalis
Стрибърнова ведрица Fritillaria stribrnyi
! Жълт крем Lilium jankae
! Родопски крем Lilium rhodopaeum
Блестящо лале Tulipa splendens
Тракийско лале Tulipa thracica (T. hageri)
Сем. Воднодетелинови Menyanthaceae
Трилистна водна детелина Menyanthes trifoliata
Щитолистни какички Nymphoides peltata
Сем. Блатни рози Nymphaeaceae
Бърдуче Nuphar lutea
Водна роза Nymphaea alba
Сем. Салепови Orchidaceaea
! * Венерино пантофче Cypripedium calceolus
Месночервена дактилориза Dactylorhiza incarnata
Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii
Пълзяща гудиера Goodyera repens
Блатна хамарбия Hammarbia paludosa
Едногрудков херминиум Herminium monorchis
! * Льозелов липарис Liparis loeselii
Палешников серапиас Serapias vomeraceae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
135

136
Сем. Божурови Paeoniaceae
! Теснолистен божур Paeonia tenuifolia
Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae
Татарска змийска трева Goniolimon tataricum
Маноловска гърлица Limonium asterotrichum
Българска гърлица Limonium bulgaricum
Сем. Житни Poaceae
Мизийска овсига Bromus moesiacus
Гъстоцветен пирей Elymus picnanthus
(Agropyron litorale)
Сем. Лападови Polygonaceae
! Рилски ревен Rheum rhaponticum
Сем. Лютикови Ranunculaceae
Волжки горицвет Adonis volgensis
Нарцисовидна съсънка Anemone narcissiflora
Кладенчево лютиче Ranunculus fontanus
Сем. Розоцветни Rosaceae
Меколистно шапиче Alchemilla mollis
! Емилипопово прозорчe Potentilla emili-popii
Мочурно прозорче Potentilla palustris
Сем. Каменоломкови Saxifragaceae
Жълта каменоломка Saxifraga aizoides
Оклопова каменоломка Saxifraga androsacea
Рохелова каменоломка Saxifraga marginata
Азиатска каменоломка Saxifraga mollis
Сем. Живеничеви Scrophulariaceae
Лежаща линдерния Lindernia procumbens
Диекианов лопен Verbascum dieckianum
! Пурпурен лопен Verbascum purpureum
Черноморско великденче Veronica euxina
! Търилово великденче Veronica turrilliana
Сем. Джулюнови Trapaceae
Дяволски орех Trapa natans
Сем. Дилянкови Valerianeceae
! Келереров центратус Centranthus kellererii
Сем. Теменугови Violaceae
Дългошпореста теменуга Viola delphinantha
ОТДЕЛ МЪХОВЕ BRYOPHYTA
! * Buxbaumia viridis
! * Dicranum viride
! * Drepanocladus vernicosus
! * Mannia triandra
Приложение № 3 към чл. 37
Знакът "(I)" означава, че за вида се отнасят разпоредбите на чл. 70.
1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES
БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA
РАЗРЕД НАСЕКОМОЯДНИ INSECTIVORA
Сем. Таралежи Erinaceidae
Таралеж Erinaceus concolor
Сем. Земеровки Soricidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Етруска земеровка Suncus etruscus
РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA
Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae
Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii
Южен подковонос Rhinolophus euryale
Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum
Малък подковонос Rhinolophus hipposideros
Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi
Сем. Булдогови прилепи Molossidae
Булдогов прилеп Tadarida teniotis
Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae
Широкоух прилеп Barbastella barbastellus
Северен вечерник Eptesicus nilssoni
Полунощен прилеп Eptesicus serotinus
Савиево прилепче Hypsugo savii
Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi
Дългоух нощник Myotis bechsteini
Остроух нощник Myotis blythi
Нощник на Брандт Myotis brandti
Дългопръст нощник Myotis capaccinii
Воден нощник Myotis daubentoni
Мустакат нощник Myotis mystacinus
Трицветен нощник Myotis emarginatus
Голям нощник Myotis myotis
Нощник на Натерер Myotis nattereri
Голям вечерник Nyctalus lasiopterus
Малък вечерник Nyctalus leisleri
Ръждив вечерник Nyctalus noctula
Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus
Прилеп на Натузий Pipistrellus nathusii
Средиземноморско прилепче Pipistrelus kuhlii
Кафяв дългоух прилеп Plecotus auritus
Сив дългоух прилеп Plecotus austriacus
Двуцветен прилеп Vespertilio murinus
РАЗРЕД ГРИЗАЧИ RODENTIA
Сем. Сънливци Gliridae
Мишевиден сънливец Myomimus roachi
Лешников сънливец Muscardinus avellanarius
Сем. Скачащи мишки Dipodidae
Скачаща (степна) мишка Sicista subtilis
Сем. Хомяци Cricetidae
Добруджански(среден) хомяк Cricetus cricetus
Сив (малък) хомяк Cricetulus migratorius
Обикновен (голям) хомяк Mesocricetus newtoni
РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA
Сем. Мечки Ursidae
Кафява мечка Ursus arctos (I)
Сем. Порови Mustelidae
Видра Lutra lutra (I)
Златка Martes martes
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
137

138
Невестулка Mustela nivalis
Степен пор Vormela eversmanni
Пъстър пор Vormela peregusna
Сем. Котки Felidae
Рис Felis lynx (I)
РАЗРЕД ПЕРКОНОГИ PINNIPEDIA
Тюлен монах Monachus monachus (I)
РАЗРЕД КИТОПОДОБНИ CETACEA
Делфин Delphinus delphis (I)
Муткуп (морска свиня) Phocoena phocoena (I)
Афала Tursiops truncatus (I)
ПТИЦИ AVES
РАЗРЕД GAVIIFORMES
ГМУРКАЧОПОДОБНИ
Сем. Гмуркачови Gaviidae
Червеногуш гмуркач Gavia stellata
Черногуш гмуркач Gavia arctica
Черноклюн гмуркач Gavia immer
РАЗРЕД PODICIPEDIFORMES
ГМУРЕЦОПОДОБНИ
Сем. Гмурeцови Podicipedidae
Ушат гмурец Podiceps auritus
Голям гмурец Podiceps cristatus
Червеноврат гмурец Podiceps grisegena
Черноврат гмурец Podiceps nigricollis
Малък гмурец Tachybaptus ruficollis
РАЗРЕД БУРЕВЕСТНИКО- PROCELLARIIFORMES
ПОДОБНИ
Сем. Буревестникови Procellariidae
Жълтоклюн буревестник Calonectris /Procellaria/
diomedea
Обикновен буревестник Puffinus yelkouan
РАЗРЕД PELECANIFORMES
ПЕЛИКАНОПОДОБНИ
Сем. Корморани Phalacrocoracidae
Среден корморан Phalacrocorax aristotelis
Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus
Сем. Пеликани Pelecanidae
Къдроглав пеликан Pelecanus crispus
Розов пеликан Pelecanus onocrotalus
Сем. Рибоядови Sulidae
Бял рибояд Мorus bassanus
РАЗРЕД CICONIIFORMES
ЩЪРКЕЛОПОДОБНИ
Сем. Чаплови Ardeidae
Гривеста чапла Ardeola ralloides
Ръждива чапла Ardea purpurea
Сива чапла Ardea cinerea
Голям воден бик Botaurus stellaris
Биволска чапла Bubulcus ibis (I)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Голяма бяла чапла Egretta alba
Малка бяла чапла Egretta garzetta (I)
Mалък воден бик Ixobrychus minutus
Нощна чапла Nycticorax nycticorax
Сем. Щъркелови Ciconiidae
Бял щъркел Ciconia ciconia
Черен щъркел Ciconia nigra (I)
Сем. Ибисови Threskiornithidae
Бяла лопатарка Plаtalea leucorodia (I)
Блестящ ибис Plegadis falcinellus
Сем. Фламингови Phoenicopteridae
Розово фламинго Phoenicopterus ruber (I)
РАЗРЕД ГЪСКОПОДОБНИ ANSERIFORMES
Сем. Патицови Anatidae
Сърпокрила патица Anas falcata
Сива патица Anas strepera
Mалка белочела гъска Аnser erythropus
Посевна гъска Аnser fabalis
Сива гъска Аnser аnser
Снежна гъска Аnser caerulescens
Белоока потапница Aythya nyroca (I)
Кафявоглава потапница Aythya ferina
Планинска потапница Aythya marila
Червеногуша гъска Branta ruficollis (I)
Звънарка Bucephala clangula
Ледена потапница Clangula hyemalis
Тундров лебед Cygnus bewickii
Ням лебед Cygnus olor
Поен лебед Cygnus cygnus
Мраморна патица Маrmaronetta angustirostris
Кадифена потапница Мelanitta fusca
Траурна потапница Мelanitta nigra
Малък нирец Mergus albellus
Голям нирец Mergus merganser
Среден нирец Mergus serrator
Червеноклюна потапница Netta rufina
Тръноопашата потапница Oxyura leucocephala (I)
Обикновена гага Somateria mollissima
Ръждив ангъч Тadorna ferruginea
Бял aнгъч Тadorna tadorna
РАЗРЕД FALCONIFORMES
СОКОЛОПОДОБНИ
Сем. Орли рибари Pandionidae
Орел рибар Pandion haliaetus (I)
Сем. Ястребови Accipitridae
Късопръст ястреб Accipiter brevipes (I)
Голям ястреб Accipiter gentilis (I)
Малък ястреб Accipiter nisus (I)
Черен лешояд Aegypius monachus (I)
Скален орел Aquila chrysaetos (I)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
139

140
Голям креслив орел Aquila clanga (I)
Kръстат (царски) орел Aquila heliaca
Малък креслив орел Aquila pomarina (I)
Степен орел Aquila rapax
Обикновен мишелов Buteo buteo (I)
Северен мишелов Buteo lagopus (I)
Белоопашат мишелов Buteo rufinus (I)
Орел змияр Circаеtus gallicus (I)
Тръстиков блатар Circus aeruginosus (I)
Полски блатар Circus cyaneus (I)
Степен блатар Circus macrourus (I)
Ливаден блатар Circus pygargus (I)
Пепелява каня Elanus caeruleus (I)
Брадат лешояд Gypaetus barbatus (I)
Белоглав лешояд Gyps fulvus (I)
Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla (I)
Ястребов орел Hieraaetus fasciatus (I)
Малък орел Hieraaetus pennatus (I)
Черна каня Milvus migrans (I)
Червена каня Milvus milvus (I)
Египетски лешояд Neophron percnopterus (I)
Осояд Pernis apivorus (I)
Сем. Соколови Falconidae
Далматински сокол Falco biarmicus (I)
Ловен сокол Falco cherrug (I)
Малък сокол Falco columbarius (I)
Средиземноморски сокол Falco eleonorae (I)
Белошипа ветрушка Falco naumanni (I)
Сокол скитник Falco peregrinus (I)
Орко Falco subbuteo (I)
Черношипа ветрушка Falco tinnunculus (I)
(керкенез)
Вечерна ветрушка Falco vespertinus (I)
РАЗРЕД GALLIFORMES
КОКОШОПОДОБНИ
Сем. Фазанови Phasianidae
Лещарка Bonasa bonasia
РАЗРЕД GRUIFORMES
ЖЕРАВОПОДОБНИ
Сем. Жеравови Gruidae
Момин жерав Anthropoides virgo
Сив жерав Grus grus (I)
Сем. Дърдавцови Rallidae
Ливаден дърдавец Crex crex
Зеленоножка Gallinula chloropus
Голяма пъструшка Porzana porzana
Средна пъструшка Porzana parva
Малка пъструшка Porzana pusilla
Воден дърдавец Rallus aquaticus
Сем. Дроплови Otididae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Дропла Otis tarda (I)
Стрепет Tetrax tetrax (I)
РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES
ПОДОБНИ
Сем. Туриликови Burhinidae
Турилик Burhinus oedicnemus
Сем. Дъждосвирцови Charadriidae
Каменообръщач Arenaria interpres
Морски дъждосвирец Charadrius alexandrinus
Речен дъждосвирец Charadrius dubius
Пясъчен дъждосвирец Charadrius hiaticula
Планински дъждосвирец Eudromias morinellus
Шипокрила калугерица Haplopterus spinosus
Златистопер дъждосвирец Pluvialis apricaria
Сребристопер дъждосвирец Pluvialis squatarola
Обикновена калугерица Vanellus vanellus
Сем. Стридоядови Haematopididae
Стридояд Haematopus ostralegus
Сем. Бекасови Scolopacidae
Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos
Трипръст брегобегач Calidris alba
Тъмногръд брегобегач Calidris alpina
Голям брегобегач Calidris canutus
Кривоклюн брегобегач Calidris ferruginea
Малък брегобегач Calidris minuta
Сив брегобегач Calidris temminckii
Голяма бекасина Gallinago media
Плоскоклюн блатобегач Limicola falcinellus
Черноопашат крайбрежен Limosa limosa
бекас
Пъстроопашат крайбрежен Limosa lapponica
бекас
Малка бекасина Lymnocryptes minimus
Голям свирец Numenius arquata
Малък свирец Numenius phaeopus
Тънкоклюн свирец Numenius tenuirostris (I)
Бойник Philomachus pugnax
Голям червеноног водобегач Tringa erythropus
Малък горски водобегач Tringa glareola
Голям зеленоног водобегач Tringa nebularia
Голям горски водобегач Tringa ochropus
Малък зеленоног водобегач Tringa stagnatilis
Малък червеноног водобегач Tringa totanus
Жълтокрак брегобегач Xenus cinereus
Сем. Саблеклюнови Recurvirostridae
Кокилобегач Himantopus himantopus
Саблеклюн Recurvirostra avosetta
Сем. Листоногови Phalaropodidae
Тънкоклюн листоног Phalaropus lobatus
Плоскоклюн листоног Phalaropus fulicarius
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
141

142
Сем. Огърличникови Glareolidae
Кафявокрил огърличник Glareola pratincola
Чернокрил огърличник Glareola nordmanni
Сем. Чайкови Lariidae
Белобуза рибарка Chlidonias hybridus
Белокрила рибарка Chlidonias leucopterus
Черна рибарка Chlidonias niger
Дебелоклюна рибарка Geochelidon nilotica
Чайка буревестница Larus canus
Малка черногърба чайка Larus fuscus
Дългоклюна чайка Larus genei
Голяма черногърба чайка Larus marinus
Малка черноглава чайка Larus melanocephalus
Малка чайка Larus minutus
Речна чайка Larus ridibundus
Трипръста чайка Rissa tridactyla
Белочела рибарка Sterna albifrons
Каспийска рибарка Sterna caspia
Речна рибарка Sterna hirundo
Гривеста рибарка Sterna sandvicensis
Полярна рибарка Sterna paradisaea
Сем. Mорелетникови Stercorariudae
Голям морелетник Stercorarius pomarinus
Среден морелетник Stercorarius parasiticus
РАЗРЕД ГЪЛЪБОПОДОБНИ COLUMBIFORMES
Сем. Пустинаркови Pteroclididae
Пухопръста пустинарка Syrrhaptes paradoxus
Сем. Гълъбови Columbidae
Див скален гълъб Columba livia livia (I)
Гълъб хралупар Columba oenas
РАЗРЕД CUCULIFORMES
КУКУВИЦОПОДОБНИ
Сем. Кукувицови Cuculidae
Качулата кукувица Clamator glandarius
Обикновена кукувица Cuculus canorus
РАЗРЕД СОВОПОДОБНИ STIGIFORMES
Сем. Забулени сови Tytonidae
Забулена сова Tyto alba (I)
Сем. Същински сови Strigidae
Пернатонога кукумявка Aegolius funereus (I)
Горска ушата сова Asio otus (I)
Блатна сова Asio flammeus (I)
Домашна кукумявка Athene noctua (I)
Бухал Bubo bubo (I)
Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum (I)
Снежна сова Nyctea scandiaca (I)
Чухал Otus scops (I)
Горска улулица Strix aluco (I)
Уралска улулица Strix uralensis (I)
Ястребова сова Surnia ulula (I)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
РАЗРЕД CAPRIMULGIFORMES
KОЗОДОЕПОДОБНИ
Сем. Козодоеви Caprimulgidae
Козодой Caprimulgus europaeus
РАЗРЕД APODIFORMES
БЪРЗОЛЕТОПОДОБНИ
Сем. Бързолетови Apodidae
Черен бързолет Apus apus
Алпийски бързолет Apus melba
Блед бързолет Apus pallidus
РАЗРЕД CORACIIFORMES
СИНЯВИЦОПОДОБНИ
Сем. Земеродни рибарчета Alcedinidae
Земеродно рибарче Alcedo atthis
Сем. Синявицови Coraciidae
Синявица Coracias garrulus
Сем. Папунякови Upopidae
Папуняк Upupa epops
РАЗРЕД PICIFORMES
КЪЛВАЧОПОДОБНИ
Сем. Кълвачови Picidae
Черен кълвач Dryocopus martius
Голям пъстър кълвач Dendrocopos major
Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus
Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius
Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos
Малък пъстър кълвач Dendrocopos minor
Въртошийка Jynx torquilla
Трипръст кълвач Picoides tridactylus
Сив кълвач Picus canus
Зелен кълвач Picus viridis
РАЗРЕД ВРАБЧОПОДОБНИ PASSERIFORMES
Сем. Чучулигови Alaudidae
Полска чучулига Alauda arvensis
Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla
Сива чучулига Calandrella rufescens
Балканска чучулига Eremophila alpestris
Качулата чучулига Galerida cristata
Горска чучулига Lullula arborea
Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra
Белокрила чучулига Melanocorypha leucoptera
Сем. Лястовицови Hirundinidae
Градска лястовица Delichon urbica
Селска лястовица Hirundo rustica
Червенокръста лястовица Hirundo daurica
Скална лястовица Ptyonoprogne rupestris
Брегова лястовица Riparia riparia
Сем. Стърчиопашкови Motacillidae
Полска бъбрица Anthus campestris
Горска бъбрица Anthus trivialis
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
143

144
Ливадна бъбрица Anthus pratensis
Тундрова бъбрица Anthus cervinus
Планинска бъбрица Anthus spinoletta
Жълта стърчиопашка Motacilla flava
Планинска стърчиопашка Motacilla cinerea
Бяла стърчиопашка Motacilla alba
Сем. Копринаркови Bombycillidae
Копринарка Bombycilla garrulus
Сем. Водни косове Cinclidae
Воден кос Cinclus cinclus
Сем. Орехчета Troglodytidae
Орехче Troglodytes troglodytes
Сем. Завирушкови Prunellidae
Сивогуша завирушка Prunella modularis
Пъстрогуша завирушка Prunella collaris
Сем. Дроздови Turdidae
Трънковче Cercotrichas galactotes
Червеногръдка Erithacus rubecula
Северен славей Luscinia luscinia
Южен славей Luscinia megarhynchos
Синьогушка Luscinia svecica
Пъстър скален дрозд Monticola saxatilis
Син скален дрозд Monticola solitarius
Испанско каменарче Oenanthe hispanica
Ориенталско каменарче Oenanthe isabellina
Черно каменарче Oenanthe leucura
Сиво каменарче Oenanthe oenanthe
Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka
Домашна червеноопашка Phoenicurus ochruros
Градинска червеноопашка Phoenicurus phoenicurus
Ръждивогушо ливадарче Saxicola rubetra
Черногушо ливадарче Saxicola torquata
Белогуш дрозд Turdus torquatus
Кос Turdus merula
Черногуш дрозд Turdus ruficollis
Хвойнов дрозд Turdus pilaris
Поен дрозд Turdus philomelos
Беловежд дрозд Turdus iliacus
Имелов дрозд Turdus viscivorus
Сем. Коприварчеви Sylviidae
Индийско шаварче Acrocephalus agricola
Тръстиково шаварче Acrocephalus arundinaceus
Градинско шаварче Acrocephalus dumetorum
Мустакато шаварче Acrocephalus melanopogon
Водно шаварче Acrocephalus paludicola
Мочурно шаварче Acrocephalus palustris
Крайбрежно шаварче Acrocephalus schoenobaenus
Блатно шаварче Acrocephalus scirpaceus
Свилено шаварче Cettia cetti
Пъстроопашато шаварче Cisticola juncidis
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Малък маслинов Hippolais pallida
присмехулник
Голям маслинов Hippolais olivetorum
присмехулник
Градински присмехулник Hippolais icterina
Полски цвъркач Locustella naevia
Речен цвъркач Locustella fluviatilis
Тръстиков цвъркач Locustella luscinioides
Планински певец Phylloscopus bonelli
Буков певец Phylloscopus sibilatrix
Елов певец Phylloscopus collybita
Брезов певец Phylloscopus trochilus
Червеногушо коприварче Sylvia cantillans
Малко черноглаво коприварче Sylvia melanocephala
Орфеево коприварче Sylvia hortensis
Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria
Малко белогушо коприварче Sylvia curruca
Голямо белогушо коприварче Sylvia communis
Градинско коприварче Sylvia borin
Голямо черноглаво Sylvia atricapilla
коприварче
Жълтоглаво кралче Regulus regulus
Червеноглаво кралче Regulus ignicapillus
Сем. Мухоловкови Muscicapidae
Сива мухоловка Muscicapa striata
Червеногуша мухоловка Ficedula parva
Беловрата мухоловка Ficedula albicollis
Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata
Жалобна мухоловка Ficedula hypoleuca
Сем. Мустакати синигери Timaliidae
Мустакат синигер Panurus biarmicus
Сем. Дългоопашати синигери Aegithalidae
Дългоопашат синигер Aegithalos caudatus
Сем. Синигерови Paridae
Лъскавоглав синигер Parus palustris
Жалобен синигер Parus lugubris
Матовоглав синигер Parus montanus
Качулат синигер Parus cristatus
Черен синигер Parus ater
Син синигер Parus caeruleus
Голям синигер Parus major
Сем. Зидаркови Sittidae
Горска зидарка Sitta europaea
Скална зидарка Sitta neumayer
Сем. Скалолазкови Tichodromadidae
Скалолазка Tichodroma muraria
Сем. Дърволазкови Certhiidae
Горска дърволазка Certhia familiaris
Градинска дърволазка Certhia brachydactyla
Сем. Торбогнезди синигери Remizidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
145

146
Торбогнезд синигер Remiz pendulinus
Сем. Авлигови Oriolidae
Авлига Oriolus oriolus
Сем. Сврачкови Laniidae
Червеногърба сврачка Lanius collurio
Черночела сврачка Lanius minor
Сива сврачка Lanius excubitor
Червеноглава сврачка Lanius senator
Белочела сврачка Lanius nubicus
Сем. Вранови Corvidae
Гарван Corvus corax
Сокерица Nucifraga caryocatactes
Жълтоклюна гарга Pyrrocorax graculus
Сем. Скорцови Sturnidae
Розов скорец Sturnus roseus
Сем. Тъкачови Ploceidae
Снежна чинка Montifringilla nivalis
Испанско врабче Passer hispaniolensis
Полско врабче Passer montanus
Скално врабче Petronia petronia
Сем. Чинкови Fringillidae
Обикновено конопарче Carduelis cannabina
Щиглец Carduelis carduelis
Зеленика Carduelis chloris
Брезова скатия Carduelis flammea
Жълтоклюно конопарче Carduelis flavirostris
Елшова скатия Carduelis spinus
Червена чинка Carpodacus erythrinus
Черешарка Coccothraustes
coccothraustes
Обикновена чинка Fringilla coelebs
Планинска чинка Fringilla montifringilla
Кръсточовка Loxia curvirostra
Червенушка Pyrrhula pyrrhula
Диво канарче Serinus serinus
Сем. Овесаркови Emberizidae
Лапландска овесарка Calcarius lapponicus
Белоглава овесарка Emberiza leucocephalos
Жълта овесарка Emberiza citrinella
Зеленогуша овесарка Emberiza cirlus
Сивоглава овесарка Emberiza cia
Градинска овесарка Emberiza hortulana
Белогуша овесарка Emberiza rustica
Малка овесарка Emberiza pusilla
Тръстикова овесарка Emberiza shoeniclus
Черноглава овесарка Emberiza melanocephala
Сива овесарка Miliaria calandra
Снежна овесарка Plectrophenax nivalis
ВЛЕЧУГИ REPTILIA
РАЗРЕД КОСТЕНУРКИ TESTUDINES
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Сем. Сухоземни костенурки Testudinidae
Шипобедрена костенурка Testudo graeca (I)
Шипоопашата костенурка Testudo hermanni (I)
Сем. Блатни костенурки Emydidae
Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis
Каспийска блатна костенурка Mauremys caspica
РАЗРЕД ГУЩЕРИ SAURIA
Сем. Гущери Lacertidae
Късокрак гущер Ablepharus kitaibeli
Живороден гущер Lacerta vivipara
Сем. Гекони Geconidae
Нощен гущер (гекон) Cymnodactylus kotschyi
Змиеок гущер Ophisops elegans
Сем. Слепоци Anguidae
Слепок Anguis fragilis
Жълтокоремен гущер Ophisaurus apodus
РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA
Сем. Червейници Typhlopidae
Змия червейница Typhlops vermicularis
Сем. Бои Boidae
Змия пясъчница Eryx jaculus (I)
Сем. Смокове Colubridae
Тънък стрелец Coluber najadum
Голям стрелец Coluber jugularis
Черноврата стрелушка Coluber rubriceps
Медянка Coronella austriaca
Леопардов смок Elaphe situla
Ивичест смок Elaphe quatuorlineata
quatuorlineata
Пъстър смок Elaphe quatuorlineata
sauromates
Смок мишкар Elaphe longissima
Вдлъбнаточел смок Malpolon monspessulanus
Котешка змия Telescopus fallax
Сем. Отровници Viperidae
Остромуцунеста усойница Vipera ursinii
ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA
РАЗРЕД ОПАШАТИ CAUDATA
Сем. Саламандрови Salamandridae
Дъждовник Salamandra salamandra
Алпийски тритон Triturus alpestris
Голям гребенест тритон Triturus cristatus
Добруджански тритон Triturus dobrogicus
Обикновен (малък) тритон Triturus vulgaris
РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA
Сем. Крастави жаби Bufonidae
Зелена крастава жаба Bufo viridis
Кафява крастава жаба Bufo bufo
Сем. Жаби дървесници Hylidae
Жаба дървесница Hyla arborea
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
147

148
Сем. Чесновници Pelobatidae
Обикновена чесновница Pelobates fuscus
Балканска чесновница Pelobates syriacus balcanicus
Сем. Водни жаби Ranidae
Гръцка дългокрака жаба Rana graeca
РИБИ PISCES
РАЗРЕД ЕСЕТРОПОДОБНИ ACIPENSERIFORMES
Немска есетра Acipenser sturio (I)
2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES
НАСЕКОМИ INSECTA
РАЗРЕД БРЪМБАРИ COLEOPTERA
Сем. Бръмбари бегачи Carabidae
Бръмбър рогач Lucanus cervus
Алпийска розалия Rosalia alpina
РАЗРЕД ПЕПЕРУДИ LEPIDOPTERA
Балканска жълтушка Colias balcanica
Родопска кадифянка Erebia rhodopensis
Аполон червен Parnassius apolo (I)
Розово нощно пауново око Perisomena caesigema
РАЗРЕД ЦИПОКРИЛИ HYMENOPTERA
Сем. Мравки Formicidae
Червена горска мравка Formica rufa
3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS
ОТДЕЛ ПЛАУНООБРАЗНИ LICOPODIOPHYTA
Сем. Шилолистни Isoetaceae
Езерен шилолист Isoetes lacustris
Сем. Плаунови Lycopodiaceae
Алпийски дифазиаструм Diphasiastrum alpinum
Сплескан дифазиаструм Diphasiastrum complanatum
Блатна ликоподиела Lycopodiella inundata
(Lepidotis inundata)
ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA
Сем. Адиантови Adiantaceae
Венерин косъм Adiantum capillus-veneris
Сем. Изтравничеви Aspleniaceae
Клиновидно изтравниче Asplenium cuneifolium
Люспесто изтравниче Asplenium lepidum
Сем. Скритолинейникови Cryptogrammaceae
Къдрав скритолинейник Cryptogramma crispa
Сем. Дриоптерисови Dryopteridaceae
Алпийска крехка папрат Cystopteris alpina
Вилариев дриоптерис Dryopteris villarii
Сем. Разковничеви Marsileaceae
Четирилистно разковниче Marsilea quadrifolia
Сем. Змийскоезикови Ophioglossaceae
Лайкова лунна папрат Botrychium matricariifolium
Сем. Царскопапратови Osmundaceae
Царска папрат Osmunda regalis
Сем. Многоножкови Polypodiaceae
Камбрийска сладка папрат Polypodium cambricum
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(P. australe)
Сем. Лейкови Salviniaceae
Плаваща лейка Salvinia natans
Сем. Синоптеридови Sinopteridaceae
Персийски крайспорник Cheilanthes persica
Сем. Телиптеридови Thelypteridaceae
Блатен телиптерис Thelypteris palustris
ОТДЕЛ ГОЛОСЕМЕННИ PINOPHYTA
Сем. Кипарисови Cupressaceae
Дървовидна хвойна Juniperus excelsa
Казашка хвойна Juniperus sabina
Сем. Ефедрови Ephedraceae
Катерлива ефедра Ephedra campylopoda
Обикновена ефедра Ephedra distachya
Сем. Тисови Taxaceae
Обикновен тис Taxus baccata
ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA
ПОКРИТОСЕМЕННИ
Сем. Страшникови Acanthaceae
Бодлив страшник Acanthus spinosus
Сем. Кленови Aceraceae
Визианов клен Acer heldreichii ssp. visianii
Сем. Лаваницови Alismataceae
Парнасиева калдезия Caldesia parnassifolia
Сем. Кокичеви Amaryllidaceae
Елвезиево кокиче Galanthus elwesii
Снежно кокиче Galanthus nivalis
Пясъчна лилия Pancratium maritimum
Сем. Сенникоцветни Apiaceae
Лечебна пищялка Angelica archangelica
Възлоцветна целина Apium nodiflorum
Пълзяща целина Apium repens
Крайбрежен астродаукус Astrodaucus littoralis
Балдензова урока Bupleurum baldense
Дълголистна урока Bupleurum longifolium
Алпийски кахрис Cachrys alpina
Отровна цикута Cicuta virosa
Приморски ветрогон Eryngium maritimum
Дланевиднолистен ветрогон Eryngium palmatum
Източна тимянка Ferula orientalis
Архангеликов лазерпициум Laserpitium archangelica
Широколистен опопанакс Opopanax hironium
ssp. bulgaricum
Жлезистовлакнест пащърнак Pastinaca argyrophylla
Блатна самодивска трева Peucedanum palustre
Руска самодивска трева Peucedanum ruthenicum
Австрийски плеуроспермум Pleurospermum austriacum
Ферулов прангос Prangos ferulacea
Дегенов порезник Seseli degenii
Теснолистен ручейник Sium sisarum
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
149

150
Моркововидна стефанофия Stefanoffia daucoides
Синкава триния Trinia glauca ssp. carniolica
Тургениопсис Turgeniopsis foeniculacea
Сем. Тойнови Apocynaceae
Синя тойна Trachomitum venetum
Сем. Джелови Aquifoliaceae
Обикновен джел Ilex aquifolium
Колхидски джел Ilex colchica
Сем. Змиярникови Araceae
Блатен аир Acorus calamus
Алпийски змиярник Arum alpinum
Обикновен дракункулус Dracunculus vulgaris
Сем. Копитникови Aristolochiaceae
Кръглолистна вълча ябълка Aristolochia rotunda
Сем. Сложноцветни Asteraceae
Прилегналовлакнест равнец Achillea leptophylla
Тракийски равнец Achillea thracica
Сребристовлакнесто Anthemis argyrophylla
подрумиче
Оранжево подрумиче Anthemis gaudium-solis
Йорданово подрумиче Anthemis jordanovii
Едрокошничесто подрумиче Anthemis macrantha
Рилско подрумиче Anthemis orbelica
Борисово подрумиче Anthemis regis-borisii
Румелийско подрумиче Anthemis rumelica
Иваново подрумиче Anthemis sancti-johanis
Стрибърново подрумиче Anthemis stribrnyi
Плосколюспесто подрумиче Anthemis virescens
Кавказки пелин Artemisia caucasica
Храстовиден пелин Artemisia chamaemelifolia
Тънкожилест пелин Artemisia lerchiana
Светлолюспест пелин Artemisia pedemontana
Родопски магарешки бодил Carduus rhodopaeus (C.
adpressus ssp. rhodopaeus)
Тракийски магарешки бодил Carduus thracicus
Ахтарова метличина Centaurea achtarovii
Яйцевиднолистна метличина Centaurea amplifolia
Пясъчна метличина Centaurea arenaria
Тъмнопурпурна метличина Centaurea atropurpurea
Волска метличина Centaurea bovina
Нежна метличина Centaurea gracilenta
Имануелова метличина Centaurea immanuelis-loewii
Дребна метличина Centaurea inermis
Кернерова метличина Centaurea kernerana
Пиринска метличина Centaurea mannagetae
ssp. pirinica
Маршалова метличина Centaurea marshaliana
Черна метличина Centaurea nigrescens
Парилска метличина Centaurea parilica
Пихлерова метличина Centaurea pichleri
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Лъжливопазвена метличина Centaurea pseudoaxillaris
Румелийска метличина Centaurea rumelica
Скална метличина Centaurea rupestris
Урумов кривец Chondrilla urumoffii
Българска паламида Cirsium bulgaricum
Стоянова паламида Cirsium stojanovii
Битинска дрипавка Crepis bithynica
Вихренска злолетница Erigeron vichrensis
Планински жълт смил Helichrysum plicatum
Елиптичнолистен оман Inula spiraeifolia
Лепкав оман Inula viscosa
Ледебуров миск Jurinea ledebourii
Бодлив миск Jurinea tzar-ferdinandii
Еделвайс Leontopodium alpinum
Клинолистен див тютюн Ligularia glauca
Сибирски див тютюн Ligularia sibirica
Дългободилест онопордум Onopordon bracteatum
Морски отантус Otanthus maritimus
Бодлив паленис Pallenis spinosa
Пиринска чобанка Petasites kablikianus
Горчивчева рейхардия Reichardia picroides
Безцветна саусуреа Saussurea discolor
Дребноцветен кокеш Scorzonera parviflora
Български сърпец Serratula bulgarica
Стрибърнова козя брада Tragopogon stribrnyi
Пикровиден уроспермум Urospermum picroides
Сем. Киселтрънови Berberidaceae
Епимедиум Epimedium pubigerum
Сем. Грапаволистни Boraginacerae
Йорданова айважива Alkanna jordanovii
Игликова айважива Alkanna primuliflora
Стрибърнова айважива Alkanna stribrnyi
Синя айважива Alkanna tinctoria
Гмелиново винче Anchusa gmelinii
Македонско винче Anchusa macedonica
Веленовскиево винче Anchusa velenovskyi
Сибирска аргузия Argusia sibirica
Жлезиста белоочица Buglossoides glandulosa
Гололистна наумка Cynoglossum germanicum
Кръгла наумка Cynoglossum rotatum
Родопско омразниче Onosma rhodopaea
Сем. Кръстоцветни Brassicaceae
Арабска етионема Aethionema arabicum
Борзеанов игловръх Alyssum borzaeanum
Пирински игловръх Alyssum cuneifolium
ssp. pirinicum
Стрибърнов игловръх Alyssum stribrnyi
Хълмова гъшарка Arabis collina
Пиринска гъшарка Arabis ferdinandi-coburgii
Скална гъшарка Arabis nova
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
151

152
Грациозна аубриета Aubrieta gracilis ssp. scardica
Междинна аубриета Aubrieta intermedia
Черноморска ауриния Aurinia uechtritziana
(Lepidotrichum
uechtritzianum)
Пиринско зеле Brassica nivalis
ssp. jordanoffii
Тракийска овчарска торбичка Capsella thracica
Дребноцветна горва Cardamine parviflora
Пензешова горва Cardamine penzesii
Азиатска целебница Conringia planisiliqua
Татарско диво зеле Crambe tataria
Балканска рупа Draba korabensis
Качулата боянка Erysimum comatum
Четириръбеста боянка Erysimum quadrangulum
(Syrenia cana auct.)
Алиботушка боянка Erysimum slavjankae
Горски вечерник Hesperis sylvestris
Балкански вечерник Hesperis theophrasti
Полегнал многосеменник Hymenolobus procumbens
(Hornungia procumbens)
Скален иберис Iberis saxatilis
Ъглолистна малколмия Malcolmia orsiniana
ssp. angulifolia
Сръбска малколмия Malcolmia sеrbica
Дребна марезия Maresia nana
Ароматна матиола Matthiola odoratissima
Алпийско притцелаго Pritzelago alpina ssp.
brevicaulis
(Hutchinsia alpina)
Дьорфлерова шиверекия Schivereckia doerfleri
Изменчива мъдрица Sisymbrium polymorphum
Водна шилолистка Subularia aquatica
Сем. Дренчеви Callitrichaceae
Крайморско дренче Callitrichae brutia
Сем. Камбанкови Campanulaceae
Йорданова камбанка Campanula jordanovii
Вълнеста камбанка Campanula lanata
Широколистна камбанка Campanula latifolia
Орфанийска камбанка Campanula orphаnidea
(Petkovia orphanidea)
Трансилванска камбанка Campanula transsilvanica
Променливоцветна камбанка Campanula versicolor
Сръбски едрайант Edraianthus serbicus
Българско вятърче Jasione bulgarica
Румелийски трахелиум Trachelium rumelianum
(T. jacquinii)
Сем. Карамфилови Caryophyllaceae
Ресничеста песъчарка Arenaria ciliata
Критска песъчарка Arenaria cretica
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Азиатска песъчарка Arenaria gypsophylloides
Пиринска песъчарка Arenaria pirinica
Родопска песъчарка Arenaria rhodopaea
Твърдолистна песъчарка Arenaria rigida
Картузиански карамфил Dianthus carthusianorum
Унгарски карамфил Dianthus kladovanus
(D. pontederae
ssp. kladovanus)
Картъловиден карамфил Dianthus nardiformis
Бледоцветен карамфил Dianthus pallidiflorus
Стрибърнов карамфил Dianthus stribrnyi
Урумов карамфил Dianthus urumoffii
Текирска мишорка Gypsophylla tekirae
Тройновилужна мишорка Gypsophylla trichotoma
Дилянова мишовка Minuartia diljanae
Румелийска мишовка Minuartia rumelica
Стоянова мишовка Minuartia stojanovii
Янкева кутявка Moehringia jankae
Алпийска мантийка Petrorhagia alpina
Тесалска мантийка Petrorhagia thessala
Странджанско сапунче Saponaria stranjensis
Алпийско плюскавиче Silene alpina
Калиакренско плюскавиче Silene caliacrae
Критско плюскавиче Silene cretica
Черноморско плюскавиче Silene euxina
Гръцко плюскавиче Silene graeca
Лидиево плюскавиче Silene lydia
Велчево плюскавиче Silene velcevii
Сем. Лободови Chenopodiaceae
Обикновено халимионе Halimione pedunculata
Тученичево халимионе Halimione portulacoides
Разнолистна суеда Suaeda heterophylla
Сем. Лавданови Cistaceae
Тамянка Cistus salvifolius
Сем. Поветицови Convolvulaceae
Дребно чадърче Calystegia soldanella
Нежна поветица Convolvulus althaeoides
(C. elegantissimum)
Парнаска поветица Convolvulus boissieri ssp.
parnassicus (C. compactus)
Зюндерманова поветица Convolvulus boissieri ssp.
suendermannii
(C. suendermannii)
Копринестовлакнеста поветица Convolvulus holosericeus
Теснолистна поветица Convolvulus lineatus
Персийска поветица Convolvulus persicus
Критска креса Cressa cretica
Сем. Дебелецови Crassulaceae
Дебелолист Crassula tillaea
Розов златовръх Rhodiola rosea
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
153

154
Костова тлъстига Sedum kostovi
Магеланска тлъстига Sedum magellense
Стефчова тлъстига Sedum stefco
Черноколева тлъстига Sedum tschernokolevii
Цоликоферова тлъстига Sedum zollikoferi
Четинест дебелец Sempervivum ciliosum
Сем. Острицови Cyperaceae
Двуредна острица Carex disticha
Ръждива острица Carex ferruginea
Тъмнокафява острица Carex fuliginosa
Тинеста острица Carex limosa
Пиринска острица Carex pirinensis
Брадавичеста острица Carex punctata
Скална острица Carex rupestris
Режещ кладиум Cladium mariscus
Михелов дихостилис Dichostylis michelianus
Карниолска блатница Eleocharis carniolica
Полегнал изолепис Isolepis supina
Белардиева кобрезия Kobresia myosuroides
(Elyna bellardii)
Крайбрежен сцирпус Scirpus litoralis
(Schoenoplectus litoralis)
Триръбест сцирпус Scirpus triqueter
Сем. Росянкови Droseraceae
Жлезиста алдрованда Aldrovanda vesiculosa
Кръглолистна росянка Drosera rotundifolia
Сем. Миризливовърбови Elaeagnaceae
Облепиха Hippophae rhamnoides
Сем. Емпетрови Empetraceae
Черен емпетрум Empetrum nigrum
Сем. Пиренови Ericaceae
Гола кумарка Arbutus andrachne
Жлезиста кумарка Arbutus unedo
Калуна Calluna vulgaris
Пирен Erica arborea
Миртолистна зеленика Rhododendron myrtifolium
Странджанска зеленика Rhododendron ponticum
Кавказка боровинка Vaccinium arctostaphyllos
Сем. Млечкови Euphorbiaceae
Алепска млечка Euphorbia aleppica
Лъскаволистна млечка Euphorbia lucida
Пясъчна млечка Euphorbia peplis
Сем. Бобови Fabaceae
Златна раменка Anthyllis aurea
Айтоски клин Astracantha aitosensis
Тракийски клин Astracantha thracica
(Astragalus thracicus)
Алпийско сграбиче Astragalus alopecurus
(A. centralpinus)
Рогчесто сграбиче Astragalus corniculatus
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Рогоплодно сграбиче Astragalus cornutus
Вълнестоцветно сграбиче Astragalus dasyanthus
Мехуресточашково сграбиче Astragalus physocalix
Вилмотиево сграбиче Astragalus wilmottianus
Карагана Caragana frutex
Ковачев зановец Chamaecytisus kovacevii
Нейчев зановец Chamaecytisus neicheffii
Регенсбургски зановец Chamaecytisus ratisbonensis
Цариградски нахут Cicer montbretii
Немска жълтуга Genista germanica
Влакнеста жълтуга Genista pilosa
Гол сладник Glycyrrhiza glabra
Жълт хедизарум Hedysarum grandiflorum
Червен хедизарум Hedysarum tauricum
Едноцветна конска подкова Hippocrepis unisiliquosa
Планиско секирче Lathyrus montanus
Блатно секирче Lathyrus palustris
Панчичево секирче Lathyrus pancicii
Скално секирче Lathyrus saxatilis
Трансилванско секирче Lathyrus transsylvanicus
Южна леща Lens ervoides
Блатен звездан Lotus uliginosus
Бяла лупина Lupinus albus
Карстова люцерна Medicago carstiensis
Крайбрежна люцерна Medicago littoralis
Родопска люцерна Medicago rhodopaea
Кожухаров окситропис Oxytropis kozhuharovii
Урумов окситропис Oxytropis urumovii
Тетрагонолобус Tetragonolobus maritimus
Странджанска детелина Trifolium ligusticum
Тимотейкова детелина Trifolium phleoides
Рубинова детелина Trifolium rubens
Късозъба детелина Trifolium squamosum
Разперенозъба детелина Trifolium squarrosum
Остроплоден сминдух Trigonella spicata
Рилска глушина Vicia abbreviata
Подземна глушина Vicia amphicarpa
Отсеченолистна глушина Vicia truncatulla
Сем. Букови Fagaceae
Пърнар Quercus coccifera
Местенски дъб Quercus mestensis
Тракийски дъб Quercus thracica
Сем. Франкениеви Frankeniaceae
Франкения Frankenia pulverulenta
Сем. Тинтявови Gentianaceae
Пронизанолистна блекстония Blackstonia perfoliata
Крайбрежен червен кантарион Centaurium littorale
Морски червен кантарион Centaurium maritimum
Безстъблена тинтява Gentiana acaulis
Скална тинтява Gentiana frigida
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
155

156
Жълта тинтява Gentiana lutea
Петниста тинтява Gentiana punctata
Истинска горчивка Gentianella amarella
Къдрава горчивка Gentianella crispata
Енгадинова горчивка Gentianella engadinensis
Петниста сверция Swertia punctata
Сем. Здравецови Geraniaceae
Балканско часовниче Erodium absinthoides
Бохемски здравец Geranium bohemicum
Едростълбчест здравец Geranium macrostyllum
Блатен здравец Geranium palustre
Сем. Силиврякови Gesneriaceae
Родопски силивряк Haberlea rhodopensis
Сръбска рамонда Ramonda serbica
Сем. Гологлавчеви Globulariaceae
Равнинно гологлавче Globularia trichosantha
Сем. Звъникови Guttiferae
Багрилна звъника Hypericum androsaemum
Боасиерова звъника Hypericum boissieri
Чашковидна звъника Hypericum calycinum
Четинеста звъника Hypericum setiferum
Тасоска звъника Hypericum thasium
Сем. Конскокестенови Hippocastanaceae
Конски кестен Aesculus hippocastanum
Сем. Водянкови Hydrocharitaceae
Алоевиден стратиотес Stratiotes aloides
Сем. Перуникови Iridaceae
Оливиеров минзухар Crocus olivieri
Томасиниев минзухар Crocus tommasinianus
Блатно петльово перо Gladiolus palustris
Безлистна перуника Iris aphylla
Луковична пролетка Romulea bulbocodium
Гръцка пролетка Romulea linaresii ssp. graeca
Сем. Дзукови Juncaceae
Жабешка дзука Juncus ranarius
Разперена светлика Luzula deflexa
Сем. Дзуковидни Juncaginaceae
Приморски триостреник Triglochin maritima
Сем. Устноцветни Lamiaceae
Фривалдскиева микромерия Micromeria frivaldszkyana
Юлианова микромерия Micromeria juliana
Черноморска коча билка Nepeta parviflora
Украинска коча билка Nepeta ucrainica
Форскалева какула Salvia forskaohlei
Переста какула Salvia pinnata
Кримска какула Salvia scabiosifolia
Кримски миризлив бурен Sideritis syriaca (S. taurica)
Пясъчен ранилист Stachys arenariaeformis
Балкански ранилист Stachys balcanica
Български ранилист Stachys cretica ssp. bulgarica
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Приморски ранилист Stachys maritima
Шарпланински ранилист Stachys scardica
Едногодишно подъбиче Teucrium bothrys
Странджанско подъбиче Teucrium lamifolium
Прицветникова мащерка Thymus bracteosus
Пиринска мащерка Thymus perinicus
Сем. Лентибулариеви Lentibulariaceae
Южна мехурка Utricularia australis
(U. neglecta)
Дребна мехурка Utricularia minor
Сем. Кремови Liliaceae
Качулест лук Allium jubatum
Планински лук Allium montanum
Стоянов лук Allium stojanovii
Ресничеста белевалия Bellevalia ciliata
Широколистен мразовец Colchicum bivonae
Борисов мразовец Colchicum borisii
Давидов мразовец Colchicum davidovii
Ямболски мразовец Colchicum diampolis
Родопски мразовец Colchicum rhodopaeum
Дряновска ведрица Fritillaria drenovskii
Гръцка ведрица Fritillaria graeca
Гусихиева ведрица Fritillaria gussichiae
Шахматовидна ведрица Fritillaria meleagroides
Източна ведрица Fritillaria orientalis
Черноморска ведрица Fritillaria pontica
Стрибърнова ведрица Fritillaria stribrnyi
Хризантемов жълт Gagea chrysantha
гарвански лук
Хелдрайхиев жълт Gagea heldreichii
гарвански лук
Албански крем Lilium albanicum
Жълт крем Lilium jankae
Родопски крем Lilium rhodopaeum
Късна лойдия Lloydia serotina
Родопска мерендера Merendera rhodopaea
Битински синчец Scilla bithynica
Български синчец Scilla bulgarica
Златисто лале Tulipa aureolina
Южно лале Tulipa australis
Пиринско лале Tulipa pirinica
Родопско лале Tulipa rhodopaea
Блестящо лале Tulipa splendens
Тракийско лале Tulipa thracica (T. hageri)
Урумово лале Tulipa urumoffii
Сем. Ленови Linaceae
Нежен лен Linum elegans
Старопланински лен Linum extraaxilare
Сем. Блатиеви Lythraceae
Прешленолистна амания Ammania verticillata
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
157

158
Мащеркова блатия Lythrum thymifolia
Мидендорфия Middendorfia borystenica
Теснолистен пеплис Peplis alternifolia
Сем. Воднодетелинови Menyanthaceae
Трилистна водна детелина Menyanthes trifoliata
Щитолистни какички Nymphoides peltata
Сем. Моринови Morinaceae
Персийска морина Morina persica
Сем. Блатни рози Nymphaeaceae
Бърдуче Nuphar lutea
Водна роза Nymphaea alba
Сем. Върбовкови Onagraceae
Дребна чаровница Circaea alpina
Блатна лудвигия Ludwigia palustris
Сем. Салепови Orchidaceae
Обикновен анакамптис Anacamptis pyramidalis
Дремников главопрашник Cephalanthera epipactoides
Венерино пантофче Cypripedium calceolus (I)
Месночервена дактилориза Dactylorhiza incarnata
Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii
Пълзяща гудиера Goodyera repens
Блатиста хамарбия Hammarbia paludosa
Едногрудков херминиум Herminium monorchis
Обикновена пърчовка Himantoglossum caprinum
(H. hircinum)
Недоразвит лимодорум Limodorum abortivum
Льозелов липарис Liparis loeselii (I)
Сърцевиден тайник Listera cordata
Обикновена пчелица Ophrys apifera
Гръцка пчелица Ophrys argolica (I)
Двурога пчелица Ophrys cornuta
(O. scolopax ssp. cornuta)
Муховидна пчелица Ophrys insectifera
Паяковидна пчелица Ophrys mammosa
(O. sphegodes ssp. mammosa)
Шлемовиден салеп Orchis militaris
Пеперудоцветен салеп Orchis papilionaceae
Провански салеп Orchis provincialis
Шпитцелов салеп Orchis spitzelii
Кълбеста траунстейнера Traunsteinera globosa
(Orchis globosa)
Палешников серапиас Serapias vomeraceae
Есенен спиралник Spiranthes spiralis
Сем. Божурови Paeoniaceae
Розов божур Paeonia mascula
Теснолистен божур Paeonia tenuifolia
Сем. Макови Papaveraceae
Пирински мак Papaver degenii
Сем. Живовлекови Plantaginaceae
Рогат живовлек Plantago cornuti
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae
Бесерова змийска трева Goniolimon besseranum
Бяла змийска трева Goniolimon collinum
Далматинска змийска трева Goniolimon dalmaticum
Татарска змийска трева Goniolimon tataricum
Маноловска гърлица Limonium asterotrichum
Българска гърлица Limonium bulgaricum
Гмелинова гърлица Limonium gmelinii
Широколистна гърлица Limonium latifolium
Мейерова гърлица Limonium meyeri
Обикновена гърлица Limonium vulgare
Сем. Житни Poaceae
Качулато диво житo Aegilops comosa
Коленчато диво жито Aegilops geniculata
(A. lorentii)
Маркграфово диво жито Aegilops markgrafii
(A. dichasians)
Крайбрежен елуропус Aeluropus littoralis
Тракийска класица Alopecurus thracicus
Прекъсната ветрушка Apera interrupta
Едрокласа овсига Bromus lanceolatus
Мизийска овсига Bromus moesiacus
Парилска овсига Bromus parilicus
Съчленен коринефорус Corynephorus divaricatus
Гъстоцветен пирей Elymus picnanthus
(Agropyron litorale)
Равенски ериантус Erianthus ravennae
Пиринска власатка Festuca pirinica
Парвотризетум Parvotrisetum myrianthum
Перидикцион Perydiction sanctum
(Brachypodium sanctum)
Айтоска ливадина Poa aitosensis
Йорданова ливадина Poa jordanovii
Мочурна ливадина Poa palustris
Пиринска ливадина Poa pirinica
Родопска дива ръж Secale rhodopaeum
Корабска гъжва Sesleria korabensis
(S. klasterskii)
Сем. Телчаркови Polygalaceae
Суха телчарка Polygala acarnanica
Алпийска телчарка Polygala alpestris
Горчива телчарка Polygala amarella
Сибирска телчарка Polygala sibirica
Сем. Лападови Polygonaceae
Рилски ревен Rheum rhaponticum
Сем. Ръждавецови Potamogetonaceae
Тъполистен ръждавец Potamogeton friesii
Влакновиден ръждавец Potamogeton trichoides
Сем. Игликови Primulaceae
Тъполистен оклоп Androsace obtusifolia
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
159

160
Мечо око Cortusa matthioli
Пролетно ботурче Cyclamen coum
Блатна перушина Hottonia palustris
Европейско ленивче Lysimachia thyrsiflora
Рилска иглика Primula deorum
Старопланинска иглика Primula frondosa
Дългоцветна иглика Primula halleri
Сибторпиева иглика Primula vulgaris ssp. sibthorpii
Унгарско крайснежно звънче Soldanella chrysostricta
Пиринско крайснежно звънче Soldanella pirinica
Сем. Муравови Pyrolaceae
Кръглолистна мурава Pyrola rotundifolia
Сем. Рафлезиеви Raflesiaceae
Цитинус Cytinus clusii
Сем. Лютикови Ranunculaceae
Волжки горицвет Adonis volgensis
Нарцисова съсънка Anemone narcissiflora
Червена съсънка Anemone pavonina
Горска съсънка Anemone sylvestris
Златиста кандилка Aquilegia aurea
Обикновена кандилка Aquilegia nigricans
(A. vulgaris )
Алпийски повет Clematis alpina
Белоцветен шпорец Delphinium fissum
ssp. albiflorum
Български ерантис Eranthis bulgaricus
Източна челебитка Nigella orientalis
Халерово котенце Pulsatilla halleri
Полско котенце Pulsatilla pratensis
Славянско котенце Pulsatilla slavjankae
Пролетно котенце Pulsatilla vernalis
Кладенчево лютиче Ranunculus fontanus
Стояново лютиче Ranunculus stojanovii
Вонящо обичниче Thalictrum foetidum
Витошко лале Trollius europaeus
Сем. Зърникови Rhamnaceae
Алпийска зърника Rhamnus alpina
Сем. Розоцветни Rosaceae
Ахтарово шапиче Alchemilla achtarovii
Звездоцветно шапиче Alchemilla asteroantha
Бъндерицово шапиче Alchemilla bandericensis
Юмрукчалско шапиче Alchemilla jumrukczalica
Меколистно шапиче Alchemilla mollis
Пиринско шапиче Alchemilla pirinica
Вебиев див бадем Amygdalus webbii
Ориенталски глог Crataegus stevenii
Триразделнолистен ериолобус Eriolobus trilobata
Българско омайниче Geum bulgaricum
Родопско омайниче Geum rhodopaeum
Мушмула Mespilus germanica
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Златноцветно прозорче Potentilla chrysantha
Емилипопово прозорче Potentilla emili-popii
Храстовидно прозорче Potentilla fruticosa
Черногорско прозорче Potentilla montenegrina
Ничичово прозорче Potentilla nicicii
Мочурно прозорче Potentilla palustris
Пираканта Pyracantha coccinea
Българска круша Pyrus bulgarica
Херцинска къпина Rubus hercinicus
Едролистна къпина Rubus macrophyllus
Пирамидалносъцветна Rubus thyrsiflorus
къпина
Нарязанолистен тъжник Spiraea crenata
Звънколистен тъжник Spiraea hypericifolia
Върболистен тъжник Spiraea salicifolia
Сем. Брошови Rubiaceae
Дребно еньовче Galium demissum
Родопско еньовче Galium rhodopaeum
Брошово еньовче Galium rubioides
Сем. Седефчеви Rutaceae
Балкански цялолист Haplophyllum balcanicum
Ленолистен цялолист Haplophyllum thesioides
Седефче Ruta graveolens
Сем. Върбови Salicaceae
Петтичинкова върба Salix pentandra
Тъполистна върба Salix retusa
Розмаринолистна върба Salix rosmarinifolia
Ксантийска върба Salix xanticola
Сем. Каменоломкови Saxifragaceae
Черно френско грозде Ribes nigrum
Жълта каменоломка Saxifraga aizoides
Оклопова каменоломка Saxifraga androsacea
Рохелова каменоломка Saxifraga marginata
Азиатска каменоломка Saxifraga mollis
Алпийска каменоломка Saxifraga retusa
Сем. Живеничеви Scrophulariaceae
Гол напръстник Digitalis laevigata
Родопска горска майка Lathraea rhodopaea
Къса лугачка Linaria brachyphylla
Гръцка лугачка Linaria peloponesiaca
Лежаща линдерния Lindernia procumbens
Блатно пропадниче Pedicularis palustris
Хоботниче Rhynchocorys elephas
Одрински лопен Verbascum adrianopolitanum
Анасонов лопен Verbascum anisophyllum
Боев лопен Verbascum boevae
Винчелистен лопен Verbascum bugulifolium
Давидов лопен Verbascum davidoffii
Декоративен лопен Verbascum decorum
Диекианов лопен Verbascum dieckianum
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
161

162
Пушицов лопен Verbascum eriophorum
Янкев лопен Verbascum jankaeanum
Йорданов лопен Verbascum jordanovii
Юрушки лопен Verbascum juruk
Лагуров лопен Verbascum lagurus
Дребноцветен лопен Verbascum minutiflorum
Лъжеблагороден лопен Verbascum pseudonobile
Пурпурен лопен Verbascum purpureum
Скален лопен Verbascum rupestre
Родопски лопен Verbascum spathulisepalum
Тракийски лопен Verbascum thracicum
Цар Борисов лопен Verbascum tzar-borisii
Урумов лопен Verbascum urumovii
Баумгартеново великденче Veronica baumgartenii
Черноморско великденче Veronica euxina
Гризебахово великденче Veronica grisebachii
Перестолистно великденче Veronica multifida
Търилово великденче Veronica turrilliana
Сем. Ежоглавичкови Sparganiaceae
Теснолистна ежова главица Sparganium angustifolium
Малка ежова главица Sparganium minimum
Сем. Ракитовицови Tamaricaceae
Немска мирикария Myricaria germanica
Сем. Телигонови Theligonaceae
Телигониум Theligonum cynocrambe
Сем. Тимелееви Thymelaeaceae
Благаево бясно дърво Daphne blagayana
Лаврово бясно дърво Daphne laureola
Маслиноподобно бясно дърво Daphne oleoides
Странджанско бясно дърво Daphne pontica
Сем. Джулюнови Trapaceae
Дяволски орех Trapa natans
Сем. Папурови Typhaceae
Шутлевортиев папур Typha shuttleworthii
Сем. Копривови Urticaceae
Родопска разваленка Parietaria rhodopaea
Сем. Дилянкови Valerianeceae
Келереров центрантус Centranthus kellererii
Цялолистна дилянка Valeriana simplicifolia
Сем. Теменугови Violaceae
Балканска теменуга Viola balcanica
Дългошпореста теменуга Viola delphinantha
Стройна теменуга Viola gracilis
Гризебахова теменуга Viola grisebachiana
Рилска теменуга Viola orbelica
Блатна теменуга Viola palustris
Пиринска теменуга Viola perinensis
Прасковолистна теменуга Viola persicifolia
Ниска теменуга Viola pumila
Пиренейска теменуга Viola pyrenaica
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Прекрасна теменуга Viola speciosa
Стоянова теменуга Viola stojanovii
Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1
Знакът "*" означава всички видове от съответния род, без тези,
включени в приложение № 3.
Знакът "(I)" означава, че за вида се отнасят разпоредбите на чл. 70.
1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES
БОЗАЙНИЦИ МAMMALIA
РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA
Сем. Кучета Canidae
Чакал Canis aureus (I)
Европейски вълк Canis lupus (I)
Сем. Котки Felidae
Европейска дива котка Felis silvestris (I)
Сем. Порове Mustelidae
Черен пор Mustela putorius
РАЗРЕД ARTIODACTILA
ЧИФТОКОПИТНИ
Кухороги Bovidae
Дива коза Rupicapra rupicapra
balcanica
ПТИЦИ AVES
РАЗРЕД ГЪСКО- ANSERIFORMES
ПОДОБНИ
Сем. Патицови Anatidae
Зеленоглава патица Anas platyrynchos
Лятно бърне Anas querquedula (I)
Зимно бърне Anas crecca
Фиш Anas penelope
Клопач Anas clypeata
Шилоопашата патица Anas acuta
Голяма белочела гъска Аnser albifrons
Качулата потапница Aythya fuligula
РАЗРЕД GALLIFORMES
КОКОШОПОДОБНИ
Сем. Фазанови Phasanidae
Планински кеклик Alectoris graeca graeca
Тракийски кеклик Alectoris chukar
Пъдпъдък Coturnix coturnix
Яребица Perdix perdix
Колхидски фазан Phasianus colchicus
Глухар Tetrao urogallus
РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES
ПОДОБНИ
Сем. Бекасови Scolopacidae
Средна бекасина Gallinago gallinago
Горски бекас Scolopax rusticola
РАЗРЕД COLUMBIFORMES
ГЪЛЪБОПОДОБНИ
Сем. Гълъбови Columbidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
163

164
Гривяк Columba palumbus
Гугутка Streptopelia decaocto
Гургулица Streptopelia turtur (I)
РАЗРЕД PASSERIFORMES
ВРАБЧОПОДОБНИ
Сем. Скорцови Sturnidae
Обикновен скорец Sturnus vulgaris
Сем. Вранови Corvidae
Чавка Corvus monedula
Посевна врана Corvus frugilegus
Сива врана Corvus corone cornix
Сврака Pica pica
ВЛЕЧУГИ REPTILIA
РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA
Сем. Отровници Viperidae
Пепелянка Vipera ammodytes
ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA
РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA
Сем. Водни жаби Ranidae
Водна жаба Rana ridibunda
Планинска водна жаба Rana temporaria
Зелена водна жаба Rana esculenta
РИБИ PISCES
РАЗРЕД ACIPENSERIFORMES
ЕСЕТРОПОДОБНИ
Сем. Есетрови Acipenseridae
Руска есетра Acipenser guеldenstaedti
Шип Acipenser nudiventris
Чига Acipenser ruthenus
Пъструга Acipenser stellatus
Моруна Huso huso
РАЗРЕД СЕЛДОПОДОБНИ CLUPEIFORMES
Сем. Селдови Clupeidae
Карагьоз Alosa pontica
Малка дунавска скумрия Alosa caspia nordmani
Резовски карагьоз Alosa caspia bulgarica
Блеч Alosa maeotica
Средиземноморска финта Alosa fallax
РАЗРЕД SALMONIFORMES
ПЪСТЪРВОПОДОБНИ
Сем. Пъстървови Salmonidae
Дунавска пъстърва Hucho hucho
РАЗРЕД CYPRINIFORMES
ШАРАНОПОДОБНИ
Сем. Шаранови Cyprinidae
Бяла мряна Barbus barbus
Маришка мряна Barbus cyclolepis
Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis petenyi
РАЗРЕД PERCIFORMES
КОСТУРОПОДОБНИ
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Сем. Костурови Percidae
Ивичест бибан Gymnocephalus schraetser
Голяма/обикновена Zingel zingel
вретенарка
2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES
МЕКОТЕЛИ MOLLUSKA
КЛАС ОХЛЮВИ GАSTROPODA
Сем. Хелициди Helicidae
Градински охлюв Helix pomatia
Лозов охлюв Helix lucorum
КЛАС ПРЕШЛЕНЕСТИ ANNELIDA
ЧЕРВЕИ
Сем. Пиявици Hirudinidae
Медицинска пиявица Hirudo medicinalis
ЧЛЕНЕСТОНОГИ ARTHROPODA
КЛАС РАКООБРАЗНИ KRUTACEA
Сем. Сладководни раци Astacidae
Речен рак Astacus astacus
Езерен рак Astacus leptodactylos
3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS
ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA
Сем. Аспидеви Aspidiaceae
Дриоптерис Dryopteris sp. div.
Многоредник Polystichum sp.div.
ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA
ПОКРИТОСЕМЕННИ
Сем. Кокичеви Amaryllidaceae
Блатно кокиче Leucojum aestivum
Сем. Сенникоцветни Apiaceae
Урока Bupleurum sp. div.*
Пронизанолистен трибел Smyrnium perfoliatum
Сем. Сложноцветни Asteraceae
Челядник Echinops sp. div.*
Смил Helichrysum arenarium
Сем. Карамфилови Caryophyllaceae
Сбита мишорка Gypsophylla glomerata
Метличеста мишорка Gypsophylla paniculata
Сем. Перуникови Iridaceae
Минзухар Crocus sp. div.*
Петльово перо, гладиол Gladiolus sp. div.*
Сем. Кремови Liliaceae
Зайча сянка Asparagus sp. div.*
Бял бърдун Asphodelus albus
Самодивско цвете Erytronium dens-canis
Петров кръст Lilium martagon
Момкова сълза Polygonatum officinale
Бодлив залист, див чемшир Ruscus aculeatus
Подезичен залист Ruscus hypoglossum
Обикновен синчец Scilla bifolia
Сем. Салепови Orchidacea
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
165

166
Дактилориза Dactylorhiza sp. div.*
Салеп Orchis sp. div.*
Сем. Божурови Paeoniaceae
Червен божур Paeonia peregrina
Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae
Змийска трева Goniolimon sp. div.*
Гърлица Limonium sp. div.*
Сем. Житни Poaceae
Коило Stipa sp. div.*
Сем. Игликови Primulaceae
Есенно ботурче Cyclamen neapolitanum
Лечебна иглика Primula veris
Обикновена иглика Primula vulgaris
Сем. Лютикови Raninculaceae
Котенце Pulsatilla sp. div.*
Сем. Върбови Salicaceae
Ива, козя върба Salix caprea
Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1
Забранени уреди, методи и средства, вкл. моторни превозни средства, за
улавяне и убиване
Бозайници:
- Живи животни, вкл. слепи или осакатени, които се използват като
примамки;
- Звукозаписи;
- Електрически и електронни уреди, способни да убиват или
зашеметяват;
- Изкуствени източници на светлина;
- Огледала и други заслепяващи предмети;
- Приспособления за осветяване на целите;
- Приспособления за прицел за нощна стрелба, съдържащи електронен
преобразувател или увеличител на образа;
- Експлозиви;
- Мрежи, които според принципа или условията на тяхното използване
са неизбирателни;
- Капани, които според принципа или условията на тяхното използване
са неизбирателни;
- Арбалети;
- Отрови и примамки с отрова или упойващи средства;
- Обгазяване или опушване;
- Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да
побере повече от два патрона.
Птици:
- Примки, примки с лепило (птичи клей), куки, живи птици, вкл. слепи
или осакатени, използвани като примамки;
- Звукозаписи, електрически и електронни уреди, способни да убиват
или зашеметяват;
- Изкуствени източници на светлина, огледала и други заслепяващи
предмети, приспособления за осветяване на целите, приспособления за прицел
за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на
образа;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
- Експлозиви;
- Мрежи, капани, примамки с отрова или упойващи средства;
- Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да
побере повече от два патрона.
Риби:
- Отрова;
- Експлозиви;
- Зашеметяващи рибата уреди и средства.
Транспортни средства:
- Самолети;
- Движещи се наземни моторни превозни средства;
- Лодки, движещи се със скорост над 5 км/ч, а в Черно море - над 18
км/ч.
Приложение № 6 към чл. 47, aл. 2
ПТИЦИ AVES
РАЗРЕД ANSERIFORMES
ГЪСКОПОДОБНИ
Сем. Патици Anatidae
Зеленоглава патица Anas platyrynchos
Шилоопашата патица Anas acuta
Клопач Anas clypeata
Зимно бърне Anas crecca
Фиш Anas penelope
Голяма белочела гъска Аnser albifrons
Качулата потапница Aythya fuligula
РАЗРЕД GALLIFORMES
КОКОШОПОДОБНИ
Сем. Фазанови Phasanidae
Тракийски кеклик Alectoris chukar
Яребица Perdix perdix
Колхидски фазан Phasianus colchicus
Глухар Tetrao urogallus
РАЗРЕД GRUIFORMES
ЖЕРАВОПОДОБНИ
Лиска Fulica atra
РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES
ПОДОБНИ
Сем. Бекаси Scolopacidae
Средна бекасина Gallinago gallinago
Горски бекас Scolopax rusticola
РАЗРЕД COLUMBIFORMES
ГЪЛЪБОПОДОБНИ
Сем. Гълъби Columbidae
Гривяк Columba palumbus
Домашен гълъб Columba livia forma
domestica
Приложение № 7 към чл. 75, aл. 1__
BG122 ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ ; Medical Plants Act
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
167

168
ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Обн. ДВ. бр.29 от 7 Април 2000г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда управлението на дейностите по опазване и
устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването
на получаваните от тях билки.
(2) Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък
съгласно приложението, независимо от собствеността им.
Чл. 2. Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. използването на билките за лечебни и профилактични цели;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) дейността на лицата,
които използват със или без преработване билките за производство на лекарствени
продукти, храни и козметика, с изключение на отчитането на изкупените,
реализираните и намиращите се на склад билки.
Чл. 3. Проучването, разработването, добивът и използването на лечебните
растения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се уреждат
съгласно изискванията на Закона за концесиите.
Чл. 4. Лечебните растения са природен ресурс, за ползването на който се
заплащат такси по реда на този закон.
Глава втора.
ОПАЗВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Чл. 5. (1) Лечебните растения в естествените им находища се опазват от
увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от
естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност.
(2) Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи
запазването на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните
ресурси.
(3) Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите,
съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и
поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете.
(4) Увреждането на лечебните растения е такова изменение на популациите
им, при което се влошават биологичните им показатели или се затруднява
естественото им възстановяване.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(5) Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на
популацията.
Чл. 6. Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните
им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси,
отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите,
включващи популациите.
Чл. 7. (1) Собствениците на земи, гори, води или водни обекти, в които
има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за
опазване на лечебните растения, предвидени от съответните планове,
програми и проекти по чл. 50, т. 2, 3 и 4.
(2) При увреждане на местообитанията или популациите на лечебните
растения, които се ползват като източник на билки, собственикът е длъжен да
предприеме необходимите мерки за възстановяване условията на средата,
съответно за възстановяване на популацията.
(3) В случаите по ал. 2, както и когато плановете, програмите и
проектите не съдържат необходимите предвиждания за опазване на
лечебните растения или когато условията на средата са се променили
съществено, собственикът депозира писмено искане пред съответната
регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на мерките.
(4) Искането по ал. 3 е основание за издаване на предписание от
инспекцията относно:
1. възстановяването на светлинния, топлинния или водния режим на
местообитанието;
2. осъществяването на определен вид обработка и подхранване на
почвата, напояване, подсяване или мерки за ограничаване разпространението
на нежелани растителни видове;
3. определяне на режим за ползване на находището.
Чл. 8. Когато обектът или дейността - предмет на концесията, са
различни от обекта по чл. 3, концесионерът има задълженията по чл. 7, ал. 1 и
2, когато в договора за концесия е включено правото му на ползване на
лечебни растения, или задълженията по чл. 7, ал. 1, когато лечебните растения
са изключени от особеното право на ползване.
Чл. 9. Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със
средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните
ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на
тяхното биологично разнообразие, както и в нарушение на наредбата по чл.
27.
Чл. 10. (1) Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят
под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното
разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване
или има опасност от появяването на такава тенденция.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
169

170
(2) Специалният режим се определя ежегодно до 10 февруари със
заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в
"Държавен вестник".
(3) Специалният режим обхваща:
1. забрана за събиране на билки за определен период от естествените
находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или
единични находища;
2. определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по
райони или находища;
3. разработване и прилагане на мерки за възстановяване на
популациите и на техните местообитания.
(4) Определените в заповедта по ал. 2 количества билки се разпределят
от регионалните инспекции по околната среда и водите между
билкозаготвителите от района на инспекцията.
(5) Разпределянето по ал. 4 се извършва със заповед на директора на
регионалната инспекция по околната среда и водите въз основа на заповед на
министъра на околната среда и водите за условията и реда за разпределение
на количествата билки, която се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Събирането на генетичен материал
от естествени находища на лечебни растения под специален режим с цел
култивиране се разрешава със заповед на министъра на околната среда и
водите или оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се
събирането, изкупуването, първичната обработка и търговията с билки от
лечебни растения под специален режим на опазване и ползване в нарушение
на заповедите по чл. 10, ал. 2 и 5.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Билките,
събрани от лечебни растения под специален режим, се придружават до
лицата, които ги използват със или без преработване за производство на
лекарствени продукти, храни и козметика със следните документи:
1. заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда
и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им
находища;
2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от
култивирани лечебни растения;
3. позволителното за ползване на билки по чл. 21, ал. 2.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Видовете
растения, обявени за защитени съгласно приложение № 3 към чл. 37 от Закона
за биологичното разнообразие и обхванати в списъка по приложението към чл.
1, ал. 2 на този закон, се опазват съобразно разпоредбите на Закона за
биологичното разнообразие.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За находища
на лечебни растения, намиращи се в защитени територии, се прилагат
режимите и нормите, установени със Закона за защитените територии,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии,
а по отношение на опазването и ползването - разпоредбите на този закон.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
опазване на лечебните растения в горските територии се определят
превантивни и текущи мерки въз основа на дългосрочни и краткосрочни
предвиждания.
(2) Мерките по ал. 1 включват поддържане на почвите, светлинния,
топлинния и водния режим в местообитанията на лечебните растения, както и
дейности и режими за осигуряване на добро жизнено състояние и
възстановяване на популациите и ресурсите от лечебни растения.
(3) За приоритетни типове природни местообитания и видове лечебни
растения, включително редки или изчезващи, за отделни райони или
находища се разработват и прилагат съответни биологични, химични, физикомеханични
и интегрирани методи и средства за опазване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се
пашата на селскостопански животни в горските територии, когато тази дейност
противоречи на предвижданията за опазване на определени видове лечебни
растения.
Чл. 17. (1) За опазване на лечебните растения в земеделските земи:
1. на собствениците и ползвателите на земеделски земи се предоставя
наличната информация за лечебните растения на територията на общината, за
пригодността на земята за отглеждането им, както и информация за
задълженията и препоръките относно земеползването, включително
използване на екологосъобразни технологии за отглеждане, свързани с
лечебните растения във всяка община;
2. при промяна на предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди в докладите за оценка на въздействието върху околната
среда или в становището на регионалната инспекция по околната среда и
водите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, се
посочва въздействието на обекта или дейността върху състоянието и
развитието на лечебните растения.
(2) За лечебните растения в земеделските земи се спазват изискванията
по чл. 16, ал. 1, 2, 3 и 4.
Чл. 18. За опазване на лечебните растения в строителните граници на
населените места устройствените схеми и планове включват изисквания за
осигуряване опазването на лечебните растения от увреждане и унищожаване.
Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Глава трета.
ПОЛЗВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Раздел
I.Общи разпоредби
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
171

172
Чл. 20. (1) Ползването на лечебните растения е ползването на техните ресурси
и включва:
1. събирането на билки от диворастящи и култивирани лечебни растения;
2. придобиването на билки за първична обработка или преработка;
3. събирането на генетичен материал от диворастящи лечебни растения за
култивиране, за опазване при условия извън естествената среда на лечебните
растения или за възстановяване на други места в природата.
(2) Получаването на генетичен материал от култивираните лечебни растения се
урежда от Закона за посевния и посадъчния материал и от Закона за закрила на
новите сортове растения и породи животни.
Чл. 21. (1) Събирането на билки от естествените находища на лечебни растения
се извършва съобразно изискванията на този закон, както и съобразно
предвижданията на съответните планове, програми и проекти по раздел II на глава
четвърта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Ползването на лечебните
растения по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 3, представляващо стопанска дейност, се извършва въз
основа на позволително.
(3) Позволително по ал. 2 не се изисква при събиране на билки за лични нужди
от земи, гори и водни обекти - държавна и общинска собственост.
(4) Позволително не се изисква и когато лечебните растения са култивирани от
собственици или ползватели на земи, гори или водни обекти, освен когато са
култивирани от общината.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволителното
задължително придружава събраните билки до и в билкозаготвителния пункт и
складовете към него.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволително за
ползване на лечебните растения се издава от:
1. директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно
стопанство в определения им териториален обхват - когато ползването е от горски
територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление
въз основа на договор - след заплащане на такса в държавното горско стопанство или
в държавното ловно стопанство;
2. кмета на общината, когато ползването е от:
а) земеделски земи от поземления фонд и такива, включени в строителните
граници на населените места - общинска собственост, след заплащане на такса в
общината;
б) територии в строителните граници на населените места - общинска
собственост, независимо от предназначението им, след заплащане на такса в
общината;
в) земеделски земи от поземления фонд - частна собственост; позволително се
издава на собственика/арендатора или упълномощено от него лице, без заплащане на
такса с възможност за преотстъпването му на трети лица - възмездно или
безвъзмездно, при свободно договаряне;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
3. областния управител, когато ползването е от земеделски земи - държавна
собственост, в границите на населените места и в поземления фонд, след заплащане
на такса в областната администрация;
4. директора на дирекцията на националния парк, когато ползването е от
териториите и акваториите на националните паркове, след заплащане на такса в
съответната дирекция;
5. лице с висше лесовъдско образование, оправомощено от кмета на
съответната община и регистрирано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, след заплащане
на такса в общината, както и за такива, предоставени на общината за управление въз
основа на договор;
6. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика - за горски територии, за което горско
сдружение е сключило договор;
7. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т.
1 и 5, за които собственикът има сключен договор за конкретния имот.
Чл. 23. (1) За събиране на билки и генетичен материал от диворастящи и
култивирани от общината лечебни растения лицата заплащат такси за ползване.
(2) Заплатените такси не се връщат, когато ползването не е осъществено или е
прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на
ползвателя.
(3) Заплатените такси се връщат, когато ползването не е осъществено или е
прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на
органите, определени по чл. 22, и в случаите на непреодолима сила по смисъла на
Търговския закон.
Чл. 24. (1) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и
водни обекти - държавна собственост, се определят с тарифа, одобрена от
Министерския съвет.
(2) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни
обекти - общинска собственост, се определят от съответните общински съвети в
размер не по-голям от размера на таксите по ал. 1.
Чл. 25. (1) Таксите по чл. 23, ал. 1 постъпват във:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) полза на съответното
държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, когато ползването е от
находища, намиращи се в горски територии - държавна собственост, както и в такива,
предоставени им за управление въз основа на договор;
2. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Предприятието за
управление на дейностите по опазване на околната среда, когато ползването е от
находища на територията на националните паркове;
3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.,
в сила от 05.04.2011 г.) бюджета на съответната община, когато ползването е от
находища, намиращи се в горски територии - общинска собственост, в земи, води и
водни обекти в поземления фонд или в населените места - общинска собственост;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
173

174
4. държавния бюджет, когато ползването е от находища, намиращи се в
земеделски земи, води и водни обекти - държавна собственост, в границите на
населените места и в поземления фонд.
(2) Таксите по чл. 23, ал. 1 се изразходват за:
1. плановите документи по чл. 50;
2. дейности по поддържането и възстановяването на лечебни растения и
техните находища;
3. научни изследвания и наблюдение на лечебните растения;
4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) изграждане и поддържане на специализираните
карта, регистър и информационна система за лечебните растения;
5. култивиране и преработка на лечебните растения;
6. обучение, издаване на образователни материали, провеждане на
конференции по лечебни растения;
7. други дейности, свързани с управлението и контрола по този закон.
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Позволителното за ползване се издава на билкозаготвител -
юридическо лице, или на физическо лице, което събира билки за продажба или
генетичен материал от лечебни растения, и определя:
1. вида на ползването;
2. разрешеното количество билки или генетичен материал по видове
морфологични части;
3. района или конкретното находище;
4. начина на ползване;
5. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) срока на ползване;
6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) други условия, свързани с
опазване на находището;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) лицата, извършващи
ползването, ако те са различни от титуляря на позволителното.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато позволителното е
издадено на билкозаготвител - юридическо лице, в него поименно се записват
физическите лица, с които той организира събирането; броят на тези лица не може да
бъде по-голям от 20 души.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволителното се
издава преди осъществяване на ползването.
Чл. 27. Начинът на ползване се определя с наредба за правилата и
изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения,
издадена от министъра на околната среда и водите.
Чл. 28. Забранява се издаването на позволителни за ползване в
нарушение на предвижданията на съответните планове, програми и проекти и
на специалния режим по чл. 10, ал. 1.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се
на физически лица и на юридически лица да продават, изкупуват и превозват
билки или генетичен материал, за които няма издадено позволително за
ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл. 46, т. 3.
Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се
ползването на лечебни растения в нарушение на определените в
позволителното по чл. 26, ал. 1 вид, количество, район, начин на ползване и
други условия.
Чл. 29. (1) Изкупуването и/или първичната обработка на билки се
извършва в билкозаготвителни пунктове.
(2) Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки.
(3) Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните
пунктове и складовете за билки, се определят с наредба на министъра на
здравеопазването и на министъра на околната среда и водите.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Първичната обработка на билките включва тяхното замразяване, изсушаване,
оситняване, почистване, балиране и/или опаковане.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Минималната
първична обработка в билкозаготвителния пункт е замразяване или
изсушаване на билките.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Първичната обработка на билките включва тяхното замразяване, изсушаване,
оситняване, почистване, балиране и/или опаковане.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Минималната
първична обработка в билкозаготвителния пункт е замразяване или
изсушаване на билките.
Чл. 31.. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Книгата по
чл. 31, ал. 2, т. 4 се води за всеки билкозаготвителен пункт и склад за билки и
се идентифицира с пореден номер, адрес на билкозаготвителния пункт и
данни за билкозаготвителя - име, номер на документа за самоличност и
постоянен адрес, когато той е физическо лице, или наименование, седалище,
адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер, когато е
юридическо лице.
и 32.
(2) Приключените книги се съхраняват една година от лицата по чл. 31
(3) При прекратяване дейността на пункта или склада за билки лицата
по чл. 31 и 32 са длъжни в срок до 7 дни писмено да уведомят съответната
регионална инспекция по околната среда и водите, да предоставят обобщена
информация за изкупените, обработените и реализираните до момента на
прекратяване на дейността билки и да съхраняват книгата по чл. 31, ал. 2, т. 4 за срок
от една година.
Чл. 32. (1) Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може
да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на
производства, за които са необходими билки в необработен вид.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
175

176
(2) Лицата по ал. 1, както и тези, които съхраняват билки в складове за билки,
са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Билковите аптеки и
търговците от фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранителната
промишленост, които са изкупили билки при осъществяване на дейността си, са
длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 6 и чл. 31а.
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изкупените свежи
или първично обработени билки се придружават от позволително за ползване на
билки, издадено по реда на чл. 21, ал. 2, и/или удостоверение за култивиране по чл.
46, т. 3.
Раздел II.
Ред за издаване на позволително за ползване
Чл. 34. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Лицата, които
кандидатстват за позволително, подават до органите или лицата по чл. 22 заявление,
което съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) име, номер на документа
за самоличност и постоянен адрес - за физическите лица;
2. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) наименование, седалище,
адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер на юридическото
лице и данните по т. 1 на лицето, което го представлява - за билкозаготвител -
юридическо лице, както и имената, номер на документа за самоличност и постоянен
адрес на лицата, които ще се впишат в позволителното, когато ползването е по реда на
чл. 26, ал. 2;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) вида и
количеството на ползването;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) района на
събирането.
Чл. 35. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органите или лицата
по чл. 22 издават позволителното в еднодневен срок от постъпването на заявлението,
освен когато за определянето на разрешеното количество се изискват допълнителни
справки, но не по-късно от 5 дни от постъпването на заявлението.
Чл. 36. Позволителните за ползване се издават по реда на постъпването на
заявленията.
Чл. 37. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За определяне на
количеството органите или лицата по чл. 22 отчитат предвижданията на плановите
документи по този закон, включително на документите в проектна фаза.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато
документите по ал. 1 не са влезли в сила или проектите не са разработени,
размерът на разрешеното количество се определя от органите или лицата по
чл. 22.
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органът или
лицето по чл. 22 отказва издаването на позволително при изчерпване на
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
количествата лечебни растения, определени от плановите документи, като се
мотивира писмено в срока по чл. 35.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаденото
по реда на предходните членове позволително, както и отказът по чл. 38, могат
да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 40. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изменение
на позволителното може да се извършва само от органа или лицето, който го е
издал, когато титулярят изрази желание да бъдат променени видът,
количеството или районът на събиране.
Чл. 41. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Органът или лицето по чл. 22 отнема позволителното за ползване, когато от
дейността на титуляря на позволителното за ползване или на записаните в него
по чл. 26, ал. 2 лица е настъпило увреждане или унищожаване на находищата
на лечебни растения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 28
от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Глава четвърта.
УПРАВЛЕНИЕ
Раздел I.
Правомощия на органите на изпълнителната власт
Чл. 42. (1) Управлението на дейностите по опазване и устойчиво
ползване на лечебните растения се осъществява от:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) министъра на
околната среда и водите и министъра на земеделието и храните;
2. областните управители;
3. кметовете на общините;
4. директорите на дирекциите на националните паркове;
5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр.
80 от 2009 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) директорите на
държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства.
(2) Управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения
се осъществява от:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) министъра на
земеделието и храните;
2. кметовете на общините.
Чл. 43. (1) Министърът на околната среда и водите ръководи и координира
разработването и провеждането на държавната политика по опазване и устойчиво
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
177

178
ползване на лечебните растения, включително интегрирането й в секторните
политики.
(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът на околната среда и
водите според своите правомощия:
1. ръководи разработването на Националната стратегия за лечебните растения
и я внася за приемане от Министерския съвет;
2. координира контролните функции на органите на изпълнителната власт по
отношение на лечебните растения;
3. организира системата за наблюдение и оценка на диворастящите лечебни
растения по отношение на състоянието и ползването им;
4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) организира набирането, поддържането в
актуално състояние и предоставянето на данни за лечебните растения съгласно чл. 32,
ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава, и поддържа
специализирани карта, регистър и информационна система за тях;
5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от
2009 г.) съвместно с министъра на земеделието и храните предлага за одобряване от
Министерския съвет тарифи за такси за ползване на диворастящи лечебни растения от
земи, гори, води и водни обекти - държавна собственост;
6. определя лечебните растения под специален режим на опазване и
ползване;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) утвърждава коефициенти
за превръщане на количествата билки от свежо в сухо тегло след съгласуване с научни
и браншови организации.
(3) За подпомагане дейността на министъра на околната среда и водите се
създава Консултативно-експертен съвет за лечебните растения.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от
2009 г.) Консултативно-експертният съвет изпълнява функциите на държавнообществен
орган в областта на лечебните растения и включва представители на
Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и
храните, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по горите,
Българската академия на науките, неправителствени организации, Националното
сдружение на общините, браншови и научни организации и др.
(5) Министърът на околната среда и водите издава правилник за устройството
и дейността на Консултативно-експертния съвет за лечебните растения.
Чл. 44. (1) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр.
80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните ръководи култивирането,
селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им
ползване на територията на поземления фонд.
(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът:
1. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)
2. ръководи и координира дейностите, свързани с култивиране на
лечебните растения, като организира:
а) селекция, интродукция, сортоподдържане и сортоизпитване;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
б) производство и контрол на посевен и посадъчен материал;
в) разработване на екологосъобразни технологии за култивиране;
г) поддържане на колекции и семенни банки в условия извън естествената им
среда;
3. стимулира дейности, свързани с култивираното отглеждане на
лечебните растения;
4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) разрешава вноса и
износа на посевен и посадъчен материал от лечебни растения съгласно
изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал;
5. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) организира поддържането и
възстановяването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти -
държавна собственост.
Чл. 45. (1) Областният управител осигурява съответствие между
националната стратегия и общинските програми за опазване на околната
среда по отношение на лечебните растения.
(2) За целта по ал. 1 областният управител:
1. координира разработването на общинските програми по ал. 1;
2. отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в земите
от поземления фонд - държавна собственост, и издава позволителни за
ползването на лечебните растения.
Чл. 46. Кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на
общината във връзка с ползването, опазването и култивирането на лечебните
растения, като:
1. организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните
растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда;
2. издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи,
води и водни обекти - общинска собственост;
3. издава удостоверения за билките от култивираните лечебни
растения;
4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) предоставя на министъра на околната
среда и водите информация за нуждите на наблюдението и оценката на
лечебните растения и на създаването и поддържането на специализираните
карта и регистър за тях.
Чл. 47. Директорът на дирекцията на националния парк:
1. организира охраната на лечебните растения на територията на парка и
контролира ползването и възпроизводството им;
парка;
т. 4.
2. издава позволителни за ползване на лечебни растения на територията на
3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46,
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80
от 2009 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
179

180
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) контролира ползването и
възпроизводството на лечебните растения в горските територии;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) предвижда и организира
дейности по опазването и охраната на лечебните растения в горските територии;
т. 4;
3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46,
4. (нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011
г.) организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в горските
територии - държавна собственост.
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Директорът на държавното горско стопанство или на държавното ловно
стопанство:
1. предвижда и организира дейности по опазване и защита на лечебните
растения в горските територии - държавна собственост, както и в териториите,
предоставени им за управление въз основа на договор;
2. издава позволителни за ползване на лечебни растения от горските
територии - държавна собственост, както и от териториите, предоставени им за
управление въз основа на договор.
Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органите по чл. 42
могат да възлагат правомощията си, свързани с издаването на позволителните по този
закон, на оправомощени от тях длъжностни лица.
Глава пета.
КОНТРОЛ
Чл. 58. Министърът на околната среда и водите контролира:
1. провеждането на държавната политика за опазване и устойчиво ползване на
лечебните растения;
2. състоянието на генетичния фонд на лечебните растения на територията на
страната и устойчивото им ползване;
3. въвеждането в природата на чужди видове лечебни растения.
Чл. 59. Регионалните инспекции по околната среда и водите контролират:
1. изпълнението на предвижданията на плановите документи по чл. 50;
2. спазването на специалния режим по чл. 10, ал. 1;
3. дейността на билкозаготвителите в билкозаготвителните пунктове и
складовете за билки;
4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) вида и
количествата на билките за преработване и търговия;
5. опазването на находищата и ползването на лечебните растения;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
6. лицата, които събират билки или генетичен материал, по отношение
на вида и количеството, както и начините и средствата за събиране;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) издадените
позволителни от органите и лицата по чл. 22.
Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.)
Министърът на земеделието и храните контролира посевния и посадъчния
материал от лечебни растения.
Чл. 61. Областният управител контролира ползването на лечебните
растения в земите, водите и водните обекти в поземления фонд - държавна
собственост.
Чл. 62. Кметът на общината контролира ползването на лечебните
растения в земите, водите и водните обекти - общинска собственост, в
поземления фонд и в населените места.
Чл. 63. Директорът на дирекция на национален парк контролира:
1. изпълнението на плановете за управление, отнасящи се до
лечебните растения;
парк.
2. ползването на лечебните растения на територията на националния
Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Регионалната дирекция по горите организира контрола върху
ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии в
обхвата на нейното действие.
Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
неуредените случаи при осъществяване на контролните правомощия по този
закон се прилагат разпоредбите на глава девета от Закона за опазване на
околната среда.
Глава шеста.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 28 ОТ
2011 Г., В СИЛА ОТ 05.04.2011 Г.)
Раздел I.
Принудителни административни мерки (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.)
Чл. 64б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за
предотвратяване или отстраняване на вредни последици върху лечебните растения и
техните находища органите по чл. 64г или оправомощени от тях длъжностни лица
прилагат принудителни административни мерки.
Чл. 64в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Принудителни
административни мерки се прилагат в случаите на възникване на непосредствена
опасност от увреждане или унищожаване на естествените находища или биологичното
разнообразие на лечебни растения вследствие на:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
181

182
1. нарушения по този закон;
2. природни бедствия;
3. аварии и други непредвидени обстоятелства, предизвикани от човешка
дейност.
Чл. 64г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Директорите на
регионалните инспекции по околната среда и водите или оправомощени от тях
длъжностни лица:
1. спират с мотивирана заповед дейности по ползването на лечебни растения в
техните естествени находища, извършвани в нарушение на този закон;
2. издават задължителни предписания за мерки за опазване, поддържане и
възстановяване на естествените находища на лечебни растения, както и за
предотвратяване и/или отстраняване на нарушения и вредните последици от тях с
определяне на срокове и отговорници за изпълнението им.
(2) Директорите на дирекции на национални паркове съобразно
териториалната си компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица:
1. прилагат принудителните административни мерки по ал. 1;
2. ограничават или забраняват достъп до естествени находища на лечебни
растения за определен период.
(3) Директорите на държавни горски стопанства, директорите на държавни
ловни стопанства и кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица
съобразно териториалната си компетентност прилагат принудителните
административни мерки по ал. 2, т. 2, като уведомяват за това съответната регионална
инспекция по околната среда и водите.
Чл. 64д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Прилагането на
принудителните административни мерки се извършва с мотивирана заповед, в която
се посочват основанието за прилагане, видът и начинът на прилагане на съответната
принудителна административна мярка.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.
Раздел II.
Административнонаказателна отговорност
(Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 65. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в
нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 не прилага мерките за опазване
на лечебните растения, когато това се изисква от съответните планове,
програми и проекти, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с
имуществена санкция от 300 до 3000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което не изпълнява
предписанията на регионалната инспекция по околната среда и водите за
опазване на лечебните растения.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в
нарушение на разпоредбата на чл. 12 събира, изкупува, извършва първична
обработка и търговия с билки от лечебни растения под специален режим на
опазване и ползване и в нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 или 5, се
наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 500 до
3000 лв.
Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 68. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 70. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който
в нарушение на разпоредбите по чл. 16, ал. 4 извършва паша извън районите
или местата, определени от горскостопанските планове и програми, се наказва
с глоба от 100 до 1000 лв. Същото наказание се налага и за пашата в
земеделските земи съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2.
Чл. 71. (1) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Длъжностно лице, което издаде позволително за ползване в нарушение на
правилата и изискванията, определени с наредбата по чл. 27, се наказва с
глоба от 100 до 3000 лв.
(2) (Отм., предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Длъжностно лице, което издаде позволително в нарушение на
чл. 28, като не спазва предвижданията на съответните планове, програми и
проекти, както и разпоредбите на заповедта за специалния режим на опазване
и ползване по чл. 10, ал. 2 и на заповедта на директора на регионалната
инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, се наказва с глоба от 200
до 5000 лв.
Чл. 72. (1) (Предишен текст на чл. 72, изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в
сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на чл. 21, ал. 2 и ал. 5 ползва лечебни
растения за стопанска дейност без позволително, се наказва с глоба от 20 до
1000 лв., съответно с имуществена санкция от 300 до 5000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в
нарушение на чл. 28б ползва лечебни растения с редовно издадено
позволително, но извън указаните в него вид на ползване, разрешено
количество, район или конкретно находище, начин на ползване и срок, както и
при неизпълнение на поставените в позволителното други условия, се наказва
с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.
Чл. 73. Който ползва лечебните растения по начини и със средства, които водят
до увреждане на находищата им, до намаляване на техните ресурси, до затруднено
възобновяване на популациите им или до намаляване на тяхното биологично
разнообразие или в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 27, се наказва с
глоба до 3000 лв., съответно с имуществена санкция до 5000 лв.
Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение
на чл. 28а продава, изкупува и/или превозва билки или генетичен материал, за които
няма издадено позволително за ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане
в култура по чл. 46, т. 3, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. или с имуществена
санкция от 300 до 3000 лв.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
183

184
Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който наруши
изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 3, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв. или с
имуществена санкция от 300 до 5000 лв.
Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение
на чл. 31, ал. 2 не уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите за
организираните от него билкозаготвителни пунктове, изкупува билки, за които не е
издадено позволително или удостоверение за култивиране, не съхранява
позволителните или удостоверенията в посочения срок, не води книга за изкупените,
реализираните и наличните количества билки и за техния произход, не осигурява
достъп на контролните органи до наличните или намиращите се в процес на първична
обработка билки, не предоставя обобщена информация на инспекцията за изкупените
и наличните количества билки, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. или с
имуществена санкция от 300 до 2500 лв.
Чл. 75. Лицата, които в нарушение на чл. 32 не предоставят обобщена
информация пред регионалната инспекция по околната среда и водите за изкупените,
реализираните и намиращите се на склад билки, се наказват с имуществена санкция
до 5000 лв.
Чл. 76. Длъжностно лице, предоставило на трети лица информация, събрана
по реда на чл. 74, представляваща търговска или фирмена тайна, се наказва с глоба до
5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 76а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) (1) Вещите, включително събраните
лечебни растения - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото
извършване, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.
(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчноосигурителния
процесуален кодекс.
Чл. 76в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За неизпълнение на
принудителните административни мерки по чл. 64г физическите лица се наказват с
глоба от 100 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага
имуществена санкция от 300 до 4000 лв.
Чл. 76г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За други нарушения
на този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, физическите лица се
наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци
се налага имуществена санкция от 200 до 2000 лв.
Чл. 77. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни
лица, упълномощени от органите по чл. 42, ал. 1, съобразно техните правомощия.
(2) Наказателните постановления се издават от лицата по чл. 42, ал. 1
или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 78. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изменението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона
за административните нарушения и наказания.
BG123 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ Protected Areas Act
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Категории защитени територии
Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното
предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.
Чл. 2. (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като
национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на
опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за
благополучието на обществото.
(2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите
дейности в тях.
Чл. 3. Държавата изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система
от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива
територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда,
по които Република България е страна.
Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Защитените територии са
предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на
естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни
обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии
не може да се променя освен по реда на глава трета от закона.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Опазването и ползването на лечебните растения в
защитените територии се уреждат с отделен закон.
Чл. 5. Категориите защитени територии са:
1. резерват;
2. национален парк;
3. природна забележителност;
4. поддържан резерват;
5. природен парк;
6. защитена местност.
Раздел II.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
185

186
Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат
населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с
голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с
характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
(2) Националните паркове се управляват с цел:
1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и
рекреационни дейности;
4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък
на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.
Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони:
1. резервати и поддържани резервати;
2. туристическа зона;
3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на
парковете и спортните съоръжения;
4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
Чл. 20. Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границите на
националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за
обявяването им.
Чл. 21. В националните паркове се забраняват:
1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи,
водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения
за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни
комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други
съоръжения;
2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни
дейности в горите, земите и водните площи;
3. извеждане на голи сечи;
4. използване на изкуствени торове и други химически средства;
5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на
определени места;
8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните
брегове и прилежащи територии;
10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на
животинските видове;
11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;
12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
13. бивакуване и палене на огън извън определените места;
14. намеса в биологичното разнообразие;
15. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени
видове, освен за научни цели;
16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия
и плана за управление.
Чл. 22. Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване
на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.
Раздел III.
Природни забележителности
Чл. 23. (1) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни
обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност,
земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали,
пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им
рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и
културата.
(2) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните
естествени особености.
(3) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за
опазването им.
Чл. 24. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да
нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
Чл. 25. Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните
забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и
водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други
заинтересовани институции.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
187

188
Раздел IV.
Поддържани резервати
Чл. 26. (1) За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или
застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.
(2) Поддържаните резервати се управляват с цел:
1. поддържане на природния им характер;
2. научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг;
3. възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на
местообитанията им;
4. опазване на генетичните ресурси.
Чл. 27. (1) В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение
на:
1. тяхната охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
4. събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за
възстановяването им на други места;
5. провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни
мерки.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 5 се определят в плана за управление на поддържаните
резервати.
Чл. 28. За поддържаните резервати се прилагат разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3.
Раздел V.
Природни паркове
Чл. 29. (1) За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни
екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните
местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата
природа.
(2) Природните паркове се управляват с цел:
1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното
разнообразие в тях;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и
рекреационни дейности;
3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на
традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на
туризъм.
Чл. 30. (1) В границите на природните паркове може да има населени места, селищни
образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не
замърсяват околната среда.
(2) Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните
паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
Чл. 31. В природните паркове се забраняват:
1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) провеждане на гола сеч във
всички гори, с изключение на тополовите и нискостеблените гори; сливане на голи,
невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори, с
изключение на акациевите;
2. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
3. паша на кози освен на определени за това места;
4. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
5. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
6. бивакуване и палене на огън извън определените места;
7. добив на полезни изкопаеми по открит способ;
8. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив и първична преработка (обогатяване) на метални
полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и
цианиди;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са
разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и
устройствените и технически планове и проекти;
10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни,
реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив на ресурси от морето чрез драгиране
и тралиране;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) други дейности, определени със заповедта
за обявяване на защитената територия и с плана за управление.
Чл. 32. (1) За природните паркове се прилагат разпоредбите на чл. 19 и 22.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
189

190
(2) За природните паркове или части от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл.
21, ал. 1, ако са приети с плановете за управление, утвърдени от Министерския съвет.
Раздел VI.
Защитени местности
Чл. 33. (1) За защитени местности се обявяват:
1. територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които
са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;
2. местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове
и съобщества.
(2) Защитените местности се управляват с цел:
1. запазване на компонентите на ландшафта;
2. опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията,
отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на
защита;
3. предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и
екологичен мониторинг;
4. предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.
Чл. 34. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на
изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
BG124 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА Plant protection Act
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Този закон урежда:
1. фитосанитарните мерки по Международната конвенция по растителна защита и
осъществяването на фитосанитарния контрол на растенията и растителните продукти;
2. внедряването и усъвършенстването на методи за интегрирана борба срещу
вредителите по растенията и растителните продукти;
3. изискванията към продукти за растителна защита и торове, режима на изпитване,
разрешаване и контрол на производството, преопаковането, съхранението, пускането
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
на пазара и употребата им с цел защита здравето на хората и животните и опазване на
околната среда;
4. изискванията към фитосанитарното качество и контрола на растенията и
растителните продукти, предназначени за вътрешния пазар и за износ;
5. контрола за съответствие на продукти за растителна защита с показателите,
одобрени при разрешаването;
6. изискванията за съхраняване на документация за пуснати на пазара и употребени
количества продукти за растителна защита и торове;
7. мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и
на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете, наричан по-нататък "Регламент
(ЕО) № 2003/2003";
8. контрола на замърсителите в растителните суровини;
9. контрола върху интегрираното производство на растения и растителни продукти;
10. условията и организацията за извършване на наблюдение и диагностика на
икономически важни вредители по земеделските култури.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 06.04.2004 г.,
изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Министерството на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност
на храните осъществява контролните, диагностичните, научноизследователските,
научно-приложните и разпоредителните функции по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 3. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За
извършване на дейностите по този закон се събират такси съгласно тарифата по чл. 3,
ал. 4от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г.,
в сила от 25.01.2011 г.)
Глава втора.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Раздел I.
Защита срещу вредители и фитосанитарен контрол (Загл. доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 5. (1) Забранено е внасянето, съхраняването или транспортирането на карантинни
вредители върху територията на Република България независимо от стадия на тяхното
развитие.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
191

192
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г.,
в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на
Българската агенция по безопасност на храните:
1. утвърждава списък на вредителите и на растенията и растителните продукти или на
други носители на зараза от вредители;
2. определя специфичните условия за борба с вредителите;
3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) при
констатиране на зараза от карантинни вредители разпорежда поставянето под
карантина, дезинфекция, дезинсекция или фумигация или друга химична обработка,
постановява забрана за засаждане или консумация, унищожаване чрез изгаряне или
друг начин за унищожаване на растения, на части от растения или на други носители
на зараза в определен район, в съседните на този район местности или сгради,
складове и транспортни средства или връщане на стоките от внос на страната
износител.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г.,
в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на земеделието и храните:
1. определя задължителни условия, при които се пренасят върху територията на
страната растения, растителни продукти, техника, почви, оборски тор, компост и
хранителни среди, както и контейнери и други съоръжения, които са или могат да
бъдат преносители или разпространители на зараза от вредители;
2. осигурява и разпространява специална информация, отнасяща се до вредителите по
растенията и растителните продукти;
3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) организира наблюдение, диагностика, прогноза и
сигнализация за борба с вредителите при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на земеделието и храните.
Чл. 8. (1) Всички растения и растителни продукти се поддържат и съхраняват в добро
фитосанитарно състояние от лицата, които ги отглеждат, произвеждат, съхраняват,
транспортират и продават.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При
нарушения по ал. 1 контролните органи на Българската агенция по безопасност на
храните дават задължителни предписания за отстраняването им.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Индивидуалните
административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред директора на съответната
областна дирекция по безопасност на храните по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Производителите и търговците на растителна продукция водят дневник на
проведените химични обработки за всяко поле или склад по образец, одобрен от
министъра на земеделието и храните.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Лицата по ал. 1 съхраняват
документация за употребените видове и количества продукти за растителна защита и
торове по култури и площи и при поискване предоставят в Българската агенция по
безопасност на храните данни по образец, утвърден от нейния изпълнителен
директор.
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011
г., в сила от 05.04.2011 г.) Опазването на растенията и растителните продукти от
икономически важни вредители се извършва съгласно принципите на Добрата
растителнозащитна практика по култури или на принципите на интегрираното
производство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Условията и редът за интегрирано производство на растения и растителни продукти и
тяхното означаване се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г.,
в сила от 25.01.2011 г.) При изпълнение на служебните си задължения контролните
органи на Българската агенция по безопасност на храните се легитимират със
служебна карта, а фитосанитарните инспектори, работещи на граничните
инспекционни фитосанитарни пунктове (ГИФП), носят и униформено облекло.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Видът
на униформеното облекло и служебната карта по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на земеделието и храните.
Чл. 9. Всяко физическо или юридическо лице, което установи наличието на неизвестен
вредител, е длъжно незабавно да уведоми за това компетентните държавни органи.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на Българската
агенция по безопасност на храните имат право:
1. да влизат в митници, митнически бюра, безмитни зони, разположени в морски и
речни пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, пощенски станции и в
складове и хранилища към тях, във всички помещения на влизащи в страната влакове,
плавателни съдове, самолети от гражданския транспорт и моторни превозни средства
за извършване на прегледи на намиращите се в тях подкарантинни материали от
растителен произход;
2. да посещават и извършват прегледи на посеви и насаждения, разсадници,
маточници, оранжерии, ботанически градини, опитни участъци на институти и
станции, фирми, арендатори, земеделски кооперации, лични стопанства, складове и
хладилни помещения, преработвателни предприятия, магазини и пазари;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
193

194
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да инспектират обектите, в които
се произвеждат, опаковат, преопаковат, съхраняват и пускат на пазара продукти за
растителна защита, торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и
хранителни субстрати при осъществяване на контрола по раздели ІV и V от тази глава;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да искат съдействие от органите
на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011
г.) Българската агенция по безопасност на храните отнема в полза на държавата
растения и растителни продукти, когато:
1. е нарушена забраната по чл. 5;
2. не са спазени изискванията на чл. 27 и 35;
3. партидата е заразена с карантинни вредители и не може да бъде оздравена;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) се пускат на пазара без
фитосанитарен паспорт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Унищожаването на растения и растителни продукти се извършва по ред и начин,
определени с методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Чл. 12. (1) На фитосанитарен контрол подлежат:
1. растения, включително семена;
2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) растителни продукти;
3. хранителни среди, транспортни средства и амбалаж на и от растения и растителни
продукти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Фитосанитарният контрол се осъществява
чрез проверки от фитосанитарните инспектори от Българската агенция по безопасност
на храните.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) Всички лица, които произвеждат или внасят с научна и търговска
цел растения и растителни продукти, както и публичните складове и тържищата, са
длъжни да се регистрират в съответната областна дирекция по безопасност на храните
при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За всяка партида растения и растителни продукти се
издава фитосанитарен паспорт по образец.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За регистрацията по ал. 3 не се дължат такси.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато се установи наличието на
карантинни вредители в семепроизводните и други участъци и обекти, органите на
Българската агенция по безопасност на храните нареждат извършването на третиране
и поставянето под карантина до пълното обеззаразяване или унищожаване.
Собственикът или ползвателят е длъжен да изпълни дадените предписания от
компетентните държавни органи.
Раздел II.
Контрол на химични замърсители (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011
г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните контролира суровини и храни от растителен произход за
съдържание на замърсители съгласно Закона за храните.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва системно и при сигнал за замърсяване по време на
вегетация, при производство, съхраняване и/или търговия на растителни суровини.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. -
ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Контролът по ал. 1 обхваща инспекции, проверки на документацията и
вземане на средни проби за анализ. Анализ на взетите проби извършват определени
от министъра на земеделието и храните лаборатории, акредитирани от национален
орган за акредитация на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 13б. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Раздел III.
Контрол на качеството и съответствието при пресни плодове и зеленчуци (Нов - ДВ,
бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 13в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)
Раздел IV.
Продукти за растителна защита, биологични агенти и активни вещества (Предишен
раздел трети, загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Продуктите за растителна защита се пускат
на пазара и се употребяват, когато са разрешени със заповед на изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
195

196
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Въз основа на заповедта по ал. 1
изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или
оправомощено от него длъжностно лице служебно издава на заявителя
удостоверение за разрешаване за всеки отделен продукт за растителна защита,
съдържанието на което се определя с наредбата по ал. 5.
(3) Неразрешен продукт за растителна защита може да се произвежда, съхранява и
превозва в страната, ако е предназначен за употреба в друга държава, в която е
разрешен.
(4) Условията и редът, при които може да се извършва производство, съхранение и
превоз на неразрешени продукти за растителна защита по ал. 3, се определят с
наредбата по чл. 23в.
(5) Редът за разрешаване на продукти за растителна защита се определя с наредба на
Министерския съвет.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Притежателят на
удостоверението за разрешаване по ал. 2 подава годишна декларация за количествата
продукти, пуснати на пазара, по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) По предложение на заявителя или при възлагане от
Европейската комисия Българската агенция по безопасност на храните извършва
оценка и изготвя доклад за включване на активно вещество в списъка на активните
вещества, разрешени в Европейския съюз.
(2) Редът и начинът за извършване на оценката и за изготвянето на доклада по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет.
(3) За оценката по ал. 1 се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните
утвърждава със заповед списък на:
1. активните вещества, разрешени в Европейския съюз;
2. активните вещества, за които Европейската комисия е взела решение да не бъдат
включени в списъка по т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) активните вещества, забранени за
пускане на пазара и употреба в Европейския съюз.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Заповедите по ал. 1 се
обнародват в "Държавен вестник" и се публикуват в Интернет страницата на
Българската агенция по безопасност на храните.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Активните вещества,
предназначени за производство на продукти за растителна защита с цел пускане на
пазара и употреба в Република България, трябва да са:
1. включени в списъка по ал. 1, т. 1, или
2. нотифицирани в Европейската комисия за включване в списъка на активните
вещества, разрешени в Европейския съюз.
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Министърът на земеделието и храните създава със заповед Съвет по продуктите за
растителна защита като консултативен орган по въпросите, свързани с продуктите за
растителна защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Министърът на земеделието и храните
определя със заповед състава на Съвета по продуктите за растителна защита, в който
участват представители на Министерството на земеделието и храните,
Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите,
научни институти и други.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Министърът на земеделието и храните издава правилник за организацията и
дейността на Съвета по продуктите за растителна защита.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Съветът по продуктите за растителна защита прави предложения до изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните за:
1. разрешаване на продукти за растителна защита в случаите по чл. 15г, 15з и 15и;
2. разрешаване на продукти за растителна защита по взаимно признаване на данни
съгласночл. 15д;
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) разрешаване на паралелна
търговия на продукти за растителна защита съгласно чл. 15ж;
4. разрешаване на допълнителни употреби на продукти за растителна защита
съгласно чл. 15е, ал. 1;
5. разширяване предназначението на продукти за растителна защита за минимални
употреби съгласно чл. 15е, ал. 5;
6. подновяване разрешаването на продукти за растителна защита съгласно чл. 15л;
7. продължаване срока на разрешаване съгласно чл. 15м;
8. промяна на разрешаване съгласно чл. 15п, ал. 3;
9. отменяне на разрешаване съгласно чл. 15п, ал. 1;
10. прекратяване срока на разрешаване съгласно чл. 15п, ал. 2;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
197

198
11. отказване на разрешаване;
12. разрешаване на еднократен внос съгласно чл. 16.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Съветът по продуктите за
растителна защита въз основа на експертни оценки на биологичните, физикохимичните
свойства, остатъчните вещества от пестициди във и върху храни или
фуражи от растителен или животински произход, токсикологичните,
екотоксикологичните характеристики и поведение в околната среда на продукти за
растителна защита взема решения и прави предложения по ал. 4. Решенията се вземат
с мнозинство две трети от присъстващите на заседанието членове.
(6) Заседанията, на които се вземат решения по ал. 5, се смятат за редовно проведени,
ако на тях присъстват две трети от всички членове.
(7) Експертните оценки по ал. 5 се извършват:
1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) от Българската агенция по
безопасност на храните - на физикохимичните свойства на активното вещество и
продукта за растителна защита, биологичните характеристики и остатъчните вещества
от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход
на продукта за растителна защита;
2. от Министерството на здравеопазването - на токсикологичните характеристики на
активното вещество и продукта за растителна защита;
3. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) от Министерството на околната
среда и водите - на екотоксикологичните характеристики на активното вещество и
продукта за растителна защита и съдба и поведение в околната среда на продукта за
растителна защита.
(8) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Експертните оценки по ал. 5
могат да се извършват и/или от външни експерти, които се определят съгласно
изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
агенция по безопасност на храните, по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита, разрешава със заповедта по чл. 14, ал. 1 пускането на пазара и
употребата на продукти за растителна защита, когато:
1. са ефикасни;
2. нямат нежелателно въздействие върху растения или растителни продукти, които не
са обект на унищожаване;
3. не причиняват ненужно страдание и болка на гръбначните животни, срещу които се
прилагат;
4. нямат вредно въздействие върху здравето на хората и животните;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
5. нямат вредно въздействие върху околната среда при използването или
разграждането им, особено по отношение на:
а) водите, включително питейната и подпочвените води;
б) биологичните видове, които не са обект на провежданата борба;
6. видът и количеството на техните активни вещества, на вредните примеси и на
всички продукти, влизащи във формулацията им, могат да бъдат определени чрез
стандартизирани или валидирани методи, или методи, предложени от заявителя;
7. остатъчните количества в резултат на предвидената употреба, които имат
токсикологично и екотоксикологично значение, могат да се определят чрез
стандартизирани или валидирани методи, или чрез методи, предложени от заявителя;
8. техните физични и химични свойства са подходящи за целите на употребата на
продукта и за неговото съхранение;
9. остатъчните количества в земеделските продукти не превишават максимално
допустимите количества съгласно Закона за храните;
10. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) заявителят е заплатил в
Българската агенция по безопасност на храните такса за разрешаване на продукта
съгласно тарифата почл. 3.
Чл. 15в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Заявителят подава в Българската агенция по безопасност на храните заявление за
разрешаване на продукт за растителна защита по образец, утвърден със заповед на
изпълнителния директор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Образецът на заявлението по ал.
1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в Интернет страницата на
Българската агенция по безопасност на храните.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните създава и поддържа регистър на продуктите за растителна
защита, заявени за разрешаване.
(4) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 14,
ал. 5.
Чл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) За разрешаване на продукт за растителна защита, който съдържа активни вещества,
включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, към заявлението се прилагат:
1. опис на представените документи;
2. биологично досие на продукта за растителна защита, включващо оценка на риска за
всяка предложена употреба; всяка предложена употреба на продукта за растителна
защита трябва да бъде съобразена с условията и ограниченията, под които активното
вещество е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
199

200
3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) досие на активното вещество,
включващо данни за физикохимичните, токсикологичните и екотоксикологичните му
характеристики и поведение в околната среда; за всяко активно вещество се подава
отделно досие;
4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) досие на продукта за растителна
защита, включващо данни за физикохимичните, токсикологичните и
екотоксикологичните му характеристики и поведение в околната среда с резюме и
оценка на представените данни за всяка предложена употреба; всяка предложена
употреба трябва да бъде съобразена с условията и ограниченията, при които
активното вещество/вещества са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
4а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) оценката по т. 2 и оценката и
резюмето по т. 4 се представят на български език;
5. декларация за срока за защита на данните;
6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документ за платена такса
съгласно тарифата по чл. 3.
(2) Специфичните изисквания към формата и съдържанието на информацията по ал. 1
се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) Данните от документацията се оценяват, когато са получени:
1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) от официалните бази за изпитване
на Българската агенция по безопасност на храните и/или от бази на физически и
юридически лица, одобрени от Българската агенция по безопасност на храните - за
данните по ал. 1, т. 2;
2. от лаборатории, притежаващи сертификат за оценено съответствие с Добрата
лабораторна практика - за данните по ал. 1, т. 3 и 4.
(4) Когато данните, включени в документацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, са получени от
чуждестранни бази и/или лаборатории, заявителят прилага копия на техните
сертификати.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) При разрешаване на генеричен
продукт заявителят представя и писмо за достъп до защитените данни, използвани
при разрешаването на оригиналния продукт или алтернативни изследвания на тези
данни.
(6) Данните от документацията се оценяват съгласно единни принципи за оценка,
определени с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Оценката на данните от
документацията се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
агенция по безопасност на храните по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита разрешава със заповед пускането на пазара и употребата на
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
продукт за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на
обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
Чл. 15д. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011
г., в сила от 05.04.2011 г.) Продукт за растителна защита, който е разрешен в държава -
членка на Европейския съюз, се разрешава за пускане на пазара и употреба в
Република България чрез взаимно признаване на данни, когато:
1. активните вещества, които съдържа, са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. агротехническите, растителнозащитните и климатичните условия, при които са
получени данните за него, включително вредителите и културите, са подобни на тези в
България.
(2) Изискванията към съдържанието на данните по ал. 1 се определят с наредбата
по чл. 14, ал. 5.
(3) За разрешаване по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Оценката на данните от
документацията се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
агенция по безопасност на храните по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита разрешава със заповед пускането на пазара и употребата на
продукт за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на
обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
Чл. 15е. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) За разрешаване на допълнителни употреби на продукт за
растителна защита заявителят представя в Българската агенция по безопасност на
храните данните за ефикасност и данните за остатъчни количества, които са свързани с
допълнителните употреби.
(2) Специфичните изисквания към формата и съдържанието на информацията по ал. 1
се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) За разрешаване на допълнителни употреби на продукт за растителна защита по ал.
1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
(4) Разрешаването на допълнителни употреби на продукт за растителна защита не
удължава срока на разрешаването му.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Научноизследователски
институти в областта на земеделието, професионални потребители на продукти за
растителна защита или техни асоциации, производители на продукти за растителна
защита или техни асоциации и държавни административни структури, свързани със
земеделието, могат да внесат предложение в Българската агенция по безопасност на
храните за разширяване на предназначението на разрешен продукт за растителна
защита, когато разширяването е за минимална употреба.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
201

202
(6) Редът за разрешаване на допълнителни употреби по ал. 1 и за разширяване на
предназначението по ал. 5 се определя с наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15ж. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011
г., в сила от 05.04.2011 г.) Лицата, които притежават разрешение за търговия с
продукти за растителна защита по реда на чл. 23 и 23а, могат да кандидатстват за
разрешаване на паралелна търговия в Република България на продукт за растителна
защита, разрешен в страната и в държава - членка на Европейския съюз.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 лицата
представят в Българската агенция по безопасност на храните:
1. заявление съгласно чл. 15в, ал. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) оригинален етикет и инструкции
за употреба с превод на български език на продукта за растителна защита в държавата
- членка на Европейския съюз, от която се осъществява паралелна търговия, и проект
на етикет за Република България, който съдържа задължително означение, че
продуктът е паралелно търгуван;
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документ за платена такса
съгласно тарифата по чл. 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните може да поиска от заявителя мостра от продукта, който се
заявява за паралелна търговия.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28
от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8 извършват оценка на
идентичността на заявения продукт за растителна защита с разрешения в страната
продукт, която представят в Съвета по продуктите за растителна защита в срок до два
месеца от получаване на документацията по ал. 2. Един продукт за растителна защита
се смята за идентичен с вече разрешения в страната, когато:
1. е произведен от същия производител, от свързано с производителя предприятие
или по лиценз в съответствие със същия производствен процес;
2. е идентичен по спецификация и съдържание на активни вещества, както и по вида
формулация;
3. е същият или еквивалентен по наличие на коформуланти и по размер, материал и
форма на опаковката с оглед на потенциалното отрицателно въздействие върху
безопасността на продукта по отношение на здравето на хората или на животните, или
за околната среда.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Продукт за
растителна защита може да бъде заявен за паралелна търговия, при условие че:
1. е разрешен в държава - членка на Европейския съюз;
2. активните му вещества са произведени от същия производител, както и активните
вещества на разрешения в Република България продукт за растителна защита;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
3. е произведен от същия производител, както и разрешеният в Република България
продукт за растителна защита;
4. съставът на формулацията му е идентичен със състава на формулацията на
разрешения в Република България продукт за растителна защита или е толкова
сходен, че различията не влияят на ефикасността и безопасността на продукта за
хората, животните и околната среда.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните може
да поиска допълнителна информация от производителя на разрешения в Република
България продукт за растителна защита.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.,
предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният
директор на Българската агенция по безопасност на храните по предложение на
Съвета по продуктите за растителна защита разрешава със заповед паралелна
търговия на продукт за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът
подлежи на обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 28
от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Въз основа на заповедта по ал. 7 изпълнителният
директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от
него длъжностно лице издава на заявителя удостоверение, което е валидно до
изтичане срока на разрешения в Република България продукт.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изисквания към
съдържанието на информацията по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15з. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) За разрешаване на продукт за растителна защита, който
съдържа съществуващи активни вещества, които не са включени в списъка по чл. 15,
ал. 1, т. 1, но са нотифицирани за включване, заявителят представя в Българската
агенция по безопасност на храните следните документи:
1. заявление по чл. 15в, ал. 1;
2. данни за ефикасност въз основа на опити, извършени в Република България;
3. документация, включваща данни за:
а) остатъчните количества от продукта в растенията и растителните продукти;
б) (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) физико-химичните свойства на
активните вещества и продуктите за растителна защита, които са свързани с
прилагането им;
в) методите за анализ на активните вещества, примесите и другите компоненти на
продуктите за растителна защита и на остатъците от тях;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
203

204
4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документация, включваща данни
за оценка на токсикологичните и екотоксикологичните характеристики и поведение в
околната среда на активните вещества и на продукта за растителна защита;
5. проект на етикет;
6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документ за платена такса
съгласно тарифата по чл. 3.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Оценката на данните от
документацията се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
агенция по безопасност на храните по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита разрешава със заповед пускането на пазара и употребата на
продукт за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на
обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
(4) Разрешаването на продукт за растителна защита по ал. 1 е за срок три години.
(5) Ако по време на срока по ал. 4 активните вещества бъдат включени в списъка по чл.
15, ал. 1, т. 1, разрешаването на продукта за растителна защита се подновява
съгласно чл. 15л. В този случай издаденото удостоверение за разрешаване е валидно
до издаване на ново удостоверение.
(6) Когато до изтичането на срока по ал. 4 активните вещества още не са включени в
списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, срокът за разрешаването на продукта за растителна
защита се продължава служебно с три години.
(7) Изискванията към съдържанието на информацията по ал. 1 се определят с
наредбата почл. 14, ал. 5.
Чл. 15и. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) Продукт за растителна
защита, който съдържа поне едно ново активно вещество, което не е включено в
списъка почл. 15, ал. 1, т. 1, може да бъде заявен за разрешаване в страната, ако
новото активно вещество е нотифицирано за включване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За разрешаване на продукт за
растителна защита, който съдържа нови активни вещества, които не са включени в
списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, но са нотифицирани за включване, заявителят представя в
Българската агенция по безопасност на храните документация съгласно наредбата
по чл. 14, ал. 5.
(3) Данните от документацията по ал. 2 се изготвят на базата на досието, което при
нотифицирането е прието за пълно.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Оценката на
документацията по ал. 2 се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
агенция по безопасност на храните по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита разрешава със заповед пускането на пазара и употребата на
продукт за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на
обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
(6) Продуктът за растителна защита по ал. 1 се разрешава за срок три години.
(7) За разрешаването по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
(8) Ако по време на срока по ал. 6 активните вещества бъдат включени в списъка по чл.
15, ал. 1, т. 1, разрешаването на продукта за растителна защита се подновява
съгласно чл. 15л. В този случай издаденото удостоверение за разрешаване е валидно
до издаване на ново удостоверение.
(9) Когато до изтичането на срока по ал. 6 активните вещества още не са включени в
списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, срокът за разрешаването на продукта за растителна
защита се продължава служебно с три години.
Чл. 15к. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) Продуктите за растителна
защита се разрешават за срок:
1. десет години, когато съдържат активни вещества, включени в списъка по чл. 15, ал.
1, т. 1;
2. три години, когато активните вещества са нотифицирани, не са включени в списъка
по чл. 15, ал. 1, т. 1 и няма решение да не бъдат включени в него.
Чл. 15л. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011
г., в сила от 05.04.2011 г.) Продуктите за растителна защита, разрешени за пускане на
пазара и употреба, както и тези, които са разрешени по чл. 15з или 15и, подлежат на
подновяване на разрешаването, когато активните вещества, които съдържат, бъдат
включени в списъка почл. 15, ал. 1, т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За подновяване на
разрешаването по ал. 1 заявителят представя в Българската агенция по безопасност на
храните заявление съгласно чл. 15в, ал. 1 и:
1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документация за идентичност или
еквивалентност на активното вещество, което се съдържа в продукта за растителна
защита, с активното вещество, което е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, или
писмено съгласие за достъп до данните, които са използвани при включване на
активното вещество в списъка почл. 15, ал. 1, т. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документ за платена такса
съгласно тарифата по чл. 3.
(3) Формата и съдържанието на данните по ал. 2, както и срокът за тяхната оценка, се
определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Лицата по чл. 15а, ал. 7 извършват оценка за идентичност или
еквивалентност на активното вещество, което се съдържа в продукта за растителна
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
205

206
защита, с активното вещество, което е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1. Когато
не бъде установена идентичност или еквивалентност, се прилага чл. 15п, ал. 2, т. 2.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) При доказана идентичност или еквивалентност по ал. 4 заявителят
представя в Българската агенция по безопасност на храните:
1. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) биологично досие, включващо
оценка на риска, представена на български език за всяка предложена употреба,
според условията и ограниченията, при които активното вещество е включено в
списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) досие на продукта,
включващо представени на български език резюме и оценка на представените данни
за всяка предложена употреба, според условията и ограниченията, при които
активното вещество е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) документ за платена такса
съгласно тарифата по чл. 3.
(6) Документите по ал. 5 се представят поотделно за всяка разрешена в Република
България формулация.
(7) Формата и съдържанието на данните по ал. 5, както и срокът за тяхната оценка, се
определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(8) Данните от документацията се оценяват съгласно единни принципи за оценка,
определени с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Оценката на данните от документацията се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8.
Оценителите на документацията изготвят доклади, които представят пред Съвета по
продуктите за растителна защита за изготвяне на предложение до изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните за подновяване на
разрешаването на продукта за растителна защита или за прекратяване на срока на
разрешаването.
(10) Когато продукт за растителна защита съдържа повече от едно активно вещество,
разрешаването се подновява веднага след включването на едно от тях в списъка по чл.
15, ал. 1, т. 1, като се прилагат ал. 2, 3 и 4. Процедурата се прилага при включването на
всяко следващо активно вещество в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1.
(11) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) След включването на всички
активни вещества, които съдържа продуктът за растителна защита, в списъка по чл. 15,
ал. 1, т. 1 и при доказана идентичност или еквивалентност, се прилагат ал. 5, 6, 7, 8 и 9.
(12) Удостоверението за разрешаване, получено преди включването на активното
вещество или вещества в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, е валидно до:
1. издаване на новото удостоверение за разрешаване;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. включване на поне едно от активните вещества в списъците по чл. 15, ал. 1, т. 2 или
3, при което се прилага чл. 15п, ал. 1, т. 2 или чл. 15п, ал. 2, т. 3;
3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) доказана липса на идентичност
или еквивалентност по ал. 4;
4. прекратяването на срока по ал. 9.
Чл. 15м. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) За продължаване срока на разрешаването, получено по реда
на чл. 15г или подновено по реда на чл. 15л, заявителят трябва да представи в
Българската агенция по безопасност на храните заявление в 6-месечен срок преди
изтичането на срока на издаденото удостоверение и да заплати такса съгласно
тарифата по чл. 3.
Чл. 15н. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) По искане на заявителя изпълнителният директор на
Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него
длъжностно лице издава ново удостоверение:
1. когато има промени в данните, които не са свързани с въздействието върху
здравето на хората, животните и околната среда или ефикасността на продуктите за
растителна защита (седалище и адрес на притежателя на удостоверението,
наименование на продукта и други);
2. при прехвърляне на правата върху разрешен продукт за растителна защита на друго
лице.
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) когато се дават последващи
търговски наименования на разрешен продукт за растителна защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 произходът и естеството на активното
вещество или вещества и на готовия продукт, както и технологията на производство
трябва да бъдат еднакви, като и двете страни представят доказателства за това в
Българската агенция по безопасност на храните.
(3) В случаите по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
Чл. 15о. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) При промяна на данните или когато има нови данни за
влиянието на разрешения продукт за растителна защита върху здравето на хората и
животните или околната среда, притежателят на удостоверението за разрешаване е
длъжен незабавно да уведоми писмено Българската агенция по безопасност на
храните и да представи документация за оценка на данните.
Чл. 15п. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008
г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) По предложение на Съвета по
продуктите за растителна защита изпълнителният директор на Българската агенция по
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
207

208
безопасност на храните отменя със заповед разрешаването на продукт за растителна
защита, когато:
1. вече не отговаря на условията за разрешаване;
2. представлява опасност за здравето на хората и животните или за околната среда
или активното вещество, влизащо в състава на продукта, е включено в списъка по чл.
15, ал. 1, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните
прекратява със заповед срока на разрешаването, когато:
1. притежателят на удостоверението поиска това;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) разрешаването на продукта за
растителна защита не е подновено или не е доказана идентичност или еквивалентност
по чл. 15л;
3. активното вещество, влизащо в състава на продукта, е включено в списъка по чл. 15,
ал. 1, т. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните по
предложение на Съвета по продуктите за растителна защита променя със заповед
разрешаването на продукта за растителна защита, когато:
1. по научен път е доказано, че начинът на използване на продукта за растителна
защита и дозите на употреба могат да бъдат променени;
2. притежателят на удостоверението поиска това и изложи основателни причини за
промените.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) В случаите по ал. 3 притежателят
на удостоверението представя в Българската агенция по безопасност на храните:
1. заявление по чл. 15в, ал. 1;
2. данни за промяната, чиято форма, съдържание и срок за оценка се определят с
наредбата по чл. 14, ал. 5; оценката на данните се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7
и 8;
3. документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Заповедите по ал. 1, 2 и 3 могат да се обжалват по реда
наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
Чл. 15р. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011
г., в сила от 05.04.2011 г.) В случаите по чл. 15п, ал. 1 пускането на пазара и употребата
на продукти за растителна защита се преустановяват незабавно и се определя срок не
по-дълъг от 6 месеца за изтегляне на наличните количества от пазара.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(2) В случаите по чл. 15п, ал. 2 в заповедта се определя срок не по-дълъг от 18 месеца
за използването в страната на наличните количества от продукти за растителна
защита.
Чл. 15с. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008
г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Всички лица, извършващи
експертни оценки по чл. 15а, ал. 7 и 8 осигуряват защита на данните от
документацията, представена за разрешаване на продукти за растителна защита, по
ред, определен в наредбата по чл. 14, ал. 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Членовете на Съвета по
продуктите за растителна защита и експертите, извършващи оценката на данните от
документацията, подписват декларация за поверителност на данните. Заявителят
уведомява Българската агенция по безопасност на храните, когато предоставената
информация вече не е конфиденциална.
(3) Данните за ново активно вещество се защитават за срок 10 години от датата на
първото му включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския
съюз.
(4) Данните за съществуващо активно вещество се защитават за период 5 години от
датата на първото му включване в списъка на активните вещества, разрешени в
Европейския съюз.
(5) Допълнителните данни за съществуващо активно вещество, представени за
неговото включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз,
се защитават за срок 5 години от датата на решението за включване в списъка.
(6) Данните за продукти за растителна защита се защитават за период 10 години от
датата на първото разрешаване на продукта в държава - членка на Европейския съюз,
когато това разрешаване е издадено след включването на активното или активните
вещества в продукта в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския
съюз, или за период 10 години от датата на първото разрешаване на продукта в
Република България, когато това разрешаване е издадено преди включването на
активното или активните вещества в списъка на активните вещества, разрешени за
Европейския съюз.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При разрешаване на продукти за
растителна защита Българската агенция по безопасност на храните може да използва
информацията, представена от предходни заявители, когато:
1. е представено писмено съгласие от предходния заявител;
2. са изтекли сроковете за защита на данните по ал. 3 - 6.
(8) Не са конфиденциални:
1. името и съдържанието на активните вещества и името на продукта за растителна
защита;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
209

210
2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имената на други вещества, които
са опасни по смисъла на Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси;
3. физикохимичните данни за активните вещества и продуктите за растителна защита;
4. начините за обезвреждане на активните вещества и продукта при случайно
разсипване или разливане на продукт за растителна защита;
5. резюмето с резултатите от изпитванията за установяване на ефикасността и за
отсъствие на вредно действие на продукти за растителна защита за здравето на
хората, животните и околната среда;
6. мерките за предотвратяване или намаляване на риска при работа, съхраняване и
транспортиране на продукти за растителна защита, мерките при пожар и други
рискови събития;
7. методите за анализ за определяне на активните вещества, технологичните примеси
и другите компоненти на продукт за растителна защита от токсикологично и
екотоксикологично значение и за остатъчни количества от тях;
8. методите за унищожаване на продукт за растителна защита и опаковката му;
9. начините за оказване на първа помощ и медицинско лечение при увреждане на
хора.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската
агенция по безопасност на храните по изключение може да разреши със заповед
пускането на пазара на определени количества продукт за растителна защита за
ограничена и контролирана употреба за използване в определени райони за период
до 120 дни в рамките на една календарна година при поява на непредвидена опасност
за растенията, която не може да бъде предотвратена по друг начин.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава по предложение на Съвета по продуктите за
растителна защита въз основа на експертни оценки за ефикасността на продукта за
растителна защита и токсикологичните и екотоксикологичните му характеристики,
прието с единодушие.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Оценките по ал. 2 се извършват
съгласно чл. 15а, ал. 7 и 8.
(4) Съдържанието на необходимата документация и срокът за издаването на
заповедта се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Употребата на продукта по ал. 1
се извършва под контрола на съответната областна дирекция по безопасност на
храните, в района на която продуктът се използва.
(6) За издаване на разрешение по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата
по чл. 3.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните издава разрешение и
упражнява контрол върху лицата, извършващи изпитвания с неразрешени продукти за
растителна защита с научноизследователска и експериментална цел.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За издаване на разрешение по
ал. 1 в Българската агенция по безопасност на храните се подават:
1. заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните;
2. информационен лист за безопасност на продукт за растителна защита на български
език съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и
ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по
химикалите, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива
76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО
на Комисията;
3. документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) В 14-дневен срок от подаване на
заявлението по ал. 2 изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност
на храните или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение за
изпитване с научноизследователска или експериментална цел по образец, определен
с наредбата по чл. 19, ал. 4, или прави мотивиран отказ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Разрешението по ал. 3 се издава
за срок една година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Отказът по ал. 3 подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 16б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изпитвания с неразрешени
продукти за растителна защита с научноизследователска и експериментална цел се
извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 19, ал. 4.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Продуктите за растителна
защита се пускат на пазара с етикети на български език.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Продуктите за растителна защита
се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с изискванията на Закона за
защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
(3) Специфичните изисквания и редът за етикетиране на продукти за растителна
защита се определят с наредба на Министерския съвет.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
211

212
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Продуктите за растителна
защита се пускат на пазара в оригинални запечатани опаковки на производителя или
преопаковани от лице, което притежава разрешение за това.
(5) Материалът, от който е направена опаковката на продукт за растителна защита, и
нейната вместимост се одобряват при разрешаването на продукта.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните контролира
производството, преопаковането, съхранението, пускането на пазара и употребата в
страната на продукти за растителна защита по отношение на формулацията,
етикетирането, съдържанието на етикетите и съответствието им с показателите,
одобрени при разрешаването им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забраняват се пускането на
пазара и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните контролира вноса на активни вещества, предназначени за
формулиране на продукти за растителна защита по чл. 15, ал. 3.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните контролира съответствието на биологичните агенти и
феромоните с придружаващите ги документи.
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Когато се установи, че
продукти за растителна защита са неразрешени, негодни или с доказано
несъответствие по отношение на физични и/или химични свойства, контролните
органи на Българската агенция по безопасност на храните ги спират от продажба и
употреба и разпореждат за сметка на собственика:
1. да бъдат изнесени от територията на страната;
2. да бъдат унищожени съгласно Закона за управление на отпадъците.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат с предписания, екземпляр от които се връчва на
собственика или на негов представител.
(3) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред
директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(4) При установяване на нарушение и прилагане на мярка по ал. 1 контролните органи
незабавно уведомяват изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните, който въз основа на констатациите може да издаде заповед
за незабавно преустановяване пускането на пазара и употребата на определена
партида от продукт за растителна защита, като разпорежда на притежателя на
удостоверението за разрешаване на продукта в срок не по-дълъг от един месец да
изтегли партидата от пазара. Заповедта задължително съдържа разпореждане за
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
изнасяне на партидата от територията на страната или за унищожаването й съгласно
Закона за управление на отпадъците.
(5) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(6) Съгласно сроковете, определени в актовете по ал. 1 и 4, собственикът или
притежателят на удостоверението представя в Българската агенция по безопасност на
храните писмени доказателства за изпълнението на приложените мерки.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) На биологично изпитване
подлежат продуктите за растителна защита, предназначени за разрешаване за пускане
на пазара и употреба, с изключение на случаите по чл. 15д и 15ж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните е официален орган на територията на Република България за
извършване на биологично изпитване на продукти за растителна защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Биологичното изпитване на продукти за растителна защита се
извършва от официалните бази на Българската агенция по безопасност на храните и от
одобрени от Българската агенция по безопасност на храните бази на физически и
юридически лица съгласно изискванията на Добрата експериментална практика и
Добрата лабораторна практика. При необходимост Българската агенция по
безопасност на храните възлага биологично изпитване на продукти за растителна
защита на научноизследователски институти под нейното методическо ръководство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Биологичното изпитване на продуктите и одобряването на бази на физически и
юридически лица по ал. 3 се извършват при условия и по ред, определени с наредба
на министъра на земеделието и храните.
(5) За биологично изпитване и одобряване на бази на физически и юридически лица
по ал. 3 заявителят заплаща такси съгласно тарифата по чл. 3.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Продуктите за растителна защита,
предназначени за биологично изпитване по ал. 1, се внасят в страната със заверено от
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или
оправомощено от него длъжностно лице удостоверение за внос при условията и по
реда на наредбата по ал. 4.
(7) Продуктите за растителна защита, предназначени за биологично изпитване по ал.
1, трябва да имат утвърдена формулация и търговско наименование.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Министърът на земеделието и храните, министърът на околната среда и водите и
министърът на здравеопазването ежегодно до 1 март утвърждават със заповед списък
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
213

214
на биологичните агенти, които могат да се внасят и използват в страната, който се
обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните публикува списък на
разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита,
регистрираните торове, подобрители на почвата и хранителни среди.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните публикува списъците по чл. 15, ал. 1 и списък на
нотифицираните активни вещества.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Списъкът по ал. 1 се публикува в интернет страницата на Българската агенция по
безопасност на храните, актуализира се при всяка промяна и се предоставя служебно
за публичен достъп на областните дирекции "Земеделие".
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Реклама на продукт за растителна защита може да се извършва само в
съответствие с условията, при които е разрешен в Република България, и в
съответствие с чл. 4 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси. Забранява се рекламата на неразрешен продукт за растителна
защита.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Търговията на едро или
дребно на продукти за растителна защита, дейностите по преопаковане на продукти
за растителна защита и извършване на фумигация и обеззаразяване на площи,
помещения и растителна продукция срещу вредители се осъществяват от лица, които
притежават разрешение, издадено от изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните.
(2) Разрешението се издава за срок 5 години и не може да се преотстъпва на друго
лице.
(3) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата трябва да са търговци по смисъла на
Търговския закон и да притежават висше агрономическо образование или сключен
договор с лице, притежаващо такова, а в случаите при извършване на фумигация и
обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители - и
завършен курс за фумигация във висше училище или научноизследователски институт
по програма, одобрена от изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните.
(4) За осъществяване на дейностите по ал. 1 лицата трябва да разполагат с обекти
съгласно изискванията, определени с наредбите по чл. 23в и 23г, както следва:
1. за търговия на едро - склад;
2. за търговия на дребно - селскостопанска аптека;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
3. за преопаковане - цех за преопаковане;
4. за фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция
срещу вредители - складово помещение (клетка).
(5) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата подават до директора на съответната
областна дирекция по безопасност на храните заявление по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(6) Към заявлението по ал. 5 се прилагат и заверени копия от следните документи:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация или единен
идентификационен код (ЕИК) на търговеца;
2. диплома за висше агрономическо образование на лицето или договор с лице,
притежаващо такова;
3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. документ за собственост или право на ползване на обекта, в който ще се
осъществява дейността;
5. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, със съответното
му предназначение, отговарящо за заявената дейност, издадено по реда на Закона за
устройство на територията;
6. списък на техниката за преопаковане - в случаите на ал. 4, т. 3;
7. удостоверение за завършен курс за фумигация на лицето - в случаите на ал. 4, т. 4;
8. документ за платена такса за обработка на документи и издаване на становище
съгласно тарифата по чл. 3.
(7) Лицата, които работят в селскостопанските аптеки като продавач-консултанти,
трябва да притежават висше агрономическо образование или средно професионално
образование в областта на растениевъдството.
(8) Лицата, които извършват преопаковане на продукти за растителна защита, трябва
да притежават писмено разрешение за преопаковане от производителя на продукта за
растителна защита или от упълномощен негов представител. Разрешението трябва да
съдържа наименованието на производителя, продуктите и срока, за които
производителят дава разрешение за преопаковане. При започване на дейността копие
от разрешението се представя в съответната областна дирекция по безопасност на
храните.
(9) Специфичните изисквания при извършване на фумигация и обеззаразяване на
площи, помещения и растителна продукция срещу вредители се определят с наредба
на министъра на земеделието и храните.
Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) В 7-дневен
срок от подаване на документите по чл. 23, ал. 5 и 6 областната дирекция по
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
215

216
безопасност на храните ги разглежда и при непълноти или неточности уведомява
писмено заявителя и дава срок за отстраняването им.
(2) В случай че заявителят не отстрани непълнотите в срока по ал. 1, процедурата по
издаване на разрешението се прекратява.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) Когато представената документация е пълна, в тридневен срок се
извършва проверка на обекта и се изготвя писмено становище.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.) В 14-дневен срок от изготвяне на становището изпълнителният
директор издава разрешение или прави мотивиран отказ.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За издаване на разрешение по
ал. 4 се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3, като размерът й се определя в
зависимост от броя на обектите, в които ще се осъществява дейността.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила
от 25.01.2011 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) В Българската агенция по
безопасност на храните се създава и поддържа регистър на издадените разрешения,
съответно на направените откази по чл. 23 и отнетите разрешения по чл. 23б, който
съдържа:
1. вид, номер и дата на разрешението;
2. име, съответно фирма, и единния идентификационен код или код по БУЛСТАТ на
търговеца;
3. седалище и адрес на управление и представител на търговеца;
4. вид и адрес на обекта/обектите (склад, селскостопанска аптека, цех за
преопаковане, складово помещение (клетка);
5. име на лицето/лицата, осъществяващо/осъществяващи дейността в обекта;
6. име на производител и име на продукт/продукти за растителна защита и срок при
разрешение за преопаковане;
7. промени във вписаните обстоятелства;
8. номер и дата на отказ за издаване на разрешение;
9. номер и дата на заповед за отнемане на разрешение.
(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Регистърът се публикува на
интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните и се
актуализира при всяка промяна.
(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Притежателят на разрешението
по чл. 23 е длъжен да уведоми съответната областна дирекция по безопасност на
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
храните за всички промени във вписаните обстоятелства в 7-дневен срок от
настъпването им.
Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011
г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на Българската агенция по
безопасност на храните издава заповед за отнемане на издаденото разрешение:
1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) за срок една година - когато се
установи, че разрешението е издадено въз основа на документи с невярно
съдържание или когато се установи търговия на неразрешени продукти за растителна
защита;
2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила
от 25.01.2011 г.) за срок две години - при издадени в рамките на една година повече от
две наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) за срок 6 месеца - когато се
установи преопаковане на продукти за растителна защита без необходимото
разрешение по чл. 23, ал. 8;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) за срок три месеца - когато се
установи търговия на продукти за растителна защита от лице, което не притежава
необходимото образование съгласно чл. 23, ал. 7;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) при прекратяване на
юридическото лице или при смърт на едноличния търговец.
(2) Лице, на което е отнето разрешението, може да кандидатства за ново след
изтичането на срока, за който е отнето разрешението, по реда на чл. 23 и 23а.
(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Обжалването на заповедта по
ал. 1 не спира нейното изпълнение.
Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.,
изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в
сила от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява
контрол върху пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита по
ред и начин, определен с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 23г. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) Изискванията към
складовата база, транспортирането и съхранението на продукти за растителна защита
се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
Раздел V.
Торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни
субстрати (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
217

218
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011
г.) На пазара се пускат торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества
и хранителни субстрати, които са регистрирани в Българската агенция по безопасност
на храните.
(2) Продуктите по ал. 1 се регистрират въз основа на положителни резултати от
биологично изпитване за ефикасност и безвредност за хората, животните и околната
среда при предписаните от производителя условия за употреба. Всеки регистриран
продукт получава регистрационен номер.
(3) На биологично изпитване подлежат нови продукти, които нямат регистрация в
страната.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Биологичното изпитване на
продуктите се организира и контролира от Българската агенция по безопасност на
храните. Заявителят заплаща такса за биологичното изпитване по тарифата по чл. 3, ал.
4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Условията и редът за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на
продуктите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Регистрацията на продукти по чл. 24а, ал. 1 се
заличава при поява на нов ефект или когато в процеса на употреба се установи, че
продуктът вече не отговаря на условията за безвредност за хората, животните или
околната среда. Забранява се вносът, съхраняването и разпространяването на
продукти със заличена регистрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Производителите или
вносителите на продуктите по чл. 24а са длъжни да информират Българската агенция
по безопасност на храните за появата на нови факти за ефекта от действието на тези
продукти, свързани с тяхната безвредност за хората, животните или околната среда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Производителите и вносителите
са длъжни да дават на Българската агенция по безопасност на храните допълнителна
информация и да провеждат опити за проверка, необходими за установяване на
обстоятелствата по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Извън случаите по ал. 1
регистрацията се прекратява по искане на притежателя й.
Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
(1) На регистрация не подлежат:
1. неорганични торове, притежаващи идентификационна маркировка "ЕО ТОР";
2. отпадъчни продукти и утайки от пречистването на отпадъчни води;
3. вторични земеделски или неземеделски продукти или продукти с естествен
произход, дори и смесени помежду си, получени без химична обработка.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(2) Маркировка "ЕО ТОР" се поставя само в случаите, когато са изпълнени
изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003.
Чл. 24г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) При пускане на пазара всяка партида
продукти по чл. 24а, ал. 1 се придружава от сертификат за качество.
Чл. 24д. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Контролът върху торовете,
подобрителите на почвата, биологично активните вещества и хранителните субстрати
и контролът за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003 се упражнява от
Българската агенция по безопасност на храните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. -
ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) При упражняване на контрола по ал. 1 може да се вземе средна проба от
партидата в присъствието на производителя, вносителя, лицето, пускащо продукта на
пазара, или техен представител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) EО торовете се изпитват в
нотифицирана по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 лаборатория. Лабораториите,
установени на територията на Република България, които желаят да бъдат одобрени и
нотифицирани в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003, подават
заявление в Българската агенция по безопасност на храните, придружено от копие от
сертификат за акредитация, в чийто обхват е включено изпитване за съответствие на
ЕО торовете по показатели и методи, посочени в Регламент (ЕО) № 2003/2003.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28
от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните
нотифицира пред Европейската комисия списъка на одобрените лаборатории на
територията на Република България по смисъла на чл. 30 от Регламент (ЕО) №
2003/2003.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато се установи, че партида
торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни
субстрати са нерегистрирани, негодни за употреба или несъответстващи на обявеното
в придружаващата документация или етикета, контролните органи на Българската
агенция по безопасност на храните ги спират от продажба и употреба и разпореждат:
1. да бъдат изнесени от територията на страната за сметка на собственика;
2. да бъдат преработени от производителя до достигане на обявените показатели;
3. да бъдат унищожени за сметка на собственика, ако продуктът е опасен за здравето
на хората, животните или околната среда.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Мерките по ал. 5 се прилагат с
предписания, екземпляр от които се връчва на собственика или на негов
представител.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
219

220
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Индивидуалните
административни актове по ал. 6 могат да се обжалват пред директора на съответната
областна дирекция по безопасност на храните по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) При установяване на нарушение
и прилагане на мярка по ал. 5 контролните органи незабавно уведомяват
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, който въз
основа на констатациите може да издаде заповед за незабавно преустановяване
пускането на пазара и употребата на определена партида от продуктите, като
разпорежда на лицето, което я е пуснало на пазара, изтеглянето й в срок не по-дълъг
от един месец. Заповедта задължително съдържа разпореждане за изнасяне на
партидата от територията на страната, преработването й до достигане на обявените
показатели или ако представлява опасност за здравето на хората, животните или
околната среда, за унищожаването й съгласно Закона за управление на отпадъците.
(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Заповедта по ал. 8 може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира
изпълнението.
(10) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Съгласно сроковете,
определени в актовете по ал. 5 и 8, собственикът или лицето, пуснало продуктите на
пазара, представя в Българската агенция по безопасност на храните писмени
доказателства за изпълнението на приложените мерки.
Чл. 24е. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от
05.04.2011 г.) Върху опаковките, етикетите и придружаващите документи на
продуктите почл. 24а, ал. 1 се нанасят на български език следните данни:
1. вид на продукта;
2. маса и обем на продукта;
3. условия за съхраняване;
4. начин на прилагане;
5. наименование и адрес на управление на производителя;
6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) наименование и адрес на
управление на лицето, което пуска продукта на пазара;
7. дата на производство;
8. срок на годност;
9. (нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) регистрационен номер на
продукта по смисъла на чл. 24а, ал. 2.
(2) Върху опаковките или етикетите се нанасят съответно и следните данни:
1. за всички торове - тип, търговска марка, декларирано съдържание на хранителни
елементи в проценти и форма на хранителните елементи;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. за органичните торове - данните по т. 1, както и процентното съдържание на
органично вещество и общ азот, произходът на продукта и съдържанието на тежки
метали;
3. за подобрителите на почвата - съдържанието на калциев оксид и/или магнезиев
оксид, или други вещества, подобряващи физико-механичните и/или химичните
качества на почвата;
4. за биологично активните вещества - активното вещество, регистрираната доза за
употреба на готовия продукт, културата и фазата от развитието й, през която се
прилага.
(3) Когато продуктите са в насипно състояние, данните по ал. 1 и 2 се отбелязват върху
придружаващите ги документи.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.) Течните торове се пускат на
пазара с указания за температурата на съхранение и за предотвратяване на злополуки
по време на съхранение, дата на производство и срок на годност.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Чл. 24ж. (1) (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 24ж, доп. - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Продуктите по този раздел се съхраняват и превозват
при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за пожарна и
взривна безопасност по начин, който изключва увреждане на здравето на хората,
животните и околната среда. Производителят/вносителят е длъжен да поддържа
документация за произхода на продуктите за целия период, през който ги пуска на
пазара, и две години след това.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) При пускане на пазара на
амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот всяка партида от тях се
придружава със сертификат за устойчивост на детонация, издаден до три месеца
преди пускането им на пазара. Производителят/вносителят е длъжен да представи в
Българската агенция по безопасност на храните резултатите от изпитването най-малко
5 дни преди пускането на продукта на пазара.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Амониево-нитратни торове с
високо съдържание на азот се пускат на краен потребител само опаковани.
Чл. 24з. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Производителите на земеделска продукция са
длъжни:
1. да не влошават агрохимичното състояние и плодородието на стопанисваните от тях
земи;
2. да водят на отчет употребените количества и видове минерални и органични
торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества за всяко поле;
3. да осигуряват достъп на длъжностните лица, извършващи контрол, до
стопанисваните от тях земи;
4. да очистват дренажни и отточни води от покрити площи.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
221

222
Глава трета.
ФИТОСАНИТАРЕН КОНТРОЛ ПРИ ВНОС И ИЗНОС
Раздел I.
Контрол на вноса
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Фитосанитарният контрол на растения, на растителни
продукти или на други стоки, с които могат да се пренасят вредители, се организира от
Министерството на земеделието и храните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните може да забрани или да
ограничи вноса на растения и растителни продукти, представляващи особен риск.
(3) Фитосанитарният контрол на вноса се осъществява на граничните контролнопропускателни
пунктове или митнически бюра, пунктове за получаване, преработка и
съхранение или при отглеждането, производството и заготовката в страната
износител.
(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Фитосанитарният контрол на
вноса на местата, различни от граничните контролно-пропускателни пунктове, се
осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
земеделието и храните.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.,
изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Митническите органи и
превозвачите нямат право да освобождават, направляват или транспортират растения
и растителни продукти, които могат да бъдат носители на вредители, без писмено
разрешение на фитосанитарните инспектори на Българската агенция по безопасност
на храните.
Чл. 27. Всяко лице, което внася в страната растения, растителни продукти или други
стоки, с които могат да се пренасят карантинни вредители, е длъжно:
1. да декларира и предостави за фитосанитарен контрол внасяните растения и
продукти от растителен произход;
2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да предостави фитосанитарен сертификат от страната, в
която са произведени растенията и продуктите, или фитосанитарен сертификат за
реекспорт;
3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да спазва фитосанитарните изисквания, определени в
наредбата по чл. 12, ал. 3.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 28. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Внос на растения,
растителни продукти или на други подлежащи на фитосанитарен контрол стоки се
извършва само през утвърдени от министъра на земеделието и храните гранични
инспекционни фитосанитарни пунктове, разположени на определените от
Министерския съвет гранични контролно-пропускателни пунктове.
Чл. 29. Фитосанитарен сертификат не се изисква и фитосанитарен контрол при вноса
на растения и растителни продукти не се провежда, когато:
1. вносът е в малки количества, няма търговска цел, не носи фитосанитарен риск за
страната и е предназначен за лична консумация на пътуващия;
2. стоките преминават транзитно, контролът е само по документи, освен ако някакви
специфични за страната фитосанитарни изисквания не налагат проверка на товарите.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните издава наредба
за изключения по чл. 5, свързани с провеждане на научни изследвания и
експерименти и по чл. 25, ал. 2 за внос на растения и растителни продукти,
представляващи особен риск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните може да издаде
специално разрешение за внос на растения и растителни продукти, заразени с
вредители за изключенията по ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При внос по ал. 2 компетентните
държавни органи извършват периодични проверки на местата, където са получени
внесените стоки.
Чл. 31. За пощенските пратки се прилагат всички предвидени в този раздел
разпоредби.
Раздел II.
Контрол при износа
Чл. 32. (1) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Фитосанитарният контрол при износ се осъществява от Българската агенция по
безопасност на храните.
(3) Износ на растения, растителни продукти или на други подлежащи на
фитосанитарен контрол стоки се извършва само през определените от Министерския
съвет гранични контролно-пропускателни пунктове.
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Всеки износител на растения и растителни продукти е
длъжен да поиска от Министерството на земеделието и храните фитосанитарен
сертификат за износ или реекспорт.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
223

224
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) По искане от
износителите на растения и растителни продукти Министерството на земеделието и
храните и Министерството на здравеопазването издават сертификат за наличие на
химични и биологични замърсители.
Чл. 34. В зависимост от установеното, след извършване на контрол или анализ на
фитосанитарното състояние на стоките за износ, сертификат може да бъде издаден,
отказан или издаден след изпълнение на дадените от
Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изнасянето на вредители, както и изнасянето на
растения и растителни продукти, които са заразени с вредители или които са
забранени за износ, се допуска след предварително разрешение от министъра на
земеделието и храните при наличие на писмено съгласие на компетентните власти на
страната вносител.
(2) Разрешение по ал. 1 може да се издаде само при необходимост за извършване на
научноизследователска и експериментална дейност.
Глава четвърта.
ТЕХНИКА ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
Чл. 36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) На
пазара се пуска техника за растителна защита, отговаряща на изискванията на Закона
за техническите изисквания към продуктите и на наредбите по прилагането му.
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 8 от
2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните, чрез
специализираните администрации по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника:
1. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
контролира изпитването и сертифицирането на новата техника за растителна защита и
торене;
2. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) извършва периодичен
контрол и функционални технически прегледи на намиращата се в експлоатация
техника за растителна защита съгласувано с Министерството на здравеопазването,
Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Който причини другиму вреда при провеждане на
растителнозащитни мероприятия, даде неверни указания и консултации за прилагане
на продукти за растителна защита, търговия и съхранение, дължи обезщетение.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011
г.) Наказва се с глоба от 1800 до 3600 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което:
1. внася, съхранява или транспортира вредители върху територията на Република
България без необходимото разрешение;
2. изнася растения или растителни продукти без необходимите сертификати;
3. изнася вредители или растения и растителни продукти, които са заразени с
вредители или които са забранени за износ, без необходимото разрешение;
4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) произвежда или внася с търговска цел растения,
растителна продукция и други стоки от растителен произход без необходимата
регистрация.
5. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) пуска
на пазара, съхранява, преопакова или употребява неразрешени или негодни за
употреба продукти за растителна защита;
6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) пуска
на пазара или употребява нерегистрирани, негодни за употреба или несъответстващи
на обявеното в придружаващата документация и/или етикета торове, подобрители на
почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати;
7. (нова - ДВ, бр. 26 от 2006 г., в сила от 28.03.2006 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила
от 31.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) пуска на пазара,
съхранява, преопакова или употребява продукти за растителна защита в нарушение на
изискванията на наредбата по чл. 23в;
8. (нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) нарушава разпоредбите на
наредбата по чл. 23г;
9. (нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила
от 05.04.2011 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушенията по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 2700 до 4800 лв.
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Наказва се с глоба от
1800 до 3600 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
225

226
1. постави маркировка "ЕО ТОР" на продукт, който не отговаря на изискванията на
Регламент (ЕО) № 2003/2003;
2. не спази изискванията за задължително обявяване съдържанието на хранителни
елементи по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 2003/2003;
3. не изпълни задълженията по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 за поддържане и
предоставяне на документация за проследимост и произход на торовете;
4. наруши изискванията за идентификация, маркировка, етикетиране и опаковане по
чл. 7, 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2003/2003;
5. наруши изискванията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 по отношение на
допустимите отклонения;
6. не изпълни изискванията за водене и предоставяне на документация по чл. 26 от
Регламент (ЕО) № 2003/2003;
7. не изпълни изискванията на чл. 24ж, ал. 2 и чл. 27 от Регламент (ЕО) № 2003/2003;
8. наруши разпоредбите на чл. 24ж, ал. 3 за задължителното опаковане на амониевонитратните
торове.
(2) За нарушенията по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции в размер от 2700 лв. до 4800 лв.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 13 от
2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Наказва се с глоба от 1000 до 2400 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което не изпълни задълженията, предвидени в чл. 8, 9, чл. 17, ал. 1 и
4, 24е, 24з и 26.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушенията по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 1900 до 3600 лв.
Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Наказва се с глоба от 1800 до 3600 лв., ако деянието не
съставлява престъпление, физическо лице, което не спазва задължителните условия
по чл. 7, т. 1 или не изпълни предписанията на компетентните органи по чл. 8, ал.
2 или по чл. 13 или не изпълнява задълженията си по чл. 27.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 2700 до 4800 лв.
Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Наказва се с глоба от 600 до 1200 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебните задължения на
длъжностните лица по чл. 10 и чл. 37, ал. 1, т. 5.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Наказва се с глоба от
1800 до 3600 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което
наруши и/или не изпълни предписание на контролните органи на Българската агенция
по безопасност на храните, издадено във връзка със служебните задължения в
качеството им на длъжностни лица.
(2) За нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции в размер от 2700 до 4800 лв.
Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Наказва се с глоба от 1500 до 2400 лв., ако деянието не
съставлява престъпление, физическо лице, което рекламира продукт за растителна
защита в нарушение на условията или забраната, предвидени в чл. 21 и 22.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 2400 до 3600 лв.
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 13 от
2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)
Наказва се с глоба от 1500 до 4800 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което пуска на пазара, съхранява, преопакова без необходимото
разрешение продукти за растителна защита, предназначени за продажба, или
извършва фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция
срещу вредители без необходимото разрешение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 3600 до 6000 лв.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Наказва се с глоба от 500
до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което изпитва
с научноизследователска и експериментална цел неразрешени продукти за
растителна защита без необходимото разрешение по чл. 16а, ал. 1.
(2) За нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 1000 до 2000 лв.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 28 от
2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Наказва се с глоба от 600 до 1600 лв. длъжностно лице,
което виновно не изпълни задълженията си по чл. 12, ал. 2 и 4 и чл. 26.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За
нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат
имуществени санкции от 1800 до 3600 лв.
Чл. 46. Когато нарушението е извършено повторно в срок една година, глобата или
имуществената санкция е в двоен размер.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
227

228
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За нарушения на този закон
извън посочените в тази глава виновните физически лица се наказват с глоба от 100 до
500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в
размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За нарушение на наредбите
и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени
санкции по тази глава, на виновните физически лица се налага глоба от 50 до 250 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от
250 до 750 лв.
Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 8
от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Актове за установяване на нарушенията по този
закон се съставят от съответните контролните органи на Българската агенция по
безопасност на храните и от нейните поделения в страната, а наказателните
постановления се издават от директорите на съответните областни дирекции по
безопасност на храните.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
BG125 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ Animal Protection Act
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
В сила от 31.01.2008 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на животните и механизмите за нейното
осъществяване.
(2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро
състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение,
осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните
физиологични и поведенчески особености.
Чл. 2. Органите на изпълнителната и местната власт съвместно с неправителствените
организации изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните и за
запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни в
съответствие с разпоредбите на този закон.
Чл. 3. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят
ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на
наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 4. Съсловната организация на ветеринарните лекари в България, организациите за
защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за
защита на животните.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните съдейства при извършване на обучението по чл. 3.
Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или
страдание на животно или предизвикване на силен страх.
Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
(2) За жестокост се смятат:
1. всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо
се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато
това води до вредни последици за здравето на животните;
4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност
към други животни и хора;
5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически
дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства
или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като
му се причинява силен страх и болка;
6. организиране на тренировки и състезания по настилки, които увреждат крайниците;
7. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се
причинява болка, страдание, увреждане или стрес;
8. принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание,
увреждане или стрес;
9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни
влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които
им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
10. изоставяне на животни;
11. използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято
биология го изисква;
12. лишаване на животни от почивка;
13. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
229

230
14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че
предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;
15. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;
16. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на
животни;
17. подковаване на копитни животни с вредни подкови;
18. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и
месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки
кожи и месо;
19. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;
20. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки;
21. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или
питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на
опасни декоративни животни;
22. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е
начин, пряко или косвено, на насилие към животни;
23. сексуално малтретиране на животни.
(3) Действията по ал. 2, т. 16, 19 и 20 се допускат, когато:
1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание или
процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на
животното;
2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие
със Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването
на животни;
4. са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;
5. процедурата е необходима за:
а) предотвратяване на значително нараняване на животните;
б) защитата на други животни.
Чл. 8. За жестокост към животните не се смятат действията, които се извършват при:
1. ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;
2. професионална борба с вредни гризачи;
3. лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на
дивеча иЗакона за рибарството и аквакултурите;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
4. прилагане на дресировъчни методи, които имат за цел придобиването и/или
развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у
кучетата;
5. медицински експерименти и лекарствени изпитвания;
6. поставяне на "спъвачки" на овчарски или скитащи кучета с цел ограничаване на
възможностите им да преследват дивеча.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните, министърът
на вътрешните работи и министърът на отбраната определят с наредба правилата за
обучение на кучета.
Чл. 10. (1) Забранява се проявата на особена жестокост към животните.
(2) За особена жестокост се смятат:
1. умишленото причиняване на смърт на животни;
2. умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни;
3. организирането на боеве с животни;
4. стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен и
диви животни.
(3) Не се смята за особена жестокост деянието по ал. 2, т. 4, когато се извършва при
условията на крайна необходимост или съгласно разпоредбите на Закона за лова и
опазване на дивеча или Закона за биологичното разнообразие.
(4) Не се смята за особена жестокост деянието по ал. 2, т. 1, когато се извършва
съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 159, ал. 1 и 3, чл. 160, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 и 2 ичл. 179, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Глава втора.
ОТГЛЕЖДАНЕ И ГРИЖА ЗА ЖИВОТНИТЕ
Чл. 11. (1) Не се разрешава продажба на животни на лица под 18-годишна възраст без
съгласието на родител/настойник.
(2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в
приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да
го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.
Чл. 12. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл.
149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 13. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат
самостоятелно.
(2) Животни, които живеят на групи или стада в естествената си среда, не се отглеждат
поединично (самостоятелно).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
231

232
(3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от
техните физиологични и поведенчески особености.
Чл. 14. (1) Собствениците на животновъдни обекти:
1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за
полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно
състояние;
2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;
3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.
(2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т. 1 да причиняват стрес, болка, страдание и
наранявания на животните, за които се грижат.
Чл. 15. Собственикът на животни предприема мерки за осигуряване на
ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване,
изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни се изолират и
настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за
животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност
на храните, районното полицейско управление или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите.
(2) Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.
(3) В обекта, в който е настанено животното по ал. 1, незабавно се предприемат мерки
за лечението му.
(4) Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят
на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на
собственика или намиране на нов собственик.
(5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и
информира собственика или лице по чл. 47, ал. 3.
(6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му
в приюта, то може да се предостави на:
1. зоологическа градина;
2. спасителен център;
3. ферма;
4. организация за защита на животните.
Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който
им причинява болка, страдание или силен страх.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място,
съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство
за движение и почивка.
Чл. 18. На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение,
ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и
вредни физични и химични въздействия.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните определя с
наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически
и поведенчески особености.
Чл. 20. Собствениците на животни осигуряват постоянен контрол върху здравното им
състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на животните.
Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ
Чл. 21. Не се допускат внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на
полумаймуни и маймуни от разред примати и на диви котки, с изключение на
зоологически градини и спасителни центрове.
Чл. 22. (1) Собственикът на диви животни, отглеждани в домашни условия, с
изключение на тези по чл. 21, ги регистрира в регионалната инспекция по околната
среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им.
(2) Забраняват се придобиването и отглеждането на защитени животински видове
по чл. 37 и47 от Закона за биологичното разнообразие. Отглежданите видове се
отнемат в полза на държавата, когато няма специално разрешително от
Министерството на околната среда и водите.
(3) Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за
отглеждане на диви животни извън естествената им среда, съобразени с техните
физиологични и поведенчески особености.
Чл. 23. (1) Собственикът на цирк, театър или вариете, в програмите на които се
използват животни, регистрира обекта по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При регистрацията по ал. 1
директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните издава
паспорти на животните по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията
относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на
циркови животни между държавите членки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на броя и вида на
животните в обекта по ал. 1 собственикът уведомява съответната областна дирекция
по безопасност на храните.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
233

234
Чл. 24. Ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни се
уреждат с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на
ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между
държавите членки.
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на циркове
писмено уведомяват директора на съответната областна дирекция по безопасност на
храните, като посочват мястото и времето на пребиваване, вида и броя на животните
за участие и прилагат програмата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава
най-малко 7 дни преди датата на пристигане на територията на съответната областна
дирекция по безопасност на храните.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неблагоприятна епизоотична
обстановка директорът на областната дирекция по безопасност на храните писмено
уведомява лицата по ал. 1 за недопускане на цирка на съответната територия.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Условията и минималните изисквания за
отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни
заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за
животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните
и министъра на околната среда и водите.
Чл. 27. (1) Забранява се използването на диви бозайници и полумаймуни и маймуни
от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от разред Китоподобни (Cetacea),
семейство делфини (Delphinidae) - Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин
(Delphinus delphis), отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при
условие че екземплярите са маркирани, най-малко трето поколение, отгледано на
затворено, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от
министъра на околната среда и водите по Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Участието на животни в
състезания, изложби, реклами и филмови снимки се допуска след уведомяване на
областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се организира
мероприятието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 директорът на
областната дирекция по безопасност на храните предприема действия по чл. 134 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява
присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната
среда и водите.
Чл. 29. Собствениците на зоомагазини осигуряват:
1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове
животни;
3. условия за отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този
закон;
4. информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното
отношение към тях.
Чл. 30. (1) Собственик или служител на зоомагазин може да бъде лице, което е
завършило курс за защита и хуманно отношение към животните.
(2) Служителите предоставят информация и съвети на клиентите за начина на
отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и
регистрации.
Чл. 31. (1) При спазване на забраните по чл. 21 в зоомагазините се отглеждат и
продават само:
1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска
профилактика;
2. животни с документ за произход или придобиване;
3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени и ваксинирани;
кучетата се маркират с микрочип;
4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката се
поставя по начин, който не уврежда здравословното им състояние.
(2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в
регионалната инспекция по околната среда и водите данни с името и адреса на
лицето, закупило животното.
Чл. 32. (1) При транспортиране на животни собственикът или лицето, което ги
превозва, е длъжно да:
1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за
защита на животните, безопасността на другите участници в движението и на
животните;
2. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на
животните съобразно вида им.
(2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако
това е необходимо за доброто състояние на животните.
(3) В случаите на забавяне при транспортиране на животни компетентните органи
предприемат всички необходими мерки за намаляване до минимум страданието на
животните.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
235

236
Глава четвърта.
ЖИВОТНИ-КОМПАНЬОНИ
Чл. 33. Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване
изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна
собственост, на площ по-малка от:
1. за куче:
а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;
б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м;
в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;
2. за котка - минимум 6 кв. м.
(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.
(3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които
ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.
(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже)
за свободно движение, както и ежедневна разходка.
Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното
само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на
обществени места.
(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни.
(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните
условия на членовете на етажната собственост.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за
кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на
инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.
(5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл.
137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.
(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове,
членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други
български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна
дейност на чистопородни кучета.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им,
освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените
животни или да ги предоставят на нови собственици.
(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата
по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 37. (1) Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
(2) В базата данни се въвеждат:
1. име на страната на произход на кучето;
2. име, пол, цвят и порода;
3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;
4. адрес, име на собственика;
5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;
6. датата на поставяне на чипа или татуировката;
7. извършени ветеринарномедицински манипулации;
8. кастрация на кучето.
(3) Данните по ал. 2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или
татуировката.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от промяната на
адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява
съответната областна дирекция по безопасност на храните.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато чипът или татуировката е
поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва
данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на
храните, на чиято територия практикува.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по
безопасност на храните създава и поддържа национална електронна база данни за
регистрираните кучета.
Чл. 39. Не се заплаща такса по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.
Глава пета.
БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ
Чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
237

238
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Кметовете на общини
организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното
изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на
храните.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните ежегодно внася
за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на програмите по ал. 1.
(4) Мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се
осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините
или организациите за защита на животните.
(5) Организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, участват при изготвянето и могат да участват
при изпълнението на програмите по ал. 1.
Чл. 41. (1) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите
по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
(2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.
(3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.
(4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или
организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за
безстопанствени животни.
(6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за
животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации
в медиите.
Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия,
които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична
квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар.
(2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със
специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.
(3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са
преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.
(4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от
ветеринарен лекар.
(5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.
Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват
приюти:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше
образование;
2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на
животните;
3. осигуряват необходим брой и вид служители;
4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;
5. създават условия за обществен контрол;
6. осигуряват възможност за връзка с приюта.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните.
Чл. 44. (1) Управителят на приют за животни:
1. предприема мерки при получаване на сигнали за изоставени животни;
2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;
3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта
животни;
4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.
(2) Дневникът по ал. 1, т. 4 съдържа:
1. идентификационен номер на нашийника;
2. дата и място на залавяне;
3. индивидуални белези на животното;
4. дата и причини за напускане на приюта;
5. името и адреса на собственика.
(3) За всеки случай на транспортиране на животни управителят на приюта или
упълномощено от него лице изготвя транспортен документ, в който са посочени дата и
час на излизане на автомобила, район на посещение и данни за броя и идентичността
на събраните или върнатите животни.
Чл. 45. Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2:
1. контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на
животните;
2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълнява програмата на
Българската агенция по безопасност на храните за вземане на проби за лабораторно
изследване на заразни болести по животните и ги изпраща в лаборатория;
3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички
ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;
4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
239

240
5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на
животните;
6. регистрира кучетата съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност при придобиване от собственик;
7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето,
причината и/или диагнозата за смъртта;
8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа
основанията за прилагането й; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от
управителя на приюта и от трето лице.
Чл. 46. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на
животните.
(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за
собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания,
резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.
(3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.
(4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество храна,
вода, пространство за движение и почивка.
Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират
срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги
отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Временните приюти по ал. 3
трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени
и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изисквания, определени от
Българската агенция по безопасност на храните, Закона за ветеринарномедицинската
дейност и този закон.
(5) Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните
приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се
осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.
(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен
номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима
ушна маркировка.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава
ветеринарномедицински паспорт.
(8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на
съответната община.
Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и
градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали
и летища.
Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните
или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по
места животни по чл. 47, ал. 3.
Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:
1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за
извършените обезпаразитявания и ваксинации;
2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни.
Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на
диагноза при клиничен преглед и изследвания.
Чл. 52. Труповете на животните в приюта се съхраняват съгласно изискванията на чл.
272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на
приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за
местонахождението на кучето.
(2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1
собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя
на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за
защита на животните.
(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на
ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.
Чл. 54. Във всяка общинска администрация или в приюта се поддържа регистър на
кучетата по чл. 47, ал. 3, който съдържа:
1. дата и място на залавяне на животното;
2. дата и място, на което е върнато животното;
3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс;
4. отговорното по надзора лице или организация.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
241

242
Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното
място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или
за доживотно отглеждане.
Чл. 56. (1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат
разпоредбите на чл. 40 - 47, чл. 51, 52 и чл. 54.
(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.
Глава шеста.
ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ
Раздел I.
Обществен контрол
Чл. 57. Обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени
представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните.
Чл. 58. При извършване на обществения контрол лицата по чл. 57 имат право да:
1. получават от компетентните органи пълна информация относно спазване
изискванията за защита на животните;
2. вземат участие в подготовката на решенията на компетентните органи по въпроси,
свързани със защита на животните, както и да съдействат за тяхното изпълнение;
3. сезират компетентните органи с искане за извършване на проверки относно
спазване изискванията за защита на животните, както и да получат информация за
резултата от тях;
4. получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и
другите органи на изпълнителната власт за предотвратяване на жестокост към
животните;
5. участват в извършването на проверки по чл. 170 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и в проверките и мероприятията на органите,
осъществяващи държавен контрол за изпълнението на този закон.
Раздел II.
Контрол
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез
Българската агенция по безопасност на храните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Контролът по изпълнение на мерките за защита на
дивите животни по глава трета се осъществява от министъра на околната среда и
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
водите и министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по
горите.
(3) Органите на местната власт осъществяват контрол:
1. за изоставяне на животни на територията на общината;
2. за идентификация и регистрация на кучета;
3. за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община;
4. върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3.
(4) Контролът се извършва чрез:
1. периодични проверки;
2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за
защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица.
Чл. 60. (1) Контролните органи имат право:
1. да установяват самоличността на собственика на животни;
2. на достъп до всички обекти и цялата документация, необходима за осъществяване
на проверката;
3. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти и
транспортни средства, където се отглеждат животни или се предполага, че се
отглеждат или се третират животни.
(2) Собствениците на животни са длъжни да осигуряват достъп до обектите и за
оказване на неотложна помощ на животно, което е застрашено със смърт или тежко
увреждане на здравето.
Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите на
изпълнителната власт и органите на местната власт, обществените организации,
физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на
служителите на Българската агенция по безопасност на храните при изпълнение на
контролните им функции.
(2) При установяване на данни за нарушение по този закон органите и лицата по ал. 1
незабавно:
1. взимат мерки в рамките на техните правомощия за преустановяване на
нарушението;
2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват органите на
Българската агенция по безопасност на храните или органите на Министерството на
околната среда и водите.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
243

244
Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. ПРИНУДИТЕЛНИ
АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Раздел I.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 62. (1) Който прояви особена жестокост към животно по смисъла на чл. 10, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо собствено животно, то се отнема в
полза на държавата.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен
техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия,
свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба в размер от
1000 до 1500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец - имуществена
санкция в размер от 1500 до 2000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1 или 3 е извършено повторно, глобата е от 1000 до
2000 лв., а имуществената санкция - от 2000 до 3000 лв.
Чл. 63. (1) Който наруши разпоредбите на глава трета, се наказва с глоба от 1000 до
2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не
съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен
техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия,
свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, от юридическо лице или
едноличен търговец, глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 3000 лв.,
а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното се отнема в полза на държавата.
Чл. 64. (1) Който наруши чл. 21, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 2000 до 3000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 животното се отнема в полза на държавата, а разпореждането с
него се извършва при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за биологичното
разнообразие.
Чл. 65. Ветеринарен лекар, който не е спазил изискванията по чл. 37, ал. 3 и 5, се
наказва с глоба от 20 до 40 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 40 до 60 лв.
Чл. 66. Който допуска проява на нехуманно отношение, жестокост или особена
жестокост към животни от лице, което е под негов контрол, се наказва с глоба от 50 до
250 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 250 до 500 лв.
Чл. 67. Собственик на животно, който не изпълни разпоредбата на чл. 60, ал. 2, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
Чл. 68. (1) За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а
при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява
престъпление.
(2) Когато нарушението е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно
лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или
полагане на грижи за животни, се налага глоба от 250 до 500 лв., а на юридическо
лице или едноличен търговец - имуществена санкция от 500 до 700 лв., а при повторно
нарушение глобата е от 500 до 700 лв., а имуществената санкция е от 700 до 1000 лв.
Чл. 69. Когато след изтичането на срока по § 5 на територията на съответната община
бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до
2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.
Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари
от Българската агенция по безопасност на храните, съответните служители на
Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по горите
или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице,
съобразно тяхната компетентност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Нарушенията по чл. 69 се
установяват с акт на служители на съответната областна дирекция по безопасност на
храните.
(3) Наказателните постановления се издават от директорите на регионалните
ветеринарномедицински служби, регионалните инспекции по околната среда и
водите или кмета на съответната община.
Чл. 71. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда
на Закона за административните нарушения и наказания.
Раздел II.
Принудителни административни мерки
Чл. 72. (1) При констатиране на нарушение контролните органи:
1. издават задължителни предписания за отстраняване на нарушението в определен
от тях срок;
2. спират експлоатацията на обекта за определен от тях срок, но не по-дълъг от 6
месеца, в случай че нарушението не е отстранено в определения по т. 1 срок;
3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) правят предложение до директора
на областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се намира
обектът, за заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението
по чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
245

246
(2) След отстраняване на нарушението в срок контролният орган по искане на
собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1,
т. 2.
(3) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не са
отстранени в срока по ал. 1, т. 2, както и при доказани груби и/или системни
нарушения на изискванията.
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарните лекари от
Българската агенция по безопасност на храните по чл. 70, ал. 1 имат право да
забраняват:
1. товаренето и транспортирането на животни, когато не са спазени установените
изисквания;
2. или прекратяват опити с животни, които са извършени в нарушение на действащите
нормативни актове;
3. клане на животни в кланици, когато се установи, че зашеметяването е неефективно;
4. и преустановяват извършването на други действия, които не са разрешени или
които са извършени в нарушение на нормативните актове.
Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случай на транспорт и
пратки с животни без необходимите документи или при нарушение на изискванията
за защита на животните компетентните държавни органи задържат животните или
пратката, както и средствата за транспорт, и незабавно информират органите на
Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 75. В случаите на чл. 62, ал. 3, чл. 63, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 може да бъде постановено
и временно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазина,
ветеринарната клиника или амбулаторията.
Чл. 76. (1) При нарушение на чл. 40 контролните органи дават предписание в
двумесечен срок да се намали броят на животните.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 се налага глоба от 150 лв. за всяко животно над
разрешения брой и се дава допълнителен срок, не по-дълъг от един месец, да се
отстрани нарушението.
(3) При неспазване на срока по ал. 2 на извършителя се налага глоба от 500 лв., а
животните, които са над разрешения брой, се отнемат в полза на държавата.
(4) При отнемане на животно в полза на държавата то се настанява временно в някое
от специално определени за тази цел места или се пуска на свобода в съответствие с
разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
(5) Специално определените места по ал. 4 са:
1. зоологически градини или спасителни центрове - за диви животни;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
2. частни или общински приюти - за животни-компаньони;
3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) ферми, определени със заповед на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните - за
селскостопански животни.
Чл. 77. На отнемане в полза на държавата подлежат и предметите, послужили за
извършване на нарушението.
Чл. 78. (1) Принудителните административни мерки по този раздел се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Блокиране на раждаемостта" е спиране възпроизводството на популацията на
безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета.
2. "Болка, страдание и трайно увреждане" е причиняването на смущения в здравето
(физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва причиняването
на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен дискомфорт в момента на
използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на
карциногени) или с трайни вредни последствия за здравето му.
3. "Вредна подкова" е подкова, която не е съобразена по форма и размер с копитото
на животното и не се подменя при спазване на периодичността за подковаването му.
4. "Диви бозайници" са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на
подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници.
5. "Диви котки" са представители на семейство Котки (Felidae) с изключение на
домашни котки с техните породи и разновидности.
6. "Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека,
включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки,
коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други.
7. "Добра практика при отглеждане на животните" е системата от общи хигиенни и
технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното
благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене,
съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди, и ограничаване до
приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание.
Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите,
помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически
съоръжения, профилактиката на болести, обучението на персонала, воденето на
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
247

248
документация, подходящо хранене, своевременното осигуряване на
ветеринарномедицинска помощ.
8. "Животни, използвани за храна на животни" са риби, домашни птици на възраст до
4 седмици, както и мишки, плъхове, хамстери, морски свинчета и зайци, които се
отглеждат или убиват с цел да се използват като храна за животни.
9. "Животни-компаньони" са животни, които се отглеждат в домакинството или от
интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени
животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови
и животни от клас Риби.
10. "Кастрация" е отстраняване на яйчниците и матката на женските животни и
тестисите на мъжките.
11. "Мобилна амбулатория" е специализирано моторно превозно средство за
извънстационарна ветеринарномедицинска дейност, оборудвано и снабдено с
необходимите за извършване на ветеринарномедицински манипулации апаратура и
консумативи.
12. "Овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на
безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели
освобождаването на улиците от тях.
13. "Поведенчески особености" са особеностите, свързани с проявяването на
характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда
и други видове животни.
14. "Приют за животни" е общински или частен обект, който разполага с подходящи
условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско
обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.
15. "С цел развъждане" е размножаване на животното поне веднъж годишно.
16. "Селскостопански животни" са животни, отглеждани с цел производство на
суровини и храни от животински произход или за други селско- или горскостопански
цели, или за работа.
17. "Спасителен център" е място, определено от министъра на околната среда и
водите, в което се осигуряват грижи за конфискувани живи екземпляри.
18. "Строг нашийник" е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с косо извити
навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
19. "Системно нарушение" е извършване на две или повече нарушения в
продължение на едногодишен период.
20. "Трето лице" е представител на неправителствена организация за защита на
животните, а в общините, в които няма регистрирана такава организация - служител от
приюта, който отговаря за защитата и хуманното отношение към животните.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
BG150 НАРЕДБА № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на
разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на
местни животински и растителни видове в природата ; Regulation № 4 from
8.07.2003 on the terms and conditions for issuing permits for introduction of alien
or reintroduction of local flora and fauna species
НАРЕДБА № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на
разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни
животински и растителни видове в природата
Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 65 от
22.07.2003 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за издаването на
разрешителни за въвеждането в природата на неместни и повторното въвеждане на
местни диви животински и растителни видове.
(2) Предмет на наредбата е издаването на разрешителни за:
1. въвеждане в природата, вкл. внасяне с такава цел, на неместни диви
животински и растителни видове;
2. внасяне с цел развъждане и отглеждане на неместни диви животински и
растителни видове при вероятност от възникване на неконтролирани от човека
условия;
3. повторно въвеждане в природата на изчезнали от фауната и флората на
страната местни диви животински и растителни видове.
(3) Не е предмет на наредбата издаването на разрешителни за:
1. въвеждане в природата, вкл. внасяне с такава цел на неместни диви
дървесни, храстови и ловни видове;
2. внасяне с цел развъждане и отглеждане на неместни диви дървесни,
храстови и ловни видове при вероятност от възникване на неконтролирани от човека
условия;
3. повторно въвеждане в природата на изчезнали от фауната и флората на
страната местни диви дървесни, храстови и ловни видове;
4. въвеждане в природата на неместни диви животински и растителни видове,
определени със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", в случаите, посочени в
чл. 67, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие;
5. внесени в природата неместни животински и растителни видове преди
влизането в сила на настоящата наредба;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
249

250
6. внасяне на неместни диви животински и растителни видове с цел
развъждане и отглеждане при контролирани от човека условия.
Чл. 2. (1) Разрешителни в случаите по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 се издават, ако с
дейността не се увреждат природни местообитания в тяхната естествена област на
разпространение или местни видове от дивата фауна и флора или техни популации.
(2) Разрешителни в случаите по чл. 1, ал. 2, т. 3 се издават, когато дейността ще
допринесе за трайното възстановяване на видовете в благоприятно състояние.
Чл. 3. Министърът на околната среда и водите издава разрешително на
физическо или юридическо лице в случаите по чл. 1, ал. 2, по реда на глава втора или
трета въз основа на заявление, подадено в Министерството на околната среда и
водите.
Чл. 4. (1) В случаите по чл. 1, ал. 2 заявителите разработват програми с период
на действие до 10 години.
(2) Програми по ал. 1 не се разработват за повторно въвеждане в природата на
животински и растителни видове, за които има утвърдени планове за действие,
съгласно глава втора, раздел VII от Закона за биологичното разнообразие.
Глава втора
ВЪВЕЖДАНЕ В ПРИРОДАТА НА НЕМЕСТНИ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ
Чл. 5. (1) Заявителят подава в МОСВ писмено заявление за извършване на
дейности по чл. 1, ал. 2, т. 1 или т. 2, което съдържа:
1. трите имена, ЕГН и адрес - за физическите лица;
2. наименование, седалище, адрес на управление, удостоверение за актуално
състояние, БУЛСТАТ - за юридическите лица;
3. предмет, цел, район на изпълнение и начин на финансиране на програмата,
която лицето желае да разработи.
(2) В 30-дневен срок от получаване на заявлението министърът на околната
среда и водите или упълномощеното от него лице:
1. уведомява заявителя, че одобрява изготвянето на програмата;
2. уведомява заявителя, че прекратява по-нататъшно процедиране по
наредбата, в случаите по чл. 1, ал. 3.
Чл. 6. Заявителят, получил съгласуване по чл. 5, ал. 2, т. 1, внася в
Министерството на околната среда и водите програма, която задължително включва:
1. предмет на програмата;
2. цели на програмата;
3. описание на биологичните особености на вида;
4. описание на екологичните изисквания на вида;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
5. данни за географските фактори в района на естественото разпространение
на вида;
6. данни за географските фактори в района на въвеждането на неместния вид;
7. данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида и за
очакваното въздействие върху местни видове;
8. поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън
естествената му среда, ако се налагат такива;
9. мерки за контролиране на разпространението му, вкл. за отстраняването
му, ако това се наложи;
10. методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните
площи в района на изпълнение на програмата;
11. източници на придобиване на екземплярите;
12. собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда
видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите
собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя;
13. срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на
финансиране.
Чл. 7. В 30-дневен срок от получаване на програмата министърът на околната
среда и водите или упълномощено от него лице:
1. уведомява заявителя, че ще възложи изготвянето на научна експертиза на
програмата;
2. мотивирано връща програмата на заявителя за доработване, когато тя не
съответства на изискванията по чл. 6 или е необходима допълнителна информация за
изясняване на обстоятелства, които имат пряко отношение към изпълнението на
програмата;
3. уведомява заявителя, че прекратява по-нататъшно процедиране по
наредбата, в случай че реализирането на програмата е в противоречие с действащата
нормативна уредба.
Чл. 8. (1) В случаите по чл. 7, т. 1, както и след получаването на доработената
програма по чл. 7, т. 2, министърът на околната среда и водите възлага на
компетентни лица в зависимост от предмета на програмата изготвянето на експертиза
за срок не повече от 30 работни дни.
(2) Средствата за изготвяне на експертизата по ал. 1 са за сметка на
Министерството на околната среда и водите.
Чл. 9. (1) При отрицателно заключение на експертизата министърът на
околната среда и водите в 10-дневен срок уведомява заявителя, че прекратява понататъшното
процедиране по наредбата.
(2) При положително заключение на експертизата или такава с незначителни
забележки, които не предполагат доработване на програмата или изискване на
допълнителна информация, председателят на Националния съвет по биологичното
разнообразие (НСБР) внася програмата за разглеждане на първото заседание на
съвета.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
251

252
Чл. 10. За заседанието на НСБР се канят заявителят и представител на научния
институт, изготвил експертизата, които представят съответно програмата и
заключението на експертизата.
Чл. 11. (1) Националният съвет по биологичното разнообразие взима решение,
с което предлага на министъра на околната среда и водите:
1. да издаде разрешително за извършване на дейността съгласно условията,
предвидени в програмата;
2. да издаде разрешително за извършване на дейността съгласно условията,
предвидени в програмата, и при определени условия, посочени в решението;
3. да не разреши извършване на дейността с мотиви, посочени в решението.
(2) В 10-дневен срок след утвърждаването на протокола с решение на НСБР по
ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите издава на заявителя разрешително
за извършване на дейността.
(3) В 15-дневен срок след утвърждаването на протокола с решение на НСБР по
ал. 1, т. 2 министърът на околната среда и водите издава на заявителя разрешително
за извършване на дейността, в което се посочват условията съгласно решението на
НСБР.
(4) В 15-дневен срок след утвърждаването на протокола с решение на НСБР по
ал. 1, т. 3 министърът на околната среда и водите уведомява заявителя, че не
разрешава извършване на дейността, като посочва мотивите за това.
Глава трета
ПОВТОРНО ВЪВЕЖДАНЕ В ПРИРОДАТА НА МЕСТНИ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ
ВИДОВЕ
Чл. 12. (1) Заявителят подава в МОСВ писмено заявление за извършване на
дейности по чл. 1, ал. 2, т. 3, което съдържа:
1. трите имена, ЕГН и адрес - за физическите лица;
2. наименование, седалище, адрес на управление, удостоверение за актуално
състояние, БУЛСТАТ - за юридическите лица.
(2) Към заявлението си прилагат:
1. разработена програма за повторно въвеждане в природата на местен
животински или растителен вид със съдържание съгласно чл. 6, с изключение на т. 5 и
9; или
2. утвърден план за действие за животински или растителен вид в случаите по
чл. 4, ал. 2.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 министърът на околната среда и водите в 10-дневен
срок издава разрешително за извършване на дейността съгласно условията,
предвидени в плана за действие.
Чл. 13. В случаите по чл. 12, ал. 2, т. 1 министърът на околната среда и водите
или упълномощеното от него лице в 20-дневен срок:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
1. уведомява заявителя, че дава съгласие за провеждане на обществено
обсъждане на програмата за отчитане мнението на обществеността съгласно чл. 68,
ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие;
2. връща програмата с указания за доработване, ако не отговаря на условията
по чл. 6, с изключение на т. 5 и 9.
Чл. 14. Заявителят, който е получил съгласие по чл. 13, т. 1, организира
обществено обсъждане като:
1. обявява чрез средства за масово осведомяване най-малко 20 дни
предварително датата, часа, мястото и предмета на общественото обсъждане, както и
мястото, където програмата е на разположение на заинтересуваните;
2. уведомява писмено заинтересуваните централни ведомства, научни и
академични институти за обстоятелствата по т. 1 в същия срок;
3. поставя съобщения с данните по т. 1 на видно място в общините в района на
изпълнение на програмата.
Чл. 15. (1) Заявителят:
1. представя на общественото обсъждане програмата и води протокол за
изразените становища, бележки и препоръки;
2. отразява в програмата приетите бележки и препоръки;
3. изготвя мотивирана справка за неотразените бележки и препоръки.
(2) Протоколът от общественото обсъждане и справката с неотразените
бележки и препоръки се прилагат към програмата.
Чл. 16. (1) Заявителят внася в Министерството на околната среда и водите 3
екземпляра от програмата с приложени към тях копия от протокола от общественото
обсъждане и справката за неотразените бележки и препоръки.
(2) В едномесечен срок от внасянето на програмата Министерството на
околната среда и водите я изпраща за съгласуване на Министерството на земеделието
и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Министерствата по ал. 2 изпращат становище в Министерството на
околната среда и водите в едномесечен срок от получаване на програмата, в противен
случай се счита, че съгласуват програмата без забележки.
(4) В 15-дневен срок след изтичане на срока по ал. 3 министърът на околната
среда и водите издава на заявителя разрешително за извършване на дейността, в
случай че към нея няма бележки, или на заявителя се изпраща становище с конкретни
бележки за отразяване в програмата.
(5) В едномесечен срок от повторното внасянето на програмата министърът на
околната среда и водите издава на заявителя разрешително за извършване на
дейността, в случай че бележките са отразени.
Глава четвърта
КОНТРОЛ И ПРОМЕНИ НА ПРОГРАМИ И СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ
Чл. 17. (1) След издаване на разрешително по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 16, ал. 4 и 5
министърът на околната среда и водите или упълномощеното от него лице изпраща
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
253

254
копие от програмата на съответната регионална инспекция по околна среда и води за
контрол на нейното изпълнение. Регионалната инспекция по околна среда и води
уведомява за издаденото разрешително заинтересуваните местни органи в района на
извършване на дейността: oбластна администрация, общини, районни управления по
горите, държавни лесничейства.
(2) При констатиране на отклонения от параметрите, залегнали в програмата,
регионалната инспекция по околна среда и води предписва на лицето, получило
разрешително, предприемане на съответни мерки и уведомява за това
Министерството на околната среда и водите.
(3) В случай че в процеса на изпълнението и контрола на програма за
въвеждане на неместни видове в природата се констатират обстоятелства или
тенденции, свързани с увреждане на местообитания или местни видове от дивата
фауна и флора или техни популации, лицето, получило разрешително, или
регионалната инспекция по околна среда и води незабавно информира
Министерството на околната среда и водите.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на околната среда и водите назначава
комисия с представители на Министерството на околната среда и водите,
Министерството на земеделието и горите и независими експерти с компетентност по
предмета на програмата за извършване на експертиза на възникналите обстоятелства.
(5) След извършването на необходимите проверки комисията по ал. 4 изготвя
протокол със заключения и предложения до министъра на околната среда и водите за:
1. продължаване на изпълнението на програмата;
2. продължаване на изпълнението на програмата при конкретни изисквания
за промени в някои нейни параметри и с мерки за ограничаване разпространението
на вида;
3. спиране на изпълнението на програмата и предприемането на мерки за
ограничаване на разпространението или отстраняването на вида.
Чл. 18. (1) В случаите на заключения по чл. 17, ал. 5, т. 1 и 2 министърът на
околната среда и водите или упълномощеното от него лице изпраща копие от
протокола на съответната регионална инспекция по околна среда и води за контрол и
на лицето, получило разрешително, с предписания за съответните промени на
програмата или предприемането на мерки.
(2) В случаите на заключение по чл. 17, ал. 5, т. 3 министърът на околната среда
и водите със заповед прекратява действието на разрешителното за извършване на
дейността.
(3) Копия от заповедта по ал. 2 се изпращат на регионалната инспекция по
околна среда и води за контрол и на лицето, получило разрешително за изпълнение.
Чл. 19. Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции
по околна среда и води водят регистри на издадените разрешителни по чл. 11, ал. 2 и
3 и чл. 16, ал. 4 и 5 и за прекратените разрешителни по чл. 18, ал. 2.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "въвеждане в природата" включва непосредствено въвеждане на диви
неместни животински и растителни видове в природата, както и развъждане и
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
отглеждане от човека на диви животински и растителни видове при неконтролирани
условия;
2. "повторно въвеждане в природата" включва въвеждането на местни диви
животински и растителни видове, които не са разпространени в природата на страната
в момента на въвеждането;
3. "неконтролирани условия" са тези условия, които не гарантират, че няма да
бъде осъществен достъп по въздух, вода и почва до природата на развъждани и
отглеждани от човека диви животински и растителни видове през всичките периоди
на тяхното развитие, особено през размножителния период;
4. "контролирани условия" са тези условия, които гарантират, че няма да бъде
осъществен достъп по въздух, вода и почва до природата на развъждани и отглеждани
от човека диви животински и растителни видове през всичките периоди на тяхното
развитие, особено през размножителния период;
5. "вид" е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход,
които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в
естествени условия;
6. "неместен вид" е този, който в естествено състояние не е и не е бил
разпространен в миналото в природата на страната;
7. "животинските видове" включват млекопитаещи, птици, земноводни,
влечуги, риби, молюски, ракообразни и други безгръбначни животни, обитаващи
дивата природа или развъждани и отглеждани от човека;
8. "растителните видове" включват растения или живи части от тях, вкл.
семена, като живи части от растения са: плодове в ботанически смисъл без
консервираните чрез дълбоко замразяване клубени, луковици, коренища, рязан цвят,
клонки и листа; отрязани дървета, части от тях и листа; тъканни култури;
9. "ловни видове" са тези , който са включени в приложение № 1 към чл. 5, ал.
2, т. 1 и ал. 5 от Закона за лова и опазване на дивеча;
10. "дървесни видове" са тези съгласно "Флора на (Народна) Република
България", Йорданов, Д., В. Велчев, С. Кожухаров. 1963 - 1995, София БАН, т. 1 - 10;
11. "храстови видове" са тези съгласно "Флора на (Народна) Република
България", Йорданов, Д., В. Велчев, С. Кожухаров. 1963 - 1995, София БАН, т. 1 - 10;
12. "природно местообитание" са естествени или близки до естествените
сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски,
абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик;
13. "абиотични особености" са условията на неорганичната природа, които
по определен начин въздействат върху живите организми, техните популации и
съобщества и се отнасят в следните групи: физични и климатични - температура,
светлина, влажност, валежи, вятър, атмосферно налягане, йонизация на въздуха,
радиационни условия, електрическо състояние, механичен състав, агрегатност,
плътност, налягане и движение на средата; химични - химичен състав на атмосферата,
хидросферата, литосферата, на почвата и основната скала; топографски -
геоморфоложките особености на земната повърхност;
14. "популация" е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и
същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду си;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
255

256
15. "индивид" е един отделен екземпляр от даден вид, отделен организъм;
16. "съобщество" е система от съвместно живеещи в границите на
определено пространство автотрофни и хетеротрофни организми, представени от
своите индивиди и популации;
17. "автотрофни организми" са зелени растения или микроорганизми,
способни да синтезират и натрупват в своите тела органични вещества от неорганични
с участието на слънчева енергия или енергия, получена при окисляване на
неорганични вещества;
18. "хетеротрофни организми" са микроорганизми, растения и животни,
които се хранят с готови органични вещества и не могат да синтезират органични от
неорганични вещества;
19. "биотични особености" са влиянията, оказвани върху даден организъм
или нежива природа от жизнената дейност на друг или други организми;
20. "фауна" са всички видове животни в определен район;
21. "флора" са всички видове растения в определен район;
22. "благоприятно състояние на видовете" е, когато:
а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е и ще
остане жизнеспособен елемент на природното местообитание;
б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не е
налице тенденция към намаляване;
в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява преживяването
на популациите на този вид;
23. "внасяне" е въвеждане на митническата територия на Република България
на екземпляр, вкл. на екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията
на никоя държава;
24. "екземпляр" е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка лесно
разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното или
растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ,
опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като
част или дериват от животно или растение;
25. "екологични изисквания на видовете" са изисквания към факторите на
средата: вода, светлина, температура, почва;
26. "биологични особености на вида" са генетично определените
морфологични, физиологични, поведенчески и популационни характеристики на
видовете през всички периоди на тяхното развитие;
27. "географски фактори" са елементи на природната среда, под влиянието
на които се формира даден физикогеографски ландшафт: географско положение,
геоложки строеж и състав на земната кора, релеф, климат, води, почви, растителност,
животински свят, антропогенна дейност;
28. "земи" са селскостопанските (земеделски) земи по смисъла на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи;
29. "гори" са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
30. "водни площи" са територии от горския фонд, поземления фонд и
континенталния шелф по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 69 от Закона за биологичното
разнообразие.
BG151 НАРЕДБА № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на
планове за действие за растителни и животински видове ; Regulation № 5 from
1.08.2003 on the arrangements for developing action plans for plant and animal
species
НАРЕДБА № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове
за действие за растителни и животински видове
Издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на
земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за разработване на планове
за действие за диви растителни и животински видове.
Чл. 2. (1) Планове за действие се разработват задължително, когато се
установи, че:
1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са
необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;
2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни
региони на страната не е благоприятно;
3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху
условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от
дивата флора и фауна.
(2) Когато са налице условията по ал. 1, т. 1 и 2, с предимство се разработват
планове за действие за:
1. приоритетни видове от приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за
биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г.);
2. защитени растителни и животински видове от приложение № 3 към чл. 37
от Закона за биологичното разнообразие;
3. видове - предмет на регулирано ползване от приложение № 4 към чл. 41,
ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие;
4. видове - предмет на повторно въвеждане в природата.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
257

258
Чл. 3. (1) Плановете за действие обхващат период до 10 години.
(2) След изтичане на периода по ал. 1 в зависимост от състоянието на видовете
плановете могат да се актуализират.
Глава втора
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ
Чл. 4. (1) Съдържанието на план за действие обхваща:
1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида;
2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както
и на условията в неговите природни местообитания;
3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;
4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида,
включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;
5. мерки за ограничаване на разпространението или отстраняване на
неместен вид в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3;
6. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида -
предмет на плана;
7. мерки за възстановяване на природните местообитания след ограничаване
разпространението или отстраняването на неместен вид, в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3;
8. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от
осъществените дейности;
9. бюджет и график за реализиране на дейностите.
(2) По преценка на възложителя в обхвата на плана за действие може да се
включват и други изисквания освен тези по ал. 1.
Чл. 5. Изискванията към съдържанието на плана за действие се посочват от
възложителя в заданието.
Чл. 6. В заданието освен изискванията към съдържанието на плана
възложителят определя:
1. обхвата на описанията на биологичните особености и екологичните
изисквания на вида;
2. необходимостта от теренни и други изследвания и проучвания и техния
обхват;
3. критерии или показатели за оценка на разпространението и състоянието на
популациите на вида и условията на местообитанията му;
4. изисквания, свързани с възстановителни, поддържащи и други
природозащитни мерки за вида и местообитанията му;
5. изисквания, свързани с отстраняване или ограничаване на
разпространението на неместен вид и възстановяване на природните местообитания в
случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
6. изисквания за приоритетни области, в които да се планират конкретни
дейности;
7. изисквания, свързани с илюстрациите и приложенията към плана - графики,
формати на таблици, картен материал и др.
Чл. 7. Отчети по научни изследвания и проучвания, извършени в хода на
разработване на плана за действие, се представят на възложителя в отделно
приложение.
Глава трета
ВЪЗЛАГАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ
Раздел I
Възлагане
Чл. 8. Разработването на планове за действие може да се възлага от:
1. министъра на околната среда и водите;
2. министъра на земеделието и горите, началника на Националното
управление на горите, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури или други заинтересувани държавни органи;
3. неправителствени организации.
Чл. 9. (1) Възложителите по чл. 8 изготвят задание за разработване на план за
действие за вида, което съдържа:
1. предмета на плана;
2. изискванията по чл. 5 и 6;
3. етапи, фази и срокове за разработване.
(2) Възложителите по чл. 8, т. 2 и 3 внасят заданието в Министерството на
околната среда и водите за съгласуване. В едномесечен срок от внасянето на
заданието министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице го
съгласува или мотивирано го връща на вносителя за доработване.
Чл. 10. При провеждане на процедури за възлагане разработването на план за
действие, финансиран по линия на международен проект, се спазват и условията,
предвидени в съответното споразумение.
Раздел II
Обществени обсъждания
Чл. 11. (1) Проекти на планове за действие за видове по чл. 2, ал. 2, т. 4
подлежат на задължително обществено обсъждане. В останалите случаи
задължително обществено обсъждане се извършва, ако това е предвидено от
възложителя в заданието за разработване на плана.
(2) В случаите по ал. 1 общественото обсъждане се организира от изпълнителя,
който:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
259

260
1. обявява чрез средства за масово осведомяване най-малко 20 дни
предварително датата, часа, мястото и предмета на общественото обсъждане, както и
мястото, където проектът е на разположение на заинтересуваните;
2. писмено уведомява възложителя, заинтересуваните централни ведомства,
научни и академични институти за обстоятелствата по т. 1 в същия срок;
3. поставя съобщения с данните по т. 1 на видно място в съответните общини,
в същия срок, в случаите, когато проектът се отнася за видове по чл. 2, ал. 2, т. 4.
Чл. 12. (1) Изпълнителят:
1. представя на общественото обсъждане проекта на плана за действие и води
протокол за изразените становища, бележки и препоръки;
2. след консултация с възложителя отразява в проекта целесъобразните
бележки и препоръки;
3. изготвя мотивирана справка за неотразените бележки и препоръки.
(2) Протоколът от общественото обсъждане и справката за неотразените
бележки и препоръки се прилагат към проекта.
Чл. 13. (1) В процеса на разработване на плана за действие, извън изискването
на чл. 11, ал. 1, възложителят или изпълнителят може да организира провеждането на
допълнителни обществени обсъждания и други форми за участие на обществеността и
заинтересуваните органи.
(2) За резултатите от обсъждания по ал. 1 се изготвят протоколи.
Раздел III
Приемане
Чл. 14. (1) Изпълнителят представя проекта на плана за действие на възложителя.
(2) Към проекта се прилагат:
1. заданието по чл. 9, ал. 1;
2. протоколите от обществени обсъждания в случаите по чл. 11, ал. 1 и чл. 13;
3. отчетите от проучвания и изследвания, извършени в процеса на
разработване на проекта;
4. други материали, предвидени в заданието.
Чл. 15. (1) В 2-месечен срок от представянето на проекта на плана за действие
възложителите по чл. 8, т. 2 и 3 внасят по два екземпляра в Министерството на
околната среда и водите за съгласуване или мотивирано го връщат на изпълнителя за
доработване.
(2) В едномесечен срок от внасяне на проекта министърът на околната среда и
водите или упълномощено от него лице го съгласува или мотивирано го връща на
възложителя, съответно на изпълнителя (когато възложител е министърът на околната
среда и водите), при констатиране на:
1. пропуски от процедурен характер;
2. пропуски в съдържанието му спрямо утвърденото задание;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
BULGARIA
3. предвидени мерки и/или дейности в нарушение на изисквания, залегнали в
действащи нормативни актове.
Чл. 16. (1) След съгласуване по чл. 15, ал. 2 председателят на Националния
съвет по биологичното разнообразие (НСБР) внася проекта за разглеждане на първото
заседание на съвета.
плана.
(2) За участие в заседанието на НСБР се канят възложителят и изпълнителят на
Чл. 17. (1) На заседанието на НСБР проектът на план за действие се представя
от изпълнителя и въз основа на представени писмени становища и обсъждания
съветът приема решение, с което предлага на съответния компетентен орган по чл. 18,
ал. 1:
1. да утвърди плана за действие;
2. да утвърди плана за действие след отразяване на описани в решението или
приложени към него бележки и предложения;
3. да върне на изпълнителя проекта на план за действие с конкретни указания
за неговото преработване.
(2) Членове на НСБР, които са изразили особено мнение и са гласували против
взето решение по ал. 1, т. 1 и 2, го мотивират писмено пред председателя на съвета в
7-дневен срок.
(3) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите се произнася
окончателно по особеното мнение чрез утвърждаване или отменяне на решението на
НСБР в 10-дневен срок от представянето на решението от председателя на съвета. В
случай че министърът на околната среда и водите отмени решението на НСБР, в 10дневен
срок проектът се връща на възложителя, съответно на изпълнителя, с
конкретни указания за преработването му.
(4) В 15-дневен срок след утвърждаване на решение на НСБР по ал. 1, т. 2 или 3
министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице изпраща на
възложителя, съответно на изпълнителя, копия от решението, становищата, бележките
и предложенията. В случаите по ал. 1, т. 2 след отразяване на бележките и
предложенията изпълнителят представя проекта на съответния компетентен орган по
чл. 18, ал. 1.
(5) В 5-дневен срок след утвърждаване на решение на НСБР по ал. 1, т. 1
министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице изпраща на
възложителя и компетентния орган по чл. 18, ал. 1, т. 1 екземпляр от плана и копие от
решението.
Чл. 18. (1) Плановете за действие, за които има положително решение от НСБР
по чл. 17, ал. 1, т. 1, се утвърждават от:
1. министъра на земеделието и горите - за дървесните, храстовите и ловните
видове и видовете риби, в 10-дневен срок след получаване на плана и копието от
решението;
2. министъра на околната среда и водите - за всички растителни и животински
видове, без тези по т. 1, в 5-дневен срок от утвърждаването на решението на НСБР.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
261

262
(2) При положително решение на НСБР по чл. 17, ал. 1, т. 2 съответният
компетентен орган по ал. 1 утвърждава плана за действие в едномесечен срок след
внасянето му, при условие че бележките са отразени.
(3) При решение на НСБР за връщане на проекта за преработване след
повторното му внасяне в Министерството на околната среда и водите се провеждат
процедурите по чл. 16 и 17.
(4) Министерството на околната среда и водите и Министерството на
земеделието и горите водят регистри на утвърдените планове за действие.
Глава четвърта
ПРОМЕНИ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
Чл. 19. План за действие може да бъде променян в случай на:
1. констатирани съществени промени в числеността на популациите или
разпространението на вида;
2. допълване на плана с липсваща по време на разработването му
информация за вида;
3. необходимост от промени на предвидени в плана мерки и дейности,
произтичащи от промените по т. 1 и 2.
Чл. 20. (1) Промените се въвеждат в плана от съответния компетентен орган по
чл. 18, ал. 1.
(2) Компетентният орган по чл. 18, ал. 1, т. 1 преди въвеждане на промени в
плана ги съгласува с министъра на околната среда и водите.
Чл. 21. Актуализацията на план за действие по чл. 3, ал. 2 се извършва по реда
на глава III.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. За планове за действие, възложени или разработени преди влизането в
сила на тази наредба, задължително се спазват изискванията на чл. 15, 16, 17 и 18.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 57 от Закона за биологичното
разнообразие.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
BULGARIA
August 2011

August 2011
CYPRUS
1.4. CYPRUS
CY120 Νόμοσ ποφ προνοεί για προςταςία και διαχείριςθ τθσ φφςθσ και τθσ
άγριασ ηωισ Αρικμόσ 153(Ι) του 2003; Law on protection of wild species EE 4253
23.07.2010
Appendix:
CY500 Επιβλαβείσ οργανιςμοί φυτών και φυτικών προιοντων, Εκδοςθ 2007,
Λευκωςία ΤΠΟΤΡΓΕΙΟ ΓΕΩΡΓΙΑ΢, ΦΤ΢ΙΚΩΝ ΠΟΡΩΝ ΚΑΙ ΠΕΡΙΒΑΛΛΟΝΣΟ΢
ΤΠΗΡΕ΢ΙΑ ΠΕΡΙΒΑΛΛΟΝΣΟ΢; Report on harmful organisms on plants and vegetal
products (Ministry of Agriculture, Natural Resources and Environment) – 2007
Η κάκε χϊρα ζχει υποχρζωςθ να γνωρίηει το φυτοχγειονομικό κακεςτϊσ
που διζπει τα προϊόντα που παράγει (φυτά, φυτικά προϊόντα ι άλλα αντι-
κείμενα) και ςε περίπτωςθ εξαγωγισ τουσ ςε άλλθ χϊρα κα πρζπει να αντα-
ποκρίνεται ςτισ φυτοχγειονομικζσ ανάγκεσ και απαιτιςεισ τθσ χϊρασ ειςα-
γωγισ
« Επιβλαβείσ οργανιςμοί είναι οργανιςμοί, όπωσ ζντομα, ακάρεα, νθματϊδεισ,
βακτιρια, μφκθτεσ, ιοί και μυκοπλάςματα των οποίων θ παρουςία κρίνεται
επιβλαβισ ςτα φυτά και ςτα φυτικά προϊόντα. Η εμφάνιςθ και εξάπλωςθ, ςε
μια χϊρα, επιβλαβϊν οργανιςμϊν μπορεί να επθρεάςει δυςμενϊσ καλλιζρ-
γειεσ οικονομικισ ςθμαςίασ ι και να προκαλζςει ηθμιζσ ςε ενδθμικά φυτά,
χϊρουσ πραςίνου, δάςθ κτλ. με αρνθτικζσ επιπτϊςεισ ςτο περιβάλλον και
ςτθ χλωρίδα ενόσ τόπου. »
Οι επιβλαβείσ οργανιςμοί που υπόκεινται ςε φυτοχγειονομικοφσ ελζγχουσ με
βάςθ τθν πιο πάνω νομοκεςία είναι γνωςτοί ωσ “Regulated Pests”. Σε αντί-
κεςθ, άλλοι επιβλαβείσ οργανιςμοί που είναι εγκαταςτθμζνοι ςε ζνα Κράτοσ
ι ςτθν Κοινότθτα και θ παρουςία τουσ ςτα φυτά και φυτικά προϊόντα δεν δθ-
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
263

264
μιουργεί φυτοχγειονομικά προβλιματα αλλά προκαλοφν μόνο ποιοτικά προ-
βλιματα, χαρακτθρίηονται ωσ ποιοτικοί εχκροί «quality pests» και είναι γνω-
ςτοί ωσ «Non Regulated Pests» γιατί δεν ρυκμίηονται νομοκετικά. Πταν ζνασ επιβλαβισ
οργανιςμόσ δεν ζχει εντοπιςτεί ςε μια χϊρα ι ςε ζνα γεωγραφικό μζροσ τθσ, τότε αυτόσ
κακορίηεται ωσ «επιβλαβισ οργανιςμόσ καραντίνασ», νοουμζνου ότι αυτό χαρακτθρίηεται
νομοκετικά. Εάν αποδειχκεί ότι το δείγμα είναι κετικό για ζνα από τουσ επιβλαβείσ ορ-
γανιςμοφσ, τότε λαμβάνονται τα αναγκαία επίςθμα μζτρα για τθν παρεμπό-
διςθ τθσ ειςαγωγισ και εξάπλωςισ του ςτθν Κυπριακι Δθμοκρατία. Τα μζ-
τρα αυτά περιλαμβάνουν επανεξαγωγι, καταςτροφι, υποκαπνιςμό, ψεκα-
ςμό και βιομθχανικι μεταποίθςθ. Τα ζξοδα που προκφπτουν από τισ πιο πάνω ενζργειεσ
αναλαμβάνει αποκλειςτικά ο ειςαγωγζασ.
Oποιαδιποτε διακίνθςθ από άλλο Κράτοσ μζλοσ, πατατϊν, φυτϊν αμπζλου, ςταφυλιϊν
και δα ςικϊν φυτϊν τθσ ομάδασ των κωνοφόρων, ςτθν Κυπριακι Δθμοκρατία, εί-
ναι επιτρεπτι μόνο εάν υπάρχει επίςθμθ διλωςθ από το Κράτοσ μζλοσ ότι
αυτά είναι απαλλαγμζνα από τουσ προαναφερκζντεσ επιβλαβείσ οργανiςμοφσ, πράγμα
που επιβεβαιϊνεται με το φυτοχγειονομικό διαβατιριο.
Available from:
www.moa.gov.cy/moa/da/da.nsf/All/9612574543DBE679C225740C004391D9/$file/12007E
pivlavisOrganismi.pdf?OpenElement
CY501 Fourth National Report to the United Nations Convention on Biological
Diversity
Available from www.cbd.int/reports/
CY502 Ξενικα ειδθ χλωριδασ και πανιδασ ΤΠΟΤΡΓΕΙΟ ΓΕΩΡΓΙΑ΢, ΦΤ΢ΙΚΩΝ ΠΟΡΩΝ
ΚΑΙ ΠΕΡΙΒΑΛΛΟΝΣΟ΢ ΤΠΗΡΕ΢ΙΑ ΠΕΡΙΒΑΛΛΟΝΣΟ΢ ; Report on IAS in Cyprus
(Ministry of Agriculture, Natural Resources and Environment )
Τα πιο κοινά ξενικά που απειλοφν τθν βιολογικι ποικιλομορφία των κυπριακϊν βιοτόπων
είναι θ ακακία (Acacia saligna), θ
ψευδακακία (Robinia pseudoacacia), ο αϊλανκοσ (Ailanthus altissimma), το οξινοφδι (Oxalis
pes-capre), θ ποντίκα (Rattus rattus) και το θμιάγριο αιγοπρόβατο (Capra hircus). Επίςθσ,
ςτον πίνακα 1 πιο κάτω παρατίκενται κάποια πολφ δθμοφιλι ξενικά είδθ ςυντροφιάσ τα
οποία ειςάγονται πολλζσ φορζσ και παράνομα.
Ρεριοδικό ζλεγχο των υποςτατικϊν ςτα οποία διαβιοφν ξενικά είδθ (φυτϊρια,
ανκοπωλεία, ενυδρεία, μονάδεσ ιχκυοκαλλιζργειασ, ερευνθτικά εργαςτιρια, ηωολογικοί
κιποι, τςίρκα και καταςτιματα ηϊων ςυντροφιάσ), με ςτόχο τθν κατάςχεςθ, καταςτροφι ι
εξαγωγι μθ-γθγενϊν ειδϊν που κρατοφνται χωρίσ άδεια, ςτθ χϊρα προζλευςισ τουσ.
Ενθμζρωςθ του κοινοφ για τουσ κινδφνουσ που εγκυμονεί θ παράνομθ ειςαγωγι, κατοχι
και ελευκζρωςθ ξζνικων ειδϊν ςτο τοπικό περιβάλλον.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CYPRUS
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
1.5. CZECH REPUBLIC
§ 5
CZ120 114/1992 Sb. o ochranë přírody a krajiny; Protection of Nature and
Landscape Act No. 114/1992 Coll.
Obecná ochrana rostlin a živočichů
(1) Všechny druhy rostlin a živočichů jsou chránëny pted zničením, poškozováním, sbërem či
odchytem, který vede nebo by mohl vést k ohrožení tëchto druhů na bytí nebo k jejich
degeneraci, k narušení rozmnožovacích schopností druhů, zániku populace druhů nebo
zničení ekosystému, jehož jsou součástí. Pti porušení tëchto podmínek ochrany je orgán
ochrany ptírody oprávnën zakázat nebo omezit rušivou činnost.
(2) Ochrana podle odstavce 1 se nevztahuje na zásahy pti hubení rostlin a živočichů
upravené zvláštními ptedpisy.4) Ohrožené nebo vzácné druhy živočichů a rostlin jsou zvláštë
chránëny podle § 48 až 50 tohoto zákona.
(3) Fyzické a právnické osoby jsou povinny pti provádëní zemëdëlských, lesnických a
stavebních prací, pti vodohospodátských úpravách, v dopravë a energetice postupovat tak,
aby nedocházelo k nadmërnému úhynu rostlin a zrapování nebo úhynu živočichů nebo
ničení jejich biotopů, kterému lze zabránit technicky i ekonomicky dostupnými prosttedky.
Orgán ochrany ptírody uloží zajištëní či použití takovýchto prosttedků, neučiní-li tak povinná
osoba sama.
(4) Zámërné rozšítení geograficky nepůvodního druhu rostliny či živočicha do krajiny je
možné jen s povolením orgánu ochrany ptírody; to neplatí pro nepůvodní druhy rostlin,
pokud se hospodatí podle schváleného lesního hospodátského plánu nebo vlastníkem lesa
ptevzaté lesní hospodátské osnovy. Geograficky nepůvodní druh rostliny nebo živočicha je
druh, který není součástí ptirozených společenstev určitého regionu.
(5) Zámërné rozšitování ktížence druhů rostlin či živočichů do krajiny je možné jen s
povolením orgánů ochrany ptírody.
(6) Orgán ochrany ptírody může rozhodnout v souladu se zvláštními právními ptedpisy4b) o
odlovu geograficky nepůvodních živočichů, včetnë stanovení podmínek.
(7) Vývoz a dovoz ohrožených rostlin a živočichů chránëných mezinárodními úmluvami,
kterými je Česká republika vázána (dále jen "mezinárodní úmluvy"), povoluje orgán ochrany
ptírody, s výjimkou vývozu a dovozu ohrožených druhů volnë žijících živočichů a planë
rostoucích rostlin, který je upraven zvláštním ptedpisem.4a)
(8) Každý, kdo se ujal živočicha neschopného v důsledku zranëní, nemoci nebo jiných
okolností dočasnë nebo trvale ptežít ve volné ptírodë, zajistí jeho nezbytné ošettení, nebo
ho za tímto účelem ptedá provozovateli záchranné stanice. Jde-li o živočicha dočasnë
neschopného ptežít ve volné ptírodë, osoba, která se ho ujala, ptijme opattení k zamezení
takových tëlesných zmën nebo zmën chování, které by následnë znemožnily jeho návrat do
ptírody a jeho zapojení do volnë žijící populace. Jde-li o zvláštë chránëného živočicha,
postupuje se podle § 52 odst. 2.
(9) Záchrannou stanici lze provozovat pouze na základë rozhodnutí Ministerstva životního
prosttedí o povolení k provozování záchranné stanice, v rámci nëhož se stanoví místo, kde
se záchranná stanice nachází, vymezení její územní působnosti a rozsah péče, kterou může
záchranná stanice poskytovat s ohledem na její vybavení a odborné zázemí. V žádosti o
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
265

266
povolení k provozování záchranné stanice musí být navržen rozsah poskytované péče,
vymezení územní působnosti a popsáno její personální, organizační a technické zajištëní.
Ministerstvo životního prosttedí si k vydání rozhodnutí vyžádá stanovisko místnë
ptíslušného orgánu ochrany zvítat, myslivosti a veterinární správy4b). Označení „záchranná
stanice“ může používat pouze ten, kdo je držitelem platného povolení k provozování stanice
podle tohoto ustanovení (dále jen „provozovatel záchranné stanice“). Ministerstvo
životního prosttedí vede ptehled záchranných stanic a zvetejpuje jej způsobem umožpujícím
dálkový ptístup.
(10) Ministerstvo životního prosttedí může z vlastního podnëtu, na návrh provozovatele
záchranné stanice nebo na návrh orgánu státní správy uvedeného v odstavci 8 zmënit nebo
zrušit povolení k provozování záchranné stanice, jestliže se zmënily nebo zanikly podmínky,
za jakých bylo povolení vydáno, nebo jestliže provozovatel záchranné stanice pti péči o
živočichy závažnë nebo opakovanë porušuje ustanovení tohoto zákona o zvláštní ochranë
druhů nebo ptedpisy na ochranu zvítat proti týrání. V rozhodnutí o zmënë nebo zrušení
povolení k provozování záchranné stanice Ministerstvo životního prosttedí stanoví, je-li to
nezbytné, způsob zabezpečení další péče o živočichy chované v záchranné stanici.
(11) Ministerstvo životního prosttedí stanoví provádëcím právním ptedpisem bližší
podmínky pro držení živočichů v záchranných stanicích, zejména s ohledem na možnost
zapojení tëchto živočichů zpët do volnë žijících populací a způsob péče o živočichy.
§ 16
Základní ochranné podmínky národních parků
(1) Na celém území národních parků je zakázáno
a) hospodatit na pozemcích způsobem vyžadujícím intenzivní technologie, zejména
prosttedky a činnosti, které mohou způsobit podstatné zmëny v biologické rozmanitosti,
struktute a funkci ekosystémů anebo nevratnë poškozovat půdní povrch,
b) zneškodpovat odpady, které mají původ mimo území národního parku a zneškodpovat
ostatní odpady mimo místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody,
c) tábotit a rozdëlávat ohnë mimo místa vyhrazená orgánem ochrany ptírody,
d) vjíždët a setrvávat s motorovými vozidly a obytnými ptívësy mimo silnice a místní
komunikace a místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody, kromë vjezdu a
setrvávání vozidel orgánů státní správy, vozidel pottebných pro lesní a zemëdëlské
hospodatení, obranu státu a ochranu státních hranic, požární ochranu, zdravotní a
veterinární službu a vozidel vodohospodátských organizací,
e) potádat a organizovat hromadné sportovní, turistické a jiné vetejné akce a provozovat
vodní sporty mimo místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody,
f) provozovat horolezectví a létání na padácích a závësných kluzácích a jezdit na kolech
mimo silnice, místní komunikace a místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody,
g) sbírat rostliny kromë lesních plodů či odchytávat živočichy, není-li stanoveno jinak v
tomto zákonë, bližších ochranných podmínkách či návštëvním tádu národního parku,
h) povolovat nebo uskutečpovat zámërné rozšitování geograficky nepůvodních druhů rostlin
a živočichů,
i) zavádët intenzivní chovy zvëte, naptíklad obory, farmové chovy a bažantnice, kromë
záchranných chovů, a používat otrávených návnad pti výkonu práva myslivosti,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
j) mënit stávající vodní režim pozemků,
k) stavët nové dálnice, silnice, železnice, průmyslové stavby, sídelní útvary, plavební kanály,
elektrická vedení velmi vysokého napëtí a dálkové produktovody,
l) provádët chemický posyp cest,
m) tëžit nerosty, horniny a humolity kromë stavebního kamene a písku pro stavby na území
národního parku,
n) potádat vyhlídkové lety motorovými vzdušnými dopravními prosttedky,
o) mënit dochované ptírodní prosttedí v rozporu s bližšími podmínkami ochrany národního
parku.
(2) Na území první zóny národního parku (§ 17 odst. 1) je dále zakázáno
a) povolovat a umisťovat nové stavby,
b) vstupovat mimo cesty vyznačené se souhlasem orgánu ochrany ptírody, kromë vlastníků
a nájemců pozemků,
c) mënit současnou skladbu a plochu kultur, nevyplývá-li zmëna z plánu péče o národní
park,
d) hnojit, používat kejdu, silážní šťávy a ostatní tekuté odpady.
§ 26
Základní ochranné podmínky chránëných krajinných oblastí
(1) Na celém území chránëných krajinných oblastí je zakázáno
a) zneškodpovat odpady mimo místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody,
b) tábotit a rozdëlávat ohnë mimo místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody,
c) vjíždët a setrvávat s motorovými vozidly a obytnými ptívësy mimo silnice a místní
komunikace a místa vyhrazená se souhlasem orgánu ochrany ptírody, kromë vjezdu a
setrvávání vozidel orgánů státní správy, vozidel pottebných pro lesní a zemëdëlské
hospodatení, obranu státu a ochranu státních hranic, požární ochranu a zdravotní a
veterinární službu,
d) povolovat nebo uskutečpovat zámërné rozšitování geograficky nepůvodních druhů rostlin
a živočichů,
e) používat otrávených návnad pti výkonu práva myslivosti,
f) stavët nové dálnice, sídelní útvary a plavební kanály,
g) potádat automobilové a motocyklové soutëže,
h) provádët chemický posyp cest,
i) mënit dochované ptírodní prosttedí v rozporu s bližšími podmínkami ochrany chránëné
krajinné oblasti.
(2) Na území první zóny chránëné krajinné oblasti je dále zakázáno
a) umisťovat a povolovat nové stavby,
b) povolovat a mënit využití území,
c) mënit současnou skladbu a plochy kultur, nevyplývá-li zmëna z plánu péče o chránënou
krajinnou oblast,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
267

268
d) hnojit pozemky, používat kejdu, silážní šťávy a ostatní tekuté odpady,
e) tëžit nerosty a humolity.
(3) Na území první a druhé zóny chránëné krajinné oblasti je dále zakázáno
a) hospodatit na pozemcích mimo zastavëná území obcí způsobem vyžadujícím intenzivní
technologie, zejména prosttedky a činnosti, které mohou způsobit podstatné zmëny v
biologické rozmanitosti, struktute a funkci ekosystémů anebo nevratnë poškozovat půdní
povrch, používat biocidy, mënit vodní režim či provádët terénní úpravy značného rozsahu,
b) zavádët intenzivní chovy zvëte, naptíklad obory, farmové chovy, bažantnice,
c) potádat soutëže na jízdních kolech mimo silnice, místní komunikace a místa vyhrazená se
souhlasem orgánu ochrany ptírody.
§ 29
Základní ochranné podmínky národních ptírodních rezervací
Na celém území národních ptírodních rezervací je zakázáno
a) hospodatit na pozemcích způsobem vyžadujícím intenzivní technologie, zejména
prosttedky a činnosti, které mohou způsobit zmëny v biologické rozmanitosti, struktute a
funkci ekosystémů nebo nevratnë poškozovat půdní povrch, provádët chemizaci, zmënu
vodního režimu a terénní úpravy,
b) povolovat a umisťovat stavby,
c) tëžit nerosty a humolity,
d) vstupovat a vjíždët mimo cesty vyznačené se souhlasem orgánu ochrany ptírody, kromë
vlastníků a nájemců pozemků, osob zajišťujících lesní a zemëdëlské hospodatení, obranu
státu a ochranu státních hranic, požární ochranu, zdravotní a veterinární službu, pti výkonu
této činnosti,
e) povolovat nebo uskutečpovat zámërné rozšitování geograficky nepůvodních druhů rostlin
a živočichů,
f) provozovat horolezectví, létání na padácích a závësných kluzácích a jezdit na kolech mimo
silnice, místní komunikace a místa vyhrazená orgánem ochrany ptírody,
g) zavádët intenzivní chovy zvëte, naptíklad obory, farmové chovy a bažantnice a používat
otrávených návnad pti výkonu práva myslivosti,
h) vjíždët motorovými vozidly, kromë vozidel orgánů státní správy, vozidel pottebných pro
lesní a zemëdëlské hospodatení, obranu státu a ochranu státních hranic, požární ochranu,
zdravotní a veterinární službu,
i) sbírat či odchytávat rostliny a živočichy, nejde-li o ptípady podle § 30,
j) tábotit a rozdëlávat ohnë mimo místa vyhrazená orgánem ochrany ptírody,
k) mënit dochované ptírodní prosttedí v rozporu s bližšími podmínkami ochrany národní
ptírodní rezervace.
§ 34
Základní ochranné podmínky v ptírodních rezervacích
(1) Na celém území ptírodních rezervací je zakázáno
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
a) hospodatit na pozemcích způsobem vyžadujícím intenzivní technologie, zejména
prosttedky a činnosti, které mohou způsobit zmëny v biologické rozmanitosti, struktute a
funkci ekosystému anebo nevratnë poškozovat půdní povrch,
b) používat biocidy,
c) povolovat a umisťovat nové stavby,
d) povolovat nebo uskutečpovat zámërné rozšitování geograficky nepůvodních druhů rostlin
a živočichů,
e) sbírat či odchytávat rostliny a živočichy, kromë výkonu práva myslivosti a rybátství či
sbëru lesních plodů,
f) mënit dochované ptírodní prosttedí v rozporu s bližšími podmínkami ochrany ptírodní
rezervace.
(2) Výkon práva myslivosti a rybátství může ptíslušný orgán omezit, pokud tento výkon je v
rozporu s podmínkami ochrany území ptírodní rezervace.
§ 54
Prokázání původu
(1) Kdo drží, chová, pëstuje, dopravuje, prodává, vymëpuje, nabízí za účelem prodeje nebo
výmëny nebo zpracovává zvláštë chránënou rostlinu, zvláštë chránëného živočicha nebo
rostlinu a živočicha chránëného podle mezinárodních úmluv nebo podle zvláštního právního
ptedpisu4a) o dovozu a vývozu ohrožených druhů, je povinen na výzvu orgánu ochrany
ptírody prokázat jejich zákonný původ (povoleným dovozem, povoleným odebráním z
ptírody nebo sbërem, pëstováním v kultute nebo povoleným odchovem z jedinců s
původem prokázaným podle tohoto ustanovení a podobnë). Bez tohoto prokázání původu
je zakázáno zvláštë chránënou rostlinu nebo živočicha nebo rostlinu a živočicha chránëného
podle mezinárodních úmluv nebo podle zvláštního právního ptedpisu4a) o dovozu a vývozu
ohrožených druhů držet, chovat, pëstovat, dopravovat, prodávat, vymëpovat a nabízet za
účelem prodeje nebo výmëny. U nezamënitelnë označených nebo identifikovatelných
jedinců pravomocnë odebraných podle § 89 nebo podle zvláštního právního ptedpisu4a) o
dovozu a vývozu ohrožených druhů se za zákonný původ považuje pravomocné rozhodnutí
o odebrání.
(2) Kdo drží, nabízí k prodeji či zpracovává vëc uvedenou v odstavci 1, nebo s ní jinak
nakládá podle odstavce 1, je povinen na vyžádání orgánů ochrany ptírody nebo stráže
ptírody (§ 81) prokázat svoji totožnost.
(3) Vypouštët zvláštë chránëné živočichy odchované v lidské péči do ptírody a vysévat či
vysazovat umële vypëstované20a) zvláštë chránëné rostliny mimo kultury a zastavëná
území obcí lze pouze se souhlasem orgánu ochrany ptírody. Orgán ochrany ptírody souhlas
udëlí v ptípadë, že nehrozí riziko zhoršení stavu volnë žijící populace a jedná-li se o
vypuštëní, vysetí či vysazení v areálu původního výskytu daného druhu za účelem obnovy
jeho populace nebo stabilizace či posílení populací stávajících. Orgán ochrany ptírody
souhlas neudëlí v ptípadë, kdy by k vypuštëní, vysévání či vysazování mëlo dojít na ploše pro
umístëní vedení dopravní infrastruktury vymezené v územním plánu20b). Zákazy stanovené
v § 5a odst. 1 a 2 a v § 50 odst. 2 se po dobu 2 mësíců od vypuštëní nevztahují na vybrané
zvláštë chránëné druhy živočichů. Seznam vybraných zvláštë chránëných druhů živočichů
stanoví Ministerstvo životního prosttedí provádëcím právním ptedpisem.
(4) Orgány ochrany ptírody vydávají rozhodnutí o tom, že se jedná o živočicha odchovaného
v lidské péči (dále jen „osvëdčení“)20c). Osvëdčení je vetejnou listinou. Na živočicha
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
269

270
odchovaného v lidské péči, ke kterému bylo vydáno orgánem ochrany ptírody osvëdčení, se
zákazy stanovené v § 5a odst. 1 a 2 a v § 50 odst. 2 nevztahují. Potvrzení o výjimce ze zákazu
obchodních činností vydané pro exemplát živočišného druhu narozený a odchovaný v zajetí
v souladu s ptímo použitelným ptedpisem Evropských společenství upravujícím
obchodování s ohroženými druhy20d) nahrazuje osvëdčení podle tohoto odstavce.
(5) O vydání osvëdčení může požádat orgán ochrany ptírody ten, kdo
a) odchoval živočicha odchovaného v lidské péči a nezamënitelnë a trvale jej označil
značkovací metodou v souladu s ptímo použitelným ptedpisem Evropských společenství
upravujícím obchodování s ohroženými druhy20e) (dále jen „nezamënitelné a trvalé
označení“), nebo pokud fyzické vlastnosti exempláte neumožpují označit ho touto metodou,
zajistil jiný způsob nezamënitelné a trvalé identifikace,
b) získal do držení nezamënitelnë a trvale označeného nebo nezamënitelnë
identifikovaného živočicha odchovaného v lidské péči z členského státu Evropských
společenství v souladu s právem tohoto členského státu, nebo
c) v souladu s ptedpisy v oblasti obchodování s ohroženými druhy1a) dovezl ze ttetí zemë
nezamënitelnë a trvale označeného nebo nezamënitelnë identifikovaného živočicha
odchovaného v lidské péči.
(6) Žádost o vydání osvëdčení podle odstavce 5 písm. a) je tteba podat nejpozdëji do 30 dnů
po narození živočicha odchovaného v lidské péči. Pokud se jedná o živočicha odchovaného v
lidské péči dovezeného nebo získaného podle odstavce 5 písm. b) nebo c), musí být žádost
podána do 15 dnů ode dne, kdy k dovozu nebo získání došlo. Spolu s žádostí o vydání
osvëdčení musí být ptedloženy informace o provedeném nezamënitelném a trvalém
označení, poptípadë další údaje uptespující identifikaci živočicha odchovaného v lidské péči
a doklady, osvëdčující odchov v lidské péči v souladu s tímto zákonem nebo zákonný způsob
nabytí živočicha odchovaného v lidské péči. Zákaz držení uvedený v § 5a odst. 1 písm. e) a v
§ 50 odst. 2 se po dobu stanovenou pro podání žádosti o osvëdčení v ptípadech podle vëty
první a druhé a po dobu od podání žádosti do vydání osvëdčení na živočicha odchovaného v
lidské péči nevztahuje.
(7) Nemá-li orgán ochrany ptírody důvodné pochybnosti o zákonném původu jedince, vydá
osvëdčení pro živočicha odchovaného v lidské péči podle odstavců 5 a 6, a to do 30 dnů ode
dne, kdy mu žádost o vydání osvëdčení byla doručena.
(8) Úmyslné ptedložení nesprávných údajů, zmëna označení živočicha odchovaného v lidské
péči nebo ptenos označení na jiného jedince je důvodem, aby orgán ochrany ptírody zrušil
osvëdčení, a to po celou dobu života takového jedince, pro kterého bylo osvëdčení vydáno,
nebo jedince, který je jako takový označen. Za zmënu značení se pro účely tohoto
ustanovení nepovažuje zmëna provedená z důvodu závažného ohrožení života nebo zdraví
živočicha odchovaného v lidské péči, pokud byla s odůvodnëním oznámena orgánu ochrany
ptírody do 3 dnů ode dne, kdy k ní došlo.
(9) V ptípadë zmëny vlastníka nebo držitele živočicha odchovaného v lidské péči ptechází
osvëdčení současnë s živočichem odchovaným v lidské péči na nového vlastníka nebo
držitele. V ptípadë úhynu nebo vypuštëní živočicha odchovaného v lidské péči do volné
ptírody je jeho držitel povinen odevzdat osvëdčení orgánu ochrany ptírody, který jej vydal, a
to do 30 pracovních dnů ode dne, kdy tato skutečnost nastala nebo kdy se o ní dozvëdël.
Osvëdčení pozbývá platnosti dnem, kdy uvedená skutečnost nastala nebo byla zjištëna. V
ptípadë ztráty nebo odcizení živočicha odchovaného v lidské péči je jeho držitel povinen
tuto skutečnost oznámit orgánu ochrany ptírody, který vydal osvëdčení, a to do 30
pracovních dnů ode dne, kdy tato skutečnost nastala nebo kdy se o ní dozvëdël. Osvëdčení v
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
takovém ptípadë pozbývá platnosti do 1 roku ode dne, kdy ke ztrátë nebo odcizení živočicha
odchovaného v lidské péči došlo, pokud nedojde k jeho nálezu; po uplynutí této lhůty je
držitel živočicha odchovaného v lidské péči povinen odevzdat osvëdčení orgánu ochrany
ptírody, který jej vydal.
(10) Ten, kdo drží živočicha odchovaného v lidské péči, pro kterého bylo vydáno osvëdčení,
je povinen na požádání orgánu ochrany ptírody ptedložit osvëdčení ke kontrole a umožnit
prohlídku označení živočicha odchovaného v lidské péči. Je-li důvodná pochybnost o
zákonném původu jedince, je jeho vlastník nebo držitel povinen umožnit orgánu ochrany
ptírody, s poskytnutím aktivní součinnosti, jeho ovëtení, včetnë provedení testu paternity. V
ptípadë potvrzení nezákonného původu uhradí náklady na ovëtení původu vlastník nebo
držitel živočicha odchovaného v lidské péči; výši nákladů stanoví rozhodnutím orgán
ochrany ptírody. V opačném ptípadë uhradí náklady na ovëtení původu živočicha
odchovaného v lidské péči orgán ochrany ptírody.
(11) Ministerstvo životního prosttedí stanoví provádëcím právním ptedpisem vzor žádosti o
osvëdčení, vzor osvëdčení, způsoby ovëtování původu jedince a podmínky jeho provádëní.
§ 77
Působnost obecních útadů obcí s rozšítenou působností
(1) Obecní útady obcí s rozšítenou působností ve svém správním obvodu, nejde-li o zvláštë
chránëná území nebo jejich ochranná pásma,
a) vydávají závazná stanoviska k zásahům, které by mohly vést k poškození nebo zničení
významného krajinného prvku nebo ohrožení či oslabení jeho ekologicko-stabilizační funkce,
pokud se nejedná o registrovaný významný krajinný prvek podle § 6 odst. 1 a pokud se
zárovep nejedná o území evropsky významné lokality,
b) vydávají závazná stanoviska k odlespování a zalespování pozemků nad 0,5 ha a k výstavbë
lesních cest a lesních melioračních systémů podle § 4 odst. 3,
c) vydávají opattení obecné povahy, pokud jde o blíže neurčený okruh osob, nebo rozhodují
o omezení nebo zákazu rušivé činnosti podle § 5 odst. 1, pokud se nejedná o zvláštë
chránëné druhy,
d) rozhodují o zajištëní či použití prosttedků k zabránëní nadmërnému úhynu rostlin a
zrapování nebo úhynu živočichů nebo ničení jejich biotopů podle § 5 odst. 3, pokud se
nejedná o zvláštë chránëné druhy,
e) vydávají povolení k rozšitování geograficky nepůvodních druhů rostlin a živočichů a k
rozšitování ktíženců do krajiny podle § 5 odst. 4 a 5,
f) rozhodují o stanovení odchylného postupu pti ochranë ptáků podle § 5b odst. 1,
g) ukládají provedení nezbytných zásahů včetnë pokácení dtevin podle § 7 odst. 2,
h) ptijímají oznámení o kácení dtevin a rozhodují o pozastavení, omezení nebo zákazu
kácení dtevin podle § 8 odst. 2 a 4,
i) požadují údaje o paleontologických nálezech a žádají o umožnëní ptístupu k
paleontologickým nálezům podle § 11,
j) vydávají souhlasy k umisťování a povolování staveb a k jiným činnostem, které by mohly
snížit nebo zmënit krajinný ráz podle § 12 odst. 2,
k) rozhodují o vyhlášení ptechodnë chránëné plochy podle § 13 odst. 1,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
271

272
l) mohou vyzvat k prokázání zákonného původu zvláštë chránëných rostlin, zvláštë
chránëných živočichů, ptáků nebo rostlin či živočichů chránëných podle mezinárodních
úmluv podle § 54 odst. 1 a vyzvat k prokázání totožnosti podle § 54 odst. 2,
m) v ptípadë ptáků chránëných podle § 5a vydávají osvëdčení podle § 54 odst. 4 až 11 o
tom, že se jedná o živočicha odchovaného v lidské péči, vedou evidenci vydaných osvëdčení
podle § 54 odst. 4 až 10, ovëtují původ a vydávají rozhodnutí, kterým se stanoví výše
nákladů v ptípadë potvrzení nezákonného původu živočicha odchovaného v lidské péči
podle § 54 odst. 10,
n) v rozsahu své působnosti ukládají podmínky pro výkon činností, které by mohly způsobit
nedovolenou zmënu obecnë nebo zvláštë chránëných částí ptírody nebo takové činnosti
zakazují podle § 66,
o) vykonávají státní dozor v ochranë ptírody a krajiny podle § 85 odst. 1,
p) rozhodují o možnostech a podmínkách uvedení do původního stavu podle § 86 odst. 1,
ukládají provedení ptimëtených náhradních opattení podle § 86 odst. 2 a ukládají pokuty za
ptestupky podle § 87 a za správní delikty podle § 88,
q) uplatpují stanoviska k územním plánům a regulačním plánům z hlediska své ptenesené
působnosti a dále z hlediska ptenesené působnosti obecních útadů a povëtených obecních
útadů.
(2) Obecní útady obcí s rozšítenou působností vymezují a hodnotí místní systém ekologické
stability podle § 4 odst. 1 mimo území národních parků, chránëných krajinných oblastí a
ochranných pásem národních parků.
(3) Obecní útady obcí s rozšítenou působností dále ve svém správním obvodu, nejde-li o
zvláštë chránëná území nebo jejich ochranná pásma anebo o vojenské újezdy, vykonávají
státní správu v ochranë ptírody a krajiny, není-li ptíslušný jiný orgán ochrany ptírody.
CZ121 / 289/1995 Sb. lesní zákon; Forests Act No. 289/1995 Coll. § 2
Vymezení pojmů
Pro účely tohoto zákona se rozumí
a) lesem lesní porosty s jejich prosttedím a pozemky určené k plnëní funkcí lesa,
b) funkcemi lesa ptínosy podmínëné existencí lesa, které se člení na produkční a
mimoprodukční,
c) lesními porosty stromy a kete lesních dtevin, které v daných podmínkách plní funkce lesa,
d) hospodatením v lese obnova, ochrana, výchova a tëžba lesních porostů a ostatní činnosti
zabezpečující plnëní funkcí lesa,
e) ochranou lesa činnosti smëtující k omezení vlivu škodlivých činitelů, ochranná opattení
proti škodlivým činitelům a zmírpování následků jejich působení,
f) škodlivými činiteli škodlivé organismy, neptíznivé povëtrnostní vlivy, imise a fyzikální nebo
chemické faktory, způsobující poškození lesa,
g) škodlivými organismy původci chorob lesních porostů a rostlinní nebo živočišní škůdci
lesních porostů,
h) obnovou lesa soubor opattení vedoucích ke vzniku následného lesního porostu,
i) zalesnëním založení lesního porostu,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
j) zajištëním lesního porostu dosažení takového stavu lesního porostu, který po zalesnëní
dále nevyžaduje intenzivní ochranu a počet jedinců a jejich rozmístëní po zalesnëné ploše a
druhová skladba lesních dtevin dává ptedpoklady pro vznik stanovištnë vhodného lesního
porostu,
k) výchovou lesa opattení ovlivpující druhovou a prostorovou skladbu, růst, vývoj, zdravotní
stav, odolnost a kvalitu lesního porostu s cílem zabezpečit plnëní funkcí lesa; výchovou není
tëžba mýtní,
l) tëžbou ptedmýtní úmyslnou tëžba provádëná za účelem výchovy porostu,
m) tëžbou mýtní úmyslnou tëžba provádëná za účelem obnovy porostu nebo výbër
jednotlivých stromů v porostu určeném k obnovë,
n) tëžbou nahodilou tëžba provádëná za účelem zpracování stromů suchých, vyvrácených,
nemocných nebo poškozených,
o) tëžbou mimotádnou tëžba podmínëná povolením nebo rozhodnutím orgánu státní
správy lesů,
p) ptírodními lesními oblastmi souvislá území s obdobnými růstovými podmínkami pro les,
r) hospodátskými soubory jednotky diferenciace hospodatení v lesích stanovené v rámci
ptírodních lesních oblastí a charakterizované funkčním zamëtením, ptírodními podmínkami
a stavem lesních porostů,
s) porostem základní jednotka prostorového rozdëlení lesa identifikovatelná v terénu a
zobrazená na lesnické mapë.
§ 32
Ochrana lesa
(1) Vlastník lesa je povinen provádët taková opattení, aby se ptedcházelo a zabránilo
působení škodlivých činitelů na les, zejména
a) zjišťovat a evidovat výskyt a rozsah škodlivých činitelů a jimi působených poškození
důležitých pro pozdëjší průkaznost provedených opattení; pti zvýšeném výskytu neprodlenë
informovat místnë ptíslušný orgán státní správy lesů a provést nezbytná opattení,
b) preventivnë bránit vývoji, šítení a ptemnožení škodlivých organismů,
c) provádët preventivní opattení proti vzniku lesních požárů podle zvláštních ptedpisů.21)
(2) Pti vzniku mimotádných okolností a neptedvídaných škod v lese (vëtrné a snëhové
kalamity, ptemnožení škůdců, nebezpečí vzniku požárů v období sucha apod.) je vlastník
lesa povinen činit bezodkladná opattení k jejich odstranëní a pro zmírnëní jejich následků.
Orgán státní správy lesů může vlastníku lesa natídit tato opattení
a) zastavení jiných tëžeb než tëžeb nahodilých a zpracování tëžeb nahodilých ve
stanoveném rozsahu a termínu,
b) provedení ochranného zásahu smëtujícího k zastavení šítení nebo k hubení škodlivých
organismů,
c) zničení napadených semen a sazenic,
d) průkazné označování a evidenci vytëženého dteva,
e) omezení nakládání se dtevem, semeny nebo sazenicemi lesních dtevin.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
273

274
(3) Opattení uvedená v odstavci 2 může orgán státní správy lesů uložit též vyhláškou.14)
Jde-li o opattení v zájmu jiného než vlastníka lesa, rozhodne orgán státní správy lesů i o tom,
kdo ponese náklady s tím spojené.
(4) Vlastníci lesů, uživatelé honiteb6) a orgány státní správy lesů jsou povinni dbát, aby lesní
porosty nebyly neptimëtenë poškozovány zvëtí.
(5) Vlastník lesa je povinen zvyšovat odolnost lesa a jeho stabilitu, zejména vhodnou
druhovou skladbou dtevin a jejich rozmístëním v porostu, výchovou v mladých porostech,
zakládáním zpevpovacích pásů na okraji i uvnitt lesních porostů, používáním vhodných
způsobů a postupů obnovy a tazením sečí.
(6) Vlastník lesa je povinen hospodatit v lese tak, aby jeho činností nebyly ohroženy lesy
sousedních vlastníků.
(7) Je zakázáno oplocovat les z důvodů vlastnických nebo za účelem omezení obecného
užívání lesa (§ 19 odst. 1); to se netýká lesních školek, oplocení ztízeného k ochranë lesních
porostů pted zvëtí a oplocení obor6) nebo farmových chovů zvëte.21a)
(8) Vlastník lesa je povinen chránit les pted znečišťujícími látkami unikajícími nebo
vznikajícími pti jeho hospodátské činnosti. V lese je povinen používat výhradnë biologicky
odbouratelné oleje k mazání tetëzů motorových pil a biologicky odbouratelné hydraulické
kapaliny. Pti ochranë lesních porostů je povinen dát ptednost účinným technologiím
šettícím životní prosttedí.
(9) Vyskytne-li se v okolí lesů nebo na skladech dtíví nëkterý ze škodlivých organismů v
nadmërném množství, může orgán státní správy lesů uložit opattení k vyhubení tëchto
škodlivých organismů, nebo proti jejich rozšítení i právnickým a fyzickým osobám, které
skladují dtíví nebo užívají pozemky v okolí lesů.
(10) Ministerstvo stanoví právním ptedpisem podrobnosti o opatteních k ochranë lesa proti
škodlivým činitelům.
§ 2
CZ122 / 99/2004 Sb.o rybářství; Fish Farming Act No. 99/2004 Coll.
Vymezení pojmů
Pro účely tohoto zákona se rozumí
a) rybátstvím chov, zušlechťování, ochrana a lov ryb, poptípadë vodních organizmů v
rybníkátství nebo pti výkonu rybátského práva,
b) rybníkátstvím chov a lov ryb, poptípadë vodních organizmů v rybníce nebo ve zvláštním
rybochovném zatízení, uskutečpovaný k zajištëní produkce ryb a rybího masa, poptípadë
produkce vodních organizmů nebo produkce rybí násady pro rybníky anebo pro zarybpování
rybátských revírů,
c) rybníkem vodní dílo,2) které je vodní nádrží určenou ptedevším k chovu ryb, ve kterém
lze regulovat vodní hladinu, včetnë možnosti jeho vypouštëní a slovení; rybník je tvoten
hrází, nádrží a dalšími technickými zatízeními,
d) zvláštním rybochovným zatízením sádky, rybí líhnë, ptíkopové rybníčky, jiné vodní nádrže
nebo chovná zatízení,
e) rybátským revírem část vodního útvaru povrchových vod3) o výmëte nejménë 500 m2
souvislé vodní plochy, umožpující život rybí obsádky a vodních organizmů, vyhlášená
rozhodnutím ptíslušného orgánu státní správy rybátství podle § 19 až 24,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
f) výkonem rybátského práva činnost v rybátském revíru povolená právnické nebo fyzické
osobë ptíslušným orgánem státní správy rybátství podle § 19 až 24, spočívající v plánovitém
chovu, ochranë, lovu a ptisvojování si ryb, poptípadë vodních organizmů, jakož i v užívání
pobtežních pozemků v nezbytném rozsahu,
g) uzavtenou vodou vodní útvar povrchových vod,3) který není volnë spojen s ptítokem
nebo odtokem, zejména mrtvé nebo odstavené rameno vodního toku, propadlina, zatopená
umëlá prohlubep terénu, zbytková jáma po tëžbë nerostů; za uzavtenou vodu se
nepovažuje vodní útvar nebo jeho část, ve kterém je provádëna hornická činnost nebo
činnost provádëná hornickým způsobem,4)
h) vodním organizmem vodní živočich nebo vodní rostlina, která je zdrojem potravy ryb
nebo je ptirozenou součástí vodního prosttedí,
i) pobtežním pozemkem pozemek tvotící bteh koryta vodního toku nebo pozemek sousedící
s tímto korytem nebo btehem, jakož i pozemek tvotící bteh uzavtené vody nebo pozemek s
ním sousedící,
j) lovem činnost smëtující k ulovení ryby nebo vodního organizmu v rybníkátství anebo
ulovení a ptisvojení si ryby nebo vodního organizmu pti výkonu rybátského práva za
podmínek stanovených tímto zákonem,
k) chránënou rybí oblastí vymezená část rybátského revíru, v níž je výkon rybátského práva
omezen, poptípadë vyloučen za účelem vytvotení podmínek pro chov a ochranu ryb nebo
pëstování a reprodukci vodních organizmů,
l) rybátským lístkem doklad nezbytný pro vydání povolenky k lovu umožpující lov ryb a
vodních organizmů v rybátských revírech,
m) povolenkou k lovu doklad opravpující fyzickou osobu k lovu ryb nebo vodních organizmů
v ptíslušném rybátském revíru,
n) malou vodní nádrží vodní nádrž se sypanou hrází, jejíž objem po hladinu ovladatelného
prostoru není vëtší než 2 000 000 m3 a jejíž nejvëtší hloubka neptesahuje 9 m,
o) rybí obsádkou společenstvo ryb a vodních organizmů tvotené souborem jedinců nebo
populací, obývajících v daném čase stejné vodní prosttedí,
p) vodním prosttedím soubor místních živých a neživých činitelů, které spoluvytvátejí místní
životní prosttedí ryb a vodních organizmů a splpují ptedpoklady a nároky charakteristické
pro výskyt a život ryb a vodních organizmů ve vymezeném prostoru,
q) hromadnë účinnou metodou lovu způsob lovu ryb a vodních organizmů v rybníkátství
pomocí všech druhů sítí, vrší, lov provádëný prosttednictvím manipulace s vodou, lov
pomocí různë konstruovaného technického zatízení nebo lov do stálého lovícího zatízení,
r) vybraným druhem ryb bolen dravý, candát obecný, hlavatka obecná, jelec jesen, jelec
tloušť, jeseter malý, kapr obecný, lín obecný, lipan podhorní, losos obecný, ostroretka
stëhovavá, parma obecná, podoustev nosák, pstruh duhový, pstruh obecný, siven americký,
sumec velký, štika obecná, úhot tíční, mník jednovousý a všechny druhy síhů,
s) nepůvodní rybou a nepůvodním vodním organizmem geograficky nepůvodní nebo
geneticky nevhodná anebo neprovëtená populace ryb a vodních organizmů, vyskytující se
na území jednotlivého rybátského revíru v České republice ménë než 3 po sobë následující
generační populace,
t) hydrologickým potadím tazení toků postupnë od pramene po proudu, od toku nižšího
tádu k vyššímu,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
275

276
u) ochranou motských rybolovných zdrojů pravidla dovozu motských ryb a motských
živočichů do České republiky, jakož i výkon státního dozoru nad dodržováním tëchto
pravidel.
§ 12
Ochrana rybníkátství a výkonu rybátského práva
(1) Rybníkátství a výkon rybátského práva nesmí být v rozporu se zvláštními právními
ptedpisy.1)
(2) Povinnosti vlastníka rybníka a jiného vodního díla v oblasti péče o vodní dílo, památkové
péče a ochrany ptírody stanovené zvláštními právními ptedpisy9) nejsou tímto zákonem
dotčeny.
(3) Stát může poskytnout finanční prosttedky k úhradë nákladů na opattení ve vetejném
zájmu, zejména pro podporu
a) mimoprodukčních funkcí rybníků a malých vodních nádrží,
b) obnovy a udržování původních druhů ryb zajišťujících ptírodní rozmanitost,
c) výstavby a rekonstrukce zvláštních rybochovných zatízení,
d) výstavby rybích ptechodů.
(4) Finanční prosttedky na opattení ve vetejném zájmu poskytuje stát rybníkátům, správcům
vodních toků, vlastníkům vodních dël nebo uživatelům rybátských revírů; na finanční
prosttedky není právní nárok.
(5) Vláda každoročnë ptedloží Poslanecké snëmovnë návrh závazných pravidel o
poskytování finačních prosttedků a způsobu kontroly jejich užití (odstavce 3 a 4) jako ptílohu
návrhu státního rozpočtu pro ptíslušný kalendátní rok.
(6) Povolení k vypouštëní nepůvodních druhů ryb a vodních organizmů se tídí zvláštním
právním ptedpisem.10)
(7) Rybníkát a uživatel rybátského revíru je povinen hospodatit tak, aby nedošlo ke zhoršení
jakosti vod11) a aby neporušoval právem chránëné zájmy jiných osob.
(8) Rybníkát a uživatel rybátského revíru je povinen hospodatit tak, aby nebyla ohrožena
rybí obsádka, zarybnëní navazujícího rybátského revíru a rybníkátství ptímo navazující na
rybátský revír.
(9) Osoba nakládající s povrchovými vodami je povinna nenarušovat ochranu ryb a vodních
organizmů, poptípadë zdrojů jejich potravy. Každý si musí počínat tak, aby nedocházelo ke
zbytečnému ohrožování, zrapování nebo rušení ryb a vodních organizmů a poškozování
jejich životních podmínek.
(10) Je zakázáno poškozovat nebo ničit rybátská zatízení nebo jejich části, nebo zatízení
určená k jejich ochranë, označení nebo vybavení.
(11) Za škodu způsobenou na rybí obsádce v rybátském revíru nebo na rybníku nebo ve
zvláštních rybochovných zatízeních odpovídá osoba, která ji způsobila. K vymáhání škody je
oprávnën uživatel rybátského revíru nebo rybníkát.
(12) Vlastník, poptípadë uživatel pozemku zaplaveného pti povodni není oprávnën na tomto
pozemku lovit ryby a nesmí činit opattení, jímž by rybám zabránil vrátit se do rybátského
revíru. Jestliže uživatel rybátského revíru neučinil do 7 dnů po opadnutí vody opattení k
záchranë takovýchto ryb, je vlastník, poptípadë uživatel pozemku, na kterém voda zůstala,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
oprávnën si tyto ryby ponechat. Uživatel rybátského revíru je povinen uhynulé ryby ze
zaplaveného pozemku neprodlenë odstranit.
§ 2
CZ123 / 326/2004 Sb. o rostlinolékařské péči a o zmënë nëkterých souvisejících
zákonů; Phytosanitary Care Act No. 326/2004 Coll.
Základní pojmy
(1) Pro účely tohoto zákona se rozumí
a) rostlinami živé rostliny a živé části rostlin včetnë semen, ptičemž za živé části rostlin se
pokládají
1. plody v botanickém smyslu, s výjimkou plodů zmrazených na teplotu ménë než mínus 18
st.C (dále jen "hluboce zmrazené"),
2. zelenina, s výjimkou hluboce zmrazené,
3. hlízy, cibule, oddenky a jiné podzemní části sloužící k rozmnožování,
4. tezané kvëtiny,
5. vëtve s listy nebo jehlicemi,
6. utíznuté stromy s listy nebo jehlicemi,
7. listí nebo jehličí,
8. rostlinné bunëčné a pletivové kultury,
9. živý pyl,
10. rouby, očka a tízky a
11. jiné části rostlin, které mohou být stanoveny postupem podle ptedpisu Evropských
společenství1a),
b) semeny podle písmene a) semena v botanickém smyslu s výjimkou tëch, která nejsou
určena k pëstování (dále jen "osivo"),
c) rostlinnými produkty produkty rostlinného původu nezpracované nebo zpracované
jednoduchým způsobem, jako je mletí, sušení nebo lisování, pokud nejsou rostlinami,
d) jinými ptedmëty ptedmëty jiné než rostliny nebo rostlinné produkty, které mohou být
nositeli škodlivých organismů a podléhají útedním opattením,
e) dtevem dtevo se zcela nebo částečnë zachovaným ptirozeným oblým povrchem, s kůrou
nebo bez kůry, nebo ve formë ttísek, štëpků, pilin, zbytků dteva a dtevního odpadu; s
výjimkou ustanovení vztahujících se k dovozu a uvádëní na trh rostlin, rostlinných produktů
a jiných ptedmëtů stanovených provádëcím právním ptedpisem se dtevem rozumí též
dtevo, které je ve formë výplnë, prokladů, palet nebo obalového materiálu, používaných k
ptepravë ptedmëtů všeho druhu za ptedpokladu, že ptedstavuje rostlinolékatské riziko,
f) pëstováním činnosti spojené s umístëním rostlin, které zajišťují jejich další růst nebo
rozmnožování,
g) rostlinami určenými k pëstování rostliny vyseté nebo vysazené, určené k dalšímu
pëstování nebo ptesazení po jejich ptemístëní, nebo rostliny dosud nevysazené nebo
nevyseté, určené k pëstování,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
277

278
h) kmenem nebo biotypem soubor jedinců jednoho druhu škodlivého organismu, který je
geneticky ustálený a který se svými vlastnostmi liší od jiného geneticky ustáleného souboru
jedinců téhož druhu,
i) škodlivými organismy jakékoliv druhy, kmeny nebo biotypy rostlin, živočichů nebo
původců chorob (naptíklad virů, bakterií, hub) škodící rostlinám nebo rostlinným
produktům,
j) poruchami rostlin škodlivé zmëny způsobené na rostlinách nebo rostlinných produktech
neptíznivými fyzikálními a chemickými faktory,
k) integrovanou ochranou rostlin objektivní a vhodné uplatpování kombinace metod
biologických, biotechnologických, fyzikálních, chemických, pëstitelských a šlechtitelských,
které omezuje použití chemických ptípravků na minimum nezbytné pro udržení populace
škodlivých organismů na úrovních nižších, než pti kterých způsobují ekonomicky
neptijatelnou škodu nebo ztrátu,
l) monitoringem škodlivých organismů proces soustavného sledování výskytu škodlivých
organismů a vyhodnocování souvisejících rizik,
m) průzkumem výskytu škodlivých organismů útední sledování provádëné ptíslušným
orgánem na určitém území ve stanoveném období za účelem zjištëní výskytu škodlivého
organismu nebo k určení charakteristik jeho populace,
n) rostlinolékatským pasem útední doklad, který osvëdčuje, že jím označené rostliny,
rostlinné produkty nebo jiné ptedmëty splpují ustanovení právních ptedpisů Evropských
společenství1) týkající se jejich uvádëní na trh, a který je
1. v rámci Evropských společenství jednotnë upraven pro různé druhy rostlin, rostlinných
produktů a jiných ptedmëtů,
2. stanoven ptíslušným útedním orgánem členského státu Evropské unie a
3. vydán na základë právního ptedpisu Evropských společenství,1) poptípadë podle tohoto
zákona, určujícího podrobnosti postupu pro vydávání rostlinolékatských pasů,
o) rostlinolékatským osvëdčením mezinárodnë uznávaný útední dokument o původu a
zdravotním stavu zásilky,
p) oblastí prostou určitého škodlivého organismu území, ve kterém se tento škodlivý
organismus nevyskytuje, což je útednë doloženo, a v nëmž, je-li to pottebné, se uplatpují
útední opattení k udržení tohoto stavu,
q) eradikací použití vhodných opattení a postupů k eliminaci škodlivého organismu v
určitém území,
r) chránënou zónou území,
1. ve kterém není původní nebo usídlený jeden nebo více škodlivých organismů stanovených
právním ptedpisem Evropských společenství1) a usídlený v jedné nebo nëkolika částech
území Evropských společenství, a to ptesto, že podmínky pro jeho usídlení jsou v tomto
území vhodné, nebo
2. ve kterém hrozí nebezpečí usídlení škodlivého organismu na určité plodinë v důsledku
ptíznivých ekologických podmínek, ptestože tento organismus není na území Evropských
společenství původní ani usídlený,
a které bylo uznáno Evropskou komisí (dále jen "Komise") postupem stanoveným právním
ptedpisem Evropských společenství;1) škodlivý organismus je považován za usídlený v určité
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
oblasti, je-li známo, že se v ní vyskytuje a nebylo ptijato žádné útední opattení k jeho
eradikaci anebo pokud se toto opattení ukázalo jako neúčinné nejménë ve dvou po sobë
následujících letech,
s) nárazníkovou zónou území, ve kterém se určitý škodlivý organismus nevyskytuje nebo se
proti nëmu provádëjí útední opattení a které ptiléhá k oblasti prosté určitého škodlivého
organismu nebo ke chránëné zónë nebo k území, na které se vztahují útední opattení z
důvodu výskytu škodlivého organismu,
t) místem produkce areál, objekt, pozemek a jejich ptíslušenství nebo jejich soubor,
využívaný jako samostatná produkční jednotka včetnë navazujícího vybavení a zatízení,
u) členským státem Evropské unie členský stát Evropské unie, smluvní stát Dohody o
Evropském hospodátském prostoru nebo Švýcarská konfederace (dále jen „členský stát
Evropské unie“),
v) ttetí zemí zemë, která není členským státem Evropské unie, Ceuta a Melilla,
w) útedním prohlášením nebo opattením prohlášení nebo opattení učinëné nebo ptijaté
1. v ptípadech týkajících se vystavování rostlinolékatských osvëdčení a rostlinolékatských
osvëdčení pro reexport v listinné nebo elektronické podobë zástupci útední organizace
ochrany rostlin ttetí zemë nebo jinými odbornë způsobilými státními útedníky touto
organizací povëtenými;
2. ve všech ostatních ptípadech buď osobami uvedenými v bodë 1 nebo kvalifikovanými
zamëstnanci jednoho z odpovëdných útedních orgánů členského státu Evropské unie za
ptedpokladu, že tito zamëstnanci nejsou osobnë zainteresováni na výsledcích jimi ptijatých
opattení.
(2) Pro účely tohoto zákona se dále rozumí
a) uvádëním na trh obchodní skladování, nabízení k prodeji, prodej nebo jakýkoliv jiný
způsob ptevodu rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů na jinou osobu na území
Evropských společenství v rámci podnikání; za uvádëní na trh se nepovažuje dovoz a vývoz
do ttetích zemí,
b) zásilkou množství zboží, které se vyváží z České republiky do ttetí zemë nebo dováží ze
ttetí zemë do České republiky nebo prováží2) ptes Českou republiku, a na které se vztahuje
jediný doklad pottebný k tízení pted celním útadem nebo k jinému tízení, naptíklad
rostlinolékatské osvëdčení nebo jiný dokument či označení zboží; zásilka může být složena z
jedné nebo více partií,
c) partií množství jedné komodity, které je identifikovatelné podle stejnorodého složení a
původu,
d) dovozcem fyzická nebo právnická osoba, která sama nebo prosttednictvím jiné fyzické
nebo právnické osoby dopravuje zásilku ze ttetí zemë ptes státní hranice České republiky s
výjimkou ptímého tranzitu,2)
e) reexportem vývoz rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů, které nebyly
vypëstovány nebo vyrobeny na území Evropských společenství, do ttetích zemí,
f) pëstebním substrátem jakýkoliv materiál, ve kterém rostou koteny rostlin nebo je k
tomuto účelu určený,
g) ptípravky účinné látky nebo upravené látky obsahující jednu nebo více účinných látek,
upravené do formy, v níž jsou poskytovány uživateli, a určené
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
279

280
1. k ochranë rostlin nebo rostlinných produktů proti škodlivým organismům nebo k
zabránëní působení tëchto organismů,
2. k ovlivpování životních pochodů rostlin jinak než jako živiny, naptíklad regulátory růstu,
3. ke konzervaci rostlinných produktů, pokud tyto látky nebo produkty nepodléhají jiným
ptedpisům Evropských společenství, nebo
4. k ničení nežádoucích rostlin nebo jejich částí, potlačování nežádoucího růstu rostlin nebo
ptedcházení takovému růstu,
h) látkami chemické prvky a jejich sloučeniny v ptírodním stavu nebo vyrobené, včetnë
nečistot, které nevyhnutelnë vyplývají z výrobního procesu,
i) účinnými látkami látky nebo mikroorganismy včetnë virů, které obecnë nebo specificky
působí proti škodlivým organismům nebo na rostliny, části rostlin nebo rostlinné produkty,
j) upravenými látkami smësi nebo roztoky složené ze dvou nebo více látek, z nichž alespop
jedna je účinnou látkou určenou pro použití jako ptípravek,
k) novou účinnou látkou účinná látka, která nebyla na trhu
1. v Rakousku, Finsku, Islandu, Norsku, Švédsku a Lichtenštejnsku 1. července 1994 a dtíve,
2. v jiných státech, než je uvedeno pod bodem 1, které tvotí Evropský hospodátský
prostor,3) 26. července 1993 a dtíve,
3. v České republice a dalších státech, které ptistoupily k Evropské unii 1. kvëtna 2004, pted
tímto datem,
l) starou účinnou látkou účinná látka, která byla na trhu
1. v Rakousku, Finsku, Islandu, Norsku, Švédsku a Lichtenštejnsku 1. července 1994 a dtíve,
2. v jiných státech, než je uvedeno pod bodem 1, které tvotí Evropský hospodátský
prostor,3) 26. července 1993 a dtíve,
3. v České republice a dalších státech, které ptistoupily k Evropské unii 1. kvëtna 2004, pted
tímto datem,
m) seznamem účinných látek seznam, do nëhož, na základë rozhodnutí ptíslušného orgánu
Evropských společenství po ptedcházejícím hodnocení členskými státy Evropské unie, jsou
zatazeny účinné látky uznané za způsobilé k použití v ochranë rostlin na území Evropských
společenství pti dodržování podmínek tímto rozhodnutím stanovených,4)
n) reziduem ptípravku jedna nebo více látek nacházejících se po použití ptípravku v
rostlinách nebo na nich, v produktech rostlinného původu nebo na nich, v poživatelných
produktech zvítat nebo kdekoliv v životním prosttedí, včetnë jejich metabolitů a produktů
vznikajících pti jejich rozpadu nebo reakčním procesu,
o) životním prosttedím voda, vzduch, půda, volnë žijící druhy živočichů, planë rostoucí druhy
rostlin a vzájemné vztahy mezi nimi, jakož i jejich vztahy s ostatními živými organismy,
p) zvítetem druh zvítete obvykle krmený a chovaný človëkem nebo určený k lidské výživë,
q) šarží množství výrobku vyrobeného nebo ptipraveného v jednom výrobním cyklu a
postupu anebo zhomogenizovaného bëhem ptípravy nebo výroby; základním znakem šarže
je její stejnorodost,
r) správnou praxí v ochranë rostlin využití postupů zahrnujících
1. preventivní agronomická a agrotechnická opattení,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
2. použití ptípravků a dalších prosttedků jen v ptípadech plnë zdůvodnitelných výskytem
škodlivých organismů nebo poruch a podmínkami pro vznik škod,
3. ptednostní používání ptípravků, které ptedstavují minimální rizika ohrožení zdraví lidí a
zvítat a životního prosttedí,
4. používání ptípravků a dalších prosttedků v souladu s údaji uvedenými na jejich obalech
nebo v ptíbalové dokumentaci,
s) vstupním místem místo, na kterém rostliny, rostlinné produkty nebo jiné ptedmëty
poprvé vstupují na celní území Evropských společenství: v ptípadë letecké dopravy letištë, v
ptípadë námotní nebo tíční dopravy ptístav, v ptípadë železniční dopravy železniční stanice,
v ptípadë ostatní dopravy sídlo celního útadu, v jehož územní působnosti se ptekračuje
pozemní hranice Evropských společenství smërem na jejich území,
t) útadem vstupního místa útad v členském státë Evropské unie, jemuž podléhá vstupní
místo,
u) útadem místa určení útad v členském státë Evropské unie v územní působnosti celního
útadu určení,
v) celním útadem vstupního místa útad vstupního místa definovaného pod písmenem s),
w) celním útadem určení útad místa určení podle ptedpisu Evropských společenství4a),
x) celnë schváleným zacházením nebo použitím celnë schválené určení uvedené v ptedpisu
Evropských společenství4b),
y) tranzitem doprava zboží, které podléhá dohledu celních orgánů, z jednoho místa na
druhé v celním území Evropských společenství, jak je uvedeno v ptedpisu Evropských
společenství4c) a jak to odpovídá Úmluvë o společném tranzitním režimu mezi zemëmi
Evropského sdružení volného obchodu (ESVO) a Evropským hospodátským
společenstvím4d).
§ 7
Zákaz zavlékání a rozšitování škodlivých organismů a dovozu a ptemísťování rostlin,
rostlinných produktů a jiných ptedmëtů
(1) Provádëcí právní ptedpis stanoví škodlivé organismy a rostliny, rostlinné produkty a jiné
ptedmëty napadené škodlivými organismy, které je zakázáno zavlékat a rozšitovat na území
a) Evropských společenství,
b) ptíslušných chránëných zón.
(2) Zákaz uvedený v odstavci 1 písm. a) se nevztahuje na ptípady stanovené v souladu s
postupem podle ptedpisu Evropských společenství1a), které se týkají slabého výskytu
škodlivých organismů stanovených provádëcím právním ptedpisem na rostlinách, které
nejsou určeny k pëstování, nebo ptípustných tolerancí pro škodlivé organismy stanovené
provádëcím právním ptedpisem na rostlinách určených k pëstování. Rostlinolékatská správa
zvetejní tyto ptípady ve Vëstníku.
(3) V souladu s postupem podle zvláštního ptedpisu Evropských společenství1a) může
ptíslušný orgán Evropských společenství stanovit opattení proti zavlékání a rozšitování
škodlivých organismů, které
a) nejsou uvedeny v odstavci 1,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
281

282
b) jsou uvedeny v odstavci 1, ale vyskytují se na jiných než v odstavci 1 uvedených
rostlinách, rostlinných produktech nebo jiných ptedmëtech, nebo
c) jsou uvedeny v odstavci 1, ale nacházejí se v izolovaném stavu.
(4) Rostlinolékatská správa vyhlásí opattení podle odstavce 3 ve Vëstníku nebo je natídí
podle § 76 odst. 2.
(5) Provádëcí právní ptedpis stanoví rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty, které je
zakázáno
a) dovážet do Evropských společenství, pokud pocházejí z určitých zemí,
b) dovážet a ptemísťovat do chránëných zón,
c) dovážet a ptemísťovat, pokud nejsou splnëny zvláštní požadavky,
d) dovážet do ptíslušných chránëných zón a ptemísťovat je uvnitt tëchto zón, pokud nejsou
splnëny zvláštní požadavky.
(6) Zemë podle odstavce 5 písm. a), chránëné zóny podle odstavce 5 písm. b) a d) a zvláštní
požadavky podle odstavce 5 písm. c) a d) stanoví provádëcí právní ptedpis.
(7) Ustanovení odstavce 5 písm. c) a d) se nevztahují na malá množství rostlin, rostlinných
produktů, potravin nebo krmiv pro zvítata, která jsou určena pro užití vlastníky nebo
ptíjemci k nevýrobním a k neobchodním účelům nebo ke spottebë bëhem ptepravy, pokud
neexistuje nebezpečí šítení škodlivých organismů. Malá množství rostlin, rostlinných
produktů, potravin nebo krmiv pro zvítata stanoví provádëcí právní ptedpis.
§ 5
Odborná pomoc v ochranë rostlin a rostlinných produktů pro fyzické a právnické osoby
(1) Odbornou pomoc fyzickým nebo právnickým osobám, které pëstují, zpracovávají nebo
uvádëjí na trh rostliny a rostlinné produkty, mohou na úseku rostlinolékatské péče
poskytovat vedle Státní rostlinolékatské správy (dále jen "rostlinolékatská správa") pouze
fyzické nebo právnické osoby, které
a) splpují podmínky odborné způsobilosti podle § 84, nezávislosti a nestrannosti v oborech
své působnosti,
b) mají pro tuto činnost pottebné prostorové, ptístrojové a jiné technické vybavení a
c) byly k této činnosti na svou žádost povëteny ministerstvem podle § 71 odst. 1 písm. b)
nebo rostlinolékatskou správou podle § 72 odst. 5 písm. i).
(2) Odbornou pomocí podle odstavce 1 se rozumí
a) monitoring, poptípadë prognóza výskytu škodlivých organismů,
b) rostlinolékatská diagnostika včetnë laboratorního rozboru k určení škodlivého organismu
nebo poruchy rostlin, reziduí ptípravku, poptípadë jiných škodlivých látek v rostlinách,
rostlinných produktech nebo v půdë,
c) odborné školení, poptípadë jiná odborná součinnost v oblasti rostlinolékatské péče,
d) rostlinolékatské poradenství.
§ 10
Monitoring a průzkum výskytu škodlivých organismů
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
(1) Rostlinolékatská správa provádí monitoring a na území České republiky provádí rovnëž
průzkum výskytu
a) škodlivých organismů uvedených v § 7 odst. 1 písm. a),
b) škodlivých organismů, které na území České republiky nebyly dosud zjištëny, a invazních
škodlivých organismů stanovených provádëcím právním ptedpisem, pokud ptedstavují pro
rostliny nebo rostlinné produkty na tomto území pëstované, vyrábëné nebo skladované,
poptípadë pro životní prosttedí, riziko podle odstavce 2.
Invazním škodlivým organismem se rozumí škodlivý organismus v určitém území nepůvodní,
který je po zavlečení a usídlení schopen v tomto území neptíznivë ovlivpovat rostliny nebo
životní prosttedí včetnë jeho biologické různorodosti.
(2) Rostlinolékatská správa vyhodnocuje míru rizika zavlékání a šítení škodlivých organismů
uvedených v odstavci 1 na území České republiky a jejich možného vlivu na zdravotní stav
rostlin a rostlinných produktů, které se pëstují nebo skladují na území České republiky,
poptípadë na životní prosttedí; pti zjištëní výskytu takového škodlivého organismu
vyhodnocuje toto riziko neprodlenë.
(3) Vyhodnocení míry rizika podle odstavce 2 se provádí v souladu s ptedpisem Evropských
společenství9), a to na základë
a) soustavného hodnocení rozsahu, skladby a původu dovážených a provážených zásilek s
ohledem na možnost zavlečení škodlivých organismů,
b) soustavného hodnocení rozsahu a výsledků monitoringu a průzkumu výskytu škodlivých
organismů provádëných podle odstavce 1,
c) dostupných vëdeckých poznatků o ptíslušných škodlivých organismech, zejména o jejich
biologii a schopnosti aktivního šítení,
d) zhodnocení potenciálního hospodátského významu ptíslušných škodlivých organismů pro
Českou republiku s ohledem na skladbu a rozsah pëstovaných rostlin,
e) zhodnocení dostupných způsobů ochrany proti šítení ptíslušných škodlivých organismů.
(4) Rostlinolékatská správa eviduje výskyt nebo neptítomnost škodlivých organismů
uvedených v odstavci 1 na území České republiky na základë výsledků monitoringu a
průzkumu podle odstavce 1 nebo na základë jiných rostlinolékatskou správou ovëtených
informací. Rozsah a způsob vedení evidence stanoví provádëcí právní ptedpis.
(5) Rostlinolékatská správa neprodlenë písemnë oznámí Komisi a ostatním členským státům
Evropské unie
a) výskyt škodlivých organismů stanovených provádëcím právním ptedpisem na území
České republiky,
b) výskyt škodlivých organismů stanovených provádëcím právním ptedpisem na té části
území České republiky, na níž jejich výskyt dosud nebyl znám,
c) výskyt nebo podeztení z výskytu škodlivých organismů, neuvedených v písmenech a) a b),
jejichž výskyt na území České republiky nebyl dosud znám, a
d) opattení, která rostlinolékatská správa v této souvislosti stanovila nebo hodlá stanovit
podle § 11 k zabránëní šítení tëchto škodlivých organismů na území ostatních členských
států Evropské unie.
§ 12
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
283

284
Registrace dovozců rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů a osob, které je uvádëjí
na trh
(1) Podnikající fyzická nebo právnická osoba, která
a) uvádí na trh určité rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty vypëstované nebo
vyrobené na území České republiky,
b) dováží určité rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty, s výjimkou dovozců, ktetí je
dovážejí jen pro vlastní užití nebo ke spottebë bëhem ptepravy, pokud ptitom nemůže dojít
k rozšítení škodlivých organismů,
c) provozuje na území České republiky společný obchodní sklad, odesílací sttedisko nebo
balírnu určitých rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů, nebo tyto rostliny a
rostlinné produkty na území České republiky pëstuje, nebo
d) žádá o vydávání náhradních rostlinolékatských pasů podle § 19 nebo o oprávnëní k jejich
vystavování podle § 17,
musí být zapsána do útedního registru (dále jen "registr") pod registračním číslem.
(2) Rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty, na které se vztahují ustanovení odstavce 1
písm. a) až c), stanoví provádëcí právní ptedpis.
(3) Žádost o registraci se podává rostlinolékatské správë.
(4) Rostlinolékatská správa vydá do 3 mësíců ode dne doručení žádosti podle odstavce 3
žadateli doklad o provedení zápisu do registru, který není rozhodnutím podle správního
tádu11), jestliže shledá, že je žadatel způsobilý plnit povinnosti stanovené v § 13 a s
ohledem na požadovaný rozsah registrace také zvláštní podmínky podle § 15 odst. 1 nebo
povinnosti vyplývající z mimotádných rostlinolékatských opattení natízených podle § 76
odst. 2.
(5) Jestliže rostlinolékatská správa shledá, že žadatel není způsobilý plnit povinnosti a
podmínky podle odstavce 4, zahájí tízení a rozhodne o zamítnutí žádosti.
(6) Registr podle odstavce 1 vede rostlinolékatská správa, ptičemž v nëm zaznamenává
označení žadatele o registraci, osobu zapsanou v registru pod registračním číslem, činnost,
pro kterou je tato osoba do registru zapsána, zmënu nebo zrušení této činnosti.
(7) Rostlinolékatská správa zruší registraci na žádost registrované osoby nebo může
registraci zrušit, poptípadë pozastavit její platnost v ptípadë zjištëní zvlášť hrubého nebo
opakovaného porušení povinnosti stanovené v § 13.
(8) Náležitosti žádosti podle odstavce 3 a obsah a způsob vedení registru podle odstavce 5
stanoví provádëcí právní ptedpis.
(9) Komise má na požádání ptístup k registru podle odstavce 1.
§ 15
Soustavná rostlinolékatská kontrola
(1) Provádëcí právní ptedpis stanoví rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty, které,
jsou-li
a) pëstovány, vyrábëny nebo užívány nebo se jen vyskytují na území České republiky a mají
být v rámci Evropských společenství uvádëny na trh,
b) určeny k ptemístëní do chránëné zóny,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
musí být pted uvedením na trh nebo pted ptemístëním do této zóny podrobeny soustavné
rostlinolékatské kontrole, aby bylo zajištëno, že nejsou napadeny škodlivými organismy
stanovenými tímtéž provádëcím právním ptedpisem a splpují zvláštní požadavky stanovené
rovnëž tímto provádëcím právním ptedpisem.
(2) Soustavnou rostlinolékatskou kontrolu provádí rostlinolékatská správa ptednostnë v
místech produkce ptíslušných rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů, a to
pravidelnë ve vhodných termínech, nejménë však jednou za rok, alespop vizuální prohlídkou
buď všech rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů nebo jejich reprezentativního
vzorku odebraného bezplatnë rostlinolékatskou správou. Soustavné rostlinolékatské
kontrole podle odstavce 1 podléhají také pëstební substráty a obaly, poptípadë kontejnery,
zemëdëlské stroje a zatízení, které se používají pti pëstování, výrobë, užívání a manipulaci s
ptíslušnými rostlinami, rostlinnými produkty a jinými ptedmëty, a dopravní prosttedky,
které je ptepravují.
(3) Rostlinolékatská správa může kdykoliv provést rostlinolékatskou kontrolu rostlin,
rostlinných produktů a jiných ptedmëtů, které jsou v rámci podnikání skladovány, užívány
nebo se s nimi jinak manipuluje na pozemcích a v objektech osob registrovaných podle § 12
odst. 1 písm. c). Ustanovení odstavce 2 ptitom platí ptimëtenë.
(4) Soustavná rostlinolékatská kontrola nemusí být provedena u rostlin, rostlinných
produktů a jiných ptedmëtů určených k ptemístëní do ptíslušné chránëné zóny pted jejich
ptemístëním ptes území nebo z území této zóny.
(5) Ustanovení odstavce 1 písm. a) se nevztahuje na rostliny, rostlinné produkty, potraviny
nebo krmiva pro zvítata, které jsou určeny pro užití vlastníky nebo ptíjemci k nevýrobním a k
neobchodním účelům nebo ke spottebë bëhem ptepravy, pokud neexistuje nebezpečí šítení
škodlivých organismů.
(6) K vyloučení nebezpečí vyplývajícího z výskytu ptíslušného škodlivého organismu anebo z
neplnëní zvláštního požadavku podle odstavce 1, zjištëného na základë soustavné
rostlinolékatské kontroly provádëné podle odstavců 1 až 3, natídí rostlinolékatská správa
vhodná mimotádná rostlinolékatská opattení podle § 76 odst. 1 písm. a) až d). Tímto
opattením může být i úplné nebo částečné pozastavení platnosti registrace osoby
registrované podle § 12 odst. 1, a to do doby, než bude prokázáno, že nebezpečí šítení
škodlivých organismů nehrozí. Po dobu pozastavení platnosti registrace osoby je pro tuto
osobu také pozastaveno vydávání a nahrazování rostlinolékatských pasů podle § 17 odst. 1
a podle § 19 odst. 2 a oprávnëní k vystavování tëchto pasů podle § 17 odst. 2 s výjimkou
ptípadu uvedeného v § 16 odst. 2. Tímto není dotčeno ustanovení § 76 odst. 6.
§ 32
Žádost o registraci
(1) Žádost o registraci ptípravku (dále jen "žádost") podává rostlinolékatské správë osoba,
která hodlá ptípravek uvést na trh (dále jen "žadatel").
(2) Žadatelem je fyzická osoba s trvalým pobytem v nëkterém z členských států Evropské
unie23) nebo v jiném státë, který je součástí Evropského hospodátského prostoru,3) a je na
jeho území oprávnëna podnikat, nebo právnická osoba, která má sídlo na území Evropského
hospodátského prostoru a byla založena v souladu s právním tádem státu, který je součástí
Evropského hospodátského prostoru.3) Nemá-li žadatel trvalý pobyt nebo sídlo na území
Evropské unie, musí k jednání o žádosti zmocnit osobu s trvalým pobytem nebo sídlem na
území Evropské unie (dále jen "zmocnënec"). Zmocnënec jedná v zastoupení žadatele na
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
285

286
základë písemnë udëlené plné moci. Útednë ovëtená plná moc se ptikládá k žádosti a je její
součástí.
(3) Žádost se ptedkládá v jazyce českém. Žadatel je povinen bezplatnë poskytnout pottebné
množství vzorků ptípravku, účinné látky a dalších složek ptípravku, včetnë obalu, a to podle
požadavku rostlinolékatské správy a ve lhůtë a na místo jí určené. Náležitosti žádosti stanoví
provádëcí právní ptedpis.
(4) Žadatel je povinen spolu s žádostí dodat
a) dokumentační soubor údajů o ptípravku,
b) pro každou účinnou látku obsaženou v ptípravku dokumentační soubor údajů o účinné
látce.
Dokumentační soubor údajů může být v jazyce anglickém.
(5) Jestliže je účinná látka zatazena do seznamu účinných látek, žadatel nemusí dodat
dokumentační soubor údajů o této účinné látce, s výjimkou její identifikace, zejména s
ohledem na stupep její čistoty a povahu nečistot. Rostlinolékatská správa tyto údaje ovëtí.
Tímto ustanovením nejsou dotčena práva na ochranu a důvërnost údajů podle § 40 odst. 1 a
2.
(6) Rostlinolékatská správa sestaví ke každé žádosti spis, který musí obsahovat
a) kopii žádosti, včetnë jejích náležitostí podle odstavce 4,
b) ptehled rozhodnutí ptijatých členskými státy Evropské unie, souvisejících s dotčeným
ptípravkem,
c) souhrnné zhodnocení údajů obsažených v žádosti, poptípadë další pottebné doklady;
součástí tohoto zhodnocení není vyjádtení odborné rady pro ptípravky podle § 72 odst. 5
písm. m).
Rostlinolékatská správa na požádání zptístupní ptíslušným orgánům ostatních členských
států Evropské unie a Komisi souhrnné zhodnocení údajů podle písmene c) a na požádání
jim poskytne nezbytné informace týkající se žádosti; na požádání rovnëž zajistí, aby jim
žadatel poskytl kopii dokumentačního souboru údajů podle odstavce 4.
(7) Provádëcí právní ptedpis stanoví požadované údaje o ptípravku a účinné látce a
související požadavky na způsob jejich získání, které je žadatel povinen dodat v
dokumentačním souboru údajů o ptípravku a dokumentačním souboru údajů o účinné látce
podle odstavce 4.
§ 71
Ministerstvo
(1) Ministerstvo
a) je odvolacím orgánem proti rozhodnutí rostlinolékatské správy a obecních útadů obcí s
rozšítenou působností na úseku rostlinolékatské péče,
b) rozhoduje na základë žádosti o povëtení fyzické nebo právnické osoby provádëním
nëkterých odborných rostlinolékatských činností,
c) rozhoduje o povëtení právnické osoby zajišťováním výzkumu a vývoje nových metod a
systémů ochrany rostlin a stanoví hlavní úkoly rostlinolékatské péče v oblasti vëdy a
výzkumu,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
d) jmenuje Rostlinolékatskou radu ministerstva jako odborný poradní orgán pro oblast
ochrany rostlin v zemëdëlství a lesnictví, jehož úkolem je ptedkládat doporučení týkající se
zejména ochrany státu pted zavlékáním a šítením určitých škodlivých organismů a jejich
potlačování, minimalizace rizik spojených s opatteními na ochranu rostlin, priorit ve
výzkumu, poradenství, rozvoje mezinárodních vztahů a koordinace aktivit na úseku
rostlinolékatské péče,
e) zajišťuje s Ministerstvem zdravotnictví koordinaci soustavného sledování reziduí
ptípravků a nežádoucích produktů škodlivých organismů v rostlinných produktech a
surovinách pro výrobu potravin a krmiv a vypracovává souhrnné hodnotící zprávy za Českou
republiku,
f) zajišťuje s Ministerstvem životního prosttedí koordinaci monitoringu a ochrany proti šítení
invazních škodlivých organismů a soustavného sledování nežádoucích vedlejších účinků
registrovaných ptípravků, metod a systémů ochrany rostlin a geneticky modifikovaných
organismů uvedených na trh podle zvláštního právního ptedpisu32) na vybrané složky
životního prosttedí, zejména vodní prosttedí a půdu, soustteďuje o nich informace a
zajišťuje vypracování souhrnné hodnotící zprávy za Českou republiku,
g) odpovídá za plnëní závazků na úseku rostlinolékatské péče, které vyplývají z členství
České republiky v Evropské unii včetnë provádëní bezprosttednë závazných ptedpisů
Evropských společenství na tomto úseku,
h) odpovídá za zajištëní ochrany proti zavlékání a šítení jednotlivých škodlivých organismů v
souladu se zvláštními právními ptedpisy Evropských společenství49) včetnë vydání
ptíslušných právních ptedpisů,
i) žádá Komisi o poskytnutí finančních ptíspëvků podle zvláštního ptedpisu Evropských
společenství1) k úhradë nákladů na nezbytná ptijatá nebo plánovaná opattení k eradikaci
nebo zamezení rozšitování škodlivých organismů podle § 10 odst. 5.
(2) Ministerstvo může udëlit za podmínek stanovených v odstavci 3 výjimku z
a) ustanovení § 7 odst. 5; tímto není dotčeno ustanovení § 8 odst. 1,
b) ustanovení § 21 odst. 1 písm. c),
c) ustanovení § 21 odst. 1 písm. d), a to pouze pro dovoz zásilek dteva, jsou-li povinnosti
podle § 21 odst. 1 písm. d) zajištëny náhradními doklady nebo označením.
(3) Výjimku podle odstavce 2 lze udëlit jen tehdy,
a) je-li Česká republika k jejímu udëlení oprávnëna Komisí podle zvláštního ptedpisu
Evropských společenství1) a pti splnëní podmínek stanovených tímto oprávnëním,
b) je-li vyloučeno nebezpečí zavlečení nebo rozšítení škodlivých organismů s ohledem na
původ rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů, na jejich vhodné ošettení ptípravky
nebo na omezení jejich použití.
§ 76
Mimotádná rostlinolékatská opattení
(1) Mimotádnými rostlinolékatskými opatteními jsou
a) zákaz, omezení nebo stanovení zvláštních podmínek po dobu stanovenou a v území
vymezeném rostlinolékatskou správou pro
1. dovoz, pëstování, sklizep, posklizpovou úpravu, uvádëní na trh, průmyslové zpracování a
jiné použití rostlin a rostlinných produktů, poptípadë jiných ptedmëtů,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
287

288
2. užívání pozemků, skladů, provozů nebo zatízení anebo ptemísťování rostlin, rostlinných
produktů, zeminy, statkových hnojiv, kompostů, poptípadë jiných materiálů a ptedmëtů,
dopravních prosttedků a živočichů, ktetí mohou být nositeli škodlivých organismů,
b) jednorázové zničení rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů napadených nebo
podeztelých z napadení škodlivými organismy nebo jejich jednorázové ošettení stanovenými
postupy a prosttedky,
c) jednorázová asanace pozemků, čištëní a asanace skladů, provozních prostorů, strojů,
dopravních prosttedků, zatízení, nátadí nebo jiných ptedmëtů,
d) jednorázové povinné vyšettení rostlin nebo rostlinných produktů, poptípadë jiných
ptedmëtů na napadení škodlivými organismy nebo na rezistenci proti nim,
e) stanovení zvláštních podmínek k ochranë organismů, které nejsou škodlivými organismy
podle tohoto zákona, pted vedlejším škodlivým působením ptípravků,
f) omezení nebo zákaz výroby u výrobců v České republice, omezení nebo zákaz uvádëní na
trh a používání ptípravku nebo dalšího prosttedku nebo stanovení zvláštních podmínek pro
výrobu, uvádëní na trh nebo používání,
g) natízení zničení nebo provedení zničení nebo zajištëní ptípravku nebo dalšího prosttedku
na náklady vlastníka v ptípadë, že ptedstavuje nebezpečné účinky na zdraví lidí, zvítat nebo
pro životní prosttedí, a stanovení dalších povinností s tímto natízením souvisejících,
h) zákaz používání mechanizačních prosttedků.
(2) Mimotádná rostlinolékatská opattení natizuje rostlinolékatská správa individuálnë
určeným fyzickým nebo právnickým osobám, a to po provedení pottebného odborného
šettení nebo, hrozí-li nebezpečí z prodlení, neprodlenë. Pokud se tato opattení týkají blíže
neurčeného množství fyzických a nebo právnických osob, natizuje je právním ptedpisem o
mimotádných rostlinolékatských opatteních, který se označuje názvem natízení Státní
rostlinolékatské správy. Natízení Státní rostlinolékatské správy se vyhlašuje vyvëšením na
útedních deskách ministerstva a rostlinolékatské správy na dobu nejménë 15 dnů a
zvetejpuje se neprodlenë způsobem umožpujícím dálkový ptístup, poptípadë se vyhlašuje v
regionálním nebo celostátním tisku a rozhlasovém nebo televizním vysílání. Natízení Státní
rostlinolékatské správy nabývá platnosti a účinnosti dnem jeho vyhlášení; za den jeho
vyhlášení se považuje den jeho vyvëšení na útední desce ministerstva. Provozovatel
rozhlasového nebo televizního vysílání je povinen umožnit bezplatnë zástupci
rostlinolékatské správy vyhlášení opattení obsažených v natízení Státní rostlinolékatské
správy. Mimotádná rostlinolékatská opattení se natizují
a) v ptípadech uvedených v § 7 odst. 4, § 11, § 15 odst. 6, § 26 odst. 3 a 5, § 29 odst. 6 a v §
74 odst. 7,
b) k ochranë pted zavlečením škodlivých organismů do nárazníkové zóny, vymezené
rostlinolékatskou správou s ohledem na tyto škodlivé organismy, poptípadë pted jejich
rozšítením v této zónë,
c) k ochranë pted rozšitováním a k omezování výskytu invazních škodlivých organismů (§ 10
odst. 1) a pti kalamitním ptemnožení škodlivých organismů, pokud v tëchto ptípadech
rostlinolékatská správa uznala na základë odborného šettení vyhlášení nebo natízení
mimotádných rostlinolékatských opattení za pottebné; kalamitním ptemnožením se rozumí
výrazný nárůst výskytu škodlivého organismu, pti kterém hrozí nebezpečí značných škod,
d) pti zjištëní nesprávného zacházení s ptípravky, je-li ohroženo zdraví lidí nebo zvítat nebo
životní prosttedí,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
e) pti zjištëní, že
1. ptípravek nebo další prosttedek uvádëný na trh nebo používaný neodpovídá požadavkům
zákona nebo rozhodnutí nebo povolení podle § 53 nebo 54 a je-li ohroženo zdraví lidí, zvítat
nebo životní prosttedí, nebo mechanizační prosttedek neodpovídá požadavkům podle § 61
a § 63 odst. 1 a 3,
2. uvádëní na trh a používání ptípravku není ptípustné na základë rozhodnutí Komise, nebo
3. ptípravek nebo další prosttedek nebo mechanizační prosttedek není bezpečný podle
zvláštního právního ptedpisu upravujícího obecnou bezpečnost výrobků25).
(3) Pti natízení mimotádných rostlinolékatských opattení podle odstavce 2 se nepoužijí
ustanovení správního tádu11) o lhůtách pro rozhodnutí. Odvolání proti rozhodnutí nemá
odkladný účinek.
(4) Byla-li natízena mimotádná rostlinolékatská opattení podle odstavce 2, rostlinolékatská
správa
a) pti zjištëní nových skutečností, na jejichž základë je vhodné natídit nová opattení, nebo
pti zmënë osoby, která vlastní nebo z jiného právního důvodu užívá pozemek nebo objekt,
na nëž se vztahují mimotádná rostlinolékatská opattení, natídí nová, tëmto zmënám
odpovídající mimotádná rostlinolékatská opattení podle odstavce 1,
b) po uplynutí lhůty stanovené v mimotádném rostlinolékatském opattení, pokud byla
opattení v této lhůtë splnëna způsobem stanoveným rostlinolékatskou správou a jejich
splnëní bylo rostlinolékatské správë prokázáno, mimotádné rostlinolékatské opattení zruší,
c) prokáže-li se způsobem stanoveným rostlinolékatskou správou, že jsou natízená opattení
neúčinná nebo pozbyla smyslu, tato opattení zruší nebo zmëní.
(5) Osoba, která je vlastníkem pozemku nebo objektu v území, v nëmž je natízeno
mimotádné rostlinolékatské opattení, nebo osoba, která takové nemovitosti užívá z jiného
právního důvodu, je povinna o jejich prodeji nebo jiném způsobu ptevodu na jiné osoby
nebo o jejich pronájmu, výpůjčce, poptípadë ztízení vëcného btemene neprodlenë
informovat rostlinolékatskou správu a je povinna o natízeném opattení informovat osobu,
která hodlá tyto nemovitosti koupit, pronajmout nebo jinak užívat.
(6) Rostlinolékatská správa od natízení mimotádných rostlinolékatských opattení podle
odstavce 2 písm. a) může upustit v ptípadë
a) slabého napadení rostlin, které nejsou určeny k pëstování, škodlivými organismy
stanovenými provádëcím právním ptedpisem, bylo-li o tom rozhodnuto podle § 7 odst. 2 a v
souladu se zvláštním ptedpisem Evropských společenství,1)
b) kdy odborným šettením zjistila, že v daných podmínkách nehrozí nebezpečí šítení
ptíslušného škodlivého organismu, nebo
c) kdy fyzická nebo právnická osoba prokázala, že ptijala účinná opattení k zabránëní
ohrožení zdraví lidí nebo zvítat nebo životního prosttedí.
(7) Způsob a rozsah odborného šettení podle odstavce 2 a odstavce 6 písm. b) stanoví
provádëcí právní ptedpis.
(8) Osobë dotčené mimotádným rostlinolékatským opattením uvedeným v odstavci 1 písm.
b), c), d) se poskytne na její písemnou žádost náhrada majetkové újmy, kterou tato osoba
utrpëla v důsledku provedení tëchto opattení. Náhrada se poskytne z prosttedků státního
rozpočtu na základë rozhodnutí rostlinolékatské správy.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
289

290
(9) Náhrada podle odstavce 8 se neposkytne osobë, která nesplnila povinnost vyplývající z
tohoto zákona nebo ze souvisejícího zvláštního právního ptedpisu,6) a tím způsobila nutnost
natízení mimotádného rostlinolékatského opattení, nebo která natízené mimotádné
rostlinolékatské opattení nesplnila.
(10) Osoba, které má být náhrada podle odstavce 8 poskytnuta, musí vznik majetkové újmy
prokázat.
(11) Náležitosti žádosti o náhradu majetkové újmy a způsob určení a prokazování její výše
stanoví provádëcí právní ptedpis.
§ 79
Náhrada nákladů za provedené odborné úkony
(1) Žadatel o
a) poskytnutí odborné pomoci podle § 5 odst. 2,
b) provedení průzkumu výskytu škodlivých organismů podle § 6 odst. 1,
c) povolení dovozu, ptemísťování a ptechovávání škodlivých organismů, rostlin, rostlinných
produktů a jiných ptedmëtů a jiné manipulace s nimi podle § 8 odst. 1,
d) registraci osob podle § 12 odst. 2,
e) vystavení nebo nahrazení rostlinolékatského pasu nebo rostlinolékatského pasu pro
chránënou zónu podle § 17 odst. 1 a § 19 odst. 2,
f) provedení dovozní rostlinolékatské kontroly podle § 21 odst. 1 a 3 a šettení pti vývozu
rostlin, rostlinných produktů a jiných ptedmëtů podle § 28 odst. 1 a 7,
g) registraci ptípravků podle § 33 a hodnocení účinných látek podle § 41,
h) udëlení osvëdčení o způsobilosti k provádëní útednë uznaných zkoušek podle § 45,
i) povolení dovozu soubëžných ptípravků podle § 53,
j) zápis dalších prosttedků podle § 54 a mechanizačních prosttedků podle § 63 do útedního
registru,
k) posouzení provozovny pro kontrolní testování mechanizačních prosttedků podle § 66,
l) uznání způsobilosti technického zatízení podle § 69,
m) provedení dalších odborných úkonů,
je povinen rostlinolékatské správë uhradit náklady, které jí vznikly pti provádëní ptíslušných
odborných úkonů.
(2) Rostlinolékatská správa je rovnëž oprávnëna požadovat náhradu nákladů na provedení
odborných úkonů od osoby, která nesplnëním nebo porušením povinnosti stanovené tímto
zákonem nebo natízené na jeho základë způsobila nutnost provedení takových úkonů.
(3) Výši náhrad nákladů podle odstavců 1 a 2 stanoví provádëcí právní ptedpis. Pti stanovení
této výše se zohlední průmërná pracovní a materiálová náročnost jednotlivých typů
odborných úkonů a míra vyžadované odbornosti pro jejich provádëní, ptičemž v kalkulaci,
jde-li o náklady podle odstavce 1, lze promítnout pouze náklady vzniklé v důsledku podané
žádosti, které by jinak rostlinolékatskou správou vynaloženy nebyly.
(4) Od náhrady nákladů jsou osvobozeny
a) státní orgány,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
b) územní samosprávné celky, požadují-li provedení úkonů souvisejících s výkonem státní
správy,
c) právnické osoby, požadují-li provedení úkonů souvisejících s výkonem státní správy,
kterým jsou povëteny.
§ 4
CZ124 - / 449/2001 Sb. o myslivosti; Hunting Act No. 449/2001 Coll.
Omezení smëtující k zachování druhu zvëte
(1) Orgán státní správy myslivosti může z důvodu obecného zájmu omezit v nëkterých
honitbách obvyklý způsob jejich mysliveckého užívání, stanovit jeho podmínky nebo vydat
pokyny pro myslivecké hospodatení v takových honitbách.
(2) Dovoz a vývoz živé zvëte i jejích vývojových stadií lze provádët jen se souhlasem orgánu
státní správy myslivosti, a to za podmínek v nëm stanovených. K dovozu a vypouštëní
geograficky nepůvodních druhů živočichů, které jsou považovány za zvët Mezinárodní
mysliveckou organizací (CIC), je nutný ptedchozí souhlas orgánu ochrany ptírody, orgánu
státní správy myslivosti a dodržení veterinárních ptedpisů.5) Po takto povoleném vypuštëní
druhu se tento druh stává zvëtí podle tohoto zákona.
§ 7
Chov zvëte v zajetí
(1) Chov zvëte v zajetí je možný jen se souhlasem orgánu státní správy myslivosti. K žádosti
o udëlení souhlasu ptedkládá žadatel vyjádtení veterinárních orgánů5) a orgánů na ochranu
zvítat proti týrání7) k navrhovaným podmínkám chovu. Souhlasu není tteba, jde-li o chov
zvëte v zoologické zahradë ztízené obcí nebo krajem nebo jde-li o držení a chov loveckých
dravců. Za chov zvëte v zajetí se nepovažuje krotký chov nebo polodivoký chov zvëte
provádëný pro účely zazvëtování honiteb, péče o zranënou zvët provádëná uživatelem
honitby po nezbytnou dobu, záchranné chovy a stanice pottebné péče o zranëné živočichy
ztizované podle ptedpisů o ochranë ptírody.8) Záchranné chovy zvláštë chránëných
živočichů a péče o zranëné živočichy zvláštë nechránëné, pokud jsou zvëtí, lze však provádët
jen v zatízeních schválených také orgánem státní správy myslivosti. Vypouštëní jedinců z
tëchto zatízení do honitby lze provádët jen po projednání s orgánem státní správy myslivosti
a s vëdomím držitele a uživatele honitby.
(2) K dočasnému držení lišky obecné v zajetí pro účely výcviku psů loveckých plemen je
tteba souhlasu orgánu státní správy myslivosti a orgánu na ochranu zvítat proti týrání, které
mohou stanovit podmínky pro výkon této činnosti.
§ 35
CZ125 - / 254/2001 Sb.vodní zákon; Water Act No. 254/2001 Coll.
Podpora života ryb
(1) Povrchové vody, které jsou nebo se mají stát trvale vhodnými pro život a reprodukci
původních druhů ryb a dalších vodních živočichů, s rozdëlením na vody lososové a kaprové,
ukazatele a hodnoty ptípustného znečištëní tëchto vod, způsob zjišťování a hodnocení stavu
jakosti tëchto vod a program snížení znečištëní tëchto vod k dosažení hodnot ptípustného
znečištëní tëchto vod, stanoví vláda natízením.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
291

292
(2) U vodárenských nebo jiných vodních nádrží nebo na úsecích vodních toků může
vodoprávní útad uložit jejich vlastníkovi, správci vodního toku a uživateli rybátského revíru
též způsob rybátského obhospodatování.
(3) Vypouštët ryby a ostatní vodní živočichy nepůvodních, geneticky nevhodných a
neprovëtených populací ptirozených druhů do vodních toků a vodních nádrží bez souhlasu
ptíslušného vodoprávního útadu, je zakázán
§ 3
CZ160 - / 482/2005 Sb. o druzích a způsobech využití biomasy při podpoře výroby
elektřiny; Biomass use for electricity generation Decree No. 482/2005 Coll.
Druhy biomasy, které jsou ptedmëtem podpory
(1) Ptedmëtem podpory jsou veškeré druhy biomasy, pokud dále není uvedeno jinak.
(2) Ptíloha č. 1 této vyhlášky stanoví zatazení druhů biomasy, které jsou ptedmëtem
podpory, do jednotlivých skupin podle kategorií obsažených v § 4 odst. 2 až 4.
(3) Ptíloha č. 2 této vyhlášky stanoví seznam invazních a expanzivních druhů vyšších rostlin,
které narušují funkci ekosystémů a mohou způsobovat hospodátské škody. Tyto rostliny a
rostlinná hmota z nich nejsou druhem biomasy, který je ptedmëtem podpory. Ptedmëtem
podpory je pouze elekttina vyrobená z rostlinné hmoty vzniklé odstranëním tëchto rostlin z
jejich stávajících stanovišť z důvodu škodlivosti.
(4) Rašelina a dále dtevo, výrobky ze dteva a dtevëných materiálů ošettené konzervačními
a ochrannými prosttedky nebo povrchovými úpravami nebo pojivy s obsahem
halogenovaných uhlovodíků nebo tëžkých kovů a takto ošettené dtevo ze stavebnictví a z
demolic1) nejsou druhy biomasy, které jsou ptedmëtem podpory.
§ 1
CZ161 - / 83/1996 Sb. o zpracování oblastních plánů rozvoje lesů; Regional forest
development plans Decree No. 83/1996 Coll.
Oblastní plány rozvoje lesů
(1) Oblastní plány rozvoje lesů (dále jen "oblastní plány") stanoví pro ptírodní lesní oblasti
vymezené v ptíloze č. 1, rámcové zásady hospodatení. Jsou podkladem pro oblastnë
diferencované uplatpování státní lesnické politiky a rámcovým doporučením pro zpracování
lesních hospodátských plánů a lesních hospodátských osnov.
(2) Oblastní plány se zpracovávají na období 20 let. Ve zdůvodnëných ptípadech je možné
plány zpracovat na jiné období.
(3) Ministerstvo zemëdëlství vyhlásí ve Vëstníku Ministerstva zemëdëlství zámër vypracovat
oblastní plán a stanoví termín, do kdy mohou dotčené právnické a fyzické osoby uplatnit své
ptipomínky; zpracovatel ptedloží pti závërečném šettení (odstavec 10) ptehled o tom, jak se
s ptipomínkami vyrovnal.
(4) Pokud dojde k závažné zmënë podmínek, za nichž byl oblastní plán schválen, napt. ke
zmënë deklarovaného vetejného zájmu, k výrazné zmënë zdravotního stavu lesů, vyžadující
zmënu zásad hospodatení a priorit státní lesnické politiky, zadá Ministerstvo zemëdëlství
zpracování zmëny oblastního plánu nebo jeho části.
(5) Oblastní plán obsahuje:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
a) rámcové stanovení funkčního potenciálu lesů dané oblasti, zejména pro funkci produkční
(výhled produkčních možností) a funkce mimoprodukční, zejména vodoochrannou,
půdoochrannou, rekreační, reprodukční (zachování a rozvoj genofondu), ochrany ptírody
apod.,
b) ptehled vetejných zájmů deklarovaných zejména prosttednictvím kategorizace lesů a
výhled jejich vývoje,
c) ptehled ptekryvu účelovosti lesů, prioritních funkcí lesa a ptípadných sttetů zájmů,
d) rozbor ptírodních podmínek, podle potteby doplnëní a uptesnëní typologického
mapování, vyhodnocení antropicky podmínëných zmën prosttedí apod. Výsledkem
typologického mapování je typologická mapa. Součástí typologické mapy je legenda,
zahrnující slovní vyjádtení označení lesních typů, ptípadnë souborů lesních typů,
vyskytujících se v dané ptírodní lesní oblasti,
e) rozbor ohrožení lesů imisemi a dalšími škodlivými činiteli,
f) základní hospodátská doporučení pro hospodátské soubory,
g) návrh dlouhodobých opattení ochrany lesa, včetnë vymezeného a schváleného územního
systému ekologické stability,1)
h) návrh využití geograficky nepůvodních dtevin,
i) údaje o stavu lesa a rozbor hospodatení vycházející z dostupných údajů platných lesních
hospodátských plánů, lesních hospodátských osnov a lesní hospodátské evidence, včetnë
historického vývoje hospodatení,
j) návrh tešení dopravního zptístupnëní lesa, vyžadují-li to místní podmínky.
(6) Pro typologické mapování se využívá ptehled souborů lesních typů České republiky podle
ptílohy č. 2 této vyhlášky.
(7) Základní hospodátská doporučení pro hospodátské soubory *odstavec 5 písm. f)+ jsou:
a) cílová druhová porostní skladba; doporučené zastoupení dtevin v mýtním vëku, vyjádtené
v procentech, které je z hlediska zabezpečení produkčních i mimoprodukčních funkcí lesů v
dané ptírodní lesní oblasti optimální,
b) minimální podíl melioračních a zpevpujících dtevin pti obnovë porostů podle ptílohy č. 3
této vyhlášky,
c) hospodátský způsob v alternativách, rozlišuje se:
1. podrostní, pti nëmž obnova lesních porostů probíhá pod ochranou tëženého porostu,
2. násečný, pti nëmž obnova lesních porostů probíhá na souvislé vytëžené ploše, jejíž šíte
neptekročí průmërnou výšku tëženého porostu, popt. i pod ochranou ptilehlého porostu,
3. holosečný, pti nëmž obnova lesních porostů probíhá na souvislé vytëžené ploše, širší než
průmërná výška tëženého porostu,
4. výbërný, pti nëmž tëžba za účelem obnovy a výchovy lesních porostů není časovë a
prostorovë rozlišena a uskutečpuje se výbërem jednotlivých stromů nebo skupin stromů na
ploše porostu,
d) obmýtí (obmýtní doba), jako plánovaná rámcová ustálená produkční doba lesních
porostů, zatazených do hospodátských souborů, udaná počtem let zaokrouhleným na
desítky,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
293

294
e) obnovní doba, jako plánovaná průmërná doba, která uplyne od zahájení do ukončení
úmyslné obnovy lesního porostu, zatazeného do hospodátského souboru, udaná počtem
let, zaokrouhleným na desítky,
f) další doporučení v poznámce, napt. hospodátský tvar, který je výsledkem způsobu
hospodatení, zejména způsob vzniku lesních porostů; rozlišují se hospodátské tvary lesa:
1. vysoký (vysokokmenný), vzniklý ze semen nebo sazenic,
2. nízký (patezina), vzniklý výmladností,
3. sttední (sdružený), vzniklý jako kombinace výmladkové složky a jedinců semenného
původu.
(8) Základní hospodátská doporučení nezbytná pro odvození závazných ustanovení lesních
hospodátských plánů a lesních hospodátských osnov (tj. minimální podíl melioračních a
zpevpujících dtevin pti obnovë porostu, obmýtí a obnovní doba) jsou uvedena v ptíloze č. 3
této vyhlášky.
(9) Výstupem oblastního plánu jsou mapy vyhotovené v analogové a digitální formë v
souvislém zobrazení na podkladë státních mapových dël, zpravidla v mëtítku 1 : 10 000 až 1
: 50 000, grafické a tabelární ptehledy a textová část obsahující členëní dle odstavce 5,
výsledná doporučení a závëry. Součástí textové části je technická zpráva a ptíloha
dokladující rozhodnutí vztahující se ke kategorizaci lesů (deklarovanému vetejnému zájmu).
(10) Součástí zpracování oblastního plánu je základní šettení stanovující podmínky a
podrobnosti pro jeho zpracování v dané ptírodní lesní oblasti a závërečné šettení, pti
kterém orgán státní správy lesů provëtí, zda byly dodrženy podmínky stanovené základním
šettením.
(11) Oblastní plány jsou vetejnë ptístupné na ptíslušném orgánu státní správy lesů a u
právnických osob, jím povëtených, a zpracovatelé lesních hospodátských plánů a lesních
hospodátských osnov v oblasti si mohou potizovat výpisy a opisy z nich, mimo pozemků
nezbytných pro potteby obrany státu.2)
§ 6
CZ162 - 330/2004 Sb. O opatřeních proti zavlékání a rozšiřování škodlivých
organismů rostlin a rostlinných produktů; Protection against introduction of
harmful organisms through import export of plants, plant products and other
items Decree No. 330/2004 Coll.
Škodlivé organismy, na které se vztahuje ohlašovací povinnost
(K § 9 zákona)
Škodlivé organismy, na které se vztahuje ohlašovací povinnost podle § 9 zákona, jsou
uvedeny v ptílohách č. 1 části A a č. 2 části A.
§ 7
Monitoring a průzkum výskytu invazních škodlivých organismů
(K § 10 odst. 1 zákona)
Invazní škodlivé organismy podléhající monitoringu a průzkumu podle § 10 odst. 1 zákona
jsou uvedeny v ptíloze č. 8.
§ 8
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
Evidence výskytu nebo neptítomnosti škodlivých organismů
(K § 10 odst. 4 zákona)
(1) Evidence výskytu nebo neptítomnosti škodlivých organismů uvedených v ptílohách č. 1,
2 a 8 a evidence o prvním výskytu škodlivých organismů, jejichž výskyt na území České
republiky nebyl dosud znám, obsahuje tyto údaje:a) rozsah a výsledky monitoringu a
průzkumu, provádëných podle § 10 odst. 1 zákona,
b) vëdecký název, poptípadë též patotyp škodlivého organismu a jeho taxonomické
zatazení,
c) identifikaci pozemků a objektů, na kterých nebo ve kterých byl výskyt škodlivého
organismu zjištën,
d) identifikaci vlastníka pozemků či objektů, uvedených v písmenu c), nebo osoby, která je
užívá z jiného právního důvodu - jméno a ptíjmení, datum narození, poptípadë obchodní
firmu, jde-li o fyzickou osobu, nebo název poptípadë obchodní firmu, jde-li o právnickou
osobu, a dále identifikační číslo, bylo-li ptidëleno, a adresu určenou k doručování,
e) vëdecký název druhu, poptípadë název odrůdy hostitelské rostliny,
f) datum a způsob zjištëní výskytu škodlivého organismu a identifikaci osoby, která jej
zjistila,
g) identifikaci osoby, která škodlivý organismus určila, poptípadë též osoby, která ovëtila
správnost určení, a datum určení, poptípadë jeho ovëtení,
h) údaje o intenzitë výskytu škodlivého organismu,
i) způsob a výsledek útedního ovëtení správnosti informací o výskytu škodlivých organismů,
uvedených v odstavci 1, poskytnutých rostlinolékatské správë fyzickými a právnickými
osobami.
(2) Součástí evidence jsou též útední doklady o natízení a provedení mimotádných
rostlinolékatských opattení natízených podle § 76 odst. 2 zákona a o informacích o výskytu
škodlivých organismů uvedených v odstavci 1, poskytnutých rostlinolékatské správë
fyzickými a právnickými osobami.
§ 9
Oznamování výskytu škodlivých organismů Evropské komisi
(K § 10 odst. 5 zákona)
Rostlinolékatská správa oznamuje Evropské komisi (dále jen "Komise") a ostatním členským
státům Evropské unie výskyta) škodlivých organismů uvedených v ptíloze č. 1 části A oddílu I
a v ptíloze č. 2 části A oddílu I na celém území České republiky,
b) škodlivých organismů uvedených v ptíloze č. 1 části A oddílu II nebo části B a v ptíloze č.
2 části A oddílu II nebo části B na té části území České republiky, na níž jejich výskyt dosud
nebyl znám.
§ 10
Registrace právnických a fyzických osob
(K § 12 odst. 2 a 7 zákona)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
295

296
(1) Rostliny, rostlinné produkty a jiné ptedmëty, k nimž se váže povinnost registrace
fyzických a právnických osob (dále jen "rizikové rostliny") podlea) § 12 odst. 1 písm. a)
zákona, jsou uvedeny v ptíloze č. 9 části A,
b) § 12 odst. 1 písm. b) zákona, jsou uvedeny v ptíloze č. 9 části B,
c) § 12 odst. 1 písm. c) zákona, jsou uvedeny v ptíloze č. 10.
(2) Rostlinolékatská správa zvetejpuje ve Vëstníku a na svých internetových stránkách vzor
žádosti o registraci podle § 12 odst. 7 zákona, způsob podání žádosti a adresu místa podání
žádosti. Žádost obsahuje:a) datum narození, jméno, poptípadë jména a ptíjmení žadatele,
poptípadë obchodní firmu, jde-li o fyzickou osobu, nebo název, poptípadë obchodní firmu
žadatele, jde-li o právnickou osobu, a dále identifikační číslo, bylo-li ptidëleno,
b) adresu žadatele určenou k doručování a sídlo, jde-li o právnickou osobu,
c) jméno, poptípadë jména, ptíjmení a adresu osoby nebo osob zmocnëných žadatelem k
jednání s rostlinolékatskou správou, určenou k doručování,
d) rozsah činností pro rizikové rostliny uvedené v ptíloze č. 9, které hodlá žadatel uvádët na
trh, poptípadë
e) informaci, zda žadatel zárovep žádá o udëlení oprávnëní k vystavování rostlinolékatských
pasů podle § 17 odst. 1, 2 nebo 4 zákona; v tomto ptípadë žadatel ptiloží návrh vzoru
rostlinolékatského pasu podle § 17 odst. 2 zákona.
(3) Registr podle § 12 odst. 7 zákona obsahuje:a) datum narození, jméno, poptípadë jména
a ptíjmení registrované osoby, poptípadë obchodní firmu, jde-li o fyzickou osobu, nebo
název, poptípadë obchodní firmu registrované osoby, jde-li o právnickou osobu, a dále
identifikační číslo, bylo-li ptidëleno,
b) adresu určenou k doručování a sídlo registrované osoby, jde-li o právnickou osobu,
c) registrační číslo ptidëlené registrované osobë rostlinolékatskou správou,
d) informaci, zda a jaké rizikové rostliny registrovaná osoba hodlá dovážet anebo uvádët na
trh a zda jí bylo udëleno oprávnëní k vydávání rostlinolékatských pasů podle § 17 zákona,
e) údaje o ukončení, pterušení, obnovení nebo zmënë činnosti, pro kterou jsou
registrované osoby registrovány.
(4) Registr vede rostlinolékatská správa v elektronické formë
§ 7
CZ163 / 215/2008 Sb. o opatřeních proti zavlékání a rozšiřování škodlivých
organism; Measures against introduction and spreading of harmful species Decree
No. 215/2008 Coll.
Monitoring a průzkum výskytu invazních škodlivých organismů
(K § 10 odst. 1 zákona)
Invazní škodlivé organismy a jejich výskyt podléhající monitoringu a průzkumu podle § 10
odst. 1 zákona jsou uvedeny v ptíloze č. 8 k této vyhlášce.
Ptíloha 1
Škodlivé organismy, jejichž zavlékání a rozšitování je zakázáno
ČÁST A
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
Škodlivé organismy, jejichž zavlékání a rozšitování na území Společenství je zakázáno
Oddíl I
Škodlivé organismy, které se nevyskytují v žádné části Společenství a jsou závažné pro celé
Společenství
a) Hmyz, roztoči a háďátka ve všech stádiích vývoje
1. Acleris spp. (neevropské druhy)
2. Amauromyza maculosa (Malloch)
3. Anomala orientalis Waterhouse
4. Anoplophora chinensis (Forster)
4.1. Anoplophora glabripennis (Motschulsky)
5. Anoplophora malasiaca (Thomson)
6. Arrhenodes minutus Drury
7. Bemisia tabaci (Gennadius) /neevropské populace/, jako ptenašeč virů, kterými jsou
zejména:
a) Bean golden mosaic virus /begomovirus/
b) Cowpea mild mottle virus /carlavirus/
c) Lettuce infectious yellows virus /closterovirus/
d) Pepper mild tigré virus /begomovirus/
e) Squash leaf curl virus /begomovirus/
f) Euphorbia mosaic virus /begomovirus/
g) Florida tomato virus /syn. = Tomato mottle begomovirus/
8. Cicadellidae (neevropské druhy), ptenášející Pierce's disease (působenou bakterií Xylella
fastidiosa Wells et al.), kterými jsou zejména:
a) Carneocephala fulgida Nottingham
b) Draeculacephala minerva Ball
c) Graphocephala atropunctata (Signoret)
9. Choristoneura spp. (neevropské druhy)
10. Conotrachelus nenuphar (Herbst)
10.0. Dendrolimus sibiricus Tschetverikov
10.1. Diabrotica barberi Smith et Lawrence
10.2. Diabrotica undecimpunctata howardi Barber
10.3. Diabrotica undecimpunctata undecimpunctata Mannerheim
10.4. Diabrotica virgifera zeae Krysan et Smith
11. Heliothis zea (Boddie) /syn. = Helicoverpa zea (Boddie)/
11.1. Hirschmanniella spp., kromë Hirschmanniella gracilis (de Man) Luc et Goodey
12. Liriomyza sativae Blanchard
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
297

298
13. Longidorus diadecturus Eveleigh et Allen
14. Monochamus spp. (neevropské druhy)
15. Myndus crudus Van Duzee
16. Nacobbus aberrans (Thorne) Thorne et Allen
16.1. Naupactus leucoloma Boheman
17. Premnotrypes spp. (neevropské druhy)
18. Pseudopityophthorus minutissimus (Zimmermann)
19. Pseudopityophthorus pruinosus (Eichhoff)
19.1. Rhynchophorus palmarum (L.)
20. Scaphoideus luteolus Van Duzee
21. Spodoptera eridania (Cramer)
22. Spodoptera frugiperda (Smith)
23. Spodoptera litura (Fabricius)
24. Thrips palmi Karny
25. Tephritidae (neevropské druhy), kterými jsou zejména:
a) Anastrepha fraterculus (Wiedemann)
b) Anastrepha ludens (Loew)
c) Anastrepha obliqua (Macquart)
d) Anastrepha suspensa (Loew)
e) Dacus ciliatus Loew
f) Dacus cucurbitae Coquillett /syn. = Bactrocera cucurbitae (Coquillett)/
g) Dacus dorsalis Hendel /syn. = Bactrocera dorsalis (Hendel)/
h) Dacus tryoni (Froggatt) /syn. = Bactrocera tryoni (Froggatt)/
i) Dacus tsuneonis Miyake /syn. = Bactrocera tsuneonis (Miyake)/
j) Dacus zonatus (Saunders) /syn. = Bactrocera zonata (Saunders)/
k) Epochra canadensis (Loew) /syn. = Euphranta canadensis (Loew)/
l) Pardalaspis cyanescens Bezzi /syn. = Trirhithromyia cyanescens (Bezzi)/
m) Pardalaspis quinaria Bezzi /syn. = Ceratitis quinaria (Bezzi)/
n) Pterandrus rosa (Karsch) /syn. = Ceratitis rosa Karsch/
o) Rhacochlaena japonica Ito /syn. = Euphranta japonica (Ito)/
p) Rhagoletis cingulata (Loew)
q) Rhagoletis completa Cresson
r) Rhagoletis fausta (Östen - Sacken)
s) Rhagoletis indifferens Curran
t) Rhagoletis mendax Curran
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
u) Rhagoletis pomonella (Walsh)
v) Rhagoletis ribicola Doane
w) Rhagoletis suavis (Loew)
26. Xiphinema americanum Cobb sensu lato (neevropské populace)
27. Xiphinema californicum Lamberti et Bleve - Zacheo
b) Bakterie
1. Xylella fastidiosa (Well et Raju)
c) Houby
1. Ceratocystis fagacearum (Bretz) Hunt
2. Chrysomyxa arctostaphyli Dietel
3. Cronartium spp. (neevropské druhy)
4. Endocronartium spp. (neevropské druhy)
5. Guignardia laricina (Sawada) Yamamoto et Ito /syn. = Botryosphaeria laricina (K. Sawada)
Y. Zhong/
6. Gymnosporangium spp. (neevropské druhy)
7. Inonotus weirii (Murrill) Kotlaba et Pouzar /syn. = Phellinus weirii (Murrill) R. L.
Gilbertson/
8. Melampsora farlowii (Arthur) Davis
9. Monilinia fructicola (Winter) Honey
10. Mycosphaerella laricis-leptolepidis Ito et al.
11. Mycosphaerella populorum G. E. Thompson
12. Phoma andina Turkensteen
13. Phyllosticta solitaria Ellis et Everhart
14. Septoria lycopersici var. malagutii Ciccarone et Boerema
15. Thecaphora solani Barrus
15.1. Tilletia indica Mitra
16. Trechispora brinkmannii (Bresadola) Rogers /syn.= Phymatotrichopsis omnivora
(Duggar) Hennebert/
d) Viry a virům podobné organismy
1. Elm phloem necrosis mycoplasm /syn. = Elm yellows phytoplasma/
2. Viry a virům podobné organismy bramboru, kterými jsou zejména:
a) Andean potato latent virus /Potato Andean latent tymovirus/
b) Andean potato mottle virus /Potato Andean mottle comovirus/
c) Arracacha virus B, oca strain
d) Potato black ringspot virus /nepovirus/
e) Potato spindle tuber viroid
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
299

300
d) Potato virus T /syn. = Potato T trichovirus/
g) neevropské izoláty virů bramboru A, M, S, V, X a Y (včetnë Yo, Yn a Yc) a Potato leaf roll
virus /luteovirus/
3. Tobacco ringspot virus /nepovirus/
4. Tomato ringspot virus /nepovirus/
5. Viry a virům podobné organismy na Cydonia Mill., Fragaria L., Malus Mill., Prunus L.,
Pyrus L., Ribes L., Rubus L. a Vitis L., kterými jsou zejména:
a) Blueberry leaf mottle virus /nepovirus/
b) Cherry rasp leaf virus /nepovirus/ (americký)
c) Peach mosaic virus /Peach latent mosaic pelamoviroid/ (americký)
d) Peach phony rickettsia
e) Peach rosette mosaic virus /nepovirus/
f) Peach rosette mycoplasm /phytoplasma/
g) Peach X - disease mycoplasm /phytoplasma/
h) Peach yellows mycoplasm /phytoplasma/
i) Plum line pattern virus /ilarvirus/ (americký)
j) Raspberry leaf curl virus /luteovirus/ (americký)
k) Strawberry latent "C" virus /rhabdovirus/
l) Strawberry vein banding virus /caulimovirus/
m) Strawberry witches' broom mycoplasm /phytoplasma/ n) neevropské viry a virům
podobné organismy vyskytující se na Cydonia Mill., Fragaria L., Malus Mill., Prunus L., Pyrus
L., Ribes L., Rubus L. a Vitis L.
6. Viry ptenášené molicí Bemisia tabaci (Gennadius), kterými jsou zejména:
a) Bean golden mosaic virus /begomovirus/
b) Cowpea mild mottle virus /carlavirus/
c) Lettuce infectious yellows virus /closterovirus/
d) Pepper mild tigré virus /begomovirus/
e) Squash leaf curl virus /begomovirus/
f) Euphorbia mosaic virus /begomovirus/
g) Florida tomato virus /syn. = Tomato mottle begomovirus/
e) Parazitické rostliny
1. Arceuthobium spp. (neevropské druhy)
Oddíl II
Škodlivé organismy, které se vyskytují ve Společenství a jsou závažné pro celé Společenství
a) Hmyz, roztoči a háďátka ve všech stádiích vývoje
0.1. Diabrotica virgifera virgifera Le Conte
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
1. Globodera pallida (Stone) Behrens
2. Globodera rostochiensis (Wollenweber) Behrens
3. zrušeno
6.1. Meloidogyne chitwoodi Golden et al. (veškeré populace)
6.2. Meloidogyne fallax Karssen
7. Opogona sacchari (Bojer)
8. Popillia japonica Newman
8.1. Rhizoecus hibisci Kawai et Takagi
9. Spodoptera littoralis (Boisduval)
b) Bakterie
1. Clavibacter michiganensis ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al.
2. Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith /syn. = Ralstonia solanacearum (Smith)
Yabuuchi et al./
c) Houby
1. Melampsora medusae Thümen
2. Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival
d) Viry a virům podobné organismy
1. Apple proliferation mycoplasm /phytoplasma/
2. Apricot chlorotic leafroll mycoplasm /syn. = European stonefruit yellows phytoplasma/
3. Pear decline mycoplasm /phytoplasma/
ČÁST B
Škodlivé organismy, jejichž zavlékání a rozšitování na území určitých chránëných zón je
zakázáno
a) Hmyz, roztoči a háďátka ve všech stádiích vývoje
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
| Druh | Chránëná zóna |
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
|1. Bemisia tabaci (Gennadius) | Finsko, Irsko, Portugalsko (Azory, Beira Interior, |
| /evropské populace/ | Beira Litoral, Entre Douro e Minho, Madeira, |
| | Ribatejo e Oeste (obce Alcobaça, Alenquer, |
| | Bombarral, Cadaval, Caldas da Rainha, Lourinhă, |
| | Nazaré, Obidos, Peniche a Torres Vedras) a Trás-os- |
| | Montes), Švédsko, Spojené království Velké Británie |
| | a Severního Irska |
|1.1. Daktulosphaira vitifoliae | Kypr |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
301

302
| (Fitch) /syn. = Viteus | |
| vitifoliae (Fitch)/ | |
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
|2. Globodera pallida (Stone) | Finsko, Lotyšsko, Slovensko, Slovinsko |
| Behrens | |
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
|3. Leptinotarsa decemlineata | Španëlsko (Ibiza a Menorca), Irsko, Kypr, Malta, |
| Say | Portugalsko (Azory a Madeira), Finsko (okresy Aland, |
| | Häme, Kymi, Pirkanmaa, Satakunta, Turku, Uusimaa), |
| | Švédsko (oblasti Blekinge, Gotlands, Halland, Kalmar |
| | a Skane), Spojené království Velké Británie |
| | a Severního Irska |
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
|4. Liriomyza bryoniae | Irsko, Spojené království Velké Británie a Severního |
| (Kaltenbach) | Irska (Severní Irsko) |
+-------------------------------+ --------------------------------------------------------+
b) Viry a virům podobné organismy
+----------------------------- +--------------------------------------------------+
|Druh | Chránëná zóna |
+----------------------------- +--------------------------------------------------+
|1. Beet necrotic yellow vein | Francie (Bretap), Irsko, Portugalsko (Azory), |
| virus /furovirus/ | Finsko, Spojené království Velké Británie a |
| | Severního Irska (Severní Irsko) |
+----------------------------- +--------------------------------------------------+
|2. Tomato spotted wilt virus | Finsko, Švédsko |
| /tospovirus/ | |
+----------------------------- +--------------------------------------------------+
Ptíloha 8
Invazní škodlivé organismy podléhající monitoringu a průzkumu podle § 10 odst. 1 zákona
Rostliny:
1. Cabomba caroliniana Gray
2. Crassula helmsii (Kirk) Cockayne
3. Eichhornia crassipes (Mart.) Solms
4. Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier
5. Heracleum persicum Desf. ex Fisch.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
6. Heracleum sosnowskyi Mandenova
7. Hydrocotyle ranunculoides L.
8. Lysichiton americanus Hultén et H. St. John.
9. polygonum perfoliatum L.
10. Pueraria lobata (Willd.) Ohwi
11. Senecio inaequidens DC.
12. Sicyos angulatus L.
13. Solanum elaegnifolium Cav.
CZ164 - 453/2009 Sb. nakažlivé lidské nemoci, nemoci zvířat a rostlin; Contagious
diseases of human, animals, plants and pests of useful plants - definition for the
criminal Act Cabinet Decree 453/2009 Coll./
Ptíloha 3
Nakažlivé nemoci a škůdci užitkových rostlin
a)
Hmyz, roztoči a háďátka ve všech stádiích vývoje
Acleris spp. (neevropské druhy)
Aculops fuchsiae Keifer
Agrilus planipennis Fairmaire
Aleurocanthus spp.
Amauromyza maculosa (Malloch)
Anomala orientalis Waterhouse
Anoplophora chinensis (Forster)
Anoplophora glabripennis (Motschulsky)
Anoplophora malasiaca (Thomson)
Arrhenodes minutus Drury
Anthonomus bisignifer Schenkling
Anthonomus signatus Say
Aonidiella citrina (Coquillett)
Aphelenchoides besseyi Christie
Aschistonyx eppoi Inouye
Bemisia tabaci (Gennadius) /neevropské populace/, jako ptenašeč virů
Bursaphelenchus xylophilus (Steiner Picea Bührer) Nickle et al.
Carposina niponensis (Walsingham)
Cicadellidae (neevropské druhy), ptenášející Pierce's disease (působenou bakterií Xylella
fastidiosa Wells et al.)
Circulifer haematoceps (Pulsant et Ray) /syn. = Neoaliturus haematoceps (Mulsant et Rey)/
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
303

304
Circulifer tenellus (Baker)
Choristoneura spp. (neevropské druhy)
Conotrachelus nenuphar (Herbst)
Daktulosphaira vitifoliae (Fitch) /syn. = Viteus vitifoliae (Fitch)/
Dendrolimus sibiricus Tschetverikov
Diabrotica barberi Smith et Lawrence
Diabrotica undecimpunctata howardi Barber
Diabrotica undecimpunctata undecimpunctata Mannerheim
Diabrotica virgifera virgifera Le Conte
Diabrotica virgifera zeae Krysan et Smith
Diaphorina citri Kuwayana
Ditylenchus destructor Thorne
Ditylenchus dipsaci (Kühn) Filipjev
Enarmonia packardi (Zeller) /syn. = Cydia packardi (Zeller) /
Enarmonia prunivora Walsh /syn. = Cydia prunivora (Walsh)/
Eotetranychus lewisi (McGregor)
Eutetranychus orientalis (Klein)
Globodera pallida (Stone) Behrens
Globodera rostochiensis (Wollenweber) Behrens
Grapholita inopinata Heinrich /syn. = Cydia inopinata (Heinrich)/
Helicoverpa armigera (Hübner)
Heliothis zea (Boddie) /syn. = Helicoverpa zea (Boddie)/
Hirschmanniella spp., kromë Hirschmanniella gracilis (de Man) Luc et Goodey
Hishimonus phycitis (Distant)
Leucaspis japonica (Cockerell) /syn. = Lopholeucaspis japonica Cockerell/
Liriomyza huidobrensis (Blanchard)
Liriomyza sativae Blanchard
Liriomyza trifolii (Burgess)
Listronotus bonariensis (Kuschel)
Longidorus diadecturus Eveleigh et Allen
Margarodes spp. (neevropské druhy)
Meloidogyne chitwoodi Golden et al. (veškeré populace)
Meloidogyne fallax Karssen
Monochamus spp. (neevropské druhy)
Myndus crudus Van Duzee
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
Nacobbus aberrans (Thorne) Thorne et Allen
Naupactus leucoloma Bohemian
Numonia pyrivorella (Matsumura)
Oligonychus perditus Pritchard et Baker
Opogona sacchari (Bojer)
Parasaissetia nigra (Nietner)
Paysandisia archon (Burmeister)
Pissodes spp. (neevropské druhy)
Popillia japonica Newman
Premnotrypes spp. (neevropské druhy)
Pseudopityophthorus minutissimus (Zimmermann)
Pseudopityophthorus pruinosus (Eichhoff)
Radopholus citrophilus Huettel, Dickson et Kaplan
Radopholus similis (Cobb) Thorne
Rhizoecus hibisci Kawai et Takagi
Rhynchophorus palmarum (L.)
Scaphoideus luteolus Van Duzee
Scirtothrips aurantii Faure
Scirtothrips dorsalis Hood
Scirtothrips citri (Moulton)
Scolytidae (neevropské druhy)
Scrobipalpopsis solanivora Povolny
Spodoptera eridania (Cramer)
Spodoptera frugiperda (Smith)
Spodoptera littoralis (Boisduval)
Spodoptera litura (Fabricius)
Tachypterellus quadrigibbus Say (syn. = Anthonomus quadrigibbus Say)
Thrips palmi Karny
Tephritidae (neevropské druhy)
Toxoptera citricida (Kirkaldy)
Trioza erythreae (Del Guercio)
Unaspis citri (Comstock)
Xiphinema americanum Cobb sensu lato (neevropské populace)
Xiphinema californicum Lamberti et Bleve - Zacheo
b)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
305

306
Bakterie
Citrus greening bacterium
Citrus variegated chlorosis (syn. = Xylella fastidiosa Wells et al. )
Clavibacter michiganensis ssp. insidiosus (McCulloch) Davis et al.
Clavibacter michiganensis ssp. michiganensis (Smith) Davis et al.
Clavibacter michiganensis ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al.
Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.
Erwinia chrysanthemi pv. dianthicola (Hellmers) Dickey
Erwinia stewartii (Smith) Dye /syn. Pantoea stewartii pv. stewartii = (Smith) Mergaert et al./
Pseudomonas caryophylli (Burkholder) Starr et Burkholder /syn. = Burkholderia caryophylli
(Burkholder) Yabuuchi et al. /
Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith /syn. = Ralstonia solanacearum (Smith) Yabuuchi
et al. /
Pseudomonas syringae pv. persicae (Prunier et al.) Young et al.
Xanthomonas campestris (všechny kmeny patogenní pro Citrus)
Xanthomonas campestris pv. oryzae Ishiyama) Dye a pv. oryzicola (Fang et al.) Dye /syn. =
Xanthomonas oryzae pv. oryzae (Ishiyama) Swings et al. a pv. oryzicola (Fang et al. ) Swings
et al. /
Xanthomonas campestris pv. phaseoli (Smith) Dye /syn. = Xanthomonas axonopodis pv.
phaseoli (Smith) Vauterin et al. /
Xanthomonas campestris pv. pruni (Smith) Dye /syn. = Xanthomonas arboricola pv. pruni
(Smith) Vauterin et al. /
Xanthomonas campestris pv. vesicatoria (Doidge) Dye /syn. = Xanthomonas vesicatoria (ex
Doidge) Vauterin et al. /
Xanthomonas fragariae Kennedy et King
Xylella fastidiosa (Well et Raju)
Xylophilus ampelinus (Panagopoulos) Willems et al.
c)
Houby
Alternaria alternata (neevropské patogenní kultury)
Anisogramma anomala (Peck)
Apiosporina morbosa (Schweinitz) von Arx
Atropellis spp.
Ceratocystis fagacearum (Bretz) Hunt
Ceratocystis fimbriata f. sp. platani Walter
Ceratocystis virescens (Davidson) Moreau syn. = Ceratocystis coerulescens (Münch) Bakshi
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
Cercoseptoria pini-densiflorae (Hori Pinus et Nambu) Deighton syn. = L. Mycosphaerella
gibsonii H. C. Evans/
Cercospora angolensis Carvalho et Mendes syn. = Phaeoramularia angolensis (T. Carvalho et
O. Mendes) P. M. Kirk
Chrysomyxa arctostaphyli Dietel
Ciborinia camelliae Kohn
Cronartium spp. (neevropské druhy)
Cryphonectria parasitica (Murrill) Barr
Diaporthe vaccinii Shear
Didymella ligulicola (Baker, Dimock et Davis) von Arx
Elsinoë spp.
Endocronartium spp. (neevropské druhy)
Fusarium oxysporum f. sp. albedinis (Killian et Maire) Malenčin
Guignardia citricarpa Kiely Raf. (všechny kmeny patogenní pro Citrus)
Guignardia laricina (Sawada) Yamamoto et Ito syn. = Botryosphaeria laricina (K. Sawada) Y.
Zhong
Guignardia piricola (Nosa) Yamamoto syn. = Botryosphaeria L. berengeriana f. sp. piricola
(Nose) Koganezawa et Sakuma
Gymnosporangium spp. (neevropské druhy)
Inonotus weirii (Murrill) Kotlaba et Pouzar /syn. = Phellinus weirii (Murrill) R. L. Gilbertson/
Melampsora farlowii (Arthur) Davis
Melampsora medusae Thümen
Monilinia fructicola (Winter) Honey
Mycosphaerella laricis-leptolepidis Ito et al.
Mycosphaerella populorum G. E. Thompson
Phialophora cinerescens (Wollenweber) van Beyma
Phoma andina Turkensteen
Phoma tracheiphila (Petri) Kanchaveli et Gikashvili /syn. = Deuterophoma tracheiphila Petri/
Phyllosticta solitaria Ellis et Everhart
Phytophthora fragariae Hickman var. fragariae Wilcox et Duncan
Plasmopara halstedii (Farlow) Berlese et de Toni
Puccinia horiana Hennings
Septoria lycopersici var. malagutii Ciccarone et Boerema
Scirrhia acicola (Dearness) Siggers syn. = Mycosphaerella dearnessii Barr
Scirrhia pini Funk et Parker /syn. = Mycosphaerella pini E. Rostrup/
Stegophora ulmea (Schweinitz : Fries) Sydow et Sydow
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
307

308
Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival
Thecaphora solani Barrus
Tilletia indica Mitra
Trechispora brinkmannii (Bresadola) Rogers /syn. = Phymatotrichopsis omnivora (Duggar)
Hennebert/
Venturia nashicola Tanaka et Yamamoto
Verticillium albo-atrum Reinke et Berthold
Verticillium dahliae Klebahn
d)
Viry a virům podobné organismy
Apple proliferation mycoplasm /phytoplasma/
Apricot chlorotic leafroll mycoplasm /syn. = European stonefruit yellows phytoplasma/
Arabis mosaic virus /nepovirus/
Beet curly top virus /hybrigeminivirus/
Beet leaf curi virus /rhabdovirus/
Black raspberry latent virus /ilarvirus/
Blight and Blight - like /syn. = Citrus blight disease/
Cadang - Cadang viroid /syn. = Coconut cadang-cadang viroid/
Cherry leaf roli virus /nepovirus/
Chrysanthemum stem necrosis virus
Chrysanthemum stunt viroid
Citrus mosaic virus /badnavirus/
Citrus tristeza virus /closterovirus/ (neevropské izoláty)
Citrus tristeza virus /closterovirus/ (evropské izoláty)
Citrus vein enation woody gall /syn. = Citrus vein enation virus/
Elm phloem necrosis mycoplasm /syn. = Elm yellows phytoplasma/
Grapevine flavescence dorée MLO /phytoplasma/
Leprosis (syn. = Citrus leprosis rhabdovirus)
Little cherry pathogen /syn. = Cherry little cherry virus/ (neevropské izoláty)
Naturally spreading psorosis /syn. = Citrus ringspot virus/
Palm lethal yellowing mycoplasm /phytoplasma/
Pear decline mycoplasm /phytoplasma/
Plum pox virus /potyvirus/
Potato stolbur mycoplasm /phytoplasma/
Prunus necrotic ringspot virus /ilarvirus/
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
Raspberry ringspot virus /nepovirus/
Satsuma dwarf virus /nepovirus/
Spiroplasma citri Saglio et al.
Strawberry crinkle virus /cytorhabdovirus/
Strawberry latent ringspot virus /nepovirus/
Strawberry mild yellow edge virus
Tatter leaf virus /syn. = Citrus tatter leaf capillovirus/
Tobacco ringspot virus /nepovirus/
Tomato black ring virus /nepovirus/
Tomato ringspot virus /nepovirus/
Tomato spotted wilt virus
Tomato yellow leaf curi virus /bigeminivirus/
Viry a virům podobné organismy na Cydonia Mill., Fragaria L., Malus Mill., Prunus L., Pyrus
L., Ribes L., Rubus L. a Vitis L
Viry a virům podobné organismy brambor
Viry ptenášené molicí Bemisia tabaci /Gennadius/
Witches' broom (MLO) /syn. = Lime witches` broom phytoplasma/
e)
Parazitické rostliny
Arceuthobium spp. (neevropské druhy)
CZ165 - 382/2003 Sb. veterinární požadavky na obchodování se zvířaty § 73;
Veterinary measures for animals Decree 382/2003 Coll./
(1) Ptedmëtem dovozu mohou být ostatní zvítata, která
a) pocházejí z ttetí zemë, poptípadë její části, která je uvedena na seznamu ttetích zemí a
jejich částí, z nichž je možno dovážet zvítata do Evropské unie, sestaveném a zvetejnëném
orgány Evropské unie,
b) odpovídají podmínkám stanoveným pro obchodování s nimi, anebo podmínkám, jež jsou
ptinejmenším rovnocenné,
c) splpují zvláštní veterinární záruky, stanovené pro jejich dovoz zejména se ztetelem na
ochranu pted exotickými nákazami a na zvítata určená pro taková zatízení, jakými jsou napt.
zoologické zahrady a koutky, cirkusy a varieté, jakož i pro výzkumné laboratote,
d) byla pted uvedením na trh umístëna v karanténë za podmínek stanovených orgány
Evropské unie,
e) doprovází veterinární osvëdčení vystavené a podepsané útedním veterinárním lékatem
vyvážející ttetí zemë odpovídající vzoru, stanovenému rozhodnutím orgánů Evropské unie, a
potvrzující, že ostatní zvítata splpují doplpkové podmínky nebo poskytují rovnocenné záruky
a pocházejí ze schválených zatízení, poskytujících tyto záruky,
f) vyhovëla kontrolám provedeným podle zvláštního právního ptedpisu,9)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
309

310
g) byla podrobena pted odesláním ovëtení, provedenému útedním veterinárním lékatem,
zda jsou splnëny požadavky stanovené na ochranu zvítat pti ptepravë, zejména pokud se
týče napájení a krmení.15)
(2) Dovoz nebo tranzit zvítat, která prošla ptes území ttetí zemë, na území České republiky,
může Státní veterinární správa podmínit ptedložením veterinárního osvëdčení, jež potvrzuje
soulad s požadavky této vyhlášky; informuje o tom Státní veterinární správa Komisi a ostatní
členské státy.
(3) Jde-li o psy, kočky a fretky, musí být veterinární podmínky jejich dovozu rovnocenné
podmínkám stanoveným ptímo použitelným ptedpisem Evropských společenství16). Tato
zvítata musí být doprovázena veterinárním osvëdčením, obsahujícím rovnëž potvrzení, že
24 hodin pted odesláním zvítat provedl veterinární lékat schválený krajskou veterinární
správou nebo ptíslušným útadem členského státu klinické vyšettení, pti nëmž se ukázalo, že
jsou zvítata v dobrém zdravotním stavu a že jsou schopna snést ptepravu do místa určení.
CZ166 - /53/2009 Sb. podm. pro poskytování dotací na lesnicko-environmentální
opatření; Conditions of agro-environmental measures Decree 53/2009 Coll.
Ptíloha 4
Podmínky dobrého zemëdëlského a environmentálního stavu
1. Žadatel na půdním bloku, poptípadë jeho dílu s druhem zemëdëlské kultury orná půda,
jehož průmërná sklonitost ptesahuje 7°, zajistí po sklizni plodiny založení porostu následné
plodiny, nebo uplatní alespop jedno z níže uvedených opattení:
a) strništë sklizené plodiny je ponecháno na půdním bloku, poptípadë jeho dílu minimálnë
do 30. listopadu, jestliže to není v rozporu s bodem 2, nebo
b) půda zůstane zorána, poptípadë podmítnuta za účelem zasakování vody minimálnë do
30. listopadu, jestliže operace není v rozporu s bodem 2.
2. Žadatel na ploše půdního bloku, poptípadë jeho dílu, označené v evidenci půdy jako silnë
eroznë ohrožená, zajistí, že se nebudou pëstovat širokotádkové plodiny kukutice, brambory,
tepa, bob setý, sója a slunečnice. Porosty obilnin a tepky olejné na takto označené ploše
budou zakládány s využitím půdoochranných technologií, zejména setí do mulče nebo
bezorebné setí. V ptípadë obilnin nemusí být dodržena podmínka půdoochranných
technologií pti zakládání porostů pouze v ptípadë, že budou pëstovány s podsevem
jetelovin.
3. Žadatel na minimálnë 20 % jím užívané výmëry půdních bloků, poptípadë jejich dílů s
druhem zemëdëlské kultury orná půda, vztažené k celkové výmëte tohoto druhu kultury
užívané žadatelem k 31. kvëtnu ptíslušného kalendátního roku v evidenci půdy, zajistí
každoročnë:
a) aplikování tuhých statkových hnojiv nebo tuhých organických hnojiv v minimální dávce 25
tun na hektar, s výjimkou tuhých statkových hnojiv z chovu drůbeže, kde je minimální dávka
stanovena na 4 tuny na hektar; pti plnëní podmínky zapravením ponechaných produktů pti
pëstování rostlin22) (naptíklad slámy) podle jiného právního ptedpisu23) není stanovena
minimální dávka, nebo
b) pokrytí tohoto procenta výmëry, poptípadë jeho odpovídající části v termínu minimálnë
od 31. kvëtna do 31. července ptíslušného kalendátního roku porostem jedné z
následujících plodin, poptípadë jejich smësí: jeteloviny, vikev hupatá, vikev panonská, vikev
setá, bob polní, lupina modrá, hrách setý. Porosty výše uvedených plodin lze zakládat i jako
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
podsev do krycí plodiny, poptípadë jako smësi s travami v ptípadë, že zastoupení trav v
porostu neptesáhne 50 %.
4. Žadatel nebude na jím užívaném půdním bloku, poptípadë jeho dílu pálit bylinné zbytky.
5. Žadatel nebude na jím užívaném půdním bloku, poptípadë jeho dílu provádët
agrotechnické zásahy, pokud je půda zaplavená nebo ptesycená vodou, s výjimkou vlastní
skliznë plodiny a plnëní podmínky bodu 7.
6. Žadatel nezruší, poptípadë nepoškodí krajinné prvky a druh zemëdëlské kultury rybník. Za
rušení, poptípadë poškození krajinného prvku se nepovažuje, dojde-li k zásahu vůči nëmu se
souhlasem ptíslušného orgánu24).
7. Žadatel zajistí na jím užívaném půdním bloku, poptípadë jeho dílu regulaci rostlin
netýkavky žláznaté tak, aby se na nëm v průbëhu ptíslušného kalendátního roku
nevyskytovaly kvetoucí nebo odkvetlé rostliny tohoto druhu. Zárovep zajistí regulaci rostlin
bolševníku velkolepého tak, aby výška tëchto rostlin neptesáhla 70 cm v průbëhu
ptíslušného kalendátního roku.
8. Žadatel nezmëní na jím užívaném půdním bloku, poptípadë jeho dílu druh zemëdëlské
kultury travní porost na druh zemëdëlské kultury orná půda.
9. Žadatel zajistí, aby se po 31. tíjnu kalendátního roku na půdním bloku, poptípadë jeho
dílu s kulturou travní porost nenacházel porost vyšší než 30 cm, pokud jiný právní
ptedpis25) nestanoví jinak.
10. Žadatel, který využívá zavlažování a je zárovep vlastníkem nebo provozovatelem
zavlažovací soustavy, ptedloží pro tento účel platné povolení k nakládání s povrchovými
nebo podzemními vodami v souladu s jiným právním ptedpisem26).
§ 2
CZ167 - / 441/2009 Sb. úplné znëní zákona o obchodování s ohroženými druhy;
Trade of wild and endangered species Decree 441/2009 Coll.
Vymezení pojmů
Pro účely tohoto zákona se rozumí
a) volnë žijícím živočichem jedinec živočišného druhu, jestliže se populace tohoto druhu v
ptírodë udržují anebo udržovaly samovolnë, včetnë druhu v ptírodë nezvëstného nebo v
ptírodë vyhynulého, a to i v ptípadë chovu jedince v lidské péči nebo jiného ovlivpování jeho
vývoje človëkem,
b) planë rostoucí rostlinou jedinec nebo kolonie rostalinného druhu nebo druhu hub, jejichž
populace se v ptírodë udržují anebo udržovaly samovolnë, včetnë druhu v ptírodë
nezvëstného nebo v ptírodë vyhynulého, a to i v ptípadë pëstování jedince nebo kolonie v
kultute nebo jiného ovlivpování jejich vývoje človëkem,
c) druhem ptímo ohroženým vyhynutím nebo vyhubením (dále jen „druh ohrožený
vyhynutím“) druh uvedený v právu Evropských společenství o ochranë ohrožených druhů5),
d) výrobkem z kytovců výrobek vymezený právem Evropských společenství o ochranë
ohrožených druhů6),
e) regulovanou kožešinou kožešina živočicha a další zboží vyrobené z kožešin živočichů, na
které se vztahují omezení dovozu v souladu s právem Evropských společenství o ochranë
ohrožených druhů7),
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
311

312
f) dovozem dovoz exempláte8), regulované kožešiny nebo výrobku z tulenë do Evropského
společenství, včetnë exempláte, který byl uloven v motských vodách, jež nejsou pod právní
svrchovaností žádného státu, a to od okamžiku vstupu na území Evropského společenství,
vyjma režimu tranzitu,
g) vývozem vývoz exempláte, jedince zvláštë chránëného druhu4), regulované kožešiny
nebo výrobku z tulepů z Evropského společenství, vyjma režimu tranzitu,
h) jiným jedincem jedinec zvláštë chránëného druhu živočicha nebo rostliny4), který není
exemplátem a který je vymezen provádëcím právním ptedpisem podle § 1 odst. 2 písm. c),
i) vývozem z České republiky vývoz exempláte, jiného jedince, regulované kožešiny nebo
výrobku z tulepů z Evropského společenství, vyjma režimu tranzitu, a pteprava exempláte,
jiného jedince, regulované kožešiny nebo výrobku z tulepů z České republiky do jiného
členského státu Evropských společenství.
CZ180 - / 200/1998 Sb. Protokol o sanitárních a fytosanitárních opatřeních s ES;
Protocol on sanitary and phytosanitary measures with EU 200/1998
The complete text is available on:
http://portal.gov.cz/wps/portal/_s.155/701/.cmd/ad/.c/313/.ce/10821/.p/8411/_s.155/70
1?PC_8411_p=P%C5%99%C3%ADl.III&PC_8411_l=200/1998&PC_8411_ps=10&PC_8411_te
xt=Seznam%20chorob%20a%20%C5%A1k%C5%AFdc%C5%AF
CZ300 - Strategie ochrany biologické rozmanitosti; NATIONAL BIODIVERSITY
STRATEGY OF THE CZECH REPUBLIC
III. Problem Issues
1. The subject of invasive alien species in the CR has not been dealt with terminologically,
legislatively,organizationally and fi nancially comprehensive and complex approach.
2. There is no generally accepted method for their monitoring and total eradication.
3. There is a lack of funds for research, monitoring and/or potential interventions (Decision
VII/13).
4. Criteria have not been established for assessing applications for permits from the
prohibition of invasive alien introduction.
5. There is no legal punishment for negligence in invasive alien species introduction.
6. There is inadequate public awareness among the general public and target groups of the
risks possessing from the introduction and spread of invasive alien species. On the basis of
experience raised in other countries, it can be expected that the general public will not
support the necessary measures.
IV. Objectives
Provision for full and effective implementation of the CBDs Article 8 (h) and preparation and
subsequent implementation of national binding rules in relation to invasive alien species on
the basis of assessment of risks, effects and trends in non-native species that threaten
ecosystems, habitats and species are of the top priority.
Procedures in management and handling with these organisms should be unifi ed.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
August 2011

August 2011
CZECH REPUBLIC
1. A binding list of species whose introduction or spread can be considered a risk from the
standpoint of potential impacts in natural ecosystems (“black list”) should be published.
2. In relation to the potential for complete eradication of the individual species under the
conditions of a Central European country, priority species and areas, where steps will be
taken for invasive species control and eradication should be laid down.
3. Educational programs should be prepared, the general public should be informed of the
risks represented by invasive alien species. Last but not least, non-governmental
organizations, self-governing authorities and owners should be involved in certain projects
leading to reduction of biological invasions in the country.
akce 7:
CZ301 - Národní lesnický program pro období do roku 2013; National Forestry
Programme till 2013
Zachování a
zlepšení
biologické
rozmanitosti
v lesích
Zhodnotit a v odůvodnëných ptípadech revidovat cílovou druhovou skladbu
jako průnik mezi ekonomickým, ekologickým, a sociálním pilítem lesa.
V lesích s ptevažujícím významem pro ochranu ptírody hospodatit s cílem
ptiblížit se ptirozené dtevinné skladbë.
Podporovat rozmanitost hospodátských postupů jako jeden z ptedpokladů
zachování biodiverzity lesů.
Pokračovat v rozšitování podílu lesů ponechaných samovolnému vývoji s cílem
postupnë vytvotit reprezentativní soustavu, která bude systematicky
monitorována. Tato soustava bude vytvátena ptedevším v rámci sítë národních
parků a ptírodních rezervací.
Podporovat stanovištnë ptirozené druhy, které jsou hlavními nositeli biologické
rozmanitosti v lesích.
Pro ptípadné použití geograficky nepůvodních druhů dtevin respektovat limity
s ohledem na současné znalosti o jejich ekologickém chování a princip
ptedbëžné opatrnosti.
Zachovat v krajinë mozaiku porostů s vysokou biologickou hodnotou jako jsou
napt. ptestárlé porosty, liniové porosty, moktady, prameništë, rašeliništë
a aplikovat v nich odpovídající management.
U státních lesů smëtovat k ptírodë bližší dtevinné skladbë pti zachování
konkurenceschopnosti. Obnovovat a pëstovat lesní porosty ve vlastnictví státu
tak, aby v nich byl trvale zachován zvýšený podíl MZD a dtevin ptirozené
druhové skladby. Podobného cíle se u nestátních vlastníků pokusit dosáhnout
vhodnou dotační politikou, osvëtou a vzdëláváním.
Podpotit zvýšení podílu tlejícího dteva, tëžebních zbytků a stromů prošlých
ptirozeným vývojem stárnutí v lese pro zachování biologické rozmanitosti
a stanovit mechanismy, jak toho dosáhnout.
Diferencovat množství a kvalitu ponechané dtevní hmoty v porostech
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
313

314
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
CZECH REPUBLIC
s ptihlédnutím k požadavku na zvýšení dodávek této biomasy pro další využití
a s ohledem na stanovištní podmínky.
Omezit či zcela vyloučit výsadbu geograficky nepůvodních dtevin v kategorii
lesů zvláštního určení, pokud jde o lesy pottebné pro zachování biologické
různorodosti. (S výjimkou genových základen uznaných pro geograficky
nepůvodní dteviny).
Navrhnout a implementovat opattení proti šítení invazních druhů rostlin
v lesích a v ptípadë zvláštë chránëných území i dalších zavlečených druhů.
CZ500 Stručná charakteristika regulovaných druhů invazních rostlin; Brief
characteristics of regulated invasive plant species publication
Stručná charakteristika regulovaných druhů invazních rostlin
Obsah
Úvod ..................................................................................................................................... 3
Povinnosti fyzických a právnických osob ve vztahu k invazním (regulovaným) druhům rostlin
.............................................................................................................................................. 3
Povinnosti a pravomoci SRS ve vztahu k invazním (regulovaným) druhům rostlin ............ 4
Povinnosti vyplývající ve vztahu k invazním druhům rostlin z jiných ptedpisů .................. 5
Opattení proti šítení invazních (regulovaných) druhů rostlin .............................................. 6
Dotace na likvidaci invazních druhů ..................................................................................... 8
Cabomba caroliniana (chebule karolínská / kabomba) ...................................................... 9
Crassula helmsii, syn. Tillaea helmsii (tlustice novozélandská) ........................................ 16
Eichhornia crassipes (tokozelka nadmutá / t. vodní hyacint) ............................................. 21
Heracleum spp. (bolševník) ................................................................................................ 24
Hydrocotyle ranunculoides L., syn. Hydrocotyle natans Cirillo. (pupečník) ................... .. 31
Lysichiton americanus (lysichiton americký / toulcovka / kapsovec) ............................... .33
Polygonum perfoliatum (truskavec / rdesno) ..................................................................... 42
Pueraria lobata (puerarie Thunbergova) ............................................................................ 44
Senecio inaequidens (starček úzkolistý) ............................................................................ 47
Sicyos angulatus (libenka hranatá) ..................................................................................... 50
Solanum elaeagnifolium (lilek hlošinolistý) .......................................................................58
August 2011

August 2011
DENMARK
1.6. DENMARK
All Danish legislation available from https://www.retsinformation.dk/
DK120 - Bekendtgørelse af lov om naturbeskyttelse 24.09.2009/933; Protection of
Nature Act no. 933 of 24.09.2009
§ 30. Miljøministeren fastsætter regler med henblik på at beskytte eller regulere
udnyttelsen af vilde dyre- og plantearter, herunder regler om konservering, registrering og
mærkning af sådanne arter og dele og produkter af disse. Der kan herunder fastsættes
regler om, at ministeren uden retskendelse kan lade udtage prøver af individer af bestemte
vilde dyrearter. Reglerne kan omfatte arter, der stammer både fra Danmark og fra udlandet.
Stk. 2. Miljøministeren iværksætter de bevaringsforanstaltninger, der er nødvendige for
at sikre, at det ikke medfører en væsentlig negativ virkning for bevaringsstatus for de arter,
som er nævnt i bilag 3 til loven, når de utilsigtet indfanges eller slås ihjel.
Bevaringsforanstaltninger iværksættes på grundlag af overvågning eller yderligere
undersøgelser.
Stk. 3. Miljøministeren iværksætter de foranstaltninger, der er nødvendige for at sikre,
at indsamling i naturen af enheder af de vilde dyre- og plantearter, som er nævnt i bilag 4 til
loven, og udnyttelsen heraf er forenelig med hensynet til at bevare disse arter.
Stk. 4. Miljøministeren fastsætter regler for at gennemføre foranstaltninger som nævnt
i stk. 2 og 3.
Stk. 5. Miljøministeren kan bestemme, at den, der udnytter vilde dyre- og plantearter
erhvervsmæssigt, skal have autorisation hertil. Miljøministeren kan fastsætte regler om
autorisationsordningen, herunder regler om, at autorisation kan nægtes eller tilbagekaldes.
Stk. 6. Miljøministeren kan fastsætte regler om kontrol med eller forbud mod indførsel
af bestemte arter af vilde dyr, der frembyder risiko for mennesker.
§ 31. Dyr, der ikke findes naturligt vildtlevende i Danmark, må ikke udsættes i naturen uden
miljøministerens tilladelse. Dette gælder også for søterritoriet og fiskeriterritoriet som
fastlagt efter lov om Danmarks Riges fiskeriterritorium.
Stk. 2. Miljøministeren undersøger hensigtsmæssigheden af at genindføre de dyre- og
plantearter, der er nævnt i bilag 3 og 5 til loven, og som er naturligt hjemmehørende, når
dette vil kunne bidrage til deres bevaring.
Stk. 3. Miljøministeren fastsætter med henblik på at værne naturen regler om
udsætning af bestemte dyr, der ikke findes naturligt vildtlevende i Danmark.
Stk. 4. Miljøministeren fastsætter med henblik på at værne naturen regler om, at
bestemte planter, som ikke findes naturligt vildtvoksende i Danmark, kun må udplantes
eller sås med særlig tilladelse.
Informationskrav i forbindelse med udsætning af dyrearter, der i dag ikke findes naturligt
vildtlevende i Danmark, og som derfor kræver tilladelse efter naturbeskyttelseslovens §
31 stk. 1
http://www.naturstyrelsen.dk/Naturbeskyttelse/invasivearter/Arter/NyeArter/Udsaetning.
htm
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
315

316
Naturbekyttelseslovens § 31, stk. 1, fastsætter, at dyr, der ikke findes naturligt vildtlevende i
Danmark, ikke må udsættes i naturen uden miljøministerens tilladelse.
Bestemmelsen gør det muligt at hindre udsætning af ikke naturligt hjemmehørende arter,
der vil kunne have negative økologiske effekter på naturligt hjemmehørende arter og deres
levesteder.
Genindførsel af vildtlevende arter, der tidligere har været hjemmehørende, kræver også
tilladelse efter Naturbeskyttelseslovens § 31, i hvert fald hvis der er forløbet en længere
periode, siden de udgik af den danske fauna.
Afgørelse i sager vedrørende udsætning træffes af Naturstyrelsen.
I forbindelse med udsætning af dyrearter, der i dag ikke findes naturligt vildtlevende i
Danmark, skal det sikres, at den indførte art ikke påvirker natur og miljø på en uønsket
måde. Dette svarer i princippet til den økologiske risikovurdering, der foretages i
forbindelse med udsætning af genmodificerede organismer i miljøet.
Udsætning i miljøet bør generelt foretages på en kontrolleret måde, så det undgås, at der
sker uønskede ændringer i miljøet. Dette sikres ved at foretage udsætningen trinvis fra lille
til stor skala og ved at starte med høj grad af indeslutning, som gradvis hæves i takt med, at
kendskabet til artens effekt på miljøet øges.
Der kan skelnes mellem to typer af udsætning:
Udsætning af arter, der let vil kunne genindfanges (f.eks. store pattedyr)
Udsætning af arter, der ikke vil kunne genindfanges (f.eks. fisk og insekter)
Det vil afhænge af en sag-for-sag vurdering, hvorvidt det er nødvendigt med strenge
indeslutningsforanstaltninger (fysiske og/eller biologiske) i de to ovennævnte typer af
udsætning.
Oplysningskrav i forbindelse med udsætningssager
Naturstyrelsen har med udgangspunkt i bl. a. forudsætningerne for naturbeskyttelseslovens
§ 31, stk. 1, Vejledning om naturbeskyttelsesloven (Miljøministeriet 1996) s. 128 samt
erfaringer i forbindelse med udsætning af genmodificerede organismer, listet de
oplysninger, der som minimum er påkrævet for at vurdere en ansøgning om udsætning af
dyr, der ikke findes naturligt i Danmark.
Naturstyrelsen vil i forbindelse med udsætningssager kræve følgende oplysninger:
Anmelder:
1. Hvem er ansvarlig for udsætningen?
Oplysninger om arten der ønskes udsat
1. Artsnavn (dansk og videnskabeligt).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
2. Taxonomi (herunder oplysning om, hvorfra dyret er hentet samt genetisk variation
af de udsatte dyr)
3. Beskrivelse af artens naturlige geografiske udbredelse, herunder dens naturlige
habitat
4. Reproduktionsbiologi, kendt og forventet under danske forhold
5. Interaktion med andre dyrearter (f.eks. rovdyr, byttedyr, parasitter, konkurrenter),
kendt og forventet under danske forhold (herunder også oplysning om, hvorvidt de
udsatte dyr er fri for sygdomme og parasitter)
6. Fødevalg, kendt og forventet under danske forhold
7. Interaktion med miljøet
Oplysninger om udsætningen
1. Formålet med udsætningen
2. Tidspunkt for udsætningen (start og slut)
3. Antal dyr der udsættes
Oplysninger om selve udsætningsstedet og det omgivende område
1. Stedets/stedernes geografiske placering
2. Afstand til beskyttede områder, herunder beskrivelse af formål med beskyttelsen
3. Beskrivelse af økosystemer der sandsynligvis vil blive berørt af udsætningen
Oplysninger om vekselvirkningen mellem arten og miljøet
1. Forventet habitat for arten
2. Forventet spredningsevne for arten
3. Beskrivelse af økosystemer hvortil arten vil kunne spredes
4. Beskrivelse af konkurrence med andre arter (f.eks. fødegrundlag, levested)
5. Beskrivelse af sekundær effekt på andre arter (f.eks. ændring af habitat)
6. Andre potentielt vigtige vekselvirkninger med miljøet
Oplysninger om overvågning, kontrol og beredskab
1. Metoder til overvågning af de udsatte dyr (herunder metodens sensitivitet og
pålidelighed)
2. Metoder til overvågning af påvirkning af miljøet (herunder metodens sensitivitet og
pålidelighed)
3. Varighed og frekvens af overvågningen.
4. Metoder til at undgå/mindske spredning af arten ud over udsætningsområdet
5. Metoder og procedurer til kontrol af arten i tilfælde af uventet spredning
6. Planer til beskyttelse af miljøet i tilfælde af uønskede virkninger.
DK121 - Bekendtgørelse af lov om jagt og vildtforvaltning 24.09.2009/930;
Hunting Act no. 930 of 24.09.2009
§ 2. Lovens regler om vildt gælder for pattedyr og fugle, herunder trækfugle, som er
naturligt forekommende i den danske natur. Reglerne gælder også for pattedyr og fugle,
som er udsat eller er undsluppet menneskelig varetægt, og som har etableret vildtlevende,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
317

318
reproducerende bestande i naturen, medmindre de traditionelt betragtes som husdyr.
Stk. 2. Lovens regler om jagt gælder for alle handlinger, der med egnet middel har til
formål at efterstræbe vildt, uanset om der i forbindelse med jagten fanges eller nedlægges
vildt.
§ 6. Med henblik på at beskytte vildtet eller regulere udnyttelsen heraf kan miljøministeren
fastsætte regler om, herunder forbud mod
1) udsætning, indfangning og hold af vildt,
2) handel med og besiddelse af vildt og dele heraf og
3) indsamling af, handel med og besiddelse af æg fra fuglevildt.
Stk. 2. Miljøministeren kan fastsætte regler om kontrol med og registrering af hold af
vildt, herunder regler om, at ministeren uden retskendelse kan lade udtage prøver af
individer af bestemte vildtarter.
Stk. 3. Miljøministeren kan fastsætte regler om biotopplaner.
Stk. 4. Miljøministeren kan fastsætte regler om, at kun personer, som har gennemgået et
kursus, kan udsætte fuglevildt. Miljøministeren kan endvidere fastsætte regler om kursus i
udsætning af fuglevildt.
Stk. 5. Miljøministeren kan fastsætte regler om aflevering af vildt, der findes dødt i
naturen.
Stk. 6. Miljøministeren kan fastsætte regler om registrering af private ægsamlinger.
Stk. 7. Miljøministeren kan fastsætte regler om, at kun personer eller virksomheder, der
af ministeren har fået autorisation hertil, må behandle og pleje tilskadekommet vildt. Der
kan tillige fastsættes regler om, at autorisation kan nægtes eller tilbagekaldes.
§ 37. Miljøministeren kan fastsætte regler om regulering af vildt. Hvis der ikke findes
tilfredsstillende alternativer til reguleringen, kan regulering foretages for at
1) imødegå fare for mennesker eller menneskers sundhed,
2) imødegå risiko for smitte af mennesker eller dyr,
3) imødegå risiko for luftfartssikkerheden,
4) beskytte flora og fauna og
5) hindre omfattende skader på bebyggelse, afgrøder, husdyr, skove, fiskeopdræt eller
fiskeri- og vandområder.
Stk. 2. For de arter, der er nævnt i bilag 1, må regler efter stk. 1 ikke hindre opretholdelse
af den pågældende bestands bevaringsstatus i dens naturlige udbredelsesområde.
Stk. 3. Miljøministeren kan ved fastsættelse af regler efter stk. 1 fravige reglerne i kapitel
2, 3, 4 og 7.
DK122 - Bekendtgørelse af lov om fiskeri og fiskeopdræt 26.09.2008/978; Fishing
Act No. 978 of 26.09.2008
§ 3. I denne lov forstås ved:
1) Fisk: Enhver art af fisk, pighuder, krebs- og bløddyr samt bestanddele, produkter og
partier heraf, herunder opdrættede arter.
2) Puljefiskeri: Fiskeri, der udøves i fællesskab mellem selvstændige erhvervsfiskere eller
erhvervsfiskerselskaber med fartøjer, de er ejere eller medejere af, således at en deltager
med sit fartøj kan benytte fangstrettigheder, som er tilknyttet en anden puljedeltagers
fartøj.
3) Saltvand: Dansk fiskeriterritorium og fiskeri med dansk indregistreret fartøj uden for
dette område.
4) Ferskvand: Søer, åer, bække og andre lignende naturlige ferske vande samt kanaler,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
grøfter og lignende kunstigt frembragte vande, der indgår som led i eller træder i stedet for
dele af et naturligt vandløbssystem, eller som har afløb til saltvand, samt, hvor dette er
særligt bestemt, jf. § 41, oversvømmede arealer og kunstigt frembragte ferske vande, der
ikke indgår som led i eller træder i stedet for dele af et naturligt vandløbssystem eller har
afløb til saltvand.
5) Omsætning m.v.: Forhandling, opbevaring, transport, behandling, erhvervelse,
modtagelse, overdragelse og import af fisk i Danmark og samhandel med og eksport af fisk,
der finder sted fra Danmark.
6) EF-retsakter: Det Europæiske Fællesskabs forordninger, direktiver og beslutninger, jf.
§ 10.
7) Internationalt naturbeskyttelsesområde og arter, for hvilke et område er udpeget:
Område og dertil knyttede arter, som skal beskyttes ifølge regler fastsat af miljøministeren i
henhold til Rådets direktiv nr. 92/43/EØF af 21. maj 1992 om bevaring af naturtyper samt
vilde dyr og planter (EF-habitatdirektivet) og Rådets direktiv nr. 79/409/EØF af 2. april 1979
om beskyttelse af vilde fugle (EF-fuglebeskyttelsesdirektivet.)
§ 63. Udsætning eller omplantning af fisk samt æg og yngel heraf er ikke tilladt, medmindre
1) den foretages i overensstemmelse med en plan, der er udarbejdet eller godkendt af
ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri,
2) ministerens særlige tilladelse foreligger eller
3) der er afsagt kendelse herom af en landvæsensret.
Stk. 2. Ministeren kan fastsætte regler om udsætning og opfiskning af fisk, yngel og æg til
udsætning.
§ 66. Opdræt af fisk på dansk fiskeriterritorium må kun finde sted efter tilladelse fra
ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri.
Stk. 2. En ansøgning om tilladelse efter loven gælder samtidig som ansøgning om tilladelse
efter anden lovgivning. Ministeren kan fastsætte vilkår for en tilladelse, herunder om
tidsbegrænsning, prøveudtagning og dokumentation for sikkerhedsstillelse i form af enten
forsikring eller bankgaranti til dækning af udgifter ved anlæggets ophør. Ministeren
fastsætter endvidere vilkår i henhold til anden lovgivning, som er fastlagt af vedkommende
myndighed.
§ 67. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri kan fastsætte regler om tilladelse til
etablering, udnyttelse og drift af opdrætsanlæg samt om, at en tilladelse forudsætter, at
ansøgeren opfylder krav til praktisk og teoretisk uddannelse. Ministeren kan endvidere
fastsætte regler om, at rettigheder ifølge en tilladelse til etablering, udnyttelse og drift af
opdrætsanlæg kan overdrages.
September 2011
DK123 - Bekendtgørelse af lov om drift af landbrugsjorder 12.03.2009/191; Act on
Management of Agricultural Areas No.191 of 12.03.2009
§ 10. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri træffer bestemmelse om, hvilke
plantearter der skal anses for uønskede, fordi de kan skade afgrøderne, naturen eller
landskabet.
Stk. 2. Ministeren kan fastsætte regler om bekæmpelse og forebyggelse af udbredelse af
uønskede plantearter, herunder om
1) håndtering og behandling af varer og produkter med indhold af uønskede plantearter,
2) transport ad offentlig vej af varer og produkter med indhold af uønskede plantearter,
3) rengøring af transportmidler, maskiner, redskaber, emballage og lokaler, der har været
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
319

320
anvendt til transport, behandling, håndtering og opbevaring af varer med indhold af
uønskede plantearter,
4) overdragelse af varer og produkter med indhold af uønskede plantearter,
5) behandling af arealer med forekomst af uønskede plantearter og
6) pligt til at afgive oplysning om forekomst af uønskede plantearter, herunder ved
overdragelse af ejendoms- eller brugsret til arealer eller ved anvendelse af maskiner og
redskaber m.v., der tilhører andre.
Stk. 3. I regler udstedt i medfør af stk. 2 kan der fastsættes bestemmelser om, at
ministeren kan lade bekæmpelse eller forebyggelse af udbredelse af uønskede plantearter
udføre, såfremt påbud herom ikke er efterkommet af ejeren eller brugeren inden for en
nærmere fastsat frist. Ministeren kan herunder fastsætte, at bekæmpelsen sker helt eller
delvis for ejerens eller brugerens regning.
DK124 - Lov om hold af dyr 09.06.2004/432; Act on the keeping of livestock No.
432 of 09.06.2004
§ 37. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri kan fastsætte regler om indførsel og
udførsel af dyr, dele heraf eller animalske fødevarer, sæd, oocytter, embryoner af dyr samt
gødning, hø, halm, dyrefoder og andre produkter og genstande, hvormed sygdomme og
zoonotiske smitstoffer kan spredes.
DK125 - Bekendtgørelse af lov om planteskadegørere 12.03.2009/198; Act on
plant pests (revised) No. 198 of 12.03.2009
§ 1. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri kan fastsætte bestemmelser om
bekæmpelse og om forebyggelse af indslæbning og udbredelse af levende organismer, dog
ikke hvirveldyr, samt vira, der direkte eller indirekte kan forvolde tab for planteavlen
(planteskadegørere), og kan herunder fastsætte bestemmelser til gennemførelse af regler
fastsat af Det Europæiske Fællesskab.
§ 2. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri kan i forbindelse med fastsættelse af
bestemmelser efter § 1 fastsætte regler om:
1) forbud mod indførsel, salg, opbevaring samt anden form for besiddelse af levende
planteskadegørere eller kulturer af planteskadegørere samt af planter, planteprodukter,
jord eller andre vækstmedier, der er eller formodes at være angrebet af eller at indeholde
sådanne planteskadegørere,
2) udførselskontrol med planter, planteprodukter, jord og andre vækstmedier,
3) forbud mod tilsåning eller tilplantning af arealer samt påbud om isolering af disse,
4) forbud mod plantning af angivne plantearter,
5) forbud mod fjernelse af angivne planter, planteprodukter, jord og andre vækstmedier fra
et angivet område,
6) påbud om behandling af arealer, planter, planteprodukter, jord og andre vækstmedier
med bekæmpelsesmidler,
7) påbud om beskæring eller fjernelse af planter,
8) påbud om desinfektion af emballage, redskaber, maskiner, transportmidler samt rum og
andet, hvorfra planteskadegørere må antages at kunne udbredes,
9) påbud om tilintetgørelse af planter, planteprodukter og emballage,
10) påbud om indsamling og tilintetgørelse af planteskadegørere.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
DK126 - Bekendtgørelse af lov om mark- og vejfred 19.01.2007/61; Act on access
in nature (revised) No. 61 of 19.01.2007
§ 1. Enhver er pligtig til på alle årets tider at holde sine husdyr på sit eget.
Stk. 2. Under husdyr henregnes pelsdyr, som er opdrættet i fangenskab, og
tamkaniner. Såfremt et i fangenskab opdrættet pelsdyr undslipper og ikke indfanges inden 2
måneder, anses det som vildt. Afkom, der følger moderdyret, er underkastet de for dette
gældende bestemmelser.
DK127 - Bekendtgørelse af lov om biavl 12.03.2009/197; Act on beekeeping
(revised) No. 197 of 12.03.2009
§ 8. Ministeren for fødevarer, landbrug og fiskeri kan fastsætte regler om forbud mod hold
af arter eller racer af bier, som kan volde skade på avlede bier, eller som af øvrige
avlsmæssige grunde må anses for uønskede.
DK128 - Miljøbeskyttelsesloven 879/26.06.2010; Environmental Protection Act
no. 879 of 26/06/2010
§ 17. Kommunalbestyrelsen har ansvaret for gennemførelsen af en effektiv
rottebekæmpelse.
Stk. 2. Ejere af fast ejendom har pligt til at foretage sådanne foranstaltninger med hensyn til
sikring af deres ejendomme og disses renholdelse, at rotternes levemuligheder på
ejendommen begrænses mest muligt.
Stk. 3. Miljøministeren fastsætter regler om rottebekæmpelse, herunder om
kommunalbestyrelsens opgaver efter stk. 1 og grundejernes forpligtelser efter stk. 2.
Ministeren kan endvidere fastsætte regler om, at personer eller virksomheder, der udfører
rottebekæmpelse, skal være autoriserede, herunder at autorisation kan nægtes og
tilbagekaldes, såfremt den pågældende gør sig skyldig i grov eller oftere gentagen
forsømmelighed. Afgørelse om tilbagekaldelse skal indeholde oplysning om adgangen til at
begære en tilbagekaldelse indbragt for domstolene og om fristen herfor.
Stk. 4. Opdræt af vilde rotter må kun ske efter tilladelse fra ministeren.
Stk. 5. Kommunalbestyrelsen kan lade foranstaltninger som nævnt i stk. 2 eller i regler
fastsat efter stk. 3 udføre for den ansvarliges regning, jf. § 69, stk. 1, nr. 4, og § 70. De
herved afholdte udgifter hæfter på vedkommende ejendom med fortrinsret som for
kommunale ejendomsskatter.
§ 18. I regler fastsat i medfør af § 16 og § 17 kan der fastsættes regler om
kommunalbestyrelsens adgang til at opkræve gebyrer og til at vedtage forskrifter om de
omtalte forhold.
Stk. 2. Gebyrer, der opkræves til dækning af omkostninger ved den kommunale
rottebekæmpelse, hæfter på vedkommende ejendom med fortrinsret som for kommunale
ejendomsskatter.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
321

322
DK150 - Control of Trade in Endangered Species Enforcement Regulations 1997
(CITES)
http://www.cites.org/eng/disc/text.shtml
DK160 - Bekendtgørelse om bekæmpelse af kæmpebjørneklo 10.09.2009/862;
Statutory order on eradication of giant hogweed No. 862 of 10.09.2009
§ 1. Kommunen kan i henhold til en endeligt vedtaget og offentliggjort indsatsplan pålægge
ejere eller brugere af arealer, hvor der findes kæmpebjørneklo, at bekæmpe planten.
Stk. 2. Har kommunen offentliggjort en endeligt vedtaget indsatsplan, har ejere eller
brugere af de i stk. 1 nævnte arealer pligt til at bekæmpe planten effektivt i
overensstemmelse med indsatsplanen.
Stk. 3. Pligten til at bekæmpe planten i overensstemmelse med indsatsplanen gælder også
for offentlige myndigheder.
§ 2. Bekæmpelse af kæmpebjørneklo skal medføre, at den enkelte plante inden for
indsatsområdet dør. Bekæmpelsen skal endvidere udføres på en sådan måde, at den
enkelte plante på intet tidspunkt i indsatsperioden reproducerer sig selv.
Stk. 2. Indsatsplanen, jf. § 1, skal indeholde angivelse af indsatsområdet og en eller flere
frister, inden for hvilke bekæmpelse hvert år skal have fundet sted, samt vejledning i hvilke
bekæmpelsesmetoder, der hensigtsmæssigt kan anvendes.
§ 4. Kommunen foretager kontrol for at sikre overholdelse af indsatsplanen og påbud
udstedt i medfør af § 5.
Stk. 2. Kommunen har efter § 13, stk. 2, i lov om drift af landbrugsjorder, til enhver tid
mod behørig legitimation adgang til arealer omfattet af en indsatsplan med henblik på
gennemførelse af kontrol eller bekæmpelse.
§ 5. Hvis indsatsplanens bestemmelser om bekæmpelse af kæmpebjørneklo ikke
overholdes, kan kommunen påbyde den pågældende ejer eller bruger at foretage
bekæmpelsen. Ejeren eller brugeren skal gives en frist på ikke under 14 dage til at foretage
bekæmpelsen.
Stk. 2. Det skal fremgå af påbuddet, at kommunen kan foretage bekæmpelsen, hvis
påbuddet ikke efterkommes. Det skal endvidere fremgå, hvornår kommunen vil foretage
kontrol af, om påbuddet er efterkommet, idet det samtidig skal fremgå, at bekæmpelse ved
kommunens foranstaltning ved samme lejlighed kan iværksættes. Herudover skal det
fremgå, at ejeren eller brugeren kan straffes, jf. § 7, hvis det konstateres, at påbuddet ikke
er efterkommet.
Stk. 3. Når kommunen foretager bekæmpelse, skal der tages størst muligt hensyn til
landbrugsdriften i indsatsområdet som berøres af bekæmpelsen, herunder skal det sikres,
at den valgte bekæmpelsesmetode ikke er til skade for økologiske bedrifter eller er i
modstrid med anden regulering for arealet, samt at der ved valg af bekæmpelsesmetode
tages størst muligt hensyn til det omgivende miljø.
§ 7. Undladelse af at efterkomme et påbud meddelt i medfør af § 5, stk. 1, straffes med
bøde.
Stk. 2. Der kan efter § 18, stk. 3, i lov om drift af landbrugsjorder, pålægges selskaber m.v.
(juridiske personer) strafansvar efter reglerne i straffelovens 5. kapitel.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
§ 8. Bekendtgørelsen træder i kraft den 15. september 2009. Samtidig ophæves
bekendtgørelse nr. 17 af 13. januar 2006 om bekæmpelse af kæmpebjørneklo.
Stk. 2. Endelige indsatsplaner, som er blevet vedtaget og offentliggjort inden den 21.
januar 2006, gennemføres efter reglerne i bekendtgørelse nr. 889 af 26. august 2004, og
bevarer deres gyldighed i den resterende del af deres indsatsperiode.
Stk. 3. Endelige indsatsplaner, som er blevet vedtaget og offentliggjort efter 21. januar
2006, men inden den 15. september 2009 i henhold til bekendtgørelse nr. 17 af 13. januar
2006, bevarer deres gyldighed i den resterende del af deres indsatsperiode.
September 2011
DK161 - Bekendtgørelse om vildtskader 15.12.2009/1453; Statutory order on
damages causes by game species No. 1453 of 15.12.2009
§ 2. Vildt kan, hvis der ikke findes anden tilfredsstillende løsning, uanset bestemmelserne
om jagttider, reguleres i de tilfælde, der er nævnt i kapitel 2 og 3, for at
1) imødegå fare for mennesker eller menneskers sundhed,
2) imødegå risiko for smitte af mennesker eller dyr,
3) imødegå risiko for luftfartssikkerheden,
4) beskytte flora og fauna,
5) hindre omfattende skader på afgrøder, husdyr, herunder vildtopdræt, skove, fiskeopdræt
eller fiskeri- og andre vandområder, eller
6) forhindre alvorlig skade på ejendom forvoldt af vildt.
Stk. 2. Stk. 1, nr. 6, finder ikke anvendelse for regulering af fugle.
Stk. 3. Bortset fra tilfælde, der er omfattet af lovens § 38, er det ejeren eller brugeren af
en ejendom, der inden for rammerne af nærværende bekendtgørelse afgør, hvorvidt der på
ejendommen skal foretages regulering af vildt, uanset om den pågældende har jagtretten
på ejendommen.
Stk. 4. Udover ejerens/brugerens beslutning efter stk. 3, forudsætter regulering, at de
nødvendige tilladelser efter denne bekendtgørelse er udstedt.
Stk. 5. En jagtlejer må kun regulere vildt efter særlig aftale med ejeren eller brugeren af
ejendommen. Ejeren eller brugeren kan ikke fraskrive sig retten til regulering.
Stk. 6. Regulering må kun foretages af personer, der er fyldt 18 år.
§ 8. Undslupne pelsdyr, der er vildt i henhold til lov om mark- og vejfred, samt nilgås,
amerikansk skarveand, sort svane, bisamrotte, sumpbæver, vaskebjørn, mårhund, mink, må
reguleres hele året.
Stk. 2. Ved regulering af undslupne pelsdyr, der er vildt i henhold til lov om mark- og
vejfred samt mink, mårhund, vaskebjørn, bisamrotte og sumpbæver, må anvendes fælder.
Der må desuden anvendes kunstigt skjul, herunder skydestiger og skydetårne, jf. kapitel 1 i
bekendtgørelse nr. 870 af 4. juli 2007 om udsætning af vildt, jagtmåder og jagtredskaber,
ligesom regulering kan ske i tidsrummet fra 1 time før solopgang til 1 time efter solnedgang.
Reglerne i lovens § 28 om udfodring og beskydning på jorden i umiddelbar nærhed af
foderplads, finder ikke anvendelse ved regulering efter denne bestemmelse. Det samme
gælder forbuddet mod anvendelse af kunstigt lys, spejle og andre indretninger til belysning
af målet, jf. § 11, nr. 4, i bekendtgørelse nr. 870 af 4. juli 2007 om udsætning af vildt,
jagtmåder og jagtredskaber.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
323

