You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
БалКаНИ<br />
29 НОЕМВРИ - 5 ДЕКЕМВРИ 2016<br />
13<br />
С акад.<br />
Григор Велев<br />
разговаря<br />
Румен<br />
Леонидов<br />
Впредишния разговор<br />
започнахме<br />
темата за националната<br />
доктрина на<br />
Кралство Сърбия, известна<br />
като “Начертанието”…<br />
- “Начертанието” става<br />
настолно четиво по сръбска<br />
външна политическа теория и<br />
практика. Въпреки това доктрината<br />
дълго време остава<br />
пазена в тайна, за да не пре -<br />
дизвика негативна реакция<br />
на съседната Австро-<br />
Унгария. Освен Илия<br />
Гарашанин, който се смята за<br />
основоположник на т.нар.<br />
Вели косръбска доктрина,<br />
другите є апостоли са Милош<br />
Милоевич и Стоян Новако -<br />
вич. Според Гарашанин<br />
“Сърбия трябва да отцепва от<br />
зданието на турската държава<br />
камък по камък и да<br />
използ ва този добър материал<br />
върху старите и добри<br />
основи на старото сръбско<br />
кралство, за да съгради и<br />
повдигне отново нова велика<br />
сръбска държава”. С други<br />
думи, това трябва да стане за<br />
сметка на българските територии.<br />
Сръбските политици<br />
смятат, че територията, която<br />
ще бъде извън руските интереси,<br />
е Македония. Затова те<br />
насочват усилията си към<br />
нейното завладяване. Спо -<br />
ред изследователя Ве селин<br />
Трайков претенциите на<br />
сръбския политически елит<br />
към Македония окончателно<br />
се оформят след създаването<br />
на Сръбската национална<br />
доктрина през 1844 г.<br />
- Нека проследим хронологията<br />
на сръбските<br />
претенции към Македо ния.<br />
- Отначало сръбските<br />
политици оспорват северната<br />
граница на Македония,<br />
дори и нейното име. През<br />
1880 г. някои от тях самоволно<br />
се опитват да преместят<br />
границата на Сърбия на юг от<br />
Шар планина. Самият факт,<br />
че един васал на Османската<br />
империя разглежда сам себе<br />
си като равнопоставен на<br />
Русия, говори вече много.<br />
Гарашанин наистина не споменава<br />
изрично, че части от<br />
българското землище трябва<br />
да се присъединят към<br />
Сърбия. Но поставянето за<br />
национална цел възстановяването<br />
на държавата на<br />
Душан Силни и превръщането<br />
на Сърбия в притегателна<br />
точка за южните славяни<br />
прави от “Начертанието”<br />
доста стабилна национална<br />
програма, която ще остане<br />
пътеводна светлина за сръбските<br />
държавници. И за да<br />
оцелее, Сърбия трябва да се<br />
разраства, да присъединява<br />
области дори и ако местното<br />
население няма и следа от<br />
сръбско национално самосъзнание,<br />
както в Хърватско<br />
и Далмация. Но след като<br />
такова отсъства, то трябва да<br />
се създаде.<br />
Идеята за Велика Сърбия<br />
се развива за сметка<br />
на България<br />
българите<br />
- Как се развива идеята<br />
за Велика Сърбия по-нататък<br />
във времето?<br />
- През второто управление<br />
на княз Михайло между<br />
1861 и 1867 г. сръбската<br />
национална доктрина започва<br />
да придобива все по-ясни<br />
граници. Непосредствена цел<br />
е изгонването на шестте турски<br />
гарнизона, които се<br />
намират още на сръбска<br />
територия. Моментът е<br />
важен, защото при битката с<br />
Белградския гарнизон през<br />
1862 г. взима участие и<br />
Първата легия на Раковски,<br />
като по този начин българите<br />
се обвързват със сръбското<br />
дело. През ранната есен на<br />
1866 г. Гарашанин води преговори<br />
с хърватския епископ<br />
Йосип Щросмайер. Обсъжда<br />
се създаването на държава,<br />
независима от Турция и<br />
Австрия, в чиито предели да<br />
бъдат включени онези земи в<br />
двете империи, които са<br />
населени с южните славяни...<br />
Направен е дълъг списък,<br />
включващ Сърбия, Босна,<br />
Херцеговина, Черна гора,<br />
