6.razkaza.JANET45.2016

МОМИЧЕТ ОН А ХЛАДИЛНИКА
КАП К И
Моята приятелка каза, че някой си в Америка бил измислил
лекарство срещу самота. Чула го вчера в Нощна линия
и сега отивала да прати експресно писмо до сестра си да ѝ
набави цяла кутия от лекарството. Според Нощна линия търговските
вериги по Източния бряг вече го били пуснали в
продажба и в Ню Йорк даже станало голям хит. Предлагало
се под формата на капки и на спрей. Моята приятелка искаше
капките – страхът от самотата не е причина човек да
поврежда озоновия слой.
Значи капваш си го в ушите и до двайсет минути преставаш
да си самотен. Лекарството действало на нещо си химическо
в мозъка, обяснили по радиото, но приятелката ми
не схванала кое. Тя не е точно Мария Кюри, нали се сещате.
Даже тъпичка си пада. Все седи и се самонавива, че ще ѝ
изневеря и ще я зарежа, и така нататък. Но аз я обичам, лудо
при това. Като се върна от пощата, заяви, че нямало нужда
повече да живее с мене. Капките всеки момент щели да се
получат и вече нямало да се страхува да бъде сама.
Да ме остави, мисля си, заради някакви си капки? Защо?
Но нали я обичам, лудо при това, отвръщам:
– Ами изнеси се, щом държиш, но да знаеш, че смрадливите
ти капки никога няма да те обичат както аз съм те
обичал.
Нямало и да изневеряват, каза, преди излезе. Все едно
пък аз изневерявам.