324
DK162 - Bekendtgørelse om udsætning af vildt, jagtmåder og jagtredskaber
04.07.2007/870; Statutory order on release of game, and hunting methods and
hunting gear No. 870 of 04.07.2007
§ 12. Vildt må ikke udsættes i naturen uden Skov- og Naturstyrelsens tilladelse.
Stk. 2. Reglen i stk. 1 gælder i følgende tilfælde ikke ved udsætning af fasan i perioden 1.
april til 31. august og agerhøne i perioden 1. april til 15. august:
1) På ejendomme under 100 ha., såfremt der ikke udsættes flere end 100 fasaner/agerhøns.
2) På ejendomme på 100 ha. eller derover, såfremt der ikke udsættes flere end 1
fasan/agerhøne pr. ha.
3) På ejendomme med landbrugsmæssigt dyrkede arealer som indgik ved tildelingen af
udtagningsrettigheder efter enkeltbetalingsordningen for hvilke der er udarbejdet og
gennemført biotopplaner, der opfylder retningslinjerne fastsat i bilag 2 til bekendtgørelsen,
såfremt der ikke udsættes flere end 7 fasaner/agerhøns pr. ha.
4) På ejendomme uden landbrugsmæssigt dyrkede arealer samt på ejendomme med
landbrugsmæssigt dyrkede arealer, som ikke indgik ved tildelingen af udtagningsrettigheder
efter enkeltbetalingsordningen, såfremt der ikke udsættes flere end 7 fasaner/agerhøns pr.
ha. Udsætninger på flere end 1 fugl pr. ha. skal senest 3 uger efter udsætningen skriftligt
indberettes til Skov- og Naturstyrelsen med angivelse af det aktuelt udsatte antal
fasaner/agerhøns.
Stk. 3. Reglen i stk. 1 gælder ikke for udsætning af gråand i ferske vande, såfremt der ikke
udsættes mere end 1 ælling pr. 150 m 2 eller 1 voksen and pr. 300 m 2 åben ubevokset
vandflade, og såfremt fuglene udsættes i tiden, fra den pågældende arts jagttid ophører, til
1 måned før artens jagttid begynder.
Stk. 4. Den i stk. 2, nr. 3, nævnte biotopplan anmeldes til Skov- og Naturstyrelsen hvert år
inden den 1. maj. Biotopplanen kan omfatte en eller flere ejendomme eller dele heraf med
samme ejer eller bruger. Ved beregning af biotopplan-ejendommens samlede areal indgår
alle sammenhængende arealer, bortset fra søer med åbne vandflader over 1 ha. En
biotopplan-ejendom har sammenhængende arealer, når arealerne ikke er adskilt af
fremmede arealer eller af veje og jernbaner, som ikke må krydses.
Stk. 5. Udsætning af flere end 100 fugle forudsætter, at den eller de ansvarlige for
udsætningen har gennemgået et af Skov- og Naturstyrelsen godkendt kursus om udsætning
af fuglevildt, der opfylder retningslinjerne fastsat i bilag 3 til bekendtgørelsen.
Stk. 6. Skov- og Naturstyrelsens afgørelser efter stk. 1 kan ikke indbringes for anden
administrativ myndighed.
Stk. 7. Skov- og Naturstyrelsen kan ændre bilag 2 og 3.
DK163 - Bekendtgørelse om jagttid for visse pattedyr og fugle m.v.
18.11.2010/1404; Statutory order on hunting seasons for certain mammals and
birds etc. No. 1404 of 18.11.2010
§ 1. Under hensyntagen til principperne i fuglebeskyttelsesdirektivets 2) art. 7,
habitatdirektivets 3) artikel 12 og 14 og til principperne i kapitel 2 i lov om jagt og
vildtforvaltning, er der fastsat generelle jagttider for en række vildtarter. Disse fremgår af
bilag 1 til denne bekendtgørelse.
Bilag 1 - Statutory order on hunting seasons for certain mammals and birds etc. –
Bekendtgørelse om jagttid for visse pattedyr og fugle m.v. 18.11.2010/1404
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
1) Hovdyr:
Kronhjort 01.09
Kronhind og kalv 01.10
Dåhjort 01.09
Då og kalv 01.10
Sikahjort 01.09
Sikahind og kalv 01.10
Råbuk
16.05
og 01.10
Rå og lam 01.10
Muflonvædder 01.09
Muflonfår og lam 01.10
Vildsvin, orne 01.09
Vildsvin, so og grise 01.10
2) Rovdyr:
Ræv 01.09
Husmår 01.09
3) Støttetandede:
Hare 01.10
Vildkanin 01.09
4) Andefugle:
Grågås 01.09
Blisgås 01.09
Sædgås 01.09
Kortnæbbet gås 01.09
Gråand 01.09
Atlingand 01.09
Krikand 01.09
Spidsand 01.09
Pibeand 01.09
Skeand 01.09
Knarand 01.09
Ovenstående andefugle på fiskeriterritoriet desuden 01.01
Canadagås 01.09
Taffeland 01.10
Troldand 01.10
Bjergand 01.10
Hvinand 01.10
Havlit 01.10
Ederfugl hun 01.10
Ederfugl han 01.10
Sortand 01.10
Fløjlsand 01.10
Stor skallesluger 01.10
Toppet skallesluger 01.10
5) Hønsefugle:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
325

326
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
Agerhøne 16
Fasanhøne 16
Fasanhane 01
6) Vandhøns:
Blishøne 01
7) Vadefugle:
Dobbeltbekkasin 01
Skovsneppe 01
8) Mågefugle:
Sildemåge 01
Sølvmåge 01
Svartbag 01
9) Duer:
Ringdue 01
Tyrkerdue 01
10) Kragefugle:
Husskade 01
Krage (gråkrage/sortkrage) 01
11) Invasive arter:
Nilgås 01
Amerikansk skarveand 01
Sort svane 01
Bisamrotte 01
Sumpbæver 01
Vaskebjørn 01
Mårhund 01
Mink 01
DK164 - Bekendtgørelse om pelsdyrhold samt indførsel og transit 16.02.1987/78;
Statutory order on fur farming and import and transit of furred animals No. 78 of
16.02.1987
§ 2. Indførsel og transit af levende og døde pelsdyr samt produkter heraf må kun finde sted
på nærmere af veterinærdirektoratet fastsatte betingelser.
Stk. 2. Bestemmelsen i stk. 1 gælder for alle pelsdyr, uanset de ikke agtes anvendt til
pelsproduktion.
Stk. 3. Indførsel af bisamrotter (fiber zibethicus) og gråegern (sciurus carolinensis) er
forbudt.
Stk. 4. Uanset bestemmelserne i stk. 1 kan tørrede skind frit indføres.
DK165 - Bekendtgørelse om erhvervsmæssig handel med dyr (dyrehandlere)
12.12.2002/1022; Statutory order on commercial trade with animals (pet shops)
No. 1022 of 12.12.2002
September2011

DENMARK
§ 6. Der må ikke i virksomheder omfattet af denne bekendtgørelse holdes eller sælges
dyrearter, som kan frembyde fare, eller som er særligt vanskelige at holde på en
dyreværnsmæssigt forsvarlig måde, jf. bilaget til bekendtgørelsen.
Bilag 1. Dyrearter omfattet af forbuddet i bekendtgørelsens § 6 (dyrearter, som kan
frembyde fare eller er særligt vanskelige at holde på en dyreværnsmæssigt forsvarlig måde)
September 2011
Pattedyr (Mammalia)
Kloakdyr: Næbdyr ( Ornithorhynchus anatinus ).
Pungdyr: Koalabjørn ( Phascolarctos cinereus ),
kæmpekænguruer ( Macropus spp.) samt
flyvepungegern ( Acrobates spp., Petaurus spp.,
Schoinobates spp.), undtagen korthovedet
flyvepungegern ( Petaurus breviceps ).
Insektædere: Alle arter, undtagen børstesvin ( Tenrecidae spp.) og
pindsvin ( Erinaceidae spp.).
Kaguanger: Begge arter.
Flagermus: Alle arter.
Gnavere: Bæveregern ( Aplodontia spp.), bævere ( Castoridae
spp.), flyveegern ( Petaurista spp., Biswamoyopterus
spp., Aeromys spp., Eupetaurus spp., Pteromys spp.,
Glaucomys spp., Eoglaucomys spp., Hylopetes spp.,
Petinomys spp., Aeretes spp., Trogopterus spp.,
Belomys, Pteromyscus spp., Petaurillus spp., Iomys
spp.), skælhaleegern ( Anomaluridae spp.),
hulepindsvin ( Hystricidae spp.) samt træpindsvin (
Erethizontidae spp.).
Gumlere: Alle arter, undtagen niringet bæltedyr ( Dasypus
novemcinctus ).
Skældyr: Alle arter.
Jordsvin: Orycteropus afer.
Rovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede hunde og katte,
manguster ( Herpestinae spp.), genette ( Genetta
genetta ), fennekræv ( Fennecus zerda ),
domesticerede ræve ( Vulpes vulpes ), vaskebjørne (
Procyon spp.), næsebjørne ( Nasua spp.), mårhund (
Nyctereutes procyonoides ), fritte og tam-ilder (
Putorius putorius ) samt domesticerede former af mink
( Mustela vison ).
Sæler: Alle arter.
Hvaler: Alle arter.
Uparrettåede hovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede former.
Parrettåede hovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede former.
Elefanter: Alle arter.
Søkøer: Alle arter.
Primater: Alle arter, undtagen egernaber ( Callithricidae spp.).
Fugle (Aves)
Strudsfugle: Alle arter, undtagen tinamuer ( Tinamidae spp.).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
327

328
Stormfugle: Alle arter.
Pingviner: Alle arter.
Lommer: Alle arter.
Lappedykkere: Alle arter.
Årefodede: Alle arter.
Storkefugle: Alle arter, undtagen nathejrer, ibisser og skestorke (
Treskiornithidae spp.).
Flamingoer: Alle arter.
Andefugle: Hyrdefugle ( Anhinidae spp.).
Vestgribbe: Alle arter.
Hønsefugle: Hokkoer ( Cracidae spp.).
Hoatzin: Opisthocomus hoazin.
Tranefugle: Alle arter, undtagen vandhøns ( Rallidae spp.) og
trompeterfugle ( Psophiidae spp.).
Mågevadefugle: Alle arter.
Steppehøns: Pteroclidiformes spp.
Gøgefugle: Gøge ( Cuculidae spp.).
Natravne: Alle arter.
Sejlerfugle: Alle arter.
Skrigefugle: Biædere ( Meropodidae spp.).
Krybdyr (Reptilia)
Skildpadder (Testudinata)
Havskildpadder ( Cheloniidae,
Dermochelyidae ):
Krokodiller (Crocodylia)
Krokodiller ( Crocodylidae )
alligatorer ( Alligatoridae )
og gavialer ( Gavialidae ):
Alle arter.
Alle arter, undtagen Ostaeolaemus spp., Paleosuchus
spp. og Alligator sinensis.
Slanger (Serpentes)
Snoge ( Colubridae ): Liansnog ( Thelotornis spp.), boomslange ( Dispholidus
spp.) samt arter af snogeslægten ( Rhabdophis ).
Giftsnoge (Elaphidae): Alle arter.
Havslanger (Hydrophiidae): Alle arter.
Hugorme (Viperidae): Alle arter.
Grubeorme (Crotalidae): Alle arter.
Jordhugorme ( Aparallactinae Atractaspis spp. og Macrelaps spp.
):
Kvælerslanger ( Pythonidae,
Boidae ):
Tigerpython ( Python molurus ), klippepython ( Python
sebae ), netpython ( Python reticulatus ) samt grøn
anakonda ( Eunectes murinus ).
Øgler (Sauria)
Varaner ( Varanidae ): Komodovaran ( Varanus komodoensis ), båndvaran (
Varanus salvator ), papuavaran ( Varanus salvadoiri ),
nilvaran ( Varanus niloticus ) samt centralafrikansk
nilvaran ( Varanus ornatus ).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
Fisk (Pisces)
Stenfisk: Alle arter ( Synanceia spp.).
Hajer: Tigerhaj ( Galeocerdo cuvier ), oceanisk hvidtippet haj (
Carcharhinus longimanus ), tyrehaj ( Carcharhinus
leucas ), stor hvid haj ( Carcharodon carcharias ), blåhaj
( Prionace glauca ) samt stor hammerhaj ( Sphyrna
mokarran ).
Bløddyr (Mollusca)
Blæksprutter ( Dibranchiata ): Blåringede blæksprutter ( Hapalochlaea maculosa og
Hapalochlaea lunulata ).
Leddyr (Arthropoda)
Skolopendre ( Chilopoda ): Scholopendra gigantea samt Scholopendra heros.
Skorpioner ( Scorpiones ): Androctonus spp., Buthus spp., Centruroides spp.,
Tityus spp., Hottentotta spp., Leiurus spp. samt
Parabuthus spp.
Edderkopper ( Araneae ): Atrax robustus, Phoneutria nigriventer, Loxosceles
reclusa, Tegenaria agrestis, Latrodectus spp. samt
Sicarius spp.
§ 27. Virksomhed omfattet af denne bekendtgørelse, der på tidspunktet for ikrafttrædelsen
drives på grundlag af en tilladelse i medfør af dyreværnslovens § 18, stk. 1, 1. pkt., skal
opfylde kravene i bekendtgørelsen inden 1 år efter dennes ikrafttræden.
DK166 - Bekendtgørelse om privates hold af særlige dyr m.v. 12.12.2002/1021;
Statutory order on private persons keeping of certain animals etc. No. 1021 of
12.12.2002
§ 3. Der må ikke holdes dyrearter, som kan frembyde fare eller er særligt vanskelige at
holde på en dyreværnsmæssigt forsvarlig måde, jf. bilag 1 til denne bekendtgørelse.
Bilag 1 Dyrearter omfattet af forbudet i bekendtgørelsens § 3 (dyrearter, som kan frembyde
fare eller er særligt vanskelige at holde på en dyreværnsmæssigt forsvarlig måde)
Pattedyr (Mammalia)
Kloakdyr: Næbdyr ( Ornithorhynchus anatinus ).
Pungdyr: Koalabjørn ( Phascolarctos cinereus ),
kæmpekænguruer ( Macropus spp. ) samt
flyvepungegern ( Acrobates spp., Petaurus spp.,
Schoinobates spp. ), undtagen korthovedet
flyvepungegern ( Petaurus breviceps ).
Insektædere: Alle arter, undtagen børstesvin ( Tenrecidae spp. ) og
pindsvin ( Erinaceidae spp. ).
Kaguanger: Begge arter.
Flagermus: Alle arter.
Gnavere: Bæveregern ( Aplodontia spp. ), bævere ( Castoridae
spp. ), flyveegern ( Petaurista spp., Biswamoyopterus
spp., Aeromys spp., Eupetaurus spp., Pteromys spp.,
Glaucomys spp., Eoglaucomys spp., Hylopetes spp.,
Petinomys spp., Aeretes spp., Trogopterus spp.,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
329

330
Belomys, Pteromyscus spp., Petaurillus spp., Iomys spp.
), skælhaleegern ( Anomaluridae spp. ), hulepindsvin (
Hystricidae spp. ) samt træpindsvin ( Erethizontidae
spp. ).
Gumlere: Alle arter, undtagen niringet bæltedyr ( Dasypus
novemcinctus ).
Skældyr: Alle arter.
Jordsvin: Orycteropus afer.
Rovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede hunde og katte,
manguster ( Herpestinae spp. ), genette ( Genetta
genetta ), fennekræv ( Fennecus zerda ),
domesticerede ræve ( Vulpes vulpes ), vaskebjørne (
Procyon spp. ), næsebjørne ( Nasua spp. ), mårhund (
Nyctereutes procyonoides ), fritte og tam-ilder (
Putorius putorius ) samt domesticerede former af mink
( Mustela vison ).
Sæler: Alle arter.
Hvaler: Alle arter.
Uparrettåede hovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede former.
Parrettåede hovdyr: Alle arter, undtagen domesticerede former.
Elefanter: Alle arter.
Søkøer: Alle arter.
Primater: Alle arter, undtagen egernaber ( Callithricidae spp. ).
Fugle (Aves)
Strudsfugle: Alle arter, undtagen tinamuer ( Tinamidae spp. ).
Stormfugle: Alle arter.
Pingviner: Alle arter.
Lommer: Alle arter.
Lappedykkere: Alle arter.
Årefodede: Alle arter.
Storkefugle: Alle arter, undtagen nathejrer, ibisser og skestorke (
Treskiornithidae spp. ).
Flamingoer: Alle arter.
Andefugle: Hyrdefugle ( Anhinidae spp. ).
Vestgribbe: Alle arter.
Hønsefugle: Hokkoer ( Cracidae spp. ).
Hoatzin: Opisthocomus hoazin.
Tranefugle: Alle arter, undtagen vandhøns ( Rallidae spp. ) og
trompeterfugle ( Psophiidae spp. ).
Mågevadefugle: Alle arter.
Steppehøns: Pteroclidiformes spp.
Gøgefugle: Gøge ( Cuculidae spp. ).
Natravne: Alle arter.
Sejlerfugle: Alle arter.
Skrigefugle: Biædere ( Meropodidae spp. ).
Krybdyr (Reptilia)
Skildpadder (Testudinata)
Havskildpadder ( Cheloniidae, Alle arter.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
Dermochelyidae ):
Krokodiller (Crocodylia)
Krokodiller ( Crocodylidae )
alligatorer ( Alligatoridae )
og gavialer ( Gavialidae ): Alle arter, undtagen Ostaeolaemus spp. , Paleosuchus
spp. og Alligator sinensis.
Slanger (Serpentes)
Snoge (Colubridae): Liansnog ( Thelotornis spp.), boomslange ( Dispholidus
spp.) samt arter af snogeslægten ( Rhabdophis ).
Giftsnoge ( Elaphidae ): Alle arter.
Havslanger ( Hydrophiidae ): Alle arter.
Hugorme ( Viperidae ): Alle arter.
Grubeorme ( Crotalidae ): Alle arter.
Jordhugorme ( Aparallactinae Atractaspis spp. og Macrelaps spp.
):
Kvælerslanger ( Pythonidae ,
Boidae) :
September 2011
Tigerpython ( Python molurus ), klippepython ( Python
sebae ), netpython ( Python reticulatus ) samt grøn
anakonda ( Eunectes murinus ).
Øgler ( Sauria )
Varaner ( Varanidae ): Komodovaran ( Varanus komodoensis ), båndvaran (
Varanus salvator ), papuavaran ( Varanus salvadoiri ),
nilvaran ( Varanus niloticus ) samt centralafrikansk
nilvaran ( Varanus ornatus ).
Fisk (Pisces)
Stenfisk: Alle arter ( Synanceia spp.).
Hajer: Tigerhaj ( Galeocerdo cuvier ), oceanisk hvidtippet haj (
Carcharhinus longimanus ), tyrehaj ( Carcharhinus
leucas ), stor hvid haj ( Carcharodon carcharias ), blåhaj
( Prionace glauca ) samt stor hammerhaj ( Sphyrna
mokarran ).
Bløddyr (Mollusca)
Blæksprutter ( Dibranchiata ): Blåringede blæksprutter ( Hapalochlaea maculosa og
Hapalochlaea lunulata ).
Leddyr (Arthropoda)
Skolopendre ( Chilopoda ): Scholopendra gigantea samt Scholopendra heros.
Skorpioner ( Scorpiones ): Androctonus spp., Buthus spp., Centruroides spp.,
Tityus spp., Hottentotta spp., Leiurus spp. samt
Parabuthus spp.
Edderkopper (Araneae): Atrax robustus, Phoneutria nigriventer, Loxosceles
reclusa, Tegenaria agrestis, Latrodectus spp. samt
Sicarius spp.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
331

332
DK167 - Bekendtgørelse om bekæmpelse af bisamrotter 11.12.1987/819;
Statutory order on eradication of Ondatra zibethicus No. 819 of 11.12.1987
§ 1. Enhver ejer eller bruger af fast ejendom, der har iagttaget eller har formodning om
tilstedeværelsen af bisamrotter på sin ejendom eller dertil grænsende søer eller vandløb,
har pligt til omgående at anmelde dette. Pligten til anmeldelse ophører ikke, selv om ejeren
eller brugeren har skudt eller på anden måde aflivet dyret eller dyrene.
§ 3. Ejeren eller brugeren har pligt til efter skadedyrlaboratoriets anvisning at udføre eller
bistå ved udførelsen af bekæmpelsesarbejdet, herunder ved foretagelse af eftersyn af
ejendommen efter nærmere anvisninger.
DK168 - Bekendtgørelse om indberetning af oplysninger om dansk akvakultur
15.12.2009/1445 Statutory order on reporting of information regarding Danish
aquaculture No. 1445 of 15.12.2009
§ 3. Personer og virksomheder, som ejer eller driver et akvakulturanlæg, skal hvert år
indberette følgende oplysninger om driften af akvakulturanlægget i det foregående
kalenderår til Fiskeridirektoratet:
1) Ejers navn, adresse og CVR-nummer eller evt. CPR-nummer samt evt. telefonnumre og emailadresse.
2) Hvis anlægget er bortforpagtet eller udlejet oplyses forpagters eller lejers navn, adresse
og CVR-nummer eller evt. CPR-nummer samt evt. telefonnumre og e-mailadresse.
3) Eventuel kontaktpersons og/eller revisors navn og telefonnummer.
4) Antal beskæftigede, opdelt på henholdsvis fuldtids-, deltids- og sæsonbeskæftigede
mænd og kvinder, samt på ansatte med løn og ejer eller ejers familie (som ikke modtager
løn).
5) Hvorvidt anlægget drives i fælles drift med andre anlæg med et fælles regnskab.
6) Dato for afslutning af regnskabsperiode.
7) Anlægsoplysninger i overensstemmelse med bilag 1.
8) Alle arter, der har været opdrættet i akvakulturanlægget.
9) Årets tilførsel til anlægget i overensstemmelse med bilag 2.
10) Årets fraførsel fra anlægget i overensstemmelse med bilag 3.
DK169 - Bekendtgørelse om udsætning af krebs i ferske vande 26.05.1999/334;
Statutory order on release of crayfish in freshwaters No. 334 of 26.05.1999
§ 1. Udsætning eller omplantning af krebs, herunder æg og yngel, bortset fra flodkrebs
(Astacus astacus), er forbudt i alle ferske vande.
DK170 - Bekendtgørelse om import af planter og planteprodukter m.m.
23.01.2009/33; Statutory order on import of plants and plant products etc. No. 33
of 23.01.2009
§ 2. Importører af planter og planteprodukter m.m. nævnt i bilag 5 skal være registreret i
Plantedirektoratet. Undtaget herfra er personer, der alene importerer små mængder
planter og planteprodukter til egen brug og ikke-kommercielle formål.
Stk. 2. Anmodning om registrering med de på registreringsformularen krævede
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
oplysninger, herunder virksomhedens CVR-nummer, indsendes til Plantedirektoratet, der på
baggrund heraf tildeler virksomheden et registreringsnummer.
Stk. 3. Skifter en registreret importvirksomhed ejer, eller ophører den med impot,
oplagring m.m. af planter og planteprodukter m.m., skal Plantedirektoratet underrettes
skriftligt herom.
Stk. 4. Importører af planter og planteprodukter m.m skal til stadighed opfylde
bestemmelserne i bilag 6.
Stk. 5. Plantedirektoratet kan tilbagekalde en registrering, hvis det konstateres, at
importøren ikke overholder bestemmelserne i bekendtgørelsen.
§ 3. For at forebygge indslæbning og spredning af planteskadegørere er det ikke tilladt at
importere:
1) planteskadegørere nævnt i bilag 1.
2) planter og planteprodukter m.m. nævnt i bilag 2, hvis de er angrebet af
planteskadegørere nævnt i bilaget.
3) planter og planteprodukter m.m. nævnt i bilag 3 med oprindelse i lande nævnt i bilaget.
4) planter og planteprodukter m.m. nævnt i bilag 4, der ikke opfylder de særlige krav i
bilaget.
Bilag 1
September 2011
Planteskadegørere, der ikke må forekomme
(til § 3, stk. 1, nr. 1)
I. Planteskadegørere, der ikke vides at forekomme i Det Europæiske Fællesskab
a. Insekter, mider og nematoder på alle udviklingsstadier
1. Acleris spp. (ikke-europæiske), arter af viklere
2. Amauromyza maculosa (Malloch), en minérflue
3. Anomala orientalis Waterhouse, orientalsk oldenborre
4. Anoplophora chinensis (Thomson), en træbuk
4.1 Anoplophora glabripennis (Motschulsky), asiatisk træbuk
5. Anoplophora malasiaca (Forster), en træbuk
6. Arrhenodes minutus Drury, en barkbille
7.
Bemisia tabaci Genn. (ikke-europæiske populationer), bomuldsmellus, vektor for virus
som f.eks.
a) Bean golden mosaic virus
b) Cowpea mild mottle virus
c) Lettuce infectious yellows virus
d) Pepper mild tigré virus
e) Squash leaf curl virus
f) Euphorbia mosaic virus
g) Florida tomato virus
8.
Cicadellidae (ikke-europæiske), arter af småcikader, kendt som vektor for Pierce's
disease (forårsaget af Xylella fastidiosa), f.eks.
a) Carneocephala fulgida Nottingham
b) Draeculacephala minerva Bali
c) Graphocephala atropunctata (Signoret)
9. Choristoneura spp. (ikke-europæiske), arter af viklere
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
333

334
10. Conotrachelus spp. (Herbst), arter af snudebiller
10.1 Diabrotica barberi Smith & Lawrence
10.2 Diabrotica undecimpunctata howardi Barber
10.3 Diabrotica undecimpunctata undecimpunctata Mannerheim
10.4 Diabrotica virgifera Le Conte, majsrodbille
11. Heliothis zea (Boddie), en ugle
11.1 Hirschmaniella spp., dog ikke H.gracilis (de Man) Luc & Goodey, arter af nematoder
12. Liriomyza sativae Blanchard, en minérflue
13. Longidorus diadecturus Eveleigh et Allen, en nematod
14. Monochamus spp. (ikke-europæiske), arter af træbukke
15. Myndus crudus Van Duzee, en cikade
16. Nacobbus aberrans (Thorbe) Thorne et Allen, en nematod
16.1 Naupactus leucoloma Boheman
17. Premnotrypes spp. (ikke-europæiske), arter af snudebiller
18. Pseudopithyophthorus minutissimus (Zimmermann), en barkbille
19. Pseudopithyophthorus pruinosus (Eichhoff), en barkbille
20. Scaphoideus luteolus (Van Duzee), en småcikade
21. Spodoptera eridania (Cramer), en ugle
22. Spodoptera frugiperda (Smith), en ugle
23. Spodoptera litura (Fabricius), asiatisk bomuldsugle
24. Thrips palmi Karny, palmetrips
25. Tephritidae (ikke-europæiske), båndfluer, f.eks.
a) Anastrepha fraterculus (Wiedemann)
b) Anastrepha ludens (Loew), mexikansk frugtflue
c) Anastrepha obliqua Macquart
d) Anastrepha suspensa (Loew)
e) Dacus ciliatus (Loew)
f) Dacus cucurbitae Coquillett
g) Dacus dorsalis Hendel
h) Dacus tryoni (Froggatt)
i) Dacus tsuneonis Miyake
j) Dacus zonatus Saund
k) Epochra canadensis (Loew)
l) Pardalaspis cyanescens Bezzi
m) Pardalaspis quinaria Bezzi
n) Pterandrus rosa (Karsch)
o) Rhacochlaena japonica Ito
p) Rhagoletis cingulata (Loew), hvidbåndet kirsebærflue
q) Rhagoletis completa Cresson
r) Rhagoletis fausta (Östen-Sacken), mørk kirsebærflue
s) Rhagoletis indifferens Curran
t) Rhagoletis mendax Curran
u) Rhagoletis pomonella Walsh
v) Rhagoletis ribicola Doane
w) Rhagoletis suavis (Loew)
26.
Xiphinema americanum Cobb i bred forstand (ikke-europæiske populationer), en
nematod
27. Xiphinema californicum Lamberti et Bleve-Zacheo, en nematod
b) Bakterier
1. Xylella fastidiosa Well et al.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
c) Svampe
1. Ceratocystis fagacearum (Bretz) Hunt, egevisnesyge
2. Chrysomyxa arctostaphyli Dietel, melbærrisgyldenrust
3. Cronartium spp. (ikke-europæiske), arter af rustsvampe
4. Endocronartium spp. (ikke-europæiske), arter af rustsvampe
5. Guignardia laricina (Saw.) Yamamoto et Ito, lærkevisnesyge
6. Gymnosporangium spp. (ikke-europæiske), arter af rustsvampe
7. Inonotus weirii (Murrill) Kotlaba et Pouzar, gul ringråd
8. Melampsora farlowii (Arthur) Davis, Tsuga-koglerust
9. Monilinia fructicola (Winter) Honey, en frugtskimmelsvamp
10. Mycosphaerella larici-leptolepsis Ito et al., Phyllosticta-nålefald
11. Mycosphaerella populorum G. E. Thompson, Septoria-poppelkræft
12. Phoma andina Turkensteen, Phoma-bladplet
13. Phyllosticta solitaria Ell. et Ev., æblestråleplet
13.1
Phytophthora ramorum Werres, De Cock & Man in’t veld (ikke-europæiske isolater),
califonisk visneskimmel
14. Septoria lycopersici Speg. var. malagutii Ciccarone et Boerema, Septoria-bladplet
15. Thecaphora solani Barrus, kartoffelbrand
15.1 Tilletia indica Mitra
16. Trechispora brinkmannii (Bresad.) Rogers, Texas rodråd
d) Virus og viruslignende organismer
1. Elm phloem necrosis mycoplasm, elmesivævsnekrosevirus
2. Kartoffelvirus og viruslignende organismer, f.eks.
a) Andean potato latent virus, stamme af ægplantemosaikvirus
b) Andean potato mottle virus, sydamerikansk kartoffelspætningvirus
c) Arracacha virus B, oca strain, arracacia-virus B
d) Potato black ringspot virus, kartoffelringpletvirus
e) Potato spindle tuber viroid, kartoffeltenknoldviroid
f) Potato virus T, kartoffelvirus T
g)
Ikke-europæiske isolater af kartoffelvirus A, M, S, V, X, og Y (herunder Yo, Yn og
Yc) og potato leaf roll virus (kartoffelbladrullevirus).
3. Tobacco ringspot virus, tobakringpletvirus
4. Tomato ringspot virus, tomatringpletvirus
5.
Virus og viruslignende organismer hos Cydonia Mill., Fragaria L., Malus Mill., Prunus L.,
Pyrus L., Ribes L., Rubus L. og Vitis L., f.eks.
a) Blueberry leaf mottle virus, blåbærspætningvirus
b) Cherry rasp leaf virus (American), amerikansk kirsebærraspbladvirus
c) Peach mosaic virus (American), amerikansk ferskenmosaikvirus
d) Peach phony rickettsia, ferskenphonyrickettsia
e) Peach rosette mosaic virus, ferskenbladrosetvirus
f) Peach rosette mycoplasm, ferskenrosetmykoplasma
g) Peach X-disease mycoplasm, stenfrugt-X-syge mykoplasma
h) Peach yellows mycoplasm, ferskengulsotmykoplasma
i) Plum line pattern virus (American), amerikansk blommebåndmosaikvirus
j) Raspberry leaf curl virus (American), amerikansk hindbærbladkrøllesygevirus
k) Strawberry latent 'C' virus, latent jordbær-C-virus
l) Strawberry vein banding virus, jordbærnervebåndsvirus
m) Strawberry witches' broom mycoplasm, jordbærheksekostmykoplasma
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
335

336
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
n)
Ikke-europæisk virus og viruslignende organismer hos Cydonia Mill., Fragaria L.,
Malus Mill., Prunus L., Pyrus L., Ribes L., Rubus L. og Vitis L.
6. Virus overført af Bemisia tabaci Genn., bomuldsmellus, som f.eks.
a) Bean golden mosaic virus, bønnegyldenmosaikvirus
b) Cowpea mild mottle virus, mild vignabønnespætningvirus
c) Lettuce infectious yellows virus, salatgulsotvirus
d) Pepper mild tigré virus
e) Squash leaf curl virus, squash-bladkrøllevirus
f) Euphorbia mosaic virus, Euphorbia-mosaikvirus
g) Florida tomato virus
e) Snylteplanter
1. Arceuthobium spp. (ikke-europæiske), arter af dværgmistelten
II. Planteskadegørere, der vides at forekomme i Det Europæiske Fællesskab
a) Insekter, mider og nematoder på alle udviklingsstadier
1. Globodera pallida (Stone) Behrens, hvid kartoffelcystenematod
2. Globodera rostochiensis (Wollenweber) Behrens, gul kartoffelcystenematod
3 . Udgået
4. Udgået
5. Udgået
6. Udgået
6.1 Meloidogyne chitwoodi Golden et al. (alle populationer), en rodgallenematod
6.2 Meloidogyne fallax Karssen, en rodgallenematod
7. Opogona sacchari (Bojer), bananmøl
8. Popillia japonica Newman, japanbille
8.a Rhynchophorus ferrugineus (Olivier), en snudebille
8.1 Rizoecus hibisci Kawai et Takagi, en uldlus
9. Spodoptera littoralis (Boisduval), afrikansk bomuldsugle
b) Bakterier
1.
Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. subsp. sepedonicus (Spieck. et Kotth.)
Davis et al., kartoffelringbakteriose
2. Pseudomonas solanacearum (Smith), Smith, kartoffelbrunbakteriose
c) Svampe
1. Melampsora medusae Thümen, poppelrust
1.a Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnel, fyrreharpikskræft
2. Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Persival, kartoffelbrok
d) Virus og viruslignende organismer
1. Apple proliferation mycoplasma, æbleheksekostmykoplasma
2. Apricot chlorotic leafroll mycoplasm, abrikosbladrulleklorosemykoplasma
3. Pear decline mycoplasma, pæremoriamykoplasma
e) Fladorme
1. Arthioposthia triangulata (Dendy), new zealandsk fladorm
September2011

DENMARK
Bilag 2
September 2011
Planteskadegørere, der ikke må forekomme på visse planter
(Til § 3, stk. 1, nr. 2)
I. Planteskadegørere, der ikke vides at forekomme i Det Europæiske Fællesskab
Planteskadegørere Planter
a) Insekter, mider og nematoder på alle udviklingsstadier
1. Aculops fuchsiae Keifer, en galmide Planter af Fuchsia L. til plantning, dog ikke frø
2. Aleurocanthus spp., arter af mellus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
3.
Anthonomus bisignifer (Schenkling), en
snudebille
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
4. Anthonomus signatus (Say), en snudebille Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
5.
Aonidiella citrina
Coquillet, en skjoldlus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
6.
Aphelenchoides besseyi Christie, en
bladnematod
Frø af Oryza spp.
7. Aschistonyx eppoi Inouye, en galmyg Planter af Juniperus L., dog ikke kogler og frø
Planter af Abies Mill., Cedrus Trew, Larix Mill.,
8.
Bursaphelenchus xylophilus (Steiner et
Bührer) Nickle et al., fyrrevednematod
Picea A. Dietr., Pinus L., Pseudotsuga Carr. og
Tsuga Carr., dog ikke kogler og frø, samt træ af
nåletræer (Coniferales), med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill., Prunus L. og
9. Carposina niponensis Walsingham, et møl Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
10. Diaphorina citri Kuway., en bladloppe Raf. og hybrider heraf, samt Murraya König, dog
ikke frugter og frø
Dryocosmus kuriphilus Yasumatsu, en
10.a
galhveps
Planter af Castanea Mill. til plantning, dog ikke
frugter og frø.
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill., Prunus L. og
11. Enarmonia packardi (Zeller), en vikler Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
Planter af Crataegus L., Malus Mill., Photinia
12. Enarmonia prunivora Walsh, en vikler
Lindl., Prunus L. og Rosa L., til plantning, dog ikke
frø, og frugter af Malus Mill. og Prunus L., med
oprindelse i ikke-europæiske lande
13.
Eotetranychus lewisi McGregor, en
spindemide
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
14. Udgået
15.
Grapholita inopinata
Heinrich, en vikler
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill., Prunus L. og
Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
16.
Hishomonus phycitis
(Dist.), en cikade
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
337

338
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
17.
Leucaspis japonica
Ckll., en skjoldlus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
18.
Listronotus bonariensis
Kuschel, en snudebille
Frø af Cruciferae, Gramineae og Trifolium L. med
oprindelse i Argentina, Australien, Bolivia, Chile,
New Zealand og Uruguay
19.
Margarodes spp., ikke-europæiske arter af
skjoldlus, fx:
a) Margarodes vitis (Phillipi)
b) Margarodes vredendalensis de Klerk
c) Margarodes prieskaensis Jakubski
Planter af Vitis L., dog ikke frugter og frø
20.
Numonia pyrivorella (Matsumura) et
halvmøl
Planter af Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i
ikke-europæiske lande
21.
Oligonychus perditus Pritchard et Baker, en Planter af Juniperus L., dog ikke kogler og frø,
spindemide
med oprindelse i ikke europæiske lande
Planter af nåletræer (Coniferales), dog ikke kogler
22.
Pissodes spp. (ikke-europæiske), arter af
fyrresnudebiller
og frø, samt uafbarket træ af nåletræer
(Coniferales) og isoleret bark af nåletræer
(Coniferales), med oprindelse i ikke-europæiske
lande.
Planter af Citrus L., og Fortunella Swingle,
Poncirus Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter
23.
Radopholus citrophilus Huettel Dickson et
Kaplan, en nematod
og frø, samt planter af Araceae, Marantaceae,
Musaceae, Persea spp. og Strelitziaceae, rodede
eller med vedhængende eller medhørende
vækstmedium
24. Saissetia nigra (Nietm.), en skjoldlus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
25. Scirtothrips aurantii Faure, en trips
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
26. Scirtothrips dorsalis Hood, en trips
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
27. Scirtothrips citri (Moultex), en trips
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
Planter af nåletræer (Coniferales) af over 3 m
Scolytidae spp. (ikke-europæisk), arter af
28.
barkbiller
højde, dog ikke kogler og frø, samt uafbarket træ
af nåletræer (Coniferales) og isoleret bark af
nåletræer (Coniferales), med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
29.
Tachypterellus quadrigibbus Say, en
snudebille
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill., Prunus L. og
Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
30. Toxoptera citricida Kirk., en bladlus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
31. Trioza erytreae Del Guercio,en bladloppe Raf. og hybrider heraf, samt Clausena Burm. f.,
dog ikke frugter og frø
32. Unaspis citri Comstock, en skjoldlus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
September2011

DENMARK
b) Bakterier
1.
Citrus greening bacterium,
gul bladmarmorering
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
2. Citrus variegated chlorosis
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
3.
Erwinia stewartii (Smith) Dye,
majsbakteriose
Frø af Zea mays L.
4.
Xanthomonas campestris (alle stammer, der Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
er patogene for Citrus)
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
Xanthomonas campestris pv. oryzae
5. (Ishiyama) Dye og pv. orizicola (Fang et al.)
Dye
Frø af Oryza spp.
c) Svampe
1.
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill. og Pyrus L. til
Alternaria alternata (FR.) Keissler (ikke-
plantning, dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
patogene isolater), sortskimmel
europæiske lande
1.1
Anisogramma anomala (Peck) E. Müller,
nordamerikansk hasselkræft
Planter af Corylus L., til plantning, dog ikke frø,
med oprindelse i Canada og USA
2.
Apiosporina morbosa (Schwein.) v. Arx, sort
Planter af Prunus L. til plantning, dog ikke frø
knudekræft
3.
Atropellis spp., arter af
nåletrækræftsvampe
Planter af Pinus L., dog ikke kogler og frø, samt
isoleret bark og træ af Pinus L.
Planter af Acer saccharum Marsh., dog ikke
frugter og frø, med oprindelse i USA og Canada,
4. Ceratocystis virescens (Davidson) Moreau samt træ af Acer saccharum Marsh med
oprindelse i USA og Canada., herunder træ, der
ikke har bevaret sin naturlige rundhed
5.
Cercoseptoria pini-densiflorae (Hori et
Nambu) Deighton, nålefald
Planter af Pinus L., dog ikke kogler og frø, samt
træ af Pinus L.
6.
Cercospora angolensis
Carv. et Mendes, Citrus-bladplet
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
7. Ciborinia camelliae Kohn, kronbladvisning
Planter af Camellia L. til plantning, dog ikke frø,
med oprindelse i ikke-europæiske lande
8. Diaporthe vaccinii Shaer, blåbærkræft Planter af Vaccinium L. til plantning, dog ikke frø
Planter af Fortunella Swingle, Poncirus Raf. og
hybrider heraf, dog ikke frugter og frø, og planter
9.
Elsinoe spp. Bitanc. Et Jenk. Mendes, arter
af skurvsvampe
af Citrus L. og hybrider heraf, dog ikke frø og
andre frugter end frugter af Citrus reticulata
Blanco og Citrus sinensis (L.) Osbeck, med
oprindelse i Sydamerika
10.
Fusarium oxysporum f.sp. albedines (Kilian
et Marie) Gordon
Planter af Phoenix L., dog ikke frugter og frø
11.
Guignardia citricarpa Kiely (alle stammer,
der er patogene for Citrus),
citrusfrugtsortplet
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
12.
Guignardia piricola (Nose) Yamamoto,
brunbarkkræft
Planter af Cydonia Mill., Malus Mill., Prunus L. og
Pyrus L., dog ikke frø, med oprindelse i ikkeeuropæiske
lande
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
339

340
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
13. Puccinia pittieriana Hennings, kartoffelrust Planter af Solanaceae, dog ikke frugter og frø
14.
Scirrhia acicola (Dearn.) Siggers,
brunpletnålefald hos fyr
Planter af Pinus L., dog ikke kogler og frø
15.
Venturia nashicola Tanaka et Yamamoto,
japansk pæreskurv
Planter af Pyrus L. til plantning, dog ikke frø, med
oprindelse i ikke-europæiske lande
d) Virus og viruslignende organismer
1.
Beet curly top virus (ikke-europæiske
isolater), bedebladkrøllevirus
Planter af Beta vulgaris L. til plantning, dog ikke
frø
2.
Black raspberry latentvirus, latent
sorthindbærvirus
Planter af Rubus L. til plantning
3. Blight and blight-like
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
4. Cadang-cadang viroid
Planter af Palmae til plantning, dog ikke frø, med
oprindelse i ikke europæiske lande
5. Cherry leaf roll virus, kirsebærbladrullevirus Planter af Rubus L. til plantning
6. Citrus mosaic virus,
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
7.
Citrus tristeza virus (ikke-europæiske
isolater), Citrus-tristezavirus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
8. Leprosis
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
Planter af Prunus cerasus L., Prunus avium L.,
Prunus incisa Thunb., Prunus sargentii Rehd.,
9.
Little cherry pathogen (ikke-europæiske
isolater)
Prunus serrula Franch., Prunus serrulata Lindl.
Prunus speciosa (Koidz.) Ingram, Prunus
subhirtella Miq. og Prunus yedoensis Matsum
samt hybrider og kultivarer heraf til plantning,
dog ikke frø
10.
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Naturally spreading psorosis, citrusskælbark
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
11.
Palm lethal yellowing mycoplasm, kokos
letal gulningsmykoplasma
Planter af Palmae til plantning, dog ikke frø, med
oprindelse i ikke-europæiske lande
12.
Prunus necrotic ringspot virus3), Prunusringpletvirus
Prunus-ringpletvirus
Planter af Rubus L. til plantning
13.
Satsuma dwarf virus, satsumadværgsygevirus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
14. Tatter leaf virus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
15. Witches' broom (MLO)
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
II. Planteskadegørere, der vides at forekomme i Det Europæiske Fællesskab
a) Insekter, mider og nematoder på alle udviklingsstadier
1.
Aphelenchoides besseyi Christie,
en bladnematod
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
2.
Daktulosphaira vitifoliae (Fitch),
vindværgbladlus
Planter af Vitis L., dog ikke frugter og frø
September2011

DENMARK
3. Udgået
4.
September 2011
Ditylenchus dipsaci (Kühn) Filipjev,
stængelnematod
5. Circulifer haematoceps, en cikade
6. Circulifer tenellus, en cikade
6.1
Eotetranychus orientalis Klein, en
spindemide
6.2 Helicoverpa armigera (Hübner)
7.
Radopholus similis (Cobb) Thorne, en
migrerende rodnematod
8. Liriomyza huidobrensis (Blanchard)
9. Liriomyza trifolii (Burgess)
b) Bakterier
Clavibacter michiganensis ssp. insidiosus
1.
(McCulloch) Davis et al.
Clavibacter michiganensis ssp.
2. michiganensis (Smith) Davis et al.,
tomatgulbakteriose
3.
4.
5.
Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al.,
ildsot
Erwinia chrysanthemi pv. dianthicola
(Hellmers) Dickey,
nellikekortskudbakteriose
Frø og løg af Allium cepa L. var. ascalonicum
Backer, Allium cepa L. og Allium schoenoprasum
L., planter af Allium porrum L., blomsterløg af
Camassia Lindl., Chionodoxa Boiss., Crocus flavus
Weston »Golden Yellow«, Galanthus L., Galtonia
candicans (Baker) Decne., Hyacinthus L., Ismene
Herbert, Muscari Mill., Narcissus L.,
Ornithogalum L., Puschkinia Adams, Scilla L. og
Tulipa L. til plantning samt frø af Medicago sativa
L.
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
Planter af Dendranthema (DC.) Des Moul,
Dianthus L., Pelargonium l'Hérit. ex Ait. og af
familien Solanaceae til plantning, dog ikke frø.
Planter af Araceae, Marantaceae, Musaceae,
Persea spp. Mill. og Strelitziaceae, rodede eller
med vedhængende eller medhørende
vækstmedium
Afskårne blomster, bladgrøntsager af Apium
graveolens L. og planter af urteagtige arter til
plantning, dog ikke løg, stængelknolde, planter af
Poaceae (syn. Gramineae) jordstængler og frø
Afskårne blomster, bladgrøntsager af Apium
graveolens L. og planter af urteagtige arter til
udplantning, dog ikke løg, stængelknolde, planter
af Poaceae (syn. Gramineae) jordstængler og frø
Frø af Medicago sativaL.
Planter af Lycopersicon lycopersicum (L.) Karst.
ex Farw. til plantning
Planter af Amelanchier Med., Chaenomeles
Lindl., Cotoneaster Ehrh., Crataegus L., Cydonia
Mill., Eriobotrya Lindl., Malus Mill., Mespilus L.,
Photinia davidiana (Dcne.) Cardot, Pyracantha
Roem., Pyrus L., Sorbus L. til plantning, dog ikke
frø
Planter af Dianthus L. til plantning, dog ikke frø
Pseudomonas caryophylli (Burkholder) Starr
Planter af Dianthus L. til plantning, dog ikke frø
et Burkholder, nellikesprækkebakteriose
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
341

342
6.
7.
8.
9.
10.
11.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
Planter af Prunus persica (L.) Batsch og Prunus
Pseudomonas syringae pv. persicae (Prunier
persica var. nectarina (Ait.) Maxim til plantning,
et al.) Young et al.
dog ikke frø
Xanthomonas campestis pv. phaseoli
(Smith) Dye
Frø af Phaseolus L.
Xanthomonas campestris pv. pruni (Smith)
Dye
Planter af Prunus L. til plantning, dog ikke frø
Xanthomonas campestris pv. vesicatoria Planter af Lycopersicon lycopersicum (L.) Karst.
(Doidge) Dye, tomatpletbakteriose ex Farw. og Capsicum L. til plantning
Xanthomonas fragariae Kennedy et King,
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
jordbærbladpletbakteriose
Xylophilus ampelinus (Panagopoulos)
Willems et al., bakterievisnesyge
c) Svampe
1.
Ceratocystis fimbriata f. sp. platani Walter,
platanvisnesyge
2. Udgået
3.
Cryphonectria parasitica (Murrill) Barr,
kastanjekræft
Planter af Vitis L., dog ikke frugter og frø
Planter af Platanus L. til plantning, dog ikke frø,
og træ af Platanus L. herunder træ, der ikke har
bevaret sin naturlige rundhed
Planter af Castanea Mill. og Quercus L. til
plantning, dog ikke frø, samt træ, dog ikke
barkfrit træ, og isoleret bark af Castanea Mill.
Planter af Dendranthema (DC.) Des Moul. til
plantning, dog ikke frø
4.
Didymella ligulicola (Baker, Dimock et Davis)
v. Arx, krysantemumsortråd
5.
Phialophora cinerescens (Wollenweber) van
Planter af Dianthus L. til plantning, dog ikke frø
Beyma, vifteskimmel
6.
Phoma tracheiphila (Petri) Kanahaveli et
Gikashvili, Citrus-tørresyge
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frø
7.
Phytophthora fragariae Hickman var.
fragariae, jordbærrødmarv
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
Phytophthora ramorum Werres, De Cock & Planter af Camellia L. Rhododendron L., bortset
7.1 Man in’t Veld (europæiske isolater), fra Rhododendron simsii Planch., og Viburnum L.
europæisk visneskimmel
til plantning, dog ikke frø
8.
Plasmopara halstedii (Farlow) Berl. Et de
Toni, solsikkeskimmel
Frø af Helianthus annuus L.
9.
Puccinia horiana Hennings, hvid
krysantemumrust
Planter af Dendranthema (DC.) Des Moul. til
plantning, dog ikke frø
10. Scirrhia pini Funk et Parker, rød nåleringplet Planter af Pinus L. til plantning, dog ikke frø
11.
Verticillium albo-atrum Reinke et Berthold, Planter af Humulus lupulus L. til plantning, dog
en kransskimmel
ikke frø
12.
Verticillium dahliae Klebahn, en
kransskimmel
Planter af Humulus lupulus L. til plantning, dog
ikke frø
d) Virus og viruslignende organismer
1. Arabis mosaic virus, Arabis-mosaikvirus
Planter af Fragaria L. og Rubus L. til plantning,
dog ikke frø
2.
Planter af Beta vulgaris L. til plantning, dog ikke
Beet leaf curl virus, bedebladkrøllesygevirus
frø
3. Chrysanthemum stunt viroid, krysantemum Planter af Dendranthema (DC.) Des Moul. til
September2011

DENMARK
dværgsygeviroid plantning, dog ikke frø
4.
Citrus tristeza virus (europæiske isolater),
Citrus-tristezavirus
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
5. Citrus vein enation woody gall
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
6.
Grapevine flavescence dorée MLO, gylden
skørbladmykoplasma
Planter af Vitis L., dog ikke frugter og frø
6.a Pepino mosaic virus
Frø af Lycopersicon lycopersicum (L.) Karsten ex
Farw
7. Plum pox virus, blommepoxvirus Planter af Prunus L. til plantning, dog ikke frø
8.
Potato stolbur mycoplasm,
stolburmykoplasma
Planter af Solanaceae til plantning, dog ikke frø
9.
Raspberry ringspot virus,
hindbærringpletvirus
Planter af Fragaria L. og Rubus L. til plantning,
dog ikke frø
10. Spiroplasma citri Saglio et al.
Planter af Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus
Raf. og hybrider heraf, dog ikke frugter og frø
11.
Strawberry crinkle virus,
jordbærkrusesygevirus
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
12.
Strawberry latent ringspot virus, latent
jordbærringpletvirus
Planter af Fragaria L. og Rubus L. til plantning,
dog ikke frø
13.
Strawberry mild yellow edge virus, mild
jordbærgulrandvirus
Planter af Fragaria L. til plantning, dog ikke frø
Planter af Fragaria L. og Rubus L. til plantning,
14. Tomato black ring virus, tomatsortringvirus
dog ikke frø
Planter af Apium graveolens L., Capsicum
annuum L., Cucumis melo L., Dendranthema (DC.)
Des Moul., alle sorter af New Guinea hybrider af
Impatiens L., Lactuca sativa L., Lycopersicon
15.
Tomato spotted wilt virus, tomatbro
zetopvirus
lycopersicum (L.) Karst. ex Farw. og Nicotiana
tabacum L., for hvilke det er godtgjort, at
planterne er beregnet til salg til
erhvervsproduktion af tobak, Solanum
melongena L. og Solanum tuberosum L. til
plantning, dog ikke frø
16. Tomato yellow leaf curl virus
Planter af Lycopersicon lycopersicum (L.). Karsten
ex Farw. til plantning, dog ikke frø.
Bilag 5
Planter m.m., der ved import skal være ledsaget af plantesundhedscertifikat eller
reeksportcertifikat
1)
September 2011
Planter til plantning, bortset fra frø, dog også frø af Cruciferae, Poaceae (syn.
Gramineae) og, Trifolium spp. med oprindelse i Argentina, Australien, Bolivia, Chile, New
Zealand og Uruguay, frø af Triticum, Secale og X Triticosecale med oprindelse i
Afghanistan, Indien, Irak, Iran, Mexico, Nepal, Pakistan, Sydafrika og USA, samt frø af
Capsicum spp., Helianthus annuus L., Lycopersicon lycopersicum (L.) Karsten ex Farw.,
Medicago sativa L., Prunus L., Rubus L., Oryza spp., Zea mays L., Allium cepa L., Allium
ascalonicum L., Allium porrum L., Allium schoenoprasum L., Phaseolus L., Brugmansia
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
343

344
Pers., Solanum jasminoides, Pinus L. og Pseudotsuga menziesii. For Pinus L. og
Pseudotsuga menziesii gælder kravet også for kogler til opformeringsformål.
2) Plantedele, dog ikke frugter og frø, af:
Castanea Mill., Dendranthema (DC) Des. Moul., Dianthus L., Gypsophila L.,
a) Pelargonium l'Herit ex Ait, Phoenix spp., Populus L., Quercus L., Solidago L. og
afskårne blomster af Orchidaceae.
b) nåletræer (Coniferales).
c) Acer saccharum Marsh. med oprindelse i USA og Canada.
d) Prunus L. med oprindelse i ikke-europæiske lande
e)
afskårne blomster af Aster spp., Eryngium L., Hypericum L., Lisianthus L., Rosa L.
og Trachelium L., med oprindelse i ikke-europæiske lande.
f) bladgrøntsager af Apium graveolens L. og Ocimum L.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
Acer macrophyllum Pursh, Acer pseudoplatanus L., Adiantum aleuticum (Rupr.)
Paris, Adiantum jordanii C. Muell., Aesculus californica (Spach) Nutt., Aesculus
hippocastanum L., Arbutus menziesii Pursch., Arbutus unedo L., Arctostaphylos k,
Calluna vulgaris (L.) Hull, Camellia sppk Castanea sativa Mill., Fagus sylvatica k
Frangula californica (Eschsch.) Gray, Frangula purshiana (DC.) Cooper, Fraxinus
excelsior L., Griselinia littoralis (Raoul), Hamamelis virginiana L., Heteromeles
arbutifolia (Lindley) M. Roemer, Kalmia latifolia L., Laurus nobilis L., Leucothoe
spp. D. Don, Lithocarpus densiflorus (Hook. & Arn.) Rehd., Lonicera hispidula
g)
(Lindl.) Dougl. ex Torr.&Gray, Magnolia spp. L., Michelia doltsopa Buch.-Ham. ex
DC, Nothofagus obliqua (Mirbel) Blume, Osmanthus heterophyllus (G. Don) P. S.
Green, Parrotia persica (DC) C.A. Meyer, Photinia x fraseri Dress, Pieris spp. D.
Don, Pseudotsuga menziesii (Mirbel) Franco, Quercus spp. L., Rhododendron spp.
L., dog ikke Rhododendron simsii Planch., Rosa gymnocarpa Nutt., Salix caprea L.,
Sequoia sempervirens (Lamb. ex D. Don) Endl., Syringa vulgaris L., Taxus spp. L.,
Trientalis latifolia (Hook), Umbellularia californica (Hook.& Arn.) Nutt., Vaccinium
ovatum Pursh og Viburnum spp. L., med oprindelse i USA
3) Frugter af:
Citrus L., Fortunella Swingle, Poncirus Raf. og hybrider heraf, Momordica L. og
a)
Solanum melongena L.
b)
Annona L., Cydonia Mill., Diospyros L., Malus Mill., Mangifera L., Passiflora L.,
Prunus L., Psidium L., Pyrus L., Ribes L., Syzygium Gaertn. og Vaccinium L. med
oprindelse i ikke-europæiske lande.
4) Knolde af Solanum tuberosum L.
5) Isoleret bark af:
a) Nåletræer (Coniferales) med oprindelse i ikke-europæiske lande.
b) Acer saccharum Marsh., Populus L., Quercus L., undtagen Quercussuber L.
6) Træ, der
a)
Helt eller delvis kommer fra en af nedenstående ordener, slægter eller arter
bortset fra træemballeringsmateriale som defineret i bilag 4, punkt 2
1°)
2°)
3°)
Quercus L., herunder træ, som ikke har bevaret sin naturlig runding, med
oprindelse i USA, bortset fra træ, der svarer til beskrivelsen i litra b) i KNkode
4416 00 00, såfremt der foreligger dokumentarisk bevis for, at træet
er blevet forarbejdet eller fremstillet ved varmebehandling ved mindst
176°C i 20 minutter
Platanus, herunder træ som ikke har bevaret sin naturlige runding, med
oprindelse i USA eller Armenien
Populus L., herunder træ som ikke har bevaret sin naturlige runding, med
oprindelse i lande på det amerikanske kontinent
September2011

DENMARK
September 2011
Acer saccharum Marsh., herunder træ, der ikke har bevaret sin naturlige
4°)
runding, med oprindelse i USA og Canada,
Nåletræer (Coniferales), herunder træ som ikke har bevaret sin naturlige
5°) runding, med oprindelse i ikke-europæiske lande, Kasakhstan, Rusland og
Tyrkiet
og
b) svarer til en af nedenstående varekoder i Toldvæsenets brugstarif:
KN-kode Varebeskrivelse
4401 10 00 Brænde
4401 21 00 Træ af nåletræ i form af flis eller spåner
4401 22 00 Andet træ end nåletræ i form af flis eller spåner
4401 30 10 Savsmuld
Andet træaffald, ikke agglomereret til briketter eller lignende
ex 4401 30 90
former
Træ, malet, bejdset eller behandlet med kreosot eller andre
4403 10 00 træbeskyttelsesmider, også afbarket, afgrenet eller groft
firhugget
Ubearbejdet træ af nåletræ, ikke malet, bejdset eller
4403 20
behandlet med kreosot eller andre træbeskyttelsesmidler,
også afbarket afgrenet eller groft firhugget
Træ af eg (Quercus spp.), ikke malet, bejdset eller behandlet
4403 91
med kreosot eller andre træbeskyttelsesmidler, også
afbarket, afgrenet eller groft firhugget
Andet ubearbejdet træ end nåletræ (dog ikke tropisk træ som
specificeret i underpositionsbestemmelse 1 til kapitel 44 eller
andet tropisk træ, eg (Quercus spp.) eller bøg (Fagus spp.)),
ex 4403 99
også afbarket, afgrenet eller groft frihugget, ikke malet,
bejdset eller behandlet med kreosot eller andre
træbeskyttelsesmidler
Stolper, pæle, stokke og lign. af træ, kløvede eller tilspidsede,
ex 4404
men ikke savskårne i længderetningen
4406 Jernbane- og sporvejssveller af træ
Træ af nåletræ, savet eller tilhugget i længderetningen, skåret
4407 10
eller skrællet, også høvlet, slebet eller sammensat ved
fingerskarving, af tykkelse over 6 mm
Træ af eg (Quercus spp.), savet eller tilhugget i
4407 91
længderetningen, skåret eller skrællet, også høvlet, slebet
eller sammensat ved fingerskarving, af tykkelse over 6 mm
Andet træ end nåletræ (dog ikke tropisk træ som specificeret
i underpositionsbestemmelse 1 til kapitel 44 eller andet
tropisk træ, eg (Quercus spp.) eller bøg (Fagus spp.)), savet
ex 4407 99
eller tilhugget i længderetningen, skåret eller skrællet, også
høvlet, slebet eller sammensat ved fingerskarving, af tykkelse
over 6 mm
Pakkasser, tremmekasser, tromler og lignende
4415
pakningsgenstande af træ; kabeltromler af træ; lastepaller og
lignende af træ; pallerammer af træ
Fade, tønder, kar, baljer , bøtter og andre bødkerarbejder
4416 00 00
samt dele deraf , af træ, herunder tøndestaver
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
345

346
6.1)
7. a)
8)
9406 00 20 Præfabrikerede bygninger af træ
Ud over kravene i nr. 6 a, 2°) og nr. 6 b Træ af Acer macrophyllum Pursh., Aesculus
californica Nutt., Lithocarpus defensiflorus (H & A) Quercus L. og Taxus brevifolia med
oprindelse i USA.
b)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
Jord og vækstmedium som sådant, der helt eller delvis består af jord eller faste,
organiske stoffer såsom plantedele, humus, også med tørvejord eller bark, bortset
fra sådant, der udelukkende består af tørvejord.
Jord og vækstmedium, der hænger ved eller er forbundet med planterne, og som
helt eller delvis består af
1°) materiale som anført i litra a) eller
et fast, uorganisk stof bestemt til at styrke planternes livskraft, med
2°)
oprindelse i:
- Tyrkiet
- Hviderusland, Georgien, Moldova, Rusland, Ukraine
ikke-europæiske lande bortset fra Algeriet, Egypten, Israel, Libyen,
-
Marokko og Tunesien.
Kerner af slægterne Triticum, Secale og X Triticosecale med oprindelse i Afghanistan,
Indien, Irak, Mexico, Nepal, Pakistan og USA.
DK171 - Bekendtgørelse om beskyttede naturtyper 1172/20.11.2006; Statutory
order on protected habitats, no. 1172 of 20/11/2006
https://www.retsinformation.dk/forms/R0710.aspx?id=12988
Udsætning af fisk, krebs og bløddyr
§ 5. Udsætning af fisk, krebs og bløddyr i søer og vandløb, der er omfattet af fiskeriloven, jf.
lovbekendtgørelse nr. 828 af 31. juli 2004, er undtaget fra naturbeskyttelseslovens § 3,
stk. 1, der således kun finder anvendelse ved udsætning i
1) kunstige vande, der ikke indgår som led i eller træder i stedet for et naturligt
vandløbssystem,
2) lukkede vande i enkeltmandseje.
Stk. 2. Uanset bestemmelsen i stk. 1 finder naturbeskyttelseslovens § 3, stk. 1, anvendelse,
såfremt udsætning forudsætter eller indebærer fysiske indgreb i vandområdet.
Stk. 3. Udsætning af fisk, krebs og bløddyr, der ikke er optaget på den som bilag 2 til
bekendtgørelsen offentliggjorte fortegnelse, kræver tilladelse fra Skov- og Naturstyrelsen,
jf. naturbeskyttelseslovens § 31.
Bilag 2
POSITIVLISTE
Fortegnelse over nutidigt forekommende arter af ferskvandsfisk og krebs i Danmark, der i
udsætningsmæssig sammenhæng betragtes som naturligt hjemmehørende
Dansk navn Latinsk navn Højere systematisk
enhed
Geografisk
udbredelse
Distrikt
1)
September2011

DENMARK
September 2011
rundmunde petromyzon-tidae
Flodlampret Lampetra
fluviatilis
Bæklampret Lampetra
planeri
Havlampret Petromyzom
marinus
Hele landet 1-31
Hele landet
Gyder i vore store
vandløb
laksefisk salmonidae
Laks Salmo salar Vandsystemer
med udløb til
Vesterhavet syd
for Limfjorden
samt Gudenåen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1-31
15,
24-30
Ørred Salmo trutta Hele landet 1-31
Regnbue-
ørred 2)
Oncorhyn-
chus mykiss
Helt Coregonus
lavaretus
Snæbel Coregonus
oxyrinchus
Heltling Coregonus
albula
Smelt Osmerus
eperlanus
Stalling Thymallus
thymallus
Meget udbredt.
Kun få
selvproducerende
bestande.
Undslipper fra
dambrug.
Udsættes i putand-take
søer
Vandsystemer
med udløb til
Vesterhavet og
Limfjorden.
Mariager Fjord
samt Gudenåen
Vandsystemer
med udløb til
Vadehavet
Susåens,
Gudenåens og
Skals Å
vandsystemer,
evt. udsat i
Susåen
Flere bestande i
søer og vandløb
landet over. Stor
udbredelse i
Gudenåen
Vandsystemer
med udløb til
Vesterhavet syd
for Limfjorden,
udsat i Gudenåen
1-31
15, 16,
18-28
28-30
6, 15, 22
1, 4, 11,
15, 18-
19, 21-
23, 25-26
24-28,
udsat i
dist.15
Geddefamilien
Esocidae
Gedde Esox lucius Hele landet 1-31
KARPE-
FAMILIEN
Skalle Rutilus
rutilus
CYPRINIDAE
Hele landet 1-31
347

348
Rudskalle Scardinius
erythroph-
talmus
Strømskalle Leuciscus
leuciscus
Rimte Leuciscus
idus
Flire Blicca
bjoerkna
Brasen Abramis
brama
Regnløje Leucaspius
delineatus
Elritse Phoxinus
phoxinus
Hele landet,
muligvis
undtagen
Bornholm
Vandsystemer
med udløb til
Vesterhavet syd
for Limfjorden
Sjælland og Fyn
samt Grenåens,
Vidåens og Brede
Ås vandsystemer
Hele landet.
Udbredelse
dårligt kendt.
Hele landet,
muligvis
undtagen
Bornholm
Bornholm,
Sjælland,
Kogsbølle Bæk på
Fyn, udsat (?) i
Sandbjerg-
Mølledam v.
Sønderborg,
Skærsø, Ejstrup
Søerne v. Skjern
og Rovst Fiskesø
v. Grindsted
Bornholm, Fyn,
hele Jylland. På
Sjælland kun
Køge Å og
Susåen
Suder Tinca tinca Kendes fra hele
landet undtagen
Lolland. I
Nordjylland kun
fra Thy og
Raunstrup Sø.
Sjælden i
Vestjylland
Grundling Gobio gobio Almindelig i Øst-
og Midtjylland,
sjældnere i
Vestjylland. I
Nordjylland kun
Rye Å og Mors.
På øerne kun
Arresø,
Frederiksborg
Slotssø og
Susåen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
2-31
24-30
2-9, 14,
29-30
1-31
2-31
1-8, enkl.
obs. 9,
11, 12,
27
1, 5, 6,
9-30
1-6,
8-16, 18-
30
2, 3, 6,
11-16,
18-30
Løje Alburnus Hele landet 1-31
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
alburnus
Karuds Carassius
carassius
Karpe 2) Cyprinus
carpio
SMERLINGER COBITIDAE
Smerling Barbatula
barbatula
Hele landet 1-31
Indført i 1500tallet,
udsat i hele
landet
2 vandsystemer
på Fyn og 2 i
Jylland
Pigsmerling Cobitis taenia 5 vandsystemer
på Sjælland og 3
på Fyn
Dynd-
smerling
Misgurnus
fossilis
PIGFINNEFISK PERCIDAE
Aborre Perca
fluviatilis
Sandart 2) Stizostedion
lucioperca
Dansk navn Latinsk navn Højere systematisk
enhed
Hork Gymnocephalus
cernuus
FERSKVANDSULKE COTTIDAE
Finnestribet
ferskvands-
ulk
Hvidfinnet
ferskvands-
ulk
Cottus
poecilopus
Vidåen, Sølsted
Mose (1980),
Magisterkogen
(1983)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1-31
9, 12, 15
4, 5, 6,
8, 9
30
Hele landet 1-31
Udsat mange
steder landet
over, muligvis
naturlig
forekomst i
Sønderjylland
Geografisk
udbredelse
Hele landet,
undtagen
Bornholm og
Vendsyssel
Skjern å 27
Cottus gobio Uddød, talrig i
Susåen indtil ca.
1960
ÅLEFAMILIEN ANGUILLIDAE
Ål Anguilla
anguilla
TORSKEFISK GADIDAE
Ferskvands-
kvabbe eller
Knude
HUNDE-
STEJLER
1-6,
8-15, 19,
21-25,
28-30
Distrikt 1)
2-16, 17-
31
Hele landet 1-31
Lota lota Hele landet,
undtagen
Bornholm,
Lolland-Falster og
nord for
Limfjorden
GASTERO-
STEIDAE
6
2-6,
9-16, 18-
19, 21,31
349

350
Trepigget
hundestejle
Nipigget
hundestejle
Gasterosteus
aculeatus
Pungitius
pungitius
STAMSILD CLUPEIDAE
Hele landet 1-31
Hele landet 1-31
Stavsild Alosa fallax Gyder
sandsynligvis i
flere af vore
større vandløb.
Fanges jævnligt
ved kyster og
fjorde.
Registreres hvert
år i Ribe Å
Majsild Alosa alosa Som stavsild,
men muligvis
mindre udbredt
MULTE-
FAMILIEN
Tyklæbet
multe
Chelon
labrosus
MUGILIDAE
FLADFISK PLEURONEC-TIDAE
Skrubbe Platichthys
flesus
KREBS ASTACIDAE
Flodkrebs Astacus
astacus
Er i de senere år
registreret i
stigende omfang
langs kyster og
vandløb. Gyder
sandsynligvis
flere steder
Nedre del af
vandsystemer i
hele landet
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
1-31
1-31
24-30,
evt.
andre
steder
1-31
Hele landet 1-31
1) Danmark er inddelt i ialt 31 distrikter, jf. oversigtskort over distriktsinddeling af ferske
vande i Danmark som gengivet i bilag 3. Distrikterne relaterer sig til eksisterende
vandløbssystemer.
2) Arterne karpe, sandart og regnbueørred er, i modsætning til de øvrige arter på
»positivlisten«, ikke naturligt hjemmehørende i Danmark. De forekommer dog så udbredt,
som følge af udsætning og udslip, at de i udsætningsmæssig sammenhæng behandles som
hjemmehørende arter.
DENMARK
September2011

DENMARK
September 2011
DK172 - Bekendtgørelse om fredning af visse dyre- og plantearter mv.,
indfangning af og handel med vildt og pleje af tilskadekommet veldt
901/11.07.2007; Statutory order on the protection of certain animal and plant
species, and capture and trade of wildlife and care of injured wild - no. 901 of
11/07/2007
Kapitel 4 - Fravigelser
§ 24. Skov- og Naturstyrelsen kan i særlige tilfælde tillade fravigelser fra bestemmelserne i
§§ 2 - 5, §§ 8 - 9, § 10, stk. 1, § 14, stk. 1 og 3, § 15, stk. 1, og § 18, stk. 1 og 2. Tilladelsen
kan gives på vilkår.
Stk. 2. Skov- og Naturstyrelsen kan tillade indfangning af fasaner.
Stk. 3. Ved administrationen af bestemmelsen i stk. 1, kan der ikke gives dispensation, hvis
det ansøgte kan
1) beskadige eller ødelægge yngle- eller rasteområder i det naturlige
udbredelsesområde for de dyrearter, der er opført i habitatdirektivets bilag
IV, litra a), eller
2) ødelægge de plantearter, som er opført i habitatdirektivets bilag IV, litra b)
i alle livstadier.
Stk. 4. Skov- og Naturstyrelsen kan, hvis der ikke findes nogen anden tilfredsstillende
løsning, og fravigelsen i overensstemmelse med habitatdirektivet ikke hindrer opretholdelse
af den pågældende bestands bevaringsstatus i dens naturlige udbredelsesområde, gøre
undtagelse fra bestemmelsen i stk. 3, for
1) at beskytte vilde dyr og planter og bevare naturtyperne,
2) at forhindre alvorlig skade navnlig på afgrøder, besætning, skove, fiskeri,
vand og andre former for ejendom,
3) at sikre hensyn til den offentlige sundhed og sikkerhed eller andre
bydende nødvendige hensyn til væsentlige samfundsinteresser, herunder af
social og økonomisk art, og hensyn til væsentlige gavnlige virkninger på
miljøet,
4) at fremme forskning og undervisning,
5) at genoprette en bestand, genudsætte eller opdrætte arter, herunder
kunstig opformering af planter, eller
6) at tillade indsamling eller opbevaring af enheder af arter, der er nævnt i
habitatdirektivets bilag IV, i et begrænset og specificeret antal og under
strengt kontrollerede betingelser.
Stk. 5. Skov- og Naturstyrelsen kan, hvis der ikke findes nogen anden tilfredsstillende
løsning, endvidere gøre undtagelse fra forbuddet i stk. 3, hvis fravigelsen i
overensstemmelse med fuglebeskyttelsesdirektivet sker
1) af hensyn til den offentlige sundhed og sikkerhed,
2) af hensyn til sikkerheden for luftfarten,
3) for at hindre omfattende skader på afgrøder, besætninger, skove, fiskeri-
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
351

352
og vandområder,
4) for at beskytte flora og fauna,
5) i forsknings- og undervisningsøjemed, for at genoprette og forny
bestanden samt for at muliggøre opdræt i forbindelse med de her nævnte
formål,
6) for på strengt kontrollerede betingelser at tillade selektiv indfangning,
besiddelse eller enhver anden fornuftig anvendelse af bestemte fuglearter i
mindre mængder.
Stk. 6. I afgørelser om fravigelser efter stk. 5 skal Skov- og Naturstyrelsen anføre:
1) de arter, der er omfattet af undtagelserne,
2) de tilladte fangst- eller drabsmidler, -indretninger eller -metoder,
3) de risikovilkår samt de omstændigheder med hensyn til tid og sted, under
hvilke sådanne undtagelsesbestemmelser kan meddeles,
4) den myndighed, som har bemyndigelse til at erklære, at de fastsatte
betingelser er opfyldt, og til at træffe afgørelse om hvilke midler,
indretninger eller metoder, der kan bringes i anvendelse inden for hvilke
grænser og af hvilke personer,
5) den kontrol, der skal føres.
Stk. 7. Under iagttagelse af bestemmelserne i stk. 3 - 5, kan Skov- og Naturstyrelsen uanset
bestemmelserne i § 2 i særlige tilfælde tillade, at arter, der ikke er naturligt forekommende i
den danske natur, og som anses at udgøre en trussel mod naturligt forekommende arter,
kan udryddes.
Stk. 8. Under iagttagelse af bestemmelserne i stk. 3 - 5, kan Skov- og Naturstyrelsen uanset
bestemmelserne i § 5 i særlige tilfælde tillade, at arter af planter på bilag 3, der ikke er
naturligt forekommende i Danmark, og som anses for at udgøre en trussel mod naturligt
forekommende arter, kan udryddes.
Bilag 1
De understregede arter er optaget på bilag IV i Rådets direktiv 92/43/EØF af 21. maj 1992
om bevaring af naturtyper samt vilde dyr og planter (habitatdirektivet).
Pattedyr
Odder (Lutra lutra)
Flagermus (Chiroptera)
Hasselmus (Muscardinus avellanarius)
Birkemus (Sicista betulina)
Hvaler (Cetacea) alle arter, herunder marsvin (Phoccoenah phoccoena)
Fugle
Alle fugle af de arter, der til enhver tid er omfattet af artikel 1 i Rådets direktiv af 2. april
1979 om beskyttelse af vilde fugle (79/409/EØF) med senere ændringer, dvs. alle i Danmark
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
vildtlevende fugle og alle øvrige fuglarter, som i vild tilstand har deres naturlige ophold på
medlemsstaternes område i Europa, hvor traktaten om Det europæiske Fællesskab finder
anvendelse.)
Fisk
September 2011
Snæbel (Coregonus oxyrhynchus)
Krybdyr og padder
A. Alle i Danmark vildtlevende krybdyr og padder er fredede.
De fredede krybdyr og padder omfatter:
1. De for tiden her i landet naturligt forekommende arter af krybdyr og padder, der er
følgende:
Krybdyr
Stålorm (Anguis fragilis)
Markfirben (Lacerta agilis)
Skovfirben (Lacerta vivipara)
Snog (Natrix natrix)
Hugorm (Vipera berus)
Padder
Lille vandsalamander (Triturus vulgaris)
Stor vandsalamander (Triturus cristatus)
Bjergsalamander (Triturus alpestris)
Klokkefrø (Bombina bombina)
Løgfrø (Pelobates fuscus)
Strandtudse (Bufo calamita)
Grønbroget tudse (Bufo viridis)
Skrubtudse (Bufo bufo)
Butsnudet frø (Rana temporaria)
Spidssnudet frø (Rana arvalis)
Springfrø (Rana dalmatina)
Grøn frø (Rana esculenta)
Latterfrø (Rana ridibunda)
Løvfrø (Hyla arborea)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
353

354
2. Andre naturligt forekommende arter af krybdyr og padder, som må antages at have
etableret sig i den danske natur med levedygtige bestande, samt naturligt hjemmehørende
arter, der forekommer tilfældigt.
3. Andre arter af krybdyr og padder, som må antages at have etableret sig med levedygtige
bestande, samt arter, der forekommer tilfældigt.
B. Undtagelser fra fredningen
1. Uanset fredningen er det tilladt i begrænset omfang at indsamle yngel af lille
vandsalamander, skrubtudse, butsnudet frø og grøn frø til ikke erhvervsmæssigt formål. Når
ynglen er forvandlet til voksenindivider, skal disse genudsættes på indsamlingsstedet eller,
når dette ikke er muligt eller foreneligt med hensynet til dyrenes tarv, på et andet naturligt
levested for arten, så tæt på det oprindelige indsamlingssted som muligt.
2. Såfremt der ikke er forbud herimod i medfør af anden fredningslovgivning, er det tilladt
højere læreranstalter, skoler og andre undervisnings- og forskningsinstitutioner i begrænset
omfang at indsamle eksemplarer af nedennævnte arter til undervisnings- og
forskningsformål:
Stålorm
Skovfirben
Lille vandsalamander
Skrubtudse
Butsnudet frø
Grøn frø
3. På Læsø, Endelave, øerne syd for Fyn mellem Ærø og Langeland (Det sydfynske Øhav),
Ærø, Langeland, Lolland, Falster, Møn og Bornholm er det tilladt at indsamle op til 50 æg
eller yngel af spidssnudet frø og springfrø til undervisningsformål, under forudsætning af at
dette ikke medfører en indsamling af samtlige æg eller al ynglen på indsamlingsstedet. Når
ynglen er forvandlet til voksenindivider, skal disse genudsættes på indsamlingsstedet eller,
når dette ikke er muligt eller foreneligt med hensynet til dyrenes tarv, på et andet naturligt
levested for arten så tæt på det oprindelige indsamlingssted som muligt.
4. Hugorm kan indsamles og flyttes, når den træffes i umiddelbar nærhed af boliger og
skønnes at udgøre en risiko for mennesker. Under tilsvarende forhold kan hugorm, såfremt
der ikke er mulighed for indsamling og flytning, slås ihjel.
Bilag 2
De understregede arter er optaget på bilag IV i Rådets direktiv 92/43/EØF af 21. maj 1992
om bevaring af naturtyper samt vilde dyr og planter (habitatdirektivet).
Hvirvelløse dyr (invertebrater)
Følgende invertebrater er fredede:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

DENMARK
Biller
September 2011
Bred vandkalv (Dytiscus latissimus)
Lys skivevandkalv (Graphoderus bilineatus)
Eremit (Osderma eremita)
Eghjort (Lucanus cervus)
Guldsmede
Grøn mosaikguldsmed (Aeshna viridis)
Grøn kølleguldsmed (Ophiogomphus cecilia)
Stor kærguldsmed (Leucorrhinia pectoralis)
Sommerfugle
Herorandøje (Coenonympha hero)
Hedepletvinge (Euphydryas aurinia)
Sortplettet blåfugl (Maculinea arion)
Stor ildfugl (Lycaena dispar)
Mnemosyne (Parnassius mnemosyne)
Muslinger
Flodperlemusling (Margaritifera margaritifera)
Tykskallet Malermusling (Unio crassus)
Bilag 3
De understregede arter er optaget på bilag IV i Rådets direktiv 92/43/EØF af 21. maj 1992
om bevaring af naturtyper samt vilde dyr og planter (habitatdirektivet)
Planter
Følgende planter er fredede:
Ulvefod
Bjerg-ulvefod (Lycopodium alpinum)
Brasenføde
Gulgrøn Brasenføde (Isoëtes echinospona)
Bregner
Kongebregne (Osmunda regalis)
Radeløv-arter (Asplenium spp.)
Enkelt månerude (Botrychium simplex)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
355

356
Kamillebladet månerude (Botrychium matricariifolium)
Stilk-månerude (Botrychium multifidum)
Skjoldbregne (Polystichum aculeatum)
Hjortetunge (Phyllitis scolopendrium)
Enkimbladede blomsterplanter
Blå iris (Iris spuria)
Ederkoppeurt-arter (Anthericum spp.)
Liden najade (Najas flexilis)
Orkidéer (Orchidaceae) Orkidefamilien med for tiden ca. 40 vildtvoksende arter i Danmark.
7)Vandranke (Luronium natans)
Tokimbladede blomsterplanter
Blegblå anemone (Anemone apennina)
Gul stenbræk (Saxifraga hirculus)
Vår-kobjælde (Pulsatilla vernalis)
Læge-stokrose (Althea officinalis)
Melet kodriver (Primula farinosa)
Skotsk lostilk (Ligusticum scoticum)
Mose-post (Ledum palustre)
Himmelblå lungeurt (Pulmonaria angustifolia)
Storblomstret brunelle (Prunella grandiflora)
Gyvelkvæler-arter (Orobanchaceae)
Hestetunge (Mertensia maritima)
DK300 - Handlingsplan for invasive arter; Action plan for invasive species
http://www.naturstyrelsen.dk/Naturbeskyttelse/invasivearter/Myndighed/InvasivHandlings
plan.htm
DK301 -Indsatsplan mod mårhund I Danmark; Action plan against raccoon dogs in
Denmark
http://www.naturstyrelsen.dk/NR/rdonlyres/F2B9FFB4-06E6-4EC2-874D-
38E327BCDFD5/118501/Endeligudgaveafindsatsplanmodmrhund.pdf
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
DENMARK
September2011

August 2011
ESTONIA
1.7. ESTONIA
Some legislation available from www.legaltext.ee and https://www.riigiteataja.ee/
EE120 - Looduskatitseseadus; Nature Conservation Act
https://www.riigiteataja.ee/ert/act.jsp?id=13118655
§ 4. Kaitstavad loodusobjektid
(1) Kaitstavad loodusobjektid on:
1) kaitsealad;
2) hoiualad;
3) kaitsealused liigid, kivistised ja mineraalid;
4) püsielupaigad;
5) kaitstavad looduse üksikobjektid;
6) kohaliku omavalitsuse tasandil kaitstavad loodusobjektid.
(2) Kaitseala on inimtegevusest puutumatuna hoitav või erinõuete kohaselt kasutatav ala,
kus säilitatakse, kaitstakse, taastatakse, uuritakse või tutvustatakse loodust. Kaitsealad on:
1) rahvuspargid;
2) looduskaitsealad;
3) maastikukaitsealad.
(3) Hoiuala on elupaikade ja kasvukohtade kaitseks määratud ala, mille säilimise tagamiseks
hinnatakse kavandatavate tegevuste mõju ja keelatakse ala soodsat seisundit kahjustavad
tegevused.
(4) Kaitsealune liik on looma-, taime- või seeneliigi taksonoomiline üksus, mille isendeid,
elupaiku, kasvukohti või leiukohti kaitstakse käesoleva seaduse alusel või mida on
nimetatud EL Nõukogu määruse 338/97 looduslike looma- ja taimeliikide kaitse kohta
nendega kauplemise reguleerimise teel (EÜT L 061, 03.03.1997, lk 1) lisades A–D.
Kaitsealune kivistis või mineraal on kaitsekategooriasse kantud kivistis või mineraal, mille
eksemplare või leiukohti kaitstakse käesoleva seaduse alusel.
(5) Püsielupaik käesoleva seaduse tähenduses on väljaspool kaitseala või selle
piiranguvööndis asuv piiritletud ja erinõuete kohaselt kasutatav:
1) kaitsealuse looma sigimisala või muu perioodilise koondumise paik;
2) kaitsealuse taime või seene looduslik kasvukoht;
3) lõhe või jõesilmu kudemispaik;
4) pruunkaru talvitumispaik;
5) jõevähi looduslik elupaik;
6) mägra rohkem kui kümne suudmega urulinnak.
[RT I 2007, 25, 131 – jõust. 1.04.2007]
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
357

358
(6) Kaitstav looduse üksikobjekt on teadusliku, esteetilise või ajaloolis-kultuurilise
väärtusega elus või eluta loodusobjekt, nagu puu, allikas, rändrahn, juga, kärestik, pank,
astang, paljand, koobas, karst või nende rühm, mida kaitstakse käesoleva seaduse alusel.
(7) Kohaliku omavalitsuse tasandil võib kaitstavaks loodusobjektiks olla maastik, väärtuslik
põllumaa, väärtuslik looduskooslus, maastiku üksikelement, park, haljasala või haljastuse
üksikelement, mis ei ole kaitse alla võetud kaitstava looduse üksikobjektina ega paikne
kaitsealal.
§ 49. Liigi kaitse ja ohjamise tegevuskava
(1) Tegevuskava koostatakse:
1) I kaitsekategooria liigi kaitse korraldamiseks;
2) liigi soodsa seisundi tagamiseks, kui liigi teadusinventuuri tulemused näitavad, et seni
rakendatud abinõud seda ei taga, või kui seda nõuab rahvusvaheline kohustus;
[RT I 2007, 25, 131 – jõust. 1.04.2007]
3) liigi ohjamiseks, kui liigi teadusinventuuri tulemused näitavad liigi arvukuse
suurenemisest tingitud olulist negatiivset mõju keskkonnale või ohtu inimese tervisele või
varale.
(2) Tegevuskava peab sisaldama:
1) liigi bioloogia, arvukuse ja leviku andmeid;
2) ohustatud liigi soodsa seisundi tagamise tingimusi;
3) liigi ohutegureid;
4) kaitse või ohjamise eesmärki;
5) liigi soodsa seisundi saavutamiseks või ohjamiseks vajalike meetmete eelisjärjestust ja
nende teostamise ajakava;
6) kaitse või ohjamise korraldamise eelarvet.
(3) Tegevuskava kehtestab keskkonnaminister.
(4) Tegevuskava avalikustatakse Keskkonnaministeeriumi veebilehel.
§ 57. Võõrliigid
(1) Võõrliikide elusate isendite loodusesse laskmine ning võõrtaimeliikide loodusesse
istutamine ja külvamine on keelatud, välja arvatud metsaseaduse alusel metsapuudena
kasvatada lubatud võõrpuuliikide istutamine ja külvamine. [RT I 2007, 25, 131 – jõust.
1.04.2007]
(2) Nende looduslikku tasakaalu ohustavate võõrliikide nimekirja, mille elusate isendite
sissetoomine Eestisse ning tehingud elusate isenditega on keelatud, kehtestab
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
keskkonnaminister määrusega.
[RT I 2008, 34, 211– jõust. 1.08.2008]
(3) Loodusesse sattunud võõrliigi isendite arvukuse reguleerimist korraldab Keskkonnaamet.
[RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(4) Tehistingimustes peetavaid võõrliigi isendeid tohib tehistingimustesse ümber asustada
üksnes Keskkonnaameti loa alusel. Kitsendus ei laiene lemmikloomadele
loomakaitseseaduse § 2 lõike 3 tähenduses. [RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(5) Looduslikku tasakaalu ohustavate võõrliikide isendite tehistingimustes kasvatamine ja
tehingud nende liikide elusate isenditega on keelatud, välja arvatud teaduslikult
põhjendatud juhtudel Keskkonnaameti loa alusel. [RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(6) Minki ja kährikut võib tehistingimustes pidada Keskkonnaameti luba omavas farmis
Mandri-Eestis. Mingi ja kähriku tehistingimustes pidamisele esitatavad nõuded ja loa
andmise korra kehtestab keskkonnaminister määrusega. [RT I 2009, 3, 15 – jõust.
1.02.2009]
(7) Mingi ja kähriku isendeid võib Eestisse sisse tuua ainult Keskkonnaameti loa alusel
verevärskenduse eesmärgil ning mitte rohkem kui 20 protsendi ulatuses põhikarja
suurusest farmi kohta kahe aasta jooksul. [RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(8) Keskkonnaminister kehtestab määrusega võõrliikide lindude loodusesse laskmisega
seonduva teabe vahetamise ja Euroopa Komisjoniga konsulteerimise korra. [RT I 2008, 34,
211 – jõust. 1.08.2008]
§ 58. Kodumaiste liikide asustamine ja loodusest eemaldamine
(1) Kodumaiste liikide võõrsilt sissetoodud elusate isendite loodusesse laskmine on
keelatud, välja arvatud teaduslikult põhjendatud taasasustamine Keskkonnaameti loa
alusel.
[RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(2) Kohaliku liigi loomi tohib ümber asustada Keskkonnaameti loa alusel.
[RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(3) Kohaliku loomaliigi tehiskeskkonnas peetud isendi loodusesse laskmine toimub üksnes
käesoleva seaduse §-s 49 nimetatud tegevuskava alusel, välja arvatud vigastuse ravimise või
elujõulisuse taastamise eesmärgil tehiskeskkonnas hoitud isendi loodusesse laskmine.
(4) Kaitsealuse liigi isendi loodusest eemaldamine on keelatud, välja arvatud vigastuse
ravimiseks ning käesoleva paragrahvi lõikes 5 sätestatud juhtudel.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
359

360
(5) Kaitsealuse liigi isendit tohib loodusest eemaldada õppe-, meditsiini- või teadusotstarbel
või taasasustamise eesmärgil Keskkonnaameti loa alusel või ümberasustamise eesmärgil
üksnes siis, kui see ei kahjusta liigi soodsat seisundit.
[RT I 2009, 3, 15– jõust. 1.02.2009]
(6) Kaitsealuse liigi ümberasustamine toimub Vabariigi Valitsuse kehtestatud korras.
(7) Loomaliigi isendi märgistamine on lubatud Keskkonnaameti loal. Märgistamisega seotud
töid korraldab Keskkonnaamet. Loomaliigi isendi märgistamise all mõeldakse käesolevas
seaduses looma püüdmist ja varustamist teadusuuringute eesmärgil märgisega, sealhulgas
raadiosaatjaga või kiibiga.
[RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(8) Liigi arvukuse reguleerimise eesmärgil võib Keskkonnaamet lubada linnumunade, välja
arvatud kaitsealuste lindude munad, korjamist ja kahjustamist või jahiulukite nimekirja
kuuluvate lindude aastaringset laskmist või püüdmist, kui see on vajalik:
1) elanikkonna ohutuse huvides;
2) lennuohutuse tagamiseks;
3) põllukultuuride, põllumajandusloomade ja kalakasvatuste kahjustamise või muu olulise
varalise kahju vältimiseks;
4) loodusliku taimestiku ja loomastiku kaitse ning looduslike elupaikade säilitamise huvides.
[RT I 2007, 25, 131 – jõust. 1.04.2007]
EE121 - Kalapüügiseadus; Fisheries Act
https://www.riigiteataja.ee/akt/873589
§ 22. Kalade maaletoomine või veekogudesse asustamine
(1) Eestis looduslikult mitteesinevate liikide eluskala või muid veeorganismide liike või
nende viljastatud marja tohib maale tuua ainult keskkonnaministri loal.
(2) Kalade veekogudesse asustamise korra kehtestab Vabariigi Valitsus.
EE122 - Geneetiliselt muundatud organismide keskkonda viimise seadus; Release
into the Environment of Genetically Modified Organisms Act
http://www.riigiteataja.ee/ert/act.jsp?id=742762
§ 5. Geenitehnoloogiakomisjon
(1) Geenitehnoloogiakomisjon moodustatakse Keskkonnaministeeriumi valitsemisalas ja tal
on nõuandev funktsioon.
(2) Geenitehnoloogiakomisjoni ülesanne on:
1) nõustada valitsusasutusi geenitehnoloogia ja geneetiliselt muundatud
organismi või toote keskkonnaohtlikkuse küsimustes;
2) nõustada geneetiliselt muundatud organismi keskkonda viimise loa ja
geneetiliselt muundatud organismi või toote turustamisloa taotlejaid;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
3) vaadata läbi geneetiliselt muundatud organismi keskkonda viimise ja
geneetiliselt muundatud organismi või toote turustamise taotlused ning
geneetiliselt muundatud mikroorganismide suletud keskkonnas kasutamise
taotlused;
4) anda hinnang taotluses nimetatud geneetiliselt muundatud organismi
keskkonda viimisele, geneetiliselt muundatud organismi või toote
turustamisele või suletud keskkonnas kasutamisele;
5) nõustada Tööinspektsiooni geneetiliselt muundatud mikroorganismide
suletud keskkonnas kasutamisega seotud küsimustes;
6) nõustada Põllumajandusministeeriumi geneetiliselt muundatud loomaga
loomkatse läbiviimise küsimustes.
(3) Geenitehnoloogiakomisjoni koosseisu kehtestab Vabariigi Valitsus korraldusega.
Geenitehnoloogiakomisjoni põhimääruse kinnitab Vabariigi Valitsus määrusega .
Geenitehnoloogiakomisjoni põhimääruses määratakse komisjoni õigused, kohustused,
töökord, otsuste tegemise kord, asjaajamise kord ja tasustamise kord.
(4) Geenitehnoloogiakomisjoni koosseisu arvatakse:
1) kaks liiget keskkonnaministri ettepanekul;
2) üks liige majandus- ja kommunikatsiooniministri ettepanekul;
3) kaks liiget põllumajandusministri ettepanekul;
4) üks liige sotsiaalministri ettepanekul;
5) kaks liiget Tartu Ülikooli rektori ettepanekul;
6) üks liige Eesti Põllumajandusülikooli rektori ettepanekul;
7) üks liige Tallinna Tehnikaülikooli rektori ettepanekul;
8) kolm liiget Teaduste Akadeemia presidendi ettepanekul;
9) neli liiget keskkonnaorganisatsioonide ettepanekul.
§ 6. Geneetiliselt muundatud organismi keskkonda viimine
(1) Geneetiliselt muundatud organismi tohib keskkonda viia keskkonnaministri kirjaliku loa
(edaspidi luba) alusel. Loas sisalduvate andmete täpsustatud loetelu ja loa vormi kehtestab
käesoleva seaduse § 12 lõikes 5 sätestatust lähtudes keskkonnaminister määrusega .
(2) Geneetiliselt muundatud organismi keskkonda viia sooviv isik või importija esitab loa
saamise taotluse Keskkonnaministeeriumile.
(3) Euroopa Liidu liikmesriigis antud turustamisloa alusel turustatud või keskkonda viidud
geneetiliselt muundatud organismi või toote Eesti Vabariigis keskkonda viimiseks ei ole luba
vaja.
(4) Luba on vaja, kui sellist organismi või toodet kavatsetakse keskkonda viia erineval
eesmärgil, kui Euroopa Liidu liikmesriigis antud turustamisloas on märgitud.
EE123 - Keskkonnajärelevalve seadus; Environmental Surveillance Act
http://www.riigiteataja.ee/ert/act.jsp?id=752879
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
361

362
§ 2. Keskkonnajärelevalve
(1) Keskkonnajärelevalve on:
1) loodusressursse kasutava isiku või asutuse tegevuse seaduslikkuse
kontrollimine ning ebaseadusliku tegevuse peatamine või lõpetamine;
2) keskkonna seisundit mõjutava või mõjutada võiva isiku või asutuse
tegevuse seaduslikkuse kontrollimine, sealhulgas saasteainete, jäätmete,
energia või organismide keskkonda viimise seaduslikkuse kontrollimine ning
ebaseadusliku tegevuse peatamine või lõpetamine;
3) loodussaaduste valdamise ja nendega sooritatavate tehingute
seaduslikkuse kontrollimine ning ebaseadusliku tegevuse peatamine või
lõpetamine;
4) keskkonda mõjutava või mõjutada võiva ehitise, tehnovõrgu või seadme
kasutamise või tehnoloogilise protsessi seaduslikkuse kontrollimine ning
ebaseadusliku tegevuse peatamine;
5) planeeringu-, maakasutuse, maakorralduse ja maa-arvestuse nõuetest
kinnipidamise kontrollimine ning seaduses sätestatud abinõude rakendamine
nõuetest kinnipidamise tagamiseks;
6) kohustuslike keskkonnakaitseabinõude rakendamise kontrollimine ning
kohustuste täitmata jätmisel seaduses sätestatud abinõude rakendamine
nende täitmise tagamiseks;
7) taime, looma või muu organismi, mille kasutamine on reguleeritud
seadusega või rahvusvahelise lepinguga, või nendest valmistatud toodete
Eestisse sisse- või väljaveo, kasutamise või nendega sooritatavate tehingute,
samuti geneetiliselt muundatud organismide ja neid sisaldavate toodete
kasutamise või selliste organismide või toodetega sooritatavate tehingute
kontrollimine ning ebaseadusliku tegevuse peatamine või lõpetamine.
(2) Loodussaadus käesoleva seaduse tähenduses on looduslikust leiu-, kasvu- või elukohast
eemaldatud:
1) maavara, vesi, muld, maa-aines, kivistis ja mineraal;
2) looduses vabalt elavad või kasvavad loomad ja taimed, sealhulgas puud ja
kalad, ning seened või nende osad või nende mis tahes arengujärgus isendid.
EE124 - Loomakaitseseadus; Animal Protection Act
https://www.riigiteataja.ee/akt/752892
§ 27. Loomade avalik näitamine
(1) Loomi on lubatud avalikult näidata loomaaedades, samuti kohaliku järelevalveasutusega
kooskõlastatult loomanäitusel, -võistlusel, -laadal või -oksjonil vastavalt loomatauditõrje
seadusele.
(2) Tehistingimustes kasvatatud kalu ja loomadega kaupleva isiku loomi võib avalikult
näidata ärilisel eesmärgil, kui on tagatud loomade heaolu ja on täidetud nende pidamise
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
nõuded. Eelnimetatud tingimustel võib akvaariumikalu demonstreerida ka ruumide
sisekujunduses. [RT I 2007, 23, 119 – jõust. 1.04.2007]
(3) Loomanäitusel, -võistlusel, -laadal või -oksjonil on lubatud kasutada ainult
tehistingimustes sündinud loomi.
(4) Looma on keelatud kasutada loomanäitusel, -võistlusel, -laadal või -oksjonil, kui sellega
võib kaasneda talle valu, kannatuste või vigastuste põhjustamine, samuti on keelatud looma
treenida viisil, mis põhjustab talle valu, kannatusi või vigastusi.
(5) Näitusel on keelatud avalikult näidata Eestis alaliselt elavale isikule või Eestis asuvale
juriidilisele isikule kuuluvat Eestis sündinud koera, kelle kõrvu ja saba on lõigatud ilma
meditsiinilise näidustuseta. Näitusel võib avalikult näidata lõigatud sabaga koera, kelle saba
lõikamine on lubatud käesoleva seaduse § 9 lõike 2 alusel.
§ 28. Loomaaed
(1) Loomaaed on koht, kus loomi alaliselt peetakse avalikuks näitamiseks seitse või enam
päeva aastas.
(2) Loomaaed peab olema planeeritud ja ehitatud selliselt, et oleks tagatud loomade tervis
ja heaolu ning välditud loomade põgenemine.
(3) Loomaaia planeering ja ehitised peavad vastama Vabariigi Valitsuse kehtestatud
nõuetele.
(4) Loomade avalikul näitamisel loomaaias peab nende tervis ja heaolu olema tagatud
nõuetekohase pidamisega. Loomaaias uuritakse loomi, teavitatakse avalikkust näidatavate
loomade liikidest ja nende looduslikest elupaikadest, samuti levitatakse loomakaitsealast
teavet.
§ 29. Loomaaia tegevusluba
(1) Loomaaia pidamiseks peab isikul olema tegevusluba.
(2) Loomaaia tegevusloa väljastab Keskkonnaamet. [RT I 2009, 3, 15 – jõust. 1.02.2009]
(3) Otsus loa andmise või loa andmisest keeldumise kohta tehakse loataotluse saamisest
arvates 60 kalendripäeva jooksul. Tegevusluba antakse määramata ajaks.
(4) Tegevusloa taotleja peab tegevusloa taotlemisel näitama, et tal on kohaliku
omavalitsuse üksuse tegutsemisluba, loomaaia projekt vastab loomaaia planeeringule
esitatavatele nõuetele, et tal on loomaaias töötamiseks sobiva erialase ettevalmistusega
töötajad ning piisavad rahalised vahendid loomaaia ehitamiseks ja käesoleva seaduse § 28
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
363

364
lõikes 4 nimetatud ülesannete täitmiseks. Tegevusloa andjal on õigus tegevusloa taotlemisel
esitatud andmeid kontrollida.
(5) Loomaaia tegevusloa taotlus tuleb esitada enne loomaaia külastajatele avamist.
Loomaaia tegevusloa taotlemisel esitatavate dokumentide loetelu, taotluse menetluskorra
ja tegevusloa väljastamise korra kehtestab Vabariigi Valitsus.
§ 30. Loomaaia tegevusloa väljastamisest keeldumine
Loomaaia tegevusloa väljastaja võib keelduda tegevusloa väljastamisest, kui:
1) ei ole täidetud käesoleva seaduse § 29 lõikes 4 sätestatud nõuded;
2) taotleja on tegevusloa taotlemisel esitanud tegelikkusele mittevastavaid andmeid.
EE125 - Metsaseadus; Forest Act
https://www.riigiteataja.ee/akt/12790553
§ 24. Metsa uuendamine
(1) Uuendatakse kaitse- ja tulundusmetsa. Hoiumetsas ei tohi inimene metsa looduslikku
uuenemisse sekkuda, välja arvatud juhul, kui see on seotud kaitseala või püsielupaiga kaitse
eesmärgiga ja lubatud kaitse-eeskirjas.
(2) Metsa uuendamise võtted on:
1) maapinna ettevalmistamine puuseemnete külvamise ja puude istutamise
võimaldamiseks või loodusliku uuenduse tekkele kaasaaitamiseks;
2) puuseemnete külvamine;
3) puude istutamine;
4) metsakultuuri hooldamine;
5) loodusliku uuenduse tekke ja arengu soodustamine muul viisil.
(3) Metsaomanik on kohustatud rakendama käesoleva paragrahvi lõikes 2 nimetatud metsa
uuendamise võtteid ulatuses, mis hiljemalt viis aastat pärast raiet või metsa hukkumist
tagab uuenenud metsa.
(4) Käesoleva seaduse tähenduses loetakse mets uuenenuks, kui alal, kus mets hukkus või
maha raiuti, kasvab ülepinnaliselt paiknevaid metsakasvukohatüübile sobiva liigi puid, mille
mõõtmed ja kogus tagavad uue metsapõlve tekke. Puude olemasolu pole nõutav hukkunud
metsaosas või raiesmikul paiknevates looduslikes sulglohkudes, oksavallidel ja
raiejäätmetega tugevdatud kokkuveoteedel.
(5) Käesoleva seaduse tähenduses loetakse hukkunuks mets, milles tuule, seenhaiguste,
putuka- või ulukikahjustuste, üleujutuse, tule, saaste või muude biootiliste või abiootiliste
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
kahjustuste tõttu on elusate puude järgi määratud metsa puuvõrade liitus alla 30 protsendi
või täius langenud alla 0,3.
(6) Metsa võib uuendada ainult metsakasvukohatüübile sobivate puuliikidega, mille
nimekirja kehtestab keskkonnaminister metsa majandamise eeskirjaga .
(7) Puude nõutava minimaalse arvu ühel hektaril ja arvesse võetavate puude minimaalse
kõrguse sätestab keskkonnaminister metsa majandamise
eeskirjaga metsakasvukohatüüpide või tüübirühmade kaupa.
(8) Metsa uuendamiseks kasutatava kultiveerimismaterjali algmaterjal peab pärinema
lubatud päritolupiirkonnast. Eestis metsa kultiveerimisel kasutada lubatud
kultiveerimismaterjali algmaterjali päritolupiirkonnad kehtestab keskkonnaminister
määrusega .
(9) Metsa uuendamisel kasutada lubatud võõrpuuliikide loetelu kehtestab
keskkonnaminister määrusega .
EE126 - Taimekaitseseadus; Plant Protection Act
http://www.legaltext.ee/et/andmebaas/paraframe.asp?loc=text&lk=en&sk=et&dok=X7004
9K2.htm&query=taimekaitseseadus&tyyp=X&ptyyp=RT&fr=no&pg=1
§ 2. Teavitamine
Sellise ohtliku taimekahjustaja avastamisest, turule lubatud taimekaitsevahendist ning
otsusest ja järelevalvetoimingust, millest teavitamine on ette nähtud Euroopa Liidu
õigusaktides, teavitab Euroopa Komisjoni ja teiste riikide pädevaid asutusi kirjalikult
Taimetoodangu Inspektsioon. [RT I 2005, 68, 530 – jõust. 1.01.2006]
§ 9. Ohtliku taimekahjustaja tõrjeabinõu
(1) Ohtliku taimekahjustaja esinemise või saastumiskahtluse korral tuleb rakendada
käesoleva seaduse alusel kehtestatud tõrjeabinõusid.
(2) Ohtliku taimekahjustaja tõrjeabinõuna käsitatakse selle taimekahjustaja leviku
vältimiseks rakendatavat piirangut või taimekahjustaja hävitamist ettenähtud viisil.
(3) Ohtliku taimekahjustaja tõrjeabinõu on:
1) tähtajaline viljeluspiirang;
2) resistentse kultuuri või sordi valiku kohustus;
3) saastunud, saastumisohus või saastumiskahtlase taime, taimse saaduse või
muu objekti kasutamise ja turustamise keeld;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
365

366
4) saastunud, saastumisohus või saastumiskahtlase taime, taimse saaduse või
muu objekti kasutamise piirang;
5) saastunud või saastumiskahtlase taime, taimse saaduse või muu objekti
puhastamise või hävitamise kohustus;
6) tõrje korraldamise kohustus;
7) peremeestaimede hävitamise kohustus;
8) saastunud või saastumiskahtlase hoone ja rajatise või muu objekti
desinfitseerimise kohustus.
(4) Ohtliku taimekahjustajaga saastunud, saastumisohus või saastumiskahtlasel taimel,
taimsel saadusel või muul objektil leiduva ohtliku taimekahjustaja liigile kohased
tõrjeabinõud kehtestab põllumajandusminister. [RT I 2005, 68, 530 – jõust. 1.01.2006]
§ 89. Ohtliku taimekahjustaja seire
(1) Järelevalveasutused koguvad, süstematiseerivad ja säilitavad ohtlike taimekahjustajate
esinemise, vallandumise või levikuga seonduvat teavet taimetervise seireprogrammide
käigus.
(2) Taimetervise seireprogrammide kava koostab ja seiret korraldab Taimetoodangu
Inspektsioon.
EE127 - KESKKONNAMÕJU HINDAMISE JA KESKKONNAJUHTIMISSÜSTEEMI
SEADUS; Environmental Impact Assessment and Environmental Management
System Act
§ 6. Olulise keskkonnamõjuga tegevus
(1) Olulise keskkonnamõjuga tegevus on:
1) nafta töötlemine, välja arvatud naftast ainult määrdeainete tootmine;
2) kivisöe või põlevkivi gaasistamine või vedeldamine, kui päevas kasutatakse
toorainet 500 tonni või rohkem;
3) soojuselektrijaama või muu põletusseadme ehitamine, kui selle
nominaalne soojusvõimsus on 300 megavatti või rohkem;
4) tuumaelektrijaama või muu tuumaseadme ehitamine, sulgemine või
dekomisjoneerimine, välja arvatud uurimisseade lõhustuva või
tuumasünteesmaterjali tootmiseks või töötlemiseks, kui selle maksimaalne
soojusvõimsus ei ületa ühte kilovatti püsivat soojuskoormust;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
5) tuuleelektrijaama püstitamine veekogusse;
6) tuumkütuse tootmine või rikastamine, kiiritatud tuumkütuse töötlemine
või kasutatud tuumkütuse või radioaktiivsete jäätmete käitlemine;
7) kasutatud tuumkütuse või radioaktiivsete jäätmete ajutise või
lõpphoiustuspaiga ehitamine;
8) malmi või terase esmane sulatamine;
9) metallimaagist, rikastatud maagist või vanametallist värviliste metallide
tootmine metallurgilise või keemilise protsessi või elektrolüüsi abil;
10) asbesti tootmine, asbesti või asbesti sisaldavate toodete töötlemine või
käitlemine, kui asbesttsemendi valmistoodangu maht ületab 20 000 tonni
aastas, hõõrdematerjalide valmistoodangu maht ületab 50 tonni aastas või
muude valmis asbesttoodete valmistoodangu maht ületab 200 tonni aastas;
11) aine tootmine tööstuslikus mahus keemilise protsessi abil, kui mitu
seadet on järjestatud ja omavahel funktsionaalselt seotud ning toodavad
orgaanilisi või anorgaanilisi põhikemikaale, fosfor-, lämmastik- või
kaaliumväetisi liht- või liitväetisena, taimekaitsevahendeid või biotsiide,
ravimeid keemilise või bioloogilise protsessi käigus või lõhkeaineid;
12) paberi v õi papi tootmine tootmisvõimsusega vähemalt 200 tonni
ööpäevas või pulbi tootmine puidust või samalaadsetest kiudmaterjalidest;
[RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
13) kiirtee, 2100 meetri pikkuse või pikema peamaandumisrajaga lennuvälja,
üle kümne kilomeetri pikkuse nelja sõidurajaga tee püstitamine või ühe või
kahe sõidurajaga tee ehitamine vähemalt nelja sõidurajaga teeks;
14) uue raudteeliini ehitamine või uue raudteejaama ehitamine, kui ühe
rajaga raudteeliini puhul on vähemalt neli jaamateed ja kahe rajaga
raudteeliini puhul vähemalt viis jaamateed, olemasoleva raudteejaama
laiendamine, kui laiendamise tulemusel on raudteejaamas ühe rajaga
raudteeliini puhul vähemalt neli jaamateed ja kahe rajaga raudteeliini puhul
vähemalt viis jaamateed, või olemasoleva raudteejaama jaamateede
pikendamine pikkuseni vähemalt 1000 meetrit, kui raudteejaamas on ühe
rajaga raudteeliini puhul vähemalt neli jaamateed ja kahe rajaga raudteeliini
puhul vähemalt viis jaamateed;
15) siseveekogus sadama või sellise veetee püstitamine, mis on
projekteeritud 1350 tonni ületava veeväljasurvega aluste jaoks;
16) sadama või maismaaga ühendatud kai püstitamine, kui see teenindab
1350 tonni ületava veeväljasurvega aluseid;
17) mere süvendamine alates pinnase mahust 10 000 kuupmeetrit,
merepõhja tahkete ainete uputamine alates ainete mahust 10 000
kuupmeetrit, muu veekogu süvendamine alates pinnase mahust 500
kuupmeetrit või muusse veekogusse tahkete ainete uputamine alates ainete
mahust 500 kuupmeetrit;
18) põhjavee võtmine vähemalt 10 miljonit kuupmeetrit aastas; [RT I 2008,
34, 209 – jõust. 1.08.2008]
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
367

368
19) veejuhtme püstitamine, kui keskmine vooluhulk ületab 100 miljonit
kuupmeetrit aastas või kui veehaardes oleva vee keskmine vooluhulk on üle
2000 miljoni kuupmeetri aastas ja veejuhtme kaudu ärajuhitava vee hulk
ületab viit protsenti veehaarde aastasest keskmisest vooluhulgast;
20) reoveepuhastusseadme püstitamine, kui selle võimsus on üle 150 000
inimekvivalendi;
21) tundlikule suublale hüdroelektrijaama, tammi, paisu või veehoidla
püstitamine või selle rekonstrueerimine;
22) ohtlike jäätmete põletamine, keemiline töötlemine või ladestamine;
23) tavajäätmete põletamine või keemiline töötlemine üle 100 tonni
ööpäevas või tavajäätmete prügila püstitamine, kui selle üldmaht on üle 25
000 tonni;
24) vähemalt 1,5 hektari suuruse alaga prügila sulgemine;
25) maagaasi kõrgsurvetrassi, nafta- või keemiatoodete või muude
vedelainete transportimiseks üle 40 kilomeetri pikkuse ja 800 millimeetrise
läbimõõduga torustiku püstitamine;
26) merepõhjast või maismaalt ööpäevas üle 500 tonni nafta või üle 500 000
kuupmeetri maagaasi ammutamine;
27) niisuguse linnu-, sea- või veisefarmi püstitamine, kus saab kasvatada
rohkem kui 85 000 broilerit või 60 000 kana, 3000 nuumsiga arvestuskaaluga
igaüks üle 30 kilogrammi, 900 emist, 450 lüpsilehma, 600 lihaveist või 900
kuni 24 kuu vanust noorveist;
28) pealmaakaevandamine suuremal kui 25 hektari suurusel alal,
allmaakaevandamine või turba mehhaniseeritud kaevandamine; [RT I 2008,
34, 209 – jõust. 1.08.2008]
29) pealmaakaevandamise lõpetamine suuremal kui 25 hektari suurusel alal,
allmaakaevandamise või turba mehhaniseeritud kaevandamise lõpetamine;
[RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
30) kõrgepingeliini püstitamine, kui selle pinge on üle 220 kilovoldi ja pikkus
üle 15 kilomeetri;
31) üle 100 hektari suuruse pindalaga metsamaa või märgala muutmine,
nagu kuivendamine või raadamine;
32) naftatoodete terminali püstitamine, kui selle kogumahutavus ületab 100
000 kuupmeetrit;
33) keemiatoodete terminali püstitamine, kui selle kogumahutavus ületab
5000 kuupmeetrit D- või C-kategooria kemikaali, 500 kuupmeetrit Bkategooria
kemikaali või 50 kuupmeetrit A-kategooria kemikaali;
34) selline tegevus, mille keskkonnamõju hindamise kohustus on määratud
tegevuse aluseks oleva strateegilise planeerimisdokumendiga;
35) käesoleva lõike punktides 1–34 ja käesoleva paragrahvi lõikes 2
nimetatud tegevuse või käitise muutmine või ehitise laiendamine või
rekonstrueerimine, kui see vastab käesolevas lõikes sätestatule või kui
tegevus või käitis muutmise või ehitis laiendamise või rekonstrueerimise
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
tulemusel tervikuna vastab käesolevas lõikes sätestatule. [RT I 2008, 34, 209
– jõust. 1.08.2008]
(2) Kui kavandatav tegevus ei kuulu käesoleva paragrahvi lõikes 1 nimetatute hulka, peab
otsustaja andma eelhinnangu selle kohta, kas järgmiste valdkondade tegevusel on oluline
keskkonnamõju:
[RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
1) põllu-, metsa- ja kalamajandus ning maaparandus; [RT I 2008, 34, 209 –
jõust. 1.08.2008]
2) maavaravaru kaevandamine või kaevise rikastamine, geoloogiline uuring,
üldgeoloogiline uurimistöö või maavaravaru kaevandamise lõpetamine;
3) energeetika;
4) metallide tootmine, töötlemine või ladustamine, kaasa arvatud
romusõidukite ladustamine;
5) mineraalsete materjalide töötlemine;
6) keemiatööstus;
7) toiduainetööstus;
8) tselluloosi-, paberi-, puidu- või tekstiilitööstus või nahaparkimine;
9) kummitööstus;
10) infrastruktuuri ehitamine või kasutamine;
11) jäätmekäitlus; [RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
12) turismimajandus;
13) pinnatöötlus või -viimistlus orgaaniliste lahustite abil;
14) vineeri või puitkiudplaatide tootmine;
15) grafiidi (tempersüsi) või elektrografiidi tootmine põletamise või
grafiidistamise teel;
16) ohtliku kemikaali, kaasa arvatud kütuse ladustamine;
17) loomakorjuste või loomsete jäätmete kõrvaldamine või taaskasutus;
18) vee erikasutus;
19) puhke-, spordi- või virgestusalade rajamine;
20) keraamika- või klaasitööstus;
21) reovee ja setete käitlemine; [RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
22) muu tegevus, mis võib kaasa tuua olulise keskkonnamõju.
(3) Otsustaja annab käesoleva paragrahvi lõikes 2 nimetatud eelhinnangu, lähtudes
kõikidest järgmistest kriteeriumidest: [RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
1) tegevuse ala ja selle lähiümbruse keskkonnatingimustest, nagu
maakasutusest, alal esinevatest loodusvaradest, nende omadustest ja
taastumisvõimest ning looduskeskkonna vastupanuvõimest. Keskkonna
vastupanuvõime hindamisel lähtutakse eelkõige märgalade, randade ja
kallaste, pinnavormide, metsade, kaitstavate loodusobjektide, sealhulgas
Natura 2000 võrgustiku alade, alade, kus õigusaktidega kehtestatud nõudeid
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
369

370
on juba ületatud, maareformi seaduse tähenduses tiheasutusega alade ning
ajaloo-, kultuuri- või arheoloogilise väärtusega alade vastupanuvõimest; [RT I
2007, 25, 131 – jõust. 1.04.2007]
2) tegevuse iseloomust, kaasa arvatud selle tehnoloogiline tase,
loodusvarade kasutamine, jäätme- ja energiamahukus, ning lähipiirkonna
teistest tegevustest;
3) tegevusega kaasnevatest tagajärgedest, nagu vee, pinnase või õhu
saastatus, jäätmeteke, müra, vibratsioon, valgus, soojus, kiirgus ja lõhn;
4) tegevusega kaasnevate avariiolukordade esinemise võimalikkusest;
4 1 ) kavandatava tegevuse eeldatavast mõjust Natura 2000 võrgustiku alale
või mõnele muule kaitstavale loodusobjektile; [RT I 2008, 34, 209 – jõust.
1.08.2008]
5) käesoleva lõike punktides 1–4 1 nimetatuga kaasneva mõju suurusest,
ruumilisest ulatusest, kestusest, sagedusest ja pöörduvusest, toimest,
kumulatiivsusest ja piiriülesest mõjust ning mõju ilmnemise tõenäosusest.
[RT I 2008, 34, 209 – jõust. 1.08.2008]
(4) Käesoleva paragrahvi lõikes 2 nimetatud tegevusvaldkondade täpsustatud loetelu
kehtestab Vabariigi Valitsus määrusega.
EE180 - Mingi ja kähriku tehistingimustes pidamisele esitatavad nõuded ja loa
andmise kord; Farmed mink and raccoon dog keeping requirements and licensing
procedures
https://www.riigiteataja.ee/akt/13133930
§ 1. Reguleerimisala
Määrusega kehtestatakse mingi ja kähriku Mandri-Eestis paiknevas farmis tehistingimustes
pidamise nõuded ja pidamiseks loa andmise kord.
§ 2. Üldnõuded
(1) Farm selle määruse tähenduses on ehitis või ehitiste kogum koos territooriumiga, kus
peetakse tehistingimustes minke või kährikuid (edaspidi loomad).
(2) Farmi ehituskonstruktsioonid ning pidamise korraldus peavad välistama loomade
loodusesse sattumise omal jõul või kõrvalise abiga.
(3) Farmis peab olema tagatud pidev ööpäevane valve, mis võimaldab:
1) arvestuse pidamist farmi territooriumil viibiva personali ja farmi
külastajate üle;
2) avastada kohe eelmises punktis nimetatud isikute hulka mittekuuluvate
isikute viibimise farmis.
§ 3. Tarastusele esitatavad nõuded
(1) Kährikufarm peab olema ümbritsetud ühekordse taraga ja mingifarm kahekordse taraga,
kusjuures kahe tara vaheline kaugus peab olema vähemalt 1 meeter.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
(2) Ehituslikult peab:
1) tara olema vähemalt 2 meetrit kõrge, ulatuma vähemalt 30 cm sügavuseni
maa sisse ja maa all 30 cm farmi sisemuse poole;
2) sissepääs läbi tara (värav) olema ehitatud viisil, mis välistab loomade omal
jõul sealtkaudu nii sisse kui ka välja pääsemise;
3) mingifarmi tara ülemine äär olema varustatud elektrikarjuse või 40 cm
laiuse metallkraega;
4) tara ehitamiseks kasutatav võrkmaterjal olema mingi puhul 2×2 cm
võrgusilma suurusega ja kähriku puhul 5×5 cm võrgusilma suurusega.
(3) Tara siseküljel 1,5 meetri laiusel ribal ja kahe tara vahel ei tohi paikneda peale tara
konstruktsioonide muid ehitisi ega suuri esemeid.
(4) Farmi valdaja peab tagama tara korrasoleku järgmiselt:
1) tara ja selle konstruktsioonide (väravate jne) kontrolli tuleb teostada
vähemalt iga 2 nädala tagant, avastatud puudused tuleb kõrvaldada
viivitamata;
2) tara lähikonnas asuvad puud, mis võivad tarale kukkuda ja selle lõhkuda,
peavad olema eemaldatud;
3) tarast seespool 1,5 meetri laiuselt ja taradevahelisel alal ei tohi rohu
kõrgus ületada 5 cm.
(5) Tara siseküljel piki tara peab olema paigaldatud lahtipääsenud loomade püüdmiseks
töövalmis mõlemas suunas avatud eluspüügilõksud vähemalt iga 200 meetri järel.
(6) Kahe tara vahele peab olema paigaldatud lahtipääsenud loomade püüdmiseks töövalmis
mõlemas suunas avatud eluspüügilõksud vähemalt nurkadesse.
(7) Eluspüügilõksude töökorras olekut ning loomade lõksu sattumist peab farmi valdaja
kontrollima iga päev, avastatud loomad tuleb vabastada ja puudused lõksude töökorras
tuleb kõrvaldada viivitamata.
§ 4. Mingi ja kähriku tehistingimustes pidamise loa andmise kord
(1) Loa saamiseks esitab loa taotleja allkirjastatud taotluse Keskkonnaametile (edaspidi loa
andja).
[RTL 2009, 11, 131 - jõust. 01.02.2009]
(2) Loa taotlus peab sisaldama järgmisi andmeid:
1) farmi valdaja kohta (nimi, aadress, registrikood või isikukood,
kontaktandmed);
2) loomade pidamise asukoha kohta, ehitiste projekti kohta;
3) põhikarja loomade arvu, soo, vanuse, päritolu kohta;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
371

372
4) loomade uuendamise plaani kohta (andmed põhikarja uuendamiseks
toodavate loomade arvu, soo, päritolu kohta);
5) õnnetusjuhtumi (nt loomade põgenemise) korral rakendatava
tegevusplaani kohta.
(3) Loa andja kontrollib kavandatava farmi vastavust määruse nõuetele ja teeb otsuse loa
andmise või loa andmisest keeldumise kohta 30 tööpäeva jooksul taotluse saamise
kuupäevast.
(4) Loa andja keeldub loa andmisest, kui farmi töökord või ehitised ei välista loomade
sattumist keskkonda.
(5) Loa andja vormistab loa kahes eksemplaris, millest üks jääb loa andjale, teine
väljastatakse luba taotlenud isikule.
(6) Luba sisaldab:
§ 5. Rakendamine
1) farmi valdaja andmeid;
2) põhikarja maksimaalne suuruse ja põhikarja uuendamiseks toodavate
loomade maksimaalset arvu;
3) loa andja nime, allkirja ja kuupäeva.
Määruse § 3 lõikes 2 sätestatud nõuded jõustuvad olemasolevate farmide suhtes 1.
veebruaril 2009. a.
EE181 - Looduslikku tasakaalu ohustavate võõrliikide nimekiri; List of Invasive
Alien Species
http://www.riigiteataja.ee/ert/act.jsp?id=12828512
§ 1. Määruse reguleerimisala
Määrusega kehtestatakse selliste võõrliikide nimekiri, mille elusate isendite toomine
Eestisse on keelatud.
[RTL 2007, 40, 686 - jõust. 14.05.2007]
§ 2. Looduslikku tasakaalu ohustavad taimeliigid
Looduslikku tasakaalu ohustavad taimed on:
1) Heracleum mantegazzianum – hiid-karuputk, mille Euroopa Ühenduste Nõukogu
määrusega nr 2658/87/EMÜ kehtestatud kombineeritud nomenklatuuri (edaspidi KN)
kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
2) Heracleum sosnowskyi – Sosnovski karuputk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51
3) Acroptilon repens – roomav akroptilon, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
4) Ambrosia spp. – perekond ambroosia kõik liigid, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90
51;
5) Bidens frondosa – ameerika ruse, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
6) Impatiens glandulifera – verev lemmalts, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
7) Solidago canadensis – kanada kuldvits, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
8) Solidago gigantea – sügis-kuldvits, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
9) Reynoutria japonica(sün. Fallopia japonica, Polygonum cuspidatum) - vooljas pargitatar
(vooljas kirburohi), mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
10) Reynoutria sachalinensis(sün. Fallopia sachalinensis, Polygonum sachalinense) -
sahhalini pargitatar (sahhalini kirburohi), mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
11) Reynoutria x bohemica -voolja ja sahhalini pargitatra hübriid, mille KN kaheksa numbrit
on ex 0602 90 51;
12) Egeria densa – tihe jõgikatk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51;
13) Elodea nuttallii, mille KN kaheksa numbrit on ex 0602 90 51.
[RTL 2007, 40, 686 - jõust. 14.05.2007]
§ 3. Looduslikku tasakaalu ohustavad loomaliigid
(1) Looduslikku tasakaalu ohustavad selgroogsed loomad on:
1) Castor canadensis – kanada kobras, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
2) Cervus nippon – tähnikhirv, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
3) Dama dama – kabehirv, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
4) Lutra canadensis – kanada saarmas, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
5) Mustela vison – ameerika naarits ehk mink, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
6) Nyctereutes procyonoides – kährikkoer, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
7) Odocoileus virginianus – valgesaba-pampahirv, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19
90);
8) Ondatra zibethicus – ondatra, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
9) Oryctolagus cuniculus – küülik (looduslik vorm), mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19
90;
10) Ovis ammon – muflon, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
11) Sciurus carolinensis – hall orav, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 1990;
12) Oxyura jamaicensis – valgepõsk-händpart, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 39 90;
13) Umbra pygmaea - kääbus-koerkala, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
373

374
14) Pseudorasbora parva – ebarasboora, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
15) Opsariichthys uncirostris – sälkmokk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
16) Ameiurus nebulosus - pruun kärpsäga, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
17) Ameiurus melas - must kärpsäga, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
18) Lepomis auritus – punakõht-päikeseahven, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
19) Lepomis gibbosus - harilik päikeseahven, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
20) Lepomis macrochirus, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
21) Perccottus glenii - kaugida unimudil, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
22) Neogobius fluviatilis - jõe-uusmudil, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90;
23) Neogobius gymnotrachelus, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106 19 90.
[RTL 2007, 40, 686 - jõust. 14.05.2007]
(2) Looduslikku tasakaalu ohustavad selgrootud loomad on:
1) Astacus leptodactylus – kitsasõraline vähk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0306 21 00;
2) Orconectes limosus – ogapõskne vähk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0306 21 00;
3) Pacifascatus leniusculus – signaalvähk, mille KN kaheksa numbrit on ex 0306 21 00;
4) Globodera rostochiensis (Wollenweber) Behrens – kollane kartuli-kiduuss, mille KN
kaheksa numbrit on ex 0106 20 00;
5) Bursaphelenchus xylopilus (Steiner ja Buhrer) – männi-laguuss, mille KN kaheksa numbrit
on ex 0106 20 00;
6) Hyphantria cunea Drury – ameerika valgekaruslane, mille KN kaheksa numbrit on ex 0106
90 00;
7) Megachile rotundata (Fabricius) (syn. Apis pacifica Panzer), mille KN kaheksa numbrit on
ex 0106 90 00.
EE182 - Metsa uuendamisel kasutada lubatud võõrpuuliikide loetelu; List of alien
tree species permitted to use in reforestation
https://www.riigiteataja.ee/akt/12759372
§ 1. Metsa uuendamisel Eestis kasutada lubatud võõrpuuliikide loetelu
Eestis on metsa uuendamisel lubatud kasutada järgmisi võõrpuuliike:
1) must kuusk Picea mariana (Mill.) Britton et al.;
2) serbia kuusk Picea omorika (Panč) Purk.;
3) keerdmänd Pinus contorta Loud;
4) euroopa lehis Larix decidua Mill.;
5) siberi lehis Larix sibirica Ledeb.;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ESTONIA
August 2011

August 2011
ESTONIA
6) siberi lehise vene teisend Larix sibirica var. rossica Scaf.;
7) jaapani lehis Larix kaempferi Carr.;
8) kuriili lehis Larix gmelinii var. japonica (Maxim ja Regel) Pilger;
9) eurojaapani lehis Larix x eurolepis Henry (Larix x marschlinsii Coaz);
10) harilik ebatsuuga Pseudotsuga menziesii Franco;
11) siberi nulg Abies sibirica Ledeb.;
12) punane tamm Quercus rubra L.;
13) hübriidhaab Populus x wettsteini Hämet-Ahti.
EE300 - Eesti Keskkonnastrateegia aastani 2030; Estonian Environmental Strategy
2030
http://www.keskkonnainfo.ee/failid/viited/strateegia30.pdf
EE301 - Eesti Keskkonnategevuskava aastateks 2007-2013; The National
Environmental Action Plan of Estonia 2007-2013
http://www.envir.ee/orb.aw/class=file/action=preview/id=1131705/Keskkonnategevuskava
_2007-2013_uuendatud.pdf
EE302 - Karuputke (Heracleum) võõrliikide ohjamiskava perioodiks 2011-2015;
Heracleum management plan for 2011-2015
http://www.envir.ee/orb.aw/class=file/action=preview/id=1157859/Karuputke+v%F5%F5rli
ikide+ohjamiskava.pdf
EE500 - Taismaa Võõrliikide Käsiraamat; Code of conduct for terrestrial alien
species
http://keskkonnainfo.ee/failid/yld/Maismaa_voorliigid.pdf
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
375

August 2011
FINLAND
1.8. FINLAND
Some legislation available from http://www.finlex.fi/fi/
FI120 - Laki metsänviljelyaineiston kaupasta (241/2002); Law on trade in forest
reproductive material (241/2002)
8 § Geenitekniikalla muunnettua perusaineistoa koskevat vaatimukset
Sen lisäksi, mitä 7 §:ssä säädetään, geenitekniikalla muunnettua perusaineistoa saa käyttää
metsänviljelyaineiston tuottamiseen vain, jos se täyttää metsänviljelyaineistodirektiivin
liitteen V mukaiset vaatimukset ja jos tarpeelliset tutkimukset ja muut toimenpiteet
ihmisten terveydelle ja ympäristölle aiheutuvien haitallisten vaikutusten toteamiseksi sekä
välttämiseksi on tehty ja geneettisesti muunnettu perusaineisto on hyväksytty
geenitekniikkalain mukaisessa tai perusaineiston tuottamista ja markkinointia koskevien
Euroopan yhteisön säännösten täytäntöön panemiseksi annetun lainsäädännön mukaisessa
menettelyssä.
Maa- ja metsätalousministeriön asetuksella annetaan, sen mukaan kuin Euroopan yhteisön
säännöksissä edellytetään, tarkemmat säännökset 1 momentissa tarkoitetuista
tutkimuksista ja toimenpiteistä sekä niiden hyväksymisestä. Maa- ja metsätalousministeriön
asetuksella voidaan lisäksi antaa säännökset 1 momentissa tarkoitettujen tutkimusten ja
toimenpiteiden suorittamisesta ja hyväksymistä koskevasta menettelystä siltä osin kuin
kysymys on muusta kuin geenitekniikkalain mukaisesta menettelystä. Ennen tässä
momentissa tarkoitettujen säännösten antamista on asiasta pyydettävä sosiaali- ja
terveysministeriön sekä ympäristöministeriön lausunto.
FI121 - Metsästyslaki 28.6.1993/615; Hunting Act 28.6.1993/615
42 § Vierasperäisen eläimen maahantuonti ja luontoon laskeminen
Vierasperäisten lintu- tai nisäkäslajien samoin kuin vierasperäisten riistaeläinkantojen
maahantuonti tai luontoon laskeminen ilman Suomen riistakeskuksen lupaa on kielletty.
Lupahakemuksesta on pyydettävä ympäristöministeriön ja Suomen ympäristökeskuksen
lausunto. Lupa on evättävä, jos toimenpiteestä voi aiheutua haittaa luonnolle tai
luonnonvaraiselle eläimistölle. Luvassa voidaan antaa määräyksiä siitä, miten maahantuonti
ja luontoon laskeminen on suoritettava. (18.2.2011/159)
Mitä 1 momentissa säädetään, sovelletaan vastaavasti Ahvenanmaalta olevan eläimen
tuontiin muualle Suomeen ja luontoon laskemiseen siellä.
94 §
FI122 - Kalastuslaki 16.4.1982/286; Fishing Act 16.4.1982/286
Asetuksella säädettyä mittaa pienemmän kalan ja ravun tuonti muuta tarkoitusta kuin
istuttamista, tieteellistä tutkimusta tai kauttakulkutavarana kuljettamista varten on
kielletty. Sama koskee tuoreen, asetuksella rauhoitetun kalan ja ravun maahan tuomista
rauhoitusaikana. Tarkempia säännöksiä näiden kieltojen soveltamisesta annetaan
tarvittaessa asetuksella.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
376

August 2011
FINLAND
Muun kuin Suomessa luonnonvaraisena esiintyvän kala- tai rapulajin tai niiden kantojen tai
sukusolujen maahantuonti on sallittu ainoastaan asianomaisen ministeriön luvalla ja sen
määräämillä ehdoilla. Lupa on evättävä, jos toimenpiteestä saattaa aiheutua merkittävää
haittaa luonnonvaraiselle eläimistölle tai luonnolle. Kala- tai rapulajeista, joiden
maahantuontiin ei tarvita lupaa, säädetään tarvittaessa asetuksella. (3.4.1998/252)
FI123 - Eläintautilaki 18.1.1980/55; Animal Diseases Act 18.1.1980/55
12 g § (28.4.2006/303)
Eläimiä ja eläimistä saatavia tuotteita, joista voi aiheutua 3 §:n 2 momentissa tarkoitetun
eläintaudin tai sellaisen vakavan tarttuvan eläintaudin leviämisen vaaraa, jota ei esiinny
Suomessa, saa tuoda muista Euroopan unionin jäsenvaltioista Suomeen tai viedä Suomesta
muihin Euroopan unionin jäsenvaltioihin vain toimija, joka on rekisteröitynyt
Elintarviketurvallisuusviraston pitämään rekisteriin.
Maa- ja metsätalousministeriön asetuksella annetaan Euroopan yhteisön lainsäädännössä
edellytetyt tarkemmat säännökset niistä eläimistä ja eläimistä saatavista tuotteista, joiden
tuontiin ja vientiin 1 momenttia sovelletaan.
Rekisteröinnin edellytykset täyttävällä toimijalla on oikeus tulla rekisteröidyksi. Toimijan
merkitseminen rekisteriin eläinten tuojaksi edellyttää, että toimijalla on käytössään tilat,
joissa eläimet voidaan tarvittaessa pitää eristyksessä. Toimijan merkitseminen rekisteriin
tuotteiden viejäksi edellyttää, että toiminta on eläinlääkärin säännöllisessä valvonnassa ja
että toimijalla on eläinlääkärin hyväksymä omavalvontaohjelma, jolla varmistetaan, että
maasta vietävät tuotteet täyttävät niitä koskevat vaatimukset.
Rekisteröintiä haetaan kirjallisesti Elintarviketurvallisuusvirastolta. Maa- ja
metsätalousministeriön asetuksella annetaan tarkemmat säännökset rekisteröinnin
edellytyksistä sekä rekisteröitymistä koskevasta hakemusmenettelystä.
Rekisteröinti on voimassa seuraavan vuoden tammikuun loppuun. Rekisteröinti uusitaan
hakemuksesta, jos toimija edelleen täyttää rekisteröinnin edellytykset.
FI124 - Laki kasvinterveyden suojelemisesta (702/2003); Plant Health Protection
Act (702/2003)
3 § Määritelmät
Tässä laissa tarkoitetaan:
1) kasveilla eläviä kasveja ja eläviä kasvinosia mukaan lukien kylvösiemenet; eläviin
kasvinosiin kuuluvat:
a) hedelmät ja marjat, ei kuitenkaan pakastettuina;
b) vihannekset, ei kuitenkaan pakastettuina;
c) juuri- ja varsimukulat, sipulit ja juurakot;
d) leikkokukat;
e) oksat, joissa on tallella lehdet tai neulaset;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
377

378
f) kaadetut puut, joissa on tallella lehdet tai neulaset;
g) lehdet ja lehvistö;
h) kasvien solukkoviljelmät;
i) elävä siitepöly; ja
j) silmulliset oksat, pistokkaat ja varttamisoksat;
2) kasvituotteella kasviperäistä jalostamatonta tai vain yksinkertaisella tavalla käsiteltyä
tuotetta, sikäli kun sitä ei voida pitää kasvina;
3) kasvintuhoojalla kasveissa tai kasvituotteissa esiintyviä eläin- tai kasvikuntaan kuuluvia
haitallisia organismeja, sieniä, bakteereita ja fytoplasmoja sekä viruksia ja muita
taudinaiheuttajia, jotka voivat aiheuttaa välitöntä tai välillistä vahinkoa viljelykasveille,
luonnonvaraisille kasveille tai niistä saataville tuotteille;
4) kasvipassilla Euroopan unionin sisämarkkinakaupassa käytettävää virallista merkintää,
jonka käyttöoikeuden myöntää kasvinsuojeluviranomainen; kasvipassi osoittaa, että kasvien
terveyttä sekä tuotantoa ja markkinointia koskevat määräykset on täytetty ja että tuotanto
on virallisessa valvonnassa;
5) kasvinterveystodistuksella Euroopan unioniin kuulumattoman valtion ja unionin
jäsenvaltion välisessä kaupassa käytettävää kansainvälisen kasvinsuojeluyleissopimuksen
mukaista kasvinsuojeluviranomaisen antamaa todistusta siitä, että kasvit, kasvituotteet tai
muut tavarat täyttävät niille asetetut kasvinterveysvaatimukset;
6) markkinoinnilla Suomessa ja muissa Euroopan unionin jäsenvaltioissa markkinoille
laskettujen kasvien, kasvituotteiden ja muiden tavaroiden, joiden mukana kasvintuhooja voi
helposti levitä, markkinointia Suomessa ja Suomessa tuotettujen tällaisten tavaroiden
markkinointia muihin Euroopan unionin jäsenvaltioihin;
7) maahantuonnilla kasvien, kasvituotteiden ja muiden tavaroiden, joiden mukana
kasvintuhooja voi helposti levitä, tuontia muista maista kuin Euroopan unionin
jäsenvaltioista;
8) maastaviennillä kasvien, kasvituotteiden ja muiden tavaroiden, joiden mukana
kasvintuhooja voi helposti levitä, vientiä muihin maihin kuin Euroopan unionin
jäsenvaltioihin;
9) toimijalla luonnollista henkilöä tai oikeushenkilöä, joka ammattimaisesti tuottaa,
varastoi, markkinoi, välittää, tuo maahan tai vie maasta kasveja, kasvituotteita ja muita
tavaroita, joiden mukana kasvintuhooja voi helposti levitä; sekä
10) paikallismarkkinoijalla sellaista toimijaa, joka Suomessa viljelee vain pieniä määriä
kasveja ja markkinoi niitä tai kasvituotteita tai muita tavaroita, joiden mukana
kasvintuhooja voi helposti levitä, vain satunnaisesti tai paikallisesti muulle kuin toimijalle
ilman laajamittaista julkista kaupaksi tarjoamista.
4 § Rekisteröitymisvelvollisuus
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FINLAND
August 2011

August 2011
FINLAND
Kasveja, kasvituotteita ja muita tavaroita, joiden mukana kasvintuhooja voi helposti levitä,
saa markkinoida, tuottaa markkinointia varten, varastoida ja maahantuoda vain sellainen
toimija, joka on merkitty Kasvintuotannon tarkastuskeskuksen valvontaa varten pitämään
rekisteriin (kasvinsuojelurekisteri). Rekisteröitymisvelvollisuus ei kuitenkaan koske
paikallismarkkinoijaa eikä sitä, joka satunnaisesti tuo maahan omaan käyttöönsä vain pieniä
määriä tällaisia kasveja, kasvituotteita tai muita tavaroita.
Maa- ja metsätalousministeriön asetuksella säädetään sen mukaan kuin kasvinterveyttä
koskevissa Euroopan yhteisön säännöksissä säädetään, ne kasvit, kasvituotteet ja muut
tavarat, joita rekisteröintivaatimus koskee.
Rekisteröinnin edellytykset täyttävällä toimijalla on oikeus tulla rekisteröidyksi. Rekisteriin
merkitsemisen edellytyksenä on, että:
1) toimija ylläpitää ajan tasalla olevaa kaaviota, josta ilmenee tämän lain soveltamisalaan
kuuluvien kasvien, kasvituotteiden ja muiden tavaroiden sijainti;
2) toimija pitää tiedostoa tuotantopaikoista ja varasto- tai muuhun rekisterissä mainittuun
paikkaan tuoduista niissä tuotetuista ja markkinoiduista tämän lain soveltamisalaan
kuuluvista tuotteista ja säilyttää näitä tietoja vähintään vuoden ajan;
3) toimija tarkastaa vähintään silmämääräisesti tämän lain soveltamisalaan kuuluvat
tuotteet ja tilat kasvintuhoojien mahdollisen esiintymisen toteamiseksi; sekä
4) rekisteröidyllä yksiköllä on kasvinterveydestä vastaava henkilö.
Rekisteröintiä haetaan Kasvintuotannon tarkastuskeskukselle osoitetulla hakemuksella, joka
toimitetaan työvoima- ja elinkeinokeskukselle. Päätöksen rekisteröinnistä tekee työvoima-
ja elinkeinokeskus. Maa- ja metsätalousministeriön asetuksella voidaan antaa tarkempia
säännöksiä rekisteröintiä koskevasta hakemusmenettelystä.
11 § Kasvintuhoojien torjunta
Kasvintuhoojien torjumiseksi tai niiden leviämisen estämiseksi voidaan:
1) velvoittaa maanomistaja, viljelijä taikka kiinteistön tai kiinteistön osan omistaja tai haltija
suorittamaan välttämättömiä toimenpiteitä kiinteistöllä esiintyvän kasvintuhoojan
hävittämiseksi;
2) määrätä kasvintuhoojan saastuttaman rakennuksen, työ- ja kuljetusvälineen taikka muun
esineen välttämättömästä puhdistamisesta tai desinfioimisesta sekä välttämättömästä
puhdistus- ja desinfiointitavasta;
3) määrätä kasvien tai kasvialkuperää olevien pakkausten tai pakkausaineiden
välttämättömästä puhdistuksesta, desinfioimisesta tai hävittämisestä ja määrätä
välttämättömästä puhdistus-, desinfiointi- tai hävitystavasta taikka asettaa välttämättömiä
rajoituksia kasvien tai kasvialkuperää olevien pakkausten tai pakkausaineiden käyttämiselle;
4) määrätä kasvien viljelemistä, kuljetusta tai kauppaa koskevia välttämättömiä kieltoja,
ehtoja ja rajoituksia;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
379

380
5) määrätä kasvien viljelemisen, sadonkorjuun ja kaupan yhteydessä välttämättömästi
suoritettavista toimenpiteistä;
6) määrätä välttämättömiä kieltoja tai ehtoja kasvien, kasvituotteiden, kasvintuhoojien ja
muiden sellaisten tavaroiden, joiden mukana kasvintuhooja voi helposti levitä,
markkinoinnille, maahantuonnille ja maastaviennille; sekä
7) velvoittaa toimija noudattamaan muita kasvintuhoojien torjumiseksi tai niiden leviämisen
estämiseksi välttämättömiä rajoituksia, kieltoja ja toimenpiteitä.
Tarkempia säännöksiä 1 momentissa tarkoitetuista toimenpiteistä, määräyksistä, kielloista,
ehdoista ja rajoituksista annetaan maa- ja metsätalousministeriön asetuksella sen mukaan
kuin kasvinterveyttä koskevassa Euroopan yhteisön lainsäädännössä säädetään. Asetus voi
koskea kaikkia kasvintuhoojia tai vain tiettyjä kasvintuhoojia.
Kasvintuotannon tarkastuskeskus tai työvoima- ja elinkeinokeskus tekee 2 momentissa
tarkoitetun asetuksen nojalla toimijakohtaisen torjuntapäätöksen. Torjuntapäätös voidaan
tehdä myös asianosaista kuulematta, jos asian ratkaisemista ei voi lykätä ilman
kasvinterveydelle aiheutuvaa merkittävää vaaraa ja asianosaisen kuuleminen ei ole
viivytyksettä mahdollista. Jos on erityistä syytä epäillä asetuksessa tarkoitetun
kasvintuhoojan esiintymistä, Kasvintuotannon tarkastuskeskus voi ryhtyä 6 kohdassa
tarkoitettuihin toimenpiteisiin jo ennen kasvintuhoojan esiintymisen varmistumista.
Maa- ja metsätalousministeriö voi lisäksi antaa Kasvintuotannon tarkastuskeskukselle luvan
ryhtyä 1 momentissa tarkoitettuihin toimenpiteisiin sellaisten kasvintuhoojien osalta, joista
ei ole säädetty 2 momentissa tarkoitetulla asetuksella. Jos tällaisen kasvintuhoojan
esiintyminen aiheuttaa välitöntä uhkaa kasvinterveydelle eikä asia siedä viivytystä,
Kasvintuotannon tarkastuskeskus voi ryhtyä
FI125 - Taimiaineistolaki 1205/1994; Seedlings Material Act 1205/1994
6§ Soveltuvuus Suomen kasvuolosuhteisiin
Kasvintuotannon tarkastuskeskus antaa ja julkaisee suosituksia Suomen kasvuoloihin
sopivasta avomaalle istutettavien hedelmäpuiden ja marjakasvien sekä kaksi- ja
monivuotisten koristekasvien taimiaineistosta. Taimiaineiston toimittajan on pidettävä
myyntipaikalla ostajien nähtävänä tarkastuskeskuksen julkaisemat suositukset.
FI126 - Siemenkauppalaki (728/2000); Seed Trading Act (728/2000)
7 § Lajikkeiden markkinointirajoitukset
Maa- ja metsätalousministeriö voi kieltää viljelykasvin lajikkeen kylvösiemenen
markkinoinnin koko maassa tai määrätyllä alueella, jos:
1) lajiketta ei ole hyväksytty 5 §:ssä tarkoitettuun taikka Euroopan yhteisön tai Euroopan
talousalueen viljelykasvien yleiseen lajikeluetteloon; tai
2) lajikkeen viljelystä saattaisi aiheutua kasvien terveyden kannalta vahinkoa muiden lajien
tai lajikkeiden viljelylle.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FINLAND
August 2011

August 2011
FINLAND
Jos lajike on merkitty toisen Euroopan talousalueen valtion lajikeluetteloon taikka Euroopan
yhteisön tai Euroopan talousalueen viljelykasvilajien yleiseen lajikeluetteloon, 1 momentissa
tarkoitettua kieltoa määrättäessä noudatetaan Euroopan talousalueen perustamisesta
tehdyssä sopimuksessa määrättyä menettelyä.
FI127 - Laki metsän hyönteis- ja sienituhojen torjunnasta 8.2.1991/263; Act on
Combating Insect and Fungus Destruction in Forests 8.2.1991/263
6 § (18.6.1998/433) Laajat hyönteis- ja sienituhot
Milloin metsässä esiintyy poikkeuksellisen paljon hyönteis- tai sienituhoa tai vaara laajan
hyönteis- tai sienituhon leviämiseen tai syntymiseen on olemassa, voi metsätalousasioissa
toimivaltainen ministeriö metsätuhon leviämisen tai syntymisen estämiseksi määrätä vaaraalueen
maanomistajat poistamaan metsästä tarpeellisen määrän puita tai suorittamaan
muita toimenpiteitä. Ministeriö voi myös määrätä metsäkeskuksen ryhtymään nopeita
toimia vaativaan biologiseen torjuntaan. Tällöin metsäkeskus voi ryhtyä toimenpiteisiin
myös alueen maanomistajia kuulematta, jos kuulemista ei voida suorittaa ilman
kohtuutonta viivästystä. Edellä tässä momentissa tarkoitetuissa tilanteissa ministeriö voi
samalla antaa määräyksiä puiden poistamisen ajankohdasta sekä poistettavien puiden
käsittelystä.
Metsäkeskuksen tulee tehdä 1 momentissa tarkoitetun vaaran ilmetessä ministeriölle esitys
tuhon leviämisen tai syntymisen ehkäisemiseksi tarpeellisista toimenpiteistä sekä arvio
vaara-alueesta ja toimenpiteiden kustannuksista.
FI128 - Metsälaki 12.12.1996/1093; Forest Act 12.12.1996/1093
8 § Uuden puuston aikaansaaminen
Uudistushakkuun jälkeen alueelle on saatava taloudellisesti kasvatuskelpoinen taimikko. Se
on saavutettu, kun kasvatuskelpoisten puiden keskipituus on 1,3 metriä eikä niiden
kehittymistä uhkaa välittömästi muu kasvillisuus. (10.9.2010/822)
Taimikon perustamista koskevat toimenpiteet on saatettava loppuun kolmen vuoden
kuluessa uudistushakkuun päättymisestä. Uudistushakkuu katsotaan päättyneeksi, kun
hakkuu on edennyt niin pitkälle, että hakkuualalle on syntynyt metsänuudistamista
edellyttävä aukko tai hakkuualueella ei enää ole 5 §:n 1 momentissa tarkoitettua
kasvatuskelpoista puustoa. (10.9.2010/822)
Edellä 2 momentissa tarkoitettujen taimikon perustamistoimenpiteiden lisäksi tulee
tarvittaessa huolehtia taimikon täydennysistutuksesta tai -kylvöstä ja metsää luontaisesti
uudistettaessa taimettumisedellytyksiä ylläpitävistä toimenpiteistä. Samoin tulee huolehtia
aikaansaadun nuoren taimikon eloonjäämisen ja kehittymisen kannalta tarpeellisesta
ruohon-, heinän- ja vesakontorjunnasta ja muusta jälkihoidosta.
Edellä 1 momentissa tarkoitettu velvoite raukeaa, jos kohtuullisiksi katsottavista
toimenpiteistä huolimatta alueelle ei kasva taimikkoa. (23.3.2007/315)
Valtioneuvoston asetuksella säädetään tarkemmin taloudellisesti kasvatuskelpoisen
taimikon arviointiperusteista, 1 momentissa tarkoitetun velvoitteen raukeamisen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
381

382
arvioimiseksi kohtuullisiksi katsottavista toimenpiteistä uuden puuston aikaansaamiseksi, 2
ja 3 momentissa tarkoitetuista perustamis- ja hoitotoimenpiteistä ja luontaisen
uudistamisen toteuttamisen määräajoista sekä metsänuudistamisaineiston määrästä ja
laadusta. (10.9.2010/822)
FI129 - L uonnonsuojelulaki 20.12.1996/1096; Nature Conservation Act
20.12.1996/1096
43 § Vierasperäisten lajien leviämisen rajoittaminen
Vierasperäistä eläinlajia, josta ei säädetä metsästyslaissa tai kalastuslaissa, ei saa päästää
luontoon, jos on aihetta epäillä, että siitä voi syntyä pysyvä kanta.
Kasvilajia, jolla ei ole Suomessa pysyvää luonnonvaraista kantaa, ei saa istuttaa tai kylvää
pihapiirin, pellon tai rakennetun taikka muutoin erityiseen käyttöön otetun alueen
ulkopuolelle eikä luonnonvesistöihin, jos on aihetta epäillä, että siitä voi syntyä pysyvä
kanta. Tämä ei kuitenkaan koske puiden istuttamista tai kylvämistä metsätaloudellisessa
tarkoituksessa.
Jos vierasperäisen eläin- tai kasvilajin tiedetään leviävän luontoon helposti ja on perusteltua
aihetta epäillä, että se voi muodostua terveydelle haitalliseksi tai maamme alkuperäisen
lajiston kannalta vahingolliseksi, ympäristöministeriö voi antaa lajin leviämisen
rajoittamiseksi tarpeellisia määräyksiä. Eläintautien torjumisessa noudatetaan eläintautilain
säännöksiä.
FI300 - Suomen luonnon monimuotoisuuden suojelun ja kestävän käytön strategia
ja toimintaohjelma 2006–2016; National Strategy and Action Plan for the
Conservation and Sustainable Use of Biodiversity in Finland for the period 2006-
2016
P. 119 - Ilmastonmuutos Tausta
Tällä hetkellä luonnon monimuotoisuuden kato johtuu maankäytöstä, ympäristön
pilaantumisesta, eläin- ja kasvilajien liiallisesta käytöstä ihmisten tarpeisiin ja muista
ihmisen toimien välittömistä seurauksista. Tulevaisuudessa myös ilmastonmuutos vaikuttaa
merkittävästi luonnon monimuotoisuuteen. Laajan kansainvälisen tutkimusaineiston
perusteella viimeaikaisilla lämpötilan alueellisilla muutoksilla on ollut havaittavia vaikutuksia
moniin fysikaalisiin ja biologisiin ilmiöihin maapallolla. Näyttöä on jäätiköiden
vetäytymisestä, ikiroudan sulamisesta, jokien ja järvien jääpeitekauden lyhenemisestä sekä
kasvukauden pitenemisestä. Myös talven sademäärän ja äärevien sääilmiöiden esiintymisen
ennustetaan lisääntyvän erityisesti pohjoisilla alueilla. Muutokset sateisuudessa vaikuttavat
todennäköisesti Itämeren vedenvaihtoon ja sitä kautta suolaisuuteen, jolla taas tulle
olemaan merkittäviä, koko meren ravintoverkon äpäiseviä vaikutuksia Itämeren lajistolle.
Jääpeitteisyyden väheneminen aiheuttaa Itämeren merijääelinympäristön osittaisen
häviämisen sekä mm. vaikeuttaa hylkeiden lisääntymistä. Lämpötila- ja uolaisuusmuutokset
voivat muuttaa olosuhteita monille vieraslajeille suotuisiksi. Ilmastonmuutos on luonnolle
merkittävä lisäpaine muiden ihmisen aiheuttamien vaikutusten ohella. Pohjoiset
ekosysteemit ovat herkkiä luonnonilmiöiden epäsäännöllisille vaihteluille ja eliölajiston
muutoksille. Monet eliöyhteisöt ovat suorastaan vaarassa kadota kokonaan, sillä niiden ei
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FINLAND
August 2011

August 2011
FINLAND
ole juuri mahdollista sopeutua muuttuviin ilmasto-oloihin. Myös ilman ja maaperän
saastuminen heikentää arktisilla ja pohjoisilla alueilla luonnon palautumisja vastustuskykyä.
Ilmastonmuutoksesta tehdyt ennusteet osoittavat, että lämpötilojen nousu on nopeinta
pohjoisilla alueilla. Toisaalta pohjoisten ekosysteemien tuottokyky voi periaatteessa myös
kasvaa ilmaston lämmetessä. Sillä voi olla luonnon monimuotoisuuden kannalta sekä
myönteisiä että haitallisia aikutuksia.
P. 125 - Vieraat lajit
Tausta
Uusia vieraslajeja tavataan Suomessa säännöllisesti. Vieraslajien leviäminen etenee sekä
maalla että vesissä. Lajien levinneisyyden muutokset ovat luonnollinen ilmiö. Suomen
lajistossa on tapahtunut aivan viime vuosikymmeninäkin useita muutoksia, joita voidaan
pitää luontaisena kehityksenä ja joiden torjuminen on mahdotonta ja tarpeetontakin.
Luontaisen leviämisen rinnalla on ihmisen aiheuttama lajien kulkeutuminen uusiin
elinympäristöihin pitkään tunnettu ilmiö. Esimerkiksi eurooppalaisten siirtolaisten
tarkoituksella tai vahingossa viemät lajit ovat aiheuttaneet laajoja ja peruuttamattomia
muutoksia Pohjois-Amerikan ja Australian eliöyhteisöissä. Tehokkaasti leviävät vieraslajit,
jotka syrjäyttävät elinympäristöistä niiden alkuperäisiä eliölajeja ja muuttavat alkuperäisiä
luontotyyppejä toisiksi, ovat elinympäristöjen häviämisen ja muuttumisen jälkeen luonnon
monimuotoisuutta eniten uhkaava tekijä. Haitallisilla vieraslajeilla saattaa olla myös
huomattavia yhteiskunnallisia ja taloudellisia vaikutuksia. Liikenteen lisääntyminen,
nopeutuminen ja sen kuljetuskyvyn kasvaminen niin maalla kuin merellä on tärkein syy
haitallisten vieraslajien leviämiselle viime aikoina. Ihmisen aiheuttamat muut
ympäristöolojen muutokset, kuten ilmastonmuutos, voivat pahentaa ongelmaa, koska
vieraiden lajien elinolot saattavat parantua. Merillä vieraslajit kulkeutuvat merialueelta
toiselle joko alusten painolastivesissä tai alusten runkoon kiinnittyneinä. Esimerkiksi
Itämerellä vakiintuneita vieraslajeja ovat mm. merirokko, amerikansukasmato ja
vaeltajasimpukka. Itämeren ohella suurin uhka kohdistuu erilaisiin rantojen eliöyhteisöihin.
Ihmisen kannalta haitallisimmiksi ovat osoittautuneet pintoihin kiinnittyvät lajit, kuten
merirokko ja kaspianpolyyppi
sekä verkkoihin takertuva petovesikirppu. Nykytila Suomessa vieraista lajeista ja niiden
sääntelystä säädetään luonnonsuojelulaissa (1096/1996), metsästyslaissa (615/1993,
1268/1993) ja kalastuslaissa (286/1982, 252/1998), eläintautilaissa (55/1980) sekä
kasvituhoojien torjumisen osalta laissa kasvinterveyden suojelemisesta (702/2003),
taimiaineistolaissa (1205/1994), siemenkauppalaissa (728/2000) ja laissa metsän hyönteis-
ja sienituhojen torjunnasta (263/1991). Vieraslajien meriluonnolle aiheuttamaan uhkaan on
pyritty vastaamaan Kansainvälisen merenkulkujärjestön (IMO) toimesta. Alusten
painolastivesiä ja vieraslajeja koskeva kansainvälinen sopimus hyväksyttiin vuonna 2004.
Suomi on allekirjoittanut sopimuksen ja valmistelee sen ratifiointia. Suomi osallistui vuonna
2000 julkaistun Pohjoismaisen ministerineuvoston selvityksen Introduced Species in the
Nordic Countries valmisteluun.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
383

384
Vuonna 2001 ympäristöministeriö julkaisi valtakunnallisen Alien Species in Finland -
selvityksen. Parhaillaan Suomi osallistuu pohjoismaiseen Nordic Baltic Network on Invasive
Species (NOBANIS) -hankkeeseen, jonka yhteydessä kartoitetaan vieraslajien nykytilaa eri
maissa ja tuotetaan mm. niiden torjuntaa koskevaa verkkomateriaalia. Suomi on myös
kansainvälisen kasvinsuojelusopimuksen (IPPC) kautta mukana kansainvälisessä
vieraslajityössä. Vieraslajeina Suomeen kotiutuneiden pienpetojen (minkki, supikoira)
poistopyyntiä on toteutettu lintukosteikoilla ja saaristossa. Kansalaisten tietoisuutta
vieraslajiongelmasta
on pyritty lisäämään lehdistötiedotteiden ja www-sivujen kautta. Itämeren
vieraslajitilannetta seurataan säännöllisesti ja tiedot on koottu sähköiseen Baltic Sea Alien
Species –tietokantaan.
Kehittämishaasteet
Haasteena on tunnistaa potentiaaliset vieraslajit ja niiden leviämisreitit sekä havaita niiden
invaasioyritykset mahdollisimman varhaisessa vaiheessa. Tämän toteuttamiseksi tarvitaan
toimivat monitorointi-, tiedonvälitys- ja riskinarviointijärjestelmät. Tarvitaan myös
viranomaisten välisen yhteistyön
kehittämistä, jotta eri sektoreiden vieraslajien hallintaan liittyvä osaaminen pystytään
hyödyntämään kattavasti.
Tavoite
Tavoitteena on, että viranomaisten kansallisen ja kansainvälisen yhteistyön avulla vieraslajit
saadaan Suomessa hallintaan.
Toimenpiteet, vastuulliset ministeriöt ja tavoitteelliset aikataulut
83) Osallistutaan aktiivisesti kansainväliseen yhteistyöhön kansainvälisen kaupan myötä
leviävien vieraslajien torjumiseksi. • MMM, KTM, YM, 2006–2016
84) Laaditaan biologista monimuotoisuutta koskevan yleissopimuksen edellyttämä
vieraslajeja koskeva kansallinen strategia ja toimenpidesuunnitelma. • MMM, YM, LVM,
2007–2010
85) Jatketaan vieraslajien tutkimusta ja seurantaa niin, että vieraslajien merkitys osataan
tunnistaa ja sen edellyttämät toimenpiteet kohdistaa oikein. • MMM, YM, LVM, 2006–2016
86) Julkaistaan tiedotusmateriaalia esim. haitallisiksi tiedetyistä hyvin tunnetuista
vieraslajeista ja niiden torjuntakeinoista. • MMM ja YM, 2006–2016
87) Jatketaan laivojen painolastivesissä leviävien vieraslajien torjuntamenetelmien
tutkimusta ja kehittämistä ottaen huomioon IMO:n painolastivesisopimus (Ballast water
convention). Ratifioidaan IMO:n painolastivesisopimus. • LVM, MMM, YM, 2006–2010
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FINLAND
August 2011

August 2011
FINLAND
FI400 - Ehdotus kansalliseksi vieraslajistrategiaksi; Proposal for a National
Strategy on Invasive Alien Species
http://www.mmm.fi/attachments/mmm/julkaisut/tyoryhmamuistiot/newfolder_25/5xXyg8
NtA/trm2011_2.pdf
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
385

FRANCE
September 2011
1.9. FRANCE
All legislation available from: legifrance.gouv.fr.
NB: in France legislation is codified
FR110 - CODE DE L’ENVIRONNEMENT ; Environmental Code
Article L411-3
I. - Afin de ne porter préjudice ni aux milieux naturels ni aux usages qui leur sont associés ni
à la faune et à la flore sauvages, est interdite l'introduction dans le milieu naturel,
volontaire, par négligence ou par imprudence :
1° De tout spécimen d'une espèce animale à la fois non indigène au territoire d'introduction
et non domestique, dont la liste est fixée par arrêté conjoint du ministre chargé de la
protection de la nature et, soit du ministre chargé de l'agriculture soit, lorsqu'il s'agit
d'espèces marines, du ministre chargé des pêches maritimes ;
2° De tout spécimen d'une espèce végétale à la fois non indigène au territoire
d'introduction et non cultivée, dont la liste est fixée par arrêté conjoint du ministre chargé
de la protection de la nature et, soit du ministre chargé de l'agriculture soit, lorsqu'il s'agit
d'espèces marines, du ministre chargé des pêches maritimes ;
3° De tout spécimen de l'une des espèces animales ou végétales désignées par l'autorité
administrative.
II. - Toutefois, l'introduction dans le milieu naturel de spécimens de telles espèces peut être
autorisée par l'autorité administrative à des fins agricoles, piscicoles ou forestières ou pour
des motifs d'intérêt général et après évaluation des conséquences de cette introduction.
III. - Dès que la présence dans le milieu naturel d'une des espèces visées au I est constatée,
l'autorité administrative peut procéder ou faire procéder à la capture, au prélèvement, à la
garde ou à la destruction des spécimens de l'espèce introduite. Les dispositions du II de
l'article L. 411-5 s'appliquent à ce type d'intervention.
IV. - Lorsqu'une personne est condamnée pour infraction aux dispositions du présent
article, le tribunal peut mettre à sa charge les frais exposés pour la capture, les
prélèvements, la garde ou la destruction rendus nécessaires.
IV bis. - Lorsque les nécessités de la préservation du patrimoine biologique, des milieux
naturels et des usages qui leur sont associés justifient d'éviter leur diffusion, sont interdits
le transport, le colportage, l'utilisation, la mise en vente, la vente ou l'achat des espèces
animales ou végétales dont la liste est fixée par arrêtés conjoints du ministre chargé de la
protection de la nature et soit du ministre chargé de l'agriculture soit, lorsqu'il s'agit
d'espèces marines, du ministre chargé des pêches maritimes.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
386

FRANCE
V. - Un décret en Conseil d'Etat précise les conditions d'application du présent article
notamment les modalités selon lesquelles les projets d'introduction dans le milieu naturel
mentionnés au II font l'objet d'une mise à disposition préalable du public .
Article L412-1
La production, la détention, la cession à titre gratuit ou onéreux, l'utilisation, le transport,
l'introduction quelle qu'en soit l'origine, l'importation sous tous régimes douaniers,
l'exportation, la réexportation de tout ou partie d'animaux d'espèces non domestiques et
de leurs produits ainsi que des végétaux d'espèces non cultivées et de leurs semences ou
parties de plantes, dont la liste est fixée par arrêtés conjoints du ministre chargé de
l'environnement et, en tant que de besoin, du ou des ministres compétents, s'ils en font la
demande, doivent faire l'objet d'une autorisation délivrée dans les conditions et selon les
modalités fixées par un décret en Conseil d'Etat.
Article L413-2
I. - Les responsables des établissements d'élevage d'animaux d'espèces non domestiques,
de vente, de location, de transit, ainsi que ceux des établissements destinés à la
présentation au public de spécimens vivants de la faune locale ou étrangère, doivent être
titulaires d'un certificat de capacité pour l'entretien de ces animaux.
II. - Par dérogation au I, les professionnels ressortissants d'un Etat membre de la
Communauté européenne ou d'un autre Etat partie à l'accord sur l'Espace économique
européen sont dispensés de la possession du certificat de capacité s'ils exercent leur activité
de façon temporaire et occasionnelle en France, sous réserve:
1° D'être légalement établis dans un de ces Etats autre que la France pour y exercer cette
activité ;
2° Lorsque ni l'activité ni la formation y conduisant ne sont réglementées dans l'Etat
d'établissement, de l'avoir exercée dans cet Etat pendant au moins deux ans au cours des
dix années qui précèdent la prestation.
Les professionnels mentionnés au premier alinéa doivent, lorsqu'ils effectuent pour la
première fois leur prestation en France, en informer au préalable l'autorité administrative
compétente par une déclaration qui peut donner lieu à une vérification des qualifications
professionnelles du prestataire. Le contrôle auquel il est procédé doit permettre à l'autorité
compétente de s'assurer que la prestation ne portera pas atteinte à la sécurité ou la santé
du bénéficiaire du service du fait du manque de qualification professionnelle du prestataire.
En cas de différence substantielle entre les qualifications professionnelles du prestataire et
la formation exigée de nature à nuire à la santé ou à la sécurité des destinataires du service,
l'autorité administrative compétente met le prestataire à même de démontrer qu'il a acquis
les compétences et connaissances manquantes.
September 2011
Les conditions d'application du présent II sont précisées par décret en Conseil d'Etat.
III. - Les dispositions du présent article s'appliquent également aux établissements existants
au 14 juillet 1976 dans les délais et selon les modalités fixés par décret en Conseil d'Etat.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
387

388
Article L415-3
Est puni d'un an d'emprisonnement et de 15 000 € d'amende :
1° Le fait, en violation des interdictions prévues par les dispositions de l'article L. 411-1et
par les règlements pris en application de l'article L. 411-2:
a) De porter atteinte à la conservation d'espèces animales non domestiques, à l'exception
des perturbations intentionnelles ;
b) De porter atteinte à la conservation d'espèces végétales non cultivées ;
c) De porter atteinte à la conservation d'habitats naturels ;
d) De détruire, altérer ou dégrader des sites d'intérêt géologique, notamment les cavités
souterraines naturelles ou artificielles, ainsi que de prélever, détruire ou dégrader des
fossiles, minéraux et concrétions présents sur ces sites.
La tentative des délits prévus aux a à d est punie des mêmes peines ;
2° Le fait d'introduire volontairement dans le milieu naturel, de transporter, colporter,
utiliser, mettre en vente, vendre ou acheter un spécimen d'une espèce animale ou végétale
en violation des dispositions de l'article L. 411-3ou des règlements pris pour son
application ;
3° Le fait de produire, détenir, céder, utiliser, transporter, introduire, importer, exporter ou
réexporter tout ou partie d'animaux ou de végétaux en violation des dispositions de l'article
L. 412-1 ou des règlements pris pour son application ;
4° Le fait d'être responsable soit d'un établissement d'élevage, de vente, de location ou de
transit d'animaux d'espèces non domestiques, soit d'un établissement destiné à la
présentation au public de spécimens vivants de la faune, sans être titulaire du certificat de
capacité prévu à l'article L. 413-2;
5° Le fait d'ouvrir ou d'exploiter un tel établissement en violation des dispositions de
l'article L. 413-3 ou des règlements pris pour son application.
L'amende est doublée lorsque les infractions visées aux 1° et 2° sont commises dans le cœur
d'un parc national ou dans une réserve naturelle.
Article L427-6
Sans préjudice des dispositions de l'article L. 2122-21 (9°) du code général des collectivités
territoriales, il est fait, chaque fois qu'il est nécessaire, sur l'ordre du préfet, après avis du
directeur départemental de l'agriculture et de la forêt et du président de la fédération
départementale ou interdépartementale des chasseurs, des chasses et battues générales ou
particulières aux animaux nuisibles. Ces chasses et battues peuvent porter sur des animaux
d'espèces soumises à plan de chasse en application de l'article L. 425-6. Elles peuvent
également être organisées sur les terrains visés au 5° de l'article L. 422-10.
Article L427-8
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Un décret en Conseil d'Etat désigne l'autorité administrative compétente pour déterminer
les espèces d'animaux malfaisants ou nuisibles que le propriétaire, possesseur ou fermier
peut, en tout temps, détruire sur ses terres et les conditions d'exercice de ce droit.
September 2011
Article L427-10
Un décret peut réglementer la mise en vente, la vente, l'achat, le transport et le colportage
des animaux classés comme nuisibles et régulièrement détruits dans les conditions prévues
au présent titre.
Article L427-11
Sous réserve des dispositions des articles L. 411-1 et L. 411-2, le propriétaire ou le
gestionnaire d'un ouvrage hydraulique intéressant la sécurité publique peut procéder à la
destruction des animaux malfaisants ou nuisibles logés dans cet ouvrage et menaçant sa
stabilité, dans les conditions définies par les articles L. 427-6 et L. 427-8.
Article L432-10
Est puni d'une amende de 9 000 euros le fait :
1° D'introduire dans les eaux mentionnées par le présent titre des poissons appartenant à
des espèces susceptibles de provoquer des déséquilibres biologiques, et dont la liste est
fixée par décret ;
2° D'introduire sans autorisation dans les eaux mentionnées par le présent titre des
poissons qui n'y sont pas représentés ; la liste des espèces représentées est fixée par le
ministre chargé de la pêche en eau douce ;
3° D'introduire dans les eaux classées en première catégorie, en vertu du 10° de l'article L.
436-5, des poissons des espèces suivantes : brochet, perche, sandre et black-bass ;
toutefois, cette disposition n'est pas applicable aux lacs Léman, d'Annecy et du Bourget.
Article L434-1
Le Conseil supérieur de la pêche est un établissement public auquel est affecté le produit de
la taxe piscicole. Il utilise les fonds dont il dispose pour la mise en valeur et la surveillance
du domaine piscicole national, notamment par des interventions, réalisations, recherches,
études et enseignements en faveur de la pêche et de la protection du patrimoine piscicole.
En outre, le Conseil supérieur de la pêche constitue un organisme consultatif auprès du
ministre chargé de la pêche en eau douce.
Article L434-4
Les fédérations départementales des associations agréées de pêche et de protection du
milieu aquatique ont le caractère d'établissement d'utilité publique. Elles sont chargées de
mettre en valeur et de surveiller le domaine piscicole départemental.
A cet effet, elles participent à l'organisation de la surveillance de la pêche, à la protection du
patrimoine piscicole et des milieux aquatiques. Elles coordonnent les actions des
associations agréées de pêche et de protection du milieu aquatique. Elles exploitent, dans
l'intérêt des membres des associations agréées de pêche et de protection du milieu
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
389

390
aquatique du département, les droits de pêche qu'elles détiennent. Elles mènent des
actions d'information et d'éducation en matière de protection des milieux aquatiques.
Elles peuvent, en outre, être chargées de toute autre mission d'intérêt général en rapport
avec leurs activités.
La constitution de fédérations groupant les associations agréées de plusieurs départements
peut être autorisée par le ministre chargé de la pêche en eau douce.
Article R411-1
Les listes des espèces animales non domestiques et des espèces végétales non cultivées
faisant l'objet des interdictions définies par les articles L. 411-1 et L. 411-3 sont établies par
arrêté conjoint du ministre chargé de la protection de la nature et soit du ministre chargé
de l'agriculture, soit, lorsqu'il s'agit d'espèces marines, du ministre chargé des pêches
maritimes.
Les espèces sont indiquées par le nom de l'espèce ou de la sous-espèce ou par l'ensemble
des espèces appartenant à un taxon supérieur ou à une partie désignée de ce taxon.
Article R411-5
Sont considérées comme espèces animales non domestiques celles qui n'ont pas subi de
modification par sélection de la part de l'homme.
Sont considérées comme des espèces végétales non cultivées celles qui ne sont ni semées,
ni plantées à des fins agricoles ou forestières.
Article R411-31
Toute personne qui, à des fins agricoles, piscicoles, forestières ou pour des motifs d'intérêt
général, se propose de procéder à l'introduction dans le milieu naturel d'animaux ou de
végétaux appartenant à des espèces figurant sur les listes établies en application du I de
l'article L. 411-3 doit disposer d'une autorisation délivrée dans les conditions définies à la
sous-section 1.
Lorsque l'introduction est projetée dans un cœur de parc national, la demande est
présentée par le directeur de l'établissement public du parc national.
Article R411-32
I. - La demande d'autorisation est adressée au préfet du département du lieu où doivent
être, selon le cas, lâchés les animaux ou plantés ou semés les végétaux. Elle peut être
transmise par voie électronique.
II. - Cette demande est accompagnée d'un dossier qui comprend, outre l'indication, s'il s'agit
d'une personne physique, de ses nom, prénoms et domicile, et, s'il s'agit d'une personne
morale, de sa dénomination ou de sa raison sociale, de sa forme juridique, de l'adresse de
son siège ainsi que de la qualité du signataire de la demande, l'information la plus complète
sur :
1° L'aptitude technique du demandeur à conduire l'opération d'introduction ou, s'il ne
l'exécute pas lui-même, à la faire conduire ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
2° Les fins agricoles, piscicoles, forestières ou les motifs d'intérêt général qui justifient cette
opération ;
3° Si elle est envisagée en vue de la réintroduction ou du renforcement de la population
d'une espèce, l'évaluation de son incidence sur l'état de conservation de l'espèce ;
4° Le nombre, l'origine ainsi que la provenance géographique des animaux ou des végétaux
qui devront être introduits dans le milieu naturel ;
5° La situation sanitaire de la région d'origine des animaux ou des végétaux introduits au
regard des maladies contagieuses et leur état de santé ;
6° Les circonstances de temps et de lieu ainsi que l'ensemble des conditions générales
d'exécution de la capture ou de l'enlèvement, du transport et de l'introduction des animaux
ou des végétaux dans le milieu naturel, notamment
7° L'évaluation de ses conséquences, d'une part, sur les milieux naturels où elle doit avoir
lieu ainsi que sur la faune et la flore qu'ils hébergent, d'autre part, sur la sécurité des
personnes et des biens ainsi que sur les conditions dans lesquelles s'exercent, dans le
territoire affecté par l'introduction, les activités humaines ;
8° La nature des mesures prévues pour accompagner et suivre dans le temps l'opération
ainsi que des dispositions nécessaires pour réduire au maximum les risques qu'elle pourrait
faire peser sur la sécurité des personnes et des biens ou sur la santé publique et, selon les
cas, pour supprimer, réduire ou compenser les dommages qu'elle pourrait causer aux
activités humaines, notamment, agricoles, forestières, aquacoles et touristiques ;
9° L'évaluation de son coût total et la capacité financière du demandeur à y procéder ou à y
faire procéder.
III. - Ce dossier est fourni en autant d'exemplaires que demandé par le préfet en fonction de
la nature de l'opération d'introduction prévue.
Lorsque le préfet estime que l'un des éléments du dossier est insuffisant ou irrégulier, il
invite le demandeur à le compléter ou à le régulariser.
IV. - Dès que le dossier est complet, le préfet délivre au demandeur un accusé de réception
mentionnant sa date d'enregistrement.
September 2011
Article R411-40
I. - Lorsqu'à des fins agricoles, piscicoles, forestières ou pour des motifs d'intérêt général,
l'Etat envisage d'introduire, dans le milieu naturel, des animaux ou des végétaux
appartenant à des espèces figurant sur les listes établies pour l'application du I de l'article L.
411-3, le préfet du département dans lequel cette opération doit être réalisée procède à
l'évaluation de ses conséquences et met le dossier de présentation du projet à la disposition
du public et des collectivités territoriales intéressées, dans les conditions fixées aux articles
R. 411-33 et R. 411-34.
Ce dossier comporte les éléments d'information prévus aux 2° à 8° du II de l'article R. 411-
32.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
391

392
II. - La décision de procéder à l'introduction, dans le milieu naturel, des animaux ou des
végétaux ne peut intervenir avant l'expiration d'un délai de trois mois à compter de la mise
à la disposition du public et des collectivités territoriales de ce dossier.
Cette décision est prise dans les conditions prévues à l'article R. 411-36.
Article R412-1
Sont soumises à autorisation, dans les conditions déterminées au présent chapitre, la
production, la détention, la cession à titre gratuit ou onéreux, l'utilisation, le transport,
l'introduction quelle qu'en soit l'origine, l'importation sous tous régimes douaniers,
l'exportation, la réexportation de tout ou partie d'animaux d'espèces non domestiques et
de leurs produits ainsi que des végétaux d'espèces non cultivées et de leurs semences ou
partie de plantes dont la liste est fixée, après avis du Conseil national de la protection de la
nature, en fonction de ces activités par arrêtés conjoints du ministre chargé de la protection
de la nature et, en tant que de besoin, du ou des ministres compétents.
Lorsque les activités mentionnées à l'alinéa précédent et soumises à autorisation portent
sur des espèces visées par le règlement (CE) 338/97 du Conseil du 9 décembre 1996 modifié
relatif à la protection des espèces de faune et de flore sauvages par le contrôle de leur
commerce et ses règlements d'application, ces arrêtés fixent également les mesures
requises pour la mise en oeuvre de ce règlement.
Pour les espèces marines, des arrêtés sont pris conjointement par le ministre chargé de la
protection de la nature et le ministre chargé des pêches maritimes.
Le Conseil national de la chasse et de la faune sauvage est consulté lorsqu'il s'agit d'espèces
dont la chasse est autorisée.
Article R412-6
Les personnes physiques ou morales qui, lors de la publication de la liste prévue à l'article R.
412-1, se livrent à la transformation ou à la commercialisation et détiennent des spécimens
d'espèces inscrites sur cette liste peuvent continuer à les détenir sans demander
l'autorisation mentionnée à l'article R. 412-2.
Toutefois, elles doivent, dans le délai de six mois, fournir au préfet les renseignements
prévus par la demande d'autorisation mentionnée à l'article R. 412-4. Le préfet, après
vérification de l'origine licite des spécimens, délivre une attestation tenant lieu
d'autorisation et peut prescrire la tenue d'un livre d'entrées et de sorties et fixer
éventuellement les formalités à remplir en cas de cession des spécimens.
Article R412-7
Les animaux d'espèces non domestiques, ou leurs parties ou produits, figurant sur les listes
prévues à l'article R. 412-1 peuvent être soumis, dans un centre de transit, à un contrôle de
leur identité spécifique ou de leurs caractéristiques physiques ou biologiques, dans les
conditions fixées par arrêté conjoint du ministre chargé de la protection de la nature, du
ministre chargé de l'économie, des finances et de l'industrie et du ministre chargé de
l'agriculture, sans préjudice de l'application des dispositions législatives et réglementaires
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
en vigueur relatives à la santé et à la sécurité publique ou à la surveillance sanitaire et à la
protection des animaux.
September 2011
Article R413-14
Les établissements d'élevage, de vente, de location, de transit ou de présentation au public
d'animaux vivants d'espèces non domestiques sont classés, par arrêté du ministre chargé de
la protection de la nature, en deux catégories.
La première catégorie regroupe les établissements qui présentent des dangers ou
inconvénients graves pour les espèces sauvages et les milieux naturels ainsi que pour la
sécurité des personnes.
La seconde catégorie regroupe les établissements qui, ne présentant pas de tels dangers ou
inconvénients, doivent néanmoins respecter les prescriptions édictées en application de
l'article R. 413-9 pour assurer la protection des espèces sauvages et des milieux naturels
ainsi que la sécurité des personnes.
Article R413-19
I.-L'arrêté d'autorisation d'ouverture fixe la liste des espèces ou groupe d'espèces, le
nombre des animaux de chaque espèce ou groupe que l'établissement peut détenir ainsi
que les activités susceptibles d'être pratiquées dans l'établissement.
Cette liste est arrêtée en fonction notamment des impératifs de protection des espèces, de
la qualité des équipements d'accueil des animaux et des activités qui leur sont offertes.
II.-L'arrêté d'autorisation d'ouverture fixe également les prescriptions nécessaires en ce qui
concerne :
1° La sécurité et la santé publiques ;
2° L'identification, le contrôle sanitaire et la protection des animaux ;
3° La prévention de la fuite d'animaux afin d'éviter d'éventuels dangers écologiques pour les
espèces indigènes et la prévention de l'introduction d'organismes nuisibles extérieurs.
III.-Dans le cas des établissements présentant au public des spécimens vivants de la faune
locale ou étrangère, l'arrêté d'autorisation d'ouverture fixe également les prescriptions
nécessaires en ce qui concerne :
1° La détention des animaux dans des conditions visant à satisfaire les besoins biologiques
et de conservation des différentes espèces, en prévoyant, notamment, un aménagement
adapté des enclos en fonction de chaque espèce et le maintien de conditions d'élevage de
qualité, assorti d'un programme étendu de nutrition et de soins vétérinaires
prophylactiques et curatifs ;
2° La promotion de l'éducation et de la sensibilisation du public en ce qui concerne la
conservation biologique, notamment par la fourniture de renseignements sur les espèces
exposées et leurs habitats naturels ;
3° La participation aux activités favorisant la conservation des espèces animales.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
393

394
Toutefois, peuvent être dispensés de tout ou partie de ces prescriptions particulières, dans
des conditions prévues par arrêté des ministres chargés de la protection de la nature et de
l'agriculture, les établissements présentant au public des spécimens vivants de la faune
locale ou étrangère qui bénéficient des mesures d'exemption prévues à l'article R. 413-9.
IV.-L'autorisation d'ouverture des établissements mobiles ne peut être accordée que si les
animaux d'espèces non domestiques présentés au public participent à un spectacle dans les
conditions prévues par les articles R. * 214-84 à R. * 214-86 et R. * 215-9 du code rural et de
la pêche maritime.
FR111 - Code rural ; Rural and Maritime Fisheries Code
Article L236-1
Pour être introduits sur le territoire métropolitain et dans les départements d'outre-mer, les
animaux vivants, les produits et sous-produits d'origine animale, les aliments pour animaux,
les micro-organismes pathogènes pour les animaux et les produits susceptibles de les
véhiculer doivent répondre aux conditions sanitaires ou ayant trait à la protection des
animaux fixées par le ministre chargé de l'agriculture ou par des règlements ou décisions
communautaires. Celui-ci peut notamment exiger que les personnes physiques et les
établissements de provenance soient soumis à un agrément.
Lorsque leur introduction est susceptible de constituer un danger grave pour la santé
humaine ou animale, le ministre chargé de l'agriculture prend les mesures préventives
nécessaires à l'égard des marchandises mentionnées à l'alinéa précédent et peut imposer
un agrément aux personnes physiques et aux établissements destinataires de ces mêmes
marchandises.
Article L236-2
Pour être destinées aux échanges ou exportées, les marchandises mentionnées au premier
alinéa de l'article L. 236-1 doivent répondre aux conditions sanitaires ou ayant trait à la
protection des animaux fixées par le ministre chargé de l'agriculture ou par des règlements
ou décisions communautaires ; ces conditions peuvent comprendre un agrément de
l'exploitation, du centre de regroupement, de l'établissement ou de la personne physique
concernée.
Les agents ayant la qualité de vétérinaire officiel en vertu du V de l'article L. 231-2 et les
vétérinaires certificateurs mentionnés à l'article L. 221-13 sont habilités à établir et à
délivrer tous certificats et documents attestant que les animaux vivants, les produits et
sous-produits d'origine animale ainsi que les aliments pour animaux sont conformes aux
exigences mentionnées au présent article.
Les modalités du contrôle du respect de ces conditions sont fixées par le ministre chargé de
l'agriculture.
Afin d'assurer le financement du contrôle nécessaire à l'établissement des certificats et
documents prévus au deuxième alinéa, une redevance pour contrôle vétérinaire est
acquittée par l'expéditeur des marchandises.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
La redevance équivaut au coût de la délivrance des certificats et autres documents émis par
les vétérinaires mentionnés au deuxième alinéa, sur la base d'un prix modéré en fonction
du nombre de certificats émis et du nombre d'animaux ou de lots inspectés le cas échéant.
Elle correspond à la formule suivante :
September 2011
R = x × nombre de certificats + y × nombre d'animaux ou de lots.
Le montant de x ne peut excéder 30 euros.
Le montant de y ne peut excéder 80 centimes d'euros.
Le fait générateur de la redevance est constitué par la délivrance des certificats ou
documents précités.
La redevance est constatée et recouvrée suivant les mêmes règles, sous les mêmes
garanties, privilèges et sanctions qu'en matière de taxe sur la valeur ajoutée.
Un décret fixe les conditions d'acquittement de la redevance. Un arrêté conjoint des
ministres chargés de l'agriculture et du budget fixe les tarifs de la redevance en fonction des
espèces d'animaux et des produits.
Article L250-7
I. ― Si un ou des lots de produits végétaux, d'origine végétale ou de tous produits
mentionnés aux articles L. 251-1, L. 251-12, L. 253-1, L. 255-1 ou L. 257-1 présente ou est
susceptible de présenter un danger pour la santé publique, la sécurité des consommateurs
ou l'environnement, les agents mentionnés à l'article L. 250-2 peuvent ordonner la
destruction, la consignation, le retrait ou le rappel, en un ou plusieurs lieux, du ou des lots
de produits précédemment cités ou toute autre mesure qu'ils jugent nécessaire.
II. ― Tout opérateur qui, ayant acquis ou cédé un ou plusieurs lots, a connaissance de la
décision de consignation, de retrait ou de rappel est tenu d'en informer celui qui lui a fourni
la marchandise et ceux à qui il l'a cédée.
Article L250-8
Les frais engendrés par les mesures de police administrative prises en application du
présent titre, notamment les mesures de consignation, de prélèvement, de destruction, de
retrait ou de rappel et de mise en quarantaine, sont à la charge du propriétaire ou du
détenteur des produits en cause.
Article L251-1
I. - La surveillance biologique du territoire a pour objet de s'assurer de l'état sanitaire et
phytosanitaire des végétaux et de suivre l'apparition éventuelle d'effets non intentionnels
des pratiques agricoles sur l'environnement. Elle relève de la compétence des agents
chargés de la protection des végétaux ou s'effectue sous leur contrôle. Les résultats de
cette surveillance font l'objet d'un rapport annuel du Gouvernement à l'Assemblée
nationale et au Sénat.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
395

396
II. - Il est créé un Comité de surveillance biologique du territoire. Ce comité est consulté sur
les protocoles et méthodologies d'observation nécessaires à la mise en œuvre de la
surveillance biologique du territoire et sur les résultats de cette surveillance.
Il formule des recommandations sur les orientations à donner à la surveillance biologique
du territoire et alerte l'autorité administrative lorsqu'il considère que certains effets non
intentionnels nécessitent des mesures de gestion particulières.
Il est consulté sur le rapport annuel mentionné au I.
Le Comité de surveillance biologique du territoire est composé de personnalités désignées
en raison de leurs compétences dans les domaines se rapportant notamment à
l'écotoxicologie, aux sciences agronomiques et à la protection de l'environnement et des
végétaux.
Un décret précise la composition, les attributions et les règles de fonctionnement de ce
comité.
III. - Toute personne qui constate une anomalie ou des effets indésirables susceptibles
d'être liés à la dissémination volontaire d'organismes génétiquement modifiés en informe
immédiatement le service chargé de la protection des végétaux.
IV. - Le responsable de la dissémination volontaire d'organismes génétiquement modifiés, le
distributeur et l'utilisateur de ces organismes doivent participer au dispositif de surveillance
biologique du territoire, notamment en communiquant aux agents chargés de la protection
des végétaux toutes les informations nécessaires à cette surveillance.
V. - Dans l'intérêt de l'environnement et de la santé publique, l'autorité administrative peut,
par arrêté, prendre toutes mesures destinées à collecter les données et informations
relatives à la mise sur le marché, la délivrance et l'utilisation des organismes génétiquement
modifiés, afin d'en assurer le traitement et la diffusion.
Dans l'intérêt de la protection des appellations d'origine contrôlée, l'Institut national de
l'origine et de la qualité peut proposer à l'autorité administrative les mesures prévues à
l'alinéa précédent.
Article L251-3
Le ministre chargé de l'agriculture dresse la liste des organismes nuisibles contre lesquels la
lutte est organisée dans les conditions qu'il fixe. Sont considérés comme des organismes
nuisibles tous les ennemis des végétaux ou des produits végétaux, qu'ils appartiennent au
règne animal ou végétal ou se présentent sous forme de virus, mycoplasmes ou autres
agents pathogènes.
Cette liste est établie par arrêté après avis d'un comité consultatif de la protection des
végétaux, dont la composition est fixée par arrêté.
Elle comprend :
1° Les organismes nuisibles contre lesquels la lutte est obligatoire en tous lieux de façon
permanente ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
2° Les organismes nuisibles dont la pullulation peut présenter, à certains moments, un
danger rendant nécessaires, dans un périmètre déterminé, des mesures particulières de
défense.
September 2011
Article L251-3-1
Afin de limiter les populations de rats musqués et de ragondins, tous les moyens de lutte
doivent être mis en œuvre.
La lutte chimique par le recours à des appâts empoisonnés doit se faire sur autorisation
préfectorale dans le cadre d'un programme incluant les autres moyens de lutte lorsque
ceux-ci se seront révélés insuffisants.
Article L251-4
Sous réserve d'exceptions autorisées par le ministre chargé de l'agriculture soit pour
l'exécution de travaux de recherche, soit en application de décisions communautaires
concernant les cas de faible contamination, il est interdit d'introduire dans le territoire
métropolitain ou dans les départements d'outre-mer, de détenir sciemment et de
transporter les organismes nuisibles définis par l'article L. 251-3, quel que soit le stade de
leur évolution (parasites formés, œufs, larves, nymphes, graines, germes, etc).
Article L251-5
Des arrêtés du ministre chargé de l'agriculture déterminent les conditions dans lesquelles
peuvent circuler dans le territoire métropolitain ou dans les départements d'outre-mer les
végétaux ou parties de végétaux, les terres, fumiers et compost, ainsi que les sacs et autres
emballages susceptibles de servir de support aux organismes nuisibles. Ces arrêtés sont
également signés par le ministre chargé des finances quand ils règlent les conditions de
l'importation de ces matières ou produits ou prévoient l'intervention du service des
douanes. Des interdictions d'importation peuvent être prononcées.
Article L251-6
Toute personne qui, sur un fonds lui appartenant ou cultivé par elle, ou sur des produits ou
matières qu'elle détient en magasin, constate la présence d'un organisme nuisible,
nouvellement apparu dans la commune, doit en faire immédiatement la déclaration soit au
maire de la commune de sa résidence, lequel doit la transmettre au service chargé de la
protection des végétaux, soit directement au service chargé de la protection des végétaux
dont elle dépend.
Article L251-7
Les propriétaires ou exploitants ou tous détenteurs ou transporteurs de végétaux, produits
végétaux, autres objets mentionnés au I de l'article L. 251-12, y compris les fruits frais, sont
tenus d'ouvrir leurs terrains et jardins clos ou non, ainsi que leurs dépôts ou magasins, aux
agents mentionnés à l'article L. 250-2. Ces agents sont habilités à procéder à la saisie des
produits et objets susceptibles de véhiculer des organismes nuisibles.
Article L251-8
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
397

398
I. - Le ministre chargé de l'agriculture peut prescrire par arrêté les traitements et les
mesures nécessaires à la prévention de la propagation des organismes nuisibles inscrits sur
la liste prévue à l'article L. 251-3. Il peut également interdire les pratiques susceptibles de
favoriser la dissémination des organismes nuisibles, selon les mêmes modalités.
II. - En cas d'urgence, les mesures ci-dessus spécifiées peuvent être prises par arrêté
préfectoral immédiatement applicable. L'arrêté préfectoral doit être soumis, dans la
quinzaine, à l'approbation du ministre chargé de l'agriculture.
Article L251-9
La destruction de végétaux ne peut être exécutée qu'après constatation contradictoire de
l'état des lieux, en présence du maire ou de son délégué, d'un agent relevant des catégories
mentionnées à l'article L. 250-2 et du propriétaire ou usager des terrains ou magasins ou de
son représentant dûment appelés ; de cette opération, il est dressé procès-verbal signé des
parties.
Les propriétaires, exploitants ou détenteurs dont les végétaux, produits végétaux ou autres
objets mentionnés au I de l'article L. 251-12 ont fait l'objet d'une mesure de destruction
ordonnée par les agents mentionnés à l'article L. 250-2 peuvent prétendre à une
indemnisation selon des modalités déterminées par arrêté conjoint des ministres chargés
de l'agriculture et de l'économie s'ils remplissent les deux conditions suivantes :
-avoir fait la déclaration mentionnée à l'article L. 251-6 ;
-avoir versé des cotisations au titre d'un mécanisme de solidarité pour ce risque, dans des
conditions fixées par décret, ou être assuré pour ce risque.
Des arrêtés conjoints des ministres chargés de l'agriculture et de l'économie déterminent,
par filières, les conditions de la participation de l'Etat aux frais nécessairement occasionnés
par la lutte contre les organismes nuisibles figurant sur la liste mentionnée à l'article L. 251-
3.
Toute infraction aux dispositions du présent titre et aux règlements pris pour leur
application entraîne la perte de l'indemnité.
Article L251-10
Si un propriétaire ou usager refuse d'effectuer dans les délais prescrits et conformément
aux arrêtés pris en la matière les traitements antiparasitaires ou la destruction des
végétaux, un agent mentionné au 1° ou 2° de l'article L. 250-2 prend les mesures
nécessaires pour l'exécution de ces arrêtés. Il les notifie aux intéressés par lettre
recommandée, avant leur exécution ; il adresse copie de cette notification au préfet du
département et au maire de la commune sur le territoire de laquelle les opérations doivent
avoir lieu.
Les travaux de défense sanitaire sont alors effectués par le groupement agréé de défense
contre les organismes nuisibles sous le contrôle du service chargé de la protection des
végétaux, et, au cas de carence de ce groupement, par ce service lui-même.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Le coût des travaux est recouvré par ledit groupement. Faute de paiement par les intéressés
dans un délai de trois mois, ou toutes les fois que le traitement est assuré par le service
chargé de la protection des végétaux, le recouvrement en est opéré, comme en matière de
contributions directes, sur un rôle dressé par un agent mentionné au 1° ou 2° de l'article L.
250-2 et rendu exécutoire par le préfet. Au cas de recouvrement par voie de rôle, la somme
due par les intéressés est majorée de 25 %.
September 2011
Article L251-12
I.-Sont soumis à contrôle sanitaire lorsqu'ils sont susceptibles d'être contaminés par des
organismes nuisibles au sens de la deuxième phrase du premier alinéa de l'article L. 251-3 :
1° Les végétaux, c'est-à-dire les plantes vivantes et les parties vivantes de plantes spécifiées,
y compris les semences ;
2° Les produits végétaux, c'est-à-dire les produits d'origine végétale non transformés ou
ayant fait l'objet d'une préparation simple, pour autant qu'il ne s'agit pas de végétaux ;
3° Les autres objets, c'est-à-dire les supports de culture, moyens de transport et emballages
de ces végétaux ou produits végétaux.
La liste des végétaux, produits végétaux et autres objets soumis à contrôle sanitaire en
application du premier alinéa et les exigences à l'importation ou à la mise en circulation les
concernant sont déterminées par arrêté du ministre chargé de l'agriculture.
Les végétaux, produits végétaux et autres objets originaires de la Communauté européenne
ne peuvent être introduits et mis en circulation sur le territoire communautaire que s'ils
sont accompagnés d'un passeport phytosanitaire dans des conditions fixées par décret.
L'importation de végétaux, produits végétaux et autres objets originaires ou en provenance
de pays extérieurs à la Communauté européenne est subordonnée, lors de leur
présentation aux points d'entrée communautaires situés sur le territoire douanier, à la
réalisation d'un contrôle sanitaire et à la présentation d'un certificat phytosanitaire ou, le
cas échéant, d'autres documents ou marques définis et autorisés, dans des conditions fixées
par décret.
II.-Toute personne qui, dans le cadre de son activité professionnelle, produit ou importe de
pays extérieurs à la communauté européenne des végétaux, produits végétaux et autres
objets soumis au contrôle sanitaire en application du paragraphe I ou qui combine ou divise
des lots desdits végétaux ou produits végétaux doit être inscrite sur le registre officiel du
contrôle phytosanitaire, sous un numéro d'immatriculation délivré par le ministre chargé de
l'agriculture.
Peuvent être dispensés, dans des conditions fixées par décret, de l'obligation prévue au
précédent alinéa les petits producteurs dont la totalité de la production et de la vente de
végétaux, produits végétaux et autres objets soumis au contrôle sanitaire est destinée, pour
un usage final et sur le marché local, à des personnes qui ne sont pas engagées
professionnellement dans la production de végétaux.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
399

400
III.-Sont déterminés par décret la procédure d'immatriculation, les cas dans lesquels
l'immatriculation d'un magasin collectif ou centre d'expédition situé dans la zone de
production peut être admise en substitution de l'immatriculation individuelle de
producteurs, ainsi que les informations que les personnes immatriculées doivent
communiquer à l'autorité administrative.
IV.-L'inscription au registre du contrôle sanitaire peut être requise pour les végétaux non
mentionnés au I du présent article, dont la liste est fixée par arrêté du ministre chargé de
l'agriculture.
Article L251-17
L'application des mesures sanitaires réglementant l'importation des végétaux, produits et
matières susceptibles d'introduire en France des organismes nuisibles donne lieu au
paiement d'une redevance à l'importation pour contrôle phytosanitaire.
Cette redevance a le caractère forfaitaire prévu à l'annexe VIII bis de la directive 2000 / 29 /
CE du Conseil, du 8 mai 2000, concernant les mesures de protection contre l'introduction
dans la Communauté d'organismes nuisibles aux végétaux ou aux produits végétaux et
contre leur propagation à l'intérieur de la Communauté.
Elle est perçue pour chaque envoi de végétaux ou produits végétaux et comprend trois
parts :
-une première part au titre des contrôles documentaires ;
-une deuxième part au titre des contrôles d'identité ;
-une troisième part au titre des contrôles sanitaires.
En sus de la redevance, des frais supplémentaires peuvent être perçus au titre de sujétions
particulières inhérentes aux contrôles des végétaux ou produits végétaux.
Le montant de la redevance ainsi que celui des frais supplémentaires sont fixés par arrêté
conformément aux tarifs déterminés par l'annexe VIII bis à la directive 2000 / 29 / CE du
Conseil, du 8 mai 2000, précitée.
La redevance et les frais supplémentaires sont dus par l'importateur. Ils sont toutefois
solidairement dus par son représentant lorsque celui-ci agit dans le cadre d'un mandat de
représentation indirecte, telle que définie par l'article 11 du code des douanes
communautaire.
Les sommes sont liquidées et recouvrées selon les règles, garanties et privilèges applicables
en matière de droits de douane.
Les infractions au paiement de cette redevance sont recherchées, constatées et réprimées,
les poursuites sont effectuées et les instances sont instruites et jugées comme en matière
de douane et par les tribunaux compétents en cette matière.
Les mesures de refoulement ou de destruction de produits contaminés ordonnées par les
agents mentionnés à l'article L. 250-2, sont exécutées aux frais des importateurs et sous le
contrôle de l'administration des douanes. Les modalités d'application de ces mesures
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
peuvent être précisées par des arrêtés concertés des ministres chargés de l'agriculture et
des finances.
September 2011
Article L251-20
I.-Est puni de deux ans d'emprisonnement et de 75 000 euros d'amende :
1° Le fait d'introduire sur le territoire métropolitain et dans les départements d'outre-mer,
de détenir sciemment et de transporter les organismes nuisibles visés à l'article L. 251-3,
quel que soit le stade de leur évolution ;
2° Le fait de faire circuler des végétaux, produits végétaux et autres objets sans respecter
les conditions prévues par les arrêtés prévus à l'article L. 251-5 ;
3° Le fait de ne pas accompagner les végétaux, produits végétaux et autres objets
mentionnés au I de l'article L. 251-12 d'un passeport phytosanitaire.
II.-Est puni de six mois d'emprisonnement et de 30 000 euros d'amende :
1° Le fait de ne pas déclarer soit au maire de la commune de sa résidence, soit directement
au service chargé de la protection des végétaux la présence d'un organisme nuisible
nouvellement apparu dans la commune ;
2° Le fait de ne pas respecter les prescriptions édictées en application des articles L. 251-8,
L. 251-10 et L. 251-14 ordonnées par les agents habilités en vertu de l'article L. 250-2.
III. (Supprimé).
IV.-Les personnes coupables de l'une des infractions prévues au présent article encourent
également la peine complémentaire de l'affichage ou la diffusion de la décision prononcée
dans les conditions prévues par l'article 131-35 du code pénal pour les personnes physiques
et par le 9° de l'article 131-39 du même code pour les personnes morales.
Les personnes morales déclarées responsables pénalement, dans les conditions prévues par
l'article 121-2 du code pénal, des infractions définies au présent article encourent, outre
l'amende suivant les modalités prévues par l'article 131-38 du code pénal, la peine prévue
par le 9° de l'article 131-39 du même code.
Article L252-4
Les groupements et les fédérations agréés sont chargés :
1° D'assurer sous le contrôle des services agricoles départementaux l'exécution des mesures
prescrites en la matière par les arrêtés ministériels ou préfectoraux ;
2° De généraliser et de synchroniser les traitements préventifs et curatifs nécessaires au
maintien du bon état sanitaire des cultures, et à cet effet, notamment, de diffuser les
indications fournies par les stations régionales d'avertissement ;
3° De signaler au préfet l'apparition de tout nouvel organisme nuisible figurant sur la liste
prévue à l'article L. 251-3, ou le développement inaccoutumé des organismes nuisibles dont
la présence est normalement constatée sur leur territoire ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
401

402
4° D'exécuter, soit à la demande du service chargé de la protection des végétaux, soit à la
demande des particuliers, les traitements insecticides et anticryptogamiques.
Article L258-1
L'entrée sur le territoire et l'introduction dans l'environnement d'un macro-organisme non
indigène utile aux végétaux, notamment dans le cadre de la lutte biologique, sont soumises
à une autorisation préalable. Cette autorisation est délivrée par arrêté conjoint des
ministres chargés de l'agriculture et de l'environnement, sur la base d'une analyse du risque
phytosanitaire et environnemental, incluant l'impact sur la biodiversité, que cet organisme
peut présenter.
Par dérogation au premier alinéa, dans le cadre de travaux réalisés à des fins scientifiques,
l'entrée sur le territoire d'un tel macro-organisme peut être autorisée sans analyse
préalable du risque phytosanitaire et environnemental. Un arrêté conjoint autorisant cette
entrée sur le territoire et précisant les mesures de confinement au respect desquelles
l'autorisation est subordonnée est alors délivré par les ministres chargés de l'agriculture et
de l'environnement.L'introduction éventuelle de cet organisme dans l'environnement reste
soumise à autorisation préalable par arrêté conjoint du ministre chargé de l'agriculture et
du ministre chargé de l'environnement, sur la base de l'analyse de risque prévue à l'alinéa
précédent.
Un décret en Conseil d'Etat précise les modalités d'application du présent article.
Article D251-1-1
Le comité de surveillance biologique du territoire est consulté notamment sur les
protocoles et méthodologies d'observation nécessaires pour identifier et suivre l'apparition
éventuelle d'effets sur les écosystèmes vivants de la culture des plantes génétiquement
modifiées, de l'utilisation des produits phytopharmaceutiques, adjuvants et matières
fertilisantes mentionnés respectivement aux articles L. 253-1 et L. 255-1 ainsi que pour
mettre en évidence l'apparition ou dissémination des organismes nuisibles au sens de
l'article L. 251-3.
Les résultats de la surveillance biologique du territoire et le rapport annuel mentionné au I
de l'article L. 251-1 du code rural et de la pêche maritime lui sont transmis pour avis.
Au vu, notamment, des résultats de la surveillance, le comité formule des recommandations
sur les orientations à donner à celle-ci, au regard tant de ses priorités que des protocoles et
méthodologies d'observation. Il alerte les ministres chargés de l'agriculture et de
l'environnement lorsqu'il considère que certains effets non intentionnels mis en évidence
nécessitent des mesures de gestion particulières.
Les avis et recommandations du comité sont rendus publics.
Article D251-1-2
Le comité de surveillance biologique du territoire peut être consulté par les ministres
chargés de l'agriculture et de l'environnement sur toute question relevant de la surveillance
biologique du territoire.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Il peut être également consulté sur les questions relevant de sa compétence par les
associations de protection de l'environnement agréées au titre de l'article L. 141-1 du code
de l'environnement et les groupements professionnels concernés ainsi que par toute
personne morale participant aux missions de surveillance biologique du territoire, de
gestion des risques pour l'environnement ou de préservation de la santé des végétaux.
Les saisines sont adressées par écrit au président du comité de surveillance biologique du
territoire. Elles sont détaillées et accompagnées de toutes pièces utiles à leur examen. Le
président décide des suites à donner à ces saisines.
Article D251-2
En application des articles L. 251-3, L. 251-5 et L. 251-12, le ministre chargé de l'agriculture
et le ministre chargé des douanes fixent par arrêté :
September 2011
I.-La liste des organismes nuisibles dont l'introduction et la dissémination sont interdites :
A.-Soit dans tous les Etats membres de la Communauté, qu'il s'agisse :
1.D'organismes nuisibles inexistants dans la Communauté européenne et importants pour
toute la Communauté européenne ;
2. Ou d'organismes nuisibles présents dans la Communauté européenne et importants pour
toute la Communauté européenne ;
B.-Soit dans certaines zones protégées.
II.-La liste des organismes nuisibles dont l'introduction et la dissémination sont interdites si
ces organismes se présentent sur certains végétaux, produits végétaux et autres objets
mentionnés sur cette même liste. Cette liste précise :
A.-La liste des organismes nuisibles dont l'introduction et la dissémination sont interdites
dans tous les Etats membres de la Communauté européenne, qu'il s'agisse :
1.D'organismes nuisibles inexistants dans la Communauté européenne et importants pour
toute la Communauté européenne.
2. Ou d'organismes nuisibles présents dans la Communauté européenne et importants pour
toute la Communauté européenne.
B.-La liste des organismes nuisibles dont l'introduction et la dissémination sont interdites
dans certaines zones protégées.
III.-La liste des végétaux, produits végétaux et autres objets dont l'introduction est interdite
s'ils sont originaires des pays mentionnés sur cette même liste. Cette liste précise :
A.-La liste des végétaux, produits végétaux et autres objets dont l'introduction est interdite
dans tous les Etats membres.
B.-La liste des végétaux, produits végétaux ou autres objets dont l'introduction est interdite
dans certaines zones protégées.
IV.-La liste des végétaux, produits végétaux et autres objets dont l'introduction et la
circulation sont soumises à des exigences particulières. Cette liste comprend :
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
403

404
A.-La liste des exigences particulières applicables sur l'ensemble du territoire national :
1. Aux végétaux, produits végétaux et autres objets originaires de pays non membres de la
Communauté européenne ;
2. Aux végétaux, produits végétaux et autres objets originaires de la Communauté
européenne.
B.-La liste des exigences particulières applicables dans certaines zones protégées.
V.-La liste des végétaux, produits végétaux et autres objets devant être soumis à une
inspection phytosanitaire :
A.-Sur le lieu de production pour les végétaux, produits végétaux et autres objets originaires
de la Communauté européenne, avant de circuler dans la Communauté européenne.
B.-Dans le pays d'origine ou le pays d'expédition pour les végétaux, produits végétaux et
autres objets originaires de pays tiers, avant de pouvoir entrer dans la Communauté
européenne.
VI.-La liste des zones de la Communauté européenne reconnues " zones protégées " au
regard d'un organisme nuisible.
FR112 - Code de la santé publique; Public Health Code
Article L3114-5
Un arrêté du ministre chargé de la santé établit et tient à jour la liste des départements où
est constatée l'existence de conditions entraînant un risque de développement de maladies
humaines transmises par l'intermédiaire d'insectes et constituant une menace pour la santé
de la population. Dans ces départements, la définition des mesures de lutte nécessaires
relève de la compétence de l'Etat.
Un décret, pris après avis du Haut conseil de la santé publique, détermine la nature des
mesures susceptibles d'être prises pour faire obstacle à ce risque.
Article D3113-6
La liste des maladies qui relèvent de la procédure de signalement prévue à l'article R. 3113-
4 est la suivante :
1° Maladies infectieuses :
a) Botulisme ;
b) Brucellose ;
c) Charbon ;
c) 1. Chikungunya ;
d) Choléra ;
d) 1. Dengue, dans les départements figurant sur une liste fixée par arrêté du ministre
chargé de la santé ;
e) Diphtérie ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
f) Fièvres hémorragiques africaines ;
g) Fièvre jaune ;
h) Fièvre typhoïde et fièvres paratyphoïdes ;
i) Hépatite A aiguë ;
j) Infection invasive à méningocoque ;
k) Légionellose ;
l) Listériose ;
m) Orthopoxviroses, dont la variole ;
n) Paludisme autochtone ;
o) Paludisme d'importation dans les départements d'outre-mer ;
p) Peste ;
q) Poliomyélite ;
r) Rage ;
s) Rougeole ;
t) Suspicion de maladie de Creutzfeldt-Jakob et autres encéphalopathies subaiguës
spongiformes transmissibles humaines ;
u) Toxi-infections alimentaires collectives ;
v) Tuberculose ;
w) Tularémie ;
x) Typhus exanthématique ;
2° Autre maladie :
-saturnisme chez les enfants mineurs.
Article R3114-9
Les mesures susceptibles d'être prises en application de l'article L. 3114-5 sont les
suivantes :
1° Le recueil des données épidémiologiques sur les cas humains de maladies transmises par
les insectes et, en tant que de besoin, sur les cas de résistance des agents infectieux aux
traitements, ainsi que la surveillance entomologique des insectes vecteurs et, en particulier,
de leur résistance aux produits insecticides. Ces missions sont exercées par l'agence
régionale de santé ;
2° La mise en œuvre d'actions d'information et d'éducation sanitaire de la population aux
fins de réduire la prolifération des insectes vecteurs. Cette mission est exercée par l'agence
régionale de santé ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
405

406
3° L'investigation autour des cas humains de maladies mentionnés au 1°, comprenant si
nécessaire le dépistage clinique et biologique, en cas de menace épidémique ou aux fins de
limiter l'extension d'une épidémie. Cette mission est exercée par l'agence régionale de
santé, qui met à la disposition de la population les moyens permettant le traitement par
prophylaxie du paludisme ;
4° La surveillance, par les services de l'Etat compétents et selon des modalités fixées par
arrêté du ministre chargé de l'agriculture, des animaux susceptibles d'être contaminés par
des agents pathogènes transmis par des insectes vecteurs ;
5° La prescription, lorsque les insectes sont des moustiques et dans les zones délimitées
conformément au 1° de l'article 1er de la loi n° 64-1246 du 16 décembre 1964 relative à la
lutte contre les moustiques, des prospections, traitements, travaux et contrôles au sens du
dernier alinéa de cet article, ainsi que de toutes mesures utiles à la lutte contre les
moustiques dans les conditions prévues à l'article 7-1 de cette loi. Cette mission est exercée
par le préfet sur le rapport du directeur général de l'agence régionale de santé ;
6° En tant que de besoin, la vaccination contre la fièvre jaune. Celle-ci est obligatoire sauf
contre-indication médicale pour toutes les personnes âgées de plus d'un an et résidant en
Guyane ou y séjournant.
FR113 - Code forestier ; Forestry Code
Article R551-2
Pour l'application du présent titre, on entend par :
Matériels de base, générateurs des matériels de reproduction :
- la source de graines : les arbres situés dans une zone de récolte de graines déterminée ;
- le peuplement : une population délimitée d'arbres dont la composition est suffisamment
uniforme ;
- le verger à graines : une plantation de clones ou de familles sélectionnés, isolée ou traitée
de manière à éviter ou réduire le risque de contamination par du pollen étranger et gérée
de façon à produire fréquemment et en abondance des semences faciles à récolter ;
- les parents de famille : les arbres utilisés pour produire une descendance par pollinisation
libre ou artificielle d'un parent identifié, utilisé comme parent maternel, à partir du pollen
d'un parent (pleins-frères) ou d'un certain nombre de parents identifiés ou non (demifrères)
;
- le clone : un groupe d'individus (ramets) obtenus par voie végétative à partir d'un seul
individu originel (ortet), par exemple par bouturage, micropropagation, greffage,
marcottage, division ;
- le mélange clonal : un mélange de clones identifiés dans des proportions déterminées.
Unité d'admission : un ensemble de matériel de base admis, recensé sous une référence
unique dans le registre national des matériels de base des essences forestières.
Matériels de reproduction :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
- les semences : les cônes, infrutescences, fruits et graines destinés à la production de plants
;
- les parties de plantes : les boutures de tiges, de feuilles et de racines, explants ou
embryons destinés à la micropropagation, bourgeons, marcottes, racines, greffons,
plançons et toute partie de plante destinée à la production de plants ;
- les plants : les plantes élevées au moyen de semences, de parties de plantes ou les plantes
provenant de semis naturels.
Peuplement autochtone ou source de graines autochtone : un peuplement ou une source
de graines soit renouvelé normalement de façon continue par régénération naturelle, soit
renouvelé artificiellement à partir de matériels de reproduction récoltés dans le même
peuplement ou la même source de graines, ou à défaut, dans des peuplements autochtones
ou des sources de graines autochtones très proches.
Peuplement indigène ou source de graines indigène : un peuplement ou une source de
graines soit autochtone, soit obtenu artificiellement à partir de semences dont l'origine se
situe dans la même région de provenance.
Origine : pour un peuplement autochtone ou une source de graines autochtone, le lieu
précis où poussent les arbres. Pour un peuplement non autochtone ou une source de
graines non autochtone, le lieu d'où proviennent primitivement les semences ou les plants.
Provenance : le lieu précis où se trouve un peuplement d'arbres ; la provenance d'un
matériel forestier de reproduction est celle du matériel de base dont il est issu.
Région de provenance : pour une espèce, une sous-espèce ou une variété déterminée, le
territoire ou l'ensemble de territoires soumis à des conditions écologiques suffisamment
homogènes, où se trouvent des peuplements ou des sources de graines présentant des
caractères phénotypiques ou génétiques analogues. Le cas échéant, la délimitation des
régions de provenance peut tenir compte des limites altitudinales.
Conditionnement des semences : l'ensemble des opérations permettant d'obtenir, à partir
des produits récoltés, les produits qui seront effectivement semés.
Production : toutes les phases depuis la récolte jusqu'à la livraison des semences, plants et
parties de plantes, comprenant notamment le traitement en sécherie et l'élevage en
pépinière.
Commercialisation : l'exposition ou la détention en vue de la vente, la mise en vente, la
vente, la livraison à un tiers y compris la livraison dans le cadre d'un contrat de services.
Fournisseur : l'Office national des forêts, les pépinières d'Etat ou toute personne, inscrite à
la mutualité sociale agricole comme producteur de matériel forestier de reproduction sous
la rubrique "productions spécialisées", au registre des métiers ou au registre du commerce
et des sociétés, faisant profession de récolter, d'élever, de commercialiser, de conditionner
ou d'importer des matériels forestiers de reproduction.
Organisme officiel : l'autorité publique responsable du contrôle de la commercialisation et
de la qualité des matériels forestiers de reproduction : le ministère chargé des forêts, le
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
407

408
ministère chargé de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes,
l'Office national des forêts, le Groupement national interprofessionnel des semences et
plants.
Multiplication végétative en vrac : technique qui permet d'augmenter le nombre de plants
produits à partir d'une petite quantité de graines et d'amplifier la diffusion d'un lot de
plants issus de semis sans distinction de génotype.
La liste des régions de provenance au sens du présent article est fixée par arrêté du ministre
chargé des forêts.
FR120 - LOI n° 2009-967 du 3 août 2009 de programmation relative à la mise en
œuvre du Grenelle de l'environnement ; Grenelle law 2009
Article 23
Pour stopper la perte de biodiversité sauvage et domestique, restaurer et maintenir ses
capacités d'évolution, l'Etat se fixe comme objectifs :
― la constitution, d'ici à 2012, d'une trame verte et bleue, outil d'aménagement du
territoire qui permettra de créer des continuités territoriales ;
― la mise en œuvre de mesures de protection, de valorisation, de réparation des milieux et
espèces naturels et de compensation des dommages causés à ceux-ci, tenant compte des
spécificités des territoires ruraux, insulaires et de montagne et s'articulant de manière
cohérente avec les dispositifs existants de protection ; sans préjudice des dispositifs de
compensation et d'évaluation en vigueur, lorsqu'il n'existe pas d'autre solution que la
réalisation d'un projet ou d'un programme susceptible de nuire à la biodiversité, des
mesures de compensation proportionnées aux atteintes portées aux continuités
écologiques dans le cadre de la trame verte et bleue seront rendues obligatoires selon des
modalités définies par le code de l'environnement en concertation avec les élus locaux et
les acteurs de terrain ;
― le renforcement du rôle de la stratégie nationale de la biodiversité et l'élaboration, y
compris outre-mer, de stratégies régionales et locales cohérentes dans le respect des
compétences des collectivités territoriales et en concertation avec l'ensemble des acteurs
concernés ;
― la mise en œuvre d'une stratégie nationale de création d'aires protégées terrestres
identifiant les lacunes du réseau actuel afin de placer sous protection forte, d'ici dix ans, 2 %
au moins du territoire terrestre métropolitain : cet objectif implique notamment la création
de trois nouveaux parcs nationaux et l'acquisition à des fins de lutte contre l'artificialisation
des sols et de valorisation, notamment agricole, de 20 000 hectares de zones humides par
les collectivités publiques, identifiées en concertation avec les acteurs de terrain, sur la base
de données scientifiques ;
― la création d'aires marines protégées afin de couvrir, en incluant notamment le réseau
Natura 2000 en mer et la création de parcs naturels marins, 10 % des eaux placées sous la
souveraineté de l'Etat dans les limites de la mer territoriale, d'ici à 2012 en métropole, et
d'ici à 2015 dans les départements d'outre-mer ; les collectivités d'outre-mer et les
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
collectivités en Nouvelle-Calédonie volontaires seront aidées pour la mise en place et la
gestion de ces aires ;
― la mise en place d'ici à 2013 de plans de conservation ou de restauration compatibles
avec le maintien et le développement des activités humaines afin de protéger les espèces
végétales et animales en danger critique d'extinction en France métropolitaine et outremer,
dont 131 ont été recensées en 2007 ;
― la mise en œuvre de plans de lutte contre les espèces exotiques envahissantes, terrestres
et marines, afin de prévenir leur installation et leur extension et réduire leurs impacts
négatifs ;
September 2011
― la réalisation des documents d'objectifs dans les sites Natura 2000 d'ici à 2013 ;
― le renforcement du soutien de la France à la création d'un groupe d'expertise scientifique
internationale pour la biodiversité sur le modèle du Groupe d'experts intergouvernemental
sur l'évolution du climat.
FR160 - Arrêté du 2 mai 2007 interdisant la commercialisation, l'utilisation et
l'introduction dans le milieu naturel de Ludwigia grandiflora et Ludwigia
peploides ; Decree on Ludwigia 2007
Article 1
Au sens du présent arrêté on entend par « spécimen » toute plante vivante, toute
fructification ou autre forme prise par les végétaux au cours de leur cycle biologique ainsi
que toute partie revivifiable obtenue à partir de la plante.
Article 2
Sont interdits sur tout le territoire métropolitain et en tout temps, le colportage, la mise en
vente, la vente, l'achat, l'utilisation ainsi que l'introduction dans le milieu naturel,
volontaire, par négligence ou par imprudence de tout spécimen des espèces végétales
suivantes :
- Ludwigia grandiflora (Michx.) Greuter & Burdet, Ludwigie à grande fleurs ;
- Ludwigia peploides (Kunth) P.H. Raven, Jussie.
FR161 - Arrêté du 30 juillet 2010 interdisant sur le territoire métropolitain
l'introduction dans le milieu naturel de certaines espèces d'animaux vertébrés ;
Decree on vertebrates 2010
Article 1
Au sens du présent arrêté, on entend par « spécimen vivant » tout œuf ou tout animal
vivant.
Article 2
I.-Est interdite sur tout le territoire métropolitain et en tout temps l'introduction dans le
milieu naturel, volontaire, par négligence, ou par imprudence, des spécimens vivants des
espèces d'animaux vertébrés suivantes :
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
409

410
Mammifères :
Wallaby de Benett (Macropus rufogriseus [Desmarest, 1817]) ;
Chien viverrin (Nyctereutes procyonoides [Gray, 1834]) ;
Vison d'Amérique (Neovison vison [Schreber, 1777]) ;
Raton laveur (Procyon lotor [Linné, 1758]) ;
Cerf sika (Cervus nippon [Temminck, 1838]) ;
Toutes espèces de sciuridés sauf les deux espèces suivantes :
― marmotte (Marmota marmota *Linné, 1758+) ;
― écureuil roux (Sciurus vulgaris *Linné, 1758+) ;
Castor canadien (Castor canadensis [Kuhl, 1820]) ;
Rat musqué (Ondatra zibethicus [Linné, 1766]) ;
Ragondin (Myocastor coypus [Molina, 1782]) ;
Rat surmulot (Rattus norvegicus [Berkenhout, 1769]) ;
Lapin américain (Sylvilagus floridanus [J.A. Allen, 1890]).
Oiseaux :
Erismature rousse (Oxyura jamaicensis [Gmelin, 1789]) ;
Ibis sacré (Threskiornis aethiopicus [Latham, 1790]) ;
Bernache du Canada (Branta canadensis [Linné, 1758]) ;
Ouette d'Egypte (Alopochen aegyptiacus [Linné, 1766]) ;
Perruche à collier (Psittacula krameri [Scopoli, 1769]).
Reptiles :
Toutes les espèces appartenant aux genres suivants :
Chrysemys spp. ;
Pseudemys spp. ;
Trachemys spp. ;
Graptemys spp. ;
Clemmys spp.
Amphibiens :
Xénope lisse (Xenopus laevis [Daudin, 1802]) ;
Grenouille Taureau (Lithobates catesbeianus [Shaw, 1802]) ;
Grenouille verte de Bedriaga (Pelophylax bedriagae [Camerano, 1897]) ;
Grenouille verte des Balkans (Rana kurtmuelleri [Gayda, 1940]).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
II.-Toutefois, des spécimens vivants de l'espèce Cerf sika (Cervus nippon [Temminck, 1838])
peuvent être volontairement introduits, jusqu'au 31 décembre 2020, dans les enclos au
sens du I del'article L. 424-3 du code de l'environnement et dans les établissements
professionnels de chasse à caractère commercial formés de terrains clos au sens du même
article.
Article 3
Des dérogations aux interdictions fixées à l'article 2 peuvent être accordées dans les
conditions prévues aux articles L. 411-3-II et R. 411-31 à R. 411-41 du code de
l'environnement.
September 2011
FR162 - Arrêté du 13 juillet 2010 relatif aux règles de bonnes conditions agricoles
et environnementales (BCAE) ; Decree on conditionality for 2010
Art. 2. − BCAE « Bande tampon »/ le couvert.
1 En application du premier alinéa du II de l’article D. 615-46 du code rural et de la pêche
maritime, les couverts des bandes tampons autorisés sont des couverts herbacés, arbustif
ou arborés. Le couvert doit être permanent et couvrant. Ce couvert peut être implanté ou
spontané.
Ne sont pas des couverts autorisés :
– les friches ;
– les espèces invasives, dont la liste est en annexe IV du présent arrêté. Cette liste peut être
complétée par arrêté du préfet ;
– le miscanthus.
FR163 - Arrêté du 10 août 2004 fixant les règles générales de fonctionnement des
installations d’élevage d’agrément d’animaux d’espèces non domestiques ;
Decree setting up rules for leisure breeding of non domestic species
Chapitre Ier : De l’élevage d’agrément.
Article 1
Un élevage d’animaux d’espèces non domestiques constitue un établissement d’élevage
d’animaux d’espèces non domestiques soumis aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de
l’environnement s’il présente l’une au moins des caractéristiques suivantes :
- l’élevage porte sur des animaux d’espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 2 du
présent arrêté ;
- l’élevage est pratiqué dans un but lucratif, et notamment :
- la reproduction d’animaux a pour objectif la production habituelle de spécimens destinés à
la vente ;
ou
- le nombre de spécimens cédés à titre gratuit ou onéreux au cours d’une année excède le
nombre de spécimens produits.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
411

412
- le nombre d’animaux hébergés excède les effectifs maximum fixés en annexe A du présent
arrêté.
Article 2
Un élevage d’animaux d’espèces non domestiques ne présentant pas les caractéristiques
définies à l’article 1er du présent arrêté constitue un élevage d’agrément au sens du
présent arrêté. Dans ce cas, on entend par “élevage” le fait de détenir au moins un animal.
Constitue également un élevage d’agrément la détention à des fins cynégétiques, en tant
qu’appelants, d’animaux d’espèces de gibier dont la chasse est autorisée si le nombre
d’animaux hébergés est inférieur aux effectifs maximum fixés en annexe A du présent
arrêté.
Les installations et le mode de fonctionnement d’un élevage d’agrément d’animaux
d’espèces non domestiques doivent garantir la satisfaction des besoins biologiques et le
bien-être des animaux hébergés et respecter les dispositions réglementaires applicables aux
espèces de la faune sauvage.
Chapitre II : De l’autorisation de détention de certaines espèces animales non
domestiques, dans un élevage d’agrément.
Article 3
Dans un élevage d’agrément tel que défini à l’article 2 du présent arrêté, la détention
d’animaux appartenant aux espèces ou groupes d’espèces non domestiques inscrits à
l’annexe 1 du présent arrêté est soumise à autorisation préfectorale préalable en
application de l’article L. 412-1 du code de l’environnement.
Des dispositions particulières sont fixées pour :
- la détention des animaux du genre Cebus spp. au sein des élevages d’agrément. Celle-ci ne
peut être autorisée que si les animaux apportent une aide à des personnes handicapées et
s’ils ont fait l’objet d’un apprentissage spécifique à cet effet ;
- la détention, au sein des élevages d’agrément, des rapaces appartenant aux espèces
figurant en annexe 1 du présent arrêté. Celle-ci ne peut être autorisée que si les animaux
sont destinés à la chasse au vol ou aux activités de reproduction en vue de la production de
spécimens destinés à la chasse au vol.
Article 4
I. - La demande d’autorisation prévue à l’article 3 du présent arrêté est adressée, par lettre
recommandée avec avis de réception, au préfet du département du lieu de détention des
animaux.
Elle comprend les éléments suivants :
- l’identification du demandeur ;
- les activités pratiquées ;
- les espèces ainsi que le nombre de spécimens pour lesquels l’autorisation est demandée ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
- une description des installations et des conditions de détention des animaux, justifiant que
le demandeur satisfait aux conditions fixées à l’article 5 du présent arrêté.
Dans le cas des élevages d’agrément existant au moment de l’entrée en vigueur du présent
arrêté, la demande précise la date depuis laquelle les animaux sont détenus ainsi que leur
origine.
II. - A défaut d’autorisation expresse du préfet ou de refus motivé, notifié avant l’expiration
d’un délai de deux mois suivant la date du récépissé de dépôt d’une demande répondant
entièrement aux exigences formulées au point I du présent article, l’autorisation est
réputée accordée.
Article 5
L’autorisation n’est accordée que si le dossier de demande prévu à l’article 4 du présent
arrêté permet de conclure que les conditions suivantes sont satisfaites pour chaque espèce
ou groupe d’espèces concerné :
- le lieu d’hébergement est conçu et équipé pour satisfaire aux besoins biologiques des
animaux et aux exigences législatives ou réglementaires en matière d’hébergement et de
traitement des animaux ;
- le demandeur détient les compétences requises pour que les animaux soient traités avec
soin ;
- la prévention des risques afférents à la sécurité du demandeur, à la sécurité et à la
tranquillité des tiers, à l’introduction des animaux dans le milieu naturel et à la transmission
de pathologies humaines ou animales est assurée ;
- le demandeur souscrit l’engagement de permettre aux agents mentionnés à l’article L.
415-1 du code de l’environnement de visiter son élevage, ces visites étant assorties des
conditions suivantes :
- les visites ne peuvent être commencées avant 8 heures ni après 19 heures ; elles ont lieu
de jour, en ce qui concerne les installations extérieures ;
- elles doivent avoir lieu en présence du détenteur de l’autorisation ou de son représentant
;
- elles ne peuvent avoir lieu que dans les lieux où sont hébergés les animaux, dans les
annexes de son élevage nécessaires à l’entretien des animaux ainsi que dans les véhicules
dans lesquels ils sont transportés.
Article 6
I. - La délivrance et le maintien de l’autorisation sont subordonnés à la tenue, par le
bénéficiaire, d’un registre d’entrée et de sortie des animaux des espèces ou groupes
d’espèces dont la détention est soumise à autorisation.
September 2011
Sur ce registre doivent être précisés en tête :
- le nom et le prénom de l’éleveur ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
413

414
- l’adresse de l’élevage ;
- les espèces ou groupes d’espèces dont la détention a été autorisée ainsi que la date de
cette autorisation.
Pour chaque animal, le registre doit indiquer :
- l’espèce à laquelle il appartient ainsi que son numéro d’identification ;
- la date d’entrée de l’animal dans l’élevage, son origine ainsi que, le cas échéant, sa
provenance et la référence aux justificatifs attestant de la régularité de l’entrée ;
- la date de sortie de l’animal de l’élevage, sa destination ainsi que, le cas échéant, la cause
de la mort et la référence aux justificatifs attestant de la régularité de la sortie.
Le registre est relié, coté et paraphé par le préfet, le commissaire de police ou le maire
territorialement compétents.
II. - Le maintien de l’autorisation est en outre subordonné au marquage des animaux dans
les conditions indiquées au chapitre III du présent arrêté.
Article 7
L’autorisation préfectorale préalable délivrée par arrêté précise :
- les espèces ou groupes d’espèces ainsi que le nombre maximum des animaux de chaque
espèce ou groupe d’espèces qui pourront être hébergés ;
- les caractéristiques auxquelles doivent satisfaire les installations fixes ou mobiles de
détention ou de transport des animaux ;
- d’éventuelles conditions pour satisfaire aux prescriptions de l’article 5 du présent arrêté.
L’éjointage des oiseaux peut notamment être accepté. Passé l’âge de huit jours, l’éjointage
doit être effectué par un vétérinaire.
Article 8
Les modifications envisagées des conditions d’hébergement des animaux ayant donné lieu à
la délivrance d’une autorisation préfectorale sont portées à la connaissance du préfet selon
les dispositions indiquées à l’article 4 du présent arrêté. Les modifications notables de ces
conditions donnent lieu à une nouvelle autorisation.
En cas de changement définitif du lieu de détention d’un animal, le détenteur doit, pour le
nouveau lieu de détention, bénéficier au préalable d’une autorisation délivrée selon la
procédure définie aux articles 4 à 7 du présent arrêté.
Article 9
L’autorisation doit être présentée à toute réquisition des agents mentionnés à l’article L.
415-1 du code de l’environnement.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Article 10
Le maintien de l’autorisation est subordonné à la preuve par le bénéficiaire que les animaux
qu’il détient sont obtenus conformément à la législation sur la protection de l’espèce
concernée.
A cette fin, les animaux peuvent, à la demande de l’administration et sous le contrôle d’un
agent désigné par l’article L. 415-1 du code de l’environnement, faire l’objet de
prélèvements adressés à un laboratoire qualifié pour qu’il procède aux analyses,
notamment génétiques, de nature à établir leur origine licite.
Article 11
I. - Lorsqu’il est constaté que l’une des conditions de l’autorisation n’est pas respectée, le
préfet peut suspendre ou retirer cette autorisation, le bénéficiaire ayant été entendu, sans
préjudice des poursuites pénales.
II. - En cas de refus, de suspension ou de retrait de l’autorisation, le détenteur dispose d’un
délai de trois mois pour céder les animaux détenus à un établissement d’élevage, de vente,
de location, de transit ou de présentation au public d’animaux d’espèces non domestiques
autorisé en application des articles L. 413-3 et L. 413-4 du code de l’environnement à
héberger de tels animaux, ou à un élevage d’agrément titulaire d’une autorisation de
détention pour ces animaux. Passé ce délai, le préfet peut faire procéder aux frais du
détenteur au placement d’office des animaux ou, en cas d’impossibilité, à leur euthanasie,
cette mesure ne pouvant être retenue que si elle ne porte préjudice ni à la protection de la
faune sauvage ni à la préservation de la biodiversité.
Article 12
En cas de décès du bénéficiaire d’une autorisation, ses ayants droit disposent d’un délai de
six mois pour déposer une nouvelle demande d’autorisation ou pour céder, dans des
conditions conformes aux règlements en vigueur, les spécimens détenus sous couvert de
l’ancienne autorisation.
Si les conditions de détention ne sont pas satisfaisantes, le préfet peut procéder au
placement d’office des animaux, aux frais de la succession, dans le respect des droits de
propriété des ayants droit.
September 2011
Chapitre III : Du marquage des animaux dans un élevage d’agrément.
Article 13
Dans un élevage d’agrément tel que défini à l’article 2 du présent arrêté, les animaux des
espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 1 du présent arrêté doivent être munis
d’un marquage individuel et permanent, effectué, selon les procédés et les modalités
techniques définis en annexe B du présent arrêté, sous la responsabilité du détenteur, dans
le délai d’un mois suivant leur naissance.
Les mammifères des espèces reprises à l’annexe A du règlement 338/97 modifié du Conseil
du 9 décembre 1996 susvisé doivent être marqués, en priorité, par transpondeurs à
radiofréquences ou, à défaut, si ce procédé ne peut être appliqué en raison des propriétés
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
415

416
physiques ou comportementales des spécimens ou de l’espèce, par l’un des autres
procédés de marquage définis en annexe B au présent arrêté.
Les oiseaux nés et élevés en captivité des espèces reprises à l’annexe A du règlement
338/97 modifié du Conseil du 9 décembre 1996 susvisé doivent être marqués, en priorité,
par bague fermée ou, à défaut, si ce procédé ne peut être appliqué en raison des propriétés
physiques ou comportementales de l’espèce, par l’un des autres procédés de marquage
définis en annexe B au présent arrêté.
Article 14
En cas d’impossibilité biologique dûment justifiée de procéder au marquage dans le délai
fixé au premier alinéa de l’article précédent, celui-ci peut intervenir plus tardivement mais
en tout état de cause doit être réalisé avant la sortie de l’animal de l’élevage.
Toutefois, dans le cas des reptiles et des amphibiens, lorsque le marquage par
transpondeurs à radiofréquences ne peut être pratiqué en raison des caractéristiques de
leur biologie ou de leur morphologie, la sortie des animaux de l’élevage peut être autorisée
par le préfet à condition qu’ils soient rendus identifiables par tout autre moyen approprié.
Ces animaux doivent être ultérieurement marqués conformément au présent arrêté dès
que leurs caractéristiques le permettent.
Dans le cas d’élevage en semi-liberté ou en groupe, ou lorsque la capture présente un
risque pour l’animal ou la sécurité des intervenants, le marquage peut être différé jusqu’à la
première reprise d’animaux du groupe ; il doit être pratiqué avant la sortie de l’animal pour
une nouvelle destination.
Dans le cas où le dispositif de marquage d’un animal doit être retiré à l’occasion d’un
traitement vétérinaire, un nouveau marquage doit être effectué dans un délai maximum
d’un mois.
En cas de naturalisation du spécimen, la marque doit être conservée sur la dépouille.
Article 15
I. - Pour les animaux d’espèces protégées en application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du
code de l’environnement, et pour lesquels le détenteur a obtenu une autorisation
exceptionnelle de capture ou de prélèvement dans le milieu naturel, le marquage doit être
effectué immédiatement ou au plus tard dans les huit jours suivant la capture ou le
prélèvement.
II. - Pour les animaux provenant d’un pays autre que la France, le marquage doit être
effectué dans les huit jours suivant l’arrivée au lieu de détention. Toutefois, cette
disposition ne s’applique pas :
- aux animaux déjà identifiés par marquage à l’aide d’un procédé autorisé dans le pays de
provenance et dont le séjour en France n’excède pas trois mois ;
- aux animaux déjà marqués à l’aide d’un transpondeur à radiofréquence si celui-ci peut
être lu par un lecteur conforme à la norme ISO 11785 ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
- aux animaux provenant d’un Etat membre de l’Union européenne et déjà identifiés par un
procédé de marquage approuvé par les autorités de cet Etat conformément aux
dispositions de l’article 36 du règlement 1808/2001 de la Commission du 30 août 2001
susvisé.
III. - Dans les cas prévus aux points I et II du présent article, le marquage ne doit être
pratiqué que sous le contrôle d’un agent désigné par l’article L. 415-1 du code de
l’environnement, qui doit procéder à la vérification de l’origine licite du spécimen.
Article 16
I. - Le numéro d’identification attribué à un animal est unique et ne peut pas être attribué
une nouvelle fois.
Il ne doit pas être procédé au marquage d’un animal déjà identifié en application du présent
arrêté.
II. - Le marquage à l’aide des procédés autorisés définis en annexe B du présent arrêté doit
être pratiqué par un vétérinaire en exercice de plein droit au sens de l’article L. 243-1 du
code rural.
September 2011
Il peut cependant être pratiqué :
- par un éleveur d’oiseaux dûment autorisé à détenir des spécimens d’espèces ou groupes
d’espèces inscrits à l’annexe 1 du présent arrêté, pour le marquage par bagues fermées des
spécimens nés dans son propre élevage ;
- par un agent désigné par l’article L. 415-1 du code de l’environnement, ou, sous le contrôle
d’un tel agent, sans l’intervention d’un vétérinaire, pour le marquage par bagues ou boucles
à sertir.
Article 17
I. - Les vétérinaires ou les agents désignés par l’article L. 415-1 du code de l’environnement
procédant, conformément aux dispositions de l’article précédent, au marquage ou à un
nouveau marquage d’un animal d’une espèce ou d’un groupe d’espèces inscrit à l’annexe 1
du présent arrêté :
- établissent et délivrent immédiatement au détenteur de l’animal une déclaration de
marquage de l’animal ; ils lui en délivrent également une copie ; ces documents sont
conservés par le détenteur de l’animal ;
- en cas de nouveau marquage, mentionnent sur la déclaration de marquage l’ancien
numéro d’identification de l’animal ;
- conservent une copie de la déclaration de marquage pendant au moins cinq ans.
II. - La déclaration de marquage mentionnée au présent arrêté comprend les éléments
suivants :
- le signalement de l’animal ;
- l’identification du détenteur de l’animal au moment du marquage ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
417

418
- l’identification de la personne ayant procédé au marquage.
III. - Lorsque, conformément aux dispositions de l’article précédent, le marquage est réalisé
par un éleveur, celui-ci établit immédiatement une déclaration de marquage, qu’il conserve.
Dans le cas particulier où le marquage est effectué sous le contrôle d’un agent désigné par
l’article L. 415-1 du code de l’environnement, celui-ci contresigne la déclaration de
marquage et en garde une copie pendant au moins cinq ans.
Dans le cas des animaux déjà marqués au moment de l’entrée en vigueur du présent arrêté
dont l’identification peut être prise en compte conformément aux dispositions de l’annexe
B au présent arrêté, le détenteur établit une déclaration de marquage, qu’il conserve.
Dans le cas des animaux provenant d’un pays autre que la France, dont l’identification peut
être prise en compte conformément aux dispositions de l’article 15 du présent arrêté et qui
séjournent plus de trois mois sur le territoire national, le détenteur établit une déclaration
de marquage, qu’il conserve.
IV. - En cas de cession ou de prêt d’un animal marqué conformément au présent arrêté, le
cédant ou le prêteur fournit au nouveau détenteur l’original de la déclaration de marquage
de l’animal et en conserve une copie. L’original de la déclaration de marquage de l’animal
est restitué au prêteur en même temps que l’animal.
Article 18
Aux fins du présent arrêté, seules sont habilitées à délivrer les bagues ou les boucles dont
les caractéristiques sont définies en annexe B au présent arrêté les organisations dont les
activités statutaires s’exercent au plan national ayant établi à cette fin une convention avec
le ministère chargé de la protection de la nature (direction de la nature et des paysages).
Dans le cas de faute grave commise à l’occasion d’opérations de marquage par un éleveur
procédant au marquage d’oiseaux de son élevage, l’envoi des bagues est interrompu pour
une période qui ne pourra être inférieure à deux ans, sans préjudice de poursuites pénales.
Chapitre IV : De la chasse au vol.
Article 19
La détention, le transport et l’utilisation des rapaces détenus au sein des élevages
d’agrément tels que définis à l’article 2 du présent arrêté pour l’exercice de la chasse au vol
sont soumis à autorisation préfectorale préalable en application de l’article L. 412-1 du code
de l’environnement.
La constitution et l’instruction de la demande, le maintien et le contrôle de l’autorisation
s’opèrent selon les dispositions indiquées aux articles 4 à 12 du présent arrêté.
Le demandeur décrit également les modalités du transport et de l’utilisation des animaux
en vue de la chasse au vol.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Article 20
I. - Pour l’exercice de la chasse au vol, seule peut être autorisée l’utilisation de rapaces
diurnes falconiformes et de grands ducs, dressés uniquement à cet effet et appartenant aux
espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 1 du présent arrêté.
II. - L’autorisation est assortie, en tant que de besoin, de prescriptions visant à assurer la
qualité des conditions de transport et d’utilisation des animaux.
III. - L’autorisation permet l’exercice de la chasse au vol pendant le temps où la chasse est
ouverte. Elle permet en outre la mise en condition et l’entraînement des oiseaux après la
date de la clôture générale de la chasse en application de l’article R. 427-25 du code de
l’environnement, à condition que cet entraînement soit effectué sur des animaux d’espèces
classées nuisibles dans le département et à partir du 1er juillet jusqu’à la date d’ouverture
de la chasse, à condition que cet entraînement soit effectué sur du gibier d’élevage marqué.
Sont en outre autorisés la détention et le transport de ces oiseaux pour toutes les activités
nécessaires à leur entretien.
Article 21
I. - Les oiseaux utilisés pour la chasse au vol doivent bénéficier d’une carte d’identification
comportant, outre les indications relatives à leur détenteur, celles relatives à leur
identification, à savoir :
September 2011
- les noms scientifiques et français de l’espèce ;
- la date de naissance de l’oiseau et son origine ;
- le numéro de la marque telle que définie à l’article 13 du présent arrêté ou de la marque
posée conformément à l’arrêté du 30 juillet 1981 relatif à l’utilisation de rapaces pour la
chasse au vol ;
- les signes distinctifs de l’individu, s’il y a lieu.
II. - La déclaration de marquage mentionnée à l’article 17 du présent arrêté tient lieu de
carte d’identification jusqu’à ce que, dans la mesure où la délivrance de celle-ci a été
sollicitée par lettre recommandée avec demande d’avis de réception, le détenteur obtienne
cette carte.
Chapitre V : Dispositions particulières.
Article 22
En cas de prêt d’un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant en
annexe 1 du présent arrêté et dont la détention a été autorisée, l’emprunteur doit être luimême
autorisé à détenir un ou plusieurs animaux de la même espèce ou du même groupe
d’espèces que celui de l’animal emprunté.
Pour un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant à l’annexe 1 du
présent arrêté, l’emprunteur doit présenter à toute réquisition des agents mentionnés à
l’article L. 415-1 du code de l’environnement une attestation de prêt signée par le
détenteur habituel de l’animal.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
419

420
Article 22 bis
En cas de cession à titre gracieux ou onéreux d’un animal qui appartient à une espèce ou un
groupe d’espèces figurant en annexe 1 ou 2 du présent arrêté et dont la détention a été
autorisée, le cessionnaire doit être lui-même autorisé à détenir un ou plusieurs animaux de
la même espèce ou du même groupe d’espèces que celui de l’animal cédé.
Lors de la cession à titre gracieux ou onéreux d’un animal qui appartient à une espèce ou un
groupe d’espèces figurant en annexe 1 ou 2 du présent arrêté et dont la détention a été
autorisée, le cédant et le cessionnaire établissent une attestation de cession sur laquelle
figurent les informations suivantes :
― nom scientifique et nom commun de l’espèce à laquelle appartient l’animal cédé ; et
― statut juridique de l’espèce à laquelle appartient l’animal cédé ; et
― identification de l’animal cédé, le cas échéant ; et
― nom ou raison sociale et coordonnées complètes du cédant ; et
― nom ou raison sociale et coordonnées complètes du cessionnaire ; et
― attestation sur l’honneur du cédant certifiant que l’animal cédé provient d’un élevage
dont le cheptel a été constitué conformément à la réglementation en vigueur ; et
― attestation sur l’honneur du cessionnaire certifiant qu’il est autorisé à détenir un ou
plusieurs animaux de la même espèce ou du même groupe d’espèces que celui de l’animal
cédé ; et
― date et lieu de la cession.
Cette attestation de cession est établie en au moins deux exemplaires, dont chacun doit
être signé par le cédant et par le cessionnaire. Un exemplaire de cette attestation de
cession est conservé par le cédant, l’autre exemplaire de cette attestation est conservé par
le cessionnaire.
Pour un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant à l’annexe 1 ou
2 du présent arrêté, le cessionnaire et le cédant présentent respectivement à toute
réquisition des agents mentionnés à l’article L. 415-1 du code de l’environnement un
exemplaire de l’attestation de cession définie dans le présent article.
Article 23
A la mort d’un animal d’une espèce ou d’un groupe d’espèces inscrits à l’annexe 1 du
présent arrêté, sauf s’il est naturalisé, le détenteur est tenu de renvoyer à l’organisation qui
l’a délivrée la marque intacte portée par l’animal lorsque celle-ci est amovible après la mort
de l’animal.
Chapitre VI : Dispositions finales.
Article 24
I. - Les personnes détenant au moment de l’entrée en vigueur du présent arrêté des
animaux dont la détention est soumise à l’autorisation mentionnée à l’article 3 du présent
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
arrêté doivent solliciter avant le 31 décembre 2005 l’octroi d’une telle autorisation dans les
conditions fixées à l’article 4 du présent arrêté.
II. - L’obligation de marquage des animaux dans les élevages d’agrément, prévue au
chapitre III du présent arrêté, s’applique à compter du 1er janvier 2006.
III. - Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 1 du présent arrêté, les
personnes détenant au moment de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant ces
nouvelles espèces à ladite annexe des animaux de ces espèces dont la détention est
soumise à l’autorisation mentionnée à l’article 3 du présent arrêté doivent solliciter l’octroi
d’une telle autorisation, dans un délai d’un an à compter de l’entrée en vigueur des
dispositions inscrivant ces nouvelles espèces à ladite annexe.
IV. - Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 1 du présent arrêté,
l’obligation de marquage des animaux de ces nouvelles espèces s’applique à l’issue d’un
délai d’un an à compter de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant ces espèces à
ladite annexe.
Article 25
Sous réserve des dispositions de l’article 26 du présent arrêté, les personnes, autres que les
responsables d’établissements d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces
non domestiques autorisés en application des articles L. 413-3 et L. 413-4 du code de
l’environnement à héberger des animaux appartenant aux espèces ou groupes d’espèces
inscrits à l’annexe 2 du présent arrêté, qui détiennent de tels animaux au moment de
l’entrée en vigueur du présent arrêté, doivent avant le 30 juin 2006 solliciter les
autorisations prévues aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement.
Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 2 du présent arrêté, les personnes,
autres que les responsables d’établissements d’élevage ou de présentation au public
d’animaux d’espèces non domestiques autorisés en application des articles L. 413-3 et L.
413-4 du code de l’environnement à héberger des animaux appartenant à ces espèces, qui
détiennent de tels animaux au moment de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant
ces nouvelles espèces à ladite annexe, disposent d’un délai d’un an, à compter de l’entrée
en vigueur des mêmes dispositions, pour solliciter les autorisations prévues aux articles L.
413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement.
Article 26
Les personnes visées à l’article 25 du présent arrêté, qui détiennent, dans la limite de six
spécimens, des animaux d’espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 2 du présent
arrêté, autres que celles reprises à l’annexe A du règlement CE n° 338 / 97 du Conseil des
Communautés européennes du 9 décembre 1996 susvisé ou figurant sur les listes établies
pour l’application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du code de l’environnement ou
considérées comme dangereuses au sens de l’arrêté du 21 novembre 1997 susvisé, peuvent
continuer à détenir ces animaux jusqu’à la mort de ces derniers, s’ils sont marqués
conformément aux dispositions du chapitre III du présent arrêté, avant le 31 décembre
2005.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
421

422
Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 2 du présent arrêté, les personnes
visées à l’article 25 du présent arrêté, qui détiennent, au moment de l’entrée en vigueur des
dispositions inscrivant ces espèces à ladite annexe, dans la limite de six spécimens, des
animaux de ces espèces, autres que celles reprises à l’annexe A du règlement (CE) n° 338 /
97 du Conseil des Communautés européennes du 9 décembre 1996 susvisé ou figurant sur
les listes établies pour l’application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du code de
l’environnement ou considérées comme dangereuses au sens de l’arrêté du 21 novembre
1997 susvisé, peuvent continuer à détenir ces animaux jusqu’à la mort de ces derniers, s’ils
sont marqués conformément aux dispositions du chapitre III du présent arrêté, dans un
délai de six mois à compter de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant ces nouvelles
espèces à ladite annexe.
Dans les cas précisés aux deux premiers alinéas du présent article, les détenteurs adressent
au préfet (direction départementale des services vétérinaires) du département où sont
hébergés les animaux, dans un délai de huit jours après leur marquage, une copie de la
déclaration de marquage prévue à l’article 17 du présent arrêté.
Article 27
L’arrêté du 30 juillet 1981 relatif à l’utilisation de rapaces pour la chasse au vol est abrogé.
Les autorisations de détention, d’utilisation et de transport de rapaces délivrées en
application de cet arrêté sont valables au titre du présent arrêté jusqu’à la mort des oiseaux
pour l’utilisation desquels elles avaient été accordées.
Article 28
Un arrêté du ministre chargé de la protection de la nature et du ministre chargé de
l’agriculture fixe les modalités d’enregistrement dans un fichier national des informations
relatives aux animaux de certaines espèces animales dont la détention est soumise à
autorisation en application du présent arrêté.
Article 29
Le directeur de la nature et des paysages au ministère de l’écologie et du développement
durable et le directeur général de l’alimentation au ministère de l’agriculture, de
l’alimentation, de la pêche et des affaires rurales sont chargés, chacun en ce qui le
concerne, de l’exécution du présent arrêté, qui sera publié au Journal officiel de la
République française.
Annexes
Article Annexe 1
Liste des espèces non domestiques dont la détention est soumise à autorisation
préfectorale
et dont le marquage est obligatoire, au sein des élevages d’agrément
Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
1. Pour les mammifères : Mammal Species of the World de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2. Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World de
Howard et Moore, édition de 2003 ;
3. Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988 ;
September 2011
Les signes (*) et (**) (***) renvoient aux précisions figurant à la fin de la présente annexe.
ESPÈCES SOUMISES À AUTORISATION PRÉFECTORALE DE DÉTENTION
et dont le marquage des spécimens est obligatoire, au sein des élevages d’agrément
Mammifères
Diprotodontes. Macropus rufogriseus. Wallaby de Benett.
Primates. Cebus spp. Capucins, Sajous.
Carnivores. Mustelidés spp. (*) (**). Hermines, putois, belettes,
martres, visons, loutres,
blaireaux, moufettes, gloutons,
zorilles.
Artiodactyles. Dama dama. Daim.
Oiseaux
Sus scrofa. Sanglier
Pélécaniformes. Phalacrocoracidés spp. (**). Cormorans.
Threskiornis aethiopicus. Ibis sacré.
Ansériformes. Anatidés spp. (*) (**) (***). Dendrocygnes, cygnes, oies,
canards.
Alopochen aegyptiacus. Ouette d’Egypte.
Branta canadensis. Bernache du Canada.
Oxyura jamaicensis. Erismature rousse.
Galliformes Phasianidés spp. (*) (**) (***). Perdrix, cailles, faisans, paons.
Falconiformes. Accipiter spp. Autours, éperviers.
Buteogallus spp. Buses.
Parabuteo spp. Buses.
Buteo spp. Buses.
Aquila spp. Aigles.
Hieraaetus spp. Aigles.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
423

424
Spizaetus spp. Spizaètes.
Falco spp. Faucons.
Gruiformes. Gruidés spp. (*) (**). Grues
Rallidés spp. (*) (**). Râles, marouettes, foulques.
Columbiformes. Colombidés spp. (*) (**) (***). Colombes, tourterelles, pigeons.
Psittaciformes. Psittaciformes (*) (**) (***). Perruches, loris, perroquets,
cacatoès.
Cuculiformes. Musophagidés spp. (*). Musophages, touracos.
Strigiformes. Bubo bubo. Grand duc.
Passeriformes. Passéridés spp. (**). Moineaux, niverolles.
Reptiles
Chelonia. Testudo spp. (*) (**). Tortues terrestres vraies.
Astrochelys radiata. Tortue radiée de Madagascar.
(*) L’autorisation et le marquage ne concernent que les animaux des espèces du taxon
indiqué sur la liste, reprises à l’annexe A du règlement du Conseil des Communautés
européennes n° 338/97 du 9 décembre 1996 modifié relatif à la protection des espèces de
faune et de flore sauvages par le contrôle de leur commerce, à l’exception de celles de ces
espèces figurant en annexe X du règlement (CE) n° 865/2006 susvisé, ou dont la chasse est
autorisée.
(**) L’autorisation et le marquage ne concernent que les animaux appartenant aux espèces
du taxon indiqué sur la liste, reprises sur les listes établies pour l’application des articles L.
411-1 et L. 411-2 du code de l’environnement. Toutefois :
- L’autorisation et le marquage ne s’appliquent, pour les espèces d’oiseaux de France
métropolitaine, qu’aux oiseaux des catégories d’espèces présentes ou ayant niché à au
moins une reprise depuis 1981 sur le territoire métropolitain de la France, identifiées par les
symboles ou figurant à l’arrêté du 29 octobre 2009 fixant la liste des oiseaux protégés sur
l’ensemble du territoire et les modalités de leur protection.
- l’autorisation et le marquage ne s’appliquent pas aux animaux des espèces dont la chasse
est autorisée ;
- en ce qui concerne les espèces pour lesquelles les arrêtés pris en application des articles
précités du code de l’environnement fixent des interdictions de transport sur une partie
seulement du territoire national, l’autorisation et le marquage ne s’appliquent qu’aux
animaux des espèces considérées, détenus sur cette partie du territoire national.
(***) La détention des espèces suivantes ne peut être autorisée qu’au profit d’un
établissement d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces non
domestiques autorisé conformément aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de
l’environnement à détenir des animaux de l’espèce considérée :
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Anatidés :
September 2011
Nettapus spp. Anserelles.
Merganetta spp. Merganettes.
Phasianidés :
Ithaginis cruentus spp. Ithagine ensanglanté.
Tragopan blythii. Tragopan de Blyth.
Tragopan caboti. Tragopan de Cabot.
Tragopan melanocephalus. Tragopan de Hastings.
Lophura bulweri. Faisan de Bulwer.
Lophura erythrophthalma spp. Faisan à queue rousse.
Lophura inomata. Faisan de Salvadori.
Polyplectron malacense. Eperonnier de Hardwick.
Polyplectron inopinatum. Eperonnier de Rothschild.
Polyplectron schleiermacheri. Eperonnier de Bornéo.
Rheinartia ocellata. Rheinarte ocellé.
Argusianus argus. Argus géant.
Pavo congensis. Paon du Congo.
Tétraoninés spp. Tétras, Lagopèdes, Cupidon.
Colombidés :
Goura spp. Gouras.
Otidiphaps nobilis. Otidiphaps noble.
Psittaciformes :
Vini spp. Vinis.
Cyclopsitta spp. Psittacules.
Prosopeia spp. Prosopéias.
Psittaculirostris spp. Psittacules.
Coracopsis nigra barklyi. Vasa de Praslin.
Calyptorhynchus banksii graptogyne. Cacatoès de Banks.
Eunymphicus cornutus uvaeensis. Perruche cornue d’Ouvéa.
Aratinga euops. Conure de Cuba.
Amazona dufresniana. Amazone de Dufresne.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
425

426
Amazona arausiaca. Amazone de Bouquet.
Amazona guildingii. Amazone de Saint-Vincent.
Amazona imperialis. Amazone impériale.
Amazona leucocephala hesterna. Amazone de Cuba.
Amazona leucocephala bahamensis. Amazone des Bahamas.
Amazona pretrei. Amazone de Prêtre.
Amazona versicolor. Amazone de Sainte-Lucie.
Amazona vittata. Amazone de Porto Rico.
Anodorhynchus leari. Ara de Lear.
Cyanopsitta spixii. Ara de Spix.
Neophema chrysogaster. Perruche à ventre orange.
Ognorhynchus icterotis. Conure à joues d’or.
Psephotus pulcherrimus. Perruche de paradis.
Psittacula echo. Perruche echo.
Strigops habroptilus. Kakapo.
Pezoporus occidentalis. Perruche nocturne.
Pezoporus wallicus. Perruche terrestre.
Psittrichas fulgidus. Perroquet de Pesquet.
Cyanoramphus auriceps forbesi. Kakariki à front jaune de Forbes.
Forpus sclateri. Perruche moineau de Sclater.
Brotogeris chrysopterus. Conure ou Toui para.
Touit batavica. Toui septicolor.
Touit purpurea. Toui à queue pourprée.
NOTA:
Arrêté du 30 juillet 2010 art 8 : les dispositions insérées par le 1° de l’article 5 du présent
arrêté entrent en vigueur le 10 décembre 2010.
Article Annexe 2
Liste des espèces non domestiques dont la détention ne peut être autorisée, sauf
dérogation accordée pour certaines à titre transitoire, qu’au sein d’un établissement
d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces non domestiques autorisé
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
conformément aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement à détenir des
animaux de l’espèce considérée
September 2011
Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1. Pour les mammifères : Mammal Species of the World de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2. Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World de
Howard et Moore, édition de 2003 ;
3. Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988 ;
ESPÈCES DONT LA DÉTENTION NE PEUT ÊTRE AUTORISÉE,
sauf dérogation accordée pour certaines à titre transitoire, qu’au sein d’un établissement
d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces non domestiques autorisé
conformément aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement à détenir des
animaux de l’espèce considérée
Mammifères
1. Toutes les espèces reprise à l’annexe A du règlement du Conseil des Communautés
européennes n° 338/97 du 9 décembre 1996 modifié relatif à la protection des espèces
de faune et de flore sauvages par le contrôle de leur commerce, à l’exception de celles
de ces espèces inscrites en annexe 1 au présent arrêté, ou figurant en annexe X du
règlement (CE) n° 865 / 2006 susvisé, ou dont la chasse est autorisée.
2. Toutes les espèces figurant sur les listes établies pour l’application des articles L. 411-
1 et L. 411-2 du code de l’environnement (*) à l’exception de celles de ces espèces
inscrites en annexe 1 au présent arrêté, ou dont la chasse est autorisée, et de Boa
constrictor.
3. Toutes les espèces considérées comme dangereuses dont la liste est établie en
annexe 3 au présent arrêté, à l’exception des espèces inscrites en annexe 1 au présent
arrêté et de Boa constrictor.
4. Toutes les espèces suivantes non reprises aux points 1, 2 ou 3 ci-dessus :
Monotrèmes. Tachyglossidés spp. Echidnés.
Ornithorhynchidés spp. Ornithorhynques.
Didelphimorphes. Didelphidés spp. Oppossums.
Paucituberculés. Caenolestidés spp. Oppossums rats.
Microbiothères. Microbiothériidés spp. Monitos del monte ou colocolos.
Dasyuromorphes. Dasyuridés spp. Souris et rats marsupiaux, dasyures.
Thylacinidés spp. Loup marsupial.
Myrmécobiidés spp. Numbat ou fourmilier marsupial.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
427

428
Péramélémorphes
.
Péramélidés spp. Bandicoots.
Péroryctidés spp. Bandicoots.
NotoryctémorphesNotoryctidés
spp. Taupes marsupiales.
.
Diprotodontes. Phascolarctidés spp. Koala.
Vombatidés spp. Wombats.
Phalangéridés spp. Phalangers.
Potoroidés spp. Kangourous rats.
Macropodidés spp., à l’exception Kangourous, wallabys.
de Macropus rufogriseus.
Burramyidés spp. Possum pygmé de montagne.
Pseudochéiridés spp. Phalangers.
Petauridés spp. Phalangers volants.
Tarsipédidés spp. Possum méliphage.
Acrobatidés spp. Possums volants pygmés.
Xénarthres. Bradypodidés spp. Paresseux à trois doigts.
Mégalonychidés spp. Paresseux à deux doigts.
Dasypodidés spp. Tatous.
Myrmécophagidés spp. Fourmiliers.
Insectivores. Solénodontidés spp. Solénodons.
Tenrécidés spp. Tenrecs.
Chrysochloridés spp. Taupes dorées.
Erinacéidés spp. Hérissons.
Soricidés spp. Musaraignes.
Talpidés spp. Taupes.
Scandentes. Tupaiidés spp. Tupayes.
Dermoptères. Cynocéphalidés spp. Dermoptères.
Chiroptères. Ptéropodidés spp. Roussettes.
Rhinopomatidés spp. Rhinopomes.
Craséonyctéridés spp. Chauve-souris à nez de cochon de Kitti.
Emballonuridés spp. Taphiens.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Nyctéridés spp. Nyctères.
Mégadermatidés spp. Mégadermes.
Rhinolophidés spp. Rhinolophes.
Noctilionidés spp. Chauves-souris bouledogues.
Mormoopidés spp. Chauves-souris à dos nu.
Phyllostomidés spp. Phyllostomes.
Natalidés spp. Chauves-souris à oreilles en entonnoir.
Furiptéridés spp. Chauves-souris sans pouce.
Thyroptéridés spp. Thyroptères.
Myzopodidés spp. Chauves-souris à ventouse de
Madagascar.
Vespertilionidés spp. Vespertilions, pipistrelles, sérotines,
oreillards.
Mystacinidés spp. Chauves-souris de Nouvelle-Zélande.
Carnivores. Molossidés spp. Molosses.
Nyctereutes procyonoides Chien viverrin
Neovison vison Vison d’Amérique
Procyonidés spp. Ratons laveur, kinkajou, bassaricyon,
coatis.
Viverridés spp. Civettes, genettes.
Herpestidés spp. Mangoustes.
Siréniens. Siréniens spp. Lamentins, dugong.
Hyracoïdes. Procaviidés spp. Damans.
Tubulidentés. Oryctéropodidés spp. Oryctéropes.
Artiodactyles. Camélidés spp. Chameaux, lamas, vigognes.
Tragulidés spp. Chevrotains.
Moschidés spp. Chevrotins porte musc.
Cervidés spp, à l’exception de Cerfs, daims, chevreuils, élans, rennes.
Dama dama.
Antilocapridés spp. Antilocapres.
Bovidés spp. avec pour Capra spp. Antilopes, gazelles, bovins, chèvres,
et Ovis spp. Les seules espèces moutons, mouflons.
dont le poids adulte est égal ou
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
429

430
supérieur à 50 kilogrammes.
Pholidotes. Manidés spp. Pangolins.
Rongeurs. Aplodontidés spp. Castor de montagne.
Sciuridés spp. à l’exception de Ecureuils, marmottes et chiens de prairie,
Tamias de Sibiricus
à l’exception du Tamias de Sibérie
Castoridés spp. Castors.
Dipodidés spp. Gerboises.
Dendromurinés spp. Rats arboricoles africains.
Carpomys spp. Rats des Philippines.
Celaenomys spp. Rat musaraigne.
Chiruromys spp. Rats à queue préhensile.
Chrotomys spp. Rats des Philippines.
Coccymys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Crateromys spp. Rats des nuages.
Cremnomys spp. Rats indiens.
Crossomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Crunomys spp. Rats des Philippines.
Hyomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Lenomys spp. Rat des Célèbes.
Leporillus spp. Rats australiens.
Leptomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Lorentzimys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Mallomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Mayermys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Melasmothrix spp. Rat des Célèbes.
Melomys spp. Rats des bananes.
Myocastor covpus
Ondatra zibethicus
Ragondin
Rat musqué
Paraleptomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Phloeomys spp. Rat des nuages.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Pogonomelomys spp. Rats de Rummler.
Pogonomys spp. Rats à queue préhensile.
Rhynchomys spp. Rat musaraigne.
Solomys spp. Rats des îles Salomon.
Stenomys spp. Rat de l’île Céram.
Uromys spp. Rat géant à queue nue.
Myospalacinés spp. Zokors.
Nésomyinés spp. Rats de Madagascar.
Spalacinés spp. Spalaxs.
Anomaluridés spp. Ecureuils volants africains.
Pédétidés spp. Lièvre du Cap.
Cténodactylidés spp. Gundis.
Bathyergidés spp. Rats-taupes africains.
Hystrichidés spp. Porcs-épics.
Pétromuridés spp. Rat des rochers.
Thryonomyidés spp. Aulacodes.
Erethizontidés spp. Couendous.
Dinomyidés spp. Pacarana.
Dolichotinés spp. Maras ou lièvres de Patagonie.
Hydrochaeridés spp. Capybaras.
Dasyproctidés spp. Agoutis.
Agoutidés spp. Pacas.
Echimyidés spp. Rats épineux.
Lagomorphes. Ochotonidés spp. Pikas.
Bunolagus spp. Lapin hottentot.
Caprolagus spp. Lapin de l’Assam.
Nesolagus spp. Lapin de Sumatra.
Pentalagus spp. Lapin des Ryukyu.
Romerolagus spp. Lapin des volcans.
Sylvilagus floridanus Lapin américain
Macroscélidés. Macroscélididés spp. Rats à trompe.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
431

432
Oiseaux
Aptérygiformes. Aptérygidés spp. Kiwis.
Tinamiformes. Tinamidés spp. Tinamous.
Sphénisciformes. Sphéniscidés spp. Manchots.
Gaviiformes. Gaviidés spp. Plongeons.
Podicipédiformes. Podicipédidés spp. Grèbes.
Procellariiformes. Diomédéidés spp. Albatros.
Procellariidés spp. Pétrels, fulmars, puffins.
Hydrobatidés spp. Pétrels tempête.
Pélécanoïdidés spp. Pétrels plongeurs.
Pélécaniformes. Phaethontidés spp. Phaétons.
Pélécanidés spp. Pélicans.
Sulidés spp. Fous.
Anhingidés spp. Anhingas.
Frégatidés spp. Frégates.
Ciconiiformes. Ardéidés spp. Hérons, butors, aigrettes.
Balaenicipitidés spp. Bec en sabot.
Scopidés spp. Ombrettes.
Ciconiidés spp. Cigognes, tantales, jabirus, marabouts.
Phoenicoptéridés spp. Flamants.
Ansériformes. Anhimidés spp. Kamichis.
Nettapus spp. Anserelles.
Merganetta spp. Merganettes.
Falconiformes. Cathartidés spp. Vautours du Nouveau Monde.
Pandionidés spp. Balbuzards.
Accipitridés spp., à l’exception de Autours, éperviers, buses, aigles...
:
Accipiter spp. Autours, éperviers.
Buteogallus spp. Buses.
Parabuteo spp. Buses.
Buteo spp. Buses.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Aquila spp. Aigles.
Hieraaetus spp. Aigles.
Spizaetus spp. Spizaètes.
Sagitariidés spp. Serpentaires.
Falconidés spp., à l’exception de : Faucons, caracaras, à l’exception des
Falco spp.
faucons du genre : Falco.
Galliformes. Mégapodidés spp. Talégalles et Leipoa.
Cracidés spp. Hoccos, ortalides et pénélopes.
Ithaginis cruentus spp. Ithagine ensanglanté.
Tragopan blythii. Tragopan de Blyth.
Tragopan caboti. Tragopan de Cabot.
Tragopan melanocephalus. Tragopan de Hastings.
Lophura bulweri. Faisan de Bulwer.
Lophura erythrophthalma spp. Faisan à queue rousse.
Lophura inornata. Faisan de Salvadori.
Polyplectron malacense. Eperonnier de Hardwick.
Polyplectron inopinatum. Eperonnier de Rothschild.
Polyplectron schleiermacheri. Eperonnier de Bornéo.
Rheinartia ocellata. Rheinarte ocellé.
Argusianus argus. Argus géant.
Pavo congensis. Paon du Congo.
Tétraoninés spp. Tétras, lagopèdes, cupidon.
Gruiformes. Otididés spp. Outardes.
Cariamidés spp. Cariamas.
Charadriiformes. Jacanidés spp. Jacanas.
Stercorariidés spp. Labbes.
Laridés spp. Goélands, mouettes, sternes.
Rynchopidés spp. Becs-en-ciseaux.
Alcidés spp. Guillemots, pingouins, macareux.
Columbiformes. Goura spp. Gouras.
Otidiphaps nobilis Otidiphaps noble.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
433

434
Psittaciformes. Vini spp. Vinis.
Cyclopsitta spp. Psittacules.
Prosopeia spp. Prosopéias.
Psittaculirostris spp. Psittacules.
Coracopsis nigra barklyi. Vasa de Praslin.
Calyptorhynchus banksii Cacatoès de Banks.
graptogyne.
Eunymphicus cornutus uvaeensis. Perruche cornue d’Ouvéa.
Aratinga euops. Conure de Cuba.
Amazona dufresniana. Amazone de Dufresne.
Amazona arausiaca. Amazone de Bouquet.
Amazona guildingii. Amazone de Saint-Vincent.
Amazona imperialis. Amazone impériale.
Amazona leucocephala hesterna. Amazone de Cuba.
Amazona leucocephala Amazone des Bahamas.
bahamensis.
Amazona pretrei. Amazone de Prêtre.
Amazona versicolor. Amazone de Sainte-Lucie.
Amazona vittata. Amazone de Porto-Rico.
Anodorhynchus leari. Ara de Lear.
Cyanopsitta spixii. Ara de Spix.
Neophema chrysogaster. Perruche à ventre orange.
Ognorhynchus icterotis. Conure à joues d’or.
Psephotus pulcherrimus. Perruche de paradis.
Psittacula echo. Perruche echo.
Strigops habroptilus. Kakapo.
Pezoporus occidentalis. Perruche nocturne.
Pezoporus wallicus. Perruche terrestre.
Psittrichas fulgidus. Perroquet de Pesquet.
Cyanoramphus auriceps forbesi. Kakariki à front jaune de Forbes.
Forpus sclateri. Perruche moineau de Sclater.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Brotogeris chrysopterus. Conure ou Toui para.
Touit batavica. Toui septicolor.
Touit purpurea. Toui à queue pourprée.
Strigiformes. Tytonidés spp. Chouettes.
Strigidés spp., à l’exception de Chouettes, hibous, à l’exception du grand-
Bubo bubo.
duc.
Caprimulgiformes. Stéatornithidés spp. Guacharo.
Podargidés spp. Podarges.
Nyctibiidés spp. Ibijau.
Aegothelidés spp. Egothèles.
Caprimulgidés spp. Engoulevents.
Apodiformes. Apodidés spp. Martinets, salanganes.
Hemiprocnidés spp. Hémiprocnées.
Trochilidés spp. Colibris.
Trogoniformes. Trogonidés spp. Trogons.
Coraciiformes. Alcedinidés spp. Martins-pêcheurs, martins-chasseurs.
Todidés spp. Todiers.
Momotidés spp. Motmots.
Méropidés spp. Guépiers.
Coraciidés spp. Rolliers.
Brachypteraciidés spp. Rolliers.
Leptosomatidés spp. Rolliers.
Upupidés spp. Huppes.
Phoeniculidés spp. Moqueurs.
Bucérotidés spp. Calaos.
Piciformes. Ramphastinés spp. Toucans, toucanets.
Passériformes. Eurylaimidés spp. Eurylaimes.
Cotingidés spp. Cotingas.
Pipridés spp. Manakins.
Ptilonorhynchidés spp. Oiseaux à berceaux, oiseaux jardiniers.
Paradisaeidés spp. Paradisiers.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
435

436
Reptiles
Dicruridés spp. Drongos.
Cinclidés spp. Cincles.
Nectariniidés spp. Souimangas.
Pipraeidea spp. Organistes.
Euphonia spp. Organistes.
Chlorophonia spp. Organistes.
Chlorochrysa spp. Organistes.
Tangara spp. Callistes.
Chelonia. Trionychidés spp. Tortues à carapace molle.
Carettochélyidés spp. Tortues fluviatiles de Nouvelle-Guinée et
d’Australie.
Platysternidés spp. Tortues à grosse tête orientales.
Kinosternon subrubrum. Tortue bourbeuse roussâtre.
Kinosternon flavescens. Tortue bourbeuse jaunâtre.
Sternotherus odoratus. Tortue musquée.
Chinemys reevesi. Chinémide de Reeves.
Emydoidea blandingii. Tortue de Blanding.
Deirochelys reticularia. Tortue-poulet.
Chrysemys spp. Tortue peinte.
Pseudemys spp. Pseudémydes.
Trachemys spp. Trachémydes.
Graptemys spp. Graptémydes.
Malaclemys terrapin. Tortue à dos diamanté.
Terrapene spp. Tortues-boîtes.
Clemmys spp. Clemmydes.
Dipsochelys elephantina (Testudo Tortue éléphantine d’Albadra.
gigantea).
Orlitia borneensis. Tortue fluviatile géante de Bornéo.
Callagur borneoensis. Tortue peinte de Bornéo.
Dermatémydidés spp. Tortues fluviatiles d’Amérique centrale.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Squamata :
Sauria.
September 2011
Kinixys spp. Tortues à dos articulé.
Gopherus spp. Tortues fouisseuses américaines.
Uromastyx spp. Fouette-queues.
Draco spp. Lézards volants.
Chamaeléontidés spp. sauf Caméléons sauf caméléon casqué.
Chamaeleo calyptratus.
Chamaeleo pardalis. Caméléon-panthère.
Chamaeleo jacksoni. Caméléon de Jackson.
Lacerta spp. Grands lézards communs.
Podarcis spp. Petits lézards communs.
Dibamidés spp. Lézards-serpents.
Xénosauridés spp. Lézards-crocodiles.
Lanthanotidés spp. Lézards sans oreille de Bornéo.
Varanus albigularis. Varan des steppes d’Afrique orientale.
Varanus auffenbergi. Varan d’Auffenberg.
Varanus caerulivirens. Varan à reflets bleus.
Varanus cerambonensis. Varan de Céram.
Varanus doreanus. Varan à queue bleue.
Varanus dumerilii. Varan de Duméril.
Varanus finschi. Varan de Finsch.
Varanus flavirufus. Varan des sables d’Australie.
Varanus giganteus. Varan Perenti.
Varanus glebopalma. Varan crépusculaire.
Varanus gouldii. Varan de Gould.
Varanus indicus. Varan du Pacifique.
Varanus jobiensis. Varan de Sepik.
Varanus mabitang. Varan mabitang.
Varanus macraei. Varan de Mac Rae.
Varanus melinus. Varan jaune coing.
Varanus mertensi. Varan de Mertens.
Varanus niloticus. Varan du Nil.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
437

438
Varanus ornatus. Varan orné.
Varanus panoptes. Varan des sables.
Varanus rosenbergi. Varan de Rosenberg.
Varanus rudicollis. Varan à cou rugueux.
Varanus salvadorii. Varan-crocodile.
Varanus salvator. Varan malais.
Varanus spenceri. Varan de Spencer.
Varanus spinulosus. Varan à épines.
Varanus varius. Varan bigarré.
Varanus yemensis. Varan du Yémen.
Varanus yuwonoi. Varan de Yuwono.
Amphisbenia. Bipédidés spp. Lézards-vers à deux pattes.
Amphisbénidés spp. Lézards-vers annelés.
Trogonophidés spp. Lézards-vers à queue pointue.
Rhineuridés spp. Lézards-vers de Floride.
Serpentes. Anomalépididés spp. Serpents aveugles américains.
Typhlopidés spp. Serpents minute.
Leptotyphlopidés spp. Serpents-vers.
Aniliidés spp. Serpents-tuyaux.
Uropeltidés spp. Serpents à queue cuirassée.
Ahaetulla spp. Serpents lianes bronzés d’Amérique.
Alsophis spp. Couleuvres des Antilles.
Amplorhinus spp. Couleuvres tachetées du Cap.
Apostolepis spp. Couleuvres terrestres d’Amérique du Sud.
Balanophis spp. Couleuvres de Ceylan.
Cerberus spp. Couleuvres cynocéphales.
Clelia spp. Mussuranas.
Coniophanes spp. Couleuvres à bandes noires d’Amérique.
Conophis spp. Couleuvres perfides d’Amérique.
Crotaphopeltis spp. Couleuvres à lèvres jaunes d’Afrique.
Diadophis spp. Couleuvres à collier d’Amérique du Nord.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Amphibiens
September 2011
Dipsadoboa spp. Couleuvres arboricoles vertes d’Afrique.
Elapomorphus spp. Couleuvres d’Amérique du Sud.
Enhydris spp. Couleuvres aquatiques d’Asie.
Erythrolamprus spp. Faux serpents corail.
Hydrodynastes spp. Faux cobras aquatiques d’Amérique du
Sud.
Langaha spp. Serpents à nez de feuille.
Leptodeira spp. Couleuvres forestières d’Amérique du
Sud.
Leptophis spp. Couleuvres arboricoles vertes
d’Amérique.
Macrelaps spp. Couleuvres noires d’Afrique australe.
Madagascarophis spp. Couleuvres nocturnes de Madagascar.
Malpolon spp. Couleuvres de Montpellier.
Opheodrys spp. Serpents des buissons.
Oxybelis spp. Serpents-lianes à nez pointu d’Amérique
du Sud.
Phalotris spp. Couleuvres à collier d’Amérique du Sud.
Philodryas spp. Serpents-lianes perfides d’Amérique du
Sud.
Psammophis spp. Serpents des sables.
Psammophylax spp. Serpents des sables d’Afrique australe.
Rhabdophis spp. Couleuvres aquatiques d’Asie orientale.
Stenorrhina spp. Couleuvres à museau étroit.
Tachymenis spp. Serpents-fouets d’Amérique du Sud.
Telescopus spp. Serpents-chats.
Trimorphodon spp. Serpents-lyres.
Xenodon spp. Couleuvres à dents inégales d’Amérique
du Sud.
Hydrophiidés spp. Serpents marins.
Caudata. Cryptobranchidés spp. Salamandres géantes.
Protéidés spp. Protées et nectures.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
439

440
Triturus spp. Tritons.
Taricha spp. Tritons rugueux.
Dicamptodontidés spp. Salamandres géantes du Pacifique.
Amphiumidés spp. Salamandres anguilles.
Sirénidés spp. Sirènes.
Gymnophiona. Rhinatrématidés spp. Céciliens à longue queue.
Ichthyophiidés spp. Céciliens-poissons.
Uraeotyphlidés spp. Céciliens-cobras.
Scolécomorphidés spp. Céciliens-vers d’Afrique.
Cécilidés spp. Céciliens-vers.
Typhlonectidés spp. Céciliens aquatiques.
Anura. Léiopelmatidés spp. Grenouilles à queue.
Pipidés sauf Pipa spp.
Discoglossidés spp. Discoglosses, crapauds sonneurs.
Rhinophrynidés spp. Crapauds fouisseurs du Mexique.
Pélobatidés spp. Pélobates, crapauds à couteau.
Pélodytidés spp. Pélodytes, grenouilles persillées.
Sooglossidés spp. Grenouilles des Seychelles.
Rana spp.
Hyla spp. sauf Hyla cinerea. Rainettes sauf rainette cendrée.
Héléophrynidés spp. Grenouilles spectres.
Allophrynidés spp. Grenouilles arboricoles des Guyanes.
Brachycéphalidés spp. Crapauds ensellés.
Rhinodermatidés spp. Grenouilles à nez pointu.
(*) Toutefois l’obligation d’autorisation et de marquage :
- ne s’applique, pour les espèces d’oiseaux de France métropolitaine, qu’aux oiseaux des
catégories d’espèces présentes ou ayant niché à au moins une reprise depuis 1981 sur le
territoire métropolitain de la France, identifiées par les symboles ou figurant à l’arrêté du
29 octobre 2009 fixant la liste des oiseaux protégés sur l’ensemble du territoire et les
modalités de leur protection ;
- ne s’applique pas, en ce qui concerne les espèces pour lesquelles les arrêtés pris en
application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du code de l’environnement fixent des
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
interdictions de transport sur une partie seulement du territoire national, aux animaux des
espèces considérées qui ne sont pas détenus sur cette partie du territoire national.
NOTA:
Arrêté du 30 juillet 2010 art 8 : les dispositions insérées par le 2° de l’article 6 du présent
arrêté entrent en vigueur le 10 décembre 2010.
September 2011
Article Annexe A
Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1° Pour les mammifères : Mammal Species of the World de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2° Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World
de Howard et Moore, édition de 2003 ;
3° Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988.
ESPÈCES
EFFECTIFS MAXIMAUX
(à l’exclusion des espèces (animaux adultes)
inscrites à l’annexe 2 du
Effectif cumulé maximum Effectif cumulé maximum Effectif cumulé maximum
présent arrêté)
par groupe d’espèces par classe zoologique pour plusieurs classes
zoologiques
Mammifères
Lagomorphes, rongeurs, à 40 40 40
l’exception de Tamias
sibiricus, et insectivores
Sus scrofa, Dama dama 1
Autres espèces 6
Oiseaux
Strigiformes,
falconiformes
Ansériformes 100
Columbiformes à 100
l’exception de Geopelia
cuneata et Streptopelia
roseogrisea, galliformes à
l’exception de Coturnix
chinensis, Coturnix
6 100
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
441

442
japonica, Colinus
virginianus virginianus
Gruiformes, ciconiiformes 25
Passerereaux granivores : 100
plocéidés, passéridés,
embérizidés, fringilidés à
l’exception de Serinus
canaria, estrildidés à
l’exception de Poephila
(syn Taeniopygia) guttata
castanotis
gouldiae
et Chloebia
Alaudidés, sturnidés, 50
zostéropidés, irénidés,
ictéridés, pycnonotidés,
muscicapidés et timaliidés
Turdidés 50
Musophagidés,
10
méliphagidés, et parmi les
ramphastidés :
capitoninés, mégalaiminés
et lybiinés
Charadriidés 25
Psittaciformes :
Psittaciformes de petite 100
taille : Bolborhynchus
spp., Forpus spp.,
Neophema spp.,
Psephotus spp., Lathamus
discolor, Agapornis spp. à
l’exception de Agapornis
fischeri, A. personatus et
A. roseicollis
Psittaciformes : Alisterus 75
spp., Aprosmictus spp.,
Aratinga spp., Barnardius
spp., Brotogeris spp.,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Cyanoliseus spp.,
Cyanoramphus spp.,
Myiopsitta spp.,
Platycercus spp., Polytelis
spp., Pyrrhura spp.,
Nandayus nenday,
Psittacula spp. à
l’exception de Psittacula
krameri manillensis
Autres psittaciformes, à 10
l’exception de Nymphicus
hollandicus,
Melopsitaccus undulatus,
Psittacula krameri
manillensis, Agapornis
fischeri, A. personatus et
A. roseicollis
Autres espèces, à 6
l’exception de Coturnix
chinensis, Coturnix
japonica, Colinus
virginianus virginianus,
Geopelia cuneata,
Streptopelia roseogrisea,
Serinus canaria, Poephila
(syn. Taeniopygia) guttata
castanotis, Chloebia
gouldiae,
hollandicus,
Nymphicus
Melopsitaccus undulatus,
Psittacula krameri
manillensis, Agapornis
fischeri, A. personatus et
A. roseicollis
Reptiles
Astrochelys radiata et 6 (**)
espèces du genre Testudo
reprises à l’annexe A du
règlement du Conseil des
Communautés
européennes n° 338 / 97
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
40
443

444
du 9 décembre 1996
susvisé ou reprises sur les
listes établies pour
l’application des articles L.
411-1 et L. 411-2 du code
de l’environnement
Boa constrictor 3
Autres petites espèces : 25
taille adulte pour l’espèce
inférieure ou égale à 40
cm pour les tortues ; 1 m
pour les lézards ; 1, 50 m
pour les serpents
Autres grandes espèces : 10
taille adulte pour l’espèce
supérieure à 40 cm pour
les tortues ; 1 m pour les
lézards ; 1, 50 m pour les
serpents
Amphibiens
Espèces d’amphibiens 40
Oiseaux
Coturnix chinensis, Pas d’effectifs maximaux
Coturnix japonica, Colinus
virginianus virginianus,
Geopelia cuneata,
Streptopelia roseogrisea,
Serinus canaria, Poephila
(syn Taeniopygia) guttata
castanotis, Chloebia
gouldiae, Nymphicus
hollandicus,
Melopsitaccus undulatus,
Psittacula krameri
manillensis, Agapornis
fischeri, A. personatus et
A. roseicollis
Autres espèces animales Pas d’effectifs maximaux
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
(*) Ne sont pas comptabilisés dans cette rubrique :
-en ce qui concerne les espèces pour lesquelles les arrêtés pris en application des articles L. 411-1 et L. 411-
2 du code de l’environnement fixent des interdictions de transport sur une partie seulement du territoire
national, les animaux des espèces considérées qui ne sont pas détenus sur cette partie du territoire
national.
(**) Pour les espèces du genre Testudo, l’effectif cumulé maximum peut être doublé sous réserve que les
spécimens aient été acquis avant l’entrée en vigueur du présent arrêté.
NOTA:
Arrêté du 30 juillet 2010 art 8 : les dispositions insérées par le 1° de l’article 7 du présent
arrêté entrent en vigueur le 10 décembre 2010.
Article Annexe 3
Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1° Pour les mammifères : Mammal Species of the World de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2° Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World
de Howard et Moore, édition de 2003 ;
3° Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988 ;
Mammifères
Ordre des carnivores : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 6 kilogrammes.
Ordre des primates.
Ordre des proboscidiens.
Ordre des périssodactyles :
- famille des équidés ;
- famille des tapiridés ;
- famille des rhinocérotidés.
Ordre des artiodactyles :
- famille des suidés ;
- familles des tayassuidés ;
- famille des hippopotamidés ;
- famille des camélidés :
- Camelus bactrianus ;
- famille des giraffidés ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
445

446
- famille des cervidés, à l’exception des genres Hydropotes, Mazama et Pudu ;
- famille des bovidés :
- sous-famille des aépycérotinés ;
- sous-famille des alcélaphinés ;
- sous-famille des bovinés à l’exception du genre Tetracerus ;
- sous-famille des caprinés : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 50
kilogrammes
- sous-famille des hippotraginés ;
- sous-famille des réduncinés.
Super-ordre des marsupiaux : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 25
kilogrammes.
Oiseaux
Famille des struthionidés.
Famille des rhéidés.
Famille des casuaridés.
Famille des dromaiidés.
Reptiles
Ordre des squamates :
Sous-ordre des ophidiens :
- famille des atractaspididés :
- Atractapis spp. ;
- famille des boïdés : espèces dont la taille adulte est supérieure ou égale à 3 mètres ;
- famille des colubridés :
- Boiga spp. ;
- Dispholidus typus ;
- Natrix tigrina ;
- Rhabdophis tigrinus ;
- Thelotornis (kirtlandii) capensis ;
- Thelotornis kirtlandii ;
- famille des élapidés ;
- famille des vipéridés ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Sous-ordre des sauriens :
- famille des hélodermatidés :
- Heloderma spp. ;
- famille des varanidés :
- Varanus spp. : espèces dont la taille adulte est supérieure ou égale à 3 mètres.
Ordre des crocodiliens.
Ordre des chéloniens : espèces dont la largeur de la bouche à l’âge adulte est supérieure ou
égale à 4 centimètres, appartenant aux familles suivantes :
- famille des chélydridés ;
- famille des kinosternidés :
- Staurotypus spp. ;
- famille des pélomédusidés :
- Erymnochelys spp. ;
- Peltocephalus spp. ;
- Podocnemis spp. ;
- Pelusios niger ;
- famille des trionychidés ;
- famille des chéloniidés :
- Eretmochelys spp. ;
- Caretta spp. ;
- Lepidochelys spp. ;
- famille des dermochélyidés :
- Dermochelys coriacea.
Amphibiens
Phyllobates spp.
Poissons
Chondrichtyens.
Ostéichtyens :
Classe des actinoptérygiens :
- sous-famille des scorpaénidés ;
- sous-famille des synancéidés ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
447

448
- sous-famille des trachinidés.
Arachnides
Ordre des aranéides :
- sous-ordre des mygalomorphes ;
- sous-ordre des aranéomorphes ou labidognathes :
- Latrodectus spp. ;
- Loxosceles spp. ;
- Phoneutria spp.
Ordre des scorpionides.
Mollusques
Gastéropodes :
- famille des conidés.
Céphalopodes :
Ordre des octopodes :
- Hapalochlaena maculosa ;
- Hapalochlaena lunulata.
Myriapodes
Scolopendromorphes.
Observation : sont des espèces considérées comme dangereuses toutes les espèces des
taxons des rangs les plus bas figurant dans le tableau ci-dessus.
FR164 - Arrêté du 10 août 2004 fixant les conditions d’autorisation de détention
d’animaux de certaines espèces non domestiques dans les établissements
d’élevage, de vente, de location, de transit ou de présentation au public
d’animaux d’espèces non domestiques ; Decree setting up rules for authorisation
of detention for selling (and other) establishments of non domestic animals 2004
Chapitre Ier : De l’autorisation de détention de certaines espèces animales non
domestiques dans un établissement détenant des animaux d’espèces non domestiques
Article 1
Dans un établissement détenant des animaux d’espèces non domestiques, la détention
d’animaux appartenant aux espèces ou groupes d’espèces inscrits aux annexes 1 et 2 du
présent arrêté est soumise à autorisation préfectorale préalable en application de l’article L.
412-1 du code de l’environnement.
En ce qui concerne les espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 2 du présent arrêté,
seuls des établissements d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces non
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
domestiques bénéficiant d’une autorisation d’ouverture en application des articles L. 413-3
et L. 413-4 du code de l’environnement peuvent obtenir une telle autorisation.
Toutefois, en ce qui concerne celles de ces espèces qui ne sont pas reprises à l’annexe A du
règlement (CE) n° 338 / 97 du Conseil des Communautés européennes du 9 décembre 1996
susvisé ou qui ne figurent pas sur les listes établies pour l’application des articles L. 411-1 et
L. 411-2 du code de l’environnement ou qui ne sont pas considérées comme dangereuses
au sens de l’arrêté du 21 novembre 1997 susvisé, les personnes autres que les responsables
des établissements détenant des animaux d’espèces non domestiques, qui détiennent au
moment de l’entrée en vigueur du présent arrêté, dans la limite de six spécimens, de tels
animaux peuvent continuer, sans bénéficier de l’autorisation d’ouverture mentionnée à
l’alinéa précédent, à détenir ces animaux jusqu’à la mort de ces derniers s’ils sont marqués
conformément aux dispositions du chapitre II du présent arrêté, avant le 31 décembre
2005.
Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 2 du présent arrêté, en ce qui
concerne celles de ces espèces qui ne sont pas reprises à l’annexe A du règlement (CE) n°
338/97 du Conseil des Communautés européennes du 9 décembre 1996 susvisé ou qui ne
figurent pas sur les listes établies pour l’application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du code
de l’environnement ou qui ne sont pas considérées comme dangereuses au sens de l’arrêté
du 21 novembre 1997 susvisé, les personnes autres que les responsables des
établissements détenant des animaux d’espèces non domestiques, qui détiennent des
animaux de ces espèces, au moment de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant ces
nouvelles espèces à ladite annexe, dans la limite de six spécimens, peuvent continuer, sans
bénéficier de l’autorisation d’ouverture mentionnée au second alinéa du présent article, à
détenir ces animaux jusqu’à la mort de ces derniers s’ils sont marqués conformément aux
dispositions du chapitre II du présent arrêté, dans un délai de six mois à compter de l’entrée
en vigueur des dispositions inscrivant ces nouvelles espèces à ladite annexe.
Article 2
I. - Lorsque l’autorisation d’ouverture de l’établissement délivrée en application de l’article
L. 413-3 du code de l’environnement permet l’hébergement d’animaux appartenant aux
espèces ou groupes d’espèces inscrits aux annexes 1 et 2 du présent arrêté, celle-ci vaut
autorisation préfectorale préalable de détention au titre du présent arrêté, pour les espèces
considérées.
Un tel établissement ne peut bénéficier de l’autorisation mentionnée à l’article 1er du
présent arrêté que dans le cadre des dispositions mentionnées à l’alinéa précédent.
II. - En ce qui concerne l’espèce Canis lupus, seules sont applicables les dispositions fixées
par l’arrêté du 19 mai 2000 soumettant à autorisation la détention de loups.
Article 3
L’autorisation doit être présentée à toute réquisition des agents mentionnés à l’article L.
415-1 du code de l’environnement.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
449

450
Article 4
Le maintien de l’autorisation est subordonné à la preuve par le bénéficiaire que les animaux
qu’il détient sont obtenus conformément à la législation sur la protection de l’espèce
concernée.
A cette fin, les animaux peuvent, à la demande de l’administration et sous le contrôle d’un
agent désigné par l’article L. 415-1 du code de l’environnement, faire l’objet de
prélèvements adressés à un laboratoire qualifié pour qu’il procède aux analyses,
notamment génétiques, de nature à établir leur origine licite.
Le maintien de l’autorisation est subordonné au marquage des animaux dans les conditions
indiquées au chapitre II du présent arrêté.
Article 5
I. - Lorsqu’il est constaté que l’une des conditions de l’autorisation n’est pas respectée, le
préfet peut suspendre ou retirer cette autorisation, le bénéficiaire ayant été entendu, sans
préjudice des poursuites pénales.
II. - En cas de refus, de suspension ou de retrait de l’autorisation, le détenteur dispose d’un
délai de trois mois pour céder les animaux détenus à un établissement détenant des
animaux d’espèces non domestiques ou à un élevage d’agrément d’animaux d’espèces non
domestiques, titulaires d’une autorisation de détention pour ces animaux. Passé ce délai, le
préfet peut faire procéder aux frais du détenteur au placement d’office des animaux ou en
cas d’impossibilité, à leur euthanasie, cette mesure ne pouvant être retenue que si elle ne
porte préjudice ni à la protection de la faune sauvage ni à la préservation de la biodiversité.
Chapitre II : Du marquage des animaux
Article 6
I.-Au sein des établissements autorisés à les détenir, doivent être munis d’un marquage
individuel et permanent, effectué, selon les procédés et les modalités techniques définis en
annexe A du présent arrêté, sous la responsabilité du détenteur, dans le délai d’un mois
suivant leur naissance, les animaux des espèces ou groupes d’espèces suivants :
- toutes les espèces reprises à l’annexe A du règlement du Conseil des Communautés
européennes n° 338 / 97 du 9 décembre 1996 modifié relatif à la protection des espèces de
faune et de flore sauvages par le contrôle de leur commerce, à l’exception de celles de ces
espèces figurant en annexe X du règlement (CE) n° 865/2006 susvisé, ou dont la chasse est
autorisée ;
- toutes les espèces figurant sur les listes établies pour l’application des articles L. 411-1 et
L. 411-2 du code de l’environnement et reprises aux annexes 1 et 2 du présent arrêté à
l’exception de celles de ces espèces dont la chasse est autorisée.
II.-Ces obligations s’appliquent aux animaux des seules espèces pour lesquelles l’annexe A
au présent arrêté définit des procédés de marquage.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
III.-Les mammifères des espèces reprises à l’annexe A du règlement CE n° 338/97 modifié
du Conseil du 9 décembre 1996 susvisé, doivent être marqués, en priorité, par
transpondeurs à radiofréquences ou, à défaut, si ce procédé ne peut être appliqué en raison
des propriétés physiques ou comportementales des spécimens ou de l’espèce, par l’un des
autres procédés de marquage définis en annexe A au présent arrêté.
Les oiseaux nés et élevés en captivité des espèces reprises à l’annexe A du règlement CE n°
338/97 modifié du Conseil du 9 décembre 1996 susvisé, doivent être marqués, en priorité,
par bague fermée ou, à défaut, si ce procédé ne peut être appliqué en raison des propriétés
physiques ou comportementales de l’espèce, par l’un des autres procédés de marquage
définis en annexe A au présent arrêté.
IV.-Au sein des établissements d’élevage, de vente et de transit, autorisés à les détenir, les
animaux des espèces dont la chasse est autorisée sont marqués selon les dispositions prises
pour l’application de l’article R. 413-30 du code de l’environnement.
Article 7
En cas d’impossibilité biologique, dûment justifiée, de procéder au marquage dans le délai
fixé au premier alinéa de l’article précédent, celui-ci peut intervenir plus tardivement mais
en tout état de cause doit être réalisé avant la sortie de l’animal de l’élevage.
Toutefois, dans le cas des reptiles et des amphibiens, lorsque le marquage par
transpondeurs à radiofréquences ne peut être pratiqué en raison des caractéristiques de
leur biologie ou de leur morphologie, la sortie des animaux de l’élevage peut être autorisée
par le préfet à condition qu’ils soient rendus identifiables par tout autre moyen approprié.
Ces animaux doivent être ultérieurement marqués conformément au présent arrêté dès
que leurs caractéristiques le permettent.
Dans le cas d’élevage en semi-liberté ou en groupe, ou lorsque la capture présente un
risque pour l’animal ou la sécurité des intervenants, le marquage peut être différé jusqu’à la
première reprise d’animaux du groupe ; il doit être pratiqué avant la sortie de l’animal pour
une nouvelle destination.
Dans le cas où le dispositif de marquage d’un animal doit être retiré à l’occasion d’un
traitement vétérinaire, un nouveau marquage doit être effectué dans un délai maximum
d’un mois.
September 2011
En cas de naturalisation du spécimen, la marque doit être conservée sur la dépouille.
Article 8
I. - Pour les animaux d’espèces protégées en application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du
code de l’environnement, et pour lesquels le détenteur a obtenu une autorisation
exceptionnelle de capture ou de prélèvement dans le milieu naturel, le marquage doit être
effectué immédiatement ou au plus tard dans les huit jours suivant la capture ou le
prélèvement.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
451

452
II. - Pour les animaux provenant d’un pays autre que la France, le marquage doit être
effectué dans les huit jours suivant l’arrivée au lieu de détention. Toutefois, cette
disposition ne s’applique pas :
- aux animaux déjà identifiés par marquage à l’aide d’un procédé autorisé dans le pays de
provenance et dont le séjour en France n’excède pas trois mois ;
- aux animaux déjà marqués à l’aide d’un transpondeur à radiofréquence si celui-ci peut
être lu par un lecteur conforme à la norme ISO 11785 ;
- aux animaux provenant d’un Etat membre de l’Union européenne et déjà identifiés par un
procédé de marquage approuvé par les autorités de cet Etat conformément aux
dispositions de l’article 36 du règlement CE n° 1808/2001 de la Commission du 30 août
2001 susvisé.
III. - Dans les cas prévus aux points I et II du présent article, le marquage ne doit être
pratiqué que sous le contrôle d’un agent désigné par l’article L. 415-1 du code de
l’environnement qui doit procéder à la vérification de l’origine licite du spécimen.
Article 9
I. - Le numéro d’identification attribué à un animal est unique et ne peut pas être attribué
une nouvelle fois.
Il ne doit pas être procédé au marquage d’un animal déjà identifié en application du présent
arrêté.
II. - Le marquage à l’aide des procédés autorisés définis en annexe A du présent arrêté doit
être pratiqué par un vétérinaire en exercice de plein droit au sens de l’article L. 243-1 du
code rural.
Il peut cependant être pratiqué :
- par le responsable d’un établissement pratiquant l’élevage des oiseaux, dûment autorisé à
détenir des spécimens d’espèces ou groupes d’espèces inscrits en annexes 1 ou 2 du
présent arrêté, pour le marquage par bagues fermées des spécimens nés dans son propre
établissement ;
- par un agent de l’administration désigné par l’article L. 415-1 du code de l’environnement,
soit, sous le contrôle d’un tel agent, sans l’intervention d’un vétérinaire, pour le marquage
par bagues ou boucles à sertir.
Article 10
I.-Les vétérinaires ou les agents désignés par l’article L. 415-1 du code de l’environnement
procédant, conformément aux dispositions de l’article précédent, au marquage ou à un
nouveau marquage d’un animal d’une espèce ou d’un groupe d’espèces inscrits en annexes
1 ou 2 du présent arrêté ;
-établissent et délivrent immédiatement au détenteur de l’animal une déclaration de
marquage de l’animal ; ils lui en délivrent également une copie ; ces documents sont
conservés par le détenteur de l’animal ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
-en cas de nouveau marquage, mentionnent sur la déclaration de marquage l’ancien
numéro d’identification de l’animal ;
September 2011
-conservent une copie de la déclaration de marquage pendant au moins cinq ans.
II.-La déclaration de marquage mentionnée au présent arrêté comprend les éléments
suivants :
-le signalement de l’animal ;
-l’identification du détenteur de l’animal au moment du marquage ;
-l’identification de la personne ayant procédé au marquage.
III.-Lorsque, conformément aux dispositions de l’article précédent, le marquage est réalisé
par un éleveur, celui-ci établit immédiatement une déclaration de marquage qu’il conserve.
Dans le cas particulier où le marquage est effectué sous le contrôle d’un agent désigné par
l’article L. 415-1 du code de l’environnement, celui-ci contresigne la déclaration de
marquage et en garde une copie pendant au moins cinq ans.
Dans le cas des animaux déjà marqués au moment de l’entrée en vigueur du présent arrêté
dont l’identification peut être prise en compte conformément aux dispositions de l’annexe
A au présent arrêté, le détenteur établit une déclaration de marquage qu’il conserve.
Dans le cas des animaux provenant d’un pays autre que la France, dont l’identification peut
être prise en compte conformément aux dispositions de l’article 8 du présent arrêté et qui
séjournent plus de trois mois sur le territoire national, le détenteur établit une déclaration
de marquage qu’il conserve.
IV.-En cas de cession ou de prêt d’un animal marqué conformément au présent arrêté, le
cédant ou le prêteur fournit au nouveau détenteur l’original de la déclaration de marquage
de l’animal et en conserve une copie. L’original de la déclaration de marquage de l’animal
est restitué au prêteur en même temps que l’animal.
Article 11
Aux fins du présent arrêté, seules sont habilitées à délivrer les bagues ou les boucles dont
les caractéristiques sont définies en annexe A au présent arrêté les organisations dont les
activités statutaires s’exercent au plan national ayant établi à cette fin une convention avec
le ministère chargé de la protection de la nature (direction de la nature et des paysages).
Dans le cas de faute grave commise à l’occasion d’opérations de marquage par un éleveur
procédant au marquage d’oiseaux de son élevage, l’envoi des bagues est interrompu pour
une période qui ne pourra être inférieure à deux ans, sans préjudice de poursuites pénales.
Chapitre III : De la chasse au vol
Article 12
La détention, le transport et l’utilisation des rapaces détenus au sein des établissements
détenant des animaux d’espèces non domestiques, pour l’exercice de la chasse au vol, sont
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
453

454
soumis à autorisation préfectorale préalable en application de l’article L. 412-1 du code de
l’environnement.
L’autorisation d’ouverture des établissements détenant des animaux d’espèces non
domestiques, prévue à l’article L. 413-3 du code de l’environnement, vaut autorisation au
sens du premier alinéa du présent article, sous réserve que cette autorisation d’ouverture
autorise explicitement l’exercice de la chasse au vol.
Article 13
I. - Pour l’exercice de la chasse au vol, seule peut être autorisée l’utilisation de rapaces
diurnes falconiformes et de grands ducs, dressés uniquement à cet effet et appartenant aux
espèces ou groupes d’espèces inscrits à l’annexe 1 du présent arrêté.
II. - L’autorisation est assortie, en tant que de besoin, de prescriptions visant à assurer la
qualité des conditions de transport et d’utilisation des animaux.
III. - L’autorisation permet l’exercice de la chasse au vol pendant le temps où la chasse est
ouverte. Elle permet en outre la mise en condition et l’entraînement des oiseaux après la
date de la clôture générale de la chasse en application de l’article R. 227-23 du code de
l’environnement, à condition que cet entraînement soit effectué sur des animaux d’espèces
classées nuisibles dans le département et à partir du 1er juillet jusqu’à la date d’ouverture
de la chasse, à condition que cet entraînement soit effectué sur du gibier d’élevage marqué.
Sont en outre autorisés la détention et le transport de ces oiseaux pour toutes les activités
nécessaires à leur entretien.
Article 14
I. - Les oiseaux utilisés pour la chasse au vol doivent bénéficier d’une carte d’identification
comportant, outre les indications relatives à leur détenteur, celles relatives à leur
identification, à savoir :
- les noms scientifique et français de l’espèce ;
- la date de naissance de l’oiseau et son origine ;
- le numéro de la marque telle que définie à l’article 6 du présent arrêté ou de la marque
posée conformément à l’arrêté du 30 juillet 1981 relatif à l’utilisation de rapaces pour la
chasse au vol ;
- les signes distinctifs de l’individu, s’il y a lieu.
II. - La déclaration de marquage mentionnée à l’article 10 du présent arrêté tient lieu de
carte d’identification jusqu’à ce que, dans la mesure où la délivrance de celle-ci a été
sollicitée par lettre recommandée avec demande d’avis de réception, le détenteur obtienne
cette carte.
Article 15
Les autorisations de détention, d’utilisation et de transport de rapaces délivrées en
application de l’arrêté du 30 juillet 1981 relatif à l’utilisation de rapaces pour la chasse au
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
vol sont valables au titre du présent arrêté jusqu’à la mort des oiseaux pour l’utilisation
desquels elles avaient été accordées.
September 2011
Chapitre IV : Dispositions particulières
Article 16
Par dérogation aux articles 6 à 11 du présent arrêté, en ce qui concerne les établissements
autorisés, conformément à l’article L. 413-3 du code de l’environnement, qui pratiquent des
soins sur les animaux de la faune sauvage, les animaux qui y sont détenus et qui doivent
être réinsérés dans le milieu naturel ne sont pas marqués selon les dispositions du présent
arrêté.
Toutefois, cette dérogation ne s’applique plus dans l’hypothèse où des animaux
initialement destinés à être réinsérés dans le milieu naturel seraient maintenus en
captivité.
Article 17
En cas de prêt d’un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant en
annexe 1 ou 2 du présent arrêté et dont la détention a été autorisée, l’emprunteur doit être
lui-même autorisé à détenir un ou plusieurs animaux de la même espèce ou du même
groupe d’espèces que celui de l’animal emprunté.
Pour un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant à l’annexe 1 ou
2 du présent arrêté, l’emprunteur doit présenter à toute réquisition des agents mentionnés
à l’article L. 415-1 du code de l’environnement une attestation de prêt signée par le
détenteur habituel de l’animal.
Article 17 bis
En cas de cession à titre gracieux ou onéreux d’un animal qui appartient à une espèce ou
un groupe d’espèces figurant en annexe 1 ou 2 du présent arrêté et dont la détention a été
autorisée, le cessionnaire doit être lui-même autorisé à détenir un ou plusieurs animaux de
la même espèce ou du même groupe d’espèces que celui de l’animal cédé.
Lors de la cession à titre gracieux ou onéreux d’un animal qui appartient à une espèce ou un
groupe d’espèces figurant en annexe 1 ou 2 du présent arrêté et dont la détention a été
autorisée, le cédant et le cessionnaire établissent une attestation de cession sur laquelle
figurent les informations suivantes :
― nom scientifique et nom commun de l’espèce à laquelle appartient l’animal cédé ; et
― statut juridique de l’espèce à laquelle appartient l’animal cédé ; et
― identification de l’animal cédé, le cas échéant ; et
― nom ou raison sociale et coordonnées complètes du cédant ; et
― nom ou raison sociale et coordonnées complètes du cessionnaire ; et
― attestation sur l’honneur du cédant certifiant que l’animal cédé provient d’un élevage
dont le cheptel a été constitué conformément à la réglementation en vigueur ; et
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
455

456
― attestation sur l’honneur du cessionnaire certifiant qu’il est autorisé à détenir un ou
plusieurs animaux de la même espèce ou du même groupe d’espèces que celui de l’animal
cédé ; et
― date et lieu de la cession.
Cette attestation de cession est établie en au moins deux exemplaires dont chacun doit être
signé par le cédant et par le cessionnaire. Un exemplaire de cette attestation de cession est
conservé par le cédant, l’autre exemplaire de cette attestation est conservé par le
cessionnaire.
Pour un animal qui appartient à une espèce ou un groupe d’espèces figurant à l’annexe 1 ou
2 du présent arrêté, le cessionnaire et le cédant présentent respectivement à toute
réquisition des agents mentionnés à l’article L. 415-1 du code de l’environnement un
exemplaire de l’attestation de cession définie dans le présent article.
Article 18
A la mort d’un animal marqué en application du présent arrêté, sauf s’il est naturalisé, le
détenteur est tenu de renvoyer à l’organisation qui l’a délivrée la marque intacte portée par
l’animal, lorsque celle-ci est amovible, après la mort de l’animal.
Chapitre V : Dispositions finales
Article 19
Les obligations de marquage des animaux prévues au chapitre II du présent arrêté,
s’appliquent à compter du 1er janvier 2006.
Dans le cas d’inscription de nouvelles espèces à l’annexe 2 du présent arrêté, les obligations
de marquage des animaux, prévues au chapitre II du présent arrêté, s’appliquent au terme
d’un délai de six mois à compter de l’entrée en vigueur des dispositions inscrivant ces
nouvelles espèces à ladite annexe.
Article 20
Un arrêté du ministre chargé de la protection de la nature et du ministre chargé de
l’agriculture fixe les modalités d’enregistrement dans un fichier national des informations
relatives aux animaux de certaines espèces animales dont la détention est soumise à
autorisation en application du présent arrêté.
Article 21
Le directeur de la nature et des paysages au ministère de l’écologie et du développement
durable et le directeur général de l’alimentation au ministère de l’agriculture, de
l’alimentation, de la pêche et des affaires rurales sont chargés, chacun en ce qui le
concerne, de l’exécution du présent arrêté, qui sera publié au Journal officiel de la
République française.
Annexes
Article Annexe 1
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
Liste des espèces non domestiques dont la détention est soumise à autorisation
préfectorale et dont le marquage est obligatoire
September 2011
(Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1° Pour les mammifères : Mammal Species of the World de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2° Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World
de Howard et Moore, édition de 2003 ;
3° Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988)
Les signes (*) (**) et (***) renvoient aux précisions figurant à la fin de la présente annexe.
ESPÈCES SOUMISES À AUTORISATION PRÉFECTORALE DE DÉTENTION
et dont le marquage des spécimens est obligatoire
Mammifères
Carnivores. Mustélidés spp. (*) (**). Hermines, putois, belettes, martres,
visons, loutres, blaireaux, moufettes,
gloutons, zorilles.
Oiseaux
Pélécaniformes. Phalacrocoracidés spp. (**). Cormorans.
Threskiornis aethiopicus. Ibis sacré.
Ansériformes. Anatidés spp. (*) (**) (***). Dendrocygnes, cygnes, oies, canards.
Alopochen aegyptiacus. Ouette d’Egypte.
Branta canadensis. Bernache du Canada.
Oxyura jamaicensis. Erismature rousse.
Galliformes Phasianidés spp. (*) (**) (***) Perdrix, cailles, faisans, paons.
Falconiformes. Accipiter spp. Autours, éperviers.
Buteogallus spp. Buses.
Parabuteo spp. Buses.
Buteo spp. Buses.
Aquila spp. Aigles.
Hieraaetus spp. Aigles.
Spizaetus spp. Spizaètes.
Falco spp. Faucons.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
457

458
Gruiformes. Gruidés spp. (*) (**). Grues
Rallidés supp. (*) (**). Râles, marouettes, foulques.
Columbiformes. Colombidés spp. (*) (**) (***). Colombes, tourterelles, pigeons.
Psittaciformes. Psittaciformes (*) (**) (***). Perruches, loris, perroquets, cacatoès.
Cuculiformes. Musophagidés spp. (*). Musophages, touracos.
Strigiformes. Bubo bubo. Grand duc.
Passériformes. Passéridés spp. (**). Moineaux, niverolles.
Reptiles
Chelonia. Testudo spp. (*) (**). Tortues terrestres vraies.
Astrochelys radiata. Tortue radiée de Madagascar.
(*) L’autorisation et le marquage ne concernent que les animaux des espèces du taxon
indiqué sur la liste, reprises à l’annexe A du règlement n° 338/97 du Conseil des
Communautés européennes du 9 décembre 1996 modifié relatif à la protection des espèces
de faune et de flore sauvages par le contrôle de leur commerce, à l’exception de celles de
ces espèces figurant en annexe X du règlement CE n° 865/2006 susvisé, ou dont la chasse
est autorisée.
(**) L’autorisation et le marquage ne concernent que les animaux appartenant aux espèces
du taxon indiqué sur la liste, reprises sur les listes établies pour l’application des articles L.
411-1 et L. 411-2 du code de l’environnement. Toutefois :
- l’autorisation et le marquage ne s’appliquent, pour les espèces d’oiseaux de France
métropolitaine, qu’aux oiseaux des catégories d’espèces présentes ou ayant niché à au
moins une reprise depuis 1981 sur le territoire métropolitain de la France, identifiées par les
symboles ou figurant à l’arrêté du 29 octobre 2009 fixant la liste des oiseaux protégés sur
l’ensemble du territoire et les modalités de leur protection ;
- l’autorisation et le marquage ne s’appliquent pas aux animaux des espèces dont la chasse
est autorisée ;
- en ce qui concerne les espèces pour lesquelles les arrêtés pris en application des articles
précités du code de l’environnement fixent des interdictions de transport sur une partie
seulement du territoire national, l’autorisation et le marquage ne s’appliquent qu’aux
animaux des espèces considérées, détenus sur cette partie du territoire national.
(***) Pour les espèces suivantes, l’autorisation n’est délivrée qu’au profit d’un
établissement d’élevage ou de présentation au public d’animaux d’espèces non
domestiques autorisé conformément aux articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de
l’environnement à détenir des animaux de l’espèce considérée :
Anatidés :
Nettapus spp. Anserelles.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Merganetta spp. Merganettes.
Phasianidés :
Ithaginis cruentus spp. Ithagine ensanglanté.
Tragopan blythii. Tragopan de Blyth.
Tragopan caboti. Tragopan de Cabot.
Tragopan melanocephalus. Tragopan de Hastings.
Lophura bulweri. Faisan de Bulwer.
Lophura erythrophthalma spp. Faisan à queue rousse.
Lophura inomata. Faisan de Salvadori.
Polyplectron malacense. Eperonnier de Hardwick.
Polyplectron inopinatum. Eperonnier de Rothschild.
Polyplectron schleiermacheri. Eperonnier de Bornéo.
Rheinartia ocellata. Rheinarte ocellé.
Argusianus argus. Argus géant.
Pavo congensis. Paon du Congo.
Tétraoninés spp. Tétras, Lagopèdes, Cupidon.
Colombidés :
Goura spp. Gouras.
Otidiphaps nobilis. Otidiphaps noble.
Psittaciformes :
Vini spp. Vinis.
Cyclopsitta spp. Psittacules.
Prosopeia spp. Prosopéias.
Psittaculirostris spp. Psittacules.
Coracopsis nigra barklyi. Vasa de Praslin.
Calyptorhynchus banksii graptogyne. Cacatoès de Banks.
Eunymphicus cornutus uvaeensis. Perruche cornue d’Ouvéa.
Aratinga euops. Conure de Cuba.
Amazona dufresniana. Amazone de Dufresne.
Amazona arausiaca. Amazone de Bouquet.
Amazona guildingii. Amazone de Saint-Vincent.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
459

460
Amazona imperialis. Amazone impériale.
Amazona leucocephala hesterna. Amazone de Cuba.
Amazona leucocephala bahamensis. Amazone des Bahamas.
Amazona pretrei. Amazone de Prêtre.
Amazona versicolor. Amazone de Sainte-Lucie.
Amazona vittata. Amazone de Porto Rico.
Anodorhynchus leari. Ara de Lear.
Cyanopsitta spixii. Ara de Spix.
Neophema chrysogaster. Perruche à ventre orange.
Ognorhynchus icterotis. Conure à joues d’or.
Psephotus pulcherrimus. Perruche de paradis.
Psittacula echo. Perruche echo.
Strigops habroptilus. Kakapo.
Pezoporus occidentalis. Perruche nocturne.
Pezoporus wallicus. Perruche terrestre.
Psittrichas fulgidus. Perroquet de Pesquet.
Cyanoramphus auriceps forbesi. Kakariki à front jaune de Forbes.
Forpus sclateri. Perruche-moineau de Sclater.
Brotogeris chrysopterus. Conure ou toui para.
Touit batavica. Toui septicolor.
Touit purpurea. Toui à queue pourprée.
NOTA:
Conformément à l’article 8 de l’arrêté du 30 juillet 2010, le 1° de l’article 2 dudit arrêté
entre en vigueur à compter du 10 décembre 2010.
Article Annexe 2
Liste des espèces non domestiques dont la détention ne peut être autorisée, avec
obligation de marquage ou non, qu’au sein d’un établissement d’élevage ou de
présentation au public d’animaux d’espèces non domestiques autorisé conformément aux
articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement à détenir des animaux de l’espèce
considérée
(Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1° Pour les mammifères : Mammal Species of the World, de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
2° Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World,
de Howard et Moore, édition de 2003 ;
3° Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium, de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988)
September 2011
ESPÈCES DONT LA DÉTENTION NE PEUT ÊTRE AUTORISÉE,
avec obligation de marquage ou non, qu’au sein d’un établissement d’élevage ou de
présentation au public d’animaux d’espèces non domestiques autorisé conformément aux
articles L. 413-2 et L. 413-3 du code de l’environnement à détenir des animaux de l’espèce
considérée
1. Toutes les espèces reprises à l’annexe A du règlement du Conseil des Communautés
européennes n° 338/97 du 9 décembre 1996 modifié relatif à la protection des espèces de faune
et de flore sauvages par le contrôle de leur commerce, à l’exception de celles de ces espèces
inscrites en annexe 1 au présent arrêté, ou figurant en annexe X du règlement (CE) n° 865/2006
susvisé, ou dont la chasse est autorisée.
2. Toutes les espèces figurant sur les listes établies pour l’application des articles L. 411-1 et L.
411-2 du code de l’environnement (*) à l’exception de celles de ces espèces inscrites en annexe
1 au présent arrêté, ou dont la chasse est autorisée, et de Boa constrictor.
3. Toutes les espèces considérées comme dangereuses dont la liste est établie en annexe 3 au
présent arrêté, à l’exception des espèces inscrites en annexe 1 au présent arrêté et de Cebus
spp., Dama dama, Sus scrofa et Boa constrictor.
4. Toutes les espèces suivantes non reprises aux points 1, 2 ou 3 ci-dessus :
Mammifères
Monotrèmes Tachyglossidés spp. Echidnés.
Ornithorhynchidés spp. Ornithorhynques.
Didelphimorphes. Didelphidés spp. Oppossums.
Paucituberculés. Caenolestidés spp. Oppossums rats.
Microbiothères. Microbiothériidés spp. Monitos del monte ou
colocolos.
Dasyuromorphes. Dasyuridés spp. Souris et rats marsupiaux,
dasyures.
Thylacinidés spp. Loup marsupial.
Myrmécobiidés spp. Numbat ou fourmilier
marsupial.
Péramélémorphes. Péramélidés spp. Bandicoots.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
461

462
Péroryctidés spp. Bandicoots.
Notoryctémorphes. Notoryctidés spp. Taupes marsupiales.
Diprotodontes. Phascolarctidés spp. Koala.
Vombatidés spp. Wombats.
Phalangéridés spp. Phalangers.
Potoroidés spp. Kangourous rats.
Macropodidés spp, à l’exception de Kangourous, wallabys.
Macropus rufogriseus. (***).
Burramyidés spp. Possum pygmé de montagne.
Pseudochéiridés spp. Phalangers.
Petauridés spp. Phalangers volants.
Tarsipédidés spp. Possum méliphage.
Acrobatidés spp. Possums volants pygmés.
Xénarthres. Bradypodidés spp. Paresseux à trois doigts.
Mégalonychidés spp. Paresseux à deux doigts.
Dasypodidés spp. Tatous.
Myrmécophagidés spp. Fourmiliers.
Insectivores. Solénodontidés spp. Solénodons.
Tenrécidés spp. Tenrecs.
Chrysochloridés spp. Taupes dorées.
Erinacéidés spp. Hérissons.
Soricidés spp. Musaraignes.
Talpidés spp. Taupes.
Scandentes. Tupaiidés spp. Tupayes.
Dermoptères. Cynocéphalidés spp. Dermoptères.
Chiroptères. Ptéropodidés spp. Roussettes.
Rhinopomatidés spp. Rhinopomes.
Craséonyctéridés spp. Chauve-souris à nez de cochon
de Kitti.
Emballonuridés spp. Taphiens.
Nyctéridés spp. Nyctères.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Mégadermatidés spp. Mégadermes.
Rhinolophidés spp. Rhinolophes.
Noctilionidés spp. Chauves-souris bouledogues.
Mormoopidés spp. Chauves-souris à dos nu.
Phyllostomidés spp. Phyllostomes.
Natalidés spp. Chauves-souris à oreilles en
entonnoir.
Furiptéridés spp. Chauves-souris sans pouce.
Thyroptéridés spp. Thyroptères.
Myzopodidés spp. Chauves-souris à ventouse de
Madagascar.
Vespertilionidés spp. Vespertilions, pipistrelles,
sérotines, oreillards.
Mystacinidés spp.
Carnivores. Molossidés spp.
Chauves-souris de Nouvelle-
Zélande.
Molosses.
Nyctereutes procyonoides. Chien viverrin.
Neovison vison. Vison d’Amérique.
Procyonidés spp. Ratons laveur, kinkajou,
bassaricyon, coatis.
Viverridés spp. Civettes, genettes.
Herpestidés spp. Mangoustes.
Siréniens. Siréniens spp. Lamentins, dugong.
Hyracoïdes. Procaviidés spp. Damans.
Tubulidentés. Oryctéropodidés spp. Oryctéropes.
Artiodactyles. Camélidés spp. Chameaux, lamas, vigognes.
Tragulidés spp. Chevrotains.
Moschidés spp. Chevrotins porte musc.
Cervidés spp., à l’exception de Dama Cerfs, daims, chevreuils, élans,
dama (***).
rennes.
Antilocapridés spp. Antilocapres.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
463

464
Bovidés spp. avec pour Capra spp. et Antilopes, gazelles, bovins,
Ovis spp. les seules espèces dont le chèvres, moutons, mouflons.
poids adulte est égal ou supérieur à
50 kilogrammes.
Pholidotes. Manidés spp. Pangolins.
Rongeurs. Aplodontidés spp. Castor de montagne.
Sciuridés spp., à l’exception de Ecureuils, marmottes et chiens
Tamias sibiricus.
de prairie, à l’exception du
Tamias de Sibérie.
Castoridés spp. Castors.
Dipodidés spp. Gerboises.
Dendromurinés spp. Rats arboricoles africains.
Carpomys spp. Rats des Philippines.
Celaenomys spp. Rat-musaraigne.
Chiruromys spp. Rats à queue préhensile.
Chrotomys spp. Rats des Philippines.
Coccymys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Crateromys spp. Rats des nuages.
Cremnomys spp. Rats indiens.
Crossomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Crunomys spp. Rats des Philippines.
Hyomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Lenomys spp. Rat des Célèbes.
Leporillus spp. Rats australiens.
Leptomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Lorentzimys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Mallomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Mayermys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Melasmothrix spp. Rat des Célèbes.
Melomys spp. Rats des bananes.
Myocastor coypus. Ragondin.
Ondatra zibethicus. Rat musqué.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Paraleptomys spp. Rats de Nouvelle-Guinée.
Phloeomys spp. Rat des nuages.
Pogonomelomys spp. Rats de Rummler.
Pogonomys spp. Rats à queue préhensile.
Rhynchomys spp. Rat-musaraigne.
Solomys spp. Rats des îles Salomon.
Stenomys spp. Rat de l’île Céram.
Uromys spp. Rat géant à queue nue.
Myospalacinés spp. Zokors.
Nésomyinés spp. Rats de Madagascar.
Spalacinés spp. Spalaxs.
Anomaluridés spp. Ecureuils volants africains.
Pédétidés spp. Lièvre du Cap.
Cténodactylidés spp. Gundis.
Bathyergidés spp. Rats-taupes africains.
Hystrichidés spp. Porcs-épics.
Pétromuridés spp. Rat des rochers.
Thryonomyidés spp. Aulacodes.
Erethizontidés spp. Couendous.
Dinomyidés spp. Pacarana.
Dolichotinés spp. Maras ou lièvres de Patagonie.
Hydrochaéridés spp. Capybaras.
Dasyproctidés spp. Agoutis.
Agoutidés spp. Pacas.
Echimyidés spp. Rats épineux.
Lagomorphes. Ochotonidés spp. Pikas.
Bunolagus spp. Lapin hottentot.
Caprolagus spp. Lapin de l’Assam.
Nesolagus spp. Lapin de Sumatra.
Pentalagus spp. Lapin des Ryukyu.
Romerolagus spp. Lapin des volcans.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
465

466
Sylvilagus floridanus. Lapin américain.
Macroscélidés. Macroscélididés spp. Rats à trompe.
Oiseaux
Aptérygiformes. Aptérygidés spp. Kiwis.
Tinamiformes. Tinamidés spp. Tinamous.
Sphénisciformes. Sphéniscidés spp. Manchots.
Gaviiformes. Gaviidés spp. Plongeons.
Podicipédiformes. Podicipédidés spp. Grèbes.
Procellariiformes. Diomédéidés spp. Albatros.
Procellariidés spp. Pétrels, fulmars, puffins.
Hydrobatidés spp. Pétrels tempête.
Pélécanoïdidés spp. Pétrels plongeurs.
Pélécaniformes. Phaethontidés spp. Phaétons.
Pélécanidés spp. Pélicans.
Sulidés spp. Fous.
Anhingidés spp. Anhingas.
Frégatidés spp. Frégates.
Ciconiiformes. Ardéidés spp. Hérons, butors, aigrettes.
Balaenicipitidés spp. Bec en sabot.
Scopidés spp. Ombrettes.
Ciconiidés spp. Cigognes, tantales, jabirus,
marabouts.
Phœnicoptéridés spp. Flamants.
Ansériformes. Anhimidés spp. Kamichis.
Nettapus spp. Anserelles.
Merganetta spp. Merganettes.
Falconiformes. Cathartidés spp. Vautours du Nouveau Monde.
Pandionidés spp. Balbuzards.
Accipitridés spp. à l’exception de : Autours, éperviers, buses,
aigles...
Accipiter spp. (***) ; Autours, éperviers ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Buteogallus spp. (***) ; Buses ;
Parabuteo spp ; (***) Buses ;
Buteo spp. (***) ; Buses ;
Aquila spp. (***) ; Aigles ;
Hieraaetus spp. (***) ; Aigles ;
Spizaetus spp. (***) ; Spizaètes ;
Sagitariidés spp. Serpentaires.
Falconidés spp., à l’exception de Faucons, caracaras, à l’exception
Falco spp. (***).
des faucons du genre Falco.
Galliformes. Mégapodidés spp. Talégalles et leipoa.
Cracidés spp. Hoccos, ortalides et pénélopes.
Ithaginis cruentus spp. Ithagine ensanglanté.
Tragopan blythii. Tragopan de Blyth.
Tragopan caboti. Tragopan de Cabot.
Tragopan melanocephalus. Tragopan de Hastings.
Lophura bulweri. Faisan de Bulwer.
Lophura erythrophthalma spp. Faisan à queue rousse.
Lophura inomata. Faisan de Salvadori.
Polyplectron malacense. Eperonnier de Hardwick.
Polyplectron inopinatum. Eperonnier de Rothschild.
Polyplectron schleiermacheri. Eperonnier de Bornéo.
Rheinartia ocellata. Rheinarte ocellé.
Argusianus argus. Argus géant.
Pavo congensis. Paon du Congo.
Tétraoninés spp. Tétras, lagopèdes, cupidon.
Gruiformes. Otididés spp. Outardes.
Cariamidés spp. Cariamas.
Charadriiformes. Jacanidés spp. Jacanas.
Stercorariidés spp. Labbes.
Laridés spp. Goélands, mouettes, sternes.
Rynchopidés spp. Becs-en-ciseaux.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
467

468
Alcidés spp. Guillemots, pingouins,
macareux.
Columbiformes. Goura spp. Gouras.
Otidiphaps nobilis. Otidiphaps noble.
Psittaciformes. Vini spp. Vinis.
Cyclopsitta spp. Psittacules.
Prosopeia spp. Prosopéias.
Psittaculirostris spp. Psittacules.
Coracopsis nigra barklyi. Vasa de Praslin.
Calyptorhynchus banksii graptogyne. Cacatoès de Banks.
Eunymphicus cornutus uvaeensis. Perruche cornue d’Ouvéa.
Aratinga euops. Conure de Cuba.
Amazona dufresniana. Amazone de Dufresne.
Amazona arausiaca. Amazone de Bouquet.
Amazona guildingii. Amazone de Saint-Vincent.
Amazona imperialis. Amazone impériale.
Amazona leucocephala hesterna. Amazone de Cuba.
Amazona leucocephala bahamensis. Amazone des Bahamas.
Amazona pretrei. Amazone de Prêtre.
Amazona versicolor. Amazone de Sainte-Lucie.
Amazona vittata. Amazone de Porto Rico.
Anodorhynchus leari. Ara de Lear.
Cyanopsitta spixii. Ara de Spix.
Neophema chrysogaster. Perruche à ventre orange.
Ognorhynchus icterotis. Conure à joues d’or.
Psephotus pulcherrimus. Perruche de paradis.
Psittacula écho. Perruche echo.
Strigops habroptilus. Kakapo.
Pezoporus occidentalis. Perruche nocturne.
Pezoporus wallicus. Perruche terrestre.
Psittrichas fulgidus. Perroquet de Pesquet.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Cyanoramphus auriceps forbesi. Kakariki à front jaune de Forbes.
Forpus sclateri. Perruche-moineau de Sclater.
Brotogeris chrysopterus. Conure ou toui para.
Touit batavica. Toui septicolor.
Touit purpurea. Toui à queue pourprée.
Strigiformes. Tytonidés spp. Chouettes.
Strigidés spp à l’exception de Bubo Chouettes, hibous, à l’exception
bubo (***).
du grand duc.
Caprimulgiformes. Stéatornithidés spp. Guacharo.
Podargidés spp. Podarges.
Nyctibiidés spp. Ibijau.
Aegothélidés spp. Egothèles.
Caprimulgidés spp. Engoulevents.
Apodiformes. Apodidés spp. Martinets, salanganes.
Hemiprocnidés spp. Hémiprocnées.
Trochilidés spp. Colibris.
Trogoniformes. Trogonidés spp. Trogons.
Coraciiformes. Alcédinidés spp. Martins-pêcheurs, martinschasseurs.
Todidés spp. Todiers.
Momotidés spp. Motmots.
Méropidés spp. Guépiers.
Coraciidés spp. Rolliers.
Brachyptéraciidés spp. Rolliers.
Leptosomatidés spp. Rolliers.
Upupidés spp. Huppes.
Phœniculidés spp. Moqueurs.
Bucérotidés spp. Calaos.
Piciformes. Ramphastidés spp. Toucans, toucanets.
Passériformes. Eurylaimidés spp. Eurylaimes.
Cotingidés spp. Cotingas.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
469

470
Reptiles
Pipridés spp. Manakins.
Ptilonorhynchidés spp. Oiseaux à berceaux, oiseaux
jardiniers.
Paradisaeidés spp. Paradisiers.
Dicruridés spp. Drongos.
Cinclidés spp. Cincles.
Nectariniidés spp. Souimangas.
Pipraeidea spp. Organistes.
Euphonia spp. Organistes.
Chlorophonia spp. Organistes.
Chlorochrysa spp. Organistes.
Tangara spp. Callistes.
Chelonia. Trionychidés spp. Tortues à carapace molle.
Carettochélyidés spp. Tortues fluviatiles de Nouvelle-
Guinée et d’Australie.
Platysternidés spp. Tortues à grosse tête orientales.
Kinosternon subrubrum. Tortue bourbeuse roussâtre.
Kinosternon flavescens. Tortue bourbeuse jaunâtre.
Sternotherus odoratus. Tortue musquée.
Chinemys reevesi. Chinémide de Reeves.
Emydoidea blandingii. Tortue de Blanding.
Deirochelys reticularia. Tortue-poulet.
Chrysemys spp. Tortue peinte.
Pseudemys spp. Pseudémydes.
Trachemys spp. Trachémydes.
Graptemys spp. Graptémydes.
Malaclemys terrapin. Tortue à dos diamanté.
Terrapene spp. Tortues-boîtes.
Clemmys spp. Clemmydes.
Dipsochelys
gigantea).
elephantina (Testudo Tortue éléphantine d’Albadra.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Orlitia borneoensis. Tortue fluviatile géante de
Bornéo.
Callagur borneoensis. Tortue peinte de Bornéo.
Dermatémydidés spp. Tortues fluviatiles d’Amérique
centrale.
Kinixys spp. Tortues à dos articulé.
Gopherus spp. Tortues fouisseuses
américaines.
Squamata Sauria. Uromastyx spp. Fouette-queues.
Draco spp. Lézards volants.
Chamaeléontidés spp., sauf : Caméléons, sauf :
Chamaeleo calyptratus ; Caméléon casqué ;
Chamaeleo jacksoni ; Caméléon de Jackson ;
Chamaeleo pardalis. Caméléon-panthère.
Lacerta spp. Grands lézards communs.
Podarcis spp. Petits lézards communs.
Dibamidés spp. Lézards-serpents.
Xénosauridés spp. Lézards-crocodiles.
Lanthanotidés spp. Lézards sans oreille de Bornéo.
Varanus albigularis. Varan des steppes d’Afrique
orientale.
Varanus auffenbergi. Varan d’Auffenberg.
Varanus caerulivirens. Varan à reflets bleus.
Varanus cerambonensis. Varan de Céram.
Varanus doreanus. Varan à queue bleue.
Varanus dumerilii. Varan de Duméril.
Varanus finschi. Varan de Finsch.
Varanus flavirufus. Varan des sables d’Australie.
Varanus giganteus. Varan Perenti.
Varanus glebopalma. Varan crépusculaire.
Varanus gouldii. Varan de Gould.
Varanus indicus. Varan du Pacifique.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
471

472
Varanus jobiensis. Varan de Sepik.
Varanus mabitang. Varan mabitang.
Varanus macraei. Varan de Mac Rae.
Varanus melinus. Varan jaune coing.
Varanus mertensi. Varan de Mertens.
Varanus niloticus. Varan du Nil.
Varanus ornatus. Varan orné.
Varanus panoptes. Varan des sables.
Varanus rosenbergi. Varan de Rosenberg.
Varanus rudicollis. Varan à cou rugueux.
Varanus salvadorii. Varan-crocodile.
Varanus salvator. Varan malais.
Varanus spenceri. Varan de Spencer.
Varanus spinulosus. Varan à épines.
Varanus varius. Varan bigarré.
Varanus yemensis. Varan du Yémen.
Varanus yuwonoi. Varan de Yuwono.
Amphisbenia. Bipédidés spp. Lézards-vers à deux pattes.
Amphisbénidés spp. Lézards-vers annelés.
Trogonophidés spp. Lézards-vers à queue pointue.
Rhineuridés spp. Lézards-vers de Floride.
Serpentes. Anomalépididés spp. Serpents aveugles américains.
Typhlopidés spp. Serpents minute.
Leptotyphlopidés spp. Serpents-vers.
Aniliidés spp. Serpents-tuyaux.
Uropeltidés spp. Serpents à queue cuirassée.
Ahaetulla spp. Serpents-lianes bronzés
d’Amérique.
Alsophis spp. Couleuvres des Antilles.
Amplorhinus spp. Couleuvres tachetées du Cap.
Apostolepis spp. Couleuvres terrestres
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
d’Amérique du Sud.
Balanophis spp. Couleuvres de Ceylan.
Cerberus spp. Couleuvres cynocéphales.
Clelia spp. Mussuranas.
Coniophanes spp. Couleuvres à bandes noires
d’Amérique.
Conophis spp. Couleuvres perfides
d’Amérique.
Crotaphopeltis spp. Couleuvres à lèvres jaunes
d’Afrique.
Diadophis spp. Couleuvres à collier d’Amérique
du Nord.
Dipsadoboa spp. Couleuvres arboricoles vertes
d’Afrique.
Elapomorphus spp. Couleuvres d’Amérique du Sud.
Enhydris spp. Couleuvres aquatiques d’Asie.
Erythrolamprus spp. Faux serpents corail.
Hydrodynastes spp. Faux cobras aquatiques
d’Amérique du Sud.
Langaha spp. Serpents à nez de feuille.
Leptodeira spp. Couleuvres forestières
d’Amérique du Sud.
Leptophis spp. Couleuvres arboricoles vertes
d’Amérique.
Macrelaps spp. Couleuvres noires d’Afrique
australe.
Madagascarophis spp. Couleuvres nocturnes de
Madagascar.
Malpolon spp. Couleuvres de Montpellier.
Opheodrys spp Serpents des buissons.
Oxybelis spp. Serpents-lianes à nez pointu
d’Amérique du Sud.
Phalotris spp. Couleuvres à collier d’Amérique
du Sud.
Philodryas spp. Serpents-lianes perfides
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
473

474
Amphibiens
d’Amérique du Sud.
Psammophis spp. Serpents des sables.
Psammophylax spp. Serpents des sables d’Afrique
australe.
Rhabdophis spp. Couleuvres aquatiques d’Asie
orientale.
Stenorrhina spp. Couleuvres à museau étroit.
Tachymenis spp. Serpents-fouets d’Amérique du
Sud.
Telescopus spp. Serpents-chats.
Trimorphodon spp. Serpents-lyres.
Xenodon spp. Couleuvres à dents inégales
d’Amérique du Sud.
Hydrophiidés spp. Serpents marins.
Caudata. Cryptobranchidés spp. Salamandres géantes.
Protéidés spp. Protées et nectures.
Triturus spp. Tritons.
Taricha spp. Tritons rugueux.
Dicamptodontidés spp. Salamandres géantes du
Pacifique.
Amphiumidés spp. Salamandres-anguilles.
Sirénidés spp. Sirènes.
Gymnophiona. Rhinatrématidés spp. Céciliens à longue queue.
Ichthyophiidés spp. Céciliens-poissons.
Uraeotyphlidés spp. Céciliens-cobras.
Scolécomorphidés spp. Céciliens-vers d’Afrique.
Cécilidés spp. Céciliens-vers.
Typhlonectidés spp. Céciliens aquatiques.
Anura. Léiopelmatidés spp. Grenouilles à queue.
Pipidés sauf Pipa spp.
Discoglossidés spp. Discoglosses, crapauds
sonneurs.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Rhinophrynidés spp. Crapauds fouisseurs du
Mexique.
Pélobatidés spp. Pélobates, crapauds à couteau.
Pélodytidés spp. Pélodytes, grenouilles persillées.
Sooglossidés spp. Grenouilles des Seychelles.
Rana spp. Hyla spp., sauf Hyla Rainettes sauf rainette cendrée.
cinerea.
Héléophrynidés spp. Grenouilles spectres.
Allophrynidés spp. Grenouilles arboricoles des
Guyanes.
Brachycéphalidés spp. Crapauds ensellés.
Rhinodermatidés spp. Grenouilles à nez pointu.
(*) Toutefois l’obligation d’autorisation et de marquage :
- ne s’applique, pour les espèces d’oiseaux de France métropolitaine, qu’aux oiseaux des
catégories d’espèces présentes ou ayant niché à au moins une reprise depuis 1981 sur le
territoire métropolitain de la France, identifiées par les symboles ou figurant à l’arrêté du
29 octobre 2009 fixant la liste des oiseaux protégés sur l’ensemble du territoire et les
modalités de leur protection ;
- ne s’applique pas, en ce qui concerne les espèces pour lesquelles les arrêtés pris en
application des articles L. 411-1 et L. 411-2 du code de l’environnement fixent des
interdictions de transport sur une partie seulement du territoire national, aux animaux des
espèces considérées qui ne sont pas détenus sur cette partie du territoire national.
(**) (Supprimé)
(***) La détention de ces espèces au sein des élevages d’agrément est soumise à
autorisation.
NOTA:
Conformément à l’article 8 de l’arrêté du 30 juillet 2010, le 2° de l’article 3 dudit arrêté
entre en vigueur à compter du 10 décembre 2010.
Article Annexe 3
LISTE DES ESPÈCES NON DOMESTIQUES CONSIDÉRÉES COMME DANGEREUSES
Pour la taxonomie, les références bibliographiques sont :
1° Pour les mammifères : Mammal Species of the World, de Wilson et Reeder, édition de
2005 ;
2° Pour les oiseaux : The Howard and Moore complete Checklist of the Birds of the World,
de Howard et Moore, édition de 2003 ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
475

476
3° Pour les amphibiens et les reptiles : The completely illustrated Atlas of Reptiles and
Amphibians for the Terrarium, de Obst, Richter et Jacob, édition de 1988 ;
Mammifères
Ordre des carnivores : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 6
kilogrammes.
Ordre des primates.
Ordre des proboscidiens.
Ordre des périssodactyles :
- famille des équidés ;
- famille des tapiridés ;
- famille des rhinocérotidés.
Ordre des artiodactyles :
- famille des suidés ;
- familles des tayassuidés ;
- famille des hippopotamidés ;
- famille des camélidés :
- Camelus bactrianus ;
- famille des giraffidés ;
- famille des cervidés, à l’exception des genres Hydropotes, Mazama et Pudu ;
- famille des bovidés :
- sous-famille des aépycérotinés ;
- sous-famille des alcélaphinés ;
- sous-famille des bovinés à l’exception du genre Tetracerus ;
- sous-famille des caprinés : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 50
kilogrammes ;
- sous-famille des hippotraginés ;
- sous-famille des réduncinés.
Super-ordre des marsupiaux : espèces dont le poids adulte est supérieur ou égal à 25
kilogrammes.
Oiseaux
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Famille des struthionidés.
Famille des rhéidés.
Famille des casuaridés.
Famille des dromaiidés.
Reptiles
Ordre des squamates :
Sous-ordre des ophidiens :
- famille des atractaspididés :
- Atractapis spp. ;
- famille des boïdés : espèces dont la taille adulte est supérieure ou égale à 3 mètres ;
- famille des colubridés :
- Boiga spp. ;
- Dispholidus typus ;
- Natrix tigrina ;
- Rhabdophis tigrinus ;
- Thelotornis (kirtlandii) capensis ;
- Thelotornis kirtlandii ;
- famille des élapidés ;
- famille des vipéridés ;
Sous-ordre des sauriens :
- famille des hélodermatidés :
-Heloderma spp. ;
- famille des varanidés :
- Varanus spp. : espèces dont la taille adulte est supérieure ou égale à 3 mètres.
Ordre des crocodiliens.
Ordre des chéloniens : espèces dont la largeur de la bouche à l’âge adulte est supérieure
ou égale à 4 centimètres, appartenant aux familles suivantes :
- famille des chélydridés ;
- famille des kinosternidés :
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
477

478
- Staurotypus spp. ;
- famille des pélomédusidés :
- Erymnochelys spp. ;
- Peltocephalus spp. ;
- Podocnemis spp. ;
- Pelusios niger ;
- famille des trionychidés ;
- famille des chéloniidés :
- Eretmochelys spp. ;
- Caretta spp. ;
- Lepidochelys spp. ;
- famille des dermochélyidés :
- Dermochelys coriacea.
Amphibiens
Phyllobates spp.
Poissons
Chondrichtyens.
Ostéichtyens :
Classe des actinoptérygiens :
- sous-famille des scorpaénidés ;
- sous-famille des synancéidés ;
- sous-famille des trachinidés.
Arachnides
Ordre des aranéides :
- sous-ordre des mygalomorphes ;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
- sous-ordre des aranéomorphes ou labidognathes :
- Latrodectus spp. ;
- Loxosceles spp. ;
- Phoneutria spp.
Ordre des scorpionides.
Mollusques
Gastéropodes :
- famille des conidés.
Céphalopodes :
Ordre des octopodes :
- Hapalochlaena maculosa ;
- Hapalochlaena lunulata.
Myriapodes
Scolopendromorphes.
Observation : sont des espèces considérées comme dangereuses toutes les espèces des
taxons des rangs les plus bas figurant dans le tableau ci-dessus.
Le 31 janvier 2011
ARRETE
Article Annexe IV
LISTE DES PLANTES INVASIVES
(ESPÈCES AVÉRÉES)
ESPÈCE (Nom latin) ESPÈCE (Nom français) FAMILLE
Acacia dealbata Mimosa Fabaceae
Acer negundo Erable negundo Aceraceae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
479

480
ESPÈCE (Nom latin) ESPÈCE (Nom français) FAMILLE
Ailanthus altissima Faux-vernis du Japon Simaroubaceae
Ambrosia artemisiifolia
Ambroisie à feuilles
d'armoise Asteraceae
Amorpha fruticosa Faux-indigo Fabaceae
Aster lanceolatus Aster américain Asteraceae
Aster novi-belgii Aster américain Asteraceae
Azolla filiculoides Azolla fausse-fougère Azollaceae
Baccharis halimifolia Séneçon en arbre Asteraceae
Bidens frondosa Bident à fruits noirs Asteraceae
Buddleja davidii Buddleia du Père David Buddlejaceae
Campylopus introflexus Dicranaceae
Carpobrotus edulis Griffes de sorcières Aizoaceae
Carpobrotus acinaciformis Griffes de sorcières Aizoaceae
Cortaderia selloana L'herbe de la pampa Poaceae
Elodea canadensis Elodée du Canada Hydrocharitaceae
Elodea nuttallii Elodée de Nuttall Hydrocharitaceae
Elodea callitrichoides
Elodée à feuilles
allongées Hydrocharitaceae
Fallopia japonica Renouée du Japon Polygonaceae
Fallopia sachalinensis Renouée de Sakhaline Polygonaceae
Impatiens glandulifera Balsamine géante Balsaminaceae
Impatiens parviflora Balsamine à petites fleurs Balsaminaceae
Lagarosiphon major Lagarosiphon Hydrocharitaceae
Lemna minuta Lentille d'eau minuscule Lemnaceae
Ludwigia peploides Jussie Onagraceae
Ludwigia grandiflora Jussie Onagraceae
Myriophyllum aquaticum Myriophylle du Brésil Haloragaceae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
ESPÈCE (Nom latin) ESPÈCE (Nom français) FAMILLE
Paspalum dilatatum Paspale dilaté Poaceae
Paspalum distichum Paspale distique Poaceae
Robinia pseudoacacia Robinier faux-acacia Fabaceae
Senecio inaequidens Séneçon du Cap Asteraceae
Solidago canadensis Solidage du Canada Asteraceae
Solidago gigentea Solidage glabre Asteraceae
Source : MULLER S. (coord) 2004 Plantes invasives en France. Museum national d'histoire
naturelle (Patrimoines naturels, 62). Paris, 168 p.
FR165 - Arrêté du 31 juillet 2000 établissant la liste des organismes nuisibles aux
végétaux, produits végétaux et autres objets soumis à des mesures de lutte
obligatoire ; Decree establishing harmful organisms with obligatory control
Article 1
La lutte contre les organismes nuisibles mentionnés en annexe A du présent arrêté est
obligatoire, de façon permanente, sur tout le territoire métropolitain ou dans les
départements d’outre-mer, dès leur apparition, et ce quel que soit le stade de leur
développement et quels que soient les végétaux, produits végétaux et autres objets sur
lesquels ils sont détectés.
Article 2
Certains organismes nuisibles, contre lesquels la lutte n’est pas obligatoire sur tout le
territoire et de façon permanente, mais dont la propagation peut présenter un danger soit à
certains moments, soit dans un périmètre déterminé, soit sur certains végétaux, produits
végétaux et autres objets déterminés, peuvent nécessiter des mesures spécifiques de lutte
obligatoire, sur tout ou partie du territoire métropolitain ou des départements d’outre-mer.
Ces organismes nuisibles sont mentionnés en annexe B du présent arrêté.
Article 3
Les traitements et mesures de lutte nécessaires à la prévention de la propagation des
organismes nuisibles figurant aux annexes A et B du présent arrêté, ainsi que les conditions
dans lesquelles leur lutte est organisée, peuvent être prescrits par arrêté du ministre chargé
de l’agriculture.
Ces traitements et mesures nécessaires peuvent comporter notamment : le piégeage des
organismes nuisibles, la mise en quarantaine, la désinfection, l’interdiction de planter et de
multiplier, la réalisation de traitements antiparasitaires à usage agricole, la destruction par
le feu.
Ces mesures et traitements peuvent s’appliquer aux terrains et locaux environnants.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
481

482
Article 4
Lorsqu’un arrêté ministériel prévoit des traitements et mesures de lutte, le cas échéant, un
arrêté préfectoral peut préciser les modalités de mise en oeuvre de ces traitements et
mesures, et lister les aires géographiques restreintes (cantons, communes...) dans
lesquelles la lutte est déclarée obligatoire.
Article 5
En l’absence d’arrêté ministériel précisant ces traitements ou mesures ainsi que les
conditions dans lesquelles la lutte est organisée, ceux-ci sont fixés par arrêté préfectoral,
après avis du directeur régional de l’alimentation, de l’agriculture et de la forêt (service
régional de la protection des végétaux) ou du directeur de l’agriculture et de la forêt
(service de la protection des végétaux) pour les départements d’outre-mer.
Conformément à l’article L. 251-8 du code rural, l’arrêté préfectoral est soumis dans la
quinzaine à l’approbation du ministre chargé de l’agriculture (direction générale de
l’alimentation, sous-direction de la qualité et de la protection des végétaux).
Article 6
L’arrêté du 25 septembre 1944 réglementant la destruction des lapins, l’arrêté du 29 avril
1948 relatif à la lutte contre le doryphore, l’arrêté du 15 décembre 1951 relatif à la lutte
contre le rat musqué, l’arrêté du 23 mars 1953 relatif à la lutte contre la fourmi d’Argentine,
l’arrêté du 7 avril 1956 relatif à la lutte collective contre les corbeaux et les pies, l’arrêté du
5 février 1957 relatif à la lutte contre le chancre du pommier, l’arrêté du 1er avril 1957
relatif à la lutte contre le chancre de l’écorce du châtaignier, et l’arrêté du 30 juillet 1970
modifié relatif à la lutte obligatoire contre les ennemis des cultures sont abrogés.
Article 7
La directrice générale de l’alimentation est chargée de l’exécution du présent arrêté, qui
sera publié au Journal officiel de la République française.
See Annexes with relevant lists on www.legifrance.gouv.fr.
FR166 - Arrêté du 30 septembre 1988 fixant la liste des animaux susceptibles
d'être classés nuisibles ; Decree on harmful organisms 1988
Article 1
La liste des espèces d'animaux susceptibles d'être classés nuisibles par le préfet est fixée
comme suit :
Mammifères
Chien viverrin (nyctereutes procyonoides).
Fouine (martes foina).
Lapin de garenne (oryctolagus cuniculus).
Ragondin (myocastor coypus).
Rat musqué (ondatra zibethica).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
September 2011
Raton laveur (procyon lotor).
Renard (vulpes vulpes).
Sanglier (sus scrofa).
Vison d'Amérique (mustela vison).
Putois (Mustela putorius).
Martre (Martes martes).
Belette (Mustela nivalis).
Oiseaux
Corbeau freux (corvus frugilegus).
Corneille noire (corvus corone corone).
Etourneau sansonnet (sturnus vulgaris).
Geai des chênes (garrulus glandarius).
Pie bavarde (pica pica).
Pigeon ramier (colomba palumbus).
FR167 - Décret n°2000-1165 du 27 novembre 2000 relatif à la commercialisation
des matériels de multiplication des plantes ornementales ; Decree on ornamental
plants 2000
Article 3
Les matériels de multiplication de plantes ornementales doivent, lors de leur
commercialisation, remplir les conditions minimales de qualité et d'état sanitaire suivantes :
1° Etre, d'après l'examen visuel, essentiellement indemnes d'organismes nuisibles affectant
leur qualité ainsi que de tout signe ou symptôme de la présence d'organismes nuisibles
réduisant leur utilité ; dans le cas contraire, les matériels de multiplication sont traités ou
retirés ;
FR168 - Arrêté du 24 mai 2006 relatif aux exigences sanitaires des végétaux,
produits végétaux et autres objets ; Decree on sanitary requirements for plants,
parts of plants and other objects
Section 4 : Contrôles à l'importation
Article 18
Modifié par Arrêté du 23 octobre 2007, v. init.
I.-Parallèlement aux formalités prescrites pour le placement sous un régime douanier
adéquat au point d'entrée sur le territoire métropolitain ou dans les départements d'outremer
et aux contrôles sanitaires mentionnés au II du présent article des végétaux, produits
végétaux et autres objets, un contrôle est réalisé afin de vérifier que les végétaux, produits
végétaux et autres objets, originaires de pays tiers à la Communauté européenne, ne
figurent pas à l'annexe III.
II.-Les végétaux, produits végétaux et autres objets énumérés à l'annexe V, partie B, sont
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
483

484
soumis à un contrôle douanier dès leur entrée sur le territoire douanier de la Communauté.
Ils peuvent être placés sous un des régimes douaniers suivants : mise en libre pratique,
perfectionnement actif, transformation sous douane, admission temporaire,
perfectionnement passif, lorsque les contrôles documentaires, d'identité et phytosanitaires
ont permis de conclure dans la mesure où ceci peut être constaté :
A.-Que les végétaux, produits végétaux ou autres objets sont accompagnés des originaux,
respectivement du certificat phytosanitaire ou du certificat phytosanitaire de réexportation
conformes à l'article 25 ou, le cas échéant, que les originaux d'autres documents ou
marques autorisés y sont fixés ou apposés ;
B.-Que les végétaux, produits végétaux ou autres objets ne sont contaminés par aucun des
organismes nuisibles énumérés à l'annexe I partie A, et
1° En ce qui concerne les végétaux, produits végétaux énumérés à l'annexe II, partie A, qu'ils
ne sont pas contaminés par les organismes nuisibles les concernant qui figurent dans cette
annexe, et,
2° En ce qui concerne les végétaux, produits végétaux ou autres objets énumérés à l'annexe
IV, partie A, qu'ils répondent aux exigences particulières les concernant énoncées dans
cette annexe.
C.-Lorsque ces végétaux, produits végétaux et autres objets sont destinés à des zones
protégées, que ces végétaux, produits végétaux et autres objets ne sont également pas
contaminés par les organismes nuisibles énumérés à l'annexe I, partie B, et
1° En ce qui concerne les végétaux, produits végétaux énumérés également à l'annexe II,
partie B, qu'ils ne sont également pas contaminés par les organismes nuisibles les
concernant figurant dans cette partie d'annexe, et
2° En ce qui concerne les végétaux, produits végétaux énumérés également à l'annexe IV,
partie B, qu'ils répondent également aux exigences particulières les concernant
mentionnées dans cette partie d'annexe.
III.-Les dispositions du II s'appliquent aussi :
A.-Le cas échéant, au bois lorsqu'il se présente sous une des formes visées au deuxième
alinéa du II de l'article 6.
B.-En cas de risque de propagation d'organismes nuisibles aux végétaux, produits végétaux
et autres objets destinés à être introduits dans une zone franche ou un entrepôt franc, à
être réexportés hors du territoire douanier de la Communauté, à être détruits, à être
abandonnés au profit du Trésor public ou lorsqu'ils sont en transit ou en entrepôt douanier.
IV.-A l'issue du contrôle mentionné au II du présent article, un document attestant de sa
réalisation est délivré par le service chargé de la protection des végétaux et doit être
obligatoirement présenté à l'appui de la déclaration en douane lors de la réalisation des
formalités douanières. Les informations devant figurer sur ce document sont précisées dans
le modèle de document figurant à l'annexe VII de cet arrêté et doivent comporter un
laissez-passer phytosanitaire. Les agents visés au I de l'article L. 251-18 du code rural
responsables du point dentrée certifient, en apposant le cachet du service et la date sur ce
document, que les contrôles documentaire, d'identité et phytosanitaire ont été effectués.
Ces agents mentionnent sur ce document le montant correspondant aux trois parts de la
redevance phytosanitaire visées à l'article L. 251-17 du code rural. Lors des formalités liées
au dédouanement ou au transit tel que visé au III-B du présent article, les agents de
douanes perçoivent le montant de redevance phytosanitaire correspondant à ces trois
parts.
V.-En cas de transit de marchandises non communautaires sur le territoire national et
lorsque les contrôles visés au II du présent article ont été effectués dans un autre Etat
membre, une preuve de la réalisation de ces contrôles par l'organisme officiel du point
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
d'entrée doit être obligatoirement présentée à l'appui de la déclaration en douane lors de la
réalisation des formalités douanières.
September 2011
Article 19
Modifié par Arrêté du 23 octobre 2007, v. init.
En cas de transit de marchandises non communautaires sur le territoire national, et en
accord avec l'organisme officiel du point de destination, les contrôles d'identité et les
contrôles phytosanitaires peuvent être effectués, en tout ou en partie, par l'organisme
officiel du point de destination dans les conditions définies par les articles 20 à 24 du
présent arrêté.
Lorsque le point d'entrée communautaire est situé sur le territoire national, les agents visés
au I de l'article L. 251-18 du code rural responsables du point d'entrée délivrent, à l'issue
des contrôles, un document phytosanitaire de transport attestant de leur réalisation. Les
informations devant figurer sur ce document sont précisées dans le modèle de document
en annexe VII de cet arrêté. Ces agents certifient, en apposant le cachet du service et la
date sur ce document, les contrôles qui ont été effectués. Ils mentionnent sur ce document
le montant correspondant aux parts de la redevance phytosanitaire visée à l'article L. 251-
17 du code rural relatives à ces contrôles. Les agents des douanes compétents du point
d'entrée perçoivent ce montant.
Article 20
Modifié par Décret n°2010-429 du 29 avril 2010 - art. 6 (V)
I.-Lorsque les contrôles sont destinés à être effectués dans les lieux de destination des
marchandises, l'importateur ou toute autre personne responsable des lieux où les contrôles
doivent être effectués adresse une demande d'agrément au préfet du département
concerné afin que ces contrôles s'effectuent dans les lieux indiqués dans la demande.
II.-La demande d'agrément, initiale ou de reconduction, comprend un dossier technique
permettant d'établir si les lieux proposés peuvent être agréés en tant que lieux d'inspection.
Ce dossier comprend les éléments suivants :
a) Les informations relatives aux produits concernés destinés à être importés et aux lieux
dans lesquels les produits importés concernés seront entreposés ou conservés dans
l'attente des derniers résultats des contrôles, et en particulier les informations concernant
l'obligation visée à l'article 21-III-E, en particulier :
-le nom et l'adresse de l'importateur ou de la personne responsable du lieu où les contrôles
doivent être effectués ;
-les noms scientifiques des végétaux, produits végétaux et autres objets devant être
contrôlés aux lieux de destination ;
-le type des végétaux, produits végétaux et autres objets ;
-la quantité des végétaux, produits végétaux et autres objets ;
- la durée de l'agrément, la durée maximale étant fixée à un an pour l'agrément initial et à 3
ans pour une reconduction d'agrément ; -l'adresse et la description du ou des locaux
spécifiques de maintien en consignation du lieu où les contrôles doivent être effectués ;
-la méthode proposée pour la mise en oeuvre des mesures prévues à l'article R. 251-8, le
cas échéant ;
-le(s) point(s) d'entrée proposé(s) dans la Communauté européenne ;
b) Et, le cas échéant, lorsque les produits concernés sont destinés à une personne qui
bénéficie du statut de destinataire agréé et satisfont aux conditions établies à l'article 406
du règlement (CEE) n° 2454 / 93 de la Commission ou lorsque les lieux concernés sont
soumis à une autorisation au sens de l'article 497 dudit règlement, les documents
justificatifs correspondants.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
485

486
III.-Après examen du dossier technique par l'organisme officiel du point de destination et
sur sa proposition, le préfet délivre un agrément initial ou une reconduction d'agrément
pour une durée maximale de 1 an ou 3 ans respectivement, par arrêté préfectoral, pour le
lieu proposé comme lieu d'inspection agréé. Le refus d'agrément est motivé. L'arrêté
préfectoral doit être soumis, dans la quinzaine, à l'approbation du ministre chargé de
l'agriculture et du ministre chargé des douanes.
IV.-L'importateur ou la personne responsable du lieu d'inspection agréé est tenu de notifier
immédiatement au directeur régional de l'alimentation de l'agriculture et de la forêt ou au
directeur de l'agriculture et de la forêt pour les départements d'outre-mer dont il relève :
1° Toute contamination des végétaux, produits végétaux et autres objets par des
organismes nuisibles ou la présence de végétaux visés à l'article D. 251-2 ;
2° Tout événement à l'origine ou susceptible d'être à l'origine d'une fuite dans
l'environnement d'un des organismes mentionnés ci-dessus ;
3° Toute modification apportée aux informations transmises en vertu des points a et b du II
du présent article.
V.-Le ministre chargé de l'agriculture et le ministre chargé des douanes peuvent, par arrêté
conjoint, définir des conditions supplémentaires jugées nécessaires pour désigner un lieu
proposé comme lieu d'inspection agréé.
Article 21
I. - Sous réserve du respect des conditions fixées au point III, les contrôles à destination
s'effectuent dans des lieux agréés conformément à l'article 20.
II. - Dans le cas du transit de marchandises non communautaires visées à l'annexe V, partie
B, destinées à un autre Etat membre de l'Union européenne, les contrôles à destination
s'effectuent dans les locaux de l'organisme officiel du lieu de destination ou un endroit situé
à proximité désigné ou agréé conformément à l'article 23.
III. - Les contrôles peuvent être effectués à destination lorsque :
A. - L'emballage du lot ou les moyens de transport utilisés pour l'acheminement du lot sont
fermés ou scellés de telle manière que les produits concernés ne peuvent provoquer
d'infestation ou d'infection durant leur transport jusqu'au lieu d'inspection agréé et ne sont
pas de nature à modifier l'identité des produits. Dans des cas dûment motivés, les agents
visés au I de l'article L. 251-18 du code rural peuvent admettre des lots qui ne sont pas
fermés ou scellés, à condition que les produits concernés ne puissent provoquer
d'infestation ou d'infection durant leur transport jusqu'au lieu d'inspection agréé.
B. - Le lot est acheminé jusqu'au lieu d'inspection agréé. Aucune modification du lieu
d'inspection n'est admise, sauf autorisation du préfet territorialement compétent dans la
zone où le lieu d'inspection est situé.
C. - Le lot est accompagné d'un document phytosanitaire de transport, tel que visé à
l'annexe VII. Le document est rempli à la machine ou à la main en lettres majuscules lisibles
ou encore de manière électronique, en accord avec les organismes officiels responsables
des points d'entrée et de destination, et est rédigé au moins dans une des langues officielles
de la Communauté.
D. - Le document phytosanitaire de transport susvisé est rempli et signé par l'importateur
du lot, sous le contrôle de l'organisme officiel du point d'entrée.
E. - Le stockage du lot est organisé de telle manière que les produits composant ce lot sont
séparés des marchandises communautaires et des lots infestés ou suspectés d'être infectés
par des organismes nuisibles.
Article 22
Modifié par Décret n°2010-429 du 29 avril 2010 - art. 6 (V)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
L'importateur des lots, pour lesquels il a été décidé que les contrôles pouvaient être
effectués dans un lieu d'inspection agréé, est soumis aux obligations suivantes :
A.-Sans préjudice de l'application de l'article 26, l'importateur notifie au plus tard 24 heures
ouvrables à l'avance l'introduction des produits considérés à la direction régionale de
l'alimentation, de l'agriculture et de la forêt du lieu d'inspection agréé ainsi que les
informations suivantes :
1° Le nom, l'adresse et la situation géographique du lieu d'inspection agréé ;
2° La date et l'heure d'arrivée prévues des produits concernés au lieu d'inspection agréé ;
3° Si possible, le numéro de série individuel du document phytosanitaire de transport ;
4° Si possible, la date et le lieu d'émission du document phytosanitaire de transport ;
5° Le nom, l'adresse et le numéro d'enregistrement officiel de l'importateur ;
6° Le numéro de référence du certificat phytosanitaire ou du certificat phytosanitaire de
réexportation, ou de tout autre document phytosanitaire requis.
B.-L'importateur notifie à la direction régionale de l'alimentation, de l'agriculture et de la
forêt toute modification apportée aux informations communiquées conformément au A.
September 2011
Article 23
Modifié par Arrêté du 23 octobre 2007, v. init.
Si le point d'entrée dans la Communauté des produits concernés et le lieu d'inspection
agréé ne sont pas situés dans le même Etat membre, le lot peut être expédié et les
contrôles peuvent être effectués dans un lieu d'inspection agréé, sur la base d'un accord
entre les organismes officiels responsables des Etats membres concernés. Le document
phytosanitaire de transport, délivré par l'organisme officiel de l'Etat membre concerné à
l'issue du contrôle, contient les informations exigées conformément au modèle présenté à
l'annexe VIII de cet arrêté. Il est indiqué sur le document phytosanitaire de transport que les
organismes officiels des Etats membres sont parvenus à un accord.
Article 24
II.-Les agents mentionnés au I de l'article L. 251-18 du code rural responsables du lieu de
destination délivrent, à l'issue des contrôles, un document attestant de leur réalisation. Les
informations devant figurer sur ce document sont précisées dans le modèle de document
en annexe VII de cet arrêté. Ces agents certifient, en apposant le cachet du service et la
date sur ce document, les contrôles qui ont été effectués. Ils mentionnent sur ce document
le montant correspondant aux parts de la redevance phytosanitaire visée à l'article L. 251-
17 du code rural relatives à ces contrôles. Lors des formalités liées au dédouanement, les
agents de douanes compétents du lieu de destination perçoivent ce montant.
II.-Si le résultat des contrôles aboutit à un refus d'entrée, le lot et le document
phytosanitaire de transport qui l'accompagne sont présentés aux autorités douanières
responsables de la zone du lieu d'inspection agréé afin qu'il soit soumis au régime douanier
adéquat. Une fois la mesure douanière adoptée, le document phytosanitaire de transport
n'accompagne plus le lot.L'original du document phytosanitaire de transport est conservé
pendant une année au moins par l'organisme officiel du point de destination.
III.-Si le résultat des contrôles donne lieu à l'obligation de transporter les produits concernés
dans la Communauté vers une destination située en dehors de la Communauté, les produits
restent sous surveillance douanière jusqu'à leur réexpédition.
Article 25
Modifié par Décret n°2010-429 du 29 avril 2010 - art. 6 (V)
Sans préjudice des dispositions de l'article 18 ci-dessus :
I.-Les végétaux, produits végétaux et autres objets mentionnés à l'annexe V, partie B,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
487

488
originaires de pays tiers à la Communauté européenne, doivent être accompagnés d'un
certificat phytosanitaire ou d'un certificat phytosanitaire de réexportation conforme au
modèle établi par la Convention internationale pour la protection des végétaux, disponible
auprès des directions régionales de l'alimentation, de l'agriculture et de la forêt (services
régionaux de la protection des végétaux) et des directions de l'agriculture et de la forêt
(services de la protection des végétaux) pour les départements d'outre-mer. Ce certificat
est délivré par l'organisme responsable du pays expéditeur.
Le certificat phytosanitaire ou le certificat phytosanitaire de réexportation qui accompagne
les végétaux, produits végétaux et autres objets originaires de pays tiers destinés à la
Communauté européenne atteste qu'un contrôle phytosanitaire et d'identité est réalisé
avant leur envoi sur le territoire métropolitain ou dans les départements d'outre-mer.
Le certificat phytosanitaire doit répondre aux exigences fixées ci-après :
1° Il doit avoir été établi au plus tôt quatorze jours avant la date où les végétaux, produits
végétaux et autres objets qu'il couvre ont quitté le pays tiers où il a été remis ;
2° Il doit être rédigé en lettres capitales ou dactylographié ;
3° Il ne doit porter aucune surcharge, ratures ou altérations, à moins qu'elles ne soient
validées.
Les végétaux, produits végétaux ou autres objets énumérés au B du V de l'article D. 251-2
du code rural et provenant de pays tiers parties contractantes à la Convention
internationale pour la protection des végétaux doivent être accompagnés d'un certificat
phytosanitaire ou d'un certificat phytosanitaire de réexportation délivré conformément au
modèle établi par l'annexe I de la directive 2004 / 105 / CE de la Commission du 15 octobre
2004 établissant les modèles de certificats phytosanitaires de réexportation officiels
accompagnant des végétaux, des produits végétaux ou autres objets réglementés par la
directive 2000 / 29 / CE du Conseil en provenance de pays tiers. Ce document doit être
rempli conformément à la norme internationale pour les mesures phytosanitaires n° 12
(NIMP n° 12 directives pour les certificats phytosanitaires).
Par dérogation à l'alinéa précédent, les certificats délivrés conformément au modèle établi
par l'annexe II de la directive 2004 / 105 / CE précitée sont acceptés jusqu'au 31 décembre
2009.
II.-Les certificats, visés au I, concernant des végétaux, produits végétaux ou autres objets
figurant sur la liste de l'annexe IV, partie A, chapitre 1er, ou partie B, doivent préciser, sous
la rubrique Déclaration additionnelle, quelles exigences particulières ont été respectées
parmi celles énumérées à la rubrique correspondante des différentes parties de l'annexe IV.
Cette précision est apportée par la mention du ou des points relatifs à ou aux exigences
particulières respectées.
Article 26
Le contrôle des végétaux, produits végétaux et autres objets originaires et en provenance
de pays tiers à la Communauté européenne consiste en un examen documentaire,
d'identité et sanitaire réalisé sur échantillon représentatif ou sur la totalité des végétaux,
produits végétaux et autres objets cités à l'article 18.
Pour permettre la réalisation de ces contrôles au moment de leur introduction aux points
d'entrée sur le territoire métropolitain ou dans les départements d'outre-mer, l'importateur
est tenu d'en informer les agents chargés de la protection des végétaux au moins vingtquatre
heures ouvrables avant leur introduction.
Article 27
I. - L'importateur d'envois constitués entièrement ou partiellement de végétaux, de
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
produits végétaux ou d'autres objets figurant à l'annexe V, partie B, ou son représentant en
douane, indique sur l'un au moins des documents requis pour les formalités douanières la
composition de l'envoi au moyen des informations suivantes :
1° Une référence au type de végétaux, produits végétaux ou autres objets ;
2° La mention « Envoi contenant des produits soumis à la réglementation phytosanitaire »
ou toute autre marque autorisée ;
3° Le(s) numéro(s) de référence des documents phytosanitaires requis ;
4° Le numéro officiel de l'importateur, producteur ou non, de végétaux, produits végétaux
ou autres objets énumérés à l'annexe V, partie B.
II. - Les autorités aéroportuaires, les autorités portuaires, les importateurs ou autres agents,
avisent préalablement, dès qu'ils ont été avertis de l'arrivée imminente de tels envois, les
agents chargés de la protection des végétaux.
September 2011
Article 28
Lorsque les végétaux, produits végétaux et autres objets originaires de pays tiers à la
Communauté européenne mentionnés à l'annexe V, partie B, figurent également à l'annexe
V, partie A, et dans la mesure où les résultats des contrôles effectués au moment de leur
introduction aux points d'entrée sur le territoire métropolitain ou dans les départements
d'outre-mer sont conformes aux exigences citées à l'article 18 du présent arrêté, un
passeport phytosanitaire présenté sous l'une des formes prévues à l'article 10 du présent
arrêté est délivré.
Article 29
Modifié par Décret n°2010-429 du 29 avril 2010 - art. 6 (V)
Si les contrôles documentaires, d'identité et phytosanitaires ne permettent pas de conclure
que les conditions d'importation de végétaux, produits végétaux et autres objets
mentionnés à l'annexe V, partie B, sont remplies et lorsqu'un retrait desdits végétaux
infectés ou infestés du lot, ou lorsqu'un refoulement est prononcé, les agents chargés de la
protection des végétaux annulent les certificats phytosanitaires en apposant au recto de
façon visible un cachet rouge de forme triangulaire portant la mention « certificat annulé »
et indiquant le nom de la direction régionale de l'alimentation, de l'agriculture et de la forêt
(service régional de la protection des végétaux) ou de la direction de l'agriculture et de la
forêt (service de la protection des végétaux) pour les départements d'outre-mer qui a
procédé à l'opération ainsi que la date
FR169 - Arrêté du 20 décembre 1983 relatif à la commercialisation de certaines
espèces d'oiseaux ; Decree on sale of certain bird species
Article 1
Sont interdits, sauf autorisation délivrée dans les conditions prévues aux articles R. 212-1 à
R. 212-6 du code rural et sous réserve des dispositions de l'arrêté du 17 avril 1981 fixant les
listes des oiseaux protégés sur l'ensemble du territoire et de l'article 2 du présent arrêté,
l'importation, à l'exception du transit de frontière à frontière et du régime de
perfectionnement actif, le colportage, la mise en vente, la vente ou l'achat de nids,
d'oiseaux ou d'oeufs, vivants ou morts, d'espèces non domestiques dont la chasse est
autorisée, ainsi que des parties et produits issus de ces spécimens, notamment des pâtés et
conserves.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
489

490
FR170 - Arrêté du 21 juillet 1983 relatif à la protection des écrevisses
autochtones ; Decree on protection of indigenous crayfish
Article 1
Il est interdit d'altérer et de dégrader sciemment les milieux particuliers aux espèces
suivantes :
Astacus astacus (Linné) 1758 : écrevisse à pieds rouges ;
Austropotamobius pallipes (Lereboullet) 1858 : écrevisse à pieds blancs ;
Austropotamobius torrentium (Schrank 1803) synonyme : Astacus torrentium : écrevisse
des torrents.
Article 2
Sont soumis à autorisation, dans les conditions déterminées par le décret n° 77-1296 du 25
novembre 1977 susvisé, l'importation sous tous régimes douaniers à l'exclusion du transit
de frontière à frontière sans rupture de charge, le transport ainsi que la commercialisation,
à l'état vivant, des écrevisses (n° 03-03 A III ex b du tarif des douanes) de l'espèce :
Procambarus clarkii (Girard) 1852 : écrevisse rouge de marais ou écrevisse rouge de
Louisiane.
FR171 - Arrêté du 30 juin 1998 fixant les modalités d’application de la convention
sur le commerce international des espèces de faune et de flore sauvages
menacées d’extinction et des règlements (CE) n° 338/97 du Conseil européen et
(CE) n° 939/97 de la Commission européenne ; Decree applying CITES and relevant
EU regulations
Article 1
Tout animal ou toute plante, vivant ou mort, ainsi que toute partie ou tout produit obtenus
à partir de ceux-ci constituent un spécimen au sens du présent arrêté, sauf si ces parties ou
produits sont exemptés de l’application des dispositions du règlement (CE) n° 338/97 du
Conseil susvisé par une disposition spécifique de ce règlement ou des règlements pris pour
son application.
Article 2
Sont soumises à l’autorisation prévue à l’article L. 212-1 du code rural l’introduction en
provenance d’un territoire n’appartenant pas à la Communauté européenne, l’exportation
et la réexportation hors de la Communauté européenne de spécimens des espèces figurant
aux annexes A et B du règlement du 9 décembre 1996 susvisé, ainsi que l’exportation et la
réexportation hors de la Communauté européenne de spécimens des espèces figurant à
l’annexe C de ce règlement.
Valent respectivement autorisation les permis d’importation, permis d’exportation et
certificats de réexportation délivrés par les différents organes de gestion compétents des
Etats membres de la Communauté européenne conformément aux conditions fixées par le
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
règlement du 9 décembre 1996 susvisé, selon les modalités précisées par le règlement du
26 mai 1997 susvisé.
Article 3
Sont soumis à l’autorisation prévue à l’article L. 212-1 du code rural la détention en vue de
la vente, le transport en vue de la vente, la mise en vente, la vente, l’achat, l’acquisition à
des fins commerciales, l’exposition à des fins commerciales, l’utilisation dans un but lucratif
des spécimens des espèces figurant à l’annexe A du règlement du 9 décembre 1996 susvisé.
Cette autorisation ne peut être accordée que pour des spécimens, ou les spécimens qui en
sont issus, qui remplissent l’une des conditions suivantes :
1° Spécimens prélevés dans le milieu naturel, nés en captivité ou introduits dans la
Communauté européenne avant l’entrée en vigueur, pour les spécimens concernés, des
dispositions relatives aux espèces inscrites à l’annexe I de la convention sur le commerce
international des espèces de faune et de flore sauvages menacées d’extinction, à l’annexe C
1 du règlement du 3 décembre 1982 susvisé ou à l’annexe A du règlement du 9 décembre
1996 susvisé ;
2° Spécimens introduits dans la Communauté européenne conformément aux dispositions
du règlement du 9 décembre 1996 susvisé et destinés à être utilisés à des fins ne nuisant
pas à la survie de l’espèce concernée ;
3° Animaux vivants nés et élevés en captivité d’une des espèces inscrites à l’annexe VIII du
règlement du 26 mai 1997 susvisé, marqués dans le respect des obligations imposées par
cette annexe pour certaines espèces ;
4° Animaux vivants nés et élevés en captivité, marqués selon les modalités prévues par
l’article 36 du règlement du 26 mai 1997 susvisé et accompagnés d’un certificat délivré par
un éleveur agréé à cette fin par un organe de gestion compétent d’Etat membre de la
Communauté européenne en application des articles 32 b et 33-1 du règlement précité ;
5° Animaux nés et élevés en captivité dans la Communauté européenne pour lesquels le
directeur du Muséum national d’histoire naturelle, s’il s’agit de spécimens nés et élevés en
France, ou une autorité scientifique compétente d’un autre Etat membre de la
Communauté européenne, s’il s’agit de spécimens nés et élevés dans un autre Etat membre
de la Communauté européenne, est convaincu que les conditions d’élevage fixées par
l’article 24 du règlement du 26 mai 1997 susvisé sont respectées ;
September 2011
6° Spécimens issus de la reproduction artificielle d’espèces végétales ;
7° Spécimens nécessaires, dans des circonstances exceptionnelles, au progrès scientifique
ou à des fins biomédicales essentielles, lorsqu’il s’avère que l’espèce en question est la
seule répondant aux objectifs visés et que l’on ne dispose pas de spécimens de cette espèce
nés et élevés en captivité ;
8° Spécimens destinés à l’élevage ou à la reproduction et qui contribueront à la
conservation des espèces concernées ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
491

492
9° Spécimens destinés à des activités de recherche ou d’enseignement visant à la
sauvegarde ou à la conservation de l’espèce ;
10° Animaux ou plantes originaires d’un Etat membre de la Communauté européenne qui
ont été prélevés dans leur milieu naturel conformément à la législation en vigueur dans
ledit Etat.
Sont dispensées de cette autorisation les activités précitées relatives aux spécimens dont le
détenteur peut apporter la preuve, à la requête des agents mentionnés à l’article L. 215-5
du code rural, que l’une des conditions mentionnées aux 1°, 3° à 6° ou 10° du présent article
est satisfaite.
Les activités visées au premier alinéa du présent article, lorsqu’elles sont interdites pour les
spécimens considérés en application de l’article L. 211-1 du code rural, ne peuvent donner
lieu à autorisation que pour les spécimens faisant l’objet d’une autorisation exceptionnelle
délivrée en application de l’article L. 211-2 (4°) de ce même code.
Sous réserve des dispositions de l’alinéa précédent, valent autorisation les certificats
délivrés par les différents organes de gestion compétents des Etats membres de la
Communauté européenne conformément aux conditions fixées par le règlement du 9
décembre 1996 susvisé, selon les modalités précisées par le règlement du 26 mai 1997
susvisé.
Article 4
Par dérogation aux dispositions de l’article 3, les fabricants ou restaurateurs, personnes
physiques ou morales, d’objets composés de spécimens d’espèces figurant à l’annexe A du
règlement du 9 décembre 1996 susvisé ou incluant de tels spécimens peuvent bénéficier,
dès lors que ces spécimens satisfont aux dispositions du 1° de l’article 3 du présent arrêté,
d’une autorisation générale de détention et de transport en vue de la vente, d’achat,
d’acquisition à des fins commerciales, de transformation, d’exposition à des fins
commerciales et d’utilisation dans un but lucratif desdits spécimens.
Des arrêtés pris par les ministres signataires du présent arrêté, après avis du Conseil
national de la protection de la nature, déterminent les espèces ou les populations d’espèces
auxquelles ce régime est applicable et précisent, en tant que de besoin, les modalités
d’application à ces espèces.
La délivrance d’une autorisation est notamment subordonnée à la déclaration préalable des
stocks et à la tenue à jour de registres d’entrées et sorties des spécimens.
L’autorisation délivrée pour une période renouvelable d’une durée de cinq ans est
personnelle et incessible.
L’autorisation est délivrée par le préfet du département du lieu de détention, et selon les
modalités fixées par chaque arrêté après authentification par le service des douanes de tout
ou partie du stock détenu par le demandeur.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
La commercialisation des objets fabriqués ou restaurés par les bénéficiaires de ces
autorisations est autorisée sous réserve du respect des conditions, notamment de
marquage, fixées par chaque arrêté.
Article 5
Sont soumis à autorisation du préfet du département du lieu de détention des spécimens la
détention en vue de la vente, le transport en vue de la vente, la mise en vente, la vente,
l’achat, l’acquisition à des fins commerciales, l’exposition à des fins commerciales,
l’utilisation dans un but lucratif des spécimens des espèces figurant à l’annexe B du
règlement du 9 décembre 1996 susvisé.
Sont dispensées de cette autorisation les activités relatives aux spécimens dont le détenteur
peut apporter la preuve, à la requête des agents mentionnés à l’article L. 215-5 du code
rural, qu’ils ont été acquis et, s’ils ne proviennent pas d’un Etat membre de la Communauté
européenne, qu’ils y ont été introduits conformément à la législation en vigueur en matière
de conservation de la faune et de la flore sauvages.
Les activités visées au premier alinéa du présent article, lorsqu’elles sont interdites pour les
spécimens considérés en application de l’article L. 211-1 du code rural, ne peuvent donner
lieu à autorisation que pour les spécimens faisant l’objet d’une autorisation exceptionnelle
délivrée en application de l’article L. 211-2 (4°) de ce même code.
Article 6
Un arrêté interministériel précise les conditions dans lesquelles les fabricants ou
restaurateurs, personnes physiques ou morales, d’objets qui sont des spécimens issus
d’espèces classées aux annexes II et III de la convention ont la faculté de déclarer les
spécimens qu’ils détiennent.
Article 7
Sont soumis à l’autorisation prévue à l’article L. 212-1 du code rural le transport ou la
circulation, en dehors du lieu d’hébergement lorsque ce lieu d’hébergement a été prescrit
par un permis d’importation, par un certificat délivré en application du règlement du 9
décembre 1996 susvisé ou par une autorisation délivrée en application du présent article à
la suite d’un tel permis ou certificat, des spécimens vivants des espèces animales ou
végétales figurant à l’annexe A de ce même règlement. Toutefois, il n’est pas exigé
d’autorisation si un animal doit être déplacé afin de subir un traitement vétérinaire urgent
et s’il est ramené directement à son lieu d’hébergement.
September 2011
L’autorisation est délivrée :
1° Lorsque le lieu d’hébergement prévu est situé dans un département français, par le
préfet de ce département ;
2° Lorsque le lieu d’hébergement prévu n’est pas situé dans un département français, par le
ministre chargé de la protection de la nature.
Lorsque le lieu d’hébergement prévu est situé dans un département français, l’autorisation
ne peut être délivrée :
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
493

494
1° Que si le lieu d’hébergement prévu est situé dans un établissement dont l’ouverture est
autorisée pour l’espèce considérée en application de l’article L. 213-3 du code rural ;
2° Ou, dans le cas contraire, que si le directeur du Muséum national d’histoire naturelle
s’est assuré que le destinataire dispose d’installations adéquates, convenant à
l’hébergement de l’espèce et à son mode de vie, et que si le préfet s’est assuré que les
dispositions réglementaires en vigueur seront satisfaites au lieu d’hébergement prévu.
Lorsque le lieu d’hébergement prévu est situé sur le territoire d’un autre Etat membre de la
Communauté européenne, l’autorisation ne peut être délivrée que si l’autorité scientifique
compétente de cet Etat s’est assurée que le lieu d’hébergement prévu est équipé de
manière adéquate pour conserver le spécimen et le traiter avec soin.
Cette autorisation ne peut être accordée lorsque le transport du spécimen de l’espèce
considérée est interdit en application de l’article L. 211-1 du code rural et ne fait pas l’objet
d’une autorisation exceptionnelle accordée en application de l’article L. 211-2 (4°) de ce
même code.
Sous réserve des dispositions de l’alinéa précédent, valent autorisation les documents
délivrés par les organes de gestion compétents des Etats membres de la Communauté
européenne conformément aux conditions fixées par le règlement du 9 décembre 1996
susvisé, selon les modalités précisées par le règlement du 26 mai 1997 susvisé.
FR300 - Stratégie Biodiversité; Biodiversity strategy and action plans
See www.developpement-durable.gouv.fr/Les-orientations-strategiques-de.html and
www.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/DGALN_2-SNB_-
_strategie_national_biodiversite.pdf
L’introduction d’espèces
L’introduction d’espèces étrangères, dites allogènes, est aujourd’hui considérée au niveau
mondial comme la deuxième cause directe de perte de biodiversité, après la destruction
des habitats. L’introduction et l’installation d’espèces nouvelles sont des phénomènes
naturels. Ils ont pris néanmoins une ampleur croissante, du fait de la forte augmentation
des introductions d’origine humaine, volontaires ou accidentelles, facilitée par la
multiplication des voies de communication (routières, ferroviaires, aériennes, maritimes) et
l’intensification des échanges. Les introductions sont beaucoup plus fréquentes et sur des
distances de plus en plus grandes. Or, si des espèces introduites peuvent dans certains cas
enrichir les communautés présentes, dans d’autres cas, selon le profil de l’espèce
introduite et les communautés écologiques présentes, elles peuvent donner lieu à une
prolifération, avec des impacts massifs sur les espèces et les écosystèmes autochtones. On
parle alors d’espèces envahissantes.
Les milieux insulaires sont les moins résistants. Les collectivités d’outre-mer sont donc
particulièrement concernées. Leur isolement a en général permis le développement de
flores et de faunes originales, d’autant plus que les prédateurs, en particulier les grands
animaux brouteurs et les carnivores, n’y étaient pas présents. Ainsi, l’introduction de
bovins, chèvres ou cerfs, de même que celle des chats, des chiens et des rats ont-elles
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

FRANCE
donné lieu à des dégâts écologiques mais aussi économiques considérables. C’est le cas par
exemple de l’escargot géant Achatina fulica, ravageur des cultures, introduit à La
Réunion, à Mayotte, en Polynésie, aux Antilles et en Nouvelle-Calédonie. Par la suite,
l’introduction délibérée de l’escargot prédateur Euglandina rosea à des fins de lutte
biologique contre l’Achatine a eu pour conséquence l’extinction de dizaines d’espèces
d’escargots endémiques dans les îles du Pacifique. On peut citer également le
développement de l’arbuste Miconia calvescens, qui couvre désormais les deux tiers de
l’île de Tahiti au détriment de la végétation originelle.
Les introductions d’espèces constituent également une menace sérieuse sur la faune et la
flore en métropole. Ainsi, le vison américain, introduit à des fins d’élevage mais échappé
dans la nature, a concurrencé le vison européen jusqu’à l’amener au bord de l’extinction.
L’introduction de poissons carnivores de la famille des salmonidés dans les lacs et étangs
d’altitude menace diverses espèces d’amphibiens. Certaines introductions ont donné lieu à
des phénomènes d’invasion spectaculaires, comme dans le cas de l’algue tropicale
Caulerpa taxifolia en Méditerranée, dont le développement est largement considéré
comme irréversible. L’arrivée récente d’une espèce proche, Caulerpa racemosa, sur les
côtes méditerranéennes, n’en est que plus inquiétante.
Le milieu marin est encore plus sensible aux menaces liées aux espèces envahissantes,
notamment du fait de pratiques associées aux opérations de transport maritime
(ballastages/déballastages) qui conduisent à transporter parfois sur des distances très
grandes plusieurs centaines ou plusieurs milliers de tonnes d'eau, contenant des centaines
ou des milliers d'organismes végétaux ou animaux.
September 2011
En matière de gestion de la biodiversité
Espèces envahissantes introduites : compte-tenu de l’importance de ce facteur dans le
mécanisme de perte de biodiversité biologique, un plan d’action doit être élaboré avec
pour objectif général d’enrayer l’apparition dans le milieu naturel d’espèces exotiques
envahissantes. Cette stratégie sera l’application nationale et interministérielle de la
stratégie européenne adoptée dans le cadre de la convention de Berne et pourrait
comporter les axes suivants :
- Sensibilisation et éducation du public aux dangers liés à l’introduction dans le milieu
naturel de faune et flore, notamment à la suite d’échappées ou de relâcher d’espèces
acquises à des fins récréatives ou ornementales.
- Harmonisation et adaptation des textes réglementaires au niveau national concernant
l’importation, la détention, l’utilisation d’espèces exotiques quelque soit les fins. Un
contrôle réglementaire doit être mis en place couvrant toutes les politiques publiques ou
privées utilisant des espèces exotiques potentiellement envahissantes.
- Mise en place d’un observatoire des espèces exotiques envahissantes, en relation avec les
expériences étrangères permettant de mieux suivre les phénomènes d’invasions et ainsi
d’intervenir plus rapidement
- Poursuite des programmes de recherche afin de mieux comprendre les phénomènes
d’invasion,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
495

496
- Lancement dès qu’une espèce envahissante est signalée, d’actions d’éradication ou dans
le cas où ces espèces sont déjà installées, d’actions de confinement ou de protection des
espaces naturels les plus sensibles.
Une stratégie particulière devra être mise en œuvre pour les milieux insulaires, en
particulier outre-mer, dont on sait qu’ils sont particulièrement sensibles aux phénomènes
d’invasion.
FR301 - Plan d’action contre certaines espèces ; National action plans against
certain species
Plans are under elaboration for Callosciurus erythraeus and Cortaderia selloana, see
www.developpement-durable.gouv.fr/La-strategie-nationale-du,11793.html
FR400 - Stratégie national de lute contre les espèces exotiques envahissantes;
National IAS strategy
Under elaboration see www.developpement-durable.gouv.fr/La-strategie-nationaledu,11793.html
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
FRANCE
August 2011

