21.07.2015 Views

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Цел, постановка и структура <strong>на</strong> дисертационния труд.Целта, която се поставя пред <strong>на</strong>стоящата разработка е изследване, а<strong>на</strong>лиз ипредложения за подобряване <strong>на</strong> условията по протичането <strong>на</strong> горивния процес вкотел тип 1В-365-139, ст. №4 в ТЕЦ „Русе-Изток“.Необходимостта от такъв а<strong>на</strong>лиз се <strong>на</strong>лага основно поради две причини:1. През 2007 г., във връзка с <strong>на</strong>стъпили организационни промени епромене<strong>на</strong> горив<strong>на</strong>та база <strong>на</strong> централата. В таблицата по-долу сапосочени характеристиките <strong>на</strong> двата вида гориво. Използването <strong>на</strong>„новото” гориво е довело да проблеми при експлоатацията <strong>на</strong> котела, аименно: по-ниско паропроизводство; завишени загуби от механичнонедоизгоряло; повишаване <strong>на</strong> минимално допустимото паропроизводствобез използването <strong>на</strong> стабилизиращо гориво и др.Както е видно от таблицата по-долу „новото“ гориво има з<strong>на</strong>чително по-нискосъдържание <strong>на</strong> S r , което решава екологичния проблем свързан с SO 2 емисиите.Табл. 1.3. Елементен състав <strong>на</strong> проектно и <strong>на</strong>стоящо гориво.Гориво C r , % H r , % N r , % O r , % S r , % A r , % W r r, % Qi, kJ/kgПроектно70,04 2,78 1,03 1,35 2,2 16,6 6,0 26 168горивоНастоящо74,82 3,59 1,84 2,93 0,42 11,4 5,0 28 597горивоС екологичните изисквания е свърза<strong>на</strong> втората причи<strong>на</strong> за <strong>на</strong>стоящотоизследване:2. Оценка възможността за ограничаване генерирането <strong>на</strong> азотни оксидичрез използването <strong>на</strong> „първични методи”.Постигането <strong>на</strong> така дефинира<strong>на</strong>та обща цел може да бъде детайлизира<strong>на</strong> по<strong>на</strong>чин представен <strong>на</strong> Фиг. 1.1. Постановката <strong>на</strong> изследванията в <strong>дисертацията</strong> еподчине<strong>на</strong> <strong>на</strong> следните четири главни момента:1. Причини и необходимост от <strong>на</strong>правеното изследване, които се обосноваватот: Промене<strong>на</strong>та горив<strong>на</strong> база и повишените екологични изисквания заработа <strong>на</strong> котлите;2. Ясно конкретизира<strong>на</strong> цел: Изследване <strong>на</strong> горивния процес за оценкавъзможностите за <strong>на</strong>маляване загубите <strong>на</strong> топли<strong>на</strong> в пещ<strong>на</strong>та камера иограничаване формирането <strong>на</strong> азотни оксиди;3. Средства чрез които се осъществяват изследванията: комбинирането <strong>на</strong><strong>на</strong>турни изпитвания и моделни такива;4. Резултати от изследванията, които са предпоставка за <strong>на</strong>правата <strong>на</strong>конкретни изводи и предложения за подобряване условията <strong>на</strong> протичане<strong>на</strong> горивния процес;5


Фиг. 1.1. Постановка <strong>на</strong> изследванията в дисертацион<strong>на</strong>та работаИзпълнението <strong>на</strong> така дефинира<strong>на</strong>та постановка е реализира<strong>на</strong> вдисертацион<strong>на</strong>та работа в 8 глави. Структурата <strong>на</strong> представения материал епоказа<strong>на</strong> <strong>на</strong> Фиг. 1.2.Фиг. 1.2. Структура <strong>на</strong> дисертацион<strong>на</strong>та работа6


Глава ВТОРАТеоретич<strong>на</strong> обосновка <strong>на</strong> съвременните средства замоделно изследване <strong>на</strong> горивни процеси в пещникамери <strong>на</strong> енергийни парогенератори.Основ<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> всеки програмен продукт, разработен <strong>на</strong> базата <strong>на</strong> ИМФ(Изчислител<strong>на</strong> Механика <strong>на</strong> Флуидите), е моделирането <strong>на</strong> процесите, протичащи визследва<strong>на</strong>та среда. Прилагането им при моделно изследване <strong>на</strong> горивни процеси впещни камери <strong>на</strong> енергийни парогенератори, дава възможност да бъдат избираниразлични алтер<strong>на</strong>тивни варианти <strong>на</strong> няколко групи модели, които се използват заописание <strong>на</strong> технологичните процеси, случващи се в пещ<strong>на</strong>та камера при изгарянето<strong>на</strong> въглища в прахообразно състояние, а именно:- Турбулентен модел <strong>на</strong> движение <strong>на</strong> потоците;- Модел за пренос <strong>на</strong> твърдите частици;- Радиационен модел <strong>на</strong> топлообмен;- Модел описващ процесите <strong>на</strong> отделянето <strong>на</strong> летливите вещества;- Модел описващ изгарянето <strong>на</strong> газовите компоненти;- Модел описващ изгарянето <strong>на</strong> кокса;- Модел описващ образуването <strong>на</strong> азотни оксиди.Всички тези модели почиват <strong>на</strong> основния принцип за моделиране <strong>на</strong> горивнипроцеси с твърдо гориво – математическо описание <strong>на</strong> двуфазен поток.Уравненията описващи запазването <strong>на</strong> масата, момента и енергията <strong>на</strong>двуфазен поток съдържащ - газ и твърди частици или газ и капки, могат да бъдатоткрити в <strong>на</strong>й-различни литературни източници. Представянето <strong>на</strong> тези модели еразлично при отделните авторите. Някои модели включват прекалено многодопускания, за да могат да бъдат използвани в практиката за предвиждане <strong>на</strong>горивни или газифициращи процеси <strong>на</strong> въглища и въглищни смеси. Други са подтвърде слож<strong>на</strong> форма за да бъдат от полза в практиката. Въпреки че съществуватмного източници, в много малко от тях се представят а<strong>на</strong>литични или численирешения за уравненията <strong>на</strong> двуфазов поток. Основните уравнения са много сложни ирешението им е свързано с много числени приближения, мощни компютри из<strong>на</strong>чително време за изчисление.Верифициране и валидиране <strong>на</strong> числени решения при изследване <strong>на</strong>горивни процесиКато се има предвид слож<strong>на</strong>та същност <strong>на</strong> съпътстващите процеси припрахово изгарянето <strong>на</strong> твърдо гориво в обема <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> енергийнитепарогенератори, използването <strong>на</strong> Изчислител<strong>на</strong>та механика <strong>на</strong> флуидите (CFD) еприз<strong>на</strong>то като крайно необходимо за разработването и внедряването <strong>на</strong> новигоривни технологии. Използвайки това средство се <strong>на</strong>лага да бъдат дефиниранидостатъчно коректно някои понятия, като <strong>на</strong>пример: програма (софтуер), модел исимулация.7


