Вино и кухня (брошура) - Bulgaria Travel
Вино и кухня (брошура) - Bulgaria Travel
Вино и кухня (брошура) - Bulgaria Travel
- TAGS
- bulgaria
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Няколко ун<strong>и</strong>калн<strong>и</strong>факта за Българ<strong>и</strong>яИстор<strong>и</strong>я на в<strong>и</strong>нопро<strong>и</strong>зводствотопо българск<strong>и</strong>те зем<strong>и</strong><strong>В<strong>и</strong>но</strong>то е в дълбока връзка с българск<strong>и</strong>те зем<strong>и</strong>. Х<strong>и</strong>лядолет<strong>и</strong>янаред те са б<strong>и</strong>л<strong>и</strong> об<strong>и</strong>таван<strong>и</strong> от древн<strong>и</strong>тетрак<strong>и</strong> – ц<strong>и</strong>в<strong>и</strong>л<strong>и</strong>зац<strong>и</strong>я, която поч<strong>и</strong>тала боговете Загрей<strong>и</strong> Д<strong>и</strong>он<strong>и</strong>с<strong>и</strong>й <strong>и</strong> <strong>и</strong>зползвала в<strong>и</strong>но в рел<strong>и</strong>г<strong>и</strong>озн<strong>и</strong>тес<strong>и</strong> р<strong>и</strong>туал<strong>и</strong>. Трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong><strong>и</strong>те във в<strong>и</strong>нопро<strong>и</strong>зводството неса прекъснат<strong>и</strong> <strong>и</strong> днес Българ<strong>и</strong>я е горда с качествен<strong>и</strong>тес<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на, няко<strong>и</strong> от ко<strong>и</strong>то са про<strong>и</strong>зведен<strong>и</strong> от ун<strong>и</strong>калн<strong>и</strong>местн<strong>и</strong> сортове с впечатляващ<strong>и</strong> качества.<strong>В<strong>и</strong>но</strong>то е не<strong>и</strong>зменна част от <strong>и</strong>стор<strong>и</strong>ята на Българ<strong>и</strong>я, от българскатакултура, б<strong>и</strong>т <strong>и</strong> душевност. Българск<strong>и</strong>те зем<strong>и</strong> са наследн<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>на древн<strong>и</strong> ц<strong>и</strong>в<strong>и</strong>л<strong>и</strong>зац<strong>и</strong><strong>и</strong>, ко<strong>и</strong>то са остав<strong>и</strong>л<strong>и</strong> незал<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>м отпечатъквърху нашето съврем<strong>и</strong>е. Древн<strong>и</strong>те трак<strong>и</strong> са <strong>и</strong>зползвал<strong>и</strong> в<strong>и</strong>нотокато важен елемент от рел<strong>и</strong>г<strong>и</strong>озн<strong>и</strong>те р<strong>и</strong>туал<strong>и</strong> <strong>и</strong> като средство задост<strong>и</strong>гане на връзка с боговете. Св<strong>и</strong>детелства за това <strong>и</strong>ма в многобройн<strong>и</strong>тесвет<strong>и</strong>л<strong>и</strong>ща, откр<strong>и</strong>т<strong>и</strong> <strong>и</strong>з тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong>ята на цялата страна,ко<strong>и</strong>то носят <strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>я за древн<strong>и</strong>те р<strong>и</strong>туал<strong>и</strong> <strong>и</strong> култа към богана в<strong>и</strong>ното Загрей. Българ<strong>и</strong>я се гордее с едн<strong>и</strong> от най-важн<strong>и</strong>те археолог<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong>откр<strong>и</strong>т<strong>и</strong>я, сред ко<strong>и</strong>то златн<strong>и</strong> <strong>и</strong> сребърн<strong>и</strong> трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>съкров<strong>и</strong>ща, ко<strong>и</strong>то в по-голямата с<strong>и</strong> част са крас<strong>и</strong>в<strong>и</strong> серв<strong>и</strong>з<strong>и</strong> за серв<strong>и</strong>ране<strong>и</strong> консумац<strong>и</strong>я на в<strong>и</strong>но.Използването на орф<strong>и</strong>ческата нап<strong>и</strong>тка в рел<strong>и</strong>г<strong>и</strong>озн<strong>и</strong> р<strong>и</strong>туал<strong>и</strong> есвързано <strong>и</strong> с добр<strong>и</strong> трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong><strong>и</strong> в лозарството <strong>и</strong> в<strong>и</strong>нопро<strong>и</strong>зводството.Дор<strong>и</strong> Ом<strong>и</strong>р в сво<strong>и</strong>те про<strong>и</strong>зведен<strong>и</strong>я често споменава превъзходн<strong>и</strong>текачества на трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>на.Българск<strong>и</strong>те яст<strong>и</strong>я са спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> <strong>и</strong> ун<strong>и</strong>калн<strong>и</strong>,с богат вкус <strong>и</strong> аромат, който събуждавс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> сет<strong>и</strong>ва. Тяхното пр<strong>и</strong>готовлен<strong>и</strong>ее лесно <strong>и</strong> пр<strong>и</strong>ятно. Сгответе българскояст<strong>и</strong>е по автент<strong>и</strong>чна рецепта <strong>и</strong> щесе докоснете до Българ<strong>и</strong>я, до нейн<strong>и</strong>я дух<strong>и</strong> невероятна атмосфера.Местн<strong>и</strong>те подправк<strong>и</strong>, плодовете <strong>и</strong> зеленчуц<strong>и</strong>те саеколог<strong>и</strong>чно ч<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>, с невероятен вкус <strong>и</strong> качества.Само тук можете да оп<strong>и</strong>тате <strong>и</strong>ст<strong>и</strong>нското българскок<strong>и</strong>село мляко, <strong>и</strong>звестно по цял свят, както <strong>и</strong> разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><strong>и</strong>нтересн<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я, пр<strong>и</strong>готвен<strong>и</strong> от него, <strong>и</strong>ст<strong>и</strong>нс кобяло с<strong>и</strong>рене с плътен вкус <strong>и</strong> мед с аромат на разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>местн<strong>и</strong> б<strong>и</strong>лк<strong>и</strong>.След създаването на българската държаватрад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong><strong>и</strong>те във в<strong>и</strong>нопро<strong>и</strong>зводството се наследяват<strong>и</strong> продължават. Много средновековн<strong>и</strong>пътешествен<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>, м<strong>и</strong>нал<strong>и</strong> по наш<strong>и</strong>те зем<strong>и</strong>,споменават за разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>дове в<strong>и</strong>но, ко<strong>и</strong>тоса оп<strong>и</strong>твал<strong>и</strong> по пътя с<strong>и</strong>, както <strong>и</strong> за техн<strong>и</strong>текачества.В края на ХIX <strong>и</strong> началото на ХХ век към лозарството<strong>и</strong> в<strong>и</strong>нарството вече се подхождапрофес<strong>и</strong>онално <strong>и</strong> се поставят основ<strong>и</strong>те намодерно про<strong>и</strong>зводство на българск<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на.Днес качествен<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на от българск<strong>и</strong> про<strong>и</strong>звод<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>могат да се намерят навсякъде посвета. Много от наш<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>на печелят наград<strong>и</strong><strong>и</strong> <strong>и</strong>зненадват чужд<strong>и</strong>те цен<strong>и</strong>тел<strong>и</strong> с в<strong>и</strong>сокотос<strong>и</strong> качество <strong>и</strong> <strong>и</strong>з<strong>и</strong>скан<strong>и</strong>я с<strong>и</strong> вкус.Вкусът към хубавото в<strong>и</strong>но <strong>и</strong> <strong>и</strong>нтересът къмместн<strong>и</strong>те сортове пред<strong>и</strong>зв<strong>и</strong>каха навл<strong>и</strong>занетона в<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я тур<strong>и</strong>зъм <strong>и</strong> на в<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>те турове<strong>и</strong> дегустац<strong>и</strong><strong>и</strong> в Българ<strong>и</strong>я. Голяма частот в<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>те в страната орган<strong>и</strong>з<strong>и</strong>рат меропр<strong>и</strong>ят<strong>и</strong>я,на ко<strong>и</strong>то запознават цен<strong>и</strong>тел<strong>и</strong><strong>и</strong> гост<strong>и</strong> с най-отбран<strong>и</strong>те с<strong>и</strong> селекц<strong>и</strong><strong>и</strong>.1