Северна Албания, Маке -<br />
дония, Западна и Северна<br />
България, по-голямата част<br />
от Тракия, Хърватска, Сло -<br />
вения, Срем, Далмация,<br />
Истрия, Крайна и Южна<br />
Щирия.<br />
- Само в скоби ще припомня,<br />
че благодарение на<br />
личната финансова помощ<br />
на хърватския епископ<br />
Йосип Щросмайер братя<br />
Миладинови успяват да<br />
издадат знаменития си<br />
сборник с български народни<br />
песни...<br />
- Точно така. Много скоро<br />
Щросмайер разбира, че зад<br />
тази идея не стои нищо друго<br />
освен някаква Велика Сър -<br />
бия, стремяща се да погълне<br />
всичко около себе си.<br />
Идеологът на българската<br />
национална революция Ге -<br />
орги Раковски през цялото<br />
време внимателно наблюдава<br />
сръбските попълзновения<br />
и заключава: “Управляващи -<br />
те в Белград искат да усвоят<br />
този миролюбив и земеделчески<br />
народ (българския) и да<br />
съставят едно велико<br />
Душаново царство”. В схемата<br />
на сърбите за един общ<br />
съюз между тях, Гърция и<br />
Румъния срещу Портата на<br />
българите се отдава значение<br />
на значим стратегически<br />
ресурс при евентуално на -<br />
дигане от тяхна страна, но<br />
бидейки без държава, те очевидно<br />
не могат да бъдат равнопоставени.<br />
Това становище<br />
намира отражение в гръцко-сръбската<br />
военна конвенция<br />
от 1868 г., в която за<br />
първи път се загатва за по -<br />
дялба на Македония.<br />
- Източната криза на в -<br />
лиза в решителната си фаза<br />
особено след въстанията в<br />
Босна и Херце говина през<br />
1875 г. и Априлското въстание.<br />
Как во следва от това?<br />
- През юни 1876 г. избухва<br />
Сръбско-турска война, която<br />
завършва с поражение за<br />
сърбите. Императорът на<br />
Австро-Унгария Франц<br />
Йосиф и външният му министър<br />
недвусмислено заявяват<br />
на руския император Алек -<br />
сандър II, че балансът<br />
на силите изисква<br />
Австро-Унгария да<br />
анексира територии<br />
на Балканите. През<br />
януари следващата<br />
година в Будапеща се<br />
подписва конвенцията,<br />
която изключва<br />
образуването на<br />
голяма славянска<br />
държава. Скоро оба -<br />
че ще се окаже, че<br />
балансът на силите<br />
изисква и “компенсация”<br />
за малка Сърбия. На<br />
Берлинския конгрес тя е<br />
представена от Йован<br />
Ристич, бивш сръбски пълномощен<br />
министър в Цариград<br />
и външен министър от 1867 г.<br />
Обявена е не само сръбската<br />
независимост, но и това, че<br />
към Белград се присъединяват<br />
западните краища на българското<br />
землище - Нишко,<br />
Пиротско и Вранско, заради<br />
символичното участие на<br />
сърбите във войната, донесла<br />
освобождението на Бъл -<br />
гария. Босна и Херц еговина<br />
са окупирани от Дунавската<br />
монархия, а кралство Сърбия<br />
започва активна политическа<br />
подготовка за пропаганда и<br />
борба за присъединяване на<br />
Маке дония към своята държава.<br />
- Кога на практика<br />
започва сръбската териториална<br />
експанзия към българските<br />
земи?<br />
- След 1829 г. Но много<br />
преди това всички територии,<br />
които са влизали в някогашната<br />
Душанова държава, се<br />
приемат за изконно старо -<br />
сръбски, а населението, в<br />
частност южнославянското и<br />
по-точно българското от тези<br />
територии е обявявано за<br />
“прави сърби”. Девизът на<br />
сръбските националшовинисти<br />
е: “Където умре сърбин,<br />
там е Сърбия!”. Според тях<br />
всички южнославянски на -<br />
род ностни групи са сърбословенци,<br />
сърбохървати, сърбомакедонци<br />
и сърбобългари.<br />
Но да се върнем към 1829<br />
г., през която е направена<br />
първата крачка към териториално<br />
разширение и то<br />
добива реален израз. Тогава<br />
от Тимошко-Ре -<br />
ченската об ласт, която е в<br />
