СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Съвокупност от клетки с мезенхименпроизход и голямо количествомеждуклетъчно вещество, която заемасредищно положение и запълвапространсдтвото между останалитетъкани и изпълнява свързваща,формообразуваща, опорна, трофична изащитна функция.

СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАНTEXTUS CONNECTIVUSОПРЕДЕЛЕНИЕ : Съвкупност от клетки смезенхимен произход и голямо количествомеждуклетъчно вещество.

Тясно свързана с процесите на вътрешнотометаболитно равновесие – хомеостазата. Няма достъп до външната среда и се свързва с неяпосредством епителната тъкан. Широко застъпена в организма. Заема 50% оттелесния обем. Произход: всички подвидове съед. т-н произлизатот мецзенхима. Структура: 3 основни компонента клетки матрикс ----влакна -----основно амарфно вещество

Матриксът (влакна и основно аморфно вещество)се образува от клетките на съединителната тъкан. Те са от фамилията фибробласти (фиброфласти,хондробласти, остеобласти, одонтобласти)От химико-функционална гледна точкаматриксът е изграден от 2 основни видамакромолекули: глюкозоаминогликани и протеогликани Фибриларни протеини -структурни (колаген, еластин, ретикулин) -адхезивни (ламинин, фибронектин)

Основното амарфно вещество е изградено отглюкозоаминогликани, които са линеарниполизахариди: 1. хиалуронова киселина 2. хондроитин -4-сулфат 3. хондроитин -6-сулфат 4.дерматан сулфат 5.кератан сулфат 6.хепаран сулфат 7. хепарин

Глюкозоаминогликаните съдържат сулфатна SO3 икарбоксилна СОО групи, които им придаватотрицателен заряд. Тези макромолекули представляват дълги вериги,които не се огъват и заемат голямо пространство. Около отрицателно натоварените групи в тях сеобразува облак от катиони, като Na+, които саосмотично активни и задържат колямо количествовода в матрикса. Това позволява на тъканта даустоява на компресивни сили. Като задържат вода и Na+, глюкозоаминогликанитеобразуват гел, което придава свойството якост нааморфното вещество.

Всички глюкозоаминогликани, без хиалуран,обикновено са свързани за протеинова сърцевинаи обаразуват протеигликани. Функция на протеогликаните: 1.поддържат пространството около клетките имеждуклетъчното вещество в хидратираносъстояние 2.играят роля на сито/филтър, контролиращтрафика на молекули (вода и нискомолекулниметаболити) в междуклетъчното пространство 3.имат значение за междуклетъчното сигнализиране– свързвайки се те могат да усилват или инхибиратдействието на растежните фактори.

Фибриларни протеини: Структурните образува колагеновите,еластичните и ретикуларните влакна насъединителната тъкан. Адхезивните гликопротеини (ламинин,фибронектин, хондронектин) осъществяват –адхезията на клетките към матрикса –клетъчната миграция през ембрионалноторазвитие

ОСНОВНО АМОРФНО ВЕЩЕСТВОРазполага се между клетките и влакната.Състав: вода, минерални соли и високомолекулнибелтъчно-въглехидратни комплекси в колоидална система.Съдържанието на вода и йони динамично се променя.Основни физико-химични свойства на аморфнотовещество:-хидрофилност,-оптичиска хомогенност,-метахромазия.Метахромазията е свойство на компонентите на клеткитеили тъканите да се оцветяват в цвят, различен от този ноизползваната боя. Дължи на протеогликаните.

МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАНSUBSTANTIA INTERCELLULARIS I. ВЛАКНА НА МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ВЕЩЕСТВО 1.Колагенни влакна – fibraе collagenosaе Ацидофилни, с напречна набразденост с период 68nm; фибри с d от 1 до 20 µm. фибрили с d 0,1-0,5 µm, микрофибрили с d 50-90 nm тропоколагенови молекули с дължина 280 nm и d1,4 nm. Тропоколагенът се състои от три спирално навитиα-полипептидни вериги от около 1000 АК,предимно глицин, пролин и оксипролин. Тритевериги в различните комбинации оформят 15 типаколаген.

КОЛАГЕННИ ВЛАКНА

МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВОSUBSTANTIA INTERCELLULARISI.ВЛАКНА НА МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ВЕЩЕСТВО2.Еластични влакна – fibraе elasticaеОцветяват се специфично с орцеин; по-тънки от колагенните - от 0,2 до 4 µm, а в ligg. flava -10 µm;изградени от хидрофобния протеин еластин, изграденот 750 АК и от микрофибрили с d 10-12 nm;еластинът е сърцевинатамикрофибрилите са разположени периферно при разтягане дължината се увеличава със 150%; издържат 20-30 кг/см 2 .