ОСНОВНИ ВИНАРСКИ РЕГИОНИБългар<strong>и</strong>я условно се дел<strong>и</strong> на пет лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>она,всек<strong>и</strong> от тях със сво<strong>и</strong>те спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>и</strong> особеност<strong>и</strong>.Северн<strong>и</strong>ятЮжн<strong>и</strong>ятЮжн<strong>и</strong>ят лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район обхващаобласт<strong>и</strong>те около Пловд<strong>и</strong>в,Хасково, Пазардж<strong>и</strong>к, Стара Загора,Люб<strong>и</strong>мец <strong>и</strong> Харманл<strong>и</strong> – района наТрак<strong>и</strong>йската н<strong>и</strong>з<strong>и</strong>на <strong>и</strong> част от Сакар.Защ<strong>и</strong>тата от голем<strong>и</strong> студове <strong>и</strong> ветрове,която Стара план<strong>и</strong>на ос<strong>и</strong>гуряваот север, благопр<strong>и</strong>ятства отглежданетона червен<strong>и</strong> сортове с отл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>вкусов<strong>и</strong> качества – Мерло, КабернеСов<strong>и</strong>ньон, Руб<strong>и</strong>н. Тук почв<strong>и</strong>те <strong>и</strong> кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>теуслов<strong>и</strong>я са подходящ<strong>и</strong>за отглеждането <strong>и</strong> на няко<strong>и</strong> бел<strong>и</strong>сортове. В район<strong>и</strong>те около Асеновград,Пазардж<strong>и</strong>к <strong>и</strong> Перущ<strong>и</strong>ца се отглеждаун<strong>и</strong>калн<strong>и</strong>ят българск<strong>и</strong> сортМавруд. По-важн<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> <strong>и</strong>зб<strong>и</strong>са в Асеновград, Хасково, Брестов<strong>и</strong>ца,Стара Загора <strong>и</strong> Люб<strong>и</strong>мец.Северн<strong>и</strong>ят лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>он сепрост<strong>и</strong>ра между Стара план<strong>и</strong>на <strong>и</strong> рекаДунав. Той е много голям <strong>и</strong> обш<strong>и</strong>рен <strong>и</strong>обхваща множество по-малк<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>он<strong>и</strong>със спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чен м<strong>и</strong>крокл<strong>и</strong>мат <strong>и</strong> разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>почвен<strong>и</strong> <strong>и</strong> кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> особеност<strong>и</strong>.В тоз<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>он <strong>и</strong>ма добр<strong>и</strong> услов<strong>и</strong>я за отглежданенай-вече на червен<strong>и</strong> сортовегрозде като Каберне Сов<strong>и</strong>ньон, Мерло,Пам<strong>и</strong>д, Гъмза, П<strong>и</strong>но Ноар, но тук в<strong>и</strong>реят<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> сортове с много добро качество– Шардоне, Сов<strong>и</strong>ньон блан, Р<strong>и</strong>зл<strong>и</strong>нг,Ал<strong>и</strong>готе, Тамянка, М<strong>и</strong>скет <strong>и</strong> др. Тук сепро<strong>и</strong>звеждат добр<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> сух<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на, естественопенл<strong>и</strong>в<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на по клас<strong>и</strong>ческататехнолог<strong>и</strong>я, както <strong>и</strong> качествен<strong>и</strong> червен<strong>и</strong>в<strong>и</strong>на с богат плодов аромат. Трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong><strong>и</strong>тев лозарството <strong>и</strong> в<strong>и</strong>нарството тук са многодълбок<strong>и</strong> <strong>и</strong> поч<strong>и</strong>тан<strong>и</strong> <strong>и</strong> затова в тоз<strong>и</strong>рег<strong>и</strong>он се нам<strong>и</strong>рат едн<strong>и</strong> от най-стар<strong>и</strong>те <strong>и</strong>най-голем<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> центрове в страната– в Русе, Св<strong>и</strong>щов, В<strong>и</strong>д<strong>и</strong>н, Лясковец,Сух<strong>и</strong>ндол <strong>и</strong> Плевен. В района на Плевен е <strong>и</strong>ед<strong>и</strong>нствен<strong>и</strong>ят в страната Музей на в<strong>и</strong>ното.Източн<strong>и</strong>ят лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район обхваща тр<strong>и</strong> подрайона –Черномор<strong>и</strong>е, Добруджа <strong>и</strong> Лудогор<strong>и</strong>е. Мек<strong>и</strong>ят кл<strong>и</strong>мат е благопр<strong>и</strong>ятенза отглеждане пред<strong>и</strong>мно на бел<strong>и</strong> сортове грозде – Сов<strong>и</strong>ньонблан, Шардоне, Юн<strong>и</strong> блан, Д<strong>и</strong>мят, Ркац<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>, Трам<strong>и</strong>нер,Ал<strong>и</strong>готе, Р<strong>и</strong>зл<strong>и</strong>нг, а дългата <strong>и</strong> топла есен е предпоставка запро<strong>и</strong>зводството на чудесн<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> полусух<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на. В няко<strong>и</strong> м<strong>и</strong>крорайон<strong>и</strong>услов<strong>и</strong>ята са подходящ<strong>и</strong> <strong>и</strong> за отглеждане на няко<strong>и</strong>червен<strong>и</strong> сортове – Мерло, Каберне Сов<strong>и</strong>ньон, Каберне Фран.Най-голем<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> <strong>и</strong>зб<strong>и</strong> в тоз<strong>и</strong> район са концентр<strong>и</strong>ран<strong>и</strong>във Варна, Помор<strong>и</strong>е, Бургас, Търгов<strong>и</strong>ще, Шумен, Хан Крум <strong>и</strong>Преслав.Подбалканск<strong>и</strong>ятЮгозападн<strong>и</strong>ят лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> районе относ<strong>и</strong>телно малък <strong>и</strong> обхващазем<strong>и</strong>те по пореч<strong>и</strong>ето на река Струмаюжно от град Дупн<strong>и</strong>ца, а по-голем<strong>и</strong>тев<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> <strong>и</strong>зб<strong>и</strong> се нам<strong>и</strong>рат в Дамян<strong>и</strong>ца,Санданск<strong>и</strong>, Благоевград,Петр<strong>и</strong>ч <strong>и</strong> с. Хърсово. Кл<strong>и</strong>матът туке спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чен <strong>и</strong> по характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong>се добл<strong>и</strong>жава до тоз<strong>и</strong> в сред<strong>и</strong>земноморск<strong>и</strong>терайон<strong>и</strong>. Най-благопр<strong>и</strong>ятн<strong>и</strong>за отглеждане на гроздеса кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те услов<strong>и</strong>я окологр. Мелн<strong>и</strong>к <strong>и</strong> гр. Санданск<strong>и</strong>. Ед<strong>и</strong>нственотук в<strong>и</strong>рее сортът Ш<strong>и</strong>рокамелн<strong>и</strong>шка лоза, който е най-важенза в<strong>и</strong>нопро<strong>и</strong>зводството в района.Тук се гледат също Мерло, КабернеСов<strong>и</strong>ньон <strong>и</strong> друг<strong>и</strong> сортове.Източн<strong>и</strong>ятПодбалканск<strong>и</strong>ят лозаро-в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong>район обхваща тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong><strong>и</strong>те наюг от Стара план<strong>и</strong>на до северн<strong>и</strong>тесклонове на Средна гора, а най-голем<strong>и</strong>тев<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> <strong>и</strong>зб<strong>и</strong> са около Сл<strong>и</strong>вен,Карнобат, Карлово, Славянц<strong>и</strong>,Сунгурларе. Стара план<strong>и</strong>на от северсп<strong>и</strong>ра по-студен<strong>и</strong>те кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ян<strong>и</strong>я <strong>и</strong> това създава <strong>и</strong>зключ<strong>и</strong>телноблагопр<strong>и</strong>ятн<strong>и</strong> услов<strong>и</strong>я за отглежданена няко<strong>и</strong> сортове грозде.За района е много характерен местн<strong>и</strong>ятсорт Червен м<strong>и</strong>скет, от който сеправят добр<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на. Тук в<strong>и</strong>реятдобре също <strong>и</strong> сортовете Каберне Сов<strong>и</strong>ньон,Шевка, Пам<strong>и</strong>д, Шардоне <strong>и</strong>Мерло. Районът е <strong>и</strong>звестен с отл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>тес<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> сух<strong>и</strong> <strong>и</strong> полусух<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на <strong>и</strong>по-малко с червен<strong>и</strong>те с<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на.Югозападн<strong>и</strong>ят2 3