Стремежът е да се повиши максимално количеството <strong>на</strong> вторичен въздух,който се подава към горивните уредби. Предполага се, че положението <strong>на</strong> клапитеза вторичен въздух <strong>на</strong> горелките около 80 % е максимално възможното към момента.Отварянето <strong>на</strong> клапите за вторичен въздух <strong>на</strong>д тази стойност води до недопустимо<strong>на</strong>маление <strong>на</strong> първичния въздух.Опитите показват, че <strong>на</strong>лягането <strong>на</strong> първичният въздух, <strong>на</strong> пълен товар, непървможе да бъде <strong>на</strong>малено под pB− X = (4000 ÷ 4300) Pa, поради опасност от забиване<strong>на</strong> прахоподавачите. Причините да не може да се <strong>на</strong>мали това <strong>на</strong>лягане са иизвестни изкривявания и деформации в горелките, които допълнително повишаватсъпротивлението в тях.• Измереният въздух, който се подава като вторичен, включва в себе си ивъздуха който се подава за бридовите горелки. Задачата <strong>на</strong> този въздух е даохлажда горелката, когато не работи мелница. На този блок, много трудно ще сепояви възможност за спиране <strong>на</strong> мелница, което оз<strong>на</strong>чава, че през бридовитегорелки ви<strong>на</strong>ги ще има поток, който да ги охлажда.В тази връзка се предлага да се поставят клапи <strong>на</strong> въздушните ка<strong>на</strong>ли забридовите горелки, които да бъдат затваряни с цел да се увеличи количествотовъздух, което да постъпва като вторичен в основните горелки;• Друго средство за „сваляне” <strong>на</strong> основния горивен процес по-ниско впещ<strong>на</strong>та камера е <strong>на</strong>маляването <strong>на</strong> едри<strong>на</strong>та <strong>на</strong> изгаряния въглищен прах.Стойностите за R 90 ∈(14÷16)% ; R 200 ∈(0,8÷1,0)% от първия ден <strong>на</strong> измерванията, са<strong>на</strong>малени съответно <strong>на</strong> R 90 ∈(12,2÷12,8) % ; R 200 ∈(0,6)%. За съжаление не садостиг<strong>на</strong>ти нива от R 90 10% ; R 200 ≈ (0,4÷0,5)%, както е предвидено в програмата заизпитания, поради възник<strong>на</strong>ли проблеми със сепараторите;• На основата <strong>на</strong> по-горе описаното, са предложени следните стойностиза режимни показатели за воденето <strong>на</strong> горивния процес <strong>на</strong> котлоагрегат ст. № 4:Табл. 3.3. Режим<strong>на</strong> картаГоривоКалоричност, [kJ/kg] 28 500 ÷ 28 900Съдържание <strong>на</strong> летлививещества, [V daf , %]10 ÷ 12Финост <strong>на</strong> праха, [R 90 , %] 10 ÷ 12Товар <strong>на</strong> блока, MWе 90 100 110Разход общ въздух [m 3 /h](след корекция <strong>на</strong>294 000 328 000 360 00показанията <strong>на</strong> приборите)Показание <strong>на</strong> положението<strong>на</strong> клапите за вторичен45 ÷ 50 60 ÷ 65 80въздух №№ 1÷10, [%]Налягане <strong>на</strong> първичниявъздух, [Pa]3600÷3700 3800÷4000 4100÷4300• След въвеждане <strong>на</strong> новата режим<strong>на</strong> карта, бяха проведенидопълнителни изпитания <strong>на</strong> котела. Постиг<strong>на</strong>тия коефициент <strong>на</strong> полезно действиепо време <strong>на</strong> опитите е много близък до проектния. Загубата <strong>на</strong> топли<strong>на</strong> с11


Глава ЧЕТВЪРТАИзграждане и проверка <strong>на</strong> цифров симулационен моделза обследване <strong>на</strong> процесите в пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong>парогенератор ст. № 4 в ТЕЦ „Русе – Изток”Подходи за създаване <strong>на</strong> тримерни геометрични структуриизползвани при изчислителни моделиПри използването <strong>на</strong> софтуер за симулационно моделиране, полученитерезултатите зависят до голяма степен от геометрич<strong>на</strong>та адекватност <strong>на</strong> модела, отправилния избор <strong>на</strong> вид и размер <strong>на</strong> елементите <strong>на</strong> изчислител<strong>на</strong>та мрежа, откоректното дефиниране <strong>на</strong> характеристиките <strong>на</strong> обекта и протичащите физикохимичнипроцеси.Геометрич<strong>на</strong>та „адекватност” може да бъде разглежда<strong>на</strong> в два аспекта:• коректното изчертаване <strong>на</strong> самия обект;• избор <strong>на</strong> детайлизация (високата степен <strong>на</strong> детайлизация несъмнено водидо по-добри резултати, но с това се увеличава необходимия изчислителенресурс).В зависимост от сложността <strong>на</strong> моделирания обект, изграждането <strong>на</strong>геометричния модел може да бъде много трудоемък. Приложението ICEM <strong>на</strong>програмата ANSYS дава възможност да бъде създаден тримерен модел <strong>на</strong> конкретенобект. Този продукт е удобен за използване, когато обектът представлявасъвкупност от елементарни геометрични фигури – паралелепипеди, пресеченипирамиди, цилиндри и др. (<strong>на</strong>пример пещ<strong>на</strong> камера <strong>на</strong> парогенератор, въздуховод<strong>на</strong>/ газоход<strong>на</strong> система).За създаване <strong>на</strong> сложни геометрични модели, <strong>на</strong> които трябва да се извършиа<strong>на</strong>лиз чрез CFD, е по-подходящо да се извършва с помощта <strong>на</strong> специализирансофтуер за тримерно изчертаване – <strong>на</strong>пример AutoCAD. Тези програмни продукти сеотличават с богата гама възможности за създаване <strong>на</strong> „първични” обекти снеправил<strong>на</strong> геометрич<strong>на</strong> форма, както и многообразие от функции за редактиране<strong>на</strong> обектите. Изграждането <strong>на</strong> тример<strong>на</strong> структура, се осъществява чрез комби<strong>на</strong>цияот прости тримерни форми (паралелепипед, цилиндър, сфера, конус и др.) ипомощни двумерни фигури. По такъв <strong>на</strong>чин, целевият обект се създава много полесноотколкото в ICEM.Създаване <strong>на</strong> изчислител<strong>на</strong> мрежа използвайки ANSYS ICEM.ANSYS ICEM осигурява присвояване <strong>на</strong> геометрични форми <strong>на</strong> обекта, създаване <strong>на</strong>мрежа, оптимизиране <strong>на</strong> същата, за да бъдат удовлетворени изискванията <strong>на</strong> интегриранитегенератори <strong>на</strong> мрежи, както и похвати за обработка <strong>на</strong> актуалните към <strong>на</strong>стоящия моментсложни а<strong>на</strong>лизи.Модулът <strong>на</strong> ANSYS ICEM за генериране <strong>на</strong> мрежа, предлага следните възможности засъздаване <strong>на</strong> мрежи по зададени параметри <strong>на</strong> геометрични структури, създадени в цифровиформати:13