ЕЛАСТИЧНИ ВЛАКНА

МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НАСЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАНSUBSTANTIA INTERCELLULARIS I.ВЛАКНА НА МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ВЕЩЕСТВО 3.Ретикуларни влакна (fibrae reticulares) По-тънки от колагенните влакна – 0,5-2 µm Състоят се предимно от колаген III Аргирофилия и положителна PAS реакция – дължи сена повече въглехидратни групи ЕМ – напречна набразденост с период 40-64 nm

МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НАСЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАНSUBSTANTIA INTERCELLULARISI.ВЛАКНА НА МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ВЕЩЕСТВО3.Ретикуларни влакна (fibrae reticulares)Локализация: в хлабавата съединителна тъкан около клетките на мастната тъкан около малките кръвоносни съдове и нерви около ГМК в черния дроб в хемо и лимфопоетичните органи(ретикуларна съединителна тъкан)

КЛЕТКИ НАСЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАНСпоредместонахождението сибиват:фиксирани - стабилнапопулация отдългоживеещи клеткифибробластиостеобластихондробластиодонтобластициментобластилипоцитинякои пигментни клетки

КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАНСпоредместонахождението сибиват:свободни - променливапопулация от подвижниклетки, навлизащи всъединителната тъкан откръвтамакрофагимастоцитиплазматични клеткигранулоцити - Neutr- Eo- Ba

3 ГРУПИ: 1.ПРОДУКТИВНИ (фибробласти,хондробласти, остиобласти, одонтобласти) 2. ТРОФИЧНИ (адипоцити, меланоцити) 3. ЗАЩИТНИ (макрофаги, плазмоцити,мастицити)

I. ПРОДУКТИВНИ КЛЕТКИСинтезират в цитоплазмата си и секретиратбелтъчно-полизахаридни прикурсори намеждуклетъчното вещество, които след товма сеорганизират във влакнести и аморфни комплекси. Фибробласти, хондробласти, остиобласти,одонтобласти, които след като спрат своята активнопродуктивна дейност са превръщат съответно въвфиброцити хондроцити, остиоци.

ФИБРОБЛАСТ Произход - мезенхимните клетки, след коетозагубва способността си да се диференцира в другиклетъчни типове. Форма – удължена, вретеновидна или звездовидна Ядро – голямо, светло, овално, еохромно, с 2ядърца Цитоплазма – базофилна (Св. М.) ензими: алакална фосфатаза, ензими заколагенезата ЕМ: гр. ЕПР, АГ, митохондрии

Функции: синтез на влакната ш основнатасубстанция намеждуклетъчното веществоКолагеносинтезата протича в три етапа: вътреклетъчно синтезиране секретиране извънклетъчно сглобяване намикрофибрили, фибрили и фибри

Фиброцити - неактивните фибробласти Вретеновидна форма Оскъдна цитоплазма, с намалено количествоорганели Ядро – по-малко, издължено, хетерохромно

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИ ФИБРОБЛАСТИ -условно-фиксирани– могат да сепридвижват вматрикса с V=1µm/min Фиброцити –неактивна форма нафибробластите

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИФИБРОБЛАСТИОсновна функция –производство на колагенни влакна еластични влакна ретикуларни влакна основна субстанция намеждуклетъчнотовещество

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИФИБРОБЛАСТИ - КОЛАГЕНОГЕНЕЗАОбразуването наколагенните фибри сеосъществява в 3 етапа:А. Вътре в клетката1. Синтезиране наполипептидните вериги вгранулирания ЕР иагрегиране на 3полипептидни вериги,завити спирално(образуване напроколаген)

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИФИБРОБЛАСТИ - КОЛАГЕНОГЕНЕЗА 2. Секретиране -придвижване напроколагена,включен всекреторнитегранули на АГ, къмповърхността наклетката (с участиетона микротубули) иекзоцитоза.

