Да опазим сухоземните костенурки в България - Опазване на ...
Да опазим сухоземните костенурки в България - Опазване на ...
Да опазим сухоземните костенурки в България - Опазване на ...
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
ДАКОСТЕНУРКИДАСУХОЗЕМНИТЕВ БЪЛГАРИЯОПАЗИМБЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕПриродозащит<strong>на</strong> поредица - книга 9
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>2ПРИРОДОЗАЩИТЕН345678910111213141516РазпространениеРазпоз<strong>на</strong><strong>в</strong>ане <strong>в</strong> природатаБиологияЗаплахи/Разруша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> местообитанияЗаплахи/Събиране за консумацияЗаплахи/Събиране за лечебни целиДейности по опаз<strong>в</strong>анетоДейности по подобря<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> ЗБРДейности/Създа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> НРГОЗВБДейности/Плано<strong>в</strong>е за упра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> ЗТДейности/Преки мерки за защитаМониторинг и <strong>на</strong>учни изслед<strong>в</strong>анияОбразо<strong>в</strong>ателни дейностиОбразо<strong>в</strong>ателни кампании© Българско дружедт<strong>в</strong>о за защита <strong>на</strong> птиците, 2006г.© А<strong>в</strong>тори:Георги Попгеоргие<strong>в</strong> и Димитър Плачийски© Редактори:Владимир Бешко<strong>в</strong> и Боян Петро<strong>в</strong>© Снимки:Георги Попгеоргие<strong>в</strong>, Илия Илие<strong>в</strong>, Боян Петро<strong>в</strong> иИ<strong>в</strong>о И<strong>в</strong>анче<strong>в</strong>© Дизайн:Мариа<strong>на</strong> Вълче<strong>в</strong>а и Илия Илие<strong>в</strong>ISBN-10: 954-91421-6-7ISBN-13: 978-954-91421-6-7СТАТУСВ ми<strong>на</strong>лото д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида сухоземни <strong>костенурки</strong>,които се срещат у <strong>на</strong>с - шипобедре<strong>на</strong> (Testudograeca L., 1758) и шипоопашата (Testudohermanni Gmelin, 1789) са били широкоразпространени. Днес обаче са застрашени отизчез<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен мащаб и са <strong>в</strong>ключени <strong>в</strong>Чер<strong>в</strong>ения списък <strong>на</strong> Между<strong>на</strong>родния съюз зазащита <strong>на</strong> природата (IUCN - 2006). Д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>идаса приоритетни за опаз<strong>в</strong>ане съгласно редицамежду<strong>на</strong>родни природозащитни документи:• Бернската кон<strong>в</strong>енция за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>ди<strong>в</strong>ата е<strong>в</strong>ропейска флора и фау<strong>на</strong> и природниместообитания;• Кон<strong>в</strong>енцията по между<strong>на</strong>род<strong>на</strong> търго<strong>в</strong>иясъс застрашени <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е от ди<strong>в</strong>ата фау<strong>на</strong> и флора(CITES);• Директи<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропейския Съюзза опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> природните местообитания иди<strong>в</strong>ата флора и фау<strong>на</strong>;В българското законодателст<strong>в</strong>о <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> попадат под защитата <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong> забиологичното разнообразие, съгласно който<strong>на</strong>рушителите се <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ат с глоба до 10 000 л<strong>в</strong>.и обезщетение за <strong>в</strong>секи унищожен екземпляри Наказателния кодекс <strong>на</strong> Република <strong>България</strong>,съгласно който бракониерите се <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ат сглоба до 5 000 л<strong>в</strong>., лиша<strong>в</strong>ане от с<strong>в</strong>обода до 5 г. изаплащане <strong>на</strong> обезщетение за <strong>в</strong>секи унищоженекземпляр.http://testudo.bspb.org
3<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>РАЗПРОСТРАНЕНИЕНа територията <strong>на</strong> <strong>България</strong> се срещатпод<strong>в</strong>идо<strong>в</strong>ете Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics,1889 и Testudo graeca ibera Pallas, 1814,които са разпространени почти по<strong>в</strong>семестно отморското ра<strong>в</strong>нище до 800-1000 м н.<strong>в</strong>, а <strong>на</strong> места<strong>в</strong> югозапад<strong>на</strong> <strong>България</strong> до 1400-1500 м н.<strong>в</strong>.Поради комплекс от лимитиращи факторичислеността <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> рязко<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а през последните десетилетия, макар<strong>в</strong> ми<strong>на</strong>лото да са били едни от <strong>на</strong>й-честосрещаните <strong>в</strong>лечуги.<strong>в</strong>ероятността да срещне сухоземни <strong>костенурки</strong>е изключително малка.В момента <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исоката им плътност еустано<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong> юж<strong>на</strong> <strong>България</strong> - <strong>на</strong> територията<strong>на</strong> Източните Родопи, Сакар плани<strong>на</strong>,Дер<strong>в</strong>ентските <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишения, Странджа плани<strong>на</strong>,<strong>в</strong> южните части <strong>на</strong> Струмската доли<strong>на</strong>, кактои <strong>в</strong> подстъпите към околните й планини.В оста<strong>на</strong>лите части <strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та, порадисъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащите заплахи, популациите имса силно разпокъсани или достиг<strong>на</strong>ли с<strong>в</strong>ояминимум.Лазарке<strong>в</strong>ич - Станче<strong>в</strong>аПрез 1899 г. Константин Иречек пише:“Който иде от се<strong>в</strong>ер, ще се зачуди <strong>на</strong>многобройните <strong>костенурки</strong>, с много изпък<strong>на</strong>лщит, черно и бяло-жълто карирани, около д<strong>в</strong>епеди дълги, които <strong>на</strong> се<strong>в</strong>ер от Балка<strong>на</strong> порядкосе срещат, обаче <strong>в</strong> Тракия са съ<strong>в</strong>ършенообикно<strong>в</strong>ено я<strong>в</strong>ление”.