You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Нощен влак<br />
Facebook на живо<br />
Удоволствията на<br />
живота често<br />
биват забравени<br />
от много от нас,<br />
погълнати от сивото<br />
ежедневие.<br />
Защо не си подарим<br />
един незабравим<br />
спомен,<br />
питам аз, ей така, просто за спорта,<br />
както казва един познат. Нямате<br />
време? Не мисля. По-скоро това е<br />
оправданието, което повечето хора<br />
използват, за да останат в комфорта<br />
на познатото и донякъде скучното.<br />
Защо пък не си спретнете едно<br />
приключение, което да отвори мирогледа<br />
ви за света и извади на показ<br />
черти от характера ви, отдавна<br />
забравени под натиска на живота и<br />
кръга на комфорт? Едно просто пътуване<br />
за ден или два може да даде много<br />
повече, от висенето пред лап-топа<br />
през почивните дни. Замисляли ли<br />
сте се, че дори дестинацията не би<br />
била толкова важна, колкото самото<br />
пътуване, заради хората, които може<br />
да срещнете. Би било толкова отрезвяващо,<br />
ако вдигнете глава от телефона<br />
и погледнете хората около вас и<br />
наистина ги видите!<br />
Питам се защо, пътувайки във влака<br />
към така дългоочакваната почивка,<br />
продължаваме да носим в нас<br />
всички негативи, като би било толкова<br />
по-лесно просто да се усмихнем,<br />
осъзнавайки, че това е нашето време<br />
на свобода. Знаем, че сме се запътили<br />
към бленуваната от нас дестинация,<br />
било то, за да се забавляваме или<br />
да релаксираме до безкрай, а защо не<br />
и да си помързелуваме доволно и все<br />
пак сме толкова вглъбени в проблемите<br />
си.<br />
Не се чудете защо ви говоря за<br />
тези неща, а помислете какво получавате<br />
ако до нескончаемо презареждате<br />
страниците на виртуалния<br />
живот. Защото фейсбук дава възможности,<br />
но и ни взима много ценни<br />
неща. Забравяме какво е да общуваш,<br />
какво означава да дадеш усмивка лице<br />
в лице и да получиш такава в замяна.<br />
Направете си истински фейсбук с хо-<br />
рата около вас и ще видите, че точно<br />
след няколко минути всичко ще ви изглежда<br />
по-добре.<br />
Социалните мрежи са се превърнали<br />
в толкова голяма част от ежедневието<br />
ни без дори да усетим, че повечето<br />
от нас не могат и ден без да<br />
ги отворят, в очакване на поредния<br />
„лайк” или интересен пост. Да, никой<br />
не отрича, че представляват голямо<br />
удобство, свързват ни с хора, с които<br />
имаме общи интереси, научаваме<br />
новини и какво ли още не. Но къде<br />
остава магията на чувствата, които<br />
изпитваме, прегръщайки любимия човек,<br />
разговора наживо с хора, които<br />
не сме подозирали, че биха могли да<br />
са част от нашия живот? Дребни, на<br />
пръв поглед, незначителни неща, носещи<br />
ни емоции, които няма как да са<br />
изразени на една „стена”. Какво: „Ако<br />
нашият facebook беше животът - истинският,<br />
пълен с изненади, прекрасен,<br />
гаден, несправедлив, но толкова<br />
обичан от нас, живот в пълния смисъл<br />
на думата”? Смело мога да заявя, че<br />
всички щяхме да сме по-щастливи, поусмихнати,<br />
по-доверчиви и най-вече<br />
по-пълноценни хора. Погълнати от сивото<br />
ежедневие, не забелязваме малките<br />
неща, които всъщност правят<br />
живота ни красив.<br />
Поради всички изброени причини, аз<br />
взех решение да хвана първия нощен<br />
влак и да замина на пътешествие.<br />
Избрах си най-удобното място, в<br />
най-красивото купе и се запътих нанякъде.<br />
Докато всички тези мисли<br />
се въртяха из главата ми, неусетно<br />
бях пристигнала във Варна. Хареса<br />
ми да помечтая във влака през нощта.<br />
Толкова много спомени се върнаха<br />
при мен и всичките бяха позитивни...<br />
само защото взех решение да потегля<br />
на поредната екскурзия с неясна<br />
дестинация. А какво ли щеше да бъде<br />
ако го бях правила всеки път, когато<br />
бях потъвала някъде в пределите<br />
на ежедневието? Но сега вече нямам<br />
време за размисли. Есента е прекрасна,<br />
а морето е спокойно. Не е за плаж,<br />
но определено може да отмие всичко<br />
насъбрало се в мен. Не че имам много<br />
време за губене. Имам среща в Черепишкия<br />
манастир с мой приятел<br />
и честно казано нямам търпение да<br />
тръгна натам. Очаквайте да ви пишем<br />
от там, а сега ми пожелайте:<br />
„Bon voyage!”.<br />
Вероника Маринова<br />
31
Change language