GERMANY
September 2011
1.10. GERMANY
All regulations available from www.gesetze-im-internet.de or from www.juris.de
DE120 - Bundesnaturschutzgesetz; Nature protection law 2009
§ 5 Land-, Forst- und Fischereiwirtschaft
(1) Bei Maßnahmen des Naturschutzes und der Landschaftspflege ist die besondere Bedeutung einer
natur- und landschaftsverträglichen Land-, Forst- und Fischereiwirtschaft für die Erhaltung der Kultur-
und Erholungslandschaft zu berücksichtigen.
(2) Bei der landwirtschaftlichen Nutzung sind neben den Anforderungen, die sich aus den für die
Landwirtschaft geltenden Vorschriften und aus § 17 Absatz 2 des Bundes-Bodenschutzgesetzes
ergeben, insbesondere die folgenden Grundsätze der guten fachlichen Praxis zu beachten:
1. die Bewirtschaftung muss standortangepasst erfolgen und die nachhaltige Bodenfruchtbarkeit und
langfristige Nutzbarkeit der Flächen muss gewährleistet werden;
2. die natürliche Ausstattung der Nutzfläche (Boden, Wasser, Flora, Fauna) darf nicht über das zur
Erzielung eines nachhaltigen Ertrages erforderliche Maß hinaus beeinträchtigt werden;
3. die zur Vernetzung von Biotopen erforderlichen Landschaftselemente sind zu erhalten und nach
Möglichkeit zu vermehren;
4. die Tierhaltung hat in einem ausgewogenen Verhältnis zum Pflanzenbau zu stehen und schädliche
Umweltauswirkungen sind zu vermeiden;
5. auf erosionsgefährdeten Hängen, in Überschwemmungsgebieten, auf Standorten mit hohem
Grundwasserstand sowie auf Moorstandorten ist ein Grünlandumbruch zu unterlassen;
6. die Anwendung von Dünge- und Pflanzenschutzmitteln hat nach Maßgabe des landwirtschaftlichen
Fachrechts zu erfolgen; eine Dokumentation über den Einsatz von Dünge- und Pflanzenschutzmitteln
ist nach Maßgabe des § 7 der Düngeverordnung in der Fassung der Bekanntmachung vom 27.
Februar 2007 (BGBl. I S. 221), die durch Artikel 1 der Verordnung vom 6. Februar 2009 (BGBl. I S. 153)
geändert worden ist, und § 6 Absatz 4 des Pflanzenschutzgesetzes in der Fassung der
Bekanntmachung vom 14. Mai 1998 (BGBl. I S. 971, 1527, 3512), das zuletzt durch Artikel 1 des
Gesetzes vom 5. März 2008 (BGBl. I S. 284, 1102) geändert worden ist, zu führen.
(3) Bei der forstlichen Nutzung des Waldes ist das Ziel zu verfolgen, naturnahe Wälder aufzubauen
und diese ohne Kahlschläge nachhaltig zu bewirtschaften. Ein hinreichender Anteil
standortheimischer Forstpflanzen ist einzuhalten.
(4) Bei der fischereiwirtschaftlichen Nutzung der oberirdischen Gewässer sind diese einschließlich
ihrer Uferzonen als Lebensstätten und Lebensräume für heimische Tier- und Pflanzenarten zu
erhalten und zu fördern. Der Besatz dieser Gewässer mit nichtheimischen Tierarten ist grundsätzlich
zu unterlassen. Bei Fischzuchten und Teichwirtschaften der Binnenfischerei sind Beeinträchtigungen
der heimischen Tier- und Pflanzenarten auf das zur Erzielung eines nachhaltigen Ertrages
erforderliche Maß zu beschränken.
§ 7 Begriffsbestimmungen
(1) Für dieses Gesetz gelten folgende Begriffsbestimmungen:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
497

498
(2) Für dieses Gesetz gelten folgende weitere Begriffsbestimmungen:
1. Tiere
a) wild lebende, gefangene oder gezüchtete und nicht herrenlos gewordene sowie tote Tiere wild
lebender Arten,
b) Eier, auch im leeren Zustand, sowie Larven, Puppen und sonstige Entwicklungsformen von Tieren
wild lebender Arten,
c) ohne Weiteres erkennbare Teile von Tieren wild lebender Arten und
d) ohne Weiteres erkennbar aus Tieren wild lebender Arten gewonnene Erzeugnisse;
2. Pflanzen
a) wild lebende, durch künstliche Vermehrung gewonnene sowie tote Pflanzen wild lebender Arten,
b) Samen, Früchte oder sonstige Entwicklungsformen von Pflanzen wild lebender Arten,
c) ohne Weiteres erkennbare Teile von Pflanzen wild lebender Arten und
d) ohne Weiteres erkennbar aus Pflanzen wild lebender Arten gewonnene Erzeugnisse;
als Pflanzen im Sinne dieses Gesetzes gelten auch Flechten und Pilze;
3. Art
jede Art, Unterart oder Teilpopulation einer Art oder Unterart; für die Bestimmung einer Art ist ihre
wissenschaftliche Bezeichnung maßgebend;
7. heimische Art
eine wild lebende Tier- oder Pflanzenart, die ihr Verbreitungsgebiet oder regelmäßiges
Wanderungsgebiet ganz oder teilweise
a) im Inland hat oder in geschichtlicher Zeit hatte oder
b) auf natürliche Weise in das Inland ausdehnt;
als heimisch gilt eine wild lebende Tier- oder Pflanzenart auch, wenn sich verwilderte oder durch
menschlichen Einfluss eingebürgerte Tiere oder Pflanzen der betreffenden Art im Inland in freier
Natur und ohne menschliche Hilfe über mehrere Generationen als Population erhalten;
8. gebietsfremde Art
eine wild lebende Tier- oder Pflanzenart, wenn sie in dem betreffenden Gebiet in freier Natur nicht
oder seit mehr als 100 Jahren nicht mehr vorkommt;
9. invasive Art
eine Art, deren Vorkommen außerhalb ihres natürlichen Verbreitungsgebiets für die dort natürlich
vorkommenden Ökosysteme, Biotope oder Arten ein erhebliches Gefährdungspotenzial darstellt;
Abschnitt 2
Allgemeiner Artenschutz
§ 40 Nichtheimische, gebietsfremde und invasive Arten
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
(1) Es sind geeignete Maßnahmen zu treffen, um einer Gefährdung von Ökosystemen,
Biotopen und Arten durch Tiere und Pflanzen nichtheimischer oder invasiver Arten
entgegenzuwirken.
(2) Arten, bei denen Anhaltspunkte dafür bestehen, dass es sich um invasive Arten handelt,
sind zu beobachten.
(3) Die zuständigen Behörden des Bundes und der Länder ergreifen unverzüglich geeignete
Maßnahmen, um neu auftretende Tiere und Pflanzen invasiver Arten zu beseitigen oder
deren Ausbreitung zu verhindern. Sie treffen bei bereits verbreiteten invasiven Arten
Maßnahmen, um eine weitere Ausbreitung zu verhindern und die Auswirkungen der
Ausbreitung zu vermindern, soweit diese Aussicht auf Erfolg haben und der Erfolg nicht
außer Verhältnis zu dem erforderlichen Aufwand steht. Die Sätze 1 und 2 gelten nicht für in
der Land- und Forstwirtschaft angebaute Pflanzen im Sinne des Absatzes 4 Satz 3 Nummer
1.
(4) Das Ausbringen von Pflanzen gebietsfremder Arten in der freien Natur sowie von Tieren
bedarf der Genehmigung der zuständigen Behörde. Künstlich vermehrte Pflanzen sind nicht
gebietsfremd, wenn sie ihren genetischen Ursprung in dem betreffenden Gebiet haben. Die
Genehmigung ist zu versagen, wenn eine Gefährdung von Ökosystemen, Biotopen oder
Arten der Mitgliedstaaten nicht auszuschließen ist. Von dem Erfordernis einer
Genehmigung sind ausgenommen
September 2011
1. der Anbau von Pflanzen in der Land- und Forstwirtschaft,
2. der Einsatz von Tieren
a) nicht gebietsfremder Arten,
b) gebietsfremder Arten, sofern der Einsatz einer pflanzenschutzrechtlichen Genehmigung
bedarf, bei der die Belange des Artenschutzes berücksichtigt sind, zum Zweck des
biologischen Pflanzenschutzes,
3. das Ansiedeln von Tieren nicht gebietsfremder Arten, die dem Jagd- oder Fischereirecht
unterliegen,
4. das Ausbringen von Gehölzen und Saatgut außerhalb ihrer Vorkommensgebiete bis
einschließlich 1. März 2020; bis zu diesem Zeitpunkt sollen in der freien Natur Gehölze und
Saatgut vorzugsweise nur innerhalb ihrer Vorkommensgebiete ausgebracht werden.
Artikel 22 der Richtlinie 92/43/EWG ist zu beachten.
(5) Genehmigungen nach Absatz 4 werden bei im Inland noch nicht vorkommenden Arten
vom Bundesamt für Naturschutz erteilt.
(6) Die zuständige Behörde kann anordnen, dass ungenehmigt ausgebrachte Tiere und
Pflanzen oder sich unbeabsichtigt in der freien Natur ausbreitende Pflanzen sowie dorthin
entkommene Tiere beseitigt werden, soweit es zur Abwehr einer Gefährdung von
Ökosystemen, Biotopen oder Arten erforderlich ist.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
499

500
Abschnitt 3
Besonderer Artenschutz
§ 44 Vorschriften für besonders geschützte und bestimmte andere Tier- und Pflanzenarten
(1) Es ist verboten,
1. wild lebenden Tieren der besonders geschützten Arten nachzustellen, sie zu fangen, zu
verletzen oder zu töten oder ihre Entwicklungsformen aus der Natur zu entnehmen, zu
beschädigen oder zu zerstören,
2. wild lebende Tiere der streng geschützten Arten und der europäischen Vogelarten
während der Fortpflanzungs-, Aufzucht-, Mauser-, Überwinterungs- und Wanderungszeiten
erheblich zu stören; eine erhebliche Störung liegt vor, wenn sich durch die Störung der
Erhaltungszustand der lokalen Population einer Art verschlechtert,
3. Fortpflanzungs- oder Ruhestätten der wild lebenden Tiere der besonders geschützten
Arten aus der Natur zu entnehmen, zu beschädigen oder zu zerstören,
4. wild lebende Pflanzen der besonders geschützten Arten oder ihre Entwicklungsformen
aus der Natur zu entnehmen, sie oder ihre Standorte zu beschädigen oder zu zerstören
(Zugriffsverbote).
(2) Es ist ferner verboten,
1. Tiere und Pflanzen der besonders geschützten Arten in Besitz oder Gewahrsam zu
nehmen, in Besitz oder Gewahrsam zu haben oder zu be- oder verarbeiten (Besitzverbote),
2. Tiere und Pflanzen der besonders geschützten Arten im Sinne des § 7 Absatz 2 Nummer
13 Buchstabe b und c
a) zu verkaufen, zu kaufen, zum Verkauf oder Kauf anzubieten, zum Verkauf vorrätig zu
halten oder zu befördern, zu tauschen oder entgeltlich zum Gebrauch oder zur Nutzung zu
überlassen,
b) zu kommerziellen Zwecken zu erwerben, zur Schau zu stellen oder auf andere Weise zu
verwenden (Vermarktungsverbote).
Artikel 9 der Verordnung (EG) Nr. 338/97 bleibt unberührt.
(3) Die Besitz- und Vermarktungsverbote gelten auch für
1. Waren im Sinne des Anhangs der Richtlinie 83/129/EWG, die entgegen den Artikeln 1 und
3 dieser Richtlinie nach dem 30. September 1983 in die Gemeinschaft gelangt sind,
2. Tiere und Pflanzen, die durch Rechtsverordnung nach § 54 Absatz 4 bestimmt sind.
(4) Entspricht die land-, forst- und fischereiwirtschaftliche Bodennutzung und die
Verwertung der dabei gewonnenen Erzeugnisse den in § 5 Absatz 2 bis 4 dieses Gesetzes
genannten Anforderungen sowie den sich aus § 17 Absatz 2 des Bundes-
Bodenschutzgesetzes und dem Recht der Land-, Forst- und Fischereiwirtschaft ergebenden
Anforderungen an die gute fachliche Praxis, verstößt sie nicht gegen die Zugriffs-, Besitzund
Vermarktungsverbote. Sind in Anhang IV der Richtlinie 92/43/EWG aufgeführte Arten,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
europäische Vogelarten oder solche Arten, die in einer Rechtsverordnung nach § 54 Absatz
1 Nummer 2 aufgeführt sind, betroffen, gilt dies nur, soweit sich der Erhaltungszustand der
lokalen Population einer Art durch die Bewirtschaftung nicht verschlechtert. Soweit dies
nicht durch anderweitige Schutzmaßnahmen, insbesondere durch Maßnahmen des
Gebietsschutzes, Artenschutzprogramme, vertragliche Vereinbarungen oder gezielte
Aufklärung sichergestellt ist, ordnet die zuständige Behörde gegenüber den verursachenden
Land-, Forst- oder Fischwirten die erforderlichen Bewirtschaftungsvorgaben an. Befugnisse
nach Landesrecht zur Anordnung oder zum Erlass entsprechender Vorgaben durch
Allgemeinverfügung oder Rechtsverordnung bleiben unberührt.
(5) Für nach § 15 zulässige Eingriffe in Natur und Landschaft sowie für Vorhaben im Sinne
des § 18 Absatz 2 Satz 1, die nach den Vorschriften des Baugesetzbuches zulässig sind,
gelten die Zugriffs-, Besitz- und Vermarktungsverbote nach Maßgabe der Sätze 2 bis 5. Sind
in Anhang IV Buchstabe a der Richtlinie 92/43/EWG aufgeführte Tierarten, europäische
Vogelarten oder solche Arten betroffen, die in einer Rechtsverordnung nach § 54 Absatz 1
Nummer 2 aufgeführt sind, liegt ein Verstoß gegen das Verbot des Absatzes 1 Nummer 3
und im Hinblick auf damit verbundene unvermeidbare Beeinträchtigungen wild lebender
Tiere auch gegen das Verbot des Absatzes 1 Nummer 1 nicht vor, soweit die ökologische
Funktion der von dem Eingriff oder Vorhaben betroffenen Fortpflanzungs- oder Ruhestätten
im räumlichen Zusammenhang weiterhin erfüllt wird. Soweit erforderlich, können auch
vorgezogene Ausgleichsmaßnahmen festgesetzt werden. Für Standorte wild lebender
Pflanzen der in Anhang IV Buchstabe b der Richtlinie 92/43/EWG aufgeführten Arten gelten
die Sätze 2 und 3 entsprechend. Sind andere besonders geschützte Arten betroffen, liegt bei
Handlungen zur Durchführung eines Eingriffs oder Vorhabens kein Verstoß gegen die
Zugriffs-, Besitz- und Vermarktungsverbote vor.
(6) Die Zugriffs- und Besitzverbote gelten nicht für Handlungen zur Vorbereitung gesetzlich
vorgeschriebener Prüfungen, die von fachkundigen Personen unter größtmöglicher
Schonung der untersuchten Exemplare und der übrigen Tier- und Pflanzenwelt im
notwendigen Umfang vorgenommen werden. Die Anzahl der verletzten oder getöteten
Exemplare von europäischen Vogelarten und Arten der in Anhang IV Buchstabe a der
Richtlinie 92/43/EWG aufgeführten Tierarten ist von der fachkundigen Person der für
Naturschutz und Landschaftspflege zuständigen Behörde jährlich mitzuteilen.
Abschnitt 6
September 2011
Ermächtigungen
§ 54 Ermächtigung zum Erlass von Rechtsverordnungen
(1) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates bestimmte, nicht unter § 7
Absatz 2 Nummer 13 Buchstabe a oder Buchstabe b fallende Tier- und Pflanzenarten oder
Populationen solcher Arten unter besonderen Schutz zu stellen, soweit es sich um natürlich
vorkommende Arten handelt, die
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
501

502
1. im Inland durch den menschlichen Zugriff in ihrem Bestand gefährdet sind, oder soweit es
sich um Arten handelt, die mit solchen gefährdeten Arten oder mit Arten im Sinne des § 7
Absatz 2 Nummer 13 Buchstabe b verwechselt werden können, oder
2. in ihrem Bestand gefährdet sind und für die die Bundesrepublik Deutschland in hohem
Maße verantwortlich ist.
(2) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates
1. bestimmte, nach § 7 Absatz 2 Nummer 13 Buchstabe a oder Buchstabe b besonders
geschützte
a) Tier- und Pflanzenarten, die in Anhang B der Verordnung (EG) Nr. 338/97 aufgeführt sind,
b) europäische Vogelarten,
2. bestimmte sonstige Tier- und Pflanzenarten im Sinne des Absatzes 1 unter strengen
Schutz zu stellen, soweit es sich um natürlich vorkommende Arten handelt, die im Inland
vom Aussterben bedroht sind oder für die die Bundesrepublik Deutschland in besonders
hohem Maße verantwortlich ist.
(3) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates
1. näher zu bestimmen, welche Teile von Tieren oder Pflanzen besonders geschützter Arten
oder aus solchen Tieren oder Pflanzen gewonnene Erzeugnisse als ohne Weiteres erkennbar
im Sinne des § 7 Absatz 2 Nummer 1 Buchstabe c und d oder Nummer 2 Buchstabe c und d
anzusehen sind,
2. bestimmte besonders geschützte Arten oder Herkünfte von Tieren oder Pflanzen
besonders geschützter Arten sowie gezüchtete oder künstlich vermehrte Tiere oder
Pflanzen besonders geschützter Arten von Verboten des § 44 ganz, teilweise oder unter
bestimmten Voraussetzungen auszunehmen, soweit der Schutzzweck dadurch nicht
gefährdet wird und die Artikel 12, 13 und 16 der Richtlinie 92/43/EWG, die Artikel 5 bis 7
und 9 der Richtlinie 79/409/EWG, sonstige Rechtsakte der Europäischen Gemeinschaft oder
Verpflichtungen aus internationalen Artenschutzübereinkommen dem nicht
entgegenstehen.
(4) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates invasive Tier- und Pflanzenarten
zu bestimmen, für die nach § 44 Absatz 3 Nummer 2 die Verbote des § 44 Absatz 2 gelten,
soweit dies erforderlich ist, um einer Gefährdung von Ökosystemen, Biotopen oder Arten
entgegenzuwirken.
(5) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
soweit dies aus Gründen des Artenschutzes erforderlich ist und Rechtsakte der
Europäischen Gemeinschaft dem nicht entgegenstehen, durch Rechtsverordnung mit
Zustimmung des Bundesrates
1. die Haltung oder die Zucht von Tieren,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
September 2011
2. das Inverkehrbringen von Tieren und Pflanzen
bestimmter besonders geschützter Arten sowie von Tieren und Pflanzen der durch
Rechtsverordnung nach § 54 Absatz 4 bestimmten Arten zu verbieten oder zu beschränken.
(6) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
soweit dies aus Gründen des Artenschutzes, insbesondere zur Erfüllung der sich aus Artikel
15 der Richtlinie 92/43/EWG, Artikel 8 der Richtlinie 79/409/EWG oder aus internationalen
Artenschutzübereinkommen ergebenden Verpflichtungen, erforderlich ist, durch
Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates
1. die Herstellung, den Besitz, das Inverkehrbringen oder die Verwendung bestimmter
Geräte, Mittel oder Vorrichtungen, mit denen in Mengen oder wahllos wild lebende Tiere
getötet, bekämpft oder gefangen oder Pflanzen bekämpft oder vernichtet werden können,
oder durch die das örtliche Verschwinden oder sonstige erhebliche Beeinträchtigungen von
Populationen der betreffenden Tier- oder Pflanzenarten hervorgerufen werden könnten,
2. Handlungen oder Verfahren, die zum örtlichen Verschwinden oder zu sonstigen
erheblichen Beeinträchtigungen von Populationen wild lebender Tier- oder Pflanzenarten
führen können, zu beschränken oder zu verbieten. Satz 1 Nummer 1 gilt nicht für Geräte,
Mittel oder Vorrichtungen, die auf Grund anderer Rechtsvorschriften einer Zulassung
bedürfen, sofern bei der Zulassung die Belange des Artenschutzes zu berücksichtigen sind.
(7) Das Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit wird ermächtigt,
durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates Vorschriften zum Schutz von
Horststandorten von Vogelarten zu erlassen, die in ihrem Bestand gefährdet und in
besonderem Maße störungsempfindlich sind und insbesondere während bestimmter
Zeiträume und innerhalb bestimmter Abstände Handlungen zu verbieten, die die
Fortpflanzung oder Aufzucht beeinträchtigen können. Weiter gehende Schutzvorschriften
einschließlich der Bestimmungen über Ausnahmen und Befreiungen bleiben unberührt.
(8) Zur Erleichterung der Überwachung der Besitz- und Vermarktungsverbote wird das
Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit ermächtigt, durch
Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates Vorschriften zu erlassen über
1. Aufzeichnungspflichten derjenigen, die gewerbsmäßig Tiere oder Pflanzen der besonders
geschützten Arten be- oder verarbeiten, verkaufen, kaufen oder von anderen erwerben,
insbesondere über den Kreis der Aufzeichnungspflichtigen, den Gegenstand und Umfang
der Aufzeichnungspflicht, die Dauer der Aufbewahrungsfrist für die Aufzeichnungen und
ihre Überprüfung durch die für Naturschutz und Landschaftspflege zuständigen Behörden,
2. die Kennzeichnung von Tieren und Pflanzen der besonders geschützten Arten für den
Nachweis nach § 46,
3. die Erteilung von Bescheinigungen über den rechtmäßigen Erwerb von Tieren und
Pflanzen für den Nachweis nach § 46,
4. Pflichten zur Anzeige des Besitzes von
a) Tieren und Pflanzen der besonders geschützten Arten,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
503

504
b) Tieren und Pflanzen der durch Rechtsverordnung nach § 54 Absatz 4 bestimmten Arten.
(9) Rechtsverordnungen nach Absatz 1 Nummer 2 bedürfen des Einvernehmens mit dem
Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz, mit dem
Bundesministerium für Verkehr, Bau und Stadtentwicklung sowie mit dem
Bundesministerium für Wirtschaft und Technologie. Rechtsverordnungen nach Absatz 6 Satz
1 Nummer 1 und Absatz 8 Nummer 1, 2 und 4 bedürfen des Einvernehmens mit dem
Bundesministerium für Wirtschaft und Technologie. Im Übrigen bedürfen die
Rechtsverordnungen nach den Absätzen 1 bis 8 des Einvernehmens mit dem
Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz, in den Fällen der
Absätze 1 bis 6 und 8 jedoch nur, soweit sie sich beziehen auf
1. Tierarten, die dem Jagd- oder Fischereirecht unterliegen,
2. Tierarten, die zum Zweck des biologischen Pflanzenschutzes eingesetzt werden, oder
3. Pflanzen, die durch künstliche Vermehrung gewonnen oder forstlich nutzbar sind.
(10) Die Landesregierungen werden ermächtigt, durch Rechtsverordnung allgemeine
Anforderungen an Bewirtschaftungsvorgaben für die land-, forst- und
fischereiwirtschaftliche Bodennutzung im Sinne des § 44 Absatz 4 festzulegen. Sie können
die Ermächtigung nach Satz 1 durch Rechtsverordnung auf andere Landesbehörden
übertragen.
DE121 - Gesetz zum Schutz der Kulturpflanzen (Pflanzenschutzgesetz - PflSchG) ;
Plant Protection Law
Erster Abschnitt Allgemeine Bestimmungen
§ 2 Begriffsbestimmungen
1. Pflanzenschutz:
a) der Schutz von Pflanzen vor Schadorganismen und nichtparasitären Beeinträchtigungen,
b) der Schutz der Pflanzenerzeugnisse vor Schadorganismen (Vorratsschutz) einschließlich
der Verwendung und des Schutzes von Tieren, Pflanzen und Mikroorganismen, durch die
Schadorganismen bekämpft werden können;
7. Schadorganismen:
Tiere, Pflanzen und Mikroorganismen in allen Entwicklungsstadien, die Schäden an Pflanzen
oder Pflanzenerzeugnissen verursachen können; Viren und ähnliche Krankheitserreger
werden den Mikroorganismen, nicht durch Schadorganismen verursachte Krankheiten
werden den Schadorganismen gleichgestellt;
Zweiter Abschnitt Pflanzenschutz
§ 2a Durchführung des Pflanzenschutzes
(1) Pflanzenschutz darf nur nach guter fachlicher Praxis durchgeführt werden. Die gute
fachliche Praxis dient insbesondere
1. der Gesunderhaltung und Qualitätssicherung von Pflanzen und Pflanzenerzeugnissen
durch
a) vorbeugende Maßnahmen,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
September 2011
b) Verhütung der Einschleppung oder Verschleppung von Schadorganismen,
c) Abwehr oder Bekämpfung von Schadorganismen und
2. der Abwehr von Gefahren, die durch die Anwendung, das Lagern und den sonstigen
Umgang mit Pflanzenschutzmitteln oder durch andere Maßnahmen des Pflanzenschutzes,
insbesondere für die Gesundheit von Mensch und Tier und für den Naturhaushalt,
entstehen können.
Zur guten fachlichen Praxis gehört, daß die Grundsätze des integrierten Pflanzenschutzes
und der Schutz des Grundwassers berücksichtigt werden.
(2) Das Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz erstellt
unter Beteiligung der Länder und unter Berücksichtigung des Standes der
wissenschaftlichen Erkenntnisse sowie den Erfahrungen der Pflanzenschutzdienste und des
Personenkreises, der Pflanzenschutzmaßnahmen durchführt, die Grundsätze für die
Durchführung der guten fachlichen Praxis im Pflanzenschutz. Das Bundesministerium für
Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz gibt diese Grundsätze im Einvernehmen
mit dem Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit im
Bundesanzeiger bekannt.
§ 3 Pflanzenschutzmaßnahmen
(1) Das Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz wird
ermächtigt, soweit es zur Erfüllung der in § 1 genannten Zwecke erforderlich ist, durch
Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates
1. anzuordnen, das Auftreten oder den Verdacht des Auftretens von Schadorganismen, den
Anbau oder das Vorkommen bestimmter Pflanzenarten, sonstige für das Auftreten oder
Bekämpfen von Schadorganismen erhebliche Tatsachen oder die Anwendung bestimmter
Pflanzenschutzmittel, Pflanzenschutzgeräte oder Verfahren des Pflanzenschutzes der
zuständigen Behörde anzuzeigen;
2. Verfügungsberechtigte und Besitzer zu verpflichten, Befallsgegenstände, Grundstücke,
Gebäude oder Räume auf das Auftreten von Schadorganismen zu überwachen, zu
untersuchen oder untersuchen zu lassen;
3. Verfügungsberechtigte und Besitzer zu verpflichten, bestimmte Schadorganismen zu
bekämpfen oder bekämpfen zu lassen, sowie bestimmte Pflanzenschutzmittel,
Pflanzenschutzgeräte oder Verfahren hierfür vorzuschreiben oder zu verbieten;
4. (weggefallen)
5. anzuordnen, daß die zuständigen Behörden Pflanzen und Grundstücke auf das Auftreten
bestimmter Schadorganismen überwachen und bestimmte Schadorganismen bekämpfen;
6. das Vernichten, Entseuchen oder Entwesen von Befallsgegenständen und das Entseuchen
oder Entwesen des Bodens, von Kultursubstraten oder von Gebäuden oder Räumen
anzuordnen sowie bestimmte Mittel, Geräte oder Verfahren hierfür vorzuschreiben oder zu
verbieten;
7. die Verwendung bestimmter Kultursubstrate für die Anzucht oder den Anbau bestimmter
Pflanzen vorzuschreiben oder zu verbieten;
8. die Nutzung befallener, befallsverdächtiger oder befallsgefährdeter Grundstücke zu
beschränken sowie Vorschriften über die Sperre solcher Grundstücke zu erlassen;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
505

506
9. die Verwendung nicht geeigneten Saat- oder Pflanzguts oder nicht geeigneter zur
Veredlung bestimmter Pflanzenteile zu verbieten oder zu beschränken;
10. den Anbau bestimmter Pflanzenarten zu verbieten oder zu beschränken;
11. das Inverkehrbringen bestimmter Pflanzen, die für die Erzeugung von Pflanzen oder
sonst zum Anbau bestimmt sind (Anbaumaterial),
a) bei Befall oder Verdacht des Befalls mit bestimmten Schadorganismen zu verbieten oder
zu beschränken,
b) von dem Ergebnis einer Untersuchung auf Befall mit bestimmten Schadorganismen oder
auf Resistenz gegen bestimmte Schadorganismen oder von einer Genehmigung abhängig zu
machen;
12. anzuordnen, daß befallene, befallsverdächtige oder befallsgefährdete Grundstücke von
bestimmten Pflanzen freizumachen oder freizuhalten sind;
13. das Befördern, das Inverkehrbringen und das Lagern bestimmter Schadorganismen und
Befallsgegenstände zu verbieten, zu beschränken oder von einer Genehmigung oder
Anzeige abhängig zu machen;
14. das Züchten und das Halten bestimmter Schadorganismen sowie das Arbeiten mit ihnen
zu verbieten, zu beschränken oder von einer Genehmigung oder Anzeige abhängig zu
machen;
15. anzuordnen, daß Grundstücke, Gebäude, Räume oder Behältnisse, die dem Lagern von
Pflanzen oder Pflanzenerzeugnissen dienen, zu entseuchen, zu entwesen oder zu reinigen
sind, und bestimmte Mittel, Geräte oder Verfahren hierfür vorzuschreiben oder zu
verbieten;
16. Vorschriften zum Schutz von Tieren, Pflanzen oder Mikroorganismen
a) vor ihrer Gefährdung durch Pflanzenschutzmittel, Pflanzenschutzgeräte oder sonstige
Geräte und Einrichtungen, die im Pflanzenschutz benutzt werden, oder
b) im Hinblick auf ihren Nutzen für die Bekämpfung von Schadorganismen zu erlassen;
17. Vorschriften über die Einfuhr, das Inverkehrbringen und die Verwendung von Tieren,
Pflanzen oder Mikroorganismen zur Bekämpfung bestimmter Schadorganismen zu erlassen;
dabei kann es die Einfuhr, das Inverkehrbringen und die Verwendung von Tieren, Pflanzen
oder Mikroorganismen von einer Genehmigung abhängig machen sowie die
Voraussetzungen und das Verfahren hierfür regeln.
(2) Rechtsverordnungen nach Absatz 1 Nr. 3, 6, 15, 16 und 17 bedürfen des Einvernehmens
mit den Bundesministerien für Arbeit und Soziales und für Umwelt, Naturschutz und
Reaktorsicherheit, soweit sie sich auf die Anwendung bestimmter Pflanzenschutzmittel oder
anderer Stoffe beziehen.
(3) Die Landesregierungen werden ermächtigt,
1. Rechtsverordnungen nach Absatz 1 zu erlassen, soweit das Bundesministerium für
Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz von seiner Befugnis keinen Gebrauch
macht,
2. durch Rechtsverordnung, soweit es zur Erfüllung der in § 1 genannten Zwecke
erforderlich ist,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
a) in Gebieten, die für den Anbau bestimmter Pflanzenarten besonders geeignet sind, den
Anbau bestimmter Pflanzenarten zu verbieten oder die Verwendung bestimmten Saat- oder
Pflanzguts sowie bestimmte Anbaumethoden vorzuschreiben,
b) vorzuschreiben, daß Pflanzen oder Pflanzenerzeugnisse nur in bestimmter Art und Weise
gelagert werden dürfen.
Sie können durch Rechtsverordnung diese Befugnis auf andere Behörden übertragen und
dabei bestimmen, daß diese ihre Befugnis durch Rechtsverordnung auf nachgeordnete oder
ihrer Aufsicht unterstehende Behörden weiter übertragen können.
September 2011
§ 4 Maßnahmen gegen die Ein- und Verschleppung von Schadorganismen
(1) Das Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz wird
ermächtigt, soweit es
1. zum Schutz gegen die Gefahr
a) der Einschleppung von Schadorganismen in die Mitgliedstaaten,
b) der Verschleppung von Schadorganismen innerhalb der Europäischen Union oder in ein
Drittland oder
2. zum Schutz bestimmter Gebiete vor Schadorganismen und Befallsgegenständen
erforderlich ist, durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates das Befördern,
das Inverkehrbringen, die Einfuhr und die Ausfuhr von Schadorganismen und
Befallsgegenständen zu verbieten oder zu beschränken. Es kann dabei insbesondere
1. das Befördern, das Inverkehrbringen, die Einfuhr und die Ausfuhr von Schadorganismen
und Befallsgegenständen abhängig machen
a) von einer Genehmigung oder Anzeige,
b) von einer Untersuchung oder vom Nachweis einer durchgeführten Entseuchung,
Entwesung oder anderen Behandlung,
c) von der Begleitung durch bestimmte Bescheinigungen,
d) von einer bestimmten Verpackung oder Kennzeichnung,
e) von einer Zulassung oder Registrierung des Betriebs, der die Pflanzen erzeugt oder
angebaut hat oder der die Pflanzen, Pflanzenerzeugnisse, Kultursubstrate oder andere
Befallsgegenstände in den Verkehr bringt, einführt oder lagert;
2. Vorschriften erlassen über
a) die Durchführung von Untersuchungen einschließlich der Probenahme,
b) die Beobachtung, Verwendung oder Behandlung einschließlich der Vernichtung der
Befallsgegenstände,
c) die Verpflichtung zu Aufzeichnungen, insbesondere über durchgeführte Untersuchungen,
über das Auftreten von Schadorganismen, über deren Bekämpfung sowie über den Verbleib
von Befallsgegenständen,
d) Inhalt, Form und Ausstellung der Bescheinigungen nach Nummer 1 Buchstabe c,
e) die Schließung von Packungen und Behältnissen sowie die Verschlußsicherung,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
507

508
f) die Aufbewahrung von Bescheinigungen und Aufzeichnungen sowie deren Vorlage bei der
zuständigen Behörde,
g) die Voraussetzungen und das Verfahren für die Zulassung oder Registrierung der Betriebe
nach Nummer 1 Buchstabe e einschließlich des Ruhens der Zulassung, von Beschränkungen
für zugelassene oder registrierte Betriebe bei der Pflanzenerzeugung, beim Pflanzenanbau
und beim Befördern, Inverkehrbringen oder Lagern von Befallsgegenständen sowie der
Verarbeitung und Nutzung der in dem Verfahren erhobenen Daten,
h) die Voraussetzungen und das Verfahren für die Zulassung von Einrichtungen, die
Pflanzen, Pflanzenerzeugnisse oder Kultursubstrate auf den Befall mit Schadorganismen
untersuchen, einschließlich des Ruhens der Zulassung oder von Beschränkungen der
Untersuchungstätigkeit sowie der Verarbeitung und Nutzung der in dem Verfahren
erhobenen Daten.
(2) Das Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz wird
ermächtigt, durch Rechtsverordnung ohne Zustimmung des Bundesrates Vorschriften zu
erlassen über das Verfahren und die Durchführung von Risikoanalysen durch die Biologische
Bundesanstalt für Land- und Forstwirtschaft (Biologische Bundesanstalt) hinsichtlich der
Gefahr der Einschleppung von Schadorganismen in die Europäische Union, der
Verschleppung von Schadorganismen innerhalb der Europäischen Union oder der
Einschleppung in ein Drittland sowie über die Ausstellung entsprechender Bescheinigungen
über die durchgeführten Analysen und ihre Ergebnisse.
§ 5 Eilfälle
(1) Besteht Gefahr im Verzuge oder ist es zur unverzüglichen Durchführung von Rechtsakten
der Europäischen Gemeinschaft oder der Europäischen Union erforderlich, so kann das
Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz
Rechtsverordnungen nach § 3 Abs. 1 und 2 und § 4 ohne Zustimmung des Bundesrates und
ohne Einvernehmen mit anderen Bundesministern erlassen; sie treten spätestens sechs
Monate nach ihrem Inkrafttreten außer Kraft. Ihre Geltungsdauer kann nur mit Zustimmung
des Bundesrates verlängert werden.
(1a) Rechtsverordnungen nach Absatz 1 können abweichend von § 1 des Gesetzes über die
Verkündung von Rechtsverordnungen auch im elektronischen Bundesanzeiger *) verkündet
werden. Auf Rechtsverordnungen, die im elektronischen Bundesanzeiger verkündet
werden, ist unter Angabe der Stelle ihrer Veröffentlichung und des Tages ihres
Inkrafttretens nachrichtlich im Bundesgesetzblatt hinzuweisen.
(2) Die zuständigen Behörden können bei Gefahr im Verzuge Maßnahmen nach § 3 Abs. 1
und § 4 Satz 1 in Verbindung mit Satz 2 Nr. 1 Buchstabe a bis d und Nr. 2 Buchstabe a bis f
anordnen, soweit ein sofortiges Eingreifen erforderlich ist.
§ 6 Allgemeines
(1) Bei der Anwendung von Pflanzenschutzmitteln ist nach guter fachlicher Praxis zu
verfahren. Pflanzenschutzmittel dürfen nicht angewandt werden, soweit der Anwender
damit rechnen muß, daß ihre Anwendung im Einzelfall schädliche Auswirkungen auf die
Gesundheit von Mensch oder Tier oder auf Grundwasser oder sonstige erhebliche
schädliche Auswirkungen, insbesondere auf den Naturhaushalt, hat. Bei der Anwendung
von Pflanzenschutzmitteln ist es verboten,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
1. wild lebenden Tieren der besonders geschützten Arten nachzustellen, sie zu fangen, zu
verletzen oder zu töten oder ihre Entwicklungsformen aus der Natur zu entnehmen, zu
beschädigen oder zu zerstören,
2. wild lebende Tiere der streng geschützten Arten und der europäischen Vogelarten
während der Fortpflanzungs-, Aufzucht-, Mauser-, Überwinterungs- und Wanderungszeiten
erheblich zu stören,
3. Fortpflanzungs- oder Ruhestätten der wild lebenden Tiere der besonders geschützten
Arten aus der Natur zu entnehmen, zu beschädigen oder zu zerstören,
4. wild lebende Pflanzen der besonders geschützten Arten oder ihre Entwicklungsformen
aus der Natur zu entnehmen, sie oder ihre Standorte zu beschädigen oder zu zerstören.
Eine erhebliche Störung im Sinne des Satzes 3 Nr. 2 liegt vor, wenn sich durch die Störung
der Erhaltungszustand der lokalen Population einer Art verschlechtert. Die nach den
Grundsätzen des § 2a durchgeführten Pflanzenschutzmaßnahmen verstoßen nicht gegen
die in Satz 3 genannten Verbote. Soweit in Anhang IV der Richtlinie 92/43/EWG des Rates
vom 21. Mai 1992 zur Erhaltung der natürlichen Lebensräume sowie der wild lebenden
Tiere und Pflanzen (ABl. EG Nr. L 206 S. 7) aufgeführte Arten oder europäische Vogelarten
der Richtlinie 79/409/EWG des Rates vom 2. April 1979 über die Erhaltung der wild
lebenden Vogelarten (ABl. EG Nr. L 59 S. 61) betroffen sind, gilt Satz 5 nur, soweit sich der
Erhaltungszustand der lokalen Population einer Art in ihrem natürlichen Verbreitungsgebiet
durch die Anwendung von Pflanzenschutzmitteln nicht verschlechtert.
Die zuständige Behörde kann Maßnahmen anordnen, die zur Erfüllung der in den Sätzen 1
bis 3 genannten Anforderungen erforderlich sind.
September 2011
(3) Die zuständige Behörde kann
1. im Einzelfall über Absatz 1 Satz 5 und 6 hinaus weitere Ausnahmen von den Verboten
nach Absatz 1 Satz 3
a) zur Abwendung erheblicher land-, forst- oder sonstiger wirtschaftlicher Schäden,
b) zum Schutz der heimischen Tier- und Pflanzenwelt,
c) für Zwecke der Forschung, Lehre, Bildung oder Wiederansiedlung oder diesen Zwecken
dienende Maßnahmen der Aufzucht oder der künstlichen Vermehrung,
d) im Interesse der Gesundheit des Menschen, der öffentlichen Sicherheit, einschließlich
der Landesverteidigung und des Schutzes der Zivilbevölkerung, oder der maßgeblich
günstigen Auswirkungen auf die Umwelt oder
e) aus anderen zwingenden Gründen des überwiegenden öffentlichen Interesses
einschließlich solcher sozialer oder wirtschaftlicher Art genehmigen oder
2. Ausnahmen von Absatz 2 genehmigen, wenn der angestrebte Zweck vordringlich ist und
mit zumutbarem Aufwand auf andere Art nicht erzielt werden kann und überwiegende
öffentliche Interessen, insbesondere des Schutzes von Tier- und Pflanzenarten nicht
entgegenstehen.
§ 37 Kosten
(1) Das Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit erhebt Kosten
(Gebühren und Auslagen) für
1. seine Amtshandlungen nach diesem Gesetz und
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
509

510
2. berichterstattende Tätigkeiten, die es im Rahmen des Arbeitsprogramms nach Artikel 8
Abs. 1 und 2 der Richtlinie 91/414/EWG in Verbindung mit den durch Verordnung der
Europäischen Gemeinschaft oder der Europäischen Union festgesetzten
Durchführungsbestimmungen ausführt.
Bei der Bemessung der Höhe der Gebühr nach Satz 1 ist auch der mit den
Mitwirkungshandlungen des Bundesinstitutes für Risikobewertung, der Biologischen
Bundesanstalt und des Umweltbundesamtes verbundene Verwaltungsaufwand zu
berücksichtigen. Im Falle des Satzes Nr. 2 sind die Kosten von demjenigen zu erheben, der
die Prüfung eines Wirkstoffs zur Aufnahme in Anhang I der Richtlinie 91/414/EWG veranlaßt
hat; in diesem Falle gilt das Verwaltungskostengesetz entsprechend.
(1a) Die Biologische Bundesanstalt erhebt Kosten (Gebühren und Auslagen) für ihre
Amtshandlungen nach diesem Gesetz und den aufgrund dieses Gesetzes erlassenen
Verordnungen.
(2) Das Bundesministerium für Ernährung, Landwirtschaft und Verbraucherschutz wird
ermächtigt, im Einvernehmen mit den Bundesministerien der Finanzen und für Wirtschaft
und Technologie durch Rechtsverordnung, die nicht der Zustimmung des Bundesrates
bedarf, die gebührenpflichtigen Tatbestände zu bestimmen und dabei feste Sätze oder
Rahmensätze vorzusehen. Werden gebührenpflichtige Tatbestände geregelt, bei denen die
Mitwirkung des Umweltbundesamtes gesetzlich vorgeschrieben ist, ist auch das
Einvernehmen des Bundesministeriums für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit
erforderlich. Der Nutzen der Pflanzenschutzmittel, Pflanzenschutzgeräte, Verfahren des
Pflanzenschutzes sowie der Geräte und Einrichtungen, die im Pflanzenschutz benutzt
werden, für die Allgemeinheit ist angemessen zu berücksichtigen. Die zu erstattenden
Auslagen können abweichend vom Verwaltungskostengesetz geregelt werden.
§ 39 Strafvorschriften
(1) Mit Freiheitsstrafe bis zu fünf Jahren oder mit Geldstrafe wird bestraft, wer
Schadorganismen verbreitet und dadurch
1. Bestände von Pflanzen besonders geschützter Arten im Sinne des § 7 Absatz 2 Nummer
13 des Bundesnaturschutzgesetzes,
2. fremde Pflanzenbestände von bedeutendem Wert oder
3. Pflanzenbestände von bedeutendem Wert für Naturhaushalt oder Landschaftsbild
gefährdet.
(2) Der Versuch ist strafbar.
DE122 Tierseuchengesetz (TierSG);
(1) Dieses Gesetz regelt die Bekämpfung von Tierseuchen. § 79a bleibt unberührt.
(2) Im Sinne dieses Gesetzes sind
1. Tierseuchen:
Krankheiten oder Infektionen mit Krankheitserregern, die bei Tieren auftreten und auf
a) Tiere oder
b) Menschen (Zoonosen)
übertragen werden können;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
§ 2a
(1) Das Bundesministerium der Finanzen und die von ihm bestimmten Zollstellen wirken bei
der Überwachung der Einfuhr und Ausfuhr lebender und toter Tiere, von Teilen,
Erzeugnissen, Rohstoffen und Abfällen von Tieren sowie von sonstigen Gegenständen, die
Träger von Ansteckungsstoff sein können, mit. Die genannten Behörden können Sendungen
der in Satz 1 genannten Art bei der Einfuhr oder Ausfuhr zur Überwachung anhalten.
I.
September 2011
Bekämpfung von Tierseuchen beim innergemeinschaftlichen
Verbringen sowie bei der Einfuhr und Ausfuhr
§ 6
(1) Das innergemeinschaftliche Verbringen, die Einfuhr und die Ausfuhr
1. seuchenkranker und verdächtiger Tiere sowie von Erzeugnissen, Rohstoffen und Abfällen
solcher Tiere,
2. von toten Tieren, Teilen, Erzeugnissen, Rohstoffen und Abfällen von Tieren, die zur Zeit
des Todes seuchenkrank oder verdächtig gewesen oder die an einer Tierseuche verendet
sind, und
3. von sonstigen Gegenständen, von denen nach den Umständen des Falles anzunehmen
ist, dass sie Träger von Ansteckungsstoff sind, sind verboten. Das Verbot gilt nicht für Teile,
Erzeugnisse, Rohstoffe, Abfälle und sonstige Gegenstände, die so behandelt worden sind,
dass die Abtötung von Tierseuchenerregern sichergestellt ist. Das Verbot gilt für Fische nur
insoweit, als das Bundesministerium das innergemeinschaftliche Verbringen oder die
Einfuhr oder die Ausfuhr durch Rechtsverordnung nach § 7 Abs. 1 geregelt hat.
(2) Das Verbringen lebender und toter Tiere und von Teilen, Erzeugnissen, Rohstoffen und
Abfällen von Tieren nach anderen Mitgliedstaaten ist verboten, wenn sie Vorschriften des
Bestimmungsmitgliedstaates nicht entsprechen, die strengere Anforderungen als das
deutsche Recht stellen und die das Bundesministerium im Bundesanzeiger bekannt
gemacht hat.
§ 7
(1) Das Bundesministerium wird ermächtigt, durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des
Bundesrates zur Tierseuchenbekämpfung das innergemeinschaftliche Verbringen, die
Einfuhr und die Ausfuhr lebender und toter Tiere, von Teilen, Erzeugnissen, Rohstoffen und
Abfällen von Tieren sowie sonstiger Gegenstände, die Träger von Ansteckungsstoff sein
können, zu verbieten oder zu beschränken. Es kann dabei insbesondere
1. das innergemeinschaftliche Verbringen, die Einfuhr und die Ausfuhr abhängig machen
a) von einer Anmeldung, einer Genehmigung, vom Gestellen bei der zuständigen Behörde
oder von einer Untersuchung,
b) von Anforderungen, unter denen
aa) lebende Tiere gehalten, behandelt und verbracht werden,
bb) tote Tiere behandelt und verbracht werden und
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
511

512
cc) Teile, Erzeugnisse, Rohstoffe und Abfälle gewonnen, behandelt und verbracht werden,
c) von der Einhaltung von Anforderungen an Transportmittel, mit denen die Tiere, Teile,
Erzeugnisse, Rohstoffe oder Abfälle befördert werden,
d) von der Vorlage oder Begleitung bestimmter Bescheinigungen,
e) von einer bestimmten Kennzeichnung,
f) von einer Zulassung oder Registrierung der Betriebe, aus denen die Tiere, Teile,
Erzeugnisse, Rohstoffe oder Abfälle stammen oder in die sie verbracht werden;
2. a) die Ausstellung der Bescheinigungen nach Nummer 1 Buchstabe d,
b) die Voraussetzungen und das Verfahren, einschließlich der Zuständigkeit für die
Zulassung oder Registrierung der Betriebe nach Nummer 1 Buchstabe f sowie des Ruhens
der Zulassung, sowie Beschränkungen für zugelassene oder registrierte Betriebe beim
innergemeinschaftlichen Verbringen regeln;
3. vorschreiben, dass Tiere, Teile, Erzeugnisse, Rohstoffe, Abfälle oder sonstige
Gegenstände einer Absonderung - bei lebenden Tieren auch in der Form der Quarantäne -
und behördlichen Beobachtung unterliegen, nur zu bestimmten Zwecken verwendet
werden dürfen oder in bestimmter Weise behandelt werden müssen;
4. das Verfahren, einschließlich der Zuständigkeit, insbesondere der Untersuchung,
Absonderung und Beobachtung, regeln und die hierfür notwendigen Einrichtungen und
ihren Betrieb vorschreiben.
(1a) Das Bundesministerium wird ermächtigt, durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des
Bundesrates
1. Ausnahmen von § 6 Abs. 1 Satz 1 zu regeln,
a) soweit es zur Durchführung von Rechtsakten der Europäischen Gemeinschaft oder der
Europäischen Union erforderlich ist, oder
b) für das innergemeinschaftliche Verbringen, soweit es zur Entsorgung in benachbarten
Bereichen erforderlich ist und durch besondere Maßregeln sichergestellt wird, dass
Tierseuchen nicht verschleppt werden,
2. das innergemeinschaftliche Verbringen und die Einfuhr vermehrungsfähiger
Tierseuchenerreger oder von Mitteln nach § 17c Abs. 1 Satz 1 zu verbieten oder von der
Erteilung einer Genehmigung abhängig zu machen sowie die Voraussetzungen und das
Verfahren, einschließlich der Zuständigkeit, für die Genehmigung zu regeln.
(2) Das Bundesministerium kann Rechtsverordnungen nach den Absätzen 1 und 1a bei
Gefahr im Verzuge oder, wenn ihr unverzügliches Inkrafttreten zur Durchführung von
Rechtsakten der Europäischen Gemeinschaft oder der Europäischen Union erforderlich ist,
ohne Zustimmung des Bundesrates erlassen. Sie treten spätestens sechs Monate nach
ihrem Inkrafttreten außer Kraft. Ihre Geltungsdauer kann nur mit Zustimmung des
Bundesrates verlängert werden.
(3) Die Landesregierungen werden ermächtigt, durch Rechtsverordnung zur Erleichterung
des kleinen Grenzverkehrs einschließlich des Grenzweideverkehrs von den Vorschriften der
nach Absatz 1 erlassenen Rechtsverordnungen abweichende Regelungen zu treffen, soweit
dies durch die Rechtsverordnungen nach Absatz 1 nicht ausdrücklich ausgeschlossen und
eine Einschleppung von Tierseuchen nicht zu befürchten ist. Die Landesregierungen können
diese Ermächtigung durch Rechtsverordnung auf andere Stellen übertragen.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
§ 7b
Das Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit gibt im Einvernehmen
mit dem Bundesministerium der Finanzen im Bundesanzeiger die Zollstellen bekannt, bei
denen lebende und tote Tiere, Teile, Erzeugnisse, Rohstoffe und Abfälle von Tieren und
sonstige Gegenstände, die Träger von Ansteckungsstoff sein können, zur Einfuhr abgefertigt
werden, sowie die diesen Zollstellen zugeordneten Überwachungsstellen, wenn die Einfuhr
durch Rechtsverordnung nach § 7 Abs. 1 oder 1a geregelt ist. Das Bundesministerium der
Finanzen kann die Erteilung des Einvernehmens nach Satz 1 auf Mittelbehörden seines
Geschäftsbereichs übertragen.
Anzeigepflicht
§ 9
(1) Bricht eine anzeigepflichtige Tierseuche aus oder zeigen sich Erscheinungen, die den
Ausbruch einer solchen Tierseuche befürchten lassen, so hat der Besitzer der betroffenen
Tiere unverzüglich der zuständigen Behörde oder dem beamteten Tierarzt Anzeige zu
machen und die kranken und verdächtigen Tiere von Orten, an denen die Gefahr der
Ansteckung fremder Tiere besteht, fernzuhalten.
(2) Die gleichen Pflichten hat, wer in Vertretung des Besitzers den Betrieb leitet, wer mit der
Aufsicht über Tiere an Stelle des Besitzers beauftragt ist, wer als Hirt, Schäfer, Schweizer,
Senne oder in vergleichbarer Tätigkeit Tiere in Obhut hat oder wer Fischereiberechtigter,
Fischereiausübungsberechtigter, Betreiber von Anlagen oder Einrichtungen zur Zucht,
Haltung oder Hälterung von Fischen ist. Die gleichen Pflichten hat für Tiere auf dem
Transport ihr Begleiter, für Haustiere in fremdem Gewahrsam der Besitzer des betreffenden
Gehöftes, der Stallungen, Koppeln oder Weideflächen.
(3) Zur unverzüglichen Anzeige sind auch die Tierärzte und Leiter tierärztlicher und sonstiger
öffentlicher oder privater Untersuchungsstellen sowie alle Personen verpflichtet, die sich
mit der Ausübung der Tierheilkunde, der künstlichen Besamung, der Leistungsprüfung in
der tierischen Erzeugung oder gewerbsmäßig mit der Kastration von Tieren beschäftigen,
desgleichen die Fleischkontrolleure, die Geflügelfleischkontrolleure, die
Fischereisachverständigen, die Fischereiberater, die Fischereiaufseher, die Hufschmiede, die
Hufpfleger und die Klauenschneider, ferner die Personen, die das Schlächtergewerbe
betreiben, sowie solche, die sich gewerbsmäßig mit der Bearbeitung, Verwertung oder
Beseitigung geschlachteter, getöteter oder verendeter Tiere oder tierischer Bestandteile
beschäftigen, wenn sie, bevor ein behördliches Einschreiten stattgefunden hat, von dem
Ausbruch einer anzeigepflichtigen Tierseuche oder von Erscheinungen, die den Ausbruch
einer solchen Tierseuche befürchten lassen, Kenntnis erhalten.
§ 10
(1) Das Bundesministerium wird ermächtigt, soweit es zum Schutz gegen die Gefährdung
von Tieren durch Tierseuchen im Hinblick auf deren Vorkommen, Ausmaß oder
Gefährlichkeit erforderlich ist, durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des Bundesrates
die anzeigepflichtigen Tierseuchen zu bestimmen. Dabei kann es, sofern Belange der
Tierseuchenbekämpfung nicht entgegenstehen, den Kreis der zur Anzeige verpflichteten
Personen gegenüber den in § 9 bezeichneten Personen einschränken.
*…+ Other articles apply, but are really looking at animal health…
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
513

514
DE123 - Bundesjagdgesetz; Hunting law
§ 28 Sonstige Beschränkungen in der Hege
(3) Das Aussetzen oder das Ansiedeln fremder Tiere in der freien Natur ist nur mit schriftlicher
Genehmigung der zuständigen obersten Landesbehörde oder der von ihr bestimmten Stelle zulässig.
VIII. Abschnitt
Inverkehrbringen und Schutz von Wild
§ 36 Ermächtigungen
(1) Das Bundesministerium wird ermächtigt, durch Rechtsverordnung mit Zustimmung des
Bundesrates, soweit dies aus Gründen der Hege, zur Bekämpfung von Wilderei und
Wildhehlerei, aus wissenschaftlichen Gründen oder zur Verhütung von Gesundheitsschäden
durch Fallwild erforderlich ist, Vorschriften zu erlassen über
1. die Anwendung von Ursprungszeichen bei der Verbringung von erlegtem Schalenwild aus
dem Erlegungsbezirk und der Verbringung von erlegtem Schalenwild in den Geltungsbereich
dieses Gesetzes,
2. den Besitz, den Erwerb, die Ausübung der tatsächlichen Gewalt oder das sonstige
Verwenden, die Abgabe, das Feilhalten, die Zucht, den Transport, das Veräußern oder das
sonstige Inverkehrbringen von Wild,
3. die Ein-, Durch- und Ausfuhr sowie das sonstige Verbringen von Wild in den, durch den
und aus dem Geltungsbereich dieses Gesetzes,
4. die Verpflichtung zur Führung von Wildhandelsbüchern,
5. das Kennzeichnen von Wild.
(2) Die Länder erlassen insbesondere Vorschriften über
1. die behördliche Überwachung des gewerbsmäßigen Ankaufs, Verkaufs und Tausches
sowie der gewerbsmäßigen Verarbeitung von Wildbret und die behördliche Überwachung
der Wildhandelsbücher,
2. das Aufnehmen, die Pflege und die Aufzucht verletzten oder kranken Wildes und dessen
Verbleib.
(3) Die Vorschriften nach Absatz 1 Nr. 2 und 3 und Absatz 2 Nr. 2 können sich auch auf Eier
oder sonstige Entwicklungsformen des Wildes, auf totes Wild, auf Teile des Wildes sowie
auf die Nester und die aus Wild gewonnenen Erzeugnisse erstrecken.
(4) Rechtsverordnungen nach Absatz 1 Nr. 1 bedürfen des Einvernehmens mit dem
Bundesministerium für Wirtschaft und Technologie; Rechtsverordnungen nach Absatz 1 Nr.
3 bedürfen des Einvernehmens mit dem Bundesministerium der Finanzen.
Rechtsverordnungen nach Absatz 1 Nr. 2 bis 5 bedürfen, soweit sie Rechtsakte der
Europäischen Gemeinschaft oder der Europäischen Union auf dem Gebiet des
Artenschutzes oder Verpflichtungen aus internationalen Artenschutzübereinkommen zu
beachten haben, des Einvernehmens mit dem Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz
und Reaktorsicherheit.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
(5) Das Bundesministerium der Finanzen und die von ihm bestimmten Zollstellen wirken bei
der Ein-, Durch- und Ausfuhr sowie bei dem sonstigen Verbringen von Wild mit. Das
Bundesministerium der Finanzen regelt im Einvernehmen mit dem Bundesministerium
durch Rechtsverordnung ohne Zustimmung des Bundesrates die Einzelheiten des
Verfahrens nach Satz 1; er kann dabei insbesondere Pflichten zu Anzeigen, Anmeldungen,
Auskünften und zur Leistung von Hilfsdiensten sowie zur Duldung von Besichtigungen und
von Entnahmen unentgeltlicher Muster und Proben vorsehen. Das Bundesministerium gibt
im Einvernehmen mit dem Bundesministerium der Finanzen im Bundesanzeiger die
Zollstellen bekannt, bei denen Wild zur Ein-, Durch- und Ausfuhr sowie zum sonstigen
Verbringen abgefertigt wird, wenn die Ein-, Durch- und Ausfuhr sowie das sonstige
Verbringen durch Rechtsverordnung nach Absatz 1 Nr. 3 geregelt ist.
September 2011
DE124 - Tierschutzgesetz; Animal protection law
Zweiter Abschnitt Tierhaltung
§ 3
Es ist verboten,
3. ein im Haus, Betrieb oder sonst in Obhut des Menschen gehaltenes Tier auszusetzen oder
es zurückzulassen, um sich seiner zu entledigen oder sich der Halter- oder Betreuerpflicht zu
entziehen,
§ 11
(1) Wer
1. Wirbeltiere
a) nach § 9 Abs. 2 Nr. 7 zu Versuchszwecken oder zu den in § 6 Abs. 1 Satz 2 Nr. 4, § 10 Abs.
1 oder § 10a genannten Zwecken oder
b) nach § 4 Abs. 3 zu dem dort genannten Zweck züchten oder halten,
2. Tiere für andere in einem Tierheim oder in einer ähnlichen Einrichtung halten,
2a. Tiere in einem Zoologischen Garten oder einer anderen Einrichtung, in der Tiere
gehalten und zur Schau gestellt werden, halten,
2b. für Dritte Hunde zu Schutzzwecken ausbilden oder hierfür Einrichtungen
unterhalten,
2c. Tierbörsen zum Zwecke des Tausches oder Verkaufes von Tieren durch Dritte
durchführen oder
3. gewerbsmäßig
a) Wirbeltiere, außer landwirtschaftliche Nutztiere und Gehegewild, züchten oder halten,
b) mit Wirbeltieren handeln,
c) einen Reit- oder Fahrbetrieb unterhalten,
d) Tiere zur Schau stellen oder für solche Zwecke zur Verfügung stellen oder
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
515

516
e) Wirbeltiere als Schädlinge bekämpfen will, bedarf der Erlaubnis der zuständigen Behörde.
In dem Antrag auf Erteilung der Erlaubnis sind anzugeben:
1. die Art der betroffenen Tiere,
2. die für die Tätigkeit verantwortliche Person,
3. in den Fällen des Satzes 1 Nr. 1 bis 3 Buchstabe a bis d die Räume und
Einrichtungen und im Falle des Satzes 1 Nr. 3 Buchstabe e die Vorrichtungen sowie die
Stoffe und Zubereitungen, die für die Tätigkeit bestimmt sind.
Dem Antrag sind Nachweise über die Sachkunde im Sinne des Absatzes 2 Nr. 1 beizufügen.
(2) Die Erlaubnis darf nur erteilt werden, wenn
1. mit Ausnahme der Fälle des Absatzes 1 Satz 1 Nr. 2c, die für die Tätigkeit verantwortliche
Person auf Grund ihrer Ausbildung oder ihres bisherigen beruflichen oder sonstigen
Umgangs mit Tieren die für die Tätigkeit erforderlichen fachlichen Kenntnisse und
Fähigkeiten hat; der Nachweis hierüber ist auf Verlangen in einem Fachgespräch bei der
zuständigen Behörde zu führen,
2. die für die Tätigkeit verantwortliche Person die erforderliche Zuverlässigkeit hat,
3. die der Tätigkeit dienenden Räume und Einrichtungen eine den Anforderungen des § 2
entsprechende Ernährung, Pflege und Unterbringung der Tiere ermöglichen und
4. in den Fällen des Absatzes 1 Satz 1 Nr. 3 Buchstabe e die zur Verwendung vorgesehenen
Vorrichtungen und Stoffe oder Zubereitungen für eine tierschutzgerechte Bekämpfung der
betroffenen Wirbeltierarten geeignet sind;
dies gilt nicht für Vorrichtungen, Stoffe oder Zubereitungen, die nach anderen Vorschriften
zu diesem Zweck zugelassen oder vorgeschrieben sind.
(2a) Die Erlaubnis kann, soweit es zum Schutz der Tiere erforderlich ist, unter Befristungen,
Bedingungen und Auflagen erteilt werden. Insbesondere kann angeordnet werden
1. die Verpflichtung zur Kennzeichnung der Tiere sowie zur Führung eines
Tierbestandsbuches,
2. eine Beschränkung der Tiere nach Art, Gattung oder Zahl,
3. die regelmäßige Fort- und Weiterbildung,
4. das Verbot, Tiere zum Betteln zu verwenden,
5. bei Einrichtungen mit wechselnden Standorten die unverzügliche Meldung bei der für
den Tätigkeitsort zuständigen Behörde,
6. die Fortpflanzung der Tiere zu verhindern.
(3) Mit der Ausübung der Tätigkeit nach Absatz 1 Satz 1 darf erst nach Erteilung der
Erlaubnis begonnen werden. Die zuständige Behörde soll demjenigen die Ausübung der
Tätigkeit untersagen, der die Erlaubnis nicht hat.
(4) Die Ausübung der nach Absatz 3 Satz 2 untersagten Tätigkeit kann von der zuständigen
Behörde auch durch Schließung der Betriebs- oder Geschäftsräume verhindert werden.
(5) Wer gewerbsmäßig mit Wirbeltieren handelt, hat sicherzustellen, dass die für ihn im
Verkauf tätigen Personen, mit Ausnahme der Auszubildenden, ihm gegenüber vor
Aufnahme dieser Tätigkeit den Nachweis ihrer Sachkunde auf Grund ihrer Ausbildung, ihres
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
bisherigen beruflichen oder sonstigen Umgangs mit Tieren oder ihrer entsprechenden
Unterrichtung erbracht haben.
(6) Wer gewerbsmäßig Gehegewild halten will, hat dies vier Wochen vor Aufnahme der
Tätigkeit der zuständigen Behörde anzuzeigen. In der Anzeige sind anzugeben:
September 2011
1. Art, Zahl und Geschlecht der zu haltenden Tiere,
2. die für die Tätigkeit verantwortliche Person,
3. Angaben über Größe und Ausgestaltung des zu errichtenden Geheges,
4. Angaben über die Sachkunde der verantwortlichen Person.
Die zuständige Behörde hat die Tätigkeit zu untersagen, wenn Tatsachen die Annahme
rechtfertigen, dass die Einhaltung der Vorschriften des § 2 nicht sichergestellt ist, und
diesem Mangel nicht innerhalb einer von der zuständigen Behörde gesetzten Frist
abgeholfen worden ist. Die Ausübung der nach Satz 3 untersagten Tätigkeit kann von der
zuständigen Behörde auch durch Schließung der Betriebs- oder Geschäftsräume verhindert
werden.
DE130 - Bundesartenschutzverordnung; Species protection ordinance
§ 3 Verbote für nicht besonders geschützte Tierarten
(1) Die Besitz- und Vermarktungsverbote des § 44 Absatz 2 Satz 1 des Bundesnaturschutzgesetzes
gelten nach § 44 Absatz 3 Nummer 2 des Bundesnaturschutzgesetzes für lebende Tiere folgender
Arten:
Castor canadensis Amerikanischer Biber
Chelydra serpentina Schnappschildkröte
Macroclemys temminckii Geierschildkröte
Sciurus carolinensis Grauhörnchen.
Die Regelung des § 45 Absatz 1 Satz 1 Nummer 2 des Bundesnaturschutzgesetzes bleibt unberührt.
(2) Es ist verboten,
1. lebende Tiere der im Absatz 1 Satz 1 genannten Arten anzubieten, zur Abgabe vorrätig zu halten,
feilzuhalten oder an andere abzugeben,
2. Tiere der in Absatz 1 Satz 1 genannten Arten zu züchten.
(3) Absatz 2 Nr. 2 gilt nicht für Tierhaltungen unter zoologisch fachkundiger Leitung, die ganz oder
überwiegend juristischen Personen des öffentlichen Rechts gehören.
DE131 - Fischseuchenverordnung (FiSeV); Fish disease ordinance
Allgemeines
§ 1 Anwendungsbereich
(1) Diese Verordnung dient der Bekämpfung von Seuchen, die bei Fischen auftreten.
(2) Diese Verordnung gilt nicht für
1. Fische, die ausschließlich nicht gewerblich zu Zierzwecken in Aquarien gehalten werden,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
517

518
2. wildlebende Fische, die zur unmittelbaren Verwendung als Lebensmittel gefangen oder geerntet
werden.
Abschnitt 3
Pflichten des Betreibers und anderer Verantwortlicher
§ 7 Untersuchungen, Mitteilungspflicht
(1) Wer eine genehmigungspflichtige Tätigkeit nach § 3 ausübt, hat Fische aus Aquakultur,
die für die in Anlage 1 genannten Seuchen empfänglich sind, nach Maßgabe des Anhangs III
Teil B der Richtlinie 2006/88/EG in geeigneter Weise untersuchen zu lassen. Sofern eine
Laboruntersuchung hierfür erforderlich ist, ist diese von einem von der zuständigen
Behörde benannten Laboratorium durchzuführen.
(2) Die zuständige Behörde kann die Untersuchung nach Absatz 1 anordnen, wenn in einem
Betrieb eine andere als in Absatz 1 genannte Tätigkeit ausgeübt wird und das Risiko einer
Infektion mit einer Seuche in diesem Betrieb besteht oder von diesem ausgeht.
(3) Wird bei Fischen aus Aquakultur eine erhöhte Sterblichkeitsrate festgestellt, die nicht
eindeutig auf Haltungsbedingungen oder Transportbedingungen zurückgeführt werden
kann, ohne dass ein Ausbruch oder ein Verdacht im Sinne des § 2 Abs. 2 Nr. 1 oder 2
vorliegt, hat der Betreiber des Aquakulturbetriebes dies der zuständigen Behörde
unverzüglich mitzuteilen. Diese Verpflichtung obliegt auch den für die Fische
verantwortlichen Personen, die nicht Betreiber des Aquakulturbetriebes sind.
Anlage 1 (zu den §§ 2, 7, 10, 11, 12, 15, 16)
Liste der Seuchen
1. Exotische Seuchen
Fische: Epizootische Hämatopoetische
Nekrose
Weichti
ere:
Krebsti
ere:
histologisch
molecularbiologisch
Epizootisches Ulzeratives Syndrom X X
myko- parasito- virologisch
logisch logisch
X X
Infektion mit Bonamia exitiosa X X
Infektion mit Perkinsus marinus X X
Infektion mit Microcytos mackini X X
Taura-Syndrom X X
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
September 2011
histologisch
molecularbiologisch
myko- parasito- virologisch
logisch logisch
Yellowhead Disease X X
2. Nicht exotische Seuchen
Fische: Virale hämorrhagische Septikämie X X
Weichti
ere:
Krebsti
ere:
Infektiöse hämatopoetische
Nekrose
X X
Koi-Herpes-Viruserkrankung X X
Infektiöse Anämie der Lachse X X
Infektion mit Marteilia refringens X X
Infektion mit Bonamia ostreae X X
Weißpünktchenkrankheit X
DE132 - Verordnung über anzeigepflichtige Tierseuchen (TierSeuchAnzV) ; Animal
disease ordinance
Ausfertigungsdatum: 23.05.1991
Vollzitat:
"Verordnung über anzeigepflichtige Tierseuchen in der Fassung der Bekanntmachung vom
3. November 2004 (BGBl. I S. 2764), die zuletzt durch Artikel 5 der Verordnung vom 18.
Dezember 2009 (BGBl. I S. 3939) geändert worden ist"
Stand: Neugefasst durch Bek. v. 3.11.2004 I 2764; zuletzt geändert durch Art. 5 V v.
18.12.2009 I 3939
Fußnote
Textnachweis ab: 1.6.1991
§ 1 Anzeigepflichtige Tierseuchen
Folgende Tierseuchen sind anzeigepflichtig:
1. Affenpocken,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
519

520
1a. Afrikanische Pferdepest,
2. Afrikanische Schweinepest,
2a. Amerikanische Faulbrut,
3. Ansteckende Blutarmut der Einhufer,
3a. Ansteckende Blutarmut der Lachse,
4. Ansteckende Schweinelähmung (Teschener Krankheit),
5. Aujeszkysche Krankheit,
5a. Befall mit dem Kleinen Bienenbeutenkäfer (Aethina tumida),
5b. Befall mit der Tropilaelaps-Milbe,
6. Beschälseuche der Pferde,
7. Blauzungenkrankheit,
8. Bovine Herpesvirus Typ 1-Infektion (alle Formen),
8a. Bovine Virus Diarrhoe,
9. Brucellose der Rinder, Schweine, Schafe und Ziegen,
9a. Ebola-Virus-Infektion,
9b. Epizootische Hämorrhagie der Hirsche,
9c. Epizootische Hämatopoetische Nekrose,
9d. Epizootisches Ulzeratives Syndrom,
10. Enzootische Leukose der Rinder,
11. Geflügelpest,
12. Infektion mit Bonamia exitiosa,
12a. Infektion mit Bonamia ostreae,
12b. Infektion mit Marteilia refringens,
12c. Infektion mit Microcytos mackini,
12d. Infektion mit Perkinsus marinus,
12e. Infektion mit dem West-Nil-Virus bei einem Vogel oder Pferd,
13. Infektiöse Hämatopoetische Nekrose der Salmoniden,
14. Koi Herpesvirus-Infektion der Karpfen,
15. Lumpy-skin-Krankheit (Dermatitis nodularis),
16. Lungenseuche der Rinder,
17. Maul- und Klauenseuche,
18. (weggefallen)
19. Milzbrand,
20. Newcastle-Krankheit,
20a. Niedrigpathogene aviäre Influenza bei einem gehaltenen Vogel,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GERMANY
September 2011
21. Pest der kleinen Wiederkäuer,
21a. Pferdeenzephalomyelitis (alle Formen),
22. Pockenseuche der Schafe und Ziegen,
23. Psittakose,
24. Rauschbrand,
25. Rifttal-Fieber,
26. Rinderpest,
27. Rotz,
28. Salmonellose der Rinder,
29. Schweinepest,
30. (weggefallen)
31. (weggefallen)
32. Stomatitis vesicularis,
32a. Taura-Syndrom,
33. Tollwut,
34. Transmissible Spongiforme Enzephalopathie (alle Formen),
35. Trichomonadenseuche der Rinder,
36. Tuberkulose der Rinder (Mykobakterium bovis und Mykobakterium caprae),
37. Vesikuläre Schweinekrankheit,
38. Vibrionenseuche der Rinder,
39. Virale Hämorrhagische Septikämie der Salmoniden,
40. Weißpünktchenkrankheit der Krebstiere,
41. Yellowhead Disease.
§ 2
(Inkrafttreten)
Other information
From http://www.gartendatenbank.de/forum/neophyten-schwarze-liste-pflanzengefaehrliche-invasive-arten-t-129-1
Schwarze Liste - Häufige besonders gefährliche invasive Arten:
Gesundheit bedrohende Arten:
Beifußblättrige Ambrosie (Ambrosia artemisiifolia), Pollen kann starke Allergien
auslösen
Riesenbärenklau (Heracleum mantegazzianum), Berührung kann zu schweren
Verbrennungen und Blasen führen
Drüsiges Springkraut (Impatiens glandulifera)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
521

522
Japanischer Knöterich (Fallopia japonica, syn. Reynoutria japonica)
Sachalin-Staudenknöterich (Fallopia sachalinensis, syn. Reynoutria
sachalinensis)
Robinie, Scheinakazie (Robinia pseudoacacia)
Goldrute, Kanadische Goldrute (Solidago canadensis) und Riesen-Goldrute
(Solidago gigantea),
Götterbaum (Ailanthus altissima)
Schmetterlingsstrauch, Sommerflieder (Buddleja davidii)
Rhododendron ponticum (Pontischer Rhododendron)
und andere.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GERMANY
September 2011

GREECE
September 2011
1.11. GREECE
GR110 - Νομοσ που τροποποιεί τον περί δαςών νόμο, αρικμόσ 87(Ι) 2010 Forestry
Code
Άρκρο 2
Ρροςταςία του τοπίου και τθσ βιοποικιλότθτασ
1. Κατά το ςχεδιαςμό τθσ διαχείριςθσ και εκμετάλλευςθσ των δαςικϊν οικοςυςτθμάτων,
με τθν κατάρτιςθ των προβλεπόμενων από το άρκρο 63 του Δαςικοφ Κϊδικα δαςοπονικϊν
μελετϊν, λαμβάνονται ειδικά μζτρα που εξαςφαλίηουν κατά το δυνατό τθν προςταςία
του τοπίου και τθ διατιρθςθ τθσ βιοποικιλότθτασ. Δαςοπονικζσ ενζργειεσ και πρακτικζσ
όπωσ θ εκλογι των δαςοπονικϊν ειδϊν ςε κάκε είδουσ δάςωςθ ι αναδάςωςθ, οι μζκοδοι
διαχείριςθσ, δαςοκομικοφ χειριςμοφ και ςυγκομιδισ του ξφλου και γενικά οι επεμβάςεισ
ςτα δαςικά οικοςυςτιματα, ςχεδιάηονται κατά τρόπο που εξαςφαλίηει τθν προςταςία των
ενδιαιτθμάτων των ειδϊν τθσ χλωρίδασ και τθσ πανίδασ και τθ διατιρθςθ τθσ
βιοποικιλότθτασ.
2. Για λόγουσ προςταςίασ τθσ άγριασ πανίδασ και ιδίωσ τθσ πτθνοπανίδασ, τθσ φφςθσ και
του τοπίου, ο Υπουργόσ Γεωργίασ μπορεί να ςυνάπτει προγραμματικζσ ςυμβάςεισ με
φιλοπεριβαλλοντικζσ ι άλλεσ μθ κερδοςκοπικοφ χαρακτιρα οργανϊςεισ, που προτίκενται
να χρθματοδοτιςουν τθ δθμιουργία δενδρωδϊν ι καμνωδϊν ι μικτϊν βλαςτθτικϊν
ςχθματιςμϊν ςε δθμόςιεσ δαςικζσ εκτάςεισ ευριςκόμενεσ εντόσ ι πλθςίον αγροτικϊν
εκτάςεων, προκειμζνου να λειτουργιςουν ωσ αγροβιότοποι. Για τθν επιλογι των περιοχϊν
αυτϊν λαμβάνονται ιδιαιτζρωσ υπόψθ οι ανάγκεσ προςταςίασ τθσ άγριασ πανίδασ και
αυτοφυοφσ χλωρίδασ, θ γειτνίαςθ με περιοχζσ ςθμαντικοφ οικολογικοφ ενδιαφζροντοσ και
ο ςυνδετικόσ τουσ ρόλοσ με αυτζσ για τθ μετανάςτευςθ, τθ γεωγραφικι κατανομι και τθ
γενετικι ανταλλαγι των ειδϊν. Στισ προγραμματικζσ αυτζσ ςυμβάςεισ απαραίτθτα
ορίηονται το ζργο, τα δικαιϊματα και οι υποχρεϊςεισ των ςυμβαλλομζνων, οι πόροι που
κα διατεκοφν, το χρονοδιάγραμμα εκτζλεςθσ των ζργων και ο υπόχρεοσ για τθ διαχείριςθ
και ςυντιρθςθ των ζργων του προγράμματοσ μετά τθν ολοκλιρωςι του.
3. Ιδιοκτιτεσ αγροτικισ γθσ, που δθμιουργοφν ςε τεμάχια των αγρϊν τουσ ςχθματιςμοφσ
τθσ προθγοφμενθσ παραγράφου ι δενδροςτοιχίεσ και φυςικοφσ αγροφράκτεσ περί τα όρια
των αγρϊν τουσ, δικαιοφνται να προμθκεφονται ατελϊσ από τα κρατικά φυτϊρια των
δαςικϊν υπθρεςιϊν τα αναγκαία δαςοπονικά είδθ.
4. Σε ευρφτερεσ αγροτικζσ περιοχζσ όπου ελλείπουν παντελϊσ βλαςτθτικοί ςχθματιςμοί
των προθγοφμενων παραγράφων, επιτρζπεται θ καταβολι οικονομικισ ενίςχυςθσ ςε
όςουσ ενδιαφζρονται να δθμιουργιςουν ςτουσ αγροφσ τουσ, τουσ εν λόγω ςχθματιςμοφσ.
Η ενίςχυςθ αυτι παρζχεται με τθν υποχρζωςθ, ότι ο ενδιαφερόμενοσ κα διατθριςει τθ
βλάςτθςθ επί μία τουλάχιςτον δεκαετία και βαρφνει πιςτϊςεισ του κεφαλαίου Δαςϊν του
Κεντρικοφ Ταμείου Γεωργίασ, Κτθνοτροφίασ και Δαςϊν. Η ζγκριςθ για τθ δθμιουργία των
ωσ άνω φυτειϊν παρζχεται από τθν οικεία δαςικι υπθρεςία εντόσ των πλαιςίων των
διακεςίμων πιςτϊςεων και υπό τθν προχπόκεςθ, ότι δεν υπάρχουν για τθν περιοχι
αναδαςωτικά προγράμματα χρθματοδοτοφμενα από κανονιςμοφσ τθσ Ευρωπαϊκισ
Ζνωςθσ. Με απόφαςθ του Υπουργοφ Γεωργίασ, κακορίηονται το φψοσ τθσ ενίςχυςθσ, θ
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
523

524
διαδικαςία καταβολισ τθσ, τα απαιτοφμενα δικαιολογθτικά, οι όροι και κάκε άλλο
αναγκαίο ςτοιχείο για τθ χοριγθςθ τθσ.
GR160
Available from : www.elinyae.gr/el/lib_file_upload/307A_02.pdf
GR220 - ΢χζδιο Νόμου για τθ Βιοποικιλότθτα ΦΕΚ 3937/2011 – Draft law on
protection of biodiversity
Άρκρο 9 – Ειδικζσ ρυκμίςεισ για τα ξενικά – ειςβλθτικά είδθ
1. Το Υπουργείο Ρεριβάλλοντοσ, Ενζργειασ και Κλιματικισ Αλλαγισ, ςε ςυνεργαςία με το
Υπουργείο Αγροτικισ Ανάπτυξθσ και Τροφίμων και ακαδθμαϊκά ι ερευνθτικά ιδρφματα και
κζντρα, εκπονεί ζρευνα επικινδυνότθτασ και ςυντάςςει κατάλογο των ξενικϊν-ειςβλθτικϊν
ειδϊν ςτα οικοςυςτιματα τθσ χϊρασ .
2. Τα ξενικά-ειςβλθτικά είδθ υποδιαιροφνται ςε κατθγορίεσ ανάλογα με τον κίνδυνο
εξάπλωςισ τουσ και τισ εκτιμϊμενεσ επιπτϊςεισ ςτθ δομι και λειτουργία των
οικοςυςτθμάτων.
3. Ανάλογα με τθν κατθγορία κινδφνου το Υπουργείο Ρεριβάλλοντοσ, Ενζργειασ και
Κλιματικισ Αλλαγισ ςυντάςςει ςχζδια διαχείριςθσ των αντίςτοιχων ξενικϊν-ειςβλθτικϊν
ειδϊν. Τα ςχζδια περιλαμβάνουν ρυκμίςεισ για τα εξισ κζματα:
α) Τθν πρόλθψθ ειςαγωγισ ξενικϊν- ειςβλθτικϊν ειδϊν, τθν ενθμζρωςθ και τθν ανταλλαγι
πλθροφοριϊν.
β) Τον ζγκαιρο εντοπιςμό και τθν εξάλειψθ, ςυμπεριλαμβανομζνθσ τθσ πρόλθψθσ τθσ
διάδοςθσ των ξενικϊν-ειςβλθτικϊν ειδϊν.
γ) Τθν παρακολοφκθςθ, τον ζλεγχο και το μακροπρόκεςμο περιοριςμό τθσ εξάπλωςθσ των
ξενικϊν-ειςβλθτικϊν ειδϊν.
δ) Τθν αποκατάςταςθ τθσ βιοποικιλότθτασ των οικοςυςτθμάτων που επθρεάςτθκαν από
τθν εγκατάςταςθ πλθκυςμϊν ξενικϊν-ειςβλθτικϊν ειδϊν.
4. Με κοινι απόφαςθ των Υπουργϊν Ρεριβάλλοντοσ, Ενζργειασ και Κλιματικισ Αλλαγισ και
Οικονομίασ, Ανταγωνιςτικότθτασ και Ναυτιλίασ, κακορίηονται ειδικότεροι όροι διαχείριςθσ
και απόρριψθσ του ζρματοσ των πλοίων για τον περιοριςμό τθσ ειςαγωγισ ξενικϊνειςβλθτικϊν
ειδϊν καλάςςιασ πανίδασ και χλωρίδασ και μικροοργανιςμϊν.
5. Ιδρφεται κζντρο με ενδεικτικό τίτλο «Κζντρο Υποδοχισ Δθμευμζνων Ξενικϊν Ειδϊν
Ρανίδασ». Στο Κζντρο φιλοξενοφνται, ςε ςυνκικεσ που εξαςφαλίηουν τθν υγιι
διαβίωςθ τουσ, τα δθμευμζνα ξενικά-ειςβλθτικά είδθ πανίδασ, κακϊσ και τα είδθ
που κατάςχονται ςτο πλαίςιο των υποχρεϊςεων τθσ χϊρασ για τθν εφαρμογι τθσ
Σφμβαςθσ CITES, μζχρι τθν ολοκλιρωςθ τθσ διαδικαςίασ επανεξαγωγισ ςτθ χϊρα
προζλευςισ τουσ. Το οικονομικό κόςτοσ φιλοξενίασ ςτο Κζντρο και αποςτολισ ςτθ
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GREECE
September 2011

GREECE
September 2011
χϊρα προζλευςθσ των ειδϊν αυτϊν βαρφνει τον προθγοφμενο κάτοχο. Οι
ειδικότεροι όροι χωροκζτθςθσ, καταςκευισ, διοίκθςθσ και λειτουργίασ του Κζντρου
κακορίηονται με απόφαςθ του Υπουργοφ Ρεριβάλλοντοσ, Ενζργειασ και Κλιματικισ
Αλλαγισ.
GR301* - ΕΘΝΙΚΗ ΢ΣΡΑΣΗΓΙΚΗ ΓΙΑ ΣΗ ΒΙΟΠΟΙΚΙΛΟΣΗΣΑ ; National biodiversity
strategy and action plans 2009
Βάςει των διακζςιμων πθγϊν πλθροφόρθςθσ, τα δεδομζνα που υπάρχουν ςιμερα
ςτθν Ελλάδα προζρχονται από ερευνθτικζσ εργαςίεσ που αφοροφν ειδικότερα ςε:
α) Θαλάςςια χωροκατακτθτικά (invasive) ξενικά είδθ χλωρίδασ και πανίδασ, όπου
δραςτθριοποιείται ερευνθτικά κατά κφριο λόγο το Ελλθνικό Κζντρο Θαλαςςίων
Ερευνϊν (ΕΛΚΕΘΕ), ςτο οποίο και τθρείται ςχετικι βάςθ δεδομζνων. Για τθν
ζρευνα των ειδϊν αυτϊν ζχει ςυςτακεί δίκτυο καλαςςίων ερευνθτϊν
(περιλαμβάνει 9 ερευνθτικά ιδρφματα/πανεπιςτιμια και περιςςότερουσ από 34
Ζλλθνεσ επιςτιμονεσ), με τθν επωνυμία ELNAIS (Ellenic Network on Aquatic
Invasive Species). Ερευνθτζσ του ΕΛΚΕΘΕ ςυμμετζχουν και ςτο Ευρωπαϊκό ζργο
SEBI 2010 (Streamlining European Biodiversity Indicators, 2010). β) Χερςαία
χωροκατακτθτικά ξενικά είδθ, όπου θ ζρευνα διεξάγεται από μεμονωμζνουσ
ερευνθτζσ, 21 εκ των οποίων είναι ςτον κατάλογο του Ευρωπαϊκοφ ερευνθτικοφ
ζργου DAISIE (Delivering Alien Invasive Species Inventories for Europe). Στο
πλαίςιο του ανωτζρω ζργου πραγματοποιικθκε αρχικι ζρευνα για τα ξενικά είδθ
χλωρίδασ τθσ Ελλάδασ. Ωςτόςο, θ ξενικι χλωρίδα τθσ Ελλάδασ δεν ζχει μελετθκεί
ακόμθ ςτο ςφνολό τθσ.
ΓΕΝΙΚΟΣ ΣΚΟΡΟΣ 11: Ουςιαςτικι μείωςθ των επιπτϊςεων ςτθ
βιοποικιλότθτα από τα χωρακατακτθτικά ξενικά
είδθ.
Τα χωροκατακτθτικά ξενικά είδθ αποτελοφν πρόβλθμα ςτθ κάλαςςα και τθν ξθρά.
Η Διεκνισ Σφμβαςθ για τον ζλεγχο και τθ διαχείριςθ των υδάτων και των ιηθμάτων
των δεξαμενϊν ζρματοσ των πλοίων αποτελεί ζνα από τα εργαλεία για τθν
καταπολζμθςι τουσ. Επίςθσ, θ Eυρωπαϊκι Στρατθγικι για τα επεκτατικά ξενικά
είδθ του Συμβουλίου τθσ Ευρϊπθσ το 2003, δίνει κατευκφνςεισ για να τθν
ανάπτυξθ και εφαρμογι ςυντονιςμζνων μζτρων για τθν αποφυγι και τον
περιοριςμό των ςυνεπειϊν τουσ. Η Ευρωπαϊκι Ζνωςθ για τθν αντιμετϊπιςι τουσ
εξζδωςε τον Κανονιςμό υπ’ αρικ. 708/2007 για τθ χριςθ ςτθν υδατοκαλλιζργεια
ξζνων και απόντων ςε τοπικό επίπεδο ειδϊν. Στθν ΚΥΑ 324032, «Εφαρμογι του
κακεςτϊτοσ τθσ πολλαπλισ ςυμμόρφωςθσ και λοιπά ςυμπλθρωματικά μζτρα ςε
εκτζλεςθ του Κανονιςμοφ (ΕΚ) 1782/2003 του Συμβουλίου» μνθμονεφεται θ
υποχρζωςθ των αγροτϊν να μθν ειςάγουν τθν καλλιζργεια ξενικϊν ειδϊν χωρίσ
τθν ειδικι άδεια από τισ αρμόδιεσ υπθρεςίεσ του ΥΡΑΑΤ (Ν.3399/2005). Η Ελλάδα
κα πρζπει να ςυμμετζχει ςτισ διαδικαςίεσ, ςε επίπεδο Ε.Ε., αντιμετϊπιςθσ τθσ
απειλισ από τα χωροκατακτθτικά ξενικά είδθ κατά τθσ βιοποικιλότθτασ
περιλαμβανομζνθσ τθσ ςυμμετοχισ τθσ ςτθ χάραξθ ςχετικισ ευρωπαϊκισ
ςτρατθγικισ. Επίςθσ, θ Ελλάδα καλείται να εκπονιςει και να εφαρμόςει ςχζδιο
δράςθσ και, ταυτοχρόνωσ, να επικυρϊςει και να εφαρμόςει διεκνείσ ςυμβάςεισ,
Κοινοτικοφσ κανονιςμοφσ και τθ ςχετικι εκνικι νομοκεςία.
Η δζςμευςθ τθσ Ελλάδασ για τα χωρακατακτθτικά ξενικά είδθ:
Ρρόλθψθ και περιοριςμόσ ςυνεπειϊν
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
525

526
Άξονασ Δράςθσ 11.1.1. Εκπόνθςθ και εφαρμογι ςχεδίου δράςθσ για τθν
προφφλαξθ από τα χωροκατακτθτικά ξενικά είδθ, τθν ζγκαιρθ ανίχνευςθ, και
άμεςθ εξολόκρευςθ, τον μακροπρόκεςμο ζλεγχο και τα μζτρα περιοριςμοφ των
ςυνεπειϊν τουσ ςτθ βιοποικιλότθτα. Αφορά ςε ςκόπιμεσ ι μθ ςκόπιμεσ ειςαγωγζσ,
ι διαφυγζσ ξενικϊν ειδϊν ςτο καλάςςιο περιβάλλον, χερςαίο περιβάλλον,
αγροτικά οικοςυςτιματα και εςωτερικά φδατα. Ωσ πρϊτο βιμα προσ τθν εκπόνθςθ
ςχεδίου δράςθσ, προωκείται θ αναγνϊριςθ και χαρτογράφθςθ των
χωροκατακτθτικϊν ξενικϊν ειδϊν ςτθ χϊρα μασ.
Άξονασ Δράςθσ 11.1.2. Κφρωςθ και αποτελεςματικι εφαρμογι τθσ Διεκνοφσ
Σφμβαςθσ για τον ζλεγχο και τθ διαχείριςθ των υδάτων και των ιηθμάτων των
δεξαμενϊν ζρματοσ των πλοίων. Σκοπόσ τθσ Διεκνοφσ Σφμβαςθσ που υιοκετικθκε
το 2004 είναι θ αποτροπι, ελαχιςτοποίθςθ και τελικϊσ θ εξολόκρευςθ τθσ
μεταφοράσ επιβλαβϊν υδρόβιων οργανιςμϊν και πακογόνων οργανιςμϊν μζςω
του ελζγχου και τθσ διαχείριςθσ των υδάτων και των ιηθμάτων των δεξαμενϊν
ζρματοσ των πλοίων. Αποτελεί προτεραιότθτα για τθ χϊρα μασ.__
GR500 - ELNAIS Fishery code
Website of the network is:
https://services.ath.hcmr.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=18&Itemid=35
GR501 - CIESM Mediterranean Science Commission
Website of the network is: www.ciesm.org
GR502 -Goulandris Natural History Museum – Hellenic Centre of biotopes and
marshlands; Μουςείο Γουλανδρι Φυςικισ Ιςτορίασ - Ελλθνικό Κζντρο Βιοτόπων
- Τγροτόπων (ΕΚΒΤ)
Website of the network is: www.gnhm.gr/MuseumSelect.aspx?lang=en-US
GR503 - Weed science society of Greece; Ελλθνικι Ζιηανιολογικι εταιρεία
Website of the network is: www.eze.org.gr
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
GREECE
September 2011

HUNGARY
September 2011
1.12. HUNGARY
HU120 - 1996. évi LIII. tv. a természet védelméről; Act No. LIII of 1996 on Nature
Conservation in Hungary
(Art(3)).:
(1) A törvény hatálya kiterjed valamennyi természeti értékre és területre, tájra, továbbá a
velük kapcsolatos minden tevékenységre, valamint a nemzetközi egyezményekből és
együttműködésből fakadó természetvédelmi feladatokra, kivéve, ha nemzetközi egyezmény
másként rendelkezik.
(2) A természetvédelemmel összefüggő e törvényben nem szabályozott kérdésekre, a
környezet védelmének általános szabályairól szóló 1995. évi LIII. törvény (a továbbiakban:
Kt.) rendelkezéseit kell alkalmazni.
(Art(8)).:
8. § (1) A vadon élő szervezetek, továbbá ezek állományai, életközösségei megőrzését
élőhelyük védelmével együtt kell biztosítani.
(2) Őshonosak mindazok a vadon élő szervezetek, amelyek az utolsó két évezred óta a
Kárpát-medence természetföldrajzi régiójában - nem behurcolás vagy betelepítés
eredményeként - élnek, illetve éltek.
(3) Behurcoltak vagy betelepítettek azok az élő szervezetek, amelyek az ember nem tudatos
(behurcolás) vagy tudatos (betelepítés) tevékenysége folytán váltak a hazai élővilág részévé.
(4) Tájidegen fajok azok az élő szervezetek, melyek növény- és állatföldrajzi szempontból
nem minősülnek őshonosnak, és megtelepedésük, alkalmazkodásuk esetén a hazai
életközösségekben a természetes folyamatokat az őshonos fajok rovására károsan
módosíthatják.
(5) Visszatelepülők azok az őshonos élő szervezetek, amelyek hazánk területéről eltűntek
(kipusztultak), de természetes elterjedésük folytán ismét megjelennek hazánk természetes
élővilágának részeként.
(Art.(10)).:
10. § (1) Vadon élő szervezet egyedének az országba történő behozatala, átszállítása,
kivitele, mesterséges körülmények közötti szaporítása, tartása, termesztésbe, tenyésztésbe
vonása, keresztezése, természetbe kijuttatása, értékesítése a Kormány által meghatározott
feltételekkel és módon történhet.
(Art.(9)).:
(4) Növény- és állatföldrajzi szempontból új élő szervezet betelepítése akkor
engedélyezhető, ha megtelepedésük, alkalmazkodásuk esetén a hazai életközösségekben a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
527

528
természetes folyamatokat az őshonos fajok rovására nem módosítják károsan.
(Art.(12)).:
(2) A vadászható vad- és a halászható (horgászható) halfaj túlszaporodása esetén, illetve a
nem őshonos, nem meghonosodott, a hazai állatvilágtól idegen állomány felszámolása
érdekében, a természetvédelmi hatóság a vadászati (halászati) hatóságnál az állomány
szabályozását vagy felszámolását kezdeményezi.
(Art.(13))
(1) Ha természeti területen gazdasági tevékenység, így különösen a vadgazdálkodási,
vadászati, halászati, horgászati tevékenység gyakorlásának módja a természet védelméhez
fűződő érdekeket súlyosan sérti vagy veszélyezteti, a természetvédelmi hatóság a
tevékenység korlátozását, megtiltását kezdeményezi.
(2) Vadászható állatfajnak nem nyilvánított, nem őshonos vadon élő állatfaj
betelepítéséhez, továbbá vadon élő állatfaj visszatelepítéséhez a miniszter - a
vadgazdálkodásért felelős miniszter hozzájárulásával kiadott – engedélye szükséges.
(3) A vadászati hatóság a természetvédelmi hatóság kezdeményezésére kötelezheti a
vadászatra jogosultat a tájidegen vadon élő állatfajok állományának vadászati módszerekkel
történő csökkentésére vagy felszámolására.
(4) A (2) bekezdésben foglalt kivétellel a nem őshonos élő szervezetek betelepítéséhez vagy
élő szervezet visszatelepítéséhez - a vadgazdálkodásért felelős miniszter hozzájárulásával - a
miniszter engedélye szükséges.
(Art.(14)).:
Tilos a nem őshonos halfajok természetes vagy természetközeli vizekbe telepítése, továbbá
halgazdasági célú halastavakból az ilyen halfajok más élővizekbe való juttatása.
(Art.(16)).:
(1) A mező-, erdő-, nád-, hal-, vadgazdálkodás (a továbbiakban: gazdálkodás) során
biztosítani kell a fenntartható használatot, ami magában foglalja a tartamosságot, a
természetkímélő módszerek alkalmazását és a biológiai sokféleség védelmét.
(2) A gazdálkodást a talajfelszín, a felszíni és felszín alatti formakincs, a természetes élővilág
maradandó károsodása, a védett élő szervezetek, életközösségek tömeges pusztulása,
biológiai sokféleségük számottevő csökkenése nélkül kell végezni.
(3) Erdő telepítése - ha a termőhelyi adottságok lehetővé teszik - elsősorban őshonos
fafajokkal, természetes elegyarányban, természetkímélő módon történjék.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
(4) Gyepgazdálkodás elsősorban a gyeptípushoz igazodó legeltetéssel, kaszálással, valamint
a vegyi anyagok mérsékelt, természetkímélő használatával történhet.
(5) A vízfolyások és tavak természetes és természetközeli állapotú partjait - a vizes élőhelyek
védelme érdekében - meg kell őrizni. A vízépítési munkálatok során a természetkímélő
megoldásokat kell előnyben részesíteni.
(Art.(33)).:
(1) Fokozottan védett természeti területen lévő erdőben erdőgazdálkodási beavatkozás csak
a természetvédelmi kezelés részeként, a kezelési tervben [36. § (3) bekezdés] foglaltakkal
összhangban, a természetvédelmi hatóság hozzájárulásával végezhető.
(2) Védett természeti területen lévő erdőben kerülni kell a teljes talaj-előkészítést és a
vágásterületen az égetést.
September 2011
(3) Védett természeti területen lévő erdőben, a kezelési tervben foglaltakkal összhangban
a) erdőnevelést a természetes erdőtársulások fajösszetételét és állományszerkezetét
megközelítő, természetkímélő módszerek alkalmazásával,
b) erdőfelújítást a termőhelynek megfelelő őshonos fajokkal és - az (5) bekezdés a) pontja
kivételével - természetes felújítási (fokozatos felújító vágás, szálalás, szálaló vágás)
módszerekkel kell végezni.
Védett természeti területen erdőtelepítés kizárólag őshonos fafajokkal, természetkímélő
módon és a termőhely típusra jellemző elegyarányoknak megfelelően végezhető.
(4) Védett természeti területen lévő erdőben a fakitermelést vegetációs időszak alatt csak
kivételesen indokolt esetben (pl. növényegészségügyi okból), a természetvédelmi hatóság
hozzájárulásával lehet végezni.
(5) Védett természeti területen lévő erdőben
a) tarvágás csak nem őshonos fafajokból álló, vagy természetes felújulásra nem képes
állományokban - összefüggően legfeljebb 3 hektár kiterjedésben - engedélyezhető,
b) a fokozatos felújítást követő végvágás összefüggő kiterjedése az 5 hektárt nem
haladhatja meg,
c) a végvágással, illetve tarvágással érintett erdőterülethez kapcsolódó állományrészekben
további végvágásra,
illetve tarvágásra csak akkor kerülhet sor, ha a korábban véghasznált területen az
erdőfelújítás befejeződött.
(6) A (5) bekezdés a)-b) pontjaiban meghatározott tar-, illetve végvágás kiterjedése
növényegészségügyi okból és az újulat fennmaradása érdekében, vagy természetvédelmi
indok alapján kivételesen meghaladhatja az ott
meghatározott területnagyságot.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
529

530
(7) Védett természeti területen lévő, nem őshonos fafajokból álló erdőben a
természetközeli állapot kialakítására a pótlás, az állománykiegészítés, az erdőszerkezet
átalakítása, a fafajcsere, az elegyarány-szabályozás és a monokultúrák felszámolása útján
kell törekedni.
(Art.(38)).:
(1) Védett természeti területen a természetvédelmi hatóság engedélye szükséges
különösen:
a) kutatás, gyűjtés, kísérlet végzéséhez, kivéve, ha a kutatást országos jelentőségű védett
természeti területen az igazgatóság végzi;
b) a gyep feltöréséhez, felújításához, felülvetéséhez, öntözéséhez, legeltetéshez,
kaszáláshoz;
c) a terület helyreállításához, jellegének, használatának megváltoztatásához;
d) termőföldnek nem minősülő földterület rendeltetésének, termőföld művelési ágának a
megváltoztatásához;
e) az erdőről és az erdő védelméről szóló törvény hatálya alá nem tartozó fa, facsoport,
fasor, fás legelőn lévő fa kivágásához, telepítéséhez;
f) nád és más vízinövényzet égetéséhez, irtásához, aratásához, gyep- és parlagterület, tarló
és szalma égetéséhez, valamint - a kijelölt és kiépített tűzrakóhely kivételével -
erdőterületen tűz gyújtásához;
g) növényvédő szerek, bioregulátorok és egyéb irtószerek, valamint a talaj termékenységét
befolyásoló vegyi anyagok felhasználásához;
h) horgászathoz;
i) közösségi és tömegsportesemények rendezéséhez, sportversenyhez, technikai jellegű
sporttevékenység folytatásához;
j) járművel történő közlekedéshez, az arra kijelölt utak, az engedélyezett tevékenységek
végzéséhez szükséges munkagépek, valamint a feladatukat ellátó - külön jogszabályokban
erre feljogosított - személyek járművei kivételével.
(2)
(3) Növény- és állategészségügyi karantén fertőzés és járványhelyzet elhárítása során, az (1)
bekezdés g) pontja szerinti eljárás lefolytatása helyett, a természetvédelmi hatóságnak
egyidejűleg be kell jelenteni a felhasználandó készítmény fajtáját.
(4) A kezelési terv meghatározhatja a védett természeti területen folytatandó
tevékenységnek azokat a feltételeit,
amelyek teljesítése a 38. § (1) bekezdésében meghatározott engedély beszerzése alól
mentesít.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
(Art.(66)).:
Az igazgatóságok, önkormányzatok természetvédelmi tevékenységét polgári természetőrök
segíthetik.
September 2011
(2) A polgári természetőr az igazolványában meghatározott területen jogosult
a) védett természeti területekre belépni;
b) szolgálati jelvényt és igazolványt használni;
c) természeti értéket veszélyeztető vagy károsító cselekményt elkövető személyt
figyelmeztetni a jogellenességre, illetve annak jogkövetkezményeire, valamint távozásra
felszólítani;
d) a védett természeti területekről, értékekről, ezekkel kapcsolatos engedélyköteles
tevékenységekről tájékoztatást adni.
(3) A polgári természetőrökre vonatkozó részletes szabályokat a miniszter állapítja meg.
(Art.(65)).:
(1) A természeti területek és értékek jogellenes károsítása, veszélyeztetése esetén a
természet védelme érdekében a természetvédelmi célú társadalmi szervezetek jogosultak
fellépni, és
a) állami szervektől, önkormányzatoktól a megfelelő és hatáskörükbe tartozó intézkedés
megtételét kérni, vagy
b) a védett természeti érték, terület károsítója, veszélyeztetője ellen pert indítani.
(2) A (1) bekezdés b) pontja szerinti perben a felperes kérheti a bíróságot, hogy a
veszélyeztetőt, károsítót
a) tiltsa el a jogsértő magatartástól;
b) kötelezze a kár megelőzéséhez szükséges intézkedések megtételére.
(Art.(35)).:
(1) Védett természeti területen a 7. § (2) bekezdésében foglaltakon túl
a) tilos olyan épületet, építményt, nyomvonalas létesítményt, berendezést létesíteni vagy
üzembe helyezni, amely annak jellegét és állapotát veszélyezteti, károsítja, vagy ott a tájképi
egységet megbontja;
b) gondoskodni kell a vadon élő szervezetek, életközösségeik, a biológiai sokféleség
fennmaradásához szükséges természeti feltételek, így többek között a talajviszonyok,
vízháztartás megőrzéséről;
c) a terület vagy annak meghatározott része felett a természetvédelmi hatóság
kezdeményezésére repülés számára tiltott vagy korlátozott légteret kell kijelölni;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
531

532
d) a helyhez kötött kültéri mesterséges megvilágítást külterületen, illetve beépítésre nem
szánt területen – a közcélú közlekedési létesítmények biztonságos üzemeltetéséhez
szükséges megvilágítástól eltekintve - úgy kell kialakítani, hogy a védett vagy a közösségi
jelentőségű állatfajokat ne zavarja, veszélyeztesse, károsítsa.
(2) Az (1) bekezdésben meghatározott kötelezettségek teljesítésére a természetvédelmi
hatóság, vagy megkeresésére az arra hatáskörrel rendelkező hatóság kötelezi az
érdekelteket és meghatározza a kötelezettség teljesítésének módját, így különösen a
tevékenység abbahagyását, az eredeti állapot helyreállítását, valamint határidejét.
(3) Védett természeti területen lévő termőföld hasznosítási kötelezettségét a
természetvédelmi hatóság függeszti fel.
(Art.(41)).:
(1) A Natura 2000 területeket a Kormány jelöli ki és teszi közzé, valamint határozza meg az e
területekre vonatkozó szabályokat. A Natura 2000 területeken lévő földrészleteket a
miniszter hirdeti ki.
(2) Az (1) bekezdésben meghatározott kijelölés tényét az ingatlan-nyilvántartásba fel kell
jegyezni, a kijelölés feloldását követően a feljegyzést törölni kell. A feljegyzést, illetve annak
törlését a természetvédelmi hatóság hivatalból kezdeményezi.
(Art.(5)).:
Minden természetes és jogi személy, valamint más szervezet kötelessége a természeti
értékek és területek védelme. Ennek érdekében a tőlük elvárható mértékben kötelesek
közreműködni a veszélyhelyzetek és károsodások megelőzésében, a károk enyhítésében,
következményeik megszüntetésében, a károsodás előtti állapot helyreállításában.
(2) A természeti értékek és területek csak olyan mértékben igénybe vehetők,
hasznosíthatók, hogy a működésük szempontjából alapvető természeti rendszerek és azok
folyamatainak működőképessége fennmaradjon, továbbá a biológiai sokféleség
fenntartható legyen.
(3) A természet védelméhez fűződő érdekeket a nemzetgazdasági tervezés, szabályozás,
továbbá a gazdasági, terület- és településfejlesztési, illetőleg rendezési döntések, valamint a
hatósági intézkedések során figyelembe kell venni.
(4) A Magyar Köztársaság a természet védelme érdekében együttműködik más államokkal
és nemzetközi szervezetekkel, illetve nemzetközi természetvédelmi szerződések részesévé
válik. A Magyar Köztársaság nemzetközi egyezmény hiányában is figyelembe veszi más
államoknak a természet védelméhez fűződő érdekeit.
(Art.(77)).:
A természetvédelmi hatóság jogszabályban meghatározott előírások teljesítése érdekében
az ügyfeleket kötelezheti az eredeti állapot helyreállítására, különösen a károsodott
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
természeti érték és terület, továbbá a védett természeti érték és terület helyreállítására,
illetve a 78/A. § esetében a Kt. és a külön jogszabályokban meghatározottak szerinti
megelőzési, illetve helyreállítási intézkedésre.
September 2011
(Art.(80)).: (1) Aki tevékenységével vagy mulasztásával
a) a természet védelmét szolgáló jogszabály, illetve egyedi határozat előírásait megsérti;
b) a védett természeti értéket jogellenesen veszélyezteti, károsítja, elpusztítja, vagy védett
természeti terület állapotát, minőségét jogellenesen veszélyezteti, rongálja, abban kárt
okoz;
c) a védett természeti területet, továbbá barlangot jogellenesen megváltoztatja, átalakítja,
illetve azon vagy abban avédelem céljával össze nem egyeztethető tevékenységet folytat;
d) a védett élő szervezet, életközösség élőhelyét, illetőleg élettevékenységét jelentős
mértékben zavarja;
e) a természetvédelmi hatóság engedélyéhez, hozzájárulásához kötött tevékenységet
engedély, hozzájárulás nélkülvagy attól eltérően végez természetvédelmi bírságot köteles
fizetni.
(2) A természetvédelmi bírságot a természetvédelmi hatóság szabja ki. A természetvédelmi
bírság adók módjára behajtandó köztartozás.
(3) A bírság kiszabására a természetvédelmi hatóságnak az (1) bekezdésben meghatározott
cselekményről való tudomásszerzésétől számított 1 éven túl nincs lehetősége. Az
elkövetésétől számított öt éven túl nem szabható ki bírság, kivéve, ha a cselekmény
jogszerűtlen állapot fenntartásával valósul meg. Ebben az esetben az elévülés mindaddig
nem kezdődik meg, amíg a jogszerűtlen állapot fennáll.
(4) Ha a természetvédelmi bírságot
a)
b) a helyi védett természeti terület esetében szabták ki, akkor az önkormányzat
környezetvédelmi alapja, vagy annak természetvédelmi célokat szolgáló részének [62. § (3)
bekezdés] bevételi forrása. Ha a települési önkormányzat nem rendelkezik
környezetvédelmi alappal, akkor a b) pontban foglalt bevétel is a központi költségvetés
bevétele.
(5) A természetvédelmi bírság nem mentesít a büntetőjogi, a szabálysértési, a kártérítési
felelősség, valamint a tevékenység korlátozására, felfüggesztésére, tiltására, továbbá a
helyreállításra vonatkozó kötelezettség teljesítése alól.
(6) A természetvédelmi bírság kiszabására vonatkozó eljárási szabályokat, valamint a bírság
mértékét és megállapításának módját a Kormány állapítja meg.
(Art.(64)).:
(1) A Kt. 54-55. §-ában foglaltakon túl, a természet védelmével kapcsolatos ismereteket
valamennyi oktatási intézményben oktatni kell, azok a Nemzeti Alaptanterv részét képezik.
Ezeknek az ismereteknek az oktatásával – az állami, önkormányzati intézmények és más
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
533

534
szervezetek bevonásával - elő kell segíteni, hogy a társadalom természetvédelmi kultúrája
növekedjen.
(2) Az ismeretterjesztés, oktatás, tudományos kutatás és az idegenforgalom részeként a
védett természeti területek látogatásának lehetőségét a bemutatásra alkalmas területeken
és a védettség érdekeivel összhangban biztosítani kell.
Ennek érdekében az igazgatóságok oktatási bemutató létesítményeket tartanak fenn.
(3) Minden év május 10-e a Madarak és Fák Napja. E nap megemlékezéseinek,
rendezvényeinek a lakosság - különösen az ifjúság - természet védelme iránti
elkötelezettségét kell szolgálnia.
(1) A természeti területek és értékek jogellenes károsítása, veszélyeztetése esetén a
természet védelme érdekében a természetvédelmi célú társadalmi szervezetek jogosultak
fellépni, és
a) állami szervektől, önkormányzatoktól a megfelelő és hatáskörükbe tartozó intézkedés
megtételét kérni, vagy
b) a védett természeti érték, terület károsítója, veszélyeztetője ellen pert indítani.
(2) A (1) bekezdés b) pontja szerinti perben a felperes kérheti a bíróságot, hogy a
veszélyeztetőt, károsítót
a) tiltsa el a jogsértő magatartástól;
b) kötelezze a kár megelőzéséhez szükséges intézkedések megtételére.
(Art.(66)).:
(1) Az igazgatóságok, önkormányzatok természetvédelmi tevékenységét polgári
természetőrök segíthetik.
(2) A polgári természetőr az igazolványában meghatározott területen jogosult
a) védett természeti területekre belépni;
b) szolgálati jelvényt és igazolványt használni;
c) természeti értéket veszélyeztető vagy károsító cselekményt elkövető személyt
figyelmeztetni a jogellenességre, illetve annak jogkövetkezményeire, valamint távozásra
felszólítani;
d) a védett természeti területekről, értékekről, ezekkel kapcsolatos engedélyköteles
tevékenységekről tájékoztatást adni.
(3) A polgári természetőrökre vonatkozó részletes szabályokat a miniszter állapítja meg.
HU121 - 1995. évi LIII. Törvény a környezet védelmének általános szabályairól; Act
No. LIII of 1995 on the General Regulations Concerning Environmental Protection
(Art.(8)).:
(1) A környezetet veszélyeztető vagy károsító környezethasználó köteles azonnal befejezni a
veszélyeztető vagy károsító tevékenységet.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
(2) A környezethasználó köteles gondoskodni a tevékenysége által bekövetkezett
környezetkárosodás megszüntetéséről, a károsodott környezet helyreállításáról.
BH2002. 11. Vízszennyezés környezetveszélyeztető, illetve környezetkárosító hatásának
jogkövetkezményei [1995. évi LIII. tv. 4. §, 8. § (1) bek., 99. § (2) bek. a) pont].
(Art.(17)).:
(1) A kőzetek és ásványok bányászatára, kitermelésére vonatkozóan - ha törvény így
rendelkezik -igénybevételi határértéket kell meghatározni.
(2) A kitermelés mértéke, továbbá a bányászattal és a bányatermékek előkészítésével,
feldolgozásával összefüggésben keletkező meddő elhelyezésekor, valamint a bányászati
tevékenységhez kapcsolódó egyéb tevékenységek következtében jelentkező környezetre
gyakorolt hatás mértéke nem haladhatja meg a jogszabályban vagy jogszabály rendelkezései
szerint hatósági határozatban megállapított határértéket.
(3) A föld igénybevételével járó tevékenység befejezése után - jogszabály vagy hatósági
határozat rendelkezése szerint már a környezethasználat során is - a terület ütemezett
helyreállításáról, rendezéséről, illetőleg újrahasznosításának feltételeiről a terület
használója köteles gondoskodni.
(Art.(106)).:
(1) Aki jogszabályban, illetve hatósági határozatba foglalt, a környezet védelmét szolgáló
előírást megszeg,
vagy azokban megállapított határértéket túllép - az általa okozott környezetszennyezés,
illetőleg környezetkárosítás
mértékéhez, súlyához és ismétlődéséhez igazodó - környezetvédelmi bírságot köteles
fizetni.
(2) A környezetvédelmi bírságot a környezet igénybevételi járulékon és a környezetterhelési
díjon felül kell
September 2011
megfizetni. A környezetvédelmi bírság adók módjára behajtandó köztartozás.
(Art.(107)).:
A környezetvédelmi bírság nem mentesít a büntetőjogi, a szabálysértési, továbbá a
kártérítési felelősség,
valamint a tevékenység korlátozására, felfüggesztésére, tiltására, illetőleg a megfelelő
védekezés kialakítására, a
természetes vagy korábbi környezet helyreállítására vonatkozó kötelezettség teljesítése
alól.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
535

536
HU122 - 1995. évi XCI. Törvény az állategészségügyről; Act No. XCI. of 1995 on
Veterinary Hygiene
(Art.(6)).:
(1) Bejelentési kötelezettség alá tartozó állatbetegség (a továbbiakban: bejelentendő
állatbetegség)
gyanúja vagy megállapítása esetén az eljáró hatósági állatorvos köteles jelentést tenni a
kerületi
főállatorvosnak, jogszabályban meghatározott betegségekről pedig a területileg illetékes
megyei (fővárosi)
állategészségügyi és élelmiszerellenőrző állomásnak (a továbbiakban: állomás) is.
(2) A bejelentendő állatbetegségeket a törvény 1. számú melléklete tartalmazza.
(3) A hazai állatállományt súlyosan veszélyeztető és a nemzetközi kereskedelmet akadályozó
vagy
emberre is veszélyes, újonnan felfedezett fertőző állatbetegségre a miniszter – ideiglenes
jelleggel –
bejelentési kötelezettséget írhat elő.
(4) Bejelentendő állatbetegség megelőzése, megállapítása, továbbterjedésének
megakadályozása, kártételének
csökkentése, felszámolása érdekében, továbbá a betegség természetéhez és
elterjedtségéhez mérten,
az állategészségügyi hatóság külön jogszabályban meghatározott esetekben az alábbi
járványügyi intézkedéseket
rendelheti el:
a) elkülönítés,
b) hatósági megfigyelés,
c) forgalmi korlátozás,
d) helyi zárlat,
e) községi zárlat,
f) marhalevél kezelési tilalom,
g) védőkörzet létesítése,
h) diagnosztikai vizsgálat és ilyen célú leölés,
i) védőoltás,
j) gyógykezelés,
k) elkülönített vagy zárt vágás,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
September 2011
l) állatleölés (leöletés),
m) fertőzésközvetítő-anyag, -eszköz, -tárgy, -élelmiszer, -takarmány, állathulla lefoglalása,
ártalmatlanná tétele,
n) fertőtlenítés.
(5) A járványügyi intézkedések közül egyszerre több is elrendelhető. Az elrendelő határozat
– fellebbezésre tekintet nélkül – azonnal végrehajtandó.
(6) A (4) bekezdés a)-g) pontjaiban foglalt járványügyi intézkedésekről a települési
önkormányzat jegyzőjét, fővárosban a főjegyzőt is egyidejűleg értesíteni kell.
(7) Nagy gazdasági kárt okozó, illetve nemzetközi kereskedelmet akadályozó fertőző
állatbetegség kitörésekor a minisztérium a területi elv alkalmazásával megtilthatja az élő
állatok, állati szaporítóanyagok, állati eredet élelmiszerek és termékek, takarmány és más,
járványos állatbetegség terjesztésére alkalmas áru kivitelét és/vagy további állategészségügyi
intézkedéseket foganatosíthat.
HU123 - 1996. évi LV. törvény a vad védelméről, a vadgazdálkodásról, valamint a
vadászatról; Act No. LV of 1996 on the Protection of Game, Game Management
and Hunting
(Art.(33)).:
(1) Vadászterületre csak olyan vad helyezhető ki, amely megfelelő állat-egészségügyi
igazolással rendelkezik, és ennek alapján a természeti környezetben élő állatfajoknak a
telepítettvad által történő állatbetegségekkel való fertőzése kizárható.
(2) A vadászterületen Magyarország állatföldrajzi környezetében nem honos állatfaj
vadászati
célú telepítését a minisztérium - a Környezetvédelmi és Vízügyi Minisztériummal
egyetértésben -engedélyezi.
HU124 - 1996. évi LIV. Törvény az erdőről és az erdő védelméről, egységes
szerkezetben a végrehajtásáról szóló 29/1997. (IV. 30.) FM rendelettel; Act No. LIV
of 1996 on Forests and the Protection of Forests
(Art.(25)).:
(1) Védetté nyilvánításra bárki javaslatot tehet.
(2) Terület védetté nyilvánítását - helyi jelentőségű védett természeti terület kivételével - az
igazgatóság készíti
elő. Ha az előkészítés helyi jelentőségű védett természeti területté nyilvánításra irányul, a
helyi védetté nyilvánítást
előkészítő települési önkormányzati jegyzőnek, főjegyzőnek (a továbbiakban együtt: jegyző),
a terület védetté
nyilvánításának indokoltságát alátámasztó iratok megküldése mellett meg kell keresnie az
igazgatóságot, hogy
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
537

538
kívánja-e a terület országos jelentőségű védett természeti területté nyilvánítását.
(3) A helyi védetté nyilvánítás esetén a települési önkormányzat jegyzője, a fővárosban a
főjegyző a védetté
nyilvánító, illetve a védettség feloldásáról rendelkező önkormányzati rendeletet -
nyilvántartási célból - hivatalból
megküldi az érintett területen működő igazgatóságnak.
(4) Az igazgatóság - a Környezetvédelmi és Vízügyi Minisztérium (a továbbiakban:
Minisztérium) állásfoglalása
alapján - a (2) bekezdés szerinti nyilatkozatát 60 napon belül megadja. Ha a terület országos
jelentőségű védett
természeti területté nyilvánítása indokolt, a védetté nyilvánítás előkészítését az igazgatóság
folytatja le.
(5) Természeti érték védetté, fokozottan védetté nyilvánítását aMinisztérium készíti elő.
(6) A (2)-(4) bekezdésben szabályozott előkészítés során meg kell vizsgálni a védetté
nyilvánítás indokoltságát, a
védelem céljainak megvalósításához szükséges intézkedéseket és a védelemhez szükséges
feltételek, pénzügyi
eszközök biztosíthatóságát, valamint a védelem várható következményét.
(7) A természeti terület védetté nyilvánításának előkészítése során az előkészítést végző - az
érdekeltek
álláspontjának megismerése érdekében - egyeztető megbeszélést és a szükséghez képest
helyszíni szemlét tart,
amelyre - a kitűzött időpont előtt legalább 15 nappal - meghívja az (1) bekezdésben említett
javaslattevőt,
valamennyi érdekelt hatóságot, továbbá mindazokat, akikre a védetté nyilvánításból jogok
vagy kötelezettségek
hárulnak, illetőleg akik jogos érdekét a védetté nyilvánítás közvetlenül érinti. Jelentős számú
érdekelt esetén a
meghívás történhet hirdetménynek a helyi önkormányzat hirdetőtábláján történő
kifüggesztésével vagy más, helyben
szokásos módon történő közhírré tétele útján is.
(8) Az előkészítést végző az egyeztető tárgyalásról jegyzőkönyvet és összefoglalót készít,
amelyet a védetté
nyilvánításra vonatkozó javaslattal együtt előterjeszt a védetté nyilvánításra jogosulthoz.
(9) Helyi jelentőségű védett természeti terület országos jelentőségűvé nyilvánítása esetén a
(6)-(7) bekezdésben
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
foglaltakat akkor kell alkalmazni, ha a védelmi előírások az e törvényben foglaltaknál, illetve
korábbi önkormányzati
September 2011
rendeletben meghatározottaknál szigorúbb rendelkezéseket tartalmaznak.
(10) A 24. § (1) bekezdése alapján alkotott önkormányzati rendeletben, a felmentésre
vonatkozó szabályok [24. §
(3) bekezdés b) pont] alkalmazásával biztosítani kell a területen a védetté nyilvánítás előtt
megkezdett közérdekű
tevékenységnek - a közérdekű cél megvalósításához szükséges mértékű - folytatását.
(Art.(35)).:
(1) Védett természeti területen a 7. § (2) bekezdésében foglaltakon túl
a) tilos olyan épületet, építményt, nyomvonalas létesítményt, berendezést létesíteni vagy
üzembe helyezni, amely
annak jellegét és állapotát veszélyezteti, károsítja, vagy ott a tájképi egységet megbontja;
b) gondoskodni kell a vadon élő szervezetek, életközösségeik, a biológiai sokféleség
fennmaradásához szükséges
természeti feltételek, így többek között a talajviszonyok, vízháztartás megőrzéséről;
c) a terület vagy annak meghatározott része felett a természetvédelmi hatóság
kezdeményezésére vagy
szakhatósági hozzájárulásával repülés számára tiltott vagy korlátozott légteret kell kijelölni.
(2) Az (1) bekezdésben meghatározott kötelezettségek teljesítésére a természetvédelmi
hatóság, vagy
megkeresésére az arra hatáskörrel rendelkező hatóság kötelezi az érdekelteket és
meghatározza a kötelezettség
teljesítésének módját, így különösen a tevékenység abbahagyását, az eredeti állapot
helyreállítását, valamint
határidejét.
(3) Védett természeti területen lévő termőföld hasznosítási kötelezettségét a
természetvédelmi hatóság függeszti fel.
(Art.(38)).:
(1) Védett természeti területen a természetvédelmi hatóság engedélye szükséges
különösen:
a) kutatás, gyűjtés, kísérlet végzéséhez, kivéve, ha a kutatást országos jelentőségű védett
természeti területen az
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
539

540
igazgatóság végzi;
b) a gyep feltöréséhez, felújításához, felülvetéséhez, öntözéséhez, legeltetéshez,
kaszáláshoz;
c) a terület helyreállításához, jellegének, használatának megváltoztatásához;
d) termőföldnek nem minősülő földterület rendeltetésének, termőföld művelési ágának a
megváltoztatásához;
e) az erdőről és az erdő védelméről szóló törvény hatálya alá nem tartozó fa, facsoport,
fasor, fás legelőn lévő fa
kivágásához, telepítéséhez;
f) nád és más vízinövényzet égetéséhez, irtásához, aratásához, gyep- és parlagterület, tarló
és szalma égetéséhez,
valamint - a kijelölt és kiépített tűzrakóhely kivételével - erdőterületen tűz gyújtásához;
A Tvt. 38. §-a (1) bekezdés f) pontjának az „aratás” szóval történő kiegészítését a
jogalkalmazási
gyakorlatban felmerült jogbizonytalanság megszüntetése indokolja. A természetvédelmi
hatóság jelenleg
valamennyi védett területen engedélyhez köti a nád aratásának engedélyezését, de erre
vonatkozó hatáskörét
csak joganalógiával tudja alátámasztani. A módosítással a hatáskör megléte, amely a
természeti értékek
védelme miatt elengedhetetlen, egyértelművé válik.
g) növényvédő szerek, bioregulátorok és egyéb irtószerek, valamint a talaj termékenységét
befolyásoló vegyi
anyagok felhasználásához;
h) horgászathoz;
i) közösségi és tömegsportesemények rendezéséhez, sportversenyhez, technikai jellegű
sporttevékenység
folytatásához;
j) járművel történő közlekedéshez, az arra kijelölt utak, az engedélyezett tevékenységek
végzéséhez szükséges
munkagépek, valamint a feladatukat ellátó - külön jogszabályokban erre feljogosított -
személyek járművei
kivételével.
A természeti és védett természeti területeken a járművel történő közlekedés
(terepmotorozás, hegyikerékpározás,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
stb.) napjainkban egyre aggályosabb méreteket öltő mivolta, valamint ezen
tevékenységeknek a
természetet nagymértékben károsító jellege indokolja az új szövegrész beiktatását a
természet védelméről
szóló törvénybe. Szükséges az ilyen tevékenységekkel szembeni fellépés jogszabályokban
biztosított
lehetőségeit minél tágabb körben meghatározni, figyelemmel a természet védelméhez
fűződő érdekekre,
September 2011
különösen a védett természeti területeket károsító tevékenységek megakadályozására.
(2) A (1) bekezdés e) pontjában meghatározott eljárásban az erdészeti hatóság szakhatósági
hozzájárulását be kell
szerezni.
(3) Növény- és állategészségügyi karantén fertőzés és járványhelyzet elhárítása során, az (1)
bekezdés g) pontja
szerinti eljárás lefolytatása helyett, a természetvédelmi hatóságnak egyidejűleg be kell
jelenteni a felhasználandó
készítmény fajtáját.
(4) A kezelési terv meghatározhatja a védett természeti területen folytatandó
tevékenységnek azokat a feltételeit,
amelyek teljesítése a 38. § (1) bekezdésében meghatározott engedély beszerzése alól
mentesít.
HU125 - 1997. évi XLI. Törvény a halászatról és a horgászatról; Act No. XLI of 1997
on Fishery and Sport Fishery
(Art.(07)).:
Bármely halfaj külföldről származó egyede vagy ennek továbbtenyésztésből származó
utódja telepítéséhez a
miniszter - a természetvédelemért felelős miniszter hozzájárulásával kiadott - engedélye
szükséges.
HU127 - 2000. évi XXXV. Törvény a növényvédelemről; Act No. 35 of 2000 on Plant
Protection
(Art.(4)).:
(1) A növényvédelmi tevékenység során törekedni kell az integrált termesztés gyakorlatának
betartására az
ember és az állat egészségének, valamint a környezet és a természet védelmének
figyelembevételével, amelynek
célja, hogy
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
541

542
a) a növények egészségét és a növényi termékek minőségét megőrizzék:
1. megelőző intézkedésekkel,
2. a károsítók behurcolásának vagy elterjedésének megakadályozásával,
3. a károsítók elleni hatékony védekezéssel;
b) az olyan veszélyeket elhárítsák, amelyek a növényvédő szerek alkalmazása, tárolása és az
azokkal való egyéb
tevékenység miatt léphetnek fel.
(2) Tilos olyan növényt, növényi terméket forgalomba hozni, amely a jogszabályban
megállapított, megengedett
határértéknél magasabb növényvédő szermaradékot vagy termésnövelő anyagból származó
toxikus vegyi anyagot
tartalmaz.
(3) Az engedélyezett engedélyköteles termékkel kezelt növényt, növényi terméket
élelmezési és takarmányozási
célra csak az előírt élelmezés-egészségügyi várakozási időt követően szabad forgalomba
hozni és felhasználni,
kivéve, ha vizsgálat igazolta, hogy a növény, illetve növényi termék megfelel a forgalomba
hozatal
követelményeinek.
(Art.(8)).:
(1) A behozatali, a kiviteli és az átmenő forgalomban a külön jogszabályban meghatározott
növényegészségügyi
szempontból ellenőrzésköteles küldeményeket csak a származási vagy a feladó állam
hivatalos
növény-egészségügyi szervének növény-egészségügyi bizonyítványával, illetve külön
jogszabályban meghatározott
esetekben növényútlevéllel szabad szállítani.
(2) Kiviteli céllal egyik megyében berakott ellenőrzésköteles növényt, növényi terméket
másik megyébe
gyűjtőhelyre vagy feladásra csak belföldi növény-egészségügyi bizonyítvánnyal, illetve külön
jogszabályban
meghatározott esetekben növényútlevéllel lehet szállítani.
(3) Növényútlevelet lehet kiállítani a külön jogszabályban foglaltak szerint, annak
igazolására, hogy a növény,
növényi termék előállítása, feldolgozása, forgalmazása és tárolása során a növényegészségügyi
követelményeket,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
illetve a különleges eljárásokra vonatkozó rendelkezéseket az 5. § (1) bekezdésének d)
pontja szerint nyilvántartásba
September 2011
vett termelők betartották.
(Art.(51)).:
A minisztérium - az 1. §-ban meghatározott célok végrehajtása érdekében - jogosult a
következő
intézkedések megtételére:
a) a Központi Szolgálatot, a Szolgálatot, továbbá a földhasználót és a termelőt kötelezheti a
károsítók
behurcolásának és elterjedésének megakadályozására, előfordulásának, felszaporodásának
figyelemmel kísérésére és
a védekezési intézkedések megtételére;
b) a Központi Szolgálatot, a Szolgálatot, továbbá a földhasználót és a termelőt kötelezheti a
fertőzés tárgyainak
(talaj, termesztőközegek, növény, növényi termék, épület, építmény, helyiség, eszköz,
szállító jármű) károsítóktól
való mentesítésére fertőtlenítés vagy megsemmisítés útján, és ennek érdekében
meghatározott szerek, eszközök,
illetve eljárások alkalmazását előírhatja, vagy betilthatja;
c) előírhatja vagy betilthatja meghatározott növények szaporításához vagy termesztéséhez
meghatározott
termesztőközegek felhasználását;
d) korlátozhatja a fertőzött, a fertőzésgyanús vagy a fertőzésveszélynek kitett ingatlanok,
földterületek
mezőgazdasági célú használatát, hasznosítását, valamint az ilyen földterületek zárlat alá
helyezéséről határozatot
hozhat;
e) betilthatja vagy korlátozhatja a növény-egészségügyi szempontból nem megfelelő
vetőmagok,
szaporítóanyagok vagy nemesítési alapanyagok használatát;
f) növény-egészségügyi szempontok alapján betilthatja vagy korlátozhatja bizonyos
fogékony növényfajok, illetve
fajták termesztését;
g) jogszabályban meghatározott esetben betilthatja vagy korlátozhatja, meghatározott
károsítókkal való fertőzés
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
543

544
vagy a fertőzés gyanúja esetén, illetve egyes károsítókkal szembeni rezisztencia-vizsgálat
eredményétől függően
olyan növényi részek forgalomba hozatalát, amelyek köztermesztés céljára nem alkalmasak;
h) a Központi Szolgálatot, a Szolgálatot, továbbá a földhasználót és a termelőt kötelezheti a
fertőzött,
fertőzésgyanús vagy fertőzés által veszélyeztetett területeken meghatározott károsítóktól
való mentesítésre, illetve
mentesen tartásra;
i) jogszabályban meghatározott esetben betilthatja, korlátozhatja, engedélyhez, illetve
bejelentéshez kötheti
meghatározott károsítókat és fertőzést eshetőlegesen közvetítő tárgyak szállítását,
forgalomba hozatalát és tárolását;
j) jogszabályban meghatározott esetben betilthatja, korlátozhatja, engedélyhez, illetve
bejelentéshez kötheti zárlati
károsítók, vagy Magyarországon nem honos szervezetek tenyésztését és tartását, valamint a
velük való munkát;
k) elrendelheti, hogy azokat a földterületeket, épületeket, építményeket, helyiségeket vagy
tartályokat, amelyek
növények vagy növényi termékek tárolására, raktározására szolgálnak, fertőtlenítsék,
mentesítsék vagy tisztítsák
meg, és ennek érdekében meghatározott anyagok, eszközök vagy eljárások használatát
el_írhatja, vagy betilthatja;
l) szabályozza a növényvédelmi, növény-egészségügyi eljárások vizsgálati és diagnosztikai
módszereit;
m) el_írja a nemzetközi szabályozási rendszerek bevezetését;
n) szabályozza a vetési, szaporítási és ültetvénytelepítési célra szolgáló növények növényegészségügyi
követelményeit és azok ellenőrzési rendszerét.
HU127 - 2008. évi XLVI. Törvény az élelmiszerláncról és hatósági felügyeletéről;
Act No. XLVI. of 2008 on Foodchain and Authorities Control
17. § (1) A termelő, illetve a földhasználó köteles
a) a zárlati és a vizsgálatköteles nem zárlati károsítókat elpusztítani, azok behurcolását,
meghonosodását, terjedését megakadályozni;
(4) Az élelmiszerlánc felügyelete során
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
m) az országban nem honos zárlati károsító megjelenése miatt több megyére, illetve
országosan kiterjedő állami védekezést elrendelő eljárásban hozott döntés ellen
közigazgatási eljárás keretében fellebbezésnek helye nincs
48. § (1) Növények és növényi termékek egyes károsítói behurcolásának, elterjedésének és
felszaporodásának megakadályozása, kártételének csökkentése, felszámolása érdekében,
továbbá a károsító természetéhez és elterjedtségéhez mérten, a veszély elhárításához
szükséges mértékben és ideig az élelmiszerlánc-felügyeleti szerv az e törvény végrehajtására
kiadott jogszabályban meghatározott esetekben az alábbi növény-egészségügyi
intézkedéseket hozhatja:
f) zárlati károsítók vagy Magyarországon nem honos szervezetek tenyésztését és tartását,
valamint a velük való munkát betilthatja, korlátozhatja, engedélyhez, illetve bejelentéshez
kötheti;
September 2011
49. § (1) Az állami védekezés elrendelésére az élelmiszerlánc-felügyeleti szerv jogosult.
(2) Állami védekezést akkor lehet elrendelni, ha
a) az országban nem honos zárlati károsító megjelenését észlelték;
54. § (2) Nem jár kártalanítás
a) az országba jogellenesen behozott növény, növényi termék után (beleértve a kutatási
célból behozott nem honos szervezeteket is);ha a növény-egészségügyi zárlat
Magyarországon honos vagy megtelepedett károsító ellen irányul;
HU128 - 2009. évi CXLV. Törvény az állatok védelméről és kíméletéről szóló 1998.
évi XXVIII. törvény módosításáról; Act No. CXLV. of 2009. on Modification of Act
No. XXVIII. of 1998. on Animal Protection and Tolerance of Animal
2. § Az Ávtv. a következő 24/F. §-sal és az azt megelőző alcímmel egészül ki:
„Az ország őshonos növény-, illetve állatvilágára ökológiai szempontból veszélyes állatokkal
kapcsolatos tilalmak
24/F. § Az ország őshonos növény-, illetve állatvilágára ökológiai szempontból veszélyes,
külön jogszabályban meghatározott állatok kedvtelésből való tartása, szaporítása és
forgalomba hozatala tilos. A tilalom megszegésével tartott állatot az állatvédelmi hatóság
elkobozza, majd gondoskodik az állat tulajdonjogának átruházásáról, ha ezt jogszabály
kizárja vagy az eredménytelen, az állat végleges elhelyezéséről. Ha az állat végleges
elhelyezése csak rendszeres költségráfordítással biztosítható, a korábbi tulajdonos a
jogsértés súlyától, ismétlődésétől függően legfeljebb 12 hónapra jutó költség fizetésére
kötelezhető. Az elhelyezés eredménytelensége esetén az állat életét megengedett módon ki
lehet oltani.”
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
545

546
HU160 - A védett állatfajok védelmére, tartására, hasznosítására és bemutatására
vonatkozó részletes szabályokról szóló 348/2006. (XII. 23.) Korm. Rendelet;
Governmental Order on the tradeing, keeping or utilizing endangered species
(Art.(3)).:
(1) Védelemben részesülő állatfajok egyedének tartásához, hasznosításához,
bemutatásához, valamint az egyed tartójának, hasznosítójának személyében bekövetkező
változáshoz – ha jogszabály másként nem rendelkezik – a természetvédelmi hatóság
engedélye szükséges.
(2) Az (1) bekezdés szerinti tevékenység – a természetvédelemért felelős miniszternek a Tvt.
44. § (4) bekezdése alapján kiadott rendeletében foglalt tevékenység kivételével, illetve ha
az
Európai Közösségben természetvédelmi szempontból jelentős állatfajokra vonatkozó külön
jogszabály másként nem rendelkezik – akkor engedélyezhető, ha közérdekből szükséges,
nincs más kielégítő megoldás, és nem jár az adott állatfaj természetes állományának tartós
sérelmével.
(3) Tartási, hasznosítási, bemutatási engedély csak a jogszerűen megszerzett, illetőleg
külföldről jogszerűen behozott egyedre adható. Az engedély kiadását meg kell tagadni,
amennyiben a tartás, hasznosítás, illetve bemutatás jogszabályi feltételei nem biztosítottak.
(4) A tartási, hasznosítási, bemutatási engedélyt az engedélyes köteles hatósági ellenőrzés
során a hatóság részére felmutatni.
HU161 - 67/1998. (IV. 3.) Kormányrendelet a védett és fokozottan védett
életközösségekre vonatkozó korlátozásokról és tilalmakról; 67/1998. (IV. 3.)
Governmental Order on restriction and prohibition of protected and strictly
protected communities
4. § A 3. §-ban foglaltak biztosítása érdekében jogszabály eltérő rendelkezése hiányában - a
9. §-ban meghatározott kivétellel - tilos a védett növénytársulások
c) élőhelyére nem őshonos, tájidegen, továbbá olyan növényfajok betelepítése, amely a
védett növénytársulások természetes, természetközeli állapotát hátrányosan befolyásolják;
5. § A vizes élőhelyeken található fokozottan védett növénytársulások esetén - jogszabály
eltérő rendelkezése hiányában - a 4. §-ban meghatározottakon túl tilos
c) a növénytársulás élőhelyéül szolgáló vizekbe nem őshonos élő szervezet betelepítése;
HU162 - 91/2007. (IV. 26.) Kormányrendelet a természetben okozott károsodás
mértékének megállapításáról, valamint a kármentesítés szabályairól; 91/2007.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
September 2011
(IV. 26.) Governmental Order on impairment’s degree in nature and rule of
environmental remediation
12. § (1) A kármentesítés tényfeltárási és beavatkozási szakaszaiban folytatott tevékenység
környezetre gyakorolt hatását, eredményességét, továbbá a természetben okozott
károsodás csökkenését, illetve megszűnését, a természeti környezet változását, az eredeti
állapothoz való közelítés, regenerálódás mértékét, faj, élőhely, terület kedvező
természetvédelmi helyzetének megvalósulását folyamatosan, illetőleg az egyes szakaszokat
követő időszakokban a kötelezett monitoring keretében ellenőrzi.
(4) A monitoring (3) bekezdés b) pontja szerinti elemeit különösen a következő csoportok
figyelembevételével kell kiválasztani:
g) a természetben okozott károsodás következtében megváltozott körülmények miatt az
esetlegesen terjeszkedő, a természetes élővilágot veszélyeztető inváziós, idegenhonos fajok
(özönfajok) populációi, társulásai.
4.2.1.2. Füves élőhelyek helyreállítása és kialakítása
Elsődleges feladat a biotikus tényezők helyreállítása, amennyiben az abiotikus tényezők
nem károsodtak, vagy azt már helyreállították (talajszennyezést eltávolították, felszín alatti
vizek állapota megfelelő szintű stb.). Módszerek: mezőgazdaságban és kertészetben
alkalmazott technikák pl. magkeverékekkel történő felülvetés, különböző ültetési módok
alkalmazása (pl. természetes magkeverékek előállítása, környező természetes vegetációban
gyűjtött magvak
közvetlen vagy felszaporítást követő kiszórása, természetes állományokban lekaszált széna
használata). A helyreállítás során fokozottan oda kell figyelni az idegenhonos fajok
visszaszorítására. A helyreállításban lényeges szerepet játszanak a legeltetés, kaszálás,
különleges esetben égetés stb. általi élőhelykezelő tevékenységek.
4.2.1.3. Erdei élőhelyek helyreállítása és kialakítása
A cél természetközeli erdőtársulások kialakítása, illetve ahol korábban agresszíven terjedő
idegenhonos fafaj volt, azok más fajjal történő lecserélése. Az erdőállomány részleges
megsemmisülése esetén a mozaikos, többszintes állományszerkezet kialakítása a kívánatos.
Az erdőfelújítás során az adott erdőterületet magába foglaló körzetből származó
szaporítóanyag használható fel. Teljes talajelőkészítést csak idegenhonos fafajokból álló
erdő őshonos fafajokkal történő felújítása esetén lehet alkalmazni.
HU163 - 269/2007. (X. 18.) Kormányrendelet a NATURA 2000 gyepterületek
fenntartásának földhasználati szabályairól; 269/2007. (X. 18.) Governmental
Order on land use prescriptions of the Natura 2000 grassland areas
4. inváziós és termőhely-idegen növényfajok: a Natura 2000 gyepterületeken előforduló
közösségi jelentőségű fajokat, valamint közösségi jelentőségű természetes élőhely-típusokat
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
547

548
veszélyeztető, az adott Natura 2000 élőhely természetes társulásának részét nem képező, a
melléklet szerinti lágy- és fásszárú növényfajok;
5. speciális növényvédőszer-kijuttatás: valamely inváziós vagy termőhely-idegen növényfaj
ellen pontos, cseppmentes és
célirányos vegyszer-kijuttatással - így különösen a tuskó-, sarj- vagy levélkenés, a
pontpermetezés, a tőinjektálás technológia alkalmazásával - történő védekezés.
(2) Az inváziós és termőhely-idegen növényfajok megtelepedését és terjedését meg kell
akadályozni, állományuk visszaszorításáról gondoskodni kell mechanikus védekezéssel vagy
speciális növényvédőszer-kijuttatással, ezen a technológián túlegyéb vegyszerhasználat
tilos.
Melléklet a 269/2007. (X. 18.) Korm. rendelethez
A Natura 2000 területeken előforduló közösségi jelentőségű fajokat és élőhelyeket
veszélyeztető lágy- és fásszárú inváziós és
termőhely-idegen növényfajok
1. Fásszárú inváziós és termőhely-idegen növényfajok:
Magyar név Tudományos név
akác Robinia pseudo-acacia
amerikai kőris Fraxinus americana
bálványfa Ailanthus altissima
keskenylevelű ezüstfa Elaeagnus angustifolia
fekete fenyő Pinus nigra
erdei fenyő Pinus silvestris
gyalogakác Amorpha fruticosa
kései meggy Prunus serotina
zöld juhar Acer negundo
2. Lágyszárú inváziós növényfajok:
Magyar név Tudományos név
alkörmös Phytolacca americana
japánkeserűfű fajok Fallopia spp.
kanadai aranyvessző Solidago canadensis
magas aranyvessző Solidago gigantea
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

HUNGARY
September 2011
parlagfű Ambrosia artemisifolia
selyemkóró Asclepias syriaca
süntök Echinocystis lobata
HU164 - 346/2008. (XII. 30.) Kormányrendelet a fás szárú növények védelméről;
346/2008. (XII. 30.) Governmental Order on woody plant protection
2. § (1) Fás szárú növény az ingatlan azon részén és oly módon telepíthető, hogy az -
figyelemmel az adott faj, fajta tulajdonságaira, növekedési jellemzőire, szakszerű kezelésére
- az emberi életet és egészséget nem veszélyeztetheti, a biztonságos közlekedést nem
akadályozhatja, valamint nem okozhat kárt a meglévő építményekben, létesítményekben,
és
nem akadályozhatja azok biztonságos működését.
(2) Az ingatlan tulajdonosa, vagyonkezelője, használója (a továbbiakban együtt: haszná-
ló) a mellékletben meghatározott inváziós fajú fás szárú növény telepítése, pótlása esetén
köteles a növény továbbterjedésének megakadályozására.
Melléklet a 346/2008. (XII. 30.) Korm. rendelethez
Őnváziós fajú fás szárú növények
Magyar név Tudományos név
akác* Robinia pseudo-acacia
amerikai kőris* Fraxinus americana
bálványfa* Ailanthus altissima
gyalogakác Amorpha fruticosa
kései meggy Prunus serotina
zöld juhar Acer negundo
HU165 - 41/2010. (II. 26.) Kormányrendelet a kedvtelésből tartott állatok
tartásáról és forgalmazásáról; 41/2010. (II. 26.) Governmental Order on keeping
and trading of pet animals
2. § (1) Kedvtelési célra nem tartható és nem forgalmazható olyan állat, amelynek tartása az
adott faj fennmaradását veszélyeztetheti.
(3) Az állatok védelméről és kíméletéről szóló 1998. évi XXVIII. törvény (a továbbiakban:
Ávtv.) 24/F. §-ának hatálya alá tartozó, az ország őshonos növény-, illetve állatvilágára
ökológiai szempontból veszélyes állatfajok listáját az 1. számú melléklet tartalmazza.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
549

550
HU180 - 96/2009. (XII. 9.) OGY határozat a 2009-2014 közötti időszakra szóló
Nemzeti Környezetvédelmi Programról (Melléklet a 96/2009. (XII. 9.) OGY
határozathoz Nemzeti Környezetvédelmi Program 2009-2014); 96/2009. (XII. 9.)
Parliamentary Resolution on National Environmental Program between 2009-
2014
HU300 - Biológiai Sokféleség Megőrzéséről szóló Stratégia és Cselekvési Terv
Alapvetései ; National Action Strategy and Action Plan on Conservation of
Biodiversity
http://biodiv.kvvm.hu/convention/cbd_national/fol444566/96_2009_OGY_hatarozat_NKP_
3_1melleklete.pdf
HU500 - Hungarian Biodiversity Monitoring System
Link to the National Biodiversity Monitoring System:
www.termeszetvedelem.hu/nbmr
HU501 - MÉTA Programme
Link to the META Programme: www.novenyzetiterkep.hu/?q=en/english/node/55
Relevant documents
List of Invasive Alien Plant Species – I. (study of the The Deputy State Secretariat for Nature
Conservation and Environment Protection)
www.termeszetvedelem.hu/_user/browser/File/%C3%96z%C3%B6nfajokkal%20kapcsolatos
%20kiadv%C3%A1nyok/ozonnovenyek.pdf
List of Alien Invasive Plant Species – II. (study of the The Deputy State Secretariat for Nature
Conservation and Environment Protection)
www.termeszetvedelem.hu/_user/browser/File/%C3%96z%C3%B6nfajokkal%20kapcsolatos
%20kiadv%C3%A1nyok/ozonnovenyek_2.pdf
Useful websites
Finalized action plans on conservating endangered animal and plant species:
www.termeszetvedelem.hu/index.php?pg=menu_1555
List of protected, strictly protected, endangered and extremely endangered animal and
plant species:
www.termeszetvedelem.hu/vedett-fajok-listaja-a-13-2001-v-9-kom-rendeletben
Hungarian Ornithological and Nature Conservation Association
mme.hu/
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
HUNGARY
September 2011

IRELAND
September 2011
1.13. IRELAND
All legislation available from: www.irishstatutebook.ie
Reviews used: Turner, S., 2008. The control of invasive alien species. A review of
legislation and governance for Ireland and Northern Ireland. Invasive Species Ireland,
2008. Invasive Species Ireland – The Way Forward. Review Paper.
IE120 - Wildlife (Amendment) Act 2000
52.—(1) The Minister may, after consultation with the Minister for Agriculture and
Fisheries, by regulations prohibit the importation, save under and in accordance with a
licence granted by or on behalf of the Minister under this section, of all or any of the
following:
(a) any wild animal or wild bird of a species specified in the regulations,
(b) the dead body or the carcase of a wild animal or wild bird which is of a species so
specified,
(c) any part, other than the carcase, or any product of a wild animal or wild bird which is a
part or product so specified,
(d) the eggs or spawn of a species of wild animal or wild bird which is so specified,
(e) any plant of a species so specified,
(f) the flowers or roots of any such plant,
(g) any part, other than the flowers or roots, or any product of any such plant which is a
part or product so specified.
(2) The Minister may grant to a person a licence to import any thing the importation of
which is prohibited by regulations made under subsection (1) of this section.
(3) The Minister may authorise a person to grant on his behalf a licence mentioned in
subsection (2) of this section.
(4) Where an animal, plant or other thing is imported in contravention of this section, an
officer of Customs and Excise may require any person (being the importer or carrier
concerned) to export the animal, plant or other thing within a specified time, and if such
person fails to comply with such requisition he shall be guilty of an offence and the animal,
plant or other thing shall be killed or otherwise disposed of as the Minister directs.
(5) Nothing in this section or in section 53 of this Act shall restrict, prejudice or affect the
functions of the Minister for Agriculture and Fisheries under the Destructive Insects and
Pests (Consolidation) Act, 1958 , the Diseases of Animals Act, 1966 , or the Fisheries Acts,
1959 to 1974, or the functions of the Minister for Health under section 31 of the Health Act,
1947 , as amended by section 34 of the Health Act, 1953 .
Export of fauna and flora.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
551

552
53.—(1) Subject to section 52 (5) of this Act, the Minister may, after consultation with the
Minister for Agriculture and Fisheries, by regulations prohibit the export, save under and in
accordance with a licence granted by or on behalf of the Minister under this section, of all
or any of the following:
(a) protected wild birds or protected wild animals of a species specified in the regulations,
(b) the dead body or the carcase either of a protected wild bird or protected wild animal of
a species so specified,
(c) any part, other than the carcase, or any product of a wild animal or wild bird which is a
part or product so specified,
(d) the eggs or spawn of a species of wild animal or wild bird which is so specified,
(e) wild plants which are of a species which is so specified and to which an order under
section 21 of this Act for the time being applies,
(f) the flowers or roots of any such wild plant,
(g) any part, other than the flowers or roots, or any product of any such plant which is a
part or product so specified.
(2) The Minister may grant to a person a licence to export any thing the export of which is
prohibited by regulations made under subsection (1) of this section.
(3) The Minister may authorise a person to grant on his behalf a licence mentioned in
subsection (2) of this section.
(4) Any officer of the Minister for Posts and Telegraphs may detain and examine and if
necessary open for that purpose any postal packet addressed to a place outside the State
and containing, or suspected by him of containing, any thing which is being exported in
contravention of this section, and if a postal packet so detained contains any such thing, the
officer of the Minister for Posts and Telegraphs shall dispose of the packet and its contents
in accordance with the instructions of the Minister.
(5) Nothing in this section shall restrict, prejudice or affect the functions of the Minister for
Agriculture and Fisheries under the Agricultural and Fishery Products (Regulation of Export)
Act, 1947 , or functions which are for the time being transferred to and vested in the
Minister for Industry and Commerce by an order under section 5 of that Act.
68.—(1) Any person appointed in writing by the Minister under section 11 of the Act of
1946 to be an authorised officer for the purposes of that section (which person is
subsequently in this section referred to as an authorised officer) may at any reasonable
time enter on, inspect and survey any land for the purpose of ascertaining whether there
are fauna on the land which are in need of protection under section 17 of this Act, or for
any other purpose (apart from the purpose mentioned in subsection (2) of this section) in
connection with the performance by the Minister of his functions under this Act.
74.—(1) Where a person is guilty of an offence under this Act, not being an offence
mentioned in subsection (2) or (3) of this section, subject to the said subsection (3), such
person shall be liable on summary conviction—
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
(a) in the case of a first offence under the particular section or subsection, to a fine not
exceeding fifty pounds,
September 2011
(b) in the case of a second such offence, to a fine not exceeding one hundred pounds, and
(c) in the case of a third or subsequent such offence, to a fine not exceeding two hundred
pounds.
(2) Where a person is guilty of an offence under section 69 (2) of this Act because of a
contravention of, or of a failure to comply with, regulations under section 59 of this Act or is
guilty of any offence under this Act, being an offence committed on land to which an
establishment order, a recognition order, a designation order or an agreement under
section 18 of this Act relates, the person shall be liable—
(a) on summary conviction to a fine not exceeding two hundred and fifty pounds, or
(b) on conviction on indictment to a fine not exceeding five hundred pounds.
(3) Where a person is guilty of an offence under section 21 (4), 22 (4), 23 (5), 44 (1), 45 , 51 ,
52 or 53 of this Act and the flora or fauna in relation to which the offence was committed is
of a species for the time being declared by regulations under this section to be a species to
which this subsection relates, and the particular specimen to which the offence relates is of
a species to which such regulations apply, such person shall be liable—
(a) on summary conviction to a fine not exceeding two hundred and fifty pounds, or
(b) on conviction on indictment to a fine not exceeding five hundred pounds.
(4) Where the Minister is satisfied that a particular species of fauna or flora is in danger of
extinction throughout the State or in a particular area of the State, he may by regulations
declare the species to be one to which subsection (3) of this section relates and in case the
Minister makes regulations under this section the regulations shall apply, as may be
specified therein, either to every animal or plant of the species in the State or to every such
animal or plant in a particular area of the State so specified.
IE121 - Irish Waste Management Acts 1996
32.—(1) A person shall not hold, transport, recover or dispose of waste in a manner that
causes or is likely to cause environmental pollution.
(2) A person shall not, save in such circumstances as may be specified under subsection (4),
transfer the control of waste to any person other than an appropriate person.
(3) A holder of waste shall, without delay, inform—
(a) the local authority in whose functional area the loss, spillage, or other matter mentioned
in this subsection occurs, or
(b) in the case of hazardous waste, both the said local authority and the Agency,
of any loss, spillage, accident or other development concerning that waste which causes, or
is likely to cause, environmental pollution.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
553

554
39.—(1) Subject to subsections (4) and (7), a person shall not dispose of or undertake the
recovery of waste at a facility, on or after such date as may be prescribed, save under and in
accordance with a licence under this Part (in this Act referred to as a “waste licence”) that is
in force in relation to the carrying on of the activity concerned at that facility.
(4) The Minister may by regulations provide that subsection (1) shall not apply in respect
of—
(a) the disposal in a specified manner of a specified class or classes of waste at its place of
production, or
(b) the recovery in a specified manner of a specified class or classes of waste,
if and for so long as the person carrying out the disposal or recovery of the waste, as the
case may be, complies with specified conditions in relation to the carrying out of such
disposal or recovery.
26.—(1) The Agency shall, as soon as may be after the commencement of this section, but
not later than such date as may be prescribed, make a national plan (in this Act referred to
as “the hazardous waste management plan”) with regard to—
(a) the prevention and minimisation of hazardous waste,
(b) the recovery of hazardous waste,
(c) the collection and movement of hazardous waste, and
(d) the disposal of such hazardous waste as cannot be prevented or recovered.
(2) The hazardous waste management plan shall have regard to, and incorporate such
information contained in, any waste management plan as the Agency considers appropriate
and shall—
(a) describe the type, quantity and origin of hazardous waste arising in the State, the
movement of hazardous waste within, into or out of the State, and facilities available for
the collection, recovery or disposal of such waste in the State, and such description shall
indicate the likely position with respect to each of those matters for such period after the
making or review under subsection (3) of the plan as the Agency thinks appropriate;
(b) specify objectives and, where appropriate, targets which in the opinion of the Agency
are practicable or desirable in relation to the prevention and minimisation of the production
of hazardous waste, the minimisation of the harmful nature of such waste and the recovery
or disposal of such waste, over such periods as may be specified;
(c) provide for, as appropriate, the identification of sites at which waste disposal activities,
being activities that to a significant extent involved hazardous waste, have been carried on,
the assessment of any risk of environmental pollution arising as a result of such activities,
the taking or recommendation of measures in order to prevent or limit any such
environmental pollution, the identification of necessary remedial measures in respect of
such sites, and the recommendation of measures to be taken to achieve such remediation,
having regard to the cost-effectiveness of available remediation techniques;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
September 2011
(d) have regard to the need to give effect to the polluter pays principle;
(e) have regard to the need for precaution in relation to the potentially harmful effect of
emissions, where there are, in the opinion of the Agency, reasonable grounds for believing
that such emissions could cause significant environmental pollution;
(f) make recommendations, as respects the management of hazardous waste, regarding—
(i) priorities, measures or programmes which could be pursued,
(ii) infrastructure, waste facilities or other physical resources considered by the Agency to
be necessary throughout the State or in any area of the State,
(iii) the functions of any relevant public authorities;
(g) specify policies which the Agency proposes to pursue, having regard to its functions
under this Act or any other enactment.
Part III
Properties of Waste which render it hazardous
“Ecotoxic”: substances or preparations which present or may present immediate or delayed
risks for one or more sectors of the environment.
IE122 - Irish Fisheries (Consolidation) Acts 1959
17.—(1) The Minister may, whenever and so often as he thinks fit, by order (in this section
referred to as a restriction on import (fish) order) prohibit the import of any specified kind
of article to which this section applies otherwise than under and in accordance with a
licence in that behalf issued under this section.
(2) The Minister may by order under this subsection revoke or amend any order made by
him under this section.
(3) If any person imports or attempts to import any article, the importation of which is
prohibited by a restriction on import (fish) order such person shall be guilty of an offence
under this section and shall be liable on summary conviction thereof to a fine not exceeding
twenty-five pounds.
(4) On the application of any person the Minister may, if he thinks fit, issue to such person a
licence to import a specified number of any article of any kind the importation of which is
prohibited by a restriction on import (fish) order, and may attach to such licence such
conditions as he may think proper and specify in such licence.
(5) This section applies to the following articles, live fish or other aquatic animals, and the
eggs or young of fish or other aquatic animals.
9.—(1) In addition to the power of making bye-laws conferred on him by any other section
of this Act, the Minister may, subject to the provisions of this Act, make such bye-laws as
are in his opinion expedient for the more effectual government, management, protection
and improvement of the fisheries of the State and, without prejudice to the generality of
the foregoing, may make bye-laws in relation to all or any of the following matters—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
555

556
(a) the regulation of the fisheries of the State and the preservation of good order amongst
the persons engaged therein,
(b) the times and seasons at which the taking of the several species of fish shall commence
and cease,
(c) the times and places or the manner at and in which any fishing engine to be employed in
the said fisheries may be used,
(d) the description and form of nets to be need in the said fisheries and the size of the
meshes thereof,
(e) the prohibition of the use of nets,
(f) the prohibition of the use at any time of any fishing engine which is in the opinion of the
Minister injurious to the fisheries,
(g) the prohibition of any practice whatsoever tending in the opinion of the Minister to
impede the lawful capture of fish or to be in any manner detrimental to the said fisheries,
(h) any other matter or thing relating in any manner to the government and protection of
the said fisheries.
(2) Where no other penalty is provided by any provision of this Act for the contravention of
a bye-law, the Minister may by such bye-law provide that any person who contravenes it
shall be guilty of an offence against such bye-law and shall be liable on summary conviction
thereof to a fine not exceeding five pounds and that all fishing engines used in the
commission of the offence shall as a statutory consequence of conviction stand forfeited.
(3) No bye-law shall be made under this Act which is repugnant to any law in force in the
State or which would tend to injure the effective working power of any mill or factory.
14.—(1) The Minister may, whenever and so often as he thinks fit, by permit in writing and
subject to such conditions as he may specify in the permit authorise any named person to
do at any season of the year all or any of the following things—
(a) to catch or attempt to catch and to have in his possession any specified kind of fish for
the purpose of artificial propagation, transplantation, the stocking, restocking or
improvement of any fishery or for any scientific purpose and for the purpose of so catching
to have in his possession, erect and use any fishing engine of a specified kind,
(b) to buy or sell ova and fry of any specified kind of fish for the purpose of stocking or
restocking or any scientific purpose.
(2) A permit under subsection (1) of this section shall not authorise anything to be done in
relation to a several fishery otherwise than with the consent of the owner thereof.
(3) Notwithstanding anything contained in this Act a person to whom a permit is granted
under subsection (1) of this section and any other person acting under the directions of
such first-mentioned person may, subject to the conditions specified in the permit, do any
of the things authorised by the permit.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
September 2011
IE123 - Foyles Fisheries Act 1952
13.—(1) The Commission may, with the approval of the Minister and the Ministry, make
such regulations as appear to the Commission to be expedient for the management,
conservation, protection and improvement of the fisheries of the Foyle Area and without
prejudice to the generality of the foregoing, may make regulations in relation to all or any of
the following matters—
(a) the regulation of fishing and preservation of good order amongst persons fishing,
(b) the times and seasons for the taking of fish or any kind of fish or for any mode of taking
fish or any kind of fish and the conditions subject to which fish or any kind of fish may be
taken,
(c) prohibiting any mode of taking or destroying fish or any kind of fish,
(d) the times and places or the mode at or in which any fishing engine may be used,
(e) the description and form of nets to be used and the size of the meshes of those nets.
(f) the prohibition, either absolutely or otherwise than under and in accordance with a
licence issued by the Commission, of the use of any fishing engine,
(g) the making of applications for, and the issue, alteration, renewal, and revocation of
licences, whether generally or in specified cases,
(h) the protection of waters from poisoning and pollution by any deleterious or poisonous
matter, or from any predatory fish or animals,
(i) the prohibition of any practice whatsoever tending in the opinion of the Commission to
impede the lawful capture of fish or to be in any manner detrimental to the fisheries,
(j) defining, by reference to a map or otherwise, the mouth of any river in the Foyle Area,
the mouth of any tributary river at its entrance into any other river therein, the boundary
between the tidal and freshwater portions of any river therein, the point or points to or
from which distances are to be measured under this Act, or the space within which it is
prohibited by this Act or by regulations under this section to use or practise certain
methods of fishing,
(k) anything referred to in this Act as prescribed,
(l) anything relating in any manner to the management and protection of the fisheries.
IE124 - Destructive Insects and Pests (Consolidation) Act 1958
references to destructive insects or pests shall be construed as references to—
(i) insects destructive to crops, or
(ii) fungi or other pests destructive to crops, or
(iii) bacteria and other vegetable or animal organisms causative of a transmissible crop
disease, or
(iv) agents causative of a transmissible crop disease ;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
557

558
2.—(1) The Minister may from time to time make such orders as he thinks expedient for
preventing the introduction into the State of any destructive insect or pest or any agent for
the biological control of plant pests.
(2) An order under this section, if the Minister thinks fit, may prohibit or regulate the
landing in the State of any article brought from a place out of the State, the landing whereof
may appear to the Minister likely to introduce any destructive insect or pest or any agent
for the biological control of plant pests into the State, and may direct or authorise the
destruction of any such article, if landed.
3.—(1) The Minister may from time to time make such orders as he thinks expedient for
preventing the spreading in the State or destructive insects or pests or agents for the
biological control of plant pests.
(2) An order under this section may, if the Minister thinks fit,—
(a) direct or authorise—
(i) the removal or destruction of any crop or substance on which is found any destructive
insect or pest in any stage of existence or any agent for the biological control of plant pests,
or to or by means of which any such destructive insect or pest or any agent for the
biological control of plant pests may appear to the Minister likely to spread, and
(ii) the entering on any lands for the purpose of such removal or destruction, or for the
purpose of any examination or inquiry authorised by the order, or for any other purpose of
the order;
(b) prohibit the keeping, selling or exposing or offering for sale, or the keeping or the
distribution in any manner of living specimens of—
(i) any destructive insect or pest in any stage of existence, or
(ii)any agent for the biological control of plant pests;
(c) empower any inspector authorised in that behalf by the Minister to do all or any of the
following things—
(i) to remove or destroy or cause to be removed or destroyed any crop infected with any
destructive insect or pest or any agent for the biological control of plant pests introduced
into the State and specified in the order or any crop to or by means of which such
destructive insect or pest or such agent for the biological control of plant pests is likely to
spread,
(ii) generally to take such steps as he may think expedient in connection with any crop for
preventing the spread of any such destructive insect or pest or any such agent for the
biological control of plant pests,
(iii) to enter on any land for any of the purposes aforesaid or for any examination or inquiry
authorised by the order or for any other purpose of the order;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
(d) impose, in respect of any certificate given in pursuance of the order after an inspection,
such fee or other charge as the Minister, with the consent of the Minister for Finance, may
prescribe;
(e) impose penalties for offences against the order not exceeding, in the case of a first
offence, a fine of ten pounds or, in the case of a second or any subsequent offence, a fine of
twenty pounds.
(3) Every person who contravenes (by act or omission) any order made under this section
shall be guilty of an offence under this section and shall be liable on summary conviction to
the penalties imposed by the order.
September 2011
IE125 - Irish Noxious Weeds Act 1936
2.—(1) Whenever the Minister is satisfied that plants of any particular species or variety
growing, or in the opinion of the Minister likely to become established, in any area are in
that area noxious weeds, the Minister may make an order declaring such plants to be
noxious weeds in that area as specified in such order.
(2) The area specified in any order made under this section may comprise the whole or any
part of Saorstát Eireann and may be one continuous area or two or more separate noncontiguous
areas.
(3) Whenever the Minister makes an order under this section he may by a subsequent order
revoke or amend such order.
(4) Whenever an order made under this section is for the time being in force any plants
which are by such order declared to be noxious weeds in the area to which such order
relates shall for the purposes of this Act be noxious weeds in that area.
3.—Where any noxious weeds are growing on any land the responsible person in respect of
such land or if there are two or more such persons, each of them severally, shall be guilty of
an offence under this section and shall be liable on summary conviction thereof to a fine
not exceeding twenty pounds.
5.—(1) Any member of the Gárda Síochána and any inspector who finds any noxious weeds
growing on any land may serve on any person who is in respect of such land a responsible
person a notice requiring such person to destroy such noxious weeds (which shall be
specified in such notice) in such manner and within such time as may be specified in such
notice.
(2) If, after the expiration of the time specified in a notice served under this section in
respect of any land, any noxious weeds specified therein have not been destroyed in
accordance with such notice, the following provisions shall apply, that is to say:—
(a) every person on whom such notice was served under this section shall be guilty of an
offence under this section and on summary conviction thereof shall, in addition to any other
penalty to which he may be liable under this Act in respect of such noxious weeds, and in
addition to any other payment to which he may be liable under this section, be liable to a
fine not exceeding twenty pounds,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
559

560
(b) any person authorised by the Minister may enter upon such land with or without
workmen, horses, or machines and may destroy the noxious weeds to which such notice
relates,
(c) the Minister may recover from any person on whom a notice has been served under this
section in respect of such land as a simple contract debt in any court of competent
jurisdiction the amount of the costs and expenses incurred in the destruction of such
noxious weeds.
(3) All costs and expenses recovered by the Minister under the immediately preceding subsection
shall be paid into or disposed of for the benefit of the Exchequer in such manner as
the Minister for Finance may direct.
IE126 - Local Government Act 2001
66. (3) (a) Subject to this section, a local authority may take such measures, engage in such
activities or do such things in accordance with law (including the incurring of expenditure)
as it considers necessary or desirable to promote the interests of the local community.
(b) For the purposes of this section a measure, activity or thing is deemed to promote the
interests of the local community if it promotes, directly or indirectly, social inclusion or the
social, economic, environmental, recreational, cultural, community or general development
of the administrative area (or any part of it) of the local authority concerned or of the local
community (or any group consisting of members of it).
(4) Without prejudice to the generality of subsection (3), a local authority may for the
purposes of this section—
(a) carry out and maintain works of any kind,
(b) provide, maintain, manage, preserve or restore land, structures of any kind or facilities,
(c) fit out, furnish or equip any building, structure or facility for particular purposes,
(d) provide utilities, equipment or materials for particular purposes,
(e) provide any service or other thing or engage in any activity that, in the opinion of the
authority, is likely to benefit the local community,
(f) upon and subject to such terms and conditions as the authority considers appropriate,
provide assistance in money or in kind (including the provision of prizes and other
incentives) in respect of the organisation or promotion of competitions, seminars,
exhibitions, displays, festivals or other events, or organise or promote such events,
(g) upon and subject to such terms and conditions as the authority considers appropriate,
provide assistance in money or in kind to persons engaging in any activity that, in the
opinion of the authority, benefits the local community,
(h) take such measures in relation to the matters mentioned in section 67 as it considers
necessary or desirable,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
(i) enter into such contracts and make such other arrangements (including the incorporation
of one or more than one company) as the authority considers necessary or expedient either
alone or jointly with any other local authority or public authority or any other person.
September 2011
IE150 - SI 395/2004 - Waste Management (Licensing) Regulations 2004
12. (1) Subject to sub-article (2), in the case of an application for a waste licence, the
application shall –
(a) give the name, address and, where applicable, any telephone number and telefax
number of the applicant (and, if different, the operator of the facility concerned), the
address to which correspondence relating to the application should be sent and, if the
applicant or operator is a body corporate, the address of its registered office or principal
office,
(b) give the name of the planning authority in whose functional area the relevant activity
is or will be carried on,
(c) in the case of a discharge of any trade effluent or other matter (other than domestic
sewage or storm water) to a sewer of a sanitary authority, give the name of the sanitary
authority in which the sewer is vested or by which it is controlled,
(d) give the location or postal address (including, where appropriate, the name of the
townland or townlands) and the National Grid reference of the facility or premises to which
the application relates,
(e) describe the nature of the facility or premises concerned, including the proposed
capacity of the facility or premises and, in the case of an application in respect of the landfill
of waste, the requirements specified in Annex 1 of the Landfill Directive,
(f) specify the class or classes of activity concerned, in accordance with the Third and
Fourth Schedules of the Act and, in the case of an application in respect of the landfill of
waste, specify the class of landfill in accordance with Article 4 of the Landfill Directive,
(g) specify, by reference to the relevant European Waste Catalogue codes as presented
by Commission Decision 2000/532/EC of 3 May 200011 , the quantity and nature of the
waste or wastes which will be treated, recovered or disposed of,
(h) specify the raw and ancillary materials, substances, preparations, fuels and energy
which will be utilised in or produced by the activity,
(i) describe the plant, methods, processes, ancillary processes, abatement, recovery and
treatment systems and operating procedures for the activity,
(j) provide information for the purpose of enabling the Agency to make a determination
in relation to the matters specified in paragraphs (a) to (g) of section 40(4) of the Act,
(k) give particulars of the source, location, nature, composition, quantity, level and rate of
emissions arising from the activity and, where relevant, the period or periods during which
such emissions are made or are to be made,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
561

562
(l) give details, and an assessment of the effects, of any existing or proposed emissions
on the environment, including any environmental medium other than that into which the
emissions are, or are to be, made, and of proposed measures to prevent or eliminate or,
where that is not practicable, to limit or abate such emissions,
(m) identify monitoring and sampling points and indicate proposed arrangements for the
monitoring of emissions and the environmental consequences of any such emissions,
(n) describe any proposed arrangements for the prevention, minimisation and recovery
of waste arising from the activity concerned,
(o) describe any proposed arrangements for the off-site treatment or disposal of solid or
liquid wastes,
(p) describe the existing or proposed measures, including emergency procedures, to
prevent unauthorised or unexpected emissions and minimise the impact on the
environment of any such emissions,
(q) describe the proposed measures for the closure, restoration, remediation or aftercare
of the facility concerned, after the cessation of the activity in question,
(r) in the case of an application in respect of the landfilling of waste, give particulars of –
(i) such financial provision as is proposed to be made by the applicant, having regard to
the provisions of Articles (7)(i) and (8)(a)(iv) of the Landfill Directive and section 53(1) of the
Act, and
(ii) such charges as are proposed or made, having regard to the requirements of section
53A of the Act,
(s) state whether the activity is for the purposes of an establishment to which the
European Communities (Control of Major Accident Hazards Involving Dangerous
Substances) Regulations 2000 ( S.I. No. 476 of 2000 ) apply,
(t) in the case of an activity which gives rise or could give rise to an emission into an
aquifer containing the List I and II substances specified in the Annex to Council Directive
80/68/EEC of 17 December 1979, describe the existing or proposed arrangements necessary
to give effect to Articles 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 and 10 of the aforementioned Council Directive,
(u) include a non-technical summary of the information provided in accordance with
paragraphs (a) to (t) of this sub-article.
40. (1) A fee shall be paid to the Agency by an applicant in respect of an application
for a waste licence.
41. (1) A fee shall be paid to the Agency in respect of an application for a review of a
waste licence, or an application under section 48(2) of the Act for the surrender of a waste
licence.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
September 2011
IE151 - SI 821/2007 Waste Management (Facility Permit and Registration)
Regulations 2007
(3) Notwithstanding sub-article (2), where a type or quantity of waste material has been
deposited for the purposes of the improvement or development of land which has not been
specifically authorised through—
(a) a waste licence granted under the Waste Management (Licencing) Regulations 2004 50 ,
as may be amended from time to time,
(b) a waste facility permit granted in relation to classes of activity 5 or 6 of Part I of the third
schedule, or
(c) a certificate of registration granted in relation to classes of activity 5 or 6 Part II of the
third schedule, or
(d) the requirements of a planning permission granted in accordance with Part II of the
Planning and Development Act 2000 51 ,
the activity shall be regarded as an unauthorised landfill facility for the purposes of the
Waste Management (Landfill Levy) (Amendment) Regulations, 2006 5
IE160 - Bees (Regulation of Import) Order, 1980
4. (1) The Minister may, at his discretion, issue a licence to import bees, otherwise than in a
skep or other fixed-comb hive, subject to a condition that before the bees or any of them
are consigned the consignor shall forward by post to the Secretary, Department of
Agriculture, Dublin 2, a certificate as respects both the health and the species, sub-species
or strain of the bees (in such form as may be specified in the licence) of a duly authorised
officer of the Government of the country in which the bees were produced, and that each
consignment to which the licence relates shall be accompanied by a copy of the certificate
which shall be delivered to an Officer of Customs and Excise at the same time as the
relevant entry under the Customs Acts is delivered.
(2) Whenever the Minister issues a licence under this Order he may attach to the licence
any one or more of the following additional conditions:—
( a ) a condition that the bees to which the licence relates shall have been produced in a
specified country;
( b ) a condition that such bees shall be imported within a specified time or during a
specified period;
( c ) a condition that such bees shall be imported from a specified country;
( d ) a condition that such bees shall be imported at a specified port or place or by a
specified route;
( e ) a condition that such bees shall not be imported in more than a specified number of
consignments;
( f ) a condition that such bees shall be imported by a specified person;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
563

564
( g ) a condition that such bees shall be consigned from a particular person;
( h ) a condition that such bees shall be disposed of in a specified manner or for a specified
purpose, or both in a specified manner and for a specified purpose.
(3) The Minister may at any time revoke any licence issued under this Order.
5. Any person who imports or attempts to import bees in contravention of this Order or
who aids or abets the importation of bees in contravention of this Order shall be guilty of an
offence under this Order and shall be liable on summary conviction thereof to a fine not
exceeding one hundred pounds.
IE300 - National Biodiversity Plan 2010- 2015
Control of alien invasive species
The spread of alien, invasive species poses a significant threat to native biodiversity and
thus to forestry, farming, horticulture, fisheries and public health. A series of actions was
recommended in 2004 to reduce the risk of invasions and to help control and manage new
and established invasive species. “Invasive Species Ireland” an all-island body, is currently
working many relevant issues, and Inland Fisheries Ireland are carrying out a work
programme on the invasive aquatic plant Lagarosiphon major in Lough Corrib using EU LIFE
and DEHLG funding. Many other measures are being taken across the country but there is
need for a further coordinated programme of actions involving cross-sectoral and crossborder
cooperation by all responsible authorities, non-government organisations and
landowners, and a need to deal rapidly with new invasives before they can start to spread.
Invasive species
The role of garden centres in the spread of invasive plant species was highlighted, and a
campaign and other measures to control the sale of such plants were urged. Legislation
specific to invasive species was recommended, as was the importance of maintaining the
all-island approach. Invasive plants need to be eradicated from National Parks and other
areas of biodiversity importance.
Governance for biodiversity and ecosystem services
Strengthening the biodiversity aspects of Ireland's Overseas Development Programme
Actions to prevent unsustainable exploitation of timber and other biological resources
globally
Work with neighbouring countries to improve the policy and regulatory framework on
preventing, and responding to arrival of, alien invasive species
Production of an all-Ireland strategy on invasive species
Adequate enforcement of CITES Regulations
TARGET: Control of harmful invasive alien species and reduced risk of spread of new species
Ireland's native biodiversity faces significant threats from alien invasive species. Control is a
major challenge, and involves cross-sectoral and cross-border cooperation by a range of
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

IRELAND
responsible bodies and landowners. Control of Rhododendron ponticum in native
woodlands has been ongoing for many years and has met with some success. The invasive
fish species chub has been successfully eradicated from Ireland, and a major control
exercise is underway to control the aquatic weed Lagarosiphon in Lough Corrib. The report
Invasive Species in Ireland recommended a series of actions to reduce the risks of invasions,
help control and manage new and established invasive species, monitor impacts, raise
public awareness, improve legislation and address international obligations. The report will
inform the new actions under this theme.
www.npws.ie/en/media/NPWS/Publications/Media,3701,en.pdf
ACTIONS
Prepare, by 2011, detailed species and pathway risk assessments and develop exclusion and
contingency plans for priority pathways and high impact species that are likely to invade
Ireland.
Continue and enhance measures for eradication, where feasible, control and containment
of invasive species.
September 2011
IE301 - North South Ministerial Council Proposal for an All-Island Animal Health
and Welfare Strategy
In order to work towards the ultimate aim of free movement of animals, three key strategic
areas have been identified. These are:-
Partnership;
Further co-operation on Trade, Animal Identification and Animal Movement Policies and
Legislation; and
Further co-operation in developing Disease Control and Animal Welfare Policies.
1. Partnership
Historically there has been close co-operation between the Departments in developing
animal health and welfare policy and in dealing with disease outbreaks. In parallel with this
co-operation, both Departments have worked closely with their respective industries and
other key stakeholders. To this end, the North/South Working Groups will continue to cooperate
and work closely together and will be reviewed regularly to ensure that cooperation
is targeted on the most important and relevant issues and in those areas where
co-operation can be most effective. For the Strategy to be successful buy-in from the
industry on both sides of the border needs to be secured.
2. Co-operation in the development of Trade, Animal Identification and Animal Movement
Policies and Legislation
Co-operation on trade issues is key to meeting the objective of free movement of animals
on the island. There is a range of issues which affect trade on both sides of the border,
including application of EU Directive 64/432 on animal health problems affecting intra-
Community trade in bovine animals and pigs as well as arrangements for sheep. Working
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
565

566
together in order to develop trade policies that seek to reduce bureaucracy and limit the
constraints on movement in both directions is a key issue.
3. Co-operation in the development of Disease Control and Animal Welfare Policies
Free movement will only be possible if underpinned by comparable measures on disease
control and animal welfare measures. Full co-operation on animal health issues has also the
very real potential to help reduce and prevent animal disease spread on the island.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
IRELAND
September 2011

ITALY
September 2011
1.14. ITALY
Art.8
IT120- Legge del 14 febbraio 1994, n. 124- Ratifica ed esecuzione della
convenzione sulla biodiversità, con annessi, fatta a Rio de Janeiro il 5 giugno
1992 ; Law of the 14th of February 1994, n.124-Implementation and execution of
the Convention on Biodiversity
Ciascuna Parte contraente, nella misura del possibile e come appropriato:
…
h) vieta l'introduzione di specie esotiche che minacciano gli ecosistemi, gli habitat o le
specie, le controlla o le sradica;
…
…
IT121 - Legge n. 443/2001 - 1° programma delle opere strategiche. Asse viario
Marche-Umbria e quadrilatero di penetrazione interna. (Deliberazione n.
13/2004); Law n.443/2001- First programme on strategic works. Road axis
Marche-Umbria (Deliberation 13/2004)
Parte B- Raccomandazioni – Flora e fauna
L) È opportuno che le barriere verdi, le opere di rinverdimento e le schermature del
tracciato siano realizzate con specie arboree e arbustive appartenenti alla vegetazione
autoctona, evitando in particolare specie infestanti come la Robinia pseudoacacia, l'Ailantus
glandulosa e, anche se non considerate infestanti, tutte le Cupressaceae.
IT122 - Legge 150 del 7 febbraio 1992 modificata con legge 59 del 13 febbraio
1993 1 ; Law 150 of the 7th February 1992 modified by the Law 59 of the 13th
February 1993 - Regulations of crimes related to the application of the
International Trade Convention on endangered animal and plant species
Disciplina dei reati relativi all'applicazione in Italia della convenzione sul commercio
internazionale delle specie animali e vegetali in via di estinzione
Si trascrive il testo aggiornato della legge 7 febbraio 1992, n. 150, recante "Disciplina dei
reati relativi all'applicazione in Italia della convenzione sul commercio internazionale delle
specie animali e vegetali in via di estinzione, firmata a Washington il 3 marzo 1973, di cui
alla legge 19 dicembre 1975, n. 874, e del regolamento (CEE) n. 3626/82 e successive
modificazioni, nonché norme per la commercializzazione e la detenzione di esemplari vivi di
mammiferi e rettili che possono costituire pericolo per la salute e l'incolumità pubblica",
come modifica della legge 13 marzo 1993, nr. 59.
….
1 www.tartarughe.org/file_leggi/legge_150.htm
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
567

568
Articolo 5
1. Entro novanta giorni dalla data di entrata in vigore della presente legge, coloro che
detengono esemplari degli animali selvatici e delle piante di cui all'art. 1, comma 1, devono
farne denuncia agli uffici del Corpo Forestale dello Stato o a quelli dei Corpi Forestali delle
Regioni a statuto speciale o delle Province autonome di Trento e Bolzano, abilitati, con
decreto del Ministro dell'agricoltura e delle foreste, ad effettuare controlli e certificazioni in
conformità alla citata convenzione di Washington del 3 marzo 1973, di cui alla legge 19
dicembre 1975, n. 874. I suddetti uffici rilasciano apposita ricevuta, previa verifica della
regolarità dell'importazione a suo tempo avvenuta.
2. A fatto obbligo a coloro che detengono esemplari vivi degli animali selvatici e delle
piante di cui all'art. 1, comma 1, di comunicare le variazioni del luogo di custodia degli
esemplari stessi al più vicino ufficio del Corpo Forestale dello Stato o dei Corpi Forestali
delle Regioni a statuto Speciale o delle province autonome di Trento e di Bolzano, abilitato
ai sensi del comma 1 del presente articolo.
3. E' fatto obbligo, all'atto dell'importazione o della riesportazione degli esemplari di cui
all'art. 2, ovvero di loro parti o prodotti derivati, di fare apporre dal più vicino ufficio del
Corpo Forestale dello Stato o dei Corpi Forestali delle Regioni a statuto speciale o delle
Province autonome di Trento e di Bolzano, abilitato ai sensi del comma 1 del presente
articolo, i necessari visti sulle licenze di importazione ed esportazione e sui certificati di
importazione e riesportazione in conformità alla citata convenzione di Washington del 3
marzo 1973, di cui alla legge 19 dicembre 1975, n. 874.
4. I permessi dei Paesi di origine degli esemplari di cui all'art. 2 ovvero delle loro parti o
prodotti derivati, nei quali, dopo verifica operata dalla Segreteria di cui all'articolo XII della
citata convenzione di Washington del 3 marzo 1973, di cui alla legge 19 dicembre 1975, n.
874, vengono accertati errori o falsificazioni, devono essere ritirati dal Servizio certificazione
CITES del Corpo Forestale dello Stato, che riferisce all'autorità competente dello Stato
esportatore tramite la suddetta Segreteria. E' in tal caso nullo qualsiasi permesso o
certificato emesso dal Servizio certificazione CITES del Corpo Forestale dello Stato sulla base
dei suddetti permessi dei Paesi d'origine.
5. E' fatto obbligo di marcare conformemente a standard internazionali, con sistemi resi
operativi dal Servizio certificazione CITES del Corpo Forestale dello Stato, sentita la
commissione scientifica di cui all'art. 4, comma 2, gli esemplari di cui all' art. 1, comma 1, e
quelli cui si applicano le deroghe previste dal citato regolamento (CEE) n. 3626/82, e
successive modificazioni.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

ITALY
6. Chiunque contravviene alle disposizioni di cui ai commi 1, 2 e 3 è punito, salvo che il fatto
costituisca reato, con la sanzione amministrativa del pagamento di una somma da lire sei
milioni a lire diciotto milioni.
…
Articolo 8-bis
1. Tutte le nascite o riproduzioni in cattività degli esemplari appartenenti a specie incluse
nell'Allegato A, Appendici I e Il, nonché nell'Allegato C, parte 1 e 2, del regolamento (CEE) n.
3626/82 del Consiglio del 3 dicembre 1982, e modificazioni, devono essere denunciate
entro dieci giorni dall'evento al Ministero dell'agricoltura e delle foreste ~ Direzione
generale per l'economia montana e foreste - Servizio certificazione CITES, il quale ha facoltà
di verificare presso il denunciante l'esistenza dei genitori e si può avvalere di analisi
genetiche per stabilire il grado di parentela fra i presunti genitori e la prole. Per tali
esemplari, il predetto servizio rilascerà al denunciante un certificato conforme all'art. 22 del
regolamento (CEE) n. 3418/83 del Consiglio del 28 novembre 1983.
1-bis. Chiunque contravviene alle disposizioni di cui al comma 1, è punito, salvo che il fatto
costituisca reato, con la sanzione amministrativa del pagamento di, una somma da lire
cinquecentomila a lire due milioni.
September 2011
IT123 - Legge Quadro Sulle Aree Protette (Legge 6 dicembre 1991, n. 394);
Framework Law n.394 (1991) for protected areas
3. Salvo quanto previsto dal comma 5, nei parchi sono vietate le attività e le
opere che possono compromettere la salvaguardia del paesaggio e degli ambienti
naturali tutelati con particolare riguardo alla flora e alla fauna protette e ai rispettivi
habitat. In particolare sono vietati:
a) la cattura, l'uccisione, il danneggiamento, il disturbo delle specie animali; la
raccolta e il danneggiamento delle specie vegetali, salvo nei territori in cui sono
consentite le attività agrosilvo-pastorali, nonché l'introduzione di specie estranee,
vegetali o animali, che possano alterare l'equilibrio naturale;
Art. 1.
IT124R - Legge regionale (Piemonte) 28 ottobre 1986, n. 43 - Norme sulla
detenzione, l'allevamento ed il commercio di animali esotici 2 ; Piemonte-Regional
Law of the 28th October 1986, n. 43 -Provisions on detention, breeding and trade
of exotic animals
(Definizione di animali esotici)
2 http://arianna.consiglioregionale.piemonte.it/base/leggi/l1986043.html
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
569

570
Ai fini della presente legge, si intendono per animali esotici le specie di mammiferi, uccelli e
rettili facenti parte della fauna selvatica esotica, viventi stabilmente o temporaneamente in
stato di naturale liberta' nei territori dei Paesi di origine e dei quali non esistono popolazioni
sul territorio nazionale.
….
Art. 3.
(Autorizzazione alla detenzione)
I possessori di animali esotici di cui al precedente articolo 1 sono tenuti a presentare
domanda di autorizzazione alla detenzione al Sindaco del Comune in cui intendono
detenerli, per il tramite del Servizio veterinario della Unita' Socio Sanitaria Locale
territorialmente competente.
La domanda deve essere corredata dalle certificazioni e dagli atti che consentano la
identificazione degli animali e ne dimostrino la legittima provenienza, anche ai sensi della
legge 19 dicembre 1975, n. 874 e successive modificazioni ed integrazioni.
L'autorizzazione alla detenzione e' nominale ed e' rilasciata esclusivamente al legittimo
possessore dell'animale.
La domanda di autorizzazione alla detenzione di cui al primo comma del presente articolo
deve essere presentata dal possessore entro 8 giorni dal momento in cui ha avuto inizio la
detenzione o dalla nascita dell'animale in stato di cattivita'.
I possessori sono altresi' tenuti a denunciare al Sindaco, entro otto giorni, la morte o
l'alienazione per qualsiasi causa degli animali detenuti.
Art. 4.
(Autorizzazione al commercio)
L'allevamento per il commercio ed il commercio di animali di cui al precedente articolo 1
sono subordinati al rilascio di apposita autorizzazione del Sindaco del Comune in cui
l'attivita' si svolge.
La domanda di autorizzazione deve essere inoltrata al Servizio veterinario della Unita' Socio
Sanitaria Locale territorialmente competente.
L'autorizzazione e' valida esclusivamente per l'allevamento ed il commercio delle specie
animali indicate nella domanda.
In caso di cessazione dell'attivita' di cui al primo comma del presente articolo, dovra'
pervenire segnalazione al Sindaco entro 30 giorni.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

ITALY
Chi commercia animali esotici appartenenti a specie minacciate di estinzione e' tenuto a
dimostrarne, a richiesta la legittima provenienza, ai sensi della legge 19 dicembre 1975, n.
874 e successive modificazioni ed integrazioni.
Art. 5.
September 2011
(Registrazione di carico e scarico)
I commercianti e gli allevatori degli animali di cui al precedente articolo 1 devono tenere un
apposito registro di carico e scarico.
…
Art. 7.
(Rilascio delle autorizzazioni)
Le autorizzazioni di cui ai precedenti articoli 3 e 4 sono rilasciate dal Sindaco, su istruttoria e
parere favorevole del Servizio veterinario della Unita' Socio Sanitaria Locale competente per
territorio, previo nulla osta della Commissione regionale di cui al precedente articolo.
Nella fase istruttoria, spetta al Servizio veterinario accertare:
a) la conoscenza, da parte del possessore degli animali, delle principali nozioni di zoologia,
etologia ed igiene, indispensabili per il corretto governo degli animali oggetto della
domanda di autorizzazione alla detenzione, all'allevamento per il commercio ed al
commercio;
b) che i ricoveri e/o le aree destinati agli animali possiedano requisiti strutturali ed igienicosanitari
rapportati alle esigenze degli animali da detenersi e forniscano garanzie idonee alla
prevenzione di rischi ed incidenti alle persone.
Art. 8.
(Identificazione degli animali)
Per le esigenze di identificazione degli animali di cui al precedente articolo 1, la
Commissione regionale puo', a seconda della specie, stabilire criteri e modalita' per il
riconoscimento (contrassegni inamovibili, indelebili od altro) e richiederne l'applicazione.
…
Art. 12.
(Sanzioni)
I contravventori alla presente legge sono passibili delle seguenti sanzioni amministrative:
- da L. 100.000 a L. 500.000 per la detenzione di animali esotici in assenza dei requisiti
indicati dal precedente articolo 2;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
571

572
- da L. 100.000 a L. 200.000 per la detenzione di animali esotici senza l'autorizzazione di cui
al precedente articolo 3;
- da L. 300.000 a L. 1.000.000 per la detenzione di animali esotici a scopo di allevamento o
commercio senza l'autorizzazione di cui al precedente art. 4;
- da L. 100.000 a L. 300.000 per omissioni od irregolarita' nella registrazione di carico e
scarico di cui al precedente articolo 5;
- da L. 100.000 a L. 200.000 per la mancata identificazione degli animali di cui al precedente
articolo 8;
- da L. 200.000 a L. 500.000 per la omissione della segnalazione di cui al precedente articolo
9 da parte di circhi e serragli viaggianti.
In caso di recidiva le sanzioni amministrative indicate possono essere aumentate fino al
triplo del massimo.
IT125R - Legge Regionale (Lombardia) 31 marzo 2008, n. 10 - Disposizioni per la
tutela e la conservazione della piccola fauna, della flora e della vegetazione
spontanea 3 ; Regional Law (Lombardia) of the 31st March 2008, n.10- Provisions
for the conservation of the small fauna, flora and wild vegetation.
Art.1 Finalità
3. Entro tre mesi dalla data di entrata in vigore della presente legge, sentita la competente
Commissione consiliare, la Giunta regionale approva appositi elenchi, che verifica e
aggiorna con periodicità di norma triennale al fine di adeguarli allo stato delle conoscenze,
incluse eventuali variazioni tassonomiche, alla normativa internazionale, comunitaria e
nazionale, nonché agli elenchi dell'Unione Mondiale per la Conservazione della Natura
(IUCN), riferiti a:
d) lista nera delle specie alloctone animali oggetto di monitoraggio, contenimento o
eradicazione;
e) lista nera delle specie alloctone vegetali oggetto di monitoraggio, contenimento o
eradicazione.
Art. 2 Definizioni
1. Ai fini della presente legge, si intende per:
…
d) 'specie autoctone o indigene': le specie naturalmente presenti in una determinata area
geografica nella quale si sono originate o sono giunte senza l'intervento diretto -
intenzionale o accidentale - dell'uomo;
e) 'specie alloctone o aliene': le specie non appartenenti alla fauna o flora originaria di una
determinata area geografica, ma che vi sono giunte per l'intervento - intenzionale o
accidentale - dell'uomo;
3 www.federalismi.it/document/22042008164756.pdf
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

ITALY
…
g) 'introduzioni': le immissioni in una determinata area di specie alloctone e, parimenti, di
specie autoctone, al di fuori del loro areale di documentata presenza naturale in tempi
storici;
…
Art. 5
September 2011
10. Nell'ambito di progetti di gestione naturalistica finalizzati al mantenimento o
all'incremento della biodiversità naturale, con particolare riferimento alla gestione della
vegetazione erbacea o di ecotoni e alla difesa da piante alloctone o invasive, sono
ammesse deroghe alle prescrizioni di cui al comma 7 limitatamente all'impiego
localizzato di erbicidi, secondo le modalità stabilite dalla normativa vigente, previa
redazione di progetto specifico con la supervisione di un tecnico qualificato, individuato
dagli enti di cui al comma 9, ai quali spetta l'approvazione del progetto.
11. Nella realizzazione e nella manutenzione di infrastrutture viarie, l'ente responsabile
della realizzazione dell'opera adotta le misure necessarie per evitare la diffusione di
specie vegetali alloctone lungo l'asse dell'infrastruttura stessa nel rispetto delle
normative vigenti e adottando la migliore tecnologia sulla base delle conoscenze
scientifiche disponibili.
Art.6 Flora spontanea protetta, elenchi floristici e piante officinali
4. Gli elenchi di cui al comma 3 e le specie alloctone vegetali invasive di cui all'articolo 1,
comma 3, lettera e), oltre all'ordinaria pubblicità legale e alla pubblicazione sul
Bollettino Ufficiale della Regione, sono resi noti mediante appositi manifesti da
affiggersi negli albi pretori dei comuni e delle province e presso le sedi degli enti gestori
delle aree protette.
Art. 10 Introduzioni, reintroduzioni e restocking o rinforzi
1. Sul territorio della Regione è vietato rilasciare individui di qualsiasi specie di
invertebrati, anfibi, rettili non autoctoni. È fatto salvo l'utilizzo di invertebrati
nell'ambito di interventi di lotta biologica autorizzati a norma di legge.
2.È parimenti vietata l'introduzione di specie vegetali alloctone negli ambienti naturali.
3. La Giunta regionale adotta eventuali misure incentivanti l'eradicazione delle specie
invasive elencate nelle liste nere di cui all'articolo 1, comma 3, lettere d) ed e).
…
Art.13 Sanzioni
4. L'inosservanza delle disposizioni inerenti introduzioni, reintroduzioni e restocking o
rinforzi di cui all'articolo 10, commi 1, 2, 5 e 6, comporta l'applicazione della
sanzione amministrativa pecuniaria da 200,00 euro a 2.000,00 euro, con obbligo di
eradicazione della specie alloctona introdotta, secondo la disciplina applicabile.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
573

574
…
IT126R - Legge regionale (Toscana) 6 aprile 2000 n. 56, Norme per la
conservazione e la tutela degli habitat naturali e seminaturali, della flora e della
fauna selvatiche - modifiche alla legge regionale 23 gennaio 1998, n.7 - modifiche
alla legge regionale 11 aprile 1995, n.49 4 ; Regional Law (Toscana) of the 6th April
2000 n. 56, provisions for the protection and conservation of natural and seminatural
habitats, of wild flora and fauna - revisions to the regional law of 23rd
January 1998, n. 7 -revisions to regional law of 11th April 1995, n. 49
Art. 6 (4)- E’ vietata l’utilizzazione, ai fini della realizzazione di opere di riforestazione,
rinverdimento e consolidamento, delle seguenti specie: Ailanto (Ailanthus altissima), Fico
degli Ottentotti (Carpobrotus sp.pl.), Fico d’india (Opuntia ficus-indica), Amorfa (Amorpha
fruticosa).
…
…
Art. 45
IT127R - Testo della Legge Forestale della Toscana 5 ; Forestry law for Tuscany
3. vietata la sostituzione di specie forestali autoctone con specie esotiche e di specie
definitive con specie pioniere o preparatorie.
IT150 - Decreto Legislativo 227 del 18 maggio 2001 -Orientamento e
modernizzazione del settore forestale, a norma dell'articolo 7 della legge 5 marzo
2001, n. 57 6 ; Decree Law of the 18th of May 2001, n.227 - Trends and innovation
in forestry according to the Law of 5th March 2001, n. 57, art. 7
Art. 4. -Trasformazione del bosco e rimboschimento compensativo
…
3. La trasformazione del bosco deve essere compensata da rimboschimenti con specie
autoctone, preferibilmente di provenienza locale, su terreni non boscati. Le regioni
stabiliscono l'estensione minima dell'area boscata soggetta a trasformazione del bosco oltre
la quale vale l'obbligo della compensazione.
IT151 - Decreto Legislativo 10 novembre 2003, n. 386 - Attuazione della direttiva
1999/105/CE relativa alla commercializzazione dei materiali forestali di
4 www.regione.toscana.it/regione/multimedia/RT/documents/2009/10/23/dcae9a1c7cf71b27283967
bc0ab73be4_lr56del6aprile2000sir.pdf
5 www.regione.toscana.it/regione/export/RT/sito-
RT/Contenuti/sezioni/agricoltura/boschi_foreste/rubriche/atti_delibere/visualizza_asset.html_94562
4261.html
6 www.camera.it/parlam/leggi/deleghe/testi/01227dl.htm
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

ITALY
September 2011
moltiplicazione 7 ; Law Decree of the 10th November 2003 n.386 - implementation
of Directive 1999/105/CE on the commercialisation of forest material
Art. 2 Definizioni e classificazioni
1. Ai fini del presente decreto legislativo valgono le seguenti definizioni:
….
d) autoctoni e indigeni:
1) soprassuolo o fonte di semi "autoctono": una popolazione di norma
continuamente rigenerata tramite rinnovazione naturale. Il soprassuolo o la fonte di
semi possono essere rigenerati artificialmente tramite materiali di propagazione
provenienti dallo stesso soprassuolo o dalla stessa fonte di semi o da soprassuoli o
fonti di semi autoctoni ubicati in prossimità;
2) soprassuolo o fonte di semi "indigeni": un soprassuolo o una fonte di semi
autoctoni o prodotti artificialmente per semina, la cui origine e' situata nella stessa
regione di provenienza;
IT160 - Decreto del presidente della Repubblica del 8-9-1997 n. 357 (1) Testo
aggiornato e coordinato al Decreto del Presidente della Repubblica 12 marzo 2003
n° 120 (2) 8 ; Decree of the President of the Republic of the 8th September 1997 n.
357 (1)- revised by the Decree of the President of the Republic of the 12th March
2003 n.120(2) IT01
2. Definizioni:
1. Ai fini del presente regolamento sono adottate le seguenti definizioni:
….
o) esemplare: qualsiasi animale o pianta, vivi o morti, delle specie elencate nell'allegato D e
nell'allegato E e qualsiasi bene, parte o prodotto che risultano essere ottenuti dall'animale o
dalla pianta di tali specie in base ad un documento di accompagnamento, all'imballaggio, al
marchio impresso, all'etichettatura o ad un altro elemento di identificazione;
o-quinquies) autoctona: popolazione o specie che per motivi storico-ecologici è indigena del
territorio italiano 9 ;
o-sexies) non autoctona: popolazione o specie non facente parte originariamente della
fauna indigena italiana 9 ;
….
12. Introduzioni e reintroduzioni.
3. Sono vietate la reintroduzione, l'introduzione e il ripopolamento in natura di specie e
popolazioni non autoctone (31).
7 www.camera.it/parlam/leggi/deleghe/testi/03386dl.htm
8 www.registro-asa.it/normative/DECRETO_357it.pdf
9 Added by the Article. 2, of the D.P.R. 12-3- 2003, n. 120.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
575

576
(31) Articolo così sostituito dall'art. 12, D.P.R. 12 marzo 2003, n. 120.
…
IT161 - Decreto 16 giugno 2005 -Ministero dell'Ambiente e della Tutela del
Territorio. Linee guida di programmazione forestale 10 ; Decree of the 16th June
2005 from the Ministry of the Environment, Guidelines on forestry planning
IV-2-e) nell'imboschimento e nel rimboschimento devono essere utilizzate specie autoctone
e provenienze il piu' possibile locali, adatte alla stazione fitoclimatica e comunque non
invasive;
…
IV-4-c) l'introduzione di specie aliene potenzialmente invasive deve essere evitata ove
possibile e comunque controllata e l'impatto delle specie gia' introdotte mitigato;
Art. 1.
IT162 - Decreto Ministero Ambiente e Tutela del Territorio del 8 gennaio 2002 -
Istituzione del registro di detenzione delle specie animali e vegetali 11 ; Decree of
the Ministry of the Environment, 8th of January 2002 -Institution of the register
for the possession of animal and plant species
1. E' istituito il registro di detenzione degli esemplari di specie animali e vegetali previsto
dall'art. 5, comma 5-bis, della legge 7 febbraio 1992, n. 150. Il registro si riferisce agli
esemplari vivi o morti di specie animali e vegetali e alle parti di specie animali e vegetali,
incluse negli allegati A e B del regolamento (CE) 338/97 del Consiglio del 9 dicembre 1996, e
successive attuazioni e modificazioni, cosi' come definiti dall'art. 8-sexies della legge 7
febbraio 1992, n. 150, e dall'art. 2 del regolamento (CE) 338/97 del Consiglio del 9 dicembre
1996, e successive attuazioni e modificazioni, con l'esclusione di esemplari di specie vegetali
riprodotte artificialmente ai sensi dell'art. 26 del regolamento (CE) 1808/2001 della
Commissione del 30 agosto 2001, e successive modificazioni, incluse nell'allegato B del
regolamento (CE) 338/97 del Consiglio del 9 dicembre 1996, e successive attuazioni e
modificazioni.
…..
IT180 - Deliberazione (naz.) n° 57 del 02/08/2002- Strategia d'azione ambientale
per lo sviluppo sostenibile in Italia 12 ; National Deliberation n.57 of the 2nd August
2002- Environmental Action Strategy for Sustainable Development in Italy
124 La biodiversità è minacciata anche dall'impatto delle specie esotiche importate sulle
comunità autoctone. Le conseguenze negative dell'introduzione di specie aliene in Italia
sono ampiamente verificate sia a livello economico che scientifico, in campo agro-forestale,
10 www.ambientediritto.it/Legislazione/Boschi/2005/dm%2016giu2005.htm
11 www.simontagna.it/portalesim/doc/pdf/normativa/DecretoMinisteriale8gennaio2002.pdf
12 www.qeasrl.it/index2.php?option=com_docman&task=doc_view&gid=33&Itemid=39
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

ITALY
nella pesca, nella conservazione della natura, nella gestione del territorio in generale a in
ambito forestale.
Anche in ambito marino il problema ha suscitato notevole interesse e preoccupazione.Il
mare è un vettore d'elezione per il trasporto passivo e la diffusione naturale delle specie.
E' quindi una priorità realizzare studi e progetti pilota finalizzati al controllo, contenimento e
sradicamento delle specie esotiche invasive.
In tale ambito, l'azione di coordinamento e di cooperazione con altri processi analoghi
impegnati sullo stesso problema, come il programma globale sulle specie invasive
dell'Unione Internazionale per la Conservazione della Natura (IUCN), la FAO, le Convenzioni
di Ramsar (zone umide), Berna (vita selvatica europea), sul Commercio Internazionale di
specie di flora e fauna minacciate di estinzione (CITES) e per la Protezione internazionale
della Piante, risultano fondamentali.
In base all'acquisizione dei dati scientifici si potrà, in seguito, definire i diversi aspetti
legislativi di questa problematica emergente legati alla introduzione volontaria o
occasionale di specie potenzialmente invasive o dannose per l'ambiente
italiano o per la salute pubblica. Molto può essere fatto in questo campo mediante opere di
prevenzione della diffusione anche non intenzionale e di informazione e sensibilizzazione
dell'opinione pubblica.
….
137 La diffusione volontaria o occasionale di specie di fauna e flora non autoctone,
potenzialmente invasive o dannose per l'ambiente italiano e per la salute, va controllata con
strumenti di legge.
….
September 2011
IT181 - Sentenza della Corte Costituzionale N. 30, 2009; Sentence of the
Constitutional Court n.30 – 2009
2.4. Il Presidente del Consiglio dei ministri chiede, pertanto, che sia dichiarato che non
spetta alla Regione Veneto stabilire che le specie ittiche della carpa, del pesce gatto, della
trota iridea e del lavarello siano para-autoctone e che venga annullata la delibera della
Giunta regionale n. 438 del 2008.
…
Riferimenti normativi subiti dalla legge Riferimenti normativi attivati dalla legge Dati di iter
della legge
…
IT182R - Delibera regionale (Veneto) del 4 marzo 2008, n. 438 (1) - Ulteriori criteri
per le immissioni di specie ittiche nelle acque interne regionali ; Regional
deliberation (Veneto) n.438 - Additional criteria for the immission of fish species
in regional water ecosystems
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
577

578
1. ai sensi e per i fini di cui all'art. 3, c. 1 della L.R. n. 19/1998 si dà atto che le specie ittiche
carpa (Cyprinus carpio), pesce gatto (Ictalurus melas), trota iridea (Oncorhynchus mykiss) e
lavarello (Coregonus lavaretus) debbono essere considerate "specie para-autoctone" in
quanto da parecchi decenni utilizzate in ambito regionale sia ai fini di pesca sportiva (carpa,
pesce gatto, lavarello e trota iridea) ed anche ai fini di pesca professionale in ambito
lacustre (lavarello);
…
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ITALY
September 2011

LATVIA
September 2011
1.15. LATVIA
Some legislation available from http://www.vidm.gov.lv/ and http://www.likumi.lv
LV110 - Latvijas Administratīvo pārkāpumu kodekss ; Administrative Violations
Code 25 October 2001
51.2 pants. Invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas pasākumu neveikšana
Par invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas pasākumu neveikšanu —
izsaka brīdinājumu vai uzliek naudas sodu fiziskajām personām no septiņdesmit līdz
divsimt piecdesmit latiem, bet juridiskajām personām — no divsimt līdz tūkstoš latiem.
Par tādiem pašiem pārkāpumiem, ja tie izdarīti atkārtoti gada laikā pēc administratīvā
soda uzlikšanas, —
uzliek naudas sodu fiziskajām personām no divsimt piecdesmit līdz piecsimt latiem, bet
juridiskajām personām — no četrsimt līdz divtūkstoš latiem.
(17.05.2007. likuma redakcijā, kas stājas spēkā 21.06.2007.)
51.3 pants. Invazīvo augu sugu ievešanas aizlieguma pārkāpšana
Par invazīvo augu sugu sarakstā iekļauto augu sugu ievešanu valstī —
uzliek naudas sodu fiziskajām personām no piecdesmit līdz divsimt piecdesmit latiem, bet
juridiskajām personām — no simt līdz piecsimt latiem, konfiscējot ievestās augu sugas vai
bez konfiskācijas.
Par tādiem pašiem pārkāpumiem, ja tie izdarīti atkārtoti gada laikā pēc administratīvā
soda uzlikšanas, —
uzliek naudas sodu fiziskajām personām no divsimt piecdesmit līdz piecsimt latiem, bet
juridiskajām personām — no piecsimt līdz tūkstoš latiem, konfiscējot ievestās augu sugas
vai bez konfiskācijas.
(17.05.2007. likuma redakcijā, kas stājas spēkā 21.06.2007.)
LV120 - Sugu un biotopu aizsardzības likums; Law on the Conservation of Species
and Biotopes
1.pants. Likumā lietotie termini
Likumā ir lietoti šādi termini:
1) biotopi — dabiskas vai daļíji dabiskas izcelsmes sauszemes vai ūdens teritorijas, ko
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
579

580
raksturo noteiktas ģeogrāfiskas, abiotiskas un biotiskas pazīmes;
2) dzīvotne — noteiktu specifisku abiotisku un biotisku faktoru kopums teritorijā, kurā suga
eksistí ikvienā tās bioloģiskā cikla posmā;
2 1 ) indivīds — dzīvs dzīvnieks, kā arī nedzīvs dzīvnieks, augs, ķírpis vai tā daļa, vai
izstrādājums, kura pavaddokumentā, marķíjumā, uz iepakojuma vai etiķetes norādīts, ka
tas satur auga, ķírpja vai nedzīva dzīvnieka daļu;
3) mikroliegums — teritorija, ko nosaka, lai nodrošinātu īpaši aizsargājamas sugas vai
biotopa aizsardzību ārpus īpaši aizsargājamām dabas teritorijām, kā arī īpaši aizsargājamās
dabas teritorijās, ja kāda no funkcionālajām zonām to nenodrošina;
4) populācija — vienas sugas indivīdu grupa, kas apdzīvo noteiktu teritoriju vai biotopu;
5) sugas — savvaļas dzīvnieku, putnu, augu, síņu un ķírpju sugas (arī pasugas) to
zinātniskajā nozīmí;
6) sugu introdukcija — Latvijas dabai neraksturīgu sugu ieviešana;
7) sugu reintrodukcija — agrāk izzudušu sugu populāciju atjaunošana.
(Ar grozījumiem, kas izdarīti ar 07.05.2009. likumu, kas stājas spēkā 10.06.2009.)
18.pants. Sugu introdukcijas noteikumi
(1) Aizliegta Latvijas dabai neraksturīgu sugu introdukcija un izlaišana dabā.
(2) Lai apmierinātu neatliekamas ekonomiskās vai sociālās vajadzības, sugu introdukcija ir
pieļaujama tikai ar atļauju, kuru izsniedz píc tam, kad veikts ietekmes uz vidi novírtíjums.
(3) Introdukcijas iniciators veic introducíto populāciju monitoringu un introdukcijas
ekoloģisko efektu pítījumus un reizi divos gados monitoringa pítījumu rezultātus iesniedz
Dabas aizsardzības pārvaldei.
(Ar grozījumiem, kas izdarīti ar 15.09.2005. likumu, kas stājas spēkā 11.10.2005.)
LV121 - Augu aizsardzības likums; Plant Protection Law 1998
1.pants. Likumā lietotie termini
Likumā ir lietoti šādi termini:
1) augi:
a) augoši augi,
b) augu daļas, ieskaitot augļus un sēklas, kas paredzētas audzēšanai;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
2) augu produkti:
a) neapstrādāti vai vienkārši sagatavoti (malti, žāvēti vai presēti) augu
valsts izcelsmes produkti,
b) augu daļas, ieskaitot augļus un sēklas, kas nav paredzētas audzēšanai;
3) augu aizsardzības līdzeklis:
a) darbīgās vielas vai preparāti, kas sagatavoti piegādei lietotājam gatavā
veidā un satur vienu vai vairākas darbīgās vielas. Tie paredzēti augu vai
augu produktu aizsardzībai pret augiem kaitīgajiem organismiem vai šo
organismu iedarbības novēršanai, augu dzīvības procesu ietekmēšanai
(izņemot dzīvības procesu ietekmēšanu ar barošanu), augu produktu
saglabāšanai (izņemot konservantus), nevēlamo augu vai augu daļu
iznīcināšanai un augu nevēlamas augšanas novēršanai,
b) dzīvie organismi (parazīti vai plēsēji), kas sagatavoti piegādei lietotājam
gatavā veidā. Tie paredzēti augu vai augu produktu aizsardzībai pret
augiem kaitīgajiem organismiem vai šo organismu iedarbības novēršanai,
augu dzīvības procesu ietekmēšanai (izņemot dzīvības procesu ietekmēšanu
ar barošanu), augu produktu saglabāšanai (izņemot konservantus),
nevēlamo augu vai augu daļu iznīcināšanai un augu nevēlamas augšanas
novēršanai;
4) augu aizsardzības pasākumi — cilvēka iedarbība uz kaitīgajiem organismiem vai augu
fizioloģisko funkciju traucējumu ierosinātājiem, lai aizsargātu augus;
5) darbīgās vielas — vielas vai mikroorganismi ar vispārēju vai specifisku iedarbību uz
kaitīgajiem organismiem, kā arī uz augiem vai augu produktiem;
6) (izslēgts ar 11.03.2004. likumu);
7) kaitīgie organismi — augiem un augu produktiem kaitīgie dzīvnieku vai augu valsts
organismi, vīrusi, mikoplazmas un citi patogēni;
8) augu aizsardzības līdzekļa atliekas — viena vai vairākas vielas (ieskaitot šo vielu
metabolītus un tām sadaloties vai ķīmiski reaģējot radušās vielas), kas pēc augu
aizsardzības līdzekļa lietošanas paliek augos, augu produktos vai uz tiem, dzīvnieku
produktos, ko izmanto pārtikā, kā arī vidē;
9) augu aizsardzības līdzekļa izplatīšana — tirdzniecība, jebkura piegāde par maksu vai
bez maksas, ievešana, uzglabāšana, izņemot uzglabāšanu iznīcināšanai;
10) augu aizsardzības līdzekļa reģistrācija — lēmums, ar kuru piešķir tiesības izplatīt un
lietot augu aizsardzības līdzekli;
11) vide — ūdens, gaiss, zeme, augsne, savvaļas faunas un floras sugas un jebkura to
savstarpēja mijiedarbība, kā arī jebkura to saistība ar dzīvajiem organismiem;
12) integrētā augu aizsardzība — bioloģisku, biotehnoloģisku, ķīmisku vai augu selekcijas
pasākumu kombinēšana un kombināciju racionāla izmantošana, lai maksimāli samazinātu
augu aizsardzības līdzekļa lietošanu un kaitīgo organismu populāciju uzturētu tādā līmenī,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
581

582
kas nerada ekonomiski nepieļaujamus bojājumus vai zudumus;
13) vielas — dabā sastopami vai sintezēti ķīmiski elementi vai to savienojumi, ieskaitot
jebkurus piemaisījumus, kas neizbēgami rodas sintēzes procesā;
14) preparāti — maisījumi vai šķīdumi, kas sastāv no divām vai vairākām vielām, no
kurām vismaz viena ir darbīgā viela, un ko paredzēts lietot kā augu aizsardzības līdzekļus;
15) invazīvo augu suga — Latvijas dabai neraksturīga suga, kura apdraud vietējās sugas
un to dzīvotnes vai rada ekonomiskus zaudējumus, kaitējumu videi vai cilvēka veselībai.
(Ar grozījumiem, kas izdarīti ar 11.03.2004. un 02.11.2006. likumu, kas stājas spēkā
01.01.2007.)
IV 1 nodaļa
Invazīvo augu sugu izplatības ierobežošana un izplatības apzināšana
(Nodaļa 02.11.2006. likuma redakcijā, kas stājas spēkā 01.01.2007.)
18.1 pants. Invazīvo augu sugas un to izplatības ierobežošana
(1) Invazīvo augu sugu var iekļaut invazīvo augu sugu sarakstā, ja šī suga ir iekļauta
Eiropas un Vidusjūras augu aizsardzības organizācijas apstiprinātajā invazīvo augu sugu
sarakstā vai iesniedzot attiecīgu priekšlikumu Ministru kabineta noteiktajā kārtībā.
(2) Latvijā aizliegts ievest invazīvo augu sugu sarakstā iekļautās augu sugas. Ministru
kabinets nosaka valsts institūciju, kas uz valsts robežas kontrolē invazīvo augu sugu
ievešanu.
(3) Latvijā aizliegts audzēt invazīvo augu sugu sarakstā iekļautās augu sugas. Zemes
īpašnieka vai valdītāja pienākums ir šīs invazīvās augu sugas iznīcināt, ja tās izplatījušās
zemē, kas atrodas viņa īpašumā vai valdījumā.
(4) Valsts augu aizsardzības dienests veic invazīvo augu sugu izplatības valsts uzraudzību
un kontroli.
(5) Invazīvo augu sugu iznīcināšana visās teritorijās, kurās tās izplatījušās, kā arī šīm
teritorijām piegulošajās teritorijās uzsākama un veicama vienā sezonā. Par piegulošajām
teritorijām uzskatāmas tādas teritorijas, kuras no apkārtējās teritorijas ir norobežotas ar
dabiskiem šķēršļiem (ceļš, ūdenstece, mežs u.tml.), kas traucē minēto augu sugu tālāku
izplatību.
(6) Atsevišķu invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas pasākumu īstenošanai Ministru
kabineta noteiktajā kārtībā iesaista vietējās pašvaldības. Invazīvo augu sugu izplatības
ierobežošanas pasākumu īstenošanai republikas pilsētas pašvaldība vai novada
pašvaldība:
1) pieņem lēmumu par Ministru kabineta noteikto invazīvo augu sugu
izplatības ierobežošanas pasākumiem attiecīgās pašvaldības teritorijā un
publicē to laikrakstā ―Latvijas Vēstnesis‖;
2) izveido ekspertu grupu, kuras sastāvā iekļauj Valsts augu aizsardzības
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
dienesta pārstāvi. Ekspertu grupa izstrādā attiecīgās pašvaldības invazīvo
augu sugu izplatības ierobežošanas pasākumu plānu;
3) sadarbībā ar Valsts augu aizsardzības dienestu organizē un koordinē
invazīvo augu sugu ierobežošanas pasākumu īstenošanu, ja zemes
īpašnieks vai valdītājs neveic invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas
pasākumus.
(7) Invazīvo augu sugu zinātniskiem un pētniecības mērķiem drīkst ievest vai audzēt, ja ir
saņemta Valsts augu aizsardzības dienesta atļauja normatīvajos aktos par invazīvo augu
sugu izplatības ierobežošanu noteiktajā kārtībā.
(Ar grozījumiem, kas izdarīti ar 09.10.2008. un 17.07.2008. likumu, kas stājas spēkā
01.07.2009.)
18.2 pants. Invazīvo augu sugu izplatības apzināšana un datu apkopošana
(1) Valsts augu aizsardzības dienests veic invazīvo augu sugu izplatības monitoringu
lauksaimniecībā izmantojamās zemēs. Informāciju par invazīvo augu sugu izplatību
pārējās zemes lietošanas mērķu grupās Valsts augu aizsardzības dienestam sniedz valsts
pārvaldes iestādes Ministru kabineta noteiktajā kārtībā.
(2) Valsts augu aizsardzības dienests datus par invazīvo augu sugu izplatību apkopo
datubāzē. Informācija Ministru kabineta noteiktajā kārtībā ir brīvi pieejama sabiedrībai.
(3) Ikviena persona informē Valsts augu aizsardzības dienestu, ja tās rīcībā ir ziņas par
invazīvo augu sugu izplatību.
Pārejas noteikumi
1. Valsts augu aizsardzības dienests ir Valsts augu aizsardzības stacijas tiesību un saistību
pārņēmējs.
2. Līdz šā likuma spēkā stāšanās dienai izsniegtās speciālās atļaujas (licences) augu
aizsardzības līdzekļu tirdzniecībai ir spēkā līdz tajās noteiktā derīguma termiņa beigām.
3. Līdz šā likuma spēkā stāšanās dienai reģistrētajiem augu aizsardzības līdzekļiem
saglabājas noteiktais darbības termiņš un reģistrācijas nosacījumi.
LV122 - Dzīvnieku aizsardzības likums; Animal Protection Law
10.pants. Ministru kabinets apstiprina:
1) lauksaimniecības dzīvnieku turíšanas un izmantošanas kārtību un nosaka labturības
prasības katras lauksaimniecības dzīvnieku sugas turíšanai un izmantošanai, prasības
kaušanai paredzíto lauksaimniecības dzīvnieku aizsardzībai, kā arī lauksaimniecības
dzīvnieka turítāja tiesības un pienākumus;
2) labturības prasības mājas (istabas) dzīvnieku turíšanai, tirdzniecībai un demonstríšanai
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
583

584
publiskās izstādís, suņa apmācībai un mājas (istabas) dzīvnieka īpašnieka un turítāja
tiesības un pienākumus;
3) labturības prasības sporta, darba un atrakciju dzīvnieku turíšanai, apmācībai un
izmantošanai sacensībām, darbam vai atrakcijām;
4) kārtību, kādā veicamas darbības ar izmíģinājumu dzīvniekiem, un labturības prasības,
kādas nodrošināmas izmíģinājumu dzīvniekiem;
5) kārtību, kādā notiek dzīvnieku populācijas atjaunošana (reintrodukcija) dabā un Latvijas
dabai neraksturīgo savvaļas sugu dzīvnieku ieviešana (introdukcija);
LV150 - Invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas noteikumi; Regulations
Regarding Restriction of the Distribution of Invasive Alien Plant Species Cabinet
Regulation No. 467, 30 June 2008
Invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas noteikumi
Izdoti saskaņā ar Augu aizsardzības likuma 5.panta 17.punktu
I. Vispārīgais jautājums
1. Noteikumi nosaka:
1.1. invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas kārtību;
1.2. kārtību, kādā invazīvo augu suga tiek iekļauta invazīvo augu sugu
sarakstā;
1.3. kārtību, kādā tiek veikts invazīvo augu sugu monitorings, valsts
uzraudzība un kontrole;
1.4. kārtību, kādā valsts pārvaldes iestādes sniedz informāciju par invazīvo
augu sugu izplatību pārējās zemes lietošanas mērķu grupās, un
informācijas saturu;
1.5. valsts institūciju, kas uz valsts robežas kontrolē invazīvo augu sugu
ievešanu;
1.6. kārtību, kādā veic invazīvo augu sugu izplatības ierobežošanas
pasākumus.
II. Augu sugas iekļaušana invazīvo augu sugu sarakstā
2. Augu sugu iekļauj invazīvo augu sugu sarakstā, ja Valsts augu aizsardzības dienesta
(turpmāk – dienests) veiktajā riska analīzē šī augu suga Latvijā atzīta par invazīvu un ir
iekļauta kādā no šādiem Eiropas un Vidusjūras augu aizsardzības organizācijas (turpmāk –
organizācija) sarakstiem:
2.1. augu sugas, kas rada iespējamu invāzijas risku organizācijas
dalībvalstīs;
2.2. augu sugas, kuras nepieciešams regulēt organizācijas dalībvalstīs;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
2.3. augu sugas, kuru izplatības ierobežošanai organizācijas dalībvalstīs veic
attiecīgus pasākumus.
3. Valsts sabiedrība ar ierobežotu atbildību "Latvijas Vides, ģeoloģijas un meteoroloģijas
centrs" un valsts pārvaldes iestādes pēc dienesta pieprasījuma sniedz to rīcībā esošo
informāciju par Latvijas dabai neraksturīgo augu sugu izplatību un informāciju, kas
nepieciešama augu sugas riska analīzei.
(MK 20.04.2010. noteikumu Nr.374 redakcijā)
4. Ja augu suga nav iekļauta organizācijas sarakstā, zinātniskā institūcija iesniedz
dienestā priekšlikumu par Latvijas dabai neraksturīgās augu sugas atzīšanu par invazīvo
augu sugu, norādot:
4.1. informāciju par augu sugas atrašanās vietām Latvijā un tās izplatību;
4.2. ietekmējošos biotiskos un abiotiskos faktorus, to raksturojumu un ar
biometriskām metodēm pierādītu ietekmes būtiskumu;
4.3. iespējamās invazīvās sugas invaditātes raksturojumu un pamatojumu,
kas balstīts uz novērojumiem.
5. Dienests virza šo noteikumu 4.punktā minētās augu sugas iekļaušanu organizācijas
sarakstā saskaņā ar organizācijas standartiem (elektroniskā veidā atrodami Valsts augu
aizsardzības dienesta mājaslapā internetā).
6. Šo noteikumu 2.punktā minēto riska analīzi dienests veic saskaņā ar organizācijas vai
Pārtikas un lauksaimniecības organizācijas fitosanitāro pasākumu standartiem.
7. Augu suga tiek atzīta par invazīvu Latvijā, ja tā:
7.1. samazina bioloģisko daudzveidību (ekoloģiskais izvērtējums);
7.2. rada ekonomiskus zaudējumus;
7.3. rada kaitējumu cilvēka veselībai;
7.4. pasliktina rekreācijas resursu kvalitāti.
III. Invazīvās augu sugas monitorings, valsts uzraudzība un kontrole
8. Lai apzinātu invazīvās augu sugas izplatību, dienests, izmantojot globālās
pozicionēšanas sistēmas uztvērēju (turpmāk – uztvērējs), veic invazīvās augu sugas
izplatības monitoringu lauksaimniecībā izmantojamās zemēs.
9. Dienesta mājaslapā internetā tiek sniegta šāda informācija par invazīvās augu sugas
izplatību:
9.1. persona (juridiskās personas nosaukums vai fiziskās personas vārds un
uzvārds);
9.2. ar invazīvo augu sugu invadētās zemes adrese;
9.3. ar invazīvo augu sugu invadētā platība (hektāros);
9.4. ar invazīvo augu sugu invadētās teritorijas kartogrāfiskais attēls.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
585

586
10. Šo noteikumu 9.punktā minēto informāciju dienests mājaslapā atjauno katru gadu līdz
1.novembrim.
11. Valsts pārvaldes iestādes sniedz dienestam šādu informāciju par invazīvās augu sugas
izplatību pārējās zemes lietošanas mērķu grupās:
11.1. ar invazīvo augu sugu invadētās zemes vienības atrašanās vieta,
norādot adresi un, ja iespējams, zemes vienības kadastra numuru, valsts
autoceļa nosaukumu, indeksu, piketāžu vai ar uztvērēju noteiktās
koordinātas;
11.2. ar invazīvo augu sugu invadētā platība (hektāros);
11.3. ar invazīvo augu sugu invadētās zemes plāna kopija, norādot ar
invazīvo augu sugu invadēto teritoriju.
12. Dienests slēdz sadarbības līgumu par šo noteikumu 11.punktā minētās informācijas
saturu un formu ar valsts pārvaldes iestādēm, kuras ir ar invazīvo augu sugu invadētās
zemes tiesiskie valdītāji.
13. Zemes īpašnieks vai tiesiskais valdītājs (turpmāk – persona), kura zemē ir invazīvā
augu suga, saskaņā ar normatīvajiem aktiem par konkrētu invazīvo augu sugu
ierobežošanas pasākumiem un metodēm veic attiecīgās augu sugas izplatības
ierobežošanu.
14. Invazīvo augu sugu nedrīkst ievest no Eiropas Savienības valstīm un valstīm, kas nav
Eiropas Savienības dalībvalstis (turpmāk – trešās valstis), un tirgot, glabāt, pavairot,
audzēt vai piegādāt bez maksas vai par maksu, izņemot šo noteikumu 16.punktā minēto
gadījumu.
15. Invazīvo augu sugu ievešanu no trešajām valstīm kontrolē Pārtikas un veterinārais
dienests.
(MK 17.11.2009. noteikumu Nr.1326 redakcijā)
16. Invazīvo augu sugu drīkst ievest vai audzēt zinātniskās pētniecības mērķiem, ja
persona ir saņēmusi dienesta atļauju.
17. Invazīvo augu sugu uztur vai audzē, nodrošinot, lai augi nenonāktu ārpus uzturēšanas
vai audzēšanas vietas.
18. Lai saņemtu šo noteikumu 16.punktā minēto atļauju, persona, kura zinātniskās
pētniecības mērķiem vēlas audzēt vai ievest no trešajām valstīm invazīvo augu sugu,
iesniedz dienestā iesniegumu. Iesniegumā norāda šādu informāciju:
18.1. persona, kura vēlas ievest vai audzēt invazīvo augu sugu (juridiskās
personas nosaukums, reģistrācijas numurs komercreģistrā un juridiskā
adrese vai fiziskās personas vārds un uzvārds, personas kods un
dzīvesvietas adrese);
18.2. invazīvās augu sugas apraksts;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
18.3. pētniecības mērķis;
18.4. pētījumu ilgums;
18.5. pētījumu veikšanas vieta (invazīvās augu sugas audzēšanas vieta);
18.6. pasākumi invazīvās augu sugas ierobežošanai tās uzturēšanas vietā.
19. Dienests izvērtē iesniegumu un, ja persona nav sniegusi visu šo noteikumu 18.punktā
minēto informāciju, pieprasa trūkstošo informāciju iesniegt 30 dienu laikā.
20. Dienests 30 dienu laikā pēc iesnieguma saņemšanas izsniedz atļauju invazīvās augu
sugas ievešanai vai audzēšanai, ja:
20.1. saņemti visi šo noteikumu 18.punktā minētie dokumenti;
20.2. persona spēj invazīvo augu sugu uzturēt vai audzēt, nodrošinot, lai augi
nenonāktu ārpus uzturēšanas vai audzēšanas vietas.
LV151 - Regulations Regarding Restricting the Spread of the Invasive Plant Species
– Heracleum sosnowskyi Manden Cabinet Regulation No. 559, 14 July 2008
Invazīvo augu sugas – Sosnovska latvāņa – izplatības ierobežošanas noteikumi
Izdoti saskaņā ar Augu aizsardzības likuma 5.panta 15.punktu
1. Vispārīgais jautājums
1. Noteikumi nosaka:
1.1. invazīvo augu sugas – Sosnovska latvāņa (Heracleum sosnowskyi
Manden.) – (turpmāk – latvānis) izplatības ierobežošanas pasākumus, tā
iznīcināšanas kārtību un metodes;
1.2. kārtību, kādā valsts pārvaldes iestādes sniedz informāciju par latvāņa
izplatību zemes lietošanas mērķu grupās, un informācijas saturu, kas ir brīvi
pieejams sabiedrībai;
1.3. darba aizsardzības prasības, veicot latvāņa izplatības ierobežošanas
pasākumus.
2. Latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumi, informācijas saturs un tās sniegšanas
kārtība par latvāņa izplatību
2.1. Datubāzē ietvertās informācijas saturs un tās iesniegšanas kārtība
2. Valsts augu aizsardzības dienests (turpmāk – dienests) datus par latvāņa izplatību
iekļauj dienesta pārziņā esošajā kultūraugu uzraudzības valsts informācijas sistēmas
invazīvo augu sugu izplatības datubāzē (turpmāk – datubāze).
3. Lai datubāzē iekļautu datus par latvāņa izplatību, ar latvāni invadētās zemes īpašnieks
vai tiesiskais valdītājs (turpmāk – persona) iesniedz dienestā:
3.1. iesniegumu, kurā norāda:
3.1.1. informāciju par personu (juridiskās personas nosaukumu (firmu),
reģistrācijas numuru Uzņēmumu reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
587

588
personas vārdu un uzvārdu, personas kodu un dzīvesvietu);
3.1.2. informāciju par latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu veicēju
(juridiskās personas nosaukumu (firmu), reģistrācijas numuru Uzņēmumu
reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās personas vārdu un uzvārdu,
personas kodu un dzīvesvietu) (turpmāk – pasākumu veicējs);
3.1.3. ar latvāni invadētās zemes vienības atrašanās vietu (adresi un, ja
iespējams, zemes vienības kadastra numuru, valsts autoceļa nosaukumu,
indeksu, piketāžu vai ar globālās pozicionēšanas sistēmas uztvērēju
(turpmāk – uztvērējs) noteiktās koordinātas) (turpmāk – atrašanās vieta);
3.1.4. ar latvāni invadēto platību (hektāros) un šajā teritorijā esošās blīvās
latvāņa audzes (nav citu lakstaugu) platību (hektāros);
3.1.5. informāciju par laiku, kad plānots veikt latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumus, un izmantojamo metodi saskaņā ar šo
noteikumu 23. un 24.punktu;
3.2. ar latvāni invadētās zemes plāna kopiju, kurā norāda ar latvāni
invadēto teritoriju un katrā nogabalā plānoto latvāņa izplatības
ierobežošanas metodi.
4. Ja ir iesniegta visa šo noteikumu 3.punktā minētā informācija, dienests pieņem lēmumu
par tās iekļaušanu datubāzē.
5. Datubāzē ietver:
5.1. informāciju par personu (juridiskās personas nosaukumu, reģistrācijas
numuru Uzņēmumu reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās personas vārdu
un uzvārdu, personas kodu un dzīvesvietu);
5.2. informāciju par pasākumu veicēju (juridiskās personas nosaukumu,
reģistrācijas numuru Uzņēmumu reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās
personas vārdu un uzvārdu, personas kodu un dzīvesvietu);
5.3. atrašanās vietu;
5.4. ar latvāni invadētās platības (hektāros) un šajā teritorijā esošās blīvās
latvāņa audzes (nav citu lakstaugu) platības (hektāros);
5.5. informāciju par laiku, kad plānots veikt latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumus, un izmantojamo metodi saskaņā ar šo
noteikumu
23. un 24.punktu;
5.6. latvāņa izplatības monitoringa rezultātus lauksaimniecībā izmanto-
jamās zemēs;
5.7. uzraudzības un kontroles rezultātus.
6. Dienests var slēgt sadarbības līgumu par šo noteikumu 3.punktā minētās informācijas
saturu un formu ar valsts un pašvaldības iestādēm, kā arī valsts kapitālsabiedrībām, kuras
ir ar latvāni invadētās zemes īpašnieki vai tiesiskie valdītāji.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
7. Katru gadu līdz 1.februārim persona dienestam paziņo:
7.1. laiku, kad attiecīgajā veģetācijas periodā tiks veikti latvāņa
ierobežošanas pasākumi. Ja latvāņa ierobežošanu attiecīgajā veģetācijas
periodā veikt nav iespējams, norāda pamatojumu;
7.2. izmaiņas šo noteikumu 3.punktā minētajā informācijā.
8. Lai apzinātu latvāņa izplatību, dienests, izmantojot uztvērējus, veic latvāņa izplatības
monitoringu lauksaimniecībā izmantojamās zemēs.
9. Dienests katru gadu līdz 1.martam iesniedz republikas pilsētas pašvaldībā vai novada
pašvaldībā šo noteikumu 3.1.apakšpunktā un 7.punktā norādīto informāciju, kā arī ar
latvāni invadēto uzmērīto teritoriju kartogrāfisko materiālu, kas iegūts dienesta veiktajā
monitoringā.
2.2. Latvāņa izplatības ierobežošanas plānošana, organizēšana un koordinēšana, kā arī
informēšana par pasākumu veikšanu
10. Republikas pilsētas pašvaldība vai novada pašvaldība (turpmāk – pašvaldība) izvērtē
saņemto informāciju un, ņemot vērā ar latvāni invadēto platību, organizē un koordinē
latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumus.
11. Pašvaldības var kopīgi organizēt un koordinēt latvāņa izplatības ierobežošanas
pasākumus, ja ar latvāni invadētā teritorija veido vienlaidu audzi starp attiecīgajām
pašvaldībām.
12. Pašvaldība līdz 1.aprīlim apstiprina latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu
organizatorisko plānu (turpmāk – plāns) attiecīgajai teritorijai turpmākajiem septiņiem
gadiem.
13. Plāns ietver:
13.1. attiecīgajam gadam sastādītu darbības plānu latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumu organizēšanai un koordinēšanai;
13.2. latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu veikšanas kalendāra
grafiku;
13.3. informāciju par personu (juridiskās personas nosaukumu (firmu),
reģistrācijas numuru Uzņēmumu reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās
personas vārdu un uzvārdu, personas kodu un dzīvesvietu);
13.4. informāciju par latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu veicēju
(juridiskās personas nosaukumu (firmu), reģistrācijas numuru Uzņēmumu
reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās personas vārdu un uzvārdu,
personas kodu un dzīvesvietu);
13.5. ar latvāni invadētās zemes kadastra numuru un adresi.
14. Šo noteikumu 13.1., 13.2. un 13.5. apakšpunktā minētā informācija ir publiski
pieejama pašvaldībā.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
589

590
15. Pašvaldība publicē laikrakstā ―Latvijas Vēstnesis‖ lēmumu par latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumu uzsākšanu attiecīgajā teritorijā, norādot latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumu veikšanas laiku un administratīvās teritorijas nosaukumu.
16. Pašvaldība reizi gadā pārskata plānu un, ja nepieciešams, precizē to, un publicē
laikrakstā ―Latvijas Vēstnesis‖.
17. Ja persona nav iesniegusi šo noteikumu 7.1. un 7.2.apakšpunktā minēto informāciju
un neveic latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumus, tos organizē un koordinē attiecīgā
vietējā pašvaldība. Persona sedz izdevumus, kas saistīti ar latvāņa izplatības
ierobežošanas pasākumiem.
18. Dienesta mājaslapā internetā tiek sniegta šāda informācija par latvāņa izplatību:
18.1. juridiskās personas nosaukums vai fiziskās personas vārds un
uzvārds;
18.2. ar latvāni invadētās zemes adrese;
18.3. ar latvāni invadētā platība (hektāros);
18.4. ar latvāni invadētās teritorijas kartogrāfiskais attēls.
19. Ja valsts un pašvaldības iestādēm, kā arī valsts kapitālsabiedrībām ir nepieciešama
regulāra informācija papildus šo noteikumu 18.punktā minētajai informācijai, dienests
slēdz sadarbības līgumu ar attiecīgajām iestādēm un kapitālsabiedrībām par informācijas
saturu un formu.
2.3. Latvāņa ierobežošanas metodes un latvāņa iznīcināšanas kārtība
20. Latvāņa izplatības ierobežošanas metodes (pielikums) ir šādas:
20.1. mehāniskā (M) – ietver latvāņa iznīcināšanas pasākumus, veicot
mehāniskas darbības – ziedu čemura nogriešanu, centrālo rozešu
izduršanu, mulčēšanu, nopļaušanu un augsnes apstrādi (aršanu,
kultivēšanu, frēzēšanu, lobīšanu, ecēšanu un šļūkšanu);
20.2. ķīmiskā (C) – ietver latvāņa iznīcināšanas pasākumus, izmantojot
augu aizsardzības līdzekļu reģistrā iekļautos līdzekļus;
20.3. bioloģiskā (B) – ietver latvāņa iznīcināšanas pasākumus, izmantojot
bioloģisko organismu savstarpējo biotisko mijiedarbību – noganīšanu;
20.4. kombinētā (K) – ietver latvāņa iznīcināšanas pasākumu kopumu, kas
papildina viens otru vai nav lietojami atsevišķi, vai šo noteikumu 20.1.,
20.2. un 20.3.apakšpunktā minēto metožu kombināciju.
21. Izvēloties piemērotāko latvāņa izplatības ierobežošanas metodi, ņem vērā:
21.1. ar latvāni invadētās platības lielumu, audzes blīvumu un vecumu;
21.2. ar latvāni invadētās platības apvidus šķēršļotību;
21.3. zemes izmantošanas veidu;
21.4. invadētās platības augsnes tipu, īpašības un mitruma režīmu;
21.5. latvāņa attīstības stadiju (dīgsts, rozetes stadija, ziedkopas attīstība,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
ziedēšanas sākums, pilnzieds, ziedēšanas beigas, sēklu stadija);
21.6. ar augu un vides aizsardzību saistītajos normatīvajos aktos noteiktos
vides aizsardzības ierobežojumus.
22. Latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumus plāno un veic līdz pilnīgai audzes
iznīcināšanai.
23. Persona:
23.1. nepieļauj latvāņa sēklu izplatīšanos, attīstītās ziedkopas ar sēklām
novāc, neļaujot tām izbirt, un sadedzina;
23.2. pēc latvāņa iznīcināšanas teritoriju novēro vismaz piecus gadus un
nepieļauj audzes atjaunošanos;
23.3. aizpilda un 20 gadus glabā veikto latvāņa izplatības ierobežošanas
pasākumu uzskaites žurnālu;
23.4. slēdz līgumu ar pasākuma veicēju par latvāņa izplatības ierobežošanu,
ja persona pati neveic latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumus.
24. Šo noteikumu 23.3.apakšpunktā minētajā žurnālā persona norāda:
24.1. informāciju par personu (juridiskās personas nosaukumu (firmu),
reģistrācijas numuru Uzņēmumu reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās
personas vārdu un uzvārdu, personas kodu un dzīvesvietu);
24.2. informāciju par latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu veicēju
(juridiskās personas nosaukumu (firmu), reģistrācijas numuru Uzņēmumu
reģistrā un juridisko adresi vai fiziskās personas vārdu un uzvārdu,
personas kodu un dzīvesvietu);
24.3. ar latvāni invadētās teritorijas atrašanās vietu;
24.4. ar latvāni invadēto platību (hektāros) un šajā teritorijā esošo blīvās
latvāņa audzes (nav citu lakstaugu) platību (hektāros);
24.5. latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumu veikšanas laiku, kā arī
izmantotās metodes un paņēmienus saskaņā ar šo noteikumu prasībām;
24.6. latvāņa attīstības stadiju, kādā veikti pasākumi (dīgsts, rozetes
stadija, ziedkopas attīstība, ziedēšanas sākums, pilnzieds, ziedēšanas
beigas, sēklu stadija).
25. Persona šo noteikumu 23.3.apakšpunktā minētajam žurnālam pievieno ar latvāni
invadētās zemes plāna kopiju, kurā norāda ar latvāni invadēto teritoriju un katrā nogabalā
plānoto latvāņa izplatības ierobežošanas metodi saskaņā ar šo noteikumu 20. un
21.punktu.
26. Latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumi nav uzskatāmi par veiktiem, ja vidēji uz 50
m 2 latvāņa invadētās teritorijas ir konstatēts vairāk nekā viens pieaudzis latvāņa augs ar
izveidotu ziedkopu.
3. Darba aizsardzības prasības
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
591

592
27. Latvāņa izplatības ierobežošanas pasākumus veic pilngadīga persona.
28. Veicot latvāņa ierobežošanas pasākumus, pasākumu veicējs lieto:
28.1. individuālos darba aizsardzības līdzekļus (šķidrumu necaurlaidīgu
apģērbu, gumijas zābakus, gumijas aizsargcimdus, neaizsvīstošu sejas
aizsargmasku un aizsargbrilles, kas aizsargā pret latvāņa šūnsulas
nokļūšanu uz sejas);
28.2. ūdeni un ziepes aprīkojuma atbrīvošanai no latvāņa šūnsulas.
29. Pēc pasākumu veikšanas individuālos darba aizsardzības līdzekļus, tehniku, iekārtas
un instrumentus noskalo ar ūdeni noteiktā secībā, lai nepieļautu nejaušu latvāņa šūnsulas
saskari ar atklātām ķermeņa daļām.
30. Ja latvāņa šūnsula:
30.1. ir nokļuvusi uz ādas, cietušais izsargājas no atkārtotas saskares ar
augiem un cenšas izvairīties no tiešiem saules stariem un apgaismojuma,
kas veicina audu bojājumus;
30.2. ir skārusi atklātās ķermeņa daļas, tās nekavējoties mazgā ar ūdeni un
ziepēm 15 minūtes. Ja latvāņa šūnsula ir izsūkusies cauri apģērbam,
cietušais atbrīvojas no šā apģērba vai apģērba daļas un skartās ķermeņa
daļas mazgā ar ūdeni un ziepēm 15 minūtes;
30.3. ir nonākusi acīs vai uz mutes gļotādas, nekavējoties skalo acis vai
muti ar tīru ūdeni.
31. Cietušais pēc saskares ar latvāņa šūnsulu uzturas vēsās, aptumšotās telpās vai ēnā,
uzsedz vieglu, tīru kokvilnas audumu un dzer daudz šķidruma (minerālūdeni, ūdeni, siltu
tēju).
4. Noslēguma jautājumi
32. Līdz 2009.gada 1.jūlijam novada pašvaldības funkcijas, kas minētas šo noteikumu 9.
un 10.punktā, pilda rajona pašvaldība.
33. Līdz 2009.gada 1.jūlijam rajona pašvaldība organizē un koordinē latvāņa
ierobežošanas pasākumus, ja vairāk nekā 2 % rajona teritorijas invadēti ar latvāni.
34. Ja ar latvāni invadētās teritorijas platība rajona mērogā neatbilst šo noteikumu
33.punktā minētajam nosacījumam, līdz 2009.gada 1.jūlijam latvāņa ierobežošanas
pasākumus organizē un koordinē vietējā pašvaldība.
Latvāņa izplatības ierobežošanas metodes
1. Mehāniskā ierobežošana
1.1. Ziedu čemura nogriešana
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
1. Ziedu čemura nogriešanu lieto atsevišķu latvāņu iznīcināšanai, nelielu audžu
ierobežošanai un vietās, kur nevar izmantot tehniku vai ķīmisko ierobežošanas metodi, vai
kā papildu paņēmienu.
2. Ziedu čemuru nogriež latvāņa galvenās ziedkopas ziedēšanas sākumā. Ziednešus
nogriež, izmantojot darbarīku garā kātā, kas sastāv no izliekta asmens (mačetveida
priekšmets, līdzīgs izkaptij) vai šķērēm, kādas tiek izmantotas augļu koku zaru
nogriešanai.
3. Paņēmienu izmanto kā pamata vai papildu paņēmienu regulāri līdz latvāņa
iznīcināšanai.
September 2011
1.2. Latvāņa centrālo rozešu izduršana
4. Latvāņa centrālo rozešu izduršanu lieto atsevišķu latvāņu iznīcināšanai, nelielu audžu
ierobežošanai un vietās, kur nevar izmantot tehniku vai ķīmisko ierobežošanas metodi, vai
kā papildu paņēmienu.
5. Latvāņa centrālo rozeti ar lāpstu vai līdzīgu darbarīku izdur 5–10 cm zem augsnes
virskārtas, iznīcinot ziemot spējīgos dzinumus. Ja darbu veic pavasarī, to atkārto vismaz
2–3 reizes sezonā, jo iespējama latvāņa atjaunošanās no jauniem dīgstiem. Ja darbu veic
ziedkopu veidošanās laikā, pietiek to izdarīt vienu reizi sezonā. Ja atsevišķās vietās jau
izveidojušās ziedkopas un sākušas veidoties sēklas, ziedkopas izgriež un iznīcina
sadedzinot.
6. Paņēmienu izmanto kā pamata vai papildu paņēmienu regulāri līdz latvāņa
iznīcināšanai.
1.3. Noklāšana ar melnu (gaismas necaurlaidīgu) plēvi vai citu mulču
7. Noklāšanu ar melnu, gaismas necaurlaidīgu plēvi vai citu gaismas necaurlaidīgu
materiālu lieto atsevišķu latvāņu iznīcināšanai, nelielu audžu ierobežošanai un vietās, kur
nevar izmantot tehniku, ķīmisko ierobežošanas metodi un citus paņēmienus, vai kā
papildu paņēmienu.
8. Paņēmienu lieto veģetācijas perioda sākumā (aprīlī, maija sākumā). Atsevišķi augošos
latvāņus vai latvāņa audzi noklāj ar gaismas necaurlaidīgu materiālu un nostiprina to pret
vēja iedarbību. Tādējādi, pārtraucot fotosintēzes procesu, aiziet bojā gan pieaugušie
latvāņi, gan tā dīgsti. Plēvi noņem pēc latvāņa atmiršanas (apmēram pēc 3 mēnešiem).
Lai šajā vietā nodrošinātos pret atkārtotu latvāņa invāziju, veic veģetācijas atjaunošanu
(var izmantot šā pielikuma 47.punktā minēto papildu paņēmienu).
9. Paņēmienu izmanto apmēram 1–2 gadus līdz latvāņa iznīcināšanai. To papildina ar
citiem paņēmieniem, nodrošinoties pret atkārtotu latvāņa invāziju.
1.4. Nopļaušana ar traktorvilkmes vai ar rokām darbināmu tehniku
10. Ja iespējams, ar latvāni invadētajās teritorijās izmanto traktorvilkmes tehniku.
Teritorijās, kur tas nav iespējams (mežmalās, augstās nogāzēs un citās ierobežotās
vietās), pļauj ar rokas instrumentiem. Atklātās platībās izmanto traktorvilkmes
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
593

594
pļaujmašīnas ar rotora tipa darbīgo daļu. Ceļmalās, uzbērumu nogāzēs, grāvmalās un
vietās ar nelīdzenu reljefu, kur tas iespējams, latvāni pļauj ar traktoram uzkarināmu
pļāvēju – smalcinātāju, kura darbīgā daļa – rotors – ir paceļams, nolaižams vai noturams
leņķī paralēli augsnes virskārtai.
11. Ar traktorvilkmes tehniku pļauj apmēram 2–3 reizes veģetācijas periodā atkarībā no
latvāņa ataugšanas ātruma. Ar rokas instrumentiem pļauj, kad latvānis ir sasniedzis 15–
20 cm augstumu, vidēji ik pēc 2–3 nedēļām atkarībā no latvāņa ataugšanas ātruma. Ja
atsevišķās vietās jau izveidojušās ziedkopas un sākušas veidoties sēklas, ziedkopas izgriež
un iznīcina sadedzinot.
12. Divreizēja vai trīsreizēja latvāņa pļaušana neļauj latvānim izveidot ziedkopas, līdz ar
to ierobežo sēklu izplatīšanu. Vienreizēja galvenās ziedkopas pļaušana ziedēšanas
sākumā, novēršot sēklu veidošanos, ir līdzvērtīga trīsreizējai latvāņa appļaušanai.
Pļaušana ziedkopas ziedēšanas sākumā ir veicama vienu reizi, bet pļaušanas process ir
apgrūtināts (liela augu zaļmasa) un rada lielāku risku apdedzināties nekā vairākkārtēja
pļaušana.
13. Lai nopļautie latvāņi netraucētu ūdens aizvades sistēmas darbību, iespēju robežās zaļo
masu novāc.
14. Paņēmienu (kā pamata vai papildu paņēmienu) lieto regulāri vismaz 6–8 gadus līdz
latvāņa iznīcināšanai.
1.5. Optimāla augsnes apstrādes sistēma
15. Augsnes apstrādi veic lauksaimniecībā izmantojamās zemēs, kur iespējams izmantot
lieljaudas tehniku, no agra pavasara līdz vēlam rudenim (no aprīļa līdz septembrim).
Augsnes apstrāde veicina latvāņa sēklu dīgšanu, tāpēc nogriež un sagraiza ilgi augušo
latvāņu saknes, iestrādā latvāni augsnē, kā arī regulāri iznīcina jaunos latvāņa dīgstus.
Apstrāde nerada iespēju jaunajiem latvāņiem nostiprināt sakņu sistēmu un pārziemot, bet
vecajiem neļauj uzkrāt barības vielas.
16. Optimāla augsnes apstrādes sistēma ietver dažādus augsnes apstrādes veidus un to
kombinācijas – aršanu, frēzēšanu, lobīšanu, kultivēšanu, ecēšanu un šļūkšanu. Atbilstoši
apstrādājamās lauksaimniecībā izmantojamās zemes raksturīgajām īpašībām izvēlas
optimālus augsnes apstrādes veidus.
17. Ja zem plāna trūdvielu akumulācijas horizonta atrodas neauglīga podzola vai gleja
horizonts vai augsne ir akmeņaina, nevērtīga vai citādi nepiemērota šādai apstrādei, dziļu
augsnes apstrādi neveic.
18. Vecās latvāņa audzēs, uzsākot ierobežošanu, saglabājušos latvāņa stublājus sadrupina
un iespiež augsnē ar smagu šļūci ar asām šķautnēm, lai pēc tam varētu veikt kvalitatīvu
augsnes apstrādi ar jebkuru augsnes apstrādes paņēmienu.
19. Stipri nelīdzenu vai blīvu virsmu pirms apstrādes loba līdz 10 cm dziļumam ar
smagajiem diskiem, uzlabojot turpmāko apstrādes kvalitāti un iznīcinot ziemojošos augus.
Turpmāko augsnes apstrādi veic pēc 2–3 nedēļām. Lobīšanu veic arī gadījumā, ja pēc
ražas novākšanas kultūraugu sējumos masveidā sadīguši latvāņi.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
20. Lai sēklas iestrādātu dziļi augsnē, zemi uzar 22–24 cm dziļumā (vislabāk ar skrūves
tipa vērstuvju arklu, kuram ir priekšlobītāja agregāts ar šļūci, kurai savukārt ir asas
šķautnes un kas arumu labi nolīdzina). Ja sēklas nav pietiekami dziļi iestrādātas, tad
jauno dzinumu regulārai nogriešanai lieto pleznu kultivatoru vai frēzi 5–10 cm dziļumā.
21. Ja latvāņu tīrumā ir maz, tad vienlaikus ar sēju veic papildu augsnes apstrādi,
piemēram, lietojot frēzi agregātā ar sējmašīnu.
22. Sausās augsnēs, kur nav izplatītas daudzgadīgas nezāles, latvānim sadīgstot (latvāņa
2–6 lapu stadijā), 10–15 cm dziļumā veic frēzēšanu vai seklu aršanu – nogriežot
mietsaknes, tās izvērš pēc iespējas tuvu augsnes virspusei, veicinot to izžūšanu un
atmiršanu. Paņēmienu neizmanto mitrās augsnēs. Pēc frēzēšanas, latvāņiem atkārtoti
sadīgstot, veģetācijas periodā 2–3 reizes augsni kultivē vai lieto šā pielikuma 2.nodaļā
minēto metodi. Ja mitrā laikā latvāņa daļas sazaļo, tās kā ziemāju zaļmēslojumu var
ielobīt augsnē.
23. Līdzenā reljefā labi drūpošā augsnē bez blīvas velēnas latvāņu jaunos, masveidā
sadīgušos dzinumus iznīcina ar smagajām ecēšām, līdz 10 cm dziļi un ar vidēji smagu
asšķautņu šļūci nogriež un saberž jaunos dzinumus. Ja vienā reizē tas nav izdevies,
darbību atkārto, mainot darba gaitas virzienu. Šļūces posmi nelīdzenā reljefā nedrīkst būt
gari, lai tehnika varētu kopēt reljefa virsmu un tiktu efektīvi izmantota. Paņēmienu
izmanto regulāri pēc jaunu latvāņu asnu sadīgšanas.
24. Ar daudzgadīgām nezālēm piesārņotas augsnes agri pavasarī, latvānim sadīgstot, sekli
uzloba ar arklu 10 cm dziļumā un pēc 5–6 nedēļām uzar 22–24 cm dziļumā. Šāda augsnes
apstrāde samazina latvāņa sēklu dīgšanu, jo, apvēršot velēnu, tā nonāk dziļi augsnē, kur
latvānis nespēj dīgt. Pēc latvāņa atkārtotas sadīgšanas to ieloba līdz 10 cm dziļumam.
Šādās augsnēs frēzēšanu neveic.
25. Vecās latvāņa audzes, kas apņemtas ar daudzām dziļi ejošām mietsaknēm, disko vai
tajās izmanto šļūci, kā minēts šā pielikuma 18. un 19.punktā. Pēc latvāņu sadīgšanas
augsni frēzē 10–15 cm dziļi un iespēju robežās to izlīdzina ar pievelšanu vai smagu
asšķautņu šļūci. Pēc latvāņu atkārtotas masveida sadīgšanas veic sēklu dziļu iearšanu vai
lobīšanu 22–24 cm dziļumā, izmantojot arklu ar skrūvestipa vērstuvi un priekšlobītāju vai
stūrgriežiem agregātā ar asšķautņainu šļūci, kas arumu labi nolīdzina. Pēc jaunu dzinumu
parādīšanās sekli pārar vai loba 10 cm dziļumā. Jaunas sadīgšanas gadījumā ar pleznu
kultivatoru vai frēzi jaunos dzinumus regulāri nogriež
5–10 cm dziļumā. Ja paņēmieni neefektīvi, lieto 10 cm dziļu lobīšanu ar arklu.
26. Melnajā papuvē, kur paredzēts sēt ziemājus, pavasarī zemi uzar
22–24 cm dziļumā, pēc latvāņu sadīgšanas sekli pārar (10 cm) vai loba, atlikušos latvāņus
pēc sadīgšanas iznīcina ar seklu augsnes apstrādi vai, ja latvāņu tīrumā maz, sēj ziemājus
ar sējmašīnu, kas aprīkota ar frēzi.
27. Augsnes apstrādes paņēmienus, ja nepieciešams, papildina ar šā pielikuma 2.nodaļā
minēto metodi un 1.1., 1.2., 1.4.nodaļā un 47.punktā minēto paņēmienu.
September 2011
28. Pasākumus veic laikus, kompleksi un sistemātiski līdz audzes pilnīgai iznīcināšanai.
2. Ķīmiskā ierobežošana
2.1. Ķīmiskās ierobežošanas kārtība
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
595

596
29. Latvāņa ķīmisko ierobežošanu veic, izmantojot Latvijas Republikas augu aizsardzības
līdzekļu reģistrā iekļautos līdzekļus, kuru sastāvā ir darbīgā viela – glifosāts.
30. Ķīmisko ierobežošanas metodi nelieto tuvāk par 10 m no ūdenskrātuvēm vai
ūdenstecēm, bišu dravās, kā arī to tuvumā, vietās, kur tas ir aizliegts saskaņā ar augu un
vides aizsardzības normatīvajiem aktiem (piemēram, Aizsargjoslu likums, Meža likums,
Augu aizsardzības likums).
31. Izvēlēto augu aizsardzības līdzekli nelieto kombinācijā ar citiem ķīmiskiem
preparātiem.
32. Paņēmienu veic bezvējā, uz sausiem augiem un tad, ja tuvāko divu stundu laikā nav
gaidāms lietus.
33. Augu aizsardzības līdzekļus lieto, ievērojot reģistrētās devas. Darba šķidruma
koncentrācija efektīvai latvāņa iznīcināšanai nav zemāka par 2 %.
34. Augu aizsardzības līdzekļus vecajās latvāņa audzēs pirmo reizi lieto to agrīnā attīstības
stadijā (aprīlī, maija sākumā), kad augi izveidojuši pietiekamu lapu virsmu (2–6 lapu
stadija). Ķīmisko apstrādi atkārto pēc
2–3 mēnešiem, kad masveidā parādījušies jaunie latvāņa dīgsti, – 2–3 reizes sezonā.
35. Ja latvānis ir kādā no nākamajām to attīstības stadijām, pirms ķīmiskās ierobežošanas
metodes lietošanas izmanto šā pielikuma 1.4.nodaļā minēto paņēmienu. Ķīmiskās
ierobežošanas metodi lieto 5–10 dienas pēc minētā paņēmiena izmantošanas.
36. Atklātās platībās apstrādi ar glifosāta preparātiem veic ar lieljaudas tehniku, bet
ierobežotās platībās – ar muguras smidzinātāju.
37. Atsevišķus augus rozetes stadijā apstrādā, izmantojot ar augu aizsardzības līdzekli
piesūcinātu aplikatoru un noklājot ar darba šķidrumu latvāņa rozeti vai izaugušo lapu
virsmu.
38. Atsevišķiem latvāņiem, kuriem attīstījies galvenais dzinums, ķīmisko ierobežošanu var
lietot, ielejot preparātu nopļauta stublāja dobumā vai injicējot. Injekciju veic ar
veterinārmedicīnisko šļirci – izdur virs augsnes esošajam latvāņa ziedneša posmam
caurumu un ievada šķidrumu atbilstoši auga aizņemtajam projektīvajam segumam – uz
trim kvadrātmetriem 4,5 ml preparāta.
39. Paņēmienu lieto regulāri līdz latvāņa iznīcināšanai.
40. Pēc latvāņa apstrādes ar ķīmiskās ierobežošanas metodi veic apstrādājamo platību
kontroli un latvāņa jauno dīgstu iznīcināšanu, kā arī lieto šā pielikuma 47.punktā minēto
papildu paņēmienu kombinācijā ar šā pielikuma 1.nodaļā minētajiem paņēmieniem, lai
nepieļautu latvāņa ataugšanu apstrādātajā vietā.
3. Bioloģiskā ierobežošana
3.1. Noganīšana
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
41. Noganīšanai izmanto liellopus, zirgus, aitas un kazas (piemēram, pavasarī, latvānim
sadīgstot, 20–30 aitas/ha, jūnija beigās 5–10 aitas/ha).
42. Noganīšanu uzsāk agri pavasarī. Ļoti piesārņotās platībās, kurās lopi nespēj apēst
visus latvāņus, ieteicams vismaz reizi sezonā pļaut vai lietot citus paņēmienus, kas minēti
šajā pielikumā kā papildu paņēmieni.
43. Mājdzīvniekus nodrošina ar pilnvērtīgu papildu barību. Regulāri pārbauda žogus un
uztur tos kārtībā.
44. Metodi lieto regulāri līdz latvāņa iznīcināšanai, papildinot ar citiem paņēmieniem, kas
nepieļauj sēklu veidošanos un izplatīšanos.
September 2011
4. Kombinētā ierobežošana
4.1. Kombinētās ierobežošanas kārtība
45. Kombinētie paņēmieni ir dažādas bioloģisko, mehānisko un ķīmisko ierobežošanas
paņēmienu kombinācijas. Paņēmieni ir saistīti, papildina viens otru, nav atdalāmi vai
lietojami atsevišķi.
46. Paņēmienus lieto un kombinē, izvērtējot situāciju, apstākļus un teritorijas īpatnības.
Daži kombinētie paņēmieni:
46.1. ķīmisko ierobežošanas metodi papildina ar frēzēšanu, un šo kombināciju atkārto pēc
latvāņa masveida sadīgšanas;
46.2. lauksaimnieciski izmantojamās zemēs augsni rudenī loba vai uzar
10–15 cm dziļumā, pavasarī (aprīļa beigās, maija sākumā) šļūc, kultivē, kā arī pirmajos
gados sēj ātraudzīgus kultūraugus (viengadīgo aireni, griķus, eļļas rutku (15 kg ha -1 ),
rapsi u.c.), kurus iear vai pļauj optimālā attīstības stadijā un izmanto skābbarībā. Papildus
lieto šā pielikuma 1.nodaļā minētos paņēmienus, lai neļautu nostiprināties latvāņa sakņu
sistēmai. Nākamajos gados sēj miežus, vasaras kviešus, lieto divdīgļlapju nezāļu
herbicīdus, kā arī veic optimālu augsnes apstrādi un latvāņa augšanas atjaunošanās
kontroli, papildus lietojot paņēmienus, lai nepieļautu sēklu izplatīšanos. Paņēmienu lieto
vismaz
2–3 gadus, papildus lieto augsnes apvēršanu vai šā pielikuma 2.nodaļā minēto metodi, ko
papildina ar 1.nodaļā minētajiem paņēmieniem;
46.3. pēc šā pielikuma 1. un 2.nodaļā minēto paņēmienu kompleksas lietošanas vai pēc
1.nodaļā minēto paņēmienu lietošanas pirmajos gados (1–2 gadus) audzē jau jūnijā
pļaujamos zaļbarības vai skābbarības kultūraugus. Izvērtē situāciju. Paņēmienu lieto tā,
lai latvānis neizaugtu līdz ziedēšanai un neizplatītu sēklas. Vasaras otrajā pusē, latvāņiem
sadīgstot, tos iear augsnē.
Secīgi turpina audzēt rudzus vai auzas. Ja latvāņi palikuši, neļauj izbirt sēklām. Ja
atsevišķās vietās jau izveidojušās ziedkopas un sākušas veidoties sēklas, ziedkopas izgriež
un iznīcina sadedzinot. Papildus lieto šā pielikuma 1.nodaļā minētos paņēmienus, lai
neļautu nostiprināt latvāņa sakņu sistēmu. Palikušos latvāņus ziedošus nopļauj kopā ar
rudziem un auzām un izmanto zaļbarībai vai skābsienam.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
597

598
Nākamajos gados stāda rušināmaugus, mehāniski irdina vai ecē augsni. Papildus
atsevišķus latvāņu īpatņus izdur, izkaplē, kā arī citādi iznīcina, papildinot pasākumus ar šā
pielikuma 1.nodaļā minētajiem paņēmieniem. Neļauj nostiprināt sakņu sistēmu.
Izvērtējot situāciju, papildus lieto šā pielikuma 47.punktā minēto papildu paņēmienu vai
1.nodaļā minētos paņēmienus atkarībā no situācijas. Paņēmienus izmanto līdz audzes
iznīcināšanai.
47. Ierobežošanu ar zaļmēslojuma augiem un citiem kultūraugiem lieto kā papildu
paņēmienu. Šo ierobežošanu kā kombinētās ierobežošanas sastāvdaļu veic šādi:
47.1. sējai izvēlas stiebrzāļu sugu un šķirņu maisījumus, kas ir spējīgi konkurēt ar latvāni
un veido blīvu, labi ataugošu zelmeni ar kādu no šiem zāļu komponentiem – piemēram,
parasto kamolzāli Dactylis glomerata un sarkano auzeni Festuca rubra (attiecībā 50:50)
vai ganību aireni Lolium perenne, sarkano auzeni Festuca rubra un pļavas skareni Poa
pratensis (attiecībā 12:35:53);
47.2. augsnē 1,5–2,5 cm dziļumā sēj stiebrzāļu sēklas (~4000 dīgstošas sēklas uz 1 m 2 );
47.3. stiebrzāļu sējumos lieto selektīvas iedarbības herbicīdus, ierobežojot augsnē esošo
latvāņa dīgstu attīstību. Neļauj izdzīvojušiem latvāņiem veidot sēklas, papildus izmantojot
šā pielikuma 1.nodaļā minētos paņēmienus;
47.4. upju krastos pēc šā pielikuma 1.nodaļā minēto paņēmienu izmantošanas ar rokām
sēj stiebrzāļu maisījumu (piemēram, parasto kamolzāli Dactylis glomerata un sarkano
auzeni Festuca rubra (attiecībā 50:50), niedru auzeni Festuca arundinacea un sarkano
auzeni Festuca rubra (attiecībā 35:65)) un regulāri appļauj. Pirmo pļaušanu veic apmēram
mēnesi pēc sējas, kad augi sasniedz 20–30 cm augstumu, otrajā gadā – atkarībā no
klimatiskajiem apstākļiem, zālaugu zelmeņa biezības un latvāņu attīstības fāzes. Papildus
lieto šā pielikuma 1.nodaļā minētos paņēmienus.
48. Lai platību uzturētu labā saimnieciskā stāvoklī, nodrošina turpmāku teritorijas
apsaimniekošanu.
LV152 - Īpaši aizsargājamo dabas teritoriju vispārējie aizsardzības un
izmantošanas noteikumi; General Regulations on Protection and Use of Specially
Protected Nature Territories Cabinet Regulation No. 264 of 16 Mar 2010 -
1. Vispārīgie jautājumi
1. Noteikumi nosaka īpaši aizsargājamo dabas teritoriju (turpmāk – aizsargājamās
teritorijas) vispārējo aizsardzības un izmantošanas kārtību, tajā skaitā pieļaujamos un
aizliegtos darbību veidus aizsargājamās teritorijās, kā arī aizsargājamo teritoriju
apzīmēšanai dabā lietojamās speciālās informatīvās zīmes paraugu un tās izveidošanas un
lietošanas kārtību.
2. Noteikumi attiecas uz Saeimas un Ministru kabineta izveidotām aizsargājamām
teritorijām, kurām nav individuālo aizsardzības un izmantošanas noteikumu.
3. Aizsargājamās teritorijas dabā apzīmē ar speciālo informatīvo zīmi, kuras paraugs,
izveidošanas un lietošanas kārtība noteikta šo noteikumu 1.pielikumā.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
4. Aizsargājamās teritorijās aizliegts:
4.1. ierīkot jaunus atkritumu poligonus;
4.2. audzēt ģenētiski modificētus kultūraugus;
4.3. izmantot citzemju sugas meža atjaunošanā un ieaudzēšanā (izņemot
aizsargājamos dendroloģiskos stādījumus);
4.4. lietot minerālmēslus un ķīmiskos augu aizsardzības līdzekļus
mežaudzēs, izņemot Ziemeļvidzemes biosfēras rezervāta ainavu
aizsardzības un neitrālo zonu, kā arī izņemot repelentus pārnadžu
atbaidīšanai un feromonus koku stumbra kaitēkļu ierobežošanai.
5. Dabas aizsardzības pārvalde nosaka ierobežotas pieejamības statusu informācijai par
aizsargājamā teritorijā esošo īpaši aizsargājamo sugu dzīvotņu un īpaši aizsargājamo
biotopu atrašanās vietu, ja tās atklāšana var kaitēt vides aizsardzībai. Šādu informāciju
izplata tikai ar Dabas aizsardzības pārvaldes rakstisku atļauju.
6. Dabas aizsardzības pārvalde, izsniedzot rakstisku atļauju vai saskaņojot noteikumos
minētās darbības, izmanto informāciju no dabas aizsardzības plāniem un jaunāko
pieejamo informāciju par īpaši aizsargājamām sugām un biotopiem konkrētajā teritorijā.
Darbībām, kurām saskaņā ar normatīvajiem aktiem par ietekmes uz vidi novērtējumu
Valsts vides dienests izsniedz tehniskos noteikumus vai veic sākotnējo ietekmes uz vidi
novērtējumu, Dabas aizsardzības pārvaldes atļauja nav nepieciešama.
7. Šajos noteikumos minētā Dabas aizsardzības pārvaldes rakstiskā atļauja nav
nepieciešama, ja attiecīgo darbību veic Dabas aizsardzības pārvalde, lai īstenotu tai
normatīvajos aktos noteiktās funkcijas un uzdevumus.
LV153 - Invazīvo augu sugu saraksts; List of invasive plant species, Cabinet
Regulation No. 468, 30 June 2008 -
1. Noteikumi apstiprina invazīvo augu sugu sarakstu.
2. Invazīvā augu suga ir Sosnovska latvānis Heracleum sosnowskyi Manden.
LV154 - Ģenētiski modificēto organismu riska novērtēšanas metodoloģija;
Methodology for the Risk Assessment of Genetically Modified Organisms Cabinet
Regulation No. 1078, 22 December 2008
I. Vispārīgie jautājumi
1. Noteikumi nosaka ģenítiski modificíto organismu riska novírtíšanas metodoloģiju.
2. Ģenítiski modificíto organismu riska novírtíšanas mírķis ir noteikt un novírtít to
iespíjamo kaitīgo tiešo vai netiešo, tūlītíjo vai kavíto ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku
veselību vai vidi, kādu var radīt noteiktu ģenítiski modificítu organismu izplatīšana vidí vai
tirgū.
(MK 09.03.2010. noteikumu Nr.236 redakcijā)
3. (Svītrots ar MK 09.03.2010. noteikumiem Nr.236)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
599

600
II. Vispārīgie vides riska novērtēšanas principi
4. Persona saskaņā ar piesardzības principu novírtí vides risku, ņemot vírā vispārīgos vides
riska novírtíšanas principus. Pamatojoties uz vides riska novírtíjumu, persona nosaka
atbilstošus riska pārvaldības pasākumus un izmantojamās metodes.
(Grozīts ar MK 09.03.2010. noteikumiem Nr.236)
5. Vispārīgie vides riska novírtíšanas principi ir šādi:
5.1. noteikt ģenítiski modificítā organisma īpašības, kas var radīt iespíjamo
kaitīgo ietekmi, ņemot vírā vidí vai tirgū paredzíto izplatīšanas veidu un
lietojumu. Ģenítiski modificítā organisma īpašības, kas var radīt iespíjamo
kaitīgo ietekmi, nosaka, salīdzinot ģenítiski modificítā organisma īpašības ar
tā organisma īpašībām, kas nav ģenítiski modificíts un no kura ir iegūts
ģenítiski modificítais organisms;
5.2. aprakstīt vides stāvokli jeb vides bāzes līniju pirms ģenítiski modificíto
organismu izplatīšanas vidí, kamír víl nav identificíjamas nekādas (kaitīgas)
ģenítiski modificítā organisma īpašības. Bāzes līnija ir atskaites punkts, ar ko
salīdzina turpmākās izmaiņas, kuras var radīt ģenítiski modificíto organismu
izplatīšana vidí vai tirgū. Bāzes līnija ir atkarīga no uztvíríjvides, arī
biotiskiem un abiotiskiem faktoriem (piemíram, saglabātās dabiskās
ekoloģiskās vides, bioloģiskās daudzveidības, lauksaimniecības zemes vai
piesārņotas zemes), vai dažādu vides apstākļu kombinācijām. Ja paredzíta
ģenítiski modificíto organismu izplatīšana tirgū, apraksta to vides bāzes
līniju, kurā ģenítiski modificíto organismu ir paredzíts izplatīt (audzít);
5.3. noteikt un norādīt ģenítiski modificítā organisma ilgtermiņa kumulatīvo
ietekmi. Informācija par ilgtermiņa kumulatīvo ietekmi ļauj novírtít ģenítiski
modificítā organisma kaitīgo ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi,
tai skaitā floru, faunu, augsnes auglību, organisko vielu noārdīšanās
procesiem, barības ķídím, bioloģisko daudzveidību un organismu rezistenci
pret antibiotikām. Informāciju un datus par ilgtermiņa kumulatīvo ietekmi
iegūst ilgstošā laikposmā, izvírtíjot:
5.3.1. ģenítiski modificítā organisma mijiedarbību ar uztvíríjvidi (vidi, kurā
ģenítiski modificíto organismu ir paredzíts izplatīt);
5.3.2. ģenítiski modificítā organisma īpašības, kas ilgtermiņā var radīt kaitīgu
ietekmi cilvíku un dzīvnieku veselībai vai videi;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
5.3.3. atkārtotus ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas gadījumus vidí
vai tirgū;
5.3.4. ģenítiski modificítā organisma vai cita vidí izplatītā ģenítiski
modificítā organisma ar līdzīgu modifikācijas veidu monitoringa rezultātus un
kaitīgo ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi;
5.4. norādīt izmantotās vides riska novírtíšanas metodes un zinātniskās
publikācijas par vides riskiem. Vides riskus analizí, izmantojot Eiropas
Pārtikas nekaitīguma iestādes vadlīnijas (vadlīnijas pieejamas Eiropas Pārtikas
nekaitīguma iestādes mājaslapā internetā http://www.efsa.europa.eu) un
atzītas zinātniskās publikācijas;
5.5. norādīt izmantoto metožu aprakstus, zinātniskās publikācijas, mírījumu
apríķinus un mírījumu neprecizitātes;
5.6. norādīt ģenítiski modificíto organismu izplatīšanas vidí vai tirgū riska
pārvaldības pasākumus, lai noteiktu datus par vides bāzes līniju, ja šādi dati
nav pieejami. Dati par vides bāzes līniju ir tādi, kas ļauj novírtít riska
nozīmīgumu attiecīgajam ģenítiski modificítajam organismam. Ja vides riska
novírtíjums nedod galīgas atbildes uz visiem izskatāmajiem jautājumiem
datu trūkumu díļ vai dati nav pieejami vai ir nepilnīgi (īpaši attiecībā uz
iespíjamo ilgtermiņa ietekmi), tad saskaņā ar piesardzības principu veic riska
pārvaldības pasākumus, lai novírstu kaitīgu ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku
veselību vai vidi;
5.7. veicot darbības, ievírot to pakāpenību. Darbības vispirms uzsākt slígtās
telpās, piemíram, siltumnīcās, tādā veidā nosakot ģenítiski modificítā
organisma iespíjamo kaitīgo ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi;
5.8. veikt atsevišķu vides riska novírtíjumu katram ģenítiski modificítajam
organismam un tā lietošanas un izplatīšanas veidam vidí vai tirgū. Vides riska
novírtíjumā var izmantot līdzīga ģenítiski modificítā organisma datus,
kuram ir līdzīgas īpašības un līdzīga mijiedarbība ar vidi;
5.9. norādīt ģenítiski modificítā organisma iespíjamo kaitīgo ietekmi uz
citiem ģenítiski modificítajiem organismiem, kas tika vai tiek izplatīti
attiecīgajā vidí vai tirgū;
5.10. atkārtoti veikt vides riska novírtíjumu un informít Pārtikas un
veterināro dienestu, ja:
5.10.1. ir iegūta jauna informācija un ir pamats uzskatīt, ka mainījies risks
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
601

602
cilvíku un dzīvnieku veselībai vai videi;
5.10.2. ir nepieciešams veikt izmaiņas riska pārvaldības pasākumos;
5.10.3. analizíjot monitoringa rezultātus, ir identificíti ģenítiski modificítā
organisma riski.
(Grozīts ar MK 09.03.2010. noteikumiem Nr.236)
III. Vides riska novērtēšana
6. Persona novírtí vides risku katram ģenítiski modificítajam organismam atsevišķi,
izmantojot vides riska novírtíšanas vadlīnijas (vadlīnijas pieejamas Eiropas Pārtikas
nekaitīguma iestādes mājaslapā internetā http://www.efsa.europa.eu), zinātniskās
publikācijas un jaunākās zinātniskās atziņas.
7. Vides riska novírtíjumā iekļauj:
7.1. informāciju par attiecīgo ģenítiski modificíto organismu saskaņā ar šo
noteikumu 8.punktu;
7.2. atzinumu par ģenítiski modificítā organisma ietekmi uz cilvíku un
dzīvnieku veselību vai vidi saskaņā ar šo noteikumu 9.punktu;
7.3. vides riska novírtíjuma kopsavilkumu saskaņā ar šo noteikumu
10.punktu.
8. Informācijā par ģenítiski modificíto organismu iekļauj:
8.1. detalizítu analīzi par:
8.1.1. ģenítiskajā modifikācijā izmantotajiem recipientiem, donoriem, vektoriem un vecāku
organismiem;
8.1.2. ģenítiskās modifikācijas procesu, norādot, vai ir veiktas inserciju vai delíciju darbības,
kā arī informāciju par izmantotajiem vektoriem un donoriem;
8.1.3. ģenítiski modificítā organisma struktūru;
8.1.4. paredzíto izplatīšanas veidu, tās mírogiem un lietojumu;
8.1.5. potenciālo uztvíríjvidi;
8.1.6. šo noteikumu 8.1.apakšpunktā miníto raksturlielumu mijiedarbību;
8.2. analīzi par ģenítiski modificítā organisma īpašībām, kas varítu radīt iespíjamo kaitīgo
ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi un iespíjamās radītās sekas. Ģenítiski
modificítā organisma kaitīgās ietekmes ir norādītas šo noteikumu IV nodaļā. Ģenítiski
modificítā organisma īpašības, kas varítu radīt iespíjamo kaitīgo ietekmi, nosaka šādi:
8.2.1. salīdzina ģenítiski modificítā organisma un tā organisma īpašības, kas nav ģenítiski
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
modificíts un no kura ir iegūts ģenítiski modificítais organisms, ņemot vírā izplatīšanas un
lietošanas apstākļus. Kultūraugus, kurus pavairo veģetatīvi, salīdzina ar vecāku sugu, kas ir
izmantota ģenítiski modificítā kultūrauga izveidošanā. Kultūraugiem, kuri vairojas
dzimumvairošanās ceļā, salīdzinošo analīzi veic ar atbilstošām izogínajām līnijām;
8.2.2. apraksta ģenítiski modificítā organisma ģenítisko izcelsmi vai tā struktūru, kas var
radīt iespíjamo kaitīgo ietekmi;
8.2.3. veic detalizítu analīzi par ģenítisko modifikāciju, izmainītajiem gíniem un to
produktiem (piemíram, proteīniem), lai novírtítu iespíjamo kaitīgo ietekmi;
8.2.4. novírtí un norāda ģenítiski modificítā organisma kaitīgās ietekmes veidu atbilstoši
šo noteikumu IV nodaļā minítajām prasībām. Izplatīšanas veids parāda, kā ģenítiski
modificítais organisms nokļūst un izplatās vidí un kā var rasties iespíjamā kaitīgā ietekme
(piemíram, ieelpojot toksiskus mikroorganismus vai toksiskas olbaltumvielas);
8.2.5. novírtí ģenítiski modificítā organisma izplatīšanu vidí, aprakstot:
8.2.5.1. ģenítiski modificítā organisma bioloģisko piemírotību (norāda, vai ģenítiski
modificítajam organismam piemīt īpašības, kas nodrošina tā konkurítspíju vidí, kurā
paredzíts to izplatīt, kā arī norāda, vai ģenítiski modificítais organisms ir izturīgs pret
dabiskās izlases ietekmím, piemíram, abiotiskiem faktoriem);
8.2.5.2. ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas nosacījumus (piemíram, ģenítiski
modificítā organisma izplatīšanas mírogu) un norādot izplatāmā ģenítiski modificítā
organisma daudzumu (skaitu);
8.2.5.3. izplatīšanās veidu vidí vai tirgū, kā arī nejaušas izplatīšanās varbūtības veidu, ņemot
vírā tādu pašu ģenítiski nemodificíto organismu izplatīšanās varbūtības veidu;
8.2.5.4. ģenítiski modificítā organisma dzīvotspíjīgā materiāla izplatīšanās veidu
(piemíram, síklu, sporu, putekšņu izplatīšanās veidus ar víju, ūdeni, dzīvniekiem);
8.2.5.5. īpašos vides apstākļus izplatīšanai vidí (piemíram, vietu vai reģionu specifiskos
apstākļus, labvílīgos apstākļus, kas veicina ģenítiski modificíto kultūraugu un radniecīgo
savvaļas augu krustošanās iespíjas);
8.2.5.6. ģenítiski modificítā organisma dzīves ciklu un tā dzīvotspíju dažādās dzīvotnís;
8.2.5.7. ģenítiski modificítā organisma reprodukcijas, izdzīvošanas un pārziemošanas
veidus (piemíram, augiem – putekšņu, síklu un veģetatīvo struktūru dzīvotspíju,
mikroorganismiem – sporu dzīvotspíju vai mikroorganismu spíju kļūt dzīvotspíjīgiem);
8.2.5.8. īpašus vides aspektus. Lai atsevišķi novírtítu katru vietu vai reģionu, analizíjamos
datus klasificí píc dzīvotņu platībām, norādot botāniskos datus par ģenítiski modificítajam
organismam radniecīgo savvaļas sugu sastopamību dažādās lauksaimnieciskās ražošanas
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
603

604
(konvencionālā, ģenítiski modificíto organismu vai bioloģiskā lauksaimniecība) platībās vai
Eiropas sugu dzīvotņu dabiskās platības areāla robežās;
8.2.6. novírtí insertítā ģenítiskā materiāla spíju integríties citos organismos, norādot, vai
ģenítiski modificítajam organismam ir veikta gínu pārnese, kas varítu radīt kaitīgu ietekmi
cilvíku un dzīvnieku veselībai vai videi. Gínu pārnese uz citām sugām ir atkarīga no:
8.2.6.1. ģenítiski modificítā organisma reproduktīvajām īpašībām, insertítā ģenítiskā
materiāla, ģenítiski modificítā organisma veida, uztvíríjvides un recipientu loka;
8.2.6.2. izplatīšanās faktoriem un īpašiem vides faktoriem (piemíram, klimats, víjš);
8.2.6.3. organismu reprodukcijas atšķirībām. Izvírtí augstāko augu un dzīvnieku iespíjamo
gínu pārnesi uz radniecīgām, attāli radniecīgām un neradniecīgām sugām, kā arī izvírtí
mikroorganismu horizontālās gínu pārneses iespíjas. Izvírtíjot ņem vírā, ka
mikroorganismi spíj ātri augt un vairoties, tie var veicināt augstu gínu pārneses līmeni;
8.2.6.4. lauksaimniecības prakses. Lielākās ģenítiski modificíto kultūraugu platībās gínu
pārnese atšķirsies no nelielām platībām. Ģenítiski modificítais organisms var būt invazīvs
vidí un izkonkurít esošās sugas, ja ģenítiski modificítā organisma dzīvotspíja ir uzlabota ar
ģenítiskās modifikācijas palīdzību. Kaitīgās ietekmes īstenošanās ir proporcionāla ģenítiski
modificítā organisma izplatīšanas veidam;
8.2.6.5. to organismu un recipientu izplatības vidí, ar kuriem ģenítiski modificítais
organisms var krustoties. Transgínu pārnese noteiktā laikposmā var radīt jaunu gínu
kombināciju izplatīšanos vidí, kas ilgtermiņā var radīt būtisku kaitīgu ietekmi;
8.2.6.6. apputeksníšanās veicinātājiem (piemíram, no insektiem vai dzīvniekiem);
8.2.6.7. parazītu nesíjorganismu klātbūtnes;
8.2.7. novírtí un norāda ģenítiski modificítā organisma fenotipisko un ģenítisko
nestabilitāti. Ja transgína izpausme ir ierobežota līdz noteikta ģenítiski modificítā
organisma fragmentam, tad pieņem, ka regulíšanas nestabilitāte var izraisīt transgína
izpausmi visā organismā. Ja ar īpašiem neauglības transgíniem ir iegūts neauglīgs ģenítiski
modificítais organisms, tad pieņem, ka pastāv varbūtība, ka neauglības transgínu
nestabilitātes rezultātā ģenítiski modificítajam organismam var atjaunoties auglība un
transgíni tādíļ varís nekontrolíti izplatīties. Vírtíjot ņem vírā, ka transgínu stabilitātei ir
nozīme ne tikai jaunradītajā ģenítiski modificítajā organismā, bet arī pícnācíjos, kuros
varítu tikt novírotas izmaiņas ilgstoša monitoringa rezultātā. Ģenítiski modificítā
organisma nestabilitāti raksturo:
8.2.7.1. ģenítiski modificítā auga līnija, kas satur vairāk nekā vienu transgínu. Ja turpmākās
nošķiršanas procesā šo transgínu sadalījums pícnācíjos var radīt augus, kuros ir mazāk
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
transgínu, ir iegūts jauns organisma fenotips;
8.2.7.2. novājinātie mutanti to nestabilitātes díļ. Noteiktas mutācijas struktūras díļ
ģenítiski modificítajam organismam var atjaunoties virulence;
8.2.7.3. transgínu pavairošana, kas izraisa gínu novājināšanos;
8.2.7.4. eksemplāru skaits, kas ir pārāk liels;
8.2.7.5. pārņemamie elementi. Ja transgínus inaktiví ar mobilu ģenítisko elementu
inserciju, atkārtotā insercijā rodas jauni fenotipi;
8.2.7.6. nozīmīgs transgínu izpausmes līmenis (piemíram, ļoti maza toksiskas vielas
izpausme un regulíjošā elementa nestabilitāte var pastiprināt transgínu izpausmi);
8.2.7.7. mijiedarbība ar vidi ģenítiski modificítā organisma audzíšanas laikā, tādíļ
jānovírtí vides un agronomisko faktoru iedarbība uz transgína izpausmi;
8.2.8. novírtí un norāda ģenítiski modificítā organisma mijiedarbību ar citiem
organismiem un to kaitīgās ietekmes veidu atbilstoši šo noteikumu IV nodaļā minítajām
prasībām. Novírtí iespíjamo mijiedarbību ar citiem organismiem, kā arī ar citiem ģenítiski
modificítajiem organismiem, ņemot vírā multitrofiskās mijiedarbības sarežģītību. Ģenítiski
modificítā organisma tiešā kaitīgā mijiedarbība notiek, ja ir novírojama:
8.2.8.1. ietekme uz cilvíku (piemíram, personām, kas ir tiešā saskarí ar ģenítiski
modificítajiem organismiem);
8.2.8.2. ietekme uz dzīvniekiem;
8.2.8.3. konkurence starp ģenítiski modificíto un ģenítiski nemodificíto organismu par
augsni, augšanas platību, ūdeni, gaismu;
8.2.8.4. citu organismu populāciju izkonkuríšana;
8.2.8.5. toksisku vielu izdalīšanās;
8.2.8.6. atšķirīga augšanas shíma;
8.2.9. novírtí ģenítiski modificítā organisma ietekmi uz vidi, ņemot vírā labas
lauksaimniecības praksi:
8.2.9.1. kultūraugu síšanu vai stādīšanu, audzíšanu, novākšanu vai transportíšanu un tās
laiku;
8.2.9.2. augseku (piemíram, vienas sugas augu audzíšana katru gadu vai katru ceturto
gadu);
8.2.9.3. slimību vai kaitíkļu apkarošanas mehānismus (piemíram, insekticīda veids un deva
augiem vai antibiotiku veids un deva dzīvniekiem);
8.2.9.4. rezistences vadību (piemíram, herbicīdu veids un deva herbicīdu izturīgiem augiem
vai bioloģiskās apkarošanas izmaiņas ar Bacillus thuringiensis (turpmāk – Bt) olbaltumvielām
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
605

606
vai vīrusu ietekmi);
8.2.9.5. lauksaimnieciskās ražošanas vai akvakultūras sistímas izolíšanas pasākumus
(piemíram, kultūraugu izolācijas attālumu noteikšana vai izolācijas kvalitāte zivjaudzítavās);
8.2.9.6. lauksaimnieciskās ražošanas veidus (ģenítiski modificíto kultūraugu, konvencionālo
kultūraugu un bioloģisko kultūraugu audzíšana);
8.2.9.7. riska pārvaldības pasākumus (piemíram, attiecībā uz izolācijas attālumu kontroli
starp dabiskām dzīvotním un ģenítiski modificíto kultūraugu platībām);
8.3. ģenítiski modificítā organisma un tā lietošanas iespíjamās kaitīgās ietekmes un seku
novírtíjumu, kā arī noteiktās kaitīgās ietekmes nozīmīgumu atbilstoši šo noteikumu IV
nodaļai;
8.4. analīzi par ģenítiski modificítā organisma noteiktās iespíjamās kaitīgās ietekmes
iestāšanās varbūtību, ņemot vírā tās vides bāzes līnijas datus, kurā ģenítiski modificíto
organismu paredzíts izplatīt. Apraksta katru ģenítiski modificítā organisma īpašību, kas var
radīt iespíjamo kaitīgo ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi, norādot kaitīgās
ietekmes iestāšanās varbūtību un seku nozīmīgumu. Lai noteiktu kaitīgās ietekmes
varbūtību, norāda šādu informāciju:
8.4.1. platību lielums, kādās ir paredzíts izplatīt ģenítiski modificítos organismus;
8.4.2. uztvíríjvide, kurā ir paredzíts izplatīt ģenítiski modificítos organismus;
8.4.3. apstākļi, kādos ir paredzíts ģenítiski modificítos organismus izplatīt vidí;
8.4.4. klimatiskie, ģeogrāfiskie, augsnes un demogrāfiskie apstākļi, kā arī floras un faunas
uztvíríjvides tips;
8.4.5. ģenítiski modificítā organisma dzīvotspíja, neņemot vírā paredzítos riska
pārvaldības pasākumus. Novírtí un apraksta aptuveno ģenítiski modificíto organismu
daudzumu (skaitu), kas varítu izdzīvot vidí, kurā paredzíts izplatīt ģenítiski modificítos
organismus;
8.4.6. gínu pārneses varbūtība no ģenítiski modificítā organisma uz citiem organismiem.
Šādā gadījumā jānorāda iespíjamais gínu pārneses apjoms un ietekmíjamo organismu
skaits;
8.4.7. organismi, kurus noteiktā uztvíríjvidí var ietekmít ģenítiski modificíto organismu
toksiskās īpašības;
8.4.8. varbūtība par kaitīgās ietekmes iestāšanos uz citiem organismiem. Kaitīgās ietekmes
iestāšanās varbūtību raksturo kā nozīmīgu, viduvíju, nelielu vai niecīgu atbilstoši šo
noteikumu 13.punktam;
8.5. analīzi par katru ģenítiski modificítā organisma īpašību, kas var radīt iespíjamo kaitīgo
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
ietekmi, ņemot vírā ģenítiski modificítā organisma paredzíto izplatīšanas vidí veidu un
lietojumu. Ģenítiski modificítā organisma īpašības analizí, norādot šādu informāciju:
8.5.1. noteiktās kaitīgās ietekmes seku nozīmīgums – nozīmīgas, viduvíjas, nelielas vai
niecīgas atbilstoši šo noteikumu 13.punktam;
8.5.2. kaitīgās ietekmes iestāšanās varbūtība – nozīmīga, viduvíja, neliela vai niecīga
atbilstoši šo noteikumu 13.punktam;
8.5.3. ja ģenítiski modificítā organisma īpašībai ir vairāk nekā viena kaitīgā ietekme, katras
kaitīgās ietekmes nozīmīgumu un varbūtību vírtí atsevišķi;
8.5.4. vides riska novírtíjumā izmantoto metožu neprecizitāte:
8.5.4.1. dažādos vides riska novírtíjuma līmeņos izdarītie pieņímumi un ekstrapolācijas;
8.5.4.2. atšķirīgie zinātniskie novírtíjumi un viedokļi;
8.5.4.3. neprecizitātes;
8.5.4.4. iespíjamās atkāpes no zināmiem ierobežojumiem;
8.5.4.5. secinājumi, kas izdarīti, pamatojoties uz esošajiem datiem;
8.6. izmantoto analīžu metožu kvantitatīvos un kvalitatīvos rezultātus, to neprecizitāti un
mírījumu nenoteiktību. Mírījumu nenoteiktību nosaka, analizíjot:
8.6.1. izraudzītos rādītājus;
8.6.2. veiktos mírījumus;
8.6.3. analizítos paraugus;
8.6.4. izmantotos apríķinu modeļus;
8.6.5. izmantotās cíloņsakarības;
8.6.6. pretrunīgos datus vai attiecīgo datu trūkumu;
8.7. riska pārvaldības pasākumus un stratíģiju atbilstoši ģenítiski modificítā organisma
paredzítajam izplatīšanas veidam un lietojumam. Ja vides riska novírtíjumā ir noteikta
ģenítiski modificítā organisma kaitīgā ietekme uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi, tad
paredzítajām darbībām jāpiemíro atbilstoši riska pārvaldības pasākumi un atkārtoti
jāizvírtí:
8.7.1. ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas veids un lietojums;
8.7.2. ģenítiski modificítā organisma veids (piemíram, ģenítiski modificítie
mikroorganismi, viengadīgie augstākie augi, daudzgadīgie augstākie augi vai dzīvnieki,
ģenítiski modificítie organismi ar vienu vai vairāku veidu ģenítiskajām modifikācijām);
8.7.3. dzīvotnes parastais veids (piemíram, bioģeoķīmiskais stāvoklis, klimats, tās pašas
sugas vai starpsugu krustošanās iespíjamība, izcelsmes vietas starp dažādām dzīvotním);
8.7.4. lauksaimnieciskās ražošanas veids (piemíram, lauksaimniecības, mežsaimniecības,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
607

608
akvakultūras, lauku platības, teritoriju lielums, dažādu ģenítiski modificíto organismu
skaits);
8.7.5. dabiskās dzīvotnes veids (piemíram, aizsargājamās teritorijas stāvoklis).
9. Atzinumā par ģenítiski modificítā organisma kaitīgo ietekmi uz cilvíku un dzīvnieku
veselību vai vidi norāda:
9.1. ģenítiski modificítajiem organismiem, kas nav augstākie augi:
9.1.1. varbūtību, ka paredzítajā izplatīšanas vidí ģenítiski modificítais
organisms kļūs perisitents un invazīvs dabiskajās dzīvotnís;
9.1.2. visas selektīvi labvílīgās vai nelabvílīgās īpašības, kuras ģenítiski
modificítais organisms ir ieguvis, un varbūtību, ka tās var izpausties
paredzítās izplatīšanas apstākļos;
9.1.3. informāciju par ģenítiski modificítā organisma spíju:
9.1.3.1. pārnest gínus uz citām sugām;
9.1.3.2. pārnest visas selektīvās vai nelabvílīgās īpašības uz citām
uztvíríjvidí esošajām sugām;
9.1.4. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz vidi, kas rodas ģenítiski
modificítajam organismam tieši vai netieši mijiedarbojoties ar mírķa
organismu;
9.1.5. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz vidi, tostarp
konkurentu, upuru, nesíjorganismu, simbiontu, plísoņu, parazītu un
patogínu līmeni populācijā, kas rodas ģenítiski modificítajam organismam
tieši vai netieši mijiedarbojoties ar nemírķa organismu;
9.1.6. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz cilvíku veselību, kas
rodas ģenítiski modificítajam organismam tieši vai netieši mijiedarbojoties
ar personām, kuras strādā ar ģenítiski modificítajiem organismiem vai
atrodas to izplatīšanas vietā;
9.1.7. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz dzīvnieku veselību un
šīs ietekmes sekas uz barības ķídi, kas rodas izmantojot ģenítiski modificítos
organismus un no tiem iegūtus produktus dzīvnieku barībā;
9.1.8. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz bioģeoķīmiskajiem
procesiem, kas rodas ģenítiski modificítajam organismam tieši vai netieši
mijiedarbojoties ar nemírķa organismu ģenítiski modificítā organisma
izplatīšanas vidí;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
9.1.9. iespíjamo tūlītíjo un kavíto tiešo un netiešo kaitīgo ietekmi uz vidi,
kas rodas īpašu ģenítiski modificíto organismu riska pārvaldības pasākumu
díļ, ja tie atšķiras no pasākumiem, kurus izmanto ģenítiski nemodificítā
organisma riska pārvaldībā;
9.2. ģenítiski modificítajiem augstākajiem augiem:
9.2.1. varbūtību, ka ģenítiski modificítais augstākais augs lauksaimnieciskās
ražošanas platībā kļūs persistentāks par recipientu vai vecāku augiem vai
invazīvāks dabiskajās dzīvotnís;
9.2.2. visus selektīvi labvílīgos vai nelabvílīgos faktorus, kurus ģenítiski
modificítais augstākais augs ir ieguvis;
9.2.3. informāciju par ģenítiski modificítā organisma spíju:
9.2.3.1. pārnest gínus uz citām sugām;
9.2.3.2. pārnest visas selektīvās vai nelabvílīgās īpašības uz citām
uztvíríjvidí esošajām sugām;
9.2.4. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi, kas rodas ģenítiski
modificítajam augstākajam augam tieši vai netieši mijiedarbojoties ar mírķa
organismiem (piemíram, plísoņām, parazītiem un patogíniem);
9.2.5. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz vidi, tostarp
konkurentu, zālídāju, simbiontu, parazītu un patogínu līmeni populācijā, kas
rodas ģenítiski modificítajiem augstākajiem augiem tieši vai netieši
mijiedarbojoties ar mírķa un nemírķa organismiem;
9.2.6. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz cilvíku veselību, kas
rodas ģenítiski modificítajiem augstākajiem augiem tieši vai netieši
mijiedarbojoties ar personām, kas strādā ar ģenítiski modificítajiem
augstākajiem augiem vai atrodas to izplatīšanas vietā;
9.2.7. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz dzīvnieku veselību un
šīs kaitīgās ietekmes sekas uz barības ķídi, kas rodas izmantojot ģenítiski
modificítos organismus un no tiem iegūtus produktus dzīvnieku barībā;
9.2.8. iespíjamo tūlītíjo un kavíto kaitīgo ietekmi uz bioģeoķīmiskajiem
procesiem, kas rodas ģenítiski modificítajam organismam tieši vai netieši
mijiedarbojoties ar mírķa un nemírķa organismiem to izplatīšanas vidí un
vietā;
9.2.9. iespíjamo tūlītíjo un kavíto tiešo un netiešo kaitīgo ietekmi uz vidi,
kuru rada īpašie ģenítiski modificíto augstāko augu audzíšanas, riska
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
609

610
pārvaldības pasākumi un novākšanas paņímieni, ja tie atšķiras no
paņímieniem, kurus izmanto ģenítiski modificíto augstāko augu audzíšanā.
10. Atbilstoši normatīvajiem aktiem par ģenítiski modificíto organismu izplatīšanu vidí vai
tirgū, monitoringa un atļaujas izsniegšanas kārtību, kā arī kārtību, kādā sniedzama
informācija par ģenítiski modificíto organismu apriti un sabiedrības iesaistīšanu límumu
pieņemšanas procesā, persona izstrādā vides riska novírtíjuma kopsavilkumu.
Kopsavilkumā norāda:
10.1. katru ģenítiski modificítā organisma īpašību, kas var radīt iespíjamo
kaitīgu ietekmi, un šīs noteiktās kaitīgās ietekmes nozīmīgumu;
10.2. iespíjamās kaitīgās ietekmes iestāšanās varbūtību, kas pamatojas uz
katras noteiktās iespíjamās kaitīgās ietekmes risku kombināciju, kā arī citu
ģenítiski modificíto organismu kumulatīvo ietekmi;
10.3. veikto analīžu neprecizitātes līmeni.
IV. Ģenētiski modificētā organisma kaitīgās ietekmes novērtēšana
11. Lai noteiktu ģenítiski modificítā organisma kaitīgo ietekmi, persona novírtí un norāda
ģenítiski modificítā organisma īpašības, kas rada vai varítu radīt kaitīgu ietekmi uz cilvíku
un dzīvnieku veselību vai vidi. Ģenítiski modificítajam organismam ir kaitīga ietekme, ja
tam piemīt, piemíram, šādas īpašības:
11.1. tas izraisa cilvíku, dzīvnieku un augu slimības, tai skaitā alerģisku vai
toksisku ietekmi;
11.2. tas rada ietekmi uz uztvíríjvides sugu, tai skaitā īpaši aizsargājamo
sugu, populāciju dinamiku, izmaiņām biotopos un katras populācijas
ģenítisko dažādību;
11.3. tas rada uzņímību pret patogíniem, kas veicina infekcijas slimību
izplatīšanos vai jaunu rezervuāru vai nesíju veidošanos;
11.4. tas sekmí vai inicií jaunu infekcijas avotu vai vektoru veidošanos;
11.5. tas rada negatīvu ietekmi uz profilaktisko, ārstniecisko, medicīnisko
darbību, veterinārmedicīnu vai augu aizsardzību (piemíram, gínu pārnese,
kas rada rezistenci pret medicīnā vai veterinārmedicīnā izmantojamām
antibiotikām);
11.6. tas rada ietekmi uz bioģeoķīmiskajiem cikliem, īpaši oglekļa un slāpekļa
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
apriti, kas notiek augsní, sadaloties organiskajām vielām;
11.7. tas rada ietekmi uz bioloģisko daudzveidību.
(Grozīts ar MK 09.03.2010. noteikumiem Nr.236)
12. Katru ģenítiski modificítā organisma kaitīgo ietekmi raksturo noteikts ietekmes veids:
12.1. tiešā ietekme. Tā ir primārā ietekme uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai
vidi, kas nerodas cílonisku notikumu díļ. Par tiešās ietekmes veidu neuzskata
tādu, ko rada ar kādu noteiktu mírķi pārveidots ģenítiski modificíts
organisms (piemíram, Bt toksīna tiešā ietekme uz mírķa organismiem vai
ģenítiski modificítā mikroorganisma patogínā ietekme uz cilvíku veselību);
12.2. netiešā ietekme. Tā rodas cílonisku notikumu un darbību díļ
(piemíram, dažādu organismu mijiedarbības rezultātā, ģenítiskā materiāla
pārneses vai ģenítiski modificítā organisma lietojuma izmaiņu, vai riska
pārvaldības pasākumu izmaiņu rezultātā). Ja netiešā ģenítiski modificítā
organisma ietekme tiek noteikta novíloti (piemíram, ja mírķa insektu
populācijas samazināšanās ietekmí citu insektu populāciju), nepieciešams
izvírtít riska pārvaldības pasākumus šādas kaitīgās ietekmes novírtíšanai;
12.3. tūlītíjā ietekme. To novíro ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas
laikā (piemíram, insekts, kas barojas ar tāda ģenítiski modificíta auga
daļām, kuram piemīt izturība pret attiecīgajiem insektiem, iet bojā vai
cilvíkiem ar pavājinātu imunitāti rodas alerģija píc kontakta (saskarsmes) ar
noteiktu ģenítiski modificíto organismu). Tūlītíjā ietekme var būt tieša vai
netieša;
12.4. kavítā ietekme. Šādas ietekmes sekas ir nosakāmas tikai ilgtermiņā píc
ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas vidí vai tirgū uzsākšanas. Tā var
būt gan tieša, gan netieša ietekme (piemíram, ģenítiski modificítā
organisma īpašības, kas nosaka tā invazīvo dabu, analizí vairākās paaudzís
vai nosaka varbūtību, ka tuvas radniecības ģenítiski modificítie kultūraugu
hibrīdi var kļūt invazīvi ekosistímās). Ja ģenítiski modificítajam organismam
ir noteikti kavítās kaitīgās ietekmes riski vai iepriekš nav veikti pítījumi par
ģenítiski modificítā organisma kavíto ietekmi, jāparedz noteiktu indikatoru
sugu monitorings, kas sekmís kavítās ietekmes un tās risku novírtíšanu. Šīs
ietekmes noteikšanā var izmantot atbilstošus pasākumus (piemíram,
monitoringu);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
611

612
12.5. kumulatīvā ilgtermiņa ietekme. Ģenítiski modificíto organismu
kumulatīvo ilgtermiņa ietekmi var novírtít, ja ir veikts ilgstošs vides bāzes
līnijas monitorings. Kumulatīvās ilgtermiņa ietekmes pítījumus iekļauj
attiecīgā ģenítiski modificítā organisma monitoringa programmā, ņemot
vírā ģenítiski modificítā organisma izplatīšanas mírķus. Ja ģenítiski
modificítais organisms laikā, kad tas tiek izplatīts vidí vai tirgū, ir
mijiedarbībā ar cilvíkiem, dzīvniekiem, floru, faunu, augsni vai citiem
bioloģiskās daudzveidības objektiem, jāveic jutīgo objektu vides monitorings.
Tādu ģenítiski modificíto organismu monitoringa programmā, kuri satur
gínus, kas kodí rezistenci pret antibiotikām vai ir toleranti pret herbicīdiem,
kā jutīgos indikatorus iekļauj mikroorganismus, augus un dzīvniekus.
13. Ģenítiski modificíto organismu kaitīgo ietekmi, kas noteikta saskaņā ar šo noteikumu
12.punktu, raksturo šīs kaitīgās ietekmes nozīmīgums uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai
vidi. Noteikto ģenítiski modificítā organisma kaitīgo ietekmi vírtí, ņemot vírā ģenítiski
modificítā organisma lietojumu un izplatīšanas veidu. Kaitīgās ietekmes radītās sekas iedala
šādi:
13.1. nozīmīgas sekas, kas īstermiņā vai ilgtermiņā rada nozīmīgas izmaiņas
vienai vai vairākām sugām, ieskaitot apdraudítās sugas un ieguvíjsugas. Pie
šādām izmaiņām pieskaita tādu sugu skaita samazināšanos vai pilnīgu
iznīcināšanu, kas rada negatīvu ietekmi uz ekosistímu un citu saistīto
ekosistímu funkcioníšanu. Šādas izmaiņas īstermiņā nav atgriezeniskas, un
jebkura ekosistímas atveseļošanās varítu būt lína;
13.2. viduvíjas sekas, kas rada nozīmīgas izmaiņas citu organismu populācijas
blīvumā, bet nerada izmaiņas, kas varítu izraisīt pilnīgu sugu iznīcināšanu vai
kādu nozīmīgu ietekmi uz apdraudítām sugām vai ieguvíjsugām. Par
viduvíjām sekām uzskata pārejošas un būtiskas izmaiņas populācijās, ja šīs
izmaiņas ir atgriezeniskas. Viduvíju seku ietekme var būt ilgstoša, ja nav
būtiskas negatīvas ietekmes uz ekosistímas funkcioníšanu;
13.3. nelielas sekas, kas rada nenozīmīgas izmaiņas citu organismu populāciju
blīvumā, bet neizraisa citu organismu populāciju vai sugu pilnīgu iznīcināšanu,
kas negatīvi ietekmítu ekosistímas funkcioníšanu. Organismi, kurus varítu
ietekmít, var būt organismi, kuri īstermiņā vai ilgtermiņā pieder pie
neapdraudítājām sugām, kas nav ieguvíjsugas;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
13.4. niecīgas sekas, kas nevienā vides vai ekosistímas populācijā nerada
nozīmīgas izmaiņas.
14. Ģenítiski modificítā organisma īpašības, kas var radīt kaitīgu ietekmi, vírtí:
14.1. attiecībā uz cilvíku un dzīvnieku veselību vai vidi, ņemot vírā:
14.1.1. platību lielumu, kādās ir paredzíts izplatīt ģenítiski modificíto
organismu;
14.1.2. ģenítiski modificítā organisma krustošanās iespíjas ar citiem
organismiem ārpus izplatīšanas vidí robežām;
14.2. attiecībā uz vides bāzes līniju. Vides bāzes līniju var ietekmít:
14.2.1. ģenítiski modificítā organisma struktūra;
14.2.2. kaitīgās ietekmes veids;
14.2.3. izplatīto ģenítiski modificíto organismu skaits;
14.2.4. vide, kurā paredzíts izplatīt ģenítiski modificíto organismu;
14.2.5. kaitīgo ietekmju iestāšanās varbūtība;
14.2.6. izplatīšanas apstākļi;
14.2.7. šo noteikumu 14.2.apakšpunktā miníto faktoru mijiedarbība.
LV155 - Kārtība, kādā izsniedz atļaujas nemedījamo sugu indivīdu iegūšanai, ievieš
Latvijas dabai neraksturīgas savvaļas sugas (introdukcija) un atjauno sugu
populāciju dabā (reintrodukcija); Procedure for issuing permits for individuals of
non-game wild animals, introduction of wild animals not characteristic to the
nature of Latvia as well as reintroduction of species populations in nature
I. Vispārīgais jautājums
1. Noteikumi nosaka kārtību, kādā:
1.1. izsniedz nemedījamo sugu indivīdu iegūšanas atļauju;
1.2. ievieš Latvijas dabai neraksturīgas savvaļas sugas (introdukcija), tai skaitā
dzīvnieku sugas (turpmāk – introdukcija), un izsniedz introdukcijas atļaujas;
1.3. atjauno sugu populāciju dabā (reintrodukcija), tai skaitā dzīvnieku
populāciju (turpmāk – reintrodukcija), un izsniedz reintrodukcijas atļaujas;
1.4. notiek sugu reintrodukcijas sabiedriskā apspriešana.
2. Persona, kas vílas iegūt nemedījamo sugu indivīdu iegūšanas atļauju (turpmāk – atļaujas
pieprasītājs), iesniedz Dabas aizsardzības pārvaldí (turpmāk – pārvalde) iesniegumu
atbilstoši šo noteikumu 1.pielikumā norādītajam veidlapas paraugam.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
613

614
III. Introdukcijas kārtība
10. Persona, kas vēlas veikt introdukciju (turpmāk – introdukcijas ierosinātājs), iesniedz
pārvaldē attiecīgu iesniegumu.
11. Introdukcijas ierosinātājs šo noteikumu 10.punktā minētajam iesniegumam pievieno
introdukcijas neatliekamās ekonomiskās vai sociālās nepieciešamības pamatojumu,
ietekmes uz vidi novērtējumu, kā arī zinātnisko pamatojumu.
12. Pārvalde pirms introdukcijas atļaujas izsniegšanas pārbauda šo noteikumu 10.punktā
minētajā iesniegumā un tam pievienotajos dokumentos norādītās darbības likumību un
zinātnisko pamatojumu.
13. Pārvalde introdukcijas atļauju neizsniedz, ja:
13.1. nav neatliekamas ekonomiskās vai sociālās nepieciešamības pēc
šādas introdukcijas;
13.2. nav veikts ietekmes uz vidi novērtējums vai saskaņā ar paredzētās
darbības ietekmes uz vidi novērtējumu introdukcija negatīvi ietekmēs vidi;
13.3. introdukcija ir pretrunā ar vides aizsardzību regulējošajos
normatīvajos aktos noteikto piesardzības vai izvērtēšanas principu.
14. Ja ir izsniegta introdukcijas atļauja, pārvalde nosūta introdukcijas atļaujas kopiju tai
pašvaldībai, kuras administratīvajā teritorijā atļaujas saņēmējs ir paredzējis veikt
introdukciju.
15. Pārvalde ir tiesīga anulēt introdukcijas atļauju, ja:
15.1. šo noteikumu 10.punktā minētajā iesniegumā norādītas nepatiesas
ziņas par plānoto darbību;
15.2. sugas indivīdi tiek izmantoti neatbilstoši mērķiem, kas norādīti šo
noteikumu 10.punktā minētajā iesniegumā;
15.3. netiek ievēroti introdukcijas atļaujas nosacījumi;
15.4. ir iegūta papildu informācija par attiecīgās populācijas ieviešanas
kaitīgo ietekmi uz vidi.
LV156 - Kārtība, kādā tiek piešķirts valsts un Eiropas Savienības atbalsts
lauksaimniecībai tiešā atbalsta shēmu ietvaros; Procedures by which State and
European Union Support is Granted to Agriculture in the Framework of Direct
Support Schemes
http://www.likumi.lv/doc.php?id=227324
3. Vienotais platības maksājums
25. Vienoto platības maksājumu var saņemt par lauksaimniecībā izmantojamo zemi, kurā
tiek audzēta kāda no šo noteikumu 15.pielikumā minētajām lauksaimniecības kultūrām, ja
zeme ir bijusi labā lauksaimniecības stāvoklī 2003.gada 30.jūnijā un:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LATVIA
September 2011

LATVIA
September 2011
25.1. tajā nav invazīvo latvāņu ģints augu sugu;
25.2. tajā, rēķinot uz vienu hektāru, nav vairāk par 50 atsevišķi augošiem
kokiem, kā arī nav koku vai krūmu puduru, kas aizņem vairāk nekā 0,01
hektāru lielu platību;
25.3. tajā nav vilkvālīšu vai tā nav mitrzeme, kura laikposmā no 15.maija
līdz 15.septembrim ir klāta ar ūdeni ilgāk nekā četras nedēļas pēc kārtas un
kura nav piemērota kultūraugu audzēšanai, lopbarības ieguvei, zāles
pļaušanai un lopu ganīšanai;
25.4. tā ir lauksaimnieka īpašumā vai valdījumā (lietošanā) kārtējā gada
15.jūnijā saskaņā ar regulas Nr. 73/2009 124.panta 2.punkta otrās
rindkopas nosacījumiem;
25.5. tās minimālā kopējā atbalsttiesīgā platība ir vismaz viens hektārs, bet
katra lauka (vienlaidus zemesgabals, kurā audzē vienu lauksaimniecības
kultūru) platība ir vismaz 0,3 hektāri.
LV157 - Kārtība, kādā tiek nodrošināta starptautiskā tirdzniecība ar
apdraudētajiem savvaļas dzīvnieku un augu sugu īpatņiem; Procedures for
ensuring international trade in endangered species of wild animals
and plants Cabinet Regulation No. 133, 6 April 1999
http://www.likumi.lv/doc.php?id=23405
LV160 - Latvāņu izplatības ierobežošanas programma 2006. -2012. Gadam; Control
program for giant hogweed Heracleum sosnowskyi 2006 – 2012
http://www.vidm.gov.lv/lat/pol/ppd/files/text/VidM_060606_Latvanu_izpl_ierobez_progr_
2006-2012.doc
LV300 - Bioloģiskās daudzveidības nacionālā programma; National Programme on
Biological Diversity
http://www.vidm.gov.lv/eng/dokumenti/politikas_planosanas_dokumenti/?doc=3304
1.6. Novírst ievesto sugu izplatīšanos.
2.1.9. Ierobežot ekspansīvo sugu (piemíram, krokainās rozes, smiltsírkšķa, eleagna) audzes
kāpās.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
615

LITHUANIA
September 2011
1.16. LITHUANIA
Lithuanian legislation available http://www3.lrs.lt/dokpaieska/forma_e.htm
LT120 - Zuvininkystés Įstatymas ; Law on fisheries, 27 June 2000, No VIII-1756
2 straipsnis. Pagrindinės šio įstatymo sąvokos
1. Akvakultūra - žuvų, moliuskų, vėžiagyvių ir kitų organizmų dirbtinis auginimas gėlame
arba jūros vandenyje, sudarant šiems organizmams optimalias mitybos ir gyvenimo sąlygas.
2. Jūrų žvejybos laivas - žvejybos laivas, kuriam Lietuvos Respublikos Vyriausybės nustatyta
tvarka pripažintos Lietuvoje veikiančios klasifikacinės bendrovės suteikė teisę plaukioti
jūrose.
3. Kita (speciali) žvejyba - žvejyba mokslinių tyrimų, monitoringo, žuvivaisos, aklimatizacijos,
žuvų kontrolinių gaudymų, biologinės melioracijos, mokymo tikslais.
4. Lietuvos žuvininkystės vandens telkiniai - Lietuvos teritorinė jūra ir išskirtinė ekonominė
zona Baltijos jūroje, visi paviršiniai Lietuvos Respublikos vidaus vandenys, kurie naudojami
žuvininkystei.
5. Lietuvos žvejybos laivas - žvejybos laivas, plaukiojantis su Lietuvos valstybės vėliava ir
įregistruotas Lietuvos Respublikos jūrų laivų registre.
6. Mėgėjiška žvejyba - žvejyba mėgėjiškais žvejybos įrankiais pagal mėgėjiškai žvejybai
nustatytą tvarką.
7. Pirminis žuvų pardavimas - pirminis didmeninis uoste iškrautų žuvų pardavimas arba
pardavimas iš žvejybos bei kitų žuvis gabenančių laivų.
8. Tvenkinių žuvininkystė - žuvų veisimas, auginimas ir žvejyba žuvininkystės tvenkiniuose.
9. Vandens augalai - vandenyje augantys augalai, turintys ūkinę reikšmę, naudojami
vandens gyvūnų kaip maistas, sudarantys substratą žuvų nerštui arba turintys reikšmę
natūraliam vandens valymui. Vandens augalų naudojimui taikomos tos pačios šio įstatymo
nuostatos kaip ir žuvų išteklių naudojimui.
10. Verslinė žvejyba - žvejyba versliniais žvejybos įrankiais komerciniams tikslams.
11. Žuvininkystė - veikla, susijusi su žuvų išteklių valdymu, apsauga ir atkūrimu, žvejyba,
akvakultūra, tvenkinių žuvininkyste, žuvų perdirbimu ir pirminiu žuvų pardavimu.
12. Žuvininkystės tvenkinys - upės vagoje arba žemės paviršaus įdauboje, iškasoje, pylimų
apsuptame plote įrengtas vandens telkinys žuvims auginti ir veisti.
13. Žuvys - visų rūšių žuvys, nėgės, vandens vėžiagyviai ir moliuskai.
14. Žuvivaisa - žuvų veisimas, paauginimas bei perkėlimas iš vienų vandens telkinių į kitus,
taip pat reproduktorių gaudymas ir laikymas žuvų išteklių atkūrimo, palaikymo ir gausinimo
tikslais.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
616

LITHUANIA
15. Žuvų ištekliai - visos gėlųjų ir jūrų vandenų žuvys, kurias žmogus naudoja arba gali
naudoti savo poreikiams.
16. Žuvų išteklių apsauga ir atkūrimas - teisinių, techninių-materialinių ir finansinių
priemonių, padedančių išlaikyti stabilias, natūraliai atsikuriančias arba atkurti nykstančias
žuvų populiacijas, visuma.
17. Žuvų išteklių naudotojai - fiziniai ir juridiniai asmenys bei įmonės, neturinčios juridinio
asmens teisių, turintys teisę naudoti žuvų išteklius.
18. Žvejyba - žuvų gaudymas, jų laikymas ar perdirbimas laivuose ir sugautų žuvų gabenimas
laivais.
19. Žvejyba atviroje jūroje - žvejyba jūrų vandenyse, kurie neįeina į valstybių išskirtinę
ekonominę zoną, teritorinę jūrą ar vidaus vandenis.
20. Žvejybos kvota - žvejybos limito dalis, skiriama Lietuvos fiziniam, juridiniam asmeniui bei
įmonei, neturinčiai juridinio asmens teisių, kurie verčiasi versline žvejyba, arba užsienio
valstybei.
21. Žvejybos laivas - bet kurio tipo savaeigis ar nesavaeigis plaukiojantis statinys, pritaikytas
verslinei žvejybai.
September 2011
22. Žvejybos leidimas - nustatyta tvarka išduotas dokumentas, suteikiantis teisę žvejoti.
23. Žvejybos limitas - maksimalus leistinas atskirų rūšių žuvų sugavimo kiekis atskirame
vandens telkinyje.
17 straipsnis. Tvenkinių žuvininkystės ir žuvivaisos reguliavimas
1. Tvenkinių ir kitų vidaus vandenų žuvininkystės produktų gamyba priskiriama žemės ūkio
veiklai.
2. Žuvininkystės tvenkiniai naudojami pagal Žemės ūkio ministerijos nustatytas žuvų
auginimo žuvininkystės tvenkiniuose technologijas.
3. Aplink žuvininkystės tvenkinių teritorijas privalo būti vandens apsaugos zonos.
4. To paties vandens šaltinio baseine draudžiama įrengti naujus tvenkinius virš aukščiau
esančių žuvininkystės tvenkinių be Žemės ūkio ministerijos ir Aplinkos ministerijos leidimo.
5. Vyriausybės įgaliota institucija kontroliuoja tvenkiniuose auginamų žuvų ir kitų
hidrobiontų sanitarinę ir epizootinę būklę.
6. Žuvivaisa, žuvininkystės tvenkinių priešepizootinės ir profilaktinės priemonės, kalkinimas
gali būti finansuojami iš valstybės biudžeto.
7. Fiziniai ir juridiniai asmenys bei įmonės, neturinčios juridinio asmens teisių, besiverčiantys
tvenkinių žuvininkyste ir žuvivaisa, žuvalesių paukščių skaičiaus reguliavimo priemones taiko
Aplinkos ministerijos nustatyta tvarka.
8. Žuvivaisa valstybiniuose žuvininkystės vandens telkiniuose vykdoma pagal Žemės ūkio
ministerijos patvirtintą ir su Aplinkos ministerija suderintą programą.
9. Naujų žuvų rūšių introdukcija, išnykusių žuvų rūšių reintrodukcija bei retų ir nykstančių
žuvų rūšių perkėlimas bei veisimas vykdomas Aplinkos ministerijos nustatyta tvarka tik
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
617

618
gavus Aplinkos ministerijos ir Veterinarijos tarnybos leidimą.
10. Retų, vertingų, nykstančių rūšių žuvų, vėžiagyvių, moliuskų veisimas valstybiniuose
neišnuomotuose žuvininkystės vandens telkiniuose, mokslinio tyrimo, naujų technologijų
rengimo ir diegimo, žuvų selekcijos ir veislininkystės darbai finansuojami iš valstybės
biudžeto, taip pat iš savivaldybių biudžetų, tikslinių fondų ir kitų lėšų.
11. Žuvų gaudymo žuvivaisai ir žuvų įveisimo vandens telkiniuose tvarką nustato Žemės ūkio
ministerija.
LT121 - Laukinès Augalμos Įstatymas; Law on natural vegetation, 15 June 1999,
No. VIII-1226
2 straipsnis. Pagrindinės šio įstatymo sąvokos
1. Augalų bendrija - augalų, grybų rūšių populiacijų sambūvis tam tikrame plote.
2. Augavietė - augalų, grybų, jų populiacijų ar bendrijų natūrali augimo vieta.
3. Introdukcija - Lietuvos gamtai svetimos augalų ar grybų rūšies įvežimas į Lietuvą ir jos
įveisimas gamtinėje aplinkoje.
4. Laukinė augalija - gamtoje natūraliai augantys augalai, grybai ir jų bendrijos.
5. Laukinės augalijos genetiniai ištekliai - augalų, grybų rūšių ir jų porūšių, atmainų, formų
paveldėjimo informacijos visuma.
6. Laukinės augalijos ištekliai - laukiniai augalai ir grybai, jų dalys, augalų gyvybinės veiklos
produktai (sula, sakai), kuriuos žmogus naudoja ar gali naudoti savo reikmėms.
7. Laukiniai augalai - gamtoje esančių rūšių augalai ir grybai, kurie nėra pakeisti dirbtinės
atrankos būdu.
8. Laukinės augalijos išteklių naudotojai - fiziniai ir juridiniai asmenys bei įmonės, neturinčios
juridinio asmens teisių, besiverčiantys laukinės augalijos išteklių ėmimu iš gamtinės
aplinkos, taip pat prekyba šiais ištekliais ir perdirbimu.
9. Populiacija - vienos rūšies individų visuma tam tikrame plote.
6 straipsnis. Laukinių augalų ir grybų rūšių introdukcija
Įvežti į Lietuvos Respubliką naujas laukinių augalų, grybų rūšis galima tik Vyriausybės arba
jos įgaliotos institucijos nustatyta tvarka ir užtikrinus, jog introdukuotoji rūšis nedarys
neigiamo poveikio natūralioms augalų bendrijoms bei aplinkai.
15 straipsnis. Laukinių augalų gausumo reguliavimas
1. Atskirų rūšių laukinių augalų gausumas gali būti reguliuojamas Vyriausybės įgalio¬tos
institucijos nustatyta tvarka, siekiant išvengti kai kurių laukinių augalų daromos žalos
že¬mės ūkiui, miškų ūkiui, vandens telkiniams, taip pat siekiant užtikrinti gyventojų
sveikatos apsaugą, apsaugoti nuo ligų naminius gyvūnus.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
September 2011
2. Atskirų rūšių laukinių augalų gausumas turi būti reguliuojamas taip, kad tai nedarytų žalos
aplinkai ir kitų rūšių laukiniams augalams bei gyvūnams.
3. Atskirų rūšių laukiniai augalai ar grybai dėl jų didelio kenksmingumo žmonėms,
naminiams gyvuliams ar kultivuojamų augalų pasėliams gali būti pripažinti naikintinais.
Tokių augalų ir grybų sąrašą bei naikinimo tvarką nustato Vyriausybė arba jos įgaliota
institucija.
LT122 - Laukinès gyvūnijos Įstatymas; Law on wildlife
1 straipsnis. Pagrindinės šio įstatymo sąvokos
1. Laukinė gyvūnija - nuolat laisvėje gyvenantys bestuburiai ir stuburiniai gyvūnai bei jų
populiacijos.
2. Gyvūnijos ištekliai - laukiniai gyvūnai, jų dalys, jų veiklos produktai, kuriuos žmogus
naudoja arba gali naudoti savo poreikiams.
3. Gyvūnijos išteklių limitavimas - gyvūnijos išteklių naudojimo normų nustatymas
atsižvelgiant į turimas žinias apie gyvūnijos išteklių kiekį, jų atsinaujinimą ir išsaugojimą
ateičiai.
4. Ūkinė veikla - veikla, kuri turi poveikio laukinei gyvūnijai.
5. Introdukcija - Lietuvos gamtai svetimos gyvūnų rūšies įvežimas į Lietuvą turint tikslą ją
įkurdinti gamtoje.
6. Reintrodukcija - gyvūnų rūšies, kuri Lietuvoje yra išnykusi ar išnaikinta, pakartotinis
įvežimas į Lietuvą ir išplatinimas turint tikslą ją vėl įkurdinti gamtoje.
10 straipsnis. Laukinių gyvūnų perkėlimas, introdukcija ir kryžminimas
Perkelti, introdukuoti (reintrodukuoti) ir kryžminti laukinius gyvūnus yra leidžiama tik
Aplinkos apsaugos ministerijos nustatyta tvarka.
LT123 -Saugomμ gyvūnμ, augalμ, grybμ, rūsiμ ir bendrijμ Įstatymas; Protected
animals, plants and fungi species and communities, 6 November 1997,
No. VIII-499
1 straipsnis. Pagrindinės šio įstatymo sąvokos
1. Saugomos rūšys ir bendrijos - Lietuvos Respublikos teritorijoje, jos kontinentiniame šelfe
ir Lietuvos Respublikos ekonominėje zonoje Baltijos jūroje natūraliai augančių
(besiveisiančių) gyvūnų, augalų ir grybų rūšys, jų bendrijos, kurių skaičius mažėja ir kurioms
gresia išnykimas; tai rūšys ir bendrijos, kurios šio Įstatymo nustatyta tvarka yra įrašytos į
Lietuvos raudonąją knygą. Rūšis apima ir žemesnio rango taksonominius vienetus - porūšį,
atmainą, formą.
2. Augavietė (buveinė) - vieno ar kito organizmo, populiacijos ar bendrijos natūrali gyvavimo
vieta.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
619

620
3. Radvietė - vieta, plotas, teritorija, kur randami (stebimi) saugomų rūšių individai ar
bendrijos.
4. Introdukcija - Lietuvos gamtai svetimos gyvūnų, augalų ar grybų rūšies įvežimas į Lietuvą
ir išplatinimas turint tikslą įkurdinti gamtoje.
5. Reintrodukcija - gyvūnų, augalų ar grybų rūšies, kuri Lietuvoje yra išnykusi, pakartotinis
įvežimas į Lietuvą ir išplatinimas turint tikslą ją vėl įkurdinti gamtoje.
14 straipsnis. Introdukcija, reintrodukcija, saugomų rūšių ir bendrijų perkėlimas, išvežimas,
komerciniai sandoriai
1. Anksčiau Lietuvoje natūraliai gyvenusias (augusias) ir išnykusias rūšis reintrodukuoti,
naujas rūšis introdukuoti leidžiama tik atvejais, jei tai nekelia pavojaus ekosistemų
stabilumui, rūšių ir bendrijų saugumui.
2. Savavališkas retų ir nykstančių rūšių gyvūnų, augalų ir grybų bei jų bendrijų perkėlimas iš
vienos vietos į kitą Lietuvos Respublikos teritorijoje, taip pat jų išvežimas iš Lietuvos
draudžiamas.
3. Naujų rūšių introdukcijos, išnykusių rūšių reintrodukcijos, taip pat saugomų rūšių ir
bendrijų perkėlimo iš vienos vietos į kitą bei išvežimo iš Lietuvos tvarką nustato ir
kontroliuoja Aplinkos apsaugos ministerija.
4. Prekyba saugomų rūšių objektais ir komerciniai sandoriai, susiję su šių objektų
naudojimu, yra draudžiami.
LT160A - Introdukcijos, reintrodukcijos ir perkėlimo tvarka; The introduction,
reintroduction and enforcement regime, 08.22.2002, No. 81-3505, no 352 -
Introdukcijos, reintrodukcijos ir perkėlimo tvarka
I. bendroji dalis
1. Ši Tvarka reglamentuoja naujų ar išnykusių ir šiuo metu natūraliai Lietuvos gamtinėje
aplinkoje negyvenančių rūšių įvežimą į Lietuvos Respubliką (bet kurioje jų gyvenimo ciklo
fazėje, įskaitant sėklas, sporas, grybieną, ikrus, kiaušinius ar kitą gyvybingą biologinę
medžiagą, iš kurios gali išaugti ir daugintis šių rūšių individai), jų įveisimą bei platinimą
Lietuvos Respublikos gamtinėje aplinkoje bei vietinių rūšių perkėlimą. Ši tvarka privaloma
visiems juridiniams ir fiziniams asmenims, vykdantiems introdukciją, reintrodukciją ar
perkėlimą.
2. ios tvarkos tikslas – užtikrinti, kad nevietinių rūšių įkurdinimas gamtinėje aplinkoje būtų
vykdomas taip, kad nepakenktų biologinei įvairovei (ekosisteminiame, rūšiniame ar
genetiniame lygmenyje), žmonių sveikatai bei nepadarytų žalos fizinių ir juridinių asmenų
turtui.
3. Ši tvarka netaikoma:
3.1. augalų nacionaliniams genetiniams ištekliams, kurių įvežimo tvarką reglamentuoja
Augalų nacionalinių genetinių išteklių įstatymas (Žin., 2001, Nr. 90-3144) ir genetiškai
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
modifikuotiems organizmams, kurių įvežimas, naudojimas ir išleidimas į aplinką vykdomas
Genetiškai modifikuotų organizmų įstatymo (Žin., 2001, Nr.56-1976) nustatyta tvarka;
3.2. rūšims, įvežamoms auginti nelaisvėje: zoologinėms ar botaninėms kolekcijoms sudaryti,
laikyti aptvaruose, voljeruose, akvariumuose, mokslinėse laboratorijose, auginti botanikos
soduose, arboretumuose, parkuose, skveruose, privačiose dendrologinėse kolekcijose ir
kitiems tikslams be teisės juos įkurdinti natūralioje gamtinėje aplinkoje. Draudžiama laikyti
šiems tikslams įvežtus organizmus aplinkoje, iš kurios yra didelė patekimo į natūralias
ekosistemas rizika.
September 2011
4. Vartojamos sąvokos:
4.1. Introdukcija – rūšių, porūšių ar žemesnių taksonų dirbtinis perkėlimas už
jų istoriškai žinomo natūralaus paplitimo ribų.
4.2 Atsitiktinė introdukcija – atsitiktinis rūšies perkėlimas už jos istoriškai
žinomo natūralaus paplitimo ribų kaip žmonių veiklos padarinys.
4.3. Planuota introdukcija – iš anksto suplanuota introdukcija, vykdoma
turint tam tikrą tikslą.
4.4. Reintrodukcija – rūšies pakartotinis įkurdinimas areale, kuriame ji
gyveno, bet iš nyko ar buvo iš naikinta.
4.5. Perkėlimas – individų perkėlimas iš vienos vietos į kitą ir įkurdinimas
gamtoje jų rūšies natūralaus paplitimo ribose.
4.6. Rūšis – individų, kurie pasižymi bendrais morfofiziologiniais požymiais,
natūraliai tarpusavyje kryžminasi ir duoda gyvybingus ir vaisingus palikuonis,
visuma.
4.7. Nevietinės rūšys – rūšys, porūšiai ar žemesni taksonai bet kokioje
vystymosi stadijoje, esantys už jų natūralaus paplitimo arealo.
4.8. Vietinės rūšys – rūšys, porūšiai ar žemesni taksonai, gyvenantys (ar
gyvenę) areale, kurį užima, užėmė ar gali potencialiai užimti be planuotos ar
atsitiktinės introdukcijos.
4.9. Invazinės rūšys – nevietinės rūšys, kurių įsikūrimas ekosistemose turi
žalingą ekologinį, ekonominį poveikį ar kenkia žmonių sveikatai.
4.10. Fitosanitarija – teisinių, techninių, materialinių priemonių visuma, kurias
taikant užtikrinama, kad nebūtų įvežami ir neplistų augalams kenksmingi
organizmai.
4.11. Kenksmingi organizmai – organizmai bet kurioje vystymosi fazėje,
galintys sukelti augalų, gyvūnų ar žmonių ligas ar padaryti jiems kitą
pastebimą žalą.
4.12. Organizmas – bet kuris biologinis vienetas, išskyrus žmogų, galintis
daugintis ir perduoti savo genetinę medžiagą.
4.13. Individas – bet koks gyvas gyvūnas, augalas, grybas ar kitas
savarankiškai egzistuojantis organizmas, išskyrus žmogų.
4.14. Žemės naudotojas – fizinis ar juridinis asmuo, kuriam privačios
nuosavybės teise priklauso arba nustatyta tvarka išnuomotas ar suteiktas
naudotis sausumos ar vandens plotas.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
621

622
5. Veterinarinius reikalavimus įvežamiems, introdukuojamiems, reintrodukuojamiems
gyvūnams nustato ir jų vykdymą kontroliuoja Lietuvos Respublikos valstybinė maisto ir
veterinarijos tarnyba (toliau – VMVT).
6. Fitosanitarijos reikalavimus įvežamiems, introdukuojamiems, reintrodukuojamiems
augalams ir grybams, jų gabenimui, sandėliavimui, auginimui, dauginimui ir realizavimui
reglamentuoja Fitosanitarijos įstatymas (Žin., 1999,
Nr. 113-3285). Augalų fitosanitarinės būklės valstybinę kontrolę atlieka Lietuvos Respublikos
valstybinė augalų apsaugos tarnyba (toliau – VAAT).
7. Lietuvos valstybės sienų ir teritorijos sanitarinė ir medicininė karantininė apsauga –
žmonių užkrečiamųjų ligų profilaktikos ir kontrolės priemonių visuma Lietuvos valstybės
sienos perėjimo punktuose ir visoje Lietuvos Respublikos teritorijoje – vykdoma Lietuvos
Respublikos žmonių užkrečiamųjų ligų profilaktikos ir kontrolės įstatymo (Žin., 1996, Nr.
104-2363; 2001, Nr. 112-4069) nustatyta tvarka.
II. Nevietinių rūšių įvežimas
8. Į Lietuvos Respubliką leidžiama įvežti organizmus, kurie atitinka Lietuvos Respublikos
teisės aktuose nustatytus veterinarijos, fitosanitarijos ir kitus privalomuosius reikalavimus.
Draudžiama įvežti, laikyti, gabenti, dauginti bet kokios vystymosi stadijos kenksmingus
organizmus. Leidimai tokių organizmų įvežimui gali būti išduodami tik mokslinių tyrimų,
laboratorinių tyrimų, vakcinų gamybos ir panašiems tikslams Valstybinės visuomenės
sveikatos priežiūros tarnybos prie Sveikatos apsaugos ministerijos (toliau – VVSPT), VAAT ar
VMVT pagal kompetenciją.
9. Įvežant augalus, privaloma turėti VAAT leidimą (galioja iki 2002 12 31) arba fitosanitarinio
registro pažymėjimą (galioja nuo 2003 01 01) bei eksportuojančios šalies fitosanitarinį
sertifikatą. Įvežti augalus galima tik per tuos Lietuvos Respublikos valstybės pasienio
kontrolės punktus, kuriuose VAAT pasienio karantino punktas, vadovaudamasis jų darbą
reglamentuojančiais teisės aktais, tikrina augalų fitosanitarinę būklę. Augalai, užkrėsti
kenksmingais organizmais, prieš kuriuos negali būti imtasi veiksmingų priemonių, grąžinami
į eksportuojančią šalį arba sunaikinami. Išlaidas, susijusias su augalų sunaikinimu ar
sugrąžinimu, apmoka krovinio savininkas.
10. Įvežti visų rūšių laukinius gyvūnus bet kokioje vystymosi stadijoje į Lietuvos Respublikos
teritoriją galima, tik nustatyta tvarka gavus Pasienio ir transporto valstybinės veterinarinės
tarnybos ir Aplinkos ministerijos leidimus bei turint veterinarijos sertifikato originalą.
11. Rūšių, įrašytų į Nykstančių laukinės faunos ir floros rūšių tarptautinės prekybos
konvencijos (CITES) (Žin., 2001, Nr. 50-1741) I–III priedus, įvežimui papildomai būtina gauti
CITES eksporto ir importo leidimus pagal Laukinių gyvūnų, jų dalių ir gaminių iš jų įvežimo,
išvežimo, pervežimo ir prekybos tvarką (Žin., 2001, Nr. 91-3201).
12. Leidimas įvežti nevietinę ar Lietuvoje išnykusią rūšį nesuteikia teisės ją
introdukuoti/reintrodukuoti.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
13. Įvežami gyvūnai turi būti patikrinti pasienio veterinarijos poste, vadovaujantis VMVT
nustatyta Gyvūninių produktų, įvežamų į Lietuvos Respubliką, veterinarinio tikrinimo tvarka
(Žin., 2001, Nr. 77-2720) bei kitais jų darbą reglamentuojančiais teisės aktais. Gyvūnus,
įvežtus be patikrinimo – neturint Veterinarinio patikrinimo sertifikato –
introdukuoti/reintrodukuoti ar perkelti draudžiama.
14. Introdukcijai/reintrodukcijai skirti gyvūnai turi būti karantinuoti, savininkų lėšomis atlikti
diagnostiniai tyrimai ir vakcinacijos pagal Lietuvos Respublikoje galiojančius veterinarijos
reikalavimus.
15. Visi į Lietuvos Respubliką įvežti augalai turi būti pasodinti į atitinkančią fitosanitarinius
reikalavimus iš anksto specialiai parengtą vietą ir vertinami, ar vegetacijos metu augalai
neužkrėsti kenksmingais organizmais.
16. Draudžiama realizuoti, sėti, sodinti ar kitaip platinti laukinius augalus, kurie užkrėsti
kenksmingais organizmais, taip pat naudoti kartu su jais įvežtą tarą, pakavimo medžiagas ir
kt. Draudžiama augalus įvežti dirvožemyje.
September 2011
III. Introdukcija ir reintrodukcija
17. Šios Tvarkos 1 priede nustatytos formos leidimus introdukcijai/reintrodukcijai iš duoda
Aplinkos ministerija.
18. Leidimai introdukuoti/reintrodukuoti gali būti išduoti juridiniams asmenims, gavusiems
aplinkos ministro įsakymu patvirtintos Invazinių rūšių kontrolės tarybos (toliau – Taryba)
išvadas ir rekomendacijas, kad šios rūšies plitimas Lietuvos Respublikos gamtinėje aplinkoje
neturėtų sukelti neigiamo ekologinio, ekonominio poveikio ar pakenkti žmonių sveikatai.
19. Rūšių, įrašytų į Nykstančių laukinės faunos ir floros rūšių tarptautinės prekybos
konvencijos (Žin., 2001, Nr. 50-1741) I ar II priedus, introdukcijai iš atviros jūros (akvatorijų,
nepriklausančių jokios valstybės jurisdikcijai) papildomai būtina iš anksto gauti Aplinkos
ministerijos išduotą sertifikatą. Sertifikatas suteikiamas tik tuo atveju, jei įvykdyti šie
reikalavimai:
19.1. gautas Botanikos instituto ar Ekologijos instituto patvirtinimas, kad
tokia introdukcija nepakenks introdukuojamos rūšies išlikimui;
19.2. gauta regiono aplinkos apsaugos departamento pažyma, kad
introdukuojamų individų gavėjas turi galimybes tinkamai juos patalpinti ir
prižiūrėti ir kad šių rūšių introdukcijos pagrindinis tikslas nėra komercinis.
20. Sertifikatas suteikiamas ne ilgesniam kaip vienerių metų laikotarpiui, nurodant per tą
laikotarpį leidžiamų introdukuoti individų skaičių.
21. Juridiniai asmenys, planuojantys introdukuoti/reintrodukuoti naujas rūšis į gamtinę
aplinką, pateikia Aplinkos ministerijai prašymą, kuriame turi būti nurodyta:
telefonas;
21.1. įmonės ar organizacijos pavadinimas ir adresas;
21.2. atsakingo už numatomus darbus asmens vardas ir pavardė, adresas,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
623

624
21.3. numatoma introdukuoti/reintrodukuoti rūšis ar žemesnis taksonas
pateikiant tikslų lotynišką pavadinimą;
21.4. planuojamų įvežti individų amžius bei kiekis (dvilyčiams organizmams –
vyriškos ir moteriškos lyties individų santykis);
21.5. juridinio asmens, iš kurio planuojama įsigyti, bei vietovės, iš kurios
planuojama atsivežti šios rūšies individus, pavadinimai ir adresai;
21.6. vietovės (ežero, upės, miško ar kt.), kurioje planuojama
introdukuoti/reintrodukuoti šią rūšį, pavadinimas;
21.7. pageidaujamas šios rūšies individų įvežimo į Lietuvą terminas;
21.8. planuojamas transportavimo būdas ir maršrutas.
22. Prie praš ymo pridedamas CITES leidimas ar kita, pareiškėjo nuomone, svarbi
informacija.
23. Taryba turi teisę motyvuotai pareikalauti papildomos informacijos ar tyrimų (buveinės, į
kurią planuojama introdukuoti/reintrodukuoti naują rūšį, biotinių ir abiotinių sąlygų
aprašymo: gyvūnų ir augalų rūšinės sudėties, populiacijų struktūros ir gausumo, litologinių,
hidrologinių, hidrocheminių tyrimų ir kt.). Šiuos darbus gali atlikti tik atitinkamą kvalifikaciją
turintys specialistai bei laboratorijos. Darbus finansuoja pageidaujantis vykdyti introdukciją
asmuo.
24. Aplinkos ministerija per 10 darbo dienų nuo prašymo gavimo dienos organizuoja jo
svarstymą Taryboje.
25. Prieš pateikdama išvadą Taryba turi apsvarstyti ir, jei yra galimybė, įvertinti:
25.1. naujos rūšies skaitlingumo didėjimo ir plitimo į aplinkines teritorijas
galimybes;
25.2. kaip introdukuota/reintrodukuota rūšis veiks aplinką viso jos biologinio
ciklo metu bei kiekvienu metų sezonu;
25.3. kokia yra kryžminimosi su vietinėmis rūšimis tikimybė;
25.4. ar nauja rūšis nėra ligų ir parazitų, pavojingų augalams, gyvūnams ar
žmonėms, pernešėjas;
25.5. ar vietinės saugomos gyvūnų ir augalų rūšys nebus
introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies maistu, ar
introdukuojama/reintrodukuojama rūšis nesudarys saugomoms rūšims
konkurencijos dėl maisto, veisimosi ir augimo vietų ar kitokios grėsmės jų
populiacijų stabilumui;
25.6. ar introdukuojama/reintrodukuojama rūšis turės galimybių išgyventi
naujoje buveinėje, kaip ji praturtins šią buveinę ekonomine, estetine ar kita
prasme ir ar ši nauda bus didesnė už galimą žalą.
26. Aplinkos ministerija ne vėliau kaip per 3 darbo dienas po Tarybos posėdžio informuoja
pareiškėją apie Tarybos išvadas.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
27. Tarybai neprieštaraujant nurodytų rūšių introdukcijai/reintrodukcijai privaloma parengti
introdukcijos/reintrodukcijos projektą, kuriame turi būti:
ir gausumas;
egzistavimą;
September 2011
27.1. nustatyta vietinių gyvūnų ir augalų rūšinė sudėtis, populiacijų struktūra
27.2. įvertintas individų, kurie introdukuojami/reintrodukuojami,
taksonominis statusas atliekant genetinius tyrimus. Pageidautina, kad
reintrodukuojami individai būtų iš laukinių populiacijų, kurios būtų kiek
galima artimesnės pagal genotipą, fenotipą ir kitus požymius buvusiai vietinei
populiacijai;
27.3. nustatytas optimalus introdukuojamų/reintrodukuojamų individų
skaičius, amžius, vyriškos ir moteriškos lyties individų santykis, tinkamiausias
introdukcijos/reintrodukcijos laikas (sezonas), taip pat numatomas
aklimatizacijos ir natūralizacijos laikas;
27.4. detaliai išnagrinėti biotiniai ir abiotiniai faktoriai, apsprendžiantys rūšies
27.5. įvertintas galimas introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies poveikis
ekosistemai. Introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies monitoringo
programa turi būti sudėtinė projekto dalis.
28. Introdukcijos/reintrodukcijos projektą gali parengti tik atitinkamą kvalifikaciją turintys
specialistai ar mokslo įstaigos. Projekto parengimą finansuoja pageidaujantis vykdyti
introdukciją/reintrodukciją asmuo.
29. Vienas introdukcijos/reintrodukcijos projekto egzempliorius pateikiamas Aplinkos
ministerijai, kuri per 5 darbo dienas po jo pateikimo išduoda leidimą
introdukcijai/reintrodukcijai.
30. Leidime nurodomos rūšies įveisimo gamtinėje aplinkoje sąlygos. Leidimas nesuteikia
teisės prekiauti, perduoti kitiems asmenims nemokamai ar kitaip platinti
introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies individus.
31. Leidimas vykdyti introdukciją/reintrodukciją gali būti anuliuotas ir vienus metus
neišduodamas asmenims, pažeidusiems šios tvarkos ar leidimo sąlygų reikalavimus.
32. Jei yra abejonių dėl introdukcijos/reintrodukcijos tikslingumo, Taryba gali pasiūlyti atlikti
eksperimentinę nedidelio kiekio individų introdukciją/reintrodukciją kontroliuojamomis
sąlygomis. Eksperimentinė introdukcija/reintrodukcija vykdoma mažiausiai vienus metus.
Pasibaigus šiam laikotarpiui, Taryba sprendžia dėl eksperimentinės
introdukcijos/reintrodukcijos laikotarpio pratęsimo ar leidimo introdukuoti/reintrodukuoti
išdavimo.
33. Tokios introdukcijos/reintrodukcijos metu turi būti pasirūpinta priemonėmis naujos
rūšies individų plitimo sustabdymui ar jų sunaikinimui.
34. Apie gyvūnų pabėgimą iš kontroliuojamos teritorijos privaloma nedelsiant pranešti
policijai ir regiono aplinkos apsaugos departamentui, savo lėšomis vykdyti šio aplinkos
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
625

626
apsaugos departamento padalinio nurodymus dėl privalomo ištrūkusių gyvūnų sugavimo,
organizuoti jų paiešką ir sugavimą, o jei tai neįmanoma, ne vėliau kaip per vieną mėnesį nuo
jų ištrūkimo į laisvę – sunaikinti.
35. Jei introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies individai elgiasi ir veikia aplinką ne taip,
kaip buvo numatyta, ir pastebima jų daroma žala aplinkai, Tarybos sprendimu naujos rūšies
individai sunaikinami bet kuriuo eksperimentinės introdukcijos/reintrodukcijos metu ar jai
pasibaigus. Kontrolės ar sunaikinimo išlaidas apmoka asmenys, vykdantys
introdukciją/reintrodukciją.
36. Penkis metus turi būti vykdomas pastovus introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies
monitoringas. Po šio laikotarpio monitoringas vykdomas kas penki metai.
37. Monitoringą gali vykdyti tik atitinkamą kvalifikaciją šioje srityje turintys specialistai.
Monitoringo metu turi būti tiriamas įveistos rūšies sveikatingumas (pagal nustatytus
veterinarinius ar fitosanitarinius reikalavimus), adaptacija, poveikis aplinkai, nustatomas
individų papildymo poreikis, identifikuojamos neigiamai šią rūšį veikiančios sąlygos ar
nustatytos nesėkmingos introdukcijos/reintrodukcijos priežastys. Išlaidas, susijusias su
monitoringo darbais, apmoka asmenys, atliekantys introdukciją/reintrodukciją.
38. Prekiauti gyvybingais introdukuotų/reintrodukuotų rūšių gyvūnais ar kitaip juos platinti
leidžiama ne anksčiau kaip po vienų metų po jų įvežimo į Lietuvą, gavus tam Tarybos
pritarimą bei vadovaujantis Aplinkos ministerijos, Muitinės departamento prie Finansų
ministerijos ir VMVT nustatytomis Prekybos laukiniais gyvūnais taisyklėmis. Prekiauti galima
tik šią veiklos rūšį užregistravusiems juridiniams asmenims, turint šių gyvūnų įsigijimo
teisėtumą įrodančius dokumentus bei VMVT išduotą gyvūno sveikatos pažymėjimą (Forma
Nr. 11).
39. Naujų augalų rūšių auginimui ir dauginimui su VAAT turi būti suderinti augalų
karantininiai reikalavimai – sąlygos.
IV. Perkėlimas
40. Organizmų perkėlimas vykdomas:
40.1. žmogaus ūkine veikla padarytai žalai gamtos ištekliams kompensuoti ar
atkurti gyvybingas populiacijas, kai tos rūšies individai išnaikinami ar labai
sumažėja jų kiekis dėl išnuodijimo, užteršimo ir panašių atvejų;
40.2. jei populiacija yra sumažėjusi žemiau kritinės ribos ir jos atsistatymas
natūraliu būdu būtų pavojingai lėtas ar iškyla giminingo kryžminimosi grėsmė.
Prieš perkeliant turi būti ištirtos ir pašalintos ar maksimaliai sumažintos
priežastys, nulėmusios populiacijos nykimą. Tik tuo atveju, jei po šių veiksmų
vietinė populiacija neatsistato iki pageidaujamo lygio, galima svarstyti
perkėlimo galimybę;
40.3. siekiant užpildyti neišnaudojamą maisto ir gyvenamosios aplinkos dalį,
norint padidinti vertingų rūšių kiekį bendrijose arba dirbtinių bendrijų
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
September 2011
suformavimui tik iš vertingų rūšių, siekiant gauti didesnę produkciją, norint
padidinti žūklės ar medžioklės laimikius;
40.4. invazinių rūšių, kenksmingų organizmų biologinei kontrolei.
41. Perkėlimas turi būti vykdomas pagal programas ar planus, suderintus su atitinkama
mokslo institucija ir Aplinkos ministerija ir tik išimtiniais atvejais, siekiant išsaugoti vertingus
gyvūnus, augalus ar kitus organizmus nuo sunaikinimo, galima perkelti ne pagal suderintą
planą, apie tai informavus regiono aplinkos apsaugos departamentą.
42. Suderintos programos (planai) atstoja leidimą juose numatytoms rūšims įveisti. Jeigu
perkeliamos programoje (plane) nenurodytos rūšys, reikalingas atskiras Aplinkos
ministerijos ar jos įgaliotos institucijos leidimas raštu.
43. Perkėlimo programose (planuose) turi būti nustatytos atitinkamam biotopui ekologiniu
ir ekonominiu požiūriu tinkamiausios rūšys, optimalūs perkeliamų individų kiekiai, amžius,
perkėlimo laikas ir šių darbų vykdymo mechanizmas. Perkeliami organizmai turi būti kiek
įmanoma artimesni vietinei populiacijai pagal genetinius ir kitus požymius. Siekiant išvengti
neigiamo genetinio poveikio vietinei populiacijai, jei perkėlimas vykdomas ne populiacijos
atkūrimui, bet siekiant gauti didesnę produkciją (norint padidinti žūklės, medžioklės
laimikius ir pan.), perkeliamus organizmus rekomenduojama sterilizuoti. Jei perkeliami
dirbtinai veisti gyvūnai, turi būti žinoma jų kilmė ir įvertintas naujų ligų ir parazitų platinimo
pavojus. Turi būti vengiama perkėlimų į populiacijas, kurios yra geroje būklėje.
44. Turi būti vykdomas perkėlimų monitoringas. Monitoringą gali vykdyti juridiniai ir fiziniai
asmenys, turintys atitinkamą kvalifikaciją ir tokio darbo patirtį. Vykdyti perkeltų organizmų
sveikatingumo monitoringą, įvertinti ligų ir parazitų platinimo pavojų gali VMVT, VAAT ar
VVSPT pagal kompetenciją.
45. Pageidautina, kad dirbtinai veisti gyvūnai, jei tai įmanoma, prieš įkurdinant juos gamtoje,
būtų paženklinti. Ženklinti leidžiama tik Aplinkos ministerijos nustatyta tvarka bei joje
užregistruotais ženklais. Ženklai ir ženklinimo būdai turi:
populiacijoje;
45.1. minimaliai traumuoti ženklinamus gyvūnus, nesudarkyti jų išvaizdos;
45.2. neturi pakeisti gyvūnų elgsenos, fiziologijos ar kitaip daryti įtakos jiems
45.3. ilgai ir patvariai laikytis ant gyvūno kūno;
45.4. būti lengvai ir greitai aptinkami;
45.5. būti lengvai nuimami ir identifikuojami nesužalojant gyvūno;
45.6. būti visiškai nepavojingi kitų gyvūnų sveikatai, jei atsitiktinai pakliūtų į jų
maistą, ženklinimo vieta turi būti parinkta taip, kad nebūtų galimybės ženklui
patekti į žmonių maistą.
46. Juridiniai ar fiziniai asmenys apie introdukcijos/reintrodukcijos ar perkėlimo vietą ir laiką
ne vėliau kaip prieš
2 darbo dienas turi informuoti atitinkamo regiono aplinkos apsaugos departamentą,
savivaldybę ir valstybinio parko direkciją (jei perkėlimas vykdomas parko teritorijoje).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
627

628
Pranešimai pateikiami raštu arba telefonograma. Gavusios pranešimą, nurodytos institucijos
paskiria asmenį dalyvauti įkurdinant individus naujoje vietoje.
47. Introdukciją/reintrodukciją ar perkėlimą kontroliuojantys pareigūnai patikrina, ar yra
leidimas tos rūšies individų įveisimui, ar jis numatytas suderintame plane (programoje), jų
įsigijimo dokumentus, gyvūno sveikatos pažymėjimą arba Veterinarinio patikrinimo
sertifikatą ar VAAT leidimą. Jei šių dokumentų nėra, įveisimas neleidžiamas.
48. Įkurdinus individus naujoje buveinėje, užpildomas šios Tvarkos 2 priede nustatytos
formos aktas. Jį pasirašo ir patvirtina antspaudu dalyvavęs atitinkamame regiono aplinkos
apsaugos departamento atstovas bei savivaldybės ar valstybinio parko administracijos
atstovas (jei telkinys yra parko teritorijoje) ir įveisimą atliekantis asmuo.
49. Aktas surašomas 3 egzemplioriais. Vienas egzempliorius lieka įveisimą atlikusiam
asmeniui, o kiti ne vėliau kaip per 10 dienų po įveisimo (kartu su įsigijimo dokumentų,
gyvūno sveikatos pažymėjimo arba Veterinarinio patikrinimo sertifikato ar VAAT leidimo
kopijomis) pateikiami:
49.1. atitinkamam RAAD padaliniui;
49.2. savivaldybei arba valstybinio parko administracijai.
50. Introdukcijos/reintrodukcijos bei perkėlimo darbai finansuojami iš valstybės biudžeto,
aplinkos apsaugos rėmimo programos ir kitų lėšų. Į išnuomotą ar privačią žemę
introdukcija/reintrodukcija bei perkėlimai vykdomi žemės naudotojų lėšomis, išskyrus
atvejus, kai introdukcija/reintrodukcija ar perkėlimai į išnuomotus ar privačius žemės
sklypus yra numatyti saugomų rūšių ir bendrijų apsaugos reglamentuose ar ypač saugomų
rūšių apsaugos projektuose arba Vyriausybės nustatyta tvarka kompensuojama žala
ištekliams, padaryta ne dėl nuomininkų ar savininkų kaltės.
V. Transportavimas
51. Gyvūnai didesniu nei 50 km atstumu transportuojami, vadovaujantis VMVT direktoriaus
1999 m. birželio 21d. įsakymu Nr. 4–165 „Dėl gyvūnų vežimo taisyklių“ patvirtintomis
Gyvūnų vežimo taisyklėmis (Žin., 1999, Nr. 58–1911; 2001, Nr.69–2493).
52. Transporto priemonė turi turėti teritorinės Valstybinės maisto ir veterinarijos tarnybos
išduotą pažymą apie jos tinkamumą gabenti gyvūnus.
53. Vežėjas turi būti registruotas VMVT nustatyta tvarka, turėti šios tarnybos išduotą Vežėjo
licenciją, turėti VMVT direktoriaus 2001 m. liepos 20 d. įsakymu Nr. 311 „Dėl leidimo vežti
gyvūnus Lietuvos Respublikos teritorijoje formos patvirtinimo bei leidimų išdavimo tvarkos“
(Žin., 2001, Nr. 69-2491) patvirtintos formos leidimą vežti gyvūnus ir laikytis kitų Lietuvos
Respublikos teisės aktų, reglamentuojančių gyvūnų vežimą, nuostatų.
54. Vežant gyvūnus Lietuvos Respublikos teritorijoje būtina turėti gyvūno sveikatos
pažymėjimą (Forma Nr. 11). Įvežtiems į Lietuvos Respublikos teritoriją gyvūnams pasienio
veterinarijos punkte poste yra išduodamas Veterinarinio patikrinimo sertifikatas.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
55. Sergančius ir nusilpusius gyvūnus transportuoti draudžiama, išskyrus atvejus, kai šie
gyvūnai transportuojami terapijai ar diagnostikai.
56. Turi būti sudarytos pervežamos rūšies organizmams tinkamos sąlygos (temperatūra,
ventiliacija ir kt.). Gyvūnai turi būti nugabenti į paskirties vietą per kiek įmanoma trumpesnį
laiką, švariu ir dezinfekuotu transportu. Transporto dezinfekcijai naudojami Lietuvoje
registruoti dezinfekantai. Augalams vežti skirta tara neturi būti užkrėsta kenksmingais
organizmais. Importuojamiems augalams pakuoti draudžiama naudoti šiaudus, šieną, žolę.
57. Jei vandens gyvūnų transportavimo metu vanduo yra keičiamas, turi būti imamasi
priemonių, kad būtų apsaugota nuo užkrėtimo ar užteršimo aplinka ir keičiamas vanduo
nepatektų į vandens telkinius.
58. Gyvūnai, turintys ligų požymių ar nugaišę, sunaikinami pagal VMVT reikalavimus,
valstybiniam veterinarijos gydytojui prižiūrint. Gyvūnai, atitinkantys nustatytus
privalomuosius gyvūnų sveikatos būklės reikalavimus, gali būti realizuojami. Gyvūnų
skrodimas atliekamas, vadovaujantis VMVT direktoriaus 2002 m. sausio 28 d. įsakymu Nr. 55
„Dėl gyvūnų lavonų skrodimo ir dokumentų įforminimo tvarkos“ (Žin., 2002, Nr. 14-542, Nr.
30-1105)“ nustatyta tvarka.
September 2011
VI. Fizinių ir juridinių asmenų pareigos
59. Juridiniai ir fiziniai asmenys, vykdantys introdukciją/reintrodukciją ar perkėlimą, privalo:
nurodymų;
gaišimus;
organizmus;
59.1. penkis metus savo lėšomis vykdyti introdukuotos/reintrodukuotos
rūšies išgyvenimo ir sveikatingumo monitoringą ir kasmet iki gruodžio 10
dienos pateikti Aplinkos ministerijai ataskaitą apie naujos rūšies įveisimo
rezultatus. Po šio laikotarpio monitoringą vykdyti kas penki metai. Vykdyti
perkeltų rūšių monitoringą pagal suderintą programą;
59.2. apmokėti išlaidas, susijusias su įvežtų organizmų, neatitinkančių
nustatytų veterinarinių ar fitosanitarinių reikalavimų, sunaikinimu ar
sugrąžinimu į eksportuojančią valstybę;
59.3. apmokėti išlaidas, susijusias su įvežtų organizmų karantinavimu,
diagnostiniais tyrimais, vakcinacijomis ar kitų Lietuvos Respublikoje
galiojančių veterinarijos ir fitosanitarijos reikalavimų vykdymu;
59.4. užtikrinti priemones, kurių pagalba galima greitai ir efektyviai sunaikinti
ar kontroliuoti organizmų plitimą, jei introdukuotos/reintrodukuotos rūšies
organizmai pradeda kenkti ekosistemai;
59.5. laikytis leidimų sąlygų, VMVT ir VAAT nustatytų reikalavimų ir
59.6. nedelsiant pranešti VMVT apie pastebėtus gyvūnų susirgimus ar
59.7. nedelsiant pranešti VAAT apie pastebėtus augalams kenksmingus
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
629

630
59.8. nekliudomai įleisti įgaliotus aplinkos apsaugos, VVSPT, VMVT, VAAT
pareigūnus patikrinti introdukuotų/reintrodukuotų organizmų būklę,
nemokamai suteikti jiems informaciją ir pagalbą, susijusią su šių organizmų
kontrole ir tyrimu;
59.9. vykdyti kitus teisės aktų nustatytus reikalavimus, įgyvendinti priemones,
panaikinančias arba mažinančias neigiamą poveikį aplinkai ir gamtos
ištekliams.
vii. Baigiamosios nuostatos
60. Informacija apie visus introdukcijos, reintrodukcijos ar perkėlimo etapus turi būti vieša.
61. Fiziniai ir juridiniai asmenys, įveisę invazines rūšis be leidimo, dėl neatsargumo ar
nežinojimo, turi apmokėti šių rūšių išnaikinimo išlaidas ir atstatyti buvusią buveinių būklę.
62. Fiziniai ir juridiniai asmenys, pažeidę šios Tvarkos reikalavimus, atsako Lietuvos
Respublikos įstatymų nustatyta tvarka.
LT160B - Invazinių rūšių organizmų kontrolés ir naikinimo tvarka; Invasive species
control and eradication procedures, 08.22.2002, No. 81-3505, no 352
I. Bendrosios nuostatos
1. Ši Tvarka nustato organizmų, įrašytų į Invazinių Lietuvoje (toliau – Invazinių) rūšių
organizmų sąrašą, kontrolę ir jų naikinimą.
2. Invazinių rūšių organizmai, dėl jų daromos didelės žalos biologinei įvairovei, žmonių
sveikatai ar sukeliamų ekonominių nuostolių, Invazinių rūšių kontrolės tarybos (toliau –
Tarybos) siūlymu įtraukiami į Invazinių rūšių organizmų sąrašą, kurį tvirtina aplinkos
ministras.
3. Vartojamos sąvokos:
3.1. Rūšis – individų, kurie pasižymi bendrais morfofiziologiniais požymiais,
natūraliai tarpusavyje kryžminasi ir duoda gyvybingus ir vaisingus palikuonis,
visuma.
3.2. Invazinės rūšys – nevietinės rūšys, kurių įsikūrimas ekosistemose turi
žalingą ekologinį, ekonominį poveikį ar kenkia žmonių sveikatai.
3.3. Invaziniai organizmai – nevietinių gyvūnų, augalų, grybų, bakterijų,
virusų ir kitų organizmų rūšių, įtrauktų į Invazinių Lietuvoje rūšių sąrašą,
individai bet kurioje vystymosi stadijoje.
3.4. Kontrolė i r naikinimas – organizacinių, techninių ir kitų priemonių,
kurias taikant ribojamas invazinių rūšių organizmų plitimas, visuma.
3.5. Populiacija – vienos rūšies individų grupė, užimanti tam tikrą teritoriją ir
turinti tik tai grupei būdingus požymius.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
September 2011
3.6. Žemės naudotojas – fizinis ar juridinis asmuo, kuriam privačios
nuosavybės teise priklauso arba nustatyta tvarka išnuomotas ar suteiktas
naudotis sausumos ar vandens plotas.
II. INVAZINIŲ RŪŠIŲ ORGANIZMŲ KONTROLĖ IR NAIKINIMAS
4. Gyvūnams pavojingų užkrečiamųjų ligų sukėlėjų ir jų pernešėjų kontrolę, prevenciją bei
likvidavimą organizuoja, koordinuoja ir kontroliuoja Valstybinė maisto ir veterinarijos
tarnyba (toliau – VMVT), VMVT užkrečiamųjų ligų kontrolės centras ir kitos šiai tarnybai
pavaldžios institucijos Veterinarijos įstatymo (Žin., 1992, Nr. 2-15; 1999, Nr. 90-2639; 2000,
Nr. 61-1804) ir kitų teisės aktų nustatyta tvarka.
5. Augalų ligų, piktžolių ir kitų invazinių rūšių organizmų kontrolę bei naikinimą organizuoja,
koordinuoja ir kontroliuoja Lietuvos Respublikos valstybinė augalų apsaugos tarnyba (toliau
– VAAT) Lietuvos Respublikos fitosanitarijos įstatymo (Žin., 1999, Nr. 113-3285), Lietuvos
Respublikos augalų apsaugos įstatymo (Žin., 1995, Nr. 90-2013; 1998, Nr. 56-1545), Lietuvos
Respublikos augalų apsaugos įstatymo 3, 4, 9 ir 12 straipsnių pakeitimo įstatymo (Žin. 1997
Nr.59-1363), Lietuvos Respublikos augalų apsaugos įstatymo 3 straipsnio pakeitimo
įstatymo (Žin., 2001, Nr. 110-3986), Lietuvos Respublikos augalų apsaugos įstatymo 3, 4 ir
11 straipsnių pakeitimo įstatymo (Žin., 2001, Nr. 48-1655) ir kitų teisės aktų nustatyta
tvarka.
6. Užkrečiamųjų ligų sukėlėjų, jų pernešėjų ir kitų gyvų organizmų, turinčių neigiamą įtaką
žmonių sveikatai, maistui, turtui ir aplinkai, privalomąjį profilaktinį aplinkos nukenksminimą
(dezinfekciją, dezinsekciją ir deratizaciją), invazinių rūšių organizmų kontrolę ir naikinimą
organizuoja, koordinuoja ir kontroliuoja Sveikatos apsaugos ministerija, Valstybinė
visuomenės sveikatos priežiūros tarnyba prie Sveikatos apsaugos ministerijos (VVSPT), šiai
tarnybai pavaldūs Užkrečiamųjų ligų profilaktikos ir kontrolės centras, Ekstremalių sveikatai
situacijų centras ir kitos institucijos Lietuvos Respublikos žmonių užkrečiamųjų ligų
profilaktikos ir kontrolės įstatymo (Žin., 1996, Nr. 104-2363; 2001, Nr. 112-4069), Lietuvos
Respublikos žmonių užkrečiamųjų ligų profilaktikos ir kontrolės įstatymo 27 straipsnio
pakeitimo įstatymo (Žin., 2000, Nr. 92-2864), Lietuvos Respublikos žmonių užkrečiamųjų ligų
profilaktikos ir kontrolės įstatymo 8, 13, 14, 17, 18, 21, 26, 27, 41 straipsnių pakeitimo
įstatymo (Žin., 2000 Nr. 61-1812), Lietuvos Respublikos žmonių užkrečiamųjų ligų
profilaktikos ir kontrolės įstatymo 5, 20, 21, 23, 24, 25 straipsnių pakeitimo įstatymo ir kitų
teisės aktų nustatyta tvarka.
7. Invazinių rūšių organizmų, nesančių žmonių, gyvulių ar žemės ir miškų ūkio augalų ligų
sukėlėjais ar pernešėjais, bet kenkiančių biologinei įvairovei, gausumo reguliavimo ir
naikinimo būdus atskiroms rūšims nustato Taryba, o tvirtina aplinkos ministras.
8. Kontrolės ir naikinimo būdai turi būti visiškai saugūs žmonių sveikatai, efektyvūs, kiek
galima etiškesni ir humaniškesni, kiek įmanoma mažiau kenkti aplinkai, kitiems augalams ir
gyvūnams. Pirmenybė teikiama biologiniams būdams, jei jų nėra, – naudojami fiziniai,
mechaniniai ar cheminiai būdai arba naudojamos visos šios priemonės, kaip integruotas
naikinimo būdas. Naikinimui naudojami chemikalai turi būti greit suirstantys ir nesikaupti
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
631

632
maisto grandinėje. Jei gausumo reguliavimui norima introdukuoti naujas rūšis, turi būti
įvertintas tokių rūšių galimas neigiamas poveikis.
9. Invazinių rūšių organizmų kontrolei, naikinimui ir monitoringo vykdymui turi būti
ruošiamos programos. Programoje turi būti pateikta programai įgyvendinti reikalingų lėšų
analizė, galima programos trukmė ir tikslas, nurodytas darbų vykdymo mechanizmas bei
koordinuojanti institucija, apibūdinta ir nustatyta geografinė ir administracinė teritorija,
kurioje taikoma programa, aprašytos darbų metodikos, priemonės ir kt.
10. Pirmiausia invazinių rūšių organizmai naikinami vietovėse, kuriose gyvena ypač
saugomos rūšys, bei kitose biologinės įvairovės atžvilgiu vertingiausiose vietovėse.
11. Invazinių rūšių organizmų naikinimui gali būti naudojami tik tie preparatai, kuriuos teisės
aktų nustatyta tvarka leidžiama įvežti ir naudoti Lietuvos Respublikoje.
12. Naikinimą cheminėmis priemonėmis galima pradėti, tik turint pakankamai lėšų,
medžiagų, priemonių, tarp jų kolektyvinių ir asmeninių apsauginių priemonių bei
pakankamai žinių ir pajėgumų šiam darbui kokybiškai užbaigti. Cheminės naikinimo
priemonės nenaudojamos, jei yra pastovi invazinių rūšių organizmų imigracija į tą teritoriją.
13. Invazinių rūšių organizmus leidžiama medžioti ar žvejoti, neribojant jų amžiaus, dydžio ir
kiekio. Tokius gyvūnus, suderinus su regiono aplinkos apsaugos departamentu, gali būti
leidžiama žvejoti ar medžioti uždraustais įrankiais, būdais ar laiku, tačiau šie būdai turi būti
selektyvūs ir kitų sunaikintų ar sužeistų vertingų gyvūnų negali būti daugiau nei 20%
vienetų. Invazinių rūšių žuvys neįskaitomos į įmonei skirtą sugavimo limitą.
14. Gyvybingų invazinių organizmų įvežimas, perkėlimas, prekyba ar kitoks jų platinimas yra
draudžiamas. Invazinius gyvūnus draudžiama transportuoti gyvus, sugavus paleisti ar
perkelti į kitas vietas. Draudžiama juos naudoti gyvam masalui.
15. Invazinių rūšių organizmų naikinimą, Aplinkos ministerijos prašymu, organizuoja,
koordinuoja ir kontroliuoja VMVT, VVSPT, VAAT, viešoji įstaiga „Miško apsaugos stotis“ ir
kitos institucijos pagal kompetenciją.
16. Naikinimo darbus gali vykdyti nustatytąja tvarka šiai veiklai akredituoti juridiniai ir fiziniai
asmenys, gavę šiai veiklai licenciją. Asmenys, neturintys licencijos, gali naikinti invazinius
organizmus tik jiems nuosavybės teise priklausančioje ar nuomojamoje žemėje, įsigiję
buitiniam naudojimui skirtus preparatus. Naudojant naikinimo priemones, turi būti
užtikrintas žmonių saugumas.
17. Kiekvieno naikinimo proceso metu turi būti siekiama sunaikinti visą invazinės rūšies
organizmų populiaciją. Naikinimo preparatai pagal pavojingumo laipsnį parenkami,
atsižvelgiant į aplinkos specifiką.
18. Invazinių rūšių organizmų kontrolė ir naikinimas atliekama etapais:
18.1. vietovės apžiūra ir įvertinimas;
18.2. invazinių organizmų lokalizacijos vietų ir migracijos kelių nustatymas;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
September 2011
18.3. kontrolės priemonių bei metodų parinkimas ir panaudojimas;
18.4. atliekamų darbų efektyvumo įvertinimas, tolesnis stebėjimas;
18.5. rekomendacijų pateikimas juridiniam ar fiziniam asmeniui dėl
priemonių, būtinų apsaugoti jo žemę ar kitą turtą nuo invazinių rūšių
organizmų.
19. Invazinių rūšių organizmai privačiose ar išnuomotose žemės sklypuose gali būti
naikinami be jų savininko ar nuomininko sutikimo. Naikinimo metu kritę invazinių rūšių
organizmai surenkami ir sudeginami ar kitaip nukenksminami, laikantis VMVT ar
fitosanitarinių nurodymų. Negyvybingi invazinių rūšių organizmai gali būti perduoti žemės
naudotojui, jei tai nesukelia grėsmės aplinkai ar žmonių sveikatai ir nėra galimybės juos
išplatinti.
20. VMVT, atsižvelgdama į invazinių rūšių organizmų pavojingumą, plitimo savybes, vietos
geografinę padėtį ir kitas gamtines sąlygas, gali nustatyti jų židinio teritorijos, apsaugos ir
priežiūros zonų ribas. Jei būtina, VMVT kreipiasi į atitinkamą savivaldybę dėl papildomų
apsaugos priemonių – policijos postų steigimo, transporto srauto nukreipimo aplenkiant
židinio ir jo apsaugos zonos teritoriją.
21. Nustačius ypač kenksmingų augalams invazinių organizmų židinį, VAAT gali kreiptis į
apskrities viršininką dėl karantino paskelbimo atitinkamoje teritorijoje. VAAT raštu
informuoja žemės naudotojus apie karantininius apribojimus, kontroliuoja jų laikymąsi ir
taiko rekomenduotas priemones. Karantiną panaikina apskrities viršininkas VAAT teikimu.
22. Jei invazinių rūšių organizmų poveikyje pavojingai degraduoja aplinka, Aplinkos
ministerijos Ypatingųjų ekologinių situacijų valdymo centro pasiūlymu, nustatyta tvarka toje
vietovėje gali būti skelbiama ekologinio pavojaus zona. Valstybės valdymo institucijų, kitų
juridinių bei fizinių asmenų veikla, lokalizuojant ir likviduojant ypatingųjų ekologinių
situacijų priežastis ir pasekmes tokiose zonose, reglamentuojama, organizuojama ir
kontroliuojama Aplinkos apsaugos ministerijos 1997 m. balandžio 22 d. įsakymu Nr. 69 „Dėl
ministerijos ir pavaldžių organizacijų veiksmų ypatingųjų ekologinių ir kitų ekstremalių
situacijų atvejais“ (Žin., 1997, Nr. 37-914) nustatyta tvarka.
23. Invazinių rūšių organizmų kontrolės ir naikinimo efektyvumą įvertina institucijų,
atliekančių šiuos darbus, specialistai pagal patvirtintas metodikas.
III. BAIGIAMOSIOS NUOSTATOS
24. Juridiniai ar fiziniai asmenys, kurie yra žemės, kurioje naikinami invaziniai organizmai,
naudotojai, privalo:
24.1. sudaryti sąlygas kokybiškam ir saugiam darbui atliekant invazinių organizmų naikinimą
bei naikinimo efektyvumo įvertinimą;
24.2. laikytis invazinių rūšių naikinimą atliekančių įmonių, specialistų nurodytos tvarkos;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
633

634
24.3. vykdyti VMVT, VAAT, VVSPT ir kitų valstybės tarnybų ir pareigūnų nurodymus ir
teisėtus reikalavimus.
25. Naikinimo darbai, taip pat iš laidos, susijusios su karantino paskelbimu ir panaikinimu,
profilaktinių ir priešepizootinių priemonių atlikimu, apmokamos asmenų, introdukavusių
šiuos organizmus, pažeidžiant nustatytą tvarką, iš valstybės biudžeto, aplinkos apsaugos
rėmimo programos ir kitų lėšų.
26. Asmenys, pažeidę šios Tvarkos reikalavimus, traukiami atsakomybėn Lietuvos
Respublikos teisės aktų nustatyta tvarka.
LT160C - INVAZINIŲ RŪŠIŲ ORGANIZMŲ KONTROLĖS TARYBOS NUOSTATAI; Order
on Invasive Species Control Board rules, 08.22.2002, No. 81-3505, no 352
I. BENDROSIOS NUOSTATOS
1. Invazinių rūšių kontrolės taryba (toliau – Taryba) yra nuolatinė veikianti patariamoji
institucija, teikianti pasiūlymus Aplinkos ministerijai dėl invazinių rūšių prevencijos ir šių
rūšių valdymo.
2. Tarybą sudaro Aplinkos ministerijos, Valstybinės augalų apsaugos tarnybos, Valstybinės
maisto ir veterinarijos tarnybos, Valstybinės visuomenės sveikatos priežiūros tarnybos bei
mokslo ir mokymo institucijų atstovai. Tarybos nariais gali būti ir kitų ministerijų, vietos
savivaldos institucijų bei visuomeninių ir nevyriausybinių organizacijų atstovai. Tarybos
personalinę sudėtį įsakymu tvirtinta aplinkos ministras.
3. Taryba savo veikloje vadovaujasi Lietuvos Respublikos Konstitucija, Lietuvos Respublikos
tarptautinėmis sutartimis, įstatymais, Vyriausybės nutarimais, aplinkos ministro, žemės ūkio
ministro, Valstybinės maisto ir veterinarijos tarnybos direktoriaus įsakymais, kitais teisės
aktais, taip pat šiais nuostatais.
4. Tarybos veikla grindžiama kolegialiu klausimų svarstymu, demokratijos, teisėtumo ir
viešumo principais.
5. Tarybos sprendimai ir pasiūlymai yra rekomendacinio pobūdžio.
II. TARYBOS UŽDAVINIAI IR FUNKCIJOS
6. Pagrindiniai Tarybos uždaviniai:
6.1. teikti informaciją ir rekomendacijas žemės naudotojams introdukcijos bei invazinių
rūšių plitimo klausimais;
6.2. identifikuoti esamus ir galimus invazinių rūšių invazijos kelius;
6.3. įvertinti introdukuojamų rūšių naudą ir žalą, invazinių rūšių plitimo žalą;
6.4. teikti rekomendacijas dėl priemonių, sumažinančių introdukcijos riziką;
6.5. kooperuoti veiksmus, užkertančius invazinių rūšių plitimą tarpvalstybiniu mastu;
6.6. informuoti visuomenę apie invazinių rūšių žalą.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
September 2011
7. Taryba, vykdydama jai pavestus uždavinius:
7.1. teikia išvadas, pasiūlymus ir rekomendacijas dėl invazinių rūšių kontrolės ir prevencijos;
7.2. teikia pasi ūlymus dėl mokslinių tyrimų bei invazinių rūšių valdymo planų, programų
kūrimo ir įgyvendinimo;
7.3. planuoja, organizuoja ir koordinuoja veiksmus valstybiniame, regioniniame, vietiniame
ir ekosisteminiame lygmenyje, kad būtų pasiekti veiksmų planų/programų uždaviniai ir
tikslai;
7.4. bendradarbiauja su atitinkamomis užsienio organizacijomis;
7.5. kaupia informaciją, stebi ir įvertina invazinių rūšių poveikį ekonomikai, gamtai ir žmonių
sveikatai;
7.6. teikia valstybės institucijoms pasiūlymus dėl atitinkamų teisės aktų parengimo ar
pakeitimo;
7.7. invazinių rūšių organizmų, nesančių žmonių, gyvulių ar žemės ir miškų ūkio augalų ligų
sukėlėjais ar pernešėjais, bet kenkiančių biologinei įvairovei, gausumo reguliavimo ir
naikinimo būdus atskiroms rūšims nustato Taryba, o tvirtina aplinkos ministras;
7.8. leidimai introdukuoti/reintrodukuoti gali būti išduoti juridiniams asmenims, gavusiems
aplinkos ministro įsakymu patvirtintos Invazinių rūšių kontrolės tarybos išvadas ir
rekomendacijas, kad šios rūšies plitimas Lietuvos Respublikos gamtinėje aplinkoje neturėtų
sukelti neigiamo ekologinio, ekonominio, poveikio ar pakenkti žmonių sveikatai.
III. TARYBOS TEISĖS
8. Vykdydama savo funkcijas, Taryba turi teisę;
8.1. nustatyta tvarka gauti valstybės, vietos savivaldos, mokslo ir mokymo institucijų
disponuojamą informaciją, reikalingą Tarybos darbui;
8.2. kviesti į posėdžius Aplinkos ministerijos, jai pavaldžių ir jos reguliavimo sričiai priskirtų
institucijų specialistus, kitų valstybės ir vietos savivaldos institucijų pareigūnus, mokslo ir
mokymo institucijų specialistus, visuomeninių ir kitų nevyriausybinių organizacijų atstovus,
sudaryti laikinas ar nuolatines darbo grupes;
8.3. teikti pasiūlymus Aplinkos ministerijai dėl teisės aktų, susijusių su invazinėmis rūšimis
rengimo, pakeitimo ar papildymo;
8.4. informuoti visuomenę apie Tarybos veiklą.
IV. TARYBOS DARBO ORGANIZAVIMAS IR POSĖDŽIAI
9. Tarybą sudaro pirmininkas, sekretorius ir nariai.
10. Tarybos pirmininkas organizuoja Tarybos darbą, atsako už jos veiklą, šaukia posėdžius,
jiems pirmininkauja, pasirašo posėdžių protokolus.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
635

636
11. Tarybos sekretorius derina posėdžių darbotvarkę su pirmininku, renka ir apibendrina
gautą informaciją, nustatyta tvarka formuoja posėdžių dokumentų bylas, dalyvauja
posėdžiuose, tačiau neturi balso teisės, surašo posėdžių protokolus, kaupia leidimų
introdukcijai/reintrodukcijai kopijas, vykdo kitus pirmininko nurodymus, susijusius su
posėdžių organizavimu.
12. Tarybos nariai dalyvauja posėdžiuose, balsuoja priimant sprendimus, gali pateikti atskirą
nuomonę dėl posėdyje svarstomų klausimų.
13. Posėdžiai:
13.1. posėdžius rengia ir jiems vadovauja pirmininkas arba jo įgaliotas Tarybos narys;
13.2. posėdžiai rengiami prireikus, bet ne rečiau kaip kartą per metus;
13.3. svarstoma medžiaga Tarybos nariams pateikiama ne vėliau kaip prieš 10 dienų iki
posėdžio;
13.4. posėdžiai yra teisėti, jei juose dalyvauja daugiau negu pusė Tarybos narių;
13.5. sprendimai priimami paprasta balsų dauguma. Balsams pasiskirsčius po lygiai, lemia
posėdžio pirmininko balsas;
13.6. sprendimai įforminami Tarybos posėdžių protokolais. Į posėdžio protokolą gali būti
įrašyta atskira narių nuomonė;
13.7. posėdžiai yra vieši. Posėdžiuose patariamojo balso teise gali dalyvauti ekspertai ir
pateikti išvadas nagrinėjamais klausimais;
13.8. posėdžių techninį aprūpinimą organizuoja Aplinkos ministerija.
LT160D - INTRODUKCIJOS, REINTRODUKCIJOS IR PERKĖLIMO PROGRAMA; Order
on the introduction, reintroduction and transfer program, 08.22.2002, No. 81-
3505, no 352
I. BENDROJI DALIS
1. Introdukcija, reintrodukcija ir perkėlimas yra labai veiksmingos natūralių ir dirbtinių
ekosistemų valdymo priemonės, kurios, teisingai naudojamos, gali duoti didelę ekologinę ir
ekonominę naudą, bet, kaip ir kitos dirbtinės priemonės, gali sukelti nepataisomą žalą, jei
naudojamos netinkamai.
2. Šiuo metu viena didžiausių grėsmių biologinei įvairovei yra nevietinių rūšių biologinė
invazija. Natūralūs gamtiniai barjerai per tūkstantmečius leido susiformuoti unikalioms
ekosistemoms ir rūšims. Vykstant globalizacijos procesui, intensyvėjant tarptautinei
prekybai, transportui, turizmui, šie barjerai buvo sugriauti. Vis daugiau įvairių augalų,
gyvūnų, grybų ir kitų organizmų rūšių, atsitiktinai ar turint tam tikrą tikslą, perkeliama už jų
natūralaus paplitimo ribų. Kai kurios iš jų, atsidūrę naujoje aplinkoje, tampa invazinėmis –
sukelia dideles ekologines, ekonomines problemas ar kenkia žmonių sveikatai. Pasienio
kontrolės postai, įsteigti tam, kad apsaugoti nuo žmonių, augalų ir gyvulių ligų sukėlėjų,
neapsaugo nuo rūšių, kurios gali pakenkti biologinei įvairovei. Nevietinių rūšių yra visose
taksonominėse grupėse: pradedant virusais ir baigiant žinduoliais. Jos yra įsiskverbę ir
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
paveikę vietinę biotą praktiškai visuose ekosistemų tipuose. Balastinio vandens išpylimas,
laivų korpusų plovimas sąlygojo neplanuotą ir nepageidaujamą kenksmingų vandens
organizmų introdukciją jūros ir gėlųjų vandenų ekosistemose.
3. Invazinių rūšių žala yra globali, užmaskuota ir dažniausiai nepataisoma. Šimtai rūšių
nyksta dėl nevietinių rūšių invazijos. Aplinkos tarša ir buveinių destrukcija, globalinis klimato
atšilimas sudaro palankias sąlygas invazinėms rūšims įsikurti ir plisti.
4. Iki 2000 m. pabaigos Lietuvoje buvo žinoma daugiau kaip 530 nevietinių rūšių augalų, apie
10 nevietinių grybų ir kerpių rūšių ir po 5 rūšis gamtoje plintančių nevietinių bakterijų bei
virusų. Itin intensyviai į Lietuvą skverbiasi svetimžemiai augalai. Paskutinius du
dešimtmečius per metus jų vidutiniškai padaugėja 12 rūšių. Į Baltijos jūrą savaime atkeliavo
ar buvo atvežta su balastiniais vandenimis apie 100 nevietinių organizmų rūšių.
5. Šiame šimtmetyje Lietuvos gyvūnų rūšių įvairovę bandyta papildyti 13 žinduolių, 1
paukščių, 22 žuvų ir vėžių rūšimis ir keletu vėžiagyvių rūšių. Didžioji dalis introdukuotų rūšių
neprisitaikė prie Lietuvos sąlygų, tačiau kai kurios (mangutas, kanadinė audinė, ondatra,
sidabrinis karosas) tapo dažnos.
6. Sėkminga buvo bebro ir tauriojo elnio reintrodukcija Lietuvoje, Ponto–Kaspijos gamaridų
ir mizidžių introdukcija į Kauno ir Kuršių marias, kalninės pušies introdukcija Kuršių Nerijoje.
Tačiau plinta ir žalingos nevietinės rūšys – rainuotasis vėžys, grundulas, Sosnovskio barštis,
uosialapis klevas, vėžiagyvis Cercopagis pengoi ir kt.
7. Šiuo metu nėra tiksliai žinoma, kokios nevietinių organizmų rūšys yra Lietuvoje, jų
aklimatizacijos laipsnis, agresyvumas vietinių rūšių atžvilgiu, ekonominė ir ekologinė žala ar
nauda.
September 2011
II. PROGRAMOS TIKSLAS IR UŽDAVINIAI
8. Programa parengta, vadovaujantis Biologinės įvairovės konvencijos (Žin., 1995, Nr. 69-
1662) 8 straipsnio, Europos laukinės gamtos ir gamtinės aplinkos apsaugos konvencijos
(Žin., 1996, Nr. 91-2126) 11 straipsnio, Konvencijos dėl tarptautinės reikšmės šlapžemių,
ypač vandens paukščių buveinių (Žin., 2001, Nr. 19-591) VII.14 rezoliucijos dėl invazinių
rūšių ir šlapžemių, Laukinės gyvūnijos įstatymo (Žin., 1997, Nr. 108-2727; 2001, Nr. 110-
3988) 7 straipsnio, Laukinės augalijos įstatymo (Žin., 1997, Nr. 60-1944) 6 straipsnio,
Saugomų gyvūnų, augalų, grybų rūšių ir bendrijų įstatymo (Žin., 1997, Nr. 108-2727; 2001,
Nr. 110-3987) 16 straipsnio, Jūros aplinkos apsaugos įstatymo (Žin., 1997, Nr. 108-2731) 20
straipsnio ir kitų teisės aktų reikalavimais.
9. Šios programos tikslas yra sumažinti biologinės įvairovės praradimą bei ekonominius
nuostolius, sąlygojamus introdukuotų, reintrodukuotų, perkeltų organizmų ar savaime
plintančių invazinių rūšių. Pridedamas veiksmų planas 2002–2007 m. (1 priedas).
10. Programos pagrindiniai uždaviniai yra:
10.1 informuoti valstybės institucijas ir visuomenę apie nevietinių invazinių rūšių daromą
žalą ir paskatinti imtis jų plitimo prevencijos, kontrolės ir valdymo funkcijų;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
637