Ако днес някой мине по пътя <strong>на</strong> тозиизследо<strong>в</strong>ател от Карло<strong>в</strong>о към Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>,A - Testudo graecaB - Testudo hermanniC - срещат се и д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>идаhttp://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>4РАЗПОЗНАВАНЕВ ПРИРОДАТАШипоопашата сухозем<strong>на</strong> костенуркаРедицата от 5 <strong>на</strong>длъжно разположенищитчета по средата <strong>на</strong> карапакса есра<strong>в</strong>нително тяс<strong>на</strong>, особено при <strong>в</strong>торо,трето и чет<strong>в</strong>ърто щитче; петото е многопо-широко от тях.Обикно<strong>в</strong>ено има д<strong>в</strong>е <strong>на</strong>допашнищитчета. Този белег не е сигурен, тъйкато се срещат изключения.фиг. 1фиг. 2.1Шипобедре<strong>на</strong>та сухозем<strong>на</strong> костенуркаТози ред е много по-широк, като<strong>в</strong>торото, трето и чет<strong>в</strong>ърто щитче самного по-широки отколкото дълги.Има едно <strong>на</strong>допашно щитче. Тозибелег не е сигурен, тъй като се срещатизключения.Има по-дълга опашка (особеномъжките екземпляри), за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>аща срого<strong>в</strong> шип.Липс<strong>в</strong>ат конични рого<strong>в</strong>и брада<strong>в</strong>ициотстрани <strong>на</strong> клоаката и <strong>на</strong> заднитепо<strong>в</strong>ърхности <strong>на</strong> бедрата.фиг. 2.2фиг. 2.3Опашката до края е покрита с дребнилюспи.Има по ед<strong>на</strong> голяма конич<strong>на</strong> рого<strong>в</strong>абрада<strong>в</strong>ица отстрани <strong>на</strong> клоаката, <strong>на</strong>задните по<strong>в</strong>ърхности <strong>на</strong> бедрата.фиг. 1шипоопашата сухозем<strong>на</strong> костенуркашипобедре<strong>на</strong> сухозем<strong>на</strong> костенуркафиг. 2шипоопашата сухозем<strong>на</strong> костенуркашипобедре<strong>на</strong> сухозем<strong>на</strong> костенуркаhttp://testudo.bspb.org
5<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>БИОЛОГИЯСухоземните <strong>костенурки</strong> обита<strong>в</strong>ат<strong>на</strong>й-често нископланински, хълмистирайони, обрасли с храсти и разреденидъбо<strong>в</strong>и гори. Те са акти<strong>в</strong>ни през деня.Хранят се предимно с растител<strong>на</strong> хра<strong>на</strong>,но менюто им <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а още мекотели идруги безгръб<strong>на</strong>чни жи<strong>в</strong>отни.От май до юли <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> с<strong>на</strong>сят<strong>на</strong> 2-3 пъти по 3 до 7 (за T. graeca) или 4 до 5 (заT. hermanni) бели яйца, които женските зара<strong>в</strong>ят<strong>в</strong> дълбоки трапчинки <strong>на</strong> сухи припечни места,обикно<strong>в</strong>ено разположени <strong>на</strong> склон с южноизложение. Малките се излюп<strong>в</strong>ат след около100–120 дни, <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от температурата,а понякога излизат <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ърхността ед<strong>в</strong>а <strong>на</strong>след<strong>в</strong>ащата годи<strong>на</strong>.И д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида достигат поло<strong>в</strong>а зрялост <strong>на</strong>около 10-11 години за мъжките и <strong>на</strong> 11-14години за женските екземпляри. И д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>идасухоземни <strong>костенурки</strong>, прекар<strong>в</strong>ат зиматазарити <strong>в</strong> поч<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> хълмо<strong>в</strong>е с южно изложение.Продължителността им <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>от достига110-120 години, но таки<strong>в</strong>а екземпляри саизключител<strong>на</strong> рядкост.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>6ЗАПЛАХИРазруша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> местообитаниятаТо<strong>в</strong>а е един от осно<strong>в</strong>ните фактори заизчез<strong>в</strong>ането не само <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>, но и <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички оста<strong>на</strong>липредста<strong>в</strong>ители <strong>на</strong> ди<strong>в</strong>ата флора и фау<strong>на</strong>.Осно<strong>в</strong>ните причини са:Урбанизация и изграждане <strong>на</strong>инфраструктурни съоръженияСилното разраст<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>на</strong>селените места,неконтролираното строителст<strong>в</strong>о и рязкотоу<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане броя <strong>на</strong> курортните селища поЧерноморското ни крайбрежие разруша<strong>в</strong>аместообитанията <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>и е един от з<strong>на</strong>чимите фактори, <strong>в</strong>одещи дотяхното изчез<strong>в</strong>ане.Интензи<strong>в</strong>но селско,горско стопанст<strong>в</strong>о иупотреба <strong>на</strong> хербициди ипестицидиТози фактор е от пър<strong>в</strong>остепенно з<strong>на</strong>чение заизчез<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>костенурки</strong>те <strong>в</strong> <strong>на</strong>й-ра<strong>в</strong>нитерайони. Създа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> големи монокултурниблоко<strong>в</strong>е унищожа<strong>в</strong>а естест<strong>в</strong>ените имместообитания. Тази заплаха ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сепо-актуал<strong>на</strong>, пред<strong>в</strong>ид присъединя<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та ни към Е<strong>в</strong>ропейския съюз ис<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong>та с то<strong>в</strong>а интензификация <strong>на</strong> селскотостопанст<strong>в</strong>о.Изсичане <strong>на</strong> нискостъблените гории храсталаци и пре<strong>в</strong>ръщането им <strong>в</strong>обработ<strong>в</strong>аеми площи, пасища или иглолистни<strong>на</strong>сажденияУнищожа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> предпочитаните от<strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> нискостъблени гории храсталаци и пре<strong>в</strong>ръщането им <strong>в</strong> горскиплантации с иглолистни <strong>на</strong>саждения, разкъс<strong>в</strong>апопулациите като ги изолира, което пречи <strong>на</strong>нормалното размножа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>ете.http://testudo.bspb.org