ГъмзаГъмза е местен червен сорт, който в<strong>и</strong>рее найдобрев Северозападна Българ<strong>и</strong>я – Сух<strong>и</strong>ндол,В<strong>и</strong>д<strong>и</strong>нско <strong>и</strong> Плевенско. Гроздето от тоз<strong>и</strong>сорт узрява късно, а от него се про<strong>и</strong>звеждатчервен<strong>и</strong> десертн<strong>и</strong> <strong>и</strong> трапезн<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на с яркомал<strong>и</strong>новпрозрачен цвят <strong>и</strong> плодов аромат сдом<strong>и</strong>нац<strong>и</strong>я на мал<strong>и</strong>на. Вкусът е свеж, с лекаструктура <strong>и</strong> не об<strong>и</strong>ча контакта с дъб. Об<strong>и</strong>кновенов<strong>и</strong>ната от Гъмза се консум<strong>и</strong>рат млад<strong>и</strong>.Сортът се отглежда в Македон<strong>и</strong>я, Румън<strong>и</strong>я <strong>и</strong>Унгар<strong>и</strong>я под разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> на<strong>и</strong>менован<strong>и</strong>я. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>от Гъмза с най-добр<strong>и</strong> качества може да седегуст<strong>и</strong>ра в Северна Българ<strong>и</strong>я, в <strong>и</strong>зб<strong>и</strong> в районана град В<strong>и</strong>д<strong>и</strong>н <strong>и</strong> град Плевен.УНИКАЛНИМЕСТНИ СОРТОВЕ:Червен м<strong>и</strong>скет е стар българск<strong>и</strong> сорт, разпространен най-вечев Подбалканск<strong>и</strong>я рег<strong>и</strong>он. Той е най-устойч<strong>и</strong>в<strong>и</strong>ят на <strong>и</strong>змръзванебългарск<strong>и</strong> сорт грозде. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>то от него е с <strong>и</strong>нтересен цвят с розов<strong>и</strong>оттенъц<strong>и</strong>. Има данн<strong>и</strong>, че сортът е х<strong>и</strong>бр<strong>и</strong>дно създаден отР<strong>и</strong>зл<strong>и</strong>нг <strong>и</strong> Д<strong>и</strong>мят. Ароматът е с б<strong>и</strong>лков<strong>и</strong> нюанс<strong>и</strong>, дюля <strong>и</strong> мед.<strong>В<strong>и</strong>но</strong> от Червен м<strong>и</strong>скет можете да оп<strong>и</strong>тате във в<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>те в районана Стралджа <strong>и</strong> Сунгурларе.Червен м<strong>и</strong>скетШ<strong>и</strong>рока мелн<strong>и</strong>шка лозаШ<strong>и</strong>рока мелн<strong>и</strong>шка лоза е местенчервен сорт, който в<strong>и</strong>реесамо в района на Мелн<strong>и</strong>к, Петр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong> Санданск<strong>и</strong>, тъй като нее устойч<strong>и</strong>в на н<strong>и</strong>ск<strong>и</strong> температур<strong>и</strong>.Оцветяването на в<strong>и</strong>натае средно нас<strong>и</strong>тено. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>то оттоз<strong>и</strong> сорт грозде е с отл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> качества,с аромат<strong>и</strong> на зряла череша,б<strong>и</strong>лк<strong>и</strong>, а в пр<strong>и</strong>съств<strong>и</strong>ето надъб разв<strong>и</strong>ва нюанс<strong>и</strong> на тютюн<strong>и</strong> кожа. Вкусът на млад<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>нае свеж, с <strong>и</strong>зразен<strong>и</strong> тан<strong>и</strong>н<strong>и</strong>. Пр<strong>и</strong>отлежаване вкусът омеква, но сезапазва п<strong>и</strong>кантн<strong>и</strong>ят ф<strong>и</strong>нал. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>от Ш<strong>и</strong>рока мелн<strong>и</strong>шка лоза с неповтор<strong>и</strong>м<strong>и</strong>вкусов<strong>и</strong> качества можеда се дегуст<strong>и</strong>ра във в<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong> врайона на Санданск<strong>и</strong> <strong>и</strong> Мелн<strong>и</strong>к.Руб<strong>и</strong>нРуб<strong>и</strong>н е местен сорт,създаден чрез кръстосванена два сорта– Неб<strong>и</strong>оло <strong>и</strong> С<strong>и</strong>ра.В<strong>и</strong>ната са с нас<strong>и</strong>тенцвят, а вкусът е плътен,с мек завършек.Ароматът е <strong>и</strong>нтенз<strong>и</strong>вен,плодов, с дом<strong>и</strong>нац<strong>и</strong>яна зряла къп<strong>и</strong>на,а пр<strong>и</strong> контакта сдъб разв<strong>и</strong>ва конф<strong>и</strong>тюрен<strong>и</strong>нюанс<strong>и</strong>. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>от Руб<strong>и</strong>н може да оп<strong>и</strong>татев <strong>и</strong>зб<strong>и</strong>те в районана Пловд<strong>и</strong>в <strong>и</strong> Септемвр<strong>и</strong>.Д<strong>и</strong>мятД<strong>и</strong>мят е т<strong>и</strong>п<strong>и</strong>чно българск<strong>и</strong>бял сорт, <strong>и</strong>зползван за про<strong>и</strong>зводствотона сух<strong>и</strong> бел<strong>и</strong> <strong>и</strong>ароматн<strong>и</strong> в<strong>и</strong>на <strong>и</strong> бренд<strong>и</strong>та.Разв<strong>и</strong>ва плодов аромат сакцент<strong>и</strong> на зряла праскова.Вкусът е лек, с пр<strong>и</strong>ятнасвежест. Най-добре в<strong>и</strong>реев района на Варна, но сеотглежда <strong>и</strong> в друг<strong>и</strong> част<strong>и</strong>на страната. Д<strong>и</strong>мят можетеда дегуст<strong>и</strong>рате във в<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>в района на Евкс<strong>и</strong>нограддо Варна, Шумен<strong>и</strong> Стара Загора.МаврудПам<strong>и</strong>д е ед<strong>и</strong>н от най-стар<strong>и</strong>те сортове,в<strong>и</strong>реещ<strong>и</strong> по наш<strong>и</strong>те зем<strong>и</strong>. Разпространене по цел<strong>и</strong>я Балканск<strong>и</strong>полуостров под разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> на<strong>и</strong>менован<strong>и</strong>я.Подходящ е за про<strong>и</strong>зводствона в<strong>и</strong>но <strong>и</strong> консумац<strong>и</strong>я впрясно състоян<strong>и</strong>е. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>то, коетопро<strong>и</strong>звежда Пам<strong>и</strong>д, е със светлочервенцвят. Аромат<strong>и</strong>те са свеж<strong>и</strong>,с плодов<strong>и</strong> нюанс<strong>и</strong>, елегантнотяло <strong>и</strong> мек завършек. Консум<strong>и</strong>расе младо порад<strong>и</strong> н<strong>и</strong>ското с<strong>и</strong> съдържан<strong>и</strong>ена фенолн<strong>и</strong> вещества<strong>и</strong> не реаг<strong>и</strong>ра добре на контакт сдъб. Често се <strong>и</strong>зползва в купаж<strong>и</strong>.Пам<strong>и</strong>д можете да дегуст<strong>и</strong>рате в<strong>и</strong>зб<strong>и</strong> в района на Пазардж<strong>и</strong>к, Пам<strong>и</strong>дово<strong>и</strong> Пловд<strong>и</strong>в.Пам<strong>и</strong>д4Мавруд е много стар местен сорт, който се отглежданай-вече в района на Асеновград, Пазардж<strong>и</strong>к,Пловд<strong>и</strong>в <strong>и</strong> в предплан<strong>и</strong>н<strong>и</strong>те на Родоп<strong>и</strong>те. <strong>В<strong>и</strong>но</strong>тоот него е с нас<strong>и</strong>тен пурпурноруб<strong>и</strong>нен цвят с отл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>вкусов<strong>и</strong> качества <strong>и</strong> <strong>и</strong>зразена плътност. Ароматът есочен с дом<strong>и</strong>нац<strong>и</strong>я на зрел<strong>и</strong> горск<strong>и</strong> плодове <strong>и</strong> подправк<strong>и</strong>.Разв<strong>и</strong>ва се много добре в пр<strong>и</strong>съств<strong>и</strong>ето надъб. Няколко в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> <strong>и</strong>зб<strong>и</strong> в района на Асеновград,Пазардж<strong>и</strong>к <strong>и</strong> Пловд<strong>и</strong>в предлагат дегустац<strong>и</strong><strong>и</strong>на Мавруд с превъзходно качество.5