• Структурирани многоблокови;• Неструктурирани хексаго<strong>на</strong>лни (шестостенни);• Неструктурирани тетраго<strong>на</strong>лни (четиристенни);• Картезиански с усъвършенствани H-мрежи;• Хибридни мрежи състоящи се от хексаго<strong>на</strong>лни, тетраго<strong>на</strong>лни, пирамидални и/илипризматични елементи;• Четириъгълни и триъгълни повърхностни мрежи.Входни данни и гранични условия използвани при създаването <strong>на</strong>изчислителен модел <strong>на</strong> ПК <strong>на</strong> парогенератор ст. № 4, в ТЕЦ Русе – ИзтокМоделът <strong>на</strong> парогенератор ст. № 4, <strong>на</strong>миращ се в експлоатация в ТЕЦ „РусеИзток”, е изграден до второто стеснение <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> височи<strong>на</strong> 16,2 m.Това опростяване е <strong>на</strong>правено за да се <strong>на</strong>мали изчислителното време, необходимоза пресмятането <strong>на</strong> модела.Обемът <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера е разделен <strong>на</strong> 390 000 елементарни обема.Генерира<strong>на</strong>та мрежа е хексаго<strong>на</strong>л<strong>на</strong>, а ней<strong>на</strong>та гъстотата е различ<strong>на</strong> в различнитезони <strong>на</strong> моделирания обем. В зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> горелките тя е по-гъста, а към изхода <strong>на</strong>пещта – разреде<strong>на</strong>. Това е <strong>на</strong>правено с цел <strong>на</strong>маляване изчислителното време <strong>на</strong>модела. В зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> горелките, където има по-сложни процеси (смесване <strong>на</strong> гориво свъздух и възпламеняване <strong>на</strong> получе<strong>на</strong>та смес), е необходима по-голяма гъстота <strong>на</strong>генерира<strong>на</strong>та мрежа, докато към изхода <strong>на</strong> пещта гъстотата <strong>на</strong> мрежата по-малковлияе върху точността <strong>на</strong> модела. Общ изглед <strong>на</strong> мрежата, която се използва примоделните изследвания, е показан <strong>на</strong> Фиг. 4.1.При изграждането <strong>на</strong> цифровия модел саспазени всички конструктивни особености <strong>на</strong>пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> котел ст. № 4. За да се<strong>на</strong>прави верификация <strong>на</strong> модела е използванопроектно гориво, чиято калоричност иелементен състав са дадени в III Глава.Разходът <strong>на</strong> гориво при 100%<strong>на</strong>товарване <strong>на</strong> котела е 42,5 t/h (11,805 kg/s)като 20% от въглищния прах се подава презбридови горелки, (2,361 kg/s), които са 8 <strong>на</strong>брой (през ед<strong>на</strong> БГ се подават 0,2951 kg/s), a80% постъпват в пещ<strong>на</strong>та камера през основнигорелки (9,444 kg/s), които са 10 <strong>на</strong> брой (презед<strong>на</strong> ОГ се подават 0,9444 kg/s). Средниятдиаметър <strong>на</strong> въглищните частици, коитопостъпват през основни горелки е 57 μm,респективно през бридови горелки е 31 μm.Данните за дебитите и температурите <strong>на</strong>първичния въздух, вторичния въздух и въздухаза мелничния вентилатор са взети отФиг. 4.1. Общ изглед <strong>на</strong> генерира-<strong>на</strong>та мрежа <strong>на</strong> ПК <strong>на</strong> котел № 4.14


предварително проведени <strong>на</strong>турни изпитания. Резултатите от тези измервания сапредставени в Таблица 4.1.Табл. 4.1. Разход <strong>на</strong> организирано подаван въздухДебит, Nm 3 /hТемпература, о СПървичен въздух 150 000 200Вторичен въздух 165 000 335Въздух за мелничен вентилатор 45 000 130Общо организирано подаван въздух 360 000 -Сравнение <strong>на</strong> моделните резултати с проведени изпитания /проектни данни - валидиране <strong>на</strong> изчислителен модел <strong>на</strong> работата <strong>на</strong> ПК <strong>на</strong>ПГ ст. № 4За да бъде <strong>на</strong>правено валидиране <strong>на</strong> модела, е извършен сравнителен а<strong>на</strong>лизмежду стойности характеризиращи работата <strong>на</strong> ПК получени по два различни <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>– резултати от проектното изчисление <strong>на</strong> пещта и данни от модела.От пресмятанията извършени в III Глава се установи, че при изгарянето <strong>на</strong>въглища с Q ir= 26 168 kJ/kg и количество B = 42,5 t/h (B = 11,805 kg/s) в пещта сеосвобождават приблизително 335 MW.Проектните данни за работата <strong>на</strong> ПК <strong>на</strong> котел № 4 са използвани завалидиране <strong>на</strong> симулационния модел. Сравнителен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> получените междупроектно получените стойности и тези от модела са представени в Таблица 4.2.Табл. 4.2. Валидиране <strong>на</strong> числен модел с проектни данни№ Величи<strong>на</strong> Дименсия Проект МоделОтн.откл.,%1.Количество топли<strong>на</strong> възприета отекранните стени <strong>на</strong> топил<strong>на</strong>та пещMW 58 61,4 -5,92.Количество топли<strong>на</strong> възприета отекранните стени <strong>на</strong> ПК между двете MW 65 68,5 -5,4стеснения3.Количество топли<strong>на</strong> възприета отекранните стени <strong>на</strong> ПКMW 123 129,9 -5,64.Енталпия <strong>на</strong> димния газове <strong>на</strong> изхода отПКMW 212 204,0 3,85. Количество топли<strong>на</strong> освободе<strong>на</strong> в ПК MW 335 333,9 0,36.Температура <strong>на</strong> димните газове <strong>на</strong>изхода от топил<strong>на</strong>та пещК 2058 1985 3,57.Температура <strong>на</strong> димните газове приаероди<strong>на</strong>мичния зъбК 1510 1420 5,915


Резултати и изводи• Използването <strong>на</strong> CAD система за изграждане <strong>на</strong> геометричен модел запоследващ а<strong>на</strong>лиз чрез CFD e ефективен метод при създаване <strong>на</strong> обекти със сложнигеометрични форми.• За получаването <strong>на</strong> коректни резултати от модела, трябва внимателнода бъдат определени границите <strong>на</strong> моделиране, степен <strong>на</strong> детайлизация <strong>на</strong> обекта,минимални разстояния, сечения и обеми.• Инструментите в ANSYS ICEM, позволяват създаване и обработка <strong>на</strong>геометрични форми и при необходимост отстраняване <strong>на</strong> грешки допус<strong>на</strong>ти приизчертаването <strong>на</strong> обекта или в<strong>на</strong>сяне <strong>на</strong> корекции.• Изборът <strong>на</strong> модул за създаване <strong>на</strong> мрежа, зависи изцяло от спецификата<strong>на</strong> изследвания обект.• Получените резултати сочат, че изграденият модел е адекватен идостатъчно точно описва процесите в пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> обследванияпарогенератор. Чрез него могат да се правят по<strong>на</strong>татъшни симулационниизследвания за оценка влиянието <strong>на</strong> различни въздействия върху горивния процес.Глава ПETAМоделни изследвания <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> К4в ТЕЦ „Русе – Изток”.Начални условия при провеждане <strong>на</strong> моделните изследванияСлед изграждането <strong>на</strong> работоспособен модел <strong>на</strong> пещта <strong>на</strong> парогенератор № 4,е необходимо да се представи план за провеждането <strong>на</strong> моделните изследвания.Този план трябва да съответства <strong>на</strong> целите заложени в дисертационния труд и даотговаря <strong>на</strong> два основни въпроса:• Кои въздействия е необходимо да бъдат изследвани (входни въздействия) ?• Какви да бъдат критериите за оценка <strong>на</strong> <strong>на</strong>правените въздействия ?На Фиг. 5.1. е приложе<strong>на</strong> схема, която отговаря <strong>на</strong> така поставените въпроси.За да получим конкрет<strong>на</strong> представа за влиянието <strong>на</strong> всяко от въздействията,то в отделните случаи е променяно само едно от тях.Осъществените моделни изследвания се делят условно <strong>на</strong> 3 групи:• I група – Изгаряне <strong>на</strong> въглища с проектни характеристики;• II група – Изгаряне <strong>на</strong> въглища с характеристики, каквито сеизгарят към <strong>на</strong>стоящия момент в централата;• III група – Изгаряне <strong>на</strong> въглища с характеристики, каквито са вмомента, но при промене<strong>на</strong> конструкция <strong>на</strong> пещта (даващавъзможност за подаване <strong>на</strong> теоретичен въздух, по височи<strong>на</strong> <strong>на</strong> ПК).16