638
10.2. sustiprinti invazinių rūšių introdukcijos prevenciją kaip pagrindinę priemonę,
reikalaujančią nacionalinių ir tarptautinių veiksmų;
10.3. sumažinti atsitiktinių ir nelegalių nevietinių rūšių įvežimo ir introdukcijos atvejų;
10.4. užtikrinti, kad būtų iš anksto išsamiai įvertintas introdukuojamų, reintrodukuojamų ar
perkeliamų rūšių galimas poveikis biologinei įvairovei;
10.5. skatinti invazinių rūšių naikinimo ir kontrolės programų rengimą ir jų įgyvendinimą;
10.6. tobulinti nevietinių rūšių kontrolės teisinę ir institucinę bazę bei tarptautinį
bendradarbiavimą šioje srityje;
10.7. skatinti mokslinius tyrimus, duomenų bazių kūrimą ir informacijos keitimąsi tarp
valstybių bei tarp institucijų šalies viduje.
III. PROGRAMOS PRINCIPAI
Pirmas skirsnis. Informavimas ir švietimas
11. Informavimas ir švietimas būtinas tam, kad nevietinių rūšių plitimas būtų suprastas kaip
esminė ir prioritetinė aplinkosauginė problema. Informavimas, mokymas ir visuomenės
švietimas yra efektyviausia prevencijos priemonė, sumažinanti netyčinių ir nelegalių
introdukcijų riziką. Introdukcija, reintrodukcija, perkėlimas, nevietinių invazinių rūšių
naikinimas ir kontrolė yra sėkmingesnė, jei šiems darbams pritaria ir juose dalyvauja
vietiniai gyventojai. Moksliniai tyrimai yra būtinas pagrindas mokymui ir švietimui.
12. Rekomenduojami veiksmai:
12.1. identifikuoti atskirų visuomenės grupių vaidmenį ir interesus invazinių rūšių srityje ir
pateikti joms atitinkamą informaciją bei rekomenduoti jų galimus veiksmus;
12.2. prekių importuotojai, eksportuotojai yra visuomenės grupės, nuo kurių daugiausia
priklauso invazinių rūšių introdukcijos prevencija, todėl jiems turi būti skiriamas didžiausias
dėmesys informacijos ir mokymo srityje;
12.3. teikti informaciją ir rekomendacijas turistams, atvykstantiems į šalį, keliaujantiems
šalies viduje ar vykstantiems į kitas šalis, bendradarbiauti šioje srityje su turizmo
agentūromis ir kaimo turizmo organizatoriais;
12.4. mokyti pasienio kontrolės punktų darbuotojus bei kitus atsakingus pareigūnus
identifikuoti ir kontroliuoti invazines rūšis;
12.5. informuoti vietinius gyventojus ir kitas suinteresuotas visuomenės grupes visose
nevietinių rūšių valdymo fazėse, kad būtų išvengta nesusipratimų;
12.6. sukurti nevietinių rūšių duomenų bazę – tiksli, išsami ir lengvai pasiekiama informacija
yra pagrindas mokymui ir švietimui;
12.7. įtraukti nevietinių rūšių problemą į mokymo programas vidurinio ir aukštojo mokslo
mokyklose;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
12.8. užtikrinti, kad teisės aktai, reglamentuojantys introdukciją ir nevietinių rūšių valdymą,
būtų suprantami ir žinomi pareigūnams ir plačiajai visuomenei.
September 2011
Antras skirsnis. Prevencija
13. Nevietinių rūšių introdukcijos prevencija yra pigiausia ir efektyviausia priemonė.
14. Rekomenduojama laikytis šių prevencijos nuorodų:
14.1. introdukcija neturėtų būti leidžiama, jei yra abejonių, kad introdukuojama rūšis gali
tapti invazine. Kadangi introdukuojamų rūšių poveikį biologinei įvairovei dažniausiai yra
sunku nuspėti, reikia vadovautis atsargumo principu;
14.2. ypatingų atsargumo priemonių turi būti imamasi introdukuojant į vandens
ekosistemas;
14.3. invazinių rūšių poveikis yra „biologinė tarša“, kuri sąlygoja ekonominius bei
ekologinius nuostolius, todėl turi būti laikomasi principo „teršėjas moka“;
14.4. turi būti sumažinta atsitiktinės introdukcijos rizika. Planuota introdukcija turi vykti
Aplinkos ministerijos nustatyta tvarka, suderinus su atitinkamomis institucijomis;
14.5. introdukcija gali būti leidžiama tik tuo atveju, jei jos numatoma nauda yra žymiai
didesnė už gal imą žalą. Jei tą patį tikslą galima pasiekti, perkeliant vietines rūšis,
introdukcija neturi būti naudojama;
14.6. introdukcija neleidžiama, jei introdukuojama rūšis turėjo žalingą ekologinį ar
ekonominį poveikį kitose šalyse;
14.7. įvežami organizmai turi būti karantinuojami, siekiant nustatyti, ar nėra ant jų ar kartu
su jais nepageidaujamų rūšių;
14.8. turi būti vykdomas specializuotas monitoringas tam, kad invazinės rūšys būtų
nustatytos jų invazijos ankstyvose stadijose, kol jų populiacijos yra mažos ir lokalios.
Trečias skirsnis. Atsitiktinė introdukcija
15. Sunkiausia kontroliuoti atsitiktinę introdukciją, kuri vyksta daugeliu kelių ir būdų. Tokios
introdukcijos sumažinimui pagrindinės priemonės yra neplanuotos introdukcijos kelių
nustatymas, pagrindinių kelių monitoringas ir introdukcijos reguliavimas šiuose keliuose.
Pagrindiniai veiksmai atsitiktinei introdukcijai sumažinti yra:
15.1. identifikuoti ir valdyti pagrindinius atsitiktinės introdukcijos kelius. Tokie keliai yra
tarptautinė prekyba (per atitinkamas prekes ir pakuotes), turizmas, prekybos ir žvejybinis
laivynas, balastiniai vandenys, žuvininkystė, žemės ūkis, miškininkystė, sodininkystė,
autotransportas, geležinkeliai ir oro transportas;
15.2. ruošti prekybos taisykles, kurios sumažintų atsitiktinę introdukciją;
15.3. vystyti technologijas, sumažinančias nevietinių rūšių plitimą per balastinius vandenis ir
laivų korpusus. Šios priemonės būtų balastinių vandenų išpylimo rekomendacijos, moksliniai
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
639

640
tyrimai ir monitoringas, uosto darbuotojų ir laivų įgulų atitinkamas informavimas ir
apmokymas. Kurti nacionalinę balastinių vandenų valdymo programą, jų išpylimo tvarką
Lietuvos teritoriniuose vandenyse ir ekonominėje zonoje Baltijos jūroje ir kitą teisinę bazę
nevietinių rūšių plitimui per balastinius vandenis sumažinti;
15.3. sugriežtinti ir išplėsti pasienio kontrolės ir karantino taisykles, apmokyti darbuotojus,
diegti naują įrangą, stengiantis, kad nebūtų įvežama organizmų, kenksmingų ne tik
naminiams gyvuliams, žemės ūkio kultūroms ar žmonių sveikatai, bet ir biologinei įvairovei;
15.4. įteisinti baudas ar kitas sankcijas už invazinių rūšių introdukciją dėl neatsargumo ar
nerūpestingumo, kurios būtų panaudotos invazinių rūšių naikinimui, kontrolei ir
monitoringui.
Ketvirtas skirsnis. Planuota introdukcija, reintrodukcija
16. Dabartinė institucinė struktūra yra neadekvati susidoroti su nevietinių rūšių plitimu,
laiku jas identifikuojant bei imantis atitinkamų prevencinių, sustabdymo ar naikinimo
priemonių. Siekiant griežčiau kontroliuoti introdukciją, reintrodukciją, perkėlimą, reikalinga
įsteigti atsakingą instituciją, kuri išsamiai išnagrinėtų introdukuojamų rūšių galimą poveikį
biologinei įvairovei, darytų sprendimus dėl introdukcijos/reintrodukcijos ir perkėlimų,
nustatytų jų vykdymo sąlygas, rengtų teisės aktų šioje srityje projektus.
17. Įvertinant introdukuojamos/reintrodukuojamos rūšies galimą poveikį, būtina
konsultuotis su kitomis valstybės institucijomis, nevyriausybinėmis organizacijomis,
kaimyninėmis šalimis.
18. Jei būtina, reikalauti, kad, kaip poveikio vertinimo dalis, būtų atlikta eksperimentinė
introdukcija kontroliuojamomis sąlygomis, kurios metu būtų ištirta introdukuojamos rūšies
sveikatingumas, mityba, elgsena ir kitos biologinės savybės pasikeitusiomis sąlygomis. Turi
būti įvertinta rizika, kainos, tiesioginė ir netiesioginė nauda, alternatyvos.
19. Pagrindiniai introdukcijos principai:
19.1. naujų rūšių introdukcija priimtina tik ten, kur numatoma aiški ekonominė, socialinė ar
gamtosauginė nauda ir kur nėra alternatyvių vietinių rūšių, turinčių panašų biologinį
potencialą;
19.2. ten, kur vietinės augalų ir gyvūnų bendrijos yra iš esmės nepaliestos, kur yra saugomų
gyvūnų ar augalų rūšių, bei vertingiausiose biologinės įvairovės atžvilgiu teritorijose –
introdukcija neleidžiama. Už tokių vietovių ribų introdukcija gali būti vykdoma, tik užtikrinus,
kad introdukuotos rūšys natūraliai neplis į šias teritorijas;
19.3. introdukcija rekomenduojama tose ekosistemose, kurios yra taip stipriai paveiktos
žmogaus, kad būtina suformuoti naują bendriją, siekiant kuo geriau išnaudoti potencialų
ekosistemos produktyvumą. Turi būti atlikti išsamūs tyrimai, kaip introdukuojama rūšis veiks
gretimas natūralias ir pusiau natūralias ekosistemas;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
19.4. introdukcija neturi būti vykdoma vietose, kur introdukuotos rūšies kontrolė yra
negalima. Vandens organizmų introdukcija taikytina uždaruose vandens telkiniuose, iš kurių
mažai tikėtinas natūralus introdukuotų rūšių plitimas;
19.5. vadovaujantis tarptautinės teisės normomis, norint išvengti neigiamos įtakos
tarpvalstybinėms ekosistemoms, naujų rūšių introdukcijos vietų parinkimas turi būti
vykdomas ypač atsakingai. Prieš introdukciją į tarpvalstybines ekosistemas būtina
konsultuotis su kaimyninių valstybių atitinkamomis institucijomis ir gauti jų pritarimą;
19.6. ypatingų atsargumo priemonių būtina imtis, jei introdukuojama rūšis istoriškai buvo
žalinga kitose šalyse.
September 2011
20. Pagrindiniai reintrodukcijos principai:
20.1. reintrodukcija vykdoma, norint padidinti reintrodukuojamos rūšies paplitimo arealą ir
išgyvenimo galimybes, atstatyti ekologine ar kultūrine prasme vertingas rūšis ekosistemoje,
padidinti bioįvairovę, gauti ilgalaikę ekonominę naudą suformuojant gyvybingas laukines
populiacijas;
20.2. būtina identifikuoti ir pašalinti ar sumažinti iki tinkamo lygio rūšies išnykimo toje
vietovėje priežastis;
20.3. reintrodukcija trumpam laikotarpiui, sporto ar komerciniams tikslams, neturint tikslo
suformuoti gyvybingą populiaciją, gali būti vykdoma, nesilaikant šių principų, tačiau turi būti
užkirstas kelias tokių gyvūnų savaiminiam plitimui ar platinimui;
20.4. prieš vykdant reintrodukciją, privaloma parengti jos projektą;
20.5. reintrodukuojamos rūšies monitoringas turi būti sudėtinė reintrodukcijos projekto
dalis. Monitoringo metu tiriama įveistos rūšies adaptacija, pasiskirstymas, poveikis aplinkai,
nustatomas individų papildymo poreikis, identifikuojamos neigiamai šią rūšį veikiančios
sąlygos ar nesėkmingos reintrodukcijos priežastys;
20.6. pageidautina, kad įveisiami individai būtų iš laukinės populiacijos, kuri būtų kiek galima
artimesnė pagal genetinius, fenetinius ir kitus požymius buvusiai vietinei populiacijai;
20.7. turi būti įvertintas vietinių gyventojų požiūris į reintrodukuojamą rūšį. Jei šis požiūris
yra neigiamas, turi būti atliktas aiškinamasis darbas apie šios rūšies naudą.
Penktas skirsnis. Perkėlimas
21. Ilgalaikis perkėlimo tikslas yra stabilios populiacijos natūraliomis sąlygomis su minimalia
žmogaus intervencija.
22. Perkėlimas gali būti naudingas ir naudojamas, kai:
22.1. populiacija yra labai maža ir iškyla giminingo kryžminimosi grėsmė;
22.2. populiacija yra sumažėjusi žemiau kritinės ribos ir jos atsistatymas natūraliu būdu būtų
pavojingai lėtas;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
641

642
22.3. žmogaus ūkine veikla padarytai žalai ištekliams kompensuoti ar atkurti gyvybingas
populiacijas, kai tos rūšies individai išnaikinami ar labai sumažėja jų kiekis dėl išnuodijimo,
užteršimo ir panašių atvejų;
22.4. siekiant užpildyti neišnaudojamą maisto ir gyvenamosios aplinkos dalį, norint padidinti
vertingų rūšių kiekį bendrijos e, arba dirbtinių bendrijų suformavimui tik iš vertingų rūšių,
siekiant gauti didesnę produkciją, norint padidinti žūklės ar medžioklės laimikius,
nepageidautinų rūšių biologinei kontrolei.
23. Turi būti vengiama perkėlimų į populiacijas, kurios yra geroje būklėje.
24. Prieš perkeliant turi būti ištirtos ir pašalintos ar maksimaliai sumažintos priežastys,
nulėmusios populiacijos sumažėjimą. Jei po šių veiksmų vietinė populiacija neatsistato iki
pageidaujamo lygio, galima svarstyti perkėlimo galimybę.
25. Prieš rengiant perkėlimo programas turi būti apsvarstomos alternatyvios išteklių
atkūrimo priemonės – gyvenimui ir dauginimuisi tinkamų plotų padidinimas ar geresnis
išteklių valdymas. Kai dėl reliatyvios naudos ir kainų, kaip pagrindinė išteklių valdymo
priemonė, yra pasirenkamas perkėlimas, turi būti įvertintas ir potencialus tokių darbų
genetinis, ekologinis poveikis ir laikomasi atsargaus požiūrio.
26. Turi būti vykdomas monitoringas tokių programų progresui, sėkmei ar nesėkmei
nustatyti. Šis įvertinimas sumažina nenumatytų žalingų poveikių riziką ateities programose.
27. Turi būti imamasi priemonių dirbtinai veistų individų poveikiui (įskaitant ir genetinį
poveikį) laukinėms populiacijoms sumažinti.
28. Turi būti žinoma dirbtinai veistų individų kilmė, įvertintas ligų ir parazitų platinimo
pavojus.
29. Pageidautina, kad dirbtinai veisti gyvūnai prieš įkurdinant juos gamtoje būtų paženklinti.
Ženklai ir ženklinimo būdai turi minimaliai žaloti ženklinamus gyvūnus, neturi pakeisti
gyvūnų elgsenos, fiziologijos ar turėti kitos įtakos jiems populiacijoje.
Šeštas skirsnis. Naikinimas ir kontrolė
30. Kai prevencijos priemonės būna nesėkmingos ir yra identifikuojama invazinė rūšis, turi
būti vykdomos priemonės jų plitimo sustabdymui, nuslopinimui, uždarymui tam tikroje
teritorijoje, jų kiekio ir tankumo sumažinimui ar sunaikinimui.
31. Ankstyvas invazinių rūšių nustatymas, kol jų populiacijos yra mažos ir lokalios, kartu su
sugebėjimu imtis skubių efektyvių veiksmų yra sėkmingo ir nebrangaus naikinimo pagrindas.
32. Dažnai būna atsilikimas tarp invazinių rūšių identifikacijos ir efektyvių prevencijos
programų įdiegimo. Mokslinių tyrimų apie šių rūšių poveikį trūkumas neturėtų būti
naikinimo atidėjimo priežastimi. Atidėjimas žymiai sumažina gero rezultato tikimybę.
Naikinimas yra pigesnė ir ekologiškai saugesnė priemonė už ilgalaikę invazinių rūšių
kontrolę.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
33. Strategiškai svarbūs punktai invazinių rūšių monitoringui ir naikinimui turėtų būti
pagrindiniai invazijos keliai – uostai, orouostai, pasienio kontrolės postai ir kt.
34. Turi būti užtikrinta, kad naikinimo būdai būtų kiek galima etiškesni, humaniškesni,
selektyvesni ir neturėtų ilgalaikio neigiamo poveikio kitoms rūšims, aplinka nebūtų užteršta
ilgai išliekančiomis toksinėmis medžiagomis.
September 2011
LT161 - DĖL ŽUVIVAISOS VALSTYBINIUOSE ŽUVININKYSTĖS VANDENS
TELKINIUOSE TAISYKLIŲ BEI MINIMALIŲ ŽUVŲ IR VĖŽIŲ ĮVEISIMO NORMŲ
SĄRAŠO PATVIRTINIMO; Order on fish release
11. Nerekomenduojama žuvų įveisti į vandens telkinius:
11.1. kuriuose žuvų išteklių būklė yra gera ir populiacija gyvybinga;
11.2. kuriuose įveisimo rezultatai buvo prasti (kol bus išsiaiškintos ir pašalintos tikėtinos
tokių rezultatų priežastys);
11.3. karpių, vaivorykštinių upėtakių, sidabrinių karosų, baltųjų amūrų, plačiakakčių,
kuriuose jie anksčiau nebuvo veisti ir nėra mokslininkų rekomendacijų dėl jų įveisimo
tikslingumo;
11.4. karpines žuvis lervučių stadijoje, jei yra galimybė jas paauginti.
LT162 - DĖL LAUKINIŲ GYVŪNŲ NAUDOJIMO MOKSLO, KULTŪROS, ŠVIETIMO,
AUKLĖJIMO IR ESTETIKOS TIKSLAMS TAISYKLIŲ PATVIRTINIMO; The use of wild
animals in science, culture and education, 03.28.2009, No. 34-1322
31. Laukinių gyvūnų perkėlimas iš vienos vietos į kitą ir įkurdinimas gamtoje jų rūšies
natūralaus paplitimo ribose vykdomas vadovaujantis Introdukcijos, reintrodukcijos ir
perkėlimo tvarka, patvirtinta Lietuvos Respublikos aplinkos ministro 2002 m. liepos 1 d.
įsakymu Nr. 352 (Žin., 2002, Nr. 81-3505).
LT163 - DĖL PREKYBOS LAUKINIAIS GYVŪNAIS TAISYKLIŲ PATVIRTINIMO; Order on
wildlife trade rules, 2004, No. 85-3097
II. PREKYBA GYVŪNAIS, JŲ DALIMIS IR GAMINIAIS IŠ JŲ VIDAUS RINKOJE
6. Draudžiama prekiauti gyvūnais, jų dalimis ir gaminiais iš jų, jeigu tai prieštarautų
Nykstančių laukinės faunos ir floros rūšių tarptautinės prekybos konvencijos (toliau – CITES
konvencija) nuostatoms (Žin., 2001, Nr. 50-1741) bei papildomų konvencijos rezoliucijų,
priimtų šalių narių konferencijose, reikalavimams, 1996 m. gruodžio 9 d. Tarybos
Reglamento (EB) Nr. 338/97 dėl laukinės faunos ir floros rūšių apsaugos kontroliuojant jų
prekybą (toliau – Tarybos Reglamento (EB) Nr. 338/97) bei Komisijos Reglamento (EB) Nr.
1808/2001 reikalavimams.
Be leidimų prekiauti draudžiama gyvūnais, jų dalimis ir gaminiais iš jų, jeigu tai yra gyvūnai
rūšių:
6.1. nurodytų į Lietuvos raudonąją knygą įrašytų saugomų gyvūnų, augalų,
grybų rūšių sąraše, patvirtintame Lietuvos Respublikos aplinkos ministro 2003
m. spalio 13 d. įsakymu Nr. 504 (Žin., 2003, Nr. 100- 4506);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
643

644
Eil. Nr.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
6.2. nurodytų Tarybos Reglamento (EB) Nr. 338/97 B-D prieduose (A priede
nurodytus gyvūnus naudoti komerciniais ti kslais yra draudžiama),
kurie šio reglamento nustatyta tvarka keičiami ir papildomi Europos
Komisijos;
6.3. galinčių turėti žalingą ekologinį, ekonominį poveikį, sukelti ar pernešti
ligas (tai gali nustatyti Taisyklių 15.1 punkte nurodyta institucija
pasikonsultavusi su kompetentingomis mokslinėmis institucijomis).
LT164 - INVAZINIŲ LIETUVOJE ORGANIZMŲ RŪŠIŲ SĄRAŠAS; Order in invasive
species list in Lithuania and approval of certain changes, 9 November 2009, No.
D1-663
Žinduoliai (Mammalia)
Žuvys (Pisces)
Vėžiagyviai (Crustacea)
GYVŪNAI
Organizmai
Mangutas (Nyctereutes procyonoides)
Kanadinė audinė (Mustela vison)
Ondatra (Ondatra zibethica)
Nuodėgulinis grundulas (Perccottus glenii)
Grundalas rubuilis (Neogobius melanostomus)
Rainuotasis vėžys (Orconectes limosus)
Žymėtasis vėžys (Pacifastacus leniusculus)
Apželtkojis krabas (Eriocheir sinensis)
Spygliuotoji vandens blusa (Cercopagis pengoi)
Ežerinė mizidė (Paramysis lacustris)
Kietašarvė šoniplauka (Pontogammarus robustoides)
Jūros gilė (Balanus improvisus)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LITHUANIA
September 2011

LITHUANIA
13
14
15
16
17
18
19
September 2011
Moliuskai (Mollusca)
Kleviniai (Aceraceae)
Salieriniai (Apiaceae)
Pupiniai (Fabaceae)
Spriginiai (Balsaminaceae)
Erškėtiniai (Rosaceae)
Dreisena (Dreissena polymorpha)
AUGALAI
Uosialapis klevas (Acer negundo L.),
išskyrus urbanizuotų teritorijų želdynuose ir
želdiniuose
Sosnovskio barštis (Heracleum sosnovskyi Manden.)
Gausialapis lubinas (Lupinus polyphyllus Lindl.)
Baltažiedė robinija (Robinia pseudoacacia L.),
išskyrus urbanizuotų teritorijų želdynuose ir
želdiniuose
Smulkiažiedė sprigė (Impatiens parviflora DC.)
Vėlyvoji ieva (Padus serotina (Ehrh.) Borkh.)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
645

LUXEMBOURG
September 2011
1.17. LUXEMBOURG
LU120 - Loi du 19 janvier 2004 concernant la protection de la nature et des
ressources naturelles; modifiant la loi modifiée du 12 juin 1937 concernant
l’aménagement des villes et autres agglomérations importantes; complétant la loi
modifiée du 31 mai 1999 portant institution d’un fonds pour la protection de
l’environnement ; Law for protection of nature and natural resources 2004
Art. 7. Dans la zone verte, sont soumis à l'autorisation du Ministre l'ouverture de minières,
sablières, carrières ou gravières ainsi que l'enlèvement de terre végétale sur une superficie
dépassant un are, et le dépôt de déblais d'un volume dépassant cinquante m 3 .
Sauf dispense du Ministre, le bénéficiaire de l'autorisation est tenu de rendre au sol son
caractère naturel, en boisant ou en regarnissant de végétation les excavations, déblais ou
remblais destinés à subsister d'une manière permanente. Les plantations sont exécutées
dans la mesure où l'avancement des travaux d'exploitation le permet. Le Ministre constate,
sur le rapport de l'administration des eaux et forêts la possibilité de reboiser ou de regarnir
et impartit au maître d'œuvre un délai endéans lequel les travaux doivent être exécutés et
terminés. Faute par l'intéressé de se conformer à l'injonction du Ministre, celui-ci charge
l'administration de l'exécution des travaux aux frais du contrevenant. Le recouvrement des
frais se fait comme en matière domaniale.
Art. 8. Sans préjudice d'autres dispositions légales concernant le curage, l’entretien et
l'amélioration des cours d'eau, l'autorisation du Ministre est requise pour tous travaux de
drainage, de curage, de prise d'eau, de pompage, de dérivations directes ou indirectes
d'eau, de consolidation de rives, de redressement des lits des cours d'eau et plus
généralement pour tous les travaux susceptibles soit de modifier le régime des eaux soit
d'avoir une influence préjudiciable sur la faune et la flore aquatiques et sur la qualité du
site. L'autorisation du Ministre est également requise pour la création d’étangs ou autres
plans d’eau en zone verte.
Art. 11. Il est défendu d'abandonner, de déposer ou de jeter en dehors des lieux
spécialement désignés à cet effet par les autorités étatiques et communales des déchets de
quelque nature que ce soit, y compris tous engins mécaniques hors d'usage et les parties de
ces engins mécaniques.
L'installation et l'exploitation d'une décharge sont sujettes à une autorisation du Ministre.
Les déchets doivent être soit enterrés, soit cachés à la vue.
L'autorisation du Ministre est également requise pour l'aménagement de dépôts industriels
et de dépôts de matériaux situés en dehors de zones industrielles prévues par des projets
ou des plans d'aménagement tels que mentionnés à l'article 5.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
646

LUXEMBOURG
L'autorisation est refusée si la décharge est de nature à porter préjudice à la beauté et au
caractère du paysage ou s'il constitue un danger pour la conservation du sol, du sous-sol,
des eaux de l'atmosphère, de la flore, de la faune ou du milieu naturel en général.
September 2011
Art. 14. Une autorisation du Ministre est requise:
a) pour tout changement d'affectation de parcs d'agrément;
b) pour tout boisement de terrains agricoles ou vains;
c) pour l'abattage ou la destruction d'un ou de plusieurs arbres bordant les chemins et
routes ou formant limite entre parcelles cadastrales;
d) pour la dénudation des rives de toutes les eaux courantes ou stagnantes de leur
végétation y compris l'arrachage des arbres, arbustes et buissons;
e) pour l'abattage ou la destruction d'un ou de plusieurs arbres sur les places publiques et
sur les fonds constituant des dépendances d'un édifice public ou d'un monument public ou
privé.
L'autorisation est refusée si l'opération projetée doit avoir des effets défavorables sur le site
ou sur le milieu naturel.
Art. 26. Sont interdites toutes exploitation, utilisation, mutilation ou destruction non
justifiées de plantes sauvages non protégées.
Un règlement grand-ducal peut déterminer les conditions de la récolte, dans un but lucratif,
de plantes sauvages non protégées ou de leurs parties. La récolte pour un besoin personnel
de plantes sauvages non protégées est autorisée.
Art. 27. Sont interdites toutes exploitation ou utilisation abusive, mutilation ou destruction
non justifiées d'animaux sauvages non protégés.
Sauf autorisation du Ministre, sont interdites la capture et la tenue en captivité de
spécimens appartenant aux espèces de la faune sauvage indigène ou non et quelle que soit
leur provenance.
Cette disposition est également applicable au commerce des spécimens de ces espèces à
l'état vivant, mort ou naturalisé.
Les autorisations peuvent être limitées dans le temps. Elles peuvent être retirées en cas de
non-observation des conditions et réserves dont elles sont assorties.
Est également à considérer comme espèce de la faune sauvage, le produit d'un croisement
de l'espèce sauvage avec l'espèce domestique.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
647

648
Art. 29. Ceux qui détiennent, transportent, colportent, échangent, offrent aux fins
d’échange ou mettent en vente des spécimens de la flore et de la faune appartenant à des
espèces protégées, cultivées ou élevées dans leurs jardins, pépinières ou enclos, ou des
parties de ces spécimens, doivent en prouver la provenance aux agents chargés de la
constatation des infractions à la présente loi.
Art. 30. L'importation de spécimens de la faune ou de la flore non indigène dans le but de
les rendre à la vie sauvage ou l'introduction de tels spécimens dans la vie sauvage sont
interdites sauf autorisation du Ministre. Cette autorisation ne sera accordée que si cette
introduction dans la vie sauvage ne porte aucun préjudice aux habitats naturels ni à la faune
et à la flore sauvage indigènes et qu'après consultation du conseil supérieur pour la
protection de la nature et des ressources naturelles.
LU121 - Projet de loi relative à la chasse (dépôt le 4.6.2008) ; Law on hunting
Article 4:
Il est proposé de classer le gibier dans cinq catégories: les quatre catégories énumérées par
la Convention Benelux, à savoir grand gibier, petit gibier, gibier d’eau et autre gibier, et une
cinquième catégorie supplémentaire dite „espèces assimilées au gibier“ qui devra regrouper
les espèces invasives non autochtones, vivant à l’état sauvage et dont une gestion voire
réduction par les moyens de la chasse paraît opportun et nécessaire, comme par exemple le
rat musqué, le raton laveur et le chien viverrin. Cette cinquième catégorie supplémentaire,
non explicitement prévue par la Convention Benelux n’y est cependant pas contraire, étant
que la Convention Benelux permet dans son article 12 que „chacun des trois pays conserve
le pouvoir de maintenir ou d’introduire dans sa législation des dispositions réglant les
questions pour lesquelles des solutions ne sont pas prévues par la présente Convention à
condition que les dispositions ne soient pas incompatibles avec celle-ci“.
Pour illustrer ce qui précède, un règlement grand-ducal pourra classer les espèces suivantes
comme gibier:
a) Grand gibier: cerf (Cervus elaphus), chevreuil (Capreolus capreolus), sanglier (Susu scrofa)
b) Petit gibier: lièvre (Lepus europaeus)
c) Gibier d’eau: canard colvert (Anas platyrhynchus)
d) Autre gibier: ramier (Columba palumbus), lapin (Oryctolagus cuniculus), renard (Vulpes
vulpes), chat haret (Felis catus)
e) Espèces introduites (assimilées au gibier): raton laveur (Procyon lotor), chien viverrin
(Nyctereutes procyoniodes), rat musqué (Ondatra zibethicus), vison américain (Mustela
vison), mouflon (Ovis musimon), daim (Dama dama), faisan (Phasianus colchicus).
Article 6:
Cet article limite l’exercice de la chasse aux seules heures considérées comme jour et
autorise comme moyens de chasse uniquement les fusils et carabines, c’est-à-dire des
armes à feu. Conformément à la motion de la Chambre des Députés, le piégeage en tant
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LUXEMBOURG
September 2011

LUXEMBOURG
que moyen de chasse est interdit. Il en est de même pour la chasse avec des rapaces. La
capture de spécimens appartenant à des espèces de la faune sauvage, indigène ou non, est
règlementée par les articles 27 et 33 de la loi du 19 janvier 2004 concernant la protection
de la nature et des ressources naturelles.
Article 46:
Cet article reprend certains principes visant l’indemnisation des dégâts aux cultures
agricoles. En ce qui concerne l’indemnisation des dégâts causés à la forêt, le droit commun
sera applicable. En cas de dégâts causés aux forêts, seuls peuvent être dédommagés des
dégâts causés sur des fonds forestiers composés d’essences indigènes ou d’essences
adaptées à la station. Ceci entraîne notamment que des plantations de résineux non
adaptées à la station ne sont pas susceptibles d’un dédommagement, ceci dans l’optique du
respect d’une sylviculture proche de la nature.
September 2011
LU150 - Règlement grand-ducal du 9 janvier 2009 concernant la protection
intégrale et partielle de certaines espèces animales de la faune sauvage ;
Regulation on integral and partial protection of certain animal species of wild
fauna
Art. 2. Les espèces d’animaux spécifiés ci-après sont partiellement protégées:
1. Mammifères
Les mammifères classés comme gibier et dont l’exploitation se fait conformément aux
dispositions de la législation sur la chasse, s’ils ne sont pas cités dans l’article 1 er du présent
règlement. Sauf autorisation du Ministre, les mammifères classés comme gibier ne peuvent
être tenus en captivité ou rendus à la vie sauvage.
2. Oiseaux
Les oiseaux classés comme gibier et dont l’exploitation se fait conformément aux
dispositions de la législation sur la chasse. Sauf autorisation du Ministre, les oiseaux classés
comme gibier ne peuvent être tenus en captivité ou rendus à la vie sauvage.
3. Poissons
Pour autant qu’ils ne sont pas énumérés à l’article 1er, les espèces de poissons qui sont
partiellement protégées en vertu de la réglementation relative à la pêche.
Alburnoides bipunctatus, Spirlin, Schneider
Sa pêche est interdite dans les eaux intérieures, courantes ou stagnantes, à l’exception des
étangs, fossés, canaux, viviers, réservoirs et plans d’eau qui n’ont avec les autres eaux
intérieures ou frontalières aucune communication permettant le passage des poissons.
4. Mollusques
Helix pomatia, Escargot de Bourgogne, Weinbergschnecke
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
649

650
LU151 - Règlement grand-ducal du 18 mars 2008 abrogeant et remplaçant le
règlement grand-ducal du 22 octobre 1990 concernant les aides pour
l’amélioration de l’environnement naturel ; Regulation on subsidies for improving
the natural environment 2008
Art. 1 er Des subventions pour travaux dans l’intérêt de la conservation et de la revalorisation
des habitats naturels et semi-naturels et du caractère et de la beauté de l’espace rural et
des forêts peuvent être attribuées aux:
– propriétaires de fonds agricoles ou forestiers;
– collectivités publiques autres que l’Etat;
– associations agréées par le ministre ayant l’environnement dans ses attributions en vertu
de l’article 63 de la loi du 19 janvier 2004 concernant la protection de la nature et des
ressources naturelles.
Ne sont subventionnés que les travaux exécutés sur des fonds situés en zone verte au sens
de l’article 5 de la loi du 19 janvier 2004 concernant la protection de la nature et des
ressources naturelles. La restauration d’arbres remarquables, classés comme monument
national ou inscrits à l’inventaire supplémentaire des monuments nationaux
respectivement à la liste des arbres remarquables établie par l’Administration des Eaux et
Forêts, peut être subventionnée indépendamment de leur emplacement à l’extérieur ou à
l’intérieur du périmètre d’agglomération.
Art. 2. Les montants des subventions à allouer aux propriétaires de fonds agricoles ou
forestiers autres que les collectivités publiques et associations agréées, tels qu’ils sont
définis à l’article 1 er , sont fixés comme suit:
a) 1 EUR par plant mis en place lors de la création de haies, de bosquets, de brise-vents, de
lisières forestières et de galeries alluviales;
b) 30 EUR par arbre ou arbre fruitier à haute tige qui est planté y compris tuteur;
c) 5 EUR le mètre pour l’installation de clôtures servant à protéger les plantations sous a) ou
b) des dégâts causés par le bétail ou le gibier ou servant à la mise en place de bandes
herbacées; 35 EUR pour l’installation d’une protection individuelle légère ou 60 EUR pour
l’installation d’une protection individuelle lourde contre les dégâts causés par le bétail pour
des arbres sous b), les données techniques de la protection individuelle lourde étant
mentionnées à l’annexe 1 du présent règlement;
d) 40 EUR l’are pour la coupe rase des taillis de chêne qui doivent être recépés par bandes
ou bouquets de 100 ares au maximum, ou pour la mise sur souche sélective dans le cadre
de la restauration de lisières forestières sur au minimum une longueur de 50 mètres et une
profondeur de 10 mètres;
e) 50% du coût des travaux de création, de protection, de restauration ou d’entretien
d’habitats naturels ou seminaturels, à l’exception des travaux mentionnés sous a) – d);
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LUXEMBOURG
September 2011

LUXEMBOURG
f) 50% du coût d’entretien ou de restauration d’arbres remarquables. Une majoration de
25% est applicable à la restauration de tout arbre remarquable classé comme monument
national ou inscrit à l’inventaire supplémentaire des monuments nationaux.
Si les travaux sont réalisés à l’aide d’un cheval de trait une majoration de 25% est
applicable.
Art. 3. Les montants des subventions à allouer aux collectivités autres que l’Etat et aux
associations agréées par le Ministre ayant l’environnement dans ses attributions sont fixés
comme suit:
a) 50% du coût des travaux de création, de protection, de restauration ou d’entretien
d’habitats naturels ou seminaturels;
b) 50% du coût des travaux de conception, de négociation et de surveillance des travaux
visés sous art. 3 a), sous condition que le montant ne dépasse pas 20% du coût des travaux
proprement dits;
c) 50% du coût d’entretien ou de restauration d’arbres remarquables. Une majoration de
25% est applicable à la restauration de tout arbre remarquable classé comme monument
national ou inscrit à l’inventaire supplémentaire des monuments nationaux.
Si les travaux sont réalisés à l’aide d’un cheval de trait une majoration de 25% est
applicable.
Art. 4. Les montants prévus à l’article 3 sont majorées de 25% si les travaux sont exécutés
sur des fonds déclarés ou à déclarer zone protégée en vertu des articles 34 à 48 de la loi du
19 janvier 2004 concernant la protection de la nature et des ressources naturelles, de 20%
si les travaux sont exécutés dans le cadre de plans d’action espèces ou habitats arrêtés par
le plan national pour la protection de la nature et de 15% dans des espaces verts protégés
en vertu des articles 7 à 10 de la loi du 21 mai 1999 concernant l’aménagement du
territoire.
Art. 5. A partir du 1 er janvier 2010 les aides prévues à l’article 3 sont réduites de 15% pour
les mesures réalisées sur le territoire de communes non membres d’un syndicat de parc
naturel ou d’un syndicat de commune ayant pour attribution la protection de
l’environnement naturel.
Art. 7. Le bénéficiaire est tenu de suivre les recommandations concernant le choix des
espèces et des variétés, l’espacement et la qualité des plants, ainsi que les instructions
concernant les travaux de création, de restauration et d’entretien des milieux naturels qui
lui sont communiquées par écrit par le directeur de l’administration des Eaux et Forêts ou
son délégué.
Les espèces ou variétés d’arbres ou d’arbustes subventionnées sont mentionnées à l’annexe
2 du présent règlement.
NB: Annexes and text available from :
www.legilux.public.lu/leg/a/archives/2008/0046/a046.pdf#page=2
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
651

652
LU152 - Règlement grand-ducal du 30 novembre 2005 portant exécution de
certaines dispositions de la loi du 30 novembre 2005 concernant la production et
la commercialisation des matériels forestiers de reproduction ; Regulation for
production and sale of forest reproductive material
Art. 2. Aux fins de la présente loi, les définitions et/ou classifications suivantes s’appliquent:
d) par autochtone ou indigène, on entend, selon le cas:
i) le peuplement ou la source de graines autochtone: un peuplement ou une source de
graines autochtone est un peuplement ou une source de graines qui, normalement, a été
continuellement régénéré par des semis naturels. Le peuplement ou la source de graines
peut être régénéré artificiellement à partir de matériels de reproduction récoltés dans le
même peuplement ou la même source de graines, voire dans des peuplements ou des
sources de graines autochtones très proches; ou
ii) le peuplement ou la source de graines indigène: un peuplement ou une source de graines
indigène est un peuplement ou une source de graines autochtone ou élevé artificiellement
à partir de semences dont l’origine se situe dans la même région de provenance;
Art. 20. A tous les stades de production, les matériels forestiers de reproduction restent
séparés grâce à une référence à des unités d’admission individuelles. Chaque lot de
matériels forestiers de reproduction est identifié comme suit:
a) code et numéro du certificat-maître;
b) nom botanique;
c) catégorie;
d) fins;
e) type de matériel de base;
f) référence du registre ou code d’identité de la région de provenance;
g) région de provenance – pour les matériels de reproduction des catégories «matériels
identifiés» et «matériels sélectionnés» ou, s’il y a lieu, pour d’autres matériels forestiers de
reproduction;
h) origine des matériels (autochtones ou indigènes, non autochtones ou non indigènes, ou
origine inconnue);
i) année de maturité dans le cas des semences;
j) âge et type de plant des semis ou des boutures, qu’il s’agisse de cernage, de plants
repiqués ou en godets;
k) modification génétique éventuelle.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LUXEMBOURG
September 2011

LUXEMBOURG
September 2011
LU153 - Règlement grand-ducal du 22 mars 2002 instituant un ensemble de
régimes d’aides pour la sauvegarde de la diversité biologique ; Regulation
installing a number of subsidies for safeguarding biological diversity 2002
Art. 22.- En vue de bénéficier du régime d'aides de l'article 21, l'exploitant s'engage à
respecter les modalités suivantes de restauration des ripisylves et forêts alluviales le long
des cours d'eau en forêt:
Dans la partie alluviale en contact direct avec le cours d'eau:
- toute végétation arborescente et arbustive non autochtone est éliminée sur une bande
d’au moins 4 mètres de largeur et d’au moins 100m de longueur le long d’un côté du cours
d'eau, ou sur deux bandes le long des deux côtés du cours d’eau, pour favoriser les essences
des stations alluviales: aune glutineux, frêne, saules, peupliers noir et tremble;
- la bande dégagée des essences non adaptées est abandonnée à la libre évolution;
- il est procédé dans 20 à 25 ans à une exploitation ou un recépage des arbres d’espèces
autres que celles qui sont mentionnées ci-dessus.
Sur la berge élargie contiguë et limitée au fond alluvial du cours d'eau:
- la largeur minimale de la zone contiguë à la bande de 4 m est de 10 m de chaque côté du
cours d'eau, sa largeur maximale ne dépassant pas celle du fonds alluvial;
- toutes les essences non-autochtones sont enlevées, et la végétation spontanée est laissée
en libre évolution;
- il est pratiqué une sylviculture extensive favorisant le mélange d'essences indigènes
adaptées à la station alluviale et il est maintenu un couvert clair permettant le
développement d'un sous-étage arbustif.
Art. 31.- En vue de bénéficier du régime d'aides de l'article 30, l'exploitant s'engage à
respecter, le cas échéant, les mesures de protection et d'entretien suivantes:
Pour les micro-stations en milieu humide:
- une bande forestière de 30 m de profondeur, composée d'espèces indigènes, est installée
autour de ces sites, soit par voie naturelle, soit par plantation; les espèces à utiliser ou à
favoriser sont déterminées par le Ministre ayant dans ses attributions la protection de
l'environnement;
- l'installation de cette bande peut impliquer l'enlèvement de la strate arborescente dans la
zone indiquée;
LU154 - Règlement grand-ducal du 27 mai 1994 portant réglementation de la
pêche à l’aide de l’électricité dans les deux catégories d’eaux intérieures ;
Regulation on fisheries with electricity 1994
Art. 1 er La pêche à l’aide de l’électricité ne peut être exercée que par les agents de
l’«Administration de la nature et des forêts» dans l’exercice de leurs fonctions et aux fins
énumérées ci-après:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
653

654
1. Études scientifiques;
2. Transfert de populations;
3. Capture de géniteurs;
4. Enlèvement d’espèces de poissons n’appartenant pas à la faune autochtone;
5. Sondage de populations et
6. Sauvetage
LU300 - Plan d’action national pour la protection de la nature (2007-2011) ; Action
plan for nature protection
2. Cibles et mesures
a. Gestion et protection
Cible 1. Renforcement de la mise en œuvre de mesures concrètes en faveur de la protection
de la nature
1.6. Transformation de 150 ha de peuplements forestiers non indigènes le long des cours
d’eau
c. Monitoring
Cible 5. Monitoring scientifique de l’état de la nature et de l’efficacité de la mise en œuvre
de la politique en matière de protection de la nature
5.1. Elaboration et mise en œuvre d’un système national de monitoring de la biodiversité*
Catalogue de mesures
1.6. Transformation de 150 ha de peuplements forestiers non indigènes le long des cours
d’eau par succession naturelle, reboisement par des essences feuillues indigènes ou
reconversion en milieux ouverts
i. Environ 2 100 ha 13 de la végétation riveraine au Luxembourg sont constitués de
plantations de résineux. Ces plantations sont inadaptées au milieu et n’assurent pas les
fonctions écologiques d’une végétation naturelle : elles provoquent la déstabilisation des
berges, des perturbations de la régulation naturelle des flux aquatiques, des changements
microclimatiques, une diminution de la capacité auto-épuratrice des cours d’eau ainsi qu’un
appauvrissement de la diversité biologique du milieu riverain. Ainsi, l’article 16 de la loi du
19 janvier 2004 interdit la plantation de résineux à une distance inférieur à 30 mètres du
bord des cours d’eau.
ii. L’article 13 de la loi du 19 janvier 2004 prévoit que suite à un déboisement la plantation
compensatoire peut être substituée par la création d’un autre biotope ou habitat approprié
au sens de l’article 17. Une dérogation à la plantation compensatoire peut également être
accordée dans l'intérêt de la conservation des habitats de l’annexe 1.
13 Estimation basée sur un cordon de 30 mètres de part et d’autre des cours d’eau
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LUXEMBOURG
September 2011

LUXEMBOURG
iii. Le règlement grand-ducal du 22 octobre 1990 concernant les aides pour l’amélioration
de l’environnement naturel prévoit des subventions pour les travaux de déboisement.
L’entretien et la restauration des surfaces déboisées peuvent bénéficier de certains régimes
d’aide prévus par le règlement grand-ducal du 22 mars 2002 instituant un ensemble de
régimes d’aide pour la sauvegarde de la diversité biologique.
iv. L’Administration des Eaux et Forêts a élaboré un guide méthodologique relatif à la
gestion des peuplements de résineux longeant les cours d’eau.
v. Le déboisement de résineux dans les fonds de vallée de l’Oesling fait partie intégrante du
projet Interreg III « Protection et développement des éléments de liaison du réseau
écologique transfrontalier dans la région Ardennes belgo-luxembourgeoises ». Une
prolongation de ces activités dans le cadre Interreg est envisagée.
September 2011
vi. Proposition : transformation de ± 150 ha en cinq ans
Annexes
Liste 1 : Espèces prioritaires
Spermatophyta (total 81 dont 29 prioritaires) (nomenclature selon Lambinon et al. 2004)
Espèces invasives et/ou problématiques Priorité
Heracleum mantegazzianum Somm. et Lev. 1
Fallopia japonica (Houtt.) Ronse Decraene 2
Fallopia sachalinensis (F. Schmidt Petrop.) Ronse Decraene 2
Helianthus tuberosus L. 2
Impatiens glandulifera Royle 2
Senecio inaequidens DC. 2
Ambrosia artemisiifolia L.
Reptiles (total 6 dont 4 prioritaires)
Espèces invasives et/ou problématiques
2
Pseudemys scripta (Tortue à oreillons rouges, Rotwangen-
1
Schmuckschildkröte)
Amphibiens (total 14 dont 3 prioritaires)
Espèces invasives et/ou problématiques
Rana catesbeiana (Grenouille taureau, Amerikanischer Ochsenfrosch) 2
Mammifères (total 43 dont 4 prioritaires)
Espèces invasives et/ou problématiques
Capreolus capreolus (Reh, Chevreuil) 1
Ondatra zibethicus (Bisamratte, rat musqué) 1
LU301 - Ein nachhaltiges Luxemburg für mehr Lebensqualität - PNDD Luxembourg
(26. November 2010); Sustainable development plan
Ressourcenmanagement
6. Nachhaltige Bewirtschaftung aller Waldflächen
a. Ausweisung nicht standortgerechter Bestände im Rahmen der Forsteinrichtung
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
655

656
b. Regelmäßige Erhebung des Gesundheitszustandes der Wälder, und der Nachhaltigkeit
ihrer Nutzung
7. Umwandlung von nicht standortgerechten Beständen in den öffentlichen und privaten
Wäldern
a. Abschluss der Standortkartierung in allen öffentlichen Wäldern
b. Projekte zur Überführung von artenarmen und gleichaltrigen Laubholzwäldern in stufige
Mischwälder: 3.500 ha in öffentlichen Wäldern
LU500 - Neophyten und Neophyten-Liste; Website from the National Museum for
Natural History, neophytes
See mnhnl.lu/cgi-bin/baseportal.pl?htx=/projects/neophytes/neophytes
Einleitung
Neophyten (griechisch: neo = neu; phyton = Pflanze) sind Pflanzen, die bewusst oder
unbewusst, direkt oder indirekt vom Menschen nach 1492 (davor: Archäophyt) in Gebiete
eingeführt werden, in denen sie natürlicherweise nicht vorkommen.
Problematische (= invasive) Neophyten in Luxemburg
Fallopia japonica (Houtt.) Ronse Decr. (Japanischer Staudenknöterich)
Fallopia sachalinensis (F. Schmidt Petrop.) Ronse Decr. (Riesen-Knöterich)
Helianthus tuberosus L. (Topinambur, Erdbirne)
Heracleum mantegazzianum Somm. et Lev. (Riesen-Bärenklau, Herkulesstaude)
Impatiens glandulifera Royle (Drüsiges Springkraut, Indisches Springkraut)
Prunus serotina Ehrh. (Späte Traubenkirsche oder Spätblühende Traubenkirsche)
Robinia pseudoacacia L. (Gewöhnliche Robinie, Falsche Akazie)
Solidago canadensis L. (Kanadische Goldrute)
Solidago gigantea Ait. (Späte Goldrute Riesen-G., Hohe G.)
Potentiell problematische Neophyten
Ambrosia artemisiifolia L. (Beifußblättriges Traubenkraut, Ambrosia)
Buddleja davidii (Sommerflieder)
Elodea canadensis Michaux (Kanadische Wasserpest)
Elodea nuttallii (Planch.) St John (Schmalblättrige Wasserpest, Nuttalls Wasserpest)
Fallopia x bohemica (Bastard-Knöterich)
Senecio inaequidens DC. (Schmalblättriges Greiskraut)
Nicht oder wenig problematische Neophyten in Luxemburg
Nicht etablierte Neophyten (Kulturpflanzen, die gelegentlich verwildern)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
LUXEMBOURG
September 2011

LUXEMBOURG
September 2011
Solanum lycopersicum L. (Tomate)
Solanum tuberosum L. (Kartoffel)
Etablierte Neophyten
Aesculus hippocastanum L. (Gewöhnliche Rosskastanie)
Cymbalaria muralis Gaertner, Meyer et Scherbius (Mauer-Zimbelkraut)
Impatiens parviflora DC. (Kleinblütiges Springkraut, Sibirisches S.)
Oenothera spec. (Nachtkerzen)
Veronica persica Poir. (Persischer Ehrenpreis)
Viola odorata L. (Duftveilchen, Wohlriechendes Veilchen)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
657

MALTA
September 2011
1.18. MALTA
All legislation available from: www.doi.gov.mt
Reviews used:
biodiversity.europa.eu/countries_and_networks/malta/bap/details?id=A5_1
MT150 - Environment Protection Act (CAP 435) Development Planning Act (CAP
356) Flora, Fauna and Habitats Protection Regulations 2006 (LN 311 of 2006)
“alien” means a non-indigenous organism, which has never been a native of Malta or which
has been introduced therein during the past 500 years
“invasive species” means an alien species whose establishment and spread threatens local
biodiversity
28. (1) Without prejudice to regulation 6(1) and (2) of the Trade in Species of Fauna and
Flora Regulations, 2004, the Competent Authority may prohibit the importation and, or
keeping of any species of flora and fauna, if in its opinion, this importation and, or keeping
can harm or lead to the endangering of biodiversity of Malta, or for other reasons in the
national interest.
(2) Without prejudice to the Conservation of Wild Birds Regulations, 2006, the Competent
Authority may take all necessary measures to prevent, control, and monitor the
introduction of organisms belonging to alien species with the potential to establish
populations into the environment and, or prejudice the local flora and fauna.
(3) Without prejudice to sub-regulations (1) and (2) of this regulation, and in order to
implement further sub-regulations (1) and (2) of this regulation, the Competent Authority
shall compile and publish a list of those species that are invasive or deemed to be invasive
to Malta.
(4) No person shall import and, or keep any species in the list mentioned in sub-regulation
(3) hereof.
(5) Without prejudice to regulation 43, no person shall deliberately release or attempt to
release, maintain and, or in any way intentionally assist the establishment or potential
establishment, of a species included in the list referred to in sub-regulation (3) hereof, into
natural habitats without prior authorisation by the Competent Authority, or, allow the
escape of such species into natural habitats as a result of negligence.
(6) The Competent Authority may develop eradication or control plans and related
programmes aimed at monitoring, preventing and controlling the introduction of
established alien species, invasive species and those alien species with the potential to
establish populations and become invasive into the environment.
(7) The Competent Authority may issue guidelines on the keeping, monitoring, prevention,
control, and eradication measures of established alien species.
43. The Competent Authority may issue a permit prior to
(a) the taking and, or keeping of any specimen,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
658

MALTA
September 2011
(b) the introduction and, or re-introduction of species,
(c) the import and, or export of any specimen or species,
(d) bona fide scientific studies,
(e) bona fide educational studies, and
(f) without prejudice to the provisions of Part III of these regulations, on any operation or
activity regulated through these regulations.
Provided that the Competent Authority shall not issue such a permit if such activities
threaten any specimen, protected site, sites or species of national importance and of
international importance or the biodiversity of Malta
44. Further to regulation 43, provided that where there is no satisfactory alternative and a
derogation to these regulations is not detrimental to the maintenance of the populations of
the species concerned at a favourable conservation status in their natural range, the
Competent Authority may derogate from the provisions of Part VI of these regulations, and,
or Part IV of these regulations for the species listed in Schedules V and VII only, through a
permit, and (a) in the interest of protecting wild fauna and flora and conserving natural
habitats
(b) to prevent serious damage, in particular to crops, livestock, forests, fisheries and water
and other types of property
(c) in the interests of public health and public safety, or for other imperative reasons of
overriding public interest, including those of a social or economic nature and beneficial
consequences of primary importance for the environment or
(d) for the purpose of research and education, of repopulating and re-introducing these
species and for the breeding operations necessary for these purposes, including the artificial
propagation of plants or
(e) to allow, under strictly supervised conditions, on a selective basis and to a limited
extent, the taking or keeping of certain specimens of the species listed in Schedules IV (a)
and V (a) to these regulations in limited numbers specified by the Competent Authority
45. (1) The person requesting a permit for activities referred to in regulations 43 and 44,
hereinafter referred to as the applicant, shall submit in writing an application to the
Competent Authority prior to carrying out such activities.
(2) In order to enable the Competent Authority to assess a request for permission, the
application
(a) shall be accompanied by the relevant documents and any other requisite information as
specified and required by the Competent Authority
(b) shall indicate whether the application corresponds under any one of the following
criteria
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
659

660
– are already proposed in an application for a permit, clearance or licence made under the
Environment Protection Act or the Development Planning Act, which is still being processed,
amended, reconsidered or appealed in accordance with any of the aforementioned Acts
– would prejudice the merits of such processing, reconsideration or appeal
– would prejudice the merits of a request for any clearance or licence required by the
aforementioned Acts, or would prejudice the merits of an appeal from a decision thereon
– are counter to the provisions of regulation 44
– would prejudice any enforcement case, court case or other cases currently sub-judice
MT151 - ENVIRONMENT PROTECTION ACT (CAP. 348) Trees and Woodlands
(Protection) Regulations, 2001 (LN 12 of 2001)
10. (1) To further contribute towards the protection of trees listed in Schedules I, II and Ill,
and such trees sited in such areaslisted in Schedule IV to these regulations, the Minister
may indicate a list of alien invasive species, as listed in Schedule V to these regulations,
which cannot be propagated, sown, planted, imported or sold in Malta.
(2) The Director may take steps to order the uprooting of any tree listed in Schedule V to
these regulations.
14. The Director may stop the importation of trees which in his opinion may endanger the
biological identity of Malta, or for any other reason in the national interest.
15. (2) Any person who commits, or attempts to commit an offence against these
regulations shall be liable: —
(a) on a first conviction relating to trees listed in Part A of Schedule I and trees sited in an
area listed in Schedule IV to these regulations to a fine (multa) of not less than Lm200 but
not exceeding Lml,000 for each tree of less than ten years of age; and
(b) on a first conviction relating to trees listed in Part A of Schedule I and trees sited in an
area listed in Schedule IV to these regulations to a fine (multa) of not less than Lm200 but
not exceeding Lml0,000 for each tree of more than ten years of age
(c) on a first conviction relating to trees listed in Part B of Schedule I and in Schedules II and
III to these regulations to a fine (multa) of not less than Lml00 but not exceeding Lml,000 for
each tree of less than ten years of age;
(d) also on a first conviction relating to trees listed in part B of Schedule I and in Schedules II
and III to these regulations, to a fine (multa) of not less than Lm150 but not exceeding
Lml0,000 for each tree of more than ten years of age;
(e) on a second or subsequent conviction, to a fine (multa) of not less than Lm200 but not
exceeding Lm20,000 for every tree, or to imprisonment for a term not exceeding two years,
or to both such fine and imprisonment
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
MALTA
September 2011

MALTA
September 2011
MT152 - ENVIRONMENT PROTECTION ACT (CAP. 435) Trade in Species of Fauna
and Flora Regulations, 2004 (LN 236 of 2004)
“specimen” shall bear the definition used in the Principal Regulation and shall also include
any species, whether alive or dead, any part or derivative thereof,
5. Any person seeking to import, export, re-export any specimen, even if it is not listed in
the Annexes to the Principal Regulation, shall apply in writing to the Management Authority
on forms made available for the purpose by that Authority
6. (1) The Scientific Authority and the Management Authority shall advise the Minister
responsible for the Environment to prohibit the import, export or re-export in or possession
of any species of fauna and flora if in their opinion, or in the opinion of any of them, such
import, export, re-export or possession would endanger the biological identity or any
ecosystem or any species of fauna and flora of Malta
(2) It is the responsibility of the person, who is seeking to import or is in possession of any
live specimen, to obtain the necessary information from the Management Authority, in
order to establish whether such specimen is of any species referred to in paragraph (1)
7. Any person who has in his possession any specimen the import of which is subject to
these regulations shall retain in his possession and for such time as that specimen remains
in his possession, all permits, certificates and licences relative to the import of that
specimen
8. (2) Any person who commits an offence against these regulations shall, on conviction be
liable to a fine (multa) of not less than two hundred Malta liri Lm200 but not exceeding two
thousand Malta liri Lm2000 or to imprisonment for a period of not less than one month but
not exceeding two years, or to both such fine (multa) or imprisonment
MT153 - Importation Control Regulations (2004) (LN 242 of 2004)
3. (1) Unless a person is in possession of a valid authorisation or import licence issued by
the Minister, he shall not
(a) transfer into Malta any goods from any Member State of the European Union, which are
listed in the First Schedule to these regulations
(b) import any goods, originating in any country outside the European Union, which are
listed in the Second Schedule to these regulations
(c) import any goods listed in the Third or Fourth Schedules to these regulations, originating
in the countries indicated by the country codes appearing in the fourth column of the
respective schedules.
8. Any person who contravenes or fails to comply with these Regulations shall be guilty of
an offence and shall, on conviction, be liable
(a) to a fine (multa) of not less than one hundred liri but not exceeding five hundred liri or
to imprisonment for a term not exceeding three months or to both such fine and such
imprisonment, when the value of the goods which have been imported, or in respect of the
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
661

662
importation of which an attempt or a preparatory act has been made, does not exceed five
hundred liri or
(b) to a fine (multa) of not less than two hundred liri but not exceeding one thousand liri or
to imprisonment for a term not exceeding six months or to both such fine and such
imprisonment, when the value of the goods which have been imported, or in respect of the
importation of which an attempt or a preparatory act has been made, exceeds five hundred
liri,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
MALTA
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
1.19. THE NETHERLANDS
NL120 - Flora en Faunawet ; Flora and Fauna Act
Hoofdstuk I. Algemene bepalingen
Artikel 1
1. In deze wet en de daarop berustende bepalingen wordt verstaan onder:
Onze Minister: Onze Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit;
Faunafonds: fonds, bedoeld in artikel 83;
dieren: dieren in al hun ontwikkelingsstadia, met uitzondering van eieren;
planten: planten in al hun ontwikkelingsstadia;
producten van dieren: dode dieren, delen van levende of dode dieren en alle van
dieren afgeleide producten, al dan niet in andere zaken vervat, alsmede alle zaken waarvan
uit een begeleidend document, de verpakking, een merkteken of etiket of enige andere
omstandigheid moet worden aangenomen dat zij afgeleide producten of delen van dieren
bevatten of daaruit bestaan;
producten van planten: dode planten, delen van levende of dode planten en alle
van planten afgeleide producten, al dan niet in andere zaken vervat, alsmede alle zaken
waarvan uit een begeleidend document, de verpakking, een merkteken of etiket of enige
andere omstandigheid moet worden aangenomen dat zij afgeleide producten of delen van
planten bevatten of daaruit bestaan;
beschermde inheemse plantensoort: plantensoort aangewezen krachtens artikel 3;
beschermde inheemse diersoort: diersoort als bedoeld in artikel 4, eerste lid, of
aangewezen krachtens artikel 4, tweede of derde lid;
beschermde uitheemse plantensoort: plantensoort aangewezen krachtens artikel 5;
beschermde uitheemse diersoort: diersoort aangewezen krachtens artikel 5;
wild: dieren behorende tot één der in artikel 32, eerste lid, bedoelde diersoorten,
die in de voor hun aard natuurlijke vrijheid leven;
jagen: bemachtigen, doden of het met het oog daarop opsporen van wild alsmede
het doen van pogingen daartoe;
jachthouder: degene die overeenkomstig het in de artikelen 33 of 34 bepaalde
gerechtigd is tot het gehele of gedeeltelijke genot van de jacht;
jachtakte: akte als bedoeld in artikel 38, eerste lid, onderdeel a;
valkeniersakte: akte als bedoeld in artikel 38, eerste lid, onderdeel b;
kooikersakte: akte als bedoeld in artikel 38, eerste lid, onderdeel c;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
663

664
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
jachtvogel: vogel met behulp waarvan de jacht krachtens artikel 50, eerste lid, mag
worden uitgeoefend;
grondgebruiker: degene die gerechtigd is de grond te gebruiken, hetzij als eigenaar,
hetzij krachtens een beperkt recht, hetzij krachtens een pachtovereenkomst;
faunabeheereenheid: overeenkomstig artikel 29 erkend samenwerkingsverband
van jachthouders;
faunabeheerplan: overeenkomstig artikel 30 goedgekeurd faunabeheerplan;
wildbeheereenheid: een rechtspersoonlijkheid bezittend samenwerkingsverband
van jacht(akte)houders en anderen dat tot doel heeft te bevorderen dat jacht, beheer en
schadebestrijding, al dan niet ter uitvoering van het door de faunabeheereenheid
opgestelde faunabeheerplan, wordt uitgevoerd mede in samenwerking met en mede ten
dienste van grondgebruikers of terreinbeheerders;
jachtopzichter: degene die zorg draagt voor de bescherming van de jachtbelangen
van een jachthouder en tevens als buitengewoon opsporingsambtenaar belast is met de
opsporing van de bij of krachtens deze wet strafbaar gestelde feiten en van de overige in de
akte of aanwijzing als bedoeld in artikel 142, tweede lid, van het Wetboek van
Strafvordering aangeduide strafbare feiten;
kooiker: degene die ingevolge het bepaalde in artikel 57 als zodanig is
geregistreerd;
walvissen: baleinwalvissen en potvissen;
richtlijn 79/409/EEG: richtlijn 79/409/EEG van de Raad van de Europese
Gemeenschappen van 2 april 1979 inzake het behoud van de vogelstand (PbEG L 103);
richtlijn 92/43/EEG: richtlijn 92/43/EEG van de Raad van de Europese
Gemeenschappen van 21 mei 1992 inzake de instandhouding van de natuurlijke habitats en
de wilde flora en fauna (PbEG L 206);
omgevingsvergunning: omgevingsvergunning als bedoeld in artikel 1.1, eerste lid,
van de Wet algemene bepalingen omgevingsrecht.
2. In deze wet en de daarop berustende bepalingen wordt mede verstaan onder:
soort: ondersoort, geografisch onderscheiden populatie van een soort of kruisingen;
planten: geënte planten;
dode dieren: geprepareerde dieren alsmede dieren die op enigerlei wijze geschikt
zijn gemaakt om duurzaam te worden bewaard;
dode planten: planten die op enigerlei wijze geschikt zijn gemaakt om duurzaam te
worden bewaard;
eieren: schalen van eieren;
grond: wateren;
September 2011

THE NETHERLANDS
veld: stranden, schorren, gorzen, kwelders, slikken, wadden, binnenwateren en
territoriale wateren alsmede wegen en paden, voorzover deze geacht kunnen worden deel
uit te maken van een voor de uitoefening van de jacht bestemd of geschikt terrein;
binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen: iedere handeling die is
gericht op het bewerkstelligen van het binnen of buiten het grondgebied van Nederland
brengen;
ten verkoop aanbieden: elke handeling die redelijkerwijs als het ten verkoop
aanbieden kan worden uitgelegd waaronder het maken of doen maken van
handelspubliciteit en het uitnodigen tot zaken doen.
Artikel 2
1. Een ieder neemt voldoende zorg in acht voor de in het wild levende dieren en
planten, alsmede voor hun directe leefomgeving.
2. De zorg, bedoeld in het eerste lid, houdt in ieder geval in dat een ieder die weet of
redelijkerwijs kan vermoeden dat door zijn handelen of nalaten nadelige gevolgen voor
flora of fauna kunnen worden veroorzaakt, verplicht is dergelijk handelen achterwege te
laten voorzover zulks in redelijkheid kan worden gevergd, dan wel alle maatregelen te
nemen die redelijkerwijs van hem kunnen worden gevergd teneinde die gevolgen te
voorkomen of, voorzover die gevolgen niet kunnen worden voorkomen, deze zoveel
mogelijk te beperken of ongedaan te maken.
September 2011
Hoofdstuk II. Aanwijzing van beschermde soorten
Artikel 3
1. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen als beschermde inheemse plantensoort
worden aangewezen plantensoorten die van nature in Nederland voorkomen en die:
a. in hun voortbestaan worden bedreigd of het gevaar lopen in hun voortbestaan te
worden bedreigd;
b. niet noodzakelijkerwijs in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen,
doch ter bescherming waarvan maatregelen noodzakelijk zijn ter voorkoming van
overmatige benutting;
c. uit Nederland zijn verdwenen doch ten aanzien waarvan gerede kans op terugkeer
bestaat of
d. zodanige gelijkenis vertonen met soorten die zijn aangewezen op grond van het
bepaalde in de onderdelen a, b of c, dat aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming
van die soorten.
2. De aanwijzing van een plantensoort als beschermde inheemse plantensoort
geschiedt in afwijking van het bepaalde in het eerste lid bij ministeriële regeling indien die
aanwijzing noodzakelijk is ter uitvoering van internationale verplichtingen of bindende
besluiten van organen van de Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
665

666
Artikel 4
1. Als beschermde inheemse diersoort worden aangemerkt:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
a. alle van nature in Nederland voorkomende soorten zoogdieren, met uitzondering
van gedomesticeerde dieren behorende tot bij algemene maatregel van bestuur
aangewezen soorten en met uitzondering van de zwarte rat, de bruine rat en de huismuis;
b. alle van nature op het Europese grondgebied van de Lid-Staten van de Europese
Unie voorkomende soorten vogels met uitzondering van gedomesticeerde vogels
behorende tot bij algemene maatregel van bestuur aangewezen soorten;
c. alle van nature in Nederland voorkomende soorten amfibieën en reptielen en
d. alle van nature in Nederland voorkomende soorten vissen, met uitzondering van de
soorten waarop de Visserijwet 1963 van toepassing is.
2. Als beschermde inheemse diersoort kunnen voorts bij algemene maatregel van
bestuur worden aangewezen diersoorten die van nature in Nederland voorkomen en die:
a. in hun voortbestaan worden bedreigd of het gevaar lopen in hun voortbestaan te
worden bedreigd;
b. niet noodzakelijkerwijs in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen,
doch ter bescherming waarvan maatregelen noodzakelijk zijn ter voorkoming van
overmatige benutting;
c. uit Nederland zijn verdwenen doch ten aanzien waarvan gerede kans op terugkeer
bestaat of
d. zodanige gelijkenis vertonen met soorten die zijn aangewezen op grond van het
bepaalde in de onderdelen a, b of c, dat aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming
van die soorten.
3. De aanwijzing van een diersoort als beschermde inheemse diersoort geschiedt in
afwijking van het bepaalde in het tweede lid bij ministeriële regeling indien die aanwijzing
noodzakelijk is ter uitvoering van internationale verplichtingen of bindende besluiten van
organen van de Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties.
4. Onze Minister maakt in de Staatscourant bekend welke de soorten, bedoeld in het
eerste lid, zijn.
Artikel 5
1. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen als beschermde uitheemse
plantensoort of beschermde uitheemse diersoort worden aangewezen plantensoorten
onderscheidenlijk diersoorten die niet van nature in Nederland voorkomen en die:
September 2011

THE NETHERLANDS
a. in hun voortbestaan worden bedreigd of het gevaar lopen in hun voortbestaan te
worden bedreigd, dan wel die zodanige gelijkenis vertonen met bedoelde soorten dat
aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming van die soorten, of
b. niet noodzakelijkerwijs in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen,
doch ter bescherming waarvan maatregelen noodzakelijk zijn ter voorkoming van
overmatige benutting, dan wel die zodanige gelijkenis vertonen met bedoelde soorten dat
aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming van die soorten.
2. De aanwijzing van een plantensoort of van een diersoort als beschermde uitheemse
plantensoort onderscheidenlijk als beschermde uitheemse diersoort geschiedt in afwijking
van het bepaalde in het eerste lid bij ministeriële regeling indien die aanwijzing noodzakelijk
is ter uitvoering van internationale verplichtingen of bindende besluiten van organen van de
Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties.
3. Bij de aanwijzing van soorten, bedoeld in het eerste of tweede lid, worden deze
soorten onderscheiden in categorieën van soorten als bedoeld in onderdeel a
onderscheidenlijk onderdeel b van het eerste lid.
Artikel 6
Aanwijzingen van soorten als bedoeld in de artikelen 3, 4 en 5, kunnen worden beperkt naar
gelang van de ontwikkelingsstadia van dieren en planten behorende tot die soorten. De
aanwijzingen kunnen voorts worden beperkt tot de onderscheiden producten van dieren en
planten, behorende tot de soorten bedoeld in de artikelen 3, 4 en 5.
Artikel 7
1. Onze Minister stelt, mede ter uitvoering van internationale verplichtingen of
bindende besluiten van organen van de Europese Unie of andere volkenrechtelijke
organisaties, lijsten vast van met uitroeiing bedreigde of speciaal gevaar lopende in ons land
van nature voorkomende planten- of diersoorten.
2. Onze Minister bevordert in ieder geval ten aanzien van soorten, vermeld op de
lijsten, bedoeld in het eerste lid, onderzoek en werkzaamheden, nodig voor bescherming en
beheer.
3. Tot de werkzaamheden, bedoeld in het tweede lid, kan behoren het opstellen van
beschermingsplannen.
4. Onze Minister maakt de lijsten, bedoeld in het eerste lid, bekend in de
Staatscourant.
Hoofdstuk III. Algemene verbodsbepalingen
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
667

668
Paragraaf 1. Bepalingen betreffende planten op hun groeiplaats
Artikel 8
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Het is verboden planten, behorende tot een beschermde inheemse plantensoort, te
plukken, te verzamelen, af te snijden, uit te steken, te vernielen, te beschadigen, te
ontwortelen of op enigerlei andere wijze van hun groeiplaats te verwijderen.
Paragraaf 2. Bepalingen betreffende dieren in hun natuurlijke leefomgeving
Artikel 9
Het is verboden dieren, behorende tot een beschermde inheemse diersoort, te doden, te
verwonden, te vangen, te bemachtigen of met het oog daarop op te sporen.
Artikel 10
Het is verboden dieren, behorende tot een beschermde inheemse diersoort, opzettelijk te
verontrusten.
Artikel 11
Het is verboden nesten, holen of andere voortplantings- of vaste rust- of verblijfplaatsen
van dieren, behorende tot een beschermde inheemse diersoort, te beschadigen, te
vernielen, uit te halen, weg te nemen of te verstoren.
Artikel 12
Het is verboden eieren van dieren, behorende tot een beschermde inheemse diersoort, te
zoeken, te rapen, uit het nest te nemen, te beschadigen of te vernielen.
Artikel 12a
1. Onverminderd artikel 9 is het verboden zonder vergunning van Onze Minister van
een Nederlands schip uit walvissen te vangen of te doden dan wel aan boord van een
zodanig schip walvissen te verwerken.
2. Aan een vergunning als bedoeld in het eerste lid worden voorschriften verbonden
ter bescherming van de walvisstand dan wel ter bevordering van het wetenschappelijk
onderzoek met betrekking tot walvissen.
3. Bij de voorschriften, bedoeld in het tweede lid, wordt verboden:
a. walvissen van bepaalde soorten, walvissen die een bepaalde lengte niet hebben
bereikt en vrouwelijke walvissen die vergezeld worden door jonge walvissen, te vangen of
te doden;
b. walvissen in bepaalde zeegebieden te vangen, te doden of te verwerken;
c. gedode walvissen niet, niet tijdig of niet volledig te verwerken.
4. De voorschriften, bedoeld in het derde lid, kunnen voorts onder meer regels
inhouden omtrent het vangen, doden of verwerken van walvissen in bepaalde tijdvakken,
omtrent het tijdstip, waarop de walvisvangst ieder seizoen moet worden gestaakt, omtrent
September 2011

THE NETHERLANDS
de wijze van beloning van de harpoeniers en de bemanningen van de vaartuigen waarmee
de walvisvangst wordt uitgeoefend, dan wel omtrent de door de vergunningplichtige met
betrekking tot de walvisvangst te verstrekken gegevens.
5. Onze Minister kan aan de vergunning verbonden voorschriften wijzigen of intrekken
dan wel aan die voorschriften nieuwe toevoegen.
September 2011
Paragraaf 3. Bepalingen betreffende het bezit, het vervoer en de handel
Artikel 13
1. Het is verboden:
a. planten of producten van planten, of dieren dan wel eieren, nesten of producten
van dieren, behorende tot een beschermde inheemse of beschermde uitheemse
plantensoort onderscheidenlijk een beschermde inheemse of beschermde uitheemse
diersoort, of
b. [Dit onderdeel is nog niet in werking getreden.]
 te koop te vragen, te kopen of te
verwerven, ten verkoop voorhanden of in voorraad te hebben, te verkopen of ten verkoop
aan te bieden, te vervoeren, ten vervoer aan te bieden, af te leveren, te gebruiken voor
commercieel gewin, te huren of te verhuren, te ruilen of in ruil aan te bieden, uit te
wisselen of tentoon te stellen voor handelsdoeleinden, binnen of buiten het grondgebied
van Nederland te brengen of onder zich te hebben.
2. [Dit lid is nog niet in werking getreden.]
3. [Dit lid is nog niet in werking getreden.]
4. Met uitzondering van het verbod op het binnen of buiten het grondgebied van
Nederland brengen, gelden de in het eerste lid bedoelde verboden noch ten aanzien van
planten of producten van planten, noch ten aanzien van dieren of eieren, nesten of
producten van dieren behorende tot een beschermde uitheemse plantensoort
onderscheidenlijk een beschermde uitheemse diersoort, die is aangewezen om redenen als
bedoeld in artikel 5, eerste lid, onderdeel b, indien kan worden aangetoond dat zij:
a. overeenkomstig het bij of krachtens deze wet bepaalde in Nederland zijn gebracht
of
b. overeenkomstig de Wet bedreigde uitheemse dier- en plantensoorten zijn
verworven voor het tijdstip van inwerkingtreding van dit artikel.
Paragraaf 4. Overige verbodsbepalingen
Artikel 14
1. Het is verboden dieren of eieren van dieren in de vrije natuur uit te zetten.
2. Het is verboden planten behorende tot bij algemene maatregel van bestuur
aangewezen soorten in de vrije natuur te planten of uit te zaaien.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
669

670
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
3. Het is verboden planten of dieren, behorende tot bij algemene maatregel van
bestuur aangewezen soorten, onder zich te hebben, binnen of buiten het grondgebied van
Nederland te brengen, te koop te vragen, te kopen of te verwerven, ten verkoop voorradig
of voorhanden te hebben, te verkopen of ten verkoop aan te bieden, te vervoeren, ten
vervoer aan te bieden of af te leveren, te gebruiken voor commercieel gewin, te huren of te
verhuren, te ruilen of in ruil aan te bieden.
4. Krachtens het tweede en derde lid kunnen slechts worden aangewezen soorten die
een gevaar kunnen opleveren voor het voortbestaan van beschermde inheemse dier- of
plantensoorten of die aanmerkelijke verslechtering kunnen veroorzaken van
omstandigheden die voor het voortbestaan van die soorten noodzakelijk zijn.
5. Het verbod, bedoeld in het eerste lid, geldt niet voor het uitzetten van bij algemene
maatregel van bestuur aangewezen vissoorten, waarop de Visserijwet 1963 van toepassing
is.
Artikel 15
1. Het is verboden bij algemene maatregel van bestuur aangewezen middelen die
geschikt en bestemd zijn voor het doden of vangen van dieren, onder zich te hebben,
binnen of buiten het grondgebied van Nederland te brengen, te koop te vragen, te kopen of
te verwerven, ten verkoop voorradig of voorhanden te hebben, te verkopen of ten verkoop
aan te bieden, te vervoeren, ten vervoer aan te bieden of af te leveren, te gebruiken voor
commercieel gewin, te huren of te verhuren, te ruilen of in ruil aan te bieden.
2. Het is verboden zich buiten gebouwen te bevinden met bij algemene maatregel van
bestuur aangewezen middelen die geschikt zijn voor het doden of vangen van dieren, of
met materialen ter onmiddellijke vervaardiging van die middelen of van de krachtens het
eerste lid aangewezen middelen, indien redelijkerwijs moet worden aangenomen dat die
middelen of materialen voor het doden of vangen van dieren zullen worden gebruikt.
3. Bij een aanwijzing als bedoeld in het eerste of tweede lid, wordt mede rekening
gehouden met het belang te voorkomen dat een onnodig grote inbreuk op het welzijn van
het te doden of te vangen dier wordt gemaakt.
Artikel 15a
1. Onverminderd het bepaalde in de artikelen 15 en 72 is het, ingeval op grond van
Hoofdstuk V, titel III, een afwijking van artikel 9 wordt toegepast, verboden gebruik te
maken van alle middelen, installaties of methoden voor het massale of niet-selectieve
bemachtigen, vangen of doden van vogels als bedoeld in artikel 4, eerste lid, onderdeel b, of
die de plaatselijke verdwijning van deze soorten tot gevolg kunnen hebben.
2. Tot de middelen, bedoeld in het eerste lid, behoren in ieder geval:
a. de middelen, bedoeld in bijlage IV, onderdeel a, van richtlijn 79/409/EEG; en
b. elke achtervolging met behulp van de vervoersmiddelen, bedoeld in bijlage IV,
onderdeel b, van richtlijn 79/409/EEG, op de in de bijlage omschreven wijze.
September 2011

THE NETHERLANDS
Artikel 15b
1. Onverminderd het bepaalde in de artikelen 15 en 72 is het, ingeval op grond van
Hoofdstuk V, titel III, een afwijking van artikel 9 wordt toegepast, verboden om dieren die
behoren tot de soorten, genoemd in bijlage IV, onderdeel a, of bijlage V, onderdeel a, van
richtlijn 92/43/EEG, te bemachtigen, te vangen of te doden met gebruikmaking van nietselectieve
middelen die de plaatselijke verdwijning of ernstige verstoring van de rust van de
populaties van deze soorten tot gevolg kunnen hebben.
September 2011
2. Tot de middelen, bedoeld in het eerste lid, behoren in in ieder geval:
a. de middelen, bedoeld in bijlage VI, onderdeel a, van richtlijn 92/43/EEG; en
b. elke vorm van vangen en doden, vanuit de vervoersmiddelen, bedoeld in bijlage VI,
onderdeel b, van richtlijn 92/43/EEG.
Artikel 16
1. Het is degene die niet voorzien is van een jachtakte, verboden in het veld een
geweer of een gedeelte van een geweer te dragen tenzij hij uit andere hoofde tot het
gebruik van een geweer ter plaatse gerechtigd is.
2. Het is degene die zich in het veld ophoudt, verboden zich zonder gegronde reden
met een fret, een buidel of een kastval te bevinden op gronden, waarop hij niet bevoegd is
van die middelen gebruik te maken voor de uitoefening van de jacht of in verband met
beheer en bestrijding van schade als bedoeld in de artikelen 65, 67 en 68.
3. Een ieder is verplicht te verhinderen dat een dier dat hem toebehoort of onder zijn
toezicht staat, in het veld dieren opspoort, doodt, verwondt, vangt of bemachtigt.
Artikel 17
Bij algemene maatregel van bestuur kan in het belang van de instandhouding van
beschermde inheemse plantensoorten of beschermde inheemse diersoorten het verrichten
van bij die maatregel aangewezen handelingen worden verboden of aan beperkingen
worden gebonden, voorzover die handelingen een ernstige bedreiging kunnen vormen voor
planten of dieren behorende tot die soorten, dan wel kunnen leiden tot aanmerkelijke
verslechtering van omstandigheden die voor het voortbestaan van die soorten noodzakelijk
zijn.
Artikel 18
1. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen ter uitvoering van internationale
verplichtingen of van bindende besluiten van organen van de Europese Unie of andere
volkenrechtelijke organisaties de verboden, bedoeld in de artikelen 8 tot en met 16, worden
gewijzigd en kunnen nieuwe verboden worden gesteld inzake de in die artikelen geregelde
onderwerpen.
2. Een algemene maatregel van bestuur als bedoeld in het eerste lid blijft, behoudens
eerdere intrekking, van kracht voor een termijn van ten hoogste één jaar, tenzij binnen die
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
671

672
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
termijn een wetsvoorstel dat hetzelfde onderwerp regelt, bij de Tweede Kamer der Staten-
Generaal wordt ingediend. In dat geval blijft dat besluit van kracht totdat bij wet in dat
onderwerp is voorzien of totdat het voorstel van wet wordt ingetrokken of één van beide
Kamers der Staten-Generaal besluit het voorstel niet aan te nemen.
Paragraaf 3. Beheer en bestrijding van schade
Artikel 65
1. Bij algemene maatregel van bestuur worden beschermde inheemse diersoorten
aangewezen, die niet in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen. Daarbij
wordt onderscheid gemaakt tussen soorten die:
a. in het gehele land schade aanrichten;
b. in delen van het land schade aanrichten.
2. Slechts wanneer er geen andere bevredigende oplossing bestaat en indien geen
afbreuk wordt gedaan aan een gunstige staat van instandhouding van de soort, kan de
aanwijzing bedoeld in het eerste lid worden gedaan ter voorkoming van:
a. belangrijke schade aan gewassen, vee, bossen, bedrijfsmatige visserij en wateren,
of
b. schade aan de fauna.
3. Voorzover overeenkomstig het eerste lid, onderdeel a, soorten zijn aangewezen,
kan bij ministeriële regeling worden toegestaan dat de grondgebruiker, in afwijking van de
artikelen 9, 10, 11 en 12, handelingen, bedoeld in die artikelen, verricht op de door hem
gebruikte gronden of in of aan door hem gebruikte opstallen ter voorkoming van in het
huidige of komende jaar dreigende schade als bedoeld in het tweede lid, binnen de grenzen
van het werkgebied van de wildbeheereenheid waarin die gronden of opstallen zijn
gelegen.
4. Voorzover overeenkomstig het eerste lid, onderdeel b, soorten zijn aangewezen,
kan bij provinciale verordening worden toegestaan dat de grondgebruiker, in afwijking van
de artikelen 9, 10, 11 en 12, handelingen, bedoeld in die artikelen, verricht op de door hem
gebruikte gronden of in of aan door hem gebruikte opstallen ter voorkoming van in het
huidige of komende jaar dreigende schade als bedoeld in het tweede lid, binnen de grenzen
van het werkgebied van de wildbeheereenheid waarin die gronden of opstallen zijn
gelegen.
5. Slechts wanneer er geen andere bevredigende oplossing bestaat en indien geen
afbreuk wordt gedaan aan een gunstige staat van instandhouding van de soort, kan het
krachtens het derde en vierde lid worden toegestaan de in die leden bedoelde handelingen
te verrichten.
September 2011

THE NETHERLANDS
6. De grondgebruiker kan bij schriftelijke toestemming het hem ingevolge het derde of
vierde lid toekomende recht door anderen doen uitoefenen. Indien die toestemming wordt
verleend aan een houder van een jachtakte of valkeniersakte is deze gerechtigd, behalve de
middelen, bedoeld in artikel 72, eerste lid, tevens de middelen te gebruiken waarvan hem
het gebruik is toegestaan.
7. Voorzover krachtens het derde en vierde lid regels zijn gesteld, is nietig elk beding
dat de grondgebruiker de uitoefening belet van de rechten die hem krachtens die regels
toekomen.
8. Alvorens Ons een voordracht tot vaststelling, wijziging of intrekking van een
algemene maatregel van bestuur als bedoeld in het eerste lid te doen, stelt Onze Minister
het Faunafonds in de gelegenheid over het ontwerp daarvan zijn oordeel te geven.
9. Alvorens een ministeriële regeling als bedoeld in het derde lid of een provinciale
verordening als bedoeld in het vierde lid vast te stellen, te wijzigen of in te trekken, stelt
Onze Minister onderscheidenlijk provinciale staten het Faunafonds in de gelegenheid over
het ontwerp daarvan zijn oordeel te geven.
10. De begrenzing van het werkgebied van een wildbeheereenheid als bedoeld in het
derde en vierde lid, wordt door de desbetreffende wildbeheereenheid vastgesteld en
aangegeven op een kaart. Het werkgebied van een wildbeheereenheid strekt zich niet uit
tot een gebied waarover zich de zorg van een andere wildbeheereenheid uitstrekt. Door de
tussenkomst van gedeputeerde staten van de provincie of provincies waarin het
desbetreffende gebied is gelegen wordt de begrenzing van het werkgebied van een
wildbeheereenheid bekendgemaakt in het provinciaal blad.
Artikel 66
Het bepaalde in artikel 65 is van overeenkomstige toepassing voor de gebruiker van
opstallen, niet zijnde grondgebruiker, voorzover het de door hem gebruikte opstallen en de
daarbij behorende erven betreft.
Artikel 67
1. Gedeputeerde staten kunnen bepalen dat, wanneer er geen andere bevredigende
oplossing bestaat, in afwijking van het bepaalde bij of krachtens de artikelen 9, 11, 12, 50,
51, 53, 72, vijfde lid, en 74, door door hen aan te wijzen personen of categorieën van
personen de stand van bij ministeriële regeling aangewezen beschermde inheemse
diersoorten of andere diersoorten of verwilderde dieren op door gedeputeerde staten aan
te wijzen gronden kan worden beperkt:
September 2011
a. in het belang van de volksgezondheid en openbare veiligheid;
b. in het belang van de veiligheid van het luchtverkeer;
c. ter voorkoming van belangrijke schade aan gewassen, vee, bossen, bedrijfsmatige
visserij en wateren of
d. ter voorkoming van schade aan flora en fauna.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
673

674
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2. Gedeputeerde staten kunnen bij het treffen van een bepaling als bedoeld in het
eerste lid niet afwijken van het bepaalde bij of krachtens artikel 72, vijfde lid;
a. voorzover de bepaling ziet op het beperken van de stand van bij de in het eerste lid
bedoelde ministeriële regeling aangewezen vogelsoorten, bedoeld in artikel 4, eerste lid,
onderdeel b, of
b. voor het toestaan van middelen die onnodig lijden van dieren veroorzaken.
3. Voorzover het beschermde inheemse diersoorten betreft, kan een bepaling als
bedoeld in het eerste lid slechts worden getroffen indien geen afbreuk wordt gedaan aan
een gunstige staat van instandhouding van de soort.
4. Gedeputeerde staten kunnen hun besluit, bedoeld in het eerste lid, afhankelijk
stellen van een faunabeheerplan.
5. Gedeputeerde staten kunnen ten aanzien van één of meer van de door hen
krachtens het eerste lid aangewezen personen of categorieën van personen bepalen dat zij
toegang hebben tot alle krachtens het eerste lid aangewezen gronden. In dat geval zijn deze
personen gerechtigd zich daartoe zonodig met behulp van de sterke arm toegang te
verschaffen.
6. Gedeputeerde staten kunnen bepalen hetgeen met de ingevolge het eerste lid
bemachtigde dieren dient te geschieden.
7. Bij een regeling als bedoeld in het eerste lid, kan worden bepaald dat het verboden
is dieren behorende tot een krachtens dat lid aangewezen soort onder zich te hebben.
8. Alvorens een ministeriële regeling als bedoeld in het eerste lid vast te stellen, te
wijzigen of in te trekken, stelt Onze Minister het Faunafonds in de gelegenheid over het
ontwerp daarvan zijn oordeel te geven.
Artikel 68
1. Wanneer er geen andere bevredigende oplossing bestaat en indien geen afbreuk
wordt gedaan aan een gunstige staat van instandhouding van de soort, kunnen
gedeputeerde staten, voorzover niet bij of krachtens enig ander artikel van deze wet
vrijstelling is of kan worden verleend, ten aanzien van beschermde inheemse diersoorten,
het Faunafonds gehoord, ontheffing verlenen van het bepaalde bij of krachtens de artikelen
9 tot en met 15, 15a, 15b, tweede lid in samenhang met het eerste lid, 16, 17, 18, 53, eerste
lid, onderdelen c en d, 72, vijfde lid, en 74:
a. in het belang van de volksgezondheid en openbare veiligheid;
b. in het belang van de veiligheid van het luchtverkeer;
c. ter voorkoming van belangrijke schade aan gewassen, vee, bossen, bedrijfsmatige
visserij en wateren;
d. ter voorkoming van schade aan flora en fauna of
September 2011

THE NETHERLANDS
e. met het oog op andere, bij algemene maatregel van bestuur aan te wijzen,
belangen.
2. Een ontheffing die betrekking heeft op vogels als bedoeld in artikel 4, eerste lid,
onderdeel b, of op soorten als bedoeld in bijlage IV, onderdeel a, of, voorzover de
ontheffing betrekking heeft op artikel 15b, soorten als bedoeld in bijlage V, onderdeel a,
van richtlijn 92/43/EEG, wordt uitsluitend verleend voor zover de grond als bedoeld in het
eerste lid, onderdeel a tot en met e, overeenstemt met een van de gronden, genoemd in
artikel 9 van richtlijn 79/409/EEG onderscheidenlijk artikel 16 van richtlijn 92/43/EEG.
3. Gedeputeerde staten kunnen bij verlening van een ontheffing als bedoeld in het
eerste lid niet afwijken van het bepaalde bij of krachtens artikel 72, vijfde lid, voor het
toestaan van middelen die onnodig lijden van dieren veroorzaken.
4. De ontheffing, bedoeld in het eerste lid, wordt slechts verleend aan een
faunabeheereenheid op basis van een faunabeheerplan.
5. Onverminderd het bepaalde in artikel 80, onderdeel e, worden ontheffingen als
bedoeld in het eerste lid, verleend voor een periode van ten hoogste vijf jaren.
6. In afwijking van het derde lid kan de ontheffing, bedoeld in het eerste lid, ook aan
anderen dan een faunabeheereenheid worden verleend indien:
a. de noodzaak ontbreekt voor een faunabeheerplan gelet op de soort dan wel de
aard of omvang van te verrichten handelingen;
b. de noodzaak ontbreekt dat de te verrichten handelingen worden verricht door
tussenkomst van een faunabeheereenheid;
c. het gebied waar de handelingen worden verricht niet is gelegen in een gebied
waarover zich de zorg van een faunabeheereenheid uitstrekt.
7. Gedeputeerde staten doen tegelijkertijd met of zo spoedig mogelijk na de
bekendmaking van besluiten als bedoeld in het eerste en vijfde lid mededeling van deze
besluiten in één of meer dag-, nieuws- of huis-aan-huisbladen of op andere geschikte wijze.
Van besluiten als bedoeld in het eerste juncto derde lid wordt tevens tegelijkertijd met of zo
spoedig mogelijk na de bekendmaking van deze besluiten mededeling gedaan in de
Staatscourant. Een afschrift van deze besluiten sturen zij aan Onze Minister.
Artikel 69
1. Een faunabeheereenheid waaraan een ontheffing als bedoeld in artikel 68, eerste
lid, is verleend, brengt jaarlijks aan gedeputeerde staten verslag uit van de wijze waarop zij
van de ontheffing heeft gebruik gemaakt en van de uitvoering van het faunabeheerplan.
2. Het verslag wordt door gedeputeerde staten voor een ieder ter inzage gelegd op
het provinciehuis.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
675

676
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
3. Gedeputeerde staten doen mededeling van de terinzagelegging in één of meer dag-
, nieuws- of huis-aan-huisbladen of op andere geschikte wijze.
Artikel 70
In afwijking van de artikelen 29, 30, 46, vijfde lid, 67, 68 en 74a, tweede lid, neemt Onze
Minister besluiten als bedoeld in die artikelen voorzover het terreinen betreft waar het
genot van de jacht berust bij de Kroondrager.
Artikel 71
Gedeputeerde staten verschaffen Onze Minister desgevraagd alle inlichtingen met
betrekking tot het nemen van besluiten als bedoeld in de artikelen 65, 67 en 68.
Artikel 72
1. Bij algemene maatregel van bestuur worden, voorzover noodzakelijk in afwijking
van artikel 15, de middelen aangewezen waarmee, met inachtneming van het bepaalde bij
of krachtens de artikelen 65 tot en met 70, dieren mogen worden gevangen of gedood. Als
middelen worden slechts aangewezen middelen die geen onnodig lijden van dieren
veroorzaken.
2. Bij de maatregel, bedoeld in het eerste lid, worden tevens de middelen aangewezen
waarmede de zwarte rat, de bruine rat en de huismuis mogen worden bestreden. Naast
middelen als bedoeld in het eerste lid zijn tevens toegelaten middelen die krachtens de Wet
gewasbeschermingsmiddelen en biociden zijn toegelaten.
3. Bij de algemene maatregel van bestuur, bedoeld in het eerste lid, worden regels
gesteld met betrekking tot het gebruik van de in het eerste en tweede lid bedoelde
middelen. Deze regels betreffen in ieder geval:
a. de soorten waarop de middelen betrekking hebben;
b. de afmetingen van de gronden waarop de middelen gebruikt mogen worden en
c. de vaardigheden waarover bij het gebruik van de middelen beschikt moet worden.
4. Bij de algemene maatregel van bestuur, bedoeld in het eerste lid, kan tevens
worden bepaald dat het gebruik van middelen afhankelijk kan worden gesteld van de
toestemming daartoe van gedeputeerde staten.
5. Het is verboden dieren te vangen of te doden met andere dan de in het eerste of
tweede lid bedoelde middelen of in strijd met de toestemming, bedoeld in het vierde lid of
de regels die op grond van het derde lid worden gesteld.
6. Voorzover het bij of krachtens het eerste tot en met het derde lid is toegestaan
gebruik te maken van het geweer, is het bepaalde bij of krachtens de artikelen 54 en 55 van
overeenkomstige toepassing.
Artikel 73
September 2011

THE NETHERLANDS
Bij de bestrijding van schade en overlast bij of krachtens de artikelen 65 tot en met 70 dan
wel krachtens een ontheffing als bedoeld in artikel 75, dient onnodig lijden van dieren te
worden voorkomen.
Artikel 74
1. Het is verboden bij de uitoefening van bevoegdheden toegekend bij of krachtens de
artikelen 65 tot en met 70, dieren te vangen of te doden:
a. met een geweer of een jachtvogel in een veld dat niet voldoet aan de krachtens
artikel 49 gestelde eisen;
b. door middel van drijven, voorzover het edelherten, damherten, reeën of wilde
zwijnen betreft;
c. op zondagen, de nieuwjaarsdag, de tweede paas- en pinksterdag, de beide
kerstdagen en hemelvaartsdag;
September 2011
d. op begraafplaatsen.
2. In afwijking van het eerste lid, onderdeel b, is het doden van wilde zwijnen
toegestaan, voorzover bepaald bij algemene maatregel van bestuur, door middel van een
methode, waarbij één persoon wilde zwijnen opzettelijk verontrust met het oogmerk
bedoelde dieren binnen het schootsveld van één geweerdrager te drijven opdat deze de
dieren kan doden en voorzover hierbij geen hond wordt ingezet.
3. Bij algemene maatregel van bestuur kan de uitoefening van de in het eerste lid
bedoelde bevoegdheden aan andere beperkingen dan bepaald in het eerste lid, worden
gebonden voorzover dit noodzakelijk is ter uitvoering van internationale verplichtingen of
bindende besluiten van de Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties, of indien
dit noodzakelijk is in verband met de instandhouding van soorten of de veiligheid.
Artikel 74a
1. Het bevorderen van de stand van edelherten, damherten, reeën en wilde zwijnen
door middel van bijvoeren is verboden.
2. Gedeputeerde staten kunnen ontheffing verlenen van het verbod, bedoeld in het
eerste lid, indien sprake is van:
a. bijzondere weersomstandigheden of
b. een tijdelijk natuurlijk voedseltekort en het welzijn van de dieren in het geding is.
Afdeling 2. Overige vrijstellingen en ontheffingen
Artikel 75
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kan, voorzover niet bij of
krachtens enig ander artikel van deze wet vrijstelling is of kan worden verleend, vrijstelling
worden verleend van de bij of krachtens de artikelen 8 tot en met 18 bepaalde verboden.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
677

678
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2. Indien een vrijstelling als bedoeld in het eerste lid strekt tot uitvoering van
internationale verplichtingen of bindende besluiten van organen van de Europese Unie of
andere volkenrechtelijke organisaties, kan de vrijstelling bij ministeriële regeling worden
verleend.
3. Onze Minister kan, voorzover niet overeenkomstig artikel 68 van deze wet door
gedeputeerde staten ontheffing is of kan worden verleend, ontheffing verlenen van het
bepaalde bij of krachtens de artikelen 8 tot en met 15a, 15b, tweede lid in samenhang met
het eerste lid, 16, 17, 18, 50, 51, 52, 53, 58, 59, tweede lid, 64, tweede lid, en 72, vijfde lid.
4. Onze Minister kan bij verlening van een ontheffing als bedoeld in het derde lid niet
afwijken van het bepaalde bij of krachtens artikel 72, vijfde lid, voor het toestaan van
middelen die onnodig lijden van dieren veroorzaken.
5. Vrijstellingen en ontheffingen worden tenzij uitvoering van internationale
verplichtingen of bindende besluiten van organen van de Europese Unie of andere
volkenrechtelijke organisaties noodzaakt tot het verlenen van vrijstelling of ontheffing om
andere redenen, slechts verleend indien geen afbreuk wordt gedaan aan een gunstige staat
van instandhouding van de soort.
6. Onverminderd het vijfde lid, worden voor soorten genoemd in bijlage IV van
richtlijn 92/43/EEG, voor soorten vogels als bedoeld in artikel 4, eerste lid, onderdeel b, en
voor bij algemene maatregel van bestuur aangewezen beschermde inheemse dier- of
plantensoorten vrijstelling of ontheffing slechts verleend wanneer er geen andere
bevredigende oplossing bestaat:
a. ten behoeve van onderzoek en onderwijs, repopulatie en herintroductie, alsmede
voor de daartoe benodigde kweek, met inbegrip van de kunstmatige vermeerdering van
planten;
b. teneinde het onder strikt gecontroleerde omstandigheden mogelijk te maken op
selectieve wijze en binnen bepaalde grenzen een bij algemene maatregel van bestuur te
bepalen aantal van bij die maatregel aan te wijzen soorten te vangen, te plukken of in bezit
te hebben of,
c. met het oog op andere, bij algemene maatregel van bestuur aan te wijzen,
belangen.
7. Vrijstellingen kunnen in ieder geval verschillend worden vastgesteld naar gelang de
soorten of categorieën van soorten en handelingen welke de vrijstelling betreffen. Voorts
kan onderscheid worden gemaakt naar wilde of gekweekte planten of producten van die
planten, en naar wilde of gefokte dieren dan wel eieren, nesten of producten van die
dieren.
Artikel 75a
1. Indien daartoe door Onze Minister van Verkeer en Waterstaat is verzocht, geschiedt
de behandeling van de aanvraag om de in artikel 75, derde lid, bedoelde ontheffing,
September 2011

THE NETHERLANDS
tezamen met de voorbereiding en vaststelling van het tracébesluit, bedoeld in artikel 15 van
de Tracéwet.
2. In de in het eerste lid bedoelde gevallen is op de voorbereiding van de beschikking
afdeling 3.4 van de Algemene wet bestuursrecht van toepassing. Zienswijzen kunnen naar
voren worden gebracht door een ieder.
3. Ten aanzien van het beroep tegen een met toepassing van het eerste lid verleende
ontheffing zijn de artikelen 25a en 25b van de Tracéwet van toepassing.
September 2011
Afdeling 2a. Omgevingsvergunning
Artikel 75b
1. Deze afdeling is van toepassing op handelingen:
a. waarvoor een omgevingsvergunning is vereist en
b. die tevens zijn aan te merken als handelingen waarvoor een of meer van de bij of
krachtens de artikelen 8 tot en met 13, eerste lid, 17 en 18 gestelde verboden gelden en ten
aanzien waarvan Onze Minister op grond van artikel 75, derde lid, bevoegd is ontheffing te
verlenen.
2. Deze afdeling is niet van toepassing op handelingen die zijn toegestaan krachtens
een ontheffing als bedoeld in artikel 75, derde lid, of waarvoor een zodanige ontheffing is
aangevraagd.
3. De bij of krachtens de artikelen 8 tot en met 13, eerste lid, 17 en 18 gestelde
verboden gelden niet voor handelingen die zijn toegestaan krachtens een
omgevingsvergunning die met toepassing van deze afdeling is verleend.
Artikel 75c
1. De aanvrager van een omgevingsvergunning draagt er zorg voor dat de aanvraag
tevens betrekking heeft op de handelingen die voldoen aan de criteria, bedoeld in artikel
75b, eerste lid.
2. Indien toepassing wordt gegeven aan artikel 2.5 van de Wet algemene bepalingen
omgevingsrecht, is artikel 75d van overeenkomstige toepassing op de beschikking met
betrekking tot de eerste en tweede fase.
Artikel 75d
1. Een omgevingsvergunning die betrekking heeft op handelingen als bedoeld in
artikel 75b, eerste lid, wordt niet verleend dan nadat Onze Minister heeft verklaard dat hij
daartegen geen bedenkingen heeft als bedoeld in artikel 2.27, eerste lid, van de Wet
algemene bepalingen omgevingsrecht.
2. Artikel 75, vierde tot en met zesde lid, is van overeenkomstige toepassing met
betrekking tot de verklaring, bedoeld in het eerste lid.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
679

680
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
3. Onze Minister kan een verzoek als bedoeld in artikel 2.29, eerste lid, tweede volzin,
aanhef en onder a, van de Wet algemene bepalingen omgevingsrecht slechts doen indien
de omstandigheden sinds het tijdstip waarop de verklaring is gegeven zodanig zijn
gewijzigd, dat deze niet zou zijn gegeven of niet zonder daarbij te bepalen dat aan de
omgevingsvergunning daarbij aangegeven voorschriften worden verbonden, indien deze
omstandigheden op het bedoelde tijdstip zouden hebben bestaan.
Artikel 75e
Het is verboden te handelen in strijd met een voorschrift van een omgevingsvergunning dat
betrekking heeft op handelingen als bedoeld in artikel 75b, eerste lid.
Afdeling 3. Verdere bepalingen inzake vrijstellingen, ontheffingen en vergunningen
Artikel 76
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen nadere regels worden
gesteld betreffende vrijstellingen, ontheffingen of vergunningen, mede voorzover dit
noodzakelijk is ter uitvoering van internationale verplichtingen of bindende besluiten van
organen van de Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties.
2. Tot deze regels kunnen behoren regels omtrent:
a. de documenten, gegevens of bewijsstukken die bij het aanvragen van ontheffingen
of vergunningen of in verband met een vrijstelling dienen te worden verstrekt;
b. de aanwijzing van de ambtenaren aan wie de documenten waarvan zendingen van
planten of producten van planten of van dieren, eieren, nesten of producten van dieren
vergezeld gaan, dienen te worden getoond of ter hand gesteld;
c. vakbekwaamheid ten aanzien van het vervoeren, houden of verzorgen van planten
of dieren;
d. de wijze waarop en de omstandigheden waaronder planten of dieren worden
vervoerd of gehouden;
e. het aanbrengen van merken of merktekens aan planten of producten van planten
of van ringen of merktekens aan dieren of aan producten van dieren;
f. de registratie van planten, producten van planten, dieren, eieren, nesten of
producten van dieren;
g. de termijn waarbinnen een vergunning of ontheffing wordt verleend.
Artikel 77
Bij algemene maatregel van bestuur kan het aantal ontheffingen voor het onder zich
hebben van jachtvogels alsmede het aantal vogels per ontheffing, aan een maximum
worden gebonden.
Artikel 78
September 2011

THE NETHERLANDS
Onze Minister kan een vergoeding van kosten vragen overeenkomstig een door hem vast te
stellen tarief voor de afgifte van:
September 2011
a. ontheffingen als bedoeld in artikel 75;
b. vergunningen als bedoeld in artikel 63, vierde lid;
c. op grond van vrijstellingen als bedoeld in de artikelen 63 en 75 benodigde
documenten, ringen, merken of merktekens.
Artikel 79
1. Aan vrijstellingen, ontheffingen of vergunningen kunnen voorschriften worden
verbonden. Zij kunnen onder beperkingen worden verleend. De voorschriften en
beperkingen kunnen worden gewijzigd. Vergunningen en ontheffingen kunnen worden
ingetrokken.
2. Het is verboden te handelen in strijd met de bij een vrijstelling, ontheffing of
vergunning gestelde voorschriften en beperkingen.
3. Vergunningen en ontheffingen kunnen aan een geldigheidsduur worden gebonden.
Artikel 80
Een vergunning of ontheffing kan worden ingetrokken indien:
a. de houder van een vergunning of ontheffing, nadat deze is verleend onherroepelijk
is veroordeeld wegens een bij deze wet strafbaar gesteld feit of indien tegen hem deswege
een strafbeschikking is uitgevaardigd;
b. de houder van een vergunning of ontheffing, nadat deze is verleend, onherroepelijk
is veroordeeld wegens een feit strafbaar gesteld bij de Wet op de dierenbescherming dan
wel de Gezondheids- en welzijnswet voor dieren voorzover het gedragingen als bedoeld
hoofdstuk III van die wet, betreft, of indien tegen hem deswege een strafbeschikking is
uitgevaardigd;
c. de houder van een vergunning of ontheffing handelt in strijd met de hem verleende
vergunning of ontheffing of met daaraan verbonden voorschriften;
d. de gegevens op grond waarvan de vergunning of ontheffing is verleend zodanig
onjuist blijken te zijn dat, waren de juiste gegevens bekend geweest, een andere beslissing
zou zijn genomen of
e. de omstandigheden sedert het tijdstip waarop de vergunning of ontheffing is
verleend zodanig zijn gewijzigd, dat deze niet zouden zijn verleend indien deze
omstandigheden op het tijdstip waarop zij zijn verleend zouden hebben bestaan.
Artikel 81
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen, voorzover dit
noodzakelijk is voor een goede uitvoering van het bij of krachtens deze wet bepaalde, ter
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
681

682
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
uitvoering van internationale verplichtingen of bindende besluiten van organen van de
Europese Unie of andere volkenrechtelijke organisaties, nadere regels worden gesteld ten
aanzien van de in deze wet geregelde onderwerpen.
2. Tot de regels, bedoeld in het eerste lid, kunnen in ieder geval behoren:
a. regels over het voeren van een administratie en verstrekken van gegevens met
betrekking tot het onder zich hebben, ontvangen, verkopen, ten verkoop voorradig of
voorhanden hebben en afleveren van dieren of planten, behorende tot soorten waarop
deze wet van toepassing is, alsmede van producten van die planten of producten of eieren
van die dieren;
b. het aanwijzen van adviseurs die zijn belast met advisering over de uitvoering van
het beleid ten aanzien van vergunningen en ontheffingen;
c. het aanwijzen van plaatsen waar planten behorende tot beschermde inheemse of
uitheemse plantensoorten of dieren behorende tot beschermde inheemse of uitheemse
diersoorten alsmede producten van die planten of producten of eieren van die dieren het
grondgebied van Nederland dienen te worden binnengebracht;
d. regels over voorzieningen voor de opvang van levende dieren en planten.
Artikel 82
1. Er is een Commissie bedreigde uitheemse dier- en plantensoorten, verder te
noemen commissie, die tot taak heeft de regering en de beide kamers der Staten-Generaal
te adviseren over het beleid inzake de uitvoering van deze wet en de afstemming met de
Gezondheids- en welzijnswet voor dieren en de totstandkoming en uitvoering van besluiten
van organen van de Europese Unie verband houdende met in het wild levende dier- en
plantensoorten.
2. De commissie fungeert als wetenschappelijke autoriteit als bedoeld in artikel IX van
de op 3 maart te Washington tot stand gekomen Overeenkomst inzake de internationale
handel in bedreigde in het wild levende dier- en plantesoorten (Trb. 1975, 23).
3. De commissie bestaat uit ten minste vijf en ten hoogste negen leden, de voorzitter
daaronder begrepen, die ook deskundigheid bezitten op het gebied van
natuurbescherming, welzijn van dieren en de opvang van dieren.
Hoofdstuk VIII. Toezicht, straf- en dwangbepalingen
Paragraaf 1. Toezicht
Artikel 104
1. Met het toezicht op de naleving van het bepaalde bij of krachtens deze wet zijn
belast de bij besluit van Onze Minister aangewezen ambtenaren, de bij besluit van
gedeputeerde staten aangewezen ambtenaren, alsmede de door Onze Minister van Justitie
op grond van artikel 17 van de Wet op de economische delicten met de opsporing van de bij
of krachtens deze wet strafbaar gestelde feiten belaste ambtenaren.
September 2011

THE NETHERLANDS
2. Van een besluit van Onze Minister, bedoeld in het eerste lid, wordt mededeling
gedaan door plaatsing in de Staatscourant.
September 2011
Artikel 105 [Vervallen per 01-04-2002]
Artikel 106 [Vervallen per 01-04-2002]
Artikel 107 [Vervallen per 01-04-2002]
Artikel 108 [Vervallen per 01-04-2002]
Artikel 109 [Vervallen per 01-07-2002]
Artikel 110 [Vervallen per 01-04-2002]
Artikel 111 [Vervallen per 01-04-2002]
Paragraaf 2. Straf- en dwangbepalingen
Artikel 112
1. Onze Minister is bevoegd tot oplegging van een last onder bestuursdwang ter
handhaving van het bij of krachtens deze wet bepaalde.
2. Onverminderd het bepaalde in het eerste lid en artikel 117 van het Wetboek van
Strafvordering kan Onze Minister bepalen, dat planten of dieren of producten van planten
of dieren die in strijd met het bepaalde bij of krachtens deze wet binnen het grondgebied
van Nederland zijn gebracht, op kosten van de eigenaar, vervoerder, importeur of diens
gemachtigde, worden teruggezonden naar het land van uitvoer of herkomst of naar enige
andere plaats buiten Nederland worden gebracht die daarvoor naar het oordeel van Onze
Minister geschikt is en in overeenstemming is met de doeleinden van de Overeenkomst
inzake de internationale handel in bedreigde in het wild levende dier- en plantesoorten.
3. Onverminderd het bepaalde in het eerste lid kan Onze Minister bepalen dat
levende dieren, behorend tot een beschermde inheemse diersoort, waarvan kan worden
aangenomen dat zij zich in de natuur kunnen handhaven en die in strijd met het bepaalde
bij of krachtens deze wet worden gehouden, op kosten van de eigenaar of van degene die
deze dieren onder zich heeft, in hun natuurlijke leefomgeving in vrijheid worden gesteld.
4. Onder de in het tweede en derde lid bedoelde kosten kunnen mede zijn begrepen
de kosten van bewaring in verband met het transport naar de plaats van bestemming.
5. Indien niet tot terugzending of tot invrijheidstelling in de natuurlijke leefomgeving
als bedoeld in het tweede onderscheidenlijk derde lid wordt besloten, kunnen de kosten
van verzorging, huisvesting of opslag binnen Nederland geheel of gedeeltelijk in rekening
worden gebracht bij de eigenaar, vervoerder, importeur of diens gemachtigde, bedoeld in
het tweede lid. Bij ministeriële regeling kunnen terzake nadere regels worden gesteld.
Artikel 113
Hetgeen krachtens het voorgaande artikel verschuldigd is, kan worden ingevorderd bij
dwangbevel.
Artikel 113a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
683

684
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Deze paragraaf is niet van toepassing met betrekking tot de handhaving van het bij
of krachtens afdeling 2a bepaalde.
2. Met betrekking tot de handhaving van het bij of krachtens afdeling 2a bepaalde zijn
de artikelen 5.3 tot en met 5.25 van de Wet algemene bepalingen omgevingsrecht van
toepassing.
3. Het in artikel 5.2 van de Wet algemene bepalingen omgevingsrecht bedoelde
bestuursorgaan heeft tot taak zorg te dragen voor de bestuursrechtelijke handhaving van
de op grond van afdeling 2a voor degene die de betrokken activiteit verricht.
Hoofdstuk IX. Overgangs- en slotbepalingen
Paragraaf 1. Overgangsbepalingen
Artikel 114
1. Vergunningen en ontheffingen verleend krachtens de Vogelwet 1936, de Jachtwet,
artikel 25 van de Natuurbeschermingswet of de Wet bedreigde uitheemse dier- en
plantensoorten blijven van kracht voor de tijd dat zij zijn verleend.
2. Op vergunningen en ontheffingen als bedoeld in het eerste lid is het bepaalde in
artikel 80 van toepassing.
Artikel 115
1. Ten aanzien van degene aan wie voor het tijdstip van inwerkingtreding van de
artikelen 38 tot en met 44 te rekenen vanaf 1 januari 1977 in enig jaar een jachtakte als
bedoeld in de Jachtwet, dan wel een vergunning als bedoeld in artikel 11 van de Vogelwet
1936 inzake haviken of slechtvalken is uitgereikt, is het bepaalde in artikel 39, eerste lid,
onderdeel c, niet van toepassing.
2. Gedurende een periode van twee jaar en zes maanden na inwerkingtreding van de
artikelen 38 tot en met 44 van de wet is het bepaalde in artikel 39, eerste lid, onderdeel c,
niet van toepassing indien een jachtexamen als erkend onder de Jachtwet met gunstig
gevolg is behaald.
3. Ten aanzien van degene aan wie op grond van het tweede lid een jachtakte is
uitgereikt, is het bepaalde in artikel 39, eerste lid, onderdeel c, niet van toepassing.
Artikel 116
Ten aanzien van degene aan wie voor het tijdstip van inwerkingtreding van artikel 62, op
grond van artikel 15 van de Vogelwet 1936 vergunning is verleend, ten behoeve van het
prepareren van beschermde vogels, is het bepaalde in artikel 62, tweede lid, niet van
toepassing.
Artikel 117
[Wijzigt deze wet.]
Artikel 118
[Wijzigt deze wet.]
September 2011

THE NETHERLANDS
Artikel 119
September 2011
[Wijzigt deze wet.]
NL121 - Natuurbeschermingswet; Nature Conservation Act
Titel 2. Rechtsgevolgen
§ 1. Rechtsgevolgen beschermde natuurmonumenten
Artikel 16
1. Het is verboden zonder vergunning van gedeputeerde staten of, ten aanzien van
handelingen als bedoeld in het zesde lid, van Onze Minister, in een beschermd
natuurmonument handelingen te verrichten, te doen verrichten of te gedogen, die
schadelijk kunnen zijn voor het natuurschoon, voor de natuurwetenschappelijke betekenis
van het beschermd natuurmonument of voor dieren of planten in het beschermd
natuurmonument of die het beschermd natuurmonument ontsieren, dan wel in strijd met
de bij een vergunning gestelde voorschriften of beperkingen handelingen te verrichten, te
doen verrichten of te gedogen.
2. Als schadelijke handelingen worden in elk geval aangemerkt handelingen die de in
het besluit tot aanwijzing als beschermd natuurmonument vermelde wezenlijke kenmerken
van het beschermde natuurmonument aantasten.
3. [Vervallen.]
4. Het in het eerste lid bedoelde verbod is tevens van toepassing op handelingen als
bedoeld in dat lid die buiten het beschermd natuurmonument kunnen worden verricht en
die zijn vermeld in het besluit tot aanwijzing als beschermd natuurmonument, bedoeld in
artikel 10, of een besluit tot voorlopige aanwijzing als bedoeld in artikel 12. Bij de
vermelding van handelingen kunnen beperkingen worden gesteld en uitzonderingen
worden opgenomen met betrekking tot het tijdvak waarin, de omstandigheden waaronder,
de doeleinden waarvoor en met betrekking tot de personen door wie zij worden verricht.
5. Dit artikel is niet van toepassing op handelingen die worden verricht
overeenkomstig een beheerplan als bedoeld in artikel 17.
6. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen terzake van bij die maatregel
genoemde beschermde natuurmonumenten handelingen worden aangewezen waarvoor
een vergunning als bedoeld in het eerste lid wordt verleend door Onze Minister.
7. Een krachtens het zesde lid vastgestelde algemene maatregel van bestuur treedt
niet eerder in werking dan acht weken na de datum van uitgifte van het Staatsblad waarin
hij is geplaatst. Van de plaatsing wordt onverwijld mededeling gedaan aan de beide kamers
der Staten-Generaal.
8. Dit artikel is niet van toepassing op handelingen die zijn toegestaan krachtens een
omgevingsvergunning die met toepassing van hoofdstuk IX is verleend.
Artikel 17
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
685

686
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Gedeputeerde staten kunnen in overeenstemming met de eigenaar en de gebruiker
voor een beschermd natuurmonument of een gedeelte daarvan een beheerplan vaststellen,
dat het behoud, het herstel of de ontwikkeling van het natuurschoon of van de
natuurwetenschappelijke betekenis van het natuurmonument ten doel heeft.
2. Voorzover de kosten en lasten die voor de eigenaar en de gebruiker aan de
uitvoering van het beheerplan zijn verbonden redelijkerwijze niet of niet geheel te hunnen
laste behoren te komen, wordt in het beheerplan een door gedeputeerde staten te betalen
subsidie vastgesteld.
3. Gedeputeerde staten brengen het plan ter kennis van Onze Minister en van
burgemeester en wethouders van de gemeenten waarin het beschermd natuurmonument
of het gedeelte daarvan waarop het beheerplan betrekking heeft, is gelegen.
4. De eigenaar en de gebruiker zijn verplicht zorg te dragen voor de naleving van het
beheerplan, ieder voorzover dat uit de aard van zijn recht voortvloeit.
Artikel 17a [Vervallen per 20-09-2000]
Artikel 17b [Vervallen per 20-09-2000]
Artikel 17c [Vervallen per 20-09-2000]
Artikel 17d [Vervallen per 20-09-2000]
Artikel 18
1. Het beheerplan, bedoeld in artikel 17, wordt vastgesteld voor een tijdvak van ten
hoogste zes jaren.
2. Het beheerplan wordt van rechtswege verlengd met een tijdvak gelijk aan het laatst
verstreken tijdvak waarvoor het beheerplan werd vastgesteld.
3. Verlenging vindt niet van rechtswege plaats wanneer gedeputeerde staten, de
eigenaar of de gebruiker uiterlijk vier weken voor het einde van het geldend beheerplan
schriftelijk te kennen heeft gegeven dat verlenging niet wordt verlangd.
4. Gedeputeerde staten kunnen de kennisgeving slechts doen indien:
a. de eigenaar of de gebruiker de uit het beheerplan voortvloeiende verplichtingen in
het afgelopen tijdvak niet of niet op de juiste wijze is nagekomen;
b. ongewijzigde verlenging van het beheerplan zou leiden tot een beheer dat naar hun
oordeel het behoud, het herstel of de ontwikkeling van het natuurschoon of van de
natuurwetenschappelijke betekenis van het natuurmonument onvoldoende waarborgt;
c. een andere zwaarwichtige reden bestaat om niet tot verlenging van het beheerplan
over te gaan.
Artikel 19
September 2011

THE NETHERLANDS
1. Gedeputeerde staten kunnen een vastgesteld beheerplan in overeenstemming met
de eigenaar en de gebruiker wijzigen.
September 2011
2. Artikel 17, derde lid, is van overeenkomstige toepassing.
§ 2. Rechtsgevolgen gebieden ter uitvoering van Europeesrechtelijke verplichtingen
Artikel 19a
1. Gedeputeerde staten stellen, na overleg met de eigenaars, gebruikers en andere
belanghebbenden, voor een op grond van artikel 10a, eerste lid, aangewezen gebied of een
op grond van artikel 12, derde lid, voorlopig aangewezen gebied een beheerplan vast
waarin met inachtneming van de instandhoudingsdoelstelling, met uitzondering van de
doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, derde lid, wordt beschreven welke
instandhoudingsmaatregelen getroffen dienen te worden en op welke wijze. Tevens kan het
beheerplan beschrijven welke handelingen en ontwikkelingen in het gebied en daarbuiten,
in voorkomend geval onder nader in het beheerplan aangegeven voorwaarden en
beperkingen, het bereiken van de instandhoudingsdoelstelling niet in gevaar brengen, mede
gelet op de instandhoudingsmaatregelen die worden getroffen. Het beheerplan kan zulks
ook doen ten aanzien van bij of krachtens algemene maatregel van bestuur aangewezen
categorieën projecten en andere handelingen van nationaal belang in het gebied en
daarbuiten.
2. Een beheerplan als bedoeld in het eerste lid wordt vastgesteld voor een tijdvak van
ten hoogste zes jaren. Een beheerplan kan telkenmale voor een gelijk tijdvak worden
verlengd.
3. Tot de inhoud van een beheerplan behoren ten minste:
a. een beschrijving van de beoogde resultaten met het oog op het behoud of herstel
van natuurlijke habitats en populaties van wilde dier- en plantensoorten in een gunstige
staat van instandhouding in het aangewezen gebied mede in samenhang met het bestaande
gebruik in dat gebied en, voor zover relevant voor het bereiken van de
instandhoudingsdoelstelling, daarbuiten;
b. een overzicht op hoofdlijnen van de in de door het plan bestreken periode
noodzakelijke maatregelen met het oog op de onder a bedoelde resultaten.
4. Bij de noodzakelijke maatregelen, bedoeld in het derde lid, onderdeel b, wordt
rekening gehouden met vereisten op economisch, sociaal en cultureel gebied, alsmede met
regionale en lokale bijzonderheden.
5. Op de voorbereiding van een beheerplan als bedoeld in het eerste lid is de in
afdeling 3.4 van de Algemene wet bestuursrecht geregelde procedure van toepassing.
6. Beheerplannen worden niet vastgesteld dan na overleg met de besturen van
gemeenten en waterschappen op het grondgebied waarvan die beheerplannen betrekking
hebben.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
687

688
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
7. Een beheerplan als bedoeld in het eerste lid wordt uiterlijk drie jaar na dagtekening
van het in artikel 10a, eerste lid, genoemde besluit voor het eerst vastgesteld.
8. Indien een gebied voorlopig is aangewezen op grond van artikel 12, derde lid, wordt
in afwijking van het zevende lid, een beheerplan als bedoeld in het eerste lid uiterlijk drie
jaar na dagtekening van het besluit tot voorlopige aanwijzing voor het eerst vastgesteld.
9. Gedeputeerde staten kunnen in het beheerplan beschrijvingen als bedoeld in het
eerste lid opnemen die betrekking hebben op de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a,
derde lid.
10. Voor zover er in een beheerplan projecten worden opgenomen die niet direct
verband houden met of nodig zijn voor het beheer van een Natura 2000-gebied maar die
afzonderlijk of in combinatie met andere plannen of projecten significante gevolgen kunnen
hebben voor het desbetreffende gebied, wordt het beheerplan eerst vastgesteld nadat
gedeputeerde staten een passende beoordeling hebben gemaakt van de gevolgen voor het
gebied, waarbij rekening wordt gehouden met de instandhoudingsdoelstelling van dat
gebied, en is voldaan aan de voorwaarden, genoemd in de artikelen 19g en 19h.
Artikel 19b
1. In afwijking van het bepaalde in artikel 19a wordt een beheerplan als bedoeld in dat
artikel, voor een op grond van artikel 10a, eerste lid, aangewezen gebied of een gebied dat
voorlopig is aangewezen als bedoeld in artikel 12, derde lid, dat geheel of ten dele wordt
beheerd door of onder verantwoordelijkheid valt van Onze Minister of één van Onze andere
Ministers, voor het geheel onderscheidenlijk het betreffende gedeelte vastgesteld door
Onze Minister of door Onze andere Minister in overeenstemming met Onze Minister, en
voor zover nodig na overleg met betrokken eigenaren, gebruikers en andere
belanghebbenden.
2. Een beheerplan als bedoeld in het eerste lid kan in voorkomende gevallen deel uit
maken van een plan gericht op het beheer van een gebied als bedoeld in het eerste lid, dat
al dan niet op grond van enig ander wettelijk voorschrift is vastgesteld.
3. Beheerplannen worden niet vastgesteld dan na overleg met de besturen van
provincies, gemeenten en waterschappen op het grondgebied waarvan die beheerplannen
betrekking hebben.
4. Artikel 19a, eerste lid, tweede en derde volzin, tweede, derde, vierde, vijfde,
zevende, negende en tiende lid, zijn van overeenkomstige toepassing.
Artikel 19c
1. Het bevoegd gezag draagt ervoor zorg dat passende maatregelen worden genomen
om te voorkomen dat bestaand gebruik de kwaliteit van de natuurlijke habitats en de
habitats van soorten in een Natura 2000-gebied verslechtert en dat er door bestaand
gebruik storende factoren optreden die gelet op de instandhoudingsdoelstellingen een
significant effect kunnen hebben op de soorten waarvoor het gebied is aangewezen.
September 2011

THE NETHERLANDS
2. Ter uitvoering van het eerste lid kan het bevoegd gezag degene die bestaand
gebruik uitoefent waardoor de kwaliteit van de natuurlijke habitats en de habitats van
soorten in een Natura 2000-gebied kan verslechteren of waardoor er storende factoren
optreden die gelet op de instandhoudingsdoelstellingen een significant effect kunnen
hebben op de soorten waarvoor het gebied is aangewezen:
a. verplichten binnen een door het bevoegd gezag te stellen termijn informatie te
verstrekken over het gebruik;
b. verplichten binnen een door het bevoegd gezag te stellen termijn en met
inachtneming van door het bevoegd gezag te geven instructies de nodige preventieve of
herstelmaatregelen te treffen; of
c. verplichten dat gebruik binnen een door het bevoegd gezag te stellen termijn te
staken of te beperken.
3. Het bevoegd gezag stelt belanghebbenden in de gelegenheid hun zienswijze uit te
brengen over een voornemen tot het opleggen van een verplichting als bedoeld in het
tweede lid, tenzij de verslechtering of verstoring het opleggen van een verplichting terstond
noodzakelijk maakt.
4. Het is verboden te handelen in strijd met een verplichting als bedoeld in het tweede
lid.
5. Onder «bevoegd gezag» als bedoeld in het eerste, tweede en derde lid, wordt
verstaan:
September 2011
a. Onze Minister, indien:
1°. voor het desbetreffende Natura 2000-gebied geen onherroepelijk geworden
beheerplan als bedoeld in de artikelen 19a of 19b is vastgesteld, of
2°. het gebruik een krachtens artikel 19d, vierde lid, aangewezen project of andere
handeling is, of het gebruik plaatsvindt in of gevolgen heeft voor categorieën van gebieden
die krachtens dat lid zijn aangewezen;
b. gedeputeerde staten, in andere gevallen dan die, bedoeld in onderdeel a.
6. Het eerste tot en met het vijfde lid zijn niet van toepassing op bestaand gebruik dat
overeenkomstig een beheerplan als bedoeld in de artikelen 19a of 19b wordt uitgeoefend.
Artikel 19d
1. Het is verboden zonder vergunning, of in strijd met aan die vergunning verbonden
voorschriften of beperkingen, van gedeputeerde staten of, ten aanzien van projecten of
andere handelingen als bedoeld in het vierde lid, van Onze Minister, projecten of andere
handelingen te realiseren onderscheidenlijk te verrichten die gelet op de
instandhoudingsdoelstelling, met uitzondering van de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a,
derde lid, de kwaliteit van de natuurlijke habitats en de habitats van soorten in een Natura
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
689

690
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2000-gebied kunnen verslechteren of een significant verstorend effect kunnen hebben op
de soorten waarvoor het gebied is aangewezen. Zodanige projecten of andere handelingen
zijn in ieder geval projecten of handelingen die de natuurlijke kenmerken van het
desbetreffende gebied kunnen aantasten.
2. Het verbod, bedoeld in het eerste lid, is niet van toepassing op het realiseren van
projecten of het verrichten van andere handelingen overeenkomstig een beheerplan als
bedoeld in de artikelen 19a of 19b.
3. Het verbod, bedoeld in het eerste lid, is niet van toepassing op bestaand gebruik,
behoudens indien dat gebruik een project is dat niet direct verband houdt met of nodig is
voor het beheer van een Natura 2000-gebied maar dat afzonderlijk of in combinatie met
andere projecten of plannen significante gevolgen kan hebben voor het desbetreffende
Natura 2000-gebied.
4. Het verbod, bedoeld in het eerste lid, is niet van toepassing op het realiseren van
projecten of het verrichten van andere handelingen die zijn toegestaan krachtens een
omgevingsvergunning die met toepassing van hoofdstuk IX is verleend.
5. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen projecten of andere handelingen of
categorieën van gebieden worden aangewezen waarvoor een vergunning als bedoeld in het
eerste lid wordt verleend door Onze Minister.
6. De voordracht voor een krachtens het vierde lid vast te stellen algemene maatregel
van bestuur wordt niet eerder gedaan dan vier weken nadat het ontwerp aan beide kamers
der Staten-Generaal is overgelegd.
Artikel 19da
1. Bij algemene maatregel van bestuur kan worden bepaald dat het verbod, bedoeld
in artikel 19d, eerste lid, niet van toepassing is op bepaalde categorieën van projecten of
andere handelingen.
2. Bij algemene maatregel van bestuur kan worden bepaald dat Onze Minister met
betrekking tot projecten en andere handelingen behorende tot een categorie als bedoeld in
het eerste lid beperkingen of verplichtingen kan opleggen.
3. Een krachtens het eerste of tweede lid vastgestelde algemene maatregel van
bestuur treedt niet eerder in werking dan zes weken na de datum van uitgifte van het
Staatsblad waarin hij is geplaatst. Van plaatsing wordt onverwijld mededeling gedaan aan
de beide Kamers der Staten-Generaal.
Artikel 19e
Gedeputeerde staten houden bij het verlenen van een vergunning als bedoeld in artikel
19d, eerste lid, rekening
a. met de gevolgen die een project of andere handeling, waarop de
vergunningaanvraag betrekking heeft, gelet op de instandhoudingsdoelstelling, met
uitzondering van de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, derde lid, kan hebben voor een
Natura 2000-gebied;
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
b. met een op grond van artikel 19a of artikel 19b vastgesteld beheerplan, en
c. vereisten op economisch, sociaal en cultureel gebied, alsmede regionale en lokale
bijzonderheden.
Artikel 19f
1. Voor projecten waarover gedeputeerde staten een besluit op een aanvraag voor
een vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, nemen, en die niet direct verband
houden met of nodig zijn voor het beheer van een Natura 2000-gebied maar die
afzonderlijk of in combinatie met andere projecten of plannen significante gevolgen kunnen
hebben voor het desbetreffende gebied, maakt de initiatiefnemer alvorens gedeputeerde
staten een besluit nemen, een passende beoordeling van de gevolgen voor het gebied
waarbij rekening wordt gehouden met de instandhoudingsdoelstelling, met uitzondering
van de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, derde lid, van dat gebied.
2. De passende beoordeling terzake van een besluit op een aanvraag voor een
vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, kan onderdeel uitmaken van een voor dat
project voorgeschreven milieueffectrapportage.
3. De verplichting tot het maken van een passende beoordeling bij de voorbereiding
van een besluit als bedoeld in het eerste lid, geldt niet in gevallen waarin degene die een
project waarop dat besluit betrekking heeft, onderneemt, daarmee een project ten aanzien
waarvan reeds eerder een passende beoordeling is gemaakt, herhaalt of voortzet,
voorzover de passende beoordeling redelijkerwijs geen nieuwe gegevens en inzichten kan
opleveren omtrent de significante gevolgen van dat project.
Artikel 19g
1. Indien een passende beoordeling is voorgeschreven op grond van artikel 19f, eerste
lid, kan een vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, slechts worden verleend indien
gedeputeerde staten zich op grond van de passende beoordeling ervan hebben verzekerd
dat de natuurlijke kenmerken van het gebied niet zullen worden aangetast.
2. In afwijking van het eerste lid kunnen bij ontstentenis van alternatieve oplossingen
voor een project gedeputeerde staten ten aanzien van Natura 2000-gebieden waar geen
prioritair type natuurlijke habitat of prioritaire soort voorkomt, een vergunning als bedoeld
in artikel 19d, eerste lid, voor het realiseren van het desbetreffende project, slechts
verlenen om dwingende redenen van groot openbaar belang met inbegrip van redenen van
sociale of economische aard.
3. Ten aanzien van Natura 2000-gebieden waar een prioritair type natuurlijke habitat
of een prioritaire soort voorkomt, kunnen gedeputeerde staten bij ontstentenis van
alternatieve oplossingen voor een project of andere handeling, in afwijking van het eerste
lid, een vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, voor het realiseren van het
desbetreffende project, slechts verlenen:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
691

692
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
a. op argumenten die verband houden met de menselijke gezondheid, de openbare
veiligheid of voor het milieu wezenlijke gunstige effecten of
b. na advies van de Commissie van de Europese Gemeenschappen om andere
dwingende redenen van groot openbaar belang.
4. Een advies als bedoeld in het derde lid, onderdeel b, wordt door Onze Minister
gevraagd.
Artikel 19h
1. Indien een vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, om dwingende redenen
van groot openbaar belang wordt verleend voor het realiseren van projecten, waarvan niet
met zekerheid vaststaat dat die projecten de natuurlijke kenmerken van het Natura 2000gebied
niet aantasten, verbinden gedeputeerde staten aan die vergunning in ieder geval het
voorschrift inhoudende de verplichting compenserende maatregelen te treffen.
2. De initiatiefnemer wordt door gedeputeerde staten tijdig tevoren in de gelegenheid
gesteld om voorstellen voor compenserende maatregelen te doen.
3. In de voorstellen voor compenserende maatregelen, bedoeld in het tweede lid,
wordt in ieder geval opgenomen op welke wijze en in welk tijdsbestek de compenserende
maatregelen zullen worden getroffen.
4. Voor zover compenserende maatregelen worden voorgeschreven met het oog op
de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, tweede lid, onderdeel a of onderdeel b, dient het
met deze maatregelen beoogde resultaat te zijn bereikt op het tijdstip waarop significante
gevolgen als bedoeld in artikel 19f, eerste lid, zich voordoen, tenzij kan worden aangetoond
dat deze gelijktijdigheid niet noodzakelijk is om de bijdrage van het betrokken gebied aan
Natura 2000 veilig te stellen.
5. Bij ministeriële regeling kan Onze Minister in overeenstemming met Onze andere
Ministers, wie het mede aangaat nadere eisen stellen ten aanzien van compenserende
maatregelen.
Artikel 19i
In de gevallen waarin Onze Minister bevoegd is te besluiten op een aanvraag voor een
vergunning als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, zijn de artikelen 19e, 19f, 19g en 19h van
overeenkomstige toepassing.
Artikel 19ia
1. Ingeval de instandhoudingsdoelstelling voor een Natura 2000-gebied mede
betrekking heeft op doelstellingen als bedoeld in artikel 10a, derde lid, is artikel 16, eerste
tot en met zesde lid, van overeenkomstige toepassing op handelingen die schadelijk kunnen
zijn voor het natuurschoon, voor de natuurwetenschappelijke betekenis van het Natura
2000-gebied anders dan vereist ingevolge de richtlijnen, bedoeld in artikel 10a, tweede lid,
of voor dieren en planten in dat gebied, of die het gebied ontsieren, met dien verstande
dat:
September 2011

THE NETHERLANDS
a. in het vierde lid in plaats van «het besluit tot aanwijzing als beschermd
natuurmonument, bedoeld in artikel 10» wordt gelezen: het besluit tot aanwijzing,
bedoeld in artikel 10a;
b. in het vijfde lid in plaats van «een beheerplan als bedoeld in artikel 17» wordt
gelezen: de beschrijvingen in het desbetreffende beheerplan, bedoeld in artikel 19a,
negende lid;
c. de krachtens het zesde lid aangewezen handelingen de krachtens artikel 19d, vierde
lid, aangewezen handelingen zijn.
2. Ingeval het eerste lid van toepassing is, geldt een aanvraag van een vergunning als
bedoeld in artikel 19d, eerste lid, tevens als een aanvraag van een vergunning als bedoeld in
het artikel 16, eerste lid, in samenhang met het eerste lid.
3. Ingeval een handeling als bedoeld in het eerste lid bestaand gebruik is waarop
artikel 19d, derde lid, van toepassing is, is in plaats van het verbod, bedoeld in artikel 16,
eerste lid, artikel 19c van overeenkomstige toepassing, met dien verstande dat de
maatregelen, bedoeld in artikel 19c, eerste en tweede lid, tot doel hebben te voorkomen
dat bestaand gebruik mogelijk nadelige gevolgen heeft voor het Natura 2000-gebied, gelet
op de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, derde lid.
Artikel 19j
1. Een bestuursorgaan houdt bij het nemen van een besluit tot het vaststellen van een
plan dat, gelet op de instandhoudingsdoelstelling, met uitzondering van de doelstellingen,
bedoeld in artikel 10a, derde lid, voor een Natura 2000-gebied, de kwaliteit van de
natuurlijke habitats en de habitats van soorten in dat gebied kan verslechteren of een
significant verstorend effect kan hebben op de soorten waarvoor het gebied is aangewezen,
ongeacht de beperkingen die terzake in het wettelijk voorschrift waarop het berust, zijn
gesteld, rekening
September 2011
a. met de gevolgen die het plan kan hebben voor het gebied, en
b. met het op grond van artikel 19a of artikel 19b voor dat gebied vastgestelde
beheerplan voor zover dat betrekking heeft op de instandhoudingsdoelstelling, met
uitzondering van de doelstellingen, bedoeld in artikel 10a, derde lid.
2. Voor plannen als bedoeld in het eerste lid, die niet direct verband houden met of
nodig zijn voor het beheer van een Natura 2000-gebied maar die afzonderlijk of in
combinatie met andere plannen of projecten significante gevolgen kunnen hebben voor het
desbetreffende gebied, maakt het bestuursorgaan alvorens het plan vast te stellen een
passende beoordeling van de gevolgen voor het gebied waarbij rekening wordt gehouden
met de instandhoudingsdoelstelling, met uitzondering van de doelstellingen, bedoeld in
artikel 10a, derde lid, van dat gebied.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
693

694
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
3. In de gevallen, bedoeld in het tweede lid, wordt het besluit, bedoeld in het eerste
lid, alleen genomen indien is voldaan aan de voorwaarden, genoemd in de artikelen 19g en
19h.
4. De passende beoordeling van deze plannen maakt deel uit van de ter zake van die
plannen voorgeschreven milieueffectrapportage.
5. De verplichting tot het maken van een passende beoordeling bij de voorbereiding
van een plan als bedoeld in het tweede lid geldt niet in gevallen waarin het plan een
herhaling of voortzetting is van een plan of project ten aanzien waarvan reeds eerder een
passende beoordeling is gemaakt, voor zover de passende beoordeling redelijkerwijs geen
nieuwe gegevens en inzichten kan opleveren omtrent de significante gevolgen van dat plan.
6. Het eerste tot en met derde lid en het vijfde lid zijn van overeenkomstige
toepassing op projectbesluiten als bedoeld in artikel 1.1, eerste lid, onderdeel f, van de Wet
ruimtelijke ordening.
Artikel 19k
1. Gedeputeerde staten stellen Onze Minister in kennis van projecten als bedoeld in
artikel 19f, eerste lid, en zenden een afschrift van vergunningen als bedoeld in artikel 19d,
eerste lid, die met toepassing van artikel 19g zijn genomen naar Onze Minister en brengen
Onze Minister op de hoogte van de genomen compenserende maatregelen, bedoeld in
artikel 19h.
2. Een bestuursorgaan dat een plan vaststelt als bedoeld in artikel 19j, tweede lid, dat
met toepassing van artikel 19g is genomen zendt een afschrift van het besluit tot
vaststelling van het plan naar Onze Minister en brengt Onze Minister op de hoogte van de
genomen compenserende maatregelen, bedoeld in artikel 19h.
3. Onze Minister stelt de Commissie van de Europese Gemeenschappen op de hoogte
van de genomen compenserende maatregelen, bedoeld in het eerste en tweede lid.
Artikel 19ka
1. Indien voor het realiseren of verrichten van een project of andere handeling naast
de vergunning , bedoeld in artikel 19d, eerste lid, andere besluiten vereist zijn, bevordert
het bestuursorgaan waarbij de initiatiefnemer met betrekking tot dat project of die
handeling een aanvraag heeft ingediend dat hij in kennis wordt gesteld van die andere
besluiten, waarvan het bestuursorgaan redelijkerwijs kan aannemen dat deze nodig zijn.
2. De initiatiefnemer kan bij één van de betrokken bestuursorganen schriftelijk om
coördinatie van besluitvorming verzoeken.
3. Tot coördinatie van besluitvorming kan ook ambtshalve door de betrokken
bestuursorganen in onderling overleg worden besloten. De initiatiefnemer wordt hiervan in
kennis gesteld.
4. Indien een verzoek als bedoeld in het tweede lid is ingediend of indien ambtshalve
tot coördinatie is besloten, wijzen de betrokken bestuursorganen uit hun midden een
coördinerend bestuursorgaan aan. Indien, nadat er een verzoek is gedaan als bedoeld in het
September 2011

THE NETHERLANDS
tweede lid, geen coördinerend bestuursorgaan is aangewezen, wordt als zodanig
aangemerkt het bestuursorgaan dat als het hogere gezag kan worden aangemerkt.
5. Het coördinerend bestuursorgaan bevordert een doelmatige en samenhangende
besluitvorming. De andere betrokken bestuursorganen verlenen alle medewerking die voor
het welslagen van een doelmatige en samenhangende besluitvorming nodig is.
Artikel 19kb
1. Bij ministeriële regeling kunnen regels worden gesteld over de wijze waarop wordt
vastgesteld of projecten, andere handelingen of plannen een verslechterend of significant
verstorend effect kunnen hebben als bedoeld in artikel 19d, eerste lid, of artikel 19j, eerste
lid, alsmede over de wijze waarop wordt bepaald of projecten of plannen significante
gevolgen kunnen hebben als bedoeld in artikel 19f, eerste lid, of artikel 19j, tweede lid.
2. De regels, bedoeld in het eerste lid, kunnen onder meer betrekking hebben op
rekenmodellen, onderzoeksmethoden of meetmethoden waarmee effecten of gevolgen als
bedoeld in het eerste lid kunnen worden bepaald.
Artikel 19kc
1. Bij ministeriële regeling kan aan degenen die bepaalde handelingen met, gelet op
de instandhoudingsdoelstelling, mogelijk nadelige gevolgen voor een bij die regeling
aangewezen Natura 2000-gebied of onderdeel daarvan, verrichten, laten verrichten, of
daartoe het voornemen hebben, een verplichting worden opgelegd tot het melden van die
handeling.
2. In de ministeriële regeling, bedoeld in het eerste lid, wordt geregeld aan welk
bestuursorgaan de melding wordt gericht, en kunnen verder regels worden gesteld over
onder meer:
September 2011
a. de termijn waarbinnen de melding wordt gedaan;
b. de gegevens die bij de melding worden verstrekt;
c. de wijze waarop de gegevens worden verstrekt.
3. Het eerste lid is niet van toepassing op handelingen waarop artikel 19d, eerste of
tweede lid, van toepassing is, en op handelingen met betrekking tot wegen, vaarwegen,
spoorwegen, waterkeringen, havens, luchthavens en luchtvaart, inclusief het gebruik
daarvan.
4. Het is verboden in strijd te handelen met een verplichting als het bedoeld in het
eerste lid.
NL122 - Visserijwet; Fishery Act
Hoofdstuk I. Algemene bepalingen
§ 1. Begripsomschrijvingen
Artikel 1
1. Voor het bepaalde bij of krachtens deze wet wordt verstaan onder:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
695

696
a. "Onze Minister": Onze Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit;
b. "De Kamer": de Kamer voor de Binnenvisserij bedoeld in artikel 45;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
c. "de rechthebbende op het visrecht": de gerechtigde tot vissen uit welken hoofde
ook, behalve de houder van een schriftelijke toestemming, als bedoeld in artikel 7, tweede
lid, of van een schriftelijke toestemming, als bedoeld in artikel 21, tweede lid;
d. "bedrijfslichamen": lichamen als bedoeld in artikel 66, vierde lid, van de Wet op de
bedrijfsorganisatie.
2. Voor het bepaalde bij of krachtens deze wet wordt verstaan onder "vis":
a. vissen van de door Onze Minister aangewezen soorten en delen van deze vissen;
b. schaal- en schelpdieren van de door Onze Minister aangewezen soorten, delen van
deze dieren, alsmede zeesterren en zee- of koraalmos;
c. kuit en broed van de onder a bedoelde vissen;
d. broed en zaad van de onder b bedoelde schaal- en schelpdieren.
3. Voor het bepaalde bij of krachtens deze wet wordt verstaan onder "vissen":
a. het te water brengen, te water hebben, lichten of ophalen van vistuigen alsmede
het op enigerlei andere wijze pogen om vis uit het water te bemachtigen;
b. het uitzetten en uitzaaien van vis als bedoeld in het tweede lid.
4. Voor het bepaalde bij of krachtens deze wet wordt verstaan onder:
a. "visserijzone": de zone ingesteld krachtens de Machtigingswet instelling
visserijzone;
b. "zeevisserij": het vissen in zee, met inbegrip van het vissen in de visserijzone en in
daaraangrenzende, bij algemene maatregel van bestuur als zeegebied aangewezen
wateren;
c. "kustvisserij": het vissen in de bij algemene maatregel van bestuur als kustwater
aangewezen wateren;
d. "binnenvisserij": het vissen in de overige wateren van Nederland.
5. Voor het bepaalde bij of krachtens deze wet wordt verstaan onder:
"hengel": het vistuig bestaande uit een roede - al dan niet voorzien van een
opwindmechanisme - een lijn of snoer - al dan niet voorzien van één of meer dobbers - en
ten hoogste drie een-, twee- of drietandige haken.
September 2011

THE NETHERLANDS
"spieringtuig": het vistuig bestaande uit een roede - al dan niet voorzien van een
opwindmechanisme - een lijn of snoer - al dan niet voorzien van één of meer dobbers - en
ten hoogste twaalf al dan niet aan zijlijnen van ten hoogste tien centimeter bevestigde
ééntandige haken, waarvan de bekopening ten hoogste acht millimeter bedraagt, voorzien
van daartoe door Onze Minister aangewezen aas.
"peur": het vistuig, bestaande uit een al dan niet aan een roede verbonden lijn of
snoer zonder haak of haken waaraan een hoeveelheid wormen is bevestigd.
6. De in het tweede en vijfde lid bedoelde aanwijzingen geschieden bij in de
Staatscourant bekend te maken ministeriële regelingen.
September 2011
§ 2. De medewerking van bedrijfslichamen
Artikel 2
1. Tot uitvoering van het bepaalde krachtens de artikelen 3a , 4, 5, 9 en 16, kan bij of
krachtens algemene maatregel van bestuur de medewerking worden gevorderd van het
bestuur van een bedrijfslichaam.
2. Indien de van het bestuur van een bedrijfslichaam gevorderde medewerking
bestaat in het stellen van nadere regelen bij verordening, behoeft zodanige verordening de
goedkeuring van Onze Minister.
3. Krachtens een verordening van een bedrijfslichaam genomen besluiten behoeven,
voorzover dit bij of krachtens de maatregel als bedoeld in het eerste lid is bepaald, de
goedkeuring van de daarbij aangewezen autoriteit.
4. Een verordening, als bedoeld in het tweede lid, is verbindend voor een ieder voor
zover daaruit niet het tegendeel blijkt.
5. Indien de gevorderde medewerking bestaat in het nemen van besluiten zonder
algemene gelding, kunnen deze besluiten ten aanzien van een ieder worden genomen.
§ 3. Minimummaten, gesloten tijden, welzijnsregels en andere maatregelen in het belang
van de visserij
Artikel 2a
1. Het is verboden vis van een kleinere afmeting dan bij of krachtens algemene
maatregel van bestuur voor die vissoort bepaald, voorhanden of in voorraad te hebben, aan
te voeren, te vervoeren, te koop aan te bieden, te vervreemden, af te leveren, te bewerken
of te verwerken.
2. Het is verboden vis gedurende een bij of krachtens algemene maatregel van
bestuur te bepalen tijdvak, dat voor verschillende vissoorten verschillend kan worden
vastgesteld, voorhanden of in voorraad te hebben, aan te voeren, te vervoeren, te koop aan
te bieden, te vervreemden, af te leveren, te bewerken of te verwerken.
3. [Vervallen.]
4. Het bepaalde bij het eerste en het tweede lid vindt geen toepassing in de bij of
krachtens de aldaar bedoelde algemene maatregelen van bestuur te bepalen gevallen.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
697

698
Artikel 2b
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Onze Minister is bevoegd ter voorkoming of bestrijding van ziekte onder de vis,
regelen te stellen ten aanzien van het uitoefenen van de visserij zomede ten aanzien van
het kweken, voorhanden en in voorraad hebben, aanvoeren, invoeren, vervoeren, te koop
aanbieden, vervreemden, afleveren, bewerken en verwerken van vis.
2. [Vervallen.]
3. Voor de toepassing van het eerste lid wordt onder vis mede begrepen de vissen,
schaal- en schelpdieren van andere dan de overeenkomstig het bepaalde in artikel 1,
tweede lid, aangewezen soorten.
Artikel 2c
1. Het is verboden vis te bedwelmen, te verwonden of te doden met bij ministeriële
regeling aan te wijzen middelen.
2. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen regelen worden gesteld in het belang
van het welzijn van de dieren die als aas bij het vissen worden gebruikt. Deze regelen
kunnen een verbod van het gebruik van dieren als aas bevatten.
3. Onze Minister kan ontheffing verlenen van het in het eerste lid dan wel een
krachtens het tweede lid gestelde verbod. Deze ontheffing kan onder beperkingen worden
verleend. Hij kan aan zodanige ontheffing voorschriften verbinden.
Hoofdstuk II. De registratie van vissersvaartuigen
Artikel 3
Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur worden regelen gesteld betreffende het
registreren van en het voeren van lettertekens en nummers door vissersvaartuigen, welke
bedrijfsmatig worden gebruikt voor de zeevisserij, de kustvisserij, de visserij op het
IJsselmeer en andere bij die algemene maatregel van bestuur aan te wijzen wateren.
Hoofdstuk IIA. Naleving internationale verplichtingen
Artikel 3a
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen ter uitvoering van op
grond van internationale overeenkomsten of van besluiten van volkenrechtelijke
organisaties opgelegde verplichtingen of verleende bevoegdheden regelen worden gesteld
in het belang van de visserij.
2. Bij of krachtens een algemene maatregel van bestuur, als bedoeld in het eerste lid,
kunnen mede voorschriften worden gegeven in het belang van de naleving van de aldaar
bedoelde regelen.
3. De in het tweede lid bedoelde voorschriften kunnen mede inhouden het opleggen
van een verplichting aan hen die vis van een aanvoerder betrekken en hen, die hun
bemiddeling verlenen bij het veilen van vis tot het voeren van een administratie en tot het
doen van opgave aan een bij die voorschriften aangewezen autoriteit van de hoeveelheden
September 2011

THE NETHERLANDS
vis door hen van een aanvoerder betrokken onderscheidenlijk aan hen ter veiling
aangeboden.
4. De voordracht tot vaststelling, wijziging of intrekking van een algemene maatregel
van bestuur, als bedoeld in het eerste lid, wordt Ons niet gedaan, dan nadat Onze Minister
met de daarbij in belangrijke mate betrokken bedrijfslichamen overleg heeft gepleegd.
September 2011
Hoofdstuk III. De zeevisserij
Artikel 4
1. In het belang van de visserij in de wateren, bedoeld in artikel 1, vierde lid, onder b,
kunnen bij of krachtens algemene maatregel van bestuur regelen worden gesteld, die
kunnen strekken tot instandhouding dan wel uitbreiding van de visvoorraden in die wateren
onderscheidenlijk tot een beperking van de vangstcapaciteit. Bij het stellen van zodanige
regelen kan mede rekening worden gehouden met de belangen van de natuurbescherming.
2. Bij of krachtens een algemene maatregel van bestuur, als bedoeld in het eerste lid,
kunnen mede voorschriften worden gegeven in het belang van de naleving van de aldaar
bedoelde regelen.
3. De in het tweede lid bedoelde voorschriften kunnen mede inhouden het opleggen
van een verplichting aan hen, die vis van een aanvoerder betrekken en hen, die hun
bemiddeling verlenen bij het veilen van vis tot het voeren van een administratie en tot het
doen van opgave aan een bij die voorschriften aangewezen autoriteit van de hoeveelheden
vis door hen van een aanvoerder betrokken onderscheidenlijk aan hen ter veiling
aangeboden.
4. De voordracht tot vaststelling, wijziging of intrekking van een algemene maatregel
van bestuur, als bedoeld in het eerste lid, wordt Ons niet gedaan, dan nadat Onze Minister
met de daarbij in belangrijke mate betrokken bedrijfslichamen overleg heeft gepleegd.
5. Een krachtens het eerste lid vastgestelde maatregel wordt, indien deze regelen
stelt met betrekking tot beperking van de vangstcapaciteit, aan beide Kamers der Staten-
Generaal overgelegd. De maatregel kan nadat 30 dagen na de overlegging zijn verstreken in
werking treden, tenzij binnen die termijn door ten minste een vijfde van het grondwettelijk
aantal leden van één der Kamers de wens te kennen wordt gegeven dat het in de maatregel
te regelen onderwerp bij de wet zal worden geregeld. Indien zodanige wens te kennen is
gegeven, dienen Wij zo spoedig mogelijk een desbetreffend wetsvoorstel in.
6. Onze Minister kan, indien hij overweegt een voordracht te doen tot vaststelling,
wijziging of intrekking van een maatregel als bedoeld in het vijfde lid en naar zijn oordeel de
goede werking van de desbetreffende maatregel een onmiddellijke voorziening eist,
overeenkomstig de in overweging zijnde maatregel regelen stellen, en in het bestaande
besluit vervatte regelen buiten werking stellen. Het tweede en derde lid zijn van
overeenkomstige toepassing.
7. Een regeling getroffen op grond van het zesde lid blijft, behoudens eerdere
intrekking, van kracht totdat de in het vijfde lid bedoelde maatregel in werking treedt, doch
uiterlijk tot acht maanden na de inwerkingtreding van de regeling. In het geval dat
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
699

700
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
ingevolge het bepaalde in het vijfde lid, het in de maatregel te regelen onderwerp bij de wet
wordt geregeld, blijft de regeling van kracht totdat de wet in werking treedt danwel totdat
het voorstel van wet wordt ingetrokken of een van beide kamers tot niet-aanneming
daarvan besluit.
Artikel 5
1. Het is verboden met vreemde vissersvaartuigen de visserij uit te oefenen in de
wateren, gelegen binnen de visserijzone.
2. Het verbod geldt niet indien en voor zover zulks bij algemene maatregel van
bestuur wordt bepaald dan wel uit internationale overeenkomsten of besluiten van
volkenrechtelijke organisaties voortvloeit.
Hoofdstuk IV. De kustvisserij
Artikel 6 [Vervallen per 01-03-1995]
Artikel 7
1. Het is verboden in een water, als bedoeld in artikel 1, vierde lid, onder c , te vissen
voor zover een ander rechthebbende is op het visrecht van dat water.
2. Het verbod van het eerste lid geldt niet:
a. voor hem, die voorzien is van een schriftelijke toestemming van de rechthebbende,
geldende voor de visserij, welke wordt uitgeoefend;
b. voor hem, die de rechthebbende op het visrecht of de houder der schriftelijke
toestemming behulpzaam is bij het vissen met een vistuig, dat niet door één persoon kan
worden bediend;
c. indien en voor zover het Rijk de rechthebbende op het visrecht is, behoudens in de
gevallen bij algemene maatregel van bestuur bepaald;
d. voor hem, die vist met ten hoogste twee hengels.
Artikel 8
1. Voor de geldigheid van een schriftelijke toestemming, als bedoeld in artikel 7, is
vereist, dat deze in duidelijk leesbaar en niet door vegen uit te wissen schrift ten minste
vermeldt: de naam, de voorletters en de woonplaats van de rechthebbende op het visrecht
en van de houder, de geboortedatum van de houder, de omschrijving van het water en de
visserij, waarvoor zij geldt, de dagtekening en de geldigheidsduur.
2. De geldigheidsduur van een schriftelijke toestemming eindigt in ieder geval na
verloop van drie jaren na de dagtekening der schriftelijke toestemming.
Artikel 9
1. In het belang van de visserij in de wateren, bedoeld in artikel 1, vierde lid, onder c ,
kunnen bij of krachtens algemene maatregel van bestuur regelen worden gesteld, die
September 2011

THE NETHERLANDS
kunnen strekken tot instandhouding dan wel uitbreiding van de visvoorraden in die wateren
onderscheidenlijk tot een beperking van de vangstcapaciteit.
2. Bij het stellen van regelen als bedoeld in het eerste lid, wordt mede rekening
gehouden met de belangen van de natuurbescherming.
3. Bij of krachtens een algemene maatregel van bestuur, als bedoeld in het eerste lid,
kunnen mede voorschriften worden gegeven in het belang van de naleving van de aldaar
bedoelde regelen.
4. De in het derde lid bedoelde voorschriften kunnen mede inhouden het opleggen
van een verplichting aan hen, die vis van een aanvoerder betrekken en hen, die hun
bemiddeling verlenen bij het veilen van vis tot het voeren van een administratie en tot het
doen van opgave aan een bij die voorschriften aangewezen autoriteit van de hoeveelheden
vis door hen van een aanvoerder betrokken onderscheidenlijk aan hen ter veiling
aangeboden.
5. De voordracht tot vaststelling, wijziging of intrekking van een algemene maatregel
van bestuur, als bedoeld in het eerste lid, wordt Ons niet gedaan, dan nadat Onze Minister
met de daarbij in belangrijke mate betrokken bedrijfslichamen, zomede met naar het
oordeel van Onze Minister daarvoor in aanmerking komende organisaties van sportvissers
overleg heeft gepleegd.
6. Een krachtens het eerste lid vastgestelde maatregel wordt, indien deze regelen
stelt met betrekking tot beperking van de vangstcapaciteit, aan beide Kamers der Staten-
Generaal overgelegd. De maatregel kan nadat 30 dagen na de overlegging zijn verstreken in
werking treden, tenzij binnen die termijn door ten minste een vijfde van het grondwettelijk
aantal leden van één der Kamers de wens te kennen wordt gegeven dat het in de maatregel
te regelen onderwerp bij de wet zal worden geregeld. Indien zodanige wens te kennen is
gegeven, dienen Wij zo spoedig mogelijk een desbetreffend wetsvoorstel in.
7. Onze Minister kan, indien hij overweegt een voordracht te doen tot vaststelling,
wijziging of intrekking van een maatregel als bedoeld in het vijfde lid en naar zijn oordeel de
goede werking van de desbetreffende maatregel een onmiddellijke voorziening eist,
overeenkomstig de in overweging zijnde maatregel regelen stellen, en in het bestaande
besluit vervatte regelen buiten werking stellen. Het tweede en derde lid zijn van
overeenkomstige toepassing.
8. Een regeling getroffen op grond van het zesde lid blijft, behoudens eerdere
intrekking, van kracht totdat de in het vijfde lid bedoelde maatregel in werking treedt, doch
uiterlijk tot acht maanden na de inwerkingtreding van de regeling. In het geval dat
ingevolge het bepaalde in het vijfde lid, het in de maatregel te regelen onderwerp bij de wet
wordt geregeld, blijft de regeling van kracht totdat de wet in werking treedt danwel totdat
het voorstel van wet wordt ingetrokken of een van beide kamers tot niet-aanneming
daarvan besluit.
September 2011
Hoofdstuk V. De binnenvisserij
Afdeling I
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
701

702
§ 1. Visakte
Artikel 10
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Het is verboden de binnenvisserij uit te oefenen met vistuigen, anders dan een of
meer hengels of een of meer peuren, zonder een geldige akte te kunnen tonen.
2. Op de voet van het bepaalde in de volgende leden wordt een akte verleend, die
geldig is voor het vissen met de in het eerste lid bedoelde vistuigen voor zover het gebruik
van deze vistuigen niet krachtens deze wet is verboden.
3. Geen akte wordt verleend aan diegene, die ingevolge artikel 57 de bevoegdheid om
krachtens een akte te vissen is ontzegd, zolang de ontzegging duurt.
4. De akte wordt verleend door Onze Minister en is geldig voor de duur van drie
kalenderjaren.
5. De akte wordt verleend tegen betaling van een geldsom waarvan de hoogte door
Onze Minister wordt vastgesteld. Deze geldsom omvat een bijdrage ter verbetering van de
binnenvisserij en een bijdrage verband houdende met de kosten van het verlenen van de
akte.
6. Het verbod van het eerste lid geldt niet:
a. voor degene, die bij ziekte van de houder van een akte deze houder vervangt, mits
diegene de akte van de houder bij zich heeft;
b. voor degene, die in dienst van de houder van een akte de visserij uitoefent in
gezelschap van de houder of diens plaatsvervanger.
7. De in het zesde lid, onder a, bedoelde vrijstelling geldt niet voor diegene, die
ingevolge artikel 57 de bevoegdheid om krachtens een akte het vissen is ontzegd, zolang de
ontzegging duurt.
8. Het verbod van het eerste lid geldt niet voor het vissen in een binnen een
afgesloten erf gelegen viswater, dat geen voor het doorlaten van vis geschikte verbinding
met andere wateren bezit.
9. Onze Minister kan van het verbod van het eerste lid ontheffing verlenen voor het
vissen in een viskwekerij en voor wetenschappelijke doeleinden. De ontheffing kan onder
beperkingen worden verleend.
Artikel 11 [Vervallen per 01-03-1995]
Artikel 12 [Vervallen per 26-07-1995]
Artikel 13 [Vervallen per 01-03-1995]
Artikel 14 [Vervallen per 01-03-1995]
Artikel 15 [Vervallen per 01-06-1985]
§ 3. Maatregelen in het belang van de visserij
September 2011

THE NETHERLANDS
Artikel 16
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen ten aanzien van het vissen
in de wateren, bedoeld in artikel 1, vierde lid, onderdeel d, regelen worden gesteld:
a. in het belang van de visserij in die wateren, de doelmatigheid daaronder begrepen,
of
b. ter voorkoming van schade voor de volksgezondheid bij consumptie van de in die
wateren voorkomende vis als gevolg van het gebruik van bepaalde vang- of lokmethoden.
2. Bij het stellen van regelen als bedoeld in het eerste lid wordt mede rekening
gehouden met:
September 2011
a. de belangen van de natuurbescherming, en
b. de invloed van het gebruik van bepaalde vang- of lokmethoden op het welzijn van
de in de in het eerste lid bedoelde wateren voorkomende vis.
3. Bij of krachtens een maatregel als bedoeld in het eerste lid kunnen mede
voorschriften worden gegeven in het belang van de naleving van de aldaar bedoelde
regelen.
Artikel 17
1. Het is verboden zonder vergunning van Onze Minister vissen van andere dan de
krachtens artikel 1, tweede lid, aangewezen soorten uit te zetten in de in artikel 1, vierde
lid, onderdeel d, bedoelde wateren, met uitzondering van de wateren, bedoeld in artikel 10,
achtste lid. Bij een beslissing omtrent het verlenen van een vergunning wordt rekening
gehouden met de belangen van de natuurbescherming en met het welzijn van vissen.
2. Onze Minister kan aan een vergunning als bedoeld in het eerste lid voorschriften
verbinden. De vergunning kan onder beperkingen worden verleend.
3. Het is verboden in een water, op het visrecht waarvan een ander de rechthebbende
is, vis uit te zetten, zonder in het bezit te zijn van een schriftelijke toestemming van de
rechthebbende. Voor de toepassing van dit lid worden onder vis mede begrepen vissen van
andere dan de overeenkomstig het bepaalde in artikel 1, tweede lid, aangewezen soorten.
4. Voor de geldigheid van een schriftelijke toestemming als bedoeld in het derde lid is
vereist dat deze in duidelijk leesbaar en niet uit te wissen schrift ten minste vermeldt: de
naam, de voorletters en de woonplaats van de rechthebbende op het visrecht en van de
houder, de geboortedatum van de houder, de omschrijving van het water en de vissoort
waarvoor zij geldt en de dagtekening.
NL123 - Plantenziektenwet; Plant Diseases Act
Artikel 1
In deze wet en de daarop berustende bepalingen wordt verstaan onder:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
703

704
a. Onze Minister: Onze Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. "directeur": directeur van de Plantenziektenkundige Dienst alsmede de ambtenaar
die hem vervangt;
c. "instelling": privaatrechtelijke rechtspersoon met volledige rechtsbevoegdheid,
bedoeld in artikel 9;
d. "bedrijfslichaam": produktschap of bedrijfschap, bedoeld in artikel 66 van de Wet
op de Bedrijfsorganisatie (Stb. 1950, K22);
e. "schadelijke organismen": voor planten of plantaardige produkten schadelijke
organismen van dierlijke of plantaardige aard, alsmede virussen, mycoplasma's, viroïden,
rickettsiaâ€s of andere ziekteverwekkers;
f. "planten": levende planten en levende delen van planten, met inbegrip van verse
vruchten en zaden;
g. "plantaardige produkten": voortbrengselen van plantaardige oorsprong die niet
verwerkt zijn of die slechts een eenvoudige bewerking hebben ondergaan, voor zover het
geen planten betreft;
h. "verhandelen": verkopen, te koop aanbieden of afleveren alsmede met het oog
daarop voorhanden of in voorraad hebben;
i. "invoeren": brengen in Nederland;
j. "uitvoeren": brengen buiten Nederland;
k. "telen": brengen of houden van planten in grond of in een ander cultuurmedium.
Artikel 2
1. Ter voorkoming van het optreden en van de verbreiding van schadelijke organismen
kan Onze Minister de in- en uitvoer van schadelijke organismen, van planten of plantaardige
produkten, van grond of andere cultuurmedia en van voor planten of plantaardige
produkten gebruikt verpakkingsmateriaal verbieden of regelen stellen waaraan voor, bij of
na de invoer, onderscheidenlijk voor of bij de uitvoer moet worden voldaan.
2. De in het eerste lid bedoelde regelen kunnen onder meer betrekking hebben op:
a. de eisen waaraan de aldaar genoemde zaken moeten voldoen;
b. het aanmelden van het voornemen tot invoer, onderscheidenlijk uitvoer;
c. het te verrichten onderzoek;
d. het in tijdelijke afzondering houden;
e. de plaats van bestemming en het gebruiksdoel;
f. het vervoer naar de plaats waar het onderzoek of de tijdelijke afzondering zal
geschieden, naar de plaats van bestemming, dan wel naar de plaats van weder uitvoer;
September 2011

THE NETHERLANDS
g. de reiniging en ontsmetting van ruimten waarin ingevoerde zaken, genoemd in het
eerste lid, zijn opgeslagen geweest, van transportmiddelen waarmee die zaken zijn
vervoerd of verplaatst en van voorwerpen die bij de opslag, het vervoer of de verplaatsing
zijn gebruikt.
3. De directeur is bevoegd, ter voorkoming van het optreden en van de verbreiding
van schadelijke organismen, de in- en uitvoer van een zending, geheel of ten dele bestaande
uit schadelijke organismen, planten, plantaardige produkten, grond of andere cultuurmedia,
of uit voor planten of plantaardige produkten gebruikt verpakkingsmateriaal, te verbieden
of voorschriften te geven waaraan voor, bij of na de invoer, onderscheidenlijk voor of bij de
uitvoer van die zending moet worden voldaan.
4. Een ieder wie zulks aangaat is verplicht planten, plantaardige produkten, grond of
andere cultuurmedia en schadelijke organismen, die op grond van het krachtens de
voorgaande leden bepaalde niet hadden mogen worden ingevoerd, overeenkomstig een
hem door de directeur gegeven bevel binnen de daarin gestelde termijn uit te voeren dan
wel te behandelen of te vernietigen en zo nodig daartoe op de in het bevel aangegeven
wijze naar een daarin bepaalde plaats te brengen.
Artikel 3
1. Ter voorkoming van het optreden en van de verbreiding van schadelijke organismen
en ter bestrijding daarvan kunnen bij of krachtens algemene maatregel van bestuur regelen
worden gesteld omtrent:
a. het telen, oogsten en rooien van planten, het geven van een bepaalde bestemming
aan planten of plantaardige produkten en het kenmerken, onder verzegeling brengen,
bewaren, voorhanden of in voorraad hebben, verhandelen, verplaatsen, vervoeren,
bewerken, behandelen en vernietigen of anderszins onschadelijk maken van planten en
plantaardige produkten, daarvoor gebruikt verpakkingsmateriaal, schadelijke organismen,
grond of andere cultuurmedia en resten daarvan en afval van planten en plantaardige
produkten;
b. het reinigen en ontsmetten van ruimten, installaties, transportmiddelen,
werktuigen en gereedschappen en het reinigen, ontsmetten of zo nodig vernietigen van
gebruikte materialen en andere voorwerpen;
c. het toepassen van ontsmettingsmaatregelen door personen bij het betreden of
verlaten van ruimten of terreinen;
September 2011
d. het treffen van voorzieningen in of aan ruimten;
e. voor de teelt van planten te gebruiken of gebruikt water;
f. het melden van verschijnselen van aantasting van planten of plantaardige
produkten door schadelijke organismen, of
g. andere onderwerpen, voor zover de nakoming van internationale overeenkomsten
of van besluiten van volkenrechtelijke organisaties zulks met zich meebrengt.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
705

706
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2. Onze Minister is bevoegd in het belang van de bestrijding van schadelijke
organismen regelen, als in het eerste lid bedoeld, te stellen voor een termijn van ten
hoogste vier maanden.
3. Indien een onmiddellijke voorziening geboden is, is Onze Minister bevoegd om,
voor een termijn van ten hoogste vier maanden, ten aanzien van individuele gevallen
voorschriften te geven betreffende hetgeen in het eerste lid is vermeld.
Artikel 3a
1. Degene die planten, behorende tot door Onze Minister aangewezen soorten of
groepen, bedrijfsmatig teelt is verplicht jaarlijks overeenkomstig door Onze Minister te
stellen regelen opgave te doen van door hem met die planten te betelen terreinen en
plaatsen.
2. Degene die planten, behorende tot door Onze Minister aangewezen soorten of
groepen, al dan niet bedrijfsmatig verhandelt is verplicht jaarlijks overeenkomstig door
Onze Minister te stellen regelen opgave te doen van de terreinen en gebouwen welke hij
gebruikt voor opslag, bewerking en het ter verzending gereedmaken van die planten.
Artikel 4
Onze Minister is bevoegd in gevallen waarin de schade, welke het gevolg is van het
toepassen van krachtens artikel 3 gegeven voorschriften, onevenredig zwaar op een of
meer personen zou drukken, uit â€s Rijks schatkist een tegemoetkoming te verlenen in de
geleden schade.
Artikel 5
Onze Minister kan, wanneer de toepassing van artikel 3 tot onbillijkheden aanleiding zou
geven door of vanwege de directeur op â€s Rijks kosten bepaalde maatregelen tot wering
en bestrijding van schadelijke organismen doen nemen.
Artikel 6
Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen voorschriften worden gegeven
betreffende het invoeren of kweken van parasieten van schadelijke organismen.
Artikel 6a
1. Onze Minister kan bepalen dat vergoeding van kosten wordt geheven volgens een
door Onze Minister vastgesteld tarief voor in het kader van de haar opgedragen taak door
de Plantenziektenkundige Dienst of een instelling gedane onderzoekingen of verrichtingen.
2. Onze Minister kan regelen stellen met betrekking tot het heffen en betalen van de
vergoeding. Daarbij kan worden bepaald dat de vergoeding wordt geheven door de
instelling die de onderzoekingen of verrichtingen uitvoert.
Artikel 7
September 2011

THE NETHERLANDS
Onze Minister is bevoegd tot oplegging van een last onder bestuursdwang ter handhaving
van bij of krachtens deze wet gestelde verplichtingen.
Artikel 8
1. Aan de bekendmaking van ingevolge deze wet genomen besluiten die niet tot een
of meer belanghebbenden zijn gericht, verlenen de burgemeesters desgevraagd hun
medewerking.
2. De ingevolge deze wet vastgestelde regelen van algemene aard worden, voorzover
niet neergelegd in een algemene maatregel van bestuur, in de Nederlandse Staatscourant
bekend gemaakt.
Artikel 8a
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kan medewerking worden
gevorderd van het bestuur van een bedrijfslichaam.
2. Indien de van het bestuur van een bedrijfslichaam gevorderde medewerking
bestaat in het stellen van nadere regels bij verordening, behoeft deze verordening de
goedkeuring van Onze Minister. Krachtens de verordening genomen besluiten behoeven,
voorzover dit bij of krachtens de maatregel, als bedoeld in het eerste lid, is bepaald, de
goedkeuring van de daarbij aangewezen autoriteit.
Artikel 9
Bij algemene maatregel van bestuur kunnen instellingen die daartoe de bereidheid te
kennen geven in een bij die maatregel te bepalen omvang en op een daarbij te bepalen
wijze mede worden belast met de uitvoering van de krachtens artikel 3, eerste lid, gestelde
regelen.
Artikel 9a
Op een instelling als bedoeld in artikel 9 is de Kaderwet zelfstandige bestuursorganen van
toepassing.
Artikel 10
1. Met het toezicht op de naleving van het bepaalde bij of krachtens deze wet zijn
belast de bij besluit van Onze Minister aangewezen ambtenaren, alsmede de bij besluit van
Onze Minister aangewezen personen, belast met werkzaamheden ter uitvoering van het bij
of krachtens deze wet bepaalde, werkzaam bij controle-instellingen of keuringsinstellingen
als bedoeld in artikel 8 van de Landbouwkwaliteitswet onderscheidenlijk artikel 19 van de
Zaaizaad- en plantgoedwet 2005.
2. De in het eerste lid bedoelde ambtenaren en personen zijn tevens belast met het
onderzoek naar de aanwezigheid van schadelijke organismen.
3. Van een besluit als bedoeld in het eerste lid wordt mededeling gedaan door
plaatsing in de Staatscourant.
Artikel 11
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
707

708
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
De artikelen 5:13 en 5:15 tot en met 5:20 van de Algemene wet bestuursrecht zijn van
overeenkomstige toepassing ten aanzien van de in artikel 10, tweede lid, bedoelde
ambtenaren en personen.
Artikel 12
1. Onze Minister is bevoegd tot oplegging van een last onder bestuursdwang ter
handhaving van artikel 5:20, eerste lid, van de Algemene wet bestuursrecht, voor zover het
betreft de verplichting tot het verlenen van medewerking aan een krachtens artikel 10
aangewezen ambtenaar of persoon.
2. Verkrijgen de in artikel 10 bedoelde ambtenaren of personen de wetenschap of het
vermoeden van de aanwezigheid van schadelijke organismen dan zijn zij bevoegd, in
afwachting van krachtens deze wet voor te schrijven maatregelen, in individuele gevallen
voor de tijd van acht en veertig uur of zoveel langer als naar het oordeel van Onze Minister
nodig is het vervoeren of verplaatsen van de schadelijke organismen, van planten,
plantaardige produkten, grond of andere cultuurmedia of andere goederen waarin of
waarop zich de schadelijke organismen kunnen bevinden, te verbieden of daaromtrent
voorschriften te geven.
Artikel 13 [Vervallen per 01-01-1998]
Artikel 14 [Vervallen per 21-02-1997]
Artikel 15 [Vervallen per 01-01-1994]
Artikel 16
Tegen een op grond van deze wet genomen besluit kan een belanghebbende beroep
instellen bij het College van Beroep voor het bedrijfsleven.
Artikel 17
[Bevat wijzigingen in andere regelgeving.]
Artikel 17a
De Bloembollenziektenwet 1937 (S. no. 639 L) wordt ingetrokken met ingang van een bij
koninklijk besluit nader te bepalen tijdstip.
Artikel 18
Deze wet kan worden aangehaald onder de titel van Plantenziektenwet.
NL124 - Warenwet; Commodities Act
Artikel 1
1. In deze wet en de daarop berustende bepalingen wordt verstaan onder:
a. waren: roerende zaken waaronder eetwaren, met inbegrip van kauwpreparaten
andere dan tabak, en drinkwaren alsmede bij algemene maatregel van bestuur aan te
wijzen onroerende zaken;
September 2011

THE NETHERLANDS
b. eet- en drinkwaren: levensmiddelen, bedoeld in artikel 2 van verordening (EG) nr.
178/2002 van het Europees Parlement en de Raad van 28 januari 2002 tot vaststelling van
de algemene beginselen en voorschriften van de levensmiddelenwetgeving, tot oprichting
van een Europese Autoriteit voor voedselveiligheid en tot vaststelling van procedures voor
voedselveiligheidsaangelegenheden (PbEG L 31);
c. technisch voortbrengsel: iedere technisch voortgebrachte waar, niet zijnde een eet-
of drinkwaar;
September 2011
d. Onze Minister:
1°. Onze Minister van Volksgezondheid, Welzijn en Sport, dan wel
2°. Onze Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid, voor zover het te nemen
besluit of te regelen onderwerp voor beroepsmatige toepassing bestemde technische
voortbrengselen betreft of indien het te nemen besluit of te regelen onderwerp liften,
schiethamers, containers, drukvaten van eenvoudige vorm of drukapparatuur en
samenstellen daarvan dan wel explosieveilig materieel betreft;
e. verhandelen: het te koop aanbieden, uitstallen, tentoonstellen, verkopen, afleveren
of voorhanden of in voorraad hebben van een waar;
f. bijlage: de bijlage, bedoeld in artikel 32b;
g. verordening (EEG) nr. 2913/92: verordening (EEG) nr. 2913/92 van de Raad van de
Europese Gemeenschappen van 12 oktober 1992 tot vaststelling van het communautair
douanewetboek (PbEG L 302).
2. Deze wet is niet van toepassing ten aanzien van hetgeen geschiedt in de sfeer van
de particuliere huishouding of van een daarmee bij algemene maatregel van bestuur
gelijkgestelde andere huishouding, met dien verstande dat bij algemene maatregel van
bestuur ten aanzien van technische voortbrengselen anders kan worden bepaald.
3. Deze wet is ten aanzien van het voorhanden of in voorraad hebben van een waar
niet van toepassing indien aannemelijk kan worden gemaakt dat de waar niet voor
aflevering en indien het een technisch voortbrengsel betreft, tevens niet voor gebruik
bestemd is. Voorts is deze wet ten aanzien van het afleveren van een waar niet van
toepassing indien aannemelijk kan worden gemaakt dat het afleveren geschiedt ter
vernietiging van de waar of om de waar in overeenstemming te brengen met regels, bij of
krachtens deze wet met betrekking tot die waar gesteld.
4. Bij algemene maatregel van bestuur gestelde regels kunnen een beperking
inhouden tot daarbij omschreven categorieën van gevallen. Met betrekking tot het
verhandelen van waren kunnen zij eveneens een beperking inhouden tot een of meer der in
het eerste lid als verhandelen aangemerkte handelingen.
5. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen ter uitvoering van verplichtingen
voortvloeiende uit een internationaal verdrag voorts krachtens deze wet gestelde regels, bij
de maatregel aangegeven, ten aanzien van waren, behorende tot een bij de maatregel
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
709

710
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
aangewezen categorie, of voor bij de maatregel omschreven categorieën van gevallen
geheel of gedeeltelijk buiten toepassing worden verklaard. Van de plaatsing van de
algemene maatregel van bestuur wordt onverwijld mededeling gedaan aan de beide
Kamers der Staten-Generaal.
Artikel 1a
Deze wet en de daarop berustende bepalingen zijn mede van toepassing op:
a. technische voortbrengselen die worden gebruikt in de exclusieve economische zone
bij de arbeid op, vanaf of ten behoeve van civieltechnische werken, dan wel bij het afbreken
van een dergelijk werk;
b. eet- en drinkwaren die worden verhandeld op civieltechnische werken in de
exclusieve economische zone.
Artikel 2
1. Onverminderd de artikelen 7, eerste lid, en 8, eerste lid, van de Coördinatiewet
uitzonderingstoestanden kan, ingeval buitengewone omstandigheden dit noodzakelijk
maken, bij koninklijk besluit, op voordracht van Onze Minister-President, artikel 2a in
werking worden gesteld.
2. Wanneer het in het eerste lid bedoelde besluit is genomen, wordt onverwijld een
voorstel van wet aan de Tweede Kamer gezonden omtrent het voortduren van de werking
van de bij dat besluit in werking gestelde bepaling.
3. Wordt het voorstel van wet door de Staten-Generaal verworpen, dan wordt bij
koninklijk besluit, op voordracht van Onze Minister-President, de bepaling die ingevolge het
eerste lid in werking is gesteld, onverwijld buiten werking gesteld.
4. Bij koninklijk besluit, op voordracht van Onze Minister-President, wordt de bepaling
die ingevolge het eerste lid in werking is gesteld, buiten werking gesteld, zodra de
omstandigheden dit naar Ons oordeel toelaten.
5. Het besluit, bedoeld in het eerste, derde en vierde lid, wordt op de daarin te
bepalen wijze bekendgemaakt. Het treedt in werking terstond na de bekendmaking.
6. Het besluit, bedoeld in het eerste, derde en vierde lid, wordt in ieder geval
geplaatst in het Staatsblad.
Artikel 2a
Onze Minister van Defensie kan gebieden aanwijzen, waarin deze wet niet van toepassing is
op voor militair gebruik bestemde waren.
Artikel 3
Met betrekking tot waren kunnen ter uitvoering van de artikelen 1a en 4 tot en met 9,
regels worden gesteld:
September 2011

THE NETHERLANDS
a. in het belang van de volksgezondheid, van de veiligheid, van de eerlijkheid in de
handel of van goede voorlichting omtrent waren, en
b. indien het technische voortbrengselen betreft, tevens in het belang van de
gezondheid van de mens of van de veiligheid van zaken.
Artikel 4
September 2011
1. Ten behoeve van het weren van waren
a. die bij aanwending overeenkomstig redelijkerwijze te verwachten gebruik uit het
oogpunt van gezondheid of veiligheid schadelijk kunnen zijn,
b. die, indien het technische voortbrengselen betreft, een gevaar kunnen opleveren
voor de gezondheid van de mens of de veiligheid van zaken, of
c. waarvan bij zodanige aanwending de voedings- of gebruikswaarde geringer is dan in
redelijkheid ten minste mag worden verlangd,
kan bij algemene maatregel van bestuur worden verboden waren, behorende tot
een bij de maatregel aangewezen categorie, te bereiden, te vervaardigen, te verhandelen of
voor een bij het verbod aangegeven doel te verwerken of te bezigen, die niet voldoen aan
de eisen, bij de maatregel gesteld met betrekking tot hun samenstelling of uitvoering of met
betrekking tot hun hoedanigheid of eigenschappen.
2. De eisen, bedoeld in het eerste lid, kunnen voor wat betreft technische
voortbrengselen onder meer betrekking hebben op:
a. het ontwerp;
b. de toegepaste materialen;
c. de samenstelling of constructie;
d. de beveiliging of beveiligingsmiddelen; of
e. de aan te brengen kentekenen.
3. Bij algemene maatregel van bestuur kan in de in het eerste lid aangegeven gevallen
ten aanzien van technische voortbrengselen tevens het gebruik daarvan worden verboden.
4. Met betrekking tot eet- of drinkwaren die een wezenlijk onderdeel van het
gangbare voedingspakket uitmaken, kan bij algemene maatregel van bestuur aan het eerste
lid overeenkomstige toepassing worden gegeven ter bevordering van de aanwezigheid in
die waren van uit het oogpunt van gezondheid belangrijke voedingsstoffen. Bij zodanige
maatregel wordt tevens voorzien in een vrijstelling voor de betrokken eet- of drinkwaren
waarin de desbetreffende voedingsstoffen niet of in geringere mate aanwezig zijn, onder de
voorwaarde dat wordt voldaan aan bij die maatregel gestelde voorschriften met betrekking
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
711

712
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
tot het bezigen van vermeldingen of voorstellingen betreffende de afwezigheid of de
geringere mate van aanwezigheid van de desbetreffende voedingsstoffen.
5. In de gevallen waarin ter zake van het verwerken of bezigen van een waar een
krachtens het eerste of vierde lid gesteld verbod geldt, is het tevens verboden die waar
voorhanden of in voorraad te hebben. Het in de vorige volzin bepaalde geldt niet indien
aannemelijk kan worden gemaakt dat de waar niet voor een met het gestelde verbod
stijdige toepassing bestemd is.
6. Het ontwerp van een algemene maatregel van bestuur als bedoeld in het vierde lid,
wordt alvorens de voordracht wordt gedaan, aan beide Kamers der Staten-Generaal
overgelegd. Binnen 30 dagen vanaf de dag, waarop de overlegging is geschied kan door een
der Kamers of door ten minste een vijfde van het grondwettelijk aantal leden van een der
Kamers de wens worden te kennen gegeven dat het in het ontwerp te regelen onderwerp
bij de wet wordt geregeld. Alsdan wordt een daartoe strekkend wetsvoorstel zo spoedig
mogelijk ingediend.
Artikel 5
1. Voor de doeleinden, omschreven in artikel 4, eerste lid, onder a, b en c, en vierde
lid, kan voorts bij algemene maatregel van bestuur worden verboden waren, behorende tot
een bij de algemene maatregel aangewezen categorie, te bereiden, te vervaardigen, te
behandelen, te bewerken, te verwerken, te verpakken, te bewaren, te vervoeren of te
gebruiken:
a. anders dan met inachtneming van daaromtrent bij de maatregel gestelde
voorschriften,
1°. betrekking hebbende op de wijze waarop bedoelde handelingen worden verricht,
op voorwerpen, gereedschappen of materialen die bij het verrichten van bedoelde
handelingen worden gebezigd, of op de - al dan niet besloten - ruimten waarin bedoelde
handelingen plaatshebben, en hetgeen in of bij die ruimten aanwezig is, of
2°. bevattende de eisen van hygiëne, geldende ten aanzien van personen die bij het
verrichten van bedoelde handelingen betrokken zijn;
b. zonder vergunning, verleend door Onze Minister of door een bij de maatregel
aangewezen bestuursorgaan;
c. voordat Onze Minister of een bij de maatregel aangewezen bestuursorgaan op de
hoogte is gesteld van bij de maatregel aangewezen gegevens betreffende de samenstelling
van de waar.
2. Voor de doeleinden, omschreven in artikel 4, eerste lid, onder a en b, kan ten
aanzien van bij algemene maatregel van bestuur aan te wijzen technische voortbrengselen,
tevens bij algemene maatregel van bestuur worden verboden die technische
voortbrengselen te gebruiken, te installeren, te monteren, te herstellen, te onderhouden,
na te zien of ten toon te stellen:
September 2011

THE NETHERLANDS
a. anders dan met inachtneming van daaromtrent bij algemene maatregel van bestuur
gestelde voorschriften,
1°. bevattende eisen van deskundigheid, geldende ten aanzien van personen die bij het
verrichten van bedoelde handelingen betrokken zijn;
2°. betrekking hebbende op het voorhanden zijn en bijhouden van documenten, zoals
certificaten, logboeken of gebruiksaanwijzingen;
3°. betrekking hebbende op het stilzetten, het afsluiten, het voorzien van opschriften,
het merk van afkeuring of het niet bestemd zijn voor gebruik.
b. zonder vergunning, verleend door Onze Minister of door een bij algemene
maatregel van bestuur aangewezen bestuursorgaan.
3. Onze Minister kan in gevallen waarin bij toepassing van het eerste lid, onder b, de
bevoegdheid tot verlening van vergunning is toegekend aan een ander bestuursorgaan, niet
zijnde een of meer van Onze Ministers, ten aanzien van de uitoefening van die bevoegdheid
regels stellen.
4. Een vergunning als bedoeld in het eerste en tweede lid, kan slechts worden
geweigerd indien gegronde vrees bestaat dat de uitoefening van de werkzaamheid
waarvoor zij is gevraagd, niet zal voldoen aan hetgeen met betrekking tot de onderwerpen,
in het eerste lid, onder a, en het tweede lid, omschreven, voor de in de aanhef van die
leden bedoelde doeleinden moet worden verlangd. Een vergunning kan onder beperkingen
worden verleend. Aan een vergunning kunnen voorschriften worden verbonden, betrekking
hebbende op de in de eerste volzin bedoelde onderwerpen. Voor zover zulks bij algemene
maatregel van bestuur is bepaald, kan een verleende vergunning worden gewijzigd of
ingetrokken.
5. Bij toepassing van het eerste lid, onder b, worden bij algemene maatregel van
bestuur regels gesteld betreffende de wijze waarop de aanvrage om een vergunning dient
te geschieden, en de gegevens die van de aanvrager kunnen worden verlangd.
6. In gevallen waarin toepassing is gegeven aan het eerste of het tweede lid, kan bij
algemene maatregel van bestuur tevens worden verboden waren te verhandelen, met
betrekking tot welke in afwijking van de bij of krachtens de voorgaande leden gestelde
voorschriften is gehandeld.
Artikel 6
Voor de doeleinden, omschreven in artikel 4, eerste lid, onder a en b, en tweede lid, kan
eveneens bij algemene maatregel van bestuur worden verboden:
a. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen
of voor wat betreft technische voortbrengselen, tevens te gebruiken, die in een toestand
verkeren, welke niet voldoet aan de daaromtrent bij de maatregel gestelde eisen;
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
713

714
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te bereiden, te
vervaardigen of te verhandelen, die niet voldoen aan de eisen, bij de maatregel gesteld met
betrekking tot hun houdbaarheid;
c. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen
of voor wat betreft technische voortbrengselen, tevens te gebruiken na het verstrijken van
een bij de maatregel met het oog op hun houdbaarheid gestelde termijn;
d. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen
anders dan in een verpakking, dan wel zodanige waren te verhandelen in verpakkingen die
niet voldoen aan de daaromtrent bij de maatregel gestelde eisen.
Artikel 7
Voor de doeleinden, omschreven in artikel 4, kan bij algemene maatregel van bestuur
worden verboden technische voortbrengselen, behorende tot een bij de maatregel
aangewezen categorie, te verhandelen of te gebruiken, indien ten aanzien van die
technische voortbrengselen bij of krachtens die maatregel voorgeschreven keurings- of
beoordelingsprocedures niet in acht zijn genomen.
Artikel 7a
1. Onze Minister wijst op aanvraag een of meerdere instellingen aan, die met
betrekking tot door hem te bepalen technische voortbrengselen bevoegd zijn tot het
uitvoeren van de door hem aan te wijzen werkzaamheden in de voor die technische
voortbrengselen voorgeschreven keurings- of beoordelingsprocedures.
2. Een aangewezen instelling is bevoegd om met inachtneming van de door Onze
Minister gegeven aanwijzingen, onderdelen van de door haar te verrichten werkzaamheden
door anderen te doen verrichten.
3. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen regels worden gesteld met betrekking
tot de gronden waarop de in het eerste lid bedoelde aanwijzing kan worden gegeven,
ingetrokken dan wel gewijzigd.
4. Aan een aanwijzing krachtens het eerste lid kunnen voorschriften worden
verbonden.
5. Onze Minister kan voor de uitvoering van de in het eerste en tweede lid bedoelde
werkzaamheden maximumtarieven vaststellen.
Artikel 7b
Onze Minister ziet toe op de rechtmatige en doeltreffende uitvoering van het bepaalde bij
of krachtens deze wet door een krachtens artikel 7a aangewezen instelling.
Artikel 7c
1. Een krachtens artikel 7a aangewezen instelling verstrekt desgevraagd kosteloos aan
Onze Minister de voor de uitoefening van zijn taak benodigde inlichtingen. Onze Minister
September 2011

THE NETHERLANDS
kan inzage vorderen van zakelijke gegevens en bescheiden voor zover dat voor de vervulling
van zijn taak redelijkerwijs nodig is.
2. Een krachtens artikel 7a aangewezen instelling zendt Onze Minister jaarlijks een
verslag betreffende de door de instelling krachtens de aanwijzing uitgevoerde
werkzaamheden, de rechtmatigheid en doeltreffendheid van die werkzaamheden en de
werkwijze in het afgelopen jaar. Onze Minister kan met betrekking tot dit verslag nadere
regels stellen.
Artikel 7d
1. Onze Minister kan een krachtens artikel 7a aangewezen instelling algemene
aanwijzingen geven met betrekking tot de uitoefening van haar taak.
September 2011
2. De instelling is gehouden overeenkomstig de aanwijzingen te handelen.
Artikel 7e
1. Indien naar het oordeel van Onze Minister een krachtens artikel 7a aangewezen
instelling de werkzaamheden, bedoeld in artikel 7a, eerste lid, niet of niet naar behoren
vervult, kan Onze Minister de noodzakelijke voorzieningen treffen.
2. De voorzieningen, bedoeld in het eerste lid, worden spoedeisende gevallen
uitgezonderd, niet eerder getroffen dan nadat de instelling in de gelegenheid is gesteld om
binnen een door Onze Minister te stellen termijn alsnog haar werkzaamheden naar behoren
uit te voeren.
Artikel 8
1. Ten behoeve van de duidelijkheid voor de afnemers van waren kan bij algemene
maatregel van bestuur worden verboden:
a. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen
anders dan met inachtneming van de voorschriften, bij de maatregel gesteld met betrekking
tot hun aanduiding;
b. met gebruikmaking van de bij de maatregel aangegeven - of daarop gelijkende -
aanduidingen andere waren te verhandelen dan die waaraan die aanduidingen bij de
maatregel zijn voorbehouden;
c. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen
anders dan met inachtneming van de voorschriften, bij de maatregel gesteld met betrekking
tot het bezigen van vermeldingen of voorstellingen, betreffende: de aard, samenstelling,
uitvoering, hoedanigheid, eigenschappen, bestemming, houdbaarheid, hoeveelheid of
afmetingen van de waar, de wijze en het tijdstip waarop de waar is bereid, vervaardigd,
behandeld, bewerkt of verpakt, de herkomst van de waar, de personen die bij de maatregel
aangegeven handelingen ten aanzien van de waar hebben verricht, alsmede de wijze
waarop met betrekking tot de waar ware te handelen, en de uitwerking die de waar bij
gebruik kan hebben op de gezondheid van de mens;
d. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen -
dan wel zodanige waren in verpakte vorm te verhandelen - anders dan in verpakkingen die
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
715

716
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
aan de daaromtrent bij de maatregel gestelde eisen voldoen, of anders dan in verpakkingen
die voorzien zijn van de daarvoor bij de maatregel voorgeschreven vermeldingen, de
verpakking als zodanig betreffende;
e. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen -
dan wel zodanige waren in verpakte vorm te verhandelen - anders dan in verpakkingen die
een bij de maatregel aangegeven hoeveelheid, bepaald naar de waar als zodanig of naar bij
de maatregel omschreven bestanddelen daarvan, inhouden en waarop die hoeveelheid is
vermeld, dan wel zodanige waren te verhandelen anders dan in eenheden, een bij de
maatregel aangegeven hoeveelheid als hiervoor bedoeld uitmakende;
f. waren, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, te verhandelen,
die van een andere dan bij de maatregel aangegeven samenstelling of uitvoering zijn.
2. Het verbod, bedoeld in het eerste lid, onder c, kan zich tevens uitstrekken tot het
gebruik van technische voortbrengselen.
Artikel 9
Voor de doeleinden, omschreven in artikel 4, eerste lid, onder a en b, en in artikel 8, aanhef,
kan bij algemene maatregel van bestuur worden verboden waren behorende tot een bij de
maatregel aangewezen categorie:
a. binnen Nederlands grondgebied te brengen;
b. binnen Nederlands grondgebied te brengen anders dan met inachtneming van de
bij de maatregel gestelde voorschriften.
Artikel 10
De krachtens de artikelen 1a en 4 tot en met 9 ten aanzien van waren, behorende tot een
bij de maatregel aangewezen categorie, gestelde eisen of voorschriften kunnen betrekking
hebben op een bij die maatregel omschreven groep van waren.
Artikel 11
1. Bij algemene maatregel van bestuur kan worden bepaald dat degenen die zich
bezighouden met het verhandelen van waren, behorende tot een daartoe bij de maatregel
aangewezen categorie, verplicht zijn de daarbij omschreven maatregelen te treffen,
strekkende ter bevordering van een goede naleving van het ten aanzien van die waren bij of
krachtens deze wet bepaalde. Tot deze maatregelen kunnen behoren het onderwerpen van
waren aan een onderzoek, het toetsen van waren aan de hand van een onderzoek van uit
die waren genomen steekproeven, al dan niet met toepassing van een erkend
bedrijfscontrole-systeem, het voeren van een administratie en het aanbrengen of het
aangebracht houden van kentekens of vermeldingen ten behoeve van een doelmatig
toezicht dan wel een doelmatige douanecontrole als bedoeld in de Algemene douanewet
op bedoelde naleving, een en ander overeenkomstig de voorschriften, bij algemene
maatregel van bestuur daaromtrent gesteld.
September 2011

THE NETHERLANDS
2. Bij algemene maatregel van bestuur kan worden bepaald dat het degene voor wie
een krachtens het eerste lid gestelde verplichting geldt, verboden is waren te verhandelen,
ten aanzien waarvan de vereiste maatregelen niet zijn genomen.
3. Bij algemene maatregel van bestuur kan voorts worden bepaald, dat het degene
voor wie krachtens het eerste lid de verplichting geldt tot het toetsen van waren aan de
hand van een onderzoek van een uit die waren genomen steekproef, is verboden waren
met betrekking waartoe bij zodanige toetsing een ongunstig resultaat wordt verkregen, te
verhandelen, dan wel te verhandelen alvorens ten aanzien van die waren de maatregelen
zijn genomen die bij die algemene maatregel van bestuur zijn voorgeschreven.
4. Bij een algemene maatregel van bestuur, waarbij met toepassing van het eerste lid
de verplichting is opgelegd tot het toetsen van waren met toepassing van een erkend
bedrijfscontrolesysteem, worden regelen gesteld omtrent de aanvrage tot erkenning van
een zodanig systeem, de hoogte van het bedrag dat voor de werkzaamheden,
voortvloeiende uit de behandeling van de aanvrage, is verschuldigd, de betaling van dat
bedrag, de wijze van mededeling van een besluit inzake erkenning en omtrent de weigering
of intrekking van een erkenning. Bij een zodanige maatregel kan aan Onze Minister de
bevoegdheid of de verplichting worden opgelegd de instantie aan te wijzen die de
erkenning van een bedrijfscontrolesysteem kan verlenen en intrekken.
5. Bij een algemene maatregel van bestuur waarbij met toepassing van het eerste lid
de verplichting is opgelegd tot het aanbrengen of het aangebracht houden van kentekens of
vermeldingen, kan worden bepaald dat het verboden is waren die niet behoren tot de
categorie waarop de kentekens of vermeldingen moeten zijn aangebracht, te verhandelen
met gebruikmaking van die - of daarop gelijkende - kentekens of vermeldingen.
Artikel 11a
Bij algemene maatregel van bestuur kan worden voorgeschreven dat de eigenaar of houder
van bij de maatregel aangewezen technische voortbrengselen, verplicht is aangifte te doen
van elke aanleg, opbouw of plaatsing van die technische voortbrengselen bij Onze Minister
dan wel bij een door Onze Minister aangewezen instelling, met inachtneming van de bij die
algemene maatregel van bestuur bepaalde termijnen.
Artikel 12
Bij algemene maatregel van bestuur kan een daartoe omschreven methode van onderzoek
worden aangewezen, die bij uitsluiting beslissend is voor de vaststelling of met betrekking
tot een waar, behorende tot een bij de maatregel aangewezen categorie, al dan niet is
voldaan aan bij of krachtens deze wet gestelde regels, bij de maatregel aangegeven.
Artikel 13
Bij algemene maatregel van bestuur kunnen voorts regels worden gesteld ter uitvoering van
een met betrekking tot waren tot stand gekomen bindend besluit van de Raad van de
Europese Unie, van het Europees Parlement en de Raad gezamenlijk of van de Commissie
van de Europese Gemeenschappen dat betreft:
a. een der in artikel 3 bedoelde belangen; of
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
717

718
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. het heffen van een retributie voor de kosten die verbonden zijn aan krachtens het
desbetreffende besluit voorgeschreven keuringen of controles.
Artikel 13a
1. Ter uitvoering van een krachtens het Verdrag tot oprichting van de Europese
Gemeenschap met betrekking tot waren tot stand gekomen bindend besluit inzake de
toelating van eet- of drinkwaren, kan Onze Minister, voor zover van toepassing in
overeenstemming met Onze Ministers wie het mede aangaat, op aanvraag een instantie
aanwijzen die belast zal zijn met:
a. de beoordeling van eet- of drinkwaren;
b. daarmee samenhangende werkzaamheden.
2. Bij algemene maatregel van bestuur:
a. kunnen regels worden gesteld met betrekking tot de gronden waarop de in het
eerste lid bedoelde aanwijzing kan worden gegeven, ingetrokken dan wel gewijzigd;
b. kan worden bepaald dat overeenkomstig daarbij te stellen regels een retributie kan
worden geheven voor de kosten die verbonden zijn aan de in het eerste lid bedoelde
werkzaamheden.
3. Aan een aanwijzing krachtens het eerste lid kunnen voorschriften worden
verbonden.
Artikel 14
Bij een algemene maatregel van bestuur als bedoeld in artikel 1a of de artikelen 4 tot en
met 13a kan worden bepaald dat Onze Minister, met betrekking tot onderwerpen die in de
maatregel zijn geregeld, nadere regels kan dan wel moet stellen. Bij de maatregel kan
worden bepaald dat het stellen van zodanige regels geschiedt in overeenstemming met een
of meer van Onze daarbij aangewezen andere Ministers, dan wel door Onze daarbij
aangewezen Ministers gezamenlijk.
Artikel 15
1. In gevallen waarin een spoedige voorziening krachtens de artikelen 1 of 1a, dan wel
krachtens de artikelen 4 tot en met 14 in het belang van de volksgezondheid of de veiligheid
en indien het technische voortbrengselen betreft tevens in het belang van de gezondheid
van de mens of de veiligheid van zaken, dan wel op grond van een regeling als bedoeld in
artikel 13 zo dringend geboden is dat de totstandkoming van een daartoe strekkende
algemene maatregel van bestuur niet kan worden afgewacht, kan Onze Minister ter zake bij
ministeriële regeling voorlopig geldende regels stellen en daarbij bepalingen van op die
artikelen berustende algemene maatregelen van bestuur zo nodig buiten toepassing
verklaren. Onze Minister treft een ministeriële regeling als bedoeld in de eerste volzin in
September 2011

THE NETHERLANDS
overeenstemming met Onze Minister van Economische Zaken en, ingeval het betrekking
heeft op producten van de landbouw of de visserij, Onze Minister van Landbouw,
Natuurbeheer en Visserij. De laatste volzin geldt niet voor een besluit of een onderwerp als
bedoeld in artikel 1, eerste lid, onder c, 2o.
2. Het besluit vervalt een jaar nadat het in werking is getreden, of, indien binnen die
termijn een algemene maatregel van bestuur ter vervanging van dat besluit in werking is
getreden, op het tijdstip waarop de maatregel in werking treedt. De termijn kan door Onze
Minister eenmaal met ten hoogste een jaar worden verlengd. Hij verlengt de termijn in
overeenstemming met Onze Minister van Economische Zaken en, ingeval het besluit
betrekking heeft op producten van de landbouw of de visserij, in overeenstemming met
Onze Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, tenzij het besluit betrekking heeft
op een in artikel 1, eerste lid, onder c, 2o, bedoeld onderwerp.
Artikel 16
1. Onze Minister kan met betrekking tot waren, behorende tot een bij zijn besluit
aangewezen categorie, van regels, geldende ingevolge toepassing van artikel 1a of van de
artikelen 4 tot en met 15, vrijstelling verlenen.
2. Door Onze Minister kan voorts met betrekking tot waren, behorende tot een bij het
desbetreffende besluit aangewezen categorie, van zodanige regels op aanvrage ontheffing
worden verleend. Bij algemene maatregel van bestuur kan de bevoegdheid tot verlening
van ontheffing in bij de maatregel omschreven categorieën van gevallen aan een ander
bestuursorgaan worden overgedragen. Onze Minister kan ten aanzien van de uitoefening
van een aldus overgedragen bevoegdheid regels stellen.
3. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen regels worden gesteld inzake het
verlenen van vrijstellingen of ontheffingen als bedoeld in het eerste onderscheidenlijk
tweede lid. Daarbij kan worden bepaald dat bij het indienen van een aanvrage om een
ontheffing een bedrag moet worden betaald, waarvan de hoogte bij die maatregel wordt
vastgesteld. Onze Minister kan regels stellen omtrent de wijze van betaling.
4. Een vrijstelling of ontheffing kan onder beperkingen worden verleend. Aan een
vrijstelling of ontheffing kunnen voorschriften worden verbonden. Een verleende vrijstelling
of ontheffing kan te allen tijde worden gewijzigd of ingetrokken.
5. Tot de voorschriften die aan een ontheffing worden verbonden, kan een voorschrift
behoren, inhoudende dat de houder van de ontheffing verplicht is bij het verhandelen van
waren waarvoor de ontheffing geldt, op of bij de waar of op haar verpakking ten behoeve
van degenen die haar verder verhandelen, aanwijzingen op te nemen met betrekking tot
het bewaren, vervoeren of behandelen van de waar.
6. Onze Minister neemt een besluit als bedoeld in het eerste, tweede of vierde lid in
overeenstemming met Onze Minister van Economische Zaken en, ingeval het betrekking
heeft op produkten van de landbouw of visserij, Onze Minister van Landbouw,
Natuurbeheer en Visserij. De vorige volzin geldt niet voor een besluit of een onderwerp als
bedoeld in artikel 1, eerste lid, onder c, 2o.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
719

720
Artikel 17
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. De houder van een ontheffing als bedoeld in artikel 16, tweede lid, is verplicht bij
het verhandelen van waren waarvoor de ontheffing geldt, op of bij de waar of op haar
verpakking een vermelding met betrekking tot het besluit waarbij de ontheffing werd
verleend, te plaatsen. Ingeval bij het verlenen van de ontheffing toepassing is gegeven aan
artikel 16, vijfde lid, is hij voorts verplicht zulks bij de aldaar bedoelde aanwijzingen te
vermelden.
2. Voor degenen die waren waarvoor een ontheffing is verleend als bedoeld in artikel
16, verder verhandelen, geldt met betrekking tot die waren vrijstelling van de voorschriften
waarvan de ontheffing is verleend.
3. Degenen die waren waarvoor een ontheffing is verleend, verder verhandelen, zijn
verplicht ervoor zorg te dragen dat op of bij zodanige waren of op haar verpakking een
vermelding met betrekking tot het besluit waarbij de ontheffing werd verleend, is geplaatst.
Ingeval bij het verlenen van de ontheffing toepassing is gegeven aan artikel 16, vijfde lid,
zijn zij voorts verplicht de aldaar bedoelde aanwijzingen in acht te nemen.
4. Onze Minister kan regels stellen met betrekking tot de in het eerste en derde lid
bedoelde vermeldingen. Hij stelt deze regels in overeenstemming met onze Ministers van
Economische Zaken en van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, tenzij deze betrekking
hebben op de in artikel 1, eerste lid, onder c, 2o, bedoelde onderwerpen.
Artikel 18
Onverminderd het bij of krachtens de voorgaande artikelen bepaalde is het verboden:
a. waren, niet zijnde eet en drinkwaren, te verhandelen waarvan degene die deze
waren verhandelt, weet of redelijkerwijs moet vermoeden dat zij bij het gezien hun
bestemming te verwachten gebruik bijzondere gevaren kunnen opleveren voor de
veiligheid of gezondheid van de mens, of indien het technische voortbrengselen betreft,
tevens voor de veiligheid van zaken;
b. eet- of drinkwaren, dan wel waren, behorende tot een hiertoe bij algemene
maatregel van bestuur aangewezen categorie, te verhandelen, waarvan degene die de
waren verhandelt, weet of redelijkerwijs moet vermoeden dat hun samenstelling,
uitvoering, hoedanigheid, eigenschappen of toestand in ernstige mate minder is dan wat in
redelijkheid mag worden verlangd.
Artikel 18a
1. Waren die voldoen aan bij regeling van Onze Minister aangewezen normen, worden
voor wat betreft de risicoâ€s geregeld in die normen vermoed geen gevaren op te leveren
als bedoeld in artikel 18, onder a.
2. Onze Minister wijst uitsluitend normen aan die Europese normen omzetten
waarvan de referenties door de Commissie van de Europese Gemeenschappen bekend zijn
gemaakt in het Publicatieblad van de Europese Gemeenschappen.
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
NL125 - Wet Milieubeheer; Environmental Management Act
Artikel 1.1a
1. Een ieder neemt voldoende zorg voor het milieu in acht.
2. De zorg, bedoeld in het eerste lid, houdt in ieder geval in dat een ieder die weet of
redelijkerwijs kan vermoeden dat door zijn handelen of nalaten nadelige gevolgen voor het
milieu kunnen worden veroorzaakt, verplicht is dergelijk handelen achterwege te laten voor
zover zulks in redelijkheid kan worden gevergd, dan wel alle maatregelen te nemen die
redelijkerwijs van hem kunnen worden gevergd teneinde die gevolgen te voorkomen of,
voor zover die gevolgen niet kunnen worden voorkomen, deze zoveel mogelijk te beperken
of ongedaan te maken.
3. Het bepaalde in het eerste en tweede lid laat onverlet de uit het burgerlijk recht
voortvloeiende aansprakelijkheid en de mogelijkheid van rechtspersonen als bedoeld in
artikel 1, boek 2, van het Burgerlijk Wetboek, om uit dien hoofde in rechte op te treden.
NL126 - Gezondheids- en Welzijnswet voor Dieren; Animal Health and Welfare Act
Hoofdstuk I. Algemene bepalingen
Artikel 1
1. In deze wet en de daarop berustende bepalingen wordt verstaan onder:
Onze Minister: Onze Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit;
bedrijfslichaam: een produktschap of bedrijfschap bedoeld in artikel 66 van de Wet
op de Bedrijfsorganisatie;
samenwerkingslichaam: rechtspersoonlijkheid bezittend lichaam als bedoeld in
artikel 110 Wet op de bedrijfsorganisatie;
dier: dier dat wordt gehouden, voor zover niet uitdrukkelijk anders is bepaald en
met dien verstande dat artikel 36 tevens van toepassing is op dieren die niet worden
gehouden;
vee: herkauwende en eenhoevige dieren en varkens;
pluimvee: dieren zijnde hoenderachtigen, eenden of ganzen;
besmettelijke dierziekte: elke aantasting van de gezondheid van een dier die gevaar
kan opleveren voor de gezondheid van andere dieren of van de mens;
smetstof: elk micro-organisme of virus dat, of elke andere biologische eenheid die,
een infectieziekte en elke parasiet, die een parasitaire ziekte bij dieren kan veroorzaken;
schadelijke stoffen: stoffen die de gezondheid van mens of dier kunnen aantasten;
zieke dieren: dieren die zijn aangetast door een krachtens artikel 15, eerste lid,
aangewezen dierziekte;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
721

722
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
verdachte dieren: dieren die overeenkomstig artikel 15, vierde lid, verdacht worden
gevaar op te leveren voor verspreiding van een krachtens artikel 15, eerste lid, aangewezen
besmettelijke dierziekte;
produkten van dierlijke oorsprong: van dier afkomstige produkten al dan niet be- of
verwerkt;
houder: eigenaar, houder of hoeder;
Diergezondheidsfonds: fonds als bedoeld in artikel 95a.
2. Voor de toepassing van het bij of krachtens de artikelen 91a tot en met 93a en 96a
bepaalde wordt verstaan onder bedrijf: bedrijf als bedoeld in artikel 1, eerste lid, van de
Meststoffenwet.
3. Voor de toepassing van artikel 91e wordt verstaan onder vestiging: op één plaats
gelegen bedrijf of deel van een bedrijf, bestaande uit alle aldaar gelegen aangrenzende
percelen grond, gebouwen of afgescheiden gedeelten daarvan dat, naar de feitelijke
omstandigheden beoordeeld, als functionele eenheid voor het houden van varkens in
gebruik is of daartoe bestemd is.
4. Bij ministeriële regeling worden regels gesteld waaraan percelen grond, gebouwen
of afgescheiden gedeelten daarvan moeten voldoen om als aangrenzend in de zin van het
derde lid te worden aangemerkt.
5. Bij algemene maatregel van bestuur kan worden bepaald dat het bepaalde bij of
krachtens deze wet geheel of gedeeltelijk van toepassing is op handelingen met
embryoâ€s voor zover deze zich buiten de baarmoeder van het dier bevinden.
Artikel 2
1. Er is een Raad voor dierenaangelegenheden waarin overleg plaatsvindt over
vraagstukken betreffende het nationaal en internationaal beleid op het gebied van:
a. de gezondheid van dieren,
b. het welzijn van dieren en
c. de biotechnologische toepassingen bij dieren, de ethische aspecten daaronder
begrepen.
2. De Raad bestaat uit een Afdeling gezondheidsvraagstukken, een Afdeling
welzijnsvraagstukken en een Afdeling biotechnologische vraagstukken, ethische
vraagstukken daaronder begrepen.
3. Onze Minister benoemt in overeenstemming met Onze Minister van
Volksgezondheid, Welzijn en Sport de leden van de Raad.
4. Bij algemene maatregel van bestuur worden regelen gesteld ter zake van de
samenstelling en de werkwijze van de Raad.
Hoofdstuk II. De zorg voor de gezondheid van dieren
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Afdeling 1. Algemene bepalingen
Artikel 3
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur worden voor bij die maatregel
aangewezen categorieën van houders van dieren of levende dierlijke producten van bij die
maatregel aangewezen soorten of categorieën van dieren dan wel van levende dierlijke
producten regelen gesteld omtrent:
a. de inrichting van de bedrijven waarop dieren of levende dierlijke producten worden
gehouden;
b. het toevoegen van dieren aan bedrijven of vestigingen, daaronder begrepen het
aantal bedrijven of vestigingen waarvan de toe te voegen dieren ten hoogste afkomstig zijn;
c. de wijze waarop dieren worden gehouden en hun huisvesting;
d. de hygiënische eisen waaraan moet worden voldaan;
e. de voedering, drenking, verzorging en behandeling van dieren;
f. het gebruik van sera, entstoffen, antibiotica en chemotherapeutica;
g. de bestrijding van insecten en ratten alsmede van andere organismen voor zover zij
schadelijk zijn voor de gezondheid van dieren;
h. bedrijfsbegeleiding door een dierenarts;
i. het vervoer en het verzamelen van dieren of van levende dierlijke producten;
j. het afvoeren van dieren van bedrijven of vestigingen, daaronder begrepen het
aantal bedrijven of vestigingen waaraan die dieren ten hoogste worden toegevoegd;
k. het winnen, bewerken en gebruiken van levende dierlijke producten;
l. de behandeling en aanbieding voor onderzoek van doodgeboren of gestorven
dieren dan wel levende dierlijke producten, onvoldragen vruchten en nageboorten;
m. het houden van aantekeningen omtrent bezoekers en vervoermiddelen.
2. Bij de in het eerste lid bedoelde maatregel kan het begrip bedrijf en vestiging
worden omschreven waarbij voor de verschillende soorten of categorieën van dieren dan
wel van levende dierlijke producten verschillende omschrijvingen kunnen worden gegeven.
Artikel 4
1. Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kan aan de houder van één of
meer dieren, behorende tot een daarbij te bepalen diersoort, de verplichting worden
opgelegd om:
a. zich als zodanig voor een bij of krachtens de maatregel genoemd tijdstip schriftelijk
te melden bij Onze Minister onder vermelding van het aantal dieren dat hij van de
onderscheiden soorten houdt;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
723

724
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. indien de dieren bedrijfsmatig worden gehouden, aantekening te houden van het
aantal op zijn bedrijf aanwezige dieren van deze soort, van de geboorte op,
onderscheidenlijk toevoeging van dieren van deze soort aan zijn bedrijf, alsmede van de
afvoer van dieren van deze soort van zijn bedrijf, één en ander onder vermelding van de
gegevens waardoor de dieren kunnen worden geïdentificeerd en onder vermelding van
naam en adres van degene van wie de dieren afkomstig zijn onderscheidenlijk aan wie de
dieren zijn afgeleverd.
2. De in het eerste lid, onderdeel b, bedoelde aantekeningen dienen gedurende ten
minste drie maanden te worden bewaard.
Artikel 5 [Treedt in werking op een nader te bepalen tijdstip]
1. Bij algemene maatregel van bestuur kunnen regelen worden gesteld omtrent het
houden van markten, verkopingen, keuringen en tentoonstellingen alsmede ten aanzien
van het bijeenbrengen van dieren op andere plaatsen waar dieren worden verzameld. Deze
regelen kunnen verschillen naar gelang het gaat om markten, verkopingen, keuringen,
tentoonstellingen of andere plaatsen waar dieren worden verzameld, terwijl tevens
onderscheid kan worden gemaakt naar diersoorten.
2. Het is verboden op plaatsen als bedoeld in het eerste lid dieren die zijn aangetast
door een besmettelijke ziekte of daarvan worden verdacht, bijeen te brengen.
Artikel 6
Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen ter voorkoming van verspreiding
van smetstof regelen worden gesteld waaraan markten en andere verzamelplaatsen van
dieren, slachterijen, inrichtingen waarin producten van dierlijke oorsprong worden
gewonnen, be- of verwerkt, inrichtingen waarin diervoeder wordt bereid en plaatsen waar
vervoermiddelen worden ontsmet moeten voldoen.
Artikel 7
Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen ter voorkoming van verspreiding
van smetstof regelen worden gesteld ten aanzien van:
a. de reiniging en ontsmetting van stallen, kooien, vervoermiddelen, de daarbij
behorende voorwerpen en andere plaatsen en voorwerpen waar of waarin dieren,
produkten van dierlijke oorsprong, diervoeder alsmede andere produkten of voorwerpen
die dragers van smetstof kunnen zijn, hebben verbleven;
b. het behandelen van de in onderdeel a bedoelde produkten waardoor zij geen
gevaar meer kunnen opleveren voor de verspreiding van smetstof dan wel het vernietigen
van deze produkten en de in onderdeel a bedoelde voorwerpen.
Artikel 8
September 2011

THE NETHERLANDS
Bij of krachtens algemene maatregel van bestuur kunnen ter voorkoming van verspreiding
van smetstof regelen worden gesteld ten aanzien van de aflevering, de opslag, het in
voorraad en voorhanden hebben en het vervoeren van materialen van dierlijke herkomst.
Artikel 9
1. Het is verboden vee of pluimvee en andere dieren van door Onze Minister
aangewezen soorten of categorieën van dieren te doen verblijven of dit te gedogen op een
terrein of plaats waarop zich vuilnis of mest bevindt of waarop vuilnis of mest pleegt te
worden gestort of opgeslagen en op een daaraan grenzend terrein, indien de dieren zich
vrijelijk van het ene terrein naar het andere kunnen begeven.
2. Het is verboden vuilnis of mest te storten of op te slaan op, dan wel te verspreiden
over een terrein of plaats waarop dieren, als bedoeld in het eerste lid, vrijelijk toegang
hebben.
3. In het eerste en tweede lid wordt onder "mest" niet begrepen mest verkregen in
het bedrijf, waar de dieren worden gehouden.
September 2011
Afdeling 2. Het weren van besmettelijke dierziekten
Artikel 10
1. Onze Minister kan het brengen in Nederland van dieren, produkten van dierlijke
oorsprong, alsmede van andere produkten en voorwerpen die dragers van smetstof kunnen
zijn, verbieden dan wel verbieden, indien niet wordt voldaan aan door hem te stellen
regelen.
2. De in het eerste lid bedoelde regelen hebben in elk geval betrekking op:
a. de eisen waaraan de in het eerste lid bedoelde dieren, produkten of voorwerpen
moeten voldoen;
b. de eisen waaraan de vervoermiddelen en de verpakkingen moeten voldoen;
c. het aanmelden van het voornemen om dieren, produkten of voorwerpen binnen te
brengen;
d. het in overleg met Onze Minister van Financiën aanwijzen van douanekantoren in
de zin van de wettelijke bepalingen, bedoeld in artikel 1:1, eerste en tweede lid, van de
Algemene douanewet, waar de dieren, produkten of voorwerpen, die anders dan over de
Belgisch-Nederlandse of de Duits-Nederlandse grens worden binnengebracht, moeten
worden aangebracht;
e. het aanwijzen van de plaatsen waar dieren, produkten of voorwerpen, die via de
Belgisch-Nederlandse of de Duits-Nederlandse grens worden binnengebracht, ter
onderzoek moeten worden aangeboden;
f. de verklaringen welke op het douanekantoor, dan wel op een plaats als bedoeld in
onderdeel e, moeten worden overgelegd en de eisen waaraan deze verklaringen moeten
voldoen en
g. het onderzoek na het binnenbrengen in Nederland.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
725

726
Artikel 11
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Onze Minister kan ten aanzien van in artikel 10, eerste lid, bedoelde, in Nederland
gebrachte dieren, produkten en voorwerpen onder meer regelen stellen betreffende:
a. met betrekking tot dieren:
1°. een nader onderzoek, voorbehoedende behandeling of een tijdelijke afzondering;
2°. het vervoer naar de plaats van onderzoek, voorbehoedende behandeling of
tijdelijke afzondering;
3°. de bestemming;
4°. het vervoer naar de plaats van bestemming in Nederland dan wel naar de plaats
waar de dieren weer buiten Nederland worden gebracht;
5°. het doden of slachten en het toezicht daarop en de bestemming van de gedode of
geslachte dieren;
b. met betrekking tot produkten en voorwerpen:
1°. een nader onderzoek;
2°. de bestemming;
3°. het vervoer naar de plaats van onderzoek of de plaats van bestemming dan wel
naar de plaats waar de zaken weer buiten Nederland worden gebracht.
2. Regelen omtrent de in het eerste lid, onderdeel a, sub 5, genoemde onderwerpen,
worden vastgesteld in overeenstemming met Onze Minister van Volksgezondheid, Welzijn
en Sport.
Artikel 12
Onze Minister kan voorts regelen stellen met betrekking tot de reiniging en ontsmetting van
vervoermiddelen waarin en plaatsen waarop, alsmede met betrekking tot de reiniging,
ontsmetting dan wel vernietiging van verpakkingsmateriaal waarin de in artikel 10, eerste
lid, bedoelde, in Nederland gebrachte dieren, produkten en voorwerpen hebben verbleven.
Artikel 13
1. Onze Minister kan bepalen, dat dieren die op grond van het bepaalde krachtens
artikel 10 niet in Nederland hadden mogen worden gebracht zonder vergoeding van
Staatswege en voor rekening van de importeur of diens gemachtigde binnen een door hem
te bepalen termijn hetzij buiten Nederland moeten worden gebracht, hetzij onder door
hem te stellen regelen naar een door hem aangewezen plaats moeten worden vervoerd en
aldaar worden geslacht, onderscheidenlijk worden gedood en vernietigd.
2. Onze Minister kan bepalen, dat produkten en voorwerpen die op grond van het
bepaalde krachtens artikel 10 niet in Nederland hadden mogen worden gebracht, binnen
September 2011

THE NETHERLANDS
een door hem te bepalen termijn voor rekening van de importeur of diens gemachtigde
hetzij buiten Nederland moeten worden gebracht, hetzij onder door hem te stellen regelen
naar een door hem te bepalen plaats worden gebracht om aldaar voor rekening van de
importeur of diens gemachtigde een behandeling te ondergaan waardoor zij geen gevaar
meer opleveren voor de verspreiding van smetstof, hetzij zonder vergoeding van
Staatswege en voor rekening van de importeur of diens gemachtigde worden vernietigd.
Artikel 14
De in deze afdeling bedoelde regelen kunnen onder meer verschillen naar gelang van het
land van herkomst en naar gelang van de bestemming der dieren, produkten en
voorwerpen.
September 2011
NL127 Tijdelijke warenwetregeling productvoorschriften Lucky Bamboo;
Temporary Commodities Act regulating Product requirements for Lucky Bamboo
Artikel 1
In deze regeling wordt verstaan onder:
a. Lucky Bamboo:
sierplant met de wetenschappelijke naam Dracaena sanderiana;
b. tijgermug:
insect met de wetenschappelijke naam Aedes albopictus, alsmede de eitjes, de larven en de
poppen daarvan.
Artikel 2
Het is verboden te handelen in strijd met de voorschriften gesteld bij artikel 3, eerste lid, en
artikel 4.
Artikel 3
1. Lucky Bamboo:
2.
a. wordt vrij van tijgermuggen verhandeld;
b.
c. wordt vanuit derde landen binnen Nederlands grondgebied gebracht en
verder vervoerd in gesloten containers die uitsluitend
d. in een besloten ruimte geopend worden; en
e.
f. verlaat de onder b bedoelde besloten ruimte niet eerder dan drie weken
nadat een aanvang is gemaakt met een afdoende behandeling
g. met een biocide dat geschikt is om de planten vrij te
maken van de tijgermug.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
727

728
h.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
3. Voor de toepassing van deze regeling wordt een partij Lucky Bamboo gelijkgesteld
met een plant.
4.
Artikel 4
De verhandelaar beschikt voor de behandeling, bedoeld in artikel 3, eerste lid, onder c,
over een bestrijdingsplan.
De verhandelaar beschikt voorts over een administratie waarin de gegevens die
samenhangen met en betrekking hebben op de uitvoering van het bestrijdingsplan op een
systematische wijze zijn vastgelegd.
Artikel 5
Deze regeling treedt in werking met ingang van de tweede dag na dagtekening van de
Staatscourant waarin zij wordt geplaatst.
Artikel 6
Deze regeling wordt aangehaald als: Tijdelijke Warenwetregeling productvoorschriften
Lucky Bamboo.
Deze regeling zal met de toelichting in de Staatscourant worden geplaatst.
De Minister van Volksgezondheid, Welzijn en Sport,
A. Klink.
TOELICHTING
Algemeen
Met de import van Lucky Bambooplanten vanuit derde landen (landen die niet lid zijn van
de EU of de EER) wordt tevens de Aziatische tijgermug geïmporteerd. Op de planten zijn
eitjes en larven van deze mug aanwezig. Tijdens het vervoer en in de kassen ontwikkelen
deze eitjes, larven en poppen zich tot muggen. De planten zijn afkomstig uit
gebieden waar het dengue virus endemisch is en
verspreid wordt door de tijgermug. Bovendien kan de mug drager zijn van
verschillende andere voor de mens gevaarlijke ziektes.
Import en vestiging van de tijgermug in Nederland moeten voorkomen worden
omdat de mug als mogelijke verspreider van die gevaarlijke
ziektes een bedreiging is voor de volksgezondheid. Waar in deze toelichting
gesproken wordt over tijgermuggen, wordt daarbij
tevens gedoeld op de eitjes, larven en poppen daarvan.
September 2011

THE NETHERLANDS
In oktober 2007 is met alle gevestigde importeurs van Lucky Bamboo in een convenant
(Stcrt. 2007, 224) afgesproken dat zij
de planten vrij van tijgermuggen importeren. Uit de monitoring in de kassen door
de Plantenziektenkundige Dienst, in opdracht
van het RIVM, bleek dat in de periode vanaf juni 2008 bij diverse importeurs
tijgermuggen zijn gevangen. De importeurs zijn
hier onmiddellijk per brief op aangesproken. Dit heeft echter niet geleid tot een
nulvangst van tijgermuggen. Het is duidelijk
dat de inspanningsverplichting in een convenant niet het gewenste resultaat
oplevert. Daarom zijn ingrijpender maatregelen
September 2011
noodzakelijk.
Het Rijksinstituut voor Volksgezondheid en Milieu (RIVM) heeft geadviseerd
1
de huidige afspraken in het convenant om te zetten in wetgeving zodat een
verbod/beperking op de import van de tijgermug
ook daadwerkelijk gehandhaafd kan worden. Daarnaast adviseert het RIVM om
de importeurs te verplichten de planten in de kassen
te behandelen met bestrijdingsmiddelen; het RIVM noemt daarbij Bacillus
thuringiensis israeliensis (bti), een biocide. Hoewel
op het moment van inwerkingtreding van deze regeling voor bti een vrijstelling is
verleend, betreft het een niet- toegelaten
middel.
Het huidige convenant wordt niet verlengd omdat het effect onvoldoende is. Door
vaststelling van deze spoedregeling zal vanaf
het moment van inwerkingtreding gelden dat alle importeurs en alle overige
verhandelaren er zorg voor hebben te dragen dat
door hun verhandelde Lucky Bamboo vrij is van tijgermuggen. De
inspanningsverplichting voor de importeurs wordt dus vervangen
door een resultaatsverplichting voor alle verhandelaren.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
729

730
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Het ligt voor de hand dat importeurs sluitende afspraken maken met leveranciers in het
land van herkomst. Het is de verantwoordelijkheid
van een ieder die Lucky Bamboo verhandelt zich ervan te vergewissen dat de
afspraken die moeten leiden tot mugvrije Lucky
Bamboo, daadwerkelijk worden nageleefd. Deze regeling dwingt daartoe. Indien
verhandelaren de afspraken niet hebben gemaakt
en zij zich er niet van hebben vergewist dat hun planten vrij zijn van tijgermuggen,
doen zij er verstandig aan met onmiddellijke
ingang passende maatregelen te nemen om ervoor te zorgen dat zeker wordt dat
hun planten mugvrij zijn. Verhandelaren kunnen
zich in ieder geval niet aan hun verantwoordelijkheid onttrekken door zich achter
hun leveranciers te verschuilen.
Daarnaast rust op iedere importeur de verplichting de op het convenant gebaseerde
praktijk te continueren dat Lucky Bamboo
vanuit derde landen in gesloten containers binnen Nederland wordt gebracht en
deze containers pas te openen indien zij zijn
gearriveerd in de kassen waar de planten worden opgekweekt. De eitjes van de
tijgermug ontwikkelen zich voor het grootste
deel binnen 48 uur nadat zij met vocht in aanraking zijn gekomen tot larven.
Mogelijke eitjes zullen daardoor binnen de tijd
dat de planten worden opgekweekt, tot ontwikkeling komen. Om er zeker van
te zijn dat alle eitjes op de planten tot ontwikkeling
zijn gekomen voordat deze worden verhandeld, dienen de planten minimaal
drie weken in de kassen te blijven staan. Omdat de
eitjes net zoals de larven lastiger te detecteren en moeilijker te bestrijden zijn
dan de volwassen muggen, worden de verhandelaren
tevens verplicht hun planten te behandelen met een biocide dat geschikt is om
deze vrij te maken van de tijgermug en de larven
en eitjes daarvan. Bij een behoorlijk bestrijdingplan, moet het niet mogelijk
worden geacht dat de tijgermug in welke hoedanigheid
ook, zijn verblijf in de kassen overleeft.
Het is aan de verhandelaren van Lucky Bamboo te bepalen welk biocide zij wensen aan te
wenden, zolang het maar voldoende effectief
September 2011

THE NETHERLANDS
is, toegelaten is als bestrijdingsmiddel voor muggen en larven en door de wet is
toegestaan. Zo nodig kunnen zij zelf bevorderen
September 2011
dat de nodige toelatingen worden verleend.
Omdat een spoedige voorziening in het belang van de volksgezondheid wordt verlangd, kan
op basis van artikel 15, eerste lid
van de Warenwet deze tijdelijke regeling worden vastgesteld. De regeling zal
binnen twee jaar vervangen dienen te worden door
een algemene maatregel van bestuur.
De tijgermug kan door zijn agressieve bijtgedrag grote overlast bezorgen bij de bevolking.
Hoewel er rekening mee moet worden
gehouden dat de tijgermug zich op termijn vanuit Zuid-Europa richting Nederland
verspreidt, kan door het treffen van de nodige
maatregelen tegen de verspreiding via Lucky Bamboo, voorkomen worden dat
van die mug een meer dan onvermijdbare bedreiging
uitgaat. Daarmee wordt ook voorkomen dat eerder dan strikt noodzakelijk,
grootschalige bestrijdingscampanges dienen plaats
te vinden, zoals nu bijvoorbeeld in Spanje, Italië en Frankrijk aan de orde zijn. De
voordelen voor de volksgezondheid wegen
ruimschoots op tegen de nadelen van de inbreuk die plaatsvindt op het vrije
handelsverkeer. Het leidt er immers toe dat de
kans dat personen door de beet van een tijgermug ernstig ziek worden, tot een
minimum wordt beperkt. De beperkingen waaraan
de handel in Lucky Bamboo wordt onderworpen zijn weinig meer belastend dan
de beperkingen waar de importeurs zich in het convenant
vrijwillig aan hebben onderworpen.
Door in deze spoedregeling enerzijds een verbod op te nemen op de import uit derde
landen en het vervolgens verhandelen van
Lucky Bamboo dat niet vrij is van tijgermuggen, en anderzijds een verplichting op
te nemen tot behandeling van de planten
met biociden, zijn geen overgangsvoorzieningen noodzakelijk. Iedere
verhandelaar kan vanaf het tijdstip dat deze regeling
in werking treedt, aan die voorwaarden voldoen. Gelet op de korte termijn
waarop deze regeling in werking treedt, zullen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
731

732
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
geen verdere randvoorwaarden worden gesteld. Bij vaststelling van de algemene
maatregel van bestuur zal bezien worden of dat
alsnog moet gebeuren.
Op de naleving van deze regeling zal (mede) worden toegezien door de ambtenaren van de
Plantenziektenkundige Dienst. Die ambtenaren
zullen daarvoor bij afzonderlijk besluit worden aangewezen. Indien het nodig is
handhavend op te treden, zal vooralsnog de
Artikelsgewijs
Artikel 3
Voedsel en Waren Autoriteit als handhavende instantie worden ingeschakeld.
Lucky Bamboo mag niet worden verhandeld indien de planten niet vrij zijn van
tijgermuggen. Dat geldt niet alleen voor iedere
afzonderlijk te verhandelen plant, doch ook voor partijen van die planten. Indien
in een partij Lucky Bamboo één of meer besmette
planten worden aangetroffen, geldt de hele partij als besmet.
De planten dienen vanuit derde landen in gesloten containers in Nederland te worden
ingevoerd. Die containers moeten worden
geopend in een besloten ruimte. Het betreft hier geen quarantaine. In de
praktijk zal het gaan om de kas waar de planten verder
worden opgekweekt. Hoewel er een verplichting bestaat tot het mugvrij
verhandelen van de planten, is daarnaast, om ieder risico
uit te sluiten, een aparte verplichting opgenomen om de planten afdoende met
een biocide te behandelen.
Artikel 4
De verhandelaar zal een bestrijdingsplan moeten hanteren dat leidt tot een afdoende
bestrijding van de tijgermug. Wat afdoende
is, is op voorhand niet aan te geven. Dat hangt af van meerdere factoren. De
toezichthouder zal, bijvoorbeeld aan de hand
September 2011

THE NETHERLANDS
van het gebruikte middel, de hoeveelheid planten en andere factoren, moeten
beoordelen of het plan toereikend is.
Teneinde goed toezicht mogelijk te maken, zal de verhandelaar over de uitvoering van het
bestrijdingsplan een behoorlijke
administratie moeten voeren. Een ontoereikend bestrijdingsplan, leidt tot
overtreding van het eerste lid. De verhandelaar
September 2011
is daarvoor aansprakelijk.
Administratieve lasten en bedrijfseffecten
Deze regeling heeft geen gevolgen voor de administratieve lasten voor de burger. De
effecten voor de bedrijven zullen bij
de algemene maatregel van bestuur in kaart worden gebracht.
Notificatie bij de Europese Commissie (richtlijn 98/34/EG)
Het ontwerp van deze regeling is op 18 november 2998 gemeld aan de Commissie van de
Europese Gemeenschappen, ter voldoening
aan artikel 8, eerste lid, van richtlijn nr. 98/34/EG van het Europees Parlement en
de Raad van 22 juni 1998 betreffende een
informatieprocedure op het gebied van normen en technische voorschriften en
regels betreffende de diensten van de informatiemaatschappij
(PbEG L 204). De notificatie bij de Europese Commissie is noodzakelijk, aangezien
de ontwerpregeling vermoedelijk technische
voorschriften bevat in de zin van richtlijn 98/34/EG. Voor zover dit besluit
kwantitatieve invoerbeperkingen of maatregelen
van gelijke werking bevat, worden deze maatregelen gerechtvaardigd ter
bescherming van de volksgezondheid. Hierbij is gebruik
gemaakt van de spoedprocedure, bedoeld in artikel 9, zevende lid, van richtlijn
98/34/EG, in verband met de ernst van de situatie
die verband houdt met de veiligheid van personen.
De Europese commissie is akkoord met de regeling, nadat in de regeling was opgenomen
dat deze toeziet op de invoer van Lucky
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
733

734
Bamboo uit derde landen.
De Minister van Volksgezondheid, Welzijn en Sport,
A. Klink.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
NL150 Regeling Beheer en Schadebestrijding Dieren; Animal Management and
Damage Control Regulation
Artikel 1
Als handelingen als bedoeld in artikel 65, derde lid, van de Flora- en faunawet zijn ten
aanzien van de bij artikel 2 van het Besluit beheer en schadebestrijding dieren aangewezen
soorten de handelingen, genoemd in de artikelen 9, 10, 11 en 12 van de Flora- en faunawet,
toegestaan, ter voorkoming van belangrijke schade aan gewassen, vee, bossen,
bedrijfsmatige visserij, wateren en schade aan de fauna.
Artikel 2
Als diersoorten als bedoeld in artikel 67, eerste lid, van de Flora- en faunawet zijn
aangewezen de soorten genoemd in bijlage 1 in bij deze regeling.
Artikel 2a
Het leggen van lokvoer is buiten de leefgebieden voor wilde zwijnen op de Veluwe en de
Meinweg, alsmede in de nulstandgebieden binnen deze leefgebieden, en tot 1 april 2008
eveneens binnen het leefgebied voor wilde zwijnen op de Veluwe, beide zoals aangegeven
op de als bijlage bij deze regeling behorende kaarten, niet voldoende effectief om het
benodigde afschot op een andere wijze te realiseren dan bedoeld in artikel 74, tweede lid,
van de Flora- en faunawet.
Artikel 3
Deze regeling treedt in werking op het tijdstip waarop artikel 65, derde en vijfde lid, en
artikel 67, eerste lid, van de Flora- en faunawet in werking treden.
Artikel 4
Deze regeling wordt aangehaald als: Regeling beheer en schadebestrijding dieren.
Deze regeling zal met de toelichting in de Staatscourant worden geplaatst.
De Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij,
G.H. Faber.
Bijlage 1, als bedoeld in artikel 2 van de Regeling beheer en schadebestrijding dieren
Beschermde inheemse diersoorten
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
brandgans Branta leucopsis
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Canadese gans Branta canadensis
damhert Dama dama
edelhert Cervus elaphus
grauwe gans Anser anser
knobbelzwaan Cygnus olor
konijn Oryctolagus cuniculus
kolgans Anser albifrons
ree Capreolus capreolus
vos Vulpes vulpes
wild zwijn Sus scrofa
wilde eend Anas platyrhynchos
Andere diersoorten
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
beverrat Myocastor coypus
grijze eekhoorn Sciurus carollinensis
Indische gans Anser indicus
marterhond Nyctereutes procyonoides
moeflon Ovis ammon
muntjak Muntiacus reevesi
muskusrat Ondatra zibethicus
Amerikaanse nerts Mustela vison
nijlgans Alopochen aegyptiacus
rosse stekelstaart Oxyura jamaicensis
Siberische grond-
eekhoorn
Tamias sibericus
wasbeer Procyon lotor
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
735

736
zwarte zwaan Cygnus atratus
Verwilderde dieren
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
verwilderde duif Columba livia forma domestica
verwilderde kat Felis catus
Bijlage 2
[Ligt ter inzage bij het ministerie van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit te Den Haag]
NL151 - Uitvoeringsregeling Visserij; Implementation Regulation for Fisheries
Artikel 28
Het uitzetten van graskarpers is verboden in:
a. beken en rivieren;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. wateren die geheel dan wel ten dele zijn gelegen in gebieden als bedoeld in artikel 10,
10a en 12 van de Natuurbeschermingswet 1998;
c. wateren die geheel dan wel ten dele zijn gelegen op percelen die als natuurgebied zijn
aangewezen in een bestemmingsplan als bedoeld in artikel 3.1 van de Wet ruimtelijke
ordening, en
d. overige wateren.
Artikel 28a
Het is verboden de volgende rivierkreeften in de binnenwateren uit te zetten:
a. Californische rivierkreeft;
b. Geknobbelde Amerikaanse rivierkreeft;
c. Gestreepte Amerikaanse rivierkreeft;
d. Gevlekte Amerikaanse rivierkreeft;
e. Marmerkreeft;
f. Rode Amerikaanse rivierkreeft, en
g. Turkse rivierkreeft.
Bijlage 1. , behorend bij artikel 2
Vissen, schaal- en schelpdieren, bedoeld in artikel 1, tweede lid, letter a, onderscheidenlijk
letter b, van de wet:
Vissen
1. Aal/paling, Anguilla anguilla (Linnaeus, 1758)
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
2. Alver, Alburnus alburnus (Linnaeus, 1758)
3. Amerikaanse hondvis, Umbra pygmaea (de Kay, 1842)
4. Ansjovis, Engraulis encrasicolus (Linnaeus, 1758)
5. Baars, Perca fluviatilis (Linnaeus, 1758)
6. Barbeel, Barbus barbus (Linnaeus, 1758)
7. Beekforel, Salmo trutta fario, (Linnaeus, 1758)
8. Beekridder, Salvelinus alpinus (Linnaeus, 1758)
8a. Bermpje, Barbatula barbatulus (Linnaeus, 1758)
9. Blankvoorn, Rutilus rutilus (Linnaeus, 1758)
10. Blauwe leng, Molva dypterygia (Pennant, 1784)
11. Blauwe wijting, Micromesistius poutassou (Risso, 1826)
12. Bot, Platichthys flesus (Linnaeus, 1758)
13. Brasem, Abramis brama (Linnaeus, 1758)
14. Bronforel, Salvelinus fontinalis
15. Diklip harder/Harder, Chelon Labrosus (Risso, 1826)
16. Doornhaai, Squalus acanthias (Linnaeus, 1758)
17. Driedoornige stekelbaars, Gasterosteus aculeatus, Linnaeus, 1758
18. Dunlipharder, Liza ramada (Risso, 1826)
19. Dwergtong, Buglossidium luteum (Risso, 1810)
20. Elft, Alosa alosa (Linnaeus, 1758)
21. Fint, Alosa fallax (Lacépède, 1803)
22. Geep, Belone belone (Linnaeus, 1758)
23. Gewone rog, Raja clavata, Linnaeus, 1758
23a. Giebel, Carassius gibelio (Bloch, 1782)
24. Gladde rog, Raja Montagui, Fowler, 1910
25. Grauwe poon, Eutrigia gurnardus (Linnaeus, 1758)
26. Griet, Scophthalmus rhombus (Linnaeus, 1758)
27.
Groenlandse heilbot/Zwarte heilbot, Reinhardtius hippoglossoides
(Walbaum, 1792)
28. Grote maerene, Coregonus lavaretus (Linnaeus, 1758)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
737

738
29. Haring, Clupea harengus, Linnaeus, 1758
30. Heek, Merluccius merluccius (Linnaeus, 1758)
31. Heilbot, Hippoglossus hippoglossus (Linnaeus, 1758)
32. Horsmakreel, Trachurus trachurus (Linnaeus, 1758)
33. Hozemond, Lophius piscatorius (Linnaeus, 1758)
34. Kabeljauw, Gadus morhua, Linnaeus, 1758
35. Karper, Cyprinus carpio, Lionaeus, 1758
36. Kever, Trisopterus esmarkii (Nilsson, 1855)
37. Klein maerene, Coregonus albula (Linnaeus, 1758)
38. Knorhaan, Vottus scorpius (Linnaeus, 1758)
39. Kolblei, Blicca bjoerkna (Linnaeus, 1758)
40. Koningsvis, Lampris guttatus (Brünnich, 1788)
41. Kopvoorn, Leuciscus cephalus (Linnaeus, 1758)
42. Kroeskarper, Carassius carassius (Linnaeus, 1758)
43. Kwabaal, Lota lota (Linnaeus, 1758)
44.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Lange schar/Schotse schol, Hippoglossoides platessoides
limandoides (Bloch, 1787)
45. Leng, Molva molva (Linnaeus, 1758)
46. Lodde, Mallotus villosus (Müller, 1777)
47. Lom, Brosme brosme (Ascanius, 1772)
48. Makreel, Scomber scombrus, Linnaeus, 1758
49. Meun, Ciliata mustela (Linnaeus, 1758)
50. Mul, Mullus surmuletus, Linnaeus, 1758
51. Neushaai, Lamna nasus (Bonnaterre, 1788)
52. Pelser, Sardina pilchardus (Walbaum, 1792)
53. Pieterman, Trachinus draco, Linnaeus, 1758
54. Pijlstaartrog, Dasyatis pastinaca (Linnaeus, 1758)
55. Pollak/Witte koolvis, Pollachius pollachius (Linnaeus, 1758)
56. Pos, Gymnocephalus cernua (Linnaeus, 1758)
57. Puitaal, Zoarces viviparus (Linnaeus, 1758)
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
58. Regenboogforel, Salmo gairdneri, Richardson, 1836
59. Rietvoorn, Scardinius erythrophthalmus (Linnaeus, 1758)
60. Riviergrondel, Gobio gobio (Linnaeus, 1758)
61. Rode poon, Trigla lucerna, Linnaeus, 1758
62. Roodbaars, Sebastes marinus (Linnaeus, 1758)
62a. Roofblei, Aspius aspius (Linnaeus, 1758)
63. Ruwe haai, Galeorhinus galeus (Linnaeus, 1758)
64. Schar, Linanda limanda (Linnaeus, 1758)
65. Scharretong, Lepidorhombus whiffiagonis (Walbaum, 1792)
66. Schelvis, Melanogrammus aeglefinus (Linnaeus, 1758)
67. Schol, Pleuronectes platessa, Linnaeus, 1758
68. Serpeling, Leuciscus leuciscus (Linnaeus, 1758)
69. Sluismeester, Phycis blennoïdes (Brünnich, 1768)
70. Sneep, Chondrostoma nasus (Linnaeus, 1758)
71. Snoek, Esox lucius, Linnaeus, 1758
72. Snoekbaars, Stizostedion lucioperca (Linnaeus, 1758)
73. Snotdolf, Cyclopterus lumpus, Linnaeus, 1758
74. Spiering, Osmerus eperlanus (Linnaeus, 1758)
75. Sprot, Sprattus sprattus (Linnaeus, 1758)
76. Steenbolk, Gadus luscus (Linnaeus, 1758)
77. Tarbot, Scophthalmus maximus (Linnaeus, 1758)
78. Tiendoornige stekelbaars, Pungitus pungitus (Linnaeus, 1758)
79. Tong, Solea solea (Linnaeus, 1758)
80. Tongschar, Microstomus kitt (Walbaum, 1792)
81. Tonijn, Thunnus thynnus (Linnaeus, 1758)
82. Toonhaai, Mustelus mustelus (Linnaeus, 1758)
83. Vetje, Leucaspius delineatus (Heckel, 1843)
84. Vlagzalm, Thymallus thymallus (Linnaeus, 1758)
85. Vleet, Raja batis, Linnaeus, 1758
86. Voshaai, Alopias vulpinus (Bonnaterre, 1788)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
739

740
87. Wijting, Merlangius merlangus (Linnaeus, 1758)
88. Winde, Leuciscus idus (Linnaeus, 1758)
89. Witje/Hondstond, Glyptocephalus cynoglossus (Linnaeus, 1758)
90. Zalm, Salmo salar, Linnaeus, 1758
91. Zandspiering, Ammodytidae
92. Zeebaars, Morone labrax (Linnaeus, 1758)
93. Zeeforel, Salmo trutta trutta, Linnaeus, 1758
94. Zeekarper, Spondyliosoma cantharus (Linnaeus, 1758)
95. Zeelt, Tinca tinca (Linnaeus, 1758)
96. Zeepaling, Conger conger (Linnaeus, 1758)
97. Zeeprik, Petromyzon marinus (Linnaeus, 1758)
98. Zeewolf, Anarhichas lupus, Linnaeus, 1758
99. Zonnevis, Zeus faber (Linnaeus, 1758)
100. Zwarte koolvis/Koolvis, Pollachius virens (Linnaeus, 1758)
Schaaldieren
100a. Californische rivierkreeft, Pacifastacus leniusculus (Dana, 1852)
100b.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Geknobbelde Amerikaanse rivierkreeft, Orconectes virilis (Dana,
1852)
100c. Gestreepte Amerikaanse rivierkreeft, Procambarus acutus
100d. Gevlekte Amerikaanse rivierkreeft, Orconectes limosus (Dana 1852)
100e. Marmerkreeft, Procambarus sp.
101. Noordzeegarnaal, Crangon crangon (Linnaeus)
102. Langoeste, Palinurus elephas (Fabricius)
103. Noordzeekrab, Cancer pagurus, Linnaeus
104. Noorse garnaal, Pandalus borealis (Krøyer)
105. Noorse kreeft/Langoestine, Nephrops norvegicus (Linnaeus)
105a. Rode Amerikaanse rivierkreeft, Procambarus clarkii
106. Steurkrab, Palaemon species
107. Strandkrab, carcinus meanas (Linnaeus)
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
107a. Turkse rivierkreeft, Astacus leptodactylus (Entscholtz, 1823)
108. Wolhandkrab, Eriocheir sinensis, H. Milne-Edwards
109. Zeekreeft, Homarus gammarus (Linnaeus)
110. Zwemkrab, Portunus holsatus, Fabricius
Schelpdieren
111. Alikruik, Littorina littorea (Linnaeus)
112. Amerikaanse oester, Crassostrea virginica (Gomelin)
113. Clam, Venus mercenaria, Linnaeus
114. Grote mantel, Pecten maximus (Linnaeus)
115. Inktvis, Octopus vulgaris, Lamarck
116. Japanse oester, Crassostrea gigas (Thunberg)
117. Kokkel, Cerastoderma edule (Linnaeus)
118. Mossel, Mytilus edulis, Linnaeus
119. Nonnetje, Macoma balthica (Linnaeus, 1758)
120. Oester, Ostrea edulis, Linnaeus
121. Pijlinktvis, Loligo vulgaris (Lamarck)
122. Portugese oester, Crassostrea angulata (Lamarck)
123. Slipper, Crepidula fornicata (Linnaeus)
124. Strandschelp, Spisula spp.
125. Tapijtschelp, Venerupis decussata (Linnaeus)
126. Wulk, Buccinum undatum, Linnaeus
127. Zeekat, Sepia officinalis (Linnaeus)
128. Zwaardschede en Mesheft, Ensis spp.
NL152 - Regeling invoer, uitvoer en verkeer planten; Regulation for Export, Import and
Transport of Plants
Artikel 4
1. Planten, plantaardige produkten of andere materialen, die in het verkeer worden
gebracht moeten:
a. vrij zijn van schadelijke organismen, genoemd in bijlage I, deel A, bij richtlijn 2000/29/EG;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
741

742
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. voor zover genoemd in bijlage II, deel A, bij richtlijn 2000/29/EG vrij zijn van de daarbij in
dat deel van die bijlage genoemde schadelijke organismen;
c. vrij zijn van schadelijke organismen, voor zover deze een acuut gevaar voor planten of
plantaardige produkten opleveren;
d. voldoen aan de bijzondere eisen, genoemd in bijlage IV, deel A, rubriek II, bij richtlijn
2000/29/EG, die daarbij in dat deel van die bijlage worden genoemd.
e. voorzover het tomatenplanten (Lycopersicon lycopersicum (L.) Karsten ex Farw.) bestemd
voor opplant betreft, met uitzondering van zaden en van planten waarvoor uit de
verpakking of anderszins blijkt dat deze zijn bestemd voor verkoop aan de eindconsument
en niet voor beroepsmatige teelt, tot en met 31 januari 2004 voldoen aan de bijzondere
eisen, bedoeld in punt 3 van de bijlage bij beschikking nr. 2003/64/EG van de Commissie
van 28 januari 2003 betreffende voorlopige maatregelen met betrekking tot voor opplant
bestemde tomatenplanten om het binnenbrengen en de verspreiding in de gemeenschap
van het pepinomozaïekvirus te voorkomen (PbEG L 24), en voorzover het betreft zaden van
tomaten, aan de bijzondere eisen, bedoeld in punt 4 van genoemde bijlage;
f. voorzover het planten van het geslacht Brugmansia Pers. spp. en de soort Solanum
jasminoides Paxton, bestemd voor opplant, met inbegrip van zaad, met uitzondering van
kleine hoeveelheden planten voor gebruik door de eigenaar of ontvanger voor nietcommerciële
doeleinden mits er geen risico van verspreiding van het schadelijk organisme
bestaat, betreft, voldoen aan de bijzondere eisen, bedoeld in punt 2 van de bijlage bij
beschikking nr. 2007/410/EG van de Commissie van 12 juni 2007 tot vaststelling van
maatregelen om het binnenbrengen en de verspreiding in de Gemeenschap van potato
spindle tuber viroid te voorkomen (PbEG L 155). Artikel 6 is van overeenkomstige
toepassing;
g. voor zover het planten of delen van planten van het geslacht Castanea Mill., bestemd
voor opplant, met uitzondering van vruchten en zaden, betreft, voldoen aan artikel 4 van
beschikking 2006/464/EG.
2. Op planten, plantaardige producten of andere materialen, genoemd in bijlage V, deel A,
bij richtlijn nr. 2000/29/EG, en zaad, genoemd in bijlage IV bij richtlijn nr. 2000/29/EG dan
wel op de verpakkingen waarin of de vervoermiddelen waarmee zij worden vervoerd, die
beroepshalve in het verkeer worden gebracht, het plaatselijk verkeer uitgezonderd, is een
plantenpaspoort aangebracht.
3. Onder plaatselijk verkeer als bedoeld in het tweede lid wordt verstaan het verkeer door
degene, die niet uit hoofde van zijn beroep of bedrijf bij de produktie van planten is
betrokken, van hout van Castanea Mill en hout, ook wanneer het hout zijn natuurlijke ronde
oppervlak niet heeft behouden, van Platanus L naar de eindverbruiker, die uit hoofde van
zijn beroep of bedrijf evenmin bij de produktie van planten is betrokken.
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Artikel 5
1.Het is verboden planten, plantaardige produkten of andere materialen genoemd in bijlage
III, deel B, bij richtlijn 2000/29/EG in de daarbij in die bijlage genoemde beschermde
gebieden te brengen, indien deze van oorsprong zijn uit de daarbij genoemde landen.
2.Onverminderd de eisen, genoemd in artikel 4 worden in beschermde gebieden uitsluitend
die planten, plantaardige producten of andere materialen in het verkeer gebracht die:
a. vrij zijn van schadelijke organisme, genoemd in bijlage I, deel B, bij richtlijn nr.
2000/29/EG;
b. vrij zijn van schadelijke organismen, genoemd in bijlage II, deel B bij richtlijn nr.
2000/29/EG;
c. voldoen aan de eisen genoemd, in bijlage IV, deel B, bij richtlijn nr. 2000/29/EG.
3.Op de planten, plantaardige producten of andere materialen, genoemd in bijlage V, deel
A, bij richtlijn nr. 2000/29/EG, en zaad, genoemd in bijlage IV bij richtlijn nr. 2000/29/EG, die
beroepshalve in het verkeer worden gebracht in een beschermd gebied, dan wel op de
verpakkingen waarin of de vervoermiddelen waarmee zij worden vervoerd, is een
plantenpaspoort aangebracht.
4.In afwijking van het derde lid kunnen planten, plantaardige produkten of andere
materialen via een beschermd gebied naar een eindbestemming buiten dat gebied worden
vervoerd zonder een plantenpaspoort voor het betreffende beschermde gebied, indien is
voldaan aan de volgende vereisten:
a. de gebruikte verpakking, dan wel het voertuig waarin deze planten, plantaardige
produkten of andere materialen worden vervoerd, moet schoon zijn en vrij van schadelijke
organismen, genoemd bij het betreffende beschermde gebied in richtlijn 92/76/EEG, en
moet van zodanige aard zijn dat er geen gevaar bestaat voor verspreiding van deze
schadelijke organismen;
b. zodra deze planten, plantaardige produkten of andere materialen zijn verpakt, moet de
verpakking, dan wel het voertuig waarin zij worden vervoerd, overeenkomstig strenge
fytosanitaire normen en ten genoegen van de Minister zo worden gesloten en tijdens het
vervoer door het betrokken beschermd gebied gesloten blijven, dat er geen gevaar bestaat
voor de verspreiding van schadelijke organismen in het betrokken beschermde gebied en
dat hun identiteit gegarandeerd is en
c. de planten, plantaardige produkten of andere materialen moeten vergezeld gaan van een
in het handelsverkeer normaal gebruikt document waarin is aangegeven dat de produkten
niet van oorsprong zijn uit het betrokken beschermde gebied en een bestemming hebben
buiten dat beschermde gebied.
Artikel 5bis
Bacterievuurwaardplanten voldoen uitsluitend aan de bijzondere eisen, bedoeld in artikel 5,
tweede lid, onderdeel c, indien zij zijn aangewezen door de Minister en worden geteeld in
door hem aangewezen gebieden.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
743

744
Artikel 6
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Een plantenpaspoort wordt door de minister afgegeven, indien na grondig onderzoek van
planten, plantaardige producten of andere materialen, genoemd in bijlage V, deel A, bij
richtlijn nr. 2000/29/EG, en zaad, genoemd in bijlage IV bij richtlijn nr. 2000/29/EG, alsmede
van de verpakking daarvan geheel of gedeeltelijk aan de hand van een representatief
monster en zonodig aan de gebruikte vervoermiddelen is gebleken dat de planten,
plantaardige producten of andere materialen, genoemd in bijlage V, deel A, bij richtlijn nr.
2000/29/EG, en zaad, genoemd in bijlage IV bij richtlijn nr. 2000/29/EG:
a. niet zijn aangetast door de in bijlage I, deel A, rubriek II, bij richtlijn 2000/29/EG
genoemde schadelijke organismen;
b. voor zover genoemd in bijlage II, deel A, rubriek II, bij richtlijn 2000/29/EG niet zijn
aangetast door de schadelijke organismen, die daarbij in dat deel van die bijlage worden
genoemd;
c. voldoen aan de bijzondere eisen gesteld in bijlage IV, deel A, rubriek II bij richtlijn
2000/29/EG, die daarbij in dat deel van die bijlage worden genoemd;
d. voor zover het planten of delen van planten van het geslacht Castanea Mill., bestemd
voor opplant, met uitzondering van vruchten en zaden, betreft, deze niet zijn aangetast
door de Dryocosmus kuriphilus Yasumatsu.
2. Onverminderd het bepaalde in het eerste lid kan van afgifte van een plantenpaspoort
voor zaad worden afgezien overeenkomstig een door de Commissie genomen besluit.
3. Een plantenpaspoort wordt niet verstrekt indien uit het onderzoek, bedoeld in het eerste
lid, blijkt dat de planten, plantaardige produkten of andere materialen:
a. zijn aangetast door de in bijlage I, deel A, rubriek I, bij richtlijn 2000/29/EG genoemde
schadelijke organismen, of
b. voor zover genoemd in bijlage II, deel A, rubriek I, bij richtlijn 2000/29/EG, zijn aangetast
door de schadelijke organismen, die daarbij in dat deel van die bijlage worden genoemd;
c. voor zover het planten of delen van planten van het geslacht Castanea Mill., bestemd
voor opplant, met uitzondering van vruchten en zaden, betreft, deze zijn aangetast door de
Dryocosmus kuriphilus Yasumatsu.
4. Met betrekking tot beschermde gebieden zijn het eerste en tweede lid van
overeenkomstige toepassing, met dien verstande dat uit het onderzoek tevens moet zijn
gebleken, dat de planten en plantaardige produkten of ander materialen voldoen aan de
eisen, gesteld in artikel 5, tweede lid.
5. Wanneer uit onderzoek van de planten, plantaardige produkten of andere materialen
blijkt, dat een deel van de planten of plantaardige produkten, die door de producent
worden geteeld, geproduceerd of gebruikt, of die anderszins op zijn bedrijf aanwezig zijn
danwel een deel van het op het bedrijf gebruikte groeimedium, geen gevaar voor
verspreiding van schadelijke organismen kunnen opleveren wordt, in afwijking van het
eerste en tweede lid, uitsluitend voor dat deel een plantenpaspoort afgegeven.
September 2011

THE NETHERLANDS
6. Een onderzoek als bedoeld in het eerste lid geschiedt uitsluitend bij de natuurlijke of
rechtspersoon, die in het officiële register, bedoeld in artikel 18, is opgenomen.
7. In afwijking van het tweede lid wordt voor planten, plantaardige produkten of andere
materialen waarvoor een ontheffing als bedoeld in artikel 2, derde lid, is verleend, een
plantenpaspoort verstrekt indien, behoudens het onderwerp van de ontheffing, de planten,
plantaardige produkten of andere materialen voldoen aan het bepaalde in het eerste lid. Op
het plantenpaspoort wordt vermeld: Dit materiaal wordt op grond van richtlijn 2008/61/EG
naar een andere plaats overgebracht.
Artikel 7
1.Een plantenpaspoort als bedoeld in artikel 6 bestaat uit een label en een begeleidend
document, waarop de gegevens, voorgeschreven in de bijlage van richtlijn 92/105/EEG,
staan vermeld, waarbij op het label minimaal de in de punten 1 tot en met 5 en op het
begeleidend document minimaal de in de punten 1 tot en met 10 van de bijlage bij richtlijn
92/105/EEG genoemde gegevens zijn aangegeven, danwel alleen een label, mits daarop alle
in de punten 1 tot en met 10 van de bijlage bij richtlijn 92/105/EEG genoemde gegevens zijn
vermeld.
2.Een plantenpaspoort moet zijn gesteld in een der officiële talen van de Europese
Gemeenschappen.
3.Een plantenpaspoort is slechts geldig, indien is voldaan aan de vereisten gesteld in artikel
1, tweede lid, onderdelen a en c, artikel 2, tweede lid en artikel 3, tweede lid, van richtlijn
92/105/EEG.
4.Een plantenpaspoort kan door een ander plantenpaspoort worden vervangen
overeenkomstig het bepaalde in artikel 10, derde lid, van richtlijn 2000/29/EG.
5.Een plantenpaspoort wordt aangemaakt, gedrukt of nadien bewaard door de
Plantenziektenkundige Dienst, een door de Minister aangewezen instantie, dan wel door
een geregistreerde producent, handelaar of importeur die daartoe schriftelijke
toestemming van de Minister heeft gekregen.
6.Een producent, handelaar of importeur, welke toestemming heeft verkregen
overeenkomstig het vijfde lid, kan het plantenpaspoort gebruiken wanneer het
plantenpaspoort is afgegeven overeenkomstig artikel 6, eerste lid, indien genoemde
producent, handelaar of importeur daartoe schriftelijke toestemming van de Minister heeft
gekregen.
Artikel 8
Commerciële kopers van planten, plantaardige producten of andere materialen bewaren,
als eindgebruikers die uit hoofde van hun beroep bij de plantaardige productie betrokken
zijn, de desbetreffende plantenpaspoorten ten minste één jaar en vermelden de
referentiegegevens in hun administratie.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
745

746
Artikel 9
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Alvorens zaad, genoemd in bijlage IV, deel A, rubriek II, bij richtlijn 2000/29/EG in het
verkeer wordt gebracht, stelt de Plantenziektenkundige Dienst of een onder haar
verantwoordelijkheid functionerende instelling een onderzoek in ten einde zekerheid te
verkrijgen dat het zaad voldoet aan de bijzondere eisen die daarop betrekking hebben en in
dat deel van die bijlage worden vermeld.
Paragraaf 3. Regelen betreffende in- en uitvoer van en naar derde landen
Artikel 10
1.Planten, plantaardige produkten of andere materialen, mogen slechts worden ingevoerd
uit derde landen, indien zij voldoen aan:
a. de vereisten, genoemd in artikel 4, eerste lid, onderdelen a, b en c;
b. de bijzondere eisen, genoemd in bijlage IV, deel A, rubriek I, bij richtlijn 2000/29/EG, die
daarbij in dat deel van die bijlage worden genoemd.
2.Het is verboden planten, plantaardige produkten of andere materialen genoemd in bijlage
III, deel A, bij richtlijn 2000/29/EG uit derde landen in te voeren, indien deze van oorsprong
zijn uit de daarbij genoemde landen.
3.Het tweede lid vindt geen toepassing bij doorvoer, voor zover geen gevaar bestaat voor
verspreiding van schadelijke organismen.
4.Het eerste en tweede lid zijn van overeenkomstige toepassing op hout, in de vorm van
stuwmateriaal, tussenschotten, laadborden of verpakkingsmateriaal dat daadwerkelijk
gebruikt wordt bij het vervoer van voorwerpen van allerlei aard.
NL153 Regeling vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten Flora en
Faunawet; Regulation for exemption of protected animal and plant species under
the Flora and Fauna Act
Artikel 1
In deze regeling wordt verstaan onder:
a. wet: Flora- en faunawet;
b. de Minister: de Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij;
c. overeenkomst: Overeenkomst inzake de internationale handel in bedreigde in het wild
levende dier- en plantensoorten (Trb. 1975, 23);
d. basisverordening: verordening (EG) nr. 338/97 van de Raad van de Europese Unie van 9
december 1996 inzake de bescherming van in het wild levende dier- en plantensoorten
door controle op het desbetreffende handelsverkeer (PbEG 1997, L 61);
September 2011

THE NETHERLANDS
e. uitvoeringsverordening: verordening (EG) nr. 1808/2001 van de Commissie van de
Europese Gemeenschappen van 30 augustus 2001, houdende uitvoeringsbepalingen van
Verordening (EG) nr. 338/97 van de Raad inzake de bescherming van in het wild levende
dier- en plantensoorten door controle op het desbetreffende handelsverkeer (PbEG L 250);
f. verordening (EG) 1007/2009:verordening (EG) nr. 1007/2009 van het Europees Parlement
en de Raad van de Europese Unie van 16 september 2009 betreffende de handel in
zeehondenproducten (PbEU L 286);
September 2011
g. lid-staat: land behorende tot de Europese Unie;
h. derde land: land niet behorende tot de Europese Unie;
i. naadloos gesloten pootring: pootring die voldoet aan de criteria van artikel 36, vijfde lid,
van de uitvoeringsverordening;
j. in gevangenschap geboren en gefokte specimens van een diersoort: specimens van een
diersoort die voldoen aan de criteria van artikel 24 van de uitvoeringsverordening;
k. kunstmatig gekweekte specimens van een plantensoort: specimens van een plantensoort
die voldoen aan de criteria van artikel 26 van de uitvoeringsverordening.
2. De begripsbepalingen van artikel 2 van de basisverordening en artikel 1 van de
uitvoeringsverordening zijn van toepassing.
3. Voor de toepassing van deze regeling wordt in de bepalingen van de
basisverordening en de uitvoeringsverordening waarnaar in deze regeling wordt verwezen
verstaan onder:
a. certificaat van oorsprong: certificaat waaruit de oorsprong van specimens van
soorten opgenomen in bijlage III bij de Overeenkomst blijkt, voor de uitvoer hiervan
afgegeven door de nationale administratieve instantie die bevoegd is CITES-vergunningen
en -certificaten af te geven;
b. douanekantoor aan de grens: douanekantoor dat, indien in Nederland gelegen, is
aangewezen in de Regeling aanwijzing douanekantoren beschermde dier- en
plantensoorten of, indien in een andere lid-staat gelegen, door die andere lid-staat is
aangewezen overeenkomstig artikel 12 van de basisverordening.
§ 2. Algemeen
Artikel 1a
Deze regeling berust op artikel 75, tweede lid, van de Flora- en faunawet, artikel 107 van de
Gezondheids- en welzijnswet voor dieren en de artikelen 4, eerste lid, 11, 16, tweede lid,
onderdeel b, 16h en artikel 17a, tweede lid, van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en
plantensoorten.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
747

748
Artikel 1b
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Als beschermde inheemse diersoort als bedoeld in artikel 4, eerste lid, van het
Besluit vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten worden aangewezen de soorten,
genoemd in bijlage 1 bij deze regeling.
2. Als dieren als bedoeld in artikel 11, eerste lid, van het Besluit vrijstelling
beschermde dier- en plantensoorten worden aangewezen dieren, behorende tot de soorten
genoemd in bijlage 2 bij deze regeling.
3. Als dieren als bedoeld in artikel 11, tweede lid, van het Besluit vrijstelling
beschermde dier- en plantensoorten worden aangewezen dieren, behorende tot de soorten
genoemd in bijlage 3 bij deze regeling.
4. Als beschermde inheemse dier- en plantensoorten als bedoeld in artikel 16b,
tweede lid, onderdeel a, van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten
worden aangewezen de soorten, genoemd in bijlage 4 bij deze regeling.
5. Als diersoorten als bedoeld in artikel 16h, eerste lid, van het Besluit vrijstelling
beschermde dier- en plantensoorten worden aangewezen de soorten, genoemd in de
bijlagen 5 tot en met 7 bij deze regeling.
Artikel 1c
Van het verbod, bedoeld in artikel 34, eerste lid, van de Gezondheids- en welzijnswet voor
dieren, wordt ten behoeve van de bestrijding van ziekten, plagen of onkruiden vrijstelling
verleend voor het houden van dieren, behorende tot de soorten genoemd in bijlage 6 bij
deze regeling, met het oog op de productie van van die dieren afkomstige producten.
Artikel 2
1. De vrijstellingen, bedoeld in deze regeling, gelden slechts voorzover:
a. met betrekking tot de aanvraag, afgifte, vorm, inhoud, overlegging en geldigheid en
het gebruik van invoervergunningen, uitvoervergunningen, kennisgevingen van invoer en
certificaten, dan wel afschriften daarvan, alsmede van merken en etiketten is voldaan aan
hetgeen daarover in de basis- en uitvoeringsverordening is bepaald, en
b. het bewijs daarvan door de houder van de betrokken specimens desgevraagd aan
de ambtenaren belast met de handhaving van de wet wordt overgelegd.
2. De vrijstellingen genoemd in deze regeling gelden met inachtneming van artikel 43
van de uitvoeringsverordening.
3. Het eerste en tweede lid zijn niet van toepassing op de vrijstellingen, bedoeld in de
artikelen 1c en 7, onderdeel b.
§ 3. Invoer vanuit een derde land van specimens bestemd voor een lid-staat
Artikel 3
September 2011

THE NETHERLANDS
1. Indien is voldaan aan artikel 4, eerste onderscheidenlijk tweede, derde of vierde lid,
van de basisverordening, geldt een vrijstelling van het verbod op het binnen het
grondgebied van Nederland brengen, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B, C of D bij de basisverordening, die vanuit
een derde land op het grondgebied van de Europese Gemeenschap worden gebracht en
bestemd zijn voor Nederland.
2. Onverminderd het bepaalde in het eerste lid, geldt vanaf de plaats van
binnenkomst in Nederland tot de plaats van bestemming een vrijstelling van het verbod op
het vervoer, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor specimens van soorten,
genoemd in bijlage A bij de basisverordening, specimens van soorten, behorende tot
beschermde inheemse dier- of plantensoorten, genoemd in bijlage B, C of D bij de
basisverordening, alsmede specimens van soorten als aangewezen in artikel 2 of artikel 4,
eerste lid, onderdeel c, van de Regeling aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten
Flora- en faunawet, voorzover deze soorten voorkomen op één van de bijlagen bij de
basisverordening.
Artikel 4
1. Indien is voldaan aan artikel 4, eerste onderscheidenlijk tweede, derde of vierde lid,
van de basisverordening, geldt een vrijstelling van het verbod op het binnen of buiten het
grondgebied van Nederland brengen, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B, C of D bij de basisverordening, die vanuit
een derde land op het grondgebied van de Europese Gemeenschap worden gebracht en
bestemd zijn voor een andere lid-staat dan Nederland.
2. Onverminderd het bepaalde in het eerste lid, geldt vanaf de plaats van
binnenkomst in Nederland tot aan de grens een vrijstelling van het verbod op het vervoer,
bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor specimens van soorten, genoemd in bijlage
A bij de basisverordening, specimens van soorten, behorende tot beschermde inheemse
dier- of plantensoorten, genoemd in bijlage B, C of D bij de basisverordening, alsmede
specimens van soorten als aangewezen in artikel 2 of artikel 4, eerste lid, onderdeel c, van
de Regeling aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten Flora- en faunawet, voorzover
deze soorten voorkomen op één van de bijlagen bij de basisverordening.
Artikel 5
De vrijstellingen genoemd in deze paragraaf gelden met inachtneming van artikel 23 van de
uitvoeringsverordening.
September 2011
§ 4. Doorvoer vanuit een derde land van specimens bestemd voor een derde land
Artikel 6
1. Van de verboden op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen,
alsmede het vervoer, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt ten behoeve van
doorvoer vrijstelling verleend voor specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B, C of D
bij de basisverordening, die zijn verzonden vanuit een derde land en via Nederland bestemd
zijn voor een derde land.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
749

750
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2. Van de verboden op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen,
alsmede op het vervoeren, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt ten behoeve
van doorvoer vrijstelling verleend voor dieren en producten van dieren van de soorten,
genoemd in artikel 4, tweede lid, onderdeel c, van de Regeling aanwijzing beschermde dier-
en plantensoorten Flora- en faunawet, die zijn verzonden vanuit een derde land en bestemd
zijn voor doorvoer via Nederland naar een derde land.
3. De vrijstellingen als bedoeld in het eerste lid gelden met inachtneming van artikel 7,
tweede lid, van de basisverordening.
§ 5. Intracommunautair verkeer
Artikel 7
Ten behoeve van het intracommunautaire verkeer geldt een vrijstelling van artikel 13,
eerste lid, van de wet, voor het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen
van:
a. specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B, C of D bij de basisverordening,
voorzover betreffende specimens aantoonbaar overeenkomstig de in een lid-staat geldende
wetgeving en met inachtneming van de basisverordening en uitvoeringsverordening zijn
verkregen;
b. geprepareerde producten van dieren, waarop het verbod als bedoeld in artikel 62,
eerste lid, van de wet van toepassing is, niet behorende tot soorten als bedoeld in
onderdeel a, voorzover betreffende producten aantoonbaar overeenkomstig de in een lidstaat
geldende wetgeving zijn verkregen.
§ 6. Uitvoer of wederuitvoer vanuit een lid-staat van specimens bestemd voor een derde
land
Artikel 8
1. Indien is voldaan aan artikel 5, eerste onderscheidenlijk vierde lid, van de
basisverordening, geldt een vrijstelling van het verbod op het binnen of buiten het
grondgebied van Nederland brengen, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B of C bij de basisverordening, die vanuit
Nederland of vanuit een andere lid-staat via Nederland buiten het grondgebied van de
Europese Gemeenschap worden gebracht.
2. Indien een fytosanitair certificaat, dat voldoet aan artikel 8, zesde en zevende lid,
van de uitvoeringsverordening, is afgegeven door de Plantenziektenkundige Dienst of door
een bevoegde administratieve instantie van een andere lid-staat, geldt een vrijstelling van
het verbod op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen, bedoeld in
artikel 13, eerste lid, van de wet voor kunstmatig gekweekte hybriden van niet van een
annotatie voorziene soorten genoemd in bijlage A bij de basisverordening en kunstmatig
gekweekte planten van soorten, genoemd in bijlage B of C bij de basisverordening, die
September 2011

THE NETHERLANDS
vanuit Nederland of vanuit een andere lid-staat via Nederland buiten het grondgebied van
de Europese Gemeenschap worden gebracht.
3. Onverminderd het bepaalde in het eerste en tweede lid, geldt ten behoeve van
uitvoer een vrijstelling voor het vervoer, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet, voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage A bij de basisverordening, specimens van
soorten, behorende tot beschermde inheemse dier- of plantensoorten, genoemd in bijlage
B of C bij de basisverordening, alsmede specimens van soorten als aangewezen in artikel 2
of artikel 4, eerste lid, onderdeel c, van de Regeling aanwijzing beschermde dier- en
plantensoorten Flora- en faunawet, voorzover deze soorten voorkomen op één van de
bijlagen bij de basisverordening.
4. Van het verbod op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen en
het vervoer, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt vrijstelling verleend voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage D bij de basisverordening, die vanuit Nederland
of vanuit een andere lid-staat via Nederland buiten het grondgebied van de Europese
Gemeenschap worden gebracht.
September 2011
§ 6. Persoonlijke bezittingen of huisraad
Artikel 9
Indien voldaan is aan artikel 7, derde lid, van de basisverordening en artikel 27
onderscheidenlijk artikel 28 van de uitvoeringsverordening, geldt een vrijstelling van het
verbod op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen alsmede het
vervoer, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor dode specimens, delen daarvan of
daaruit verkregen producten van soorten, genoemd in bijlage A, B, C of D bij de
basisverordening, die vallen onder persoonlijke bezittingen of huisraad die vanuit een derde
land op het grondgebied van de Gemeenschap worden gebracht en bestemd zijn voor een
lid-staat of die vanuit een lid-staat worden uitgevoerd naar een derde land.
§ 7. Handel in specimens binnen de Europese Gemeenschap
Artikel 10 (handel)
1. Met uitzondering van het verbod op het binnen of buiten het grondgebied van
Nederland brengen of het onder zich hebben, geldt een vrijstelling van de verboden,
bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor:
a. specimens van soorten, genoemd in bijlage A bij de basisverordening, indien een
certificaat is afgegeven op grond van artikel 8, derde lid, van de basisverordening;
b. in gevangenschap geboren en gefokte specimens van de in bijlage VIII bij de
uitvoeringsverordening genoemde diersoorten en de hybriden daarvan, indien voldaan is
aan artikel 32, onderdeel a, bij de uitvoeringsverordening;
c. kunstmatig gekweekte specimens van plantensoorten, genoemd in bijlage A bij de
basisverordening;
d. meer dan 50 jaar geleden verkregen bewerkte specimens, genoemd in bijlage A bij
de basisverordening, als omschreven in artikel 2, onder w, van de basisverordening.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
751

752
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2. Onverminderd artikel 13, vierde lid, van de wet, geldt met uitzondering van het
verbod op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen of onder zich
hebben, een vrijstelling van de verboden, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor
specimens van soorten, genoemd in bijlage B, C of D bij de basisverordening, indien kan
worden aangetoond dat betreffende specimens overeenkomstig het bij of krachtens de wet
bepaalde en met inachtneming van de basisverordening en uitvoeringsverordening in
Nederland zijn gebracht of verkregen.
3. De vrijstellingen, bedoeld in het eerste en tweede lid, zijn van toepassing, voorzover
voldaan is aan de krachtens artikel 18 van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en
plantensoorten gestelde regels.
4. De vrijstellingen, bedoeld in het eerste en tweede lid, zijn niet van toepassing op
aan de natuur onttrokken specimens van soorten die voorkomen op bijlage IV bij richtlijn
92/43 EEG van de Raad van de Europese Gemeenschappen van 21 mei 1992 inzake de
instandhouding van de natuurlijke habitats en de wilde flora en fauna (PbEG L 206).
§ 8. Vrijstelling bezitsverbod uitheemse diersoorten
Artikel 11
1. Van het verbod op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de
wet geldt een vrijstelling voor dode specimens van in gevangenschap geboren en gefokte of
uit het wild afkomstige dieren, behorende tot beschermde uitheemse diersoorten,
genoemd in bijlage A bij de basisverordening, indien:
a. het meer dan 50 jaar geleden verkregen bewerkte specimens betreft als
omschreven in artikel 2, onder w, van de basisverordening;
b. het persoonlijke bezittingen of huisraad betreft als omschreven in artikel 2,
onderdeel j, van de basisverordening of
c. kan worden aangetoond dat betreffende specimens overeenkomstig het bij of
krachtens de wet bepaalde en met inachtneming van de basisverordening en
uitvoeringsverordening in Nederland zijn gebracht of verkregen.
2. Onverminderd artikel 13, vierde lid, van de wet, geldt een vrijstelling van het verbod
op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor levende en
dode specimens van in gevangenschap geboren en gefokte dieren, behorende tot
beschermde uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage B, C of D bij de basisverordening,
indien kan worden aangetoond dat de dieren in Nederland zijn gefokt, of indien het eieren,
nesten of producten van die soorten betreft, betrokken producten van gefokte dieren
afkomstig zijn.
3. De vrijstellingen, bedoeld in het eerste en tweede lid, zijn niet van toepassing op:
a. aan de natuur onttrokken dode specimens van soorten die voorkomen op bijlage
IV, letter a), bij richtlijn 92/43 EEG van de Raad van de Europese Gemeenschappen van 21
September 2011

THE NETHERLANDS
mei 1992 inzake de instandhouding van de natuurlijke habitats en de wilde flora en fauna
(PbEG L 206);
b. te prepareren producten van dieren, behorende tot de soorten roofvogels (orde
Falconiformes) of uilen (orde Strigiformes), behorende tot beschermde uitheemse soorten,
genoemd in bijlage A of B bij de basisverordening;
c. dode specimens van soorten, genoemd in bijlage A bij de basisverordening,
voorzover het betreft botten en daarvan of daarmede vervaardigde producten van de tijger
(Panthera tigris) en hoorns en daarvan of daarmede vervaardigde producten anders dan
jachttrofeeën van Ceratotherium simum simum afkomstig van de populatie van Zuid-Afrika,
van de soorten van de familie neushoorns (Rhinocerotidea);
d. levende specimens van soorten, behorende tot de orde van de primaten
(Primates), de familie van de katachtigen (Felidae) genoemd in Bijlage 3 van de Regeling
aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten Flora- en faunawet of de fretkat
(Cryptoprocta ferox), genoemd in bijlage B bij de basisverordening, behorende tot
beschermde uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage B bij de basisverordening;
e. voorzover het het bezit in het veld betreft, levende specimens van de soorten
roofvogels (orde Falconiformes) of uilen (orde Strigiformes), behorende tot beschermde
uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage B bij de basisverordening.
September 2011
§ 9. Vrijstelling bezitsverbod gefokte vogels
Artikel 12
1. Van het verbod op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de
wet geldt een vrijstelling voor levende en dode specimens van in gevangenschap geboren
en gefokte vogels, behorende tot beschermde inheemse diersoorten, genoemd in bijlage A,
B, C of D bij de basisverordening, en levende specimens van in gevangenschap geboren en
gefokte vogels, behorende tot beschermde uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage A bij
de basisverordening, indien kan worden aangetoond dat de vogels gefokt zijn, of, indien het
eieren, nesten of producten van die vogels betreft, betrokken producten van gefokte vogels
afkomstig zijn en voorzover:
a. deze vogels zijn voorzien van een naadloos gesloten pootring, met uitzondering van
de vogelsoorten, bedoeld in bijlage VIII bij de uitvoeringsverordening, voorzover deze
soorten niet van een annotatie zijn voorzien;
b. registratie heeft plaatsgevonden in de administratie, bedoeld in artikel 8 van het
Besluit vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten;
c. voldaan is aan de krachtens artikel 18 van het Besluit vrijstelling beschermde dier-
en plantensoorten gestelde regels.
2. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, geldt eveneens voor levende en dode
specimens van in gevangenschap geboren en gefokte vogels, behorende tot beschermde
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
753

754
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
inheemse of uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage A bij de basisverordening, indien
deze vogels in overeenstemming met artikel 36 van de uitvoeringsverordening zijn voorzien
van een microchiptransponder.
3. Indien een naadloos gesloten pootring of microchiptransponder als bedoeld in het
eerste of tweede lid, wegens lichamelijke kenmerken van de betrokken specimens
aantoonbaar niet veilig kan worden aangebracht, geldt de vrijstelling, bedoeld in het eerste
lid, eveneens, indien een daartoe strekkende door de Minister of een door een
overheidsorgaan van een andere lid-staat afgegeven verklaring kan worden overgelegd.
4. Het eerste lid is niet van toepassing op:
a. te prepareren producten van dieren, behorende tot de orde roofvogels
(Falconidae) of uilen (Strigiformes), behorende tot beschermde inheemse of uitheemse
diersoorten, genoemd in bijlage A of B bij de basisverordening;
b. levende specimens van de soort havik (Accipiter gentilis), behorende tot
beschermde inheemse diersoorten, genoemd in bijlage A bij de basisverordening;
c. onverminderd onderdeel b, voorzover het het bezit in het veld betreft, levende
specimens van de soorten roofvogels (orde Falconiformes) of uilen (orde Strigiformes),
behorende tot beschermde inheemse of uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage A of B
bij de basisverordening.
Artikel 13
1. In Nederland in gevangenschap geboren en gefokte vogels als bedoeld in artikel 12,
eerste lid, met uitzondering van de vogelsoorten, bedoeld in bijlage VIII bij de
uitvoeringsverordening, voorzover deze soorten niet van een annotatie zijn voorzien, zijn
aantoonbaar rechtmatig voorzien van een door de Minister op aanvraag afgegeven
naadloos gesloten pootring.
2. De vrijstelling, bedoeld in artikel 12, eerste en tweede lid, geldt eveneens voor in
andere staten dan Nederland in gevangenschap geboren en gefokte vogels, die voorzien zijn
van een merkteken, dat aantoonbaar overeenkomstig de in die andere staat geldende
regelgeving en met inachtneming van artikel 36 van de basisverordening is afgegeven en
aangebracht.
§ 10. Vrijstelling bezitsverbod gefokte gewervelde dieren, niet zijnde vogels
Artikel 14
1. Van het verbod op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de
wet geldt een vrijstelling voor levende specimens van in gevangenschap geboren en gefokte
gewervelde dieren, behorende tot beschermde uitheemse diersoorten, genoemd in bijlage
A bij de basisverordening, die geen in gevangenschap geboren en gefokte vogels zijn, indien
kan worden aangetoond dat de betreffende dieren gefokt zijn en voorzover:
a. gewervelde dieren in overeenstemming met artikel 36, eerste lid, onderdeel b, van
de uitvoeringsverordening, zijn voorzien van een microchiptransponder en
September 2011

THE NETHERLANDS
b. voldaan is aan de krachtens artikel 18 van het Besluit vrijstelling beschermde dier-
en plantensoorten gestelde regels.
2. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, geldt eveneens, indien in overeenstemming
met artikel 36 van de uitvoeringsverordening een ander merkteken is aangebracht,
voorzover de Minister of een overheidsorgaan van een andere lid-staat dan Nederland een
schriftelijke verklaring heeft afgegeven.
3. Indien een microchiptransponder of een ander merkteken als bedoeld in het eerste
of tweede lid, wegens lichamelijke kenmerken van de betrokken specimens aantoonbaar
niet veilig kan worden aangebracht, geldt de vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, eveneens,
indien een daartoe strekkende door de Minister of een door een overheidsorgaan van een
andere lid-staat afgegeven verklaring kan worden overgelegd.
4. De vrijstellingen, bedoeld in het eerste lid, zijn niet van toepassing op levende
specimens van soorten, behorende tot de orde van de primaten (Primates) of de familie van
de katachtigen (Felidae), behorende tot beschermde uitheemse diersoorten, genoemd in
bijlage A bij de basisverordening.
September 2011
§ 11. Vrijstelling bezitsverbod plantensoorten
Artikel 15
1. Van het verbod op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de
wet geldt een vrijstelling voor dode specimens van kunstmatig gekweekte of uit het wild
afkomstige planten, behorende tot beschermde uitheemse plantensoorten, genoemd in
bijlage A bij de basisverordening, indien:
a. het meer dan 50 jaar verkregen bewerkte specimens betreft als omschreven in
artikel 2, onder w, van de basisverordening;
b. het persoonlijke bezittingen of huisraad betreft als omschreven in artikel 2,
onderdeel j, van de basisverordening of indien
c. kan worden aangetoond dat betreffende specimens overeenkomstig het bij of
krachtens de wet bepaalde en met inachtneming van de basisverordening en
uitvoeringsverordening in Nederland zijn gebracht of verkregen.
2. Onverminderd artikel 13, vierde lid, van de wet, geldt een vrijstelling van het verbod
op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet voor levende en
dode specimens van kunstmatig gekweekte planten, behorende tot beschermde uitheemse
plantensoorten, genoemd in bijlage B, C of D bij de basisverordening, indien kan worden
aangetoond dat de planten in Nederland zijn gekweekt, of, indien het producten van die
planten betreft, betrokken producten van gekweekte planten afkomstig zijn.
3. Van het verbod op het onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de
wet geldt een vrijstelling voor levende en dode specimens van kunstmatig gekweekte
planten, behorende tot beschermde inheemse plantensoorten, genoemd in bijlage A, B, C
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
755

756
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
of D bij de basisverordening, en levende specimens van kunstmatig gekweekte planten,
behorende tot beschermde uitheemse plantensoorten, genoemd in bijlage A bij de
basisverordening, indien kan worden aangetoond dat betreffende specimens
overeenkomstig het bij of krachtens de wet bepaalde en met inachtneming van de
basisverordening en uitvoeringsverordening in Nederland zijn gebracht of verkregen, of,
indien kan worden aangetoond dat de planten in Nederland zijn gekweekt, of, indien het
producten van die planten betreft, betrokken producten van gekweekte planten afkomstig
zijn.
4. De vrijstellingen, bedoeld in het eerste, tweede of derde lid, zijn van toepassing,
voorzover voldaan is aan de krachtens artikel 18 van het Besluit vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten gestelde regels.
5. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, is niet van toepassing op aan de natuur
onttrokken dode specimens van soorten die voorkomen op bijlage IV, letter b), bij richtlijn
92/43 EEG van de Raad van de Europese Gemeenschappen van 21 mei 1992 inzake de
instandhouding van de natuurlijke habitats en de wilde flora en fauna (PbEG L 206).
§ 12. Vrijstelling vervoersverbod
Artikel 16
1. Indien kan worden aangetoond dat specimens van soorten, genoemd in bijlage A, B,
C of D bij de basisverordening, overeenkomstig het bij of krachtens de wet bepaalde en met
inachtneming van de basisverordening en de uitvoeringsverordening rechtmatig binnen het
grondgebied van Nederland zijn gebracht of verkregen, geldt, met inachtneming van artikel
9 van de basisverordening, een vrijstelling van het verbod op het vervoer, bedoeld in artikel
13, eerste lid, van de wet.
2. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, geldt niet voor levende specimens van de
soorten roofvogels (orde Falconiformes) of uilen (orde Strigiformes), behorende tot
beschermde inheemse of uitheemse diersoorten, zoals opgenomen in bijlage A of B bij de
basisverordening, voorzover het het vervoer in het veld betreft.
Artikel 17. (bewijs gefokte havik)
Onverminderd de bepalingen van de basisverordening en de uitvoeringsverordening, wordt
een ontheffing als bedoeld in artikel 75 van de wet van de verboden voor het vervoer of
onder zich hebben van een levende gefokte havik (Accipiter gentilis) slechts verleend, indien
in overeenstemming met artikel 25 van de uitvoeringsverordening de aanvrager door het
overleggen van DNA-fingerprints van zowel de oudervogels als de jonge vogel het bewijs
levert dat de vogels inderdaad in gevangenschap zijn gefokt.
§ 13. Specimens bestemd voor wetenschappelijke instellingen
Artikel 18
Van de verboden op het binnen of buiten het grondgebied van Nederland brengen,
vervoeren en onder zich hebben, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt
vrijstelling verleend voor specimens uit herbaria en andere geconserveerde, gedroogde of
September 2011

THE NETHERLANDS
ingesloten specimens uit musea en voor levende planten, van soorten genoemd in bijlage A,
B, C of D bij de basisverordening, indien is voldaan aan artikel 7, vierde lid, van de
basisverordening en artikel 22 van de uitvoeringsverordening.
September 2011
§ 14. Overige vrijstellingen
Artikel 19. (kunstmatig gekweekte planten en gefokte dieren, die niet vallen onder
basisverordening)
1. Van de verboden, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt vrijstelling
verleend voor in gevangenschap geboren en gefokte dieren of kunstmatig gekweekte
planten, behorende tot beschermde uitheemse dier- of plantensoorten, bedoeld in artikel
4, eerste lid, onderdeel b, van de Regeling aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten
Flora- en faunawet, indien:
a. kan worden aangetoond dat de planten in Nederland gekweekt of de dieren in
Nederland gefokt zijn, of, indien het producten van die planten of dieren betreft, betrokken
producten van gekweekte planten of gefokte dieren afkomstig zijn, of,
b. bedoelde gefokte dieren of gekweekte planten of producten daarvan aantoonbaar
in overeenstemming met de in een lid-staat geldende regelgeving zijn verkregen.
2. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, is van toepassing, voorzover voldaan is aan
de krachtens artikel 18 van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten
gestelde regels.
Artikel 20. (specimens van pelsdieren)
1. Van de verboden, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet wordt vrijstelling
verleend voor dieren en producten van dieren van de soorten, genoemd in artikel 4, tweede
lid, onderdeel b, van de Regeling aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten Flora- en
faunawet.
2. De in het eerste lid bedoelde vrijstelling geldt niet voor het vanuit derde landen
binnen het grondgebied van Nederland brengen van pelzen en goederen die pelzen of delen
daarvan bevatten, tenzij voldaan is aan Verordening (EEG) nr. 3254/91 van de Raad van de
Europese Gemeenschappen van 4 november 1991 houdende een verbod op het gebruik van
de wildklem in de Gemeenschap en op het binnenbrengen in de Gemeenschap van pelzen
en producten die vervaardigd zijn van bepaalde in het wild levende diersoorten uit landen
waar gebruik wordt gemaakt van de wildklem of andere vangmethoden die niet stroken
met de internationale normen voor humane vangst met behulp van vallen (PbEG L 308) en
Verordening (EG) nr. 35/97 van de Commissie van de Europese Gemeenschappen van 10
januari 1997 tot vaststelling van bepalingen betreffende de certificatie van pelzen en
goederen die vallen onder Verordening (EEG) nr. 3254/91 van de Raad (PbEG L 8).
Artikel 20a. (aal)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
757

758
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
1. Van de verboden, bedoeld in de artikelen 9 en 10 van de wet, en het verbod op het
onder zich hebben van beschermde inheemse diersoorten, bedoeld in artikel 13, eerste lid,
van de wet, wordt vrijstelling verleend voor de aal (Anguilla anguilla).
2. De vrijstelling, bedoeld in het eerste lid, is alleen van toepassing, indien kan worden
aangetoond:
−. dat is voldaan aan het bij of krachtens de Visserijwet 1963 bepaalde, of
– dat de aal in Nederland is gebracht of verkregen overeenkomstig het bij of
krachtens de wet bepaalde en met inachtneming van de basisverordening en
uitvoeringsverordening.
Artikel 20b. (zeehonden)
1. De verboden, bedoeld in artikel 13, eerste lid, van de wet, gelden niet ten aanzien
van producten van dieren van de soorten, genoemd in artikel 4, tweede lid, onderdeel c,
van de Regeling aanwijzing beschermde dier- en plantensoorten Flora- en faunawet, voor
zover is voldaan aan de voorwaarden, genoemd in artikel 3 van verordening (EG)
1007/2009, en evenmin ten aanzien van dieren van deze soorten.
2. De artikelen 3 tot en met 5, 7 tot en met 11 en 16 zijn niet van toepassing op
producten van dieren van de soorten, bedoeld in het eerste lid, die eveneens worden
genoemd in bijlage A, B, C of D bij de basisverordening, tenzij is voldaan aan de
voorwaarden, genoemd in artikel 3, eerste en tweede lid, van verordening (EG) 1007/2009.
3. De in het eerste lid bedoelde vrijstelling is niet van toepassing op het vanuit andere
landen dan lidstaten van de Europese Unie binnen het grondgebied van Nederland brengen
van huiden van jonge dieren, of delen of producten daarvan, van de soorten klapmuts
(Cystophora cristata) en zadelrob (Phoca groenlandica), voor zover deze producten niet
afkomstig zijn van de traditionele jacht van de Inuit en andere inheemse gemeenschappen.
§ 15. Overige en slotbepalingen
Artikel 21
Een wijziging van bijlage IV bij Richtlijn nr. 92/43/EEG van de Raad van de Europese
Gemeenschappen van 21 mei 1992 inzake de instandhouding van de natuurlijke habitats en
de wilde flora en fauna (PbEG L 206) geldt voor de toepassing van deze regeling met ingang
van de dag waarop aan de betrokken wijzigingsrichtlijn uitvoering moet zijn gegeven.
Artikel 22
Deze regeling treedt in werking op het tijdstip waarop artikel 75, tweede lid, van de Flora-
en faunawet en artikel 17a van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en plantensoorten
in werking treden.
Artikel 23
Deze regeling wordt aangehaald als: Regeling vrijstelling beschermde dier- en
plantensoorten Flora- en faunawet.
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Deze regeling zal met de toelichting in de Staatscourant worden geplaatst.
's-Gravenhage, 5 maart 2002
De Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij,
G.H. Faber
Bijlage 1. als bedoeld in artikel 1b, eerste lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
Aardmuis Microtus agrestis
Boommarter Martes martes
Boomspitsmuis Sorex coronatus
Bosmuis Apodemus sylvaticus
Bosspitsmuis Sorex araneus
Brandmuis Apodemus agrarius
Bunzing Mustela putorius
Damhert Dama dama
Dwergmuis Micromys minutus
Dwergspitsmuis Sorex minutus
Edelhert Cervus Elaphus
Grote bosmuis Apodemus flavicollis
Haas Lepus europaeus
Hermelijn Mustela erminea
Huisspitsmuis Crocidura russula
Konijn Oryctolagus cuniculus
Mol Talpa europaea
Ondergrondse woelmuis Pitymys subterraneus
Ree Capreolus capreolus
Rosse woelmuis Clethrionoms glareolus
Steenmarter Martes foina
Veldmuis Microtus arvalis
Veldspitsmuis Crocidura leucodon
Vos Vulpes vulpes
Waterspitsmuis Neomys fodiens
Wezel Mustela nivalis
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
759

760
Wijngaardslak Helix pomatia
Wild zwijn Sus scrofa
Woelrat Arvicola terrestris
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Bijlage 2. als bedoeld in artikel 1b, tweede lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
Bosmuis Apodemus sylvaticus
Ekster Pica pica
Holenduif Columba oenas
Huismus Passer domesticus
Kauw Corvus monedula
Knobbelzwaan Cygnus olor
Kokmeeuw Larus ridibundus
Mol Talpa europaea
Rietgans Anser fabalis
Roek Corvus frugilegus
Spreeuw Sturnus vulgaris
Turkse tortel Streptopelia decaocto
Veldmuis Microtus arvalis
Vlaamse gaai Garrulus glandarius
Vos Vulpes vulpes
Waterhoen Gallinula chloropus
Zilvermeeuw Larus argentatus
Zwarte kraai Corvus corone corone
Bijlage 3. als bedoeld in artikel 1b, derde lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
Alpensneeuwhoen Lagopus mutus
Auerhoen Tetrao urogallus
Barbarijse patrijs Alectoris barbara
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Bokje Lymnocryptes minimus
Damhert Dama dama
Edelhert Cervus elaphus
Eidereend Somateria mollissima
Fazant Phasianus colchicus
Goudplevier Pluvialis apricaria
Grauwe gans Anser anser
Haas Lepus europaeus
Houtduif Columba palumbus
Houtsnip Scolopax rusticola
Kolgans Anser albifrons
Konijn Oryctolagus cuniculus
Korhoen (Britse populaties) Tetrao tetrix (Britse populaties)
Kuifeend Aythya fuligula
Meerkoet Fulica atra
Moerassneeuwhoen Lagopus lagopus
Patrijs Perdix perdix
Pijlstaart Anas acuta
Ree Capreolus capreolus
Rode patrijs Alectoris rufa
Slobeend Anas clypeata
Smient Anas penelope
Tafeleend Aythya ferina
Toppereend Aythya marila
Watersnip Gallinago gallinago
Wild zwijn Sus scrofa
Wilde eend Anas platyrhynchos
Wintertaling Anas crecca
Zwarte zee-eend Melanitta nigra
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
761

762
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Bijlage 4. als bedoeld in artikel 1b, vierde lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Nederlandse naam Wetenschappelijke naam
Vaatplanten
Aardaker Lathyrus tuberosus
Akkerklokje Campanula rapunculoides
Brede wespenorchis Epipactis helleborine
Breed klokje Campanula latifolia
Dotterbloem ) Caltha palustris
Gewone vogelmelk Ornithogalum umbellatum
Grasklokje Campanula rotundifolia
Grote kaardenbol Dipsacus fullonum
Kleine maagdenpalm Vinca minor
Knikkende vogelmelk Ornithogalum nutans
Koningsvaren Osmunda regalis
Slanke sleutelbloem Primula elatior
Zwanebloem Butomus umbellatus
Zoogdieren
Aardmuis Microtus agrestis
Bosmuis Apodemus sylvaticus
Bunzing Mustela putorius
Dwergmuis Micromys minutus
Dwergspitsmuis Sorex minutus
Egel Erinaceus europaeus
Gewone bosspitsmuis Sorex araneus
Haas Lepus europeus
Hermelijn Mustela erminea
Huisspitsmuis Crocidura russula
Konijn Oryctolagus cuniculus
Ondergrondse woelmuis Pitymys subterraneus
Ree Capreolus capreolus
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Rosse woelmuis Clethrionomys glareolus
Tweekleurige bosspitsmuis Sorex coronatus
Veldmuis Microtus arvalis
Vos Vulpes vulpes
Wezel Mustela nivalis
Woelrat Arvicola terrestris
Amfibieën
Bruine kikker Rana temporaria
Gewone pad Bufo bufo
Kleine watersalamander Triturus vulgaris
Meerkikker Rana ridibunda
Middelste groene kikker Rana esculenta
Mieren
Behaarde rode bosmier Formica rufa
Kale rode bosmier Formica polyctena
Stronkmier Formica truncorum
Zwartrugbosmier Formica pratensis
Slakken
Wijngaardslak Helix pomatia
Bijlage 5. als bedoeld in artikel 1b, vijfde lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Insecta (insecten)
Coleoptera (kevers)
Adalia bipunctata (Linnaeus 1758)
Aleochara bilineata (Gyllenhal 1810)
Atheta coriaria (Kraatz 1856)
Chilocorus baileyi Blackburn 1890
Chilocorus bipustulatus (Linnaeus 1758)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
763

764
Chilocorus circumdatus (Schoenherr 1808)
Chilocorus nigritus (Fabricius 1798)
Clitostethus arcuatus (Rossi 1794)
Cryptolaemus montrouzieri Mulsant 1853
Delphastus catalinae (Horn 1895)
Exochomus laeviusculus Weise 1909
Exochomus quadripustulatus (Linnaeus 1758)
Holobus flavicornis (Boisduval & Lacordaire 1835) [=Oligota flavicornis (Boisd. et Lac. 1835)]
Nephus includens (Kirsch 1870)
Rhyzobius forestieri (Mulsant 1853)
Rhyzobius lophanthae (Blaisdell 1892 [=Lindorus lophanthae (Blaisdell 1892)]
Rodolia cardinalis (Mulsant 1850) [=Vedalia cardinalis (Mulsant 1850)]
Scymnus rubromaculatus (Goeze 1777)
Stethorus punctillum (Weise 1891)
Diptera (tweevleugeligen)
Aphidoletes aphidimyza (Rondani 1847)
Coenosia attenuata (Stein 1903)
Episyrphus balteatus (De Geer 1776)
Feltiella acarisuga (Vallot 1827) [=Therodiplosis persicae (Kieffer 1912)]
Hemiptera – Heteroptera (roofwantsen)
Anthocoris nemoralis (Fabricius 1794)
Anthocoris nemorum (Linnaeus 1761)
Dicyphus (Dicyphus) errans (Wolff 1804)
Macrolophus melanotoma A.Costa 1853 [=Macrolophus caliginosus (Wagner) 1950]
Orius (Dimorphella) albidipennis (Reuter 1884)
Orius (Heterorius) majusculus (Reuter 1879)
Orius (Orius) laevigatus (Fieber 1860)
Picromerus bidens (Linnaeus 1758)
Hymenoptera (sluipwespen)
Anagrus atomus (Linnaeus 1767)
Anagyrus dactylopii (Howard 1898)
Anagyrus fusciventris (Girault 1915)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Anagyrus pseudococci (Girault 1915)
Anaphes iole (Girault 1911)
Aphelinus abdominalis (Dalman 1820)
Aphelinus mali (Haldeman 1860)
Aphelinus varipes (Förster 1841)
Aphidius colemani (Viereck 1912)
Aphidius ervi (Haliday 1834)
Aphidius matricariae (Haliday 1834)
Aphytis diaspidis (Howard 1881)
Aphytis holoxanthus (DeBach 1960)
Aphytis lignanensis (Compere 1955)
Aphytis melinus (DeBach 1959)
Aprostocetus hagenowii (Ratzeburg 1852)
Arrhenophagus albitibiae (Girault 1915)
Blastothrix brittanica (Girault 1920)
Bracon (Habrobracon) hebetor (Say 1836)
Coccidencyrtus ochraceipes (Gahan 1927)
Coccidoxenoides peregrina (Girault 1915) [=Pauridia peregrina (Timberlake 1919)]
Coccophagus cowperi (Girault 1917)
Coccophagus gurneyi (Compere 1929)
Coccophagus lycimnia (Walker 1839)
Coccophagus pulvinariae (Compere 1931
Coccophagus rusti (Compere 1928)
Coccophagus scutellaris (Dalman 1825)
Comperiella bifasciata Howard 1906)
Cotesia glomerata (Linnaeus 1758)
Cotesia rubecola (Marshall 1885)
Dacnusa sibirica (Telenga 1934)
Diglyphus isaea (Walker 1838)
Encarsia citrina (Craw 1891)
Encarsia formosa (Gahan 1924)
Encarsia guadeloupae (Viggiani 1987)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
765

766
Encarsia hispida (DeSantis 1948)
Encarsia protransvena (Viggiani 1985)
Encyrtus infelix (Embleton 1902)
Encyrtus lecaniorum (Mayr 1876)
Eretmocerus eremicus (Rose & Zolnerowich 1997)
Eretmocerus mundus (Mercet 1931)
Gyranusoidea litura (Prinsloo 1983)
Leptomastidea abnormis (Girault 1915)
Leptomastix dactylopii (Howard 1885)
Leptomastix epona (Walker 1844)
Leptomastix histrio (Förster 1856)
Metaphycus flavus (Howard 1881)
Metaphycus helvolus (Compere 1926)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Metaphycus lounsburyi (Howard 1898) [=Metaphycus bartletti (Annecke & Mynhardt 1972)]
Metaphycus stanleyi (Compere 1940)
Metaphycus swirskii (Annecke & Mynhardt 1979)
Meteorus gyrator (Thunberg 1822)
Microterys flavus (Howard 1881)
Ophelosia crawfordi (Riley 1890)
Praon volucre (Haliday 1833)
Pseudaphycus flavidulus (Brèthes 1916)
Pseudaphycus maculipennis (Mercet 1923)
Scutellista caerulea (Fonscolombé 1832) [=Scutellista cyanea (Motschulsky 1859)]
Synacra paupera (Macek 1995)
Tetracnemoidea brevicornis (Girault 1915) [=Hungariella pretiosa (Girault 1915)]
Tetracnemoidea peregrina (Compere 1939) [=Hungariella peregrina (Compere 1939)]
Tetrastichus coeruleus (Nees 1834) [=Tetrastichus asparagi (Crawford 1909)]
Thripobius semiluteus (Boucek 1977)
Trichogramma brassicae (Bezdenko 1968) [=Trichogramma maidis (Pintureau & Voegelé
1980)]
Trichogramma evanescens (Westwood 1833)
Neuroptera (gaasvliegen)
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Chrysoperla carnea (Stephens 1836) [=Chrysopa carnea (Stephens 1836)]
Coniopteryx tineiformis (Curtis 1834)
Conwentzia psociformis (Curtis 1834)
Sympherobius fallax (Navás 1908) [=Sympherobius sanctus (Tjeder 1939)]
Thysanoptera (rooftripsen)
Aeolothrips intermedius (Bagnall 1934)
Aleurodothrips fasciapennis (Franklin 1908)
Franklinothrips megalops (Trybom 1912) [=Franklinothrips myrmicaeformis (Zanon 1924)]
Franklinothrips vespiformis (Crawford 1909)
Karnyothrips melaleucus (Bagnal 1911)
Arachnida (spinachtigen)
Acari – Mesostigmata (roofmijten)
Phytoseiidae
Amblyseius andersoni (Chant 1957) [=Amblyseius potentillae (Garman 1958)]
Amblyseius largoensis (Muma 1955)
Euseius finlandicus (Oudemans 1915)
Euseius scutalis (Athias-Henriot 1958)
Iphiseius degenerans (Berlese 1889) [= Amblyseius degenerans (Berlese 1889)]
Metaseiulus occidentalis (Nesbitt 1951) [=Typhlodromus occidentalis, Galendromus
occidentalis]
Neoseiulus barkeri (Hughes 1948) [=Amblyseius barkeri (Hughes 1948); Amblyseius
mckenziei (Schuster et Pritchard 1963)]
Neoseiulus cucumeris (Oudemans 1930) [=Amblyseius cucumeris (Oudemans 1930)]
Neoseiulus fallacis (Garman 1948) [=Amblyseius fallacis (Garman 1948)]
Phytoseiulus longipes (Evans 1958) [=Mesoseiulus longipes (Evans 1958)]
Phytoseiulus persimilis (Athias-Henriot 1957)
Phytoseius finitimus (Ribaga 1904)
Typhlodromips montdorensis (Schicha 1979) [=Amblyseius montdorensis (Schicha 1979)]
Typhlodromips swirskii (Athias-Henriot 1962) [=Amblyseius swirskii (Athias-Henriot 1962)]
Typhlodromus athiasae (Hirschmann 1962)
Typhlodromus doreenae (Schicha 1987)
Typhlodromus pyri (Scheuten 1857) [=Galendromus pyri (Scheuten 1857)]
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
767

768
Laelapidae
Galeolaelaps aculeifer (Canestrini 1884) [=Hypoaspis aculeifer (Canestrini 1884)]
Stratiolaelaps miles (Berlese 1892) [=Hypoaspis miles (Geolaelaps miles)]
Parasitidae
Pergamasus quisquiliarum (Canestrini 1882)
Acari – Prostigmata (roofmijten)
Eupalopsellidae
Saniosulus nudus (Summers 1960)
Cheyletidae
Cheyletus eruditus (Schrank 1781)
Nematoda (Entomopathogene aaltjes)
Strongylida – Heterorhabditidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Heterorhabditis bacteriophora (Poinar 1976) [=Heterorhabditis heliothidis (Khan, Brooks &
Hirschmann 1976)]
Heterorhabditis megidis (Poinar, Jackson & Klein 1988)
Rhabditida – Steinernematidae
Steinernema carpocapsae (Weiser 1955) [=Neoaplectana carpocapsae (Weiser 1955)]
Steinernema feltiae [=Neoaplectana feltiae (Filipjev 1934), Neoplectana bibionis (Bovien
1937), Neoaplectana leucaniae (Hoy 1954)]
Steinernema glaseri (Steiner 1929)
Steinernema kraussei (Steiner 1923)
Chilopoda (duizendpoten)
Lamyctinus coeculus (Brölemann 1889) [=Lamyctes coeculus (Brölemann 1889)]
Bijlage 6. als bedoeld in de artikelen 1b, vijfde lid, en 1c van de Regeling vrijstelling
beschermde dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
A. Ondersteunende organismen (banker-systemen, pest-in-first, voeding)
Insecta (insecten)
Hemiptera – Aphididae (bladluizen)
Rhopalosiphum padi (Linnaeus 1758)
Sitobion (Sitobion) avenae (Fabricius 1775)
Hemiptera – Aleyrodidae (wittevliegen)
Trialeurodes vaporariorum (Westwood 1856)
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Lepidoptera (vlinders)
Ephestia kuehniella Zeller 1879 (als steriele eieren)
Sitotroga cereallela (Olivier 1879) (als steriele eieren)
Arachnida (spinachtigen)
Acarina (mijten)
Acarus siro (Linnaeus 1758)
Tyrophagus putrescentiae (Schrank 1781)
Tetranychus urticae (Koch 1836)
B. Begeleidende organismen
Insecta (insecten)
Diptera
Bradysia difformis (Frey 1948) [=Bradysia paupera (Tuomikoski 1960)]
Chromatomyia syngenesiae (Hardy 1849) [=Phytomyza chrysanthemi, (Kowarz in Lintner
1891)]
Hemiptera – Aphididae (bladluizen)
Aphis (Aphis) gossypii (Glover 1877)
Acyrthosiphon (Acyrthosiphon) pisum (Harris 1776)
Macrosiphum (Macrosiphum) euphorbiae (Thomas 1878)
Hemiptera – (dop-, wol- en schildluizen)
Abgrallaspis cyanophylli (Signoret 1869)
Aspidiotus nerii (Bouché)
Coccus hesperidum (Linnaeus 1758)
Diaspis boisduvalii (Signoret 1869)
Icerya purchasi (Maskell 1878)
Pinnaspis aspidistrae (Signoret 1869)
Planococcus citri (Risso 1813)
Pseudococcus viburni (Signoret 1875) [=Pseudococcus affinis (Fernald 1903)]
Pseudococcus longispinus (Targioni Tozzetti 1867)
Pulvinaria floccifera (Westwood 1870)
Saissetia coffeae (Delplanche 1859)
Saissetia oleae oleae (Olivier 1791)
Lepidoptera (vlinders)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
769

770
Galleria mellonella (Linnaeus 1758)
Pieris brassicae (Linnaeus 1758)
Pieris rapae (Linnaeus 1758)
Spodoptera exigua (Hübner 1808)
Thysanoptera (tripsen)
Heliothrips haemorrhoidalis (Bouché 1833)
Hercinothrips femoralis (O.M. Reuter 1891)
Parthenothrips dracaenae (Heeger 1854)
Dictyoptera (kakkerlakken)
Periplaneta australasiae (Fabricius 1775)
Entognata
Collembola – Isotomidae (springstaarten)
Folsomia candida (Willem 1902)
Symphyla
Scutigeromorpha – Scutigerellidae (wortelduizendpoten)
Scutigerella immaculata (Newport 1845)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Bijlage 7. als bedoeld in artikel 1b, vijfde lid, van de Regeling vrijstelling beschermde
dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
1. INSECTEN
Diptera (tweevleugeligen)
– Delia antiqua (Meigen 1826) – uienvlieg (bestraalde mannetjes)
NL154 Regeling aanwijzing Douanekantoren beschermde dier- en plantsoorten;
Regulation designating Customs offices handling protected animal and plant
species
Artikel 1
1. Als plaatsen als bedoeld in artikel 17 van het Besluit vrijstelling beschermde dier- en
plantensoorten worden voor levende dieren of planten, behorende tot soorten genoemd in
de bijlagen van verordening (EG) nr. 338/97 van de Raad van de Europese Unie van 9
december 1996 inzake de bescherming van in het wild levende dier- en plantensoorten
door controle op het desbetreffende handelsverkeer (PbEG L 61), en voor producten,
nesten of eieren van die dieren of producten van planten, met inachtneming van artikel 12,
vierde lid, van voornoemde verordening en het tweede lid, de volgende douanekantoren
aangewezen:
A. voor levende dieren:
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
1. Schiphol-Gebouw Cargocentre, Handelskade 130;
2. Schiphol-Gebouw WTC, Amsterdam Airport Schiphol;
3. Maastricht-Aachen Airport Passagiersafhandeling;
4. Maastricht-Aachen Airport Vrachtafhandeling, en
B. voor levende planten en producten, nesten en eieren van dieren of producten van
planten, alle douanekantoren.
2. Indien voor dieren dan wel producten, nesten of eieren van dieren, behorende tot
soorten als bedoeld in het eerste lid, veterinaire voorschriften gelden, worden deze dieren,
producten, nesten of eieren daarvan binnengebracht op plaatsen die voor de betrokken
dieren of producten, nesten of eieren daarvan als inspectiepost aan de grens zijn erkend
ingevolge richtlijn 91/496/EEG van de Raad van de Europese Gemeenschappen van 15 juli
1991 tot vaststelling van de beginselen voor de organisatie van de veterinaire controles
voor dieren uit derde landen die in de Gemeenschap worden binnengebracht en tot
wijziging van de richtlijnen 89/662/EEG, 90/425/EEG en 90/675/EEG (PbEG L 268) of richtlijn
97/78/EG van de Raad van de Europese Unie van 18 december 1997 tot vaststelling van de
beginselen voor de organisatie van de veterinaire controles voor producten die uit derde
landen in de Gemeenschap worden binnengebracht (PbEG 1998, L 24).
Artikel 2
Deze regeling treedt in werking op het tijdstip waarop artikel 17 van het Besluit vrijstelling
beschermde dier- en plantensoorten in werking treedt.
Artikel 3
Deze regeling wordt aangehaald als: Regeling aanwijzing douanekantoren beschermde dier-
en plantensoorten.
Deze regeling zal met de toelichting in de Staatscourant worden geplaatst.
‘s-Gravenhage, 8 november 2001
De Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij,
G.H. Faber
NL180 Besluit Glastuinbouw; Decision on Greenhouses
Bijlage 2
1.9.1 Voorzover de voorschriften van dit besluit niet of in onvoldoende mate voorzien in
een toereikende bescherming van het milieu tegen de nadelige gevolgen die het
glastuinbouwbedrijf kan veroorzaken, worden die gevolgen zoveel mogelijk voorkomen of,
voorzover voorkomen niet mogelijk is, zoveel mogelijk beperkt.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
771

772
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
NL181 Besluit aanwijzing dier- en plantensoorten Flora en Faunawet ; Decision
concerning appointment of animal and plant species under the Flora and Fauna
Act
BESLUIT van 28 november 2000, houdende aanwijzing van dier- en plantensoorten
ingevolge de Flora- en faunawet (Besluit aanwijzing dier- en plantensoorten Flora- en
faunawet)
WIJ BEATRIX, bij de gratie Gods, Koningin der Nederlanden, Prinses van Oranje-Nassau,
enz. enz. enz.
Op de voordracht van de Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij van
18 februari 2000, nr. TrcJZ/2000/1844, Directie Juridische Zaken;
Gelet op de artikelen 3, eerste lid, 4, eerste lid, onderdeel a en b, en tweede lid, en 14,
tweede, derde en vijfde lid, van de Flora- en faunawet;
De Raad van State gehoord (advies van 23 maart 2000, nr. W11.00 0069/V);
Gezien het nader rapport van de Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en
Visserij van 21 november 2000, nr. TrcJZ/2000/9384, Directie Juridische Zaken;
Hebben goedgevonden en verstaan:
Artikel 1
In dit besluit wordt verstaan onder wet: Flora- en faunawet.
Artikel 2
Als beschermde inheemse plantensoort als bedoeld in artikel 3, eerste lid, van de wet zijn
aangewezen de in bijlage 1 bij dit besluit genoemde plantensoorten.
Artikel 3
Als soorten zoogdieren waarvan gedomesticeerde dieren niet worden aangemerkt als
beschermde inheemse diersoort als bedoeld in artikel 4, eerste lid, onderdeel a, van de wet
zijn aangewezen:
a.
de bunzing (Mustela putorius).
b.
het konijn (Oryctolagus cuniculus);
c.
het varken (Sus scrofa).
Artikel 4
September 2011

THE NETHERLANDS
Als soorten vogels waarvan gedomesticeerde vogels niet worden aangemerkt als
beschermde inheemse diersoort als bedoeld in artikel 4, eerste lid, onderdeel b, van de wet
zijn aangewezen:
a.
September 2011
de grauwe gans (Anser anser);
b.
de Europese kanarie (Serinus canaria);
c.
de rotsduif (Columba livia);
d.
de wilde eend (Anas platyrhynchos).
Artikel 5
Als beschermde inheemse diersoort als bedoeld in artikel 4, tweede lid, van de wet zijn
aangewezen de in bijlage 2 bij dit besluit genoemde diersoorten.
Artikel 5a
Als beschermde uitheemse diersoort als bedoeld in artikel 5, eerste lid, onderdeel b, van de
wet zijn aangewezen:
a. de zadelrob (Phoca groenlandica);
b. de klapmuts (Cystophora cristata).
Artikel 6
1.
Als plantensoort als bedoeld in artikel 14, tweede en derde lid, van de wet is aangewezen
de grote waternavel (Hydrocotyle ranunculoides).
2.
Als diersoort als bedoeld in artikel 14, derde lid, van de wet is aangewezen de muntjak
(Muntiacus reevesi).
Artikel 7
Als vissoort ten aanzien waarvan ingevolge artikel 14, vijfde lid, van de wet het verbod om
dieren in de vrije natuur uit te zetten niet geldt, zijn aangewezen de vissoorten,
aangewezen op basis van de artikelen 1, tweede lid, en17 van de Visserijwet 1963.
Artikel 8
Dit besluit treedt in werking op een bij koninklijk besluit te bepalen tijdstip.
Artikel 9
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
773

774
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Dit besluit wordt aangehaald als: Besluit aanwijzing dier- en plantensoorten Flora- en
faunawet.
Lasten en bevelen dat dit besluit met de daarbij behorende nota van toelichting in het
Staatsblad zal worden geplaatst.
's-Gravenhage, 28 november 2000
BEATRIX
De Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij,
G.H. Faber
Uitgegeven de zevende december 2000
De Minister van Justitie,
A.H. Korthals
Bijlage 1. Lijst met beschermde inheemse plantensoorten als bedoeld in artikel 2 van het
Besluit aanwijzing dier- en plantensoorten Flora- en faunawet
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
Aardaker Lathyrus tuberosus b
Akkerklokje Campanula rapunculoides d
Beenbreek Narthecium ossifragum a
Bergklokje Campanula rhomboidalis a
Blaasvaren Cystopteris fragilis a
Blauwe zeedistel Eryngium maritimum a
Breed klokje Campanula latifolia d
Daslook Allium ursinum a
Dotterbloem Caltha palustris b
Duitse gentiaan Gentianella germanica a
Franjegentiaan Gentianella ciliata a
Gele helmbloem Pseudofumaria lutea a
Gewone vogelmelk Ornithogalum umbellatum b
Grasklokje Campanula rotundifolia d
Groensteel Asplenium viride a
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
Grote kaardebol Dipsacus fullonum b
Gulden sleutelbloem Primula veris a
Hondskruid Anacamptis pyramidalis a
Jeneverbes Juniperus communis a
Klein glaskruid Parietaria judaica a
Kleine maagdenpalm Vinca minor b
Kleine zonnedauw Drosera intermedia a
Klokjesgentiaan Gentiana pneumonanthe d
Kluwenklokje Campanula glomerata a
Knikkende vogelmelk Ornithogalum nutans b
Koningsvaren Osmunda regalis b
Koraalwortel Corallorhiza trifida a
Kruisbladgentiaan Gentiana cruciata a
Lange ereprijs Veronica longifola a
Lange zonnedauw Drosera anglica a
Maretak Viscum album a
Muurbloem Erysimum cheiri a
Parnassia Parnassia palustris a
Pijlscheefkelk Arabis hirsuto sagittata a
Prachtklokje Campanula persicifolia a
Rapunzelklokje Campanula rapunculus a
Rechte driehoeksvaren Gymnocarpium robertianum a
Ronde zonnedauw Drosera rotundifolia a
Ruig klokje Campanula trachelium a
Schubvaren Ceterach officinarum a
Slanke gentiaan Gentianella amarella a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
775

776
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
Slanke sleutelbloem Primula elatior d
Spaanse ruiter Cirsium dissectum a
Steenanjer Dianthus deltoides a
Steenbreekvaren Asplenium trichomanes a
Stengelloze sleutelbloem Primula vulgaris a
Stengelomvattend havikskruid Hieracium amplexicaule a
Stijf hardgras Catapodium rigidum a
Tongvaren Asplenium scolopendrium b
Veldgentiaan Gentianella campestris a
Veldsalie Salvia pratensis a
Weideklokje Campanula patula d
Wilde gagel Myrica gale b
Wilde herfsttijloos Colchicum autumnale a
Wilde kievitsbloem Fritillaria meleagris a
Wilde marjolein Origanum vulgare a
Zinkviooltje Viola lutea calaminaria a
Zomerklokje Leucojum aestivum a
Zwanebloem Butomus umbellatus b
Zwartsteel Asplenium adiantum-nigrum a
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
De letters a tot en met d in de derde kolom corresponderen met de onderdelen a tot en
met d van artikel 3, eerste lid, van de wet en refereren naar de motieven voor opname in
deze lijst van beschermde inheemse plantensoorten die van nature in Nederland
voorkomen en die:
a.
in hun voortbestaan worden bedreigd of het gevaar lopen in hun voortbestaan te worden
bedreigd;
b.
September 2011

THE NETHERLANDS
niet noodzakelijkerwijs in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen, doch ter
bescherming waarvan maatregelen noodzakelijk zijn ter voorkoming van overmatige
benutting;
c.
uit Nederland zijn verdwenen doch ten aanzien waarvan gerede kans op terugkeer bestaat
of
d.
zodanige gelijkenis vertonen met soorten die zijn aangewezen op grond van het bepaalde in
de onderdelen a, b of c, dat aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming van die
soorten.
Bijlage 2. Lijst met beschermde inheemse diersoorten als bedoeld in artikel 5 van het
Besluit aanwijzing dier- en plantensoorten Flora- en Faunawet
September 2011
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
KREEFTACHTIGEN CRUSTACEA
Rivierkreeft Astacus astacus a
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
KEVERS COLEOPTERA
Vliegend hert Lucanus cervus a
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
DAGVLINDERS LEPIDOPTERA
Bruin dikkopje Erynnis tages a
Dwergblauwtje Cupido minimus c
Dwergdikkopje Thymelicus acteon c
Groot geaderd witje Aporia crataegi c
Grote ijsvogelvlinder Limenitis populi a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
777

778
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
Heideblauwtje Plebejus argus d
Iepepage Strymonidia w-album a
Kalkgraslanddikkopje Spialia sertorius c
Keizersmantel Argynnis paphia c
Klaverblauwtje Cyaniris semiargus c
Purperstreepparelmoervlinder Brenthis ino c
Rode vuurvlinder Palaeochrysophanus hippothoe c
Rouwmantel Nymphalis antiopa c
Tweekleurig hooibeestje Coenonympha arcania a
Vals heideblauwtje Lycaeides idas c
Veenbesparelmoervlinder Boloria aquilonaris a
Veenhooibeestje Coenonympha tullia a
Veldparelmoervlinder Melitaea cinxia a
Woudparelmoervlinder Melitaea diamina c
Zilvervlek Clossiana euphrosyne c
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
MIEREN FORMICOIDEA
Behaarde rode bosmier Formica rufa b
Zwartrugbosmier Formica pratensis b
Kale rode bosmier Formica polyctena b
Stronkmier Formica truncorum b
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
SLAKKEN GASTROPODA
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Nederlandse naam wetenschappelijke naam motief voor opname
Wijngaardslak Helix pomatia b
De letters a tot en met d in de derde kolom corresponderen met de onderdelen a tot en
met d van artikel 4, tweede lid, van de wet en refereren naar de motieven voor opname in
deze lijst van beschermde inheemse diersoorten die van nature in Nederland voorkomen en
die:
a.
in hun voortbestaan worden bedreigd of het gevaar lopen in hun voortbestaan te worden
bedreigd;
b.
niet noodzakelijkerwijs in hun voortbestaan worden bedreigd of dat gevaar lopen, doch ter
bescherming waarvan maatregelen noodzakelijk zijn ter voorkoming van overmatige
benutting;
c.
uit Nederland zijn verdwenen doch ten aanzien waarvan gerede kans op terugkeer bestaat
of
d.
zodanige gelijkenis vertonen met soorten die zijn aangewezen op grond van het bepaalde in
de onderdelen a, b of c, dat aanwijzing ervan noodzakelijk is ter bescherming van die
soorten.
NL182 Besluit bestrijding schadelijke organismen; Decision concerning combating
harmful organisms
Artikel 1
In dit besluit en de daarop berustende bepalingen wordt verstaan onder:
a. partij: hoeveelheid planten of plantaardige produkten, al dan niet met aanhangende
grond of andere cultuurmedia, of resten daarvan of afval van deze planten of plantaardige
produkten;
b. behandelen: toepassen van middelen of methoden ter voorkoming van het optreden of
van de verbreiding van schadelijke organismen of ter bestrijding daarvan;
c. een door schadelijk organisme aangetaste partij: een partij waarop of waarin op enigerlei
wijze een schadelijk organisme voorkomt;
d. aardappelcysteaaltje: Globodera pallida (Stone) Behrens (Europese populaties) of
Globodera rostochiensis (Wollenweber) Behrens (Europese populaties);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
779

780
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
e. perceel: ononderbroken grondoppervlak, waarvan de locatie en de grootte op basis van
de uitkomsten van onderzoek naar de aanwezigheid van het aardappelcysteaaltje door
Onze Minister worden vastgesteld.
§ 2. Maatregelen bij aantasting of verdenking van aantasting van partijen
Artikel 2
Het is de eigenaar of houder van een partij aan wie door Onze Minister is medegedeeld, dat
een nader onderzoek naar de aanwezigheid van schadelijke organismen in of op die partij
zal plaatsvinden, tot de uitslag van het nader onderzoek aan hem is medegedeeld,
verboden:
a. planten van deze partij te oogsten of te rooien, of
b. deze partij geheel of gedeeltelijk te verhandelen, te verplaatsen, te vervoeren, te
bewerken, te behandelen dan wel te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken;
c. het voor deze partij gebruikte verpakkingsmateriaal te verplaatsen, te vervoeren, te
bewerken, te behandelen dan wel te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken,
tenzij daartoe door Onze Minister toestemming is verleend en de daarbij gegeven
aanwijzingen worden opgevolgd.
Artikel 3
1.De eigenaar of houder van een partij, aan wie door Onze Minister is medegedeeld, dat die
partij geheel of gedeeltelijk door een schadelijk organisme is aangetast of verdacht wordt
daardoor te zijn aangetast, is verplicht overeenkomstig de hem door Onze Minister gedane
aanzegging, op de daarbij voorgeschreven wijze en binnen dan wel gedurende de daarbij
gestelde termijn:
a. de planten van deze partij te oogsten of te rooien;
b. de planten of plantaardige produkten van deze partij een door Onze Minister bepaalde
bestemming te geven, of
c. deze partij, het daarvoor gebruikte verpakkingsmateriaal of de schadelijke organismen
afkomstig van deze partij te bewaren, te verplaatsen, te vervoeren, te bewerken, te
behandelen of te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken.
2.De eigenaar of houder van de partij, bedoeld in het eerste lid, is verplicht de partij, voor
zover deze niet te velde staat, alsmede het daarvoor gebruikte verpakkingsmateriaal, als
één geheel en duidelijk afgescheiden van andere partijen opgeslagen te houden, totdat aan
de aanzegging gevolg wordt gegeven of een toestemming als bedoeld in artikel 4, tweede
lid, is verleend.
September 2011

THE NETHERLANDS
Artikel 4
1.Het is de eigenaar of houder van de partij, bedoeld in artikel 3, totdat gevolg is gegeven
aan een aanzegging als bedoeld in artikel 3, verboden:
September 2011
a. planten van de partij te oogsten of te rooien;
b. de partij geheel of gedeeltelijk dan wel het voor deze partij gebruikte
verpakkingsmateriaal te verhandelen, te verplaatsen, te vervoeren, te bewerken, te
behandelen, te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken of
c. planten te gaan telen in de ruimte waar de partij zich bevindt.
2.Het verbod, bedoeld in het eerste lid, geldt niet indien:
a. door Onze Minister toestemming tot de in het eerste lid genoemde handelingen is
verleend en de daarbij gegeven aanwijzingen worden opgevolgd of,
b. de in het eerste lid genoemde handelingen verplicht zijn gesteld ingevolge een
aanzegging als bedoeld in artikel 3.
Artikel 5
De eigenaar of houder van ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen,
gereedschappen, materialen of andere voorwerpen die kunnen zijn of worden gebruikt voor
de partij, bedoeld in artikel 3, is verplicht, overeenkomstig de hem door Onze Minister
gedane aanzegging, op de daarbij voorgeschreven wijze en binnen de daarbij gestelde
termijn:
a. de ruimten te reinigen, te ontsmetten of daarin of daaraan door Onze Minister
voorgeschreven voorzieningen te treffen;
b. de installaties, transportmiddelen, werktuigen of gereedschappen te reinigen of te
ontsmetten, of
c. de gebruikte materialen of andere voorwerpen te reinigen, te ontsmetten of te
vernietigen.
Artikel 6
1.Het is de eigenaar of houder van de ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen,
gereedschappen, materialen of andere voorwerpen, bedoeld in artikel 5, totdat gevolg is
gegeven aan een aanzegging als bedoeld in artikel 5 verboden:
a. voor zover het betreft ruimten, planten te gaan telen in de ruimte, of
b. de betreffende ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen, gereedschappen,
materialen of andere voorwerpen te gebruiken ten behoeve van een andere partij dan de
partij, bedoeld in artikel 5.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
781

782
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
2.Het verbod, bedoeld in het eerste lid, geldt niet indien door Onze Minister toestemming
tot de in het eerste lid genoemde handelingen is verleend en de daarbij gegeven
aanwijzingen worden opgevolgd.
Artikel 7
Het is de eigenaar of houder van door Onze Minister aangewezen planten verboden
bloemen van de betrokken planten te verwijderen, tenzij daartoe door Onze Minister
toestemming is verleend en de daarbij gegeven aanwijzingen worden opgevolgd.
§ 3. Maatregelen bij besmetting of verdenking van besmetting van grond of andere
cultuurmedia
Artikel 8
Het is de eigenaar of houder van een terrein, perceel of ruimte aan wie door Onze Minister
is medegedeeld, dat een nader onderzoek naar de aanwezigheid van schadelijke
organismen op of in grond of andere cultuurmedia en resten daarvan op diens terrein,
perceel of in diens ruimte zal plaatsvinden, totdat de uitslag van het nader onderzoek aan
hem is medegedeeld, verboden:
a. deze grond of andere cultuurmedia en resten daarvan te verhandelen, te verplaatsen, te
vervoeren, te bewerken, te behandelen, te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken.
b. materialen waarin deze zijn verpakt of zijn verpakt geweest te reinigen, te ontsmetten of
te vernietigen.
tenzij daartoe door Onze Minister toestemming is verleend en de daarbij gegeven
aanwijzingen worden opgevolgd.
Artikel 9
De eigenaar of houder van een terrein, perceel of ruimte, aan wie door Onze Minister is
medegedeeld dat zich op diens terrein, perceel of in diens ruimte grond of andere
cultuurmedia en resten daarvan of materialen bevinden die zijn besmet door een schadelijk
organisme of verdacht worden daarvoor te zijn besmet, is verplicht overeenkomstig de hem
door Onze Minister gedane aanzegging, op de daarbij voorgeschreven wijze en binnen dan
wel gedurende de daarbij gestelde termijn:
a. de grond of andere cultuurmedia en resten daarvan te verplaatsen, te vervoeren, te
bewerken, te behandelen, te vernietigen of anderszins onschadelijk te maken;
b. de planten op of in de grond of andere cultuurmedia te oogsten, te rooien, te bewaren,
te verplaatsen, te vervoeren, te bewerken, te behandelen, te vernietigen of anderszins
onschadelijk te maken;
September 2011

THE NETHERLANDS
c. de ruimte te reinigen, te ontsmetten of daarin of daaraan de door Onze Minister
voorgeschreven voorzieningen te treffen, of
d. de voor de grond of andere cultuurmedia en resten daarvan gebruikte materialen te
reinigen, te ontsmetten of te vernietigen.
Artikel 10
1. Het is de eigenaar of houder van het terrein, perceel of de ruimte, bedoeld in artikel 9,
totdat gevolg is gegeven aan een aanzegging als bedoeld in artikel 9 verboden:
a. grond of andere cultuurmedia en resten daarvan, bedoeld in artikel 9, te verhandelen, te
verplaatsen, te vervoeren, te bewerken of te behandelen, te vernietigen of anderszins
onschadelijk te maken, of
b. planten te gaan telen in de ruimte waar de besmette grond of cultuurmedia en resten
daarvan zich bevinden.
September 2011
2. Het in het eerste lid genoemde verbod geldt niet indien:
a. door Onze Minister toestemming tot de in het eerste lid genoemde handelingen is
verleend en de daarbij gegeven aanwijzingen worden opgevolgd, of
b. de in het eerste lid genoemde handelingen verplicht zijn gesteld ingevolge een
aanzegging als bedoeld in artikel 9.
Artikel 11
De eigenaar of houder van ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen,
gereedschappen, materialen of andere voorwerpen die kunnen zijn of worden gebruikt ten
behoeve van de grond of andere cultuurmedia, bedoeld in artikel 9, is verplicht,
overeenkomstig de hem door Onze Minister gedane aanzegging, op de daarbij
voorgeschreven wijze en binnen de daarbij gestelde termijn:
a. de ruimte te reinigen, te ontsmetten of daarin of daaraan de door Onze Minister
voorgeschreven voorzieningen te treffen;
b. de installaties, transportmiddelen, werktuigen of gereedschappen te reinigen of te
ontsmetten, of
c. de gebruikte materialen of andere voorwerpen te reinigen, te ontsmetten of te
vernietigen.
Artikel 12
1.Het is de eigenaar of houder van de ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen,
gereedschappen, materialen of andere voorwerpen, bedoeld in artikel 11, totdat gevolg is
gegeven aan een aanzegging als bedoeld in artikel 11 verboden:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
783

784
a. voor zover het betreft ruimten, planten te gaan telen in de ruimte of,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. de betreffende ruimten, installaties, transportmiddelen, werktuigen, gereedschappen,
materialen of andere voorwerpen te gebruiken voor andere grond of andere cultuurmedia
dan de grond of andere cultuurmedia, bedoeld in artikel 11.
2.Het verbod, bedoeld in het eerste lid, geldt niet indien door Onze Minister toestemming
tot de in het eerste lid genoemde handelingen is verleend en de daarbij gegeven
aanwijzingen worden opgevolgd.
§ 3a. Aardappelmoeheid
Artikel 12a
Bij ministeriële regeling kunnen regels worden gesteld inzake de omstandigheden die van
belang zijn voor en criteria die worden gehanteerd bij de vaststelling, bedoeld in artikel 1,
onderdeel e.
Artikel 12b
1. Het is verboden door Onze Minister aangewezen planten te telen of te bewaren op grond
waarvoor de gebruiksgerechtigde niet in het bezit is van een door Onze Minister, na
officieel onderzoek overeenkomstig Richtlijn 2007/33/EG van de Raad van de Europese Unie
van 11 juni 2007 betreffende de bestrijding van het aardappelcysteaaltje en houdende
intrekking van Richtlijn 69/465/EEG (PbEU L 156), afgegeven verklaring, waaruit blijkt dat
het perceel vrij is of wordt geacht te zijn van besmetting met het aardappelcysteaaltje.
2. Het eerste lid is niet van toepassing in bij ministeriële regeling te bepalen gevallen en
onder bij ministeriële regeling te bepalen voorwaarden, indien geen aanwijsbaar risico
bestaat op de aanwezigheid of verspreiding van het aardappelcysteaaltje.
3. De verklaring kan onder beperkende voorwaarden worden verleend en te allen tijde
worden ingetrokken.
§ 4. Overige bepalingen
Artikel 13
De eigenaar of houder van een ruimte, aan wie door Onze Minister is medegedeeld dat zich
in diens ruimte een schadelijk organisme bevindt, is verplicht overeenkomstig de hem door
Onze Minister gedane aanzegging, op de daarbij voorgeschreven wijze en binnen de
daarvoor gestelde termijn de ruimte te reinigen, te ontsmetten of daarin of daaraan de
door Onze Minister voorgeschreven voorzieningen te treffen.
September 2011

THE NETHERLANDS
Artikel 14
Onze Minister kan, ter voorkoming van het optreden en de verbreiding van schadelijke
organismen en ter bestrijding daarvan regels stellen omtrent:
a. het toepassen van ontsmettingsmaatregelen door personen die terreinen of ruimten
betreden of verlaten;
September 2011
b. het voor de teelt van planten te gebruiken of gebruikt water, en
c. het treffen van voorzieningen in of aan ruimten;
d. het bewaren, voorhanden of in voorraad hebben, verhandelen, verplaatsen, vervoeren,
bewerken en behandelen van een partij.
Artikel 15
1.Onze Minister kan:
a. een partij als bedoeld in de artikelen 2 en 3 kenmerken of onder verzegeling brengen, of
b. verpakkingsmateriaal als bedoeld in de artikelen 3 en 4 kenmerken of onder verzegeling
brengen;
c. materialen als bedoeld in de artikelen 8, 9, 10 en 11 kenmerken of onder verzegeling
brengen.
2.Het is anderen dan de ambtenaren, bedoeld in artikel 10 van de Plantenziektenwet,
verboden de kenmerken en zegels, bedoeld in het eerste lid, te verwijderen, behoudens
toestemming van Onze Minister.
Artikel 16
Een ieder die verschijnselen van aantasting van planten of plantaardige produkten door
schadelijke organismen, aangewezen door Onze Minister, waarneemt is verplicht deze
verschijnselen onverwijld te melden bij een door Onze Minister aangewezen ambtenaar,
dan wel een door Onze Minister, op grond van artikel 9 van de Plantenziektenwet (Stb.
1951, 96) aangewezen instelling.
Artikel 17
1. Indien in een gebied, op een terrein, perceel of in een ruimte de aanwezigheid van een
door Onze Minister aangewezen schadelijk organisme is aangetoond of wordt vermoed, kan
Onze Minister met betrekking tot dat gebied, dat terrein, perceel of die ruimte regels
stellen als bedoeld in artikel 3, eerste lid, van de Plantenziektenwet.
2. Krachtens het eerste lid kunnen worden aangewezen:
a. schadelijke organismen die de teelt en afzet van planten nadelig kunnen beïnvloeden, of
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
785

786
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
b. planten die gevaar kunnen opleveren voor de vermeerdering of de verspreiding van de
krachtens het eerste lid aangewezen schadelijke organismen.
Artikel 18
1.Het is verboden om door Onze Minister aangewezen schadelijke organismen, die een
ernstig gevaar kunnen opleveren voor de teelt van planten, opzettelijk voorhanden of in
voorraad te hebben.
2.Het bepaalde in het eerste lid geldt niet voor die instellingen die in het bezit zijn van een
door Onze Minister verleende vergunning.
3.Een vergunning als bedoeld in het tweede lid, wordt verleend indien in een instelling de
noodzakelijke voorzieningen zijn getroffen ter voorkoming van de verbreiding van
schadelijke organismen, bedoeld in het eerste lid. Een vergunning dient te worden
aangevraagd bij Onze Minister. Aan een vergunning kunnen voorschriften worden
verbonden. Zij kan onder beperkingen worden verleend.
Artikel 19
1.Onze Minister kan van het bij of krachtens dit besluit bepaalde vrijstelling of ontheffing
verlenen.
2.Aan een vrijstelling of ontheffing kunnen voorschriften worden verbonden. Zij kan onder
beperkingen worden verleend. Zij kan te allen tijde geheel of gedeeltelijk worden
ingetrokken.
§ 5. Overgangs- en slotbepalingen
Artikel 20
1. Aanzeggingen gedaan krachtens het bepaalde in de artikelen 3, 5 en 8 van het Besluit
bestrijding schadelijke organismen 1959 (Stb. 368), worden geacht te zijn gegeven op grond
van het bepaalde onderscheidenlijk in de artikelen 3 en 9.
2. Toestemmingen verleend krachtens het bepaalde in de artikelen 4, 6 en 8, tweede lid,
van het Besluit bestrijding schadelijke organismen 1959, worden geacht te zijn gegeven op
grond van het bepaalde onderscheidenlijk in de artikelen 4, tweede lid, 9 en 10, tweede lid.
3. Aanwijzingen gedaan op grond van artikel 9 van het Besluit bestrijding schadelijke
organismen 1959 en nog van kracht bij het in werking treden van dit besluit, worden geacht
te zijn gegeven op grond van artikel 17.
4. Na de inwerkingtreding van dit besluit worden de teeltverboden vastgesteld op grond
van artikel 9 van het Besluit bestrijding schadelijke organismen 1959 en nog van kracht bij
September 2011

THE NETHERLANDS
de inwerkingtreding van dit besluit geacht te zijn gegeven op grond van artikel 17 van dit
besluit.
5. Na de inwerkingtreding van dit besluit berusten de regeling teeltverboden knolcyperus
(Stcrt. 1985, 79) en de Regeling teeltverboden stengelaaltje (Stcrt. 1989, 95) op artikel 17
van dit besluit.
6. Na de inwerkingtreding van dit besluit berust de Regeling aanwijzing schadelijke
organismen 1984 (Stcrt. 248) op artikel 18 van dit besluit.
7. Vrijstellingen en ontheffingen verleend op grond van artikel 10 van het Besluit bestrijding
schadelijke organismen 1959 en nog van kracht bij het in werking treden van dit besluit,
worden geacht te zijn gegeven op grond van artikel 19.
8. Verklaringen afgegeven krachtens artikel 5 van het Besluit bestrijding aardappelmoeheid
1991, die nog van kracht zijn op het tijdstip van inwerkingtreding van het Besluit van 17 juni
2010, houdende wijziging van het Besluit bestrijding schadelijke organismen en intrekking
van het Besluit bestrijding aardappelmoeheid 1991, in verband met de implementatie van
Richtlijn 2007/33/EG van de Raad van de Europese Unie van 11 juni 2007 betreffende de
bestrijding van het aardappelcysteaaltje en houdende intrekking van Richtlijn 69/465/EEG
(PbEU L 156), worden geacht te zijn afgegeven op grond van artikel 12b en zijn, tenzij ze
voortijdig worden ingetrokken of de geldigheid verstrijkt, geldig tot en met het moment dat
op het voor de verklaring relevante perceel voor de eerste maal door Onze Minister op
grond van artikel 12b aangewezen planten worden geteeld.
9. Aanwijzingen van terreinen gedaan krachtens artikel 6 van het Besluit bestrijding
aardappelmoeheid 1991, die nog van kracht zijn op het tijdstip van inwerkingtreding van
het Besluit van 17 juni 2010, houdende wijziging van het Besluit bestrijding schadelijke
organismen en intrekking van het Besluit bestrijding aardappelmoeheid 1991 in verband
met de implementatie van Richtlijn 2007/33/EG van de Raad van de Europese Unie van 11
juni 2007 betreffende de bestrijding van het aardappelcysteaaltje en houdende intrekking
van Richtlijn 69/465/EEG (PbEU L 156), worden geacht te zijn gedaan op grond van het
bepaalde bij of krachtens artikel 17.
Artikel 21
September 2011
1. De volgende besluiten worden ingetrokken:
a. Het Besluit bestrijding schadelijke organismen 1959 (Stb. 1959, 368);
b. Het Kersenvliegbesluit (Stb. 1955, 243);
c. Het Besluit bestrijding Aspergevlieg (Stb. 1958, 224);
d. Het Besluit wering schadelijke organismen bij invoer van planten 1971 (Stb. 346);
e. Het Besluit bestrijding iepeziekte (Stb. 1977, 445).
2. [Wijzigt het Besluit bestrijding bacterievuur 1983]
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
787

788
Artikel 22
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Dit besluit treedt in werking met ingang van de datum van inwerkingtreding van de wet van
23 februari 1987 houdende wijziging van de Plantenziektewet (Stb. 1951, 96).
Artikel 23
Dit besluit kan worden aangehaald als: Besluit bestrijding schadelijke organismen.
NL300 Beleidsprogramma biodiversiteit 2008-2011; Action Plan for Biodiversity
2008-2011
To be found on : http://www.biodiversiteit.nl/nederlandse-overheidbiodiversiteit/beleidsprogramma-biodiversiteit-2008-2011/beleidsprogrammabiodiversiteit-2008-2011
1
NL301 Beleidsnota Invasieve Exoten 2007 ; Action plan on Invasive species
Beleidsnota Invasieve exoten
Leeswijzer
Eerst wordt de aanleiding van de ontwikkeling van exotenbeleid besproken: globalisering,
internationale afspraken en het ontbreken van specifiek Nederlands beleid om schade door
invasieve exoten aan biodiversiteit te voorkomen. Vervolgens worden de uitgangspunten
van het nieuwe beleid toegelicht. Tot slot wordt weergegeven op welke wijze het beleid
uitgevoerd zal worden. In de bijlage wordt ter illustratie een aantal voorbeelden van exoten
gepresenteerd.
Wat is een exoot?
Een exoot is een uitheemse plant, dier of micro-organisme die Nederland niet op eigen
kracht kann bereiken, maar door menselijk handelen (tansport, infrastructuur) terecht is
gekomen in de Nederlandse natuur. Introducties van exoten leiden in de meeste gevallen
niet tot grote problemen, slechts een beperkt aantal exoten vertoont invasief gedrag. Een
exoot is invasief als deze zich vestigt en explosief ontwikkelt. Invasieve exoten kunnen een
bedreiging vormen voor de inheemse biodiversiteit, volksgezondheid en veiligheid. Exoten
kunnen de maatschappij hierdoor veel last bezorgen en ook tot economische schade leiden.
Soorten die in omringende gebieden van nature voorkomen en Nederland zelfstandig
binnenkomen (door klimaatverandering) vallen niet onder deze definitie. Van soorten die
op eigen kracht binnenkomen is namelijk minder schade te verwachten dan van soorten die
door direct menselijk handelen (transport, infrastructuur) in Nederland geïntroduceerd
worden. (Met bijvoorbeeld prooidieren die zich op eigen kracht verplaatsen reizen ook hun
September 2011

THE NETHERLANDS
roofdieren mee, waardoor de aantallen gereguleerd blijven.) Bovendien is het praktisch
onuitvoerbaar om deze soorten tegen te houden.
September 2011
Aanleiding ontwikkeling van exotenbeleid
De deelnemende landen aan het Biodiversiteitsverdrag –dus ook Nederland- hebben met
elkaar vastgesteld dat Invasieve exoten na habitatverlies en exploitatie de grootste
bedreiging voor biodiversiteit zijn. In artikel 8h van dit verdrag is opgenomen dat landen
verplicht zijn om beleid te ontwikkelen waarmee de introductie van soorten, die inheemse
soorten of ecosystemen kunnen bedreigen, wordt voorkomen.
Toenemende globalisering
Als gevolg van een toenemende globalisering en meer verkeer van goederen en personen
over grote afstanden, neemt de kans toe dat planten, dieren en micro- organismen (hierna:
soorten) door menselijk handelen over de wereld verspreid worden. Daarnaast worden
soorten soms bewust geïmporteerd en geìxporteerd, vaak zonder dat de risico’s daarvan
bekend zijn. Veruit de meeste soorten zijn niet in staat om in hun nieuwe omgeving te
overleven. Andere soorten die wel in staat zijn zich te handhaven richten geen schade aan.
In sommige gevallen weten nieuwe soorten zich echter explosief te ontwikkelen en vormen
een plaag met soms ernstige bedreigingen voor biodiversiteit, volksgezondheid, veiligheid
en/of economie. Als handelsnatie heeft Nederland van oudsher een grote rol in het
verspreiden en het ontvangen van nieuwe soorten. Het aantal geïntroduceerde nieuwe
soorten neemt jaarlijks toe (Biological Globalisation, 2007)1
Afbakening exotenbeleid
Exoten kunnen, naast de biodiversiteit, ook een probleem vormen voor bijvoorbeeld de
veiligheid en volksgezondheid. Daar waar overlap met andere beleidsterreinen optreedt
wordt in overleg getreden met het ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport of het
ministerie van Verkeer en Waterstaat. Het uitgangspunt is dat daar waar dat nodig is, zoveel
mogelijk met andere ministeries en de daaronder vallende uitvoerende diensten wordt
samengewerkt, zodat optimaal gebruik gemaakt kan worden van reeds aanwezige
organisatiestructuren.
1 ‘Biological Globalisatiion Bio-inavsions and their impacts on nature, the economy and
public health’ door Wouter van der Weijden, Rob Leewis en Pieter Bol.
2 Ook veeziekten en plantenziekten en –plagen zijn vaak ook het gevolg van exotische
soorten, die Nederland vanuit het buitenland weten te bereiken. Voor de bescherming van
land- en tuinbouwgewassen en vee kent Nederland een zeer lange traditie van beleid en
bijbehorende maatregelen en hiervoor zijn goedfunctionerende signalerings- en
eliminatieprogramma’s ingericht. Daarom richt deze nota zich niet op dergelijke aspecten
van exotenbeleid. In de uitvoering zal, waar dat mogelijk is, echter wel aansluiting gezocht
worden bij deze reeds bestaande organisatiestructuren. Zodoende kan optimaal gebruik
worden gemaakt van bestaande expertise en van de aanwezige infrastructuren op dit
gebied.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
789

790
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Nederland heeft echter nog geen specifiek beleid om schade door invasieve exoten aan
biodiversiteit te voorkomen. In deze nota wordt nieuw beleid voorgesteld om schade door
invasieve exoten aan biodiversiteit te voorkomen, te bestrijden of te beheersen.
Internationale verdragen
Nederland is een open land. Soorten kunnen Nederland via de zee, rivieren of over het land
vanuit andere gebieden bereiken en koloniseren. Dankzij de open EU-grenzen en onze
functie als doorvoerland, is het niet zonder meer mogelijk onze grenzen voor uitheemse
soorten te sluiten.
Hierbij spelen ook economische afwegingen een rol. Dit maakt dat internationale afspraken
en samenwerking essentieel zijn voor een succesvol exotenbeleid.
In internationaal verband is er al veel voor exoten geregeld:
• Biodiversiteitsverdrag: herkent de verspreiding van soorten tot ver buiten hun
oorspronkelijke leefgebied als gevolg van menselijk handelen als één van de belangrijkste
oorzaken van achteruitgang van biodiversiteit. Daarom is in artikel 8h van dit verdrag
opgenomen dat landen beleid formuleren dat erop gericht is om de introductie van soorten
te voorkomen die inheemse soorten of ecosystemen kunnen bedreigen.
• ‘Convention on the conservation of European wildlife and natural habitats’: In dit verdrag
worden de principes uit het biodiversiteitsverdrag verder op Europees niveau uitgewerkt en
worden voorstellen gedaan om de bestrijding van invasieve exoten op Europees niveau
vorm te geven.
• International Plant Protection Convention: Het doel van deze conventie is om het risico
van verspreiding tegen te gaan van plantenziekten, -plagen en onkruiden die planten
bedreigen door de internationale handel, terwijl tegelijkertijd de handel zo min mogelijk
belemmerd wordt. De IPPC heeft een doelstelling die het belang van beleid voor invasieve
exoten onderschrijft en het instrumentarium om verspreiding en vestiging van ziekten,
plagen en onkruiden te voorkomen leent zich er ook uitstekend voor om te gebruiken bij de
bestrijding van exoten in natuurgebieden voor zover deze een bedreiging zijn voor planten
of plantaardige producten.
• Fytorichtlijn (2000/29): Binnen de EU is de kern van de fytosanitaire regelgeving voor
schadelijke organismen voor planten en plantaardig materiaal vastgelegd in de Fytorichtlijn
(2000/29). Hoofddoel van de Fytorichtlijn is het voorkomen van insleep van en de
verspreiding van voor planten schadelijke organismen.
• Verdrag ballastwater: Om de verspreiding van gebiedsvreemde organismen (exoten) via
het ballastwater van zeeschepen te voorkomen is binnen de kaders van de Internationale
Maritieme Organisatie (IMO) een verdrag opgesteld dat regels stelt aan de manier waarop
met ballastwater om wordt gegaan. Dit verdrag treedt pas in werking wanneer voldoende
landen dit ondertekenen, en daarmee tevens 35% van het bruto wereld handels tonnage
wordt gerepresenteerd. Nederland heeft het verdrag ondertekend, maar zal het pas in 2009
ratificeren, na implementatie van het verdrag in de nationale wetgeving. Op dit moment
September 2011

THE NETHERLANDS
wordt gewerkt aan zowel de juridische implementatie als ook aan de ontwikkeling en
certificering van technische ballastwater behandelingsystemen.
In de ons omringende landen wordt beleid en regelgeving ontwikkeld ten aanzien van
exoten, die schade kunnen toebrengen aan de Europese natuur. Nederland zal zoveel
mogelijk de aansluiting blijven zoeken bij de organisatie van exotenbestrijding in de andere
Europese landen.
September 2011
Uitgangspunten beleid
De noodzaak om in te grijpen hangt af van de aard en ernst van de problemen die een exoot
kann veroorzaken. Preventie, bestrijding of beheersing van exoten hoeft slechts plaats te
vinden wanneer geïntroduceerde soorten een reële dreiging vormen. Vaak is dit echter
lastig van te voren te bepalen en is het beter om te voorkomen dat exoten in de natuur
terecht komen en als dat niet gelukt is kunnen exoten het best verwijderd worden als de
populaties nog klein en beheersbaar zijn. Verderop in dit hoofdstuk wordt nader stilgestaan
bij de criteria op grond waarvan een soort als probleemsoort kan worden aangemerkt.
Exotenbestrijding heeft lang niet altijd kans van slagen. Planten en dieren die zich hebben
gevestigd en zich over heel Nederland verspreid hebben, zijn in veel gevallen niet meer weg
te krijgen. Dit speelt nog sterker wanneer de soort ook in de ons omringende landen
algemeen is.
Bij de afweging om in de verspreiding van een exoot in te grijpen dient daarom ook de
haalbaarheid een rol te spelen.
Een ander aspect waar bij exotenbestrijding rekening mee gehouden dient te worden zijn
de mogelijk negatieve bijeffecten van de bestrijdingsmethode. Gewaakt dient te worden dat
het middel niet erger is dan de kwaal. Dit kan bijvoorbeeld een rol spelen wanneer voor de
bestrijding van een soort chemicaliën gebruikt worden. Preventie valt vaak te prefereren
boven bestrijding of beheersing van exoten. Per geval zal een risicoanalyse en een kosten en
baten analyse uitgevoerd moeten worden.
Niet iedere exoot zal dus actief worden bestreden. De beslissing om een exoot actief te
bestrijden zal afhangen van de aard en omvang van het probleem dat door deze exoot
wordt veroorzaakt en van de verwachte maatschappelijke en financiële inspanningen die de
bestrijding zal vergen.
Ecologische schade door exoten
Een exoot kan op verschillende manieren een bedreiging vormen voor de biodiversiteit en
het ecosysteem verstoren:
• wegconcurreren van inheemse soorten
• infectie, predatie en parasitering van inheemse soorten
• overdracht van infectieziekten op inheemse soorten
• genetische vermenging waardoor kenmerken van inheemse (sub)soorten verdwijnen.
Consequenties beleid
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
791

792
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
De consequentie van de keuze om alleen in te grijpen bij exoten die een reëel gevaar
vormen voor de biodiversiteit en waarbij maatregelen effectief en haalbaar zijn, is dat het
merendeel van de in Nederland aanwezige exoten met rust worden gelaten. Met het
voeren van het hier beschreven beleid wordt geaccepteerd dat dergelijke veranderingen
hebben plaatsgevonden. Ook bij soorten die op eigen kracht naar Nederland komen wordt
niet ingegrepen.
Deze keuzes zijn gerechtvaardigd door de dynamiek die ecosystemen op zowel lokale als op
mondiale schaal eigen is en de hieruit voortvloeiende beperkte mogelijkheden om
veranderende soortsamenstellingen effectief tegen te gaan. Beleid dat exotenproblematiek
op een radicalere wijze tegemoet zou treden, gaat gepaard met dure en vergaande
(handelsbelemmerende) maatregelen en kan ook de inheemse soorten beschadigen.
In deze nota wordt aangegeven hoe het voorkomen, bestrijden en beheersen van de exoten
die een reëel gevaar vormen voor de biodiversiteit met een acceptabele inzet van capaciteit
en financiële middelen plaats kan vinden.
Rol van de Rijksoverheid
De rol van de Rijksoverheid zal primair gericht zijn op het voorkomen dat invasieve soorten
zich in Nederland vestigen (preventie). Vestigt een invasieve exoot zich toch, dan is het zaak
deze in een zo vroeg mogelijk stadium te signaleren en in te grijpen. Hiervoor is het van
belang:
• Dat voldoende kennis over de processen en effecten van invasies voorhanden en
toegankelijk is, die als basis dient voor risicoanalyses;
• Dat een goedwerkend signaleringssysteem operationeel is en dat de mensen in het veld
exoten kunnen herkennen;
• Dat alle betrokken actoren zich bewust zijn van de problemen die bij exoten een rol
spelen en dat men zich bewust is van de consequenties van het eigen handelen;
• Dat bij de import van goederen voldoende maatregelen getroffen (kunnen) worden om
het meeliften van ongewenste soorten te voorkomen;
• Dat bij het signaleren van een potentieel invasieve exoot voldoende middelen en
capaciteit beschikbaar zijn om de soort zo snel mogelijk te kunnen elimineren;
• Dat duidelijk is hoe verantwoordelijkheden over de verschillende betrokken instanties
verdeeld zijn;
• En dat voldoende wettelijk en juridische basis bestaat om effectief op te kunnen treden.
De voornaamste taken die het ministerie van LNV op zich neemt zullen worden
ondergebracht bij een Coördinerend Orgaan Invasieve Exoten (COIE; werktitel). In 2006 is
een inventarisatie uitgevoerd ten behoeve van de oprichting van dit orgaan, verderop in
deze nota wordt hier uitvoeriger op ingegaan.
De situatie kan zich voordoen dat een exoot zich reeds breed heeft gevestigd en uitroeien
niet meer tot de reële mogelijkheden behoort. De resterende optie is dan het hanteerbaar
en controleerbaar houden van de problemen die met deze soort gepaard gaan. We moeten
September 2011

THE NETHERLANDS
dan met de betreffende soort leren leven. Het beleid richt zich dan op het beheersen van de
exoot.
September 2011
In dat stadium is exotenbeheer een onderdeel van het reguliere terreinbeheer.
Relevante regelgeving
Om effectief op te kunnen treden tegen exoten dient een wettelijk en juridisch kader te
bestaan.
Dit is nodig om maatregelen die de invoer van exoten dienen te beperken af te kunnen
dwingen, maar ook is het bij eliminatieacties noodzakelijk dat voldoende juridische basis
bestaat op grond waarvan dergelijke acties uitgevoerd kunnen worden. Voor
exotenbestrijding bestaat een aantal relevante wetten. Deze worden hier kort behandeld:
• Flora- en faunawet Het is verboden dieren of eieren van dieren in de vrije natuur uit te
zetten. Ook voor een aantal planten is het verboden deze in de vrije natuur te planten of
uit te zaaien. De Flora en Faunawet maakt het mogelijk om ook het handelen in en het in
bezit hebben van planten en dieren te verbieden. Op dit moment is alleen de handel en
het in bezit hebben van de grote waternavel en de muntjak verboden. Deze wet maakt
het mogelijk op te treden wanneer schadelijk soorten bewust in Nederland worden
geïntroduceerd. Artikel 67 van de Flora- en faunawet biedt de mogelijkheid om personen
of organisaties aan te wijzen om schadelijke diersoorten te elimineren ter voorkoming
van schade aan flora en fauna. Dit is een bevoegdheid van Gedeputeerde Staten.
• Natuurbeschermingswet 1998 De Natuurbeschermingswet stelt voor activiteiten in Natura
2000 gebieden als voorwaarde dat aangetoond moet zijn dat deze activiteiten geen
negatief effect hebben in relatie tot het behalen van de instandhoudingsdoelstellingen die
voor het betreffende gebied zijn geformuleerd. Met name voor marine ecosystemen kan
dit aanleiding zijn om activiteiten waarbij een risico op ongewenste introducties bestaat,
niet toe te staan.
• Kaderrichtlijn water De kaderrichtlijn water vraagt om in 2015 een goede waterkwaliteit
te
realiseren. Exoten zijn van invloed op de te realiseren ecologische doelen. In Europees
verband wordt gekeken hoe hiermee om te gaan.
• Visserijwet De Visserijwet is van toepassing op alle vissoorten en schaal- en schelpdieren
zoals die in deze wet zijn opgenomen. Dat is inclusief een aantal ingeburgerde exoten. Op
basis van de Visserijwet kunnen nadere beperkingen worden gesteld aan de bevissing,
alsmede op het uitzetten van de in de Visserijwet genoemde soorten. In de afwegingen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
793

794
hieromtrent wordt mede rekening gehouden met de belangen van de natuurbescherming.
De genoemde beperkingen kunnen afhankelijk van de situatie (soort, gebied) ofwel in de
vorm van generieke regelgeving, ofwel in de vorm van nadere beperkingen in uit te geven
vergunningen, hun beslag krijgen. Dit beleid is van toepassing op de kustwateren en de
binnenwateren.
• In Europees verband is gewerkt aan een verordening over het gebruik van uitheemse en
plaatselijk niet- voorkomende soorten in de aquacultuur; Verordening 708/2007.
• Plantenziektewet Het nationaal uitvoeringskader voor fytosanitair beleid ligt in de
Plantenziektenwet (PZW). Deze vormt het kader waarbinnen Fytosanitaire regelgeving
van de Europese Unie F (fytorichtlijn, commissiebesluiten en beschikkingen) wordt
geïmplementeerd in Nederland. Via een mandaatbesluit dat aan de PZW hangt is de
directeur van de Plantenziektenkundige Dienst verantwoordelijk voor het handelen op het
moment dat er een voor planten schadelijk organisme wordt gevonden.
• The convention on international trade in endangered species of wild fauna and flora
(CITES) ziet toe op de internationale handel in bedreigde plant- en diersoorten.
Hoewel de focus van deze internationale regelgeving specifiek bij bedreigde plant- en
diersoorten ligt, gaat het ook hierbij om het internationale transport van organismen. Bij
dit transport vormen ziekten die deze dieren en planten meenemen risicos’s voor de
Nederlandse biodiversiteit.
Te nemen maatregelen
De introductie van een nieuwe soort verloopt in het algemeen via een aantal stadia.
De mogelijkheden om in de verspreiding van zo’n soort in te grijpen verschilt per stadium.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
In het kader van de Convention on Biological Diversity is in internationaal verband een
strategie ten aanzien van exoten overeengekomen. De te volgen strategie ten aanzien van
invasieve exoten, gaat ervan uit dat de aanpak van exotenproblematiek in een zo vroeg
mogelijk stadium dient plaats te vinden. De volgorde van prioriteiten is:
1 preventie
2 eliminatie
3 isolatie en beheer van de populatie
Het in oprichting zijnde Coördinerend Orgaan Invasieve Exoten adviseert de Minister van
LNV over de te volgen werkwijze tegen een exoot op basis van een uitgevoerde Plaag Risico
Analyse (PRA).
September 2011

THE NETHERLANDS
Hierbij worden aspecten meegenomen als de schadelijkheid van een soort, de effectiviteit
van preventieve en curatieve maatregelen en een kosten-batenanalyse.
Preventie
Een soort die zich eenmaal heeft gevestigd is zeer moeilijk weg te krijgen. Het zwaartepunt
van het te voeren beleid zal daarom gericht zijn op het nemen van preventieve
maatregelen.
Het grootste deel van de uitheemse soorten die in Nederland een probleem veroorzaken, is
bewust in Nederland ingevoerd en al dan niet met opzet in de natuur losgelaten. Deze
opzettelijke introductie van uitheemse soorten heeft te maken met een gebrek aan
bewustzijn onder betrokken actoren ten aanzien van de risico’s die het invoeren van exoten
met zich mee brengt. Met behulp van goede voorlichting kunnen deze introducties voor een
belangrijk deel worden voorkomen.
Naast het stimuleren van een bewustwordingsproces, kan door middel van het maken van
afspraken met betrokken sectoren en door de effectuering van wet- en regelgeving ten
aanzien van invoer en bezit van exoten een aanzienlijk deel van de problemen preventief
ondervangen worden. Op dit moment bestaan er nauwelijks afspraken over het importeren
van nietbeschermde uitheemse soorten die gebruikt worden in tuinen, parken, aquaria, of
vijvers en zich in de natuur kunnen verspreiden. Door duidelijke afspraken te maken met
sectoren als importeurs, tuincentra en transporteurs en door veiligheidsmaatregelen in te
bouwen voor de invoer van uitheemse soorten valt veel winst te behalen. Voor wettelijke
regulering van de handel in planten en diersoorten is een degelijke wetenschappelijke
onderbouwing nodig in verband met afspraken die gemaakt zijn in de
Wereldhandelsovereenkomst.
Zoals in het vorige hoofdstuk is aangegeven biedt de Flora- en faunawet ook mogelijkheden
om de invoer en het bezit van bepaalde soorten te verbieden. In sommige gevallen kan dit
overwogen worden.
Het ministerie van LNV zal een actieve communicatiestrategie voeren om de
bewustwording te stimuleren. Daarnaast treedt het ministerie in overleg met de sectoren
die verantwoordelijk gehouden kunnen worden voor de invoer van exotische planten en
dieren. Het streven is om op vrijwillige basis tot afspraken met het bedrijfsleven te komen
over of en de voorwaarden waaronder introducties plaats kunnen vinden. Zo kan een Plaag
Risico Analyse (PRA) als instrument worden ingezet om de invoerrisico’s van bepaalde
exoten vast te stellen.
September 2011
Signalering en Eliminatie
Wanneer een (potentieel) invasieve exoot (ondanks preventieve maatregelen) toch in de
Nederlandse natuur is binnengedrongen, is het van belang deze zo snel mogelijk te
signaleren, risico’s te analyseren (PRA) en desgewenst in te grijpen. Eliminatie is doorgaans
alleen haalbaar als het vestigingsproces zich in een vroeg stadium bevindt en de aantallen
nog overzichtelijk zijn.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
795

796
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
Hiervoor is een goed signaleringsnetwerk van groot belang. Hiervoor wil het Rijk graag
gebruik maken van onder andere de Particuliere Gegevensbeherende Organisaties (PGO’s).
Bij deze organisaties zijn 15.000 vrijwillige veld en waterbiologen actief. Al deze ogen in het
veld en onder water vergoten de kans op snelle detectie van een nieuwe soort.
Isolatie en Beheer van populaties
De verantwoordelijkheid voor het weren en elimineren van een invasieve exoot ligt in
eerste instantie bij het ministerie. Het beheer van een populatie exoten die zich reeds
gevestigd heeft, is echter de verantwoordelijkheid van een terreinbeheerder. De
beheerders hebben de verantwoordelijkheid voor de deugdelijke staat van hun terreinen.
Dat impliceert ook dat terreinbeheerders geacht mogen worden hun terreinen zo te
beheren dat bedreigingen door exotische planten en dieren beheersbaar worden
gehouden.
In het geval dat een uitheemse soort voor problemen zorgt, die de schaal waarop
individuele beheerders kunnen ingrijpen te boven gaat, zullen organisaties als de provincies,
de gemeenten, waterschappen en faunabeheereenheden meehelpen met de bestrijding
van exoten.
In goed onderling overleg kan worden besloten dat LNV een aantal acties onderneemt om
de
verspreiding van een soort zo veel mogelijk te beperken of dat specifiek onderzoek wordt
gedaan
naar beheermethoden. Dit soort acties zijn echter altijd eindig of zullen na verloop van tijd
aan
andere instanties worden overgedragen. De rol van LNV hierin zal nog slechts een
ondersteunende zijn. Terreinbeheerders dient in dit verband overigens in de brede zin des
woords
te worden opgevat. Ook boeren, waterschappen, particuliere beheerders, gemeenten etc.
kunnen
hier toe worden gerekend.
Kennis, informatievoorziening en monitoring
De kennis over invasieve exoten is nog in ontwikkeling. Het onderzoek naar het gedrag van
invasieve exoten staat nog in de kinderschoenen.
Preventie van de introductie van exoten heeft alleen kans op succes indien actuele
informatie over
de dreigende introductie van exoten en de mate waarin deze exoten een probleem kunnen
vormen, structureel wordt verzameld en toegankelijk wordt gemaakt. Hiertoe zal een goed
werkend signalering - en monitoringsysteem ontwikkeld worden. Dit traject is al gestart
voor
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
invasieve planten.
Daarnaast dient ook bij beheerders en andere personen die regelmatig in het veld zijn een
zekere
mate van kennis over exoten aanwezig te zijn. Hierbij gaat het zowel om het kunnen
herkennen
van exoten als om het weten hoe te handelen bij het aantreffen van een exoot. Hieraan
kunnen
ook de Particuliere Gegevens Organisaties een grote bijdrage leveren.
Coördinerend orgaan Invasieve Exoten
De verantwoordelijkheden die door het ministerie van LNV op zich genomen worden, zullen
grotendeels ondergebracht worden bij een Coördinerend Orgaan Invasieve Exoten (COIE).
De
belangrijkste taak van het COIE is het gevraagd en ongevraagd adviseren van de Minister
van LNV
over de aanpak van invasieve exoten. Ook zal het coördinerend orgaan zich richten op de
volgende taken:
• Meldpunt voor exoten Het COIE fungeert als meldpunt voor nieuwe vondsten van exoten.
Een belangrijke taak voor het COIE is het creëren van bewustwording bij burgers en
organisaties over de mogelijke risico’s van exoten. Burgers en organisaties kunnen bij het
COIE terecht met vragen over exoten.
• Signalering en monitoring. Het COIE zet een signaleringsnetwerk op en fungeert als
centraal punt waar informatie over de verspreiding van exoten samenkomt.
Hierbij zal waar mogelijk gebruik worden gemaakt van bestaande monitoringsstructuren,
zoals die van de PGO’s. Het COIE verzamelt ook informatie uit het buitenland over exoten
die Nederland in de toekomst mogelijk bereiken.
• Risicoanalyses. Het COIE laat, als dat nodig is, risicoanalyses uitvoeren voor een
(gesignaleerde) exoot om een goed advies op te kunnen stellen over de noodzaak en de
aard van maatregelen tegen een exoot. Deze analyse wordt gebaseerd op kennis die in
Nederland of elders beschikbaar is. Naast een inschatting van de potentiële bedreiging die
van een soort uitgaat, wordt ook een inschatting gemaakt van de financiële en
maatschappelijke kosten die gepaard zullen gaan met de actieve preventie of bestrijding
7
van een soort en van de maatschappelijke impact die met deze bestrijding gepaard zal
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
797

798
gaan.
• Preventie en bestrijding. Wanneer op basis van het advies van het COIE wordt besloten
over te gaan tot actieve preventie of bestrijding van een soort, kan het COIE ondersteunen
bij de aansturing en coördinatie van zo’n actie. Ook kan het COIE onderzoek initiëren naar
milieuvriendelijke bestrijdingstechnieken. Het COIE heeft zelf geen wettelijk mandaat om
bestrijdingsmaatregelen op te leggen. In bepaalde gevallen is er een wettelijk bevoegde
instantie die bestrijdingsmaatregelen kan uitvoeren, zoals de Plantenziektenkundige
Dienst (LNV). Andere instrumenten zijn het opstellen van gedragscodes en het geven van
voorlichting over exoten.
• Communicatie en voorlichting. Het COIE communiceert en geeft voorlichting over exoten
en de maatregelen in afstemming met de uitvoerder(s) van de maatregelen.
Belangrijk doel hiervan is het creëren van bewustwording bij bedrijven, instanties en
burgers ter voorkoming van problemen met exoten.
Figuur 1 De organisatiestructuur van het COIE.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
De belangrijkste taak van het COIE is het gevraagd en ongevraagd adviseren van de Minister
van
LNV over de aanpak van invasieve exoten. Het COIE zal op termijn gaan bestaan uit een
Commissie
van onafhankelijke deskundigen en bestuurders en een ondersteunend secretariaat (figuur
1).
Het secretariaat bestaat uit enkele ambtenaren en wordt ondergebracht binnen de
structuur van
de Plantenziektenkundige Dienst. Deze organisatie heeft al jarenlange ervaring met
risicoanalyses
en de bestrijding van schadelijke organismen. De expertise van de PD beperkt zich echter
tot
organismen die schadelijk zijn voor planten. Het COIE zal dus voor kennis van overige typen
exoten in grote mate gebruik maken van andere partijen en organisaties.
Het secretariaat van het COIE wordt aangestuurd door de commissie. In deze commissie
zullen
bestuurders uit het bedrijfsleven, kennisinstellingen, maatschappelijke organisaties en
terreinbeheerders deelnemen. De voorzitter van de Commissie wordt het gezicht naar
buiten.
Planning exotenbeleid
September 2011

THE NETHERLANDS
De tweede helft van 2007 en 2008 worden opstartjaren voor het Coördinerend Orgaan
Invasieve
Exoten. In deze periode worden voorbereidingen getroffen voor een volledig functionerend
COUE
September 2011
vanaf 1 januari 2009.
Handhaven en aansprakelijkheid
Aan het begin van deze nota is de juridische basis voor het beleid ten aanzien van invasieve
exoten uit een gezet. LNV wil vooral inzetten op bewustwording van het risico van
uitheemse
soorten voor de inheemse biodiversiteit en het maken van afspraken met het bedrijfsleven.
De Flora en Fauna wet biedt ruimte om de handel en het bezit van bepaalde soorten te
verbieden,
zoals met de grote waternavel gebeurt is, Andere planten en dieren zouden hieraan
toegevoegd
kunnen worden, Aandachtspunt is de handhaving van dergelijke reguleringen. Onderzocht
wordt
nog of de Europese aansprakelijkheid richtlijn ondernemers aansprakelijk kan stellen voor
de
kosten van exotenbestrijding. De milieuaansprakelijkheidrichtlijn voorziet in een kader voor
het
voorkomen en herstellen van milieuschade. Onder het begrip milieuschade valtschade aan
beschermde flora en fauna soorten, bijzondere natuurgebieden, wateren, en bodem.
Opdrachtgever DN
Coördinerend Orgaan Invasieve Exoten,
bestaande uit:
commissie van 6-8
deskundigen
secretariaat /
bureau van de
commissie bij de
PD
Advies
8
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
799

800
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
De centrale doelstelling van de richtlijn is dat een exploitant wiens activiteiten milieuschade
of een
onmiddellijk gevaar voor milieuschade hebben veroorzaakt, daarvoor uiteindelijk in
financiële zin
verantwoordelijk wordt gehouden.
9
Voorbeelden van problematische invasieve exoten in Nederland
Schade aan Biodiversiteit
De Ribkwal: De ribkwal Mnemiopsis ledyi wordt sinds de zomer van 2006 aangetroffen in de
Waddenzee en Grevelingenmeer. Deze soort is inheems in de gematigde en subtropische
riviermondingen langs de Atlantische kust van Noord- en Zuid-Amerika. Rond 1980 werd
deze
soort met ballastwater van schepen geïntroduceerd in de Zwarte Zee, later o.a. ook in de
Kaspische Zee. De Ribkal heeft daar een grote impact op het gehele ecosysteem, doordat de
kwal
hetzelfde zoöplankton eet als de inheemse soorten. Dit werkt door tot aan de top van de
voedselketen: aantallen dolfijnen en zeehonden nemen hierdoor ook af.
Veelkleurig Aziatisch lieveheersbeestje: Deze lieveheersbeestjessoort werd aanvankelijk
geïmporteerd als biologische bestrijder van bladluizen, maar rukt inmiddels in grote delen
van
Europa op. Het veelkleurig aziatisch lieveheersbeestje vormt door zijn vraatzucht een
(potentiële)
bedreiging voor inheemse soorten.
Muntjak: De muntjak of blafhert is een kleine uit India afkomstige reeënsoort die
vermoedelijk is
ontsnapt uit hertenkampen en parken. In een groot deel Engeland heeft de soort zich
ontwikkeld
tot een plaag die nauwelijks nog in de hand te houden is. Daar verdringt hij de inheemse
reeën en
heeft een sterk selectieve invloed op de vegetatie.In Nederland bestaat op de Veluwe een
populatie van vermoedelijk enkele honderden exemplaren. De soort mag geschoten
worden,
maar actieve bestrijding vindt niet plaats omdat hier geen prioriteit aan wordt gegeven.
Bovendien wordt de publieke opinie gevreesd. Bij uitblijven van maatregelen bestaat de
kans dat
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
de soort zich ook in Nederland tot een plaag zal ontwikkelen.
Schade aan volksgezondheid
Aziatische tijgermug: De Aziatische tijgermug lift mee met importpartijen Dracaena's (Lucky
Bamboo)
uit China naar Nederland. Deze muggensoort is een agressieve steker en kan bovendien een
aantal
voor de mens schadelijke virussen overbrengen, waaronder het Dengue virus
(knokkelkoorts).
Ambrosia: Ambrosia komt van oorsprong uit Noord-Amerika. Inmiddels is deze plant
gevestigd in
grote delen van zuid- en oost-Europa en wordt in toenemende mate in Nederland
aangetroffen,
vermoedelijk door de import van verontreinigd vogelvoer en landbouwzaad. De pollen van
Ambrosia veroorzaken allergische reacties bij mensen. Ambrosia kan het hooikoortsseizoen
met
twee maanden verlengen. In de VS veroorzaken twee soorten de meeste overlast: A.
aratemisiifolia en A. trifida.
Economische schade
Grote waternavel De uit Noord-Amerika afkomstige grote waternavel is de enige soort
waarvan
het bezit in Flora en faunawet expliciet verboden is. Desondanks komt de soort veelvuldig
op
diverse locaties in Nederland voor. Het areaal breidt zich nog steeds uit. Deze waterplant
vormt
dikke lagen drijvende planten die andere soorten verstikken en watergangen verstopt, met
als
gevolg aanzienlijke economische schade. Waterschappen voeren al een aantal jaar een
actief
bestrijdingsbeleid, waaraan miljoenen euro’s zijn uitgegeven. De bestrijding van de haarden
is
echter niet wettelijk geregeld, waardoor de soort zich blijft uitbreiden.
Veiligheidsrisico
Muskusrat
De muskusrat is een soort die begin 20e eeuw in Europa vanuit Noord-Amerika is ingevoerd
om op
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
801

802
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
te jagen en vanwege zijn kostbare pels. Binnen enkele decennia had de muskusrat zich
explosief
ontwikkeld en begon een plaag te worden. Muskusratten graven gangen die onder dijken
en
spoortrajecten verzakkingen kunnen veroorzaken met gevaarlijke situaties van dien.
Op dit moment worden muskusratten actief bestreden door provincies, die deze taken in de
meeste gevallen door de waterschappen uit laten voeren. Met de muskusrattenbestrijding
zijn
grote geldbedragen gemoeid.
NL500 Waterplant Convenant; Aquatic Plant covenant
CONVENANT WATERPLANTEN
Partijen:
A
De Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit, handelend als bestuursorgaan,
hierna “LNV”;
B
De Unie van Waterschappen, te ‘s Gravenhage, namens alle Waterschappen;
C
a. De Nederlandse Bond van Boomkwekers te Bunnik, namens de bij haar aangesloten
telers/importeurs;
b. De Vereniging van Vasteplantenkwekers te Bunnik, namens de bij haar aangesloten
telers/importeurs;
b. AQUAFLORA BV
c. Waterplantenspecialist
d. SONGROW
e. d'n Bart waterplantenkwekerij en adviesbureau
f. De Plomp BV
en
D
a. Vereniging Landelijke Organisatie Dibevo te Amersfoort, namens de bij haar
aangesloten (ketens van) tuincentra/handelsbedrijven;
b. Tuinbranche Nederland, Woerden;
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
Partijen genoemd onder A tot en met D te duiden als: “convenantpartners”,
Overwegende dat:
- partijen zich ertoe willen verplichten om de biodiversiteit te beschermen, het goed
functioneren van de waterhuishouding te verzekeren met het oog op de veiligheid van
de bevolking, en daarbij recht willen doen aan de economische belangen van telers
en handelaren in teeltproducten;
- partijen zoveel mogelijk willen voorkomen dat uitheemse plantensoorten zich bij de
teelt, import en het verhandelen van water- en moerasplanten in Nederland, naar het
oppervlaktewater verspreiden;
- bedrijven maatschappelijk verantwoord willen ondernemen, dat wil zeggen
winststreven willen combineren met aandacht voor mens en milieu
- uitheemse water- en moerasplanten in Nederland worden geïmporteerd, geteeld en
verhandeld, die bestemd zijn voor aquaria, vijvers, tuinen en infrastructurele
waterwerken;
- uitheemse water- en moerasplanten via consumenten in het Nederlandse
oppervlaktewater terecht komen;
- invasieve uitheemse water- en moerasplanten zich explosief kunnen uitbreiden in het
oppervlaktewater, inheemse planten en dieren kunnen bedreigen en waterlopen
kunnen verstoppen;
- verwijdering van deze planten door de waterschappen hoge kosten met zich brengt;
- consumenten zich doorgaans niet bewust zijn van de risico’s van het uitzetten in het
oppervlaktewater van invasieve uitheemse water- en moerasplanten;
- Nederland door ratificering van de Convention on Biological Diversity (Rio de Jaineiro,
1992) en de Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural
Habitats (Bern, 1979) zich ertoe verplicht heeft de inheemse biodiversiteit te
beschermen en de introductie van niet-inheemse soorten in de natuurlijke omgeving
te voorkomen;
- Nederland vanwege Richtlijn 2000/60/EG tot vaststelling van een kader voor
communautaire maatregelen betreffende het waterbeleid van de Raad van 23 oktober
2000 (de kaderrichtlijn water) verplicht is de aquatische ecosystemen en de kwaliteit
van het oppervlaktewater in Nederland te garanderen;
- de Flora- en faunawet het bezit van Hydrocotyle ranunculoides (grote waternavel)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
803

804
verbiedt;
Komen overeen
Artikel 1
1. De onder C en D genoemde bedrijven, leven de volgende verplichtingen na:
a. De planten, genoemd in bijlage 1, worden niet in Nederland geleverd aan
consumenten;
b. De planten, genoemd in bijlage 1, worden evenmin door de aangesloten bedrijven
in eigen beheer gebruikt;
c. De planten, genoemd in bijlage 2, worden uitsluitend verhandeld met aanvullende
informatie over de omstandigheden waarin deze soorten veilig gebruikt kunnen worden;
d. De planten in bijlage 2 worden bij verkoop voorzien van een etiket waarop
tenminste wordt vermeld:
i. de wetenschappelijke naam;
ii. dat het een uitheemse soort betreft;
iii. dat de soort zich kan verspreiden naar het oppervlaktewater en dan een
bedreiging kan vormen voor inheemse planten en dieren, en
iv dat daarom dringend wordt geadviseerd om verspreiding naar het
oppervlaktewater te voorkomen.
Planten worden zo veel mogelijk onder de correcte wetenschappelijke naam in het
verkeer gebracht.
2. De verenigingen, genoemd onder C en D, bevorderen dat de bij hen aangesloten
bedrijven, de verplichtingen, bedoeld in het eerste lid, naleven.
Artikel 2
1. Convenantspartners stemmen er mee in dat de Plantenziektenkundige Dienst van het
Ministerie van LNV er jaarlijks door middel van monitoren op de bedrijven op toeziet dat
de afspraken van dit convenant worden nagekomen. De Plantenziektenkundige Dienst
brengt hierover jaarlijks verslag uit, dat de basis is voor de jaarlijkse evaluatie genoemd
in artikel 5, eerste lid.
2. De Unie van Waterschappen bevordert dat de Waterschappen alle nieuwe vondsten
van uitheemse soorten anders dan grote waternavel zullen melden aan de
Plantenziektenkundige Dienst.
Artikel 3
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
1.De bedrijven en verenigingen, genoemd onder C en D, informeren de kopers van de
planten in bijlage 2 over de risico’s van het uitzetten van uitheemse soorten in het
oppervlaktewater en het onzorgvuldig omgaan met overtollige water- en moerasplanten,
onder meer door middel van brochures en publicaties op internet.
2. De Unie van Waterschappen bevordert dat de waterschappen publiekscampagnes
organiseren gericht op het voorkomen van introductie van exoten in het
oppervlaktewater.
3. De Minister van LNV organiseert publiekscampagnes gericht op het voorkomen van
exoten met aandacht voor oppervlaktewater.
4. Elke vier jaar wordt de effectiviteit van deze campagnes geëvalueerd
Artikel 4
Partijen spannen zich in om zoveel mogelijk bekendheid te geven aan dit convenant en
om de naleving van de verplichtingen van dit convenant, ook door niet ondertekenende
partijen binnen de branche, te bevorderen.
Artikel 5
1. Partijen komen op uitnodiging van de Minister van LNV jaarlijks bijeen om de
uitvoering en de naleving van het convenant te evalueren en vast te stellen of
wijzigingen nodig zijn van de bijlagen bij dit convenant of andere wijzigingen.
2. Voorstellen tot wijziging worden met hun onderbouwing, tenminste één maand voor
de vergadering ingediend.
3. De evaluaties worden in een frequentie van eens per vier jaar herhaald, daarbij staat
de effectiviteit van het instrument convenant ter discussie voor de convenantpartners.
4. Een wijziging van het convenant behoeft de schriftelijke instemming van alle partijen.
5. De verklaring tot instemming wordt toegestuurd aan de Minister van LNV.
6. De wijziging wordt gepubliceerd in de Staatscourant.
Artikel 7
1. Organisaties en bedrijven kunnen tijdens de looptijd van het convenant als partij
toetreden.
2. Een toetreder maakt het verzoek tot toetreding schriftelijk bekend aan de Directeur
Natuur, Landschap en Platteland van het Ministerie van Landbouw, Natuur en
Voedselkwaliteit.
3. Zodra de convenantpartners hebben ingestemd met het verzoek, gelden voor de
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
805

806
toetreder de rechten en verplichtingen uit het convenant.
4. Het verzoek tot toetreding en de verklaring tot instemming worden in afschrift als
bijlage aan het convenant gehecht.
Artikel 8
Partijen wijzigen dit convenant indien nationale of internationale regelgeving dat
noodzakelijk maken.
Artikel 9
Om een soepele overgang naar de condities van dit convenant mogelijk te maken voor
de aangesloten bedrijven geldt een overgangstermijn van één jaar waarin:
a. de verplichtingen uit artikel 1 zoveel mogelijk worden uitgevoerd;
b. bestaande voorraden planten en etiketten mogen worden opgebruikt.
Artikel 10
Ieder geschil ter zake van deze overeenkomst zal met uitsluiting van de gewone rechter,
worden voorgelegd aan een geschillencommissie, bestaande uit vijf leden, waarvan twee
leden worden aangewezen door de Minister van LNV en de andere leden door de
Vereniging van Vasteplantenkwekers, de Vereniging Landelijke Organisatie Dibevo en de
Unie van Waterschappen.
Uitspraken van deze geschillencommissie zullen door partijen als bindend worden
beschouwd.
Artikel 11
1. Dit convenant wordt na ondertekening genotificeerd volgens de voorschriften van
Richtlijn nr. 98/34/EG. Het convenant treedt in werking drie maanden na de dag van
notificatie van het convenant.
2. Partijen kunnen het convenant uitsluitend opzeggen middels een schriftelijke
mededeling aan de voorzitter van de jaarlijkse bijeenkomst van convenantpartners.
3. Bij opzeggingen geldt een opzegtermijn van een jaar, die ingaat tijdens de
eerstvolgende jaarlijkse bijeenkomst van convenantpartners.
4. Bij opzeggingen door een partij, blijft het convenant in stand voor de overige partijen.
De tekst van dit convenant wordt in opdracht van de Minister van Landbouw, Natuur en
Voedselkwaliteit zo snel mogelijk na inwerkingtreding gepubliceerd in de Staatscourant.
Partijen:
A
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
De Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit, handelend als bestuursorgaan
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: DE MINISTER VAN LANDBOUW, NATUUR EN VOEDSELKWALITEIT, voor deze DE
DIRECTEUR NATUUR, LANDSCHAP EN PLATTELAND drs. R.P. van Brouwershaven
B
De Unie van Waterschappen, te ‘s Gravenhage, namens alle Waterschappen;
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: dhr. ing. J. Geluk
C
a. De Nederlandse Bond van Boomkwekers
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: J.W.J. van Leeuwen
b. De Vereniging van Vasteplantenkwekers te Bunnik, namens de bij haar aangesloten
telers/importeurs;
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: G.J.Th Susanna
c. AQUAFLORA BV
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: F.C. Riechelman
d. Waterplantenspecialist
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: M. van der Werf
e. SONGROW
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: familie Hogendoorn
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
807

808
f.. d'n Bart waterplantenkwekerij en adviesbureau
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: K. Koot
g. De Plomp BV
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: J. Hoogendoorn
en
D
a. Vereniging Landelijke Organisatie Dibevo te Amersfoort, namens de bij haar
aangesloten (ketens van) tuincentra/handelsbedrijven;
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: J. Th. de Jongh
b. Tuinbranche Nederland, Woerden;
Datum: 23 februari 2010
Plaats: Leiden
Naam: H. de Groot
Bijlage 1.
· Crassula helmsii; Watercrassula
· Hydrilla verticillata; Hydrilla
· Hydrocotyle ranunculoides; Grote waternavel1
· Ludwigia grandiflora; Waterteunisbloem
· Ludwigia peploides; Kleine waterteunisbloem
· Myriophyllum aquaticum; Parelvederkruid
Bijlage 2.
· Azolla sp. Kroosvarens
· Cabomba caroliniana Waterwaaier
· Eichhornia crassipes; Waterhyacinth
· Egeria densa Egeria
· Myriophyllum heterophyllum Ongelijkbladig vederkruid
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
THE NETHERLANDS
September 2011

THE NETHERLANDS
September 2011
· Pistia stratiotes Watersla
· Salvinia molesta Grote vlotvaren
1 Voor Grote waternavel, Hydrocotyle ranunculoides, geldt een wettelijk verbod via de
Flora en
Faunawet
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
809