Трак<strong>и</strong>йска <strong>кухня</strong>Трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>онн<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я по рег<strong>и</strong>он<strong>и</strong>Трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>ят рег<strong>и</strong>он е богат <strong>и</strong>плодороден. Както <strong>и</strong> в останал<strong>и</strong>течаст<strong>и</strong> от Българ<strong>и</strong>я, в трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>тесел<strong>и</strong>ща ще можете дадегуст<strong>и</strong>рате няко<strong>и</strong> много спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>гозб<strong>и</strong>. Трак<strong>и</strong>йската ор<strong>и</strong>зовабан<strong>и</strong>ца, буран<strong>и</strong>ята (к<strong>и</strong>селозеле с ор<strong>и</strong>з <strong>и</strong>л<strong>и</strong> спанак), боб ск<strong>и</strong>село зеле, трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>те катм<strong>и</strong><strong>и</strong> траханата са само част от кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>те<strong>и</strong>зкушен<strong>и</strong>я на Трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>ярег<strong>и</strong>он. В местн<strong>и</strong>те села сепр<strong>и</strong>готвят едн<strong>и</strong> от най-вкусн<strong>и</strong>теп<strong>и</strong>т<strong>и</strong> <strong>и</strong> бан<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> в страната.Много трак<strong>и</strong>йск<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я се пр<strong>и</strong>готвятв гл<strong>и</strong>нен<strong>и</strong> съдове – гювеч<strong>и</strong> <strong>и</strong>гювечета. Най-често <strong>и</strong>зползван<strong>и</strong>теподправк<strong>и</strong> в Трак<strong>и</strong>я са червенп<strong>и</strong>пер, джоджен <strong>и</strong> бос<strong>и</strong>лек. В няко<strong>и</strong>от яст<strong>и</strong>ята пр<strong>и</strong>съства <strong>и</strong> к<strong>и</strong>м<strong>и</strong>он,който е характерна подправказа района на Пловд<strong>и</strong>в.П<strong>и</strong>р<strong>и</strong>нската <strong>кухня</strong> е разнообразна <strong>и</strong> <strong>и</strong>нтересна <strong>и</strong> в нея се <strong>и</strong>зползватнай-разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> подправк<strong>и</strong>. Най-добре можете да <strong>и</strong>зуч<strong>и</strong>теместн<strong>и</strong>те яст<strong>и</strong>я в района на Банско.Механ<strong>и</strong>те на Банско, както <strong>и</strong> по-голем<strong>и</strong>те заведен<strong>и</strong>я в друг<strong>и</strong>теградове на П<strong>и</strong>р<strong>и</strong>нск<strong>и</strong>я рег<strong>и</strong>он, са <strong>и</strong>зключ<strong>и</strong>телно атракт<strong>и</strong>вн<strong>и</strong>с б<strong>и</strong>товото с<strong>и</strong> обзавеждане <strong>и</strong> автент<strong>и</strong>чната атмосфера.Тук можете да оп<strong>и</strong>тате едн<strong>и</strong> от най-<strong>и</strong>нтересн<strong>и</strong>те яст<strong>и</strong>я <strong>и</strong> дел<strong>и</strong>катес<strong>и</strong>,запазен<strong>и</strong> в таз<strong>и</strong> част на Българ<strong>и</strong>я през вековете –банск<strong>и</strong> старец, капама, чомлек, кавърма по банск<strong>и</strong> <strong>и</strong> Кат<strong>и</strong>номезе.Ако отседнете в къща за гост<strong>и</strong>, домак<strong>и</strong>н<strong>и</strong>те могат дор<strong>и</strong> дав<strong>и</strong> научат как да пр<strong>и</strong>готвяте няко<strong>и</strong> от тез<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я. Задълж<strong>и</strong>телнотрябва да се наслад<strong>и</strong>те <strong>и</strong> на чаша червено мелн<strong>и</strong>шков<strong>и</strong>но, докато сте гост<strong>и</strong> на П<strong>и</strong>р<strong>и</strong>нск<strong>и</strong>я край.В района на П<strong>и</strong>р<strong>и</strong>н можете да оп<strong>и</strong>тате също <strong>и</strong> местн<strong>и</strong>тевар<strong>и</strong>ант<strong>и</strong> на качамак, сарм<strong>и</strong> <strong>и</strong> пастърма.П<strong>и</strong>р<strong>и</strong>нска <strong>кухня</strong>Родопска <strong>кухня</strong>Родопската <strong>кухня</strong> е част от <strong>и</strong>зключ<strong>и</strong>телното очарован<strong>и</strong>е на Родопск<strong>и</strong>я край. Многое спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чна <strong>и</strong> макар яст<strong>и</strong>ята да се предлагат на много места в страната, самов родопск<strong>и</strong>те села ще разберете какво е автент<strong>и</strong>чен пататн<strong>и</strong>к <strong>и</strong>л<strong>и</strong> кл<strong>и</strong>н.Родопското чеверме <strong>и</strong> см<strong>и</strong>лянск<strong>и</strong>ят фасул също са популярн<strong>и</strong> местн<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я.В родопското село См<strong>и</strong>лян можете да оп<strong>и</strong>тате най-разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я, пр<strong>и</strong>готвен<strong>и</strong> отместн<strong>и</strong>я сорт фасул – бобена салата, боб чорба <strong>и</strong> пан<strong>и</strong>ран боб.Ш<strong>и</strong>роко <strong>и</strong>зползван<strong>и</strong> в родопската <strong>кухня</strong> са <strong>и</strong> картоф<strong>и</strong>те, като най-популярнотояст<strong>и</strong>е е пататн<strong>и</strong>кът. Заслужава с<strong>и</strong> да оп<strong>и</strong>тате <strong>и</strong> родопското чеверме <strong>и</strong> качамака.Освен че е вкусно, чевермето се пр<strong>и</strong>готвя по <strong>и</strong>зключ<strong>и</strong>телно атракт<strong>и</strong>вен нач<strong>и</strong>н.8 9
БреговоПО-ВАЖНИ ОБЕКТИВ<strong>и</strong>д<strong>и</strong>н623ТутраканС<strong>и</strong>л<strong>и</strong>страВИНО ИКУхНЯВръшкачукас. Раб<strong>и</strong>шаСЪРБ<strong>и</strong>я20ТрънСтрез<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ровц<strong>и</strong>олтоманц<strong>и</strong>Гюешевокюстенд<strong>и</strong>л21СтанкеЛ<strong>и</strong>с<strong>и</strong>чковоРЕПуБЛ<strong>и</strong>кАМАкЕДон<strong>и</strong>якалот<strong>и</strong>на5ЛомСоф<strong>и</strong>яПерн<strong>и</strong>кДупн<strong>и</strong>цаМонтанаБлагоевградБанско19Бан<strong>и</strong>цаВраца22Бел<strong>и</strong> <strong>и</strong>скър17оряховоРоман1Септемвр<strong>и</strong>26кл<strong>и</strong>сураПазардж<strong>и</strong>кБрестов<strong>и</strong>ца7Долн<strong>и</strong> ПлевенДъбн<strong>и</strong>кс. Тел<strong>и</strong>шс. Пам<strong>и</strong>довоПещера25ТроянЛовечкарловоПловд<strong>и</strong>в14Перущ<strong>и</strong>цан<strong>и</strong>копол27АсеновградРуМЪн<strong>и</strong>яСух<strong>и</strong>ндолСевл<strong>и</strong>евоБрезово4Св<strong>и</strong>щовГабровоЛясковецВел<strong>и</strong>коТърново11Стара Загорахасково8Горнаоряхов<strong>и</strong>цаГурковоРусехарманл<strong>и</strong><strong>и</strong>вайловград2Сл<strong>и</strong>вен12Люб<strong>и</strong>мецСв<strong>и</strong>ленградРазградТъргов<strong>и</strong>щеямболс. хърсовоШуменс. осмархан крумВел<strong>и</strong>к<strong>и</strong>Преславс. Грозден13карнобат3БургасСвет<strong>и</strong> Власнесебър24Помор<strong>и</strong>е10СозополМалкоТърновоБялаЦаревоДобр<strong>и</strong>чВарна9АхтополРезовоДуранкулакБалч<strong>и</strong>кЧЕРноМоРЕШабла1234567891011121314151617181920Дунавска равн<strong>и</strong>на(Северен в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район)Трак<strong>и</strong>йска н<strong>и</strong>з<strong>и</strong>на(Южен в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район)Черноморск<strong>и</strong>(<strong>и</strong>зточен в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район)Розова дол<strong>и</strong>на(Подбалканск<strong>и</strong> в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район)Дол<strong>и</strong>ната на Струма(Югозападен в<strong>и</strong>нарск<strong>и</strong> район)В<strong>и</strong>д<strong>и</strong>нПлевенРусеВарнаПомор<strong>и</strong>еСтара ЗагораСл<strong>и</strong>венкарнобатПловд<strong>и</strong>вМелн<strong>и</strong>кСанданск<strong>и</strong>Банскос. См<strong>и</strong>лянс. Бан<strong>и</strong>ца (Врачанско)кап<strong>и</strong>танСмолянПетко войвода ТуРЦ<strong>и</strong>я21 кюстенд<strong>и</strong>лкърджал<strong>и</strong>Дамян<strong>и</strong>ца16 Санданск<strong>и</strong> Гоце Делчев22 с. Бел<strong>и</strong> <strong>и</strong>скър15 Мелн<strong>и</strong>к 518<strong>и</strong>вайловградПетр<strong>и</strong>чСм<strong>и</strong>лян23 Тутраканс. хърсово <strong>и</strong>л<strong>и</strong>нденЗлатаревоЗлатоград24 несебъркулатаВ<strong>и</strong>нарна25 ТроянЛет<strong>и</strong>щеГЪРЦ<strong>и</strong>я26Гран<strong>и</strong>чен пункткл<strong>и</strong>сура10 Пр<strong>и</strong>стан<strong>и</strong>ще27 Севл<strong>и</strong>ево 11Славянц<strong>и</strong>кап<strong>и</strong>танАндреевоЛесовоСунгурларекаварнаТрън