Фиг. 5.1. Осъществени въздействия при моделните изследванияи критерии за оценкаРезултати и изводиИзгаряне <strong>на</strong> въглища с различно качество (проектно гориво иработно гориво)Като ограничително условие <strong>на</strong> проведения цифров експеримент езапазването <strong>на</strong> количеството топли<strong>на</strong>, което се подава в пещта при изгарянето<strong>на</strong> въглища с проектни характеристики както и при изгаряните в <strong>на</strong>стоящия моментгорива (работно гориво).17


От получените резултати може да бъде <strong>на</strong>правен следния а<strong>на</strong>лиз:• Не се <strong>на</strong>блюдават з<strong>на</strong>чими разлики в основните <strong>на</strong>блюдаванипоказатели за работата <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера – изменението <strong>на</strong> сред<strong>на</strong>та температураи концентрацията <strong>на</strong> окислителя по височи<strong>на</strong> <strong>на</strong> ПК;• Поради по-високият дял <strong>на</strong> летливите вещества в работното гориво,продуктите от тях са по-ясно представени (техният дял е по-висок в димните газове)в сравнение с тези от изгарянето <strong>на</strong> проектното гориво;• Известни разлики се появяват при изменение <strong>на</strong> максимал<strong>на</strong>татемпература по височи<strong>на</strong> <strong>на</strong> пещта. При оползотворяването <strong>на</strong> сега изгарянитевъглища в по-широк диапазон температура има максимални стойности – коетообяснява и по-високите концентрации <strong>на</strong> NO X в димните газове <strong>на</strong> изхода от ПК;• Независимо от тези малки разлики, като цяло: изгарянето <strong>на</strong> дватавида гориво може да бъде прието за идентично за тази пещ<strong>на</strong> камера (понеза характеристиките <strong>на</strong> въглищата които са приети)Моделни изследвания <strong>на</strong> горивен процес с различно количествоорганизирано подаван въздухВтората група модели изследва въздействието, което оказва различнитеколичества организирано подаван въздух.А<strong>на</strong>лизирайки получените резултати могат да бъдат <strong>на</strong>правени следнитеизводи и заключения:• Дебитът <strong>на</strong> организирано подавания въздух в пещ<strong>на</strong>та камера в<strong>на</strong>стоящия момент <strong>на</strong> експлоатация е реално около 300 000÷320 000 Nm 3 /h.Избраното ниво от 360 000 Nm 3 /h, би гарантирало коефициент <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух18


′′около α пк ∈ (1,15 ÷ 1,20) <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера. Ниво от 380 000 Nm 3 /h ще′′доведе до стойности <strong>на</strong> α пк = 1,25;• Повишеният разход <strong>на</strong> въздух, ясно се отразява върху увеличаващия седял <strong>на</strong> окислител по височи<strong>на</strong> <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера;• За трите разглеждани случая, максимални стойности <strong>на</strong> температуратасе получава <strong>на</strong>д основните горелки. В случаят с разход <strong>на</strong> въздух от 360 000 Nm 3 /h,се получават и <strong>на</strong>й-високи стойности за температурата в ПК. При увеличаване <strong>на</strong>разхода <strong>на</strong> въздух <strong>на</strong> 380 000 Nm 3 /h максимал<strong>на</strong>та температура <strong>на</strong>малява – очевидно<strong>на</strong>стъпва охлаждане <strong>на</strong> димните газове с по-голямото количество внесен въздух;• И за трите разгледани случаи се установи, че цялото количестволетливи вещества, които се отделят от въглищата, изгарят <strong>на</strong>пълно, т.е. няма загубиот химично недоизгаряне при тези условия;• По-голямото количество, организирано подаван въздух, дававъзможност и за по-пълното изгаряне <strong>на</strong> горивото. Количеството <strong>на</strong> изгарящия кокс<strong>на</strong>раства с увеличаването <strong>на</strong> организирано подадения въздух, респ. загубите отмеханично недоизгаряне <strong>на</strong>маляват.Моделни изследвания при различно съотношението между първичени вторичен въздухТретата група изследвания разглежда влиянието, което оказваразпределението <strong>на</strong> организирания въздух между първичен и вторичен.Намаление <strong>на</strong> съотношението <strong>на</strong> V първ. / V общо оз<strong>на</strong>чава, че по-голям дялорганизирано подаден въздух постъпва като вторичен т.е. <strong>на</strong>малява количествотопървичен въздух, за сметка <strong>на</strong> увеличаване количеството <strong>на</strong> вторичния въздух.Разгледани са следните съотношения:19


- V първ. / V общо = 0,42; V втор. / V общо = 0,44- V първ. / V общо = 0,37; V втор. / V общо = 0,49- V първ. / V общо = 0,32; V втор. / V общо = 0,54• Наблюдава се ед<strong>на</strong> яс<strong>на</strong> тенденция – с повишаването дела <strong>на</strong> вторичниявъздух за сметка <strong>на</strong> първичния такъв, се увеличава и количеството изгарящ кокс т.е.<strong>на</strong>маляват загубите от механично недоизгаряне. Посоче<strong>на</strong>та тенденция е особеноясно изразе<strong>на</strong> при подаване в БГ <strong>на</strong> 10 % от изгаряното гориво;• Очевидно е необходимо количеството <strong>на</strong> организирано подаваниявъздух, като първичен и вторичен да бъде прецизно управляван в зависимост отколичеството въглищен прах, който постъпва в горелката. Важно е съотношението<strong>на</strong> скоростните потоци – <strong>на</strong> този който носи въглищния прах и <strong>на</strong> потока въздуха загорене да бъдат оптимални;Горивен процес при различно количество въглищен прах подаванкъм БГ.Четвъртата група изследвания разглежда преразпределението <strong>на</strong> горивотомежду основните и бридовите горелки.Цикло<strong>на</strong>, който е монтиран <strong>на</strong> котел ст. № 4, има разделител<strong>на</strong> способност (70– 90) %. Поради това приемам да изследвам, че количеството въглища , коетопостъпва през бридовите горелки е съответно – 10 %; 20 %; 30 % от общото.На основата <strong>на</strong> получените резултати могат да бъдат <strong>на</strong>правени следнитезаключения:• С повишаването дела <strong>на</strong> праха подаван през бридовата горелка ясно се<strong>на</strong>блюдава тенденция към из<strong>на</strong>сяне <strong>на</strong> горивния процес по-<strong>на</strong>горе в пещ<strong>на</strong>та камера(въпреки, че повишаването <strong>на</strong> количеството прах подаван през БГ в случая е20