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИФИБРОБЛАСТИ - КОЛАГЕНОГЕНЕЗА Б. Извън клетката3. Агрегация напроколаген + ензими тропоколаген + ензими колагенова фибрила – колагенова фибра

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИКОЛАГЕННИ ВЛАКНА

ПРОДУКТИВНО-ТРОФИЧНИ КЛЕТКИКОЛАГЕННИ ВЛАКНА ВИДОВЕ КОЛАГЕН – над 15вида Колаген тип I – кожа, кости,сухожилия, дентин, фасции,адвентиция – издържа нанатиск и опънКолаген тип II – хиалинени еластичен хрущял,междупрешленни дискове –издържа на деформации

II. Трофични клетки Клетки, натрупващи вещества вцитоплазмата си. Адипоцити, пигментни клетки

Пигментни клетки – пигмент меланин вцитоплазмата (кафяв цвят) Локализация: -съединителната тъкан на кожата (дермата) -хороидеята на окото -ириса на окото -обвивките на мозъка (менингите) Видове: а/клетки, които могат ди синтезират меланин –меланоцити б/клетки, които натрупват меланин –меланофори

Меланоцити Произход - нервно-ектодермален– от cristaegangliomares Форма - звездовидна Цитоплазма, кл. органели: - гр. ЕПР, АГ, митохондрии - премеланозоми (овални везикули, енз.тирозиназа, меланин) - меланозоми (овални везикули, меланин)

торозиназаL-тирозин----------------DOPA-------------допахинон-----------меланин(АК) (3,4-дихидрофенилаланин)

Меланозомите с помощта на цитоскелета сенасочват към израстъците на клетката, къдетиосвобождават меланина. Той се поема от фибробластите, които сепревръщат в меланофори

Меланофори Произход - съединително-тъканни клетки(модифицирани фибробласти) Форма – звездовидна Цитоплазма – меланозоми

ПИГМЕНТНИ КЛЕТКИ Меланоцитите се намират в:средна обвивка на окотообвивките на мозъкав дермата на кожата при черната расаМорфологична характеристика:звездовидна форма и израстъциГр. ЕР, АГ, митохондрии, премеланозоми и меланозоми.L-тирозин – (тирозиназа) дихидрофенилаланин (DOPA) допахинон меланин.

Адипоцити – кл. на адипозната тъканПроизход – мезенхимните клеткиАдипобласт---ранен преадипоцит----късенпреадипоцит ----адипоцитВидове:а/ бяла адипозна тъкан (унилокуларенадипоцит)б/ кафява адипозна тъкан (мултилокуларенадипоцит)в/ трансформационна адипозна тъкан

Адипоцити /липоцити/Липоцити – произхождатот мезенхимаунилокуларни – набялата мастна тъкан мултилокуларни – накафявата мастнатъкан

III. Защитни клетки ► Макрофаги ► Плазмоцити ► Мастицити

Макрофаги (хистиоцити) – свободни ификсираниПроизход – Мо (моноцити на кръвта)На Св.м. – не се различават от др. кл. на съед. т-н,визуализациия след инжектиране на трипан блу,Indian ink, литиев карминголемина - 20 µm,Форма - променлива (свободните –окръглени;фиксираните - като фибробластите), с израстъциза фагоцитоза и клетъчно движение

Ядро – по-малко и по-интезивно багрещо сеот това на фибробласта, овално, бъбрековидно, с компактен хроматин Цитоплазма – ЕПР, АГ, митохондрии,вакуоли, лизозоми, липидни капки и гликоген Ензими: КФ, АТФаза, липиза, LDH, SDH Цитоплазмената мембрана – рецептори заимунно разпознаване на антигена

Функция: ►участват в имунната защита чрез биологичнокоопериране с лимфоцитите ►фагоцитоза, поглъщат някои багрила (колоидопексия) ►секреция - биологичноактивни молекули, свъзани свъзпалението, имунния отговор, анафилаксията,размножаване на фибробласитите - неутрални протеази - ензими, разграждащи протеогликаните,което им позволява да се придивижват в матрикса ►участват в синтеза ан колагена ►регулацията на кръвотворението ►в образуването на клетки на Лагханс (симпласти), коитоса гигантски многоядрени клетки, с над 100 ядра, тип чуждотяло – като се сливат помежду си при попадане на чуждитела в организма

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - МАКРОФАГИПрекурсори - моноцитите отпериферната кръвВидове макрофаги (различносъстояние на една и същаклетка) Фиксирани –macrophagocytus stabilis =histiocytus (удължени клеткис дълги цитоплазмениизрастъци) (Купферови,Лангерхансови клетки,микроглия)