В<strong>и</strong>та бан<strong>и</strong>цаПродукт<strong>и</strong>: 500 г домат<strong>и</strong>, две крастав<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>, 1 чушка,1 глава лук, 200 г с<strong>и</strong>рене, магданоз (на вкус),оцет, сол <strong>и</strong> ол<strong>и</strong>о (на вкус).Домат<strong>и</strong>те се режат на едр<strong>и</strong> парчета <strong>и</strong>л<strong>и</strong> кубчета.Крастав<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те се режат на колелца, а лукът можеда се накълца с<strong>и</strong>тно <strong>и</strong>л<strong>и</strong> да се нареже на полумесец<strong>и</strong>.Нарежете чушката на тънк<strong>и</strong> <strong>и</strong>в<strong>и</strong>чк<strong>и</strong>, добаветеподправк<strong>и</strong>те <strong>и</strong> разбъркайте. Върху овкусен<strong>и</strong>тезеленчуц<strong>и</strong> се натрошава <strong>и</strong>л<strong>и</strong> настъргва с<strong>и</strong>ренето.Нарежете магданоз на с<strong>и</strong>тно <strong>и</strong> поръсете.Добре е салатата да се поднесе добре <strong>и</strong>зстудена.Пр<strong>и</strong> желан<strong>и</strong>е можете да добав<strong>и</strong>те масл<strong>и</strong>н<strong>и</strong>.Продукт<strong>и</strong>: Ако реш<strong>и</strong>те сам<strong>и</strong> да точ<strong>и</strong>те кор<strong>и</strong>:2 чаш<strong>и</strong> прясно мляко, 1 ч. л. захар, 1 с. л. сол,2 яйца, брашно – колкото поеме, 50 г мая.Шопска салатаБългарската <strong>кухня</strong>В<strong>и</strong>та бан<strong>и</strong>цаИл<strong>и</strong>: 1 пакет готов<strong>и</strong> кор<strong>и</strong>, 400 г с<strong>и</strong>рене, 2 яйца,1 коф<strong>и</strong>чка к<strong>и</strong>село мляко, масло.За да пр<strong>и</strong>готв<strong>и</strong>те тесто, смесете пряснотомляко, солта, захарта, яйцата, маята <strong>и</strong> брашното<strong>и</strong> оставете тестото да втаса. След товаот тестото се късат топчета <strong>и</strong> се разточватвърху набрашнена повърхност.Поставете разточената кора върху алум<strong>и</strong>н<strong>и</strong>ево<strong>и</strong>л<strong>и</strong> опаковъчно фол<strong>и</strong>о. Върху всяка кораразнесете плънка. Използвайте фол<strong>и</strong>ото,за да нав<strong>и</strong>ете кората на руло. Нав<strong>и</strong>т<strong>и</strong>те кор<strong>и</strong>се поставят в тава, докато се оформ<strong>и</strong> цяласп<strong>и</strong>рала. Пече се в предвар<strong>и</strong>телно загрятафурна на 200 – 250 градуса.Гювеч Продукт<strong>и</strong>: 500 г св<strong>и</strong>нско месо, 500г картоф<strong>и</strong>, 200 г зелен фасул, 200 гпатладжан, 100 г бамя, 100 г грах,1 глава лук, 2 моркова, 1-2 домата(може <strong>и</strong> от буркан), м а г д а н о з ,чубр<strong>и</strong>ца, сол, черен п<strong>и</strong>пер (на вкус).Месото се реже на кубчета <strong>и</strong> лекосе запържва, а може за кратко да сезадуш<strong>и</strong>, пред<strong>и</strong> да бъде поставено вгл<strong>и</strong>нен гювеч. Зеленчуц<strong>и</strong>те се режатна кубчета <strong>и</strong> се добавят в гювеча.Пр<strong>и</strong>бавят се подправк<strong>и</strong>те <strong>и</strong> яст<strong>и</strong>етосе разбърква. Пече се със затворенкапак около час <strong>и</strong> полов<strong>и</strong>на до двачаса в с<strong>и</strong>лно нагрята фурна. През последн<strong>и</strong>те20 м<strong>и</strong>нут<strong>и</strong> може да свал<strong>и</strong>текапака, за да се запече повърхността.В няко<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>он<strong>и</strong> на страната къмяст<strong>и</strong>ето се добавя <strong>и</strong> чаша ор<strong>и</strong>з.П<strong>и</strong>ткаПродукт<strong>и</strong>: 1 кг брашно, ½ л<strong>и</strong>тър вода(<strong>и</strong>л<strong>и</strong> коф<strong>и</strong>чка к<strong>и</strong>село мляко), 3 яйца, 1ч.л. захар, 1 с.л. сол, ол<strong>и</strong>о, пакетче мая,масло.Разтворете маята във водата <strong>и</strong> добавете2 яйца, като бъркате постоянно.Докато бъркате, добавяйте брашно, докатосе оформ<strong>и</strong> топка хомогенно тесто.Пр<strong>и</strong>бавете 1 - 2 лъж<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> ол<strong>и</strong>о <strong>и</strong> оставетеда втаса за 30 м<strong>и</strong>н, след което оформетеп<strong>и</strong>тка. Можете да <strong>и</strong>зползвате част от тестото,за да направ<strong>и</strong>те украса на повърхносттана п<strong>и</strong>тата. Използвайте последнотояйце, за да намажете повърхността.Отделете жълтъка <strong>и</strong> го нанесете равномернос готварска четка. П<strong>и</strong>тата се печев предвар<strong>и</strong>телно загрята фурна. Нужен еоколо час на 200 - 250 градуса.ТараторПродукт<strong>и</strong>: 2 крастав<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>, 1 коф<strong>и</strong>чка к<strong>и</strong>селомляко, натрошен<strong>и</strong> орехов<strong>и</strong> ядк<strong>и</strong> (на вкус),една ск<strong>и</strong>л<strong>и</strong>дка чесън, ол<strong>и</strong>о, копър.Обелете крастав<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те <strong>и</strong> г<strong>и</strong> нарежете намалк<strong>и</strong> кубчета. Разбъркайте к<strong>и</strong>селото мляко,докато е още в коф<strong>и</strong>чката. Добавете гокъм крастав<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те <strong>и</strong> докато бъркате, пр<strong>и</strong>бавете½ л<strong>и</strong>тър студена вода. Можете дадобав<strong>и</strong>те повече <strong>и</strong>л<strong>и</strong> по-малко вода, в зав<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мостот предпоч<strong>и</strong>тан<strong>и</strong>ята в<strong>и</strong> за гъстота.В хаванче счукайте ск<strong>и</strong>л<strong>и</strong>дката чесънс малко сол <strong>и</strong> я добавете към тараторазаедно с натрошен<strong>и</strong>те орехов<strong>и</strong> ядк<strong>и</strong> <strong>и</strong>с<strong>и</strong>тно нарязан<strong>и</strong>я копър. Овкусете с малкоол<strong>и</strong>о. Тараторът се серв<strong>и</strong>ра студен катопредяст<strong>и</strong>е.Продукт<strong>и</strong>: (за тр<strong>и</strong>л<strong>и</strong>тров буркан)2½ до 3 кг зеленчуц<strong>и</strong>: камб<strong>и</strong>, карф<strong>и</strong>ол,морков<strong>и</strong>, зеле, 500 г захар,100 г сол, 1 глава цел<strong>и</strong>на, чесън,250 мл оцет, 1 л вода, асп<strong>и</strong>р<strong>и</strong>н, черенп<strong>и</strong>пер, даф<strong>и</strong>нов л<strong>и</strong>ст.Зеленчуц<strong>и</strong>те се поч<strong>и</strong>стват <strong>и</strong> нарязватна парченца <strong>и</strong> се подреждатв буркан, като се слагат колкотосе може по-плътно. Сварете водата,захарта, солта, оцета <strong>и</strong> асп<strong>и</strong>р<strong>и</strong>на(счукан с<strong>и</strong>тно). Добаветеподправк<strong>и</strong>те, след като свал<strong>и</strong>темар<strong>и</strong>натата от огъня. Залейтезеленчуц<strong>и</strong>те <strong>и</strong> затворете с капак,докато е още горещо. Подредетебуркан<strong>и</strong>те <strong>и</strong> г<strong>и</strong> обръщайте презняколко дн<strong>и</strong>. След две седм<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>турш<strong>и</strong>ята е готова за консумац<strong>и</strong>я.Царска турш<strong>и</strong>я12 13
Боб чорбаПродукт<strong>и</strong>: 250 – 300 г бял <strong>и</strong>л<strong>и</strong> шарен боб, 1 морков,1 глава лук, 1 сушена червена чушка, 2 домата (може <strong>и</strong> отбуркан), чубр<strong>и</strong>ца, джоджен <strong>и</strong> сол на вкус, в боб чорбатаможе да се добавят по желан<strong>и</strong>е <strong>и</strong> резенчета наден<strong>и</strong>ца.Предвар<strong>и</strong>телно нак<strong>и</strong>снете фасула във вода <strong>и</strong> го оставетеда престо<strong>и</strong> поне 5 – 6 часа. Изм<strong>и</strong>йте го, сложете го в тенджерас вода <strong>и</strong> го оставете да завр<strong>и</strong>, след което <strong>и</strong>зхвърлетеводата. Изм<strong>и</strong>йте отново фасула <strong>и</strong> добавете ч<strong>и</strong>ставода. Ако готв<strong>и</strong>те в тенджера под налягане, ще му бъдатдостатъчн<strong>и</strong> 50 м<strong>и</strong>н. до 1 час. Пр<strong>и</strong> варене в об<strong>и</strong>кновенатенджера ще в<strong>и</strong> отнеме м<strong>и</strong>н<strong>и</strong>мум 2 часа, 2 ½ часа.Отделно запържете с<strong>и</strong>тно нарязан<strong>и</strong>я лук, домат<strong>и</strong>те <strong>и</strong>моркова <strong>и</strong> г<strong>и</strong> добавете към фасула. Оставете яст<strong>и</strong>етода вр<strong>и</strong>, докато вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> зеленчуц<strong>и</strong> омекнат. Пред<strong>и</strong> дасвал<strong>и</strong>те от огъня, добавете подправк<strong>и</strong>те.