свързано и като цяло със зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах). Повишаването <strong>на</strong>количеството прах през бридите, води до <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> концентрацията <strong>на</strong>окислител в гор<strong>на</strong>та част;• Положителните тенденции, свързани с повишеното количество изгорялкокс и известно <strong>на</strong>маление <strong>на</strong> азотните емисии вероятно се дължат основно <strong>на</strong>зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах;Моделно иследване <strong>на</strong> процеса <strong>на</strong> горене при различ<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> <strong>на</strong>въглищния прах подаван в парогенератор ст. №4Т.к. промя<strong>на</strong>та <strong>на</strong> разходът <strong>на</strong> въглища през БГ води едновременно с това и дозафиняване <strong>на</strong> общото количество въглищен прах, се получава смесване <strong>на</strong> двевъздействия. Това не дава прециз<strong>на</strong> оценка как точно влияе всеки един от тезифактори. Поради тази причи<strong>на</strong> са разгледани два случая с различ<strong>на</strong> зърнометрия.А<strong>на</strong>лизирайки получените резултати може да се резюмира:• Количеството топли<strong>на</strong> възприема<strong>на</strong> в пещта и топли<strong>на</strong>та, която носятДГ <strong>на</strong>пускащи ПК са приблизително равни за двата разгледани случая;• Приблизително ед<strong>на</strong>кви са и средните температурите <strong>на</strong> димните газове<strong>на</strong>пускащи топил<strong>на</strong>та пещ и гор<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> ПК;• При изгарянето <strong>на</strong> по-фин въглищен прах се <strong>на</strong>блюдява по-висококоличество изгорял кокс – 7,993 kg/s при сред<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> от 57 μm, срещу 8,148 kg/sпри сред<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> от 45μm. Тази допълнително получе<strong>на</strong> топли<strong>на</strong> е била усвое<strong>на</strong> отизпарителните <strong>на</strong>гревни повърхности в пещта;• Наред с повишаване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> пещтавследствие <strong>на</strong> зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах, е видно и едно макар и малкодопълнително снижаване <strong>на</strong> емисиите от NO X – от 759 ppm <strong>на</strong> 712 ppm;21


Глава ШЕСТАОбразуване <strong>на</strong> азотни оксиди при изгаряне <strong>на</strong>висококалорични въглища в енергийни парогенераторис течно шлакоотделяне.Друг съществен проблем при експлоатацията <strong>на</strong> този котел e високатаконцентрация <strong>на</strong> азотни оксиди, които се формират. В конкретния случай под азотниоксиди се разбира азотен оксид и азотен диоксид.Нормативен метод за изчисляване <strong>на</strong> азотните оксиди в димнитегазове – „МЕТОДИЧЕСКИЕ УКАЗАНИЯ ПО РАСЧЕТУ ВЫБРОСОВ ОКСИДОВАЗОТА С ДЫМОВЫМИ ГАЗАМИ КОТЛОВ ТЕПЛОВЫХ ЭЛЕКТРОСТАНЦИЙ”, РД.34.02.304-95, 01.07.1996 г.Този подход за определяне <strong>на</strong> количеството <strong>на</strong> NOx генерирани по време <strong>на</strong>горивния процес в обема <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера, е възможно <strong>на</strong>й-елементарния.Въпреки ограниченият обем от данни, който се получава като резултат, този методима своите предимства. Следвайки прост алгоритъм за пресмятане масата <strong>на</strong>изхвърляните азотни оксиди M (g/s), може да се <strong>на</strong>прави подроб<strong>на</strong> оценка <strong>на</strong>NO xстепента <strong>на</strong> въздействие <strong>на</strong> различните механизми, които се използват за<strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> NO x .Масата <strong>на</strong> изхвърляните азотни оксиди MNO x(g/s) се определя чрез приведеноKNO 2rNO P i NOазотно съдържание -2 2, или чрез концентрацията <strong>на</strong> азотните оксиди:M = B ⋅Q ⋅ K(6.1)M = B ⋅V ⋅ C(6.2)NO2 P C. Г . NO2BP- изчислителния разход <strong>на</strong> гориво, kg/s (m 3 /s);rQi- дол<strong>на</strong> топли<strong>на</strong> <strong>на</strong> изгаряне, MJ/kg (MJ/m 3 );KNO 2CNO 2- приведено азотно съдържание, преизчислено към NO 2 , kg/GJ- концентрация <strong>на</strong> азотни оксиди, g/m 3 , <strong>на</strong> сух газ при стандартни условияи при определен коефициент <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух α ;VСГ. .- обем <strong>на</strong> сухите газове m 3 /kg (m 3 /m 3 ) при същия коефициент <strong>на</strong> излишък<strong>на</strong> въздуха.Използване <strong>на</strong> ANSYS CFX за моделни изследвания <strong>на</strong> образуването<strong>на</strong> азотни оксиди при енергийни парогенератори.NO-формиращия модел е <strong>на</strong>пълно интегриран в реакциите и горивнитемоделите <strong>на</strong> ANSYS CFX. Формирането <strong>на</strong> NO x е сложен процес включващ няколкоразлични механизма, които условно се разделят <strong>на</strong>:• модел за „термичен” NO• модел за „бърз” NO22


• модел за „горивен” азот• модел за „доизгаряне” (разпадане <strong>на</strong> NO)Модел за „термичен” NOМеханизмът за образуване <strong>на</strong> „термичен” NO се явява преобладаващия източник заNO x в газовите пламъци при температура <strong>на</strong>д 1800 K. NO се формира от комби<strong>на</strong>цията <strong>на</strong>свободни радикални разновидности <strong>на</strong> О и N, които се <strong>на</strong>мират в изобилие при високитемператури. Двустепеният механизъм, от<strong>на</strong>сящ се към механизма <strong>на</strong> Зелдович,преобладава в тези процеси. В зависимост дали условията са под или околостехиометричните, важно з<strong>на</strong>чение може да има и трета реакция. Когато тази стъпка евключе<strong>на</strong> към първите две реакции, тогава става въпрос за разширен механизъм <strong>на</strong>Зелдович.Модел за „бърз” NOПри температури по-ниски от 1800 К, във въглеводородните пламъци имаконцентрация <strong>на</strong> NO, която е твърде висока за да бъде обясне<strong>на</strong> с механизмите <strong>на</strong> Зелдович.Въглеводородните радикали могат да реагират с молекула азот като образуват HCN, койтоможе да бъде окислен до NO в условия <strong>на</strong> беден <strong>на</strong> окислител пламък. Пълният механизъм емного сложен. Въпреки това, Дьо Сот (De Soete) предлага единич<strong>на</strong> реакция за да опише NOизточника чрез механизма <strong>на</strong> Фенимор (Fenimore), S NO,prompt . Така образуваният NO се <strong>на</strong>рича„бърз” NO.Модел за „горивен” NOМоделът за образуване <strong>на</strong> азотни оксиди в следствие окисляването <strong>на</strong> азотът вгоривото допуска, че същият се представя посредством HCN (циано водород). HCN сеприема, за да може да формира или разпада NO в зависимост от местните условия в сместа.Циано водорода заедно с НСО (водороден карбо<strong>на</strong>т) изпълняват ролята <strong>на</strong> преходни видове.Модел за доизгаряне (разпадане) <strong>на</strong> NOПри обогате<strong>на</strong> горив<strong>на</strong> смес, където количеството кислород не е достатъчно заизгарянето <strong>на</strong> цялото гориво, недоокисленото гориво води до редуциране <strong>на</strong> NO.Резултати и изводиВлияние <strong>на</strong> различни въздействия върху образуването <strong>на</strong> NO x впещ<strong>на</strong>та камера според нормативен метод - РД. 34.02.304-95За целта всички входни данни в алгоритъма се запазват стацио<strong>на</strong>рни, променясе само стойността <strong>на</strong> един предварително избран параметър. Факторите които саизследвани са следните:• Коефициент <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух в горелката, αГ = 0,9 ÷ 1,4;''• Температура в зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> активно горене, ТАГ= 1250 ÷ 2050 K;• Отношение <strong>на</strong> скоростите в изходното сечение <strong>на</strong> горелката (W 2 – скорост <strong>на</strong>въздуха, W 1 – скорост <strong>на</strong> праха), W 2 /W 1 = 1,4 ÷ 4Дол<strong>на</strong>та и гор<strong>на</strong>та граница за съответните параметри са избрани <strong>на</strong> базата <strong>на</strong>минималните и максималните стойности, които позволява използва<strong>на</strong>та методика.Конкретните стойности <strong>на</strong> тези величини, при които са <strong>на</strong>правени пресмятания сапоказани в Таблица 6.1.23