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - МАКРОФАГИВидове макрофаги(различно състояние наедна и съща клетка)Подвижни, мигриращи– macrophagocytusnomadicus – с овалносферичнаформа –множествомикровили,псевдоподи иламелиоподи

Делят се още на :ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - МАКРОФАГИ активирани – със звездовиднаформа неактивирани - - с вретеновиднаформа

2.ПлазмоцитиСрещат се рядко в съединителната тъкан, главно привъзпалениеПроизход – В лимфоцит (след антигенно въздействие влимфните възли В лимфоцитите се превръщатвплазмобласти, които се делят митотично и даватплазмоцити, които мигрират в съединителната тъкан назасегнатите от възпалението органи).Форма – овалнаГолемина – 14-16 µm,Ядро – ексцентрично, с типично разположение нахроматина, радиерно в 3-4 колонки, като спици на колелоЦитоплазма – базофилна, гр.ЕПР (заема цялата цитоплазма сизключение на една централана зона, където се намира АГ),АГ, митохондрииФункция: изработване на антитела

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - ПЛАЗМОЦИТИСлед антигенно въздействиеВ лимфоцитите се превръщатв плазмобласти, а те следмитотично делене – вплазмоцити в лимфнитевъзли; след това мигрират вдругите органи;

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - ПЛАЗМОЦИТИ

3. Мастоцити (открити от Ерлих, 1878)Произход – от Ва гранулоцитиЛокализация: по хода на кръвоносните съдове инервиФорма: неправилна, овална, добре очертаниконтуриЦитоплазма:Св.М. едри базофилни, метахротични гранули, сd=0,6 µm, ограничени с мембрана, сърцевина –ламеларни или кристалоидни субстанции.Специфично оцветяване – метиленово синьо.

Гранулите на мастоцита съдържат: -Хистамин – разширява артериите, активирализозомите и клетъчната фагоцитарна активност -Хепарин – противосъсирващо действие, катоинактивира лизозомите - Серотонин -Еозинофилен хемотактичен фактор (EHF) -Бавнореагираща субстанция (slow reactingsubstanceq SRS) -Простагландини, PG -Анафилактични фактори

По външната повърхност на мастоцитите имаантитела, произведени от плазмоцитите. Антигените се свързват с тези антитела. В междуклетъчното пространство се освобождавасъдържимото в гранулинте на мастоцита –дегранулация (показател за активността намастоциците). При бърза дегранулация настъпва алергичнареакция (контракция на гладката мускулатура насъдовете, увеличаване пропускливостта накапилярите, едем). Лечение на алергията с медикаменти, коитоподтискат дегранулацията.s

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - МАСТОЦИТИОтделен клетъчен тип с размери15-25 мкм, с неправилна,звздовидна форма. Вероятнопрекурсора им в костния мозък еобщ с макрофагите. Наричат сетъканни базофили или лаброцити.Намират се в съединителнататъкан на кожа и лигавици, вкапсулите на органите и околокръвоносните съдове;многобройни са в тимуса, нонапълно липсват в слезката.Светлинно микроскопски – cедри базoфилни гранули с d=0,6-2 мкм в цитоплазмата.

ЗАЩИТНИ КЛЕТКИ - МАСТОЦИТИЕлектронно микроскопски гранулитеса ограничени с мембрана . В тях има:хепарин – действа противосъсирващо,инактивира лизозомите;хистамин – разширява артериолите,стимулира лизозомите ифагоцитарната активност на клетките;увеличава пермеабилитета – едем иконтракции на ГМК на бронхиолите; ЕCF – еosinophilic chemotactic factor =еозинофилен хемотактичен фактор -стимулира еозинофилите да мигрират;SRS – slow reacting substance – бавнореагираща субстанция;простагландини;анафилактични фактори и др.

КЛАСИФИКАЦИЯ НАСЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

Класификация на съединителнататъкан I. Съединителна тъкан снедиференцирано междуклетъчновещество (ембрионални тъкани) - мезенхим;- хордална;- слизеста;- пихтиеста;

А. Съединителна тъкан с недиференцираномеждуклетъчно в-во1. пихтиеста (пъпна връв, Вартониева пихтия)2. слизеста/слузна (ембрионалната съед. т-н,mucoid tissue)3. хордална (chorda dorsalis) След раждането се запазва само слузна съед. т-н впулпата на зъба (междуклетъчното вещество еаморфно, без влакна) и corpus vitelinum на окото.

