ÐÀÇÊÎÂÍÈ×Ã

12но които са издадени едва десетилетие след смъртта му от прочутиякнижар Чипев. Навярно ще прозвучи странно някому, но литературниятподвиг на Шишманов е и в това, че е един от най-внимателнитечитатели и редактори в българската култура. Може да се каже, чецялото творчество на Иван Вазов от ХХ век (а и отпреди това) носиШишмановия редакторски почерк.Според изложената стратегия на Шишманов до Фердинанд I културатани, която има незаменимата длъжност да облагородява българскитеследосвобожденски нрави, би намерила опората си само извънзатвореността, патриотарството, нафталинения национализъм, за койтоговори и Константин Гълъбов по-късно. И вероятно ще прозвучи малкоеретично, но всъщност Шишманов, бидейки последователен патриотна книгата и действието, е изключителен за времето си новатор икосмополит. Днес най-после трябва да си дадем сметка за това, следдесетилетията, в които родното, българското, бе противопоставяно начуждото и особено на западноевропейското. Нека отворим дори самоедно от най-консервативно-български-звучащите негови произведения– „Принос към българската народна етимология“. И съвременниятизследовател ще бъде озадачен от множество позовавания на философи,филолози и културисторици – италианци, германци, руснаци, французи,британци и американци, които са цитирани. „Песента за мъртвиябрат в поезията на балканските народи“ е свидетелство за интересана Шишманов и познанията му по гръцки, сръбски, румънски,албански език и култура, но и пример за добронамерена, зачитащасъседа българистика и балканистика. Това, че е сродéн с украинскатаемигрантска фамилия Драгоманови, че има проникновени странициза руското влияние върху българските възрожденски процеси, не мупречи да осмисля и „Ролята на Америка в българското образование“и конкретното му влияние върху родоначалника на съвременнатабългарска журналистика Константин Фотинов. В изброяванетона книжовните трудове на Иван Шишманов не бива да пропуснеми законодателните текстове, които носят отпечатъка на неговия„просветен ентусиазъм“. Наблюденията върху тяхната учителнаяснота, на фона на десетилетните натрупани неантропоцентричниюридически текстове, днес биха били не по-малко интересни от анализана лирическа творба, например. Няколко десетилетия мисловен иписмовен труд, който остава завинаги в Музея на благородните усилия...Но дали не бива да бъде и отпечатък върху нашите днешни усилия?