Табл. 6.1. Начални условия при пресмятане по нормативен методВелич. Разм. 1 2 3 4 5 6 7 8 9αГ - 0,9 0,95 1 1,05 1,1 1,15 1,2 1,25 1,3''ТАГ K 1250 1350 1450 1550 1650 1750 1850 1950 2050W 2 /W 1 - 1,4 1,725 2,05 2,375 2,7 3,025 3,35 3,675 4Коефициента <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух <strong>на</strong> горелката ( α = 0,9 ÷ 1,3)Един от факторите, който оказва влияние върху степента <strong>на</strong> формиране <strong>на</strong> азотнитеоксиди е коефициента <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух <strong>на</strong> горив<strong>на</strong>та инсталация. Това е първотовъздействие проверено чрез алгоритъма, описан в нормативния метод. Единственостойността <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух <strong>на</strong> горив<strong>на</strong>та уредба се променя.Получените резултати са показани <strong>на</strong> следващата графика.ГCNO 2 , g/m 30.5000.4500.4000.3500.3000.2500.2000.1500.1000.9 0.95 1 1.05 1.1 1.15 1.2 1.25 1.3 αГФиг. 6.1. Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> концентрацията <strong>на</strong> NO x в зависимост откоефициента <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух <strong>на</strong> горив<strong>на</strong>та инсталацияНаблюдава се съществуването <strong>на</strong> правопропорцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> зависимост междуподаваното количество организиран въздух през горелките и количеството <strong>на</strong>азотните оксиди, които са резултат <strong>на</strong> горивните процеси вътре в пещ<strong>на</strong>та камера.За да се редуцират концентрациите <strong>на</strong> NO x <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> котела, трябва да се <strong>на</strong>маливъздуха, които се подава за горене. Количеството <strong>на</strong> генерираните азотните оксидипри α г = 0,9 е близо два пъти по-малко от колкото при α г = 1,3. За постигане <strong>на</strong> понискистойности <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух в горелката е необходимо дасе осигури добро уплътняване <strong>на</strong> пещта, мелницата и въздухоподгревателя.Опасност при използването <strong>на</strong> този подход представлява непълно изгаряне <strong>на</strong>горивото. Този недостатък се появява в следствие ограничаването <strong>на</strong> окислителяпостъпващ през горелката, в стремежа за <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> NO x емисиите.Влияние <strong>на</strong> температурата в зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> горене ( Т'' АГ=1250÷2050K)върху формирането <strong>на</strong> NO x .Проведено е изчисление за установяване <strong>на</strong> зависимостта между температурата иконцентрацията <strong>на</strong> NO x . Получените резултати са показани <strong>на</strong> следващата фигура.24


CNO 2 , g/m 30.5000.4500.4000.3500.3000.2500.2000.1500.1001250 1350 1450 1550 1650 1750 1850 1950 2050 ''ТАГФиг. 6.2. Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> концентрацията <strong>на</strong> NO x в зависимост оттемпературата в зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> горивния процесЯсно се вижда з<strong>на</strong>чителното влияние, което оказва температурата в зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong>горивния процес върху образуването <strong>на</strong> азотни оксиди. За температури между 1250Kи 1850K концентрацията <strong>на</strong> NO x се увеличава близо два пъти. А при температурите<strong>на</strong>д 1850K - <strong>на</strong>раства многократно. Топлинното <strong>на</strong>товарване в основ<strong>на</strong>та зо<strong>на</strong> <strong>на</strong>горивния процес може да се регулира чрез нейното баластиране. Това въздействиесе ограничава от глед<strong>на</strong> точка осигуряване <strong>на</strong> стабилен горивен процес.Влияние <strong>на</strong> отношението <strong>на</strong> скоростите в изх. сечение <strong>на</strong> горелката(W 2 /W 1 =1,4÷4)Това въздействие представлява интерес не само от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong>формирането <strong>на</strong> азотни оксиди, но също така и за доброто смесване <strong>на</strong> потоците -гориво и окислител. Получените от алгоритъма резултати са визуализирани <strong>на</strong>следващата графика., KCNO 2 , g/m 30.5000.4500.4000.3500.3000.2500.2000.1500.1001.4 1.725 2.05 2.375 2.7 3.025 3.35 3.675 4 W 2 /W 1Фиг. 6.3. Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> концентрацията <strong>на</strong> NO x в зависимост ототношение <strong>на</strong> скоростите в изходното сечение <strong>на</strong> горелкатаОт резултатите може да се <strong>на</strong>прави заключение, че колкото по-малка еразликата в скоростите между горивния и въздушния поток, толкова по-ниски щебъдат концентрациите <strong>на</strong> азотни оксиди <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> котела. Това положителновлияние за ограничаване формирането <strong>на</strong> NO x оказва отрицателен ефект върхуефективността <strong>на</strong> горивния процес – <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> q 3 и q 4 .25


Глава СЕДМАКонцентрация <strong>на</strong> NO x в димните газове <strong>на</strong> изход <strong>на</strong>парогенератор ст. №4 в ТЕЦ „Русе - Изток”– резултати от моделни изследвания.Моделни изследвания представящи изменението <strong>на</strong> съдържание <strong>на</strong>азотни оксиди в отпадните газове при различни въздействия върхувходните потоци.По-подробни резултати за образуването и разпространението <strong>на</strong> азотнитеоксиди в пещ<strong>на</strong>та камера могат да бъдат получени чрез използването <strong>на</strong> ANSYS CFX.Предимство при използването <strong>на</strong> CFD метода <strong>на</strong> изследване в сравнение семпиричния метод е възможността да се определи зо<strong>на</strong>та в която се генериратазотните оксиди в ПК.Изследвани бяха същите пет въздействия, които бяха оценявани по-горе, нотук от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> генерираните азотни оксиди:- Промя<strong>на</strong> качеството <strong>на</strong> горивото;- Промя<strong>на</strong> количество организирано подаван въздух;- Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> съотношението между първичния и вторичния организираноподаван въздух- Промя<strong>на</strong> дела <strong>на</strong> въглищния прах подаван в бридовите горелки <strong>на</strong>парогенератор №4- Промя<strong>на</strong> едри<strong>на</strong>та <strong>на</strong> въглищния прах подаван в парогенератор №4Предложения за реконструкция <strong>на</strong> котлоагрегат ст. № 4, с целограничаване формирането <strong>на</strong> азот оксиди.Въз основа <strong>на</strong> теоретичните поз<strong>на</strong>ния за ограничаване <strong>на</strong> азотните оксиди е<strong>на</strong>правено предложение за подаване <strong>на</strong> <strong>на</strong>дгоривен въздух. Същността <strong>на</strong> товасредство е в зо<strong>на</strong>та <strong>на</strong> високите температури да има недостиг <strong>на</strong> въздух т.е. тамкоефициентът <strong>на</strong> излишък <strong>на</strong> въздух да бъде по-малък от единица (α < 1,0), а <strong>на</strong>дтази зо<strong>на</strong> да се подава оста<strong>на</strong>лия необходим за горенето въздух.Геометрични особености <strong>на</strong> изчислителния модел.За проверка до каква степен това средство може да помогне за <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong>азотните емисии при горенето <strong>на</strong> парогенератор № 4, e <strong>на</strong>праве<strong>на</strong> корекция <strong>на</strong>числения модел. Тази корекция е минимал<strong>на</strong> и включва следното:• Над стеснението <strong>на</strong> изхода от топил<strong>на</strong>та пещ (от двете страни) серазполагат по 5 отвора;• Избра<strong>на</strong>та форма е правоъгъл<strong>на</strong> и имат следните размери: 0,75x0,45 m.• Броя и размерите <strong>на</strong> отворите са съобразени с дебитите <strong>на</strong> въздух, коитоса предвидени да преми<strong>на</strong>т през тях и съответните скорости <strong>на</strong> изтичане.През тези отвори ще се подава въздух, който ще <strong>на</strong>ричаме „третичен”.26