7<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>Пряко преслед<strong>в</strong>ане и нелегал<strong>на</strong>търго<strong>в</strong>ияСъбиране <strong>на</strong> сухоземни<strong>костенурки</strong> за консумацияЕжегодно <strong>в</strong> определени територии, предимно<strong>в</strong> Източните Родопи и Струмската доли<strong>на</strong> сепро<strong>в</strong>ежда интензи<strong>в</strong>ен бракониерски уло<strong>в</strong> <strong>на</strong><strong>костенурки</strong> за консумация и продажба. Катоцентро<strong>в</strong>е за традицион<strong>на</strong> консумация/търсене<strong>на</strong> <strong>костенурки</strong> могат да бъдат посочениселищата с преоблада<strong>в</strong>ащо католическо<strong>на</strong>селение (<strong>на</strong>пр. Рако<strong>в</strong>ски, Белозем, Калояно<strong>в</strong>ои Житница) <strong>в</strong>ъпреки, че <strong>в</strong> тези региони<strong>костенурки</strong>те много отда<strong>в</strong><strong>на</strong> са <strong>на</strong>пълноунищожени. Жителите от тези <strong>на</strong>селени местаоти<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> районите, където се срещат сухоземни<strong>костенурки</strong> и ги събират от там. Разпространене мита, че католиците консумират <strong>костенурки</strong>по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> пости, тъй като те не се смятатза месо. Но тази практика не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>аникъде другаде по с<strong>в</strong>ета, ос<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> няколкотогорепосочени села.Използ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>костенурки</strong>те за хра<strong>на</strong> сесреща и <strong>в</strong> някой общини <strong>в</strong> близост до юж<strong>на</strong>тани граница - Харманлийска, Крумо<strong>в</strong>градска,Хаско<strong>в</strong>ска, И<strong>в</strong>айло<strong>в</strong>градска и др. То<strong>в</strong>а ес<strong>в</strong>ързано с непосредст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та близост <strong>на</strong> места с<strong>в</strong>исока популацион<strong>на</strong> плътност , както и снедостатъчния теренен контрол.Един от <strong>на</strong>й - драстичните случай <strong>на</strong> ядене<strong>на</strong> <strong>костенурки</strong> за последните години еконстатиран <strong>в</strong> И<strong>в</strong>айло<strong>в</strong>град през 2005г. Вблизост до черешо<strong>в</strong>а гради<strong>на</strong>, около огнища саоткрити стотици о<strong>в</strong>ъглени части <strong>на</strong> сухоземни<strong>костенурки</strong>, <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а число и яйца.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>8Събиранеот ромското<strong>на</strong>селение,както и от <strong>в</strong>ременнидър<strong>в</strong>осекачески, гъбарски ибилкарски лагери (катуни)В някои райони <strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та през лятото сеустано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат ромски катуни, чиито осно<strong>в</strong>енпоминък е сезон<strong>на</strong> сеч <strong>на</strong> дър<strong>в</strong>еси<strong>на</strong>, събиране<strong>на</strong> билки и гъби. За изхран<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> 20-50чо<strong>в</strong>ека се разчита до голяма степен <strong>на</strong> природниресури. Безконтролното и хищническосъбиране, <strong>в</strong>оди до рязко <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>числеността <strong>на</strong> множест<strong>в</strong>о <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е растения,гъби, жи<strong>в</strong>отни, <strong>в</strong>ключително и <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>.В резултат <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong> местата редо<strong>в</strong>нопосеща<strong>в</strong>ани от жел<strong>в</strong>ари (събирачи <strong>на</strong><strong>костенурки</strong>) се <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а рязко <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> плътността и <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрасто<strong>в</strong>атаструктура <strong>на</strong> популациите. Последст<strong>в</strong>иятаса бързо снижа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> размножителнияпотенциал, <strong>на</strong>раст<strong>в</strong>ане уяз<strong>в</strong>имостта и изчез<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> цели популации, обита<strong>в</strong>ащи някоиобособени райони.Събиране за лечебницели и отглеждане катодомашни любимциСъбирането <strong>на</strong> сухоземни<strong>костенурки</strong> за домашноотглеждане и излагането имкато атракция <strong>на</strong> публичниместа, неза<strong>в</strong>исимо че енезаконно, е много често я<strong>в</strong>ление. В по<strong>в</strong>ечетослучаи от природата се иззем<strong>в</strong>ат дребни досредно големи екземпляри, което отно<strong>в</strong>о <strong>в</strong>одидо <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрасто<strong>в</strong>ата структура <strong>на</strong>популациите. Друг социално з<strong>на</strong>чим факторе отглеждането <strong>на</strong> сухоземни <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong>детските градини и други учебни за<strong>в</strong>едения сцел атракция за децата. Тази практика ос<strong>в</strong>ен,че е незакон<strong>на</strong>, е и опас<strong>на</strong> за здра<strong>в</strong>ето <strong>на</strong>децата. Костенурките са гостоприемник замного паразити, <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а число и кърлежи и сарезер<strong>в</strong>уари за редица болести като салмонелоза,лайшманиоза и др. Тре<strong>в</strong>ожен е фактът, чечесто поради непоз<strong>на</strong><strong>в</strong>ане сериозността <strong>на</strong>проблема и законодателст<strong>в</strong>ото <strong>в</strong> медиите селансира отглеждането им <strong>в</strong> домашни усло<strong>в</strong>ия,което допълнително стимулира <strong>на</strong>селението засъбиране <strong>на</strong> <strong>костенурки</strong> от природата.Внимание! Ако разполагате с информацияза незаконно притежа<strong>в</strong>ане и търго<strong>в</strong>ия съссухоземни <strong>костенурки</strong> или станете с<strong>в</strong>идетел<strong>на</strong> бракониерски уло<strong>в</strong>, у<strong>в</strong>едомете <strong>на</strong>йблизкатаРИОСВ, ДЛ или РПУ. Съдейст<strong>в</strong>иетоВи ще бъде неоценим принос за опаз<strong>в</strong>ането им.Внимание! Консумацията <strong>на</strong> месо и кръ<strong>в</strong>,отглеждането и излагането <strong>на</strong> сухоземни<strong>костенурки</strong>, крие сериозен здра<strong>в</strong>ен риск,поради потенциал<strong>на</strong>та опасност отзаразя<strong>в</strong>ане със салмонели, лептоспири и другичре<strong>в</strong>ни и кръ<strong>в</strong>ни паразити.http://testudo.bspb.org