POLAND
September 2011
1.20. POLAND
PL120 - USTAWA z dnia 27 kwietnia 2001 r. Prawo ochrony środowiska;
Environmental Law of 27 April 2001
Art. 127.
1. Ochrona zwierząt oraz roślin polega na:
1) zachowaniu cennych ekosystemów, różnorodności biologicznej i utrzymaniu równowagi
przyrodniczej;
2) tworzeniu warunków prawidłowego rozwoju i optymalnego spełniania przez zwierzęta i
roślinnośd funkcji biologicznej w środowisku;
3) zapobieganiu lub ograniczaniu negatywnych oddziaływao na środowisko, które mogłyby
niekorzystnie wpływad na zasoby oraz stan zwierząt oraz roślin;
4) zapobieganiu zagrożeniom naturalnych kompleksów i tworów przyrody.
PL121 - USTAWA z dnia 16 kwietnia 2004 r.o ochronie przyrody; Act on Nature
Conservation of 16 April 2004
Art. 46.
§1 Ochrona gatunkowa ma na celu zapewnienie przetrwania i właściwego stanu ochrony
dziko występujących roślin, zwierząt i grzybów oraz ich siedlisk, gatunków rzadko
występujących, endemicznych, podatnych na zagrożenia i zagrożonych wyginięciem oraz
objętych ochroną na podstawie umów międzynarodowych, a także zachowanie
różnorodności gatunkowej i genetycznej.
Art. 120.
§1 Zabrania się wprowadzania do środowiska przyrodniczego oraz przemieszczania w tym
środowisku roślin, zwierząt lub grzybów gatunków obcych, a także ich form rozwojowych.
§2 Sprowadzanie do kraju roślin, zwierząt lub grzybów gatunków obcych, które w
przypadku uwolnienia do środowiska przyrodniczego mogą zagrozid gatunkom rodzimym,
wymaga zezwolenia ministra właściwego do spraw środowiska.
§3Przepisów ust. 1 i 2 nie stosuje się do gatunków ryb, na których wprowadzanie jest
wymagane zezwolenie ministra właściwego do spraw rolnictwa, wydawane na podstawie
art. 3 ustawy z dnia 18 kwietnia 1985 r. o rybactwie śródlądowym (Dz.U. z 1999 r. Nr 66,
poz. 750, z późn. zm.) albo art. 26 ustawy z dnia 6 września 2001 r. o rybołówstwie
morskim (Dz. U. Nr 129, poz. 1441 oraz z 2002 r. Nr 181, poz. 1514).
§4 Zakazów, o których mowa w ust. 1, nie stosuje się do wprowadzania i prze- mieszczania
roślin:
1. przy zakładaniu i utrzymywaniu terenów zieleni oraz zakładaniu i
utrzymywaniu zadrzewieo poza lasami i obszarami objętymi formami
ochrony przyrody;
2. wykorzystywanych w ramach racjonalnej gospodarki leśnej i rolnej.
Art. 131
Kto:
§9 wprowadza do środowiska przyrodniczego lub przemieszcza w tym środowisku rośliny,
zwierzęta lub grzyby gatunków obcych, a także ich formy rozwojowe,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
810

POLAND
§10 bez zezwolenia lub wbrew jego warunkom sprowadza do kraju rośliny, zwierzęta lub
grzyby gatunków obcych, które w przypadku uwolnienia do środowiska przyrodniczego
mogą zagrozid gatunkom rodzimym,
September 2011
- podlega karze aresztu albo grzywny.
PL122 - USTAWA z dnia 28 września 1991 r. o lasach; Forestry Act of 1991
Art. 13. Właściciele lasów są obowiązani do trwałego utrzymywania lasów i zapewnienia
ciągłości ich użytkowania
Art. 9.
§1 W celu zapewnienia powszechnej ochrony lasów właściciele lasów są obowiązani do
kształtowania równowagi w ekosystemach leśnych, podnoszenia naturalnej odporności
drzewostanów, a w szczególności do:
…
2) zapobiegania, wykrywania i zwalczania nadmiernie pojawiających i roz-
przestrzeniających się organizmów szkodliwych
PL124 - USTAWA z dnia 13 października 1995 r.Prawo łowieckie; Act on Hunting
of 13 October 1995
Rozdział 3 Zasady gospodarki łowieckiej
Art. 8. 1. Gospodarka łowiecka prowadzona jest w obwodach łowieckich przez dzierżawców
lub
zarządców.
3. Gospodarka łowiecka prowadzona jest na zasadach określonych w ustawie i w oparciu o:
1) roczne plany łowieckie ustalane przez dzierżawców obwodów łowieckich, opiniowane
przez wójta
(burmistrza, prezydenta miasta) i zatwierdzane przez nadleśniczego Paostwowego
Gospodarstwa
Leśnego Lasy Paostwowe, a w obwodach niewydzierżawionych ustalane przez zarządców
tych
obwodów i zatwierdzane przez dyrektora regionalnej dyrekcji Paostwowego Gospodarstwa
Leśnego
Lasy Paostwowe,
2) wieloletnie łowieckie plany hodowlane uwzględniające zasadę optymalnego
gospodarowania
populacjami zwierząt łownych oraz ochrony lasu przed szkodami wyrządzonymi przez te
zwierzęta,
które sporządzają dla sąsiadujących ze sobą obwodów łowieckich o zbliżonych warunkach
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
811

812
przyrodniczych (rejony hodowlane) dyrektorzy regionalnych dyrekcji Paostwowego
Gospodarstwa
Leśnego Lasy Paostwowe w porozumieniu z wojewodami i Polskim Związkiem Łowieckim.
Art. 13. Dzierżawcy i zarządcy obwodów łowieckich obowiązani są dokarmiad zwierzynę,
zwłaszcza w
okresach występowania niedostatku żeru naturalnego oraz wówczas, gdy w sposób istotny
może to
wpłynąd na zmniejszenie szkód wyrządzanych przez zwierzynę w uprawach i płodach
rolnych oraz w
gospodarce leśnej.
Art. 44.4. Minister właściwy do spraw środowiska po zasięgnięciu opinii Paostwowej Rady
Ochrony Przyrody oraz Polskiego Związku Łowieckiego określi, w drodze rozporządzenia,
listę zwierząt zaliczonych do szkodników łowieckich oraz sposoby ograniczania ich populacji.
Art. 29.
PL125 - USTAWA z dnia 19 lutego 2004 r. o rybołówstwie; Act on Fishery of 19
February 2004
1. Prowadzenie chowu lub hodowli ryb i innych organizmów morskich albo zarybiania w
polskich obszarach morskich wymaga uzyskania zezwolenia ministra właściwego do spraw
rybołówstwa, z zastrzeżeniem ust. 7.
2. Wniosek o wydanie zezwolenia, o którym mowa w ust. 1, zawiera:
1) imię, nazwisko, określenie miejsca zamieszkania i adres albo nazwę, określenie siedziby i
adres
wnioskodawcy;
2) miejsce, okres i sposób planowanego prowadzenia chowu lub hodowli organizmów
morskich oraz ich
gatunek - w przypadku zezwolenia na chów lub hodowlę ryb i innych organizmów morskich;
3) ilośd, gatunek i rodzaj materiału zarybieniowego oraz miejsce i czas planowanego
zarybiania - w
przypadku zezwolenia na zarybianie;
4) rodzaj, ilośd, miejsce, czas i sposób planowanego pozyskania materiału biologicznego,
jeżeli
zarybianie wymaga jego pozyskania.
3. Zezwolenie zawiera określenie:
1) rodzaju, ilości, miejsca, czasu i sposobu pozyskania materiału biologicznego;
2) ilości, gatunku i rodzaju materiału zarybieniowego oraz wskazanie miejsca i czasu
zarybiania albo
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
3) miejsca, okresu i sposobu prowadzenia chowu lub hodowli organizmów morskich oraz
ich gatunku.
4. Odmawia się wydania zezwolenia, jeżeli planowana działalnośd stanowiłaby zagrożenie
dla trwałości lub równowagi środowiska morskiego.
5. Zezwolenie cofa się, w drodze decyzji, jeżeli jest realizowane niezgodnie z warunkami w
nim
określonymi lub działalnośd ta stanowi zagrożenie dla trwałości lub równowagi środowiska
morskiego.
September 2011
6. Decyzji, o której mowa w ust. 5, nadaje się rygor natychmiastowej wykonalności.
7. Zezwolenia nie wymaga zarybianie w polskich obszarach morskich, o którym mowa w art.
30.
Art. 30. 1. Utrzymanie i odtwarzanie zasobów ryb w polskich obszarach morskich jest
dokonywane
przez planowane zarybianie polskich obszarów morskich.
2. Zarybianie, o którym mowa w ust. 1, prowadzi minister właściwy do spraw rybołówstwa.
3. Koszty zarybiania, o których mowa w ust. 1, są ponoszone corocznie przez budżet
paostwa, z
części, której dysponentem jest minister właściwy do spraw rybołówstwa.
4. Przepis ust. 3 nie dotyczy zarybiania, na które wymagane jest zezwolenie, o którym mowa
w art.
29 ust. 1.
Kto z naruszeniem przepisów o rybołówstwie:
1) prowadzi połowy organizmów morskich w celach naukowo-badawczych albo
szkoleniowych,
2) prowadzi skup lub przetwórstwo na morzu organizmów morskich,
3) prowadzi chów lub hodowlę ryb i innych organizmów morskich,
4) dokonuje zarybiania,
5) prowadzi obrót produktami rybołówstwa
- podlega karze pieniężnej do wysokości nieprzekraczającej dziesięciokrotnego przeciętnego
wynagrodzenia miesięcznego w gospodarce narodowej za rok poprzedzający, ogłaszanego
przez
Prezesa Głównego Urzędu Statystycznego.
PL126- USTAWA z dnia 18 kwietnia 1985r. o rybactwie śródlądowym; Act on
Inland Fishing of 18 April 1985 (amended 10 December 2010)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
813

814
Art. 2a.
Ochronę i odbudowę zasobów ryb w wodach, z wyjątkiem gatunków ryb, które są objęte
ochroną na podstawie przepisów o ochronie przyrody, zapewnia się przez racjonalne
gospodarowanie zasobami, w tym podejmowanie działao służących utrzymaniu,
odtworzeniu lub przywróceniu właściwego stanu tych zasobów i relacji przyrodniczych
między poszczególnymi ich elementami, zgodnie z zasadami zrównoważonego rozwoju.
Art 2c
3. Minister właściwy do spraw rybołówstwa, w drodze rozporządzenia, wprowadza program
ochrony i odbudowy zasobów ryb na terytorium Rzeczypospolitej Polskiej lub jego części, po
jego zatwierdzeniu przez właściwy organ Unii Europejskiej, mając na względzie utrzymanie,
odtworzenie lub poprawę stanu zasobów określonych gatunków ryb w wodach, racjonalne
korzystanie z zasobów tych ryb oraz zachowanie różnorodności biologicznej w wodach.
4. Realizacja programu ochrony i odbudowy zasobów ryb jest finansowana albo
współfinansowana ze środków budżetu paostwa, w szczególności stanowiących środki
pochodzące z budżetu Unii Europejskiej.
Art. 3.
1. Zezwoleo wymagają następujące działania:
1) wprowadzenie ryb gatunku obcego, stanowiącego gatunek obcy w rozumieniu
art. 3 pkt 6 rozporządzenia nr 708/2007, zwany dalej „gatunkiem obcym”, polegające na
zarybieniu wód,
2) wprowadzenie w rozumieniu art. 3 pkt 10 rozporządzenia nr 708/2007 ryb
gatunku obcego
– zwane dalej „działaniami z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za nierodzimy”.
2. Zezwoleo, o których mowa w ust. 1, nie wymagają następujące działania:
1) wprowadzenie ryb gatunku obcego wymienionego w wykazie gatunków ryb uznanych za
nierodzime określonym w przepisach wydanych na podstawie art. 3f pkt 1 lit. a, polegające
na zarybieniu wód, dokonywane zgodnie z warunkami określonymi w tych przepisach;
2) wprowadzenie w rozumieniu art. 3 pkt 10 rozporządzenia nr 708/2007 ryb gatunku
obcego wymienionego w wykazie gatunków ryb uznanych za nierodzime określonym w
przepisach wydanych na podstawie art. 3f pkt 1 lit. b, dokonywane zgodnie z warunkami
określonymi w tych przepisach.
3. Minister właściwy do spraw rybołówstwa może określid, w drodze rozporządzenia,
warunki, w szczególności techniczne, organizacyjne lub gospodarcze, przeniesienia ryb
gatunku niewystępującego miejscowo w rozumieniu art. 3 pkt 7 rozporządzenia nr
708/2007, polegającego na zarybieniu wód, lub przeniesienia w rozumieniu art. 3 pkt 11
tego rozporządzenia ryb znajdujących się w wykazie gatunków ryb uznanych za rodzime
określonym w przepisach wydanych na podstawie art. 3f pkt 2, mając na względzie rodzaj
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
prowadzonej działalności rybackiej, znaczenie gospodarcze poszczególnych gatunków ryb
oraz przewidywany
September 2011
wpływ takiego przeniesienia na środowisko.
4. W przypadku wystąpienia negatywnego wpływu na środowisko związanego z
wprowadzaniem gatunków ryb, na które nie są wymagane zezwolenia, o których mowa w
ust. 1, lub przenoszeniem ryb gatunków, dla których nie określono warunków ich
przenoszenia na podstawie ust. 3, minister właściwy do spraw rybołówstwa może, w drodze
rozporządzenia:
1) wprowadzid na terytorium Rzeczypospolitej Polskiej albo jego części zakaz wprowadzania
lub przenoszenia tych ryb,
2) określid działania mające na celu wyeliminowanie zaistniałych negatywnych skutków –
uwzględniając ochronę różnorodności biologicznej.
Art. 3a.
1. Organem właściwym do wydawania zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1, jest
minister właściwy do spraw rybołówstwa. Zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1 pkt 1,
jest wydawane z uwzględnieniem stanowiska ministra właściwego do spraw środowiska.
2. Zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1, wydaje się na wniosek, w drodze decyzji
administracyjnej, na czas określony.
3. Do wymagao, jakie powinien spełniad wniosek o wydanie zezwolenia, o którym
mowa w art. 3 ust. 1 pkt 1, przepis art. 6 ust. 2 rozporządzenia nr 708/2007 stosuje się
odpowiednio.
4. W zezwoleniu, o którym mowa w art. 3 ust. 1, określa się:
1) podmiot uprawniony do prowadzenia działao z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za
nierodzimy;
2) gatunek, ilośd, płed, stadium rozwoju osobniczego oraz źródło pochodzenia ryb
przeznaczonych do prowadzenia działao z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za
nierodzimy;
3) rodzaj działao z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za nierodzimy;
4) czas trwania, miejsce i warunki prowadzenia działao z wykorzystaniem ryb gatunku
uznanego za nierodzimy;
5) czas trwania, miejsce i warunki prowadzenia kwarantanny, jeżeli ustalono potrzebę jej
przeprowadzenia;
6) czas trwania, miejsce i warunki pilotażowego uwolnienia ryb, jeżeli ustalono
potrzebę jego przeprowadzenia;
7) czas trwania, zakres i warunki monitoringu działao z wykorzystaniem ryb gatunku
uznanego za nierodzimy oraz sposób i termin przekazywania raportu z prowadzonego
monitoringu, jeżeli ustalono potrzebę jego przeprowadzenia.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
815

816
5. W zezwoleniu, o którym mowa w art. 3 ust. 1, zatwierdza się plan awaryjny, jeżeli
ustalono potrzebę jego sporządzenia.
6. W uzasadnionych przypadkach, w zezwoleniu, o którym mowa w art. 3 ust. 1,
określa się, że działanie z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za nierodzimy jest
działaniem o charakterze pilotażowego uwolnienia ryb.
Art. 3b.
Minister właściwy do spraw rybołówstwa, w drodze decyzji administracyjnej, odmawia
wydania zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1, jeżeli:
1) wnioskodawca:
a) w okresie 3 lat przed złożeniem wniosku o wydanie zezwolenia naruszył zakaz, o którym
mowa w art. 3i, powodując istotne zagrożenie ekologiczne, lub
b) nie przedstawił dokumentów lub nie podał informacji, wymaganych do wydania tego
zezwolenia, lub c) wskazał miejsce prowadzenia kwarantanny, w przypadku ustalenia
potrzeby jej przeprowadzenia, w którym warunki lokalizacyjne, techniczne,
sanitarne, technologiczne lub organizacyjne uniemożliwiają jej przeprowadzenie;
2) planowane działania z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za nierodzimy, z
wyłączeniem pilotażowego uwolnienia ryb, wiążą się ze średnim lub wysokim poziomem
ryzyka ekologicznego albo
3) nie można ustalid ryzyka ekologicznego w oparciu o dostępną wiedzę i udokumentowane
doświadczenie w zakresie wpływu działao z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za
nierodzimy na środowisko.
Art. 3c.
1. Minister właściwy do spraw rybołówstwa może, w drodze decyzji administracyjnej,
zmienid lub cofnąd, w całości lub w części, zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1, jeżeli
po wydaniu tego zezwolenia stwierdzono:
1) negatywne skutki dla środowiska lub innych populacji ryb;
2) że działania z wykorzystaniem ryb gatunku uznanego za nierodzimy są prowadzone
niezgodnie z wydanym zezwoleniem lub w sposób naruszający przepisy o rybactwie
śródlądowym, przepisy o ochronie zdrowia zwierząt oraz zwalczaniu chorób zakaźnych
zwierząt, przepisy o ochronie przyrody, przepisy o ochronie środowiska lub przepisy o
ochronie zwierząt.
2. W decyzji, o której mowa w ust. 1, określa się termin i warunki podjęcia czynności
mających na celu eliminację zagrożeo wynikających z prowadzonej działalności. Decyzja
podlega natychmiastowemu wykonaniu.
Art. 3d.
Minister właściwy do spraw rybołówstwa może, w drodze decyzji administracyjnej,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
na wniosek podmiotu uprawnionego do prowadzenia działao z wykorzystaniem ryb
gatunku uznanego za nierodzimy, przedłużyd okres ważności zezwolenia, o którym
mowa w art. 3 ust. 1, jeżeli nie stwierdzono niekorzystnych skutków dla środowiska
lub innych populacji ryb. W tym przypadku nie jest wymagane przeprowadzenie
oceny ryzyka ekologicznego.
Art. 3e.
1. W sprawach dotyczących zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1 pkt 1, w zakresie
nieokreślonym w ustawie, przepisy rozporządzenia nr 708/2007 stosuje się odpowiednio.
2. Minister właściwy do spraw rybołówstwa prowadzi rejestr, o którym mowa w
rozdziale VI rozporządzenia nr 708/2007, również w sprawach związanych z
wydaniem zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1 pkt 1.
Art. 3f.
Minister właściwy do spraw rybołówstwa w porozumieniu z ministrem właściwym
do spraw środowiska określi, w drodze rozporządzenia:
1) wykaz gatunków ryb uznanych za nierodzime oraz warunki, w szczególności techniczne,
organizacyjne lub gospodarcze, wprowadzania ryb tych gatunków, dla których nie jest
wymagane zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1:
a) pkt 1,
b) pkt 2,
2) wykaz gatunków ryb uznanych za rodzime – mając na względzie potrzebę ochrony i
utrzymania różnorodności biologicznej oraz koniecznośd zapobiegania negatywnemu
wpływowi działao związanych z wprowadzeniem ryb gatunku obcego na środowisko, a także
wyniki badao i dostępną wiedzę w zakresie stosowanych w rybactwie śródlądowym praktyk
gospodarczych i ich potencjalnego wpływu na środowisko.
Art. 3g.
1. Tworzy się zespół ekspertów do spraw związanych z wydawaniem zezwoleo
o których mowa w art. 3 ust. 1, oraz innych spraw w zakresie wykorzystania ryb gatunków
obcych oraz ryb gatunków niewystępujących miejscowo, zwany dalej „zespołem
ekspertów”.
2. Zespół ekspertów jest organem opiniodawczo-doradczym ministra właściwego do spraw
rybołówstwa.
3. Do zadao zespołu ekspertów należy w szczególności:
1) wykonywanie obowiązków i uprawnieo komitetu doradczego, o którym mowa w
rozporządzeniu nr 708/2007;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
817

818
2) przeprowadzanie analiz, dokonywanie ocen, wydawanie opinii, przedstawianie
stanowisk, w tym dotyczących konieczności przeprowadzenia oceny ryzyka ekologicznego i
określenia jej wyniku, jeżeli ustalono koniecznośd jej przeprowadzenia, oraz dotyczących
naukowego uzasadnienia odmowy, cofnięcia lub zmiany zezwolenia, o którym mowa w art.
3 ust. 1.
4. W skład zespołu ekspertów wchodzą osoby posiadające stopieo lub tytuł naukowy oraz
wiedzę specjalistyczną i udokumentowane doświadczenie w zakresie wykorzystania ryb
gatunków obcych oraz ryb gatunków niewystępujących miejscowo.
5. Członków zespołu ekspertów powołuje i odwołuje minister właściwy do spraw
rybołówstwa, uwzględniając w składzie zespołu ekspertów przedstawiciela wskazanego
przez ministra właściwego do spraw środowiska.
6. Zespół ekspertów wybiera ze swojego grona przewodniczącego i zastępców oraz ustala
regulamin jego działania określający w szczególności kompetencje przewodniczącego oraz
tryb podejmowania rozstrzygnięd przez zespół ekspertów. Regulamin wymaga
zatwierdzenia przez ministra właściwego do spraw rybołówstwa.
7. Wydatki związane z działalnością zespołu ekspertów są pokrywane z budżetu
paostwa z części, której dysponentem jest minister właściwy do spraw rybołówstwa.
8. Obsługę prac zespołu ekspertów zapewnia urząd obsługujący ministra właściwego
do spraw rybołówstwa.
Art. 3h.
1. Za wydanie zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1, pobiera się opłatę
w wysokości:
1) jednej drugiej przeciętnego wynagrodzenia miesięcznego w gospodarce narodowej w
roku kalendarzowym ostatnio ogłoszonego przez Prezesa Głównego Urzędu Statystycznego
w Dzienniku Urzędowym Rzeczypospolitej Polskiej „Monitor Polski” na podstawie przepisów
o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeo Społecznych, zwanego dalej „przeciętnym
wynagrodzeniem”, ustalonego według stanu na dzieo złożenia wniosku o wydanie tego
zezwolenia – w przypadku konieczności przeprowadzenia oceny ryzyka ekologicznego;
2) jednej czwartej przeciętnego wynagrodzenia, ustalonego według stanu na dzieo złożenia
wniosku o wydanie tego zezwolenia – w przypadku wydania przez zespół ekspertów opinii o
braku konieczności przeprowadzenia oceny ryzyka ekologicznego.
2. Za przedłużenie okresu ważności zezwolenia, o którym mowa w art. 3 ust. 1, pobiera się
opłatę w wysokości jednej ósmej przeciętnego wynagrodzenia, ustalonego według stanu na
dzieo złożenia wniosku o przedłużenie okresu ważności tego zezwolenia.
3. Opłaty, o których mowa w ust. 1 i 2, stanowią dochód budżetu paostwa.
4. Minister właściwy do spraw rybołówstwa określi, w drodze rozporządzenia, sposób
wnoszenia opłat, o których mowa w ust. 1 i 2, mając na względzie zapewnienie skutecznego
ich uiszczenia.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
Art. 3i.
Zabrania się:
September 2011
1) wprowadzania ryb gatunku obcego, na których wprowadzenie jest wymagane
zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1, bez wymaganego zezwolenia albo wbrew
warunkom określonym w tym zezwoleniu;
2) wprowadzania ryb z gatunków wymienionych w wykazie określonym w przepisach
wydanych na podstawie art. 3f pkt 1 niezgodnie z warunkami określonymi w tych
przepisach, w przypadkach gdy zezwolenie, o którym mowa w art. 3 ust. 1, nie jest
wymagane;
3) przenoszenia ryb określonych gatunków niezgodnie z warunkami ich przenoszenia
określonymi w przepisach wydanych na podstawie art. 3 ust. 3, jeżeli warunki te zostały
określone w tych przepisach.
Art. 4b.
2. Zarybienia wód nie mogą powodowad zmniejszenia lub utraty różnorodności biologicznej
żywych zasobów wód.
Art. 6.
2. Racjonalna gospodarka rybacka polega na wykorzystywaniu produkcyjnych możliwości
wód, zgodnie z operatem rybackim, w sposób nienaruszający interesów uprawnionych do
rybactwa w tym samym dorzeczu, z zachowaniem zasobów ryb w równowadze biologicznej i
na poziomie umożliwiającym gospodarcze korzystanie z nich przyszłym uprawnionym do
rybactwa.
Art. 27b.
1. Kto:
3) narusza określone w art. 2 ust. 1 lub w przepisach wydanych na podstawie art. 2 ust. 2
warunki chowu, hodowli lub połowu organizmów żyjących w wodzie innych niż ryby,
4) dokonuje zarybieo niezgodnie z art. 4b ust. 1,
5) nie stosuje się do nakazu, o którym mowa w art. 9 ust. 1 lub 2,
6) dokonuje połowu ryb na rzecz uprawnionego do rybactwa, nie posiadając
dokumentu stwierdzającego upoważnienie, o którym mowa w art. 5,
7) narusza przepis art. 20 ust. 1, 4 lub 5
– podlega karze ograniczenia wolności albo karze grzywny nie niższej niż 200 zł.
Art. 27c.
1. Kto:
3) narusza zakaz określony w przepisach wydanych na podstawie art. 3 ust. 4
pkt 1,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
819

820
4) narusza zakaz określony w art. 3i, art. 8 ust. 1 pkt 6–10 i ust. 2, art. 10 ust. 1
pkt 1, art. 11, art. 14 ust. 2 lub art. 19 ust. 1,
– podlega grzywnie, karze ograniczenia wolności albo pozbawienia wolności
do lat 2.
COUNCIL REGULATION (EC) No 708/2007 of 11 June 2007 concerning use of alien and locally
absent species in aquaculture (with reference to Act on Inland Fishing)
Article 3
Definitions
For the purpose of this Regulation the following definitions shall apply:
6. ‘alien species’ means:
(a) a species or subspecies of an aquatic organism occurring outside its known natural range
and the area of its natural dispersal potential;
(b) polyploid organisms, and fertile artificially hybridized species irrespective of their natural
range or dispersal potential;
10. ‘introduction’ means the process by which an alien species is intentionally moved to an
environment outside its natural range for use in aquaculture;
PL127 USTAWA z dnia 18 grudnia 2003 r. o ochronie roślin; Act on Plant Protection
of 18 December 2003
Rozdział 1 Przepisy ogólne
Art. 2. 4) organizmy szkodliwe – wszelkie gatunki, szczepy lub biotypy roślin, zwierząt lub
czynnikow patogenicznych szkodliwych dla roślin, produktow roślinnych lub przedmiotow;
Rozdział 2
Ochrona roślin uprawnych przed organizmami szkodliwymi Art. 3. 1. Paostwowa Inspekcja
Ochrony Roślin i Nasiennictwa, zwana dalej "Inspekcją", przeprowadza obserwacje i
kontrole roślin, produktow roślinnych lub przedmiotow w celu ustalenia występowania:
1) organizmow szkodliwych szczegolnie groźnych, dotychczas niewystępujących na
terytorium Rzeczypospolitej Polskiej lub ktorych występowanie nie jest szeroko
rozpowszechnione, zwanych dalej "organizmami kwarantannowymi", lub
2) organizmow szkodliwych szeroko rozpowszechnionych, zwanych dalej "organizmami
niekwarantannowymi".
2. W przypadku stwierdzenia wystąpienia organizmow szkodliwych lub podejrzenia ich
wystąpienia wojewodzki inspektor ochrony roślin i nasiennictwa, zwany dalej
"wojewodzkim inspektorem":
1) identyfikuje organizm szkodliwy i źrodło jego pochodzenia; 2) ocenia moŜliwości dalszego
rozprzestrzeniania się organizmu szkodliwego i moŜliwości jego zwalczania.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
PL150 ROZPORZĄDZENIE MINISTRA ROLNICTWA I ROZWOJU WSI z dnia 12
listopada 2001 r. w sprawie połowu ryb oraz warunków chowu, hodowli i połowu
innych organizmów żyjących w wodzie; Regulation of 12 November 2001 on
fishing, breeding condition and fishing of other organisms living in water
§ 19. 1. Chów lub hodowlę innych niż ryby i raki organizmów żyjących w wodzie z gatunków
obcych
rodzimej florze i faunie prowadzi się w budynkach, w których:
1) woda po wprowadzeniu do urządzeo służących do chowu lub hodowli tych organizmów
wodnych
znajduje się w obiegu zamkniętym,
2) urządzenia doprowadzające i odprowadzające wodę oraz urządzenia służące do chowu
lub hodowli uniemożliwiają wydostanie się tych organizmów wodnych i ich form
rozwojowych do innych wód,
3) woda odprowadzana z urządzeo, o których mowa w pkt 1, poddawana jest ciągłej
ekspozycji
promieniowania ultrafioletowego, nie mniejszego niż 30.000 µΩς/χµ2
2. Drogi prowadzące do budynków, o których mowa w ust. 1, powinny byd wyposażone w
śluzy
dezynfekcyjne.
PL250 Projekt ROZPORZĄDZENIA MINISTRA ŚRODOWISKA z dnia …2009 r. w
sprawie listy roślin, zwierząt i grzybów gatunków obcych, które w przypadku
uwolnienia do środowiska przyrodniczego mogą zagrozid gatunkom rodzimym lub
siedliskom przyrodniczym; Project of regulation on the list of plant, animal and
fungi alien species which after release to the environment can threaten
indigenous species or natural habitats (Ministry of the Environment 2009) (not
implemented yet)
LISTA ROŚLIN, ZWIERZĄT I GRZYBÓW GATUNKÓW OBCYCH, KTÓRE W PRZYPADKU
UWOLNIENIA DO ŚRODOWISKA PRZYRODNICZEGO MOGĄ ZAGROZID GATUNKOM
RODZIMYM LUB SIEDLISKOM PRZYRODNICZYM
L.p. Nazwa polska Nazwa łacioska
Gatunki roślin
1. azolla drobna, a. karolioska Azolla filiculoides
2. barszcz mantegazyjski Heracleum mantegazzianum
3. barszcz Sosnowskiego Heracleum sosnowskyi
4. bożodrzew gruczołowaty (1) Ailanthus altissima
5. czeremcha amerykaoska (1) Padus serotina
6. grubosz Helmsa Crassula helmsii
7. harbuźnik kolczasty Sicyos angulata
8. jęczmieo grzywiasty Hordeum jubatum
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
821

822
9. klon jesionolistny (1) Acer negundo
10. kolcolist zachodni Ulex europaeus
11. kolczurka klapowana Echinocycstis lobata
12. miskant cukrowy Miscanthus sacchariflorus
13. miskant olbrzymi Miscanthus x giganteus
14. moczarka delikatna Elodea nuttallii
15. nawłod kanadyjska Solidago canadensis
16. nawłod późna Solidago gigantea
17. nawłod wąskolistna Solidago graminifolia
18. niecierpek Balfoura Impatiens balfourii
19. niecierpek drobnokwiatowy Impatiens parviflora
20. niecierpek gruczołowaty Impatiens glandulifera
21. niecierpek pomaraoczowy Impatiens capensis
22. pałka wysmukła Typha laxmanii
23. przestep biały Bryonia alba
24. rdest czeski, r. pośredni Reynoutria bohemica
25. rdestowiec japooski Reynoutria japonica
26. rdestowiec sachalioski Reynoutria sachalinensis
27. robinia akacjowa (1) Robinia pseudoacacia
28. rukwiślad francuski Erucastrum gallicum
29. rzepieo włoski Xanthium albinum
30. słonecznik bulwiasty Helianthus tuberosus
31. słonecznik jaskrawy Helianthus laetiflorus
32. spartina preriowa Spartina pectinata
33. starzec nierównozębny Senecio inaequidens
34. sylfia przerośnięta, sylfium przerosłe Silphium perfoliatum
35. szczaw omszony Rumex confertus
36. ślazowiec pensylwaoski Sida hermaphrodita
37. świdośliwa kłosowa Amelanchier spicata
38. tawuła kutnerowata (1) Spiraea tomentosa
39. trojeśd amerykaoska Asclepias syriaca
40. xx Spartina anglica
Gatunki zwierząt w obrębie jednostek systematycznych
SKORUPIAKI CRUSTACEA
41. krab wełnistoręki Eriocheir sinensis
42. rak luizjaoski Procambarus clarkii
43. rak pręgowaty, r. pręgowany Orconectes limosus
44. rak sygnałowy, r. kalifornijski Pacifastacus leniusculus
45. xx Corbicula fluminalis
OWADY INSECTA
46. biedronka azjatycka, b. arlekin Harmonia axyridis
47. stonka ziemniaczana Leptinotarsa decemlineata
48. xx Anoplophora chinensis
49. xx Anoplophora glabripennis
50. xx Monochamus alternatus
51. xx Monochamus carolinensis
52. xx Monochamus marmorator
53. xx Monochamus mutator
54. xx Monochamus nitens
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
55. xx Monochamus notatus
56. xx Monochamus obtusus
57. xx Monochamus scutellatus
58. xx Monochamus titillator
MIĘCZAKI MOLLUSCA
59. ostryga pacyficzna Crassostrea gigas
60. racicznica zmienna Dreissena polymorpha
61. szczeżuja chioska Sinanodonta woodiana
62. xx Corbicula fluminea
RYBY PISCES
63. amur biały (2) Ctenopharyngodon idella
64. babka bycza Neogobius melanostomus
65. babka łysa Neogobius gymnotrachelus
66. babka marmurkowata, b. rurkonosa Proterorhinus marmoratus
67. babka szczupła Neogobius fluviatilis
68. bass małogębowy Micropterus dolomieu
69. bass różowy Lepomis auritus
70. bass słoneczny Lepomis gibbosus
71. bass wielkogębowy Micropterus salmoides
72. buffalo czarny Ictobius niger
73. czarny lipieo bajkalski Thymallus baicalensis
74. czebaczek amurski Pseudorasbora parva
75. jesiotr rosyjski (2) Acipenser gueldenstaedtii
76. jesiotr syberyjski (2) Acipenser baerii
77. muksun Coregonus muksun
78. muławka wschodnioamerykaoska Umbra pygmaea
79. peluga (2) Coregonus peled
80. palia, golec zwyczajny Salvelinus alpinus
81. pirapitinga, pirania paku (3) Piaractus brachypomus
82. pstrąg tęczowy (2) Oncorhynchus mykiss
83. pstrąg źródlany (2) Salvelinus fontinalis
84. sumik afrykaoski Clarias gariepinus
85. sumik karłowaty Ameiurus nebulosus
86. trawianka Perccottus glenii
87. tołpyga biała (2) Hypophthalmichthys molitrix
88. tołpyga pstra (2) Aristichthys nobilis
89. wiosłonos amerykaoski Polyodon spathula
90. zbrojnik lamparci (3) Pterygoplichthys gibbiceps
PŁAZY AMPHIBIA
91. pętówka babienica Alytes obstetricans
92. żaba rycząca, ż. wół Lithobates catesbeianus
GADY REPTILIA
93. jaszczurka zielona (podgat. Meridionalis) Lacerta viridis meridionalis
94. żółw jaszczurowaty Chelydra serpentina
95. żółw malowany Chrysemys picta
96. żółw ozdobny Trachemys scripta
PTAKI AVES
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
823

824
97. aleksandretta obroźna Psittacula krameri
98. bernikla kanadyjska Branta canadensis
99. gęsiówka egipska Alopochen aegyptiacus
100. gęś tybetaoska Anser indicus
101. ibis czczony Threskiornis aethiopicus
102. karolinka Aix sponsa
103. kazarka Tadorna ferruginea
104. łabędź czarny Cygnus atratus
105. mandarynka Aix galericulata
106. nandu szare Rhea americana
107. sterniczka jamajska Oxyura jamaicensis
SSAKI MAMMALIA
108. bizon Bison bison
109. bóbr kanadyjski Castor canadensis
110. burunduk Tamias sibiricus
111. jeleo aksis, czytal Axis axis
112. jeleo sika, j. wschodni Cervus nippon
113. jeleo wirginijski Odocoileus virginianus
114. jenot Nyctereutes procyonoides
115. królik florydzki Sylvilagus floridanus
116. maral, jeleo mandżurski Cervus elaphus sibiricus
117. mundżak chioski Muntiacus reevesi
118. norka amerykaoska Mustela vison
119. ostronos rudy Nasua nasua
120. owca grzywiasta, arui Ammotragus lervia
121. piżmak Ondatra zibethicus
122. renifer Rangifer tarandus
123. sarna azjatycka Capreolus pygargus
124. szop pracz Procyon lotor
125. walabia Bennetta, kangur Bennetta Macropus rufogriseus
126. wapiti Cervus canadensis
127. wiewiórka dwubarwna Callosciurus finlaysonii
128. wiewiórka szara Sciurus carolinensis
Gatunki grzybów
129. mądziak malinowy Mutinus ravenelii
130. sromotnica dwoista Dictyophora duplicata
Lista gatunków obcych posiadających cechy inwazyjności jest długa. W rozporządzeniu
została ona ograniczona do gatunków, których wprowadzenie stanowi znaczące zagrożenie
dla rodzimych gatunków i siedlisk lub których dalsze bezwarunkowe wprowadzanie może
powodowad rozprzestrzenienie się ich na tereny jeszcze wolne od tych gatunków. Nie
oznacza to, że zupełnie należy wyeliminowad możliwośd uprawy i hodowli poszczególnych
gatunków, ale wymagad to będzie uzyskania zezwolenia i spełnienia warunków
zapewniających bezpieczeostwo środowiska przyrodniczego, zgodnie z art. 120 ust. 2
ustawy o ochronie przyrody.
PL300 - Krajowa strategia ochrony i zrównoważonego użytkowania różnorodności
biologicznej oraz Program działao na lata 2007-2013; National Strategy for
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
Conservation and Sustainable Use of Biological Diversity and Action Plan 2007-
2013
Cele operacyjne
5. Zapobieganie wnikaniu i rozprzestrzenianiu się gatunków obcy ch oraz gatunków
rodzimych z obcy ch populacji w szczególności tych, które najbardziej zagrażają rodzimym
zasobom róźnorodności biologicznej.
...
KARTA ZADANIA NR 19 Wypracowanie i wprowadzenie w życie mechanizmów prawnych
dotyczących metod gospodarowania populacjami konfliktowych gatunków zwierząt, w tym
inwazyjnych zagrażających gatunkom rodzimym.
...
KARTA ZADANIA NR 22
Opracowanie zasad i programów zapobiegania introdukcjom, eliminacji, powstrzymywania
rozprzestrzeniania oraz kontroli liczebności gatunków obcych, w szczególności tych, które
najbardziej zagrażają rodzimym zasobom różnorodności biologicznej.
KARTA ZADANIA NR 23
Wdrożenie programów zapobiegania introdukcjom, eliminacji, powstrzymywaniu
rozprzestrzeniania oraz kontroli liczebności gatunków obcych, w szczególności tych, które
najbardziej zagrażają rodzimym zasobom róźnorodności biologicznej.
KARTA ZADANIA NR 24
Wypracowanie i wprowadzenie w ycie mechanizmów prawnych oraz zasad dotyczących
uwalniania do środowiska gatunków rodzimych z obcych populacji.
Strategia adresowana jest w pierwszym rzędzie do administracji rządowej różny ch szczebli
(w tym do jednostek im podległych) oraz władz samorządowych, czyli do organów, które
w bezpośredni sposób zarządzają zasobami przyrody w Polsce lub zajmują się) sferami,
które mogą mied znaczący wpływ na jej stan. Według obowiązujący ch regulacji prawnych
główny ciężar inspirowania oraz realizacji i koordynowania przedsięwzięd dotyczących
ochrony i przeciwdziałania zagrożeniom różnorodności biologicznej, a więc także
koordynowanie wdrażania Krajowej strategii, spoczywa na ministrze właściwym do spraw
środowiska, odpowiedzialnym za sfery : ochrona przyrody , leśnictwo, ochrona środowiska
(Ministerstwo Środowiska).
Z uwagi na obowiązujący podział zadao i kompetencji, do jednostek odpowiedzialnych za
wdrażanie poszczególny ch przedsięwzięd, wynikający ch z zapisów Krajowej strategii
należą ponadto:
• minister właściwy do spraw gospodarki wodnej (Ministerstwo Środowiska) –
ochrona i racjonalne wykorzystywanie zasobów wodnych;
• minister właściwy do spraw rolnictwa (Ministerstwo Rolnictwa i Rozwoju Wsi) –
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
825

826
ochrona puli genowej roślin uprawnych, zwierząt gospodarskich oraz obszarów
rolnych, mających znaczenie dla zachowania różnorodności biologicznej;
• minister właściwy do spraw kultury i ochrony dziedzictwa narodowego
(Ministerstwo Kultury i Dziedzictwa Narodowego) – ochrona walorów krajobrazu
kulturowego;
• minister właściwy do spraw budownictwa, gospodarki przestrzennej i
mieszkaniowej (Ministerstwo Budownictwa) – zagospodarowanie przestrzeni;
• minister właściwy do spraw gospodarki morskiej (Ministerstwo Gospodarki
Morskiej) – ochrona środowiska morskiego, w zakresie zapobiegania zanieczyszczaniu
morza przez statki oraz zwalczania rozlewów olejowych;
• minister właściwy do spraw rybołówstwa (Ministerstwo Gospodarki Morskiej) –
gospodarowanie zasobami ryb;
• minister właściwy do spraw transportu (Ministerstwo Transportu) – ograniczanie
negatywnego oddziaływania infrastruktury komunikacyjnej (koleje i drogi inne niż
będące w gestii samorządów) i transportu lotniczego;
• minister właściwy do spraw pracy (Ministerstwo Pracy i Polityki Społecznej) –
tworzenie warunków zatrudnienia w jednostkach prowadzący ch działalnośd zgodnie z
zasadami rozwoju zrównoważonego;
• minister właściwy do spraw gospodarki (Ministerstwo Gospodarki) – ograniczanie
oddziaływania energety ki na różnorodnośd biologiczną; rozwój zrównoważonej
turystyki;
• minister właściwy do spraw rozwoju regionalnego (Ministerstwo Rozwoju Regionalnego)
- kreowanie polityki regionalnej zgodnie z zasadami rozwoju zrównoważonego;
• minister właściwy do spraw oświaty i wychowania (Ministerstwo Edukacji Narodowej) –
wdrażanie treści ekologiczny ch w programach szkolnych;
• minister właściwy do spraw szkolnictwa wyższego i minister właściwy do spraw
nauki (Ministerstwo Nauki i Szkolnictwa Wyższego) – prowadzenie polityki naukowej, w tym
dotyczącej badao przyrodniczych, rozwój kierunków przy rodniczy ch na studiach wyższy ch;
• minister właściwy do spraw obrony narodowej (Ministerstwo Obrony Narodowej) –
ochrona różnorodności biologicznej w obiektach militarny ch;
• minister właściwy do spraw sprawiedliwości (Ministerstwo Sprawiedliwości) – tworzenie
prawa w zakresie sankcji karnych za przekraczanie przepisów w sferze ochrony
różnorodności biologicznej;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
• minister właściwy do spraw wewnętrznych (Ministerstwo Spraw Wewnętrznych i
Administracji) – przeciwdziałanie nadzwyczajnym zagrożeniom środowiska, ochrona
przeciwpożarowa oraz przeciwdziałanie skutkom klęsk żywiołowy ch na obszarach mających
znaczenie dla ochrony różnorodności biologicznej, funkcjonowanie policji w zakresie
egzekwowania przepisów prawa dotyczącego ochrony różnorodności
September 2011
biologicznej; zarządzanie w sferze ochrony różnorodności biologicznej;
• minister właściwy do spraw zagranicznych (Ministerstwo Spraw Zagraniczny ch) –
rozwijanie współpracy międzynarodowej na rzecz ochrony różnorodności biologicznej;
• minister właściwy do budżetu i minister właściwy do spraw finansów publicznych
(Ministerstwo Finansów) – uwzględnianie w budżecie paostwa środków na realizację zadao
związanych z ochroną różnorodności biologicznej;
• minister właściwy do spraw turystyki (Ministerstwo Sportu i Turystyki) -
zagospodarowanie turystyczne obszarów cennych przyrodniczo;
• minister właściwy do spraw kultury fizycznej i sportu (Ministerstwo Sportu i
Turystyki) – uprawianie sportu na obszarach o wysokich walorach przyrodniczych a
ponadto:
• wojewodowie (urzędy wojewódzkie) - ochrona różnorodności biologicznej na poziomie
regionalnym, przy pomocy wojewódzkich konserwatorów przy rody;
• dyrektorzy urzędów morskich (urzędy morskie) - ochrona różnorodności biologicznej
polskich obszarów morskich;
• marszałkowie województw (urzędy marszałkowskie) – realizacja polityki regionalnej
zgodnej z zasadami rozwoju zrównoważonego;
• organy samorządowe szczebla powiatowego i gminnego – realizacja polity ki lokalnej
zgodnej z zasadami rozwoju zrównoważonego.
Wśród uczestników procesu implementacji Krajowej strategii szczególną rolę mają do
spełnienia jednostki naukowo-badawcze, tworzące podstawy metodyczne wypracowywania
efektywnych instrumentów ochrony różnorodności biologicznej oraz
dostarczające informacji niezbędnych do podejmowania optymalnych decyzji w sprawach
wdrożeniowych. Istotną rolę odgrywają wyznaczone przez ministra rolnictwa podmioty
upoważnione do koordynacji ochrony zasobów genetycznych: Instytut Zootechniki –
Paostwowy Insty tut Badawczy do koordynacji działao w zakresie ochrony zasobów
genetycznych poszczególnych gatunków zwierząt gospodarskich oraz Krajowe Centrum
Roślinnych Zasobów Genowych w ramach Instytutu Hodowli i Aklimatyzacji Roślin do
koordynacji Krajowego programu ochrony zasobów genowych roślin użytkowych. Ważnym
partnerem administracji publicznej w działaniach na rzecz ochrony różnorodności
biologicznej są również ekologiczne organizacje pozarządowe. W celu skutecznego
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
827

828
wdrożenia strategii i zachowania różnorodności biologicznej konieczne jest włączenie całego
społeczeostwa i jego edukacja, począwszy od elementarnego rozpoznawania rodzimych
gatunków zwierząt, roślin i grzybów w ich naturalnym środowisku.
Oprócz wymieniony ch powyżej podmiotów w celu skutecznego wdrażania polityki ochrony
przyrody w Polsce oraz realizacji zadao związanych z ochroną i zrównoważonym
użytkowaniem różnorodności biologicznej, powinna funkcjonowad wydzielona jednostka
rządowa do spraw ochrony przyrody. Jednostka ta, w sposób kompleksowy zarządzałaby
zasobami przyrodniczymi kraju, służąc jednocześnie fachowym doradztwem naukowym i
technicznym jednostkom rządowym i samorządowym podejmującym decyzje dotyczące
zrównoważonego rozwoju społeczno-gospodarczego i optymalnego wykorzystania tych
zasobów.
PL301 - POLITYKA EKOLOGICZNA PAOSTWA NA LATA 2007-2010 Z
UWZGLĘDNIENIEM PERSPEKTYWY NA LATA 2011-2014 (grudzieo 2006); Country
Environmental policy 2007-2010 considering 2011-2014 perspective (December
2006)
Rozdział 4 Ochrona dziedzictwa przyrodniczego
4.1.3 Kierunki dzialan na lata 2007-2010
15. Wprowadzenie instrumentow pozwalających na skuteczne przeciwdziałanie
wprowadzaniu gatunków obcych, które mogą zagrażad integralności naturalnych
ekosystemów i siedlisk i/lub stanowid zagrożenie dla gatunków rodzimych.
PL302 - STRATEGIA OCHRONY OBSZARÓW WODNO-BŁOTNYCH W POLSCE WRAZ Z
PLANEM DZIAŁAO (NA LATA 2006 - 2013); Strategy and action plan 2006-2013 for
wetlands conservation
5. ZAGROŻENIA OBSZARÓW WODNO-BŁOTNYCH
Przekształcenia koryt rzecznych i zanieczyszczenie wód znajduje szczególne odbicie w fakcie
zaniku gatunków ryb migrujących, w tym głównie łososiowatych, które utraciły możliwości
odbywania swych cykli życiowych. Wiele z tych gatunków zanikło również w Bałtyku. Na 116
gatunków ryb w Polsce, 23 gatunki są obce naszej faunie. W Czerwonej Księdze Zwierząt
Zagrożonych uwzględniono jedynie 8 gatunków ryb i 3 gatunki minogów, co nie
odzwierciedla faktycznego stanu zagrożenia polskiej ichtiofauny. Zagrożeniem jest także
wprowadzanie gatunków obcych, np. amura białego i tołpygi białej lub masowe zarybianie,
co powoduje zanik rodzimych gatunków ryb roślinożernych. Inwazja zawleczonych obcych
gatunków takich jak rak pręgowaty i sygnałowy, a wśród ryb - takich gatunków jak
czebaczek amurski, trawianka i sumik karłowaty, powoduje wypieranie takich rodzimych
gatunków fauny wodnej. Całkowicie wyginął prawdopodobnie w związku z tym na terenie
kraju, na przykład, rak szlachetny. Z wód przybrzeżnych Bałtyku rodzime gatunki płastug
eliminowane są przez zawleczony gatunek – babkę byczą.
Najpoważniejsze obserwowane i prognozowane zagrożenia dla obszarów wodno-błotnych
to:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
…
wprowadzanie do środowiska obcych, inwazyjnych gatunków, które nie mając naturalnych
wrogów na nowym terenie mogą wygrywad konkurencję z gatunkami rodzimymi.
...
Strategic goals: VII Usprawnienie i wdrożenie instrumentów finansowych w sferze ochrony
środowiska, wspierających ochronę obszarów wodno-błotnych.
September 2011
Cele operacyjne:
3. Usprawnienie źródeł finansowania działao podejmowanych dla ochrony obszarów
wodnobłotnych, takich jak: ... stałe zwalczanie wybranych ekspansywnych gatunków
obcych zagrażających gatunkom rodzimym.
Księga gatunków obcych inwazyjnych w faunie Polski (www.iop.krakow.pl)
Rekomendacje dotyczące rozwiązania problemu inwazji biologicznych w Polsce
1. Podniesienie świadomości:
- edukacja w szkołach, na obszarach chronionych oraz w ogrodach zoologicznych i
Botanicznych;
- prowadzenie aktywnych programów edukacyjnych dla zainteresowanych grup
zawodowych i społecznych.
...
SYSTEMATYCZNA LISTA GATUNKÓW OPISANYCH
Ctenophora
Tentaculata
Lobata
Bolinopsidae
Mnemiopsis leidyi L. Agassiz, 1865
Nemathelminthes
Nematoda
Tylenchida
Heteroderidae
Globodera rostochiensis (Wollenweber, 1923)
Mollusca
Gastropoda
Prosobranchia
Thiaridae
Melanoides tuberculatus (O.F. Müller, 1774)
Mesogastropoda
Hydrobiidae
Lithoglyphus naticoides (C. Pfeiffer, 1828)
Potamopyrgus antipodarum (J.E. Gray, 1843)
Pulmonata
Physidae
Physella acuta (Draparnaud, 1805)
Planorbidae
Ferrissia clessiniana (Jickeli, 1882)
Menetus dilatatus (Gould, 1841)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
829

830
Stylommatophora
Helicodiscidae
Helicodiscus singleyanus (Pilsbry, 1890)
Arionidae
Arion lusitanicus Mabille, 1868
Zonitidae
Oxychilus draparnaudi (Beck, 1837)
Oxychilus translucidus (Mortillet, 1854)
Milacidae
Tandonia budapestensis (Hazay, 1881)
Gastrodontidae
Zonitoides arboreus (Say, 1816)
Limacidae
Lehmannia valentiana (Férussac, 1823)
Limax flavus Linnaeus, 1758
Limax maximus Linnaeus, 1758
Agriolimacidae
Deroceras panormitanum (Lessona et Pollonera, 1882)
Boettgerillidae
Boettgerilla pallens Simroth, 1912
Subulinidae
Opeas pumilum (L. Pfeiffer, 1840)
Helicidae
Monacha cartusiana (O.F. Müller, 1774)
Bivalvia
Eulamellibranchia
Dreissenidae
Dreissena polymorpha (Pallas, 1771)
Unionidae
Sinanodonta woodiana (Lea, 1834)
Veneroida
Corbiculidae
Corbicula fluminalis (O.F. Müller, 1774)
Corbicula fluminea (O.F. Müller, 1774)
Myoida
Myidae
Mya arenaria (Linnaeus, 1758)
Annelida
Polychaeta
Spionida
Spionidae
Marenzelleria neglecta Sikorski & Bick 2004
Arthropoda
Crustacea/Branchiopoda
Onychopoda/Cladocera
Cercopagidae
Cercopagis pengoi (Ostroumov, 1891)
Crustacea/Cirripedia
Thoracica
Balanidae
Balanus improvisus
Crustacea/Malacostraca
Amphipoda
Gammaridae
Chaetogammarus ischnus (Stebbing, 1899)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
Gammarus tigrinus Sexton, 1939
Pontogammaridae
Dikerogammarus haemobaphes (Eichwald, 1841)
Dikerogammarus villosus (Sovinsky, 1894)
Obesogammarus crassus (G.O. Sars, 1894)
Pontogammarus robustoides (G.O. Sars, 1894)
Corophiidae
Chelicorophium curvispinum (G. O. Sars, 1895)
Decapoda
Palaemonidae
Palaemon elegans Rathke, 1837
Astacidae
Pacifastacus leniusculus (Dana, 1852)
Cambaridae
Orconectes limosus (Rafinesque, 1817)
Xanthidae
Rhithropanopeus harrisi (Gould, 1841)
Grapsidae
Eriocheir sinensis H. Milne Edwards, 1853
Insecta
Orthoptera
Rhaphidophoridae
Tachycines asynamorus Adelung, 1902
Thysanoptera
Thripidae
Frankliniella occidantalis (Pergande, 1895)
Hemiptera
Aleyrodidae
Bemisia tabaci Gennadius, 1889
Trialeurodes vaporariorum (Westwood, 1856)
Adelgidae
Dreyfusia nordmannianae (Eckstein, 1890)
Pemphigidae
Eriosoma lanigerum (Hausmann, 1802)
Aphididae
Nectarosiphon persicae (Sulzer, 1776)
Diaspididae
Quadraspidiotus perniciosus (Comstock, 1881)
Coleoptera
Carabidae
Amara majuscula (Chaudoir, 1850)
Perigona nigriceps (Dejean, 1831)
Hydrophilidae
Cercyon laminatus Sharp, 1873
Cryptopleurum subtile Sharp, 1884
Staphylinidae
Oxytelus migrator Fauvel, 1904
Philonthus rectangulus Sharp, 1874
Philonthus spinipes Sharp, 1874
Dermestidae
Attagenus smirnovi Zhantiev, 1973
Sefrania bleusei Pic, 1899
Trogoderma granarium Everts, 1898
Anobiidae
Lasioderma serricorne (Fabricius, 1792)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
831

832
Bostrichidae
Rhyzopertha dominica (Fabricius, 1792)
Nitidulidae
Carpophilus hemipterus (Linnaeus, 1758)
Glischrochilus quadrisignatus (Say, 1835)
Silvanidae
Ahasverus advena (Waltl, 1834)
Oryzaephilus surinamensis (Linnaeus, 1758)
Mycetophagidae
Litargus balteatus Leconte, 1856
Oedemeridae
Nacerdes melanura (Linnaeus, 1758)
Tenebrionidae
Tribolium destructor Uyttenboogaart, 1933
Bruchidae
Acanthoscelides obtectus (Say, 1831)
Chrysomelidae
Diabrotica virgifera Le Conte, 1868
Leptinotarsa decemlineata Say, 1824
Curculionidae
Gronops inaequalis Boheman in Schoennerr, 1842
Lignyodes bischoffi (Blatchley, 1916)
Sitophilus granarius (Linnaeus, 1758)
Hymenoptera
Formicidae
Hypoponera punctatissima (Roger, 1859)
Lasius neglectus Van Loon, Boomsma i Andrasfalvy, 1990
Monomorium pharaonis (Linnaeus, 1758)
Torymidae
Megastigmus atedius Walker, 1851
Megastigmus spermotrophus Wachtl, 1893
Aphelinidae
Aphelinus mali (Haldeman, 1851)
Lepidoptera
Gracillariidae
Cameraria ohridella Deschka & Dimid, 1986
Parectopa robiniella (Clemens,1863)
Phyllonorycter issikii (Kumata,1963)
Phyllonorycter robiniella (Clemens, 1859)
Pyralidae
Ostrinia nubilalis Hübner, 1796
Arctiidae
Hyphantria cunea (Drury,1773)
Diptera
Cecidomyiidae
Dasineura gleditchiae (Osten Sacken, 1866)
Obolodiplosis robiniae (Haldeman, 1847)
Chordata
Pisces/Actinopterygii
Salmoniformes
Coregonidae
Coregonus peled Gmelin, 1788
Salmonidae
Oncorhynchus mykiss (Walbaum, 1792)
Salvelinus fontinalis (Mitchill, 1815)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
Esociformes
Umbridae
Umbra pygmaea (De Kay, 1842)
Cypriniformes
Cyprinidae
Aristichthys nobilis Richardson, 1836
Carassius auratus gibelio (Bloch, 1782)
Ctenopharyngodon idella (Valenciennes, 1844)
Cyprinus carpio Linnaeus, 1758
Hypophthalmichthys molitrix (Valenciennes, 1844)
Pseudorasbora parva (Schlegel, 1842)
Siluriformes
Ictaluridae
Ameiurus nebulosus (Le Sueur, 1819),
Perciformes
Gobiidae
Neogobius fluviatilis (Pallas, 1811)
Neogobius gymnotrachelus (Kessler, 1857)
Neogobius melanostomus (Pallas, 1811)
Centrarchidae
Lepomis gibbosus (Linnaeus, 1758)
Cichlidae
Orechromis niloticus (Linnaeus, 1757)
Odontobutidae
Perccottus glenii Dybowski, 1877
Aves
Anseriformes
Anatidae
Branta canadensis (Linnaeus, 1758)
Galliformes
Phasianidae
Phasianus colchicus Linnaeus, 1758
Mammalia
Lagomorpha
Leporidae
Oryctolagus cuniculus (Linnaeus, 1758)
Rodentia
Arvicolidae
Ondatra zibethicus (Linnaeus, 1766)
Muridae
Mus musculus Linnaeus, 1758
Rattus norvegicus (Berkenhout, 1769)
Rattus rattus (Linnaeus, 1758)
Carnivora
Procyonidae
Procyon lotor (Linnaeus, 1758)
Canidae
Nyctereutes procyonoides (Gray, 1834)
Mustelidae
Mustela vison Schreber, 1777
Artiodactyla
Cervidae
Cervus nippon Temminck, 1838
Dama dama (Linnaeus, 1758)
Bovidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
833

834
Ovis ammon (Linnaeus, 1758)
PL500 - Gatunki Obce w Polsce - baza danych o gatunkach introdukowanych w
Polsce (Instytut Ochrony Przyrody PAN w Krakowie, Ministerstwo Środowiska) od
1999; Alien Species in Poland - database on species introduced into Poland
(Institute of Nature Conservation, Polish Academy of Sciences in Krakow for the
Ministry of the Environment) started in 1999
Definicje
Terminologia dotycząca inwazji biologicznych jest bardzo rozbudowana i często
nieprecyzyjna. Obok terminu „obcy” w literaturze poświęconej temu zagadnieniu używa się
m. in. pojęd „introdukowany”, „wprowadzony”, „aklimatyzowany”, „inwazyjny”,
„nierodzimy”, „obcego pochodzenia”, „allochtoniczny” czy „egzotyczny”.
W bazie danych „Gatunki obce w Polsce” przyjęto definicje, którymi posługują się
Konwencja o Różnorodności Biologicznej (CBD) oraz Konwencja Berneoska:
Gatunek obcy (ang. alien species): gatunek, podgatunek lub niższy takson introdukowany
(przeniesiony) poza zasięg, w którym występuje on (lub występował w przeszłości) w sposób
naturalny, włącznie z częściami, gametami, nasionami, jajami lub propagulami tego gatunku,
dzięki którym może on przeżywad i rozmnażad się.
Definicja ta jest zbieżna z definicją podaną w Ustawie o ochronie przyrody z dnia 16
kwietnia 2004 r. (Dz. U. 2004 Nr 92 poz. 880, Art. 5. 1c): gatunek obcy – gatunek
występujący poza swoim naturalnym zasięgiem w postaci osobników lub zdolnych do
przeżycia: gamet, zarodników, nasion, jaj lub części osobników, dzięki którym mogą one
rozmnażad się.
Inwazyjny gatunek obcy (ang. invasive alien species, IAS): gatunek obcy, którego introdukcja
i/lub rozprzestrzenianie się zagraża różnorodności biologicznej. (Ze względów praktycznych,
w bazie danych „Gatunki obce w Polsce” do grupy tej zaliczone są również takie gatunki
obce, których introdukcja i/lub rozprzestrzenianie się zagraża gospodarce lub/i zdrowiu
człowieka ).
Introdukcja (ang. introduction): spowodowane bezpośrednim lub pośrednim udziałem
człowieka, celowe lub przypadkowe przemieszczenie lub/i wsiedlenie do środowiska
przyrodniczego gatunku obcego, poza zasięg, w którym w sposób naturalny występuje lub
występował on w przeszłości.
PL501 - obcych
(Rada Europy, tlumaczenie na zlecenie Generalnej Dyrekcji Ochrony Srodowiska)
Sierpien 2008; Code of conduct on horticulture and invasive alien plants (Council
of Europe, translation of Director General of Environment Protection)
Wprowadzaj dobre praktyki produkcyjne, aby uniknd niezamierzonego wprowadzania I
rozprzestrzeniania. …
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
POLAND
September 2011

POLAND
September 2011
szkodliwych. Należy
wielkich starao, aby
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
.
835

PORTUGAL
September 2011
1.21. PORTUGAL
PT100 - Resolução do Conselho de Ministros n.º 152/2001 de 11 de Outubro
Estratégia nacional de conservação da Natureza e da biodiversidade; Resolution
152/2001 National Strategy for the Conservation of Nature and Biodiversity
Tendo em conta os objectivos da presente Estratégia, e sem prejuízo do quadro de
referência a seguir mencionado, consideram-se de especial importância os estudos
destinados a:
h) Promover a identificação e caracterização ecológica das espécies exóticas invasoras e
desenvolver técnicas e metodologias para o seu controlo e erradicação;
Uma área de intervenção cada vez mais importante é a que diz respeito às espécies
invasoras, cuja introdução no meio natural está hoje sujeita a regulamentação restritiva,
que importa aplicar.
Em conformidade, definem-se as seguintes directivas de acção:
i) Elaborar e implementar o plano nacional de controlo ou erradicação das espécies não
indígenas classificadas como invasoras, previsto na lei, e desenvolver desde já acções de
controlo e erradicação das mesmas;
A conclusão e plena implementação dos planos de ordenamento da orla costeira, a
avaliação da capacidade de carga das zonas litorais, a consideração da Carta de Risco do
Litoral, a inventariação das áreas críticas em termos do património geológico e
paleontológico e da biodiversidade, o controlo e erradicação da flora exótica invasora dos
cordões dunares e arribas e o reforço da fiscalização são medidas a desenvolver neste
domínio.
PT101 - Resolução do Conselho de Minsitros No 114/2006 Estratégia Nacional
para as Florestas; Resolution 114/2006 National Strategy for Forests
2.3 - Pragas, doenças e invasoras.
O clima afecta a sobrevivência e o desenvolvimento dos agentes patogénicos, assim como,
de modo indirecto, as interacções entre estes e o seu hospedeiro que, em condições de
maior severidade climática, se apresenta num estado de maior stress e, por isso, mais
sensível ao ataque daqueles agentes bióticos. Também é provável a migração de agentes
patológicos em função das alterações climáticas. Finalmente as modificações do clima
poderão potenciar a propagação de espécies invasoras a novas áreas, com reflexos directos
na redução da biodiversidade, como no caso da Laurissilva (Fig. 16) e na produção de
produtos lenhosos, não lenhosos e dos valores de uso indirecto.
(Vide Diário da República - I Série, N.º 179 - de 15 de Setembro de 2006, pag. 6737)
Problemas fitossanitários afectam significativamente o sobreiro e a azinheira, sendo o
declínio dos montados evidenciado nas sucessivas medições que têm sido feitas na rede
europeia de parcelas permanentes de amostragem para a monitorização dos ecossistemas
florestais, actualmente implementada através do Regulamento Forest Focus da
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
836

PORTUGAL
Comunidade Europeia. Os resultados desse trabalho apresentam-se na Fig. 17 para as
quatro espécies mais representativas de Portugal Continental - sobreiro, azinheira, pinheiro
bravo e eucalipto.
September 2011
(Vide Diário da República - I Série, N.º 179 - de 15 de Setembro de 2006, pag. 6737)
A observação da Fig. 17 revela um aumento significativo, particularmente evidente a partir
de 1997, na percentagem de árvores de sobreiro e azinheira com baixa vitalidade.
Mas já a partir da década de 70 se tinha começado a verificar um anormal e contínuo
agravamento do estado sanitário dos montados, à semelhança do que acontece noutros
países da bacia mediterrânica (Espanha, França, Itália, Marrocos e Tunísia). Esse declínio
atinge actualmente, nalgumas estações, aspectos bastante críticos, encontrando-se, por
todo o país, tanto povoamentos como árvores individuais com mau aspecto vegetativo e
uma sintomatologia denunciadora de um enfraquecimento progressivo.
A dimensão do problema tem consequências claras para o valor económico da componente
cortiça, ao reduzir as quantidades produzidas anualmente (Fig. 18). Esta redução é
preocupante para a indústria que alerta para que a produção total dos anos 90 representou
menos 21% do que a média dos anos 70 e menos 34% do que a média dos anos 60
(Amorim, 2005).
(Vide Diário da República - I Série, N.º 179 - de 15 de Setembro de 2006, pag. 6738)
A investigação efectuada sobre o assunto, mostra que os montados estão a ser fragilizados
por um conjunto de processos lentos e cumulativos que têm que ser claramente
quantificados e contra os quais é necessário tomar medidas.
As medidas a tomar para obviar ao fenómeno do declínio do montado serão
necessariamente medidas de envergadura, obrigando ao envolvimento sinergístico de
todos os actores implicados na gestão dos montados, desde proprietários a nível individual,
a associações de proprietários florestais até aos organismos da Administração Pública.
Mas não são só o sobreiro e a azinheira a ter problemas sanitários. No Continente, o
castanheiro, o eucalipto e o pinheiro bravo também apresentam problemas, embora de
natureza e dimensão variáveis. Nos Açores a criptoméria é, igualmente, afectada por fungos
radiculares, em particular a Armillaria sp., embora não haja estimativas sobre o seu impacto
económico.
A perda de vitalidade e mortalidade em pinheiro bravo está sobretudo associada ao
problema do Nemátodo da Madeira do Pinheiro (NMP), uma praga detectada em Portugal,
em 1999, em pinhais da região de Setúbal. A presença deste parasita, classificado como
organismo de quarentena pela legislação comunitária, obriga o Estado Membro onde a sua
presença é detectada a tomar medidas específicas de controlo que impeçam a sua
disseminação pelo restante espaço europeu.
Sendo o pinheiro bravo a espécie florestal com maior expressão territorial em Portugal
Continental, o Estado Português e os agentes económicos da fileira do pinho viram-se
confrontados com uma situação de extrema gravidade, o que conduziu à elaboração do
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
837

838
Programa Nacional de Luta Contra o Nemátodo da Madeira do Pinheiro - PROLUNP, iniciado
ainda em 1999.
A análise da evolução da zona de restrição e do número de árvores com sintomas de
declínio permite observar uma tendência crescente do seu número na zona afectada (Figura
em anexo II), em particular depois do verão difícil de 2003. No Anexo II, além da evolução
da área da zona de restrição e do número de árvores com sintomas de declínio, indica-se,
também, para aquela zona, a evolução da área com ocupação de pinheiro bravo.
Para efeitos de uma estratégia florestal o que é importante aqui é assinalar o aumento, no
futuro, da probabilidade de aparecimento de mais pragas e doenças, sendo necessário
assegurar uma capacidade de detecção, isolamento e tratamento rápido da parte dos
serviços responsáveis.
3.2.2 - Protecção Contra agentes bióticos nocivos (A2).
As invasoras lenhosas representam uma ameaça cada vez mais evidente no espaço florestal,
havendo grande desconhecimento sobre as técnicas mais eficazes para o seu combate.
Importa, assim, identificar modelos de gestão que impeçam o seu aumento ou, mesmo, em
algumas situações, que promovam a redução da sua área de implantação. Para isso será
fundamental inventariar a sua implantação no terreno e monitorizar o seu avanço, estando
este, numa significativa parte das vezes, associado aos incêndios florestais. Torna-se,
igualmente, essencial estudar a fisiologia das espécies invasoras lenhosas de modo a
melhorar o conhecimento sobre sua estratégia de «invasão».
A redução dos riscos associados a pragas, doenças e invasoras lenhosas serão enquadradas
em programas específicos. Actualmente, já se encontram em fase de implementação ou
estão a ser equacionados os seguintes:
- PROLUNP;
- Programa de Recuperação da Vitalidade dos Montados de Sobro e Azinho;
- Programa de Combate a Invasoras lenhosas.
Anexo V
Incêndios, pragas, doenças e invasoras lenhosas
As áreas afectadas por incêndios foram estimadas a partir das percentagens médias de área
ardida (Figura 14) por tipo de ocupação florestal (IFN 1995-1998).
Assumiu-se que o valor de 4,1 milhares de euros/ha (capítulo 2.1.1) que resulta da soma do
valor investido na prevenção e combate (0,6 milhares de euros/ha) e dos custos da perda
de bens e serviços e de recuperação de áreas ardidas (3,5 milhares de euros/ha) se aplica
apenas aos povoamentos florestais. Nos matos e carvalhos, face às características
regenerativas destes tipos de ocupação, quando em presença do fogo, assumiu-se que
apenas se aplica o valor investido na prevenção e combate (0,6 milhares de euros/ha). O
valor de 2.4 milhares de euros/ha corresponde à média ponderada daquelas duas situações
diferenciadas.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
As áreas afectadas por pragas e doenças foram estimadas a partir das percentagens de
árvores com baixa vitalidade por espécie no período de 2000 e 2004 (Figura 17).
As áreas ocupadas por espécies invasoras (especialmente do género acácia) foram
estimadas a partir dos dados provisórios do novo inventário florestal - IFN (2005-2006).
Nas regiões autónomas estimaram-se 25 mil hectares de espécies invasoras que incluem a
espécie Acacia sp. e o Incenso.
O valor unitário associado ao custo de pragas, doenças e invasoras (0,04 milhares de
euros/ha) corresponde ao quociente entre o custo actual do PROLUMP (3,1 milhões de
euros) e a área de pinheiro na zona de restrição (69,5 milhares de hectares). O mesmo valor
foi utilizado para a situação das invasoras lenhosas, embora sabendo-se que se encontra
muito subestimado, de acordo com a informação disponibilizada no 1º encontro de
Invasoras Lenhosas (SPCF; 1999).
September 2011
Prevenção e Controlo de Catástrofes Naturais
As características orográficas e climáticas da Região, nalguns casos com a presença de
espécies pirófitas e invasoras nas manchas florestais, fazem com que ocorram desastres
naturais como os vendavais, enxurradas, deslizamentos de terra e/ou incêndios. Durante os
últimos séculos e em consequência da pressão antrópica, geraram-se fenómenos de
catástrofes naturais que provocaram o empobrecimento específico das manchas florestais,
assim como a diminuição da sua superfície.
Regime de Propriedade da Floresta e Área por Regime de Propriedade
(Vide Diário da República - I Série, N.º 179 - de 15 de Setembro de 2006, pag. 6796)
Dos 77710 ha que constituem a área total das ilhas da Madeira e do Porto Santo, cerca de
70% correspondem a superfícies com aptidão florestal e de incultos (54397 ha). Das 8399
explorações existentes, 8362 encontram-se ocupadas por matos e floresta e apenas 37 são
exclusivamente florestais.
Atendendo a estas condicionantes, é perfeitamente compreensível que a floresta na Região
assuma um papel essencialmente de protecção, mais numa perspectiva de conservação do
Património Florestal existente, do que propriamente na sua vertente mais produtiva. De
facto, a floresta de produção, embora seja comprovadamente necessária à manutenção da
sustentabilidade dos recursos florestais, uma vez que bem gerida é uma fonte inesgotável
de produtos, não tem uma expressividade significativa na Região. Daí a decisão surgir cada
vez mais em prol da protecção dos recursos florestais do que, exactamente na exploração
directa, mais clássica dos mesmos. No Arquipélago da Madeira a floresta assume um papel
essencialmente de protecção dos ecossistemas, prevenção da erosão dos solos e
regularização do regime hídrico. Exerce também uma função fundamental como elemento
paisagístico, e de acolhimento de inúmeras actividades lúdicas.
De facto, a utilização da floresta como espaço lúdico-social é feita a diversos níveis
assumindo especial importância os passeios pela floresta - percorrendo as veredas e as
levadas - os piqueniques, a caça, a pesca em águas interiores, a utilização dos parques
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
839

840
florestais para recreio, e mais recentemente os passeios com veículos motorizados e as
provas desportivas.
Neste sentido e tendo em conta esta utilização foram criados, com especial empenho nos
últimos anos, diversas áreas de lazer e espaços de uso múltiplo da floresta. Destacam-se
naturalmente a beneficiação de 6 áreas e a construção de 12 novas áreas de lazer nos
últimos 4 anos (Bica da Cana, Fanal, Casa Velha, Terreiros, Montado do Pereiro, Fonte do
Bispo, Estanquinhos, Poiso, Pedra do Poiso, Meia Serra, Fonte das Moças, Morenos, Chão
das Feiteiras).
A existência de recursos dulciaquícolas na Ilha da Madeira, permitiu que se promovesse o
aproveitamento dos mesmos, pela produção da truta arco-íris, pelo repovoamento das
águas interiores com esta espécie, a conservação dos habitats, bem como a promoção e o
desenvolvimento da pesca desportiva em águas interiores. Saliente-se a produção de cerca
de 200000 ovos de truta arco-íris por ano, que abastecem cerca de 20 ribeiros e ribeiras
todos os anos. São passadas cerca de 200 licenças por ano para pesca em áreas interiores.
No que respeita à caça, e dada a importância que assume na região, o Centro de Cinegética
da Casa Velha produz para repovoamentos cerca de 1100 aves todos os anos. As espécies
cinegéticas mais comuns na região são o coelho-bravo, a perdiz-vermelha, o pombo-dasrochas,
a codorniz e a galinhola.
As medidas de melhoramento de zonas de caça realizadas consistem basicamente na
colocação de bebedouros artificiais, na instalação de comedouros artificiais e na construção
de parques para adaptação ao meio natural, de aves produzidas em cativeiro.
Na R.A.M., é o Corpo de Policia Florestal que tem a missão de fiscalizar, vigiar e proteger o
Património Florestal. Participa em acções de prevenção e detecção de incêndios, combate a
fogos florestais, e ainda em acções de formação e sensibilização das populações, entre
outras. É a única força policial integrada no Governo Regional da Madeira. Os policias
florestais têm também competências técnicas participando activamente nas acções
silvícolas.
Reconhecendo a importância do Património Florestal, a DRF tem desenvolvido acções de
eliminação de espécies exóticas invasoras e reflorestado diversas áreas com espécies
indígenas. Desde 1975 até aos nossos dias e englobados em mais de 121 projectos
florestais, foram já beneficiados e arborizados cerca de 3000 hectares de área florestal e
plantadas quase 6 milhões de árvores. A par destas acções têm sido construídos e
melhorados vários quilómetros de caminhos e estradas florestais, bem como de aceiros.
A arborização e a beneficiação florestal visam essencialmente a valorização económica da
floresta pelo restabelecimento do potencial de produção silvícola, a utilização social da
floresta, a promoção dos aspectos paisagísticos, recreativos, científicos e culturais, e a
introdução de instrumento de gestão florestal adequada.
Compreende-se pelo exposto a importância que assumem os viveiros florestais existentes
nos Salões (Porto Santo), no Pico das Pedras (Santana), na Santa (Porto Moniz) e na Casa
Velha (Santo da Serra). São viveiros permanentes e destinam-se a fornecer de plantas não
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
só os projectos florestais mas também os jardins, arruamentos e os terrenos públicos e
privados. Contribuem assim, e de forma exemplar, para o aumento da superfície florestal.
QUADRO
September 2011
Áreas florestais por ilha e por espécie (ha)
(Vide Diário da República - I Série, N.º 179 - de 15 de Setembro de 2006, pag. 6798)
No arquipélago dos Açores a floresta ocupa uma área próxima dos 70000 hectares, o que
corresponde a uma taxa de arborização média por ilha de 30%. Embora não haja uma nítida
fronteira entre o que se possa considerar como floresta de produção e floresta de
protecção, pela natureza dos solos locais, clima e acidentado do terreno, a floresta plantada
desempenha um importante papel de protecção, sendo que a proporção relativa que cada
uma daquelas ocupa é de cerca de 35% e 65%, respectivamente para a floresta de produção
e para a de protecção.
Na floresta de produção, a criptoméria (Cryptomeria japonica), originária do Japão e
introduzida em S. Miguel há cerca de 2 séculos, ilha a partir da qual se dispersou por todo o
arquipélago, assume o papel preponderante, ocupando cerca de 12500 hectares, o que
corresponde a 60% da área florestal de produção (ver Quadro anterior). As restantes
espécies com alguma expressão são o eucalipto (Eucalyptus globulus), a acácia (Acacia
melanoxylon) e o pinheiro bravo (Pinus pinaster) que, apesar de no todo regional nunca
ultrapassarem individualmente 25%, atingem uma posição importante no panorama
florestal de algumas ilhas, como seja o eucalipto na ilha Terceira e o pinheiro bravo na ilha
do Pico.
Na floresta açoriana existem ainda outras espécies com menor peso relativo, tais como o
vinhático (Persea indica), camacíparis (Chamaecyparis lawsoniana), cedro-do-Buçaco
(Cupressus lusitanica) e o pinheiro japonês (Pinus thunbergii), entre outras.
Nas últimas décadas, como resultado das políticas regionais e comunitárias e dos seus
apoios financeiros, assistiu-se a um surto de florestação de novas áreas e à rearborização de
outras, agora sujeitas a planos orientadores de gestão que garantem as boas práticas
florestais, logrando o sector com novos agentes e com a modernização de procedimentos
técnicos.
Ao nível da floresta de protecção, assumem especial importância as áreas dominadas pelo
incenso (Pittosporum undulatum) e pela floresta natural dos Açores, em diferentes estados
de conservação.
Os povoamentos de incenso, originados por regeneração natural, são utilizados para lenhas
e como substracto para a cultura do ananás, em S. Miguel. Apesar da sua exploração, o
incenso tem vindo a ocupar e a destruir extensas áreas de vegetação natural, uma vez que é
uma espécie altamente invasora.
3 - Fomento florestal e silvicultura.
Ao nível do fomento florestal, a Direcção Regional dos Recursos Florestais assegura,
anualmente e em toda a Região, a produção de cerca de 4.000.000 de plantas, sendo 90%
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
841

842
de criptoméria e, destas, 80% na ilha de São Miguel. Estes valores são corroborados por
elementos que indicam que mais de 90% da área plantada na Região ocorre em S. Miguel,
dados estes que ajudam a perceber o peso do sector florestal naquela ilha,
comparativamente com as restantes.
Em relação à produção de espécies endémicas em viveiro, verifica-se que, nos últimos anos,
a mesma tem rondado valores na ordem das 60.000-70.000 plantas/ano.
Reza a história que, desde o povoamento do arquipélago, as transformações no uso do solo
e a exploração predatória dos recursos dizimaram parte importante da floresta endémica,
que actualmente está limitada a algumas áreas mais recônditas, de difícil acesso e elevada
altitude. E é por isto que, consciente desta situação, a Direcção Regional dos Recursos
Florestais tem vindo a fomentar de forma mais intensiva a produção de espécies
endémicas, com os seguintes objectivos:
Arborizar as zonas ocupadas com invasoras nas reservas florestais naturais, no âmbito de
alguns projectos de conservação da biodiversidade;
Relativamente às espécies invasoras, que obrigam a uma constante preocupação, a Região
debate-se com os problemas já existentes com a conteira (Hedychium gardnerianum),
incenso (Pittosporum undulatum) e o gigante (Gunnera tinctoria), sendo certo que surgem
novas ameaças, como a Clethra arborea.
Tal estratégia concretiza-se nos seguintes objectivos:
Aumentar a competitividade (qualidade e eficiência) do sector florestal com vista a uma
floresta rentável e sustentável economicamente.
Apoiar a valorização profissional e promover o aumento de conhecimento florestal.
Garantir a redução dos riscos associados à flora invasora, pragas e doenças, obtendo-se a
melhoria da viabilidade vegetativa e sanidade dos povoamentos florestais.
Objectivo 3.
Garantir a redução dos riscos associados à flora invasora, pragas e doenças, obtendo-se a
melhoria da viabilidade vegetativa e sanidade dos povoamentos florestais.
Dinamizar a prospecção da Armillaria mellea em áreas a corte.
Realizar a prospecção de árvores de cerne negro em Cryptomeria japonica.
Promover a propagação vegetativa e seminal de árvores de cerne negro de Cryptomeria
japonica.
Fomentar estudos de controlo de espécies invasoras, nomeadamente sobre a Gunnera
tinctoria.
PT120 - Lei No 7/2008 Lei da pesca nas águas interiores; Law No. 7/2008 Low of
fisheries in inland waters
Artigo 15.º
Repovoamentos
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
1 - Compete ao Estado ou a outras entidades para tanto autorizadas a realização de
repovoamentos nas águas interiores, com vista à manutenção da biodiversidade, ao
fomento de determinadas espécies aquícolas ou à reposição de efectivos populacionais.
2 - Os repovoamentos aquícolas podem ser executados quando outras medidas de gestão
sustentada dos recursos aquícolas se revelarem insuficientes para os objectivos pretendidos
e devem ter em consideração o nível de qualidade ecológica e a capacidade de suporte do
meio e não pôr em causa a identidade genética das espécies aquícolas indígenas nem os
objectivos de protecção das águas e da integridade dos ecossistemas aquáticos.
Artigo 16.º
September 2011
Detenção, comércio, transporte e exposição de espécies aquícolas
1 - Os regimes de detenção, comércio, transporte e exposição ao público de espécies
aquícolas, vivas ou mortas, constam de regulamento próprio do membro do Governo
responsável pela área da pesca.
2 - É proibida a detenção, o comércio, o transporte e a exposição ao público de espécies
aquícolas fora dos respectivos períodos de pesca e com dimensões diferentes das fixadas
por disposição regulamentar, excepto quando provenientes de unidades de aquicultura e
noutros casos previstos em disposições regulamentares.
Artigo 17.º
Importação e exportação de espécies aquícolas
A importação ou a exportação de ovos, juvenis ou adultos de peixes e de outras espécies
aquícolas, vivas ou mortas, carece de autorização do membro do Governo responsável pela
área da pesca, salvaguardando as disposições de carácter sanitário e ambiental referentes a
esta matéria, sem prejuízo das competências do membro do Governo responsável pela área
do ambiente.
Artigo 29.º
Aquicultura e detenção de espécies aquícolas em cativeiro
1 - A aquicultura e a detenção de espécies aquícolas em cativeiro não podem contribuir
para a deterioração do estado dos ecossistemas aquáticos, devendo ser assegurado o
cumprimento dos objectivos previstos nas normas em vigor e a articulação com os outros
usos existentes.
2 - A aquicultura e a detenção de espécies aquícolas em cativeiro, independentemente dos
objectivos a que se destinam, designadamente comerciais, autoconsumo, ornamentais,
didácticos, técnicos ou científicos, carece de autorização, podendo revestir a forma de
alvará e estar sujeita ao pagamento de uma taxa.
3 - No caso de espécies não autóctones e sem prejuízo da legislação específica em vigor, as
acções referidas no número anterior carecem de parecer favorável do serviço
territorialmente competente do ministério que prossegue actividades na área do ambiente.
4 - A captura de espécies aquícolas em cativeiro, ainda que exercida por processos e meios
normalmente utilizados na pesca, não está sujeita às disposições constantes da presente lei.
Artigo 31.º
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
843

844
Contra-ordenações
1 - Constituem contra-ordenação as seguintes infracções:
a) A detenção ou a pesca e não devolução imediata à água de espécimes de espécies
aquícolas cuja captura não esteja autorizada, é punida com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, no caso de pessoa colectiva;
b) A pesca fora do período designado por jornada de pesca ou fora dos respectivos períodos
de pesca é punida com coima de valor mínimo de (euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000,
no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000,
no caso de pessoa colectiva;
c) A utilização de quaisquer meios ou processos de pesca que não se destinem a capturar o
peixe pela boca, ressalvando a prática da pesca profissional em conformidade com o
disposto na presente lei e sua regulamentação, é punida com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, no caso de pessoa colectiva;
d) A transferência de espécies aquícolas para repovoamento das águas interiores, fora das
condições previstas no artigo 15.º, é punida com coima de valor mínimo de (euro) 5000 e
máximo de (euro) 50 000, no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 10 000 e
máximo de (euro) 70 000, no caso de pessoa colectiva;
e) O exercício da pesca profissional fora dos locais delimitados para a prática desta
actividade é punido com coima de valor mínimo de (euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000,
no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000,
no caso de pessoa colectiva;
f) O esvaziamento total ou parcial de albufeiras, valas, canais e outras massas de água sem
que sejam observados os procedimentos exigidos por lei ou determinados por entidades ou
agentes competentes é punido com coima de valor mínimo de (euro) 5000 e máximo de
(euro) 50 000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 10 000 e máximo de
(euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
g) A não implementação das medidas previstas no artigo 11.º, pelos respectivos
proprietários, concessionários ou quaisquer utilizadores, desde que nos prazos e demais
regras previstas em legislação regulamentar, é punida com coima de valor mínimo de (euro)
5000 e máximo de (euro) 50 000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro)
10 000 e máximo de (euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
h) O incumprimento do disposto no artigo 12.º é punido com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
i) O incumprimento do disposto no artigo 13.º é punido com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
j) O incumprimento do disposto no artigo 14.º é punido com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 22 500, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
l) Os repovoamentos não autorizados ou efectuados sem observância das exigências legais
ou administrativas são punidos com coima de valor mínimo de (euro) 5000 e máximo de
(euro) 22 500, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 5000 e máximo de
(euro) 50 000, em caso de pessoa colectiva;
m) O incumprimento do disposto no n.º 2 do artigo 16.º é punido com coima de valor
mínimo de (euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, em caso de pessoa singular, e de valor
mínimo de (euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, em caso de pessoa colectiva;
n) O incumprimento do disposto no artigo 17.º é punido com coima de valor mínimo de
(euro) 1500 e máximo de (euro) 16 000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 25 000, em caso de pessoa colectiva;
o) O exercício da pesca lúdica fora dos locais ou âmbito geográfico autorizados para esta
actividade é punido com coima de valor mínimo de (euro) 250 e máximo de (euro) 2000, em
caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 500 e máximo (euro) 2500, em caso de
pessoa colectiva;
p) O incumprimento das normas contidas nas alíneas d) e e) do artigo 18.º é punido com
coima de valor mínimo de (euro) 150 e máximo de (euro) 2000, em caso de pessoa singular,
e de valor mínimo de (euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em caso de pessoa colectiva;
q) O incumprimento das normas contidas na alínea i) do artigo 18.º é punido com coima de
valor mínimo de (euro) 250 e máximo de (euro) 2000, em caso de pessoa singular, e de
valor mínimo de (euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em caso de pessoa colectiva;
r) O incumprimento das normas contidas na alínea j) do artigo 18.º é punido com coima de
valor mínimo de (euro) 250 e máximo de (euro) 3000, em caso de pessoa singular, e de
valor mínimo de (euro) 500 e máximo de (euro) 5000, em caso de pessoa colectiva;
s) O incumprimento das normas contidas na alínea m) e o) do artigo 18.º é punido com
coima de valor mínimo de (euro) 150 e máximo de (euro) 2000, em caso de pessoa singular,
e de valor mínimo de (euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em caso de pessoa colectiva;
t) O incumprimento das restantes normas constantes do artigo 18.º é punido com coima de
valor mínimo de (euro) 250 e máximo de (euro) 30 000, em caso de pessoa singular, e de
valor mínimo de (euro) 1000 e máximo de (euro) 50 000, em caso de pessoa colectiva;
u) A falta da carta de pescador, lúdica ou profissional, é punida com coima de valor mínimo
de (euro) 250 e máximo de (euro) 2000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em caso de pessoa colectiva, sendo esta infracção
cumulável com outras ometidas pelo agente;
v) A falta da licença de pesca lúdica ou profissional é punida com coima de valor mínimo de
(euro) 100 e máximo de (euro) 2000, em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em caso de pessoa colectiva;
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
845

846
x) O incumprimento das interdições ou restrições ao exercício da pesca a que se refere o
artigo 28.º é punido com coima de valor mínimo de (euro) 250 e máximo de (euro) 2000,
em caso de pessoa singular, e de valor mínimo de (euro) 300 e máximo de (euro) 2500, em
caso de pessoa colectiva;
z) A pesca ou a prática de actos que estejam proibidos nas zonas de protecção, criadas nos
termos do artigo 9.º ou do n.º 6 do artigo 20.º, é punido com coima de valor mínimo de
(euro) 5000 e máximo de (euro) 50 000, no caso de pessoa singular, e de valor mínimo de
(euro) 10 000 e máximo de (euro) 70 000, no caso de pessoa colectiva.
2 - A tentativa e a negligência são puníveis com a coima aplicável à contra-ordenação,
especialmente atenuada.
3 - A fixação concreta da coima depende da gravidade da infracção, da culpa do agente, da
sua situação económica e do benefício económico obtido.
4 - A coima deve, sempre que possível, exceder o benefício económico que o agente retirou
da prática da infracção.
PT150 - Resolução do Conselho de Ministros no 78/2009 REGULAMENTO DO
PLANO DE ORDENAMENTO DO PARQUE NATURAL DA RIA FORMOSA; Resolution
78/2009 Regulation for planning Ria Formosa Natural Park
Artigo 4.
Para efeitos de aplicação do presente Regulamento são adoptadas as seguintes definições:
t) «Espécie invasora» a espécie cuja introdução é causa de ameaça para a diversidade
biológica determinada área biogeográfica;
u) «Espécies não indígenas» qualquer espécie da flora ou da fauna, não originária de uma
determinada área biogeográfica e nunca aí registada como ocorrendo naturalmente, e com
populações auto-sustentadas nos tempos históricos;
cc) «Introdução» a disseminação ou libertação, por acção humana, intencional ou acidental,
de espécimes da flora ou da fauna, incluindo gâmetas, sementes, ovos, propágulos ou
qualquer porção que possa sobreviver ou reproduzir-se, fora da área natural de
distribuição, passada ou presente, da respectiva espécie, subespécie ou taxon inferior;
Artigo 6:
Na área abrangida pelo POPNRF, constituem acções e actividades a promover:
c) O controlo de espécies vegetais não indígenas invasoras, tais como a Acacia spp., o
chorão Carpobrotus edulis e a Spartina densiflora;
h) A reconversão das práticas silvícolas para floresta extensiva de uso múltiplo com espécies
indígenas;
Artigo 7:
Na área de intervenção do POPNRF, para além das interdições previstas em legislação
específica e sem prejuízo das disposições do presente Regulamento para as áreas sujeitas a
regimes de protecção, são interditos os seguintes actos e actividades:
d) A introdução e o repovoamento com espécies não indígenas, com as excepções previstas
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
na legislação aplicável;
f) A realização de queimadas e a prática de foguear, excepto nas áreas com infra-estruturas
destinadas para o efeito, para controlo de pragas florestais ou para prevenção de fogos
(fogos controlados) e em situações de emergência para combate a incêndios (contra-fogos);
Artigo 26
1 - Às áreas com características especiais que requerem a adopção de medidas ou acções
específicas que, pela sua particularidade, não são totalmente asseguradas pelos níveis de
protecção anteriores é aplicado um regime de intervenção específica.
2 - As áreas de intervenção específica compreendem espaços com valor patrimonial, natural
ou cultural, real ou potencial, que carecem de valorização, salvaguarda, recuperação,
reabilitação ou reconversão.
3 - Nas áreas de intervenção específica são igualmente aplicáveis os regimes de protecção
definidos no presente Regulamento.
4 - Constituem objectivos prioritários das áreas de intervenção específica:
a) A realização de acções de conservação da natureza, nomeadamente a recuperação de
habitats naturais;
b) A manutenção das utilizações necessárias à conservação dos valores naturais;
c) A promoção de acções de investigação científica e de sensibilização ambiental.
5 - As áreas de intervenção específica previstas no presente Regulamento são as seguintes:
a) Área de intervenção específica do Ludo e Pontal;
b) Área de intervenção específica das zonas de cultivo de bivalves;
c) Área de intervenção específica dos núcleos de reprodução da chilreta Sterna albifrons e
outras aves aquáticas;
d) Área de intervenção específica de vegetação não indígena invasora.
Artigo 27:
1 - A área de intervenção específica do Ludo e Pontal, que se encontra assinalada na planta
de síntese, visa assegurar a manutenção e recuperação do estado de conservação favorável
dos valores naturais e impedir a degradação observada nas zonas húmidas e nas zonas
florestais.
2 - Para cumprimento dos objectivos fixados no número anterior devem ser adoptadas
medidas pelo ICNB, I. P., designadamente:
a) Medidas de gestão dos cursos de água e vegetação associada, bem como no
funcionamento hidráulico do sistema de diques e valas, no sentido de evitar a drenagem em
excesso da área;
b) Ordenamento da rede de caminhos existente nas zonas florestais;
c) Reflorestação, que deve ser efectuada com espécies indígenas, tendo como objectivos
fundamentais a reposição dos povoamentos florestais originais e a conservação das
espécies Tuberaria major e Thymus lotocephalus.
Artigo 30:
Área de intervenção específica de vegetação não indígena invasora
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
847

848
1 - A área de intervenção específica de vegetação não indígena invasora corresponde a
locais onde existe actualmente uma forte ocupação por espécies vegetais não indígenas
invasoras, principalmente acácias Acácia sp., o chorão Carpobrotus edulis e a Spartina
densiflora.
2 - A intervenção específica visa promover a recuperação dos habitats naturais, através da
eliminação ou redução populacional das espécies não indígenas invasoras.
3 - As intervenções a desenvolver devem considerar as melhores soluções técnicas para a
remoção da vegetação não indígena invasora e seus bancos de sementes, nas áreas
identificadas, acautelando problemas como o aumento da erosão e a activação de bancos
de sementes enterradas no solo.
PT151 - Decreto-Lei No. 142/2008. Regime juridico da conservação da natureza e
da biodiversidade; Decree-Law No 142/2008 Legal regime for nature conservation
and biodiversity
Artigo 3 Definições
h) «Espécie não indígena» qualquer espécie, da flora ou da fauna, não originária de um
determinado território e nunca aí registada como ocorrendo naturalmente e com
populações auto-sustentadas durante os tempos históricos;
Artigo 43 Contra-ordenações em áreas protegidas
1 - Constitui contra-ordenação ambiental muito grave, punível nos termos da Lei n.º
50/2006, de 29 de Agosto, a prática dos seguintes actos e actividades quando previstos
como proibidos ou interditos nos diplomas que criam ou reclassificam áreas protegidas, nos
respectivos diplomas regulamentares ou nos regulamentos dos planos de ordenamento de
áreas protegidas:
t) A introdução de espécies não indígenas;
Artigo 44.º
Outras contra-ordenações ambientais
1 - Para além do disposto no artigo anterior e em diplomas legais relativos à conservação ou
protecção da natureza e da biodiversidade, a colheita, captura, apanha, abate, detenção,
transporte ou comercialização de indivíduos ou parte de indivíduos de quaisquer espécies
vegetais ou animais, em qualquer fase do seu ciclo biológico, incluindo a destruição de
ninhos ou a apanha de ovos, a perturbação ou a destruição dos seus habitats, constitui
contra-ordenação ambiental, punível nos termos da Lei n.º 50/2006, de 29 de Agosto:
a) Muito grave, quando a espécie em causa esteja inscrita no Cadastro com a categoria de
ameaça «criticamente em perigo»;
b) Grave, quando a espécie em causa esteja inscrita no Cadastro com a categoria de ameaça
«em perigo»;
c) Leve, quando a espécie em causa esteja inscrita no Cadastro com a categoria de ameaça
«vulnerável».
2 - Constitui ainda contra-ordenação ambiental leve, punível nos termos da Lei n.º 50/2006,
de 29 de Agosto, o uso não autorizado das marcas associadas ao SNAC.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
3 - A prática das acções referidas no n.º 1 não constitui contra-ordenação desde que
autorizada pela autoridade nacional, designadamente para fins científicos.
Artigo 47.º
September 2011
Apreensão cautelar e sanções acessórias
A entidade competente para a aplicação da coima pode proceder a apreensões cautelares e
aplicar as sanções acessórias que se mostrem adequadas, nos termos do disposto na Lei n.º
50/2006, de 29 de Agosto.
PT152 - Decreto-Lei No. 565/99 de 21 de Dezembro Espécies não indigenas da
flora e da fauna; Decree-Law No. 565/99 Non-indigenous species of flora and
fauna
Annexes are available here: plantnetwork.org/wordpress/wpcontent/uploads/4685/portugese_aliens_list.pdf
Artigo 2.º
Definições
c) Não indígena - qualquer espécie, da flora ou da fauna, não originária de um determinado
território e nunca aí registada como ocorrendo naturalmente e com populações autosustentadas
durante os tempos históricos;
f) Introdução na Natureza - estabelecimento de populações selvagens num local não
confinado, através de um acto de disseminação ou de libertação, intencional ou acidental,
de um ou mais espécimes de uma espécie não indígena;
h) Evadido - espécime de uma espécie não indígena importado e detido legalmente, ou um
seu descendente, e disseminado ou posto em liberdade, acidental ou intencionalmente,
mas sem vontade deliberada de efectuar uma introdução;
i) Clandestino - espécime de uma espécie não indígena importado acidentalmente,
associado a um espécime de uma espécie não indígena importado e detido legalmente ou
aos seus produtos e embalagens;
o) Espécie invasora - espécie susceptível de, por si própria, ocupar o território de uma forma
excessiva, em área ou em número de indivíduos, provocando uma modificação significativa
nos ecossistemas;
j) Repovoamento - disseminação ou libertação, num determinado território, de um ou mais
espécimes de uma espécie indígena ou de uma espécie não indígena aí previamente
introduzida;
Artigo 4.º
Excepções
1 - Mediante despacho conjunto dos membros do Governo com a tutela do ambiente, da
saúde e da actividade económica ou científica em causa, sob proposta do Instituto da
Conservação da Natureza (ICN), e ouvida a Direcção-Geral das Florestas (DGF), pode
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
849

850
excepcionalmente ser permitida uma introdução na Natureza, verificadas cumulativamente
as seguintes situações:
a) Existam vantagens inequívocas para o Homem ou para as biocenoses naturais;
b) Não haja nenhuma espécie indígena apta para o fim pretendido;
c) Seja precedida da elaboração de um estudo de impacte aprofundado e minuciosamente
planificado, cujas conclusões são relevantes para a autorização
2 - Sempre que esteja em causa a introdução de espécies para fins florestais, cinegéticos ou
aquícolas, a proposta referida no artigo anterior é da competência da DGF, ouvido o ICN,
com excepção das áreas referidas no n.º 4 do presente artigo
3 - O estudo de impacte referido na alínea c) do n.º 1 é da responsabilidade do interessado
e deve conter elementos sobre:
a) A taxonomia, teologia e ecologia, nomeadamente habitat, dieta e relações
interespecíficas, da espécie em causa;
b) A biologia da reprodução, as patologias, a capacidade de dispersão e os riscos de
hibridação com espécies indígenas;
c) O habitat de suporte, compreendendo a avaliação das consequências da introdução
sobre esse habitat e os circundantes e das medidas apropriadas para reduzir ou minimizar
os seus efeitos negativos;
d) Os riscos da introdução em causa, bem como das medidas que possam ser tomadas para
eliminar ou controlar a população introduzida, caso surjam efeitos imprevistos e danosos
dessa introdução;
e) As introduções da espécie em causa noutros locais, quando existam, e as suas
consequências;
f) A identificação da entidade responsável pelo processo de introdução em causa e a
descrição dos métodos a utilizar
4 - A excepção referida no n.º 1, quando referente a introduções em áreas protegidas,
zonas de protecção especial, sítios da lista nacional de sítios, ilhas sem população humana
residente, lagoas e lagunas naturais, só é aplicável no caso de essa introdução ser a única
acção eficaz para a conservação da Natureza ou para a salvaguarda da saúde ou segurança
públicas
Artigo 6.º
Quarentena
Como prevenção de introduções acidentais através de clandestinos, os espécimes da flora e
da fauna a introduzir na natureza são sujeitos a um período de uma quarentena específica
para estas situações, em condições a definir nas propostas do ICN ou da DGF referidas,
respectivamente, nos n.os 1 e 2 do artigo 4.º
Artigo 7.º
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
Interdição
1 - É proibida a disseminação ou libertação na Natureza de espécimes de espécies não
indígenas, ainda que sem vontade deliberada de provocar uma introdução na Natureza,
como forma de prevenir o estabelecimento acidental de populações selvagens
2 - O disposto nos artigos 4.º a 6.º do presente diploma é aplicável à exploração económica
de espécies não indígenas em espaço não confinado, nomeadamente aquacultura e
apicultura
Artigo 8.º
September 2011
Espécies invasoras e de risco ecológico
1 - As espécies invasoras e as espécies que comportam risco ecológico encontram-se
classificadas, respectivamente, nos anexos I e III, os quais fazem parte integrante do
presente diploma
2 - É proibido o cultivo, a criação ou a detenção em local confinado e a utilização como
planta ornamental ou animal de companhia de espécimes das espécies constantes do anexo
I identificadas como invasoras; a cedência, a compra, a venda, a oferta de venda e o
transporte de espécimes das espécies constantes do anexo I identificadas como invasoras
fica restrita a espécimes ou partes de espécimes não-vivos e sem propágulos viáveis, como
forma de prevenir a possibilidade de introdução ou de repovoamento através de evadidos
3 - É proibida a cedência, a compra, a venda, a oferta de venda, o transporte, o cultivo, a
criação ou a detenção em local confinado, a exploração económica e a utilização como
planta ornamental ou animal de companhia de espécimes das espécies constantes do anexo
III consideradas como comportando risco ecológico, como forma de prevenir a possibilidade
de introdução na Natureza ou de repovoamento a partir de evadidos
4 - O disposto nos números anteriores não é aplicável à cedência, compra, venda,
transporte, cultivo, criação e detenção em local confinado, quando praticados para fins
científicos e educativos por entidades devidamente licenciadas, nos termos dos artigos
seguintes, desde que cumpridas as particulares condições de segurança exigidas, atendendo
ao risco específico de cada uma das espécies em causa
Artigo 9.º
Estabelecimentos de detenção de espécies não indígenas
1 - Os jardins botânicos, estufas, viveiros, hortos, lojas de plantas, jardins e parques
zoológicos, safaris, circos e outras actividades de exibição de animais selvagens, aquários ou
lojas de animais que detenham espécimes de espécies não indígenas, sem prejuízo de
outras licenças legalmente exigidas e do disposto no n.º 3 e no artigo 14.º, necessitam de
uma licença para deter espécies não indígenas, especificando quais as espécies detidas
2 - A licença para detenção de espécies não indígenas é concedida pelo ICN
3 - O disposto nos números anteriores não se aplica às espécies objecto de exploração
agrícola, desde que incluídas nos catálogos comuns de variedades de espécies agrícolas e
hortícolas, nem às espécies objecto de exploração zootécnica
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
851

852
Artigo 10.º
Condições de licenciamento
1 - A licença referida no artigo anterior só pode ser concedida aos estabelecimentos que
apresentem instalações com condições de segurança adequadas às espécies não indígenas
que detenham ou pretendam deter, de acordo com a legislação específica em vigor
2 - As licenças são revogadas se os titulares dos estabelecimentos não derem cumprimento
às seguintes obrigações e, no caso de comerciantes de plantas ornamentais ou de animais
de companhia, às constantes do artigo 15.º:
a) Manter as instalações nas condições sanitárias e de segurança e adequadas às espécies
não indígenas que detenham, de acordo com a legislação específica em vigor, podendo as
mesmas ser vistoriadas, a todo o tempo, pelos serviços do ministério com a tutela do
ambiente e pelos demais com competência específica;
b) Organizar e manter actualizado um registo dos espécimes das espécies não indígenas que
detenham e apresentar ao ICN, quando solicitado, um relatório circunstanciado sobre o
número de espécimes de cada espécie não indígena comercializada;
c) Fazer a marcação dos espécimes de espécies da fauna não indígenas que detenham, nos
termos da legislação aplicável ou da forma preconizada no licenciamento, de modo a poder
ser identificada a sua origem em caso de evasão;
d) Comunicar ao ICN, logo que detectada, a evasão ou disseminação acidental de qualquer
espécime de uma espécie não indígena, para que possam ser avaliados os riscos de
introdução e accionados, se necessário, mecanismos de controlo
Artigo 16.º
Águas de lastro
Ao enchimento e despejo das águas de lastro dos navios são aplicáveis as regras definidas
nas linhas orientadoras da Organização Marítima Internacional (IMO) e do Conselho
Internacional para a Exploração do Mar (ICES)
Artigo 21.º
Contra-ordenações e coimas
1 - As infracções ao disposto no presente diploma constituem contra-ordenações puníveis,
nos termos do Decreto-Lei n.º 433/82, de 27 de Outubro, com uma coima:
a) De 350 000$00 a 750 000$00, em caso de disseminação ou libertação intencional na
Natureza de espécimes de espécies não indígenas, com vontade deliberada de efectuar uma
introdução não autorizada, por violação do disposto no artigo 3.º, ou para a exploração em
local não confinado, por violação do disposto no n.º 2 do artigo 7.º;
b) De 300 000$00 a 700 000$00, em caso de repovoamento de espécies invasoras, por
violação do disposto no artigo 17.º;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

PORTUGAL
c) De 250 000$00 a 650 000$00, em caso de disseminação ou libertação intencional na
Natureza de espécimes de espécies não indígenas, sem vontade deliberada de provocar
uma introdução, por violação do disposto no n.º 1 do artigo 7.º;
d) De 200 000$00 a 600 000$00, em caso de prática de actos ou actividades proibidas
quando tenham por objecto espécies invasoras ou que comportam risco ecológico, por
violação do disposto no n.º 2 do artigo 8.º;
e) De 150 000$00 a 550 000$00, em caso de falta de licença para deter espécies não
indígenas ou de falta de licença específica para as espécies não indígenas detidas, por
violação do disposto no n.º 1 do artigo 9.º e do n.º 5 do artigo 12.º;
f) De 150 000$00 a 500 000$00, em caso de falsas declarações para obtenção de licença
para deter espécies não indígenas;
g) De 100 000$00 a 450 000$00, em caso de não cumprimento de alguma das obrigações
dos estabelecimentos que detêm espécimes de espécies não indígenas, por violação do
disposto no n.º 3 do artigo 8.º, nas alíneas a), b), c) ou d) do n.º 2 do artigo 10.º, no n.º 2 do
artigo 12.º ou no n.º 1 do artigo 15.º;
h) De 100 000$00 a 400 000$00, em caso de não sujeição a quarentena, ou de desrespeito
das condições a observar para a mesma, dos espécimes de espécies não indígenas cuja
introdução tenha sido autorizada, por violação do disposto no artigo 6.º;
i) De 30 000$00 a 100 000$00, em caso de não requerimento atempado do licenciamento
dos estabelecimentos existentes que detêm espécimes de espécies não indígenas, por
violação do disposto no n.º 1 do artigo 12.º
2 - Se o infractor for uma pessoa colectiva, os montantes mínimos e máximos previstos no
número anterior podem ser multiplicados até 12 vezes
September 2011
3 - A tentativa e a negligência são sempre puníveis
PT160 - Portaria No 232- A/2008 Aplicação das componentes agro-ambientais e
silvo-ambientais do PRODER; Portaria No 232-1/2008 Application of the agroenvironmental
and forest environment components of PRODER (Programme for
the Rural Development of Mainland Portugal)
Artigo 3:
Para efeitos de aplicação do presente Regulamento e para além das definições constantes
do Decreto-Lei n.º 37-A/2008, de 5 de Março, entende-se por:
g) «Espécie exótica ou alóctone» a espécie da flora que se admite ter origem numa área
geográfica exterior ao território nacional e que é introduzida pelo homem, acidental ou
intencionalmente;
h) «Espécie invasora» a espécie exótica da flora de uma determinada região e que possui
uma grande capacidade de reprodução, regeneração e ocupação quer de biótopos naturais
quer artificializados, podendo concorrer fortemente com as espécies espontâneas dessa
região;
Artigo 10:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
853

854
2 - Para além do disposto no número anterior e para toda a superfície objecto de apoio, os
beneficiários devem ainda comprometer-se a:
i) Eliminar as espécies lenhosas exóticas nas parcelas ocupadas com matos mediterrânicos
de acordo com as indicações da ELA.
Artigo 17:
3 - Para além do disposto nos n.os 1 e 2 do presente artigo, os beneficiários, para toda a
área objecto do apoio designado «Conservação e recuperação da diversidade
interespecífica nos povoamentos florestais», devem ainda comprometer-se a:
a) Preservar os exemplares adultos das espécies alvos e proteger a respectiva regeneração
natural;
b) Promover o aumento das espécies arbóreas e arbustivas que favorecem a sucessão
ecológica alvo, com material de base e técnicas de plantação a indicar pela ELA;
c) Não efectuar cortes da espécie alvo, excepto quando os exemplares estiverem afectados
sanitariamente ou tendo em vista a condução de manchas de regeneração natural, a validar
pela ELA;
d) Estilhaçar todo o material cortado, sem valor comercial, com origem nas diferentes
intervenções e espalhar a estilha no local, com excepção do material resultante das
invasoras lenhosas ou do afectado sanitariamente, que deve ser removido da área;
e) Controlar, em áreas sujeitas a pastoreio, o acesso de animais a zonas de regeneração
natural ou recentemente plantadas através da colocação de cercas temporárias e
protecções individuais;
f) Definir e delimitar áreas de passagem de pessoas ou gado, impedindo o acesso às áreas a
proteger.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
PORTUGAL
September 2011

ROMANIA
September 2011
1.22. ROMANIA
RO120 - LEGE Nr. 49/2011 pentru aprobarea Ordonanţei de urgenţă a Guvernului
nr. 57/2007 privind regimul ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor
naturale, a florei şi faunei sălbatice; Law no. 49/2011 for the approval of
Government Emergency Ordinance no. 57/2007 on the regime of natural
protected areas, natural habitats, wild flora and fauna (Published in Monitorul
Oficial no. 262 of 13 April 2011).
Parlamentul României adoptă prezenta lege.
Art. I
Se aprobă Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 57 din 20 iunie 2007 privind regimul
ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei sălbatice,
publicată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr. 442 din 29 iunie 2007, cu
modificările şi completările ulterioare, cu următoarele modificări şi completări:
1. La articolul 4, punctul 4 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„4. tipuri de habitate naturale prioritare – tipurile de habitate naturale în pericol de
dispariţie, pentru a căror conservare Comunitatea Europeană are o responsabilitate
particulară, ţinând cont de proporţia arealului lor natural de răspândire.
Aceste tipuri de habitate sunt indicate printr-un asterisc în anexa nr. 2;“.
2. La articolul 4 punctul 7, litera d) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„d) endemice, speciile de plante/animale care se găsesc exclusiv într-o regiune/locaţie şi
care necesită o atenţie particulară datorită caracteristicilor habitatului lor şi/sau impactului
potenţial al exploatării acestora asupra stării lor de conservare;“.
3. La articolul 4, punctul 12 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„12. arie specială de conservare – situl de importanţă comunitară desemnat printr-un act
statutar, administrativ şi/sau contractual în care sunt aplicate măsurile de conservare
necesare menţinerii sau de refacere la o stare de conservare favorabilă a habitatelor
naturale şi/sau a populaţiilor speciilor de interes comunitar pentru care situl este
desemnat;“.
4. La articolul 4, după punctul 12 se introduce un nou punct, punctul 121, cu următorul
cuprins:
„121. arii de protecţie specială avifaunistică – ariile naturale protejate ale căror scopuri sunt
conservarea, menţinerea şi, acolo unde este cazul, refacerea la o stare de conservare
favorabilă a speciilor de păsări şi a habitatelor specifice, desemnate pentru protecţia de
păsări migratoare, mai ales a celor prevăzute în anexele nr. 3 şi 4 A;“.
5. La articolul 4, punctele 16, 17, 18, 21, 25, 28, 29, 30 şi 31 se modifică şi vor avea
următorul cuprins:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
855

856
„16. bun al patrimoniului natural – componenta patrimoniului natural care necesită un
regim special de protecţie, conservare şi utilizare durabilă în vederea menţinerii în
beneficiul generaţiilor prezente şi viitoare;
17. peisaj – zona percepută de către populaţie ca având caracteristici specifice rezultate în
urma acţiunii şi interacţiunii factorilor naturali şi/sau umani;
18. arie naturală protejată – zona terestră şi/sau acvatică în care există specii de plante şi
animale sălbatice, elemente şi formaţiuni biogeografice, peisagistice, geologice,
paleontologice, speologice sau de altă natură, cu valoare ecologică, ştiinţifică ori culturală
deosebită, care are un regim special de protecţie şi conservare, stabilit conform
prevederilor legale;
…………..
21. reţea naţională de arii naturale protejate – ansamblul ariilor naturale protejate, de
interes naţional, comunitar şi internaţional;
…………..
25. specii protejate – orice specii de floră şi faună sălbatică care beneficiază de un statut
legal de protecţie;
…………..
28. zonare internă a ariilor naturale protejate – definirea şi delimitarea de zone în interiorul
ariilor naturale protejate conform prevederilor prezentei ordonanţe de urgenţă şi planurilor
de management, în care se stabilesc măsuri speciale de management şi se reglementează
activităţile umane în conformitate cu obiectivele pentru care a fost desemnată aria naturală
protejată;
29. activităţi cu impact negativ semnificativ din vecinătatea ariilor naturale protejate şi/sau
coridoarelor ecologice – activităţi din afara limitei unei arii naturale protejate care pot
genera un impact negativ semnificativ asupra habitatelor naturale sau speciilor sălbatice
pentru care au fost desemnate;
30. comunităţi locale – comunităţile umane situate în interiorul sau în vecinătatea ariei
naturale protejate şi/sau care deţin proprietăţi ori desfăşoară diverse activităţi pe teritoriul
sau în vecinătatea ariei naturale protejate;
31. activităţi tradiţionale – activităţile de utilizare durabilă a resurselor naturale şi specifice
zonei respective de către comunităţile locale, care au stat la baza dezvoltării comunităţii dea
lungul timpului şi nu afectează obiectivele de conservare a biodiversităţii;“.
6. La articolul 4, după punctul 31 se introduc opt noi puncte, punctele 32–39, cu următorul
cuprins:
„32. turism speologic specializat – parcurgerea unei peşteri în echipe mici, conduse de ghizi
agreaţi de administraţia/custodele peşterii şi dotate cu echipament corespunzător, care
utilizează (dacă este cazul) doar amenajări temporare pentru asigurarea siguranţei
participanţilor;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
33. reconstrucţie ecologică – refacerea ecosistemelor naturale fundamentale şi menţinerea
sau refacerea ecosistemelor conform obiectivelor ariei naturale protejate;
34. plan de management al ariei naturale protejate – documentul care descrie şi evaluează
situaţia prezentă a ariei naturale protejate, defineşte obiectivele, precizează acţiunile de
conservare necesare şi reglementează activităţile care se pot desfăşura pe teritoriul ariilor,
în conformitate cu obiectivele de management. Planul de management se aprobă în
conformitate cu prevederile prezentei ordonanţe de urgenţă;
35. regulament al ariei naturale protejate – documentul în care se includ toate prevederile
legate de activităţile umane permise şi modul lor de aprobare, precum şi activităţile
restricţionate sau interzise pe teritoriul ariei naturale protejate;
36. modalitate de administrare a ariei naturale protejate – felul în care se asigură
managementul unei arii naturale protejate, respectiv prin structuri de administrare special
constituite sau prin custozi, după caz;
37. administrator al ariei naturale protejate – orice persoană fizică sau juridică care
administrează arii naturale protejate, conform prevederilor prezentei ordonanţe de
urgenţă;
38. coordonare metodologică – sprijin acordat de autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi pădurilor sau de alte autorităţi în vederea administrării ariilor naturale
protejate;
39. comanagement – actul de administrare al unei arii naturale protejate de către
autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor în parteneriat cu diferite
entităţi.“
September 2011
7. La articolul 5, alineatul (4) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(4) Categoriile de arii naturale protejate prevăzute la alin. (1) lit. a)–c) se pot modifica şi
completa prin hotărâre a Guvernului, la propunerea autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului şi pădurilor, cu avizul Academiei Române, luându-se în considerare
recomandările organizaţiilor internaţionale autorizate.“
8. La articolul 8 alineatul (1), literele a), b) şi c) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„a) prin lege, pentru siturile naturale ale patrimoniului natural universal;
b) prin hotărâre a Guvernului, pentru rezervaţii ştiinţifice, parcuri naţionale, monumente ale
naturii, rezervaţii naturale, parcuri naturale, zone umede de importanţă internaţională,
rezervaţii ale biosferei, geoparcuri, arii speciale de conservare, arii de protecţie specială
avifaunistică;
c) prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi
pădurilor, pentru siturile de importanţă comunitară, cu avizul Academiei Române;“.
9. La articolul 8, alineatele (2) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
857

858
„(2) Propunerile pentru instituirea regimului de arie naturală protejată se pot face din
iniţiativa oricărei persoane fizice sau juridice şi se înaintează autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor, în vederea promovării actului normativ de
desemnare a acestora.
(3) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor stabileşte lista
siturilor de importanţă comunitară şi a ariilor de protecţie specială avifaunistică, pe care o
transmite Comisiei Europene.“
10. Articolul 9 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 9
Pentru urgentarea măsurilor de protecţie şi conservare ce se impun, regimul de arie
naturală protejată din categoriile prevăzute la art. 5 alin. (1) lit. a) şi b), precum şi pentru
ariile speciale de conservare şi ariile de protecţie specială avifaunistică prevăzute la art. 5
alin. (1) lit. c) se poate institui, cu caracter provizoriu, în baza documentaţiei prevăzute la
art. 11 alin. (1), (3) şi (5), prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului şi pădurilor, până la declarare, conform prevederilor prezentei
ordonanţe de urgenţă.“
11. Articolul 10 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 10
Modul de constituire a ariilor naturale protejate va lua în considerare interesele
comunităţilor locale, încurajându-se menţinerea practicilor şi cunoştinţelor tradiţionale
locale în valorificarea acestor resurse în beneficiul comunităţilor locale.“
12. La articolul 11 alineatul (1), litera b) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„b) documentaţia cartografică cu limitele ariei naturale protejate, cu evidenţierea
categoriilor de folosinţă a terenurilor;“.
13. La articolul 11 alineatul (1), după litera b) se introduc două noi litere, literele b1) şi b2),
cu următorul cuprins:
„b1) suprafaţa şi situaţia juridică a terenurilor, cu precizarea proprietarilor la data înfiinţării
ariei;
b2) hotărârile consiliului comunal, orăşenesc, municipal sau judeţean, după caz, de avizare a
suprafeţei administrative ce va urma să facă parte din aria naturală protejată;“.
14. La articolul 11, alineatele (2) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„(2) Normativul de conţinut al documentaţiei necesare în vederea instituirii regimului de
arie naturală protejată de interes naţional se stabileşte de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi pădurilor şi se aprobă prin ordin al conducătorului acesteia, în
termen de 90 de zile de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(3) Documentaţia necesară în vederea instituirii regimului de arie naturală protejată de
interes comunitar trebuie să cuprindă:
a) Formularul Standard Natura 2000, stabilit de Comisia Europeană prin Decizia 97/266/CE
şi aprobat prin Ordinul ministrului mediului şi gospodăririi apelor nr. 207/2006 privind
aprobarea conţinutului Formularului Standard Natura 2000 şi a manualului de completare a
acestuia;
September 2011
b) avizul Academiei Române.“
15. La articolul 11, după alineatul (3) se introduc patru noi alineate, alineatele (4)–(7), cu
următorul cuprins:
„(4) Formularul Standard Natura 2000, prevăzut la alin. (3) lit. a) se poate modifica şi
completa prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului
şi pădurilor, pe baza recomandărilor Comisiei Europene.
(5) Documentaţia necesară în vederea instituirii regimului de arie naturală protejată de
interes internaţional trebuie să cuprindă:
a) fundamentarea ştiinţifică a sitului patrimoniului natural universal, a zonei umede de
importanţă internaţională, a geoparcului sau a rezervaţiei biosferei, după caz;
b) documentul prin care se atestă recunoaşterea zonei ca arie naturală protejată de interes
internaţional de către organismele internaţionale autorizate;
c) avizul Academiei Române.
(6) Normativul de conţinut standard necesar în vederea fundamentării ştiinţifice a instituirii
regimului de arie naturală protejată de interes internaţional stabilite de către organismele
internaţionale autorizate se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de 90 de zile de la data intrării în vigoare a
legii de aprobare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
(7) Normativul de conţinut standard prevăzut la alin. (6) se poate modifica şi completa prin
ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, pe
baza recomandărilor organismelor internaţionale autorizate.“
16. La articolul 14, alineatul (1) se abrogă.
17. La articolul 14, alineatul (2) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(2) Coridoarele ecologice se stabilesc pe baza unor studii de specialitate şi sunt desemnate
prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi
pădurilor, cu avizul Academiei Române.“
18. La articolul 14, după alineatul (2) se introduc două noi alineate, alineatele (3) şi (4), cu
următorul cuprins:
„(3) Tipologia coridoarelor ecologice, precum şi normativul de conţinut al documentaţiei
necesare în vederea desemnării coridoarelor ecologice se stabilesc prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
859

860
(4) Măsurile de management pentru menţinerea funcţiilor coridoarelor ecologice se
stabilesc prin ordinul prevăzut la alin. (3).“
19. Articolul 15 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 15
Ariile naturale protejate şi coridoarele ecologice vor fi evidenţiate în mod obligatoriu de
către Agenţia Naţională de Cadastru şi Publicitate Imobiliară în planurile naţionale, zonale şi
locale de amenajare a teritoriului şi de urbanism, în planurile cadastrale şi în cărţile
funciare, precum şi de către autoritatea publică centrală pentru agricultură, în sistemul
informatic de identificare a parcelelor (LPIS).“
20. La capitolul II, titlul secţiunii a 3-a se modifică şi va avea următorul cuprins:
„SECŢIUNEA a 3-a
Administrarea reţelei naţionale de arii naturale protejate“
21. La articolul 16, alineatele (2) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„(2) Administrarea rezervaţiilor biosferei, a parcurilor naţionale, a parcurilor naturale şi,
după caz, a geoparcurilor, a siturilor patrimoniului natural universal, a zonelor umede de
importanţă internaţională, a siturilor de importanţă comunitară, a ariilor speciale de
conservare şi a ariilor de protecţie specială avifaunistică se realizează de către structuri de
administrare special constituite, cu personalitate juridică.
(3) Rezervaţiile ştiinţifice, rezervaţiile naturale, monumentele naturii şi, după caz,
geoparcurile, siturile patrimoniului natural universal, zonele umede de importanţă
internaţională, siturile de importanţă comunitară, ariile speciale de conservare şi ariile de
protecţie specială avifaunistică care nu necesită structuri de administrare special constituite
se administrează prin preluare în custodie, potrivit art. 18 alin. (4).“
22. La articolul 16 alineatul (4), literele b) şi c) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„b) întinderea ariei naturale protejate şi complexitatea obiectivelor de management;
c) capacitatea ştiinţifică şi tehnică şi posibilităţile financiare necesare atingerii obiectivelor
de conservare.“
23. La articolul 17 alineatul (1), litera a) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„a) autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, pentru ariile naturale
protejate, declarate prin lege, prin hotărâre a Guvernului sau prin ordin al conducătorului
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;“.
24. La articolul 17, alineatele (2) şi (3) se abrogă.
25. La articolul 18, alineatele (1) şi (4) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Art. 18
(1) Administrarea ariilor naturale protejate şi a celorlalte bunuri ale patrimoniului natural
aflate în reţeaua naţională de arii naturale protejate se face, potrivit legii, prin:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
a) structuri de administrare special constituite, cu personalitate juridică, în subordinea
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;
b) structuri de administrare special constituite, cu personalitate juridică şi aflate în
subordinea unor regii autonome, companii şi societăţi comerciale naţionale, autorităţi ale
administraţiei publice locale, servicii descentralizate ale administraţiei publice centrale,
instituţii ştiinţifice de cercetare şi de învăţământ din sectorul public şi privat, muzee,
organizaţii neguvernamentale, constituite potrivit legii şi aflate în coordonarea
metodologică a autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;
c) structuri de administrare constituite în baza unor parteneriate publice sau public-private
de comanagement, în care autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi
pădurilor, prin direcţia de specialitate ori prin instituţiile subordonate, este parteneră la
funcţionarea structurilor de administrare;
d) persoane fizice şi juridice care au calitatea de custode şi se află în coordonarea
metodologică a autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;
e) instituţii din subordinea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor,
delegate special în acest scop, pentru rezervaţiile ştiinţifice, rezervaţiile naturale,
monumentele naturii şi, după caz, geoparcurile, siturile de importanţă comunitară, ariile
speciale de conservare, ariile de protecţie specială avifaunistică şi celelalte bunuri ale
patrimoniului natural supuse unui regim special de protecţie şi care nu au fost preluate în
custodie;
f) Administraţia Rezervaţiei Biosferei «Delta Dunării», aflată în subordinea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, pentru Rezervaţia Biosferei «Delta Dunării».
…………..
(4) Modul de atribuire a administrării, respectiv a custodiei ariilor naturale protejate se
stabileşte printr-o metodologie care se elaborează de autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi pădurilor şi se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.“
September 2011
26. La articolul 19, alineatele (3) şi (5) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„(3) Componenţa şi regulamentul de organizare şi funcţionare a consiliilor consultative de
administrare se propun de către administraţia ariei naturale protejate şi se aprobă prin
ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.
…………..
(5) Componenţa consiliilor ştiinţifice se propune de către administraţia ariilor naturale
protejate, cu avizul Academiei Române, şi se aprobă de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi pădurilor, iar regulamentul de organizare şi funcţionare a
consiliilor ştiinţifice se stabileşte, cu avizul Academiei Române, prin ordin al conducătorului
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în mod unitar pentru
toate ariile naturale protejate.“
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
861

862
27. La articolul 19, după alineatul (5) se introduce un nou alineat, alineatul (6), cu următorul
cuprins:
„(6) Evaluarea managementului ariilor naturale protejate care au structuri de administrare
special constituite se face cel puţin o dată pe an de către autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi pădurilor, pe baza rapoartelor întocmite de structurile de administrare
şi avizate de consiliile ştiinţifice.“
28. La articolul 20, alineatele (1) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Art. 20
(1) Custozi pot fi persoane fizice sau juridice care au calificarea, instruirea şi mijloacele
necesare pentru a stabili şi aplica măsurile de protecţie şi conservare a bunurilor
încredinţate, conform convenţiei de custodie.
…………..
(3) Modalitatea încheierii convenţiilor de custodie şi eliberarea legitimaţiilor de custode
sunt în competenţa de reglementare a autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului
şi pădurilor.“
29. Articolul 21 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 21
(1) Planurile de management şi regulamentele ariilor naturale protejate care au structuri de
administrare special constituite se elaborează de către administratorii acestora, prin
consultarea consiliilor consultative de administrare, se avizează de către consiliile ştiinţifice
şi se aprobă prin hotărâre a Guvernului, la propunerea autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului şi pădurilor. În cazul în care nu există administratori sau în situaţia în care
planurile de management sunt elaborate în cadrul unor proiecte cu finanţare
naţională/europeană, acestea pot fi elaborate şi de către alte entităţi, urmând să fie însuşite
de către administratori/custozi în procesul elaborării şi, respectiv, al aprobării acestora.
(2) Pentru ariile naturale protejate care nu necesită structuri de administrare special
constituite, planurile de management şi regulamentele se elaborează de către custozii
acestora, se avizează de către Agenţia Naţională pentru Protecţia Mediului/structurile din
subordinea acesteia, după caz, şi se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, cu avizul autorităţilor publice centrale
interesate. În cazul în care nu există custozi sau în situaţia în care planurile de management
sunt elaborate în cadrul unor proiecte cu finanţare naţională/europeană, acestea pot fi
elaborate şi de alte entităţi, urmând să fie însuşite de către custozi, în procesul elaborării şi,
respectiv, al aprobării acestora.
(3) Măsurile prevăzute în planurile de management ale ariilor naturale protejate se
elaborează astfel încât să ţină cont de condiţiile economice, sociale şi culturale ale
comunităţilor locale, precum şi de particularităţile regionale şi locale ale zonei, prioritate
având însă obiectivele de management ale ariei naturale protejate.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(4) Respectarea planurilor de management şi a regulamentelor este obligatorie pentru
administratorii ariilor naturale protejate, pentru autorităţile care reglementează activităţi
pe teritoriul ariilor naturale protejate, precum şi pentru persoanele fizice şi juridice care
deţin sau care administrează terenuri şi alte bunuri şi/sau care desfăşoară activităţi în
perimetrul şi în vecinătatea ariei naturale protejate.
(5) Planurile de amenajare a teritoriului, cele de dezvoltare locală şi naţională, precum şi
orice alte planuri de exploatare/utilizare a resurselor naturale din aria naturală protejată vor
fi armonizate de către autorităţile emitente cu prevederile planului de management.
(6) Autorităţile locale şi naţionale cu competenţe şi responsabilităţi în reglementarea
activităţilor din ariile naturale protejate sunt obligate să instituie, de comun acord cu
administratorii ariilor naturale protejate şi, după caz, cu autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi pădurilor, măsuri speciale pentru conservarea sau utilizarea durabilă a
resurselor naturale din ariile naturale protejate, conform prevederilor planurilor de
management.
(7) Ariile naturale protejate de interes comunitar sunt create pentru impunerea unor măsuri
speciale în vederea conservării unor habitate naturale şi/sau specii sălbatice de interes
comunitar. În cazul suprapunerii ariilor naturale protejate de interes comunitar cu ariile
naturale protejate de interes naţional, se va realiza un singur plan de management integrat,
ţinând cont de respectarea categoriei celei mai restrictive arii naturale protejate în zonele
de suprapunere.“
September 2011
30. La articolul 22, alineatele (1)–(4) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Art. 22
(1) Zonarea internă a parcurilor naţionale şi naturale se face prin planul de management,
care este aprobat de autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor,
prin definirea şi delimitarea, după caz, a zonelor de protecţie strictă, a zonelor de protecţie
integrală, a zonelor-tampon şi a zonelor de dezvoltare durabilă a activităţilor umane.
Termenul pentru elaborarea planului de management este de maximum 2 ani de la
semnarea contractului de administrare.
(2) Zonele cu protecţie strictă sunt zonele din parcurile naţionale şi naturale, de mare
importanţă ştiinţifică, ce cuprind atât rezervaţii ştiinţifice, cât şi zone sălbatice în care nu au
existat intervenţii antropice sau nivelul acestora a fost foarte redus.
(3) În zonele prevăzute la alin. (2) se interzice desfăşurarea oricăror activităţi umane, cu
excepţia activităţilor de cercetare, educaţie ecologică, activităţi de ecoturism, cu limitările
descrise în planurile de management.
(4) Zonele de protecţie integrală cuprind cele mai valoroase bunuri ale patrimoniului natural
din interiorul parcurilor naţionale şi naturale.“
31. La articolul 22 alineatul (6), partea introductivă se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(6) Prin excepţie de la prevederile alin. (5), în zonele de protecţie integrală, în afara
perimetrelor rezervaţiilor ştiinţifice, se pot desfăşura următoarele activităţi:“.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
863

864
32. La articolul 22 alineatul (6), litera e) se abrogă.
33. La articolul 22 alineatul (6), literele f), g) şi i) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, şi aprobate de către autoritatea publică
centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, cu aprobarea autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor. În cazul în care calamităţile afectează suprafeţe de
pădure, acţiunile de înlăturare a efectelor acestora se fac cu avizul administraţiei, în baza
hotărârii consiliului ştiinţific, şi cu aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia
mediului şi pădurilor;
…………..
i) acţiunile de combatere a înmulţirii în masă a dăunătorilor forestieri, care necesită
evacuarea materialului lemnos din pădure, în cazul în care apar focare de înmulţire, cu
avizul administraţiei, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, cu aprobarea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.“
34. La articolul 22, după alineatul (7) se introduce un nou alineat, alineatul (71), cu
următorul cuprins:
„(71) În zonele-tampon, respectiv în zonele de conservare durabilă şi de management
durabil este interzisă realizarea de construcţii noi, cu excepţia celor ce servesc strict
administrării ariei naturale protejate sau activităţilor de cercetare ştiinţifică ori a celor
destinate asigurării siguranţei naţionale sau prevenirii unor calamităţi naturale.“
35. La articolul 22 alineatul (8), literele e)–h) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„e) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii,
grupuri de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, cu aprobarea
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, cu avizul administraţiei
ariei naturale protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, a planului de acţiune
provizoriu, elaborat şi valabil până la intrarea în vigoare a planului de management;
f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, aprobate de către autoritatea publică
centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific şi, ulterior, cu aprobarea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor. În cazul în care calamităţile afectează
suprafeţe de pădure, acţiunile de înlăturare a efectelor acestora se fac cu avizul
administraţiei ariei naturale protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, aprobate
ulterior de către autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
h) activităţile de protecţie a pădurilor, acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a
dăunătorilor forestieri, care necesită evacuarea materialului lemnos din pădure în cantităţi
care depăşesc prevederile amenajamentelor, se fac cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific şi, ulterior, cu aprobarea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;“.
36. La articolul 22 alineatul (8), după litera j) se introduce o nouă literă, litera k), cu
următorul cuprins:
„k) activităţi tradiţionale de utilizare a resurselor regenerabile, prin introducerea de
tehnologii cu impact redus.“
September 2011
37. La articolul 22 alineatul (9), literele e)–h) şi m) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„e) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii,
grupuri de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, cu aprobarea
planului de acţiune provizoriu de către autoritatea publică centrală pentru protecţia
mediului şi pădurilor, cu avizul administraţiei ariei naturale protejate, în baza hotărârii
consiliului ştiinţific şi valabil până la intrarea în vigoare a planului de management;
f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, aprobate de către autoritatea publică
centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, cu avizul administraţiei ariei naturale
protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific şi, ulterior, cu aprobarea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor. În cazul în care calamităţile afectează
suprafeţe de pădure, acţiunile de înlăturare a efectelor acestora se fac cu avizul
administraţiei ariei naturale protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific, aprobate
ulterior de către autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor;
h) activităţile de protecţie a pădurilor, acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a
dăunătorilor forestieri, care necesită evacuarea materialului lemnos din pădure în cantităţi
care depăşesc prevederile amenajamentelor, în baza hotărârii consiliului ştiinţific şi, ulterior,
cu aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor;
………..
m) activităţi de vânătoare cu avizarea cotelor de recoltă şi a acţiunilor de vânătoare de către
administratorul ariei naturale protejate. Avizarea cotelor de recoltă de către administratorul
ariei naturale protejate se face în baza hotărârii consiliului ştiinţific;“.
38. La articolul 22 alineatul (11), după litera h) se introduce o nouă literă, litera i), cu
următorul cuprins:
„i) activităţi de construcţii/investiţii, cu avizul administratorilor ariilor naturale protejate
pentru fiecare obiectiv, conforme planurilor de urbanism legal aprobate.“
39. Articolul 23 se modifică şi va avea următorul cuprins:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
865

866
„Art. 23
(1) În rezervaţiile ştiinţifice sunt interzise orice activităţi umane, cu excepţia activităţilor de
cercetare, cu limitările descrise în planurile de management, cu acordul Academiei Române
şi al administratorului ariei naturale protejate.
(2) În rezervaţiile naturale nu sunt permise activităţi de utilizare a resurselor naturale. Prin
excepţie, sunt permise numai acele intervenţii care au drept scopuri protejarea,
promovarea şi asigurarea continuităţii existenţei obiectivelor pentru care au fost
constituite, precum şi unele activităţi de valorificare durabilă a anumitor resurse naturale.“
40. La articolul 26, alineatele (1), (2) şi (4) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Art. 26
(1) Pentru terenurile din arii naturale protejate deţinute în regim de proprietate privată sau
concesionate, proprietarii ori concesionarii vor primi compensaţii pentru respectarea
prevederilor restrictive din planul de management al ariei naturale protejate ori pentru
măsurile de conservare instituite potrivit alin. (2). Modalitatea de solicitare, de calcul şi de
acordare a compensaţiilor se stabileşte prin hotărâre a Guvernului, iniţiată de autoritatea
publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de 90 de zile de la data
intrării în vigoare a legii de aprobare a prezentei ordonanţe de urgenţă. Compensaţiile se
vor acorda începând cu data intrării în vigoare a legii de aprobare a prezentei ordonanţe de
urgenţă.
(2) Până la aprobarea planurilor de management, potrivit prevederilor art. 21 alin. (1) şi (2),
administratorii ariilor naturale protejate respective au obligaţia să stabilească un set de
măsuri de conservare, pentru care este necesară acordarea de compensaţii, şi să transmită
aceste informaţii autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în
termen de 6 luni de la preluarea administrării ariei naturale protejate.
…………..
(4) Scutirea de la plata impozitului pe teren se acordă în baza unei confirmări emise de
administraţia ariei naturale protejate sau de autoritatea publică centrală pentru protecţia
mediului şi pădurilor.“
41. Articolul 27 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 27
(1) Scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol ori silvic de terenuri de pe raza
ariei naturale protejate de interes naţional/internaţional, cu excepţia celor aflate în zonele
de dezvoltare durabilă, se poate face numai pentru obiective care vizează asigurarea
securităţii naţionale, asigurarea securităţii, sănătăţii oamenilor şi animalelor sau pentru
obiectivele destinate cercetării ştiinţifice şi bunei administrări a ariei naturale protejate.
(2) Pentru orice plan sau proiect care necesită scoaterea definitivă ori temporară din
circuitul agricol sau silvic de terenuri de pe raza ariei naturale protejate de interes
comunitar, care nu se suprapune cu alte categorii de arii naturale protejate, aceasta se face
cu respectarea prevederilor art. 28.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(3) Scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol ori silvic de terenuri de pe raza
ariei naturale protejate, conform prevederilor alin. (1), se face de către autoritatea publică
centrală pentru agricultură sau, după caz, de către autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi pădurilor, în baza actelor de reglementare emise de autorităţile
competente pentru protecţia mediului.
(4) Pentru protecţia patrimoniului natural şi a peisajului, autorităţile administraţiei publice
centrale cu responsabilităţi în domeniul amenajării teritoriului, urbanismului, mediului şi
dezvoltării durabile elaborează un regulament-cadru de urbanism pentru Rezervaţia
Biosferei «Delta Dunării», care se aprobă prin hotărâre a Guvernului.“
September 2011
42. Articolul 28 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 28
(1) Sunt interzise activităţile din perimetrele ariilor naturale protejate de interes comunitar
care pot să genereze poluarea sau deteriorarea habitatelor, precum şi perturbări ale
speciilor pentru care au fost desemnate ariile respective, atunci când aceste activităţi au un
efect semnificativ, având în vedere obiectivele de protecţie şi conservare a speciilor şi
habitatelor. Pentru protejarea şi conservarea păsărilor sălbatice, inclusiv a celor migratoare,
sunt interzise activităţile din afara ariilor naturale protejate care ar produce poluarea sau
deteriorarea habitatelor.
(2) Orice plan sau proiect care nu are o legătură directă ori nu este necesar pentru
managementul ariei naturale protejate de interes comunitar, dar care ar putea afecta în
mod semnificativ aria, singur sau în combinaţie cu alte planuri ori proiecte, este supus unei
evaluări adecvate a efectelor potenţiale asupra ariei naturale protejate de interes
comunitar, avându-se în vedere obiectivele de conservare a acesteia.
(3) Ghidul metodologic privind evaluarea adecvată a efectelor potenţiale ale planurilor sau
proiectelor asupra ariilor naturale protejate de interes comunitar, precum şi competenţele
de emitere a avizului Natura 2000 se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.
(4) În cazul planurilor sau proiectelor care se supun evaluării de mediu ori evaluării
impactului asupra mediului, evaluarea adecvată a efectelor potenţiale asupra ariei naturale
protejate de interes comunitar este parte integrantă din acestea.
(5) În urma evaluării adecvate, autoritatea competentă pentru protecţia mediului emite
avizul Natura 2000 sau decizia de respingere a proiectului ori a planului. În situaţiile
prevăzute la alin. (4), autoritatea competentă pentru protecţia mediului emite avizul de
mediu sau decizia de respingere a solicitării de aviz de mediu ori, după caz, acordul de
mediu sau decizia de respingere a solicitării de acord de mediu, aceste documente incluzând
concluziile evaluării adecvate.
(6) Acordul de mediu, avizul de mediu sau avizul Natura 2000, după caz, pentru proiectele
şi/sau planurile prevăzute la alin. (2) se emite numai dacă proiectul sau planul nu afectează
în mod negativ integritatea ariei naturale protejate respective şi după consultarea
publicului, în conformitate cu legislaţia în domeniu.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
867

868
(7) Prin excepţie de la prevederile alin. (6), în cazul în care evaluarea adecvată relevă efecte
negative semnificative asupra ariei naturale protejate şi, în lipsa unor soluţii alternative,
planul sau proiectul trebuie totuşi realizat din considerente imperative de interes public
major, inclusiv de ordin social ori economic, autoritatea competentă pentru protecţia
mediului emite acordul de mediu, avizul de mediu sau avizul Natura 2000, după caz, numai
după stabilirea măsurilor compensatorii necesare pentru a proteja coerenţa globală a
reţelei «Natura 2000».
(8) În situaţiile prevăzute la alin. (7), autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului
şi pădurilor informează Comisia Europeană despre măsurile compensatorii adoptate.
(9) În situaţia în care siturile incluse în reţeaua «Natura 2000», identificate conform
legislaţiei în vigoare, adăpostesc un tip de habitat natural prioritar şi/sau o specie prioritară,
singurele considerente care pot fi invocate pentru emiterea acordului de mediu, avizului de
mediu sau avizului Natura 2000, după caz, sunt cele privind:
a) sănătatea sau siguranţa publică;
b) anumite consecinţe benefice de importanţă majoră pentru mediu;
c) alte motive imperative de interes public major asupra cărora s-a obţinut punctul de
vedere al Comisiei Europene.
(10) În procedura de emitere a actelor de reglementare pentru planuri, proiecte şi/sau
activităţi care pot afecta semnificativ ariile naturale protejate de interes comunitar,
autorităţile competente pentru protecţia mediului solicită şi ţin seama de avizul
administratorilor, respectiv al custozilor ariilor naturale protejate.
(11) Administratorii şi custozii ariilor naturale protejate de interes naţional şi/sau
comunitar, în vederea luării în considerare a tuturor aspectelor din teren, vor fi consultaţi
de către autorităţile de mediu competente în cadrul etapei de încadrare de mediu a
proiectelor/planurilor/activităţilor care pot afecta semnificativ ariile naturale protejate.“
43. După articolul 28 se introduce un nou articol, articolul 281, cu următorul cuprins:
„Art. 281
Emiterea actelor de reglementare pentru planuri/proiecte/activităţi în ariile naturale
protejate se realizează numai cu avizul administratorilor ariilor naturale protejate, respectiv
al custozilor ariilor naturale protejate de interes naţional/internaţional.“
44. La articolul 29, după alineatul (3) se introduc două noi alineate, alineatele (4) şi (5), cu
următorul cuprins:
„(4) În cazul construcţiilor existente în ariile naturale protejate, care nu sunt amplasate în
zonele de dezvoltare durabilă, realizate cu respectarea legislaţiei, se permite întreţinerea
sau refacerea lor, în caz de distrugere, fără posibilitatea extinderii acestora, cu avizul
administraţiei ariei naturale protejate, în baza hotărârii consiliului ştiinţific.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(5) Sunt permise activităţi pentru menţinerea în stare de funcţionare a infrastructurii de
transport public şi a celei de furnizare a utilităţilor publice existente, realizate cu
respectarea prevederilor legale, cu avizul administraţiei ariei naturale protejate, în baza
hotărârii consiliului ştiinţific.“
September 2011
45. Articolul 30 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 30
(1) Administratorii ariilor naturale protejate au obligaţia să evalueze costurile necesare
implementării planurilor de management şi să le comunice autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor.
(2) Resursele financiare necesare bunei administrări a ariilor naturale protejate de interes
internaţional, comunitar şi naţional se asigură din bugetul autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului şi pădurilor, fiind destinate pentru implementarea planurilor de
management şi/sau a măsurilor de conservare, precum şi pentru funcţionarea
administraţiilor din subordine.
(3) Pentru completarea resurselor financiare necesare bunei administrări a ariilor naturale
protejate, administratorii/custozii acestora pot institui un sistem de tarife, ce se stabileşte
de administratorul/custodele ariei naturale protejate şi se constituie ca venituri proprii
pentru sistemul de arii naturale protejate.
(4) Din tarifele prevăzute la alin. (3), cele instituite pentru vizitarea ariilor naturale
protejate, pentru analizarea documentaţiilor şi eliberarea de avize conform legii, pentru
fotografiatul şi filmatul în scop comercial se avizează de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi pădurilor, prin direcţia responsabilă cu administrarea ariilor
naturale protejate, conform prevederilor metodologiei aprobate prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.
(5) Sumele provenite din tarifele prevăzute la alin. (4) se fac venit la bugetul administraţiei
ariei naturale protejate, pentru realizarea obiectivelor din planul de management.
(6) Pentru siturile «Natura 2000» autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi
pădurilor trebuie să transmită Comisiei Europene costurile estimate pentru aplicarea
măsurilor de conservare a speciilor şi habitatelor de interes comunitar, în vederea
cofinanţării.“
46. La articolul 31, alineatele (2) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„(2) În vederea protecţiei şi conservării speciilor de păsări sălbatice prevăzute în anexa nr. 3,
precum şi a celor migratoare care apar în mod regulat şi nu sunt prevăzute în această anexă,
se declară arii de protecţie specială avifaunistică, în conformitate cu prevederile art. 8 alin.
(1) lit. b).
(3) Protecţia şi conservarea habitatelor naturale terestre şi acvatice de interes naţional,
precum şi a speciilor protejate de plante şi animale sălbatice se fac prin declararea de arii
naturale protejate de interes naţional sau prin aplicarea de măsuri de protecţie în afara
ariilor naturale protejate.“
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
869

870
47. La articolul 31, după alineatul (3) se introduc două noi alineate, alineatele (4) şi (5), cu
următorul cuprins:
„(4) În scopul protecţiei şi conservării speciilor, se elaborează planuri de acţiune
naţionale/regionale pentru fiecare specie, documente care conţin măsuri de acţiune şi
conservare, în conformitate cu planurile de acţiune pentru specii, agreate la nivel
internaţional/european.
(5) Planurile prevăzute la alin. (4) se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor.“
48. La articolul 33 alineatul (1), partea introductivă şi litera f) se modifică şi vor avea
următorul cuprins:
„Art. 33
(1) Pentru speciile de plante şi animale sălbatice terestre, acvatice şi subterane, prevăzute
în anexele nr. 4 A şi 4 B, cu excepţia speciilor de păsări, şi care trăiesc atât în ariile naturale
protejate, cât şi în afara lor, sunt interzise:
…………..
f) deţinerea, transportul, vânzarea sau schimburile în orice scop, precum şi oferirea spre
schimb sau vânzare a exemplarelor luate din natură, în oricare dintre stadiile ciclului lor
biologic.“
49. La articolul 33 alineatul (2), partea introductivă şi literele d) şi f) se modifică şi vor avea
următorul cuprins:
„(2) Fără a se aduce atingere prevederilor art. 33 alin. (3) şi (4) şi ale art. 38 din prezenta
ordonanţă de urgenţă, precum şi ale art. 17, art. 19 alin. (5), art. 20, 22, 24 şi art. 26 alin. (1)
şi (2) din Legea vânătorii şi a protecţiei fondului cinegetic nr. 407/2006, cu modificările şi
completările ulterioare, în vederea protejării tuturor speciilor de păsări, inclusiv a celor
migratoare, sunt interzise:
…………..
d) perturbarea intenţionată, în special în cursul perioadei de reproducere sau de
maturizare, dacă o astfel de perturbare este relevantă în contextul obiectivelor prezentei
ordonanţe de urgenţă;
…………..
f) vânzarea, deţinerea şi/sau transportul în scopul vânzării şi oferirii spre vânzare a acestora
în stare vie ori moartă sau a oricăror părţi ori produse provenite de la acestea, uşor de
identificat.“
50. La articolul 33, alineatele (6) şi (7) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
„(6) Pentru speciile indicate în anexa nr. 5 E, activităţile prevăzute la alin. (2) lit. f) pot fi
permise în baza unei autorizaţii speciale eliberate de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi pădurilor.
(7) Autorizaţia prevăzută la alin. (6) se acordă după consultări cu Comisia Europeană, iar
procedura de emitere a acesteia se stabileşte prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de 90 de zile de la intrarea în
vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
September 2011
51. La articolul 34, alineatul (1) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 34
(1) În vederea protejării habitatelor naturale şi a speciilor indigene, introducerea de specii
alohtone, intervenţiile asupra speciilor invazive, precum şi reintroducerea speciilor indigene
prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B se reglementează prin ordin al conducătorului autorităţii
publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de 90 de zile de la data
intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
52. La articolul 35, alineatele (1) şi (3) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Art. 35
(1) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor reprezintă autoritatea
administrativă desemnată pentru aplicarea prevederilor Regulamentului (CE) nr. 338/97 al
Consiliului din 9 decembrie 1996 privind protecţia speciilor faunei şi florei sălbatice prin
controlul comerţului cu acestea, cu modificările şi completările ulterioare, ale
Regulamentului (CEE) nr. 348/81 al Consiliului din 20 ianuarie 1981 privind regimul comun
aplicabil importurilor de produse derivate din cetacee, cu modificările şi completările
ulterioare, ale Regulamentului Consiliului (CE) nr. 3.254/91 privind interzicerea utilizării
capcanelor de picior, cu modificările şi completările ulterioare, şi ale Regulamentului (CE)
nr. 1.007/2009 al Parlamentului European şi al Consiliului din 16 septembrie 2009 privind
comerţul cu produse derivate din focă, cu modificările şi completările ulterioare, precum şi
pentru relaţia cu Comisia Europeană.
…………..
(3) Instrucţiunile de aplicare a reglementărilor privind protecţia speciilor de floră şi faună
sălbatică şi a altor bunuri ale patrimoniului natural se aprobă prin ordin comun al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor şi al
conducătorului autorităţii publice centrale din domeniul finanţelor, în termen de 90 de zile
de la intrarea în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
53. La articolul 36, alineatul (1) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 36
(1) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului organizează sistemul de monitorizare
a capturilor şi uciderilor accidentale ale tuturor speciilor de păsări, precum şi ale speciilor
prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B.“
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
871

872
54. La articolul 36, după alineatul (1) se introduce un nou alineat, alineatul (11), cu
următorul cuprins:
„(11) Pe baza informaţiilor obţinute prin sistemul de monitorizare prevăzut la alin. (1),
autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor ia măsuri suplimentare
de cercetare sau de conservare, pentru a se asigura că uciderile ori capturile accidentale nu
au un impact negativ foarte puternic asupra speciilor respective.“
55. La articolul 36, alineatul (2) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(2) Sistemul de monitorizare prevăzut la alin. (1) se stabileşte prin hotărâre a Guvernului, la
propunerea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de
90 de zile de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
56. La articolul 37, alineatul (2) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(2) Pentru capturarea sau uciderea speciilor de faună sălbatică prevăzute în anexele nr. 5
A, 5 B, 5 C, 5 D şi 5 E, precum şi în cazul aplicării derogărilor prevăzute la art. 38, este
interzisă folosirea oricăror mijloace, sisteme sau metode pentru capturarea ori omorârea pe
scară largă sau neselectivă sau care pot conduce la dispariţia pe plan local ori la perturbarea
gravă a unei specii.“
57. La articolul 37, după alineatul (2) se introduce un nou alineat, alineatul (3), cu următorul
cuprins:
„(3) Mijloacele, sistemele sau metodele de tipul celor avute în vedere la alin. (2) sunt
prevăzute în anexa nr. 6.“
58. La articolul 38 alineatul (1), partea introductivă şi literele b), c) şi e) se modifică şi vor
avea următorul cuprins:
„Art. 38
(1) Prin excepţie de la prevederile art. 33 şi 37, se stabilesc derogări, cu condiţia să nu existe
o alternativă acceptabilă, iar măsurile derogatorii să nu fie în detrimentul menţinerii
populaţiilor speciilor respective într-o stare de conservare favorabilă în arealul lor natural,
numai în următoarele situaţii:
………..
b) pentru prevenirea producerii unor daune importante, în special asupra culturilor agricole,
animalelor domestice, pădurilor, pescăriilor şi apelor, iar, în cazul speciilor de animale,
altele decât păsările, şi pentru prevenirea producerii unor daune importante asupra altor
bunuri;
c) în interesul sănătăţii şi securităţii publice, iar, în cazul speciilor de animale, altele decât
păsările, şi pentru alte raţiuni de interes public major, inclusiv de natură socială sau
economică, şi pentru consecinţe benefice de importanţă majoră pentru mediu;
…………..
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
e) pentru a permite, în condiţii strict controlate, într-o manieră selectivă şi într-o măsură
limitată, prinderea sau deţinerea unui număr limitat şi specificat de exemplare din anumite
specii de păsări sau din speciile prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B;“.
59. La articolul 38 alineatul (1), după litera e) se introduce o nouă literă, litera f), cu
următorul cuprins:
September 2011
„f) în interesul siguranţei aeriene, pentru toate speciile de păsări, inclusiv cele migratoare.“
60. La articolul 38, alineatul (2) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(2) Derogările se stabilesc prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului şi pădurilor, cu avizul Academiei Române.“
61. La articolul 38, după alineatul (2) se introduc trei noi alineate, alineatele (21)–(23), cu
următorul cuprins:
„(21) Prin excepţie de la prevederile alin. (2), pentru stabilirea derogărilor care privesc toate
speciile de păsări, precum şi speciile de mamifere prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B, este
necesar şi avizul conform al autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi
pădurilor.
(22) Procedura de stabilire a derogărilor se aprobă prin ordin al autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor.
(23) Derogările prevăzute la alin. (21) specifică următoarele:
a) speciile care fac obiectul derogărilor;
b) mijloacele, sistemele sau metodele autorizate pentru capturare sau sacrificare;
c) condiţiile de risc şi circumstanţele de timp şi spaţiu sub rezerva cărora pot fi acordate
astfel de derogări;
d) autoritatea împuternicită să declare că sunt îndeplinite condiţiile impuse şi să decidă
mijloacele, sistemele sau metodele care pot fi utilizate, în ce limite şi de către cine;
e) controalele care trebuie efectuate.“
62. La articolul 38, alineatul (3) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(3) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului transmite Comisiei Europene
rapoarte privind derogările aplicate, după cum urmează:
a) anual, pentru derogările aplicate speciilor de păsări sălbatice;
b) la fiecare 2 ani, pentru derogările aplicate speciilor sălbatice prevăzute în anexa nr. 4 A.“
63. La articolul 39, alineatul (2) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(2) Procedura de înfiinţare a centrelor prevăzute la alin. (1) se stabileşte prin ordin al
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen de 120 de zile
de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
64. La articolul 43, alineatele (3)–(5) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
873

874
„(3) Peştera este o cavitate naturală formată în scoarţa terestră, suficient de largă şi adâncă
încât să permită intrarea omului. Prin extensie, peştera poate fi un sistem care poate avea
mai mult de o intrare şi este format din mai multe galerii săli, puţuri şi hornuri. Termenul se
aplică şi în cazul cavităţilor definite mai sus, care sunt parţial ori complet inundate sau care
au fost deschise prin derocări ori decolmatări.
(4) Peştera reprezintă un ecosistem unic ale cărui resurse sunt reprezentate de valori de
natură economică (apă, calcar, guano, turism, terapie), ştiinţifică (structuri geologice şi
minerale, forme de relief subteran, situri paleontologice, arheologice şi istorice, sedimente,
fauna cavernicolă şi specii sălbatice) şi cultural-educativă (spirituală, religioasă, estetică,
recreaţională şi educativă).
(5) Peşterile se clasifică în funcţie de valorile acestora, aşa cum au fost definite la alin. (4), în
clase de protecţie, după cum urmează:
a) clasa A – peşteri cu sectoare de valoare excepţională, care, prin interesul ştiinţific sau
unicitatea resurselor, sunt reprezentative pentru patrimoniul speologic naţional şi
internaţional;
b) clasa B – peşteri cu sectoare de importanţă naţională, care se disting prin mărime,
raritatea resurselor şi prin potenţial turistic;
c) clasa C – peşteri cu sectoare de importanţă locală, protejate pentru semnificaţia lor
geologică, peisagistică, hidrologică, istorică, biodiversitate, potenţial turistic sau pentru
dimensiunile lor;
d) clasa D – peşteri de dimensiuni mici sau medii fără o valoare explicită, dar importante
pentru geologia, biodiversitatea şi evoluţia unei regiuni, al căror spaţiu trebuie conservat şi
protejat de poluare sau distrugeri.“
65. La articolul 43, după alineatul (5) se introduc două noi alineate, alineatele (51) şi (52), cu
următorul cuprins:
„(51) Clasa unei peşteri va fi dată de clasa sectorului cu nivelul cel mai ridicat de conservare
şi protecţie, unde clasa A este cea mai ridicată, nivelurile scăzând în ordine alfabetică până
la clasa D. În cazul marilor reţele subterane, când situaţia o cere, spaţiul unei peşteri poate fi
clasificat în sectoare, care au clase de protecţie diferită.
(52) Pentru încadrarea/reîncadrarea peşterilor sau sectoarelor de peşteri în clasele A, B, C şi
D, se constituie, prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia
mediului şi pădurilor, Comisia Patrimoniului Speologic, care funcţionează sub coordonarea
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, pe baza unui regulament
propriu, parte a ordinului de constituire. Comisia Patrimoniului Speologic este formată din
specialişti ai Institutului de Speologie «Emil Racoviţă» al Academiei Române, ai Federaţiei
Române de Speologie şi ai altor instituţii şi organizaţii naţionale cu competenţe în domeniul
explorării, protecţiei şi conservării patrimoniului speologic.“
66. La articolul 43, alineatele (6) şi (7) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
„(6) Încadrarea/Reîncadrarea peşterilor în clasele A, B, C şi D se face prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, pe baza
unor fundamentări ştiinţifice însuşite şi aprobate de Comisia Patrimoniului Speologic. Până
la stabilirea legală a clasei sale de protecţie, orice peşteră existentă sau nou descoperită
beneficiază de protecţie maximă prin aplicarea prevederilor art. 44.
(7) Peşterile din clasa A nu pot face obiectul niciunei modificări a factorilor naturali sau
amenajări, cu excepţia celor destinate protejării peşterii şi a celor temporare necesare
explorării lor şi/sau evacuării victimelor în caz de accident. Ele pot face obiectul explorărilor
speologice, cercetării ştiinţifice, turismului speologic specializat sau al activităţilor de
documentare, pe bază de autorizaţii emise de Comisia Patrimoniului Speologic şi cu avizul
emis de administratorii/custozii ariei naturale protejate, în limitele stabilite prin
regulamentele şi planurile de management.“
September 2011
67. La articolul 43, alineatul (8) se abrogă.
68. La articolul 43, alineatul (9) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(9) Peşterile din clasa B se constituie ca monumente ale naturii.“
69. La articolul 43, alineatul (10) se abrogă.
70. La articolul 43, alineatul (11) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(11) Peşterile din clasa C se constituie ca rezervaţii naturale. Peşterile din clasa C pot face
obiectul explorărilor speologice, activităţilor de documentare, cercetării ştiinţifice,
amenajărilor turistice sau al altor forme de valorificare, pe baza autorizaţiilor emise de
Comisia Patrimoniului Speologic, cu avizul administraţiei/custodelui ariei naturale protejate
în care sunt incluse.“
71. La articolul 43, alineatul (12) se abrogă.
72. La articolul 44, litera a) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„a) colectările de faună, fosile sau de obiecte de interes arheologic din peşteri, efectuate
fără autorizaţia emisă de Comisia Patrimoniului Speologic, potrivit prevederilor art. 45;“.
73. La articolul 45 alineatul (1), partea introductivă se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 45
(1) Comisia Patrimoniului Speologic are competenţa să elibereze autorizaţii pentru:“.
74. La articolul 49, alineatul (3) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„(3) Procedura de eliberare a acordului prevăzut la alin. (2) se stabileşte prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, în termen
de 90 de zile de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.“
75. La articolul 50 alineatul (1), litera b) se abrogă.
76. La articolul 50 alineatul (1), literele c) şi e) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
875

876
„c) autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor şi structurilor
teritoriale ale acesteia cu responsabilităţi în domeniul protecţiei mediului şi, respectiv,
silviculturii;
…………..
e) gestionarilor fondurilor de vânătoare, pe domeniul lor de competenţă;“.
77. La articolul 52 alineatul (1), litera c) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„c) nerespectarea prevederilor art. 28 alin. (1);“.
78. La articolul 52 alineatul (1), după litera h) se introduc două noi litere, literele i) şi j), cu
următorul cuprins:
„i) amplasarea de construcţii, investiţii în afara zonelor de dezvoltare durabilă din ariile
naturale protejate, cu excepţia celor destinate administrării ariei naturale protejate, a celor
destinate prevenirii unor calamităţi naturale şi a celor realizate în scopul asigurării
securităţii naţionale;
j) desfăşurarea de activităţi în perimetrele ariilor naturale protejate sau în vecinătatea
acestora, ce pot să genereze un impact negativ semnificativ asupra speciilor sălbatice şi
habitatelor naturale pentru care au fost desemnate, în lipsa avizelor administratorilor şi,
respectiv, custozilor ariilor naturale protejate respective.“
79. La articolul 53 alineatul (1), după litera g) se introduc şase noi litere, literele h)–m), cu
următorul cuprins:
„h) camparea pe suprafaţa ariilor naturale protejate în afara locurilor special amenajate,
precum şi nerespectarea regulamentelor specifice locurilor de campare;
i) circulaţia cu bicicletele în afara traseelor special desemnate şi semnalizate;
j) activităţile de turism ecvestru în afara traseelor special desemnate şi semnalizate;
k) organizarea de manifestări sportive, culturale, tabere, pe teritoriul ariei naturale
protejate, fără acordul administratorului/custodelui ariei naturale protejate;
l) accesul şi circulaţia vizitatorilor în extravilan, în habitate naturale, în afara traseelor
turistice avizate şi semnalizate ca atare, pe suprafaţa ariilor naturale protejate;
m) neevacuarea de către persoanele juridice sau fizice a deşeurilor generate în urma
activităţilor proprii în ariile naturale protejate.“
80. La articolul 53 alineatul (2), literele a), b) şi i) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„a) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii,
grupuri de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei în zonele-tampon
din parcurile naţionale şi parcurile naturale fără aprobarea autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor, potrivit prevederilor art. 22 alin. (8) lit. e) şi alin. (9)
lit. e);
b) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate din zonele-tampon din parcurile
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
naţionale şi parcurile naturale fără aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia
mediului şi pădurilor, potrivit prevederilor art. 22 alin. (8) lit. f) şi alin. (9) lit. f);
…………..
i) cele prevăzute la art. 16 lit. f), g) şi h) din Regulamentul Consiliului (CE) nr. 338/97, cu
modificările şi completările ulterioare.“
81. La articolul 53 alineatul (2), după litera i) se introduc şase noi litere, literele j)–o), cu
următorul cuprins:
„j) amenajarea sau reamenajarea de trasee turistice, instalarea de panouri informative fără
avizul administratorilor/custozilor ariilor naturale protejate;
k) abandonarea animalelor domestice pe suprafaţa ariilor naturale protejate în afara
păşunilor;
l) hrănirea animalelor sălbatice de către orice persoană fizică sau juridică pe suprafaţa ariilor
naturale protejate, cu excepţia administratorilor fondurilor cinegetice şi
administratorilor/custozilor ariilor naturale protejate;
m) accesul neautorizat cu motociclete, ATV-uri, sănii cu motor, autoturisme sau alte tipuri
de autovehicule, pe suprafaţa ariilor naturale protejate, în afara drumurilor publice, a
drumurilor forestiere pe care accesul nu este interzis prin semne sau bariere şi a terenurilor
special amenajate şi semnalizate în acest scop;
n) realizarea de săpături, excavaţii şi orice alte lucrări care modifică configuraţia naturală a
terenurilor din ariile naturale protejate fără avizul administratorilor sau, respectiv,
custozilor acestora;
September 2011
o) nerespectarea prevederilor art. 22 alin. (8) lit. j).“
82. La articolul 53 alineatul (3), litera b) se abrogă.
83. La articolul 53 alineatul (3), literele g) şi k) se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„g) comercializarea, deţinerea şi/sau transportul în scopul comercializării, în stare vie sau
moartă, ale oricăror părţi sau produse provenite de la speciile prevăzute în anexa nr. 5 E
fără autorizaţia specială emisă de către autoritatea publică centrală pentru protecţia
mediului şi pădurilor, potrivit prevederilor art. 33 alin. (6);
…………..
k) cele prevăzute la art. 16 lit. a), b), e), i), j) şi din Regulamentul Consiliului (CE) nr. 338/97,
cu modificările şi completările ulterioare;“.
84. La articolul 53 alineatul (3), după litera k) se introduce o nouă literă, litera l), cu
următorul cuprins:
„l) comercializarea pe piaţa internă, intracomunitară şi exportul în orice scop al produselor
derivate din focă fără respectarea prevederilor Regulamentului (CE) nr. 1.007/2009.“
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
877

878
85. La articolul 53, după alineatul (3) se introduce un nou alineat, alineatul (31), cu
următorul cuprins:
„(31) Constituie contravenţie şi se sancţionează cu amendă de la 3.000 lei la 5.000 lei,
pentru persoane fizice, şi de la 5.000 lei la 10.000 lei, pentru persoane juridice, următoarele
fapte:
a) nerespectarea prevederilor Regulamentului ariei naturale protejate, în cazul în care fapta
nu este sancţionată prin alte acte normative;
b) nerespectarea prevederilor art. 28 alin. (10);
c) nerespectarea prevederilor art. 281.“
86. Articolul 55 se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 55
Anexele nr. 1–8 fac parte integrantă din prezenta ordonanţă de urgenţă şi se pot actualiza
prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi
pădurilor, cu avizul Academiei Române.“
87. La articolul 56, alineatul (1) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„Art. 56
(1) La înfiinţarea prin hotărâre a Guvernului a unui centru/a unei agenţii pentru
administrarea ariilor naturale protejate, aflat/aflate în subordinea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor, atribuţiile legate de administrare vor fi
preluate de către aceasta.“
88. La articolul 56, după alineatul (1) se introduce un nou alineat, alineatul (11), cu
următorul cuprins:
„(11) Atribuţiile prevăzute la alin. (1) sunt detaliate în hotărârea Guvernului privind
organizarea şi funcţionarea entităţii prevăzute la alin. (1).“
89. După articolul 56 se introduce un nou articol, articolul 561, cu următorul cuprins:
„Art. 561
(1) În cazul ariilor naturale protejate de interes naţional care şi-au pierdut valoarea şi
capacitatea conservativă pentru care au fost declarate iniţial, autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi pădurilor poate dispune încetarea regimului de arie naturală
protejată, în baza documentaţiei prevăzute la art. 11 alin. (1).
(2) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor, în cazul ariilor
naturale protejate de interes naţional care şi-au pierdut valoarea de conservare pentru care
au fost declarate iniţial, în baza documentaţiei prevăzute la art. 11 alin. (1), dispune
încetarea regimului de arie naturală protejată.
(3) Modificarea limitelor ariilor naturale protejate de interes naţional, în sensul delimitării
unei precizii mai bune, se face la iniţiativa structurii de administrare/custodelui ariei
naturale protejate în baza unui studiu ştiinţific, cu avizul consiliului ştiinţific, cu aprobarea
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi pădurilor. În cazul ariilor naturale
protejate de interes naţional, fără limite identificate până la aprobarea prezentei ordonanţe
de urgenţă a Guvernului prin lege, stabilirea limitelor şi modificarea lor se fac prin hotărâre
a Guvernului, la propunerea custodelui ariei naturale protejate respective, în baza unui
studiu ştiinţific, cu avizul Academiei Române şi cu aprobarea autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului şi pădurilor.“
September 2011
90. La anexa nr. 1, litera i) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„i) Arii speciale de conservare
Ariile speciale de conservare sunt acele arii naturale protejate de interes comunitar ale
căror scopuri sunt conservarea, menţinerea şi, acolo unde este cazul, readucerea într-o
stare de conservare favorabilă a habitatelor naturale şi/sau a populaţiilor speciilor pentru
care situl este desemnat. Ariile naturale de conservare sunt special desemnate pentru
conservarea tipurilor de habitate naturale şi a habitatelor speciilor prevăzute în anexele nr.
2 şi 3.
Managementul ariilor speciale de conservare necesită planuri de management adecvate,
specifice siturilor desemnate sau integrate în alte planuri de management, şi măsuri legale,
administrative sau contractuale în scopul evitării deteriorării habitatelor naturale şi a
habitatelor speciilor, precum şi a perturbării speciilor pentru care zonele au fost desemnate.
Orice plan sau proiect care nu are o legătură directă sau nu este necesar pentru
managementul ariei speciale de conservare, dar care ar putea afecta în mod semnificativ
aria, singur sau în combinaţie cu alte planuri ori proiecte, este supus unei evaluări adecvate
a efectelor potenţiale asupra ariei naturale protejate de interes comunitar, având în vedere
obiectivele de conservare a acesteia, conform prevederilor art. 28 din prezenta ordonanţă
de urgenţă.
Ariile speciale de conservare se desemnează prin hotărâre a Guvernului, după
recunoaşterea statutului lor de către Comisia Europeană, şi vor face parte din reţeaua
europeană «Natura 2000».“
91. La anexa nr. 3, partea introductivă a punctului 3 se modifică şi va avea următorul
cuprins:
„3. Simboluri
Un asterisc înaintea numelui speciilor semnifică faptul că este o specie prioritară la nivelul
Uniunii Europene.“
92. La anexa nr. 3 punctul 3 litera a) „Animale Vertebrate“, poziţia „Carnivora“, punctele
„Canidae“ şi „Mustelidae“ se modifică şi vor avea următorul cuprins:
„Canidae
– *Canis lupus (Lup)
…………..
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
879

880
Mustelidae
– Lutra lutra (Vidră, Lutră)“
93. La anexa nr. 3 punctul 3 litera a) „Animale Vertebrate/Nevertebrate“, poziţia „Insecta“,
punctul „Coleoptera“ (Gândaci), liniuţa a 14-a se modifică şi va avea următorul cuprins:
„– *Phryganophilus ruficollis“
94. La anexa nr. 3 punctul 3 litera a) „Animale Vertebrate/Nevertebrate“, poziţia „Insecta“,
punctul „Lepidoptera“ (Fluturi diurni şi nocturni), liniuţele a 2-a, a 16-a şi a 19-a se modifică
şi vor avea următorul cuprins:
„– *Callimorpha quatripunctaria (Euplagia, Panaxia)
…………..
– Lepidea morsei
…………..
– *Nymphalis vaualbum“
95. La anexa nr. 3 punctul 3 litera b) „Plante Pteridophyta“, poziţia „Iridaceae“, liniuţa întâi
se modifică şi va avea următorul cuprins:
„– Gladiolus palustris (Gladiolă)“
96. La anexa nr. 3 punctul 3 litera b) „Plante Pteridophyta“, poziţia „Ranunculaceae“, liniuţa
a 3-a se modifică şi va avea următorul cuprins:
„– *Pulsatilla pratensis ssp. hungarica (Dediţei)“
97. La anexa nr. 3 punctul 3 litera b) „Plante Pteridophyta“, poziţia „Apiaceae
(Umbelliferae)“, liniuţa a 3-a se modifică şi va avea următorul cuprins:
„ – *Ferula sadleriana (Aerel)“
98. La anexa nr. 4 A litera a) „Animale Vertebrate“, poziţia „Peşti“ se modifică şi va avea
următorul cuprins:
„PEŞTI
PERCIFORMES
Percidae
– Zingel zingel (Pietrar)
– Gymnocephalus baloni (Ghiborţ de râu)
ACIPENSERIFORMES
Acipenseridae
– Acipenser sturio (şip)“
99. Titlul anexei nr. 5 B se modifică şi va avea următorul cuprins:
„SPECII DE ANIMALE DE INTERES NAŢIONAL
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
ale căror prelevare din natură şi exploatare fac obiectul măsurilor de management“
100. La anexa nr. 6, litera b) se modifică şi va avea următorul cuprins:
„b) Modalităţi de deplasare:
– Pe cale aeriană;
– Vehicule terestre cu motor în funcţiune;
– Bărci care se deplasează cu o viteză mai mare de 5 km pe oră. Pentru navigaţia maritimă,
se poate autoriza, din motive de siguranţă, utilizarea bărcilor cu motor cu o viteză până la
18 km/h.
Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului şi pădurilor informează Comisia
Europeană cu privire la toate autorizaţiile acordate.“
Art. II
La data intrării în vigoare a prezentei legi, se abrogă art. I din Ordonanţa de urgenţă a
Guvernului nr. 154/2008 pentru modificarea şi completarea Ordonanţei de urgenţă a
Guvernului nr. 57/2007 privind regimul ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor
naturale, a florei şi faunei sălbatice şi a Legii vânătorii şi a protecţiei fondului cinegetic nr.
407/2006, publicată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr. 787 din 25 noiembrie
2008.
Art. III
Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 57/2007 privind regimul ariilor naturale protejate,
conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei sălbatice, publicată în Monitorul Oficial al
României, Partea I, nr. 442 din 29 iunie 2007, cu modificările şi completările ulterioare,
precum şi cu modificările şi completările aduse prin prezenta lege, se va republica în
Monitorul Oficial al României, Partea I, dându-se textelor o nouă numerotare.
Această lege a fost adoptată de Parlamentul României, cu respectarea prevederilor art. 75 şi
ale art. 76 alin. (1) din Constituţia României, republicată.
PREŞEDINTELE CAMEREI DEPUTAŢILOR
ROBERTA ALMA ANASTASE
PREŞEDINTELE SENATULUI
MIRCEA-DAN GEOANĂ
Monitorul Oficial nr. 262 din 13.4.2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
881

882
RO121 LEGE pentru ratificarea Protocolului privind conservarea si utilizarea
durabilă a diversitătii biologice si a diversitătii peisajelor, adoptat si semnat la
Bucuresti la 19 iunie 2008, la Conventia-cadru privind protectia si dezvoltarea
durabilă a Carpatilor, adoptată la Kiev la 22 mai 2003; Law on Ratification of the
Protocol on the conservation and sustainable use of biological diversity and
landscape diversity, adopted and signed at Bucharest on 19 June 2008, at the
Framework Convention on the protection and sustainable development of the
Carpathians, adopted in Kiev on 22 May 2003 (Published in Monitorul Oficial no.
477 of July 12, 2010).
PARLAMENTUL ROMÂNIEI
CAMERA DEPUTATILOR
SENATUL
Parlamentul României adoptă prezenta lege.
Art.1. - Se ratifică Protocolul privind conservarea si utilizarea durabilă a diversitătii biologice
si a diversitătii peisajelor, adoptat si semnat la Bucuresti la 19 iunie 2008, la Conventiacadru
privind protectia si dezvoltarea durabilă a Carpatilor, adoptată la Kiev la 22 mai 2003,
ratificată prin Legea nr. 389/2006, publicată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.
879 din 27 octombrie 2006, denumit în continuare Protocol.
Art. 2. - Cu ocazia depunerii instrumentului de ratificare a Protocolului, Guvernul României
este autorizat să formuleze următoarea declaratie:
„Guvernul României declară că interpretează art. 2 alin. 1 din prezentul protocol doar
conform prevederilor si în limitele Conventiei-cadru privind protectia si dezvoltarea durabilă
a Carpatilor, adoptată la Kiev la 22 mai 2003."
Art. 3. - Guvernul, prin autoritatea publică centrală pentru protectia mediului, întreprinde
toate demersurile necesare în vederea punerii în aplicare a Protocolului.
Această lege a fost adoptată de Parlamentul României, cu respectarea prevederilor art. 75 si
ale art. 76 alin. (2) din Constitutia României, republicată.
PRESEDINTELE CAMEREI DEPUTATILOR
ROBERTA ALMA ANASTASE
PRESEDINTELE SENATULUI
MIRCEA-DAN GEOANĂ
Bucuresti, 1 iulie 2010.
Nr. 137.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Protocol privind conservarea si utilizarea durabilă a diversitătii biologice si a
diversitătii peisajelor la Conventia-cadru privind protectia si dezvoltarea durabilă
a Carpatilor, adoptată la Kiev la 22 mai 2003*)
Părtile la prezentul protocol, în conformitate cu sarcinile ce le revin în baza Conventieicadru
privind protectia si dezvoltarea durabilă a Carpatilor, denumită în continuare
Conventia Carpatică (Kiev, 2003), de a urma o politică cuprinzătoare de protectie si
dezvoltare durabilă a Carpatilor, cunoscând faptul că, de-a lungul deceniilor, initierea si
extinderea anumitor activităti umane au determinat modificări semnificative ale diversitătii
biologice si peisagistice în Carpati, care reprezintă habitatul natural al diferitelor specii de
floră si faună,
căutând să reducă amenintările la care sunt supuse diversitatea biologică si peisagistică a
Carpatilor si să promoveze utilizarea durabilă a resurselor lor naturale,în conformitate cu
obligatiile ce le revin în baza art. 4 din Conventia Carpatică, luând notă de faptul că toate
părtile la prezentul protocol sunt si părti la Conventia privind diversitatea biologică (Rio de
Janeiro, 1992), Conservarea vietii sălbatice si a habitatelor naturale din Europa (Berna,
1979), Conventia privind comertul international cu specii sălbatice de faună si floră pe cale
de disparitie (Washington, 1973), Conventia asupra zonelor umede, de importantă
internatională, în special ca habitat al păsărilor acvatice (Ramsar, 1971) si Conventia asupra
protectiei patrimoniului cultural si natural mondial (Paris, 1972), luând în considerare alte
conventii si acorduri internationale relevante, în mod deosebit Conventia privind
conservarea speciilor migratoare de animale sălbatice (Bonn, 1979), Conventia europeană a
peisajului (Florenta, 2000), Conventia privind evaluarea impactului asupra mediului în
context transfrontalier (Espoo, 1991) si Conventia privind accesul la informatie, participarea
publicului la luarea deciziei si accesul la justitie în probleme de mediu (Aarhus, 1988), tinând
seama de cadrul legal al Comunitătii Europene privind protectia naturii si conservarea
biodiversitătii, recunoscând eforturile si realizările din cadrul Consiliului Europei în ceea ce
priveste conservarea ecosistemelor, habitatelor, speciilor, diversitătii genetice a acestora si
a peisajelor din Europa, urmărind asigurarea implementării cu mai mare eficacitate a
instrumentelor legale existente si dezvoltând experienta obtinută în alte programe
internationale, convinse că eforturile de a proteja, mentine si gestiona durabil resursele
naturale ale Carpatilor nu pot fi realizate de fiecare tară în parte si necesită cooperare
regională,
fiind constiente de faptul că ecosistemele depăsesc frontierele nationale si de valoarea
adăugată a cooperării transfrontieră în realizarea coerentei ecologice si hotărâte să
coopereze în domeniul conservării, refacerii si utilizării durabile a diversitătii biologice si a
peisajului din Carpati, au convenit următoarele:
CAPITOLUL I
Obiective, acoperire geografică si definitii
ARTICOLUL 1
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
883

884
Obiective si principii generale
1. Obiectivul Protocolului privind conservarea si utilizarea durabilă a diversitătii biologice si
a diversitătii peisajelor (denumit în continuare Protocolul) este acela de a intensifica
conservarea, refacerea si utilizarea durabilă a diversitătii biologice si peisagistice a
Carpatilor, de care să beneficieze generatiile prezente si viitoare.
2. Pentru a realiza obiectivele de mai sus, părtile îsi vor armoniza si coordona eforturile si
vor coopera pentru conservarea, mentinerea si utilizarea durabilă a habitatelor naturale si
seminaturale, asigurarea continuitătii si conectivitătii acestora, refacerea habitatelor
degradate, conservarea si utilizarea durabilă a speciilor de floră si faună caracteristice
Carpatilor, în particular conservarea speciilor periclitate, endemice si a carnivorelor mari.
3. De aceea, părtile vor coopera cu precădere în următoarele domenii:
a) elaborarea, armonizarea si implementarea unor planuri de management în domeniu,
destinate atingerii unor standarde comune de protectie si utilizare durabilă a habitatelor si
speciilor;
b) împiedicarea introducerii de specii invazive străine care ar putea ameninta ecosistemele,
habitatele sau speciile indigene din Carpati, controlul sau eradicarea acestora;
c) împiedicarea introducerii de organisme modificate genetic care ar putea ameninta
ecosistemele, habitatele sau speciile indigene din Carpati si controlul acestora;
d) dezvoltarea si/sau promovarea unor indicatori de biodiversitate compatibili si a unor
sisteme de monitorizare;
e) elaborarea si/sau promovarea unor inventare regionale coordonate ale speciilor si
habitatelor;
f) elaborarea si/sau promovarea unor programe si proiecte coordonate de cercetare
stiintifică;
g) stabilirea de retele ecologice în muntii Carpati si îmbunătătirea conservării si gestionării
durabile a diversitătii biologice si peisagistice în zone din afara ariilor protejate;
h) integrarea obiectivelor de conservare si utilizare durabilă a diversitătii biologice si a
peisajului în alte politici de sector.
*) Traducere.
ARTICOLUL 2
Delimitare geografică
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
1. Prezentul protocol se aplică regiunii carpatice (denumită în continuare Carpati), definită
la Conferinta părtilor.
2. Fiecare dintre părti poate extinde aplicarea prezentului protocol la alte portiuni ale
teritoriului national în baza transmiterii unei declaratii la depozitar.
ARTICOLUL 3
Definitii
September 2011
În sensul prezentului protocol:
a) diversitate biologică înseamnă variabilitatea organismelor vii, inclusiv diversitatea din
rândul fiecărei specii, între specii si a ecosistemelor;
b) zona de frontieră este zona rămasă sub jurisdictia părtii respective în apropierea
frontierei de stat cu o altă parte, în care activitătile întreprinse de o parte a frontierei de
stat pot avea, în functie de natura activitătii respective, un impact direct sau indirect, advers
ori pozitiv, asupra mediului de cealaltă parte a frontierei;
c) Reteaua carpatică de arii protejate este o retea tematică de cooperare între ariile
protejate din muntii Carpati;
d) conservare înseamnă o serie de măsuri necesare pentru a păstra habitatele naturale si
populatiile de specii de faună si floră sălbatică într-o stare de conservare favorabilă;
e) Conferinta părtilor înseamnă Conferinta părtilor la Conventia Carpatică;
f) habitat degradat înseamnă un habitat a cărui calitate sau valoare a functiunilor ecologice
este redusă ca urmare a diferitelor forme de impact, precum poluarea, utilizarea nedurabilă
a resurselor, speciile străine invazive etc;
g) reteaua ecologică este un sistem de arii legate din punct de vedere ecologic si fizic,
constând din zone-nucleu, coridoare si zone-tampon;
h) specii amenintate înseamnă specii în pericol de disparitie pe tot arealul lor de răspândire
sau pe o portiune semnificativă a acestuia;
i) specii endemice înseamnă specii indigene si unice într-o anumită locatie sau regiune;
j) specii străine invazive înseamnă specii neindigene introduse în mod deliberat sau
accidental în afara habitatelor lor naturale, în locuri în care se stabilesc, proliferează si se
răspândesc astfel încât să aducă prejudicii mediului-gazdă;
k) peisaj înseamnă o zonă, în perceptia oamenilor, al cărei caracter este rezultatul actiunii si
interactiunii unor factori naturali si/sau umani;
I) diversitatea peisajului este variabilitatea între formele peisagistice;
m) specii indigene înseamnă specii indigene într-o anumită regiune sau într-un anumit
ecosistem;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
885

886
n) habitat natural înseamnă o zonă terestră sau acvatică deosebită prin trăsăturile sale
geografice, abiotice si biotice, în care un organism sau o populatie apare în mod natural;
o) observator înseamnă observatorul definit prin art. 14 alin. 5 din Conventia Carpatică;
p) părti înseamnă părtile la prezentul protocol;
q) arie protejată înseamnă o zonă definită geografic desemnată si gestionată în vederea
realizării obiectivelor specifice de conservare;
r) refacere înseamnă revenirea unui ecosistem sau habitat la structura sa originară,
combinatia naturală de specii si functiunile sale naturale;
s) habitat seminatural înseamnă un habitat care a fost modificat si mentinut prin activităti
umane, dar care încă detine specii care apar natural în zona respectivă;
t) utilizarea durabilă înseamnă utilizarea componentelor diversitătii biologice într-un mod si
într-un ritm care să nu conducă la declinul pe termen lung al diversitătii biologice,
mentinând astfel potentialul acestuia de a face fată cerintelor si aspiratiilor generatiilor
prezente si viitoare;
u) arie protejată transfrontalieră înseamnă o arie compusă din două sau mai multe arii
protejate aflate pe teritoriul a două sau mai multe părti, învecinate cu frontiera de stat, care
rămân fiecare sub jurisdictia părtii respective.
CAPITOLUL II
Obligatii generale
ARTICOLUL 4
Politici în domeniul conservării, refacerii si utilizării durabile a diversitătii biologice si a
peisajului din Carpati
Fiecare dintre părti va elabora si implementa politici si strategii pe teritoriul său national
destinate conservării, refacerii si utilizării durabile a diversitătii biologice si peisagistice a
Carpatilor, tinând cont de politicile si strategiile elaborate si implementate de celelalte părti.
ARTICOLUL 5
Integrarea obiectivelor de conservare si utilizare durabilă a diversitătii biologice si a
peisajului din Carpati în alte politici de sector
1. Părtile vor trebui să tină seama de obiectivele prezentului protocol în celelalte politici pe
care le vor elabora, în special în domeniul amenajării teritoriului si gestionării resurselor
funciare, gospodăririi apelor si a bazinelor hidrografice, agriculturii si silviculturii,
infrastructurii de transporturi, turismului, industriei si energiei.
2. Părtile vor trebui să coopereze pentru integrarea obiectivelor conservării si utilizării
durabile a diversitătii biologice si peisagistice în celelalte politici si strategii sectoriale
regionale sau globale care ar putea influenta conservarea si utilizarea durabilă a diversitătii
biologice si peisagistice din Carpati.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
ARTICOLUL 6
September 2011
Participarea autoritătilor regionale si locale si a altor factori interesati
1. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pentru a facilita, în cadrul institutional existent,
coordonarea si cooperarea dintre institutiile si autoritătile regionale si locale implicate,
pentru a încuraja asumarea comună a răspunderilor, în particular de a dezvolta si întări
sinergiile în implementarea politicilor de conservare, refacere si utilizare durabilă a
diversitătii biologice si peisagistice din Carpati si a măsurilor care decurg din acestea.
2. Fiecare parte va trebui să ia măsuri de a implica autoritătile regionale si locale si ceilalti
factori interesati în elaborarea si implementarea acestor politici si măsuri.
ARTICOLUL 7
Cooperarea internatională
1. Părtile vor trebui să încurajeze cooperarea activă între institutiile si organizatiile
competente la nivel international în domeniul conservării, refacerii si utilizării durabile a
diversitătii biologice si a peisajului din Carpati.
2. Părtile vor trebui să faciliteze cooperarea dintre autoritătile regionale si locale din
regiunea carpatică la nivel international si să caute solutii la problemele comune, la nivelul
cel mai durabil.
CAPITOLUL III
Măsuri specifice
ARTICOLUL 8
Conservarea, mentinerea, refacerea si utilizarea durabilă a habitatelor naturale si
seminaturale
1. Conferinta părtilor va adopta o listă de tipuri de habitate naturale si seminaturale
amenintate indigene în Carpati (Lista rosie a habitatelor carpatice).
2. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a asigura
conservarea pe termen lung, refacerea si utilizarea durabilă a habitatelor naturale din
Carpati, cu accent special pe cele amenintate, conform definitiei prevăzute la art. 8 alin. 1.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
887

888
3. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a mentine sau
reface si utiliza durabil habitatele seminaturale din Carpati, cu accent special pe cele
amenintate, conform definitiei prevăzute la art. 8 alin. 1.
ARTICOLUL 9
Continuitatea si conectivitatea habitatelor naturale si seminaturale, a retelei ecologice din
Carpati
1. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a îmbunătăti si
asigura continuitatea si conectivitatea habitatelor naturale si seminaturale, a retelei
ecologice din Carpati, permitând astfel răspândirea si migratia populatiilor de specii
sălbatice, îndeosebi a carnivorelor mari, si schimbul genetic între aceste populatii.
2. Fiecare parte va trebui să mentină, să gestioneze si, la nevoie, să extindă suprafata ariilor
protejate de pe teritoriul său national din Carpati si să încurajeze desemnarea si gestionarea
de noi arii protejate în Carpati.
3. Părtile vor trebui să coopereze cu privire la stabilirea unei retele ecologice în Carpati,
constând din arii protejate si alte arii semnificative pentru diversitatea biologică si a
peisajului din Carpati, si la coerenta acestei retele.
ARTICOLUL 10
Refacerea habitatelor degradate
Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a reface
habitatele degradate din Carpati.
ARTICOLUL 11
Conservarea si utilizarea durabilă a speciilor de floră si faună din Carpati
Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a asigura
conservarea pe termen lung si utilizarea durabilă a speciilor de floră si faună indigene din
Carpati.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
ARTICOLUL 12
Conservarea speciilor amenintate, inclusiv a celor endemice si a carnivorelor mari din
Carpati
1. Conferinta părtilor va trebui să adopte o listă de specii de floră si faună amenintate
indigene din Carpati (Lista rosie a speciilor carpatice) pe baza principiilor si criteriilor de
recunoastere internatională.
2. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a asigura
conservarea pe termen lung sau utilizarea durabilă si refacerea speciilor amenintate,
inclusiv a speciilor endemice de floră si faună indigene din Carpati si a carnivorelor mari
pentru care ar putea fi necesare planuri de management.
3. Părtile vor trebui să coopereze în activităti care urmăresc reintroducerea speciilor
indigene de faună si floră.
ARTICOLUL 13
Împiedicarea introducerii de specii invazive străine si/sau organisme modificate genetic care
amenintă ecosistemele,habitatele sau speciile, controlul sau eradicarea acestora
1. Fiecare parte va trebui să aplice politici care urmăresc împiedicarea introducerii sau
eliberării în natură a unor specii străine invazive si/sau a organismelor modificate genetic
care pot avea efecte negative asupra mediului si care ar putea afecta diversitatea biologică,
ecosistemele, habitatele sau speciile din Carpati, inclusiv avertizarea imediată cu privire la
aparitia unor noi specii străine invazive pe teritoriul său.
2. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a preveni
introducerea sau eliberarea în natură a speciilor mentionate la alin. 1 si, la nevoie, de a
controla sau a eradica astfel de specii.
ARTICOLUL 14
Reteaua carpatică de arii protejate
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
889

890
1. Părtile vor trebui să sprijine si să faciliteze cooperarea în cadrul Retelei carpatice de arii
protejate, stabilite de Conferinta părtilor, si să încurajeze administratiile ariilor protejate să
ia parte la cooperarea în cadrul acestei retele.
2. Conferinta părtilor va trebui să recunoască ariile incluse în Reteaua carpatică de arii
protejate si să adopte termenii de referintă ai retelei.
ARTICOLUL 15
Îmbunătătirea conservării si managementului durabil al zonelor din afara ariilor protejate
1. Fiecare parte va trebui să ia măsuri pe teritoriul său national cu scopul de a asigura
conservarea si utilizarea durabilă a zonelor din afara ariilor protejate din Carpati.
2. Fiecare parte va trebui să faciliteze coordonarea si cooperarea dintre toti factorii
interesati relevanti, astfel încât să îmbunătătească starea de conservare si managementul
durabil în zonele din afara ariilor protejate din Carpati, în particular cu scopul de a
îmbunătăti si a asigura conectivitatea dintre ariile protejate existente si celelalte arii si
habitate semnificative pentru diversitatea biologică si a peisajelor din Carpati.
ARTICOLUL 16
Consultarea, armonizarea si coordonarea măsurilor întreprinse în zonele de frontieră
1. Fiecare parte va trebui să îsi armonizeze si să îsi coordoneze măsurile adoptate pentru
zonele sale de frontieră din Carpati destinate realizării obiectivelor enumerate în art. 1 alin.
2 si 3 cu partea vecină, în particular în zonele protejate transfrontaliere.
2. Părtile vor trebui să coopereze în cadrul ariilor transfrontaliere protejate existente în
Carpati si să îsi armonizeze obiectivele de management si măsurile aplicate si, la nevoie, să
încurajeze extinderea ariilor protejate transfrontaliere existente sau crearea de noi arii
protejate transfrontaliere în Carpati.
3. În cazul în care habitatul natural al speciei amenintate se află de ambele părti ale
frontierei de stat dintre două părti, părtile în cauză vor trebui să coopereze pentru a asigura
conservarea si, dacă este cazul, refacerea speciilor respective si a habitatelor lor naturale.
ARTICOLUL 17
Elaborarea si implementarea planurilor de management
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
1. Fiecare parte va trebui să elaboreze si să implementeze planuri de management cu scopul
de a asigura conservarea pe termen lung, mentinerea sau refacerea, continuitatea si
conectivitatea si utilizarea durabilă a habitatelor naturale si seminaturale, refacerea
habitatelor degradate, precum si conservarea pe termen lung si utilizarea durabilă a
speciilor indigene de floră si faună din Carpati.
2. Fiecare parte va trebui să faciliteze coordonarea si cooperarea dintre institutii,
autoritătile regionale si locale si alti factori interesati direct implicati în implementarea
planurilor de management mentionate la alin. 1, în vederea încurajării asumării în comun a
răspunderii.
ARTICOLUL 18
September 2011
Sisteme compatibile de monitorizare si informare
1. Părtile vor trebui să coopereze pentru armonizarea sistemelor de monitorizare a mediului
utilizate în Carpati, prin care se pot realiza obiectivele prezentului protocol.
2. Părtile vor trebui să coopereze pentru a dezvolta sisteme informatice comune referitoare
la diversitatea biologică si a peisajului din Carpati.
3. Fiecare dintre părti va trebui să coopereze pentru a se asigura că rezultatele cercetării
publice realizate la nivel national sunt integrate într-un sistem informatic integrat.
ARTICOLUL 19
Cercetare stiintifică coordonată si schimb de informatii
1. Fiecare parte va trebui să faciliteze coordonarea cercetării stiintifice efectuate pe
teritoriul său sau de către institutiile sale stiintifice în domeniul conservării, refacerii si
utilizării durabile a diversitătii biologice si a peisajului din Carpati.
2. Părtile vor trebui să coopereze pentru promovarea si armonizarea programelor si
proiectelor de cercetare prin care se pot realiza obiectivele prezentului protocol.
3. Părtile vor trebui să faciliteze cooperarea internatională dintre institutiile stiintifice din
punctul de vedere al conservării, refacerii si utilizării durabile a diversitătii biologice si a
peisajului din Carpati, în particular al armonizării sistemelor de monitorizare, al creării si
armonizării bazelor de date si al efectuării de programe si proiecte comune de cercetări în
Carpati.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
891

892
4. Părtile vor trebui să coopereze pentru diseminarea rezultatelor cercetării stiintifice legate
de realizarea obiectivelor prezentului protocol.
5. Părtile vor trebui să sprijine elaborarea inventarelor regionale de specii si habitate din
Carpati.
6. Fiecare parte va trebui să facă schimb de informatii si de experientă cu celelalte părti cu
privire la metodele legate de activitătile prevăzute la art. 1 alin. 2 si 3.
7. Fiecare parte va trebui să facă schimb de informatii cu celelalte părti cu privire la
strategiile si politicile destinate conservării, refacerii si utilizării durabile a diversitătii
biologice si a peisajului din Carpati.
ARTICOLUL 20
Programe si proiecte comune
Fiecare parte va trebui să participe, în functie de propriile nevoi si posibilităti, la programele
si proiectele legate de activitătile prevăzute la art. 1 alin. 2 si 3, întreprinse în comun de
părti în Carpati.
CAPITOLUL IV Implementare, monitorizare si evaluare
ARTICOLUL 21
Implementare
1. Fiecare parte trebuie să adopte măsurile juridice si administrative adecvate pentru a
asigura implementarea prevederilor prezentului protocol si monitorizarea eficacitătii
acestor măsuri.
2. Fiecare parte trebuie să cerceteze posibilitătile de a sprijini, prin măsuri financiare,
implementarea prevederilor prezentului protocol.
3. Conferinta părtilor va trebui să elaboreze si să adopte un plan de actiune strategică
pentru implementarea prezentului protocol.
ARTICOLUL 22
Prevenirea impactului advers asupra diversitătii biologice si peisagistice
1. Părtile vor trebui să aplice principiile precautiei si preventiei prin evaluarea si luarea în
considerare a influentelor posibile, directe sau indirecte, pe termen lung sau scurt, inclusiv a
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
efectului cumulativ al proiectelor si activitătilor care pot avea un impact negativ asupra
diversitătii biologice si peisagistice din Carpati. În acest sens, părtile vor proceda la
evaluarea corespunzătoare a efectelor adverse potentiale ale proiectelor, planurilor si
activitătilor asupra habitatelor si speciilor, inclusiv a impactului transfrontalier.
2. Fiecare parte va trebui să stabilească conditiile si criteriile, inclusiv măsurile de remediere
si compensatorii, în care ar putea fi autorizate politicile, proiectele si activitătile cu impact
dăunător potential asupra diversitătii biologice si peisagistice.
September 2011
ARTICOLUL 23 Cunostinte si practici traditionale
în implementarea prezentului protocol, părtile vor trebui să ia măsurile de conservare si
promovare a cunostintelor traditionale, în particular a celor legate de utilizarea durabilă a
terenurilor, a practicilor de management al resurselor terenurilor, raselor locale de animale
domestice si varietătilor de plante cultivate, precum si de utilizarea durabilă a plantelor
sălbatice.
ARTICOLUL 24
Educarea, informarea si constientizarea publicului
1. Părtile vor trebui să promoveze educarea, informarea si constientizarea publicului cu
privire la obiectivele, măsurile si implementarea prezentului protocol.
2. Părtile vor trebui să asigure accesul publicului la informatiile legate de implementarea
prezentului protocol.
ARTICOLUL 25
Întrunirea părtilor
1. Conferinta părtilor la Conventia Carpatică reprezintă totodată întrunirea părtilor la
prezentul protocol.
2. Părtile la Conventia Carpatică ce nu au devenit părti la prezentul protocol pot participa în
calitate de observatori la Conferinta părtilor ce va reprezenta întrunirea părtilor la prezentul
protocol. Dacă Conferinta părtilor serveste ca întrunire a părtilor ia prezentul protocol,
deciziile potrivit protocolului se vor lua numai de cei care sunt parte la acesta.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
893

894
3. Când Conferinta părtilor serveste ca întrunire a părtilor la prezentul protocol, oricare
dintre membrii biroului Conferintei părtilor care reprezintă o parte la conventie, dar nu si o
parte la prezentul protocol în acelasi timp, va fi înlocuit de un membru ce va fi ales din
rândul părtilor la prezentul protocol.
4. Regulamentul de procedură al Conferintei părtilor se va aplica, mutatis mutandis, la
întrunirile părtilor, cu exceptia cazurilor în care Conferinta părtilor servind drept întrunire a
părtilor la prezentul protocol va decide altfel prin consens.
5. Prima întrunire a Conferintei părtilor ce va servi drept întrunire a părtilor la prezentul
protocol va fi convocată de secretariat împreună cu prima întrunire a Conferintei părtilor
programată după data intrării în vigoare a prezentului protocol, întrunirile ordinare
ulterioare ale Conferintei părtilor ce vor servi drept întruniri ale părtilor la prezentul
protocol se vor tine împreună cu întrunirile ordinare ale Conferintei părtilor, dacă la
Conferinta părtilor ce va servi drept întrunire a părtilor la prezentul protocol nu se va decide
altfel.
6. Conferinta părtilor care serveste ca întrunire a părtilor la prezentul protocol va lua, în
limitele mandatului său, deciziile necesare pentru promovarea efectivă a implementării
protocolului. Ea va îndeplini functiile desemnate în baza prezentului protocol si:
a) va formula recomandări în orice chestiuni necesare pentru implementarea prezentului
protocol;
b) va stabili organismele subsidiare considerate necesare pentru implementarea prezentului
protocol;
c) va analiza si adopta, după caz, amendamente la prezentul protocol considerate necesare
pentru implementarea prezentului protocol; si
d) va exercita orice alte functii necesare în vederea implementării prezentului protocol.
ARTICOLUL 26
Secretariatul
1. Secretariatul creat în baza art. 15 al Conventiei Carpatice va servi drept secretariat si
pentru prezentul protocol.
2. Art. 15 alin. 2 al Conventiei Carpatice privind functiile secretariatului se va aplica, mutatis
mutandis, si prezentului protocol.
ARTICOLUL 27
Organisme subsidiare
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
1. Orice organism subsidiar constituit prin sau în conditiile Conventiei Carpatice poate
deservi si protocolul, prin decizia Conferintei părtilor ce va servi drept întrunire a părtilor la
prezentul protocol, în care caz întrunirea părtilor va trebui să specifice ce atributii va
exercita respectivul organism.
2. Părtile la Conventia Carpatică ce nu au devenit părti la prezentul protocol pot participa în
calitate de observatori la întrunirea oricăror astfel de organisme. Dacă un organism
subsidiar al Conventiei Carpatice serveste ca organism subsidiar la prezentul protocol,
deciziile potrivit protocolului se vor lua numai de cei care sunt parte la acesta.
3. Când un organism subsidiar al Conventiei Carpatice îsi va exercita atributiile cu privire la
chestiunile referitoare la prezentul protocol, oricare dintre membrii biroului respectivului
organism subsidiar care reprezintă o parte la Conventia Carpatică, dar nu si o parte la
prezentul protocol în acelasi timp, va fi înlocuit de un membru ce va fi ales din rândul
părtilor la prezentul protocol.
ARTICOLUL 28
September 2011
Monitorizarea conformării cu obligatiile
1. Părtile vor raporta regulat Conferintei părtilor măsurile legate de prezentul protocol si
rezultatele măsurilor adoptate. Conferinta părtilor va determina intervalele si forma în care
vor fi prezentate rapoartele.
2. Observatorii pot prezenta orice informatii sau rapoarte cu privire la implementarea si
respectarea prevederilor prezentului protocol la Conferinta părtilor si/sau cu privire la
Comitetul de implementare a Conventiei Carpatice (denumit în continuare Comitetul de
implementare).
3. Comitetul de implementare va trebui să colecteze, să evalueze si să analizeze informatiile
relevante pentru implementarea prezentului protocol si să monitorizeze conformarea cu
prevederile prezentului protocol.
4. Comitetul de implementare va prezenta Conferintei părtilor recomandări privind
implementarea si măsurile necesare pentru conformarea la prezentul protocol.
5. Conferinta părtilor va trebui să adopte sau să recomande măsurile necesare.
ARTICOLUL 29
Evaluarea eficacitătii prevederilor
1. Părtile vor trebui să examineze si să evalueze cu regularitate eficacitatea prevederilor
prezentului protocol.
Conferinta părtilor poate lua în considerare, după caz, adoptarea unor amendamente la
prezentul protocol, pentru a realiza obiectivele acestuia.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
895

896
2. Părtile vor trebui să faciliteze implicarea autoritătilor locale si a altor factori interesati în
procesul descris în alin. 1.
CAPITOLUL V
Dispozitii finale
ARTICOLUL 30
Legăturile dintre Conventia Carpatică si Protocol
1. Prezentul protocol este protocolul încheiat în cadrul Conventiei Carpatice în sensul art. 2
alin. 3 si al altor articole relevante ale Conventiei Carpatice.
2. Protocolul este deschis spre semnare la depozitar în perioada 19 iunie 2008-19 iunie
2009.
3. Prevederile art. 19, 20, art. 21 alin. 2-4 si ale art. 22 ale Conventiei Carpatice privind
intrarea în vigoare, amendarea sau retragerea din prezentul protocol si rezolvarea
disputelor sunt aplicabile mutatis mutandis si în cazul prezentului protocol. Numai părtile
semnatare ale Conventiei Carpatice pot deveni părti la prezentul protocol.
ARTICOLUL 31
Rezerve
Nu pot fi formulate rezerve fată de prezentul protocol.
ARTICOLUL 32
Depozitar
Guvernul Ucrainei va fi depozitarul prezentului protocol.
Încheiat la Bucuresti la 19 iunie 2008, într-un exemplar original, în limba engleză.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Originalul Protocolului va fi încredintat depozitarului, care va distribui tuturor părtilor copii
autorizate. Ca martor al acestora, subsemnatul, fiind autorizat în acest sens, am semnat
prezentul protocol.
September 2011
În numele Guvernului Republicii Cehe
Semnătură indescifrabilă
În numele Guvernului Republicii Ungare
Semnătură indescifrabilă
În numele Guvernului Republicii Polone
Semnătură indescifrabilă
În numele Guvernului României
Semnătură indescifrabilă
Face obiectul declaratiei atasate
În numele Guvernului Serbiei
Semnătură indescifrabilă
În numele Guvernului Republicii Slovace
Semnătură indescifrabilă
În numele Guvernului Ucrainei
Semnătură indescifrabilă
Guvernul României semnează Protocolul privind conservarea si utilizarea durabilă a
diversitătii biologice si a diversitătii peisajelor la Conventia-cadru privind protectia si
dezvoltarea durabilă a Carpatilor, cu următoarea declaratie:
„Guvernul României declară că interpretează art. 2 alin. 1 din prezentul protocol doar
conform prevederilor si în limitele Conventiei-cadru privind protectia si dezvoltarea durabilă
a Carpatilor, adoptată la Kiev la 22 mai 2003."
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
897

898
Monitorul Oficial al Roamaniei, partea I, Anul XIV - Nr. 477 Luni, 12 iulie 2010
RO130 - Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 57/2007; Government Emergency
Ordinance no. 57/2007 on the regime of natural protected areas, conservation of
natural habitats, wild flora and fauna (Published in Monitorul Oficial no. 442 of 29
June 2007)
M. Of. nr. 442 din 29 iunie 2007
GUVERNUL ROMÂNIEI
ORDONANŢĂ DE URGENŢĂ
privind regimul ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei
sălbatice
Având în vedere necesitatea şi urgenţa compatibilizării depline a legislaţiei naţionale cu cea
a Uniunii Europene în domeniul protecţiei naturii şi ţinând cont de faptul că prevederile
Directivei 79/409/CEE privind conservarea păsărilor sălbatice şi ale Directivei 92/43/CEE
privind conservarea habitatelor naturale şi a speciilor de floră şi faună sălbatice trebuie
transpuse în legislaţia naţională, iar pentru aplicarea Regulamentului Consiliului (CE) nr.
348/81 privind regulile comune pentru importul produselor derivate din balene sau din alte
cetacee, a Regulamentului Consiliului (CE) nr. 3.254/91 privind interzicerea utilizării
capcanelor de picior şi a importului de blănuri şi produse obţinute din animale capturate
prin utilizarea capcanelor de picior sau a altor tipuri de capcane care nu sunt conforme cu
standardele internaţionale şi a Regulamentului Consiliului (CE) nr. 338/97 privind protecţia
speciilor de floră şi faună sălbatică prin reglementarea comerţului cu acestea, cu
modificările şi completările ulterioare, trebuie creat cadrul instituţional şi sancţiunile pentru
încălcarea prevederilor conţinute în acestea.
Având în vedere că potrivit angajamentelor asumate de România prin documentul de
poziţie complementar – capitolul 22 „Mediu“, pentru domeniul „protecţia naturii“ nu există
perioade de tranziţie, transpunerea şi implementarea prevederilor comunitare trebuind să
fie depline la data aderării,
luând în considerare faptul că statelor membre le sunt aplicate sancţiuni în cazul
transpunerii incomplete sau al implementării neconforme a prevederilor comunitare,
în temeiul art. 115 alin. (4) din Constituţia României, republicată,
Guvernul României adoptă prezenta ordonanţă de urgenţă.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
CAPITOLUL I
September 2011
Dispoziţii generale
Art. 1. – Scopul prezentei ordonanţe de urgenţă îl constituie garantarea conservării şi
utilizării durabile a patrimoniului natural, obiectiv de interes public major şi componentă
fundamentală a strategiei naţionale pentru dezvoltare durabilă.
Art. 2. – Prezenta ordonanţă de urgenţă reglementează:
a) asigurarea diversităţii biologice, prin conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei
sălbatice pe teritoriul României;
b) menţinerea sau restabilirea într-o stare de conservare favorabilă a habitatelor naturale şi
a speciilor din flora şi fauna sălbatică;
c) identificarea bunurilor patrimoniului natural care necesită un regim special de protecţie,
pentru conservarea şi utilizarea durabilă a acestora;
d) categoriile de arii naturale protejate, tipurile de habitate naturale, speciile de floră şi
faună sălbatică şi alte bunuri ale patrimoniului natural ce se supun regimului special de
protecţie, conservare şi utilizare durabilă;
e) constituirea, organizarea şi dezvoltarea reţelei naţionale de arii naturale protejate,
precum şi a regimului acesteia;
f) regimul de administrare a ariilor naturale protejate şi procedurile de instituire a regimului
de protecţie pentru alte arii naturale şi bunuri ale patrimoniului natural;
g) măsurile pentru protecţia şi conservarea speciilor de animale şi plante sălbatice
periclitate, vulnerabile, endemice şi/sau rare, precum şi cele pentru protecţia formaţiunilor
geomorfologice şi peisagistice de interes ecologic, ştiinţific, estetic, cultural-istoric şi de altă
natură, a bunurilor naturale de interes speologic, paleontologic, geologic, antropologic şi a
altor bunuri naturale cu valoare de patrimoniu natural, existente în perimetrele ariilor
naturale protejate şi/sau în afara acestora;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
899

900
h) responsabilităţile şi atribuţiile pentru punerea în aplicare a prevederilor prezentei
ordonanţe de urgenţă.
Art. 3. – Nu fac obiectul reglementării prezentei ordonanţe de urgenţă:
a) parcurile şi grădinile publice sau private de agrement, cu excepţia cazurilor în care
acestea au elemente şi bunuri cu valoare de patrimoniu natural;
b) rezervaţiile semincere agricole şi silvice cu scop productiv, rezervaţiile de resurse
genetice vegetale şi animale terestre şi acvatice destinate reproducerii unor specii vegetale
şi animale în scopuri economice, rezervaţiile destinate unor scopuri ştiinţifice sectoriale
existente pe terenurile unor instituţii publice sau private de cercetare şi producţie, precum
şi altele asemenea, organizate şi gestionate de proprietarii sau administratorii lor legali, cu
excepţia cazurilor în care acestea au elemente cu valoare de patrimoniu natural;
c) grădinile botanice, parcurile dendrologice, grădinile zoologice, acvariile, terariile, cu
excepţia cazurilor în care acestea deţin specii de plante şi animale sălbatice aflate sub regim
special de protecţie şi conservare ca bunuri ale patrimoniului natural;
d) colecţiile muzeistice, cu excepţia celor care deţin piese a căror valoare de patrimoniu
natural este atestată de autorităţile ştiinţifice competente;
e) zonele de protecţie specială – sanitară, hidrologică, hidrogeologică şi altele asemenea –
cu perimetre delimitate şi gestionate ca zone de protecţie specială pentru diverse obiective,
potrivit unor reglementări speciale, cu excepţia cazurilor în care pe aceste terenuri există
bunuri ale patrimoniului natural;
f) administrarea ariilor naturale protejate de interes judeţean sau local.
Art. 4. – În sensul prezentei ordonanţe de urgenţă, termenii şi expresiile de mai jos au
următoarele semnificaţii:
1. conservare – ansamblul de măsuri care se pun în aplicare pentru menţinerea sau
refacerea habitatelor naturale şi a populaţiilor de specii de faună şi floră sălbatice, într-o
stare favorabilă, în sensul pct. 5 şi 9;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
2. habitate naturale – zonele terestre, acvatice sau subterane, în stare naturală sau
seminaturală, ce se diferenţiază prin caracteristici geografice, abiotice şi biotice;
September 2011
3. tipuri de habitate naturale de interes comunitar – acele tipuri de habitate care:
a) sunt în pericol de dispariţie în arealul lor natural;
b) au un areal natural redus ca urmare a restrângerii acestuia sau datorită faptului că în
mod natural suprafaţa sa este redusă;
c) sunt eşantioane reprezentative cu caracteristici tipice pentru una sau mai multe dintre
cele 5 regiuni biogeografice specifice pentru România: alpină, continentală, panonică,
stepică şi pontică.
Aceste tipuri de habitate sunt prevăzute în anexa nr. 2;
4. tipuri de habitate naturale prioritare – tipurile de habitate naturale aflate în pericol de
dispariţie, pentru a căror conservare Comunitatea Europeană are o responsabilitate
deosebită, datorită proporţiei reduse a arealului acestora pe teritoriul Uniunii Europene.
Aceste tipuri de habitate sunt indicate printr-un asterisc în anexa nr. 2;
5. stare de conservare a unui habitat natural – totalitatea factorilor ce acţionează asupra
unui habitat natural şi asupra speciilor caracteristice acestuia şi care îi pot afecta pe termen
lung distribuţia, structura şi funcţiile, precum şi supravieţuirea speciilor ce îi sunt
caracteristice. Starea de conservare a unui habitat natural se consideră favorabilă atunci
când sunt îndeplinite cumulativ următoarele condiţii:
a) arealul său natural şi suprafeţele pe care le acoperă în cadrul acestui areal sunt stabile
sau în creştere;
b) are structura şi funcţiile specifice necesare pentru menţinerea sa pe termen lung, iar
probabilitatea menţinerii acestora în viitorul previzibil este mare;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
901

902
c) speciile care îi sunt caracteristice se află într-o stare de conservare favorabilă, aşa cum
este definită la pct. 9;
6. habitat al unei specii – mediul definit prin factori abiotici şi biotici, în care trăieşte o
specie în orice stadiu al ciclului biologic;
7. specii de interes comunitar – speciile care pe teritoriul Uniunii Europene sunt:
a) periclitate, cu excepţia celor al căror areal natural este situat la limita de distribuţie în
areal şi care nu sunt nici periclitate, nici vulnerabile în regiunea vest-palearctică;
b) vulnerabile, speciile a căror încadrare în categoria celor periclitate este probabilă într-un
viitor apropiat dacă acţiunea factorilor perturbatori persistă;
c) rare, speciile ale căror populaţii sunt reduse din punctul de vedere al distribuţiei sau/şi
numeric şi care chiar dacă nu sunt în prezent periclitate sau vulnerabile riscă să devină.
Aceste specii sunt localizate pe arii geografice restrânse sau sunt rar dispersate pe suprafeţe
largi;
d) endemice şi care necesită o atenţie specială datorită caracteristicilor specifice ale
habitatului lor şi/sau a impactului potenţial pe care îl are exploatarea acestora asupra stării
lor de conservare;
8. specii prioritare – speciile vizate la pct. 7 lit. a) pentru a căror conservare Comunitatea
Europeană are o responsabilitate specială datorită proporţiei reduse a arealului acestora pe
teritoriul Uniunii Europene.
Aceste specii sunt indicate printr-un asterisc în anexa nr. 3;
9. stare de conservare a unei specii – totalitatea factorilor ce acţionează asupra unei specii
şi care pot influenţa pe termen lung distribuţia şi abundenţa populaţiilor speciei respective.
Starea de conservare va fi considerată favorabilă dacă sunt întrunite cumulativ următoarele
condiţii:
a) datele privind dinamica populaţiilor speciei respective indică faptul că aceasta se menţine
şi are şanse să se menţină pe termen lung ca o componentă viabilă a habitatului său natural;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
b) arealul natural al speciei nu se reduce şi nu există riscul să se reducă în viitorul previzibil;
c) există un habitat suficient de vast pentru ca populaţiile speciei să se menţină pe termen
lung;
10. sit/arie – zonă definită geografic, exact delimitată;
11. sit de importanţă comunitară – situl/aria care, în regiunea sau în regiunile biogeografice
în care există, contribuie semnificativ la menţinerea ori restaurarea la o stare de conservare
favorabilă a habitatelor naturale prevăzute în anexa nr. 2 sau a speciilor de interes
comunitar prevăzute în anexa nr. 3 şi care contribuie semnificativ la coerenţa reţelei
„Natura 2000“ şi/sau contribuie semnificativ la menţinerea diversităţii biologice în regiunea
ori regiunile biogeografice respective. Pentru speciile de animale cu areal larg de
răspândire, siturile de importanţă comunitară trebuie să corespundă zonelor din areal în
care sunt prezenţi factori abiotici şi biotici esenţiali pentru existenţa şi reproducerea acestor
specii;
12. arie specială de conservare – situl de importanţă comunitară desemnat printr-un act
statutar, administrativ şi/sau contractual în scopul aplicării măsurilor de conservare
necesare pentru menţinerea sau restaurarea la o stare de conservare favorabilă a
habitatelor naturale şi/sau a populaţiilor speciilor pentru care situl este desemnat;
13. exemplar – orice plantă sau animal în stare vie ori moartă sau orice parte ori derivat din
acestea, precum şi orice alte produse care conţin părţi sau derivate din acestea, aşa cum
sunt specificate în documentele care le însoţesc, pe ambalaje, pe mărci ori etichete sau în
orice alte situaţii;
14. mediu natural – ansamblul componentelor, structurilor şi proceselor fizico-geografice,
biologice şi biocenotice naturale, terestre şi acvatice, având calitatea de păstrător al vieţii şi
generator de resurse necesare acesteia;
15. patrimoniu natural – ansamblul componentelor şi structurilor fizico-geografice,
floristice, faunistice şi biocenotice ale mediului natural, ale căror importanţă şi valoare
ecologică, economică, ştiinţifică, biogenă, sanogenă, peisagistică şi recreativă au o
semnificaţie relevantă sub aspectul conservării diversităţii biologice floristice şi faunistice, al
integrităţii funcţionale a ecosistemelor, conservării patrimoniului genetic, vegetal şi animal,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
903

904
precum şi pentru satisfacerea cerinţelor de viaţă, bunăstare, cultură şi civilizaţie ale
generaţiilor prezente şi viitoare;
16. bun al patrimoniului natural – componenta patrimoniului natural care necesită un regim
special de protecţie, conservare şi utilizare durabilă în beneficiul generaţiilor prezente şi
viitoare;
17. peisaj – partea de teritoriu percepută ca atare de către populaţie, al cărei caracter este
rezultatul acţiunii şi interacţiunii factorilor naturali şi/sau umani;
18. arie naturală protejată – zona terestră, acvatică şi/sau subterană în care există specii de
plante şi animale sălbatice, elemente şi formaţiuni biogeografice, peisagistice, geologice,
paleontologice, speologice sau de altă natură, cu valoare ecologică, ştiinţifică ori culturală
deosebită, care are un regim special de protecţie şi conservare, stabilit conform
prevederilor legale;
19. conservare „in situ“ – protecţia şi conservarea bunurilor patrimoniului natural în mediul
lor natural de geneză, existenţă şi evoluţie;
20. coridor ecologic – zona naturală sau amenajată care asigură cerinţele de deplasare,
reproducere şi refugiu pentru speciile sălbatice terestre şi acvatice şi în care se aplică unele
măsuri de protecţie şi conservare;
21. reţea naţională de arii naturale protejate – ansamblul ariilor naturale protejate de
interes naţional;
22. reţea ecologică a ariilor naturale protejate – ansamblul de arii naturale protejate,
împreună cu coridoarele ecologice;
23. reţea ecologică „Natura 2000“ – reţeaua ecologică europeană de arii naturale protejate
şi care cuprinde arii de protecţie specială avifaunistică, stabilite în conformitate cu
prevederile Directivei 79/409/CEE privind conservarea păsărilor sălbatice şi arii speciale de
conservare desemnate de Comisia Europeană şi ale Directivei 92/43/CEE privind
conservarea habitatelor naturale, a faunei şi florei sălbatice;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
24. specii indigene – speciile de plante şi animale sălbatice care se regăsesc în mod natural
în România şi nu ca urmare a introducerii accidentale sau forţate de către om de-a lungul
secolelor;
25. specii protejate – speciile periclitate, vulnerabile, rare sau endemice, care beneficiază de
un statut legal de protecţie;
26. specii alohtone – speciile introduse/răspândite, accidental sau intenţionat, din altă
regiune geografică, ca urmare directă ori indirectă a activităţii umane, lipsind în mod natural
dintr-o anumită regiune, cu o evoluţie istorică cunoscută într-o arie de răspândire naturală,
alta decât zona de interes, care pot fi în competiţie, pot domina, pot avea un impact negativ
asupra speciilor native, putând chiar să le înlocuiască;
27. specii invazive – speciile indigene sau alohtone, care şi-au extins arealul de distribuţie
sau au fost introduse accidental ori intenţionat într-o arie şi/sau s-au reprodus într-o
asemenea măsură şi atât de agresiv încât influenţează negativ/domină/înlocuiesc unele
dintre speciile indigene, determinând modificarea structurii cantitative şi/sau calitative a
biocenozei naturale, caracteristică unui anumit tip de biotop;
28. zone interioare ale ariilor naturale protejate – zonele definite şi delimitate prin planurile
de management, în care se stabilesc măsuri speciale de management;
29. activităţi cu impact negativ semnificativ din vecinătatea ariilor naturale protejate –
activităţile din afara limitei unei arii naturale protejate, care pot genera un impact negativ
semnificativ asupra habitatelor naturale sau speciilor sălbatice pentru care au fost
desemnate; nu se aplică în cazul ariilor naturale protejate vizate de pct. 22;
30. comunităţi locale – comunităţile umane situate în interiorul sau în vecinătatea ariei
naturale protejate care deţin proprietăţi ori desfăşoară diverse activităţi pe teritoriul sau în
vecinătatea ariei naturale protejate;
31. activităţi tradiţionale – activităţile de utilizare durabilă a resurselor naturale şi specifice
zonei respective.
CAPITOLUL II
Regimul ariilor naturale protejate
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
905

906
SECŢIUNEA 1
Categorii de arii naturale protejate
Art. 5. – (1) Pentru asigurarea măsurilor speciale de protecţie şi conservare in situ a
bunurilor patrimoniului natural se instituie un regim diferenţiat de protecţie, conservare şi
utilizare, potrivit următoarelor categorii de arii naturale protejate:
a) de interes naţional: rezervaţii ştiinţifice, parcuri naţionale, monumente ale naturii,
rezervaţii naturale, parcuri naturale;
b) de interes internaţional: situri naturale ale patrimoniului natural universal, geoparcuri,
zone umede de importanţă internaţională, rezervaţii ale biosferei;
c) de interes comunitar sau situri „Natura 2000“: situri de importanţă comunitară, arii
speciale de conservare, arii de protecţie specială avifaunistică;
d) de interes judeţean sau local: stabilite numai pe domeniul public/privat al unităţilor
administrativ-teritoriale, după caz.
(2) Scopul şi regimul de management al categoriilor de arii naturale protejate, stabilite la
alin. (1) lit. a)–c), sunt prevăzute în anexa nr. 1.
(3) Prin aplicarea prevederilor alin. (1) şi (2) se asigură regimul corespunzător de protecţie,
conservare şi utilizare pentru:
a) cele mai reprezentative habitate naturale ale spaţiului biogeografic naţional, cu
diversitatea biologică floristică şi faunistică specifică, incluzând zone marine, de litoral şi de
coastă, zone de câmpie, de deal şi de munte, zone umede, aride şi zone de ecoton, cursuri
de apă cu zone de luncă şi lacuri naturale, asigurându-se protecţia şi conservarea
patrimoniului natural floristic şi faunistic, de resurse genetice vegetale şi animale şi
menţinerea echilibrului ecologic;
b) habitatele terestre, acvatice şi/sau subterane în care trăiesc permanent sau temporar
specii de plante şi/sau animale sălbatice periclitate, vulnerabile, endemice ori rare, specii de
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
plante şi animale sălbatice aflate sub regim special de protecţie, specii cu valoare ştiinţifică
şi ecologică deosebită, precum şi pentru acele habitate în care există şi alte bunuri ale
patrimoniului natural ce necesită măsuri de protecţie şi conservare in situ;
c) zonele cu resurse biogeografice importante sub aspect biogenetic, ecologic, ştiinţific,
educaţional, sanogen şi recreativ;
d) elementele şi formaţiunile naturale geomorfologice, peisagistice, geologice, speologice,
paleontologice, pedologice şi altele asemenea, cu valoare de bunuri ale patrimoniului
natural;
e) tipurile de habitate naturale, precum şi pentru speciile de plante şi animale de interes
comunitar, prevăzute în anexele nr. 2–5;
f) coridoarele ecologice definite şi identificate pe bază de studii ştiinţifice avizate de
Academia Română.
(4) Categoriile de arii naturale protejate, prevăzute la alin. (1) lit. a)–c), se pot modifica şi
completa prin hotărâre a Guvernului, la propunerea autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului, cu avizul Academiei Române, luându-se în considerare recomandările
organizaţiilor internaţionale autorizate.
September 2011
SECŢIUNEA a 2-a
Instituirea regimului de arie naturală protejată
Art. 6. – Instituirea regimului de arie naturală protejată este prioritară în raport cu orice alte
obiective, cu excepţia celor care privesc:
a) asigurarea securităţii naţionale;
b) asigurarea securităţii, sănătăţii oamenilor şi animalelor;
c) prevenirea unor catastrofe naturale.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
907

908
Art. 7. – Regimul de protecţie se stabileşte indiferent de destinaţia terenului şi de deţinător,
iar respectarea acestuia este obligatorie în conformitate cu prevederile prezentei ordonanţe
de urgenţă, precum şi cu alte dispoziţii legale în materie.
Art. 8. – (1) Instituirea regimului de arie naturală protejată se face:
a) prin lege, pentru siturile naturale ale patrimoniului natural universal şi pentru rezervaţiile
biosferei;
b) prin hotărâre a Guvernului, pentru parcuri naţionale, parcuri naturale, geoparcuri, zone
umede de importanţă internaţională, arii speciale de conservare, arii de protecţie specială
avifaunistică, rezervaţii ştiinţifice, monumente ale naturii, rezervaţii naturale;
c) prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, pentru
propunerile de situri de importanţă comunitară, cu avizul Academiei Române, al autorităţii
publice centrale cu competenţe în domeniul administraţiei publice, al autorităţii publice
centrale în domeniul agriculturii şi dezvoltării rurale şi al autorităţii publice centrale în
domeniul transporturilor, al autorităţii publice în domeniul amenajării teritoriului şi al
autorităţii publice în domeniul turismului;
d) prin hotărâri ale consiliilor judeţene sau locale, pentru arii naturale protejate, de interes
judeţean sau local.
(2) Propunerile pentru instituirea regimului de arie naturală protejată se pot face din
iniţiativa oricărei persoane fizice sau juridice şi se înaintează Agenţiei Naţionale pentru Arii
Naturale Protejate, în vederea avizării acestora.
(3) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului stabileşte lista siturilor de
importanţă comunitară şi a ariilor de protecţie specială avifaunistică, pe care o transmite
Comisiei Europene.
(4) Zonele şi siturile naturale care întrunesc criteriile de sit al patrimoniului natural
universal, zonă umedă de importanţă internaţională, geoparc, rezervaţie a biosferei şi ariile
speciale de conservare dobândesc acest regim conform procedurii prevăzute la alin. (1) lit.
a) şi b), pe baza documentaţiei solicitate de organismele internaţionale autorizate şi cu
condiţia recunoaşterii lor prealabile de către aceste organisme.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(5) Propunerea de instituire a regimului de arie naturală protejată pentru cazurile prevăzute
la alin. (1) lit. a)–c) se face pe baza documentaţiei prevăzute la art. 11 alin. (1).
(6) Propunerea de instituire a regimului de arie naturală protejată pentru cazurile prevăzute
la alin. (1) lit. d) se bazează pe o documentaţie ştiinţifică ce se înaintează la consiliile
judeţene sau locale, după caz, în vederea analizei şi luării hotărârii de declarare.
Art. 9. – Pentru urgentarea măsurilor de protecţie şi conservare ce se impun, regimul de arie
naturală protejată din categoriile prevăzute la art. 5 alin. (1) lit. a)–c) se poate institui, cu
caracter provizoriu, în baza documentaţiei prevăzute la art. 11 alin. (1) şi (3) şi cu avizul
autorităţilor publice centrale interesate, prin ordin al conducerii autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului, până la declarare, conform prevederilor prezentei ordonanţe de
urgenţă.
Art. 10. – Modul de constituire şi de administrare a ariilor naturale protejate va lua în
considerare interesele comunităţilor locale, facilitându-se participarea reprezentanţilor
acestora în consiliile consultative pentru aplicarea măsurilor de protecţie, conservare şi
utilizare durabilă a resurselor naturale, încurajându-se menţinerea practicilor şi
cunoştinţelor tradiţionale locale în valorificarea acestor resurse, în beneficiul comunităţilor
locale.
Art. 11. – (1) Documentaţia necesară în vederea instituirii regimului de arie naturală
protejată de interes naţional trebuie să cuprindă:
September 2011
a) studiul de fundamentare ştiinţifică;
b) documentaţia cadastrală cu limitele ariei naturale protejate, cu evidenţierea categoriilor
de folosinţă a terenurilor;
c) avizul Academiei Române.
(2) Normativul de conţinut al documentaţiei necesare în vederea instituirii regimului de arie
naturală protejată de interes naţional se stabileşte de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului şi se aprobă prin ordin al conducătorului acesteia, în termen de
90 de zile de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
909

910
(3) Pentru propunerile de situri de importanţă comunitară şi pentru ariile de protecţie
specială avifaunistică se completează Formularul Standard Natura 2000 stabilit de Comisia
Europeană prin Decizia 97/266/CE şi adoptat prin Ordinul ministrului mediului şi
gospodăririi apelor nr. 207/2006 privind aprobarea conţinutului Formularului Standard
Natura 2000 şi a manualului de completare al acestuia.
Art. 12. – (1) În momentul primirii documentaţiei necesare instituirii regimului de arie
naturală protejată, autorităţile competente pentru protecţia mediului trebuie să înştiinţeze
deţinătorii şi administratorii de terenuri şi să iniţieze consultări cu toţi factorii interesaţi.
(2) Până la finalizarea procedurii de instituire a regimului de protecţie a ariilor naturale
protejate, deţinătorii bunurilor cu valoare de patrimoniu natural, indiferent de destinaţia
terenurilor, vor aplica şi vor respecta măsurile de protecţie, conservare şi utilizare stabilite
cu caracter provizoriu de autorităţile competente pentru protecţia mediului, în condiţiile
prezentei ordonanţe de urgenţă.
Art. 13. – Rezervaţiile ştiinţifice, parcurile naţionale, monumentele naturii, rezervaţiile
naturale şi parcurile naturale, ariile speciale de protecţie avifaunistică, precum şi celelalte
bunuri ale patrimoniului natural, cu regim de protecţie şi conservare dobândit până la
intrarea în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă, prin legi sau prin alte acte cu caracter
normativ emise de autorităţile administraţiei publice centrale sau locale, îşi păstrează
acelaşi regim.
Art. 14. – (1) În vederea îmbunătăţirii coerenţei ecologice a reţelei de arii naturale protejate
de interes naţional şi comunitar, trebuie identificate şi stabilit managementul corespunzător
al coridoarelor ecologice şi al peisajelor, ca zone de importanţă majoră pentru fauna şi flora
sălbatică. Aceste zone sunt cele care, datorită structurii lineare şi continue, cum sunt râurile
cu malurile lor, sau datorită funcţiilor de refugiu, cum sunt perdelele forestiere, tufărişurile
naturale, vegetaţia naturală de pe terenurile marginale ale culturilor agricole, de-a lungul
căilor de comunicaţie rutieră şi feroviară, suprafeţe mici de pădure ori de zone umede, sunt
esenţiale pentru migrarea, dispersarea speciilor sălbatice şi pentru schimburile genetice
dintre populaţiile aceloraşi specii.
(2) Coridoarele ecologice identificate sunt desemnate prin ordin al conducătorului
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, cu avizul Academiei Române, al
autorităţii publice centrale cu competenţe în domeniul administraţiei publice, al autorităţii
publice centrale în domeniul agriculturii şi dezvoltării rurale, al autorităţii publice centrale în
domeniul transporturilor, al autorităţii publice în domeniul amenajării teritoriului şi al
autorităţii publice în domeniul turismului.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Art. 15. – Ariile naturale protejate şi coridoarele ecologice vor fi evidenţiate în mod
obligatoriu de către Agenţia Naţională de Cadastru şi Publicitate Imobiliară în planurile
naţionale, zonale şi locale de amenajare a teritoriului şi de urbanism, în planurile cadastrale
şi în cărţile funciare.
September 2011
SECŢIUNEA a 3-a
Administrarea reţelei de arii naturale protejate de interes naţional
Art. 16. – (1) Ansamblul ariilor naturale protejate, desemnate conform prevederilor
prezentei ordonanţe de urgenţă, conform categoriilor definite în anexa nr. 1, constituie
reţeaua naţională de arii naturale protejate.
(2) Administrarea rezervaţiilor biosferei, a parcurilor naţionale, a parcurilor naturale şi, după
caz, a geoparcurilor, a siturilor de importanţă comunitară, a ariilor speciale de conservare şi
a ariilor de protecţie specială avifaunistică se realizează de către structuri de administrare
special constituite, cu personalitate juridică.
(3) Rezervaţiile ştiinţifice, rezervaţiile naturale, monumentele naturii şi, după caz,
geoparcurile, siturile de importanţă comunitară, ariile speciale de conservare şi ariile de
protecţie specială avifaunistică, care nu necesită sau care nu au structuri de administrare
special constituite, se administrează prin preluare în custodie, potrivit art. 18 alin. (4).
(4) Modalităţile de administrare a ariilor naturale protejate şi a altor bunuri ale
patrimoniului natural, puse sub regim special de protecţie şi conservare, se stabilesc
avându-se în vedere:
a) categoria ariei naturale protejate;
b) întinderea ariei naturale protejate;
c) posibilităţile de asigurare a resurselor financiare pentru asigurarea unei funcţionări
corespunzătoare a administraţiei şi pentru atingerea obiectivelor de conservare.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
911

912
Art. 17. – (1) Responsabilităţile de administrare a ariilor naturale protejate şi a altor bunuri
ale patrimoniului natural, puse sub regim special de protecţie şi conservare, revin:
a) Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate, pentru ariile naturale protejate,
declarate prin lege, prin hotărâre a Guvernului sau prin ordin al autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului;
b) Administraţiei Rezervaţiei Biosferei „Delta Dunării“ pentru Rezervaţia Biosferei „Delta
Dunării“;
c) autorităţilor administraţiei publice locale, pentru ariile naturale protejate, declarate prin
hotărâri ale acestora.
(2) În vederea realizării unei administrări unitare şi eficiente a ariilor naturale protejate se
înfiinţează Agenţia Naţională pentru Arii Naturale Protejate, instituţie publică, cu
personalitate juridică, care funcţionează în subordinea autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului, finanţată din venituri proprii şi subvenţii acordate de la bugetul de stat.
(3) Structura organizatorică, numărul de personal, atribuţiile şi competenţele Agenţiei
Naţionale pentru Arii Naturale Protejate se stabilesc prin hotărâre a Guvernului, la
propunerea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, în termen de 6 luni de la
intrarea în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
Art. 18. – (1) Administrarea ariilor naturale protejate şi a celorlalte bunuri ale patrimoniului
natural aflate în reţeaua naţională de arii naturale protejate se face, potrivit legii, prin:
a) structuri de administrare special constituite, cu personalitate juridică, în subordinea
Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate;
b) structuri de administrare special constituite, cu personalitate juridică şi aflate în
subordinea unor regii autonome, companii şi societăţi naţionale şi comerciale, autorităţi ale
administraţiei publice locale, servicii descentralizate ale administraţiei publice centrale,
instituţii ştiinţifice de cercetare şi de învăţământ din sectorul public şi privat, muzee,
organizaţii neguvernamentale, constituite potrivit legii şi aflate în coordonarea
metodologică a Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
c) persoane fizice şi juridice care au calitatea de custode şi se află în coordonarea
metodologică a Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate;
d) serviciile regionale din structura proprie a Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale
Protejate, pentru rezervaţiile ştiinţifice, rezervaţiile naturale, monumentele naturii şi, după
caz, a geoparcurilor, a siturilor de importanţă comunitară, a ariilor speciale de conservare, a
ariilor de protecţie specială avifaunistică şi ale celorlalte bunuri ale patrimoniului natural
supuse unui regim special de protecţie şi care nu au fost preluate în custodie;
e) Administraţia Rezervaţiei Biosferei „Delta Dunării“ aflată în subordinea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului, pentru Rezervaţia Biosferei „Delta Dunării“.
(2) În cazul rezervaţiilor ştiinţifice, rezervaţiilor naturale, monumentelor naturii, siturilor de
importanţă comunitară, ariilor speciale de conservare, ariilor de protecţie specială
avifaunistică şi ale celorlalte bunuri ale patrimoniului natural supuse unui regim special de
protecţie, care nu sunt cuprinse în perimetrele rezervaţiilor biosferei, ale parcurilor
naţionale sau ale parcurilor naturale, administrarea se poate asigura prin oricare dintre
modalităţile prevăzute la alin. (1), după caz.
(3) În cazul rezervaţiilor ştiinţifice, rezervaţiilor naturale, monumentelor naturii, siturilor de
importanţă comunitară, ariilor speciale de conservare, ariilor de protecţie specială
avifaunistică şi ale celorlalte bunuri ale patrimoniului natural supuse unui regim special de
protecţie, care sunt cuprinse total sau parţial în perimetrele rezervaţiilor biosferei, ale
parcurilor naţionale şi ale parcurilor naturale, administrarea se asigură de către structurile
de administrare ale acestora.
(4) Modul de atribuire a administrării, respectiv custodiei ariilor naturale protejate se
stabileşte printr-o metodologie care se elaborează de autoritatea publică centrală pentru
protecţia mediului şi se aprobă prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului în termen de 60 de zile de la intrarea în vigoare a prezentei
ordonanţe de urgenţă.
Art. 19. – (1) Structurile de administrare special constituite au personalitate juridică şi se
stabilesc pentru asigurarea administrării ariilor naturale protejate, potrivit prevederilor art.
18 alin. (1) lit. a) şi b).
(2) Pe lângă structurile de administrare special constituite se înfiinţează consilii consultative
de administrare, alcătuite din reprezentanţi ai instituţiilor, organizaţiilor economice,
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
913

914
organizaţiilor neguvernamentale, autorităţilor şi comunităţilor locale, care deţin cu orice
titlu suprafeţe, bunuri sau au interese în perimetrul ori în vecinătatea ariei naturale
protejate şi care sunt implicate şi interesate în aplicarea măsurilor de protecţie, în
conservarea şi dezvoltarea durabilă a zonei.
(3) Componenţa şi regulamentul de organizare şi funcţionare a consiliilor consultative de
administrare se propun de către administraţia ariei naturale protejate şi se aprobă de
Agenţia Naţională pentru Arii Naturale Protejate.
(4) Structurile de administrare special constituite sunt îndrumate de un consiliu ştiinţific, cu
rol de autoritate ştiinţifică, pe teritoriul ariei naturale protejate.
(5) Componenţa şi regulamentul de organizare şi funcţionare a consiliilor ştiinţifice se
propun de către administraţia ariilor naturale protejate, cu avizul Academiei Române, şi se
aprobă de Agenţia Naţională pentru Arii Naturale Protejate.
Art. 20. – (1) Custozi pot fi persoane fizice sau juridice care au calificarea, instruirea şi
mijloacele necesare pentru a stabili şi aplica măsurile de protecţie şi conservare a bunurilor
încredinţate, atestate de Agenţia Naţională pentru Arii Naturale Protejate.
(2) Calitatea de custode se stabileşte prin încheierea de convenţii între părţi, conform legii,
în care se stipulează obligaţiile şi drepturile acestora. Convenţia de custodie şi legitimaţia de
custode reprezintă documente valabile în faţa autorităţilor publice şi a altor persoane
interesate.
(3) Modalitatea încheierii convenţiilor de custodie şi eliberarea legitimaţiilor de custode
sunt în competenţa de reglementare a Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate.
Art. 21. – (1) Planurile de management şi regulamentele rezervaţiilor biosferei, parcurilor
naţionale şi naturale se elaborează de către administratorii acestora, se avizează de către
consiliile ştiinţifice, consiliile consultative de administrare şi de Agenţia Naţională pentru Arii
Naturale Protejate şi se aprobă prin hotărâre a Guvernului, la propunerea autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului.
(2) Pentru celelalte categorii de arii naturale protejate, planurile de management şi
regulamentele se elaborează de către administratorii acestora, se avizează de către Agenţia
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Naţională pentru Arii Naturale Protejate şi se aprobă prin ordin al autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului, cu avizul autorităţilor publice centrale interesate.
(3) Măsurile prevăzute în planurile de management al ariilor naturale protejate se
elaborează astfel încât să ţină cont de exigenţele economice, sociale şi culturale, precum şi
de particularităţile regionale şi locale ale zonei, prioritate având însă obiectivele care au dus
la constituirea ariei naturale protejate.
(4) Respectarea planurilor de management şi a regulamentelor este obligatorie pentru
administratorii ariilor naturale protejate, precum şi pentru persoanele fizice şi juridice care
deţin sau care administrează terenuri şi alte bunuri şi/sau care desfăşoară activităţi în
perimetrul şi în vecinătatea ariei naturale protejate.
(5) Planurile de amenajare a teritoriului, cele de dezvoltare locală şi naţională, precum şi
orice alte planuri de exploatare/utilizare a resurselor naturale din aria naturală protejată vor
fi armonizate de către autorităţile emitente cu prevederile planului de management.
(6) Autorităţile locale şi naţionale cu competenţe şi responsabilităţi în reglementarea
activităţilor din ariile naturale protejate sunt obligate să instituie, de comun acord cu
administratorii ariilor naturale protejate şi, după caz, cu Agenţia Naţională pentru Arii
Naturale Protejate, măsuri speciale pentru conservarea sau utilizarea durabilă a resurselor
naturale din ariile naturale protejate, conform prevederilor planurilor de management.
(7) Ariile naturale protejate de interes comunitar sunt create pentru impunerea unor măsuri
speciale în vederea conservării unor habitate naturale şi/sau specii sălbatice de interes
comunitar. În cazul suprapunerii lor în ariile naturale protejate de interes naţional,
managementul acestora va fi inclus în planul de management al respectivelor arii naturale
protejate, cu respectarea celei mai restrictive funcţii de protecţie.
Art. 22. – (1) Zonarea internă a ariilor naturale protejate de interes naţional se face prin
planul de management, prin definirea şi delimitarea, după caz, a: zonelor cu protecţie
strictă, zonelor de protecţie integrală, zonelor-tampon, zonelor de dezvoltare durabilă a
activităţilor umane.
(2) Zonele cu protecţie strictă sunt zonele din ariile naturale protejate, de mare importanţă
ştiinţifică, ce cuprind zone sălbatice în care nu au existat intervenţii antropice sau nivelul
acestora a fost foarte redus.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
915

916
(3) În zonele prevăzute la alin. (2) se interzice desfăşurarea oricăror activităţi umane, cu
excepţia activităţilor de cercetare, educaţie şi ecoturism, cu limitările descrise în planurile
de management.
(4) Zonele de protecţie integrală cuprind cele mai valoroase bunuri ale patrimoniului natural
din interiorul ariilor naturale protejate.
(5) În zonele prevăzute la alin. (4) sunt interzise:
a) orice forme de exploatare sau utilizare a resurselor naturale, precum şi orice forme de
folosire a terenurilor, incompatibile cu scopul de protecţie şi/sau de conservare;
b) activităţile de construcţii-investiţii, cu excepţia celor destinate administrării ariei naturale
protejate şi/sau activităţilor de cercetare ştiinţifică ori a celor destinate asigurării siguranţei
naţionale sau prevenirii unor calamităţi naturale.
(6) Prin excepţie de la prevederile alin. (5), în zonele de protecţie integrală, în afara
perimetrelor rezervaţiilor ştiinţifice cu regim strict de protecţie, se pot desfăşura
următoarele activităţi:
a) ştiinţifice şi educative;
b) activităţi de ecoturism care nu necesită realizarea de construcţii-investiţii;
c) utilizarea raţională a pajiştilor pentru cosit şi/sau păşunat numai cu animale domestice,
proprietatea membrilor comunităţilor care deţin păşuni sau care deţin dreptul de utilizare a
acestora în orice formă recunoscută prin legislaţia naţională în vigoare, pe suprafeţele, în
perioadele şi cu speciile şi efectivele avizate de administraţia parcului, astfel încât să nu fie
afectate habitatele naturale şi speciile de floră şi faună prezente;
d) localizarea şi stingerea operativă a incendiilor;
e) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii, grupuri
de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, în baza aprobării
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, a planului de acţiune provizoriu,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
elaborat în acest scop de consiliul ştiinţific şi valabil până la intrarea în vigoare a planului de
management;
f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, la propunerea administraţiei şi cu avizul
consiliului ştiinţific, în baza aprobării de către autoritatea publică centrală pentru protecţia
mediului;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, la propunerea administraţiei ariei
naturale protejate, cu avizul consiliului ştiinţific, în baza aprobării autorităţii publice centrale
pentru protecţia mediului. În cazul în care calamităţile afectează suprafeţe de pădure,
acţiunile de înlăturare a efectelor acestora se fac la propunerea administraţiei ariei naturale
protejate, cu avizul consiliului ştiinţific, în baza aprobării autorităţii publice centrale care
răspunde de silvicultură;
h) acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a dăunătorilor forestieri, care nu necesită
extrageri de arbori, şi acţiunile de monitorizare a acestora;
i) acţiunile de combatere a înmulţirii în masă a dăunătorilor forestieri, care necesită
evacuarea materialului lemnos din pădure, în cazul în care apar focare de înmulţire, la
propunerea administraţiei ariei naturale protejate, cu avizul consiliului ştiinţific şi în baza
aprobării autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură.
(7) Zonele-tampon, în parcurile naţionale denumite zone de conservare durabilă şi în
parcurile naturale denumite zone de management durabil, nu se includ în zonele cu
protecţie integrală, strictă sau de dezvoltare durabilă a activităţilor umane şi care fac
trecerea între zonele cu protecţie integrală şi cele de dezvoltare durabilă.
September 2011
(8) În zonele de conservare durabilă se pot desfăşura următoarele activităţi:
a) ştiinţifice şi educative;
b) activităţi de ecoturism care nu necesită realizarea de construcţii-investiţii;
c) utilizarea raţională a pajiştilor pentru cosit şi/sau păşunat pe suprafeţele, în perioadele şi
cu speciile şi efectivele avizate de administraţia parcului natural, astfel încât să nu fie
afectate habitatele naturale şi speciile de floră şi faună prezente;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
917

918
d) localizarea şi stingerea operativă a incendiilor;
e) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii, grupuri
de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, cu aprobarea autorităţii
publice centrale pentru protecţia mediului, a planului de acţiune provizoriu, elaborat în
acest scop de consiliul ştiinţific al parcului şi valabil până la intrarea în vigoare a planului de
management;
f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, la propunerea consiliului ştiinţific al
ariei naturale protejate, cu aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, cu acordul administraţiei ariei naturale
protejate, emis în baza aprobării autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului. În
cazul în care calamităţile afectează suprafeţe de pădure, acţiunile de înlăturare a efectelor
acestora se fac cu acordul administraţiei ariei naturale protejate, emis în baza aprobării
autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură;
h) activităţile de protecţie a pădurilor, acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a
dăunătorilor forestieri, care necesită evacuarea materialului lemnos din pădure în cantităţi
care depăşesc prevederile amenajamentelor, se fac cu acordul administraţiei ariei naturale
protejate, emis în baza aprobării autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură;
i) activităţi tradiţionale de utilizare a unor resurse regenerabile, în limita capacităţii
productive şi de suport a ecosistemelor, prin tehnologii cu impact redus, precum recoltarea
de fructe de pădure, de ciuperci şi de plante medicinale, cu respectarea normativelor în
vigoare. Acestea se pot desfăşura numai de către persoanele fizice sau juridice care
deţin/administrează terenuri în interiorul parcului sau de comunităţile locale, cu acordul
administraţiei ariei naturale protejate;
j) lucrări de îngrijire şi conducere a arboretelor, lucrări speciale de conservare cu accent pe
promovarea regenerării naturale şi fără extragerea lemnului mort, cu excepţia cazurilor în
care se manifestă atacuri de dăunători ai pădurii ce se pot extinde pe suprafeţe întinse, în
primul rând de parcele întregi limitrofe zonelor cu protecţie strictă sau integrală, in restul
zonei-tampon fiind permisă aplicarea de tratamente silvice care promovează regenerarea
pe cale naturală a arboretelor: tratamentul tăierilor de transformare spre grădinărit,
tratamentul tăierilor grădinărite şi cvasigrădinărite, tratamentul tăierilor progresive clasice
sau în margine de masiv cu perioada de regenerare de minimum 10 ani. Tratamentele
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
silvice se vor aplica cu restricţii impuse de planurile de management al parcurilor şi de
ghidurile de gospodărire a pădurilor în arii protejate.
September 2011
(9) În zonele de management durabil se pot desfăşura următoarele activităţi:
a) ştiinţifice şi educative;
b) activităţi de ecoturism care nu necesită realizarea de construcţii-investiţii;
c) utilizarea raţională a pajiştilor pentru cosit şi/sau păşunat numai cu animale domestice,
de către proprietarii care deţin păşuni sau care deţin dreptul de utilizare a acestora în orice
formă recunoscută prin legislaţia naţională în vigoare, pe suprafeţele, în perioadele şi cu
speciile şi efectivele avizate de administraţia parcului, astfel încât să nu fie afectate
habitatele naturale şi speciile de floră şi faună prezente;
d) localizarea şi stingerea operativă a incendiilor;
e) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii, grupuri
de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, cu aprobarea planului de
acţiune provizoriu de către autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului, plan
elaborat în acest scop de consiliul ştiinţific al parcului şi valabil până la intrarea în vigoare a
planului de management;
f) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate, la propunerea consiliului ştiinţific al
ariei naturale protejate, cu aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului;
g) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi, cu acordul administraţiei ariei naturale
protejate, emis în baza aprobării autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului. În
cazul în care calamităţile afectează suprafeţe de pădure, acţiunile de înlăturare a efectelor
acestora se fac cu acordul administraţiei ariei naturale protejate, emis în baza aprobării
autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură;
h) activităţile de protecţie a pădurilor, acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a
dăunătorilor forestieri, care necesită evacuarea materialului lemnos din pădure în cantităţi
care depăşesc prevederile amenajamentelor, se fac cu acordul administraţiei ariei naturale
protejate, emis în baza aprobării autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
919

920
i) activităţi tradiţionale de utilizare a unor resurse regenerabile, în limita capacităţii
productive şi de suport a ecosistemelor, prin tehnologii cu impact redus, precum recoltarea
de fructe de pădure, de ciuperci şi de plante medicinale, cu respectarea normativelor în
vigoare. Acestea se pot desfăşura numai de persoanele fizice şi juridice care
deţin/administrează terenuri în interiorul parcului sau de comunităţile locale, cu aprobarea
administraţiei ariei naturale protejate;
j) activităţi tradiţionale de cultivare a terenurilor agricole şi de creştere a animalelor,
precum şi alte activităţi tradiţionale efectuate de comunităţile locale;
k) lucrări de îngrijire şi conducere a arboretelor şi lucrări de conservare;
l) aplicarea de tratamente silvice care promovează regenerarea pe cale naturală a
arboretelor: tratamentul tăierilor de transformare spre grădinarit, tratamentul tăierilor
grădinărite şi cvasigrădinărite, tratamentul tăierilor progresive clasice sau în margine de
masiv, tratamentul tăierilor succesive clasice sau în margine de masiv, tratamentul tăierilor
în crâng, în salcâmete şi în zăvoaie de plop şi salcie. În cazul arboretelor de plop
euramerican se poate aplica şi tratamentul tăierilor rase în parchete mici, iar în arboretele
de molid, tăieri rase pe parcelele de maximum 1 ha;
m) activităţi de vânătoare;
n) activităţi de pescuit sportiv.
(10) Zone de dezvoltare durabilă a activităţilor umane sunt zonele în care se permit activităţi
de investiţii/dezvoltare, cu prioritate cele de interes turistic, dar cu respectarea principiului
de utilizare durabilă a resurselor naturale şi de prevenire a oricăror efecte negative
semnificative asupra biodiversităţii.
(11) În zonele de dezvoltare durabilă se pot desfăşura următoarele activităţi, cu respectarea
prevederilor din planurile de management:
a) activităţi de vânătoare, în zonele de dezvoltare durabilă din parcurile naturale;
b) activităţi tradiţionale de cultivare a terenurilor agricole şi de creştere a animalelor;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
c) activităţi de pescuit sportiv, industrial şi piscicultură;
d) activităţi de exploatare a resurselor minerale neregenerabile, dacă această posibilitate
este prevăzută în planul de management al parcului şi dacă reprezintă o activitate
tradiţională;
e) lucrări de îngrijire şi conducere a arboretelor şi lucrări de conservare;
f) aplicarea de tratamente silvice care promovează regenerarea pe cale naturală a
arboretelor: tratamentul tăierilor de transformare spre grădinărit, tratamentul tăierilor
grădinărite şi cvasigrădinărite, tratamentul tăierilor progresive clasice sau în margine de
masiv, tratamentul tăierilor succesive clasice ori în margine de masiv, tratamentul tăierilor
în crâng în salcâmete şi zăvoaie de plop şi salcie. În zonele de dezvoltare durabilă din
parcurile naţionale se pot aplica tratamentul tăierilor rase în arboretele de molid pe
suprafeţe de maximum 1 ha, precum şi tratamentul tăierilor rase în parchete mici în
arboretele de plop euramerican. În zonele de dezvoltare durabilă din parcurile naturale se
poate aplica şi tratamentul tăierilor rase în parchete mici în arboretele de molid pe
suprafeţe de maximum 1 ha şi plop euramerican;
g) activităţi specifice modului de producţie ecologic de cultivare a terenului agricol şi
creşterea animalelor, în conformitate cu legislaţia specifică din sistemul de agricultură
ecologică;
h) alte activităţi tradiţionale efectuate de comunităţile locale.
Art. 23. – (1) În rezervaţiile ştiinţifice sunt interzise orice activităţi umane, cu excepţia
activităţilor de cercetare, educaţie şi de ecoturism, cu limitările descrise în planurile de
management, cu acordul Academiei Române şi al administratorului.
(2) În rezervaţiile naturale nu sunt permise activităţi de utilizare a resurselor naturale. Prin
excepţie, sunt permise numai acele intervenţii care au drept scopuri protejarea şi
promovarea obiectivului pentru care au fost constituite şi unele activităţi de valorificare
durabilă a anumitor resurse naturale.
Art. 24. – (1) Amenajamentele silvice ale unităţilor de producţie/proprietăţilor ce intră în
componenţa ariilor naturale protejate vor fi revizuite în mod obligatoriu în termen de 12
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
921

922
luni de la aprobarea planurilor de management. Până la revizuirea amenajamentelor silvice
nu se vor aplica de către administratorii fondului forestier din acestea decât acele prevederi
care sunt conforme legislaţiei specifice ariilor naturale protejate şi planurilor de
management în vigoare.
(2) Planurile de dezvoltare pentru zonele incluse în arii naturale protejate se modifică de
către autorităţile responsabile în conformitate cu prevederile planurilor de management,
respectiv cu obiectivele de conservare a ariilor naturale protejate care nu dispun de plan de
management.
Art. 25. – Evaluarea managementului ariilor naturale protejate se face cel puţin o dată pe
an, pe baza monitorizării şi controalelor efectuate în teren de către autorităţile competente
pentru protecţia mediului.
Art. 26. – (1) Pentru terenurile din arii naturale protejate, deţinute în regim de proprietate
privată sau concesionate, proprietarii ori concesionarii vor primi compensaţii pentru
respectarea prevederilor restrictive din planul de management al ariei naturale protejate.
Modalitatea de solicitare, de calcul şi de acordare a compensaţiilor se stabileşte prin
hotărâre a Guvernului.
(2) Până la aprobarea planurilor de management, potrivit prevederilor art. 21 alin. (1) şi (2),
administratorii ariilor naturale protejate respective au obligaţia să stabilească un set de
măsuri de conservare, pentru care este necesară acordarea de compensaţii, şi să transmită
aceste informaţii Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate, în termen de 6 luni de la
preluarea administrării ariei naturale protejate.
(3) Proprietarii de terenuri extravilane situate în arii naturale protejate supuse unor restricţii
de utilizare sunt scutiţi de plata impozitului pe teren.
(4) Scutirea de la plata impozitului pe teren se acordă în baza unei confirmări emise de
administraţia ariei naturale protejate sau de Agenţia Naţională pentru Arii Naturale
Protejate.
(5) Pentru unele bunuri floristice şi faunistice ale patrimoniului natural, existente în grădini
şi în parcuri de agrement, în grădini zoologice, precum şi în colecţii muzeistice, ca bunuri ale
patrimoniului natural floristic, faunistic, geologic, paleontologic, mineralogic şi de altă
natură, măsurile necesare de protecţie şi conservare vor fi luate de către administratorii sau
deţinătorii acestora.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Art. 27. – (1) Scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol sau silvic de terenuri de
pe raza ariei naturale protejate, cu excepţia celor aflate în zonele de dezvoltare durabilă, se
poate face numai pentru obiective care vizează asigurarea securităţii naţionale, asigurarea
securităţii, sănătăţii oamenilor şi animalelor şi prevenirea catastrofelor naturale sau pentru
obiectivele destinate cercetării ştiinţifice şi bunei administrări a ariei naturale protejate.
(2) Scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol sau silvic de terenuri de pe raza
ariei naturale protejate, conform alin. (1), se face numai cu acordul administratorului sau,
după caz, al custodelui ariei naturale protejate, emis în baza aprobării autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului şi a autorităţii publice centrale în domeniul agriculturii
şi/sau silviculturii.
Art. 28. – (1) Sunt interzise activităţile din perimetrele ariilor naturale protejate sau din
vecinătatea acestora care pot să genereze un impact negativ semnificativ asupra speciilor
sălbatice şi habitatelor naturale pentru care au fost desemnate, în lipsa actelor de
reglementare specifice.
(2) Planurile şi/sau proiectele publice ori private pentru care trebuie stabilită necesitatea
efectuării evaluării de mediu/evaluării impactului asupra mediului sunt cele care sunt
realizate în cadrul unei arii naturale protejate, indirect legate de aceasta sau necesare
pentru managementul ariei naturale protejate, şi care, fie individual, fie împreună cu alte
planuri/proiecte, pot avea efecte negative semnificative asupra ariei naturale protejate,
avându-se în vedere obiectivele de conservare.
(3) Acordul de mediu sau avizul de mediu pentru proiectele şi/sau planurile prevăzute la
alin. (2) se emit numai dacă proiectul/planul nu afectează în mod negativ integritatea ariei
naturale protejate respective.
(4) Prin excepţie de la prevederile alin. (3), în cazul în care evaluarea de mediu/evaluarea
impactului asupra mediului relevă efecte negative semnificative asupra ariei naturale
protejate şi, în lipsa unor soluţii alternative, proiectul/planul trebuie totuşi realizat din
considerente imperative de interes public major, inclusiv din raţiuni de ordin social sau
economic, autoritatea competentă pentru protecţia mediului emite avizul de mediu/acordul
de mediu numai după stabilirea măsurilor compensatorii necesare pentru a proteja
coerenţa reţelei naţionale de arii naturale protejate sau cea globală a reţelei „Natura 2000“,
în cazul siturilor de interes comunitar.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
923

924
(5) În situaţia în care siturile incluse în reţeaua „Natura 2000“, identificate conform
legislaţiei în vigoare, adăpostesc un tip de habitat natural prioritar şi/sau o specie prioritară,
singurele considerente care pot fi invocate sunt cele privind:
a) sănătatea sau siguranţa publică;
b) anumite consecinţe benefice de importanţă majoră pentru mediu;
c) alte motive imperative de interes public major asupra cărora s-a obţinut punctul de
vedere al Comisiei Europene.
(6) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului informează Comisia Europeană
asupra măsurilor compensatorii adoptate pentru a proteja coerenţa globală a reţelei
„Natura 2000“.
(7) Emiterea actelor de reglementare pentru planuri/proiecte/activităţi în ariile naturale
protejate şi, după caz, în vecinătatea acestora se realizează numai cu avizul
administratorilor, respectiv al custozilor ariilor naturale protejate.
Art. 29. – (1) Construcţiile, dotările şi alte amenajări existente în perimetrul ariilor naturale
protejate legal constituite, realizate din investiţii publice pe terenuri ce aparţin domeniului
public, vor fi destinate, cu prioritate, activităţilor administrative şi ştiinţifice ale celor care le
asigură managementul, precum şi altor activităţi în legătură cu buna administrare.
(2) În toate situaţiile în care managementul ariilor naturale protejate este realizat prin
structuri proprii de administrare, acestea vor dispune de un sediu administrativ asigurat, cu
prioritate dintre cele prevăzute la alin. (1).
(3) În ariile naturale protejate în care este permis ecoturismul, construcţiile, dotările şi
amenajările prevăzute la alin. (1) pot fi destinate şi acestui scop, precum şi activităţilor de
educaţie şi instruire ecologică ce se organizează în cooperare cu autorităţile locale,
instituţiile de învăţământ şi cu organizaţiile neguvernamentale angajate în activităţi de
protecţie şi educaţie ecologică.
Art. 30. – (1) Administratorii ariilor naturale protejate au obligaţia să evalueze costurile
necesare implementării planurilor de management şi să le comunice autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(2) Resursele financiare necesare bunei administrări a ariilor naturale protejate de interes
internaţional, comunitar şi naţional se asigură din bugetul Agenţiei Naţionale pentru Arii
Naturale Protejate, fiind destinate pentru implementarea planurilor de management şi/sau
a măsurilor de conservare, precum şi pentru funcţionarea administraţiilor din subordine.
(3) Pentru completarea resurselor financiare necesare bunei administrări a ariilor naturale
protejate, potrivit planurilor de management şi regulamentelor, administratorii acestora
pot institui un sistem de tarife, ce se stabileşte de administratorul ariei naturale protejate,
cu avizul Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate.
(4) Tarifele prevăzute la alin. (3) se constituie ca venituri proprii pentru sistemul de arii
naturale protejate şi se pot institui pentru vizitarea sau pentru facilităţile, serviciile şi
activităţile specifice desfăşurate în ariile naturale protejate, în conformitate cu prevederile
regulamentului ariei naturale protejate.
September 2011
(5) Sumele provenite din aceste tarife se utilizează după cum urmează:
a) 75% se fac venit la bugetul administraţiei ariei naturale protejate, pentru realizarea
obiectivelor din planul de management;
b) 25% se fac venit la Agenţia Naţională pentru Arii Naturale Protejate, pentru a completa
subvenţiile de la bugetul de stat.
(6) Pentru siturile „Natura 2000“ autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului
trebuie să transmită Comisiei Europene costurile estimate pentru aplicarea măsurilor de
conservare a speciilor şi habitatelor de interes comunitar, în vederea cofinanţării.
CAPITOLUL III
Conservarea habitatelor naturale şi a speciilor sălbatice de floră şi faună
Art. 31. – (1) Protecţia şi conservarea habitatelor naturale şi a speciilor sălbatice de interes
comunitar, cu excepţia păsărilor, existente pe teritoriul României şi prevăzute în anexele nr.
2 şi 3, se fac prin declararea de situri de importanţă comunitară şi arii speciale de
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
925

926
conservare, selectate şi desemnate în conformitate cu criteriile stabilite în anexa nr. 7 şi cu
prevederile art. 8 alin. (1) lit. b) şi c) şi alin. (4).
(2) Protecţia şi conservarea speciilor sălbatice de păsări, existente pe teritoriul României şi
prevăzute în anexa nr. 3, precum şi a celor migratoare se fac prin declararea de arii de
protecţie specială avifaunistică, în conformitate cu prevederile art. 8 alin. (1) lit. b).
(3) Protecţia şi conservarea habitatelor naturale terestre, acvatice şi/sau subterane de
interes naţional, precum şi a speciilor protejate de plante şi animale sălbatice se fac prin
declararea de arii naturale protejate de interes naţional.
Art. 32. – (1) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului stabileşte sistemul de
monitorizare a stării de conservare a habitatelor naturale şi speciilor de floră şi faună
sălbatică de interes comunitar.
(2) Pe baza rezultatelor evaluărilor stării de conservare a habitatelor naturale şi a speciilor
de floră şi faună sălbatică de interes comunitar, se poate propune modificarea listei
naţionale a siturilor „Natura 2000“.
Art. 33. – (1) Pentru speciile de plante şi animale sălbatice terestre, acvatice şi subterane, cu
excepţia speciilor de păsări, inclusiv cele prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B, precum şi
speciile incluse în lista roşie naţională şi care trăiesc atât în ariile naturale protejate, cât şi în
afara lor, sunt interzise:
a) orice formă de recoltare, capturare, ucidere, distrugere sau vătămare a exemplarelor
aflate în mediul lor natural, în oricare dintre stadiile ciclului lor biologic;
b) perturbarea intenţionată în cursul perioadei de reproducere, de creştere, de hibernare şi
de migraţie;
c) deteriorarea, distrugerea şi/sau culegerea intenţionată a cuiburilor şi/sau ouălor din
natură;
d) deteriorarea şi/sau distrugerea locurilor de reproducere ori de odihnă;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
e) recoltarea florilor şi a fructelor, culegerea, tăierea, dezrădăcinarea sau distrugerea cu
intenţie a acestor plante în habitatele lor naturale, în oricare dintre stadiile ciclului lor
biologic;
f) deţinerea, transportul, comerţul sau schimburile în orice scop ale exemplarelor luate din
natură, în oricare dintre stadiile ciclului lor biologic.
September 2011
(2) Pentru toate speciile de păsări sunt interzise:
a) uciderea sau capturarea intenţionată, indiferent de metoda utilizată;
b) deteriorarea, distrugerea şi/sau culegerea intenţionată a cuiburilor şi/sau ouălor din
natură;
c) culegerea ouălor din natură şi păstrarea acestora, chiar dacă sunt goale;
d) perturbarea intenţionată, în special în cursul perioadei de reproducere, de creştere şi de
migraţie;
e) deţinerea exemplarelor din speciile pentru care sunt interzise vânarea şi capturarea;
f) comercializarea, deţinerea şi/sau transportul în scopul comercializării acestora în stare vie
ori moartă sau a oricăror părţi ori produse provenite de la acestea, uşor de identificat.
(3) Speciile de păsări prevăzute în anexa nr. 5 C sunt acceptate la vânătoare, în afara
perioadelor de reproducere şi creştere a puilor.
(4) În cazul speciilor de păsări migratoare prevăzute în anexa nr. 5 C, este interzisă vânarea
acestora în perioada lor de reproducere sau pe parcursul rutei de întoarcere spre zonele de
cuibărit.
(5) Activităţile prevăzute la alin. (2) lit. f) nu sunt interzise în cazul speciilor prevăzute în
anexa nr. 5 D, cu condiţia să fi fost capturate sau ucise ori obţinute prin mijloace legale.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
927

928
(6) Pentru speciile indicate în anexa nr. 5 E, activităţile prevăzute la alin. (2) lit. f) pot fi
permise în baza unei autorizaţii speciale eliberate de către autoritatea publică centrală
pentru protecţia mediului.
(7) Autorizaţia prevăzută la alin. (6) se acordă după consultări cu Comisia Europeană, iar
procedura de emitere a acesteia se stabileşte prin ordin al conducătorului autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului, în termen de 90 de zile de la intrarea în vigoare a
prezentei ordonanţe de urgenţă.
(8) Pentru asigurarea protecţiei, managementului şi utilizării durabile a populaţiilor speciilor
de păsări al căror areal natural de distribuţie include teritoriul României este necesară
realizarea de studii şi cercetări având ca subiect temele prevăzute în anexa nr. 8.
Art. 34. – (1) În vederea protejării habitatelor naturale şi a speciilor indigene, introducerea
de specii alohtone, intervenţiile asupra speciilor invazive, precum şi reintroducerea speciilor
indigene prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B se reglementează prin ordin al conducătorului
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, în termen de 90 de zile de la data
intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
(2) Pentru speciile sălbatice alohtone introduse este obligatorie efectuarea unei evaluări a
impactului acestei introduceri asupra speciilor de floră şi faună indigene, rezultatele acestor
evaluări trebuind să fie transmise pentru informare Comisiei Europene.
(3) Introducerea speciilor de păsări sălbatice alohtone se poate face doar după consultarea
prealabilă a Comisiei Europene.
Art. 35. – (1) Autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului reprezintă autoritatea
administrativă desemnată pentru aplicarea prevederilor Regulamentului Consiliului (CE) nr.
338/97 privind protecţia speciilor de floră şi faună sălbatică prin reglementarea
comercializării acestora, cu modificările şi completările ulterioare, ale Regulamentului
Consiliului (CE) nr. 348/81 privind regulile comune pentru importul produselor din balene
sau din alte cetacee, cu modificările şi completările ulterioare, şi ale Regulamentului
Consiliului (CE) nr. 3.254/91 privind interzicerea utilizării capcanelor de picior, cu
modificările şi completările ulterioare, precum şi pentru relaţia cu Comisia Europeană.
(2) Autorităţile ştiinţifice naţionale desemnate pentru aplicarea prevederilor
Regulamentului Consiliului (CE) nr. 338/97 privind protecţia speciilor de floră şi faună
sălbatică prin reglementarea comercializării acestora, cu modificările şi completările
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
ulterioare, ale Regulamentului Consiliului (CE) nr. 348/81 privind regulile comune pentru
importul produselor din balene sau din alte cetacee, cu modificările şi completările
ulterioare, şi ale Regulamentului Consiliului (CE) nr. 3.254/91 privind interzicerea utilizării
capcanelor de picior, cu modificările şi completările ulterioare, sunt, după caz:
September 2011
a) Academia Română;
b) Institutul de Cercetări şi Amenajări Silvice;
c) Institutul Naţional de Cercetare-Dezvoltare „Delta Dunării“.
(3) Instrucţiunile de aplicare a reglementărilor privind protecţia speciilor de floră şi faună
sălbatică şi a altor bunuri ale patrimoniului natural se aprobă prin ordin comun al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului şi al conducătorului
autorităţii publice centrale din domeniul finanţelor, în termen de 90 de zile de la intrarea în
vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
Art. 36. – (1) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului organizează sistemul de
monitorizare a capturilor şi uciderilor accidentale a speciilor strict protejate prevăzute în
anexele nr. 4 A şi 4 B.
(2) Sistemul de monitorizare prevăzut la alin. (1) se stabileşte prin hotărâre a Guvernului, la
propunerea autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, în termen de 90 de zile
de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
Art. 37 – (1) Prelevarea din natură şi exploatarea exemplarelor de plante şi animale
sălbatice aparţinând speciilor prevăzute în anexa nr. 5, precum şi altor specii cu acelaşi
regim de protecţie se vor face în condiţii compatibile cu menţinerea acestor specii într-o
stare de conservare favorabilă, luându-se, după caz, următoarele măsuri:
a) reglementarea accesului în anumite zone şi/sau anumite perioade;
b) interdicţia temporară şi/sau locală a recoltării şi capturării anumitor specii;
c) reglementarea perioadelor, a modurilor şi a mijloacelor de recoltare/capturare;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
929

930
d) instituirea unui sistem de autorizare a recoltării/capturării, transportului şi
comercializării, inclusiv stabilirea de cote;
e) încurajarea cultivării şi creşterii în captivitate, în vederea reducerii presiunii asupra
populaţiilor naturale;
f) evaluarea măsurilor adoptate.
(2) Pentru capturarea sau uciderea speciilor de faună sălbatică prevăzute în anexele nr. 5 A,
5 B, 5 C, 5 D şi 5 E şi în cazul excepţiilor prevăzute la art. 38, pentru prelevarea, capturarea
sau uciderea speciilor prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B este interzisă folosirea metodelor
sau mijloacelor prevăzute în anexa nr. 6.
Art. 38. – (1) Prin excepţie de la prevederile art. 33 alin. (1)–(4) şi ale art. 37 alin. (1),
autoritatea publică centrală pentru protecţia mediului stabileşte derogări, prin ordin al
conducătorului acesteia, cu avizul Academiei Române, cu condiţia să nu existe o alternativă
acceptabilă, iar măsurile derogatorii să nu fie în detrimentul menţinerii populaţiilor speciilor
respective într-o stare de conservare favorabilă în arealul lor natural şi numai în
următoarele situaţii:
a) în interesul protejării faunei şi florei sălbatice şi al conservării habitatelor naturale;
b) pentru prevenirea producerii unor daune importante, în special asupra culturilor agricole,
animalelor domestice, pădurilor, pescăriilor, apelor şi altor bunuri;
c) în interesul sănătăţii şi securităţii publice sau pentru alte raţiuni de interes public major,
inclusiv de natură socială sau economică, şi pentru consecinţe benefice de importanţă
fundamentală pentru mediu;
d) în scopuri de cercetare ştiinţifică şi educaţie, de repopulare şi de reintroducere a acestor
specii, precum şi pentru operaţiuni de reproducere necesare în acest scop, inclusiv pentru
răspândirea artificială a plantelor;
e) pentru a permite, în condiţii strict controlate, într-o manieră selectivă şi într-o măsură
limitată, prinderea sau deţinerea unui număr limitat şi specificat de exemplare din speciile
prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(2) Procedura de derogare se stabileşte prin ordin al autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului, în termen de 90 de zile de la data intrării în vigoare a prezentei
ordonanţe de urgenţă.
(3) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului transmite Comisiei Europene
rapoarte privind derogările aplicate, după cum urmează:
September 2011
a) anual, pentru derogările aplicate speciilor de păsări sălbatice prevăzute în anexa nr. 4 A;
b) la fiecare 2 ani, pentru derogările aplicate speciilor sălbatice, cu excepţia păsărilor,
prevăzute în anexa nr. 4 A.
(4) Rapoartele prevăzute la alin. (3) vor conţine informaţii privind:
a) speciile care fac obiectul derogărilor şi motivul derogării, inclusiv natura riscului, cu, dacă
este cazul, indicarea soluţiilor alternative care au fost respinse şi datelor ştiinţifice de
fundamentare;
b) mijloacele, dispozitivele sau metodele autorizate pentru capturarea sau uciderea
speciilor animale şi motivaţia utilizării acestora;
c) circumstanţele de timp şi de loc în care aceste derogări sunt acordate;
d) autoritatea abilitată să declare şi să controleze dacă sunt întrunite condiţiile necesare şi
să decidă care mijloace, dispozitive sau metode pot fi utilizate, între ce limite şi prin ce
instituţii/servicii şi ce persoane le vor duce la îndeplinire;
e) măsurile de control aplicate şi rezultatele obţinute.
Art. 39. – (1) Pentru exemplarele cu dizabilităţi, pui orfani sau exemplarele confiscate ce
aparţin speciilor prevăzute în anexele nr. 3, 4 A, 4 B, 5 A, 5 B, 5 C, 5 D, 5 E şi în anexele la
Regulamentul Consiliului (CE) nr. 338/97 privind protecţia speciilor de floră şi faună
sălbatică prin reglementarea comercializării acestora, cu modificările şi completările
ulterioare, se pot înfiinţa centre de reabilitare şi/sau îngrijire.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
931

932
(2) Procedura de înfiinţare a centrelor prevăzute la alin. (1) se stabileşte prin ordin al
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, în termen de 120 de zile de la data
intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
Art. 40. – (1) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului transmite Comisiei
Europene rapoarte privind implementarea prevederilor Directivei 79/409/CEE, la intervale
de 3 ani, începând cu data de 1 ianuarie 2010.
(2) Autoritatea competentă pentru protecţia mediului transmite Comisiei Europene
rapoarte privind implementarea prevederilor Directivei 92/43/CEE, la intervale de 6 ani,
începând cu data de 1 ianuarie 2013.
CAPITOLUL IV
Conservarea altor bunuri ale patrimoniului natural
Art. 41. – Tipurile geomorfologice deosebite, de relief pozitiv sau negativ, cum sunt colinele,
depresiunile, dolinele, şeile, văile carstice, ponoarele, izbucurile şi altele, se conservă în
cadrul ariilor naturale protejate existente sau în cadrul unor arii naturale de interes
geomorfologic, corespunzător delimitate şi puse sub regim special de protecţie, potrivit
prevederilor art. 8.
Art. 42. – (1) Bunurile patrimoniului natural, respectiv peşteri, depozite fosilifere, formaţiuni
geologice, mineralogice, arbori seculari ori reprezentativi izolaţi şi altele asemenea, vor fi
protejate prin stabilirea unor zone de protecţie corespunzătoare ca întindere scopului de
conservare a bunurilor naturale, conform prevederilor art. 8.
(2) Pentru peşteri, zona de protecţie se stabileşte în funcţie de caracteristicile şi clasa
peşterii, aşa cum este definită la art. 43 alin. (5), cu avizul Academiei Române.
(3) Proprietarii sau administratorii terenurilor ce cuprind intrări în peşteri au obligaţia de a
permite accesul spre aceste intrări.
(4) Beneficiarul unei lucrări de investiţii are obligaţia de a anunţa descoperirea oricărei
peşteri în frontul unei lucrări miniere sau al unei cariere celei mai apropiate instituţii
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
abilitate, respectiv administratorului sau custodelui ariei naturale protejate, agenţiei
judeţene pentru protecţia mediului sau reprezentanţilor autorităţilor administraţiei publice
locale.
Art. 43. – (1) Bunurile patrimoniului geologic şi speologic, ca bunuri naturale ale subsolului,
sunt, în condiţiile legii, bunuri proprietate publică a statului.
September 2011
(2) Nominalizarea bunurilor prevăzute la alin. (1) se face prin hotărâre a Guvernului.
(3) Peştera este un cavernament de origine geomorfologică naturală, ale cărui dimensiuni
conferă interiorului o obscuritate absolută.
(4) Resursele peşterii sunt reprezentate de obiecte, materiale, substanţe şi forme de viaţă
care există sau se formează în mod natural în peşteri: formaţiuni minerale, roci, sedimente,
depozite paleontologice, situri arheologice, specii sălbatice, acumulări de ape subterane.
(5) Peşterile se clasifică după cum urmează:
a) clasa A – peşteri de valoare excepţională, care, prin interesul ştiinţific sau unicitatea
resurselor, sunt reprezentative pentru patrimoniul speologic naţional şi internaţional;
b) clasa B – peşteri de importanţă naţională, care se disting prin mărime, raritatea
resurselor şi prin potenţial turistic;
c) clasa C – peşteri de importanţă locală, protejate pentru semnificaţia lor geologică,
peisagistică, hidrologică, istorică, potenţial turistic sau pentru dimensiunile lor;
d) clasa D – peşterile care nu întrunesc condiţiile pentru a fi incluse în clasele A, B şi C.
(6) Încadrarea/reîncadrarea peşterilor în clasele A, B şi C se face prin ordin al conducătorului
autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, pe baza unor documentaţii ştiinţifice
avizate de Academia Română.
(7) Peşterile din clasa A nu pot face obiectul niciunei modificări a factorilor naturali sau
amenajări, cu excepţia celor destinate protejării peşterii şi a celor temporare necesare
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
933

934
explorării lor şi/sau evacuării victimelor în caz de accident. Ele pot face obiectul explorărilor
speologice, cercetării ştiinţifice, turismului speologic specializat sau al activităţilor de
documentare, pe bază de autorizaţii emise de Academia Română şi de
administratorii/custozii ariei naturale protejate, în limitele stabilite prin regulamentele şi
planurile de management.
(8) Peşterile din clasa A se constituie ca rezervaţii ştiinţifice.
(9) Peşterile din clasa B pot face obiectul explorărilor speologice, al activităţilor de
documentare, cercetării ştiinţifice şi turismului speologic specializat, pe baza autorizaţiilor
emise de administratorii/custozii ariei naturale protejate, în limitele stabilite prin
regulamentele şi planurile de management.
(10) Peşterile din clasa B se constituie ca monumente ale naturii sau rezervaţii naturale,
după caz.
(11) Peşterile din clasa C pot face obiectul explorărilor speologice, activităţilor de
documentare, cercetării ştiinţifice, amenajărilor turistice sau al altor forme de valorificare,
cum ar fi speoterapia sau captarea apei subterane, pe baza autorizaţiilor emise de
Academia Română, cu avizul administraţiei/custodelui ariei naturale protejate în care sunt
incluse.
(12) Peşterile care nu sunt clasificate, dar care sunt incluse în arii naturale protejate vor fi
încadrate în clasele de management prevăzute la alin. (5), prin planul de management al
ariei naturale protejate în care sunt incluse.
Art. 44. – În scopul evitării efectelor negative asupra bunurilor patrimoniului speologic se
interzic:
a) colectările de faună, fosile sau de obiecte de interes arheologic din peşteri, efectuate fără
autorizaţia emisă de Academia Română, potrivit prevederilor art. 45;
b) utilizarea neautorizată a peşterilor şi desfăşurarea unor activităţi ce pot pune în pericol
integritatea sau echilibrul natural al peşterilor;
c) dislocarea, vânzarea, cumpărarea, colecţionarea speleotemelor sau altor resurse ale
peşterilor;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
d) degradarea prin inscripţionare sau poluarea peşterilor prin depozitarea în interiorul lor
ori în elementele de relief, cu care acestea comunică în mod direct, de obiecte, deşeuri de
orice fel, cadavre, substanţe toxice şi periculoase, combustibili de orice natură;
e) distrugerea sau degradarea marcajelor ori a panourilor indicatoare din exteriorul sau din
interiorul peşterilor;
f) efectuarea neautorizată, în perimetrul de la suprafaţă sau în apropierea intrării unei
peşteri protejate, a unor lucrări cum ar fi: derocări, defrişări, baraje, explozii, construcţii;
September 2011
g) îngrădirea accesului persoanelor autorizate spre intrările peşterilor;
h) popularizarea, mediatizarea datelor precise de identificare şi localizare a peşterilor din
clasa A, care prin natura lor pot conduce la periclitarea patrimoniului speologic din această
categorie.
Art. 45. – (1) Academia Română are competenţa să elibereze autorizaţii pentru:
a) activităţi ştiinţifice, de explorare, turism speologic specializat şi de documentare în
peşteri din clasa A;
b) săpături, derocări şi colectări din peşteri;
c) amenajarea infrastructurii pentru turism sau orice altă formă de utilizare ori exploatare a
resurselor peşterilor.
(2) Autorizaţia se eliberează pe baza unei cereri scrise, care va conţine precizări privind
scopul, mijloacele, durata, proporţiile, garanţiile acţiunii şi se va retrage în cazul în care
condiţiile stabilite la eliberarea ei nu au fost respectate.
Art. 46. – (1) Fac parte din patrimoniul geologic tipurile de obiective care conservă
eşantioane reprezentative din punct de vedere paleontologic, petrografic, mineralogic,
structural, stratigrafic.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
935

936
(2) Inventarierea, clasificarea, protecţia şi conservarea patrimoniului geologic, precum şi
elaborarea şi controlul măsurilor de protecţie şi conservare a patrimoniului geologic,
supravegherea şi controlul ariilor protejate de interes geologic sunt în competenţa
Academiei Române şi a autorităţilor teritoriale pentru protecţia mediului.
(3) Instituirea regimului special de protecţie pentru ariile naturale protejate de interes
geologic se face în conformitate cu prevederile art. 8.
Art. 47. – Pentru evitarea efectelor negative asupra bunurilor patrimoniului geologic se
interzic:
a) distrugerea, perturbarea sau alterarea siturilor de conservare pentru obiective geologice;
b) dislocarea, prelevarea rocilor, fosilelor, vegetaţiei de pe aria unui sit de conservare, fără
acordul celui care o administrează;
c) intrarea în perimetrul protejat fără permisul de acces eliberat de cel care îl administrează;
d) schimbarea regimului juridic al unui sit sau al unui teren ce cuprinde un sit de conservare
de interes geologic aflat în proprietate publică.
Art. 48. – În cadrul şantierelor de exploatare, managerii acestora vor desemna persoane de
specialitate sau custozi, după caz, care să vegheze la protejarea bunurilor geologice din
fronturile de lucru, asigurându-se astfel:
a) supravegherea permanentă a zonelor de extracţie şi conservarea materialului de
provenienţă paleobiologică sau minerală;
b) avertizarea lucrătorilor asupra aspectelor ce privesc conservarea anumitor bunuri
geologice ce pot fi ulterior înregistrate ca situri de conservare sau bunuri ale patrimoniului
geologic;
c) conservarea perimetrelor care au sau pot dobândi regim de protecţie specială;
d) conservarea colecţiilor de bunuri geologice de provenienţă locală;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
e) colaborarea cu conducerea şantierului şi cu autorităţile locale;
f) întocmirea de rapoarte periodice asupra activităţii de conservare, care se înaintează
Academiei Române şi autorităţilor teritoriale pentru protecţia mediului.
Art. 49. – (1) Florile de mină şi fosilele de plante şi animale vertebrate şi nevertebrate sunt
considerate bunuri ale patrimoniului natural din momentul descoperirii lor.
(2) Comercializarea pe piaţa internă, intracomunitară şi exportul în orice scop al bunurilor
prevăzute la alin. (1) se pot face numai cu acordul autorităţii competente pentru protecţia
mediului, cu avizul prealabil al Academiei Române.
(3) Procedura de eliberare a acordului prevăzut la alin. (2) se stabileşte prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, în termen de 90 de
zile de la data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă.
CAPITOLUL V
Organizarea şi exercitarea controlului
Art. 50. – (1) Controlul aplicării prevederilor prezentei ordonanţe de urgenţă se exercită de
către personalul cu atribuţii de control din cadrul structurilor proprii ale:
a) Gărzii Naţionale de Mediu;
b) Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate;
c) autorităţii publice centrale şi teritoriale pentru protecţia mediului;
d) structurilor de administrare şi custozilor ariilor naturale protejate;
e) autorităţii publice centrale care răspunde de silvicultură şi structurilor teritoriale ale
acesteia, pe domeniul lor de competenţă;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
937

938
f) Autorităţii Naţionale Sanitare Veterinare şi pentru Siguranţa Alimentelor, pe domeniul său
de competenţă, în ceea ce priveşte activităţile de comerţ cu specii de floră şi faună
sălbatică;
g) Autorităţii Naţionale a Vămilor, pentru operaţiunile vamale;
h) Administraţiei Rezervaţiei Biosferei „Delta Dunării“, pentru Rezervaţia Biosferei „Delta
Dunării“;
i) altor autorităţi cu atribuţii în domeniul protecţiei mediului.
(2) Controlul asupra respectării prevederilor prezentei ordonanţe de urgenţă referitoare la
ariile naturale protejate, declarate prin hotărâri ale consiliilor judeţene sau locale, se
exercită şi de personalul special împuternicit al acestora.
(3) Orice persoană fizică sau juridică are obligaţia să furnizeze informaţiile şi datele solicitate
de autorităţile competente pentru protecţia mediului şi de administratorii ariilor naturale
protejate, pentru îndeplinirea responsabilităţilor pe care le au potrivit dispoziţiilor prezentei
ordonanţe de urgenţă.
(4) În vederea realizării corespunzătoare a controlului în perimetrul şi în vecinătatea ariilor
naturale protejate, accesul personalului cu atribuţii de control din cadrul structurilor proprii
ale autorităţilor prevăzute la alin. (1) nu poate fi restricţionat, indiferent de tipul de
proprietate.
CAPITOLUL VI
Sancţiuni
Art. 51. – Încălcarea prevederilor prezentei ordonanţe de urgenţă atrage răspunderea civilă,
materială, contravenţională sau penală, după caz.
Art. 52. – (1) Constituie infracţiune şi se pedepseşte cu închisoare de la 3 luni la 1 an sau cu
amendă penală de la 30.000 lei la 60.000 lei săvârşirea următoarelor fapte:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
a) scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol ori silvic de terenuri de pe raza
ariei naturale protejate, cu excepţia celor aflate în zonele de dezvoltare durabilă, pentru
alte obiective decât cele prevăzute la art. 27 alin. (1);
b) scoaterea definitivă sau temporară din circuitul agricol ori silvic de terenuri de pe raza
ariei naturale protejate fără acordul administratorului sau, după caz, al custodelui, emis
potrivit prevederilor art. 27 alin. (2);
c) desfăşurarea de activităţi în perimetrele ariilor naturale protejate sau în vecinătatea
acestora, ce pot să genereze un impact negativ semnificativ asupra speciilor sălbatice şi
habitatelor naturale pentru care au fost desemnate, în lipsa actelor de reglementare
specifice;
September 2011
d) nerespectarea prevederilor art. 33 alin. (1) şi (2);
e) vânarea speciilor de păsări prevăzute în anexa nr. 5 C în perioadele de reproducere şi
creştere a puilor;
f) vânarea speciilor de păsări migratoare prevăzute în anexa nr. 5 C în perioada lor de
reproducere sau pe parcursul rutei de întoarcere spre zonele de cuibărit;
g) capturarea sau uciderea speciilor de faună sălbatică prevăzute în anexele nr. 5 A, 5 B, 5 C,
5 D şi 5 E şi pentru cazurile în care se aplică derogări, conform prevederilor art. 38,
prelevarea, capturarea sau uciderea speciilor prevăzute în anexele nr. 4 A şi 4 B cu metodele
sau mijloacele prevăzute în anexa nr. 6.
h) capturarea sau uciderea speciilor sălbatice cu mijloace nelegale.
(2) Constatarea şi cercetarea infracţiunilor se fac din oficiu, de către organele de urmărire
penală, în condiţiile prevăzute de Codul de procedură penală.
Art. 53. – (1) Constituie contravenţie şi se sancţionează cu amendă contravenţională de la
3.000 lei la 6.000 lei pentru persoane fizice şi de la 25.000 lei la 50.000 lei pentru persoane
juridice următoarele fapte:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
939

940
a) nerespectarea măsurilor de protecţie, conservare şi utilizare stabilite cu caracter
provizoriu de autorităţile competente pentru protecţia mediului;
b) îngrădirea accesului persoanelor autorizate spre intrările peşterilor;
c) neanunţarea descoperirii oricărei peşteri;
d) distrugerea sau degradarea marcajelor ori a panourilor indicatoare din exteriorul sau
interiorul ariilor naturale protejate;
e) popularizarea, mediatizarea datelor precise de identificare şi localizare a peşterilor din
clasa A, care prin natura lor pot conduce la periclitarea patrimoniului speologic din această
categorie;
f) intrarea în perimetrul protejat fără permisul de acces eliberat de administrator, respectiv
custode;
g) nedesemnarea, în cadrul şantierelor de exploatare, a persoanelor de specialitate care să
vegheze la protejarea bunurilor geologice din fronturile de lucru.
(2) Constituie contravenţie şi se sancţionează cu amendă contravenţională de la 5.000 lei la
10.000 lei pentru persoane fizice şi de la 30.000 lei la 60.000 lei pentru persoane juridice
următoarele fapte:
a) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii, grupuri
de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei în zonele tampon din
parcurile naţionale şi parcurile naturale fără aprobarea autorităţii publice centrale pentru
protecţia mediului, potrivit prevederilor art. 22 alin. (8) lit. e) şi alin. (9) lit. e);
b) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate din zonele tampon din parcurile
naţionale şi parcurile naturale fără aprobarea autorităţii publice centrale pentru protecţia
mediului, potrivit prevederilor art. 22 alin. (8) lit. f) şi alin. (9) lit. f);
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
c) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi din zonele tampon din parcurile
naţionale şi din parcurile naturale fără acordul administraţiei ariei naturale protejate, emis
potrivit prevederilor art. 22 alin. (8) lit. g) şi alin. (9) lit. g);
d) activităţile de protecţie a pădurilor, acţiunile de prevenire a înmulţirii în masă a
dăunătorilor forestieri care necesită evacuarea materialului lemnos din pădure în cantităţi
care depăşesc prevederile amenajamentelor din zonele tampon din parcurile naţionale şi
parcurile naturale fără acordul administraţiei ariei naturale protejate, emis potrivit
prevederilor art. 22 alin. (8) lit. h) şi alin. (9) lit. h);
e) utilizarea unor resurse regenerabile, precum recoltarea de fructe de pădure, de ciuperci
şi de plante medicinale din zonele tampon din parcurile naţionale şi parcurile naturale fără
acordul administratorului ariei naturale protejate, emis potrivit prevederilor art. 22 alin. (8)
lit. i) şi alin. (9) lit. i);
September 2011
f) nerespectarea prevederilor art. 44 lit. a)–c);
g) nefurnizarea informaţiilor şi datelor solicitate de autorităţile competente pentru
protecţia mediului şi de administratorii ariilor naturale protejate, pentru îndeplinirea
responsabilităţilor pe care le au potrivit dispoziţiilor prezentei ordonanţe de urgenţă;
h) interzicerea accesului personalului cu atribuţii de control din cadrul structurilor proprii
ale autorităţilor prevăzute la art. 50 alin. (1), în vederea realizării corespunzătoare a
controlului în perimetrul şi în vecinătatea ariilor naturale protejate;
i) nerespectarea prevederilor art. 16 lit. f), g) şi h) din Regulamentul Consiliului (CE) nr.
338/97 privind protecţia speciilor de floră şi faună sălbatică prin reglementarea
comercializării acestora.
(3) Constituie contravenţie şi se sancţionează cu amendă contravenţională de la 7.500 lei la
15.000 lei pentru persoane fizice şi de la 50.000 lei la 100.000 lei pentru persoane juridice
următoarele fapte:
a) nerespectarea prevederilor art. 22 alin. (5);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
941

942
b) intervenţiile pentru menţinerea habitatelor în vederea protejării anumitor specii, grupuri
de specii sau comunităţi biotice care constituie obiectul protecţiei, fără respectarea
prevederilor art. 22 alin. (6) lit. e);
c) intervenţiile în scopul reconstrucţiei ecologice a ecosistemelor naturale şi al reabilitării
unor ecosisteme necorespunzătoare sau degradate fără respectarea prevederilor art. 22
alin. (6) lit. f);
d) acţiunile de înlăturare a efectelor unor calamităţi fără respectarea prevederilor art. 22
alin. (6) lit. g);
e) acţiunile de combatere a înmulţirii în masă a dăunătorilor forestieri care necesită
evacuarea materialului lemnos din pădure, în cazul în care apar focare de înmulţire, fără
respectarea prevederilor art. 22 alin. (6) lit. i);
f) nerespectarea prevederilor art. 23 alin. (1) şi (2);
g) comercializarea, deţinerea şi/sau transportul în scopul comercializării, în stare vie sau
moartă, ale oricăror părţi sau produse provenite de la speciile prevăzute în anexa nr. 5 E
fără autorizaţia specială emisă de către autoritatea publică centrală pentru protecţia
mediului, potrivit prevederilor art. 33 alin. (6);
h) introducerea de specii sălbatice alohtone fără efectuarea unei evaluări a impactului
acestei introduceri asupra speciilor de floră şi faună indigene, potrivit prevederilor art. 34;
i) nerespectarea prevederilor art. 48;
j) comercializarea pe piaţa internă, intracomunitară şi exportul în orice scop al bunurilor
prevăzute la art. 49 alin. (1) fără acordul autorităţii competente pentru protecţia mediului;
k) încălcarea prevederilor art. 16 lit. a), b), e), i), j) şi k) din Regulamentul Consiliului (CE) nr.
338/97 privind protecţia speciilor de floră şi faună sălbatică prin reglementarea
comercializării acestora, cu modificările şi completările ulterioare.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
(4) Constatarea contravenţiilor şi aplicarea sancţiunilor prevăzute la alin. (1)–(3) se fac de
către personalul cu atribuţii de control din cadrul autorităţilor prevăzute la art. 50 alin. (1)
lit. a), b), d)–f), h) şi i) şi alin. (2), după caz.
(5) Contravenientul poate achita, pe loc sau în termen de 48 de ore de la data încheierii
procesului-verbal ori, după caz, de la data comunicării acestuia, jumătate din minimul
amenzii prevăzute în actul normativ, agentul constatator făcând menţiune despre această
posibilitate în procesul-verbal de constatare şi sancţionare a contravenţiilor.
Art. 54. – Prevederile art. 53 referitoare la contravenţii se completează cu dispoziţiile
Ordonanţei Guvernului nr. 2/2001 privind regimul juridic al contravenţiilor, aprobată cu
modificări şi completări prin Legea nr. 180/2002, cu modificările şi completările ulterioare.
CAPITOLUL VII
September 2011
Dispoziţii finale şi tranzitorii
Art. 55. – Anexele nr. 1–8 fac parte integrantă din prezenta ordonanţă de urgenţă şi se pot
actualiza prin ordin al conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului,
cu avizul Academiei Române.
Art. 56. – (1) Până la adoptarea hotărârii Guvernului privind aprobarea structurii
organizatorice a Agenţiei Naţionale pentru Arii Naturale Protejate, atribuţiile acesteia
prevăzute în prezenta ordonanţă de urgenţă vor fi îndeplinite de către autoritatea publică
centrală pentru protecţia mediului, în limita bugetului disponibil.
(2) Până la stabilirea şi adoptarea planurilor de management în conformitate cu prevederile
prezentei ordonanţe de urgenţă, se aplică planurile de management existente, zonele
speciale de conservare corespunzând zonelor de protecţie integrală din prezenta ordonanţă
de urgenţă.
Art. 57. – Pe data intrării în vigoare a prezentei ordonanţe de urgenţă se abrogă:
a) Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 236/2000 privind regimul ariilor naturale
protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei sălbatice, publicată în
Monitorul Oficial al României, Partea I, nr. 625 din 4 decembrie 2000, aprobată cu
modificări şi completări prin Legea nr. 462/2001, cu modificările şi completările ulterioare;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
943

944
b) art. 2 pct. 7, 36, 37, 62–65, art. 50, art. 51 alin. (41), (5) şi (6), art. 96 alin. (1) pct. 24 şi art.
103 din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 195/2005 privind protecţia mediului,
publicată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr. 1.196 din 30 decembrie 2005,
aprobată cu modificări şi completări prin Legea nr. 265/2006.
Prezenta ordonanţă de urgenţă transpune:
a) Directiva Consiliului 79/409/CEE din 2 aprilie 1979 privind conservarea păsărilor sălbatice,
publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene L103 din 25 aprilie 1979, amendată de:
Directiva Consiliului 81/854/CEE din 19 octombrie 1981, pentru adaptarea Directivei
79/409/CEE ca urmare a aderării Greciei, publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr.
L319 din 7 noiembrie 1981, Directiva Comisiei 85/411/CEE din 25 iulie 1985, publicată în
Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. L233 din 30 august 1985, Directiva Consiliului
86/122/CEE din 8 aprilie 1986 pentru adaptarea Directivei 79/409/CEE ca urmare a aderării
Spaniei şi Portugaliei, publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. L100 din 16 aprilie
1986, Directiva Comisiei 91/244/CEE din 6 martie 1991, publicată în Jurnalul Oficial al
Uniunii Europene nr. L115 din 8 mai 1991, Directiva Consiliului 94/24/CE din 8 iunie 1994
pentru amendarea anexei nr. 2 la Directiva 79/409/CEE, publicată în Jurnalul Oficial al
Uniunii Europene nr. L164 din 30 iunie 1994, Directiva Comisiei 97/49/CE din 29 iulie 1997,
publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. L223 din 13 august 1997, Regulamentul
Consiliului (CE) nr. 807/2003 din 14 aprilie 2003 pentru adaptarea la Decizia Consiliului
1999/468/CE a prevederilor referitoare la comitetele care asistă Comisia în exercitarea
prerogativelor sale, descrise în instrumentele Consiliului adoptate prin procedura de
consultare (unanimitate), publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. 122 din 16 mai
2003, Actul de aderare a Greciei, publicat în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. L291 din
19 noiembrie 1979, Actul de aderare a Spaniei şi Portugaliei, publicat în Jurnalul Oficial al
Uniunii Europene nr. L302 din 15 noiembrie 1985, Actul de aderare a Austriei, Suediei şi
Finlandei, publicat în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. C241 din 29 august 1994 (aşa
cum a fost adaptat de Decizia Consiliului 91/1/CE, Euratom, ECSC, JOCE nr. L1 din 1 ianuarie
1995) şi de Actul referitor la condiţiile aderării pentru Republica Cehă, Republica Estonă,
Republica Cipru, Republica Letonă, Republica Lituaniană, Republica Ungară, Republica
Malta, Republica Polonă, Republica Slovenia şi Republica Slovacă şi adaptările tratatelor de
fondare ale Uniunii Europene, publicat în Jurnalul Oficial al Comunităţilor Europene L 236
din 23 septembrie 2003;
b) Directiva Consiliului 92/43/CEE din 21 mai 1992 privind conservarea habitatelor naturale
şi a faunei şi florei sălbatice, publicată în Jurnalul Oficial al Comunităţilor Europene nr. L206
din 22 iulie 1992, amendată de: Directiva Consiliului 97/62/CE din 27 octombrie 1997
pentru adaptarea la progresul tehnic şi ştiinţific a Directivei 92/43/CEE, publicată în Jurnalul
Oficial al Comunităţilor Europene nr. L305 din 8 noiembrie 1997, Regulamentul
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Parlamentului European şi al Consiliului (CE) nr. 1882/2003 pentru adaptarea la Decizia
Consiliului nr. 1999/468/CE a prevederilor referitoare la comitetele care asistă Comisia în
exercitarea prerogativelor descrise în instrumentele care fac subiectul procedurii la care
face referire art. 251 din Tratatul CE, publicat în Jurnalul Oficial al Comunităţilor Europene
nr. 284 din 31 octombrie 2003, Actul de aderare a Austriei, Suediei şi Finlandei, publicat în
Jurnalul Oficial al Comunităţilor Europene nr. C241 din 29 august 1994 (aşa cum a fost
adaptat de Decizia Consiliului 91/1/CE, Euratom, ECSC, publicată în Jurnalul Oficial al
Comunităţilor Europene nr. L1 din 1 ianuarie 1995) şi de Actul referitor la condiţiile aderării
pentru Republica Cehă, Republica Estonă, Republica Cipru, Republica Letonă, Republica
Lituaniană, Republica Ungară, Republica Malta, Republica Polonă, Republica Slovenia si
Republica Slovacă şi adaptările tratatelor de fondare ale Uniunii Europene, publicat în
Jurnalul Oficial al Comunităţilor Europene nr. L236 din 23 septembrie 2003; şi
c) Directiva Consiliului nr. 2006/105/CEE din 20 noiembrie 2006 privind adaptarea
Directivelor 73/239/CEE, 74/557/CEE şi 2002/83/CE din domeniul mediului, ca urmare a
aderării Bulgariei şi României, publicată în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene nr. L363 din
20 decembrie 2006, amendată de Corigendumul Directivei Consiliului 2006/105/CEE din 20
noiembrie 2006 pentru adaptarea Directivelor 73/239/CEE, 74/557/CEE şi 2002/83/CE din
domeniul mediului, ca urmare a aderării Bulgariei şi României, publicat în Jurnalul Oficial al
Uniuni Europene nr. L80 din 21 martie 2007.
September 2011
PRIM-MINISTRU
CĂLIN POPESCU-TĂRICEANU
Contrasemnează:
Ministrul mediului şi dezvoltării durabile,
Attila Korodi
Ministrul agriculturii şi dezvoltării rurale,
Decebal Traian Remeş
Ministrul dezvoltării, lucrărilor publice şi locuinţelor,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
945

946
László Borbély
Ministrul internelor şi reformei administrative,
Cristian David
p. Ministrul transporturilor,
Septimiu Buzaşu,
secretar de stat
Departamentul pentru Afaceri Europene,
Adrian Ciocănea,
secretar de stat
Ministrul economiei şi finanţelor,
Varujan Vosganian
Bucureşti, 20 iunie 2007.
Nr. 57.
ANEXA Nr. 1
SCOPUL ŞI REGIMUL DE MANAGEMENT
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
al categoriilor de arii naturale protejate
În conformitate cu prevederile art. 5 alin. (1) lit. a) – c) şi alin. (2) din prezenta ordonanţă de
urgenţă, scopul şi regimul de management al categoriilor de arii naturale protejate ce
compun reţeaua naţională de arii protejate sunt următoarele:
a) Rezervaţii ştiinţifice
Rezervaţiile ştiinţifice sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor habitate naturale terestre şi/sau acvatice, cuprinzând elemente
reprezentative de interes ştiinţific sub aspect floristic, faunistic, geologic, speologic,
paleontologic, pedologic sau de altă natură. Mărimea rezervaţiilor ştiinţifice este
determinată de arealul necesar pentru asigurarea integrităţii zonei protejate.
Managementul rezervaţiilor ştiinţifice asigură un regim strict de protecţie prin care
habitatele sunt păstrate într-o stare pe cât posibil neperturbată. În aceste zone se interzice
desfăşurarea oricăror activităţi umane, cu excepţia activităţilor de cercetare, educaţie şi de
ecoturism cu limitările descrise în planurile de management, cu acordul forului ştiinţific
competent şi al administratorului rezervaţiei ştiinţifice. Rezervaţiile ştiinţifice corespund
categoriei I IUCN (Uniunea Internaţională pentru Conservarea Naturii) „Rezervaţie Naturală
Strictă: arie protejată, administrată în principal în scopuri ştiinţifice“.
b) Parcuri naţionale
Parcurile naţionale sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor eşantioane reprezentative pentru spaţiul biogeografic naţional,
cuprinzând elemente naturale cu valoare deosebită sub aspectul fizico-geografic, floristic,
faunistic, hidrologic, geologic, paleontologic, speologic, pedologic sau de altă natură,
oferind posibilitatea vizitării în scopuri ştiinţifice, educative, recreative şi turistice.
Managementul parcurilor naţionale asigură menţinerea cadrului fizico-geografic în stare
naturală, protecţia ecosistemelor, conservarea resurselor genetice şi a diversităţii biologice
în condiţii de stabilitate ecologică, prevenirea şi excluderea oricărei forme de exploatare a
resurselor naturale şi a folosinţelor terenurilor, incompatibilă scopului atribuit. Regimul de
gospodărire se stabileşte prin regulamente şi planuri proprii de protecţie şi conservare
aprobate de autorităţile naţionale ştiinţifice şi administrative abilitate, potrivit dispoziţiilor
prezentei ordonanţe de urgenţă. În perimetrele lor vor fi cuprinse ecosisteme sau fracţiuni
de ecosisteme terestre şi acvatice cât mai puţin influenţate prin activităţi umane.
Elementele cu valoare deosebită de pe cuprinsul parcurilor naţionale pot fi delimitate şi
puse sub un regim strict de protecţie ca rezervaţii ştiinţifice. Parcurile naţionale se întind în
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
947

948
general pe suprafeţe mari de teren. În perimetrul parcurilor naţionale sunt admise doar
activităţile tradiţionale practicate numai de comunităţile din zona parcului naţional,
activităţi tradiţionale ce vor fi reglementate prin planul de management. Parcurile naţionale
corespund categoriei II IUCN „Parc naţional: arie protejată administrată în special pentru
protecţia ecosistemelor şi pentru recreere“.
c) Monumente ale naturii
Monumente ale naturii sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor elemente naturale cu valoare şi semnificaţie ecologică, ştiinţifică,
peisagistică deosebite, reprezentate de specii de plante sau animale sălbatice rare,
endemice ori ameninţate cu dispariţia, arbori seculari, asociaţii floristice şi faunistice,
fenomene geologice – peşteri, martori de eroziune, chei, cursuri de apă, cascade şi alte
manifestări şi formaţiuni geologice, depozite fosilifere, precum şi alte elemente naturale cu
valoare de patrimoniu natural prin unicitatea sau raritatea lor. Dacă monumentele naturii
nu sunt cuprinse în perimetrul altor zone aflate sub regim de protecţie, pentru asigurarea
integrităţii lor se vor stabili zone de protecţie obligatorie, indiferent de destinaţia şi de
deţinătorul terenului.
Managementul monumentelor naturii se face după un regim strict de protecţie care asigură
păstrarea trăsăturilor naturale specifice. În funcţie de gradul lor de vulnerabilitate, accesul
populaţiei poate fi limitat sau interzis.
Monumentele naturii corespund categoriei III IUCN „Monument natural: arie protejată
administrată în special pentru conservarea elementelor naturale, specifice“.
d) Rezervaţii naturale
Rezervaţiile naturale sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor habitate şi specii naturale importante sub aspect floristic, faunistic,
forestier, hidrologic, geologic, speologic, paleontologic, pedologic. Mărimea lor este
determinată de arealul necesar asigurării integrităţii elementelor protejate.
Managementul rezervaţiilor naturale se face diferenţiat, în funcţie de caracteristicile
acestora, prin măsuri active de gospodărire pentru a asigura menţinerea habitatelor şi/sau
în vederea protejării anumitor specii, grupuri de specii sau comunităţi biotice. Pe lângă
activităţile ştiinţifice, după caz, pot fi admise activităţi turistice, educaţionale, organizate.
Sunt admise unele activităţi de valorificare durabilă a unor resurse naturale. Sunt interzise
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
folosinţe ale terenurilor sau exploatarea resurselor care dăunează obiectivelor atribuite.
Potrivit scopului pentru care au fost desemnate, rezervaţiile naturale pot avea caracter
predominant: botanic, zoologic, forestier, geologic, paleontologic, peisagistic, speologic, de
zonă umedă, marină, de resurse genetice şi altele.
Aceste rezervaţii corespund categoriei IV IUCN, şi anume arie de gestionare a
habitatelor/speciilor: arie protejată administrată în special pentru conservare prin
intervenţii de gospodărire.
September 2011
e) Parcuri naturale
Parcurile naturale sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor ansambluri peisagistice în care interacţiunea activităţilor umane cu natura
de-a lungul timpului a creat o zonă distinctă, cu valoare semnificativă peisagistică şi/sau
culturală, deseori cu o mare diversitate biologică.
Managementul parcurilor naturale urmăreşte menţinerea interacţiunii armonioase a omului
cu natura prin protejarea diversităţii habitatelor şi peisajului, promovând păstrarea
folosinţelor tradiţionale ale terenurilor, încurajarea şi consolidarea activităţilor, practicilor şi
culturii tradiţionale ale populaţiei locale.
De asemenea, se oferă publicului posibilităţi de recreere şi turism şi se încurajează
activităţile ştiinţifice şi educaţionale.
Parcurile naturale corespund categoriei V IUCN „Peisaj protejat: arie protejată administrată
în principal pentru conservarea peisajului şi recreere“.
f) Rezervaţii ale biosferei
Rezervaţiile biosferei sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri sunt protecţia şi
conservarea unor zone de habitat natural şi a diversităţii biologice specifice. Rezervaţiile
biosferei se întind pe suprafeţe mari şi cuprind un complex de ecosisteme terestre şi/sau
acvatice, lacuri şi cursuri de apă, zone umede cu comunităţi biocenotice floristice şi
faunistice unice, cu peisaje armonioase naturale sau rezultate din amenajarea tradiţională a
teritoriului, ecosisteme modificate sub influenţa omului şi care pot fi readuse la starea
naturală, comunităţi umane a căror existenţă este bazată pe valorificarea resurselor
naturale, pe principiul dezvoltării durabile şi armonioase. Mărimea rezervaţiilor biosferei
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
949

950
este determinată de cerinţele de protecţie şi conservare eficiente ale mediului natural şi ale
diversităţii biologice specifice.
Managementul rezervaţiilor biosferei se realizează conform unor regulamente şi planuri de
protecţie şi conservare proprii, în conformitate cu recomandările Programului Om –
Biosferă de sub egida UNESCO. Dacă în perimetrul rezervaţiilor biosferei sunt cuprinse şi
situri naturale ale patrimoniului universal, managementul rezervaţiei se realizează cu
respectarea prevederilor Convenţiei privind protecţia patrimoniului mondial cultural şi
natural, de sub egida UNESCO.
Pentru asigurarea protecţiei şi conservării unor zone de habitat natural şi a diversităţii
biologice specifice, precum şi pentru valorificarea resurselor naturale disponibile, potrivit
cerinţelor de consum ale populaţiilor locale şi în limitele potenţialului biologic natural de
regenerare a acestor resurse, în cuprinsul rezervaţiilor biosferei se pot delimita zone cu
regim diferenţiat de protecţie ecologică, de conservare şi de valorificare a resurselor, după
cum urmează:
1. zone strict protejate, având regimul de protecţie şi conservare a rezervaţiilor ştiinţifice;
2. zone tampon, cu rol de protecţie a zonelor strict protejate şi în care sunt admise activităţi
limitate de valorificare a resurselor disponibile, în conformitate cu autorizaţiile date de
administraţia rezervaţiei;
3. zone de reconstrucţie ecologică, în care se realizează măsuri de refacere a mediului
deteriorat;
4. zone de dezvoltare durabilă, valorificabile economic prin practici tradiţionale sau noi,
ecologic admise, în limitele capacităţii de regenerare a resurselor.
Rezervaţiile biosferei cu aşezări umane sunt astfel gestionate încât să constituie modele de
dezvoltare a comunităţilor umane în armonie cu mediul natural.
g) Zone umede de importanţă internaţională
Zonele umede de importanţă internaţională sunt acele arii naturale protejate al căror scop
este asigurarea protecţiei şi conservării siturilor naturale cu diversitatea biologică specifică
zonelor umede.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Managementul acestor zone se realizează în scopul conservării lor şi al utilizării durabile a
resurselor biologice pe care le generează, în conformitate cu prevederile Convenţiei privind
conservarea zonelor umede de importanţă internaţională, în special ca habitat al păsărilor
acvatice.
September 2011
h) Situri naturale ale patrimoniului natural universal
Siturile naturale ale patrimoniului natural universal sunt acele arii naturale protejate ale
căror scopuri sunt protecţia şi conservarea unor zone de habitat natural în cuprinsul cărora
există elemente naturale a căror valoare este recunoscută ca fiind de importanţă universală.
Mărimea arealului lor este determinată de cerinţele pentru asigurarea integrităţii şi
conservării elementelor supuse acestui regim de protecţie. În cuprinsul acestor zone pot
exista comunităţi umane ale căror activităţi sunt orientate pentru o dezvoltare compatibilă
cu cerinţele de protecţie şi conservare ale sitului natural.
Managementul siturilor naturale ale patrimoniului natural universal se realizează în
conformitate cu regulamentele şi planurile proprii de protecţie şi conservare, cu
respectarea prevederilor Convenţiei privind protecţia patrimoniului mondial cultural şi
natural, de sub egida UNESCO.
i) Arii speciale de conservare
Ariile speciale de conservare sunt acele arii naturale protejate de interes comunitar ale
căror scopuri sunt conservarea, menţinerea şi, acolo unde este cazul, readucerea într-o
stare de conservare favorabilă a habitatelor naturale şi/sau a populaţiilor speciilor pentru
care situl este desemnat. Ariile naturale de conservare sunt special desemnate pentru
conservarea tipurilor de habitate naturale şi a habitatelor speciilor prevăzute în anexele nr.
2 şi 3.
Managementul ariilor speciale de conservare necesită planuri de management adecvate
specifice siturilor desemnate sau integrate în alte planuri de management şi măsuri legale,
administrative sau contractuale în scopul evitării deteriorării habitatelor naturale şi a
habitatelor speciilor, precum şi a perturbării speciilor pentru care zonele au fost desemnate.
Orice plan sau proiect indirect legat sau necesar pentru gestiunea sitului, dar susceptibil de
a-l afecta într-un mod semnificativ, va face obiectul unui studiu pentru evaluarea
impactului, ţinându-se seama de obiectivele de conservare a ariei, conform prevederilor art.
28 din ordonanţa de urgenţă.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
951

952
Ariile speciale de conservare se desemnează prin hotărâre a Guvernului, după
recunoaşterea statutului lor de către Comisia Europeană, şi vor face parte din reţeaua
europeană „NATURA 2000“.
j) Arii de protecţie specială avifaunistică
Ariile de protecţie specială avifaunistică sunt acele arii naturale protejate ale căror scopuri
sunt conservarea, menţinerea şi, acolo unde este cazul, readucea într-o stare de conservare
favorabilă a speciilor de păsări şi a habitatelor specifice, desemnate pentru protecţia
speciilor de păsări migratoare sălbatice, mai ales a celor prevăzute în anexele nr. 3 şi 4 A.
Managementul ariilor speciale de protecţie se realizează ca şi pentru ariile speciale de
conservare.
Ariile speciale de protecţie sunt desemnate prin hotărâre a Guvernului şi fac parte din
reţeaua europeană „NATURA 2000“.
k) Situri de importanţă comunitară
Siturile de importanţă comunitară reprezintă acele arii care, în regiunea sau în regiunile
biogeografice în care există, contribuie semnificativ la menţinerea sau restaurarea la o stare
de conservare favorabilă a habitatelor naturale din anexa nr. 2 sau a speciilor de interes
comunitar din anexa nr. 3 şi care pot contribui astfel semnificativ la coerenţa reţelei
„NATURA 2000“ şi/sau contribuie semnificativ la menţinerea diversităţii biologice în
regiunea ori regiunile biogeografice respective. Pentru speciile de animale cu areal larg de
răspândire, siturile de importanţă comunitară ar trebui să corespundă zonelor din areal în
care sunt prezenţi factori abiotici şi biotici esenţiali pentru existenţa şi reproducerea acestor
specii.
Propunerile de situri de importanţă comunitară se stabilesc prin ordin al autorităţii publice
centrale pentru protecţia mediului, pe baza criteriilor enunţate în anexa nr. 7.
l) Geoparcul
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Geoparcul este un teritoriu ce cuprinde elemente de interes geologic deosebit, alături de
elemente de interes ecologic, arheologic, istoric şi cultural. Caracteristicile geologice sunt
cuprinse într-un număr de situri de importanţă ştiinţifică, educaţională sau estetică,
reprezentative pentru un anumit moment din istoria Pamântului ori pentru anumite
evenimente sau procese geologice.
Un geoparc are limite bine definite, o suprafaţă suficient de mare şi o strategie de
dezvoltare teritorială în folosul comunităţilor locale, a căror existenţă este bazată pe
valorificarea resurselor naturale si culturale, pe principiul dezvoltării durabile. Geoparcurile
sunt zone cu aşezări umane astfel gestionate încât să constituie modele de dezvoltare a
comunităţilor în armonie cu mediul natural.
Geoparcul are o structură de administrare proprie care, în parteneriate locale şi naţionale,
asigură conservarea patrimoniului natural şi cultural şi propune metode noi de protecţie,
educaţie, cooperare în scopul dezvoltării socio-economice, îmbunătăţirii condiţiilor de viaţă
din mediul rural şi întăririi identităţii locale.
Managementul unui geoparc se realizează in conformitate cu strategia de dezvoltare
teritorială identificată şi în conformitate cu recomandările UNESCO si Cartei Reţelei
Europene a Geoparcurilor. Pentru asigurarea managementului siturilor geologice, naturale,
istorice, culturale, precum şi pentru valorificarea resurselor naturale disponibile, potrivit
cerinţelor de consum ale populaţiilor locale, în cuprinsul geoparcului se pot delimita zone cu
regim diferenţiat de protecţie, de conservare şi de valorificare a resurselor, după cum
urmează:
September 2011
1. zone strict protejate, având regimul de protecţie şi conservare a rezervaţiilor ştiinţifice;
2. zone tampon, cu rol de protecţie a zonelor strict protejate şi în care sunt admise activităţi
limitate de valorificare a resurselor disponibile, în conformitate cu autorizaţiile date de
administraţia geoparcului;
3. zone de dezvoltare durabilă, valorificabile economic prin practici tradiţionale sau noi,
ecologic admise, în limitele capacităţii de regenerare a resurselor.
Geoparcul reprezintă un concept lansat si susţinut de UNESCO, în parteneriat cu Reţeaua
Europeană a Geoparcurilor. La nivel mondial a fost creată Reţeaua Globală (UNESCO) a
Geoparcurilor. Recunoaşterea internaţională a funcţionarii unui geoparc şi acceptarea lui în
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
953

954
aceste structuri se face în acord cu reglementările stabilite de UNESCO şi de Carta Reţelei
Europene a Geoparcurilor.
ANEXA Nr. 2
TIPURI
de habitate naturale a căror conservare necesită declararea ariilor speciale de conservare
Un asterisc înaintea numelui habitatului semnifică faptul că este un habitat prioritar.
Cod
„NATURA
2000“
Denumirea tipului de habitat
1110
Maluri nisipoase acoperite permanent cu un strat mic de apă marină;
1140
Lagune şi golfuri cu bancuri de nisip neacoperite de apă;
1150
* Lagune şi golfuri cu bancuri de nisip;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
1160
September 2011
Lagune şi golfuri cu bancuri de nisip;
1210
Vegetaţie anuală la linia de ţărm;
1220
Vegetaţie perenă a ţărmurilor stâncoase;
1310
Salicornia şi alte specii anuale care colonizează regiunile mlăştinoase sau nisipoase;
1340
* Pajişti sărăturate continentale;
1530
Stepe şi mlaştini sărăturate panonice;
2330
Dune continentale cu păşuni deschise cu Corynephorus şi Agrostis;
2340
* Dune continentale panonice;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
955

956
2110
Dune mobile embrionare;
2120
Dune mobile de-a lungul ţărmurilor cu Ammophila arenaria (dune albe);
2130
Dune fixate cu vegetaţie herbacee perenă (dune gri);
2160
Dune cu Hippophae rhamnoides;
2180
Dune împădurite din regiunea atlantică, continentală şi boreală;
2190
Depresiuni umede intradunale;
3130
Ape stătătoare, oligotrofe până la mezotrofe cu vegetaţia de Littorelletea uniflorae şi/sau
de Isoeto Nanojuncetea;
3140
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Ape puternic oligomezotrofe cu vegetaţia bentonică de Chara spp.;
3150
Lacuri eutrofe naturale cu vegetaţie tip de Magnopotamion sau Hydrocharition;
3160
Lacuri distrofice şi bălţi;
31AO
* Izvoare termale din Transilvania acoperite de lotuşi; 3220 Râuri alpine şi vegetaţia
herbacee de pe malurile lor;
3230
Râuri de munte şi vegetaţia lor lemnoasă cu Myricaria germanica;
3240
Râuri de munte şi vegetaţia lor lemnoasă cu Salix elaeagnos;
3260
Cursuri de apă din pajiştile montane cu vegetaţia de Ranunculion fluitantis şi Callitricho-
Batrachian;
3270
Râuri cu maluri nămoloase cu vegetaţie de Chenopodian rubri şi Bidentian p.p.;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
957

958
4060
Pajişti alpine şi boreale;
4030
Pajişti uscate;
4070
* Tufişuri cu Pinus mugo şi Rhododendron hirsutum (Mugo-Rhododendretum hirsuti);
40AO
* Tufişuri subcontinentale peri-panonice;
40CO
* Tufărişuri de foioase ponto-sarmatice; 5130 Formaţiuni cu Juniperus communis în zone
sau pajişti calcaroase;
6110
* Pajişti rupicole calcaroase sau bazofile cu Alysso-Sedion albi;
6120
* Pajişti calcaroase pe nisipuri xerice; pajişti xerofile calcaroase pe nisip;
6150
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Pajişti boreale şi alpine pe substrat silicios;
6170
Pajişti calcaroase alpine şi subalpine;
6190
Pajişti panonice de stâncării (Stipo-festucetalia palentis);
6210
Pajişti uscate seminaturale şi faciesuri de acoperire cu tufişuri pe substrat calcaros (*situri
importante pentru orhidee);
6220
* Pseudostepe cu iarbă şi plante anuale de Thero-Brachypodietea;
6230
* Pajişti bogate în specii de Nardus, pe substraturile silicioase ale zonelor muntoase;
6240
* Pajişti stepice subpanonice;
6250
* Pajişti stepice panonice pe loess;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
959

960
6260
* Pajişti panonice nisipoase;
6290
Stepe ponto-panonice vestice;
62CO
* Stepe ponto-sarmatice;
62DO
Pajisti acidofile Oro-Moesiene;
6410
Pajişti cu Molinia pe soluri calcaroase, turboase sau argilo-lemnoase (Molinion caeruleae);
6420
Pajişti umede cu ierburi înalte;
6430
Asociaţii de lizieră cu ierburi înalte hidrofile de la nivelul câmpiilor până la nivel montan şi
alpin;
6440
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Pajişti aluviale ale văilor de râuri cu Cnidion dubii;
6510
Pajişti de altitudine joasă (Alopecurus pratensis, Sangiusorba officinalis);
6520
Pajişti montane;
7110
* Turbării active;
7120
Turbării degradate încă capabile de o regenerare naturală;
7130
Turbării de acoperire (*dacă este activă turbăria);
7140
Mlaştini turboase de tranziţie şi turbării mişcătoare;
7150
Depresiuni pe substraturi turboase;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
961

962
7210
* Mlaştini calcaroase cu Cladium mariscus şi specii de Caricion davallianae;
7220
* Izvoare petrifiante cu formare de travertin (Cratoneurion);
7230
Mlaştini alcaline;
7240
* Vegetaţie pionieră alpină cu Caricion bicoloris-atrofuscae;
8110
Grohotiş stâncos al etajului montan (Androsacetalia alpinae şi Galeopsitalia ladani);
8120
Grohotiş calcaros şi de şisturi calcaroase ale etajelor montane până la cele alpine
(Thlaspietea rotundifolii);
8150
Grohotişuri medioeuropene silicoase ale regiunilor înalte;
8160
* Grohotişuri medioeuropene calcaroase ale etajelor montane;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
8210
September 2011
Pante stâncoase calcaroase cu vegetaţie chasmofitică;
8220
Pante stâncoase silicioase cu vegetaţie chasmofitică;
8230
Stânci silicioase cu vegetaţie pionieră de Sedo-Scleranthion sau Sedo albi-Veronicion dillenii;
8240
Grohotiş şi lespezi calcaroase;
8310
Grote neexploatate turistic;
9110
Păduri tip Luzulo-Fagetum;
9130
Păduri tip Asperulo-Fagetum;
9140
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
963

964
Păduri subalpine medioeuropene cu Acer şi Rumex arifolius ;
9150
Păduri medioeuropene tip Cephalanthero-Fagion;
9160
Păduri cu stejar pedunculat sau stejar subatlantic şi medioeuropean şi cu Carpinion betuli;
9170
Stejăriş cu Galio-Carpinetum;
9180
* Păduri de pantă, grohotiş sau ravene cu Tilio-Acerion;
9190
Stejăriş bătrân acidofil al câmpurilor nisipoase cu Quercus robur;
91BO
Pădure de frasin termofil cu Fraxinus angustifolia;
91DO
* Turbării împădurite;
91EO
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
* Păduri aluviale cu Alnus glutinosa şi Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion nicanae,
Salicion albae);
91FO
Păduri mixte cu Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior sau Fraxinus angustifolia,
riverane marilor fluvii (Ulmenion minaris);
91HO
September 2011
* Păduri panonice cu Quercus pubescens;
91IO
Vegetaţie de silvostepă eurosiberiană cu Quercus spp.;
91MO
Păduri panonice-balcanice de stejar turcesc;
91VO
Păduri dacice de fag (Symphyto-Fagion);
91XO
* Păduri de fag dobrogene;
91YO
Păduri dacice de stejar şi carpen;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
965

966
91ZO
Păduri de tei argintiu specifice zonei Moesice;
91AA
Păduri estice de stejar alb;
91BA
Păduri de brad argintiu specifice zonei Moesice;
9410
Păduri acidofile cu Picea din etajele alpine montane;
9420
Păduri alpine cu Larix decidua şi/sau Pinus cembra;
9260
Păduri cu Castanea sativa;
9280
Păduri cu Quercus frainetto;
92AO
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Galerii cu Salix alba şi Populus alba;
95AO
Păduri oro-mediteraneene înalte de pin;
9530
Păduri sub-mediteraneene de pin cu pin negru endemic.
ANEXA Nr. 3
SPECII
de plante şi de animale a căror conservare necesită desemnarea ariilor speciale de
conservare şi a ariilor de protecţie specială avifaunistică
Interpretare
1. Anexa nr. 3 este o continuare a anexei nr. 2 pentru stabilirea reţelei „NATURA 2000“.
2. Speciile prezentate în anexă sunt indicate:
a) prin numele speciei ori subspeciei; sau
b) prin toate speciile care aparţin unui taxon mai mare sau unei părţi din acel taxon.
3. Simboluri
Un asterisc înaintea numelui speciilor semnifică faptul că este o specie prioritară.
a) ANIMALE VERTEBRATE
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
967

968
MAMIFERE
CHIROPTERA
Rhinolophidae
– Rhinolophus blasii (Liliacul cu potcoavă al lui Blasius)
– Rhinolophus euryale (Liliacul mediteranean cu potcoavă)
– Rhinolophus ferrumequinum (Liliacul mare cu potcoavă)
– Rhinolophus hipposideros (Liliacul mic cu potcoavă)
– Rhinolophus mehelyi (Liliacul cu potcoavă al lui Mehely)
Vespertilionidae
– Barbastella barbastellus (Liliac cârn)
– Miniopterus schreibersi (Liliac cu aripi lungi)
– Myotis bechsteini (Liliac cu urechi mari)
– Myotis blythi (Liliac comun mic)
– Myotis capaccinii (Liliac cu picioare lungi)
– Myotis dasycneme (Liliac de iaz)
– Myotis emarginatus (Liliac cărămiziu)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Myotis myotis (Liliac comun)
RODENTIA
Sciuridae
– Spermophilus citellus (Citellus citellus) (Popândău/Şuită)
Cricetidae
– Mesocricetus newtoni (Grivan mic, Hamster românesc)
Microtidae
– Microtus tatricus (Şoarece de Tatra)
Zapodidae
– Sicista subtilis (Şoarece săritor de stepă)
Castoridae
– Castor fiber (Castor)
CARNIVORA
Canidae
– Canis lupus (Lup)
Ursidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
969

970
– * Ursus arctos (Urs brun)
Mustelidae
– * Lutra lutra (Vidră, Lutră)
– * Mustela lutreola (Noriţă, Nurcă, Vidră mică, Dihor de apă)
– Vormela peregusna (Dihor pătat)
– Mustela eversmanni (Dihor de stepă)
Felidae
– Lynx lynx (Râs)
Phocidae
– * Monachus monachus (Vacă de mare, Focă cu burtă albă)
ARTILODACTYLA
Bovidae
– * Bison bonasus (Zimbru)
CETACEA
– Tursiops truncatus (Delfin mare, Delfin cu bot gros)
– Phocoena phocoena (Marsuin, Porc de mare)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
PĂSĂRI
GAVIIFORMES
Gavidae
September 2011
– Gavia stellata (Fundac mic)
– Gavia arctica (Fundac polar, Cufundac)
– Gavia immer (Cufundac mare)
PELECANIFORMES
Phalacrocoracidae
– Phalacrocorax pygmaeus (Cormoran mic)
Pelecanidae
– Pelecanus onocrotalus (Pelican comun)
– Pelecanus crispus (Pelican creţ)
CICONIFORMES
Ardeidae
– Botaurus stellaris (Bou de baltă, Buhai de baltă)
– Ixobrychus minutus (Stârc pitic)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
971

972
– Nycticorax nycticorax (Stârc de noapte)
– Ardeola ralloides (Stârc galben)
– Egretta garzetta (Egretă mică)
– Egretta alba (Egretă mare)
– Ardea purpurea (Stârc roşu)
Ciconiidae
– Ciconia nigra (Barză neagră)
– Ciconia ciconia (Barză albă)
Threskiornithidae
– Plegadis felcinellus (Ţigănuş, Ibis negru)
– Platalea leucorodia (Lopătar, Stârc lopătar)
ANSERIFORMES
Anatidae
– Cygnus cygnus (Lebădă de iarnă)
– Anser erythropus (Gârliţă mică)
– Branta ruficollis (Gâscă cu gât roşu)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Tadorna ferruginea (Călifar roşu)
– Aythya nyroca (Raţă roşie, Raţă cu ochii albi)
– Oxyura leucocephala (Raţă cu cap alb)
FALCONIFORMES
Accipitridae
– Pernis apivorus (Viespar)
– Milvus migrans (Gaie brună, Gaie neagră)
– Milvus milvus (Gaie roşie, Şorliţă)
– Haliaeetus albicilla (Codalb)
– Neophron percnopterus (Hoitar)
– Gypaetus barbatus (Zăganul, Vulturul bărbos)
– Aegypius monachus (Vultur pleşuv brun, Vultur negru)
– Gyps fulvus (Vultur pleşuv sur)
– Circaetus gallicus (Şerpar)
– Circus aeruginosus (Erete de stuf)
– Circus cyaneus (Erete vânăt)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
973

974
– Circus macrourus (Erete alb)
– Circus pygargus (Erete sur)
– Accipiter brevipes (Uliu cu picioare scurte)
– Buteo rufinus (Şorecar mare)
– Aquila pomarina (Acvilă ţipătoare mică)
– Aquila clanga (Acvilă ţipătoare mare)
– Aquila heliaca (Acvilă de câmp)
– Aquila chrysaetos (Acvilă de munte)
– Hieraaetus pennatus (Acvilă pitică, Acvilă mică)
Pandionidae
– Pandion haliaetus (Vultur pescar, Uligan pescar)
Falconidae
– Falco naumanni (Vânturel, Vinderel mic)
– Falco vespertinus (Şoimuleţ, Vânturel de seară)
– Falco cherrug (Şoim dunărean)
– Falco peregrinus (Şoim călător)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
GALLIFORMES
Tetraornidae
September 2011
– Tetrao tetrix tetrix (Cocoş de mesteacăn)
– Tetrao urogallus (Cocoş de munte)
GRUIFORMES
Rallidae
– Porzana porzana (Cresteţ pestriţ, Cresteluţ pestriţ)
– Porzana parva (Cresteluţ mijlociu, Cresteţ mijlociu, Cresteţ cenuşiu)
– Porzana pussilla (Cresteluţ pitic, Cresteţ pitic)
– Crex crex (Cristei de câmp, Cârstei de câmp)
Gruidae
– Grus grus (Cocor)
Otididae
– Otis tarda (Dropie)
CHARADRIIFORMES
Recurvirostridae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
975

976
– Recurvirostra avosetta (Ciocîntors)
– Himantopus himantopus (Piciorong, Cătăligă)
Burhinidae
– Burhinus oedicnemus (Pasărea ogorului)
Glareolidae
– Glareola pratincola (Ciovlică ruginie)
Charadriidae
– Pluvialis apricaria (Ploier auriu)
– Charadrius alexandrinus (Prundăraş de sărătură)
– Charadrius (Eudromias) morinellus (Prundăraş de munte)
Scolopacidae
– Calidris alpina (Fungaci de ţărm)
– Gallinago media (Becaţină mare)
– Numenius tenuirostris (Culic cu cioc subţire)
– Tringa glareola (Fluierar de mlaştină)
– Phalaropus lobatus (Notatiţă)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Laridae
September 2011
– Larus melanocephalus (Pescăruş cu cap negru)
– Larus genei (Pescăruş cu cioc subţire, pescăruş roz, pescăruş rozalb)
– Larus minutus (Pescăruş mic)
Sternidae
– Sterna (Gelochelidon) nilotica (Pescăriţă râzătoare)
– Sterna caspia (Pescăriţă mare)
– Sterna sandvicensis (Chiră de mare)
– Sterna hirundo (Chiră de baltă)
– Sterna albifrons (Chiră mică)
– Chlidonias hybridus (Chirighiţă cu obraz alb)
– Chlidonias niger (Chirighiţă neagră)
STRIGIFORMES
Strigidae
– Bubo bubo (Buhă, Bufniţă)
– Glaucidium passerinum (Ciuvică)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
977

978
– Asio flammeus (Ciuf de câmp)
– Aegolius funereus (Minuniţă)
CAPRIMULGIFORMES
Caprimulgidae
– Caprimulgus europaeus (Caprimulg)
CORACIIFORMES
Alcedinidae
– Alcedo atthis (Pescăraş albastru)
Coraciidae
– Coracias garrulus (Dumbrăveancă)
PICIFORMES
Picidae
– Picus canus (Ghionoaie sură)
– Dryocopus martius (Ciocănitoare neagră)
– Dendrocopos syriacus *Ciocănitoare (pestriţă) de grădină+
– Dendrocopos medius (Ciocănitoare de stejar)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Dendrocopos leucotos (Ciocănitoare cu spate alb)
– Picoides tridactylus (Ciocănitoare de munte)
PASSERIFORMES
Alaudidae
– Melanocorypha calandra (Ciocârlie de Bărăgan)
– Calandrella brachydactyla (Ciocârlie de stol)
– Lullula arborea (Ciocârlie de pădure)
Motacillidae
– Anthus campestris (Fâsă de câmp)
Muscicapidae/Turdinae
– Oenanthe pleschanka (Pietrar negru)
– Luscinia svecica (Guşă vânătă)
Muscicapidae/Sylviinae
– Acrocephalus paludicola (Lăcar de pipirig)
– Acrocephalus melanopogon (Privighetoare de baltă)
– Sylvia nisoria (Silvie porumbacă)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
979

980
Muscicapidae (Muscicarpinae)
– Ficedula parva (Muscar mic)
– Ficedula albicollis (Muscar gulerat)
Laniidae
– Lanius collurio (Sfrâncioc roşiatic)
– Lanius minor (Sfrâncioc cu frunte neagră, Sfrâncioc mic)
Emberizidae
– Emberiza hortulana (Presură de grădină)
REPTILE
CHELONIA (TESTUDINES)
Testudinidae
– Testudo hermanni (Ţestoasă de uscat bănăţeană)
– Testudo graeca (Ţestoasă de uscat dobrogeană)
Emydidae
– Emys orbicularis (Broască ţestoasă de apă)
OPHIDIA (SERPENTES)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Colubridae
September 2011
– Elaphe quatuorlineata (Balaur mare) (inclusiv subspecia sauromates)
Viperidae
– Vipera ursinii (Vipera ursinii moldavica, Vipera ursinii renardi şi/sau forme intermediare)
(Viperă de stepă)
– * Vipera ursinii rakosiensis (Viperă de fâneaţă)
AMFIBIENI
CAUDATA
Salamandridae
– Triturus cristatus (Triturus cristatus cristatus) (Triton cu creastă)
– Triturus dobrogicus (Triturus cristatus dobrogicus) (Triton cu creastă dobrogean)
– Triturus montandoni (Triton carpatic)
– Triturus vulgaris ampelensis (Tritonul comun transilvănean)
ANURA
Discoglossidae
– Bombina bombina (Buhai de baltă cu burta roşie)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
981

982
– Bombina variegata (Buhai de baltă cu burta galbenă)
Pelobatidae
– Pelobates fuscus (Broască de pământ, Broasca gheboasă)
PEŞTI
PETROMYZONIFORMES
Petromyzonidae
– Eudontomyzon danfordi (Chişcar)
– Eudontomyzon mariae
– Eudontomyzon vladykovi
CLUPEIFORMES
Clupeidae
– Alosa pontica (Scrumbie de Dunăre)
– Alosa caspia caspia (Rizeafcă)
SALMONIFORMES
Salmonidae
– Hucho hucho (Lostriţă)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Umbridae
September 2011
– Umbra krameri (Ţigănuş)
PERCIFORMES
Percidae
– Gymnocephalus schraetzer (Răspăr)
– Gymnocephalus baloni (Ghiborţ de râu)
– Zingel spp.
CYPRINIFORMES
Cyprinidae
– Aspius aspius (Avat)
– Barbus meridionalis (Moioagă)
– Chalcalburnus chalcoides (Obleţ mare)
– Gobio albipinnatus (Porcuşor de nisip)
– Gobio uranoscopus (Petroc)
– Gobio kessleri (Petroc)
– Leuciscus (Telestes) souffia (Clean dungat)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
983

984
– Pelecus cultratus (Sabiţă)
– Rutilus pigus (Babuşcă de Tur)
– Rhodeus sericeus amarus (Boarcă)
Cobitidae
– Cobitis elongata (Fâsă mare)
– Cobitis taenia (Zvârlugă)
– Misgurnis fossilis (Ţipar, Vârlan)
– Sabanejewia aurata (Dunarinţă)
SCORPAENIFORMES
– Cottus gobio (Zglăvoc)
NEVERTEBRATE
ARTHROPODA
CRUSTACEA
Decapoda (Crustacei)
– * Austropotamobius torrentium
INSECTA
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
Coleoptera (Gândaci)
– Bolbelasmus unicornis
– Boros schneideri
– Buprestis splendens
– Carabus hampei
– Carabus hungaricus
– Carabus variolosus
– Cerambyx cerdo (Croitor)
– Cucujus cinnaberinus
– Graphoderus bilineatus
– Lucanus cervus (Rădaşcă)
– Morimus funereus
– Oxyporus mannerheimi
– * Osmoderma eremita (Pustnicul, Gândacul sihastru)
– Phryganophilus ruficollis
– Pilemia tigrina
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
985

986
– Probaticus subrugosus
– * Pseudogaurotina excellens
– Rhysodes sulcatus
– * Rosalia alpina (Croitorul alpin)
– Stephanopachys substriatus
Lepidoptera (Fluturi diurni şi nocturni)
– Arytrura musculus
– Callimorpha (Euplagia, Panaxia) quadripunctaria
– Catopta thrips
– Colias myrmidone
– Cucullia mixta lorica
– Dioszeghyana schmidtii
– Eriogaster catax
– Euphydryas aurinia
– Euphydryas maturna
– Erannis ankeraria
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Gortyna borelii lunata
– Glyphipterix loricatella
– Hypodryas maturna partiensis
– Lycaene helle
– Lycaena dispar
– * Lepidea morsei
– Maculinea teleius
– Maculinea nausithous
– Nymphalis vaualbum
– Pseudophilotes bavius
Odonata (Libelule)
– Coenagrion ornatum
– Coenagrion mercuriale
– Cordulegaster heros
– Leucorrhinia pecforalis
– Ophiogomphus cecilia
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
987

988
Orthoptera (Greieri şi Cosaşi)
– Isophya harzi
– Isophya stysi
– Isophya costata
– Pholidoptera transsylvanica
– Odontopodisma rubripes
– Paracaloptenus caloptenoides
– Stenobothrus (Stenobothrodes) eurasius
MOLLUSCA
Gastropoda (Melci)
– Anisus vorticulus
– Chilostoma banaticum
– Theodoxus transversalis
– Vertigo angustior
– Vertigo genesii
– Vertigo moulinisiana
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
BIVALVIA
September 2011
Unionoida (Scoici)
– Unio crassus
b) PLANTE
PTERIDOPHYTA
Marsileaceae
– Marsilea quadrifolia (Trifoiaş de baltă)
Aspleniaceae
– Asplenium adulterinum (Feriguţă, Ruginiţă)
ANGIOSPERMAE
Alismataceae
– Caldesia parnassifolia (Limbariţă)
– Luronium natans
Boraginaceae
– Echium russicum (Capul şarpelui)
Campanulaceae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
989

990
– Adenophora lilifolia
– Campanula romanica (Clopoţel dobrogean)
– * Campanula serrata (Clopoţel)
Caryophyllaceae
– * Dianthus diutinus (Garofiţă)
– Moehringia jankae (Merinană)
Chenopodiaceae
– * Salicornia veneta
Asteraceae (Compositae)
– Centaurea jankae
– Centaurea pontica
– Ligularia sibirica (Curenchiu de munte)
– Cirsium brachycephalum (Pălămidă)
– * Serratula lycopifolia (Gălbinare)
Brassicaceae (Crucifere)
– Crambe tataria (Târtan)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Draba dorneri (Flămânzică)
– Thlaspi jankae (Punguliţă)
Cyperaceae
– Eleocharis carniolica
Droseraceae
– Aldrovanda vesiculosa (Otrăţel)
Poaceae (Graminae)
– Poa granitica ssp. disparilis (Firuţă de munte)
– Stipa danubialis (Colilie)
Fabaceae (Leguminoase)
– Astragalus peterffi (Cosaci)
Iridaceae
– * Gladiolus palustris (Gladiolă)
– Iris aphylla ssp. hungarica (I. hungarica) (Iris)
– Iris humilis ssp. arenaria (I. arenaria) (Iris)
Lamiaceae (Labiatae)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
991

992
– Dracocephalum austriacum (Mătăciune)
Liliaceae
– Colchicum arenarium (Brânduşă)
– Tulipa hungarica (Lalea galbenă)
Oleaceae
– Syringa josikaea (Liliac transilvănean, Lemnul vântului)
Orchidaceae
– Cypripedium calceolus (Papucul doamnei)
– Liparis loeselii (Moşişoare)
Paeoniaceae
– Paeonia officinalis ssp. banatica (Bujor)
Ranunculaceae
– Pulsatilla patens (Dediţei, Sisinei)
– Pulsatilla grandis
– Pulsatilla pratensis ssp. hungarica (Dediţei)
Rosaceae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Agrimonia pilosa (Turiţă)
– Potentilla emilii-popii (Buruiană cu cinci degete)
Rubiaceae
– Galium moldavicum Santalaceae
– Thesium ebracteatum (Măciulie)
Saxifragaceae
– Saxifraga hirculus (Ochii şoricelului)
Scrophulariaceae
– Tozzia carpathica (Iarba gâtului)
Apiaceae (Umbelliferae)
– Angelica palustris (Angelică de baltă)
– Apium repens (Ţelină)
– Ferula sadleriana (Aerel)
PLANTE INFERIOARE
Bryophyta
– Buxbaumia viridis
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
993

994
– Dichelyma capillaceum
– Dicranum viride
– Drepanocladus (Hamatocaulis) vernicosus
– Encalypta mutica
– Mannia triandra
– Meesia longiseta
– Orthotrichum rogeri
ANEXA Nr. 4 A
Specii de interes comunitar
Specii de animale şi de plante care necesită o protecţie strictă
Speciile care figurează în această anexă sunt indicate:
a) prin numele speciei ori al subspeciei; sau
b) prin ansamblul speciilor care aparţin unui taxon superior sau unei părţi din acel taxon.
a) ANIMALE VERTEBRATE
MAMIFERE
MICROCHIROPTERA
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Toate speciile
RODENTIA
Gliridae
– Muscardinus avellanarius (Pârş de alun)
– Dryomys nitedula (Pârş cu coada stufoasă)
Sciuridae
– Spermophilus citellus (Citellus citellus) (Popândău, Şuiţă)
Castoridae
– Castor fiber (Castor)
Cricetidae
– Cricetus cricetus (Hârciog/Căţelul pământului)
– Mesocricetus newtoni (Hamsterul românesc, Grivan mic)
Microtidae
– * Microtus tatricus (Şoarecele de Tatra)
Zapodidae
– Sicista betulina (Şoarece săritor de pădure)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
995

996
– Sicista subtilis (Şoarece săritor de stepă)
CARNIVORA
Canidae
– Canis lupus (Lup)
Ursidae
– Ursus arctos (Urs brun)
Mustelidae
– Lutra lutra (Vidra, Lutra)
– Mustela eversmani (Dihor de stepă)
– Mustela lutreola (Noriţă/Nurcă)
– Vormela peregusna (Dihorul pătat)
Felidae
– Felis silvestris (Pisică sălbatică)
– Lynx lynx (Râs)
Phocidae
– * Monachus monachus (Focă cu burtă albă)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
ARTIODACTYLA
Bovidae
– * Bison bonasus (Zimbru)
CETACEA
– Toate speciile
REPTILE
TESTUDINATA
Testudinidae
– Testudo hermanni (Ţestoasă de uscat bănăţeană)
– Testudo graeca (Ţestoasă de uscat)
Emydidae
– Emys orbicularis (Broască ţestoasă de apă)
SAURIA
Lacertidae
– Lacerta agilis (Şopârlă cenuşie)
– Lacerta trilineata (Guşter vărgat)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
997

998
– Lacerta vivipara panonica (Şopârlă de munte)
– Lacerta viridis (Guşter)
– Podarcis muralis (Şopârlă de zid)
– Podarcis taurica (Şopârlă de stepă)
Scincidae
– Ablepharus kitaibelli (Şopârlă mică)
OPHIDIA
Colubridae
– Coluber caspius (Şarpe rău)
– Coronella austriaca (Şarpe de alun)
– Elaphe longissima (Şarpele lui Esculap)
– Elaphe quatuorlineata (Balaur mare)
– Natrix tessellata (Şarpe de apă)
Viperidae
– Vipera ammodytes (Viperă cu corn)
– Vipera ursinii (Viperă de stepă)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Boidae
September 2011
– Eryx jaculus (Şarpe de stepă, Boa de nisip)
AMFIBIENI
CAUDATA
Salamandridae
– Triturus cristatus (Triton cu creastă)
– Triturus montandoni (Triton carpatic)
– Triturus vulgaris ampelensis (Triton comun transilvănean)
ANURA
Discoglossidae
– Bombina bombina (Buhai de baltă cu burta roşie)
– Bombina variegata (Buhai de baltă cu burta galbenă)
Hylidae
– Hyla arborea (Brotăcel, Buratec, Răcănel)
Ranidae
– Rana arvalis (Broască de mlaştină, Broască cafenie)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
999

1000
– Rana dalmatina (Broască de pădure)
Pelobatidae
– Pelobates fuscus (Broască de pământ, Broască gheboasă)
– Pelobates syriacus (Broască de pământ dobrogeană)
Bufonidae
– Bufo viridis (Broască râioasă verde)
PEŞTI
PERCIFORMES
Percidae
– Zingel zingel (Pietrar)
– Gymnocephalus baloni (Ghiborţ de râu)
NEVERTEBRATE
ARTHROPODA
CRUSTACEA
Decapoda (Crustacei)
– * Austropotamobius torrontium
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
INSECTA
September 2011
Coleoptera (Gândaci)
– Bolbelasmus unicornis
– Boros schneideri
– Buprestis splendens
– Carabus hampei
– Carabus hungaricus
– Carabus variolosus
– Cerambyx cardo (Croitor)
– Cucujus cinnaberinus
– Graphoderus bilineatus
– Lucanus cervus (Radasca)
– Morimus funereus
– Oxyporus mannerheimi
– Osmoderma eremita (Pustnicul, Gândacul sihastru)
– Phryganophilus ruficollis
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1001

1002
– Pilemia tigrina
– Probaticus subrugosus
– * Pseudogaurotina excellens
– Rhysodes sulcatus
– * Rosalia alpina (Croitorul alpin)
– Stephanopachys substriatus
Lepidoptera (Fluturi diurni şi nocturni)
– Apatura metis
– Arytrura musculus
– Catopta thrips
– Colias myrmidone
– Cucullia mixta lorica
– Erebia sudetica radnaensis
– Erannis ankeraria
– Eriogaster catax
– Euphydryas aurinia
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Glyphipterix loricatelia
– Gortyna borelii lunata
– Hyles hippophaes
– Hypodryas maturna partiensis
– Lopinga achine
– Lycaena dispar
– Lychaene holle
– * Lepidea morsei
– Maculinea arion
– Maculinea nausithous
– Maculinea teleius
– Nymphalis vaualbum
– Parnassius mnemosyne
– Parnassius mnemosyne
– Parnassius apollo
– Proserpinus proserpina
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1003

1004
– Pseudophilotes bavius
– Zerynthia polyxena
Odonata (Libelule)
– Coenagrion ornatum
– Coenagrion mercuriale
– Leucorrhinia pectoralis
– Cordulegaster heros
– Ophiogomphus cecilia
Orthoptera (Greieri, Cosaşi)
– Isophya harzi
– Isophya stysi
– Pholidoptera transsylvanica
– Isophya costata
– Odontopodisma rubripes
– Paracaloptenus caloptenoides
– Saga pedo
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Stenobothrus eurasius
MOLLUSCA
Gastropoda
– * Anisus vorticulus
– Theodoxus transversalis
– Chilostoma banaticum
– Vertigo angustior
– Vertigo genesii
– Vertigo moulinsiana
b) PLANTE
Toate speciile de plante enumerate în anexa nr. 3, cu excepţia Bryophyta, plus cele
prevăzute în continuare:
Scrophulariaceae
– Lindernia procumbens
ANEXA Nr. 4 B
SPECII DE INTERES NAŢIONAL
Specii de animale şi de plante care necesită o protecţie strictă
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1005

1006
Speciile care figurează în această anexă sunt indicate:
a) prin numele speciei ori al subspeciei; sau
b) prin ansamblul speciilor care aparţin unui taxon superior sau unei părţi din acel taxon.
a) ANIMALE VERTEBRATE
MAMIFERE
INSECTIVORA
Soricidae
– Sorex alpinus (Chiţcan de munte)
– Neomys anomalus (Chiţcan de apă)
CHIROPTERA
Vespertilionidae
– Vespertilo murinus (Liliacul bicolor)
RODENTIA
Spalacidae
– Spalax leucodon (Orbetele mic)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Spalax graecus (Orbetele mare)
ARTIODACTYLA
Cervidae
– Alces alces (Elanul)
CETATCEA
– Delphinus delphis (Delfin)
PĂSĂRI
PODICIPEDIFORMES
Podicipedidae
– Tachybaptus ruficollis (Corcodel mic, Corcodel pitic)
FALCONIFORMES
Falconidae
– Falco tinnunculus (Vânturel roşu, vinderel)
– Falco subbuteo (Şoimul rândunelelor)
GRUIFORMES
Gruidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1007

1008
– Grus grus (Cocor)
– Anthropoides virgo (Cocor mic)
CHARADRIIFORMES
Scolopacidae
– Limicola falcinellus (Fugaci de mlaştină, Prundăraş de nămol)
– Actitis hypoleucos (Fluierar de munte)
– Arenaria interpres (Pietruş)
ANSERIFORMES
Stercorariidae
– Stercorarius spp. (Lup de mare)
STRIGIFORMES
Tytonidae
– Tyto alba (Strigă)
Strigidae
– Otus scops (Ciuş, Ciuf pitic)
– Athene noctua (Cucuvea)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
CORACIFORMES
Upupidae
– Upupa epops (Pupăză)
APODIFORMES
Meropidae
– Merops apiaster (Prigorie)
PICIFORMES
Picidae
– Picus viridis (Ghionoaia verde)
– Jynx torquilla (Capîntortură)
PASSERIFORMES
Alaudidae
– Eremophila alpestris (Ciocârlie urecheată)
Motacilidae
– Motacilla spp. (Codobatură)
Bombycillidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1009

1010
– Bombycilla garrulus (Mătăsar)
Cinclidae
– Cinclus cinclus (Mierlă de apă, Pescărel negru)
Prunellidae
– Prunella spp. (Brumăriţe)
Turdidae
– Erithacus rubecula (Măcăleandru)
– Phoenicurus spp. (Codroşi)
– Monticola saxatilis (Mierlă de piatră)
Remizidae
– Remiz pendulinus (Piţigoi pungar, Boicuş)
Sturnidae
– Sturnus roseus (Pastor roseus) (Lăcustar)
Emberizidae
– Emberiza cia (Presură de munte)
Sylviidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Cettia cetti (Stufărica)
– Locustella spp. (Greuşel)
– Phylloscopus spp. (Pitulice)
– Regulus spp. (Auşel)
Muscicapidae
– Muscicapa striata (Muscarul sur)
Timaliidae
– Panurus biarmicus (Piţigoi de stuf)
Paridae
– Aegithalos caudatus (Piţigoiul codat)
Sittidae
– Sitta europaea (Scorţarul, Toiul)
Tichodromadidae
– Tichodroma muraria (Fluturaşul de stâncă)
Oriolidae
– Oriolus oriolus (Grangurul)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1011

1012
Corvidae
– Nucifraga caryocatactes (Alunarul)
– Corvus corax (Corbul)
Passeridae
– Passer hispaniolensis (Vrabia spaniolă)
Emberizidae
– Emberiza meianocephala (Presură cu cap negru)
– Miliaria calandra (Presură sură)
Fringillidae
– Serinus serinus (Cănăraş)
– Carduelis spp. (Sticleţi, Scatii, Inăriţe, Florinţi)
– Carpodacus erythrinus (Mugurar roşu)
– Coccothraustes coccothraustes (Botgros)
REPTILE
SAURIA
Lacertidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Lacerta praticola (Şopârlă de luncă)
– Eremias arguta (Şopârliţă/şopârlă de nisip)
Anguidae
– Anguis fragilis (Năpârcă, Şarpele de sticlă)
OPHIDIA
Colubridae
– Coluber caspius (Şarpele de stepă, Şarpele rău)
Viperidae
– Vipera berus (Viperă comună)
AMFIBIENI
CAUDATA
Salamandridae
– Triturus alpestris alpestris (Tritonul de munte)
– Triturus vulgaris vulgaris (Tritonul comun)
– Salamandra salamandra (Salamandră)
ANURA
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1013

1014
Bufonidae
– Bufo bufo (Broască râioasă brună)
Ranidae
– Rana temporaria (Broască roşie de munte)
– Rana lessonae (Broască verde de baltă)
PEŞTI
SALMONIFORMES
Salmonidae
– Hucho hucho (Lostriţă)
CYPRINIFORMES
Cyprinidae
– Scardinius racovitzai (Roşioară de Peţea)
– Leuciscus (Petroleuciscus) borysthenicus (Cernuşcă)
– Carassius carassius (Caracudă)
GADIFORMES
Gadidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Lota lota (Mihalţ)
PERCIFORMES
Percidae
– Stizostedion volgensis (Şalău vărgat)
– Romanichtyis valsanicola (Asprete, Poprete)
– Percarina demidoffi (Percarina)
Gobiidae
– Proterorhinus marmoratus (Guvid de baltă)
– Neogobius syrman (Guvid de Babadag)
SCORPAENIFORMES
Cottidae
– Cottus poecilopus
NEVERTEBRATE
ARTHROPODA
INSECTA
Coleoptera (Gândaci)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1015

1016
– Chrysobothrys leonhardi
– Scarabaeus affinis
– Brachyta balcanica
– Pedostrangalia verticalis
– Calchaenesthes oblongomaculata
– Neodorcadion exornatum
– Xylosteus spinolae spinolae
Lepidoptera (Fluturi diurni şi nocturni)
– Apatura metis
– Arethusana arethusa arethusa
– Argynnis laodice
– Aricia (Eumedonia) eumedon
– Boloria (Clossiana) titania transsylvanica
– Boloria aquilonaris
– Catocala diversa
– Coenonympha leander
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Coenonympha tullia tullia
– Colias chrysotheme
– Conisania poelli ostrogovichi
– Cucullia balsamitae
– Cuculia biornata
– Cuculia gnaphalii
– Cupido osiris
– Dasypolia templi koenigi
– Diachrysia chryson deltaica
– Erebia sudetica radnaensis
– Erebia pharte
– Erebia gorge
– Erebia melas runcensis
– Erebia melas carpathicola
– Euchloe ausonia taurica
– Everes alcetas
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1017

1018
– Grammia quenseli
– Heteropterus morpheus
– Hyponephele lupinus lupinus
– Hyponephele lycaon
– Kentrochrysalis elegans steffensi
– Kirinia roxelana
– Lasiocampa eversmanni
– Lamonia balcanica
– Lychaena hippothoe hippothoe
– Maculinea alcon
– Muschampia cribrellum
– Muschampia tessellum
– Neptis hylas (sappho)
– Oxytripia orbiculosa
– Paradrymonia vittata bulgarica
– Pericalia matronula
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Peridea korbi herculana
– Phyllodesma ilicifolia ilicifolia
– Pieris ergane
– Plebeius sephirus
– Piusia putnami gracilis
– Plusidia cheiranthi
– Polia cherrug
– Potyommatus amandus
– Pseudophilotes bavius egea
– Psodos quadrifaria
– Pyrgus sidae sidae
– Pyrocieptria cora
– Rileyiana fovea
– Rhypariorides metelkana
– Schinia cognata
– Schistostege decussata dioszeghyi
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1019

1020
– Spaelotis suecica gylkosi
– Tomares nogelii dobrogensis
– Zerynthia (Allancastria) cerisy ferdinandi
– Zygaena laeta orientis
– Zygaena nevadensis gheorghenica
Orthoptera (Greieri, Cosaşi)
– Capraiscola ebneri
– Chorthippus acroleucus
– Isophya dobrogensis
– Metrioptera domogledi
– Miramella (Capraiuscola) ebneri
– Odontopodisma acuminata
– Odontopodisma carpathica
– Odontopodisma montana
– Onconotus servillei
– Podismopsis transsylvanica
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Poecilimon intermedius
– Uvarovitettix transsylvanica
– Zubovskya banatica
MOLLUSCA
Gastropoda (Melci)
– Alopia sp.
– Bathyomphalus contortus
– Cochlodina marisi
– Graciliaria inserta
– Gyraulus crista
– Herilla ziegleri dacica
– Holandrina holandri
– Melanopsis parreyssi
– Physa fontinalis
– Psudalinda sp.
– Serrulina serrulata
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1021

1022
– Theodoxus prevostianus
Bivalvia
– Adacna fragilis
– Hypanis plicata relicta
– Monodacna colorata
– Pseudanodonta complanata
b) PLANTE
Asteraceae
– Achillea impatiens
– Andryala levitomentosa
– Artemisia lerchiana
– Centaurea ruthenica
– Centaurea varnensis
Brassicaceae
– Alyssum caliacre
Caryophyllaceae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Dianthus dobrogensis
– Dianthus trifasciculatus ssp. parviflorus
– Silene thymifolia
– Stellaria longifolia
Cyperaceae
– Carex chordorrhiza
– Carex lachenalii
– Rhynchospora alba
– Schoenus ferugineus
Euphorbiaceae
– Euphorbia carpatica
Fabaceae
– Astragalus excapus
Dipsacaceae
– Cephalaria radiata
Ericaceae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1023

1024
– Arctostaphylos uva-ursi (Strugurii ursului)
– Vaccinium uliginosus
Gentianaceae
– Lomantogonium carinthiacum
Liliaceae
– Tofieldia calycuta
Linaceae
– Linum pallasianum ssp. borzaeanum
Lycopodiaceae
– Lycopodium inundatum
Salicaceae
– Salix bicolor
Scrophulariaceae
– Pedicularis sylvatica (Vârtejul pământului)
Paeoniaceae
– Paeonia tenuifolia (Bujor)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Poaceae
September 2011
– Corynephorus canescens
– Elymus farctus ssp. bessarabicus (Pir de mare)
– Leymus sabulosus (Perişor)
– Sesleria uliginosa
Polygonaceae
– Polygonum alpinum (Troscot de munte)
Portulacaceae
– Montia minor
Rosaceae
– Potentilla haynaldiana
Zygophyllaceae
– Nitraria schoberi (Gărdurariţă)
ANEXA Nr. 5 A
SPECII DE INTERES COMUNITAR
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1025

1026
Specii de plante şi de animale de interes comunitar, cu excepţia speciilor de păsări, a căror
prelevare din natură şi exploatare fac obiectul măsurilor de management
Speciile care figurează în această anexă sunt indicate:
a) prin numele speciei ori al subspeciei; sau
b) prin ansamblul speciilor ce aparţin unui taxon superior ori unei părţi din acel taxon.
a) ANIMALE
VERTEBRATE
MAMIFERE
CARNIVORA
Canidae
– Canis aureus (Şacal/Lup auriu)
Mustelidae
– Martes martes (Jder de copac)
– Mustela putorius (Dihor de casă)
ARTIODACTYLA
Bovidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Rupicapra rupicapra (Capră neagră)
AMFIBIENI
ANURA
Ranidae
– Rana esculenta (Broască verde de lac)
– Rana ridibunda (Broască verde mare de lac)
– Rana temporaria (Broască roşie de munte)
PEŞTI
ACIPENSERIFORMES
Acipenseridae
– Toate speciile
CLUPEIFORMES
Clupeidae
– Alosa spp. (Scrumbii)
SALMONIFORMES
Salmonidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1027

1028
– Thymallus thymallus (Lipanul)
Cyprinidae
– Barbus barbus (Mreana)
– Barbus meridionalis (Moioagă)
– Rutilus pigus (Babuşcă de Tur)
PERCIFORMES
Percidae
– Zingel zingel (Pietrar)
NEVERTEBRATE
MOLLUSCA
GASTROPODA-STYLOMMATOPHORA
Helicidae
– Helix pomatia (Melcul de livadă)
HIRUDINOIDEA-ARHYNCHOBDELLAE
Hirudinidae
– Hirudo medicinalis (Lipitoare medicinală)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
ARTHROPODA
September 2011
CRUSTACEA-DECAPODA
Astacidae
– Astacus astacus (Rac de râu)
b) PLANTE
LICHENES
Cladoniaceae
– Cladonia subgenus Cladina
BRYOPHYTA
MUSCI
Leucobryaceae
– Leucobryum glaucum
Sphagnaceae
– Sphagnum spp. (Muşchi de turbă)
PTERIDOPHYTA
– Lycopodium spp. (Pedicuţă)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1029

1030
ANGIOSPERMAE
Amaryllidaceae
– Galanthus nivalis (Ghiocel alb)
Asteraceae (Compositae)
– Amica montana (Arnică)
– Artemisia eriantha
Gentianaceae
– Gentiana lutea (Ghinţură)
Lilliaceae
– Ruscus acuteatus (Ghimpe)
ANEXA Nr. 5 B
SPECII DE IMPORTANŢĂ NAŢIONALĂ
Specii de plante şi de animale de interes naţional ale căror prelevare din natură şi
exploatare fac obiectul măsurilor de management
Speciile care figurează în această anexă sunt indicate:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
a) prin numele speciei ori al subspeciei; sau
b) prin ansamblul speciilor ce aparţin unui taxon superior ori unei părţi din acel taxon.
a) ANIMALE VERTEBRATE
MAMIFERE
LAGOMORPHA
Lepuridae
– Lepus europaeus (Iepure de câmp)
– Oryctolagus cuniculus (Iepurele de vizuină)
RODENTIA
Sciuridae
– Sciurus vulgaris (Veveriţă)
– Marmota marmota (Marmotă)
Myocastoridae
– Myocastor coypus (Nutrie)
Muridae
– Ordratra zibethicus
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1031

1032
CARNIVORA
Canidae
– Nyctereutes procyonoides (Câine enot/Bursuc cu barbă)
– Vulpes vulpes (Vulpe)
Mustelidae
– Martes foina (Jder de piatră/Beică)
– Mustela erminea (Helge/Hermină)
– Mustela nivalis (Nevăstuică)
– Mustela vison (Nurcă Americană)
– Meles meles (Bursuc/Viezure)
ARTIODACTYLA
Cervidae
– Capreolus capreolus (Căprioară)
– Cervus elaphus (Cerb)
– Dama dama (Cerb lopătar)
– Ovis ammon musimon (Muflon)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Suidae
September 2011
– Sus scrofa (Mistreţ)
PEŞTI
PERCIFORMES
Gobiidae
– Neogobius eurycephalus (Guvid cu cap mare)
– Zosterisessor ophiocephalus (Guvid de iarbă)
– Mesogobius batrachocephalus (Hanos)
ANEXA Nr. 5 C
SPECII DE INTERES COMUNITAR
a căror vânătoare este permisă
PĂSĂRI
ANSERIFORMES
Anatidae
– Anser albifrons (Gârliţă mare)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1033

1034
– Anser fabalis (Gâscă de semănătură)
– Anser anser (Gâscă de vară)
– Anas penelope (Raţă fluierătoare)
– Anas platyrhynchos (Raţă mare)
– Anas crecca (Raţă pitică)
– Anas clypeata (Raţă lingurar)
– Anas strepera (Raţă pestriţă)
– Anas acuta (Raţă suliţar)
– Anas querquedula (Raţă cârâitoare)
– Aythya ferina (Raţă cu cap castaniu)
– Aythya fuligula (Raţă moţată)
– Aythya marila (Raţă cu cap negru)
– Bucephala clangula (Raţă sunătoare)
GALLIFORMES
Tetraonidae
– Tetrastes bonasia (Bonasa bonasia) (Ierunca)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Tetrao urogallus (Cocoş de munte)
Phasianidae
– Perdix perdix (Potârniche)
– Coturnix coturnix (Prepeliţă)
– Phasianus colchicus (Fazan)
GRUIFORMES
Rallidae
– Gallinula chloropus (Găinuşă de baltă)
– Fulica atra (Lişiţă)
CHARADRIIFORMES
Scolopacidae
– Lymnocryptes minimus (Becaţină mică)
– Gallinago gallinago (Becaţină comună)
– Scolopax rusticola (Sitarul de pădure)
COLUMBIFORMES
Columbidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1035

1036
– Columba oenas (Porumbel de scorbură)
– Columba palumbus (Porumbel gulerat)
– Streptopelia decaocto (Guguştiuc)
– Streptopelia turtur (Turturică)
PASERIFORMES
Alaudidae
– Alauda arvensis (Ciocârlie de câmp)
Corvidae
– Garrulus glandarius (Gaiţă)
– Pica pica (Coţofană)
– Corvus monedula (Stăncuţă)
– Corvus frugilegus (Cioară de semănătură)
– Corvus corone corone (Cioară neagră)
– Corvus corone cornix (Cioară grivă)
– Corvus corone sardonius (Cioară grivă sudică)
Sturnidae
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Sturnus vulgaris (Graurul comun)
– Sturnus vulgaris balcanicus (Graurul dobrogean)
Turdidae/Muscicapidae
– Turdus viscivorus (Sturzul de vâsc)
– Turdus philomelos (Sturzul cântător)
– Turdus iliacus (Sturzul de vii)
– Turdus pilaris (Cocoşar)
ANEXA Nr. 5 D
SPECII DE PĂSĂRI DE INTERES COMUNITAR
a căror comercializare este permisă
ANSERIFORMES
Anatidae
– Anas platyrhynchos (Raţă mare)
GALLIFORMES
Phasianidae
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1037

1038
– Perdix perdix (Potârniche)
– Phasianus colchicus (Fazan)
COLUMBIFORMES
Columbidae
– Columba palumbus (Porumbel gulerat)
ANEXA Nr. 5 E
SPECII DE PĂSĂRI DE INTERES COMUNITAR
a căror comercializare este permisă în condiţii speciale
ANSERIFORMES
Anatidae
– Anser albifrons albifrons (Gârliţa mare)
– Anser anser (Gâsca mare)
– Anas penelope (Raţa fluierătoare)
– Anas crecca (Raţa mică)
– Anas acuta (Raţa suliţar)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Anas clypeata (Raţa lingurar)
– Aythya ferina (Raţa cu cap castaniu)
– Aythya fuligula (Raţa moţată)
– Aythya marila (Raţa cu cap negru)
– Melanitta nigra (Raţa neagră)
GALLIFORMES
Tetraonidae
– Tetrao urogallus (Cocoş de munte)
GRUIFORMES
Rallidae
– Fulica atra (Lişiţa)
CHARADRIIFORMES
Charadriide
– Pluvialis apricaria (Ploier auriu)
Scolopacidae
– Lymnocryptes minimus (Becaţina mică)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1039

1040
– Gallinago gallinago (Becaţina comună)
– Scolopax rusticola (Sitar de pădure)
ANEXA Nr. 6
METODE ŞI MIJLOACE
de captură şi ucidere şi modalităţi de deplasare interzise în vederea capturării sau uciderii
a) Mijloace neselective:
MAMIFERE
– Animale captive, eventual orbite sau mutilate, utilizate ca momeală vie;
– Aparatură audio, dispozitive electrice şi electronice capabile să le ucidă sau să le
ameţească;
– Surse luminoase artificiale;
– Oglinzi şi alte mijloace ce pot cauza orbirea;
– Mijloace de luminare a ţintelor;
– Dispozitive de ochire pentru tir de noapte, care conţin un amplificator de imagine sau un
convertizor electronic de imagine;
– Explozivi;
– Fileuri/năvoade/plase neselective în principiu sau prin modul de utilizare;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
September 2011
– Capcane neselective în principiu sau prin modul de utilizare;
– Arbalete;
– Otrăvuri şi momeli otrăvite sau care conţin anestezice;
– Gazare sau afumare;
– Arme semiautomate sau automate al căror încărcător poate conţine mai mult de două
cartuşe.
PEŞTI
– Otrăviri;
– Explozivi, curent electric;
– Tipuri de plase/setci interzise.
PĂSĂRI
– Laţuri, sârme, cârlige, păsări oarbe sau mutilate, folosite ca momeală vie;
– Aparatură audio, dispozitive electrice şi electronice capabile să le ucidă sau să le
ameţească;
– Surse de lumină artificială, oglinzi, dispozitive pentru luminarea ţintelor;
– Dispozitive de ochire pentru tir de noapte, care conţin un amplificator de imagine sau un
convertizor electronic de imagine;
– Explozivi;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1041

1042
– Plase, capcane, momeli otrăvite sau tranchilizante;
– Arme semiautomate sau automate al căror încărcător poate conţine mai mult de două
cartuşe.
b) Modalităţi de deplasare:
– Pe cale aeriană;
– Vehicule terestre cu motor în funcţiune;
– Bărci care se deplasează cu o viteză mai mare de 5 km pe oră. Pentru navigaţia maritimă,
se poate autoriza, din motive de siguranţă, utilizarea bărcilor cu motor cu o viteză până la
18 km/h.
ANEXA Nr. 7
CRITERII
pentru selectarea siturilor eligibile în vederea identificării ca situri de importanţă
comunitară şi pentru desemnarea lor ca arii speciale de conservare
Etapa 1: Evaluarea la nivel naţional a importanţei relative a siturilor pentru fiecare habitat
natural de tipul celor din anexa nr. 2 şi pentru fiecare specie din anexa nr. 3 (incluzând
habitatele naturale prioritare şi speciile prioritare)
A. Criterii de evaluare a siturilor pentru un habitat natural prevăzut în anexa nr. 2:
a) gradul de reprezentativitate a tipului de habitat natural din aria (situl) respectiv;
b) suprafaţa ariei acoperită de tipul de habitat natural, în comparaţie cu suprafaţa totală
acoperită de acel habitat natural în cadrul întregului teritoriu naţional;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
c) gradul de conservare a structurilor şi funcţiilor tipului de habitat natural în cauză şi
posibilităţi de refacere/reconstrucţie;
d) evaluarea globală a valorii ariei respective pentru conservarea tipului de habitat natural
respectiv.
September 2011
B. Criterii de evaluare a siturilor pentru speciile cuprinse în anexa nr. 3:
a) mărimea şi densitatea populaţiilor speciilor prezente în aria respectivă, în relaţie cu
populaţiile prezente în cadrul întregului teritoriu naţional;
b) gradul de conservare a trăsăturilor habitatului care este important pentru speciile
respective şi pentru posibilităţile de restaurare;
c) gradul de izolare a populaţiilor prezente în situl respectiv în relaţie cu distribuţia naturală
a speciilor;
d) evaluarea globală a valorii sitului pentru conservarea speciilor respective.
C. Pe baza acestor criterii se vor clasifica siturile propuse pe listele naţionale ca situri
eligibile pentru identificarea ca situri de importanţă comunitară, conform valorii lor relative
pentru conservarea fiecărui habitat natural prevăzut în anexa nr. 2 sau a fiecărei specii
prevăzute în anexa nr. 3.
D. Această listă va conţine siturile care au tipurile de habitate naturale prioritare şi speciile
prioritare selectate pe baza criteriilor conţinute la lit. A şi B.
Etapa 2: Evaluarea importanţei comunitare a siturilor incluse pe listele naţionale
1. Toate siturile identificate de statele membre în etapa 1, care conţin tipuri de habitate
naturale prioritare şi/sau specii prioritare, vor fi considerate situri de importanţă
comunitară.
2. Evaluarea importanţei comunitare pentru alte situri din listele statelor membre, avânduse
în vedere contribuţia acestora pentru menţinerea sau restabilirea cu un statut favorabil
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1043

1044
de conservare a unui habitat natural cuprins în anexa nr. 2 sau a unei specii cuprinse în
anexa nr. 3 şi/sau având legătură cu „Natura 2000“, va ţine seama de următoarele criterii:
a) valoarea relativă a sitului la nivel naţional;
b) poziţia geografică a sitului în legătură cu rutele de migrare a speciilor cuprinse în anexa
nr. 3 şi acolo unde acesta aparţine unui ecosistem situat pe ambele părţi ale uneia sau mai
multor frontiere comunitare;
c) suprafaţa totală a sitului;
d) numărul de habitate naturale (anexa nr. 2) şi de specii (anexele nr. 3 şi 4) prezente în situl
respectiv;
e) valoarea ecologică globală a sitului respectiv pentru regiunile biogeografice în cauză.
ANEXA Nr. 8
STUDII ŞI CERCETĂRI
necesare pentru asigurarea protecţiei, managementului şi utilizării durabile a populaţiilor
speciilor de păsări
a) Listele naţionale ale speciilor ameninţate cu dispariţia sau ale celor periclitate, ţinându-se
cont de arealul natural de distribuţie al acestora
b) Enumererea şi descrierea din punct de vedere ecologic a zonelor situate de-a lungul
rutelor de migraţie şi care au o importanţă deosebită pentru speciile migratoare, în special
ca zone de iernat şi cuibărit
c) Prezentarea datelor referitoare la nivelul populaţiilor speciilor migratoare, ca rezultat al
studiilor realizate pe baza metodei de inelare
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
d) Evaluarea influenţei metodelor de capturare a păsărilor sălbatice asupra nivelelor
populaţionale
e) Dezvoltarea sau îmbunătăţirea metodelor ecologice de prevenire a pagubelor cauzate de
păsări
September 2011
f) Determinarea rolului anumitor specii ca indicatori ai poluării mediului
g) Studierea efectelor adverse ale poluării chimice asupra nivelurilor populaţionale ale
speciilor de păsări.
RO160 Ordin 979/2009 privind introducerea de specii alohtone, interventiile
asupra speciilor invazive, precum si reintroducerea speciilor indigene prevazute în
anexele nr. 4A si 4B la Ordonanta de urgenta a Guvernului nr. 57/2007 privind
regimul ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei si
faunei salbatice, pe teritoriul national; Ministerial Order no. 979/2009 on the
introduction of alien species, interventions on invasive species, as well as
reintroduction of native species specified in Annexes nr. 4A and 4B of the
Government Emergency Ordinance no. 57/2007 on the regime of natural
protected areas, conservation of natural habitats, wild flora and fauna on the
national territory (Published in Monitorul Oficial no. 500 of July 20, 2009).
Văzând Referatul de aprobare nr. 105.614/SM din 29 iunie 2009,
în conformitate cu art. 34 alin. (1) din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 57/2007
privind regimul ariilor naturale protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei
sălbatice, cu modificările şi completările ulterioare,
în temeiul art. 5 alin. (7) din Hotărârea Guvernului nr. 57/2009 privind organizarea şi
funcţionarea Ministerului Mediului,
ministrul mediului emite următorul ordin:
Art. 1. - Prezentul ordin reglementează introducerea de specii alohtone, intervenţiile asupra
speciilor invazive, precum şi reintroducerea speciilor indigene prevăzute în anexele nr. 4Aşi
4B la Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 57/2007 privind regimul ariilor naturale
protejate, conservarea habitatelor naturale, a florei şi faunei sălbatice, cu modificările şi
completările ulterioare, pe teritoriul naţional.
Art. 2. - (1) Nu fac obiectul prezentului ordin speciile care fac obiectul altor reglementări în
vigoare şi care nu se regăsesc pe listele privind speciile invazive, care se aprobă prin ordin al
conducătorului autorităţii publice centrale pentru protecţia mediului, după modelul
prevăzut în anexa nr. 1.
(2) Sunt exceptate de la prevederile prezentului ordin organismele modificate genetic care
se supun legislaţiei specifice în vigoare.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1045

1046
Art. 3. -In sensul prezentului ordin, termenii şi expresiile de mai jos au următoarele
semnificaţii:
1. arie naturală protejată - definită conform art. 4 pct. 18 din Ordonanţa de urgenţă a
Guvernului nr. 57/2007, cu modificările şi completările ulterioare;
2. introducere de specii - acţiunea, deliberată sau accidentală, de stabilire a unei populaţii
viabile, aparţinând unei specii în afara arealului natural de răspândire;
3. reintroducere de specii - acţiunea de stabilire a unei populaţii viabile, aparţinând unei
specii indigene, în arealul natural de răspândire în care specia fie a suferit un declin major,
fie a dispărut;
4. specie indigenă - definită conform art. 4 pct. 24 din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului
nr. 57/2007, cu modificările şi completările ulterioare;
5. specie alohtonă - definită conform art. 4 pct. 26 din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului
nr. 57/2007, cu modificările şi completările ulterioare;
6. specie invazivă - definită conform art. 4 pct. 27 din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului
nr. 57/2007, cu modificările şi completările ulterioare.
Art. 4. - (1) Reintroducerea deliberată de specii indigene în habitatele naturale şi
seminaturale de origine, respectiv în ariile naturale protejate, este permisă numai în baza
autorizaţiei de mediu cu privire la reintroducerea speciilor indigene, eliberată de autoritatea
competentă pentru protecţia mediului, cu avizul favorabil emis de Academia Română în
baza datelor analizate şi a certificatului de provenienţă genetică a speciei emis de o
autoritate competentă în domeniu, pentru fiecare caz în parte, conform procedurii stabilite
pentru autorizarea activităţilor de cercetare-dezvoltare, cod CAEN 7310.
(2) Activitatea de reintroducere permisă în baza autorizaţiei de mediu emise, în scopul
prevăzut la alin. (1), nu trebuie să pericliteze existenţa populaţiilor autohtone ale speciei
respective:
a) din acelaşi habitat natural de origine în care se realizează reintroducerea în scopul
restabilirii proporţiei originale a populaţiei speciei respective aflate în declin;
b) din alte habitate naturale sau seminaturale de origine pentru a fi reintroduse în habitate
naturale din care au dispărut.
(3) Utilizatorul care reintroduce deliberat sau accidental specii indigene în lipsa autorizaţiei
de mediu prevăzute la alin. (1) este responsabil pentru plata prejudiciului înregistrat în
conformitate cu legislaţia naţională în vigoare.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Art. 5. - (1) Este interzisă introducerea deliberată în mediu pe teritoriul României a speciilor
invazive din afara teritoriului naţional.
September 2011
(2) Excepţie în aplicarea alin. (1)fac:
a) introducerea în scop de cercetare-dezvoltare în condiţii de izolare a speciilor invazive,
care este permisă numai persoanelor juridice care îndeplinesc condiţiile de izolare
prevăzute în anexa nr. 2, conform procedurii stabilite pentru autorizarea activităţilor, cod
CAEN 7310;
b) introducerea în scop de cercetare-dezvoltare pentru reconstrucţia ecologică a unor
habitate, care nu sunt incluse în reţeaua de arii naturale protejate şi sunt distruse
iremediabil de factori antropici sau de schimbările climatice.
(3) Restrângerea arealului de răspândire/Eradicarea speciilor invazive apărute accidental
sau deliberat pe teritoriul naţional este permisă în baza autorizaţiei de mediu privind
restrângerea arealului de răspândire/eradicarea speciilor invazive, eliberată de autoritatea
publică competentă pentru protecţia mediului, în baza avizului ştiinţific favorabil emis de
Academia Română, pentru fiecare caz, conform procedurii stabilite pentru autorizarea
activităţilor de cercetare-dezvoltare, cod CAEN 7310.
Art. 6. - Introducerea pe teritoriul României a speciilor invazive se realizează numai prin
punctele de trecere a frontierei de stat, cu respectarea legislaţiei specifice privind perioada
de carantină, după caz.
Art. 7. - Transportul speciilor invazive pe teritoriul României se efectuează conform
prevederilor legislaţiei în vigoare.
Art. 8. - Persoanele responsabile pentru introducerea deliberată sau accidentală a speciilor
invazive pe teritoriul naţional sunt responsabile pentru plata întregului prejudiciu înregistrat
până la data eradicării complete, în conformitate cu legislaţia naţională în vigoare.
Art. 9. - Până la aprobarea listei de specii invazive la nivel naţional va fi utilizată lista de
specii invazive de la nivelul Comunităţii Europene, care se găseşte pe pagina de internet
http://www.europe-aliens.org/
Art. 10. -Anexele nr. 1 şi 2 fac parte integrantă din prezentul ordin.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1047

1048
Art. 11. - Prezentul ordin se publică în Monitorul Oficial al României, Partea I, şi intră în
vigoare în termen de 15 zile de la data publicării lui.
Ministrul mediului,
Nicolae Nemirschi
ANEXA Nr. 1
I. LISTA SPECIILOR INVAZIVE
Nr. crt.
Denumire ştiinţifică Simbol UE şi/sau RO
UE
ROMÂNIA
II. LISTA SPECIILOR POTENŢIAL INVAZIVE
Nr. crt.
Denumire ştiinţifică Simbol UE şi/sau RO
UE
ROMÂNIA
III. FIŞA SPECIEI
*Denumirea ştiinţifică a speciei+
1.
Incadrare taxonomică
1.1.
Denumire ştiinţifică
1.2.
Nume popular
1.3.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
Familie
1.4.
September 2011
Grup taxonomic
2.
Descrierea şi identificarea speciei
2.1.
Descriere generală
2.2.
Specii asemănătoare
3.
Biologia şi ecologia speciei
3.1.
Comportament
3.2.
Necesităţi nutriţionale
3.3.
Habitat preferat
4.
Originea speciei
5.
Introducere şi dispersie-răspândire
5.1.
Istoria introducerii
5.2.
Modalităţi de introducere
5.3.
Modalităţi de dispersie
6.
Reintroducerea de specii autohtone
6.1.
Istoricul distribuţiei populaţiei
6.2.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1049

1050
Modalităţi de reintroducere
6.3.
Modalităţi de înmulţire
7.
Stadiu curent
7.1.
Distribuţie prezentă şi potenţială
7.2.
Debutul răspândirii
8.
Impact
8.1.
Impactul asupra mediului
8.2.
Impact financiar
9.
Măsuri de management
10.
Lacune informaţionale
11.
Bibliografie
11.1.
Literatură ştiinţifică şi tehnică
11.2.
Alte surse
ANEXA Nr. 2
CONDIŢII SPECIFICE DE UTILIZARE ÎN CONDIŢII DE IZOLARE
I. Principii generale
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

ROMANIA
1. Utilizatorul aplică măsurile de izolare şi alte măsuri de protecţie adecvate în funcţie de
specie, astfel încât gradul de expunere a mediului să fie menţinut la cel mai redus nivel
posibil pentru asigurarea unui nivel adecvat de protecţie a habitatelor naturale şi
seminaturale de pe teritoriul naţional.
2. Incintele în care se desfăşoară activităţi cu specii invazive trebuie situate la o distanţă
minimă, fundamentată ştiinţific, de la caz la caz, de orice arie naturală protejată.
September 2011
3. Expunerea speciilor invazive în spaţii complet deschise este interzisă.
4. Utilizatorul are obligativitatea să asigure instruirea adecvată a personalului şi
desemnează responsabilul pentru gestiunea registrului utilizatorului pentru specii invazive,
care se arhivează pentru o perioadă de 10 ani.
5. Utilizatorul are obligativitatea să asigure măsuri corespunzătoare de prevenire a
diseminării speciilor invazive, în cazul transferului în cadrul amplasamentului sau
transportului în afara acestuia.
6. Măsuri de urgenţă publicate la vedere pentru personal, care se aplică în caz de urgenţă.
II. Măsuri speciale de protecţie
1. Amenajările de tipul laboratoarelor, vivariilor şi serelor sunt prevăzute cu:
a) spaţii-tampon care separă spaţiile rezervate speciilor invazive de ieşirea din
amplasament;
b) sisteme de control eficient al vectorilor de tipul rozătoarelor, insectelor;
c) sisteme de protecţie şi alarmă pentru prevenirea răspândirii speciilor invazive în afara
amplasamentelor;
d) sisteme de control al scurgerilor de apă;
e) dispozitivele de etanşare în cazul insectelor trebuie proiectate pentru a reduce la
minimum sau a preveni diseminarea;
f) măsuri corespunzătoare de gestionare a deşeurilor prelevate de la plante sau
nevertebrate care se inactivează termic înainte de a fi reintroduse în circuitul deşeurilor
organice;
g) obligativitatea montării plaselor, grătarelor şi/sau gratiilor de izolare.
2. Măsurile de izolare se revizuiesc anual şi ori de câte ori este necesar, dacă:
a) măsurile de izolare aplicate nu mai sunt adecvate în funcţie de speciile invazive;
b) există informaţii noi care fac ca măsurile iniţiale să nu mai fie corespunzătoare.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1051

1052
RO500 - Third national report of the CBD 2005
Available from www.cbd.int/reports/
RO501 - “Monitoring and Detection System for Invasive Species” project’s
webpage
Available at www.specii-invazive.ro, consulted on 16/04/2011
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
ROMANIA
September 2011

SLOVAKIA
September 2011
1.23. SLOVAKIA
SK100 - FRAMEWORK CONVENTION on the Protection and Sustainable
Development of the Carpathians No. 111/2006 Coll.
"The Parties",
Acknowledging that the Carpathians are a unique natural treasure of great beauty and
ecological value, an important reservoir of biodiversity, the headwaters of major rivers, an
essential habitat and refuge for many endangered species of plants and animals and
Europe's largest area of virgin forests, and Aware that the Carpathians constitute a major
ecological, economic, cultural, recreational and living environment in the heart of Europe,
shared by numerous peoples and countries;
Realizing the importance and ecological, cultural and socio-economic values of mountain
regions, which prompted the United Nations General Assembly to declare 2002 the
International Year of Mountains; Recognizing the importance of Mountain areas, as
enshrined in Chapter 13 (Sustainable Mountain Development) of the Declaration on
Environment and Development ("Agenda 21", Rio de Janeiro, 1992), and in the Plan of
Implementation of the World Summit on Sustainable Development;
Recalling the Declaration on Environment and Sustainable Development in the Carpathian
and Danube Region (Bucharest, 2001);
Noting the pertinent provisions of and principles enshrined in relevant global, regional and
subregional environmental legal instruments, strategies and programmes;
Aiming at ensuring a more effective implementation of such already existing instruments,
and Building upon other international programmes;
Recognizing that the Carpathians constitute the living environment for the local people, and
Acknowledging the contribution of the local people to sustainable social, cultural and
economic development, and to preserving traditional knowledge in the Carpathians;
Acknowledging the importance of sub-regional cooperation for the protection and
sustainable development of the Carpathians in the context of the 'Environment for Europe'
process;
Recognizing the experience gained in the framework of the Convention on the Protection of
the Alps (Salzburg, 1991) as a successful model for the protection of the environment and
sustainable development of mountain regions, providing a sound basis for new partnership
initiatives and further strengthening of cooperation between Alpine and Carpathian states;
Being aware of the fact that efforts to protect, maintain and sustainably manage the natural
resources of the Carpathians cannot be achieved by one country alone and require regional
cooperation, and of the added value of transboundary cooperation in achieving ecological
coherence;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1053