Продукт<strong>и</strong>: 1 кг св<strong>и</strong>нско месо, 2 домата,2 глав<strong>и</strong> лук, 2 чушк<strong>и</strong>, мащерка,сол, п<strong>и</strong>пер, ол<strong>и</strong>о.Нарежете месото, поч<strong>и</strong>стете го отмазн<strong>и</strong>н<strong>и</strong> <strong>и</strong> го овкусете с мащерката,солта <strong>и</strong> п<strong>и</strong>пера. Можете да добав<strong>и</strong>тесъщо р<strong>и</strong>ган <strong>и</strong> червено в<strong>и</strong>но.Оставете месото да престо<strong>и</strong> в мар<strong>и</strong>нататаняколко часа.Нарежете домат<strong>и</strong>те <strong>и</strong> лука на шайб<strong>и</strong>,а чушк<strong>и</strong>те на <strong>и</strong>в<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>. Нан<strong>и</strong>жетемесото <strong>и</strong> зеленчуц<strong>и</strong>те на ш<strong>и</strong>шове<strong>и</strong> печете на гр<strong>и</strong>л. Въртете ш<strong>и</strong>шовете,за да се опече месото равномерноот вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> стран<strong>и</strong>.Ш<strong>и</strong>шчетаЗелев<strong>и</strong> сарм<strong>и</strong>Продукт<strong>и</strong>: 20 л<strong>и</strong>ста к<strong>и</strong>село зеле, 2 – 3 глав<strong>и</strong>лук, 500 г кайма, 1 чаша ор<strong>и</strong>з, червен п<strong>и</strong>пер,черен п<strong>и</strong>пер, к<strong>и</strong>м<strong>и</strong>он, ол<strong>и</strong>о.Запържете с<strong>и</strong>тно нарязан<strong>и</strong>я лук <strong>и</strong> добаветекаймата <strong>и</strong> малко вода. Когато каймата е почт<strong>и</strong>готова, пр<strong>и</strong>бавете ор<strong>и</strong>за <strong>и</strong> една чаша вода.Разбърквайте, докато ор<strong>и</strong>зът поеме водата, <strong>и</strong>накрая добавете <strong>и</strong> подправк<strong>и</strong>те.Изрежете твърдата част на всяко зелево л<strong>и</strong>сто.Сложете малко от плънката в центъра <strong>и</strong> зав<strong>и</strong>йтесармата. Подредете готов<strong>и</strong>те сарм<strong>и</strong> в тенджера<strong>и</strong> добавете чаша <strong>и</strong>л<strong>и</strong> две вода, зав<strong>и</strong>йте отгорес няколко зелев<strong>и</strong> л<strong>и</strong>ста <strong>и</strong> варете на бавен огън.Сарм<strong>и</strong>те могат да се пр<strong>и</strong>готвят <strong>и</strong> постн<strong>и</strong> – безкайма, като в ор<strong>и</strong>за се добавят стаф<strong>и</strong>д<strong>и</strong> <strong>и</strong> орехов<strong>и</strong>ядк<strong>и</strong>.КебапчетаПродукт<strong>и</strong>: 1 кг кайма(телешка <strong>и</strong>л<strong>и</strong>смес), сол (на вкус),черен п<strong>и</strong>пер (на вкус),1 ч. л. к<strong>и</strong>м<strong>и</strong>он.Смесете каймата сподправк<strong>и</strong>те <strong>и</strong> я оставетеда поп<strong>и</strong>е аромата<strong>и</strong>м <strong>и</strong>звестно време.Оформете кебапчета<strong>и</strong> г<strong>и</strong> печете на скара,като г<strong>и</strong> върт<strong>и</strong>те пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чно,за да се <strong>и</strong>зпекатравномерно.Пълнен<strong>и</strong> чушк<strong>и</strong>Продукт<strong>и</strong>: 8 чушк<strong>и</strong>, 1 глава лук, 1 чаша ор<strong>и</strong>з, 1 морков, ½ кгкайма, сол, червен п<strong>и</strong>пер, черен п<strong>и</strong>пер, брашно.Нарежете лука <strong>и</strong> моркова на с<strong>и</strong>тно, запържете г<strong>и</strong> в ол<strong>и</strong>о <strong>и</strong>добавете вода, за да се задушат. Добавете каймата <strong>и</strong> продължавайтеда запържвате, докато месото смен<strong>и</strong> цвета с<strong>и</strong><strong>и</strong> се разб<strong>и</strong>е на малк<strong>и</strong> късчета. Към сместа пр<strong>и</strong>бавете ор<strong>и</strong>за,чаша <strong>и</strong> полов<strong>и</strong>на вода <strong>и</strong> подправк<strong>и</strong>те. Разбърквайте, докатоор<strong>и</strong>зът поеме водата.Поч<strong>и</strong>стете чушк<strong>и</strong>те <strong>и</strong> махнете дръжк<strong>и</strong>те <strong>и</strong> семк<strong>и</strong>те. Напълнетевсяка чушка с вече пр<strong>и</strong>готвената смес. Набрашнетеотвора <strong>и</strong> подредете напълнен<strong>и</strong>те чушк<strong>и</strong> в тав<strong>и</strong>чка. Добаветеняколко чаш<strong>и</strong> вода. Яст<strong>и</strong>ето се слага в предвар<strong>и</strong>телнозагрята фурна.Можете да поднесете с к<strong>и</strong>село мляко <strong>и</strong>л<strong>и</strong> да пр<strong>и</strong>готв<strong>и</strong>тесос. За него ще в<strong>и</strong> бъдат нужн<strong>и</strong> едно яйце, коф<strong>и</strong>чка к<strong>и</strong>селомляко, две чаш<strong>и</strong> вода <strong>и</strong> 2-3 лъж<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> брашно. Смесететез<strong>и</strong> съставк<strong>и</strong>, оставете г<strong>и</strong> да врат 5 м<strong>и</strong>нут<strong>и</strong> <strong>и</strong> залейтечушк<strong>и</strong>те малко пред<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>ето да е станало готово.Продукт<strong>и</strong>: 1 кг кайма, 1 глава лук,1 яйце, 1 ф<strong>и</strong>л<strong>и</strong>йка хляб, с<strong>и</strong>тно нарязанмагданоз, черен п<strong>и</strong>пер, чубр<strong>и</strong>ца,сол, к<strong>и</strong>м<strong>и</strong>он.Нак<strong>и</strong>снете ф<strong>и</strong>л<strong>и</strong>йката хляб въввода <strong>и</strong>л<strong>и</strong> мляко, натрошете я <strong>и</strong> ядобавете към каймата. Добаветеоще с<strong>и</strong>тно нарязан <strong>и</strong>л<strong>и</strong> пресованлук, яйцето <strong>и</strong> подправк<strong>и</strong>те. Месетекаймата, докато получ<strong>и</strong>те хомогеннасмес, след което с мокр<strong>и</strong>ръце оформете топчета. Сплескайтег<strong>и</strong> леко, за да може по-голямачаст от повърхността да ев контакт със скарата. Печетена предвар<strong>и</strong>телно нагорещенаскара, като пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чно върт<strong>и</strong>текюфтетата.Кюфтета14 15
Българск<strong>и</strong> хран<strong>и</strong>телн<strong>и</strong> продукт<strong>и</strong>МедБългарск<strong>и</strong>ят мед е с много в<strong>и</strong>сококачество, а вкусов<strong>и</strong>те <strong>и</strong>хран<strong>и</strong>телн<strong>и</strong>те му характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong>са впечатляващ<strong>и</strong>. В странатасе про<strong>и</strong>звеждат много в<strong>и</strong>довемед <strong>и</strong> пчелн<strong>и</strong> продукт<strong>и</strong> – акац<strong>и</strong>ев,б<strong>и</strong>лков, боров, манов, пол<strong>и</strong>флоренмед. В разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те рег<strong>и</strong>он<strong>и</strong>на страната, в зав<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мостот пр<strong>и</strong>родн<strong>и</strong>те даденост<strong>и</strong>, сепро<strong>и</strong>звеждат разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> в<strong>и</strong>довепчелн<strong>и</strong> продукт<strong>и</strong>. Няко<strong>и</strong> б<strong>и</strong>лк<strong>и</strong> сесрещат ед<strong>и</strong>нствено в Българ<strong>и</strong>я,а друг<strong>и</strong> растен<strong>и</strong>я са редк<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong>застрашен<strong>и</strong>. Това дава на българск<strong>и</strong>ямед спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чен <strong>и</strong> многопр<strong>и</strong>ятен вкус <strong>и</strong> пов<strong>и</strong>шава лечебн<strong>и</strong>тему свойства.В Българ<strong>и</strong>я се про<strong>и</strong>звежда <strong>и</strong> пропол<strong>и</strong>сс много в<strong>и</strong>соко качество <strong>и</strong>доказан<strong>и</strong> лечебн<strong>и</strong> свойства. Пропол<strong>и</strong>сътдейства ант<strong>и</strong>бактер<strong>и</strong>ално<strong>и</strong> прот<strong>и</strong>вовъзпал<strong>и</strong>телно <strong>и</strong> ст<strong>и</strong>мул<strong>и</strong>ра<strong>и</strong>мунната с<strong>и</strong>стема. Изключ<strong>и</strong>телнов<strong>и</strong>соко качество <strong>и</strong>ма пропол<strong>и</strong>сът,про<strong>и</strong>зведен в района наРодоп<strong>и</strong>те.