9<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>би<strong>в</strong>ат засаждани нетипични дър<strong>в</strong>есни <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е,което коренно променя местообитанието и епагубно за <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>.Дейности по опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>Събиране за изработка <strong>на</strong> украшенияСъбирането <strong>на</strong> сухоземни <strong>костенурки</strong>за изработка <strong>на</strong> су<strong>в</strong>енири от корубите се<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а <strong>на</strong>й-често по черноморскитекурорти.Нелегален износ от <strong>България</strong>Незаконният износ <strong>на</strong> редки и защитени<strong>в</strong>лечуги е я<strong>в</strong>ление, за чийто мащаб няматочни данни. До този момент са констатираниредица случаи, пот<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>ащи <strong>на</strong>личието <strong>на</strong>организирани ка<strong>на</strong>ли за нелегален износ гла<strong>в</strong>ноза страните от Запад<strong>на</strong> и Централ<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропа.В много от случаите екземплярите се събиратот з<strong>на</strong>чими <strong>на</strong>ходища <strong>на</strong> <strong>в</strong>лечуги, предимно<strong>в</strong> Юж<strong>на</strong> <strong>България</strong>, за които има публику<strong>в</strong>а<strong>на</strong>информация.ПожариПро<strong>в</strong>едените <strong>в</strong> периода 2004-2006г. проуч<strong>в</strong>ания<strong>в</strong> райо<strong>на</strong> <strong>на</strong> Източните Родопи показ<strong>в</strong>ат, чепожарите са з<strong>на</strong>чим фактор, оказ<strong>в</strong>ащ негати<strong>в</strong>но<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие <strong>в</strong>ърху популациите от сухоземни<strong>костенурки</strong>. Послед<strong>в</strong>ащото изсичане <strong>на</strong>обгорялата дър<strong>в</strong>еси<strong>на</strong> и разора<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> райо<strong>на</strong>,<strong>в</strong>одят до унищожа<strong>в</strong>ане и <strong>на</strong> оста<strong>на</strong>лите жи<strong>в</strong>ислед пожара екземпляри. В много от тези местаЗ<strong>на</strong>чителен принос за опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong> имаст.н.с. д-р Владимир Бешко<strong>в</strong>. Него<strong>в</strong>ата работапрез последните години бе продълже<strong>на</strong> отБългарското дружест<strong>в</strong>о за защита <strong>на</strong> птиците(БДЗП), <strong>в</strong> партньорст<strong>в</strong>о с експерти от различниинституции <strong>в</strong> лицето <strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>лнияприродо<strong>на</strong>учен музей (НПМ) при Българскаакадемия <strong>на</strong> <strong>на</strong>уките, Регио<strong>на</strong>лните инспекциипо окол<strong>на</strong> среда и <strong>в</strong>одите, Регио<strong>на</strong>лниупра<strong>в</strong>ления по горите, Държа<strong>в</strong>ни лесничейст<strong>в</strong>а,Уни<strong>в</strong>ерситети и Непра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>ени организации(НПО). Всички те <strong>в</strong> партньорст<strong>в</strong>о работят заопаз<strong>в</strong>ане и <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> популациите <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>.В тази <strong>на</strong>сока по инициати<strong>в</strong>а <strong>на</strong> БДЗПи с фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>ата подкрепа <strong>на</strong> Българо-Ш<strong>в</strong>ейцарската програма за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>биоразнообразието (по <strong>на</strong>стоящем Българскафондация Биоразнообразие (БФБ), Terrarium“Vissenbjerg” Denmark и Bio/Zoo InformationDenmark, Предприятието за упра<strong>в</strong>ление<strong>на</strong> дейности по опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> окол<strong>на</strong>та среда(ПУДООС) към Министерст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> окол<strong>на</strong>тасреда и <strong>в</strong>одите (МОСВ), Фондация Екообщност,Rufford Small Grants Foundation са реализираниредица дейности като част от изключителноефекти<strong>в</strong><strong>на</strong> програма за опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>, раз<strong>в</strong>ита презпоследните 5 години.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong> 10Подобря<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> природозащитнотозаконодателст<strong>в</strong>о и прилагането муДЕЙНОСТИЧетири години продължа<strong>в</strong>ат дискусиите съсзаинтересо<strong>в</strong>аните страни и а<strong>на</strong>лизите <strong>на</strong>пропуските <strong>в</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащите законо<strong>в</strong>и иподзаконо<strong>в</strong>и нормати<strong>в</strong>ни акто<strong>в</strong>е по отношениеопаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> и другизащитени и застрашени <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е. В резултат <strong>на</strong>то<strong>в</strong>а БДЗП и БФБ депозираха предложения иакти<strong>в</strong>но лобираха за промени и допълнения<strong>в</strong> някой от осно<strong>в</strong>ните природозащитнизакони и <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече <strong>в</strong> Зако<strong>на</strong> за биологичноторазнообразие (ЗБР), както и <strong>в</strong> Наказателниякодекс <strong>на</strong> Р. <strong>България</strong>. Тези промени ста<strong>на</strong>хафакт през 2005г.