Османската империя, вдигат<br />
голямо въстание. Изпол -<br />
звайки отличните си братски<br />
връзки с Русия, сръбското<br />
правителство успява да<br />
убеди руския двор, че въстанието<br />
е сръбско, а не българско.<br />
След което в сключения<br />
Одрински мирен договор от<br />
1829 г. Русия налага<br />
Османската империя да<br />
отстъпи тази област на<br />
Сърбия. Веднага след това<br />
започва процес на асимилация<br />
и сърбизация на 800-те<br />
хиляди българи. И не само<br />
българите -<br />
през различни<br />
периоди от историята<br />
на Сърбия<br />
на сърбизация<br />
са подлагани<br />
всички онези<br />
етнически групи<br />
в страната,<br />
които изповядват<br />
православието,<br />
ка то власите,<br />
циганите,<br />
румънците и др.<br />
Макар хърватите<br />
и бошняците<br />
да са езиково<br />
много по-близки до сърбите,<br />
тези малцинства по-трудно<br />
са подлагани на сърбизация<br />
поради католическата си и<br />
мюсюлманска религия.<br />
- Втората крачка?<br />
- Тя е след Руско-турската<br />
война от 1877-78 г. Тогава<br />
заради участието си във войната<br />
Сърбия получава<br />
Помора вието, известно като<br />
Българска Морава, заедно с<br />
градовете Ниш, Лесковец.<br />
Третата крачка е след<br />
Берлинския конгрес, когато<br />
Сърбия получава и градовете<br />
Пирот и Враня. Българските<br />
диалекти в Поморавието са<br />
обявени за диалекти на<br />
Епископ Щросмайер<br />
сърбо-хърватския език.<br />
Заедно с това е забранен<br />
местният говор в училищата и<br />
в останалите обществени<br />
дейности, като употребата му<br />
е подлагана на наказания.<br />
При тези обстоятелства<br />
сръбското правителство<br />
започва процес на масова<br />
денационализация и сърбизация<br />
на българското население<br />
от тази област.<br />
- Каква е следващата<br />
крачка?<br />
- Тя е осъществена след<br />
1913 г., когато Сърбия въз<br />
основа на Букурещкия мирен<br />
договор получава Вардарска<br />
Македония и отново започва<br />
процес на сърбизация на българите,<br />
като ги обявява за<br />
“прави сърби”, а Вардарския<br />
дял на Македония - за Южна<br />
Сърбия. След 1918 г. следва<br />
още една крачка - след прик -<br />
лючването на Първата световна<br />
война. Тогава към<br />
Кралството на сърбите, хърватите<br />
и словенците освен<br />
Вардарска Македония са<br />
присъединени и т.нар.<br />
Западни покрайнини. И отново<br />
започва процесът на сърбизация<br />
- намаляват се часовете<br />
по български език,<br />
забраняват се българските<br />
окончания на фамилиите на<br />
жените, затваряни са родилните<br />
отделения и по този<br />
начин българите са принуждавани<br />
да се записват като<br />
сърби при раждане в други<br />
места във вътрешността на<br />
Сърбия. Тази денационализация<br />
на българите в<br />
Западните покрайнини продължава<br />
почти до началото<br />
на XXI век, когато пада режимът<br />
на Слободан Милошевич.<br />
По модела на македонизацията<br />
в Повардарието в<br />
Западните покрайнини властите<br />
правят опити да обявят<br />
сънародниците ни за “шопско<br />
или торлашко малцинство”.<br />
За целта на сцената на<br />
Царибродското читалище са<br />
представяни театрални представления<br />
от български класици<br />
на “шопски език”.<br />
Второто, преработено<br />
издание на<br />
том първи от фундаменталния<br />
труд на<br />
акад. Григор Велев<br />
“Ис тория на българите<br />
от Македония”<br />
вече е по книжарниците.<br />
Той излиза<br />
с логото на “Изток-<br />
Запад” и предлага<br />
аналитичен прочит<br />
на историческите<br />
процеси в Маке -<br />
дония през периода<br />
на древността и<br />
Среднове ковието.<br />
Едно от многото<br />
достойнства на том<br />
първи на “История<br />
на българите от Македония” е богатият снимков и<br />
документален материал, включен в книгата.
Change language