ÐÀÇÊÎÂÍÈ×Ã

Със своите студии, монографии, статии, анкети и с неповторимитеси лекции проф. Иван Шишманов разширява кръгозора на цялачетяща България. Същински феномен в тогавашната, пък и въобщев българската културна практика, са междуличностните отношениямежду него и Иван Вазов. Последният труд, над който работипроф. Шишманов, е книгата му за Иван Вазов и неговото творческодело. Когато през юни 1928 г. Шишманов се отправя на последното сипътуване, за да вземе участие в конгреса на европейските ПЕН-клубовев столицата на Норвегия, гр. Осло, ученият оставя недовършенияръкопис на книгата си, както и десетки бележки и материали върху нея.Красноречив факт е също така покровителственото му отношение къмредица млади български поети и белетристи като Елин Пелин, ПейоЯворов, Кирил Христов, Антон Страшимиров... Командированетоим в чужбина, за да учат езици и да се запознаят с европейскатакултура и литература, е толкова необходимо в онези години...С гражданско мъжество и непоколебима твърдост министър Шишманове отстоявал своята културна политика. През целия си живот се грижис въодушевление за творците, за училището, за читалището, замузеите, за библиотеките – неговата голяма слабост. И всичко това,съчетано с един безкористен идеа лизъм, без помисъл за себеизт ъкванеи кариеризъм.Проф. Шишманов основава и дълги години редактира знаменития“Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. В началотому е статията “Значение и задачи на българската етнография”.Всичко, изложено в този капитален труд на Шишманов, е дълбокопромислено, научно издържано и целеустремено към утвърждаване наедна позитивна методика за проучване, събиране и систематизиранена материалните и духовните ценности, създадени от нашия народ презвековното му присъствие на Балканите. Това в много голяма степенима отношение към работата на Националното етнопедагогическосдружение, носещо името на големия учен проф. д-р Иван Шишманов.Нека, прочее, си пожелаем да следваме примера и заветите на нашияпатрон, който заслужено може да бъде наречен “най-големиятпрофесор по българознание в Софийския университет”. 9