НК <strong>на</strong> Република <strong>България</strong>. ”Чл. 278<strong>в</strong>. (Но<strong>в</strong>,ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишен чл. 278а, бр. 10от 1993 г.): ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993г., бр. 85 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 103от 2004 г., бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи,уло<strong>в</strong>и, задържи или продаде екземпляр оте<strong>в</strong>ропейски или с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>но застрашени ди<strong>в</strong>игръб<strong>на</strong>чни жи<strong>в</strong>отни без необходимото зато<strong>в</strong>а разрешение, се <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>а с лиша<strong>в</strong>ане отс<strong>в</strong>обода до пет години, както и с глоба отхиляда до пет хиляди ле<strong>в</strong>а и с компенсиране <strong>на</strong><strong>на</strong>несените щети”.Съгласно ед<strong>на</strong> от но<strong>в</strong>остите <strong>в</strong> ЗБР за щети,<strong>на</strong>несени <strong>на</strong> защитени <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е растенияи жи<strong>в</strong>отни, <strong>в</strong>ино<strong>в</strong>ните лица заплащатобезщетение.Прилагане <strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>лния план за дейст<strong>в</strong>иеза опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> 2005-2014 годи<strong>на</strong>След одобря<strong>в</strong>ането му от Нацио<strong>на</strong>лния съ<strong>в</strong>етпо биологично разнообразие през 2005г.документа се пре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong> <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия официалноприет план за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> сухоземни <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е <strong>в</strong><strong>на</strong>шата стра<strong>на</strong>. Той е осно<strong>в</strong>а за про<strong>в</strong>еждането<strong>на</strong> природозащитни, <strong>на</strong>учни и законодателнидейст<strong>в</strong>ия по опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>. Разработен с участието <strong>на</strong> експертиот НПМ-БАН и БДЗП, този план систематизирацялата <strong>на</strong>лич<strong>на</strong> информация за д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида<strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та, определя целите, конкретизирастъпките, дефинира институцио<strong>на</strong>лнитеотго<strong>в</strong>орности и предлага бюджет<strong>на</strong> рамка зареша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> проблемите с<strong>в</strong>ързани с опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>.http://testudo.bspb.org
11<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>Въ<strong>в</strong>еждане и прилагане <strong>на</strong> политики,които осигуря<strong>в</strong>ат дългосрочно опаз<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> и технитеместообитания. Съгласу<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>иятаза опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>Създа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> работ<strong>на</strong> групаза опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> земно<strong>в</strong>одните и <strong>в</strong>лечугите <strong>в</strong><strong>България</strong>В края <strong>на</strong> 2001г. по инициати<strong>в</strong>а <strong>на</strong> БДЗПи НПМ - БАН е сформира<strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>работ<strong>на</strong> група за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>. В групата участ<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>д40 експерти от държа<strong>в</strong>ни институции, НПОи академични структури, заинтересо<strong>в</strong>ани отпроблемите за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> херпетофау<strong>на</strong>та <strong>в</strong><strong>България</strong>. До този момент са про<strong>в</strong>едени шестсрещи <strong>на</strong> работ<strong>на</strong>та група, като предмета<strong>на</strong> дейността е разширен и по<strong>на</strong>стоящемфункционира като Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> работ<strong>на</strong> групаза опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> земно<strong>в</strong>одните и <strong>в</strong>лечугите <strong>в</strong><strong>България</strong> (НРГОЗВБ). Целта <strong>на</strong> работ<strong>на</strong>та групае да обедини усилията <strong>на</strong> заинтересо<strong>в</strong>анитеинституции и експерти за опаз<strong>в</strong>ане и проуч<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> земно<strong>в</strong>одните и <strong>в</strong>лечугите <strong>в</strong> <strong>България</strong>.Про<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> обучителни семи<strong>на</strong>ри <strong>в</strong>риско<strong>в</strong>ите райониРазясня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> природозащитнотозаконодателст<strong>в</strong>о и <strong>в</strong> частност мерките заопаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> и другизащитени <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е е от ключо<strong>в</strong>о з<strong>на</strong>чение заефекти<strong>в</strong>ния теренен контрол по места.В периода 2002–2006г. са про<strong>в</strong>едени <strong>на</strong>дтридесет семи<strong>на</strong>ра <strong>в</strong> ключо<strong>в</strong>ите по отношениеопаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>, региони<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та. Осно<strong>в</strong>ни целе<strong>в</strong>и групи участ<strong>в</strong>али <strong>в</strong>обученията по прилагане <strong>на</strong> природозащитнотозаконодателст<strong>в</strong>о са митнически служители,експерти от Държа<strong>в</strong>ен <strong>в</strong>етери<strong>на</strong>рно-санитаренконтрол (ДВСК), Регио<strong>на</strong>лно упра<strong>в</strong>лениепо горите (РУГ), Държа<strong>в</strong>ни лесничейст<strong>в</strong>а,Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> служба гранич<strong>на</strong> полиция (НСГП),НПО и общински еколози.