Изследвани входни въздействия:- Промя<strong>на</strong> дела <strong>на</strong> третичен въздух;- Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> посоката <strong>на</strong> <strong>на</strong>сочване <strong>на</strong> третичния въздух;- Използване <strong>на</strong> различни конфигурации <strong>на</strong> отворите за третичен въздух:- Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> скоростта <strong>на</strong> постъпване <strong>на</strong> третичния въздух в ПК, чрезпромя<strong>на</strong> сечението <strong>на</strong> отворите;- Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> зърнометрията <strong>на</strong> въглищния прах.Резултати и изводи• Изследване изменението <strong>на</strong> азотните оксиди при различнивходни въздействия.Изгарянето <strong>на</strong> въглища с различен елементен съставНастоящата горив<strong>на</strong> база в ТЕЦ „Русе-изток” генерира по-голямо количествоазотни оксиди спрямо проектното гориво. Вероятно това се дължи <strong>на</strong> по-голямотоотношение гориво/въздух по височи<strong>на</strong> <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера.Изгарянето <strong>на</strong> въглища с различно количество организирано подаванвъздухКакто и може да се очаква, основ<strong>на</strong>та част от масовият дебит <strong>на</strong> азотнитеоксиди се формира между 2÷6 метър <strong>на</strong> пещта (в зо<strong>на</strong>та от горелките до изхода <strong>на</strong>топил<strong>на</strong>та пещ). Разбира се <strong>на</strong>й-високи стойности, както <strong>на</strong> масовия дебит, така и <strong>на</strong>концентрацията <strong>на</strong> NO се получава в случая с <strong>на</strong>й-голямо количество организираноподаден въздух. Причи<strong>на</strong>та за това, е че в този случай има по-голямо количествосводен въздух, който по „механизма <strong>на</strong> Зелдович″ формира азотни оксиди;Изменение <strong>на</strong> съотношението между първичния и вторичнияорганизирано подаван въздух.При отношение <strong>на</strong> организирано подавания въздух V първ. /V общо = 0,37 сегенерират <strong>на</strong>й-ниски концентрации <strong>на</strong> NO x спрямо оста<strong>на</strong>лите два изследвани случаяза преразпределение <strong>на</strong> въздуха. Вероятно това се дължи <strong>на</strong> оптималното подаване<strong>на</strong> окислителя в ПК от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> процесите свързани с образуването <strong>на</strong> азотниоксиди.27


Промя<strong>на</strong> дела <strong>на</strong> въглищния прах подаван в бридови горелки.Положителните тенденции, свързани с известно <strong>на</strong>маление <strong>на</strong> азотнитеемисии, както и повишеното количество изгорял кокс, вероятно се дължат основно<strong>на</strong> зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах;Различ<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> <strong>на</strong> въглищния прах подаван в парогенератор ст. №4Наред с повишаване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> пещтавследствие <strong>на</strong> зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах, е видно и едно допълнителнопонижаване <strong>на</strong> емисиите от NO X – от 759 ppm <strong>на</strong> 712 ppm;• Предложение за реконструкция <strong>на</strong>ПГ ст. № 4, с целограничаване формирането <strong>на</strong> азот оксиди.Промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> дела <strong>на</strong> третичния въздухПри съпоставянето <strong>на</strong> резултатите от моделите с различни количестватретичен въздух: 0%, 18% и 27% от общо подавания, се <strong>на</strong>блюдават следнитетенденции:- Нарастване <strong>на</strong> сред<strong>на</strong>та температура <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> топил<strong>на</strong>та пещ сувеличаване <strong>на</strong> дела <strong>на</strong> <strong>на</strong>дгоривния въздух;- Минимално <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> температутите <strong>на</strong> изхода <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камерас <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> количеството третичен въздух;- Увеличаване <strong>на</strong> неизгорялото количество кокс, респективно <strong>на</strong>растване<strong>на</strong> q4 с увеличаване <strong>на</strong> дела <strong>на</strong> третичен въздух- Намаляване <strong>на</strong> генерираното количеството азотни оксиди при<strong>на</strong>растване <strong>на</strong> дела <strong>на</strong> третичния въздух.28


Зафиняване <strong>на</strong> подавания въглищен прах- Количеството топли<strong>на</strong> възприема<strong>на</strong> в топил<strong>на</strong>та пещ и топли<strong>на</strong>та, коятоносят димните газове <strong>на</strong>пускащи гор<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> ПК са приблизителноравни за двата случая;- Приблизително ед<strong>на</strong>кви са и средните температурите <strong>на</strong> димните газове<strong>на</strong>пускащи топил<strong>на</strong>та пещ и гор<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> ПК;- При изгарянето <strong>на</strong> по-фин въглищен прах се <strong>на</strong>блюдява по-висококоличество изгорял кокс – 7,624 kg/s при сред<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> от 57 μm, <strong>на</strong>7,832 kg/s при сред<strong>на</strong> едри<strong>на</strong> от 45 μm. Тази допълнително получе<strong>на</strong>топли<strong>на</strong> е била усвое<strong>на</strong> от изпарителните <strong>на</strong>гревни повърхности впещта;- Наред с повишаване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> полезно действие <strong>на</strong> пещта евидно и едно макар и малко допълнително снижаване <strong>на</strong> емисиите отNO X – от 499 ppm <strong>на</strong> 461 ppm;Т.е. зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах води едновременно както доповишаване коефициента <strong>на</strong> полезно действие, така и до <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> емисиите <strong>на</strong>NO X . Разбира се тази редукция <strong>на</strong> NO X е малка – в рамките <strong>на</strong> около 10 % (подобенрезултат беше получен и при <strong>на</strong>стоящата конструкция).Разбира се зафиняването <strong>на</strong> въглищния прах е един въпрос, който трябва дабъде подложен <strong>на</strong> строг технико-икономически а<strong>на</strong>лиз, преди да бъде взетоокончателно решение.ЗАКЛЮЧЕНИЕРезултатите от <strong>на</strong>правените изследвания в <strong>на</strong>стоящата работа могат да бъдатобобщени по следния <strong>на</strong>чин.В дисертационния труд е <strong>на</strong>правен задълбочен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> работата <strong>на</strong> котелтип 1В-365-139, който е част от блок № 4 в ТЕЦ „Русе-Изток”, като е използва<strong>на</strong>комби<strong>на</strong>цията от <strong>на</strong>турни изпитвания и моделни изследвания с цел подобряванеусловията <strong>на</strong> протичане <strong>на</strong> горивния процес в пещ<strong>на</strong>та камера.Представени са резултати от изпълнението <strong>на</strong> изследователски договори презпоследните години. Авторът е бил активен участник в тези договори. Всички задачиса завършили с висока оценка от стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> възложителя, като з<strong>на</strong>чител<strong>на</strong> част от<strong>на</strong>правените предложения са <strong>на</strong>мерили успешно приложение при експлоатацията <strong>на</strong>котела, а представения теоретичен материал е добра основа за по-<strong>на</strong>татъшнозадълбочаване <strong>на</strong> прилаганите подходи при осъществяването <strong>на</strong> подобниизследвания.Части от труда са ста<strong>на</strong>ли достояние <strong>на</strong> <strong>на</strong>уч<strong>на</strong>та общественост чрез редицапубликации представени в <strong>на</strong>учни списания и конференции.Приносите в работата съответстват <strong>на</strong> формулираните цел, постановка иструктура <strong>на</strong> дисертационния труд. Условно те могат да бъдат класифицирани като<strong>на</strong>учно-приложни и инженерно-приложни.29