К<strong>и</strong>село млякоК<strong>и</strong>селото мляко е трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>онен българск<strong>и</strong>продукт. Дор<strong>и</strong> м<strong>и</strong>кроорган<strong>и</strong>змът,отговорен за ферментац<strong>и</strong>ятана прясното мляко, нос<strong>и</strong> <strong>и</strong>метоLactobacillus bulgaricus.Тоз<strong>и</strong> млечен продукт <strong>и</strong>ма много пр<strong>и</strong>ятн<strong>и</strong>вкусов<strong>и</strong> качества <strong>и</strong> ф<strong>и</strong>гур<strong>и</strong>ра врецепт<strong>и</strong>те на няко<strong>и</strong> от най-люб<strong>и</strong>м<strong>и</strong>тебългарск<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>я: таратор, бан<strong>и</strong>ца,салата Снежанка, зал<strong>и</strong>вк<strong>и</strong> за разнообразн<strong>и</strong>основн<strong>и</strong> блюда <strong>и</strong> застройказа суп<strong>и</strong>. Освен че е много вкусно, к<strong>и</strong>селотомляко е <strong>и</strong> полезно за здравето.Проучван<strong>и</strong>я доказват, че то <strong>и</strong>ма ант<strong>и</strong>канцерогеннодейств<strong>и</strong>е.Според няко<strong>и</strong> легенд<strong>и</strong> к<strong>и</strong>селото млякое познато още от времето на трак<strong>и</strong>те.Те се науч<strong>и</strong>л<strong>и</strong> да добавят прок<strong>и</strong>сналоовче мляко в прясното, за да го запазятпо-дълго. Така б<strong>и</strong>л създаден продукт,носещ <strong>и</strong>мето „прок<strong>и</strong>ш”, <strong>и</strong>л<strong>и</strong> квасеномляко. Друг<strong>и</strong> теор<strong>и</strong><strong>и</strong> свързват к<strong>и</strong>селотомляко с прабългар<strong>и</strong>те <strong>и</strong> с нап<strong>и</strong>тката „кум<strong>и</strong>с”– п<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е, пр<strong>и</strong>готвено от коб<strong>и</strong>лешкомляко.16 17
Календарна съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>я„Пъстра трапезана гост<strong>и</strong> на моя град”Тоз<strong>и</strong> кул<strong>и</strong>нарен фест<strong>и</strong>вал пътува <strong>и</strong>з страната, като целта муе да съб<strong>и</strong>ра автент<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong> рецепт<strong>и</strong> <strong>и</strong> да запознаепосет<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>те с пъстротата <strong>и</strong> богатството на нац<strong>и</strong>оналната<strong>и</strong> рег<strong>и</strong>онална <strong>кухня</strong>. Провеждат се <strong>и</strong> състезан<strong>и</strong>я за готвач<strong>и</strong>,както <strong>и</strong> кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong> демонстрац<strong>и</strong><strong>и</strong>.Къде: в цяла Българ<strong>и</strong>я. Кога: „Пъстра трапеза на гост<strong>и</strong> намоя град” се провежда най-често на оф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>алн<strong>и</strong>я празн<strong>и</strong>к нанаселеното място. За повече <strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>я можете да посет<strong>и</strong>те:http://culinaryfestival-bg.comВ Кюстенд<strong>и</strong>л зреят едн<strong>и</strong> от найвкусн<strong>и</strong>тебългарск<strong>и</strong> череш<strong>и</strong>. По таз<strong>и</strong>пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>на там се провежда ежегоденпразн<strong>и</strong>к на вкусн<strong>и</strong>я плод. На <strong>и</strong>зложен<strong>и</strong>етона череш<strong>и</strong>те ще можетеда разгледате разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> сортове <strong>и</strong>да г<strong>и</strong> оп<strong>и</strong>тате. Ще науч<strong>и</strong>те повече<strong>и</strong> за кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>те про<strong>и</strong>зведен<strong>и</strong>я,включващ<strong>и</strong> в състава с<strong>и</strong> череш<strong>и</strong> –сладка, компот<strong>и</strong> <strong>и</strong> сладк<strong>и</strong>ш<strong>и</strong>.Къде: Кюстенд<strong>и</strong>л.Кога: юн<strong>и</strong>.„Празн<strong>и</strong>к на черешата”„Празн<strong>и</strong>к на бан<strong>и</strong>цата”В едно<strong>и</strong>менното врачанскосело (Бан<strong>и</strong>ца) от много год<strong>и</strong>н<strong>и</strong>се отбелязва празн<strong>и</strong>к на бан<strong>и</strong>цата.Разб<strong>и</strong>ра се, част от съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>етое конкурс за най-вкуснабан<strong>и</strong>ца. Ако посет<strong>и</strong>те тоз<strong>и</strong>празн<strong>и</strong>к, ще можете да дегуст<strong>и</strong>ратеразнообразн<strong>и</strong> бан<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>и</strong>да се наслад<strong>и</strong>те на фолклорн<strong>и</strong><strong>и</strong>зпълнен<strong>и</strong>я.Къде: с. Бан<strong>и</strong>ца.Кога: през май.„Празн<strong>и</strong>к на р<strong>и</strong>лск<strong>и</strong>я зелн<strong>и</strong>к”Ежегоден празн<strong>и</strong>к на зелн<strong>и</strong>касе провежда в самоковскотосело Бел<strong>и</strong> Искър. Местн<strong>и</strong>темайстор<strong>и</strong> се съревновават запро<strong>и</strong>зводството на най-вкусн<strong>и</strong>язелн<strong>и</strong>к. Гост<strong>и</strong>те могат даоп<strong>и</strong>тат таз<strong>и</strong> <strong>и</strong>нтересна бан<strong>и</strong>ца,както <strong>и</strong> друг<strong>и</strong> спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> яст<strong>и</strong>яот Самоковск<strong>и</strong>я рег<strong>и</strong>он.Къде: с. Бел<strong>и</strong> Искър.Кога: юн<strong>и</strong>.Тоз<strong>и</strong> ежегоден фест<strong>и</strong>вал запознавагост<strong>и</strong>те на Горна Оряхов<strong>и</strong>ца съссуджука, про<strong>и</strong>зведен в тоз<strong>и</strong> град,както <strong>и</strong> с разнообразн<strong>и</strong>те му кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong>пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>я. На <strong>и</strong>зложен<strong>и</strong>етоможете да оп<strong>и</strong>тате разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>в<strong>и</strong>дове суджук <strong>и</strong> да науч<strong>и</strong>те повечеза нач<strong>и</strong>н<strong>и</strong>те на про<strong>и</strong>зводство.Къде: Горна Оряхов<strong>и</strong>ца.Кога: края на месец май.„Празн<strong>и</strong>к на суджука”Ако <strong>и</strong>скате да оп<strong>и</strong>тате разнообразн<strong>и</strong>сортове кайс<strong>и</strong><strong>и</strong> <strong>и</strong> кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong> продукт<strong>и</strong>,пр<strong>и</strong>готвен<strong>и</strong> от тоз<strong>и</strong> плод,ще трябва да се насоч<strong>и</strong>те към Тутракан.Там се провежда ежегоденпразн<strong>и</strong>к на кайс<strong>и</strong>ята, на който освендегустац<strong>и</strong>я на разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> сортовекайс<strong>и</strong><strong>и</strong>, можете да оп<strong>и</strong>тате <strong>и</strong> отпрословутата кайс<strong>и</strong>ева рак<strong>и</strong>я.Къде: Тутракан.Кога: юл<strong>и</strong>.„Празн<strong>и</strong>к на кайс<strong>и</strong>ята”„Празн<strong>и</strong>к на к<strong>и</strong>селото мляко”В град Трън ще можете данауч<strong>и</strong>те повече за к<strong>и</strong>селотомляко благодарен<strong>и</strong>е на разположен<strong>и</strong>яв бл<strong>и</strong>зост Музейна к<strong>и</strong>селото мляко (на 7 км отТрън, в село Студен <strong>и</strong>звор) <strong>и</strong>на ежегодн<strong>и</strong>я празн<strong>и</strong>к на к<strong>и</strong>селотомляко. Гост<strong>и</strong>те могат дадегуст<strong>и</strong>рат <strong>и</strong>ст<strong>и</strong>нско домашнок<strong>и</strong>село мляко <strong>и</strong> млечн<strong>и</strong> продукт<strong>и</strong>.„Море от в<strong>и</strong>но”В морск<strong>и</strong>я град Помор<strong>и</strong>е сеорган<strong>и</strong>з<strong>и</strong>ра ежегоден празн<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>и</strong>зложен<strong>и</strong>е, посветен<strong>и</strong> на в<strong>и</strong>ното.По време на съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>етосе провеждат дегустац<strong>и</strong><strong>и</strong> <strong>и</strong> сераздават наград<strong>и</strong> на про<strong>и</strong>звод<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>те,създал<strong>и</strong> най-качествен<strong>и</strong>тенап<strong>и</strong>тк<strong>и</strong>.Къде: Помор<strong>и</strong>е.Кога: август.18 Къде: Трън.19Кога: през юн<strong>и</strong>.