За а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> проблемите по прилагане <strong>на</strong>природозащитното законодателст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> <strong>България</strong>през 2003г. се про<strong>в</strong>еде семи<strong>на</strong>р с участието <strong>на</strong>предста<strong>в</strong>ители <strong>на</strong>: прокуратура, РИОСВ, МВР,БАН и НПО. Работният семи<strong>на</strong>р се про<strong>в</strong>еде слюбезното съдейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> Сдружение „Деметра”Напра<strong>в</strong>ените а<strong>на</strong>лизи и из<strong>в</strong>оди <strong>в</strong> рамките<strong>на</strong> семи<strong>на</strong>ра допринесоха за осъщест<strong>в</strong>енитепромени <strong>в</strong> ЗБР и НК през 2005 г.Включ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> мерки за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> плано<strong>в</strong>е заупра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> защитени територииВключ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> конкретни мерки за опаз<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> плано<strong>в</strong>ете заупра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> защитените територии е отсъщест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>ажност.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>12Големите защитени територии имат персо<strong>на</strong>л,контролът е з<strong>на</strong>чителен, безпокойст<strong>в</strong>ото еограничено, а и прилагането <strong>на</strong> плано<strong>в</strong>ете заупра<strong>в</strong>ление <strong>в</strong> определе<strong>на</strong> степен е фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>ообезпечено. Таки<strong>в</strong>а мерки <strong>в</strong>ече са <strong>в</strong>ключени<strong>в</strong> плано<strong>в</strong>ете за упра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> природнитепарко<strong>в</strong>е “Странджа” и “Сините камъни”.Същест<strong>в</strong>ен проблем <strong>в</strong> тази <strong>на</strong>сока е <strong>в</strong>сеоще малкия брой защитени територии сразработени и функциониращи плано<strong>в</strong>еза упра<strong>в</strong>ление, но <strong>в</strong> близко бъдеще и тозипроблем ще бъде разрешен. От същест<strong>в</strong>еноз<strong>на</strong>чение е <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> конкретни мерки заопаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> още приразработ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> плано<strong>в</strong>ете. То<strong>в</strong>а ще допъл<strong>в</strong>аоста<strong>на</strong>лите дейност за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> съот<strong>в</strong>ет<strong>на</strong>тазащите<strong>на</strong> територия и ще гарантира тях<strong>на</strong>тазащита.Устано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> контакти със зоопарко<strong>в</strong>е ицентро<strong>в</strong>е за рехабилитацияКонтактите са реализирани с оглед <strong>на</strong><strong>в</strong>ъзможността за функционирането <strong>на</strong>зоопарко<strong>в</strong>ете и центро<strong>в</strong>ете за рехабилитация,като места за събиране <strong>на</strong> добро<strong>в</strong>олнопредадени, конфиску<strong>в</strong>ани и у<strong>в</strong>редениекземпляри преди <strong>в</strong>ръщането им <strong>в</strong> естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>среда.По<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия ресурс заосъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> дейности за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>Осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> дейности за опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>костенурки</strong>те не би могло да бъде ефекти<strong>в</strong>но без<strong>на</strong>личието <strong>на</strong> достатъчен брой моти<strong>в</strong>ирани икомпетентни хора. Ето защо едни от акти<strong>в</strong>нитеусилия, които се полагат са с<strong>в</strong>ързани с работасъс средни и <strong>в</strong>исши учебни за<strong>в</strong>едения зацеле<strong>в</strong>о при<strong>в</strong>личане, моти<strong>в</strong>иране и обучение<strong>на</strong> млади хора за <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ането им <strong>в</strong> прекиприродозащитни дейности по опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>.До този момент <strong>в</strong> дейностите за опаз<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида, осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ани от БДЗП саработили трима платени служители и <strong>на</strong>д40 добро<strong>в</strong>олци. То<strong>в</strong>а е един от факторитеза раз<strong>в</strong>итие <strong>на</strong> целе<strong>на</strong>сочените дейст<strong>в</strong>ия заопаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та.Про<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> организирани акции законтрол и прилагане <strong>на</strong> природозащитнотозаконодателст<strong>в</strong>оПрез 2002г. БДЗП инициирапро<strong>в</strong>еждането <strong>на</strong> целе<strong>на</strong>сочени контролнипро<strong>в</strong>ерки за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong> и проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong>бракониерст<strong>в</strong>ото. Тези дейности бяха част отпроекта “Намаля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> бракониерст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> Източни Родопи”.От тога<strong>в</strong>а до средата <strong>на</strong> 2006г. са реализирани<strong>на</strong>д 55 про<strong>в</strong>ерки с участие <strong>на</strong> 9 РИОСВ, МОСВ,Район<strong>на</strong> прокуратура, Полиция, Гранич<strong>на</strong>полиция, ДЛ и РУГ.http://testudo.bspb.org