Научно-приложни приноси1. Формулиран и обоснован е <strong>на</strong>учен подход за изследване и а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong>характеристиките <strong>на</strong> пещни процеси при енергийни котли,оползотворяващи въглища в условията <strong>на</strong> факелно изгаряне. Този подходсе основава <strong>на</strong> комби<strong>на</strong>цията от <strong>на</strong>турни и моделни изследвания;2. Разработен е цифров симулационен модел за изследване <strong>на</strong> пещнитепроцеси <strong>на</strong> котел 1В-365-139 в ТЕЦ „Русе-Изток”. Извърше<strong>на</strong> е валидация<strong>на</strong> модела с проектни и реални експлоатационни условия. На основата <strong>на</strong>така създадения модел са извършени моделни изследвания при следните<strong>на</strong>чални условия: промя<strong>на</strong> качеството <strong>на</strong> горивото; промя<strong>на</strong> количествотоорганизирано подаван въздух; промя<strong>на</strong> разпределението <strong>на</strong> въздух катопървичен и вторичен; промя<strong>на</strong> дела <strong>на</strong> гориво постъпващ през бридовигорелки; промя<strong>на</strong> <strong>на</strong> зърнометрията <strong>на</strong> подавания въглищен прах;3. Създадени и приложени са модели за изчисляване <strong>на</strong> формиращите се впещ<strong>на</strong>та камера азотни оксиди при изгаряне <strong>на</strong> въглища в условията <strong>на</strong>факелко изгаряне;4. Направени са <strong>на</strong>учно обосновани предложения за редуциране <strong>на</strong>формиращите се азотни оксиди в пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> котел тип 1В-365-139.Инженерно-приложни приноси1. На основата <strong>на</strong> предложение за оптимално разпределение <strong>на</strong> подаваниявъздух за горене е повишено паропроизводството <strong>на</strong> котела за сметка <strong>на</strong><strong>на</strong>маление <strong>на</strong> загубите <strong>на</strong> топли<strong>на</strong> от механично недоизгаряне;2. Използвайки утвърде<strong>на</strong> методика за <strong>на</strong>турни изпитания <strong>на</strong> котли е<strong>на</strong>правен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> текущото състояние <strong>на</strong> котела и са посоченикоригиращи действия за подобряване условията <strong>на</strong> цялост<strong>на</strong>та работа <strong>на</strong>котела;30


Публикации свързани с дисертационния труд1. Kr. Todorov, Model investigation of burning process of boiler OB-650-040 in TPP“Bobov dol”, Second international Ph.D. course – Pamporovo, page 200, June 11-142006;2. Б. Бонев, Т. Тотев, Б. Иг<strong>на</strong>тов, В. Попова, Кр. Тодоров, Влияние <strong>на</strong>организирано подавания въздух, върху процесите в пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> котлист. №11 и № 12 в ТЕЦ “Марица Изток 2”, XI –та Науч<strong>на</strong> Конференция ЕМФ‘2006, Том 1, стр. 23, ISSN 1310-9405, „Св. св. Константин и Еле<strong>на</strong>”, гр. Вар<strong>на</strong>,18-20 септември 2006;3. Кр. Тодоров, Г. Тотев, Симулационно моделиране <strong>на</strong> горивни процеси с CFX,Втора Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> Студентска Научно-Техническа Конференция, Сборник сдоклади, стр. 135, ISBN-10:954-438-547-6, ISBN-13:978-954-438-547-3, гр.<strong>София</strong>, 11-13 октомври 2006;4. Т. Тотев, Б. Иг<strong>на</strong>тов, К. Тодоров, Изграждане и верифициране <strong>на</strong> цифровмодел <strong>на</strong> работа <strong>на</strong> пещ<strong>на</strong>та камера <strong>на</strong> Котел №4 в ТЕЦ „Русе-Изток” XIII –таНауч<strong>на</strong> Конференция ЕМФ ‘2008, Том 1, стр. 33, ISSN 1310-9405, „Почив<strong>на</strong>база <strong>на</strong> <strong>Технически</strong> университет - <strong>София</strong>” гр. Созопол, 17-20 септември 2008;5. К. Тодоров, Б. Ангелов, Т. Тотев, Б. Бонев, „Описание <strong>на</strong> двуфаз<strong>на</strong> среда примоделиране <strong>на</strong> горивни процеси”, XIII –та Науч<strong>на</strong> Конференция ЕМФ ‘2008, Том1, стр. 56, ISSN 1310-9405, „Почив<strong>на</strong> база <strong>на</strong> <strong>Технически</strong> университет - <strong>София</strong>”гр. Созопол, 17-20 септември 2008;6. К. Тодоров, Верифициране и валидиране <strong>на</strong> числени решения при изследване<strong>на</strong> горивни процеси, XVI –та Науч<strong>на</strong> Конференция ЕМФ ‘2011, Том 1, стр. 106,ISSN 1310-9405, „Почив<strong>на</strong> база <strong>на</strong> <strong>Технически</strong> университет - <strong>София</strong>” гр.Созопол, 17-20 септември 2011;31


Numerical modelling of combustion processes in power steamgenerators, type 1B-365-139, № 4 in TPP ‘Ruse-Iztok’SummaryPhD thesis presents some basic relationships between the two approaches -conducting full-scale tests and mathematical modeling in combustion techniques andtechnologies through the application of computational fluid mechanics. Examples are givento illustrate how measurements and theoretical development of certain technical issuescomplement each other. Clarifies how the modeling can be used to study combinedphysicochemical processes and increase understanding of the technical systems andprocesses.The object is the boiler type 1B-365-139, on which are applied both methods ofstudy. This boiler is in operation (with turbine with power 110 MW) since 1971 in TPP‘Ruse – Iztok’ and is specified as a block № 4 in the plant.Object of this thesis is the study, analysis and proposals for improving conditionsof the combustion process in the boiler type 1B-365-139, № 4 in TPP ‘Ruse-Iztok’ usingfull-scale tests and numerical modelling.32

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!