Б. Съединителна тъкан с влакнестомеждуклетъчно вещество1.хлабава/рехава2.колагенна (ареоларна/мембранозна)3.еластична4.ретикуларна5.пигментна6. адипозна тъкан (самостоятелна тъкан)

В. Съединителна тъкан с твърдомеждуклетъчно вещество1. хрущялна съед. т-н - хиелинна хрущялна съед. т-н -еластична хрущялна съед. т-н -влакнста хрущялна съед. т-н2. костна съед. т-н3. дентинова съед. т-н

СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН СВЛАКНЕСТОМЕЖДЕКЛЕТЪЧНОВЕЩЕСТВО

СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН СТВЪРДО МЕЖДУКЛЕТЪЧНОВЕЩЕСТВО

Хрущялна съединителна тъкан Състав: клетки (хондробласти, хондроцити) имеждуклетъчно вещество. Липсват кръвоносни съдове. Трофика – чрез дифузия от съдове вперихондриума.

Хрущялна съединителна тъкан КЛЕТКИ Хондробласти Произход – мезенхимните клетки Форма – овални, леко издължени, 15-20 µm Ядро –светло, голямо Цитоплазма – Св.М базофилна, ЕМ - гр.ЕПР,АГ, митохондрии, липидни капки, гликоген

Хондроцити – хондробласти, загубилиспособността си да синтезират Разположени на групи – изогенни групи, в кухини, вмеждуклетъчното в-во – лакуни. Изогенните групи от по 2 до 4-5 клетки. Хондроцитите от 1 изогенна група произлизатот 1 хондробласт чрез митотично делене. Около всяка изогенна група – базофилномеждуклетъчно в-во (матрикс), в което има малковлакна.

ВИДОВЕ ХРУЩЯЛНАСЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

А. Хиелинна хрущялна съед. т-н Локализиция: По време на ембрионалното развитиеизгражда скелета, после се замества от костнат-н епифизната плочка (между епифизата идиафизата на дългите кости) нос, трахея, бронхи покрива ставните повърхности на костите Има възможност за калцифициране. Оцветяване: Н-Е

Устройство: клетки и междуклетъчно в-во(матрикс) матрикс предимно колагенни влакна (колаген тип II) протеогликани, които образуват агрегати,свързващи се с колагенните влакна глюкозоаминогликани (хондроитинсулфат) вматрикса около хондробластите, придаватбазофилията и метахромацията,PAS+ оцветяване на матрикса колагеновите влакна се свързват с клеткитепосредством хондронектин (глюкопротеин)

Клетки на хиелинната хрущялна съед. т-нХондроцитите са събарни в изогенни групи от2 до 8,Разположени в 3 зони:повърхностна – вретеновидни хондробласти средколагенни влакнамеждинна – мрежовидно разположениколагенни влакна, хондробластите сапоединично, способни да се делят митотичновътрешна – най-широка, изогененни групи от по2-8 хондроцита

Отвън хиелинната хрущялна съед. т-н епокрита с перихондриум (плътнасъединителна тъкан, с фибробласти иколагенни влакна от колагет тип I) 2 слоя: -външен слой – от колаг. влакна, -вътрешен слой – от клетки. Функция на перихондриума: -поддържане, изхранване на хрущяла, -растеж и регенерация

Хондробласти и хондроцити

Б. Еластична хрущялна съед. т-н Локализиция: ушна мида, Евстахиева тръба,епиглотис Устройство: Матрикс – преобладават еластичните влакна, малкоколагенни влакна Специфично оцветяване: орцеин Клетки: изогенни групи от 1-2 , рядко 3хондроцита Няма възможности за вкостяване, калцифициране(разлика от хиалинен хрущял). Има перихондриум.

В. Влакнеста хрущялна съед. т-н Локализиция: -Дисковете между прешлените -Диска на лонното съчление -Залавните точки на сухожилията с костите -Синхондрозите

В. Влакнеста хрущялна съед. т-нУстройство: повече колагенни влакна иминимално количество основно аморфно в-во. -Плътни, успоредно разположени снопове отколагенни влакна (колаген тип I); колагенната мрежа придава голяма здравина натози хрущял

В. Влакнеста хрущялна съед. т-нХондроцити – организирани по хода наколагенните влакна, поединично или в малкиизогенни групи. Често хондроцитите са подредени в колони. Липсва перихонриум по повърхността навлакнесия хрущял. Няма възможности за вкостяване,калцифициране (разлика от хиалинен хрущял).