ПРЕКИ13<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>МЕРКИЗАЗАЩИТАВ рамките <strong>на</strong> тезипро<strong>в</strong>ерки по прилагане<strong>на</strong> природозащитнотозаконодателст<strong>в</strong>о и контролот 2001г. до юни 2006г. сапро<strong>в</strong>ерени <strong>на</strong>д 76 обекта, <strong>в</strong> то<strong>в</strong>ачисло общест<strong>в</strong>ени места, частни домо<strong>в</strong>е,дър<strong>в</strong>осекачески катуни и др. Броят <strong>на</strong><strong>в</strong>ър<strong>на</strong>тите <strong>в</strong> природата конфиску<strong>в</strong>ани идобро<strong>в</strong>олно предадени сухоземни <strong>костенурки</strong>за същия период е <strong>на</strong>д 395 инди<strong>в</strong>ида.Същест<strong>в</strong>ен резултат е <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>теренния контрол по опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>, като приоритет<strong>на</strong> дейност <strong>в</strong> планпрограмата<strong>на</strong> Регио<strong>на</strong>лният консултати<strong>в</strong>енсъ<strong>в</strong>ет по охра<strong>на</strong> <strong>на</strong> горите и ди<strong>в</strong>еча към РУГ-Кърджали <strong>в</strong> периода 2003-2006г. По<strong>на</strong>стоящемсе работи за прилагане <strong>на</strong> тази положител<strong>на</strong>практика и <strong>в</strong> други райони <strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та.През лятото <strong>на</strong> 2003 и 2004 годи<strong>на</strong> с помощта<strong>на</strong> РУГ и РПУ-Кърджали са про<strong>в</strong>едени седеммасирани про<strong>в</strong>ерки, при които са блокирани<strong>в</strong>сички <strong>в</strong>ходно-изходни пътни артерии <strong>на</strong>територията <strong>на</strong> Източни Родопи. Общияброй <strong>на</strong> про<strong>в</strong>ерените пре<strong>в</strong>озни средст<strong>в</strong>а е 1048, ос<strong>в</strong>ободени са 70 сухоземни <strong>костенурки</strong>и са задържани петтима <strong>на</strong>рушителя, четириот които са под<strong>в</strong>едени под <strong>на</strong>казател<strong>на</strong>отго<strong>в</strong>орност. Про<strong>в</strong>ерките спомагат запо<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>ниманието и капацитета <strong>на</strong>контролните органи относно опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> тези<strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е.Създа<strong>в</strong>ане и поддържане <strong>на</strong>Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> база данни занезаконен уло<strong>в</strong>, търго<strong>в</strong>ия и износ<strong>на</strong> сухоземни <strong>костенурки</strong>Създа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> базата от данни еинициирано през 2002г. от НРГОЗВБ. Съдържа<strong>на</strong>д 100 записа за предот<strong>в</strong>ратени опити за уло<strong>в</strong>и търго<strong>в</strong>ия с <strong>костенурки</strong>, про<strong>в</strong>едени съдебнидела, персо<strong>на</strong>л<strong>на</strong> информация за бракониеритеи т.н. Осно<strong>в</strong><strong>на</strong> цел <strong>на</strong> нейното поддържане еустано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> организираните ка<strong>на</strong>лиза уло<strong>в</strong> и търго<strong>в</strong>ия с д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида <strong>костенурки</strong> иефекти<strong>в</strong>ното им проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>14Участие <strong>в</strong> съдебни дела и оформяне <strong>на</strong>администрати<strong>в</strong>ни препискиДо този момент експерти <strong>на</strong> БДЗП, БАН иБФБ са <strong>в</strong>зели участие при <strong>в</strong>сички про<strong>в</strong>еденисъдебни дела <strong>на</strong>сочени срещу бракониери<strong>на</strong> сухоземни <strong>костенурки</strong>. Осъдени са 12чо<strong>в</strong>ека, като д<strong>в</strong>ама са получили ефекти<strong>в</strong><strong>на</strong>присъда - лиша<strong>в</strong>ане от с<strong>в</strong>обода.Мониторинг и <strong>на</strong>учни изслед<strong>в</strong>анияПо инициати<strong>в</strong>а <strong>на</strong> НРГОЗВБ, <strong>в</strong> <strong>на</strong>чалото<strong>на</strong> 2003г. експерти от НПМ и ИЗ <strong>на</strong> БАНразработиха стандартно приложима методиказа маркиране <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>тепо географски райони. Осно<strong>в</strong><strong>на</strong>та цел <strong>на</strong>методиката е устано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> произхода и<strong>в</strong>ръщането <strong>на</strong> конфиску<strong>в</strong>аните от бракониери<strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> районите от където са събрани.Маркирането спомага да бъдат устано<strong>в</strong>ении други <strong>в</strong>ажни аспекти от биологията иекологията <strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида, като прид<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ания,миграции и др.През 2004г. стартира пър<strong>в</strong>ото по рода си <strong>в</strong>стра<strong>на</strong>та стратегическо проуч<strong>в</strong>ане за оценка<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> горските пожари <strong>в</strong>ърхупопулациите от сухоземни <strong>костенурки</strong> <strong>на</strong>територията <strong>на</strong> Източни Родопи и Сакарплани<strong>на</strong>. То ще продължи четири годинии ще допринесе за определяне <strong>на</strong> мерки за<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> щетите, както и ще спомогне за<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> популациите <strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида <strong>в</strong>опожарени райони.Въ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка с присъединя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>България</strong>към ЕС през 2005г. бе разработе<strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>система за мониторинг <strong>на</strong> биологичноторазнообразие (НСМБР), която да служи <strong>на</strong>МОСВ за <strong>в</strong>земане <strong>на</strong> упра<strong>в</strong>ленски решенияза опаз<strong>в</strong>ане и упра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> природнитересурси. За нуждите <strong>на</strong> НСМБР саидентифицирани <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е и местообитания с<strong>в</strong>исока природозащит<strong>на</strong> стойност, между коитоса и <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>, които ще бъдатприоритетно мониторирани. През 2005г. сфи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>ата помощ <strong>на</strong> проект „Родопи” тозимониторинг бе про<strong>в</strong>еден пилотно с 24 ученикаот градо<strong>в</strong>ете И<strong>в</strong>айло<strong>в</strong>град и Маджаро<strong>в</strong>о.По<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> ос<strong>в</strong>едомеността иприродозащит<strong>на</strong>та култура <strong>на</strong> различнитецеле<strong>в</strong>и групиИзда<strong>в</strong>ане и разпространение <strong>на</strong> печатниинформационни материали (плакати,брошури, стикери и др.) за популяризиранеопаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> итехните местообитания <strong>в</strong> <strong>България</strong>Популяризиране <strong>на</strong> проблемите и дейноститес<strong>в</strong>ързани с опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>, чрез регио<strong>на</strong>лни и <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лниелектронни и печатни медии.http://testudo.bspb.org