„Международен фест<strong>и</strong>вал на меда”Всяка год<strong>и</strong>на град Несебър е домак<strong>и</strong>н намеждународен фест<strong>и</strong>вал на меда. Освенче позволява на гост<strong>и</strong>те да се запознаятдобре с меда <strong>и</strong> пчелн<strong>и</strong>те продукт<strong>и</strong>, фест<strong>и</strong>валътвключва <strong>и</strong> сем<strong>и</strong>нарна част, на коятопро<strong>и</strong>звод<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>те на мед обменят оп<strong>и</strong>т.Къде: Несебър.Кога: края на август.„Празн<strong>и</strong>к на картофа”В град Кл<strong>и</strong>сура сенам<strong>и</strong>ра ед<strong>и</strong>нствен<strong>и</strong>ятв странатаМузей на картофа.По таз<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>натам се орган<strong>и</strong>з<strong>и</strong>ра<strong>и</strong> „Празн<strong>и</strong>кът накартофа”. По времена съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>етоможе да оп<strong>и</strong>татеголям брой яст<strong>и</strong>я,направен<strong>и</strong> от картоф<strong>и</strong>,<strong>и</strong> да се наслад<strong>и</strong>тена <strong>и</strong>нтереснафолклорнапрограма.Къде: Кл<strong>и</strong>сура.Кога: октомвр<strong>и</strong>.Лесно можете да се досет<strong>и</strong>те,че „Празн<strong>и</strong>кът на фасула”се орган<strong>и</strong>з<strong>и</strong>ра в родопскотосело См<strong>и</strong>лян. Тук можетеда оп<strong>и</strong>тате разнообразн<strong>и</strong>яст<strong>и</strong>я, включващ<strong>и</strong> фасулв състава с<strong>и</strong>, да с<strong>и</strong> куп<strong>и</strong>тесм<strong>и</strong>лянск<strong>и</strong> фасул <strong>и</strong> да сепорадвате на <strong>и</strong>нтереснатапразн<strong>и</strong>чна програма.Къде: См<strong>и</strong>лян.Кога: ноемвр<strong>и</strong>.„Празн<strong>и</strong>к на т<strong>и</strong>квата”20„Празн<strong>и</strong>к на сл<strong>и</strong>вата <strong>и</strong>троянската сл<strong>и</strong>вова рак<strong>и</strong>я”В село Орешак<strong>и</strong> град Троян сепровежда трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>оненежегоденпразн<strong>и</strong>к,посветен на трад<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>оннатабългарскаалкохолнанап<strong>и</strong>тка. Освенфолклорн<strong>и</strong> <strong>и</strong>зпълнен<strong>и</strong>ясе провежда<strong>и</strong> конкурс занай-добра домашнарак<strong>и</strong>я.Къде: Троян. Кога:последн<strong>и</strong>я у<strong>и</strong>кендна септемвр<strong>и</strong>.„Празн<strong>и</strong>к на фасула”Т<strong>и</strong>квата е добре позната вбългарската <strong>кухня</strong>. От нея сепр<strong>и</strong>готвят т<strong>и</strong>квен<strong>и</strong>к, сладка,кремове <strong>и</strong> десерт<strong>и</strong>. В Севл<strong>и</strong>евоможете да разгледатетез<strong>и</strong> кул<strong>и</strong>нарн<strong>и</strong> <strong>и</strong>зкушен<strong>и</strong>я повреме на ежегодн<strong>и</strong>я „Празн<strong>и</strong>кна т<strong>и</strong>квата”. Разб<strong>и</strong>ра се, <strong>и</strong>ма <strong>и</strong>конкурс за най-голямата т<strong>и</strong>ква.Къде: Севл<strong>и</strong>ево.Кога: ноемвр<strong>и</strong>.Tур<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong><strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>онн<strong>и</strong> центровеНАЦИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪРНА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА1040 Соф<strong>и</strong>я, пл. „Св. Неделя” №1Тел: +359 2 9335826; +359 2 9335821; +359 2 9335811E-mail: e-docs@mee.government.bgСОФИЯ, подлезa на Соф<strong>и</strong>йск<strong>и</strong> ун<strong>и</strong>верс<strong>и</strong>тет „Св. Кл<strong>и</strong>мент Охр<strong>и</strong>дск<strong>и</strong>”Тел: +359 2 491 83 44; +359 2 491 83 45E-mail: tourist@info-sofia.bgТРОЯН, 5600; ул. „Вас<strong>и</strong>л Левск<strong>и</strong>” № 133Тел: +359 670/ 6 09 64E-mail: infotroyan@yahoo.com; troyantour@abv.bgСМОЛЯН, 4700; бул. „Българ<strong>и</strong>я” №5Тел: +359 30162530; E-mail: toursmolyan@abv.bgТРЯВНА, 5350; ул. „Ангел Кънчев” № 33Тел: +359 677 2247; E-mail: tourinfo-tryavna@globcom.netБАНСКО, пл. „Н<strong>и</strong>кола Вапцаров” №1Тел: +359 749 885-80; +359 749 88633E-mail: infocenter@bansko.bgПОМОРИЕ, 8200; ул. „Солна” № 15Тел: +359 596 25236; E-mail: mayor@pomoret.bgРУСЕ, 7000; ул. „Александровска” № 61Тел: +359 82 82-47-04 ; E-mail: tic@tic.rousse.bgШИРОКА ЛЪКА, 4710, обл.СмолянТел: +359 3030 2222; E-mail: pesponedelnik@abv.bgЕЛЕНА, 5070; ул. „Илар<strong>и</strong>он Макар<strong>и</strong>ополск<strong>и</strong>” №13Тел: +359 6151 7430; E-mail: otic@elena.bgРАЗГРАД, 7200; пл. „Незав<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мост” №2Тел: +359 84 662324; E-mail: ticrazgrad@abv.bgСАНДАНСКИ, пл. „Българ<strong>и</strong>я” № 1Тел: +359 746 30549; E-mail: tour_centre@abv.bgГОРНА ОРЯХОВИЦА, 5100; пл. „Г. Изм<strong>и</strong>рл<strong>и</strong>ев” №5Тел: +359 618 20506; E-mail: tic_go_2004@yahoo.comПЛОВДИВ, пл. „Централен” №1Тел: +359 32 656794; +359 32 620229E-mail: tic_plovdiv@abv.bg ; tic.plovdiv@gmail.comСМИЛЯН, 4770 общ. Смолян;Ч<strong>и</strong>тал<strong>и</strong>ще „Проф. Асен Златаров»Тел: +359 3026 2300; E-mail: smilyan_tourism@abv.bgВАРНА, 9000; пл. „Св. Св. К<strong>и</strong>р<strong>и</strong>л <strong>и</strong> Метод<strong>и</strong>й”Тел: +359 52 608918; +359 52 608919E-mail: invarna@abv.bgСЛИВЕН, бул. „Цар Освобод<strong>и</strong>тел” №1Тел: +359 44 611148; E-mail: infotourist@sliven.bgОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯМ<strong>и</strong>н<strong>и</strong>стерство на <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>ката,енергет<strong>и</strong>ката <strong>и</strong> тур<strong>и</strong>змаСоф<strong>и</strong>я 1000, ул. Славянска № 8Телефон: +359 2 9407001Факс: +359 2 987 2190; + 359 2 981 9970; + 359 2 981 5039e-mail: e-docs@mee.government.bgwww.mee.government.bgОперат<strong>и</strong>вна програма „Рег<strong>и</strong>онално разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е” 2007-2013www.bgregio.euИнвест<strong>и</strong>раме във Вашето бъдеще!Проектът се ф<strong>и</strong>нанс<strong>и</strong>ра от Европейск<strong>и</strong>я фонд за рег<strong>и</strong>онално разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е<strong>и</strong> от държавн<strong>и</strong>я бюджет на Републ<strong>и</strong>ка Българ<strong>и</strong>яМестоположен<strong>и</strong>е: Републ<strong>и</strong>ка Българ<strong>и</strong>я е държавав Европа, разположена в <strong>и</strong>зточната частна Балканск<strong>и</strong>я полуостров. На <strong>и</strong>зток гран<strong>и</strong>ч<strong>и</strong> сЧерно море, на юг – с Гърц<strong>и</strong>я <strong>и</strong> Турц<strong>и</strong>я, на запад– с Републ<strong>и</strong>ка Македон<strong>и</strong>я <strong>и</strong> Сърб<strong>и</strong>я, а на север – сРумън<strong>и</strong>я.Кл<strong>и</strong>мат: Българ<strong>и</strong>я се нам<strong>и</strong>ра на гран<strong>и</strong>цата междуумерената <strong>и</strong> сред<strong>и</strong>земноморската кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чнаобласт. В северната част на страната кл<strong>и</strong>матът еумереноконт<strong>и</strong>нентален, докато на юг се чувстваосезателно сред<strong>и</strong>земноморско кл<strong>и</strong>мат<strong>и</strong>чно вл<strong>и</strong>ян<strong>и</strong>е.Средна температура през з<strong>и</strong>мата: 0 °С до -2 °ССредн<strong>и</strong> температур<strong>и</strong> през лятото: около 20 – 22 °СТер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong>я: 110,099 кв. кмНаселен<strong>и</strong>е: 7 928 901Оф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>ален ез<strong>и</strong>к: Българск<strong>и</strong>Стол<strong>и</strong>ца: гр. Соф<strong>и</strong>яВалута: Бългаск<strong>и</strong> лев (1 € = 1,955 BGN)Ед<strong>и</strong>нен европейск<strong>и</strong> номер за спешн<strong>и</strong> пов<strong>и</strong>кван<strong>и</strong>я: 112Средна надморска в<strong>и</strong>соч<strong>и</strong>на: 470 м.Най-в<strong>и</strong>сока точка: връх Мусала (2925 м.)Времева зона: GMT+2 (EST+7)Основно веро<strong>и</strong>зповедан<strong>и</strong>е: <strong>и</strong>зточно православ<strong>и</strong>еСхема за безвъзмездна ф<strong>и</strong>нансова помощ BG161PO001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефект<strong>и</strong>вен нац<strong>и</strong>онален маркет<strong>и</strong>нг натур<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong>я продукт <strong>и</strong> подобряване на <strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>онното обслужване”, BG161PO001/3.3-01/2008/001-4 „Изработка<strong>и</strong> разпространен<strong>и</strong>е на рекламно-<strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>онн<strong>и</strong> матер<strong>и</strong>ал<strong>и</strong> за промоц<strong>и</strong>я на Българ<strong>и</strong>я като тур<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ческа дест<strong>и</strong>нац<strong>и</strong>я”Тоз<strong>и</strong> документ e създаден в рамк<strong>и</strong>те на проект „Изработка <strong>и</strong> разпространен<strong>и</strong>е на рекламно-<strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>онн<strong>и</strong> матер<strong>и</strong>ал<strong>и</strong> за промоц<strong>и</strong>я на Българ<strong>и</strong>я като тур<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ческа дест<strong>и</strong>нац<strong>и</strong>я”, договор№BG161PO001/3.3-01/2008/001-4, който се осъществява с ф<strong>и</strong>нансовата подкрепа на Операт<strong>и</strong>вна програма „Рег<strong>и</strong>онално разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е”2007–2013г., съф<strong>и</strong>нанс<strong>и</strong>рана от Европейск<strong>и</strong>я съюз чрез Европейск<strong>и</strong>я фондза рег<strong>и</strong>онално разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е. Цялата отговорност за съдържан<strong>и</strong>ето на документа се нос<strong>и</strong> от бенеф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>ента–М<strong>и</strong>н<strong>и</strong>стерство на <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>ката, енергет<strong>и</strong>ката <strong>и</strong> тур<strong>и</strong>зма <strong>и</strong> пр<strong>и</strong> н<strong>и</strong>какв<strong>и</strong> обстоятелства не можеда се сч<strong>и</strong>та, че тоз<strong>и</strong> документ отразява оф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>алното станов<strong>и</strong>ще на Европейск<strong>и</strong>я съюз <strong>и</strong> Управляващ<strong>и</strong>я орган.
ВЪЗМоЖноСТ<strong>и</strong> ПРЕЗ ЦяЛАТА ГоД<strong>и</strong>нАБЪЛГАРСКОЧЕРНО-МОРИЕЗИМЕНТУРИЗЪМЕКОИ СЕЛСКИТУРИЗЪМВИНОИ КУХНЯ
Change language