1054
Have agreed as follows:
Article 1
Geographical scope
1. The Convention applies to the Carpathian region (hereinafter referred to as the
"Carpathians"), to be defined by the Conference of the Parties.
2. Each Party may extend the application of this Convention and its Protocols to additional
parts of its national territory by making a declaration to the Depositary, provided that this is
necessary to implement the provisions of the Convention.
Article 2
General objectives and principles
1. The Parties shall pursue a comprehensive policy and cooperate for the protection and
sustainable development of the Carpathians with a view to inter alia improving quality of
life, strengthening local economies and communities, and conservation of natural values
and cultural heritage.
2. In order to achieve the objectives referred to in paragraph 1, the Parties shall take
appropriate measures, in the areas covered by Articles 4 to 13 of this Convention by
promoting:
(a) the precaution and prevention principles,
(b) the 'polluter pays' principle,
(c) public participation and stakeholder involvement,
(d) transboundary cooperation,
(e) integrated planning and management of land and water resources,
(f) a programmatic approach, and
(g) the ecosystem approach.
3. To achieve the objectives set forth in this Convention and to ensure its implementation,
the Parties may, as appropriate, develop and adopt Protocols.
Article 3
Integrated approach to the land resources management
The Parties shall apply the approach of the integrated land resources management as
defined in Chapter 10 of the Agenda 21, by developing and implementing appropriate tools,
such as integrated management plans, relating to the areas of this Convention.
Article 4
Conservation and sustainable use of biological and landscape diversity
1. The Parties shall pursue policies aiming at conservation, sustainable use and restoration
of biological and landscape diversity throughout the Carpathians. The Parties shall take
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
appropriate measures to ensure a high level of protection and sustainable use of natural
and semi-natural habitats, their continuity and connectivity, and species of flora and fauna
being characteristic to the Carpathians, in particular the protection of endangered species,
endemic species and large carnivores.
2. The Parties shall promote adequate maintenance of semi-natural habitats, the
restoration of degraded habitats, and support the development and implementation of
relevant management plans.
3. The Parties shall pursue policies aiming at the prevention of introduction of alien invasive
species and release of genetically modified organisms threatening ecosystems, habitats or
species, their control or eradication.
4. The Parties shall develop and/or promote compatible monitoring systems, coordinated
regional inventories of species and habitats, coordinated scientific research, and their
networking.
5. The Parties shall cooperate in developing an ecological network in the Carpathians, as a
constituent part of the Pan-European Ecological Network, in establishing and supporting a
Carpathian Network of Protected Areas, as well as enhance conservation and sustainable
management in the areas outside of protected areas.
6. The Parties shall take appropriate measures to integrate the objective of conservation
and sustainable use of biological and landscape diversity into sectoral policies, such as
mountain agriculture, mountain forestry, river basin management, tourism, transport and
energy, industry and mining activities.
September 2011
Done in Kyiv on 22 May 2003 in one original in the English language
§ 13
SK120 Zákon č. 364/2004 Z.z.o vodách; Water Act No. 364/2004 Coll.
Plán manažmentu povodia
(1) Plán manažmentu povodia je základným nástrojom na dosiahnutie cieľov vodného
plánovania v oblastiach povodí, ktorý na základe vykonaných analýz súčasného stavu
povrchových vôd a podzemných vôd a zhodnotenia vplyvu ľudskej činnosti na vodné
pomery ustanovuje environmentálne ciele a programy opatrení na ich dosiahnutie vrátane
finančného zabezpečenia. Plán manažmentu povodia sa povinne využíva v krajinnom
plánovaní alebo môže byť krajinným plánom.
(2) Návrh plánu manažmentu povodia vypracúva ministerstvo prostredníctvom poverenej
osoby a správcu vodohospodársky významných vodných tokov v spolupráci s orgánmi
štátnej vodnej správy, samosprávnymi krajmi, ostatnými dotknutými orgánmi štátnej správy
a ďalšími zainteresovanými subjektmi, najmä zástupcami obcí, priemyselnej sféry,
poľnohospodárskej sféry, vodárenských spoločností a iných inštitúcií.
(3) Na vypracovanie, prehodnocovanie a aktualizáciu plánu manažmentu povodia sa určuje
tento časový a vecný postup:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1055

1056
a) do 31. decembra 2004 vykonať analýzy charakteristík čiastkového povodia, zhodnotiť
dopady ľudských činností na stav povrchových vôd a podzemných vôd a vypracovať
ekonomické analýzy nakladania s vodami; v prípade potreby ich aktualizovať do 22.
decembra 2013 a následne každých šesť rokov,
b) do 31. decembra 2006 vypracovať a zverejniť časový a vecný harmonogram prípravy
návrhu plánu manažmentu povodia a určiť spôsob a formu sprístupnenia verejnosti,
c) do 31. decembra 2007 vypracovať a zverejniť identifikáciu významných
vodohospodárskych problémov, ktoré sa týkajú nakladania s vodami, určiť výrazne zmenené
vodné útvary, navrhnúť menej prísne environmentálne ciele, prípadne navrhnúť predĺženie
lehôt ich dosiahnutia,
d) do 31. decembra 2008 vypracovať a zverejniť návrh plánu manažmentu povodia a
sprístupniť ho verejnosti,
e) vypracovať konečný návrh plánu manažmentu povodia a zabezpečiť jeho schválenie do
22. decembra 2009,
f) vytvoriť a zaviesť programy monitorovania stavu povrchových vôd, stavu podzemných vôd
a chránených území.
(4) Ministerstvo sprístupní na účely predloženia písomných pripomienok, aktívnej účasti a
konzultácií v lehote šiestich mesiacov verejnosti, užívateľom vôd, samosprávnym krajom,
obciam a dotknutým orgánom štátnej správy
a) časový a vecný harmonogram prípravy návrhu plánu manažmentu povodia,
b) identifikované významné vodohospodárske problémy,
c) návrh plánu manažmentu povodia.
(5) Ministerstvo na požiadanie umožní prístup subjektom podľa odseku 4 k podkladom a k
informáciám použitým pri spracovaní návrhu plánu manažmentu povodí.
(6) Ustanovenia odsekov 4 a 5 sa vzťahujú aj na aktualizované plány manažmentu povodí.
(7) Návrh plánu manažmentu povodia, ktorý obsahuje program opatrení, schvaľuje
ministerstvo. Schválené plány manažmentu povodí sú podkladom na vypracovanie Vodného
plánu Slovenska a jeho programu opatrení. Plán manažmentu povodí sa prehodnocuje a
aktualizuje každých šesť rokov.
§ 48
Správa vodných tokov
(1) Správa vodných tokov je všestranne zameraná starostlivosť o zachovanie a rozvoj
všetkých funkcií vodných tokov a ich korýt. Správca vodného toku je aj správcom pozemkov
korýt, ktoré sú vo vlastníctve Slovenskej republiky.3)
(2) Správu vodných tokov vykonávajú:
a) správca vodohospodársky významných vodných tokov, ktorým je štátna odborná
organizácia ministerstva,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
b) správcovia drobných vodných tokov, ktorými sú správca vodohospodársky významných
vodných tokov a štátne organizácie, ktorým bola prevedená správa podľa § 51 ods. 1.
(3) Správca vodohospodársky významných vodných tokov a správca drobných vodných
tokov je povinný
a) prevziať správu a zabezpečiť údržbu zriaďovaných a budovaných súčastí vodnej cesty a
ďalšieho majetku potrebného na ich prevádzku a údržbu po prechode správy tohto majetku
podľa osobitného predpisu, 56a)
b) poskytovať súčinnosť Agentúre rozvoja vodnej dopravy pri tvorbe podkladov na
spracovanie koncepcií v oblasti sledovaných vodných ciest a výhľadovo sledovaných
vodných ciest.
September 2011
(4) Správa vodných tokov zahspa tieto činnosti:
a) sledovať stav vodných tokov a pobrežných pozemkov z hľadiska zabezpečenia funkcií
vodného toku,
b) udržiavať korytá v stave, ktorý zabezpečuje ich prirodzenú alebo projektovanú
prietočnosť a hĺbku vody,
c) udržiavať alebo odstrapovať brehové porasty vo vodných tokoch, na pobrežných
pozemkoch, tak, aby sa nestali prekážkou odtoku vody pri povodniach a podľa možnosti
zachovali prírodné podmienky,
d) spevpovať brehy vodných tokov, zabezpečovať ich neupravené úseky brehovými
porastmi,
e) udržiavať a čistiť koryto a odstrapovať naplaveniny, ľadové a iné prekážky a dočasné
ostrovy z vodného toku, čo je nevyhnutné na zabezpečenie nehateného odtoku alebo
prietoku,
f) zabezpečovať potrebnú úpravu vodných tokov,
g) prevádzkovať a udržiavať v riadnom stave vodné stavby zabezpečujúce funkcie vodného
toku alebo slúžiace vodnému toku, ktoré má správca vodného toku v správe alebo v užívaní,
prípadne je povinný ich prevádzkovať z iného dôvodu,
h) vytvárať podmienky na odber povrchových vôd z vodných tokov na závlahy a na ich iné
užívanie,
i) vytvárať podmienky na zabezpečenie všeobecného používania vôd a ostatných funkcií
vodného toku,
j) sledovať odber vôd a vypúšťanie odpadových vôd, ako aj iné nakladanie s vodami vo
vodnom toku,
k) sledovať vody vo vodnom toku z hľadiska možných príznakov mimoriadneho zhoršenia
vôd,
l) poskytovať technické a iné podklady, odborné stanoviská potrebné na rozhodovanie a na
inú správnu činnosť orgánu štátnej vodnej správy, ak ich má k dispozícií,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1057

1058
m) oznamovať orgánu štátnej vodnej správy závažné nedostatky, ktoré zistí vo vodnom
toku a v inundačnom území, spôsobené prírodnými vplyvmi alebo inými vplyvmi a
navrhovať opatrenia na ich odstránenie,
n) zabezpečovať ochranu pred povodpami podľa osobitného predpisu57) a odvádzanie
alebo prečerpávanie vnútorných vôd,
o) umiestpovať a udržiavať zariadenia na zisťovanie údajov vo vodnom toku,
p) zabezpečovať úlohy prevádzkovateľa vodnej cesty a vytyčovať plavebnú dráhu58) za
náhradu,
q) viesť evidenciu pozemkov, ktoré tvoria koryto a inundačné územie, ak sú vo vlastníctve
štátu a v správe správcu vodného toku,
r) oznamovať údaje potrebné pre vodnú bilanciu,
s) evidovať rozhodnutia a vyjadrenia orgánov štátnej vodnej správy, ktoré sa týkajú
vodných tokov, a sledovať dodržiavanie podmienok a povinností určených v týchto
rozhodnutiach.
(5) Ak ide o vodohospodársky významný vodný tok, jeho správu okrem činností uvedených v
odseku 3 tvoria tieto činnosti:
a) vypracovať plán údržby vodného toku a jeho prítokov,
b) spolupracovať pri prieskumných, bilančných, koncepčných a kontrolných činnostiach pri
zostavovaní plánov manažmentu povodí a hodnotiť hydroenergetický potenciál vodných
tokov v povodí,
c) navrhovať orgánu štátnej vodnej správy určenie ochranných pásiem vodárenských nádrží
a sledovať dodržiavanie podmienok ochrany v nich,
d) vypracovať a aktualizovať súhrnný manipulačný poriadok vodných stavieb za celý hlavný
vodný tok a jeho prítoky na základe manipulačných poriadkov jednotlivých vodných stavieb
na vodnom toku,
e) evidovať rozhodnutia a vyjadrenia orgánov štátnej vodnej správy týkajúce sa vodných
tokov čiastkového povodia,
f) vytvárať podmienky na odber povrchových vôd na použitie pre pitné účely.
(6) Pri správe vodného toku treba prihliadať na ochranu povrchových vôd a podzemných
vôd v príbrežnej zóne, na zachovanie infiltračných podmienok a prvkov prirodzeného
ekosystému, na ochranu rybárstva a samočistiacu schopnosť vodného toku a na zachovanie
rekreačnej hodnoty a estetického vzhľadu krajiny.
SK121 - Act No. 193/2005 Coll. Zákon o rastlinolekárskej starostlivosti;
Phytosanitary care Act No. 193/2005 Coll.
§ 2 Vymedzenie pojmov
Na účely tohto zákona sa rozumie
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
a) rastlinolekárskou starostlivosťou opatrenia, ktoré zabrapujú zavlečeniu a rozširovaniu
škodlivých organizmov a pôsobeniu škodlivých činiteľov,
b) rastlinolekárskou kontrolou dohľad orgánov rastlinolekárskej starostlivosti (§ 23) nad
dodržiavaním povinností uložených fyzickým osobám a právnickým osobám týmto
zákonom,
c) rastlinami živé rastliny a ich bližšie určené časti vrátane osiva;1) za živé časti rastlín sa
považujú
September 2011
1. plody v botanickom zmysle okrem hlboko zmrazených plodov,
2. zelenina okrem hlboko zmrazenej zeleniny,
3. hľuzy, podcibulie, cibule a rizómy,
4. rezané kvety,
5. odrezky s olistením,
6. zoťaté stromy s olistením,
7. listy a olistenie,
8. pletivové kultúry rastlín,
9. živé pele,
10. očká, odrezky a štepy,
11. akékoľvek iné časti rastlín, ktoré môžu byť bližšie určené na základe právne záväzných
aktov Európskej únie a Európskeho spoločenstva,
d) rastlinnými produktmi produkty rastlinného pôvodu, nespracované alebo spracované
jednoduchým spôsobom tak, že už nie sú rastlinami,
e) inými predmetmi predmety iné ako rastliny alebo rastlinné produkty, ktoré môžu
prenášať škodlivé organizmy a ktoré podliehajú rastlinolekárskej kontrole,
f) škodlivými organizmami akýkoľvek druh, kmep alebo biotyp rastliny, živočícha alebo
choroboplodného činiteľa, ktorý je škodlivý pre rastliny alebo rastlinné produkty,
g) škodlivými činiteľmi fyzikálne faktory a chemické faktory, ktoré spôsobujú nepriaznivé
zmeny zdravotného stavu rastlín,
h) uvádzaním na trh každá dodávka, či už za úhradu alebo bezodplatne okrem dodávky
určenej na uskladnenie, po ktorej nasleduje jej odoslanie z územia Európskeho spoločenstva
alebo zneškodnenie; dovoz na územie Európskeho spoločenstva sa považuje na účely tohto
zákona za uvedenie na trh,
i) rastlinným pasom úradný doklad, ktorý potvrdzuje, že sú splnené podmienky, ktoré sa
týkajú rastlinolekárskej starostlivosti, a ktorý je
1. štandardizovaný na úrovni Európskeho spoločenstva pre rôzne typy rastlín alebo
rastlinných produktov, a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1059

1060
2. ustanovený Ústredným kontrolným a skúšobným ústavom poľnohospodárskym (ďalej len
"kontrolný ústav") alebo zodpovedným úradným orgánom členského štátu Európskej únie
alebo ktorý je zmluvnou stranou Dohody o Európskom hospodárskom spoločenstve (ďalej
len "členský štát"),
j) fytocertifikátom medzinárodne uznávaný úradný doklad, ktorý osvedčuje zdravotný stav a
pôvod rastlín, rastlinných produktov alebo iných predmetov pri ich vývoze a dovoze,
k) chránenou zónou územie v členských štátoch, na ktorom
1. nie je usídlený alebo endemický jeden alebo viac škodlivých organizmov2) napriek
priaznivým podmienkam na ich usídlenie, pričom sú usídlené v jednej alebo vo viacerých
častiach Európskeho spoločenstva,
2. existuje nebezpečenstvo, že sa určité škodlivé organizmy za priaznivých ekologických
podmienok usídlia na určitých plodinách napriek skutočnosti, že tieto organizmy nie sú
usídlené ani endemické v Európskom spoločenstve,
l) karanténou súbor preventívnych, kontrolných, izolačných a eradikačných opatrení s
cieľom zabránenia výskytu, potlačenia, zachovania alebo eradikácie populácie škodlivého
organizmu na určitom území,
m) prieskumom výskytu škodlivých organizmov úradný prieskum vykonávaný počas určitého
obdobia na účely zistenia vlastností populácie škodlivých organizmov alebo ich výskytu,
n) monitoringom škodlivých organizmov úradný sústavný proces sledovania a
vyhodnocovania populácie škodlivých organizmov a ich vlastností,
o) signalizáciou určenie termínu zásahu proti škodlivým organizmom,
p) eradikáciou uplatnenie vhodných opatrení na účely zničenia škodlivého organizmu,
q) miestom vstupu miesto, kde sa rastliny, rastlinné produkty alebo iné predmety doviezli
po prvýkrát na colné územie Európskeho spoločenstva; letisko v prípade leteckej prepravy,
prístav v prípade riečnej prepravy, stanica v prípade železničnej prepravy a v prípade
akejkoľvek inej prepravy sídlo colného úradu, ktorý je miestne príslušný pre oblasť, v ktorej
vstupujú na colné územie Európskych spoločenstiev,
r) prípravkami na ochranu rastlín účinné látky a prípravky obsahujúce jednu alebo viaceré
účinné látky spracované do formulácie, v ktorej sa dodávajú užívateľovi a sú určené na
1. ochranu rastlín alebo rastlinných produktov proti všetkým škodlivým organizmom alebo
zabráneniu pôsobenia škodlivých organizmov,
2. ovplyvpovanie životných procesov rastlín okrem živín, ako sú rastové regulátory,
3. konzervovanie rastlinných produktov, ak takéto látky alebo prípravky nie sú predmetom
úpravy v právne záväzných aktoch Európskeho spoločenstva o konzervačných látkach,
4. ničenie nežiaducich rastlín, alebo
5. ničenie časti rastlín, kontrolu alebo zamedzenie nežiaducemu rastu rastlín,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
s) inými prípravkami prípravky na zisťovanie výskytu škodlivých organizmov alebo
užitočných organizmov, bioagens a prípravky aplikované na rastliny alebo rastlinné
produkty, ktoré majú taký spôsob účinku, že nepatria do rozsahu definície podľa písmena r);
ak je iný prípravok súčasne aj prípravkom na ochranu rastlín, posudzuje sa ako prípravok na
ochranu rastlín,
t) látkami chemické prvky a ich zlúčeniny, vyskytujúce sa v prírode alebo vyrobené vrátane
nečistôt nevyhnutne vyplývajúcich z ich výrobného procesu,
u) účinnými látkami látky alebo mikroorganizmy vrátane vírusov so všeobecným účinkom
alebo špecifickým účinkom na škodlivé organizmy alebo rastliny, časti rastlín alebo rastlinné
produkty,
v) novou účinnou látkou účinná látka, ktorá nebola uvedená pred 26. júlom 1993 na trh v
štátoch, ktoré sú zmluvnými stranami Dohody o Európskom hospodárskom priestore, 3)
w) rezíduami prípravkov na ochranu rastlín a iných prípravkov jedna alebo viaceré látky
prítomné v rastlinách alebo na rastlinách alebo produktoch rastlinného pôvodu, jedlých
živočíšnych výrobkoch alebo inde v životnom prostredí a vznikajúce v dôsledku používania
prípravkov na ochranu rastlín alebo iných prípravkov vrátane ich metabolitov a produktov
vznikajúcich ich degradáciou alebo reakciou,
x) registráciou prípravkov na ochranu rastlín a iných prípravkov úradný postup, ktorým
kontrolný ústav na základe žiadosti predloženej žiadateľom po splnení zákonom
ustanovených podmienok schváli uvedenie na trh a používanie prípravku na ochranu rastlín
a iného prípravku na území Slovenskej republiky alebo časti jej územia,
y) malospotrebiteľským balením prípravku na ochranu rastlín a iného prípravku balenie
určené pre neprofesionálnych používateľov, ktorými sú fyzické osoby, ktoré neuvádzajú
nimi ošetrené rastliny alebo rastlinné produkty na trh,
z) integrovanou ochranou rastlín racionálne uplatnenie kombinácie biologických,
biotechnologických, chemických, pestovateľských alebo šľachtiteľských opatrení, pri ktorých
sa použitie chemických prípravkov na ochranu rastlín obmedzí na minimum nevyhnutné na
zachovanie populácie škodlivých organizmov na úrovniach nižších, ako sú úrovne
spôsobujúce ekonomicky neprijateľné škody alebo straty,
za) správnou praxou v ochrane rastlín požiadavky a opatrenia na zachovanie zdravotného
stavu rastlín a rastlinných produktov, ich kvality a bezpečnosti použitím agrotechnických
opatrení a zásad integrovanej ochrany rastlín,
zb) odborným pracoviskom pracovisko poverené príslušným ústredným orgánom štátnej
správy, 4)
zc) mechanizačnými prostriedkami a zariadeniami na ochranu rastlín aplikačné zariadenia a
stroje určené na ochranu rastlín vrátane moričiek a zariadení na leteckú aplikáciu (ďalej len
"mechanizačné prostriedky"),
zd) spotrebiteľom ten, kto aplikuje prípravky na ochranu rastlín alebo iné prípravky,
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1061

1062
ze) šaržou rovnorodé množstvo prípravku na ochranu rastlín alebo iného prípravku
vyrobené v jednom výrobnom cykle a ktoré má spoločné charakteristiky,
zf) existujúcou účinnou látkou účinná látka, ktorá bola uvedená pred 26. júlom 1993 na trh v
štátoch, ktoré sú zmluvnými stranami Dohody o Európskom hospodárskom priestore, a je
uvedená v osobitnom predpise, 4a)
zg) dovozcom ten, kto sám alebo prostredníctvom inej osoby dopravuje zásielku z tretej
krajiny cez miesto vstupu okrem priameho tranzitu,
zh) opätovným vývozom vývoz rastlín, rastlinných produktov a iných predmetov, ktoré
neboli vypestované alebo vyrobené na území Európskeho spoločenstva, do tretích krajín,
zi) sušiarpou technické zariadenie na ničenie škodlivých organizmov v obalovom materiáli a
obaloch z dreva.
§ 3
Všeobecné povinnosti
(1) Každý je na úseku rastlinolekárskej starostlivosti povinný
a) dodržiavať opatrenia podľa osobitných predpisov5) správnej praxe v ochrane rastlín na
predchádzanie zavlečenia a rozširovania škodlivých organizmov, na ich kontrolu, eradikáciu
a zamedzenie ich ďalšieho rozširovania tak, aby v dôsledku ich zavlečenia a premnoženia
nevznikla škoda iným osobám a aby nedošlo k poškodeniu zdravia ľudí a zvierat, životného
prostredia a zdravotného stavu rastlín,
b) oznámiť bezodkladne kontrolnému ústavu každý výskyt, rozširovanie alebo podozrenie z
výskytu škodlivých organizmov, 2) alebo príznaky napadnutia alebo poškodenia týmito
škodlivými organizmami,
SK122 - Predpis č. 435/2010 Z.z.; o poskytovaní dotácií v pôsobnosti Ministerstva
obrany Slovenskej republiky; Subsidies in the field of activity of the Ministery of
Defense
§ 1 Predmet úpravy
Tento zákon ustanovuje účel, podmienky, rozsah, spôsob a kontrolu poskytovania dotácií v
pôsobnosti Ministerstva obrany Slovenskej republiky (ďalej len "ministerstvo").
§ 2 Účel poskytovania dotácií
Ministerstvo môže dotáciu poskytnúť na
a) vzdelávacie aktivity, športové podujatia, brannošportové podujatia, kultúrne podujatia
alebo spoločenské podujatia zamerané na
1. podporu výchovy občanov Slovenskej republiky k vlastenectvu,
2. informovanie verejnosti o Severoatlantickej aliancii a Európskej únii,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
September 2011
3. prípravu občanov na obranu Slovenskej republiky (ďalej len "obrana štátu"),
4. prezentáciu ozbrojených síl Slovenskej republiky,
5. podporu kultúrnych, duchovných a sociálnych potrieb profesionálnych vojakov, vojakov v
zálohe a vojnových veteránov,
6. podporu starostlivosti o športové talenty a podporu vrcholového športu a výkonnostného
športu,
b) podporu procesu personálneho doplpovania ozbrojených síl Slovenskej republiky,
c) ochranu a rozvoj historického a kultúrneho dedičstva so zameraním na vojenské dejiny,
d) úhradu nákladov súvisiacich s účasťou na aktivitách organizovaných medzinárodnými
organizáciami odborne zameranými na ozbrojené sily vrátane úhrady členského príspevku,
e) výskum a vývoj1) na účely podpory obrany štátu, 2)
f) demonštračné činnosti na účely podpory obrany štátu, 2)
g) organizovanie konferencií a seminárov, školení a kurzov v oblasti obrany štátu,
h) organizačné a administratívne zabezpečenie projektu výskumu a vývoja na účely podpory
obrany štátu, 2)
i) vypracovanie vedeckých štúdií3) na účely podpory obrany štátu, 2)
j) zabezpečenie účasti zástupcov Slovenskej republiky v medzinárodných organizáciách
výskumu a vývoja v oblasti obrany štátu, 4)
k) na riešenie projektov na účely obrany organizácií Severoatlantickej aliancie, Európskej
únie a štátov, ktoré sú zmluvnou stranou dohody o Európskom hospodárskom priestore
vrátane nákladov na ich prípravu,
l) úhradu zvýšených nákladov na poľnohospodársku výrobu z dôvodu výcviku ozbrojených síl
Slovenskej republiky vo vojenskom obvode,
m) akcie a činnosti na dosiahnutie a udržanie ekologickej stability, 5) priaznivého stavu
životného prostredia a na odstránenie následkov živelných pohrôm vo vojenskom obvode
alebo na územiach slúžiacich na zabezpečenie úloh obrany štátu, ktorými sú
1. odstrapovanie «inváznych» druhov, 6)
2. vypracovanie a realizácia ekologických projektov a lesných hospodárskych plánov,
3. údržba protipožiarnych pásov a opatrenie protipovodpovej ochrany,
4. meliorácia pozemkov a rekultivačné opatrenia,
5. odstrapovanie následkov požiarov, zosuvov, lesných kalamít a povodní,
6. správa a výkony verejnoprospešného charakteru na drobných vodných tokoch a
zarybpovanie rybárskych revírov, 7)
7. realizácia biologických opatrení na zmiernenie a zastavenie podkôrnikovej kalamity v
smrečinách,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1063

1064
8. vyhotovenie leteckého snímkovania lesných pozemkov pred vyhotovením lesných
hospodárskych plánov,
9. ochrana povrchových vôd a podzemných vôd, ochrana vodných zdrojov, výstavba
priepustov, pevných brodov, prístupových komunikácií a protipožiarnych pásov,
10. výstavba a rekonštrukcia čistiarní odpadových vôd, žúmp, záchytných nádrží a
protipožiarnych vodných nádrží,
11. revitalizácia vodných tokov a iných ekosystémov, realizácia opatrení zameraných na
predchádzanie a na obmedzovanie poškodzovania a ničenia ekosystémov, ich zložiek alebo
prvkov, 8)
12. zabezpečovanie priaznivého stavu osobitne chránenej časti prírody a krajiny na území
európskeho významu a na území medzinárodného významu, 9)
13. zabezpečovanie a realizácia technológií zameraných na prevenciu, monitorovanie a
obmedzovanie poškodzovania zdravotného stavu lesných ekosystémov.
§ 3 Podmienky a rozsah poskytovania dotácií
(1) Dotáciu možno poskytnúť po splnení podmienok podľa tohto zákona a podľa osobitných
predpisov10) žiadateľovi, ktorým je
a) občianske združenie11) so sídlom na území Slovenskej republiky,
b) nadácia12) alebo záujmové združenie právnických osôb13) so sídlom na území Slovenskej
republiky,
c) neinvestičný fond14) so sídlom na území Slovenskej republiky,
d) nezisková organizácia15) poskytujúca všeobecne prospešné služby so sídlom na území
Slovenskej republiky,
e) obec,
f) právnická osoba so sídlom na území Slovenskej republiky alebo fyzická osoba oprávnená
na podnikanie s miestom podnikania na území Slovenskej republiky, ktorej predmetom
činnosti je výskum alebo vývoj,
g) Vojenské lesy a majetky SR - štátny podnik.
(2) Dotáciu podľa tohto zákona, ktorá je štátnou pomocou, 16) možno poskytnúť len v
súlade s osobitnými predpismi v oblasti štátnej pomoci.17)
(3) Dotáciu na účely podľa § 2 písm. a) až d) možno poskytnúť žiadateľovi, ak má
zabezpečené financovanie najmenej 10 % nákladov projektu z iných zdrojov ako zo zdrojov
štátneho rozpočtu alebo z rozpočtu územnej samosprávy.
(4) Dotáciu na účely podľa § 2 písm. e) až k) možno poskytnúť na krytie oprávnených
nákladov18) na projekt
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
a) do výšky 100 % oprávnených nákladov, 18) ak žiadateľom je právnická osoba podľa
odseku 1 písm. f), ktorá je výskumnou organizáciou, 19)
b) najviac do výšky podľa osobitného predpisu, 20) ak žiadateľom je právnická osoba alebo
fyzická osoba podľa odseku 1 písm. f) oprávnená na podnikanie.
September 2011
SK123 - Zákon 524/2005 Z.z.ktorým sa mení a dopĺpa zákon č. 178/1998 Z. z. o
podmienkach predaja výrobkov a poskytovania služieb na trhových miestach a o
zmene a doplnení zákona; Sales conditions in town markets, Act No. 178/1998
Coll., update 524/2005 Coll.
§ 6 Zákaz predaja niektorých výrobkov
Na trhových miestach sa zakazuje predávať
a) zbrane a strelivo, /10/
b) výbušniny /11/ a pyrotechnické výrobky, /12/
c) tlač a iné veci, ktoré ohrozujú mravnosť, /13/
d) tabak a tabakové výrobky, /14/
e) lieh, destiláty a spotrebiteľsky balené alkoholické nápoje,
f) jedy, omamné a psychotropné látky, /15/
g) lieky, /16/
h) automobily, motocykle, ich súčiastky a príslušenstvo,
i) chránené druhy živočíchov /17/ a nebezpečné živočíchy, /18/
j) živé zvieratá s výnimkou trhových konzumných rýb; /19/ zákaz sa nevzťahuje na
propagačné predajné podujatia a zvody zvierat /20/ organizované zväzmi a združeniami
chovateľov.
10. V § 6 sa dopĺpa písmeno k), ktoré znie:
524/2005 Z.z.
k) chránené rastliny, 20a) exempláre rastlín17a) a «invázne» druhy rastlín.20b)
§ 8
SK124 - Zákon 138/2010 Z.z., o lesnom reprodukčnom materiáli; Forest
reproduction material, Act No. 138/2010 Coll.
Uznávanie zdrojov
(1) Centrum navrhuje uznanie zdroja pre kategóriu
a) identifikovaný a selektovaný, ak spĺpa požiadavky uvedené v prílohe č. 2,
b) kvalifikovaný, ak spĺpa požiadavky uvedené v prílohe č. 3,
c) testovaný, ak spĺpa požiadavky uvedené v prílohe č. 4.
(2) Uznať možno
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1065

1066
a) pre kategóriu identifikovaný druh zdroja, ktorým je
1. semenný zdroj,
2. lesný porast,
b) pre kategóriu selektovaný druh zdroja, ktorým je
1. semenný zdroj,
2. lesný porast,
c) pre kategóriu kvalifikovaný druh zdroja, ktorým je
1. výberový strom,
2. semenný sad,
3. klon,
4. zmes klonov a multiklonálna varieta,
d) pre kategóriu testovaný druh zdroja podľa písmen b) a c) po ich testovaní.
(3) Lesný porast a semenný zdroj pre kategóriu selektovaný možno uznať, ak sú pri
fenotypovej klasifikácii zaradené do fenotypovej kategórie A alebo B, v ktorých dosahujú
podiel biologicky zrelých jedincov príslušnej dreviny aspop 10 % s najnižším počtom 40
jedincov.
(4) Fenotypovú klasifikáciu lesných porastov vykonáva osoba, ktorá je odborne spôsobilá8)
na vyhotovenie lesného hospodárskeho plánu9) (ďalej len "plán"); v prípadoch uznávania
semenných zdrojov fenotypovú klasifikáciu vykonáva centrum.
(5) Fenotypová klasifikácia lesných porastov je súčasťou vyhotovovania plánu a môže sa
vykonať aj počas jeho platnosti.
(6) Podnet na vykonanie fenotypovej klasifikácie na účely uznania zdroja podľa odseku 4
počas platnosti plánu podáva správca zdroja, ktorý znáša aj náklady na jej vykonanie.
(7) Testovanie vykonáva Ministerstvom pôdohospodárstva Slovenskej republiky (ďalej len
"ministerstvo") poverená osoba na základe žiadosti správcu zdroja.
(8) Testovaním sa overujú požiadavky uvedené v prílohe č. 4 a jeho výsledky osoba
poverená podľa odseku 7 predkladá centru.
(9) Semenáčiky alebo sadenice poskytované správcom zdroja kategórie uvedenej v odseku 2
písm. b) a c) na účely testovania musia byť rovnakého veku, dopestované rovnakým
spôsobom, rovnakej vonkajšej kvality, zdravé a nepoškodené.
(10) Centrum navrhne uznať zdroj kategórie uvedenej v odseku 2 písm. b) a c) pre kategóriu
testovaný, ak
a) preukázal odlišnosť, vyrovnanosť, stálosť, ekologickú hodnotu a hospodársku hodnotu
lesného reprodukčného materiálu pochádzajúceho z testovaného zdroja,
b) geneticky modifikovaný zdroj spĺpa požiadavky podľa osobitného predpisu10) a bolo
vykonané posúdenie vplyvu na životné prostredie, 11)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
September 2011
c) názov klonu, zmesi klonov alebo multiklonálnej variety je uvedený v štátnom jazyku.12)
(11) Klony, zmesi klonov a multiklonálne variety centrum navrhne uznať, ak
a) majú jednu alebo viac vlastností, ktorými vynikajú z hospodárskeho alebo ekologického
hľadiska,
b) ich vlastnosti boli overené jednorazovo alebo vyhodnotením dlhodobých pokusov,
c) sú identifikovateľné na základe odlišných genetických charakteristík.
(12) Centrum môže zdroj pre kategóriu testovaný pred skončením testovania navrhnúť
uznať najviac na desať rokov, ak na základe predbežných výsledkov možno predpokladať, že
lesný reprodukčný materiál po skončení testovania bude spĺpať požiadavky na uznanie
zdrojov kategórie testovaný.
(13) Správca zdroja pre kategóriu testovaný vedie záznam o druhu, spôsobe množenia a
množstve lesného reprodukčného materiálu kategórie testovaný, jeho uvádzaní na trh a na
požiadanie ho predkladá centru.
(14) Uznanému zdroju centrum pridelí evidenčný kód, ktorý obsahuje znaky uvedené v
prílohe č. 5 časti A, a vyhotoví jeho uznávací list; každý uznaný zdroj je evidovaný v
Národnom registri zdrojov (ďalej len "národný register").
(15) Správca zdroja vedie evidenciu uznávacích listov vlastných uznaných zdrojov.
(16) Zmeny týkajúce sa uznaných zdrojov k 31. decembru kalendárneho roka oznamuje
správca zdroja centru do 15. februára nasledujúceho roka podľa vzoru uvedeného v prílohe
č. 6.
(17) Uznanie zdroja zaniká
a) zánikom zdroja,
b) uplynutím času, na ktorý bol zdroj uznaný,
c) ak uznaný zdroj prestane spĺpať požiadavky na uznanie zdroja podľa príloh č. 2 až 4.
SK125 - Zákon 274/2009 Z.z. o poľovníctve a o zmene a doplnení niektorých
zákonov; Hunting Act. No. 274/2009 Coll.
Chov zveri
§ 20 Ochrana genofondu zveri
(1) Ministerstvo dbá, aby v prírode zostali zachované všetky pôvodné druhy zveri. Na tento
účel prijíma v spolupráci s Ministerstvom životného prostredia Slovenskej republiky (ďalej
len "ministerstvo životného prostredia") a komorou (§ 41) potrebné opatrenia.
(2) V záujme ochrany genofondu13) zveri sa zakazuje
a) zámerne rozširovať druhy a poddruhy zveri, ktoré nie sú uvedené v prílohe č. 1, na území
Slovenskej republiky na účely ich poľovníckeho obhospodarovania a využívania okrem
druhov povolených ministerstvom po dohode s ministerstvom životného prostredia, 14)
b) krížiť medzidruhovo a medzipoddruhovo zver a krížiť zver s inými živočíchmi,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1067

1068
c) chovať alebo držať raticovú zver mimo poľovného revíru, zvernice alebo farmových
chovov, ak tento zákon neustanovuje inak.
(3) Dovážať a vyvážať živú zver, vajcia, embryá a spermie zveri môže fyzická osoba alebo
právnická osoba len s povolením ministerstva, a to za podmienok v pom uvedených. Druhy
podliehajúce osobitnému predpisu15) musia mať aj povolenie na dovoz a vývoz; súčasťou
žiadosti o povolenie je súhlas príslušnej regionálnej veterinárnej a potravinovej správy.8)
(4) Na dovoz a vypúšťanie živočíchov, ktoré zatiaľ nežijú na území Slovenskej republiky a sú
považované za zver Medzinárodnou radou pre poľovníctvo a ochranu zveri, je potrebné
predchádzajúce povolenie ministerstva po dohode s ministerstvom životného prostredia. Ak
ministerstvo povolenie vydá, môžu sa tieto živočíchy a ich poddruhy dovážať a vypúšťať len
do zverníc. Po vypustení do zverníc sa stávajú zverou podľa tohto zákona.
§ 21 Opatrenia na zachovanie genofondu zveri
(1) V záujme zachovania genofondu zveri sa do poľovného revíru zakazuje vypúšťať
a) jedince druhov raticovej zveri alebo ich mláďatá, ktoré boli držané alebo sú držané vo
farmových chovoch; okrem zverníc (§ 6),
b) zver alebo zvieratá získané krížením medzi druhmi a poddruhmi zveri a medzi zveri
príbuznými druhmi domácich zvierat a hydiny; okrem vypúšťania pernatej zveri z umelých
chovov,
c) nový druh zveri podliehajúci poľovníckemu plánovaniu, ktorý sa v poľovnom revíri
nevyskytuje, bez predchádzajúceho súhlasu obvodného lesného úradu,
d) nepôvodný druh16) živočícha bez povolenia ministerstva a príslušného orgánu ochrany
prírody.
(2) Rozširovať danieliu zver a mufloniu zver do nových lokalít vo voľnej prírode možno len s
povolením ministerstva a so súhlasom príslušného orgánu ochrany prírody.
Príloha č. 1 k zákonu č. 274/2009 Z. z.
Populácia voľne žijúcich druhov živočíchov
1. zver pernatá: bažant jarabý (Syrmaticus reevesii), bažant poľovný (Phasianus colchicus),
čajka smejivá (Larus ridibundus), drop fúzatý (Otis tarda), drozd čvikotavý (Turdus pilaris),
havran čierny (Corvus frugilegus), holub hrivnák (Columba palumbus), holub plúžik
(Columba oenas), hrdlička poľná (Streptopelia turtur), hrdlička záhradná (Streptopelia
decaocto), hus bieločelá (Anser albifrons), hus divá (Anser anser), hus krátkozobá (Anser
brachyrhynchus), hus malá (Anser erythropus), hus siatinná (Anser fabalis), chochlačka sivá
(Aythya ferina), chochlačka vrkočatá (Aythya fuligula), jarabica poľná (Perdix perdix),
jariabok lesný (Tetrastes bonasia), jastrab lesný (Accipiter gentilis), kačica divá (Anas
platyrhynchos), kačica hvízdavá (Anas penelope), kačica chrapkavá (Anas crecca), kačica
chrapľavá (Anas querquedula), kačica chripľavá (Anas strepera), kačica lyžičiarka (Anas
clypeata), kačica ostrochvostá (Anas acuta), kavka tmavá (Corvus (Coloeus) monedula),
krkavec čierny (Corvus corax), kuropta horská (Alectoris graeca), kuropta červená (Alectoris
rufa), lyska čierna (Fulica atra), močiarnica mekotavá (Capella gallinago), morka divá
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
(Meleagris gallopavo), myšiak lesný (Buteo buteo), myšiak severský (Buteo lagopus),
potápka chochlatá (Podiceps cristatus), sluka lesná (Scolopax rusticola), sojka škriekavá
(Garrulus glandarius), straka čiernozobá (Pica pica), tetrov hlucháp (Tetrao urogallus), tetrov
hoľniak (Lyrurus tetrix), volavka popolavá (Ardea cinerea), vrana túlavá (Corvus corone
corone a Corvus corone cornix),
2. zver srstnatá: bobor vodný (Castor fiber), daniel škvrnitý (Dama dama), diviak lesný (Sus
scrofa), hranostaj čiernochvostý (Mustela erminea), jazvec lesný (Meles meles), jelep lesný
(Cervus elaphus), jelep sika (Cervus nippon), kamzík vrchovský alpský (Rupicapra rupicapra
rupicapra), kamzík vrchovský tatranský (Rupicapra rupicapra tatrica), králik divý
(Oryctolagus cuniculus), kuna lesná (Martes martes), kuna skalná (Martes foina), lasica
myšožravá (Mustela nivalis), los mokraďový (Alces alces), líška hrdzavá (Vulpes vulpes),
mačka divá (Felis silvestris), medveď hnedý (Ursus arctos), medvedík čistotný (Procyon
lotor), muflón lesný (Ovis musimon), ondatra pižmová (Ondatra zibethica), jeleník (pasrnec)
bielochvostý (Odocoileus virginianus); psík medvedíkovitý (Nyctereutes procyonoides), rys
ostrovid (Lynx lynx), srnec lesný (Capreolus capreolus), svišť vrchovský (Marmota marmota),
šakal zlatý (Canis aureus), tchor svetlý (Putorius eversmanni), tchor tmavý (Putorius
putorius), vlk dravý (Canis lupus), vydra riečna (Lutra lutra), zajac poľný (Lepus europaeus),
zubor hrivnatý (Bison bonasus), norok severoamerický (Mustela vision), nutria riečna
(Myocastor coypus),
September 2011
3. zver raticová: všetky druhy zveri z radu párnokopytníkov uvedených v druhom bode,
4. zver malá: zver bažantia, zajačia a jarabičia,
5. zver podliehajúca poľovníckemu plánovaniu: zver raticová, zver malá a jariabok lesný,
6. veľké šelmy: medveď hnedý (Ursus arctos), rys ostrovid (Lynx lynx), vlk dravý (Canis lupus)
a šakal zlatý (Canis aureus),
7. krkavcovité vtáky: havran čierny (Corvus frugilegus), kavka tmavá (Corvus (Coloeus)
monedula), krkavec čierny (Corvus corax), vrana túlavá (Corvus corone corone a Corvus
corone cornix), straka čiernozobá (Pica pica), sojka škriekavá (Garrulus glandarius).
§ 2
SK126 - Zákon 326/2005 Z.z., o lesoch; Forests, Act No. 326/2005 Coll.
Vymedzenie základných pojmov
Na účely tohto zákona sa rozumie
a) lesom ekosystém, ktorý tvorí lesný pozemok s lesným porastom a faktormi jeho
vzdušného prostredia, rastlinné druhy, živočíšne druhy a pôda s jej hydrologickým a
vzdušným režimom,
b) lesným porastom súbor rastúcich stromovitých drevín, krovitých drevín alebo ich zmesí
na lesných pozemkoch,
c) ekologickou stabilitou lesa schopnosť lesa odolávať alebo sa vyrovnať s vonkajšími, ale aj
s vnútornými vplyvmi bez trvalého narušenia funkčnej štruktúry lesa,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1069

1070
d) biologickou diverzitou rozmanitosť lesných ekosystémov a rôznorodosť v rámci
rastlinných a živočíšnych druhov a medzi druhmi,
e) funkciami lesov úžitky, účinky a vplyvy, ktoré poskytujú lesy ako zložka prírodného
prostredia a objekt hospodárskeho využívania; členia sa na mimoprodukčné funkcie a na
produkčné funkcie,
f) mimoprodukčnými funkciami lesov ekologické funkcie, ktorými sú pôdoochranná,
vodohospodárska a klimatická funkcia a spoločenské funkcie, ktorými sú najmä zdravotná,
kultúrna, rekreačná, prírodoochranná a vodoochranná funkcia,
g) produkčnými funkciami lesov funkcie, ktorých výsledkom sú úžitky z lesov spravidla
materiálovej povahy zabezpečované rastovými a pracovnými procesmi lesnej výroby,
h) hospodárením v lesoch odborná činnosť zameraná na pestovanie lesa, ochranu lesa a
ostatné činnosti potrebné na zabezpečenie funkcií lesov,
i) trvalo udržateľným hospodárením v lesoch hospodárenie v lesoch takým spôsobom a v
takom rozsahu, aby sa zachovala ich biologická diverzita, odolnosť, produkčná a obnovná
schopnosť, životnosť a schopnosť plniť funkcie lesov,
j) diferencovaným hospodárením v lesoch cieľavedomý systém hospodárenia v lesoch, pri
ktorom sa zohľadpujú rozmanité prírodné, porastové, hospodárske, ekonomické a
spoločenské podmienky a požiadavky uplatnené pri vyhotovení a realizácii lesného
hospodárskeho plánu (§ 40),
k) bežným hospodárením v lesoch taký spôsob hospodárenia, ktorý pri dodržaní ustanovení
tohto zákona umožpuje racionálne využívanie všetkých jeho funkcií, najmä produkčnej
funkcie; zodpovedá návrhu hospodárskych opatrení lesného hospodárskeho plánu pred
uplatnením osobitného režimu hospodárenia (§ 14 ods. 1),
l) spôsobom hospodárenia v lesoch (ďalej len hospodársky spôsob ) systém hospodárenia a
využívania lesov v rámci ich produkčnej doby charakterizovaný obnovnými postupmi,
spôsobom a zameraním výchovy lesa,
m) pestovaním lesov súbor činností zameraných na semenárstvo, škôlkarstvo, zakladanie,
obnovu a výchovu lesa, s cieľom zabezpečiť trvalé plnenie funkcií lesov,
n) škodlivým činiteľom činiteľ, ktorý môže spôsobiť zníženie odolnosti lesa, jeho ekologickej
stability, poškodiť alebo zničiť les alebo jeho časti; člení sa na
1. biotický, ktorým je najmä hmyz, zver alebo iný živý organizmus,
2. abiotický, ktorým je najmä vietor, povodep, sucho, námraza, sneh alebo iný prírodný jav,
3. antropogénny, ktorým je negatívne pôsobenie ľudskej činnosti, najmä znečistenie
ovzdušia znečisťujúcimi látkami podľa osobitného predpisu2) (ďalej len imisie ),
o) ochranou lesa súbor činností zameraných na udržanie a zvyšovanie odolnosti lesov, ich
ekologickej stability a odstrapovanie následkov spôsobených škodlivými činiteľmi,
p) obhospodarovateľom lesa právnická osoba alebo fyzická osoba, ktorá hospodári na
lesných pozemkoch,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
q) správcom právnická osoba, ktorej jej zakladateľ alebo zriaďovateľ zveril do správy lesný
majetok vo vlastníctve štátu; za správcu sa považuje tiež právnická osoba, ktorá má takéto
postavenie podľa osobitných predpisov, 3)
r) vlastníkom lesa malej výmery vlastník alebo spoluvlastník lesného pozemku alebo
viacerých rozdrobených lesných pozemkov, na ktorých vykonáva odborné hospodárenie na
základe rozhodnutia o výkone odborného lesného hospodára poverená organizácia, pričom
ich súhrnná výmera nepredstavuje 25 ha,
s) energetickým porastom lesný porast s maximálnou produkčnou funkciou v priebehu
prvých 15 rokov, z ktorej úžitky sa využívajú najmä na výrobu energie,
t) skusnou plochou lesný pozemok alebo jeho časť, ktorá slúži na sledovanie, hodnotenie a
zisťovanie stavu a vývoja lesa.
§ 28
September 2011
Povinnosti pri ochrane lesa
(1) Obhospodarovateľ lesa je povinný vykonávať preventívne opatrenia s cieľom
predchádzať poškodeniu lesa a vykonávať ochranné a obranné opatrenia pred škodami
spôsobovanými škodlivými činiteľmi, najmä
a) zabezpečiť zisťovanie a evidenciu výskytu a vývoja škodlivých činiteľov, a nimi
spôsobeného poškodenia lesa; pri ich nadmernom výskyte bezodkladne informovať orgán
štátnej správy lesného hospodárstva a orgán štátnej odbornej kontroly ochrany lesa (§ 29),
b) vykonávať preventívne opatrenia na zabránenie nadmerného rozšírenia biotických
škodlivých činiteľov, zabezpečenie stability a odolnosti lesných porastov,
c) prednostne odstrapovať z lesných porastov choré a poškodené stromy, ktoré môžu byť
zdrojom zvýšenej početnosti biotických škodlivých činiteľov okrem území s piatym stuppom
ochrany,
d) uprednostpovať šetrné postupy a prípravky na ochranu lesa s osobitným dôrazom na
biologické a biotechnické postupy pri ochrane pred škodami spôsobovanými biotickými
škodlivými činiteľmi,
e) hospodáriť v lesoch pod vplyvom imisií podľa hospodárskych opatrení konkretizovaných v
lesných hospodárskych plánoch tak, aby sa zmiernili negatívne dôsledky ich pôsobenia,
f) vykonávať opatrenia na zamedzenie škôd spôsobených zverou,
g) vykonávať preventívne opatrenia proti vzniku lesných požiarov, 42)
h) hospodáriť v lese tak, aby neohrozil lesy iných vlastníkov,
i) plniť ďalšie opatrenia pri ochrane lesa uložené orgánom štátnej správy lesného
hospodárstva alebo orgánom štátnej odbornej kontroly ochrany lesa (§ 29).
(2) V prípade ohrozenia lesov alebo škôd spôsobených škodlivými činiteľmi je
obhospodarovateľ lesa povinný na svoje náklady neodkladne vykonať opatrenia na
odvrátenie ohrozenia lesov a odstránenie následkov škôd; v chránených územiach s piatym
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1071

1072
stuppom ochrany má túto povinnosť len po nadobudnutí právoplatnosti rozhodnutia
orgánu štátnej správy ochrany prírody a krajiny o povolení výnimky.32)
§ 29
Orgán štátnej odbornej kontroly ochrany lesa
(1) Orgánom štátnej odbornej kontroly ochrany lesa je právnická osoba zriadená
ministerstvom alebo jej organizačný útvar (ďalej len lesnícka ochranárska služba ), ktorá
vykonáva kontrolu plnenia povinností pri ochrane lesa, účinnosti opatrení vykonaných podľa
tohto zákona a kontrolu zdravotného stavu lesa.
(2) Lesnícka ochranárska služba
a) monitoruje zdravotný stav lesa44) a výskyt škodlivých činiteľov,
b) vypracúva prognózy vývoja škodlivých činiteľov a vydáva signalizačné správy,
c) plní úlohy podľa osobitného predpisu.45)
d) vykonáva expertíznu, poradenskú a vzdelávaciu činnosť pri ochrane lesa,
e) posudzuje osobitné projekty na hospodárenie v lesoch pod vplyvom imisií,
f) ukladá obhospodarovateľovi lesa opatrenia na odstránenie zistených nedostatkov pri
ochrane lesa [(§ 28 ods. 1 písm. i)],
g) poskytuje údaje pre tvorbu informačného systému lesného hospodárstva (§ 45).
f) sledovať stav a vývoj škodlivých činiteľov v lesoch a v súčinnosti s obhospodarovateľom
§ 48
Činnosť, povinnosti a oprávnenia hospodára
(1) Hospodár organizuje a usmerpuje hospodárenie v lese. Pri tejto činnosti je zodpovedný
za plnenie povinností podľa odseku 2 alebo vyplývajúcich z osobitného predpisu.62)
(2) Hospodár je povinný
a) pripravovať podklady a spolupracovať pri vyhotovovaní a schvaľovaní plánu a kontrole
plnenia plánu,
b) usmerpovať realizáciu plánu a opatrení uložených na ochranu lesa,
c) dohliadať na vhodnosť reprodukčného materiálu na obnovu lesa,
d) kontrolovať a evidovať práce vykonávané v lese,
e) viesť lesnú hospodársku evidenciu a evidenciu podľa osobitných predpisov, 59)
f) sledovať stav a vývoj škodlivých činiteľov v lesoch a v súčinnosti s obhospodarovateľom
lesa predkladať o nich hlásenie orgánu štátnej správy lesného hospodárstva a lesníckej
ochranárskej službe,
g) navrhovať preventívne opatrenia na ochranu lesov a predchádzanie vplyvu škodlivých
činiteľov a dozerať na ich realizáciu,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
h) navrhovať na uznanie semenné zdroje a zabezpečovať opatrenia na záchranu a
reprodukciu genetických zdrojov hlavných lesných drevín,
i) navrhovať environmentálne priaznivé technológie pri činnostiach súvisiacich s
hospodárením v lesoch,
j) upozorpovať obhospodarovateľa lesa a orgán štátnej správy lesného hospodárstva na
každú činnosť, ktorá je v rozpore s právnymi predpismi na úseku lesného hospodárstva,
September 2011
k) zabezpečiť a kontrolovať vyznačenie ťažby a vydávať písomný súhlas na vykonanie ťažby.
Obnova lesa
(1) Obnova lesa sa vykonáva ako
a) prirodzená obnova, pri ktorej vzniká lesný porast zo semena alebo výmladkov stromov,
b) umelá obnova, pri ktorej vzniká lesný porast sadbou semenáčikov a sadeníc alebo sejbou
semien,
c) kombinovaná obnova, pri ktorej vzniká lesný porast kombináciou prirodzenej obnovy a
umelej obnovy.
(2) Obhospodarovateľ lesa obnovuje lesné porasty stanovištne vhodnými lesnými drevinami
s uprednostpovaním prirodzenej obnovy. Na umelú obnovu možno použiť reprodukčný
materiál len zo zdrojov podľa osobitného predpisu.29)
(3) Holina na účely tohto zákona je lesný pozemok alebo jeho časť, na ktorom lesný porast
zanikol vplyvom pôsobenia škodlivých činiteľov alebo bol odstránený úmyselnou ťažbou *§
22 ods. 2 písm. a)+, náhodnou ťažbou *§ 22 ods. 2 písm. c)+ alebo lesný pozemok určený na
zalesnenie.
(4) Obnovu lesa na holine je obhospodarovateľ lesa povinný vykonať najneskôr do dvoch
rokov od jej vzniku okrem chránených území s piatym stuppom ochrany. V prípade
očakávanej prirodzenej obnovy môže orgán štátnej správy lesného hospodárstva túto
lehotu predĺžiť o ďalšie dva roky; pri vzniku holín po náhodnej ťažbe v rozsahu podľa § 23
ods. 5 a 6 alebo pri vzniku holín podľa § 37 ods. 3 môže orgán štátnej správy lesného
hospodárstva na žiadosť obhospodarovateľa lesa určiť osobitný harmonogram obnovy lesa
na holine.
(5) Ak zanikli podmienky na prirodzenú obnovu pri uplatpovaní hospodárskych spôsobov
podľa § 18 ods. 1 písm. a) až c), je obhospodarovateľ lesa povinný vykonať umelú obnovu na
základe úpravy programu starostlivosti o lesy vykonanej odborným lesným hospodárom.
(6) Lesný porast vzniknutý po obnove lesa podľa odseku 1 je obhospodarovateľ lesa povinný
zabezpečiť do dvoch až desiatich rokov od uplynutia lehoty určenej v odseku 4,
diferencovane podľa programu starostlivosti o lesy. Ak lesný porast nebol zabezpečený
napriek tomu, že obhospodarovateľ lesa vykonal primerané opatrenia na jeho
zabezpečenie, orgán štátnej správy lesného hospodárstva môže túto lehotu predĺžiť o ďalšie
dva roky.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1073

1074
(7) Za zabezpečený podľa odseku 6 sa považuje lesný porast, ak ho tvoria stanovištne
vhodné lesné dreviny, bez výrazného poškodenia, ktorý sa dostatočne prispôsobil
podmienkam stanovišťa, má znateľný výškový prírastok a nevyžaduje doplpovanie.
(8) Ustanovenia odsekov 5 až 7 sa nevzťahujú na energetické porasty a lesné plantáže.
(9) Odvolanie proti rozhodnutiu podľa odsekov 4 a 6 nemá odkladný účinok.
SK127 Zákon 139/2002 Z.z. o rybárstve; Fisheries Act. No. 139/2002 Coll.
ŠTVRTÁ ČASŤ
OCHRANA RYBÁRSTVA
Všeobecné ustanovenia
§ 18
(1) Ochranou rybárstva sa rozumie ochrana rýb pred nepriaznivými vplyvmi prírody a pred
škodlivými zásahmi ľudí do rybárskych revírov. V záujme zachovania pôvodných druhov rýb
a ochrany genofondu rýb môže ministerstvo užívateľovi poskytnúť účelovo viazané
prostriedky.15)
(2) Správca vodných tokov je povinný pri projektovaní, výstavbe, prevádzke a udržiavaní
vodohospodárskych diel a zariadení, pri úpravách vodných tokov a ich užívaní zohľadniť
potreby a ochranu rybárstva. Musí dbať, aby sa tam, kde je to účelné, zriaďovali a udržiavali
rybovody a pri budovaní vodných nádrží aj iné vhodné technické zariadenia slúžiace na
migráciu a ochranu rýb. Zabezpečuje ochranu vodných tokov pred znečisťovaním a
vypúšťaním odpadových vôd nad prípustný stupep znečistenia.
(3) Zariadenia na ochranu rybárstva musia byť súčasťou projektovej dokumentácie
pripravovanej vodohospodárskej stavby.
§ 19
(1) Z dôvodu zachovania biodiverzity druhov a zdrojov sladkovodných rýb a morských rýb sa
zakazuje dovoz a tranzit rýb, ktoré sú chránené, alebo ktoré nedosahujú veľkosť alebo
hmotnosť ustanovenú pre jednotlivé druhy na uvádzanie do obehu.
(2) Z dôvodu ochrany pôvodného genofondu rýb dovoz rybích násad z iných štátov musí
osvedčiť ministerstvo.12)
PIATA ČASŤ
HOSPODÁRSKY CHOV RÝB A PODNIKANIE NA OSTATNÝCH VODNÝCH PLOCHÁCH
Hospodársky chov rýb
§ 31
(1) Fyzická osoba alebo právnická osoba vykonávajúca hospodársky chov rýb (ďalej len
"chovateľ") v rybníkoch, rybochovných zariadeniach a malých vodných nádržiach osobitne
vhodných na chov rýb zabezpečuje chov trhových rýb, generačných rýb a chov rybích násad.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
(2) Malou vodnou nádržou osobitne vhodnou na chov rýb sa rozumie ovládateľná vodná
nádrž s pravidelnou možnosťou úplného vypustenia a zlovenia rýb, s výškou telesa hrádze
do 10 m a s celkovým objemom do 2 mil. m3, ktorá pôvodne mohla slúžiť inému účelu.
(3) Na hospodársky chov rýb chovateľ alebo ním poverená osoba musí mať odborné
vzdelanie; túto podmienku musí spĺpať počas celého hospodárskeho chovu rýb.
(4) Odborným vzdelaním sa rozumie absolvovanie poľnohospodárskej vysokej školy
študijného odboru zootechnického, univerzity veterinárskeho lekárstva, strednej
poľnohospodárskej školy odboru rybárskeho alebo zootechnického, alebo
poľnohospodárskeho odborného učilišťa odboru rybárskeho.
(5) Chov trhových, generačných rýb a chov rybích násad musí osvedčiť ministerstvo.12)
Chovateľ musí používať rybie násady len z chovov, ktoré ministerstvo osvedčilo.
(6) Na hospodársky chov rýb sa nevzťahujú ustanovenia § 5 až 17 a § 21 až 30. V rybníku,
rybochovnom zariadení a malej vodnej nádrži osobitne vhodnej na chov rýb popri
hospodárskom chove rýb možno vykonávať na základe povolenia chovateľa aj lov rýb udicou
(ďalej len "rozšírená činnosť") podľa osobitného režimu (§ 35 ods. 2).
(7) Chovateľ je povinný rozšírenú činnosť využívania rybníka, rybochovného zariadenia a
malej vodnej nádrže osobitne vhodnej na chov rýb na príslušný rok písomne oznámiť
ministerstvu najneskôr do 31. januára príslušného roka.
(8) Ministerstvo vedie evidenciu rybníkov, rybochovných zariadení a malých vodných nádrží
osobitne vhodných na chov rýb, v ktorých sa vykonáva hospodársky chov rýb, prípadne
kombinácia s lovom rýb udicou.
(9) Ak tento zákon neustanovuje inak, na hospodársky chov rýb sa vzťahujú osobitné
predpisy.22)
September 2011
SK128 Zákon č. 223/2001 Z.z. o odpadoch; Waste Act No. 223/2001 Coll.
Druhý oddiel
Povinnosti právnických osôb a fyzických osôb
§ 18
Spoločné ustanovenia
(1) Každý je povinný nakladať s odpadmi alebo inak s nimi zaobchádzať v súlade s týmto
zákonom; ten, komu vyplývajú z rozhodnutia vydaného na základe tohto zákona povinnosti,
je povinný nakladať s odpadmi alebo inak s nimi zaobchádzať aj v súlade s týmto
rozhodnutím. Pri nakladaní s odpadmi alebo inom zaobchádzaní s nimi je každý povinný
chrániť zdravie ľudí a životné prostredie.
(2) Pre nakladanie s odpadmi sa odpady zaraďujú podľa Katalógu odpadov *§ 68 ods. 3
písm. e)].
(3) Zakazuje sa
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1075

1076
a) uložiť alebo ponechať odpad na inom mieste ako na mieste na to určenom v súlade s
týmto zákonom,
b) zneškodniť odpad alebo zhodnotiť odpad inak ako v súlade s týmto zákonom,
c) zneškodniť odpad vypúšťaním a vhadzovaním do vodného recipienta okrem morí a
oceánov podľa položky D6 a zneškodpovanie odpadov činnosťami podľa položiek D4 a D7
uvedených v prílohe č. 3,
d) vykonávať nedovolenú prepravu odpadov (§ 38),
e) vykonávať bez súhlasu podľa § 7 alebo v rozpore s ním činnosť, na ktorú sa súhlas podľa
§ 7 vyžaduje,
f) prevádzkovať po 31. decembri 2008 skládku odpadov podľa § 81 ods. 4 písm. b) bodu 2,
ktorá nespĺpa všetky požiadavky na skládky odpadov podľa tohto zákona a všeobecne
záväzných právnych predpisov vydaných na jeho vykonanie,
g) vykonávať skládkovanie
1. kvapalných odpadov,
2. odpadov, ktoré sú v podmienkach skládky výbušné, korozívne, okysličujúce, vysoko
horľavé alebo horľavé,
3. infekčných odpadov zo zdravotníckych a veterinárnych zariadení,
4. opotrebovaných pneumatík a drvených opotrebovaných pneumatík okrem pneumatík,
ktoré možno použiť ako konštrukčný materiál pri budovaní skládky, pneumatík z bicyklov a
pneumatík s väčším vonkajším priemerom ako 1400 mm,
5. odpadov, ktorých obsah škodlivých látok presahuje hraničné hodnoty koncentrácie podľa
prílohy č. 5,
h) riediť alebo zmiešavať odpady s cieľom dosiahnuť hraničné hodnoty koncentrácie
škodlivých látok podľa prílohy č. 5,
i) výroba, dovoz a vývoz polyvinylchloridu vrátane výrobkov z tohto materiálu od 1. januára
2008.
(4) Ak nie je v tomto zákone ustanovené inak, náklady na činnosti smerujúce k
zneškodpovaniu odpadov a náklady na zneškodpovanie odpadov znáša držiteľ odpadu, pre
ktorého sa zneškodpovanie odpadu vrátane zberu a úpravy odpadu vykonáva; ak takýto
držiteľ odpadu nie je známy, znáša ich posledný známy držiteľ odpadu alebo výrobca, z
ktorého výroby odpad pochádza.
(5) Ak je držiteľ odpadu podľa odseku 4 známy, ale nezdržiava sa na území Slovenskej
republiky, zabezpečí zneškodnenie odpadu okresný úrad, na ktorého území sa odpad
nachádza, na náklady držiteľa odpadu.
(6) Ak vlastník, správca alebo nájomca nehnuteľnosti zistí, že na jeho nehnuteľnosti bol
umiestnený odpad v rozpore s týmto zákonom, je povinný to oznámiť bezodkladne
okresnému úradu a obci, v ktorých územnom obvode sa nehnuteľnosť nachádza.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
(7) Okresný úrad na základe oznámenia podľa odseku 6 z vlastného podnetu alebo z
podnetu iného orgánu štátnej správy alebo obce požiada Policajný zbor o zistenie osoby
zodpovednej za umiestnenie odpadu na nehnuteľnosti v rozpore s týmto zákonom; takto
zistená osoba je povinná zabezpečiť zhodnotenie odpadu alebo zneškodnenie odpadu na
vlastné náklady.
(8) Ak sa podľa odseku 7 nezistí osoba zodpovedná za umiestnenie odpadu na
nehnuteľnosti v rozpore s týmto zákonom, okresný úrad začne konanie na zistenie, či
vlastník, správca alebo nájomca tejto nehnuteľnosti
September 2011
a) je pôvodcom odpadu,
b) neurobil všetky opatrenia na ochranu svojej nehnuteľnosti, ktoré je povinný vykonať
podľa osobitných predpisov, /26/ alebo nesplnil povinnosti podľa rozhodnutia súdu, /27/
alebo
c) mal z tohto uloženia odpadu majetkový alebo iný prospech.
(9) Ak sa v konaní podľa odseku 8 preukáže vlastníkovi, správcovi alebo nájomcovi
nehnuteľnosti, na ktorej bol umiestnený odpad v rozpore s týmto zákonom, niektorá zo
skutočností uvedených v odseku 8 písm. a) až c), prejde povinnosť zabezpečiť zhodnotenie
odpadu alebo zneškodnenie odpadu na tohto vlastníka, správcu alebo nájomcu
nehnuteľnosti.
(10) Ak sa podľa odseku 7 nezistí osoba zodpovedná za umiestnenie odpadu na
nehnuteľnosti v rozpore s týmto zákonom alebo sa v konaní podľa odseku 8 nepreukáže
niektorá zo skutočností uvedená v odseku 8 písm. a) až c), zabezpečí zhodnotenie odpadu
alebo zneškodnenie odpadu na vlastné náklady príslušný okresný úrad.
(11) Kto zabezpečil zhodnotenie odpadu alebo zneškodnenie odpadu v súlade s odsekom 9
alebo 10, má nárok na náhradu vynaložených nákladov voči osobe, ktorá je zodpovedná za
uloženie odpadu na nehnuteľnosti v rozpore s týmto zákonom.
(12) Odpad určený na zhodnotenie je druhotnou surovinou; nakladá sa s ním ako s
odpadom až do začatia jeho zhodnocovania činnosťami R1 až R10 podľa prílohy č. 2.
SK129 Zákon č. 24/2006 Z.z.o posudzovaní vplyvov na životné prostredie a o
zmene a doplnení niektorých zákonov; EIA Act, No. 24/2006 Coll.
§ 2 Účel zákona
Účelom zákona je najmä
a) zabezpečiť vysokú úrovep ochrany životného prostredia a prispieť k integrácii
environmentálnych aspektov do prípravy a schvaľovania strategických dokumentov so
zreteľom na podporu trvalo udržateľného rozvoja, 3)
b) zistiť, opísať a vyhodnotiť priame a nepriame vplyvy navrhovaného strategického
dokumentu a navrhovanej činnosti na životné prostredie,
c) objasniť a porovnať výhody a nevýhody návrhu strategického dokumentu a navrhovanej
činnosti vrátane ich variantov a to aj v porovnaní s nulovým variantom,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1077

1078
d) určiť opatrenia, ktoré zabránia znečisťovaniu životného prostredia, zmiernia
znečisťovanie životného prostredia alebo zabránia poškodzovaniu životného prostredia, 4)
e) získať odborný podklad na schválenie strategického dokumentu a na vydanie
rozhodnutia o povolení činnosti podľa osobitných predpisov.2)
§ 3
SK130 Zákon č. 220/2004 Z.z. o ochrane a využívaní poľnohospodárskej pôdy;
Agricultural land protection and use Act No. 220/2004 Z.z.
Starostlivosť o poľnohospodársku pôdu
(1) Každý vlastník poľnohospodárskej pôdy (ďalej len "vlastník") alebo nájomca a správca
poľnohospodárskej pôdy (ďalej len "užívateľ") je povinný
a) vykonávať agrotechnické opatrenia zamerané na ochranu a zachovanie kvalitatívnych
vlastností a funkcií poľnohospodárskej pôdy a na ochranu pred jej poškodením a
degradáciou,
b) predchádzať výskytu a šíreniu burín na neobrábaných pozemkoch ak osobitný predpis2b)
neustanovuje inak,
c) zabezpečiť využívanie poľnohospodárskej pôdy tak, aby nebola ohrozená ekologická
stabilita územia a bola zachovaná funkčná spätosť prírodných procesov v krajinnom
prostredí, 3)
d) usporiadať a zosúladiť poľnohospodársky druh pozemku s jeho evidenciou v katastri.
(2) Na účel uvedený v odseku 1 písm. d) je vlastník, prípadne užívateľ povinný požiadať
orgán štátnej správy ochrany poľnohospodárskej pôdy (§ 23) (ďalej len "orgán ochrany
poľnohospodárskej pôdy") o zmenu druhu pozemku podľa § 11 alebo § 19 alebo o
vyznačenie zmeny druhu pozemku v katastri, ak takáto zmena nevyžaduje rozhodnutie
orgánu ochrany poľnohospodárskej pôdy podľa tohto zákona.
(3) Užívateľ zabezpečí starostlivosť o poľnohospodársku pôdu vo vlastníctve štátu na území
vojenského obvodu podľa osobitného predpisu4) tak, aby nedošlo k trvalému
znehodnoteniu jej vlastností.
§ 2
SK160 - Zákon 543/2002 Z.z. o ochrane prírody a krajiny; vyhláška. 24/2003 Z.z.;
Protection of Nature and Landscape, Act. No. 543/2002 Coll., Decree No. 24/2003
Coll
Základné pojmy
(1) Ochranou prírody a krajiny podľa tohto zákona sa rozumie obmedzovanie zásahov, ktoré
môžu ohroziť, poškodiť alebo zničiť podmienky a formy života, prírodné dedičstvo, vzhľad
krajiny, znížiť jej ekologickú stabilitu, ako aj odstrapovanie následkov takých zásahov.
Ochranou prírody sa rozumie aj starostlivosť o ekosystémy.10)
(2) Na účely tohto zákona sa považuje za
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
a) územný systém ekologickej stability taká celopriestorová štruktúra navzájom prepojených
ekosystémov, ich zložiek a prvkov, ktorá zabezpečuje rozmanitosť podmienok a foriem
života v krajine. Základ tohto systému predstavujú biocentrá, biokoridory a interakčné prvky
nadregionálneho, regionálneho alebo miestneho významu,
b) zložky ekosystémov horniny a nerasty, 11) reliéf, pôda, voda, ovzdušie, rastlinstvo,
živočíšstvo a antropické objekty a látky; zložky sa skladajú z prvkov ekosystémov, ktorými sú
najmä jedince druhov rastlín, živočíchov, nerastov a skamenelín, ich časti a vývinové štádiá,
tvary reliéfu, pôdne typy, jazerá, vodné toky, pramene, ponory, gejzíry, formy osídlenia a
využitia krajiny,
c) významný krajinný prvok taká časť územia, ktorá utvára charakteristický vzhľad krajiny
alebo prispieva k jej ekologickej stabilite, najmä les, rašelinisko, brehový porast, jazero,
mokraď, rieka, bralo, tiespava, kamenné more, pieskový presyp, park, aleja, remíza,
d) biocentrum ekosystém alebo skupina ekosystémov, ktorá vytvára trvalé podmienky na
rozmnožovanie, úkryt a výživu živých organizmov a na zachovanie a prirodzený vývoj ich
spoločenstiev,
e) biokoridor priestorovo prepojený súbor ekosystémov, ktorý spája biocentrá a umožpuje
migráciu a výmenu genetických informácií živých organizmov a ich spoločenstiev, na ktorý
priestorovo nadväzujú interakčné prvky,
f) interakčný prvok určitý ekosystém, jeho prvok alebo skupina ekosystémov, najmä trvalá
trávna plocha, močiar, porast, jazero, prepojený na biocentrá a biokoridory, ktorý
zabezpečuje ich priaznivé pôsobenie na okolité časti krajiny pozmenenej alebo narušenej
človekom,
g) mokraď územie s močiarmi, slatinami alebo rašeliniskami, vlhká lúka, prírodná tečúca
voda a prírodná stojatá voda vrátane vodného toku a vodnej plochy s rybníkmi a vodnými
nádržami,
September 2011
h) druh aj poddruh alebo nižšia taxonomická jednotka rastlín alebo živočíchov,
i) voľne rastúcu rastlinu (ďalej len "rastlina") jedinec rastlinného druhu alebo druhu húb,
ktorého populácia sa udržuje samovoľne, a to i v prípade jeho držby alebo pestovania mimo
jeho prirodzeného výskytu v biotopoch,
j) voľne žijúceho živočícha (ďalej len "živočích") jedinec živočíšneho druhu, ktorého
populácia sa udržuje samovoľne, a to i v prípade jeho držby vrátane chovu v ľudskej
opatere,
k) jedinca rastlina alebo živočích určitého druhu, živý alebo mstvy, všetky jeho časti a
vývinové štádiá, ako aj akýkoľvek výrobok a tovar, pri ktorom je zo sprievodnej
dokumentácie, obalu, štítku alebo z akýchkoľvek iných okolností zrejmé, že je vyrobený z
častí rastlín alebo živočíchov tohto druhu,
l) chov v ľudskej opatere držba živočíchov, ktorej výsledkom je rozmnožovanie živočícha,
m) drevinu rastúcu mimo lesa (ďalej len "drevina") strom alebo ker vrátane jeho korepovej
sústavy rastúce jednotlivo alebo v skupinách mimo lesného pôdneho fondu, 12)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1079

1080
n) genofond súbor dedičných vlastností rastlín a živočíchov,
o) osobitne chránenú časť prírody a krajiny časť prírody a krajiny, ktorou sú chránené druhy
(§ 33) a chránené časti krajiny, 13) najmä chránené územia (§ 17), územia európskeho
významu (§ 27), súkromné chránené územia (§ 31), chránené objekty (§ 49), ochranné
pásma (§ 17 a 49),
p) sťahovavý druh druh, pre ktorého populáciu alebo jej časť platí, že väčší počet jej jedincov
sa cyklicky a predvídateľne pohybuje na väčšie vzdialenosti, pričom presahuje hranice
Slovenskej republiky,
q) nepôvodný druh druh, ktorý sa vyskytuje mimo svojho prirodzeného areálu, ako aj mimo
areálu v rámci svojho prirodzeného rozptylového potenciálu; za nepôvodný druh sa
považuje aj kríženec jedincov pôvodného druhu a nepôvodného druhu,
r) biotop miesto prirodzeného výskytu určitého druhu rastliny alebo živočícha, ich populácie
alebo spoločenstva v oblasti rozlíšenej geografickými, abiotickými a biotickými vlastnosťami,
s) biotop európskeho významu biotop, ktorý je v Európe ohrozený vymiznutím alebo má
malý prirodzený areál, alebo predstavuje typické ukážky jednej alebo viacerých
biogeografických oblastí Európy,
t) biotop národného významu biotop, ktorý nie je biotopom európskeho významu, ale je v
Slovenskej republike ohrozený vymiznutím alebo má malý prirodzený areál, alebo
predstavuje typické ukážky biogeografických oblastí Slovenskej republiky,
u) prioritný biotop biotop európskeho významu, ktorého ochrana má zvláštny význam
vzhľadom na podiel jeho prirodzeného výskytu v Európe,
v) stav biotopu súhrn vplyvov pôsobiacich na prírodné biotopy a ich typické druhy, ktoré
ovplyvpujú ich prirodzený areál, štruktúru a funkciu, rovnako ako dlhodobé prežívanie ich
typických druhov,
w) biotop druhu biotop, v ktorom jedince tohto druhu majú prirodzené podmienky na život
alebo na niektorú z fáz života,
x) druh európskeho významu druh živočícha alebo rastliny, ktorý je v Európe
1. ohrozený,
2. zraniteľný, o ktorom sa predpokladá, že v blízkej budúcnosti bude ohrozený, ak nap budú
naďalej pôsobiť ohrozujúce faktory,
3. vzácny, s málo početnou populáciou, ktorý nie je zatiaľ ohrozený alebo zraniteľný, ale
ktorý sa dostal do nebezpečenstva,
4. endemický a vyžadujúci zvláštnu pozornosť z dôvodu špecifického charakteru jeho
biotopu alebo
5. druhom vyžadujúcim si zvláštnu pozornosť z dôvodu vplyvu jeho využívania na jeho
biotop alebo na stav druhu (§ 5),
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
y) druh národného významu druh živočícha alebo rastliny, ktorý nie je druhom európskeho
významu, ale ktorý je v Slovenskej republike
1. ohrozený,
2. zraniteľný, o ktorom sa predpokladá, že v blízkej budúcnosti bude ohrozený, ak nap budú
naďalej pôsobiť ohrozujúce faktory,
3. vzácny, s málo početnou populáciou, ktorý nie je zatiaľ ohrozený alebo zraniteľný, ale
ktorý sa dostal do nebezpečenstva, alebo
4. endemický, reliktný a vyžadujúci zvláštnu pozornosť z dôvodu špecifického charakteru
jeho biotopu,
z) prioritný druh druh európskeho významu, ktorého ochrana je nevyhnutná vzhľadom na
jeho malý prirodzený areál v Európe,
za) stav druhu súhrn vplyvov pôsobiacich na príslušný druh, ktoré môžu ovplyvniť dlhodobé
rozšírenie a početnosť jeho populácie,
September 2011
zb) lokalitu geograficky určené územie, ktorého hranice sú jasne vymedzené,
zc) vybrané domestikované živočíchy - kone, osly a ich krížence, dobytok, ošípané, ovce,
kozy, hydina, králiky a kožušinové živočíchy,
zd) živočícha, ktorý unikol, živočích držaný človekom, ktorý sa od svojho držiteľa svojvoľne
vzdialil bez návratu,
ze) uzatvorený objekt stavba alebo zariadenie, ktoré zabrapuje vybraným domestikovaným
živočíchom vo voľnom pohybe mimo tejto stavby alebo zariadenia, napríklad budova,
ohrada, dvor, oplotený pozemok.
§ 7
Ochrana prirodzeného druhového zloženia ekosystémov
(1) Ochrana prirodzeného druhového zloženia ekosystémov zahspa
a) reguláciu zámerného rozširovania nepôvodných druhov za hranicami zastavaného územia
obce, 19)
b) sledovanie výskytu, veľkosti populácií a spôsobu šírenia nepôvodných druhov,
c) odstrapovanie nepôvodných druhov, ktoré sa samovoľne šíria a vytláčajú pôvodné druhy
z ich prirodzených biotopov a znižujú biologickú rozmanitosť (ďalej len "invázne druhy").
(2) Invázne druhy je zakázané dovážať, držať, pestovať, rozmnožovať, obchodovať s nimi,
ako aj s ich časťami alebo výrobkami z nich, ktoré by mohli spôsobiť samovoľné rozšírenie
invázneho druhu.
(3) Vlastník (správca, nájomca) pozemku je povinný odstrapovať invázne druhy zo svojho
pozemku spôsobmi podľa odseku 7 a o pozemok sa starať takým spôsobom, aby zamedzil
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1081

1082
opätovnému šíreniu inváznych druhov, a to na náklady pôvodcu ich šírenia, ak je známy,
inak na náklady štátu.
(4) Orgán ochrany prírody nariadi vlastníkovi (správcovi, nájomcovi) pozemku, na ktorom sa
vyskytujú invázne druhy, vykonať na náklady pôvodcu ich šírenia, ak je známy, inak na
náklady štátu, opatrenia na odstránenie inváznych druhov.
(5) V prípade nebezpečenstva vzniku škodlivých následkov na prírode a krajine môže orgán
ochrany prírody vykonať na náklady pôvodcu šírenia inváznych druhov, ak je známy, inak na
svoje náklady, odstránenie inváznych druhov sám. Ak takýmto konaním orgánu ochrany
prírody vznikne vlastníkovi (správcovi, nájomcovi) dotknutého pozemku škoda, vlastník
(správca, nájomca) dotknutého pozemku má nárok na náhradu škody podľa všeobecných
predpisov o náhrade škody.20)
(6) Na účel uvedený v odseku 5 orgán ochrany prírody a ním poverené osoby sú oprávnení
vstupovať na cudzie pozemky na nevyhnutne potrebný čas po predchádzajúcom upozornení
vlastníka (správcu, nájomcu) dotknutého pozemku, ak sa nevyžaduje povolenie na vstup
podľa osobitného predpisu.21) Pritom sú povinní dbať na to, aby užívanie týchto pozemkov
bolo rušené čo najmenej a aby vstupom a činnosťami nevznikli škody, ktorým možno
zabrániť. Vlastník (správca, nájomca) dotknutého pozemku je povinný vstup na pozemok
strpieť; tým nie je dotknuté jeho právo na náhradu škody podľa všeobecných predpisov o
náhrade škody.20)
(7) Zoznam inváznych druhov a spôsoby ich odstrapovania ustanoví všeobecne záväzný
právny predpis, ktorý vydá ministerstvo.
§ 12
Prvý stupep ochrany
Na území Slovenskej republiky, ktorému sa neposkytuje územná ochrana podľa § 17 až 31,
platí prvý stupep ochrany, podľa ktorého sa vyžaduje súhlas orgánu ochrany prírody na
a) vykonávanie činnosti meniacej stav mokrade alebo koryto vodného toku, najmä na ich
úpravu, zasypávanie, odvodpovanie, ťažbu tsstia, rašeliny, bahna a riečneho materiálu,
okrem vykonávania týchto činností v koryte vodného toku jeho správcom v súlade s
osobitným predpisom, 40)
b) rozšírenie nepôvodného druhu rastliny alebo živočícha za hranicami zastavaného územia
obce s výnimkou druhov ustanovených všeobecne záväzným právnym predpisom, ktorý
vydá ministerstvo po dohode s ministerstvom pôdohospodárstva, druhov uvedených v
schválenom lesnom hospodárskom pláne alebo druhov pestovaných v poľnohospodárskych
kultúrach,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
c) umiestnenie výsadby drevín a ich druhové zloženie za hranicami zastavaného územia
obce mimo ovocného sadu, vinice, chmeľnice a záhrady, 41)
September 2011
d) leteckú aplikáciu chemických látok a hnojív,
e) vypúšťanie vodnej nádrže alebo rybníka,
f) likvidáciu geologického diela alebo geologického objektu, 42)
g) zasahovanie do biotopu európskeho významu alebo biotopu národného významu, ktorým
sa môže biotop poškodiť alebo zničiť,
h) vyradenie ostatnej vodnej plochy a jej pridelenie do užívania na účely podnikania v
osobitnom režime.43)
8. V § 7 odsek 2 znie:
"(2) Nepôvodné druhy s výnimkou druhov ustanovených všeobecne záväzným právnym
predpisom, ktorý vydá ministerstvo po dohode s ministerstvom pôdohospodárstva, druhov
uvedených v schválenom programe starostlivosti o lesy [§ 54 ods. 4 písm. d)] a druhov
pestovaných v poľnohospodárskych kultúrach a energetických porastoch možno za
hranicami zastavaného územia obce rozširovať len so súhlasom orgánu ochrany prírody;
tým nie sú dotknuté ustanovenia osobitného predpisu.19a) 8. V § 7 odsek 2 znie:
"(2) Nepôvodné druhy s výnimkou druhov ustanovených všeobecne záväzným právnym
predpisom, ktorý vydá ministerstvo po dohode s ministerstvom pôdohospodárstva, druhov
uvedených v schválenom programe starostlivosti o lesy [§ 54 ods. 4 písm. d)] a druhov
pestovaných v poľnohospodárskych kultúrach a energetických porastoch možno za
hranicami zastavaného územia obce rozširovať len so súhlasom orgánu ochrany prírody;
tým nie sú dotknuté ustanovenia osobitného predpisu.19a) Orgán ochrany prírody takýto
súhlas vydá, ak rozšírenie nepôvodného druhu nebude mať nepriaznivý vplyv na pôvodné
druhy rastlín alebo živočíchov.".
Príloha č. 2
k vyhláške č. 24/2003 Z. z.
ZOZNAM INVÁZNYCH DRUHOV RASTLÍN A SPÔSOBY ICH ODSTRAŇOVANIA
Vedecké meno Slovenské meno
Heracleum mantegazzianum boľševník obrovský
Fallopia japonica (syn. Reynoutria japonica) pohánkovec japonský
Fallopia x bohemica (syn. Reynoutria x bohemica) pohánkovec český
Fallopia sachalinensis (syn. Reynoutria sachalinensis) pohánkovec sachalínsky
Impatiens glandulifera netýkavka žliazkatá
Solidago canadensis zlatobyľ kanadská
Solidago gigantea zlatobyľ obrovská
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1083

1084
Spôsoby odstrapovania inváznych druhov rastlín
O spôsoboch ničenia inváznych druhov rastlín rozhodujú najmä spôsoby ich rozmnožovania
(vegetatívne, generatívne, alebo obojaké), početnosť na lokalite (výskyt jednotlivý,
skupinový, masový, monokultúra), charakter a situovanie stanovišťa (najmä rovina, svah,
blízkosť toku, typ pozemku), ohrozenosť a veľkosť lokality, ako i ďalšie biologické vlastnosti
druhu.
A. Vegetatívne rozmnožujúce sa invázne druhy rastlín
Fallopia japonica pohánkovec japonský
Fallopia x bohemica pohánkovec český
Fallopia sachalinensis pohánkovec sachalínsky
A. 1. Mechanické a chemické spôsoby ničenia (kombinácia)
Odporúča sa využiť dvojfázový spôsob. Prvé kosenie s chemickým postrekom treba vykonať
v druhej polovici mája pri výške pohánkovca asi 1 m. Najvhodnejšia výška na aplikáciu je 20
cm.
Druhú fázu ničenia je potrebné uskutočniť ôsmy až desiaty týždep po prvej fáze, t. j. v júni
alebo v auguste. Medzi pokosením a chemickým postrekom by nemal uplynúť dlhší časový
interval ako dva-tri týždne, lebo pohánkovec veľmi rýchlo rastie.
Pri zemných prácach spojených s presunom zeminy sa nesmú narúšať podzemné časti
rastlín a transportovať ich na nové lokality.
B. Generatívne rozmnožujúce sa invázne druhy rastlín
Heracleum mantegazzianum boľševník obrovský
B. 1. Mechanické spôsoby ničenia
Pastva - vhodná je na lokalitách s hromadným výskytom druhu. Pastvou hovädzieho
dobytka, oviec alebo kôz sa ničí vegetatívna fáza vývoja rastlín a mechanicky sa ničia
korepové púčiky i celé rastliny. Pastvou sa početnosť jedincov na lokalite znižuje, ale bez
použitia aj ďalších spôsobov k úplnému zničeniu nedochádza.
Vytrhávanie - vhodný spôsob ničenia semenáčikov rastlín. Odporúčaný termín na realizáciu
je apríl až máj.
Vykopávanie rastlín - vhodný spôsob na lokalitách s malým počtom jedincov. Je nevyhnutné
vykopať hlavu korepa, výkop sa musí realizovať do minimálnej hĺbky 20 cm. Odporúčaný
termín na realizáciu: začiatok vegetačného obdobia. Upozornenie: zo zvyškov korepa je
rastlina schopná v pôde regenerovať.
Orba - vhodná na poľnohospodársky využívaných stanovištiach. Jej výhodou je súčasné
ničenie semenáčikov i dospelých jedincov. Po orbe je nevyhnutné osiať plochu konkurenčne
silnejšími druhmi, ako ozimné žito, jarný jačmep.
Sekanie - sekanie rýľom sa musí vykonávať pod pôdnym povrchom, kde sa nachádzajú
korepové rozmnožovacie púčiky. Preseknutie rastliny na úrovni alebo tesne pod povrchom
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
je neúčinné a nezabráni regenerácii rastu. Sekanie sa odporúča využiť tiež v období tvorby
ešte nezrelých zelených semien, vtedy môže byť rastlina po takomto zásahu celá zničená.
Orezávanie - realizuje sa na kvitnúcich jedincoch na začiatku mája až júna. Okolíky po
zrezaní je potrebné spáliť. Zrezaním alebo odseknutím súkvetia jeden až dva razy za
vegetačné obdobie sa zníži celková vitalita rastliny. Upozornenie: rastliny môžu vytvoriť
náhradné menšie súkvetie, a preto takýto zásah treba niekoľkokrát za rok zopakovať.
Orezávanie súplodí - realizuje sa 2 až 4 týždne po odkvitnutí rastliny, približne v štádiu
tvorby zelených semien. Odrezané súplodia je potrebné ihneď zozbierať do vriec a spáliť.
Dbať, aby semená nevypadávali. Metóda je výhodná pre izolované a málo početné lokality.
September 2011
B. 2. Chemické spôsoby ničenia
Aplikovať najmä pri veľkoplošnom rozšírení druhu. Na ničenie možno využiť viac druhov
chemických prostriedkov, ich výber závisí od typu stanovišťa. Chemická aplikácia sa
vykonáva v marci - apríli, môže sa však aplikovať podľa potreby od mája do konca
vegetačného obdobia, keď vyrastajú prízemné ružice listov. Druhú aplikáciu je potrebné
vykonať koncom mája a začiatkom júna.
B. 3. Mechanické a chemické spôsoby ničenia (kombinácia)
Využíva sa pre veľmi vysoké a husté porasty, kde samotná chemická aplikácia nie je účinná.
Preto treba najprv vysoké porasty zrezať, vysekať alebo skosiť a regenerujúce časti rastlín
postriekať chemickým prípravkom. Na jar treba vysekať a odstrániť nadzemné časti rastlín a
následne chemicky ošetriť ich zvyšky, ktoré zostali v zemi. Začiatkom leta treba naplniť duté
stonky chemickým roztokom, aby účinok na podzemnú časť rastliny bol čo najefektívnejší.
C. Vegetatívne i generatívne rozmnožujúce sa invázne druhy rastlín
Impatiens glandulifera netýkavka žliazkatá
Solidago canadensis zlatobyľ kanadská
Solidago gigantea zlatobyľ obrovská
Platia spôsoby uvedené v bodoch A.1., B.1., B.2. a B.3., doplnené o nasledujúce spôsoby:
C. 1. Mechanické spôsoby ničenia
Opakované kosenie, vytrhávanie celých rastlín vo vegetatívnej fáze pred tvorbou súkvetia,
čo je spravidla koncom júla a začiatkom augusta. V prípade zlatobyle kanadskej a obrovskej
vzhľadom na rozširovanie niektorých druhov vetrom ničenie uskutočniť pred vytvorením
plodov. Treba dbať, aby sa najmä ulomené časti rastlín, napríklad netýkavky žliazkatej,
nedostali do toku, a tak na nové stanovištia, podzemné časti rastlín neboli premiestpované
so zeminou na nové lokality.
Orba - najmä na veľkoplošných rovinatých stanovištiach; nie je vhodná napríklad pre porasty
sústredené v sprievodnej drevinovej vegetácii tokov.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1085

1086
Následné osiatie plochy najvhodnejšie pôvodnými a konkurencieschopnými druhmi rastlín.
Tento spôsob treba využiť najmä pri eliminovaní rôznych typov nevyužívaných stanovíšť v
krajine, ale i v intravilánoch miest a obcí (na tzv. mestských úhoroch).
C. 2. Chemické spôsoby ničenia
Využívať na ničenie tam, kde nie je možné využívať mechanický spôsob ničenia, napríklad
násypy železničných tratí, navážky a iné antropogénne stanovištia. Chemické metódy
využívať aj ako vhodný spôsob ničenia veľkoplošných zárastov. Výber prípravkov závisí od
typu stanovíšť, treba zvážiť najmä blízkosť vodných tokov. Ich aplikácia je najlepšia v čase,
keď porasty nie sú vysoké, t. j. na väčšine lokalít v máji, lebo neskôr už ich výška väčšinou
presahuje 1 meter.
C. 3. Mechanické a chemické spôsoby ničenia (kombinácia)
Tento spôsob využívať na príliš vysoké a husté porasty, kde samotná chemická aplikácia nie
je účinná. Preto treba najprv vysoké porasty pokosiť a regenerujúce časti rastlín chemicky
postriekať.
§ 12
Prvý stupep ochrany
Na území Slovenskej republiky, ktorému sa neposkytuje územná ochrana podľa § 17 až 31,
platí prvý stupep ochrany, podľa ktorého sa vyžaduje súhlas orgánu ochrany prírody na
a) vykonávanie činnosti meniacej stav mokrade alebo koryto vodného toku, najmä na ich
úpravu, zasypávanie, odvodpovanie, ťažbu tsstia, rašeliny, bahna a riečneho materiálu,
okrem vykonávania týchto činností v koryte vodného toku jeho správcom v súlade s
osobitným predpisom, 40)
b) rozšírenie nepôvodného druhu rastliny alebo živočícha za hranicami zastavaného územia
obce s výnimkou druhov ustanovených všeobecne záväzným právnym predpisom, ktorý
vydá ministerstvo po dohode s ministerstvom pôdohospodárstva, druhov uvedených v
schválenom lesnom hospodárskom pláne alebo druhov pestovaných v poľnohospodárskych
kultúrach,
c) umiestnenie výsadby drevín a ich druhové zloženie za hranicami zastavaného územia
obce mimo ovocného sadu, vinice, chmeľnice a záhrady, 41)
d) leteckú aplikáciu chemických látok a hnojív,
e) vypúšťanie vodnej nádrže alebo rybníka,
f) likvidáciu geologického diela alebo geologického objektu, 42)
g) zasahovanie do biotopu európskeho významu alebo biotopu národného významu, ktorým
sa môže biotop poškodiť alebo zničiť,
h) vyradenie ostatnej vodnej plochy a jej pridelenie do užívania na účely podnikania v
osobitnom režime.43)
§ 14
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
September 2011
Tretí stupep ochrany
(1) Na území, na ktorom platí tretí stupep ochrany, je zakázané
a) vykonávať činnosti uvedené v § 13 ods. 1 písm. a); § 13 ods. 3 platí rovnako,
b) vchádzať alebo stáť s bicyklom na pozemky za hranicami zastavaného územia obce mimo
diaľnice, cesty, miestnej komunikácie a vyznačenej cyklotrasy; § 13 ods. 3 platí rovnako,
c) pohybovať sa mimo vyznačeného turistického chodníka alebo náučného chodníka za
hranicami zastavaného územia obce,
d) táboriť, stanovať, bivakovať, jazdiť na koni, zakladať ohep mimo uzavretých stavieb,
lyžovať, vykonávať horolezecký alebo skalolezecký výstup, skialpinizmus alebo iné športové
aktivity za hranicami zastavaného územia obce,
e) organizovať verejné telovýchovné, športové a turistické podujatie, ako aj iné verejnosti
prístupné spoločenské podujatie,
f) použiť zariadenie spôsobujúce svetelné a hlukové efekty, najmä ohpostroj, laserové
zariadenie, reprodukovanú hudbu mimo uzavretých stavieb,
g) rozširovať nepôvodné druhy rastlín a živočíchov,
h) zbierať rastliny vrátane ich plodov,
i) organizovať spoločné poľovačky,
j) vykonávať banskú činnosť a činnosť vykonávanú banským spôsobom.
(2) Na území, na ktorom platí tretí stupep ochrany, sa vyžaduje súhlas orgánu ochrany
prírody na
a) vykonávanie činností uvedených v § 12 písm. a), c) až h), § 13 ods. 2 písm. b) až e), i), j), l)
a m),
b) umiestnenie informačného, reklamného alebo propagačného zariadenia, 51) ako aj
akéhokoľvek iného reklamného alebo propagačného pútača, alebo tabule,
c) pozemnú aplikáciu chemických látok a hnojív, najmä pesticídov, herbicídov, toxických
látok, priemyselných hnojív a silážnych štiav pri poľnohospodárskej, lesohospodárskej a inej
činnosti,
d) let lietadlom alebo lietajúcim športovým zariadením, najmä klzákom, 57) ktorých výška
letu je menšia ako 300 m nad najvyššou prekážkou v okruhu 600 m od lietadla alebo
lietajúceho športového zariadenia,
e) osvetlenie bežeckej trate, lyžiarskej trate a športového areálu mimo uzavretých stavieb,
f) vykonávanie technických geologických prác.
(3) Zákaz podľa odseku 1 písm. c) neplatí na pohyb
a) v súvislosti s obhospodarovaním pozemku, výkonom práva poľovníctva alebo výkonom
rybárskeho práva a na pohyb vlastníka (správcu, nájomcu) pozemku, na ktorý sa vzťahuje
tento zákaz,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1087

1088
b) na miestach, ktoré orgán ochrany prírody vyhradí najmä všeobecne záväzným právnym
predpisom, ktorým vyhlasuje chránené územie a jeho ochranné pásmo (§ 17), návštevným
poriadkom národného parku a jeho ochranného pásma (§ 20) alebo zoznamom týchto miest
uverejneným na úradnej tabuli tohto orgánu a úradnej tabuli dotknutej obce.
(4) Zákaz podľa odseku 1 písm. d) až h) neplatí na miestach vyhradených orgánom ochrany
prírody spôsobom uvedeným v odseku 3 písm. b). Zákaz podľa odseku 1 písm. h) neplatí na
vlastníka (správcu, nájomcu) pozemku, na ktorý sa vzťahuje tento zákaz. Zákaz zakladania
ohpa mimo uzavretých stavieb neplatí, ak ide o činnosť súvisiacu so zabezpečením
zdravotného stavu lesného porastu.
§ 65
Ministerstvo
(1) Ministerstvo
a) riadi a kontroluje výkon štátnej správy vo veciach ochrany prírody a krajiny a určuje
hlavné smery tejto činnosti,
b) plní funkciu hlavného štátneho dozoru vo veciach ochrany prírody a krajiny podľa § 71
(ďalej len "štátny dozor") a vykonáva ústredné revízie stavu osobitne chránených častí
prírody a krajiny,
c) obstaráva
1. koncepciu ochrany prírody a krajiny,
2. program starostlivosti o národný park, program starostlivosti a program záchrany o
chránené územie patriace do súvislej európskej sústavy chránených území, program
starostlivosti o územie medzinárodného významu,
3. Generel nadregionálneho územného systému ekologickej stability Slovenskej republiky,
4. projekt ochrany chránenej krajinnej oblasti, národného parku, národnej prírodnej
rezervácie, národnej prírodnej pamiatky a ich ochranného pásma, projekt ochrany
chráneného vtáčieho územia,
5. návrh chráneného vtáčieho územia a návrh územia európskeho významu,
d) obstaráva a schvaľuje
1. program starostlivosti o chránenú krajinnú oblasť, program starostlivosti zóny alebo časti
zóny chránenej krajinnej oblasti alebo národného parku,
2. program záchrany chránených druhov rastlín a živočíchov,
3. národný červený zoznam vzácnych, zriedkavých a ohrozených druhov rastlín a živočíchov,
e) vykonáva pôsobnosť podľa § 44 ods. 13, § 55, 60 a 63,
f) vydáva vyjadrenie ku Koncepcii územného rozvoja Slovenska [§ 9 ods. 1 písm. a)] a k
Národnému plánu regionálneho rozvoja Slovenskej republiky, regionálnemu operačnému
programu, sektorovému operačnému programu *§ 9 ods. 1 písm. p)+,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
g) vydáva súhlas podľa § 12 písm. b), § 39, § 44 ods. 2 a § 45 ods. 2 na zriadenie a prevádzku
botanickej záhrady a arboréta,
h) môže v odôvodnených prípadoch povoliť výnimku zo zakázaných činností, ak ide o územie
patriace do súvislej európskej sústavy chránených území (§ 28), národný park, národné
prírodné rezervácie a národné prírodné pamiatky s výnimkou prírodnej pamiatky a národnej
prírodnej pamiatky a ich ochranného pásma podľa § 24 a ak ide o druhy podľa § 40,
September 2011
i) rozhoduje pri pochybnostiach, či ide o nepôvodný druh podľa § 2 ods. 2 písm. q),
j) rozhoduje podľa § 44 ods. 14,
k) zriaďuje a riadi organizácie ochrany prírody, 74) najmä riaditeľstvá národných parkov,
správy jaskýp alebo riaditeľstvá iných chránených častí krajiny, ktorých prostredníctvom
zabezpečuje výkon štátnej ochrany prírody a krajiny, ktorý sa skladá najmä z týchto činností:
1. spracovávanie odborných stanovísk pre rozhodovaciu a inú činnosť orgánov ochrany
prírody,
2. účasť na konaniach a poradách, na ktorých sa zúčastpuje zástupca orgánu ochrany
prírody, alebo účasť na konaniach a poradách na základe poverenia orgánu ochrany prírody,
3. spracovávanie projektov ochrany chránených území a iných odborných podkladov a
stanovísk pri vyhlasovaní (zmene, zrušení) osobitne chránených častí prírody a krajiny,
4. obstarávanie a vedenie vybranej dokumentácie ochrany prírody a krajiny, poskytovanie
informácií z nej a realizácia vybraných opatrení z nej vyplývajúcich,
5. vedenie štátneho zoznamu,
6. vykonávanie prieskumu a výskumu osobitne chránených častí prírody a krajiny,
7. obstarávanie alebo zabezpečovanie starostlivosti o osobitne chránené časti prírody a
krajiny vrátane vykonávania ich revízie a štátneho dozoru,
8. monitoring stavu a zmien prírodných ekosystémov v meniacich sa ekologických
podmienkach a zabezpečovanie opatrení na udržanie a zlepšenie ich ekologickej stability,
9. koordinácia činnosti členov stráže prírody,
10. vytváranie, dopĺpanie a zabezpečovanie využívania informačného systému v ochrane
prírody a krajiny,
11. zúčastpovanie sa na medzinárodnej spolupráci, na uskutočpovaní medzinárodných
programov, projektov a dohovorov vo veciach ochrany prírody a krajiny,
12. kultúrno-výchovná činnosť, propagačná činnosť a edičná činnosť,
13. zabezpečovanie činností informačných stredísk ochrany prírody a krajiny a iných
výchovných zariadení ochrany prírody a krajiny,
14. zabezpečenie zachovania života chránených rastlín a chránených živočíchov
prostredníctvom záchranných chovov,
15. plnenie funkcie záchytného strediska pre chránené živočíchy,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1089

1090
16. plnenie úlohy chovnej stanice a rehabilitačnej stanice,
17. vedenie evidencie osôb, ktoré majú v držbe chránené rastliny a chránené živočíchy
mimo prirodzeného výskytu v biotopoch, a evidenciu chránených rastlín a chránených
živočíchov pre potreby orgánov štátnej správy; evidencia chránených rastlín a chránených
živočíchov obsahuje názov druhu a opis jedinca, spôsob jeho označenia, špecifikáciu jeho
množstva alebo hmotnosti, pôvodu podľa § 42 a číslo dokladu, na ktorého základe bol
určený, opis pestovaného a chovného zariadenia, v ktorom je chránený druh umiestnený,
18. určovanie evidenčného čísla osobám uvedeným v bode 17; evidenčné číslo tvorí
poradové číslo z evidencie osôb podľa bodu 17 a posledné dvojčíslo kalendárneho roka, v
ktorom bolo pridelené,
19. správa jaskýp a vybraných pozemkov v územiach (§ 63), ktoré sú vo vlastníctve štátu,
20. vyberanie vstupného do chránených území (§ 58),
21. uzatváranie dohody o finančnom príspevku (§ 60),
l) v súčinnosti s okresným úradom, obcou a inšpekciou vedie pre potreby orgánov ochrany
prírody evidenciu fyzických osôb, podnikateľov a iných právnických osôb, ktorým bola
uložená sankcia za protiprávne konanie podľa tohto zákona,
m) zúčastpuje sa na medzinárodnej spolupráci, na uskutočpovaní medzinárodných
programov, projektov a dohovorov vo veciach ochrany prírody a krajiny,
n) spolupracuje s Európskou komisiou pri plnení záväzkov vyplývajúcich z medzinárodných
dohovorov na úseku ochrany prírody a krajiny,
o) podáva správy a informácie v súlade s právom Európskeho spoločenstva,
p) pri plnení úloh podľa tohto zákona spolupracuje s ministerstvami a ostatnými ústrednými
orgánmi štátnej správy, ktoré sú povinné mu poskytnúť potrebnú súčinnosť, najmä
informácie a podklady na účel plnenia úlohy podľa písmena o),
q) plní ďalšie úlohy vo veciach ochrany prírody a krajiny ustanovené v druhej až štvrtej časti
tohto zákona.
(2) Evidencia podľa odseku 1 písm. k) bodu 17 a odseku 1 písm. l) obsahuje najmä
a) meno a priezvisko fyzickej osoby, obchodné meno podnikateľa alebo názov právnickej
osoby a ich evidenčné číslo určené ministerstvom poverenou organizáciou ochrany prírody,
ak sa vyžaduje podľa tohto zákona,
b) rodné číslo alebo identifikačné číslo (IČO),
c) adresu trvalého pobytu fyzickej osoby *názov ulice, orientačné (súpisné) číslo domu,
názov obce (časti obce), poštové smerovacie číslo, názov okresu+,
d) adresu sídla alebo miesta podnikania podnikateľa alebo sídla právnickej osoby *názov
ulice, orientačné (súpisné) číslo domu, názov obce (časti obce), poštové smerovacie číslo,
názov okresu],
e) číslo telefónu a faxu osôb uvedených v písmene a).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
(3) Evidencia podľa odseku 1 písm. l) obsahuje aj dep právoplatnosti rozhodnutia o uložení
sankcie a jeho číslo, označenie orgánu ochrany prírody, ktorý uložil sankciu, druh sankcie a
označenie protiprávneho konania, za ktoré bola sankcia uložená.
Príloha č. 3
September 2011
k vyhláške č. 24/2003 Z. z.
ZOZNAM NEPÔVODNÝCH DRUHOV RASTLÍN A ŽIVOČÍCHOV, KTORÉ SA MÔŽU ROZŠIROVAŤ
ZA HRANICAMI ZASTAVANÉHO ÚZEMIA OBCE
a) rastliny
Vedecké meno Slovenské meno
Aesculus hippocastanum pagaštan konský
Castanea sativa gaštan jedlý
Juglans regia orech kráľovský
Morus alba moruša biela
Morus nigra moruša čierna
b) živočíchy
Vedecké meno Slovenské meno
Oncorhynchus mykiss pstruh dúhový
Salvelinus fontinalis sivop potočný
Ctenopharyngodon idella amur biely
Phasianus colchicus bažant poľovný/bažant obyčajný
Syrmaticus reevesii bažant kráľovský
Meleagris gallopavo morka diva
Ovis aries (musimon, ammon) muflón lesný v muflóních poľovných lokalitách určených
osobitným predpisom1)
Dama dama daniel škvrnitý v danielích poľovných lokalitách určených osobitným
predpisom1)
§ 24
SK161 - 399/2005 Z. z. Vyhláška Ministerstva životného prostredia Slovenskej
republiky, ktorou sa vykonáva zákon č. 151/2002 Z. z. o používaní genetických
technológií a geneticky modifikovaných organizmov v znení neskorších predpisov;
Use of genetic technologies and GMOs, Act No. 151/2002 Coll. Decree No.
399/2005 Coll.*
Na základe posúdenia rizika, ktoré sa vykoná v súlade s § 8 ods. 1 až 4, je potrebné do
žiadosti na zámerné uvoľnenie uviesť
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1091

1092
a) informácie, ak ide o geneticky modifikované organizmy, okrem vyšších rastlín:
1. pravdepodobnosť, že sa geneticky modifikovaný organizmus stane trvalým a «inváznym»
v prirodzených biotopoch za podmienok navrhnutého uvoľnenia,
2. akúkoľvek výberovú výhodu alebo nevýhodu, ktorej je geneticky modifikovaný
organizmus nositeľom a pravdepodobnosť jej výskytu za podmienok navrhnutého
uvoľnenia,
3. potenciál prenosu génu do iného druhu za podmienok navrhnutého uvoľnenia geneticky
modifikovaných organizmov a výberová výhoda alebo nevýhoda, ktorej sú tieto druhy
nositeľom,
4. možný bezprostredný alebo oneskorený vplyv na životné prostredie z priamych a
nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovaným organizmom a cieľovými
organizmami, ak je to použiteľné,
5. možný bezprostredný alebo oneskorený vplyv na životné prostredie z priamych a
nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovaným organizmom a
necieľovými organizmami, vrátane vplyvov na populačné úrovne konkurentov, koristi,
hostiteľov, symbiontov, predátorov, parazitov a patogénov,
6. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na ľudské zdravie vyplývajúce z priamych
a nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovanými organizmami a
osobami, ktoré s nimi pracujú, prichádzajú s nimi do kontaktu alebo sú v blízkosti uvoľnenia
(uvoľnení) geneticky modifikovaných organizmov,
7. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na zdravie zvierat a dôsledky pre
potravinový reťazec vyplývajúce z konzumovania geneticky modifikovaných organizmov a
akýchkoľvek výrobkov, ktoré sú z nich odvodené, ak sa plánujú použiť ako živočíšne krmivo,
8. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na biogeochemické procesy vyplývajúce z
možných priamych alebo nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky
modifikovanými organizmami a cieľovými a necieľovými organizmami v blízkosti uvoľnenia
geneticky modifikovaných organizmov,
9. možné bezprostredné alebo oneskorené, priame alebo nepriame dopady na životné
prostredie špecifických techník použitých na riadenie geneticky modifikovaných
organizmov, keď sa takéto techniky odlišujú od tých, ktoré sa používajú pre geneticky
nemodifikované organizmy.
b) informácie, ak ide o geneticky modifikované vyššie rastliny:
1. pravdepodobnosť, že sa geneticky modifikovaná vyššia rastlina stane odolnejšou ako
prijímajúce alebo rodičovské rastliny v poľnohospodárskych biotopoch a «inváznejšou» v
prírodných biotopoch,
2. akúkoľvek výberovú výhodu alebo nevýhodu, ktorej nositeľom je geneticky modifikovaná
vyššia rastlina,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
3. možnosť prenosu génu do takých istých alebo iných pohlavne zlučiteľných druhov rastlín
za podmienok vysadenia geneticky modifikovaných vyšších rastlín a akákoľvek výberová
výhoda alebo nevýhoda, ktorá je na takýto druh rastlín prenesená,
4. možný bezprostredný alebo oneskorený dopad na životné prostredie vyplývajúci z
priamych a nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovanými vyššími
rastlinami a cieľovými organizmami, ako sú predátory, parazity a patogény, ak je to
použiteľné,
5. možný bezprostredný alebo oneskorený dopad na životné prostredie vyplývajúci z
priamych a nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovanými vyššími
rastlinami a necieľovými organizmami, zohľadniac organizmy, ktoré vzájomne pôsobia s
cieľovými organizmami, vrátane dopadu na populačné úrovne konkurentov, bylinožravcov,
symbiontov, kde je to použiteľné, predátorov, parazitov a patogénov,
6. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na ľudské zdravie vyplývajúce z možných
priamych a nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky modifikovanými vyššími
rastlinami a osobami, ktoré s nimi pracujú, prichádzajú s nimi do kontaktu, alebo sú v
blízkosti uvoľnenia geneticky modifikovaných vyšších rastlín,
7. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na biochemické procesy vyplývajúce z
možných priamych alebo nepriamych vzájomných pôsobení medzi geneticky
modifikovanými organizmami a cieľovými a necieľovými organizmami v blízkosti uvoľnenia
(uvoľnení) geneticky modifikovaných organizmov,
8. možné bezprostredné alebo oneskorené, priame alebo nepriame účinky na životné
prostredie špecifických kultivačných, pestovateľských a zberových techník použitých v
súvislosti s geneticky modifikovanými vyššími rastlinami, keď sa takéto techniky odlišujú od
tých, ktoré sa používajú pre geneticky nemodifikované vyššie rastliny.
9. možné bezprostredné alebo oneskorené účinky na zdravie zvierat a dôsledky pre
potravinový reťazec vyplývajúce z konzumovania geneticky modifikovaných organizmov a
akýchkoľvek výrobkov, ktoré sú z nich odvodené, ak sa plánujú použiť ako živočíšne krmivo.
§ 2
September 2011
SK162 - Predpis č. 17/2008 Z.z. ktorou sa vyhlasuje Chránené vtáčie územie Tribeč;
Decree Bird Protected Area Tribeč , Decree No. 17/2008 Coll.
(1) Za zakázané činnosti, ktoré môžu mať negatívny vplyv na predmet ochrany chráneného
vtáčieho územia, sa v častiach chráneného vtáčieho územia uvedených v prílohe č. 2
považuje
a) uplatpovanie iného hospodárskeho spôsobu1) ako účelového alebo výberkového,
b) vykonávanie úmyselnej ťažby2) v dielcoch s porastmi staršími ako 50 rokov v čase od 1.
marca do 31. júla,
c) odstrapovanie dutinových hniezdnych stromov okrem zabezpečenia ochrany lesa.3)
(2) Za zakázané činnosti, ktoré môžu mať negatívny vplyv na predmet ochrany chráneného
vtáčieho územia v celom chránenom vtáčom území, sa považuje
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1093

1094
a) vykonávanie lesohospodárskej činnosti4) v blízkosti hniezda orla kráľovského, ak tak určí
obvodný úrad životného prostredia,
b) budovanie alebo využívanie poľovného zariadenia alebo vykonávanie práva poľovníctva
od 15. februára do 15. júla okrem práv poľovníckej stráže v blízkosti hniezda orla
kráľovského, ak tak určí obvodný úrad životného prostredia,
c) výrub alebo vykonávanie akýchkoľvek zásahov do drevín rastúcich mimo lesa v období od
1. marca do 31. júla okrem odstrapovania následkov porúch alebo havárií na elektrickom
vedení,
d) rozorávanie existujúcich trvalých trávnych porastov5) okrem ich obnovy,
e) zmena druhu pozemku z existujúceho trvalého trávneho porastu na iný druh
poľnohospodárskeho pozemku, 6)
f) mechanizované kosenie trvalých trávnych porastov na súvislej ploche väčšej ako 0, 5
hektára spôsobom od okrajov do stredu,
g) umelé zalespovanie nelesných pozemkov,
h) rekultivácia7) nevyužívaných pozemkov na poľnohospodárskej pôde od 1. marca do 31.
júla,
i) aplikovanie insekticídov alebo herbicídov na trvalých trávnych porastoch, drevinách
rastúcich mimo lesa, neobhospodarovaných plochách na poľnohospodárskej pôde, v
mokradiach, vetrolamoch alebo medziach okrem odstrapovania «inváznych» druhov,
j) aplikovanie priemyselných hnojív alebo pesticídov na okrajoch miestnych alebo účelových
komunikácií od 1. marca do 31. júla,
SK163 - Predpis č. 264/2009 Z.z., Nariadenie vlády 264/2009 Z.z., o podporných
opatreniach v pôdohospodárstve; Subsidies in Agriculture Cabinet Decree No.
264/2009 Coll.*
§ 27 Dotácia na chov rýb
(1) Dotáciu na chov rýb možno poskytnúť chovateľovi rýb, ak sa zaviaže dodržať podmienky
chovu rýb podľa osobitného predpisu.66)
(2) Dotáciu možno poskytnúť, ak sa na rybníkoch a rybochovných zariadeniach67)
a) nebude realizovať chov vodnej hydiny na hospodárske využitie,
b) budú vykonávať v prípade výskytu «inváznych» druhov rýb, ako sú karas striebristý,
hrúzovec sieťový a býčkovec amurský, primerané opatrenia na ich účinnú elimináciu,
c) nebudú používať algicídy, herbicídy a insekticídy,
d) budú používať len obilniny, registrované krmivá a medikované krmivá,
e) nebude vykonávať letnenie, okrem opráv rybníkov a havarijných stavov,
f) nebudú používať minerálne hnojivá.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
(3) Dotáciu podľa odsekov 1 a 2 možno poskytnúť chovateľovi rýb formou sadzby na jednu
tonu vyprodukovanej produkcie rýb v predchádzajúcom kalendárnom roku, najviac do 332
eur/t. Pri nižšej produkcii rýb sa dotácia pomerne zníži.
September 2011
(4) Dotáciu podľa odsekov 1 a 2 možno poskytnúť aj podľa osobitného predpisu.61)
(5) Prílohou k žiadosti o poskytnutie dotácie podľa odseku 1 okrem príloh uvedených v § 31
ods. 4 je
a) kópia osvedčenia na výkon chovu rýb, 62)
b) vyhlásenie chovateľa rýb, že bude dodržiavať podmienky podľa odseku 2,
c) vyhlásenie o celkovej minimálnej pomoci prijatej v priebehu predchádzajúcich dvoch
fiškálnych rokov a v príslušnom fiškálnom roku podľa vzoru uvedeného v prílohe č. 5, ak sa
dotácia poskytuje podľa odseku 4,
d) notársky overená kópia dokladu o vlastníckom práve alebo užívacom práve k rybničnej
ploche,
e) potvrdenie príslušného orgánu štátnej správy vo veterinárnej oblasti o veterinárnom
dohľade nad prevádzkou,
f) výpočet predpokladanej dotácie na chov rýb, ktorého vzor je uvedený v prílohe č. 30.
§ 28
Dotácia na poskytnutie tovarov a služieb
pri eradikácii a prevencii ochorení zvierat a rýb
(1) Dotáciu na poskytnutie tovarov a služieb pri eradikácii a prevencii ochorení zvierat a rýb
môže poskytnúť chovateľovi a chovateľovi rýb Štátna veterinárna a potravinová správa
Slovenskej republiky z pridelených prostriedkov z rozpočtovej kapitoly ministerstva na
príslušný rozpočtový rok.
(2) Dotáciu podľa odseku 1 možno poskytnúť do 100 % formou
a) vakcíny,
b) ostatných medikačných prípravkov,
c) aplikácie vakcíny,
d) aplikácie medikačných prípravkov,
e) skríningu alebo analýzy ochorenia,
f) odberu vzoriek na rozbor,
g) rozboru odobratej vzorky,
h) usmrcovania zvierat a rýb, ktoré môžu prenášať chorobu,
i) opatrení na eradikáciu a prevenciu uvedených v pohotovostných plánoch alebo národných
programoch eradikácie.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1095

1096
(3) Dotáciu možno poskytnúť podľa národného pohotovostného plánu68) alebo národného
programu eradikácie.69)
§ 29
Dotácia na eradikáciu a prevenciu ochorení zvierat a rýb
(1) Dotáciu na eradikáciu a prevenciu ochorení hospodárskych zvierat a rýb možno
poskytnúť podniku.61)
(2) Dotáciu podľa odseku 1 možno poskytnúť do 100 % nákladov na nákup vakcíny alebo
ostatných medikačných prípravkov najviac do výšky vypočítanej zo stanovených limitných
cien za jednu dávku vakcíny alebo medikačného prípravku, ktoré sa uverejpujú do 31. mája
príslušného kalendárneho roka vo Vestníku Ministerstva pôdohospodárstva Slovenskej
republiky.
(3) Dotáciu podľa odseku 1 možno poskytnúť podľa národného pohotovostného plánu alebo
národného programu eradikácie.
SK164 - Rekonštruované nariadenie 20/2009 Z.z. o podmienkach poskytovania
podpory v poľnohospodárstve formou priamych platiebDOBRÉ
POĽNOHOSPODÁRSKE A ENVIRONMENTÁLNE PODMIENKY; Conditions of direct
subsidies in Agriculture, Cabinet Decree 20/2009 Coll.
Oblasť Štandardy Podmienky
Pôdna erózia
Ochrániť pôdu pomocou vhodných opatrení. Minimálne krytie pôdy. V termíne od 15.
októbra do 1. marca na dieloch pôdnych blokov s priemernou svahovitos?ou nad 12o
zabezpečiť najmenej 40 % vegetačné pokrytie výmery ornej pôdy oziminou, viacročnou
krmovinou, medziplodinou alebo strniskom.
Minimálna správa pôdy odrážajúca špecifické miestne podmienky. Zabrániť
vhodnými opatreniami na ornej pôde tvorbe ryhovej erózie s eróznou ryhou nad 20 cm.
Zachovávanie terás. Likvidovať existujúce terasy vinohradov je zakázané.
Organické zložky pôdy
Zachovať úrovne organických zložiek pôdy pomocou vhodných praktík. Striedanie plodín.
Nepestovať na tej istej ploche počas dvoch po sebe nasledujúcich rokov tú istú
okopaninu.
Správa polí so strniskom. Vypaľovať strniská a páliť rastlinné zvyšky po zbere
úrody z obilnín, strukovín a olejnín je zakázané.
Štruktúra pôdy
Zachovať štruktúru pôdy pomocou vhodných opatrení. Vhodné používanie strojov.
Nevstupovať na poľnohospodársku pôdu v čase, keď môže dôjsť k jej zhutpovaniu a
rozbahneniu.
Minimálna miera údržby
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
Zabezpečiť minimálnu úrovep údržby a zabrániť zhoršeniu stanovíšť. Minimálna miera
intenzity chovu a vhodné režimy. a) Počas kalendárneho roka dodržiavať najnižšie
zaťaženie 0, 2 veľkej dobytčej jednotky zvieratx) na hektár trvalých trávnych porastov,
ktorých výmera je vyššia ako 20 ha. Výnimka pre najnižšie zaťaženie je povolená pre plochy
v oblastiach, v ktorých je predpísaná príslušným orgánom štátnej správy na ochranu
životného prostredia.
b) Počas celého vegetaťného obdobia udržiavať všetky plochy trvalých trávnych porastov
podľa nadmorskej výšky kosením a/alebo spásaním, doplnkovo aj mulčovaním podľa
sledovaného obdobia. Výnimka: Udržiavanie trvalých trávnych porastov je povolené pre
plochy v oblastiach, v ktorých je predpísaná príslušným orgánom štátnej správy na ochranu
životného prostredia, a pre žiadateľov o agroenvironmentálne opatrenia.43)
September 2011
Nadmorská výška
(m n. m.): Prvú operáciu na plochách trvalých trávnych porastov (pasenie, kosenie
alebo mulčovaniexx) vykonať najneskôr do:
pasenie kosenie
0 - 400 25. 5. 15. 6.
401 - 600 1. 6. 1. 7.
601 - 800 25. 6. 15. 7.
nad 800 1. 7. 25. 7.
c) Najneskôr do 14 dní po vykonaní kosby na lúkach odstrániť pokosenú
hmotu; to neplatí, ak sa uplatpuje podmienka uvedená v oblasti štruktúry pôdy.
Ochrana stálych pasienkov. Vylúčiť zmenu trvalých trávnych porastov na ornú
pôdu na súvislej časti pozemku v diele pôdneho bloku na výmere viac ako 0, 30 ha.
Zachovávanie krajinných prvkov. Nenarušovať krajinné prvky, ako sú solitér,
stromoradie, skupina stromov, mokraď, medza.xxx)
Zabránenie prenikaniu nežiaducej vegetácie na poľnohospodársku pôdu. a) Počas
celého kalendárneho roka zabrapovať rozširovaniu samonáletov drevín (stromov, krovín),
odstrapovať «invázne» druhy rastlín a húževnaté buriny vrátane zostávajúcich nedopaskov a
mastných miest.
b) Trvale udržiavať plochy poľnohospodárskej pôdy spôsobom, ktorý zabráni jej zaburineniu.
c) Plodina deklarovaná ako sad, vinohrad alebo chmeľnica je obhospodarovaná;
obhospodarovaním sa rozumie viditeľné ošetrovanie výsadby a ošetrovanie medziradia
podľa dobrých poľnohospodárskych a environmentálnych podmienok.
d) Orná pôda v roku podania žiadosti je obhospodarovaná v súlade s agrotechnickou praxou
a výrobným zameraním žiadateľa, na dieloch pôdnych blokov žiadateľ pestuje a zberá
plodiny uvedené v jednotnej žiadosti v súlade s agrotechnickou praxou.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1097

1098
Ochrana vody a hospodárenie s vodou Chrániť vodu pred znečistením a odtokom a
regulovať používanie vôd. Ak dochádza k zavlažovaniu, je potrebné mať povolenie na
čerpanie povrchových a podzemných vôd na zavlažovanie44) alebo zmluvu so správcom
štátnych závlahových sústav.
Dátum
SK165 - Nariadenie vlády 128/2010 Z.z. Príloha č. 1ª k nariadeniu vlády č.
499/2008 Z. z. Vzor na vedenie záznamu v zošite žiadateľa o agroenvironmentálnu
platbu; Additions to Cabinet Decree No. 499/2008 Coll. About subventions
according to the programme for rural development, Cabinet Decree 121/2009
Coll.
od - do Použité zariadenie na sledovanie výskytu «škodlivých» organizmov/meno, kto údaj
zaznamenal Druh odberu vzoriek na analýzu/meno, kto vykonal odber Použité
zariadenia na zistenie meteorologických údajov/meno, kto údaj zaznamenal Označenie
pôdneho bloku alebo dielu pôdneho bloku Plodina/druh".
§ 2
SK166 -Vyhláška 83/1993 Z.z. o štátnych prírodných rezerváciách; State nature
reserves Decree No. 83/1993 Coll.
(1) V rezervácii je zakázané2)
a) narúšať tvary reliéfu vrátane skalných útvarov a pôdny kryt,
b) poškodzovať, ničiť alebo zbierať rastliny alebo ich časti (plody, kvety, korene) a meniť
prirodzenú skladbu ich spoločenstiev,
c) rušiť, ohrozovať, chytať, premiestpovať, poškodzovať alebo usmrcovať živočíchy a ich
vývinové štádiá, loviť zver a chytať ryby,
d) zbierať, poškodzovať a ničiť nerasty a skameneliny a ich časti,
e) vysádzať «nepôvodné» druhy rastlín a vnášať «nepôvodné» druhy živočíchov,
f) voľne púšťať a hnať domáce zvieratá,
g) zriaďovať ksmidlá a soľníky pre zver alebo zriaďovať iné poľovnícke zariadenia,
h) ťažiť piesok a štrk v korytách vodných tokov, rašelinu a ťažiť drevnú hmotu holorubným
spôsobom,
i) umiestpovať skládky odpadu,
j) vykonávať športovú a rekreačnú činnosť mimo vyhradených miest a trás,
k) vykonávať geologické práce, banskú činnosť a činnosť vykonávanú banským spôsobom,
l) zachytávať pramene, regulovať vodné toky a meniť vodný režim,
m) uskutočpovať stavby,
n) používať chemické prostriedky, najmä pesticídy, priemyselné
hnojivá, toxické látky a silážne šťavy,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
o) táboriť, zakladať ohep a používať motorové dopravné prostriedky mimo vyhradených
miest a trás,
September 2011
p) rušiť pokoj a ticho,
r) uskutočpovať vyhliadkové a cvičné nízke lety vzdušnými dopravnými prostriedkami
vrátane používania padákov a závesných klzákov,
s) vykonávať terénne úpravy a zmeny vo využití pozemkov vrátane zmien skladby a rozsahu
plôch ich kultúr,
t) vykonávať inú činnosť, ktorou by sa mohli poškodiť alebo zničiť prírodné podmienky
týchto chránených území.
SK300 - Národná stratégia ochrany biodivezity na Slovensku; National Biodiversity
Strategy of Slovakia
Goal 3, page 46
The vast majority of invading plant species are weeds that characteristically have rapid
growth and early reproduction. Their seeds are widely dispersed by wind or animals and
they have the ability to self-fertilise or reproduce asexually. Under natural conditions,
ecosystems have the ability to resist that normal frequencies of invasion but invasions have
became more frequent and many species and ecosystems are therefor in danger.
One of the most dangerous invasive species in the mountain areas Heracleum
Montegazzianum is spreading along the rivers in Slovakia. Larger rivers in teh lowlands are
fighting the spread of Solidago canadensis, Aster novi-belgii agg, Helianthus tuberosus agg
and Impatiens glandulifera.
Many invasive species are phytoalergens – Ambrosia artemisifolia, Iva xantifolia, Acer
negundo, Qbout 20% of the Slovak population is sensitive to pollen. The black locust
(Robinita pseudoacacia), Euroamerican hybrid poplars (Populus x euroamericana) and
Austrian Pine (Pinus Nigra) are frequent tree species that are not native to Slovakia.
SK400 - Národná stratégia ochrany biodiversity; National Invasive Species Strategy
– Draft
Stav a trendy inváznych nepôvodných druhov na Slovensku
Ohrozenie poloprirodzených a prirodzených spoločenstiev biologickými inváziami sa stáva vážnym
problémom aj na Slovensku. Svedčia o tom viaceré poznatky o výskyte, ako i prenikaní týchto druhov
tiež do tých najcennejších ekosystémov, akými sú chránené územia.
Podľa HALADU (1998) viaceré nepôvodné druhy prenikli do strednej Európy už v neolite. Boli to
najmä druhy z mediteránu, prednej a strednej Ázie a neskôr aj z ďalších oblastí. Významným
medzníkom bolo objavenie Ameriky v roku 1492 a s tým súvisiaci prílev nových amerických druhov.
Námorná doprava umožnila šírenie druhov aj z Afriky, Austrálie a ďalších častí Ázie.
Napríklad nepôvodné druhy rastlín, ktoré sa na nové stanovištia dostali a dostávajú zámernou
alebo nezámernou činnosťou človeka, sa rozdeľujú podľa obdobia kedy imigrovali na:
archeofyty druhy, ktoré imigrovali pred objavením Ameriky a
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1099

1100
neofyty druhy, ktoré boli zavlečné a zdomácnili v prirodzených ekosytémoch v novoveku.
V rámci Slovenska máme z minulosti len málo údajov, ktoré hovoria o inváznych druhoch alebo
o inváziách. Historická rekonštrukcia šírenia je veľmi problematická. Inváznym druhom a inváziám sa
venuje pozornosť najmä v poslednom desaťročí. Z tohoto obdobia existujú viaceré práce zaoberajúce
sa nielen rozšírením druhov (údaje sú založené na mapovaní v teréne), ale aj ich klasifikáciou. Najviac
pozornosti je venovanej najmä inváznym druhom zo skupiny neofytov, napr.: Aster novi-belgii, A.
lanceolatus, Asclepias syriaca, Echinocystis lobata, Impatiens parviflora, Impatiens glandulifera,
Fallopia japonica, Fallopia × bohemica, Heracleum mantegazzianum, Helianthus tuberosus, prípadne
druhom Rudbeckia laciniata, Solidago gigantea, S. canadensis, Robinia pseudoacacia, Ailanthus
altissima, Negundo aceroides, Lycium barbarum a ďalším. Zo živočíchov predovšetkým nepôvodným
druhom rýb (Perccottus glenii, Ictalurus nebulosus, I. melas, Neogobius kessleri, N. gymnotrachelus
a i.), ale aj cicavcom (napr. Mustela vison), plazom (Trachemys scripta elegans), bezstavovcom (napr.
mäkkýše Arion lusitanicus, Dreissena polymorpha, Sinanodonta woodiana, Potamopyrgus
antipodarum) a pod.
Pre riešenie problému invázií a inváznych nepôvodných druhov je nevyhnutná ich správna
identifikácia a vypracovanie národného zoznamu inváznych nepôvodných druhov pre každú
taxonomickú skupinu rastlín i živočíchov, resp. v 1. etape by bolo vhodné zabezpečiť najprv národnú
inventarizáciu nepôvodných druhov podľa jednotlivých taxonomických skupín a na základe nej
následne vypracovať národný zoznam inváznych nepôvodných druhov.
A. Rastliny
Ku krajinám, ktoré zatiaľ ešte nemajú vypracované komplexné hodnotenie nepôvodných rastlín, sa
radí i Slovensko. Čiastkové zoznamy, ako i hodnotenia niektorých skupín nepôvodných druhov rastlín
boli už publikované aj na Slovensku (napr. údaje o karanténnych burinách, údaje o
prirodzenosti/synantropnosti, zoznamy archeofytov a neofytov a pod.). Posledný zoznam
vypracovaný Štátnou ochranou prírody Slovenskej republiky (ŠOP SR) v roku 2002, zverejnený
v zborníku Ochrana prírody č. 21, obsahuje 616 taxónov nepôvodných, inváznych a expanzívnych
cievnatých rastlín Slovenska, ktoré sú rozdelené do 8 kategórií (invázne; potenciálne – regionálne
invázne; často splapujúce; zriedkavo splapujúce; zavlečené; zdomácnené; nezaradené a expanzívne
taxóny). Medzi invázne druhy bolo zaradených 28 neofytov a 19 archeofytov a medzi potenciálne
(regionálne) invázne druhy 49 neofytov.
V roku 2001 sa objavili aj prvé práce hodnotiace ďalšie systematické skupiny rastlín z pohľadu
nepôvodných druhov. Týkajú sa neofytných machorastov, ktoré zatiaľ neohrozujú pôvodnú bryoflóru
a ani biotopy.
V oblastiach so strednou hladinou znečistenia sa nápadne šíria niektoré druhy lišajníkov.
Hodnotenie cyanobaktérií a rias naráža na viac problémov, medzi ktoré sa radí i nedostatok
informácií o výskyte rias a cyanobaktérií na našom území dnes a v minulosti.
Prvý predbežný Zoznam expanzívnych a inváznych taxónov nižších rastlín na území Slovenska bol
vypracovaný pre cyanobaktérie a riasy, machorasty, huby a lišajníky v roku 2004 na ŠOP SR a
posúdený a doplnený pracovníkmi BÚ SAV.
Revízia existujúcich zoznamov inváznych nepôvodných druhov a následné vypracovanie
národného zoznamu pre jednotlivé taxonomické skupiny si vyžiada ešte predtým určenie kritérií,
podľa ktorých sa bude posudzovať, ktorý nepôvodný druh patrí medzi invázne druhy, resp. má
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
invázny potenciál. Aby sa nejaký druh klasifikoval ako invázny, na medzinárodnej úrovni sa
odporúčajú tieto štyri kritéria – v území druh musí:
byť nepôvodný,
September 2011
spontánne sa šíriť,
prenikať do prirodzených a poloprirodzených spoločenstiev,
ohrozovať biodiverzitiu.
Okrem týchto kritérií by bolo vhodné pri hodnotení druhov na Slovensku brať do úvahy aj
rozšírenie hodnoteného druhu na Slovensku.
B. Živočíchy
Osobitnú pozornosť si zasluhujú nepôvodné druhy živočíchov. Hodnotenie živočíchov Slovenska
z pohľadu nepôvodných druhov zatiaľ chýba a prvé zoznamy inváznych nepôvodných druhov v rámci
jednotlivých systematických skupín sú ešte len vo forme rukopisov. Už teraz si však pozornosť
zasluhujú také nepôvodné druhy živočíchov ako napr. norok americký (Mustela vison), z rýb je to
predovšetkým býčkovec hlavatý (Perccottus glenii), z plazov korytnačka písmenková ozdobná
(Trachemys scripta elegans) a zo skupiny bezstavovcov napr. zástupca mäkkýšov slizovec španielsky
(Arion lusitanicus). Do voľnej prírody sa dostávajú predovšetkým z umelých chovov (M. vison a T. s.
elegans), prípadne sa šíria samovoľne z okolitých krajín (P. glenii a A. lusitanicus). Svojou
prítomnosťou predstavujú silných biotopových a potravných konkurentov pre naše pôvodné taxóny
(ako je napr. norok európsky Mustela lutreola, blatniak tmavý Umbra krameri, korytnačka
močiarna Emys orbicularis), resp. spôsobujú výrazné hospodárske škody, napr. v zahradníctve (A.
lusitanicus).
V rámci plnenia úloh vyplývajúcich z Bernského dohovoru (Dohovor o ochrane európskych voľne
žijúcich organizmov a prírodných stanovíšť) je SR povinná o. i. monitorovať introdukované populácie
nepôvodných suchozemských stavovcov a posúdiť ich potenciálnu hrozbu pre pôvodnú biodiverzitu.
Táto hrozba sa v praxi potvrdila napr. pri druhoch Mustela vison, Ondatra zibethicus, Procyon lotor,
Nyctereutes procyonoides, Trachemys scripta elegans a pod..
Rozsah národnej stratégie
Národná stratégia sa zaoberá problematikou všetkých inváznych nepôvodných druhov rastlín
a živočíchov, vrátane nižších taxonomických skupín a kategórií okrem geneticky modifikovaných
organizmov.
Ciele národnej stratégie
Národná stratégia prezentuje hlavné ciele a kľúčové úlohy Slovenskej republiky na poli riešenia
problematiky inváznych nepôvodných druhov rastlín a živočíchov a zárovep poukazuje na možnosti
a nevyhnutnosť vzájomne koordinovať všetky aktivity a vykonávané opatrenia potrebné na
predchádzanie alebo minimalizovanie nepriaznivého vplyvu inváznych nepôvodných druhov na území
Slovenskej republiky. Zaoberá sa aj možnosťami zapojenia sa Slovenska do medzinárodnej, či
regionálnej (európskej) spolupráce.
K hlavným cieľom navrhovanej národnej stratégie patrí:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1101

1102
1. Významne zvýšiť povedomie, získať podporu a pozitívne ovplyvniť angažovanosť širokej verejnosti
na základe sprostredkovania informácií o probléme inváznych nepôvodných druhov a poukázať aj na
možnosti a spôsoby jeho riešenia.
2. Identifikovať invázne nepôvodné druhy na národnej úrovni uskutočnením národnej inventarizácie
nepôvodných druhov s využitím súčasných odborných poznatkov a kapacít. Následne vypracovať
národný zoznam inváznych nepôvodných druhov (vrátane informácii o dobe a spôsobe ich
introdukcie, súčasnom areáli rozšírenia, veľkosti populácie, zaznamenaných vplyvoch a rizikách, ktoré
so sebou nesú). Nezanedbať ani informácie o potenciálne inváznych druhoch.
Pravidelne aktualizovať údaje o existujúcich inváznych nepôvodných druhoch a dopĺpať
údaje o novo zaznamenaných nepôvodných druhoch (mapovanie, vytváranie a distribúcia mapových
podkladov s lokalitami inváznych nepôvodných druhov, výskum a monitoring zameraný na ekológiu,
biológiu, taxonómiu týchto druhov, spôsoby šírenia a účinnosti vykonávaných opatrení a pod.).
Uskutočpovať vzájomnú výmenu informácii na celoslovenskej, ale i regionálnej (európskej)
úrovni, vybudovať databázy pre rýchlu identifikáciu inváznych nepôvodných druhov.
3. Posilniť právne a inštitucionálne rámce na národnej úrovni
Zrevidovať platné legislatívne normy a posilniť účinnosť existujúcich legislatívnych predpisov
(napr. o trestno-právne a finančné sankcie). Vypracovať nové, resp. aktualizovať doplnením
existujúce legislatívne predpisy so zreteľom na problematiku inváznych nepôvodných druhov.
Stanoviť inštitucionálne rámce na prevenciu a následnú starostlivosť (manažment). Dosiahnuť súlad
a dôsledné uplatpovanie platných právnych predpisov. Vypať zo zákonnej ochrany nepôvodné druhy.
Rozpracovať opatrenia z Národnej stratégie pre invázne nepôvodné druhy v samostatnom akčnom
pláne.
Regionálna spolupráca a zodpovednosť
Spolupráca medzi zmluvnými stranami Bernského dohovoru.
Zlepšiť medzištátnu výmenu informácií a ustanoviť postupy o poskytovaní informácií
o inváznych nepôvodných druhoch a ich správaní na území Slovenskej republiky. Stanoviť princípy
i mechanizmy na úrovni MŽP SR alebo aj vyššej.
Zabezpečiť vzájomný prenos informácií medzi Stálym výborom Bernského dohovoru a
centrálnym orgánom ochrany prírody (MŽP SR), ako i odbornou organizáciou (ŠOP SR).
5. Prevencia, hraničné kontroly, karanténne opatrenia, úmyselné a neúmyselné introdukcie
V rámci prevencie zabezpečiť kontroly a také opatrenia, ktoré zabránia úmyselnej introdukcii
nových inváznych nepôvodných druhov na územie Slovenskej republiky. To si vyžaduje
zabezpečovanie cielených hraničných kontrol a vykonávanie účinných karanténnych opatrení. Prijať
vhodné opatrenia aj na minimalizáciu neúmyselných introdukcií.
Zabezpečiť vypracovanie postupov v rozhodovaní o navrhovaných introdukciách
a vypracovať návrh na proces hodnotenia, ktorý by predchádzal rozhodovaniu a zahspal by
i primeranú analýzu rizík spojených s introdukciami, vrátane hodnotenia správania sa druhu po
vykonanej introdukcii (monitorting potenciálu invazívnosti druhu).
Proces hodnotenia by sa mal stať súčasťou zákona o ochrane prírody a krajiny.
6. Systém včasného varovania, jednotný zber informácií, dozor vysoko rizikových oblastí
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVAKIA
September 2011

SLOVAKIA
Vybudovať systém včasného varovania, ktorý by umožnil jednotný systém zberu, analýzy a spôsob
rozširovania informácií o inváznych nepôvodných druhoch, ako i dozor vysoko rizikových oblastí.
Nevyhnutná je však spolupráca všetkých dotknutých rezortov. Jedným z možných riešení je
vytvorenie „clearing house“ mechanizmu, kde by príslušné rezortné inštitúcie boli povinné prispievať
údajmi.
September 2011
7. Zmierpovanie a redukovanie negatívnych vplyvov
Negatívne vplyvy existujúcich inváznych nepôvodných druhov zmierpovať a redukovať efektívnym
využívaním právnych noriem a priamou eradikáciou, potláčaním a kontrolou. Podporovať
vypracovávanie a realizáciu programov na odstrapovanie a kontrolu, stanoviť priority vyplývajúce
z prioritných zoznamov druhov určených na likvidáciu. Vytvoriť spoločné programy so susednými
štátmi.
Pre zmierpovanie vplyvov inváznych nepôvodných druhov je treba nájsť jednotný spôsob
zverejpovania prítomnosti alebo neprítomnosti invázneho druhu na určitom území, ako aj metódy
pre výskum a cielený monitoring týchto druhov.
Zachovanie a obnova pôvodnej biologickej diverzity
Tam, kde je to možné, obnoviť výskyt pôvodných druhov (pôvodnú biologickú diverzitu), biotopov a
ekosystémov, ktoré boli negatívne (deštrukčne) ovplyvnené biologickými inváziami reintrodukciou
pôvodných druhov.
Minimalizovať využívanie nepôvodných druhov, napr. v krajinárstve, cestovnom ruchu, lesnom
hospodárstve pri zakladaní porastov alebo obnove degradovaných ekosystémov. Po úprave vodných
tokov ihneď obnovovať sprievodnú vegetáciu zloženú z autochtónnych druhov a tým eliminovať
vytváranie nových stanovíšť pre nepôvodné druhy.
Zvýšiť zodpovednosť vlastníkov (správcov, nájomcov) pozemkov za odstrapovanie inváznych
nepôvodných druhov zo svojich pozemkov, ale i orgánov ochrany prírody za uplatpovanie platných
legislatívnych opatrení v praxi.
SK500 - The Fourth National Report on the implementation of the Convention on
biological diversity in the Slovak Republic
Table 16: The evaluation of the performance of individual strategic objectives and
strategic directions set out in the NBSAP for 2003–2010 covering 2003–2008
I. Conservation of biodiversity
3. Prevent the introduction of invasive species and control or eradicate those alien
species which may threaten ecosystems or native species- development of a unified methodology for
the eradication of invasive plant species
- mapping and regulation of nonnative and invasive plant species in the territories of the 24 offices of
ŠOP SR.
- monitoring of invasive animal species occurring in agricultural crops
- establishment of a network of permanent monitoring sites to monitor the effects of invasive plant
species on native species in the Morava lowlands.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1103

1104
1.24. SLOVENIA
SI120 - Nature Conservation Act; Zakon o ohranjanju narave, uradno prečiščeno
besedilo
I. TEMELJNE DOLOČBE
1. člen
(namen zakona)
(1) Ta zakon določa ukrepe ohranjanja biotske raznovrstnosti in sistem varstva naravnih
vrednot z namenom prispevati k ohranjanju narave.
(2) Ukrepi ohranjanja biotske raznovrstnosti so ukrepi, s katerimi se ureja varstvo prosto
živečih rastlinskih in živalskih vrst (v nadaljnjem besedilu: rastlinske in živalske vrste),
vključno z njihovim genskim materialom in habitati ter ekosistemi, in omogoča trajnostno
rabo sestavin biotske raznovrstnosti ter zagotavlja ohranjanje naravnega ravnovesja.
(3) Sistem varstva naravnih vrednot je sistem, ki določa postopke in načine podeljevanja
statusa naravnih vrednot ter izvajanje njihovega varstva.
2. člen
(biotska raznovrstnost)
(1) Biotska raznovrstnost je raznovrstnost živih organizmov.
(2) Raznovrstnost živih organizmov vključuje raznovrstnost znotraj vrst in med različnimi
vrstami, gensko raznovrstnost ter raznovrstnost ekosistemov.
(3) Biotska raznovrstnost se v naravi ohranja z ohranjanjem naravnega ravnovesja.
3. člen
(naravno ravnovesje)
(1) Naravno ravnovesje je stanje medsebojno uravnoteženih odnosov in vplivov živih bitij
med seboj in z njihovimi habitati.
(2) Naravno ravnovesje je porušeno, ko poseg uniči številčno ali kakovostno strukturo
življenjske združbe rastlinskih ali živalskih vrst, okrni ali uniči njihove habitate, uniči ali
spremeni sposobnosti delovanja ekosistemov, prekine medsebojno povezanost posameznih
ekosistemov ali povzroči precejšnjo osamitev posameznih populacij.
4. člen
(naravne vrednote)
(1) Naravne vrednote obsegajo vso naravno dediščino na območju Republike Slovenije.
(2) Naravna vrednota je poleg redkega, dragocenega ali znamenitega naravnega pojava tudi
drug vredni pojav, sestavina oziroma del žive ali nežive narave, naravno območje ali del
naravnega območja, ekosistem, krajina ali oblikovana narava.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Naravne vrednote iz prejšnjega odstavka so zlasti geološki pojavi, minerali in fosili ter
njihova nahajališča, površinski in podzemski kraški pojavi, podzemske jame, soteske in tesni
ter drugi geomorfološki pojavi, ledeniki in oblike ledeniškega delovanja, izviri, slapovi,
brzice, jezera, barja, potoki in reke z obrežji, morska obala, rastlinske in živalske vrste,
njihovi izjemni osebki ter njihovi življenjski prostori, ekosistemi, krajina in oblikovana
narava.
(4) S sistemom varstva naravnih vrednot se zagotavljajo pogoji za ohranitev lastnosti
naravnih vrednot oziroma naravnih procesov, ki te lastnosti vzpostavljajo oziroma
ohranjajo, ter pogoji za ponovno vzpostavitev naravnih vrednot.
5. člen
September 2011
(skrb za ohranjanje biotske raznovrstnosti)
Politike, programi, strategije in načrti razvoja na posameznih področjih, ki lahko prispevajo k
ohranjanju biotske raznovrstnosti, morajo na svojih področjih izkazovati in zagotavljati
izvajanje ukrepov, s katerimi prispevajo k ohranjanju biotske raznovrstnosti.
6. člen
(obveznost vključevanja ukrepov)
Ukrepi ohranjanja biotske raznovrstnosti in sistem varstva naravnih vrednot po tem zakonu
se vključujejo v urejanje prostora ter rabo in izkoriščanje naravnih dobrin ter ukrepe varstva
kulturne dediščine na način, ki ga določa zakon.
7. člen
(subjekti ohranjanja in varstva)
(1) Fizične in pravne osebe morajo ravnati tako, da prispevajo k ohranjanju biotske
raznovrstnosti in varujejo naravne vrednote.
(2) Država, lokalne skupnosti ter druge osebe javnega prava so pri izvajanju nalog iz svojih
pristojnosti dolžne upoštevati načela, cilje in ukrepe ohranjanja biotske raznovrstnosti in
varstva naravnih vrednot ter pri tem medsebojno sodelovati.
8. člen
(pristojnosti države in lokalnih skupnosti)
(1) Urejanje zadev ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva naravnih vrednot je v
pristojnosti države, razen zadev lokalnega pomena na področju varstva naravnih vrednot, ki
so v pristojnosti lokalne skupnosti.
(2) Zadeve lokalnega pomena iz prejšnjega odstavka so:
– programiranje in planiranje na področju varstva naravnih vrednot lokalnega pomena,
– sprejemanje ukrepov varstva naravnih vrednot lokalnega pomena,
– zagotavljanje lokalnih javnih služb ohranjanja narave,
– popularizacija varstva naravnih vrednot lokalnega pomena.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1105

1106
(3) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka mora država ukrepati, če je v nevarnosti obstoj
naravne vrednote lokalnega pomena.
9. člen
(ekološka in socialna funkcija lastnine)
(1) Lastnik zemljišča mora dopustiti na svojih zemljiščih neškodljiv prehod drugim osebam in
drugo splošno rabo v skladu z zakonom ter dopustiti na svoji lastnini opravljanje nalog
ohranjanja biotske raznovrstnosti in ukrepov varstva naravnih vrednot (v nadaljnjem
besedilu: naravovarstvene naloge).
(2) Pri izvajanju določb tega zakona so z lastniki izenačeni tudi drugi uporabniki
nepremičnin.
(3) Določba prvega odstavka tega člena ne velja za zemljišča, ki jih je dovoljeno ograditi v
skladu z zakonom, razen za izvajanje tistih naravovarstvenih nalog, ki so nujne za
preprečitev poškodovanja ali uničenja naravne vrednote.
10. člen
(izključitev veljavnosti)
(1) Določbe tega zakona glede dolžnosti ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva
naravnih vrednot se ne uporabljajo pri ukrepih za:
– odvrnitev neposredne nevarnosti za življenje ali zdravje ljudi ali premoženja,
– reševanje ljudi in premoženja,
– izvajanje nujnih ukrepov obrambe države.
(2) Določba prejšnjega odstavka velja le za čas trajanja neposredne nevarnosti za življenje ali
zdravje ljudi ali premoženje.
(3) Nujni ukrepi obrambe države iz tretje alinee prvega odstavka tega člena so tisti, katerih
opustitev bi lahko bistveno zmanjšala bojno pripravljenost Slovenske vojske oziroma
ogrozila izvajanje ukrepov za pripravljenost ali mobilizacijo.
(4) Izbere se tisti ukrep iz prvega odstavka tega člena, ki ob doseganju enakih učinkov
najmanj poškoduje naravo.
11. člen
(določitev pojmov)
V tem zakonu uporabljeni pojmi imajo naslednji pomen:
1. Domorodna (avtohtona) živalska ali rastlinska vrsta je tista, ki je v določenem ekosistemu
naravno prisotna; od vrst, ki so bile iztrebljene, se za domorodne štejejo tiste, za katere v
ekosistemu še obstajajo približno enaki biotopski in biotski dejavniki, kot so bili pred
iztrebitvijo.
2. Doselitev je vnos rastlin ali živali v ekosistem, v katerem rastline ali živali te vrste že živijo.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
3. Ekosistem je funkcionalna celota življenjskega prostora (biotop) in življenjske združbe
(biocenoza), katerega sestavine so v dinamičnem ravnovesju.
September 2011
4. Geotop je del geosfere geološkega, geomorfološkega ali hidrološkega pomena.
5. Gojitev rastlin je gojenje rastlin domorodnih ali tujerodnih vrst z namenom pridobivanja
hrane, prodaje, za okras, za industrijske ali zdravilne namene, namene učno-vzgojnega ali
znanstvenoraziskovalnega dela ter zaradi ohranitve vrste.
6. Gojena žival je tista, ki je potomka staršev vzgojenih v ujetništvu.
7. Gojitev živali je gojenje (hranjenje, omogočanje razmnoževanja, križanje) živali
domorodnih ali tujerodnih vrst v prostoru, ločenem od narave (ogradi, obori, kletki,
bazenih, koritih in v podobnih prostorih), zlasti z namenom pridobivanja hrane, lova,
prodaje, učno-vzgojnega ali znanstvenoraziskovalnega dela ter zaradi ohranitve vrste.
8. Habitat (življenjski prostor) je s specifičnimi neživimi in živimi dejavniki opredeljen prostor
vrste oziroma geografsko opredeljen prostor osebka ali populacije vrste.
9. Naselitev je vnos rastlin ali živali v ekosistem, v katerem rastline ali živali te vrste niso bile
nikoli prisotne. Naselitev je lahko izvedena z namenom, da rastline ali živali v novem
ekosistemu živijo, ali je nezavedna in je posledica človekovega malomarnega ravnanja, npr.
odmetavanje akvarijskih ali terarijskih živali v naravo ali omogočanje pobega živali iz
ograjenih prostorov. Vnos živali v prostor za gojitev živali ni naselitev.
10. Izvoz je vsak iznos blaga s carinskega območja Evropske unije.
11. Oblikovana narava je del narave, ki ga človek preoblikuje z namenom vzgoje,
izobraževanja, oblikovanja krajinskih elementov ali katerim drugim namenom in je
pomemben zaradi ohranjanja biotske raznovrstnosti. Za oblikovano naravo se štejejo zlasti:
drevoredi, botanični vrtovi, alpinetumi in drugi oblikovani ekosistemi.
12. Odvzem rastline ali živali iz narave je odvzem žive ali mrtve rastline ali živali iz habitata.
13. Ohranjanje narave je vsako ravnanje, ki se opravlja zaradi ohranitve biotske
raznovrstnosti in varstva naravnih vrednot.
14. Okrnitev narave je stanje narave, ko so zaradi človekove dejavnosti spremenjeni naravni
procesi tako, da je porušeno naravno ravnovesje ali so uničene naravne vrednote.
15. Poseg v naravo je poseg v okolje po predpisih o varstvu okolja.
16. Ponovna naselitev je vnos rastlin ali živali v ekosistem, v katerem so bile rastline ali živali
te vrste iztrebljene, v ekosistemu pa še obstajajo približno enaki abiotski in biotski dejavniki,
kot so bili pred iztrebitvijo.
17. Populacija je skupina prostorsko in časovno povezanih rastlin ali živali iste vrste, v kateri
se te med seboj križajo.
18. Rastlinska ali živalska vrsta ali podvrsta ali varieteta je tista, katere osebki – vse razvojne
oblike (v nadaljnjem besedilu: rastline ali živali) lahko živijo prosto v naravi, neodvisno od
človeka in niso nastali z umetnim izborom (odbiranje in gojenje osebkov z namenom
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1107

1108
pridobivanja ras domačih živali ali sort kulturnih rastlin) ali biotehnološkim poseganjem v
dedne zasnove. Cepljivke, glive in lišaji se obravnavajo kot rastlinska vrsta.
19. Sestavine biotske raznovrstnosti so rastlinske in živalske vrste, njihov genski material in
ekosistemi.
20. Tranzit je vsak prenos blaga preko carinskega območja Evropske unije pod carinskim
nadzorom.
21. Tujerodna (alohtona) živalska vrsta je tista, ki jo naseli človek in v biocenozi določenega
ekosistema pred naselitvijo ni bila prisotna; od vrst, ki so bile iztrebljene, se za tujerodne
štejejo tiste, za katere v ekosistemu ne obstajajo več približno enaki biotopski in biotski
dejavniki, kot so bili pred iztrebitvijo.
22. Tujerodna (alohtona) rastlinska vrsta je tista, ki jo naseli človek in pred naselitvijo ni bila
prisotna na ozemlju Slovenije.
23. Ugodno stanje rastlinske ali živalske vrste je stanje, ki v predvidljivi prihodnosti
zagotavlja obstoj vrste.
24. Uvoz je vsak vnos na carinsko območje Evropske unije.
25. Zatočišče za živali je prostor, namenjen za začasno oskrbo oziroma zdravljenje bolnih ali
ranjenih živali, zapuščenih mladičev, ki sami še niso sposobni preživeti v naravi, ter živali, ki
so bile odvzete imetniku zaradi protipravnega zadrževanja v ujetništvu, nedovoljene
trgovine, izvoza, uvoza in zaradi drugih z zakonom določenih razlogov.
II. OHRANJANJE BIOTSKE RAZNOVRSTNOSTI
2.1. Rastlinske in živalske vrste
12. člen
(posebno varstvo države)
Rastline in živali so pod posebnim varstvom države.
13. člen
(pridobitev v lastnino)
Žival ali vodna rastlina, ki je odvzeta iz narave za namene in pod pogoji, ki jih določa zakon,
postane last tistega, ki jo odvzame iz narave.
14. člen
(splošni varstveni režim)
(1) Rastlinsko ali živalsko vrsto je prepovedano iztrebiti.
(2) Zniževati število rastlin ali živali posameznih populacij, ožati njihove habitate ali slabšati
njihove življenjske razmere do take mere, da je vrsta ogrožena, je prepovedano.
(3) Rastline ali živali je prepovedano namerno, brez opravičljivega razloga ubijati,
poškodovati, odvzemati iz narave ali vznemirjati.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(4) Habitate populacij rastlinskih ali živalskih vrst je prepovedano namerno, brez
opravičljivega razloga uničiti ali poškodovati.
(5) Ne glede na določbo tretjega odstavka tega člena je dovoljeno loviti živali lovnih in
ribolovnih vrst v skladu s predpisi, ki urejajo lov in ribolov, ter opravljati kmetijsko in
gozdarsko dejavnost v skladu s predpisi, ki urejajo kmetijstvo in gozdarstvo, ter odvzemati iz
narave rastline ali živali za namene, dovoljene z zakonom.
(6) Razlog za dejanje iz tretjega in četrtega odstavka tega člena je opravičljiv, če ima dejanje
koristno posledico in je družbeno sprejemljivo.
15. člen
September 2011
(posegi in dejavnosti)
(1) Vsakdo, ki posega v naravo oziroma v habitat populacij rastlinskih ali živalskih vrst, mora
uporabljati načine, metode in tehnične pripomočke, ki prispevajo k ohranjanju ugodnega
stanja vrste.
(2) Minister, pristojen za ohranjanje narave (v nadaljnjem besedilu: minister), lahko
predpiše v soglasju s pristojnim ministrom za rastlinske ali živalske vrste ali za habitate
njihovih populacij najmanj moteč način in pogoje poseganje v naravo iz prejšnjega odstavka
ter časovno omeji posege v habitate populacij živalskih vrst v času, ki sovpada z njihovimi
življenjsko pomembnimi obdobji.
16. člen
(trajnostno gospodarjenje z rastlinskimi in živalskimi vrstami)
(1) Če se raba rastlin ali živali odvija na podlagi načrtov, se trajnostno gospodarjenje z
rastlinskimi in živalskimi vrstami zagotavlja ob upoštevanju gospodarske in socialne funkcije
tako, da se v načrtih upoštevajo ekosistemske in biogeografske značilnosti vrste ali
populacije, ki so pomembne za ohranitev ugodnega stanja vrste.
(2) Vlada Republike Slovenije (v nadaljnjem besedilu: vlada) lahko predpiše pogoje rabe
rastlin ali živali, ki se ne odvija na podlagi načrtov iz prejšnjega odstavka.
(3) Če način ali obseg rabe z rastlinami ali živalmi neposredno ogroža ugodno stanje vrste,
ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave (v nadaljnjem besedilu: ministrstvo), rabo omeji
ali začasno prepove.
(4) Odločba iz prejšnjega odstavka se izda v soglasju z ministrstvom, pristojnim za
gospodarjenje s posamezno rastlinsko ali živalsko vrsto.
(5) Organ, ki je sprejel načrt gospodarjenja mora preveriti njegovo izvajanje in ga uskladiti s
spremenjenimi razmerami.
17. člen
(naselitev rastlin ali živali tujerodnih vrst)
(1) Naseljevanje rastlin ali živali tujerodnih vrst je prepovedano.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1109

1110
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka lahko ministrstvo izjemoma dovoli naselitev
rastlin ali živali tujerodnih vrst, če se v postopku presoje tveganja za naravo ugotovi, da
poseg v naravo ne bo ogrozil naravnega ravnovesja ali sestavin biotske raznovrstnosti.
(3) Naseljevanje živali tujerodnih vrst, ki jih je dovoljeno loviti, in rastlin, ki se uporabljajo pri
opravljanju kmetijske in gozdarske dejavnosti, dovoli pristojno ministrstvo s soglasjem
ministrstva ob pogoju iz prejšnjega odstavka.
18. člen
(doselitev rastlin ali živali tujerodnih vrst)
(1) Doseljevanje rastlin ali živali tujerodnih vrst mora biti spremljano in nadzorovano.
(2) Fizična ali pravna oseba mora obvestiti ministrstvo o nameravani doselitvi rastlin ali živali
tujerodnih vrst.
(3) Vlogi mora predlagatelj priložiti tudi ugotovitve izvedenega postopka presoje tveganja za
naravo.
(4) Odločba, s katero se doselitev prepove, se izda na podlagi izvedenega postopka presoje
tveganja za naravo.
(5) Če ministrstvo v 30 dneh od prejema popolne vloge o zahtevi ne odloči, se šteje, da z
doselitvijo ne soglaša.
(6) Za doseljevanje rastlin, ki se uporabljajo pri opravljanju kmetijske in gozdarske
dejavnosti, se določbe tega člena ne uporabljajo.
(7) Za spremljanje in nadzorovanje doseljevanja živali, ki jih je dovoljeno loviti, skrbi
pristojno ministrstvo na način iz tega člena.
19. člen
(zadrževanje v ujetništvu)
(1) Živali domorodnih in tujerodnih vrst je prepovedano zadrževati v ujetništvu v
neustreznih bivalnih razmerah in brez ustrezne oskrbe.
(2) Fizične ali pravne osebe, ki pridobijo velike sesalce, ptiče in plazilce ter živali vrst, ki so
določene v ratificiranih mednarodnih pogodbah, z namenom zadrževanja v ujetništvu, so
dolžne o tem obvestiti ministrstvo v 30 dneh po pridobitvi živali.
(3) Minister v soglasju z ministrom, pristojnim za veterinarstvo, predpiše bivalne razmere in
oskrbo iz prvega odstavka tega člena ter živalske vrste, za katere velja obveznost iz
prejšnjega odstavka.
20. člen
(zadrževanje v ujetništvu z namenom prikazovanja javnosti)
(1) Fizična ali pravna oseba, ki namerava zadrževati živali domorodnih ali tujerodnih vrst v
ujetništvu z namenom prikazovanja javnosti v živalskih vrtovih, akvarijih, terarijih ali
podobnih prostorih, mora pridobiti dovoljenje ministrstva.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Dovoljenje iz prejšnjega odstavka se izda, če prosilec dokaže, da so izpolnjeni pogoji iz
tretjega odstavka prejšnjega člena in da se bodo osebki prikazovali v okolju, ki je prilagojeno
naravnim razmeram v habitatu in ne izkrivlja dejstev o biologiji živalske vrste.
(3) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka lahko ministrstvo dovoli začasno zadrževanje
živali domorodnih ali tujerodnih vrst v ujetništvu z namenom prikazovanja javnosti, če so
izpolnjeni pogoji iz prvega odstavka prejšnjega člena.
21. člen
(gojitev živali)
(1) Fizična ali pravna oseba, ki namerava gojiti živali domorodnih ali tujerodnih vrst, mora
pridobiti dovoljenje ministrstva.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka določi minister živalske vrste, za katere ni treba
pridobiti dovoljenja za gojitev živali, ker ne ogrožajo domorodnih živalskih vrst.
(3) Če je za gojitev živali iz prvega odstavka tega člena treba pridobiti dovoljenje tudi po
drugem zakonu, se ne glede na določbo prvega odstavka tega člena to dovoljenje izda po
drugem zakonu in ob soglasju ministrstva.
(4) Dovoljenje iz prvega odstavka tega člena za živali tujerodnih vrst se izda po izvedenem
postopku presoje tveganja za naravo.
(5) Fizična ali pravna oseba lahko pridobi dovoljenje iz prvega in četrtega odstavka tega
člena, če izkaže, da so izpolnjeni pogoji osamitve prostora za gojitev živali od stičnega
ekosistema, in če je prostor za gojitev povezan s stičnim ekosistemom prek naprav, ki blažijo
negativne vplive.
22. člen
(gojitelj živali)
September 2011
(1) Gojena žival je v lasti osebe, ki jo goji v skladu z zakonom.
(2) Gojena žival, za katero je treba pridobiti dovoljenje za gojitev iz prejšnjega člena, mora
biti označena na predpisan način.
(3) Lastnik gojene živali mora skrbeti, da živali ne pobegnejo v naravo.
(4) Za škodo, ki jo povzročijo gojene živali, je lastnik odgovoren ne glede na krivdo.
(5) Pobeg gojenih živali v naravo se glede možnih škodljivih posledic šteje kot okrnitev
narave.
(6) Minister v soglasju s pristojnim ministrom iz tretjega odstavka prejšnjega člena predpiše
način označevanja živali iz drugega odstavka tega člena.
23. člen
(trgovina z živimi živalmi)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1111

1112
(1) Fizična ali pravna oseba, ki opravlja trgovinsko dejavnost z živimi živalmi domorodnih ali
tujerodnih vrst, mora zagotoviti ustrezne bivalne razmere in ustrezno oskrbo za živali ter
voditi evidenco o trgovini z živalmi.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka ni treba voditi evidence o trgovini z živalmi, če
trgovina s posameznimi osebki ne ogroža obstoja živalske vrste.
(3) Živalske vrste iz prejšnjega odstavka določi minister.
(4) Bivalne razmere in oskrba se določijo v predpisu iz tretjega odstavka 19. člena tega
zakona.
(5) Evidenca o trgovini z živalmi iz prvega odstavka tega člena vsebuje ime in priimek ter
naslov stalnega prebivališča fizične osebe ali firmo in sedež pravne osebe, od katere je bila
žival pridobljena, izvor živali, čas nakupa in prodaje ter ime, priimek in naslov stalnega
prebivališča fizične osebe ali firmo in sedež pravne osebe, ki je žival kupila.
(6) Evidenca iz prejšnjega odstavka se lahko uporablja samo zaradi nadzora nad
opravljanjem trgovinske dejavnosti z živimi živalmi.
(7) Minister predpiše podrobnejšo vsebino evidence o trgovini z živalmi iz prvega odstavka
tega člena ter določi časovno obveznost vodenja evidenc.
(8) Določbe tega člena se ne nanašajo na trgovino z živimi živalmi, ki so namenjene prehrani.
24. člen
(pravila varstva)
Vlada predpiše podrobnejši način varstva rastlinskih ali živalskih vrst ter varstvo drugih vrst
živih organizmov in pri tem uredi zlasti:
1. ravnanje v zvezi z odvzemom živali iz narave, gojenjem, prenašanjem, naseljevanjem,
ponovnim naseljevanjem in doseljevanjem, zadrževanjem živali v ujetništvu, trgovino,
raziskovanjem živali, ravnanjem z mrtvimi živalmi ter preparatorstvom;
2. ravnanje v zvezi z odvzemom rastlin iz narave, gojenjem, naseljevanjem, ponovnim
naseljevanjem in doseljevanjem, trgovino, raziskovanjem in načinom nabiranja rastlin ter
dovoljenimi količinami nabiranja;
3. ravnanje v zvezi s trgovino, uvozom, izvozom ali tranzitom rastlin ali živali, njihovih delov,
izdelkov iz njih ali izdelkov, v katerih so ti vsebovani;
4. postopek odvzema rastlin ali živali tujerodnih vrst, ki ogrožajo domorodne vrste.
25. člen
(dovoljenja, potrdila in druge listine)
Ministrstvo izdaja dovoljenja, potrdila in druge listine (v nadaljnjem besedilu: odločbe) za
izvoz, uvoz, tranzit ali druga ravnanja z rastlinami ali živalmi, njihovimi deli ter izdelki iz
rastlin ali živali po predpisih Evropske unije (v nadaljnjem besedilu: EU), ki urejajo varstvo
rastlinskih in živalskih vrst ali za izvajanje ratificiranih in objavljenih mednarodnih pogodb s
področja varstva rastlinskih in živalskih vrst.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
25.a člen
September 2011
(veljavnost izdanih odločb)
(1) Pogoji v odločbi izdani na podlagi prejšnjega člena, morajo biti izpolnjeni ves čas
veljavnosti odločbe.
(2) Vsakdo mora nemudoma sporočiti ministrstvu vsa dejstva, spremembe ali okoliščine, ki
vplivajo ali bi lahko vplivale na veljavnost odločbe.
(3) Dejstva, spremembe in okoliščine iz prejšnjega odstavka so:
– neizpolnjeni pogoji na podlagi katerih je bila izdana odločba,
– smrt živali ali propad rastlin,
– uničenje živali ali rastlin,
– pobeg živali,
– druge okoliščine, zaradi katerih se vsebina odločbe razlikuje od dejanskega stanja.
(4) Izpolnjevanje pogojev določenih v odločbi iz prvega odstavka tega člena in dejstev,
sprememb in okoliščin iz prejšnjega odstavka, preverja ministrstvo ves čas veljavnosti
odločbe.
26. člen
(varstvo mednarodno varovanih vrst)
(1) Ugodno stanje rastlinskih ali živalskih vrst, ki so varovane na podlagi ratificiranih
mednarodnih pogodb, se zagotavlja z varstvom njihovih habitatov in z varstvenim režimom,
ki ga določi vlada s predpisom iz 81. člena tega zakona.
(2) Vrsta je v ugodnem stanju, če podatki o populacijski dinamiki te vrste kažejo, da se sama
dolgoročno ohranja kot vitalna sestavina ekosistema, če se naravno območje razširjenosti
vrste ne manjša in se v predvidljivi prihodnosti verjetno ne bo zmanjšalo in če so habitati
populacij vrste za dolgoročno ohranitev njenih populacij dovolj veliki in bodo verjetno dovolj
veliki tudi v prihodnje.
(3) Vlada predpiše smernice za ohranitev ugodnega stanja habitatov vrst iz prvega odstavka
tega člena, ki se morajo upoštevati pri urejanju prostora in rabi naravnih dobrin.
27. člen
(črtan)
28. člen
(postopek presoje tveganja za naravo)
(1) Dovoljenje iz drugega in tretjega odstavka 17. člena, četrtega odstavka 18. člena in
prvega in tretjega odstavka 21. člena tega zakona se izda na podlagi opravljenega postopka
presoje tveganja za naravo, s katerim se ugotovi, da poseg v naravo ne bo ogrozil naravnega
ravnovesja ali sestavin biotske raznovrstnosti.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1113

1114
(2) Postopek presoje tveganja za naravo iz prejšnjega odstavka opravi usposobljena pravna
ali fizična oseba, ki jo za to pooblasti minister.
(3) Minister predpiše podrobnejše pogoje in način izvedbe presoje tveganja za naravo ter
pogoje za pridobitev in način pridobivanja pooblastila.
(4) Stroške opravljanja postopka presoje tveganja za naravo krije oseba, ki želi pridobiti
dovoljenje iz prvega odstavka tega člena.
(5) S predpisom iz tretjega odstavka tega člena se določi tudi, kdaj so izpolnjeni pogoji
osamitve prostora za gojitev živali iz petega odstavka 21. člena tega zakona.
2.2. Genski material
29. člen
(genske banke)
(1) Genske banke so nadzorovane ali gojene populacije ali deli živali in rastlin, zlasti semena,
trosi, spolne celice in drugi biološki materiali, ki se upravljajo za namene ohranjanja vrst
oziroma njihovih genskih skladov.
(2) Biološki material so mikroorganizmi, molekule in fragmenti DNA, virusi, tkivne in celične
kulture.
(3) Strokovno usposobljene pravne ali fizične osebe vzpostavljajo in upravljajo genske banke
na podlagi pooblastila.
(4) Minister predpiše merila za strokovno usposobljenost iz prejšnjega odstavka in podeli
pooblastilo po opravljenem javnem razpisu.
(5) Odvzem vzorcev biološkega materiala iz narave za genske banke ne sme ogrožati obstoja
ekosistemov ali populacij vrst v njihovih habitatih.
(6) Vlada predpiše pravila ravnanja za odvzem biološkega materiala iz narave za potrebe
genskih bank ter ustrezne postopke za ravnanje z njimi.
30. člen
(raba genskega materiala)
(1) Genski material je del rastline, živali ali mikroorganizma, ki vsebuje enote dednosti.
(2) Genski material se rabi skladno s predpisi o rabi naravnih dobrin, če zakon ne določa
drugače.
(3) Odvzem genskega materiala iz narave zaradi rabe ne sme ogrožati obstoja ekosistemov
ali populacij vrst v njihovih habitatih.
(4) Vlada predpiše pravila ravnanja pri odvzemu genskega materiala iz narave.
2.3. Ekosistemi
31. člen
(ohranitev habitatnih tipov)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(1) Habitatni tip je biotopsko ali biotsko značilna in prostorsko zaključena enota ekosistema.
(2) Ohranjanje habitatnih tipov v ugodnem stanju prispeva k ohranjanju ekosistemov.
(3) Habitatni tip je v ugodnem stanju, če je naravna razširjenost habitatnega tipa in območij,
ki jih posamezen habitatni tip znotraj te razširjenosti pokriva, stabilna ali se veča, če
obstajajo in bodo v predvidljivi prihodnosti verjetno še obstajali specifična struktura
habitatnega tipa in naravni procesi ali ustrezna raba, ki zagotavljajo njegovo dolgoročno
ohranitev, in če je zagotovljeno ugodno stanje značilnih vrst habitatnega tipa.
(4) Vlada določi habitatne tipe, ki se prednostno ohranjajo v ugodnem stanju, in predpiše
usmeritve za njihovo ohranjanje, ki se morajo upoštevati pri urejanju prostora in rabi
naravnih dobrin. Ohranitev prednostnih habitatnih tipov se zagotavlja tudi v okviru varstva
ekološko pomembnih območij.
32. člen
(ekološko pomembno območje)
(1) Ekološko pomembno območje je območje habitatnega tipa, dela habitatnega tipa ali
večje ekosistemske enote, ki pomembno prispeva k ohranjanju biotske raznovrstnosti.
(2) Ekološko pomembna območja iz prejšnjega odstavka so:
1. območja habitatnih tipov, ki so biotsko izjemno raznovrstni ali dobro ohranjeni, kjer so
habitati ogroženih ali endemičnih rastlinskih ali živalskih vrst in habitati vrst, ki so
mednarodno pomembni po merilih ratificiranih mednarodnih pogodb ali ki drugače
prispevajo k ohranjanju biotske raznovrstnosti,
2. območja habitatnega tipa ali večje ekosistemske enote, ki pomembno prispevajo k
ohranjanju naravnega ravnovesja s tem, da so glede na druga ekološko pomembna območja
uravnoteženo biogeografsko razporejena in sestavljajo ekološko omrežje,
3. habitati vrst iz 26. člena tega zakona,
4. selitvene poti živali in
5. območja, ki bistveno prispevajo h genski povezanosti populacij rastlinskih ali živalskih
vrst.
(3) Ekološko omrežje je sistem med seboj povezanih ali približanih ekološko pomembnih
območij, ki z uravnoteženo biogeografsko razporejenostjo pomembno prispevajo k
ohranjanju naravnega ravnovesja in s tem biotske raznovrstnosti.
(4) Vlada določi ekološko pomembna območja, predpiše varstvene usmeritve za ohranitev
ali doseganje ugodnega stanja habitatnih tipov, rastlinskih in živalskih vrst ter njihovih
habitatov, ter zagotavlja varstvo ekološko pomembnih območij z ukrepi varstva naravnih
vrednot na podlagi tega zakona. Varstvo ekološko pomembnih območij se zagotavlja tudi z
ukrepi po drugih predpisih, ki lahko prispevajo k njihovi ohranitvi.
(5) Pravila ravnanja, varstveni režimi ali razvojne usmeritve, določene v aktu iz prejšnjega
odstavka in v aktih, izdanih na podlagi tega zakona, se upoštevajo pri urejanju prostora in
rabi naravnih dobrin.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1115

1116
33. člen
(posebno varstveno območje-območje Natura 2000)
(1) Posebno varstveno območje (območje Natura 2000) je ekološko pomembno območje, ki
je na ozemlju EU pomembno za ohranitev ali doseganje ugodnega stanja ptic (v nadaljnjem
besedilu: posebno območje varstva) in drugih živalskih ter rastlinskih vrst, njihovih habitatov
in habitatnih tipov (v nadaljnjem besedilu: posebno ohranitveno območje). Posebna
varstvena območja tvorijo evropsko ekološko omrežje, imenovano Natura 2000.
(2) Vlada po predhodnem mnenju samoupravnih lokalnih skupnosti, na katerih ozemlju leži
predlagano posebno varstveno območje, določi posebna varstvena območja na območju
države in varstvene cilje na teh območjih ter predpiše varstvene usmeritve za ohranitev ali
doseganje ugodnega stanja vrst, njihovih habitatov in habitatnih tipov ter zagotavlja njihovo
varstvo z ukrepi varstva naravnih vrednot na podlagi tega zakona. Ohranjanje posebnih
varstvenih območij se zagotavlja tudi z ukrepi po drugih predpisih, ki lahko prispevajo k
njihovi ohranitvi, kamor se uvrščajo tudi načrti trajnostnega gospodarjenja oziroma
upravljanja naravnih dobrin. Ukrepi se določijo s posebnim programom upravljanja, ki ga
sprejme vlada v skladu s petim odstavkom 94. člena tega zakona.
(3) S predpisom iz prejšnjega odstavka se določijo tudi območja, ki izpolnjujejo strokovne
kriterije, določene s predpisi EU, za določitev posebnih ohranitvenih območij (v nadaljnjem
besedilu: potencialno posebno ohranitveno območje), skladno s postopkom, predpisanim s
predpisi EU, ter varstvene cilje in varstvene usmeritve za varstvo teh območij.
(4) Za potrditev potencialnih posebnih ohranitvenih območij pošlje vlada podatke o teh
območjih pristojnim organom EU v obsegu, določenem s predpisi EU, in sodeluje skupaj s
predstavniki samoupravnih lokalnih skupnosti v postopku potrditve teh območij v skladu s
predpisi EU.
(5) Ko pristojni organi EU potrdijo potencialna posebna ohranitvena območja, se s
predpisom izdanim na podlagi drugega odstavka tega člena, ta območja določijo za posebna
ohranitvena območja.
(6) Pravila ravnanja, varstvene usmeritve, varstveni režimi ali razvojne usmeritve, določene
v aktu, izdanem na podlagi drugega odstavka tega člena, in v aktih, izdanih na podlagi tega
zakona, se upoštevajo pri urejanju prostora in rabi naravnih dobrin.
(7) Zaradi varstva območij, določenih na podlagi tega člena, in izboljšave povezanosti
evropskega ekološkega omrežja, se ohranjajo oziroma razvijajo tiste značilnosti krajine, ki so
najpomembnejše za ohranitev ugodnega stanja vrst iz 26. člena tega zakona.
(8) Na način iz drugega odstavka tega člena se zagotavlja tudi varstvo drugih območij,
pomembnih za ohranjanje narave, ki ga zahtevajo ratificirane mednarodne pogodbe.
(9) Zaradi vpliva posebnih varstvenih območij in potencialnih posebnih ohranitvenih
območij, določenih na podlagi tega člena na samoupravne lokalne skupnosti, kjer se ta
območja nahajajo, sprejme vlada načrt, s katerim se ugotovijo posledice na socialne in
gospodarske razmere ter določijo ustrezni razvojni ukrepi.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(10) Načrt iz prejšnjega odstavka mora biti sprejet pred določitvijo posebnih varstvenih
območij, v primerih potencialnih posebnih ohranitvenih območij pa pred potrditvijo s strani
pristojnega organa EU.
33.a člen
(presoje sprejemljivosti planov, programov, načrtov, prostorskih ali drugih aktov in posegov
v naravo)
(1) Zaradi ohranitve ugodnega stanja in preprečitve slabšanja ugodnega stanja ptic in drugih
živalskih ter rastlinskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih tipov je treba na posebnih
varstvenih območjih in potencialnih posebnih ohranitvenih območjih izvesti presojo
sprejemljivosti planov, programov, načrtov, prostorskih ali drugih aktov (v nadaljnjem
besedilu: planov) in presojo sprejemljivosti posegov v naravo.
(2) Presoja sprejemljivosti planov se izvaja skladno s 101., 101.a, 101.b in 101.c členom tega
zakona.
(3) Presoja sprejemljivosti posegov v naravo se izvaja skladno s 101.d, 101.e, 101.f, 104.a in
105.a členom tega zakona.
(4) Ne glede na določbe prejšnjih dveh odstavkov presoja sprejemljivosti planov ali posegov
v naravo ni potrebna, če je v predpisu, izdanem na podlagi prejšnjega člena tako določeno.
Izjema se lahko nanaša na vrsto ali obseg posega v naravo v povezavi z delom posebnega
varstvenega območja ali potencialnega posebnega ohranitvenega območja.
(5) Minister predpiše vsebino in podrobnejšo metodologijo za izvedbo presoj sprejemljivosti
planov in posegov v naravo.
(6) Odločba, s katero se dovoli poseg v naravo, je nična, če niso bile upoštevane določbe
tretjega odstavka tega člena.
34. člen
(evidenca)
(1) Na podlagi aktov, ki se nanašajo na ohranjanje ekosistemov in so izdani na podlagi 32. in
33. člena tega zakona, se vodi evidenca območij, ki so pomembna za ohranjanje biotske
raznovrstnosti.
September 2011
(2) Podatki, ki so v evidenci, so dostopni javnosti.
(3) V evidenci so vsi podatki, razen tistih, za katere ta zakon določi, da niso dostopni javnosti
zaradi ohranjanja biotske raznovrstnosti.
(4) Evidenco iz prvega odstavka tega člena vzpostavi in vodi ministrstvo.
(5) Minister podrobneje določi vsebino in način vodenja evidence.
35. člen
(krajina)
(1) Krajina je prostorsko zaključen del narave, ki ima zaradi značilnosti žive in nežive narave
ter človekovega delovanja določeno razporeditev krajinskih struktur.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1117

1118
(2) Krajinska pestrost je prostorska strukturiranost naravnih in antropogenih krajinskih
elementov.
(3) Ohranjajo, razvijajo in ponovno vzpostavljajo se krajinska pestrost in tiste značilnosti
krajine, ki so pomembne za ohranjanje biotske raznovrstnosti.
(4) Posegi v prostor se načrtujejo in izvajajo tako, da se prednostno ohranjajo značilnosti
krajine iz prejšnjega odstavka in krajinska pestrost.
(5) Vlada določi značilnosti krajine in krajinsko pestrost, ki je pomembna za ohranjanje
biotske raznovrstnosti, ter smernice za ohranjanje biotske raznovrstnosti v krajini, ki se
obvezno upoštevajo pri urejanju prostora in rabi naravnih dobrin.
36. člen
(območja strnjene poselitve)
(1) Na območjih strnjene poselitve se biotska raznovrstnost ohranja tako, da se:
– omogoča povezanost habitatov na območjih strnjene poselitve z naravo zunaj teh
območij, če je to tehnično izvedljivo in ne zahteva nesorazmernih stroškov,
– ohranjajo zelene površine, drevesa, skupine dreves, stoječe in tekoče vode in drugi
življenjski prostori,
– ob gradnji objektov in naprav uporabljajo takšne tehnične rešitve, ki niso past ali ovira za
živali oziroma se po gradnji, če se kot take izkažejo, z dodatnimi ukrepi odpravljajo.
(2) Minister v soglasju s pristojnim ministrom predpiše za rastlinske ali živalske vrste ali za
habitate njihovih populacij na območjih strnjene poselitve načine in pogoje poseganja v
naravo, ki ustrezajo zahtevam iz prejšnjega odstavka.
III. VARSTVO NARAVNIH VREDNOT
3.1. Pridobitev statusa
37. člen
(pridobitev statusa)
(1) Naravne vrednote so državnega ali lokalnega pomena.
(2) Naravne vrednote državnega pomena so tiste, ki imajo mednarodni ali velik narodni
pomen. Ta se ugotavlja na podlagi strokovnih meril vrednotenja primerjalno za celo državo.
(3) Vlada določi vrste naravnih vrednot in varstvene ter razvojne usmeritve za njihovo
varstvo ter predpiše podrobnejše kriterije za razvrstitev naravnih vrednot na naravne
vrednote državnega ali lokalnega pomena.
(4) Po opravljenem evidentiranju in vrednotenju delov narave organizacija, pristojna za
ohranjanje narave, pripravi strokovni predlog za določitev naravnih vrednot in njihovo
razvrstitev na naravne vrednote državnega ali lokalnega pomena.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(5) Strokovna merila vrednotenja so: izjemnost, tipičnost, kompleksna povezanost,
ohranjenost, redkost ter ekosistemska, znanstveno raziskovalna ali pričevalna
pomembnosti.
(6) Minister določi naravne vrednote in jih razvrsti na naravne vrednote državnega ali
lokalnega pomena ter predpiše podrobnejše varstvene in razvojne usmeritve za varstvo
naravne vrednote.
(7) Pred določitvijo iz prejšnjega odstavka seznani minister lokalne skupnosti s predvideno
razvrstitvijo naravnih vrednot na naravne vrednote državnega in lokalnega pomena. Lokalna
skupnost lahko poda mnenje k predlagani razvrstitvi naravnih vrednot na naravne vrednote
državnega in lokalnega pomena.
(8) Če se vsebina predpisa iz šestega odstavka tega člena nanaša na kulturno krajino ali
spomenike oblikovane narave, varovane na podlagi zakona, ki ureja varstvo kulturne
dediščine, se varstvene in razvojne usmeritve naravnih vrednot določijo v soglasju z
ministrom, pristojnim za kulturno dediščino.
38. člen
September 2011
(vsebina predpisa)
(1) Minister določi s predpisom iz šestega odstavka prejšnjega člena za vsako naravno
vrednoto:
1. ime naravne vrednote;
2. razvrstitev na naravno vrednoto državnega (mednarodnega ali velikega narodnega) ali
lokalnega pomena;
3. kratko oznako naravne vrednote;
4. opredelitev zvrsti;
5. geografsko opredelitev lokacije naravne vrednote prikazano na kartografski prilogi;
6. varstvene in razvojne usmeritve.
(2) Varstvene in razvojne usmeritve iz prejšnjega odstavka se upoštevajo pri urejanju
prostora in rabi naravnih dobrin.
(3) Naravne vrednote so sestavni del prostorskega državnega plana in prostorskih planov
lokalnih skupnosti.
39. člen
(register naravnih vrednot)
(1) Register naravnih vrednot (v nadaljnjem besedilu: register) je zbirka podatkov o naravnih
vrednotah.
(2) Poleg podatkov o naravnih vrednotah se v register vpisujejo tudi podatki o zavarovanju
naravnih vrednot in podatki o lastnikih zemljišč na zavarovanih območjih.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1119

1120
(3) Podatki o lastniku iz prejšnjega odstavka vsebujejo: ime in priimek lastnika, rojstne
podatke ter podatke o njegovem stalnem prebivališču.
(4) Register vodi ministrstvo.
(5) Podatki iz registra so dostopni javnosti, razen če se v predpisu iz šestega odstavka 37.
člena tega zakona, določi, da podatki o legi naravne vrednote zaradi njenega varovanja niso
dostopni javnosti.
(6) Minister predpiše podrobnejše podatke, ki se vodijo o naravnih vrednotah, in način
vodenja registra.
40. člen
(lastnina in obveznost splošnega varstva)
(1) Naravne vrednote so lahko v lasti fizičnih ali pravnih oseb ter v lasti države ali lokalne
skupnosti.
(2) Nihče ne sme ravnati z naravnimi vrednotami tako, da ogrozi njihov obstoj.
41. člen
(ogledovanje in obiskovanje)
(1) Naravna vrednota se sme ogledovati in obiskovati na način, ki ne ogroža obstoja naravne
vrednote in izvajanja varstva.
(2) Ogledovanje in obiskovanje naravne vrednote sta dovoljeni vsem pod enakimi pogoji v
skladu s tem zakonom.
(3) Če bi ogledovanje ali obiskovanje naravne vrednote lahko povzročilo nevarnost za
ohranjanje naravne vrednote, se ne glede na določbo prejšnjega odstavka v predpisu
ministra iz šestega odstavka 37. člena tega zakona določi prepoved ali omejitev ogledovanja
ali obiskovanja naravne vrednote ali njenega dela.
(4) Minister predpiše podrobnejše pogoje in način ureditve naravnih vrednot za ogledovanje
in obiskovanje.
42. člen
(dovoljenje)
(1) Ministrstvo dovoli ureditev naravne vrednote za ogledovanje in obiskovanje.
(2) Fizična ali pravna oseba mora vlogi za pridobitev dovoljenja iz prejšnjega odstavka
priložiti dokazilo o pravnem naslovu za uporabo zemljišč, potrebnih za ureditev ogledovanja
in obiskovanja naravne vrednote.
(3) V dovoljenju se na podlagi predpisa iz četrtega odstavka prejšnjega člena določijo pogoji,
pod katerimi sta ogledovanje in obiskovanje naravne vrednote dovoljeni, ter način ureditve
ogledovanja in obiskovanja naravne vrednote.
43. člen
(koncesija)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(1) Za rabo naravne vrednote, ki je v lasti države ali lokalne skupnosti, se podeli koncesija.
(2) Koncesijo za rabo naravne vrednote, ki je v lasti države, podeli država.
(3) Koncesijo za rabo naravne vrednote, ki je v lasti lokalne skupnosti, podeli lokalna
skupnost.
(4) Za podelitev koncesije se uporabljajo določbe zakona, ki ureja podelitev koncesije na
naravnih dobrinah.
(5) Usposobljenost fizične ali pravne osebe za rabo naravne vrednote, ki je predmet
koncesije iz prvega odstavka tega člena, se ugotavlja tudi na podlagi mnenja organizacije,
pristojne za ohranjanje narave.
(6) V aktu o podelitvi koncesije se določi tudi način ureditve naravne vrednote za
ogledovanje in obiskovanje.
(7) Če je naravna vrednota kot naravna dobrina predmet koncesije, ki se podeli po drugih
predpisih za rabo, izkoriščanje ali upravljanje naravnih dobrin, se koncesija za rabo naravne
vrednote po tem zakonu ne podeli.
44. člen
(splošna in posebna raba po drugih predpisih)
(1) Splošna raba naravnega vira ali naravnega javnega dobra, ki je hkrati tudi naravna
vrednota, se lahko izvaja tako, da ne ogroža obstoja naravne vrednote in ne ovira izvajanja
njenega varstva.
(2) Varstvene in razvojne usmeritve ter varstveni režimi naravnih vrednot so sestavni del
pogojev za posebno rabo naravnih virov ali naravnega javnega dobra in so sestavni del
dovoljenj ali koncesij za posebno rabo.
(3) Dovoljenje za posebno rabo ali akt o podelitvi koncesije, ki ni izdan v skladu s prejšnjim
odstavkom, je ničen.
3.2. Ukrepi varstva naravnih vrednot
45. člen
(ukrepi varstva naravnih vrednot)
(1) Zaradi varstva naravnih vrednot ali zaradi ohranitve naravnih procesov ter določitve
načina izvajanja varstva naravnih vrednot izvajajo država in lokalne skupnosti ukrepe varstva
naravnih vrednot.
(2) Ukrepi varstva naravnih vrednot so pogodbeno varstvo, zavarovanje, začasno
zavarovanje in obnovitev.
(3) Država izvaja ukrepe iz prejšnjega odstavka za varstvo naravnih vrednot državnega
pomena.
(4) Lokalna skupnost izvaja ukrepe varstva iz drugega odstavka tega člena za varstvo
naravnih vrednot lokalnega pomena.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1121

1122
(5) Vrsto ukrepa iz drugega odstavka tega člena, ki naj se izvede, predlaga državi ali lokalni
skupnosti organizacija, pristojna za ohranjanje narave.
46. člen
(nadomestno ukrepanje države)
(1) Ne glede na določbo četrtega odstavka prejšnjega člena lahko država izvede ukrep
varstva za naravno vrednoto lokalnega pomena namesto lokalne skupnosti, če je naravna
vrednota ogrožena.
(2) V primeru iz prejšnjega odstavka krije morebitne stroške ukrepa varstva za naravno
vrednoto lokalnega pomena lokalna skupnost.
(3) Če lokalna skupnost ne zagotovi sredstev za plačilo stroškov iz prejšnjega odstavka, se
sredstva zagotovijo iz tekoče rezerve občinskega proračuna.
47. člen
(pogodba o varstvu)
(1) Če se varstvo naravne vrednote lahko zagotovi s sklenitvijo pogodbe, se sklene pogodba
o varstvu naravne vrednote z lastnikom naravne vrednote ali nepremičnine na zavarovanem
območju.
(2) V pogodbi iz prejšnjega odstavka se določijo zlasti:
– naravna vrednota, ki je predmet pogodbenega varstva,
– opustitve ali aktivnosti lastnika, s katerimi se doseže namen varstva naravne vrednote, in
– višina sredstev za opustitve ali aktivnosti lastnika iz prejšnje alinee.
(3) Pogodbo iz prvega odstavka tega člena sklene ministrstvo ali pristojni organ lokalne
skupnosti.
48. člen
(pogodba o skrbništvu)
(1) Na podlagi opravljenega javnega razpisa se sklene pogodba o skrbništvu naravne
vrednote z osebo, ki ni lastnik naravne vrednote ali nepremičnine na zavarovanem območju.
Skrbništvo naravne vrednote je izvajanje posameznih nalog varstva naravne vrednote.
(2) Fizična ali pravna oseba, ki izpolnjuje razpisne pogoje in sklene pogodbo iz prejšnjega
odstavka, je skrbnik naravne vrednote.
(3) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena lahko ministrstvo ali pristojni organ
lokalne skupnosti sklene pogodbo brez javnega razpisa z osebo javnega prava, ki je
ustanovljena z namenom varstva naravnih dobrin.
49. člen
(zavarovanje)
(1) Naravne vrednote se zavarujejo z aktom o zavarovanju naravne vrednote (v nadaljnjem
besedilu: akt o zavarovanju).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(2) Akt o zavarovanju določa zlasti:
1. naravno vrednoto z njenim obsegom in sestavinami;
2. namen zavarovanja;
3. pravila ravnanja oziroma varstveni režim in razvojne usmeritve;
4. določitev načina opravljanja nalog, potrebnih za zagotovitev namena zavarovanja.
(3) Pravila ravnanja, varstveni režimi in razvojne usmeritve iz 3. točke prejšnjega odstavka se
določijo ob upoštevanju uveljavljenih mednarodnih standardov varstva narave.
(4) Z aktom iz prvega odstavka tega člena se lahko ustanovi tudi zavarovano območje ene ali
več naravnih vrednot (v nadaljnjem besedilu: zavarovano območje).
(5) Akt o zavarovanju naravne vrednote iz prvega odstavka tega člena sprejme vlada ali
pristojni organ lokalne skupnosti.
50. člen
(začasno zavarovanje)
(1) Za dele narave, za katere se upravičeno domneva, da imajo lastnosti, zaradi katerih bodo
določeni za naravne vrednote, lahko vsakdo predlaga začasno zavarovanje.
(2) Akt o začasnem zavarovanju se sprejme zlasti takrat, ko obstaja nevarnost, da bo del
narave, ki ima lastnosti iz prejšnjega odstavka, poškodovan ali uničen.
(3) Z aktom iz prejšnjega odstavka se ob smiselni uporabi določb 49. in 53. člena tega
zakona poleg obsega, pogojev in ukrepov zavarovanja določi tudi obdobje, v katerem velja
začasno zavarovanje, ki ne sme biti daljše od dveh let.
(4) Predlog iz prvega odstavka tega člena se vloži pri ministru, ki začasno zavaruje dele
narave, za katere se upravičeno domneva, da imajo lastnosti, zaradi katerih bodo določeni
za naravne vrednote državnega pomena, ko pridobi strokovno mnenje organizacije,
pristojne za ohranjanje narave.
(5) Če je iz strokovnega mnenja razvidno, da ima del narave lastnosti iz prvega odstavka
tega člena in da gre za naravne vrednote lokalnega pomena, sprejme akt o začasnem
zavarovanju pristojni organ lokalne skupnosti.
(6) Če se akt o začasnem zavarovanju nanaša na kulturno krajino ali spomenike oblikovane
narave, zavarovane na podlagi zakona, ki ureja varstvo kulturne dediščine, se varstvene in
razvojne usmeritve ter varstveni režimi določijo v soglasju z ministrom, pristojnim za
kulturno dediščino.
51. člen
(omejitev dejavnosti ali rabe)
(1) Z aktom o zavarovanju in z aktom o začasnem zavarovanju se lahko omeji dejavnost ali
raba v zvezi z naravno vrednoto ali nepremičnino na zavarovanem območju.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1123

1124
(2) Dejavnost ali raba iz prejšnjega odstavka se lahko omeji le v taki meri, kot je to nujno
potrebno zaradi ohranitve naravne vrednote, izvajanja njenega varstva ali obnovitve
naravne vrednote, v obsegu in na način, ki je določen v 64., 65., 66. in 68. členu.
(3) Strokovni predlog izbire načina in obsega omejitve dejavnosti ali rabe pripravi
organizacija, pristojna za ohranjanje narave, pred sprejetjem akta o zavarovanju.
(4) Če je zaradi omejitev iz prvega odstavka tega člena lastnik naravne vrednote ali
nepremičnine na zavarovanem območju oškodovan, je upravičen do odškodnine v skladu z
89. členom tega zakona.
52. člen
(obnovitev)
(1) Poškodovane ali uničene naravne vrednote se lahko obnovijo.
(2) Vlada sprejme odločitev o obnovitvi naravne vrednote državnega pomena, določi
potrebne ukrepe in vire financiranja.
(3) Pristojni organ lokalne skupnosti sprejme odločitev iz prejšnjega odstavka za obnovitev
naravne vrednote lokalnega pomena.
(4) Za izvedbo obnovitve se smiselno uporabijo določbe o sanaciji iz zakona, ki ureja varstvo
okolja.
3.3. Zavarovana območja
53. člen
(zavarovana območja)
(1) Akt o zavarovanju, s katerim se ustanovi zavarovano območje, določa poleg vsebin iz
drugega odstavka 49. člena tega zakona tudi:
1. meje zavarovanega območja na preglednem topografskem načrtu v merilu 1:25000
oziroma v drugem ustreznem merilu, ki omogoča določitev meje na parcelo natančno;
2. vrsto zavarovanega območja;
3. določitev načina izvajanja javne službe za upravljanje zavarovanega območja;
4. morebitno obveznost sprejema načrta upravljanja;
5. finančne vire za izvajanje zavarovanja in razvoj lokalnega prebivalstva.
(2) Pri določanju vrste zavarovanega območja iz 2. točke prejšnjega odstavka se upoštevajo
tudi merila mednarodnih organizacij za ohranjanje narave, katerih članica je Republika
Slovenija.
(3) Z aktom o zavarovanju se lahko določi, da izvaja upravljavec poleg nalog iz 133. člena
tega zakona tudi naloge upravljanja območij, ki so na zavarovanem območju in so varovana
na podlagi drugih predpisov.
(4) Zavarovana območja so ožja zavarovana območja in širša zavarovana območja.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(5) Ožja zavarovana območja so: naravni spomenik, strogi naravni rezervat in naravni
rezervat.
September 2011
(6) Širša zavarovana območja so: narodni, regijski in krajinski park.
(7) Narodni in regijski park morata imeti načrt upravljanja.
(8) Z aktom iz prvega odstavka tega člena se lahko določi vplivno območje, ki je zunaj
zavarovanega območja, in predpišejo varstvene usmeritve za tako rabo tega območja, ki ne
ogroža zavarovanega območja.
(9) Zavarovana območja in vplivna območja so sestavni del prostorskih državnih planov in
prostorskih planov lokalnih skupnosti.
54. člen
(posegi in dejavnosti)
(1) Posegi in dejavnosti na zavarovanem območju se morajo izvajati v skladu s predpisanimi
pravili ravnanja iz prvega odstavka prejšnjega člena in z načrtom upravljanja, če je le-ta
predpisan.
(2) Varstveni režim, razvojne usmeritve in druge vsebine iz akta o zavarovanju se
podrobneje opredelijo v načrtu upravljanja iz 60. člena tega zakona.
55. člen
(ustanovitelj zavarovanega območja)
(1) Zavarovano območje ustanovi vlada ali pristojni organ ene ali več lokalnih skupnosti
skupaj ali skupaj vlada in pristojni organ ene ali več lokalnih skupnosti (v nadaljnjem
besedilu: ustanovitelj).
(2) Če več ustanoviteljev skupaj ustanovi zavarovano območje, začne akt o zavarovanju
veljati, ko ga sprejmejo vsi ustanovitelji v enakem besedilu.
(3) Z aktom o zavarovanju se v primeru iz prejšnjega odstavka določi tudi način izvajanja
ustanoviteljskih pravic in obveznosti.
(4) Na podlagi akta o zavarovanju ustanoviteljice s pogodbo podrobneje uredijo medsebojna
razmerja.
(5) Če ustanovijo zavarovano območje skupaj vlada in pristojni organ ene ali več lokalnih
skupnosti, se akt o zavarovanju glede pravnih posledic, ki jih vzpostavlja, obravnava kot akt
o zavarovanju naravne vrednote državnega pomena, če ni s tem zakonom določeno
drugače.
(6) V aktu o zavarovanju iz prejšnjega odstavka se lahko zlasti določi, da:
– lokalna skupnost sofinancira delovanje zavarovanega območja,
– lokalna skupnost zagotovi upravljanje zavarovanega območja,
– lokalna skupnost sodeluje pri izvajanju nadzora.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1125

1126
(7) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena ustanovi narodni park iz 69. člena tega
zakona in zavarovano območje, ki je izjemnega pomena za državo ali velikega
mednarodnega pomena, Državni zbor Republike Slovenije z zakonom.
56. člen
(odnos med zavarovanimi območji)
(1) Zavarovana območja, ki jih ustanovi država, in zavarovana območja, ki jih ustanovi
lokalna skupnost, se lahko prekrivajo.
(2) Če se zavarovana območja iz prejšnjega odstavka med seboj prekrivajo, ukrepi varstva ne
smejo biti med seboj v nasprotju.
(3) Na zavarovanih območjih, ki se med seboj prekrivajo, skrbi za upravljanje zavarovanih
območij država, v soglasju z lokalno skupnostjo.
(4) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka se lahko država in lokalna skupnost glede na
velikost zavarovanih območij, ki se prekrivajo, dogovorita drugače.
57. člen
(seznanitev javnosti)
(1) Ustanovitelj mora pred sprejemom akta o zavarovanju seznaniti javnost z vsebino
osnutka akta o ustanovitvi ožjega zavarovanega območja.
(2) Osnutek akta o zavarovanju se objavi vsaj v enem javnem glasilu, ki vsebuje tudi
naznanilo o tem, kje si lahko zainteresirani ogledajo kartografsko in drugo dokumentacijo v
zvezi s predlaganim zavarovanjem, koliko časa bo dokumentacija na vpogled, rok za
sprejemanje pripomb ter navedbo organa, ki sprejema pripombe.
(3) Rok iz prejšnjega odstavka ne sme biti krajši od 30 dni.
58. člen
(javna predstavitev)
(1) Ustanovitelj seznani javnost z osnutkom akta o zavarovanju, s katerim se ustanavlja širše
zavarovano območje, na javni predstavitvi.
(2) Javna predstavitev se opravi z javno obravnavo in z javno predstavitvijo razlogov za
zavarovanje, osnutka akta o zavarovanju in kartografske dokumentacije.
(3) Javna obravnava in javna predstavitev se opravita v lokalnih skupnostih, v katerih so
predvidena zavarovana območja. V soglasju z vsemi lokalnimi skupnostmi se lahko javna
predstavitev opravi za vse lokalne skupnosti na enem mestu.
(4) Javna predstavitev mora trajati najmanj 60 dni.
(5) Iz gradiva, na podlagi katerega se ustanovitelj odloči za sprejem akta o zavarovanju,
morajo biti razvidni potek javne obravnave, dane pripombe na javni obravnavi in med javno
predstavitvijo ter strokovna stališča do danih pripomb.
58.a člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(način seznanitve javnosti pri spremembah akta o zavarovanju)
Ustanovitelj seznani javnost s predlagano spremembo akta o ustanovitvi ožjega oziroma
širšega zavarovanega območja samo, če se sprememba nanaša na meje zavarovanega
območja ter predpisane varstvene režime, s katerimi se posega v lastninska upravičenja
pravnih ali fizičnih oseb na zavarovanem območju. Seznanitev se izvede na način iz 57.
oziroma 58. člena tega zakona.
59. člen
(upravljanje)
(1) Upravljanje zavarovanega območja je opravljanje nalog varstva naravnih vrednot in
nalog, ki so potrebne za izpolnitev namena, zaradi katerega je bilo območje zavarovano, in
so določene v aktu o zavarovanju.
(2) V skladu z aktom o zavarovanju lahko ustanovitelj sam neposredno upravlja zavarovano
območje v režijskem obratu, ustanovi v ta namen javni zavod, poveri upravljanje javnemu
zavodu, ki je ustanovljen z namenom usmerjanja trajnostnega gospodarjenja naravnih
dobrin, ali podeli koncesijo za upravljanje.
(3) Upravljanje zavarovanega območja se izvaja na podlagi načrta upravljanja zavarovanega
območja, če je v aktu o zavarovanju tako določeno.
60. člen
(načrt upravljanja)
(1) Načrt upravljanja zavarovanega območja je programski akt, s katerim se določijo
razvojne usmeritve, način izvajanja varstva, rabe in upravljanja zavarovanega območja ter
podrobnejše usmeritve za varstvo naravnih vrednot na zavarovanem območju ob
upoštevanju potreb razvoja lokalnega prebivalstva.
(2) Na podlagi akta o zavarovanju sprejme načrt upravljanja zavarovanega območja organ, ki
je sprejel akt o zavarovanju.
(3) Načrt upravljanja zavarovanega območja, ki ga je ustanovila država, sprejme vlada z
uredbo.
(4) Lokalne skupnosti na zavarovanem območju sodelujejo v postopku sprejemanja načrta
upravljanja iz prejšnjega odstavka z mnenjem.
(5) Predlog načrta upravljanja zavarovanega območja pripravi upravljavec na podlagi akta o
zavarovanju in ob strokovni pomoči organizacije, pristojne za ohranjanje narave.
61. člen
(vsebina načrta upravljanja zavarovanega območja)
(1) Načrt upravljanja zavarovanega območja ima naslednje nujne sestavine:
– celovita ocena stanja narave, posegov in dejavnosti ter ekonomske in socialne strukture
prebivalstva,
– ocena stanja naravnih vrednot na zavarovanem območju,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1127

1128
– ocena stanja na vplivnem območju,
– določitev načinov uresničevanja nalog varstva na zavarovanem območju in ukrepov za
izboljšanje in preprečevanje škodljivih vplivov na vplivnem območju,
– določitev podrobnejših razvojnih usmeritev in načini njihovega uresničevanja s
prednostnim upoštevanjem tradicionalnih načinov rabe in opravljanja dejavnosti,
– smernice za povezovanje sektorskih načrtov gospodarjenja z naravnimi dobrinami,
– določitev varstvenih usmeritev za trajnostni razvoj dejavnosti,
– določitev načinov financiranja za zagotavljanje namenov varstva in razvoja,
– umestitev in konkretizacija varstvenih režimov v prostor,
– program izvajanja načrta upravljanja.
(2) Za čas do sprejetja prvega upravljavskega načrta lahko ustanovitelj določi začasne
upravljavske smernice.
(3) Načrt upravljanja je tudi podlaga za urejanje prostora in rabo naravnih dobrin.
62. člen
(označevanje)
(1) Zavarovano območje se označi v naravi.
(2) Zavarovano območje, ki ga ustanovi država, je lahko označeno tudi z državnimi simboli.
(3) Način označevanja zavarovanih območij iz prvega odstavka tega člena, obliko ter vsebino
znaka predpiše minister.
(4) Zavarovano območje, ki ga ustanovi lokalna skupnost, je lahko v skladu s predpisi lokalne
skupnosti označeno z javnimi simboli ali grbi lokalne skupnosti.
63. člen
(vpis v zemljiško knjigo)
(1) Pristojna upravna enota izda na podlagi akta o zavarovanju lastnikom zemljišč na
zavarovanem območju, ki ga je ustanovila država, ugotovitvene odločbe.
(2) Obstoj pravnega dejstva iz prejšnjega odstavka vpiše v zemljiško knjigo sodišče po uradni
dolžnosti na podlagi pravnomočne odločbe iz prejšnjega odstavka.
(3) Lokalna skupnost izda odločbo iz prvega odstavka tega člena za zemljišča na
zavarovanem območju, ki ga je ustanovila, in predlaga vpis v zemljiško knjigo.
3.3.1. Ožja zavarovana območja
64. člen
(naravni spomenik)
(1) Naravni spomenik je območje, ki vsebuje eno ali več naravnih vrednot, ki imajo izjemno
obliko, velikost, vsebino ali lego ali so redek primer naravne vrednote.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Na zavarovanem območju je prepovedano izvajati posege v naravo na način, ki lahko
poslabša stanje, spremeni, poškoduje ali uniči naravno vrednoto, in spreminjati razmere ali
stanje tako, da se spremeni, poškoduje ali uniči naravna vrednota ali pa zmanjša njen
estetski pomen.
September 2011
(3) Z aktom o zavarovanju se na zavarovanem območju lahko prepovejo ali omejijo:
1. izvajanje posegov v prostor;
2. odkopavanje ali zasipavanje terena;
3. odkopavanje ali odnašanje kamnin, mineralov ali fosilov;
4. odlaganje odpadkov in odvajanje odpadnih voda;
5. spreminjanje vodnega režima;
6. odvzemanje naplavin;
7. povzročanje vibracij in eksplozij;
8. gospodarsko izkoriščanje naravnih virov;
9. plovba in sidranje;
10. promet z motornimi vozili in plovili;
11. letanje pod določeno višino, vzletanje ali pristajanje zrakoplovov;
12. lov in ribolov ter nabiranje rastlin ali živali;
13. spreminjanje vegetacije;
14. raziskovanje in odnašanje raziskovalnega materiala iz narave;
15. športnorekreativne dejavnosti;
16. postavljanje reklamnih in drugih označb;
17. obiskovanje in ogledovanje;
18. kurjenje;
19. opravljanje vojaških dejavnosti;
20. vse druge dejavnosti, ki lahko bistveno ogrozijo zavarovano območje.
(4) Pri določitvi prepovedi ali omejitev dejavnosti in posegov iz prejšnjega odstavka se
upoštevajo značilnosti zavarovanega območja in namen zavarovanja.
65. člen
(strogi naravni rezervat)
(1) Strogi naravni rezervat je območje naravno ohranjenih geotopov, življenjskih prostorov
ogroženih, redkih ali značilnih rastlinskih ali živalskih vrst ali območje, pomembno za
ohranjanje biotske raznovrstnosti, kjer potekajo naravni procesi brez človekovega vpliva.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1129

1130
(2) Na zavarovanem območju je prepovedano izvajati posege ali opravljati dejavnosti, ki
ogrožajo ohranitev zavarovanega območja, namerno uničevati rastline in živali in
zadrževanje oseb, razen oseb, ki izvajajo nadzor.
(3) Ne glede na prepoved iz prejšnjega odstavka lahko ministrstvo izjemoma dovoli
zadrževanje na zavarovanem območju zaradi izvajanja znanstvenoraziskovalnega in učnovzgojnega
dela.
(4) Z aktom o zavarovanju se določijo podrobnejša pravila ravnanja na območju naravnega
rezervata.
66. člen
(naravni rezervat)
(1) Naravni rezervat je območje geotopov, življenjskih prostorov ogroženih, redkih ali
značilnih rastlinskih ali živalskih vrst ali območje, pomembno za ohranjanje biotske
raznovrstnosti, ki se z uravnoteženim delovanjem človeka v naravi tudi vzdržuje.
(2) Na zavarovanem območju je prepovedano opravljati dejavnosti s sredstvi in na način, ki
bi lahko povzročil bistvene spremembe biotske raznovrstnosti, strukture in funkcije
ekosistemov, in opravljati dejavnosti v času, ko je lahko ogrožen obstoj rastlin ali živali.
(3) Z aktom o zavarovanju se na zavarovanem območju lahko prepovejo ali omejijo:
1. izvajanje posegov v prostor;
2. odkopavanje ali zasipavanje zemljišč;
3. spreminjanje vodnega režima;
4. odvzemanje naplavin;
5. povzročanje hrupa, eksplozij in vibracij;
6. gospodarsko izkoriščanje naravnih virov;
7. plovba in sidranje;
8. promet z motornimi vozili in plovili;
9. letanje pod določeno višino, vzletanje ali pristajanje zrakoplovov;
10. izvajanje agro – in hidromelioracij;
11. spreminjanje kemičnih značilnosti tal;
12. spreminjanje vegetacije;
13. odstranjevanje živih meja, posameznih dreves in drugih drobnih naravnih struktur;
14. zasajanje monokultur;
15. nabiranje plodov, gob ali rastlin ter njihovih delov;
16. vznemirjanje, ubijanje ali jemanje živali iz narave;
17. naseljevanje in doseljevanje živali prosto živečih vrst;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
18. lov in ribolov ter nabiranje rastlin ali živali;
19. umetno zasneževanje in dosneževanje;
20. raziskovanje in odnašanje raziskovalnega materiala iz narave;
21. športnorekreativne dejavnosti;
22. obiskovanje in ogledovanje;
23. opravljanje vojaških dejavnosti;
24. kurjenje;
25. vse druge dejavnosti, ki lahko bistveno ogrozijo zavarovano območje.
(4) Pri določitvi prepovedi ali omejitev dejavnosti in posegov iz prejšnjega odstavka se
upoštevajo značilnosti zavarovanega območja in namen zavarovanja.
3.3.2. Širša zavarovana območja
67. člen
(širša zavarovana območja)
(1) Širša zavarovana območja so območje narave, kjer je velika abiotska, biotska in krajinska
raznovrstnost ter velika gostota in raznolikost naravnih vrednot, ki so lahko tudi kompleksno
in funkcionalno med seboj povezane.
(2) Pri ustanavljanju širših zavarovanih območij se upoštevajo in omogočajo tudi razvojne
možnosti pebivalstva ter duhovna sprostitev in bogatitev človeka.
(3) Širša zavarovana območja se ustanavljajo tudi za uresničevanja mednarodno priznanih
oblik varstva območij narave.
(4) V širših zavarovanih območjih se lahko ustanovijo tudi ožja zavarovana območja.
(5) V širših zavarovanih območjih se lahko določijo varstvena območja ali pasovi, s katerimi
se podrobneje uredi varstveni režim zavarovanega območja.
68. člen
(splošni varstveni režim)
(1) Z aktom o zavarovanju širšega zavarovanega območja se na zavarovanem območju glede
na vrsto širšega zavarovanega območja lahko prepovejo, omejijo ali drugače uredijo:
1. izvajanje posegov in dejavnosti, s katerimi se ogroža prvobitnost narave;
2. gradnja infrastrukturnih objektov, namenjenih bivanju, lovu, ribolovu, turizmu in športu,
razen na za to določenih krajih;
3. gradnja novih tranzitnih komunalnih, energetskih in prometnih objektov;
4. gradnja sekundarnih bivališč;
5. gradnja novih objektov;
6. odkopavanje ali zasipavanje zemljišč;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1131

1132
7. povzročanje eksplozij ali vibracij;
8. gospodarska raba naravnih virov, razen za gradnjo na zavarovanem območju;
9. odvzemanje naplavin;
10. spreminjanje vodnega režima, razen pri nujnih vzdrževalnih delih;
11. promet z vozili in plovili;
12. letenje pod določeno višino, vzletanje ali pristajanje zrakoplovov;
13. letenje z jadralnimi padali, jadralnimi zmaji ali drugimi toplozračnimi ladjami ali
ultralahkimi jadralnimi napravami zunaj za to določenih območij;
14. vožnja z zrakoplovi pod 300 m od najvišje točke zavarovanega območja;
15. kmetijsko obdelovanje zemljišč z načini in sredstvi, ki bi lahko povzročili bistvene
spremembe biotske raznovrstnosti, strukture in vrste ekosistemov ali bistveno spremenili
površinsko plast prsti;
16. vznemirjanje, ubijanje ali odvzem živali iz narave, razen zaradi ekoloških in drugih
opravičljivih razlogov;
17. lov in izvajanje lovskogojitvenih ukrepov;
18. ribolov in izvajanje ribogojnih ukrepov;
19. nabiranje rastlin in njihovih delov;
20. postavljanje obor in objektov za rejo živali;
21. vnašanje rastlin ali živali tujerodnih vrst;
22. spreminjanje vegetacije;
23. umetno zasneževanje in dosneževanje;
24. odlaganje odpadkov, ki ne izvirajo iz zavarovanega območja;
25. šotorjenje in kurjenje zunaj določenih mest;
26. raziskovanje in odnašanje raziskovalnega materiala iz narave;
27. prirejanje množičnih športnih, turističnih ali drugih javnih prireditev;
28. izvajanje vodnih in drugih športov zunaj za to določenih območij;
29. opravljanje vojaških dejavnosti;
30. vse druge dejavnosti, ki lahko bistveno ogrozijo zavarovano območje.
(2) Pri določitvi prepovedi ali omejitev dejavnosti in posegov iz prejšnjega odstavka se
upoštevajo značilnosti zavarovanega območja in namen zavarovanja.
69. člen
(narodni park)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Narodni park je veliko območje s številnimi naravnimi vrednotami ter z veliko biotsko
raznovrstnostjo. V pretežnem delu narodnega parka je prisotna prvobitna narava z
ohranjenimi ekosistemi in naravnim procesi, v manjšem delu narodnega parka so lahko tudi
območja večjega človekovega vpliva, ki pa je z naravo skladno povezan.
(2) V narodnem parku morata biti opredeljeni najmanj dve varstveni območji tako, da je v
pretežnem, povečini sklenjenem delu opredeljeno varstveno območje s strožjim varstvenim
režimom ob upoštevanju mednarodnih varstvenih standardov in kriterijev.
(3) Narodni park, namen zavarovanja, razvojne usmeritve, varstvena območja, varstveni
režimi, upravljavec in drugo se določijo z zakonom.
70. člen
(regijski park)
(1) Regijski park je obsežno območje regijsko značilnih ekosistemov in krajine z večjimi deli
prvobitne narave in območji naravnih vrednot, ki se prepletajo z deli narave, kjer je človekov
vpliv večji, vendarle pa z naravo uravnotežen.
(2) V regijskem parku morata biti opredeljeni najmanj dve varstveni območji tako, da je
varstveno območje s strožjim varstvenim režimom opredeljeno v manjšem obsegu in
točkovno.
(3) Z aktom o zavarovanju se določijo podrobnejša pravila ravnanja na območju regijskega
parka.
71. člen
September 2011
(krajinski park)
(1) Krajinski park je območje s poudarjenim kakovostnim in dolgotrajnim prepletom človeka
z naravo, ki ima veliko ekološko, biotsko ali krajinsko vrednost.
(2) Z aktom o zavarovanju se določijo podrobnejša pravila ravnanja na območju krajinskega
parka.
3.4. Minerali in fosili
72. člen
(pojem in lastnina)
(1) Fosili so okameneli ostanki živali ali rastlin ali njihovi sledovi, ki so stvaren dokaz življenja
iz geološke preteklosti.
(2) Minerali so elementi ali spojine, ki sestavljajo kamnine. Če imajo prostor za rast, se
razvijejo kristali z značilno zunanjo obliko. Minerali po tem zakonu niso mineralna surovina.
(3) Minerali in fosili v naravi so v lasti države.
(4) Mineral ali fosil, ki je odvzet iz narave za namene in pod pogoji, ki jih določa ta zakon,
postane last tistega, ki ga odvzame.
73. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1133

1134
(varstvo)
(1) Minerali ali fosili, ki so na podlagi predpisa iz šestega odstavka 37. člena tega zakona
določeni za naravno vrednoto (v nadaljnjem besedilu: minerali ali fosili), se ohranjajo na
mestu nahajališča, razen če s tem zakonom ni določeno drugače.
(2) Če na nahajališču ni mogoče zagotoviti učinkovitega varstva mineralov ali fosilov, se
minerali ali fosili oddajo v varstvo pravni ali fizični osebi, ki bo zagotovila strokovno varstvo
mineralov ali fosilov ter omogočila njihovo uporabo v izobraževalne, znanstvene in
naravovarstvene namene.
(3) Fizična ali pravna oseba mora biti za varstvo mineralov ali fosilov strokovno
usposobljena.
(4) Strokovna usposobljenost iz prejšnjega odstavka se izkazuje s pooblastilom ministra.
(5) Minerali in fosili iz drugega odstavka tega člena se oddajo v varstvo pravni ali fizični
osebi, ki je izbrana na podlagi javnega razpisa.
(6) Vlada določi pravila ravnanja v zvezi z raziskovanjem nahajališč, načinom varstva
mineralov ali fosilov na mestu nahajališča ter vsebino, način in pogoje strokovnega varstva
mineralov ali fosilov, ki se varujejo zunaj nahajališča.
(7) Minister podrobneje predpiše merila za strokovno usposobljenost, postopek
ugotavljanja ter podeljevanja pooblastila.
(8) Ministrstvo vodi seznam fizičnih ali pravnih oseb, ki so pooblaščene za varovanje
mineralov ali fosilov ter raziskovanje nahajališč.
74. člen
(najdbe mineralov ali fosilov)
(1) Najdbe mineralov ali fosilov mora najditelj prijaviti ministrstvu. Hkrati mora najdbo
zaščititi pred uničenjem, poškodbo ali krajo.
(2) Ministrstvo odloči o raziskavi nahajališča mineralov ali fosilov iz prejšnjega odstavka v
desetih dneh.
(3) Če ministrstvo ne odloči v roku iz prejšnjega odstavka, se šteje, da raziskava ni potrebna.
(4) V obdobju iz drugega odstavka tega člena, razen če se ministrstvo in najditelj ne
dogovorita drugače, ne sme najditelj na mestu najdbe opravljati nobenih dejavnosti, ki bi
lahko privedle do uničenja ali poškodovanja najdbe.
(5) Lastnik zemljišča, na katerem je bil najden mineral ali fosil, ali fizična ali pravna oseba, ki
izvaja dejavnost, med katero je prišlo do najdbe, mora omogočiti raziskavo nahajališča v
skladu z odločbo iz drugega odstavka tega člena.
(6) Pritožba zoper odločbo iz drugega odstavka tega člena ne zadrži izvršitve.
(7) Raziskavo nahajališča iz drugega odstavka tega člena opravi strokovno usposobljena
fizična ali pravna oseba, ki jo s seznama iz osmega odstavka prejšnjega člena izbere
ministrstvo.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(8) Če obstaja verjetnost nadaljnjih najdb mineralov in fosilov, mora oseba iz petega
odstavka tega člena po dokončanju raziskovalnih del omogočiti organizaciji, pristojni za
ohranjanje narave, nadzor nad nadaljevanjem del, med katerimi je prišlo do najdbe.
75. člen
September 2011
(prepovedan odvzem iz narave)
(1) Prepovedano je jemati iz narave minerale ali fosile, ki so zavarovani na podlagi 49. člena
tega zakona.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka lahko ministrstvo izjemoma dovoli odvzem iz
narave za minerale ali fosile, ki so zavarovani na podlagi 49. člena tega zakona, zaradi
raziskovanih, izobraževalnih ali razstavnih namenov.
76. člen
(dovoljen odvzem iz narave)
(1) Fizična oseba lahko odvzame minerale ali fosile iz narave zaradi uporabe v lastne
zbirateljske namene.
(2) Pravna oseba lahko odvzame minerale ali fosile iz narave zaradi opravljanja raziskovalne,
izobraževalne ali muzejske dejavnosti.
(3) Ministrstvo dovoli odvzem mineralov ali fosilov iz narave zaradi dajanja v promet.
(4) Fizična ali pravna oseba, ki daje minerala ali fosile v promet, mora imeti za vsak mineral
ali fosil, ki ga ima v posesti, dokazilo o izvoru oziroma dovoljenje o odvzemu. Dokumentacijo
je dolžna hraniti in jo ob prodaji izročiti kupcu.
(5) Oseba iz prejšnjega odstavka je dolžna voditi evidenco o trgovanju z minerali ali fosili, ki
vsebuje zlasti ime in priimek fizične osebe oziroma firmo pravne osebe, od katere je mineral
ali fosil pridobila, njegov izvor, čas nakupa in prodaje ter ime in naslov kupca.
(6) Minister predpiše obliko in podrobnejšo vsebino evidence o trgovanju z minerali ali fosili.
77. člen
(prepovedani načini odvzema iz narave)
(1) Pri odvzemu mineralov ali fosilov iz narave je prepovedano uporabljati stroje, razstreliva,
potisne pline ali druga kemična sredstva.
(2) Ministrstvo lahko izjemoma dovoli uporabo sredstev iz prejšnjega odstavka zaradi
znanstvenoraziskovalnih ali izobraževalnih namenov.
78. člen
(prijava raziskovanja)
(1) Fizična ali pravna oseba mora raziskovanje nahajališč mineralov ali fosilov prijaviti
ministrstvu trideset dni pred nameravanim začetkom raziskovanja.
(2) Določba prejšnjega odstavka se ne uporablja za raziskave, ki se izvajajo na podlagi 74.
člena tega zakona.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1135

1136
(3) Če se raziskava nanaša na nahajališča mineralov ali fosilov, ki so zavarovani na podlagi
tretjega odstavka 49. člena tega zakona, ministrstvo raziskovanje z odločbo prepove ali
določi posebna pravila ravnanja pri raziskovanju.
(4) Če ministrstvo v tridesetih dneh od prejema popolne prijave raziskovanja ne izda
odločbe iz prejšnjega odstavka, se šteje, da z raziskovanjem soglaša.
(5) Oseba iz prvega odstavka tega člena mora po opravljenem raziskovanju oziroma
najkasneje v 30 dneh predložiti ministrstvu poročilo o opravljenem raziskovanju, ki mora v
primeru iz tretjega odstavka tega člena vsebovati podatke, zahtevane v dovoljenju.
79. člen
(izvoz)
(1) Fizična ali pravna oseba, ki želi izvoziti mineral ali fosil, mora pridobiti dovoljenje
ministrstva.
(2) Izvoz mineralov ali fosilov, ki so zavarovani na podlagi 49. člena tega zakona, je
prepovedan.
(3) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka lahko ministrstvo dovoli začasen izvoz
mineralov ali fosilov iz prejšnjega odstavka zaradi razstavnih ali izobraževalnih namenov.
3.5. Ogrožene rastlinske in živalske vrste
80. člen
(ugotovitev ogroženosti)
(1) Ogrožena rastlinska ali živalska vrsta je tista vrsta, katere obstoj je v nevarnosti in ki je
kot taka opredeljena v rdečem seznamu ogroženih rastlinskih ali živalskih vrst.
(2) Rdeči seznam ogroženih vrst je seznam rastlinskih in živalskih vrst, razporejenih po
kategorijah ogroženosti.
(3) Minister določi ogrožene rastlinske in živalske vrste in jih uvrsti v rdeče sezname s
predpisom.
(4) V predpisu iz prejšnjega odstavka se določi tudi stanju ogroženosti vrste ustrezen ukrep
za izboljšanje stanja vrste.
(5) Ukrepi iz prejšnjega odstavka so: fizična zaščita, omogočanje in vzpostavljanje primernih
mest za reprodukcijo, prehranjevanje in prezimovanje, gojenje, doseljevanje in ponovno
naseljevanje.
(6) Ukrepe iz prejšnjega odstavka izvaja pravna ali fizična oseba s sklenitvijo pogodbe o
skrbništvu iz 48. člena tega zakona.
81. člen
(zavarovanje vrste)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Zaradi dejanske ali možne ogroženosti, ki je ugotovljena na podlagi predpisa iz prejšnjega
člena, sprejme vlada akt o zavarovanju rastlinskih ali živalskih vrst, določi ukrepe varstva
njihovih habitatov, predpiše pravila ravnanja in poseben varstveni režim.
(2) Z varstvenim režimom iz prejšnjega odstavka se določijo zlasti pravila varstva za mrtve in
žive živali v vseh razvojnih oblikah živali (jajca, ličinke, bube, mladiči in odrasle živali), za dele
mrtvih živali ali izdelke iz živali. Nanašajo se zlasti na omejitve in prepovedi ubijanja, lova ali
vznemirjanja živali, zlasti v tistih obdobjih življenja, ki so pomembna za preživetje, omejitve
in prepovedi trgovine z živalmi in njihovimi deli ter izdelki iz njih in prepovedane načine
prevoza.
(3) Živali vrst, ki so zavarovane na podlagi tega zakona, se ne lovijo ne glede na uvrstitev vrst
med lovne ali ribolovne v skladu z zakonom.
(4) Z varstvenim režimom iz prvega odstavka tega člena se določijo zlasti pravila varstva
vseh razvojnih oblik rastlin. Nanašajo se zlasti na omejitve in prepovedi trganja, nabiranja,
zbiranja, rezanja, ruvanja ali uničevanja rastlin ter gojenja, prodaje ali izmenjave ter
prepovedane načine prevoza.
82. člen
September 2011
(zavarovanje izjemne živali ali populacije)
(1) Izjemna žival je tista, ki izstopa po svojih telesnih lastnostih, po vodilnem položaju v
socialni hierarhiji populacije ali po kakšnih drugih izstopajočih značilnostih ali zaradi pomena
v ekosistemu.
(2) Vlada sprejme akt o zavarovanju izjemne živali ali izjemno pomembne populacije živalske
vrste.
(3) Z aktom iz prejšnjega odstavka se določijo pravila ravnanja, poseben varstveni režim ter
varstvo habitatav izjemnih živali ali izjemne populacije.
83. člen
(naloge lokalne skupnosti)
Lokalna skupnost zagotavlja varstvo rastlinskih ali živalskih vrst ter vrst drugih živih
organizmov, ki so lokalno ogroženi ali pomembni, in izvaja ukrepe varstva iz četrtega
odstavka 80., 81. in tretjega odstavka 82. člena tega zakona na podlagi strokovnega
predloga organizacije, pristojne za ohranjanje narave.
3.6. Drugi ukrepi varstva naravnih vrednot
3.6.1. Zakonita predkupna pravica
84. člen
(zakonita predkupna pravica)
(1) Država je predkupni upravičenec pri nakupu zemljišč na zavarovanih območjih, za katere
je sprejela akt o zavarovanju, ne glede na določbe drugih zakonov, ki urejajo predkupno
pravico na kmetijskih, gozdnih in vodnih zemljiščih.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1137

1138
(2) Lastnik zemljišča iz prejšnjega odstavka mora o nameravani prodaji obvestiti upravljavca
zavarovanega območja in ministrstvo. Ponudba mora vsebovati podatke o zemljišču, ceno in
druge prodajne pogoje.
(3) Če država ne uveljavi prednostne predkupne pravice tako, da v 60 dneh od prejema
obvestila iz prejšnjega odstavka pisno sporoči lastniku zemljišča, da ponudbo sprejema, jo
lahko uveljavljajo prednostni upravičenci po vrstnem redu, ki je določen v zakonih iz prvega
odstavka tega člena tako, da ima v isti kategoriji prednostnih upravičencev prednost tisti, ki
je že lastnik istovrstnega zemljišča na zavarovanem območju.
(4) Če nihče od predkupnih upravičencev ne uveljavlja predkupne pravice, lahko prodajalec
proda zemljišče iz tega člena drugemu kupcu, ki je njegovo ponudbo sprejel pravočasno, in
na način, določen s predpisi o kmetijskih zemljiščih, in če s pogodbo soglaša upravna enota.
Za postopke in roke uveljavljanja predkupne pravice po tem členu se smiselno uporabljajo
določbe zakona, ki ureja postopek uveljavljanja zakonite predkupne pravice na kmetijskih
zemljiščih, če ta zakon ne določa drugače.
(5) Določbe tega člena se uporabljajo tudi, če je prodajalec zemljišča na zavarovanem
območju lokalna skupnost.
(6) Lokalna skupnost je predkupni upravičenec pri nakupu zemljišč, razen vodnih zemljišč,
na zavarovanih območjih, za katere je sprejela akt o zavarovanju. Predkupno pravico
uveljavlja na način iz tega zakona.
(7) Prvi predkupni upravičenec glede zemljišč, ki sta jih zavarovali skupaj država in lokalna
skupnost, je država. Če država v roku iz tretjega odstavka tega člena ne uveljavi predkupne
pravice, jo lahko uveljavi lokalna skupnost, na katere območju se zemljišče nahaja, v roku 30
dni od dne poteka roka države za uveljavitev predkupne pravice. Kadar država lokalno
skupnost pred potekom roka iz tretjega odstavka tega člena obvesti, da predkupne pravice
ne bo uveljavljala, začne teči rok iz prejšnjega stavka od dneva, ko lokalna skupnost prejme
obvestilo.
3.6.2. Omejitve v pravnem prometu
85. člen
(omejitve pravnega prometa z državno lastnino)
(1) Nepremičnine na zavarovanih območjih in zemljišča, na katerih so naravne vrednote, ki
so v lasti države, niso v pravnem prometu, razen v primerih določenih s tem zakonom.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka lahko ministrstvo dovoli:
1. menjavo zemljišča, ki je v lasti države, na zavarovanem območju za drugo zemljišče na
zavarovanem območju, ki je v lasti fizične ali pravne osebe, zaradi pridobitve zemljišča, ki je
za varstvo naravnih vrednot ali za doseganje namenov zavarovanja pomembnejše,
2. prodajo objekta s pripadajočim zemljiščem, ki je v lasti države na zavarovanem območju
in ne služi za namene varstva ali upravljanja zavarovanega območja, s tem, da se polovica
dobljene kupnine nameni za pridobitev nepremičnin na zavarovanih območjih v last države.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Dovoljenje ministrstva v primeru iz 2. točke prejšnjega odstavka ni potrebno, če se
prodaja izvede na podlagi programa, načrta oziroma drugega akta, ki ga sprejme oziroma
potrdi vlada, in če s tem predhodno soglaša ministrstvo.
(4) Upravljavci nepremičnin na zavarovanih območjih in zemljišč, na katerih so naravne
vrednote, ki so v lasti države, si morajo k pravnim poslom v zvezi z upravljanjem s temi
nepremičninami, ki jih lahko sklepajo v skladu s predpisi, pridobiti predhodno soglasje
ministrstva.
(5) Upravljavci nepremičnin in zemljišč, na katerih so naravne vrednote, ki so v lasti države,
in se nahajajo na območjih, ki so s programi iz 94. člena tega zakona in prostorskimi akti
predvidena za zavarovanje na podlagi tega zakona, in ministrstvo sporazumno določijo tak
način gospodarjenja s temi nepremičninami in naravnimi vrednotami, ki je v skladu z
namenom ustanovitve zavarovanega območja.
86. člen
September 2011
(promet z nepremičninami na zavarovanih območjih)
(1) Pridobitev lastninske pravice s pravnimi posli na nepremičninah na zavarovanih
območjih je možna le s soglasjem upravne enote.
(2) Soglasje iz prejšnjega odstavka ni potrebno, če gre za pridobitev lastninske pravice na
podlagi dedovanja in s pravnim poslom, ki se sklepa med lastnikom in državo oziroma
lokalno skupnostjo, na katere območju leži nepremičnina, ki se prodaja.
(3) Odločba o soglasju iz prvega odstavka tega člena se ne izda:
– če niso bile upoštevane določbe o predkupni pravici iz 84. člena tega zakona;
– če pridobitelj nepremičnine ne da izjave, da soglaša z varstvenimi režimi in razvojnimi
usmeritvami na zavarovanem območju.
87. člen
(vloga za soglasje)
(1) Vlogo za izdajo soglasja iz prvega odstavka prejšnjega člena vloži pridobitelj
nepremičnine pri upravni enoti, na območju katere leži nepremičnina oziroma njen pretežni
del. Vlogi je treba priložiti dokazilo o pravnem poslu.
(2) Stranke v postopku izdaje odobritve so pogodbene stranke razen v delu, ki se nanaša na
izvajanje določb tega zakona o predkupni pravici, kjer je stranka v postopku vsak izmed
predkupnih upravičencev.
(3) Če za pravni posel soglasje ni potrebno v primerih iz drugega odstavka prejšnjega člena,
to upravna enota v pisno potrdi.
(4) Upravna enota izda odločbo o soglasju ali soglasje zavrne v upravnem postopku v 30
dneh od prejema popolne vloge.
(5) Če odločba oziroma potrdilo ni izdano v 30 dneh, se šteje, da odobritev oziroma potrdilo
ni dano.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1139

1140
(6) Overitev podpisov na pogodbi o odtujitvi nepremičnine na zavarovanem območju ter
zemljiškoknjižni prenos lastninske pravice sta mogoča le na podlagi soglasja oziroma
potrdila iz tega člena.
(7) Pravni posli, sklenjeni brez soglasja ali potrdila ali v nasprotju z njim, so nični.
3.6.3. Razlastitev, omejitve lastninske pravice
in odškodnina
88. člen
(razlastitev v interesu ohranjanja narave)
(1) Lastninska ali druga stvarna pravica na nepremičninah se v javno korist lahko odvzame
ali omeji, kadar je to potrebno zaradi varstva naravnih vrednot ali doseganja namena
ustanovitve zavarovanega območja.
(2) Javna korist je izkazana, če je razlastitev nepremičnine potrebna zaradi izvajanja
varstvenih in razvojnih usmeritev naravnih vrednot, dostopnosti ali uživanja lastnosti
naravnih vrednot, varstva in razvoja zavarovanega območja ali obnovitve naravnih vrednot,
kadar je tako določeno v aktu o zavarovanju iz tretjega odstavka 53. člena tega zakona.
(3) Lastninska ali druga stvarna pravica se odvzame ali omeji po postopku in na način, ki ga
določa zakon, ki ureja razlastitev nepremičnin, če ta zakon ne določa drugače.
(4) Na zavarovanem območju, ki ga zavaruje država, sproži razlastitveni postopek
ministrstvo. Na zavarovanem območju, ki ga zavaruje lokalna skupnost pa pristojen organ
lokalne skupnosti.
(5) Ministrstvo ali pristojen organ lokalne skupnosti mora najmanj tri mesece pred vložitvijo
predloga za razlastitev poslati lastnikom pisno ponudbo za odkup nepremičnin.
(6) Za odvzeto nepremičnino mora ministrstvo ali pristojen organ lokalne skupnosti
zagotoviti lastniku drugo enakovredno nepremičnino zunaj zavarovanega območja ali
plačati odškodnino.
(7) Višina odškodnine za odvzeto nepremičnino se določi po vrednosti nepremičnine ob
pridobitvi nepremičnine z upoštevanjem njene vrednosti ob razlastitvi.
89. člen
(odškodnine zaradi omejitev in prepovedi)
(1) Fizične in pravne osebe, ki se jim zaradi omejitev in prepovedi iz tega zakona ali na
njegovi podlagi izdanih aktov o zavarovanju bistveno poslabšajo obstoječi pogoji za
pridobivanje dohodka in tega ni mogoče nadomestiti z dovoljeno dejavnostjo v okviru
varstvenih režimov oziroma razvojnih usmeritev na zavarovanih območjih, so upravičene do
odškodnine.
(2) Odškodnina iz prejšnjega odstavka obsega izgubo ali zmanjšanje dohodka od
nepremičnine in se določi po postopku, ki ga določa zakon, ki ureja razlastitev nepremičnin.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Oseba iz prvega odstavka tega člena uveljavlja pravico do odškodnine v postopku, ki ga
za določitev višine odškodnine zaradi omejitve lastninske ali druge stvarne pravice določa
zakon, ki ureja razlastitev nepremičnin.
(4) Oseba iz prvega odstavka tega člena ima pravico vložiti zahtevo za odškodnino v enem
letu po prejemu odločbe izdane na podlagi predpisa, ki je povzročil spremembo razmer.
(5) Pravna oseba, ki upravlja nepremičnino, ki je v lasti države, ni upravičena do odškodnine
na podlagi tega člena.
90. člen
September 2011
(odkup zaradi omejitev lastninske pravice)
(1) Država je dolžna na zahtevo fizične ali pravne osebe, ki ima v lasti nepremičnino na
zavarovanem območju, ki ga je ustanovila država, odkupiti za primerno plačilo
nepremičnino, ki je zaradi omejitev in prepovedi iz tega zakona ni več mogoče rabiti za
dejavnost, kot se je rabila pred zavarovanjem ali pa se lahko rabi le v neznatni meri.
(2) Če je zavarovano območje, na katerem leži nepremičnina iz prejšnjega odstavka,
zavarovala lokalna skupnost, je lokalna skupnost dolžna odkupiti nepremičnino na zahtevo
osebe iz prejšnjega odstavka.
(3) Lastnik uveljavlja pravico iz tega člena v postopku, ki ga za odvzem lastninske pravice
določa zakon, ki ureja razlastitev.
(4) Lastnik ima pravico vložiti zahtevo za odkup nepremičnine v dveh letih po
pravnomočnosti odločbe, izdane na podlagi predpisa iz prvega odstavka tega člena, ki je
povzročil spremembo razmer.
91. člen
(odgovornost države)
Država ne odgovarja za škodo, ki jo povzročijo rastline ali živali, razen v primerih, določenih
z zakonom.
92. člen
(škoda, ki jo povzročijo živali zavarovanih vrst)
(1) Fizična ali pravna oseba, ki ji živali zavarovanih vrst iz 81. člena tega zakona lahko
povzročijo škodo na premoženju (v nadaljnjem besedilu: oškodovanec), mora na primeren
način kot dober gospodar in na svoje stroške narediti vse potrebno, da obvaruje svoje
premoženje pred nastankom škode.
(2) Če nastanka škode ni mogoče preprečiti na način iz prejšnjega odstavka, lahko
oškodovanec od ministrstva zahteva izvedbo ustreznih ukrepov za preprečitev nadaljnje
škode. Oškodovanec in ministrstvo se sporazumeta o vrstah ukrepov in o načinu zagotovitve
sredstev za izvedbo ukrepov.
(3) Ukrepi iz prejšnjega odstavka so odvračanje, postavljanje ograd, ulov posameznih
osebkov in redčenje populacij zavarovanih živalskih vrst.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1141

1142
(4) Minister določi primerne načine varovanja premoženja in vrste ukrepov za preprečitev
škode za posamezne živalske vrste.
93. člen
(odškodnina zaradi škode povzročene po živalih zavarovanih vrst)
(1) Oškodovanec je upravičen do povrnitve odškodnine v višini dejanske škode, ki jo
povzročijo živali zavarovanih vrst iz 81. člena tega zakona, če so izpolnjeni pogoji iz prvega in
drugega odstavka prejšnjega člena.
(2) Oškodovanec uveljavlja odškodninski zahtevek za škodo, povzročeno po živalih
zavarovanih vrst na način in po postopku s smiselno uporabo določb predpisov o divjadi in
lovstvu, ki urejajo uveljavljanje škode od države.
(3) Naloge pooblaščenca ministrstva v primerih iz prejšnjega odstavka izvaja Zavod za
gozdove Slovenije.
(4) Ministrstvo je pristojno za odločitev o višini odškodnine za škodo, povzročeno po živalih
zavarovanih vrst.
(5) Oškodovanec, ki se ne strinja z odločitvijo ministrstva, lahko s tožbo zahteva, da o
odškodnini odloči pristojno sodišče. Tožbo mora vložiti najkasneje v treh letih od dneva, ko
je škoda nastala.
(6) Z varstvenim režimom iz prvega odstavka 81. člena tega zakona se lahko določi tudi
omejitev ali prepoved imeti v posesti ali lasti žival ali rastlino, zavarovano skladno z 81.
členom tega zakona, če prisotnost živali ali rastline na območju države neposredno ogroža
obstoj domorodne rastlinske ali živalske vrste.
IV. PROGRAMIRANJE
94. člen
(nacionalni program)
(1) Nacionalni program varstva narave, ki zajema ohranjanje biotske raznovrstnosti in
varstvo naravnih vrednot, sprejme Državni zbor Republike Slovenije.
(2) Z nacionalnim programom iz prejšnjega odstavka se opredeli obseg javnega interesa pri
ohranjanju biotske raznovrstnosti in varstvu naravnih vrednot za najmanj 10 let tako, da se
na podlagi ocene stanja ohranjenosti narave določijo cilji in usmeritve za:
1. ohranitev biotske raznovrstnosti s programom ukrepov varstva rastlinskih in živalskih vrst,
njihovih habitatov in ekosistemov;
2. varstvo naravnih vrednot s programom ustanavljanja zavarovanih območij in obnovitve
naravnih vrednot;
3. način izpolnjevanja mednarodnih obveznosti;
4. vzgojo in izobraževanje na področju ohranjanja narave;
5. ozaveščanje javnosti o pomenu ohranjanja narave;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
6. zagotavljanje finančnih virov za izvajanje varstva narave.
(3) Program iz prejšnjega odstavka ima kartografsko prilogo, kjer so prostorsko prikazani
načrtovani ukrepi ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva naravnih vrednot.
(4) Sestavine programa iz drugega odstavka tega člena se obvezno upoštevajo pri urejanju
prostora in rabi naravnih dobrin.
(5) Naloge iz drugega odstavka tega člena se podrobneje razčlenijo v operativnih programih,
ki jih sprejme vlada.
(6) Nacionalni program in državni prostorski plan morata biti usklajena.
95. člen
(lokalna skupnost)
(1) Lokalne skupnosti sprejemajo programe varstva naravnih vrednot lokalnega pomena na
svojem območju.
(2) Programi iz prejšnjega odstavka ne smejo biti v nasprotju z nacionalnim programom iz
prejšnjega člena.
V. USMERJANJE IN DOVOLJEVANJE
5.1. Naravovarstvene smernice
96. člen
(ohranjanje narave)
(1) Posegi v naravo se morajo planirati, načrtovati in izvajati tako, da ne okrnijo narave.
(2) V postopkih načrtovanja rabe ali izkoriščanja naravnih dobrin in urejanja prostora mora
pristojni državni ali lokalni organ izbrati tisto odločitev, ki ob približno enakih učinkih
izpolnjuje merilo najmanjšega možnega poseganja v naravo in v primeru obstoja
alternativnih tehničnih možnosti za izvedbo posega ne okrni narave.
(3) Pristojni državni ali lokalni organ lahko sprejme odločitev o širitvi stavbnih zemljišč:
– če so v naselju izkoriščene vse možnosti za racionalno pozidavo in ugotovljenih potreb ni
mogoče zadovoljiti drugače,
– če za graditev infrastrukturnih povezav zunaj naselij ni mogoče izkoristiti že obstoječih
koridorjev.
(4) Nosilec posega v naravo ali izvajalec dejavnosti mora delovati tako, da v čim manjši meri
posega v naravo ter po zaključku posega ali dejavnosti približa stanje v naravi tistemu
stanju, ki je bilo pred posegom oziroma dejavnostjo.
97. člen
(naravovarstvene smernice)
(1) Državni in lokalni organi ter druge osebe javnega prava, ki so pristojne za pripravo
prostorskih aktov in drugih aktov rabe naravnih dobrin, si morajo v postopku priprave teh
aktov pridobiti naravovarstvene smernice. Naravovarstvene smernice je treba pridobiti tudi
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1143

1144
v postopku sprejemanja aktov razglasitve nepremičnega kulturnega spomenika, ki se
nanašajo na območja, ki so na podlagi predpisov s področja ohranjanja narave določena za
zavarovana območja, ekološko pomembna območja in posebna varstvena območja ter
naravne vrednote, razen območij kulturne krajine in spomenikov oblikovane narave.
(2) Naravovarstvene smernice so strokovno gradivo, s katerim se za območje, ki ima na
podlagi predpisov s področja ohranjanja narave poseben status, opredelijo usmeritve,
izhodišča in pogoji za varstvo naravnih vrednot in zavarovanih območij ter ohranjanje
biotske raznovrstnosti. V naravovarstvenih smernicah se k načrtom rabe naravnih dobrin
navedejo tudi usmeritve, izhodišča oziroma pogoji za trajnostno rabo sestavin biotske
raznovrstnosti.
(3) Če se ob pripravi naravovarstvenih smernic k predlogom aktov iz prvega odstavka tega
člena ugotovi, da bodo v te akte poleg območij s posebnim statusom iz prejšnjega odstavka
vključena tudi območja, na katera se nanašajo sprejeti programi s področja ohranjanja
narave, oziroma območja, za katera je predpis za pridobitev posebnega statusa že v
postopku sprejemanja, se lahko strokovno gradivo izdela tudi za takšna območja, pri čemer
pa se po tem, ko so naravovarstvene smernice izdelane, takšno strokovno gradivo šteje
samo kot neobvezno strokovno priporočilo pripravljavcem takšnih aktov.
(4) Naravovarstvene smernice izdela organizacija, pristojna za ohranjanje narave, ko od
osebe iz prvega odstavka tega člena oziroma osebe, ki je pooblaščena za pripravo akta iz
prvega odstavka tega člena, prejme zahtevo za njihovo pripravo. Naravovarstvene smernice
se pripravijo v roku 30 dni, razen če strokovna priprava zaradi obsežnosti preverjanja, ki so
potrebna za izdelavo naravovarstvenih smernic, ni možna v predpisanem roku, vendar
najkasneje v roku 60 dni, o čemer obvesti osebe iz prvega odstavka tega člena.
(5) Če pripravljavec naravovarstvenih smernic ugotovi, da izdelava naravovarstvenih
smernic ni potrebna, o tem najkasneje v 15 dneh obvesti osebo iz prejšnjega odstavka.
(6) V postopku sprejemanja aktov iz prvega odstavka tega člena je treba pridobiti mnenje o
sprejemljivosti prostorske ureditve z vidika varstva narave (v nadaljnjem besedilu:
naravovarstveno mnenje). Brez naravovarstvenega mnenja ali obvestila iz prejšnjega
odstavka ni mogoče sprejeti akta iz prvega odstavka tega člena.
(7) Naravovarstveno mnenje izda organizacija, pristojna za ohranjanje narave, ko prejme
zahtevo osebe iz prvega odstavka tega člena oziroma osebe, ki je pooblaščena za pripravo
akta iz prvega odstavka tega člena. Tej zahtevi je treba priložiti predlog tega akta ter
ustrezno obrazložitev, kako je pripravljavec ob pripravi akta upošteval naravovarstvene
smernice.
(8) Organizacija, pristojna za ohranjanje narave, mora izdati naravovarstveno mnenje
najpozneje v 30 dneh po prejemu zahteve iz prejšnjega odstavka. V primeru molka te
organizacije se šteje, da na predvideno prostorsko ureditev nima pripomb.
(9) Določbe šestega, sedmega in osmega odstavka tega člena se ne uporabljajo v postopku
sprejema aktov razglasitve nepremičnih kulturnih spomenikov in v postopku sprejema
načrtov rabe naravnih dobrin, če je soglasje ali mnenje ministrstva v tem postopku že
določeno z drugimi predpisi.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
98. člen
September 2011
(vsebina naravovarstvenih smernic)
(1) Naravovarstvene smernice imajo splošni in posebni del ter kartografsko prilogo.
(2) V splošnem delu vsebujejo naravovarstvene smernice zlasti:
1. pregled ekološko pomembnih območij in posebnih varstvenih območij in prikaz ter oceno
stanja na teh območjih z njihovimi značilnostmi;
2. pregled območij, kjer se pričakuje ugotovitev obstoja naravnih vrednot, ter priporočila za
ravnanje ob odkritju;
3. pregled tistih delov narave, ki so spoznani za naravne vrednote, in zavarovanih območij
ter tistih delov narave, ki naj se zavarujejo, ter oceno stanja na teh območjih z njihovimi
značilnostmi;
4. pregled delov narave in območij, za katera je predpis za pridobitev posebnega statusa že
v postopku sprejemanja, ter usmeritve in izhodišča za njihovo varstvo.
(3) V posebnem delu vsebujejo naravovarstvene smernice zlasti:
1. varstvene usmeritve za tako rabo ali izkoriščanje naravnih dobrin, ki ohranja biotsko
raznovrstnost, naravno ravnovesje in varuje ekosisteme,
2. varstvene smernice za ohranitev habitatnih tipov in habitatov vrst v ugodnem stanju,
3. varstvene smernice za ohranjanje biotske raznovrstnosti v krajini,
4. ukrepe varstva, varstvene režime in razvojne usmeritve za varstvo ekološko pomembnih
območij in posebnih varstvenih območij,
5. ukrepe varstva, varstvene režime in razvojne usmeritve za varstvo naravnih vrednot in
zavarovanih območij.
(4) V posebnem delu naravovarstvenih smernic se lahko navedejo tudi podrobnejši pogoji za
varstvo naravnih vrednot, zavarovanih območij in ohranjanje biotske raznovrstnosti.
99. člen
(okoljska izhodišča)
Naravovarstvene smernice, ki so pripravljene za območje celotne države, so podlaga s
področja ohranjanja narave za izdelavo okoljskih izhodišč skladno z določili zakona, ki ureja
varstvo okolja.
100. člen
(vključevanje v akte razglasitve nepremičnih kulturnih spomenikov)
Vsebina naravovarstvenih smernic se v aktih razglasitve nepremičnih kulturnih spomenikov
upošteva tako, da varstveni režimi nepremičnih kulturnih spomenikov ne ogrožajo naravnih
vrednot, zavarovanih območij, ekološko pomembnih območij in posebnih varstvenih
območij.
101. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1145

1146
(presoja sprejemljivosti planov)
(1) Za vsak plan ali spremembo plana, ki ga na podlagi zakona sprejme pristojni državni
organ ali pristojni organ samoupravne lokalne skupnosti za področje urejanja prostora,
upravljanja voda, gospodarjenja z gozdovi, lova, ribištva, rudarstva, kmetijstva, energetike,
industrije, transporta, ravnanja z odpadki in odpadnimi vodami, oskrbe prebivalstva s pitno
vodo, telekomunikacij in turizma in bi lahko pomembno vplival na zavarovano območje,
posebno varstveno območje ali potencialno posebno ohranitveno območje sam po sebi ali v
povezavi z drugimi plani, je treba izvesti presojo sprejemljivosti njegovih vplivov oziroma
posledic glede na varstvene cilje teh območij. Presoje sprejemljivosti ni treba izvesti za tiste
plane, ki so neposredno povezani ali potrebni za varstvo teh območij.
(2) Oceno o sprejemljivosti vpliva oziroma posledicah plana na območja iz prejšnjega
odstavka da ministrstvo v postopku celovite presoje vplivov na okolje. Ta postopek se vodi
skladno z določbami zakona, ki ureja varstvo okolja, kolikor ta zakon ne določa drugače.
101.a člen
(posebne določbe o izvedbi postopka celovite presoje vplivov na okolje)
(1) V postopku preverjanja planov, za katere je treba izvesti celovito presojo vplivov na
okolje, ministrstvo določi plane, za katere je treba izvesti presojo sprejemljivosti na podlagi
tega zakona.
(2) Za plane, ki so neposredno povezani ali potrebni za varstvo območij iz prvega odstavka
prejšnjega člena, se štejejo načrti upravljanja zavarovanih območjih. V postopku iz
prejšnjega odstavka se za take plane lahko določijo tudi plani trajnostnega gospodarjenja
oziroma upravljanja z naravnimi dobrinami, ki so potrebni za ohranjanje ugodnega stanja
habitatnih tipov in habitatov vrst na teh območjih, skladno s programom vlade iz drugega
odstavka 33. člena tega zakona in plani, ki so namenjeni izključno varstvu teh območij
vendar le, če ne vsebujejo posegov v naravo, za katere je treba izvesti presojo vplivov na
okolje.
(3) Za plane, ki lahko pomembno vplivajo na območja iz prvega odstavka prejšnjega člena,
se štejejo plani:
– ki obsegajo ta območja ali bi izvedba plana lahko na njih vplivala,
– s katerimi se določajo ali načrtujejo posegi v naravo iz prve in druge alinee prvega
odstavka 101.d člena tega zakona.
(4) Če iz obvestila pripravljavca plana o nameri izdelave plana niso razvidni podatki, ki
omogočajo uporabo določb druge alinee prejšnjega odstavka, in se plan nanaša na območja
iz prvega odstavka prejšnjega člena hkrati pa je ta plan tudi neposredna pravna podlaga za
izdajo dovoljenj za poseg v naravo, je presojo sprejemljivosti tega plana treba izvesti.
(5) Ministrstvo sprejme odločitev o obveznosti izdelave presoje sprejemljivosti planov in
sprejema druge odločitve v postopku celovite presoje vplivov na okolje na podlagi mnenj
organizacije, pristojne za ohranjanje narave.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(6) V postopku celovite presoje vplivov na okolje se upoštevajo določbe predpisa izdanega
na podlagi petega odstavka 33.a člena tega zakona.
101.b člen
September 2011
(posebne določbe o potrditvi plana v postopku celovite presoje vplivov na okolje)
(1) Ministrstvo potrdi plan na podlagi izvedene celovite presoje vplivov na okolje, če
ugotovi, da plan ne bo škodljivo vplival na varstvene cilje posameznih območij iz prvega
odstavka 101. člena tega zakona in njihovo celovitost ter na povezanost evropskega
ekološkega omrežja.
(2) Če je potrditev plana pogojena z izvedbo omilitvenih ukrepov, se njihovo izvajanje
podrobneje preveri oziroma določi z okoljevarstvenim soglasjem skladno s predpisi, ki
urejajo varstvo okolja, ali naravovarstvenim soglasjem na podlagi 105. člena tega zakona.
(3) Če ministrstvo potrdi plan, ga pristojni državni ali lokalni organ lahko sprejme.
101.c člen
(postopek prevlade javne koristi)
(1) Če je potrditev plana dokončno zavrnjena, ker je ugotovljeno, da bo škodljivo vplival na
območje iz prvega odstavka 101. člena tega zakona, ga pristojni državni organ ali pristojni
organ samoupravne lokalne skupnosti lahko sprejme, če po izpeljanem postopku prevlade
javne koristi druga javna korist prevlada nad javno koristjo ohranjanja narave.
(2) V postopku prevlade javne koristi je treba na podlagi ugotovitve, da se plan nanaša na
uresničevanje javne koristi, določene z zakonom, in ni drugih ustreznih rešitev za uresničitev
te javne koristi, presoditi, katera javna korist bo v konkretni zadevi prevladala.
(3) Postopek prevlade javne koristi vodi ministrstvo, na predlog pristojnega državnega
organa ali pristojnega organa samoupravne lokalne skupnosti. Predlog je treba vložiti v 90
dneh po dokončnosti zavrnitve potrditve plana.
(4) Ne glede na določbe prvega odstavka tega člena in prejšnjega odstavka lahko ministrstvo
začne postopek prevlade druge javne koristi pred dokončnostjo odločbe iz prvega odstavka
tega člena, če se drug javni interes nanaša na druga delovna področja ministrstva.
(5) Ministrstvo pripravi predlog odločitve o prevladi javne koristi ob upoštevanju mnenja
organizacije, pristojne za ohranjanje narave. To odločitev sprejme vlada v 60 dnevih od
takrat, ko ministrstvo prejme predlog, iz katerega je razvidno izpolnjevanje pogojev iz
drugega odstavka tega člena.
(6) Organizacija, pristojna za ohranjanje narave, mora podati mnenje iz prejšnjega odstavka
v 30 dneh, ko s strani ministrstva prejme predlog uvedbe postopka prevlade javne koristi v
obsegu iz prejšnjega odstavka.
(7) Če prevlada druga javna korist nad javno koristijo ohranjanja narave, se hkrati sprejme
tudi odločitev o nujnih izravnalnih ukrepih, ki morajo v primeru posebnih varstvenih
območij in predlogov posebnih ohranitvenih območij zagotoviti celovitost in povezanost teh
območij. O teh ukrepih se obvesti pristojne organe EU, skladno s predpisi EU.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1147

1148
(8) Pristojni državni organ ali pristojni organ samoupravne lokalne skupnosti mora poskrbeti
za podrobnejšo določitev izravnalnih ukrepov v ustreznem planu in za njihovo izvedbo.
(9) Če je na posebnem varstvenem območju ali predlogu posebnega ohranitvenega
območja, prednostni habitatni tip ali habitat prednostne rastlinske ali živalske vrste, skladno
s predpisi EU, se lahko javna korist, ki prevlada nad javno koristjo ohranjanja narave, nanaša
samo na varstvo zdravja ali življenja človeka ali javno varnost ali ima koristne posledice
bistvenega pomena za okolje ali na druge nujne razloge prevladovanja javne koristi, po
predhodnem posvetovanju s pristojnimi organi EU.
(10) Pred odločitvijo o prevladi javne koristi iz prejšnjega odstavka, je treba pridobiti mnenje
pristojnega organa EU.
(11) Rok iz petega odstavka tega člena ne teče v času pridobivanja mnenj iz šestega in
desetega odstavka tega člena in v času trajanja posvetovanja iz devetega odstavka tega
člena.
(12) Ministrstvo izvaja obveznosti poročanja in pridobivanja mnenj v skladu s predpisi EU v
postopkih, ki jih vodi na podlagi tega člena.
101.d člen
(posegi v naravo, ki so predmet presoje sprejemljivosti)
(1) Zaradi določitve planov in posegov v naravo, ki lahko pomembno vplivajo na območja iz
prvega odstavka 101. člena tega zakona, določi minister posege v naravo,
– ki lahko pomembno vplivajo na varstvene cilje teh območij,
– za katere je treba še preveriti, če lahko pomembno vplivajo na varstvene cilje teh območij,
– ki ne morejo pomembno vplivati na varstvene cilje teh območij.
(2) Če se v okviru presoje sprejemljivosti plana ocenijo vplivi posegov v naravo iz prve in
druge alinee prejšnjega odstavka na območja iz prvega odstavka 101. člena tega zakona,
presoja sprejemljivosti takega posega v naravo ni potrebna, razen v primeru posegov v
naravo iz 101.e člena tega zakona. Pogoji izvedbe posega v naravo, za katerega ni potrebna
presoja sprejemljivosti, se določijo skladno s 105. členom tega zakona.
(3) Če se v okviru presoje sprejemljivosti plana ne ocenijo vplivi posegov v naravo iz prve in
druge alinee prvega odstavka tega člena na območja iz prvega odstavka 101. člena tega
zakona, je treba izvesti presojo sprejemljivosti teh posegov v naravo.
(4) Ne glede na določbi prejšnjih dveh odstavkov presoje sprejemljivosti ni treba izvesti, če
je poseg v naravo potreben za varstvo območij iz prvega odstavka 101. člena tega zakona.
101.e člen
(posegi v naravo, za katere je treba izvesti presojo vplivov na okolje)
(1) V postopku presoje sprejemljivosti posegov v naravo je treba ugotoviti in ustrezno
presoditi vplive oziroma posledice teh posegov v naravo glede na varstvene cilje posebnega
varstvenega območja ali potencialnega posebnega ohranitvenega območja.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Vplivi oziroma posledice posegov v naravo iz prejšnjega odstavka, za katere je treba
izvesti presojo vplivov na okolje skladno z določili zakona, ki ureja varstvo okolja in tega
zakona, se ugotovijo v postopku presoje vplivov na okolje. Ta postopek se vodi skladno z
določbami zakona, ki ureja varstvo okolja, kolikor ta zakon ne določa drugače.
(3) Ministrstvo sprejema odločitve v postopku presoje vplivov na okolje na podlagi mnenj
organizacije, pristojne za ohranjanje narave.
(4) V postopku presoje vplivov na okolje se upoštevajo določbe predpisa izdanega na
podlagi petega odstavka 33.a člena tega zakona.
(5) Ocena sprejemljivosti posega v naravo je ugodna, če se ugotovi, da poseg v naravo ne bo
škodljivo vplival na varstvene cilje območij iz prvega odstavka tega člena, njihovo celovitost
in povezanost. Pri ugodni oceni se lahko upoštevajo tudi sprejemljivi omilitveni ukrepi.
(6) Če je poseg v naravo ugodno ocenjen, ministrstvo izda okoljevarstveno soglasje. Če je
ugodna ocena vplivov posega v naravo pogojena z izvedbo omilitvenih ukrepov, so le-ti
obvezna vsebina okoljevarstvenega soglasja.
(7) Če je poseg v naravo neugodno ocenjen, ministrstvo zavrne izdajo okoljevarstvenega
soglasja.
101.f člen
September 2011
(prevlada javne koristi)
(1) Če ministrstvo zavrne izdajo okoljevarstvenega soglasja, lahko nosilec posega v naravo v
90 dnevih po dokončnosti okoljevarstvenega soglasja predlaga ministrstvu uvedbo postopka
prevlade druge javne koristi nad javno koristjo ohranjanja narave.
(2) Postopek prevlade javne koristi na podlagi tega člena se vodi ob upoštevanju drugega,
šestega, sedmega, devetega, desetega in dvanajstega odstavka 101.c člena tega zakona.
(3) Ministrstvo sprejme odločitev o prevladi javne koristi ob upoštevanju predhodno
pridobljenega mnenja organizacije, pristojne za ohranjanje narave, v 60 dnevih po prejemu
predloga, iz katerega je razvidno izpolnjevanje pogojev iz drugega odstavka 101.c člena tega
zakona.
(4) Z odločitvijo o prevladi druge javne koristi nad javno koristjo ohranjanja narave se
odpravi odločba o zavrnitvi izdaje okoljevarstvenega soglasja iz prvega odstavka tega člena.
(5) Nosilec posega v naravo mora poskrbeti za izvedbo določenih izravnalnih ukrepov.
102. člen
(izravnalni in omilitveni ukrepi)
(1) Izravnalni ukrepi so dejavnosti, posegi ali ravnanja s katerimi se nadomesti predvidena
ali povzročena okrnitev narave. Omilitveni ukrepi so posegi ali ravnanja s katerimi se omili
izvajanje posega v naravo ali njegove posledice.
(2) Oblika izravnalnega ukrepa oziroma omilitvenega ukrepa, s katerim bo nosilec posega
omilil ali nadomestil posledice posega, se določi na podlagi naravovarstvenih smernic, glede
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1149

1150
na predvideno ali povzročeno okrnitev narave ter možnosti njene nadomestitve. Pri izboru
ukrepa ima prednost vzpostavitev nadomestnega območja, ki ima enake naravovarstvene
značilnosti.
(3) Oblike izravnalnih ukrepov so:
– vzpostavitev nadomestnega območja, ki ima enake naravovarstvene značilnosti,
– vzpostavitev drugega območja, pomembnega za ohranjanje biotske raznovrstnosti
oziroma varstvo naravnih vrednot,
– plačilo denarnega zneska v vrednosti povzročene okrnitve narave, ki se nameni za
ohranjanje biotske raznovrstnosti oziroma varstvo naravnih vrednot.
(4) Način določitve višine denarnega zneska iz prejšnjega odstavka predpiše minister, ob
upoštevanju vrednosti, ki je potrebna za vzpostavitev nadomestnega območja, ki ima enake
naravovarstvene značilnosti, oziroma vrednosti uničenja osebka ali populacije zavarovane
vrste.
(5) Oblika izravnalnega ukrepa ter posegi in ravnanja iz drugega odstavka tega člena se v
primeru iz 101.c člena tega zakona določijo v postopku sprejema planov, skladno z
ugotovitvami presoje sprejemljivosti plana na podlagi tega zakona.
(6) Oblika in način izvedbe izravnalnega oziroma omilitvenega ukrepa ter način in pogoji
izvedbe posega ali dejavnosti po opravljenem posegu so sestavni del okoljevarstvenega
soglasja, naravovarstvenega soglasja, dovoljenja za poseg v naravo ter gradbenega ali
drugega ustreznega dovoljenja.
103. člen
(odprava škodljivih posledic)
(1) Če pri posegu v naravo pride do okrnitve narave, mora nosilec posega ali dejavnosti
nemudoma odpraviti škodljive posledice svojega delovanja ter kriti vse stroške za njihovo
odpravo.
(2) Če nosilec posega v naravo ne more odpraviti škodljivih posledic svojega delovanja in je
prišlo do okrnitve narave na ekološko pomembnih območjih in posebnih varstvenih
območjih, na naravnih vrednotah ali na zavarovanih območjih, mu ministrstvo odredi
izravnalni ukrep.
5.2. Dovoljenja in soglasja
104. člen
(dovoljenje za poseg v naravo)
(1) Posegi v naravo, ki lahko ogrozijo biotsko raznovrstnost, naravno vrednoto ali
zavarovano območje in za katere ni treba pridobiti dovoljenja po predpisih o urejanju
prostora in po drugih predpisih, se opravljajo na podlagi dovoljenja za poseg v naravo na
podlagi tega zakona.
(2) Posegi v naravo iz prejšnjega odstavka se nanašajo na:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
1. opravljanje dejavnosti in izvajanje posegov v naravo na naravnih vrednotah, zavarovanih
območjih, ekološko pomembnih območjih in posebnih varstvenih območjih,
September 2011
2. varstvo rastlinskih ali živalskih vrst,
3. varstvo genskega materiala,
4. varstvo naravnih vrednot.
(3) Minister podrobneje določi posege v naravo iz prejšnjega odstavka in predpiše, kakšna
dokumentacija je potrebna za pridobitev dovoljenja.
(4) Dovoljenja za posege v naravo iz prvega odstavka tega člena izdaja pristojna upravna
enota, razen v primerih, ko ta zakon določa, da dovoljenja izdaja ministrstvo.
(5) O pritožbi zoper dovoljenje za poseg v naravo odloči ministrstvo.
(6) Dovoljenje za poseg v naravo se izda na podlagi pozitivnega mnenja organizacije,
pristojne za ohranjanje narave.
104.a člen
(presoja sprejemljivosti posegov v naravo, ki se izvajajo na podlagi dovoljenja za poseg v
naravo)
(1) Če je za poseg v naravo iz prejšnjega člena treba izvesti presojo sprejemljivosti, se ta
izvede v postopku izdaje dovoljenja za poseg v naravo iz prejšnjega člena.
(2) Mnenje iz šestega odstavka prejšnjega člena, mora vsebovati oceno o vplivih oziroma
posledicah posega v naravo na varstvene cilje območij iz prvega odstavka 101. člena tega
zakona, in navedbo morebitnih omilitvenih ukrepov za izvedbo posega.
(3) Pri izdelavi ocene o vplivih posega v naravo iz prejšnjega odstavka se smiselno
upoštevajo določbe predpisa izdanega na podlagi petega odstavka 33.a člena tega zakona.
(4) Ocena posega v naravo je ugodna, če se ugotovi, da poseg v naravo ne bo škodljivo
vplival na varstvene cilje posameznih območij, njihovo celovitost ter povezanost. Pri ugodni
oceni se lahko upoštevajo tudi sprejemljivi omilitveni ukrepi.
(6) Če je poseg v naravo ugodno ocenjen, pristojni upravni organ izda dovoljenje za poseg v
naravo. Če je izdaja dovoljenja za poseg v naravo pogojena z izvedbo omilitvenih ukrepov,
so le-ti obvezna vsebina dovoljenja za poseg v naravo.
(7) Če je poseg v naravo neugodno ocenjen, se izdaja dovoljenja za poseg v naravo zavrne.
105. člen
(naravovarstveno soglasje)
(1) Za gradnjo objekta na območju, ki ima na podlagi predpisov s področja ohranjanja
narave poseben status, je treba pridobiti naravovarstvene pogoje in naravovarstveno
soglasje na način in po postopku, kakor je za pridobitev projektnih pogojev in soglasij
določeno s predpisi s področja graditve objektov.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1151

1152
(2) Naravovarstveno soglasje je treba pridobiti tudi, če za gradnjo enostavnega objekta v
skladu s predpisi s področja graditve objektov gradbeno dovoljenje ni potrebno, če je tako
določeno v predpisih s področja ohranjanja narave iz prejšnjega odstavka, pri čemer je treba
vlogi za izdajo naravovarstvenega soglasja priložiti idejno zasnovo nameravane gradnje
objekta ali če za gradnjo objekta v skladu s predpisi s področja graditve objektov ni treba
pridobiti projektnih pogojev in soglasja, če gre za posege v naravo, za katere je treba
skladno s predpisi s področja ohranjanja narave izvesti presojo sprejemljivosti ali določiti
pogoje izvedbe.
(3) Ne glede na določbe prejšnjih odstavkov naravovarstvenega soglasja ni treba pridobiti,
če je tako določeno v predpisih s področja ohranjanje narave iz prvega odstavka tega člena,
in sicer glede na vrsto ali obseg objekta v povezavi z delom obravnavanega območja.
(4) Naravovarstvene pogoje in naravovarstveno soglasje daje ministrstvo.
105.a člen
(presoja sprejemljivosti posegov v okviru naravovarstvenega soglasja)
(1) Če se vloga za izdajo naravovarstvenih pogojev za gradnjo objekta nanaša na poseg v
naravo, za katerega je treba izvesti presojo sprejemljivosti, se ta izvede v postopku izdaje
naravovarstvenega soglasja.
(2) Ministrstvo odloči o sprejemljivosti posega v naravo na podlagi mnenja organizacije,
pristojne za ohranjanje narave.
(3) Mnenje iz prejšnjega odstavka mora vsebovati oceno o vplivih oziroma posledicah
nameravane gradnje objekta na varstvene cilje območij iz prvega odstavka 101. člena tega
zakona, in navedbo morebitnih omilitvenih ukrepov za izvedbo posega. Za enostavne in
manj zahtevne objekte mora biti mnenje dano v 15 dneh, za zahtevne objekte pa v 30 dneh
po prejemu poziva, razen če strokovna priprava zaradi obsežnosti preverjanj, ki so potrebna
za izdelavo mnenja, ni možna v predpisanem roku, vendar najkasneje v roku 30 dni za manj
zahtevne objekte in 60 dni za zahtevne objekte o čemer se nemudoma obvesti ministrstvo.
(4) Naravovarstveno soglasje je treba izdati oziroma njegovo izdajo z odločbo zavrniti v roku
osmih dni od izdaje mnenja iz drugega odstavka tega člena.
(5) Pri izdelavi ocene o vplivih gradnje objekta iz tretjega odstavka tega člena se smiselno
upoštevajo določbe predpisa izdanega na podlagi petega odstavka 33.a člena tega zakona.
(6) Ocena vplivov gradnje objekta je ugodna, če se ugotovi, da gradnja objekta ne bo
škodljivo vplivala na varstvene cilje posameznih območij, njihovo celovitost ter povezanost.
Pri ugodni oceni se lahko upoštevajo tudi sprejemljivi omilitveni ukrepi.
(7) Če je gradnja objekta ugodno ocenjena in omilitveni ukrepi niso potrebni, se vloga za
izdajo naravovarstvenih pogojev šteje kot vloga za izdajo naravovarstvenega soglasja in se
nemudoma izda naravovarstveno soglasje.
(8) Če je gradnja objekta pogojena z izvedbo omilitvenih ukrepov, se način izvedbe
omilitvenih ukrepov in drugi pogoji za gradnjo objekta določijo v naravovarstvenih pogojih.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(9) Če je gradnja objekta neugodno ocenjena, se vloga za izdajo naravovarstvenih pogojev
šteje kot vloga za izdajo naravovarstvenega soglasja in se izdaja naravovarstvenega soglasja
zavrne.
106. člen
(varščina)
(1) V odločbi, s katero se dovoljuje poseg v naravo iz 104. člena tega zakona, se nosilcu
posega določi obveznost plačila varščine do višine predvidenih stroškov, potrebnih za
odpravo posledic posega na naravo.
September 2011
(2) Odločba iz prejšnjega odstavka neha veljati, če v roku iz odločbe varščina ni plačana.
107. člen
(seznanitev javnosti)
(1) Javnost se seznani z vsebino vloge in odločbe, izdane v upravni stvari, ki se nanaša na
izdajo dovoljenja iz 104. člena tega zakona, kadar izhaja obveznost seznanitve javnosti s
potekom upravne zadeve iz zakona.
(2) Seznanitev javnosti poteka v skladu z drugim in tretjim odstavkom 57. člena tega zakona.
(3) Javnost nima pravice vpogleda v podatke, ki se varujejo na podlagi zakona.
(4) Minister podrobneje predpiše način seznanjanja javnosti s postopki odločanja o posegih
v naravo.
VI. SPREMLJANJE STANJA
108. člen
(spremljanje stanja ohranjenosti narave)
(1) Spremljanje stanja ohranjenosti narave (v nadaljnjem besedilu: monitoring ohranjenosti
narave) obsega:
1. spremljanje stanja rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov, habitatnih tipov,
ekološko pomembnih območij, posebnih varstvenih območij in ekosistemov,
2. spremljanje stanja na področju varstva naravnih vrednot.
(2) Monitoring ohranjenosti narave je del sistema monitoringa stanja okolja in se izvaja
skladno s tem zakonom in s predpisi, ki urejajo varstvo okolja.
109. člen
(poročilo o stanju na področju ohranjanja narave)
Poročilo o stanju na področju ohranjanja narave je sestavni del poročila o stanju okolja
skladno z zakonom in vsebuje zlasti podatke o:
1. stanju rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov, habitatnih tipov, ekološko
pomembnih območij, posebnih varstvenih območij in ekosistemov;
2. stanju na področju varstva naravnih vrednot;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1153

1154
3. izvajanju programa ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva naravnih vrednot.
110. člen
(baze podatkov)
Minister predpiše obvezne vsebine in način vodenja baz podatkov, potrebnih za ohranjanje
biotske raznovrstnosti in varstvo naravnih vrednot, v soglasju s pristojnim ministrom.
VII. ORGANIZACIJA
7.1. Organiziranost upravnih nalog
111. člen
(upravne naloge)
(1) Upravne naloge v zvezi z ohranjanjem biotske raznovrstnosti in varstvom naravnih
vrednot na podlagi tega zakona opravlja ministrstvo.
(2) Organ iz prejšnjega odstavka opravlja zlasti naslednje naloge:
1. pripravlja predloge programov ohranjanja biotske raznovrstnosti,
2. pripravlja predloge programov varstva naravnih vrednot državnega pomena,
3. pripravlja predloge operativnih programov,
4. pripravlja pravne, upravne in projektne rešitve za ohranjanje biotske raznovrstnosti,
5. pripravlja pravne, upravne in projektne rešitve za izvajanje ukrepov varstva naravnih
vrednot državnega pomena,
6. nadzira izvajanje ukrepov varstva naravnih vrednot in ohranjanja biotske raznovrstnosti,
7. izdaja dovoljenja in soglasja v skladu s tem zakonom in na njegovi podlagi izdanimi
predpisi,
8. vodi javne zbirke podatkov,
9. skrbi za opravljanje javne službe ohranjanja narave,
10. sklepa pogodbe o varstvu naravnih vrednot državnega pomena iz 47. člena tega zakona,
razen v primeru iz 8. točke drugega odstavka 133. člena tega zakona,
11. sklepa pogodbe o skrbništvu naravnih vrednot državnega pomena iz 48. člena tega
zakona, razen v primeru iz 9. točke drugega odstavka 133. člena tega zakona,
12. sklepa sporazume o višini odškodnin iz 93. člena tega zakona,
13. izvaja predkupno pravico države iz 84. člena tega zakona,
14. skrbi za izvajanje nalog zatočišča,
15. skrbi za izobraževanje delavcev, ki izvajajo naloge ohranjanja narave,
16. skrbi za usposabljanje naravovarstvenih in prostovoljnih nadzornikov in preverjanje
strokovnega znanja ter vodi evidenco izdanih pooblastil,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
17. izvaja neposredni nadzor na zavarovanih območjih, ki jih je ustanovila država in nimajo
svojega upravljavca, ter neposredni nadzor zunaj zavarovanih območij,
September 2011
18. usklajuje izvajanje naravovarstvenega nadzora,
19. upravlja naravne vrednote, nepremičnine na zavarovanih območjih in stvari, ki jim
služijo in so v lasti države, če upravljanje z njimi ni urejeno z drugimi predpisi.
112. člen
(upravna enota)
Krajevno pristojna upravna enota opravlja naslednje naloge:
1. izdaja odločbe o statusu zavarovanega območja državnega pomena lastnikom
nepremičnin,
2. izdaja soglasja za promet z nepremičninami na podlagi 86. člena tega zakona,
3. izdaja dovoljenja za posege v naravo na podlagi 104. člena tega zakona.
7.2. Javna služba ohranjanja narave
113. člen
(javna služba ohranjanja narave)
(1) Dejavnost javne službe ohranjanja narave je ohranjanje sestavin biotske raznovrstnosti,
varstvo naravnih vrednot in upravljanje zavarovanih območij.
(2) Dejavnosti javne službe ohranjanja narave opravljajo organizacija, pristojna za
ohranjanje narave, in upravljavci zavarovanih območij.
114. člen
(strokovni nazivi)
(1) Zaposleni, ki na področju varstva narave opravlja ali se pripravlja na strokovno delo, za
katerega je potrebna srednja, višja ali visoka strokovna izobrazba, mora izpolnjevati pogoje,
ki jih določi minister.
(2) Izpolnjevanje pogojev se preveri z opravljanjem izpita.
(3) Minister predpiše program, pogoje ter način opravljanja izpita ter strokovne nazive na
podlagi opravljenega izpita.
7.2.1. Zavod za varstvo narave
115. člen
(ustanovitev)
(1) S tem zakonom se ustanovi zavod za varstvo narave, ki opravlja naloge organizacije,
pristojne za ohranjanje narave (v nadaljnjem besedilu: zavod).
(2) Ustanoviteljske pravice izvaja vlada.
(3) Zavod je oseba javnega prava s statusom javnega zavoda.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1155

1156
116. člen
(ime in sedež)
(1) Ime zavoda je Zavod Republike Slovenije za varstvo narave.
(2) Sedež zavoda je v Ljubljani.
117. člen
(naloge)
(1) Zavod opravlja kot javno službo naslednje naloge:
1. spremlja stanje ohranjenosti narave,
2. zbira podatke o rastlinskih in živalskih vrstah, njihovih življenjskih prostorih in ekosistemih
v sodelovanju z izvajalci javnih služb na področju usmerjanja gospodarjenja z naravnimi viri,
3. spremlja stanje biotske raznovrstnosti,
4. pripravlja strokovne predloge ukrepov varstva sestavin biotske raznovrstnosti,
5. evidentira in vrednoti dele narave,
6. pripravlja strokovne predloge za določitev statusa naravnih vrednot in razvrstitve
naravnih vrednot v naravne vrednote državnega in naravne vrednote lokalnega pomena,
7. spremlja stanje naravnih vrednot,
8. pripravlja strokovne predloge za ukrepe varstva naravnih vrednot lokalnega in državnega
pomena,
9. pripravlja strokovne predloge za zavarovanje,
10. sodeluje pri izvajanju in izvaja ukrepe varstva naravnih vrednot državnega pomena,
11. sodeluje pri pripravi načrtov upravljanja zavarovanih območij,
12. upravlja z zavarovanimi območji, ki jih je ustanovila država, če je v aktu o zavarovanju
tako določeno,
13. sodeluje v postopku izbire koncesionarja iz 43. člena tega zakona,
14. pripravlja strokovne predloge rdečih seznamov,
15. izvaja strokovne naloge na področju ohranjanja narave v skladu s tem zakonom in
drugimi predpisi,
16. daje strokovna mnenja in soglasja s področja ohranjanja narave,
17. sodeluje pri izvajanju in izvaja ukrepe varstva sestavin biotske raznovrstnosti na
ekološko pomembnih območjih in posebnih varstvenih območjih.
(2) Zavod opravlja na podlagi javnega pooblastila te naloge:
1. pripravlja naravovarstvene smernice,
2. upravlja baze podatkov o naravnih vrednotah in sestavinah biotske raznovrstnosti,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
3. daje mnenje iz 97., 104. in 153. člena tega zakona,
4. skrbi za enotnost strokovnih metod in postopkov na področju ohranjanja narave,
5. izvaja strokovni nadzor nad izvajanjem naravovarstvenih nalog.
(3) Poleg nalog iz prejšnjih odstavkov opravlja zavod tudi te naloge:
1. strokovno pomaga lastnikom naravnih vrednot in lastnikom zemljišč na zavarovanih
območjih,
2. sodeluje pri pripravi izobraževalnih programov o ohranjanju narave na vseh ravneh
izobraževanja,
3. skrbi za ozaveščanje javnosti o pomenu ohranjanja narave.
(4) S soglasjem ustanovitelja lahko opravlja zavod tudi druge naloge.
118. člen
(zastopanje interesov ohranjanja narave)
Zavod ima pravico in dolžnost zastopati interese ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva
naravnih vrednot v vseh upravnih in sodnih postopkih, katerih predmet so sestavine biotske
raznovrstnosti, naravne vrednote ali zavarovana območja.
119. člen
(organiziranost zavoda)
Zavod ima organizacijske enote, s katerimi pokriva celotno območje države.
120. člen
(organi)
Organi zavoda so svet zavoda, direktor zavoda, strokovni svet zavoda in strokovni vodja
zavoda.
121. člen
(svet zavoda)
(1) Svet zavoda sestavljajo predstavniki ustanovitelja, delavcev zavoda in uporabnikov.
(2) Svet zavoda sprejema statut zavoda, programe dela, finančni načrt in zaključni račun ter
splošne akte, za katere je tako določeno v statutu, in opravlja nadzor nad upravljanjem in
poslovanjem zavoda.
(3) Statut zavoda se objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
(4) Podrobnejše naloge in sestava sveta zavoda se določijo s statutom.
122. člen
(direktor zavoda)
(1) Direktor zavoda organizira in vodi delo ter poslovanje zavoda, predstavlja in zastopa
zavod in je odgovoren za zakonitost dela zavoda.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1157

1158
(2) Direktorja zavoda imenuje in razrešuje vlada.
123. člen
(strokovni svet)
(1) Strokovni svet zavoda je kolegijski strokovni organ zavoda, ki obravnava strokovna
vprašanja in predlaga rešitve in priporočila.
(2) Strokovni svet vodi strokovni vodja.
(3) Število članov, podrobnejša sestava sveta, način oblikovanja in naloge se določijo s
statutom zavoda v skladu s tem zakonom.
124. člen
(strokovni vodja)
(1) Strokovni vodja vodi strokovno delo zavoda in odgovarja za strokovnost dela zavoda.
(2) Strokovnega vodjo imenuje svet zavoda na podlagi javnega razpisa in po predhodno
pridobljenem mnenju ministrstva.
125. člen
(vodja organizacijske enote)
(1) Vodja organizacijske enote organizira in strokovno vodi delo organizacijske enote.
(2) Podrobnejše naloge in pooblastila vodje organizacijske enote se določijo s statutom.
126. člen
(pravice, obveznosti in odgovornosti zavoda v pravnem prometu)
(1) Premoženje zavoda je last države.
(2) Za upravljanje premoženja je zavod odgovoren državi.
(3) Zavod uporablja in upravlja premoženje s skrbnostjo dobrega gospodarja.
(4) Zavod samostojno upravlja premično premoženje, nepremično premoženje pa samo po
predhodnem soglasju ustanovitelja.
(5) Zavod nastopa v pravnem prometu v svojem imenu in za svoj račun.
(6) Zavod odgovarja za svoje obveznosti z vsemi sredstvi, ki jih upravlja.
127. člen
(sredstva za delo zavoda)
(1) Zavod pridobiva sredstva za opravljanje dejavnosti iz državnega proračuna, s prodajo
storitev ter z dotacijami, donacijami in iz drugih virov.
(2) Presežek prihodkov nad odhodki uporablja zavod za izvajanje in razvoj svoje dejavnosti.
(3) O načinu razpolaganja s presežkom prihodkov nad odhodki odloča svet zavoda na
predlog direktorja in v soglasju z ustanoviteljem.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
128. člen
September 2011
(odgovornosti ustanovitelja za obveznosti zavoda)
(1) Ustanovitelj odgovarja za obveznosti zavoda, ki jih zavod prevzema v skladu z letnim
programom dela in finančnim načrtom, do višine vrednosti nepremičnega premoženja, ki ga
upravlja zavod.
(2) Zavod vsako leto pripravi program dela, finančni načrt in zaključni račun zavoda ter jih
predloži ustanovitelju v soglasje.
129. člen
(ustanoviteljske pravice in subsidiarna uporaba)
(1) Ustanoviteljske pravice in obveznosti izvaja vlada.
(2) Za delovanje javnega zavoda se uporabljajo določbe zakona, ki ureja zavode, če ni s tem
zakonom določeno drugače.
7.2.2. Upravljavci zavarovanih območij
130. člen
(upravljavci)
(1) Zavarovano območje upravljajo upravljavci zavarovanega območja v skladu s tem
zakonom in z aktom o zavarovanju.
(2) S širšim zavarovanim območjem lahko upravlja javni zavod ali se za upravljanje podeli
koncesija.
(3) Za upravljanje ožjega zavarovanega območja se lahko podeli koncesija ali ga upravlja
ustanovitelj neposredno.
(4) Koncesija se podeli fizični ali pravni osebi na podlagi določb o podeljevanju koncesij iz
zakona, ki ureja gospodarske javne službe.
(5) Za ustanovitev in delovanje javnega zavoda se uporabljajo določbe zakona, ki ureja
zavode, če ni s tem zakonom določeno drugače.
131. člen
(sodelovanje lokalnih skupnosti pri upravljanju)
(1) Lokalne skupnosti, ki so na zavarovanem območju, ki ga je ustanovila država, sodelujejo
pri upravljanju zavarovanega območja in dajejo mnenje k izboru koncesionarja za
upravljanje zavarovanega območja.
(2) Če upravlja zavarovano območje javni zavod, imajo lokalne skupnosti v svetu javnega
zavoda svoje predstavnike.
(3) Število predstavnikov lokalnih skupnosti se določi v aktu o ustanovitvi javnega zavoda.
(4) Če upravlja zavarovano območje koncesionar, se sodelovanje lokalnih skupnosti pri
upravljanju zavarovanega območja zagotovi z ustanovitvijo posebnega odbora za
zavarovano območje.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1159

1160
(5) Odbor iz prejšnjega odstavka ustanovi minister, ki določi število članov odbora, ki mora
biti liho, in imenuje predsednika odbora ter polovico članov odbora. Polovico članov odbora
imenujejo lokalne skupnosti, ki so na zavarovanem območju.
(6) Odbor spremlja upravljanje zavarovanega območja, obravnava upravljavski načrt in letne
načrte uravljavca ter daje mnenja in predloge v zvezi z upravljanjem zavarovanega območja.
(7) Koncesionar zagotavlja administrativne in druge pogoje za delo odbora.
132. člen
(lokalna javna služba)
(1) Upravljanje zavarovanih območij, ki jih je ustanovila lokalna skupnost, je obvezna lokalna
javna služba.
(2) Lokalna skupnost zagotovi opravljanje javne službe iz prejšnjega odstavka na način iz
130. člena tega zakona.
133. člen
(naloge upravljanja zavarovanih območij)
(1) Upravljavec zavarovanega območja opravlja varstvene, strokovne, nadzorne in
upravljavske naloge na zavarovanem območju.
(2) Upravljavec opravlja kot javno službo te naloge:
1. pripravlja predlog načrta upravljanja;
2. sprejema letni program dela na podlagi načrta upravljanja in opravlja oziroma skrbi za
opravljanje v načrtu določenih nalog;
3. sodeluje z lokalnimi skupnostmi pri doseganju namena zavarovanja in zastavljenih ciljev
varstva in razvoja zavarovanih območij;
4. stalno spremlja in analizira stanje narave in naravnih vrednot na zavarovanem območju;
5. upravlja nepremičnine, ki so v lasti ustanovitelja na zavarovanem območju, za potrebe
upravljanja, če je v aktu o zavarovanju tako določeno;
6. sodeluje z zavodom pri pripravi naravovarstvenih smernic za del, ki se nanaša na
zavarovano območje;
7. izvaja varstvene ukrepe na zavarovanem območju;
8. sklepa pogodbe za varstvo naravnih vrednot na zavarovanem območju iz 47. člena tega
zakona;
9. sklepa pogodbe o skrbništvu nad naravnimi vrednotami na zavarovanem območju iz 48.
člena tega zakona;
10. usklajuje in spremlja izvajanje raziskovalnih nalog v zvezi z zavarovanim območjem;
11. skrbi za vzdrževanje, obnavljanje in varovanje naravnih vrednot na zavarovanem
območju;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
12. skrbi za predstavljanje zavarovanega območja;
13. sodeluje z lastniki zemljišč na zavarovanem območju, jim strokovno pomaga in svetuje;
14. pripravlja in vzdržuje poti in označbe ter drugo infrastrukturo, ki je namenjena obisku
zavarovanega območja;
15. vodi obiskovalce po zavarovanem območju;
16. zagotavlja dostop do informacij o zavarovanem območju.
(3) Na podlagi javnega pooblastila izvaja upravljavec neposredni nadzor na zavarovanem
območju in upravlja z bazami podatkov, ki se nanašajo na zavarovano območje, v skladu s
tem zakonom.
(4) Ne glede na določbi drugega in tretjega odstavka tega člena se lahko v aktu o
zavarovanju določi, da opravlja upravljavec samo nekatere naloge iz drugega in tretjega
odstavka tega člena, če je s tem izpolnjen namen, zaradi katerega je bilo območje
zavarovano.
134. člen
(izvajanje upravljanja)
(1) Upravljavci lahko uredijo naravne vrednote za ogledovanje in obiskovanje v skladu z
aktom o zavarovanju.
(2) V primeru iz prejšnjega odstavka se ne uporabljajo določbe iz 43. člena tega zakona.
(3) Javni zavod lahko opravlja tudi druge dejavnosti, določene z aktom o zavarovanju in
statutom, ki niso v nasprotju z dejavnostmi iz drugega odstavka prejšnjega člena.
135. člen
(sredstva)
(1) Presežek prihodkov nad odhodki, ki nastane pri delovanju upravljavca, se nameni za
opravljanje dejavnosti varstva zavarovanega območja.
(2) Upravljavec pridobiva sredstva za opravljanje dejavnosti iz državnega proračuna, s
prodajo storitev ter z dotacijami, donacijami in iz drugih virov.
136. člen
(upravljanje naravnih vrednot v lasti države)
(1) Naravne vrednote, nepremičnine na zavarovanih območjih in stvari, ki jim služijo in so v
lasti države, upravlja upravni organ, pristojen za ohranjanje narave, v primerih, ko z drugimi
predpisi ni drugače določeno.
(2) Upravljanje iz prejšnjega odstavka zajema:
– skrb za tako rabo naravnih vrednot in nepremičnin na zavarovanih območjih, ki zagotavlja
varstvo naravnih vrednot in izvajanje namenov, zaradi katerih je bilo ustanovljeno
zavarovano območje,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1161

1162
– sklepanje pravnih poslov v zvezi z rabo nepremičnin na zavarovanih območjih in s stvarmi,
ki jim služijo, v skladu z zakonom.
(3) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena upravlja v skladu z aktom o zavarovanju
zavarovanega območja, ki ga je ustanovila država, naravne vrednote, nepremičnine na
zavarovanih območjih in stvari, ki jim služijo in so v lasti države, upravljavec zavarovanega
območja.
7.3. Delovanje društev v javnem interesu
137. člen
(opravljanje dejavnosti v javnem interesu)
(1) Strokovna in ljubiteljska društva na področju ohranjanja narave opravljajo dejavnost v
javnem interesu v delu, v katerem namen ustanovitve in samo delovanje društva presegata
uresničevanje interesov članov društva.
(2) Društvo lahko pridobi status društva, ki deluje v javnem interesu, če izpolnjuje naslednje
pogoje:
1. opravlja dejavnosti s področja ohranjanja narave,
2. društvo je za izvajanje teh dejavnosti že prejelo priznanje, nagrado ali drugo ugodno
oceno mednarodno priznanih strokovnjakov,
3. društvo pridobiva del sredstev za svoje delovanje pri ohranjanju narave tudi s članarino,
4. izkazana je pretežna poraba sredstev društva za namene javnega interesa ohranjanja
narave in
5. društvo s svojim delovanjem pomembno prispeva k ohranjanju narave s tem, da dejavno
sodeluje pri ohranjanju narave, izvaja promocijo ohranjanja narave ali širi strokovno znanje
na področju ohranjanja narave z izobraževanjem in vzgojo.
(3) Društvo, ki pridobi status društva, ki deluje v javnem interesu, ima pravico zastopati
interese ohranjanja narave v vseh upravnih in sodnih postopkih.
138. člen
(podelitev statusa)
(1) Minister podeli društvu, ki izpolnjuje pogoje iz prejšnjega člena, status društva, ki deluje
v javnem interesu, z odločbo.
(2) Pogodbo med državo in društvom iz prejšnjega odstavka v zvezi z nadomestili za stroške
opravljanja dejavnosti društva, ki je v javnem interesu, sklene v imenu države ministrstvo.
(3) Ministrstvo preverja izpolnjevanje pogojev za pridobitev statusa društva, ki deluje v
javnem interesu, vsakih pet let.
(4) Društvu se ukine status društva, ki deluje v javnem interesu, z odločbo ministra v
primeru, ko ne izpolnjuje več predpisanih pogojev.
139. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(objava)
(1) Sklep o pridobitvi in ukinitvi statusa društva, ki deluje v javnem interesu, se objavi v
Uradnem listu Republike Slovenije.
(2) Ministrstvo vodi javno evidenco društev, ki so pridobila status društva, ki deluje v javnem
interesu.
September 2011
(3) Minister predpiše podrobnejšo vsebino in način vodenja evidence iz prejšnjega odstavka.
VIII. NAGRADE
140. člen
(nagrade na področju ohranjanja narave)
(1) Nagrade Republike Slovenije na področju ohranjanja narave (v nadaljnjem besedilu:
nagrade) se podeljujejo za najvišje dosežke, ki pomembno prispevajo k razvoju stroke na
področju ohranjanja narave in k ohranjanju narave.
(2) Ime nagrade iz prejšnjega odstavka je Nagrada Rada Smerduja.
141. člen
(postopek)
(1) Kandidate za nagrade lahko predlagajo fizične in pravne osebe.
(2) Nagrado lahko prejme posameznik, skupina, društvo, ustanova, zavod ali druga
organizacija za izjemne dosežke pri ohranjanju narave.
(3) Nagrade podeljuje Odbor za podeljevanje nagrad Republike Slovenije na področju
ohranjanja narave (v nadaljnjem besedilu: odbor).
(4) Odbor ima predsednika in osem članov, ki jih izmed priznanih strokovnjakov s področja
ohranjanja narave imenuje vlada na predlog ministra.
(5) Mandat predsednika in članov odbora traja štiri leta.
(6) Odbor lahko oblikuje posebne strokovne komisije za posamezna področja svojega dela,
ki pripravijo strokovna mnenja o posameznih predlogih.
(7) Odbor sprejme statut, s katerim uredi zlasti način ustanovitve in pristojnosti strokovnih
komisij, vsebino in čas trajanja javnega razpisa, podrobnejša merila za podeljevanje nagrad
ter način svojega dela in zagotavljanja njegove javnosti.
(8) Statut začne veljati, ko z njim soglaša vlada.
(9) Statut se objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
142. člen
(javni razpis)
Odbor vsako leto objavi javni razpis s pogoji, ki jih morajo izpolnjevati kandidati za nagrade.
143. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1163

1164
(število nagrad)
Odbor lahko vsako leto podeli največ tri nagrade.
144. člen
(sredstva)
(1) Sredstva za delovanje odbora zagotavlja država.
(2) Strokovna in administrativno-tehnična opravila za odbor opravlja ministrstvo.
145. člen
(denarna višina nagrad)
Glede na s proračunom Republike Slovenije zagotovljena sredstva odbor vsako leto določi
višino nagrad.
146. člen
(poročilo o delu odbora)
Odbor mora v 30 dneh po podelitvi nagrad izdelati poročilo o svojem delu in ga predložiti
vladi.
IX. FINANCIRANJE
147. člen
(plačilo stroškov izravnalnih ukrepov)
Za plačilo stroškov, ki jih krije povzročitelj okrnitve narave v zvezi z izravnalnimi ukrepi, se
uporabljajo določbe zakona o varstvu okolja, ki urejajo obveznost povzročitelja
obremenitve, da krije celotne stroške zaradi obremenjevanja okolja.
148. člen
(naravovarstvena dajatev)
(1) Fizična in pravna oseba, ki rabi naravno vrednoto na podlagi veljavnega pravnega
naslova in katere lastnik je država ali lokalna skupnost, plača za njeno rabo povračilo.
(2) Osnova za plačilo povračila je vrsta, količina in obseg rabe naravne vrednote.
(3) Višino povračila, način izračunavanja, odmere ter plačevanja in merila za znižanje in
oprostitev predpiše vlada. Za naravne vrednote lokalnega pomena določi povračilo lokalna
skupnost.
(4) Določbe prvega, drugega in tretjega odstavka tega člena veljajo tudi za naravne dobrine,
ki so v lasti države na zavarovanih območjih.
(5) Sklad kmetijskih zemljišč in gozdov, ki v imenu države gospodari s kmetijskimi zemljišči in
gozdovi v lasti države na zavarovanih območjih, ki jih je ustanovila država, mora njihovim
upravljavcem nakazovati del presežka prihodkov nad odhodki sklada, ki ga letno določi
vlada ob upoštevanju razpoložljivih virov financiranja in programov dela upravljavcev
zavarovanih območij. Ta sredstva upravljavci zavarovanih območij uporabljajo za izvedbo
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
načrtovanih ukrepov za ohranjanje biotske raznovrstnosti kmetijskih zemljišč in gozdov
skladno s letnim programom upravljavca zavarovanega območja.
149. člen
(vstopnina)
(1) Fizična ali pravna oseba, ki uredi naravno vrednoto, zavarovano območje ali njegov del
za ogledovanje in obiskovanje, ima pravico zaračunavati vstopnino.
(2) Višina vstopnine zajema praviloma povrnitev stroškov za ureditev naravne vrednote,
zavarovanega območja ali njegovega dela za ogledovanje in obiskovanje in jo na predlog
osebe iz prvega odstavka tega člena potrdi minister.
(3) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka potrdi višino vstopnine za naravo vrednoto,
zavarovano območje ali njegov del lokalnega pomena pristojni občinski organ.
150. člen
September 2011
(javni stroški ohranjanja narave)
(1) Država zagotavlja sredstva za ukrepe ohranjanja biotske raznovrstnosti in varstva
naravnih vrednot, opravljanje javne službe ohranjanja narave ter za odškodnine po tem
zakonu.
(2) Lokalna skupnost zagotavlja sredstva za ukrepe iz prejšnjega odstavka, če se nanašajo na
varstvo naravnih vrednot lokalnega pomena.
X. NADZOR
10.1. Inšpekcijski nadzor
151. člen
(inšpekcijski nadzor)
(1) Inšpekcijski nadzor nad izvajanjem določb tega zakona in predpisov oziroma ukrepov,
izdanih na njegovi podlagi, izvajajo inšpektorji, pristojni za ohranjanje narave in lovski
inšpektorji, če se določbe nanašajo na živalske vrste.
(2) Uresničevanje določb tega zakona in predpisov ter ukrepov, izdanih na njegovi podlagi,
ki se nanašajo na delovna področja drugih ministrstev, nadzorujejo tudi inšpektorji, pristojni
za nadzor teh delovnih področij, v skladu z zakonom.
(3) Za inšpektorja iz prvega odstavka tega člena je lahko imenovana oseba, ki poleg splošnih
pogojev za delo v državni upravi izpolnjuje še naslednje pogoje: da ima ustrezno
visokošolsko izobrazbo in najmanj pet let delovnih izkušenj na področju varstva naravnih
dobrin ali varstva naravnih vrednot ter opravljen izpit za inšpektorja.
152. člen
(nadzor carinskih organov)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1165

1166
(1) Carinski organi imajo pri nadzoru izvajanja določb tega zakona in na njegovi podlagi
izdanih predpisov in ukrepov v zvezi z uvozom, izvozom in tranzitom rastlin in živali ter
drugega blaga na podlagi tega zakona naslednja pooblastila:
1. odrediti zaseg ali odvzem živali, če se z njimi ravna v nasprotju z določbami tega zakona in
na njegovi podlagi izdanimi predpisi, in njihovo izročitev zatočišču,
2. odrediti zaseg ali odvzem rastlin, če se z njimi ravna v nasprotju z določbami tega zakona
in na njegovi podlagi izdanimi predpisi,
3. odrediti zaseg ali odvzem drugega blaga, če se z njim ravna v nasprotju z določbami tega
zakona in na njegovi podlagi izdanimi predpisi,
4. predlagati uvedbo postopka zaradi prekrška oziroma v skladu s 161. členom tega zakona
izreči mandatno kazen.
(2) Pritožba zoper odločbo, ki jo izda pristojni carinski organ v primerih iz prejšnjega
odstavka, ne zadrži njene izvršitve.
(3) Zasežene oziroma odvzete stvari iz prvega odstavka tega člena so carinsko blago in se z
njimi ravna v skladu s carinskimi predpisi.
153. člen
(ukrepi)
(1) Inšpektor iz 151. člena tega zakona ima poleg pooblastil, ki jih ima po splošnih predpisih,
če ugotovi, da so kršene določbe tega zakona, predpisov oziroma aktov, izdanih na njihovi
podlagi, še pooblastilo nadzirati izkoriščanje ali rabo naravnih vrednot in sestavin biotske
raznovrstnosti glede njihove usklajenosti z določbami tega zakona in na njegovi podlagi
izdanimi predpisi in pristojnosti:
1. odrediti vzpostavitev naravnih vrednot ali sestavin biotske raznovrstnosti v prejšnje
stanje, odpravo škode oziroma sanacijo na stroške povzročitelja, v skladu s predhodno
pridobljenim strokovnim mnenjem zavoda;
2. odrediti prepoved izvajanja posega ali opravljanja dejavnosti, ki se izvaja v nasprotju z
določbami tega zakona in na njegovi podlagi izdanimi predpisi;
3. odrediti prepoved izvajanja posega, če se poseg izvaja brez naravovarstvenega soglasja
oziroma v nasprotju z naravovarstvenim soglasjem;
4. odrediti zaseg predmetov, s katerimi je bil povzročen prekršek po tem zakonu;
5. odrediti zaseg predmetov, ki so nastali s storitvijo prekrška po tem zakonu;
6. odrediti zaseg ali odvzem živali, če se z njimi ravna v nasprotju z določbami tega zakona in
na njegovi podlagi izdanimi predpisi, in njihovo izročitev zatočišču;
7. odrediti zaseg ali odvzem rastlin, če se z njimi ravna v nasprotju z določbami tega zakona
in na njegovi podlagi izdanimi predpisi, in njihovo uničenje, izročitev ali prodajo;
8. odrediti druge ukrepe v skladu s tem zakonom ali na njegovi podlagi izdanimi predpisi.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Pritožba zoper odločbo, ki jo izda pristojni inšpektor v primerih iz prejšnjega odstavka, ne
zadrži njene izvršitve.
(3) Če inšpektor pri izvajanju inšpekcijskega nadzora po tem zakonu naleti na fizični odpor
ali če tak odpor lahko utemeljeno pričakuje, lahko zahteva pomoč policije.
(4) Minister določi pogoje in način ravnanja s stvarmi iz 4. do vključno 6. točke prvega
odstavka tega člena.
154. člen
September 2011
(ustna odločba)
(1) Pristojni carinski organ in inšpektor izdata ustno odločbo in takoj odredita izvršitev
odločbe, kadar je to potrebno zaradi preprečitve dejavnosti, zaradi katere bi lahko nastala
neposredna nevarnost za obstoj naravne vrednote, biotsko raznovrstnost ali je neposredno
ogroženo naravno ravnovesje.
(2) Pristojni carinski organ in inšpektor morata v osmih dneh od izreka ustne odločbe
izdelati odločbo tudi v pisni obliki.
10.2. Neposredni nadzor
155. člen
(neposredni nadzor)
(1) Neposredni nadzor v naravi nad spoštovanjem prepovedi tega zakona in na njegovi
podlagi izdanih predpisov izvajajo poleg inšpektorjev tudi naravovarstveni nadzorniki.
(2) Naloge neposrednega nadzora so:
1. neposredno spremljanje stanja;
2. nadzor nad izvajanjem varstvenih režimov;
3. ugotavljanje dejanskega stanja pri kršitvah prepovedi iz tega zakona in na njegovi podlagi
sprejetih predpisov ter obveščanje pristojnih inšpekcijskih organov;
4. opozarjanje oseb na varstvene režime zaradi preprečevanja kaznivih ravnanj.
(3) Naloge iz 2., 3. in 4. točke prejšnjega odstavka se opravljajo na podlagi javnega
pooblastila.
(4) Naloge iz drugega odstavka tega člena opravljajo naravovarstveni nadzorniki, ki so za to
delo posebej usposobljeni in imajo pooblastilo po tem zakonu.
(5) Naravovarstveni nadzornik ima službeni znak in izkaznico ter predpisano uniformo.
(6) Naravovarstveni nadzornik ima pravico od osebe, ki ne spoštuje določb tega zakona,
zahtevati in dobiti na vpogled osebno izkaznico ali javno listino, s katero se dokazuje
istovetnost te osebe. Naravovarstveni nadzornik lahko tudi fotodokumentira potek kršitve
in kršilca pri storitvi kaznivega ravnanja.
(7) O sumu kaznivega dejanja mora naravovarstveni nadzornik takoj obvestiti policijo,
navesti vsa znana dejstva in dokaze ter izročiti dokaze, ki jih je pridobil.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1167

1168
(8) Naravovarstveni nadzornik ima pravico takoj na kraju samem izreči, izterjati ali izdati
plačilni nalog za denarno kazen od tistih, ki jih zaloti pri prekršku iz 1., 4., 5., 6. in 7. točke
prvega odstavka 161. člena tega zakona.
156. člen
(izvajalci neposrednega nadzora)
(1) Neposredni nadzor na zavarovanih območjih zagotavljajo upravljavci zavarovanih
območij.
(2) Neposredni nadzor zunaj zavarovanih območij zagotavlja ministrstvo.
(3) Osebe javnega prava, ki so ustanovljene z namenom usmerjanja trajnostnega
gospodarjenja naravnih dobrin, zagotavljajo neposredni nadzor na območjih teh dobrin.
(4) Osebe iz prejšnjih treh odstavkov zagotavljajo izvajanje naravovarstvenega nadzora s
sklenitvijo delovnih ali drugih ustreznih pogodb z naravovarstvenimi nadzorniki v skladu z
zakonom.
(5) Ministrstvo predpiše načine in pogoje za organizacijsko, vsebinsko ter teritorialno
usklajeno izvajanje naravovarstvenega nadzora.
157. člen
(pogoji za naravovarstvene nadzornike)
(1) Naravovarstveni nadzornik je lahko vsak polnoleten državljan Republike Slovenije, ki ima
pooblastilo po tem zakonu.
(2) Pooblastilo iz prejšnjega odstavka izdaja naravovarstvenim nadzornikom in
prostovoljnim nadzornikom po opravljenem preizkusu znanja minister.
(3) Preizkus znanja iz prejšnjega odstavka se izvede na podlagi predpisanega programa
preverjanja strokovnega znanja, ki zajema poznavanje predpisov s področja ohranjanja
narave in splošnega upravnega postopka v delu, ki se nanaša na izvajanje njihovih
pooblastil.
(4) Ministrstvo vodi evidenco izdanih pooblastil za naravovarstvene in prostovoljne
nadzornike, ki vsebuje naslednje podatke:
– ime in priimek;
– rojstne podatke;
– podatke o strokovni izobrazbi;
– prebivališče (stalno bivališče);
– podatke o opravljenem preizkusu znanja.
(5) Vlada predpiše program strokovnega usposabljanja in preverjanja znanja, podrobnejši
način in postopek za izdajo pooblastil po tem zakonu ter način vodenja evidence iz tega
člena.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(6) Minister predpiše podrobnejše določbe o službenem znaku in izkaznici naravovarstvenih
nadzornikov ter v soglasju z ministrom, pristojnim za notranje zadeve, uniformo.
158. člen
(črtan)
159. člen
September 2011
(prostovoljni nadzorniki)
(1) Naloge neposrednega nadzora lahko kot prostovoljno dolžnost opravlja tudi vsaka fizična
oseba, ki izpolnjuje pogoje iz tega zakona (v nadaljnjem besedilu: prostovoljni nadzornik).
(2) Prostovoljni nadzornik je lahko vsak polnoleten državljan Republike Slovenije, ki ima
pooblastilo po tem zakonu.
(3) Določbe od drugega do sedmega odstavka 155. člena tega zakona se uporabljajo tudi za
prostovoljne nadzornike.
XI. KAZENSKE DOLOČBE
160. člen
(prekrški)
(1) Z denarno kaznijo od 1,000.000 do 10,000.000 tolarjev se kaznuje za prekršek pravna
oseba:
1. če iztrebi rastlinsko ali živalsko vrsto (prvi odstavek 14. člena);
2. če zniža število rastlin ali živali posameznih populacij, zoža njihove habitate ali poslabša
življenjske razmere do take mere, da postane vrsta ogrožena (drugi odstavek 14. člena);
3. če namerno, brez opravičljivega razloga uniči ali poškoduje habitate populacij rastlinskih
ali živalskih vrst (četrti odstavek 14. člena);
4. če posega v naravo v nasprotju s predpisanim načinom in pogoji (drugi odstavek 15.
člena);
5. če ne rabi rastlin ali živali v skladu s predpisanimi pogoji (drugi odstavek 16. člena);
6. če rabi rastline ali živali, ki jih je prepovedano rabiti, ali jih rabi v nasprotju s predpisano
omejitvijo rabe (tretji odstavek 16. člena);
7. če naseli rastline ali živali tujerodnih vrst brez dovoljenja (drugi in tretji odstavek 17.
člena);
8. če goji živali domorodnih ali tujerodnih vrst brez dovoljenja (prvi odstavek 21. člena);
9. če ravna v nasprotju z varstvenim režimom, ki ga za rastlinske ali živalske vrste, ki so
varovane na podlagi ratificiranih mednarodnih pogodb, predpiše vlada (prvi odstavek 26.
člena);
10. če ravna v nasprotju s predpisanimi smernicami za ohranitev ugodnega stanja vrste
(tretji odstavek 26. člena);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1169

1170
11. če upravlja gensko banko brez pooblastila ministra (tretji odstavek 29. člena);
12. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja pri odvzemu biološkega materiala iz
narave ali z biološkim materialom v genskih bankah (šesti odstavek 29. člena);
13. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja pri odvzemu genskega materiala iz
narave (četrti odstavek 30. člena);
14. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja, varstvenimi režimi ali razvojnimi
usmeritvami za ohranitev ekološko pomembnih območij (peti odstavek 32. člena);
15. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja, varstvenimi režimi ali razvojnimi
usmeritvami za ohranitev posebnih varstvenih območij (tretji odstavek 33. člena);
16. če ravna z naravno vrednoto v nasprotju s predpisanimi varstvenimi ali razvojnimi
usmeritvami (tretji odstavek 37. člena);
17. če ravna z naravno vrednoto tako, da ogrozi njen obstoj (drugi odstavek 40. člena);
18. če uredi naravno vrednoto za ogledovanje in obiskovanje brez dovoljenja (prvi odstavek
42. člena);
19. če brez koncesije rabi naravno vrednoto (prvi odstavek 43. člena);
20. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja, varstvenimi režimi ali razvojnimi
usmeritvami zavarovane naravne vrednote (drugi odstavek 49. člena);
21. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja ali varstvenimi režimi začasno
zavarovane naravne vrednote (tretji odstavek 50. člena);
22. če ravna v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja in varstvenimi režimi na
zavarovanem območju (prvi odstavek 53. člena);
23. če izvaja posege in dejavnosti v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja ali z načrtom
upravljanja (prvi odstavek 54. člena);
24. če ravna z minerali ali fosili v nasprotju s predpisanimi pravili ravnanja (73. člen);
25. če odvzame iz narave minerale ali fosile, ki so zavarovani, brez dovoljenja (drugi
odstavek 75. člena);
26. če brez dovoljenja odvzame iz narave minerale ali fosile zaradi dajanja v promet (tretji
odstavek 76. člena);
27. če uporablja pri odvzemu mineralov ali fosilov iz narave prepovedane načine ali sredstva
(prvi odstavek 77. člena);
28. če uporabi prepovedane načine ali sredstva v nasprotju z dovoljenjem (drugi odstavek
77. člena)
29. če ne prijavi raziskovanja (prvi odstavek 78. člena);
30. če raziskuje nahajališča mineralov in fosilov v nasprotju z dovoljenjem (tretji odstavek
78. člena);
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
31. če ravna v nasprotju s predpisanim varstvenim režimom za ogrožene rastlinske ali
živalske vrste (prvi odstavek 81. člena);
September 2011
32. če izvaja poseg v naravo brez predpisanega dovoljenja (tretji odstavek 104. člena);
33. če izvaja poseg v naravo v nasprotju z dovoljenjem za poseg v naravo (prvi odstavek 104.
člena);
34. če izvaja poseg v prostor v nasprotju z naravovarstvenim soglasjem (tretji odstavek 105.
člena);
35. če izvaja poseg v prostor za katerega ni pridobil naravovarstvenega soglasja (prvi
odstavek 105. člena).
(2) Z denarno kaznijo od 250.000 do 5,000.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi
posameznik, če stori prekršek iz prejšnjega odstavka v zvezi s samostojnim opravljanjem
dejavnosti.
(3) Z denarno kaznijo od 50.000 do 500.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi odgovorna
oseba pravne osebe, če stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(4) Z denarno kaznijo od 30.000 do 150.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi posameznik,
če stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(5) Policist lahko takoj na kraju samem izreče, izterja ali izda plačilni nalog za denarno kazen
50.000 tolarjev posamezniku, ki ga zaloti pri dejanju samem, zaradi prekrška iz 3. in 29.
točke prvega odstavka tega člena.
(6) Naravovarstveni nadzornik, pristojni inšpektor, carinik ali policist lahko v okviru
pristojnosti za nadzor tega zakona pred podajo predloga za uvedbo postopka o prekršku
zasežejo oziroma odvzamejo predmete, ki so uporabljeni za prekršek ali namenjeni za
prekršek ali so nastali s prekrškom.
(7) Naravne vrednote, ki jih posameznik pridobi s storitvijo prekrška, se zasežejo in vrnejo
lastniku ali upravljavcu zavarovanega območja.
161. člen
(prekrški)
(1) Z denarno kaznijo od 600.000 do 8,000.000 tolarjev se kaznuje za prekršek pravna oseba:
1. če namerno, brez opravičljivega razloga ubije, poškoduje ali vznemiri rastline ali živali
(tretji odstavek 14. člena);
2. če ne obvesti ministrstva o nameravani doselitvi rastlin ali živali tujerodnih vrst (drugi
odstavek 18. člena);
3. če doseli rastline ali živali tujerodnih vrst, ki jih je prepovedano doseliti (četrti odstavek
18. člena);
4. če zadržuje živali domorodnih ali tujerodnih vrst v ujetništvu v neustreznih bivalnih
razmerah in brez ustrezne oskrbe (prvi odstavek 19. člena);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1171

1172
5. če ne obvesti ministrstva o pridobitvi živali v predpisanem roku (drugi odstavek 19.
člena);
6. če zadržuje živali domorodnih ali tujerodnih v ujetništvu z namenom prikazovanja javnosti
brez dovoljenja (prvi dostavek 20. člena);
7. če trgovec z živalmi ne zagotovi predpisanih bivalnih razmer in ustrezne oskrbe ali ne vodi
predpisanih evidenc (prvi odstavek 23. člena);
8. če ravna v nasprotju s pravili varstva rastlinskih in živalskih vrst, ki jih predpiše vlada (24.
člen);
9. če izvozi, uvozi ali poskuša uvoziti ali izvoziti rastline ali živali, njihove dele ali izdelke iz
njih brez dovoljenja ministra (prvi odstavek 25. člena);
10. če izvaja ali poskuša izvajati tranzit rastlin ali živali, njihovih delov ali izdelkov iz njih brez
dovoljenja ministra, če je dovoljenje predpisano (prvi odstavek 25. člena);
11. če ravna v nasprotju s predpisanimi smernicami za ohranitev ugodnega stanja habitatnih
tipov (četrti odstavek 31. člena);
12. če ravna v nasprotju s predpisanimi smernicami za ohranitev biotske raznovrstnosti (peti
odstavek 35. člena);
13. če ravna v nasprotju s predpisanimi načini in pogoji poseganja v naravo (drugi odstavek
36. člena);
14. če ne prijavi najdbe minerala ali fosila (prvi odstavek 74. člena);
15. če v zvezi z najdbo minerala ali fosila ne ravna na predpisan način (74. člen);
16. če ne vodi predpisanih evidenc ali jih ne vodi na predpisan način (četrti in peti odstavek
76. člena);
17. če oseba, ki je raziskovala, ne izroči zahtevane dokumentacije po končanem raziskovanju
(peti odstavek 78. člena);
18. če izvozi ali poskuša izvoziti mineral ali fosil brez dovoljenja ministra (prvi odstavek 79.
člen);
19. če izvozi ali poskuša izvoziti mineral ali fosil, ki ga je prepovedano izvoziti (drugi odstavek
79. člena);
20. če ravna v nasprotju s predpisanim varstvenim režimom za varstvo izjemnega osebka,
populacije ali njihovega habitata (82. člen).
(2) Z denarno kaznijo od 150.000 do 4,000.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi
posameznik, če stori prekršek iz prejšnjega odstavka v zvezi s samostojnim opravljanjem
dejavnosti.
(3) Z denarno kaznijo od 40.000 do 400.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi odgovorna
oseba pravne osebe, če stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(4) Z denarno kaznijo od 20.000 do 140.000 tolarjev se kaznuje za prekršek tudi posameznik,
če stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(5) Pristojni inšpektor ali naravovarstveni nadzornik lahko takoj na kraju samem izreče,
izterja ali izda plačilni nalog za denarno kazen 30.000 tolarjev posamezniku, ki ga zaloti pri
dejanju samem, zaradi prekrška iz 1., 4., 5., 6. in 7. točke prvega odstavka tega člena.
(6) Policist lahko takoj na kraju samem izreče, izterja ali izda plačilni nalog za denarno kazen
30.000 tolarjev posamezniku, ki ga zaloti pri dejanju samem, zaradi prekrška iz 1. točke
prvega odstavka tega člena.
(7) Carinik lahko takoj na kraju samem izreče, izterja ali izda plačilni nalog za denarno kazen
30.000 tolarjev posamezniku, ki ga zaloti pri dejanju samem, zaradi prekrška iz 9., 10., 18. in
19. točke prvega odstavka tega člena.
(8) Naravovarstveni nadzornik, pristojni inšpektor, carinik ali policist lahko v okviru
pristojnosti za nadzor tega zakona pred podajo predloga za uvedbo postopka o prekršku
zasežejo oziroma odvzamejo predmete, ki so uporabljeni za prekršek ali namenjeni za
prekršek ali so nastali s prekrškom.
(9) Naravne vrednote, ki jih posameznik pridobi s storitvijo prekrška, se zasežejo in vrnejo
lastniku ali upravljavcu zavarovanega območja.
Zakon o ohranjanju narave – ZON (Uradni list RS, št. 56/99) vsebuje naslednje prehodne in
končne določbe:
September 2011
XII. PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
162. člen
Šteje se, da zakoni in podzakonski predpisi, ki urejajo naravno dediščino in naravne
znamenitosti, urejajo naravne vrednote po tem zakonu.
163. člen
(1) Akti o razglasitvi naravne znamenitosti oziroma redkosti oziroma prirodne znamenitosti,
ki so bili izdani na podlagi Zakona o varstvu kulturnih spomenikov in prirodnih znamenitosti
v Ljudski republiki Sloveniji (Uradni list LRS, št. 23/48), Zakona o varstvu kulturnih
spomenikov in naravnih znamenitosti (Uradni list LRS, št. 22/58), Zakona o varstvu narave
(Uradni list SRS, št. 7/70) in Zakona o naravni in kulturni dediščini (Uradni list SRS, št. 1/81,
42/86, 8/90 in RS, št. 26/92) ostanejo v veljavi do uveljavitve aktov o zavarovanju naravnih
vrednot po tem zakonu.
(2) Akte o zavarovanju naravnih vrednot po tem zakonu izdajo pristojni državni ali lokalni
organi, glede na razvrstitev naravnih vrednot na naravne vrednote državnega in lokalnega
pomena po tem zakonu.
164. člen
(1) Kulturni spomeniki, ki so pridobili varstveni status na podlagi zakonov iz prejšnjega člena
in Zakona o varstvu kulturnih spomenikov v LR Sloveniji (Uradni list LRS, št. 26/61) in
izpolnjujejo pogoje za pridobitev statusa naravne vrednote po tem zakonu, pridobijo status
naravne vrednote ob soglasju ministra za kulturo.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1173

1174
(2) Seznam naravnih vrednot iz prejšnjega odstavka določi minister za okolje in prostor v
soglasju z ministrom za kulturo.
(3) Seznam iz prejšnjega odstavka se objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
165. člen
(1) Vlada Republike Slovenije sprejme v enem letu od uveljavitve tega zakona predpis iz
tretjega odstavka 37. člena tega zakona.
(2) Minister za okolje in prostor izda v enem letu od uveljavitve predpisa iz prejšnjega
odstavka predpis iz šestega odstavka 37. člena tega zakona.
166. člen
(1) Z dnem uveljavitve tega zakona se:
– Naravni rezervat Škocjanski zatok po Zakonu o naravnem rezervatu Škocjanski zatok
(Uradni list RS, št. 20/98) šteje za naravni rezervat iz 66. člena tega zakona,
– Spominski park Trebče po Zakonu o spominskem parku Trebče (Uradni list SRS, št. 1/81 in
42/86) šteje za regijski park z imenom Kozjanski park iz 70. člena tega zakona.
(2) Za akte o zavarovanju naravnih vrednot državnega pomena se štejejo naslednji občinski
odloki o razglasitvi naravnih znamenitosti:
1. odlok o razglasitvi naravnega spomenika Debeli rtič, (Primorske novice – Uradne objave
št. 33/91),
2. odlok o razglasitvi posameznih naravnih spomenikov in spomenikov oblikovane narave v
Občini Piran, (Primorske novice – Uradne objave št. 5/90) v delu, ki se nanaša na naravni
spomenik Rt Madona,
3. odlok o razglasitvi Krajinskega parka Sečoveljske soline (Primorske novice, Uradne objave,
št. 5/90),
4. odlok o razglasitvi Krajinskega parka Strunjan (Primorske novice, Uradne objave, št. 5/90,
popr. 26/90, 3/90, popr. 6/90, in 16/92),
5. odlok o razglasitvi Krajinskega parka Kolpa (Uradni list RS, št. 82/98),
6. odlok o razglasitvi kulturnih in zgodovinskih spomenikov ter naravnih znamenitosti na
območju občine Postojna, (Primorske novice, Uradne objave št. 29/84) v delu, ki se nanaša
na Postojnski jamski sistem,
7. odlok o razglasitvi kulturnih in zgodovinskih spomenikov ter naravnih znamenitosti na
območju občine Postojna, (Primorske novice, Uradne objave št. 29/84) v delu, ki se nanaša
na Predjamski jamski sistem.
167. člen
(1) Z dnem uveljavitve tega zakona postanejo javni zavodi Triglavski narodni park, Spominski
park Trebče in Park Škocjanske jame upravljavci zavarovanih območij in nadaljujejo z
upravljanjem zavarovanih območij v skladu z določbami tega zakona in določbami aktov o
zavarovanju, če niso v nasprotju s tem zakonom.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Z dnem uveljavitve tega zakona postane koncesionar v Naravnem rezervatu Škocjanski
zatok upravljavec zavarovanega območja in nadaljuje z upravljanjem zavarovanega območja
v skladu z določbami tega zakona, določbami akta o zavarovanju in akta o podelitvi
koncesije, če niso v nasprotju s tem zakonom.
(3) Vlada Republike Slovenije uskladi akte o ustanovitvi javnih zavodov iz prvega odstavka
tega člena z določili tega zakona v šestih mesecih od uveljavitve tega zakona.
(4) Ne glede na prvi odstavek tega člena je javni zavod Triglavski narodni park na podlagi
javnega pooblastila pristojen dajati oceno ogroženosti in naravovarstveno soglasje iz 105.
člena tega zakona za posege na območju Triglavskega narodnega parka in opravljati kot
javno službo naloge organiziranja, izvajanja, usklajevanja in spremljanja raziskovalnih nalog
v zvezi z območjem Triglavskega narodnega parka, za čas do uskladitve Zakona o
Triglavskem narodnem parku (Uradni list SRS, št. 17/81, 18/81 in 42/86) z določili tega
zakona.
168. člen
(1) Upravljavci obstoječih, z zakoni predpisanih zbirk podatkov morajo na zahtevo
ministrstva za okolje in prostor dopustiti dostop do podatkov, ki so pomembni za
vzpostavitev in vodenje baz podatkov in evidenc po tem zakonu, in njihovo uporabo, pri
čemer se varujejo osebni podatki.
(2) Fizične in pravne osebe, ki imajo podatke ali zbirke podatkov, ki so pomembne za
vzpostavitev in vodenje evidenc po tem zakonu, morajo dopustiti kopiranje podatkov
Zavodu Republike Slovenije za varstvo narave.
(3) Osebe iz prejšnjega odstavka so upravičene do primernega povračila, če zbiranje
podatkov ali njihova obdelava ni bila financirana iz sredstev javne porabe ali sredstev
samoupravnih interesnih skupnosti.
(4) Višina zneska povračila iz prejšnjega odstavka se določi s pogodbo, ki jo v imenu države
sklene Zavod Republike Slovenije za varstvo narave.
169. člen
(1) Z uveljavitvijo tega zakona preidejo v sestavo Zavoda Republike Slovenije za varstvo
narave tisti delavci iz Ljubljanskega regionalnega zavoda za varstvo naravne in kulturne
dediščine, Ljubljana, Medobčinskega zavoda za varstvo naravne in kulturne dediščine, Piran,
ter zavodov za varstvo naravne in kulturne dediščine Celje, Kranj, Maribor, Nova Gorica in
Novo mesto, ki opravljajo naloge varstva naravnih vrednot.
(2) Zavod Republike Slovenije za varstvo narave prevzame tudi sredstva za delo, inventar in
opremo, ki jo uporabljajo delavci iz prejšnjega odstavka, ter dokumentacijo, arhiv in
nedokončane zadeve, ki se nanašajo na opravljanje nalog varstva naravnih vrednot.
(3) Prevzem delavcev, sredstev, arhiva in nalog iz prejšnjih odstavkov uredita sporazumno
ministrstvo za okolje in prostor in ministrstvo za kulturo v treh mesecih od uveljavitve tega
zakona.
170. člen
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1175

1176
(1) Vlada Republike Slovenije izda izvršilne predpise po tem zakonu, razen predpisa iz
tretjega odstavka 37. člena tega zakona, v dveh letih od uveljavitve tega zakona.
(2) Minister za okolje in prostor izda izvršilne predpise po tem zakonu, razen predpisa iz
šestega odstavka 37. člena tega zakona, v treh letih od uveljavitve tega zakona.
(3) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena se izvajanje določb 33. člena tega
zakona začne s polnopravnim članstvom Republike Slovenije v Evropski skupnosti.
171. člen
(1) Deli naravne znamenitosti, redkosti oziroma prirodne znamenitosti, ki so navedene v
seznamu, ki je priloga tega zakona (v nadaljnjem besedilu: znamenitosti) in so v družbeni
lastnini v sredstvih podjetij in drugih pravnih oseb, preidejo v last države.
(2) V last države preidejo tudi stvari, ki služijo upravljanju, rabi vzdrževanju ali varstvu
znamenitosti iz prejšnjega odstavka (v nadaljnjem besedilu: stvari).
(3) Znamenitosti iz prvega odstavka tega člena in stvari prejšnjega odstavka, ki preidejo v
last države, določi ministrstvo za okolje in prostor z ugotovitveno odločbo.
(4) Sredstva podjetij in drugih pravnih oseb, ki so bila do prenosa v last države vložena v
znamenitosti in stvari iz prejšnjega odstavka, se določijo v pogodbi med državo ter podjetji
in drugimi pravnimi osebami, ki so upravljale z znamenitostmi na dan prenosa v državno last
na podlagi predpisa ali pravnomočnega akta.
(5) Pri določanju višine teh sredstev na osnovi pogodbe, se upošteva tista vlaganja, ki so
pomenila trajno povečanje vrednosti in tista, ki so bila višja od pridobljene koristi iz
gospodajenja oziroma iz uporabe teh znamenitosti.
(6) Če do sklenitve pogodbe ne pride v treh mesecih po pravnomočnosti odločbe o
znamenitostih in stvareh, ki so prešle v last države, odloči o višini sredstev iz četrtega
odstavka tega člena ministrstvo za okolje in prostor.
(7) Deli znamenitosti, ki niso navedene v seznamu iz prvega odstavka tega člena in so v
družbeni lastnini v sredstvih podjetij in drugih pravnih oseb, preidejo v last občine, na katere
območju se nahajajo.
(8) Za prehod znamenitosti v last občine se smiselno upoštevajo določbe četrtega, petega in
šestega odstavka tega člena.
172. člen
(1) Oseba, ki rabi naravno vrednoto na način, za katerega je po tem zakonu predpisana
pridobitev dovoljenja ali koncesije, mora vložiti vlogo za izdajo dovoljenja iz 42. člena tega
zakona ali vlogo o zainteresiranosti za podelitev koncesije iz 43. člena tega zakona v enem
letu od uveljavitve tega zakona.
(2) Osebe, ki so imele ob uveljavitvi tega zakona pravico do upravljanja naravne vrednote,
pridobljeno po dosedanjih predpisih, pravico obdržijo do ureditve pravic po tem zakonu,
izvajajo pa jo lahko v obsegu, na način in pod pogoji, določenimi v aktu o podelitvi pravice.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Osebe iz prejšnjega odstavka imajo ob izpolnjevanju pogojev prednostno pravico pri
pridobitvi pravic po tem zakonu. Prednostno pravico izgubijo, če v enem letu ne vložijo
vloge iz prvega odstavka tega člena.
173. člen
Do izdelave naravovarstvenih smernic se za določitev vsebine naravovarstvenih smernic
uporabljajo strokovne podlage za varstvo območij naravne in kulturne dediščine v delu, ki se
nanaša na naravno dediščino, in varstveni režimi, določeni v aktih o razglasitvah, izdanih na
podlagi zakonov iz 163. člena tega zakona, in Zakonu o Triglavskem narodnem parku (Uradni
list SRS, št. 17/81, 18/81 in 42/86), Zakonu o Spominskem parku Trebče (Uradni list SRS, št.
1/81 in 42/86), Zakonu o regijskem parku Škocjanske jame (Uradni list RS, št. 57/96) in
Zakonu o Naravnem rezervatu Škocjanski zatok (Uradni list RS, št. 20/98).
174. člen
Upravne naloge po tem zakonu izvaja uprava za varstvo narave kot organ v sestavi
ministrstva za okolje in prostor.
175. člen
(1) Šteje se, da so za opravljanje nalog neposrednega nadzora v naravi iz 155. člena tega
zakona že usposobljeni naravovarstveni nadzorniki, ki že vsaj tri leta opravljajo naloge
neposrednega nadzora v naravi v javnih zavodih Triglavski narodni park, Spominski park
Trebče in Park Škocjanske jame ter pri koncesionarju v Naravnem rezervatu Škocjanski
zatok.
(2) Osebe, ki so zaposlene v Zavodu za gozdove Slovenije na delovnih mestih s strokovno
izobrazbo s področja naravoslovja in imajo najmanj tri leta delovnih izkušenj na tem
področju ter delajo v naravi, se na podlagi tega zakona štejejo usposobljene za
naravovarstvene nadzornike in izvajajo naloge neposrednega nadzora po tem zakonu na
območjih, za katera so pristojne.
(3) Osebe iz prejšnjih odstavkov se vpišejo v evidenco iz 157. člena tega zakona po uradni
dolžnosti.
176. člen
(1) Do uveljavitve izvršilnih predpisov na podlagi tega zakona se še naprej uporabljajo
predpisi izdani na podlagi Zakona o naravni in kulturni dediščini (Uradni list SRS, št. 1/81,
42/86, 8/90 in RS, št. 26/92), v delu, ki se nanaša na naravno dediščino in naravne
znamenitosti, v kolikor niso v nasprotju z določbami tega zakona.
(2) Do uveljavitve predpisov, ki bodo uredili delovanje društev v javnem interesu na
področju varstva okolja, se za podelitev statusa društva, ki deluje v javnem interesu na
področju varstva okolja, smiselno uporabljajo določbe 137. do 139. člena tega zakona.
177. člen
(1) Z dnem uveljavitve tega zakona prenehajo veljati:
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1177

1178
1. določbe Zakona o naravni in kulturni dediščini (Uradni list SRS, št. 1/81, 42/86, 8/90 in RS,
št. 26/92), ki urejajo varstvo naravne dediščine,
2. 3.3. točka 5. člena in prvi odstavek 29. člena Zakona o varstvu okolja (Uradni list RS, 32/93
in 1/96),
3. četrti odstavek 44. člena Zakona o gozdovih (Uradni list RS, št. 30/93).
4. določbe Zakona o lastninjenju spomenikov in znamenitosti v družbeni lastnini (Uradni list
RS, št. 16/96), v delu ki se nanaša na naravne znamenitosti.
(2) Ne glede na 2. točko prejšnjega odstavka se na podlagi tega zakona uporabljajo:
1. Uredba o varstvu samoniklih gliv (Uradni list RS, št. 57/98) in
2. Uredba o prepovedi vožnje z vozili v naravnem okolju (Uradni list RS, št. 16/95 in 28/95).
178. člen
Ta zakon začne veljati petnajsti dan od objave v Uradnem listu Republike Slovenije.
Zakon o spremembah in dopolnitvah Zakona o ohranjanju narave – ZON-A (Uradni list RS, št.
119/02) vsebuje naslednje prehodne in končno določbo:
PREHODNE IN KONČNA DOLOČBA
43. člen
Zavod RS za varstvo narave in javni zavod Triglavski narodni park končata postopke za izdajo
naravovarstvenega soglasja, ki sta jih uvedla do uveljavitve tega zakona.
44. člen
V treh mesecih po uveljavitvi tega zakona ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave, in
Zavod RS za varstvo narave sporazumno uredita morebiten prehod in prevzem delavcev, ki
delajo na ministrstvu, pristojnem za ohranjanje narave, oziroma na Zavodu RS za varstvo
narave, skladno z ureditvijo nalog iz 31. in 32. člena tega zakona. Pri tem se upošteva zlasti
dosežena stopnja izvajanja posameznih nalog na ministrstvu, pristojnem za ohranjanje
narave, oziroma v Zavodu RS za varstvo narave ob uveljavitvi tega zakona, pretežnost dela,
ki ga delavec opravlja na upravno pravnih oziroma strokovnih nalogah, in pričakovan obseg
dela na posameznih nalogah, glede na določbe tega zakona.
45. člen
Za dovoljenja za posege v prostor se štejejo dovoljenja, izdana po predpisih o graditvi
objektov.
46. člen
Z dnem uveljavitve tega zakona je Zavod za gozdove Slovenije, kot oseba javnega prava iz
39. člena tega zakona, dolžan zagotavljati neposredni nadzor v naravi.
47. člen
Postopki za izdajo naravovarstvenega soglasja, začeti po dosedanjih predpisih, se
nadaljujejo in končajo po določbah teh predpisov.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Postopki za izdajo soglasja upravne enote v postopku pridobitve lastninske pravice s
pravnimi posli na nepremičninah na zavarovanih območjih, začeti po dosedanjih predpisih,
se nadaljujejo in končajo po določbah teh predpisov.
48. člen
Do sprejema nacionalnega programa varstva narave iz 94. člena Zakona o ohranjanju narave
se uporablja nacionalni program varstva okolja (Uradni list RS, št. 83/99) v delu, ki ureja
ohranjanje narave, v skladu z Zakonom o ohranjanju narave.
49. člen
Do sprejema predpisa, s katerim se bodo določile naravne vrednote, se za opredelitev
vsebine naravovarstvenih smernic iz 24. člena tega zakona v delu, ki se v okviru naravnih
vrednot nanaša na naravno dediščino, uporabljajo strokovni predlogi za določitev naravnih
vrednot, ki jih je pripravil Zavod RS za varstvo narave. Če ti predlogi še niso pripravljeni, se
uporabijo strokovne podlage za varstvo območij naravne in kulturne dediščine v delu, ki se
nanaša na naravno dediščino.
50. člen
Z dnem uveljavitve tega zakona prenehata veljati Zakon o naravnem rezervatu Škocjanski
zatok (Uradni list RS, št. 20/98) in Zakon o spominskem parku Trebče (Uradni list SRS, št.
1/81 in 42/86), uporabljata pa se do sprejema aktov o zavarovanju območja naravnega
rezervata Škocjanski zatok in območja Kozjanskega regijskega parka.
Izvršilni predpisi, izdani na podlagi zakonov iz prejšnjega odstavka, veljajo do sprejema aktov
o zavarovanju območja naravnega rezervata Škocjanski zatok in območja Kozjanskega
regijskega parka, kolikor niso v nasprotju z Zakonom o ohranjanju narave.
51. člen
September 2011
Ta zakon začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Zakon o spremembah in dopolnitvah Zakona o ohranjanju narave – ZON-B (Uradni list RS, št.
41/04) vsebuje naslednje prehodne in končne določbe:
PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
21. člen
Vlada izda predpis o določitvi posebnih varstvenih območij iz 5. člena tega zakona do dneva
pristopa Republike Slovenije k Evropski uniji (v nadaljnjem besedilu: dan pristopa k EU).
22. člen
(1) Presoje sprejemljivosti planov po tem zakonu je treba na način določen s tem členom
izvesti tudi za plane, za katere se je postopek priprave začel pred uveljavitvijo tega zakona,
pa z dnem pristopa k EU še ni končan.
(2) Če pripravljavec plana do dneva pristopa k EU v postopku prijave plana še ni pridobil
naravovarstvenih smernic, se šteje, da se postopek priprave plana še ni začel.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1179

1180
(3) Če je pripravljavec plana do dneva pristopa k EU v postopku priprave plana že pridobil
pozitivno naravovarstveno mnenje ali je bilo dano k planu soglasje ministrstva, pristojnega
za varstvo narave skladno z zakonom, se šteje da je bil postopek sprejema plana končan do
roka iz prvega odstavka tega člena.
(4) V času od dneva pristopa k EU do sprejema državne prostorske strategije vključi Zavod
Republike Slovenije za varstvo narave v naravovarstveno mnenje k prostorskim aktom, za
katere so bile do dneva pristopa k EU že dane naravovarstvene smernice, ni pa bilo še dano
pozitivno naravovarstveno mnenje, tudi oceno vpliva teh aktov na območja, določena s
predpisom o določitvi posebnih varstvenih območij na podlagi 5. člena tega zakona.
Naravovarstveno mnenje se vroči tudi ministrstvu, pristojnemu za prostor.
(5) Če gre v primeru iz prejšnjega odstavka za lokacijski načrt ali drug prostorski izvedbeni
akt, je treba za nadaljevanje postopka sprejema tudi po sprejemu državne prostorske
strategije pridobiti dopolnjene naravovarstvene smernice. Zavod Republike Slovenije za
varstvo narave mora preveriti vsebino danih naravovarstvenih smernic in jo dopolniti
skladno s predpisom o določitvi posebnih varstvenih območij, izdanim na podlagi 5. člena
tega zakona. Dopolnitev naravovarstvenih smernic se izvede na podlagi predpisa o določitvi
posebnih varstvenih območij v roku 30 dni od njegove uveljavitve, razen če strokovna
priprava zaradi obsežnosti preverjanj, ki so potrebna za izdelavo dopolnitve, ni možna v
predpisanem roku, vendar najkasneje v roku 60 dni o čemer se nemudoma obvesti
pripravljavca lokacijskega načrta ali drugega prostorskega izvedbenega akta in ministrstvo,
pristojno za urejanje prostora.
(6) Če pripravljavec plana v primerih iz prejšnjih dveh odstavkov pridobi pozitivno
naravovarstveno mnenje k planu, presoja sprejemljivosti planov na podlagi tega zakona ni
potrebna.
(7) Zavod Republike Slovenije za varstvo narave zavrne izdajo pozitivnega
naravovarstvenega mnenja z odločbo.
(8) Na podlagi dokončne odločbe iz prejšnjega odstavka lahko pripravljavec plana predlaga
uvedbo postopka prevlade javne koristi na podlagi tega zakona skladno z določbami, ki
urejajo postopek prevlade javne koristi v primeru planov.
23. člen
Presoja sprejemljivosti posegov v naravo na podlagi tega zakona se izvede tudi za posege v
naravo, za katere se je postopek pridobitve ustreznega dovoljenja že začel pred uveljavitvijo
tega zakona, pa z dnem pristopa k EU še ni končan, razen če so bili v tem postopku že dani
projektni pogoji, skladno z določbami zakona, ki ureja graditev objektov in zakona, ki ureja
ohranjanje narave.
24. člen
Postopki za izdajo naravovarstvenega soglasja iz 15. člena tega zakona, začeti po dosedanjih
predpisih, se nadaljujejo in končajo po določbah teh predpisov.
25. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Postopki za izdajo dovoljenj, potrdil ali listin iz 2. člena tega zakona, začeti po dosedanjih
predpisih, se nadaljujejo in končajo po določbah teh predpisov.
26. člen
Od uveljavitve tega zakona do 1. 1. 2005 izvaja naloge ministrstva, pristojnega za ohranjanje
narave, določene v 7. členu tega zakona, ministrstvo, pristojno za divjad.
27. člen
Do začetka izvajanja celovite presoje vplivov na okolje za plane v skladu z določbami zakona,
ki ureja varstvo okolja, se v okviru postopka sprejemljivosti planov na podlagi tega zakona za
presojo sprejemljivosti vplivov plana smiselno uporabljajo določbe o celoviti presoji vplivov
na okolje v skladu z določbami zakona, ki ureja varstvo okolja in tem zakonom.
28. člen
September 2011
(1) Ta zakon začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
(2) Določbe 1., 6., 10., 11., 14. in 16. člena tega zakona se začnejo uporabljati z dnem
pristopa k EU.
S tem zakonom se povzema vsebina Direktive Sveta št. 92/43/ES z dne 21. maja 1992 o
ohranjanju naravnih habitatov ter prosto živečih živalskih in rastlinskih vrst (Uradni list L 206
z vsemi spremembami).
SI121 - Plant Health Act - officially consolidated text; Zakon o zdravstvenem
varstvu rastlin, uradno prečiščeno besedilo
I. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
(vsebina)
Ta zakon določa zdravstveno varstvo rastlin; biotično varstvo rastlin; pridobivanje,
izmenjavo podatkov in informacijski sistem; stroške in odškodnine; javno službo
zdravstvenega varstva rastlin; določa organe, ki so odgovorni za uresničevanje tega zakona
in inšpekcijsko nadzorstvo ter ureja ukrepe in obveznosti v zvezi s pojavom, preprečevanjem
vnosa in širjenja ter zatiranjem škodljivih organizmov na rastlinah, rastlinskih proizvodih in
nadzorovanih predmetih v skladu z:
– Direktivo Sveta št. 2000/29/ES o varstvenih ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za
rastline ali rastlinske proizvode, v Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti (UL L št.
169 z dne 10. 7. 2000) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 2001/32/ES o priznavanju varovanih območij v Skupnosti,
izpostavljenih posebni nevarnosti za zdravstveno varstvo rastlin (UL L št. 127 z dne 9. 5.
2001) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 92/70/EGS o določitvi podrobnih pravil za popise, ki se opravijo za
priznanje varovanih območij v Skupnosti (UL L št. 250 z dne 29. 8. 1992) s spremembami,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1181

1182
– Direktivo Komisije št. 93/51/EGS o predpisih za premeščanje nekaterih rastlin, rastlinskih
proizvodov ali drugih predmetov prek varovanega območja (UL L št. 205 z dne 17. 8. 1993) s
spremembami,
– Direktivo Komisije št. 92/90/EGS o obveznostih pridelovalcev in uvoznikov rastlin,
rastlinskih proizvodov ali drugih predmetov in podrobnostih za njihovo registracijo (UL L št.
344 z dne 26. 11. 1992) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 92/105/EGS o določanju stopnje standardizacije za rastlinske potne
liste, ki se uporabljajo za premeščanje nekaterih rastlin, rastlinskih proizvodov ali drugih
predmetov znotraj Skupnosti, in določanju podrobnih postopkov za izdajo takih rastlinskih
potnih listov ter pogojev in podrobnih postopkov za njihovo zamenjavo (UL L št. 4 z dne 8. 1.
1993) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 93/50/EGS o določitvi nekaterih rastlin, ki niso navedene v delu A
Priloge V Direktive Sveta 77/93/EGS in katerih proizvajalci, skladišča ali distribucijski centri
na pridelovalnih območjih teh rastlin se navedejo v uradnem registru (UL L št. 205 z dne 17.
8. 1993) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 94/3/ES o postopku obveščanja o zadržanju pošiljke ali škodljivega
organizma, ki predstavlja neposredno fitosanitarno nevarnost, iz tretjih držav (UL L št. 32 z
dne 5. 2. 1994) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 95/44/ES o določitvi pogojev, pod katerimi je mogoče nekatere
škodljive organizme, rastline, rastlinske proizvode in druge predmete, iz Prilog I do V
Direktive Sveta 77/93/EGS, vnesti ali jih premeščati znotraj Skupnosti oziroma na nekaterih
njenih varovanih območjih v preskusne ali znanstvene namene in za delo pri žlahtnjenju (UL
L št. 184 z dne 3. 8. 1995) s spremembami,
– Direktivo Komisije št. 98/22/ES o minimalnih pogojih za opravljanje zdravstvenih
pregledov rastlin v Skupnosti in sicer tistih rastlin, rastlinskih proizvodov in drugih
predmetov, ki prihajajo iz tretjih držav in za katere se zdravstveni pregledi opravljajo na
mestih pregledov, ki niso v namembnem kraju (UL L št. 126 z dne 28. 4. 1998) s
spremembami,
– Uredbo Komisije št. 1040/2002/ES o podrobnih pravilih za izvajanje določb v zvezi z
dodeljevanjem finančnega prispevka Skupnosti za obvladovanje zdravstvenega varstva
rastlin in o razveljavitvi Uredbe št. 2051/97/ES (UL L, št. 157 z dne 15. 6. 2002), s
spremembami,
– Uredbo Komisije št. 998/2002/ES o podrobnih pravilih za izvajanje določb glede dodelitve
finančnih prispevkov Skupnosti za države članice z namenom krepitve infrastrukture za
zdravstvene preglede rastlin in rastlinskih proizvodov iz tretjih držav (UL L, št. 152 z dne 12.
6. 2002) s spremembami,
– Uredbo Sveta št. 2913/92/EGS (UL L, št. 302 z dne 19. 10. 1992) s spremembami, o
carinskem zakoniku Skupnosti,
– Uredbo Komisije št. 2454/93/EGS o določbah za izvajanje Uredbe Sveta št. 2913/92/EGS o
carinskem zakoniku Skupnosti (UL L št. 253 z dne 11. 10. 1993) s spremembami.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Določbe tega zakona se uporabljajo tudi za izvajanje ukrepov proti drugim rastlinskim
škodljivim organizmom, ki se pojavijo na ozemlju Republike Slovenije in zaradi množičnega
izbruha povzročajo gospodarsko škodo v kmetijstvu ali pomenijo nevarnost za zdravstveno
varstvo semenskega materiala rastlin.
2. člen
(namen)
September 2011
Zdravstveno varstvo rastlin je namenjeno:
– varstvu rastlin in rastlinskih proizvodov pred škodljivimi organizmi;
– preprečevanju vnosa in širjenja ter zatiranju škodljivih organizmov z zagotavljanjem
fitosanitarnih ukrepov;
– ugotavljanju in določanju škodljivih organizmov;
– omogočanju optimalne pridelave rastlin in trgovanja z njimi;
– varovanju okolja z izvajanjem stalnega nadzora škodljivih organizmov, z uvajanjem
biotičnega varstva rastlin in z opazovalno napovedovalno dejavnostjo;
– usmerjanju in spremljanju razvoja dejavnosti za varovanje zdravja rastlin;
– skrbi za izobraževanje in osveščanje prebivalstva o varovanju zdravja rastlin.
2.a člen
(naloge)
Za uresničevanje namenov zdravstvenega varstva rastlin iz prejšnjega člena se izvajajo zlasti
naslednje temeljne naloge:
– stalni zdravstveni nadzor rastočih rastlin, vključno z obdelanimi površinami (polja, nasadi,
drevesnice, rastlinjaki, laboratoriji, in podobno), prostoživečimi rastlinami ter rastlinami v
skladiščih ali med prevozom;
– spremljanje škodljivih organizmov in izvajanje ocen tveganja zaradi nevarnosti škodljivih
organizmov ter njihovo obvladovanje;
– fitosanitarni nadzor vnosa organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske proizvode, v
Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti,
– fitosanitarni nadzor zaradi izvoza pošiljk rastlin, za katere so predpisane posebne zahteve
zaradi varovanja zdravja rastlin;
– izvajanje posebnega nadzora škodljivih organizmov, zlasti fitosanitarnih pregledov,
načrtovanega spremljanja zdravstvenega stanja rastlin in sistematičnih raziskav;
– fitosanitarno potrjevanje, zlasti opravljanje fitosanitarnih pregledov rastlin in rastlinskih
proizvodov na ozemlju Republike Slovenije zaradi izdajanja fitosanitarnih spričeval,
rastlinskih potnih listov in drugih uradnih dokumentov;
– fitosanitarno ukrepanje;
– inšpekcijsko nadzorstvo v zvezi z zagotavljanjem zdravstvenega stanja rastlin;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1183

1184
– opravljanje drugih nalog, določenih v tem zakonu in drugih predpisih.
2.b člen
(odgovorni uradni organi)
Naloge iz prejšnjega člena opravljajo odgovorni uradni organi v Republiki Sloveniji:
– ministrstvo, pristojno za zdravstveno varstvo rastlin (v nadaljnjem besedilu: ministrstvo),
– osrednji odgovorni uradni organ za zdravstveno varstvo rastlin, ustanovljen z uredbo
vlade, izdano na podlagi zakona, ki ureja državno upravo (v nadaljnjem besedilu: Uprava),
– pristojni organ za inšpekcijsko nadzorstvo,
– pravne osebe na podlagi javnega pooblastila iz 68. člena tega zakona,
– pristojni carinski organ.
Kadar odgovorni uradni organi iz druge, tretje in četrte alinee prejšnjega odstavka ter
izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin iz 60. člena tega zakona opravljajo naloge
iz prejšnjega člena, se štejejo za uradno državno organizacijo za varstvo rastlin po
mednarodni konvenciji, ki ureja varstvo rastlin.
Organi iz prvega odstavka tega člena pri opravljanju nalog iz prejšnjega člena uporabljajo
posebno označbo, s katero izkazujejo, da te naloge opravljajo kot uradna državna
organizacija. Obliko označbe in način njene uporabe določi minister, pristojen za
zdravstveno varstvo rastlin.
3. člen
(pomen izrazov)
Izrazi, uporabljeni v tem zakonu, imajo naslednji pomen:
1. Zdravstveno varstvo rastlin je varovanje zdravja rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov pred škodljivimi organizmi s pomočjo fitosanitarnih ukrepov.
2. Rastline so žive rastline in določeni živi deli takih rastlin, vključno s semeni.
Za žive dele rastlin se štejejo:
– plodovi v botaničnem smislu, razen tistih, ki so konzervirani z globokim zamrzovanjem,
– vrtnine, razen tistih, ki so konzervirane z globokim zamrzovanjem,
– gomolji, čebulice, korenike in drugi podzemni organi za razmnoževanje,
– rezano cvetje,
– veje z listi ali iglicami,
– posekana drevesa z ohranjenimi listi ali iglicami,
– listi, listje,
– tkivne kulture,
– živ cvetni prah,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– cepiči za okuliranje, potaknjenci, cepiči,
– katerikoli drug del rastlin, ki bi lahko bil določen po postopku iz drugega odstavka 18.
člena direktive Sveta št. 2000/29/ES (UL L št. 169 z dne 10. 7. 2000) z vsemi spremembami.
Seme pomeni seme v botaničnem pomenu, razen tistega, ki ni namenjeno setvi.
3. Rastlinski proizvodi so proizvodi rastlinskega izvora, nepredelani ali obdelani s
preprostimi postopki in ki niso rastline iz prejšnje točke. Za rastlinski proizvod se šteje tudi
les, če je v celoti ali delno ohranil svojo naravno okroglo površino, z lubjem ali brez njega, ali
če gre za sekance, iveri, žagovino, lesne odpadke ali ostanke in če se uporabi pri prevozu
kakršnih koli predmetov v obliki pregradnega materiala, podpornega lesa ali palet v
primeru, da pomeni nevarnost za zdravje rastlin.
4. Saditev je namestitev rastlin, da bi zagotovili njihovo nadaljnjo rast in generativno ali
vegetativno razmnoževanje.
5. Rastline za saditev so:
– rastline, ki so že posajene in bodo ostale posajene ali bodo presajene,
– rastline, ki še niso posajene, a so namenjene saditvi.
6. Škodljivi organizmi pomenijo katerokoli vrsto, sev ali biotip rastline, živali ali patogenega
povzročitelja, ki so škodljivi rastlinam ali rastlinskim proizvodom.
7. Nadzorovani predmeti so zemljišča, skladiščni prostor, embalaža, prevozno sredstvo,
zabojnik, zemlja ali kateri koli drug organizem, predmet ali snov, ki lahko vsebuje ali širi
škodljive organizme in ki zahteva uvedbo fitosanitarnih ukrepov.
8. Pošiljka je količina blaga, ki jo spremlja en sam dokument, potreben za carinske ali druge
formalnosti, kot na primer eno samo fitosanitarno spričevalo ali en sam alternativni
dokument ali žig. Pošiljko lahko sestavlja ena ali več partij.
9. Fitosanitarni ukrep je zakonodajni, upravni ali drug postopek, ki se izvede v skladu s tem
zakonom, da se prepreči vnos oziroma širjenje škodljivih organizmov.
10. Fitosanitarni predpis pomeni ta zakon in vse predpise, izdane na njegovi podlagi, ter
mednarodne pogodbe s področja zdravstvenega varstva rastlin, ki obvezujejo Republiko
Slovenijo.
11. Država porekla pomeni državo, v kateri so bile pridelane rastline, iz katerih so rastlinski
proizvodi.
12. Premeščanje je vsako premikanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov izven mesta pridelave na ozemlju Evropske skupnosti (v nadaljnjem besedilu:
Skupnosti).
13. Mesto pridelave je posest ali skupina zemljišč, ki je posamezna pridelovalna enota z
vsemi pripadajočimi objekti, stroji in opremo.
14. Vnos iz tretjih držav je vnos pošiljke in škodljivih organizmov na carinsko območje
Skupnosti, ne glede na to, kakšna raba ali uporaba je bila v skladu s tem zakonom in v skladu
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1185

1186
s carinskimi predpisi dovoljena za rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete,
razen vnosa zaradi tranzita.
15. Vnos škodljivega organizma je tudi vsak vstop škodljivega organizma na območje, kjer še
ni navzoč ali je navzoč v omejenem obsegu.
16. Izvoz je vsak iznos pošiljk s carinskega območja Skupnosti in zajema tudi ponovni izvoz
ter začasni izvoz.
17. Tranzit je vsako premeščanje blaga pod carinskim nadzorom z enega mesta na drugega
na carinskem območju Skupnosti, kot je določeno v 91. členu Uredbe Sveta št. 2913/92/EGS
(UL L, št. 302 z dne 19. 10. 1992) o carinskem zakoniku Skupnosti.
18. Fitosanitarno spričevalo je potrdilo o zdravstvenem stanju pošiljke, ki ga izda pristojni
organ za zdravstveno varstvo rastlin, praviloma v državi porekla in spremlja pošiljko, ki se
vnaša iz tretjih držav, izvaža ali prevaža v tranzitu.
19. Fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz je potrdilo o zdravstvenem stanju pošiljke, ki
ga izda pristojni organ za zdravstveno varstvo rastlin države, v katero se je pošiljka vnesla iz
tretjih držav oziroma se je skladiščila, ponovno pakirala ali razdeljevala in spremlja pošiljko,
ki se ponovno izvaža.
20. Rastlinski potni list je uradna etiketa ali druga uradna oznaka, ki potrjuje, da rastline,
rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti, ki se premeščajo na ozemlju Skupnosti,
izpolnjujejo zahteve zdravstvenega varstva rastlin, v skladu s predpisi Skupnosti, ki urejajo
zdravstveno varstvo rastlin.
21. Imetniki rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (v nadaljnjem
besedilu: imetniki) so fizične in pravne osebe, ki so njihovi lastniki oziroma se ukvarjajo z
njihovo pridelavo, predelavo, gospodarjenjem, prodajo ali drugo uporabo.
22. Stalni nadzor škodljivih organizmov je uradni postopek zbiranja in shranjevanja
podatkov o navzočnosti škodljivih organizmov ali njihovi odsotnosti, na podlagi
fitosanitarnih pregledov, spremljanja zdravstvenega stanja, sistematičnih raziskav ali drugih
postopkov ter na podlagi drugih razpoložljivih virov.
23. Fitosanitarni pregled je pregled listin, pregled istovetnosti in zdravstveni pregled rastlin,
rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov z namenom, da se ugotovi navzočnost
škodljivih organizmov oziroma skladnost s fitosanitarnimi predpisi.
24. Inšpekcijsko spremljanje zdravstvenega stanja je stalni inšpekcijski postopek preverjanja
zdravstvenega stanja rastlin.
25. Uradni vzorec je vzorec, ki ga odvzame pristojni inšpektor oziroma druga uradna oseba
po tem zakonu.
26. Tretje države so države, ki niso države članice Evropske unije.
27. Vstopno mesto je mesto, kjer so rastline, rastlinski proizvodi in drugi nadzorovani
predmeti prvič vneseni na carinsko območje Skupnosti:
– letališče v primeru zračnega prevoza,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– pristanišče v primeru pomorskega ali rečnega prevoza,
– postaja v primeru železniškega prevoza ter
– mesto carinskega urada, odgovornega za območje, kjer se prečka meja Skupnosti, v
primeru kateregakoli drugega prevoza.
28. Uradni organ vstopnega mesta je odgovorni uradni organ v državi članici, pristojen za
fitosanitarne preglede na vstopnem mestu.
29. Uradni organ namembnega območja je odgovorni uradni organ v državi članici, pristojen
za fitosanitarne preglede na vstopnem mestu, kjer je carinski urad namembnega območja.
30. Carinski urad vstopnega mesta je urad vstopnega mesta iz 27. točke tega člena.
31. Carinski urad namembnega območja je urad namembnega območja iz tretje točke 340.b
člena Uredbe Komisije št. 2454/93/EGS (UL L št. 253 z dne 11. 10. 1993).
32. Carinsko odobrena raba ali uporaba je carinsko odobrena raba ali uporaba iz 15. točke 4.
člena Uredbe Sveta št. 2913/92/EGS (UL L št. 302 z dne 19. 10. 1992) o uvedbi carinskega
zakonika skupnosti (v nadaljnjem besedilu: carinski zakonik Skupnosti).
33. Seznami škodljivih organizmov ter seznami rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, so seznami iz prilog Direktive Sveta št. 2000/29/ES (UL L št. 169 z
dne 10. 7. 2000) s spremembami (v nadaljnjem besedilu: direktiva), in sicer:
– seznam I.A je seznam iz priloge I, del A;
– seznam I.B je seznam iz priloge I, del B;
– seznam II.A je seznam iz priloge II, del A;
– seznam II.B je seznam iz priloge II, del B;
– seznam III.A je seznam iz priloge III, del A;
– seznam III.B je seznam iz priloge III, del B;
– seznam IV.A je seznam iz priloge IV, del A;
– seznam IV.B je seznam iz priloge IV, del B;
– seznam V.A je seznam iz priloge V, del A;
– seznam V.B je seznam iz priloge V, del B;
– seznam VI. je seznam iz priloge VI.
34. Uradna oseba je po tem zakonu tudi oseba, ki je zaposlena v odgovornem uradnem
organu, ki izvaja naloge na podlagi javnega pooblastila v skladu s tem zakonom.
35. Množični izbruh rastlinskih škodljivih organizmov je nenaden izbruh in hitro širjenje neke
rastlinske bolezni (epifitocija) ali škodljivca (kalamiteta), ko glede na zastopanost, čas, kraj in
prizadete vrste rastlin rastlinski škodljivi organizmi presegajo pričakovano število primerov
in obseg pojava.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1187

1188
36. Ocena tveganja je postopek vrednotenja bioloških ali drugih znanstvenih in
gospodarskih dokazov, na podlagi katerih se ugotovi, ali bi morali uvesti ukrepe za nadzor
nad škodljivimi organizmi, in določi intenzivnost uporabljenih fitosanitarnih ukrepov.
3.a člen
(uradna izjava ali ukrep)
Šteje se, da je izjava ali ukrep uraden, če ga dajo ali sprejmejo:
– uradne državne organizacije za varstvo rastlin tretje države ali v njihovem imenu drugi
javni uslužbenci, ki so strokovno usposobljeni in pooblaščeni, za dajanje izjav ali odrejanje
ukrepov v zvezi z izdajo fitosanitarnih spričeval in fitosanitarnih spričeval za ponovni izvoz ali
njihove elektronske inačice,
– javni uslužbenci, ki so zaposleni v enem od odgovornih uradnih organov države članice, in
drugi izvajalci javnih pooblastil, če nimajo osebnih koristi od rezultatov ukrepov, ki jih
sprejmejo, in če so za to usposobljeni, v vseh drugih primerih.
Republika Slovenija zagotavlja usposabljanje javnih uslužbencev oziroma izvajalcev javnih
pooblastil iz druge alinee prejšnjega odstavka za pravilno uporabo predpisov, ki urejajo
zdravstveno varstvo rastlin.
Uprava v skladu s programom in smernicami, sprejetimi po postopku iz drugega odstavka
18. člena direktive, sprejme program usposabljanja oseb iz tega člena.
II. ZDRAVSTVENO VARSTVO RASTLIN
4. člen
(izvajalci zdravstvenega varstva rastlin)
Zdravstveno varstvo rastlin je pravica in obveznost Republike Slovenije, njenih organov ter
izvajalcev javnih pooblastil, izvajalcev javne službe zdravstvenega varstva rastlin in
imetnikov (v nadaljnjem besedilu: izvajalci zdravstvenega varstva rastlin).
5. člen
(obveznosti organov Republike Slovenije in izvajalcev javne službe)
Organi Republike Slovenije in izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin morajo
izvajati oziroma sodelovati pri izvajanju stalnega nadzora rastlin, rastlinskih proizvodov,
zemljišč, prostorov za skladiščenje, predelavo in hrambo rastlin in rastlinskih proizvodov,
sredstev za prevoz rastlin in rastlinskih proizvodov ter drugih nadzorovanih predmetov, z
namenom ugotavljanja in poročanja o pojavu in širjenju škodljivih organizmov ter njihovega
zatiranja.
O vseh novih ali nepričakovanih pojavih škodljivih organizmov s seznamov I.A in II.A morajo
izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin nemudoma obvestiti pristojnega
inšpektorja in upravo.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Na področju zdravstvenega varstva rastlin v gozdarstvu so organi Republike Slovenije in
izvajalci javne službe dolžni ravnati v skladu s tem zakonom in v skladu s predpisi, ki urejajo
področje gozdarstva.
6. člen
September 2011
(obveznosti imetnikov)
Imetniki morajo pregledovati gojene rastline, vključno z obdelovalnimi površinami (polja,
nasadi, drevesnice, vrtovi, rastlinjaki), prostorastoče rastline, prostore za skladiščenje,
predelavo in hrambo rastlin in rastlinskih proizvodov, sredstva za prevoz rastlin in rastlinskih
proizvodov ter druge nadzorovane predmete, ki jih imajo v lasti ali drugi uporabi oziroma jih
obdelujejo ali uporabljajo, z namenom ugotavljanja pojava in širjenja škodljivih organizmov.
O vseh novih ali nepričakovanih pojavih škodljivih organizmov s seznamov I.A in II.A morajo
imetniki nemudoma obvestiti pristojnega inšpektorja oziroma izvajalce javne službe
zdravstvenega varstva rastlin, ki o tem obvestijo upravo. Izvajati morajo ukrepe za
preprečevanje širjenja oziroma zatiranje škodljivih organizmov, ki jih določi uprava.
Če imetnik ne izvede ukrepov iz prejšnjega odstavka, pristojni inšpektor odredi njihovo
izvedbo na stroške imetnika.
Ne glede na določbe drugega odstavka tega člena morajo imetniki, ki so lastniki, ali drugi
uporabniki gozdov, o vseh novih ali nepričakovanih pojavih škodljivih organizmov s
seznamov I.A in II.A iz drugega odstavka 7. člena tega zakona, nemudoma obvestiti javno
gozdarsko službo, določeno v zakonu, ki ureja varstvo gozdov, ki o tem obvesti upravo.
Obveznost obveščanja iz tega člena velja tudi za katerokoli drugo osebo, ki zaradi narave
svojega dela sumi ali opazi nov ali nepričakovan pojav škodljivih organizmov.
III. PREPREČEVANJE VNOSA IN ŠIRJENJA TER ZATIRANJE ŠKODLJIVIH ORGANIZMOV
1. Skupne določbe
A) Škodljivi organizmi, rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti
7. člen
(seznami škodljivih organizmov)
Škodljivi organizmi se glede na nevarnost za zdravje in obstoj posameznih vrst rastlin ter
glede na nevarnost povzročitve velike ekonomske škode razvrstijo v sezname. Za
preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov se izvaja stalni nadzor škodljivih
organizmov ter ukrepi po tem zakonu.
Škodljivi organizmi, ki se štejejo za posebej nevarne rastlinam in rastlinskim proizvodom, so
razvrščeni v naslednje sezname:
– seznam I.A in seznam II.A, ki se nanašata na celotno ozemlje Skupnosti;
– seznam I.B in seznam II.B, ki se nanašata na določena varovana območja.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1189

1190
Ukrepe za preprečevanje vnosa, širjenja ter za zatiranje škodljivih organizmov iz tega člena
predpiše minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18.
člena direktive.
8. člen
(seznami rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov)
Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti, s katerimi se lahko prenašajo škodljivi
organizmi iz drugega odstavka prejšnjega člena in ki pomenijo nevarnost za zdravstveno
varstvo rastlin, so razvrščeni v naslednje sezname:
– seznam III.A, ki se nanaša na prepoved vnosa;
– seznam III.B, ki se nanaša na prepoved vnosa v določena varovana območja;
– seznam IV.A, ki se nanaša na posebne fitosanitarne zahteve, ki morajo biti izpolnjene za
vnos in premeščanje;
– seznam IV.B, ki se nanaša na posebne fitosanitarne zahteve, ki morajo biti izpolnjene za
vnos na določena varovana območja in premeščanje po njih;
– seznam V.A, ki se nanaša na obvezen uradni zdravstveni pregled, vsebuje:
a) seznam V.A, oddelek I, ki določa namestitev rastlinskega potnega lista,
b) seznam V.A, oddelek II, ki določa namestitev rastlinskega potnega lista za določena
varovana območja;
– seznam V.B, ki se nanaša na obvezen uradni zdravstveni pregled preden je dovoljen vstop
v Skupnost, vsebuje:
a) seznam V.B, oddelek I, ki se nanaša na prenos škodljivih organizmov, pomembnih za vso
Skupnost,
b) seznam V.B, oddelek II, ki se nanaša na prenos škodljivih organizmov, pomembnih za
določena varovana območja;
– seznam VI, ki se nanaša na rastline in rastlinske proizvode, za katere se lahko uporabijo
posebni ukrepi.
Ukrepe za rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete s seznamov iz prejšnjega
odstavka predpiše minister, v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega
odstavka 18. člena direktive.
9. člen
(pojav škodljivega organizma)
Če se na ozemlju Republike Slovenije pojavi škodljiv organizem s seznamov I.A in II.A,
oziroma s seznamov I.B ali II.B, za katerega je Evropska komisija (v nadaljnjem besedilu:
Komisija) priznala Republiki Sloveniji status varovanega območja, ali se pojavijo simptomi na
rastlini, rastlinskih proizvodih ali nadzorovanih predmetih, na podlagi katerih se sumi na
okužbo s škodljivim organizmom s seznamov I.A, II.A, I.B ali II.B, morajo izvajalci
zdravstvenega varstva rastlin o tem takoj na predpisan način obvestiti Upravo.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Imetnik mora zavarovati rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete ter
preprečiti stik z drugimi rastlinami, rastlinskimi proizvodi in nadzorovanimi predmeti na
način, ki ga določi pristojni inšpektor ali uradna oseba, ki je izvajalec javnega pooblastila po
tem zakonu.
September 2011
Način obveščanja iz prvega odstavka tega člena predpiše minister.
10. člen
(ugotovitev škodljivega organizma)
V primeru suma iz prvega odstavka prejšnjega člena se odvzame uradni vzorec in pošlje v
laboratorij, ki opravlja diagnostične preiskave. Ta potrdi ali ovrže sum na okužbo s škodljivim
organizmom in poskusi ugotoviti vzrok okužbe. Ob tem mora zagotoviti tak način ravnanja z
uradnim vzorcem, da ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov ter da zagotovi
identiteto vzorca.
Diagnostične preiskave iz prejšnjega odstavka opravlja laboratorij, ki mu je dodeljeno javno
pooblastilo iz prvega oziroma drugega odstavka 68. člena tega zakona, za izvajanje nalog iz
5. točke 76. člena tega zakona.
Ko je ugotovljena okužba s škodljivim organizmom, pristojni inšpektor odredi za rastline,
rastlinske proizvode in nadzorovane predmete enega ali več naslednjih ukrepov: uničenje,
drugačno odstranitev, tretiranje oziroma druge predpisane ukrepe. Nadaljnje ukrepe za
obvladovanje žarišča okužbe lahko pristojni inšpektor odredi na podlagi vizualnih znamenj
brez odvzema vzorcev.
Pristojni inšpektor odredi ukrepe iz prejšnjega odstavka za škodljive organizme:
– s seznamov I.A ali II.A ali
– na varovanem območju s seznamov I.B ali II.B ali
– ki na podlagi ocene tveganja iz 6. točke 76. člena tega zakona pomenijo nevarnost za
zdravstveno varstvo semenskega materiala rastlin oziroma
– za katere je določeno posebno nadzorovano območje iz 12. člena tega zakona.
Uprava določi obseg žarišča okužbe. O pojavu in nevarnosti škodljivega organizma ter o
obsegu obvesti organizacije, službe in imetnike rastlin ter jih seznani z najpomembnejšimi
ukrepi, s katerimi lahko preprečujejo okužbo s škodljivimi organizmi.
Minister predpiše ukrepe iz tretjega odstavka tega člena.
11. člen
(objavljanje podatkov o škodljivih organizmih)
Uprava na predpisan način vodi evidence o pojavih in ugotovitvah škodljivih organizmov in
druge potrebne evidence o stalnem nadzoru, z namenom obveščanja na državni in
mednarodni ravni.
Podrobnejšo vsebino, obliko in način vodenja evidenc iz prejšnjega odstavka predpiše
minister.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1191

1192
Podatke o pojavu na novo odkritega škodljivega organizma s seznamov I.A in II.A v Republiki
Sloveniji se lahko daje ali objavlja le na predpisan način.
Prepovedano je dajati ali objavljati podatke o pojavu na novo odkritega škodljivega
organizma s seznamov I.A in II.A v Republiki Sloveniji brez odobritve uprave.
Minister izda predpis iz tretjega odstavka tega člena.
12. člen
(posebno nadzorovano območje)
Posebno nadzorovano območje je okuženo ali ogroženo ali neokuženo območje, na katerem
se na predpisan način zagotavlja zdravstveno varstvo rastlin.
Ko se ugotovi škodljivi organizem in dokler traja nevarnost zaradi njegove navzočnosti,
pristojni inšpektor, glede na vrsto škodljivega organizma, označi mesto okužbe, odredi
predpisane ukrepe ter obvešča imetnike na mestu okužbe na predpisan način.
Meje okuženega, ogroženega in neokuženega območja, ukrepe za ugotavljanje,
preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov, pogoje za prenehanje odrejenih
ukrepov in način obveščanja predpiše minister.
12.a člen
(posebno nadzorovano območje množičnega izbruha)
Ne glede na določbe prejšnjega člena se za posebno nadzorovano območje šteje tudi
območje, na katerem se ugotovi množični izbruh škodljivih organizmov.
Če se na ozemlju Republike Slovenije pojavi množični izbruh škodljivih organizmov, morajo
izvajalci zdravstvenega varstva rastlin o tem na predpisan način obvestiti Upravo.
Na ozemlju iz prvega odstavka tega člena pristojni inšpektor oziroma druga uradna oseba po
tem zakonu odvzame uradni vzorec in ga pošlje v laboratorij, ki opravlja diagnostične
preiskave. Ta določi vrsto škodljivega organizma.
Na podlagi laboratorijskega izvida v skladu s 6. točko 76. člena tega zakona Uprava naredi
oceno tveganja. Če se na podlagi ocene tveganja ugotovi, da je treba uvesti ukrepe za
nadzor nad škodljivimi organizmi, Uprava predlaga ministru ukrepe za preprečevanje
širjenja in zatiranje škodljivih organizmov.
Vlada na predlog ministra določi meje posebno nadzorovanega območja, ukrepe za
preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov, stroške izvedbe predpisanih
ukrepov ter potrdi program izvedbe ukrepov za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih
organizmov.
Ocena tveganja in program ukrepov iz prejšnjega odstavka se upoštevata kot strokovna
podlaga v vseh nadaljnjih postopkih ocene škode zaradi rastlinskih škodljivih organizmov v
kmetijstvu.
13. člen
(varovano območje)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Območje, kjer eden ali več škodljivih organizmov niso ustaljeni, kljub ugodnim razmeram za
naselitev ali območje, v katerem obstaja nevarnost, da se bodo določeni škodljivi organizmi
ob ugodnih ekoloških razmerah naselili na določenih rastlinah, kljub dejstvu, da ti organizmi
niso ustaljeni, se lahko določi kot varovano območje.
Šteje se, da je škodljivi organizem na varovanem območju ustaljen, če je znano, da se tam
pojavlja in niso bili uvedeni nobeni fitosanitarni ukrepi za njegovo izkoreninjenje ali, če so se
takšni ukrepi izkazali za neučinkovite v obdobju vsaj dveh zaporednih let.
Na območju, kjer eden ali več škodljivih organizmov niso ustaljeni, kljub ugodnim razmeram
za naselitev in je bilo na predpisan način priznano kot varovano območje, mora uprava na
predpisan način izvajati oziroma zagotoviti izvajanje rednih in sistematičnih raziskav o
navzočnosti organizmov, glede katerih je bilo varovano območje priznano.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše varovana območja, podrobnejše pogoje za izvajanje sistematičnih
raziskav in seznam varovanih območij.
September 2011
B) Prepovedi in omejitve
14. člen
(prepoved vnosa in širjenja škodljivih organizmov)
Prepovedan je vnos in širjenje škodljivih organizmov s seznamov I.A in II.A.
Na varovanem območju sta prepovedana tudi vnos in širjenje škodljivega organizma s
seznamov I.B in II.B, za katerega je območje priznano kot varovano.
Za vnos iz prvega in drugega odstavka tega člena se šteje vsak nameren ali nenameren vstop
škodljivih organizmov na ozemlje Republike Slovenije iz tretje države ali iz druge države
članice.
Vnos in širjenje drugih vrst škodljivih organizmov se lahko prepove ali omeji, če obstaja
nevarnost za zdravstveno varstvo rastlin na ozemlju Skupnosti, in sicer za:
– organizme, za katere se utemeljeno sumi, da so škodljivi za rastline ali rastlinske
proizvode, pa niso navedeni v seznamih I.A, I.B, II.A in II.B,
– organizme navedene v seznamu II.A in II.B, ki se pojavljajo na drugih rastlinah ali
rastlinskih proizvodih, kot so navedeni v seznamu II.A in II.B, in za katere se utemeljeno
sumi, da so škodljivi za rastline ali rastlinske proizvode,
– organizme, ki so navedeni v seznamih I.A, I.B, II.A in II.B, ki so v izoliranem stanju in za
katere se šteje, da so škodljivi v tem stanju za rastline ali rastlinske proizvode.
V skladu s 75. členom tega zakona predstojnik uprave z odločbo določi nujne ukrepe za
preprečevanje ali omejitev vnosa in širjenja drugih vrst škodljivih organizmov iz prejšnjega
odstavka.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše ukrepe za preprečevanje ali omejitev vnosa in širjenja drugih vrst
škodljivih organizmov iz četrtega odstavka tega člena.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1193

1194
15. člen
(prepoved vnosa in premeščanja rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov)
Prepovedan je vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama
III.A.
Na varovano območje je prepovedan tudi vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov s seznama III.B, na katere se varovano območje nanaša.
Če niso izpolnjene predpisane fitosanitarne zahteve, je prepovedan vnos in premeščanje
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama IV.A.
Če niso izpolnjene predpisane fitosanitarne zahteve, je na varovana območja prepovedan
tudi vnos in premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s
seznama IV.B, na katere se varovano območje nanaša.
16. člen
(izjema za poskusno in raziskovalno delo ter žlahtnjenje)
Ne glede na določbe 14. in 15. člena tega zakona lahko znanstvene in raziskovalne
organizacije vnesejo iz tretjih držav ali premeščajo škodljive organizme s seznamov I.A, II.A,
I.B in II.B ter rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete s seznamov III.A, III.B,
IV.A in IV.B, če:
– jih uporabijo za poskusne, raziskovalne ali razvojne namene ali za delo pri žlahtnjenju
rastlin;
– izpolnjujejo predpisane pogoje glede strokovne in tehnične usposobljenosti, kar ugotovi
uprava z odločbo v upravnem postopku;
– imajo uvozno dovoljenje.
Uvozno dovoljenje iz prejšnjega odstavka izda uprava na podlagi vloge organizacije iz
prejšnjega odstavka.
Vloga vsebuje zlasti:
– podatke o vlagatelju (firma in sedež),
– podatke o škodljivih organizmih ali rastlinah, rastlinskih proizvodih in nadzorovanih
predmetih.
Uprava vodi evidenco o vnosih iz prvega odstavka tega člena.
Minister, v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše pogoje glede strokovne in tehnične usposobljenosti, podrobnejšo
vsebino vloge in obrazec uvoznega dovoljenja iz tega člena.
17. člen
(izjeme za vnos)
Ne glede na določbe 14. in 15. člena tega zakona lahko Uprava v skladu s predpisanimi
pogoji in če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov, v posameznih primerih dovoli
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
izjemen vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki se gojijo ali
uporabljajo v neposredni bližini državne meje, če so namenjeni uporabi v Republiki Sloveniji
v neposredni bližini te državne meje.
Ne glede na določbe 14. in 15. člena tega zakona lahko Uprava, v skladu z odločitvijo,
sprejeto po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive, v posameznih primerih dovoli:
September 2011
– vnos rastlin v primeru blage okužbe s škodljivimi organizmi, razen rastlin za saditev;
– vnos rastlin za saditev, v primeru določenih toleranc za škodljive organizme iz oddelka II
seznama II.A, ki velja le za rastline, ki so bile predhodno izbrane v dogovoru s pristojnim
organom za zdravstveno varstvo rastlin države članice in na podlagi ustrezne analize
nevarnosti škodljivih organizmov.
Uprava vodi evidenco o izjemnih vnosih iz tega člena.
Podrobnejše pogoje za izjemen vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov iz prvega odstavka tega člena predpiše minister, v skladu s predpisom, sprejetim
po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive.
18. člen
(izjeme)
Če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov v Skupnosti se določbe 14. in 15. člena
tega zakona ne uporabljajo:
– za pošiljke, ki so v tranzitu, in sicer preko ozemlja tretje države ali med dvema tretjima
državama preko ozemlja Skupnosti, ne da bi se spremenil njihov carinski status;
– za majhne količine rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, vključno z
živili ali krmo, če jih uporabi lastnik ali prejemnik za neindustrijske ali nekomercialne
namene ali za uživanje med prevozom.
Za majhne količine se štejejo zlasti sadje in sveže vrtnine, razen krompirja, rezano cvetje
oziroma šopki, seme v izvirnem pakiranju, razen semenskega krompirja, okrasne čebulice,
novoletne jelke brez korenin, sobne rastline v lončkih, balkonske rastline, ki so namenjene
izključno za samooskrbo končnemu potrošniku, v količinah, ki jih predpiše minister.
C) Register pridelovalcev, predelovalcev, uvoznikov in distributerjev rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov
19. člen
(register)
S pridelavo, predelavo, vnosom iz tretjih držav in distribucijo rastlin, rastlinskih proizvodov
in nadzorovanih predmetov s seznamov V.A in V.B, se lahko ukvarjajo samo pravne in fizične
osebe, ki izpolnjujejo predpisane pogoje za opravljanje registrirane oziroma prijavljene
dejavnosti in so vpisane v register pridelovalcev, predelovalcev, uvoznikov in distributerjev
rastlin, rastlinskih proizvodov in drugih nadzorovanih predmetov (v nadaljnjem besedilu:
register) iz tega zakona.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1195

1196
Vpis v register je obvezen za naslednje zavezance:
– pridelovalce, predelovalce in distributerje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov s seznama V.A;
– uvoznike rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama V.B;
– pridelovalce določenih rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki niso
navedeni na seznamu V.A, ter zbirne in distribucijske centre na območju pridelave.
Register vzpostavi in vodi uprava.
20. člen
(vpis v register)
Zavezanci iz prejšnjega člena morajo biti za vpis v register strokovno usposobljeni za
zdravstveno varstvo rastlin ali zagotoviti strokovno usposobljeno odgovorno osebo (v
nadaljnjem besedilu: odgovorna oseba za zdravstveno varstvo rastlin) za izvajanje
obveznosti iz 22. člena tega zakona. Podrobnejše kriterije glede strokovne usposobljenosti
predpiše minister.
Vlogo za vpis v register morajo zavezanci podati pri upravi na predpisanem obrazcu.
Vloga mora vsebovati zlasti:
– identifikacijske podatke vlagatelja: osebno ime in naslov stalnega ali začasnega
prebivališča ali firmo in sedež; odgovorno osebo; davčno številko; matično številko
poslovnega subjekta oziroma KMG-MID številko kmetijskega gospodarstva in številko
subjekta iz Registra kmetijskih gospodarstev, pravno organizacijsko obliko; vrsto dejavnosti;
– identifikacijske podatke odgovorne osebe za zdravstveno varstvo rastlin vlagatelja: osebno
ime in naslov stalnega ali začasnega prebivališča ter davčno številko in enotno matično
številko občana.
Obrazec in podrobnejšo vsebino vloge iz drugega in tretjega odstavka tega člena predpiše
minister.
Odločbo o vpisu v register izda uprava najkasneje v treh mesecih po prejemu popolne vloge.
Če zavezanec preneha izpolnjevati predpisane pogoje iz prvega odstavka tega člena ali ne
izpolnjuje obveznosti iz 22. člena tega zakona, uprava po uradni dolžnosti izda odločbo o
izbrisu iz registra. Pritožba zoper odločbo o izbrisu iz registra ne zadrži njene izvršitve.
Zavezanec se lahko ponovno vpiše v register, če izpolnjuje predpisane pogoje in obveznosti
iz prejšnjega odstavka, vendar ne prej kot v treh mesecih po pravnomočnosti odločbe o
izbrisu iz registra.
21. člen
(vsebina registra)
Register vsebuje zlasti naslednje podatke:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– neponovljivo registrsko številko oziroma KMG-MID številko kmetijskega gospodarstva in
številko subjekta;
September 2011
– osebno ime in naslov stalnega ali začasnega prebivališča ali firmo in sedež;
– odgovorno osebo pravne osebe;
– pravno organizacijsko obliko;
– davčno številko;
– matično številko poslovnega subjekta;
– vrsto dejavnosti;
– kmetijska zemljišča v uporabi po parcelah in vrstah rabe;
– odgovorno osebo za zdravstveno varstvo rastlin.
Register se lahko vodi v elektronski obliki.
Podrobnejšo vsebino in način vodenja registra predpiše minister.
22. člen
(obveznosti zavezancev iz registra)
Zavezanci iz registra morajo zlasti:
– voditi natančne podatke o pridelavi, predelavi in prometu rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, ki jih kupujejo za skladiščenje ali sajenje na posestvu, jih
pridelujejo ali jih odpošiljajo drugam in te listine hraniti najmanj eno leto;
– voditi in sproti dopolnjevati načrt mest, kjer se rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani
predmeti gojijo, pridelujejo, skladiščijo, shranjujejo ali uporabljajo;
– opravljati redne vizualne zdravstvene preglede rastlin na predpisan način;
– omogočiti dostop pristojnemu inšpektorju za opravljanje pregledov rastlin, prostorov in
listin ter jemanje uradnih vzorcev;
– nemudoma obvestiti upravo oziroma pristojnega inšpektorja o vseh nenavadnih pojavih in
izbruhih škodljivih organizmov, simptomih ali drugih posebnostih na rastlinah ter o pridelavi
in pojavu prepovedanih rastlinskih vrst;
– prijaviti upravi v predpisanem roku vse spremembe podatkov, ki se vodijo v registru;
– vsako leto do predpisanega roka prijaviti pristojnemu inšpektorju ali drugi uradni osebi iz
tega zakona obseg in kraj pridelave oziroma predelave rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov;
– sodelovati z upravo in s pristojnim inšpektorjem pri zagotavljanju zdravstvenega varstva
rastlin.
Minister predpiše način izvajanja zdravstvenih pregledov, roke, vsebino in način
posredovanja podatkov iz prejšnjega odstavka.
23. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1197