15<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>Образо<strong>в</strong>ателни дейностиОт 2001г. <strong>на</strong>сам експерти от БДЗП, БФБ иНПМ се <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ат акти<strong>в</strong>но <strong>в</strong> отразя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>проблематиката с опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> печатните и електронни медии.През 2002г. са публику<strong>в</strong>ани и излъчени 38статии и преда<strong>в</strong>ания. За 2003г. броят им е <strong>на</strong>д36, за 2004г. 20, а за 2005г. <strong>на</strong>д 40 материала.Така изнесените данни са проследени от БДЗПи не са предста<strong>в</strong>ителни, тъй като липс<strong>в</strong>аинформация за резултатите от про<strong>в</strong>еденимедийни кампании от други организации иинституции.Изгот<strong>в</strong>яне и популяризиране <strong>на</strong> интернетстраница за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>Интернет страницата функционира <strong>в</strong>ече д<strong>в</strong>егодини и е <strong>на</strong> адрес:http://testudo.bspb.orgПро<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> образо<strong>в</strong>ателни програми заопаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> българската херпетофау<strong>на</strong> и <strong>в</strong>частност <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>През 2001г. <strong>на</strong> територията <strong>на</strong> общинитеХаско<strong>в</strong>о и Кърджали са про<strong>в</strong>едени семи<strong>на</strong>рис участието <strong>на</strong> учители за моти<strong>в</strong>иране ипо<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> капацитета им <strong>в</strong> областта <strong>на</strong>препода<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> теми с природозащит<strong>на</strong>тематика. През 2002г. БДЗП, съ<strong>в</strong>местно с РИО<strong>на</strong> МОН гр. Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong> про<strong>в</strong>еждат работ<strong>на</strong>тасреща по проблемите <strong>на</strong> екологичнотообразо<strong>в</strong>ание, <strong>в</strong> рамките <strong>на</strong> която е постиг<strong>на</strong>тоединодушие по отношение <strong>на</strong> необходимосттаот <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> информация за опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида сухоземни <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> учеб<strong>на</strong>тапрограма.В периода 2001–2006г. са реализиранимножест<strong>в</strong>о природозащитни лекции и теренизанимания с ученици и препода<strong>в</strong>атели <strong>в</strong>цялата стра<strong>на</strong>, които целят зат<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>теоретични з<strong>на</strong>ния и придоби<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> терененопит за участие <strong>в</strong> преки природозащитнидейности по опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong>.За по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия ресурс икапацитет по отношение реализирането <strong>на</strong>преки природозащитни дейности, <strong>в</strong> периода2003–2006г. <strong>в</strong> рамките <strong>на</strong> различни проектиса про<strong>в</strong>едени серия от природозащитнилекции и теренни обучения <strong>на</strong> студенти. Залектори са при<strong>в</strong>лечени едни от <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>иднитеспециалисти <strong>в</strong> областта <strong>на</strong> природните<strong>на</strong>уки и природозащитата <strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та. Врамките <strong>на</strong> лекциите същест<strong>в</strong>ено <strong>в</strong>ниманиее отделено <strong>на</strong> програмата за опаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong>, а голяма част отзаинтересо<strong>в</strong>алите се студенти са <strong>в</strong>ключени <strong>в</strong>преки природозащитни дейности.http://testudo.bspb.org
<strong>Да</strong> <strong>опазим</strong> <strong>сухоземните</strong> <strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>Изда<strong>в</strong>а се с фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>атаподкрепа <strong>на</strong> Rufford SmallGrantsБългарско дружест<strong>в</strong>о за защита<strong>на</strong> птицитеБДЗП е организациятапартньор <strong>на</strong> BirdLifeInternational за <strong>България</strong>БДЗП - Централен офис:тел/факс: 02/9715855, 9715856; bspb_hq@bspb.orgБДЗП - Вар<strong>на</strong>тел./факс: 052/651536; varna@bspb.orgБДЗП - Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>тел./факс: 032/626212; plovdiv@bspb.orgБДЗП - Бургастел.: 056/841268; bourgas@bspb.orgБДЗП - Хаско<strong>в</strong>отел./факс: 038/622964; haskovo@bspb.orgБДЗП - С<strong>в</strong>ищо<strong>в</strong>тел./факс: 0631/64014; svishtov@bspb.orgПриродозащитен център “Източни Родопи”тел./факс: + 359 3720/345; marin.kurtev@bspb.orgПриродозащитен център “Пода”тел./факс: + 359 56/850540; bspbpoda@mobikom.comwww.bspb.org; http://testudo.bspb.org/Благодарим <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички институции, организации, колеги и приятели,които през годините работят и помагат за опаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>сухоземните</strong><strong>костенурки</strong> <strong>в</strong> <strong>България</strong>!!!
Change language