КОСТНА СЪЕДИНИТЕЛНАТЪКАН

Състав: клетки и калцирано междуклетъчно в-во А. Клетки: прогениторни клетки, остеобласти,остеоцити, остеокласти1. Прогениторни клетки –с мезенхимен произход,резервни клетки, не синтезират, при стимулиранесе превръщат в остеобласти Локализация:в дълбоките слоеве на периостав ендостав Хаверсовите и Фолкмановите канали

А. Клетки2.Остеобласти – клетки, които синтезират колаген(тип I) и протеогликаните и глюкозоаминогликаните намеждуклетъчното в-во. Синтезираните от тях съставки отначало образуватнеминерализираната кост. Локализация: по повърхността на костните гредички в 1ред. Структурна характеристика: кубични или цилиндричнаформа, Израстъци, които се свързват с израстъците на другиостеобласти чрез цепковидни контакти (gap junctions),базофилна цитоплазма Ултраструктурна характеристика: гр. ЕПР, АГ,митохондрии, мембраноограничени везикули, 50-250нм, съдържащи АФ, гранули от протеогликани, които са PAS+.

3.Остеоцити – остеобласти, завършилисинтетичната си дейност.Характеристика:кръгло тяло с израстъци, форма на паяк.Израстъците на клетките се свързват помеждуси чрез цепковидни контакти, така осигуряватпреминаването на йони и малки молекули.Слабо базофилна цитоплазмаЕМ: оскъден гр. ЕПР

Остеобласти и остеоцити

4. ОстеокластиПроизход: чрез сливане на моноцитите.Неправилна форама, d=150 µm.Многоядрени, 2-50 ядря (симпласти).Две повърхности: гладка и гофрирана (резорбтивна).Резорбтивната повърхност – неравна, с пръстовидниизрастъци, микровили.Цитоплазмата в съседство с резорбтивната повърхност– светла зона, лишена от органели, с изключение намикрофиламенти.Следва зона с много везикули (лизозоми, гр. ЕПР, АГ).Характерни ензими: колагеназа, КФ, карбоанхидраза(въглена к-на, която взема участие в декалцификациятана костта)Функция: разграждат и резорбират костнотомеждуклетъчно вещество и така модулират костта.

Б. Междуклетъчно вещество ♦ Органични съставки (колаген тип I,глюкозоаминогликани, протеогликани) ♦ Неорганични съставки – минерални, Сафосфат, Са карбонат, кристаленхидроксиапатит Кристалите на хидроксиапатита се отлагатвърху колагеновите влакна, а аморфният Сафосфат е разположен равномерно.

ВИДОВЕ КОСТНА ТЪКАН

Незряла костна тъкан (неламиларна)Зряла (ламеларна) костна тъкан

Незряла костна тъкан (неламиларна)Образува се най-рано,- по време на ембрионалното развитие- у възрастния взоните но костни фрактурикостни тумори

Структура: няма правилно ламиларно подреждане(неламиларна) по-голямо количество клетки колагенните влакна не са ориентирани иобразуват мрежа около остеоцитите Нарича се още грубовлакнеста.

Зряла (ламеларна) костна тъканСтруктура:Правилно ламиларно подреждане насъставките.Ламелите са изградени от успоредниколагени влакна, слепени с аморфноосновно в-во.Колагеновите влакна в съседните ламелиимат различна ориентацияИзградена от структурни единици,наречени остеони или Хаверсови системи.

Остеонът е най-малкатаструктурна единица на костта,състояща се от ламела ипринадлежащите и остеоцити иостеокласти.

В Хаверсовите системи ламелите, 3-20 броя,концентрично подредени и обгръщат централно разположен канал- Хаверсовканал, в който минават нервни влакна и кръвоноснисъдове, изхранващи костта. Между ламелите - остеоцити, разположени влакуни израстъците им преминават през ламелитевъв Фолкмановите канали, които се свързватс Хаверсовия канал. Енхондралната (непряка) остеогенеза ехарактерна за дългите кости.

КОСТТА КАТО ОРГАН ПЕРИОСТЪТ осъществява кръвоснабдяването инервацията регенерацията на костта

Развитие и растеж на коститеДезмална остеогенеза(осификация) (от desmos –съединителна тъкан)Хондрална остеогенеза(осификация) (от chondron– хрущялна тъкан)Перихондрална остеогенезаЕнхондрална остеогенезаРастеж на костите надължина и дебелинаРемоделиранеВъзстановяване следсчупване