1198
(izjeme)
Ne glede na prvi in drugi odstavek 19. člena tega zakona so od vpisa v register izvzeti majhni
pridelovalci oziroma predelovalci, če je njihova celotna pridelava oziroma predelava in
prodaja rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov namenjena za
samooskrbo oziroma za končno uporabo fizičnih oseb na lokalnem trgu, ki se poklicno ne
ukvarjajo z rastlinsko pridelavo in predelavo in če ni nevarnosti za širjenje škodljivih
organizmov.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše podrobnejše kriterije za določitev majhnih pridelovalcev oziroma
predelovalcev in obsega lokalnega trga.
2. Vnos iz tretjih držav, izvoz in tranzit pošiljk
A) Vnos iz tretjih držav
24. člen
(vstopno mesto)
Pošiljke, za katere je obvezen fitosanitarni pregled, se lahko vnašajo iz tretjih držav le čez
določena vstopna mesta, kjer sta carinski urad in fitosanitarna inšpekcija.
Ne glede na določbe prejšnjega odstavka se pošiljke lesenega pakirnega materiala lahko
vnašajo iz tretjih držav tudi čez vstopna mesta, kjer je samo carinski urad.
Vstopna mesta za izvajanje fitosanitarnega pregleda po tem zakonu iz prvega odstavka tega
člena morajo izpolnjevati predpisane pogoje.
Za izpolnjevanje predpisanih pogojev za vstopna mesta iz prejšnjega odstavka Republika
Slovenija zagotavlja finančna sredstva v skladu s predpisi, ki urejajo zdravstveno varstvo
rastlin.
Vlada v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive,
predpiše minimalne pogoje iz tretjega odstavka tega člena in določi vstopna mesta.
25. člen
(vnos iz tretjih držav)
Za pošiljke rastlin, rastlinskih proizvodov ali nadzorovanih predmetov s seznama V.B, ki se
vnašajo iz tretje države na carinsko območje Skupnosti, velja od trenutka njihovega vstopa
carinski nadzor v skladu s carinskim zakonikom Skupnosti in tudi nadzor odgovornih uradnih
organov iz druge, tretje in četrte alinee 2.b člena tega zakona.
Za pošiljke iz prejšnjega odstavka je obvezen fitosanitarni pregled, ki ga na vstopnem mestu
opravi fitosanitarni inšpektor, razen pregleda lesenega pakirnega materiala, ki ga lahko
opravi pristojni carinski organ.
S fitosanitarnim pregledom pošiljke se ugotavlja zlasti, če:
– pošiljko spremlja veljavno fitosanitarno spričevalo ali fitosanitarno spričevalo za ponovni
izvoz ali drug alternativni dokument oziroma žig;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– je pošiljka istovetna z navedbami v dokumentih iz prejšnje alinee;
– pošiljka ni okužena s škodljivimi organizmi s seznama I.A in seznama II.A;
– pošiljka ne vsebuje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama
III.A;
– pošiljka izpolnjuje posebne fitosanitarne zahteve s seznama IV.A in, kjer je potrebno, če je
izpolnjena dopolnilna izjava o izpolnjevanju teh zahtev.
Fitosanitarni pregled se lahko opravi tudi pri pošiljkah, ki niso na seznamu V.B, če
fitosanitarni inšpektor ali pristojni carinski organ sumi, da obstaja nevarnost za zdravstveno
varstvo rastlin ali dvom o istovetnosti pošiljke.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše podrobnejšo vsebino fitosanitarnega pregleda iz tega člena, preverjanje
dokumentov in istovetnosti ter postopke za opravljanje zdravstvenih pregledov.
25.a člen
(fitosanitarno spričevalo)
Pošiljke iz prvega odstavka prejšnjega člena mora spremljati izvirno fitosanitarno spričevalo
ali izjemoma njegova uradno overjena kopija oziroma elektronska inačica fitosanitarnega
spričevala.
Ne glede na določbo prejšnjega odstavka se izjemoma lahko dovoli, da pošiljko spremlja
izvirni alternativni dokument ali žig.
Fitosanitarno spričevalo izda odgovorni uradni organ države porekla. Kadar so posebne
fitosanitarne zahteve s seznama IV.A oziroma IV.B izpolnjene za posamezne vrste pošiljk v
državi pošiljateljici, ki ni država porekla, lahko ta izda fitosanitarno spričevalo.
Za pošiljke iz prvega odstavka prejšnjega člena, ki so bile po izdaji izvirnega fitosanitarnega
spričevala v državi porekla odposlane, skladiščene, ponovno pakirane ali razdeljene v drugi
državi, ki ni država porekla, je potrebno, da izvirno fitosanitarno spričevalo ali njegovo
overjeno kopijo spremlja fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz, izdano v tej drugi državi.
Če pa so bile te pošiljke predhodno zaporedoma vnesene iz tretjih držav v več različnih
držav in je bilo izdano več kot eno fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz, jih morajo poleg
izvirnega fitosanitarnega spričevala ali njegove overjene kopije spremljati tudi vsa
fitosanitarna spričevala za ponovni izvoz ali njihove overjene kopije.
Fitosanitarno spričevalo ali fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz se izda v najmanj enem
uradnem jeziku Skupnosti in skladno z mednarodno konvencijo, ki ureja varstvo rastlin, ne
glede na to ali je tretja država izvoza ali ponovnega izvoza njena podpisnica.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše izjeme iz prvega in drugega odstavka tega člena in posamezne vrste
pošiljk iz tretjega odstavka tega člena.
25.b člen
(zmanjšana pogostnost pregledov)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1199

1200
Pogostnost fitosanitarnih pregledov določenih pošiljk iz prvega odstavka 25. člena tega
zakona se lahko zmanjša, razen pregleda listin.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše pošiljke in pogostnost preverjanja istovetnosti in zdravstvenih pregledov
teh pošiljk.
26. člen
(vnos iz tretjih držav v varovano območje)
Pošiljke s seznama V.B.II, ki se vnašajo iz tretjih držav v varovana območja, morajo poleg
pogojev, določenih v 25. členu tega zakona, izpolnjevati še naslednje pogoje:
– da niso okužene s škodljivimi organizmi s seznamov I.B in II.B;
– da ne vsebujejo rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama III.B;
– da izpolnjujejo posebne fitosanitarne zahteve s seznama IV.B.
27. člen
(poskusno in raziskovalno delo ter žlahtnjenje)
Pošiljke s seznama V.B, ki se vnašajo iz tretjih držav in so namenjene za poskusno,
raziskovalno ali razvojno delo ali za delo pri žlahtnjenju rastlin, morajo biti fitosanitarno
pregledane in jih mora spremljati uvozno dovoljenje iz 16. člena tega zakona in fitosanitarno
spričevalo države porekla.
28. člen
(posebnosti)
Če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov, lahko uprava pod pogoji iz 17. člena tega
zakona dovoli vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama
V.B, ki se gojijo ali uporabljajo v neposredni bližini državne meje, iz tretjih držav, brez
fitosanitarnega spričevala in fitosanitarnega pregleda, če so namenjeni uporabi v
neposredni bližini te državne meje.
29. člen
(izjeme)
Majhne količine rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama V.B se
v skladu z 18. členom tega zakona lahko vnašajo iz tretjih držav brez fitosanitarnega
spričevala in fitosanitarnega pregleda, razen tistih, ki so na seznamu III.A ali III.B.
30. člen
(dolžnosti uvoznikov in carinskih delavcev)
Uvozniki, prevozniki oziroma osebe, ki pošiljke iz prvega odstavka 25. člena tega zakona
vnašajo iz tretjih držav v Skupnost, morajo o prispetju teh pošiljk, ki se vnašajo iz tretjih
držav ali pretovarjajo med prevozom, obvestiti fitosanitarnega inšpektorja.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Carinski delavci ne smejo začeti s postopkom za začetek carinsko dovoljene rabe ali
uporabe, razen tranzita, dokler fitosanitarni inšpektor ne opravi fitosanitarnega pregleda
pošiljk iz prejšnjega odstavka in z odločbo dovoli vnos iz tretjih držav.
Na pošiljkah, ki se vnašajo iz tretjih držav, morajo uvozniki izvajati ukrepe, ki jih odredi
fitosanitarni inšpektor.
Posameznikom, ki prinesejo rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete v
Skupnost brez fitosanitarnega spričevala ali so rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani
predmeti na seznamu III.A ali III.B, razen majhnih količin iz 18. člena tega zakona, carinski
delavci prepovejo njihov vnos iz tretjih držav in jih izročijo fitosanitarnemu inšpektorju, ki
odredi predpisane ukrepe v skladu s tretjim odstavkom 10. člena tega zakona.
31. člen
September 2011
(postopek ob vnosu iz tretjih držav)
Fitosanitarni pregled pošiljk iz prvega odstavka 25. člena tega zakona se opravi na prvem
vstopnem mestu v Skupnosti, kjer se opravljajo druge uvozne administrativne formalnosti,
vključno s carinskimi.
Uvoznik mora vložiti prijavo za uvedbo fitosanitarnega in carinskega postopka iz prejšnjega
odstavka.
Če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov, se pregled istovetnosti in zdravstveni
pregled pošiljke lahko opravi tudi na uradno določenih mestih v notranjosti države ali v
drugi državi članici, pod carinskim nadzorom.
Uradni organ vstopnega mesta lahko po dogovoru z uradnim organom namembnega
območja odloči, da se preverjanje istovetnosti ali zdravstvene preglede pošiljk iz prvega
odstavka 25. člena tega zakona delno ali v celoti opravi na mestu, ki ni vstopno mesto. V
tem primeru mora pošiljko spremljati dokument, ki potrjuje, da se med prevozom do mesta,
ki ni vstopno mesto, ohrani istovetnost in zdravstveno stanje rastlin vse do zaključka
carinskega postopka.
Če dogovora iz prejšnjega odstavka ni, se ta pregled opravi na vstopnem mestu ali drugem
odobrenem mestu države članice, v kateri je to vstopno mesto.
Mesta za fitosanitarne preglede v Republiki Sloveniji, ki niso vstopna mesta, s skupno
odločbo določita Uprava in pristojni carinski organ na zahtevo uvoznika.
Komisija lahko kadarkoli vpogleda v seznam mest iz prejšnjega odstavka, ki ga vodi Uprava.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše:
– minimalne pogoje za opravljanje pregledov istovetnosti in zdravstvenih pregledov pošiljk
na mestu, ki ni vstopno mesto ter mesta, ki niso vstopna mesta iz tretjega odstavka tega
člena;
– obrazec prijave in dokument, ki spremlja pošiljko iz drugega oziroma četrtega odstavka
tega člena;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1201

1202
– način sodelovanja med uradnim organom vstopnega mesta, uradnim organom
namembnega območja, carinskim uradom vstopnega mesta in carinskim uradom
namembnega območja;
– ukrepe za ohranjanje istovetnosti partij in pošiljk in za varstvo pred širjenjem škodljivih
organizmov do zaključka carinskih postopkov.
32. člen
(potrditev ali zavrnitev vnosa iz tretjih držav)
Če so izpolnjeni pogoji iz 25. oziroma 26. člena tega zakona, fitosanitarni inšpektor po
opravljenem pregledu z odločbo dovoli vnos pošiljke iz tretjih držav in označi fitosanitarno
spričevalo ali fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz z vstopnim datumom in žigom
fitosanitarne inšpekcije.
Če pogoji oziroma eden od pogojev iz 25. oziroma 26. člena tega zakona niso izpolnjeni,
fitosanitarni inšpektor zadrži pošiljko in odredi enega od naslednjih ukrepov:
– uvedbo karantene do rezultatov uradnih ali diagnostičnih preiskav iz 10. člena tega
zakona,
– odstranitev okuženega dela pošiljke,
– zavrnitev vnosa celotne ali dela pošiljke v Skupnost,
– premestitev v namembni kraj izven Skupnosti pod uradnim nadzorom skladno z ustreznim
carinskim postopkom med njihovim premeščanjem po Skupnosti,
– ustrezno tretiranje, ali
– uničenje.
V primeru ukrepov iz tretje, četrte in šeste alinee prejšnjega odstavka fitosanitarni inšpektor
označi fitosanitarno spričevalo ali fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz z rdečim
trikotnim žigom, s čimer spričevali postaneta neveljavni.
Če se s fitosanitarnim pregledom ugotovi, da je del pošiljke okužen s škodljivimi organizmi s
seznamov I.A, I.B, II.A ali II.B, se lahko dovoli vnos preostalega dela pošiljke iz tretjih držav,
če ni suma na okužbo tega dela pošiljke in če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov.
Minister predpiše velikost žiga iz tretjega odstavka tega člena in podatke v njem ter v skladu
s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive, način
obveščanja o zadržanih pošiljkah.
33. člen
(druge pošiljke, ki se vnašajo iz tretjih držav)
Če iz spremnih listin drugih pošiljk, ki se vnašajo iz tretjih držav, izhaja, da ne vsebujejo
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama V.B, lahko fitosanitarni
inšpektor opravi fitosanitarni pregled, če obstaja utemeljen sum glede istovetnosti pošiljke
oziroma če obstaja nevarnost širjenja škodljivih organizmov.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Če po opravljenem fitosanitarnem pregledu fitosanitarni inšpektor še dvomi o istovetnosti
pošiljke, zlasti glede rodu, vrste ali izvora, se šteje, da pošiljka vsebuje rastline, rastlinske
proizvode in nadzorovane predmete s seznama V.B.
33.a člen
September 2011
(carinski organi)
Če pristojni carinski organ pri opravljanju rednega nadzora najde pošiljko iz prvega odstavka
25. člena tega zakona, ki ni prijavljena, ali pošiljko iz četrtega odstavka 25. člena tega
zakona, ali če pošiljka vsebuje rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete s
seznama III.A, zadrži pošiljko in o tem obvesti pristojnega fitosanitarnega inšpektorja, ki
opravi fitosanitarni pregled in odredi ukrepe iz 32. člena tega zakona.
Pristojni carinski organ, ki opravlja preglede iz drugega odstavka 25. člena tega zakona, za
pošiljke, ki izpolnjujejo pogoje iz prve oziroma druge alinee tretjega odstavka 25. člena tega
zakona, po opravljenem pregledu dovoli vnos pošiljke iz tretjih držav in označi uvozni
dokument z vstopnim datumom in žigom. Če pogoji niso izpolnjeni ali obstaja sum o
izpolnjevanju pogojev tretje, četrte ali pete alinee tretjega odstavka 25. člena tega zakona,
zadrži pošiljko in obvesti pristojnega fitosanitarnega inšpektorja, ki opravi fitosanitarni
pregled in odredi ukrepe iz 32. člena tega zakona.
34. člen
(črtan)
B) Izvoz
35. člen
(postopek ob izvozu)
Če za pošiljke, ki se izvažajo in so po poreklu iz Republike Slovenije, država, v katero se
izvaža, zahteva fitosanitarno spričevalo, fitosanitarni inšpektor pred izdajo fitosanitarnega
spričevala opravi fitosanitarni pregled pošiljke, da zagotovi izpolnjevanje predpisanih
fitosanitarnih zahtev države, v katero se pošiljka izvaža.
Če za pošiljke, ki se izvažajo in po poreklu niso iz Republike Slovenije, ampak so se v
Republiki Sloveniji skladiščile, ponovno pakirale ali razdeljevale, država, v katero se te
pošiljke izvažajo, zahteva fitosanitarno spričevalo, fitosanitarni inšpektor pred izdajo
fitosanitarnega spričevala za ponovni izvoz opravi fitosanitarni pregled pošiljk, da zagotovi
izpolnjevanje predpisanih fitosanitarnih zahtev države uvoznice.
Izdaja fitosanitarnega spričevala se šteje za uradno dejanje ali ukrep, ki ga opravi
fitosanitarni inšpektor, s katerim se potrjuje, da so izpolnjene določbe prvega in drugega
odstavka tega člena.
Minister predpiše v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18.
člena direktive, način izdaje, obliko in vsebino fitosanitarnega spričevala in fitosanitarnega
spričevala za ponovni izvoz.
36. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1203

1204
(dolžnosti izvoznikov)
Izvoznik mora podati vlogo za izdajo fitosanitarnega spričevala pri fitosanitarnem
inšpektorju v roku, ki ga predpiše minister.
Vloga za izdajo fitosanitarnega spričevala mora vsebovati zlasti:
– identifikacijske podatke vlagatelja: osebno ime in naslov stalnega ali začasnega
prebivališča ali firmo in sedež;
– podatke o pošiljki.
Podrobnejšo vsebino vloge iz prejšnjega odstavka predpiše minister.
Izvozniki morajo izvajati ukrepe, ki jih med fitosanitarnim pregledom pošiljk, namenjenih za
izvoz, odredi fitosanitarni inšpektor.
Izvozniki morajo po izdaji fitosanitarnega spričevala zagotoviti, da se pošiljka glede
opremljenosti z dokumenti, istovetnosti in zdravstvenega stanja do izstopa s carinskega
območja Skupnosti ne spremeni.
Minister predpiše način zagotavljanja opremljenosti, istovetnosti in zdravstvenega stanja ter
način ravnanja izvoznikov iz prejšnjega odstavka.
C) Tranzit
37. člen
(tranzit pošiljk)
Za pošiljke, ki so v tranzitu in so pakirane tako, da ni nevarnosti za širjenje škodljivih
organizmov na carinskem območju Skupnosti, fitosanitarni pregled ni obvezen.
Če pošiljka ni pakirana v skladu s prejšnjim odstavkom, je fitosanitarni pregled obvezen v
skladu z drugim odstavkom 25. člena tega zakona.
Ne glede na določbo prejšnjega odstavka se opravi le pregled dokumentacije in istovetnosti
pošiljke, ki ni pakirana v skladu s prvim odstavkom tega člena, če je na podlagi ocene
tveganja iz 6. točke 76. člena tega zakona ugotovljeno, da ni nevarnosti za širjenje škodljivih
organizmov na carinskem območju Skupnosti.
Minister predpiše način pakiranja in ravnanja s pošiljkami v tranzitu, način in obseg pregleda
iz tega člena ter določi ukrepe v skladu z drugim odstavkom 32. člena tega zakona.
3. Premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov
38. člen
(premeščanje)
Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti s seznama V.A, oddelek I in semena s
seznama IV.A se lahko premeščajo le, če je na njih ali na njihovi embalaži nameščen
rastlinski potni list ali je priložen prevoznemu sredstvu.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Pošiljke s seznama V.A, ki se premeščajo in so namenjene za poskusno, raziskovalno ali
razvojno delo ali za delo pri žlahtnjenju rastlin, morajo biti fitosanitarno pregledane in jih
mora spremljati rastlinski potni list.
39. člen
September 2011
(premeščanje v varovano območje)
Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti s seznama V.A, oddelek II in semena s
seznama IV.A se lahko premeščajo v ali znotraj varovanega območja le, če je na njih ali na
njihovi embalaži nameščen rastlinski potni list, ki je veljaven za varovano območje, ali je
priložen prevoznemu sredstvu in so izpolnjeni pogoji za premeščanje, ki jih podrobneje
predpiše minister.
Določbe prejšnjega odstavka se ne uporabljajo za premeščanje rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov skozi varovana območja ali iz varovanih območij pod
pogoji, ki jih predpiše minister.
40. člen
(izjeme)
Pri semenu s seznama IV.A se za rastlinske potne liste štejejo dokumenti, izdani v skladu s
predpisi, ki urejajo trženje uradno potrjenega semenskega materiala kmetijskih rastlin, če
dokazujejo izpolnjevanje zahtev s seznama IV.A in če je tako določeno v skladu s predpisom
ali aktom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive.
Ne glede na prvi odstavek 38. člena tega zakona se, če ni nevarnosti širjenja škodljivih
organizmov, brez rastlinskega potnega lista lahko premešča majhna količina rastlin,
rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama V.A in seme s seznama IV.A, če
je namenjena porabi med prevozom, samooskrbi oziroma končni prodaji fizičnim osebam, ki
niso tržni pridelovalci, na lokalnem trgu oziroma če jo premeščajo pridelovalci oziroma
predelovalci, kateri so lahko izvzeti iz vpisa v register v skladu s 23. členom tega zakona.
41. člen
(pridelava, predelava, uporaba)
Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti s seznama V.A, oddelek I, ki jih
pridelujejo, predelujejo ali uporabljajo zavezanci za vpis v register in so namenjeni
premeščanju, morajo biti fitosanitarno pregledani, da se ugotovi zlasti, da:
– niso okuženi s škodljivimi organizmi s seznamov I.A in II.A;
– izpolnjujejo posebne fitosanitarne zahteve s seznama IV.A.
Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti iz seznama V.A, oddelek II, ki so
namenjeni premeščanju v varovano območje, morajo biti fitosanitarno pregledani za
namene iz prejšnjega odstavka in da se ugotovi:
– da niso okuženi s škodljivimi organizmi s seznamov I.B in II.B;
– da izpolnjujejo posebne fitosanitarne zahteve s seznama IV.B.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1205

1206
Fitosanitarni pregledi iz prvega in drugega odstavka tega člena, se opravljajo redno, najmanj
v predpisanih časovnih obdobjih oziroma najmanj enkrat letno in vsaj vizualno.
Ne glede na določbe prejšnjega odstavka se za zagotavljanje zdravstvenega varstva rastlin
lahko izvajajo:
– naključni fitosanitarni pregledi ne glede na poreklo rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov kadarkoli in povsod tam, kjer se premeščajo, pridelujejo,
predelujejo, skladiščijo, prodajajo ali drugače uporabljajo, kot tudi v prostorih kupcev,
– uradna vzorčenja in testiranja vzorcev, da se ugotovi, ali rastline, rastlinski proizvodi in
nadzorovani predmeti izpolnjuje predpisane zahteve iz tega zakona.
Kadar pogoji za izdajo rastlinskega potnega lista niso izpolnjeni, pristojni inšpektor odredi
naslednje ukrepe v skladu s tretjim odstavkom 10. člena tega zakona:
– ustrezno tretiranje, ki mu sledi izdaja rastlinskega potnega lista, če se šteje, da so pogoji
izpolnjeni zaradi tretiranja,
– dovoljenje za premeščanje pod uradnim nadzorom v območja, kjer ne predstavljajo
dodatne nevarnosti,
– dovoljenje za premeščanje pod uradnim nadzorom na mesta za industrijsko predelavo,
– uničenje.
Če se med fitosanitarnimi pregledi ugotovi škodljivi organizem s seznama I.A, oddelek I ali
seznama II.A, oddelek I, pristojni inšpektor prepove premeščanje zadevnih rastlin,
rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov ter odredi ukrepe iz prejšnjega odstavka.
Če se med fitosanitarnimi pregledi ugotovi škodljivi organizem s seznama I.A, oddelek II ali
seznama II.A, oddelek II oziroma da niso izpolnjene posebne zahteve s seznama IV.A,
oddelek II, pristojni inšpektor za okuženi del rastlin, rastlinskih proizvodov ali nadzorovanih
predmetov odredi ukrepe iz petega odstavka tega člena.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše podrobnejši način fitosanitarnega pregleda iz prvega, drugega in tretjega
odstavka tega člena ter ukrepe iz tega člena.
42. člen
(rastlinski potni listi)
Rastlinski potni list pomeni uradno etiketo, ki jo pripravi odgovorni uradni organ v državi
članici in je lahko standardizirana na ravni Skupnosti za različne vrste rastlin ali rastlinskih
proizvodov.
Rastlinske potne liste se izdaja za rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete s
seznama V.A.
Rastlinske potne liste izdajajo za pridelane ali predelane rastline, rastlinske proizvode in
nadzorovane predmete s seznama V.A, ki so fitosanitarno pregledani v skladu s prejšnjim
členom:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– zavezanci za vpis v register iz prve in druge alinee drugega odstavka 19. člena tega zakona
(v nadaljnjem besedilu: upravičenci), če imajo za to dovoljenje Uprave, ali
September 2011
– izvajalci javnih pooblastil iz 68. člena tega zakona, ali
– Uprava, v primeru, da zavezanci iz 19. člena tega zakona ne pridobijo ali ne morejo
pridobiti dovoljenja za izdajo rastlinskih potnih listov.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše stopnjo standardizacije rastlinskega potnega lista in druge vrste uradnih
oznak za posebne vrste proizvodov iz prvega odstavka tega člena ter izdajanje rastlinskih
potnih listov iz drugega odstavka tega člena.
43. člen
(dovoljenje za izdajo rastlinskih potnih listov)
Uprava izda upravičencem dovoljenje za izdajo rastlinskih potnih listov, če izpolnjujejo
naslednje pogoje:
– da so vpisani v register iz 19. člena tega zakona;
– da so strokovno usposobljeni za zdravstveno varstvo rastlin ali da zagotovijo strokovno
usposobljeno odgovorno osebo za zdravstveno varstvo rastlin, ki skrbi za izvajanje
obveznosti iz 49. člena tega zakona, ki je v delovnem ali pogodbenem razmerju z
upravičencem;
– da imajo zapisnik pristojnega inšpektorja o izpolnjevanju obveznosti iz 22. člena tega
zakona.
Vlogo za pridobitev dovoljenja za izdajo rastlinskih potnih listov morajo upravičenci vložiti
pri upravi na predpisanem obrazcu.
Vloga mora vsebovati poleg podatkov iz 20. člena tega zakona še zlasti:
– podatke o vrsti pridelave, predelave, prodaje oziroma vnosu rastlin, rastlinskih proizvodov
in nadzorovanih predmetov iz tretjih držav;
– dokazila o izpolnjevanju pogojev iz prvega odstavka tega člena.
Šteje se, da je oseba iz druge alinee prvega odstavka tega člena strokovno usposobljena, če
ima predpisano izobrazbo in potrdilo o temeljnem znanju o škodljivih organizmih, njihovem
obvladovanju in predpisih o zdravstvenem varstvu rastlin, pridobljeno na tečajih, za katere
uprava potrdi program in izvajalca.
V primeru, da je odgovorna oseba za zdravstveno varstvo rastlin v pogodbenem razmerju z
upravičencem, mora upravičenec vlogi priložiti kopijo pogodbe, ki mora vsebovati natančno
določene obveznosti odgovorne osebe za zdravstveno varstvo rastlin.
Obrazec in podrobnejšo vsebino vloge iz drugega in tretjega odstavka tega člena ter pogoje
glede izobrazbe in obrazec potrdila o temeljnem znanju iz četrtega odstavka tega člena
predpiše minister.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1207

1208
Dovoljenje za izdajo rastlinskih potnih listov izda predstojnik uprave v upravnem postopku
najkasneje v treh mesecih po prejemu popolne vloge, če so izpolnjeni predpisani pogoji.
Če upravičenec preneha izpolnjevati predpisane pogoje za izdajanje rastlinskih potnih listov,
se dovoljenje na predlog upravičenca ali po uradni dolžnosti razveljavi.
43.a člen
(dovoljenje za izdajo drugih uradnih oznak)
Za izdajanje drugih uradnih oznak za posebne vrste proizvodov, ki se štejejo za rastlinski
potni list, izda Uprava upravičencem dovoljenje, če izpolnjujejo pogoje iz prve in druge
alinee prvega odstavka prejšnjega člena in imajo zapisnik pooblaščene uradne osebe o
izpolnjevanju obveznosti iz prve, četrte, pete in šeste alinee 22. člena tega zakona.
Za izdajo dovoljenj za druge uradne oznake se smiselno uporablja drugi, tretji, četrti, peti,
sedmi in osmi odstavek prejšnjega člena.
Minister predpiše obrazec in podrobnejšo vsebino vloge za izdajo dovoljenj drugih uradnih
oznak, pogoje glede strokovne usposobljenosti in v skladu s predpisom, sprejetim po
postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive, vrste rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov za posebno označevanje, tehnične zahteve za obrate in
namestitev oznak.
44. člen
(evidenca odgovornih oseb za zdravstveno varstvo rastlin za izdajo rastlinskih potnih listov)
Uprava vzpostavi in vodi evidenco odgovornih oseb za zdravstveno varstvo rastlin za izdajo
rastlinskih potnih listov.
V evidenci se na enoten način vodijo zlasti osebno ime in naslov stalnega ali začasnega
prebivališča ali firmo in sedež odgovorne osebe za zdravstveno varstvo rastlin ter osebno
ime in naslov stalnega ali začasnega prebivališča upravičenca, ki je zagotovil to odgovorno
osebo.
Podrobnejše podatke in način vodenja evidence iz prvega in drugega odstavka tega člena
predpiše minister.
45. člen
(vrste rastlinskih potnih listov)
Vrste rastlinskih potnih listov so:
– rastlinski potni list;
– nadomestni rastlinski potni list (z oznako RP);
– rastlinski potni list za varovana območja (z oznako ZP).
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše obliko in vsebino rastlinskih potnih listov.
46. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(izdaja rastlinskih potnih listov za neokužene rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane
predmete)
Če se s fitosanitarnim pregledom ugotovi, da je del rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, ki jih pridelujejo, predelujejo ali uporabljajo registrirani
pridelovalci oziroma predelovalci, ali je kakor koli drugače navzoč v njihovih prostorih,
okužen s škodljivimi organizmi s seznamov I.A, I.B, II.A ali II.B, se lahko izda rastlinski potni
list za preostale rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete, če ni suma, da so
okuženi in če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov.
47. člen
September 2011
(nadomestni rastlinski potni list)
Če se pošiljka razdeli ali sestavi iz več različnih posamičnih pošiljk, ki jih že spremlja rastlinski
potni list, se mora za novo pošiljko izdati nadomestni rastlinski potni list.
Če se v primerih iz prejšnjega odstavka spremeni zdravstveno stanje pošiljke, se lahko izda
nadomestni rastlinski potni list le po opravljenem fitosanitarnem pregledu.
48. člen
(zamenjava fitosanitarnega spričevala z rastlinskim potnim listom)
Po opravljenem fitosanitarnem pregledu pošiljk, ki se vnašajo iz tretjih držav in jih mora
spremljati fitosanitarno spričevalo ter so navedene s seznamu V.A, fitosanitarni inšpektor
dovoli premeščanje pošiljke, vnesene iz tretjih držav, v notranjost države s fitosanitarnim
spričevalom, na katerem je navedeno, da nadomešča rastlinski potni list.
Če se pošiljka s seznama V.A, ki jo spremlja fitosanitarno spričevalo, premešča v druge
države članice, se mora za pošiljko izdati rastlinski potni list.
Če se pošiljka s seznama V.A, ki jo spremlja fitosanitarno spričevalo razdeli ali sestavi iz več
drugih različnih, posamičnih pošiljk, se mora za novo pošiljko izdati rastlinski potni list.
Če se v primerih iz prejšnjega odstavka spremeni zdravstveno stanje pošiljke, vnesene iz
tretjih držav, se lahko izda rastlinski potni list le po opravljenem fitosanitarnem pregledu.
49. člen
(obveznosti pridelovalcev, predelovalcev, uvoznikov in distributerjev pri izdaji rastlinskih
potnih listov)
Pridelovalci, predelovalci, uvozniki in distributerji rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov iz prve in druge alinee drugega odstavka 19. člena tega zakona
morajo poleg obveznosti iz 22. člena tega zakona tudi:
– prijaviti upravi v predpisanem roku vse spremembe glede pogojev za izdajo rastlinskih
potnih listov;
– poskrbeti za izdajo rastlinskih potnih listov v skladu s tem zakonom;
– obveščati pristojnega inšpektorja v predpisanih rokih o nameravanem premeščanju
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov v varovano območje;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1209

1210
– izpolnjevati rastlinske potne liste v skladu s predpisano vsebino in oznakami;
– hraniti listine in voditi evidenco glede izdaje vseh vrst rastlinskih potnih listov;
– poskrbeti za namestitev rastlinskih potnih listov na način, ki onemogoča ponovno uporabo
rastlinskih potnih listov.
Način in roke prijav ter rok hrambe listin iz prejšnjega odstavka predpiše minister v skladu s
predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive.
50. člen
(obveznosti kupcev rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov)
Kupci rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki se ukvarjajo z njihovo
tržno pridelavo oziroma predelavo, morajo kot končni uporabniki hraniti vse vrste
rastlinskih potnih listov v skladu s predpisanim rokom.
Rok hrambe iz prejšnjega odstavka predpiše minister v skladu s predpisom, sprejetim po
postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive.
Kupci iz prvega odstavka tega člena morajo pristojnemu inšpektorju omogočiti dostop do
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov na katerikoli stopnji v pridelavi ali
predelavi ali na trgu ter omogočiti fitosanitarni pregled, vključno s pregledom listin.
IV. BIOTIČNO VARSTVO RASTLIN
51. člen
(biotično varstvo rastlin)
Biotično varstvo rastlin je način obvladovanja škodljivih organizmov v kmetijstvu in
gozdarstvu, ki uporablja žive naravne sovražnike, antagoniste ali kompetitorje ali njihove
produkte in druge organizme, ki se morejo sami razmnoževati.
52. člen
(domorodne vrste organizmov)
Domorodna vrsta organizma je tista vrsta, ki je v določenem ekosistemu naravno navzoča.
Vnos, gojenje ali uporaba domorodnih vrst organizmov za namen biotičnega varstva rastlin
v zavarovanih prostorih in na prostem je dovoljena, če so izpolnjeni predpisani pogoji glede
strokovne in tehnične usposobljenosti, ki jih predpiše minister v soglasju z ministrom,
pristojnim za ohranjanje narave.
53. člen
(tujerodne vrste organizmov)
Tujerodna vrsta organizma je tista vrsta, ki jo naseli človek in v določenem ekosistemu pred
naselitvijo ni bila navzoča.
Za namen biotičnega varstva rastlin v zavarovanih prostorih in na prostem, je dovoljeno
uporabljati le tiste tujerodne vrste organizmov, ki so na seznamu, ki ga objavi minister v
soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Uprava izda dovoljenje za vnos in uporabo tujerodnih vrst organizmov iz prejšnjega
odstavka s soglasjem ministrstva, pristojnega za ohranjanje narave, na podlagi ugotovitve,
da poseg v naravo ne ogroža naravnega ravnovesja ali biotske raznovrstnosti, v skladu s
predpisi na področju ohranjanja narave.
Ne glede na določbe drugega odstavka tega člena se lahko izjemoma izda dovoljenje za vnos
in uporabo tujerodnih vrst organizmov za namen biotičnega varstva rastlin za znanstvene in
raziskovalne organizacije, če jih uporabijo za poskusne, raziskovalne ali razvojne namene.
Dovoljenje se izda na način iz prejšnjega odstavka.
Za pridobitev dovoljenja iz tretjega in četrtega odstavka tega člena mora vlagatelj
izpolnjevati tudi predpisane pogoje glede prostorov, opreme in kadrov.
Vlogo za izdajo dovoljenja iz tretjega in četrtega odstavka tega člena morajo vlagatelji
podati pri upravi. Vloga mora vsebovati zlasti naslednje podatke:
September 2011
– osebno ime in naslov stalnega ali začasnega prebivališča ali firmo in sedež;
– odgovorno osebo;
– vrsto dejavnosti;
– vrsto in način uporabe glede na ciljni škodljivi organizem;
– program naselitve in seznam prejemnikov;
– oceno tveganja za naravo;
– dokazila, da je organizem dovoljeno uporabljati vsaj v treh ekološko primerljivih evropskih
državah;
– dokazila, da je organizem namenjen uporabi za biotično varstvo rastlin;
– dokazila, da so izpolnjeni drugi predpisani pogoji za uporabo.
Minister v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave, predpiše podrobnejše
pogoje iz petega odstavka tega člena in podrobnejšo vsebino vloge iz prejšnjega odstavka.
Uprava vodi evidenco o vnosu in uporabi tujerodnih vrst organizmov iz tega člena.
V. PRIDOBIVANJE, UPORABA TER IZMENJAVA PODATKOV IN INFORMACIJ
54. člen
(pridobivanje in uporaba podatkov)
Zaradi analiziranja in sprejemanja ukrepov zdravstvenega varstva rastlin lahko uprava za
vodenje in vzdrževanje podatkovnih zbirk na podlagi tega zakona, pridobiva in uporablja
podatke, ki jih v okviru predpisanih zbirk vodijo državni organi, javni zavodi in agencije,
koncesionarji ter drugi pooblaščeni organi, zlasti iz:
– registra kmetijskih gospodarstev in evidence subjektov;
– evidence pridelovalcev in predelovalcev kmetijskih pridelkov oziroma živil;
– katastra dejanske rabe kmetijskih zemljišč;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1211

1212
– registra prostorskih enot;
– davčnega registra (davčna številka);
– centralnega registra prebivalstva (osebno ime, enotna matična številka občana in naslov
stalnega ali začasnega prebivališča);
– zemljiškega katastra (parcelna številka, meja parcele, površina, lastnik, upravljalec,
najemnik);
– zemljiške knjige (lastninska in zakupna pravica na posameznih parcelah);
– poslovnega registra Republike Slovenije;
– zbirk statističnih podatkov s področja kmetijstva in gozdarstva v agregatni obliki;
– zbirk carinskih podatkov o vnosu iz tretjih držav in izvozu rastlin in rastlinskih proizvodov;
– zbirk podatkov Sklada kmetijskih zemljišč in gozdov Republike Slovenije (podatki o
zemljiščih, ki so v lasti Republike Slovenije in zakupnikov teh zemljišč);
– zbirk podatkov Hidrometeorološkega zavoda Republike Slovenije.
Uprava lahko uporablja tudi temeljne topografske načrte, topografske karte, pregledne
karte in digitalne ortofoto načrte.
Uprava skladno s svojimi pristojnostmi povezuje svoje zbirke podatkov z vsemi zbirkami
podatkov, ki se vodijo na ministrstvu, pristojnem za kmetijstvo in gozdarstvo.
Registri, evidence in druge zbirke podatkov, ki jih po tem zakonu vzpostavi in vodi uprava, se
financirajo iz proračuna Republike Slovenije.
Način povezovanja z drugimi zbirkami podatkov in način pridobivanja podatkov iz drugih
zbirk podatkov predpiše minister v soglasju z ministrom pristojnim za posamezno zbirko
podatkov, v skladu s predpisi, ki urejajo varstvo podatkov.
55. člen
(posredovanje podatkov)
Uprava lahko posreduje podatke iz svojih registrov in zbirk podatkov drugim državnim
organom in organom lokalnih skupnosti, če jih ti potrebujejo za izvajanje zakonsko
določenih nalog ter pooblaščenim organizacijam in izvajalcem javnih služb, če jih ti
potrebujejo za izvajanje nalog s področja zdravstvenega varstva rastlin.
Upravljalci zbirk podatkov, kart in digitalnih ortofoto načrtov iz prejšnjega člena posredujejo
upravi podatke brezplačno, zaračunavajo pa lahko neposredne materialne stroške. Podatke
iz prvega odstavka prejšnjega člena, ki imajo naravo osebnih podatkov, posredujejo
upravljalci zbirk podatkov v skladu s predpisi o varstvu osebnih podatkov.
Izpise iz zbirk podatkov, ki se vodijo v skladu s tem zakonom in ki ne vsebujejo osebnih
podatkov, lahko proti plačilu stroškov posredovanja pridobi oseba, ki za to izkaže pravni
interes. Ta sme dobljene podatke uporabljati samo za namene, za katere so ji bili dani in jih
ne sme spreminjati ali posredovati drugim osebam.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
56. člen
September 2011
(informacijski sistem)
Izvajalci zdravstvenega varstva rastlin morajo voditi in redno dopolnjevati predpisane
evidence, registre in baze podatkov, ki so povezani v informacijski sistem.
Uprava zagotovi vzpostavitev in povezovanje informacijskega sistema iz prejšnjega odstavka
z informacijskim sistemom ministrstva, pristojnega za kmetijstvo in gozdarstvo, ter z
mednarodnimi informacijskimi sistemi na področju zdravstvenega varstva rastlin.
Način povezovanja, pogoje vodenja registrov, evidenc in baz podatkov predpiše minister.
57. člen
(mednarodna izmenjava podatkov in informacij)
Na mednarodni ravni uprava izmenjuje zlasti naslednje podatke in informacije:
– o osrednjem odgovornem organu;
– o seznamu vstopnih mest, skozi katera se lahko vnašajo pošiljke iz tretjih držav v Skupnost;
– o seznamih škodljivih organizmov, ki so predmet nadzora;
– o navzočnosti ali pojavu škodljivih organizmov s seznamov, predpisanih po tem zakonu, na
delu svojega ozemlja, kjer njihova navzočnost prej ni bila znana, ter o uvedenih ukrepih;
– o pojavu, izbruhu ali širjenju škodljivih organizmov, ki predstavljajo potencialno nevarnost;
– o vsakem pojavu škodljivega organizma v varovanem območju, glede katerega je bilo
varovano območje priznano;
– o ugotovitvah sistematičnih raziskav v varovanem območju;
– o predpisih, ki so bili izdani na podlagi tega zakona;
– o primerih, ko so bile pošiljke rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov
zadržani zaradi neizpolnjevanja fitosanitarnih zahtev;
– o drugih podatkih in informacijah s področja tega zakona, na zahtevo mednarodnih
organov in organizacij.
Podatki in informacije se posredujejo v skladu z mednarodnimi konvencijami in sporazumi,
ki obvezujejo Republiko Slovenijo.
VI. STROŠKI, PRISTOJBINE IN SOFINANCIRANJE PROGRAMOV
58. člen
(stroški)
Vse stroške preiskav rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki so bile
opravljene na zahtevo pristojnega inšpektorja ali odgovornega uradnega organa zaradi
ugotovitve zdravstvenega stanja rastlin, v primeru, kadar je izvid analize neugoden za
imetnika, plača imetnik, pri katerem so bili vzeti uradni vzorci, razen če ni drugače
predpisano.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1213

1214
Ne glede na določbe prejšnjega odstavka se vsi stroški preiskav rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov, s katerim se potrdi ali ovrže sum na škodljivi
organizem, plačajo iz sredstev proračuna Republike Slovenije, če so o novem ali
nepričakovanem pojavu škodljivih organizmov v skladu z drugim odstavkom 6. člena tega
zakona imetniki obvestili pristojnega inšpektorja oziroma drugo uradno osebo iz tega
zakona.
Vse stroške ukrepov po tem zakonu, nastale zaradi zagotavljanja zdravstvenega varstva
rastlin, nosi imetnik, razen če ni drugače predpisano.
Stroške tečajev strokovnega usposabljanja za pridobitev dovoljenja za izdajo rastlinskih
potnih listov plača vlagatelj.
58.a člen
(pristojbine)
Za izdajo predpisanega spričevala in potrdila o zdravstveni ustreznosti ter fitosanitarne
preglede plača vlagatelj pristojbino.
Pristojbina iz prejšnjega odstavka je prihodek proračuna Republike Slovenije in se vplačuje
na poseben vplačilni račun, določen v skladu s predpisi, ki urejajo način vplačevanja in
razporejanja javnofinančnih prihodkov.
Minister predpiše višino pristojbine glede na vrsto in količino rastlin, rastlinskih proizvodov
in nadzorovanih predmetov iz seznama V.A.
Za pošiljke iz prvega odstavka 25. člena tega zakona minister predpiše višino pristojbine
glede na vrsto in količino rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov v skladu
s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena direktive.
Obveznost plačila pristojbine nastane z dnem izdaje fitosanitarnega spričevala, potrdila o
zdravstveni ustreznosti, oziroma oprave fitosanitarnega pregleda.
Obveznost iz prejšnjega odstavka mora vlagatelj plačati v 30 dneh od nastanka obveznosti.
Če vlagatelj obveznosti iz prejšnjega odstavka v roku ne izpolni, se mu pošlje pisni poziv, naj
obveznost plača v 15 dneh od prejema poziva.
Če vlagatelj obveznosti ne izpolni niti na podlagi pisnega poziva iz prejšnjega odstavka,
pristojni inšpektor izda odločbo o obveznosti plačila pristojbine.
58.b člen
(programi zdravstvenega varstva rastlin)
Sofinanciranje programov zdravstvenega varstva rastlin, ki jih odobri Komisija, se izvaja v
skladu z direktivo in Uredbama Komisije 1040/2002/ES (UL L, št. 157 z dne 15. 6. 2002), s
spremembami in 998/2002/ES (UL L, št. 152 z dne 12. 6. 2002) s spremembami.
VII. ODŠKODNINE
59. člen
(odškodnina)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Imetnik, ki se ukvarja s pridelavo oziroma predelavo rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, ima pravico do odškodnine za uničene rastline, rastlinske
proizvode in nadzorovane predmete, za katere je pristojni inšpektor na podlagi 14. člena
tega zakona odredil ukrepe izkoreninjenja, preprečevanja ali zatiranja škodljivih organizmov
in za katere je pristojni inšpektor odredil ukrepe zaradi škodljivih organizmov, ki na podlagi
ocene tveganja iz 6. točke 76. člena tega zakona pomenijo nevarnost za zdravstveno varstvo
semenskega materiala rastlin.
September 2011
Imetnik iz prejšnjega odstavka je do odškodnine upravičen, če:
– obvesti pristojnega inšpektorja ali drugo uradno osebo po tem zakonu takoj, ko ugotovi
pojav škodljivega organizma ali sumi o njem, in
– je izvedel vse predpisane in odrejene ukrepe za zdravstveno varstvo rastlin.
Odškodnina se plača iz sredstev proračuna Republike Slovenije.
Odškodnina iz prejšnjega odstavka se ne plača, če se škodljivi organizem pojavi pri vnosu
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov v Republiko Slovenijo.
Postopek za izplačilo odškodnine se začne na zahtevo imetnika uničenih ali drugače
odstranjenih rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov. V zahtevi, ki jo vloži
na Upravo, mora navesti zlasti vrsto in količino rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov ter izjavo o vrsti in času izvedbe ukrepov. Zahtevo za izplačilo
odškodnine lahko vloži najpozneje v enem letu po izdaji zapisnika pristojnega inšpektorja o
izvedenih ukrepih. V postopku za izplačilo odškodnine se ne plača upravna taksa.
O upravičenosti do odškodnine in njeni višini odloča Uprava v upravnem postopku na
podlagi odločbe o odrejenih ukrepih, zapisnika pristojnega inšpektorja o izvedenih ukrepih
in na podlagi poročila posebne komisije o ugotovljeni višini odškodnine. Višino odškodnine
ugotovi posebna komisija, ki jo imenuje predstojnik Uprave in jo sestavljajo vsaj trije člani z
najmanj visoko strokovno izobrazbo s področja kmetijstva, gozdarstva ali ekonomije.
Zoper odločbo o višini odškodnine ni mogoča pritožba in tudi ne upravni spor. Imetnik lahko
v 30 dneh po vročitvi odločbe iz prejšnjega odstavka predlaga pristojnemu sodišču, da
odmeri odškodnino.
Če se odločba ne izda ali ne vroči imetniku v 60 dneh od vložitve zahteve za izplačilo
odškodnine, lahko imetnik predlaga pristojnemu sodišču, da odmeri odškodnino.
O zahtevkih iz sedmega in osmega odstavka tega člena odloča sodišče v nepravdnem
postopku.
Minister podrobneje določi kriterije za določitev višine odškodnine za uničene ali drugače
odstranjene rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete.
VIII. JAVNA SLUŽBA ZDRAVSTVENEGA VARSTVA RASTLIN
60. člen
(opredelitev)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1215

1216
Javna služba zdravstvenega varstva rastlin je z zakonom določena dejavnost, pri izvajanju
katere ima izvajalec v javnem interesu posebne obveznosti (v nadaljnjem besedilu:
obveznosti javne službe).
Dejavnost javne službe zdravstvenega varstva rastlin obsega zlasti izvajanje nalog na
področju opazovanja in napovedovanja škodljivih organizmov ter strokovnih nalog na
področju zdravstvenega varstva rastlin.
Naloge na področju opazovanja in napovedovanja škodljivih organizmov so zlasti:
– spremljanje in opazovanje razvoja škodljivih organizmov, ki so običajno navzoči na
rastlinah in rastlinskih proizvodih, ter določanje optimalnih rokov za njihovo zatiranje;
– evidentiranje izbruhov in povečane populacije škodljivih organizmov (epifitocije);
– napovedovanje razvoja in povečanega pojava škodljivih organizmov, na podlagi ustreznih
podatkov;
– zagotavljanje meteoroloških, biotičnih in drugih podatkov za namene opazovanja in
napovedovanja pojava škodljivih organizmov;
– opravljanje osnovne terenske in laboratorijske diagnostike škodljivih organizmov;
– opozarjanje in preprečevanje širjenja škodljivih organizmov s svetovanjem in navodili za
uporabo fitofarmacevtskih sredstev ter z obveščanjem javnosti in ustreznih služb;
– izobraževanje imetnikov v zvezi z izvajanjem dejavnosti zdravstvenega varstva rastlin.
Strokovne naloge na področju zdravstvenega varstva rastlin so zlasti:
– izvajanje specializiranih laboratorijskih preiskav rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov zaradi diagnostike škodljivih organizmov;
– dajanje strokovnih mnenj imetnikom v zvezi z zdravstvenim varstvom rastlin;
– strokovno usposabljanje odgovornih oseb za zdravstveno varstvo rastlin za izdajo
rastlinskih potnih listov;
– izvajanje raziskovalne in razvojne dejavnosti;
– izvajanje dezinsekcije in dezinfekcije ter deratizacije za namene zdravstvenega varstva
rastlin;
– opravljanje drugih strokovnih nalog.
Minister podrobneje predpiše naloge iz tretjega in četrtega odstavka tega člena.
61. člen
(izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin)
Dejavnost javne službe zdravstvenega varstva rastlin izvajajo javni zavodi, osebe javnega
prava ter druge pravne in fizične osebe, ki izpolnjujejo predpisane kadrovske in prostorske
pogoje ter pogoje glede opreme.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Ne glede na določbe prejšnjega odstavka opravljajo dejavnost javne službe zdravstvenega
varstva rastlin v gozdarstvu izvajalci javne gozdarske službe, določeni v zakonu, ki ureja
področje gozdarstva, v skladu s tem zakonom in predpisi, ki urejajo področje gozdarstva.
Minister predpiše pogoje iz prvega odstavka tega člena, razen pogojev za izvajalce javne
službe, ki izvajajo dezinsekcijo, dezinfekcijo in deratizacijo, ki so predpisani v skladu z
zakonom, ki ureja promet in uporabo fitofarmacevtskih sredstev.
62. člen
September 2011
(obveznosti javne službe)
Obveznosti javne službe zdravstvenega varstva rastlin so:
– trajno in nepretrgano opravljanje dejavnosti in izvajanje storitev;
– omogočanje storitev za vsako fizično ali pravno osebo, ki se ukvarja s kmetijsko
dejavnostjo, dejavnostjo varstva rastlin oziroma izkaže pravni interes;
– izvajanje storitev po predpisani ceni.
Obveznosti javne službe zdravstvenega varstva rastlin se podrobneje uredijo z odločbo o
koncesiji.
Če izvajalec javne službe zdravstvenega varstva rastlin ne zagotovi storitve osebi, kateri jo je
dolžan zagotoviti, ali ne zagotovi storitev po predpisani ceni in drugih predpisanih pogojih,
lahko uporabnik storitve od uprave zahteva, da odloči o uporabnikovi pravici z odločbo v
upravnem postopku in z njo izvajalcu javne službe zdravstvenega varstva rastlin naloži
ustrezno ravnanje.
63. člen
(financiranje javne službe)
Javna služba zdravstvenega varstva rastlin se financira iz:
– delnega ali celotnega plačila cene za opravljeno storitev;
– proračuna Republike Slovenije;
– drugih virov.
Izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin morajo sredstva iz proračuna Republike
Slovenije za financiranje javne službe nameniti le za izvajanje te javne službe.
64. člen
(cene storitev javne službe)
Uporabniki storitev javne službe zdravstvenega varstva rastlin deloma ali v celoti plačujejo
ceno posamezne storitve, lahko pa so posamezne storitve za uporabnike tudi brezplačne.
Minister predpiše cene storitev javne službe zdravstvenega varstva rastlin in določi delež, ki
ga plača uporabnik.
65. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1217

1218
(nadzor nad izvajanjem javne službe)
Strokovni nadzor nad izvajanjem javne službe zdravstvenega varstva rastlin izvaja uprava,
inšpekcijski nadzor opravlja fitosanitarna inšpekcija, razen v primeru javne službe
zdravstvenega varstva rastlin v gozdarstvu, kjer se strokovni in inšpekcijski nadzor izvajata v
skladu z zakonom, ki ureja področje gozdarstva.
Uprava lahko naloge strokovnega nadzora iz prejšnjega odstavka dodeli drugim pravnim
osebam kot javno pooblastilo.
66. člen
(koncesija)
Uprava dodeli koncesije za izvajanje javne službe zdravstvenega varstva rastlin izvajalcem na
podlagi javnih razpisov, ki se objavijo v Uradnem listu Republike Slovenije.
Javni razpis iz prejšnjega odstavka vsebuje zlasti:
– opredelitev predmeta koncesije;
– navedbo o začetku in trajanju koncesije;
– pogoje, ki jih mora izpolnjevati koncesionar;
– obvezne sestavine prijave;
– merila za izbiro;
– navedbo roka za izdajo odločbe o izbiri za izdajo koncesije;
– druge morebitne strokovne in tehnične pogoje;
– kontaktna oseba za dajanje informacij v zvezi z vsebino javnega razpisa;
– datum, kraj in čas odpiranja vlog;
– način obveščanja kandidatov o izbiri koncesionarjev.
Postopek odpiranja in ocenjevanja vlog izvaja komisija, ki jo imenuje predstojnik uprave. Pri
odpiranju vlog so lahko prisotni pooblaščeni predstavniki vlagateljev.
Prepozno prispele vloge se zavržejo. Nepopolne vloge lahko vlagatelji dopolnijo v osmih
dneh od prejema opozorila, v nasprotnem primeru se vloge zavržejo, na kar je treba
vlagatelje opozoriti.
Izid javnega razpisa se objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Javni razpis iz prvega odstavka tega člena ni potreben za javne zavode, ki delujejo na
področju kmetijstva in gozdarstva, katerim uprava koncesijo dodeli na podlagi vloge z
odločbo v upravnem postopku. Medsebojna razmerja med upravo in koncesionarjem se
podrobneje uredijo s pogodbami.
Zoper odločbe iz tega člena ni pritožbe, možen pa je upravni spor.
67. člen
(pogodba)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
Pogodba iz prejšnjega člena se sklene v pisni obliki in vsebuje zlasti:
– izvajalca in strokovne osebe, ki bodo dejavnosti izvajale;
– dejavnost zdravstvenega varstva rastlin, ki jo opravlja izvajalec;
– območje na katerem mora izvajalec izvajati dejavnosti javne službe zdravstvenega varstva
rastlin;
– način in pogoje za opravljanje s pogodbo določene dejavnosti;
– pravice, obveznosti in odgovornosti izvajalca;
– delovni čas in poslovni čas oziroma način zagotavljanja dejavnosti;
– začetek in trajanje koncesije;
– vir financiranja;
– nadzor nad izvajanjem dejavnosti;
– prenehanje koncesije;
– rok za odpoved pogodbe.
IX. JAVNA POOBLASTILA
68. člen
(javna pooblastila)
Uprava dodeli javno pooblastilo pravnim osebam javnega in zasebnega prava, ki izpolnjujejo
pogoje glede strokovne, prostorske in tehnične usposobljenosti za naloge iz drugega
odstavka 9. člena, iz tretjega odstavka 42. člena, iz 65. člena in iz 3., 4., 5., 6., 7., 8., 10., 14.,
19., 21., 23. in 24. točke 76. člena tega zakona.
Naloge zdravstvenega varstva rastlin na področju gozdarstva iz 3., 4., 5., 6., 7., 8., 10., 14. in
19. točke 76. člena tega zakona izvaja javna gozdarska služba, določena v zakonu, ki ureja
varstvo gozdov, kot javno pooblastilo.
Pogoje glede usposobljenosti iz prvega odstavka tega člena predpiše minister.
Izpolnjevanje pogojev glede usposobljenosti preverja komisija, ki jo imenuje predstojnik
uprave. Predstojnik uprave z odločbo v upravnem postopku ugotovi izpolnjevanje pogojev
glede usposobljenosti.
Uprava dodeli javna pooblastila za opravljanje nalog iz prvega odstavka tega člena na
podlagi javnega razpisa.
Javni razpis iz prejšnjega odstavka ni potreben za javne zavode, ki delujejo na področju
kmetijstva in gozdarstva, tem se javno pooblastilo dodeli na podlagi vloge z odločbo v
upravnem postopku.
Uprava odloči o izbiri izvajalca z odločbo v upravnem postopku. V odločbi morajo biti
navedeni tudi strokovni delavci, ki bodo dodeljeno dejavnost izvajali.
Zoper odločbo iz prejšnjega odstavka ni pritožbe, možen pa je upravni spor.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1219

1220
Nosilci javnega pooblastila so za izvajanje nalog, za katere jim je dano javno pooblastilo,
odgovorni upravi.
Javna pooblastila prenehajo, če nosilec javnega pooblastila ne izpolnjuje več predpisanih
pogojev ali če dela v nasprotju s predpisi, kar ugotovi predstojnik uprave z odločbo v
upravnem postopku.
Izvajanje nalog po javnem pooblastilu se krije iz proračuna Republike Slovenije.
X. DRUŠTVA NA PODROČJU ZDRAVSTVENEGA VARSTVA RASTLIN, KI DELUJEJO V JAVNEM
INTERESU
69. člen
(javni interes)
Strokovna in ljubiteljska društva na področju zdravstvenega varstva rastlin opravljajo
dejavnost v javnem interesu v delu, v katerem namen ustanovitve in samo delovanje
društva presega uresničevanje interesov članov društva.
Društvo deluje v javnem interesu:
– če aktivno deluje na področju zdravstvenega varstva rastlin,
– če organizira izobraževanja o zdravstvenem varstvu rastlin za člane in nečlane.
Minister lahko predpiše podrobnejše pogoje iz prejšnjega odstavka.
70. člen
(status društva)
Društvu, ki deluje v javnem interesu, lahko minister iz proračuna Republike Slovenije
oziroma lokalna samoupravna skupnost iz svojega proračuna dodeli sredstva za opravljanje
dejavnosti, ki so v javnem interesu, na podlagi pogodbe in v skladu zakonom, ki ureja javna
naročila.
71. člen
(prenehal veljati)
XI. STROKOVNI SVET ZA ZDRAVSTVENO VARSTVO RASTLIN
72. člen
(strokovni svet za zdravstveno varstvo rastlin)
Minister ustanovi svet za zdravstveno varstvo rastlin kot strokovno posvetovalno telo na
področju zdravstvenega varstva rastlin, ki ga sestavljajo strokovnjaki s področja
zdravstvenega varstva rastlin v kmetijstvu, gozdarstvu, znanosti in izobraževanju. Njegove
naloge so zlasti, da:
– svetuje pri uvedbi ukrepov za preprečevanje vnosa, širjenja in zatiranje škodljivih
organizmov;
– predlaga znanstvene in izobraževalne dejavnosti s področja zdravstvenega varstva rastlin;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– spremlja sistemska in razvojna vprašanja s področja zdravstvenega varstva rastlin in
predlaga prednostne naloge;
September 2011
– predlaga prednostne ocene tveganja zaradi nevarnosti škodljivih organizmov;
– predlaga razvojne načrte v zdravstvenem varstvu rastlin;
– sodeluje pri izdelavi podlag za pripravo zakonodaje.
Sestavo in način dela sveta določi minister.
XII. PRISTOJNOSTI DRŽAVNIH ORGANOV
1. Vlada in minister
72.a člen
(Vlada)
Vlada Republike Slovenije lahko v primeru množičnega izbruha rastlinskih škodljivih
organizmov iz 12.a člena tega zakona naloži posebne naloge in izvedbo ukrepov izvajalcem
javnih pooblastil zdravstvenega varstva rastlin, javni službi zdravstvenega varstva rastlin in
drugim izvajalcem zdravstvenega varstva rastlin zaradi izvedbe predpisanih ukrepov na
posebno nadzorovanem območju.
Vlada Republike Slovenije lahko za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov
v primerih iz prejšnjega odstavka, če gre za naravne ali druge nesreče, odredi tudi obvezno
sodelovanje Civilne zaščite, gasilcev in drugih sil za zaščito, reševanje in pomoč, policije ter
drugih pristojnih institucij v državi.
73. člen
(ukrepi ministra)
Minister za izvajanje tega zakona lahko odredi naslednje ukrepe;
– na določenem območju odredi prepoved gojenja posameznih vrst, sort ali klonov rastlin;
– omeji ali prepove trgovanje s posameznimi vrstami rastlin;
– odredi obvezno sodelovanje imetnikov pri zatiranju škodljivih organizmov ter uporabo
njihove opreme za ta namen;
– odreja vse druge ukrepe, potrebne za izvajanje tega zakona.
2. Uprava
74. člen
(uprava)
Uprava je osrednji odgovorni organ za zdravstveno varstvo rastlin v Republiki Sloveniji, za
koordinacijo in izmenjavo informacij med organi in izvajalci javnih služb ter za poročanje
Evropski Komisiji.
Upravne naloge in z njimi povezane strokovne naloge opravlja Uprava.
V upravnih stvareh, o katerih odloča Uprava, je ministrstvo organ druge stopnje.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1221

1222
75. člen
(ukrepi predstojnika Uprave)
Zaradi preprečevanja vnosa in širjenja škodljivih organizmov in njihovega zatiranja lahko, če
obstaja nevarnost za zdravstveno varstvo rastlin, predstojnik Uprave z odločbo:
– določi meje posebno nadzorovanega območja oziroma
– omeji ali prepove premeščanje posameznih vrst rastlin na ozemlju Republike Slovenije
oziroma
– omeji ali prepove vnos v Republiko Slovenijo ali tranzit posameznih vrst rastlin čez ozemlje
Republike Slovenije oziroma
– določi nujne ukrepe za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov iz četrtega
odstavka 14. člena tega zakona oziroma
– določi nujne ukrepe za preprečevanje vnosa rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov, ki niso zajeti v seznamih iz prvega, drugega in tretjega odstavka 15. člena tega
zakona.
Predstojnik Uprave izda odločbo iz prejšnjega odstavka v skladu s predpisi, ki urejajo ukrepe
za preprečevanje vnosa v Skupnost in širjenja organizmov, ki so škodljivi za rastline ali
rastlinske proizvode, v Skupnosti in o tem obvesti Komisijo.
Odločba iz prejšnjega odstavka se razveljavi z novo odločbo, če Komisija ne odobri ukrepov
iz prejšnjega odstavka.
Odločba iz drugega odstavka tega člena velja do uveljavitve predpisa iz tretjega odstavka 12.
člena oziroma četrtega odstavka 14. člena tega zakona, če Komisija odobri ukrepe iz
drugega odstavka tega člena.
76. člen
(pooblastila in naloge Uprave)
Poleg pooblastil po drugih predpisih ima Uprava po tem zakonu zlasti naslednje naloge in
pooblastila:
1. sodelovanje pri oblikovanju in izvajanje politike zdravstvenega varstva rastlin;
2. sodelovanje pri pripravi predpisov in opravljanje upravnih nalog s področja zdravstvenega
varstva rastlin in skrb za njihovo izvajanje;
3. izvajanje stalnega nadzora škodljivih organizmov;
4. analiziranje in ocenjevanje zdravstvenega stanja rastlin z namenom ugotovitve pojava in
širjenja škodljivih organizmov v državi in tujini;
5. izvajanje laboratorijskih preiskav rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov zaradi diagnostike škodljivih organizmov s seznamov I.A, II.A, I.B in II.B;
6. priprava ocen tveganja v primeru nevarnosti pojava ali ugotovitve novih škodljivih
organizmov, izdaja strokovnih navodil in ukrepov;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
7. izdelava strokovnih podlag pri določitvi okuženih območij, ogroženih območij, posebej
nadzorovanih območij in varovanih območij;
September 2011
8. vzpostavitev in vodenje registra, evidenc in seznamov;
9. sprejemanje programov v zvezi z ukrepi za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih
organizmov ter skrb za izvajanje programov;
10. izvajanje ukrepov za preprečevanje, zatiranje in izkoreninjanje škodljivih organizmov;
11. zagotavljanje fitosanitarnih ukrepov;
12. strokovni nadzor nad izvajanjem nalog javne službe v skladu s tem zakonom;
13. poročanje o pojavih, izbruhih in širjenju škodljivih organizmov v državi in tujini;
14. priprava poročil, analiz, informacij in drugih gradiv za organe in mednarodne
organizacije, ki jim je Republika Slovenija dolžna poročati v skladu s predpisi in na podlagi
mednarodnih pogodb;
15. obveščanje držav izvoznic o zadržanih pošiljkah zaradi neizpolnjevanja fitosanitarnih
zahtev;
16. sodelovanje pri pripravi mednarodnih sporazumov, ki jih sklepa vlada na področju
zdravstvenega varstva rastlin in skrb za njihovo izvajanje;
17. skrb za obveščanje javnosti in zainteresiranih o zadevah s področja varstva rastlin in
izdajanje publikacij;
18. skrb za izvajanje poenotenih postopkov dela v skladu s predpisi in mednarodnimi
zahtevami;
19. vzpostavitev in vodenje informacijskega sistema na področju zdravstvenega varstva
rastlin;
20. zagotovitev strokovnega usposabljanja delavcev Uprave;
21. sodelovanje z drugimi organi in organizacijami v državi in tujini na delovnem področju;
22. zastopanje Republike Slovenije v mednarodnih organih in organizacijah na področju
zdravstvenega varstva rastlin;
23. izdajanje rastlinskih potnih listov;
24. opravljanje fitosanitarnih pregledov;
25. zagotavljanje sistema izdaje fitosanitarnih spričeval;
26. izdajanje navodil za izvrševanje nalog iz 2.a člena tega zakona za odgovorne uradne
organe iz drugega odstavka 2.b člena tega zakona;
27. opravljanje drugih nalog, povezanih z zdravstvenim varstvom rastlin.
76.a člen
(pooblastila za fitosanitarni pregled)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1223

1224
Pooblastila za opravljanje fitosanitarnega pregleda po tem zakonu in predpisih, izdanih na
njegovi podlagi, so:
1. dostop do rastlin, rastlinskih proizvodov ali nadzorovanih predmetov kadarkoli in povsod
tam, kjer se le-ti premeščajo, pridelujejo, predelujejo, skladiščijo, prodajajo ali drugače
uporabljajo;
2. dostop do rastlin, rastlinskih proizvodov ali nadzorovanih predmetov v prostorih kupcev
in pri vnosu iz tretjih držav, izvozu ter tranzitu;
3. pregledovanje listin pravnih in fizičnih oseb v zvezi z zdravstvenim varstvom rastlin;
4. jemanje vzorcev rastlin, rastlinskih proizvodov in drugih predmetov brez nadomestila
njihove vrednosti zaradi opravljanja laboratorijskih analiz;
5. preverjanje, če so pridelovalci, predelovalci, uvozniki in distributerji predpisanih vrst
rastlin in rastlinskih proizvodov vpisani v register;
6. preverjanje, če so izpolnjeni pogoji za izdajo rastlinskih potnih listov;
7. izdajanje rastlinskih potnih listov v primeru iz tretje alinee tretjega odstavka 42. člena
tega zakona in drugega odstavka 48. člena tega zakona;
8. preverjanje izpolnjevanje dolžnosti zavezancev iz registra v skladu s tem zakonom;
9. izdajanje fitosanitarna spričevala za izvoz in fitosanitarna spričevala za ponovni izvoz;
10. vpogled v registre in evidence, ki jih potrebuje pri izvajanju nadzora;
11. odrejanje in nadziranje izvajanja ukrepov po tem zakonu;
12. izvajanje drugih nalog povezanih z zdravstvenim varstvom rastlin.
Uradna oseba, ki izvaja javna pooblastila za opravljanje fitosanitarnega pregleda, mora imeti
službeno izkaznico oziroma značko, s katero se izkazuje pri opravljanju tega pregleda.
Minister predpiše obliko in vsebino službene izkaznice in značke iz prejšnjega odstavka.
76.b člen
(fitosanitarni ukrepi)
Uradna oseba mora o ugotovitvah fitosanitarnega pregleda iz prejšnjega člena, ki zahtevajo
ukrepanje, obvestiti pristojnega fitosanitarnega inšpektorja, ki lahko odredi ukrepe iz 1., 2.,
3., 4., 5., 6., 7., 8., 9., 10., 14., 15., 16. in 18. točke 80. člena tega zakona.
Uradna oseba lahko Upravi predlaga izbris iz registra oziroma razveljavitev dovoljenja za
izdajo rastlinskih potnih listov, če po opravljenem fitosanitarnem pregledu ugotovi, da
zavezanec iz registra ne izpolnjuje predpisanih obveznosti.
3. Inšpekcijsko nadzorstvo
77. člen
(inšpekcijsko nadzorstvo)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Inšpekcijski nadzor nad izvajanjem tega zakona, predpisi, izdanimi na njegovi podlagi in
predpisi Skupnosti o zdravstvenem varstvu rastlin, opravljajo fitosanitarni in gozdarski
inšpektorji.
Ukrepe iz tega zakona odredi fitosanitarni ali gozdarski inšpektor z odločbo, izdano v
upravnem postopku. Pritožba zoper odločbo ne zadrži izvršitve.
September 2011
V upravnih stvareh, o katerih odloča pristojni inšpektor, je ministrstvo drugostopni organ.
78. člen
(fitosanitarna in gozdarska inšpekcija)
Fitosanitarna in gozdarska inšpekcija zagotavljata enotno izvajanje postopkov dela in
ukrepov na področju zdravstvenega varstva rastlin, izvajata inšpekcijsko spremljanje
zdravstvenega stanja rastlin, zagotavljata strokovno usposabljanje inšpektorjev, sodelujeta
pri pripravi predpisov s svojega delovnega področja ter opravljata druge zadeve, določene z
zakonom ali z drugim predpisom.
Inšpekciji pri svojem delu sodelujeta z upravo, z drugimi inšpekcijami, zavodi in z drugimi
organizacijami in s strokovnjaki za kmetijstvo in gozdarstvo v Republiki Sloveniji in tujini.
79. člen
(naloge in pooblastila inšpektorjev)
Poleg pooblastil po drugih predpisih lahko fitosanitarni ali gozdarski inšpektor po tem
zakonu in predpisih izdanih na njegovi podlagi:
1. dostopa do rastlin, rastlinskih proizvodov ali nadzorovanih predmetov kadarkoli in povsod
tam, kjer se le-ti premeščajo, pridelujejo, predelujejo, skladiščijo, prodajajo ali drugače
uporabljajo, kot tudi v prostorih kupcev in pri vnosu iz tretjih držav, izvozu ter tranzitu;
2. opravlja inšpekcijske preglede rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov,
kadarkoli in povsod tam, kjer se le-ti premeščajo, pridelujejo, predelujejo, skladiščijo,
prodajajo ali drugače uporabljajo, kot tudi v prostorih kupcev in pri vnosu iz tretjih držav,
izvozu ter tranzitu;
3. pregleduje listine pravnih in fizičnih oseb v zvezi z zdravstvenim varstvom rastlin;
4. jemlje vzorce rastlin, rastlinskih proizvodov in drugih predmetov brez nadomestila njihove
vrednosti zaradi opravljanja laboratorijskih analiz;
5. preverja, če so pridelovalci, predelovalci, uvozniki in distributerji predpisanih vrst rastlin
in rastlinskih proizvodov vpisani v register;
6. preverja, če so izpolnjeni pogoji za izdajo rastlinskih potnih listov;
7. preverja izpolnjevanje dolžnosti zavezancev iz registra v skladu s tem zakonom;
8. preverja, ali izvajalci javnih služb, pravne in fizične osebe, ki jim je bilo dano pooblastilo
po tem zakonu, izpolnjujejo predpisane pogoje;
9. opravlja nadzor nad opravljanjem nalog izvajalcev javnih služb;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1225

1226
10. opravlja nadzor nad izdajo rastlinskih potnih listov;
11. opravlja fitosanitarni pregled in odreja fitosanitarne ukrepe;
12. vpogleda registre in evidence, ki jih potrebuje pri izvajanju nadzora;
13. opravlja nadzor nad vnosom iz tretjih držav, gojenjem ali uporabo organizmov za
biotično varstvo rastlin;
14. nadzira izvajanje ukrepov po tem zakonu;
15. izvaja druge naloge povezane z zdravstvenim varstvom rastlin.
80. člen
(ukrepi inšpektorja)
Pri opravljanju inšpekcijskega nadzora fitosanitarni ali gozdarski inšpektor po tem zakonu in
predpisih, izdanih na njegovi podlagi, lahko z odločbo:
1. prepove vnos iz tretjih držav škodljivih organizmov s seznamov, predpisanih po tem
zakonu, in drugih določenih škodljivih organizmov;
2. prepove vnos iz tretjih držav pošiljke in premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, ki ne izpolnjujejo pogojev v skladu s tem zakonom;
3. za določen čas prepove na mestu pridelave gojenje predpisanih vrst rastlin;
4. odredi ustrezno tretiranje pošiljk pri vnosu iz tretjih držav, izvozu in premeščanju ter
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, če ugotovi, da so okužene s
predpisanimi škodljivimi organizmi;
5. odredi odstranitev samo okuženih delov pošiljke, če ni nevarnosti za širjenje škodljivih
organizmov;
6. odredi, da pošiljke ni dovoljeno prepustiti uvozniku, prevozniku oziroma osebi, ki rastline,
rastlinske proizvode in nadzorovane predmete vnašajo iz tretjih držav ali premeščajo, dokler
ni zaključen fitosanitarni pregled oziroma niso znani rezultati preiskav in uradnih testov;
7. dovoli premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (razen
semena in rastlin za saditev) v primeru blage okužbe s škodljivimi organizmi, na območja, na
katerih ne predstavljajo nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov oziroma na mesta
industrijske predelave, pod njegovim nadzorom;
8. odredi uničenje pošiljk pri vnosu iz tretjih držav ali pri premeščanju ter rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov, če obstaja nevarnost širjenja škodljivih organizmov
oziroma če niso izpolnjeni pogoji po tem zakonu;
9. začasno prepove dejavnosti pridelovalca oziroma predelovalca, v celoti ali deloma in
izdajo rastlinskih potnih listov, dokler se ne ugotovi, da je nevarnost za širjenje škodljivih
organizmov odpravljena;
10. prepove izdajo rastlinskih potnih listov v primeru, da niso izpolnjeni pogoji za njihovo
izdajo;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
11. predlaga upravi izbris iz registra, če ugotovi, da zavezanec iz registra ne izpolnjuje
predpisanih obveznosti;
12. predlaga upravi, da v primeru večkratnih kršitev oziroma prenehanju izpolnjevanja
predpisanih pogojev razveljavi dovoljenje za izdajo rastlinskih potnih listov;
13. do odločitve uprave prepove opravljanje javne službe izvajalcem javnih služb, če ne
izpolnjujejo predpisanih pogojev, ter predlaga odvzem koncesije ali pooblastila;
14. prepove vnos iz tretjih držav, gojenje ali uporabo organizmov za biotično varstvo rastlin,
če niso izpolnjeni pogoji po tem zakonu;
15. odredi ukrepe, da se nepravilnosti in pomanjkljivosti po tem zakonu in predpisih, izdanih
na njegovi podlagi, odpravijo v roku, ki ga določi;
16. odredi potrebne ukrepe in potrebna dejanja za preprečevanje vnosa, pojava, širjenja in
za zatiranje škodljivih organizmov, za katera je pooblaščen z zakonom in drugim predpisom;
September 2011
17. izvede postopke v skladu z zakonom o prekrških oziroma prijavi kaznivo dejanje;
18. odredi druge ukrepe v skladu s tem zakonom ali na njegovi podlagi izdanimi predpisi.
81. člen
(pogoji za imenovanje)
Za fitosanitarnega inšpektorja je lahko imenovana oseba, ki ima univerzitetno ali visoko
strokovno izobrazbo iz kmetijstva, smer agronomija, in opravljen strokovni izpit s področja
zdravstvenega varstva rastlin ter izpolnjuje druge splošne pogoje za delo v državni upravi.
Gozdarski inšpektor mora za opravljanje inšpekcijskega nadzora po tem zakonu poleg drugih
predpisanih pogojev, imeti še opravljen strokovni izpit s področja zdravstvenega varstva
rastlin.
Predpis o vsebini in načinu opravljanja strokovnega izpita iz tega člena izda minister.
82. člen
(inšpekcijska izkaznica oziroma značka)
Fitosanitarni in gozdarski inšpektor morata imeti inšpekcijsko izkaznico oziroma značko, s
katero se izkazujeta pri opravljanju inšpekcijskega nadzora.
Minister predpiše obliko in vsebino inšpekcijske izkaznice oziroma značke.
XII.a SODELOVANJE S PRISTOJNIMI ORGANI SKUPNOSTI
82.a člen
(izvedenci Komisije)
Odgovorni uradni organi iz 2.b člena tega zakona morajo zagotoviti sodelovanje z izvedenci
Komisije pri izvajanju pregledov in drugih aktivnostih na ozemlju Republike Slovenije ter
prostorske in tehnične pogoje za delo v skladu s predpisi, ki urejajo zdravstveno varstvo
rastlin.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1227

1228
Oseba, pri kateri bo Komisija opravila pregled in druge aktivnosti iz prejšnjega odstavka,
mora Komisiji kadarkoli zagotoviti zlasti dostop do rastlin, rastlinskih proizvodov ali
nadzorovanih predmetov ter pregled listin v zvezi z zdravstvenim varstvom rastlin.
Minister v skladu s predpisom, sprejetim po postopku iz drugega odstavka 18. člena
direktive, predpiše način sodelovanja in zagotavljanja prostorskih in tehničnih pogojev za
izvajanje pregledov in drugih aktivnostih iz prvega odstavka tega člena.
82.b člen
(obveščanje)
Uprava pisno obvešča Komisijo oziroma druge države članice zlasti o:
– osrednjem odgovornem organu in drugih uradnih odgovornih organih, z vsemi
spremembami;
– seznamu vstopnih mest, z vsemi spremembami;
– ugotovitvi navzočnosti škodljivih organizmov, v zvezi s katerimi je bilo Republiki Sloveniji
priznano varovano območje in o rezultatih sistematičnih raziskav v tem varovanem
območju;
– ugotovitvah in ukrepih v zvezi z rastlinami, rastlinskimi proizvodi in drugimi nadzorovanimi
predmeti, ki izvirajo iz druge države članice in pri katerih je bilo z uradnimi pregledi
ugotovljeno, da predstavljajo nevarnost za širjenje škodljivih organizmov;
– zadržanju rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov iz tretjih držav, ki niso
izpolnjevale zahtev glede zdravja rastlin ter o vzrokih zadržanja ne glede na ukrepe, ki so se
ali se bodo izvedli;
– navzočnosti škodljivih organizmov iz 7. člena tega zakona na ozemlju Republike Slovenije,
katerih navzočnost prej ni bila znana ter o sprejetih ukrepih;
– sumu ali ugotovitvi pojava škodljivih organizmov, ki niso navedeni v 7. členu tega zakona
na svojem ozemlju, katerih navzočnost prej ni bila znana ter o sprejetih ukrepih;
– ukrepih v zvezi s pošiljkami rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov iz
tretjih držav, če se ugotovi navzočnost škodljivih organizmov iz 7. člena tega zakona;
– dodatnih začasnih ukrepih, če je to potrebno za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih
organizmov iz 7. člena tega zakona na svojem ozemlju.
82.c člen
(sodelovanje)
Uradni odgovorni organi iz tega zakona sodelujejo z drugimi državami članicami in Komisijo
v okviru Stalnega odbora za zdravstveno varstvo rastlin, ustanovljenega s Sklepom Sveta št.
76/894/EGS o ustanovitvi Stalnega odbora za zdravstveno varstvo rastlin (UL L, št. 340 z dne
9. 12. 1976) in drugimi organi Skupnosti.
XIII. KAZENSKE DOLOČBE
83. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(prekrški)
September 2011
Z globo od 800 do 33.000 eurov se za prekršek kaznuje pravna oseba:
1. če ne ravna v skladu z drugim odstavkom 5. člena ali s prvim, drugim oziroma četrtim
odstavkom 6. člena,
2. če ne zavaruje in prepreči stika z drugimi rastlinami, rastlinskimi proizvodi in
nadzorovanimi predmeti (drugi odstavek 9. člena),
3. če daje in objavlja podatke v nasprotju z določbami tretjega odstavka 11. člena,
4. če daje in objavlja podatke o pojavu na novo odkritega škodljivega organizma v Republiki
Sloveniji brez odobritve Uprave (četrti odstavek 11. člena),
5. če vnaša in širi škodljive organizme v nasprotju s 14. členom,
6. če vnaša in premešča rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete v nasprotju
s 15. členom,
7. če ravna v nasprotju s prvim odstavkom 16. člena,
8. če ravna v nasprotju s prvim in drugim odstavkom 19. člena,
9. če ravna v nasprotju s prvim odstavkom 22. člena,
10. če ne vnaša pošiljk rastlin iz tretjih držav čez določena vstopna mesta (prvi odstavek 24.
člena),
11. če vnaša pošiljke s seznama V.B., ki niso fitosanitarno pregledane, iz tretjih držav (drugi
odstavek 25. člena),
12. če vnaša pošiljke s seznama V.B. brez fitosanitarnega spričevala iz tretjih držav (prvi ali
četrti odstavek 25.a člena),
13. če o prispetju pošiljk rastlin ne obvesti fitosanitarnega inšpektorja (prvi odstavek 30.
člena),
14. če ne izvaja ukrepov, ki jih odredi fitosanitarni inšpektor (tretji odstavek 30. člena)
oziroma ne zagotovi, da se pošiljka ne spremeni (četrti in peti odstavek 36. člena),
15. če ravna v nasprotju s 37. členom,
16. če premešča rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete v nasprotju z 38.
členom ali prvim odstavkom 39. člena,
17. če ne zagotovi fitosanitarnega pregleda, rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov (prvi in drugi odstavek 41. člena),
18. če izdaja rastlinske potne liste brez dovoljenja Uprave (druga alinea tretjega odstavka
42. člena),
19. če izda rastlinski potni list v nasprotju s 46. členom,
20. če ravna v nasprotju s 47. členom,
21. če ravna v nasprotju z 48. členom,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1229

1230
22. če ravna v nasprotju z 49. členom,
23. če ravna v nasprotju s prvim ali tretjim odstavkom 50. člena,
24. če vnaša, goji ali uporablja domorodne vrste organizmov v nasprotju z drugim
odstavkom 52. člena,
25. če vnaša iz tretjih držav ali uporablja tujerodne organizme v nasprotju z drugim, tretjim
in četrtim odstavkom 53. člena,
26. če ravna v nasprotju s tretjim odstavkom 55. člena,
27. če kot izvajalec zdravstvenega varstva rastlin ne vodi in sproti dopolnjuje predpisanih
evidenc, registrov in baz podatkov v skladu s prvim odstavkom 56. člena,
28. če kot izvajalec javne službe ne opravlja obveznosti iz prvega odstavka 62. člena,
29. če kot izvajalec javne službe ne uporablja finančnih sredstev v skladu z drugim
odstavkom 63. člena,
30. če ravna v nasprotju s tretjim odstavkom 92. člena.
Z globo od 400 do 16.000 eurov se za prekršek iz prejšnjega odstavka kaznuje samostojni
podjetnik posameznik.
Z globo od 200 do 1.200 eurov se za prekršek iz prvega odstavka tega člena kaznuje tudi
odgovorna oseba pravne osebe ali odgovorna oseba samostojnega podjetnika posameznika.
Z globo od 200 do 600 eurov se za prekršek iz prvega odstavka tega člena kaznuje tudi
fizična oseba.
84. člen
(črtan)
Zakon o zdravstvenem varstvu rastlin – ZZVR-1 (Uradni list RS, št. 45/01) vsebuje naslednje
prehodne in končne določbe:
XIV. PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
85. člen
(uprava in izvajanje nalog)
Uprava se ustanovi najkasneje do 31. 12. 2001. Do ustanovitve uprave opravlja naloge
uprave po tem zakonu ministrstvo, pristojno za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano.
86. člen
(uvoz)
Do polnopravnega članstva Republike Slovenije v Evropski uniji se šteje za uvoz v Republiko
Slovenijo uvoz iz katerekoli države, po tem datumu pa iz vseh držav, ki niso države članice
Evropske unije.
87. člen
(premeščanje)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Do polnopravnega članstva Republike Slovenije v Evropski uniji se šteje za premeščanje le
premeščanje znotraj Republike Slovenije, po tem datumu pa znotraj držav članic Evropske
unije.
88. člen
(obveščanje)
Od dne polnopravnega članstva Republike Slovenije v Evropski uniji mora uprava o vseh
ukrepih, ki se izvajajo v skladu s tem zakonom in predpisi, izdanimi na njegovi podlagi,
obveščati druge države članice Evropske unije in Komisijo Evropske unije.
89. člen
September 2011
(vpis v register)
Zavezanci iz drugega odstavka 19. člena tega zakona so se dolžni vpisati v register
najkasneje v enem letu po uveljavitvi tega zakona.
90. člen
(potrdilo o zdravstvenem stanju posevkov ali objektov)
Do začetka uporabe določb iz drugega odstavka 98. člena tega zakona, ki se nanašajo na
rastlinske potne liste, morajo biti predpisani posevki za pridelovanje semenskega materiala
(v nadaljnjem besedilu: posevki) in objekti za pridelovanje sadilnega materiala večletnih
rastlin, enoletnic in okrasnih rastlin (v nadaljnjem besedilu: objekti) med rastno dobo
obvezno zdravstveno pregledani v skladu s predpisi. O zdravstvenem stanju posevkov in
objektov se izda potrdilo o zdravstvenem stanju posevka ali objekta na predpisan način.
Obvezne zdravstvene preglede in izdajanje potrdil o zdravstvenem stanju posevkov oziroma
objektov opravljajo pooblaščene organizacije v skladu s predpisi do 1. januarja 2003.
Če se pri obveznem zdravstvenem pregledu ugotovi na posevku ali objektih iz prejšnjega
odstavka škodljivi organizem s seznamov I.A in II.A, pristojni inšpektor odredi ukrepe za
njegovo zatiranje in izkoreninjenje.
V primeru, da za posevke in objekte ni bil opravljen obvezni zdravstveni pregled in izdano
potrdilo o zdravstvenem stanju posevka ali objekta, semenski in sadilni material, ki izvirata
iz teh posevkov ali objektov, ne smeta biti v prometu.
V primeru neizpolnjevanja določb tega člena pristojni inšpektor prepove promet.
91. člen
(spričevalo o zdravstvenem stanju rastlin na notranjem tržišču)
Do začetka uporabe določb zakona, ki se nanašajo na rastlinske potne liste, fitosanitarni
inšpektor izdaja spričevala o zdravstvenem stanju rastlin na notranjem tržišču za predpisane
pošiljke semenskega in sadilnega materiala, ki se prevažajo na ozemlju Republike Slovenije.
Spričevalo iz prejšnjega odstavka se izda, če je bil semenski ali sadilni material zdravstveno
pregledan pred odpravo iz objekta, v katerem je bil pridelan, dodelan ali pakiran in ni
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1231

1232
okužen s škodljivim organizmom s seznama I.A in II.A in določenim drugim škodljivim
organizmom nad predpisanim odstotkom.
Prepovedan je promet s semenskim ali sadilnim materialom, za katerega ni izdano
spričevalo iz prejšnjega odstavka.
V primeru neizpolnjevanja določb tega člena fitosanitarni inšpektor prepove promet.
92. člen
(spremljanje zdravstvenega stanja uvoženega sadilnega materiala večletnih rastlin)
Do polnopravnega članstva Republike Slovenije v Evropski uniji se zdravstveno stanje
predpisanega uvoženega sadilnega materiala večletnih rastlin, s katerim se lahko prenesejo
škodljivi organizmi iz seznamov I.A in II.A, katerih navzočnosti ni mogoče ugotoviti pri
inšpekcijskem pregledu ob uvozu, obvezno spremlja pri končnem uporabniku.
Uvoznik sadilnega materiala iz prejšnjega odstavka mora pristojnemu inšpektorju ob uvozu
predložiti pisno prijavo s predpisanimi podatki o končnem uporabniku.
Med spremljanjem zdravstvenega stanja pri končnem uporabniku se sadilni material iz
prvega odstavka tega člena ne sme premeščati brez dovoljenja uprave.
Zdravstveno stanje uvoženega sadilnega materiala iz prvega odstavka tega člena spremlja v
rastni dobi pristojni inšpektor na predpisan način.
93. člen
(odškodnina)
Do ustanovitve uprave opravlja naloge iz 59. člena tega zakona Inšpektorat Republike
Slovenije za kmetijstvo, gozdarstvo in lovstvo.
94. člen
(Urad Republike Slovenije za varstvo in registracijo sort rastlin)
Po preteku treh mesecev od ustanovitve uprave preneha delovati Urad Republike Slovenije
za varstvo in registracijo sort rastlin kot organ v sestavi Ministrstva za kmetijstvo,
gozdarstvo in prehrano. Njegove naloge, pristojnosti, delavce, arhive in premoženje
prevzame uprava.
95. člen
(rok za izdajo predpisov na podlagi tega zakona)
Predpisi na podlagi tega zakona se izdajo najkasneje v dveh letih po uveljavitvi tega zakona,
razen predpisov na podlagi 20., 21., 22. in 23. člena tega zakona, ki se izdajo v šestih
mesecih po uveljavitvi tega zakona.
Minister lahko poleg predpisov, predvidenih v posameznih členih tega zakona, izda tudi
druge predpise, potrebne za izvedbo tega zakona in predpisov Skupnosti, ki urejajo
zdravstveno varstvo rastlin.
96. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(predpisi, ki se uporabljajo do izdaje novih)
Do izdaje predpisov na podlagi tega zakona veljajo oziroma se uporabljajo naslednji
predpisi:
– Pravilnik o zdravstveni kontroli pošiljk rastlin pri trgovanju čez državno mejo in na
notranjem tržišču (Uradni list RS, št. 38/96 in 57/00),
– Odredba o pogojih za tranzit pošiljk krompirja, ki se prekladajo v Luki Koper (Uradni list RS,
št. 32/00),
– Odredba o ukrepih za omejevanje in preprečevanje širjenja rizomanije, ki jo povzroča virus
Beet necrotic yellow vein furovirus, (Uradni list RS, št. 86/00),
– Odredba o ukrepih za preprečevanje širjenja in zatiranje šarke, ki jo povzroča virus Plum
pox potyvirus (Uradni list RS, št. 32/00, 39/00 in 21/01),
– Odredba o izvajanju sistematičnega nadzora in ukrepov za preprečevanje širjenja in
zatiranje krompirjeve obročkaste gnilobe, ki jo povzroča bakterija Clavibacter michiganensis
(Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. (Uradni list RS,
št. 54/99),
– Odredba o izvajanju sistematičnega nadzora in ukrepov za preprečevanje širjenja in
zatiranje krompirjeve rjave gnilobe, ki jo povzroča bakterija Ralstonia solanacearum
/Smith/Yabuuchi et al. (Uradni list RS, št. 85/99),
– Odredba o ukrepih za preprečevanje širjenja in zatiranje krompirjevega raka (Synchytrium
endobioticum (Schilb.) Perc.) in krompirjevih ogorčic (Globodera rostochiensis Woll. in
Globodera pallida Stone) (Uradni list RS, št. 51/98),
– Odredba o pogojih za uvoz krompirja, da se prepreči nevarnost vnosa povzročitelja rjave
gnilobe (Ralstonia/ Pseudomonas/solanacearum/ Smith/Yabuuchi et al.) (Uradni list RS, št.
76/97 in 96/99),
– Odredba o določitvi mejnih prehodov, preko katerih se lahko uvažajo, izvažajo oziroma
prevažajo v tranzitu pošiljke rastlin, za katere je obvezen zdravstveni pregled (Uradni list RS,
št. 92/99 in 11/01 – ZFfS),
– Odločba o pooblastitvi organizacij za spremljanje zdravstvenega stanja sadilnega materiala
večletnih rastlin iz uvoza (Uradni list RS, št. 39/93),
– Pravilnik o obrazcu izkaznice, znaku in znački mejnega fitosanitarnega inšpektorja (Uradni
list RS, št. 47/93),
– Navodilo o objavljanju podatkov o pojavu in razširjenosti na novo odkritih karantenskih
rastlinskih bolezni in škodljivcev (Uradni list SFRJ, št. 40/91),
– Odredba o ukrepih za preprečevanje širjenja in zatiranje bakterijskega hruševega ožiga
(Uradni list SFRJ, št. 13/91),
– Pravilnik o obveznem zdravstvenem pregledu posevkov in objektov, semena in sadilnega
materiala kmetijskih in gozdnih rastlin (Uradni list SFRJ, št. 52/86 in 3/87 – popr.),
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1233

1234
– Odločba o pooblastitvi Inštituta za hmeljarstvo in pivovarstvo Žalec za nadzor škodljivih
organizmov na hmelju (Uradni list RS, št. 86/00),
– Odredba o pogojih, ki jih morajo izpolnjevati strokovne organizacije združenega dela za
opravljanje obveznih zdravstvenih pregledov kmetijskih posevkov za pridelovanje semena,
objektov za pridelovanje gozdnega semena in objektov za pridelovanje sadilnega materiala
(Uradni list SRS, št. 4/78),
– Pravilnik o načinu uničevanja rastlin, za katere je odrejeno, da se uničijo (Uradni list SFRJ,
št. 4/78),
– Pravilnik o načinu pošiljanja poročil in podatkov o pojavih rastlinskih bolezni in škodljivcev
ter o ukrepih za preprečevanje njihovega širjenja in njihovo zatiranje (Uradni list SFRJ, št.
61/77),
– Pravilnik o pogojih, ki jih morajo izpolnjevati karantenski objekti za preverjanje
zdravstvenega stanja rastlin (Uradni list SFRJ, št. 53/77),
– Odredba o pogojih za promet s kostanjevim rakom okuženih plodov in lesa pravega
kostanja (Uradni list SFRJ, št. 40/77),
– vsi drugi predpisi, izdani v obdobju od 21. marca 2001 do uveljavitve tega zakona.
97. člen
(predpisi, ki se prenehajo uporabljati oziroma prenehajo veljati)
Z dnem uveljavitve tega zakona prenehajo veljati:
– Zakon o zdravstvenem varstvu rastlin (Uradni list RS, št. 82/94, 8/00 – ZUT, 11/01 – ZFfS);
– Tarifna številka 52 iz IX. poglavja Taksne tarife zakona o upravnih taksah (Uradni list RS, št.
8/00, 44/00, 81/00 in 33/01 – ZVet-1);
– Pravilnik o kriterijih za podelitev statusa društva, ki deluje v javnem interesu na področju
kmetijstva, gozdarstva, lovstva, ribištva, veterinarstva ali prehrane, v delu, ki se nanaša na
varstvo rastlin (Uradni list RS, št. 52/98 in 60/98).
Z dnem uveljavitve tega zakona se prenehajo uporabljati:
– Odredba o območjih, ki so okužena s karantenskimi boleznimi in škodljivci (Uradni list
SFRJ, št. 67/78),
– Odlok o zatiranju prosene (koruzne) vešče na območju SR Slovenije (Uradni list SRS, št.
20/78),
– Odlok o obveznem uničevanju češminovega grma ter divjega oziroma podivjanega hmelja
(Uradni list SRS, št. 20/78),
– Uredba o območjih, na katerih je dovoljeno gojiti ribez in zeleni bor (Uradni list SRS, št.
4/78).
Do uveljavitve predpisa iz petega odstavka 58. člena tega zakona se še naprej uporablja
tarifna številka 52 iz IX. poglavja taksne tarife zakona o upravnih taksah (Uradni list RS, št.
8/2000, 44/2000, 81/2000 in 33/01 – ZVet-1).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
98. člen
September 2011
(uveljavitev zakona)
Ta zakon začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Določbe 38., 39., 40., 42., 43., 44., 45., 46., 47., 48., 49., 50., 58., 10. točke 79. člena in 9.,
10., 11. in 12. točke 80. člena tega zakona, ki se nanašajo na rastlinske potne liste, se
začnejo uporabljati 1. januarja 2003.
Zakon o spremembah, dopolnitvah in razveljavitvi določenih zakonov na področju
kmetijstva in gozdarstva – ZdZPKG (Uradni list RS, št. 45/04) vsebuje naslednjo končno
določbo:
9. KONČNA DOLOČBA
52. člen
Ta zakon začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Zakon o spremembah in dopolnitvah Zakona o zdravstvenem varstvu rastlin – ZZVR-1A
(Uradni list RS, št. 86/04) vsebuje naslednje prehodne in končne določbe:
PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
70. člen
Predpisi na podlagi tega zakona se izdajo najpozneje v šestih mesecih po uveljavitvi tega
zakona.
71. člen
Mesta za uradne preglede v Republiki Sloveniji, ki niso vstopna mesta, ki jih je pristojni
carinski organ do uveljavitve tega zakona že odobril po carinskih predpisih, Uprava z
določbo, ki jo izda po uradni dolžnosti, odobri kot mesta za fitosanitarne preglede po tem
zakonu.
72. člen
Tretji odstavek 65. člena tega zakona se uporablja od začetka uporabe Zakona o prekrških
(Uradni list RS, št. 7/03).
Globe, določene v 83. členu zakona, se do začetka uporabe Zakona o prekrških (Uradni list
RS, št. 7/03) v postopku o prekršku izrekajo kot denarne kazni v višini s tem zakonom
predpisanih glob.
Določbe tretjega odstavka 83. člena tega zakona, ki urejajo globe za prekršek, ki ga stori
odgovorna oseba samostojnega podjetnika posameznika, se uporabljajo od začetka uporabe
Zakona o prekrških (Uradni list RS, št. 7/03).
73. člen
Ta zakon začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Zakon o spremembah in dopolnitvah Zakona o zdravstvenem varstvu rastlin – ZZVR-1B
(Uradni list RS, št. 40/07) vsebuje naslednjo končno določbo:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1235

1236
KONČNA DOLOČBA
15. člen
Ta zakon začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
1. člen
SI122 - Zakon o spremembah in dopolnitvah zakona o zdravstvenem varstvu
rastlin; Act Amending the Plant Health Act
V Zakonu o zdravstvenem varstvu rastlin (Uradni list RS, št. 62/07 – uradno prečiščeno
besedilo) se besedilo 1. člena spremeni tako, da se glasi:
»Ta zakon določa zdravstveno varstvo rastlin; biotično varstvo rastlin; pridobivanje,
izmenjavo podatkov in informacijski sistem; stroške in odškodnine; javno službo
zdravstvenega varstva rastlin; določa organe, ki so odgovorni za uresničevanje tega zakona
in inšpekcijsko nadzorstvo ter ureja ukrepe in obveznosti v zvezi s pojavom, preprečevanjem
vnosa in širjenja ter zatiranjem škodljivih organizmov na rastlinah, rastlinskih proizvodih in
nadzorovanih predmetih v skladu z:
– Direktivo Komisije št. 92/70/EGS z dne 30. julija 1992 o določitvi podrobnih pravil za
popise, ki se opravijo za priznanje varovanih območij v Skupnosti (UL L št. 250 z dne 29. 8.
1992, str. 37),
– Direktivo Komisije št. 92/90/EGS z dne 3. novembra 1992 o obveznostih pridelovalcev in
uvoznikov rastlin, rastlinskih proizvodov ali drugih predmetov in podrobnostih za njihovo
registracijo (UL L št. 344 z dne 26. 11. 1992, str. 38),
– Direktivo Komisije št. 92/105/EGS z dne 3. decembra 1992 o določanju stopnje
standardizacije za rastlinske potne liste, ki se uporabljajo za premeščanje nekaterih rastlin,
rastlinskih proizvodov ali drugih predmetov znotraj Skupnosti, in določanju podrobnih
postopkov za izdajo takih rastlinskih potnih listov ter pogojev in podrobnih postopkov za
njihovo zamenjavo (UL L št. 4 z dne 8. 1. 1993, str. 22), zadnjič spremenjeno z Direktivo
Komisije 2005/17/ES z dne 2. marca 2005 o spremembi nekaterih določb Direktive
92/105/EGS glede rastlinskih potnih listov (UL L št. 57 z dne 3. 3. 2005, str. 23),
– Direktivo Komisije št. 93/50/EGS z dne 24. junija 1993 o določitvi nekaterih rastlin, ki niso
navedene v delu A Priloge V Direktive Sveta 77/93/EGS in katerih proizvajalci, skladišča ali
distribucijski centri na pridelovalnih območjih teh rastlin se navedejo v uradnem registru (UL
L št. 205 z dne 17. 8. 1993, str. 22),
– Direktivo Komisije št. 93/51/EGS z dne 24. junija 1993 o predpisih za premeščanje
nekaterih rastlin, rastlinskih proizvodov ali drugih predmetov prek varovanega območja (UL
L št. 205 z dne 17. 8. 1993, str. 24),
– Direktivo Komisije št. 94/3/ES z dne 21. januarja 1994 o postopku obveščanja o zadržanju
pošiljke ali škodljivega organizma, ki predstavlja neposredno fitosanitarno nevarnost, iz
tretjih držav (UL L št. 32 z dne 5. 2. 1994, str. 37),
– Direktivo Komisije št. 98/22/ES z dne 15. aprila 1998 o minimalnih pogojih za opravljanje
zdravstvenih pregledov rastlin v Skupnosti, in sicer tistih rastlin, rastlinskih proizvodov in
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
drugih predmetov, ki prihajajo iz tretjih držav in za katere se zdravstveni pregledi opravljajo
na mestih pregledov, ki niso v namembnem kraju (UL L št. 126 z dne 28. 4. 1998, str. 26),
– Direktivo Sveta št. 2000/29/ES z dne 8. maja 2000 o varstvenih ukrepih proti vnosu
organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske proizvode, v Skupnost in proti njihovemu
širjenju v Skupnosti (UL L št. 169 z dne 10. 7. 2000, str. 1), zadnjič spremenjeno z Direktivo
Komisije 2010/1/EU z dne 8. januarja 2010 o spremembi prilog II, III in IV k Direktivi Sveta
2000/29/ES o varstvenih ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske
proizvode, v Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti (UL L št. 7 z dne 12. 1. 2010,
str. 17),
– Direktivo Komisije št. 2008/61/ES z dne 17. junija 2008 o določitvi pogojev, pod katerimi je
mogoče nekatere škodljive organizme, rastline, rastlinske proizvode in druge predmete, iz
Prilog I do V Direktive Sveta 2000/29/ES, vnesti ali jih premeščati znotraj Skupnosti oziroma
na nekaterih njenih varovanih območjih v preskusne ali znanstvene namene in za delo pri
žlahtnjenju (kodificirana različica), (UL L št. 158 z dne 18. 6. 2008, str. 41).
Določbe tega zakona se uporabljajo tudi za izvajanje ukrepov proti drugim rastlinskim
škodljivim organizmom, ki niso navedeni v predpisih iz prejšnjega odstavka in se pojavijo na
ozemlju Republike Slovenije ter:
September 2011
– zaradi množičnega izbruha povzročajo gospodarsko škodo v kmetijstvu,
– pomenijo nevarnost za zdravstveno varstvo semenskega materiala rastlin ali
– imajo škodljiv vpliv na gospodarstvo, okolje ali družbo.«.
2. člen
V 2. členu se besedilo pete alinee spremeni tako, da se glasi:
»– varovanju okolja, narave ter posledično zdravja ljudi z izvajanjem stalnega nadzora
škodljivih organizmov, z uvajanjem biotičnega varstva rastlin in z opazovalno
napovedovalno dejavnostjo;«.
3. člen
V 2.a členu se besedilo tretje alinee spremeni tako, da se glasi:
»– fitosanitarni nadzor vnosa organizmov, ki so škodljivi za rastline ali rastlinske proizvode in
imajo škodljiv vpliv na gospodarstvo, okolje ali družbo, v Skupnost in proti njihovemu
širjenju v Skupnosti;«.
Besedilo osme alinee se spremeni tako, da se glasi:
»– inšpekcijsko nadzorstvo nad zagotavljanjem varovanja rastlin pred škodljivimi organizmi
in preprečevanjem njihovega škodljivega vpliva na gospodarstvo, okolje in družbo;«.
4. člen
V 3. členu se v 21. točki za besedilom »rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov«
dodata besedi »in zemljišč«.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1237

1238
V 35. točki se za besedilom »ali škodljivca (kalamiteta)« doda besedilo, ki se glasi: »ali
rastline (plevela)«.
Doda se nova 37. točka, ki se glasi:
»37. Škodljive rastline so škodljivi organizmi, pri katerih se izvajajo fitosanitarni ukrepi, če je
iz ocene tveganja razviden njihov škodljiv vpliv na gospodarstvo, okolje ali družbo.«.
5. člen
V 6. členu se v prvem stavku prvega odstavka za besedilom »Imetniki morajo pregledovati«,
doda besedilo, ki se glasi: »zemljišča in«.
Drugi odstavek se spremeni tako, da se glasi:
»O vseh novih ali nepričakovanih pojavih škodljivih organizmov s seznamov I.A in II.A ali
drugih škodljivih organizmov, za katere so določeni fitosanitarni ukrepi, morajo imetniki
nemudoma obvestiti pristojnega inšpektorja ali izvajalce javnih pooblastil iz 68. člena tega
zakona ali izvajalce javne službe zdravstvenega varstva rastlin, ki o tem obvestijo Upravo.
Izvajati morajo ukrepe za preprečevanje širjenja oziroma zatiranje škodljivih organizmov, ki
jih določi Uprava.«.
6. člen
Doda se novi 12.b člen, ki se glasi:
»12.b člen
(posebno nadzorovano območje škodljive rastline)
Ne glede na določbe 12. in 12.a člena tega zakona se za posebno nadzorovano območje
šteje tudi območje, na katerem se ugotovi prisotnost škodljive rastline.
Če se na ozemlju Republike Slovenije pojavi rastlina, ki ima škodljiv vpliv na gospodarstvo,
okolje ali družbo, morajo izvajalci zdravstvenega varstva rastlin o tem obvestiti Upravo.
Na mestu najdbe rastline iz prejšnjega odstavka pristojni inšpektor oziroma druga uradna
oseba po tem zakonu odvzame uradni vzorec in ga pošlje v laboratorij, ki določi vrsto
škodljive rastline.
Na podlagi laboratorijskega izvida Uprava v skladu s 6. točko 76. člena tega zakona naredi
oceno tveganja zaradi škodljive rastline iz prejšnjega odstavka.
Če se na podlagi ocene tveganja iz prejšnjega odstavka ugotovi, da je treba uvesti ukrepe za
nadzor nad škodljivo rastlino, Uprava predlaga ministru, na podlagi predhodnega mnenja
skupnega delovnega telesa vlade, ukrepe za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljive
rastline. Skupno delovno telo vlade mora dati predhodno mnenje v roku, ki ga v zahtevku za
mnenje določi Uprava.
Vlada na predlog ministra določi meje posebno nadzorovanega območja, ukrepe za
preprečevanje širjenja in zatiranje škodljive rastline, stroške izvedbe predpisanih ukrepov
ter potrdi program izvedbe ukrepov za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljive rastline.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Ne glede na določbe tretjega in petega odstavka tega člena se šteje, da so pelinolistna
ambrozija (Ambrosia artemisiifolia L.) in druge neofitne vrste iz rodu Ambrosia, škodljive
rastline, za katere je potrebno uvesti fitosanitarne ukrepe.
Ne glede na določbo tretjega odstavka tega člena lahko, če gre za ponovne najdbe znanega
organizma, pristojni inšpektor oziroma druga uradna oseba, ki je izvajalec javnega
pooblastila po tem zakonu, določi vrsto škodljive rastline na mestu samem, razen če oceni,
da je zaradi obsega ukrepov potrebna laboratorijska določitev.«.
7. člen
V drugem odstavku 68. člena se besedilo »14. in 19. točke« nadomesti z besedilom »14., 19.
in 24. točke«.
September 2011
Doda se nov tretji odstavek, ki se glasi:
»Naloge zdravstvenega varstva rastlin iz 3., 4., 6., 7., 10., 14., 19. in 21. točke 76. člena tega
zakona lahko v primeru ugotovitve škodljive rastline iz 12.b člena tega zakona na
zavarovanem območju izvaja upravljavec zavarovanega območja, ki je določen v skladu z
zakonom, ki ureja ohranjanje narave, kot javno pooblastilo.«.
Dosedanji tretji do enajsti odstavek postanejo četrti do dvanajsti odstavek.
8. člen
V 72.a členu se za prvim odstavkom doda nov drugi odstavek, ki se glasi:
»Vlada lahko, v primeru ugotovitve škodljive rastline iz 12.b člena tega zakona, naloži
posebne naloge in izvedbo ukrepov izvajalcem javnih pooblastil zdravstvenega varstva
rastlin, javni službi zdravstvenega varstva rastlin in drugim izvajalcem zdravstvenega varstva
rastlin kot tudi izvajalcem javnih pooblastil za varstvo narave in okolja zaradi izvedbe
predpisanih ukrepov na posebno nadzorovanem območju.«.
Dosedanji drugi odstavek postane tretji odstavek, ter se spremeni tako, da se glasi:
»Vlada lahko za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov v primerih iz
prejšnjih odstavkov, če gre za naravne ali druge nesreče, odredi tudi obvezno sodelovanje
Civilne zaščite, gasilcev in drugih sil za zaščito, reševanje in pomoč, policije ter drugih
pristojnih institucij v državi.«.
9. člen
V 76. členu se besedilo 6. točke spremeni tako, da se glasi:
»6. priprava ocen tveganja v primeru nevarnosti pojava ali ugotovitve novih škodljivih
organizmov ali rastlin s škodljivim vplivom na gospodarstvo, okolje ali družbo, izdaja
strokovnih navodil in ukrepov,«.
10. člen
V prvem odstavku 76.b člena se besedilo »obvestiti pristojnega fitosanitarnega inšpektorja«
nadomesti z besedilom »obvestiti Upravo in pristojnega inšpektorja«.
Za prvim odstavkom se doda nov drugi odstavek, ki se glasi:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1239

1240
»Uprava v primerih iz 12., 12.a in 12.b člena tega zakona z odločbo določi podrobnejši
seznam žarišč in drugih okuženih, ogroženih ali neokuženih območij in za posamezno
območje določi predpisane fitosanitarne ukrepe. Pritožba zoper odločbo ne zadrži
izvršitve.«.
Dosedanji drugi odstavek postane tretji odstavek.
11. člen
Za 82.c členom se dodata novo poglavje in nov 82.d člen, ki se glasita:
»XII.b SODELOVANJE Z ORGANI LOKALNIH SKUPNOSTI
82.d člen
(sodelovanje z občinami)
Uradni odgovorni organi iz tega zakona sodelujejo pri izvajanju določb tega zakona z organi
lokalnih skupnosti, jih obveščajo o ugotovitvah škodljivih organizmov ali škodljivih rastlin na
njihovem območju in o določenih fitosanitarnih ukrepih iz tega zakona na njihovem
območju.
Občine morajo pri sprejemanju predpisov in drugih aktov iz svoje pristojnosti upoštevati
določene fitosanitarne ukrepe za preprečevanje širjenja in za zatiranje škodljivih organizmov
in škodljivih rastlin znotraj območij občin.«.
12. člen
V prvem odstavku 83. člena se doda nova 5. točka, ki se glasi:
»5. če ne izvaja ukrepov iz šestega odstavka 12.b člena,«.
Dosedanje 5. do 30. točka postanejo 6. do 31. točka.
PREHODNI IN KONČNA DOLOČBA
13. člen
Člane skupnega delovnega telesa Vlade iz petega odstavka 12.b člena zakona, njegove
pristojnosti in način dela Vlada določi v 60 dneh po uveljavitvi zakona.
14. člen
Predpis na podlagi 6. člena tega zakona se izda v šestih mesecih po uveljavitvi tega zakona.
15. člen
Ta zakon začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 511-01/10-1/54
Ljubljana, dne 22. aprila 2010
SI123 - Zakon o sladkovodnem ribištvu; Freshwater Fishery Act
I. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(vsebina zakona)
(1) Ta zakon ureja sladkovodno ribištvo kot upravljanje ribolovnih virov v celinskih vodah.
(2) Ta zakon vsebinsko povzema Direktivo Sveta 92/43/EGS z dne 21. maja 1992 o
ohranjanju naravnih habitatnih tipov ter prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst (UL L št.
206 z dne 22. 7. 1992, str. 7, z vsemi spremembami).
2. člen
(ribolovni viri)
Ribolovni viri so vodni organizmi: prostoživeče ribe in druge vodne živali, ki so predmet
upravljanja ribolovnih virov (v nadaljnjem besedilu: ribe).
3. člen
(upravljanje rib)
Upravljanje rib obsega: načrtovanje na področju upravljanja rib, določitev prostorskih enot,
določanje pravil za trajnostno rabo rib, naloge v zvezi z ohranjanjem ugodnega stanja rib in
doseganja dobrega ekološkega stanja, podeljevanje koncesij za ribiško upravljanje v ribiških
okoliših, ribolov v komercialnih ribnikih, gojitev rib, evidence v sladkovodnem ribištvu in
poročanje, strokovno usposabljanje delavcev izvajalcev ribiškega upravljanja, škode in
odškodnine zaradi pogina rib, ribiškočuvajsko službo, javne službe ter druga, s sladkovodnim
ribištvom (v nadaljnjem besedilu: ribištvo) povezana vprašanja.
4. člen
(ribiško upravljanje)
Ribiško upravljanje obsega: programiranje, izvajanje ukrepov za ohranjanje ugodnega stanja
rib, trajnostno rabo rib, vodenje predpisanih evidenc in poročanje, strokovno usposabljanje
ribičk oziroma ribičev (v nadaljnjem besedilu: ribič), izvajanje nadzornih nalog
ribiškočuvajske službe, izvajanje nalog in aktivnosti ob poginih rib ter druge, za ribiško
upravljanje pomembne naloge.
5. člen
(cilji zakona)
(1) Cilji tega zakona so zlasti:
1. celostno načrtovanje in upravljanje rib na teritorialno zaokroženih območjih;
2. omogočanje trajnostne rabe rib in etike ribolova;
3. načrtovanje, pospeševanje in nadzor gojitve rib za poribljavanje voda.
(2) Cilji tega zakona so tudi prispevati k:
1. ohranjanju in varovanju naravnih populacij rib, njihove vrstne pestrosti, starostne
strukture in številčnosti;
2. varstvu ogroženih ribjih vrst in njihovih združb;
3. preprečevanju vnosa tujerodnih ribjih vrst v celinske vode in njihovega širjenja;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1241

1242
4. varovanju in ohranjanju narave salmonidnih in ciprinidnih voda.
6. člen
(pomen izrazov)
V tem zakonu uporabljeni izrazi imajo naslednji pomen:
1. celinske vode so celinske vode po predpisih o vodah;
2. dnevni uplen je dovoljeni uplen ribiča v enem ribolovnem dnevu;
3. domorodna vrsta je vrsta po predpisih o ohranjanju narave;
4. drstišče je vodni prostor, ki zaradi posebnih hidromorfoloških lastnosti omogoča
razmnoževanje posameznih ribjih vrst;
5. drstna doba je obdobje, v katerem se ribe razmnožujejo, in je vrstno specifična;
6. genski material rib je nadzorovana populacija rib v naravi ali gojena populacija rib v
ribogojnih objektih in je namenjen ohranjanju vrst ali njihovih genskih skladov;
7. gojitev rib je gojitev po tem zakonu in predpisih o ohranjanju narave ter se izvaja v
ribogojnem objektu;
8. intervencijski odlov rib je odlov rib z uporabo elektrike z območja, na katerem se
načrtujejo različni posegi, ki bi lahko povzročili škodo na ribah, in odlov pri reševanju rib;
9. informacijski sistem ribištva je računalniško podprt informacijski sistem za zbiranje,
obdelavo in prikaz podatkov ter informacij v zvezi z opravljanjem vseh dejavnosti, ki jih ureja
ta zakon;
10. izločene vode so vode, izločene iz ribiških okolišev kot komercialni ribniki, in vode
posebnega pomena;
11. najmanjša lovna mera je s predpisom določena najmanjša velikost ribe, ki jo sme ribič
upleniti, in je določena za vsako lovno ribjo vrsto posebej;
12. poribljavanje je doseljevanje rib po predpisih o ohranjanju narave in se izvaja z
vlaganjem rib v vode z namenom ohranjanja optimalne strukture in velikosti ribjih populacij;
13. prenos rib je poribljavanje, pri katerem so ribe preseljene iz ene vode v drugo;
14. rezervat za plemenke je revir, namenjen pridobivanju spolnih produktov za gojitev
domorodnih ribjih vrst;
15. rezervat za genetski material je revir, namenjen ohranjanju genetsko čistih populacij
domorodnih ribjih vrst;
16. ribič je fizična oseba, ki lovi ribe;
17. ribiški kataster je evidenca ribiških območij, okolišev in revirjev po določbah tega
zakona;
18. ribogojni objekt (v nadaljnjem besedilu: ribogojnica) je objekt, zgrajen v skladu s predpisi
o graditvi objektov, voda, ohranjanju narave in veterinarstvu, ki ga je mogoče nadzorovano
napolniti z vodo, izprazniti in je namenjen gojitvi rib;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
19. ribolovna dovolilnica je dovoljenje za ribolov;
20. tujerodna vrsta je vrsta po predpisih o ohranjanju narave;
21. varstvena doba je čas, v katerem je določeno ribjo vrsto prepovedano loviti;
22. vode posebnega pomena so z vidika varstva rib nekateri od najbolj ohranjenih in
značilnih vodnih ekosistemov, v katerih je ribiško upravljanje pod neposrednim nadzorom
države in ki so določene s predpisom, izdanim na podlagi 50. člena tega zakona.
7. člen
(posebno varstvo države)
(1) Ribe v celinskih vodah so naravni vir pod posebnim varstvom države skladno s predpisi.
(2) Upravljanje rib je v pristojnosti države.
(3) Ribje vrste, ki so predmet ribolova, predpiše Vlada Republike Slovenije (v nadaljnjem
besedilu: vlada).
(4) Država lahko s koncesijo prenese določene naloge ribiškega upravljanja v ribiškem
okolišu na pravno ali fizično osebo (v nadaljnjem besedilu: izvajalec ribiškega upravljanja),
če izpolnjuje s tem zakonom predpisane pogoje.
(5) Ribiško upravljanje v vodah posebnega pomena izvaja javni Zavod za ribištvo Slovenije (v
nadaljnjem besedilu: zavod).
II. PROSTORSKE PODLAGE ZA RIBIŠKO UPRAVLJANJE
8. člen
(ribiška območja, ribiški okoliši in ribiški revirji)
(1) Za namen ribiškega upravljanja, vključno s trajnostno rabo rib, se celinske vode razdelijo
na ribiška območja, ribiške okoliše in ribiške revirje.
(2) Ribiško območje je največja prostorska enota za ribiško upravljanje in trajnostno rabo
rib, ki združuje več ribiških okolišev s podobnimi ekosistemskimi značilnostmi.
(3) Ribiški okoliš je del ribiškega območja, ki omogoča smotrno upravljanje rib ter učinkovito
spremljanje in nadzor ribiškega upravljanja.
(4) Ribiški revir je najmanjša prostorska enota ribiškega okoliša, ki omogoča celovito,
smotrno in usklajeno razporeditev ter izvajanje načrtovanih ukrepov pri upravljanju rib.
(5) Meje ribiških območij in ribiških okolišev določi vlada na predlog ministrice oziroma
ministra, pristojnega za ribištvo (v nadaljnjem besedilu: minister).
(6) V ribiška območja in ribiške okoliše se ne uvrščajo izločene vode.
9. člen
(ribiški revirji)
(1) Glede na način ribiškega upravljanja so ribiški revirji lahko varstveni, ribolovni, brez
aktivnega ribiškega upravljanja in prizadeti revirji.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1243

1244
(2) Varstveni revirji so:
– gojitveni revirji za sonaravno gojitev rib;
– rezervati za vzpostavljanje ali ohranjanje populacij domorodnih ribjih vrst;
– rezervati za plemenke domorodnih ribjih vrst;
– rezervati genskega materiala domorodnih ribjih vrst.
(3) Ribolovni revir je del ribiškega okoliša, v katerem je dovoljen ribolov v skladu s tem
zakonom.
(4) Revir brez aktivnega upravljanja je del ribiškega okoliša, v katerem se ne izvaja ribiško
upravljanje in ki je prepuščen naravnim procesom.
(5) Prizadeti revir je tisti del ribiškega okoliša, v katerem je življenje rib zaradi poslabšanih
življenjskih razmer oziroma kakovosti vode onemogočeno.
(6) Vrste ribiških revirjev in njihove meje se določijo z ribiškogojitvenim načrtom.
III. PROGRAM IN NAČRTOVANJE UPRAVLJANJA RIB
10. člen
(program upravljanja rib)
(1) S programom upravljanja rib (v nadaljnjem besedilu: program) se določajo dolgoročne
usmeritve upravljanja rib na državni ravni za obdobje 12 let.
(2) Program vsebuje zlasti:
1. oceno stanja;
2. cilje in usmeritve za varstvo in trajnostno rabo rib;
3. naloge in ukrepe za doseganje ciljev upravljanja rib;
4. oceno pričakovanih učinkov in potrebnih javnofinančnih sredstev za doseganje ciljev;
5. ukrepe za ohranjanje ugodnega stanja ogroženih rib v skladu s predpisi o ohranjanju
narave.
(3) S programom se določijo tudi nosilci posameznih nalog.
(4) Program na predlog ministra sprejme vlada.
11. člen
(načrt ribiškega upravljanja v ribiškem območju)
(1) Načrt ribiškega upravljanja v ribiškem območju (v nadaljnjem besedilu: načrt) je obvezna
strokovna podlaga za celovito ribiško upravljanje posameznega ribiškega območja in mora
biti odraz specifičnih ekosistemskih značilnosti ribiškega območja.
(2) V načrtu se določijo temeljne usmeritve za ohranitev in trajnostno rabo rib v ribiškem
območju, načela posegov v populacije posameznih ribjih vrst, usmeritve za poribljavanje in
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
gojitev rib ter usmeritve za varstvo tistih delov ribiškega območja, ki so zavarovani po
predpisih o ohranjanju narave.
September 2011
(3) Načrt se izdela za obdobje šestih let na podlagi programa iz prejšnjega člena.
(4) Osnutek načrta pripravi zavod na podlagi mnenja izvajalca ribiškega upravljanja in
lokalne skupnosti. Ministrstvo pred sprejemom načrta seznani javnost z vsebino osnutka
načrta. Osnutek načrta se javno objavi vsaj v enem javnem glasilu in vsebuje tudi naznanilo
o tem, kje si lahko zainteresirani ogledajo dokumentacijo v zvezi z osnutkom načrta, koliko
časa bo načrt na vpogled in rok za sprejem pripomb. Rok za sprejem pripomb ne sme biti
krajši od 15 dni.
(5) Vsebino načrta podrobneje predpiše minister.
(6) Načrt sprejme minister v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave, in
ministrom, pristojnim za vode.
12. člen
(ribiškogojitveni načrt)
(1) Ribiškogojitveni načrt je podlaga za ribiško upravljanje v posameznih ribiških okoliših. Pri
tem se upoštevajo ekološke značilnosti in razširjenost ribjih vrst ali populacij, ki so
pomembne za ohranjanje ugodnega stanja, ter režimi po predpisih o ohranjanju narave in
voda, ki bi lahko vplivali na izvajanje ribiškogojitvenega načrta.
(2) Ribiškogojitveni načrt vsebuje:
1. podatke o:
a) oceni stanja;
b) vplivih na ribiški okoliš;
c) izvajalcu ribiškega upravljanja;
č) analizi ribiškega upravljanja za preteklo obdobje;
d) območjih, ki so varovana po predpisih o ohranjanju narave, in
2. ureditev:
a) revirjev in njihove namembnosti;
b) poribljavanja;
c) sonaravne gojitve rib;
č) gojitve rib v nadzorovanih pogojih v ribogojnicah;
d) ribolovnih režimov;
e) števila ribolovnih dni;
f) količine ulova rib;
g) rezervatov genskega materiala rib;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1245

1246
h) odvzema spolnih celic rib;
i) ribiških tekmovanj in tekmovalnih tras;
j) drugih, za ribiško upravljanje pomembnih vsebin.
(3) Osnutek ribiškogojitvenega načrta za obdobje šestih let za vsak posamezen ribiški okoliš
na podlagi načrta iz prejšnjega člena izdela zavod na podlagi mnenja izvajalca ribiškega
upravljanja in lokalne skupnosti.
(4) Ribiškogojitveni načrt na predlog zavoda sprejme minister v soglasju z ministrom,
pristojnim za ohranjanje narave, in ministrom, pristojnim za vode.
(5) Vsebino ribiškogojitvenega načrta podrobneje predpiše minister.
(6) Minister v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave, predpiše pogoje
ribiškega upravljanja, če izvajanje ribiškogojitvenega načrta neposredno ogroža ugodno
stanje rib.
13. člen
(letni program izvajalca ribiškega upravljanja in poročanje)
(1) Izvajalec ribiškega upravljanja izvaja ribiško upravljanje v ribiškem okolišu na podlagi
letnega programa, izdelanega na podlagi ribiškogojitvenega načrta.
(2) Letni program ureja izvajanje ribiškogojitvenega načrta za posamezno leto na podlagi
ocene stanja v ribiškem okolišu v preteklem letu; ta ocena stanja je sestavni del letnega
programa.
(3) Izvajalec ribiškega upravljanja pripravi letni program do 31. decembra za prihodnje leto
in ga pošlje zavodu v potrditev. Če zavod v 30 dneh ne da pisnih pripomb, se šteje, da je
letni program potrjen. Do potrditve novega letnega programa se uporablja letni program za
preteklo leto.
(4) Izvajalec ribiškega upravljanja mora najpozneje do 31. marca pripraviti letno poročilo o
izvajanju letnega programa za preteklo leto in ga poslati zavodu.
(5) Vsebino letnega programa in letnega poročila podrobneje predpiše minister.
IV. TRAJNOSTNA RABA RIB
14. člen
(trajnostna raba rib)
Trajnostna raba rib je izvajanje ribolova v obsegu, na način in v času, da se z naravnim
samoobnavljanjem ali z določenimi ukrepi ribiškega upravljanja dolgoročno ohranjajo ribe
ter se pri tem ne poslabšuje ugodno stanje rastlinskih in živalskih vrst.
15. člen
(odvzem spolnih celic)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Odvzem spolnih celic spolno zrelih rib za nadaljnjo gojitev domorodnih ribjih vrst (v
nadaljnjem besedilu: smukanje) praviloma poteka v rezervatih za plemenke, lahko pa tudi v
drugih delih ribiškega okoliša, določenih v ribiškogojitvenem načrtu.
(2) Če smukanje v ribiškogojitvenem načrtu ni določeno, lahko minister na podlagi vloge
izvajalca ribiškega upravljanja smukanje dovoli po pridobitvi mnenja zavoda.
September 2011
(3) Način in pogoje smukanja predpiše minister.
16. člen
(poribljavanje)
(1) Poribljavanje se izvaja tako, da je omogočen ribolov in pri tem ni ogroženo ugodno
stanje vrst po predpisih o ohranjanju narave.
(2) Poribljavanje se izvaja samo z ribami iz sonaravne gojitve in ribogojnic, ki imajo
dovoljenje iz 41. člena tega zakona ter so zdravstveno neoporečne po predpisih o
veterinarstvu.
(3) Izvajalec ribiškega upravljanja lahko v novo zgrajenih objektih izvede poribljavanje po
predhodni spremembi ribiškogojitvenega načrta in letnega programa.
17. člen
(genski material)
Odvzem genskega materiala rib iz narave se opravi v skladu s tem zakonom in predpisi o
ohranjanju narave.
18. člen
(sonaravna gojitev)
(1) Sonaravna gojitev rib je gojitev domorodnih vrst v naravnem okolju in se ne šteje za
gojitev po predpisih o ohranjanju narave ter predpisih o vodah.
(2) Sonaravna gojitev rib je vložitev zaroda in odlov mladic po končanem ciklusu ter se
zaradi ohranjanja genske raznolikosti rib izvaja samo v gojitvenih revirjih v istem povodju.
19. člen
(gradnje in drugi posegi na območju ribiškega okoliša)
(1) Vsak poseg v ribiški okoliš mora biti načrtovan in izveden na način, ki v največji mogoči
meri zagotavlja ohranjanje rib, njihove vrstne pestrosti, starostne strukture in številčnosti.
(2) Gradnje objektov, ki se izvajajo na vodnih zemljiščih po predpisih o graditvi objektov, se
lahko izvajajo po predhodni pridobitvi soglasja zavoda.
(3) Zaradi prehajanja rib čez grajene objekte v vodah mora investitor zagotoviti ustrezen
prehod za ribe. Funkcionalnost prehoda zagotavlja lastnik oziroma najemnik objekta.
(4) Zavod v sodelovanju z izvajalcem ribiškega upravljanja izda mnenje o vplivu posega na
stanje rib v postopku izdaje vodne pravice po predpisih o vodah.
20. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1247

1248
(pogin rib)
(1) Pogin rib je lahko posledica naravne, okoljske, druge nesreče ali kaznivega dejanja.
(2) Kdor opazi pogin rib, mora o tem nemudoma obvestiti center za obveščanje.
(3) Vzorčenje vode, sedimenta in poginulih rib opravi izvajalec obvezne gospodarske javne
službe spremljanja nenadnega onesnaževanja voda po predpisih o vodah ali veterinarska
inšpekcija v skladu s svojimi pristojnostmi. Če so podani razlogi za sum, da je bilo storjeno
kaznivo dejanje, za katero se storilec preganja po uradni dolžnosti, vzorčenje vode,
sedimenta in poginulih rib opravi policija.
(4) Pri poginu rib mora izvajalec ribiškega upravljanja izdelati skico kraja in zapisnik pogina,
sešteti in izmeriti maso poginulih rib, in sicer ločeno po posameznih vrstah.
(5) Izvajalec ribiškega upravljanja mora v 14 dneh poslati skico in zapisnik (kraj, čas, vrste in
količino poginulih rib) o poginu rib zavodu.
(6) Izvajalec ribiškega upravljanja mora poskrbeti za ravnanje s poginulimi ribami v skladu z
veterinarskimi predpisi.
(7) Podrobnejša pravila ravnanja v zvezi z ukrepanjem ob poginih rib predpiše vlada.
V. RIBOLOV
21. člen
(ribolov)
(1) Ribolov je lovljenje rib in se izvaja v skladu s tem zakonom.
(2) Riba, ki je ulovljena v skladu z določbami tega zakona, postane last ribiča, ki je ribo ulovil.
22. člen
(ribolovna dovolilnica)
(1) Ribe je dovoljeno loviti le z veljavno ribolovno dovolilnico.
(2) Ribolovno dovolilnico izda izvajalec ribiškega upravljanja za posamezen ribolovni revir.
(3) Ceno za ribolovno dovolilnico določi izvajalec ribiškega upravljanja.
(4) Veljavna ribolovna dovolilnica mora vsebovati: datum ribolova, ime izdajatelja, ribolovni
revir, ime in priimek imetnice oziroma imetnika ribolovne dovolilnice (v nadaljnjem
besedilu: imetnik), ribe, ki jih je dovoljeno loviti, dovoljeni ribolovni režim, zaporedno
številko, in žig izvajalca ribiškega upravljanja.
(5) Prihodki, pridobljeni s prodajo ribolovnih dovolilnic, se vodijo na posebnem
knjigovodskem kontu izvajalca ribiškega upravljanja.
(6) Podrobnejšo vsebino in obliko ribolovne dovolilnice predpiše minister.
23. člen
(pravica dostopa do vode)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Lastnica oziroma lastnik (v nadaljnjem besedilu: lastnik) ali drug posestnik vodnega ali
priobalnega zemljišča mora izvajalcu ribiškega upravljanja in ribiču dopustiti neškodljiv
prehod čez svoje zemljišče in zadrževanje na njem zaradi izvajanja ribiškega upravljanja.
(2) Izvajalec ribiškega upravljanja in ribič morata pri izvajanju ribiškega upravljanja in
ribolovu čim manj vplivati na stanje zemljišč iz prejšnjega odstavka, po opravljenih nalogah
pa odpraviti morebitno povzročeno škodo.
(3) Ne glede na prvi odstavek tega člena se lahko prehod in zadrževanje omeji na zemljiščih,
ki jih je dovoljeno ograditi v skladu z zakonom.
24. člen
September 2011
(ribolovni režim)
(1) Ribolovni režim določa zlasti način ribolova, najmanjše lovne mere, varstvene dobe rib in
dnevni uplen.
(2) Ribo, ki je ulovljena v nasprotju z ribolovnim režimom ali ni predmet ribolova, je treba
takoj živo in nepoškodovano vrniti v vodo.
(3) Ribolovni režim iz prvega odstavka tega člena podrobneje predpiše minister.
25. člen
(prepovedi)
(1) Prepovedano je loviti ribe:
– brez veljavne ribolovne dovolilnice;
– na varstvenih območjih in drugih revirjih, ki niso ribolovni in so določeni po tem zakonu in
predpisih o vodah;
– salmonidne ribe ponoči;
– z razstrelivi;
– s strupi;
– z ostmi, podvodnimi in drugimi puškami, na zanko ali nastavo;
– s križaki, saki, koši, mrežami vseh vrst in vršami;
– z mosta;
– pod ledom;
– na prehodih za ribe;
– v depresijah, lužah, poplavljenih površinah in drugih vodnih površinah, ki nastanejo ob
umiku ali presihanju vode;
– tako da se pregradi, zapre, izčrpa ali drugam spelje voda;
– z uporabo elektrike (v nadaljnjem besedilu: elektroribolov);
– na načine, ki niso v skladu z ribolovnim režimom.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1249

1250
(2) Prepovedano je upleniti:
– ribe v varstveni dobi;
– ribe pod najmanjšo predpisano dolžino;
– več rib, kot je dovoljeni dnevni uplen;
– ribe, ki niso predmet ribolova.
(3) Prepovedano je:
– brez ribolovne dovolilnice ali posebnega dovoljenja imeti pri sebi v neposredni bližini
ribolovne vode ribiške priprave, ki niso spravljene v omotu;
– prenašati žive uplenjene ribe v druge vode;
– prenašati žive ribe iz vodnega območja Donave v vodno območje Jadranskega morja in
obratno;
– posegati oziroma vznemirjati ribe na drstiščih rib, med drstenjem in v varstvenih revirjih;
– izvajati ribiško upravljanje brez sklenjene koncesijske pogodbe.
(4) Ne glede na trinajsto alineo prvega odstavka tega člena je izvajalcu ribiškega upravljanja
dovoljeno izvajati elektroribolov za sonaravno gojitev rib in za odlov plemenk v skladu z
ribiškogojitvenim načrtom, za intervencijske odlove rib in za znanstveno-raziskovalne
namene.
26. člen
(izjeme)
(1) Minister lahko zaradi spoštovanja mednarodnih ratificiranih pogodb ali predpisov
Evropske unije predpiše dodatne prepovedi pri izvajanju ribolova.
(2) Minister lahko z dovoljenjem, izdanim v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje
narave, na določenem območju in za določen čas izjemoma dovoli določen način opravljanja
ribolova ne glede na prepovedi iz prejšnjega člena, razen načinov iz četrte in pete alinee
prvega odstavka, če je to potrebno za znanstveno-raziskovalne namene oziroma v drugih
posebej utemeljenih primerih.
(3) Dovoljenje iz prejšnjega odstavka izda minister na podlagi vloge po predhodni pridobitvi
strokovnega mnenja zavoda.
(4) Upravičenka oziroma upravičenec (v nadaljnjem besedilu: upravičenec), ki pridobi
dovoljenje v skladu s tem členom, mora o izvedbi dovoljenih dejanj pisno poročati zavodu.
27. člen
(ribiška tekmovanja)
(1) Ribiška tekmovanja lahko potekajo samo na tekmovalnih trasah, ki jih posebej za ta
namen opredeli in označi izvajalec ribiškega upravljanja v skladu z ribiškogojitvenim
načrtom.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Ribiška tekmovanja je dovoljeno prirejati le na podlagi pravil, ki jih pripravi Ribiška zveza
Slovenije in morajo biti usklajena s pravili Svetovne ribiške konfederacije (CIPS) oziroma
njenih zvez.
(3) Organizator ribiških tekmovanj mora pristojni ribiški inšpekciji poslati časovni načrt
tekmovanj najmanj 14 dni pred prvo tekmo v nizu tekmovanj.
(4) Poročilo o izvedenih ribiških tekmovanjih je sestavni del letnega poročila iz 13. člena tega
zakona.
VI. KONCESIJE
28. člen
(koncesije)
(1) Za izvajanje ribiškega upravljanja v ribiških okoliših lahko država podeli koncesijo.
Koncedent je Republika Slovenija, njene funkcije pa v njenem imenu in za njen račun
opravlja vlada.
(2) Koncesionarka oziroma koncesionar (v nadaljnjem besedilu: koncesionar) je lahko
pravna ali fizična oseba, če izpolnjuje predpisane pogoje.
September 2011
(3) Naloge koncesionarja so:
1. priprava in sprejem letnega programa;
2. izvajanje ribolova;
3. izvajanje elektroribolova za sonaravno vzrejo, intervencijske odlove rib in za potrebe
znanstveno-raziskovalnega dela;
4. aktivnosti za ohranjanje ugodnega stanja rib;
5. izvajanje nalog in aktivnosti ob poginih rib;
6. vodenje predpisanih evidenc;
7. poročanje;
8. strokovno usposabljanje ribičev;
9. izvajanje nadzornih nalog ribiškočuvajske službe in
10. druge naloge, povezane s koncesijo.
(4) V javnem interesu se izvajajo vse naloge iz prejšnjega odstavka, razen nalog iz 2. točke.
(5) Koncesija se podeli za 30 let z odločbo o izbiri na podlagi javnega razpisa.
(6) Koncesijska dajatev je prihodek proračuna Republike Slovenije.
29. člen
(začasni izvajalec ribiškega upravljanja)
Če za določen ribiški okoliš zaradi neuspešnega javnega razpisa koncesija ni podeljena ali če
se koncesija odvzame, do podelitve koncesije ta ribiški okoliš začasno upravlja zavod.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1251

1252
30. člen
(pogoji, ki jih mora izpolnjevati koncesionar)
(1) Koncesionar mora imeti za izvajanje ribiškega upravljanja strokovno usposobljene
delavke oziroma delavce (v nadaljnjem besedilu: delavec), ki opravljajo naloge gospodarja,
izvajalca elektroribolova in ribiškega čuvaja. Če ima koncesionar ribogojnico, mora
zagotoviti tudi izvajanje nalog ribogojca.
(2) Delavci iz prejšnjega odstavka morajo imeti opravljen izpit o strokovni usposobljenosti.
(3) Društvo, ki želi pridobiti koncesijo, mora poleg pogojev iz prvega odstavka tega člena
imeti praviloma najmanj 30 članic oziroma članov (v nadaljnjem besedilu: član), ne sme
zaračunavati pristopnine, omejevati članstva in mora omogočati nakup ribolovnih dovolilnic
tudi ribičem, ki niso včlanjeni v društvo.
31. člen
(koncesijski akt)
(1) Za podelitev koncesije vlada sprejme koncesijski akt.
(2) Koncesijski akt vsebuje:
– opredelitev ribiškega okoliša, za katerega se podeljuje koncesija za ribiško upravljanje;
– pogoje, ki jih mora izpolnjevati koncesionar;
– merila za izbor koncesionarja;
– čas trajanja koncesije;
– način podeljevanja koncesije;
– določitev višine koncesijske dajatve;
– način in dinamiko plačevanja koncesijske dajatve;
– nadzor koncedenta nad koncesionarjem;
– razloge in način prenehanja koncesije;
– vsebino javnega razpisa;
– organ, ki pripravi in izvede javni razpis ter izbere koncesionarja;
– obliko in postopek javnega razpisa;
– vsebino koncesijske pogodbe;
– določitev organa, pooblaščenega za sklenitev koncesijske pogodbe;
– druge določbe, potrebne za izvajanje koncesije.
32. člen
(vsebina pogodbe)
Medsebojno razmerje pri izvajanju ribiškega upravljanja uredita koncedent in koncesionar s
koncesijsko pogodbo, ki mora vsebovati zlasti:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– ribiški okoliš, za katerega se koncesija podeli;
– pravice, obveznosti in odgovornosti koncedenta in koncesionarja;
– način in pogoje za izvajanje koncesije;
– naloge v javnem interesu, ki jih opravlja koncesionar;
– višino koncesijske dajatve in način plačila;
– odgovorne osebe koncesionarja in obveščanje o spremembah pri odgovorni osebi;
– začetek veljavnosti in trajanje pogodbe;
– pravice in obveznosti koncedenta in koncesionarja po prenehanju koncesijske pogodbe;
– nadzor koncedenta nad koncesionarjem.
33. člen
(prenos koncesije)
Koncesionarju ni dovoljeno koncesije prenesti na drugo pravno ali fizično osebo.
34. člen
(prenehanje koncesijske pogodbe)
Koncesijska pogodba preneha:
– po preteku časa, za katerega je bila sklenjena;
– z razdrtjem in
– z odvzemom.
35. člen
(odvzem ali omejitev koncesije)
(1) Koncesija se odvzame, če koncesionar:
– kljub pisnemu opozorilu koncedenta v določenem roku ne plača koncesijske dajatve;
– neupravičeno ne izpolnjuje koncesijske pogodbe;
– neupravičeno ne daje predpisanih podatkov po določbah tega zakona.
(2) Koncesija se lahko omeji ali odvzame zaradi:
– spremembe namembnosti posameznih delov ribiškega okoliša;
– začasne omejitve, ustavitve ali prilagoditve vodne pravice;
– ohranjanja narave ali drugih razlogov, ki so v javnem interesu.
(3) O odvzemu ali omejitvi koncesije odloča vlada na predlog ministra.
(4) Oseba, ki ji je odvzeta ali omejena koncesija, ni upravičena do odškodnine.
36. člen
(druga vprašanja koncesije)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1253

1254
Za druga vprašanja koncesije, ki niso urejena s tem zakonom, se uporabljajo določbe
predpisov, ki urejajo koncesije na naravnih virih.
VII. RIBOLOV V KOMERCIALNIH RIBNIKIH
37. člen
(komercialni ribnik)
(1) Komercialni ribnik je stoječa voda, ki je namenjena trženju športnega ribolova v
zasebnem interesu in iz katere je naravno ali s tehničnimi ukrepi preprečena migracija rib v
druge vode. Za rabo vode v komercialnem ribniku je treba pridobiti vodno pravico po
predpisih o vodah.
(2) Za komercialni ribnik ni treba izdelati ribiškogojitvenega načrta.
38. člen
(vlaganje rib in ribolov v komercialnem ribniku)
Pogoje in način vlaganja rib v komercialni ribnik ter način ribolova v komercialnih ribnikih
podrobneje predpiše minister v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave, in
ministrom, pristojnim za vode.
VIII. GOJITEV RIB
39. člen
(gojitev rib)
(1) Gojitev rib je gojitev za poribljavanje voda, za prehrano in gojitev okrasnih rib.
(2) Ribe, razen rib iz sonaravne gojitve, se lahko gojijo le v ribogojnici, ki je s tehničnimi
sredstvi ločena od naravnega okolja.
40. člen
(vodna pravica)
Raba vode za gojitev rib v ribogojnicah se lahko izvaja na podlagi pridobljene vodne pravice
po predpisih o vodah.
41. člen
(gojitev rib za poribljavanje)
(1) Dovoljenje za gojitev rib za poribljavanje voda lahko pridobijo osebe, ki imajo vodno
pravico in:
– preverjeno poreklo rib za poribljavanje;
– strokovno usposobljene delavce;
– prijavljeno rejo rib pri pristojni enoti Veterinarske uprave Republike Slovenije.
(2) Dovoljenje za gojitev rib iz prejšnjega odstavka izda minister.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Podrobnejše pogoje za pridobitev dovoljenja za gojitev rib iz tega člena predpiše minister
v soglasju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave.
42. člen
September 2011
(gojitev rib za prehrano ljudi in gojitev okrasnih rib)
Gojitev rib za prehrano ljudi in gojitev okrasnih rib se izvajata v skladu s predpisi o živinoreji
in veterinarstvu.
IX. JAVNA SLUŽBA V RIBIŠTVU
43. člen
(Zavod za ribištvo Slovenije)
(1) Zavod za ribištvo Slovenije je javni zavod, ki opravlja določene upravne, strokovne in
razvojne naloge s področja ribištva.
(2) Ustanoviteljica zavoda je Republika Slovenija, ustanoviteljske pravice uresničuje vlada.
(3) Zavod je oseba javnega prava s statusom javnega zavoda.
(4) Statut, letni program dela, finančni načrt, letno poročilo, imenovanje in razrešitev
direktorice oziroma direktorja (v nadaljevanju: direktor) začnejo veljati, ko svet zavoda
pridobi soglasje ustanovitelja.
44. člen
(ime in sedež)
(1) Ime zavoda je Zavod za ribištvo Slovenije. Skrajšano ime zavoda je ZZRS. Sestavni del
imena zavoda je znak, ki je v obliki kroga, znotraj katerega so simboli, ki ponazarjajo Triglav,
ribo in vodo. Ime zavoda v angleškem jeziku je Fisheries Research Institute of Slovenia.
(2) Sedež zavoda je v Ljubljani.
45. člen
(naloge zavoda)
(1) Zavod opravlja naslednje naloge:
1. vzpostavi in vodi celovit informacijski sistema ribištva;
2. izvaja monitoring populacij rib in monitoring rib kot elementa ekološkega stanja voda po
predpisih o varstvu okolja in vodah in določbah tega zakona;
3. izvaja druge strokovne naloge po predpisih o varstvu okolja in vodah, med katere sodi
predvsem priprava predloga programa monitoringa ter metodologije in načina izvajanja
monitoringa rib kot elementa ekološkega stanja voda;
4. izvaja druge strokovne naloge po predpisih o ohranjanju narave in določbah tega zakona;
5. posreduje podatke monitoringa rib kot elementa ekološkega stanja voda ministrstvu,
pristojnemu za vode, zaradi ocenjevanja ekološkega stanja voda;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1255

1256
6. pripravlja strokovne podlage za določitev meja ribiških območij in ribiških okolišev iz 8.
člena tega zakona;
7. pripravlja strokovne podlage za program iz 10. člena tega zakona;
8. pripravlja načrte iz 11. člena tega zakona;
9. izdeluje ribiškogojitveni načrt;
10. potrjuje letne programe iz 13. člena tega zakona;
11. pripravlja strokovne podlage za podeljevanje koncesij po tem zakonu;
12. izdaja soglasja in strokovna mnenja v skladu s predpisi;
13. izvaja ribiško upravljanje v vodah posebnega pomena, določenih z uredbo vlade, in v
ribiških okoliših, za katere ni sklenjena ali je bila odvzeta koncesija za ribiško upravljanje.
(2) Naloge iz prejšnjega odstavka izvaja zavod kot javno službo.
(3) Podrobnejša opredelitev in predvideni obseg nalog iz prvega odstavka tega člena se
določita v letnem programu dela zavoda.
(4) Zavod lahko opravlja tudi druge naloge, ki so določene v statutu zavoda.
46. člen
(organi zavoda in statut zavoda)
(1) Organi zavoda so svet zavoda, direktor zavoda in strokovni svet.
(2) Sestava in pristojnosti organov zavoda ter organiziranost zavoda se določijo s statutom
zavoda.
(3) Medsebojne pravice zavoda in ustanovitelja so določene z zakonom in statutom zavoda.
47. člen
(sredstva za delo zavoda)
(1) Premoženje zavoda, ki ga zavod upravlja in uporablja za opravljanje svojih dejavnosti, je
v lasti ustanovitelja.
(2) Zavod razpolaga s premičnim premoženjem, z nepremičnim pa samo po predhodnem
soglasju ustanovitelja.
(3) Zavod upravlja s premoženjem kot dober gospodar.
48. člen
(viri, način in pogoji za pridobitev sredstev za delo)
(1) Naloge javne službe zavoda se financirajo iz državnega proračuna na osnovi programa
dela in finančnega načrta za posamezno leto.
(2) Za izvajanje nalog, ki niso naloge javne službe, zavod pridobiva sredstva tudi s prodajo
blaga in storitev, donacijami, dotacijami, darili in iz drugih virov.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Sredstva iz državnega proračuna ter druga javna sredstva in prihodki iz naslova
opravljanja javne službe se lahko porabijo samo za opravljanje javne službe, ki je določena s
tem zakonom.
(4) Prihodki in odhodki iz naslova opravljanja javne službe ter prihodki in odhodki iz naslova
tržnih dejavnosti se vodijo na dveh ločenih računih.
September 2011
(5) Presežek prihodkov nad odhodki zavod uporablja za izvajanje in razvoj svoje dejavnosti.
(6) O razporejanju presežka odloča ustanovitelj na predlog sveta zavoda.
(7) O načinu pokrivanja ter višini pokrivanja primanjkljaja, ki ga ni mogoče pokriti iz drugih
razpoložljivih virov sredstev zavoda, odloča ustanovitelj na predlog sveta.
X. FINANCIRANJE V RIBIŠTVU
49. člen
(financiranje v ribištvu)
(1) V proračunu Republike Slovenije se po tem zakonu zagotavljajo sredstva za:
– financiranje javne službe v ribištvu;
– financiranje in sofinanciranje ukrepov v skladu s predpisi Evropske skupnosti;
– financiranje državnih pomoči s področja ribištva.
(2) Financiranje in sofinanciranje iz prejšnjega odstavka določi vlada.
XI. VODE POSEBNEGA POMENA
50. člen
(vode posebnega pomena)
(1) Vlada na predlog ministra in v sodelovanju z ministrom, pristojnim za ohranjanje narave,
določi vode posebnega pomena.
(2) Ribiško upravljanje v vodah posebnega pomena, poleg ribiškega upravljanja iz 4. člena
tega zakona, obsega zlasti:
– izvajanje razvojnih in raziskovalnih nalog v ribištvu;
– smukanje za gojitev domorodnih ribjih vrst v skladu s 15. členom tega zakona.
(3) Vlada ob določitvi vod posebnega pomena podrobneje predpiše:
– naloge, ki se izvajajo v teh vodah;
– morebitne posebne režime upravljanja.
XII. EVIDENCE V RIBIŠTVU IN POROČILA
51. člen
(evidence v ribištvu in poročila)
(1) Evidence v ribištvu se vodijo v ribiškem katastru in vsebujejo vse predpisane podatke,
obdelavo podatkov in poročila.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1257

1258
(2) Ribiški kataster se vodi kot javna knjiga. Sestavljajo ga popis ribiških območij, ribiških
okolišev in ribiških revirjev s pripadajočimi ribolovnimi, varstvenimi in drugimi revirji po
določbah tega zakona, podatki o stanju populacij rib, evidence o izvajalcih ribiškega
upravljanja, imetnikih vodnih pravic komercialnih ribnikov, evidence ribogojnic, evidence o
opravljenih izpitih gospodarjev, izvajalcev elektroribolova, čuvajev in ribogojcev, evidence
poginov rib, evidence o smukanju in drugi podatki, pomembni za ribiško upravljanje.
(3) Evidenci ribogojnic in lastnikov vodnih pravic komercialnih ribnikov vsebujeta podatke o:
– gojitveni zmogljivosti ribogojnic oziroma o lastnostih komercialnega ribnika,
– ribjih vrstah;
– lokaciji objekta;
– osebnem imenu in naslovu stalnega ali začasnega prebivališča fizične osebe ter firmi in
sedežu pravne osebe in
– druge za ribištvo pomembne podatke.
(4) Ribiški kataster vzpostavi, vodi in vzdržuje zavod. Zavod lahko uporablja osebne podatke
samo za namene upravljanja rib.
(5) Podatki iz drugega odstavka tega člena, ki imajo naravo osebnih podatkov, se lahko
zbirajo, obdelujejo in posredujejo v skladu s predpisi o varstvu osebnih podatkov.
(6) Minister podrobneje predpiše vsebino, obliko in način vodenja evidenc ter način
poročanja.
XIII. ORGANIZACIJE V RIBIŠTVU
52. člen
(Ribiška zveza Slovenije)
(1) Ribiška zveza Slovenije je zveza vseh ribiških družin.
(2) Člani Ribiške zveze Slovenije so lahko tudi druga društva in organizacije ter posamezniki,
katerih dejavnost je povezana z ribištvom.
53. člen
(naloge Ribiške zveze Slovenije)
(1) Ribiška zveza Slovenije poleg nalog, ki jih opravlja za svoje člane, opravlja tudi naloge, za
katere jo pooblasti minister:
– pripravlja in izvaja letne programe usposabljanja ribičev, preverja znanje in izdaja potrdila
o izpitih za ribiča;
– pripravlja in organizira strokovna usposabljanja iz 56. člena tega zakona;
– izvaja programe usposabljanj, preverja znanje in izdaja potrdila o usposobljenosti;
– vodi evidence o opravljenih nalogah iz tega člena in o tem letno poroča zavodu.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Ribiška zveza Slovenije naloge iz prejšnjega odstavka opravlja kot javno pooblastilo.
Listine, ki jih izdaja Ribiška zveza Slovenije pri izvajanju javnega pooblastila, so javne listine.
(3) Ribiška zveza Slovenije, ki se ji podeli javno pooblastilo, mora ob prijavi v postopek
podelitve javnega pooblastila izpolnjevati najmanj naslednje pogoje:
September 2011
– delovati mora na področju celotne države;
– imeti mora usposobljene kadre za izvajanje javnih pooblastil;
– imeti mora vzpostavljeno potrebno infrastrukturo za učinkovito izvajanje javnih pooblastil;
– podati mora izračun stroškov za izvajanje javnih pooblastil.
(4) Minister glede na izpolnjevanje pogojev iz prejšnjega odstavka izda odločbo v upravnem
postopku, s katero Ribiški zvezi Slovenije podeli javno pooblastilo za opravljanje vseh ali
posameznih nalog iz prvega odstavka tega člena.
(5) Ribiška zveza Slovenije o opravljanju nalog iz tega člena letno poroča ministrstvu do 31.
marca tekočega leta za preteklo leto.
54. člen
(financiranje Ribiške zveze Slovenije)
Ribiška zveza Slovenije krije stroške svojega delovanja s članarino, prispevki članov, s
prispevki sponzorjev, donatorjev, s prihodki od izvajanja javnih pooblastil, ki bremenijo
udeležence usposabljanj, in iz drugih virov.
55. člen
(ribiške družine)
(1) Ribiška družina je društvo, ki ima sklenjeno koncesijsko pogodbo za izvajanje ribiškega
upravljanja v ribiškem okolišu.
(2) Ribiška družina deluje v javnem interesu.
(3) Ribiške družine se lahko organizirajo tudi v območne zveze.
XIV. STROKOVNO USPOSABLJANJE V RIBIŠTVU
56. člen
(strokovno usposabljanje delavcev)
(1) Na podlagi javnega razpisa se podeli javno pooblastilo za strokovno usposabljanje
delavcev iz 30. člena tega zakona, ki se podeli na podlagi tega člena.
(2) Programe strokovnega usposabljanja na predlog Ribiške zveze Slovenije in zavoda
predpiše minister.
(3) Izpit se opravi pred tričlansko izpitno komisijo, ki jo imenuje minister.
(4) Vsebino in način opravljanja izpitov predpiše minister.
(5) Javno pooblastilo iz prvega odstavka tega člena podeli minister pravni ali fizični osebi, ki
izpolnjuje naslednje pogoje:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1259

1260
– delovati mora na področju celotne države;
– imeti mora usposobljene kadre za izvajanje javnih pooblastil;
– imeti mora vzpostavljeno potrebno infrastrukturo za učinkovito izvajanje javnih pooblastil;
– podati mora izračun stroškov za izvajanje javnih pooblastil.
(6) Minister glede na izpolnjevanje pogojev iz prejšnjega odstavka izda odločbo v upravnem
postopku, s katero izvajalcu podeli javno pooblastilo.
(7) Medsebojna razmerja med ministrstvom in nosilcem javnega pooblastila se podrobneje
uredijo s pogodbo.
(8) Zoper odločbo iz prejšnjega odstavka ni pritožbe, mogoč pa je upravni spor.
(9) Nosilec javnega pooblastila je za izvajanje nalog, za katere mu je podeljeno javno
pooblastilo, odgovoren ministrstvu.
(10) Javno pooblastilo se odvzame, če nosilec javnega pooblastila ne izpolnjuje več
predpisanih pogojev ali če ravna v nasprotju s predpisi ali pogodbo iz sedmega odstavka
tega člena.
(11) Zoper odločbo iz prejšnjega odstavka ni pritožbe, mogoč pa je upravni spor.
XV. ŠKODA IN ODŠKODNINA
57. člen
(škoda)
Glede povzročitve škode na ribah in odgovornosti za škodo na ribah se uporabljajo določbe
Obligacijskega zakonika (Uradni list RS, št. 83/01, 32/04 – avtentična razlaga in 28/06 –
odločba US), če ta zakon ne določa drugače.
58. člen
(upravičenec do odškodnine)
(1) Za škodo na ribah, povzročeno zaradi zastrupljanja, onesnaževanja oziroma čezmernega
obremenjevanja voda in nezakonitega poseganja v vode, je do odškodnine upravičen
izvajalec ribiškega upravljanja.
(2) Izvajalec ribiškega upravljanja je upravičen tudi do odškodnine za nezakonito uplenjene
ribe, ki se obračuna po odškodninskem ceniku iz drugega odstavka 59. člena tega zakona.
59. člen
(določitev odškodnine)
(1) Višina odškodnine se določi ob upoštevanju načela povrnitve stroškov in zmanjšanja
prihodkov, ki vključuje najmanj:
– vrednost poginulih rib po odškodninskem ceniku;
– stroške izvajalca ribiškega upravljanja;
– stroške strokovne organizacije in izvedencev v zvezi s sanacijo in izračunom odškodnine;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– stroške za poribljavanje;
– stroške za vzpostavitev prvotnega stanja voda;
– stroške za spremembo ribiškogojitvenega načrta in letnega programa.
(2) Odškodninski cenik za ribe predpiše minister.
XVI. RIBIŠKOČUVAJSKA SLUŽBA
60. člen
(ribiškočuvajska služba)
(1) Ribiškočuvajska služba se izvaja na podlagi javnega pooblastila, ki se podeli izvajalcem
ribiškega upravljanja.
(2) Izvajalec ribiškega upravljanja mora organizirati ribiškočuvajsko službo, tako da so vse
vode nadzorovane.
(3) Ribiškočuvajsko službo opravljajo ribiški čuvaji, ki imajo lahko pooblastila prekrškovnega
organa, če izpolnjujejo pogoje po zakonu, ki ureja prekrške.
(4) Ribiški čuvaj je lahko vsak polnoleten državljan Republike Slovenije, ki ima že tri leta izpit
za ribiča in ima opravljen izpit za ribiškega čuvaja iz 56. člena tega zakona.
(5) Med opravljanjem zakonsko določenih nalog je ribiški čuvaj uradna oseba ter ima značko
in službeno izkaznico.
(6) Ribiškega čuvaja na predlog izvajalca ribiškega upravljanja imenuje in razrešuje minister.
(7) Ribiški čuvaj je imenovan za obdobje šestih let. Po preteku šestih let je lahko ribiški čuvaj
ponovno imenovan.
(8) Obliko ter vsebino značke in službene izkaznice predpiše minister.
61. člen
(naloge ribiškočuvajske službe)
Naloge ribiškočuvajske službe so:
– nadzor nad ribolovom po tem zakonu;
– nadzor nad ribolovnimi dovolilnicami, plenom in ribiškimi pripravami po tem zakonu;
– pomoč in nasveti ribičem;
– obveščanje centra za obveščanje ob poginih rib;
– spremljanje posegov iz 19. člena tega zakona;
– evidentiranje in obveščanje izvajalca ribiškega upravljanja o nenapovedanih posegih na
vodnih in priobalnih zemljiščih ribiškega okoliša;
– sprotno vodenje evidence in mesečno poročanje o opravljanju ribiškočuvajske službe na
način in v obliki, kot ju predpiše minister;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1261

1262
– obveščanje ribiške inšpektorice oziroma inšpektorja (v nadaljnjem besedilu: ribiški
inšpektor).
62. člen
(ukrepi ribiškega čuvaja)
(1) Pri izvajanju svojih nalog sme ribiški čuvaj izvajati naslednje ukrepe:
– pregledati ribolovno dovolilnico in pregledati listine za ugotovitev istovetnosti ribiča, ki
lovi ribe ali se zadržuje ob vodi s priborom za ribolov;
– pregledati ribolovni pribor, vabe, ribolovno opremo in uplen ribiča iz prejšnje alinee;
– začasno zaseči ribolovno opremo in vabe ribiču, ki lovi ali se zadržuje ob vodi, če nima
ribolovne dovolilnice ali lovi na prepovedan način;
– trajno zaseči protipravno ujete ribe, ki postanejo last izvajalca ribiškega upravljanja;
– prodajati ribolovne dovolilnice;
– odvzeti ribolovno dovolilnico ribiču, ki lovi na prepovedan način.
(2) Zaradi dokazovanja prekrška sme ribiški čuvaj ribiča, ki je lovil na prepovedan način,
ribolovne priprave in uplenjene ribe tudi fotografirati ali posneti.
(3) Ribič mora na zahtevo ribiškega čuvaja pokazati ribolovno dovolilnico, vabo, s katero
ribari, ribolovni pribor, uplenjene ribe in vsebino ribiške torbe.
XVII. NADZOR NAD IZVAJANJEM DOLOČB
63. člen
(inšpekcijski nadzor)
(1) Izvajanje določb tega zakona in na njegovi podlagi izdanih predpisov nadzirajo
inšpektorji, pristojni za ribištvo, lovstvo, varstvo okolja, veterinarstvo in notranje zadeve v
skladu s svojimi pristojnostmi.
(2) Za ribiškega inšpektorja je lahko imenovana oseba, ki izpolnjuje pogoje iz predpisov, ki
urejajo inšpekcijo, ima visoko strokovno izobrazbo, ima opravljen ribiški izpit najmanj tri leta
in izpolnjuje splošne pogoje za delo v državni upravi.
64. člen
(pooblastila ribiškega inšpektorja)
Ribiški inšpektor ima poleg pooblastil po splošnih predpisih o inšpekciji tudi naslednja
pooblastila in pristojnosti:
– pregledovati dokumente v zvezi z izvajanjem ribiškogojitvenega načrta;
– pregledovati gradnje in druge posege v vode;
– nadzorovati dejavnosti izvajalcev ribiškega upravljanja ob poginih;
– nadzirati pravico dostopa do vode;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– nadzorovati izvajanje koncesijskih pogodb;
– pregledovati dokumentacijo, ki jo morajo pridobiti ribogojci za gojitev rib za poribljavanje;
– nadzirati opravljanje nalog in pooblastil ribiških čuvajev;
– pregledovati dokumentacijo komercialnih ribnikov in njihovo upravljanje;
– pregledovati ustreznost ribolovnih dovolilnic in vodenje sredstev, ki so pridobljena s
prodajo ribolovnih dovolilnic.
65. člen
(ukrepi ribiškega inšpektorja)
Poleg ukrepov, ki jih mora ribiški inšpektor izreči po splošnih predpisih o inšpekciji, mora
tudi:
– ustaviti vso dejavnost, ki je v nasprotju s tem zakonom in na njegovi podlagi izdanimi
predpisi;
– prepovedati upravljanje ribolovnega okoliša ali njegovega dela brez sklenjene koncesijske
pogodbe;
– obveščati ministra o ugotovljenih nepravilnostih pri izvajanju koncesijske pogodbe;
– v nujnih primerih odrediti začasne ukrepe za preprečitev škode ribam ali njihovemu
biotopu;
– prepovedati gojitev rib, če ribogojec nima potrebnih dovoljenj ali ne izvaja njihovih določil;
– začasno zaseči predmete in finančna sredstva, ki so bila pridobljena v nasprotju z
določbami tega zakona in na njegovi podlagi sprejetimi predpisi;
– predlagati prenehanje opravljanja službe ribiškega čuvaja, če so za to utemeljeni razlogi.
XVIII. KAZENSKE DOLOČBE
66. člen
(prekrški)
(1) Z globo od 200.000 do 500.000 tolarjev se kaznuje pravna oseba, ki:
1. opravlja smukanje, ki ni predvideno v ribiškogojitvenem načrtu, in ne pridobi dovoljenja
ministra (drugi odstavek 15. člena);
2. izvaja poribljavanje z ribami iz ribogojnic, ki nimajo dovoljenja po 41. členu tega zakona,
in z ribami, ki niso zdravstveno neoporečne (drugi odstavek 16. člena);
3. izvede poribljavanje v novozgrajenih objektih brez predhodne spremembe
ribiškogojitvenega načrta in letnega programa (tretji odstavek 16. člena);
4. o poginu rib ne obvesti centra za obveščanje (drugi odstavek 20. člena);
5. ne dovoli izvajalcu ribiškega upravljanja ali ribiču neškodljivega prehoda čez svoje
zemljišče in zadrževanja na njem, zaradi izvajanja ribiškega upravljanja (prvi odstavek 23.
člena);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1263

1264
6. dovoli ribolov na načine, ki so prepovedani v prvem odstavku 25. člena tega zakona;
7. dovoli upleniti ribe, ki jih je prepovedano upleniti (prva, druga in četrta alinea drugega
odstavka 25. člena);
8. dovoli prenašati žive uplenjene ribe v druge vode (druga alinea tretjega odstavka 25.
člena);
9. dovoli ribolov na načine, ki jih je minister prepovedal (prvi odstavek 26. člena);
10. prireja ribiška tekmovanja na trasah, ki niso opredeljene v ribiškogojitvenem načrtu (prvi
odstavek 27. člena), ali ne pošlje časovnega načrta tekmovanj pristojni ribiški inšpekciji
najmanj 14 dni pred prvo tekmo v nizu tekmovanj (tretji odstavek 27. člena).
(2) Z globo od 150.000 do 400.000 tolarjev se kaznuje samostojna podjetnica oziroma
samostojni podjetnik posameznik (v nadaljnjem besedilu: podjetnik), ki stori prekršek iz
prejšnjega odstavka.
(3) Z globo od 100.000 do 200.000 tolarjev se kaznuje tudi odgovorna oseba pravne osebe,
ki stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(4) Z globo od 80.000 do 180.000 tolarjev se kaznuje odgovorna oseba podjetnika, ki stori
prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(5) Z globo od 60.000 do 100.000 tolarjev se kaznuje fizična oseba, ki stori prekršek iz prvega
odstavka tega člena.
67. člen
(hujši prekrški)
(1) Z globo od 400.000 do 1.000.000 tolarjev se kaznuje pravna oseba, ki:
1. izvede poseg brez predhodne pridobitve soglasja zavoda ali če poseg ni v skladu s tem
soglasjem (drugi odstavek 19. člena);
2. prenaša žive ribe iz vodnega območja Donave v vodno območje Jadranskega morja in
obratno (tretja alinea tretjega odstavka 25. člena);
3. posega na drstišča oziroma vznemirja ribe na drstiščih rib, med drstenjem in v varstvenih
revirjih (četrta alinea tretjega odstavka 25. člena);
4. izvaja ribiško upravljanje brez sklenjene koncesijske pogodbe (peta alinea tretjega
odstavka 25. člena);
5. prenese koncesijo na drugo pravno ali fizično osebo v nasprotju s 33. členom tega zakona;
6. gospodari s komercialnim ribnikom, ne da bi pridobil vodno pravico (prvi odstavek 37.
člena);
7. za gojitev rib za poribljavanje ne pridobi dovoljenja ministra (tretji odstavek 41. člena).
(2) Z globo od 300.000 do 800.000 tolarjev se kaznuje podjetnik, ki stori prekršek iz
prejšnjega odstavka.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Z globo od 200.000 do 600.000 tolarjev se kaznuje odgovorna oseba pravne osebe, ki
stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(4) Z globo od 150.000 do 400.000 tolarjev se kaznuje odgovorna oseba podjetnika, ki stori
prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(5) Z globo od 100.000 do 300.000 tolarjev se kaznuje fizična oseba, ki stori prekršek iz
prvega odstavka tega člena.
68. člen
September 2011
(prekrški ribičev)
Z globo 60.000 tolarjev se za prekršek kaznuje ribič, ki:
1. lovi ribe na načine, ki so prepovedani v prvem odstavku 25. člena tega zakona;
2. upleni ribe, ki jih je prepovedano upleniti (prva, druga in četrta alinea drugega odstavka
25. člena);
3. upleni več rib, kot je dovoljeni dnevni uplen (tretja alinea drugega odstavka 25. člena);
4. ima pri sebi v neposredni bližini ribolovne vode brez ribolovne dovolilnice ali posebnega
dovoljenja ribiške priprave, ki niso spravljene v omotu (prva alinea tretjega odstavka 25.
člena);
5. prenaša žive uplenjene ribe v druge vode (druga alinea tretjega odstavka 25. člena);
6. lovi ribe na načine, ki jih je minister prepovedal (prvi odstavek 26. člena);
7. na zahtevo ribiškega čuvaja ne pokaže ribolovne dovolilnice, vabe, s katero ribari,
ribolovnega pribora, uplenjenih rib in vsebine ribiške torbe, ki jo ima pri sebi (tretji odstavek
62. člena);
8. ovira ribiškega čuvaja in se mu upira pri izvrševanju njegovih pooblastil (prvi odstavek 62.
člena).
69. člen
(varstveni ukrepi)
Za prekrške iz 1., 2., 3., 4. in 6. točke prejšnjega člena se izreče tudi stranska sankcija
odvzema predmetov, ki so bili uporabljeni pri prekršku, in uplenjenih rib.
XIX. PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
70. člen
(prva podelitev koncesije ter uporaba obstoječih
službenih znakov in izkaznic)
(1) Vlada izda koncesijski akt za izvajanje ribiškega upravljanja v ribiških okoliših v enem letu
od uveljavitve tega zakona.
(2) Pri prvi podelitvi koncesije iz 28. člena tega zakona imajo prednost ribiške organizacije, ki
so do javnega razpisa iz 28. člena tega zakona v skladu s predpisi, samoupravnimi sporazumi
in načrti strokovno ustrezno izvajale ribiško upravljanje.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1265

1266
(3) Do sklenitve koncesijskih pogodb izvajajo ribiško upravljanje v obstoječih ribiških okoliših
dosedanje ribiške družine.
(4) Do določitve izvajalca ribiškega upravljanja v vodah posebnega pomena izvaja ribiško
upravljanje zavod.
(5) Do izdaje novih službenih znakov in izkaznic ribiški čuvaji uporabljajo obstoječe znake in
izkaznice.
71. člen
(obstoječa Ribiška zveza Slovenije)
(1) Naloge Ribiške zveze Slovenije opravlja obstoječa Ribiška zveza Slovenije.
(2) Obstoječa Ribiška zveza Slovenije uskladi svoje delovanje z določbami tega zakona v
enem letu od njegove uveljavitve.
72. člen
(obstoječi Zavod za ribištvo Slovenije)
(1) Naloge zavoda po določbah tega zakona opravlja obstoječi Zavod za ribištvo Slovenije, ki
se uskladi z določbami tega zakona v enem letu od njegove uveljavitve.
(2) Sredstva za delo Zavoda za ribištvo Slovenije so vsa osnovna in materialna sredstva, ki jih
je upravljal do uveljavitve tega zakona.
73. člen
(Uporaba obstoječih in rok za izdajo novih predpisov)
(1) Vlada izda predpise po tem zakonu v roku enega leta po uveljavitvi tega zakona. Minister
izda predpise po tem zakonu v roku dveh let po uveljavitvi tega zakona.
(2) Do uveljavitve predpisov iz prejšnjega odstavka veljajo in se uporabljajo naslednji
predpisi:
– Odredba o določitvi ribiških rajonov in ribiških okolišev (Uradni list LRS, št. 17/59 ter
Uradni list RS, št. 9/93 in 20/98);
– Pravilnik o načinu upravljanja varstvenih voda (Uradni list SRS, št. 7/78);
– Pravilnik o ribiškem katastru (Uradni list SRS, št. 7/78);
– Pravilnik o gojitveno-čuvajski službi in o izpitih za ribiške čuvaje (Uradni list SRS, št. 7/78 in
Uradni list RS, št. 14/93);
– Odškodninski cenik za povračilo škode na ribah (Uradni list SRS, št. 17/80 in Uradni list RS,
št. 43/93);
– Odredba o najmanjših dolžinah lovnih rib in o varstveni dobi lovnih rib, rakov, žab in školjk
(Uradni list RS, št. 14/93 in 20/93 – popravek);
– Pravilnik o ribiško-gojitvenih načrtih ter o evidenci izvrševanja (Uradni list RS, št. 68/2000
in 29/01 – odločba US);
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– Sklep o preoblikovanju Zavoda za ribištvo Ljubljana v Javni zavod za ribištvo Slovenije
(Uradni list RS, št. 31/01, 60/01, 4/05 in 23/06).
74. člen
September 2011
(veljavnost ribiškogojitvenega načrta)
Potrjeni ribiškogojitveni načrti ostanejo v veljavi do sprejetja novih ribiškogojitvenih
načrtov, sprejetih na podlagi četrtega odstavka 12. člena tega zakona.
75. člen
(veljavnost izpitov)
Za osebe, ki so pred uveljavitvijo tega zakona opravile izpit o strokovni usposobljenosti za
gospodarja, izvajalca elektroribolova in ribiškega čuvaja po Pravilniku Ribiške zveze Slovenije
o organizaciji in programu izobraževanja članov ribiških organizacij (Glasilo Ribič št. 9/81) ter
za ribogojca pri Zavodu za ribištvo Ljubljana, šteje, da imajo izpite iz 56. člena tega zakona
opravljene.
76. člen
(prenehanje veljavnosti)
Z dnem uveljavitve tega zakona preneha veljati Zakon o sladkovodnem ribištvu (Uradni list
SRS, št. 25/76, 21/78 in 42/86 ter Uradni list RS, št. 29/95 – ZPDF, 89/99 – ZDru-A in 110/02
– ZGO-1).
77. člen
(začetek veljavnosti zakona)
Ta zakon začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 325-03/90-1/9
Ljubljana, dne 30. maja 2006
EPA 762-IV
Predsednik
Državnega zbora
Republike Slovenije
France Cukjati, dr. med., l.r.
1. člen
SI150 - Uredba o ribjih vrstah, ki so predmet ribolova v celinskih vodah;
Regulation on fishing species caught in inland waters
(namen uredbe)
(1) S to uredbo so določene prostoživeče ribje vrste, ki so predmet ribolova (v nadaljnjem
besedilu: ribolovne ribe) v celinskih vodah Republike Slovenije.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1267

1268
(2) Ribolovne ribe so tiste, ki jih je v skladu z izvajanjem ribiškega upravljanja v smislu
trajnostne rabe rib in predpisi, sprejetimi na podlagi Zakona o sladkovodnem ribištvu,
dovoljeno loviti.
2. člen
(vrste rib)
Ribolovne ribe so:
A. DOMORODNE RIBE ČRNOMORSKEGA POVODJA
1. Sulec – Hucho Hucho (Linnaeus, 1758),
2. Potočna postrv – Salmo truta fario (Linnaeus, 1758),
3. Jezerska postrv – Salmo truta lacustris (Linnaeus, 1758),
4. Lipan – Thymallus thymallus (Linnaeus, 1758),
5. Ščuka – Esox lucius (Linnaeus, 1758),
6. Smuč – Sander lucioperca (Linnaeus, 1758),
7. Som – Silurus glanis (Linnaeus, 1758),
8. Bolen – Aspius aspius (Linnaeus, 1758),
9. Linj – Tinca tinca (Linnaeus, 1758),
10. Podust – Chondrostoma nasus (Linnaeus, 1758),
11. Platnica – Rutilus pigus (Lacepede, 1803),
12. Klen – Leuciscus cephalus (Linnaeus,1758),
13. Klenič – Leuciscus leuciscus (Linnaeus, 1758),
14. Mrena – Barbus barbus (Linnaeus, 1758),
15. Pohra – Barbus balcanicus (Kotlik, Tsigenopoulos, Rab & Berrebi, 2002),
16. Ogrica – Vimba vimba (Linnaeus, 1758),
17. Ploščič – Abramis brama (Linnaeus, 1758),
18. Androga – Blicca bjoerkna (Linnaeus, 1758),
19. Jez – Leuciscus idus (Linnaeus, 1758),
20. Menek – Lota lota (Linnaeus, 1758),
21. Rdečeperka – Scardinius erithrophthalmus (Linnaeus, 1758),
22. Rdečeoka – Rutilus rutilus (Linnaeus, 1758),
23. Čep – Zingel zingel (Linnaeus, 1766),
24. Navadni ostriž – Perca fluviatilis (Linnaeus, 1758),
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
25. Navadni koreselj – Carassius carassius (Linnaeus, 1758),
26. Pisanec – Phoxinus phoxinus (Linnaeus, 1758),
27. Zelenika – Abramus alburnus (Linnaeus, 1758);
B. DOMORODNE RIBE JADRANSKEGA POVODJA
1. Soška postrv – Salmo marmoratus (Cuvier, 1829),
2. Jadranski (Soški) lipan – Thymallus thymallus adriaticus (Linnaeus, 1758),
3. Ščuka – Esox lucius (Linnaeus, 1758),
4. Linj – Tinca tinca (Linnaeus, 1758),
5. Navadni koreselj – Carassius carassius (Linnaeus, 1758),
6. Štrkavec – Leuciscus cephalus cabeda (Linnaeus, 1758),
7. Grba – Barbus plebejus (Bonaparte, 1839),
8. Mrenič – Barbus caninus (Bonaparte, 1839),
9. Rdečeperka – Scardinius erithrophthalmus (Linnaeus, 1758),
10. Navadni ostriž – Perca fluviatilis (Linnaeus, 1758);
C. TUJERODNE RIBE
1. Šarenka – Oncorhynchus mykiss (Walbaum, 1792),
2. Potočna zlatovčica – Salvelinus fontinalis (Mitchill, 1814),
3. Jezerska zlatovčica – Salvelinus alpinus (Linnaeus, 1758),
4. Krap (gojeni) – Cyprinus carpio (Linnaeus, 1758),
5. Srebrni koreselj – Carrassius gibelio (Bloch, 1782),
6. Beli amur – Ctenopharyngodon idella (Valenciennes, 1844),
7. Srebrni tolstolobik – Hypophthamichthys molitrix (Valenciennes, 1844),
8. Sivi tolstolobik – Hypophthamichthys nobilis (Richardson, 1845),
9. Ameriški somič – Ictalurus nebulosus (Lesueur, 1819),
10. Postrvji ostriž – Micropterus salmoides (Lacepede, 1802),
11. Sončni ostriž – Lepomis gibbosus (Linnaeus, 1758),
12. Različni križanci,
13. Druge tujerodne ribe, ki niso zavarovane po predpisih s področja ohranjanja narave;
D. TUJERODNI RAKI
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1269

1270
1. Signalni rak – Pacifastacus leniusculus (Dana, 1852),
2. Drugi tujerodni raki, ki niso zavarovane po predpisih s področja ohranjanja narave.
3. člen
(začetek veljavnosti)
Ta uredba začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 00715-17/2007/6
Ljubljana, dne 17. maja 2007
EVA 2007-2311-0027
Vlada Republike Slovenije
SI160 - Uredba o ravnanju in načinih varstva pri trgovini z živalskimi in rastlinskimi
vrstami; Decree on the course of conduct and protection measures in the trade in
animal and plant species
Prvo poglavje
1. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
(vsebina)
(1) Ta uredba določa podrobnejše ravnanje in načine varstva pri trgovini z osebki živalskih in
rastlinskih vrst za izvajanje:
– Uredbe Sveta (ES) št. 338/97/ES z dne 9. decembra 1996 o varstvu prosto živečih živalskih
in rastlinskih vrst z zakonsko ureditvijo trgovine z njimi (UL L št. 61 z dne 3. 3. 1997, str. 1),
zadnjič spremenjene z Uredbo Komisije (ES) št. 1332/2005 z dne 9. avgusta 2005 o
spremembah Uredbe Sveta (ES) št. 338/97/ES z dne 9. decembra 1996 o varstvu prosto
živečih živalskih in rastlinskih vrst z zakonsko ureditvijo trgovine z njimi (UL L št. 215 z dne
19. 8. 2005, str. 1; v nadaljnjem besedilu: Uredba 338/97/ES),
– Uredbe Komisije (ES) št. 865/2006/ES z dne 4. maja 2006 o določitvi podrobnih pravil za
izvajanje Uredbe Sveta št. 338/97/ES o varstvu prosto živečih živalskih in rastlinskih vrst z
zakonsko ureditvijo trgovine z njimi (UL L št. 166 z dne 19. 6. 2006, str. 1), zadnjič
spremenjene z Uredbo Komisije (ES) št. 100/2008 z dne 4. februarja 2008 o spremembi
Uredbe (ES) št. 865/2006 o določitvi podrobnih pravil za izvajanje Uredbe Sveta (ES) št.
338/97 glede zbirke vzorcev in nekaterih uradnih postopkov v zvezi s trgovino s prosto
živečimi živalskimi in rastlinskimi vrstami (UL L št. 31 z dne 5. 2. 2008, str. 3; v nadaljnjem
besedilu: Uredba 865/06/ES) in
– Uredbe Sveta št. 3254/91/EGS z dne 4. novembra 1991 o prepovedi uporabe stopalk v
Skupnosti in vnosa v Skupnost kožuhov in izdelanega blaga iz nekaterih prosto živečih
živalskih vrst, ki izvirajo iz držav, v katerih jih lovijo s stopalkami ali z načini lova s pastmi, ki
ne izpolnjuje mednarodnih standardov humanega lova s pastmi (UL L št. 308 z dne 9. 11.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
1991, str. 1), zadnjič spremenjene z Uredbo Komisije (ES) št. 35/97 z dne 10. januarja 1997 o
določbah za izdajanje potrdil za kožuhe in blago, ki jih ureja Uredba Sveta (EGS) št. 3254/91
(UL L št. 8 z dne 11. 1. 1997, str. 2; v nadaljnjem besedilu: Uredba 3254/91/EGS).
(2) Ta uredba v skladu z Direktivo Sveta št. 83/129/EGS z dne 28. marca 1983 o uvozu kož
nekaterih tjulnjih mladičev in izdelkov iz njih v države članice (UL L št. 91 z dne 9. 4. 1983,
str. 30), zadnjič spremenjeno z Direktivo Sveta z dne 8. junija 1989 o spremembi Direktive
83/129/EGS o uvozu kož nekaterih tjulnjih mladičev in izdelkov iz njih v države članice (UL L
št. 163 z dne 14. 6. 1989, str. 37) določa podrobnejše ravnanje pri uvozu osebkov vrst
kapičastih in sedlastih tjulnjev v Evropski skupnosti.
(3) Ta uredba v skladu z Resolucijo št. 3.13 Sporazuma o ohranjanju kitov in delfinov Črnega
morja, Sredozemskega morja in atlantskega območja ob njem (Uradni list RS – Mednarodne
pogodbe, št. 16/06) ureja komercialno ravnanje z osebki vrst iz reda kitov in delfinov
(Cetacea).
(4) Ta uredba določa tudi ravnanje in načine varstva pri trgovini z osebki živalskih in
rastlinskih vrst, ki so zavarovane s predpisi o varstvu zavarovanih prostoživečih živalskih in
rastlinskih vrst, ter pogoje za dejavnost komercialne gojitve osebkov prostoživečih živalskih
vrst.
2. člen
(izrazi)
V tej uredbi uporabljeni izrazi, ki niso opredeljeni v Zakonu o ohranjanju narave (Uradni list
RS, št. 96/04 – uradno prečiščeno besedilo in 61/06 – ZDru-1) in na njegovi podlagi sprejetih
predpisih, Uredbi 338/97/ES, Uredbi 865/06/ES ali Uredbi 3254/91/EGS, pomenijo:
1. mnenje je pisna izjava in njena utemeljitev, ki jo na podlagi vseh razpoložljivih podatkov
izda strokovni organ;
2. konvencija je Konvencija o mednarodni trgovini z ogroženimi prostoživečimi živalskimi in
rastlinskimi vrstami, ratificirana z Zakonom o ratifikaciji Konvencije o mednarodni trgovini z
ogroženimi prostoživečimi živalskimi in rastlinskimi vrstami, spremembe konvencije ter
dodatkov I, II, III in IV h konvenciji (MKTZOR) (Uradni list RS – Mednarodne pogodbe, št.
31/99).
September 2011
Drugo poglavje
2.1 Pravila ravnanja
3. člen
(dopustnost ravnanja)
(1) Ravnanje z osebki vrst iz prilog A do D Uredbe 338/97/ES, priloge I Uredbe 3254/91/EGS,
prilog predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst ter osebkov vrst
iz prvega odstavka 5. člena te uredbe je dopustno le ob pogojih in na način, kot je določeno
v Uredbi 338/97/ES, Uredbi 865/06/ES, Uredbi 3254/91/EGS in v tej uredbi.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1271

1272
(2) Dovoljenja, potrdila ali druge listine, izdane na podlagi te uredbe, je prepovedano
uporabiti za katerikoli osebek, ki ni osebek, za katerega je dovoljenje, potrdilo ali listina
izdana.
2.2 Pasti stopalke
4. člen
(uvoz kožuhov osebkov vrst, ulovljenih z uporabo pasti stopalk)
(1) Uvoz kožuhov osebkov vrst iz priloge I in drugih izdelkov iz priloge II Uredbe
3254/91/EGS se dovoli ob izpolnjevanju pogojev, določenih v Uredbi 3254/91/EGS.
(2) Za uvoz iz prejšnjega odstavka mora uvoznik predložiti uvozno dovoljenje mejnemu
carinskemu organu, ki opravi preverjanje.
2.3 Tjulnji
5. člen
(uvoz kož, izdelkov iz njih in drugih izdelkov iz osebkov vrst kapičastih in sedlastih tjulnjev)
(1) Uvoz kož, izdelkov iz njih ter drugih izdelkov v komercialne namene, pridobljenih iz
osebkov vrst Cystophora cristata in Phoca groenlandica, je prepovedan.
(2) Ne glede na prejšnji odstavek je uvoz dovoljen, če so osebki pridobljeni s tradicionalnim
eskimskim lovom ali če gre za uvoz do pet obdelanih osebkov za nekomercialen namen.
(3) Uvozno dovoljenje se izda, če so izpolnjeni ti pogoji:
1. strokovni organ po proučitvi podatkov, ki so na voljo, da mnenje:
– da uvoz osebkov ne vpliva škodljivo na ugodno stanje vrste ali na območje razširjenosti
posamezne populacije te vrste v državi izvora in ni drugih dejavnikov, povezanih z
ohranitvijo vrste, ki onemogočajo izdajo uvoznega dovoljenja;
– da je uvoz osebkov nujen za napredovanje znanosti ali nujne biomedicinske namene in se
dokaže, da je ta vrsta edina primerna za te namene, in ni osebkov te vrste, ki bi bili rojeni in
gojeni v ujetništvu;
– da gre za raziskovanje ali izobraževanje, katerega cilj je varstvo ali ohranitev vrste, ali
– da gre za uvoz za namene, ki ne škodujejo preživetju obravnavane vrste;
2. vložnik predloži dokumentacijo, iz katere izhaja, da so osebki pridobljeni v skladu s
predpisi države izvora o varstvu obravnavane vrste, ter izjavo, da bodo osebki uporabljeni za
namene iz druge, tretje ali četrte alinee prejšnje točke.
(4) Pri uvozu iz prejšnjega odstavka mora vložnik mejnemu carinskemu organu na kraju
uvoza predložiti uvozno dovoljenje, ki ga izda upravni organ.
2.4 Izvajanje Uredbe 338/97/ES
6. člen
(registracija pridelovalcev in predelovalcev kaviarja)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Brez poseganja v predpise, ki urejajo zdravstveno varstvo živil in veterinarsko sanitarne
pogoje, izvede upravni organ na zahtevo vložnika postopek registracije obratov za
predelovanje in pakiranje ali prepakiranje kaviarja jesetrovk (Acipenseriformes) za namen
izvoza, ponovnega izvoza ali trgovine na območju Evropske skupnosti.
(2) Vloga za registracijo obrata iz prejšnjega odstavka, ki je lahko pravna ali fizična oseba,
mora vsebovati:
September 2011
– naziv in sedež pravne osebe ali ime, priimek in naslov fizične osebe,
– priimek in ime odgovorne osebe,
– telefon, faks in elektronski naslov,
– vrsto dejavnosti (npr. uvoz, pridelava, izvoz, ponovni izvoz, predelava, pakiranje,
prepakiranje),
– datum pričetka izvajanja dejavnosti,
– predvideno letno količino kaviarja po posameznih dejavnostih iz četrte alinee tega
odstavka,
– predvideno vrsto jesetrovk oziroma tip kaviarja,
– predvideno državo nabave surovine.
(3) O registraciji obrata iz prvega odstavka tega člena upravni organ obvesti Veterinarsko
upravo Republike Slovenije.
(4) Upravni organ z izdajo odločbe o registraciji vsakemu obratu za predelovanje in pakiranje
ali prepakiranje kaviarja dodeli enkratno registracijsko številko, ki je sestavljena iz
kombinacije znakov aa-bbbb, pri čemer predstavljata:
– znak aa: dvomestno ISO kodo države (SI) in
– znak bbbb: štirimestno zaporedno serijsko številko vpisa obrata v register.
(5) Registrirani obrati za predelovanje in pakiranje ali prepakiranje kaviarja morajo voditi
redno evidenco o količini nabavljenega, prodanega ter proizvedenega kaviarja in
skladiščenega kaviarja.
(6) Evidenca iz prejšnjega odstavka mora vsebovati najmanj podatke o:
– količini nabavljenega ali proizvedenega kaviarja za posamezno vrsto jesetrovk,
– izvoru osebkov, pri čemer se za iz narave odvzete osebke uporablja koda W, za v
ujetništvu rojene in gojene pa koda C,
– državi izvora kaviarja,
– državi izvoza ali ponovnega izvoza, če so osebki pridobljeni v tretji državi, ali državi
prodaje, če so bili pridobljeni na območju Skupnosti,
– dobavitelju kaviarja,
– datumu uvoza oziroma nabave,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1273

1274
– številki in datumu dovoljenja za izvoz ali ponovni izvoz, če so osebki pridobljeni v tretji
državi,
– prepakiranem kaviarju iz posamezne pošiljke z navedbo števila in velikosti primarnih
posod,
– količini ponovno izvoženega kaviarja v primeru ponovnega izvoza v tretjo državo ali
količini prodanega kaviarja na območju Skupnosti,
– količini proizvedenega kaviarja v primeru lastne pridelave,
– količini skladiščenega kaviarja.
(7) Evidenca iz petega odstavka tega člena mora biti kadarkoli dostopna na vpogled
upravnemu organu in pristojnim nadzornim organom.
(8) Odgovorna oseba posameznega obrata mora upravnemu organu do 31. januarja za
preteklo leto posredovati tudi letno poročilo, ki vključuje vse podatke iz šestega odstavka
tega člena.
7. člen
(označevanje posod s kaviarjem)
(1) Upravni organ registriranemu obratu za predelovanje in pakiranje ali prepakiranje
kaviarja iz prejšnjega člena dodeli nalepke za enkratno označevanje posod s kaviarjem.
(2) Nalepka za enkratno uporabo iz prejšnjega odstavka mora biti nameščena na primarno
posodo kaviarja na način, da se uniči ob odprtju posode.
(3) Registrirani obrati morajo v primeru lastne pridelave označiti vsako posodo s kaviarjem z
nalepko za enkratno uporabo, na kateri je navedena enkratna registrska številka, ki jo
sestavlja kombinacija znakov aaa/b/cc/dddd/eeeee/fffff, pri čemer so:
– znak aaa: koda za vrsto iz priloge 1, ki je kot priloga sestavni del te uredbe,
– znak b: izvor kaviarja, pri čemer se za iz narave odvzete osebke uporablja koda W, za v
ujetništvu rojene in gojene pa koda C,
– znak cc: dvomestna ISO koda države izvora,
– znak dddd: leto pridelave,
– znak eeeee: registracijska številka obrata za pridelavo kaviarja in
– znak fffff: petmestna zaporedna številka nalepke.
(4) Registrirani obrati morajo v primeru predelave, pakiranja ali prepakiranja označiti
posodo s kaviarjem z nalepko za enkratno uporabo, na kateri je navedena enkratna
registrska številka, ki jo sestavlja kombinacija znakov aaa/b/cc/dddd/ee-ffff/ggggg, pri
čemer so:
– znak aaa: koda za vrsto iz priloge 1 te uredbe,
– znak b: izvor kaviarja, pri čemer se za iz narave odvzete osebke uporablja koda W, za v
ujetništvu rojene in gojene pa koda C,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– znak cc: dvomestna ISO koda države izvora,
– znak dddd: leto predelave in pakiranja ali prepakiranja,
– znak ee-ffff: registracijska številka iz četrtega odstavka 6. člena te uredbe in
– znak ggggg: petmestna zaporedna številka nalepke ali številka ponovnega izvoza.
8. člen
(izvoz in ponovni izvoz kaviarja)
(1) Ob izvozu ali ponovnem izvozu kaviarja mora biti na vsaki sekundarni posodi kaviarja
poleg predpisane navedbe vsebine navedena tudi točna količina kaviarja.
(2) Podatki na nalepkah za enkratno uporabo iz tretjega in četrtega odstavka prejšnjega
člena, ki so pritrjene na posode kaviarja, morajo biti navedeni tudi na pripadajočem
dovoljenju za izvoz ali potrdilu o ponovnem izvozu ali prilogi k dovoljenju ali potrdilu.
9. člen
(vodenje evidence in posredovanje informacij sekretariatu konvencije)
(1) Upravni organ vodi evidenco o obratih za predelovanje in pakiranje ali prepakiranje
kaviarja, registriranih na način iz 6. člena te uredbe, ki vključuje naslednje podatke:
– naziv in naslov pravne osebe,
– telefon, faks in elektronski naslov,
– ime in priimek odgovorne osebe,
– enkratno uradno registracijsko številko iz četrtega odstavka 6. člena te uredbe,
– datum veljavnosti registracije,
– vrsto dejavnosti podjetja (npr. uvoz, pridelava, izvoz, ponovni izvoz, predelava, pakiranje,
prepakiranje).
(2) Upravni organ vodi evidenco o izvedenih poslih, ki jih na podlagi evidence iz petega
odstavka 6. člena te uredbe posredujejo registrirani obrati za predelovanje in pakiranje ali
prepakiranje kaviarja.
(3) Upravni organ posreduje podatke iz evidence iz prvega odstavka tega člena vsako leto
najpozneje do 30. novembra sekretariatu konvencije.
10. člen
(spremljanje)
(1) Za učinkovito spremljanje ravnanja s kaviarjem sodeluje pri medsebojni izmenjavi
podatkov upravni organ s strokovnim organom in pristojnimi nadzornimi organi.
(2) Upravni organ v sodelovanju s strokovnim organom in pristojnimi inšpekcijskimi
službami redno spremlja izvajanje dejavnosti obratov za predelovanje in pakiranje ali
prepakiranje kaviarja, vključno z raztovarjanjem osebkov, tranzitom, predelavo,
prepakiranjem, ponovnim označevanjem, izvozom in ponovnim izvozom.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1275

1276
11. člen
(prenehanje registracije)
(1) Če registrirani obrat za predelovanje in pakiranje ali prepakiranje kaviarja ne izpolnjuje
predpisanih pogojev iz Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES ali te uredbe, upravni organ
po uradni dolžnosti izda odločbo o prenehanju registracije in izbrisu iz registra.
(2) Če registrirani obrat za predelovanje in pakiranje ali prepakiranje kaviarja preneha z
opravljanjem dejavnosti, za katero je registriran, o tem obvesti upravni organ, ki po uradni
dolžnosti izda odločbo o prenehanju registracije in izbrisu iz registra.
(3) Upravni organ o izdaji odločbe o izbrisu obrata za predelovanje in pakiranje ali
prepakiranje kaviarja iz registra obvesti sekretariat konvencije.
12. člen
(registracija osebkov, ki so del potujoče razstave)
(1) Za namene izvajanja Uredbe 338/97/ES in Uredbe 865/06/ES upravni organ na zahtevo
vložnika registrira osebke, ki so del potujoče razstave.
(2) V postopku registracije iz prejšnjega odstavka predloži vložnik upravnemu organu
naslednje podatke:
– ime, priimek in naslov izvajalca potujoče razstave ter lokacije, kjer bodo potekale potujoče
razstave,
– ime in priimek odgovorne osebe potujoče razstave,
– znanstveno ime vrste osebka,
– dokazilo o zakoniti pridobitvi osebka,
– podroben opis osebka,
– dokazilo, da je osebek označen na predpisan način oziroma ga je mogoče prepoznati iz
spremljajoče dokumentacije,
– dokazilo, da je osebek rojen in gojen v ujetništvu ali umetno razmnožen v skladu z Uredbo
865/06/ES.
(3) O registraciji potujoče razstave iz prvega odstavka tega člena upravni organ obvesti
Veterinarsko upravo Republike Slovenije.
(4) Izvajalec potujoče razstave mora o vsaki morebitni izgubi ali poginu osebka,
registriranega na način iz prvega odstavka tega člena, obvestiti upravni organ v roku 15 dni
po izgubi. Upravni organ za tak osebek po uradni dolžnosti izda odločbo o prenehanju
registracije in izbrisu iz registra.
13. člen
(registracija raziskovalcev in raziskovalnih organizacij)
(1) Raziskovalci in raziskovalne organizacije, ki se v skladu z Uredbo 338/97/ES in Uredbo
865/06/ES želijo registrirati pri upravnem organu, so pred registracijo dolžni sestaviti
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
inventar osebkov vrst, navedenih v prilogah od A do C Uredbe 338/97/ES, ga redno
dopolnjevati ter omogočiti upravnemu organu vpogled vanj.
(2) V postopku registracije iz prejšnjega odstavka predloži vložnik upravnemu organu
naslednje podatke:
September 2011
– naziv in sedež pravne osebe ali ime, priimek in naslov fizične osebe,
– priimek in ime odgovorne osebe raziskovalca ali raziskovalne organizacije ter priimek in
ime odgovorne osebe raziskovalne zbirke,
– telefon, faks, elektronski naslov,
– dokumentacijo, da izpolnjuje pogoje iz četrtega odstavka tega člena.
(3) Upravni organ z odločbo, s katero izvede vpis v register, vsakemu raziskovalcu ali
raziskovalni organizaciji dodeli enkratno registrsko številko v skladu z Uredbo 865/06/ES ter
pooblasti odgovorno osebo za izpolnjevanje nalepk iz 15. člena te uredbe.
(4) Upravni organ registrira raziskovalce in raziskovalne organizacije iz prvega odstavka tega
člena, ki izpolnjujejo naslednje pogoje:
1. da so raziskovalne zbirke osebkov in zapisi v zvezi z njimi stalno v organizaciji in pod
strokovnim nadzorom,
2. da so osebki na razpolago zainteresiranim uporabnikom, vključno z uporabniki iz drugih
organizacij in drugim raziskovalcem,
3. da se o raziskovalnih zbirkah vodi stalna evidenca,
4. da so osebki zakonito pridobljeni z namenom raziskovanja in hrambe ali pridobljeni pred
uveljavitvijo predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst in
mednarodno trgovino z njimi,
5. da so osebki in zbirke urejeni na način, ki zagotavlja njihovo uporabnost.
(5) O registraciji iz prvega odstavka tega člena upravni organ obvesti Veterinarsko upravo
Republike Slovenije.
(6) Upravni organ vodi tudi evidenco vsebine inventarja registriranih raziskovalcev oziroma
raziskovalnih organizacij, ki vsebuje:
– podatke o raziskovalni organizaciji,
– znanstveno ime vrste,
– skupno število osebkov posamezne vrste,
– tip osebka z navedbo kod za opis osebkov iz Uredbe 865/06/ES,
– evidenčno oznako osebka,
– datum pridobitve osebka.
14. člen
(evidenca raziskovalcev in raziskovalnih organizacij)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1277

1278
Upravni organ vodi evidenco registriranih raziskovalcev in raziskovalnih organizacij ter
njihove imena oziroma nazive in naslove ter kontaktne informacije posreduje sekretariatu
konvencije in Evropski komisiji.
15. člen
(označevanje pošiljk osebkov v primeru registriranih raziskovalcev in raziskovalnih
organizacij)
(1) Embalaža, v kateri registrirani raziskovalci in raziskovalne organizacije prenašajo osebke
vrst iz prilog A do C Uredbe 338/97/ES, mora biti označena z nalepko, katere oblika in
vsebina sta določeni v Uredbi 865/06/ES, in ki jo izda upravni organ.
(2) Nalepka iz prejšnjega odstavka mora vsebovati podatke:
– o tipu osebkov (npr. herbarijski material, konzervirani, zaliti osebki, živ rastlinski material
ipd.),
– ime oziroma nazive in naslov pošiljatelja in
– registrske številke izvoznih in uvoznih raziskovalcev ali raziskovalnih organizacij s
podpisom odgovorne osebe, pooblaščene na način iz tretjega odstavka 13. člena te uredbe.
2.5 Komercialno ravnanje z osebki zavarovanih vrst
16. člen
(komercialno ravnanje z osebki zavarovanih vrst)
(1) Osebke vrst, ki so navedene v prilogi 1 Uredbe o zavarovanih prosto živečih živalskih
vrstah (Uradni list RS, št. 46/04, 109/04, 84/05 in 115/07) ali v prilogi 1 Uredbe o
zavarovanih prosto živečih rastlinskih vrstah (Uradni list RS, št. 46/04, 110/04 in 115/07) in
niso navedene v prilogi A Uredbe 338/97/ES, je prepovedano uporabljati v komercialne
namene.
(2) Ne glede na prejšnji odstavek upravni organ izjemoma dovoli uporabo teh osebkov v
komercialne namene, če je ta skladna s predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih ali
rastlinskih vrst, v teh primerih:
1. če so osebki vrst pridobljeni v Republiki Sloveniji ali vanjo vneseni pred 1. 5. 2004 in
vložnik dokaže upravnemu organu, da so bili pridobljeni v skladu s predpisi, ki urejajo
varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst;
2. če so osebki živalskih vrst rojeni in gojeni v ujetništvu, osebki rastlinskih vrst pa umetno
razmnoženi ali njihovi deli ali izdelki iz njih in so označeni, kot je predpisano;
3. če so nujno potrebni za napredovanje znanosti ali nujne biomedicinske namene in se
dokaže, da je ta vrsta edina primerna za te namene, in kadar ni osebkov te vrste, rojenih in
gojenih v ujetništvu ali umetno razmnoženih;
4. če so namenjeni za gojitev ali razmnoževanje v korist ohranjanja obravnavane vrste ali
5. če so namenjeni raziskovanju ali izobraževanju, katerega cilj je varstvo ali ohranitev
obravnavane vrste.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Upravni organ izda potrdilo o dovolitvi uporabe v komercialne namene iz prejšnjega
odstavka.
September 2011
(4) Potrdilo iz prejšnjega odstavka se uporablja:
1. na območju Republike Slovenije,
2. kot potrdilo za določen osebek, če je osebek označen, kot je predpisano, in je veljavno za
vsako nadaljnje komercialno ravnanje,
3. kot potrdilo o posameznem poslu prenosa za osebek, katerega označitev na predpisan
način ni mogoča, in je veljavno za en posel prenosa.
(5) Potrdilo iz tretjega odstavka tega člena preneha veljati:
1. ob poginu živega osebka, na katerega se nanaša dokument,
2. ob uničenju osebka, na katerega se nanaša dokument,
3. ob izpustu ali pobegu osebka v naravo,
4. kadar podatki na potrdilu ne kažejo dejanskega stanja.
(6) Imetnik potrdila mora v primerih iz prejšnjega odstavka dokument nemudoma vrniti
upravnemu organu, ki na zahtevo stranke izda novo potrdilo.
(7) Osebke vrst iz reda kitov in delfinov (Cetacea) je prepovedano uporabljati v komercialne
namene, vključno za delfinarije in terapevtske programe v komercialne namene.
17. člen
(izjeme glede ravnanja z osebki rastlinskih vrst v komercialne namene)
Določba prvega odstavka prejšnjega člena te uredbe ne velja za kulture sejancev ali tkivne
kulture. Komercialno ravnanje za dele rastlin, tudi za rezano cvetje vrst, ki niso navedene v
prilogi A Uredbe 338/97/ES, mora biti v skladu s predpisom, ki ureja varstvo prostoživečih
rastlinskih vrst.
18. člen
(prevoz in pretovor ter zaščita živali)
Pri prenosu ali zadrževanju med pretovarjanjem se živi osebki pripravijo, selijo in oskrbujejo
v skladu s predpisi, ki urejajo prevoz in pretovor živali ter zaščito živali.
Tretje poglavje
3. DOVOLJENJA IN VLOGE
19. člen
(dovoljenje za uvoz kožuhov)
Dovoljenje za uvoz kožuhov osebkov vrst iz priloge I in drugih izdelkov iz priloge II Uredbe
3254/91/EGS se izda na obrazcu, katerega vsebina in oblika sta predpisani v prilogi 2, ki je
kot priloga sestavni del te uredbe.
20. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1279

1280
(oblika in vsebina vloge za domače zavarovane vrste)
(1) Vloga za izdajo potrdila za komercialno ravnanje iz 16. člena te uredbe se lahko predloži
upravnemu organu v pisni obliki na obrazcu, določenem v prilogi 3, ki je kot priloga sestavni
del te uredbe, oziroma mora vloga vsebovati vse podatke, predpisane na obrazcu iz priloge
3 te uredbe.
(2) Vložnik mora v vlogi navesti resnične podatke, podati resnične izjave in informacije ter
predložiti veljavne listine.
21. člen
(oblika in vsebina potrdil in prilog k dovoljenjem in potrdilom)
(1) V primeru izvoza, uvoza ali ponovnega izvoza večjega števila osebkov iz prilog A, B in C
Uredbe 338/97/ES se k obrazcem uvoznih dovoljenj, izvoznih dovoljenj ali potrdil o
ponovnem izvozu, katerih vsebina in oblika sta določeni z Uredbo 865/06/ES, lahko dodajo
priloge na predpisanih obrazcih, katerih vsebina in oblika sta določeni v prilogi 4, ki je kot
priloga sestavni del te uredbe. Priloge k uvoznim dovoljenjem, izvoznim dovoljenjem in
potrdilom o ponovnem izvozu so sestavljene iz:
– izvirnika,
– kopije za imetnika,
– kopije za državo izvoza ali ponovnega izvoza pri uvoznih dovoljenjih ali kopije, ki jo carinski
organ vrne organu izdajatelju pri izvoznih dovoljenjih ali potrdilih o ponovnem izvozu,
– kopije za upravni organ in
– vloge.
(2) Potrdilo in njemu pripadajoče priloge za ravnanje iz 16. člena te uredbe se izdajo na
obrazcu, katerega oblika in vsebina sta določeni v prilogi 3 te uredbe. Potrdilo in njemu
pripadajoče kopije so sestavljene iz:
– izvirnika,
– kopije za upravni organ in
– vloge.
(3) Uvozno dovoljenje iz drugega odstavka 4. člena te uredbe se izda na obrazcu, katerega
oblika in vsebina sta določeni v prilogi 2 te uredbe. Dovoljenje je sestavljeno iz:
– izvirnika in
– kopije za upravni organ.
(4) Izdaja in uporaba potrdila za ravnanje z osebki vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES na
območju Evropske unije morata biti v skladu z Uredbo 338/97/ES. Če osebka ni mogoče
označiti na trajen in enkraten način, kot je določeno z Uredbo 338/97/ES in s predpisi, ki
urejajo označevanje živali prostoživečih vrst v ujetništvu, se takemu potrdilu lahko priloži
fotografija osebka. Tako potrdilo je veljavno le za enkratno ravnanje.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(5) Upravni organ dovoli uporabo priloge k potrdilu iz prejšnjega odstavka, če:
– je fotografija osebka, ki jo zagotovi imetnik osebka, v skladu s predpisi, ki urejajo
označevanje živali prostoživečih vrst v ujetništvu, in
– je osebek pridobljen v skladu z Uredbo 338/97/ES in predpisi, ki urejajo varstvo
prostoživečih vrst.
(6) Imetnik osebka iz četrtega odstavka tega člena se ravna v skladu z navodili upravnega
organa o načinu priprave, izvedbe in posredovanja fotografij osebka.
22. člen
(izvedba obrazcev)
(1) Papir za obrazce iz prejšnjega člena nima lesnine, je površinsko obdelan za pisanje in
tehta vsaj 55 g/m2.
(2) Velikost obrazcev iz prejšnjega člena je 210 × 297 mm (A4) z največjim odstopanjem po
dolžini 18 mm manj in 8 mm več.
(3) Papir za obrazce iz prvega odstavka prejšnjega člena je:
1. bel za izvirnik s sivim vzorcem giljoše za ozadje na čelni strani;
2. rumen za kopijo za imetnika;
3. bledozelen za kopijo za državo izvoza ali ponovnega izvoza pri uvoznih dovoljenjih ali
kopijo, ki jo carinski organi vrnejo organu izdajatelju, pri izvoznih dovoljenjih ali potrdilih o
ponovnem izvozu;
4. rožnat za kopijo za upravni organ;
5. bel za vlogo.
(4) Papir za obrazce iz drugega odstavka prejšnjega člena je:
1. rumen za izvirnik, s sivim vzorcem giljoše za ozadje na čelni strani;
2. rožnat za kopijo za upravni organ;
3. bel za vlogo.
(5) Papir za obrazce iz tretjega odstavka prejšnjega člena je:
1. rumen za izvirnik, s sivim vzorcem giljoše za ozadje na čelni strani;
2. rožnat za kopijo za upravni organ;
3. bel za vlogo.
(6) Papir za obrazce iz četrtega odstavka prejšnjega člena je:
1. rumen za izvirnik, s sivim vzorcem giljoše za ozadje na čelni strani;
2. rožnat za kopijo za upravni organ.
23. člen
(uporaba slovenskega jezika in računalniške oblike)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1281

1282
(1) Obrazci iz prejšnjega člena in Uredbe 865/06/ES so izpolnjeni in natisnjeni v slovenskem
jeziku.
(2) Prevod vsebine se lahko napiše v enem od uradnih delovnih jezikov Konvencije.
(3) Obrazci se lahko izdajo tudi v računalniški obliki ter so lahko del računalniškega načina
izdajanja.
24. člen
(način izpolnjevanja)
(1) Obrazci se izpolnijo s pisalnim strojem ali tiskalnikom.
(2) Vloga za izdajo potrdila iz drugega odstavka 16. člena te uredbe se lahko izpolni na
kakršen koli način, vendar mora biti izpolnjena berljivo, s črnilom in z velikimi tiskanimi
črkami.
(3) Na potrdilih ne sme biti nič zbrisano ali spremenjeno ali popravljeno, razen če taki
popravki niso potrjeni z žigom in podpisom upravnega organa izdajatelja.
(4) V potrdilih in vlogah za izdajo potrdil se za opis osebkov, navajanje količinskih enot in
neto mase, znanstvenih imen vrst, opredelitev namena posla ter izvor osebkov uporabijo
kode, enote ter standardni viri nomenklature, ki so določeni v Uredbi 338/97/ES in Uredbi
865/06/ES.
(5) Če je kateremukoli od potrdil iz tega člena priložena priloga kot sestavni del, se to skupaj
s številom strani navede na obrazcu. Vsaka stran priloge vsebuje številko potrdila, datum
njegove izdaje ter podpis in žig ali pečat organa, ki je potrdilo izdal.
25. člen
(oštevilčenje obrazcev)
(1) Obrazci izvoznih dovoljenj, uvoznih dovoljenj, potrdil o ponovnem izvozu in potrdil o
osebnem lastništvu, katerih oblika in vsebina sta določeni v Uredbi 865/06/ES, so oštevilčeni
s kombinacijo znakov aabbcccccc/dd, pri čemer predstavljajo:
– znak aa: zadnji dve številki letnice izdaje dokumenta,
– znak bb: dvomestno ISO kodo države (SI),
– znak cccccc: šestmestno zaporedno serijsko številko dokumenta in
– znak dd: dvomestno črkovno kodo o tipu dokumenta, pri čemer se za izvozno dovoljenje
uporablja koda EX, za uvozno dovoljenje IM, za potrdilo o ponovnem izvozu RE in za potrdilo
o osebnem lastništvu PO.
(2) Obrazci potrdil o dovolitvi komercialnega ravnanja z osebki iz priloge A Uredbe
338/97/ES, katerih oblika in vsebina sta določeni v Uredbi 865/06/ES, so oštevilčeni s
kombinacijo znakov aabb_ccc-dddd, pri čemer predstavljajo:
– znak aa: zadnji dve številki letnice izdaje dokumenta,
– znak bb: dvomestno ISO kodo države (SI),
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– znak ccc: tričrkovno kodo PEU in
– znak dddd: štirimestno zaporedno serijsko številko dokumenta.
(3) Obrazci potrdil o dovolitvi komercialnega ravnanja iz drugega odstavka 16. člena te
uredbe so oštevilčeni s kombinacijo znakov aabb_ccc-dddd, pri čemer predstavljajo:
– znak aa: zadnji dve številki letnice izdaje dokumenta,
– znak bb: dvomestno ISO kodo države (SI),
– znak ccc: tričrkovno kodo PSI in
– znak dddd: štirimestno zaporedno serijsko številko dokumenta.
(4) Obrazci uvoznih dovoljenj iz drugega odstavka 4. člena te uredbe so oštevilčeni s
kombinacijo znakov aabb_ccc-dddd, pri čemer predstavljajo:
– znak aa: zadnji dve številki letnice izdaje dokumenta,
– znak bb: dvomestno ISO kodo države (SI),
– znak ccc: tričrkovno kodo KOŽ in
– znak dddd: štirimestno zaporedno serijsko številko dokumenta.
26. člen
(veljavnost potrdil)
(1) Potrdilo za ravnanje iz drugega odstavka 16. člena te uredbe velja, dokler se dejansko
stanje, na katerega se nanaša potrdilo, ne spremeni.
(2) V primerih iz prejšnjega odstavka izdajatelj izda novo potrdilo ali drugo listino, ki
upošteva nastale spremembe dejanskega stanja.
(3) Če se izda potrdilo ali druga listina, ki nadomešča preklicano, izgubljeno, ukradeno ali
uničeno potrdilo ali listino, se v novo potrdilo ali drugo listino iz priloge 3 te uredbe v
rubriki, namenjeni navedbi posebnih pogojev, navede številka zamenjanega potrdila ali
druge listine in razlog zamenjave.
27. člen
(sprememba seznamov vrst iz prilog Uredbe 338/97/ES ali predpisov, ki urejajo vrstno
varstvo prostoživečih vrst v Republiki Sloveniji)
Če se spremenijo priloge Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES, Uredbe 3254/91/EGS ali
priloge predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst, in je vrsta
vanje uvrščena, izbrisana iz njih ali premeščena iz ene priloge v drugo, veljajo za tak osebek
določbe te uredbe za tisto prilogo, v kateri je vrsta navedena na dan njenega izvoza, uvoza,
ponovnega izvoza ali vnosa iz morja ali drugega dopustnega ravnanja.
Četrto poglavje
4. KOMERCIALNA GOJITEV OSEBKOV ŽIVALSKIH VRST
28. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1283

1284
(dovoljenje za gojitev osebkov prostoživečih živalskih vrst v komercialne namene)
(1) Pred začetkom gojitve osebkov prostoživečih živalskih vrst v komercialne namene je
treba pridobiti dovoljenje za gojitev.
(2) O izdaji dovoljenja iz prejšnjega odstavka upravni organ obvesti Veterinarsko upravo
Republike Slovenije.
29. člen
(pogoji za izdajo dovoljenja za gojitev v komercialne namene)
(1) Dovoljenje za gojitev v komercialne namene se izda, če vložnik predloži upravnemu
organu:
1. ime in naslov izvajalca gojitve ter lokacijo, kjer bo potekala gojitev;
2. datum začetka gojitve;
3. znanstveno ime gojenih vrst;
4. vrsto izdelka, s katerim se pridobi komercialna korist (npr. živi osebki, meso, jajca, kože,
usnje, drugi deli telesa oziroma izdelki iz njih ipd.);
5. opis načinov za označevanje osebkov matične skupine in potomcev ter osebkov,
namenjenih prodaji;
6. pri gojitvi tujerodnih vrst poročilo o opravljeni presoji tveganja za naravo;
7. znan ali pričakovan opis matične skupine, ki vključuje:
– število osebkov po spolu in starosti,
– starost in razpoznavne znake (številke oznak) vsakega samca in samice,
– dokazila o zakoniti pridobitvi matične skupine osebkov,
– poznane ali verjetne genetske povezave parov in med pari matične skupine;
8. znano ali pričakovano število osebkov, ki ne pripada matični skupini z navedbo njihovega
spola in starosti;
9. znano ali pričakovano število letne produkcije potomcev;
10. dokumentacijo, iz katere izhaja, da je pridobljena druga generacija potomcev te vrste, in
opis uporabljene metode, ali če druga generacija potomcev še ni pridobljena, opis drugje
uporabljenih metod za uspešno gojitev druge generacije potomcev te vrste v ujetništvu;
11. opis bivalnih razmer, pripomočkov in načina oskrbe trenutne in predvidene gojitvene
skupine in potomcev;
12. opis zaščitnih ukrepov za preprečevanje pobega osebkov v naravo;
13. opis upravljanja gojitvene skupine in potomcev, zlasti:
– ravnanje s pričakovano produkcijo potomcev,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– načrt vključevanja potomcev k matični skupini za zamenjavo osebkov ali povečanje
matične skupine,
September 2011
– razmnoževalno sposobnost vsake generacije, vzrejene v ujetništvu.
(2) Strokovni organ po pridobitvi podatkov iz prejšnjega odstavka da mnenje, iz katerega je
razvidno, ali:
– gojitelj zagotavlja prostor za gojitev, ločen od naravnega okolja oziroma povezan s stičnim
ekosistemom z napravami, ki blažijo negativne vplive,
– gojitelj zagotavlja označitev osebkov matične skupine v skladu s predpisi, ki urejajo
označevanje živali prostoživečih vrst v ujetništvu,
– gojitelj zagotavlja primerno vzdrževanje in oskrbo osebkov matične skupine v skladu s
predpisi, ki urejajo zaščito živali,
– gojitelj zagotavlja prostore za primerno vzdrževanje in oskrbo potomcev osebkov matične
skupine v skladu s predpisi, ki urejajo bivalne razmere in oskrbo živali prostoživečih vrst v
ujetništvu ter zaščito živali,
– gojitelj zagotavlja prevoz živih osebkov ob njihovi prodaji ali selitvi na drugo lokacijo, tako
da bodo nevarnosti poškodb, ogroženosti zdravja ali krutega ravnanja čim manjši,
– gojitev ne bo škodljivo vplivala na ohranitveno stanje vrste v naravi ali na obseg ozemlja,
kjer živi obravnavana populacija vrste,
– gojitev ne bo vplivala škodljivo na ugodno stanje domorodnih vrst v naravi,
– ni drugih strokovnih razlogov, povezanih z ohranitvijo vrste, ki preprečujejo izdajo
dovoljenja za gojitev.
(3) Gojitelj mora o vsaki gojeni vrsti voditi redno evidenco, ki vsebuje:
– navedbo znanstvenega imena gojene vrste,
– podatke o številu osebkov matične skupine z navedbo izvora, starosti in spola ter oznak
osebkov,
– podatke o številu osebkov, namenjenih povečanju matične skupine živali, z navedbo
izvora, starosti in spola ter oznak osebkov,
– podatke o številu osebkov, ki ne pripadajo matični skupini, z navedbo izvora, starosti in
spola ter oznak osebkov,
– podatke o številu in oznakah poginulih osebkov ter o vzrokih pogina,
– podatke o številu preživelih in poginulih potomcev, pridobljenih v posameznem letu, ter
število odloženih jajc pri vrstah, ki odlagajo jajca,
– za vsako prodajo podatke o datumu prodaje, namembni državi, številki in datumu izdane
listine upravnega organa za dovolitev prodaje ter o številu, izvoru, starosti, spolu, oznakah
ter obliki prodanih osebkov ter
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1285

1286
– vsaki selitvi osebkov matične skupine in osebkov, ki ne pripadajo matični skupini, vključno
z vsemi razvojnimi oblikami.
(4) Gojitelj mora upravnemu in strokovnemu organu letno do 15. februarja predložiti letno
poročilo o gojitvi za prejšnje leto, ki mora vsebovati vse podatke iz prejšnjega odstavka.
(5) Strokovni organ ob sodelovanju z inšpekcijskim organom redno spremlja dejavnost
gojitve.
(6) Če gojitelj ravna v nasprotju s to uredbo in pogoji, pod katerimi mu je izdano dovoljenje
za gojitev, mu lahko inšpekcijski organ prepove nadaljnjo gojitev.
Peto poglavje
5. RAVNANJE Z ZASEŽENIMI ALI ODVZETIMI OSEBKI
30. člen
(zaseg ali odvzem osebkov)
(1) V primeru kršitve določb Konvencije, Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES, Uredbe
3254/91/EGS ali te uredbe carinski ali nadzorni organ lahko zaseže predmete ali osebke v
skladu z Zakonom o prekrških (Uradni list RS, št. 3/07 – uradno prečiščeno besedilo in 17/08
– ZP-1E).
(2) Organi iz prvega odstavka tega člena lahko zahtevajo od upravnega organa, da z izdajo
potrdila potrdi, da osebki pripadajo ali ne pripadajo vrsti, za katero veljajo določbe te
uredbe.
(3) Če organi iz prvega odstavka tega člena zasežejo žive osebke, lahko odredijo lastno
skrbništvo imetniku, oddajo osebkov v skrbništvo druge osebe ali v zatočišče, v sodelovanju
z upravnim organom.
(4) Organi iz prvega odstavka tega člena morajo odvzete osebke odstopiti upravnemu
organu, ki z njimi ravna v skladu s 33. do 39. členom te uredbe.
(5) V primeru zasega ali odvzema osebkov zaradi kršitev carinskih predpisov, določbe te
uredbe pa so spoštovane, carinski organ ravna v skladu s carinskimi predpisi.
(6) Če se ugotovi kršitev določb te uredbe, mora vse stroške, povezane z zasegom,
odvzemom, prevozom ter oskrbo osebkov, plačati kršilec.
(7) Upravni organ obvesti organ, ki je odredil zaseg ali odvzem osebkov, o ravnanjih iz 35. do
39. člena te uredbe.
31. člen
(prevoz in začasna oskrba zaseženih in odvzetih živih osebkov)
(1) Prevoz zaseženih ali odvzetih živih osebkov živalskih vrst v zatočišče za živali
prostoživečih živalskih vrst zagotovi izvajalec nalog zatočišča v skladu s predpisi, ki urejajo
zatočišče za živali prostoživečih vrst.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Pri kritju stroškov prevoza in začasne oskrbe zaseženih ali odvzetih osebkov v zatočišču
se upošteva šesti odstavek prejšnjega člena. Če je kršilec neznan ali kritje stroškov s strani
kršilca iz kakršnega koli razloga ni mogoča, krije vse stroške začasne oskrbe upravni organ.
(3) Prvi in drugi odstavek tega člena se smiselno uporabljata tudi za ravnanje z zaseženimi in
odvzetimi živimi osebki rastlinskih vrst.
32. člen
September 2011
(obveščanje o zasegu ali odvzemu večjega števila osebkov)
Ob zasegu ali odvzemu večjega števila osebkov vrst iz dodatkov konvencije, namenjenih
komercialni dejavnosti, upravni organ o zasegu ali odvzemu in nadaljnjih ukrepih obvesti
sekretariat konvencije, Evropsko komisijo in pristojne organe države izvoznice oziroma
uvoznice.
33. člen
(vrnitev živih osebkov živalskih vrst)
(1) Če upravni organ ugotovi državo izvora oziroma lokacijo, na kateri so živi osebki živalskih
vrst odvzeti iz narave, se lahko s soglasjem države izvora ti osebki vrnejo tej državi, če:
1. je opravljen veterinarski pregled;
2. so osebki pripravljeni na prevoz in prepeljani v skladu s predpisi, ki urejajo prevoz in
pretovor živali ter zaščito živali;
3. je vrnitev osebkov koristna in zaželena zaradi ohranitve vrste.
(2) Če ravnanje iz prejšnjega odstavka ni mogoče, upravni organ opravi poizvedbe o
programih doselitve, ponovne naselitve ali programih gojitve v ujetništvu oziroma ali so
tovrstni programi v pripravi in odda žive osebke živalskih vrst, če:
1. gre za nacionalni program doselitve ali ponovne naselitve, ki je namenjen populaciji vrste;
2. obstaja možnost oddaje v tak program;
3. je opravljen veterinarski pregled;
4. so pripravljeni na prevoz in prepeljani v skladu s predpisi, ki urejajo prevoz in pretovor
živali ter zaščito živali.
34. člen
(drugo ravnanje z živimi osebki živalskih vrst)
(1) Če ravnanje na način iz prejšnjega člena ni mogoče, upravni organ odloči o:
1. izpustitvi živih osebkov živalskih vrst v naravo,
2. oddaji živih osebkov živalskih vrst za zadrževanje v ujetništvu v nekomercialne namene,
3. oddaji raziskovalcem in raziskovalnim organizacijam,
4. oddaji v komercialne namene,
5. prodaji ali
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1287

1288
6. usmrtitvi v skladu s predpisi.
(2) Upravni organ odloči o izpustitvi živih osebkov živalskih vrst v naravo, če:
1. strokovni organ o izpustitvi izda mnenje, iz katerega je razvidno, da:
– je vrsta domorodna v Republiki Sloveniji;
– izpustitev ne vpliva negativno na ohranitveni status vrste;
– pripadajo isti populaciji kot osebki te vrste v naravi;
– so njihove biološke lastnosti, vključno z vzorci obnašanja, enake kot pri osebkih te vrste iz
narave in
– se lahko izpustijo na kraj odvzema iz narave ali v ekosistem, v katerem je ta vrsta oziroma
populacija domorodna;
2. je opravljen veterinarski pregled.
(3) Upravni organ odloči o oddaji živih osebkov živalskih vrst v ujetništvo v nekomercialne
namene, če:
1. se osebki izvzamejo iz komercialne dejavnosti;
2. je opravljen veterinarski pregled;
3. prevzemnik osebkov zagotavlja pravilno oskrbo v skladu s predpisi, ki urejajo zadrževanje
prostoživečih vrst v ujetništvu.
(4) Upravni organ odloči o oddaji živih osebkov živalskih vrst raziskovalcem in raziskovalnim
organizacijam, če se po opravljenem veterinarskem pregledu ugotovi, da jih ni mogoče
pozdraviti, oziroma ni osebe, ki jih lahko trajno prevzame v oskrbo. V tem primeru jih lahko
upravni organ preda v uporabo za raziskovalne namene v skladu s predpisi, ki urejajo pogoje
za zaščito živali pri poskusih.
(5) Upravni organ odloči o prodaji živih osebkov živalskih vrst v komercialne namene
gojitelju, če ni kršil predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst, ter
ima dovoljenje iz 28. člena te uredbe.
(6) Upravni organ odloči o prodaji živih osebkov živalskih vrst pod pogoji, da:
1. se prodajo posamezniku ali pravni osebi za nadaljnje zadrževanje v ujetništvu;
2. ne gre za osebke vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES ali prilog predpisov, ki urejajo varstvo
prostoživečih živalskih ali rastlinskih vrst;
3. je opravljen veterinarski pregled;
4. kupec osebkov ni kršil predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih ali rastlinskih
vrst;
5. upravni organ ugotovi, da kupec zagotavlja ustrezne bivalne razmere za zadrževanje živali
v skladu s predpisi, ki urejajo zadrževanje živali prostoživečih vrst v ujetništvu;
6. se ne prodajo naprej;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
7. se ne razmnožujejo.
(7) Upravni organ odloči o usmrtitvi v skladu s predpisi, ki urejajo usmrtitev, izjemoma in
samo, če z živimi osebki živalskih vrst ni mogoče ravnati na enega od načinov iz 1., 2., 3., 4.
ali 5. točke prvega odstavka tega člena. Mrtvi osebki živalskih vrst se lahko podarijo muzeju,
raziskovalcem ali raziskovalnim organizacijam, razen če s predpisi, ki urejajo varstvo
prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst, ni drugače določeno. Če za mrtve osebke živalskih
vrst ni zanimanja, se uničijo v skladu s predpisi, ki urejajo veterinarstvo.
(8) Razen v primeru iz prejšnjega odstavka mora upravni organ pred odločitvijo o načinu
ravnanja iz tega člena predhodno pridobiti mnenje strokovnega organa o načinu ravnanja z
osebki živalskih vrst. Upravni organ se lahko posvetuje z organom države izvoza ali
ponovnega izvoza ali z drugo mednarodno organizacijo.
35. člen
(ravnanje z mrtvimi osebki živalskih vrst)
Mrtve osebke živalskih vrst ter dele ali izdelke iz njih lahko upravni organ ob upoštevanju
predpisov, ki urejajo veterinarstvo:
1. zadrži za izobraževalne ali raziskovalne namene;
2. odstopi drugim organom iz 42., 43. in 44. člena te uredbe za izobraževanje ali ozaveščanje
javnosti ipd., če ni s predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst,
drugače določeno,
3. odstopi drugim osebam, ki se ukvarjajo z dejavnostmi, namenjenimi ohranjanju narave,
zlasti muzejem, šolam, zbirkam, raziskovalnim organizacijam, raziskovalcem ipd., če ni s
predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst, drugače določeno;
4. proda ali
5. uniči.
36. člen
(ravnanje z živimi osebki rastlinskih vrst)
(1) Če upravni organ ugotovi državo izvora oziroma lokacijo, na kateri so živi osebki
rastlinskih vrst odvzeti iz narave, lahko s soglasjem države izvora te osebke vrne tej državi,
če:
1. je opravljen fitosanitarni pregled;
2. je prevoz opravljen v skladu s predpisi, ki urejajo prevoz rastlin, in
3. je vrnitev osebkov koristna in zaželena zaradi ohranitve vrste.
(2) Če ravnanje iz prejšnjega odstavka ni mogoče, upravni organ opravi poizvedbe o
programih doselitve, ponovne naselitve ali programih umetnega razmnoževanja oziroma ali
so tovrstni programi v pripravi ter odda žive osebke rastlinskih vrst, če:
1. gre za nacionalni program doselitve ali ponovne naselitve, namenjen populaciji vrste, ki ji
pripadajo;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1289

1290
2. se osebek odda skladno s cilji takega programa;
3. je opravljen fitosanitarni pregled in
4. je prevoz izveden v skladu s predpisi, ki urejajo prevoz rastlin.
37. člen
(drugo ravnanje z živimi osebki rastlinskih vrst)
(1) Če ravnanje z živimi osebki rastlinskih vrst na način iz prvega ali drugega odstavka
prejšnjega člena ni mogoče, upravni organ odloči o:
1. njihovi doselitvi, naselitvi, zasaditvi, setvi, potaknjenju, cepljenju ali drugi obliki vnosa v
naravo (v nadaljnjem besedilu: naselitev),
2. oddaji v nekomercialne namene,
3. oddaji raziskovalcem in raziskovalnim organizacijam,
4. oddaji v komercialne namene,
5. prodaji ali
6. uničenju.
(2) Upravni organ odloči o naselitvi živih osebkov rastlinskih vrst v naravo, če:
1. strokovni organ izda o naselitvi mnenje, iz katerega je razvidno, da:
– je vrsta domorodna v Republiki Sloveniji;
– naselitev ne vpliva negativno na ohranitveni status vrste;
– pripadajo isti populaciji kot osebki te vrste v naravi na kraju naselitve;
– se naselijo na kraj odvzema iz narave ali v ekosistem, za katerega je vrsta oziroma
populacija, ki ji pripadajo, domorodna;
2. je opravljen fitosanitarni pregled.
(3) Upravni organ odloči o oddaji živih osebkov rastlinskih vrst v oskrbo v nekomercialne
namene, če:
1. se osebki izvzamejo iz komercialne dejavnosti;
2. je opravljen fitosanitarni pregled;
3. prevzemnik osebkom zagotavlja ustrezne prostore in oskrbo ter je osebke pripravljen
trajno oskrbovati.
(4) Upravni organ odloči o oddaji živih osebkov rastlinskih vrst raziskovalcem in
raziskovalnim organizacijam, če se po opravljenem fitosanitarnem pregledu ugotovi, da jih
ni mogoče pozdraviti, oziroma ni osebe, ki jih lahko trajno prevzame v oskrbo. V tem
primeru jih lahko upravni organ preda v uporabo za raziskovalne namene. Če gre za žive
osebke rastlinskih vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES ali vrst, zavarovanih s predpisi, ki
urejajo varstvo prostoživečih rastlinskih vrst, morajo tovrstne raziskave koristiti tej ali
sorodni vrsti v naravi.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(5) Upravni organ odloči o prodaji živih osebkov rastlinskih vrst pod pogoji, da:
1. se prodajo posamezniku ali pravni osebi za nadaljnje zadrževanje v nadzorovanem okolju;
2. ne gre za osebke vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES ali prilog predpisov, ki urejajo varstvo
prostoživečih živalskih ali rastlinskih vrst;
3. je opravljen fitosanitarni pregled;
4. kupec osebkov ni kršil predpisov, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih
vrst;
5. upravni organ ugotovi, da kupec osebkom zagotavlja ustrezno oskrbo;
6. se ne prodajo naprej;
7. se ne razmnožujejo.
(6) Upravni organ odloči o uničenju v skladu s predpisi, ki urejajo zdravstveno varstvo
rastlin, izjemoma in samo če z živimi osebki rastlinskih vrst ni mogoče ravnati na enega od
načinov iz 1., 2., 3., 4. ali 5. točke prvega odstavka tega člena. Mrtvi osebki rastlinskih vrst se
lahko podarijo muzeju, raziskovalcem ali raziskovalnim organizacijam, razen če s predpisi, ki
urejajo varstvo prostoživečih rastlinskih vrst, ni drugače določeno. Če za mrtve osebke
rastlinskih vrst ni zanimanja, se uničijo v skladu s predpisi, ki urejajo zdravstveno varstvo
rastlin.
(7) Razen v primeru iz prejšnjega odstavka mora upravni organ pred odločitvijo o načinu
ravnanja iz tega člena predhodno pridobiti mnenje strokovnega organa o načinu ravnanja z
osebki rastlinskih vrst. Upravni organ lahko opravi posvetovanje z organom države izvoza ali
ponovnega izvoza ali z drugo mednarodno organizacijo.
38. člen
(ravnanje z mrtvimi osebki rastlinskih vrst)
Mrtve osebke rastlinskih vrst ter dele ali izdelke iz njih lahko upravni organ:
1. zadrži za izobraževalne ali raziskovalne namene;
2. odstopi drugim organom iz 42., 43. in 44. člena te uredbe zaradi izobraževanja ali
ozaveščanja javnosti ipd., če ni s predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in
rastlinskih vrst, drugače določeno;
3. odstopi drugim osebam, ki se ukvarjajo z dejavnostmi, namenjenimi ohranjanju narave,
zlasti muzejem, šolam, zbirkam, raziskovalnim organizacijam, raziskovalcem ipd., če ni s
predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst, drugače določeno;
4. proda ali
5. uniči v skladu s predpisi, ki urejajo zdravstveno varstvo rastlin.
39. člen
(prepoved prodaje osebkov vrst posameznim osebam)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1291

1292
Če gre za prodajo iz šestega odstavka 34. člena, 4. točke 35. člena, petega odstavka 37.
člena ali 4. točke prejšnjega člena te uredbe, se osebki, ki se prodajo, ne smejo neposredno
ali posredno prodati osebi, ki so ji odvzeti ali zaseženi, ali osebi, ki krši ali je kršila predpise,
ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst.
Šesto poglavje
6. ORGANI IN NJIHOVE PRISTOJNOSTI
40. člen
(upravni organ)
(1) Naloge upravnega organa za izvajanje konvencije, Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES,
Uredbe 3254/91/EGS in te uredbe opravlja ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave.
(2) Naloge iz prejšnjega odstavka so zlasti:
1. izdaja dovoljenj, potrdil in drugih listin iz Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES Uredbe
3254/91/EGS in te uredbe;
2. sodelovanje pri pripravi predpisov za učinkovito izvajanje konvencije in te uredbe;
3. sodelovanje pri izvajanju označevanja osebkov;
4. odločanje o ravnanju z osebki ob zasegu in odvzemu;
5. registracija raziskovalcev in raziskovalnih organizacij ter vodenje evidence;
6. registracija tržnih pridelovalcev rastlin in vodenje evidence;
7. registracija obratov za predelavo in pakiranje ali prepakiranje kaviarja jesetrovk
(Acipenseriformes);
8. registracija osebkov, ki so del potujoče razstave;
9. vodenje evidence o mednarodni trgovini z osebki vrst iz prilog od A do D Uredbe
338/97/ES in priprava letnih ter dveletnih poročil, ki se jih vsako leto pošljejo Evropski
komisiji do 15. junija ter sekretariatu konvencije do 31. oktobra;
10. priprava predlogov za konferenco držav pogodbenic in sprememb dodatkov konvencije
v sodelovanju s strokovnim organom;
11. organiziranje, vodenje in izvajanje projektov obveščanja, izobraževanja ter ozaveščanja
javnosti o trgovini z ogroženimi vrstami;
12. organiziranje, vodenje in izvajanje usposabljanja nadzornih in drugih organov ter
sodelovanje z njimi zaradi učinkovitega izvajanja Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES,
Uredbe 3254/91/EGS, te uredbe in konvencije;
13. priprava izhodišč in stališč ter zastopanje Republike Slovenije na konferencah držav
pogodbenic, v odborih konvencije in delovnih telesih Evropske komisije ter sodelovanje pri
delu drugih mednarodnih organizacij;
14. opravljanje nalog upravnega organa konvencije v skladu z 9. členom konvencije in 13.
členom Uredbe 338/97/ES;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
15. opravljanje nalog pristojnega organa za izdajo dovoljenj za izvajanje Uredbe
3254/91/EGS;
16. skrb za stike s sekretariatom konvencije, Evropsko komisijo in državami pogodbenicami
ter mednarodnimi organizacijami;
September 2011
17. sodelovanje s strokovnim organom ter redno pošiljanje vseh informacij;
18. sodelovanje z drugimi državnimi organi, zlasti z organi iz 42., 43. in 44. člena te uredbe
ter z organizacijami in osebami, povezanimi z varstvom narave, ter vodenje medsektorskih
delovnih skupin;
19. pošiljanje informacij drugim državnim organom, zlasti nadzornim;
20. sodelovanje z upravnimi in strokovnimi organi drugih držav ter mednarodnimi
organizacijami, pristojnimi za uveljavitev in izvajanje predpisov o varstvu narave;
21. sodelovanje z nevladnimi organizacijami na področju varstva narave;
22. zbiranje in vrednotenje podatkov o nedovoljeni trgovini z ogroženimi vrstami in priprava
predlogov za zmanjševanje tovrstnega ravnanja v sodelovanju s strokovnim organom;
23. opravljanje drugih nalog iz Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES, Uredbe 3254/91/EGS
in te uredbe.
41. člen
(strokovni organ)
(1) Naloge strokovnega organa za izvajanje konvencije, Uredbe 338/97/ES, Uredbe
865/06/ES, Uredbe 3254/91/EGS in te uredbe opravlja Zavod Republike Slovenije za varstvo
narave.
(2) Naloge iz prejšnjega odstavka so zlasti:
1. presojanje ali izvoz, uvoz, ponovni izvoz ali vnos iz morja ne ogroža preživetja osebkov
vrst iz prilog Uredbe 338/97/ES ali vrst, zavarovanih s predpisi, ki urejajo varstvo
prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst;
2. dajanje mnenj in stališč o načinu ravnanja z zaseženimi in odvzetimi osebki;
3. dajanje mnenj o programih doselitve ali ponovne naselitve v naravo;
4. dajanje mnenj, da imetnik živih osebkov živalskih in rastlinskih vrst zagotavlja bivalne
razmere in oskrbo v skladu s predpisi, ki urejajo zadrževanje živali prostoživečih vrst v
ujetništvu;
5. dajanje mnenj, da so osebki gojeni v ujetništvu ali umetno razmnoženi;
6. dajanje mnenj o opremi, potrebni za gojitev osebkov v ujetništvu, ali umetnem
razmnoževanju, ustrezno ter redno spremljanje tovrstne dejavnosti;
7. dajanje mnenj ob uvozu ali izvozu osebkov, katerih namen je povezan s programi varstva
in ohranitve vrste;
8. dajanje mnenj o označevanju osebkov;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1293

1294
9. dajanje mnenj o izvoru osebkov;
10. zbiranje podatkov o živalskih in rastlinskih vrstah iz prilog Uredbe 338/97/ES ali vrst,
zavarovanih s predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih živalskih in rastlinskih vrst v Republiki
Sloveniji;
11. sodelovanje s strokovnimi organi držav pogodbenic konvencije in drugimi organizacijami
s področja varstva narave;
12. v sodelovanju z upravnim organom spremljanje dovoljenega izvoza in uvoza osebkov in
predlaganje ukrepov za njihovo varstvo;
13. strokovna pomoč za natančno taksonomsko določitev osebkov, če upravni organ,
carinska služba ali inšpekcije da zahtevo;
14. priprava strokovnih stališč in udeleževanje na zasedanjih strokovnih odborov konvencije,
konferenc držav pogodbenic in Evropske komisije;
15. spremljanje izdaje izvoznih dovoljenj za osebke vrst iz priloge B Uredbe 338/97/ES in
dejanskega izvoza teh osebkov, podajanje strokovnih mnenj upravnemu organu, naj
sprejme ukrepe, če se mora izvoz osebkov vrst iz priloge B Uredbe 338/97/ES omejiti, da se
ta vrsta na celotnem območju razširjenosti lahko ohrani na ravni, skladni z njeno vlogo v
ekosistemu, ki je hkrati precej nad ravnijo, pri kateri je vrsto upravičeno vključiti v prilogo A
Uredbe 338/97/ES;
16. sodelovanje z upravnim organom pri usposabljanju nadzornih organov ter pri
obveščanju in ozaveščanju javnosti o trgovini z ogroženimi vrstami;
17. sodelovanje z upravnim organom pri pripravi strokovnih podlag, izhodišč in predlogov za
obravnavo na konferencah držav pogodbenic in v odborih konvencije ter za spremembe
njenih prilog;
18. opravljanje drugih nalog iz Uredbe 338/97/ES, Uredbe 865/06/ES, Uredbe 3254/91/EGS
in te uredbe.
42. člen
(carinski organ)
(1) Carinski organ preverja uvoz, izvoz, ponovni izvoz in tranzit osebkov vrst iz prilog Uredbe
338/97/ES, Uredbe 865/06/ES in Uredbe 3254/91/EGS ter pri tem zlasti:
1. preverja, ali osebke pri prehodu državne meje spremlja ustrezno dovoljenje, potrdilo ali
druga dokumentacija, ki jo v skladu z Uredbo 338/97/ES, Uredbo 865/06/ES Uredbo
3254/91/EGS ali s to uredbo izda upravni organ ali upravni organ druge države članice
Evropske unije, ali predpisana dokumentacija tretje države v skladu s konvencijo;
2. preveri, ali osebki ustrezajo podatkom, navedenim na spremljajočem dokumentu, če je
treba, to storijo v sodelovanju z mejno veterinarsko in fitosanitarno inšpekcijo;
3. v sodelovanju z mejno veterinarsko inšpekcijo preveri, ali prevoz živih osebkov živalskih
vrst ustreza pogojem za prevoz, določenim na spremljajoči dokumentaciji, ter preveri, ali
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
prevoz živih osebkov rastlinskih vrst ustreza navodilom za prevoz rastlin v skladu s
konvencijo;
4. izvaja kazenske določbe iz 1., 2., 3., 4., 5., 6., 7., 8., 9., 12., 15., 26., 31. in 32. točke 45.
člena te uredbe.
(2) Carinski organ obvesti upravni organ o odkritju ali prijavi osebkov iz te uredbe ali o
kršitvah te uredbe ali carinskih predpisov, ki se nanašajo na osebke vrst iz prilog Uredbe
338/97/ES, Uredbe 865/06/ES in Uredbe 3254/91/EGS.
43. člen
September 2011
(nadzorni organ)
(1) Nadzor nad izvajanjem te uredbe opravljajo inšpektorji za okolje, pristojni za ohranjanje
narave.
(2) Uresničevanje določb te uredbe, ki se nanašajo na delovna področja drugih ministrstev,
nadzorujejo tudi inšpektorji, pristojni za nadzor teh delovnih področij, v skladu s predpisi, ki
urejajo delovanje in nadzor inšpektorjev.
(3) Inšpektorji za okolje, pristojni za ohranjanje narave, izvajajo kazenske določbe iz 1., 2., 5.,
10., 11., 13., 14., 16., 17., 18., 19., 20., 21., 22., 23., 24., 25., 26., 27., 28., 29., 30. in 33.
točke iz 45. člena te uredbe.
44. člen
(policija)
Policija obvesti upravni in strokovni organ o odkritju ali prijavi osebkov iz te uredbe ali
kršitvah te uredbe.
Sedmo poglavje
7. KAZENSKE DOLOČBE
45. člen
(prekrški)
(1) Z globo od 2.600 eurov do 33.300 eurov se kaznuje za prekršek pravna oseba, če:
1. ne izpolni pogojev v dovoljenju, potrdilu ali drugi listini, izdani v skladu z Uredbo
338/97/ES, Uredbo 3254/91/EGS ali s to uredbo;
2. uporabi listino za katere koli osebke, ki niso osebki, za katere je bilo dovoljenje, potrdilo
ali listina izdano;
3. uvozi ali poskuša uvoziti osebke vrst, katerih uvoz je prepovedan, ali uvozi ali poskuša
uvoziti osebke vrst brez uvoznega dovoljenja;
4. uvozi ali poskuša uvoziti osebke vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES brez uvoznega
dovoljenja;
5. uporabi osebke vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES v nasprotju s pogoji iz uvoznega
dovoljenja;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1295

1296
6. uvozi ali poskuša uvoziti osebke vrst iz priloge B Uredbe 338/97/ES brez uvoznega
dovoljenja;
7. ne predloži uradnega obvestila o uvozu za osebke vrst iz priloge C Uredbe 338/97/ES ter
izvoznega dovoljenja, potrdila o ponovnem izvozu ali potrdila o poreklu;
8. ne predloži uradnega obvestila o uvozu za osebke vrst iz priloge D Uredbe 338/97/ES;
9. izvozi, ponovno izvozi ali poskuša izvoziti ali ponovno izvoziti osebke vrst iz priloge A
Uredbe 338/97/ES brez izvoznega dovoljenja ali potrdila o ponovnem izvozu;
10. predloži lažno dokumentacijo v postopku izdaje izvoznega dovoljenja za osebke vrst iz
priloge A Uredbe 338/97/ES o zakoniti pridobitvi osebkov;
11. predloži lažno dokumentacijo v postopku izdaje potrdila o ponovnem izvozu za osebke
vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES o zakonitem vnosu osebkov na območje Evropske
skupnosti;
12. izvozi, ponovno izvozi ali poskuša izvoziti ali ponovno izvoziti osebke vrst iz priloge B ali C
Uredbe 338/97/ES brez izvoznega dovoljenja ali potrdila o ponovnem uvozu;
13. predloži lažno dokumentacijo v postopku izdaje potrdila o ponovnem izvozu za osebke
vrst iz prilog B in C Uredbe 338/97/ES o zakonitem vnosu osebkov na območje Evropske
skupnosti;
14. v postopku izdaje dovoljenja ali potrdila za dovolitev ravnanj z osebki ne obvesti
upravnega organa o prejšnji zavrnitvi vloge za iste osebke;
15. opravlja tranzit osebkov vrst iz prilog Uredbe 338/97/ES brez predhodne prijave
mejnemu carinskemu organu ter predložitve ustrezne izvozne dokumentacije;
16. kupuje, ponuja v odkup, pridobiva v komercialne namene, uporablja za komercialno
korist, javno prikazuje v komercialne namene, prodaja, poseduje za prodajo, ponuja za
prodajo, prevaža za prodajo, posoja, najema, oddaja, hrani ali skladišči za prodajo osebke
vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES ali opravlja ta dejanja brez potrdila upravnega organa;
17. krši določbe o registraciji osebkov v potujočih razstavah;
18. kupuje, ponuja v odkup, pridobiva v komercialne namene, uporablja za komercialno
korist, javno prikazuje v komercialne namene, prodaja, poseduje za prodajo, ponuja za
prodajo, prevaža za prodajo, posoja, najema, oddaja, hrani ali skladišči za prodajo osebke
vrst iz priloge B Uredbe 338/97/ES, razen če so pridobljeni zakonito oziroma če ne izvirajo iz
Evropske skupnosti, da so vanjo uvoženi v skladu s predpisi, ki urejajo varstvo prostoživečih
živalskih in rastlinskih vrst, ali opravlja ta dejanja brez potrdila upravnega organa;
19. prenaša žive osebke vrst iz priloge A Uredbe 338/97/ES brez potrdila;
20. se predhodno ne prepriča, da je prejemnik živih osebkov vrst iz priloge B Uredbe
338/97/ES primerno obveščen o pravilni oskrbi osebkov;
21. prevaža žive osebke, jih zadržuje med tranzitom ali pretovarjanjem v nasprotju s
predpisi, ki urejajo prevoz in pretovor živali;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
22. da neresnične podatke, poda lažno izjavo ali naklepno da lažno informacijo zaradi
pridobitve listine ali uporabi lažno, ponarejeno ali neveljavno dovoljenje ali potrdilo ali drug
dokument; uporabi dovoljenje ali potrdilo ali dokument, ki je bil spremenjen brez odobritve
organa izdajatelja zaradi pridobitve dovoljenja, potrdila ali drugega dokumenta upravnega
organa;
September 2011
23. ne označi osebkov, namenjenih komercialnemu ravnanju;
24. predloži lažno dokumentacijo v postopku izdaje uvoznega dovoljenja za osebke vrst iz
prilog A in B Uredbe 338/97/ES;
25. predloži lažno dokumentacijo v postopku izdaje uvoznega dovoljenja za osebke vrst iz
priloge B Uredbe 338/97/ES o ustrezni opremljenosti prostora za oskrbo osebkov;
26. izbriše ali spremeni ali popravi listine, predpisane z Uredbo 338/97/ES ali s to uredbo,
razen če taki popravki niso potrjeni z žigom in podpisom upravnega organa izdajatelja
oziroma pri uradnih obvestilih o uvozu z žigom in podpisom carinskega organa na kraju
uvoza;
27. poteklega ali neuporabljenega uvoznega ali izvoznega dovoljenja ali potrdila o
ponovnem izvozu, izdanega v skladu z Uredbo 338/97/ES, ne vrne upravnemu organu;
28. po prenehanju veljavnosti potrdil in kopij uporabljenih uvoznih dovoljenj, izdanih v
skladu z Uredbo 338/97/ES, ne vrne upravnemu organu;
29. tržni pridelovalec uporabi fitosanitarno spričevalo kot izvozno dovoljenje za osebke vrst,
za katere ni registriran pri upravnem organu;
30. raziskovalci in raziskovalne organizacije po uporabi nalepke za nekomercialno izmenjavo
znanstvenega materiala upravnemu organu ne vrnejo namenjenega dela nalepke;
31. pri prvem vnosu osebka vrste iz priloge A Uredbe 338/97/ES, ki je osebni ali gospodinjski
predmet, na mejnem carinskem uradu ne predloži veljavnega uvoznega dovoljenja ter
izvoznega dovoljenja ali potrdila o ponovnem izvozu;
32. pri prvem vnosu osebka vrste iz priloge B Uredbe 338/97/ES, ki je osebni ali gospodinjski
predmet, na mejnem carinskem uradu ne predloži veljavnega izvoznega dovoljenja ali
potrdila o ponovnem izvozu;
33. krši določbe o registraciji pridelovalcev in predelovalcev kaviarja.
(2) Z globo od 630 eurov do 16.690 eurov se kaznuje tudi samostojni podjetnik posameznik,
če stori prekršek iz prejšnjega odstavka.
(3) Z globo od 170 eurov do 1.660 eurov se kaznuje za prekršek tudi odgovorna oseba
pravne osebe, če stori prekršek iz prvega odstavka tega člena.
(4) Z globo od 85 eurov do 580 eurov se kaznuje za prekršek tudi posameznik, če stori
prekršek iz prvega odstavka tega člena.
Osmo poglavje
8. PREHODNA IN KONČNI DOLOČBI
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1297

1298
46. člen
(vloge pred uveljavitvijo te uredbe)
Zadeve, za katere se je postopek ob uveljavitvi te uredbe že začel oziroma za katere je ob
uveljavitvi te uredbe že vložena zahteva ali pravno sredstvo, se končajo po Uredbi o
ravnanjih in načinih varstva pri trgovini z živalskimi in rastlinskimi vrstami (Uradni list RS, št.
52/04).
47. člen
(prenehanje veljavnosti)
Z dnem uveljavitve te uredbe prenehata veljati:
– Uredba o ravnanjih in načinih varstva pri trgovini z živalskimi in rastlinskimi vrstami
(Uradni list RS, št. 52/04), uporablja pa se za dokončanje postopkov iz prejšnjega člena in
– druga alinea prvega odstavka 7. člena Uredbe o zatočišču za živali prosto živečih vrst
(Uradni list RS, št. 98/02 in 46/04).
48. člen
(začetek veljavnosti)
Ta uredba začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 00719-16/2008/13
Ljubljana, dne 3. aprila 2008
EVA 2007-2511-0046
Vlada Republike Slovenije
dr. Andrej Bajuk l.r.
Minister
SI161 - Uredba o posebnih varstvenih območjih (območjih Natura 2000); Decree
on special protection areas (Natura 2000 areas);
I. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
(vsebina uredbe)
(1) Ta uredba določa posebna varstvena območja (območja Nature 2000) in varstvene cilje
na teh območjih ter varstvene usmeritve za ohranitev ali doseganje ugodnega stanja prosto
živečih rastlinskih in živalskih vrst (v nadaljnjem besedilu: rastlinske in živalske vrste),
njihovih habitatov ter habitatnih tipov, katerih ohranjanje je v interesu Evropske unije, in
druga pravila ravnanja za ohranjanje teh območij.
(2) Ta uredba določa tudi potencialna posebna ohranitvena območja in način njihovega
varstva.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(3) Ta uredba prenaša del Direktive Sveta 92/43/EGS z dne 21. maja 1992 o ohranjanju
naravnih habitatov ter prosto živečih živalskih in rastlinskih vrst (UL L št. 206 z dne 22. 7.
1992, str. 7) s spremembami in del Direktive Sveta 79/409/EGS z dne 2. aprila 1979 o
ohranjanju prosto živečih ptic (UL L št. 103 z dne 25. 4. 1979, str. 1) s spremembami.
2. člen
September 2011
(določitev pojmov)
V tej uredbi uporabljeni pojmi imajo naslednji pomen:
– posebno varstveno območje (območje Natura 2000; v nadaljnjem besedilu: Natura
območje) je ekološko pomembno območje, ki je na ozemlju Evropske unije (v nadaljnjem
besedilu: EU) pomembno za ohranitev ali doseganje ugodnega stanja vrst ptic (posebno
območje varstva) in drugih živalskih ter rastlinskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih
tipov (posebno ohranitveno območje), katerih ohranjanje je v interesu EU, pri čemer se kot
tako obravnava tisto območje, ki:
– v biogeografski regiji ali regijah pomembno prispeva k ohranitvi ali obnovitvi ugodnega
stanja vrst ptic in drugih živalskih ter rastlinskih vrst, njihovih habitatov ter habitatnih tipov;
– pomembno prispeva k usklajenosti evropskega ekološkega omrežja Natura 2000;
– pomembno prispeva k ohranjanju biotske raznovrstnosti v biogeografski regiji ali regijah;
– potencialno posebno ohranitveno območje (v nadaljnjem besedilu: potencialno Natura
območje) je območje, ki izpolnjuje strokovne kriterije, določene s predpisi EU za določitev
Natura območij, in jih Vlada Republike Slovenije (v nadaljnjem besedilu: vlada) predlaga
pristojnim organom EU v potrditev;
– evropsko ekološko omrežje Natura 2000 (v nadaljnjem besedilu: evropsko ekološko
omrežje), je sistem med seboj povezanih ali približanih Natura območij, ki omogoča, da se
vzdržuje ali, če je to primerno obnovi, ugodno stanje habitatnih tipov ali habitatov vrst,
katerih ohranjanje je v interesu EU na njihovem naravnem območju razširjenosti;
– habitatni tipi v interesu EU so tisti, ki so v nevarnosti, da na svojem naravnem območju
razširjenosti izginejo, ali imajo majhno naravno območje razširjenosti zaradi zmanjševanja
ali omejenosti območja samega ali predstavljajo izjemne primere tipičnih značilnosti ene ali
več od naslednjih petih biogeografskih regij: alpske, atlantske, celinske, makronezijske in
sredozemske regije;
– prednostni habitatni tipi so tisti habitatni tipi, ki so na območju EU v nevarnosti, da
izginejo, za njihovo ohranitev pa je EU še posebej odgovorna glede na delež njihovega
naravnega območja razširjenosti na ozemlju EU;
– rastlinske in živalske vrste v interesu EU so tiste vrste, za katere na evropskem ozemlju
držav članic EU velja, da so:
– prizadete, kar pomeni, da njihov obstanek ni verjeten, če bodo dejavniki ogrožanja
delovali še naprej, razen vrst, katerih naravno območje razširjenosti je na tem ozemlju
nepomembno in v zahodni palearktični regiji niso prizadete ali ranljive;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1299

1300
– ranljive, kar pomeni, da bodo verjetno v bližnji prihodnosti prešle v kategorijo prizadetih
vrst, če bodo dejavniki ogrožanja še naprej delovali;
– redke, kar pomeni, da so njihove populacije majhne in še niso prizadete ali ranljive, lahko
pa zaradi ogrožanja preidejo v kategorijo prizadetih vrst; te vrste živijo na omejenih
geografskih območjih ali so redko raztresene na širšem geografskem območju ali
– endemične in zahtevajo posebno pozornost, zaradi posebnosti njihovih habitatov oziroma
možnih vplivov njihovega izkoriščanja na habitat oziroma na stanje ohranjenosti vrste;
– prednostne rastlinske in živalske vrste, so tiste vrste, za ohranitev katerih je EU še posebej
odgovorna glede na delež njihovega naravnega območja razširjenosti, ki leži na ozemlju EU.
II. DOLOČITEV NATURA OBMOČIJ
3. člen
(način opredelitve Natura območja)
(1) Natura območje se opredeli na podlagi strokovnih meril za ocenjevanje območij za
posamezni habitatni tip in posamezno vrsto, katerih ohranjanje je v interesu EU.
(2) Strokovna merila za opredelitev Natura območij so navedena v prilogi 1, ki je sestavni del
te uredbe, pri čemer se nanašajo na:
– habitatne tipe, ki so kot habitatni tipi, katerih ohranjanje je v interesu EU, navedeni v
predpisu o določitvi habitatnih tipov, ki se na območju Republike Slovenije prednostno
ohranjajo v ugodnem stanju;
– habitate rastlinskih vrst, ki so kot vrste, katerih ohranjanje je v interesu EU, navedene v
predpisu o zavarovanju rastlinskih vrst;
– habitate vrst ptic in drugih živalskih vrst, ki so kot živalske vrste, katerih ohranjanje je v
interesu EU in se na ozemlju Republike Slovenije redno pojavljajo, navedene v predpisu o
zavarovanju živalskih vrst.
(3) Rastlinske in živalske vrste ter habitatni tipi iz prejšnjega odstavka, za katere se na osnovi
strokovnih meril določi Natura območje, so rastlinske in živalske vrste ter habitatni tipi,
zaradi katerih je Natura območje opredeljeno.
(4) Izpolnjevanje strokovnih meril iz drugega odstavka tega člena se ugotavlja na podlagi
spremljanja stanja rastlinskih in živalskih vrst ter habitatnih tipov skladno s predpisi, ki
urejajo habitatne tipe in zavarovane rastlinske in živalske vrste.
(5) Območja, ki jih Natura območje pokriva, se prilagajajo ugotovitvam spremljanja stanja
rastlinskih in živalskih vrst ter habitatnih tipov.
4. člen
(določitev Natura območij)
(1) Natura območja so določena v poglavju 1 priloge 2, ki je sestavni del te uredbe, z
navedbo naslednjih podatkov:
1. identifikacijska številka,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
2. ime Natura območja,
3. rastlinske vrste, živalske vrste ali habitatni tipi, zaradi katerih je Natura območje
opredeljeno, pri čemer so posebej označene prednostne vrste in prednostni habitatni tipi.
(2) Natura območja, v katerih so prednostni habitatni tipi in habitati prednostnih vrst so v
prilogi 2 te uredbe označena z znakom »*«.
5. člen
(kartografska določitev Natura območij)
(1) Meje Natura območij iz prejšnjega člena oziroma njihove lege v prostoru so določene na
karti v merilu 1: 250.000, ki jo hranita ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave (v
nadaljnjem besedilu: ministrstvo), in Zavod Republike Slovenije za varstvo narave.
(2) Meje Natura območij oziroma njihove lege v prostoru so prikazane v merilu 1: 5000 v
digitalni obliki kot sloj geografskega informacijskega sistema.
(3) Meje Natura območij oziroma njihove lege v prostoru, so prikazane na publikacijski karti
v merilu 1:750.000, ki je kot poglavje 1 priloge 3 sestavni del te uredbe.
(4) Za potrebe izvajanja ukrepov varstva Natura območij, priprave prostorskih aktov in
druge podobne namene se pridobijo podatki o meji Natura območja tako, da se sloj
geografskega informacijskega sistema v merilu 1:5000 iz drugega odstavka tega člena
prekrije z digitalnim katastrskim načrtom in potek meje prikaže na parcelo natančno.
(5) Pri določitvi meje iz prejšnjega odstavka se v Natura območje vključi celotna parcela,
prek katere poteka geografska meja, če leži večina parcele znotraj Natura območja.
(6) Podatki o mejah in legah v prostoru iz drugega odstavka tega člena so shranjeni kot del
evidence o območjih, pomembnih za ohranjanje biotske raznovrstnosti.
(7) Evidenco iz prejšnjega odstavka vodi ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave, v
skladu s predpisi s področja ohranjanja narave.
III. VARSTVENI CILJI
6. člen
(varstveni cilji)
(1) Varstveni cilji na Natura območjih se z namenom ohranjati, vzdrževati ali izboljšati
obstoječe lastnosti nežive in žive narave, ki prispevajo k ugodnemu stanju rastlinskih in
živalskih vrst ter habitatnih tipov, določijo na osnovi ekoloških potreb posameznih vrst in
habitatnih tipov, zaradi katerih je Natura območje opredeljeno.
(2) Na Natura območju, kjer je prisotnih več habitatov vrst ali habitatnih tipov, zaradi
katerih je Natura območje opredeljeno, se upoštevajo med seboj usklajeni varstveni cilji.
(3) Varstveni cilji iz prvega odstavka tega člena so določeni v prilogi 2 te uredbe.
IV. PRAVILA RAVNANJA
7. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1301

1302
(varstvene usmeritve)
(1) Varstvene usmeritve za ohranitev Natura območij so usmeritve za načrtovanje in
izvajanje posegov in dejavnosti ter drugih ravnanj človeka na teh območjih z namenom
doseganja varstvenih ciljev.
(2) Na Natura območjih se posege in dejavnosti načrtuje tako, da se v čim večji možni meri:
– ohranja naravna razširjenost habitatnih tipov ter habitatov rastlinskih ali živalskih vrst;
– ohranja ustrezne lastnosti abiotskih in biotskih sestavin habitatnih tipov, njihove
specifične strukture ter naravne procese ali ustrezno rabo;
– ohranja ali izboljšuje kakovost habitata rastlinskih in živalskih vrst, zlasti tistih delov
habitata, ki so bistveni za najpomembnejše življenjske faze kot so zlasti mesta za
razmnoževanje, skupinsko prenočevanje, prezimovanje, selitev in prehranjevanje živali;
– ohranja povezanost habitatov populacij rastlinskih in živalskih vrst in omogoča ponovno
povezanost, če je le-ta prekinjena.
(3) Pri izvajanju posegov in dejavnosti, ki so načrtovani v skladu s prejšnjim odstavkom, se
izvedejo vsi možni tehnični in drugi ukrepi, da je neugoden vpliv na habitatne tipe, rastline
in živali ter njihove habitate čim manjši.
(4) Čas izvajanja posegov, opravljanja dejavnosti ter drugih ravnanj se kar najbolj prilagodi
življenjskim ciklom živali in rastlin tako, da se:
– živalim prilagodi tako, da poseganje oziroma opravljanje dejavnosti ne, ali v čim manjši
možni meri, sovpada z obdobji, ko potrebujejo mir oziroma se ne morejo umakniti, zlasti v
času razmnoževalnih aktivnosti, vzrejanja mladičev, razvoja negibljivih ali slabo gibljivih
razvojnih oblik ter prezimovanja,
– rastlinam prilagodi tako, da se omogoči semenenje, naravno zasajevanje ali druge oblike
razmnoževanja.
(5) Na Natura območja se ne vnaša živali in rastlin tujerodnih vrst ter gensko spremenjenih
organizmov.
(6) Varstvene usmeritve za ohranitev Natura območij se upoštevajo pri urejanju prostora in
rabi naravnih dobrin na način, kot je to določeno z zakonom, ki ureja ohranjanje narave.
8. člen
(presoja sprejemljivosti)
(1) Na Natura območju je treba izvesti presojo sprejemljivosti planov, programov, načrtov,
prostorskih ali drugih aktov oziroma presojo sprejemljivosti posegov v naravo v primerih in
na način, kot je to določeno s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka presoja sprejemljivosti ni potrebna v
poselitvenih območjih, razen če se poseg v naravo izvaja na delih habitatov, ki so bistveni za
ohranjanje tistih živalskih vrst, katerih preživetje je v pretežni meri odvisno od možnosti
njihovega življenja v neposredni povezavi s stavbami, drevesi, vrtovi, sadovnjaki ali drugimi
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
zelenimi površinami. Poselitvena območja s spiskom naselij, kjer je treba izvajati presoje
sprejemljivosti posegov v naravo, so določena v prilogi 4, ki je sestavni del te uredbe.
(3) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena presoja sprejemljivosti posegov v
naravo ni potrebna v varovalnem pasu javnih cest in v progovnem pasu javne železniške
infrastrukture pri delih, ki se izvajajo kot vzdrževalna dela v javno korist, v skladu s predpisi s
področja graditve objektov, o javnih cestah in o železniškem prometu.
(4) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena presoja sprejemljivosti posegov v
naravo ni potrebna v območjih pridobivalnih in raziskovalnih prostorov nahajališč
mineralnih surovin, skladno z izdanimi odločbami oziroma podeljenimi koncesijami, za
pridobivanje mineralnih surovin in opravljanje raziskav, razen za ogljikovodike.
9. člen
September 2011
(notranja območja)
(1) Znotraj Natura območja se lahko določijo notranja območja (cone), s katerimi se
prostorsko opredelijo tisti deli območja, ki so bistveni deli habitatov posameznih rastlinskih
in živalskih vrst ter posameznih habitatnih tipov, zaradi katerih je Natura območje
opredeljeno.
(2) Meje notranjih območij iz prejšnjega odstavka se določijo z vpisom v evidenco o
območjih, pomembnih za ohranjanje biotske raznovrstnosti, v skladu s predpisom, ki ureja
podrobnejšo vsebino, pogoje za vpis v evidenco, vodenje te evidence in drugo.
(3) Meje notranjih območij se lahko spremenijo zaradi sprememb v naravi, ki jih lahko
povzročijo naravni procesi, varstveni ukrepi in druge aktivnosti za izboljšanje stanja,
dovoljeni posegi, druga ravnanja v prostoru ter zaradi dodatnih strokovnih utemeljitev.
10. člen
(monitoring – spremljanje stanja)
(1) Na Natura območjih se izvaja monitoring kazalcev, ki omogoča:
– spremljanje stanja rastlinskih in živalskih vrst ter habitatnih tipov,
– ugotavljanje učinkovitosti ukrepov varstva glede doseganja ugodnega stanja rastlinskih in
živalskih vrst ter habitatnih tipov.
(2) Monitoring se prednostno izvaja za rastlinske in živalske vrste ter habitatne tipe, zaradi
katerih je bilo Natura območje opredeljeno, pri čemer se posebna pozornost nameni
prednostnim vrstam in prednostnim habitatnim tipom ter vrstam, s stanjem katerih se
najbolj očitno odražajo spremembe v habitatih drugih vrst oziroma v habitatnih tipih.
11. člen
(označitev Natura območja)
Natura območje se lahko označi v naravi na način, določen s predpisom, ki ureja
označevanje zavarovanih območij naravnih vrednot.
V. NAČRTOVANJE VARSTVA NATURA OBMOČIJ
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1303

1304
12. člen
(načrtovanje varstva Natura območij)
(1) Zaradi uresničevanja varstvenih ciljev se na Natura območjih izvajajo prilagojena raba
naravnih dobrin in upravljanja voda ter ukrepi varstva v skladu s predpisi s področja
ohranjanja narave in drugimi predpisi. Ti ukrepi in z njimi povezane naloge ter načrti
prilagojene rabe naravnih dobrin in upravljanja voda se določijo v programu upravljanja
Natura območij (v nadaljnjem besedilu: program upravljanja).
(2) V programu upravljanja se lahko opredelijo ukrepi za vsako Natura območje. Ti ukrepi se
pripravijo ob upoštevanju značilnosti Natura območja, vključno z socio-demografskimi in
ekonomskimi značilnostmi, dejanskega stanja v ekosistemu ter obstoječih in pričakovanih
dejavnikov ogrožanja.
(3) Program upravljanja vsebuje zlasti:
1. podrobne varstvene cilje, ki se praviloma nanašajo na notranja območja Natura območij
in izhajajo iz varstvenih ciljev, določenih s to uredbo, ter varstvenih ciljev za ohranjanje
habitatov ogroženih rastlinskih in živalskih vrst ter habitnih tipov, ki se prednostno
ohranjajo v ugodnem stanju, v skladu s predpisi s področja ohranjanja narave in sprejetimi
strategijami in programi, s katerimi se načrtuje na področju ohranjanja narave.
2. ukrepe za doseganje varstvenih ciljev, pri čemer se nabor ukrepov določi glede na značaj
Natura območja in sicer:
– ukrepe varstva narave, z navedbo odgovornih nosilcev, rokov in finančnih virov;
– ukrepe prilagojene rabe naravnih dobrin, s katerimi se dosega varstvene cilje, z navedbo
načrta rabe naravne dobrine, s katerim se ukrepi določijo podrobneje ter izvajalca tega
načrta;
– ukrepe prilagojene kmetijske prakse, s katero se dosega varstvene cilje ter način
zagotavljanja teh ukrepov;
– ukrepe upravljanja voda z navedbo načrta upravljanja voda, s katerim se ukrepi določijo
podrobneje ter izvajalca tega načrta;
– druge ukrepe, če so ti potrebni za zagotavljanje ugodnega stanja rastlinskih in živalskih
vrst ter habitatnih tipov.
3. kazalce, ki se morajo redno spremljati z namenom ugotavljanja učinkovitosti ukrepov
glede doseganja ugodnega stanja rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih
tipov, z navedbo nosilcev, rokov in finančnih virov.
(4) V programu upravljanja se določijo tudi:
– ukrepi varstva in aktivnosti, ki so potrebni za zagotovitev povezanosti evropskega
ekološkega omrežja,
– raziskovalne aktivnosti na področju bazičnih in aplikativnih znanosti, ki so nujno potrebne
za izboljšanje poznavanja ekologije rastlinskih in živalskih vrst ter habitatnih tipov.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(5) Če je ob pripravi programa upravljanja ugotovljeno, da sta v Natura območju število in
raznolikosti ukrepov tako velika, da je za njihovo uspešno izvajanje potrebno predhodno
usklajevanje na več področjih, se v programu upravljanja za tako območje določijo samo
bistvena izhodišča in nosilec priprave podrobnjšega programa upravljanja.
13. člen
September 2011
(program upravljanja)
(1) Program upravljanja iz prejšnjega člena je operativni načrt s področja ohranjanja narave,
ki ga sprejme vlada, na predlog ministrstva v skladu s predpisi s področja ohranjanja narave.
(2) Program upravljanja se praviloma sprejme za obdobje treh let, lahko pa tudi za daljše
obdobje, glede na ugotovljeno dejansko stanje in oceno zahtevnosti načrtovanih ukrepov.
(3) Ministrstvo letno poroča vladi o izvajanju programa upravljanja.
VI. POTENCIALNA NATURA OBMOČJA
14. člen
(določitev potencialnega Natura območja)
(1) Opredelitev in določitev potencialnih Natura območij se izvaja na način določen s 3., 4. in
5. členom te uredbe.
(2) Strokovna merila za opredelitev območij za posamezni habitatni tip in posamezno
rastlinsko ali živalsko vrsto, katerih ohranjanje je v interesu EU, so navedena v prilogi 1 te
uredbe.
(3) Potencialna Natura območja so določena v poglavju 2 priloge 2 te uredbe.
(4) Meje potencialnih Natura območij oziroma njihove lege v prostoru, so prikazane na
publikacijski karti v merilu 1:750.000, ki je poglavje 2 priloge 3 te uredbe.
15. člen
(pravila ravnanja za ohranjanje potencialnega Natura območja)
(1) Varstvene usmeritve za ohranjanje potencialnih Natura območij so usmeritve za
načrtovanje in izvajanje posegov in dejavnosti ter drugih ravnanj človeka na teh območjih z
namenom preprečevanja poslabšanja stanja.
(2) Pri izvajanju posegov in dejavnosti na potencialnih Natura območjih, ki so načrtovani v
skladu z usmeritvami iz prejšnjega odstavka, se izvedejo vsi možni tehnični in drugi ukrepi,
da je neugoden vpliv na habitatne tipe, rastline in živali ter njihove habitate čim manjši v
skladu s četrtim in petim odstavkom 7. člena te uredbe.
(3) Na potencialnih Natura območjih je treba izvesti presojo sprejemljivosti planov,
programov, načrtov, prostorskih ali drugih aktov oziroma presojo sprejemljivosti posegov v
naravo na način, kot je to določeno s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave.
(4) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka presoja sprejemljivosti posegov v naravo ni
potrebna v primerih iz drugega, tretjega in četrtega odstavka 8. člena te uredbe.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1305

1306
(5) Znotraj potencialnega Natura območja se lahko določijo notranja območja (cone) na
način in po postopku, kot ga določa 9. člen te uredbe.
(6) Na potencialnih Natura območjih se izvaja monitoring v obsegu, kot ga določa 10. člen te
uredbe.
(7) V programu upravljanja se z namenom preprečitve slabšanja stanja določijo skladno z
drugim, tretjim, četrtim in petim odstavkom 12. člena te uredbe tudi ukrepi in aktivnosti za
potencialna Natura območja, pri čemer so ukrepi in naravovarstvene naloge finančno in
časovno podrejene, glede na ukrepe na Natura območjih.
VII. PREHODNE IN KONČNA DOLOČBA
16. člen
Za poselitveno območje iz 8. člena te uredbe se do sprejema prostorskih aktov skladno s
predpisi, s področja urejanja prostora, štejejo ureditvena območja naselij in druge
poselitvene površine zunaj ureditvenih območij naselij iz prostorskih sestavin dolgoročnih in
srednjeročnih družbenih planov občin, veljavnih na dan 1. maja 2004.
17. člen
(1) Presoja sprejemljivosti posegov v naravo na Natura območjih in potencialnih Natura
območjih, določenih s to uredbo, se ne izvaja na območjih:
– ki se urejajo s sprejetimi prostorskimi akti,
– za katere je bila že sprejeta odločitev o izboru najustreznejše rešitve v skladu z določbami
45.a in 45.b člena Zakona o urejanju naselij in drugih posegov v prostor (Uradni list SRS, št.
18/84, 37/85 in 29/86, Uradni list RS, št. 26/90, 18/93, 47/93, 71/93, 44/97, 9/01 – ZPPreb
in 23/02 – odločba US) ali 45. člena zakona o urejanju prostora (Uradni list RS, št. 110/02,
8/03 – popr. in 58/03 – ZZk-1).
(2) Prostorski akti in odločitve Vlade Republike Slovenije o izboru najustreznejše rešitve iz
prejšnjega odstavka so navedene v prilogi 5, ki je sestavni del te uredbe.
18. člen
Ta uredba začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 354-25/2003-5
Ljubljana, dne 29. aprila 2004
EVA 2002-2511-0054
Vlada Republike Slovenije
mag. Anton Rop l. r.
Predsednik
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
SI162 - Decree on the Ljubljansko barje Landscape Park; Uredba o Krajinskem
parku Ljubljansko barje
I. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
(cilji zavarovanja)
(1) S ciljem, da se zavarujejo naravne vrednote, ohrani biotska raznovrstnost in ohranja ter
krepi krajinska pestrost, se območje Ljubljanskega barja določi za Krajinski park Ljubljansko
barje (v nadaljnjem besedilu: krajinski park).
(2) Cilj zavarovanja krajinskega parka je tudi omogočanje kakovostnega bivanja prebivalcem
krajinskega parka (v nadaljnjem besedilu: prebivalci) s spodbujanjem trajnostnega razvoja,
skladnega s krajevno tradicijo območja. V to se vključujejo prizadevanja za izboljšanje
življenjskih razmer prebivalcev, spodbujanje novih zaposlitev in razvojnih priložnosti,
izboljšanje gospodarske javne infrastrukture, zmanjševanje obstoječega in preprečevanje
dodatnega obremenjevanja okolja ter omogočanje raziskovanja, izobraževanja in sprostitve
ter duhovne bogatitve človeka.
(3) V krajinskem parku se omogočajo in spodbujajo povezovanje socialnega in
gospodarskega razvoja, doseganje okoljskih standardov, sonaravna raba naravnih virov,
ohranjanje kulturne dediščine in kulturnih vrednot ter ohranjanje prepoznavnih značilnosti
prostora skladno s cilji krajinskega parka.
(4) Varstveni cilji v krajinskem parku so: ohranitev naravnih vrednot, posebnih varstvenih
območij (območij Natura 2000) in biotske raznovrstnosti, ohranitev ugodnega stanja
ogroženih in mednarodno varovanih prostoživečih rastlinskih in živalskih vrst in njihovih
habitatov, najmanj obstoječega obsega in kakovosti habitatnih tipov, ki se prednostno
ohranjajo v ugodnem stanju (v nadaljnjem besedilu: habitatni tipi), in ohranitev krajine z
mozaično razporejenostjo krajinskih struktur.
(5) Cilji krajinskega parka se uresničujejo z varstvom, upravljanjem in financiranjem
krajinskega parka, usmerjanjem razvoja družbenih, kulturnih in gospodarskih dejavnosti,
prednostnim delovanjem državnih in lokalnih javnih služb, izvajanjem razvojnih usmeritev
ter drugimi ukrepi na državni in lokalni ravni.
2. člen
(vsebina)
(1) Ta uredba določa območja krajinskega parka, varstvenih območij in ožjih zavarovanih
območij, pravila ravnanja, varstvene režime, način upravljanja in nadzora, financiranje ter
druga ravnanja, povezana z doseganjem ciljev krajinskega parka.
(2) S to uredbo se določijo tudi razvojne usmeritve v krajinskem parku in način njihovega
uresničevanja.
3. člen
(ime in znak krajinskega parka)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1307

1308
(1) Ime krajinskega parka je »Krajinski park Ljubljansko barje«.
(2) Krajinski park ima svoj znak, ki je določen v prilogi 1, ki je sestavni del te uredbe.
(3) Znak in ime krajinskega parka ter njegove prevode in izpeljanke lahko uporablja
upravljavec krajinskega parka (v nadaljnjem besedilu: upravljavec parka).
II. KRAJINSKI PARK, VARSTVENA OBMOČJA IN OŽJA ZAVAROVANA OBMOČJA
4. člen
(značilnosti in namen krajinskega parka)
(1) Krajinski park je območje mokrotnih travišč s sistemom mejic in gozdnih, grmiščnih ter
vodnih površin v Sloveniji. To območje je izjemno zaradi velikega števila naravnih vrednot in
prisotnosti velikega števila ogroženih in mednarodno varovanih prostoživečih rastlinskih in
živalskih vrst (v nadaljnjem besedilu: rastlinske in živalske vrste), njihovih habitatov in
habitatnih tipov ter kot območje številnih kulturnih vrednot in mozaične krajine, ki je
rezultat dolgotrajnega sožitja človeka z naravo.
(2) Krajinski park je namenjen:
– varovanju ekološke celovitosti ekosistemov in preprečevanju posegov in dejavnosti, ki bi
jo lahko ogrozile;
– ohranjanju ravnovesja med naravnimi procesi in delovanjem človeka zaradi ohranjanja za
območje krajinskega parka značilne krajine;
– varovanju in spoznavanju naravnih, krajinskih, kulturnih in duhovnih vrednot;
– spodbujanju trajnostnega razvoja;
– obiskovanju v duhovne, znanstvene, izobraževalne, rekreacijske in turistične namene v
obsegu in načinu, ki je za naravo čim manj moteč in združljiv s cilji krajinskega parka.
5. člen
(značilnosti in nameni varstvenih območij)
(1) Krajinski park je razdeljen na tri varstvena območja: prvo, drugo in tretje varstveno
območje.
(2) Prvo varstveno območje je naravovarstveno najpomembnejše in je prednostno
namenjeno uresničevanju varstva in ohranjanju naravnih vrednot, ugodnega stanja
rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov ter tistih elementov krajine, ki zagotavljajo
njihov obstoj. Na prvem varstvenem območju se izvaja kmetijska dejavnost, ki je prilagojena
doseganju ugodnega stanja rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov ter habitatnih
tipov. Prvo varstveno območje obsega predvsem: območja najvrednejših in najbolj
ogroženih habitatnih tipov v območju pogostih poplav (travnikov s prevladujočo stožko ter
nižinske in montanske do alpinske hidrofilne združbe z visokim steblikovjem, ilirsko
hrastovo-belogabrovega gozda), osrednji del habitata velikega škurha, sloke, kosca in
varovanih vrst metuljev, habitatov tistih živalskih vrst, ki se pojavljajo lokalno oziroma imajo
posebne zahteve glede habitata (vidra, vodomec, čapljica, močvirska sklednica in
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
zavarovane vrste rib) in območja večjih vodotokov ter stoječih voda. V prvem varstvenem
območju so tudi območja razpršene poselitve in razpršene gradnje ter objekti in omrežja
gospodarske javne infrastrukture.
(3) Drugo varstveno območje je naravovarstveno pomembno in je namenjeno uresničevanju
varstva in ohranjanju naravnih vrednot ter biotske raznovrstnosti in pestrosti krajine. Na
drugem varstvenem območju se opravljata tudi sonaravna kmetijska dejavnost in trajnostna
raba drugih naravnih virov tako, da sta za naravo čim manj moteči. Drugo varstveno
območje obsega predvsem: območja najvrednejših travniških habitatnih tipov zunaj območij
pogostih poplav, preostale habitate velikega škurha, sloke, kosca in varovanih vrst metuljev,
ki niso zajeti v prvem varstvenem območju, del habitatov ogroženih vrst metuljev in malega
podkovnjaka ter bistvene dele habitatov drugih travniških in grmovnih vrst ptic. V drugem
varstvenem območju so tudi območja razpršene poselitve in razpršene gradnje ter objekti in
omrežja gospodarske javne infrastrukture.
(4) Tretje varstveno območje je prednostno namenjeno ohranjanju krajinske pestrosti in
spodbujanju trajnostnega razvoja, na katerem sta dovoljeni raba prostora in pozidava tako,
da sta usklajeni s cilji krajinskega parka. Namenjeno je tudi ohranjanju narave, vsaj v
trenutni kakovosti, in preprečitvi vnosa novih obremenjujočih dejavnosti, ohranjanju
kulturne dediščine in kulturnih vrednot ter spodbujanju kmetijske in turistične dejavnosti.
To je območje travniških, grmovnih, vodnih in obvodnih habitatnih tipov, ki so habitati tistih
mednarodno varovanih vrst, ki so prisotne na pretežnem delu krajinskega parka, in naravnih
vrednot ter območij značilne krajine Ljubljanskega barja. V tretjem varstvenem območju so
naselja, območja razpršene poselitve in razpršene gradnje ter objekti in omrežja
gospodarske javne infrastrukture.
6. člen
September 2011
(ožja zavarovana območja)
V krajinskem parku se določijo ožja zavarovana območja:
1. Naravni spomeniki:
– naravna vrednota Ljubljanica (ident. št. 167 – reka Ljubljanica dolvodno od Vrhnike) se
določi za Naravni spomenik Ljubljanica;
– naravna vrednota Močilnik (ident. št. 83 – zatrepna izvirna dolina Male Ljubljanice z
izviroma Veliki Močilnik in Mali Močilnik) se določi za Naravni spomenik Močilnik;
– naravna vrednota Retovje (ident. št. 734 – zatrepna izvirna dolina Velike Ljubljanice z izviri
Veliko Okence, Malo Okence, izvir Pod skalo in izvir Pod orehom) se določi za Naravni
spomenik Retovje;
– naravna vrednota Ljubija (ident. št. 733 – skupina izvirov Ljubije, pritoka Ljubljanice) se
določi za Naravni spomenik Ljubija;
– naravna vrednota Bistra – Grajski izvir (ident. št. 77 – vrsta izvirov Bistre, pritoka
Ljubljanice izpod ceste Vrhnika–Borovnica) se določi za Naravni spomenik Bistra – Grajski
izvir;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1309

1310
– naravna vrednota Bistra – Zupanov izvir (ident. št. 1412 – vrsta izvirov Bistre, pritoka
Ljubljanice izpod ceste Vrhnika–Borovnica) se določi za Naravni spomenik Bistra – Zupanov
izvir;
– naravna vrednota Bistra – Galetov izvir (ident. št. 1490 – kraški izviri Bistre, pritoka
Ljubljanice na robu Ljubljanskega barja pri Bistri) se določi za Naravni spomenik Bistra –
Galetov izvir;
– naravna vrednota Jezero pri Podpeči (ident. št. 226 – kraško jezero s poplavno ravnico pri
Podpeči) se določi za Naravni spomenik Jezero pri Podpeči;
– naravna vrednota Jurčevo šotišče (ident. št. 4433 – ostanki šote zahodno od Bevk) se
določi za Naravni spomenik Jurčevo šotišče.
2. Naravni rezervati:
– naravna vrednota Strajanov breg (ident. št. 7665 – dolina zgornjega toka potoka Strajanov
breg z mokrišči pri Dreniku, rastišče loeselove grezovke (Liparis loeselii)) se določi za Naravni
rezervat Strajanov breg;
– naravna vrednota Goriški mah (ident. št. 61 – največja sklenjena površina ostankov
visokega barja, na kateri je ohranjena plast šote, z bogato favno metuljev) se določi za
Naravni rezervat Goriški mah;
– naravna vrednota Barje pri Kostanjevici (ident. št. 148 – ostanek visokega barja pri
Kostanjevici na Ljubljanskem barju) se določi za naravni rezervat Mali plac;
– naravna vrednota Koslerjeva gošča (ident. št. 539 – ohranjen kompleks visokobarjanskega
gozda z acidofilnimi drevesnimi vrstami, jugovzhodno od Črne vasi) se določi za Naravni
rezervat Koslerjev gozd (Koslerjeva gošča);
– naravna vrednota Draga pri Igu – ribniki (ident. št. 49 – ribniki v dolini Drage pri Igu) se
določi za naravni rezervat Ribniki v dolini Drage pri Igu;
– območje najbolje ohranjenih travniških habitatov na Vrbovskih talih se določi za naravni
rezervat Iški morost.
7. člen
(meje krajinskega parka, varstvenih območij in ožjih zavarovanih območij)
(1) Meje krajinskega parka, varstvenih območij in ožjih zavarovanih območij so določene na
državni topografski karti v merilu 1: 25.000.
(2) Meje iz prejšnjega odstavka se prikažejo na digitalnem zemljiškokatastrskem prikazu na
parcelo natančno.
(3) Državna topografska karta iz prvega odstavka tega člena in zemljiškokatastrski prikaz iz
prejšnjega odstavka se v izvirniku hranita pri ministrstvu, pristojnem za ohranjanje narave (v
nadaljnjem besedilu: ministrstvo). Dvojniki se hranijo tudi pri lokalnih skupnostih na
območju krajinskega parka (v nadaljnjem besedilu: parkovne lokalne skupnosti), krajevno
pristojnih upravnih enotah in pri upravljavcu parka.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(4) Meje krajinskega parka, varstvenih območij in ožjih zavarovanih območij iz prvega
odstavka tega člena so informativno prikazane tudi na publikacijskih kartah v merilu 1:
100.000, ki sta kot priloga 2 sestavni del te uredbe.
September 2011
III. RAZVOJNE USMERITVE IN UKREPI
8. člen
(razvojne usmeritve)
(1) Razvojne usmeritve, ki v krajinskem parku prispevajo k trajnostnemu razvoju, se
nanašajo na ukrepe v zvezi s projekti, investicijami in izvajanjem dejavnosti, ki so v skladu s
cilji krajinskega parka, in temeljijo na primerjalnih prednostih krajinskega parka ter
omogočajo gospodarski, družbeni in kulturni razvoj parkovnih lokalnih skupnosti in
prebivalcev ter krepijo gospodarsko konkurenčnost območja.
(2) V krajinskem parku se v skladu s cilji krajinskega parka spodbuja trajnostni razvoj,
omogočajo se nove razvojne možnosti prebivalcev ter spodbujajo aktivnosti, ki prispevajo k
ohranjanju narave, celostnemu ohranjanju kulturne dediščine, vzdrževanju in ohranjanju za
park značilne krajine ter izboljševanju stanja okolja.
(3) Trajnostni razvoj iz prvega in drugega odstavka tega člena se uresničuje:
– z ohranjanjem in izboljševanjem obstoječega krajinskega in poselitvenega vzorca, s
spodbujanjem razvoja podeželja in oblik dejavnosti, ki prispevajo k ohranjanju biotske
raznovrstnosti, varstvu naravnih vrednot, kulturne dediščine in krajinske pestrosti;
– s spodbujanjem in povezovanjem razvoja kmetijskih, turističnih, rekreacijskih, obrtnih,
kulturnih in drugih dejavnosti, ki s trajnostno rabo naravnih dobrin, uporabo okolju prijaznih
tehnologij in metod pri gospodarjenju z naravnimi viri ter skladno z varstvom kulturne
dediščine omogočajo nove razvojne možnosti prebivalcem;
– s spodbujanjem ohranjanja kmetijske dejavnosti na kmetijskih gospodarstvih, ki imajo
odločilno vlogo pri ohranjanju za krajinski park značilne krajine;
– z urejanjem prostora in obnovo naselij tako, da se ohranjajo kulturna dediščina, kakovost
in značilnost krajine in izboljša cestna infrastruktura ter izboljšata in zagotovita komunalna
in druga javna infrastruktura;
– s spodbujanjem dejavnosti domače in umetne obrti ter izdelkov, ki so tradicionalno
prisotni na tem območju;
– s spodbujanjem razvoja novih podjetniških priložnosti, dopolnilnih dejavnosti, povezanih z
izvajanjem različnih programov v krajinskem parku, ter razvoja parkovnih izdelkov in
njihovega trženja, ki omogočajo nove zaposlitvene možnosti oziroma ustvarjanje dodatnega
prihodka prebivalcem;
– z usmerjanjem opravljanja dejavnosti in posegov na ekološko manj občutljiva območja v
času in na prostoru, ki ne sovpada z obdobji, neugodnimi za živali in rastline rastlinskih in
živalskih vrst (v nadaljnjem besedilu: rastline in živali);
– z usmerjanjem obiska in ogledovanja krajinskega parka;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1311

1312
– s povezovanjem in vključevanjem v dejavnosti ter programe in projekte za ohranjanje
narave, celostnega ohranjanja kulturne dediščine, upravljanja naravnih virov ter v
izobraževalne in turistične ter skupne dejavnosti, programe in projekte krajinskega parka.
9. člen
(ukrepi za uresničevanje razvojnih usmeritev)
(1) Razvojne usmeritve se uresničujejo zlasti:
– s sodelovanjem in vključevanjem prebivalcev in parkovnih lokalnih skupnosti pri
upravljanju krajinskega parka, pridobivanju finančnih sredstev z različnimi razvojnimi
programi iz občinskih, državnih in meddržavnih virov;
– s pridobivanjem in uporabo sredstev lokalnih, državnih in mednarodnih skladov, ustanov
oziroma organizacij za varstvene in razvojne projekte, ki so usklajeni s cilji krajinskega parka;
– s spodbujanjem razvoja tistih gospodarskih in drugih dejavnosti, ki s sonaravnim načinom
izkoriščanja naravnih dobrin zagotavljajo gospodarski in socialni razvoj;
– s spodbujanjem ukrepov prilagojene kmetijske rabe in razvojnih potreb kmetij, ki so
skladne s cilji krajinskega parka;
– z obveznim upoštevanjem razvojnih usmeritev iz tretjega odstavka prejšnjega člena v
strategijah, programih, planih, načrtih in drugih dokumentih parkovnih lokalnih skupnosti in
države;
– z usposabljanjem in ozaveščanjem prebivalcev ter strokovno pomočjo.
(2) Načini uresničevanja razvojnih usmeritev iz tretjega odstavka prejšnjega člena in ukrepov
iz prejšnjega odstavka se podrobneje opredelijo z načrtom upravljanja krajinskega parka (v
nadaljnjem besedilu: načrt upravljanja).
(3) V krajinskem parku se lahko iz javnih sredstev financirajo samo tisti razvojni projekti, ki
so v skladu z razvojnimi programi in cilji krajinskega parka.
IV. VARSTVENI REŽIMI IN PRAVILA RAVNANJA
Varstveni režimi
10. člen
(splošni varstveni režim)
(1) V krajinskem parku ni dovoljeno ravnati, posegati, umeščati ali opravljati dejavnosti in
aktivnosti v obsegu, času in na način, ki bi lahko ogrozil cilje krajinskega parka in poslabšal
hidrološke, geomorfološke in ekološke lastnosti krajinskega parka.
(2) V krajinskem parku zlasti ni dovoljeno:
1. izvajati posegov in dejavnosti, ki bi lahko poslabšali ekološke razmere in posledično slabo
vplivali na ugodno stanje rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih tipov;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
2. izvajati posegov in dejavnosti na naravnih vrednotah tako, da se uničijo, poškodujejo ali
bistveno spremenijo lastnosti, zaradi katerih je del narave opredeljen za naravno vrednoto,
oziroma v obsegu in na način, ki znatno spremeni druge lastnosti naravne vrednote;
3. izvajati posegov in dejavnosti, ki bi lahko spremenili za krajinski park značilne krajinske
elemente ter značilne krajinske vzorce opredeljene v načrtu upravljanja;
4. izvajati novih melioracij, ki bi lahko škodljivo vplivale na ugodno stanje rastlinskih in
živalskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih tipov;
5. odstranjevati, požigati in rezati šote ali drugače spreminjati stanja habitatov nizkega
barja, ostankov visokega barja in šotišč;
6. odkopavati in nasipavati materiala zunaj stavbnih zemljišč oziroma zunaj zemljišč, ki so s
prostorskimi akti določena za odlaganje tega materiala; razen za nasipavanje kolovozov in
poljskih poti, v okviru obstoječih gabaritov poti;
7. podeljevati vodne pravice, v skladu s predpisi, ki urejajo vode, razen za oskrbo s pitno
vodo, za rabo termalne vode ter za opravljanje kmetijske in ribiške dejavnosti;
September 2011
8. sproščati gensko spremenjenih organizmov v okolje in jih uporabljati;
9. naseljevati rastlin in živali tujerodnih vrst;
10. namerno vznemirjati in odvzemati rastline in živali iz narave za komercialne namene;
11. uničevati ali poškodovati prostorov, na katerih se živali razmnožujejo ali zadržujejo;
12. izvajati posegov, ki vplivajo na vodni režim površinskih in podzemnih voda, vodnih in
priobalnih zemljišč ter mokrišč in poplavnih območij, tako da je pri tem ogroženo doseganje
ciljev krajinskega parka, in sicer: zasipavati, prekrivati ali poglabljati ali spreminjati vidne
podobe vodotokov, izvirov, barjanskih oken, stoječih voda in jarkov, utrjevati bregov,
odvzemati proda, peska, mivke in zemlje ter izvajati hidroregulacijskih del, razen
vzdrževanja obstoječih melioracijskih jarkov in posegov, ki trajno izboljšajo poplavno
varnost naselij;
13. izvajati vzdrževalnih del na vodotokih, jarkih, stoječih vodah in linijskih vegetacijskih
strukturah v obdobju med 15. marcem in 30. septembrom;
14. redčiti, sekati in strojno krčiti lesne vegetacije v obdobju med 15. marcem in 30.
septembrom;
15. ograjevati novih zemljišč za gojitev divjadi ali živali tujerodnih vrst ter urejati novih
ribogojnic in komercialnih ribnikov;
16. urejati novih območij za pridobivanje mineralnih surovin;
17. spreminjati namembnosti obstoječih kmetijskih objektov zunaj stavbnih zemljišč;
18. voziti se z vozili na motorni pogon zunaj javnih cest ter parkirati ali puščati vozila zunaj
za to določenih prostorov, razen za potrebe lastnikov in najemnikov zemljišč, za opravljanje
kmetijske in gozdarske dejavnosti ter upravljanje krajinskega parka;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1313

1314
19. taboriti, šotoriti, kuriti, urejati prostorov za piknike ter objektov in naprav za vadbo ali
rekreacijo, postavljati bivalnih prikolic oziroma drugih začasnih bivalnih vozil in objektov ter
prirejati športnih, kulturnih in drugih prireditev zunaj za to v načrtu upravljanja in v
prostorskih aktih določenih območij;
20. izvajati športnorekreacijskih dejavnosti v obsegu, času in na način, da bi lahko neugodno
vplivale na ugodno stanje rastlinskih in živalskih vrst;
21. vzletati in pristajati z motornimi zrakoplovi zunaj za to v načrtu upravljanja in v
prostorskih aktih določenih območij ter leteti z njimi pod višino 300 metrov, z ultralahkimi
letalnimi napravami pa pod višino 150 m;
22. leteti z modeli letal in podobnimi napravami zunaj za to v načrtu upravljanja in v
prostorskih aktih določenih območij;
23. graditi novih letališč in vzletišč;
24. urejati novih območij vrtičkarstva;
25. kuriti vegetacije in odpadnega materiala;
26. urejati novih odlagališč odpadkov ali širiti obstoječih;
27. pritrjevati tujih teles ali konstrukcij na debla ali druge rastlinske dele;
28. postavljati objektov za oglaševanje.
(3) V načrtu upravljanja se varstveni režimi iz prvega in drugega odstavka tega člena
podrobneje prostorsko in časovno umestijo in opredelijo.
11. člen
(varstveni režim v drugem varstvenem območju)
(1) V drugem varstvenem območju poleg prepovedi iz prejšnjega člena ni dovoljeno:
1. bistveno spreminjati obstoječih površin ekstenzivnih travnikov v druge rabe;
2. graditi novih objektov, razen kozolcev, čebelnjakov in senikov, ki so namenjeni izključno
kmetijski dejavnosti;
3. vzletati in pristajati z zrakoplovi, dovoljeni so le zasilni pristanki;
4. voditi psov brez povodca;
5. jahati in kolesariti zunaj poti in za to določenih območij.
(2) V načrtu upravljanja se varstveni režimi iz prejšnjega odstavka podrobneje prostorsko in
časovno umestijo in opredelijo.
12. člen
(varstveni režim v prvem varstvenem območju)
(1) V prvem varstvenem območju poleg prepovedi iz 10. člena te uredbe in prvega odstavka
prejšnjega člena ni dovoljeno:
1. gojiti živali in rastlin tujerodnih vrst;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
2. odvzemati rastlin in živali iz narave, razen pri izvajanju kmetijske, gozdarske, lovske in
ribiške dejavnosti ter izvajanju raziskav v skladu s predpisi, ki urejajo te dejavnosti, in
sprejetimi načrti na teh področjih;
3. intenzivirati obstoječih kmetijskih rab, če to slabo vpliva na ugodno stanje rastlinskih in
živalskih vrst, njihovih habitatov ali habitatnih tipov;
4. spreminjati obsegov in struktur habitatov in mozaične krajine, zlasti mokrišč in vodnih
površin, sestojev visokega šašja, lok, barjanskih gozdov, močvirnih gozdnih združb;
5. izvajati hidromelioracij in agromelioracij ter osuševati tal, razen vzdrževanja obstoječih
melioracijskih jarkov;
September 2011
6. pluti s plovili na motorni pogon na vodotokih v obsegu in tako, da bi vznemirjali živali;
7. pluti s skuterji in smučati na vodi;
8. postavljati plavajočih ploščadi, nameščati priveznih in signalnih boj ter drugih ureditev
zunaj za to v načrtu upravljanja določenih mest;
9. pluti z modeli plovil.
(2) Za plovbo iz 6. točke prejšnjega odstavka, ki ne vznemirja živali, se šteje zlasti plovba, ki:
– je v skladu s predpisi, ki urejajo plovbo po celinskih vodah s plovili na motorni pogon;
– je v skladu s predpisi, ki urejajo rabo vode;
– se ne izvaja na mestih in v obdobjih, ki so bistvenega pomena za ohranjanje ugodnega
stanja živalskih vrst;
– se dnevno izvaja od sončnega vzhoda in sončnega zahoda, pri čemer plovba več plovil ne
poteka sočasno;
– se izvaja z motornimi plovili, katerih dolžina ne presega 10 m, širina 5 m in ugrez plovila ni
večji od 60 cm, ima ravno dno ter njihova hitrost ne presega 8 km na uro;
– na plovilih ne dovoljuje predvajanja glasbe in uporabe zvočnikov ter zadrževanja na
plovilih, ko plovba ni dovoljena;
– se izvaja po sredini vodotoka, razen kadar fizične lastnosti vodotoka tega ne dopuščajo.
(3) Pristanišča in vstopno-izstopna mesta v krajinskem parku se določijo v načrtu upravljanja
in v prostorskih aktih parkovnih lokalnih skupnosti. Zunaj teh območij privezi plovil niso
dovoljeni.
(4) V načrtu upravljanja se varstveni režimi iz prvega, drugega in tretjega odstavka tega
člena podrobneje prostorsko in časovno umestijo in opredelijo.
13. člen
(varstveni režimi v ožjih zavarovanih območjih)
(1) Poleg prepovedi iz 10. člena te uredbe v ožjih zavarovanih območjih ni dovoljeno:
1. urejati novih pešpoti in stez, razen v primeru ureditev, določenih v načrtu upravljanja;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1315

1316
2. gibati se zunaj urejenih in označenih poti;
3. nabirati, izkopavati, ruvati, odstranjevati, kuriti ali na kakršen koli način poškodovati
rastlin ali njihovih delov, razen zaradi vzdrževanja kmetijskih površin, v primeru nujnih
sanitarnih in vzdrževalnih del ter ureditev, določenih v načrtu upravljanja;
4. posegati v strugo in brežino vodotokov ter obrežno in vodno vegetacijo, razen v primeru
nujnih sanitarnih in vzdrževalnih del ter ureditev, določenih v načrtu upravljanja;
5. odvzemati rastlin in živali iz narave, razen tujerodnih vrst ter pri opravljanju kmetijske,
gozdarske, lovske, ribiške in raziskovalne dejavnosti v skladu s predpisi, ki urejajo te
dejavnosti, in sprejetimi načrti na teh področjih;
6. odvzemati ptic iz narave;
7. intenzivirati obstoječih kmetijskih rab;
8. uporabljati fitofarmacevtskih sredstev in gnojil;
9. izvajati melioracij, razen vzdrževanja obstoječih melioracijskih jarkov;
10. vzletati in pristajati z zrakoplovi;
11. postavljati plavajočih ploščadi, nameščati priveznih in signalnih boj ter drugih ureditev;
12. pluti z modeli plovil;
13. graditi objektov, razen rekonstrukcije objektov, zgrajenih na podlagi pravnomočnih
gradbenih dovoljenj, v enakih gabaritih ali odstranitve objektov.
(2) Poleg prepovedi iz 10. člena te uredbe in prejšnjega odstavka v teh ožjih zavarovanih
območjih ni dovoljeno:
1. Naravni spomenik Močilnik, Retovje, Ljubija, Bistra – Grajski izvir, Bistra – Zupanov izvir
ter Bistra – Galetov izvir:
– rabiti vode;
– kopati psov ob in v vodi;
– urejati novih plezalnih smeri;
2. Naravni spomenik Jezero pri Podpeči:
– rabiti vode za posebno rabo;
– kopati psov ob in v vodi;
– čolnariti;
3. Naravni spomenik Jurčevo šotišče in naravni rezervati Goriški mah, Strajanov breg,
Koslerjeva gošča in Mali plac:
– pasti živali;
– voditi psov in drugih domačih živali;
4. Naravni rezervat Iški morost:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– izvajati lova in ribolova, ne glede na izjemo iz 5. točke prvega odstavka prejšnjega člena;
5. Naravni spomenik Ljubljanica:
– rabiti vode za posebno rabo;
– kopati psov ob in v vodi;
6. Naravni rezervat Ribniki v dolini Drage pri Igu:
– uporabljati vode za posebno rabo, razen v ribnikih Rakovnik in Veliki ribnik, Špilgut, Prvi in
Rezani ribnik na mestih, določenih z načrtom upravljanja;
– kopati psov ob in v vodi;
– urejati novih plezalnih smeri;
– pluti in čolnariti;
– gojiti, naseljevati ali doseljevati rastlin in živali, razen v ribnikih Rakovnik in Veliki ribnik,
Špilgut, Prvi in Rezani ribnik, kjer je dovoljeno ekstenzivno ribogojstvo domorodnih vrst rib.
14. člen
(posebna ureditev za območja poselitve)
(1) V območjih naselij se urbane funkcije načrtujejo skladno s cilji krajinskega parka.
Načrtovanje javnih površin, arhitekturna tipologija, urbana oprema ter ozelenitev javnih
površin morajo biti skladne z identiteto krajine Ljubljanskega barja.
(2) Širitev območij naselij v tretjem varstvenem območju je dopustna, če:
– ne ogroža naravnih vrednot, biotske raznovrstnosti in krajinske pestrosti;
– omogoča ohranjanje takega stanja v prostoru, ki zagotavlja ugodno stanje rastlinskih in
živalskih vrst;
– ne krni ekosistemske vrednosti in funkcije habitatnih tipov;
– ne ogroža kulturne dediščine;
– ne ogroža identitete in prepoznavnosti krajinskega parka;
– ne povečuje obremenitev okolja;
– je skladna s splošnim varstvenim režimom iz 10. člena te uredbe ter splošnimi pogoji, ki jih
za širitev naselij določa zakon, ki ureja načrtovanje prostora.
(3) Novi posegi v prostor se na površinah razpršene poselitve lahko načrtujejo samo, če
ohranjajo avtohtone poselitvene in krajinske vzorce ter elemente krajine in ne razvrednotijo
kulturne dediščine.
(4) Novi objekti na območjih razpršene gradnje se ne načrtujejo, dopustne so
rekonstrukcije, dozidave in nadzidave ter vzdrževalna dela na obstoječih objektih na način,
da se ponovno vzpostavljata za krajinski park značilni krajinski in poselitveni vzorec, ter pod
pogoji, ki jih določajo veljavni predpisi. Sanacije razpršene gradnje se v prostorskih aktih ne
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1317

1318
načrtujejo skozi določanje novih naselij, lahko se vključijo v obstoječa naselja ali pa se
oblikovno in komunalno sanirajo.
(5) V območjih naselij ter na stavbiščih oziroma stavbnih zemljiščih izven naselij se ne
uporabljajo 4. do 7. točka in 10. do 28. točka drugega odstavka 10. člena te uredbe.
15. člen
(izjeme)
(1) Ne glede na prepovedi iz 10., 11., 12. in 13. člena te uredbe lahko upravljavec parka ali
parkovna lokalna skupnost v skladu s cilji krajinskega parka in načrtom upravljanja postavlja
parkovno infrastrukturo, namenjeno varovanju in predstavitvi naravnih vrednot ter kulturne
dediščine, ohranjanju biotske raznovrstnosti in krajinske pestrosti ter obisku in doživljanju
krajinskega parka.
(2) Ne glede na prepovedi iz 10., 11., 12. in 13. člena te uredbe se v krajinskem parku lahko
izvajajo dela za izvedbo posameznih naravovarstvenih nalog in izvedbo ukrepov varstva
narave za doseganje varstvenih ciljev na posebnih varstvenih območjih (območjih Natura
2000) v krajinskem parku v skladu z načrtom upravljanja.
(3) Varstveni režimi iz 10., 11., 12. in 13. člena te uredbe ne veljajo za območja za potrebe
obrambe. Na celotnem območju krajinskega parka je dovoljeno ne glede na navedene
omejitve izvajanje policijskih nalog, nalog zaščite, reševanja in pomoči ob naravnih in drugih
nesrečah oziroma obrambnih ukrepov v izrednem ali vojnem stanju.
(4) Ne glede na prepovedi iz 10., 11. in 12. člena te uredbe se v krajinskem parku lahko
skladno z varstvenimi usmeritvami ohranjanja narave, z namenom in varstvenimi cilji
krajinskega parka, načrtom upravljanja ter s časovnim načrtom letnega programa dela
upravljavca parka in ustreznimi programi parkovnih lokalnih skupnosti:
– opravljajo dejavnosti po programu javne službe urejanja voda v skladu s predpisi, ki
urejajo vode;
– izvajajo posegi v kulturno dediščino in opravljajo dejavnosti javne službe varstva kulturne
dediščine v skladu s predpisi, ki urejajo varstvo kulturne dediščine;
– opravljajo investicijska vzdrževalna in rekonstrukcijska dela na objektih in omrežjih
gospodarske javne infrastrukture, zaradi zagotavljanja ustreznih tehničnih in varnostnih
zahtev.
(5) Ne glede na prepovedi iz 10., 11. in 12. člena te uredbe se lahko gradijo objekti
gospodarske javne infrastrukture in objekti v javni rabi na podlagi državnega ali občinskega
prostorskega načrta, ki je bil potrjen v postopku presoje sprejemljivosti v skladu s predpisi,
ki urejajo ohranjanje narave.
(6) V varovalnem pasu objektov gospodarske javne infrastrukture se ne uporabljajo 4. do 7.
točka in 10. do 28. točka drugega odstavka 10. člena ter 11. in 12. člen te uredbe.
Pravila ravnanja
16. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(varstvene usmeritve)
V krajinskem parku se dejavnosti in aktivnosti izvajajo tako, da se:
– dosega ugodno stanje rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov in habitatnih tipov;
– ohranjajo in dosegajo za krajinski park pomembne hidrološke razmere;
– ohranja krajinska pestrost;
– ohranjata in povečujeta skupni obseg ekstenzivnih travnikov in skupni obseg linijskih
vegetacijskih struktur;
– ohranjajo površine, poraščene z gozdom;
– usmerja uporaba fitofarmacevtskih sredstev.
17. člen
(ravnanje, posegi in dejavnosti)
(1) Vsako ravnanje, poseg ali dejavnost v krajinskem parku je treba izvajati v obsegu, času in
na način ter z uporabo tehničnih pripomočkov, ki najmanj ogrožajo cilje krajinskega parka,
naravno ravnovesje, ugodno stanje rastlinskih in živalskih vrst, naravne, krajinske in kulturne
vrednote v krajinskem parku, kulturno dediščino in sam krajinski park.
(2) Če se ravnanje, posegi ali dejavnosti nanašajo na aktivnosti, ki so na podlagi 14. in 15.
člena te uredbe izjemoma dovoljene, mora izvajalec ravnanja, posega ali aktivnosti dokazati
uporabo aktivnosti, ki je za krajinski park ugodnejša, ali dokazati, da je bila uporabljena
edina mogoča rešitev.
(3) Pri trajni odstranitvi ruševin in objektov je treba vzpostaviti prvotno stanje oziroma novo
stanje temu približati v kar največji možni meri, v skladu s predhodno pridobljenim
strokovnim mnenjem strokovne organizacije.
(4) Načrti, programi in drugi akti upravljanja, rabe oziroma gospodarjenja z naravnimi
dobrinami v krajinskem parku morajo biti usklajeni s to uredbo in načrtom upravljanja.
(5) Znanstvene raziskave v krajinskem parku se izvajajo v skladu s to uredbo in načrtom
upravljanja ter na podlagi priglasitve raziskave upravljavcu krajinskega parka. Izvajalec
znanstvene raziskave mora ob priglasitvi raziskave upravljavca seznaniti z obsegom,
načinom, časom in potekom trajanja ter po zaključku del upravljavcu krajinskega parka
poročati o rezultatih opravljene raziskave.
18. člen
(naravovarstvene naloge)
V krajinskem parku se izvajajo naslednje naravovarstvene naloge:
1. skrb za ohranjanje in vzpostavljanje rabe zemljišč, izvajanja dejavnosti in posegov v
prostor, ki varujejo naravne vrednote, ohranjajo biotsko raznovrstnost in krajinsko pestrost;
2. ohranjanje in vzpostavljanje stanja v prostoru, ki zagotavlja ugodno stanje rastlinskih in
živalskih vrst;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1319

1320
3. ohranjanje za krajinski park značilne mozaične krajine;
4. usmerjanje vzdrževanja mreže melioracijskih jarkov;
5. preprečevanje širjenja tujerodnih, še zlasti invazivnih rastlinskih in živalskih vrst;
6. izvajanje ukrepov varstva rastlinskih in živalskih vrst, njihovih habitatov ter habitatnih
tipov;
7. druge naloge, ki varujejo naravne vrednote in ohranjajo biotsko raznovrstnost ter
krajinsko pestrost v skladu z načrtom upravljanja.
V. UPRAVLJANJE KRAJINSKEGA PARKA
19. člen
(upravljanje krajinskega parka)
Za upravljanje krajinskega parka Vlada Republike Slovenije (v nadaljnjem besedilu: vlada)
ustanovi javni zavod s posebnim aktom, s katerim uredi statusnopravna in organizacijska
vprašanja v zvezi z njegovim delovanjem ter podrobnejšo uporabo znaka in imena
krajinskega parka ter njegovih prevodov in izpeljank.
20. člen
(organi javnega zavoda)
(1) Javni zavod ima naslednje organe:
– Svet zavoda,
– Strokovni svet in
– direktorja.
(2) V svetu zavoda, ki je najvišji organ upravljanja, imajo parkovne lokalne skupnosti svoje
predstavnike.
(3) Podrobnejšo sestavo organov, način imenovanja članov organov ter druga vprašanja
ureja akt o ustanovitvi javnega zavoda.
21. člen
(naloge javnega zavoda)
(1) Javni zavod v okviru javne službe ohranjanja narave:
1. pripravlja predlog načrta upravljanja krajinskega parka;
2. pripravlja programe dela krajinskega parka na podlagi načrta upravljanja in opravlja
oziroma skrbi za izvajanje posameznih nalog in ukrepov varstva narave;
3. sodeluje s parkovnimi lokalnimi skupnostmi pri uresničevanju ciljev krajinskega parka;
4. spremlja in analizira stanje naravnih vrednot, biotske raznovrstnosti in krajinske pestrosti
ter okolja v krajinskem parku;
5. skrbi za izvajanje razvojnih in varstvenih usmeritev ter varstvenih režimov;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
6. sodeluje s strokovno organizacijo pri pripravi naravovarstvenih smernic,
naravovarstvenega mnenja in drugih mnenj, pogojev, soglasij ter strokovnega gradiva za
dela, ki se nanašajo na krajinski park;
7. izvaja ukrepe varstva narave v krajinskem parku skupaj z ukrepi pogodbenega varstva in
skrbništva v skladu s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave;
September 2011
8. skrbi za opravljanje naravovarstvenih nalog oziroma jih opravlja;
9. sodeluje z upravnimi organi in organizacijami, ki izvajajo naloge varstva, upravljanja ali
rabe naravnih dobrin na pravno določenih območjih oziroma na teh področjih opravljajo
javno službo;
10. sodeluje z inšpekcijskimi službami;
11. sodeluje z nevladnimi organizacijami;
12. sodeluje z lastniki, najemniki in drugimi uporabniki zemljišč v krajinskem parku, jim
strokovno pomaga in svetuje;
13. sodeluje pri pripravi programov, načrtov in drugih razvojnih in varstvenih dokumentov
za del, ki se nanaša na krajinski park;
14. usklajuje in spremlja raziskovalne in razvojne naloge v zvezi s krajinskim parkom;
15. sodeluje pri izvajanju mednarodnih projektov, ki se nanašajo na krajinskih park, oziroma
jih izvaja;
16. skrbi za predstavitev krajinskega parka ter ozaveščanje in izobraževanje javnosti o
krajinskem parku;
17. zagotavlja dostop do informacij o krajinskem parku in vodi informacijsko mrežo
krajinskega parka;
18. načrtuje, gradi in vzdržuje parkovno infrastrukturo;
19. vodi obiskovalce po krajinskem parku;
20. izvaja druge naloge v sklopu varstva in razvoja krajinskega parka v skladu s to uredbo.
(2) Javni zavod opravlja kot javno službo tudi naloge, ki se nanašajo na upravljanje
nepremičnin v lasti države v krajinskem parku, ki se uporabljajo v krajinskem parku.
(3) Vlada s sklepom določi nepremičnine iz prejšnjega odstavka.
(4) Podrobnejše naloge glede obsega upravljanja nepremičnin v lasti države se določijo v
aktu o ustanovitvi javnega zavoda.
(5) Javni zavod opravlja strokovne, tehnične in administrativne naloge pri pripravi in
izvajanju območnega razvojnega programa, ki se nanaša na krajinski park v skladu s
predpisi, ki urejajo skladen regionalni razvoj.
22. člen
(javna pooblastila)
Javni zavod na podlagi javnega pooblastila:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1321

1322
– neposredno nadzira krajinski park v skladu s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave;
– upravlja podatkovne zbirke, ki se nanašajo na krajinski park.
VI. NAČRT UPRAVLJANJA
23. člen
(načrt upravljanja)
(1) Krajinski park se upravlja na podlagi desetletnega načrta upravljanja.
(2) Načrt upravljanja se obvezno upošteva pri urejanja prostora, opravljanju dejavnosti ter
upravljanju, rabi in gospodarjenju z naravnimi dobrinami v krajinskem parku, pri ohranjanju
krajinske pestrosti ter pri izvajanju gospodarskih in drugih javnih služb v krajinskem parku.
24. člen
(vsebina načrta upravljanja)
(1) V načrtu upravljanja se določijo ukrepi za uresničevanje namena in ciljev krajinskega
parka.
(2) Načrt upravljanja se deli na:
1. uvodni del, v katerem so osnovne informacije o dokumentu in krajinskem parku;
2. izhodišča za načrt upravljanja, v katerih so ocenjeni stanje in težnje po posameznih
področjih na območju krajinskega parka in zunaj njega, na podlagi ovrednotenja zunanjih in
notranjih tveganj, ki se nanašajo na biotsko raznovrstnost in naravne procese, posebna
varstvena območja, naravne vrednote, krajinsko pestrost, kulturno dediščino, usmerjanje
razvoja kmetijstva ter gospodarski, prostorski (poselitev, infrastruktura), kulturni in socialni
razvoj glede na cilje krajinskega parka;
3. dolgoročno zasnovo upravljanja prednostnih nalog ter varstvene in razvojne usmeritve za
doseganje ciljev varstva krajinskega parka po posameznih dejavnostih in varstvenih
območjih, usmeritve za sektorsko načrtovanje na območju parka ter usmeritve za
prostorsko in razvojno načrtovanje parkovnih lokalnih skupnosti in države v krajinskem
parku;
4. program izvajanja načrta upravljanja, ki določa izvedbo upravljanja in razvoja krajinskega
parka, ukrepe in projekte za njihovo doseganje z navedbo finančnih virov ter opis
upravljanja (človeški viri, oprema, usposobljenost, organizacijska struktura) in z načini
doseganja standardov kakovosti upravljanja;
5. prostorski del z umestitvijo in konkretizacijo varstvenih režimov in razvojnih usmeritev v
prostor;
6. finančno ovrednotenje načrta upravljanja predvidenih virov financiranja in časovnim
načrtom;
7. prilogo, ki vsebuje inventarizacijo krajinskega parka.
(3) V načrtu upravljanja se določijo tudi vsebine, določene s to uredbo.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(4) Sestavni del načrta upravljanja so tudi izhodišča za sanacijske programe naravovarstveno
razvrednotenih območij krajinskega parka Ljubljansko barje.
(5) Načrt upravljanja vključuje tekstualni in grafični oziroma kartografski del. Načrt
upravljanja se izdela v digitalni in analogni obliki, ki morata biti skladni.
25. člen
September 2011
(priprava, sprejetje in spremljanje izvajanja načrta upravljanja)
(1) Načrt upravljanja strokovno pripravi javni zavod ob sodelovanju strokovne organizacije.
Pri pripravi načrta upravljanja praviloma sodelujejo tudi druge strokovne organizacije, ki na
podlagi predpisov izvajajo naloge varstva na pravno določenih območjih, in parkovne
lokalne skupnosti ter predstavniki nevladnih organizacij.
(2) Javni zavod pripravi predlog načrta upravljanja na podlagi te uredbe in predpisov, ki
urejajo ohranjanje narave, ter ob upoštevanju mnenj, stališč in pripomb iz javne obravnave,
stališč parkovnih lokalnih skupnosti in strokovnih organizacij iz prejšnjega odstavka.
(3) Načrt upravljanja sprejme vlada na predlog ministrstva.
(4) Javni zavod letno poroča ministrstvu o izvajanju načrta upravljanja.
(5) Če javni zavod ob spremljanju izvajanja načrta upravljanja ugotovi, da ga je treba
prilagoditi spremenjenim razmeram, pripravi spremembe načrta upravljanja, ki se
sprejemajo tako kot načrt upravljanja.
(6) Pobudo za spremembo načrta upravljanja lahko da tudi parkovna lokalna skupnost.
Pobuda mora biti utemeljena in usklajena s cilji krajinskega parka ter mora vsebovati
predloge rešitev.
26. člen
(letni program dela)
(1) Javni zavod na podlagi načrta upravljanja sprejme finančno ovrednoteni letni program
dela.
(2) Z letnim programom dela parka se podrobneje določi časovni načrt izvedbe del in nalog
iz načrta upravljanja tako, da se za posamezno vrsto teh del in nalog upoštevajo
najugodnejše obdobje glede na pričakovano stanje v krajinskem parku ter finančni viri za
izvedbo del in nalog v krajinskem parku.
(3) Javni zavod pošlje program dela in finančni načrt po sprejetju na svetu zavoda
ministrstvu, ki ga predloži vladi v potrditev.
VII. FINANCIRANJE
27. člen
(sredstva)
(1) Javni zavod pridobiva finančna sredstva za upravljanje krajinskega parka:
– iz državnega proračuna;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1323

1324
– z vstopninami, dotacijami in donacijami;
– s sredstvi, pridobljenimi z upravljanjem nepremičnin;
– s prihodki od prodaje blaga in storitev, ki jih opravlja;
– iz različnih mednarodnih programov pomoči;
– s pridobivanjem sredstev na podlagi sofinanciranja programov in projektov, ki so v skladu
s cilji krajinskega parka, iz sredstev lokalnih, državnih in mednarodnih skladov, ustanov
oziroma drugih organizacij;
– iz drugih virov.
(2) Javni zavod lahko pridobiva sredstva tudi iz proračunov parkovnih lokalnih skupnosti v
skladu z njihovimi programi oziroma sprejetim načrtom upravljanja.
(3) Del sredstev, pridobljenih na način iz prvega odstavka tega člena, se lahko nameni za
izvajanje razvojnih usmeritev krajinskega parka v skladu z načrtom upravljanja.
VIII. NADZOR
28. člen
(neposredni nadzor v naravi)
Neposredni nadzor v naravi v krajinskem parku zagotavlja javni zavod v skladu s predpisi, ki
urejajo ohranjanje narave.
29. člen
(inšpekcijski nadzor)
Izvajanje te uredbe inšpekcijsko nadzirajo pristojni inšpektorji v skladu z zakonom, ki ureja
ohranjanje narave.
IX. PREHODNE IN KONČNA DOLOČBA
30. člen
Vlada ustanovi javni zavod iz 19. člena te uredbe najpozneje v šestih mesecih od uveljavitve
te uredbe.
31. člen
(1) Javni zavod mora najpozneje v dveh letih po ustanovitvi predložiti ministrstvu predlog
načrta upravljanja.
(2) Do uveljavitve načrta upravljanja se za izvajanje tistih določb 10., 11., 12., 13. in 15. člena
te uredbe, ki se konkretizirajo v prostorskem delu načrta upravljanja, uporabljajo veljavni
prostorski akti oziroma drugi ustrezni predpisi.
32. člen
Minister, pristojen za ohranjanje narave, določi začasne upravljavske smernice v šestih
mesecih od uveljavitve te uredbe. Začasne upravljavske smernice ostanejo veljavne do
sprejetja prvega načrta upravljanja.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
33. člen
(1) Z dnem uveljavitve te uredbe se prenehajo uporabljati navedeni akti o razglasitvah
naravnih znamenitosti, redkosti oziroma prirodnih znamenitosti:
September 2011
1. Odlok o razglasitvi Malega placa za naravni rezervat (Uradni list RS, št. 5/95);
2. Odlok o razglasitvi Jezera pri Podpeči za naravni spomenik (Uradni list SRS, št. 13/88);
3. Odlok o razglasitvi območja ribnikov v dolini Drage pri Igu za naravno znamenitost (Uradni
list SRS, št. 23/86, in Uradni list RS, št. 61/02);
4. Odlok o razglasitvi Jurčevega šotišča za naravni spomenik (Uradni list RS, št. 20/95).
(2) Z dnem uveljavitve te uredbe preneha veljati Odločba o zavarovanju barskega gozda na
Ljubljanskem barju (KLO Tomišelj; Uradni list LRS, št. 24/51).
34. člen
Ta uredba začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 00719-43/2008/15
Ljubljana, dne 9. oktobra 2008
EVA 2008-2511-0028
Vlada Republike Slovenije
1. člen
SI163 - Odredba o ukrepih za zatiranje škodljivih rastlin iz rodu Ambrosia; Decree
on measures to suppress harmful plants of genus Ambrosia
(vsebina)
Ta odredba določa ukrepe za preprečevanje širjenja in zatiranje pelinolistne ambrozije
(Ambrosia artemisiifolia L.) in drugih neofitnih vrst iz rodu Ambrosia (v nadaljnjem besedilu:
škodljiva rastlina), posebno nadzorovano območje škodljive rastline, stroške ter obveznosti
imetnikov zemljišč.
2. člen
(škodljive rastline)
(1) Škodljive rastline so zlasti naslednje vrste ambrozije:
– pelinolistna ambrozija (Ambrosia artemisiifolia),
– trikrpa ambrozija (Ambrosia trifida),
– obmorska ambrozija (Ambrosia maritima) in
– trajna ambrozija (Ambrosia coronopifolia).
(2) Natančnejši opis in fotografije škodljivih rastlin iz prejšnjega odstavka je dostopen na
spletni strani Fitosanitarne uprave Republike Slovenije http://www.furs.si/.
3. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1325

1326
(posebno nadzorovano območje)
Posebno nadzorovano območje je celotno ozemlje Republike Slovenije (v nadaljnjem
besedilu: posebno nadzorovano območje).
4. člen
(ukrepi na posebnem nadzorovanem območju)
Na posebnem nadzorovanem območju mora imetnik zemljišča, na katerem raste škodljiva
rastlina, z namenom preprečevanja širjenja in za zatiranje škodljive rastline izvesti naslednje
ukrepe:
– odstraniti škodljive rastline s koreninami vred ali odstraniti njihov nadzemni del na način,
da se škodljiva rastlina v tej rastni dobi ne obraste več;
– opraviti nadaljnja redna opazovanja zemljišč v rastni dobi do konca septembra.
5. člen
(stroški)
Odstranitev škodljive rastline se izvede na stroške imetnika zemljišča.
6. člen
(začetek veljavnosti)
Ta odredba začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
1. člen
SI164 Decree specifying the wild game and hunting periods; Uredba o določitvi
divjadi in lovnih dob
(vsebina uredbe)
Ta uredba določa vrste prostoživečih sesalcev in ptic, ki so divjad, njihove lovne dobe ter
vrste divjadi, ki se lahko lovijo s pastmi, v skladu s 7. členom ter prilogo II Direktive Sveta
79/409/EGS z dne 2. aprila 1979 o ohranjanju prosto-živečih ptic (UL L št. 103 z dne 25. 4.
1979, str. 1-18) z vsemi spremembami in 14. členom ter prilogo V Direktive Sveta 92/43/EGS
z dne 21. maja 1992 o ohranjanju naravnih habitatov ter prostoživečih živalskih in rastlinskih
vrst (UL L št. 206 z dne 22. 7. 1992, str. 7-50) z vsemi spremembami.
2. člen
(pomen izrazov)
V tej uredbi uporabljeni izrazi imajo naslednji pomen:
– dvigalka je past, pri kateri divjad nastavljeno vabo dvigne oziroma potegne, pri čemer past
divjad takoj usmrti;
– drevesni pah je selektivna past iz lesenih drogov in obtežbe, pripravljena na drevesih in
namenjena za lov kune belice in zlatice;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– srnjak (srna), jelen (navadni jelen in damjak), oven (muflon), kozel (gams in kozorog),
merjasec (divji prašič) so samci navedenih vrst v tretjem življenjskem letu in starejši;
– srna (srna), košuta (navadni jelen in damjak), ovca (muflon), koza (gams in kozorog), svinja
(divji prašič) so samice navedenih vrst v tretjem življenjskem letu in starejše;
– mladič (srna), tele (navadni jelen in damjak), jagnje (muflon), kozlič (gams in kozorog),
ozimec (divji prašič) so mladiči obeh spolov navedenih vrst v prvem življenjskem letu;
– lanščak in mladica (srna), lanščak in junica (navadni jelen in damjak), enoletni (muflon,
gams in kozorog), lanščak-inja, (divji prašič) so osebki obeh spolov navedenih vrst v drugem
življenjskem letu.
3. člen
(vrste divjadi)
September 2011
Divjad so po tej uredbi naslednje vrste prostoživečih sesalcev in ptic:
1. razred: sesalci (Mammalia):
a) družina: jeleni (Cervidae):
– navadni jelen (Cervus elaphus L.),
– damjak (Dama dama L.),
– srna (Capreolus capreolus L.);
b) družina: votlorogi (Bovidae):
– gams (Rupicapra rupicapra L.),
– alpski kozorog (Capra hircus ibex L.),
– muflon (Ovis ammon (aries) musimon Schraber.);
c) družina: svinje (Suidae):
– divji prašič (Sus scrofa L.);
d) družina: zajci (Leporidae):
– poljski zajec (Lepus europaeus Pallas);
e) družina: veverice (Sciuridae):
– alpski svizec (Marmota marmota L.);
f) družina: polhi (Muscardinidae):
– navadni polh (Glis glis L.);
g) družina: nutrije (Myocastoridae):
– nutrija ali bobrovka (Myocastor coypus Molina);
h) družina: voluharice (Microtidae):
– pižmovka (Ondatra zibethica L.);
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1327

1328
i) družina: psi (Canidae):
– lisica (Vulpes vulpes L.),
– rakunasti pes (Nyctereutes procyonoides Gray.);
j) družina: kune (Mustelidae):
– kuna zlatica (Martes martes L.),
– kuna belica (Martes foina Erxleben.),
– jazbec (Meles meles L.);
2. razred: ptiči (Aves):
a) poddružina: fazani ali prave kure (Phasianinae):
– poljska jerebica (Perdix perdix L.) – gojena,
– fazan (Phasianus colhicus L.);
b) družina: plovci (Anatidae):
– raca mlakarica (Anas platyrhynchos L.);
c) družina: vrani (Corvidae):
– šoja (Garrulus glandarius L.),
– sraka (Pica pica L.),
– siva vrana (Corvus corone cornix L.).
4. člen
(lovne dobe)
Divjad je dovoljeno loviti v naslednjih lovnih dobah:
1. srna:
– srnjak, lanščak: od 1. maja do 31. oktobra,
– srna, mladiči obeh spolov: od 1. septembra so 31. decembra,
– mladica: od 1. maja do 31. decembra;
2. navadni jelen:
– jelen: od 16. avgusta do 31. decembra,
– košuta, teleta obeh spolov: od 1. septembra do 31. decembra,
– junica, lanščak: od 1. julija do 31. decembra;
3. damjak:
– damjak: od 16. avgusta do 31. decembra,
– košuta in teleta obeh spolov: od 1. septembra do 31. decembra,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– junica, lanščak: od 1. julija do 31. decembra;
4. muflon:
– oven, lanščaki obeh spolov in jagneta obeh spolov: od 1. avgusta do 28. februarja,
– ovca: od 1. avgusta do 31. decembra;
5. gams:
– kozel, koza, kozliči obeh spolov, enoletni obeh spolov: od 1. avgusta do 31. decembra;
6. kozorog
– kozel, koza, kozliči obeh spolov, enoletni obeh spolov: od 1. avgusta do 31. decembra;
7. divji prašič
– merjasec: od 1. aprila do 31. januarja,
– svinja: od 1. julija do 31. januarja,
– ozimci in lanščaki obeh spolov: od 1. januarja do 31. decembra;
8. poljski zajec: od 1. oktobra do 15. decembra;
9. kuna belica, kuna zlatica: od 1. novembra do 28. februarja;
10. jazbec: od 1. avgusta do 31. decembra;
11. lisica: od 1. julija do 15. marca;
12. rakunasti pes: od 1. avgusta do 31. marca;
13. navadni polh: od 1. oktobra do 30. novembra;
14. alpski svizec: od 1. septembra do 30. oktobra;
15. pižmovka: od 1. avgusta do 31. marca;
16. nutrija: od 1. januarja do 31. decembra;
17. fazan: od 1. septembra do 15. januarja;
18. poljska jerebica (gojena): od 1. septembra do 15. novembra;
19. raca-mlakarica: od 1. septembra do 15. januarja;
20. šoja: od 20. avgusta do 28. februarja;
21. sraka: od 1. avgusta do 28. februarja;
22. siva vrana: od 10. avgusta do 28. februarja.
5. člen
(uporaba pasti)
(1) Dovoljena je uporaba naslednjih pasti:
– dvigalka,
– lovka in
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1329

1330
– drevesni pah.
(2) Z dvigalko se lahko lovi lisico, kuno zlatico in kuno belico, pižmovko, nutrijo in polha.
(3) Z drevesnim pahom se lahko lovi kuno belico in kuno zlatico.
(4) Z lovko se lahko lovi vsa divjad, vendar samo za raziskovalne namene ali odlov živih živali
za namen preselitve.
6. člen
(uveljavitev)
Ta uredba začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 323-13/2004-1
SI180 - Pravilnik o izvedbi presoje tveganja za naravo in o pridobitvi pooblastila;
Rules on the carrying-out of the assessment of risk to nature and on the obtaining
of authorisation
I. UVODNE DOLOČBE
1. člen
(splošne določbe)
(1) Ta pravilnik določa pogoje in način izvedbe presoje tveganja za naravo (v nadaljnjem
besedilu: presoja tveganja) pred naselitvijo ali doselitvijo tujerodnih prosto živečih rastlin in
živali v naravo (v nadaljnjem besedilu: vnos) ali gojitvijo tujerodnih prosto živečih živali (v
nadaljnjem besedilu: gojitev).
(2) Ta pravilnik določa pogoje, ki jih mora izpolnjevati pravna ali fizična oseba za pridobitev
pooblastila za izvedbo presoje tveganja za naravo (v nadaljnjem besedilu: pooblastilo) in
način pridobitve pooblastila.
(3) Ta pravilnik ne velja za vnos ali gojitev rastlin ali živali, spremenjenih z uporabo genske
tehnologije.
II. PRESOJA TVEGANJA
2. člen
(predlagatelj)
Pravna ali fizična oseba (v nadaljnjem besedilu: predlagatelj) mora v postopku izdaje
dovoljenja o vnosu ali gojitvi zagotoviti presojo tveganja, ki ga za naravo predstavlja vnos ali
gojitev.
3. člen
(definicija presoje tveganja)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Presoja tveganja se izvede za vsak primer vnosa ali gojitve posebej, pri čemer se presoja
izvaja za vsako taksonomsko kategorijo, tudi nižjo od vrste. Presoja se izvaja tudi za
posamezne dele rastlin ali živali, ki se lahko samostojno razmnožujejo na kakršenkoli način.
(2) Vnos po prejšnjem odstavku je enkratni vnos ali vnos, ki se izvede z večkratnimi, v naprej
določenimi delnimi vnosi v obdobju največ petih let.
(3) Ne glede na določbo prvega odstavka tega člena se presoja tveganja ne izvede za vsak
primer gojitve posebej, kadar isti predlagatelj goji živali iste taksonomske kategorije pod
istimi pogoji in na isti lokaciji v obdobju petih let od začetka gojitve.
(4) Glede na določbe prejšnjih dveh odstavkov se presoja tveganja v primeru ponovnega
vnosa ali gojitve po obdobju petih let od začetka prvotnega ali predhodnega vnosa ali
gojitve, za katero se je opravila presoja tveganja, izvede na podlagi prvotne presoje
tveganja, ki se dopolni z ugotovitvami o morebitnih posledicah, nastalih zaradi prvotnega ali
predhodnega vnosa ali gojitve.
4. člen
September 2011
(metoda, postopek)
(1) Presoja tveganja se izvaja na podlagi splošno priznanih strokovnih podatkov in
informacij, ki lahko vključuje podatke o presoji tveganja, ki je bila že opravljena za enak vnos
ali gojitev enake rastline ali živali v enakem ali primerljivem ekosistemu na drugih lokacijah.
(2) Ekosistem je primerljiv, kadar se niti njegova funkcija niti biotski in abiotski dejavniki
količinsko in kakovostno bistveno ne razlikujejo od ekosistema, v katerega se namerava
vnašati ali v njem gojiti.
(3) Podatki iz postopka presoje tveganja se ovrednotijo s količinskega in kakovostnega
vidika, s številčno določljivimi ali izmerljivimi elementi in tudi opisno.
5. člen
(vrednotenje)
(1) V postopku presoje tveganja se vrednotijo:
– lastnosti in značilnosti rastlin ali živali, katere se vnaša ali goji,
– značilnosti sprejemnega okolja z morebitnimi posebnostmi, s poudarkom na ohranjenosti
in naravovarstveni vrednosti sprejemnega okolja,
– potencialni vplivi rastlin in živali, katere se vnaša ali goji, na druge rastline ali živali in na
sprejemno okolje s poudarkom na zavarovanih, ogroženih, endemičnih, za delovanje
ekosistema ključnih in drugih rastlinah in živalih, ki bi jih vnos ali gojitev lahko prizadela, če
se oceni, da bi se ti vplivi dejansko uresničili,
– namen vnosa in gojitve.
(2) Pri vrednotenju vplivov na naravo je treba upoštevati predvsem nevarnost:
– zasedanja življenjskega prostora domorodnih vrst,
– izrinjanja in ogrožanja domorodnih vrst, vključno z ogrožanjem njihovega zdravja,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1331

1332
– križanja z domorodnimi vrstami in posledično izgube genskega materiala in genske
raznovrstnosti,
– izgube ali degradacije habitatov,
– pojava drugih nezaželenih posledic za naravo in biološko raznovrstnost.
(3) Pri vrednotenju se upošteva dejanske in možne, kratkoročne in dolgoročne ter
neposredne in posredne učinke vnosa ali gojitve na naravo.
6. člen
(poročilo)
(1) Pravna ali fizična oseba (v nadaljnjem besedilu: pooblaščenec) opravi presojo tveganja
pred vnosom ali gojitvijo. Obvezni sestavni del presoje tveganja je poročilo o presoji
tveganja (v nadaljnjem besedilu: poročilo).
(2) Sestavni deli poročila so opis uporabljene metodologije, opis tujerodne rastline ali živali,
opis sprejemnega okolja, opis nameravanega vnosa ali gojitve, ocena pričakovanih vplivov
na naravo in pričakovanih sprememb v naravi, predlog ukrepov, ki preprečujejo okrnitev
narave in sklepna ocena.
(3) V poročilu je treba navesti vse predpise, ki jih je treba upoštevati pri obravnavanem
vnosu ali gojitvi.
7. člen
(opis uporabljene metodologije)
(1) V poročilu se navedejo viri podatkov in informacij, ki so bili uporabljeni za pripravo
poročila, z oceno njihove uporabnosti, razpoložljivosti, kakovosti, ažurnosti, zadostnosti in
primernosti za obravnavani primer presoje tveganja.
(2) Izbrano metodo je treba v poročilu navesti in opisati tako, da je mogoče preveriti njeno
ustreznost. Navesti je treba razloge za izbor metode, oceniti njeno optimalnost, prednosti in
pomanjkljivosti, širšo uporabnost in izkušnje pri njeni uporabi v drugih primerih ter
primernost za obravnavani primer.
8. člen
(opis tujerodne rastline ali živali)
Opis tujerodne rastline ali živali mora vsebovati podatke o:
1. sistematski uvrstitvi vključno z vrstnim in rodovnim imenom s slovenskim in latinskim
poimenovanjem; če slovensko ime ne obstaja, je dovolj navedba latinskega imena,
2. območju naravne razširjenosti ter posebnostih podvrste ali populacije,
3. načinu razmnoževanja in razširjanja rastline ali živali,
4. genotipskih in fenotipskih lastnostih rastline ali živali, ki se vnaša ali goji, s poudarkom na
tistih lastnostih, ki bi lahko kakorkoli vplivale na posamezne rastline ali živali v sprejemnem
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
okolju, na različne populacije iste vrste rastlin ali živali, na druge vrste rastlin ali živali ali na
dinamiko ekosistema v celoti,
5. medsebojnih vplivih med vnešenimi in ostalimi že prisotnimi rastlinami ali živalmi s
poudarkom na tistih rastlinah ali živalih, ki bi jih vnos prizadel, in
September 2011
6. vplivih in posledicah vnosa ali gojitve iste vrste v drugih državah v primerljivem okolju.
9. člen
(opis sprejemnega okolja)
(1) Opis sprejemnega okolja, na katero lahko vnos ali gojitev vpliva, mora vsebovati podatke
o:
1. točni lokaciji vnosa ali gojitve,
2. klimatskih, zemljepisnih in ekoloških značilnostih in morebitnih posebnostih,
3. biotski raznovrstnosti vključno s seznamom rastlin ali živali, ki so prisotni in na katerih se
pričakuje vpliv ob vnosu ali gojitvi tujerodnih rastlin ali živali v to okolje,
4. naravni ohranjenosti sprejemnega okolja,
5. možnih posebnostih sprejemnega okolja, kot so večja ali manjša naravna stabilnost ali
ranljivost ter sposobnost samoregulacije in regeneracije,
6. bližini naravnih vrednot ali zavarovanih naravnih vrednot, ekološko pomembnih območij,
posebnih varstvenih območij, zavarovanih območij in habitatov ogroženih ali zavarovanih
vrst,
7. že prisotnih tujerodnih rastlinah ali živalih, vključno s podatki o njihovi količini in vplivu na
naravo,
8. prostorskih značilnostih z opisom zemljišča glede na reliefno razgibanost, rodovitnost,
stabilnost in nosilnost terena in hidrološke značilnosti lokacije, in
9. infrastrukturni opremljenosti in prometu na danem območju.
(2) Opis dejanskega stanja sprejemnega okolja se izdela na podlagi javnih podatkov iz
katastrov, zbirk in drugih baz podatkov, ki jih zbirajo in vodijo pristojni državni ali občinski
organi ali organizacije z javnimi pooblastili ali druge pooblaščene organizacije ter na podlagi
javno dostopnih recenziranih znanstvenih ali strokovnih del. Če ni javnih podatkov, jih lahko
zagotovi predlagatelj.
10. člen
(opis nameravanega vnosa ali gojitve)
Opis značilnosti vnosa ali gojitve mora vsebovati podatke o:
1. številu ali količini tujerodnih rastlin ali živali, ki se bodo vnašali ali gojili,
2. načinu vnosa ali gojitve,
3. predvideni velikosti območja, ki ga bo tujerodna rastlina ali žival naselila ali kjer se bo
gojila,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1333

1334
4. namenu vnosa ali gojitve,
5. značilnostih sprejemnega okolja, na katere bo vplival vnos ali gojitev,
6. velikosti širšega območja, kjer se pričakujejo posledice nameravanega vnosa ali gojitve,
7. rezultatih in informacijah o predhodnih vnosih in gojitvah rastlin ali živali, ki se vnašajo ali
gojijo v primerljivem ali drugačnem okolju, če informacije obstajajo,
8. velikosti prostora in skladnosti značilnosti prostora gojitve na primerljivih ali drugačnih
lokacijah, in
9. gradbenih in prostorskih, tehničnih in tehnoloških ter okoljskih značilnostih, namenjenih
zmanjšanju ali preprečitvi neželenih vplivov.
11. člen
(ocena pričakovanih vplivov na naravo)
(1) V poročilu se na podlagi opisov iz 8., 9. in 10. člena tega pravilnika ter vrednotenja vnosa
ali gojitve ocenijo vsi možni vplivi vnosa ali gojitve na naravo kot celoto in na vse njene
posamezne dele.
(2) V poročilu je treba navesti vse vplive, tudi tiste, ki jih izdelovalec poročila ocenjuje kot
nepomembne ali zanemarljive.
(3) V poročilu se posebej oceni:
1. verjetnost, da postane tujerodna rastlina ali žival stalno prisotna in invazivna v habitatu
ali širšem okolju, kamor se vnaša ali goji,
2. verjetnost, da se kakorkoli prizadenejo populacije že prisotnih rastlinskih in živalskih vrst,
ki zasedajo ekološko nišo, katero bo verjetno zasedla tujerodna rastlina ali žival,
3. verjetnost, da se kakorkoli prizadenejo populacije že prisotnih rastlinskih in živalskih vrst,
ključnih za ohranitev naravnega ravnotežja v ekosistemu, v katerega se vnaša ali goji
tujerodna rastlina ali žival,
4. verjetnost, da se kakorkoli prizadenejo populacije že prisotnih rastlinskih in živalskih vrst,
ki so potencialna hrana ali gostitelj tujerodni rastlini ali živali,
5. verjetnost, da se kakorkoli prizadene zavarovane ali ogrožene vrste in endemite,
6. možnost in potrebo določitve vmesnih izolacijskih pasov zaradi preprečitve morebitnega
širjenja tujerodnih rastlin ali živali ali njihovih nezaželenih vplivov,
7. možnost pojava neželenih in nepopravljivih posledic s količinskim ovrednotenjem,
8. verjetnost, da bi vnos ali gojitev neposredno negativno vplival na naravo ali njene dele ali
povzročil okrnitev narave na območjih sosednjih držav.
(4) V poročilu je treba oceniti pričakovane vplive vnosa ali gojitve v času trajanja vnosa ali
gojitve in po končanem vnosu ali po prenehanju gojitve ter potrebo po morebitnih posebnih
ukrepih po končanem vnosu ali po prenehanju gojitve.
12. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(opis posebnih opozoril, napotil, priporočil)
Če iz presoje tveganja izhaja, da pomeni vnos ali gojitev tveganje za naravo in so zaradi tega
potrebna posebna opozorila, napotila in priporočila ali drugi posebni ukrepi, je v poročilu
treba opisati potrebne ukrepe in območje, na katerem so ti potrebni, ter oceniti njihovo
ustreznost.
13. člen
(okrnitev narave)
(1) V poročilu je treba oceniti verjetnost okrnitve narave, ki bi nastala zaradi premajhnega
poznavanja vpliva tujerodne rastlinske in živalske vrste ali nenadzorovanega razvoja
dogodkov ter oceniti predvidene ukrepe nadzora, ki naj bi preprečili ali zmanjšali tveganje
okrnitve narave.
(2) V poročilu je treba navesti:
1. vrste, količino in lastnosti rastlin ali živali ter predvideno ravnanje in ukrepe med njihovo
uporabo, skladiščenjem, prevozom ali odstranitvijo,
2. možne in predvidene ukrepe za zmanjšanje možnosti okrnitve narave,
3. scenarij okrnitve narave, ki bi se lahko zgodila, vključno z navedbo verjetnosti, površine
prizadetega območja in posledic za ljudi in okolje,
4. potrebne intervencijske ukrepe za zmanjšanje ali preprečitev posledic okrnitve narave.
14. člen
(sklepna ocena)
Poročilo mora imeti sklepno oceno. V sklepni oceni je treba ugotoviti:
1. da zaradi vnosa ali gojitve ne bo prišlo do ogrožanja naravnega ravnovesja ali biotske
raznovrstnosti ali
2. da bo zaradi vnosa ali gojitve prišlo do ogrožanja ali spremembe naravnega ravnovesja ali
biotske raznovrstnosti in okrnitve narave ali
3. da bi lahko vnos ali gojitev spremenila naravno ravnovesje ali biotsko raznovrstnost, a je
tveganje za naravo sprejemljivo, pričakovano in obvladljivo. V tem primeru se določi pogoje
in obseg vnosa, način obvladovanja tveganja in izvajanja ukrepov, način sanacije v primeru
škode, izvajanje spremljanja in nadzora ter poročanje o rezultatih in posledicah vnosa in
gojitve.
15. člen
(opozorila glede celovitosti vnosa ali gojitve, priporočila)
Če pooblaščenec oceni, da značilnosti vnosa ali gojitve glede na pričakovane vplive na
naravo in naravovarstvene ukrepe niso celovito določene, mora to navesti v sklepnem delu
poročila.
16. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1335

1336
(podatki o pooblaščencu)
(1) Poročilo mora vsebovati podatke o pooblaščencu in o osebah, ki so sodelovale pri
izdelavi poročila ali njegovih delov.
(2) Poročilu mora biti priložena overjena kopija pooblastila za opravljanje presoje tveganja.
17. člen
(podpis)
Poročilo in vse njegove sestavne dele mora s svojim podpisom potrditi oseba, ki je pri
pooblaščencu odgovorna za pripravo poročila.
18. člen
(grafični prikaz)
(1) Sestavni del poročila mora biti tudi karta, na kateri je označena točna lokacija in kjer so
prikazane posamezne značilnosti in posebnosti dejanskega sprejemnega okolja na ožjem
območju vnosa ali gojitve in prostorske značilnosti vplivnega območja, naravne vrednote,
ekosistemi, ekološko pomembna območja in geografske značilnosti.
(2) Vsi rezultati meritev, grafikoni, tabele in druga dokumentacija, ki zaradi svoje obsežnosti
ali drugih vzrokov ni bila vključena v poročilo, se prikaže v posebnih prilogah.
19. člen
(evidenca)
(1) Ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave (v nadaljnjem besedilu: ministrstvo), vodi
evidenco presoj tveganja za naravo. Javnost ima pravico do informacij iz evidence.
(2) Evidenca obsega naslednje podatke:
1. ime rastline ali živali, vključno s sistematsko uvrstitvijo, za katero se je opravila presoja
tveganja,
2. število ali količina rastlin ali živali, ki se je vnesla ali se goji,
3. točno lokacijo, kamor se tujerodne rastline ali živali vnašajo ali kjer se živali gojijo,
4. namen vnosa ali gojitve,
5. ime predlagatelja presoje tveganja,
6. ime pooblaščenca, ki je opravil presojo tveganja,
7. povzetek presoje tveganja.
(3) Evidenca se hrani trajno.
III. POOBLASTILO
20. člen
(pooblastilo)
(1) Pooblastilo za presojo tveganja lahko pridobi pravna ali fizična oseba.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(2) Pooblastilo iz prejšnjega odstavka izda ministrstvo.
21. člen
(pravna in fizična oseba)
Pravna ali fizična oseba lahko pridobi pooblastilo, če izpolnjuje naslednje pogoje:
1. da je gospodarska družba ali zavod ali samostojni podjetnik,
2. da je registrirana za dejavnost raziskovanja s področja naravoslovja in tehnologije,
3. da ima najmanj ena oseba, ki je pri pravni osebi ali samostojnem podjetniku odgovorna za
izvedbo presoje tveganja, univerzitetno izobrazbo s področja naravoslovnih znanosti,
4. da je oseba iz prejšnje točke v zadnjih desetih letih kot nosilec objavila najmanj eno
znanstveno delo ali dva recenzirana strokovna članka, s katerimi izkazuje poznavanje
ekologije in biologije rastlinske ali živalske skupine, za katero bo opravlja presojo tveganja.
22. člen
(vloga)
(1) Pooblastilo se pridobi na podlagi vloge za pridobitev pooblastila (v nadaljnjem besedilu:
vloga) pri ministrstvu. Seznam objavljenih del je priloga vlogi.
(2) Pooblastilo se pridobi za določene rastlinske ali živalske vrste, za katere se bo opravljala
presoja tveganja za naravo.
(3) Pooblastilo se lahko pridobi za izvajanje presoje tveganja za naslednje skupine:
– kopenski sesalci,
– morski sesalci,
– ptiči,
– dvoživke in plazilci,
– sladkovodne ribe,
– morske ribe,
– žuželke,
– ostali kopenski nevretenčarji,
– ostali morski nevretenčarji,
– ostali sladkovodni nevretenčarji,
– praprotnice in semenke,
– mahovi,
– sladkovodne alge,
– morske alge,
– glive,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1337

1338
– bakterije.
(4) Pravna ali fizična oseba lahko predlaga eno ali več skupin, za katero želi pridobiti
pooblastilo za opravljanje presoje tveganja.
23. člen
(veljavnost pooblastila, podaljšanje)
(1) Pooblastilo se izda za dobo petih let.
(2) Pooblastilo se lahko pred iztekom veljavnosti podaljša na podlagi vloge za podaljšanje
pooblastila pod enakimi pogoji, kot je bilo podeljeno.
(3) O vsaki spremembi izpolnjevanja pogojev iz 21. člena tega pravilnika mora pooblaščenec
obvestiti ministrstvo v roku osmih dni.
24. člen
(odvzem)
Ministrstvo lahko pooblaščeni osebi pred iztekom veljavnosti pooblastilo odvzame, če
ugotovi:
1. da ne izpolnjuje več pogojev iz 21. člena tega pravilnika ali
2. da opravljena presoja tveganja in vsebina poročila ne ustrezata zahtevam tega pravilnika.
25. člen
(seznam)
(1) Ministrstvo vodi seznam izdanih pooblastil.
(2) Seznam iz prejšnjega odstavka vsebuje najmanj naslednje podatke:
1. ime in sedež pravne ali fizične osebe,
2. datum izdaje pooblastila,
3. skupino rastlin ali živali, za presojo tveganja katerih je pooblaščena oseba pridobila
pooblastilo,
4. podatke o presoji tveganja, ki jo je pooblaščena oseba že opravila vključno z imenom in
izobrazbo odgovorne oseba za posamezno presojo tveganja,
5. doba trajanja pooblastila.
26. člen
(izbira pooblaščenca)
Predlagatelj vnosa ali gojitve tujerodnega organizma izbere pooblaščenca za izvedbo
presoje tveganja iz seznama, ki ga vodi ministrstvo.
IV. PREHODNA IN KONČNA DOLOČBA
27. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Ministrstvo en mesec po uveljavitvi tega pravilnika objavi javni poziv za pridobitev
pooblastila za opravljanje presoje tveganj za naravo.
28. člen
September 2011
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 354-06–7/2002
Ljubljana, dne 8. maja 2002.
mag. Janez Kopač l. r.
Minister
za okolje in prostor
1. člen
SI181 - Pravilnik o prosto živečih živalskih vrstah, za katere ni treba pridobiti
dovoljenja za gojitev; Rules on wild animal species not requiring a permit for
captive breeding
Ta pravilnik določa prosto živeče živalske vrste, za katere ni treba pridobiti dovoljenja za
gojitev živali domorodnih in tujerodnih vrst (v nadaljnjem besedilu: živali vrst), ker ne
ogrožajo domorodnih živalskih vrst.
2. člen
Dovoljenja za gojitev ni treba pridobiti za živali vrst:
1. sesalcev (Mammalia):
– činčila (Chinchilla spp.) – samo za osebke udomačene oblike,
– damjak (Dama dama),
– ki so divjad v skladu s predpisi, ki urejajo divjad in lovstvo, ter se gojijo v oborah s
posebnim namenom;
2. ptic (Aves):
– jerebica (Perdix perdix),
– raca mlakarica (Anas platyrhynchos),
– fazan (Phasianus colchicus),
– Geopelia cuneata,
– noj (Struthio camelus), razen osebkov, ki pripadajo populacijam Alžirije, Burkine Faso,
Kameruna, Srednjeafriške republike, Čada, Malija, Mavretanije, Maroka, Nigra, Nigerije,
Senegala in Sudana,
– iz reda pevcev (Passeriformes), določenih v Prilogi 1, ki je sestavni del tega pravilnika, in
– iz reda papig (Psittaciformes), določenih v Prilogi 2, ki je sestavni del tega pravilnika, ter se
ne gojijo za komercialne namene;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1339

1340
3. rib (Pisces), ki se gojijo v skladu z zakonom, ki ureja sladkovodno ribištvo, in zakonom, ki
ureja morsko ribištvo:
– šarenka (Oncorhynchus mykiss),
– potočna zlatovčica (Salvelinus fontinalis),
– gojeni krap (Cyprinus carpio),
– beli amur (Ctenopharyngodon idella),
– srebrni tolstolobik (Hypophthalmichthys molitrix),
– sivi tolstolobik (Aristichthys nobilis),
– ki so lokalno prisotne domorodne vrste Jadranskega povodja, katere se namerava gojiti na
območju Jadranskega povodja za prehrano ali za okrasne ribe,
– ki so lokalno prisotne domorodne vrste Donavskega povodja, katere se namerava gojiti na
območju Donavskega povodja za prehrano ali za okrasne ribe, in
– ki so nezavarovane domorodne vrste in se pojavljajo v Jadranskem morju;
4. nevretenčarjev (Invertebrata):
– ki so nezavarovane in se uporabljajo v znanstveno-raziskovalne, vzgojno izobraževalne ali
biomedicinske namene (laboratorijske raziskave) oziroma za prehrano živali ali za predelavo
organske mase, in
– ki so nezavarovane domorodne vrste in se pojavljajo v Jadranskem morju.
3. člen
(1) Dovoljenja za gojitev živali vrst ni treba pridobiti za gojenje:
– živali kopenskih vrst, razen ptic, z območjem naravne razširjenosti samo med 20.
vzporednikom severne in 20. vzporednikom južne geografske širine, ki niso zavarovane z
ratificiranimi mednarodnimi sporazumi ali predpisi Evropske unije na področju varstva
rastlinskih in živalskih vrst ali niso uvrščene v kategorije ogroženosti Ex, Ex?, E ali V, katerih
lastnosti so določene v predpisu, ki uvršča ogrožene rastlinske in živalske vrste v rdeči
seznam, in
– živali vrst celinskih voda, z območjem naravne razširjenosti samo med 20. vzporednikom
severne in 20. vzporednikom južne geografske širine, ki niso zavarovane z ratificiranimi
mednarodnimi sporazumi ali predpisi Evropske unije na področju varstva rastlinskih in
živalskih vrst ali niso uvrščene v kategorije ogroženosti Ex, Ex?, E ali V, katerih lastnosti so
določene v predpisu, ki uvršča ogrožene rastlinske in živalske vrste v rdeči seznam.
(2) Pravne ali fizične osebe, ki nameravajo gojiti živali vrst iz prejšnjega odstavka, morajo
pred začetkom gojitve o tem pisno obvestiti ministrstvo, pristojno za ohranjanje narave.
PREHODNA IN KONČNA DOLOČBA
4. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
Postopki za izdajo dovoljenja za gojitev živali domorodnih ali tujerodnih vrst, začeti pred
uveljavitvijo tega pravilnika, za katere v skladu s tem pravilnikom ni treba pridobiti
dovoljenja za gojitev, se ustavijo po uradni dolžnosti.
5. člen
September 2011
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 0071-180/2006
Ljubljana, dne 21. maja 2007
EVA 2006-2511-0191
Janez Podobnik l.r.
Minister
za okolje in prostor
PRILOGA 1
Prosto živeče vrste ptic iz reda pevcev (Passeriformes), za
katere ni treba pridobiti dovoljenja za gojitev.
+--------------------------+-----------------------------------+
| DRUŽINA | VRSTA |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| ZNANSTVENO | SLOVENSKO | ZNANSTVENO IME | SLOVENSKO IME |
| IME | IME | | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Emberizidae |strnadi |Paroaria baeri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Paroaria capitata| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Paroaria coronata| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Paroaria | |
| | |dominicana | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Paroaria gularis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1341

1342
|Estrildidae |astrilde |Amadina | |
| | |erythrocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Amadina fasciata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Erythrura | |
| | |gouldiae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Erythrura prasina| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Erythrura | |
| | |psittacea | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Erythrura | |
| | |trichroa | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lagonosticta | |
| | |senegala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lonchura | |
| | |punctulata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lonchura striata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neochmia modesta | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neochmia | |
| | |ruficauda | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poephila | |
| | |acuticauda | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |Poephila cincta | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poephila | |
| | |personata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Stagonopleura | |
| | |guttata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Taeniopygia | |
| | |bichenovii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Taeniopygia | |
| | |guttata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Uraeginthus | |
| | |bengalus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Fringilidae |ščinkavci |Carduelis | |
| | |magellanica | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Carpodacus | |
| | |mexicanus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Serinus alario | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Serinus canaria | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Serinus | |
| | |leucopygius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Serinus | |
| | |mozambicus | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1343

1344
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Passeridae | |Passer luteus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Ploceidae |tkalci |Euplectes | |
| | |franciscanus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Euplectes orix | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Ploceus | |
| | |vitellinus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Thraupidae | |Tangara guttata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Tangara gyrola | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Viduidae | |Vidua chalybeata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua codringtoni| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua fischeri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua funerea | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua hypocherina| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua interjecta | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua larvaticola| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua macroura | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua maryae | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua obtusa | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua paradisaea | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua | |
| | |purpurascens | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua raricola | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua regia | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua togoensis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Vidua wilsoni | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
PRILOGA 2
Prosto živeče vrste ptic iz reda papig (Psittaciformes), za
katere ni treba pridobiti dovoljenja za gojitev.
+--------------------------+-----------------------------------+
| DRUŽINA | VRSTA |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| ZNANSTVENO | SLOVENSKO | ZNANSTVENO IME | SLOVENSKO IME |
| IME | IME | | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
|Psittacidae |papige |Agapornis canus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
| | |fischeri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1345

1346
| | |lilianae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
| | |personatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
| | |pullarius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
| | |roseicollis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis | |
| | |swindernianus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Agapornis taranta| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Alisterus | |
| | |chloropterus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Alisterus | |
| | |scapularis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aprosmictus | |
| | |erythropterus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aprosmictus | |
| | |jonquillaceus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |acuticaudata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga aurea | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |auricapilla | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga cactorum| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |canicularis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |erythrogenys | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga finschi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |holochlora | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga jandaya | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |leucophthalmus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga mitrata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga nana | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga pertinax| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |rubritorquis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1347

1348
| | |solstitialis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |holochlora | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga wagleri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Aratinga | |
| | |weddellii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Barnardius | |
| | |barnardi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Barnardius | |
| | |zonarius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Bolbopsittacus | |
| | |lunulatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Bolborhynchus | |
| | |lineola | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Bolborhynchus | |
| | |orbygnesius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
| | |chiriri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
| | |chrysopterus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |cyanoptera | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
| | |jugularis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
| | |sanctithomae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris tirica| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Brotogeris | |
| | |versicolurus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cacatua | |
| | |ophthalmica | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cacatua | |
| | |pastinator | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cacatua | |
| | |tenuirostris | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Calyptorhynchus | |
| | |lathami | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Chalcopsitta atra| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Chalcopsitta | |
| | |duivenbodei | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Chalcopsitta | |
| | |scintillata | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1349

1350
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |josefinae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |margarethae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna meeki | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |multistriata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna papou | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |placentis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |pulchella | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |rubrigularis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |rubronotata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Charmosyna | |
| | |wilhelminae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Coracopsis nigra | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Coracopsis vasa | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cyanoliseus | |
| | |patagonus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cyanoramphus | |
| | |auriceps | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Cyclopsitta | |
| | |gulielmitertii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Diopsittaca | |
| | |nobilis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Enicognathus | |
| | |ferrugineus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Enicognathus | |
| | |leptorhynchus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Eolophus | |
| | |roseicapillus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Eos bornea | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Eos reticulata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Eos semilarvata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Eos squamata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Forpus coelestis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1351

1352
| | |Forpus | |
| | |conspicillatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Forpus | |
| | |cyanopygius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Forpus passerinus| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Forpus sclateri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Forpus | |
| | |crassirostris | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Geoffroyus | |
| | |geoffroyi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Geoffroyus | |
| | |heteroclitus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Geoffroyus | |
| | |simplex | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Glossopsitta | |
| | |concinna | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Glossopsitta | |
| | |porphyrocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Glossopsitta | |
| | |pusilla | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Graydidascalus | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |brachyurus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Hapalopsittaca | |
| | |melanotis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |amabilis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |aurantiifrons | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |beryllinus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus exilis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |galgulus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |philippensis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |pusillus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |sclateri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |stigmatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus tener | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1353

1354
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Loriculus | |
| | |vernalis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lorius | |
| | |albidinuchus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lorius | |
| | |chlorocercus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lorius | |
| | |hypoinochrous | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Lorius lory | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Melopsittacus | |
| | |undulatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Micropsitta | |
| | |bruijnii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Micropsitta | |
| | |finschii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Micropsitta | |
| | |geelvinkiana | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Micropsitta | |
| | |keiensis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Micropsitta meeki| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |Micropsitta pusio| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Myiopsitta | |
| | |monachus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Nandayus nenday | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Nannopsittaca | |
| | |dachilleae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Nannopsittaca | |
| | |panychlora | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neophema | |
| | |chrysostoma | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neophema elegans | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neophema | |
| | |petrophila | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neophema | |
| | |pulchella | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neophema | |
| | |splendida | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neopsephotus | |
| | |bourkii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neopsittacus | |
| | |musschenbroekii | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1355

1356
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Neopsittacus | |
| | |pullicauda | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Nymphicus | |
| | |hollandicus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Oreopsittacus | |
| | |arfaki | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Orthopsittaca | |
| | |manilata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Phigys solitarius| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionites | |
| | |leucogaster | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionites | |
| | |melanocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionopsitta | |
| | |aurantiocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionopsitta | |
| | |barrabandi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionopsitta caica| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionopsitta | |
| | |haematotis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |Pionopsitta | |
| | |pulchra | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionopsitta | |
| | |vulturina | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus | |
| | |chalcopterus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus fuscus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus | |
| | |maximiliani | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus menstruus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus senilis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus sordidus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pionus | |
| | |tumultuosus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Platycercus | |
| | |adscitus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Platycercus | |
| | |caledonicus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Platycercus | |
| | |elegans | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1357

1358
| | |Platycercus | |
| | |eximius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Platycercus | |
| | |icterotis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Platycercus | |
| | |venustus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |crassus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |cryptoxanthus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |flavifrons | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |gulielmi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |meyeri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |robustus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |rueppellii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |rufiventris | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Poicephalus | |
| | |senegalus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Polytelis | |
| | |alexandrae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Polytelis | |
| | |anthopeplus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Polytelis | |
| | |swainsonii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Propyrrhura | |
| | |auricollis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus | |
| | |discurus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus | |
| | |flavicans | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus mada | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus | |
| | |montanus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus | |
| | |platurus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prioniturus | |
| | |waterstradti | |
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1359

1360
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prosopeia | |
| | |personata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Prosopeia | |
| | |tabuensis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psephotus | |
| | |haematonotus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psephotus varius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pseudeos fuscata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psilopsiagon | |
| | |aurifrons | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psilopsiagon | |
| | |aymara | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacella | |
| | |brehmii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacella | |
| | |madaraszi | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacella | |
| | |modesta | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacella picta| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |alexandri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |calthropae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |caniceps | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |cyanocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |derbiana | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |eupatria | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |finschii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |himalayana | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |krameri | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittacula | |
| | |roseata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittaculirostris| |
| | |desmarestii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1361

1362
| | |Psittaculirostris| |
| | |edwardsii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psitteuteles | |
| | |goldiei | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psitteuteles iris| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psitteuteles | |
| | |versicolor | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Psittinus | |
| | |cyanurus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Purpureicephalus | |
| | |spurius | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura devillei| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura egregia | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura | |
| | |frontalis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura | |
| | |hoematotis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura | |
| | |hoffmanni | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura lepida | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
| | |Pyrrhura melanura| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura molinae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura picta | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura | |
| | |rhodocephala | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Pyrrhura rupicola| |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Tanygnathus | |
| | |lucionensis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Tanygnathus | |
| | |megalorynchos | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Tanygnathus | |
| | |sumatranus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Touit batavica | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Touit | |
| | |dilectissimus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Touit huetii | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Touit purpurata | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |chlorolepidotus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1363

1364
| | |Trichoglossus | |
| | |euteles | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |flavoviridis | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |haematodus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |johnstoniae | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |ornatus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Trichoglossus | |
| | |rubiginosus | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
| | |Triclaria | |
| | |malachitacea | |
+-------------+------------+-----------------+-----------------+
SI182 - Pravilnik o ukrepih in postopkih za preprečevanje vnosa in širjenja
škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov;
Rules on measures and methods with regard to introduction and spread of
harmful organisms to plants, plant products and other regulated articles
I. SPLOŠNE DOLOČBE
1. člen
(vsebina)
(1) Ta pravilnik določa za izvedbo Direktive št. 2000/29/ES (UL L 169, 10. 7. 2000), Direktive
št. 69/466/EGS (UL L 323/5, 24. 12. 1969) in Direktive št. 74/647/EGS (UL L 352/41, 28. 12.
1974), v njihovem vsakokrat veljavnem besedilu, ukrepe za preprečevanje vnosa in širjenja
škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov na območju
Republike Slovenije kot dela Evropske skupnosti (v nadaljnjem besedilu: Skupnost); sezname
škodljivih organizmov, rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, na katere
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
se ti ukrepi nanašajo; postopke ob uvozu, izvozu in tranzitu ter način uradnega pregleda;
obliko in vsebino fitosanitarnega spričevala in fitosanitarnega spričevala za ponovni izvoz;
vsebino vloge, pogoje za izdajo fitosanitarnih spričeval in ukrepe v primeru neizpolnjevanja
fitosanitarnih zahtev.
(2) Kadar se ta pravilnik sklicuje na predpise Skupnosti, se njihove določbe uporabljajo v
njihovem vsakokratnem veljavnem besedilu, ki je v slovenskem in angleškem jeziku, v pisni
in elektronski obliki na vpogled pri Fitosanitarni upravi Republike Slovenije (v nadaljnjem
besedilu: uprava) ter na njeni spletni strani.
2. člen
September 2011
(pomen izrazov)
Poleg izrazov, uporabljenih v zakonu, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin, se v tem pravilniku
uporabijo tudi naslednji izrazi:
1. pošiljka ali del pošiljke (v nadaljnjem besedilu: pošiljka) je količina rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki jo spremlja eno fitosanitarno spričevalo ali drug
predpisan ekvivalenten dokument ali žig. Pošiljko sestavlja ena ali več partij;
2. partija je število enot rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, ki se jih
da identificirati s homogenostjo njihove sestave in izvora, in je del pošiljke;
3. tretje države so države, ki niso članice Evropske unije.
3. člen
(seznami)
Seznami škodljivih organizmov ter seznami rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov, ki jih ureja zakon o zdravstvenem varstvu rastlin, so določeni s Prilogami I, II, III,
IV, V in VI Direktive Sveta št. 2000/29/ES.
Člen
(splošni ukrepi za območje Skupnosti)
Za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, je na območju Skupnosti:
– prepovedan vnos in širjenje škodljivih organizmov s seznama I.A iz Priloge I, del A Direktive
Sveta št. 2000/29/ES;
– prepovedan vnos in širjenje škodljivih organizmov s seznama II.A iz Priloge II, del A
Direktive Sveta št. 2000/29/ES, če so navzoči na določenih rastlinah in rastlinskih proizvodih,
navedenih v tem delu priloge;
– prepovedan vnos rastlin in rastlinskih proizvodov s seznama III.A iz Priloge III, del A
Direktive Sveta št. 2000/29/ES, če izvirajo iz določenih držav, navedenih v tem delu priloge;
– prepovedan vnos in premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov s seznama IV.A iz Priloge IV, del A Direktive Sveta št. 2000/29/ES, če niso
izpolnjene posebne zahteve, navedene v tem delu priloge;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1365

1366
– obvezen uradni pregled na mestu pridelave pred premeščanjem za rastline, rastlinske
proizvode in nadzorovane predmete s seznama V.A.I iz Priloge V, del A, razdelek I Direktive
Sveta št. 2000/29/ES, če izvirajo v Skupnosti in katere mora spremljati rastlinski potni list;
– obvezen uradni pregled na vstopnem mestu v Skupnost za rastline, rastlinske proizvode in
nadzorovane predmete s seznama V.B.I iz Priloge V, del B, razdelek I Direktive Sveta št.
2000/29/ES, če izvirajo iz tretjih držav in katere mora spremljati fitosanitarno spričevalo ali
drug predpisan ekvivalenten dokument ali žig;
– možna uporaba posebnih ukrepov v skladu z zakonom, ki ureja zdravstveno varstvo
rastlin, ki jih uprava lahko določi proti škodljivim organizmom, ki praviloma napadajo
skladiščene rastline in rastlinske proizvode, zlasti tiste s seznama VI iz Priloge VI Direktive
Sveta št. 2000/29/ES.
5. člen
(splošni ukrepi za varovana območja)
(1) Za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov, je na varovanih območjih Skupnosti:
– prepovedan vnos in širjenje škodljivih organizmov s seznama I.B iz Priloge I, del B Direktive
Sveta št. 2000/29/ES;
– prepovedan vnos in širjenje škodljivih organizmov s seznama II.B iz Priloge II, del B
Direktive Sveta št. 2000/29/ES, če so navzoči na določenih rastlinah in rastlinskih proizvodih,
navedenih v tem delu priloge;
– prepovedan vnos rastlin in rastlinskih proizvodov s seznama III.B iz Priloge III, del B
Direktive Sveta št. 2000/29/ES;
– prepovedan vnos rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama
IV.B iz Priloge IV, del B Direktive Sveta št. 2000/29/ES, če niso izpolnjene posebne zahteve,
navedene v tem delu priloge;
– obvezen uradni pregled na mestu pridelave pred premeščanjem za rastline, rastlinske
proizvode in nadzorovane predmete s seznama V.A.II iz Priloge V, del A, razdelek II Direktive
Sveta št. 2000/29/ES, če izvirajo v Skupnosti in katere mora spremljati rastlinski potni list,
veljaven za določeno varovano območje;
– obvezen uradni pregled na vstopnem mestu v Skupnost za rastline, rastlinske proizvode in
nadzorovane predmete s seznama V.B.II iz Priloge V, del B, razdelek II Direktive Sveta št.
2000/29/ES, če izvirajo iz tretjih držav in katere mora spremljati fitosanitarno spričevalo ali
drug predpisan ekvivalenten dokument ali žig.
(2) Posamezen ukrep iz posamezne priloge iz tega člena se nanaša le na določeno varovano
območje, navedeno v pripadajočem delu teh prilog.
6. člen
(dodatni ukrepi)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Poleg posebnih fitosanitarnih zahtev s seznama IV.A Direktive Sveta 2000/29/ES, ki
morajo biti izpolnjene za uvoz in premeščanje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov, se lahko rastline iz rodu Dianthus L. daje v promet, če niso kontaminirane z
nageljnovim zavijačem Cacoecimorpha pronubana Hb in Epichoristodes acerbella (Walk.)
Diak.) oziroma so bile rastline tretirane proti njim.
(2) Ne glede na določbe prejšnjega odstavka se lahko rezane nageljnove cvetove, rahlo
kontaminirane z nageljnovim zavijačem, daje v promet v času od 16. oktobra do 30. aprila.
(3) Poleg posebnih fitosanitarnih zahtev s seznama IV.A.II Direktive Sveta 2000/29/ES, ki
morajo biti izpolnjene za premeščanje rastlin, se lahko rastline za saditev iz rodov: Acer L.,
Cotoneaster Ehrh., Crataegus L., Cydonia Mill., Euonymus L., Fagus L., Juglans L., Ligustrum
L., Malus Mill., Populus L., Prunus L., Pyrus L., Ribes L., Rosa L., Salix L., Sorbus L., Syringa L.,
Tilia L., Ulmus L., Vitis L., daje v promet, če niso napadene z ameriškim kaparjem
(Quadraspidiotus perniciosus Comst.). V nasprotnem primeru fitosanitarni inšpektor za
preprečitev njegovega širjenja odredi:
September 2011
– uničenje vseh močno napadenih rastlin v drevesnicah ali trsnicah,
– tretiranje preostalih rastlin, ki rastejo na napadenem območju in so napadene ali zanje
obstaja sum, da so napadene.
7. člen
(odločbe Evropske Komisije)
(1) Poleg ukrepov in postopkov predpisanih s tem pravilnikom se pri uvozu iz tretjih držav
uporabljajo tudi določbe Odločb Evropske Komisije:
– 2004/4/ES o pooblastitvi držav članic, da sprejmejo začasne ukrepe proti razširjanju
bakterije Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith iz Egipta,
– 2001/219/ES o začasnih ukrepih glede lesenega pakirnega materiala, ki je delno ali v celoti
iz iglavcev, ki izvirajo iz Kanade, Kitajske, Japonske in Združenih držav Amerike,
– 1999/355/ES o ukrepih proti vnosu škodljivega organizma Anoplophora glabripennis
(Motschulsky),
– 98/109/ES o pooblastitvi držav članic, da sprejmejo začasne ukrepe proti razširjanju
resarja Thrips palmi Karny iz Tajske,
– 2004/95/ES o pooblastitvi držav članic, da sprejmejo odstopanja od zahtev za fitosanitarna
spričevala Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi s toplotno obdelanim lesom iglavcev s
poreklom iz Kanade.
(2) Podrobnejša navodila za izvedbo določb iz prejšnjega odstavka določi predstojnik
uprave.
8. člen
(fitosanitarno spričevalo)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1367

1368
(1) Fitosanitarno spričevalo je potrdilo o zdravstvenem stanju rastlin, ki ga izda državna
organizacija za varstvo rastlin ali pristojni organ, ki deluje v njenem imenu.
(2) Fitosanitarno spričevalo mora izpolnjevati naslednje pogoje:
– izdano sme biti največ 14 dni pred odpremo pošiljke;
– natisnjeno mora biti na obrazcih, določenih v mednarodni konvenciji, ki ureja varstvo
rastlin, v enem izmed uradnih jezikov Evropske unije;
– izpolnjeno mora biti v angleškem, francoskem, nemškem ali slovenskem jeziku ali v jezikih
sosednjih držav Republike Slovenije, s tiskanimi ali natisnjenimi črkami;
– poleg trgovskega imena mora biti navedeno tudi botanično ime rastlin in rastlinskih
proizvodov, ki mora biti natisnjeno v latinščini;
– v njem ne sme biti nič izbrisano; mesta ki so prečrtana, morajo biti overjena in čitljiva; v že
podpisanem fitosanitarnem spričevalu se ne sme ničesar dodati ali spremeniti;
– na kopiji mora biti navedeno, da gre za kopijo in da se ujema z izvirnikom;
– vsebovati mora »Dopolnilno izjavo«, če je v seznamih IV.A.I oziroma IV.B Direktive Sveta
2000/29/ES tako določeno; v tem primeru se kot dopolnilno izjavo navede sklic na tisto
posebno fitosanitarno zahtevo iz tega seznama, katere izpolnjevanje fitosanitarno
spričevalo potrjuje.
(3) Spričevalo v elektronski obliki se lahko prizna, če izpolnjuje zahteve, določene za tako
obliko spričevala v skladu s fitosanitarnimi standardi po mednarodni konvenciji, ki ureja
varstvo rastlin.
(4) Ne glede na določbe druge alinee drugega odstavka tega člena se za izvirno fitosanitarno
spričevalo šteje vsak dokument ne glede na obliko, če vsebuje podatke iz obrazcev,
določenih v mednarodni konvenciji, ki ureja varstvo rastlin, in če takšno vrsto dokumenta
kot veljavnega sprejme Evropska komisija.
II. UVOZ POŠILJK
9. člen
(uvoz)
(1) Pošiljke s seznamov V.B.I in V.B.II Direktive Sveta 2000/29/ES, ki se uvažajo v Skupnost,
morajo biti uradno pregledane in jih mora spremljati izvirno fitosanitarno spričevalo.
(2) Fitosanitarno spričevalo mora biti izdano v državi porekla rastlin, rastlinskih proizvodov
in nadzorovanih predmetov. Izjemoma je fitosanitarno spričevalo lahko izdano tudi v državi,
ki ni država porekla, v primeru uvoza lesa in drugih primerih, če se lahko zagotovi
izpolnjevanje posebnih fitosanitarnih zahtev s seznama IV.A.I oziroma v primeru uvoza v
določeno varovano območje tudi s seznama IV.B Direktive Sveta 2000/29/ES.
10. člen
(uvoz majhnih količin)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Določbe prvega odstavka prejšnjega člena tega pravilnika se ne uporabljajo za uvoz
majhnih količin rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama V.B.I in
V.B.II Direktive Sveta 2000/29/ES, ki izvirajo iz evropskih držav in ki jih v Republiko Slovenijo
prinesejo fizične osebe.
September 2011
(2) Za majhne količine se šteje:
– sadje in surove vrtnine (z izjemo krompirja): skupaj 5 kg;
– rezano cvetje in deli rastlin, povezani v šopek ali venec: 1 šopek ali venec;
– seme (z izjemo semenskega krompirja) v izvirnem pakiranju, ki ni namenjeno za prodajo:
skupaj 0,5kg;
– okrasne čebulice in gomolji: skupaj 5 kg;
– novoletne jelke brez korenin: 1 kos;
– sobne rastline, lončnice (z izjemo bonsaija): skupaj 3 rastline;
– balkonske rastline, neolesenele okrasne grmovnice: skupaj 10 rastlin.
(3) Določbe tega člena ne veljajo za rastline, rastlinske proizvode in nadzorovane predmete
s seznama III.A oziroma III.B Direktive Sveta 2000/29/ES.
11. člen
(prijava za uradni pregled)
(1) Uvoznik pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika vloži prijavo za uradni
pregled pri fitosanitarnemu inšpektorju, na vstopnem mestu, kjer poteka uvoz.
(2) Prijava se vloži pisno s predložitvijo vseh listin, ki spremljajo pošiljko in mora vsebovati
zlasti:
– ime oziroma firma in naslov oziroma sedež izvoznika pošiljke;
– ime oziroma firma in naslov oziroma sedež prejemnika pošiljke;
– vrsto in številko prevoznega sredstva;
– poreklo rastlin;
– vrsto rastlin, način in število pakiranj ter količino (kg, m3, kos);
– registrsko številko uvoznika;
– referenčno oznako fitosanitarnega spričevala oziroma ekvivalentnega dokumenta.
12. člen
(uradni pregled pošiljke)
(1) Uradni pregled pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika obsega:
– pregled listin,
– pregled istovetnosti pošiljke,
– zdravstveni pregled pošiljke in prevoznega sredstva.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1369

1370
(2) Podrobnejši obseg uradnega pregleda določi glavni inšpektor Inšpektorata Republike
Slovenije za kmetijstvo, gozdarstvo in hrano (v nadaljnjem besedilu: inšpektorat) z navodili v
obliki priročnika.
(3) V priročniku iz prejšnjega odstavka se upoštevajo:
– navodila predstojnika uprave glede zmanjšane pogostnosti opravljanja pregledov
istovetnosti pošiljke in zdravstvenih pregledov pri določenih pošiljkah, za katere je tako
odločila Evropska komisija,
– mnenja pooblaščenih izvajalcev zdravstvenega varstva rastlin in uprave glede stopnje
nevarnosti prenašanja škodljivih organizmov, ki se oceni na podlagi razpoložljivih
znanstvenih, strokovnih in tehničnih podatkov,
– izkušnje in ugotovitve fitosanitarne inšpekcije glede na podatke o poreklu pošiljke in
navzočnosti škodljivih organizmov v državi porekla, verodostojnosti fitosanitarnega
spričevala in podobno.
(4) Po končanem pregledu fitosanitarni inšpektor z odločbo dovoli ali zavrne uvoz. Na
spremne listine vpiše podatke o kraju in datumu pregleda, ki morajo biti podpisane in
overjene z žigom fitosanitarne inšpekcije.
13. člen
(pregled listin in istovetnosti pošiljke)
(1) S pregledom listin se preverja zlasti:
– da je uvoznik vpisan v register pridelovalcev, predelovalcev, uvoznikov in distributerjev
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, v skladu z zakonom, ki ureja
zdravstveno varstvo rastlin;
– da pošiljko spremlja veljavno fitosanitarno spričevalo ali drug ekvivalenten izviren
dokument ali žig, ki je določen kot ustrezen v skladu s fitosanitarnimi standardi po
mednarodni konvenciji, ki ureja varstvo rastlin;
– da pošiljka ne vsebuje rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s
seznama III.A oziroma v primeru uvoza v določeno varovano območje tudi s seznama III.B
Direktive Sveta 2000/29/ES;
– da pošiljka, ki je namenjena za poskusno in raziskovalno delo ter žlahtnjenje, izpolnjuje
pogoje, določene z zakonom, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin.
(2) Določbe prve alinee prejšnjega odstavka ne veljajo za primere enkratnega uvoza pošiljk
iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika, če gre za osebno premoženje fizičnih oseb
oziroma posameznikov, ki se po bivanju v tujini, daljšem od 6 mesecev, vračajo v Republiko
Slovenijo.
(3) Istovetnost pošiljke se preverja tako, da se vsebina pošiljke primerja s podatki iz
spremnih listin ter z oznakami na embalaži in pakiranjih.
14. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(zdravstveni pregled)
(1) Z zdravstvenim pregledom se ugotavlja zlasti:
– da rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti, njihova embalaža oziroma
prevozna sredstva, niso okuženi s škodljivimi organizmi s seznama I.A oziroma v primeru
uvoza v določeno varovano območje tudi s seznama I.B Direktive Sveta 2000/29/ES;
– da v primeru uvoza rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s seznama
II.A Direktive Sveta 2000/29/ES ti niso okuženi s škodljivimi organizmi s tega seznama,
oziroma v primeru uvoza rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov s
seznama II.B Direktive Sveta 2000/29/ES v določeno varovano območje, da niso okuženi s
škodljivimi organizmi s tega seznama;
– da rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti izpolnjujejo posebne fitosanitarne
zahteve s seznama IV.A.I oziroma v primeru uvoza v določeno varovano območje tudi s
seznama IV.B Direktive Sveta 2000/29/ES.
(2) Fitosanitarni inšpektor jemlje vzorce rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov za laboratorijske preiskave brez nadomestila za njihovo vrednost in o odvzetih
vzorcih izda potrdilo. Če je potrebno, vzorce zapečati s kleščami za pečatenje. Na eni strani
pečata je oznaka Ministrstva za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano s kratico "MKGP",
grafična podoba Republike Slovenije in oznaka inšpektorata s kratico "IRSKGH", na drugi
strani pa je oznaka Republike Slovenije s kratico "SI", grb Republike Slovenije in zaporedna
številka klešč.
15. člen
(prevoz do ustreznega skladiščnega prostora v državi)
(1) Če je namembni kraj pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika v Republiki
Sloveniji in je laboratorijska preiskava vzorcev iz drugega odstavka prejšnjega člena
dolgotrajnejša, na vstopnem mestu pa ni ustreznega skladiščnega prostora, lahko
fitosanitarni inšpektor po predhodnem dogovoru s carinskimi organi izda odločbo, s katero
odredi prevoz pošiljke do uradno določenega mesta oziroma ustreznega skladiščnega
prostora v notranjosti države, kjer pošiljka ostane pod carinskim nadzorstvom, dokler niso
znani rezultati laboratorijske preiskave. Pri takšnem prevozu je potrebno upoštevati
preventivne ukrepe za preprečevanje širjenja škodljivih organizmov.
(2) Če je namembni kraj pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika v Republiki
Sloveniji in na vstopnem mestu ni mogoč dostop do vseh delov pošiljke, fitosanitarni
inšpektor pregleda samo spremne listine in, če te ustrezajo, po predhodnem dogovoru s
carinskimi organi izda odločbo, s katero odredi prevoz do uradno določenega mesta oziroma
ustreznega skladiščnega prostora v notranjosti države, kjer se opravi zdravstveni pregled.
Uvoznik mora na uradno določenih mestih v notranjosti države zagotoviti ustrezen prostor
za opravljanje zdravstvenega pregleda, ki je primerno osvetljen in opremljen z inšpekcijsko
delovno mizo.
(3) V primerih iz prvega in drugega odstavka tega člena fitosanitarni inšpektor preveri
ustreznost skladiščnega prostora in prostora za opravljanje zdravstvenega pregleda.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1371

1372
(4) V primerih iz prvega in drugega odstavka tega člena fitosanitarni inšpektor na spremno
listino vpiše: "Pregled ni opravljen. Dovoljuje se prevoz pošiljke pod carinskim nadzorstvom
do skladiščnega prostora v (kraj). Takoj po prispetju obvestiti fitosanitarnega inšpektorja v
(kraj)."
16. člen
(potrditev ali zavrnitev uvoza)
(1) Če se z uradnim pregledom ugotovi, da so izpolnjeni pogoji iz 13. in 14. člena tega
pravilnika, fitosanitarni inšpektor z odločbo dovoli uvoz pošiljke v Skupnost. Na eno od
spremnih listin vpiše: ”UVOZ DOVOLJEN”.
(2) Če pogoji oziroma eden od pogojev iz 13. oziroma 14. člena tega pravilnika niso
izpolnjeni, fitosanitarni inšpektor z odločbo prepove uvoz pošiljke ter odredi enega ali več
ukrepov iz tega pravilnika. Na eno od spremnih listin vpiše: “UVOZ PREPOVEDAN”. V tem
primeru fitosanitarni inšpektor razločno označi prednjo stran izvirnega fitosanitarnega
spričevala ali fitosanitarnega spričevala za ponovni izvoz z rdečim trikotnim žigom, s čimer
spričevalo postane neveljavno.
(3) Na rdečem trikotnem žigu so natisnjeni naslednji podatki: Republika Slovenija,
Ministrstvo za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano, Inšpektorat Republike Slovenije za
kmetijstvo, gozdarstvo in hrano, Fitosanitarna inšpekcija ter napis "SPRIČEVALO NI
VELJAVNO". Besedilo mora biti napisano z velikimi tiskanimi črkami v slovenskem in enem
izmed uradnih jezikov držav Evropske unije.
17. člen
(uvoz delno okuženih pošiljk)
(1) Če se z zdravstvenim pregledom iz 14. člena tega pravilnika ugotovi, da je del pošiljke
okužen s škodljivimi organizmi s seznamov I.A in II.A oziroma v primeru uvoza v določeno
varovano območje tudi s seznamov I.B in II.B Direktive Sveta 2000/29/ES, lahko fitosanitarni
inšpektor dovoli uvoz preostalega dela pošiljke, če ni suma na okužbo tega dela pošiljke in
če ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov.
(2) Za okuženi del pošiljke fitosanitarni inšpektor prepove uvoz in odredi enega ali več
ukrepov iz tega pravilnika.
18. člen
(najdba nevarnega škodljivega organizma)
(1) Če fitosanitarni inšpektor pri zdravstvenem pregledu ob uvozu posumi, da je navzoča
nevarna vrsta škodljivega organizma, ki ni navedena v seznamih I.A, II.A, I.B ali II.B Direktive
Sveta 2000/29/ES, pošiljko zadrži in o tem obvesti sedež inšpektorata, ki o tem obvesti
upravo. Predstojnik uprave odredi nadaljnje ukrepe na podlagi ocene nevarnosti škodljivega
organizma.
(2) Če fitosanitarni inšpektor pri zdravstvenem pregledu ob uvozu ugotovi, da je navzoča
vrsta škodljivega organizma s seznama II.A ali II.B Direktive Sveta 2000/29/ES, in sicer na
rastlinah, rastlinskih proizvodih in nadzorovanih predmetih, ki niso našteti v teh seznamih,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
ali da gre za škodljiv organizem s seznamov I.A, II.A, I.B ali II.B Direktive Sveta 2000/29/ES v
izoliranem stanju, odredi potrebne ukrepe, če so za te škodljive organizme predpisani.
19. člen
September 2011
(uvoz neprijavljene pošiljke)
(1) Če fitosanitarni inšpektor ugotovi, da se na območju Republike Slovenije zadržuje
pošiljka iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika, ki na vstopnem mestu ni bila prijavljena
in uradno pregledana, o tem obvesti sedež inšpektorata in najbližji carinski organ. Kraj
pregleda določi sedež inšpektorata.
(2) Če carinski organ ugotovi, da uvozna pošiljka, ki ni bila prijavljena kot pošiljka s
seznamov III.A, III.B, V.B.I ali V.B.II Direktive Sveta 2000/29/ES, vsebuje rastline, rastlinske
proizvode in nadzorovane predmete s teh seznamov, o tem obvesti pristojnega
fitosanitarnega inšpektorja.
20. člen
(neprijavljene pošiljke v notranjosti države)
Policija, ki v notranjosti države odkrije in začasno ali dokončno zaseže neprijavljene uvozne
ali tranzitne pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika, mora o tem obvestiti
najbližjo enoto fitosanitarne inšpekcije in najbližji carinski organ.
III. IZVOZ POŠILJK
21. člen
(izdaja spričeval)
V imenu državne organizacije za varstvo rastlin Fitosanitarna inšpekcija izdaja fitosanitarna
spričevala na obrazcih iz Prilog 1 in 2, ki sta sestavni del tega pravilnika.
22. člen
(prijava za izdajo fitosanitarnega spričevala)
(1) Če država uvoznica ali država, skozi katero se pošiljka prevaža, zahteva, da ima pošiljka
fitosanitarno spričevalo, mora izvoznik za nameravani izvoz predložiti fitosanitarnemu
inšpektorju pisno zahtevo za izdajo fitosanitarnega spričevala najmanj 24 ur pred
nakladanjem.
(2) Prijava se vloži pisno s predložitvijo vseh listin, ki spremljajo pošiljko, in mora vsebovati
naslednje podatke:
– ime oziroma firma in naslov oziroma sedež izvoznika pošiljke;
– ime oziroma firma in naslov oziroma sedež prejemnika pošiljke;
– vrsto in številko prevoznega sredstva;
– vrsto rastlin, število in opis pakiranj ter količino (kg, m3, kos);
– vstopno mesto države uvoznice;
– kraj in čas nakladanja;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1373

1374
– postopek dezinfekcije oziroma dezinsekcije, če je bil opravljen (datum, vrsta in
koncentracija sredstva, trajanje in temperatura).
(3) Poleg podatkov iz prejšnjega odstavka je treba za pošiljke pri ponovnem izvozu predložiti
tudi:
– podatke o kraju in državi porekla;
– fitosanitarno spričevalo, ki je spremljalo pošiljko ob uvozu ali kopijo le-tega, ki jo overi
fitosanitarni inšpektor, če gre za pošiljko, za uvoz katere je obvezno fitosanitarno spričevalo;
– podatke o kraju in načinu skladiščenja pošiljke, morebitnem prepakiranju, dodelavi in
podobno do ponovnega izvoza.
23. člen
(pogoji za izdajo fitosanitarnega spričevala)
(1) Fitosanitarni inšpektor pred izdajo fitosanitarnega spričevala opravi uradni pregled
pošiljke na mestu nakladanja ali izjemoma na izstopnem mestu. Če fitosanitarni inšpektor
pri zdravstvenem pregledu pošiljke ugotovi, da pošiljka ustreza fitosanitarnim zahtevam
države uvoznice ali države, skozi katero se pošiljka prevaža, izda fitosanitarno spričevalo.
(2) Če fitosanitarni inšpektor pri zdravstvenem pregledu pošiljke ugotovi, da ne izpolnjuje
fitosanitarnih zahtev države uvoznice ali države, skozi katero se pošiljka prevaža, ali da
prevozno sredstvo in embalaža ne izpolnjujeta pogojev za izvoz, ne izda fitosanitarnega
spričevala in z odločbo odredi potrebne ukrepe.
24. člen
(obrazec fitosanitarnega spričevala)
(1) Fitosanitarno spričevalo se izda za pošiljke, ki se izvažajo, na obrazcu zelene barve iz
Priloge 1 tega pravilnika.
(2) Fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz se izda za pošiljke, ki se ponovno izvozijo, na
obrazcu rjave barve iz Priloge 2 tega pravilnika.
(3) Na obrazcih iz prvega in drugega odstavka tega člena je v rubriki pod številko 4 natisnjen
grb Republike Slovenije, pod njim je besedilo: "REPUBLIKA SLOVENIJA, MINISTRSTVO ZA
KMETIJSTVO, GOZDARSTVO IN PREHRANO, INŠPEKTORAT REPUBLIKE SLOVENIJE ZA
KMETIJSTVO, GOZDARSTVO IN HRANO, FITOSANITARNA INŠPEKCIJA".
(4) Obrazca se izpolnjujeta v treh izvodih, od katerih je prva stran izvirnik, druga in tretja
stran pa sta kopiji tega izvirnika. Izvirnik in prvo kopijo prejme izvoznik, drugo kopijo pa
obdrži fitosanitarni inšpektor.
IV. TRANZIT POŠILJK
25. člen
(tranzit pošiljk)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika, ki so v tranzitu, se ob vstopu v državo
ne prijavljajo fitosanitarni inšpekciji in zanje uradni pregled ni obvezen, razen v primeru
pošiljk lesa iz tretjih držav, ki se prevažajo v odprtem prevoznem sredstvu.
(2) Pošiljka iz prejšnjega odstavka mora biti pakirana tako, da ni nevarnosti za širjenje
škodljivih organizmov in ne sme biti razdeljena ali združena z drugimi pošiljkami ali
prepakirana v Republiki Sloveniji.
(3) Če carinski organ ugotovi, da pošiljka iz prvega odstavka ni pakirana v skladu s prejšnjim
odstavkom ali če se jo razdeli, združuje z drugimi pošiljkami ali prepakira, mora o tem
obvestiti fitosanitarnega inšpektorja. Taka pošiljka se obravnava kot uvozna pošiljka v skladu
z 9. členom tega pravilnika.
(4) Če pride do pretovarjanja v notranjosti države zaradi nesreče med prevozom tranzitne
pošiljke, mora prevoznik ali policija o tem obvestiti najbližjo enoto fitosanitarne inšpekcije.
Stroške, ki nastanejo v zvezi s tem, plača prevoznik.
September 2011
V. UKREPI IN ZAHTEVE
26. člen
(zahteve med uradnim pregledom)
Za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov med uradnim pregledom morajo
uvozniki, izvozniki oziroma lastniki pošiljk, njihovi prevozniki in špediterji ter carinski in
inšpekcijski organi upoštevati naslednje zahteve:
– pošiljka ter vzorec, vzet iz pošiljke, se do konca zdravstvenega pregleda obravnavata kot
sumljiva glede navzočnosti škodljivih organizmov;
– brez navzočnosti in dovoljenja fitosanitarnega inšpektorja se pošiljka ne sme odpreti,
pregledovati in vzorčiti, razen pri pregledu poštnih pošiljk, pri katerih carinski organi
ugotovijo vsebino pošiljke;
– vzorci rastlin se pregledujejo v delovnem prostoru, v katerem so zagotovljeni pogoji za
preventivno ukrepanje proti širjenju škodljivih organizmov;
– nepregledani vzorci rastlin se ne smejo prenašati, ne da bi bili ustrezno zapakirani tako, da
se prepreči širjenje škodljivih organizmov;
– vzorci rastlin, ki se pošiljajo v laboratorijske preiskave, morajo biti ustrezno zapakirani
tako, da se prepreči širjenje škodljivih organizmov, in se prenašajo ali pošiljajo kot nujne in
vrednostne pošiljke.
27. člen
(ukrepi pri uvozu)
Če se med uradnim pregledom pri uvozu na vstopnem mestu v Skupnost ugotovi, da pošiljka
ne izpolnjuje predpisanih fitosanitarnih zahtev, fitosanitarni inšpektor zadrži pošiljko in
odredi enega ali več naslednjih ukrepov:
– zavrnitev vnosa pošiljke in vrnitev pošiljatelju;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1375

1376
– preusmeritev pošiljke v namembni kraj izven ozemlja Skupnosti, če so izpolnjene
fitosanitarne zahteve države uvoznice; preusmeritev se opravi pod nadzorom in skladno s
carinskimi postopki;
– odstranitev okuženega dela pošiljke;
– uničenje pošiljke;
– uvedba karantene kot uradne osamitve pošiljke, dokler niso znani rezultati testiranj v
uradnem laboratoriju;
– odprava nepravilnosti in pomanjkljivosti glede ustreznih listin v določenem roku;
– tretiranje pošiljke, ki se lahko odredi le izjemoma, če se z njim zagotovi izpolnjevanje
pogojev za uvoz pošiljke in prepreči nevarnost širjenja škodljivih organizmov. Tretiranje se
lahko odredi tudi v primeru navzočnosti škodljivih organizmov, ki niso navedeni na seznamih
I.A, II.A, I.B in II.B Direktive Sveta 2000/29/ES.
28. člen
(ukrepi pri premeščanju)
Če se med uradnim pregledom pri premeščanju med državami članicami Evropske unije
ugotovi, da pošiljka ne izpolnjuje predpisanih fitosanitarnih zahtev, fitosanitarni inšpektor
zadrži pošiljko in odredi enega ali več naslednjih ukrepov:
– tretiranje pošiljke, če se z njim zagotovi izpolnjevanje pogojev za premeščanje pošiljke;
– dovolitev premeščanja pošiljke pod uradnim nadzorom fitosanitarnega inšpektorja do
območij, kjer pošiljka ne predstavlja dodatne nevarnosti;
– dovolitev premeščanja pošiljke pod uradnim nadzorom fitosanitarnega inšpektorja do
prostorov za industrijsko predelavo;
– uničenje pošiljke.
29. člen
(tretiranje)
(1) Tretiranje kot je dezinfekcija, dezinsekcija ali deratizacija lahko opravi le pravna ali fizična
oseba, ki je registrirana za to dejavnost.
(2) Druge ukrepe tretiranja lahko opravljajo izvajalci varstva rastlin v skladu z zakonom, ki
ureja fitofarmacevtska sredstva.
(3) Izvajanje ukrepov iz tega člena nadzira pristojni inšpektor.
30. člen
(uničenje rastlin)
(1) Rastline, rastlinski proizvodi in nadzorovani predmeti, za katere je pristojni inšpektor
odredil uničenje, se uničijo s sežiganjem, uporabo fitofarmacevtskih sredstev,
zakopavanjem ali zaoravanjem oziroma na drug način, ki onemogoča širjenje škodljivih
organizmov in zagotavlja, da se z ostanki škodljivi organizmi ne morejo širiti.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) S sežiganjem se uničujejo zlasti seme, lesnate rastline za saditev, les in embalaža. Sežig
se opravi v sežigalnih napravah ali v posebnih jamah oziroma na mestih, kjer ni nevarnosti
širjenja požara v okolje.
(3) Z uporabo fitofarmacevtskih sredstev se uničujejo zlasti zelnate ali olistane rastline, ki se
morajo po uničenju zaorati ali zakopati.
(4) Z zakopavanjem se uničujejo zlasti korenaste in gomoljaste rastline, čebulnice, embalaža
in druge rastline, ki jih drugače ni mogoče uničiti. Rastline oziroma embalažo se v jamo
zakoplje tako, da je nad njimi najmanj 1 m debela plast zemlje, ki mora biti potlačena in
zravnana z okoliškim terenom. Jama, v kateri so zakopane rastline oziroma embalaža, mora
biti dovolj daleč od vodnih izvirov in tokov, kar presodi pristojni inšpektor, upoštevajoč
stopnjo nevarnosti prenašanja škodljivih organizmov, ki se oceni na podlagi razpoložljivih
znanstvenih, strokovnih in tehničnih podatkov glede narave škodljivega organizma in tipa
tal. Kraj zakopa mora biti vidno označen in ga ni dovoljeno obdelovati najmanj tri leta.
(5) Z zaoravanjem ali drugim mehanskim načinom se uničujejo zlasti rastline, ki še ne
oblikujejo reprodukcijskih organov in se vegetativno ne razmnožujejo.
September 2011
(6) Način, kraj in rok uničenja iz prejšnjih odstavkov tega člena odredi pristojni inšpektor.
VI. OBVEŠČANJE, NALOGE IN POOBLASTILA
31. člen
(obveščanje)
(1) Imetniki rastlin, izvajalci zdravstvenega varstva rastlin in drugi, ki najdejo ali sumijo na
škodljive organizme in rastline iz prve, druge in tretje alinee 4. člena tega pravilnika,
obveščajo pristojnega inšpektorja in upravo v skladu z zakonom, ki ureja zdravstveno
varstvo rastlin.
(2) Dokler traja nevarnost zaradi najdbe škodljivega organizma iz 18. člena tega pravilnika,
pristojni fitosanitarni inšpektor obvešča imetnike gostiteljskih rastlin na okuženem območju
na krajevno običajen način o ukrepih, nevarnosti pojava, vidnih znamenjih in obveznosti
obveščanja.
(3) Če gre v primerih iz prejšnjega odstavka za rastline v gozdovih, gozdnih drevesnicah ter
na gozdnem drevju izven gozda, imetnike gostiteljskih rastlin obveščajo gozdarski
inšpektorji, v skladu z zakonom, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin.
(4) Pristojni fitosanitarni inšpektor sproti pisno obvešča sedež inšpektorata in upravo o
ukrepih iz 27. in 28. člena tega pravilnika v tiskani ali elektronski obliki v skladu s predpisom,
ki ureja obveščanje glede zadržanja pošiljk rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov ali izoliranih škodljivih organizmov iz uvoza, ki predstavljajo nevarnost za vnos in
širjenje škodljivih organizmov.
(5) Uprava obvešča o ukrepih iz 4., 5., 6., 7., 18., 27. in 28. člena tega pravilnika:
– ministrstvo, pristojno za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano ter druge organe, ki jih ukrepi
zadevajo;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1377

1378
– javnost in izvajalce zdravstvenega varstva rastlin preko spletne strani, uradnega glasila in
občasnih samostojnih publikacij, zlasti o značilnostih bolezni, nevarnosti in ukrepih, pri
čemer sodelujejo tudi fitosanitarni inšpektorji, izvajalci javne službe za zdravstveno varstvo
rastlin in drugi strokovnjaki;
– Evropsko Komisijo, države članice in mednarodne organizacije v skladu s predpisom, ki
ureja obveščanje glede zadržanja pošiljk rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov ali izoliranih škodljivih organizmov iz uvoza, ki predstavljajo nevarnost za vnos in
širjenje škodljivih organizmov in s tem pravilnikom.
32. člen
(naloge in pooblastila)
(1) Uradne zdravstvene preglede rastlin v povezavi s 4., 5., 6. in 7. členom tega pravilnika,
vključno z odvzemom uradnih vzorcev v okviru rednega in posebnega nadzora izvajajo v
skladu z zakonom, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin:
– fitosanitarni inšpektorji, predvsem ob uvozu, premeščanju ali v pridelavi v drevesnicah,
matičnih nasadih, v varovalnih pasovih in žariščih okužb,
– pooblaščeni izvajalci javne službe zdravstvenega varstva rastlin, predvsem v drevesnicah
za pridelavo uradno potrjenega materiala, gozdnih drevesnicah, sadovnjakih, vinogradih in
podobnih nasadih ter v vrtovih,
– izvajalci javne gozdarske službe v gozdovih,
– pooblaščene uradne osebe uprave.
(2) Ne glede na določbe prejšnjega odstavka lahko pristojni fitosanitarni ali gozdarski
inšpektor opravlja uradne preglede naključno povsod tam, kjer se premeščajo, pridelujejo,
predelujejo, skladiščijo, prodajajo ali drugače uporabljajo v skladu z zakonom, ki ureja
zdravstveno varstvo rastlin.
(3) Laboratorijske preiskave opravlja pooblaščeni laboratorij v skladu s predpisom o
tehničnih in organizacijskih pogojih, ki jih morajo izpolnjevati laboratoriji za izvajanje
diagnostičnih preiskav na področju zdravstvenega varstva rastlin.
(4) Inšpekcijski nadzor nad izvajanjem tega pravilnika opravljajo fitosanitarni inšpektorji,
oziroma za gozdne rastline gozdarski inšpektorji, v skladu z zakonom, ki ureja zdravstveno
varstvo rastlin.
(5) Za koordinacijo, poročanje in izmenjavo informacij med organi in izvajalci zdravstvenega
varstva rastlin skrbi uprava.
(6) V stalni nadzor škodljivih organizmov lahko uprava vključi tudi:
– druge organe in organizacije, ki delujejo na področju kmetijstva in gozdarstva, v skladu z
zakonom, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin;
– organe in organizacije, ki skrbijo za odpravo posledic naravnih nesreč, v skladu z zakonom,
ki ureja zdravstveno varstvo rastlin, in zakonom, ki ureja odpravo posledic naravnih nesreč.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(7) Predstojnik uprave izda navodilo o organiziranosti pregledov in poročanja iz tega člena.
VII. PREHODNI IN KONČNI DOLOČBI
33. člen
(prenehanje veljavnosti)
Z uveljavitvijo tega pravilnika preneha veljati Pravilnik o postopkih za preprečevanje vnosa,
širjenja in zatiranje škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov (Uradni list RS, št. 69/01, 109/01 in 93/03).
34. člen
(uveljavitev pravilnika)
Ta pravilnik začne veljati 1. maja 2004.
1. člen
SI182A - Pravilnik o spremembah in dopolnitvah Pravilnika o ukrepih in postopkih
za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov; Rules on measures and methods with
regard to introduction and spread of harmful organisms to plants, plant products
and other regulated articles
V Pravilniku o ukrepih in postopkih za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (Uradni list RS, št. 31/04) se v 1.
členu v prvem odstavku za datumom »10. 7. 2000« doda besedilo », z vsemi
spremembami«, za datumom »24. 12. 1969« doda besedilo », z vsemi spremembami«, za
datumom »28. 12. 1974« doda besedilo », z vsemi spremembami« ter črta besedilo », v
njihovem vsakokrat veljavnem besedilu,«.
2. člen
V 7. členu se besedilo prvega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»Poleg ukrepov in postopkov, predpisanih s tem pravilnikom, se pri uvozu iz tretjih držav
upoštevajo tudi določbe Odločb Evropske Komisije:
– 98/109/ES z dne 2. februarja 1998 o pooblastitvi držav članic, da sprejmejo začasne nujne
ukrepe proti razširjanju resarja Thrips palmi Karny iz Tajske (UL L št. 27 z dne 3. 2. 1998, str.
47, z vsemi spremembami),
– 1999/355/ES z dne 26. maja 1999 o nujnih ukrepih proti širjenju škodljivega organizma
Anoplophora glabripennis (Motschulsky) v zvezi z Kitajsko (z izjemo Hong Konga) (UL L št.
137 z dne 1. 6. 1999, str. 45, z vsemi spremembami),
– 2001/219/ES z dne 12. marca 2001 o začasnih nujnih ukrepih v zvezi z leseno embalažo, ki
je v celoti ali deloma iz neobdelanega lesa iglavcev s poreklom iz Kanade, Kitajske, Japonske
in Združenih držav Amerike (UL L št. 81 z dne 21. 3. 2001, str. 39, z vsemi spremembami),
– 2002/499/ES z dne 26. junija 2002 o odobritvi odstopanj od določenih določb Direktive
Sveta 2000/29/ES glede naravno in umetno pritlikavih rastlin Chamaecyparis Spach,
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1379

1380
Juniperus L. in Pinus L., ki izvirajo iz Republike Koreje (UL L št. 168 z dne 27. 6. 2002, str. 53,
z vsemi spremembami),
– 2003/63/ES z dne 28. januar 2003 o dovoljenju državam članicam, da zagotovijo začasna
odstopanja od Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi s krompirjem, ki ni namenjen saditvi, po
poreklu iz nekaterih provinc Kube (UL L št. 24 z dne 29. 1. 2003, str. 11, z vsemi
spremembami),
– 2003/248/ES z dne 9. aprila 2003 o dovolitvi državam članicam, da določijo začasna
odstopanja od nekaterih določb Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi z rastlinami jagod
(Fragaria L.), namenjenimi saditvi, razen semen, s poreklom iz Argentine (UL L št. 93 z dne
10. 4. 2003, str. 28, z vsemi spremembami),
– 2003/249/ES z dne 9. aprila 2003 o dovolitvi državam članicam, da določijo začasna
odstopanja od nekaterih določb Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi z rastlinami jagod
(Fragaria L.), namenjenimi saditvi, razen semen, s poreklom iz Čila (UL L št. 93 z dne 10. 4.
2003, str. 32, z vsemi spremembami),
– 2003/250/ES z dne 9. aprila 2003 o dovolitvi državam članicam, da določijo začasna
odstopanja od nekaterih določb Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi z rastlinami jagod
(Fragaria L.), namenjenimi saditvi, razen semen, s poreklom v Južnoafriški republiki (UL L št.
93 z dne 10. 4. 2003, str. 36, z vsemi spremembami),
– 2004/4/ES z dne 22. decembra 2003 o začasni dovolitvi državam članicam, da sprejmejo
nujne ukrepe proti razširjanju Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith v zvezi z Egiptom
(UL L št. 2 z dne 6. 1. 2004, str. 50, z vsemi spremembami),
– 2004/95/ES z dne 20. januarja 2004 o pooblastitvi držav članic, da sprejmejo odstopanja
od zahtev za fitosanitarna spričevala Direktive Sveta 2000/29/ES v zvezi s toplotno
obdelanim lesom iglavcev s poreklom iz Kanade (UL L št. 28 z dne 31. 1. 2004, str. 22, z
vsemi spremembami),
– 2004/416/ES z dne 29. aprila 2004 o začasnih nujnih ukrepih glede plodov Citrus L., s
poreklom iz Argentine in Brazilije (UL L 151, 30. 4. 2004, str. 76, z vsemi spremembami).«.
3. člen
(1)V 8. členu se v drugem odstavku črta tretja alinea.
(2) Dosedanje četrta, peta, šesta in sedma alinea postanejo tretja, četrta, peta in šesta
alinea.
(3) V četrtem odstavku se besedilo »in če takšno vrsto dokumenta kot veljavnega sprejme
Evropska komisija« nadomesti z besedilom »oziroma če vsebuje podatke v skladu z
Direktivo Komisije 2004/105/ES z dne 15. oktobra 2004 o določitvi modelov uradnih
fitosanitarnih spričeval oziroma spremnih fitosanitarnih spričeval za nadaljnji izvoz rastlin
ter rastlinskih in drugih povezanih produktov iz tretjih držav, ki so navedeni v Direktivi Sveta
2000/29/ES (UL L št. 319 z dne 20. 10. 2004, str. 9)«.
4. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
V 9. členu se v prvem odstavku za besedo »spričevalo« doda besedilo », izdano v skladu s
prejšnjim členom«.
5. člen
September 2011
V 14. členu se besedilo drugega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»Fitosanitarni inšpektor jemlje vzorce rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih
predmetov za laboratorijske preiskave brez nadomestila za njihovo vrednost in o odvzetih
vzorcih izda potrdilo. Če je potrebno, vzorec zapečati s plombo. Na eni strani plombe je
oznaka Republike Slovenije s kratico "SI", oznaka Ministrstva za kmetijstvo, gozdarstvo in
prehrano s kratico "MKGP", grb Republike Slovenije in oznaka Inšpektorata RS za kmetijstvo,
gozdarstvo in hrano s kratico "IRSKGH", na drugi strani je oznaka Republike Slovenije s
kratico "SI", oznaka Ministrstva za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano s kratico "MKGP",
oznaka Inšpektorata RS za kmetijstvo, gozdarstvo in hrano s kratico "IRSKGH" in zaporedna
številka plombe.«.
6. člen
V 16. členu se v tretjem odstavku črta besedilo: »slovenskem in«.
7. člen
V 24. členu se besedilo četrtega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»Obrazca se izpolnjujeta v angleškem, francoskem, nemškem ali slovenskem jeziku ali v
jezikih sosednjih držav Republike Slovenije, s tiskanimi ali natisnjenimi črkami, in sicer v treh
izvodih, od katerih je prva stran izvirnik, druga in tretja stran pa sta kopiji tega izvirnika.
Izvirnik in prvo kopijo prejme izvoznik, drugo kopijo pa obdrži fitosanitarni inšpektor.«.
8. člen
Ta pravilnik začne veljati 1. januarja 2005.
1. člen
SI182b - Pravilnik o spremembah in dopolnitvah Pravilnika o ukrepih in postopkih
za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov; Rules amending rules on protective
measures with regard to the introduction and spread of harmful organisms in
plants, plant products and other regulated objects
V Pravilniku o ukrepih in postopkih za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (Uradni list RS, št. 31/04 in
142/04) se v 2. členu za 3. točko pika nadomesti s podpičjem in doda nova 4. točka, ki se
glasi:
»4. uradni pregled je fitosanitarni pregled po zakonu, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin.«.
2. člen
7. člen se spremeni tako, da se glasi:
»7. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1381

1382
(odločbe Evropske Komisije)
(1) Poleg ukrepov in postopkov, predpisanih s tem pravilnikom, se uporabljajo tudi odločbe
Evropske Komisije, ki so dostopne pri upravi in na njeni spletni strani.
(2) Odgovorni uradni organi po zakonu, ki ureja zdravstveno varstvo rastlin, izvajajo odločbe
Evropske Komisije iz prejšnjega odstavka neposredno oziroma v skladu z navodili svojih
predstojnikov.«.
3. člen
V 8. členu se v drugem odstavku črta šesta alineja.
4. člen
V 13. členu se v prvem odstavku za četrto alinejo pika nadomesti s podpičjem in dodata se
novi peta in šesta alineja, ki se glasita:
»– da fitosanitarno spričevalo vsebuje dopolnilno izjavo, če je v odločbah Evropske Komisije
iz 7. člena tega pravilnika tako določeno;
– da fitosanitarno spričevalo v rubriki »Dopolnilna izjava«, navaja, katera posebna
fitosanitarna zahteva izmed možnih naštetih zahtev, ki so navedene v ustreznih postavkah
seznamov IV.A.I oziroma IV.B Direktive Sveta 2000/29/ES, je bila izpolnjena; v tem primeru
se kot dopolnilno izjavo navede sklic na tisto posebno fitosanitarno zahtevo iz ustrezne
postavke teh seznamov, katere izpolnjevanje fitosanitarno spričevalo potrjuje.«.
5. člen
V 14. členu se drugi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»(2) Fitosanitarni inšpektor jemlje uradne vzorce rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov za laboratorijske preiskave brez nadomestila za njihovo vrednost
in odvzem vzorcev potrdi z zapisnikom. Vzorce odvzame, zapečati in označi v skladu z
mednarodnimi standardi s področja varstva rastlin in navodili inšpektorata. Posamezen
vzorec odvzame ciljano na določen škodljiv organizem, brez ponovitev.«.
6. člen
V 24. členu se v četrtem odstavku črta besedilo », in sicer v treh izvodih, od katerih je prva
stran izvirnik, druga in tretja stran pa sta kopiji tega izvirnika. Izvirnik in prvo kopijo prejme
izvoznik, drugo kopijo pa obdrži fitosanitarni inšpektor«.
7. člen
Za 28. členom se doda nov 28.a člen, ki se glasi:
»28.a člen
(ukrepi pri pridelavi ali predelavi)
Če se med uradnim pregledom pri pridelavi ali predelavi ugotovi, da so rastline, rastlinski
proizvodi ali nadzorovani predmeti okuženi s škodljivimi organizmi, določenimi z zakonom,
ki ureja zdravstveno varstvo rastlin, fitosanitarni inšpektor odredi enega ali več naslednjih
ukrepov:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– tretiranje, če se z njim zagotovi izpolnjevanje predpisanih zahtev;
– odstranitev na način, ki ne predstavlja fitosanitarne nevarnosti (na primer industrijska
predelava, uporaba za krmo po opravljeni toplotni obdelavi, odlaganje na lokaciji, ki jo
odobri inšpektor, in podobno);
– uničenje.«.
8. člen
Ta pravilnik začne veljati naslednji dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 007-458/2006
Ljubljana, dne 9. julija 2007
EVA 2007-2311-0051
1. člen
SI182c - Pravilnik o spremembah in dopolnitvah Pravilnika o ukrepih in postopkih
za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih
proizvodov in nadzorovanih predmetov; Rules amending rules on protective
measures with regard to the introduction and spread of harmful organisms in
plants, plant products and other regulated objects
V Pravilniku o ukrepih in postopkih za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (Uradni list RS, št. 31/04, 142/04
in 66/07) se besedilo 1. člena spremeni tako, da se glasi:
»Ta pravilnik določa ukrepe za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin,
rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov na območju Republike Slovenije kot dela
Evropske skupnosti (v nadaljnjem besedilu: Skupnost); sezname škodljivih organizmov,
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov, na katere se ti ukrepi nanašajo;
postopke ob uvozu, izvozu in tranzitu ter način uradnega pregleda; obliko in vsebino
fitosanitarnega spričevala in fitosanitarnega spričevala za ponovni izvoz; vsebino vloge,
pogoje za izdajo fitosanitarnih spričeval in ukrepe v primeru neizpolnjevanja fitosanitarnih
zahtev v skladu z:
– Direktivo Sveta 2000/29/ES z dne 8. maja 2000 o varstvenih ukrepih proti vnosu
organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske proizvode, v Skupnost in proti njihovemu
širjenju v Skupnosti (UL L št. 169 z dne 10. 7. 2000, str. 1), zadnjič spremenjeno z Direktivo
Komisije 2009/118/ES z dne 9. septembra 2009 o spremembi prilog II do V k Direktivi Sveta
2000/29/ES o varstvenih ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske
proizvode, v Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti (UL L št. 239 z dne 10. 9. 2009,
str. 51), (v nadaljnjem besedilu: Direktiva 2000/29/ES),
– Direktivo Sveta 2006/91/ES z dne 7. novembra 2006 o obvladovanju ameriškega kaparja –
kodificirano besedilo (UL L št. 312 z dne 11. 11. 2006, str. 42) in
– Direktivo Sveta 74/647/EGS z dne 9. decembra 1974 o obvladovanju nageljnovih listnih
zavijalcev (UL L št. 352 z dne 28. 12. 1974, str. 41).«.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1383

1384
2. člen
V 3., 4. in 5. členu se besedilo »Direktiva Sveta št. 2000/29/ES« v vseh sklonih nadomesti z
besedilom »Direktiva 2000/29/ES« v ustreznih sklonih.
3. člen
V 6., 8., 9., 10., 13., 14., 17., 18., 19. in 27. členu se besedilo »Direktiva Sveta 2000/29/ES« v
vseh sklonih nadomesti z besedilom »Direktiva 2000/29/ES« v ustreznih sklonih.
4. člen
V 3. členu se za prvim odstavkom doda drugi odstavek, ki se glasi:
»(2) Ob vsaki spremembi seznamov iz prejšnjega odstavka predstojnik uprave določi njihovo
neuradno prečiščeno besedilo, ki je dostopno pri upravi in na njeni spletni strani:
http://www.furs.si/.«.
5. člen
V prvem in drugem odstavku 6. člena se beseda »zavijačem« nadomesti z besedo
»zavijalcem«.
6. člen
Drugi odstavek 13. člena se spremeni tako, da se glasi:
»(2) Določbe prve alineje prejšnjega odstavka ne veljajo za pošiljke, ki se uvažajo v netržne
namene s strani fizičnih oseb, kar presodi fitosanitarni inšpektor na podlagi priročnika iz
prejšnjega člena.«.
7. člen
Na koncu tretje alineje drugega odstavka 22. člena se podpičje nadomesti z vejico in doda
besedilo »če sta znani;«.
Na koncu pete alineje se podpičje nadomesti z vejico in doda besedilo »če je znano;«.
Za tretjim odstavkom se doda četrti odstavek, ki se glasi:
»(4) Če izvoznik nima sedeža v Republiki Sloveniji, mora prijava poleg podatkov iz drugega in
tretjega odstavka tega člena vsebovati tudi firmo in sedež njegovega zastopnika v Republiki
Sloveniji.«.
8. člen
V drugem odstavku 23. člena se črta besedilo »z odločbo«.
Za drugim odstavkom se doda tretji odstavek, ki se glasi:
»(3) Ne glede na določbe prvega odstavka tega člena lahko fitosanitarni inšpektor izda
fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz pošiljke brez zdravstvenega pregleda, če so
izpolnjeni naslednji pogoji:
– da fitosanitarno spričevalo države izvoznice potrjuje fitosanitarne zahteve države
uvoznice,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– da pošiljka ni bila prepakirana in
– da ni bilo nevarnosti za okužbo med skladiščenjem v Republiki Sloveniji.«.
9. člen
Drugi odstavek 24. člena se spremeni tako, da se glasi:
»(2) Fitosanitarno spričevalo za ponovni izvoz se izda za pošiljke, ki se ponovno izvozijo, ali
za tranzitne pošiljke, ki se razdelijo, združijo z drugimi pošiljkami ali prepakirajo. Tako
spričevalo se izda na obrazcu rjave barve iz Priloge 2 tega pravilnika.«.
10. člen
Za 24. členom se doda 24.a člen, ki se glasi:
»24.a člen
(neoporečnost pošiljke)
(1) Izvozniki morajo po izdaji fitosanitarnega spričevala zagotoviti, da pošiljka do izstopa s
carinskega območja Skupnosti ostane neoporečna, kar pomeni, da se ne sme spremeniti
opremljenost z dokumenti, istovetnost in zdravstveno stanje pošiljke.
(2) Izvoznik zagotavlja neoporečnost pošiljke iz prejšnjega odstavka tako, da:
– pošiljko loči od ostalega blaga in je prepoznavna kot celota;
– pošiljko označi tako, da omogoča identifikacijo; oznake se pritrdijo na vsako pakiranje,
razsut tovor pa nosi skupno oznako, ki je lahko registrska številka prevoznega sredstva;
– pošiljko pakira oziroma transportira tako, da ni nevarnosti za okužbo, infestacijo ali
kontaminacijo med prevozom.
(3) Označevanje iz druge alineje prejšnjega odstavka fitosanitarni inšpektor navede v
fitosanitarnem spričevalu. Nobena menjava sestave pošiljke oziroma označevanja ni
dovoljena brez odobritve fitosanitarnega inšpektorja.«.
11. člen
25. člen se spremeni tako, da se glasi:
»25. člen
(tranzit pošiljk)
(1) Pošiljke iz prvega odstavka 9. člena tega pravilnika, ki so v tranzitu, se ob vstopu na
ozemlje Republike Slovenije ne prijavljajo fitosanitarni inšpekciji in zanje uradni pregled ni
obvezen.
(2) Pošiljka iz prejšnjega odstavka mora biti pakirana in transportirana tako, da onemogoča
širjenje škodljivih organizmov (npr. izletanje insektov ali nošenje spor z vetrom ali
padavinami) iz pošiljke in ne sme biti prepakirana na carinskem območju Skupnosti.
Embalaža mora biti iz primernega materiala glede trpežnosti, tako da posamezna pakiranja
ostanejo zaprta. Razsut tovor na cestnem ali železniškem prevoznem sredstvu mora biti
pokrit s ponjavo, ki onemogoča širjenje škodljivih organizmov.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1385

1386
(3) Če carinski organ ali prevoznik ugotovi, da pošiljka iz prvega odstavka tega člena ne
izpolnjuje pogojev iz prejšnjega odstavka, mora o tem obvestiti fitosanitarnega inšpektorja.
Taka pošiljka se šteje za uvozno in je zanjo obvezen uradni pregled, ki obsega:
– pregled dokumentacije, s katerim se ugotavlja, kateri dokumenti oziroma oznake na
embalaži in pakiranjih spremljajo pošiljko,
– pregled istovetnosti, s katerim se ugotavlja, ali se vsebina pošiljke ujema s podatki iz
dokumentov oziroma z oznakami iz prejšnje alineje,
– zdravstveni pregled, s katerim se ugotavlja neokuženost pošiljke s škodljivimi organizmi s
seznamov I.A in II.A Direktive 2000/29/ES.
(4) Zdravstveni pregled pošiljke iz tretje alineje prejšnjega odstavka ni potreben, če se na
podlagi ocene tveganja ugotovi, da ni nevarnosti za širjenje škodljivih organizmov. Oceno
tveganja pripravi uprava oziroma njeno pripravo po nalogu uprave opravi pravna oseba
javnega in zasebnega prava na podlagi javnega pooblastila v skladu z zakonom, ki ureja
zdravstveno varstvo rastlin.
(5) Če se med uradnim pregledom ugotovi, da pošiljka ne izpolnjuje predpisanih
fitosanitarnih zahtev, fitosanitarni inšpektor zadrži pošiljko in odredi ukrepe v skladu s 27.
členom tega pravilnika.
(6) Če pride do pretovarjanja v notranjosti države zaradi nesreče med prevozom tranzitne
pošiljke, mora prevoznik ali policija o tem obvestiti najbližjo enoto fitosanitarne inšpekcije.«.
12. člen
V napovednem stavku 28. člena se besedi »fitosanitarni inšpektor« nadomestita z
besedilom »pristojni inšpektor ali uradna oseba z javnim pooblastilom po zakonu, ki ureja
zdravstveno varstvo rastlin (v nadaljnjem besedilu: uradna pooblaščena oseba),«, v drugi in
tretji alineji pa se besedi »fitosanitarnega inšpektorja« nadomestita z besedilom
»pristojnega inšpektorja ali uradne pooblaščene osebe«.
13. člen
V 28.a členu se besedi »fitosanitarni inšpektor« nadomestita z besedilom »pristojni
inšpektor ali uradna pooblaščena oseba«.
14. člen
V četrtem odstavku 31. člena se besedilo »pristojni fitosanitarni inšpektor« nadomesti z
besedilom »pristojni inšpektor ali uradna pooblaščena oseba«.
15. člen
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
1. člen
September 2011
SI182d - Pravilnik o spremembi Pravilnika o ukrepih in postopkih za preprečevanje
vnosa in širjenja škodljivih organizmov rastlin, rastlinskih proizvodov in
nadzorovanih predmetov; Rules amending rules on protective measures with
regard to the introduction and spread of harmful organisms in plants, plant
products and other regulated objects
V Pravilniku o ukrepih in postopkih za preprečevanje vnosa in širjenja škodljivih organizmov
rastlin, rastlinskih proizvodov in nadzorovanih predmetov (Uradni list RS, št. 31/04, 142/04,
66/07 in 104/09) se v prvi alineji 1. člena besedilo »zadnjič spremenjeno z Direktivo Komisije
2009/118/ES z dne 9. septembra 2009 o spremembi prilog II do V k Direktivi Sveta
2000/29/ES o varstvenih ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske
proizvode, v Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti (UL L št. 239 z dne 10. 9. 2009,
str. 51)« nadomesti z besedilom »zadnjič spremenjeno z Direktivo Komisije 2010/1/EU z dne
8. januarja 2010 o spremembi prilog II, III in IV k Direktivi Sveta 2000/29/ES o varstvenih
ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske proizvode, v Skupnost in
proti njihovemu širjenju v Skupnosti (UL L št. 7 z dne 12. 1. 2010, str. 17)«.
2. člen
Ta pravilnik začne veljati 1. marca 2010.
1. člen
SI183 - Pravilnik o ribolovnem režimu v ribolovnih vodah; Rules on fishing regime
(vsebina)
Ta pravilnik določa obvezna pravila pri izvajanju ribolova tako, da podrobneje določa:
– splošne pogoje za izvajanje ribolova;
– vrste, veljavnost in obliko ribolovne dovolilnice;
– evidenco izdanih ribolovnih dovolilnic in evidenco uplena;
– čas in način ribolova;
– dovoljene in prepovedane vabe ter obvezen dodatni pribor;
– ravnanje z ujetimi ribami;
– najmanjše lovne mere in varstvene dobe;
– dovoljen dnevni uplen.
2. člen
(splošni pogoji)
(1) Ribe je dovoljeno loviti v skladu s predpisi, ki urejajo sladkovodno ribištvo in ohranjanje
narave ter v skladu s sprejetim letnim programom ribiškega upravljanja.
(2) Ribe je dovoljeno loviti na podlagi veljavne ribolovne dovolilnice.
3. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1387

1388
(vrste ribolovnih dovolilnic)
(1) Ribolovne dovolilnice so:
– dnevne;
– nočne.
(2) Dnevne ribolovne dovolilnice za dnevni čas ribolova so enodnevne, večdnevne in letne.
(3) Nočne ribolovne dovolilnice za nočni čas ribolova so samo za čas ene noči.
4. člen
(veljavnost ribolovne dovolilnice)
(1) Veljavna ribolovna dovolilnica vsebuje naslednje podatke:
– vrsto ribolovne dovolilnice;
– zaporedno številko;
– ime in priimek imetnika ribolovne dovolilnice;
– rok veljavnosti za večdnevne ali letne ribolovne dovolilnice;
– datum oziroma čas za katerega velja ribolovna dovolilnica;
– ribolovni revir, oziroma ribolovne revirje, za katere je ribolovna dovolilnica izdana;
– vrste rib, ki jih je dovoljeno loviti, najmanjše mere in varstvene dobe za te ribe;
– dovoljen način in tehnika ribolova;
– dovoljene vabe;
– dovoljen uplen;
– način vračanja ribolovne dovolilnice;
– ime izdajatelja;
– žig in podpis izvajalca ribiškega upravljanja.
(2) Ribolovna dovolilnica je neprenosljiva in je veljavna, če se z njo lahko identificira njen
imetnik.
5. člen
(oblika ribolovne dovolilnice)
(1) Letna ribolovna dovolilnica se izda v obliki knjižice v velikosti najmanj 7 x 10 cm z
natisnjenimi predpisanimi podatki oziroma rubrikami, kamor se podatki lahko vpisujejo.
(2) Ostale ribolovne dovolilnice se izda v velikosti najmanj 14 x10 cm z natisnjenimi
predpisanimi podatki oziroma rubrikami, kamor se podatki lahko vpisujejo.
(3) Ribolovna dovolilnica mora imeti natisnjeno rubriko, kamor se vpisuje dnevni uplen in
zaznamki ribiškega čuvaja.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(4) Večdnevne in letne ribolovne dovolilnice morajo imeti natisnjeno rubriko kamor se vpiše
skupni ulov po prenehanju veljavnosti.
6. člen
September 2011
(evidenca izdanih ribolovnih dovolilnic)
Izvajalec ribiškega upravljanja vodi evidenco o izdanih ribolovnih dovolilnicah s podatki:
– vrsto ribolovne dovolilnice;
– zaporedno številko dovolilnice;
– datum izdaje;
– ime in priimek oziroma naziv imetnika ribolovne dovolilnice ter točen naslov;
– rok veljavnosti;
– ribolovni revir za katerega je bila izdana;
– vrste rib, ki jih je dovoljeno loviti;
– podpis izdajatelja.
7. člen
(evidenca uplena)
(1) Ribič je dolžan v ribolovno dovolilnico takoj vpisovati uplen.
(2) Izvajalec ribiškega upravljanja v ribiškem okolišu je dolžan zagotoviti vračanje ribolovnih
dovolilnic z evidentiranim uplenom.
8. člen
(čas ribolova)
(1) Za dnevni čas ribolova se šteje čas od zore do mraka.
(2) Za nočni čas ribolova se šteje čas od mraka do zore naslednjega dne.
(3) Zora nastopi eno uro pred sončnim vzhodom, mrak pa nastopi eno uro po zahodu sonca.
(4) Za določitev časa sončnega vzhoda in zahoda se upoštevajo podatki Agencije Republike
Slovenije za okolje.
9. člen
(nočni ribolov)
(1) Nočni ribolov je dovoljen le v določenem obdobju in na posebej določenih mestih.
(2) Obdobje in mesta, kjer se dovoljuje nočni ribolov so določena v ribiškogojitvenih načrtih.
10. člen
(ribolovni načini)
(1) Ribolov je dovoljen le z ribiško palico.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1389

1390
(2) Na ribiški palici je lahko naveza le z eno vabo.
(3) Ribolov se lahko izvaja hkrati z največ dvema ribiškima palicama.
(4) Ne glede na prejšnji odstavek je ribolov krapovcev na tekmovanjih v lovu krapov z
obtežilnikom, dovoljen z več ribiškimi palicami v skladu s pravili Ribiške zveze Slovenije.
(5) Ribolov vseh vrst postrvi, sulca, lipana, ščuke, smuča, soma in bolena se izvaja le z eno
ribiško palico.
11. člen
(ribolovne tehnike)
(1) Dovoljene ribolovne tehnike so muharjenje, vijačenje, beličarjenje, talni ribolov in
ribolov na vlek iz čolna.
(2) Ribolov lipana je dovoljen le z muharjenjem.
(3) Ribolov postrvi, sulca, ščuke, smuča in bolena je dovoljen le z muharjenjem ali
vijačenjem.
(4) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka je ribolov postrvi, ščuke, smuča in bolena v
jezerih, akumulacijah in ribnikih dovoljen tudi z uporabo drugih ribolovnih tehnik.
12. člen
(dovoljene vabe)
(1) Ribolov lipana v tekočih vodah je dovoljen le z umetno muho z enim trnkom enojčkom
brez zalusti narejeno s tehniko vezanja.
(2) Ribolov postrvi v tekočih vodah je dovoljen le z umetno vabo z enim trnkom.
(3) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka je ribolov tujerodnih vrst postrvi v jezerih,
akumulacijah in ribnikih dovoljen tudi z vabami rastlinskega in živalskega izvora z enim
trnkom (enojčkom, dvojčkom ali trojčkom).
(4) Ribolov sulca, ščuke, smuča in bolena v tekočih vodah je dovoljen z umetnimi vabami z
največ tremi trnki (enojčki, dvojčki ali trojčki).
(5) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka je ribolov smuča in bolena v jezerih, vodnih
zbiralnikih in ribnikih dovoljen tudi z vabami rastlinskega in živalskega izvora.
(6) Ribolov krapovcev je dovoljen z umetnimi vabami ter vabami rastlinskega in živalskega
izvora.
(7) V delih ribolovnih voda, kjer je z ribiškogojitvenim načrtom določen sistem »ujemi in
spusti«, je dovoljen ribolov le z umetnimi vabami s trnkom enojčkom brez zalusti.
13. člen
(prepovedane vabe)
Za vabo pri ribolovu je prepovedana uporaba:
– živih živali;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– živali ali surovin iz živali, ki so ogrožene in zavarovane v skladu s predpisi o ohranjanju
narave;
September 2011
– vab, ki vsebujejo strupene ter omamne snovi.
14. člen
(obvezen dodatni pribor)
Pri izvajanju ribolova mora imeti ribič obvezno pri sebi pribor za odpenjanje (pean, klešče).
15. člen
(ravnanje z ujetimi ribami)
(1) Ujete ribe je dovoljeno prijemati le z mokro roko.
(2) Ujete ribe se mora takoj žive spustiti nazaj na prostost v vodo ali usmrtiti na način, da se
rib ne muči.
(3) Ne glede na prejšnji odstavek, se lahko za shranjevanje živih rib na tekmovanjih v lovu rib
s plovcem, uporabljajo posebne mreže v skladu s pravili Ribiške zveze Slovenije.
16. člen
(najmanjše lovne mere in varstvene dobe)
Najmanjše lovne mere in varstvene dobe za posamezne ribolovne ribe so:
I. V Donavskem povodju:
----------------------------------------------------------------------------
Najmanjša Varstvena doba
mera v cm
----------------------------------------------------------------------------
1. Sulec – Hucho hucho 70 15. 2.–30. 9.
2. Potočna postrv – Salmo trutta fario 25 1. 10.–28. 2.
3. Jezerska postrv – Salmo trutta lacustris 40 1. 10. – 31. 3.
4. Lipan – Thymallus thymallus 30 1. 12.–15. 5.
5. Ščuka – Esox lucius 50 1. 2.–30. 4.
6. Smuč – Sander lucioperca 50 1. 3.–31. 5.
7. Som – Silurus glanis 60 1. 5.–30. 6.
8. Bolen – Aspius aspius 40 1. 5.–30. 6.
9. Linj – Tinca tinca 30 1. 5.–30. 6.
10. Podust – Chondrostoma nasus 35 1. 3.–31. 5.
11. Platnica – Rutilus pigus 35 1. 3.–31. 5.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1391

1392
12. Klen – Leuciscus cephalus 30 1. 5.–30. 6.
13. Klenič – Leuciscus leuciscus 20 1. 5.–30. 6.
14. Mrena – Barbus barbus 30 1. 5.–30. 6.
15. Pohra – Barbus balcanicus 20 1. 5.–30. 6.
16. Ogrica – Vimba vimba 30 1. 5.–30. 6.
17. Ploščič – Abramis brama 30 1. 5.–30. 6.
18. Androga – Blicca bjoerkna 25 1. 5.–30. 6.
19. Jez – Leuciscus idus 35 1. 3.–31. 5.
20. Menek – Lota lota 30 1. 12.–31. 3.
21. Rdečeperka – Scardinius erithrophthalmus / 1. 4.–30. 6.
22. Rdečeoka – Rutilus rutilus / 1. 4.–30. 6.
23. Čep – Zingel zingel 20 1. 3.–31. 5.
24. Navadni ostriž – Perca fluviatilis / 1. 3.–31. 5.
25. Navadni koreselj – Carassius carassius / 1. 5.–30. 6.
26. Pisanec – Phoxinus Phoxinus / 1. 4.–30. 6.
27. Zelenika – Abramus alburnus / 1. 4.–30. 6.
28. Šarenka – Oncorhynchus mykiss / 1. 12.–28. 2.
29. Potočna zlatovčica – Salvelinus fontinalis / 1. 12.–28. 2.
30. Jezerska zlatovčica – Salvelinus alpinus / 1. 12.–28. 2.
----------------------------------------------------------------------------
II. V Jadranskem povodju:
1. Soška postrv – Salmo marmoratus 40 1. 10.–31. 3.
2. Jadranski lipan – Thymallus thymallus
adriaticus 30 1. 12.–15. 5.
3. Ščuka – Esox lucius 50 1. 2.–30. 4.
4. Linj – Tinca tinca 30 1. 5.–30. 6.
5. Navadni koreselj – Carassius carassius / 1. 5.–30. 6.
6. Štrkavec – Leuciscus cephalus cabeda 30 1. 5.–30. 6.
7. Grba – Barbus plebejus 30 1. 5.–30. 6.
8. Mrenič – Barbus caninus / 1. 5.–30. 6.
9. Rdečeperka – Scardinius erithrophtalmus / 1. 4.–30. 6.
10. Navadni ostriž – Perca fluviatilis / 1. 3.–30. 6.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
11. Potočna postrv – Salmo trutta in križanci / 1. 12.–31. 3.
12. Šarenka – Oncorhynchus mykiss / 1. 12.–31. 3.
13. Potočna zlatovčica – Salvelinus fontinalis / 1. 12.–31. 3.
14. Jezerska zlatovčica – Salvelinus alpinus / 1. 12.–31. 3.
15. Lipan – Thymallus thymallus / 1. 12.–31. 3.
16. Podust – Chondrostoma nasus 18 /
----------------------------------------------------------------------------
17. člen
(način določanja najmanjših lovnih mer in varstvenih dob)
Ribe se merijo od začetka glave do konca repne plavuti.
18. člen
(dovoljen uplen)
(1) Dovoljen uplen na ribolovni dan ali noč z veljavno ribolovno dovolilnico je do 5 kg rib, od
tega največ pet krapovcev, tri postrvi s predpisano najmanjšo lovno mero, dva lipana ter
enega sulca, ščuko, smuča in bolena.
(2) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka je dovoljen uplen ene ribe z maso nad 5 kg
oziroma dveh rib s skupno maso nad 5 kg.
(3) Ko se doseže dovoljeni uplen, se ribolov zaključi.
19. člen
(prenehanje veljavnosti)
Z dnem uveljavitve tega pravilnika preneha veljati Odredba o najmanjših dolžinah lovnih rib
in o varstveni dobi lovnih rib, rakov, žab in školjk (Uradni list RS, št. 14/93, 20/93 – popr.).
20. člen
(začetek veljavnosti)
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 007-228/2007
Ljubljana, dne 15. oktobra 2007
EVA 2007-2311-0154
Iztok Jarc l.r.
Minister
za kmetijstvo,
gozdarstvo in prehrano
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1393

1394
1. člen
SI184 - Pravilnik o spremembah in dopolnitvah Pravilnika o ribolovnem režimu v
ribolovnih vodah; Rules amending Rules on fishing regime
V Pravilniku o ribolovnem režimu v ribolovnih vodah (Uradni list RS, št. 99/07) se v 2. členu v
prvem odstavku besedilo »v skladu s sprejetim letnim programom ribiškega upravljanja«
nadomesti z besedilom »ribolovnim režimom, predpisanim v tem pravilniku«.
Za prvim odstavkom se doda nov drugi odstavek, ki se glasi:
»(2) Za posamezen ribiški okoliš ali ribolovni revir se z ribiškogojitvenim načrtom ali letnim
programom izvajalca ribiškega upravljanja lahko določi strožji ribolovni režim, kot je določen
s tem pravilnikom.«.
Dosedanji drugi odstavek postane tretji odstavek.
2. člen
V 9. členu se za prvim odstavkom dodata nov drugi in tretji odstavek, ki se glasita:
»(2) Pri nočnem ribolovu je prepovedana uporaba svetlobnih teles za privabljanje rib in
razsvetljevanje.
(3) Ne glede na prejšnji odstavek je dovoljena uporaba svetlobnih teles za lastne potrebe
ribiča in označevanje plovcev, ki pa ne smejo biti usmerjena v brežine ali vodo.«.
Dosedanji drugi odstavek postane četrti odstavek.
3. člen
Na koncu drugega odstavka 12. člena se pika črta in doda besedilo »(enojčkom, dvojčkom ali
trojčkom).«.
Sedmi odstavek se spremeni tako, da se glasi:
»(7) V delih ribolovnih voda, kjer je z ribiškogojitvenim načrtom določen sistem »ujemi in
spusti«, je dovoljen ribolov postrvi, lipana, sulca, ščuke, smuča in bolena le z umetnimi
vabami s trnkom enojčkom brez zalusti, ribolov ostalih vrst rib pa je dovoljen tudi z vabami
rastlinskega in živalskega izvora s trnkom enojčkom brez zalusti.«.
4. člen
Besedilo 13. člena se spremeni tako, da se glasi:
»(1) Za privabljanje rib in vabo pri ribolovu je prepovedana uporaba:
– živih živali, razen deževnikov in kostnih črvov;
– živali ali surovin iz živali, ki so ogrožene in zavarovane v skladu s predpisi, ki urejajo
ohranjanje narave;
– snovi, ki vsebujejo strupene ali omamne sestavine.
(2) Skupna količina vabe za privabljanje rib ne sme presegati 5 kg na ribolovni dan ali noč, od
te pa je lahko največ 1 kg živalskega izvora.«.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
5. člen
September 2011
V 16. členu se v 11. do 15. točki II. tabele besedilo »31. 3.« nadomesti z besedilom »28. 2.«.
Doda se drugi odstavek, ki se glasi:
»(2) Najmanjše lovne mere in varstvene dobe iz prejšnjega odstavka ne veljajo za tujerodne
vrste rib, če so v ribiškogojitvenem načrtu opredeljene kot invazivne vrste in je to določeno
v ribiškogojitvenem načrtu.«.
6. člen
V 17. členu se v naslovu člena besedilo »in varstvenih dob« črta.
7. člen
V 18. členu se tretji odstavek spremeni tako, da se glasi:
»(3) Določbe prvega in drugega odstavka tega člena ne veljajo za tujerodne vrste rib, če so v
ribiškogojitvenem načrtu opredeljene kot invazivne vrste in je to določeno v
ribiškogojitvenem načrtu.«.
Doda se četrti odstavek, ki se glasi:
»(4) Ne glede na določbo prejšnjega odstavka se ribolov zaključi, ko je dosežen dovoljen
uplen iz prvega oziroma drugega odstavka tega člena.«.
8. člen
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
1. člen
SI185 - Pravilnik o komercialnih ribnikih; Rules on commercial pounds
(vsebina)
Ta pravilnik podrobneje določa pogoje za vlaganje rib v komercialni ribnik, način ribolova v
komercialnem ribniku, vsebino, obliko in način vodenja evidenc ter način poročanja
ribiškemu katastru.
2. člen
(pogoji za komercialni ribnik)
(1) Za komercialni ribnik se pridobi vodna pravica v skladu s predpisi, ki urejajo vode in
varstvo okolja, če:
1. se s tem ne posega v izvajanje obstoječih podeljenih vodnih ali drugih pravic;
2. stoječa voda ni v uporabi ali ni namenjena uporabi za izvajanje javne oskrbe s pitno vodo;
3. gre za tip stoječih voda malih površin v skladu s predpisom, ki določa metodologijo za
določitev vodnih teles površinskih voda;
4. se s tem ne onemogoča izvajanja nalog javne službe urejanja voda;
5. se stoječa voda ne nahaja na:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1395

1396
– vodovarstvenih območjih po predpisih, ki urejajo vodovarstvena območja,
– vplivnem območju kopalne vode po predpisih, ki urejajo emisije snovi pri odvajanju
odpadne vode iz komunalnih čistilnih naprav,
– območjih salmonidnih ali ciprinidnih voda po predpisu, ki ureja kakovost površinskih voda
za življenje sladkovodnih vrst rib;
6. se s tem ne povečuje občutljivosti za evtrofikacijo na občutljivih območjih zaradi
evtrofikacije po predpisu, ki ureja emisije snovi pri odvajanju odpadne vode iz komunalnih
čistilnih naprav;
7. se s tem ne ogroža doseganja ciljev varstva voda na ogroženih območjih po predpisih o
vodah;
8. se s tem ne ogroža varstva varovanih in zavarovanih območij po predpisih s področja
ohranjanja narave.
(2) O izpolnjevanju pogojev iz prejšnjega odstavka se odloči v aktu, s katerim se podeli
vodna pravica.
3. člen
(pogoji za vlaganje rib)
(1) Za vlaganje rib v komercialni ribnik je treba izpolnjevati naslednje pogoje:
– gre za izvajanje registrirane dejavnosti ribištva;
– je komercialni ribnik vpisan v ribiški kataster;
– je komercialni ribnik evidentiran v skladu z veterinarskimi predpisi;
– je iz predhodno pridobljenega mnenja Zavoda Republike Slovenije za varstvo narave
razvidno, da vlaganje rib in opravljanje ribolova v komercialnem ribniku, ki je del varovanih
ali zavarovanih območij po predpisih o ohranjanju narave, ne bo poslabšalo stanja
ohranjenosti ogroženih in zavarovanih rastlinskih in živalskih vrst.
(2) Imetnik vodne pravice za rabo vode za komercialni ribnik (v nadaljnjem besedilu: imetnik
vodne pravice) lahko v komercialni ribnik vlaga le ribe, ki so vzrejene v ribogojnici in so:
– vrste rib, ki so lokalno prisotne;
– vrste rib, za katere ni treba pridobiti dovoljenja za gojitev, ker ne ogrožajo domorodnih
vrst rib in ekološkega potenciala, v skladu s predpisi o ohranjanju narave.
(3) Imetnik vodne pravice lahko vlaga v komercialni ribnik le vrste in količine rib, ki izhajajo
iz predhodnega mnenja Zavoda za ribištvo Slovenije.
4. člen
(način ribolova)
(1) V komercialnem ribniku:
– je ribe dovoljeno loviti s trnkom;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– ni dovoljeno loviti tako, da se za vabo uporablja žive vretenčarje;
– ni dovoljeno prenašanje živih rib iz ribnika v druge vode;
– se morajo ujete ribe takoj nepoškodovane vrniti v ribnik ali takoj usmrtiti na način, da se
ribe ne muči.
(2) Imetnik vodne pravice določi čas in način ribolova, ki ne sme biti v nasprotju z določbami
tega člena in z njim na ustrezen način seznani ribiče.
5. člen
(evidence)
Imetnik vodne pravice mora voditi naslednje evidence:
1. evidenco o nabavi rib za vlaganja, ki vsebuje najmanj:
– datum vlaganja,
– podatke o vrstah vloženih rib,
– podatke o skupni teži in številu vloženih rib,
– podatke o poreklu vloženih rib;
2. evidenco o porabi krme;
3. evidenco porabi razkužil in zdravil;
4. evidenco o poginih rib v komercialnem ribniku.
6. člen
(vsebina in način poročanja)
(1) Imetnik vodne pravice mora v ribiški kataster sporočiti naslednje podatke o
komercialnem ribniku:
– ime in naslov oziroma naziv in sedež imetnika vodne pravice,
– ime in lokacijo,
– površino,
– vrsto vodnega vira,
– mesto odvzema in izpusta vode,
– pretok vodnega vira in
– vrste in količino rib.
(2) Podatke iz prejšnjega odstavka ter vse spremembe podatkov mora imetnik vodne
pravice v roku 30 dni od nastanka spremembe sporočiti v ribiški kataster.
(3) Podatki iz prvega ostavka tega člena se poročajo na obrazcu o komercialnih ribnikih
(KOR), ki je kot priloga 1 sestavni del tega pravilnika.
7. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1397

1398
(začetek veljavnosti)
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 007-119/2007
Ljubljana, dne 11. oktobra 2007
EVA 2007-2311-0020
SI186 - Pravilnik o varstvu gozdov; Rules on the protection of forests
I. SPLOŠNI DOLOČBI
1. člen
(vsebina)
Ta pravilnik podrobneje določa ukrepe za ohranjanje biotskega ravnovesja v gozdnem
prostoru, ukrepe za preprečevanje gozdnih požarov in poškodovanosti gozdov zaradi
škodljivih abiotskih dejavnikov, ukrepe za preprečitev širjenja in zatiranje rastlinskih bolezni
in prenamnoženih populacij žuželk ter sanacijo poškodovanega gozda, posege, ki gozd
razvrednotijo oziroma poškodujejo, pogoje za rabo gozdov, vsebino programa varstva
gozdov in naloge poročevalsko, prognostično-diagnostične službe za gozdove.
2. člen
(izrazi)
Izrazi, uporabljeni v tem pravilniku, imajo naslednji pomen:
1. Ekocelice so ožji deli gozdnega prostora, ki izboljšujejo njegovo pestrost in habitate vrst
oziroma so pomembni za kritje, razmnoževanje in vzrejo mladičev v gozdu in ob gozdnem
robu. Ekocelice se določijo zlasti v obliki mokrišč, nahajališč ogroženih rastlinskih vrst,
habitatnega drevja in zatočišč.
2. Gozdni požar je proces hitrega gorenja, ki se nenadzorovano širi v gozdnem prostoru in
povzroča škodo.
3. Grmišča in omejki so površine, ki so pretežno porasle z grmovno obliko vegetacije in so
namenjene za kritje, prehranjevanje, razmnoževanje in vzrejo mladičev v gozdu in na
gozdnem robu.
4. Habitatno drevje so odmrla in živa drevesa, naseljena z glivami ter živalskimi vrstami,
drevesa z dupli oziroma gnezdi ter drevesa večjih dimenzij in posebnih oblik.
5. Lovne nastave so načrtno podrta, sveža in s podlubniki še nenaseljena drevesa, debla ali
kupi vej, ki se polagajo (drevesa, debla) oziroma zlagajo (kupi) zaradi zatiranja populacij
podlubnikov.
6. Lubadarka je še živo ali sušeče se drevo, v katerem so lubadarji oziroma podlubniki. Suho
drevo, iz katerega so podlubniki že izleteli, se ne šteje za lubadarko.
7. Mirne cone so obsežnejši deli gozdnega prostora, v katerih se omejijo oziroma prepovejo
dejavnosti, ki vznemirjajo prostoživeče živali.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
8. Mokrišča oziroma vodni viri so območja močvirij, nizkih barij, šotišč ali vode (npr. izviri,
potoki) ter umetno ustvarjeni kali, mlake in vodni zbiralniki.
9. Nahajališča ogroženih rastlinskih vrst so območja, na katerih uspevajo rastlinske vrste, ki
so v skladu s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave, opredeljene kot ogrožene.
10. Odmrl les obsega odmrla stoječa drevesa (sušice), ležeča drevesa (podrtice), stoječe
dele prelomljenih dreves (štrclje), ležeče dele prelomljenih dreves s koreničniki, ležeče kose
prelomljenih dreves ter sečne ostanke.
11. Pasišča so travne površine v gozdnem prostoru, ki so namenjene prehranjevanju divjadi
oziroma ohranjanju in izboljšanju življenjskega okolja prostoživečih živali oziroma rastlin.
12. Protipožarne preseke so intervencijske gozdne prometnice za potrebe varovanja
naravnega okolja pred požari in se delijo na protipožarne gozdne ceste in protipožarne poti.
Glede na prevoznost za gasilska vozila za gašenje požarov v naravi se protipožarne preseke
razvrščajo v:
– protipožarne preseke prve kategorije, kamor spadajo protipožarne gozdne ceste in tiste
protipožarne poti, ki omogočajo dostop gasilskim vozilom za gašenje gozdnih požarov in
gasilskim cisternam za gašenje gozdnih požarov;
– protipožarne preseke druge kategorije, kamor spadajo protipožarne poti, ki omogočajo
dostop manjšim gasilskim vozilom za gašenje gozdnih požarov.
13. Škodljivi abiotski dejavniki so zlasti močan veter, žled, težek sneg, imisije in intenzivne
padavine.
14. Zatočišča so predeli gozdnega prostora, ki se načrtno prepustijo naravnemu razvoju ali
pa se oblikujejo z nego oziroma sečnjo.
15. Zimovališča so deli življenjskega prostora populacij prostoživečih živali, praviloma na
prisojnih ali v nižje ležečih predelih gozdov, kjer populacije prostoživečih živali preživijo
zimsko obdobje.
16. Žarišče podlubnikov tvorijo ena ali več lubadark, sečni ostanki ali neobeljeni gozdni lesni
sortimenti, v katerih so navzoči podlubniki v obsegu, ki lahko ogrozi gostiteljska drevesa v
okolici.
17. Žarišče škodljivih organizmov tvori eno ali več dreves ali delov dreves, na katerih so
škodljivi organizmi v obsegu, ki lahko ogrozi drevesa v okolici. V žarišču je mogoče opaziti
znake propadanja dreves, kot so: prebarvanje, odmiranje, defoliacije, izcejanje smole,
smolikavost, trosnjaki ali trosišča gliv, žuželke, levi žuželk, larve, gnezda larv, šiške in
značilna oblika rovov v skorji ali lesu.
September 2011
II. OHRANJANJE BIOTSKEGA RAVNOVESJA
3. člen
(ohranjanje biotskega ravnovesja)
Biotsko ravnovesje v gozdnem prostoru se vzpostavlja in vzdržuje z:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1399

1400
– ohranjanjem in vzpostavljanjem naravne sestave drevesnih vrst;
– ohranjanjem in vzpostavljanjem uravnoteženega razmerja med razvojnimi fazami gozdov
in uravnotežene debelinske strukture gozda;
– ukrepi za varstvo gozdov pred škodljivimi abiotskimi in biotskimi dejavniki;
– načrtnim puščanjem odmrlega lesa;
– območji, pomembnimi za ohranitev prostoživečih živali oziroma rastlin;
– izvajanjem del za vzdrževanje in izboljšanje življenjskega okolja prostoživečih živali;
– zagotavljanjem usklajenih razmerij med gozdom in divjadjo;
– izvajanjem del v gozdu v času, na način in s pripomočki, ki najmanj ogrožajo gozdni
ekosistem.
4. člen
(ohranjanje in vzpostavljanje naravne sestave drevesnih vrst)
(1) Naravna sestava drevesnih vrst se ohranja in vzpostavlja zlasti:
1. z naravnim pomlajevanjem avtohtonih drevesnih vrst, kjer je to mogoče;
2. pri obnovi s sajenjem ali setvijo z izbiro drevesnih vrst, ki ustrezajo rastiščnim razmeram;
3. z nego v mlajših razvojnih fazah sestojev, pri kateri se:
– ohranja in vzpostavlja naravna in če je mogoče tudi pestra zmes drevesnih vrst;
– odstranjujejo tujerodne vrste, ki ogrožajo oziroma bi lahko ogrozile naravno sestavo
drevesnih vrst.
(2) Naseljevanje oziroma vnos tujerodnih drevesnih vrst v gozdni ekosistem je dovoljeno v
skladu s predpisi, ki urejajo ohranjanje narave, gozdni reprodukcijski material in
gozdnogospodarske načrte.
5. člen
(ohranjanje in vzpostavljanje uravnoteženega razmerja med razvojnimi fazami gozdov in
uravnotežene debelinske strukture gozda)
(1) Uravnotežena debelinska struktura gozda in uravnoteženo razmerje med razvojnimi
fazami gozdov se ohranjata in vzpostavljata v skladu z načelom trajnosti in na podlagi
usmeritev, določenih v načrtih za gospodarjenje z gozdovi.
(2) V območjih gozdov, ki so pomembni kot življenjski prostor ogroženih vrst, določenih s
predpisi, ki urejajo ohranjanje narave, oziroma populacij vrst prostoživečih živali, s katerimi
se načrtno upravlja, se struktura gozdov in razmerje med razvojnimi fazami gozdov v čim
večji meri prilagajata ekološkim zahtevam teh vrst.
6. člen
(načrtno puščanje odmrlega lesa)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(1) Zaradi ohranjanja biotskega ravnovesja je treba pri izbiri drevja za posek in izvajanju
sečnje in spravila lesa zagotoviti, da ob upoštevanju tveganja za prenamnožitev škodljivih
organizmov v gozdu ostane v povprečju vsaj 3% odmrlega lesa glede na lesno zalogo v
rastiščno gojitvenem razredu. Odmrl les mora biti čim bolj enakomerno razporejen in
obsegati vse debelinske razrede, zlasti pa debelinski razred nad 30 cm.
(2) Količina odmrlega lesa se spremlja v okviru podatkov o stanju in razvoju gozdov, ki so
podlaga za gozdnogospodarsko načrtovanje.
(3) Količina odmrlega lesa na stalni vzorčni ploskvi se ocenjuje ločeno za iglavce in listavce
pri:
– stoječem in nagnjenem drevju tako, da se ugotovi število dreves v posameznem
razširjenem debelinskem razredu, ki se ga pomnoži s srednjim premerom razširjenega
debelinskega razreda in podatkom o obliki in višini iz ustreznih tarif, pri čemer se v
razširjenem debelinskem razredu nad 50 cm upošteva premer 60 cm;
– ležečem drevju tako, da se upoštevajo samo tista ležeča drevesa, ki so rasla znotraj
vzorčne ploskve, ne glede na to, ali ležijo na ploskvi v celoti ali samo deloma, količina pa se
oceni na enak način kot pri stoječem drevju;
September 2011
– sečnih ostankih, ki so večji od 0,2 m3 tako, da se oceni njihova prostornina.
(4) Pri oceni količine odmrlega lesa iz prejšnjega odstavka se drevesni štrclji in ležeči deli
prelomljenih dreves s koreničniki obravnavajo kot cela drevesa ne glede na njihovo višino
oziroma dolžino.
7. člen
(območja, pomembna za ohranitev prostoživečih živali oziroma rastlin)
(1) V gozdnogospodarskih načrtih gozdnogospodarskih enot se za krepitev funkcije
ohranjanja biotske raznovrstnosti in lovnogospodarske funkcije v gozdnem prostoru določijo
območja, ki so pomembna za ohranitev prostoživečih živali oziroma rastlin. Ta območja so
pasišča, grmišča, omejki, mirne cone, zimovališča in ekocelice, ki se podrobneje določijo v
gozdnogojitvenih načrtih.
(2) Pasišča se vzdržujejo predvsem na območjih strnjenih gozdov, grmišča pa se vzdržujejo
zlasti na območjih enomernih odraslih gozdov in v gozdnih ostankih kmetijske krajine. Pri
določitvi pasišč in grmišč je treba pridobiti soglasje lastnika oziroma se šteje, da je soglasje
dano, če lastnik za to površino na podlagi predpisov, ki urejajo gozdove, prejema javna
sredstva za vzdrževanje oziroma osnovanje teh površin.
(3) Ekocelice se določijo na način, ki ne omogoča prenamnožitve škodljivih organizmov in ne
ogroža varnosti obiskovalcev na območju poti ter objektov v gozdnem prostoru.
(4) Na nahajališčih ogroženih rastlinskih vrst, ki so bistvena za ohranjanje teh vrst oziroma
njihovih populacij, se gospodarjenje prilagodi ekološkim zahtevam teh vrst na podlagi
usmeritev v gozdnogospodarskih načrtih.
(5) Zatočišča se v velikosti šopov, skupin, gnezd ali sestojev določijo zlasti na območju
intenzivnega gospodarjenja z gozdom oziroma tam, kjer je močno spremenjena sestava
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1401

1402
drevesnih vrst. Zatočišča, ki se prepuščajo naravnemu razvoju za obdobje 10 let ali več, se v
soglasju z lastnikom gozda določijo v gozdnogojitvenem načrtu kot posebne negovalne
enote.
8. člen
(ukrepi za vzdrževanje in izboljšanje življenjskega okolja prostoživečih živali)
(1) Ukrepi oziroma dela za vzdrževanje življenjskega okolja prostoživečih živali v gozdnem
prostoru so zlasti:
– osnovanje in vzdrževanje pasišč;
– vzdrževanje grmišč, omejkov in gozdnega roba;
– vzdrževanje vodnih virov in njihova vzpostavitev v skladu s predpisi, ki urejajo vode;
– oblikovanje zatočišč z nego oziroma sečnjo;
– puščanje habitatnega drevja in odmrlega lesa ter prepuščanje delov gozda naravnemu
razvoju za oblikovanje zatočišč;
– sajenje sadik plodonosnega drevja, pomembnega za prehranjevanje prostoživečih živali;
– zimska sečnja posamičnega drevja za prehranske potrebe divjadi.
(2) Vzdrževanje pasišč obsega košnjo trave in se opravi vsaj enkrat letno, praviloma po
cvetenju trav. Na območjih strjenih gozdov se osnuje in vzdržuje vsaj 5 ha pasišč na 1000 ha
gozda.
(3) Vzdrževanje grmišč in omejkov obsega nego za vzdrževanje grmovne oblike vegetacije.
(4) Vzdrževanje gozdnega roba obsega nego, s katero se vzdržuje njegova stopničasta
oblika, navzočnost zanj značilnih drevesnih in grmovnih vrst oziroma postopen prehod iz
kmetijskih ali urbanih površin v gozd.
(5) Vodni viri se osnujejo in vzdržujejo predvsem tam, kjer v naravnem okolju primanjkuje
površinskih voda, in sicer najmanj trije vodni viri na 1000 ha.
(6) Sajenje sadik plodonosnega gozdnega drevja se izvaja na območjih, kjer je treba
izboljšati prehranske razmere za prostoživeče živali oziroma v gozdovih z zmanjšano
pestrostjo vrst.
9. člen
(zagotavljanje usklajenih razmerij med gozdom in divjadjo)
(1) Odnosi med gozdom in rastlinojedo parkljasto divjadjo se na podlagi ocene vpliva
rastlinojede parkljaste divjadi na pomlajevanje usklajujejo z:
– gozdnogospodarskimi in gozdnogojitvenimi ukrepi;
– ukrepi za vzpostavljanje in vzdrževanje življenjskega okolja divjadi;
– zaščito mladovja pred poškodbami;
– izvajanjem odstrela.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Vpliv rastlinojede parkljaste divjadi na pomlajevanje se oceni na podlagi rezultatov
popisa poškodovanosti gozdnega mladja zaradi objedanja rastlinojede parkljaste divjadi v
skladu z metodo iz Priloge 1, ki je sestavni del tega pravilnika. Popis se opravi najmanj na
vsakih pet let. Ocena vpliva rastlinojede parkljaste divjadi na pomlajevanje se navede v
poročilu o vplivu divjadi na razvoj gozda, ki ga Zavod za gozdove Slovenije (v nadaljnjem
besedilu: Zavod) pošlje na ministrstvo, pristojno za gozdarstvo in lovstvo (v nadaljnjem
besedilu: ministrstvo), najpozneje do 31. januarja v tekočem letu za preteklo leto, v katerem
je bil izveden popis.
(3) Gozdnogojitveni oziroma gozdnogospodarski ukrepi se načrtujejo in izvajajo tako, da se z
njimi teži k uravnoteženim razmerjem med razvojnimi fazami gozdov in uravnoteženi
debelinski strukturi in zmesi drevesnih vrst, ki je blizu naravnim rastlinskim združbam.
(4) Ukrepi za vzpostavljanje in vzdrževanje življenjskega okolja divjadi se načrtujejo in
izvajajo v skladu z določbami iz prejšnjega člena, ki se nanašajo na divjad.
September 2011
(5) Zaščita mladovja pred divjadjo se načrtuje:
– kjer je naravna obnova gozda s ciljnimi drevesnimi vrstami otežena ali onemogočena;
– kjer divjad povzroča poškodbe na sadikah ali sejancih gozdnega drevja;
– v odraščajočih gozdovih zlasti na območjih zimovališč rastlinojede parkljaste divjadi zaradi
nevarnosti obgrizovanja in lupljenja.
(6) Mladovje se pred divjadjo zaščiti:
– individualno, in sicer zlasti s premazi, koli, tulci ali z mrežo;
– skupinsko z ograjo.
(7) Pri izbiri zaščitnih sredstev se upoštevajo gozdnogojitveni cilji, vrste divjadi, ki povzročajo
poškodbe, učinkovitost zaščite, ekonomičnost zaščite in vpliv vnosa zaščite na okolje. Kjer je
treba zaščititi mladovje na površini manjši od pol hektarja, se praviloma izvaja individualna
zaščita, sicer pa se mladovje zaščiti z ograjo. Ograje se ne smejo postavljati na selitvene poti
prostoživečih živali in na območja, ki so pomembna za ohranitev prostoživečih živali.
Zaščitna sredstva se morajo redno vzdrževati in po uporabi odstraniti iz gozda, če so iz
umetnih materialov.
(8) Odstrel se izvaja na podlagi lovsko upravljavskih načrtov, v katerih se v skladu s predpisi,
ki urejajo divjad in lovstvo ter gozdove, upoštevajo ocena vpliva rastlinojede parkljaste
divjadi na pomlajevanje, gozdnogojitveni cilji iz načrtov za gospodarjenje z gozdovi in drugi
kazalniki oziroma kriteriji.
(9) Če iz poročila iz drugega odstavka tega člena izhaja, da je obnova gozda s ciljnimi
drevesnimi vrstami zaradi vpliva divjadi otežena, se v letnih načrtih upravljanja z divjadjo
določi ustrezno povečan odstrel tistih vrst divjadi, ki onemogočajo naravno obnovo gozda.
10. člen
(izvajanje del v gozdu v času, na način in s pripomočki, ki najmanj ogrožajo gozdni
ekosistem)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1403

1404
(1) Dela v gozdu se izvajajo tako, da se:
– pridobivanje lesa v čim večji meri opravi zunaj vegetacijske dobe;
– gozdnogojitvena dela opravljajo tako, da se v čim manjši meri vznemirjajo prostoživeče
živali;
– gozdne prometnice ne gradijo preko nahajališč ogroženih rastlinskih vrst, mokrišč, mirnih
con in zatočišč, razen v izjemnih primerih;
– tehnologija izbere in gozdna mehanizacija uporablja tako, da se gozdni ekosistem čim
manj ogroža;
– uporabljajo biološko razgradljiva maziva v odprtih mazalnih sistemih verižnih žag za posek
in izdelavo dreves na območjih s prvo stopnjo poudarjenosti hidrološke funkcije;
– uporabljajo stroji oziroma naprave, razen odprtih mazalnih sistemov verižnih žag, ki ne
puščajo sledi olj in drugih maziv in imajo ustrezno opremo za preprečitev oziroma sanacijo
morebitnega razlitja olj.
(2) Dela v gozdu se ne izvajajo, kjer:
– gnezdi črna štorklja oziroma kolonije sivih čapelj, v času od sredine februarja do konca
junija v razdalji najmanj 300 m od gnezda;
– gnezdi planinski orel in orel belorepec, v času od januarja do konca junija v razdalji
najmanj 500 m od gnezda;
– gnezdijo ostale vrste orlov: mali orel, kačar in mali klinkač, v času od začetka maja do
konca avgusta v razdalji najmanj 400 m od gnezda;
– gnezdi sršenar, v času od junija do konca avgusta v razdalji najmanj 400 m od gnezda;
– gnezdijo ostale ogrožene ujede, v času od marca do konca junija v razdalji najmanj 300 m
od gnezd;
– gnezdijo sove kozače in velike uharice, v času od februarja do konca junija v razdalji
najmanj 300 m od gnezd;
– gnezdijo ostale vrste sov, v času od marca do konca maja v razdalji najmanj 100 m od
gnezd;
– so aktivna rastišča in zaščitne cone za divjega petelina, v času od začetka marca do konca
junija v razdalji 500 m od roba rastišča;
– so zimovališča rastlinojedov od decembra do konca marca, razen kadar se sečnja izvaja za
namen njihove dodatne prehrane;
– je stalno prisoten rjavi medved, v času od sredine decembra do konca aprila v razdalji
najmanj 200 m od aktivnih brlogov;
– je prisoten volk, v času od začetka aprila do konca maja v razdalji najmanj 300 m od kraja,
kjer so poleženi mladiči;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
– je prisotna vidra, v času od marca do konca aprila v razdalji najmanj 50 m od kraja, kjer so
poleženi mladiči;
– je prisoten ris, v času od začetka junija do avgusta v razdalji najmanj 100 m od kraja, kjer
so poleženi mladiči;
– je prisotna divja mačka, v času aprila in maja najmanj 50 m od kraja, kjer so poleženi
mladiči.
(3) Ne glede na določbe prejšnjega odstavka se lahko posamezna razdalja spremeni, če so
naravne razmere take, da izničijo ali potencirajo negativne vplive izvajanja del. Razdalja se
lahko zmanjša tudi v primeru, da je določena vrsta v ugodnem stanju ohranjenosti oziroma v
ekspanziji.
(4) Gnezda, kraje poleganja mladičev in zimovališča vrst iz drugega odstavka tega člena
mora Zavod evidentirati in spremljati v gozdnogojitvenih načrtih.
(5) Solnice za divjad se ne smejo nameščati na način, ki omogoča vnos soli v mokrišče.
Solnica je lahko nameščena v razdalji 50 metrov in več od roba mokrišča.
11. člen
September 2011
(spremljanje biotskega ravnovesja)
(1) Biotsko ravnovesje se ocenjuje na podlagi podatkov o:
– strukturi gozdov po ohranjenosti;
– razmerju med razvojnimi fazami gozdov;
– količini odmrlega lesa;
– območjih, pomembnih za ohranitev prostoživečih živali;
– usklajenosti odnosov med gozdom in divjadjo;
– sanitarni sečnji;
– uspešnosti izvedenih sanacij poškodovanih gozdov in ukrepov za preprečevanje širjenja in
zatiranje rastlinskih bolezni in prenamnoženih populacij žuželk.
(2) Ocena biotskega ravnovesja se navede v gozdnogospodarskih načrtih in letnem poročilu
o gozdovih, ki se objavi na spletni strani Zavoda.
III. UKREPI ZA VARSTVO GOZDOV PRED POŽAROM, PREPREČEVANJE POŠKODOVANOSTI
GOZDOV ZARADI ABIOTSKIH DEJAVNIKOV TER BLAŽENJE PODNEBNIH SPREMEMB IN
PRILAGAJANJE NANJE
12. člen
(stopnja požarne ogroženosti gozdov)
(1) Za načrtovanje ukrepov varstva gozdov pred požari se gozdovi razvrščajo v štiri stopnje
požarne ogroženosti, in sicer:
– 1. stopnja požarne ogroženosti: zelo velika ogroženost;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1405

1406
– 2. stopnja požarne ogroženosti: velika ogroženost;
– 3. stopnja požarne ogroženosti: srednja ogroženost;
– 4. stopnja požarne ogroženosti: majhna ogroženost.
(2) Gozdovi se razvrščajo v stopnje požarne ogroženosti po načrtovalnih enotah gozdnega
prostora, pri čemer se upoštevajo:
– lastnosti gozda: sestava drevesnih vrst, razvojna faza;
– dejavniki zunaj gozda: srednja letna temperatura, srednja letna količina padavin, srednja
letna relativna vlažnost zraka, moč in pogostost vetra, periodičnost sušnih obdobij, vrsta tal,
ekspozicija, nadmorska višina, nagib, objekti v gozdu in druge posebnosti, ki povečujejo
požarno ogroženost.
(3) Zavod v okviru izdelave gozdnogospodarskih načrtov opravi razvrstitev gozdov po
stopnjah požarne ogroženosti v skladu z metodo iz Priloge 2, ki je sestavni del tega
pravilnika. Razvrstitev se prikaže na pregledni karti v okviru območnih gozdnogospodarskih
načrtov, pri čemer se prva stopnja prikaže v rdeči, druga v oranžni, tretja v rumeni in četrta
v zeleni barvi.
13. člen
(protipožarna infrastruktura)
(1) Za učinkovito preprečevanje in gašenje požarov se izdeluje in vzdržuje protipožarna
infrastruktura, ki jo tvorijo:
– protipožarne preseke;
– izogibališča in vstopne ploščadi na protipožarnih presekah;
– prostori za izvenletališko pristajanje helikopterjev;
– protipožarni zidovi in steze;
– namensko urejeni vodni viri oziroma mesta za oskrbo helikopterjev, gasilskih vozil in
gasilcev z vodo za gašenje;
– table za označevanje gozdne infrastrukture in protipožarne table za opozarjanje
obiskovalcev na požarno ogroženost območja in podobno.
(2) Protipožarne preseke, zidovi in steze se izdelujejo in vzdržujejo na območjih gozdov z
zelo veliko in veliko stopnjo požarne ogroženosti. Gradnjo, redno vzdrževanje in izvedbo
protipožarne infrastrukture načrtuje in zagotavlja Zavod.
14. člen
(načrt varstva gozdov pred požarom)
(1) Protipožarni ukrepi se okvirno določijo v gozdnogospodarskih načrtih, podrobno pa v
načrtih varstva gozdov pred požari. Z načrti varstva gozdov pred požarom se zagotavlja
celovitost in usklajenost načrtovanja in izvajanja ukrepov preventivnega varstva gozdov
pred požarom ter prispeva k učinkovitejšemu izvajanju gašenja gozdnih požarov.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Načrti varstva gozdov pred požarom se ob upoštevanju usmeritev iz gozdnogospodarskih
načrtov izdelajo za gozdove oziroma območja gozdov zelo velike in velike stopnje požarne
ogroženosti. Izdelajo se praviloma za obdobje 10 let za območje ene ali več samoupravnih
lokalnih skupnosti.
(3) Načrte varstva gozdov pred požarom izdela in dopolnjuje Zavod. Načrte varstva gozdov
pred požarom potrjuje strokovni svet območne enote Zavoda.
(4) Zavod načrte varstva gozdov pred požarom pošlje v vednost samoupravnim lokalnim
skupnostim.
15. člen
September 2011
(vsebina načrta varstva gozdov pred požarom)
(1) Načrt varstva gozdov pred požarom obsega opis stanja požarne ogroženosti gozdov ter
določitev operativnih ukrepov za zmanjšanje požarne ogroženosti in učinkovito gašenje
gozdnih požarov.
(2) V opisu stanja požarne ogroženosti se:
– prikaže obseg gozdov po stopnjah požarne ogroženosti z opisom dejavnikov, ki vplivajo na
razvrstitev gozda v stopnjo požarne ogroženosti (K);
– prikaže protipožarna infrastruktura (K);
– prikažejo gozdne prometnice, prednostno namenjene gospodarjenju z gozdovi, ki so
pomembne za učinkovito gašenje gozdnih požarov (K);
– prikažejo infrastrukturni objekti in drugi stalni objekti, ki vplivajo na požarno ogroženost
(K);
– prikažejo gozdni požari v preteklem načrtovalnem obdobju glede na njihovo lokacijo (K),
obseg, vzroke za njihov nastanek in uspešnost uporabljene metode gašenja;
– navede obseg izvedenih ukrepov za varstvo gozdov pred požari v preteklem načrtovalnem
obdobju in oceni njihova zadostnost.
(3) Kot načrtovani ukrepi za zmanjšanje požarne ogroženosti in učinkovito gašenje gozdnih
požarov se določijo:
– obseg graditve in vzdrževanja protipožarne infrastrukture (K);
– obseg graditve in vzdrževanja drugih prometnic, ki so pomembne za učinkovito gašenje
požarov (K);
– ukrepi za zmanjšanje količine gorljive snovi v gozdu, kot so ustrezni gozdnogojitveni ukrepi
in gozdna paša v skladu z določbami iz 40. člena tega pravilnika (K);
– postopki ukrepanja ob povečani požarni ogroženosti;
– postopki ukrepanja ob pojavu gozdnega požara.
(4) Vsebine iz drugega in tretjega odstavka tega člena, ki so v posameznih alineah označene
s črko K, se prikažejo na pregledni karti.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1407

1408
(5) Ukrepe, katerih izvedba se načrtuje v posameznem letu, Zavod vključi v program varstva
gozdov.
16. člen
(opazovanje in obveščanje o nevarnosti gozdnega požara in sodelovanje pri gašenju gozdnih
požarov)
(1) Zavod v skladu s predpisi, ki urejajo varstvo pred požarom v naravnem okolju, ob
razglašeni zelo veliki in veliki požarni ogroženosti sodeluje pri opazovanju in obveščanju o
nevarnostih gozdnih požarov.
(2) Zavod na podlagi načrtov varstva gozdov pred požari nudi strokovno pomoč pri gašenju
požarov.
17. člen
(evidentiranje gozdnih požarov)
(1) Gozdni požari se evidentirajo na obrazcu iz Priloge 3, ki je sestavni del tega pravilnika, ter
v informacijskem sistemu za poročanje o intervencijah in nesrečah, ki ga vodi pristojna
organizacija za zaščito in reševanje. Sestavni del evidence o gozdnem požaru je pregledna
karta z vrisanim požariščem v merilu od 1:5.000 do 1:25.000.
(2) O evidentiranem požaru, ki zajema več kot 20 hektarjev gozdnega prostora, Zavod takoj
pisno obvesti ministrstvo.
(3) Zavod izdela letno poročilo o gozdnih požarih na obrazcih iz Priloge 4, ki je sestavni del
tega pravilnika, kot sestavni del poročila o gozdovih.
18. člen
(ukrepi za preprečevanje poškodovanosti gozdov zaradi abiotskih dejavnikov)
Za povečanje stabilnosti gozdov oziroma njihove odpornosti pred poškodbami, ki jih
povzročajo abiotski dejavniki, je treba pri gojenju gozdov:
– ohranjati in pospeševati vrste z globljim koreninskim sistemom;
– pospeševati raznomerne strukture sestojev, kjer je to primerno;
– oblikovati gozdni rob;
– dosegati ugodno razmerje med višino in prsnim premerom drevesa z redčenji;
– pospeševati drevesa z ravnimi (navpično rastočimi) debli;
– oblikovati simetrične krošnje in enovrhata drevesa;
– odstranjevati poševno rastoče nestabilno drevje in drevje, ki je oslabljeno zaradi trohnobe
koreninskega sistema ali drugih biotskih dejavnikov, ki zmanjšujejo stabilnost sestojev, če ne
gre za habitatna drevesa.
19. člen
(ukrepi za blaženje podnebnih sprememb in prilagajanje nanje)
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
V gozdovih se spodbujajo ukrepi, ki so ugodni za blaženje podnebnih sprememb in
prilagajanje nanje in obsegajo zlasti:
September 2011
– ohranjanje oziroma doseganje optimalnih lesnih zalog;
– zagotavljanje naravne obnove sestojev in pri negi dajanje prednosti rastiščem prilagojenim
avtohtonim drevesnim vrstam;
– preprečevanje gozdnih požarov;
– ohranjanje zastrtosti tal z rastlinstvom in opuščanje steljarjenja;
– hitro saniranje predelov gozdov, ki so bili poškodovani zaradi biotskih ali abiotskih
dejavnikov;
– odstranjevanje podrtih dreves oziroma sečnih ostankov iz hudourniških območij v skladu s
predpisi, ki urejajo ravnanje s sečnimi ostanki.
20. člen
(spremljanje razvrednotenja in poškodovanosti gozdov ter vplivov gozdov na blaženje
podnebnih sprememb)
(1) Javna gozdarska služba spremlja razvrednotenost in poškodovanost gozdov ter vplive
gozdov na blaženje podnebnih sprememb (v nadaljnjem besedilu: spremljanje stanja
gozdov) za potrebe seznanjanja javnosti, oblikovanja nacionalne gozdne politike in
poročanja v okviru mednarodnih zavez, zlasti Konvencije o onesnaževanju zraka na velike
razdalje prek meja (Uradni list SFRJ-MP, št. 11/86) in Okvirne konvencije Združenih narodov
o spremembi podnebja (Uradni list RS-MP, št. 13/95), Resolucij Ministrskih konferenc o
varstvu gozdov v Evropi (http://www.mcpfe.org) ter poročil Organizacije Združenih narodov
za prehrano in kmetijstvo (FAO) o gozdovih (http://www.fao.org).
(2) S spremljanjem stanja gozdov se ugotavljajo zlasti:
– vplivi atmosferskega onesnaževanja na gozdne ekosisteme;
– vplivi podnebnih sprememb na gozdne ekosisteme;
– dinamika količine ogljika v gozdnih ekosistemih.
(3) Podatki se spremljajo skladno z metodologijami, ki so določene v predpisih in
dokumentih iz prvega odstavka tega člena.
(4) Gozdarski inštitut Slovenije predloži metodologijo za spremljanje stanja gozdov, ki je
skladna z mednarodnimi zavezami, ministrstvu do 30. septembra tekočega leta za naslednje
leto. Minister, pristojen za gozdarstvo (v nadaljnjem besedilu: minister), lahko zahteva
spremembe in dopolnitve predložene metodologije.
(5) Ministrstvu se najpozneje do 30. junija tekočega leta posredujejo letna poročila o stanju
gozdov za preteklo leto. Gozdarski inštitut Slovenije objavi poročilo na svoji spletni strani.
IV. UKREPI ZA PREPREČEVANJE ŠIRJENJA IN ZATIRANJE RASTLINSKIH BOLEZNI IN
PRENAMNOŽENIH POPULACIJ ŽUŽELK
21. člen
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1409

1410
(vrste škodljivih organizmov)
(1) Rastlinske bolezni in prenamnožene populacije žuželk (v nadaljnjem besedilu: škodljivi
organizmi) se delijo na:
– vrste, ki jih javna gozdarska služba redno spremlja in o njih poroča;
– vrste, ki se štejejo za posebej nevarne rastlinam in rastlinskim proizvodom;
– morebitne druge vrste, ki jih poročevalsko, prognostično-diagnostična služba za gozdove
spozna za škodljive.
(2) Vrste škodljivih organizmov, ki jih javna gozdarska služba redno spremlja in o njih
poroča, so:
– podlubniki: osmerozobi smrekov lubadar (Ips typographus), šesterozobi smrekov lubadar
(Pityogenes chalcographus), ostrozobi jelov lubadar (Pityocteines spinidens), krivozobi jelov
lubadar (Pityokteines curvidens), zrnati jelov lubadar (Cryphalus piceae), borovi strženarji
(Tomicus spp.);
– druge škodljive žuželke: gobar (Lymantria dispar), navadna borova grizlica (Diprion pini),
rjava borova grizlica (Neodiprion sertifer), hrastov sprevodni prelec (Thaumatopoea
processionea), pinijev sprevodni prelec (Thaumatopoea pityocampa), hrastov zavijač
(Tortrix viridana), zapredkarice (Cephalcia spp.);
– glive, ki povzročajo rdečo trohnobo iglavcev (Heterobasidion spp.), kostanjev rak
(Cryphonectria parasitica), javorov rak (Eutypella parasitica) in holandska brestova bolezen
(Ophiostoma ulmi in O. novo-ulmi).
(3) Vrste škodljivih organizmov, ki se štejejo za posebej nevarne rastlinam in rastlinskim
proizvodom, so določene v predpisih, ki urejajo zdravstveno varstvo rastlin, in so v gozdu
pod nadzorom javne gozdarske službe.
22. člen
(ukrepi za preprečevanje in zatiranje škodljivih organizmov ter strokovna navodila)
(1) Ukrepi za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov so:
– ukrepi za preprečevanje pojava in širjenja škodljivih organizmov;
– spremljanje pojava škodljivih organizmov;
– odkrivanje žarišč škodljivih organizmov;
– ukrepi za zatiranje škodljivih organizmov.
(2) Ukrepi za preprečevanje širjenja in zatiranje škodljivih organizmov se podrobneje
določijo v strokovnih navodilih, ki jih pripravi poročevalsko, prognostično-diagnostična
služba za gozdove (v nadaljnjem besedilu: strokovna navodila). Za vrste škodljivih
organizmov iz drugega odstavka prejšnjega člena se strokovna navodila pripravijo najmanj
enkrat na dve leti, za vrste iz tretjega odstavka prejšnjega člena pa praviloma vsako leto,
razen če se pojavijo nenadno, množično in se hitro širijo, ko je treba strokovna navodila
izdelati v enem mesecu po ugotovitvi škodljivega organizma. Za druge vrste se strokovna
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
navodila pripravijo takoj po tem, ko jih poročevalsko, prognostično-diagnostična služba za
gozdove spozna za škodljive.
23. člen
September 2011
(ukrepi za preprečevanje pojava in širjenja škodljivih organizmov)
(1) Pojav in širjenje škodljivih organizmov se preprečujeta zlasti:
– z dajanjem prednosti naravni obnovi in rastišču prilagojenim drevesnim vrstam;
– z ureditvijo sečišča v skladu s predpisi, ki urejajo izvajanje del v gozdovih;
– z opravljanjem sečnje zunaj vegetacijske dobe, kolikor je mogoče;
– s sanitarno sečnjo oziroma posekom, izdelavo, spravilom in odvozom poškodovanih
dreves iz gozda kakor hitro je mogoče, predvsem če so poškodbe gozda zaradi naravnih ujm
večjepovršinske;
– s pravočasnim odkrivanjem žarišč škodljivih organizmov in obveščanjem javne gozdarske
službe;
– s pravočasnim beljenjem ali predelavo skladiščenih gozdnih lesnih sortimentov smreke,
jelke, bora in bresta;
– z uporabo fitofarmacevtskih sredstev za preprečevanje naselitve trohnobnežev
(Heterobasidion spp.) v panje iglavcev v skladu z gozdnogojitvenim načrtom;
– z načrtnim odkrivanjem tujerodnih in invazivnih škodljivih organizmov.
(2) V primeru poletne sečnje iglavcev v obdobju od 1. aprila do 31. oktobra morajo lastniki
gozdov urediti sečišče skladno s predpisi, ki urejajo izvajanje sečnje, v roku enega meseca po
začetku sečnje, razen če Zavod z odločbo ne določi drugače.
24. člen
(spremljanje pojava škodljivih organizmov oziroma podlubnikov)
(1) Škodljivi organizmi se spremljajo v skladu s strokovnimi navodili. V njih se opredelijo
način spremljanja in prednostna območja za redno spremljanje ter prednostna območja za
izvajanje posebnih nadzorov, ki se prikažejo na pregledni karti.
(2) Zavod na podlagi letnega programa varstva gozdov in navodil redno spremlja podlubnike
na smreki s kontrolnimi pastmi s specifičnimi feromonskimi pripravki ter s kontrolnimi
nastavami (kontrolna drevesa, debla in kontrolni kupi). Kontrolne pasti ali kontrolne nastave
se prednostno namestijo v gozdovih, ki so starejši kot 60 let in imajo lesno zalogo smreke
več kot 50%, ter kjer so se v preteklih letih pojavljale prenamnožitve smrekovih
podlubnikov, in sicer se praviloma namesti ena past ali nastava na 50 ha. Velikost populacije
osmerozobega smrekovega lubadarja se kumulativno ugotavlja za spomladansko obdobje,
ki traja od prvega rojenja do 15. junija. V primeru, ko ulov preseže 9.000 osebkov na
kontrolno past ali ko je na kontrolnih nastavah gostota vhodnih odprtin večja kot 1 odprtina
na 1 dm2, se šteje, da je populacija podlubnikov prenamnožena. Poletno spremljanje v
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1411

1412
obdobju od julija do avgusta se izvaja po večjih naravnih ujmah in drugih nenadnih škodljivih
vplivih na gozd v tekočem letu.
(3) Kontrolne pasti so iz umetnih materialov izdelane pasti, ki so opremljene s specifičnimi
feromoni in se postavljajo zaradi kontrole populacij podlubnikov oziroma ocenjevanja
njihove številčnosti.
(4) Kontrolne nastave so načrtno podrta, sveža in s podlubniki še nenaseljena drevesa, debla
ali kupi vej, ki se polagajo (drevesa, debla) ali zlagajo (kupi) zaradi kontrole populacij
podlubnikov oziroma ocenjevanja njihove številčnosti. Kontrolne nastave se morajo izdelati
pred izletom podlubnikov.
(5) Zavod v poročilu o gozdovih, ki ga objavi na svoji spletni strani, navede predele gozdov, v
katerih je bila ugotovljena prenamnožitev podlubnikov v skladu z drugim odstavkom tega
člena.
25. člen
(odkrivanje žarišč škodljivih organizmov oziroma podlubnikov)
(1) Zaradi odkrivanja žarišč škodljivih organizmov je treba gozd pregledati najmanj dvakrat
letno, in sicer ob koncu zime in ob začetku poletja. Pretežno iglast gozd se mora v poletnem
obdobju pregledati enkrat mesečno.
(2) Posebno pozorno se pregledujejo sestoji, ki so jih v preteklosti prizadele ujme ali požari,
sestoji na sušnih rastiščih in sestoji, v katerih se je v prejšnjih letih izvajala sečnja, dlje časa
skladiščil les ali pa so bila v njihovi bližini odkrita žarišča podlubnikov ali drugih škodljivih
organizmov, ter sestoji iglavcev starejši od 60 let, ki imajo več kot 50-odstotno zastopanost
iglavcev v lesni zalogi.
(3) Pri odkrivanju žarišč podlubnikov je treba v napadenem drevju, lesnih sortimentih ali
sečnih ostankih ugotoviti navzočnost in oceniti obseg populacije podlubnikov v vseh
razvojnih stadijih (ličinke, bube, odrasli osebki), pri čemer se upoštevajo:
1. zunanji znaki, kot so:
– pri iglavcih luknje v skorji, črvina, smolenje, odpadanje zelenih iglic in sprememba barve
krošenj v zelenkasto sive, rumenkasto rjave ali rdečkaste odtenke, sušenje krošnje, ki se
praviloma začne od vrha navzdol;
– pri listavcih luknje v skorji, črvina, sušenje posameznih vej v krošnji, hiranje in sušenje
drevesa;
2. stanje razvoja podlubnikov pod skorjo, ki se ugotovi tako, da se odstrani del skorje.
26. člen
(ukrepi za zatiranje škodljivih organizmov oziroma podlubnikov)
(1) Ukrepi za zatiranje škodljivih organizmov se izvajajo, če je presežen prag škodljivosti za
posamezen škodljivi organizem oziroma je ugotovljena njegova prenamnoženost, ki lahko
poruši biotsko ravnovesje v gozdu oziroma povzroči drugo škodo v gozdovih.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(2) Zatiralni ukrepi za podlubnike se izvajajo:
– redno v žariščih podlubnikov s sanitarno sečnjo in izdelavo lubadark ter uničenjem
podlubnikov na ostalem napadenem materialu,
– sistematično, ko se ugotovi, da je populacija podlubnikov prenamnožena, in sicer z
nameščanjem lovnih nastav in njihovo izdelavo.
(3) Lubadarke se izdelajo tako, da se posekajo, obvejijo in olupijo, podlubniki v vejah in v
skorji pa se uničijo.
(4) Lovne nastave se morajo izdelati pred izletom podlubnikov.
(5) Podlubniki se v gozdu ali izven gozda uničujejo tudi:
– s sežiganjem napadenih delov dreves (skorja, lesni ostanki) na urejenih kuriščih;
– z mletjem napadenih delov dreves;
– z izpostavljanjem sečnih ostankov sončni pripeki;
– z drugimi ukrepi, ki jih določi Zavod.
(6) Na podlagi dovoljenja Zavoda se podlubniki lahko izjemoma uničujejo z uporabo
fitofarmacevtskega sredstva v skladu s predpisi, ki urejajo fitofarmacevtska sredstva.
(7) Pri izbiri načina zatiranja podlubnikov je treba upoštevati učinkovitost, ekonomičnost in
škodljiv vpliv izbranih metod in sredstev na okolje.
27. člen
(roki za izvedbo ukrepov za zatiranje podlubnikov)
(1) Če se žarišče podlubnikov odkrije v času od 20. marca do 30. septembra, mora lastnik
gozda ukrepe iz prejšnjega člena izvesti najpozneje v 21 dneh po odkritju žarišča
podlubnikov oziroma v krajšem roku, ki ga Zavod določi z odločbo. Izjemoma lahko Zavod
določi tudi daljši rok.
(2) Pri določitvi roka za izvedbo ukrepov se morajo upoštevati:
– razvojna faza podlubnikov v žarišču;
– velikost žarišča;
– delež iglavcev v preostalem sestoju;
– vremenske razmere.
(3) Če se žarišče podlubnikov odkrije v času od 1. oktobra do 19. marca, mora lastnik gozda
ukrepe iz prejšnjega člena izvesti znotraj tega obdobja, razen če odkrije žarišče v obdobju
med 27. februarjem in 18. marcem, ko mora izvesti ukrepe v roku iz prvega odstavka tega
člena.
(4) Če je žarišče lubadarja odkril lastnik gozda in o tem obvestil Zavod, mora lastnik gozda
izvesti ukrepe za zatiranje podlubnikov v roku iz prvega ali tretjega odstavka tega člena.
Lastnik gozda v roku 8 dni po izvedenih ukrepih javi Zavodu količinsko in vrstno sestavo
sanitarne sečnje in poroča o drugih ukrepih.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1413

1414
28. člen
(spremljanje vplivov podlubnikov in evidentiranje ukrepov)
(1) Vpliv podlubnikov se spremlja na obrazcu iz Priloge 5, ki je sestavni del tega pravilnika.
Pri tem se spremljajo zlasti vrste podlubnikov, ki so navedene v drugem odstavku 21. člena
tega pravilnika.
(2) Povzetki spremljanja in evidentiranja iz prejšnjega odstavka se izdelajo po
gozdnogospodarskih območjih in so sestavni del poročila o gozdovih.
29. člen
(spremljanje pojava in zatiranje podlubnikov na skladiščih)
(1) Prenamnožitev podlubnikov na skladiščih se preprečuje s prednostno predelavo
sortimentov iglavcev ter s stalnim spremljanjem gostote populacij podlubnikov s
kontrolnimi pastmi.
(2) Zavod izda skladiščem za gozdne lesne sortimente, ki ležijo v bližini gostiteljskih dreves
za podlubnike, najpozneje do 15. marca tekočega leta navodila za postavitev in vzdrževanje
kontrolnih pasti s specifičnimi feromonskimi pripravki.
(3) Upravljavci skladišč iz prejšnjega odstavka morajo zagotoviti zadostno število kontrolnih
pasti s feromonskimi pripravki ter jih postavljati, vzdrževati in ulovljene podlubnike sproti
uničevati po navodilih Zavoda. O postavitvi pasti in ulovu podlubnikov so dolžni voditi
evidenco.
(4) Podlubniki se na skladiščih uničujejo s prednostnim beljenjem oziroma predelavo
gozdnih lesnih sortimentov, ki so naseljeni s podlubniki ali na drug način v skladu s petim in
šestim odstavkom 26. člena tega pravilnika.
30. člen
(uporaba fitofarmacevtskih sredstev v gozdu)
(1) Zavod lahko izjemoma izda dovoljenje za uporabo fitofarmacevtskih sredstev, ki so
registrirana v skladu s predpisi, ki urejajo fitofarmacevtska sredstva, v primerih:
– izkoreninjenja tujerodnih škodljivih organizmov;
– zatiranja prenamnoženih škodljivih organizmov;
– zaščite gozdnega mladja pred divjadjo.
(2) V dovoljenju iz prejšnjega odstavka Zavod določi dodatne zahteve za preprečitev
tveganja, kot so poseben način aplikacije, označevanje mesta uporabe, preprečitev fizičnega
dostopa in druge.
31. člen
(izjemna uporaba fitofarmacevtskih sredstev v gozdu)
(1) V primeru, ko v Republiki Sloveniji ni registriranih fitofarmacevtskih sredstev za namene
iz prejšnjega odstavka, Zavod pa razpolaga s podatki o njihovi uporabi in biološki
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
učinkovitosti iz drugih držav, lahko predlaga organu, pristojnemu za registracijo
fitofarmacevtskih sredstev, izdajo izjemnega dovoljenja ali dovoljenja za razširitev uporabe
registriranega sredstva v skladu s predpisi, ki urejajo fitofarmacevtska sredstva.
(2) Fitofarmacevtska sredstva v gozdu je dovoljeno uporabljati le v koncentracijah ter s
pripravami in na način, kot jih predpiše proizvajalec. Nanašajo se lahko samo na ciljno
površino.
32. člen
September 2011
(označevanje uporabe fitofarmacevtskih sredstev v gozdu)
Gozdni lesni sortimenti in kontrolni ali lovni kupi, na katerih je bilo uporabljeno
fitofarmacevtsko sredstvo, se morajo označiti z opozorilnim znakom. Ta znak mora biti
nameščen do izteka karenčne dobe kemičnega sredstva. Obliko znaka in njegovo namestitev
določi Zavod.
33. člen
(evidenca o uporabi)
(1) O številu izdanih dovoljenj za uporabo fitofarmacevtskih sredstev ter vrsti in količini
sredstev mora Zavod za posamezna gozdnogospodarska območja poročati v okviru letnih
poročil o gozdovih.
(2) Zavod vodi evidenco uporabe fitofarmacevtskih sredstev iz 30. člena tega pravilnika in o
tem poroča v skladu s predpisi, ki urejajo dolžnosti uporabnikov fitofarmacevtskih sredstev.
V. RAZVREDNOTENJE GOZDA IN SANACIJA POŠKODOVANEGA GOZDA
34. člen
(posegi, ki gozd razvrednotijo)
(1) S posegi v gozd oziroma gozdni prostor se povzroča razvrednotenje gozda zlasti v
naslednjih primerih:
– če se s posegom v gozd, ki ima prvo stopnjo poudarjenosti katerekoli ekološke funkcije,
zmanjša njegova površina do mere, ko ne more več delovati kot ekosistem;
– če se v krajini uničijo ostanki gozda, ki imajo za ohranjanje biotskega ravnovesja prvo
stopnjo poudarjenosti;
– če se s posegi v vodotoke spremeni njihov vodni režim tako, da ogroža rastlinske ali
živalske vrste, ki so vezane na gozd ob njih;
– če se izkrči gozdna površina tako, da se povzročijo erozijski procesi, ki jih ni mogoče
učinkovito preprečiti, oziroma bi stroški za to presegli 30% investicijskih stroškov;
– če se s posegom povzroči zelo velika ali velika stopnja požarne ogroženosti gozda;
– če se s posegom povzročijo motnje v preskrbi gozda z vodo, ki so vzrok za propadanje
drevesne vrste;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1415

1416
– če se gozd razkosa na več delov tako, da posamezni deli ne morejo več zagotavljati funkcij,
ki so v prostoru nujno potrebne;
– če se presekajo migracijske poti prostoživečih živali, ki jih ni možno nadomestiti;
– če se s posegi odprejo poti vetru, ki lahko destabilizira gozd;
– če je utemeljeno pričakovati, da bodo izvršeni posegi povzročili plazenje gozdnega
zemljišča, ki ga s tehničnimi ukrepi ne bo možno preprečiti;
– če se s posegi uničijo specifični življenjski prostori prostoživečih živali, rastlin ali gliv.
(2) V soglasju Zavoda za poseg v gozd oziroma gozdni prostor ali dovoljenju ministrstva za
poseg v varovalni gozd se določijo ukrepi, ki se izvedejo za odpravo ali zmanjšanje njegovih
negativnih posledic na gozdni ekosistem in funkcije gozda.
35. člen
(evidenca posegov v gozd)
(1) Zavod vodi evidenco o posegih v gozd in gozdni prostor, ki obsega zlasti podatke o:
– natančni lokaciji posega;
– vsebini, prizadeti površini in vzrokih posega;
– času izvedbe in izvajalcu posega;
– zakonitosti posega.
(2) Spremljanje posegov v gozd in gozdni prostor je dejavnost javne gozdarske službe in se
uvršča v nalogo zbiranja podatkov o stanju in razvoju gozdov. Na podlagi evidence iz
prejšnjega odstavka izdela javna gozdarska služba letno poročilo o posegih v gozd in gozdni
prostor na obrazcu iz Priloge 6, ki je sestavni del tega pravilnika. To poročilo je sestavni del
letnega poročila o gozdovih.
36. člen
(negativni vplivi, ki gozd poškodujejo)
Negativni vplivi, ki lahko gozd poškodujejo v obsegu, da je onemogočen naraven razvoj
ekosistema oziroma onemogočeno zagotavljanje funkcij gozda, so zlasti:
– vplivi onesnažil na gozdove;
– naravne ujme, ki jih povzročajo škodljivi abiotski in biotski dejavniki;
– požari.
37. člen
(sanacija poškodovanih gozdov)
(1) Prvo oceno neposredne škode, ki jo je povzročil gozdni požar ali je nastala kot posledica
naravne ujme v gozdovih, Zavod izdela v skladu s predpisi, ki urejajo ocenjevanje škod v
gozdovih.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
(2) Poškodovan gozd je treba sanirati oziroma obnoviti. Za gozd, ki je poškodovan na večji
površini, je treba izdelati načrt sanacije.
September 2011
(3) Sanacija poškodovanega gozda obsega:
– sanitarno sečnjo;
– gradnjo in rekonstrukcijo gozdnih cest in vlak ter pripravo gozdnih vlak;
– obnovo poškodovanega gozda, vključno s potrebnimi varstvenimi in negovalnimi deli do
razvojne faze gošče;
– preprečevalne in zatiralne ukrepe;
– nego poškodovanega gozda, če je le ta poškodovan do mere, ko ga ni treba obnoviti.
38. člen
(načrt sanacije poškodovanega gozda)
(1) Načrt sanacije poškodovanega gozda vsebuje:
1. opis stanja in vzrokov poškodovanosti gozda:
– opis območja za sanacijo;
– navedbo vzrokov za poškodovanost gozda;
– oceno obsega, vrste in stopnje poškodovanosti gozda;
– oceno vpliva poškodb na funkcije gozda;
2. predvidene ukrepe za izvedbo sanacije:
– obseg sanitarne sečnje in določitev tehnologije, ki bo uporabljena za njeno izvedbo;
– obseg gozdnih cest in vlak, ki jih je treba zgraditi, rekonstruirati ali popraviti ter obseg
gozdnih vlak, ki jih je treba pripraviti;
– ureditev sečišč in izvedba preprečevalnih in zatiralnih ukrepov;
– obseg in način obnove in zaščita mladja pred divjadjo;
3. oceno stroškov za izvedbo ukrepov sanacije, in sicer predviden obseg:
– financiranja oziroma sofinanciranja iz proračuna Republike Slovenije,
– financiranja s strani lastnikov gozdov;
4. prioritete sanacije in dinamiko izvajanja del;
5. kartni del, na katerem se prikažejo:
– površine poškodovanega gozda po stopnjah poškodovanosti;
– obstoječe gozdne prometnice in gozdne prometnice, ki jih je treba zgraditi, rekonstruirati,
popraviti ali pripraviti.
(2) Stopnje poškodovanosti gozda iz prejšnjega odstavka se določijo v skladu s predpisi, ki
urejajo ocenjevanje škod v gozdovih.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1417

1418
(3) Ukrepi za izvedbo sanacije se izvedejo na podlagi obnovljenih gozdnogojitvenih načrtov,
ki so obenem projekti za obnovo gozda.
(4) Zavod predloži ministrstvu načrt sanacije poškodovanega gozda najpozneje v dveh
mesecih od dneva, ko je bila ugotovljena poškodovanost gozda. V primeru višje sile lahko
Zavod na podlagi posebne obrazložitve predloži načrt tudi pozneje. Načrt sanacije, katerega
izvedba bo zahtevala prerazporeditev proračunskih sredstev ali financiranje iz proračunske
rezerve, potrdi minister.
(5) Zavod posodobi gozdnogojitvene načrte za izvedbo sanacije v treh mesecih po sprejemu
načrta sanacije poškodovanega gozda.
39. člen
(spremljanje vplivov škodljivih abiotskih in biotskih dejavnikov in evidentiranje ukrepov)
(1) Škodljivi abiotski in biotski dejavniki se spremljajo na obrazcu iz Priloge 7, ki je sestavni
del tega pravilnika. Med biotskimi dejavniki se spremljajo zlasti vrste, ki so navedene v
drugem odstavku 21. člena tega pravilnika.
(2) Povzetki spremljanja in evidentiranja iz prejšnjega odstavka se izdelajo po
gozdnogospodarskih območjih in so sestavni del poročila o gozdovih.
VI. PAŠA V GOZDU, PRIDOBIVANJE SEMEN GOZDNIH DREVES IN DRUGIH GOZDNIH DOBRIN
40. člen
(paša v gozdu)
(1) Z gozdnogojitvenim načrtom se lastniku gozda lahko dovoli paša živine v gozdu, če ni v
nasprotju s funkcijami gozdov, ki so določene v gozdnogospodarskih načrtih, in če je
izpolnjen eden od naslednjih kriterijev:
– nizko produktiven gozd oziroma gozd, kjer je načrtovana sečnja manjša od 5 m3 na hektar
in predstavlja celoto z obstoječo pašno površino;
– zemljišče v zaraščanju, ki je v gozdnogospodarskem načrtu določeno kot gozd ali drugo
gozdno zemljišče in predstavlja funkcionalno nadaljevanje pašnikov ali se vključuje v celoto
pašnih planin;
– gozd v razvojni fazi debeljaka, ki obdaja pašno površino, če paša ne bo ogrozila njegovega
nadaljnjega razvoja.
(2) V gozdnogojitvenem načrtu, ki dovoljuje pašo v gozdu, se določi obremenitev glav velike
živine na hektar glede na vrsto živali in njen vpliv na tla in gozd. Izločanje gozdov za pašo ni
dovoljeno, kjer bi le-ta povzročila erozijske procese oziroma večjo trajno poškodbo tal.
(3) Območje paše se prikaže v kartnem delu gozdnogojitvenega načrta.
(4) Izločanje gozdov za pašo ni dovoljeno na neerodibilnih podlagah z nakloni večjimi od 30
stopinj ter na erodibilnih podlagah z nakloni večjimi od 15 stopinj.
(5) Za pašo določen gozd mora biti z ograjo ločen od ostalega gozda tako, da ni možno
prehajanje živine v gozd, kjer paša zaradi zaščite mladja ni dovoljena. Pri postavitvi ograj se
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
v čim večji meri upoštevajo selitvene poti prostoživečih živali, ki morajo biti izven pašne
sezone v celoti prehodne.
(6) Pri obnavljanju obstoječih ograj in pri postavitvi novih ograj se ne sme uporabljati
bodeča žica. V območjih, kjer živijo koconoge kure, se pri obnavljanju obstoječih ograj in
postavljanju novih ne smejo uporabljati žice, temveč električni trakovi ali drugi načini
ograjevanja.
(7) Pri izdelavi gozdnogojitvenega načrta za dovolitev paše v gozdu Zavod sodeluje s
kmetijsko svetovalno službo. V kolikor gre za območja s posebnim statusom po predpisih, ki
urejajo ohranjanje narave, Zavod sodeluje tudi z Zavodom Republike Slovenije za varstvo
narave.
(8) Gozdnogojitveni načrt, s katerim se dovoli paša v gozdu, velja največ do izteka
veljavnosti gozdnogospodarskega načrta gozdnogospodarske enote, po tem roku se mora
uskladiti z novim gozdnogospodarskim načrtom.
41. člen
September 2011
(pridobivanje semen gozdnih dreves in drugih gozdnih dobrin)
(1) Šteje se, da se gozd opustoši oziroma se v njem ogrožajo njegove funkcije, če se:
– iz gozda odnaša organski del tal, mineralni del tal oziroma pesek ali gozd osušuje z jarki;
– steljari oziroma grabi listje v gozdu, v katerem se ta dejavnost tradicionalno ni izvajala ali
se grabi v drugem gozdu pogosteje kot dvakrat v desetih letih;
– steljari na zlivnih območjih hudournikov ali na erodibilnih območjih;
– ne pridobiva semen gozdnih dreves v skladu s predpisi, ki urejajo gozdni reprodukcijski
material;
– nabirajo drevesni plodovi, storži in semena tako, da je otežena naravna obnova v sestojih,
kjer je ta načrtovana;
– vrta v drevo za pridobivanje sokov ali smolari na drevesu, ki ni bilo izbrano za posek, ali v
nasprotju z usmeritvami in pogoji, določenimi z odločbo Zavoda;
– nabirajo plodovi z uporabo pripomočkov za učinkovitejše nabiranje, ki povzročajo
poškodbe na rastlinah, tleh ali njihovi okolici;
– nabirajo drevesni plodovi, semena, cvetje ali vejevje tako, da se površina krošnje drevesa
zmanjša za več kot 30% in če je morebitno obvejevanje drevesa opravljeno na način, da rez
ni gladek;
– pri izkoriščanju grmovnic v grmu pusti manj kot 30% živih poganjkov razen v primerih, ko
je z gojitvenim načrtom določeno drugače;
– nabirajo zelnate rastline tako, da se odstrani več kot 30% rastlin oziroma več kot vsaka
tretja rastlina;
– nabirajo mahovi tako, da se odstranijo z več kot 20% površine, ki jo mahovi poraščajo.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1419

1420
(2) Če je predhodno nabiranje na določenem kraju že doseglo meje iz osme, devete, desete
in enajste alinee prejšnjega odstavka, nadaljevanje nabiranja ni dovoljeno.
VII. RABA GOZDOV
42. člen
(gozdni bonton)
Ravnanja v okviru rabe gozdov, ki ogrožajo funkcije gozdov, so:
– zasekovanje, lupljenje, zarezovanje, vrtanje, zažiganje ali drugo poškodovanje drevja in
grmovja, razen takrat, ko so ta potrebna zaradi spremljanja stanja in razvoja gozdov,
gospodarjenja z gozdovi ali znanstveno-raziskovalnega dela;
– poškodovanje ali razdiranje mravljišč in nabiranje mravelj ali njihovih bub;
– namerno uničevanje gnezdišč ptic, krajev poleganja sesalcev in delov habitata, kjer se
živali grupirajo (skupinska prezimovališča vretenčarjev, prenočišča migratornih vrst in
podobno);
– vznemirjanje živali iz 10. člena tega pravilnika v časovnih obdobjih in znotraj razdalj, ki so
navedene v tem členu, razen za potrebe spremljanja stanja in razvoja gozdov.
43. člen
(rekreativno nabiranje gozdnih dobrin)
(1) Posamezni obiskovalec gozda lahko v smislu rekreativnega nabiranja za lastne potrebe
nabere dnevno največ 2 kg gob, razen gob, ki jih je prepovedano nabirati na podlagi
predpisa, ki ureja varstvo samoniklih gliv, plodov, mahov in kostanja ter 1 kg zelnatih rastlin,
razen rastlin, ki jih je prepovedano nabirati na podlagi predpisa, ki ureja varstvo zavarovanih
rastlinskih vrst.
(2) Šteje se, da obiskovalec gozda pri rekreativnem nabiranju plodov, zelnatih rastlin ali gob
ogroža funkcije gozda, če pri tem ravna tako, kot je navedeno v osmi, deveti, deseti in
enajsti alinei prvega odstavka 41. člena tega pravilnika.
44. člen
(čebelarjenje)
(1) Čebeljarjenje v gozdu je dovoljeno v skladu z veljavnim pašnim redom iz predpisa, ki
ureja čebelarski pašni red.
(2) Šteje se, da se s čebelarjenjem v gozdu ogrožajo njegove funkcije, če:
– se čebelji panji postavljajo na naravne prehode prostoživečih živali ali na vzdrževane
pašne površine v gozdu ali
– onemogočajo normalno rabo gozdne infrastrukture za gospodarjenje z gozdovi.
VIII. PROGRAM VARSTVA GOZDOV IN POROČEVALSKO, PROGNOSTIČNO-DIAGNOSTIČNA
SLUŽBA ZA GOZDOVE
45. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
(program varstva gozdov)
(1) Program varstva gozdov, ki se izdela letno za vse gozdove, obsega zlasti:
– ukrepe za ohranjanje biotskega ravnovesja;
– ukrepe za varstvo pred požarom;
– ukrepe za varstvo pred škodljivimi organizmi.
(2) Podlaga za program varstva gozdov so potrebna varstvena dela, ki so določena v
gozdnogojitvenih načrtih in načrtih varstva gozdov pred požarom. V programu varstva
gozdov se določijo obseg, vrednost in način financiranja ukrepov iz prvega odstavka.
(3) Program varstva gozdov se izdela skupaj s programom vlaganj v gozdove. Program
varstva gozdov se med letom spremeni ali dopolni, kadar je to potrebno zaradi nenadnih
pojavov škodljivih biotskih ali abiotskih dejavnikov.
(4) O izvajanju programa Zavod poroča ministrstvu v okviru polletnih in letnih poročil o delu
Zavoda.
46. člen
(poročevalsko, prognostično-diagnostična služba za gozdove)
(1) Naloge poročevalsko, prognostično-diagnostične službe za gozdove obsegajo zlasti:
– spremljanje stanja in razvoja biotskih in abiotskih dejavnikov, ki so ali lahko postanejo
škodljivi za gozd kot ekosistem;
– ugotavljanje neznanih škodljivih pojavov;
– predlaganje vrst škodljivih organizmov, ki se redno spremljajo;
– napovedovanje pričakovanih škodljivih pojavov večjih razsežnosti;
– priprava strokovnih navodil;
– načrtovanje in zagotavljanje izvajanja ukrepov za preprečevanje škodljivih pojavov;
– poročanje o škodljivih pojavih.
(2) Naloge iz prejšnjega odstavka so sestavni del programa dela Zavoda in javne gozdarske
službe Gozdarskega inštituta Slovenije.
IX. PREHODNE IN KONČNE DOLOČBE
47. člen
(prenehanje veljavnosti)
Z dnem uveljavitve tega pravilnika prenehata veljati Pravilnik o varstvu gozdov (Uradni list
RS, št. 92/00 in 56/06) in Pravilnik o dodatnih ukrepih za preprečevanje širjenja in za
zatiranje podlubnikov (Uradni list RS, št. 52/05).
48. člen
(začetek veljavnosti)
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1421

1422
Ta pravilnik začne veljati petnajsti dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 007-6/2009
Ljubljana, dne 28. decembra 2009
EVA 2009-2311-0052
1. člen
SI187 - Pravilnik o spremembah in dopolnitvah Pravilnika o varstvu gozdov; Rules
on changes and amendments to rules on forest protection
V Pravilniku o varstvu gozdov (Uradni list RS, št. 92/00) se besedilo 1. člena spremeni tako,
da se glasi:
»Ta pravilnik ureja pogoje za sonaravno, trajnostno in večnamensko gospodarjenje in rabo
gozdov (izkoriščanje funkcij gozdov), ohranjanje biotskega ravnovesja gozdnega ekosistema,
načrtovanje ukrepov za preprečevanje škodljivih vplivov na gozd, ter spremljanje
poškodovanosti gozdov in varstvo gozdov pred požari.«.
2. člen
V 4. členu se tretji odstavek spremeni tako, da se glasi:
»V gozd se ne dovoli vnašati rastišču neprilagojenih oziroma tujerodnih drevesnih, grmovnih
in zeliščnih vrst ter glivnih in živalskih vrst.«.
3. člen
V 6. členu se drugi stavek tretjega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»V starejših gozdovih v razvojni fazi drogovnjakov, debeljakov in raznodobnih sestojih z
lesno zalogo do 200m3/ha, se načrtno pušča večji delež od navedenega.«.
4. člen
V 8. členu se tretji odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Pri prostoživečih živalih se spremlja zlasti stanje in razvoj populacij prosto živečih živali, ki
predstavljajo vrh prehranjevalnih verig oziroma so indikatorske vrste.«.
5. člen
Besedilo 9. člena se spremeni tako, da se glasi:
»Stanje populacij prosto živečih živali iz prejšnjega člena se sistematično spremlja na podlagi
navodil, ki jih izda minister pristojen za gozdarstvo.
Stanje za gozdni ekosistem pomembnih biotopov se ugotavlja na podlagi sprotnega
sistematičnega opazovanja pri nadzoru gozda in evidentiranja ugotovljenih sprememb.
Javna gozdarska služba izdela o stanju iz prejšnjih odstavkov tega člena letno poročilo, ki je
sestavni del poročila Zavoda za gozdove Slovenije o gozdovih (v nadaljnjem besedilu:
poročilo o gozdovih).«.
6. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
V 10. členu se v tretjem odstavku beseda »lovskogojitvenih« nadomesti z besedama »lovsko
upravljavskih«.
7. člen
V 15. členu se v tretjem odstavku besedilo »najmanj 50 m« nadomesti z besedilom
»najmanj 100 m«.
8. člen
September 2011
V 16. členu se doda nov drugi odstavek, ki se glasi:
»Sanacijo poškodb mora zagotoviti lastnik gozda.«.
9. člen
V 17. členu se za prvim stavkom v prvem odstavku doda nov stavek, ki se glasi:
»Uporabljajo se lahko le olja, ki imajo dovoljenje za promet v Republiki Sloveniji«.
10. člen
V 24. členu se v prvem stavku prvega odstavka besedilo »oziroma drug uporabnik« črta.
11. člen
V 25. členu se v drugem odstavku besedilo »poročila o stanju gozdov« nadomesti z
besedilom »poročila o gozdovih«.
12. člen
Besedilo 27. člena se spremeni tako, da se glasi:
»Z gozdnogojitvenim načrtom se lastniku gozda lahko dovoli paša živine v gozdu, v katerem
poudarjenost ekoloških in socialnih funkcij ne dosega 1. stopnje in je hkrati izpolnjen eden
od naslednjih kriterijev:
– nizkoproduktiven gozd, ki predstavlja celoto z obstoječo pašno površino;
– zaraščujoča negozdna površina porasla z gozdnim drevjem in grmovjem, ki je v
gozdonogospodarskem načrtu določena kot gozd in predstavlja funkcionalno nadaljevanje
pašnikov ali se vklaplja v celoto pašnih planin;
– gozd v razvojni fazi debeljaka, ki obdaja pašno površino in v njem ni predvideno izvajanje
ukrepov za pomlajevanje za obdobje najmanj naslednjih 10 let.
Površina za pašo določenega gozda sme doseči največ trikratno površino obstoječe pašne
površine, s katero oblikuje zaokroženo celoto, v območjih tradicionalnih pašnih površin v
planinah pa petkratno površino pašne površine izven gozda.
Z gozdnogojitvenim načrtom se na 10 ha travnate površine izven gozda lahko izloči 0,5 ha
gozda, ki ne izpolnjuje kriterijev iz prvega odstavka tega člena, kot funkcionalna površina
pašnika, potrebna za naravno senco.«.
13. člen
V 32. členu se drugi odstavek spremeni tako, da se glasi:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1423

1424
» Spremljanje posegov v gozd in gozdni prostor je dejavnost javne gozdarske službe in se
uvršča v nalogo zbiranja podatkov o stanju in razvoju gozdov. Na podlagi evidence iz
prejšnjega odstavka izdela javna gozdarska služba letno poročilo o posegih v gozd in gozdni
prostor v skladu s prilogo PVG-VI/1. To poročilo je sestavni del poročila o gozdovih«.
Prilogi PVG-VI/1 in PVG-VI/2 se nadomestita z novo prilogo PVG-VI/1, ki je sestavni del tega
pravilnika.
14. člen
V 33. členu se drugi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Dejavnost varstva gozdov se opravlja v okviru dejavnosti javne gozdarske službe v skladu s
predpisi o gozdovih in predpisi o zdravstvenem varstvu rastlin.«.
15. člen
V 34. členu se četrta alineja spremeni tako, da se glasi:
»– poroča ministrstvu pristojnem za gozdarstvo (v nadaljnjem besedilu: ministrstvu) o
pojavih in dejavnostih iz prejšnjih alinej«.
Za četrto alinejo se doda peta alineja, ki se glasi:
»– prenos novih metod iz tretje alineje v gozdarsko prakso«.
16. člen
V 35. členu se drugi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Stanje biotskih in abiotskih dejavnikov v gozdu, ki so ali lahko postanejo gozdu škodljivi, se
spremlja v skladu s prilogama PVG-VII/1, PVG-VII/2 in prilogama I. in II. Direktive Sveta št.
2000/29/ES o varstvenih ukrepih proti vnosu organizmov, škodljivih za rastline ali rastlinske
proizvode, v Skupnost in proti njihovemu širjenju v Skupnosti.«.
17. člen
V 37. členu se tretja alineja prvega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»– ukrepe za varstvo pred divjadjo;«.
18. člen
V 38. členu se prvi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»O stanju in razvoju vseh biotskih in abiotskih dejavnikov, ki povzročajo poškodbe gozdov,
ter o izvajanju ukrepov za preprečevanje širjenja škodljivih dejavnikov in ukrepov za
zatiranje škodljivih dejavnikov javna gozdarska služba izdela letno poročilo, ki je sestavni del
poročila o gozdovih.«.
19. člen
Prilogi PVG-VII/2 in PVG-VII/3 iz poglavja VII. Program varstva gozdov, se nadomestita z
novima prilogama PVG-VII/2 in PVG-VII/3, ki sta sestavni del tega pravilnika.
20. člen
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
39. člen se spremeni tako, da se glasi:
»39. člen
(Spremljanje razvrednotenja in poškodovanosti gozdov)
Javna gozdarska služba spremlja stanje razvrednotenja in poškodovanosti gozdov v skladu z
določili Uredbe (ES) št. 2152/2003 (UL L št. 324 z dne 11. 12. 2003, str. 1-8; v nadaljnjem
besedilu: spremljanje stanja).
Namen spremljanja stanja je:
– spremljanje stanja razvrednotenja in poškodovanosti gozdov;
– ugotavljanje vplivov atmosferskega onesnaževanja na gozdne ekosisteme;
– spremljanje vgradnje ogljika, vpliva podnebnih sprememb in biotske raznovrstnosti v
gozdovih;
– stalno preverjanje, ocenjevanje učinkovitosti in razvoj metodologij za spremljanje stanja;
– priprava podlag za načrtovanje ukrepov za ohranitev in obnovo poškodovanih gozdov.«.
21. člen
40. člen se spremeni tako, da se glasi:
»40. člen
(Izvajanje spremljanja stanja)
Na 1. ravni se spremljanje stanja izvaja na sistematični mreži stalnih vzorčnih ploskev, ki
zajema celotno področje Slovenije in obsega:
1. popis poškodovanosti dreves, ki se opravi vsako leto na način, kot je določen v prilogi
PVG-VIII/1;
2. popis stanja tal, ki se opravi vsakih 10 let na način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/2;
3. popis preskrbljenosti gozdnega drevja z mineralnimi hranili, ki se opravi vsakih 10 let na
način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/3.
Popis se opravi na mreži sistematično porazdeljenih stalnih vzorčnih ploskev z gostoto
16x16 km, enkrat v 10 letih pa na mreži z gostoto 4 x 4 km. V primeru večjih sprememb
poškodovanosti gozdov se opravi popis, na 4 x 4 km mreži, tudi pogosteje, če tako odloči
minister pristojen za gozdarstvo na predlog inštituta.
Na 2. ravni se spremljanje stanja izvaja na izbranih stalnih opazovalnih ploskvah, ki se
izberejo na način kot je določeno v prilogi PVG-VIII/5. Spremljanje stanja na 2. ravni obsega:
1. popis stanja dreves, ki se opravi vsako leto na način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/6;
2. popis tal, ki se opravi vsakih 10 let na način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/7;
3. foliarni popis, ki se opravi vsaki dve leti na način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/8;
4. spremljanje rasti in prirastka, ki se opravi vsakih 5 let na način, kot je določen v prilogi
PVG-VIII/9;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1425

1426
5. meritve usedlin, ki se jih spremlja stalno na način, kot je določen v prilogi PVG-VIII/10;
6. spremljanje meteoroloških razmer, ki se izvaja stalno na način, kot je določen v prilogi
PVG-VIII/11;
7. spremljanje talne raztopine, ki se izvaja stalno 10 let na način, kot je določen v prilogi
PVG-VIII/12;
8. popis pritalne vegetacije, ki se opravi vsako leto na način, kot je določen v prilogi PVG-
VIII/13;
9. fenološka opazovanja, ki se opravijo vsako leto na način, kot je določen v prilogi PVG-
VIII/14«.
22. člen
41. člen se spremeni tako, da se glasi:
»41. člen
(Poročanje o spremljanju stanja gozdov)
Ministrstvu se, najkasneje do 31. decembra tekočega leta, posreduje letna poročila o
spremljanju stanja gozdov.
Vsebina letnih poročil je določena za 1. raven v prilogi PVG-VIII/4, za 2. raven v prilogah
PVG-VIII/15, PVG-VIII/15a in PVG-VIII/15b.«.
23. člen
V 42. členu se v prvem odstavku beseda »monitoringa« nadomesti z besedama
»spremljanja stanja«.
Drugi odstavek se črta.
24. člen
Besedilo 43. člena se spremeni tako, da se glasi:
»Usmerjanje in strokovno vodenje spremljanja stanja je:
– oblikovanje in posodabljanje/prilagajanje metodologije spremljanja,
prenos metode v prakso,
– izvedba popisa na vzorčnih ploskvah,
– analiza vzorcev,
– kontrola kakovosti spremljanja,
– vnos in obdelava podatkov,
– upravljanje podatkovnih baz,
– priprava in posredovanje nacionalnega programa ter letnih poročil.
Zbiranje podatkov za spremljanje stanja vključuje:
– izvedbo popisa na vzorčnih ploskvah,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SLOVENIA
September 2011
– zagotavljanje kakovosti snemanja.«.
25. člen
Priloge PVG-VIII/1, PVG-VIII/2, PVG-VIII/3, PVG-VIII/4, PVG-VIII/5, iz poglavja VIII.
Ugotavljanje poškodovanosti gozdov, se nadomestijo z novimi prilogami PVG-VIII/1, PVG-
VIII/2, PVG-VIII/3, PVG-VIII/4, PVG-VIII/5, PVG-VIII/6, PVG-VIII/7, PVG-VIII/8, PVG-VIII/9,
PVG-VIII/10, PVG-VIII/11, PVG-VIII/12, PVG-VIII/13, PVG-VIII/14, PVG-VIII/15 PVG-VIII/15a,
PVG-VIII/15b, ki so sestavni del tega pravilnika.
26. člen
Prilogi PVG-IX/1 in PVG-IX/3, iz poglavja IX. Varstvo gozdov pred požarom, se nadomestita z
novima prilogama PVG-IX/1 in PVG-IX/3, ki sta sestavni del tega pravilnika.
27. člen
V 46. členu se drugi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Načrti varstva gozdov pred požarom se obvezno izdelajo za gozdove oziroma območja
gozdov zelo velike, velike in srednje stopnje požarne ogroženosti. Izdelajo se praviloma za
obdobje 10 let za področje krajevne enote zavoda oziroma za funkcionalno zaključene
površine gozdov, ki se glede varstva pred požarom enotno obravnavajo, to je na ravni
občine. Notranja strukturiranost načrtov varstva gozdov pred požarom je prilagojena
možnostim načrtovanja varstva pred požarom na ravni občine.«.
28. člen
V 49. členu se prvi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Vodenje evidence o gozdnih požarih in drugih naravnih ujmah v gozdovih ter izdelava
letnega poročila v zvezi z njimi se šteje za opravljanje nalog zbiranja podatkov o stanju in
razvoju gozdov.«.
Drugi odstavek se spremeni tako, da se glasi:
»Gozdni požari se evidentirajo na obrazcu PVG-IX/1. Navodilo za izpolnjevanje obrazca
pripravi Zavod v sodelovanju z Upravo Republike Slovenije za zaščito in reševanje. Sestavni
del evidence o gozdnem požaru je pregledna karta z vrisanim požariščem v merilu od
1:5.000 do 1:25.000, ki se mora izdelati najpozneje v treh dneh po pogasitvi požara.«.
Četrti odstavek se spremeni tako, da se glasi:
»Prvo oceno neposredne škode, ki jo je povzročil gozdni požar, ali je nastala kot posledica
naravne ujme v gozdovih, zavod izdela na podlagi meril, ki jih uporabljajo organi pristojni za
oceno neposredne škode po naravnih ujmah in cenika, ki ga določi njegov svet.«.
29. člen
V 50. členu se 3. točka tretjega odstavka spremeni tako, da se glasi:
»3. način obnove požarišča z izračunom potrebnih sadik gozdnega drevja in njihove
vrednosti, organizacijo sadnje in setve z upoštevanjem udeležbe lastnikov gozdov in
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1427

1428
izračunom skupnih stroškov za sajenje oziroma setev ter prikaz tistih del, ki se financirajo
oziroma sofinancirajo iz javnih sredstev«.
5. točka tretjega odstavka se spremeni tako, da se glasi:
»5. prikaz požarišča in njegove obnove na pregledni karti v merilu od 1:5.000 do 1:25.000, ki
mora vsebovati vse sestavine gozdnogojitvenega načrta«.
30. člen
V 52. členu se prvi odstavek spremeni tako, da se glasi:
»Gozdne prometnice, ki se uporabljajo za namene varstva gozdov pred požarom so
protipožarne preseke, ki se delijo na protipožarne gozdne ceste, protipožarne poti in
protipožarne steze.«.
V tretjem odstavku se beseda »preseka« nadomesti z besedo »pot«.
31. člen
Ta pravilnik začne veljati osmi dan po objavi v Uradnem listu Republike Slovenije.
Št. 322-109/2005
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SLOVENIA
September 2011

SWEDEN
September 2011
1.25. SWEDEN
Most legislation available from: http://www.notisum.se
SE110 - Miljöbalken (1998:808) + ändringar (2003:232) ; The Environmental Code
SFS 1998:808
Miljöbalk (1998:808)
6 kap. Miljökonsekvensbeskrivningar och annat beslutsunderlag
När det krävs en miljökonsekvensbeskrivning
1 § En miljökonsekvensbeskrivning skall ingå i en ansökan om tillstånd att anlägga, driva
eller ändra verksamheter enligt 9, 11 eller 12 kap. eller enligt föreskrifter som har
meddelats med stöd av bestämmelser i dessa kapitel. En sådan beskrivning skall finnas även
vid tillåtlighetsprövning enligt 17 kap. samt i en ansökan om tillstånd enligt 7 kap. 28 a §.
Regeringen får föreskriva att det skall upprättas en miljökonsekvensbeskrivning även i
dispensärenden eller andra ärenden enligt denna balk eller enligt föreskrifter som har
meddelats med stöd av balken där det behövs för att kunna bedöma miljöpåverkan.
Regeringen får även föreskriva om undantag från skyldigheten enligt första stycket att
upprätta en miljökonsekvensbeskrivning för verksamheter vars miljöpåverkan kan antas bli
mindre betydande.
Att en miljökonsekvensbeskrivning skall upprättas när en myndighet eller kommun gör en
miljöbedömning av en plan eller ett program följer av 12 §. Lag (2004:606).
8 kap. Särskilda bestämmelser om skydd för djur- och växtarter
3 § För att skydda vilt levande djur- eller växtarter eller naturmiljön får regeringen eller den
myndighet som regeringen bestämmer meddela föreskrifter om förbud mot eller särskilda
villkor för att sätta ut exemplar av djur- eller växtarter i naturmiljön.
Detta gäller inte när sådana föreskrifter finns i annan lag.
I 13 kap. finns särskilda bestämmelser om genetiskt modifierade organismer.
4 § För att skydda vilt levande djur- eller växtarter får regeringen eller den myndighet som
regeringen bestämmer meddela föreskrifter om in- och utförsel, transport, förvaring,
preparering och förevisning av djur och växter eller handel med dem. Sådana föreskrifter får
meddelas, om det behövs för att uppfylla Sveriges internationella åtaganden på området
eller av andra skäl. Föreskrifterna får också reglera motsvarande befattning med ägg, rom
eller bon eller med andra produkter som har utvunnits av djur eller växter.
Föreskrifterna får innefatta förbud mot eller krav på tillstånd eller andra särskilda villkor för
sådana åtgärder som anges i första stycket.
14 kap. Kemiska produkter och biotekniska organismer
7 § Kemiska och biologiska bekämpningsmedel får inte spridas från luftfartyg.
Kemiska och biologiska bekämpningsmedel som är avsedda för att bekämpa lövsly får
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1429

1430
inte spridas över skogsmark eller användas för att behandla enskilda trädstammar. Lag
(2008:240).
8 § Regeringen eller den myndighet som regeringen bestämmer får meddela föreskrifter om
1. hantering, införsel och utförsel av kemiska produkter, biotekniska organismer och varor i
frågor som avses i 2 kap. 2- 4 §§,
2. att det krävs tillstånd eller godkännande för hantering, införsel och utförsel av en kemisk
produkt, bioteknisk organism eller vara, om det behövs från hälso- eller
miljöskyddssynpunkt,
3. särskilda villkor för hantering, införsel och utförsel av en kemisk produkt, bioteknisk
organism eller vara, om det behövs från hälso- eller miljöskyddssynpunkt,
4. förbud mot hantering, införsel och utförsel av en kemisk produkt, bioteknisk organism
eller vara, om det är av särskild betydelse från hälso- eller miljöskyddssynpunkt,
5. undantag från kravet på godkännande i 4 §, om det finns särskilda skäl,
6. krav på anmälan innan ett bekämpningsmedel saluhålls eller används,
7. införsel, överlåtelse och förbränning av bränsle, handel med bränsle samt bränsles
egenskaper och kvalitet, om det behövs för att motverka utsläpp i luften av ämnen som kan
medföra olägenhet för människors hälsa eller miljön, och
8. hantering, införsel och utförsel av kemiska produkter, biotekniska organismer och varor,
om det behövs till följd av Sveriges medlemskap i Europeiska unionen.
9 § Regeringen eller den myndighet som regeringen bestämmer får i det enskilda fallet ge
dispens från
1. kravet på godkännande i 4 §, om det finns synnerliga skäl,
2. förbudet i 7 § första stycket, om det finns synnerliga skäl, och
3. förbuden i 7 § andra stycket, om det
a) behövs för vetenskaplig prövning, eller
b) med hänsyn till skogsmarkens läge och beskaffenhet, skogsbeståndets sammansättning,
spridningens inverkan på livsbetingelserna för växt- och djurlivet och andra allmänna
intressen inte rimligen går att genom röjning med mekaniska metoder tillgodose kravet om
återväxt av skog i 6 § skogsvårdslagen (1979:429).
En dispens enligt första stycket får förenas med krav på anmälan innan produkten eller
organismen saluhålls eller används.
En dispens enligt första stycket 3 b får inte ges i fråga om spridning i ett område som har
betydelse för friluftslivet, naturvården, den lokala befolkningens trivsel eller något annat
kommunalt intresse, om kommunen motsätter sig en dispens. Innan dispensfrågan avgörs,
ska kommunen ges tillfälle att yttra sig. Lag (2008:240).
SE120 - Fiskelag (1993:787) + komplettering (1994:327) + ändringar (2003:251);
The Fisheries Law Number of act SFS 1993:787
Fiskelag (1993:787)
Föreskrifter för fisket
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
20 § Regeringen eller den myndighet regeringen bestämmer får meddela föreskrifter om
vilken hänsyn som vid fiske skall tas till naturvårdens intressen. Föreskrifterna får dock inte
vara så ingripande att fisket avsevärt försvåras.
Regeringen eller den myndighet som regeringen bestämmer får föreskriva att det i ärenden
enligt denna lag skall finnas en analys av vilken inverkan fiskemetoder och utsättande av
fiskarter har på miljön. Föreskrifterna får innebära att en sådan analys skall göras av den
som avser att använda metoder eller sätta ut fiskarter. Lag (1998:848).
September 2011
Utplantering och odling av fisk
28 § Regcringen eller den myndighet som regeringen bestämmer får meddela föreskrifter
om krav på särskilt tillstånd och om villkor i övrigt för att fisk skall få sättas ut, flyttas eller
odlas.
Sanktionsavgifter m.m.
50 a § Regeringen får meddela föreskrifter om att den som bedriver yrkesmässigt fiske eller
annars fiske i näringsverksamhet ska betala en sanktionsavgift om denne bryter mot någon
av de föreskrifter eller EG-förordningar som avses i 40 § första och andra styckena.
SE121- Jaktlagen SFS 1987:259; The Hunting Law SFS 1987:259
1 § Denna lag gäller viltvården, rätten till jakt och jaktens bedrivande inom svenskt
territorium samt frågor som har samband därmed.
Lagen gäller också i de fall som anges särskilt
1. inom Sveriges ekonomiska zon,
2. beträffande jakt från svenskt fartyg på det fria havet utanför den ekonomiska zonen,
3. beträffande jakt från svenskt luftfartyg över det fria havet utanför den ekonomiska
zonen.
Utöver bestämmelserna i denna lag gäller föreskrifter i andra författningar i fråga om
skyddet och vården av viltet.
Bestämmelser om att tillstånd krävs för vissa verksamheter och åtgärder finns i 7 kap. 28
a-29 b §§ miljöbalken. Lag (2001:443).
2 § Med vilt avses i lagen vilda däggdjur och fåglar. Med jakt avses att fånga eller döda vilt
och att i sådant syfte söka efter, spåra eller förfölja vilt. Till jakt räknas också att göra
ingrepp i viltets bon och att ta eller förstöra fåglars ägg.
RÅ 2002 ref. 37 Tillståndskravet för vilthägn i 24 a § naturvårdslagen har ansetts omfatta
hägn avsett för strutsar.
3 § Viltet är fredat och får jagas endast om detta följer av denna lag eller av föreskrifter eller
beslut som har meddelats med stöd av lagen. När viltet är fredat, gäller fredningen också
dess ägg och bon.
Detta gäller även inom Sveriges ekonomiska zon. Lag (1994:1820).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1431

1432
4 § Viltet skall vårdas i syfte att- bevara de viltarter som tillhör landets viltbestånd och de
fågelarter som tillfälligt förekommer naturligt i landet, och
- främja en med hänsyn till allmänna och enskilda intressen lämplig utveckling av
viltstammarna.
I viltvården ingår att genom särskilda åtgärder sörja för att viltet får skydd och stöd och att
anpassa jakten efter tillgången på vilt. För att åtgärderna utförs och anpassningen sker
svarar markägaren och jakträttshavaren. Lag (1997:343).
5 § Var och en skall visa viltet hänsyn. Idrottstävlingar och annan liknande
friluftsverksamhet i marker där det finns vilt skall genomföras så att viltet störs i så liten
utsträckning som möjligt.
Viltet får inte ofredas och inte heller förföljas annat än vid jakt. Förbudet hindrar dock inte
att lämpliga åtgärder vidtas av markinnehavaren i syfte att motverka skador av vilt, om
sådana skador inte kan motverkas på annat tillfredsställande sätt.
Regeringen eller den myndighet som regeringen bestämmer får meddela föreskrifter om
förbudet att ofreda viltet och om villkoren för att trots förbudet vidta åtgärder som avses i
andra stycket. Lag (2001:443).
7 § Om det på grund av ett viltbestånds storlek finns påtagliga risker för trafikolyckor eller
för allvarliga skador av vilt, får den myndighet som regeringen bestämmer besluta om jakt
för att förebygga eller minska dessa risker.
I myndighetens beslut skall bestämmas hur jakten skall bedrivas och om den skall ske
genom jakträttshavarens försorg, om han har åtagit sig det, eller genom särskilt utsedda
jägare. I beslutet skall också bestämmas hur det skall förfaras med djur som dödas eller
fångas vid jakten.
8 § Om förekomsten av en viss viltart innebär betydande skaderisker, får regeringen i fråga
om denna art föreskriva att den myndighet som regeringen bestämmer får besluta om
sådan jakt som avses i 7 §.
9 § Om ett vilt djur orsakar avsevärd skada eller om det kan antas vara farligt för
människors säkerhet, får polismyndig- heten låta avliva djuret, om det inte finns någon
annan tillfredsställande lösning.
Regeringen får meddela föreskrifter om att polismyndigheten får låta avliva eller fånga
vilt, när detta är befogat från djurskyddssynpunkt. Lag (1997:343).
SE122 - Skogsvårdslag (1979:429); The Forestry Law 1979:429
Register
32 a § För de ändamål som anges i 32 b och 32 c §§ skall med hjälp av automatiserad
behandling föras ett register över fysiska och juridiska personer som yrkesmässigt bedriver
produktion eller införsel för saluföring av skogsodlingsmaterial eller handel med sådant
material samt ett register över godkända frökällor. Dessa register skall ge offentlighet åt
den information som ingår i registren.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
Med frökälla avses frötäktsområde, frötäktsbestånd, fröplantage, föräldraträd till en
familj, klon eller klonblandning enligt vad regeringen eller den myndighet som regeringen
bestämmer närmare föreskriver i enlighet med rådets direktiv 1999/105/EG av den 22
december 1999 om saluföring av skogsodlingsmaterial. Lag (2002:614).
32 b § I fråga om personuppgifter skall registret över fysiska och juridiska personer, som
yrkesmässigt bedriver produktion eller införsel för saluföring av skogsodlingsmaterial eller
handel med sådant material, ha till ändamål att tillhandahålla uppgifter för
September 2011
1. verksamhet för vilken staten ansvarar enligt lag eller annan författning, och
a) som avser sådana näringsidkare som registrerats i registret, eller
b) som för att kunna utföras förutsätter tillgång till uppgifter om sådana näringsidkare,
2. aktualisering, komplettering eller kontroll av uppgifter om sådana näringsidkare i kund-
eller verksamhetsregister eller liknande register, eller
3. uttag av urval av personuppgifter för direkt marknadsföring, dock med den begränsning
som följer av 11 § personuppgiftslagen (1998:204). Lag (2002:614).
32 c § I fråga om personuppgifter skall registret över godkända frökällor ha till ändamål att
tillhandhålla uppgifter för
1. verksamhet för vilken staten ansvarar enligt lag eller annan författning, och
a) som avser sådana frökällor som registrerats i registret, eller
b) som för att kunna utföras förutsätter tillgång till uppgifter om sådana frökällor,
2. omsättning av skogsodlingsmaterial och fast egendom på vilken en frökälla registrerats,
3. aktualisering, komplettering eller kontroll av uppgifter om frökällor i kund- eller
verksamhetsregister eller liknande register, eller
4. uttag av urval av personuppgifter för direkt marknadsföring, dock med den begränsning
som följer av 11 § personuppgiftslagen (1998:204). Lag (2002:614).
32 d § Regeringen meddelar närmare föreskrifter om innehållet i de register som avses i 32
a § första stycket. Lag (2002:614).
32 e § Skogsstyrelsen är personuppgiftsansvarig enligt personuppgiftslagen (1998:204) för
de register som avses i 32 a § första stycket. Lag (2002:614).
32 f § Skogsstyrelsen får för de ändamål som anges i 32 b och 32 c §§ medge direktåtkomst
till de register som avses i 32 a § första stycket. Lag (2002:614).
32 g § Bestämmelserna i personuppgiftslagen (1998:204) om rättelse och skadestånd gäller
vid behandling av personuppgifter enligt denna lag. Lag (2002:614).
SE123 - Växtskyddslagen 1995:681; The law on plant protection SFS 1995:681
Not studied in detail
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1433

1434
SE124 - Lag med bemyndigande att meddela föreskrifter om in- och utförsel av
varor; Law (1975:85) authorizing the issuing of regulations on the import or export
of goods
1 § Regeringen får, med den begränsning som följer av 2 §, meddela föreskrifter om in- eller
utförsel av varor, om det är påkallat av hänsyn till risk för störning inom samhällsekonomin
eller folkförsörjningen, av särskilda handelspolitiska skäl eller av hänsyn till behov att trygga
kvaliteten hos produkter av visst slag, till hälsovården, miljövården, växtskyddet, skyddet
mot djursjukdomar eller till kontrollen av materiel som kan få militär användning.
Regeringen får överlåta åt en förvaltningsmyndighet att meddela föreskrifter som avses i
första stycket. Lag (1996:97).
2 § Bemyndigandet i 1 § medför inte befogenhet att meddela föreskrifter om tull. Ej heller
medför det befogenhet att meddela föreskrifter om annan avgift än sådan som följer av 3 §
eller avser kostnad för handläggning av fråga om tillstånd, för omhändertagande av gods
eller för kontroll, inspektion eller annan därmed jämförlig åtgärd. Lag (1984:496).
3 § Regeringen får föreskriva att en särskild avgift skall erläggas till staten vid överträdelser
av föreskrifter enligt 1 §. Avgiften skall tas ut av den för vars räkning in- eller utförseln sker.
Den får uppgå till högst tjugo procent av varans värde. Om en överträdelse är ursäktlig skall
avgift inte tas ut. Ett beslut om avgift skall kunna överprövas. Lag (1984:496).
4 § Beslut i tillståndsfrågor som har meddelats av en förvaltningsmyndighet med stöd av
förordningen (1997:969) om import- och exportreglering får överklagas hos allmän
förvaltningsdomstol. Prövningstillstånd krävs vid överklagande till kammarrätten.
5 § Följande beslut får överklagas hos allmän förvaltningsdomstol:
1. beslut som Statens jordbruksverk har meddelat i ett enskilt fall enligt de föreskrifter som
har meddelats med stöd av denna lag,
2. beslut som en officiell veterinär som förordnats enligt lagen (2009:1254) om officiella
veterinärer har meddelat i ett enskilt fall enligt de föreskrifter som har meddelats med stöd
av denna lag, och
3. beslut som har meddelats med stöd av Europaparlamentets och rådets förordning (EG) nr
998/2003 av den 26 maj 2003 om djurhälsovillkor som skall tillämpas vid transporter av
sällskapsdjur utan kommersiellt syfte och om ändring av rådets direktiv 92/65/EEG.
Jordbruksverket ska föra det allmännas talan hos allmän förvaltningsdomstol, om det
överklagade beslutet har meddelats av en officiell veterinär.
Prövningstillstånd krävs vid överklagande till kammarrätten. Lag (2009:1255).
6 § Beslut som avses i 5 § första stycket gäller omedelbart, om inte annat meddelas i
beslutet. Lag (2009:1255).
SE125 - Lag om åtgärder mot förorening från fartyg; Law (1980:424) on Prevention
of Pollution from Ships
2 kap. Förbud mot förorening från fartyg
1 § Bestämmelserna i detta kapitel gäller sådana utsläpp av skadliga ämnen från fartyg som
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
härrör från eller i övrigt står i samband med fartygens drift. Bestämmelserna gäller dock
inte i fråga om sådana utsläpp av skadliga ämnen som är en omedelbar följd av utforskning,
utvinning och därmed förenad, ej landbaserad hantering av havsbottnens mineraltillgångar.
3 § Regeringen eller den myndighet som regeringen utser meddelar föreskrifter om förbud
mot utsläpp från fartyg av andra skadliga ämnen än olja.
4 § Om, till följd av olyckshändelse, från fartyg släpps ut skadliga ämnen, beträffande vilka
gäller förbud mot utsläpp, skall utsläppet begränsas så långt det är möjligt.
September 2011
SE130 - Artskyddsförordning (2007:845) (previously 1998:179); The Species
Protection Ordinance Number of act SFS 1998:179
14 § Länsstyrelsen får i det enskilda fallet ge dispens från förbuden i 4, 5 och 7 §§ som avser
länet eller en del av länet. En dispens får ges endast om
1. det inte finns någon annan lämplig lösning,
2. om dispensen inte försvårar upprätthållandet av en gynnsam bevarandestatus hos artens
bestånd i dess naturliga utbredningsområde, och
3. dispensen behövs
a) för att skydda vilda djur eller växter eller bevara livsmiljöer för sådana djur eller växter,
b) för att undvika allvarlig skada, särskilt på gröda, boskap, skog, fiske, vatten eller annan
egendom,
c) av hänsyn till allmän hälsa och säkerhet eller av andra tvingande skäl som har ett allt
överskuggande allmänintresse,
d) för forsknings- eller utbildningsändamål,
e) för återinplantering eller återinförsel av arten eller för den uppfödning av en djurart eller
den artificiella förökning av en växtart som krävs för detta, eller
f) för att under strängt kontrollerade förhållanden selektivt och i liten omfattning tillåta
insamling och förvaring av vissa exemplar i en liten mängd.
Införsel, import, export och reexport
16 § Utöver det som gäller enligt rådets förordning (EG) nr 338/97 är det förbjudet att
importera, exportera eller reexportera
1. levande fåglar och ägg med embryo av arter som lever vilt inom Europeiska unionens
europeiska territorium,
2. levande djur och växter av arter som i bilaga 1 till denna förordning har markerats med N
eller n.
Första stycket gäller inte djur som åtkommits i enlighet med en bestämmelse i jaktlagen
(1987:259).
17 § Det är förbjudet att yrkesmässigt eller annars i förvärvssyfte importera oberedda
pälsskinn, garvade eller på annat sätt beredda pälsskinn och produkter av sådana skinn av
ungar av grönlandssäl (Pagophilus groenlandicus) eller klappmyts (Cystophora cristata).
18 § Det är förbjudet att till Sverige föra in levande sötvattenskräftor av arter inom
familjerna Astacidae, Cambaridae och Parastacidae. Förbudet gäller kräftornas alla
levnadsstadier.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1435

1436
19 § Oförtullade levande djur som omhändertagits, därför att de omfattas av importförbud
enligt 16 §, ska förvaras i en anläggning som är godtagbar från djurskyddssynpunkt och som
är utformad och hålls i sådant skick att djuret inte kan rymma.
Oförtullade växter som omhändertagits, därför att de omfattas av importförbud enligt 16 §,
ska förvaras på en plats som är lämplig för växten och som är inrättad så att frö eller sporer
inte kan spridas.
20 § När oförtullade levande djur och växter har omhändertagits, därför att de omfattas av
importförbud enligt 16 §, ska Tullverket underrätta Statens jordbruksverk och
Naturvårdsverket utan dröjsmål.
21 § Import, export och reexport av sådana exemplar av djur- och växtarter som omfattas
av rådets förordning (EG) nr 338/97 eller exemplar av djur, växter, ägg eller delar som
omfattas av 16 §, får endast ske vid de tullkontor som Statens jordbruksverk bestämmer
efter samråd med Tullverket.
22 § I fråga om rätten att hantera oförtullade varor som inte får importeras på grund av
denna förordning finns bestämmelser i lagen (1973:980) om transport, förvaring och
förstöring av införselreglerade varor, m.m. Återutförsel av varor enligt 2 § första stycket 5
den lagen får ske endast till det land från vilket varorna fördes in till Sverige.
Förvaring, handel och transport
23 § Det är förbjudet att förvara eller transportera
1. levande fåglar och fågelägg med embryo av arter som lever vilt inom Europeiska
unionens europeiska territorium,
2. levande djur och växter av de arter som i bilaga 1 till denna förordning har markerats
med N eller n.
Förbudet gäller alla levnadsstadier hos djuren och alla stadier i växternas biologiska cykel.
24 § Det är förbjudet att förvara och att transportera levande sötvattenskräftor av arter
inom familjerna Astacidae, Cambaridae och Parastacidae. Förbudet gäller kräftornas alla
levnadsstadier.
25 § Det är förbjudet att förvara för försäljning eller bjuda ut till försäljning, sälja, köpa eller
byta levande eller döda
1. fåglar av arter som lever vilt inom Europeiska unionens europeiska territorium,
2. djur, växter, ägg, fröer, sporer och delar av djur och växter av de arter som i bilaga 1 till
denna förordning har markerats med N eller n.
Detsamma gäller varor som härrör från sådana djur och växter. Detsamma gäller också
andra varor där det i åtföljande dokument, på förpackning eller i märkning anges att varan
utgör del av eller härrör från sådana djur eller växter eller där det finns någon annan
omständighet som är ägnad att ge intrycket att varan utgör del av eller härrör från sådana
djur eller växter.
Förbudet gäller alla levnadsstadier hos djuren och alla stadier i växternas biologiska cykel.
26 § Det krävs tillstånd för att yrkesmässigt eller annars i förvärvssyfte bedriva handel med
1. levande fåglar och ägg med embryo av arter som lever vilt inom Europeiska unionens
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
europeiska territorium,
2. levande djur och växter av de arter som i bilaga 1 till denna förordning har markerats
med N eller n, och
3. levande djur och växter av arter som anges i bilaga A eller B till rådets förordning (EG) nr
338/97.
Kravet på tillstånd gäller även om handeln avser något som enligt 30 § eller enligt
föreskrifter eller dispensbeslut som har meddelats med stöd av 32 § är undantaget från
förbudet i 25 §. Förordning (2009:325).
27 § När en hund bjuds ut till försäljning eller annan överlåtelse är det förbjudet att
använda beteckningen varghybrid eller på annat sätt ange att hunden har särskilt nära
släktskap med en varg eller har rovdjursliknande beteende eller utseende.
September 2011
SE131 - Förordning om fisket, vattenbruket och fiskerinäringen SFS 1994:1716;
The act on fishing, aquaculture and the fishing industry SFS 1994:1716
Föreskrifter för fisket
5 § Det är förbjudet att fiska mal, flodpärlmussla och sådana arter av fisk, vattenlevande
kräftdjur och vattenlevande blötdjur som i bilaga 1 till artskyddsförordningen (2007:845)
har markerats med N. Förordning (2007:956).
6 § Fiske får inte bedrivas med gift, sprängämnen eller andra bedövande eller dödande
ämnen, elektrisk ström, skjutvapen eller sådana redskap som fisken kan spetsas med. Fiske
med ålsax, vars tänder är högst sex millimeter, är dock tillåtet. Huggkrok får användas för
att bärga fisk som har fångats med andra redskap.
Hummer eller krabba får inte fångas vid dykning.
I fråga om sådana arter av fisk, vattenlevande kräftdjur och vattenlevande blötdjur som i
bilaga 1 till artskyddsförordningen (2007:845) har markerats med N eller F är det förbjudet
att för fiske använda medel eller metoder som inte är selektiva och som lokalt kan medföra
att populationen av arten försvinner eller utsätts för en allvarlig störning. Förordning
(2007:956).
7 § Fiskeriverket får meddela föreskrifter för fiskevården och fiskets bedrivande som
förbjuder eller begränsar
1. fisket med avseende på vilken fisk som får fångas,
2. användningen av fiskefartyg, fiskemetoder eller fiskeredskap,
3. fiske inom vissa områden eller för vissa ändamål.
När det gäller fisket i andra vatten än havet och vattnen längs kusterna och Vänern,
Vättern, Mälaren och Hjälmaren samt Storsjön i Jämtland till första definitiva
vandringshindret får föreskrifter enligt första stycket meddelas endast för att skydda
särskilt hotade arter eller stammar av nationellt intresse.
Fiskeriverket får föreskriva att yrkesmässigt fiske inom ett område med användande av en
viss fiskemetod får bedrivas endast efter tillstånd av verket.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1437

1438
Fiskeriverket får också meddela föreskrifter för fiskevården som avser förbud mot att
behålla fisk som fångats, bearbeta fisk ombord, förvara fisk i sump eller omlasta, föra i land,
föra in i landet eller saluhålla fisk. Förordning (2003:253).
8 § Om det behövs, får Fiskeriverket föreskriva att kräftfiske på allmänt vatten i Vänern,
Vättern, Hjälmaren och Storsjön i Jämtland får bedrivas endast efter tillstånd av verket eller
av länsstyrelsen. Tillstånd skall i första hand lämnas den som ägnar sig åt yrkesmässigt fiske.
Kräftpest §9 to 11 (prevention of spreading of this particular pests)
Utplantering av fisk m.m.
16 § För att sätta ut fisk eller flytta fisk från ett vattenområde till ett annat eller för att
anlägga och driva en fiskodling krävs tillstånd av länsstyrelsen. Ett tillstånd får förenas med
villkor.
Tillstånd till fiskodling får meddelas för viss tid.
Tillstånd får inte ges för sådana fiskarter eller fiskstammar som är olämpliga med hänsyn
till vattenområdets särart. Tillstånd får inte heller ges om det finns risk för spridning av
smittsamma sjukdomar.
Om någon i en dom eller ett beslut i ett mål eller ärende om vattenverksamhet enligt
miljöbalken eller motsvarande äldre bestämmelser är ålagd att vidta en åtgärd som kräver
tillstånd enligt första stycket, skall tillståndsprövningen endast omfatta de villkor som
behövs för att förebygga spridning av smittsamma sjukdomar.
Bestämmelser om att en särskild tillståndsprövning krävs i vissa fall finns i 7 kap. 28 a-29 b
§§ miljöbalken. Förordning (2001:452).
17 § Länsstyrelsen får helt eller delvis återkalla ett tillstånd att bedriva fiskodling
1. om den som har sökt tillståndet har vilselett länsstyrelsen genom att lämna oriktiga
uppgifter eller låta bli att lämna uppgifter av betydelse för tillståndet,
2. när tillståndet eller villkor som gäller för verksamheten inte har följts och avvikelsen inte
är av ringa betydelse,
3. om det genom verksamheten har uppkommit någon olägenhet av väsentlig betydelse
som inte förutsågs när verksamheten tilläts,
4. om verksamheten medför avsevärd risk för skyddsvärda fiskbestånd,
5. om tillståndet inte har utnyttjats under en längre tid och det kan antas att tillståndet inte
heller kommer att utnyttjas,
6. om verksamheten slutligt har upphört,
7. om ett nytt tillstånd ersätter ett tidigare tillstånd, eller
8. om det behövs för att uppfylla Sveriges förpliktelser till följd av EU-medlemskapet.
Förordning (2006:197).
6 kap: Avgifter
2 § I ärenden enligt fiskelagen (1993:787) och denna förordning får ansökningsavgift tas ut
enligt föreskrifter som meddelas av Fiskeriverket föryrkesfiskelicens, fartygstillstånd,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
September 2011
godkännande av ansökan om tillstånd att fiska i utländsk zon, tillstånd för visst fiske,
tillstånd att bedriva fiskodling, och tillstånd att flytta eller sätta ut fisk.
Fiskeriverket får besluta att det skall tas ut avgift för tillsynen över efterlevnaden av EG:s
förordningar om den gemensamma fiskeripolitiken.
SE132 - Förordning om införsel av levande djur m.m. (1994:1830) + ändringar
(2000:1275); The act on import of living animals SFS 1994:1830
Inledande bestämmelser
1 § Denna förordning har till syfte att
1. förebygga att smittsamma eller ärftliga djursjukdomar kommer in i landet och får
ytterligare spridning här,
2. förhindra en inplantering av utländska djurarter som är skadlig för landets fauna,
3. tillgodose djurskyddsintresset.
Sådan förflyttning av djur från Finland eller Norge som föranleds av renskötseln och sker
enligt internationella överenskommelser räknas inte som införsel.
3 § Jordbruksverket får meddela föreskrifter om krav på särskilt tillstånd och om andra
villkor för införsel av djur, produkter av djur, sjukdomsalstrande organismer, hö, halm och
annat material som används vid hantering av djur.
Verket får vidare meddela föreskrifter om införselförbud för sådana djur och produkter av
djur som för att hindra spridning av smittsamma djursjukdomar inte får förflyttas enligt
särskilda beslut inom Europeiska unionen.
Verket får också meddela föreskrifter om registreringsskyldighet för den som för in djur
och djurprodukter i landet.
I ärenden om tillstånd att föra in djur för utplantering skall Jordbruksverket samråda med
Fiskeriverket i fråga om fisk, fiskrom, blötdjur och kräftdjur och med Naturvårdsverket i
fråga om andra djurslag eller ägg. Förordning (1998:1301).
4 § Införsel av djur och produkter av djur från ett land utanför Europeiska unionen är inte
tillåten om djuren eller djurprodukterna
1. kommer från ett område från vilket införsel inte får ske till Europeiska unionen,
2. omfattas av ett införselförbud enligt särskilt beslut inom Europeiska unionen,
3. transporten inte uppfyller svenska djurskyddsbestämmelser.
Införselkontroll
5 § Jordbruksverket får meddela föreskrifter om hur kontrollen skall genomföras vid införsel
av djur och varor.
6 § Införsel från land utanför Europeiska unionen av djur eller varor som avses i 3 § första
stycket får ske endast på de platser som Jordbruksverket föreskriver.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1439

1440
7 § Vid införsel från land utanför Europeiska unionen av levande djur får djuren inte lastas
ur utan medgivande av en officiell veterinär.
8 § Om gods måste lastas ur på annan plats eller på annat sätt än som föreskrivs i
förordningen eller i föreskrifter som meddelats med stöd av förordningen, skall Tullverket
eller polismyndigheten på platsen begära besked hos en officiell veterinär om vilka åtgärder
som skall vidtas i avvaktan på Jordbruksverkets beslut om vad man skall göra med godset.
Om det är nödvändigt skall veterinären besikta platsen. Förordning (1999:531).
9 § Vid införsel från land inom Europeiska unionen av djur och produkter av djur får en
transport stoppas under färd till destinationsorten om
1. det finns särskild anledning att misstänka förekomst av smittsam sjukdom,
2. det finns anledning att misstänka att djuret eller djurprodukten på annat sätt utgör en
allvarlig hälsorisk för människor eller djur,
3. medföljande dokument är ofullständiga, felaktiga eller saknas helt, eller
4. de villkor som gäller för införsel till landet inte är uppfyllda.
10 § Tullverket skall övervaka att införsel sker enligt denna förordning och de föreskrifter
som meddelats med stöd av förordningen samt enligt Europaparlamentets och rådets
förordning (EG) nr 998/2003.
Tullverket skall utföra de uppgifter som ankommer på behörig myndighet enligt artikel 12
första stycket a i Europaparlamentets och rådets förordning (EG) nr 998/2003. Förordning
(2004:682).
Avgifter m. m.
16 § Jordbruksverket meddelar med stöd av förordningen (1994:1313) om avgifter vid
veterinär yrkesutövning föreskrifter om ersättning för besiktning eller annan förrättning
som utförs enligt denna förordning eller enligt föreskrifter som meddelats med stöd av
förordningen.
Kostnader för åtgärder enligt förordningen eller enligt föreskrifter som meddelats med
stöd av förordningen eller enligt Europaparlamentets och rådets förordning (EG) nr
998/2003 skall betalas av den som vill föra in djur eller produkter av djur i landet eller av
den som äger eller ansvarar för transportmedel som används vid införseln.
Kostnaden för stickprovskontroll skall betalas av statsmedel. Förordning (2004:682).
17 § Om ett djur avlivas till följd av bestämmelser i förordningen eller föreskrifter som
meddelats med stöd av förordningen, lämnas inte någon ersättning av statsmedel för
djurets värde.
18 § Jordbruksverket får meddela föreskrifter om avgifter för
1. registrering och tillstånd enligt 3 § denna förordning eller enligt Europaparlamentets och
rådets förordning (EG) nr 998/2003, samt
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
2. tillhandahållande av sådana pass som avses i Europaparlamentets och rådets förordning
(EG) nr 998/2003. Förordning (2004:682).
September 2011
SE133 - The act on environmentally dangerous activities and health protection
SFS 1998:899; Förordning om miljöfarlig verksamhet och hälsoskydd (1998:899) +
ändringar (2003:1052)
Förordning (1998:899) om miljöfarlig verksamhet och hälsoskydd
Obligatorisk prövning enligt 9 kap. 6 § miljöbalken
5 § Det är förbjudet att, om verksamheten eller åtgärden har beteckningen A eller B i
bilagan till denna förordning, utan tillstånd enligt miljöbalken
1. anlägga eller driva fabriker, andra inrättningar eller annan miljöfarlig verksamhet,
2. släppa ut avloppsvatten, eller
3. släppa ut eller lägga upp fast avfall eller andra fasta ämnen.
Det är också förbjudet att utan tillstånd enligt miljöbalken anlägga eller driva en miljöfarlig
verksamhet i de fall farliga ämnen, som enligt vad som anges i avdelning 4 i bilagan innebär
en miljöfarlig hantering, ingår eller avses ingå i verksamheten.
Första och andra styckena gäller även vid ändring av verksamheten. Tillstånd krävs dock
inte om ändringen är mindre och inte innebär att en olägenhet av betydelse för människors
hälsa eller miljön kan uppkomma. Tillstånd krävs inte heller om ändringen endast avser
lagring av timmer eller annat virke som inte sker på eller nära vattentäkter, om lagringen
behövs med anledning av storm eller orkan och virket hålls väl avgränsat från annat virke.
Förordning (2005:180).
SE134 - Jaktförordning SFS 1987:905; The act on hunting SFS 1987:905
Allmänna jakttider
2 § Jakt efter vilt av olika slag är tillåten under de tider av jaktåret (den 1 juli-den 30 juni)
som anges i bilaga 1 till denna förordning (allmänna jakttider). Ingrepp får dock inte göras i
fåglarnas bon. Inte heller får deras ägg tas eller förstöras.
Länsstyrelsen får meddela föreskrifter om en begränsning av den allmänna eller särskilda
jakttiden för viss viltart om det behövs med hänsyn till snö-, is- eller
temperaturförhållandena. Förordning (1995:443).
Skyddsjakt regleras i bilaga 4
Utsättning av vilt m.m.
41 § /Träder i kraft I:2011-04-01/ Vilt får inte sättas ut i frihet om inte annat följer av 12 a §.
Naturvårdsverket får meddela föreskrifter eller i det enskilda fallet besluta om undantag
från första stycket.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1441

1442
Efter medgivande av markägaren och jakträttshavaren får Naturvårdsverket eller den till
vilken myndigheten uppdrar detta sätta ut varg i syfte att åstadkomma en ökad genetisk
variation i vargstammen. Förordning (2011:188).
41 a § Vilt får hållas i ett vilthägn eller liknande anläggning endast efter tillstånd av
länsstyrelsen. Tillstånd får inte ges om det finns risk för spridning av smittsamma
sjukdomar. Tillståndet får återkallas om viltet eller hägnet inte sköts på rätt sätt eller om
anläggningen ger upphov till allvarliga hälsorisker.
Länsstyrelsen får besluta om närmare villkor för tillstånd enligt första stycket.
Vilt i vilthägn eller liknande anläggning skall hållas betryggande instängt i enlighet med
föreskrifter som meddelas av Naturvårdsverket. Förordning (1998:1000).
42 § Naturvårdsverket får efter samråd med Jordbruksverket meddela föreskrifter om
1. vilka viltarter som får hållas i vilthägn,
2. hur hägn för olika viltarter skall vara beskaffade,
3. registrering av vilthägn,
4. registrering och märkning av vilt som hålls i vilthägn,
5. länsstyrelsens prövning i ärende som avses i 41 a §. Förordning (1994:108).
Avgifter m.m.
49 § Den som jagar är skyldig att betala viltvårdsavgift.
SE135 - Förordning om utsättning av genetiskt modifierade organismer i miljön;
Ordinance (2002:1086) on the release of GMO into the environment
Not studied in detail
SE136 - Förordning om innesluten användning av genetiskt modifierade
organismer; Regulation (2000:271) on the contained use of genetically modified
organisms
Not studied in detail
SE137 - Förordning (2008:245) om kemiska produkter och biotekniska organismer;
Regulation (2008:245) on chemical products and biotechnical organisms
Not studied in detail
SE138 - Förordning om bekämpningsmedel; Ordinance (1998:947) on pesticides
Not studied in detail
SE139 - Skogsvårdsförordning (1993:1096); Ordinance on forest care (1993:1096)
Anläggning av skog på skogsmark
8 § Skogsstyrelsen får meddela föreskrifter om
1. vilket skogsodlingsmaterial som får användas inom olika områden och vilka villkor som
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
skall gälla för sådan användning, och
2. vad som avses med skogsodlingsmaterial och frökälla i enlighet med rådets direktiv
1999/105/EG av den 22 december 1999 om saluföring av skogsodlingsmaterial2.
Skogsstyrelsen får även meddela föreskrifter om produktion av, handel med och införsel
av skogsodlingsmaterial i enlighet med direktiv 1999/105/EG. Förordning (2002:615).
9 § Endast i undantagsfall får främmande trädarter användas som skogsodlingsmaterial.
Förordning (2010:956).
9 a § Skogsstyrelsen får i enskilda fall medge undantag från förbudet i 6 b § skogsvårdslagen
(1979:429) om att använda främmande trädarter som skogsodlingsmaterial i fjällnära skog,
om det behövs för ett angeläget vetenskapligt ändamål. Förordning (2010:956).
September 2011
Insektshärjning
29 § Skogsstyrelsen får meddela föreskrifter om
1. bekämpningsåtgärder när insektshärjning av större omfattning uppkommit i skog eller
när det är fara för sådan insektshärjning,
2. åtgärder för att förebygga att yngelhärdar uppkommer, såsom i fråga om upparbetning
av skadad skog, åtgärder vid röjning eller annan avverkning, utforsling av virke och lagring
av virke i eller i närheten av skog.
Miljöanalys
31 § I ärenden enligt skogsvårdslagen (1979:429) får Skogsstyrelsen besluta att det skall
göras en miljöanalys av vilken inverkan en ny metod för skogens skötsel eller ett nytt
skogsodlingsmaterial har på miljön, om verksamheten avses pågå i nämnvärd omfattning
eller skall utföras i miljöer som är särskilt känsliga. Förordning (1998:1540).
32 § Skogsstyrelsen beslutar i varje enskilt ärende vad miljöanalysen skall innehålla.
Förordning (1998:1540).
33 § Skogsstyrelsen får besluta att användaren av den nya skötselmetoden eller det nya
skogsodlingsmaterialet skall göra och bekosta miljöanalysen.
När en miljöanalys görs av Skogsstyrelsen, får styrelsen besluta att användaren skall betala
en avgift som helt eller delvis motsvarar kostnaden för analysen.
Vid bedömningen av om användaren skall svara för utförandet av eller kostnaden för
miljöanalysen skall hänsyn tas till omfattningen av användarens skogliga verksamhet och
det intresse som användaren har av analysen i sin verksamhet. Förordning (1998:1540).
34 § Skogsstyrelsen skall inhämta yttrande över en miljöanalys från Naturvårdsverket och
berörd länsstyrelse. Förordning (1998:1540).
SE140 - Förordning om växtskydd (2006:817); Ordinance on plant protection
2006:817*
Förordning (2006:817) om växtskydd m.m.
Syfte m.m.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1443

1444
1 § Bestämmelserna i denna förordning har till syfte att kontrollera och hindra spridning av
växtskadegörare som allvarligt kan skada växtodling, skog, annan mark eller lager av växter
eller växtprodukter.
SE141 - Förordning (1998:940) om avgifter för prövning och tillsyn enligt
miljöbalken; Ordinance on fees for examination and monitoring acoording to the
Environmental Code
1 kap. Inledande bestämmelser
1 § Denna förordning gäller avgifter som ska betalas för mark- och miljödomstolars och
statligaenligt miljöbalken och bestämmelser meddelade med stöd av miljöbalken samt för
förvaltningsmyndigheters kostnader i övrigt som rör sådan prövning och tillsyn.
Avgift betalas inte för handläggning som föranleds av att ett beslut enligt miljöbalken eller
bestämmelser meddelade med stöd av miljöbalken överklagas. Förordning (2010:959).
2 § För en kommunal myndighets verksamhet gäller bestämmelserna i 9 kap. 4 och 5 §§
denna förordning. Bestämmelser om rätt för kommunfullmäktige att meddela föreskrifter
om avgifter för kommunens prövning och tillsyn finns i 27 kap. 1 § miljöbalken.
3 § Regeringen kan i ett ärende enligt 17 kap. miljöbalken besluta om skyldighet för
sökanden att stå för berörda statliga myndigheters undersöknings-, övervaknings- och
tillsynskostnader för den verksamhet ansökan avser.
Beslutar regeringen om betalningsskyldighet enligt första stycket skall avgift som utgår
enligt annan bestämmelse i denna förordning sättas ned i den mån betalningsskyldigheten
täcker samma kostnader som avgiften.
2 kap. Avgift för miljöfarlig verksamhet m.m.
1 § Avgift för prövning och tillsyn ska betalas enligt detta kapitel av den som driver en
verksamhet som
1. är tillståndspliktig enligt avdelning 1 i bilagan till förordningen (1998:899) om miljöfarlig
verksamhet och hälsoskydd, eller
2. har ett sådant tillstånd som avses i 9 kap. 6 § miljöbalken efter en frivillig ansökan om
tillstånd eller efter ett föreläggande att ansöka om tillstånd.
I de fall länsstyrelsen har ansvaret för tillsynen över verksamheten omfattar avgift enligt
detta kapitel även ersättning för länsstyrelsens tillsyn över att bestämmelserna i 14 kap.
miljöbalken följs. Förordning (2008:692).
2 § Avgift enligt 1 § skall betalas efter beslut av länsstyrelsen med de belopp som anges i
bilagan till denna förordning.
Har verksamheten tillståndsprövats, skall avgift enligt första stycket bestämmas med
utgångspunkt i vad som föreskrivs i tillståndsbeslutet om tillåten produktionsvolym eller
motsvarande.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
September 2011
5 kap. Avgift för genteknisk verksamhet
1 § De myndigheter som anges i 2 kap. 12–18 §§ miljötillsynsförordningen (2011:13) får
inom sina ansvarsområden meddela föreskrifter om avgifter för prövning och tillsyn i fråga
om sådan genteknisk verksamhet som avses i 13 kap. 1 § första stycket miljöbalken.
Förordning (2011:26).
6 kap. Avgift för kemiska produkter och biotekniska organismer
1 § Detta kapitel innehåller bestämmelser om skyldighet att betala avgifter för prövning och
tillsyn i fråga om kemiska produkter, biotekniska organismer och varor enligt 14 kap.
miljöbalken, föreskrifter meddelade med stöd av det kapitlet samt EU-förordningar inom
det kapitlets tillämpningsområde. Förordning (2010:3).
7 kap. Avgift för viss övrig verksamhet
Ärenden enligt 8 kap. miljöbalken
2 § Den som importerar, exporterar eller bedriver verksamhet som avses i 26, 35 eller 40 §
artskyddsförordningen (2007:845) ska betala avgift för prövning och tillsyn enligt den
förordningen, rådets förordning (EG) nr 338/97 av den 9 december 1996 om skyddet av
arter av vilda djur och växter genom kontroll av handeln med dem eller kommissionens
förordning (EG) nr 865/2006 av den 4 maj 2006 om närmare föreskrifter för tillämpningen
av rådets förordning (EG) nr 338/97 om skyddet av arter av vilda djur och växter genom
kontroll av handeln med dem. Förordning (2007:848).
3 § Den som ansöker om undantag enligt 32 § artskyddsförordningen (2007:845) eller
artikel 8.3 i rådets förordning (EG) nr 338/97 ska betala avgift för prövning av ansökan.
Detsamma gäller den som ansöker om transportgodkännande enligt artikel 9 i rådets
förordning (EG) nr 338/97. Förordning (2007:848).
4 § Statens jordbruksverk får meddela föreskrifter om avgifter för prövning och tillsyn enligt
2 och 3 §§ såvitt gäller ärenden om import och export. Naturvårdsverket får meddela
sådana föreskrifter beträffande övriga frågor.
Jordbruksverket får därutöver meddela föreskrifter om avgifter för prövning enligt artikel
8.3 och 9 i rådets förordning (EG) 338/97.
SE150 - Föreskrifter om odling, utplantering och flyttning av fisk (FIFS 2001:3) +
ändringar (FIFS 2003:34); The Swedish Board of Fisheries regulations on the
culture, stocking and moving of fish FIFS 2001:3
Fiskeriverkets föreskrifter (FIFS 2001:3) om odling, utplantering och flyttning av fisk
4 §Tillstånd får inte avse:
1. för landet främmande arter eller stammar,
2. vattenområden med odling av arter eller stammar av nationellt intresse eller som annars
är av betydelse för vattenbruket liksom vattenområden som med stöd av bestämmelserna i
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1445

1446
3 kap. miljöbalken har angetts vara av riksintresse för yrkesfisket, naturvården eller
friluftslivet, om åtgärden påtagligt kan skada något av dessa intressen,
3. flyttning av levande fisk från havet med angränsande sötvattensområden nedanför det
första definitiva vandringshindret för lax och havsöring till övriga sötvattensområden,
4. kräftdjur som används som fisknäringsorganismer,
5. flodkräftor i ett vattenområde där kräftpest förekommit under de senaste två åren,
6. signalkräftor i vattenområden
- på Öland eller Gotland eller norr om Dalälven,
- med eller i anslutning till område med akut kräftpest,
- med eller i anslutning till områden som har bestånd av flodkräftor,
- som når in i Norge,
- där arten inte förekommer i dag eller där tillstånd inte tidigare har meddelats för
utplantering av arten,
7. utplantering av laxartad fisk inom familjen Salmonidae i ett vattendrag som mynnar i
Kattegatt och Skagerrak i vilket det finns en naturlig reproduktion av lax om parasiten
Gyrodactylus salaris inte har påträffats där eller vattendraget av Fiskeriverket har förklarats
fritt från parasiten.
Bestämmelsen i första stycket 1 gäller inte:
1. tillstånd för odling i sådana slutna system där risk inte finns att fisken slipper ut i naturen,
2. arterna regnbåge, bäckröding, kanadaröding, splejk, gräskarp och signalkräfta samt
ursprungliga stammar av arter gemensamma för Sverige och Norge eller Sverige och
Finland.
Utan hinder av bestämmelsen i första stycket 3 får ål av arten Anguilla anguilla utplanteras i
enlighet med bestämmelserna i 19 §.
Utan hinder av bestämmelsen i första stycket 7 får utplantering ske ovanför det andra
definitiva vandringshindret om fisken kommer från en odling som av länsstyrelsen har
förklarats fri från Gyrodactylus salaris eller från en sådan odling som avses i 20 § andra
stycket. (FIFS 2007:23).
SE151 - Kemikalieinspektionens föreskrifter (KIFS 2008:2) om kemiska produkter
och biotekniska organismer; Senast ändrad genom KIFS 2010:6; The Swedish
Chemical Inspections regulations on chemical products and biotechnical
organisms
Not studied in detail
SE152 - Skogsstyrelsens föreskrifter och allmänna råd till skogsvårdslagen
(1979:429) SKSFS 1993:2; The Swedish Board of Forestry’s regulations and advice
pertaining to the Forest Care Law
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SWEDEN
September 2011
Skogsvårdsförordning (1993:1096)
9 a § Skogsstyrelsen får i enskilda fall medge undantag från förbudet i 6 b § skogsvårdslagen
(1979:429) om att använda främmande trädarter som skogsodlingsmaterial i fjällnära skog,
om det behövs för ett angeläget vetenskapligt ändamål. Förordning (2010:956).
Insektshärjning
29 § Skogsstyrelsen får meddela föreskrifter om
1. bekämpningsåtgärder när insektshärjning av större omfattning uppkommit i skog eller
när det är fara för sådan insektshärjning,
2. åtgärder för att förebygga att yngelhärdar uppkommer, såsom i fråga om upparbetning
av skadad skog, åtgärder vid röjning eller annan avverkning, utforsling av virke och lagring
av virke i eller i närheten av skog.
Miljöanalys
31 § I ärenden enligt skogsvårdslagen (1979:429) får Skogsstyrelsen besluta att det skall
göras en miljöanalys av vilken inverkan en ny metod för skogens skötsel eller ett nytt
skogsodlingsmaterial har på miljön, om verksamheten avses pågå i nämnvärd omfattning
eller skall utföras i miljöer som är särskilt känsliga. Förordning (1998:1540).
32 § Skogsstyrelsen beslutar i varje enskilt ärende vad miljöanalysen skall innehålla.
Förordning (1998:1540).
33 § Skogsstyrelsen får besluta att användaren av den nya skötselmetoden eller det nya
skogsodlingsmaterialet skall göra och bekosta miljöanalysen.
När en miljöanalys görs av Skogsstyrelsen, får styrelsen besluta att användaren skall betala
en avgift som helt eller delvis motsvarar kostnaden för analysen.
Vid bedömningen av om användaren skall svara för utförandet av eller kostnaden för
miljöanalysen skall hänsyn tas till omfattningen av användarens skogliga verksamhet och
det intresse som användaren har av analysen i sin verksamhet. Förordning (1998:1540).
34 § Skogsstyrelsen skall inhämta yttrande över en miljöanalys från Naturvårdsverket och
berörd länsstyrelse. Förordning (1998:1540).
SE153 - SKSFS 2002:2 Bilaga 1 FÖRTECKNING ÖVER TRÄDARTER OCH ARTIFICIELLA
HYBRIDER; The Swedish Board of Forestry’s regulations, list of wood species and
artificial hybrids SKSFS 2002:2
9 § Endast i undantagsfall får främmande trädarter användas som skogsodlingsmaterial.
Förordning (2010:956).
9 a § Skogsstyrelsen får i enskilda fall medge undantag från förbudet i 6 b § skogsvårdslagen
(1979:429) om att använda främmande trädarter som skogsodlingsmaterial i fjällnära skog,
om det behövs för ett angeläget vetenskapligt ändamål. Förordning (2010:956).
Insektshärjning
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1447

1448
29 § Skogsstyrelsen får meddela föreskrifter om
1. bekämpningsåtgärder när insektshärjning av större omfattning uppkommit i skog eller
när det är fara för sådan insektshärjning,
2. åtgärder för att förebygga att yngelhärdar uppkommer, såsom i fråga om upparbetning
av skadad skog, åtgärder vid röjning eller annan avverkning, utforsling av virke och lagring
av virke i eller i närheten av skog.
Miljöanalys
31 § I ärenden enligt skogsvårdslagen (1979:429) får Skogsstyrelsen besluta att det skall
göras en miljöanalys av vilken inverkan en ny metod för skogens skötsel eller ett nytt
skogsodlingsmaterial har på miljön, om verksamheten avses pågå i nämnvärd omfattning
eller skall utföras i miljöer som är särskilt känsliga. Förordning (1998:1540).
32 § Skogsstyrelsen beslutar i varje enskilt ärende vad miljöanalysen skall innehålla.
Förordning (1998:1540).
SE154 - Statens jordbruksverks föreskrifter (SJVFS 1995:94) om skyddsåtgärder
mot spridning av växtskadegörare; Act on plant protection and measures against
the spread of plant pests. SFS 1995:94
Not studied in detail
SE155 - Föreskrifter om ändring i Statens jordbruksverks föreskrifter (SJVFS
1995:125) om införsel av fisk, kräftdjur och blötdjur och produkter därav;
Provisions amending the National Plant regulations (SJVFS 1995:125) on the
importation of fish, crustaceans and molluscs and products thereof
Not studied in detail
SE156 - Föreskrifter om artskydd, NFS 2009:10; Environmental Protection Agency
regulations for species protection
Not studied in detail
SE157 - Naturvårdsverkets föreskrifter om artskydd (NFS2009:10); The Swedish
Environmental Protection Agency regulations for species protection (NFS
2009:10)*
NFS 2009:10
Dessa föreskrifter anger vilka uppgifter om arter av vilda djur och växter som
verksamhetsutövare för handel, preparering och förevisning årligen ska redovisa till
länsstyrelsen. Föreskrifterna anger också vilka institutioner som
är undantagna från kravet på verksamhetstillstånd samt vilka avgifter som ska tas ut för
prövning och tillsyn.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SWEDEN
September 2011

SPAIN
September 2011
1.26. SPAIN
All legislation available from: www.boe.es
ES120 - Ley 42/2007 de Patrimonio Natural y Biodiversidad; NATURAL HERITAGE
AND BIODIVERSITY ACT 2007
LEY 42/2007, de 13 de diciembre, del Patrimonio Natural y de la Biodiversidad.
TITULO PRELIMINAR
Art.3 11-13 12) Especie autóctona extinguida: especie autóctona desaparecida en el pasado
de su área de distribución natural.
13) Especie exótica invasora: la que se introduce o establece en un ecosistema o hábitat
natural o seminatural y que es un agente de cambio y amenaza para la diversidad biológica
nativa, ya sea por su comportamiento invasor, o por el riesgo de contaminación genética.
CAP 3 Artículo 61. Catálogo Español de Especies Exóticas Invasoras.
1. Se crea el Catálogo Español de Especies Exóticas Invasoras, cuya estructura y
funcionamiento se regulará reglamentariamente y en el que se incluirán, cuando exista
información técnica o científica que así lo aconseje, todas aquellas especies y subespecies
exóticas invasoras que constituyan una amenaza grave para las especies autóctonas, los
hábitats o los ecosistemas, la agronomía o para los recursos económicos asociados al uso
del patrimonio natural. Depende del Ministerio de Medio Ambiente, con carácter
administrativo y ámbito estatal.
2. La inclusión de una especie en el Catálogo Español de Especies Exóticas Invasoras se
llevará a cabo por el Ministerio de Medio Ambiente, a propuesta de la Comisión Estatal para
el Patrimonio Natural y la Biodiversidad, previa iniciativa de las Comunidades autónomas o
del propio Ministerio, cuando exista información técnica o científica que así lo aconseje.
CAPITULO 3 ART 61 -3 . La inclusión en el Catálogo Español de Especies
Exóticas Invasoras conlleva la prohibición genérica de posesión, transporte, tráfico y
comercio de ejemplares vivos o muertos, de sus restos o propágulos, incluyendo el
comercio exterior. Esta prohibición podrá quedar sin efecto, previa autorización
administrativa, cuando sea necesario por razones de investigación, salud o seguridad de las
personas.
CAP iv TITULO VI Artículo 76. Tipificación y clasificación de las infracciones.
1. A los efectos de esta Ley, y sin perjuicio de lo que disponga al respecto la legislación
autonómica, se considerarán infracciones administrativas: f) La introducción de especies
alóctonas incluidas en el Catálogo Español de Especies Exóticas Invasoras, sin autorización
administrativa.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1449

1450
PREAMBULO se prohíbe la posesión, transporte,tráfico y comercio de ejemplares vivos o
muertos.
CAP IV ART 62 e) En relación con la actividad cinegética y acuícola, queda prohibida la
introducción de especies alóctonas. En el caso de introducciones accidentales o ilegales, no
se podrá autorizar en ningún caso su aprovechamiento cinegético o piscícola, promoviendo
las medidas apropiadas de control de especies para su erradicación.
CAP I Se prohíbe la introducción de especies alóctonas cuando éstas sean susceptibles de
competir con las especies autóctonas, alterar su pureza genética o los equilibrios
ecológicos, así como dar muerte, dañar, molestar o inquietar intencionadamente a los
animales silvestres;
Cap IV titulo V Art 74 1-2i Se crea el Fondo para el Patrimonio Natural y la Biodiversidad,
con objeto de poner en práctica aquellas medidas destinadas a apoyar la consecución de los
objetivos de esta Ley, Uno de los objetivos del fondo menciona expresamente Apoyar las
acciones de eliminación de otros impactos graves para el patrimonio natural y la
biodiversidad, en especial el control y erradicación de especies exóticas invasoras y la
fragmentación de los hábitats
CAP 3 ART 61 -5. El Ministerio de Medio Ambiente y las Comunidades autónomas, en el
marco de la Comisión Estatal del Patrimonio Natural y la Biodiversidad, elaborarán
Estrategias que contengan las directrices de gestión, control y posible erradicación de las
especies del Catálogo Español de Especies Exóticas Invasoras, otorgando prioridad a
aquellas especies que supongan un mayor riesgo para la conservación de las fauna, flora o
hábitats autóctonos amenazados, con particular atención a la biodiversidad insular. La
Conferencia Sectorial de Medio Ambiente, a propuesta de la Comisión Estatal para el
Patrimonio Natural y la Biodiversidad, y previo informe del Consejo Estatal para el
Patrimonio Natural y la Biodiversidad, aprobará estas estrategias, que tendrán carácter
orientativo.
CAP 3 ART 61-6 Las Comunidades autónomas, en sus respectivos ámbitos territoriales,
podrán establecer catálogos de Especies Exóticas Invasoras, determinando las prohibiciones
y actuaciones suplementarias que se consideren necesarias para su erradicación.
ES121 - Ley 26/2007 de Responsabilidad medioambiental; ENVIROMENTAL
RESPONSABILITY ACT 2007
LEY 26/2007, de 23 de octubre, de Responsabilidad
Medioambiental. CAP I Artículo 2. Definiciones.
Especies exóticas invasoras, entendiéndose por tales aquéllas introducidas deliberada o
accidentalmente fuera de su área de distribución natural y que resultan una amenaza para
los hábitat o las especies silvestres autóctonas. Quedan excluidas de la definición de
“especies silvestres” (especies que se encuentran en estado silvestre en el Estado Espanol
con carácter permanente o estacional)y por tanto fuera de cualquier régimen de protección
de estas.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
September 2011
ES122 - Ley 5/2007 de la Red de Parques Naturales; NATURAL PARKS NETWORK
ACT Act 2007
LEY 5/2007, de 3 de abril, de la Red de Parques
Nacionales. TÍTULO III Los Parques Nacionales
Artículo 17. Planes Rectores de Uso y Gestión.
2. Los Planes rectores de uso y gestión se ajustarán al Plan Director de la Red de Parques
Nacionales y contendrán, al menos:
f) Los criterios para la supresión de las formaciones vegetales exóticas presentes en el
interior del Parque Nacional, así como para el control de las especies invasoras
ES123 - LEY 31/2003, de conservación de la fauna silvestre en los parques
zoológicos; ZOOLOGIC PARKS ACT
LEY 31/2003, de 27 de octubre, de conservación de la fauna silvestre en los parques
zoológicos.
CAPÍTULO II
Medidas de conservación
Artículo 3. Medidas de bienestar animal, profilácticas y ambientales.
d) Evitar la huida de los animales del parque zoológico, en particular de aquellas especies
potencialmente invasoras, con el fin de prevenir posibles amenazas ambientales y
alteraciones genéticas a las especies, subespecies y poblaciones autóctonas, así como a los
hábitats y los ecosistemas.
CAPÍTULO IV
Registros de parques zoológicos
4. A los efectos de esta ley se consideran infracciones muy graves:
b) La liberación no autorizada, negligente o intencionada, de animales del parque zoológico
pertenecientes a especies potencialmente invasoras..
ES124R - LEY 6/2006, de 12 de abril, balear de caza y pesca fluvial (Comunidad
Autonoma de Baleares); BALEARIC HUNTING AND RIVER FISHING ACT
LEY 6/2006, de 12 de abril, balear de caza y pesca fluvial.
Artículo 2. Definiciones. 1. Especie autóctona: Especie presente de forma natural en las Illes
Balears, donde ha llegado por sus propios medios, sin intervención humana.
2. Especie introducida, alóctona o exótica: Especie que no incluye las Illes Balears en su área
de distribución natural y que ha llegado a las mismas a través de la acción humana.
3. Especie invasora: Especie introducida o propia, que tenga la capacidad de proliferar en
los ecosistemas insulares y alterar en ellos la fauna y la flora propias por depredación,
competencia o modificación física del medio.
4. Especie propia: Especie autóctona o introducida en tiempos remotos, y que forma parte
de los actuales ecosistemas naturales insulares
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1451

1452
Artículo 99. Establecimientos de acuicultura fluvial. 4. El cultivo de especies exóticas sólo
está permitido con las garantías establecidas en cada caso para evitar la llegada de estas
especies a las aguas insulares. La consejería competente en materia de pesca fluvial puede
limitar el comercio en vivo de especies potencialmente invasoras de las aguas insulares.
Artículo 109. Infracciones muy graves. 5. Efectuar repoblaciones o liberar especies acuáticas
invasoras, en número o circunstancias que hagan posible su reproducción.
ES125R LEY 11/2010, de 16 de Noviembre, de pesca y acuicultura de Extremadura;
EXTREMADURAN FISHING, FISH FARMS AND AQUACULTURE ACT
Ley 11/2010, de 16 de noviembre, de pesca y acuicultura de Extremadura.
El Título III trata las especies de fauna acuática. Como novedad no se incluye en la Ley la
relación exhaustiva de las especies, si bien se efectúa una adaptación de las categorías en
las que estarían incluidas aquellas de acuerdo a lo previsto en la Ley 42/2007, de 13 de
diciembre, del Patrimonio Natural y de la Biodiversidad. En concreto, se reconoce la
posibilidad de capturas de especies amenazadas con fines científicos o educativos de
acuerdo con lo previsto en la legislación en materia de conservación de la naturaleza y se
potencian las medidas de promoción de las categorías de interés regional y de interés
natural, así como el control de las de carácter invasor.
Artículo 13. Escenarios para concursos de pesca. 3. En los escenarios de pesca, durante los
concursos y en los entrenamientos, será obligatorio conservar vivas y devolver a las aguas
todas las especies capturadas, a excepción de las de carácter invasor.
Artículo 19. Especies de carácter invasor.
1. Son especies de carácter invasor las incluidas en el Catálogo Español de Especies Exóticas
Invasoras, creado por la Ley 42/2007, de 13 de diciembre, del Patrimonio Natural y de la
Biodiversidad, y aquellas otras que se declaren por la orden general de vedas regulada en el
artículo 29 de la presente ley.
2. Las especies clasificadas como de «carácter invasor» podrán ser objeto de medidas de
gestión para facilitar su control, pudiendo la Consejería con competencia en materia de
pesca autorizar su captura en determinados casos.
Artículo 33. Disminución crítica de aguas y vaciados.
2. Las nuevas charcas y aguas embalsadas deberán disponer de elementos de vaciado para
la eliminación de las especies de carácter invasor que pudieran poblarlas.
Artículo 34. Introducción, reintroducción, repoblación o reforzamiento de especies de
pesca.
Las especies consideradas de «carácter invasor» no podrán ser objeto de introducción ni de
reintroducción ni de reforzamiento de sus poblaciones.
Artículo 40. Señuelos y cebado de las aguas.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
Con el fin de facilitar un eficaz control de las especies de carácter invasor se autoriza el
empleo de pez vivo como cebo. Los ejemplares de pez vivo que sean empleados como cebo
serán determinados en la Orden General de Vedas.
Artículo 57. Infracciones menos graves. 29. No disponer, en las nuevas charcas y aguas
embalsadas, de elementos de vaciado para la eliminación de las especies de carácter
invasor que pudieran poblarlas.
Artículo 58. Infracciones graves. 23. Pescar utilizando como cebo, peces vivos clasificados
como de carácter invasor.
September 2011
ES126R - Ley 9/2008, de 9 de diciembre, de modificación de la Ley 6/1992, de 18
de diciembre, de protección de los ecosistemas acuáticos y de regulación de la
pesca en Castilla y León; AQUATIC ECOSYSTEMS PROTECTION AND FISHING ACT
FROM CASTILLA Y LEON
Ley 9/2008, de 9 de diciembre, de modificación de la Ley 6/1992, de 18 de diciembre, de
protección de los ecosistemas acuáticos y de regulación de la pesca en Castilla y León.
Se prohíbe el uso en todas las aguas, como cebo, del pez vivo o muerto. Excepcionalmente y
con el fin de facilitar un eficaz control de las especies invasoras o alóctonas, la Junta de
Castilla y León en la normativa anual de pesca podrá autorizar, en aguas ciprinícolas y fuera
del periodo hábil de la trucha, el empleo como cebo del pez muerto, siempre que sean
especies cuyo ciclo biológico se desarrolle por completo en el mar.
ES127R - Ley 4/2006, de 19 de mayo de Conservacion de la Naturaleza de
Cantabria; CANTABRIAN NATURE CONSERVATION ACT
LEY 4/2006, de 19 de mayo, de Conservación de la Naturaleza de Cantabria.
Artículo 44. Control de especies invasoras.
1. Cuando se compruebe que la presencia o proliferación de una especie alóctona causa
daños en las autóctonas o sus hábitats, la Consejería competente podrá establecer
programas o medidas de control, y, en su caso, de erradicación, siendo de obligado
cumplimiento por parte de los que posean u ostenten algún derecho sobre los ejemplares
afectados.
2. La Administración procederá a la ejecución subsidiaria de las medidas de control o
erradicación en el caso de que no se observaren por los obligados en el plazo señalado al
efecto
Artículo 37. Régimen general de protección.
Queda prohibido, en el marco de los objetivos de esta Ley y sin perjuicio de las previsiones
contenidas en el capítulo III de este título con respecto a la caza, la pesca y otros
aprovechamientos, así como en la normativa específica de montes y de pesca marítima en
aguas interiores, marisqueo y acuicultura marina:
e) Liberar, introducir o hacer proliferar ejemplares de especies o subespecies de flora y
fauna silvestres alóctonas, híbridas o transgénicas en el medio natural.
Artículo 53. Limitaciones y prohibiciones.
Con carácter general, se establecen las siguientes determinaciones relacionadas con la
actividad cinegética y acuícola, en su caso:
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1453

1454
e) Queda sometido al régimen de autorización administrativa la introducción de especies
alóctonas o autóctonas, así como la reintroducción de las extinguidas, a fin de garantizar la
conservación de la diversidad genética.
ES128R - Ley 22/2009, de 23 de diciembre, de ordenación sostenible de la pesca
en aguas continentales de Cataluña; CATALONIAN SUSTAINABLE FISHING IN
CONTINENTAL WATERS ACT
Ley 22/2009, de 23 de diciembre, de ordenación sostenible de la pesca en aguas
continentales.
Articulo 12 Alteración del volumen o el caudal de masas de agua. 3. En caso de que se
detecte un problema sanitario o un riesgo biológico de propagación de parásitos,
patógenos, propágulos o larvas de especies invasoras, el departamento competente en
materia de medio ambiente puede declarar la inmediata suspensión del plan de salvamento
de las especies autóctonas, aunque haya sido aprobado, así como la suspensión de las
operaciones de salvamento aunque ya se hayan iniciado. El procedimiento para declarar su
suspensión debe determinarse por reglamento.
ES129R - LEY 3/2004, de 23 de noviembre, de montes y ordenación forestal de
Asturias; ASTURIAN FORESTRY ACT
LEY 3/2004, de 23 de noviembre, de montes y ordenación forestal.
CAPÍTULO IX
Plagas y enfermedades forestales 3. La Consejería competente en materia forestal
elaborará la relación de plantas invasor as que pudieran estar afectando o entrañar riesgos
a los montes asturianos y promoverá campañas para su eliminación o erradicación.
ES130R - Ley 13/2004, de 27 de diciembre, de caza de la Comunidad Valenciana;
VALENCIAN HUNTING ACT
Ley 13/2004, de 27 de diciembre, de caza de la Comunidad Valenciana.
Artículo 36. Deber de gestión. 3. En cuanto a presencia de especies de aves o mamíferos
alóctonas o invasoras, con fin de evitar sus perjudiciales efectos sobre la fauna o flora
autóctona, los titulares de los acotados de caza o adjudicatarios de zonas de caza
controlada están obligados a colaborar en la aplicación de las medidas necesarias de
control, establecidas por el órgano competente en materia de protección de fauna, o en
materia de caza cuando los efectos perjudiciales se ocasionen sobre especies cinegéticas.
ES131R - LEY 5/2006, de 30 de junio, para la protección, la conservación y la
mejora de los ríos gallegos; GALICIAN RIVER PROTECTION AND CONSERVATION
ACT
LEY 5/2006, de 30 de junio, para la protección, la conservación y la mejora de los ríos
gallegos.
Artículo 7.º Educación ambiental y capacitación técnica del personal de la administración.
1. Se elaborará, con arreglo a las líneas y pautas de actuación definidas en la Estrategia
gallega de educación ambiental:
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
a) Un plan de educación ambiental relacionado con los usos doméstico, industrial y
agroganadero del agua, priorizando la reducción del consumo y la prevención de la
contaminación, con atención específica tanto al medio urbano como al rural, con la
finalidad de comenzar a construir una nueva cultura del agua.
b) Un plan de educación ambiental para el ahorro energético, con actuaciones
particularizadas para cada ámbito de interés, como el consumo doméstico, el transporte y
desplazamientos, y el consumo industrial.
c) Programas de concienciación sobre los peligros de las especies invasoras, tanto del
público en general como de sectores clave, entre los que se encuentran el turismo, el
comercio, el transporte, etc.
September 2011
ES160 - RD 2090/2008 de aprobacion de la Ley 26/2007 de Responsabilidad
medioambiental; DECREE FOR THE ENVIRONMENTAL RESPONSIBILITY ACT
APPROVAL 2008
RD 2090/2008 de aprobacion de la Ley 26/2007 de Responsabilidad medioambiental
CAPÍTULO II Reparación de los daños medioambientales
Los operadores que ocasionen daños al medio ambiente o amenacen con ocasionarlo
deben adoptar las medidas necesarias para prevenir su causación o, cuando el daño se haya
producido, para devolver los recursos naturales dañados al estado en el que se encontraban
antes de la causación del daño.
SECCIÓN 1.ª DETERMINACIÓN DEL DAÑO MEDIOAMBIENTAL
Artículo 8. Identificación del agente causante del daño.
El operador identificará el agente causante del daño y lo clasificará en alguno de los
siguientes tipos:
c) Biológico, entre otros, los organismos modificados genéticamente, las especies exóticas
invasoras y los microorganismos patógenos.
CAPÍTULO II Reparación de los daños medioambientales
SECCIÓN 2.ª DETERMINACIÓN DE LAS MEDIDAS REPARADORAS
1. En la reparación primaria, se restituirán o aproximarán al máximo los recursos naturales y
los servicios que éstos prestan, a su estado básico, en el lugar en el que se produjo el daño.
La reparación primaria podrá consistir, entre otras, en una o varias de las siguientes
actuaciones:
Artículo 21. Identificación de las medidas de reparación primarias. b) Evitar la acción de
especies exóticas invasoras.
ES161 - Real decreto 1739/1997, de 20 de noviembre, sobre medidas de aplicacion
del Convenio sobre Comercio Internacional de Especies Amnazadas de Fauna y
Flora Silvestres (CITES); Decree implementing CITES 1739/1997
Implements the CITES regulation in Spain.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1455

1456
ES162 - REAL DECRETO 1431/1992 Plan de ordenacion de los recursos naturales
del parque nacional maritimo-terrestre de Cabrera; Royal decree on Cabrera
National Park
REAL DECRETO 1431/1992, de 27 de noviembre, por el que se aprueba el Plan de Ordenación
de los Recursos Naturales del Parque Nacional Marítimo-Terrestre del Archipiélago de
Cabrera.
3.° Se prohíbe la introducción de especies vegetales
ES163 - ORDEN MAM/2484/2002, ayudas a la investigación en materias
relacionadas con la Red de Parques Nacionales (y otros especificos); ORDER ON
FUNDS FOR RESEARCH IN NATIONAL PARKS ACT (plus site-specific laws)
ORDEN MAM/2484/2002, de 4 de octubre, por la que se establecen las bases reguladoras de
las ayudas a la investigación en materias relacionadas con la Red de Parques Nacionales y se
convocan para el año 2002.
Entre las actividades prioritarias, se fomentara 3. Investigación específica. Estudios
orientados a conocer y analizar los factores que condicionan el estado de conservación de
las especies prioritarias (factores limitantes y factores de riesgo): Alteraciones del hábitat,
fragmentación y aislamiento de poblaciones, hibridación e introgresión, competencia con
especies invasoras u oportunistas, estado zoo- y fitosanitario, etc.
4. Control de poblaciones.
Diseño de métodos alternativos y «blandos» para el tratamiento de especies invasoras o
que presentan un marcado desequilibrio poblacional, incluidas plagas y enfermedades.
ES180 - Resolución de 2 de febrero de 2011, de la Dirección General de la Agencia
Estatal de Administración Tributaria, por la que se aprueban las Directrices
Generales del Plan General de Control Tributario de 2011; Resolution on tax
control plan
6. Control sobre el comercio exterior y los Impuestos Especiales.–En esta área, las
actuaciones se centrarán fundamentalmente en los siguientes aspectos:
b) Asimismo, se controlará la exportación de mercancías sensibles, como el material de
defensa y doble uso, los productos químicos, las sustancias que puedan ser empleadas
como precursores de estupefacientes y sustancias psicotrópicas, los bienes culturales, así
como las especies de fauna y flora protegidas por el Convenio CITES.
ES501* - Especies Exóticas Invasoras: Diagnóstico y bases para la prevención y el
manejo; IAS: DIAGNOSIS AND BASIS FOR PREVENTION AND MANAGEMENT
(Manual from the Environmental Ministry)
Especies Exóticas Invasoras: Diagnóstico y bases para la prevención y el manejo
www.mma.es/portal/secciones/el_ministerio/organismos/oapn/pdf/edit_libro_04_092.p
df
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
LISTA PRELIMINAR DE EEI ESTABLECIDAS EN ESPAÑA Nombre científico
Animalia
Artropoda
Arachnida
Scorpiones
Buthidae Centruroides gracilis
Buthidae Isometrus maculatus
Branchiopoda
Anostraca
Artemiidae Artemia franciscana
Insecta
Coleoptera
Curculionidae Diocalandra frumenti
Curculionidae Rhynchophorus ferrugineus
Dermestidae Trogoderma granarium
Diptera
Culicidae Aedes albopictus
Homoptera
Aleyrodidae Bemisia tabaci
Homoptera
Aphididae Tinocallis saltans
Hymenoptera
Formicidae Lasius neglectus
Formicidae Linepithema humile
Lepidoptera
Lycenidae Cacyreus marshalli
Malacostraca
Decapoda
Astacidae Pacifastacus leniusculus
Cambaridae Orconectes limosus
Cambaridae Procambarus clarkii
Grapsidae Eriocheir sinensis
Xantidae Rithropanopeus harrisii
Nombre científico
Isopoda
Idoteidae Synidotea laticauda
Mammalia
Insectivora
Soricidae Crocidura russula
Chordata
Amphibia
Anura
Bufonidae Bufo bufo
Discoglossidae Discoglossus pictus
Aves
Anseriformes
Anatidae Cygnus atratus
Anatidae Cygnus olor
Anatidae Oxyura jamaicensis
Ciconiformes
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1457

1458
Threskiornitidae Threskiornis aethiopicus
Columbiformes
Columbidae Columba guinea
Columbidae Columba livia
Columbidae Streptopelia roseogrisea var. risoria
Galliformes
Cracidae Pipile cumanensis
Meleagrididae Meleagris gallopavo
Numididae Numida meleagris
Odontophoridae Callipepla californica
Odontophoridae Colinus virginianus
Phasianidae Alectoris barbara
Phasianidae Alectoris graeca
Phasianidae Coturnix japonica
Passeriformes
Estrildidae Amandava amandava
Estrildidae Estrilda astrild
Estrildidae Estrilda melpoda
Estrildidae Estrilda troglodytes
Passeridae Passer hispaniolensis
Ploceidae Euplectes afer
Ploceidae Euplectes orix
Ploceidae Ploceus cucullatus
Ploceidae Ploceus galbula
Ploceidae Quelea quelea
Pycnonotidae Pycnonotus cafer
Sturnidae Acridoteres tristis
Sturnidae Gracupica nigricollis
Timaliidae Leiothrix lutea
Psittaciformes
Psittacidae Agapornis fischeri
Psittacidae Agapornis personata
Psittacidae Cyanoliseus patagonus
Psittacidae Melopsittacus undulatus
Psittacidae Myiopsitta monachus
Psittacidae Nandayus nenday
Psittacidae Poicephalus senegalus
Psittacidae Psittacula krameri
Mammalia
Artiodactyla
Bovidae Ammotragus lervia
Bovidae Capra hircus
Bovidae Ovis gmelini
Cervidae Dama dama
Carnivora
Canidae Canis familiaris
Felidae Felis catus
Mustelidae Mustela vison
Insectivora
Erinaceidae Atelerix algirus
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
Soricidae Suncus etruscus
Lagomorpha
Leporidae Oryctolagus cuniculus
Rodentia
Muridae Mus domesticus
Muridae Rattus norvegicus
Muridae Rattus rattus
Myocastoridae Myocastor coipus
Sciuridae Atlantoxerus getulus
Osteichthyes
Acipenseriformes
Acipenseridae Acipenser baerii
Atheriniformes
Poeciliidae Gambusia holbrooki
Poeciliidae Poecilia reticulata
Cypriniformes
Cyprinidae Abramis bjoerkna
Cyprinidae Alburnus alburnus
Cyprinidae Carassius auratus
Cyprinidae Cyprinus carpio
Cyprinidae Rutilus rutilus
Cyprinidae Scardinius erythrophthalmus
Cyprinodontiformes
Cyprinodontidae Aphanius fasciatus
Fundulidae Fundulus heteroclitus
Esociformes
Esocidae Esox lucius
Perciformes
Centrarchidae Lepomis gibbosus
Centrarchidae Micropterus salmoides
Cichlidae Herichthys facetum
Cichlidae Oreochromis mossambicus
Percidae Perca fluviatilis
Percidae Sander lucioperca
Salmoiformes
Salmonidae Hucho hucho
Salmoniformes
Salmonidae Oncorhynchus kisutch
Salmonidae Oncorhynchus mykiss
Salmonidae Salvelinus fontinalis
Siluriformes
Ictaluridae Ameiurus melas
Ictaluridae Ictalurus punctatus
Siluridae Silurus glanis
Reptilia
Chelonia
Emydidae Chrysemys picta
Emydidae Graptemys kohni
Emydidae Graptemys pseudogeographica
Emydidae Pseudemys floridana
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1459

1460
Emydidae Trachemys scripta elegans
Pelomedusidae Pelomedusa subrufa
Trionychidae Pelodiscus sinensis
Squamata - Sauria
Gekkonidae Tarentola boettgeri
Iguanidae Iguana iguana
Lacertidae Podarcis sicula
Cnidaria
Cnidaria
Actinaria
Actiniidae Haliplanella lineata (= Diadumene lineata)
Mollusca
Bivalvia
Mesogastropoda
Thiaridae Melanoides tuberculata
Veneroida
Dreissenidae Dreissena polymorpha
Veneroidea
Corbiculidae Corbicula fluminea
Veneridae Ruditapes phillipinarum
Especies exóticas invasoras
Nombre científico
Gastropoda
Neotaenioglossa
Hidrobiidae Potamopyrgus antipodarum
Fungi
Ascomycota
Sordariomycetes
Diaporthales
Valsaceae Cryphonectria parasitica
Microascales
Ofiostomataceae Ceratocystis ulmi
Ophiostomatales
Ophiostomataceae Ophiostoma ulmi y novo-ulmi
Basidiomycota
Basidiomycetes
Agaricales
Bolbitiaceae Setchelliogaster rheophyllus
Hydnangiaceae Hydnangium carneum
Tricholomataceae Tricholoma eucalypticum
Boletales
Hymenogastraceae Hymenogaster albus
Chytridiomycota
Chytridiomycetes
Chytridiales Batrachochytrium dendrobatidis
Oomycota
Oomycetes
Pythiales
Pythiaceae Phytophthora cinnamomi
Saprolegniales
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
Leptolegniaceae Aphanomyces astaci
Plantae
Chlorophyta
Chlorophyceae
Caulerpales
Caulerpaceae Caulerpa racemosa
Caulerpaceae Caulerpa taxifolia
Coniferophyta
Coniferopsida
Coniferales
Cupressaceae Cupressus lusitanica
Cupressaceae Cupressus macrocarpa
Cupressaceae Cupressus sempervirens
Pinales
Pinaceae Pseudotsuga menziesii
Magnoliophyta
Liliopsida
Commelinales
Commelinaceae Tradescantia fluminensis
Commelinaceae Zebrina pendula (=Tradescantia zebrina)
Cyperales
Cyperaceae Cyperus alternifolius (=involucratus)
Cyperaceae Cyperus eragrostis
Cyperaceae Cyperus esculentus
Cyperaceae Paspalum dilatatum
Cyperaceae Paspalum distichum
Cyperaceae Paspalum paspalodes
Cyperaceae Paspalum vaginatum
Poaceae Arundo donax
Poaceae Bromus willdenowii (= B. Catharticus, = Ceratochloa unioloides)
Poaceae Cenchrus incertus
Poaceae Chloris gayana
Poaceae Cortaderia selloana
Poaceae Echinochloa colona
Poaceae Echinocloa crus-galli (E. hispidula)
Poaceae Echinocloa oryzicola
Poaceae Echinocloa oryzoides
Poaceae Eleusine indica
Poaceae Pennisetum setaceum
Poaceae Saccharum ravennae
Poaceae Sorghum halepense
Poaceae Spartina alterniflora
Poaceae Spartina densiflora
Poaceae Spartina patens
Poaceae Spartina versicolor
Poaceae Sporobolus indicus
Poaceae Stenotaphrum secundatum
Hydrocharitales
Hydrocharitaceae Elodea canadensis
Liliales
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1461

1462
Agavaceaceae Agave americana
Iridaceae Tritonia x crocosmiiflora
Pontederiaceae Eichhornia crassipes
Liliatae
Liliaceae Asparagus asparagoides
Magnoliopsida
Apiales
Apiaceae Apium (= Cyclospermum) leptophyllum
Asterales
Asteraceae Achillea filipendulina
Asteraceae Ageratina adenophora (Eupatorium adenophorum, E. glandulosum, E.)
Asteraceae Ambrosia artemisiifolia
Asteraceae Arctotheca calendula
Asteraceae Artemisia verlotiorum
Asteraceae Aster squamatus
Asteraceae Baccharis halimifolia
Asteraceae Bidens aurea
Asteraceae Bidens frondosa
Asteraceae Bidens pilosa
Asteraceae Bidens subalternans
Asteraceae Centaurea diffusa
Asteraceae Centaurea diluta
Asteraceae Conyza bonariensis
Asteraceae Conyza canadensis
Asteraceae Conyza sumatrensis (= albida = floribunda)
Asteraceae Cotula coronopifolia
Asteraceae Eclipta prostrata
Asteraceae Erigeron karvinskianus (= Erigeron mucronatus)
Asteraceae Senecio inaequidens
Asteraceae Senecio mikanioides
Asteraceae Senecio pterophorus
Asteraceae Solidago canadensis
Asteraceae Solidago gigantea
Asteraceae Xanthium spinosum
Asteraceae Xanthium strumarium
Compositae Helianthus tuberosus
Capparales
Brassicaceae Bunias orientalis
Brassicaceae Coronopus didymus
Brassicaceae Isatis tinctoria ssp. tinctoria
Caryophillales
Phytolaccaceae Phytolacca americana
Caryophyllales
Aizoaceae Carpobrotus acinaciformis
Aizoaceae Carpobrotus edulis
Aizoaceae Mesembryanthemum crystallinum
Amaranthaceae Achyrantes sicula
Amaranthaceae Alternanthera caracasana
Amaranthaceae Alternanthera pungens
Amaranthaceae Amaranthus albus
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
Amaranthaceae Amaranthus blitoides
Amaranthaceae Amaranthus blitum emarginatum
Amaranthaceae Amaranthus hybridus
Amaranthaceae Amaranthus muricatus
Amaranthaceae Amaranthus powellii
Amaranthaceae Amaranthus retroflexus
Amaranthaceae Amaranthus viridis
Basellaceae Anredera cordifolia (= Boussingaultia cordifolia, Boussingaultia gracilis)
Cactaceae Austrocylindropuntia subulata
Cactaceae Opuntia dillenii
Cactaceae Opuntia ficus-indica (= O.maxima)
Cactaceae Opuntia imbricata
Cactaceae Opuntia stricta
Cactaceae Opuntia subulata
Cactaceae Opuntia vulgaris
Chenopodiaceae Atriplex semibaccata (= Atriplex denticulata, Atriplex flagellaris)
Nyctaginaceae Mirabilis jalapa
Chenopodiales
Chenopodiaceae Chenopodium multifidum
Chenopodiaceae Chenopodium pumilio
Euphorbiales
Euphorbiaceae Chamaesyce maculata
Euphorbiaceae Chamaesyce nutans
Euphorbiaceae Chamaesyce polygonifolia
Euphorbiaceae Ricinus communis
Fabales
Caesalpiniaceae Gleditsia triacanthos
Caesalpiniaceae Parkinsonia aculeata
Fabaceae Albizia julibrissin
Fabaceae Amorpha fruticosa
Fabaceae Robinia pseudacacia
Fabaceae Sophora japonica
Mimosaceae Acacia cyclops
Mimosaceae Acacia dealbata
Mimosaceae Acacia longifolia
Mimosaceae Acacia melanoxylon
Mimosaceae Acacia retinoides
Mimosaceae Acacia saligna
Mimosaceae Leucaena leucocephala
Gentianales
Apocynaceae Vinca difformis
Asclepiadaceae Araujia sericifera
Asclepiadaceae Asclepias curassavica
Asclepiadaceae Gomphocarpus fruticosus
Geraniales
Geraniaceae Pelargonium capitatum
Oxalidaceae Oxalis latifolia
Oxalidaceae Oxalis pes-caprae
Tropaeolaceae Tropaeolum majus
Lamiales
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1463

1464
Boraginaceae Amsinckia lycopsoides (= Amsinckia parviflora)
Boraginaceae Heliotropium curassavicum
Verbenaceae Lantana camara
Verbenaceae Lippia filiformis = L. canescens
Malvales
Malvaceae Abelmoschus moschatus (Syn. Hibiscus abelmoschus)
Myrtales
Lythraceae Ammannia robusta
Myrtaceae Eucalyptus camaldulensis
Myrtaceae Eucalyptus globulus
Myrtaceae Psidium guajava
Onagraceae Oenothera biennis
Onagraceae Oenothera glazioviana
Polygonales
Polygonaceae Fallopia (=Reynoutria) japonica
Polygonaceae Fallopia baldschuanica (= Bilderdykia aubertii)
Polygonaceae Reynoutria japonica
Primulales
Malvaceae Abutilon theophrasti
Proteales
Eleagnaceae Elaeagnus angustifolia
Rhamnales
Vitaceae Parthenocissus quinquefolia
Rosales
Crassulaceae Crassula lycopodioides
Crassulaceae Crassula multicava
Rosaceae Eriobotrya japonica
Sapindales
Aceraceae Acer negundo
Anacardiaciae Schinus molle
Simaroubaceae Ailanthus altissima
Zygophyllaceae Zygophyllum fabago
Scrophulariales
Bignoniaceae Spathodea campanulata
Buddlejaceae Buddleja davidii
Solanales
Convolvulaceae Ipomoea acuminata
Convolvulaceae Ipomoea purpurea
Convolvulaceae Ipomoea sagittata
Convolvulaceae Ipomoea stolonifera (=I. imperati)
Convolvulaceae Cuscuta campestris (Cuscutaceae)
Solanaceae Datura innoxia
Solanaceae Nicotiana glauca
Solanaceae Solanum chenopodioides
Solanaceae Solanum cornutum
Solanaceae Solanum dulcamara
Solanaceae Solanum elaeagnifolium
Solanaceae Solanum pseudocapsicum
Solanaceae Solanum sarrachoides
Solanaceae Datura stramonium
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
SPAIN
September 2011

SPAIN
Urticales
Moraceae Broussonetia papyrifera (= Morus papyrifera)
Violales
Cucurbitaceae Cucumis myriocarpus
Cucurbitaceae Sicyos angulatus
Passifloraceae Passiflora caerulea
Phaeophiceae
Laminariales
Fucophyceae Undaria pinnatifida
Nombre científico
Phaeophyta
Phaeophyceae
Fucales
Phaeophyceae Sargassum muticum
Pteridophyta
Filicopsida
Salviniales
Azollaceae Azolla filiculoides (=A. caroliniana?)
Rhodophyta
Rhodophyceae
Bonnemaisoniales
Bonnemaisoniaceae Asparagopsis armata (= Falkenbergia rufolanosa)
Bonnemaisoniaceae Asparagopsis taxiformis
Ceramiales
Rhodomelaceae Polysiphonia harveyi
Cystoseiretalia
Ceramiaceae Womersleyella setacea
September 2011
ES300R Plantas invasoras de Galicia; Invasive plants of Galicia
Information availabe from : www.cienciasmarinas.uvigo.es/bibliografia_ambiental/plantas/Plantas%20aloctonas/Plantas%20invasora
s%20de%20Galicia.pdf
ES500 – Atlas de las Plantas Alóctonas Invasoras de España; Invasive plants atlas
Information availabe from : www.marm.es/es/cartografia-y-sig/temas/banco-de-datos-dela-biodiversidad-bdb-/informacion-disponible/index2010-10-28_21.00.46.0492.aspx
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1465

1466
1.27. UK
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
All legislation available from: www.legislation.gov.uk
Reviews used: Fasham and Trumper, 2001. Review of non-native species legislation and
guidance. Ecoscope Applied Ecologists.
UK120 - Endangered Species Import and Export Act 1976
1. (1)Subject to subsection (2) below, the importation and the exportation of the following
things are hereby prohibited, namely—
(a)a live or dead animal of any of the kinds to which Schedule 1 to this Act for the time
being applies;
(b)a live or dead plant of any of the kinds to which Schedule 2 to this Act for the time being
applies;
(c)an item to which Schedule 3 to this Act for the time being applies.
(2)Subsection (1) above does not apply to the importation or exportation of anything under
and in accordance with the terms of a licence issued by the Secretary of State.
(9) Where, in the case of a live animal or plant of any kind which is condemned or deemed
to be condemned as forfeited, the Commissioners of Customs and Excise incur any
expenses in connection with, or with a view to—
(a)its return to the wild; or
(b)its being kept at premises (whether within or outside the United Kingdom) which are
suitable for the keeping of animals or plants of that kind,
those expenses may be recovered, as a debt due to the Crown, from the importer or
intending exporter of the animal or plant or any person possessing or having control of it at
the time of its seizure.
5 Power to restrict places at which live animals may be imported. E+W+S+N.I.
(1)If it appears to the Secretary of State desirable to do so for the purpose of assisting the
discovery of any importation contrary to section 1 above of any live animal of any of the
kinds to which Schedule 1 to this Act for the time being applies, he may make an order
under this section relating to any kind of animal.
(2)An order under this section may provide that (subject to such exceptions as may be
specified in the order) it is prohibited to do such one or more of the following things as is
(or are) specified in the order, that is to say—
(a)to import by sea any live animal of any kind to which the order is expressed to relate;
(b)to import any such animal by sea unless it is imported at a port or one of the ports
specified in the order in relation to animals of that kind;
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
(c)to import any such animal by air;
(d)to import any such animal by air unless it is unloaded at an airport or one of the airports
specified in the order in relation to animals of that kind;
(e)to import any such animal by land;
(f)to import any such animal by land unless it is brought across the boundary into Northern
Ireland at a place or one of the places specified in the order in relation to animals of that
kind.
4. (1)[F12Subject to subsections (1B) and (2)] below, a person who sells, offers or exposes
for sale, has in his possession [F13or transports] for the purpose of sale, or displays to the
public,—
(a)anything which has been imported contrary to section 1 above, or
(b)anything which is made wholly or partly from anything referred to in paragraph (a) above
and which at the time of the alleged offence (though not necessarily at the time of
importation) constitutes an item to which Schedule 3 to this Act for the time being applies,
shall be guilty of an offence; . . . F14.
(1A)Subject to subsections (1B) and (2) below, a person who sells, offers or exposes for
sale, or has in his possession or transports for the purpose of sale—
(a)a live or dead animal of any of the kinds to which Schedule 4 of this Act for the time
being applies or an egg or other immature stage of such an animal;
(b)a live or dead plant of any of the kinds to which Schedule 5 to this Act for the time being
applies; or
(c)any part of or anything which derives from or is made wholly or partly from anything
referred to in paragraph (a) or (b) above,
shall be guilty of an offence;
(5)A person guilty of an offence under subsection (1) [F17, (1A)] or (4) above shall be
liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding £400;
(b)on conviction on indictment, to imprisonment for a term not exceeding two years or a
fine, or both.
6 Restriction of movement of certain live animals after importation. E+W+S+N.I.
(1)Where a licence under section 1(2) above has been issued or applied for in respect of the
importation of a live animal of any of the kinds to which Schedule 1 to this Act for the time
being applies and, after consulting one or more of the scientific authorities, the Secretary of
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1467

1468
State considers that it is desirable to do so, he may give a direction under this section in
relation to the animal.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(2)Where a direction has been given under this section in relation to an animal, and has not
been revoked by the Secretary of State, the animal shall, immediately after the relevant
event, be taken to and subsequently kept at the specified premises until such time as the
Secretary of State may require or permit the animal to be moved to other specified
premises or revoke the direction.
UK121 - Animal (Scientific Procedures) Act 1986
10. (3B) Where a project licence authorises the setting free of a protected animal in the
course of a series of regulated procedures, that licence shall include a condition requiring
the prior consent of the Secretary of State to the setting free of the animal.
UK122 - Food and Environment Protection Act 1985
16 Control of pesticides etc.E+W+S+N.I.
(1)The provisions of this Part of this Act shall have effect—
(a)with a view to the continuous development of means—
(i)to protect the health of human beings, creatures and plants;
(ii)to safeguard the environment; and
(iii)to secure safe, efficient and humane methods of controlling pests; and
(b)with a view to making information about pesticides available to the public;
and references in this Part of this Act to the general purposes of this Part of this Act are
references to the purposes mentioned in this subsection.
(2)The Ministers may jointly by regulations—
(a)impose the specified prohibitions in relation to pesticides but exclude from them
pesticides of a description specified in the regulations;
(b)provide that the Ministers may jointly give their approval, in relation to pesticides of a
description specified in the regulations, to the doing of anything that would otherwise be
prohibited by virtue of paragraph (a) above;
(c)provide for the imposition of conditions on an approval, when or after it is given;
(d)provide for the giving of consent by the Ministers or either of them to the doing of
anything contrary to a specified prohibition;
(e)provide that a consent given by virtue of paragraph (d) above may be given either
without conditions or subject to such conditions as may be specified;
(f)provide—
(i)for the review, revocation or suspension of an approval;
(ii)for the amendment of conditions imposed on an approval;
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
(g)direct that, if there has been a breach, in relation to any pesticide,—
(i)of any of the specified prohibitions; or
(ii)of a condition imposed by virtue of this subsection,
either of the Ministers [F47and any local authority]shall have power—
(iii)to seize or dispose of it or to require that some other person shall dispose of it;
(iv)to seize or dispose of anything treated with it or to require that some other person shall
dispose of any such thing;
(v)to direct some other person to take such remedial action as appears to the Minister
[F48or local authority]to be necessary as a result of the contravention;
(h)provide that, if any pesticide has been imported into the United Kingdom in
contravention of any of the specified prohibitions or of any such condition, either of the
Ministers may require that it shall be removed out of the United Kingdom;
[F49(j)provide for information to be made available to the public, subject to—
(i)any condition that the Ministers consider appropriate; and
(ii)payment of such amount as the Ministers may, with the consent of the Treasury,
determine as representing the cost reasonably attributable to the supply of the
information;]
(k)specify how much pesticide or pesticide residue may be left in any crop, food or feeding
stuff; and
(l)direct that, if there is more pesticide or pesticide residue in any crop, food or feeding stuff
than the proportion specified by virtue of paragraph (k) above, either of the Ministers shall
have power—
(i)to seize or dispose of the crop, food or feeding stuff in question or to require that some
other person shall dispose of it;
(ii)to direct some other person to take such remedial action as appears to the Minister to be
necessary as a result of the contravention,
and in this Part of this Act “regulations” means regulations under this section and
“approval” means approval under regulations.
(15)In this Act—
“pest” means—
(a)any organism harmful to plants or to wood or other plant products;
(b)any undesired plant; and
(c)any harmful creature;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1469

1470
“pesticide” means any substance, preparation or organism prepared or used for
destroying any pest; and
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
“pesticide residue” means any substance resulting from the use of a pesticide including,
without prejudice to the generality of this definition, any such derivative as regulations may
specify in relation to a particular pesticide.
UK150 - Control of Trade in Endangered Species Enforcement Regulations 1997
5. Where any specimen is being imported or exported or has been imported or brought to
any place for the purpose of being exported, a person commissioned by the Commissioners
of Customs and Excise, or a person authorised by them, may require any person possessing
or having control of that specimen to furnish proof that its importation or exportation is or
was not unlawful by virtue of the Principal Regulation or, as the case may be, the Subsidiary
Regulation and, until such proof is furnished, the specimen shall be liable to detention
under the Customs and Excise Management Act 1979(1) and, if such proof is not furnished
to the satisfaction of the Commissioners, the specimen shall be liable to forfeiture under
that Act.
6. Any person who knowingly contravenes any condition or requirement of a permit or
certificate issued in accordance with the Principal Regulation or Subsidiary Regulation shall
be guilty of an offence and liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding level 5 on the standard scale, or to a
term of imprisonment not exceeding three months, or to both; or
(b)on conviction on indictment, to imprisonment for a term not exceeding two years or to a
fine, or to both.
7.—(1) Where an import permit or any certificate issued in accordance with the Principal
Regulation in respect of a live specimen of a species listed in Annex A to the Principal
Regulation specifies an address at which the specimen must be kept, any person who,
without reasonable excuse, and contrary to Article 9 of the Principal Regulation,
(a)causes or permits that specimen to be transferred from that address without prior
written authorisation from the Secretary of State; or
(b)keeps that specimen at premises other than the specified address or location without
prior written authorisation from the Secretary of State,
8.—(1) Subject to paragraphs (3) and (4), a person who, contrary to Article 8 of the Principal
Regulation, purchases, offers to purchase, acquires for commercial purposes, displays to the
public for commercial purposes, uses for commercial gain, sells, keeps for sale, offers for
sale or transports for sale any specimen of a species listed in Annex A to the Principal
Regulation shall be guilty of an offence.
September 2011

UNTED KINGDOM
(2) Subject to paragraphs (4) and (5), any person who, contrary to Article 8 of the Principal
Regulation, purchases, offers to purchase, acquires for commercial purposes, sells, keeps
for sale, offers for sale or transports for sale any specimen of a species listed in Annex B to
the Principal Regulation which has been imported or acquired unlawfully shall be guilty of
an offence.
September 2011
Movement of live specimens
9.—(1) If, on an application made by a constable, a justice of the peace or sheriff is satisfied
that there are reasonable grounds for believing—
(a)that there is any unlawfully imported or acquired specimen on premises specified in the
application; or
(b)that an offence under these Regulations has been or is being committed and that
evidence of the offence may be found on any premises,
and that any of the conditions specified in paragraph (2) applies, he may issue a warrant
authorising any constable to enter upon and search those premises; and such a warrant
may authorise persons to accompany any constable who is executing it.
GB120 - Animal Health Act 1981 England, Wales, Scotland
10. Importation. E+W+S
(1)The Ministers may by orders make such provision as they think fit for the purpose of
preventing the introduction or spreading of disease into or within Great Britain through the
importation of—
(a)animals and carcases;
(b)carcases of poultry and eggs; and
(c)other things, whether animate or inanimate, by or by means of which it appears to them
that any disease might be carried or transmitted.
(2)Without prejudice to the generality of the powers conferred by this section and by
section 1 above, for the purpose specified in subsection (1) above an order under this
section—
(a)may prohibit or regulate the importation of any of the things specified in paragraphs (a)
to (c) of subsection (1);
(b)may make provision not only with respect to imports (including vessels, boats, aircraft
and vehicles of other descriptions) but also with respect to persons, animals, and other
things which have been or may have been in contact with imports;
(c)may make different provision in relation to different cases; and
(d)may make provision with respect to any of the matters specified in Schedule 2 to this Act.
(3)An order under this section may provide that, in such circumstances as may be specified
in the order, animals which—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1471

1472
(a)are brought into Great Britain in such circumstances that they are not imported, within
the meaning of this Act, and
(b)whilst outside Great Britain have been or may have been in contact with any of the
things specified in paragraphs (a) to (c) of subsection (1),
shall be deemed for the purposes of this section and Schedule 2 to be imported at the time
when they are brought into Great Britain.
(4)In this section and in Schedule 2 “animals” includes—
(a)any kind of mammal, except man,
(b)any kind of four-footed beast which is not a mammal, and
(c)fish, reptiles, crustaceans and other cold-blooded creatures not falling within paragraph
(a) or paragraph (b) above,
10A. (1)The Ministers shall prepare a report during each financial year which will—
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(a)review all activities of government departments, the Food Standards Agency, local
authorities, customs, police authorities and other relevant public agencies directed to the
prevention of the introduction of disease into or within England and Wales through the
importation of animal products and matter, whether animate or inanimate, and other
things;
(b)identify the nature, origin and quantity of such animal products and matter and stating
whether the product or matter was destined for personal or commercial consumption;
(c)assess the making of any orders under section 10 of this Act;
(d)assess the effectiveness of any action taken under an order made under section 10 of
this Act; and
(e)propose such further action as may, on the basis of advice given to the Ministers by
suitably qualified individuals appointed as scientific advisers to the Ministers, be required to
further reduce the risk of disease being imported.
(2)The Ministers shall lay their report before Parliament and the National Assembly for
Wales at the end of each financial year.]
11. Export to member States. E+W+S
The Minister may by order make provision in the interests of animal health or of human
health, for regulating the exportation from Great Britain to a member State of animals or
animal or poultry carcases, and in particular—
(a)for prohibiting exportation without such certificate or licence as may be prescribed by
the order, and
September 2011

UNTED KINGDOM
(b)as to the circumstances in which and conditions on which a certificate or licence may be
obtained.
September 2011
8. (1)The Ministers may make such orders as they think fit—
(a)for prescribing and regulating the marking of animals;
(b)for prohibiting or regulating the movement of animals, and the removal of carcases,
fodder, litter, dung and other things, and for prescribing and regulating the isolation of
animals newly purchased;
(c)for prescribing and regulating the issue and production of licences respecting movement
and removal of animals and things;
(d)for prohibiting, absolutely or conditionally, the use, for the carrying of animals or for any
connected purpose, of a vessel, aircraft, vehicle, or pen or other place in respect of which or
the use of which a penalty has been recovered from any person for an offence against this
Act;
(e)for prohibiting or regulating the holding of markets, fairs, exhibitions and sales of
animals.
(2)A person is guilty of an offence against this Act if, where an order of the Minister
absolutely or conditionally prohibits the use of a vessel, aircraft, vehicle or pen, or other
place, for the carrying of animals or for any connected purpose, he, without lawful authority
or excuse, proof of which shall lie on him, does anything so prohibited.
9. Prohibition in specific cases. E+W+S
The Ministers may make such orders as they think fit for prohibiting the conveyance of
animals by any specified vessel or aircraft to or from any port or aerodrome in the United
Kingdom [F4or by any specified vehicle through the tunnel system as defined in the Channel
Tunnel Act 1987] for such time as the Ministers may consider expedient.
65. Power to detain vessels and aircraft. E+W+S
(1)Where an inspector of the Minister is satisfied that this Act or an order of the Minister or
a regulation of a local authority has not been or is not being complied with on board a
vessel in port, then, on the inspector’s representation in writing to that effect, stating
particulars of non-compliance, the vessel may be detained until the appropriate Minister
otherwise directs.
(2)The officer detaining the vessel shall forthwith deliver to the master or person in charge
of the vessel a copy of the representation.
(3)Section [F1284 of the Merchant Shipping Act 1995] shall apply in the case of such
detention as if it were authorised or ordered under that Act.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1473

1474
(4)In relation to aircraft the Ministers may—
(a)by an order under this Act adapt that section of the [F21995 Act] as applied in the case of
the detention of a vessel under this section; or
(b)make such other provision instead of it as they think expedient.
65A. Inspection of vehicles
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(1)If each of the conditions in subsection (2) is satisfied, an inspector may stop, detain and
inspect any vehicle to ascertain whether the provisions of any of the following are being
complied with—
(a)this Act;
(b)an order made under this Act;
(c)a regulation of a local authority made in pursuance of such an order.
(2)The conditions are—
(a)that the vehicle is in a designated area in a designated period;
(b)that the inspector is accompanied by a constable in uniform.
(3)In subsection (2) “designated” means designated by an order made by the Secretary of
State.
4. (2)A person who obstructs or impedes any person duly authorised under subsection (2) of
section 3 to make any inspection shall be liable on summary conviction—
(a)in the case of a first offence, to a fine not exceeding £50; and
(b)in the case of a second or subsequent offence punishable under this subsection—
(i)to a fine not exceeding £50; or
(ii)to imprisonment for a term not exceeding one month; or
(iii)to both such imprisonment and fine.
75. (2) A person guilty of an offence to which this section applies is liable on summary
conviction to imprisonment for a term not exceeding six months or to a fine not exceeding
level 5 on the standard scale or to both.]
74. A person who—
(a)lands or ships or attempts to land or ship [F1or brings or attempts to bring through the
tunnel system as defined in the Channel Tunnel Act 1987] an animal or thing, and
(b)by so doing is in contravention of this Act or of an order of the Minister,
September 2011

UNTED KINGDOM
is liable under and according to the customs and excise Acts to the penalties imposed on
persons importing or exporting or attempting to import or export goods the importation or
exportation of which is prohibited.
This section is without prejudice to any proceeding under this Act against such a person for
an offence against this Act.
September 2011
GB121 - Bees Act 1980
1. Control of pests and diseases affecting bees.
— (1) The Minister of Agriculture, Fisheries and Food, the Secretary of State for Scotland
and the Secretary of State for Wales, acting jointly, may by order make such provision as
they think fit for the purpose of preventing the introduction into or spreading within Great
Britain of pests or diseases affecting bees.
(2)Without prejudice to the generality of subsection (1) above, an order under this
section—
(a) may prohibit or regulate the importation into or movement within Great Britain of bees
and combs, bee products, hives, containers and other appliances used in connection with
keeping or transporting bees, and of any other thing which has or may have been exposed
to infection with any pest or disease to which the order applies;
(3) Any authorised person may examine any bees or other things subject to control under
an order under this section, and may take samples of them, in order to see if they are free
from infection.
4) Where any bees or other things subject to control under any such order are found to be
infected, or to have been exposed to infection, with any pest or disease to which the order
applies, any authorised person may destroy them by such means as he thinks fit, or cause
them to be so destroyed.
(7) Any person who—
(a) imports any bees or other things into Great Britain in contravention of an order under
this section;
(b) moves any bees or other things within Great Britain in contravention of any such order;
or
(c) otherwise contravenes or fails to comply with the provisions of any such order or with
any condition imposed by any licence issued under any such order;
shall be liable on summary conviction to a fine not exceeding £1,000.
2. Power of entry.
— (1) For the purpose of exercising any power conferred on him by or under section 1 of
this Act an authorised person may at any time enter—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1475

1476
(a) any premises or other place; or
(b) any vessel, boat, hovercraft aircraft or vehicle of any other description;
on or in which he has reasonable grounds for supposing there are or have been any bees or
other things subject to control under an order under that section.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(3) Any person who intentionally obstructs a person acting in exercise of the power of entry
under this section shall be liable on summary conviction, or, in Scotland, on conviction by a
court of summary jurisdiction, to a fine not exceeding [F1 level 3 on the standard scale].
GB122 - Wildlife and Countryside Act 1981
Lists of species to which article 14 applies can be found at:
http://www.legislation.gov.uk/ukpga/1981/69/schedule/9
14 Introduction of new species etc.E+W
(1)Subject to the provisions of this Part, if any person releases or allows to escape into the
wild any animal which—
(a)is of a kind which is not ordinarily resident in and is not a regular visitor to Great Britain
in a wild state; or
(b)is included in Part I of Schedule 9,
he shall be guilty of an offence.
(2)Subject to the provisions of this Part, if any person plants or otherwise causes to grow in
the wild any plant which is included in Part II of Schedule 9, he shall be guilty of an offence.
(3)Subject to subsection (4), it shall be a defence to a charge of committing an offence
under subsection (1) or (2) to prove that the accused took all reasonable steps and
exercised all due diligence to avoid committing the offence.
(4)Where the defence provided by subsection (3) involves an allegation that the commission
of the offence was due to the act or default of another person, the person charged shall
not, without leave of the court, be entitled to rely on the defence unless, within a period
ending seven clear days before the hearing, he has served on the prosecutor a notice giving
such information identifying or assisting in the identification of the other person as was
then in his possession.
[F62(5)Any person authorised in writing by the Secretary of State may, at any reasonable
time and (if required to do so) upon producing evidence that he is authorised, enter any
land for the purpose of ascertaining whether an offence under subsection (1) or (2) is being,
or has been, committed on that land; but nothing in this subsection shall authorise any
person to enter a dwelling.]
[F62(6)Any person who intentionally obstructs a person acting in the exercise of the power
conferred by subsection (5) shall be guilty of an offence.]
14ZB The Secretary of State may issue or approve a code of practice relating to—
September 2011

UNTED KINGDOM
(a)animals which are not ordinarily resident in and are not regular visitors to Great Britain in
a wild state,
September 2011
(b)animals or plants included in Schedule 9, or
(c)any description of animals or plants mentioned in paragraph (a) or (b).
(2)The Secretary of State may revise or replace a code or approve its revision or
replacement.
(3)The Secretary of State must ensure that a code is published in a way that is appropriate
for bringing it to the attention of persons likely to be affected by it.
(4)A person's failure to comply with a provision of a code does not make him liable to
criminal or civil proceedings.
(a)animals which are not ordinarily resident in and are not regular visitors to Great Britain in
a wild state,
(b)animals or plants included in Schedule 9, or
(c)any description of animals or plants mentioned in paragraph (a) or (b).
(2)The Secretary of State may revise or replace a code or approve its revision or
replacement.
(3)The Secretary of State must ensure that a code is published in a way that is appropriate
for bringing it to the attention of persons likely to be affected by it.
(4)A person's failure to comply with a provision of a code does not make him liable to
criminal or civil proceedings.
(5)A code—
(a)is admissible in evidence in any proceedings, and
(b)must be taken into account by a court in any case in which it appears to the court to be
relevant.
18AWildlife inspectors E+W
(1)In this Part, “wildlife inspector” means a person authorised in writing under this section
by—
(a)the Secretary of State (in relation to England), or
(b)the National Assembly for Wales (in relation to Wales).
(2)An authorisation under subsection (1) is subject to any conditions or limitations specified
in it.
(3)A wildlife inspector must, if required to do so, produce evidence of his authority before
entering any premises under section 18B or 18D.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1477

1478
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(4)A wildlife inspector entering premises under either of those sections may take with him
a veterinary surgeon if he has reasonable grounds for believing that such a person will be
needed for the exercise of powers under section 18C or 18E.
18BGroup 1 offences and licences: power to enter premises E+W
(1)A wildlife inspector may, at any reasonable time, enter and inspect any premises—
(a)for the purpose of ascertaining whether a Group 1 offence is being or has been
committed;
(b)for the purpose of—
(i)verifying any statement or representation made, or document or information supplied,
by an occupier in connection with an application for, or the holding of, a Group 1 licence, or
(ii)ascertaining whether any condition to which a Group 1 licence was subject has been
complied with.
(2)In this Part—
“Group 1 offence” means an offence under section 1, 5, 9(1), (2) or (4), 11, 13(1) or 14ZA,
and
“Group 1 licence” means a licence authorising anything which would otherwise be a Group
1 offence.
(3)Nothing in this section confers power to enter a dwelling.
18CGroup 1 offences and licences: examining specimens and taking samples E+W
(1)The powers conferred by this section are exercisable where a wildlife inspector has
entered any premises for a purpose mentioned in section 18B(1)(a) or (b).
(2)The inspector, or a veterinary surgeon accompanying him, may—
(a)for any such purpose, examine any specimen, and
(b)subject to subsection (5) and section 18F, take a sample from it.
(3)“Specimen” means—
(a)any bird, other animal or plant, or
(b)any part of, or anything derived from, a bird, other animal or plant.
(4)“Sample” means a sample of blood, tissue or other biological material.
(5)No sample may be taken under subsection (2) from a live bird, other animal or plant
except for the purpose of establishing its identity or ancestry.
(6)The inspector may require an occupier of the premises to give such assistance as is
reasonable in the circumstances for the purpose of—
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
(a)making an examination under subsection (2)(a), or
(b)taking a sample under subsection (2)(b).
(7)The inspector may take and remove from the premises a specimen which is not a live
bird, other animal or plant, if there are reasonable grounds for believing that it is evidence
of a Group 1 offence.
19 Enforcement. E+W
(1)If a constable suspects with reasonable cause that any person is committing or has
committed an offence under this Part, the constable may without warrant—
(a)stop and search that person if the constable suspects with reasonable cause that
evidence of the commission of the offence is to be found on that person;
(b)search or examine any thing which that person may then be using or have in his
possession if the constable suspects with reasonable cause that evidence of the commission
of the offence is to be found on that thing;
*F184(c)arrest that person if he fails to give his name and address to the constable’s
satisfaction;]
(d)seize and detain for the purposes of proceedings under this Part any thing which may be
evidence of the commission of the offence or may be liable to be forfeited under section 21.
(2)If a constable suspects with reasonable cause that any person is committing [F185or has
committed] an offence under this Part, he may, for the purpose of exercising the powers
conferred by subsection (1) [F186or arresting a person, in accordance with [F187section 24]
of Police and Criminal Evidence Act 1984, for such an offence], [F188enter any premises
other than a dwelling] .
[F189(2A)A constable may, for the purpose of assisting him in exercising the powers
conferred by subsection (1)(b) and (d) when he has entered any premises under subsection
(2), take with him—
(a)any other person, and
(b)any equipment or materials.]
(3)If a justice of the peace is satisfied by information on oath that there are reasonable
grounds for [F190suspecting that an offence under this Part has been committed] and that
evidence of the offence may be found on any premises, he may grant a warrant to any
constable F191. . . to enter upon and search those premises for the purpose of obtaining
that evidence.
In the application of this subsection to Scotland, the reference to a justice of the peace
includes a reference to the sheriff.
(4)A person guilty of an offence under section 14 [F213or 14ZA] shall be liable—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1479

1480
(a)on summary conviction, [F214to imprisonment for a term not exceeding six months or to
a fine not exceeding the statutory maximum, or to both];
(b)on conviction on indictment, [F214to imprisonment for a term not exceeding two years
or to a fine, or to both].
21 (4)A person guilty of an offence under section 14 [F213or 14ZA] shall be liable—
(a)on summary conviction, [F214to imprisonment for a term not exceeding six months or to
a fine not exceeding the statutory maximum, or to both];
(b)on conviction on indictment, [F214to imprisonment for a term not exceeding two years
or to a fine, or to both].
GB123R - Countryside and Rights of Way Act 2000
19ZA Enforcement: wildlife inspectors.
(1)In this Part, “wildlife inspector” means a person authorised in writing by the Secretary of
State under this subsection.
(2)An authorisation under subsection (1) is subject to any conditions or limitations specified
in it.
(3)A wildlife inspector may, at any reasonable time and (if required to do so) upon
producing evidence that he is authorised—
(c)enter any premises for the purpose of ascertaining whether an offence under section 14
(invasive species) is being, or has been, committed on those premises;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(5)A wildlife inspector may, for the purpose of ascertaining whether an offence under
section 6, 7, 9(5), 13(2) or 14 is being, or has been, committed in respect of any specimen,
require any person who has the specimen in his possession or control to make it available
for examination by the inspector.
(7)Any person who—
(a)intentionally obstructs a wildlife inspector acting in the exercise of powers conferred by
subsection (3) or (5), or
(b)fails without reasonable excuse to give any assistance reasonably required under
subsection (6),
shall be guilty of an offence.
(8)Any person who, with intent to deceive, falsely pretends to be a wildlife inspector shall
be guilty of an offence.
19ZB (4)A wildlife inspector may, for the purpose of ascertaining whether an offence under
section 6, 7, 9(5), 13(2) or 14 is being or has been committed in respect of any specimen
(“the relevant specimen”), require any person to make available for the taking of a sample
September 2011

UNTED KINGDOM
of blood or tissue any specimen (other than the relevant specimen) in that person’s
possession or control which is alleged to be, or which the wildlife inspector suspects with
reasonable cause to be, a specimen a sample from which will tend to establish the identity
or ancestry of the relevant specimen.
September 2011
10. (3)In subsection (4)—
(a)in paragraph (a) for the words from “to a fine” to the end there is substituted “ to
imprisonment for a term not exceeding six months or to a fine not exceeding the statutory
maximum, or to both”, and
(b)in paragraph (b) for “to a fine” there is substituted “ to imprisonment for a term not
exceeding two years or to a fine, or to both”.
GB124 - Dangerous Wild Animals Act 1976
1. Licences
— (1) Subject to section 5 of this Act, no person shall keep any dangerous wild animal
except under the authority of a licence granted in accordance with the provisions of this Act
by a local authority.
(3) A local authority shall not grant a licence under this Act unless it is satisfied that—
(c) any animal concerned will at all times of its being kept only under the authority of the
licence—
(i) be held in accommodation which secures that the animal will not escape, which is
suitable as regards construction, size, temperature, lighting, ventilation, drainage and
cleanliness and which is suitable for the number of animals proposed to be held in the
accommodation, and
all reasonable precautions will be taken at all such times to prevent and control the spread
of infectious diseases;
4. — (1) Where—
(a) an animal is being kept contrary to section 1(1) of this Act, or
(b) any condition of a licence under this Act is contravened or not complied with,
the local authority in whose area any animal concerned is for the time being may seize the
animal, and either retain it in the authority’s possession or destroy or otherwise dispose of
it, and shall not be liable to pay compensation to any person in respect of the exercise of its
powers under this subsection.
(2) A local authority which incurs any expenditure in exercising its powers under subsection
(1)(a) of this section shall be entitled to recover the amount of the expenditure summarily
as a civil debt from any person who was at the time of the seizure a keeper of the animal
concerned.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1481

1482
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(3) A local authority which incurs any expenditure in exercising its powers under subsection
(1)(b) of this section shall be entitled to recover the amount of the expenditure summarily
as a civil debt from the person to whom the licence concerned was granted.
6. Penalties.
(1) Any person guilty of an offence under any provision of this Act shall be liable on
summary conviction to a fine not exceeding [F3 level 5 on the standard scale].
GB125 - Deer Act 1991
This Act, whilst not concerned specifically with non-native species, lays down
regulations on the times of year when the non-native species Sika Deer Cervus nippon
and Fallow Deer Dama dama can be killed. (Fasham and Trumper, 2001).
GB126 - Destructive Imported Animals Act 1932
1. (1) It shall be lawful for the Minister of Agriculture and Fisheries and the Secretary of
State for Scotland (in this Act referred to as the “Minister” and “the Secretary of State”
respectively), acting jointly, to prohibit by order either absolutely, or except under a licence
granted under this Act, the importation into and the keeping within Great Britain of any
animal of the species designated Fiber zibethicus or Ondatra zibethica, and commonly
known as the musk rat, or musquash.
2. Power to make regulations and prescribe form of licences.
For the purpose of enabling effect to be given to orders made under the last preceding
section, the Minister and the Secretary of State, acting jointly, may—
(a) make regulations with respect to the ports at which musk rats may be imported under a
licence, the form of container to be used for their transport from place to place, the nature
of the premises upon which, and the manner in which, they may be kept under a licence and
the precautions to be taken against their escape;
(b) prescribe the forms of licences to be used under this Act, the duration of such licences
and the terms and conditions to be attached thereto; and
(c) with the approval of the Treasury, prescribe the fees to be charged in respect of the
grant or renewal of such licences.
5. (2) The appropriate department so soon as they become aware that musk rats, not being
musk rats kept under a licence, are to be found on any land, may take such steps as they
consider necessary for their destruction, and it shall be the duty of the occupier of the land
to afford all such facilities as it is in his power to afford to any persons employed by, or on
behalf of, the department for that purpose.
September 2011

UNTED KINGDOM
6. Offences
September 2011
Any person who—
(a) at a time when the importation of musk rats is prohibited absolutely, imports, or
attempts to import, any musk rat into Great Britain, or at a time when such importation is
prohibited except under a licence, imports or attempts to import, any musk rat into Great
Britain without having in force a licence authorising him so to do; or
(b) at a time when the keeping of musk rats is prohibited absolutely, keeps any musk rat in
Great Britain, or at a time when the keeping of musk rats is prohibited except under a
licence, keeps any musk rat in Great Britain without having in force a licence authorising
him so to do; or
(c) being the holder of a licence granted to him under this Act, acts in contravention of or
fails to comply with any regulation made under this Act, or any term of his licence; or
(d) turns loose any musk rat, or wilfully allows any musk rat to escape; or
(e) obstructs any officer of, or person authorised by or employed by or on behalf of, the
appropriate department, in the execution of his duty under this Act; or
(f) fails to give a notice which he is required by subsection (2) of the last preceding section
to give,
shall be guilty of an offence under this Act, and shall on summary conviction be liable—
in the case of an offence under paragraph (a), paragraph (b) or paragraph (d) of this
subsection, to a penalty of [F3level 2 on the standard scale], or if the offence was
committed in respect of more than four animals, to a penalty of [F4level 1 on the standard
scale] in respect of each animal;
in the case of an offence under paragraph (c), to a penalty of [F3level 1 on the standard
scale], and to a further penalty of forty shillings for every day on which the offence
continues after conviction therefor;
in the case of an offence under paragraph (e), to a penalty of [F3level 2 on the standard
scale]; and
in the case of an offence under paragraph (f), to a penalty of [F3level 1 on the standard
scale];
8. Saving in respect of animals kept for exhibition, &c.
A person who desires to keep musk rats for exhibition, or for purposes of scientific research
or other exceptional purposes, may apply to the appropriate department, and the
department at their discretion may grant to him a special licence (which may be revoked by
them at any time) authorising him to import and keep such limited number of musk rats, in
such manner and upon such conditions as may be specified in the licence.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1483

1484
10. Power to extend provisions of Act to other destructive non-indigenous animals.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
— (1) If at any time the Minister and the Secretary of State are satisfied with respect to
animals of any non-indigenous mammalian species that by reason of their destructive habits
it is desirable to prohibit or control the importation or keeping of them and to destroy any
which may be at large, they may make with respect to animals of that species any such
order as they are empowered by subsection (1) of section one of this Act to make with
respect to musk rats, and thereupon all the provisions of this Act shall apply in relation to
animals of that species as they apply in relation to musk rats, subject, however, to the
modification that in subsection (1) of section seven of this Act the words “and on the
twenty-fourth day of June,“nineteen hundred and thirty-one” shall be omitted and subject
also to such exceptions and other modifications, if any as may be specified in the order:
(2) In this section the expression “non-indigenous mammalian species” means a mammalian
species which at the date of the commencement of this Act was not established in a wild
state in Great Britain, or had only become so established during the preceding fifty years:
Provided that nothing in this section shall apply to any species which was at the said date
commonly kept in Great Britain in a domesticated state.
GB127 - Diseases of Fish Act 1937
1. [F1subject to subsection (6) of this section] It shall not be lawful to import or bring into
Great Britain any live fish of the salmon family.
(2)It shall not be lawful to import or bring into Great Britain any live freshwater fish or live
eggs of fish of the salmon family, or of freshwater fish, unless the fish or eggs are consigned
to a person licensed under this section and the licence is produced at the time of the
delivery under [F2the enactments for the time being in force relating to customs or excise]
of the entry of the consignment.
(3)The [F3Minister] may grant a licence to any person to have consigned to him such fish or
eggs as are mentioned in the last foregoing subsection, and the following provisions shall
have effect in relation to such licences, that is to say:—
(a)a licence may be granted subject to such conditions as the Minister thinks fit as to the
quantities or kinds of fish or eggs which may be imported or brought in under the licence, as
to the disposal, transport, inspection, cleansing and disinfection of the fish or eggs and of
the containers or other vessels in which they are to be transported or kept and otherwise as
to the precautions which are to be taken for avoiding the spreading of disease among
salmon and freshwater fish;
(b)a licence may be granted for any period not exceeding twelve months but may be
suspended or revoked by the Minister at any time during the currency thereof;
(c)there shall on the grant of a licence be paid by the person applying therefor to the
Minister such fee not exceeding [F425p] as the Minister may, with the consent of the
Treasury, determine.
September 2011

UNTED KINGDOM
(4) any officer of police, officer of Customs and Excise, or inspector may seize any fish or
eggs with respect to which he has reason to believe that such an offence has been
committed and may detain them pending the determination of any proceedings instituted
under this Act in respect of that offence or until the Minister is satisfied that no such
proceedings are likely to be instituted.
8. (1)[F1Any person guilty of an offence under this Act shall be liable on summary conviction
to a fine not exceeding level 4 on the standard scale F2. . .; and] the court by whom any
person is convicted of an offence under this Act may order to be forfeited any fish, eggs of
fish, foodstuff or article in respect of which the offence was committed.
September 2011
GB128 - Environmental Protection Act 1990
35. (1)A waste management licence is a licence granted by a waste regulation authority
authorising the treatment, keeping or disposal of any specified description of controlled
waste in or on specified land or the treatment or disposal of any specified description of
controlled waste by means of specified mobile plant.
(2)A licence shall be granted to the following person, that is to say—
(a)in the case of a licence relating to the treatment, keeping or disposal of waste in or on
land, to the person who is in occupation of the land; and
(b)in the case of a licence relating to the treatment or disposal of waste by means of mobile
plant, to the person who operates the plant.
(3)A licence shall be granted on such terms and subject to such conditions as appear to the
waste regulation authority to be appropriate and the conditions may relate—
(a)to the activities which the licence authorises, and
(b)to the precautions to be taken and works to be carried out in connection with or in
consequence of those activities;
and accordingly requirements may be imposed in the licence which are to be complied with
before the activities which the licence authorises have begun or after the activities which
the licence authorises have ceased.
(4)Conditions may require the holder of a licence to carry out works or do other things
notwithstanding that he is not entitled to carry out the works or do the thing and any
person whose consent would be required shall grant, or join in granting, the holder of the
licence such rights in relation to the land as will enable the holder of the licence to comply
with any requirements imposed on him by the licence.
(5)Conditions may relate, where waste other than controlled waste is to be treated, kept or
disposed of, to the treatment, keeping or disposal of that other waste.
33.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1485

1486
(1)Subject to [F16subsections (1A), (1B), (2) and (3) below] and, in relation to Scotland, to
section 54 below, a person shall not—
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(a)deposit controlled waste, or knowingly cause or knowingly permit controlled waste to be
deposited in or on any land unless [F17an environmental permit] authorising the deposit is
in force and the deposit is in accordance with the licence;
[F18(b)submit controlled waste, or knowingly cause or knowingly permit controlled waste
to be submitted, to any listed operation (other than an operation within subsection (1)(a))
that—
(i)is carried out in or on any land, or by means of any mobile plant, and
(ii)is not carried out under and in accordance with an environmental permit.]
(c)treat, keep or dispose of controlled waste in a manner likely to cause pollution of the
environment or harm to human health.
(2)Subject to subsection (2A) below, paragraphs (a) and (b) of subsection (1) above do not
apply in relation to household waste from a domestic property which is treated, kept or
disposed of within the curtilage of the property.
(6)A person who contravenes subsection (1) above F22. . . commits an offence.
(7)It shall be a defence for a person charged with an offence under this section to prove—
(a)that he took all reasonable precautions and exercised all due diligence to avoid the
commission of the offence; or
(b)F23. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
[F24(c)that the acts alleged to constitute the contravention were done in an emergency in
order to avoid danger to human health in a case where—
(i)he took all such steps as were reasonably practicable in the circumstances for minimising
pollution of the environment and harm to human health; and
(ii)particulars of the acts were furnished to the waste regulation authority as soon as
reasonably practicable after they were done.]
consequences of the deposit of the waste.
(8)A person who commits an offence under this section is liable—
(a)[F26Subject to subsection (9) below,] on summary conviction, to imprisonment for a
term not exceeding 12 months or a fine not exceeding £50,000 or both;
(b)on conviction on indictment, to imprisonment for a term not exceeding five years or a
fine or both.]
33A (2)The court by or before which the offender is convicted may make an order requiring
him to pay to an enforcement authority a sum which appears to the court not to exceed the
costs arising from—
(a)investigations of the enforcement authority which resulted in the conviction; and
September 2011

UNTED KINGDOM
(b)the seizure by the enforcement authority under section 34B below of a vehicle involved
in the offence.
33B (2)The reference in section 130(1)(a) of the Powers of Criminal Courts (Sentencing) Act
2000 (compensation orders) to loss or damage resulting from the offence includes costs
incurred or to be incurred by a relevant person in—
September 2011
(a)removing the waste deposited or disposed of in or on the land;
(b)taking other steps to eliminate or reduce the consequences of the deposit or disposal; or
(c)both.
45(1) It shall be the duty of each waste collection authority—
(a)to arrange for the collection of household waste in its area except waste—
(i)which is situated at a place which in the opinion of the authority is so isolated or
inaccessible that the cost of collecting it would be unreasonably high, and
(ii)as to which the authority is satisfied that adequate arrangements for its disposal have
been or can reasonably be expected to be made by a person who controls the waste; and
(b)if requested by the occupier of premises in its area to collect any commercial waste from
the premises, to arrange for the collection of the waste.
51 Functions of waste disposal authorities. E+W
(1)It shall be the duty of each waste disposal authority to arrange—
(a)for the disposal of the controlled waste collected in its area by the waste collection
authorities; and
(b)for places to be provided at which persons resident in its area may deposit their
household waste and for the disposal of waste so deposited;
59 (1)If any controlled waste is deposited in or on any land in the area of a waste regulation
authority or waste collection authority in contravention of section 33(1) above [F172or
regulation 12 of the 2007 Regulations] , the authority may, by notice served on him, require
the occupier to do either or both of the following, that is—
(a)to remove the waste from the land within a specified period not less than a period of
twenty-one days beginning with the service of the notice;
(b)to take within such a period specified steps with a view to eliminating or reducing the
GB129 - Forestry Act 1967
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1487

1488
7. Prevention of damage by rabbits, hares and vermin. E+W+S
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(1)The provision of this section shall have effect where the Commissioners are satisfied that
trees or tree plants are being, or are likely to be, damaged by rabbits, hares or vermin owing
to the failure of an occupier of land to destroy sufficiently the rabbits, hares or vermin on
land in his occupation, or otherwise to take steps for the prevention of damage by them.
(2)The Commissioners may, where they are so satisfied, authorise in writing any competent
person to enter on the land and kill and take the rabbits, hares or vermin thereon; but
before doing so they shall first give to the occupier and owner of the land such opportunity
as the Commissioners think reasonable of destroying the rabbits, hares or vermin, or of
taking steps for the prevention of the damage.
(3)The Commissioners may recover from the occupier of the land the net cost incurred by
them in connection with action taken by them under the foregoing subsection.
A sum recoverable under this subsection shall, in England or Wales, be recoverable
summarily as a civil debt.
(4) Anyone who obstructs a person authorised by the Commissioners in the due exercise of
his powers or duties under subsection (2) above shall be liable on summary conviction to a
fine not exceeding [F10level 2 on the standard scale]; but the person authorised shall, if so
required, produce his authority.
GB130R - Import of Live Fish (England and Wales) Act 1980
1. (1)Without prejudice to section 1(1) of the M1Diseases of Fish Act 1937 and subject to
subsection (2) below, the Minister may by order forbid either absolutely or except under a
licence granted under this section, the import into, or the keeping or the release, in any part
of England and Wales of live fish, or the live eggs of fish, of a species which is not native to
England and Wales and which in the opinion of the Minister might compete with, displace,
prey on or harm the habitat of any freshwater fish, shellfish or salmon in England and
Wales.
(2)Before determining whether or not to make an order under this section, the Minister
shall consult [F1English Nature][F2 ,the Countryside Council for Wales] and any other
person with whom the Minister considers that consultation is appropriate.
(3)The Minister may, subject to such conditions as he thinks fit, grant a licence to any
person to import [F3keep or release] live fish, or the live eggs of fish, of a species specified
in an order under this section and the Minister may revoke or vary any such licence.
(4)An order under this section may, with the consent of the Treasury, authorise the making
of a charge for a licence under this section and shall specify a maximum charge.
(5)The power conferred by this section to make orders shall be exercisable by statutory
instrument, which shall be subject to annulment in pursuance of a resolution of either
House of Parliament.
2 Powers of entry and inspection.E+W
September 2011

UNTED KINGDOM
(1)While an order under section 1 of this Act is in force any officer commissioned by the
Commissioners of Customs and Excise, F4 or a person duly authorised by the Minister may
at all reasonable times, on production of his authority if so required, enter and inspect any
land occupied by a person holding a licence granted under that section and any other land
upon which he has reason to believe that live fish, or the live eggs of fish, of the species
specified in the order are being kept or may be found.
(2)In this section “land” includes land covered with water but does not include a dwellinghouse.
September 2011
3 Offences etc.E+W
(1)Subject to subsection (2) below, any person who—
(a)imports or attempts to import into, or keeps or releases, in any part of England and
Wales any live fish, or the live eggs of fish, of a species specified in an order under section 1
of this Act—
(i)in a case where the order forbids absolutely such import, keeping or release;
(ii)without having a valid licence granted under the said section 1 authorising such import
[F5keeping or release], in a case where the order forbids the import [F5keeping or release]
except under such a licence;
(b)being the holder of a licence granted to him under the said section 1, acts in
contravention of or fails to comply with any term of the licence;
(c)obstructs any person from entering or inspecting any land in pursuance of section 2 of
this Act;
shall be guilty of an offence under this Act and shall be liable on summary conviction to a
fine not exceeding [F6level 4 on the standard scale].
(2)A person shall not be guilty of an offence under this Act in respect of any act if he does
the act for some scientific or research purpose authorised by the Minister.
(3)The Court by whom any person is convicted of an offence under paragraph (a) or (b) of
subsection (1) above [F7may] order any fish or eggs in respect of which the offence was
committed to be forfeited and destroyed.
(4)Any person who is empowered to enter land under section 2 of this Act may seize any
fish or eggs with respect to which he has reason to believe that an offence under paragraph
(a) or (b) of subsection (1) above has been committed, and may detain them pending the
determination of any proceedings to be instituted under the said paragraph (a) or (b), or
until the Minister is satisfied that no such proceedings are likely to be instituted.
GB131R - Natural Environment and Rural Communities Act 2006
50 After section 14 of the 1981 Act insert—
14ZASale etc. of invasive non-native species
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1489

1490
(1)Subject to the provisions of this Part, a person is guilty of an offence if he sells, offers or
exposes for sale, or has in his possession or transports for the purposes of sale—
(a)an animal or plant to which this section applies, or
(b)anything from which such an animal or plant can be reproduced or propagated.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(2)Subject to the provisions of this Part, a person is guilty of an offence if he publishes or
causes to be published any advertisement likely to be understood as conveying that he buys
or sells, or intends to buy or sell—
(a)an animal or plant to which this section applies, or
(b)anything from which such an animal or plant can be reproduced or propagated.
(3)This section applies to an animal or plant which—
(a)is within section 14(1) or (2) (animals and plants which must not be released etc. into the
wild),
(b)is of a description prescribed for the purposes of this section by an order made by the
Secretary of State, and
(c)is a live animal or live plant.
51 Codes of practice in connection with invasive non-native speciesE+W
After section 14ZA of the 1981 Act insert—
“14ZBCodes of practice in connection with invasive non-native species
(1)The Secretary of State may issue or approve a code of practice relating to—
(a)animals which are not ordinarily resident in and are not regular visitors to Great Britain in
a wild state,
(b)animals or plants included in Schedule 9, or
(c)any description of animals or plants mentioned in paragraph (a) or (b).
(2)The Secretary of State may revise or replace a code or approve its revision or
replacement.
(3)The Secretary of State must ensure that a code is published in a way that is appropriate
for bringing it to the attention of persons likely to be affected by it.
(4)A person's failure to comply with a provision of a code does not make him liable to
criminal or civil proceedings.
(5)A code—
(a)is admissible in evidence in any proceedings, and
(b)must be taken into account by a court in any case in which it appears to the court to be
relevant
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
GB132R - Nature Conservation (Scotland) Act 2004
See the schedule of species to which article 14 of the Wildlife and Countryside Act 1981
applies.
13 After section 14 insert—
“14AProhibition on sale etc. of certain animals or plants
“14A(1)This section applies to—S
(a)any animal of a type mentioned in subsection (1) or (1A) of section 14 specified in an
order made by the Scottish Ministers for the purposes of this section; and
(b)any plant—
(i)which does not ordinarily grow in Great Britain in a wild state or which is a hybrid of such
a plant; or
(ii)of a type mentioned in subsection (2) of section 14,
specified in such an order.
(2)Subject to the provisions of this Part, any person who—
(a)sells, offers or exposes for sale or has in the person’s possession or transports for the
purpose of sale any animal or plant to which this section applies; or
(b)publishes or causes to be published any advertisement likely to be understood as
conveying that the person buys or sells, or intends to buy or sell, any such animal or plant,
is guilty of an offence.
(3)An order under subsection (1) may specify particular types of animals or plants—
(a)subject to such exceptions;
(b)only at such times of the year;
(c)only in relation to such areas,
as the order may specify.
14BGuidance: non-native species
14B(1)The Scottish Ministers may issue guidance (or approve guidance issued by others) for
the purpose of providing persons with recommendations, advice and information
regarding—S
(a)any animal of a type mentioned in subsection (1) or (1A) of section 14,
(b)any plant of a type mentioned in subsection (2) of that section or specified in an order
under section 14A(1)(b)(i),
and may issue revisions of any guidance issued by them (or approve revisions of guidance
issued by others).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1491

1492
(2)A person who fails to comply with any guidance issued or approved under subsection (1)
is not by reason only of that failure liable in any criminal or civil proceedings.
(3)But any such guidance is admissible in evidence in such proceedings and a court may take
account of any failure to comply with it in determining any questions in the proceedings.”
17After section 19ZB (inserted, as respects England and Wales, by Schedule 12 to the
Countryside and Rights of Way Act 2000 (c. 37)) insert—S
“19ZCWildlife inspectors: Scotland
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
“19ZC(1)The Scottish Ministers may authorise any person to carry out the functions
conferred by this section and section 19ZD(3), (4) and (8) (and any person so authorised is
to be known as a “wildlife inspector”).S
(2)An authorisation under subsection (1)—
(a)shall be in writing, and
(b)is subject to any conditions or limitations specified in it.
(3)A wildlife inspector may, at any reasonable time and (if required to do so) upon
producing evidence of authorisation, enter and inspect—
(a)any premises for the purpose of ascertaining whether an offence under section 6, 9(5) or
13(2) is being, or has been, committed on those premises;
(b)any premises where the inspector has reasonable cause to believe that any birds
included in Schedule 4 are kept, for the purpose of ascertaining whether an offence under
section 7 is being, or has been, committed on those premises;
(c)any premises where the inspector has reasonable cause to believe that any birds are
kept, for the purpose of ascertaining whether an offence under section 8(1) is being, or has
been, committed on those premises;
(d)any premises for the purpose of ascertaining whether an offence under section 14 or 14A
is being, or has been, committed on those premises;
(e)any premises for the purpose of verifying any statement or representation which has
been made by an occupier, or any document or information which has been furnished by
the occupier, and which the occupier made or furnished—
(i)for the purposes of obtaining (whether for the occupier or another person) a relevant
registration or licence; or
(ii)in connection with a relevant registration or licence held by the occupier.
(7) any person who—
(a)intentionally obstructs a wildlife inspector acting in the exercise of powers conferred by
subsection (3) or (5); or
September 2011

UNTED KINGDOM
(b)fails without reasonable excuse to give any assistance reasonably required under
subsection (6),
September 2011
shall be guilty of an offence.
(8)Any person who, with intent to deceive, falsely pretends to be a wildlife inspector shall
be guilty of an offence
1.
GB133 - Pet Animals Act 1951
(2)Every local authority may, on application being made to them for that purpose by a
person who is not for the time being disqualified from keeping a pet shop, and on payment
of such fee . . . F1 as may be determined by the local authority, grant a licence to that
person to keep a pet shop at such premises in their area as may be specified in the
application and subject to compliance with such conditions as may be specified in the
licence.
(3) In determining whether to grant a licence for the keeping of a pet shop by any person at
any premises, a local authority shall in particular (but without prejudice to their discretion
to withhold a licence on other grounds) have regard to the need for securing—
(a) that animals will at all times be kept in accommodation suitable as respects size,
temperature, lighting, ventilation and cleanliness;
(b) that animals will be adequately supplied with suitable food and drink and (so far as
necessary) visited at suitable intervals;
(c) that animals, being mammals, will not be sold at too early an age;
(d) that all reasonable precautions will be taken to prevent the spread among animals of
infectious diseases;
(e) that appropriate steps will be taken in case of fire or other emergency;
5. Offences and disqualifications.
— (1) Any person guilty of an offence under any provision of this Act other than the last
foregoing section shall be liable on summary conviction to a fine not exceeding [F4 level 2
on the standard scale] or to imprisonment for a term not exceeding three months or to
both such fine and such imprisonment.
(2) Any person guilty of an offence under the last foregoing section shall be liable on
summary conviction to a fine not exceeding [F4 level 2 on the standard scale].
GB134 - Plant Health Act 1967
1 Objects of Act and competent authorities under it.E+W+S
(1)This Act shall have effect for the control . . . F1of pests and diseases injurious to
agricultural or horticultural crops, or to trees or bushes, and in the following provisions of
this Act—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1493

1494
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(a)references to pests are to be taken as references to insects, bacteria, fungi and other
vegetable or animal organisms, viruses and all other agents causative of any transmissible
disease of agricultural or horticultural crops or of trees or bushes, and also as including
references to pests in any stage of existence;
(b)references to a crop are to be taken as including references to trees and bushes.
(2)The competent authorities for purposes of this Act shall be—
(a)as regards the protection of forest trees and timber from attack by pests, the Forestry
Commissioners (“timber” for this purpose including all forest products); and
(b)otherwise, for England and Wales the Minister of Agriculture, Fisheries and Food and for
Scotland the Secretary of State.
2 Control of introduction of pests into Great Britain.E+W+S
(1)A competent authority may from time to time make such orders as the authority thinks
expedient [F2or called for by any Community obligation]for preventing the introduction of
pests into Great Britain.
(2)Where it appears to the competent authority that the landing in Great Britain of articles
of any description (and in particular plants, trees or bushes or any part or produce thereof)
is likely to introduce a pest into Great Britain, the orders may prohibit or regulate the
landing of those articles, and may direct or authorise their destruction if landed (without
prejudice to provisions of [F3the Customs and Excise Management Act 1979]imposing
penalties or liability to forfeiture).
[F4(3)In subsection (2) above references to the landing of any article include references to
its importation through the tunnel system as defined in the M1 Channel Tunnel Act 1987.]
3 Control of spread of pests in Great Britain.E+W+S
(1)A competent authority may from time to time make such orders as the authority thinks
expedient [F5or called for by any Community obligation]for preventing the spread of pests
in Great Britain [F6or the conveyance of pests by articles exported from Great Britain].
(2)The orders may direct or authorise—
(a)the removal [F7treatment]or destruction of any crop, or any seed, plant or part thereof
[F8or any container, wrapping or other article], or any substance, which has on it, or is
infected with, a pest, or to or by means of which a pest is in the opinion of the competent
authority likely to spread;
(b)the entering on any land [F8or elsewhere]for the purpose of any removal
[F7treatment]or destruction authorised by the orders, or any examination or inquiry so
authorised, or for any other purpose of the orders.
September 2011

UNTED KINGDOM
(3)The orders may prohibit the selling or exposing or offering for sale, or the keeping, of
living specimens of a pest, or the distribution in any manner of such specimens.
[F9(4)An order made by a competent authority under this section may provide that a
person guilty of an offence against the order be liable on summary conviction to a fine of an
amount not exceeding level 5 on the standard scale, F10. . . or not exceeding a lesser
amount.
(4A)An order so made for preventing the spread in Great Britain of the Colorado beetle
(Leptinotarsa decemlineata) (Say)) may provide that a person guilty of an offence against
the order relating to the keeping of living specimens of the beetle (in any stage of
existence), or to the distribution in any manner of such specimens, shall be liable on
summary conviction to imprisonment for not more than three months, as well as, or as an
alternative to, a fine under subsection (4) above.]
(5)Proceedings for an offence against an order under this section may, . . . F11be instituted
at any time within twelve months from the day on which the alleged offence was
committed.
September 2011
4 Execution of Act by government departments.E+W+S
(1)Orders under this Act may enable inspectors authorised by the Minister of Agriculture,
Fisheries and Food or, in Scotland, the Secretary of State—
(a)in the case of any specified pest which has been introduced into Great Britain, to take the
following action, that is to say—
(i)to remove or destroy, or cause to be removed or destroyed, any crop, or any seed, plant
or part thereof, which has on it, or is infected with, the pest, or to or by means of which the
pest is likely to spread; and
(ii)generally to take such steps as he may think expedient in connection with any crop, or
any seed, plant or part thereof, for preventing the spread of the pest;
(b)to enter on any land [F12or elsewhere]for the said purposes, or for the purpose of any
examination or inquiry authorised by the orders, or for any other purpose of the orders;
and may impose in respect of any certificate given in pursuance of the order after an
inspection such fee or other charge as, with the consent of the Treasury, may be prescribed
by the Minister or Secretary of State.
(2)The Minister or Secretary of State may pay compensation in respect of any crop, or any
seed, plant or part thereof, which is removed or destroyed by or under the instructions of
an inspector authorised by him; and its value shall be taken to be the value which it has at
the time of the removal or destruction and, if the Minister or Secretary of State so requires,
shall be ascertained by his officers or by arbitration.
F134A Charges in connection with import and export licences and certificates.E+W+S
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1495

1496
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
Without prejudice to section 4(1) above, an order under this Act may impose such
reasonable fees or other charges as the competent authority may, with the consent of the
Treasury, prescribe—
(a)in connection with applications for and the issue of any licence or certificate which may
be issued in pursuance of such an order in connection with the import or export of any
article; and
(b)in respect of the performance by the authority of any service without the performance of
which any requirement for the issue of such a licence or certificate would not be met.]
GB135R - Salmon Act 1986
24. Unauthorised introduction of salmon or salmon eggs into certain waters.
— (1) A person who intentionally introduces any salmon or salmon eggs into inland waters
in a salmon fishery district for which there is a district salmon fishery board shall be guilty of
an offence and liable on summary conviction to a fine not exceeding level 2 on the standard
scale.
(2) A person shall not be guilty of an offence under this section in respect of an introduction
of salmon or salmon eggs into such waters if—
(a) he has the previous written consent of the district salmon fishery board for the salmon
fishery district in which these waters are situated; or
(b) the waters constitute or are included in a fish farm within the meaning of the M1
Diseases of Fish Act 1937.
24. (1) A person who intentionally introduces any salmon or salmon eggs into inland waters
in a salmon fishery district for which there is a district salmon fishery board shall be guilty of
an offence and liable on summary conviction to a fine not exceeding level 2 on the standard
scale.
GB136R - Salmon and Freshwater Fisheries Act 1975
30. Introduction of fish into inland waters.
A person shall be guilty of an offence if he introduces any fish or spawn of fish into an inland
water, or has in his possession any fish or spawn of fish intending to introduce it into an
inland water, unless he first obtains the written consent of the water authority [F1 within
whose area any part of that water is situated] [ F2 or the inland water is one which consists
exclusively of, or of part of, a fish farm and which, if it discharges into another inland water,
does so only through a conduit constructed or adapted for the purpose.
31.Powers of search etc.
— (1) Any water bailiff appointed by a water authority and any person appointed by the
Minister—
September 2011

UNTED KINGDOM
(d) may seize any fish and any instrument, vessel, vehicle or other thing liable to be
forfeited in pursuance of this Act.
(2) If any person refuses to allow a water bailiff or a person appointed by the Minister to
make any entry, search or examination which he is by this section authorised to make, or to
seize anything which he is so authorised to seize, or resists or obstructs a water bailiff or
person so appointed in any such entry, search, examination or seizure, he shall be guilty of
an offence.
September 2011
33. Orders and warrants to enter suspected premises.
— (1) Where from a statement on oath of a water bailiff or any other officer of a water
authority, or any person appointed by the Minister, it appears to any justice of the peace
that the person making the statement has good reason to suspect that any offence against
this Act is being or is likely to be committed on any land situate on or near to any waters,
the justice may by order under his hand authorise him, during a period not exceeding 24
hours to be specified in the order, to enter upon and remain on the land during any hours of
the day or night for the purpose of detecting the persons committing the offence.
(2) Any justice of the peace upon an information on oath that there is probable cause to
suspect any offence against this Act to have been committed on any premises, or any
salmon, trout, freshwater fish or eels to have been illegally taken, or any illegal nets or
other instruments to be on any premises, by warrant under his hand and seal may authorise
any water bailiff or other officer of a water authority, or any person appointed by the
Minister, or any constable, to enter the premises for the purposes of detecting the offence
or the fish, nets or other instruments, at such times of the day or night as are mentioned in
the warrant, and to seize all illegal nets and other instruments and all salmon, trout,
freshwater fish or eels suspected to have been illegally taken that may be found on the
premises.
F14 37A.
Fixed penalty notices for certain offences.
— (1) Where on any occasion a water bailiff or other officer of the Agency finds a person
who he has reason to believe is committing, or has on that occasion committed, a fixed
penalty offence, he may give to that person a notice (in this section referred to as a “fixed
penalty notice”) offering him the opportunity of discharging any liability to conviction for
that offence by payment of a fixed penalty.
32. Power to enter lands.
— (1) Subject to subsection (2) below,—
(a) any water bailiff or other officer of a water authority, under a special order in writing
from the authority, and
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1497

1498
(b) any person appointed by the Minister, under an order in writing from him,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
may at all reasonable times, for the purpose of preventing any offence against this Act,
enter, remain upon and traverse any lands adjoining or near to [F6 waters within a water
authority area] [ F6 any waters] other than—
(i) a dwelling-house or the curtilage of a dwelling-house, or
(ii) decoys or lands used exclusively for the preservation of wild fowl.
(2) An order under subsection (1) above shall not remain in force for more than 12 months.
without prejudice to subsection (1) above, a water bailiff or other officer of the
Environment Agency who on any occasion finds a person who he has reason to believe is
committing, or has on that occasion committed, a fixed penalty offence, within the meaning
of section 37A below, may require that person to state his name and address
GB137 - Zoos Licensing Act 1981
1A. Conservation measures for zoos
The following are conservation measures to be implemented in zoos in accordance with this
Act—
(d) preventing the escape of animals and putting in place measures to be taken in the event
of any escape or unauthorised release of animals;
5.(3) Any licence under this Act may be granted subject to such conditions as the local
authority think necessary or desirable for ensuring the proper conduct of the zoo during the
period of the licence, including conditions relating to the following—
(a) precautions to be taken against the escape of animals, and steps to be taken in the event
of any escape or unauthorised release;
9A(2) Where an inspection under section 10 falls to be carried out within the period of 12
months beginning with the date on which a local authority become required to make
arrangements for an inspection to be carried out as mentioned in subsection (1)—
(a) the authority need not arrange for an inspection to be carried out in accordance with
this section; and
(b) if they do not, subsections (10) to (13) of this section apply in relation to the inspection
under section 10 as they would have applied in relation to an inspection in accordance with
this section.
(3) Where—
(a) an application has been made under section 6(1) for renewal of a zoo’s licence and the
authority propose to extend the period of the licence; and
(b) one or more inspections of the zoo are required by section 16,
September 2011

UNTED KINGDOM
the authority may combine those inspections with the inspection which is required by
section 6(1A)(a).
(4) Where more than one inspection is required under section 16, the authority may
combine the inspections.
(5) Subject to subsection (6), where in the course of an inspection under section 10 or 12 or
in accordance with this section it becomes apparent to the inspectors that a significant
alteration to the licence is likely to be needed, they shall—
September 2011
(a) consult the holder of the licence about that alteration;
(b) consider whether any new conditions they consider will be needed to secure that
alteration are likely to be met if the licence is altered; and
(c) include their findings and recommendations in a report.
10. Periodical inspections.
— (1) The local authority shall carry out periodical inspections in accordance with this
section of any zoo for which a licence granted by that authority is in force. (a)
the inspection shall be conducted by the following inspectors, namely—
(i) not more than three appointed by the local authority, being persons who appear to the
authority to be competent for the purpose, at least one of whom shall be a veterinary
surgeon or veterinary practitioner; and
(ii) two nominated after consultation with the local authority by the Secretary of State from
the list, one from the first part of the list and one from the second;
16ASubsection (2) applies where the local authority, after giving the licence holder an
opportunity to be heard, are not satisfied that a condition attached to a licence granted by
them under this Act is met in relation to the zoo or a section of it.
16G. Powers of entry
(1) For the purpose of giving effect to arrangements under section 16E(7) or (8), a person
duly authorised by the authority for the purposes of this subsection may, on producing his
authority if so required, enter the premises of the zoo for the purposes of—
(a) inspecting any animal found there to which the arrangements relate;
(b) inspecting the accommodation of any such animal;
(c) caring for any such animal; or
(d) removing any such animal.
(2) Where an inspection under section 10 falls to be carried out within the period of 12
months beginning with the date on which a local authority become required to make
arrangements for an inspection to be carried out as mentioned in subsection (1)—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1499

1500
(a) the authority need not arrange for an inspection to be carried out in accordance with
this section; and
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(b) if they do not, subsections (10) to (13) of this section apply in relation to the inspection
under section 10 as they would have applied in relation to an inspection in accordance with
this section.
(3) Where—
(a) an application has been made under section 6(1) for renewal of a zoo’s licence and the
authority propose to extend the period of the licence; and
(b) one or more inspections of the zoo are required by section 16,
the authority may combine those inspections with the inspection which is required by
section 6(1A)(a).
(4) Where more than one inspection is required under section 16, the authority may
combine the inspections.
(5) Subject to subsection (6), where in the course of an inspection under section 10 or 12 or
in accordance with this section it becomes apparent to the inspectors that a significant
alteration to the licence is likely to be needed, they shall—
(a) consult the holder of the licence about that alteration;
(b) consider whether any new conditions they consider will be needed to secure that
alteration are likely to be met if the licence is altered; and
(c) include their findings and recommendations in a report.
15.Fees and other charges.
(1) Subject to this section, the local authority may charge such fees as they may determine
in respect of—
(a) applications for the grant, renewal or transfer of licences;
(b) the grant, renewal or transfer of licences;
2A) Subject to this section, the authority may charge to the operator of the zoo such sums
as they may determine in respect of reasonable expenses incurred by them—
(a) in connection with inspections in accordance with section 9A and under sections 10 to
12;
(b) in connection with the exercise of their powers to make directions under this Act;
(c) in the exercise of their function under section 16E(4) of supervising the implementation
of plans prepared under section 16E(2); and
(d) in connection with the exercise of their function under section 16E(7) or (8).
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
19. Offences and penalties.
(1) If a zoo is operated without a licence in contravention of this Act, the operator is guilty
of an offence.
(2) If the operator of a zoo fails without reasonable excuse to comply with any condition for
the time being attached to a licence for the zoo granted under this Act and held by him, he
is guilty of an offence.
(3) Any person who intentionally obstructs an inspector acting pursuant to this Act is guilty
of an offence.
(4) A person guilty of an offence under this section is liable on summary conviction to a fine
not exceeding [F67 level 4 on the standard scale] for an offence under subsection (1) [F68 ,
(2), (3A), (3B), (3C), (3E), or (3F)] and [F69 level 3 on the standard scale] for an offence
under subsection (3) [F70 , (3D) or (3G)].
GB138 - Town and Country Planning Act 1990
215 Power to require proper maintenance of land.E+W
(1)If it appears to the local planning authority that the amenity of a part of their area, or of
an adjoining area, is adversely affected by the condition of land in their area, they may
serve on the owner and occupier of the land a notice under this section.
(2)The notice shall require such steps for remedying the condition of the land as may be
specified in the notice to be taken within such period as may be so specified.
(3)Subject to the following provisions of this Chapter, the notice shall take effect at the end
of such period as may be specified in the notice.
(4)That period shall not be less than 28 days after the service of the notice.
GB139R - Local Government Act 2000
2 Promotion of well-being.E+W
(1)Every local authority are to have power to do anything which they consider is likely to
achieve any one or more of the following objects—
(a)the promotion or improvement of the economic well-being of their area,
(b)the promotion or improvement of the social well-being of their area, and
(c)the promotion or improvement of the environmental well-being of their area.
(2)The power under subsection (1) may be exercised in relation to or for the benefit of—
(a)the whole or any part of a local authority’s area, or
(b)all or any persons resident or present in a local authority’s area.
(3)In determining whether or how to exercise the power under subsection (1), a local
authority must have regard to their strategy under section 4.
(4)The power under subsection (1) includes power for a local authority to—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1501

1502
(a)incur expenditure,
(b)give financial assistance to any person,
(c)enter into arrangements or agreements with any person,
(d)co-operate with, or facilitate or co-ordinate the activities of, any person,
(e)exercise on behalf of any person any functions of that person, and
(f)provide staff, goods, services or accommodation to any person.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(5)The power under subsection (1) includes power for a local authority to do anything in
relation to, or for the benefit of, any person or area situated outside their area if they
consider that it is likely to achieve any one or more of the objects in that subsection.
(6)Nothing in subsection (4) or (5) affects the generality of the power under subsection (1).
GB150 - Fish Health Regulations 1997
3.—(1) No person shall place on the market—
(a)aquaculture animals unless they meet the requirements set out in paragraph (2) below;
(b)aquaculture products for breeding purposes unless they originate from aquaculture
animals which meet the requirements set out in paragraph (2) below; or
(c)aquaculture products for human consumption unless they originate from aquaculture
animals which meet the requirements set out in sub-paragraph (2)(a) below.
(2) The requirements for aquaculture animals referred to in paragraph (1) above are—
(a)where placing on the market involves the loading of aquaculture animals, they shall not
show clinical signs of disease on the day of loading;
(b)they shall not be intended for destruction or slaughter under a scheme for the
eradication of a disease referred to in Annex A of Directive 91/67/EEC;
(c)they shall not come from a farm which is subject to a prohibition which has been
imposed for aquaculture animal health reasons; and
(d)they shall not have been in contact with aquaculture animals from a farm which is
subject to a prohibition which has been imposed for aquaculture animal health reasons.
4.—(1) No person shall transport aquaculture animals unless the requirements set out in
paragraph (2) below are met.
(2) The requirements referred to in paragraph (1) above are—
(a)the duration of the journey shall be as short as reasonably possible;
(b)the means of transport shall have been cleaned and disinfected prior to despatch;
(c)if the aquaculture animals are transported overland in water, they shall be transported in
such a manner that the water cannot escape from the vehicle during transport;
September 2011

UNTED KINGDOM
(d)all reasonable steps shall be taken to safeguard the health of the aquaculture animals,
including, if appropriate, changing the water in which they are transported; and
(e)water used in the transport of the aquaculture animals shall only be changed at an
approved water station.
September 2011
Identification of aquaculture animals and aquaculture products
5.—(1) No person shall despatch aquaculture animals or aquaculture products unless
information is provided in accordance with paragraph (2) below which—
(a)identifies the consignment;
(b)enables the farm of origin or the place of origin of the consignment to be traced; and
(c)enables the contents of the consignment to be linked to the movement document
relating to the consignment, where a movement document is required by these
Regulations.
(2) The information referred to in paragraph (1) above shall be provided on the container
for the consignment, on a label fixed to the container or on the movement document.
7. (2) Subject to paragraph (3) below, no person shall introduce into a zone specified in
column (2) from elsewhere in the European Community, or subsequently move within that
zone, any live fish, eggs or gametes specified in column (3) opposite the reference to such
zone unless they are accompanied by valid movement documents in the form specified in
column (4) opposite the reference to such zone and such live fish, eggs or gametes
confirming that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease, they fulfil the conditions set out in that movement document.
(3) The provisions of this regulation shall not apply to tropical fish kept permanently in
aquaria.
9. (2) Subject to paragraph (5) below, no person shall introduce into a zone specified in
column (2) from elsewhere in the European Community, or subsequently move within that
zone, any live molluscs, eggs or gametes specified in column (3) opposite the reference to
such zone with the intention of relaying them unless they are accompanied by valid
movement documents in the form specified in column (4) opposite the reference to such
zone and such live molluscs, eggs or gametes, confirming that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1503

1504
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease, they fulfil the conditions set out in that movement document.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(3) Subject to paragraph (5) below, no person shall relay in a zone specified in column (2)
any live molluscs, eggs or gametes specified in column (3) opposite the reference to such
zone from outside that zone unless they are accompanied by valid movement documents in
the form specified in column (4) opposite the reference to such zone and such live molluscs,
eggs or gametes, confirming that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease, they fulfil the conditions set out in that movement document.
(4) Subject to paragraph (5) below, no person shall relay any live molluscs, eggs or gametes
from an area referred to in Schedule 6—
(a)in another area referred to in Schedule 6; or
(b)outside the areas referred to in Schedule 6;
unless they have been authorised to do so in writing by the Minister.
(5) Paragraphs (2), (3) and (4) above shall not apply to the relaying of live molluscs, eggs or
gametes when they are re-laid in an approved storage centre.
10.—(1) No person shall introduce into an approved zone or an approved farm any wild fish,
molluscs, crustaceans, their eggs or gametes, which have been caught in the deep sea and
which are to be used for breeding purposes unless those fish, molluscs, crustaceans, eggs or
gametes are first placed in quarantine in suitable facilities and in appropriate conditions to
be determined by the Minister.
13. If the result of a test for the presence of a disease of fish listed in Schedule 1 is positive,
the Minister may, by notice in writing served on the person appearing to have charge of any
fish, facilities or equipment—
(a)require the slaughter of all fish in infected farms;
(b)require the destruction of all infected or contaminated fish; and
(c)require the disinfection of facilities and equipment.
14.—(1) If a veterinary inspector has reasonable grounds for suspecting amongst molluscs
the presence of a disease listed in Schedule 1 he may—
(a)by notice in writing served on the person appearing to have charge of any molluscs kept
on such premises as are specified in the notice, prohibit the movement of any molluscs on
to or off such premises, except under the written authority of the Minister; or
September 2011

UNTED KINGDOM
(b)by notice in writing served on any person appearing to him to be appropriate, prohibit
the taking of any molluscs from any area as is specified in the notice except under the
written authority of the Minister.
(2) A notice served under paragraph (1) above shall remain in force until withdrawn by a
further notice in writing served by a veterinary inspector on the person on whom the initial
notice was served.
(3) If the result of a test for the presence of a disease of molluscs listed in Schedule 1 is
positive, the Minister may, by notice in writing served on the person appearing to have
charge of any molluscs, facilities or equipment—
September 2011
(a)require the destruction of all infected or contaminated molluscs; and
(b)require the disinfection of facilities and equipment.
16. If any person fails to comply with the requirements of a notice served under these
Regulations then, without prejudice to any proceedings consequent upon such failure, a
veterinary inspector may enter on any premises to which such notice relates and take or
cause to be taken such steps as appear to the veterinary inspector to be necessary either to
ensure compliance with the requirements of the notice or to remedy the consequences of
the failure to carry them out, and all reasonable costs of taking such steps shall be
recoverable by the Minister from the person on whom the notice was served.
22.—(1) A person who is guilty of an offence by reason of his failure to comply with
provisions of regulation 12(1) shall be liable on summary conviction to a fine not exceeding
level 4 on the standard scale.
(2) A person guilty of any other offence under these Regulations shall be liable on summary
conviction to a fine not exceeding level 5 on the standard scale.
GB151R - Conservation of Habitats and Species Regulations 2010
Introduction of new species
Introduction of new species from ships
52.—(1) It is an offence for any person on board a ship in any relevant part of the marine
area deliberately to introduce into that area, other than in accordance with paragraph (3),
any live animal or plant of a kind having a natural range which does not include any area in
Great Britain.
(2) For the purposes of paragraph (1), “relevant part” means any part where the
introduction would give rise to a risk of prejudice to natural habitats within their natural
range or a risk of prejudice to wild native flora or fauna (whether in the place of
introduction or elsewhere).
(3) An introduction is in accordance with this paragraph if—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1505

1506
(a)it resulted from a discharge of water carried as ballast and the discharge was necessary
for the purpose of protecting the safety of any person or ship; and
(b)all reasonably practicable steps were taken—
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(i)to avoid its occurring in an area where it would give rise to a risk of prejudice to natural
habitats within their natural range or a risk of prejudice to wild native flora or fauna
(whether in the place of introduction or elsewhere), and
(ii)to minimise any risk of such prejudice.
(4) In any proceedings for an offence under this regulation, it is for the defendant to show
that the introduction in question was in accordance with paragraph (3).
(5) The appropriate authority may issue guidance about steps which may be taken to avoid
committing an offence under this regulation.
(6) In any proceedings for an offence under this regulation—
(a)where the offence is alleged to have been committed in England, a court must have
regard to any guidance issued by the Secretary of State under paragraph (5); and
(b)where the offence is alleged to have been committed in Wales, a court must have regard
to any guidance issued by the Welsh Ministers under paragraph (5).
(7) A person guilty of an offence under this regulation is liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding the statutory maximum; or
(b)on conviction on indictment, to a fine.
(8) Section 14(92) of the WCA 1981 (introduction of new species etc.) does not apply in
relation to any act which is an offence under this regulation.
GB300* - Great Britain Invasive Species Framework Strategy 2008
3.1 This Strategy aims to address invasive non-native species issues on a GB basis and a
parallel exercise is underway in the island of Ireland. Great Britain and Ireland are distinct
geographical entities for this purpose; with the seas around our coasts creating a natural
barrier to the movement of many species and enabling a clear focus on a geographical area.
Cross-border co-operation between the administrations within GB is therefore essential for
a sound ecological and ecosystem approach to tackling invasive non-native species. The
2003 policy review was conducted on a GB basis and this Strategy maintains that approach.
We recognise, however, that there is a need for appropriate linkage with the all-Ireland
approach to tackling invasive non-native species as this is developed.
3.3 This Strategy uses the same definitions as those used in the Review of Non-Native
Species Policy (Defra, 2003)vii, which considered terrestrial, freshwater and marine
ecosystems and also recognised that species native to one part of a country can become
invasive if introduced to areas outside of their natural range. The term ‘non-native species’
(NNS) is used throughout this document and is the equivalent of ‘Alien species’ as used by
September 2011

UNTED KINGDOM
the Convention on Biological Diversity. Invasive non-native species (the equivalent of
‘Invasive Alien Species’viii or ‘IAS’) are broadly defined as species whose introduction
and/or spread threaten biological diversity or have other unforeseen impacts.
3.4 Since invasive potential is not constant, the scope of the Strategy is therefore all nonnative
species of flora and fauna with the exception of genetically modified organisms
(GMOs), bacteria and viruses. Its full effect, however, is aimed at those non-native species
that are known to be invasive, or identified as potentially invasive. The Strategy does not
aim to address issues related to human health, nor does it cover animal or plant diseases
although there are some obvious cross-linkages to such areas and diseases may be
introduced via non-native species.
4.1 One of the key recommendations of the Defra Non-Native Species Review was that
there was a need for a single co-ordinating body. This has been implemented by the
creation of the GB non-native species mechanism that is made up of the Programme Board
and its Secretariat in conjunction with a Risk Analysis Panel (NNRAP), a Stakeholder
Sounding Board (SSB), the Stakeholder Forum and the creation of working groups as
necessary. The importance of stakeholder involvement in this overall co-ordinating
structure will be reflected in the use of working groups, the Sounding Board and the annual
Stakeholder Forum and this will be facilitated by the Secretariat both directly and through
its website.
6.2 Effective prevention needs to focus on minimising the risk of introduction presented by
all existing pathways and vectors, including transport of agricultural products, freight, trade
in commodities and goods by post and courier services, repatriation of military and aid
vehicles, aquaculture, ships’ ballast water and movement of travellers by both sea and air,
and of course land, now that GB is linked to mainland Europe by rail.
6.3 Given the increasingly global aspects of trade and movement of individuals, and
therefore the wide range of potential introduction pathways, a completely watertight
system is simply not achievable. It is evident therefore that robust risk assessment and
effective horizon scanning are essential to enable the effective targeting of resources to
address the most serious risks.
6.4 The same considerations also apply to discouraging the movement of species from GB
that may become invasive non-native species elsewhere.
10.1 Furthermore, legislation on nature conservation is a devolved matter and so cooperation
is essential to devise a robust framework across GB.
September 2011
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1507

1508
13.2 We will develop an action plan to guide implementation of the Strategy and ensure
that progress is reported on the GB Non-Native Species Secretariat website
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
13.3 It is also important that the implementation and success of this Strategy is reviewed
periodically to ensure that it is working effectively and that the measures set out in it are
sufficiently flexible to adapt or respond to changing circumstances. The Programme Board
will evaluate the Strategy on a five-yearly (quinquennial) basis.
Key Action 6.1
increase awareness of the importance of the ‘preventative approach’ in addressing the
threats posed by invasive non-native species;
Key Action 6.2
promote better access to information about invasive non-native species – especially for
sectors and interest groups involved in key pathways;
Key Action 6.3
develop a robust risk assessment process for use on species, pathways and habitats
Key Action 6.4
charge the Risk Analysis Panel with applying the risk assessment process to identify the
pathways that present the highest risks for entry of non-native species into GB, and to
undertake a horizon scanning function;
Key Action 6.5
through the use of working groups or lead bodies draw up action plans (where necessary)
for specific pathways (Pathway Action Plans – PAPs) to minimise the risks associated with
them;
Key Action 6.6
use the risk assessment process to identify the highest impact species that are most likely to
enter and establish themselves in GB (for example produce high, medium and low risk list);
Key Action 6.7
through the use of working groups or lead bodies draw up individual action plans (where
necessary) for species/groups identified as presenting particular risk, (Invasive Species
Action Plans – ISAPs), to minimise the risks associated with them;
Key Action 6.8
make appropriate use of existing legislative powers, for example, to prohibit the sale of
species which present the highest risk, and issue or approve codes of practice or guidance
September 2011

UNTED KINGDOM
that promote responsible behaviour and which can be taken into account in any
enforcement proceedings;
September 2011
Key Action 6.9
ensure awareness and education measures are taken to help prevent potentially harmful
impacts arising from escapes/releases of species outside their natural British range
(especially onto islands or between river catchments).
Key Action 7.1
develop an ‘early warning system’ for both flora and fauna, similar to the alert system
currently operated by the European and Mediterranean Plant Protection Organisation
(EPPO) for plant health threats;
Key Action 7.2
identify the highest priority known, and potentially, invasive non-native species that should
be subjected to the most intensive monitoring;
Key Action 7.3
maximise the use of existing information sources and develop, over time, suitable
surveillance/monitoring schemes for known and potentially invasive non-native species;
Key Action 7.4
work closely with relevant conservation or taxon-specific bodies to develop ways to
maximize detection, surveillance and monitoring capacity;
Key Action 7.5
develop and agree protocols for surveillance and monitoring of species identified as
potentially invasive;
Key Action 7.6
establish a central repository for holding data on non-native species distribution;
Key Action 7.7
establish a comprehensive mechanism for recording interceptions on significant
introduction pathways; including developing protocols for gathering data on interceptions
from a range of ‘intercepting bodies’;
Key Action 7.8
establish (and publicise) a means for capturing information on non-native species from any
source, for example, by ensuring that information from museums, government laboratories,
local authority pest controllers, universities and members of the public can be passed on to
the data repository;
Key Action 7.9
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1509

1510
consider the need for investment in training and making taxonomic expertise more widely
available;
Key Action 7.10
identify appropriate means of securing adequate resources and capacity to carry out rapid
responses to contingencies;
Key Action 7.11
establish a means for clearly designating lead agencies for rapid responses to different taxa
and in different circumstances;
Key Action 7.12
develop a general contingency plan to include a risk assessment, mechanisms for flow of
information and a protocol for rapid approval of emergency action.
Key Action 8.1
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
agree, with the Risk Analysis Panel and key stakeholders, a set of guiding principles for
assessing and identifying what action or range of actions is feasible in terms of containment,
control or eradication;
Key Action 8.2
use the risk analyses to identify priority invasive species and priority impacted habitats for
mitigation and control action at GB and/or national levels, including consideration of the
feasibility of eradication programmes
Key Action 8.3
designate lead bodies or working groups to draft management plans for the priority invasive
species and impacted habitats, taking into account scope for integration with any relevant
Invasive Species Action Plans (ISAPs) already created for prevention of introduction
purposes;
Key Action 8.4
develop and resource key GB level action programmes that are cost-effective, evidencebased
and proportionate to the threat level;
Key Action 8.6
acknowledge priorities at different scales (GB, national, regional and local), and encourage
effective partnerships;
Key Action 8.7
draw together a database of projects to facilitate better information sharing and to make
the best of opportunities for partnership working and other resource synergies;
Key Action 9.1
September 2011

UNTED KINGDOM
undertake action to assess public attitudes and collect baseline information on public
awareness and understanding of invasive non-native species issues;
September 2011
Key Action 9.2
identify the role and the means by which the public can assist in detection, surveillance and
monitoring;
Key Action 9.3
identify key audience groups and priorities for action to increase their awareness,
understanding and engagement;
Key Action 9.4
establish a working group to develop a communications and media relations strategy which
should include consideration of:
9.4a the production and dissemination of information posters, identification guides and
other general literature on key invasive non-native species and related issues;
9.4b the production of regular bulletins to update key stakeholders on progress in
addressing invasive non-native species;
9.4c how to work better through partnerships, to disseminate information and raise
awareness amongst important audiences;
9.4d linkages and synergies with communications channels relating to pathways concerning
human health and travel, wildlife health, trade, transport and so on;
9.4e timing and targeting of communications, thematic campaigns and other suitable
measures;
9.4f education programmes in schools and colleges; and,
9.4g linkages and synergies with other aspects such as the EU Wildlife Trade Regulation, the
Convention on Trade in Endangered Species and initiatives relating to wildlife crime;
Key Action 9.5
set up and maintain a Secretariat website on invasive non-native species issues which links
to agencies, NGOs and others working on invasive non-native species. This will form a key
source of information on governmental action and progress, and on other programmes and
initiatives taking place within GB;
Key Action 9.6
produce, disseminate and implement Codes of Practice for the key pathwaysxii and species
identified by the risk assessment process and seek to monitor their effectiveness.
Key Action 12.2
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1511

1512
engage with and share information with all-Ireland initiatives on invasive non-native
species;
Key Action 12.3
ensure that the UK Overseas Territories and Crown Dependencies are kept informed of GB
developments;
Key Action 12.6
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
through the work of the GB non-native species mechanism in driving a coherent strategic
approach, help regional or local fora that seek to disseminate best practice and promote
evidence-based action on invasive non-native species.
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
1.28. NORTHERN IRELAND
All legislation available from: www.legislation.gov.uk
Reviews used: Turner, S., 2008. The control of invasive alien species. A review of
legislation and governance for Ireland and Northern Ireland. Invasive Species Ireland,
2008. Invasive Species Ireland – The Way Forward. Review Paper.
NI120 - Diseases of Fish Act (Northern Ireland) 1967
1Infected waters order.N.I.
(1)Where the Ministry of Agriculture (in this Act referred to as “the Ministry” ) has reason to
believe as respects any area that any waters in the area are infected waters, the Ministry
may by order (in this Act called an “infected waters order” ) declare the area to be an
infected area for the purposes of this Act and may by the same or a subsequent infected
waters order make provision for the prevention, eradication and control of fish disease in
that area, including provision for—
(a)the examination or treatment of any fish in all or any waters in the area or of the
carcases of any such fish by authorised persons and for the treatment of such waters by
authorised persons;
(b)prohibiting or regulating the transport of any species, condition or description of dead
fish found or taken in the area, or of live fish or food for fish to, from or within the area;
(c)prohibiting or regulating any method of fishing or taking fish in all or any waters in the
area;
(d)so far as practicable, controlling, or reducing the incidence of, any disease with which any
waters in the area are infected;
(e)prescribing and regulating the destruction, burial, disposal or treatment of carcases of
fish found in or near any waters in the area or, if the carcases are those of infected fish,
elsewhere in the area including in or upon the premises or vehicle or stall of any fish dealer
or carrier and for the disinfection or treatment of any such premises, vehicle or stall;
(f)naming, for the purposes of this Act and of any order made under this Act, any disease
not appearing to the Ministry to fall within a recognised description or scientific
classification.
2 Provisions as to infected waters.N.I.
(1)Where an infected waters order is in force declaring an area to be an infected area—
(a)if that area or part of that area is outside the Londonderry area, any inspector or water
bailiff appointed by and acting on behalf of the Fisheries Conservancy Board for Northern
Ireland; and
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1513

1514
(b)if that area or part of that area is or is within the Londonderry area, an inspector or river
watcher appointed by and acting on behalf of the Foyle Fisheries Commission; and
(c)in either case, an authorised person,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
may at any time take or kill, in any waters in that area and without the permission of any
person having any estate or interest in any several fishery in those waters, any fish or
remove from any such waters any carcases of fish notwithstanding that the taking or killing
of the fish in or their removal from those waters would then (but for this subsection) be
prohibited by law and may do so by such methods (including methods otherwise illegal) as
the said Board or Commission (as the case may be) or the Ministry may authorise for the
purpose.
3Risk of infection orders.N.I.
(1)Where the Ministry is satisfied that there is a likelihood of any waters becoming infected
waters the Ministry may make an order (in this Act called a “risk of infection order” )
prohibiting the bringing, otherwise than under the authority and in accordance with the
terms of a written permit issued by the Ministry, into Northern Ireland, or into any part of
Northern Ireland specified in the order, of—
(a)any fish or species, condition or description of fish whether alive or dead other than
canned or cooked fish duly imported into Northern Ireland in compliance with any
regulations for the time being in force relating to matters of public health or food hygiene;
or
(b)any food for fish.
NI121 - Fisheries (Northern Ireland) Act 1966
13 Prohibition of introduction of fish of certain kinds.N.I.
(1)Where the Ministry is satisfied that the introduction into any waters of fish of any
particular kind would be detrimental to the fishery of those waters, the Ministry may make
an order prohibiting the introduction into such waters of any live fish of that kind or any
eggs or young thereof.
(2)If any person introduces any thing into any waters in contravention of an order made
under subsection (1) he shall be guilty of an offence.
(3)Where an order has been made under subsection (1) with respect to any waters, the
Ministry may, on the application of any person, issue to that person a permit to introduce
into those waters any thing of a kind the introduction of which into those waters is
prohibited by the order, and may attach to the permit such conditions as the Ministry thinks
proper and specifies in the permit; and a person to whom such a permit has been granted,
or any other person acting under his directions, may, subject to the conditions specified in
the permit, do anything authorised by the permit without incurring any penalty under this
section.
(4)An order made under this section shall be subject to negative resolution.
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
NI122 - Foyle Fisheries Act (Northern Ireland) 1952
13Regulations.N.I.
(1)The Commission may, with the approval of[F13 NSMC], make such regulations as appear
to the Commission to be expedient for the management, conservation, protection and
improvement of the fisheries of the Foyle Area[F13 and the Carlingford Area] and, without
prejudice to the generality of the foregoing, may make regulations in relation to all or any of
the following matters:—
(a)the regulation of fishing and preservation of good order amongst persons fishing;
(b)the times and seasons for the taking of fish or any kind of fish or for any mode of taking
fish or any kind of fish and the conditions subject to which fish or any kind of fish may be
taken;
(c)prohibiting any mode of taking or destroying fish or any kind of fish;
(d)the times and places or the mode at or in which any fishing engine may be used;
(e)the description and form of nets to be used and the size of the meshes of those nets;
(f)the prohibition, either absolutely or otherwise than under and in accordance with a
licence issued by the Commission, of the use of any fishing engine;
(g)the making of applications for, and the issue, alteration, renewal, and revocation of
licences, whether generally or in specified cases;
(h)the protection of waters from poisoning and pollution by any deleterious or poisonous
matter, or from any predatory fish or animals;
(i)the prohibition of any practice whatsoever tending in the opinion of the Commission to
impede the lawful capture of fish or to be in any manner detrimental to the fisheries;
(j)defining, by reference to a map or otherwise, the mouth of any river in the Foyle Area[F13
or the Carlingford Area], the mouth of any tributary river at its entrance into any other river
therein, the boundary between the tidal and freshwater portions of any river therein, the
point or points to or from which distances are to be measured under this Act, or the space
within which it is prohibited by this Act or by regulations under this section to use or
practise certain methods of fishing;
(k)anything referred to in this Act as prescribed;
(l)anything relating in any manner to the management and protection of the fisheries.
NI123 - Destructive Imported Animals Act (Northern Ireland) 1933
1Power to prohibit or control the importation or keeping of musk rats.N.I.
(1)The Ministry of Agriculture may prohibit by order either absolutely, or except under a
licence granted under this Act, the importation into and the keeping within Northern
Ireland of any animal of the species designated Fiber zibethicus or Ondatra zibethica, and
commonly known as the musk rat, or musquash.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1515

1516
An order made under this sub-section may prohibit absolutely the importation of musk rats
notwithstanding that the keeping of them is not prohibited absolutely.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(2)Every order made under sub-section (1) of this section shall, so soon as may be after it is
made, be laid before each House of Parliament. If either House of Parliament, within the
statutory period next after any order made as aforesaid has been laid before such House,
resolves that the order shall be annulled, the order shall, after the date of the resolution, be
void, but without prejudice to the validity of anything previously done thereunder or to the
making of a new order.
2Power to make regulations and prescribe form of licences.N.I.
For the purpose of enabling effect to be given to orders made under the foregoing section
of this Act, the Ministry of Agriculture may—
(a)make regulations with respect to the ports and other places at which musk rats may be
imported under a licence, the form of container to be used for their transport from place to
place, the nature of the premises upon which, and the manner in which, musk rats may be
kept under a licence, and the precautions to be taken against their escape;
(b)prescribe the forms of licences to be used under this Act, the duration of such licences
and the conditions to be attached thereto; and
(c)with the approval of the Ministry of Finance, prescribe the fees to be charged in respect
of the grant or renewal of such licences.
4Power of inspection.N.I.
While an order under section one of this Act is in force, any authorised officer or other
authorised person shall at all reasonable times be permitted, on production of his authority
if so required, to enter and inspect any land occupied by a person holding a licence under
this Act and any other land in a case where he has reason to believe that musk rats are
being kept or may be found thereon.
6Provisions as to offences.N.I.
(1)Any person who—
(a)at a time when the importation of musk rats is prohibited absolutely, imports or
attempts to import any musk rat into Northern Ireland, or, at a time when such importation
is prohibited except under a licence, imports or attempts to import any musk rat into
Northern Ireland without having in force a licence authorising such person so to do; or
(b)at a time when the keeping of musk rats is prohibited absolutely, keeps any musk rat in
Northern Ireland, or, at a time when the keeping of musk rats is prohibited except under a
licence, keeps any musk rat in Northern Ireland without having in force a licence authorising
such person so to do; or
September 2011

UNTED KINGDOM
(c)being the holder of a licence granted to such person under this Act, acts in contravention
of or fails to comply with any regulation made under this Act, or any condition of his licence;
or
September 2011
(d)turns loose any musk rat, or wilfully allows any musk rat to escape; or
(e)obstructs any authorised officer or other authorised person in the execution of his duty
under this Act; or
(f)wilfully fails to give a notice which he is required by paragraph (a) of the last preceding
section of this Act to give;
shall be guilty of an offence under this Act, and shall on summary conviction be liable to the
following penalties, that is to say:—
In the case of an offence under paragraph (a), paragraph (b), or paragraph (d) of this subsection,
a fine of[F2 level 3 on the standard scale], or if the offence was committed in
respect of more than four animals, a fine of [F3 £25] in respect of each animal;
In the case of an offence under paragraph (c) of this sub-section, a fine of[F2 level 2 on the
standard scale] and a further fine of [ £5] for each day on which the offence continues after
conviction therefor;
In the case of an offence under paragraph (e) of this sub-section, a fine of[F2 level 3 on the
standard scale];
In the case of an offence under paragraph (f) of this sub-section, a fine of[F2 level 2 on the
standard scale].
The court before which any person is convicted of an offence under paragraph (a),
paragraph (b), or paragraph (c) of this sub-section may order any musk rats in respect of
which the offence was committed to be forfeited and destroyed.
8Power to extend provisions of Act to destructive non-indigenous animals other than musk
rats.N.I.
(1)If at any time the Ministry of Agriculture is satisfied with respect to animals of any nonindigenous
mammalian species that by reason of their destructive habits it is desirable to
prohibit or control the importation or keeping of them and to destroy any which may be at
large, the said Ministry may make with respect to animals of that species any such order as
the said Ministry is empowered by sub-section (1) of section one of this Act to make with
respect to musk rats, and thereupon all the provisions of this Act shall apply in relation to
animals of that species as they apply in relation to musk rats, subject, however, to such
exceptions and modifications, if any, as may be specified in the order:
Provided that, notwithstanding anything in sub-section (2) of section one of this Act, an
order made under this section shall be of no effect until a resolution approving it has been
passed by each House of Parliament.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1517

1518
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(2)In this section the expression “non-indigenous mammalian species” means a mammalian
species which at the date of the commencement of this Act was not established in a wild
state in Northern Ireland, or had only become so established during the preceding fifty
years:
Provided that nothing in this section shall apply to any species which was at the said date
commonly kept in Northern Ireland in a domesticated state.
NI124 - Forestry Act (Northern Ireland) 2010
Control of animals in forests
8.—(1) This section applies where any trees growing on land falling within subsection (2) are
being damaged by deer or hares (other than Irish hares).
(2) Land falls within this subsection if—
(a)it is land of 0.2 hectares or more in area which is forest; or
(b)it is land used for rearing young forest trees.
(3) The occupier of the land may take, kill or destroy any deer or hares (other than Irish
hares) which are—
(a)on that land; or
(b)on any adjoining land which that person also occupies.
Removal or destruction of vegetation on adjoining land
11.—(1) Subsection (2) applies where the Department is satisfied that, by reason of the
presence of any vegetation on uncultivated land adjoining a forest, the forest is liable to be
damaged by fire originating on the uncultivated land.
(2) The Department may serve on the occupier of the uncultivated land a notice—
(a)stating that the vegetation constitutes a potential danger to the forest; and
(b)requesting that, within 30 days from the date of service of the notice—
(i)any vegetation growing on the part of the land within a distance of 15 metres from the
boundary of the forest be removed or destroyed; or
(ii)such other measures as are specified in the notice be taken in relation to that vegetation
for the purposes of reducing the risk of the forest being damaged by fire.
(3) If the occupier does not comply with a notice served under subsection (2), an authorised
person may, within 4 months from the date of the service of the notice, remove or destroy
any vegetation growing on the part of the land within a distance of 15 metres from the
boundary of the forest or take such other measures in relation to that vegetation as the
Department considers appropriate for the purposes of reducing the risk of the forest being
damaged by fire.
September 2011

UNTED KINGDOM
(4) If the uncultivated land is unoccupied, subsections (2) and (3) apply with the substitution
of references to the owner of that land for references to the occupier.
September 2011
Protection of forest trees, etc. from pests
14.—(1) The Plant Health Act (Northern Ireland) 1967 (c. 28) is amended as follows.
(2) In section 3B (matters which may be included in orders under the Act) after subsection
(1) insert—
“(1A) An order under this Act which contains a statement that it is made for the purpose of
protecting forest trees, timber and other forest products from attack by pests, may impose
such reasonable fees or other charges as the Department may, with the consent of the
Department of Finance and Personnel, prescribe—
(a)in connection with applications for and the issue of any licence or certificate which may
be issued in pursuance of such an order in connection with the import or export of any
article;
(b)in respect of the performance by the Department of any service without the
performance of which any requirement for the issue of such a licence or certificate would
not be met.”.
Exports
NI150 - Animals and Animal Products (Import and Export) Regulations (Northern
Ireland) 2006
5.—(1) A person shall not export, or consign for export, to another member State any
animal or animal product which is the subject of one or more of the instruments referred to
in Part I of Schedule 2 unless—
(a)it complies with the relevant provisions of those instruments (including any option which
has been exercised by the member State of destination), and any additional requirements
specified in that Part;
(b)when required by such an instrument, it is accompanied by—
(i)an export health certificate signed by a veterinary inspector (or, where specified in such
an instrument, signed by a veterinary surgeon nominated by the exporter); or
(ii)any other document required by the instrument;
(c)when required by such instrument, any notification of a disease on the holding from
which the animal has been consigned has been made within the time and in he manner (if
any) specified in the instrument; and
(d)if the animal is acquired through or transits an assembly centre, that centre is an
approved assembly centre.
Imports
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1519

1520
6.—(1) A person shall not import from a member State (either for entry into UK or by way of
transition to another member State)—
(a)any animal; or
(b)any animal product,
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
subject to an instrument listed in Part I of Schedule 2 unless it complies with the relevant
provisions of that instrument(subject to any derogations specified in that part) and with any
additional requirements specified in that Part.
Transport of animals and animal products
7.—(1) A person shall not transport any animal or animal product in intra-Community trade
unless it is accompanied by the documents required by Article 3(1)(d) of Council Directive
90/425/EEC.
Inspection and checking at destination
10.—(1) A veterinary inspector may inspect at all reasonable times, at their place of
destination, all animals and animal products imported into Northern Ireland from a member
State, so as to ensure that the requirements (including requirements on documentation)
of—
(a)the relevant provisions of the instruments listed in Part I of Schedule 2;
(b)any additional requirements specified in Part I of Schedule 2; and
(c)any additional animal health legislation applicable to the import of those animals and
animal products into Northern Ireland,have been complied with.
15.(3) A person shall not import any animal which originated outside the European
Communities from a member State, Great Britain, any of the Channel Islands or the Isle of
Man either for transport to a place in Northern Ireland or for re-export to another member
State unless—
(a)all the checks required under Council Directive 91/496/EEC have been carried out in
relation to those animals at a border inspection post and they are accompanied by the
certificate of examination and the authenticated copy of the original health certificate
issued at the border inspection post under Article 7(1) of that Directive; or
(b)in the case of animals specified in Schedule 1 to the Rabies (Importation of Dogs, Cats
and Other Mammals) Order (Northern Ireland) 1977, the conditions of that Order have
been complied with
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
Import procedure for a captive bird
16.—(1) A person shall not import a captive bird into Northern Ireland unless—
(a)he has given notice of his intention to do so in accordance with Article 1 of Commission
Regulation (EC) No. 282/2004;
(b)all the checks required under Council Directive 91/496/EEC have been carried out in
relation to that captive bird at a border inspection post and it is accompanied by the
certificate of examination and the authenticated copy of the original health certificate
issued at the border inspection post under Article 7(1) of that Directive; and
(c)it is accompanied by the original animal health certificate issued in accordance with
Article 2(2) of Commission Decision 2000/666 EC.
Quarantine for captive birds
17.—(1) The provisions of Part I of Schedule 7 have effect in relation to approvals for
quarantine centres and quarantine facilities pursuant to Commission Decision 2000/666/EC.
Payment of fees
18. An inspector shall not authorise the release of animals from a quarantine centre unless
he is satisfied that all veterinary checks for which a charge is made have been paid, and
that, where relevant, a deposit covering any cost provided for in Article 9(1)(a), 9(2), the
second and third indents of Article 10(1), Article 10(6) and Article 12(2) of Council Directive
91/496/EEC has been lodged.
Illegal imports
20.—(1) If any animal is imported from outside the European Communities in contravention
of regulation 15(1), the Department may, by notice in writing, require the person appearing
to it to be in charge of the animal to detain and isolate that animal in accordance with the
notice and in that case the following provisions shall have effect.
(2) The Department shall cause to be carried out an examination by a veterinary inspector
of the animal to which a notice under paragraph (1) relates and, following that examination,
shall by means of a further notice served on the person appearing to it to be in charge of
the animal, the consignor or his representative—
(a)require the animal to be brought to the place specified in the notice;
(b)require the animal to be slaughtered or slaughtered and destroyed;
(c)require the animal to be re-despatched outside the territory of the European
Communities, where animal health or welfare considerations so permit, within such period
as may be specified in the notice; or
(d)revoke the notice given under paragraph (1).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1521

1522
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(3) In the event of a notice under paragraphs (1) and (2) not being complied with, an
inspector may seize the animal to which it relates or cause it to be seized and arrange for
the requirements of the notice to be complied with.
Powers of inspectors
29.—(1) Subject to regulation 10, an inspector may, on producing, if required to do so, some
duly authenticated document showing his authority, at all reasonable hours enter any land
or premises for the purposes of ascertaining whether there is or has been on the premises
any contravention of these Regulations.
(2) An inspector may carry out all checks and examinations necessary for the enforcement
of Council Directive 90/425/EEC and Council Directive 91/496/EEC, and in particular may—
(a)carry out inspections of any processes used for the marking and identification of animals,
any premises and any installation;
(b)carry out checks on whether staff are complying with the requirements of the
instruments listed in Part I of Schedule 2 relating to animal products;
(c)take samples (and, if necessary, send the samples for laboratory testing) from—
(i)animals held with a view to being sold, put on the market or transported;
(ii)animal products held with a view to being stored or sold, put on the market or
transported;
(iii)animals or animal products being transported in the course of intra-Community trade;
(iv)animals at a border inspection post in the case of third country imports; or
(v)animals or animal products at the place of destination;
(d)examine documentary or data processing material relevant to the checks carried out
under these Regulations; and
(e)take with him a representative of the European Commission acting for the purposes of
Council Directives 90/425/EEC or 91/496/EEC.
(3) In this regulation “premises” includes any place, installation, road, or rail vehicle, ship,
vessel, boat, craft, hovercraft or aircraft.
Penalties
32.—(1) A person contravening any provision of these Regulations other than those listed in
paragraph (2), or any notice served under them shall be guilty of an offence.
(2) The provisions referred to in paragraph (1) are those contained in—
(a)regulation 17(3);
(b)paragraph 6 of Part 1 of Schedule 3; and
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
(c)paragraph 2 of Part 1 of Schedule 4.
(3) A person guilty of an offence under regulation 31(1)(a) or (b) shall be liable on summary
conviction to a fine not exceeding level 5 on the standard scale or to imprisonment for a
term not exceeding 3 months or to both.
(4) A person guilty of any other offence under these Regulations shall be liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding the statutory maximum or to
imprisonment not exceeding 3 months or to both;
(b)on conviction on indictment, to a fine or to imprisonment for a term not exceeding 2
years or to both.
NI151 - Zoonoses (Monitoring) Regulations (Northern Ireland) 2008
Powers of entry
4.—(1) An inspector shall, on producing (if so required) some duly authenticated document
showing his authority, have a right at all reasonable hours, to enter any premises on which
any animal or animal feedingstuff is, or has been, present for the purpose of—
(a)determining whether any zoonosis listed in the Schedule or any zoonotic agent of any
such zoonoses exists or has existed there;
(b)determining whether there is evidence of antimicrobial resistance in any such zoonotic
agent or in any other agent that presents a threat to public health;
(c)determining, if the epidemiological situation so requires, whether—
(i)any other zoonosis or zoonotic agent exists or has existed there,
(ii)there is evidence of antimicrobial resistance in any such zoonotic agent,
(iii)any agent of any infection that exists or has existed on those premises is transmissible
directly or indirectly from animals to humans,
(iv)any agent of any infection that is, or may be, transmissible directly from animals to
humans exists, or has existed, on those premises; or
(d)the enforcement of these Regulations.
Monitoring wild animals
7. If the Department prepares a programme for the monitoring of zoonoses and zoonotic
agents in wild animals that includes the taking of—
(a)any sample from a live wild animal; or
(b)any egg or sample from the temporary or permanent resting place or nest of a wild
animal,
it must consult the Northern Ireland Environment Agency before monitoring commences.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1523

1524
Offences and penalties
8.—(1) A person commits an offence if he—
(a)administers any treatment to an animal with the intention of disguising any zoonosis or
zoonotic agent;
(b)defaces, obliterates or removes any mark applied under regulation 5(c);
(c)removes or intentionally damages any equipment placed on premises under regulation
5(e);
(d)fails to comply with regulation 6(1);
(e)intentionally obstructs any person acting in the execution or enforcement of these
Regulations;
(f)gives any information that he knows to be false or misleading to any person acting in the
execution or enforcement of these Regulations;
(g)fails, without reasonable excuse—
(i)to give any assistance or information that any person acting in the execution or
enforcement of these Regulations may require him to give, or
(ii)to produce any record that any person acting in the execution or enforcement of these
Regulations may require him to produce,
for the performance of that person’s functions under these Regulations.
(2) A person guilty of an offence under these Regulations is liable on summary conviction to
a fine not exceeding level 5 on the standard scale.
NI152 - Fish Health Regulations (Northern Ireland) 1998
Placing on the market of aquaculture animals and aquaculture products
3.—(1) A person shall not place on the market—
(a)aquaculture animals unless they meet the requirements set out in paragraph (2);
(b)aquaculture products for breeding purposes unless they are derived from aquaculture
animals which meet the requirements set out in paragraph (2); or
(c)aquaculture products for human consumption unless they are derived from aquaculture
animals which meet the requirements set out in paragraph (2)(a).
(2) The requirements for aquaculture animals referred to in paragraph (1) are—
(a)where placing on the market involves the loading of aquaculture animals, they shall not
show clinical signs of disease on the day of loading;
(b)they shall not be intended for destruction or slaughter under a scheme for the
eradication of a disease referred to in Annex A of the Directive;
(c)they shall not come from a farm which is subject to a prohibition which has been
imposed for aquaculture animal health reasons; and
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
September 2011

UNTED KINGDOM
(d)they shall not have been in contact with aquaculture animals from a farm which is
subject to a prohibition which has been imposed for aquaculture animal health reasons.
September 2011
Transportation of aquaculture animals
4.—(1) A person shall not transport aquaculture animals unless the requirements set out in
paragraph (2) are met.
(2) The requirements for the transport of aquaculture animals referred to in paragraph (1)
are that—
(a)the duration of the journey shall be as short as reasonably possible;
(b)the means of transport shall have been cleaned and disinfected before the aquaculture
animals are loaded;
(c)if the aquaculture animals are transported overland in water, they shall be transported in
such a manner that the water cannot escape from the vehicle during transport;
(d)all reasonable steps shall be taken to safeguard the health of the aquaculture animals,
including, if appropriate, changing the water in which they are transported; and
(e)any water used in the transport of the aquaculture animals shall only be changed at an
approved water station.
Introduction of live fish, eggs and gametes
7.—(1) Subject to paragraph (2), a person shall not introduce into a zone specified in
column (2) of Schedule 2 from elsewhere in the European Communities, or subsequently
move within that zone, any live fish, eggs or gametes specified opposite thereto in column
(3) unless they are accompanied by valid movement documents in the form specified
opposite thereto in column (4) confirming that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease, they fulfil the conditions set out in that movement document.
(2) The provisions of this regulation shall not apply to tropical fish kept permanently in
aquaria.
Introduction of dead fish
8. A person shall not introduce into a zone specified in column (2) of Schedule 3 from
elsewhere in the European Community dead fish specified opposite thereto in column (3)
unless they comply with the conditions specified oppposite thereto in column (4).
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1525

1526
Introduction of live molluscs, eggs and gametes
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
9.—(1) Subject to paragraph (3), a person shall not introduce into a zone specified in
column (2) of Schedule 4 from elsewhere in the European Community or subsequently
move within that zone any live molluscs, eggs or gametes specified opposite thereto in
column (3) with the intention of relaying them unless they are accompanied by valid
movement documents in the form specified opposite thereto in column (4) confirming
that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease they fulfil the conditions set out in that movement document.
(2) Subject to paragraph (3), a person shall not relay in a zone specified in column (2) of
Schedule 4 any live molluscs, eggs or gametes specified opposite thereto in column (3) from
outside that zone unless they are accompanied by valid movement documents in the form
specified opposite thereto in column (4) confirming that—
(a)they come from an area free from the disease specified in column (5) opposite the
reference to such movement document; or
(b)where a movement document does not require that they come from an area free from
such disease, they fulfil the conditions set out in that movement document.
(3) Paragraphs (1) and (2) shall not apply to the relaying of live molluscs, eggs or gametes
when they are relaid in an approved storage centre.
(4) For the purposes of this regulation—
“coastal zone” means any waters lying below the high water mark on the ordinary spring
tides and any land adjacent to such waters;
“relaying” in relation to molluscs means the deposit or immersion of molluscs in a coastal
zone.
Quarantine requirements for introductions of wild fish, molluscs and crustaceans for
breeding purposes
10.—(1) Subject to paragraph (2), a person shall not introduce into an approved zone or an
approved farm any wild fish, molluscs, crustaceans, their eggs or gametes, which have been
caught in the deep sea and which are to be used for breeding purposes unless those fish,
molluscs, crustaceans, eggs or gametes are first placed in quarantine in suitable facilities
and in such conditions as the Department may determine.
(2) The provisions of this regulation shall not apply to tropical fish kept permanently in
aquaria.
September 2011

UNTED KINGDOM
Export to other parts of the European Community of aquaculture animals and aquaculture
products from Northern Ireland
11.—(1) A person shall not export from Northern Ireland to another part of the European
Community any aquaculture animal or aquaculture product which does not meet or is not
despatched in accordance with, the requirements of the relevant provisions of the Directive
(including any option permitted by the Directive which has been exercised in relation to its
destination) or which is not accompanied by any documents required under the Directive.
(2) For the purposes of this regulation the relevant provisions of the Directive are Articles 3,
4, 7 to 11 inclusive, 14 and 16.
Penalties
21.—(1) A person who is guilty of an offence by reason of his failure to comply with
provisions of regulation 12(1) shall be liable on summary conviction to a fine not exceeding
level 4 on the standard scale.
(2) A person guilty of any other offence under these Regulations shall be liable on summary
conviction to a fine not exceeding level 5 on the standard scale.
September 2011
NI153 - Diseases of Fish (Control) Regulations (Northern Ireland) 1996
Control measures when a disease in Part II of Schedule 3 is suspected in an approved zone
or on an approved farm
6.—(1) Where a farm is either—
(a)a farm is an approved zone; or
(b)an approved farm which is not an approved zone;
and contains fish suspected of being infected with a disease listed in Part II of Schedule 3, as
soon as possible after the farm has been made subject to an infected waters order, the
control measures set out in Schedule 4 shall take effect in relation to the farm.
(2) The control measures referred to in paragraph (1) shall continue to have effect until
withdrawn by notice served by the Department on the occupier of the farm to which they
relate.
(3) It shall be the duty of the occupier of any farm which is subject to the control measures
referred to in paragraph (1) to take all reasonable steps to ensure that those measures are
complied with
Control measures to be taken when a disease listed in Schedule 3 is suspected or confirmed
in waters which are not the waters of a farm
9.—(1) Where in any area—
(a)fish from the wild are infected with, or are suspected of being infected with, a disease
listed in Part I of Schedule 3; or
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1527

1528
(b)which is an approved zone, fish from the wild are infected with, or are suspected of being
infected with, a disease listed in Part II of Schedule 3;
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
and the area concerned is declared to be an infected area by an infected waters order, the
control measures set out in paragraph (2) shall take effect in relation to that area (“the
infected area”).
(2) A person shall not—
(a)bring on to or take from the infected area any equipment, material or substances liable
to transmit disease; or
(b)enter into or exit from the infected area; or
(c)bring a vehicle on to or take a vehicle from the infected area,
without the authorisation of the Department.
(3) It shall be the duty of the occupier of the land or waters within the infected area to—
(a)take such measures as may be specified by notice served on him by the Department to
disinfect the entrances to and exits from the infected area; and
(b)take reasonable steps to ensure that the control measures set out in paragraph (2) are
complied with.
Powers of an inspector
11.—(1) An inspector shall, on producing, if required to do so, some duly authenticated
document showing his authority, have the right at all reasonable hours to enter any land or
premises for the purpose of ascertaining whether there is or has been on the land or
premises any contravention of these Regulations.
(2) An inspector shall have powers to carry out all checks and examinations necessary for
the enforcement of these Regulations and in particular may—
(a)carry out inspections of farms;
(b)take samples (and, if necessary, send the samples for laboratory testing);
(c)examine relevant documentary or data processing material.
(3) An inspector entering any premises under these Regulations may take with him:
(a)such persons, equipment and vehicles as are necessary for the purpose of facilitating the
exercise of his powers under these Regulations;
(b)a representative of the European Commission acting for the purposes of Directive
93/53/EEC.
Offences and penalties
14.—(1) A person contravening any provision of these Regulations shall be guilty of an
offence.
September 2011

UNTED KINGDOM
(2) A person guilty of an offence under paragraph (1) shall be liable on summary conviction
to a fine not exceeding level 5 on the standard scale.
September 2011
NI154 - Plant Protection Products Regulations (Northern Ireland) 2005
12. “relevant plant protection product” means any plant protection product—
(a)
which is a pesticide, or substance, preparation or organism prepared or used for any of the
purposes mentioned in regulation 3(1)(b) of the 1987 Regulations
Prohibitions
3.—(1) A person shall not place on the market any plant protection product unless—
(a)it has been approved under regulation 5, 7, 8 or 11 or an equivalent provision; and
(b)it is placed on the market in accordance with any requirement or condition which is
specified in the approval.
Notification of information on potentially dangerous effects
14.—(1) The holder of any approval of a plant protection product granted under these
Regulations or the holder of any extension of use of a plant protection product granted
under regulation 10 shall immediately notify the Department, the relevant competent
authorities and the Commission of all new information on the potentially dangerous effects
of that plant protection product, or of residues of an active substance contained in that
plant protection product, on human or animal health, ground water or the environment.
(2) Any person who contravenes or causes or permits any person to contravene paragraph
(1) shall be guilty of an offence.
Penalties
22.—(1) A person guilty of an offence under regulation 3(6), 5(7), 7(8), 8(3), 9(7), 10(4),
11(7), 18(2), 19(2), 20(3) or 21(1) or (2) shall be liable—
(a)on summary conviction, to a fine of an amount not exceeding the statutory maximum;
and
(b)on conviction on indictment, to a fine.
(2) A person guilty of an offence under regulation 14(2), 16(5) or (6) or 21(3) shall be liable
on summary conviction to a fine of an amount not exceeding level 5 on the standard scale.
NI155 - Forest Reproductive Material Regulations (Northern Ireland) 2002
“Forest reproductive material” means reproductive material of the tree species and artificial
hybrids listed in Schedule 1;
Forest reproductive material despatched to Great Britain
21.—(1) A person other than a registered supplier shall not despatch forest reproductive
material to a destination in Great Britain.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1529

1530
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(2) A registered supplier shall not despatch forest reproductive material to a destination in
Great Britain unless that material complies with the requirements of regulation 17 as if the
forest reproductive material were to be marketed within Northern Ireland, and it is
accompanied by a supplier’s label or document.
Movement of forest reproductive material to another member State
22.—(1) A person, other than a registered supplier, shall not despatch forest reproductive
material to a destination in another member State.
(2) A registered supplier shall not despatch forest reproductive material to a destination in
another member State unless that material complies with the requirements of regulation 17
as if the forest reproductive material were to be marketed within Northern Ireland, and it is
accompanied by a supplier’s label or document.
(3) A registered supplier who despatches forest reproductive material to a destination in
another member State shall inform the Department in writing no later than 14 days from
the date on which the material has left Northern Ireland providing the following
information:
(a)the Master Certificate number;
(b)date of despatch or intended date of despatch of the forest reproductive material;
(c)address to which the forest reproductive material has been or is to be despatched;
(d)the botanical name, and (if different from that stated in the Master Certificate), the
nature and quantity of the forest reproductive material; and
(e)the supplier’s label or document number.
Movement of forest reproductive material into Northern Ireland from Great Britain
23. A person acting in the course of a business or trade whether or not for profit shall not
take delivery of forest reproductive material intending to market it if the material has been
despatched to him from Great Britain unless it is accompanied by the supplier’s label or
document required by Article 14 of the Directive.
Imports into Northern Ireland from a member State
24. A person acting in the course of a business or trade whether or not for profit shall not
import from a member State forest reproductive material into Northern Ireland intending
to market that material unless it is accompanied by the supplier’s label or document
required by Article 14 of the Directive.
Prohibition against imports of forest reproductive material from third countries
25. A person acting in the course of a business or trade whether or not for profit shall not
import into Northern Ireland from a third country forest reproductive material which he
intends to market.
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
Powers to inspect and take samples
27.—(1) Subject to paragraph (5), an authorised officer may, for the purposes set out in
paragraph (4), and at all reasonable hours, enter and inspect any premises within the
meaning of paragraph (5), and shall, if requested, produce documentary evidence of his
authorisation by the Department so to enter and inspect.
Offences and Penalties
30.—(1) A person shall be guilty of an offence if without reasonable excuse, proof of which
shall lie with him, he–
(a)contravenes regulations 8(2), 9(2),(3) and (9)(a), 16(1), 17 and 21 to 25;
(b)breaches any condition on which a licence has been granted to him under regulation 18;
(c)fails to produce records or other documents when required to do so under regulation 26
or to provide access and reasonable facilities for the inspection or copying of electronic
material under that regulation;
(d)obstructs or impedes an authorised officer, or any person nominated by an authorised
officer under regulation 26(6) in the exercise of powers set out in regulations 26 and 27;
(e)provides or permits to be provided false information in any document required under
these regulations; or
(f)falsifies test results of assessments carried out for the purpose of providing the
information required under regulation 19(2) as read with regulation 20, or otherwise
interferes with the testing process so that the information provided pursuant to regulation
19(2) as read with regulation 20 is false.
(2) A prosecution for an offence under this regulation may begin no later than after the
expiry of–
(a)three years from the commission of the offence; or
(b)one year from its discovery by the Department.
(3) A person guilty of an offence under paragraph (1) shall be liable on summary conviction
to a fine not exceeding level 5 on the standard scale.
NI156 - Waste Management Licensing Regulations (Northern Ireland) 2003
Schedule 3
Relevant objectives
4.—(1) For the purposes of this Schedule, the following objectives are relevant objectives in
relation to the disposal or recovery of waste –
(a)ensuring that waste is recovered or disposed of without endangering human health and
without using processes or methods which could harm the environment and in particular
without –
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1531

1532
(i)risk to water, air, soil, plants or animals; or
(ii)causing nuisance through noise or odours; or
(iii)adversely affecting the countryside or places of special interest;
(b)implementing, so far as material, any plan made under the plan-making provisions.
(2) The following additional objectives are relevant objectives in relation to the disposal of
waste –
(a)establishing an integrated and adequate network of waste disposal installations, taking
account of the best available technology not involving excessive costs; and
(b)ensuring that the network referred to at sub-paragraph (a) enables –
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(i)the European Community as a whole to become self-sufficient in waste disposal, and the
Member States individually to move towards that aim, taking into account geographical
circumstances or the need for specialised installations for certain types of waste; and
(ii)waste to be disposed of in one of the nearest appropriate installations, by means of the
most appropriate methods and technologies in order to ensure a high level of protection for
the environment and public health.
(3) The following further objectives are relevant objectives in relation to functions under the
plan-making provisions –
(a)encouraging firstly the prevention or reduction of waste production and its harmfulness,
in particular by –
(i)the development of clean technologies more sparing in their use of natural resources;
(ii)the technical development and marketing of products designed so as to make no
contribution or to make the smallest possible contribution, by the nature of their
manufacture, use or final disposal, to increasing the amount or harmfulness of waste and
pollution hazards; and
(iii)the development of appropriate techniques for the final disposal of dangerous
substances contained in waste destined for recovery; and
(b)encouraging secondly –
(i)the recovery of waste by means of recycling, reuse or reclamation or any other process
with a view to extracting secondary raw materials; and
(ii)the use of waste as a source of energy.
NI156B - Controlled Waste (Duty of Care) Regulations (Northern Ireland) 2002
Transfer Notes2.—(1) Subject to paragraph (3), the transferor and the transferee shall, at
the same time as the written description of the waste is transferred, ensure that such a
document as is described in paragraph (2) (“a transfer note”) is completed and signed on
their behalf.(2) A transfer note shall –(a)identify the waste to which it relates by reference
to the appropriate categories in the European Waste Catalogue and state—(i)its quantity
and whether on transfer it is loose or in a container;(ii)if in a container, the kind of
September 2011

UNTED KINGDOM
container; and(iii)the time and place of transfer;(b)give the name and address of the
transferor and the transferee;(c)state whether or not the transferor is the producer or
importer of the waste and, if so, which;(d)if the transfer is to a person for authorised
transport purposes, specify which of those purposes; and(e)state as respects the transferor
and the transferee which, if any, of the categories of person shown in column 1 of the
following Table describes him, and provide any relevant additional information specified in
column 2 of the Table.(3) Paragraph (1) shall not apply where the waste transferred is
special waste within the meaning of the Special Waste Regulations (Northern Ireland)
1998(5) and the consignment note and, where appropriate, schedule required by those
Regulations are completed and dealt with in accordance with those Regulations.
September 2011
NI157 - Zoos Licensing Regulations (Northern Ireland) 2003
Licensing of zoos
3.—(1) Subject to the provisions of this regulation and regulation 4, it is unlawful to operate
a zoo to which these Regulations apply except under the authority of a licence issued by the
Department, which is the competent authority for the purposes of Council Directive
1999/22/EC(4) relating to the keeping of wild animals in zoos.
(2) In these Regulations “zoo” means a permanent establishment where animals of wild
species are kept for exhibition to the public and includes an establishment to which
regulation 21 applies.
(3) Subject to paragraph (5) and regulation 4, these Regulations apply to any zoo to which
members of the public have or will have access, with or without charge for admission, on
seven days or more in any period of twelve consecutive months and any establishment to
which regulation 21 applies.
(4) These Regulations also apply to any zoo in respect of which there is in force a
requirement in a direction under regulation 17(2)(d) that the zoo or a section of it is
required to be closed to the public.
(5) These Regulations shall not apply to a circus or a pet shop.
(6) In relation to zoos in operation immediately before the commencement of these
Regulations, this regulation and regulation 5 have effect subject to the provisions of
regulation 25.
(7) The following are conservation measures to be implemented by operators of zoos in
accordance with these Regulations –
(a)participating in at least one of the following:
(i)research from which conservation benefits accrue to the species;
(ii)training in relevant conservation skills;
(iii)the exchange of information relating to species conservation;
(iv)where appropriate, captive breeding;
(v)where appropriate, repopulation or reintroduction of species into the wild;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1533

1534
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(b)promoting public education and awareness in relation to the conservation of
biodiversity, particularly by providing information about the species exhibited and their
natural habitats;
(c)accommodating their animals under conditions which aim to satisfy the biological and
conservation requirements of the individual species, inter alia, by providing species specific
enrichment of the enclosures;
(d)maintaining a high standard of animal husbandry with a developed programme of
preventive and curative veterinary care and nutrition;
(e)preventing the escape of animals in order to avoid possible ecological threats to
indigenous species;
(f)preventing the intrusion of outside pests and vermin; and
(g)keeping up to date records of the zoo’s collection appropriate to the species recorded.
Fees and other charges
15.—(1) The Department shall charge an applicant in respect of its consideration of his
application for the grant, renewal, transfer or surrender of a licence, a fee of £100 and the
applicant shall pay the charge when he makes his application.
(2) The Department may charge the operator of a zoo such sums as it may determine on
account of reasonable expenses incurred by it in connection with –
(a)inspections under regulations 8(3), 12 to 14 and 16(6);
(b)the exercise of its powers to make directions under these Regulations;
(c)the exercise of its function under regulation 21(3) of supervising the implementation of
plans prepared under regulation 21(1); and
(d)the exercise of its function under regulation 21(6) or (7).
(3) Any charge payable under paragraph (2) by any person shall be recoverable by the
Department as a debt due from him to it.
(4) The Department shall, so far as is practicable, secure that the amount of all the fees and
other sums charged by it under this regulation in a year is sufficient to cover the amount of
expenditure incurred by the Department in the year by virtue of these Regulations.
Powers of entry
22.—(1) For the purpose of giving effect to arrangements under regulation 21, any person
authorised in writing by the Department may at any reasonable time and (if required to do
so) upon producing evidence that he is authorised, enter the premises of the zoo for the
purposes of –
(a)inspecting any animal found there to which the arrangements relate;
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
(b)inspecting the accommodation of any such animal;
(c)caring for any such animal; or
(d)removing any such animal.
Offences and penalties
24.—(1) If a zoo is operated without a licence in contravention of these Regulations, the
operator of the zoo is guilty of an offence.
(2) If the holder of a licence fails without reasonable excuse to comply with any condition
for the time being attached to a licence for the zoo granted under these Regulations and
held by him, he is guilty of an offence.
(3) Any person who intentionally obstructs an inspector acting pursuant to these
Regulations is guilty of an offence.
(4) Any person who intentionally obstructs a person duly authorised for the purposes of
regulation 22(1) or (3) acting pursuant to that authorisation is guilty of an offence.
(5) If the holder of a licence for a zoo fails to comply with a requirement in a direction given
to him under regulation 17(2)(d) to close the zoo, or a section of it, to the public for a
period, he is guilty of an offence.
(6) If the operator of a zoo fails to comply with a zoo closure direction, he is guilty of an
offence.
(7) If the operator of a zoo fails without reasonable excuse to comply with the requirement
to supply information under regulations 14(3) or 21(2), he is guilty of an offence.
(8) If, contrary to regulation 21(4), the operator of a zoo makes arrangements for the future
care of or disposes of any animal kept in the zoo without the agreement of the Department
–
(a)before a plan prepared under regulation 21(1) has been approved by the Department, or
(b)other than in accordance with such a plan which has been approved by the Department,
he is guilty of an offence.
(9) If the operator of a zoo fails to comply with a direction given to him under regulation
21(5), he is guilty of an offence.
(10) If the holder of a licence fails without reasonable excuse to display the zoo licence or a
copy of it at each public entrance to the zoo, he is guilty of an offence.
(11) Where, as part of any information required by the Department under these
Regulations, any person knowingly provides false information to the Department, he is
guilty of an offence.
(12) A person guilty of an offence under this regulation is liable on summary conviction to a
fine not exceeding level 4 on the standard scale for an offence under paragraphs (1), (2), (4),
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1535

1536
(5), (6), (8), or (9), and level 3 on the standard scale for an offence under paragraphs (3), (7),
(10) or (11).
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(13) For the purposes of this regulation, section 20(2) of the Interpretation Act (Northern
Ireland) 1954 applies with the omission of the words “the liability of whose members is
limited”.
NI158 - Aquatic Animal Health Regulations (Northern Ireland) 2009
Licences
4.—(1) A licence granted under these Regulations—
(a)shall be in writing;
(b)may be made subject to such conditions as the Department considers appropriate,
having regard to the risk of the spread of disease; and
(c)may be either a general licence or a specific licence.
(2) A general licence shall be granted by the publication of it in such manner and to such
extent as appears to the Department to be sufficient to bring it to the notice of those
persons likely to be affected by it.
(3) The Department may amend, suspend or revoke any licence granted under these
Regulations—
(a)in the case of a general licence, by a notice published so far as practicable, in the same
manner and to the same extent as the licence; and
(b)in the case of a specific licence, by a notice served on the person to whom the licence
was granted.
(4) The Department may amend, suspend or revoke a general licence in so far as it applies
to any particular person by notice served on that person.
(5) It is an offence for a person to contravene, or fail to comply with, a condition of a
licence.
Requirement for authorisation of aquaculture production businesses and processing
establishments
6.—(1) Subject to paragraph (2), it is an offence for a person to operate, or cause or permit
another person to operate, an aquaculture production business or a processing
establishment unless the business or establishment is—
(a)authorised by the Department; and
(b)operated in accordance with that authorisation.
(2) Paragraph (1) does not apply to—
(a)a put and take fishery; or
(b)a non-commercial installation.
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
General health requirements
19.—(1) It is an offence for a person to place on the market any aquaculture animal or any
aquaculture product if the person doing so knows or suspects, or ought to know or suspect,
that it would pose a risk of spreading disease to any aquatic animal.
(2) It is an offence for a person to place on the market any aquaculture animal for farming
unless the animal—
(a)is clinically healthy; and
(b)subject to paragraph (4), comes from a farm or mollusc farming area where there is no
unresolved increased mortality.
Additional requirements in respect of aquaculture animals and wild aquatic animals
21.—(1) Where any aquaculture animal, which is of a species susceptible to a disease listed
in the second column of Part II of Annex IV to Directive 2006/88 or is a vector for that
disease, is introduced into Northern Ireland with the intention of being released into the
wild or into a put and take fishery, the place of introduction shall, for the purposes of
regulation 20(1), be treated as if it has, in relation to that disease, a Category I disease-free
health status as referred to in Part A of Annex III to Directive 2006/88.
(2) Where any wild aquatic animal, which is of a species susceptible to a listed disease or is
a vector for that disease, is introduced into Northern Ireland with the intention of being
released into the wild or into a put and take fishery, the animal is, for the purpose of
regulations 20(1) and 21(1), to be treated as if it is an aquaculture animal introduced with
the intention of being released into the wild or into a put and take fishery.
(3) Where any wild aquatic animal, which is of a species susceptible to a listed disease or is
a vector for that disease, is introduced into Northern Ireland for further processing before
human consumption, the animal is, for the purposes of regulation 20(1), to be treated as if
it is an aquaculture animal introduced for further processing before human consumption.
Quarantine
25.—(1) Where any aquaculture animal originating outside the European Communities and
imported into Northern Ireland from any place inside those Communities is intended for
quarantine in accordance with Article 10 or 11 of Regulation 1251/2008, it is an offence for
the person importing the animal to fail to transport it directly to a quarantine facility.
Powers of entry
37.—(1) An inspector may, on producing, if so required, some duly authenticated document
showing the inspector’s authority, enter any premises at any reasonable time for the
purposes of Directive 2006/88 and, in particular, for the purposes of—
(a)administering and enforcing these Regulations;
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1537

1538
(b)monitoring or surveillance for disease.
Costs of compliance
41. Unless the Department directs otherwise in writing, a notice served under these
Regulations shall be complied with at the expense of the person on whom it is served.
Penalties
49. A person who is guilty of an offence under these Regulations is liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding the statutory maximum;
(b)on conviction on indictment, to a fine.
NI159 - The Environmental Assessment of Plans and Programmes Regulations
(Northern Ireland) 2004
Environmental assessment for plans and programmes: first formal preparatory act on or
after 21st July 2004
5.—(1) Subject to paragraphs (5) and (6) and regulation 7, where –
(a)the first formal preparatory act of a plan or programme is on or after 21st July 2004; and
(b)the plan or programme is of the description set out in either paragraph (2) or paragraph
(3),
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
the responsible authority shall carry out, or secure the carrying out of, an environmental
assessment in accordance with Part III, during the preparation of that plan or programme
and before its adoption or submission to the legislative procedure.
(2) The description is a plan or programme which –
(a)is prepared for agriculture, forestry, fisheries, energy, industry, transport, waste
management, water management, telecommunications, tourism, town and country
planning or land use; and
(b)sets the framework for future development consent of projects listed in Annex I or II to
Council Directive 85/337/EEC on the assessment of the effects of certain public and private
projects on the environment, as amended by Council Directive 97/11/EC(8).
(3) The description is a plan or programme which, in view of the likely effect on sites, has
been determined to require an assessment pursuant to Article 6 or 7 of the Habitats
Directive.
(4) Subject to paragraph (5) and regulation 7, where –
(a)the first formal preparatory act of a plan or programme, other than a plan or programme
of the description set out in paragraph (2) or (3), is on or after 21st July 2004;
(b)the plan or programme sets the framework for future development consent of projects;
and
(c)the plan or programme is the subject of a determination under regulation 9(1) that it is
likely to have significant environmental effects,
September 2011

UNTED KINGDOM
the responsible authority shall carry out, or secure the carrying out of, an environmental
assessment in accordance with Part III, during the preparation of that plan or programme
and before its adoption or submission to the legislative procedure.
(5) Nothing in paragraph (1) or (4) requires the carrying out of an environmental assessment
for –
(a)a plan or programme the sole purpose of which is to serve national defence or civil
emergency;
September 2011
(b)a financial or budget plan or programme; or
(c)a plan or programme co-financed under –
(i)the 2000–2006 programming period for Council Regulation (EC) No. 1260/1999; or
(ii)the 2000–2006 or 2000–2007 programming period for Council Regulation (EC) No.
1257/1999.
(6) An environmental assessment need not be carried out –
(a)for a plan or programme of the description set out in paragraph (2) or (3) which
determines the use of a small area at local level; or
(b)for a minor modification to a plan or programme of the description set out in either of
those paragraphs,
unless it has been determined under regulation 9(1) that the plan, programme or
modification, as the case may be, is likely to have significant environmental effects
NI160 - The Wildlife (Northern Ireland) Order 1985 (as amended)
Sale, etc., of live or dead wild birds, eggs, etc.N.I.
7.—(1) Subject to the provisions of this Part, if any person—
(a)sells, offers or exposes for sale, or has in his possession or transports or causes to be
transported for the purpose of sale at any premises—
(i)any live wild bird or an egg of a wild bird or any part of such an egg, or
(ii)any live bird one of whose parents was such a wild bird, or an egg of such a bird or any
part of such an egg; or
(b)publishes or causes to be published any advertisement likely to be understood as
conveying that he buys or sells, or intends to buy or sell, any of those things,
he shall be guilty of an offence.
Protection of wild plants
(2) Subject to the provisions of this Part, if any person—
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1539

1540
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
(a)sells, offers or exposes for sale, or has in his possession or transports or causes to be
transported for the purpose of sale at any premises, any live or dead wild plant included in
Part I or Part II of Schedule 8, or any part of, or anything derived from, such a plant; or
(b)publishes or causes to be published any advertisement likely to be understood as
conveying that he buys or sells, or intends to buy or sell, any of those things,
he shall be guilty of an offence.
Introduction of new species, etc.N.I.
15.—(1) Subject to the provisions of this Part, if any person releases or allows to escape into
the wild any animal which—
(a)is of a kind which is not ordinarily resident in and is not a regular visitor to Northern
Ireland in a wild state; or
(b)is included in Part I of Schedule 9,
he shall be guilty of an offence.
(2) Subject to the provisions of this Part, if any person plants or otherwise causes to grow in
the wild any plant which is included in Part II of Schedule 9, he shall be guilty of an offence.
(5) Any person authorised in writing by the Department may, at any reasonable time and (if
required to do so) upon producing evidence that he is authorised, enter any land for the
purpose of ascertaining whether an offence under paragraph (1) or (2) is being, or has been,
committed on that land; but nothing in this paragraph shall authorise any person to enter a
dwelling.
(6) Any person who intentionally obstructs a person acting in the exercise of the power
conferred by paragraph (5) shall be guilty of an offence.
Power to grant licences
(4) Articles 7(1) and (2), 13(1) and (2), 14(1)(a) and (2) and 15 do not apply to anything done
under and in accordance with the terms of a licence granted by the Department.
EnforcementN.I.
25.—(1) If a constable suspects with reasonable cause that any person is committing or has
committed an offence under Part II or III, the constable may without warrant—
(a)stop and search that person if the constable suspects with reasonable cause that
evidence of the commission of the offence is to be found on that person;
(b)search or examine any animal or thing which that person may then be using or have in
his possession if the constable suspects with reasonable cause that evidence of the
commission of the offence is to be found on that animal or thing;
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
Sub‐para. (c) rep. by 1989 NI 12
(d)seize and detain for the purposes of proceedings under this Order any thing which may
be evidence of the commission of the offence or may be liable to be forfeited under Article
27.
(2) If a constable suspects with reasonable cause that any person is committing an offence
under Part II or III, he may, for the purpose of exercising the powers conferred by paragraph
(1)[F7 or for the purpose of arresting a person under [F8Article 26] of the Police and
Criminal Evidence (Northern Ireland) Order 1989, for an offence under Part II or Part III],
enter any land other than a dwelling-house.
Penalties and forfeitures
(6) A person guilty of an offence under Article 15 shall be liable—
(a)on summary conviction, to a fine not exceeding the statutory maximum;
(b)on conviction on indictment, to a fine.
NI161 - The Environment (NI) Order 2002
Regulation of polluting activities
4.—(1) The Department may by regulations make provision for any of the purposes listed in
Part I of Schedule 1; and Part II of that Schedule has effect for supplementing Part I.
(2) In accordance with Article 3, the provision which may be made by regulations under this
Article is provision for or in connection with any of the matters mentioned in paragraphs (a)
to (c) of that Article.
(3) Regulations under this Article may contain such consequential, incidental,
supplementary, transitional or saving provisions (including provisions amending, repealing
or revoking statutory provisions) as the Department considers appropriate.
(4) Before making any regulations under this Article, the Department shall consult—
(a)district councils and such bodies or persons appearing to it to be representative of the
interests of district councils as it may consider appropriate;
(b)such bodies or persons appearing to it to be representative of the interests of industry,
agriculture and business as it may consider appropriate; and
(c)such other bodies or persons as it may consider appropriate.
(5) Consultation undertaken before the coming into operation of this Article shall constitute
as effective compliance with paragraph (4) as if undertaken thereafter.
(6) Regulations under this Article, if made without a draft having been laid before and
approved by a resolution of, the Assembly, shall be subject to negative resolution.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1541

1542
(7) No regulations to which this paragraph applies shall be made unless a draft of the
regulations has been laid before, and approved by a resolution of, the Assembly
(8) Paragraph (7) applies to—
(a)the first regulations to be made under this Article;
(b)regulations under this Article containing any provision which creates an offence or
increases a penalty for an existing offence;
(c)regulations under this Article containing any provision which amends or repeals any
Northern Ireland legislation.
(2) In the definition of “environmental pollution” in paragraph (1), “harm” means—
(a)harm to the health of human beings or other living organisms;
(b)harm to the quality of the environment, including—
(i)harm to the quality of the environment taken as a whole,
(ii)harm to the quality of the air, water or land, and
(iii)other impairment of, or interference with, the ecological systems of which any living
organisms form part
NI162 - Foyle and Carlingford Fisheries (NI) Order 2007 No. 915
Aquaculture licences52A.
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
—(1) The Commission may, in accordance with the provisions of this Part, grant a licence
(“an aquaculture licence”) to any person authorising that person to engage in aquaculture
within any area specified in the licence (the “licensed area”).
(2) An aquaculture licence may be granted notwithstanding any public right to fish in the
area which, on the granting of the licence, becomes the licensed area.
(3) Subject to subsection (4) the licensed area may include any part of the foreshore or any
part of the bed of the sea or an estuary.
(4) An aquaculture licence shall not specify any area—(a)which forms either part of the
foreshore or part of the bed of the sea or an estuary owned or lawfully occupied by any
person, unless the licence is granted to, or with the consent in writing of, the owner or
lawful occupier of that part of the foreshore or that part of the bed of the sea or the
estuary; or(b)which is within the limits of a several fishery, unless the licence is granted to,
or with the consent in writing of, the owner or lawful occupier of that fishery.
(5) A person shall not engage in aquaculture in the Foyle Area or the Carlingford Area
except under, and in accordance with the conditions of, an aquaculture licence.
(6) A person who contravenes subsection (5) shall be guilty of an offence and liable—(a)on
summary conviction, to a fine not exceeding the statutory maximum or to imprisonment for
a term not exceeding 6 months, or to both;(b)on conviction on indictment, to a fine or to
imprisonment for a term not exceeding 2 years, or to both.
September 2011

UNTED KINGDOM
September 2011
Applications for aquaculture licences52B.—
(1) An application for an aquaculture licence shall be made to the Commission and shall—
(a)contain such information and be made in such form and in such manner as may be
prescribed;(b)be advertised, at the expense of the applicant, in such form and in such
manner as may be prescribed; and(c)be accompanied by—(i)any consent required by
section 52A(4); and(ii)the prescribed fee.
(2) Without prejudice to any other provision of this Part, regulations under subsection (1)(a)
may contain provisions similar to the provisions of Directive 85/337/EEC and may, in
particular, require the Commission, when considering whether to grant an aquaculture
licence, to take account of any information received by, or representations made to, the
Commission which relate to the impact of aquaculture on the environment.
(3) The Commission may, by giving notice to the applicant, require him to furnish such
further information as may be specified in the notice, within the period so specified, as the
Commission may require for the purpose of determining the application.
(4) If a person fails to furnish any information—(a)required under subsection (1)(a);
or(b)specified in a notice under subsection (3) within the period specified in the notice,the
Commission may refuse to proceed with the application.
Fees in respect of applications for aquaculture licences, etc.52N.—
(1) The Commission may in such manner as may be prescribed, provide for the payment to
the Commission of fees in relation to—(a)applications for aquaculture licences under
section 52B;(b)the subsistence of an aquaculture licence;(c)applications for the variation of
an aquaculture licence under section 52H;(d)applications for the surrender of an
aquaculture licence under section 52J;(e)applications for the transfer of an aquaculture
licence under section 52L.
(2) Regulations under subsection (1) may provide for the refund (in whole or in part) of fees
in prescribed circumstances.
NI180 - Contingency plan for serious pest/plant health incidents
2.1 This procedure has been developed by DARD in conjunction with AFBI (aDARD Non-
Departmental Public Body) and must be used to manage the following types of incidents
pertaining to DARD’s responsibilities under the Plant Health Order (Northern Ireland) 2006,
the Plant Health (Wood andBark) Order (Northern Ireland) 2006, and the Seed Potatoes
Regulations(Northern Ireland) 2001:
-2.1.1 all infestations of non-indigenous plant pests;
2.1.2 all outbreaks of non-indigenous plant diseases.
NOTE: The extent of the seriousness of the pest/disease outbreak will determine how far
the procedures are followed, for example whether procedures from Paragraph 4 onward
are applied/actioned.
4. Action
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1543

1544
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
4.1 When a problem is notified to the Department it is essential that an initial investigation
based on the flowchart at Annex 1 is considered. If the risk is perceived to be high (See
Annex 4) then the remainder of the plan is activated as per Paragraph 4.2.
5.3 The IMT shall be responsible for: -
5.3.1 Conducting an appraisal of the threat posed by the outbreak based on the risk
assessment (see Annex 4).
5.3.2 Mobilisation of resources.
5.3.3 Directing an investigation to determine the scope of the problem and action to
eliminate the problem.
5.3.4 Preparation of reports as appropriate.
5.3.5 Determining the most appropriate action and by whom.
5.3.6 Determining the risk factors and appropriate actions to be taken inrelation to:
- public health aspects
- disposal of contagious materials
- ecological matters
- waterways
- environmental issues.
10. The scientific adviser shall: -
10.1 Investigate and confirm the presence of the pest/disease (as per Annex 1)
and on an ongoing basis as necessary.
10.2 Liaise with other investigating staff regarding the scale of the outbreak and
implications.
10.3 Ensure laboratory test results are disseminated to QAB/FPB/FS with an
explanation of implications where appropriate.
10.4 Advise on safe disposal of contaminated material.
10.5 Request from QAB/FPB/FS any necessary resources
10.6 Advise on measures re cleansing/disinfection.
10.7 Provide scientific input for policy/media requirements.
13. Termination of Emergency Action
September 2011

UNTED KINGDOM
13.1 The role of the IMT is considered to be ended when procedures for long-term
management of the pest/ plant health risk have been implemented, a final report
completed, and the handling of the incident reviewed.
13.2 This document must be reviewed annually and it is the responsibility of Farm Policy
Branch to convene meetings for that purpose.
September 2011
NI400* - An Invasive Alien Species Strategy for Northern Ireland (consultation on
draft strategy published on 24 th March 2011).
The approach to date in the UK and Ireland has been to address invasive alien species on a
biogeographical basis. A GB Programme that includes England, Scotland and Wales and a
joint programme of work between Northern Ireland and the Republic of Ireland, known as
the Invasive Species Ireland Project, are part of this approach. A co-ordinated strategy
development process has been undertaken with the Republic of Ireland to ensure that both
strategies are harmonised and opportunities for sharing resources are maximised. The
Strategy has also been informed by the ‘Invasive Non-Native Species Framework Strategy
for Great Britain’ and has many shared aims and objectives (www.nonnativespecies.org).
A review of invasive alien species in Ireland was jointly commissioned by the Northern
Ireland Environment Agency (NIEA) and the National Parks and Wildlife Service (NPWS) in
the Republic of Ireland. In March 2004, the ‘Invasive Species in Ireland Report’ (Stokes et al.
2006) was presented to both Ministers and it was agreed that NIEA in Northern Ireland and
NPWS in the Republic of Ireland would work together and with others to begin to tackle the
issue of invasive alien species. In 2006, NIEA and NPWS started the Invasive Species Ireland
Project as a joint initiative to reduce the impact and threats of invasive alien species on the
island of Ireland (www.invasivespeciesireland.com). Preventing new introductions and
spread of invasive alien species is an issue of shared responsibility and requires the
involvement of all relevant Government Departments and Agencies, Local Government,
non-governmental organisations, academia, private and voluntary sectors. To date, much
progress has been made and practical steps have been put in place which aim to minimise
introductions; evaluate and implement control and management measures; and put in
place a cross-jurisdictional framework to respond to species introductions. This provides a
solid foundation for the actions in the Strategy to build on.
Invasive alien species occur in all taxonomic groups and affect all types of ecosystems and
many economic sectors. The scope of the Strategy is broad and includes all invasive alien
species with the exception of genetically modified organisms (GMOs), bacteria and viruses.
The overall objectives of the Strategy are to:
Minimise the risk of invasive alien species entering and becoming established in
Northern Ireland and reduce the risks associated with the movement of species
outside their natural range within Northern Ireland.
Develop an effective mechanism for detection, surveillance and responding to
threats posed by both new and established invasive alien species through the
establishment of an early warning and rapid response system.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1545

1546
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
Develop an effective mechanism for monitoring, reporting and recording
invasive alien species to inform the response to threats posed by new and
established invasive alien species.
Put in place an integrated management framework that prevents further spread
of invasive alien species and prioritises species for eradication in a timely
manner.
Minimise and mitigate the negative impacts of established invasive alien species
in a cost effective manner.
Maximise organisational effectiveness and collaboration on invasive alien
species issues among Government Departments and Agencies, Local
Government, non-governmental organisations, industry and individuals.
Raise awareness of invasive alien species among the general public and capacity
for action amongst key stakeholders to reduce the risks that invasive alien
species can pose to our native wildlife, economy, environment and society.
Ensure that the legislative framework in Northern Ireland for addressing
invasive alien species issues is coherent, comprehensive, fit for purpose and
‘proportionate’.
Encourage a more strategic and coherent research stream to underpin
Northern Ireland invasive alien species policy and to make the research
available to inform management and the implementation of policy objectives.
Contribute towards the target of halting the loss of biodiversity and
degradation of ecosystem services by 2020 and beyond and in particular to
tackle the adverse effects of invasive alien species in relation to native
biodiversity.
3.3 Commitments and achievements to date
The risk assessment framework has been reviewed and a new set of risk assessments are
currently being developed and due for publication in 2011. Approximately 500 species will
be assessed and the outputs made available as a searchable database on the Invasive
Species Ireland website. This analysis will identify the highest risk established and potential
invasive alien species and will inform policy development such as new Codes of Practice,
exclusion and contingency plans for species and management plans for high risk pathways.
These new policy documents will be developed in partnership with stakeholders over the
next two years.
3.5 Priority Actions
1 Continue development of the risk assessment framework to enable identification of the
highest risk species and pathways; update the assessments regularly; and carry out a
horizon scanning exercise in collaboration with the Republic of Ireland and GB Programme.
September 2011

UNTED KINGDOM
2 Develop and implement exclusion and action plans for high risk species and pathways to
minimise the risk of entry and establishment of invasive alien species in partnership with
key sectors.
3 Introduce subordinate legislation to prohibit the sale of species which present the highest
risk.
4 Develop Codes of Practice in partnership with key sectors and integrate invasive alien
species into relevant industry standards. These standards will be adopted by Government in
procurement.
September 2011
5 Provide information for the public on the threats from invasive alien species.
6 Consider mechanisms to control the import and possession of high risk invasive alien
species at all points of entry.
4.3 Commitments and achievements to date
There is no formal surveillance programme in place at present. However, in the last few
years greater awareness of invasive alien species threats has led to more reporting of new
species and new sightings. A system for reporting, verifying records and issuing species
alerts is in place through Invasive Species Ireland and the National Invasive Species
Database (NISD). This has worked well and the facility to trigger a rapid response has been
in place through Invasive Species Ireland.
Northern Ireland is working in partnership with the Republic of Ireland to establish the basis
of an early warning system. This is being led by the National Biodiversity Data Centre
(NBDC) in collaboration with key stakeholders including the Centre for Environmental Data
and Recording (CEDaR), the local records centre for Northern Ireland. It is intended to
establish an expert registry, networks for key species and further develop the species alert
system during 2011. Northern Ireland is a member of the North European and Baltic
Network on Invasive Alien Species (NOBANIS), sometimes referred to as the European
Network on Invasive Species. Northern Ireland is participating in an early warning pilot
scheme with other NOBANIS countries which will inform the development of an early
warning and information exchange system for Europe.
4.5 Priority Actions
7. Further develop an early warning system in partnership with the Republic of Ireland
which is linked to the GB Programme and participate in the EU initiative to develop an early
warning system.
8. Maximise the potential of ongoing surveillance programmes by identifying which species
can be integrated into other programmes and support this with the development of
materials and training for staff.
9. Develop and implement a rapid response mechanism including carrying out an audit of
rapid response resources. Ensure that the information is easily accessible and that
expectations are managed.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1547

1548
10. Develop and implement contingency and eradication plans for high risk species which
clearly identify the lead agencies
5.3 Commitments and achievements to date
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
Efforts to date have focused on putting in place an information technology infrastructure,
collating old records and carrying out targeted surveys for high impact species to generate
new records. The development of the NISD has been a major step in putting in place an
effective recording system for invasive alien species. Efforts are currently focused on
populating the NISD and current surveys include high risk aquatic and plant invasive alien
species. The NISD is integrated with Invasive Species Ireland through the ‘Alien Watch’
facility on its website. Education and awareness activities have been undertaken to
encourage reporting and recording by stakeholders and the general public. Data quality
protocols and guidelines for invasive alien species records have been developed and are
available on the NBDC website along with an Excel recording template. This template has
been integrated into the Invasive Species Ireland website which acts as a portal to submit
records with validation being undertaken by either NBDC or CEDaR. A review of monitoring,
surveillance and recording schemes was carried out by Invasive Species Ireland and
recommendations were made on how these programmes could be further developed in
Northern Ireland and have informed the actions in the Strategy.
Developing and implementing an effective surveillance, monitoring and recording
programme should be viewed as a process as resources are unlikely to be available for a
comprehensive programme in the coming years. Different components of the programme
are at different stages of development and the recording programme is more developed
than the monitoring. Actions currently underway and due for completion by 2013 include
the further development of recording and reporting mechanisms; development of data
sharing networks; development of specific recording information and information materials;
and establishment of links with the Central Data Repository for non-native species in GB.
5.5 Priority Actions
11. Develop and establish protocols for invasive alien species monitoring for different
species and habitat types which will enable the integration of data and national level
analysis.
12. Identify which species can be integrated into ongoing monitoring programmes and
incorporate them into these programmes.
13. Develop a tool kit which can be used by Local Authorities, local groups, individuals and
at River Basin District level to ensure a consistent and co-ordinated approach to monitoring,
recording and reporting and promote and support its uptake through education and
awareness activities.
14. Further development of the NISD and CEDaR as Central Data Repositories (linked to the
GB Non-Native Species Information Portal) through targeted data collection surveys for high
risk species and encouraging submission of old datasets to enable analysis of spread.
September 2011

UNTED KINGDOM
15. Integrate a requirement to submit datasets into terms and conditions of all Government
funding programmes, tenders and research grants with reference to the guidelines on
submitting records to ensure standardisation of future datasets.
September 2011
6.3 Commitments and achievements to date
When prioritising species for management actions including the development of exclusion
and contingency plans, efforts focused on those species that are high risk with relatively
restricted distributions and for which effective control measures exist. Plans were
developed and implemented for species such as Chub (Leuciscus cephalus), Floating
Pennywort (Hydrocotyle ranunculoides), Curly Leaved Waterweed (Lagarosiphon
major), Parrot’s Feather (Myriophyllum aquaticum) and Fringed Waterlily (Nymphoides
peltata). A range of new plans will be developed by 2013 for additional high risk species
based on the updated risk assessment outputs
6.5 Priority Actions
16. Develop protocols for eradication, control and containment of high risk species based on
the risk assessment outputs and in the form of Invasive Species Action Plans. These will
include guidance on estimating costs for different sizes of programmes.
17. Develop and support all-island action programmes that are costeffective, evidencebased
and proportionate to the level of threat in partnership with the Republic of Ireland.
18. Identify and implement measures to integrate invasive alien species into the work plans
of Government Departments/Agencies and wider stakeholders.
7.3 Commitments and achievements to date
In cases where invasive alien species are widely established and national management
programmes are unfeasible, efforts to date have focused on the development of best
practice management guidelines and template management plans which can be used at a
more local level. These have been prepared for Japanese Knotweed (Fallopia japonica),
Himalayan Balsam (Impatiens glandulifera), Giant Hogweed (Heracleum mantegazzianum)
and Rhododendron (Rhododendron ponticum). Invasive Species Action Plans have been
prepared for high risk species in partnership with key stakeholders and some of these are
currently being implemented. These will be updated and a range of new plans developed by
2013 for additional species based on the updated risk assessment outputs.
Under the EU Water Framework Directive, 27 Local Management Area Plans will be
prepared. These Plans will ensure linkages between invasive alien species management and
River Basin District activities to deliver more effective management of aquatic invasive alien
species. In 2012 Invasive Species Ireland will, as part of a wider review, identify ongoing
research and control programmes across the island of Ireland and will make this
information available to stakeholders.
7.5 Priority Actions
19. Develop and encourage implementation of management plans for high risk species and
vectors based on an integrated management approach involving key stakeholders.
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1549

1550
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
20. Produce an online toolkit of methods that has been or could be used to tackle invasive
alien species. This will be progressed in partnership with the Republic of Ireland and GB
Programme, hosted on www.invasivespeciesireland.com and www.nonnativespecies.org
and will include a range of case studies and relevant contact details.
8.3 Commitments and achievements to date
Effective partnership working arrangements has been established between key agencies on
the island of Ireland and between the relevant Northern Ireland Departments on invasive
alien species. However further commitment is needed to develop these partnerships and
maximise the participation of all relevant stakeholders. The Invasive Species Ireland
Steering Group has operated as an informal co-ordinating mechanism and has
representatives from key Departments and agencies in Northern Ireland, the Republic of
Ireland and the GB Programme. The membership of the Steering Group was recently
reviewed and expanded to improve co-ordination.
8.5 Priority Actions
21. Formalise a co-ordination mechanism for joined up working across Government which
identifies lead agencies, contact points and clear roles and responsibilities of stakeholders.
22. Develop and deliver training for Local Authorities in conjunction with Local Biodiversity
Officers.
23. Continue the commitment to provide a central co-ordinating and information resource
on invasive alien species either within Government or as a contracted service.
24. Continue to collaborate with the GB Programme and NOBANIS to maximise the effective
use of resources to address shared threats.
9.3 Commitments and achievements to date
Although there is always scope for improvement, efforts to date have been successful in
getting stakeholder engagement and participation in education and awareness activities
that have been co-ordinated through Invasive Species Ireland. Stakeholders have been
involved in shaping many of the activities and identifying priorities. Communications,
awareness raising and capacity building actions which will be delivered by 2013 include the
continued running of the annual All-Ireland Invasive Species Forum; further development of
the Invasive Species Ireland website as a central information resource; and continued
provision of advice upon request on invasive alien species. Specific stakeholder groups such
as Port Authorities, garden centres and the wider horticultural sector are being targeted
with the development of dedicated materials and training. A training programme is being
developed which includes sectoral specific courses, habitat specific courses and
identification courses. This will be carried out in partnership with those who provide
training, professional organisations and the Continued Professional Development
programme.
In order to facilitate and support invasive alien species education and awareness activities
undertaken by stakeholders, lesson plans are being developed for schools. To help increase
September 2011

UNTED KINGDOM
the capacity of action on the ground, support and advice on preparing funding applications
is being provided through Invasive Species Ireland as part of the current work programme.
September 2011
9.5 Priority Actions
25. Develop a communications plan to ensure consistent and targeted messages are used
that underpins prevention and management actions.
26. Continued commitment to building effective partnerships through the Invasive Species
Ireland stakeholder engagement programme including the annual Forum and website.
27. Increase awareness of the importance of the preventative approach in minimising
threats from invasive alien species to underpin and build support for this approach amongst
key stakeholders, sectors and the public. This will include closer engagement with plant and
animal health, customs, police and industry involved in imports and exports and provision
of training.
28. Further develop capacity to undertake management through a programme involving the
voluntary sector, naturalists, field clubs, farmers and landowners more strategically.
10.3 Commitments and achievements to date
Many of the recommendations from the legislation review have been incorporated into the
Wildlife (Northern Ireland) Order 1985 (as amended). Legislative developments are
underway in Scotland, England, Wales and the Republic of Ireland. All jurisdictions are in
favour of introducing a ban on sale of high risk invasive alien species. Once the legislation is
in place, a series of guidance notes will be produced for officials and others affected by
current invasive alien species legislation.
10.5 Priority Actions
29. Continue to liaise with Republic of Ireland, Scotland, England and Wales on legislative
developments to increase harmonisation of provisions including consideration of the listing
approach.
30. Contribute to the development of any EU level initiatives to improve policy, legislation
and controls relating to the threat posed by invasive alien species.
11.5 Priority Action
31. Identification of the research priorities and needs in partnership with the relevant
research funders.
Alien species
A species, subspecies or lower taxon, introduced outside its natural past or present
distribution; includes any part, gametes, seeds, eggs, or propagules of such species that
might survive and subsequently reproduce.
Introduced species
European Commission – DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU
Member States and in selected OECD countries
1551

1552
European Commission DG ENV
A comparative assessment of existing policies on invasive species in the EU Member
States and in selected OECD countries
UNTED KINGDOM
Any species introduced by human agency into a geographical region outside its natural
range. The term includes non-established (‘alien’) species and established non-natives, but
excludes hybrid taxa derived from introductions (‘derivatives’).
Invasive alien species
A non-native species which becomes established in natural or semi-natural ecosystems or
habitats, is an agent of changes, and threatens native biological diversity (or has the
potential to do so). An alien species whose introduction and/or spread threaten biological
diversity.
Non-native species
A species that has been introduced directly by human agency (deliberately or otherwise) to
an area where it has not occurred in historical times and which is separate from, and lies
outside, the area where natural range extension could be expected. The species has
become established in the wild and has self-maintaining populations.
September 2011